star_trek

ПОСЛАНИЯ ЗА НАЗЕМНИЯ ЕКИП

Когато настъпи време за всеки един от вас да се изправи лице в лице със собствената си истина, тогава ще узнаете доколко сте съпричастни към създаването на новата парадигма на съществуването. Докато не настъпи този кризисен момент, вие няма да знаете кой (коя) и какво сте. Всеки желае да реализира себе си в максимална степен, но желанието и действителността са две напълно различни реалности. Затова е време за „земния екип” да пренасочи вниманието си от планетарния фокус към личностната сфера.

Предадените четири универсални закона бяха формулирани най-общо с оглед „външния” фокус върху обстоятелствата на тази планета, към който всеки е концентрирал своето съзнание. Сега е важно да започнем да разбираме, че в рамките на това „колективно, споделяно” осъзнаване, съществуват индивидуалното съзнание и преживяванията на всеки индивид. Това може да бъде оприличено на сапунени мехури. Съвкупност от много мехури може да плава по водата, но тази съвкупност е съставена от индивидуални мехурчета. Всеки един от вас съществува в собственото си мехурче, в пространство, което съдържа различни комбинации от мехурчета, които взаимодействат помежду си. При тяхното докосване, обмен на енергия добавя или отнема от живота на отделните мехурчета. Настоящото послание фокусира върху процеса на този обмен.

В основата на всеки израз на преживяване/съзидание стои съзнателно намерение.

Привидно е невъзможно да предадем опростено прехода от мисловното намерение към изявеното преживяване и все пак в този процес се проявява едно придвижване в посока от намерение към завършеност, което може да бъде схванато от търсещия ум.

Голяма част от това, което е било предлагано като „научен метод”, трябва да бъде оставено настрана, тъй като то се ограничава до проследяването на процеса от края към началото му. Намерението започва с мисъл, която е фокусирана върху конкретна крайна цел, без оглед на стъпките между желание и завършеност. Тези стъпки биват подпомагани или оставени да се проявят „естествено”, в зависимост от отношението на източника на намерението. При опит този процес да бъде проследен в обратен ред, нишката често се замъглява от отделните взаимодействия, необходими за завършването на изявяващия се процес. Когато от друга страна, този процес бива разбран от гледна точка на съзиданието, потокът от случващи се явления може да бъде разглеждан като целенасочени взаимодействия, които се придвижват към постигането на желаната цел.  Потенциалността е енергийното поле, което е нaлице и може да бъде оползотворено. С оглед на това, което в момента е известно на „учените” по повод на възприеманото от тях пространство, което огражда тази планета, трябва да стане ясно, че потенциалността ( енергията, присъща на процеса на съзиданието) е ограничена само от наличието на осъзнаване на нейната безкрайност. Липсващата връзка е разбирането на това как да бъде оползотворено това поле на налична енергия.

Така както това поле на потенциална енергия е очевидно, когато съзерцаваме „космоса”, трябва да стане ясно, че същата тази потенциална енергия съществува в споменатото по-горе мехурче на осъзнатост, което огражда всеки индивид. Това мехурче е един микрокосмос сред заобикалящите го по-големи мехури на осъзнатост на колективното съзнание, която обхваща всяка съвкупност от мехурчета на осъзнатост.

Тези съвкупности са групирани в различни комбинации и в същото време са обединени в различни съставни групи на осъзнатост. Човешката психика позволява едновременното преживяване на различни съвкупности на осъзнатост. Колко много ще бъдат те и в какви крайности ще се проявят зависи от мисловните процеси, вярванията, мненията и нагласите, които всеки придобива и на които позволява да влияят върху преживяванията му от зачеването му до смъртта.

Способността за концептуализиране и възприемане на едно практически приложимо разбиране на съзидателния процес започва с осъзнаването, че намерението стои в основата на изначалната мисъл, която фокусира това намерение в началото на съзидателния процес. Намерението се ражда чрез чувственото/емоционалното усещане на преживяването в рамките на заобикалящата среда, възприемано чрез наличните сетива и подтикът, който идва от „духовния” аспект на осъзнаването. И точно тук „потокът” на намерението не може да бъде разбран при опита да бъде проследен отзад напред до неговия първоизточник. Тогава се налага придобиването на едно по-добро разбиране на целия процес за получаване на необходимото за това познание.

Важно е да се разбере, че има причина всеки да преживява нещата по определен начин. Тук на помощ може да се притече логиката. Ако съществува вашата осъзнатост и ако тя преживява определено съществуване на тази планета, зад това би трябвало да стои определено намерение/причина. Трябва да е съществувало намерение, което да постави началото на процеса, който ни е създал тук. Не е ли логично да приемем, че това изначално намерение би създало след това основите на Цялото житейско преживяване? Макар обикновено човек да не може да си спомни и да знае в яснота какво е било първоначалното намерение, по логика не следва ли, че това основополагащо намерение ще продължи да влияе върху житейските преживявания? Тогава то може да се превърне в тихото чувство на безпокойство, което смущава човек, когато взема решения, които не са съвместими с изначалното намерение.

Тогава е възможно да предположим, че зад това намерение за съществуването в този живот стоят други намерения от по-обхватен порядък, които влияят върху индивидуалното житейско намерение. Ако отчитаме тези възможности, можем да си представим един поток, който преминава през индивидуалния живот под влиянието на тази прогресия от намерения. Тогава е възможно да разберем, че животът на някои хора се придвижва по-лесно през талазите на избраните от тях преживявания, когато са в синхрон с потока от намерения. Това също така обяснява стимула, който кара често хората да вземат решения, които протичат на приливи и отливи в техния привидно изключителен живот. Става въпрос за придвижване по течението на намерението, което пронизва всички житейски преживявания. Това не означава, че това течение може да бъде лесно разпознато.  Често в живота на човек настъпват катастрофални събития, които са необходими за придържане към присъщия му поток от намерения. Понякога, но не винаги, те могат да бъдат видени като „благословия”, която не е била разпозната към момента на настъпване. Случки, които може да бъдат разглеждани като премеждия, свързани с изграждането на характера, преследват често по-голямата цел на връщане към основния поток. Това позволява на човек да се синхронизира с изначалното намерение. Тогава той е в състояние да функционира в хармония с намерението и да се изявява в този процес по един по-балансиран начин.

