(с) Превод АТИ

Башар: Добър ден в този ден от вашето време, как сте всички?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Първо и преди всичко, бихме искали да благодарим на всеки от вас поотделно и на всички ви заедно за съвместното създаване на това взаимодействие. Всеки път, когато позволявате осъществяването на такива взаимодействия, възниква връзка, мост между нашите две цивилизации и се появява една трета реалност, в която ние можем да общуваме по един нов и ефикасен начин, затова ви благодарим за подаръка, който ни позволява да преживеем чрез всеки един от вас – толкова повече уникални аспекти от многоизмерния кристал на Творението.

Бихме искали да започнем това предаване в този ден от вашето време със следната идея, която сме озаглавили „Резонанс и отражение”. Ние сме разисквали много пъти, че всичко се свежда до резонанс, вибрация, честота на съзнанието, честота на енергията. Разбира се, в Творението съществува фундаментално само едно нещо – „Всичко, което е”, Единството. То естествено може да се прояви и да преживява себе си като много различни неща, като създава различни честоти в своето съзнание, различни вибрации, различни вълнови форми и тези различни вълнови форми, тези различни уникални вибрации пораждат преживявания във „Всичко, което е” на много различни неща. Следователно, в определен смисъл, всички вие, всички ние, всички същества в Творението, са все различни начини, по които Творението взаимодейства със себе си, преживява себе си, отразява себе си към себе си от безкраен брой гледни точки, за да преживее „Всичко, което е” от много различни посоки и перспективи.

 Илюстрацията, с която разполагате, изобразява равнището, което наричате „физическа реалност”, и начина, по който създавате тази идея, това преживяване в своето съзнание, и вашия конкретен уникален аспект на „Всичко, което е”. Както е показано на диаграмата, всичко започва в Първоизточника, обозначен с точката в центъра. В тази диаграма пропускаме много равнища, само за да опростим нещата за нуждите на това, за което говорим в днешния ден от вашето време. И така, нека прескочим от Първоизточника направо до първата окръжност, която вие евфемистично наричате вашата Индивидуална душа, по същество вашия Дух. Разбира се, както сме пояснили преди, Душата, която се отделя от така наречената Свръхдуша, която на свой ред е сбор от най разнообразни преживявания на различни Души, които могат да имат всякакви едновременни въплъшения във Физическата реалност … Душата, в определен смисъл, е аналогична на сурова глина. Уникалната Душа възниква за целите на уникалното пътешествие, уникалното преживяване на личността, която сте създадени да бъдете. Тя обаче не се превръща в Дух, който е уникален за дадена персона, докато не сте я захранили с преживяването на вашия живот. Така че преживяването, което имате във физическата реалност, наподобява на това да вземете суровата глина и да я оформите като конкретен съд, да го изпечете и така да създадете твърдата блестяща керамика, която наподобява уникалния Дух, уникалния израз на преживяването в този конкретен живот, като физическо същество.

Идеята в случая е, че тази Душа/Дух, в определен смисъл, получава вълнови форми, информация от централния източник „Всичко, което е” и избирайки преживяване във физическата реалност, създава един Физически ум, една Физическа личност, която сме описали като тристранна призма и която в диаграмата е изобразена чрез равностранен триъгълник. Това е, така да се каже, филтърът, през който Душата/Дух изразява себе си във физическото преживяване. Тази призма, този триъгълник разлага бялата светлина на Първоизточника на различните честоти, представени от Физическия ум. Това са вярванията, убежденията, определенията, или, в определен смисъл, вашия шаблон във физическата реалност, емоциите, които са активиращата енергия на вашето проявление във физическата реалност, и мисловните форми и поведение, които съпровождат и отразяват тези емоции и тези системи от вярвания/убеждения и определения. Така се създава личността, поведението, физическият израз, който да има преживяването – така наречената Его структура, която е създадена, за да поддържа вашия фокус във физическата реалност, за да може да захраните обратно това преживяване във физическата реалност към Душата или Духа, който по този начин се развива, в резултат на това уникално приключение в тази така наречена физическа реалност. Ние също така сме говорили за идеята, че за да бъде завършена във физическата реалност, личността се нуждае не само от физическия ум, но и от това, което е създадено да остане в нефизическата реалност, което сме нарекли Висш разум. Бидейки в равновесие с Физическия ум и свързан с него, Висшият разум позволява съществуването на личността като едно завършено цяло в своето приключение във физическата реалност.

Висшият разум изпълнява доста на брой специфични функции по отношение на Физическия ум и ние сме говорили за много от тях в миналото. Сега обаче ще споделим с вас още една специфична функция, която не сме обсъждали досега, макар да сме я споменавали много пъти в най-общ вид. Когато създавате тази физическа персона със своите убеждения, емоции, мисловни модели и поведение, със специфичното й съдържание и честота на вибрации, това определя преживяването, което имате и което наричате физическо. Ние сме казвали многократно, че физическата реалност е като огледало – тя е отражение, в смисъл че „там отсреща” не съществува нищо. Физическата реалност е една илюзия. Но тя функционира като огледало, така че вие разполагате с един механизъм на обратна връзка, едно отражение, което ви показва, че реалността, която преживявате, е абсолютно отражение на убежденията, емоциите, мисловните модели и поведението, което сте създали, на техните честоти на вибрация, които сте създали във физическата си личност, така че външната реалност, или това, което изглежда външна реалност, действа като ориентир, като пътен знак за това, което избирате за вярно, защото това, което приемате за вярно, е това, което излъчвате като вибрация, а това, което излъчвате като вибрация, се завръща обратно към вас от страна на физическата реалност по най-различни символични начини. Както сме казали, физическата реалност наподобява много на огледало. Когато се оглеждате в едно огледало, това, което виждате ей там, не сте в действителност самите вие, а една илюзия, едно отражение. Вие също така знаете, че ако смените намръщеното си изражение с усмивка, отражението ви няма друг избор, освен да ви се усмихне в отговор. Вие обаче трябва да се усмихнете първи, а не да чакате първо отражението ви да се усмихне и тогава да решите да се почувствате развеселени.

Макар ние вече много, много години да говорим за това, че физическата реалност е едно отражение, изглежда доста странно, че никой от вас в действителност не е попитал: (тук Башар симулира проведен разговор с последователни промени на гласа на медиума)

„Башар”

– Да.

„Кое е всъщност това, което отразява?”

– Това е един много интересен въпрос.

„Защото ако там отсреща наистина няма нищо, кое е всъщност това, което отразява преживяванията към нас?”

– О, това е също един много добър въпрос. (смях в залата) Това, което отразява, е вашият Висш разум! Вашият Висш разум вибрационно създава ефекта на обхващане, на обгръщане на физическата ви личност в един мехур от енергия, в една специфична честота (на вибрации), която му позволява да функционира като една отразяваща повърхност, като едно огледало. Огледалото на Висшия разум е в действителност това, което отразява вибрирането на личностната структура към самата нея, за да се получи преживяването, наречено физическа реалност, което създава впечатлението, поради специфичната честота на функциониране (на Висшия разум), че това отражение е извън вас, докато всъщност всичко това се случва вътре във вашето съзнание. Като избира тази специфична честота на вибрации, Висшият разум създава илюзия в съзнанието ви, че всичко се прожектира около вас като холограма. Ето защо, това е една илюзия. Висшият разум обаче е това, което функционира като отразяващо огледало за вас, във вашето съзнание, в цялостната ви природа, в специфичната ви уникална вибрация. Един аспект, едно уравнение в тази цялостна уникална вибрация е специфичната честота на Висшия разум, действащ като огледало, за да имате това физическо преживяване – отражение, което мислите, че е толкова солидно. А то съвсем не е солидно.

И така, вие винаги може да използвате идеята за заобикалящата реалност, за да следите начина, по който създавате своята личност. Защото ако разгледате тази проста диаграма като затворена верига, с енергията, която идва от Първоизточника, преминава през вашата Душа, през филтъра на вашата Личност, след което преминава през вибрацията на това огледало на Висшия разум и се отразява обратно към вас – това, което личността ви преживява, било то балансирано или не балансирано, било то в синхрон с истинската ви същност, или извън синхрон с нея, било то в синхрон и създаващо радост, любов, творчество, радостна възбуда, страст, или извън синхрон и създаващо страх, съмнение, ниско самочувствие, гняв и пр., защото това е всичко, което то е – филтър за вашата енергия чрез преживяванията, които имате, то отразява към вас дали се придържате към вярвания/убеждения, които са в синхрон с истинската ви същност, или към такива, които са извън такъв синхрон. Така че винаги разполагате с това мерило, винаги имате този начин, за да установите къде се намирате по собствения си път, защото вие сте един път и така може да използвате Висшия си разум и да установявате връзка с него, като знаете, че той непрекъснато ви захранва обратно с това, което излъчвате от себе си – много точно и по най-различни начини.

Това естествено не означава, че всяка отделна ситуация трябва да бъде интерпретирана като точен огледален образ или точно ехо, но идеята е, че всичко, което се случва във вашата реалност, до известна степен се отнася до вас, в противен случай щеше да се случва на някого другиго. Когато общувате с някого и създавате негова версия в своята реалност, а той създава своя версия на вас в своята реалност, за да се получи преживяването на това взаимодействие във физическата реалност и двамата получавате също така отражения от Първоизточника през филтрите на личността си и филтъра на Висшия си разум и получавате това отражение обратно към всеки един от вас, и това отражение съдържа вашата версия на другото лице, като част от цялото уравнение, което се отразява обратно към вас, като част от цялостната отразена към вас вибрация … ето защо, когато взаимодействате с някого другиго, това е също показател, в различна степен, в зависимост от причината за взаимодействието, за нещо, което трябва да научите за себе си, както и за другото лице, което има нужда да научи нещо за себе си. Защото всичко, което в действителност виждате, е отражение на себе си, което, в известен смисъл, приема формата на другото лице. Това не отрича съществуването на другото съзнание на другото лице, но идеята е, че вие създавате своя версия на това лице от собствената си енергия, в собственото си отражение, в собствената си реалност и това е винаги оцветено, в определен смисъл, от вашата филтрираща система за това какво това лице представлява за вас, както неговата представа за вас бива оцветена по аналогичен начин.  

