(С) 2015 Превод АТИ

Дарел Анка: Здравейте. Добре дошли тази вечер. Днес тя ще е малко необикновена. Преди да се появи Башар, аз ще прочета първата глава от една книга, която пиша. Тя, или по-скоро серията от книги, е наречена „Парчета от разбито огледало”. Книгата е донякъде основана на преживяванията на Уила Хилакрисинг, за тези от вас, които познават съществото, което се появява заедно с Башар и която е мое бъдещо въплъщение, подобно на Башар, но тя е хибрид от 700 години в бъдещето на Земята. И това, което се случва тук, е комбинация от няколко неща. Това е история на нейния живот и на нейното обучение, за да стане това, което в нейното общество наричат мистик (cryptic) и отвъд него, или нещо като шаман, или мъдрец. Историята съдържа елементи на това, за което тя разказва като неин реален живот, но това е също така една измислена история, написана като научно-фантастична новела, с цел вмъкване на много идеи в структурата на един разказ, които по този начин са по-лесни за запомняне, и ви увличат в едно приятно пътешествие заедно с героите. Вложени са неща от различни времеви рамки, получени от Башар, от нея и от други същества в течение на годините и които са събрани в поредица от книги. Аз самият не зная какви части ще бъдат действително истински елементи от нейния живот, но това всъщност няма значение, защото целта е да бъдат предадени определени идеи. Това не е резултат от ченълинг в типичния смисъл на думата, а написано с помощта на собственото ми въображение, като аз се свързвам от време на време с нея, за да съм сигурен, че съм на прав път. В момента съм стигнал до десета глава, но ще ви прочета първата глава, защото реших, че това ще бъде забавно. И ако сте готови, ще започна да ви чета тази история.
Аудиторията: (аплодисменти)
Дарел Анка: Нека първо обясня накратко структурата на историята, за да не се объркате. Всяка глава – и тази първата не прави изключение, започва с нещо, което звучи като извадка от друга книга, написана от друго същество в бъдещето. Така че всяка глава има една отправна точка, която има отношение към останалата част, но … тук ние създаваме един цял свят, една цяла история, така че в книгата ще има много препратки към други същества, независимо дали измислени, или реални, които имат да кажат нещо, което допринася за цялата история. Също така във всяка една глава, както и в тази, ще преминаваме напред и назад между различни области, различни хора, различни сценарии. И тъй като вие няма да сте самите читатели, аз ще ви помагам и когато привърша определена част от главата, ще ви казвам, че има промяна на сцената, а именно че отиваме на друго място, при друга група хора, за да продължим историята. Така че когато правим това, ще ви казвам: „Смяна на сцената”. Сега се отпуснете и се наслаждавайте.
ПАРЧЕТА ОТ РАЗБИТО ОГЛЕДАЛО. Това е Книга Първа, наречена „Мистик” и това е Първа глава, наречена „Планината на трите скали”.
След настъпването на открит контакт между хората и извънземните хибриди, на Земята бе въведена технология, която доказа съществуването на успоредни реалности. След като хората и хибридите се смесиха в течение на времето, тяхното поколение показа способности за възприемане на тези алтернативни реалности пряко с естествените им сетива. С допълнителна практика и обучение нашите човешки хибридни предци развиха тези умения в наука, която доведе до появяването на мистици, на нощните същества (nocturnals), на променящите външния си вид същества (shapeshifters) и на мъдреците, които съществуват в нашето общество днес, седемстотин години след първото кацане на Земята. Откъс от въведението на „Парчета от разбито огледало”, от Холи Котън.
„Ако времето е една илюзия, то пътуването във времето не е ли също илюзия?” – промълви Уила със своя мек ирландски акцент. Уила Хилакрисинг, едно тринадесетгодишно момиче в разцвета на младостта си, седна на меката трева с кръстосани крака, кехлибарени очи вторачени в своя ментор, Холи Котън. Всъщност тя се взираше в тила на Холи, която бе облечена в дълга сребърно-бяла дреха, която блестеше под лъчите на късното следобедното слънце. Холи се извърна от нано-стъкления компютърен екран, който плуваше във въздуха пред нея, и погледна към изпълненото с очакване ангелско лице на Уила, изпъкващо на фона на буйни коси с цвят на дива канела, които винаги напомняха на Холи за лисича козина. „О, ти си слушала през всичкото време” – каза Холи с далеч по-древен акцент. „Слушала съм – отговори укорително Уила, – но в гората има много гласове освен моя глас.” Уила кимна с глава към гъстата гора от върби на края на поляната. „Птици, насекоми, вятър в листата, вода, която подскача върху камъните.” Холи промърмори: „Ти все още чуваш толкова малко, Уила.” Уила отговори стреснато: „Какво друго има там?” „Вслушай се!” – каза Холи. Уила впери поглед в огромната върба, кацнала на брега на криволичещия поток. Част от рохкавата почва бе ерозирала, разкривайки плетеница от корени, протегнати към животворната вода, която бълбукаше почти до протегнатите им краища. Уила знаеше, че нейната прабаба беше получила името си от тази върба. Уила носеше също името на дървото, но бяха необходими само четири поколения, за да може името да еволюира, както обикновено става с имената, от Уилоу (willow = върба) на Уила. След своето приземяване преди близо 700 години, болшинството извънземни хибриди бяха приели имена, адаптирани от природни наименования и този обичай постепенно се превърна в традиция.
„Уила!” – вниманието на Уила бе привлечено от сините очи на Холи. „Това да мечтаеш, не е урок, който трябва да учиш.” – отбеляза Холи. Уила изпъна тялото си. „Мислих си колко различна е била Земята преди Приземяването, преди Реконструкцията и Възстановяването. Торн ми каза, че по-голямата част от света е била павирана с камък.” „Бетон и цимент. – поправи я Холи. – Земята не е била точно покрита с тях, но всъщност предполагам, че може и да е била. По Земята са се намирали градове от бетон и цимент, свързани с твърди черни пътища, които са се простирали хиляди километри във всички посоки. След като извънземната техника е била подарена на земното население, всичко е започнало да се променя. Сега Порт Париж, Порт Ню Йорк, Порт Пекин са просто села, в сравнение с това, което някога са били. Но това не е урок по история, малко лисиче. Ние говорим за това да се вслушваш в дърветата.” „Всъщност, – каза Уила – ние говорим за времето.” Холи се усмихна: „Да, така е. И е време да си ходим.” Холи потупа три пъти екрана от нано-стъкло. Той се сви до размера на стъклено топче. Холи го хвана във въздуха и го мушна в един от многото джобове на своята вееща се туника. Уила се изправи и се протегна, и ръждивата й коса се развя от вятъра на фона на златистата светлина на залеза, като стръкове пшеница. Сребристите коси на Холи се развяваха след нея като булчински воал, докато двете вървяха през поляната. „Ти какво чуваш, когато се вслушваш в дърветата?” – попита Уила. „Истории – отговори Холи. –Истории от миналото, настоящето и бъдещето.” Уила наостри уши в посока на гората. „Не чувам никакви истории освен тези, които ми казваш сега.” Холи се усмихна. „Значи слушаш с погрешните уши.” „Аз имам само две” – каза Уила. „От външната страна – отговори Холи със същата загадъчна усмивка, – но ти трябва да слушаш отвътре.” „Защо загадъчните същества са винаги толкова загадъчни?” – запита Уила. „Моята задача като ментор не е да отговарям на въпросите ти, скъпа Уила, но да те уча как да им отговаряш сама.” Те вървяха край брега на потока, вслушвайки се в бълбукащата вода, която се плъзгаше по изгладените камъни. Уила се опитваше да имитира плавната походка на Холи, без това да изглежда очевидно. „Предполагам, че потокът също има своя история” – пошегува се тя. „Това важи за всяко нещо. Например аз зная, че в твоята история ти харесваш много Торн.” Уила спря внезапно, като ударена от гръм. Холи продължи да върви, все едно че бе казала нещо маловажно, свързано с времето. Уила се отърси от изненадата си и се затича, за да я настигне. „Да, разбира се, че харесвам Торн” – промълви Уила. „Вие се срещнахте вчера след залез слънце в същата тази гора. И предишния ден, и в деня преди него” – каза Холи. Лицето на Уила стана червено като косата й. „Никой не знае за това.” „Дърветата знаят” – каза Холи. „Ти твърдиш, че дърветата са ти казали?” „Дърветата могат да ти кажат много неща – каза Холи, – стига да знаеш как да слушаш.” Те вървяха мълчаливо, докато достигнаха до малко възвишение с купчина сиви скали на върха, три от които се издигаха над останалите, давайки наименованието „Трите скали” на тази местност много преди Приземяването. Холи и Уила се спуснаха по хълма в посока на една кръгообразна постройка, подобна на Стоунхендж, но изградена от блестящи блокове нано-стъкло. Имаше десет широки пролуки между високо издигащите се колони съединени с дебели трегери. Девет от пролуките трептяха с прозрачни оттенъци от светлина с цветовете на дъгата, наподобяващи разлято върху вода масло. Десетата пролука бе празна, очертавайки тясна пътека към центъра на кръга. Уила последва Холи по пътеката. „Тогава до утре” – каза Холи. Уила кимна, страхувайки се да отговори, да не би Холи да повдигне отново темата за Торн. Холи се усмихна окуражително, пристъпи през един от блестящите портали и изчезна. Уила въздъхна с облекчение, обърна се и на свой ред изчезна през един портал на противоположната страна.
Смяна на сцената.