Начинът, по който хората схващат съществуването на вашата планета, е една реалност, която ограничава способността на повечето от тях да обхванат в цялост протичащите явления. Когато това е допълнително ограничено от съществуващия в момента линеен (последователен) метод на разграничаване на нещата, които се приемат за достоверни, деформацията предрешава всякаква възможност за съставяне и разбиране на една реална картина. Погрешното представяне и орязването на точната информация от страна на медиите допълнително усложняват ситуацията. От тази гледна точка спрямо човешката дилема, осведоменият земен екип е в състояние да разбере своите земни събратя. Всеки може да си припомни времето, когато е бил точно толкова в неведение и неинформиран относно текущите обстоятелства в света.

След като деформацията бъде разпозната, става очевидно, че по някакъв начин е необходима по-ясна представа за това, което е „наистина” вярно, за да започне промяна на инерцията, която застрашава да превземе постигнатия напредък, мотивирал съзнателното разгръщане на желанието за реална свобода. Докато тези сравнително малко хора полагат усилия да достигнат и информират своите приятели, роднини и колеги, тяхното изначално намерение е това, което води до резултатите. Намерението им привлича към тях подходящи контакти и ситуации, които позволяват този важен обмен на информация. Това помага на всеки да разбере новата си представа за това, което може да възприеме. След това емоционални и логически ограничения влияят върху разбирането, което всеки впоследствие използва като основа за по-нататъшна интерпретация на информацията. Тези ограничения разширяват или ограничават идентифицираната нова представа. Ако разберем, че една погрешна и деформирана представа е била целенасочено наложена, за да прикрие истинското положение, остава важно да вземем решение какво да се направи при тази ситуация. Най-лесно е да се изчаква и да се „гледа” какво се случва. Има обаче разлика между това да гледаш и целенасочено да наблюдаваш! В този смисъл гледането предполага пълно отдръпване, при което отсъства умишлена причина за осъзнаване освен любопитство. Наблюдаването предполага използването на полученото познание за постигане на умишлено избрана цел.

Докато е препоръчително приземният екип да култивира практикуването на наблюдение, важно е да се разбере, че това не е пасивна позиция. Добрият наблюдател разпознава ситуацията и своето място в нея, както и това доколко тя съответства на получена преди това информация и на нейния ефект върху по-широките известни аспекти на текущата действителност. В бъдеще ще има възможности за подходящо въздействие върху ситуации, което ще промени изхода от едно планирано събитие.  Така както отстраняването на един щифт може да предизвика авария във важна част на оборудването, едно просто логическо изявление може да промени отношението към дадена перспектива, което да повлияе на това дали и как едно лице би реагирало в дадена ситуация. Както вече бе споменато, приемането на едно логично съждение в нечия система от вярвания може да причини тотално пренасочване на тази система.  Един момент на прозрение може да промени цялостната картина на разбирането.

Ролята на земния екип е от решаващо значение за реализирането на желания начин на проявление. Без просветителските действия на земния екип сглобяването на тази част от пъзела е малко възможно. Това, което може да изглежда като малък принос в промяната на една голяма картина на зло намерение, трябва да се разглежда в реалната му перспектива. Много са тези, които участват в създаването и увековечаването на една форма на поробване. Мнозина, съзнателно или не, допринасят като сътрудничат или се примиряват съзнателно с плана. И така, когато много се придържат към едно целенасочено намерение и правят необходимото при предоставена възможност, това би неутрализирало енергията, захранваща плана за подчинение. Трябва да се разбере, че това е форма на балансиране на направените вложения. Каквото и всеки да е готов да допринесе  към съществените промени, това благоприятства преживяванията, необходими за завършването на този сценарий. Определена пропорция от хората трябва да натрупа мъдрост, необходима за преминаване през съществуващата ситуация. От решаващо значение е това, което е планирано, да бъде признато и разбрано, но също така за постигането на успех е много важно фокусът да бъде придържан към желания резултат, а не към ситуацията – такава каквато е, или каквато може да стане, ако не се промени.

Невъзможността инерцията, водеща към поробване, да бъде преодоляна, е една измама, която бива натрапвана на човешкото съзнание с всички възможни средства. Приземният екип трябва задължително да си даде сметка, че познаващото себе си съзнание не е безпомощно, веднъж разбрало как се проявяват Универсалните Закони. Тази е причината това знание да бъде целенасочено задържано и прикривано под пластове измами поколения наред в продължение на хилядолетия. Интуитивното разбиране на приложението на Законите е било промивано от мозъците на тези, които са притежавали тази способност. То е било буквално ограбено от тях от родители и други влиятелни хора, защото е било „против” това, което те са приемали за вярно.  Така планът бива „самоподдържан” от самото човечество.

За тези, които резонират с честотата на тази кауза, на тази мисия, от фундаментално значение е да разберат, че в момента тенденцията е в посока завършване на плана за поробване. Много е важно намерението това да бъде променено да стане повратната точка за обръщането на тази тенденция. Буквално е необходимо тази тенденция да бъде пречупена и пренасочена към създаването на нова парадигма за съществуването на съвкупния живот на тази планета. Намерението това да бъде направено стои в основата на тази промяна. Цялата сила на промяната е мотивирана и зареждана с енергия от намерението. Човек може да „опитва” да направи нещо, но без намерение това да бъде сторено, не се случва нищо. Човек може да опита да вдигне една тежест, но това може да стане само благодарение на намерението.