И така, когато взаимодействате с друго същество, вие винаги взаимодействате не само с него/нея, но и с отражение, аспект, перспектива, гледна точка на самите себе си. И зависи от вас да направите разграничението между това, което е релевантно в това взаимодействие, което може да ви накара да осъзнаете по-добре кой/коя сте в действителност, като това пълноценно, много по-обхватно същество – по-хармонично, любящо, страстно същество. Всяко взаимодействие има за цел по отношение на всички участващи в него да им помогне да осъзнаят по-пълно какво всъщност представляват и да израснат по този начин. Вие винаги давате на другите възможност да научат повече за себе си, като използвате тази рефлективна форма и конструкция.

Следователно идеята е да си позволявате, в удобно за вас време и място, с удобно за вас темпо, да използвате тази диаграма, за да разберете процеса на филтриране, който протича през призмата на вашата личностна структура, и достига до Висшия ви разум, който ви я връща обратно като отражение, което винаги ви позволява да разберете, че сте непрекъснато в комуникация с Висшия си разум и никога не сте изолирани от него. Ако бяхте изолирани, всичко около вас щеше моментално да изчезне. Отражението на вашата физическа реалност само по себе си е една непрекъсната комуникация от огледалото на Висшия ви разум, което непрекъснато отразява обратно точното състояние, в което се намирате, и вие винаги имате възможност да решите дали това е състоянието, което предпочитате, или бихте искали да го промените. Вие притежавате непрекъсната, автоматична обратна връзка и насочващ механизъм от страна на Висшия си разум и тази диаграма ви показва точно как това се случва в термините на вашата линейна структура на пространство и време. Всичко обаче става във вашето съзнание и няма нищо извън него, така че винаги имате възможност да изпитате тази вибрация, да я балансирате, да използвате това отражение, за да ви насочва и синхронизира с това, което предпочитате, за да се освободите от това, което не ви върши работа, за да разгърнете своя живот, за да превърнете тази неоформена глина на Душата в прекрасния керамичен Дух, който с всичките си възможности ще отрази вашия екстаз от постигането на възможно най-пълноценната си същност при преживяването на физическата реалност, защото тази трансформация от Душа в Дух е, в определен смисъл, идеята за цялото това пътешествие и приключение. Ето защо процесът е равнозначен и на крайната дестинация.

Всеки един от вас има една и съща цел, една и съща мисия в своя живот. Тя може да бъде изразена по безкрайно различни начини, но за всички ви тя е една и съща – да бъдете себе си възможно най-пълно, защото сте създадени по този начин и всеки от вас е уникален аспект на Творението, а без вашето уникално различие „Всичко, което е” не може да бъде „Всичко, което е”…  (полу шепнешком) Намирате ли смисъл във всичко това? 

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Добре. Когато решите да медитирате върху диаграмата-позволение, която ви дадохме, помнете, че всеки инструмент и всяка техника, включително и тази, е само едно позволение и ако ви служи – използвайте го, ако не – намерете нещо друго. Ако решите да използвате тази диаграма обаче, помнете, че тя може да ви позволи да се приближите в по-голяма степен до истинската си същност, като в същото време в процеса на използването й изключите всякакви очаквания за крайния резултат от приложението й. Позволете си свободата да изпитате екстаз, позволете си свободата да следвате своята радостна възбуда, защото Висшият ви разум ще ви донесе, като една от своите функции, това, което наистина отговаря на най-високата степен на вибрация, в която може да изберете да съществувате, ако пожелаете това. Не пренебрегвайте обаче предизвикателствата, които ще се изпречват на пътя ви. Не пренебрегвайте своята способност да избирате преживяванията на тази трансформация от ограничения към свобода, от тъмнина към светлина, защото това е същността на преживяването ви на тази планета. Самият факт, че вие сте избрали да преживеете една реалност, заедно с толкова много други хора, в която всъщност вие се учите да трансформирате огромни ограничения в свобода, голяма тъмнина в светлина, означава, че сте достатъчно силни, за да го сторите. Помнете, че вашата Земя не е детска градина, тя е майсторски клас за трансформация. Вие всички сте същества-майстори и сега само преминавате през процеса на припомняне на това. И колкото повече си позволявате да си припомняте този факт и да признаете това за вярно, защото това да знаете и да го правите са синонимни, толкова повече поведението ви ще отразява тази истина. И колкото повече поведението ви ще показва, че това е вярно, толкова повече отраженията от Висшия ви разум ще потвърждават тази реалност, която наричате физически живот – една безкрайна серия от експлозивни възторжени синхронности. Така стават нещата … ако вие пожелаете. 

Ако искате нещата да бъдат по-трудни, във всички случаи направете ги такива. Ние никога няма да ви попречим да избирате трудностите, защото това е също част от свободата на вашия избор. Ние само отговаряме на вашата покана да ви напомним, че всичко е фундаментално просто и че животът ви може да бъде просто едно радостно преживяване. Нека то бъде такова, ако го желаете – зависи от вас – напълно и изключително от вас.

В отговор на подаръка, с който удостоявате нашата цивилизация сега – да преживеем съвместно това предаване, питам по какъв начин можем да бъдем на вашите услуги? Може да започнете със своите диалози.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Преди три дни работех върху една реклама и започнах да виждам проблясъци от светлина с периферното си зрение, след което ми се появи един белег до дясното око и се тревожа дали това е нещо, което ще остане постоянно …

Башар: Какво от това, ако остане?

Участник: Не бих искала да имам такива зрителни ефекти.

Башар: Аз си мислех, че обичаш визуални ефекти.

Участник: Само когато мога да ги контролирам.

Башар: Ти можеш да ги контролираш. И очевидно ти си избрала да имаш това преживяване. Какво научаваш от него?

Участник: Хммм. Да ценя зрението си …

Башар: На всички равнища, във всички посоки, нали така?

Участник: Да.

Башар: Винаги може да има положителен ефект от всичко, което избираш да преживееш и създадеш в живота си. От теб зависи да останеш в това състояние, в положително състояние, което предпочиташ, вместо да си, както казваш, разтревожена, защото нещо може да не е „наред”. Даже и да си имала преживяване, което си създала или привлякла, което в началото е изглеждало различно от това, което предпочиташ, то винаги може да бъде трансформирано по някакъв начин, стига ти да запазиш положителното си състояние и да му придадеш положителен смисъл. Тогава ще можеш да извлечеш положителен ефект. Помни, че никое обстоятелство само за себе си няма присъщ нему смисъл. Тогава защо избираш да си отрицателно настроена?

Участник: Интересно е, защото това засяга друга част от същия въпрос, а именно, че през последните няколко месеца се чувствам много уморена и не зная дали това е от преумора, или ефект на възрастта …

Башар: Добре, ако това са твоите убеждения, значи имаш върху какво да работиш, нали?

Участник: Да, но аз не зная дали това са моите убеждения.

Башар: Защо не се опиташ да откриеш?

Участник: Това правя в момента заедно с теб.

Башар: Да, но ние също така сме ви дали много различни инструменти и позволения, с помощта на които може да разкриете своите убеждения. Ти не използваш ли нито едно от тях?

Участник: Не, не използвам.

Башар: Но защо? Ако желаеш, можеш да използваш инструмента „Праг на достоверност”; Можеш да се запиташ: „Какво би трябвало да приемам за истина, за да имам преживяването и емоциите, които изпитвам?”, след което да запазиш тишина и да се вслушаш в отговора. Можеш да използваш най-различни техники, както и да позволиш на въображението си да прецени коя техника е най-подходяща за теб. Ние сме говорили за още доста инструменти-позволения в продължение на много години от вашето време. Прегледай инструментите, с които разполагаш, припомни си ги и ги използвай, защото ако не ги използваш, те ръждясват.

Участник: Това звучи добре.

Башар: Благодаря ти. Това е, което очакваш от своите инструменти – да звучат добре.

Участник: Благодаря ти. Също така имам въпрос относно моите хибридни деца – Ейдриън и Ариел. Дали можеш да ми кажеш къде са и какво правят?

Башар: Те са в момента на кораба и изследват определени райони от вашата планета. Те решават кое място ще е най-подходящо за всеки от тях в бъдеще, с оглед аклиматизацията им, когато слязат на Земята.

Участник: Те имат ли някакви предпочитания?

Башар: Имат, но не ми е разрешено да ги споделям с теб в този момент.

Участник: Аз не мога да се свържа с тях, може би защото не медитирам и не полагам определени усилия, но …

Башар: Защо не?

Участник: Предполагам, защото съм непрекъснато заета и …

Башар: Ви-и-инаги си заета?!

Участник: Да.

Башар: Кое е важно за теб? Може би трябва да седнеш, ако желаеш и да определиш кои са всъщност твоите приоритети. Може би си объркана по отношение на това, което всъщност е важно за теб, и считаш за важни някои неща, като пренебрегваш други, които са всъщност по-важни и са свързани с радостната ти възбуда. И ако разбереш предназначението на много от инструментите, които сме ви дали, ще знаеш, че радостната възбуда действа като пълен комплект и е движещата сила, както и организиращият принцип. Следователно, ако правиш първо нещата, които ти носят най-голяма радостна възбуда, всичко останало ще се подреди в правилната последователност. Ти може би трябва да преразгледаш подредбата на задачите си и да видиш дали не си объркала своите основни приоритети.   

Участник: О кей, благодаря ти много.

Башар: Беше ми приятно.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Ти казваш, че когато общуваме, ние създаваме заедно една трета реалност.