Вилата Ашгроув може да бъде описана по-точно като просторна градинска беседка, която служеше като скеле за гъсти лози, отрупани с виолетови звънци, които се поклащаха леко от вечерния бриз. Мека топла светлина струеше от няколко сфери, които плуваха във въздуха в беседката. Роуен Ашгроув гледаше съм своя по-малък брат Торн с големите си кадифени черни очи, които бяха тяхна семейна черта. Макар че бе само на 17 години и само две години по-възрастен от Торн, Роуен носеше мантията на зрял мъж, откакто баща им бе изчезнал преди две години, по време на изследователска мисия в мъглявината Орион – третата такава мисия, изчезнала без следа. Неколцина от съучениците на Роуен започнаха да наричат тази област Триъгълника на Орион, което наименование бе скоро възприето от всички. „Значи ето къде си изчезвал всяка нощ, – отбеляза прозорливо Роеун – родителите на Уила знаят ли?” „Уила и аз не сме им казали, нито ти ще направиш това” – каза Торн. Роуен долови намека на отправена раздразнена молба, прикрита зад повелителния тон на Торн. Той, разбира се, никога нямаше да предаде доверието на своя брат, но това не означаваше, че нямаше да го подразни по повод буйното му младежко увлечение. „Тогава нека кажем само на майка й.” – каза Роуен, прикривайки лукавата си усмивка. „Не!” – изстреля Торн. Този път молбата бе повече от очевидна. „Питам се какво би си помислил татко, – забавляваше се Роуен, – собственият му син да иска да става мистик, при това и нощно същество. Ние сме били семейство изследователи в продължение на поколения.” „Аз изследвам, но без да пътувам сред звездите. Мисля, че татко би се гордял с това, че следвам своите мечти.” „Да, но ти не искаш никой да знае какво правиш.” Роуен вторачи тъмните си с цвят на обсидиан очи в Торн. „Това твоята мечта ли е, или става въпрос повече за Уила?” Торн избегна вторачения поглед на брат си. „Какво лошо има в това?” „Нищо – съгласи се Роуен, – ти може би правиш правилния избор, но дали той е поради правилната причина. Пътят на мистик не е за всеки. Какво ще стане, ако това е пътят на Уила, но не и твоят път?” „Уила и аз можем въпреки това да бъдем заедно, Роуен.” „Можете ли? – отвърна рязко Роуен. – Ти знаеш ли какво точно означава това да бъдеш мистик, нощно същество, или същество, което променя външния си вид, или мъдрец? Какво ще стане, ако Уила избере да отиде още по-далече? Все още ли ще бъдете заедно, ако тя реши да стане същество на зората (rathe)?” „Това е само един мит” – каза Торн. „Много митове съдържат частица истина. – отговори Роуен. – Слушал съм истории, когато понякога един мъдрец става същество на зората и забравя какво е бил някога, и се превръща в банши, пленник между света на живите и този на мъртъвците.” „О, ти си измисляш всичко това.” – каза Торн, макар увереността му да започна да се колебае. „Не казвам, че няма да можете да имате съвместен живот, – каза Роуен по-нежно – просто е добре да разбереш по-добре какъв би бил такъв живот. Сигурен съм, че татко, където и да се намира, ще бъде горд и доволен от това, че следваш мечтите си. В негово отсъствие обаче е мое задължение да се уверя, че мечтата ти няма да се превърне в кошмар.” Роуен избра едно синьо мънисто от нано-стъкло върху виртуалния плот и тръгна да си ходи. „Къде отиваш?” – попита Торн. „Най-накрая започваме симулациите по установяване на първи контакт тази вечер. След три години ще мога да нося магическия знак, отличаващ специалистите по установяване на първи контакт.” Роуен подхвърли мънистото във въздуха, улови го и го постави в джоба си. „Роуен” – гласът на Торн прозвуча колебливо и приличаше повече на гласа на изгубено дете, отколкото на петнадесетгодишен младеж. Роуен спря и зачака. „Ти никога няма да тръгнеш за Орион, както татко, нали?” „Не се тревожи – каза Роуен – триъгълникът е под карантина.” Торн кимна, успокоен. Роуен отпъди собствените си тъжни спомени и потъна в хладния вечерен въздух.
Смяна на сцената.
Семейството на Уила живееше в изтъкана от стъклени нишки сферична къща, скътана нависоко в клоните на един древен дъб. В ранната утринна светлина тя приличаше на огромен блестящ пашкул. Гнездото, както го наричаше майка й, съдържаше няколко просторни помещения, които служиха за стаи, като тази на Уила бе най-отгоре, откъдето тя имаше най-хубавия изглед към околността. Уила се събуди от почукването на черно-бял кълвач, който търсеше закуска в близост до нейната стая. Това, което някога бе рядко срещана птица в Ирландия, сега населяваше много от горите в околностите на Порт Дъблин. Уила потупа замръзналата стена от нано-стъкло в близост до нейния хамак. На стената се появи голям прозрачен кръг и огради кълвача подобно на лъч от прожектор. Уила се вторачи в червената шапчица върху главата на птицата, която показваше, че е мъжка. Птицата продължи да търси храна, докато Уила слушаше нейните стакато удари. „Уила, закуска.” – мелодичният глас на майка й застина във въздуха, а стените потрепериха леко като вятърни камбанки. Когато Уила се измъкна от хамака, ефирното й одеало се уви около тялото й и се превърна в цяла дреха, която покри всичко освен главата, дланите и стъпалата й. Тя постави босите си крака върху гладкия мек под и пристъпи към спираловидната стълба от нано-стъкло. Стълбата моментално я спусна на долния етаж подобно на ескалатор. Лили Хилакрисинг, майката на Уила, не изглеждаше и ден повече от тридесетгодишна, макар че бе два пъти по-възрастна. Черната й като графит коса висеше на дебела келтска плитка, която се спускаше на гърба и достигаше до кръста й. Лили поливаше билките в хидропонната градина, която заемаше половината от малката кухня. Уила пристъпи в стаята, все още полуспяща, с разрошената си подобна на лисича козина коса. Лили погледна към дъщеря си и кимна към холотопната издатина в кухненската стена, която служеше за маса. „Добро утро, Кука” – пропя Лили. Лили започна да използва този прякор, след като Уила обяви намерението си да стане мистик като Холи. Кука бе едно същество, което можеше да предава тайната на промяната на външния вид на мистиците, които биваха достатъчно ловки, за да спечелят неговата благосклонност. Уила обаче бе слушала също така, че кука понякога биваха трудни и пакостливи същества, което я караше да се чуди дали това бе истинската причина майка й да избере този прякор. Уила седна на масата пред малка чиния с резени от пъпеш и набързо сложи един в устата си. Хладният сладък сок винаги й помагаше да се разсъни. „Холи каза, че ще те чака пред сградата на Порт Дъблин“ – каза Лили, докато поливаше малката си градина с най-голямо внимание. Уила повдигна поглед от чинията си. „Порт Дъблин? Не Трите скали? Дали чувам правилно?” Уила се запъти към спираловидната стълба, която я издигна до стаята така плавно, както я бе свалила надолу. Промяна на мястото винаги означаваше, че Холи е намислила ново приключение за Уила, което със сигурност щеше да доближи с още една стъпка превръщането й в пълноправен мистик. Уила се завърна обратно в кухнята за по-малко от минута, облечена в гладък, нано-костюм с цвят на канела, който идеално подхождаше на косата й и подчертаваше златистите й очи. Тя целуна Лили по бузата, грабна още два резена пъпеш и тръгна право към закръглената стена от нано-стъкло. Стената се разтвори като ирис пред нея и Уила пристъпи навън върху един дебел клон, който достигаше чак до земята. Едва стъпила на земята, тя като че ли полетя, носена от крилете на младежката си жизненост. Горе в Гнездото Лили наблюдаваше дъщеря си, докато тя изчезна бързо между дърветата. Едно кимване и вратата, през която Уила бе излязла, се стопи в нищото. Лили пристъпи към една блестяща сфера, която плуваше наблизо във въздуха и я потупа два пъти. Лицето на Холи се появи, подобно на видение в кристалната топка. „Тя е на път. – каза Лили. – Сигурна ли си, че тя е готова за преминаването?” „Целта на преминаването е да открием дали е готова.” – напомни й Холи. „Зная това – каза Лили, – но тя е все още толкова млада.” Холи фиксира Лили със сините си очи. „Тогава тя е на път да порасне много бързо.”
Аудиторията: (аплодисменти)
Дарел Анка: Благодаря ви. Оттук нататък става доста по-интересно. Благодаря ви, радвам се, че ви хареса. Засега … ще се видим по-късно.
Башар: Добър ден на всички вас в този ден от вашето време, как сте?
Аудиторията: (аплодисменти)
Башар: Добре. Ние ви благодарим отново за съвместното сътворяване на това взаимодействие. Бихме искали да ви помолим да почакате един момент. Самата Уила би искала да ви каже няколко думи. Един момент …
Уила: Добър ден, бисквитки. Харесахте ли историята ми дотук?
Аудиторията: Да.
Уила: Добре. Да знаете, че част от нея е истина и друга част е истина по други начини. И идеята, която бихме искали да споделим с вас, отивайки малко по-напред в историята, е свързана с разбирането за какво става дума, когато говорим за парчета от разбито огледало. Вие имате във вашата реалност тези учени, които говорят за началото на вселената. И те говорят за това, което наричате „Големия взрив”, нали? Виждате ли, идеята, която ние открихме преди много време, е, че всъщност това не е голям взрив. Зная, че вселената се разширява, от ваша гледна точка, във физическата реалност. Това обаче, което ние сме открили, е основано на разбирането, за което говори Башар, че всичко е тук и сега? Всичко е едно, нали, от различна гледна точка? Нали разбирате тази идея? Следователно по-скоро отколкото това да е било голям взрив, както вие го разбирате от вашата перспектива, идеята е да си представите, че всичко е все още тази безкрайно миниатюрна, малка точка, и че тя не толкова е експлодирала и се е превърнала във всичко, което виждате, но идеята е, че тя просто е останала в същия размер и се е разпръснала на безкраен брой парчета вътре в себе си. Тя не се е увеличила по размер. В определен смисъл, тя всъщност е имплодирала навътре. Идеята обаче е, че всички тези парчета, на които тя се е разпръснала, все още остават в тази безкрайна точка. Всички тези парчета това сте вие, аз и всичко останало в Творението. Ние всички сме отражения един на друг. Ние всички сме безкрайните парчета и всички отразяваме един към друг това, което всеки от нас има нужда да знае. Това е първият етап от обучението на един мистик – идеята за разчупените парчета, които представляват всички същества във всяка една реалност, както и всички души, в това число и успоредните. Ние започваме да научаваме за успоредните реалности много по-надълбоко и по начини, които ни позволяват да ги картографираме и да се отнасяме към тях по начини, които вие все още не познавате. Ние също така отиваме по-далече от това и се превръщаме в така наречените от нас нощни същества. След това отиваме и по-далече и ставаме същества, които променят формата си, както и мъдреци, което ни позволява всъщност да установяваме по-силни връзки с тези успоредни светове и да извличаме от тях неща по начини, които ни позволяват да смесваме и манипулираме, и да правим податлива физическата реалност по различни начини, които вие все още не владеете. Вие обаче ще започнете да преживявате някои от тези неща в сегашното си състояние. Тези ваши възможности естествено ще се усилят след това, което вие наричате първи контакт, а ние наричаме „приземяването”. И по този начин ние заедно ще се придвижим напред – хора и хибриди, което евентуално ще доведе до тези, които съществуват в моята времева рамка, напред във времето след вас. Ние сме смесица от много неща, ние вече не сме хибридните деца, с които вие ще се запознаете във вашата времева рамка. Ние сме това, което е отишло напред. Ние сме това, което се е превърнало, както Башар е обяснил, в шестата хибридна раса. И ние се придвижваме напред по този начин към едно време и към една съдба, където ще се смесим с останалите пет хибридни раси, заедно с тази на Башар, за да станем седмата хибридна раса, която никой няма да е виждал преди. Ние обаче споделяме това с вас сега и това ви е било поднасяно и ще ви бъде поднасяно под формата на истории и приказки, за да формира част от вашето разбиране, част от вашата психика, защото както Башар ви е обяснил, структурата на историите/приказките е част от действителното ви съзнание и когато информацията бива поднасяна по този начин, тя бива разбирана по-добре и вие я съхранявате по-дълго, тя става по-стабилна част от вашата история и вие откривате къде е вашето място в тази история.