Така само един приземен екип с истинско намерение може да накара енергията да се обърне в посоката, която той наистина възнамерява. „Да следваш течението” е пътят на най-малкото съпротивление. Да накараш потока на преживяванията да промени посоката си ще предполага един период на хаос в съществуващото течение, при което движението на водата ще се обърка. Промяната в посоката изисква твърдо отстояване на намерението в съзнанието на мнозина. В началото не е необходимо завоят да бъде на 180 градуса, но той трябва да се отклонява от предишната цел. Постигането на 180-те градуса обаче трябва да отговаря на намерението, в противен случай загубата на фокус ще върне нещата назад. Това е историята на постиженията на миналите поколения. Обаче хората от близкото минало не са имали възможността да комуникират и споделят своя опит поради технологични ограничения и огромното си мнозинство. Това предоставя известна степен на анонимност на тази цел, което е определено от полза. Няма по-удачно време за действие, което да допринесе по-голяма полза.

Галактическите съседи са станали по-съсредоточени в наблюденията си върху събитията на тази планета. Признаците не вещаят добре за човечеството, защото тези, които имат тъмни намерения, затягат все по-бързо своя обръч. В същото време  спящите вярващи продължават да сънуват успокоени, че тяхната безопасност и интереси са гарантирани. Пуловете на доминото започват да падат един по един в бавна прогресия. Тези, които са наясно с дилемата, наблюдават и изчакват интуитивните подтици да ги насочат към подходящи действия в подходящо време. Макар и трудно, това е правилно като поведение. Книгите с указания циркулират по-бавно и в много случаи тяхната инерция се е загубила в историята на много животи, но в същото време това не отрича бъдещата им роля в събуждането на тези, които са ги прочели отчасти или изцяло. Трябва да се помни, че това, което изглежда като непреодолими препятствия пред опозицията, е представено чрез медиите, внимателно поднесено от тяхната гледна точка и от гледната точка на това, в което трябва да повярва човечеството. С други думи, изказването на нещо не го прави истинно. Наблюдателите с будно съзнание и възприятия са от ключово значение при поставяне основите на Новата Парадигма. Най-трудно е да се наблюдава без поддаване на „дезинформацията”, така както тя бива поднасяна. Важно е да се прави разлика между „тяхната интерпретация” и „нашата интерпретация”. Тяхната е графично представена и облечена в емоционални термини, докато нашата е основана на съгласуване с потока на Съзиданието, който създава Вселени, Галактики, слънчеви системи, планети и най-важното от всичко – будно осъзнаване. Целта на будното осъзнаване е експанзия на мъдростта чрез преживяване на познанието на това по-високо равнище. Създаването на будно съзнание е възможно единствено чрез експанзия на процеса на творческа мисъл, фокусирана върху усилването на изначалния енергиен източник. Тъй като е твърде очевидно, че целта на препятстващия фокус е подтискането и спирането на този поток на експанзия на будното съзнание, той е наистина в конфликт със Съзиданието като цяло. Следователно изглежда твърде очевидно, че всеки трябва внимателно да прецени на коя страна би било разумно да застане в предстоящия сблъсък.

Докато това послание не съдържа нищо ново сравнено с вече получените, то има за цел да очертае разделителните линии, които стават все по-забележими. И все пак времето за заемане на една от страните все още не е настъпило. Все още е време за наблюдение и убеждаване в автентичността на тези послания.  Всеки би трябвало да овладее своето намерение и може би да се запознае със законите като ги прилага в ежедневието си и да се запознае задълбочено с това как те действително действат в координация и подкрепа с фокусираното намерение. Необходимо е винаги да бъде ясно, че ако те действат на личностно равнище, възможно е да бъдат зърнати възможностите за приложението им при координираното съгласие за промяна на по-обхватни и по-сложни реалности. Помнете, че реалността, изпитвана в момента от тази планета, се случва поради съгласието на човечеството да я приеме. Договореността да няма несъгласие с това, което бива представено като реалност, може да не я създаде, но реално позволява на нейната изява.

Как би могло човешкото население в мащабите на това, което в момента съществува на планетата, да постигне съгласие за промяна? Не е необходимо да има формално съгласие, което да очертава желаното, а само съгласие в желанието за промяна/преустановяване на съществуващото. Това единно съгласие (фокус) само по себе си би накарало съществуващата действителност да се промени и буквално да се разпадне. Човечеството не е трябвало да съществува в еднообразие. То е било замислено да се променя като всяко индивидуално съзнание следва своето развитие, което води със себе си координиран обмен на положителни атрибути. На тези, които създават за себе си и за другите един път, който не е в съзвучие с потока на Съзиданието към разширяване на съзнанието, биват предоставени възможности да разберат и се променят, обаче ако те ги пренебрегнат, пътят им евентуално ще бъде отрязан. Цялото не може да бъде пожертвано заради един анормален експеримент, ако последният стане толкова изявен. Човешкото съзнание не е създадено, за да бъде послушно и покорно. Така, както искрата на живота е крехка, тя е също устойчива, иначе не би оцеляла досега. Планирането тя да бъде поставена под контрол, принуждаването на човешката еволюция да изпадне в подчинение е трудна задача, особено при достигнатата степен на свобода и интелигентност. Това е задача, предавана от поколение на поколение с учудваща упоритост от страна на тези, които считат своите събратя за човеци от по-нисша форма на живот. В същото време хората са продължавали да еволюират и не са улеснявали тази задача. Когато отчетем постигнатия успех по отношение степента на влияние, фокусирано върху човешкото съзнание, става ясно, че единствената останала им карта е бруталната сила след намаляване на населението в рамките на това, което считат като контролируема бройка. Това трябва да бъде постигнато при възможно най-голяма анонимност, за да не могат заспалите маси да се събудят и въстанат прекалено рано.

Казаното дотук за окуражаване на тези, които познават фактите, изглежда незначително малко, но вече обясненото носи необходимия заряд, ако е правилно приложено и той в случая е повече от необходимото. Фокусът на намерението в едно с разбирането представлява наистина голяма сила.