Башар: Да.

Участник: Бих искала да науча нещо повече за това как други същества от Е-сасани реагират на това наше общуване.

Башар: Много от тях слушат и мнозина също така участват. Идеята обаче е, както много пъти сме споменавали, че всеки непрекъснато се премества през различни реалности милиарди пъти в секунда. Участието в тези взаимодействия подпомага насочването на вибрацията ви в определена посока така, че вие започвате все повече да изпитвате последователност от реалности, които казвате, че предпочитате и които отразяват в по-голяма степен вашата истинска същност. И когато добавяме своята вибрация в този микс, и като отразяваме към вас идеята за собствения ви Висш разум, и като действаме като пример, като маска, като заместител и отражение на собствения ви Висш разум, ние ви даваме възможност да освободите тези вибрации в собствената си реалност все повече и повече. И така, заедно ние се насочваме в определена посока, в определена последователност от успоредни реалности, които отразяват все повече това сливане, тази по-висока честота и това, което предпочитате да бъдете. Нали така?!

Участник: О, това е удивително! Все едно, че ние създаваме вълни около себе си, които засягат все повече хора.

Башар: Да, да, да. Ние заедно създаваме вълни … и вълните, които повече не са съвместими с вашите предпочитания, отмират, а вълните, които отразяват истинската ви същност, се увеличават, понасят ви и ви отвеждат в посока на тези успоредни реалности, които отразяват все повече това, което предпочитате да бъдете. 

Участник: Това е много вълнуващо и като пример за това, миналата вечер, когато стана дума, че вашата музика е по-семпла от нашата …

Башар: Вие бихте приели нашата музика за по-семпла. Ние чуваме много повече честоти и съответно много повече тонове от вас.

Участник: Исках да кажа, че когато си помислих за това, ми се прииска да бъда на вашия кораб и се случи така, че когато се събудих сутринта, чух един единствен тон, но той ме потопи в такава красива медитация и аз разбрах, че това е може би пример за това, което ти разказа.

Башар: Благодаря ти, че си слушала един от нашите концерти. Един наш концерт за вас е просто единичен тон с много богато въздействие.

Участник: Благодаря за това позволение.

Башар: Ние винаги сме били готови да приемем на посещение всеки от вас, който пожелае. Вие не идвате, защото това е вашият избор, не защото ние ви държим настрана.

Участник: Разбирам, разбирам, уау! И още нещо … за мен емоционалните връзки се оказват доста трудни …

Башар: Щом казваш … те не би трябвало да бъдат такива. Ако имаш убеждения, според които те ще се окажат трудни, очевидно ще бъдат трудни.

Участник: О, аз просто трябва да се променя към …

Башар: Помни, че никоя ситуация и никое обстоятелство няма присъщ нему смисъл. Всичко е неутрално. Нищо няма какъвто и да е смисъл. Ти съществуваш, за да придадеш смисъл на тези неутрални обстоятелства и смисълът, който им придаваш – положителен или отрицателен, определя начина, по който ги преживяваш. Това е само физика и нищо друго. Това, което излъчваш, е това, което получаваш в отговор. Така че, ако срещаш трудност, това е отражение, което ти казва, че имаш убеждения, които са извън синхрон с истинската ти същност, и това ти дава възможност да откриеш кои са тези определения и да ги изоставиш. Приеми, че ги притежаваш, защото ти веднъж си ги приела, след което си дай сметка, че те не ти вършат работа и се освободи от тях. Защото всяко убеждение, което не е в синхрон с истинската ти същност, не ти принадлежи. То е дошло от някого, ти си го възприела, но то не е твое. Отърви се от него.

Участник: Да, аз четох в една от твоите книги за един метод на договаряне …

Башар: Договаряне с егото.

Участник: Точно така, с егото, и това не е нищо повече от всяко друго договаряне.

Башар: Нека егото ти знае, че то има определени задачи, но не трябва да прави повече от това, за което е създадено. То може да се успокои и да позволи на Висшия разум да функционира в тандем с него, и да свали част от теглото на раменете му, за да не се съпротивлява, да негодува и да не се превърне в отрицателно его.

Участник: Благодаря ти много. Ще очаквам с нетърпение да чуя в бъдеще следващия концерт.

Башар: И ние също ще го очакваме да се случи в нашето минало. (смях в залата)

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е как времето се отнася към честотата на вибрациите?

Башар: Идеята за времето е следната. Пространството и времето са странични ефекти на това, за което говорихме преди малко. Съзнанието ви се премества през неподвижни, безвремеви, статични, подобни на кадри успоредни реалности милиарди пъти в секунда. Това преместване на съзнанието ви през тези кадри, които наричате успоредни реалности, създава преживяването, което наричате пространство-време. Ако търсиш някакъв отрязък от време, някаква честота, това е така наречената дължина на Планк. Това е времето, за което светлината преминава през тази „дължина на Планк”

Участник: О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, хм … Ти казваш, че като повишаваме своята честота, ние възприемаме повече информация?

Башар: Да, защото всичко е холограмно. 

Участник: Когато правим това, как можем да създаваме по-малко време за себе си?

Башар: Като живеете повече в настоящия момент, където се създава по-малко време и преживявате по-малко време. Колкото повече живееш в холограмното „сега”, толкова повече разбираш, че всичко, всякъде и всякога е вече тук и сега, и колкото повече усещаш това, толкова по-малко ти се налага да създаваш преживяването си на време, защото не създаваш толкова подробности и гледаш на нещата по-холистично, по-едновременно, и това предполага по-малко усещане за време. Когато разчленяваш нещата, когато създаваш много, много, много детайли, ти си създаваш усещането за повече време, в което да вместиш всички тези подробности. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам.

Башар: Така че живеенето в „тук и сега” унищожава нуждата от преживяване на толкова много време. И когато правиш нещо, което обичаш да правиш, когато си фокусиран по този начин и казваш: „О, аз даже не усетих как мина времето. Правил съм това вече три часа, но ми се стори не повече от половин час”, ти в действителност си остарял само с половин час. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това, което правиш в такъв случай, е, да се свържеш с консенсусната реалност по отношение потока на времето, като прескачаш в твоето време с три часа напред, за да наваксаш по отношение на всички останали, но ти си остарял само с половин час, докато те са остарели с три. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да. Ти усещаш ли моята специфична вибрационна честота?

Башар: Да.

Участник: Как изглежда тя?

Башар: Тя има определена форма. Да кажем, че наподобява вълните по повърхността на едно езерце, които се разпространяват в много посоки и са с различни цветове.

Участник: Някакви конкретни цветове?

Башар: Има много цветове, но също така цветове, за които вие нямате наименования.

Участник: О кей, разбирам. Благодаря, господине.

Башар: И аз благодаря, господине.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Радвам се да те видя.

Башар: Ти не ме виждаш, но благодаря за изразеното чувство.

Участник: Радвам се да бъда тук.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Аз се възхищавам много от твоята работа.

Башар: И ние се възхищаваме от това, което вие правите. Вие се справяте чудесно, като създавате една физическа реалност, която е уникална, изпълнена с енергия, изпълнена с творчество и много забавна, ако бихте искали да бъде такава. Искаш ли тя да бъде такава?

Участник: Да.

Башар: Преживяваш ли най-голямата си радостна възбуда във всеки един възможен момент?

Участник: …

Башар: Колебанието обикновено означава „не”.

Участник: … Все повече.

Башар: Все повече, това е добре. Колкото повече си позволиш да знаеш, че това е естественото ти състояние, толкова по-често ще решаваш да действаш така, все едно че това е вярно, по отношение на всички неща, които предизвикват у теб най-силно влечение и най-силна радостна възбуда във всеки един момент, нали?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава какво би искал да обсъдим?

Участник: Срещнах и говорих с една приятелка, с която имаме обща Свръхдуша, и когато говоря с нея, аз разговарям ли също така и със себе си?

Башар: Зависи от това какво имаш предвид под „себе си”. Ако говориш за равнището на Свръхдушата – „да”. Но очевидно „не” – на равнището на личността. Индивидуалността е нещо автономно, уникално. Такъв си ти, такава е и тя. На това равнище ти не разговаряш със себе си, а с друг аспект, с друга част от Свръхдушата, от която ти си произлязъл, каквото се случва и с другото лице. Така че, на едно равнище – „не”, а на друго равнище – „да”. Това отговаря ли на въпроса ти? Или има нещо, което те обърква?

Участник: По този въпрос съм наясно.

Башар: Чудесно. Има ли някакво друго объркване?

Участник: Да. Чувствам се объркан.

Башар: По отношение на какво? И разбира се, преди всичко, помни, че трябва да внимаваш за това как дефинираш нещата. Объркването може да бъде нещо положително, ако го дефинираш по определен начин и го преживяваш по положителен начин. По отношение на какво се чувстваш объркан?

Участник: По отношение на това, което се случва, и това, което създавам в своята реалност … чувствам се претоварен.

Башар: Претоварен. Би ли искал да чувстваш по-малко товар?

Участник: Това ми звучи по-добре.

Башар: Добре. Отново: нека започнем с твоите определения. Много хора на вашата планета започват да се чувстват претоварени, защото според начина, по който определят нещата, те наистина се оказват претоварени. Ако разбереш обаче, че твоята радостна възбуда не е само двигателят, но също така и организиращият принцип в твоя живот и ако действаш само първо по отношение на нещата, които предизвикват у теб най-силна радостна възбуда и спрямо които можеш да действаш, докато изчерпиш възможностите си за действие без очакване за конкретен краен резултат, след което откриваш следващото нещо, което предизвиква у теб най-силна радостна възбуда, и така нататък, животът ти автоматично ще се организира по отношение на правилния брой задачи, които имаш да решаваш всеки отделен ден. В края на деня това, за което не ти е останало време, не е било необходимо да бъде свършвано. Защото радостната възбуда е организиращият принцип, който ще ти покаже точното необходимо време за извършването на всяко от тези неща. И ако продължаваш да действаш по този начин във всеки един момент, като започнеш с най-приятно възбуждащото те нещо, независимо какво е то, което съответства на възможностите ти повече от всяко друго, без очакване за това къде ще те отведе, животът ти ще започне да протича автоматично по много лесен начин, който ще ти позволи да се чувстваш напълно балансиран и няма да се чувстваш нито пренатоварен, нито малко натоварен, а ще си перфектно натоварен. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Имаш ли усещането, че това важи за теб?

