(с) Превод АТИ

Башар: Добър ден в този ден от вашето време, как сте всички?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Ние ви благодарим още веднъж за взаимното сътворяване на това взаимодействие и за желанието ви да общувате с нашата цивилизация, както и за това, че ни позволявате да преживеем с всеки от вас поотделно и с всички ви заедно толкова повече аспекти от многоизмерния кристал на Сътворението. 

Искаме да започнем това предаване в този ден от вашето време с идеята, която сме нарекли „Денят на Сатурн и Съветът на деветимата”.

Ние разбираме, че във вашето общество много индивиди интуитивно са почувствали различни аспекти на съзнанието, изразени по определени начини, подходящи за вашето общество. Един от тези аспекти вие сте нарекли „Съветът на деветимата”. Възможно е обаче да съществува малко объркване и даже погрешно разбиране за това какво представлява Съветът на деветимата. Има най-различни варианти на тяхното наименование и описание. Всъщност те представляват много неща. Ние ви предлагаме нашата перспектива и описание на нашите взаимодействия с тази група същества и вие може да използвате това, както пожелаете, според нуждите на вашия личен живот. И така, нека започнем.

Вашата система Сатурн, която понякога метафорично сте наричали „Лордът на пръстените”, понякога също така бива считана за свят на мистерии. Тя носи мистериозна енергия и идеята за изследване на дълбоките тайни на Сътворението. Вашата слънчева система притежава една характерна енергия, отразена от този свят, от това тяло, свързана с това, което на вашата планета някога сте нарекли „Тайната школа”, която е свързана с търсене на дълбокото разбиране на природата и структурата на битието. Много хора в тези тайни школи, при разширяване на съзнанието си и при изследване идеята на Сътворението от тези конкретни равнища на вибрации, интуитивно са стигнали до идеята, че съществуват съзнания, които, в определен смисъл, са свързани с планетите на вашата слънчева система. Ние нямаме предвид съзнания в смисъла, в който вие обитавате физически вашия свят. Всеки свят има свързана с него определена група от съзнания, които могат да съществуват в други реалности, в други измерения, в духовна форма, описвана с нефизическа терминология. Има много форми на съзнания, свързани със света, който наричате Сатурн. Съветът на деветимата обаче е една много специфична идея и сега ние искаме да ви опишем как схващаме тази идея от гледна точка на нашата реалност.

В нашето предишно предаване, миналата вечер от вашето време, ние споменахме за първи път така наречените девет способности*).

*) Направеното в предишния материал пояснение относно другите значения на използвания термин „power”, освен като „способност” и като „сила” и „мощ”, добива допълнителен смисъл в настоящото изложение. – Бел.прев.

Нека преговорим набързо. Вие притежавате способността да възприемате, способността да избирате, способността да действате, способността да преживявате, способността да отразявате и разсъждавате, способността да учите, способността да се развивате, способността да се възвисявате и на последно, но определено не по-маловажно място – способността да забравяте, която съдържа идеята за едно ново начало. Съветът на деветимата конкретно представлява тези девет способности, тези девет честоти, тези девет вибрации, но по много специфичен начин. Има многоизмерни същества, като тези, които наричате Съвет на деветимата, чиято друга природа, доколкото е възможно да проумеете това понятие, е действително да изследват това, което вие може да наречете житейски истории (животи), но ние нямаме предвид това във физически аспект. Те действително изследват качества. В други измерения има конкретни начини за изследване качеството на възприемането, качеството на избирането, качеството на действането. В други измерения това са действителни преживявания, които могат да бъдат изразени като измерения и много други многоизмерни същества могат в действителност да прекарат целия си живот в изследване на тези качества и в преживяване на тези качества по твърде уникален начин, който е неразбираем за вас във физическата реалност.

В определен смисъл, за тези същества тези качества имат свои пейзажи, своя действителна атмосфера и пространства, които отразяват тези вибрации и тези способности по много специфични начини, които могат да бъдат преживявани от тези същества поради тяхната природа.

Тъй като тези същества не са физически и не представляват например група хора, седящи около една маса, макар че това може да бъде използвано като евфемизъм, метафора или символ. Те обаче нямат подобен физически израз. В определен смисъл, те са свръх души. Във всеки един момент всяка свръх душа представлява едно от качествата на тези девет способности и по този начин, представлявайки едно същество, едно съзнание и колекция от съзнания, което в действителност е в състояние да изследва тези качества, тя е свързана с всички сфери, с всички измерения, които могат да изразят по някакъв начин тези конкретни характеристики. Следователно вие влизате в това число. И тези енергии ще намерят своето конкретно място, ще попаднат в съответната ниша във вашата реалност, за да бъдат отразени от вас и представени пред вас във вид, който е най-подходящ за вашата конкретна система на преживявания и реалност, която в този случай естествено е физическа реалност, която съществува на една планета и в една слънчева система.

Планетата, която може най-добре да излъчи и разпространи тези вибрации към вас и да ги фокусира за вас, е Сатурн, конкретно поради своите пръстени. Самите пръстени притежават определени честотни вибрации и модели на резонанс, които позволяват фокусиране и разпространение, радиация на вибрациите и честотите на тези девет способности/сили. Това, разбира се, не са единствените вибрации, които тази планета излъчва. Вие приемате тези излъчвания по свой начин, със своите сетива и със своята интуиция, и ги интерпретирате чрез идеята, която сте нарекли „Съвет на деветимата”, с което разпознавате наличието на девет свръх души, които участват в изследването на всички тези способности/сили. И така, когато се окаже, както дискутирахме миналата вечер от вашето време, по време на вашето чиракуване, през еволюцията ви като експерти, както и при възнасянето ви като алхимици, когато преминете през тези етапи на своя живот – от лед към вода, към пара, ако повторим тези аналогии, чрез повишаване на своите вибрации, вие ще използвате всички тези атрибути, за да изследвате своя физически свят. И когато изследвате, проявявате и прилагате всяка от тези способности/сили, вие ще се свързвате директно с вибрацията на тези конкретни девет свръх души. Така, в определен смисъл, една част от тях ще бъде винаги на ваше разположение, за да ви насочва при изследването на всяка от тези способности и качества. В този смисъл, те са като гид на гидовете, една всеобхватна система за насочване и всеобхватен съвет за насочване – за вас във вашето пътешествие във физическата реалност, когато изпълнявате своите житейски роли, основани на определени повествователни структури, предназначени за запазване на информация, изразяване на информация, споделяне на информация.

Както знаете, структурата на историите/преданията, които си предавате през поколенията, е един от най-сигурните начини за съхраняване на информацията.  И така, във вашите пътешествия, в тези ваши житейски истории за преживяванията ви на Земята, вие ще преминавате всеки път през тези етапи на използване на тези способности/сили, за да възприемате, избирате, действате, преживявате, да отразявате и разсъждавате, да учите, да израствате, да се възвисявате на едно ново равнище, след което да забравяте, за да може да започнете отново – с нова идея, в нова посока. И всеки път, когато преминавате през тези процеси, които съдържат тези конкретни модели, вие установявате връзка с тяхната вибрация, с техните насоки, с тяхната енергия. Защото в процеса на своите изследвания те знаят всичко, което може да се знае за тези качества, и непрекъснато излъчват на тези честоти. Ето защо, ако търсите указания и помощ на някой етап от своята житейска история, свързана с някое от тези качества, знайте, че имате моментална връзка със Съвета на деветимата и този член от групата, който изследва съответното качество в многоизмерното пространство, ще бъде извънредно щастлив да ви включи в своето пътешествие по начин, който е най-подходящ за вашата конкретна реалност. И докато вие изследвате тези качества в собствения си житейски път, вие също ги захранвате с информация и опит за това как преживявате този процес от девет стъпки. Това обогатява тяхното цялостно пътешествие и техния житейски опит, макар те да го изразяват по много различен, междуизмерен начин. Те определено включват вашите преживявания в това, което правят, защото в този смисъл, те действат като свръх душа на цялата ви слънчева система. По този начин те са интимно свързани със свръх душите на вашата планета, които са се раздробили във всички различни прераждания  на индивидуалните хора, каквито сте всички.

Както вече сме казвали, и, разбира се, тази цифра може да варира от време на време, като говорим за средно число, но наистина има около 300,000 свръх души, които представляват седемте милиарда души на вашата планета. Тези 300,000 свръх души са се разделили на седем милиарда прераждания. Те, разбира се, имат и други прераждания в това, което вие наричате минало и бъдеще, въпреки че ние всички съществуваме едновременно, ако сте внимавали в нашите обяснения.

И така тези от Съвета на деветимата, с качествата, които демонстрират в своите междуизмерни изследвания, са не само на ваше разположение, но и на разположение на всички прераждания надолу и нагоре по веригата на вашата планета и в слънчевата ви система. Така те наистина представляват свръх душа на свръх душите, които взаимодействат с множество прераждания не само в това, което наричате свое настояще, но и във вашето минало и бъдеще, които те разбират, че се случват едновременно.

Това е една силно рефлективна и много мощна група от съзнания, далече извън представите ви по отношение на техния опит, що се отнася до физическата ви реалност. Опитът им включва много понятия, които е невъзможно да интерпретирате в момента във вашата реалност. Най-многото, което можем да кажем, е, че те преживяват тези качества като реални местоположения, пейзажи и светове, но такива, от които нямате никаква представа във вашата реалност.       

В своите пътешествия, когато се възвисявате отново и отново, при всички направления, в които поема животът ви, и при всички предизвикателства, които се налага да срещнете, при всички дейности, в които участвате и които отразяват вашите пристрастия, и след като си позволите в края на своя физически живот да се възвисите в духовна форма, вие имате възможност за избор дали да останете в определено състояние между измеренията и да взаимодействате със Съвета на деветимата по един много различен начин. Така мнозина от вас може да изберат, в зависимост от достигнатото си равнище, да ги придружават в своята духовна форма. Вашите възприятия няма, разбира се, да съответстват на техните, но въпреки това, в духовното си състояние ще имате малко повече свобода да преживеете Съвета на деветимата и техните изследвания по много по-различен начин, отколкото ги преживяване във физическата реалност сега. Без съмнение обаче вие сте свързани с тях и те са свързани с вас, и те присъстват за вас като пътеводители за времето във вашия живот, в което вие преживявате тези способности и ги изразявате в своя житейски път.