Когато холографската картина стане по-фокусирана и ясна, изглежда че събитията и ситуациите се променят и нагаждат към нови фази на развитие. Тези фази ще станат типични за преживяванията на човешкото население на планетата Земя.  Очевидно е, че това, което съществува в момента, „се пука по шевовете”, както казвате вие. Както е казвано преди, не може да се случи нещо ново, когато преобладаващият модел е твърдо закрепен. Затова е необходимо да се очаква и преживее период на хаос, когато този траен модел започне да се разпада. Въпросът, който е от значение, е каква ще бъде природата на модела, който ще възникне от хаоса, за да замени настоящия модел на преживявания. Дали новият модел ще подсили достигнатия прогрес на човечеството, или ще го обърне в обратна посока, или даже ще го заличи и върне към едно състояние, което изисква друг дълъг период на учене?

Много групи са организирани от истинско желание за подобрение на човешката участ. Отчитайки тези намерения като положителни фактори, възможността те да доведат до инерцията, която да позволи този вид промяна, е една определена възможност. Нагласата на хората прави трудно реалната оценка на собствените мнения и положителната оценка на намерението на други групи, които подхождат към същото намерение от други гледни точки. Поради това хората изразходват огромни количества енергия, за да докажат, че са прави, и че другите не са, поради тези привидни различия. Тази енергия би могла да бъде по-добре фокусирана към централното намерение за постигането на решителен скок в човешкото съзнание чрез позволяване на другите да изразят намерението си по подходящ за самите тях начин. Важно е намерението. Макар тези групи да са често населени с индивиди, които са изгубили себе си в поведение, концентрирано върху собственото им его, този аспект не отклонява от предназначения фокус. Това са лични проблеми за тези индивиди. Важно е нашият земен екип да прилага и практикува усърдно Закона за Толерантността.

Ако се оценява по достойнство намерението, което е в сърцевината на всички добронамерени групи, ако се помни, че всички хора са „в процес на очовечаване” и ако се помни, че те трябва да бъдат благословени с „помощ към преобразуване”, това може да освободи голяма енергия, която да бъде фокусирана към споделената цел.

Човешко е да се желае взаимно съгласие в името на сигурността. Обаче сред хаотичните енергии, които в момента биват освобождавани, чувството за сигурност се оказва оскъдно. Както бе споменато в последното послание, то може да бъде открито в компанията на приятели със сродна умствена нагласа, в случай че фокусът на вниманието е насочен върху намерението за подобряване на човешката ситуация. Съществуващите примери за хаос трябва да бъдат наблюдавани, но намерението за обогатяване на човешките преживявания трябва да бъде поддържано на първо място при всички дискусии и най-важно – в съзнанието на всеки индивид. Това е трудна задача и тя ще става все по-трудна. Всеки трябва да си напомня, а това важи и за неговите приятели, че преди наблюдаемата реалност да бъде изявена, тя трябва да бъде продиктувана от твърдо намерение.  Цялата ситуация трябва да бъде разглеждана не като война между врагове, а като възможност за усвояване на умението за разпознаване и прилагане на Универсалните Закони. За да открие пред себе си една нова ера на житейски преживявания, човечеството трябва да се подготви за обстоятелствата, които тази ера влече след себе си. То трябва да заслужи правото си да преживее приключението. Като прилага Универсалните Закони в преследване на въжделенията си, човечеството трябва да почувства знанието зад мъдростта и да се подготви да преживее успешно това, за което е мечтало от дълго време. То трябва да остави настрана личните стремежи и да постави на първо място в своя фокус „най-доброто за човечеството като цяло”. В този процес интегритетът, етичността, социалните ценности и морални принципи ще бъдат отново включени в съвкупния житейски опит. Като всичко останало в съвкупността на едно ново изживяване, тези фактори ще бъдат без съмнение различни от подобните на тях, към които се придържат твърдо безбройните културно предубедени мнения на съвремието. Тогава преобладаващото намерение ще преживее „най-висшето и най-добро благо за всички”, докато изначалното намерение има за краен резултат само едно ново преживяване. Необходимо е да държим коня пред каруцата.

Важно е да отбележим, че холографската картина на текущите събития на планетата, по липса на по-добро описание, се променя във всеки следващ момент.

Докато се приема, че в този сценарий всичко е предварително известно на „по-високите равнище на разбиране”, това не е напълно вярно. Има общи неща, които са известни, но човечеството е в голяма степен отговорно за това, което се случва в детайли. Съществува голямо объркване по отношение на „последователно протичащото време”, така, както то се преживява в триизмерната реалност и това, което се приема за „безвремие или едновременно време” от холографска гледна точка. Трябва да подчертаем необходимата промяна в човешкото съзнание, която е централният момент на необходимата трансформация. Човеците трябва да бъдат в състояние да поемат отговорността да създадат своя собствена промяна в мирогледа си от позицията на жертви към желание да приемат риска на личната и групова отговорност, водеща към превръщането им в граждани на галактиката. С други думи, те трябва да пожелаят да  „се превърнат” в най-доброто, което могат да бъдат по пътя на собственото си желание и намерение. Всеки един трябва да заяви, че единственото, което може да се научи от някого, който е в положението на жертва, е позицията, че някой друг е отговорен за него и трябва да го спаси от самия него, след което трябва да промени намерението си в посока поемане на риск и на отговорност. Както е казано, „без риск няма печалба”.

С ускорения ход на движението на енергиите, объркването в тези времена става по-изявено. Както бе споменато по-рано, това да станеш наблюдател, е от решаващо значение. Това означава да си в активна позиция, а не в примирение със съдбата, когато намерението, движещо творческия импулс, е приглушено.  Бъдещето на човечеството е на кръстопът в този момент на вашата последователно протичаща във времето история. Има свободна воля и има концентрация на намерението. Преди навлизането в това житейско преживяване е било договорено постигането на определени цели. Постигането на тези цели обаче зависи от всекиго поотделно. Всички биват подтиквани чрез чувства и обстоятелства да реализират възможно най-много от тези цели, най пълноценно. Знаейки това, всеки трябва да огледа живота си в този момент и да се опита да види себе си в по-обхватния сценарий, който го заобикаля. Важно е всеки да прецени какъв би могъл да бъде предварително планираният му принос към общата картина и дали има за него роля, с която със сигурност да допринесе към това човечеството и тази планета да оцелеят в относително единство.