Участник: Усещам, че се отнася за мен.

Башар: Имаш ли желание да прекарваш живота си по този начин?

 Участник: Имам.

Башар: Сигурен ли си?

Участник: Сигурен съм и имам въпрос относно …

Башар: Какъв е въпросът ти? … Започва се отново …

Участник: Аз се събуждам сутрин и предпочитам да правя нещо друго, вместо да ходя на работа. (смях в залата)

Башар: Какво би предпочел да правиш?  Един момент, един момент. Преди всичко, има различни начини да погледнем на тази ситуация и тук идва ред на умението за разграничаване на нещата.

Участник: О кей.

Башар: Много от вас са наясно, че сте избрали да правите неща, които не отразяват вашите предпочитания. Вие избирате и правите неща, които не отговарят на вибрацията на това, което наистина ви влече. След това си давате сметка, че ви влече нещо друго и по-скоро бихте се занимавали с него. Също така, много от вас определяте нещата, които правите, като неотговарящи на радостната ви възбуда, докато те биха могли да бъдат такива, стига да ги изпълнявате по един по-интересен начин. Така че първо трябва да направите разграничението, когато казвате: „Това не ми е интересно, за разлика от онова”. Първо проверете внимателно и направете разграничението: „Това наистина ли ми е по-интересно и приятно от онова, или просто определям онова по начин, който не ми позволява да видя колко интересно би могло да бъде?”. Направете тази проверка на първо място и ако установите, че нещо е наистина несъвместимо с вибрацията на вашето предпочитание, то тогава по начин, който усещате като удобен, прекратете да правите едното и започнете да правите другото. В същото време важното е да правите този преход в темпо, при което се чувствате комфортно. Някои хора могат да го правят изведнъж, други могат да решат да направят промяната към нещо, което предпочитат, по-бавно, защото убежденията им просто не позволяват да допуснат, че могат да се препитават от това, което предпочитат да правят. И не е разумно да скачате от една височина, ако не вярвате, че разполагате с добър парашут. И така, първо бъди сигурен, че си отделил времето, което вярваш, че ти е необходимо, за да действаш по посока на най-силната си радостна възбуда, когато вярваш, че можеш да го направиш и малко по малко ще докажеш на себе си за времето, което усещаш, че ти е необходимо, че това, което ти носи радостна възбуда, може също така да ти осигурява и прехраната … докато се откажеш от някои свои определения относно начина, по който вярваш, че трябва да изкарваш прехраната си. Мнозина от вас са научени да мислят, че има много малко начини, по които могат да се издържат, при което затваряте всички останали врати, от които може да получите други видове препитание. Когато обаче си позволите да разберете, че когато в удобното за вас темпо следвате своята най-силна радостна възбуда и позволите на нужната ви подкрепа да се появи във всяка възможна форма, която Висшият ви разум прецени за удачна, тогава много категорично ще получите уверение, че това, което ви носи радостна възбуда, може да ви осигури препитанието, което ви е нужно, и малко по малко ще получите самочувствието да правите това все повече и онова все по-малко. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Абсолютно.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Много, благодаря ти, Башар. Обичам те.

Башар: Приеми и нашата безусловна любов.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам група приятели и когато общувам с тях, възниква едно слабо напрежение, много слаба тревожност. Тя се проявява много нежно, но съществува. Понякога тя спъва нашето творчество и създава проблеми. 

Башар: Разбираш ли какво представлява чувството на тревожност?

Участник: Разбира се.

Башар: Наистина ли?

Участник: Това е едно възприятие …

Башар: Как обаче възниква, какъв е физическият процес?

Участник: Това е една физическа реалност …

Башар: Какъв е физическият процес?

Участник: Това е едно отражение.

Башар: Каква е физическата енергия?

Участник: Не зная.

Башар: Добре. Ти имаш една енергия. Ти представляваш 100% енергия. Ти разбираш ли това?

Участник: Да.

Башар: Не 95%, не 110%, а 100%. Ти имаш определени вярвания/убеждения и определения в структурата на своята личност, през които преминава тази твоя енергия. Това са определения, които ти приемаш за верни. Ако имаш това, което наричаме отрицателно определение, отрицателно убеждение, и имай предвид, че това не е ценностна преценка, а само наблюдение, според което отрицателната енергия разчленява, разделя, докато положителната енергия интегрира, води до експанзия. Разбираш ли дотук?

Участник: Да.

Башар: И ако прекарваш енергията си през филтър, който е доминиран от отрицателно ориентирано убеждение, което, по определение, е извън синхрон с истинската ти същност, която е положително ориентирана, тогава ти ще почувстваш своята енергия под формата на това, което наричаш тревожност, страх. Ако пък прекараш същата енергия през положителни убеждения, ти ще я преживееш в полярността, която наричаш радостна възбуда, радост и любов. 

Участник: Разбирам.

Башар: И така, имайки преживяването, наречено тревожност … за да разбереш как действа този механизъм … първото нещо, за което ще си дадеш сметка, е: „А, след като имам в някаква степен такова усещане, това би трябвало да означава, че моята тревожност ми показва, довежда до съзнанието ми, че притежавам несъзнателно определение, несъзнателно убеждение, което е извън синхрон с това, което в действителност предпочитам да бъда. Тогава като следваща стъпка бих си задал въпроса – какво би трябвало да приемам за истина относно моето отношение към тази ситуация, в която изпитвам тревожност, за да имам такова преживяване? Какво приемам за вярно по отношение на себе си в тази връзка?” И ако след това позволиш на този отговор да се появи – чрез някаква синхронност, чрез медитация, или по някакъв друг начин – ще откриеш кое е това определение, към което се придържаш несъзнателно, и ще го осъзнаеш. И след като го осъзнаеш, след като го идентифицираш, ти ще си дадеш сметка, че тъй като то е извън синхрон с истинската ти същност, това е нещо, което си приел по своя път от семейство, приятели, общество и по някаква причина си повярвал в него. След като обаче го идентифицираш като нещо чуждо, което не ти принадлежи, то ще ти се види нелогично, безсмислено, което няма нищо общо с теб, и ще го изоставиш. И след като се освободиш от него, тази енергия, която си филтрирал през отрицателното убеждение, вече ще преминава през положителната страна и ти ще си трансформирал енергията си от преживяването на тревожност, в преживяване на радостна възбуда.  

Участник: Както ти казваш – да се отърва от това, което не ми принадлежи.

Башар: Точно така, но първо трябва да го идентифицираш, защото ако то остане несъзнателно, ти нямаш достъп до него. И това е всичко, това е цялата физика на процеса. Има ли нещо друго?

Участник: Аз съм тук с моя добър приятел Оливър и ние плувахме заедно с делфините, след което видяхме по някаква случайност една прожекция …

Башар: Това е синхронност! Знай, че случайности не съществуват – всичко е една оркестрация на някакво равнище. Случайности не съществуват.

Участник: Вземам си бележка. Двамата с моя приятел изглежда имаме някаква връзка. Можеш ли да кажеш нещо по този въпрос?

Башар: Има много начини за създаване на такива свързани преживявания. Аз мога да ти дам отговор, разбира се, само от пространствено-времева перспектива. Понякога, ако го изразим на вашия език, може да се познавате от предишни животи, може да сте продължения на една и съща Свръхдуша, може да сте имали заедно различни преживявания като други същества в разни измерения. С други думи, вие взаимно се разпознавате.

Участник: Разпознаване, това е супер!

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, много, Башар, благодаря ти.

Башар: И аз ти благодаря.

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Не зная дали си отговорил вече на този въпрос, но това за мен е за първи път …

Башар: Няма значение. За нас това е също за първи път в този уникален разговор. Важното е, че не сме разговаряли по този начин с теб преди.

Участник: Въпросът ми е как би обяснил теорията за големия взрив?

Башар: Тази идея на нашия древен език се нарича „първичен източник”. Фундаментално, но отново: това е само един евфемизъм на вашия език, но е най-добрият начин за превод на вашия език … преди всичко, много от вашите учени вече разбират, че така нареченият ‘голям взрив’ не е, разбира се, начало на всичко, а само начало на вашата конкретна вселена, нали така? 

Участник: Правилно.

Башар: Безкрайността е безкрайност и има много такива, както вие ги наричате, ‘големи взривове’ и цикли, които съществуват в безкрайността. Става дума за много вселени и това, което вашите учени разбират под единно множество от вселени (multiverse). Така че има много големи взривове, но по отношение на вашата конкретна вселена и нейното така наречено начало, идеята е – отново, като аналогия … представи си, че съществува една единствена частица и нищо друго. Можеш да си представиш това като една субатомна частица, която плува в огромно, черно, празно пространство и това ще е достатъчно за целите на примера, без задължително да е буквално вярно.

Участник: О кей.

Башар: И така, представи си, че тъй като съществува само тази единствена субатомна частица, тя няма абсолютно нищо, към което да отнесе себе си, нали така?

Участник: Да.

Башар: Така че не съществува гравитация, усещане за маса, никакво усещане за пространство и време; тя просто съществува като точка на чисто Съществуване. При това положение тази частица е в състояние да прави всичко, което можем да си представим. Тя може да пътува с безкрайна скорост, тъй като няма какво да й попречи, защото не съществуват физични закони. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: И ако разбираш, че тази частица може да пътува в тази безкрайна празнота с безкрайна скорост, то тази частица може да изглежда, че се намира навсякъде едновременно. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Всъщност тази частица може да изглежда и като безкраен брой частици, макар всъщност да е само една частица.

Участник: Виждам смисъл в това.

Башар: Това е големият взрив. Начинът, по който това изглежда, наподобява – отново само като аналогия – светлината на образа, който виждаш в холотопа. Това е нещо, което би нарекъл геометрична, преливаща от цветове и образувания, форма. В началото пътят на частицата не пресича собствената си траектория. Когато започва да пресича траекторията си, тя увеличава, така да се каже, собствения си интензитет и започва да прилича малко повече на това, което вие разпознавате като енергия, а след това и като материя. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И така, в определен смисъл, в местата, където траекторията се пресича най-много, възниква това, което наричате плътна материя, от която мислите, че е съставена вашата вселена. Това, което вашите учени обаче започват да разбират, е, че по-голямата част от вашата вселена се състои от тъмна материя, тъмна енергия, която е невидима за вас. 

Участник: Точно така.

Башар: Тъмната материя и тъмната енергия отговарят на местата, където частицата пресича най-малко своята траектория. И това е по-голямата част от вашата физическа вселена. И само в тези малко на брой места, където траекторията пресича себе си многократно, се образува тази материя, която вие възприемате като физическа реалност. И това е също така, което създава така наречената гравитация и всичките сили. В този смисъл, става дума за нещо като мрежа и самата геометрична траектория, в определен смисъл, е тази, която създава връзките и структурата, която вие интерпретирате като гравитация, по-силни или слаби ядрени сили. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, определено. Откъде идва тази идея за безкрайното пространство?

Башар: Не съществува начало.  Съществуването притежава само едно качество – да съществува. Помни, че времето е подвластно на Съществуването. Съществуването не е подвластно на времето. Времето е нещо, създадено в рамките на Съществуването, следователно самото Съществуване е лишено от време – няма начало нито край и то просто Е. Това е простото „сега”. Но отново: ако използваме една аналогия, която върши работа във вашата пространствено-времева рамка на възприятие, представи си, че съществува Единството, което обхваща всичко. И в състоянието, което наричаме Единство, отсъства самоотражение, то не познава себе си. Но тъй като то съдържа всичко, то също така съдържа и идеята за това, което, така да се каже, то не е. Тогава това създава първото отделяне, първото отражение, първата експлозия. И когато това първо отражение се появява от Единството, което не познава себе си, изведнъж то вече знае за себе си. И тогава Единството осъзнава, че представлява „Всичко, което е”. И това е, което се крие на това равнище зад тази експлозия. Единството обаче не е подвластно на нея. Експлозията се случва единствено от перспективата на „Всичко, което е”, което разпознава себе си като Единството, което има отражението и вижда разликата, докато Единството не вижда това. Единството е просто Единство – то не познава себе си и в него не съществува голям взрив, то е само Съществуване само за себе си. В определен смисъл, големият взрив се е случил, когато Единството се е превърнало във „Всичко, което е”, разпознало е себе си като „Всичко, което е” и като всичко, което би могло да бъде. 

Участник: Нещо е предизвикало това, или то се е случило от само себе си?

Башар: Разпознаването е това, което го е предизвикало. Отново обаче ние говорим от гледна точка на пространствено-времевата рамка на възприятие. В рамките на Единството не съществува време, както и не съществува предизвикване. И помни, че не става дума за „това, или онова”, а за „това и онова”. В рамките на идеята относно нещата, които биват предизвиквани, и нещата, които имат начало и край, съдържайки всичко, това е просто Съществуването, Единството, за което тези идеи просто не важат. И така, предизвикването може да се случи в рамките на Единството, но Единството не може да бъде предизвикано, защото то Е. То не познава нищо друго; то няма начало или край и извън него няма нищо. Началото и краят като понятия са неприложими спрямо Съществуването, не са приложими спрямо Единството. Те са само в него.

Участник: Доколкото знаете, галактиката разширява ли се, или се свива … какво се случва?

Башар: Вие знаете, че вашата вселена се разширява, но това е само вашата вселена. Има други, които също се разширяват, някои се свиват, а други са статични.

Участник: И всички те се намират в едно и също измерение, или …?

Башар: В различни успоредни реалности. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря много.

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Казвам се Чърна.

Башар: Добре, щом настояваш.

Участник: Бих искала да попитам как да задържа присъствието си в настоящия момент, защото когато медитирам …

Башар: Колко е часът?

Участник: Това е „сега”.

Башар: Колко е часът? Колко е часът?

Участник: Това е „сега”.

Башар: Колко е часът? 

Участник: Това е „сега”. (Този въпрос и този отговор се повтарят десетина пъти)

Башар: Колко дълго желаеш да останеш в настоящия момент?

Участник: (смее се)

Башар: Моля, разбери следното. Ние разбираме, че понякога тези неща може да бъдат малко подвеждащи след превода им на вашия земен език. Ти си винаги в настоящия момент и не можеш да бъдеш никога другаде. Ти обаче можеш да претендираш, че не си в настоящето. Можеш да си създадеш преживяване, че не си в настоящето. Трябва обаче да бъдеш в настоящето, за да създадеш такова преживяване. Ако знаеш това, винаги ще имаш преживяване на настоящото „сега”.

Участник: Хм.

Башар: Евфемистично обаче ние сме говорили многократно, че във вашите термини, най-лесният начин да постигнете това, е винаги да действате според най-силната си радостна възбуда. Нали така?

Участник: Хм-м-м.

Башар: Защото радостната възбуда ви задържа в настоящия момент. Ако живееш пълноценно в настоящия момент, знаейки, че всичко, което се случва точно сега, точно сега, точно сега, точно сега, точно сега, точно сега … е точно това, което трябва да се случва, и ако не мислиш, че би трябвало да бъдеш някъде другаде, ти не омаловажаваш това, което се случва сега … и присъстваш в настоящето. Защото единственото важно нещо е това, което се случва сега и какво е твоето отношение към него. И помни, че това, което изглежда като множество различни моменти, е в действителност един и същи момент, но от различни гледни точки. Разбираш ли това?

Участник: Разбирам.

Башар: Ти си винаги в настоящето, но можеш да разиграваш роля, според която не си. Ако обаче осъзнаеш, че трябва винаги да си в настоящето, за да разиграваш ролята, че не си, тогава ще помниш, че винаги си в настоящето. Това помага ли ти?

Участник: Да, и трябва да ти кажа, че това, което ми се случва точно сега, е най-вълнуващото нещо, което някога ми се е случвало. Благодаря ти.

Башар: И ти можеш да използваш това, защото така наречената памет също се създава в настоящето. Паметта не идва от миналото. Ти я създаваш в настоящето. Следователно, ако „запомниш” този момент и това, което чувстваш точно сега, ти ще бъдеш в настоящето във всеки момент, в който пожелаеш. Нали така? Защото ти създаваш вибрация, която отразява точно сега най-вълнуващото нещо, което някога си изпитвала. И винаги, когато си спомниш този момент и изпиташ това чувство, ти ще изпиташ най-вълнуващото нещо, което някога си изпитвала. И когато си в това състояние, действай от позициите на това си състояние. Ето още един поглед върху всичко това, защото ние разбираме, че много често проблемът е в това как определяте нещата. Това, че вие задължително не изпитвате едно и също чувство през всичкото време, не означава, че не изпитвате своята радостна възбуда! Радостната възбуда не означава, че трябва да подскачаш през всичкото време.  (смях в залата) Радостната възбуда може да бъде усещане за пълен мир и равновесие. Следователно не приемай, че щом не се щураш насам-натам с щръкнали от възбуда коси, ти не си в състояние на своята най-силна радостна възбуда. Не позволявай на външното отражение да ти казва каква си. Ти определяш коя си. Обстоятелствата не са от значение, важно е само състоянието, в което се намираш. Нали така?

Участник: Точно така.

Башар: И така, каквато и форма на радостна възбуда да създадеш в живота си, всичко, което трябва да знаеш, е, че всичко, което се случва, трябва, трябва, трябва, по определение, да бъде някакъв израз на твоя радостна възбуда, някакъв израз на твое страстно увлечение. Защото как би могло да бъде нещо друго … освен ако, разбира се, ти не решиш то да бъде нещо друго. Разбира се, че можеш да избереш нещо да не бъде израз на твоята радостна възбуда. Предпочиташ ли обаче да бъде така?

Участник: Винаги предпочитам най-вълнуващите неща.

Башар: Каквото и да се случи … как-во-то и да се случи, ти трябва да го определиш като част от твоята радостна възбуда, а не като нещо, което я нарушава! Тогава ти ще можеш да извлечеш най-радостно възбуждащия ефект от него, независимо от това какво се случва, независимо какво е намерението на някого другиго в тази ситуация спрямо теб, което няма абсолютно нищо общо с теб … нали така?

Участник: Да.

Башар: Освен ако ти не се съгласиш, че има общо с теб. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Следователно всичко зависи от това как дефинираш всяко свое преживяване. Ако знаеш, че всяко твое преживяване възниква като отражение на твоята радостна възбуда, ти винаги ще го усещаш по този начин. Освен ако решиш нещо друго. И по този начин оставаш в настоящия момент.

Участник: О кей.

Башар: Защото няма друго по-добро място, на което можеш да бъдеш, нали? Освен точно тук, точно сега, независимо какво се случва. Когато приемаш всяко случващо се нещо, независимо какво е то, с радостната възбуда на малко дете, понеже си абсолютно удивена и любопитна защо то се случва и какво можеш да извлечеш и научиш от него, и не искаш да бъдеш никъде другаде, но точно тук, точно сега, при това, което се случва точно в този момент, и тогава … ти ще бъдеш вярна на себе си! И ще живееш пълноценно в настоящето. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти!

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Можеш ли да кажеш нещо за светлинното тяло, за дематериализацията на физическото тяло на тази Земя?

Башар: Да. Идеята, която бе обяснена донякъде в предаването, наречено „Деветте равнища на съзнанието”, но изразена по-просто за целите на този разговор, е, че вие представлявате една енергия, която е в състояние на висока вибрационна честота. В определен смисъл, това е естественото ви състояние, вие сте едно съзнание. Може също така да се каже, отново евфемистично на вашия език, че вие уплътнявате, кристализирате своята същност в определен вибрационен модел, което за вас представлява преживяването, наречено физическа реалност. Ако използваме груба аналогия, нека си представим, че вие всъщност представлявате пáра, но може да се уплътните като течност и още повече – под формата на лед. Всичко е направено от един и същи материал – всичко е енергия, всичко е съзнание, всичко е дух, ако искаш да използваш този термин, но ти можеш да създадеш различни вибрационни модели в своето съзнание, за да си предоставиш преживяването на тази кристализация, на това уплътняване, за да получиш различен вид преживяване на самия себе си. Това е, което наричаш физическа материализация, което просто се случва в съзнанието ти. Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Не съм сигурен.

Башар: Добре. В каква насока искаш да развием всичко това, за да добиеш повече яснота?

Участник: Ами … аз си мислех, че материализацията в светлинно тяло ще се случи, когато преминем в така наречената „златна епоха” …

Башар: Ти говориш за възнесението?

Участник: За какво?

Башар: За възнесението, когато вие повишавате своята вибрация и разширявате съзнанието си отвъд параметрите на физическия фокус. Когато използваш тези термини – физическо тяло и светлинно тяло, разбери, че това са само аналогии. Това не съответства на случващото се в механичен смисъл. Това е само една интерпретация, един символ, който сте създали във физическата реалност. Вие може да го преживявате по този начин, като че ли имате светлинно тяло, астрално тяло, духовно тяло … може да имате такова преживяване, но това не отговаря на действително случващото се. Ти си само едно съзнание и твоето тяло, в определен смисъл, се съдържа повече в твоето съзнание, отколкото съзнанието ти да е в твоето тяло. И когато тръгнеш от идеята за своето физическо тяло, което повишава своята вибрация, и, така да се каже, преминава в светлинно тяло, това е друг начин да кажеш, че повишаваш своята честота на вибрации и разгръщаш съзнанието си отвъд параметрите на физическия фокус, който си имал преди. И това е всичко. Преди ти си уплътнил своя фокус, след което разгръщаш фокуса на своето съзнание, и това е всичко, което се случва. Всички тези равнища, за които говорим, са просто, в определен смисъл, удобни етикети, за да имаш нещо, на което „да си закачиш шапката”. Това обаче не е точно описание на случващото се от механична гледна точка, а само едно преживяване, една аналогия. Намираш ли смисъл в това?  

Участник: …

Башар: Да, не, може би?

Участник: Може би.

Башар: Може би, добре. С други думи, не се вкопчвай в етикетите. Защото те са само за удобство. Материално тяло, светлинно тяло … да, ние разбираме, че може да има такива преживявания, но тези неща съществуват само във вашето съзнание като идеи, като равнища на вибрации. Разбираш ли?

Участник: Да. Но това е нещо, което би трябвало да се случва на … масата от човечеството?

Башар: Не, не на масата.

Участник: Не?

Башар: Ще се случи само на тези, които решат да разгърнат съзнанието си. Помни, че съществува безкраен брой от Земи, намиращи се в успоредни реалности. Ти не променяш света, в който се намираш. Ти променяш своята вибрация и това те премества в друга Земя, в друга успоредна реалност, която отразява вибрационното равнище, на което си преминал. Не всички обаче трябва да направят това. Мнозина продължават да живеят на предишната честота. Само повишилите своята вибрация ще се прехвърлят на Земя, която съществува на тази честота. Намираш ли смисъл в това?

Участник: О кей.

Башар: Идеята е, че везните се накланят и все повече хора на вашата планета осъзнават това, че представляват съзнание и че повишават вибрационната си честота – следователно повече хора на вашата планета отпреди, ако искаш да говорим за бройки, се преместват на по-висока честота. Така че можем да кажем: „Да, масата на човечеството повишава своята вибрация”. Това обаче не означава, че макар много от вас да повишат вибрацията си едновременно, и ще се преместят в успоредни реалности, съответстващи на това повишение … че това задължително ще се отнася до всички вас. Някои от вас ще решат, че искат да поемат в друга посока. Всеки е свободен да поеме различна посока, в зависимост от своята вибрация. Това е начинът, по който нещата се променят. Никой свят не се променя. Само вие се променяте и преминавате в свят, който съответства на тази промяна.  И ти правиш това и в този момент, милиарди пъти в секунда. Намираш ли това за смислено в по-голяма степен?

Участник: Да.

Башар: Добре. Благодаря ти.

Участник: Благодаря.

Участник: Добър вечер, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Какво ще се случи след 21-ви декември 2012 г. с глобалното съзнание, с нашата икономика, с нашата политика тук, в САЩ, и как може тези три области да повлияят на останалата част от нашата планета?

Башар: По отношение на първия ти въпрос, можете да очаквате абсолютно нищо.

Участник: Какво?!

Башар: Помни, ако си внимавала, какво казахме относно това да следвате най-силната си радостна възбуда. Цялата формула е тази … защото ние разбираме, че болшинството от вас се фокусират върху първата част и забравят останалото от формулата …

Участник: Оу-у-у …

Башар: Следвай най-силната си радостна възбуда, с максимума от възможностите си, до краен предел, с ну-ла о-чак-ва-не за край-ни-я ре-зул-тат!!

Участник: Добре, добре, добре.

Башар: Не очаквайте абсолютно нищо!  Обаче … обаче тъй като много от вас са фокусирани върху разгръщането на своето съзнание, вие сте създали заедно определен вид колективен консенсус, който ние можем да разчетем и можем да ви кажем каква е енергията, която съществува в момента. Няма такова нещо като предсказване на бъдещето. Има само усещане на енергията, съществуваща в момента на предсказването.

Участник: Защо тогава много хора правят предсказания?

Башар: Защото те усещат къде се концентрира голяма част от съществуващата енергия и ако тази енергия не се промени, тя ще се прояви. Но ако енергията се промени, ще се случи нещо друго. Всички възможни бъдещи състояния вече съществуват, следователно въпросът е кои от тях вие вероятно ще преживеете, в зависимост от промените във вашата енергия. Това винаги е въпрос на степен на вероятност. Също така, когато чуеш някакво предсказание, самият факт, че си го узнала, вече го прави невалидно, защото след като си го чула, ти можеш да го промениш. Нали така?

Участник: (колебливо) Да …

Башар: Но да се върнем към намерението зад първоначалния ти въпрос. Тъй като много от вас са създали определен консенсус и има доста енергия зад него, вероятността е следната. Вие използвате идеята за тази дата, за да осъзнаете, че, в определен смисъл, предният фронт на вашето съзнание, което повишава своята честота … подобно на пресичането на звуковата бариера, когато се чува силен гръм … тази дата е пресечната точка, преминаването на бариерата, накланянето на везните, когато като колектив вие преминавате от преобладаващо отрицателно състояние в малко по-положително състояние. И оттам нататък, това състояние може да се ускори в посока на все по-положително проявление. Това означава, че колективното ви съзнание се премества в успоредни реалности, които отразяват по-добре вашите предпочитания за свят, в който да живеете. Така че повечето от вас, които предпочитат идеята за различни социални, различни икономически, различни религиозни системи, ще получат точно това. Всъщност обаче за известно време може да получите много и най-различни неща, докато постепенно започнете да се обединявате около едни и същи идеи. Мнозина се ориентират към повече откритост, повече свобода … вие искате да си върнете свободата и сте се уморили да я отстъпвате другиму. И търсите все повече възможности за създаване на системи, които предпочитате. Но не става дума за промяна във вече съществуващите системи. Става дума за създаването на нови системи, които да подменят старите, нови системи, които отразяват в по-голяма степен реалностите, в които се премествате. Просто оставете стария свят зад себе си. Старият свят винаги ще съществува, просто вие няма повече да бъдете фокусирани върху него.  

Участник: Имаш предвид, че той повече няма да ни влияе?

Башар: Рано или късно ще престане да ви влияе, защото идеята на датата 21.12. е също това, което сме нарекли, по аналогия, ‘разделяща се призма’. Представи си една гара, където всички влакове са композирани един до друг. Всеки коловоз представлява различна вибрация, различна дестинация, различна реалност, различно преживяване, но те са много близко един до друг и е лесно да се прехвърлиш от един влак на друг. Когато обаче всички влакове напуснат гарата … както вече са го направили … всички коловози започват да се раздалечават все повече едни от други и се отправят в различни посоки. И става все по-малко възможно да прескочиш от един влак на друг. В един момент ще можеш да усещаш и преживяваш само това, което се случва на влака, в който пътуваш в момента. Всички останали влакове ще изчезнат от твоята реалност. Времето, което ще отнеме това, ще е различно за много от вас. В общия случай обаче ще установите, че съществува консенсус в този конкретен процес за болшинството хора на вашата планета, които избират определена честота на вибрации. Едно от нещата, за което сме споменавали и което има значителна набрана инерция, е откритият контакт с извънземни цивилизации. Това е една от причините да провеждаме този вид разговори, защото това е първият етап на контактите между вашия свят и други светове, които служат за представянето на нови идеи, които променят вашата честота и ви правят по-съвместими с идеята за контакт с други цивилизации, които функционират по по-холистичен начин от вашия свят. По повод енергията, свързана с такъв контакт, така както разчитаме тази енергия в този момент, най-вероятният времеви прозорец за открит контакт е  между вашите години 2025-та и 2033-та. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам. Ще трябва да минат известен брой години.