И така, ние сме щастливи да споделим това с вас по този начин, и тази история ще продължи. И ние ви благодарим за тази възможност. Приемете нашата безусловна любов и ние ви пожелаваме приятно пътуване. Довиждане!
Аудиторията: (аплодисменти)
Башар: Добре тогава. И така, имайки тази история наум и малко по-задълбочено разбиране на идеята за парчетата от разбитото огледало, нека се придвижим напред в този обмен – парчета, отразяващи едни към други, чрез вашите въпроси и диалози. По какъв начин може нашите парчета сега да бъдат в услуга на вашите? Може да започвате.
Участник: Добър вечер, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Вчера ти привлече моя интерес относно Луната.
Башар: Луната, да.
Участник: Много от нас знаят, че тя има стабилизиращо влияние върху Земята, както ти спомена.
Башар: Да, балансиращ ефект.
Участник: Кое е направило възможно Луната да приеме тази функция?
Башар: Изменението на част от нейната вътрешност, което да й позволи да манипулира електромагнитни полета и други високочестотни енергии по много особен начин, което й позволява да започне да действа като увеличаваща леща за тези честоти, което позволява тези честоти да бъдат насочени към Земята и фокусирани върху нея, и да взаимодейства с гравитационното и електромагнитно поле на Земята, в което вие сте потопени.
Участник: Кой е направил това?
Башар: Друга раса от същества. Засега не ни е позволено да кажем кои са те.
Участник: О кей. Ти спомена за земляните, които са напуснали Земята преди катастрофата настъпила преди 11,000 години.
Башар: Да.
Участник: Можеш ли да кажеш нещо повече за тяхната система от вярвания, докато са живели тук на Земята?
Башар: Тяхната система от вярвания? Какво по-конкретно?
Участник: Тяхната култура, начин на живот, доколко се е различавала от нашето съществуване днес.
Башар: Добре. Една от културите, напуснала Земята много отдавна, винаги е живяла в кръгли постройки. В техните постройки никога не е имало остри ъгли. И те са вярвали, че тези кръгли структури отразяват идеята за циклите на вселената, циклите на Творението, и това е била причината да живеят по този начин. И при определени ритуали и церемонии, те се събирали в определени постройки с конкретната цел да усилят своето осъзнаване на тези цикли, за да могат да виждат напред в това, което наричате време, и да разберат къде и как е мястото им в тези цикли и кога ще им се наложи да се придвижат от този свят, тъй като този свят за тях е бил временен, тъй като те са дошли на Земята от другаде, установили са се за известно време и са разбрали кога е трябвало да се придвижат нататък в своето пътешествие, в което са събирали все повече преживявания и опит, отразяващи точно мястото, където тяхната култура е трябвало да се озове.
Участник: О кей. Във вашата мрежа от контакти …
Башар: Имаш предвид Междузвездния съюз?
Участник: Да. Имате ли контакти с тях днес?
Башар: Да, ние контактуваме с тези, които са станали техни потомци.
Участник: Имате ли някаква връзка с тях?
Башар: Генетична?
Участник: Да.
Башар: Не директно, не. Имало е някакво генетично смесване по различни причини, по различни начини, но отново: не ни е позволено да се впускаме в подробности в момента. Но по отношение на тези конкретни същества това за нас е нещо много необичайно.
Участник: О кей, благодаря ти много.
Башар: Ти си много добре дошъл. Между другото, съществата, които в известна степен все още съществуват на вашата планета, наречени маи, са останки от извънземна цивилизация, повечето от чиито членове също са напуснали вашата планета. Не става въпрос за това, че извънземните са посетили цивилизацията на маите. Маите всъщност са потомци на извънземните, дошли да останат и които са построили много от тези градове, които вие приписвате на цивилизацията на маите. След това повечето от тях са напуснали, оставяйки след себе си някои, които вие разпознавате като маи днес. Обаче маите, които са обучени в собствената си история, знаят това. Моля, продължи.

Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Моят английски не е много добър. Искам да благодаря на всички тук за създаването на това преживяване. Обичам всички ви, както и теб, Башар.
Башар: Имаш и нашата безусловна любов.
Участник: Аз се обучавам усърдно да генерирам гама честоти, затова моля да споделиш своето позволение за генериране на тази честота.
Башар: Всеки медитационен акт, всеки път когато правиш това, което обичаш да правиш, ти се намираш в тази творческа зона и в гама честота, в състояние на ченълинг. Ние също сме описали позволения, които използват други култури на вашата планета за усилване на това състояние, едно от които е каменният сандък в Залата на краля в пирамидата на Гиза. Запознат ли си с това?
Участник: Да, саркофага?
Башар: Това не е саркофаг, а каменен сандък. Той не е бил използван като саркофаг, а е бил използван от посветените, които са лягали вътре, за да медитират и са се фокусирали върху идеята за това състояние, което е пораждало гама честоти, и каменният сандък е бил направен с размери, които са подпомагали той да резонира и да усилва гама честотата, при което медитиращите са напускали тялото си, за да постигат по лесно преживяване извън тялото и да могат да посещават други сфери и други нефизически нива, и да научат неща, които не са могли да научат във физическата реалност. Ти можеш да пресъздадеш тази идея, ако желаеш.
Участник: Удивително! Аз съм бил в медитация, когато съм почувствал, като че ли летя като птица, или пропадам.
Башар: Да, понякога това е показател за пътуване извън тялото или за смяна на измеренията.
Участник: И сега аз мога да генерирам това усещане всеки път, когато поискам?
Башар: Ако желаеш това.
Участник: Добре, просто исках да го зная. Също така бих искал да създам по-голямо сходство между нивото на съня и физическото ниво, и …
Башар: Чудесно, продължавай смело.
Участник: Зная, че моята радостна възбуда е основното нещо, което ще ми позволи да направя това.
Башар: Така ще привлечеш това, от което имаш нужда в своя живот. Единственото, което трябва да направиш, е, да бъдеш по-осъзнат, докато сънуваш и когато достигнеш до Матрицата на реалността, докато осъзнаваш, че сънуваш, и започнеш да правиш промени в Матрицата за начина, по който преживяваш физическата реалност, тогава ще направиш промените, които ще ти позволят да осъзнаваш повече състоянието си и във физическия сън, след което двете състояние ще започнат да се сливат.
Участник: О кей, това е също удивително. Има ли други позволения, които можем да използваме?
Башар: Ти можеш да използваш всяко позволение, което въображението ти създава. Ти притежаваш способността да създадеш всяко позволение, което ще ти върши работа, и тези, към които си привлечен най-силно, ще бъдат позволенията, които в момента ще бъдат най-пълно в синхрон с твоята система от убеждения. Ето защо ти ще бъдеш привлечен към тях.
Участник: Добре, благодаря ти, благодаря. За последно бих искал да зная каква е връзката между твоята цивилизация и галактиката Андромеда.
Башар: Ние имаме известни взаимодействия с някои същества, които населяват галактиката Андромеда. Някои от тях са част от нашия Междузвезден съюз, докато други принадлежат към други съюзи, с които сме запознати. Така че ние общуваме с някои от тях от време на време.
Участник: Човешките същества притежават ли тяхна ДНК?
Башар: Не.
Участник: Благодаря ти, Башар. Обичам те.
Башар: Приеми и ти нашата безусловна любов.

Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Ти говори за парчетата на разчупеното огледало.
Башар: Да, парчета на разбитото огледало.
Участник: Това е подобно на споменатото от теб вчера … ние винаги преживяваме себе си като себе си даже и когато сме Бог.
Башар: Идеята е, че вие сте „Всичко, което е”, което преживява себе си като парчета на „Всичко, което е”.
Участник: Тогава когато ние продължаваме да напредваме и да разгръщаме себе си и да се превръщаме все повече в това, което сме наистина, при това приемаме ли повече …
Башар: Парчета, да.
Участник: Наистина?
Башар: Да, възможно е.
Участник: Тогава настъпва ли момент, когато всичко се събира обратно в едно, или това винаги ще бъдат … парчета?
Башар: В определен смисъл, това винаги ще бъдат парчета, защото даже когато достигнете момента, в който разпознавате себе си като „Всичко, което е”, „Всичко, което е” може да разпознае себе си само когато има някой друг. Разбираш ли?
Участник: Не, би ли повторил моля?
Башар: Единството не притежава самосъзнание, защото от неговата „перспектива” няма нищо, което да отрази към него кое е то. Частта от Единството, която притежава самосъзнание, е „Всичко, което е”, защото има отражение. С други думи, за да може някой да осъзнае себе си, нужен му е някой друг. Без наличието на друг няма самоосъзнаване, няма само идентификация. Следователно винаги е нужно да има поне още едно парче.
Участник: Тогава настъпва момент, когато ти си наясно със съществуването на нещо друго освен твоето парче, тогава можеш да приемеш и други парчета …
Башар: Можеш да погледнеш от гледната точка, която отразява повече от едно парче.
Участник: Настъпва ли момент, когато колективното цяло на една група хора от една цивилизация се събират …
Башар: Да, да, да. Но зависи от пътя, който сте избрали – кога, как, дали, защо вие ще преживеете това.
Участник: Тогава това случвало ли се е …?
Башар: Всичко се случва едновременно.
Участник: Разбрах. Във вашата цивилизация кой е катализаторът на развитието и експанзията?
Башар: Радостната възбуда. Радостта, любовта, творчеството. Това да бъдем тези, които сме.