Заровено в индивидуалното съзнание е желанието за поддържане целостта на цялото човечество. Животните знаят, че трябва да се възпроизвеждат, за да продължат присъствието си на планетата. Човеците знаят, че е важно не само да се възпроизвеждат, но също така да образоват следващото поколение да използва своята по-голяма интелигентност, за да поддържа развитието на човешкото съзнание към по-пълно преживяване на възможността за преживяване на физическия живот. За нещастие тази по-висока интелигентност на човечеството е обект на външно влияние. Така съществуващата ситуация „се е сбъднала”. Тя ще премине, ако човечеството й позволи да премине сега или да продължи в неговото бъдеще. Човеците, или хората, както избирате да се наричате, които страдат в болка и страх в телата си, в отчаяна нужда от храна и вода са буквално безчет и броят им е отвъд възможностите ви да проумеете. Техните вопли за спасение от тази ситуация пронизват „небесата”. Това не остава неразбрано. При все това Универсалният Закон, върху който почива стабилността на Съзиданието, не позволява пряка намеса отвън. Това не означава, че няма чужда намеса в делата на някои, но това става в конфликт с тези Закони. Така както лидерите на вашата страна се намесват в работите на други страни и влияят на тяхното функциониране за собствените си цели, същото могат да правят и представители на други планети. Всеки отговаря за собствените си преживявания. Съвкупността от тези индивидуални преживявания определя тона на груповите преживявания във все по-разширяващи се сфери на влияние. Когато индивиди или групи индивиди прекрачат тези граници, за да се намесят в крайните резултати от избраните намерения на други групи, членовете на последните преживяват този хаос като глад, болест, болка, объркване и страх.

Планът на Съзиданието предполага постигане на мъдрост чрез преживяване на разнообразието в рамките на единството.  Човечеството е пример за единство. Културните и физически различия са примери на разнообразие в това единство.  Съзнанието е единство, което включва в себе си всички възможни равнища и проявления на съзнанието, които да бъдат преживени от много уникални носители на това съзнание. Да допускаме, че настоящето преживяване на съзнанието в едно човешко тяло е върховното преживяване, е равностойно на арогантност. Това е опит за ограничаване на Съзиданието, което по замисъл е безкрайно. Ограничавайки мисленето си на това равнище, човечеството ограничава собствените си преживявания.  Това се превръща в един епизод от преследване на собствената опашка, докато настъпи изтощение или унищожение, което поставя неговия край. За щастие все повече „човешки носители на съзнание” усещат изтощението, резултат от преследване на безкрайни празни обещания. Тези единици на будно съзнание започват да се откриват пред възможността за съществуването на други критерии за достигане на нова парадигма на човешките преживявания, преди потокът от насочени събития да ги доведе до разрушаване живота на тази планета. Те откриват възможността, както хората пресичат границата и се намесват в чуждите преживявания, това да се случва в по-широки сфери на влияние на тази планета и извън нея. Първата мисъл, че индивидуалните и колективни преживявания са манипулирани в името на личните цели на цели ешелони с голямо влияние и по координиран начин, което е в противоречие с Плана на Съзиданието, смайва отделния ум. Ако обаче приемем тази възможност, елементите на пъзела се подреждат в едно безкрайно проумяване на истината.

Това ни води до настоящия момент. Първото съображение е свързано с помощта. Има ли помощ? Ако има, откъде да я получим? Открай време, земните хора са попадали в ситуации, които са изглеждали невъзможни и са търсили помощ чрез „позоваване на ‘боговете’.”  Така те са се позовавали (с чужда помощ) на един „Бог”, който, ако бъде омилостивен, евентуално ще ги спаси в зависимост от капризното си настроение. Според една интерпретация, „Той” е първопричината за всяко добро и зло, което се случва, в зависимост от „Неговия” каприз. Пътят на разсъжденията за това как би могъл един „Бог” да бъде напълно добър и напълно лош едновременно и в същото време да заслужава преклонение, води до появата на един „лош конкурент”, който бива добавен към сценария. Последва разсъждението, че ако „Бог” не осигурява доброто в живота на всеки, това е, защото е необходимо да се върши добро, за да се получи добро. В същото време, ако вземем предвид картината на събитията в момента, тези, които изглеждат лоши, продължават да преуспяват, преди евентуалното им възмездие за това, че са лоши и зли да бъде отложено за след предстоящата им смърт.

Тогава как може да бъде разрешена тази енигма на преследване на собствената си опашка и да бъде намерен отговор на въпроса дали може да има помощ? За да бъде открит отговорът на тази дилема, трябва да се погледне много по-дълбоко от представата за индивидуалното съзнание, което е отговорно за всички преживявания. Зад всичкото съзидание съществува един фундамент, който може да бъде наречен „вечните ръце”. Този фундамент е невидим, но неизменно присъстващ – в противен случай преди всичко съзиданието не би могло да се случи, нито да се разширява и да преживява себе си. Зад всичко стоят Законите, които са важали, важат и ще важат до безкрая. Запознаването с тези Закони и усвояването на прилагането им индивидуално и колективно ще доведе до съзнаването на новата земя и до едно ново разбиране за „рая”.

Както във всяко нещо, необходимо е и тук да се започне от начало. Законите са обяснени в „Наръчник за новата парадигма” и накратко се състоят в следното:

1. Законът за Привличането: Сходното привлича сходно.

2. Законът за Съзнателното Намерение:  това, което възнамеряваме и което присъства решително в мисълта ни, в думите и делата ни, се случва.

3. Законът за Толерантността: да позволяваме на намерението да се реализира, като същевременно  прилагаме подхода на наблюдателя в съзнателна и пробудена позиция, който е фокусиран, без да бъде ригиден по отношения на крайния резултат. (Да позволяваш на мисълта да мисли!)