Башар: Не е точно така. Преди всичко, по време на вашите години 2015-та до 2017-та, отново: разчитайки вероятностите, които съществуват в момента, вашият свят ще се убеди във факта, че съществува извънземен живот. Не казвам как ще откриете това. Така че не мислете, че казвам, че ще има масово приземяване на извънземни кораби. Защото ние знаем как много от вас интерпретират това, което казваме. Всичкото, което казваме, е, че според усещането ни за вибрациите на вашата колективна реалност, изглежда много вероятно, повече от 90%, по някое време между 2015-та и 2017-та години, да се случи нещо, което да ви позволи да узнаете, че извънземният живот е факт. Самият факт, че тази идея е вече в умовете ви, ще ускори нещата в посока началото на открит контакт между 2025-та и 2033-та, което не е толкова далече в бъдещето.  

Участник: О кей, щом казваш това.

Башар: Колко от вас мислеха, че 2012 г. е толкова далече в бъдещето, а тя е вече факт?!

Участник: Точно така.

Башар: Ето, виждаш ли? Когато започнете да се научавате да живеете (пълноценно) в настоящето, нещата се ускоряват. 2025 г. ще бъде тук, преди да се огледате. И колкото повече живеете по начина, който предпочитате, толкова по-скоро ще ни срещнете по средата на пътя с вашата вибрация и тогава ние можем да изминем заедно с вас останалата част от пътя. Но вие трябва да изминете сами своята половина от пътя, за да ни срещнете – ние не можем да го направим вместо вас. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, определено намирам.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми. Имам и въпрос относно сънищата. Не зная дали имаш време за това.

Башар: Време, какво е това „време”?

Участник: О кей, забравих, ние сме в настоящия момент. Сега мога ли да задам въпроса си?

Башар: Това вече беше въпрос. Значи трябва да зададеш още един.

Участник: О кей. Въпросът ми е следният. Аз се интересувам много от сънищата си и търся в тях отговори, които ме интересуват. Преди няколко години сънувах, че съм поетеса и след като се събудих, започнах да пиша стихове.

Башар: Чудесно.

Участник: След това започнах да се занимавам с чанелинг и написах няколко книги. В момента имам много интензивни сънища и понякога те изглеждат толкова реални …

Башар: Те са реални!

Участник: Когато се събудя, аз понякога ги записвам и мога да разбирам част от посланията им, но в други случаи те искат да ми кажат нещо, но аз не мога …

Башар: Като всеки един поет, ти се нуждаеш от малко тайнственост, наред с готовите отговори.

Участник: Но аз искам информацията …

Башар: Ще я получиш, когато наистина ти е необходима.

Участник: Какво?!

Башар: Ще я получиш, когато ти е необходима. Става въпрос за подходящия момент.

Участник: Но дотогава ще забравя какво съм сънувала!

Башар: Не, не, не, не! Няма такова нещо като памет. Това е илюзия. Ти просто се научаваш да живееш пълноценно за момента и когато правиш това, ще знаеш точно това, което трябва да знаеш, във всеки един момент. Нито секунда преди, нито секунда след това.

Участник: Даже и когато това ме смущава.

Башар: Смущаването е тайнството, което те подмамва да бъдеш повече себе си. Какво е поезията без елемента на тайнството?

Участник: А, да.

Башар: Довери се на начина, по който протича животът ти. Вярвай, че знаеш това, което трябва да знаеш, когато трябва да го знаеш. И само когато се тревожиш за това, че не го знаеш, или че го забравяш, ти го забравяш.

Участник: Аха-а-а, сега разбирам.

Башар: Така че се успокой. Всичките ти срещи вече са насрочени. Ти ще спазиш всички тези срещи, независимо дали с определени хора, с информация и някакво знание. Ти ще спазиш всички тези срещи, които си договорила в своя живот, с едно възможно изключение – никога няма да успееш да спазиш дадена уговорка, ако изразходваш времето си в тревога дали няма да я пропуснеш. Така че просто се успокой и се довери на начина, по който протича животът ти, и работи с това, което получаваш, когато го получаваш, и не се тревожи за това, което не получаваш … и тогава ще получиш това, което ти е нужно.

Участник: Оу-у-у, благодаря ти!

Башар: Остави животът ти да протича сам, не го насилвай. Той си върви много добре.

Участник: Благодаря ти много.

Башар: И аз благодаря, и приятни сънища.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е свързан с откритите контакти (с извънземни) и как можем да използваме сънищата като барометър …

Башар: Въпросът е доколко си спомняте, че вече сте имали контакт, независимо дали това става в сънища, или при други обстоятелства и това може да се приеме като барометър за това доколко сте готови за допълнителни контакти.

Участник: Любопитна съм относно някои (предварителни) договорености, свързани с това. Дали става дума за договорености на равнището на Висшия разум …

Башар: Това се случва на равнището на Матрицата на реалността, където вие структурирате своите преживявания във физическата реалност и Висшият разум е този, който прави това. Макар че Физическият ум може да не помни, че това се е случило.

Участник: И това е нещо, което става естествено?

Башар: Да.

Участник: И когато си спомняме за това по време на сън, то евентуално преминава на равнището на съзнанието.

Башар: Разбира се, защото колкото повече си спомняте, вие получавате все повече отражения в това, което наричате физическа реалност, които ви показват, че става дума за нещо реално, макар да се е случвало в малко изместено измерение. 

Участник: Бих искала да попитам за един от сънищата си. Сънувах, че се намирам на една планета, където океаните приличаха на нашите тук, но изглеждаха, като че ли висят във въздуха над земята, запазвайки формата си. Дали правилно съм запомнила това?

Башар: Ти си имала преживяване в малко променено измерение на реалността. Ти си използвала част от информацията, с която разполагаш на равнището на Матрицата на реалността, но във възприятията си не си успяла да поставиш океаните точно там, където им е мястото. Преживяването ти обаче ти е показало, че притежаваш способността да пренареждаш тези неща, че можеш да манипулираш нещата на равнището на Матрицата и ако направиш това, то реалността ти ще последва промяната, независимо колко странно може да изглежда това. Помни също така, че положението на водата над земята символизира също факта, че емоциите ти са излезли на повърхността, станали са по-прозрачни.  

Участник: Събудих се тази сутрин и не съм сигурна дали ще мога да формулирам въпроса си, но по някаква причина ми се струва важно да попитам за това. Става дума за идеята, че всичко вече съществува.

Башар: Да, цялостната структура съществува напълно изградена.

Участник: О кей.

Башар: Това, което е ново, са твоите различни преживявания на тази структура от различни гледни точки.

Участник: Точно за това исках да попитам – за преживяванията. Ако няма минало и ако няма време …

Башар: Съществува усещането за време, но то не съществува действително като механизъм в рамките на структурата. Структурата обаче може да породи такова преживяване, такава илюзия.

Участник: И ако създаваме всички тези преживявания, основани на различни гледни точки, всяко едно възможно преживяване вече съществува ли?

Башар: Не. Както казах, структурата вече съществува. Новото са преживяванията. Това е част от разгръщането на Творението. 

Участник: Как това се връзва с факта, че „Всичко, което е” вече съществува?

Башар: То има преживяването, че се превръща във „Всичко, което е”.

Участник: Значи всички преживявания все още не съществуват?

Башар: Не.

Участник: О кей, трябва да помисля върху това.

Башар: От линейна гледна точка – не. Ако говорим извън времето – да. Но ако говорим от линейна гледна точка, те все още не съществуват. Защото вие имате тези преживявания и създавате тези процеси на трансформация, учене и развитие в рамките на пространство-времето. В рамките на тази перспектива те не съществуват, преди да ви се случат. Те съществуват от гледна точка на Единството, но не и в пространство-времето. Това изглежда ли смислено на вашия език? Възможно е да не изглежда така.

Участник: Мисля, че разбирам това в контекста на …

Башар: Всичко се свежда до контекста и до гледната точка, до перспективата. Преживяванията обаче позволяват на „Всичко, което е” да опознава и преоткрива себе си за първи път, макар всичко вече да съществува. Помни, че част от трудностите, които може да имате при разбирането на всичко това, се дължат на настояването от страна на човешкия ум върху това, че нещата са „това или онова”, докато всъщност става дума за „това и онова”.

Участник: О кей.

Башар: Всичко едновременно съществува и не съществува. Когато обсъждате тази идея, си имате работа с абсолютната есенция на Творението, ето защо може да възникват известни трудности при превода на тези понятия на вашия език. Всичко вече съществува, преживяванията не съществуват, но в същото време и съществуват.

Участник: О кей. Имах и друг сън, в който се намирах в празното пространство само като съзнание. Там нямаше нищо, само тъмнина. Единствено усещах себе си като съзнание. В началото даже нямах и това усещане, просто бях там. След това през съзнанието ми започнаха да преминават мисли и докато правех това, изведнъж нещо се случи, намеси се моята личност, моето его и аз напуснах тази сцена и се върнах в тялото си, но точно преди това изпитах това непреодолимо чувство на страх, макар страх да не е точната дума … някаква сила, че можех да правя всичко това …

Башар: Да, да, твоето физическо его се е опитвало да възприеме нещо, което е напълно извън възможностите му. Вибрацията, която наричаш страх, е просто граничната област, отвъд която егото не може да премине. То е достигнало възможностите си да поеме това преживяване и е почувствало страх, че ако направи това, ще бъде унищожено, ще експлодира. Защото то просто не е направено да понася такива преживявания. Това е всичко – просто ти си почувствала вибрацията на границата между твоята физическа реалност и нефизическата си същност, както и колко по-величествена си като цяло. 

Участник: Хм. О кей.

Башар: Ето защо ние казваме: „Ако наистина, наистина преживеете сега, като физически същества, степента на екзалтираната енергия, която всъщност представлявате, вие ще експлодирате.”

Участник: Да, разбирам защо това може да се случи. Едно последно нещо. Това бе един друг сън и аз бях заедно с брат си, бе през нощта и ние се намирахме на един открит стадион с много други хора. Аз поглеждам към небето и виждам кораби, НЛО. Почувствах се много възбудена и се обърнах към брат си: „Виж, виж”. Корабите бяха много, много наблизо, но никой не ги виждаше, в това число и брат ми. 

Башар: Да, това се случва много често. Човек трябва да бъде на определена вибрационна честота, за да вижда определени неща, които са леко извън фокуса на вашата реалност.

Участник: Питам се дали това бе нещо, което аз и той преживяхме заедно, или …

Башар: В определен смисъл, за теб това е бил един процес на осъзнаване. Това е нещо, което се е случило, за да ти даде един урок, свързан с различните честоти на вибрация. Това е вибрацията, която искаш да постигнеш в будно състояние.

Участник: Аз си дадох сметка за това в съня си: „О, останалите просто не са на правилната честота”.

Башар: Не става дума за „правилна” честота, а за честота, която е релевантна на даденото индивидуално преживяване. Това е честотата, релевантна на виждането на всичко, което е винаги около вас, но остава невидимо за болшинството от вас. Променете честотата си и невидимото ще стане видимо. Благодаря ти.

Участник: Благодаря.

Башар: В този момент може да направите кратка почивка и ние ще възобновим това предаване с една холотопна медитация, за да подпомогнем кристализирането и „запечатването” във всеки един от вас на идеята за резонанса и отражението. Приятна много кратка почивка.

Башар: Нека сега продължим това предаване по следния начин. Всички се отпуснете и си позволете да фокусирате широко отворените си очи върху центъра на холотопа. И докато позволявате на всички ваши мисли постепенно да се успокоят и да изчезнат, позволете на вашите светлинни и звукови преживявания да се появят. И знайте, че докато се потапяте в тази медитация, вие ще позволявате на тази информация, на тази вибрация, на този резонанс, да промени нервните вериги във вашето тяло, във вашия мозък … и вие ще пренастроите себе си, като позволявате създаването на нови вериги, на нови мисли, на нова енергия, които отразяват по-добре вибрационните модели, отражения и резонанс на уникалното същество, което предпочитате да сте, което знаете, че представлявате в своята същност.

Сега се фокусирайте върху центъра на холотопа и знайте, че това, което виждате, е всъщност едно огледало, едно отражение на вашето по-голямо Аз, на Висшия разум. Сега холотопът е огледалото на Висшия ви разум, което отразява обратно към вас, по всички възможни за него начини, светлината, звука, усещането и енергията, и резонанса, и вибрационна честота на съзнанието – всичко, което представлявате – положително и отрицателно, което ви предоставя възможността да балансирате тези идеи в себе си, да кристализирате в себе си всички понятия, убеждения и определения, които вървят ръка за ръка и са в синхрон с истинската ви същност, която знаете, че сте – музиката, песента, оркестрацията, вибрацията, която представлява вашето истинско, фундаментално Аз, тази кристална сърцевина на чисто отражение, на чиста светлина, искрата и звездата на милиардния пламък, който гори във вас, което е самото ви съзнание. Това сте вие, истинската ви същност, искрата на светлината и на живота, която блести във вечността, блести в безкрайността, която блести винаги и завинаги, без начало и без край, която е просто самото Съществуване, вибрацията на битието, „Всичко, което е”, Единството. Нека това попие във вас, нека премине през вас, нека ви затопли, нека ви охлади, докато откривате това идеално място на покой, тази точка на идеално равновесие, докато заплувате свободно в есенцията на своята същност, в морето от енергия, което е съзнанието на „Всичко, което е”, светлината на Безкрайното, която ви подкрепя и въздига, и върху която плувате, свободни и завинаги.

Почувствайте как тази енергия преминава през вашите вени, през нервната ви система, през клетките ви, през атомите, субатомните частици, енергийните точки, светлината, честотата, вибрацията, резонанса. И представете си своята личност, тристранната призма,  пирамидата на вашата кристална личностна структура, която слуша, която е прозрачна, чиста и ясна. И представете си, че тя е заобиколена от една кристална сфера, огледалото на Висшия разум, кристалната топка, кристалната сфера, която отразява към вас от своята вътрешна повърхност това, което възприемате като реалност навсякъде около вас, във вашето пространствено-времево преживяване на себе си. 

Позволете си да почувствате как този кристал и тетраедър вибрира с определена честота, която представлява всички ваши убеждения и определения, положителни и отрицателни, тези, които са в синхрон с вас, и тези, които са в дисонанс с вашата истина. И почувствайте вибрацията, която идва от кристалната сфера, която ви заобикаля и която идва от огледалото на Висшия разум. Това е, което виждате в огледалото на холотопа пред вас, което комуникира с вас, изпраща ви енергия, вълни от знание и информация, и разбиране. Позволете си да видите прозрачната структура на самото Съществуване, самата природа на Съществуването. И когато тя отразява този резонанс и тази вибрация обратно към вас, вижте как тя съответства и се слива с вибрацията на тетраедърния кристал на вашата личностна структура, при което може да почувствате вибрацията на своята личност, която се синхронизира все повече и повече, и повече. В началото може да чуете нехармоничен звук, който е малко извън синхрон, но след това ще почувствате как той прелива в съответствие и се хармонизира с огледалото на Висшия разум, докато настъпи идеален баланс, перфектна хармония, перфектен покой, перфектна оркестрация на енергия, на светлина, на звук … перфектна честота, перфектна песен, в перфектен момент „сега” на Единството и на красотата, и любовта. И вие сте в този момент идеалната честота на „Вси-и-и-ичко, което е”. Вие сте отделната нота, която съдържа цялата хармония, цялата красота, целия живот, цялата светлина, цялата любов, безусловната любов на „Всичко, което е”, на самата Вечност, на самото Съществуване, на безкрайния момент „сега”, който може да възприемете от всички перспективи, от всички възприятия и всички посоки, които всички се съдържат във вас. Вие сте едно с „Всичко, което е”, в идеален покой, в перфектна радост.

Поемете дълбоко дъх и направете тази истина своя. Кристализирайте тази вибрация в своето същество и изпуснете този дъх. Сега поемете отново дълбоко дъх и го превърнете в своя истина. И нека, докато я издишвате, тя да премине през вас в отражението на външната реалност, след което почувствайте как тя се връща обратно към вас, отразена от огледалото на Висшия разум. Сега поемете отново дъх и го задръжте, задръжте, задръжте и го изпуснете. Сега той е вашата реалност, вашата истина, вашата светлина … и макар да знаете, че се премествате, премествате, премествате, милиарди пъти в секунда в различни реалности, нека тези милиарди промени се съдържат в ударите на вашето сърце и с всеки негов удар вие ще изпращате навън една топка светлина към Безкрайността, със скоростта на светлината, със скоростта на мисълта, със скоростта на „сега”, със скоростта на Единството, със скоростта на Съществуването. С всеки удар, с всеки удар, с всеки удар вие се потапяте в тази светлина и в тази любов … с всеки друг сърдечен удар в Творението … и вие плувате в сърдечния ритъм на Бог, в сърдечния ритъм на самото Съществуване, в безусловната любов на „Всичко, което е”.

Вдишайте … и издишайте, с всеки сърдечен удар изживейте това, живейте в сегашния момент – сега и завинаги, завинаги и сега. Вие сте безкрайни, по всички възможни начини, от всички различни перспективи. Познайте себе си сега, от всички гледни точки, едни и същи, едни с всичко останало, безусловно влюбени във „Всичко, което” и във всичко, което сте.

Потопете се свободно сега в този момент, просто дишайте, почувствайте ритъма на сърцето си, почувствайте потока във всяка клетка, във всяка фибра, във всеки нерв на вашето същество. Просто чувствайте безусловната любов, която ви изпълва. Плувайте свободни, плувайте свободни, плувайте свободни. Висшият разум е с вас, винаги с вас, винаги във връзка с вас, винаги, винаги, винаги.

И докато сега позволявате на своята вибрация да се хармонизира с „Всичко, което е”, и докато чувствате безусловната любов и подкрепа на Единството, вие се обновявате и се раждате отново, вие ставате кристално чисти. Вие сте искрата на светлината на „Всичко, което е”, която блести във вас в цялата вечност, винаги и завинаги.

Дишайте, дишайте, дишайте и изпийте безусловната любов. Тя е вашето препитание, тя е вашият живот и кръв, и сърце. Вълнá, след вълнá, след вълнá.

Нека музиката ви утихне, нека светлините да избледнеят и разберете, че всички тези вибрации и всички тези честоти са във вас и винаги са били, и винаги ще бъдат. Този момент, този един единствен момент на перфектно общуване с огледалото на Висшия разум, с неговия резонанс и отражение, и в синхрон с „Всичко, което е” – това е вашето „сега” и то е завинаги в този вечен настоящ момент. С всеки дъх той кристализира все повече във вас. С всеки удар на сърцето ви той е все повече вашата собствена истина – че вие съществувате, че вие творите, че живеете, че обичате и че сте самата светлина.   

Сега се пробудете бавно, леко, в тази нова реалност, в която сте се пренесли, която е като една нова успоредна Земя, която много повече отразява резонанса, който вече знаете, че е наистина ваш. Това е вибрацията на вашето същество и безусловната любов, която преминава през вас и идва от „Всичко, което е”, и от която сте направени.    

Нека сега кристализирате в тази нова реалност. Изживейте своите мечти и се съживете. Отпуснете се и дишайте. Нашата безусловна любов е отправена към всички вас. Приемете нашата най-дълбока благодарност. Приятни сънища!