Участник: Имате ли предизвикателства?
Башар: Разбира се, че има предизвикателства.
Участник: Като например?
Башар: Изследване на неща, които са неизвестни. Разбиране на връзката ни с тези неща, които откриваме. Такива като вас. Има много неща, които не са ни известни.
Участник: Значи вашият катализатор е изследването, а не толкова контрастът, който изпитваме ние тук?
Башар: Не по начина, по който вие преживявате контраста, не. Нашите изследвания обаче са били насочвани навътре и изследванията навътре са тези, които сега ни позволяват да изследваме навън. Защото ние познаваме себе си достатъчно, за да създадем една реалност, която е толкова експанзивна, колкото ние познаваме себе си. Това ни води по пътя към звездите и ще води и вас към звездите. Пътят навътре ще ви отведе навън.
Участник: Запознати ли сте с материалите на Ра, получени чрез ченълинг?
Башар: Да.
Участник: Когато Ра казва: „Опознай себе си, приеми себе си, бъди Твореца”, Вие съгласни ли сте с всичко това?
Башар: Да.
Участник: Може ли да кажете нещо повече от това?
Башар: Това, което можем да кажем в повече, са всички идеи, които сме споделяли с вас през годините относно различните начини, по които може да си позволите да опознаете себе си. Нали така?
Участник: Да.
Башар: Наистина всичко се свежда до това – да опознаеш себе си.
Участник: И да бъдеш Твореца?
Башар: Вие сте Твореца. Когато опознаете себе си, ще узнаете, че сте Твореца.
Участник: О кей. И там се говори също за странниците (wanderers).
Башар: Да, съществуват странници.
Участник: Можеш ли да кажеш нещо повече за тях?
Башар: Идеята за същества, които може да изберат да имат въплъщения като странници … това са същества, които са твърде слабо свързани с физическата реалност. Така понякога ще видите, че има хора на вашата планета, които не се чувстват напълно заземени и привързани към физическата ви реалност. Те се справят някак, но изглежда, че физическият живот им е чужд в известна степен. Това е не винаги, но обикновено симптом за присъствието на странник, който се свързва с много различни цивилизации, изследва много различни неща, но никога в действителност не се „заземява” за постоянно в нито една култура. Следователно те установяват контакт, виждат какво се случва и ако използвам вашата терминология, приличат на някого, който прескача от купон на купон и никога не се застоява на едно място. Разбираш ли?
Участник: Да. И всички те имат различни причини да правят това?
Башар: Разбира се. Това помага ли ти?
Участник: Да.
Башар: Тогава и ти можеш да поскиташ като тях.
Участник: Благодаря ти много.

Участник: Здрасти, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Използвам хипноза като позволение, регресивна хипноза.
Башар: Добре.
Участник: И бих искала да разбера връзката … когато отидем, в някой минал живот …
Башар: Да, да, да, друго едновременно въплъщение, с което установяваш енергийна връзка.
Участник: Значи всъщност това не съм аз …?
Башар: Не, това не си ти. Не като личност. Това може да бъде част от същата Свръхдуша.
Участник: Точно така. Мисля, че виждам това като продължение на моята Свръхдуша, защото разбирам, че когато се озова там, аз всъщност чувствам ефекта на онзи живот в този си живот на Земята.
Башар: Да, да, в това е смисълът.
Участник: И когато виждам този си живот от една по-висока перспектива, понякога с помощта на хипнотизатора се променя нещо в онзи живот и се чудя как става така, че …
Башар: Ако онова същество пожелае също да използва твоя живот като преживяване, за да му помогне в неговия живот, то може да използва информацията от теб, така както ти можеш да използваш неговия опит.
Участник: Да, но аз говоря за неговите преживявания, защото аз отивам там и живея, все едно че това е моя живот и понякога вземам решение, с което карам онова същество да направи нещо в онзи живот.
Башар: Да, но ти създаваш своя версия на това.
Участник: Оу-у-у!
Башар: Това не означава, че онова същество преживява директно това, което ти преживяваш, защото ти създаваш своя версия на него в своя живот, което е друго позволение.
Участник: Разбирам.
Башар: Това помага ли ти?
Участник: Да, но искам да отида по-далече.
Башар: Да.
Участник: Защо усещам толкова силно ефекта на онзи живот в този мой живот? Например в едно от въплъщенията, например преди много години, преди да се случат тези неща …
Башар: Искаш да кажеш, преди да се побъркаш?
Участник: (смее се) Не, аз съм си луда през всичкото време.
Башар: Да, да, да. Всъщност ти ставаш по-нормална, но продължавай нататък.
Участник: Точно така. И например в едно от тези въплъщения аз бях свързана с този човек, който летеше във въздуха през всичкото време.
Башар: Да, да, да. И какъв е въпросът ти?
Участник: Ох-х-х. Сега, в моята реалност, аз чета непрекъснато за хора, които в действителност летят във въздуха, в Тибет …
Башар: И…?
Участник: Кога ще полетя?
Башар: Когато това се случи.
Участник: Нито минута по-рано, нито секунда по-късно.
Башар: Точно така! И причината да го усещаш толкова силно в този си живот, е, че това преживяване в онзи живот всъщност съответства на тема, която изследваш в този живот.
Участник: О кей. Някакво подсказване как мога да направя крачка напред? Не че бързам, но …
Башар: Ти не бързаш, но питаш дали можеш да го ускориш? (смях в залата)
Участник: Добре де, ако не искаш да ми кажеш …
Башар: Ти знаеш какво казваме винаги.
Участник: Да.
Башар: Вярвай на начина, по който животът ти се разгръща, следвай най-силната си радостна възбуда, с всичките си възможности, без да настоя-я-я-я-ва-а-а-ш на конкретен резулта-а-ат. И отново: помни, че първата стъпка от просветлението е да повишиш вибрацията си, да се почувстваш по-лека, в определен смисъл, да се почувстваш по-малко свързана с материалната реалност и до каквото и ниво да достигнеш, да го изразяваш във физическата реалност, независимо дали ходиш, плуваш, летиш или каквото и да е. И каквото е необходимо да се случи, ще се случи точно когато трябва. А междувременно, следвай радостната си възбуда. Наистина няма нищо повече за казване.
Участник: Благодаря ти, разбирам.
Башар: Зная, че разбираш. Това помага ли ти?
Участник: Много.
Башар: Добре, тогава продължавай напред.
Участник: Благодаря ти.

Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Бих искала да зная какви други въплъщения има моята Свръхдуша?
Башар: Защо?
Участник: Защото и други хора задават този въпрос.
Башар: Това ли е единствената причина ?
Участник: За мен е също много интересно да го узная.
Башар: Наистина!?
Участник: Да!
Башар: Откъде знаеш, че това ще ти помогне?
Участник: Просто мисля, че ще е интересно. Ще отвори въображението ми.
Башар: Ще отвори въображението ти! Оу, въображението ти затворено ли е?
Участник: Ще го отвори малко повече.
Башар: Как използваш въображението си в момента? По какви начини изразяваш творчески въображението си в своя живот?
Участник: Откровено казано, аз си фантазирам.
Башар: И толкова?
Участник: Грижа се за децата си, животът ми е много запълнен, така че …
Башар: Животът ти е много запълнен. Какво означава това? Правиш ли нещо, което ти носи радостно вълнение ?
Участник: Не съвсем. Всъщност да бъда тук, е едно от тези неща.
Башар: Ние оценяваме това, но освен него, какво правиш в живота си, което отразява най-силната ти радостна възбуда? И ако не правиш нещо такова – защо?
Участник: Стремя се да не възприемам чужди убеждения. Правя това всеки ден.
Башар: Разбирам това, то е част от твоя процес. Аз говоря за физически действия, които отразяват желанието ти да се ангажираш с идеята да бъдеш в най-пълна степен това, което можеш да бъдеш. Какви физически действия извършваш, които отразяват твоята радостна възбуда?
Участник: Не правя нищо сега …
Башар: Какво мислиш, че ти пречи да го правиш сега? Говоря за твоите убеждения?
Участник: Аз съм претоварена с това да се грижа за себе си, за децата си.
Башар: Защо това те претоварва, ако е част от радостната ти възбуда? Или може би ти не го правиш по възможно най-вълнуващия начин.
Участник: Да-а-а.
Башар: Да-а-а-а.
Участник: Аз се старая и честно да си кажа, чувствам се претоварена, защото трябва не толкова да задоволя други хора, но да се съобразявам с тях.
Башар: Това че се съобразяваш с тях, не би трябвало да те претоварва. Ако удовлетворяваш непрекъснато изискванията им, това ще те претовари.
Участник: И това се превръща в предизвикателство, защото трябва да водя всякакви разговори …
Башар: И какво от това? Разговорите също не са претоварващи.
Участник: Енергията, която обменям …
Башар: Но това е твоята енергия. Тогава какво правиш, за да бъде енергията ти толкова претоварена? Ти предоставяш силата си на други хора?
Участник: Да, забелязала съм това.
Башар: „Да, забелязала съм това“, добре.
Участник: Започнах да се справям с това.
Башар: Добре, но това е, което те претоварва. Когато създаваш ситуация, когато създаваш преживяване, при което преотстъпваш собствената си сила, ти ще бъдеш изтощена. Ти не се зареждаш, ти не позволяваш на тази енергия да те подкрепя, ти я предоставяш на другите и оставяш на тях да определят коя си ти … като се опитваш да ги удовлетвориш, вместо да бъдеш тази, която си, което всъщност ще е най-любвеобилното нещо, което можеш да направиш за тях, независимо дали те го разбират, или не.
Участник: О кей.
Башар: Намираш ли смисъл в това?
Участник: (колебливо) Да.
Башар: Добре. И така … един момент. Нека погледнем към това, което би нарекла твое преживяване като въплъщение по времето на древен Египет. Да го направим ли?
Участник: Прекрасно, синът ми се казва Khamet *)
*) Мъжко име, характерно за 18-та династия в древен Египет. – Бел. прев.
Башар: Ето, виждаш ли? И може би това, с което можеш да си помогнеш, е, да бъдеш малко по-активна, вместо просто … да се носиш надолу по течението на Нил и да отричаш силата на своето същество.
Участник: О кей.
Башар: Така че използвай тази връзка, използвай тази свещена енергия, с която имаш връзка в онова въплъщение, за да се мобилизираш, за да разбереш, че не трябва да се тревожиш относно идеята да бързаш като луда, че не трябва да се тревожиш, че си прекалено егоистична, че не трябва да се тревожиш какво ще си помислят другите, ако си вярна на себе си. Ти можеш да се балансираш, можеш да бъдеш тази, която трябва да бъдеш, без да прекаляваш, без да бъдеш егоист. Разбираш ли?
Участник: Да.
Башар: Добре. Добре е да бъдеш тази, която си, защото ако наистина си тази, която си в действителност, няма да бъдеш егоист, няма да имаш тези отрицателни проявления. Намираш ли смисъл в това?
Участник: Да.
Башар: Няма да губиш контрол, защото ще разбираш, че това не отговаря на намерението ти, че не е твоето желание. Винаги ще контролираш себе си и винаги ще си сигурна, че си в синхрон. И ако изпаднеш в несъответствие тук и там, какво от това – оп-п-па и ще се вземеш отново в ръце. Ти винаги можеш да се вслушваш в чуждите съвети, но ти си тази, която трябва да реши кое е истина за теб. Ти трябва да решаваш това, не те.
Участник: Разбирам.
Башар: Ти – това е твоят живот. Много хора на вашата планета може да не оценяват или да не харесват това, което ти избираш за своя истина. Но не е тяхна работа да ти казват как да живееш, как да бъдеш тази, която си. Съветите са нещо прекрасно, но ако са истински съвети, те ще бъдат поднесени с любов, а не от страх, не с цел манипулиране и контрол, не с цел емоционално шантажиране. Разбираш ли?
Участник: Да.
Башар: Това не е любов, това не е истински съвет. Това е принизяване, това означава да те унижат, защото те се страхуват, че не притежават нужната сила и проектират върху теб, че ти не трябва също да я притежаваш. Защото коя беше тази чудесна фраза във вашето общество? „Нещастието обича компания”. Може да се каже и нещо друго по този повод. „Ако нещастието обича компания, то трябва да предложи нещо по-интересно за закуска”. Така че ако това не ти е по вкуса, не го яж! Не яж това, което ти предлагат, ако е нещо, което не отговаря на твоя вкус.
Участник: Да, мога определено да кажа, че не е по вкуса ми.
Башар: Добре, нека те попитам още нещо. Имаш ли някаква способност, според въображението си, да започнеш да се изявяваш даже и съвсем малко, по някакъв творчески начин? Да пишеш, да рисуваш, да пееш, нещо? Има ли нещо подобно, което да те привлича?
Участник: Писане.
Башар: Добре. Пишеш ли?
Участник: От време на време, но не така, както би трябвало.
Башар: Тогава отговорът е „не”.
Участник: Точно така, не.
Башар: Би ли проявила желание да пишеш? Няма значение дали е една дума, едно изречение, един абзац, всеки ден – нещо. Би ли си предоставила времето, пространството, би ли си дала позволението и силата да седнеш, да пишеш, да проявиш творчество и просто да се почувстваш свободна и да се отдадеш на процеса на правенето? И когато направиш това, като начало това ще ти послужи като отдушник, който ще започне да прекарва енергията през теб, ще отклонява част от излишната енергия и ще ти позволява да не се чувстваш толкова претоварена. Разбираш ли?
Участник: Да.
Башар: Тогава ще започнеш ли да пишеш?
Участник: Да, ще започна. Определено мога да направя това.
Башар: Добре.
Участник: Хм … Един ден бях задрямала и почувствах тази безусловна любов, и се опитах да тръгна към нея, и тя ми каза, че всичко ще бъде наред, и тя ме назова по име, и тя ме принуди да се върна в тялото си. Кой бе това и какво се случи?
Башар: Ти си имала среща със същество, което може да бъде наречено нещо като водач, но също така има известна извънземна връзка. Засега обаче няма да ти кажем нищо повече за това. Започни да пишеш и може да се изненадаш от информацията, която ще ти се разкрие по този начин.
Участник: О кей.
Башар: Използвай въображението си и нека то бъде една отворена врата, и виж какво ще се случи. Просто виж какво ще се случи. Не трябва задължително да си казваш: „О, това правилно ли е, това точно ли е?” – просто пиши и виж какво ще се получи.
Участник: И това същество върви ли редом с мен винаги?
Башар: Времето и пространството за тях не са това, което са за теб. Те разбират, че всичко е тук и сега, така че няма значение къде и кога се намираш. Те могат да бъдат там на секундата. Разбираш ли?
Участник: Да.
Башар: Благодаря ти.
Участник: Благодаря.

Участник: Здрасти, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Съществува ли такова нещо като Зета клеймо (zeta seal)?
Башар: Зета клеймо?
Участник: Да.
Башар: Това няма превод в никой от речниците, с които борави медиумът. Би ли дала определение?
Участник: Четох някъде, че съществува отпечатък, който се формира в сърцето по време на пубертета, който насочва енергията по различен път … Нещо се е случило, когато Атлантида е загинала и …
Башар: О, разбирам за какво говориш.
Участник: Това реално ли е?
Башар: Е, не точно по начина, по който го интерпретираш, не.
Участник: О кей.
Башар: Идеята, разбира се, е, че действията имат последици. Съществуват вибрационни резонанси, които вибрират във времето за теб, защото ти създаваш това преживяване на време и пространство. Следователно идеята за колапса, така да се каже, на сърдечната енергия на вашата планета и възстановяването на тази сърдечна енергия, предполагам, че в определен смисъл, може да се нарече нещо като клеймо, или по-скоро път обратно към себе си. По-скоро нещо като пренасочване на енергията, нещо като възвръщане, възстановяване, на основа идеята, че тази енергия е изчезнала, което всъщност никога не се е случило, но вие сте създали този вид сценарий да забравите кои сте. Така че вие си спомняте кои сте и сърдечната енергия участва активно в това и възвръща своето място като балансираща съзнанието в цялостната ви конструкция като същество … за балансиране заедно с ума. Намираш ли смисъл в това?.
Участник: Да.
Башар: Така че тук има описание по-скоро на процес, отколкото на клеймо в класическия смисъл.
Участник: Разбрах те, но основната ни цел тук е, нещо като …
Башар: Основната ви цел е да бъдете това, което сте, възможно най-пълноценно.
Участник: И да възстановим връзката си със сърцето, нали?
Башар: Това е част от това да бъдете пълноценно себе си. Може да го изразите както пожелаете. Изразяването не е вашата цел. Целта ви е да бъдете верни на себе си във възможно най-висока степен и начинът, по който можете най-лесно да постигнете това, е като действате според най-силната си радостна възбуда. Така че сърцето ви да може да подскача от радост, нали така?
Участник: Да. Къде е разделителната линия между това да бъдеш егоист и да бъдеш верен на себе си?
Башар: Не знаеш ли разликата между двете?
Участник: Ъ-ъ-х.
Башар: Предполагам, че не.
Участник: Понякога не мога да я определя.
Башар: Можеш ли да ни дадеш конкретен пример?
Участник: Например … има много хора в духовния свят, които говорят, например … моите водачи ми казаха, че трябва да си остана в къщи днес, нещо такова.
Башар: Да, да, да, разбирам. Нека да ти задам въпрос. И това всъщност е въпрос, който всеки сам трябва да си зададе в този сценарий. Колко честна си готова да бъдеш със себе си? Това е истинският проблем – колко честна си готова да бъдеш? Ако се страхуваш да бъдеш честна, защото се страхуваш от това, което можеш да откриеш, то тогава нещата няма да потръгнат и ще преживееш много от това, за което говориш. Става въпрос за нерешителност и объркване относно разграничаването между тревожна възбуда и радостна възбуда, при което замаскирваш тревожността си, като я правиш да изглежда като радостна възбуда. Това е подобно на разговора миналата вечер относно филтъра. Защото вие може да поставите погрешна положителна и погрешна отрицателна оценка на нещата и да направите едно нещо да изглежда като неговото противоположно. Изисква се обаче голяма честност и желание човек да изследва себе си и да си зададе въпроси: „Проявявам ли снизходителност в момента?”, „Дали всъщност не действам поради тревожност, наричайки я радостна възбуда, просто защото съм прекалено изплашена да видя какво ме прави тревожна? Може би просто не ми се иска да се занимавам с това, защото ме смущава много; може би ми идва прекалено много.” Ти трябва да разбереш, че ако имаш този вид определение, напълно е възможно да бъдеш прекалено податлива на неща, които не са в съответствие с истинската ти вибрация. Трябва обаче да бъдеш честна, за да разбереш разликата между двете. Това е всичко, което ти трябва – желание да задълбаеш и да бъдеш честна относно това защо имаш такива преживявания, защо избираш това, което избираш, и да не се страхуваш да откриеш отговора. Защото няма действителна причина да се страхуваш. Всичко, което можеш да откриеш за себе си, може винаги да бъде използвано по положителен начин, може винаги да допринесе към радостното ти вълнение, любов и творчество – винаги! Винаги – без изключения! Ти можеш да създадеш привидни изключения, но всъщност такива не съществуват. Помни, че това са само убеждения, които правят да изглеждат незаменими, защото убежденията трябва да правят това, за да бъдат преживявани като „солидна реалност”. В противен случай ти ще знаеш веднага, че те са само въздух под налягане. Така че отрицателните убеждения ще те уверяват, че трябва да се страхуваш да ги потърсиш, защото те не желаят да ги изоставиш. Те ще утвърждават себе си по всеки възможен начин – те ще те лъжат, ще те объркват, те ще размахват лъскави неща пред очите ти: „Не гледай натам, виж какво блести тук!” Те ще направят всичко възможно, за да ти попречат да ги откриеш, даже и ще те накарат да се страхуваш страшно много да ги търсиш. Ако обаче ти разбираш, че това е просто една игра, един трик, тогава ти ще ги потърсиш и ще знаеш, че няма от какво да се страхуваш. Това е честността, за която говорим. Тя върви заедно със знанието, че всичко, което някога ще откриеш, независимо колко надълбоко ще достигнеш, е, повече от това, което в действителност предпочиташ да бъдеш. Това е всичко, което някога ще откриеш в неизвестното – повече от себе си. Това помага ли ти?
Участник: Да.
Башар: Добре, и …?
Участник: И … другият ми въпрос е … о, забравих го. Мога ли да ти задам друг?
Башар: Това беше друг въпрос.
Участник: М-м-м, мисля, че една от темите ми тук е, че винаги ми се иска да напусна.
Башар: Да напуснеш какво? Земята?
Участник: Земята.
Башар: Ти не си готова за това, в противен случай щеше да си напуснала.