4. Законът за Равновесието: Прилагане на първите три закона и фокусиране върху настоящия момент.

Характерът на човешките преживявания в бъдеще зависи от способностите за разбиране, приемане и прилагане на тези Закони.

Законите на Вселената позволяват на тези, които помагат на себе си, да получат помощ. В рамките на едно самосъзнание на жертва, потребността да бъдеш спасен, вместо да постигнеш избавлението си като промениш своята нагласа и поведение, е една клопка. Нейният зов на сирена задържа човечеството подобно на раци в кошница. Всеки дърпа назад, докато се опитва да изпълзи. Помощта съществува и всичко, което може да бъде дадено в съответствие с промяната на съзнанието в колективните системи от човешките ценности, е дадено. Откъде знаем това? Има хора, които рискуват живота си и в някои случаи го жертват, за да разкрият плановете и действията на тези, които имат намерение да ограничат човешките преживявания. Мнозина получават информация, която циркулира между хората. Тя включва много примери уроци в проникновение. В допълнение на това, житните кръгове имат разнообразни предназначения. Мислете за тях като допълнителна балансираща енергия, която поддържа функционирането на земята колкото е възможно по-нормално, както и като послания към тези, които се нуждаят от потвърждение за наличието на помощ. Те се появяват на все повече места на планетата. Доказателствата за това явление не биват публикувани. Тези, с планове за ограничаване на разнообразието в проявленията на човечеството, не желаят разпространението на такива окуражаващи послания.

Наложително е желанието за разнообразие на изявите да бъде поддържано твърдо и на преден план – в съзнанието на възможно повече хора. Законите заслужават преклонение. Важно е склонността на човечеството към персонална изява и идентичност да бъде освободенa. Само тогава истинската свобода, предоставена на съзнанието да еволюира, ще бъде преживяна като мъдрост.

В ежедневните преживявания на всеки човек се промъква прозрението, че „трябва да има повече смисъл в човешкото съществуване”. Много не отиват по-далече от това. Други започват да търсят това неуловимо „повече”.  Налице е лабиринт от „идеи”, които могат да бъдат пресети с неугасващата надежда за откриване на „крайния отговор”.  Вместо това, мнозина откриват едно удивително приключение в преминаването от една идея или мисъл към следваща и към по-следваща, и по-следваща. По този начин започват да се подреждат парченца от пъзел и да образуват непълна картина (разбиране). Интригата в този удивителен процес е в осъзнаването, че такива хора откриват своята идентичност в самото търсене. Всеки един човек не представлява изолиран индивид, който преживява даден процес, а всеки представлява част от житейския процес, който преживява себе си като процес.

Процесът на еволюиране (припомняне) е преживяването на промяна. Промените, които протичат в осъзнаването, са самия процес. Всичко, което изглежда че се случва, като външни преживявания и обстоятелства, е само отражение на промени в способността за възприемане чрез промени в осъзнаването. Осъзнаването може да бъде считано като „запълване на ума”, но не трябва да бъде смесвано с коефициента на интелигентност, с интелекта или с остротата на петте сетива. Изследванията в момента сочат това, което езотеричните учения в миналото и настоящето са твърдели по повод различието между това, което допринасят функциите на мозъка, и това, което представлява истинският ум. Казано простичко, ние вземаме на заем „ума”, който ползваме от Създателя. Това обяснява често повтаряната мисъл, че използваме само 10% от силата на своя ум. В действителност ние имаме достъп само до 10% от творческия ум, предоставен ни от Създателя, доколкото знаем как да достигнем до него. Методите за постигане на това са били целенасочено скривани от нас и достъпни само на тези с достатъчно силно желание да открият пазителите на това познание и да направят необходимото, за да получат исканата информация. Несправедливо? Не задължително! Това е една скъпоценност, която трябва да бъде преследвана с искрена съсредоточеност. Признаците за нейното местонахождение трябва да бъдат търсени и следвани.

Основният урок за разпознаване трябва да бъде практикуван с постоянство. Както в един лабиринт погрешните ходове трябва да бъдат отхвърляни и търсенето трябва да продължава. Уликите трябва да бъдат проверявани и следвани усърдно.

Добрата новина е, че информацията започва да бъде предоставяна без членство в тайни общества, обаче това, което е достъпно за отделния индивид, трябва да бъде приемано без подкрепата и указанията на знаещ водач, който може да притежава или да не притежава необходимото знание. Пътят към пълноценното човешко преживяване е уникален за всеки човек. Затова груповите преживявания не са гарантирали и не гарантират успех. В същото време колективните постижения на индивидите са тези, които водят до голямата промяна. Вярно е също така, че колективният неуспех на индивидите да постигнат нещо, също води до промяна. Това е причината в момента човечеството да се намира в такова бедствено положение. Логичният въпрос е – ако това не е „проработило”, защо човеците продължават да вярват в институции и ритуали, които са ги довели до такова „задръстване”? Никакво повтаряне на фразите „всичко е наред” или „това ще оправи нещата” не е довело до промяна. Твърди се, че човешкото семейство еволюира. Обаче само напредъкът на технологиите не може да превърне тази претенция в истина. Ако човечеството наистина еволюираше, тогава нищетата, войната, престъпленията, злоупотребите и пр. щяха да намаляват с натрупването на човешкия опит. Хората, които в материално отношение „имат всичко”, нямаше да намират живота си празен и разочароващ.

Логиката ни позволява да разберем, че продължаването по същия път на човешкия опит няма да доведе човечеството до по-различна действителност. По-скоро човечеството ще преживее „спускане по Ниагарския водопад в бъчва”.