Това е идеята за тайнството на Сатурн, защото в изследванията на своите предизвикателства и на своите пристрастия, вие винаги ще срещнете мистерия, винаги ще срещнете неизвестното и ще откриете, че това е една възможност да се свържете с тайнството на пръстените, с мистерията на тази вибрация и да изследвате голямата тайна на Творението, и да добавите тези изследвания към своята радостна възбуда. Защото както сме казвали и преди, единственото, което ще откриете в неизвестното, е нещо повече от самите себе си. Вие сте собственото си тайнство и докато разкривате своята мистерия и изявявате все повече от своята същност при това разкриване, то целостта на вашето земно преживяване ще съдържа и отразява все повече от чистата вибрация на Съвета на деветимата, от тайнството на Сатурн и неговата връзка с  вашия свят с това вибриращо излъчване, което ви напътства в мистерията през дверите на тайнството, и вашият свят ще се превърне наистина в едно магическо място – много мистериозно и много магическо. Това звучи ли ви вълнуващо?

Аудиторията: Да!

Башар: И вие разказвате своите истории, преживявате своите истории, следвате своите страстни увлечения и демонстрирате своите способности. И не е случайно съвпадение, че съществуват също така, свързани с вашата реалност, деветте равнища на съзнание, които току-що обсъдихме. Това е също така свързано с идеята за прехода от равнището на свръх душата до физическото равнище, както и с идеята за Съвета на деветимата по най-различни начини.

Може би това е достатъчно засега. Не бихме искали да ви претоварваме.

В отговор на това позволено споделяне, ние питаме как бихме могли да продължим да ви служим – с отговори на вашите въпроси, ако пожелаете.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Може ли да направя изявление, след което да задам въпрос, моля?

Башар: Да.

Участник: Ние ви завиждаме.

Башар: Защо?

Участник: Защото имате всички правилни отговори …

Башар: Не, нямаме. Нямаме, особено ако ни завиждате.

Участник: Просто се шегувах.

Башар: Добре, но разбери, че ние знаем само това, което трябва да знаем, когато трябва да го знаем.

Участник: Мисля, че ти си прекрасен говорител за вашата цивилизация.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Съществува голяма секретност от страна на правителството по повод на същества като вас.

Башар: Какво би искала да кажа по повод на това?

Участник: О’кей, нека продължа. Тъй като ти си хибрид, ние разбираме, че хората на Земята в бъдеще ще бъдат …

Башар: Шестата хибридна раса.

Участник: Правилно.

Башар: Благодаря ти. (смях в залата) Поне успях да улуча това. Помислих, че ще ме подложиш на тест … Между другото, сравнително скоро ще видите, чрез така наречения документален филм или по други начини, идеята за по-големия кристал, за който сме говорили преди и който съществува в нашия свят и на нашите кораби. За момента мога да ви дам нещо, подобно на закрита прожекция.

Участник: О кей.

Башар: В центъра на тази формация има седем шестоъгълни кристала. В центъра на тази формация тези седем кристала представляват седем хибридни раси, от които ние сме една, от които вие се превръщате в друга, а седмата ще бъде евентуално комбинация от шестте. Сега вече знаете какво представляват седемте кристала в центъра на тази формация.

Участник: Обратно към въпроса за това, в което ние се превръщаме. Ние уважаваме много начина, по който вие представяте себе си, и ние ви се доверяваме …

Башар: Добре, но ние наистина не се нуждаем от това да ни вярвате. Вие трябва да вярвате на себе си.

Участник: О кей, но тъй като ние ви вярваме, вие поставяте основите на бъдещето, към което сме се запътили. Сега, когато някои от нас приветстват идеята за хибридните деца, които ще започнат да се появяват, мисля, че ние се страхуваме, че можем да изгубим уникалността на човешката природа.

Башар: Защо бихте се страхували да изгубите своята уникалност?

Участник: Аз зная, че това е само илюзия. Аз зная, че няма да я изгубим, защото всичко се случва едновременно, но въпреки това, аз чувствам, че когато говорим за хибридните деца, съществува някакъв страх …

Башар: Страх от какво?

Участник: Приемането на тази нова раса …

Башар: В случая трябва да разберете какви са убежденията ви, които пораждат този страх, и да трансформирате тези убеждения, ако предпочитате. Вие обаче няма да изгубите своята уникалност, макар че цялото ви (човешко) общество от седем милиарда индивиди е телепатично свързано и ние имаме много сходни енергии. Въпреки това, ние всички сме уникални. Ние не сме загубили ни най-малко своята уникалност и всъщност, както сме казвали многократно, истинската хармония е резултат от признаването на уникалността на всеки един индивид. Само тогава различията стават съвместими.  

Участник: Искаш да кажеш, че трябва да бъдем съвместими с честотата на хибридните деца, за да могат те да се появят?

Башар: Да.

Участник: Ние се стараем да направим това.

Башар: Аз зная това.

Участник: И ние се справяме доста добре.

Башар: И аз така мисля. И ако не се справяхте, нямаше да водим този разговор, нали?

Участник: Някои от нас са щастливи да чуят това, благодаря ти.

Башар: Това ли беше твоят въпрос?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: За нас е чест да получаваме всичката тази информация …

Башар: За нас това е също чест.

Участник: Въпросът ми е, дано успея да го формулирам смислено …

Башар: Това не е задължително, аз мога въпреки това да те разбера.

Участник: Добре. Искам да попитам за … процедурата, струва ми се, на възвисяването. През последната година се промених невероятно много …

Башар: Поздравления! Ти всъщност се променяш непрекъснато. Това, което всъщност казваш, е, че вече чувстваш факта, че се променяш непрекъснато.

Участник: Да. Осъществявам много повече комуникация с моите духовни водачи и даже с теб, което ме шокира …

Башар: Нашата вибрация винаги е била излъчвана и е на разположение на различни индивиди по най-различни начини, като понякога може да си се свързвала с нашата честотна област и даже с отделни индивиди от нашето общество, които приемаш за мен, но това не би трябвало да е задължително така. Ти просто опознаваш нашата вибрация и може да си мислиш, че контактуваш с един и същи индивид само поради познатата вибрация.

Участник: О кей.

Башар: Да не говорим, че това, с което ти всъщност се свързваш, е твоят висш разум.

Участник: Моят висш разум …

Башар: Помни, че ти разговаряш със своя висш разум и в този момент. Ние просто сме щастливи, че можем да служим като маска, като филтър за вас, за да ви изглежда в реда на нещата да разговаряте със собствения си висш разум чрез нас. Точно това е обаче, което правиш в този момент.

Участник: Всъщност имах това преживяване миналата нощ. Дадох си сметка, че разговарям с висшия си разум.

Башар: Ето виждаш ли?

Участник: Проблемът, за който бих искала да те попитам …

Башар: Проблем?! Искаш да кажеш предизвикателство?

Участник: Да, едно голямо предизвикателство …

Башар: Добре, но голямото предизвикателство не би трябвало да бъде формулирано като проблем.

Участник: Бих искала да мога да реша да не бъде, но …

Башар: Ти можеш да решиш това да не бъде проблем.

Участник: По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.

Башар: Това е едно убеждение! (смях в залата)

Участник: (маха безпомощно с ръце) О кей, може ли просто да задам въпроса си?

Башар: Разбира се, че можеш!

Участник: Чудя се дали можеш да се върнеш обратно във времето към момента, когато вие като вид сте преминавали през това, през което преминаваме ние сега. Как сте живели тогава? Аз откривам много болка в отказването от старите убеждения.

Башар: Единствената причина да чувствате болка в процеса на отказване от старите си убеждения, е, че вярвате, че те все още ви вършат работа. Запомни, че вие се придържате единствено, единствено към нещо, което по някакъв начин ви обслужва. Колкото и трудно да ви е да се придържате към тези убеждения, ти всъщност ми казваш, че алтернативата е още по-лоша.

Участник: Как мога да достигна до основата на това да разбера как тези убеждения ми вършат работа?

Башар: Отличен въпрос. Ето как можеш да направиш това – или поне един от начините. Идеята е да разбереш какво представлява това, което сме нарекли мотивационен механизъм. Отново: моля разберете, че това става автоматично при всички вас. Не е необходимо да направите, каквото и да е, за да накарате това да заработи, то действа непрекъснато. Трябва само да си позволите да разберете как то действа, за да го използвате по предпочитан от вас начин, вместо да използвате механизма по начин, който не предпочитате. Следиш ли мисълта ми дотук?

Участник: Да.

Башар: Добре. Мотивационният механизъм представлява просто следното. И искам да кажа, че в това отношение няма никакви изключения даже и в твоя случай. Ти винаги, моментално и автоматично се придвижваш в посоката на това, което считаш, че е в твой интерес, и винаги, моментално и автоматично ще избягваш това, което считаш, че не е в твой интерес. След като знаеш това, то трябва да ти подсказва нещо. Ако се придържаш към нещо, което на интелектуално равнище знаеш, че не е в твой интерес и разбираш мотивационния механизъм, който току-що описах, единственият начин това убеждение да продължава да се върти в главата ти, е, че считаш, че то е повече в твой интерес, от неговата алтернатива. Или обратното – дефинирала си нещото, което казваш, че предпочиташ, като нещо по-плашещо, по-страшно от това, което не предпочиташ, и следователно толкова се страхуваш от това, което предпочиташ, по някаква причина, на основата на убеждение, към което се придържаш, че си готова да понасяш болката от това, което не предпочиташ, просто защото ти е по-познато. Просто то ти се струва по-безопасно, тъй като си толкова изплашена от това, което не познаваш. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, и аз съм слушала това често от теб, но …

Башар: Но то просто не ти влиза в главата.

Участник: Просто не мога да преценя как да се придвижа напред. Аз бих искала толкова много да се придвижа напред …

Башар: Трябва първо да откриеш какво е това, към което се придържаш. Знаеш историята за това как хората на вашата планета са възпитани да се придържат към различни определения за парите?

Участник: Да.

Башар: Можеш ли да приложиш тази идея към себе си, по повод противоречивите убеждения, резултат от възпитанието ти, докато в крайна сметка съзнателно дефинираш тези убеждения? Ти можеш да се освободиш от тях само ако преди това съзнателно ги идентифицираш. Ако не знаеш кои са, няма с какво да работиш. 

Участник: Чувствам, като че ли пътувам срещу течението.

Башар: Не ме интересува какво чувстваш. Разбирам какво чувстваш, но отново: помни, че чувството ти настъпва само след като вярваш, че нещо е вярно. Не можеш да имаш чувство, без преди това да вярваш, че нещо е вярно. Следователно, ако имаш чувството, че плуваш срещу течението, би трябвало да определяш нещо в живота си по този начин. Ти самата каза преди малко: „По-лесно е да се каже, отколкото да се направи”. Това са просто убеждения. Това не са емпирични истини. Няма абсолютно нищо във фразата: „По-лесно е да се каже, отколкото да се направи”, което да отразява някой от законите на Творението. Ти си тази, която й придаваш непоклатимост, като вярваш в тази идея. Ти си тази, която й придава форма и субстанция, по някаква причина. Открий каква е причината и защо се придържаш към такива ограничаващи идеи, които произвеждат борба, трудности, болка. Помни, че болката е съпротива срещу естествената ти същност. Следователно какво е това, което предпочиташ да бъдеш, което е толкова по-страшно от това, към което се придържаш и което не предпочиташ? Какво би било най-лошото и ужасяващо нещо, което можеш да си представиш, че ще ти се случи, ако се откажеш от всичките тези страхове и отрицателни определения, и си позволиш да бъдеш тази, която предпочиташ да бъдеш. Какво е най-страшното нещо, което можеш да си представиш, че ще се случи, ако сториш това?  

Участник: Няма повече да зная коя съм.

Башар: Добре, много добре. Защо допускаш, че това наистина ще се случи?

Участник: Защото аз определям себе си чрез своите преживявания и чрез хората около мен, и ако променя убежденията си, ще се окажа сама. 

Башар: Може ли да ти задам един въпрос?

Участник: Да.

Башар: Никога ли през целия си живот не си сменяла убежденията си?

Участник: Сменяла съм ги …

Башар: Е..? Това бивало ли е проблем за теб?

Участник: Беше, но след това нещата се оправиха.

Башар: Тогава какво те кара да мислиш, че нещата няма да се оправят отново? Колко примери за това са ти нужни, преди да повярваш, че нещата винаги се оправят?

Участник: (шепнешком) О кей.

Башар: Колко пъти това трябва да ти се случи, за да разбереш, че нещата винаги се оправят? Това зависи от теб, аз не те насилвам. Колко пъти вече си го правила?

Участник: Безброй пъти и винаги е било много болезнено, и може би искаш да ми кажеш, че мога да се отърва и от болката …

Башар: Ти няма да се отървеш от нея. Тя просто няма да съществува в реалността на лицето, което действително предпочиташ да бъдеш, защото по определение това лице не изпитва болка, борба и съпротива.

Участник: О кей.

Башар: Виждаш ли, трябва да внимаваш за определенията си. Ти имаш определение, което гласи: „Ако стана тази, която предпочитам да бъда, това ще бъде свързано с някаква болка”. Ако обаче се вслушаш в това, което току-що си казала, ще си дадеш сметка, че то е безсмислено. Как това да бъдеш тази, която предпочиташ да бъдеш, може да съдържа определение за нещо, което не предпочиташ?

Участник: Да.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Определенията ти са объркани и в това се състоят твоите трудности. Ти не се вслушваш в определенията, които в действителност използваш, за да определиш каква предпочиташ да бъдеш. Ти създаваш свои противоречиви определения за това лице. Ако това е лицето, което предпочиташ да бъдеш, то не може по определение да съдържа елементи на отрицание, които описваш. Тогава това няма да си ти. В това няма никакъв смисъл. Ти определяш лице, което не предпочиташ да бъдеш. Когато определиш ясно лицето, което искаш да бъдеш, и си позволиш да бъдеш това лице, това определение няма да съдържа нещо, което не се отнася конкретно до това лице. Намираш ли смисъл в това?

Участник: … Да …

Башар: Но …?

Участник: Предполагам, че живея в една дуалност …

Башар: Живееш в триединство, но сега няма да се занимаваме с това.

Участник: Когато медитирам и си мисля за най-приятни неща, след това се налага да се завърна към реалния живот и …

Башар: Но ти определяш реалния живот като нещо отрицателно!

Участник: Емоционално отказвам да живея в един друг свят …

Башар: Тогава не го прави!

Участник: Как …?

Башар: Когато казваш „реален живот”, това означава ли, че не изпитваш удоволствие от това, което правиш? 

Участник: Изпитвам, но усещането е друго …

Башар: Тогава просто не правиш това, което обичаш да правиш.

Участник: Аз съм наистина щастлива, когато ходя на работа, харесвам работата си, но просто …

Башар: Правиш ли това, което обичаш да правиш, или не? Да, или не?

Участник: О кей, аз обичах да правя … о кей …

Башар: Има ли нещо друго, което би предпочела да правиш?

Участник: Бих искала да се пенсионирам и да водя този вид живот, при който съм просто щастлива …

Башар: Тогава защо не направиш това?

Участник: Това е трудната част …

Башар: Защо казваш, че е трудно? Ти си тази, която правиш трудни нещата.

Участник: Да … ти си прав …

Башар: Няма нищо емпирично вярно в схващането, че това, което предпочиташ да правиш, трябва да бъде трудно в смисъла, който имаш предвид. Разбира се, че винаги ще има някакво предизвикателство. Разбира се, че винаги ще трябва да предприемеш някакво действие и да направиш нещо, но ако наистина обичаш работата си, тя няма да ти тежи. Тя ще ти доставя радост. Съгласна ли си с това, което казвам?

Участник: Да, определено, но когато …

Башар: Когато казваш „определено”, а в действителност не демонстрираш поведение, което съответства на това, то не е „определено”! Помни, че това да действаш и това да знаеш, са синоними! Затова, ако не действаш по определен начин, значи все още не знаеш (за какво става дума). Имаш ли в себе си някакъв малък предмет – монета, писалка, някакво бижу, което можеш да поставиш в ръката си?

Участник: Да, ето имам нещо.

Башар: Постави го на пода. Направи ли го?

Участник: Да.

Башар: Сега го вземи обратно. Направи ли го?

Участник: Да.

Башар: Действието и знанието са синоними. Това, което знаеш, че можеш да направиш, ти просто го правиш. Не започваш да мислиш: „Зная, че мога да го повдигна от земята. Мисля, че мога да го повдигна, но не съм сигурна. Може би е трудно да се наведа и да го повдигна. Това може би не е задължително толкова лесно, колкото звучи. О, нека си помисля за всички неща, които могат да се случат, докато се навеждам, за да го повдигна”. (смях в залата) Ти не направи никое от тези неща, ти просто го повдигна. Защото ти знаеше и всяка фибра от твоето същество знаеше, че можеш. Действието и знанието са синонимни. Затова когато кажеш „ясно ми е”, но не го правиш, просто не ти е ясно. Ти все още не го знаеш. Така че, когато действаш така, все едно че го знаеш, това ще означава, че го знаеш. И когато знаеш, ще действаш така, все едно че го знаеш. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Напълно, аз напълно го разбирам, само че …

Башар: Наистина ли го разбираш?

Участник: Да, но това да се откъсна от всички хора, с които работя, от семейството си …

Башар: И какво от това? Какво толкова?

Участник: Това било ли е толкова лесно за теб, когато е трябвало да го направиш?

Башар: Никога не ми се е налагало да го правя.

Участник: Но вашата раса е минала по този път, нали?

Башар: Не в такава степен, както вашето общество. Ние обаче разбираме за какво става дума и имаме прераждания в реалности като вашата, които преживяват тези неща, и това ни позволява да разбираме за какво става дума. В противен случай, това щеше да ни бъде прекалено чуждо. Въпреки това, идеята е, че когато си позволим да знаем, че всичко е неутрално и не притежава присъщ нему смисъл, а ние му придаваме смисъла, който предпочитаме, винаги получаваме ефекта, който предпочитаме, независимо от това, което се случва около нас. И така, когато знаем, че нещата и възможностите, които ни се представят в нашия живот, са винаги, винаги на наше разположение, за да им придадем положителен смисъл и за да получим положителен ефект от тях, защото това е нашият избор, тогава ние знаем, че това ще бъде нашето преживяване. Следователно какво колебание е възможно въобще да имаме някога, когато знаем, че каквото и да направим някога, независимо какво е предизвикателството, преживяването ни ще бъде винаги приятно и радостно, защото така сме решили.   

Участник: И даже в този ден аз знаех, че ще дойда тук и си казах: „Трябва да видя Башар, трябва да използвам тази възможност …”

Башар: И го направи.

Участник: Но никой от хората, които познавам, не разбира моя начин на мислене …

Башар: (медиумът адресира аудиторията) Вие разбирате ли този начин на мислене? (продължителен смях и аплодисменти) Сега вече не можеш да повториш това!

Участник: Виждам толкова страдание около мен и не мога да се стърпя да ги оставя …

Башар: И какво от това? Разбери нещо много важно. Оставайки в своя страх, ти не им помагаш! Ако се прехвърлиш в състояние на радостна възбуда, това е единственият начин да им помогнеш! Защото им даваш пример и им позволяваш да разберат, че могат да изберат също да преживеят своята радостна възбуда. Ако обаче не преживяваш състояние на радостна възбуда, ти не им даваш никога възможност да видят, че това е възможно да стане.

Участник: Благодаря ти, това наистина ми помага.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имаш ли предложения как мога да подобря това, което правя в моята кариера и в моята мисия на тази планета?

Башар: Не.

Участник: О кей. (смях в залата)

Башар: Само се пошегувах … Ти си запозната с формулата, свързана с това да следваш своята радостна възбуда?

Участник: Не.

Башар: Ще ти дам цялата формула, готова ли си?

Участник: Да.

Башар: Добре,  внимаваш ли?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Да.

Башар: Добре. Слушаш ли внимателно?

Участник: Да.

Башар: Добре. Във всеки един момент от твоя живот, когато можеш, при всяка възможност, която ти се представя, и при всяко решение, което предстои да вземаш, когато си в състояние да предприемеш някакво действие, избираш действието, което съдържа най-голяма степен на радостна възбуда за теб, независимо за какво става дума. Действаш, като влагаш всичките си способности, докато изчерпиш възможностите си за действие. Когато не можеш повече да действаш, огледай се и виж какви други възможности за действие имаш, независимо какви са те, след което избираш тази, която предизвиква у теб най-голяма радостна възбуда, независимо как изглежда, даже и ако ти се струва напълно несвързана с последното възбуждащо нещо, което си правила преди това. Самият факт, че предизвиква радостната ти възбуда, означава, че е свързано. И тогава действай в това направление, като влагаш всичките си способности, докато изчерпиш възможностите си за действие и продължаваш да правиш това, винаги когато можеш. А ето и най-важната част от формулата. Действаш, като следваш своята най-силна радостна възбуда във всеки възможен момент, с абсолютно нула и искам да кажа нула настояване, допускане, или очакване за това какъв трябва да бъде крайният резултат. И ако продължаваш да правиш това и само това, то синхронността в живота ти ще те води от обстоятелство към обстоятелство, при което ще се озоваваш точно там, където трябва да бъдеш, животът ти ще бъде екзалтирана експлозия от щастливи съвпадения и непрекъснато ще разгръщаш себе си в повече радост и в допълнителни възможности за повече радост и ще получаваш повече вдъхновение, за да си създаваш още повече радост. Тази формула е всичко, от което се нуждаеш, за да живееш живота си възможно най-пълноценно. Защото единствената мисия в този живот, която имаш, и това важи за всички вас, е да живееш живота си по уникалния за теб начин, възможно най-пълноценно и най-лесният начин за това е да следваш своята най-голяма радостна възбуда, защото радостната възбуда, страстното увлечение е преводът, който твоето тяло прави на вибрационната енергия на твоята истинска същност. И когато правиш това, ти си в синхрон с истинската си същност по най-добрия възможен начин, а когато си в своето възможно най-добро състояние, ти изпълняваш своята житейска мисия! Пътят, който следваш, е изразът на твоята мисия и той може да бъде различен от пътя на всеки друг, защото нещата, които ти носят радостна възбуда, няма да са винаги същите като тези, които възбуждат другите. И в това е различието между хората, но всички вие имате една и съща мисия – да бъдете себе си в този живот, възможно най-пълноценно и да следвате радостната си възбуда без всякакво допускане за крайните резултати от делата си. Това е най-лесният начин. И това е всичко. Това прекалено просто ли е?

Участник: Не, мисля, че съм се придвижвала в тази посока, но не съм го осъзнавала толкова ясно на съзнателно равнище, колкото ти го изрази. 

Башар: Добре, можеш ли сега да постъпваш така?

Участник: Да.

Башар: Тогава приложи го в живота си и виж, чрез нещата, които ще се случват, стига да имаш нулево очакване за това, което ще ти се случи … ще видиш, че всичко, което ти се случва, ако му придадеш положителен смисъл, защото то е фундаментално неутрално и няма никакъв присъщ смисъл, то ще получи положителен смисъл. Без теб и положителния смисъл, който придаваш на живота, животът няма смисъл. Затова, когато ти му придадеш смисъл, това ще бъде и ефекта, който ще получиш от него. Животът е напълно неутрален и ще се поддаде на смисъла, който му придаваш. И така, ако придаваш на всичко положителен смисъл за теб, независимо от това, което мисли, възнамерява или преживява някой друг около теб … ако ти придадеш на твоята част от това преживяване положителен смисъл, ти ще получиш положителен ефект; ще получиш положителна вибрация и ще предоставиш на околните възможността да видят това положително отражение към теб и да разберат, че могат да направят същия избор като теб. В същото време, ти трябва да излъчваш към тях своята безусловна любов, за да им позволиш да изберат това, което изберат, независимо дали то съответства на твоята положителна вибрация, или не. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, напълно.

Башар: Защото ако не позволиш безусловно някому да избере нещо, макар и то да е отрицателно, ако не му позволиш да избере това, което в този момент той/тя вярва, че е най-доброто, което може да избере, защо на теб трябва да ти е позволено да избереш каквото и да е? Разбираш ли?

Участник: Да, напълно.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти толкова много.

Башар: За нас бе толкова много приятно.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно преместването през една реалност …

Башар: В друга реалност, милиарди пъти в секунда.

Участник: Въпросът ми е – когато се премествам от една реалност в друга, тази, която напускам …

Башар: Продължава да съществува.

Участник: Притежава ли все още индивидуализирано съзнание?

Башар: Да.

Участник: А когато се премествам в друга реалност, сливам ли се със съзнанието, което се намира там?

Башар: Ти не се сливаш с нея, ти си това.

Участник: … О кей.

Башар: Зная, че това звучи объркващо, но независимо от това, всичко притежава съзнание, всичко. Идеята за вашето преместване между различни успоредни реалности не означава, че последната реалност, която напускаш, изчезва, нито означава, че се сливаш със следващата. Това означава, че винаги си била там, но вече гледаш на света с нови очи.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Виждаш ли разликата?

Участник: Винаги съм била там …?

Башар: Но вече гледаш на света с други очи, вместо с очите, с които си гледала предишния момент. Защото твоите очи са навсякъде.

Участник: Това щях да кажа, защото …

Башар: Ти си „Всичко, което е”. Всички вие сте „Всичко, което е”. Колкото повече си позволиш да се разгърнеш, ти не губиш своята идентичност. Ти се превръщаш във всичко! Ти вече признаваш факта, че си всичко. Разбираш ли?

Участник: Да, това е прекрасно.

Башар: И ние така мислим.

Участник: Имам друг въпрос. Два дни преди да дойда тук, виждах непрекъснато регистрационни номера на леки коли с надписи „съвет”, „съвет”.

Башар: Всичко е наред – ти установяваш своя собствена синхронност.

Участник: Питам се дали това има нещо общо със Съвета на деветимата? Дали съдържа някакво послание към мен?

Башар: Първото послание винаги е: „Следваш ли своята радостна възбуда? Да, или не?”

Участник: …

Башар: Колебанието обикновено означава „не”. Или най-малко „не напълно”.

Участник: Да, така е.

Башар: Тогава на коя област от своя живот не желаеш да посветиш своята радостна възбуда? И защо?

Участник: …, (въздъхва дълбоко) Предполагам, че не съм напълно наясно със себе си.

Башар: Но ти каза, че знаеш, че не е напълно. Следователно би трябвало да имаш някаква догадка.

Участник: …

Башар: Защо не се опиташ да налучкаш?

Участник: Хмм … Нямам връзка в живота си …

Башар: Е и …? Какво общо има това с твоята радостна възбуда?

Участник: Аз постигам твърде много по отношение на това, което ми носи радостна възбуда.

Башар: Твърде много …? Имаш предвид не във всеки възможен момент?

Участник: Да, бих могла да правя повече …

Башар: И се въздържаш да го правиш, защото …?

Участник: …

Башар: В това, че го правиш, няма нищо лошо. Ние само търсим причините – защо мислиш, че въздържането ти помага?

Участник: Хмм …

Башар: Май много налучкваш?

Участник: Да-а-а.

Башар: Има ли нещо, което знаеш за себе си?

Участник: (смее се) Чувствам, че чакам по-удобен момент, струва ми се …

Башар: Чакаш по-удобен момент? Това е оксиморон. Моментът си е просто момент. Ти не го чакаш, той просто се случва, точно когато трябва.

Участник: Когато моментът настъпи, аз си отделям време, за да пиша, да попея…

Башар: Ти разбираш, че подходящият момент настъпва по всяко време, нали?

Участник: (плахо) Да-а-а.

Башар: И когато кажеш, че настъпва, това означава всеки един момент. Когато се отнасяш към всеки момент, все едно че това, което се случва, трябва да се случи точно в този момент, в най-подходящото време, започваш да преживяваш всеки момент, като най-подходящ по своята същност.

Участник: Чувствала съм повече такива моменти.

Башар: Тогава бихме казали, че изразяваш желание да преживяваш още повече такива моменти.

Участник: Да.

Башар: Тогава те питаме по какъв начин си представяш, че можеш да го постигнеш? И не се опитвай да налучкваш.

Участник: Всъщност в последно време изпитвам много повече синхронност в живота си по различни начини.

Башар: Това е добре. Тогава нищо не ти липсва, нали?

Участник: Не.

Башар: Добре. Тогава какъв ти е въпросът?

Участник: Имах много чести наранявания в глезените. Мъчех се да открия причините, които струва ми се бяха различни …

Башар: Като например?

Участник: Това, че работих много и не отделях време за почивка.

Башар: Имаш ли проблеми със самоиздръжката си?

Участник: Да.

Башар: Ето това е.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това е нещо, на което можеш да обърнеш внимание, и да го включиш в радостната си възбуда, защото ако имаш проблеми с това да се самоиздържаш, то това е една област от живота ти, която не съответства на радостната ти възбуда, нали така? 

Участник: …

Башар: Да, не, може би?

Участник: Може би, да …, би ли повторил това, моля?

Башар: Тъй като току-що каза, че имаш проблеми със самоиздръжката си, това не означава ли, че това е едно твое убеждение, което трябва да бъде съгласувано с това, което предпочиташ?

Участник: Да.

Башар: Значи това е, върху което трябва да поработиш, за да ускориш преживяването на повече радостна възбуда. Трябва да преразгледаш кои твои убеждения са свързани с усещането ти за отсъствие на възможност да се самоиздържаш.

Участник: Благодаря ти, това ми бе необходимо. Благодаря много.

Башар: На твоите услуги … Ние сме винаги на разположение, за да ви подкрепим в това да подкрепите себе си.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Чувствам те като член на семейството си.

Башар: Ние не сме като членове на семейство, а действително едно семейство.

Участник: Благодаря ти за всичко, което ми донесе.

Башар: Благодаря ти за всичко, което си донесла на себе си. И ние ви благодарим за всичко, което ни носите.

Участник: Занимавам се доста с чанелинг и искам да попитам за осмоъгълника, свиващия се осмоъгълник.

Башар: Свиващ се? Ти говориш за спирала?

Участник: Да, за спиралата, когато нямаме нито възможност за избор, нито за оцеляване … Можеш ли да обясниш какво става по средата, защото не можах да си изясня това?

Башар: Средата е мястото, където преоткриваш себе си, точката на „претопяване”. Там ти се претопяваш и се освобождаваш от всички свои допускания и определения за себе си, така че да изкристализираш като нов човек, така както предпочиташ да преформулираш себе си.

Участник: Това е като че ли следващата стъпка, която помагам на хората да направят, за да постигнат най-доброто от себе си и това изглежда е мястото, където могат да разтоварят целия си излишен багаж?

Башар: Това е мястото, където те трябва да огледат багажа си и да се освободят от него, но тогава те си дават сметка, че багажът така и не им принадлежи, ако това са неща, от които трябва да се освободят, и той никога не е бил техен. Затова не става дума да поставят багажа си там, а да се освободят от него, тъй като той не им принадлежи.

Участник: И тогава те дефинират, или аз дефинирам, коя е най-голямата им радостна възбуда.

Башар: Ако те пожелаят това, в тази последователност. Обикновено обаче, когато дефинирате (източника на) своята радостна възбуда, вие разпознавате това, което не ви принадлежи, и тогава е по-лесно то да бъде изоставено, защото е безсмислено да се придържате към нещо, което не е ваше.  

Участник: Това са убежденията.

Башар: Разбира се, винаги.

Участник: Благодаря на всички ви за това, което ми дадохте, и за възможността да постигна своята радостна възбуда, и да бъда тук. Може ли да ми кажете нещо, което бих могла да направя като следващи стъпки в това, което правя?

Башар: Следвай въображението си, защото то е твоят най-добър пътеводител. Ти вярваш ли му?

Участник: Абсолютно.

Башар: Добре, тогава няма нужда да питаш нас.

Участник: (смее се)

Башар: Помни, че става дума за самоовластяване, нали така? Ти притежаваш всички отговори, имаш всичката власт и сила, имаш всички възможности за избор. Избирай! 

Участник: Аз съм избрала ролята на посланик. Благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам два въпроса. Първо, аз току-що започнах кариера като полицай и установих, че не се чувствам така, както си мислех, че ще се чувствам.  

Башар: И как си мислеше, че ще се почувстваш?

Участник: Супер възбудена и … но сега е толкова различно …

Башар: Добре, поздравления за откриването на един неочакван път. Ти не си очаквала да бъдеш отегчена, нали?

Участник: Не.

Башар: Добре, тогава би трябвало да очакваш нещо неочаквано, ако желаеш щастлив живот, живот изпълнен с истински предизвикателства и живот, в който откриваш за себе си това, което още не знаеш. И това ти дава повече информация и преживявания, за които да пишеш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава това не е ли част от процеса?

Участник: Да.

Башар: Тогава кое не ти носи радостна възбуда?

Участник: Просто си помислих, че след като се почувствах неочаквано различно, съм избрала погрешно поприще.

Башар: Разбирам. Винаги зависи от теб да проявиш проницателност, да направиш една стъпка назад и да преосмислиш дали това, което си избрала, е предпочитаният от теб път. Трябва също така да проявиш проницателност в това да видиш дали не оцветяваш ситуацията по начин, при който тя ти изглежда неподходяща, когато би могла да бъде подходяща. Това може да ти предоставя възможност да видиш дали имаш убеждение, което придава определен нюанс на нещата. Ако решиш, че трябва да промениш посоката си, това също е в реда на нещата. Понякога нещата, които те възбуждат радостно, просто те придърпват в определена посока, защото това е посоката, която трябва да поемеш. Това не означава, че трябва определено да се случи нещо. Затова казваме, че трябва да имаш нула очаквания спрямо крайния резултат. Важно е обаче и да внимаваш дали това е наистина погрешният път, или ти просто го оцветяваш със страха си. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Е, кой от двата е твоят случай, според теб?

Участник: Зная, че е страхът.

Башар: Страх от какво? Че това не е достатъчно добро за теб?

Участник: Не. От това да не бъда наранена.

Башар: Да бъдеш наранена?

Участник: Да.

Башар: По какъв начин?

Участник: Физически.

Башар: Каква кариера каза, че си избрала?

Участник: Да бъда полицай.

Башар: Защо си избрала тази кариера?

Участник: За да помагам на хората.

Башар: Добре, но навлизайки в това поприще, си знаела, че може да има физическа опасност, нали?

Участник: Да, знаех.

Башар: Тогава какво е по-различното сега?

Участник: Мислех, че ще се чувствам по определен начин.

Башар: По-точно какъв начин?

Участник: … Радостно възбудена и всичко останало.

Башар: Но защо не усещаш радостна възбуда? Знаела си, че ще има опасности и въпреки това, си била радостно възбудена.

Участник: Да.

Башар: Тогава защо не си радостно възбудена сега? Има ли нещо друго, с което би предпочела да се занимаваш?

Участник: … В момента – не.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Да.

Башар: Страхуваш ли се да бъдеш радостно възбудена от нещо друго, защото ако започнеш да се занимаваш с него, ще загубиш възбудата си по същия начин? 

Участник: …

Башар: Защото то може да се окаже различно от очакванията ти?

Участник: …

Башар: Правила ли си подобно нещо преди? Започвала ли си да се занимаваш с нещо, което си очаквала да бъде много възбуждащо и интересно, след което да си открила, че то не отговаря на очакванията ти?

Участник: Да.

Башар: Колко пъти?

Участник: Веднъж … не съм сигурна, наистина не зная … със сигурност веднъж.

Башар: Освен това, за което говорим сега?

Участник: Да.

Башар: И какъв бе случаят?

Участник: Медицинска сестра.

Башар: И си мислела, че то ще ти донесе радостна възбуда …?

Участник: И то се оказа такова …

Башар: До момента в който …?

Участник: Стана ми скучно да ходя на едно и също място на работа … и да правя едно и също отново и отново …

Башар: Защо си позволила да ти стане скучно? Помни, че няма скучни ситуации, а само отегчени умове.

Участник: Не зная …

Башар: Знаеш много добре.

Участник: Защото исках да се случва нещо

Башар: Следователно ти си в процес на изследване и откриваш кои са нещата, които ти носят радостна възбуда.

Участник: Да.

Башар: В това няма нищо лошо. Има ли някаква причина, поради която трябва да се спреш на някакъв конкретен избор, да се обвържеш с нещо?

Участник: Не.

Башар: Тогава има ли нещо лошо в това да се захванеш за нещо и след това да откриеш, че то не ти носи радостна възбуда? Това в реда на нещата ли е?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава можеш да продължаваш по същия начин. Какво е следващото нещо, което те привлича?

Участник: …

Башар: Ако си напуснала това, с което си се занимавала за последно, какво е следващото нещо, което ти се вижда привлекателно?

Участник: … Не съм мислила …

Башар: Мислила си …!

Участник: Да пътувам.

Башар: Да пътуваш по какъв начин? С какво те възбужда идеята за пътуване?

Участник: Да откривам нови места …

Башар: И ако отидеш на ново място, радостната ти възбуда ще изчезне ли?

Участник: Може би, евентуално … мисля си …

Башар: Защо?

Участник: Защото това е моделът, който се повтаря през последните две години.

Башар: Но защо трябва да следваш този модел?

Участник: Не зная.

Башар: Напротив, знаеш.

Участник: … Наистина не зная …, загубих мисълта си …

Башар: Ти се чувстваш изгубена. Ти току-що си даде отговора – чувстваш се изгубена. Защо се чувстваш изгубена?

Участник: Защото не зная дали това е правилният път, който трябва да поема сега.

Башар: И какво, ако се окаже, че не е? Какво ако никога не откриеш такъв път? Тогава какво ще се случи с теб? Ще се предадеш на смъртта?

Участник: (смее се)

Башар: Ще се окаже ли, че си се провалила позорно в своето съществуване, след като никога не си открила „пътя”? Какво ще се случи с теб? Моля те, кажи ни, защото вече всички сме много загрижени за теб. (смях в залата) Всички сме много любопитни как свършва твоята история, ако никога не откриеш „онова нещо”.

Участник: Животът продължава.

Башар: Да. Винаги ще можеш да откриеш нещо; винаги ще можеш да откриеш, че нещо ти носи радостна възбуда. Какво ще стане, ако се окаже, че най-различни неща ти носят радостна възбуда и че върху теб е опънат един чадър от радостна възбуда, който се проявява по най-различни начини? Може би има някаква свързваща тема, която преминава през всички неща, с които се занимаваш – да помагаш на хората? Медицинска сестра, полицай, или по-точно полицайка, на вашия език. Ти каза, че обичаш да помагаш на хората, защо?

Участник: Това ми носи много щастие.

Башар: Защо? Пътуването свързано ли е също с идеята за подпомагане на други хора? Или има някаква друга причина?

Участник: Просто ми е интересно да откривам нови неща – нови места, нови култури, нови езици …

Башар: Ти всъщност казваш, че си човек, който непрекъснато се скита, и че не си възбудена и щастлива, ако винаги не правиш нещо различно. И това, което наричаш „модел”, може би е истинската ти същност? Това няма ли да е добре?

Участник: Не зная, не звучи много добре.

Башар: Защо да не звучи много добре?

Участник: Защото повечето хора се спират върху едно нещо и …

Башар: Защо трябва да те е грижа какво правят повечето хора? Ти не си повечето хора. Защо да не е в реда на нещата да бъдеш това, което си в действителност, да бъдеш изследовател, да изследваш различни неща, да търсиш винаги да откриваш нещо ново? Защо това да не бъде живот, който да носи радостна възбуда? Има хора на вашата планета, които правят точно това, знаеш ли?  

Участник: Да, разбирам.

Башар: Не можеш ли да бъдеш една от тях, ако това е наистина, което предпочиташ?

Участник: Да, мога.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Да.

Башар: Тогава, не е ли това възбуждащо? Винаги да правиш нещо ново!

Участник: Много възбуждащо.

Башар: Когато приемеш, че е възможно това да отговаря на истинската ти същност, ще откриеш начин да намериш своя път. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Тогава ще можеш да събираш всички свои преживявания и междувременно ще можеш и да помагаш на хората, в резултат на обширните знания, които ще натрупаш, докато правиш всички тези различни неща. Ти може би си просто една универсална личност.

Участник: Вторият ми въпрос е свързан с нараняване, по повод на което се тревожа непрекъснато.

Башар: Какво е нараняването.

Участник: Сухожилие на крака – предна кръстна връзка.

Башар: Добре, защо не потърсиш хора, които да ти помогнат?

Участник: Потърсих.

Башар: И …?

Участник: Предполагам, че ще оздравее от само себе си.

Башар: Тогава какво те тревожи? Виждала ли си нещо, което съществува на вашата планета и което се нарича „Диаграма без тревоги”?

Участник: Не сър, не съм.

Башар: О, „сър”, толкова официално.  Добре, мадам. Идеята е, че ако имаш ситуация, поставяме въпроса дали можеш да направиш нещо по въпроса – да, или не. Ако можеш да направиш нещо, тогава не се тревожи. Ако не можеш да направиш нищо – не се тревожи. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Следователно, ако настоящото ти състояние не налага да се фокусираш върху проблема, няма нужда да се тревожиш за него, нали така?

Участник: Да. Благодаря ти много.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Докато седях тук, се опитвах да формулирам въпросите си и те са свързани с делегирането. Работата ми изисква да управлявам хора и в личния ми живот има много неща, които искам да постигна. Също така аз обичам всички неща, които животът може да предложи, и бих искал да участвам в много от тях.

Башар: Ти разбираш идеята, че радостната възбуда е организиращ принцип, нали?

Участник: Организиращ принцип …

Башар: С други думи, когато говорим за идеята да подчиниш действията си на своята най-силна радостна възбуда и на действието, което преди всички ти се струва най-привлекателно, и когато си изчерпал възможностите си за действие в тази посока, и откриеш кое е следващото действие, което те възбужда най-силно, ще установиш, че радостната ти възбуда функционира не само като двигател и пълен комплект, но и като организиращ принцип в живота ти. Следователно, когато действаш първо в посоката, която ти носи най-голяма радостна възбуда, след това в следващата посока, която те възбужда най силно, и след това в следващата и т.н., и след като си ги изчерпал в тази последователност, това, за което не ти остава време в края на деня, просто не е необходимо да го правиш. Защото радостната ти възбуда ти е поднесла нещата точно в реда, в който трябва да бъдат извършени, за да можеш да поддържаш тази своя възбуда. И така, в края на деня или в края на живота ти, това, което не е било свършено, не е трябвало да бъде свършено. 

Участник: В същото време имам усещането, че съм пропуснал възможността да направя нещо.

Башар: Щом имаш такова чувство, значи имаш убеждение, което го поддържа. Ако обаче разбираш идеята за устройването на срещи с определени неща … когато си казваш, че трябва да свършиш определени неща, в определен енергиен смисъл ти си уреждаш срещи с тях, то тогава една истинска среща, среща, която наистина отразява преживяването и енергията, свързана с най-високата ти радостна възбуда, истинската ти същност, тази среща винаги ще бъде осъществена. Тези твои действия винаги ще бъдат извършени точно тогава, когато трябва и няма да има нужда да се тревожиш дали ще имаш възможност да извършиш тези неща. Когато си в това състояние, нещата, които нямаш възможност да извършиш, не се нуждаят от извършване по начина, за който си мислел.  Идеята е също така да разбереш, че когато си уговаряш тези срещи, никоя от тях не може да бъде пропусната, с едно изключение – случая, когато изразходваш време да се притесняваш и тревожиш дали ще пропуснеш определена среща. В този случай е сигурно, че ще я пропуснеш, защото си изразходвал енергията си в това тревожно състояние. Когато обаче престанеш да се тревожиш дали ще направиш нещата, които трябва да направиш, тогава ще направиш всичко необходимо. Животът ти така ще се подреди, че да можеш да се справиш. Съвпаденията ще се подредят така, че да можеш. И така, остави радостната възбуда да организира живота ти, за да разбереш в каква последователност действията ти ще ти бъдат най-полезни и в какъв ред не трябва да ги извършваш. Нали така? Животът ти се подрежда, когато му позволиш да стори това. Той вече е структуриран в твоя полза. Трябва просто да следваш потока на тази вибрация на радостна възбуда, за да ти покаже как трябва да действаш, в какъв ред и кога. Наистина така е устроен светът, аз не си го измислям. Нещата стават точно така и ако си позволиш да ги приемеш по този начин, ще получиш доказателствата; ще видиш, че животът ти действително протича в такъв синхрон … И ще започнеш да се успокояваш малко по малко, и животът ти ще се разгръща по своя естествен път. Действай върху нещата, които възникват първи и които ти носят най-силна радостна възбуда, и просто наблюдавай как всичко останало се подрежда след това. Една перфектна оркестрация.

Участник: Разбирам, че това се получава. Ти го описа много ясно. Аз разбирам това.

Башар: И въпреки това …?

Участник: И въпреки това, зная, че има неща, които зная, че трябва да делегирам на други, а има и моменти, в които не желая да делегирам.

Башар: Защото …?

Участник: Защото това са неща, които бих искал да свърша сам. При това животът ми щеше да е по-лек, ако ги бях делегирал.

Башар: Може ли да ти задам един въпрос в перспектива?

Участник: Да.

Башар: Какво те кара да мислиш, че не правиш някои неща, когато ги делегираш?

Участник: Хмм.

Башар: Ти си този, който делегираш, следователно ти ги извършваш. Нека го кажа по друг начин. Нека да кажем, че има един винт, който трябва да завинтиш в парче дърво. Ако настояваш да го направиш сам, тогава ще грабнеш винта с пръсти и ще го извиваш и извиваш между пръстите си, докато го завинтиш … или ще делегираш тази работа на една отвертка … Човекът, на когото делегираш дадена работа, все още я извършва заедно с теб. Той е част от уравнението на твоето извършване на нещо с един помощник, с едно помощно средство. Това не означава, че ти не го правиш. Промени определението си за делегиране и ще разбереш, че не пропускаш нищо. Тогава нещата, които наистина трябва да свършиш сам, сами ще се подредят, за да ти покажат кои от тях трябва да направиш сам и кои също така можеш да направиш с помощ, защото ти също така ги извършваш. Защото ако не ги бе делегирал, те нямаше да бъдат свършени, следователно ти си оставаш инициаторът, ти продължаваш да ги извършваш. Аз разбирам какво имаш предвид, когато казваш, че имаш нужда от определени лични преживявания, но само определението ти за делегиране ти пречи да имаш всички необходими преживявания сам и тези, които трябва да делегираш, но спрямо които си запазваш ролята на инициатор. Това помага ли ти?

Участник: Абсолютно, тази аналогия определено ми помага. Има и други преживявания, които бих искал да имам.

Башар: И ще ги имаш, както току-що казахме.

Участник: Има много неща, които трябва да бъдат свършени.

Башар: Защо? Отново: нека синхронността и радостната ти възбуда подредят и организират живота ти по отношение на нещата, които действително трябва да постигнеш. Може би не трябва да извършиш толкова много неща, колкото мислиш. Когато позволиш на живота си да протича по-спонтанно, нещата действително ще се ускорят и може да се окаже, че ще успееш да свършиш повече неща, отколкото мислиш, че си способен за същото време, защото пространството и времето ще са станали по-податливи и гъвкави. Може би няма да ти е необходимо толкова време, колкото мислиш, че ти трябва за нещата, които искаш да свършиш. Затова остави на времето и пространството да се нагодят към нещата, които трябва да направиш, вместо да се опитваш да вкараш всичко в опредена пространствено времева кутия. Нека времето и пространството да се разтеглят или да се свият, за да се нагодят към това, което ти трябва наистина да направиш, защото това винаги ще се случи. Нали така?

Участник: Да, абсолютно, благодаря ти много.

Башар: Аз също ти благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам два въпроса, първият от които е по повод връзката ми с моето по-висше аз. Аз си живея живота и понякога се появяват два различни гласа, които се опитват да насочват действията ми. Единият ми казва: „Ей, направи това”, а другият ми казва: „Ей, направи онова” и ми е трудно да зная …

Башар: Единият възбужда ли те повече от другия? Имаш ли повече възможности да следваш указанията на единия, отколкото на другия?

Участник: Ето например единият ми казва да седна тук, а другият – да седна там. Не че има голямо значение, но това ме смущава, тези две възможности за избор.

Башар: Това ще рече, че искаш да имаш повече ограничения?

Участник: Не ограничения, а просто напътствия за това как …

Башар: Не, ти искаш повече ограничения. Ти казваш: „Не ми давайте възможност за избор, просто ми кажете какво да правя.” Това е, което правиш.

Участник: Не зная дали трябва да се доверя.

Башар: Ти не се доверяваш на себе си.

Участник: Звучи доста налудничаво, когато разни гласове ми казват какво да правя.

Башар: На нас гласове ни говорят през цялото време. (смях в залата)

Участник: Но вие знаете кого да слушате.

Башар: Как бих могъл да зная това?

Участник: Не зная как.

Башар: Знаеш.

Участник: Гласът, който те възбужда най-силно?

Башар: Има нещо повече от това.

Участник: …

Башар: Искаш ли малко помощ?

Участник: Да.

Башар: Макар и да влизаш в контакт с други същества, всички гласове идват от теб. Защото за да ги почувстваш в своята реалност, ти трябва да създадеш друга тяхна версия. И причината, поради която аз зная и мога да избера гласа, който предпочитам, е, че вариантите за избор произлизат от мен. И просто решавам какво предпочитам. 

Участник: Какво се случва, ако изборът ти не се окаже добър и …

Башар: Той винаги е добър, той винаги е добър. Внимавай за определенията си! Това, което те обърква, е, че поставяш отрицателни етикети на тези неща. Те винаги са добри. Защо да бъдат други?

Участник: Например понякога не си ли казваш: „искам да бях избрал другото”?

Башар: Аз никога не казвам това.

Участник: Аз понякога го правя.

Башар: Зная и в това е твоят проблем. Това, което трябва да кажеш, е: „О, благодаря, че ми разкрихте, че това, което избрах, не отговаря на моите предпочитания. Сега вече зная какво предпочитам. И сега ще избера другата възможност”. Трябва да разбереш, че понякога за хора на твоята планета е по-лесно да открият предпочитанията си, като първо определят по-ясно какво не предпочитат. Следователно процесът все пак работи в твоя полза, защото ти ще си елиминирала това, което няма нищо общо с теб. И това те е отвело по-напред към един по-добър избор. Нещо подобно има в много от вашите научни изследвания, които следват различни насоки, и винаги достигат до задънена улица. Те обаче винаги празнуват това, защото вече са узнали, че нещо, основано на това, което са търсили, не върши работа. И те могат да споделят тази информация с други: „Хей, не си губи времето да следваш този път. Той не върши работа”.  „О, благодаря ти много. Ти ми спести ценно време”. Това означава, че човек е помогнал някому, споделяйки информацията от несполучливия си опит. Разбира се, други хора могат да използват тази информация за други свои цели, но въпреки това, не съществува отрицателен опит, освен ако не му поставиш такъв етикет. Когато го наречеш „лош избор”, той винаги ще бъде преживян като такъв. И тогава ще седиш и ще се окайваш за това, че не си направила нещо друго, вместо да използваш създаденото от теб преживяване в полза на първоначалното си намерение. Това означава, че отричаш своя избор, което означава, че не вярваш на себе си.

Участник: Следователно няма определени нефизически същества …

Башар: Възможно е да има определени нефизически същества, които общуват с теб, но отново: това няма значение. Защото единственият начин да ги възприемеш, е като създадеш тяхно копие в твоята реалност от своята собствена енергия. Трябва обаче да има причина, поради която правиш това. Може би това ти предоставя възможност да се научиш как да комуникираш с други същества по начин, който има смисъл за теб. Може би това ти дава възможност да опознаеш други аспекти на собственото си съзнание по начин, който има повече смисъл за теб. Единственият начин обаче да откриеш какво се случва с теб, е да допуснеш, че този процес, през който преминаваш, ти служи в положителен смисъл. Защото ако не приемеш, че той има положителен смисъл за теб, ти никога няма да откриеш, че той има положителен смисъл за теб. Ти не можеш да почувстваш нещо, ако предварително не притежаваш неговата вибрация. Така че, ако вярваш, че нещо е отрицателно, единствените мисли, предположения, идеи, които можеш да имаш за него, ще бъдат отрицателни. Никога няма да имаш положителен резултат, ако не допуснеш, че в действителност може да има положителна причина за това, което се случва, по начина, по който то се случва. И когато направиш това, изведнъж пред теб ще се разкрият идеи, възприятия, вдъхновения, за които никога преди не си помисляла, защото вече ти ще бъдеш в положително състояние. Не можеш да имаш положителна мисъл, докато си в отрицателно състояние. Както често сме цитирали вашия Алберт Айнщайн: „Не можеш да решиш един проблем от същото равнище, на което той е възникнал”. Първо трябва да отидеш на друго равнище и тогава ще видиш отговора и решението.

Участник: Значи всичко е в мен. Няма някакъв … друг … дух …

Башар: Разбира се, че е в теб. Няма никакво значение дали има нещо друго, или не. Ти си единствената, която определя с какво искаш да взаимодействаш. Така че, взаимодействай според желанията си и не взаимодействай с това, с което не желаеш. И се отнасяй към всяко свое решение като към решение, което ще ти служи в положителен смисъл, и ще можеш да извлечеш нещо положително от последствията му. Първо обаче трябва да го определиш като положително. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам. Това ме отвежда до следващия ми въпрос – относно натрапчиви мисли. Какво става, ако реша да не мисля повече за нещо, а мисълта продължава да се появява?

Башар: Тя се появява, защото ти я отблъскваш. Всичко, на което се съпротивляваш, винаги ще се завърне обратно към теб, защото няма пространство, към което да го изтласкаш. Няма нищо извън теб.

Участник: Ако мисълта ми казва да направя нещо?

Башар: Ако не желаеш да го направиш, не го прави. Нямаш ли способността да кажеш: „Не, благодаря”. Нямаш ли способността да кажеш: „Не предпочитам това, а предпочитам нещо друго”? Ако продължаваш да избираш това, което предпочиташ, вместо това, което не предпочиташ, независимо колко пъти то ти се предлага, то в крайна сметка ще избледнее. Защото ще си сменила своята парадигма, ще си сменила своята вибрация. Но не се опитвай да се съпротивляваш! Приеми го. Какво от това, че ти казва непрекъснато да направиш нещо, което не предпочиташ. Не си задължена да го направиш. Ти притежаваш способността да избираш. Вече ти казахме, това е една от деветте способности/сили. Няма никакво значение какви са възприятията ти. Защото колкото повече разгръщаш съзнанието си, толкова повече ще възприемаш както положителното, така и отрицателното в живота. Отрицателното и положителното съществуват в цялото Творение. Следователно като разширяваш съзнанието си, ти не чувстваш по-малко отрицателните неща, ти ги усещаш по-осезателно. Ти обаче ставаш също така по-способна да избираш това, което предпочиташ. Само поради това, че възприемаш отрицателното не означава, че трябва да го избереш!

Участник: Понякога обаче се страхувам, че ако кажа „не” и не тръгна в определена посока, може би е трябвало да послушам …

Башар: Ти продължаваш да настояваш на сравнението, което не е твоя работа. „Това щеше да е по-добре, онова щеше да е по-добре, може би пропуснах нещо”. Ти не пропускаш нищо! Освен ако си прахосваш времето в тревоги дали не си пропуснала нещо. В това се състои парадоксът! Ако престанеш да се тревожиш, че пропускаш нещо, ако престанеш да се тревожиш, че нещо друго би било по-добро, нищо няма да се окаже по-добро. Разбираш ли парадокса?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Престани да изразходваш времето си в мислене какво пропускаш и няма да пропуснеш и едно нещо!

Участник: О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Дали би могъл да кажеш нещо по повод придвижването от едно измерение в следващото при наличие на 90 градуса различия между тях?

Башар: Имаш предвид вектори?

Участник: Евентуално, да.

Башар: Добре. Какво искаш да разбереш относно тази идея?

Участник: Защо на 90 градуса?

Башар: Това е начинът, по който възприемате нещата във вашето конкретно измерение на реалността. За някой друг, в друга реалност, градусите не са винаги 90. Обаче тъй като вашата реалност е основана на определени геометрични форми, идеи и взаимоотношения, определени промени в измеренията ще бъдат възприемани по този начин. В определен смисъл, това е начинът, по който налагате своите възприятия върху идеята за промяна, на основа филтрите в структурата на вашата физическа реалност, които ви позволяват да интерпретирате това като определен брой градуси.  

Участник: О кей.

Башар: С други думи, по този начин 90 е „най-обратно на това, което може да бъде”, докато в същото време ви дава възможност за избор. Това смислено ли е на вашия език?

Участник: Ммм-да, да.

Башар: Защото то би могло да бъде 180 градуса, но това ви връща обратно и няма да имате никакъв избор. 90 градуса ви дават възможността да тръгнете в различни посоки, при което да бъдете възможно най-полярно противоположни на позицията, в която сте, и все още да имате възможност за избор. Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми, благодаря ти. Можеш ли да кажеш нещо за меркаба?

Башар: Това са идеи, свързани с определени геометрични модели на съзнанието, които съществуват и които се проявяват чрез определени геометрични форми във вашата реалност. Разбира се, те се проявяват като геометрични форми и в други реалности, но това, което наричате ‘меркаба’ най-общо отразява идеята за връзката между физическия ви ум и висшия ви разум. Идеята „Каквото отгоре, това и отдолу” – единството и връзката между тези две енергийни състояния, което ви позволява да бъдете цялостна личност. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да, намирам.

Башар: Това достатъчно ли е, или има още нещо?

Участник: Това е достатъчно, благодаря.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам тригодишно момче и за мен отглеждането му е предизвикателство, защото …

Башар: Защото едновременно с това се грижиш за собственото си израстване?

Участник: Точно така, аз научавам много за себе си.

Башар: Много от вас са деца, които отглеждат деца.

Участник: Да, и аз непрекъснато се лутам напред, назад …

Башар: Правиш ли най-доброто, което можеш?

Участник: Да.

Башар: Обичаш ли детето?

Участник: Да, обичам го.

Башар: Какво друго би могла да направиш, освен това да обичаш детето си и да правиш най-доброто, което можеш?

Участник: Мисля, че това е всичко.

Башар: Мислиш ли, че не даваш необходимото на детето си?

Участник: Да, понякога …

Башар: Как?

Участник: Като не го дисциплинирам …

Башар: Защо не го дисциплинираш?

Участник: Защото понякога ми се струва, че може би го ограничавам …

Башар: Децата трябва да бъдат научавани да приемат последиците от своите решения и действия. Ако си сигурна, че последицата от някое негово поведение може да му навреди, тогава е най-добре да му разясниш тази последица. Добре е също така да изследваш заедно с детето си и да го попиташ да ти обясни какво би могло да последва от определено негово решение или поведение. Нека то се учи по този конкретен начин. Като възрастна, така да се каже, ти можеш да осигуриш определени безопасни условия, които да пресъздадат мини версия, по-безопасна версия на това, което детето се е опитвало да направи. Това ще му покаже в по-малък мащаб, че винаги има определени последици от действията му и ще научи кои последици предпочита и кои не предпочита при условия, които няма да му навредят безвъзвратно. Разбираш ли?

Участник: Разбирам

Башар: Като възрастен човек, ти би трябвало да упражняваш своето въображение и да бъдеш достатъчно изобретателна, за да измислиш начини, по които да му позволиш да преживее тези неща по безопасен начин, по интерактивен начин, който е най-добрият начин за обучение – в действителност да направиш нещо и да видиш какво се случва в резултат от него. И така ще използваш въображението си за създаване на определени учебни сценарии. И когато той научи необходимото на това равнище, ще може да го прилага на всички други равнища. Това е правилният начин за „дисциплиниране”. След като разбере последиците от своите решения, той ще се дисциплинира сам. Мислиш ли, че притежаваш въображение, за да правиш това?

Участник: Да.

Башар: Добре, това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря.

Башар: Благодаря … Нания, ще ни информираш ли за оставащото време?

Нания: Имаме още десетина минути за въпроси.

Башар: Тогава ще продължим още 10 минути, след което ще направим почивка, за да се подготвим за холотопната медитация, която ще кристализира и затвърди идеята за вибрацията на Съвета на деветимата и за съпътстващите ги сили.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Винаги съм била привличана от идеята за тайните школи, мистериите и днешното изложение ми бе особено интересно. Интересува ме дали тези деветимата са полу-физически …

Башар: Те въобще не са физически. Може би те интересува дали могат да понижат вибрациите си, за да станат полу-физически?

Участник: Да.

Башар: Да, могат.

Участник: И да взаимодействат с част от нашето съзнание?

Башар: В определен смисъл – да, и ще се представят като това, което наричате архетипни форми – друг вид същества, които са били възприемани през вековете по архетипен начин. Пример за това са същества, които наричате „качина”.

Участник: Качина …? Можеш ли да опишеш по-подробно?

Башар: Има древни култури на вашата планета, които са разбрали, че има същества, които обитават (пространства) между измеренията, които понякога могат да приемат определени форми във вашата реалност, които те са наричали духове, които представляват един много широк аспект на Творението. И Съветът на деветимата понякога могат да бъдат възприемани в такива форми, каквито се появяват например в древните легенди за така наречените „богове”. Те могат да бъдат представени като появявания във вашата реалност на такива полуфизически аспекти на съзнанието от страна на Съвета и други същества на равнището на свръх душите.  

Участник: Имам също така въпрос, свързан с медитацията, която проведе в Седона. Ти говори за древните и за възнесените. Когато говорим за възнесение, аз си представям, че става дума за възнесените владици …

Башар: Не става дума за същото нещо.

Участник: Би ли казал нещо повече за древните и за възнесените?

Башар: Не. Не тази вечер.

Участник: О кей.

Башар: Това ще бъде тема на друг разговор, защото все още не е настъпило подходящото време, но то ще настъпи много скоро.

Участник: Тогава за петата хибридна раса …?

Башар: Вече има пет хибридни раси. Ние сме една от петте, а вашият свят ще стане шестата хибридна раса.

Участник: Аз съм имала някаква връзка, но съм я забравила.

Башар: Ние вече сме говорили, че четири от хибридните раси са били свързани по някакъв начин със случващото се на вашата планета. Това не се отнася за една хибридна раса, с която е свързана голяма мистерия, свързана с начина, по който тя изследва реалността. Може би затова си привлечена към тази идея – поради връзката си с тайните школи. Тази хибридна раса е сама по себе си особена тайна школа, но това е също тема, на която ще се спрем малко по-късно.

Участник: Чудесно, аз обичам мистериите.

Башар: Тогава сме ти дали това, което обичаш.

Участник: Благодаря. Приеми моята любов.

Башар: Ти също приеми нашата любов … Сега е време за много кратка почивка, след която ще продължим с холотопната медитация, която ще ви помогне да кристализирате идеята за деветте сили и вибрацията на Съвета на деветимата.

Башар: Нека сега продължим това предаване по следния начин: Настанете се удобно, отпуснете се, освободете се от идеите и грижите на деня. Нека тялото ви се отпусне, нека умът ви се успокои, нека сърцето ви се успокои, нека дишането ви се успокои. Позволете си бавно и удобно да започнете да дишате, дълбоко – навътре и навън, навътре и навън, навътре и навън. Нека сега светлините постепенно да угаснат, музиката да зазвучи и очите ви да се фокусират върху окото в центъра на холотопа. Защото това е едно отражение на вашето същество, едно космическо огледало на вашата душа, едно изображение на съзнанието ви и линии на комуникация между всички равнища на вашето същество, назад във времето, напред във времето, едно време, което е безвременно, и не съществува освен във вашето самовъзприятие. Едно отражение на всичко, което сте. Отпуснете се и се претопете в това отражение, в това око, защото това сте само вие, които се взирате обратно в себе си. Позволете на ума си да започне да вижда модела на холотопа, докато гледате надолу към северния полюс на Сатурн и ограждащите го пръстени, които вибрират, резонират – една вибрираща енергия от цветове, електромагнетизъм и гравитация. Пръстени върху пръстени върху пръстени от вибрираща енергия и вибрации. Позволете си да се впуснете в познанието и разбирането на енергията, която се излъчва от това небесно тяло, която отразява големите тайнства на вашето същество и големите мистерии на вашия живот, големите мистерии на историите за това кои сте вие. Позволете на тази вибрация да озвучи ясно пръстените на планетата, която се върти под вас, като генерира завихряния от пространство и време, които се простират до безкрая и във всички измерения и съдържат вибрацията на деветимата, на Съвета на деветимата. И докато дишате бавно навътре и навън, в нежен ритъм и в синхрон с вибрационния резонанс на пръстените, вие започвате бавно да пригласяте на небесните тонове, на музиката на сферите, музиката на тайнството и безкрайните глъбини на неизвестното. Вие ще откриете всичко, което търсите. Докато се отпускате все повече, позволете си да се разкриете за прозрението и рефлексията на деветте велики сили, които сте способни за изразите и които ви свързват със свръх душите на Съвета на деветимата, и които ви напътстват във всички ваши начинания. С всеки свой дъх абсорбирайте повече познание, по-голяма сигурност, повече уверения и повече позволения, и повече приемане на това, което сте,  защото вие сте деца на Творението и деветимата ви напътстват с любов през деветте сили, които те представляват. И докато възприемате окото пред вас, пръстените на Сатурн, Съвета на деветимата, моделите на резонанса … позволете си да възприемете всичко, което преди бе недостъпно за вашите сетива и за което е дошло време да достигне до тях. Позволете си да узнаете, че нямате нужда да възприемате повече от това, което има значение за вас, и че всичко, което ще достигне до сетивата ви, ще бъде и ще съдържа всички необходими решения, които трябва да вземете. Следователно упражнявайте своята способност да избирате това, което предпочитате, това, което знаете, че отговаря на истинската ви същност. Не отричайте никоя от другите възможности, признайте правото им на съществуване, позволете им да бъдат съизмерими с всеки избор, който предпочетете да направите. Така вие няма да придадете сила на изборите, които не предпочитате, и ще овластите себе си, за да изберете това, което желаете. Избирайте и след като направите своя избор, упражнете своята способност за действие, защото само чрез своите действия вие заземявате енергията. Само чрез своите действия вие давате израз на истинското си познание и на своето синонимно осъзнаване, че правите това, което знаете, и че знаете това, което правите. Упражнявайте способността си за действие в първата триада на това триединство на деветимата. Възприемайте, избирайте, действайте и като правите това, си позволете да пристъпите, докато поддържате равномерното си дишане навътре и навън, в следващата триада и в следващото триединство, и чрез своите действия ще преживеете това, което тези действия са родили – всички последици, които ще се разгърнат в резултат от вашите действия, избори и възприятия. Използвайте способността си да преживеете, потопете себе си, насладете се на всички потоци, които преминават през вас, за да натрупате опит. И не се тревожете за посоките, в които ще изберете да натрупате своите преживявания. Защото макар и да имате поговорка на вашата планета, позволете си да знаете, че това, което наричате правилна преценка, е резултат от натрупването на опит, но опитът се натрупва и от погрешни преценки. Затова си позволете да се въздържате от тези оценки за добро и лошо и знайте, че това, което не предпочитате, често ще бъде стъпалото, което ще ви отведе до вашите желания. Ето защо, не отричайте никое стъпало в своите преживявания, защото само така ще попаднете на пътя, който ще ви отведе към истинската ви същност. Така, доверявайки се на своите преживявания и на силата, която те носят, ще разсъждавате върху всичко преживяно и в тези разсъждения ще откриете нови страни на своята същност, нови проникновения, нови вдъхновения. И с всяко дихание – навътре и навън, вие ще вдишате космическия дъх, космическия резонанс на своето същество. И от тези разсъждения ще се породи способността ви да трупате познание, да абсорбирате и от това познание, от тази промяна, от тази промяна в честотите, вие ще израснете и ще навлезете в третата триада. След като сте преживели, осмислили и научили, сега вие ще се разгърнете, ще упражните тази своя способност да станете повече от това, което сте били, да приемете себе си като нещо повече от това, което сте мислили, че сте. Защото вие винаги сте били това, но сега вече сте се пробудили за едно осъзнаване, че винаги сте били нещо повече. Така ще разкриете и видите повече от себе си на едно различно равнище. И така, разкривайки повече от себе си, вие ще упражните способността си да се възвисите, да превъзмогнете всички свои предубеждения,  всички идеи, които сте възприемали като граници на своята реалност и които сега са се разгърнали по нов начин. Тогава ще видите нови хоризонти, които не сте виждали преди – хоризонти, които ще ви приканят, ще ви окуражат да изследвате отвъд границите на считаното за невъзможно преди. И като се впускате отвъд, към тези нови хоризонти, за да изследвате и откриете нещо ново, вие ще трябва да упражните последната своя способност да забравите. Това не означава, че ще изгубите наученото, но като упражнявате способността си да забравяте по един положителен и конструктивен начин, вие ще обновите и преоткриете себе си, ще преформулирате себе си на това ново равнище на възнесение по такъв начин, че винаги ще знаете за наличието на нови открития, без край и че винаги ще притежавате способността да изненадате себе си, да откриете себе си отново. Винаги ще има нова перспектива и ново преживяване. Това няма да свърши никога. Вие винаги ще научавате повече; вие винаги ще преживявате повече; вие винаги ще израствате повече. Винаги ще има повече, върху което да разсъждавате, ще има винаги нови неща за възприемане, нови възможности за избор, нови действия за предприемане, винаги и завинаги. Ликувайте, празнувайте с уверението, че винаги ще се прераждате, във всеки един момент, милиарди пъти в секундата. И в един момент ще се разпрострете отвън сферата на скоростта на светлината, в безкрайното „сега” – физическо, нефизическо, другоизмерно, „Всичко, което е”, свръх душа върху свръх душите, през всичките вибрации на изявата на вашите способности, през всички равнища на съзнанието, които имат значение за вас, през всички точни моменти от време и пространство, и през всички перфектни взаимодействия с всички отражения на всички, които са се появявали във вашия живот и вие в техния. Цикъл върху цикъл без повторения, непрекъснато разгръщане, непрекъснато откриване, непрекъснато обновяване, непрекъснато преоткриване и преформулиране на себе си и непрекъснато преживяване на себе си. Като нови същности, нови очи, които винаги са съществували, но през които сега виждате за първи път, отново и отново, отново и отново за първи път, отново и отново, и отново. Няма да има край, защото никога не е имало начало. Вие сте вечни, вие съществувате и това е законът. Вие няма да престанете да съществувате – това е законът. Вие сте едно, вие сте всичко, вие сте тук, вие сте сега. Промяна е вашето име. И вие ще видите това, в което вярвате. Съветът ви води към самите вас, към всички различни ваши версии, които сте избрали да бъдете. Отворете вътрешните си очи, както и външните си очи и вижте великата мрежа от енергия и съзнание, която е „Всичко, което е” и която сте вие самите. Позволете на живота ви да се разгърне естествено, в доверие, в познание, в безусловна любов. Защото това е морето, в което плувате, и въздухът, който дишате с всяко дихание, с всяко докосване. Безусловната любов е това, от което сте направени. Това е вашата основна вибрация, вашата истинска същност, вашето същество. Деветте сили са израз на безусловна любов по всички начини, валидни за вашето измерение на преживявания. Те са вашите дарби. Те са вашите инструменти. Те са боите на вашата палитра. Рисувайте с тях върху своето платно светлите и красиви картини на живота си, на вашите истории, на вашето същество. Поемете дълбоко въздух и направете всичко това свое. Доверете се на своето въображение, докато то се разгръща и на искрата на вдъхновението във вас, която никога не угасва. Поемете дълбоко въздух и издишайте, и кристализирайте това ново разбиране в своето същество, и изследвайте мистерията, мистерията, мистерията, която сте самите вие. Поемете дълбоко въздух и го задръжте, и го задръжте, и го задръжте, след което го издишайте силно. Защото това е вятърът, който опъва вашите платна,  и ви отвежда отвъд този нов хоризонт, в безкрайното неизвестно на вашата мистериозна същност. Изследвайте, откривайте и се прераждайте. И докато позволявате на музиката да утихва, и докато позволявате на светлините да се появят, и докато позволявате на себе си да се пробудите в един нов сън, в една нова реалност, във всеки един момент, вие си позволявате да преживеете преливането и отражението на многоаспектния кристал, който самите вие сте. Защото вие, по свой собствен начин, сте своя Съвет на деветимата.

Приемете нашата безусловна любов, нашата благодарност и признание. Добре дошли у дома, вие сте част от нашето семейство. Сладки сънища! Хубав ден!