Участник: Точно така, тогава част от моя урок е просто да остана тук.
Башар: Да. Просто трябва да се приземиш.
Участник: Значи където и да ходя, трябва всичко да сведа тук на земята.
Башар: Не си задължена, но вероятно това ще бъде разумно и по-приятно. Пресъздай рая на Земята. В това е смисълът, нали?
Участник: Да.
Башар: Е, ти си избрала това приключение. Ти можеш просто да се ангажираш с него. Защото виждаш ли, това е всъщност, което много хора преживяват – тази съпротива. Те в действителност не участват пълноценно в приключението, което са избрали сами. Защото ако наистина участваш пълноценно, ще видиш, че това е нещо много приятно. Разбира се, че то съдържа препятствия, но в това е предизвикателството. В крайна сметка ти си едно вечно, безкрайно, неразрушимо същество.
Участник: Започвам да осъзнавам това.
Башар: Добре.
Участник: Започвам да осъзнавам, че трябва да направя това приятно.
Башар: Ти можеш да му позволиш да бъде. Да, ти можеш да избереш то да бъде такова. Няма нещо, което да притежава присъща нему трудност. Само твоите определения го правят да изглежда трудно. Няма такова нещо като принципно трудна ситуация, няма. Всички са неутрални. Те просто си седят и те чакат да ги напълниш със смисъл, за да отразят обратно към теб смисъла, който си им дала. Дали правиш това съзнателно, или несъзнателно, зависи от теб, но те не притежават собствен смисъл.
Участник: О кей, тогава последният ми въпрос.
Башар: Добре, ще видим.
Участник: Ако човек е силно енергийно чувствителен, знаеш как хората говорят за енергийни вампири …
Башар: Оу-у, енергийни вампири. Ами вашият Хелоуин наближава.
Участник: Наистина ли е вярно, че някой може действително да ти отнеме енергията?
Башар: Наистина е вярно, че ти можеш да дадеш някому позволение да направи това и да се съгласиш да се синхронизираш с неговата вибрационна честота и по този начин да почувстваш, все едно че той има способността да отнеме енергията ти, но ти си тази, която си прехвърлила енергията си и претендираш, че той я е взел.
Участник: О кей, добре е да зная това.
Башар: Да, добре е.
Участник: Тогава всички тези мерки за предпазване всъщност не са нужни?
Башар: Наистина не са. Но ако имаш убеждения, които ти казват, че са, тогава те са нужни. Това са все позволения. Всички инструменти, всички техники, всички ритуали, всички предмети са позволения. Ако те съответстват на убежденията ти, защото според убежденията ти ти трябва да вярваш в нещо такова, трябва да правиш нещо, трябва да имаш нещо, трябва да видиш нещо, трябва да прочетеш нещо, трябва да чуеш нещо, за да успокоиш своята система от убеждения достатъчно, за да си дадеш позволение да бъдеш повече това, което си, тогава добре, ако това ти върши работа. Обаче в крайна сметка ролята на позволенията е да ти напомнят, че ти си окончателното си позволение и че ти си тази, която във всички случаи си дава позволение – не предметът, не инструментът, не ритуалът. Ти си решила, че е о кей, поради някаква причина, да си позволиш да бъдеш повече това, което си. И само защото си използвала позволението, не означава, че то е свършило работата. То само е отразило обратно към теб желанието ти да свършиш това сама.
Участник: Хм-м-м.
Башар: Разликата е голяма.
Участник: Да!
Башар: Това помага ли ти?
Участник: Да, помага ми много. Последен въпрос. (смее се)
Башар: Знаехме си.
Участник: … Забравих го. Предполагам, че това е всичко.
Башар: Той ще ти се появи, когато трябва и когато това стане, обзалагам се, че ще можеш да си отговориш сама. Нали така?
Участник: Да.
Башар: Добре, благодаря ти много.
Участник: Благодаря, Башар! Обичам те!
Башар: Приеми и ти нашата безусловна любов.

Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Благодаря ти за това, че споделяш толкова много с нас.
Башар: Това за нас винаги е удоволствие и радостна възбуда.
Участник: Би ли пояснил някои от специфичните различия между мистиците, нощните същества, съществата, които променят външния си вид, мъдреците?
Башар: Не!
Участник: Защо?
Башар: Защото трябва да изчакаш книгата. Все пак … мистиците започват да изучават успоредните реалности, започват да изучават различните нива на съзнание във вашата реалност, да комуникират с природата по различни начини, да виждат неща, които преди са били невидими, да изучават разположението на успоредните реалности. В този смисъл, това е едно обучение. Идеята за нощните същества е, че те започват да виждат по-надълбоко в тези успоредни реалности, започват да разбират и преживяват повече успоредните животи, с които може би са установили връзка по по-непосредствен и сетивен начин, и да извличат от тези преживявания информация, която могат да прилагат в своя живот, за да предизвикат определени промени. Те засилват своята осъзнатост по време на сън, както и във физическата реалност като цяло, но те използват идеята за силата на нощта, използват идеята за мистерията, за изследването на собствената си дълбока мистерия. Съществата, които променят външния си вид, започват да разбират не само как да възприемат тези алтернативни реалности, но също така как да се преместват в тези реалности, за да могат наистина да принесат информация оттам в тази реалност и да позволят на другите да възприемат тези променящи се форми като холограма. Те учат хората как да нагаждат своите вибрационни честоти, така че да могат да виждат тези реалности от различни гледни точки и да разбират различните връзки в тези успоредни реалности. Тогава мъдреците могат също да доведат тази идея до нейния завършек, за да позволят в действителност на другите да въвеждат промени в своята реалност като цяло. С други думи, не само телата им да се преместват в други тела и в други реалности, но да променят самата реалност около себе си като холограмно изображение в тези други реалности. Това е, което обикновено бихте нарекли магия. Утринните същества реализират идеята да бъдат на раздела между физическата и нефизическата реалност и да привличат определени проявления на духовната сфера, за да ги правят част от това, което приемате за физическа реалност.
Участник: Ъ-хъ. И те са мост между измеренията.
Башар: Да. Виждаш ли, в крайна сметка нямаше нужда да чакаш появяването на цялата книга.
Участник: Благодаря ти. Едни от най-вълнуващите неща за мен на Земята са Луната и океанът.
Башар: Да.
Участник: И заедно те излъчват такова мощно присъствие и чистота.
Башар: Да, те създават вашите приливи и отливи, течения.
Участник: И съм забелязала, че при всяко пълнолуние чувствам, че трябва да бъда на определено място на Земята.
Башар: Тогава къде ще бъдеш в понеделник, в деня на така наречената от много хора Червена Луна, което е просто едно лунно затъмнение?
Участник: Вероятно ще бъда на брега на океана.
Башар: Добре. Тогава разбери, че в този ден на Луната, в този цикъл, вибрациите стимулират, подобно на едно нощно същество, едно много, много по-дълбоко изследване на тайните на собственото ти същество и повече осъзнати твои връзки с други същества, с други въплъщения, други сфери, други измерения, други нива на собственото ти съзнание, стига да имаш желание да изпаднеш в подходящо състояние, което да позволи на това да ти се случи.
Участник: Мислех си, че това би трябвало да се случи, но не бях сигурна по-конкретно и ти благодаря за тази информация.
Башар: Да.
Участник: Има ли още нещо, което би споделил с нас?
Башар: Помни, че както сме казали неведнъж, вашата Луна е също така резонираща леща за честотата на нашата реалност, на основа енергията, изпращана от вашата Луна към нашите три изкуствени луни – Епсилон, Еклипс и Епифани. Така че ти можеш да се фокусираш и върху тази вибрация, ако пожелаеш.
Участник: О кей, благодаря ти. Едно от нещата миналата седмица … когато бях на брега на океана и наблюдавах Луната, която бе на хоризонта, тя излъчваше светлина върху повърхността на океана като мост и следвайки този мост, като че ли можех да се свържа не само с Луната, но и с много други системи, вероятно и с вашия свят.
Башар: Да, така е, от вибрационна гледна точка.
Участник: И миналата нощ, когато гледах към луната, ми се появи тази фраза: „Моята промяна е моята луна, с която танцувам и се настройвам.”
Башар: Добре.
Участник: И през нощта сънувах как гледам небето и звездите танцуваха за мен и осъзнах, че сънувам, но също така, че виждам небето във физическата реалност и имах и двете усещания.
Башар: Това означава, че донякъде си повишила съзнанието си.
Участник: И последното нещо … когато четеше и спомена за дома на Уила, почувствах се толкова у дома и толкова уютно …
Башар: Да. Ти знаеш, че вие имате връзка с хибридите от тази времева рамка.
Участник: Да, да и когато говореше за Холи Котън и даже за бабата на Уила, усещането за всичко това бе толкова приятно. Има ли начин, поне за мен, да привлека това в по-голяма степен в тази реалност?
Башар: Както ви бе описано, причината това да ви бъде дадено под формата на една история, е, да може да позволите на въображението си да се впусне в нея по-надълбоко, да го изживеете по-непосредствено и сетивно, докато слушате историята. И колкото повече приемете това като своя реалност, то проследяването на историята заедно с Уила ще ви позволи да се свържете с това, с което имате нужда, по най-различни начини. Ето защо историята е един компендиум, една комбинация от много различни неща, които задължително не са буквално част от живота на Уила, но имат място в историята, за да представят един дълъг процес, в който да установите контакт с различни неща, на различни места, които да събудят различни спомени у вас. Ето защо това е поднесено в такава форма.
Участник: Хм-м-м, това е прекрасно.
Башар: Да, така е.
Участник: Холи Котън има ли нещо общо с лисица, или е нещо напълно различно?
Башар: Не, няма нищо общо.
Участник: Би ли споделил …?
Башар: Е, вие имахте определено нейно описание. Тя има дълга сребристо бяла коса, сини очи, и е смесица от нещо необикновено, което е малко различно от смесицата на Уила, но Уила притежава определени връзки, които отиват много по-далече от тези, притежавани от болшинството мистици. Но това ще стане ясно по-нататък в историята.
Участник: Аз бих искала да пътувам повече и зная, че разговарях с теб по този повод.
Башар: Да, бай, бай! (смях в залата)
Участник: Наистина!
Башар: Зная. Накъде си се запътила?
Участник: Пътувала съм, но искам да го правя повече.
Башар: Очевидно, в противен случай не би повдигнала въпроса, тогава кога ще пътуваш повече?
Участник: Може би през ноември.
Башар: Е, всичко зависи от теб, нали?
Участник: Да. Мисля си дали би ми помогнал да стигна до някои определени места.
Башар: Ти искаш да се повозиш на моя кораб или нещо подобно? (смях в залата)
Участник: Това би било чудесно.
Башар: Какво ще кажеш за твоя кораб-луна?
Участник: Да, аз пътувам дотам.
Башар: Той всъщност би могъл да те транспортира до различни места. Това не означава, че трябва незабавно да изчезнеш. Спомни си за приливите, отливите и теченията. Нека те те отнесат там, където трябва да отидеш. Просто се понеси върху тях. Когато застанеш под светлината на Луната, ти можеш да усилиш теченията в своя живот, които ще те отведат там, където трябва да отидеш.
Участник: О кей, чудесно. Благодаря ти.
Башар: Благодаря.

Участник: Прекрасно е, че съм тук, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Дали можеш да поясниш въпроса с турбуленцията, в смисъла на физиката и динамиката на флуидите?
Башар: Да разширя разбирането ти за турбуленцията?
Участник: Нещо такова.
Башар: Какво мислиш, че имаш нужда да знаеш относно турбуленцията? Има ли някакво конкретно приложение, за което това ще ти помогне? За да можем да конкретизираме информацията за теб. Турбуленцията присъства в много различни сценарии и ситуации.
Участник: Как турбуленцията възниква при флуидите и някакво общо разбиране защо това се случва и как се случва?
Башар: Тъй като протича свободно, както въздухът и течностите, или всеки друг свободно протичащ материал, турбуленцията представлява няколко различни неща. На първо място, разбира се, това би отразявало разбъркването на всички молекули, които взаимодействат и отразяват различните основни структури на субатомните частици и на различните енергии в тях, създавайки комбиниран ефект, който наричате турбуленция. Този вид несъгласувано поведение отразява пресичането на прага между квантовата кохерентност и декохерентност. Турбуленцията е декохерентост на квантови ефекти, за да възникне това, което наричате своя макроскопична реалност. Намираш ли смисъл в това?
Участник: Намирам смисъл.
Башар: Но тя следва определени модели, които сме обсъждали, като например числов ред на Фибоначи, фрактали и т.н. Така че турбуленцията отразява квантова декохерентност, която следва фрактални модели, които създават вашите макроскопични физически преживявания. Това би било едно кратко определение.
Участник: Чудесно. Също така ми е любопитно в кое измерение съществувате вие?
Башар: Ние се придвижваме към пето измерение, защото се променяме от четвърто в пето равнище на плътност. Ти питаш за измерението на нашата конкретна реалност, или за еволюционния процес и равнището на вибрационна честота? Защото помни, че ние сме в измерение, което функционира десет пъти по-бързо от вашето. Това е обаче просто една успоредна реалност. Нашата еволюция ни отвежда към пето равнище на плътност, което не е физическо, ето защо сега на прага между двете равнища ние сме това, което се нарича квази-физически същества и демонстрираме качества едновременно на физически и на нефизически същества в нашата реалност.
Участник: Интересно. И във вашата реалност имате ли отношения като това, при което вие получавате посредством ченълинг информация за свои бъдещи състояния и по-високи измерения?
Башар: Да.
Участник: Интересно. И каква е вашата основна цел на взаимодействие с нас, или основно намерение?
Башар: Да разширим своето разбиране за Творението във всички негови аспекти. Също така, ние сме едно семейство.
Участник: Прекрасно.
Башар: Това помага ли ти?
Участник: Абсолютно. Ще се срещна ли някога с теб?
Башар: Може би, някой ден.
Участник: Може ли да определим време?
Башар: Може би, някой ден. (смях в залата)
Участник: Може ли да го направим сега.
Башар: Може би, някой ден.
Участник: Ти спомена също така нещо много интересно … как енергиите се ускоряват в този период от време … това, че трябва да следваме определена посока …
Башар: Да, тук има един парадокс. Докато се освобождавате от нещата, които повече не са релевантни за вас, в определен смисъл, пътят ви се стеснява и наподобява острието на бръснача, защото в действителност нямате друг избор освен този път. В същото време, когато поемете по този единствен път, който отразява вашия предпочитан избор, това острие става все по-широко и по-широко, и по-стабилно. Защото повече няма да има нищо друго, което да изпълни пространството и вие може да го запълните с всичко, което е релевантно на този път. Така че пътят всъщност става по-стабилен, колкото повече го стеснявате. Това е парадоксът.
Участник: Интересно. Тогава възможно ли е някой да се отклони от пътя и да преследва нещо, което отразява по-силната му радостна възбуда, в сравнение с първоначалния му избор?
Башар: … … Ти питаш дали е възможно да се отклониш от истинския си път?
Участник: Да.
Башар: Естествено ти можеш да избереш да бъдеш извън синхрон. Ти можеш да промениш своя път. Отново: помни, че пътят, който си избрал да следваш като своя съдба, все още ти оставя възможността да избереш как ще го изминеш. И това не означава, че трябва да отваряш всяка врата по своя път. Можеш да решиш да оставиш някои врати затворени. Можеш да решиш просто да се спреш по средата на пътя и да не напредваш по-нататък. Разбира се, че можеш да решиш как да преживееш съдбата, която си избрал за себе си, темата, която си избрал да изследваш. Един от вариантите, разбира се, е просто да решиш да не я изследваш, или да изследваш възможността да не я изследваш, което е част от пътя, поне като възможност. От теб обаче зависи да решиш дали това създава плавно протичане на твоя живот, или съпротивление в живота ти и какво предпочиташ да преживееш. Това помага ли ти?
Участник: Абсолютно, благодаря ти.
Башар: Благодаря.

Участник: Здрасти, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Бих искала да те попитам дали имам връзка с Е-сасани в момента?
Башар: Ти имаш някаква връзка с Е-сасани, една от които леко се застъпва с моята времева рамка, но в по-голямата си част не се застъпва.
Участник: Другият ми въпрос е – бях на Маунт Шаста и направих снимка на една сфера …
Башар: Добре.
Участник: Обикновено на снимките ми излизат няколко сфери, но тази бе само една, беше огромна и над главата ми, а когато я снимах отблизо, вътре в нея имаше една спирала и тази спирала излезе извън сферата.
Башар: Да.
Участник: Беше ли това …?
Башар: Ти всъщност си успяла да фотографираш коронната си чакра.
Участник: Прекрасно. И точно до главата ми имаше една много малка сфера. Това какво беше? Много малка, почти като метално топче.
Башар: Това е бил един наблюдател, който е гледал как осъзнаваш, че можеш да възприемаш своята коронна чакра.
Участник: Прекрасно. В някои моменти от живота си съм усещала, че съм бременна, на …
Башар: Да, ти си част от програмата за хибридизация.
Участник: В тези случаи носила ли съм нещо в себе си?
Башар: За малко, на два пъти, да. След което плодът бе отстранен и отгледан на корабите.
Участник: Ще се срещна ли някога с тях?
Башар: Да, и ти си се срещала вече, но ще ги срещнеш по-съзнателно, физически, след време.
Участник: Чудесно. Има ли нещо, което да добавиш, или да ме попиташ? Зная, че можеш да ме попиташ дали следвам своята най-силна радостна възбуда и аз бих отговорила: „Да, следвам своята най-силна радостна възбуда, всеки ден, във всеки един момент!” Има ли нещо друго, което би искал да добавиш?
Башар: Какъв цвят са обувките ти?
Участник: Не нося обувки.
Башар: А-а-а, значи прозрачни обувки.
Участник: Да. Благодаря ти много. Обичам те.
Башар: И аз те обичам.

Ейприл: Здравей, Тадео.
Башар: Нания!
Ейприлк: Два въпроса от нашите участници чрез интернет. Първият е каква е разликата между Висшето Аз и Висшия разум?
Башар: Няма разлика.
Ейприл: О кей, значи това са взаимно заменяеми термини.
Башар: Да.
Ейприл: Вторият въпрос е как понятията за Първичната частица и парчетата от разбитото огледало могат да бъдат съпоставени? Например всеки от нас съществува в своя собствена вселена и ти веднъж каза, че ние можем да срещнем някого само ако създадем негова версия в своята реалност.
Башар: Да.
Ейприл: Как това се връзва с идеята за разбитото огледало?
Башар: Връзва се с идеята, че съществуват парчета от парчета, от парчета, от парчета, от парчета и парчетата отразяват към другите парчета аспект на образ, който е релевантен за съответното парче, и ако това парче иска да възприеме този образ, то може да пресъздаде този образ в собствените си аспекти. Това звучи ли смислено на вашия език?
Ейприл: … Абсорбирам го. Ти казваш, че в този процес от парчета на парчета, на парчета, когато две парчета отразяват едно към друго, всяко от тях създава версия на другото парче, с което контактува, в собствения си свят.
Башар: Ако има съвместимост на отразените аспекти, това е показател за наличието на обща вибрация, някакво съгласуване на вибрациите, което позволява на всяко парче да преживее вътрешно резултата от това отражение, произтичащо от съответния аспект. Така двете парчета създават вътрешно помежду си отражения, които позволяват взаимно разбиране и консенсус в техните преживявания. Парчета на парчета на парчета е един от начините да опишем поетично идеята за първичната частица, която пресича себе си отново, отново и отново в различни плътности.
Ейприл: О кей. Значи всеки път, когато първичната частица пресича себе си, тя създава едно парче, отразява едно парче.
Башар: Можеш да го разглеждаш по този начин. Това е едно опростено представяне, но засега ще свърши работа.
Ейприл: След това се появява уплътняването, когато първичната частица пресича себе си и в крайна сметка това ще намери израз във физически обекти и подобни неща.
Башар: Да.
Ейприл: Беше интересно, когато каза тази вечер, че Големият взрив е момент на самоотражение, на разбитото огледало.
Башар: Да, защото цялото огледало внезапно се разпръсква и може да види милиони и милиони различни отражения на себе си от различни ъгли и гледни точки. Но то си остава същото едно огледало. Огледалото не расте, то просто се разбива и създава тези различни отражения обратно към себе си. И това е друг начин за изразяване на идеята за холографните отражения, защото всяка перла в мрежата съдържа информацията на всички останали перли върху своята отразяваща повърхност. Ето защо можеш да отидеш до една от перлите, за да получиш информация за всички перли в мрежата. Това помага ли ти?
Ейприл: Да, и колкото до делфините и начина, по който тяхната психика е свързана с нашата психика на квантово равнище …
Башар: Да, във вашия мозък съществува квантов резонанс, който съдържа същата честота, на която може да комуникирате с тях телемпатично.
Ейприл: Но телемпатичното комуникиране е просто да имаме едни и същи мисли едновременно.
Башар: Когато сте на една и съща дължина на вълната и квантовите резонатори във вашите мозъци всъщност могат лесно да бъдат съчетани, и да ви позволят да имате едни и същи мисли едновременно, и да се научите да комуникирате.
Ейприл: Следователно, когато искаме да комуникираме с делфините, основното нещо е да бъдем в това състояние на любов, да изпитваме любов към тях и просто да бъдем отворени и отпуснати, и да искаме да чуем … …
Башар: Да
Ейприл: И винаги чувствам, че това, което чувам, е това, което аз имам нужда да чуя …
Башар: Разбира се!
Ейприл: И това те поставя в толкова висока честота, че позволява на Висшия ти разум да ти говори.
Башар: Ти винаги получаваш отражението от парчето, което имаш нужда да видиш. Никой друг аспект няма да се обърне с лице към теб.
Ейприл: О кей. Следователно всички русалки и тритони обичат да бъдат във водата заедно с делфините и по този начин да приемат техните отражения.
Башар: Да.
Ейприл: И-и-и-у.(смее се)
Башар: Добре казано. Сега може да се насладите на кратка почивка. Ние ще продължим това предаване, за да позволим на една холотопна медитация да кристализира парчетата във вашето съзнание по начин, който е най-добър за вас.
Башар: Нека сега подновим това предаване, като позволите на себе си да се отпус-с-с-нете, като започнете да дишате дълбоко и без усилия. Докато ви превеждаме през тази конкретна медитация, за да позволим кристализиране на идеята за парчетата от разбитото огледало, може, ако желаете, да останете с отворени очи, насочени към холотопа, но също така може да наложите върху това свое възприятие, с помощта на своето въображение, част от образите, които ще ви представим. Може да използвате холотопа като основна матрица, рамка, която да подкрепи преживяването, което ще ви предоставим.
В чест на историята, която ви бе представена тази вечер, ние ще ви преведем през едно медитативно преживяване, което е донякъде подобно на преживяване, което самата Уила има в процеса на превръщането й в мистик. Това преживяване е наречено Дивинорум. Сега си позволете да се отпуснете, нека светлините да избледнеят и музиката да зазвучи, и започнете да дишате дълбоко и без усилия. Позволете на всички свои грижи от деня да се оттеглят, защото през този отрязък от времето и в този момент вие сте тук, вие сте сега и точно сега няма нужда да бъдете никъде другаде. Позволете си да продължите да дишате и докато дишате и усещате как денят се стопява и започва да прегръща нощта, позволете си, докато възприемате образа пред вас, изтъкан от цвят, светлина и звук, да си представите, че стоите изправени върху една безкрайна равнина от светлина, синя светлина, и тази безкрайна равнина се простира до един безкраен хоризонт, който образува една синя линия от светлина, докъдето достига въображението ви, и въпреки това вие може да я видите и всичко това съществува в една бездна от най-дълбокото синьо, цвета на здрача, докато вие стоите изправени върху тази безкрайна равнина.
Във всички посоки, в които поглеждате, равнината се простира до безкрайността, образувайки тази синя линия от светлина, която е вашият хоризонт. И докато си позволявате да се завъртите в кръг върху тази равнина, наблюдавайки, че тя е една и съща във всички посоки, и се завръщате в своята начална точка, позволете си да си представите, че виждате на този много, много отдалечен хоризонт една малка точка светлина. И тази точка започва бавно, бавно да става все по-голяма и по-голяма, като се приближава все повече и повече, и повече към вас, но е все още много далече, все още като един проблясък, който все още не можете да разпознаете.
В един момент този проблясък от светлина се превръща в една кристална сфера, която се търкаля към вас върху тази безкрайна равнина. Тя се приближава към вас от много голямо разстояние, но въпреки това вие може да я видите, макар тя да е все още много, много, много далече. Вие губите всякаква представа за мащаб и размери, не може да кажете колко е надалече, нито колко е голяма. Виждате само как тази кристална сфера се търкаля към вас и става все по-голяма и по-голяма, и по-голяма, и вие започвате да разбирате, че тя е вече с размерите на голяма топка, и става все по-голяма, и по-голяма, и по-голяма. И тя вече е голяма колкото къща и става все по-голяма и по-голяма, и въпреки това остава все още много, много далече. И тази кристална сфера се търкаля към вас; тя е все по-близо и по-близо, и става все по-голяма и по-голяма. И вие може да чуете нейния шум, докато се търкаля върху тази безкрайна равнина от светлина. Тя се приближава към вас, без да спира и пристигането й е неизбежно. И тя става все по-голяма и по-голяма, и по-голяма, докато нейният диаметър се оказва много, много високо над вас, по-високо от най-високата сграда, която някога сте виждали, по-високо от най-високата планина, пред която някога сте се изправяли. Тя се търкаля към вас и все още е надалече, издавайки звуци подобни на тътнеж, докато се търкаля към вас върху тази безкрайна равнина. И най-накрая вие започвате да разбирате, че тя не престава да расте и става все по-голяма и по-голяма, и звукът й става все по-силен и по-силен, докато тя става голяма колкото една луна. И сега, когато я виждате да се приближава и търкаля към вас, вие знаете, че не може да й убегнете и стоите приковани, и се вглеждате в нея, докато тя ви залива със светлината на кристалната си повърхност. Вие виждате собственото си отражение в тази кристална сфера с размерите на луна и докато тя се търкулва върху вас, вие изведнъж се оказвате вътре в нея, търкаляте се заедно с нея, потопени в гъста кристална течност, плавайки през нея. Вие сте проникнали през външната й мембрана и плавате към центъра на тази сфера, която съдържа гъста, кристална, течна светлина.
И докато плавате свободно към центъра на тази сфера, докато тя ви облива отвсякъде и вие се придвижвате бавно в нея, търкаляте се заедно с нея през безкрайната равнина, вие най-накрая достигате до нейното сърце, до самия й център. Вибрацията на нейния звук променя своята височина и става все по-висок и по-висок, и по-висок. Той се издига в кресчендо на изключително висока вибрационна честота, която ви заобикаля, която кара цялата течност да вибрира в талази и фигури по целия си обем, да прониква в тялото ви, докато се носите в нея. И тази вибрация достига до такъв пик, до такава висока честота, че изведнъж всичката течност в тази гигантска, титанична кристална сфера … замръзва, и вие замръзвате заедно с нея. А вибрационната честота продължава да се усилва и усилва и звукът става все по-силен и по-силен, докато тази замръзнала течност изведнъж се разбива на безкраен брой пукнатини и парчета и отломки, навсякъде около вас, простирайки се безкрайно, от вашето сърце във всички посоки. Парчета и отломки, парчета от парчета, от парчета, големи и малки аспекти, които блестят с милиони, милиарди отблясъци светлина. И докато се промъквате през тези отблясъци подобно на призрак, вие започвате да виждате образи, картини от своя живот, минал, настоящ и бъдещ, от други животи, едновременни въплъщения, които проблясват тук и там. И вие започвате да сглобявате един образ, една картина, при която всичко това е ваше отражение, от различни гледни точки, в различни перспективи на „Всичко, което е”. Докато парчетата се търкалят около вас и вие се търкаляте през тях, лишен от субстанция като призрак, минавате през тях, абсорбирате информация от тях, от различните образи, които виждате, които се разкриват чрез търкалящите се парчета, които се отразяват в призрачните ви очи.
И изведнъж вие събирате всичката информация от всички тези парчета, които заедно ви информират и ви представят всичко, което трябва да знаете, точно когато трябва да го знаете, за да ви просветлят, да ви позволят да съберете всичко, от което се нуждаете. Всичко това сте вие, една безкрайна поредица от образи, преживявания, перспективи и осъзнаване, и знание, и любов, и светлина, в нейната кристална форма, отразявайки към себе си по всички начини, по които може да преживее себе си. Ad infinitum, от всички гледни точки.
И вие си позволявате да плавате свободно отново през всичко това, докато парчетата добиват призрачен вид и изчезват около вас, и самата сфера около вас започва да избледнява, и вие се оказвате единственото останало нещо, проправяйки си път през здрача на безкрайната пустота. Изведнъж, нежно, леко, без усилия, вие се оказвате отново изправени върху безкрайната равнина от синя светлина, която се простира до безкрайността, до тази синя линия на хоризонта. И сега вие осъзнавате, че съдържате в себе си цялата информация на всички парчета, които са във вас. И вие усещате експанзивността на тази информация и на това осъзнаване, и вие го вдишвате, и го правите свое, и го кристализирате във вас, със знанието, че може винаги да разчитате на тези парчета и на тези отражения, и на тези аспекти да ви предоставят в идеалното място и в точния момент цялата информация, която имате нужда да знаете в този момент, за да бъдете по-напълно това, което сте наистина – даващи, споделящи, в услуга на всички, желаещи да бъдете, желаещи да бъдете, желаещи да бъдете верни на себе си, на своята безкомпромисна, безупречна, истинска природа … неразрушима, вечна и безкрайна.
Вдишайте всичко това, нежно и бавно, и позволете на безкрайната равнина да се разтвори, и позволете на пустотата да се разтвори, и позволете на музиката да заглъхне, бавно, докато дишате, да стане по-мека и по-мека, и да заглъхва все повече и повече, и светлините да избледнеят, докато плавате свободно, безкрайно, нежно, спокойно, тихо, когато един шепот ви казва всичко, което имате нужда да знаете и звучи с кристалната яснота на биеща камбана, за да ви извести, че всичко, което трябва да знаете, е тук и сега, вътре във вас, и вие се превръщате в честотата, в хармония и в синхрон, в любовта и светлината на „Всичко, което е”, което пресъздавате в себе си във всеки един момент.
Сега се отпуснете в това свое ново Аз, подобно на парче от разбитото огледало, каквото сте, непрекъснато отразяващо към другите и получаващо техните отражения всичко, от което се нуждаете в своя живот. Бъдете в мир, бъдете мир, бъдете всичко, което сте. Сега си позволете просто да се понесете свободно за малко, и позволете на историята да продължи във вас и да бъде отразена навън. Защото това е вашата история и историята на „Всичко, което е”, която е във вас. Позволете й да се разгърне и разгърне, и разгърне. Приемете нашата безусловна любов. Сладки сънища!