Както бе отбелязано преди в тези материали,  предстои едновременното завършване на множество цикли с широко обхватни последици. Както гласи популярният израз, в това има добри и лоши новини. Тези, които „имат очи да видят и уши да чуят”, ще празнуват добрите новини, свързани с възможността най-накрая да завършат цикъла на човешкото житейско преживяване. Тези, които изберат да не чуят и видят, ще имат привилегията, която им носят лошите новини – ще им бъде позволено да започнат отново. Да бъдеш изоставен не е приятно преживяване. Тези, които завършат цикъла, няма да бъдат избрани – те ще изберат да бъдат избрани! Ще научите ли това, което трябва да знаете чрез традиционните институции на науката и религията? Не в техния настоящ вид. Това не ще рече, че не е възможно те да променят фокуса си да поддържат своите догматични вярвания на всяка цена. Въпросът е дали си струва риска да „изчакат”, за да разберат. Ако настоящият фокус на групата, към която в момента се числите, не е започнал да предоставя повече от обикновеното, предлагаме ви най-малко да започнете да заменяте получаваните до момента уроци като погледнете извън тях и вземете предвид материал, който съдържа нов и по-обхватен фокус.

Това не се отнася до наличната информация, която фокусира върху „отричане на религията” или „отричане на науката”. Такова отношение не предполага конструктивно използване на вниманието ви. Това да наблюдавате определени недостатъци на ученията и информацията, които предлагат тези институции, е едно, но фокусът трябва да бъде поставен върху изграждането на фундамент на откритост спрямо промяна на отношението и приемане на нови идеи и мисловни процеси. Историята на човешкия опит е била целенасочено замъглявана и изопачавана. Това не означава, че учителите не са искрени, или че не вярват в това, което проповядват. Цялото може да прозира сред наличната в момента „нова” информация, която подсказва истина, но последната е разпръсната между многобройни публикации и автори. Най-важно е търсенето на истинската цел на човешкото съществуване като цяло. Защо сте тук? Какво не е постигнато, което трябва да бъде постигнато в краткото време преди завършването на циклите? Колелата, които се намират в още по-големи колела, няма да се спрат и за миг, за да дадат възможност на индивидите „да наваксат”! Това означава да направиш или да умреш – момент на сега или на почти никога в космическата история.

Има ли някаква неотложност, която предава това послание? Наистина има! Това да си замръзнал във вцепенение или да се плъзгаш назад са опасни форми на поведение. Дали „Исус” или някой друг „светия” ще го направи вместо вас? За съжаление не!  Да ви помогне? Абсолютно да! Вие ще получите помощ, за да бъдете подкрепени и окуражени във ВАШИТЕ действия. Всеки от тези светии се е оказвал в подобна на вашата ситуация. Те са сега това, което са, защото за тях е било важно да променят своя житейски опит и да се придвижат напред, всеки по своя път, който от своя страна е служил на космическия план валиден за всички. Мислете за ситуацията като за една голяма стълба, където винаги има протегната ръка, която да ви помогне за следващото стъпало. Ръката е там, но вие трябва да изберете да се протегнете и да я сграбчите, за да се изкачите на следващото стъпало. Тя не е там, за да изкаже съчувствие или да изслушва извинения, или да чува обвинения към някого, или към корумпираната система. Всеки един от вас трябва да упражнява проницателност, да прилага мъдрост, заслужена чрез житейски опит, и да реши да продължава все напред.

Енергията за извършване на това е налице, за да бъде използвана. Тя не се появява на първо място. Сега е време да се пробудите, да осъзнаете това, което ви заобикаля, и да решите дали то е достатъчно добро, и дали онова, което е „повече”, си струва да бъде пожелано достатъчно, за да решите да го получите на всяка цена. Тези, които така да се каже могат да погледнат назад, желаят от все сърце вие да направите внимателно своя избор. Това е едно монументално решение. Време е да напуснете тези повтарящи се серии от преживявания и да изпитате „Живота”, така както той е предназначен да бъде изпитан в едно непрекъснато движение, а не в повтарящи се цикли от кармично лепило. Вие сте благословени с един неуморен копнеж да завършите своя цикъл. Вслушайте се в него!

Със съжаление трябва да ви информираме, че прозорецът на възможността за спасение на вашата планета и на нейните човешки обитатели се затваря. Ние сме благодарни на тези същества, които са чули предупрежденията и са насочили вниманието си  към създаването на по-желан изход от този сценарий. За съжаление техният брой е твърде малък, за да причини значима промяна. Предстоящите дни ще бъдат трудни и обезкуражаващи за тези, които сега знаят какво е могло да бъде. Съветът, който предлагаме, е тези, които са посветени да служат като „земен екип”, да удвоят усилията си, за да привлекат към себе си един кръг от вярващи, с които да се подкрепят взаимно в предстоящите дни. Сега има по-важни дейности, които тази жизнеспособна сила на волята трябва да осъществи, за да фокусира вниманието върху оцеляването на един сегмент от пробудени и осъзнати индивиди в предстоящото бъдеще. От решаващо значение е това да бъде направено!

Тези думи съдържат най-обезкуражаващото послание, което сме ви предали чрез този източник. То не е предназначено да извести, че помощта, която  може да окажете в тази кауза е изчерпана, а че тя е по-важна от всякога. Депресиращо както звучи, то просто показва, че всеки трябва да извлече от себе си способността да стане по-отдаден от всякога на намерението да открие начини за прилагане на универсалните Закони във всяка ситуация от ежедневието си. Във всяко обстоятелство е скрита потенциална възможност! Законите наистина действат. Но помнете – тези закони важат за „всички”, които ги прилагат, но оказват по-голяма помощ на тези, които ги прилагат в хармония с творческия поток на енергията, която е предназначена да разшири и усили развитието на едно съзнателно възприятие по пътя към истинската мъдрост.

Колкото и трудна да е ситуацията на планетата, зад нея стои определена цел. Човечеството трябва да се научи да бъде отговорно на индивидуално равнище, което след това в съвкупна форма се отразява на планетата като цяло. Трябва също да се помни, че неблагоприятните енергии, които действат, са били внимателно планирани и задействани в продължения на векове линейно време. Човечеството е било третирано като пионки в една шахматна игра, която съдържа повече игри на надмощие, отколкото могат да бъдат обхванати от триизмерния ум. Това не отрежда незначителна роля на човечеството. Съзнателното възприятие е на върха на „пирамидата” на съзиданието и не трябва да бъде приемано снизходително. Трябва обаче същото това съзнателно възприятие да „осъзнае” себе си и своето предназначение чрез опит, натрупан в „самостоятелно създадени” обстоятелства, основани на Законите на Привличането. Самочувствието на жертва привлича обидни ситуации, които след това биват изпитвани и от двете страни на взаимодействието до момента, в който съзнателното възприятие си даде сметка за безсмислеността на такова поведение и го изостави.

Колкото и трудно да е за възприемане, това е Истината. Това е същината на въпросния сценарий. Ясно е, че е било приложено „неподходящо” влияние, но казано просто, уроците са ставали все по-екстремни, за да позволят необходимото разбиране от страна на поне част от единиците преживяващи съзнателно възприятие, наречени човешки същества. Къде в това послание има някакви окуражаващи думи? Можем само да кажем, че предишните послания, дадени в „Наръчник на Новата Парадигма” и посланията, изпратени след него, трябва да бъдат прегледани с нов устрем и фокус.

Това е последният зов за пробуждане! Нека той бъде приет сериозно!

В предстоящите пред човечеството дни, необходимо е тези от вас, които вече са, така да се каже „известени”, да започнат да се фокусират върху това, което може да се нарече „носене на знамето”. С увеличаване на хаоса, важно е да има хора, които могат да запазят своя фокус и равновесие, когато разпадането започне да ескалира. Макар да изглежда, че всичко е изгубено, твърдостта на малцината ще определи колко хаос и страдание ще бъдат преживени. Докато привидно има малка полза от правенето на всичко това, мога да ви уверя, че е от решаващо значение тези, които могат, да го направят – доколкото вече има мнозина от вас, които знаят какво се случва и също така разбират, че степента на хаоса ще достигне крайни пропорции, когато населението в тази страна като цяло най-накрая ще разбере и прогледне. Наложително е тази услуга да бъде предоставена.

Какво точно означава това? Означава, че тези малцина хора трябва да поддържат връзка с плана на Създателя. Не е необходимо те да познават този план или да имат твърда и абсолютна убеденост, че такъв план съществува, макар че аз ви уверявам, че го има!  Независимо колко трудни са обстоятелствата, планът на Създателя ще се реализира. Вероятно това няма да се случи по начини, предвиждани от тези, които са работили в тази посока в продължение на толкова много поколения, но задължително ще се осъществи!

Докато времето в третото измерение продължава да тече ден след ден, в измерения, където времето не съществува, а има само яснота на преживяването, трудно е на съществата, които стоят от двете страни на тези диаметрално противоположни гледни точки, да комуникират. Всяка страна се опитва да прецени възможностите, които другата има предвид и преживява. Това замъглява картината и за двете страни. По-големият проблем е във факта, че тези, които са против плана на Създателя, са изключително добре организирани от страната, ориентирана спрямо времето, докато организацията за осъществяване плана на Създателя е от другата страна на „времевата линия”. Междувременно масите на човечеството не притежават никаква организация и са непрекъснато хипнотизирани и в упадъчно умствено и физическо състояние.

Най-малкото това създава нещо, което изглежда като обърната наопаки картина. Балансиращият фактор е фактът, че човечеството съзнателно и несъзнателно моли за помощ. Наличната помощ не съществува във вид, който човечеството може да разпознае, но тя категорично съществува и е на разположение.

Човечеството иска да узнае точния момент, в който ще бъде спасено, което е невъзможна мечта. Предполага се, че много указания са били получени чрез медиуми, продиктувани повече от лично желание, отколкото от „небесна преценка”. В тази реалност е необходимо да се случат последователни събития, които трябва да се подредят подобно на парченца от пъзел, преди да настъпят някои други събития. Отчайващо за тези, които са фокусирани върху тази ситуация от страната, където времето не съществува, е, че много от парчетата на пъзела трябва да бъдат подредени от човеци, които са в по-неудобно от всякога положение, което все повече забавя елемента на времето.

И така, посланието за насърчение към тези, които осъзнават и са способни да разберат природата на своето назначение, е да „държат знамето”. Те трябва да знаят, че съществува план, и че те са в голяма степен решаваща част от този план, макар тази част да изглежда, че не прави нищо. Всъщност важно е да изглежда, че те не правят нищо, за да не привличат излишно внимание върху себе си.

Тези, които са активни на преден план, знаят и разбират своята роля. Тези, които трябва тихо да изпълняват своята роля, се нуждаят от най-много окуражаване. Важно е сега всеки да фокусира усилията си и да иска ежедневно напътствие, предоставяне на възможности и подкрепа. Значението на приноса на всеки от тези индивиди към плана на Създателя не може да бъде преувеличен. Макар това да изглежда най-лесната задача, във времената, които трябва да очакваме, няма да бъде просто и лесно да запазиш спокойствие, да наблюдаваш и да допускаш заобикалящите те действия и реакции, без да загубиш контрол!  Да останеш предан на делото без признание в едно общество, което функционира благодарение на вниманието и на получаването на бърза облага, ще бъде предизвикателство за мнозина, които искат наистина да служат по някакъв начин в предстоящите дни. Ако човечеството моли за помощ, то също така трябва да откликне на помощта, която му се предлага, независимо колко прост и неефективен може да изглежда получавания отговор. Това е необходимо, за да се получи допълнителна помощ. Това е един прост план на молба, отговор, нова молба, друг отговор и т.н.

Винаги помнете, че едва уловимата енергия е силна и силната енергия е едва уловима. Това може също така да бъде наречено „движение отдолу-нагоре”. Използвайте го!

”НИЕ СМЕ ЧОВЕЦИ
В ПРОЦЕС НА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ,
ПОМОГНЕТЕ НИ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИМ”