(с) Превод АТИ

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КОНТАКТНИЯ КРИСТАЛ НА ЕСАСАНИ

Башар: Когато бях дете, в моя свят ми бе показан един централен шестоъгълен кристал, в средата на огромно произведение на изкуството, създадено от друг специалист в установяване на контакт с други цивилизации. Централният кристал в това конкретно произведение се вписва в окръжност с диаметър около 75 см. Той е оцветен в зелено и около него се намират други кристали. Централният кристал представлява първият контакт, който нашата цивилизация е установила с друга цивилизация, и след това всеки следващ установен контакт е изобразен с нов кристал около централния. И това произведение непрекъснато се разраства с присъединяването на нови цивилизации към Междузвездната асоциация.  Централният кристал обаче е основният кристал, който носи вибрацията на самата идея за контакт и представлява родословието на моето семейство, както и на други семейства, посветили се на идеята да бъдат специалисти в установяването на контакт.

Дарил Анка (изпълняващ ролята на контактьор за Башар, по време на предишен сеанс):

В някои от своите сесии Башар даде повече обяснения за своя живот и за преживяванията си на своята планета. Едно от нещата, които той описа, бе, че когато е бил много малък, му е било показано мащабно произведение на изкуството с изобразени много кристали и всеки от кристалите е представлявал една от цивилизациите в тяхната асоциация. Той описа централния кристал като шестоъгълник, зелен на цвят. Върху него има изобразен символ  във формата на триъгълник със спирала по средата. Това, казва той, е емблемата на неговото семейство и отразява тяхната специализация като експерти по установяване на контакт. По идея на Башар ние направихме модели на този централен кристал и го предлагаме заедно с медитация на Башар, която записахме на DVD специално за целта. Тази медитация зарежда кристала със специалната честота за установяване на контакт. Така че, ако притежавате един от тези модели и използвате медитацията, тя отразява конкретната честота на неговата цивилизация, както и честотата на техния първоначален контакт с нас. По същество това означава, че зареждайки един от тези кристали със своята енергия и с енергията на медитацията, вие така да се каже давате своя глас, гласувате в името на контакта.

Контактът се осъществява между сърцата

Въпрос: Защо кристалът е зелен?

Башар: Това е вибрацията на сърдечната чакра. По този начин контактът е между сърцата. Макар умовете да са различни и формите на телата да са различни, чрез сърцата си ние разбираме, че духовно сме едно цяло. Това е в действителност, което произнасяме, заставайки пред тези кристали на нашата планета: „Умовете може да са различни; телесните форми може да са различни, но чрез сърцата ние разбираме, че душите ни са едно цяло”. Може да се каже, че това изявление е присъщо на специалистите по установяване на първи контакт на моята планета.

Да посееш семето на контакта

Нека започнем с това вие да си позволите да се отпуснете и да си позволите просто да абсорбирате естествено, лесно и без усилия следната информация, която ще ви предоставим за ползване, съобразно желанията на вашето въображение и която ще решите сами да ползвате според желанията на въображението си, като я озаглавим „Това и онова”, с подзаглавие „Спектърът на отражението”.

Това и онова. В много от нашите послания към вас сме говорили за едно състояние, в което установяваме, че много от вас изпадат в продължение на много години на основата на системи от убеждения, на които сте били научени, и на определени определения, с които сте израснали. Вие използвате тези убеждения и определения в много ситуации от живота си – вие обикновено избирате това или онова, виждате това или онова, докато в болшинството случаи ще получите много по-голямо разбиране и полза, и улеснение, ако трансформирате ситуацията, като я разглеждате от позициите на „това и онова”. Защото всички неща съществуват едновременно и макар да разбираме, че притежаването на определена честота и ползвайки определени дефиниции, вие преживявате едно или друго нещо, ние не желаем да елиминираме идеята, че преживявате едно конкретно нещо в даден момент. В много случаи обаче, когато преживявате дадена ситуация, не ви помага допълнително да раздробявате това преживяване на тази или онази нейна разновидност. Защото когато правите това, вие се лишавате от предимството на обединяващия принцип, на положителните и конструктивни енергии и състояния, които биха ви дали разбирането как да предоставите на обстоятелството да ви послужи по положителен начин. Защото когато схващате и разглеждате определени обстоятелства, опции и качества, съдържащи се в тях, в термините на това или онова, вие създавате една дихотомия, една полярност, една главоблъсканица, която не ви позволява да получите холистична представа за ситуацията до степен, която да ви позволи да трансформирате нещата в предпочитания от вас вид.

Когато разчленявате дадена ситуация на това или онова, вие се ограничавате и създавате отрицателни енергии и отрицателни състояния, които ви объркват и вкарват в повтарящи се порочни затворени кръгове. Защото от една страна, висшият разум ще почувства, че всичко в едно обстоятелство е това и онова и вие винаги притежавате опцията да добиете достъп до всяка и всички възможности във всеки даден сценарий. В същото време физическият ум, ограничен от определени убеждения, вярвания и дефиниции, които сте възприели, които не са в синхрон с вашето предпочитано Аз и с истинската ви вибрация, ще възприема нещата по този озадачаващ, парадоксален, поляризиран начин, където е възможен само един начин или друг начин. Така той ви лишава от възможността да видите, да преживеете една по-широка перспектива и по-обхватна гледна точка. Така вие ограничавате наличните си опции, допускайки, че ако нещо е това, то може да бъде само това и не може да съдържа и другото.

И така, започвате да научавате как да използвате парадокса в неговата най-полезна форма, а не в отрицателната му форма; как да балансирате полярностите по най-положителен начин и да не понасяте последиците от отрицателната интерпретация.

Перспективата на „това или онова” ще ви предостави само ограничената възможност да възприемете единствено опциите, свързани с нещото, върху което сте се фокусирали, и няма да ви позволи да преживеете възможностите, с които разполагате и които са свързани с неговата полярност, с неговата полярна противоположност, тъй като сте елиминирали свързващата енергия, на „и”, при което се фокусирате само върху „или”, върху един „или” манталитет, един манталитет на „това или онова”. Така вие наистина ограничавате разширяването на своето съзнание и не може да видите нещата от една по-широка перспектива и затваряте вратите пред различни вдъхновения, различни въображения, които биха достигнали до вас, защото не сте били приобщаващи, а изключващи.

Разгръщането на съзнанието е продукт на приобщаването, а не на изключването. Много хора на вашата планета, когато започнат да усвояват определени духовни и метафизични принципи, всъщност приемат един старомоден подход към тяхното изучаване и всъщност се противопоставят на способността си да абсорбират тези принципи по най-положителния начин като мислят, че докато изследват границите на своето съзнание, има някои други неща, които не трябва да се случват, че трябва да бъде „това или онова”. В такива случаи вие често си поставяте ултиматуми. Ако преживявам разширяване на своето съзнание, то трябва да го преживея по строго определен начин. И ако го преживея по друг начин, който ми напомня повече на това как нещата изглеждаха преди, то тогава нещо не е наред, аз не се развивам. Това е един ултиматум на „това или онова”. Аз или преживявам това, или преживявам онова и не може да съществува сливане на двете; не може да има среща на умовете; не може да има сливане на тези идеи, защото от перспективата, която сте си създали, това е въпрос на изключване и има място само за едно нещо; двете неща не могат да съвпаднат, не могат да населяват едновременно едно и също пространство. Въпреки това, те всъщност го правят.

Тъй като всички неща съществуват сега, макар в реалността различните им честоти да ги правят да изглеждат взаимно изключващи се, на фундаментално равнище всички те съществуват точно в едно и също пространство и точно в едно и също време.

Всичко съществуващо съществува сега – това и онова, и онова, и онова, и онова, и онова, и онова, и онова.

Някои изрази на „това и онова” може да бъдат повече или по-малко подходящи за това, което имате нужда непосредствено да преживеете, и отново: ние не елиминираме идеята, че вие трябва по някакъв начин така да чувствате и преживявате всичко изведнъж и едновременно и то така, че да се объркате. Не това е, което казваме. Ние разбираме, че поради вашата линейна, пространствено-времева реалност, вие преживявате нещата по едно наведнъж. И в този контекст – да, вие използвате идеята за изключване, за ограничаване и за фокусиране във ваша полза, за да поддържате фокуса си върху определено преживяване и за да нямате объркваща намеса на друго преживяване. Но не за това става дума.

„Това и онова”, за което говорим, означава, че в рамките на дадено изключително преживяване има различни начини, по които то може да бъде разглеждано по по-холистичен начин, с една по-широка перспектива и едно по-обхватно разбиране, което ви позволява да разглеждате всички възможни варианти, имащи отношение към това едно преживяване.

Просто когато използвате механизма на ограничаването и на изключването, за да ви помогне да се фокусирате с вашата его структура на определено преживяване, вие често по навик и несъзнателно продължавате да прилагате същия принцип на изключване в рамките на единичното преживяване и тук е мястото, където често пред вас възникват затруднения и отрицателни ограничения. Защото си мислите, че трябва да продължите същия процес, който ви е довел до това конкретно преживяване, за да извлечете пълното му разбиране. И тук възниква истинският положителен парадокс.

След като веднъж сте се фокусирали по начин, който създава или привлича към вас определено единично преживяване в даден момент, за да може наистина да разберете смисъла на това преживяване и как може да го използвате, за да получите максимален положителен ефект, вие всъщност трябва да разгърнете по обратен път своя фокус в рамките на това единично преживяване, за да извлечете максималната му полза – всички неща, на които може да ви научи, всичките му възможности, за да може то да бъде наистина пълноценно в този един момент.

Тук идва мястото на балансирането. Балансиране на енергиите на ограничаването и експанзията по един много игрив, открит начин, който ви позволява да се фокусирате, когато това ви е нужно, да изключвате, когато ви е нужно във ваша полза, докато в същото време използвате по-обхватната гледна точка, холистичната и холограмна гледна точка в това преживяване, за да извлечете максималната му полза.

Отново: в това се състои силата на парадокса – да научите, че става дума за „това и онова” и това бе чудесен пример за използване на идеята за изключването и включването едновременно, в един сценарий на „това и онова”, вместо в сценарий на „това или онова”. 

Затова в определен смисъл трябва да се научите да фокусирате и да поглеждате на нещата отгоре, да фокусирате и да разширявате. Това е подобно на вече споменатата идея за визуализирането и физическото проявление. В смисъл на това, че при визуализацията вие се фокусирате върху определен образ, свеждате го до конкретен, изключителен, представителен образ на предпочитаната от вас реалност. И след като енергията и радостната ви възбуда наберат инерция, в резултат на тази конкретна символична визуализация, тогава идеята е да задържите енергийното състояние и да престанете да се интересувате от представата си, след което да преминете към напълно нефокусирано състояние. С други думи, да се „предадете” и да спрете да настоявате точно тази представа да се осъществи и да дадете път на точното, подходящо проявление да се появи. Защото, както вече казахме, висшият разум знае как нещо може точно да се случи, докато физическият ум не знае това. И така, отказването от тази ограничаваща, конкретна, символична визуализация и позволявайки само на енергията да се запази, вие прегръщате идеята висшият разум да ви даде това, което действително отговаря на енергийното състояние, породено във вас от визуализацията.

И това е същата идея – фокусиране и отпускане, фокусиране и експанзия в рамките на сценария „това и онова”.

„Това или онова” ви принизява към идеята за едно състояние, при което не са възможни други начини на проявление, на трансформация на нещата. В същото време „това и онова” оставя винаги една отворена врата за появата на нещо неочаквано; позволява ви винаги да разгледате и изследвате повече опции и възможности, които преди това не сте могли да предвидите. Защото помнете другия принцип, за който говорихме – вие не може да възприемете вибрацията на нещо, което вече не съдържате в себе си. Трябва да сте се включили към определена дължина на вълната, за да възприемете нещата, които съответстват на тази честота. И ако си позволите само „този или онзи” ограничаващ фокус, в рамките на даден конкретен сценарий, то тогава си създавате много голяма трудност и правите много малко вероятно да видите други направления, други изходи, други потенциални пътища за проявлението на определени състояния.

Когато подходите към всяко отделно събитие във всеки отделен момент с положителното си ограничение и положителната си изключителност, която съдържа един положителен изключителен момент, разгърнатата перспектива на „това и онова”, която позволява множество проявления, тогава си позволявате да видите тези потенциални възможности, да получите вдъхновенията от страна на висшия разум. Така ще откриете действително необходимия път, който позволява на проявлението, което отразява енергията, създавана от вас в този конкретен момент.

И отново: моля ви помнете, физическото проявление не означава да привлечете към себе си нещо, което е далече от вас. Всичко вече съществува точно тук, точно сега. В определен смисъл вие вече го притежавате. Проявлението означава просто да бъдете в енергийното състояние, което ви позволява да възприемете, да направите видимо за себе си това, което е вече тук, но което не виждате в момента. Вие вече го съдържате; вие вече го притежавате. То не пристига до вас отнякъде другаде. Затова е толкова важно да внимавате за определенията и да започнете да преобразувате дефинициите, присъщи на сценария „това или онова”, в енергията „това и онова”. За да започнете да настройвате своите определения, като определението за физическо проявление, което току-що разгледахме. Защото когато действате от перспективата на „това или онова”, тя създава идеята за разделение, за това, че нещо е тук, или не е. То или e там, или не е.

Вместо да разберете, че то може да изглежда, че е там, но е също така и тук.

Трябва да започнете да свързвате, да обединявате тези определения във всеки отделен сценарий, във всяко отделно понятие, за да разберете как да опростявате своите отношения със Сътворението и да си помогнете в разбирането на природата и структурата на съществуването, където всичко е едно. И всеки момент е един момент. И ако постигнете разбиране от тази гледна точка, вече ще съществува само „това и онова”. Всичко е там и всичко е тук. Всичко е тук и всичко изглежда, че е там. Идеята е винаги една и съща. Само перспективата е различна и ако притежавате перспективата на „това и онова”, вие може да видите по-голямата картина, която включва всички тези позиции, всички тези описания, всички тези дефиниции, които важат за вас, вместо сценария на „това или онова”, който започва да изключва други дефиниции като невъзможни, невероятни и като начини за хвърляне на друг поглед към природата и структурата на вашето събитие, поставено в рамка, която противоречи на природата и структурата на самото битие. 

Ще допуснем, че поне малко от това, което казваме, е ясно. Допускаме също така, че ако нещо от това, което казваме, не е ясно, вие ще привлечете това, от което се нуждаете, за да го разберете по-ясно чрез синхронността в живота си, защото знаете, че макар сега да знаете само определени неща, вие ще знаете повече в следващия момент, и в последвалия го момент, който сте създали, защото това е все един и същи момент и той съдържа цялата информация – вече тук, вече сега, всичката на ваше разположение, когато си позволите да бъдете напълно в даден момент и тогава ще възприемете повече от това, което вече съществува в този момент. Това и онова.

Нека сега дискутираме този акт на балансиране от напълно различна гледна точка и с помощта на напълно различна аналогия. Оттук и подзаглавието:

Отражението и спектърът, който води до идеята за отражение

Когато говорим за идеята на спектъра, нека наистина да използваме тази аналогия, която е свързана с честотите и вибрациите, свързани с видимия спектър на светлината, с който сте така добре запознати от своя опит във физическата реалност – това, което наричате цветна дъга, тези основни и второстепенни цветове, които образуват всички ваши зрителни усещания във физическата сфера. Нека използваме тази аналогия като позволение, като инструмент, при което позволенията са някакво средство, техника, ритуал, които ви дават възможност да бъдете повече това, което сте в даден момент. Така сега ние използваме този светлинен спектър като аналогия, за да апелираме, така да се каже, към различни части на вашия мозък, към различни начини, по които мнозина от вас абсорбират информацията, и я правят реална за себе си.

Сега си представете – по всякакъв начин, подходящ за въображението ви – това, което наричате трите основни цвята на светлината – червен, син, зелен. Зная, някои от вас веднага ще кажат: „това не са ли червен, син и жълт”. При пигментите това е така, но при светлината са червен, син и зелен. В момента няма да се впускаме в обяснения защо това е така. Това е друг разговор. Въпреки това, вие разбирате, че тъй като във вашата реалност призмите съществуват и вие виждате как бялата светлината минава през една призма и се разлага на спектъра – червено, оранжево, зелено, синьо и виолетово – вие разбирате, че чрез комбиниране отново на тези отделни цветове и индивидуални честоти, вие може отново да ги слеете и да получите бяла светлина, която съдържа всички честоти и затова изглежда бяла за сетивата ви.

Нека сега разгледаме идеята за балансиране и фокусиране от тази цветова перспектива. Представете си, че имате тази бяла светлина, която представлява идеята, да речем, на висшия разум – цялостна, не филтрирана, чиста, красива, хомогенна бяла светлина. Когато обаче вие я филтрирате през призмата на своята личност със своите убеждения, емоции, мисли, тя се разлага на спектъра на вашите преживявания във физическата реалност с всичките си подробности. За момента обаче ние ще се придържаме към проста аналогия и ще работим само с идеята за трите основни цвята – червен, син и зелен.

Както много от вас знаят, когато започнете да наслагвате тези цветове един върху друг, например чрез снопове оцветена светлина, които прожектират определени цветни кръгове върху дадена повърхност, вие получавате второстепенни цветове. От червения и синия получавате виолетов. От червения и зеления получавате оранжев. От синия и зеления получавате жълт. Разбира се, при пигментите смесването на син и жълт дават зелен. Но да се върнем към светлината. Представете си, че приближавате тези три цветни кръга все по-близо един към друг и ги виждате как пресичайки се взаимно, създават така наречения елипсовиден ореол (Vesica piscis) на вторичните цветове на виолетовия,  жълтия и оранжевия. Така с приближаването на цветните кръгове един към друг, когато се припокрият, се получава белият цвят на светлината, тъй като по този начин сте включили всички честоти в този спектър, в тази цветна дъга.
Сега си представете, че тази първоначално бяла светлина тръгва от висшия разум и бива филтрирана през призмата на вашата личност и създава тези основни цветове на червено, синьо и зелено. В същото време всеки основен цвят съдържа безкраен брой оттенъци на червено, безброй оттенъци на синьо и  безбройни оттенъци на зелено. При някои оттенъци различията може да изглеждат едва забележими, докато при други могат да бъдат много изявени. И всичко това, разбира се, има нещо общо с идеята за смесването на тези три основни цвята в различни пропорции, при което използваме различни вибрации за създаването на различни оттенъци. Но това, върху което можем да фокусираме тук, е идеята, че тъй като тези три основни цвята – червено, зелено и синьо съществуват, и то в различни оттенъци, то, когато наложим едни върху други различните им оттенъци, няма да получим чисто бяла светлина, а някакви нюанси на бялото – в това число тъмно сиво и даже черно. Идеята тук е, че когато трите основни вибрации (червена, зелена и синя) получат оттенъци чрез различни пропорции на вторичните вибрации, обединението им няма да доведе точно до първоначалната бяла светлина.
В тази аналогия оттенъците са различните системи от вярвания, които са извън синхрон с истинската ви същност, извън синхрон с истинската честота на вашето същество. Когато вашите вярвания са в синхрон и тези спектри са в своята чиста вибрационна честота, то комбинацията им ще пресъздаде тази чиста бяла светлина. Но ако ползвате дефиниции, които създават нюанси в тези цветове, които ги извеждат извън основните им честоти, то когато се опитате да ги комбинирате, няма да получите чистата бяла светлина. Вие ще сте нарушили правилната честота, вибрацията на истинската си, естествена същност, дадена ви от висшия разум. Тази чиста бяла светлина е вашият пътеводител за вибрацията, която представлява истинската ви естествена същност. 
И така, както многократно сме обсъждали идеята за вибрацията, която отразява истинската ви естествена същност под формата на телесно състояние, наречено радостна възбуда, страст, любов, удоволствие, то тук използваме една цветова аналогия на същата идея. И тъй като също така сме говорили, че идеите и определенията, които са извън синхрон с истинската ви същност, ще притъпят радостната възбуда и ще филтрират радостната възбуда, превръщайки я в страх и самосъмнение, то при тази аналогия ще видите, че филтрите на убежденията, които са извън синхрон, ще променят истинските вибрации на основните цветове в различни оттенъци, чиито комбинации няма да доведат до чистата бяла светлина.
В случая идеята е да използвате тази аналогия, този инструмент-позволение, като визуално упътване при откриване и изследване на своите системи от вярвания и убеждения. Защото ако разбирате, че чистата бяла светлина на висшия разум е в определен смисъл вашият пътепоказател, с чиято честота се опитвате да се изравните,  следвайки своята радостна възбуда, то като използвате тази аналогия с призмата и светлинния спектър, това ефективно спектрално позволение, може действително да започнете да получавате усещането, по по-фино настроен начин дали съхранявате убеждения, които са в синхрон с истинската ви същност.
Така може да изследвате убежденията си и да ги приведете обратно в синхрон, след като сте ги извели на повърхността на своето съзнание. С помощта на тази техника вие може действително да насочите своето внимание към тях и да ги осветите чрез спектъра на своето отражение. Тогава вторичните вибрации, причинили нюансирането, може да се откроят. Така може да използвате изключването по всеобхватен начин. Така в действителност създавате изключване на вторичните честоти, но ги включвате в процеса на откриване на истинските основни честоти, валидни за вас и присъщи на истинската бяла светлина в центъра на припокриването.
Отново: това е парадоксалното изключване и включване на тези честоти за откриване на убежденията, към които може би се придържате подсъзнателно, които ви извеждат извън синхрон с истинската ви, естествена природа.
Това може да бъде едно много мощно средство за много от вас, особено за тези, които са визуално ориентирани, и защото за мнозина цветовете притежават толкова голяма привлекателна сила.
При създаването на тези зрителни представи може да си помогнете чрез използването на своите технологии, по-точно чрез използване на светлинните диоди, които излъчват много чисти светлинни честоти, и вие може да използвате чистите червена, зелена и синя светлини, като ги наблюдавате как в комбинация създават чистата бяла светлина на прожектора, чистата бяла вибрация. Така вие установявате контакт с огромните ресурси на колективното съзнание и получавате подкрепа от него по повод идеята за тези честоти, защото те са много фундаментални. Използвайте тази подкрепа, защото тя съществува; в тези честоти съществува подкрепата за отделния индивид.
И помнете – в основата си вие сте направени от енергия; вие сте направени от светлина. Това е едно от първите физически проявления на вашето съзнание. Това, което наричаме електромагнитна енергия, е едно от първите физически проявления на съзнанието в процеса на неговото кристализиране в това, което изглежда солидно физически реално преживяване. Използвайте тази светлина. Тя е първото равнище на кристализиране и може да послужи като средство за отключване дълбоко вкорененото кристализиране и да ви позволи по-голяма гъвкавост, пластичност при реорганизацията на вашето разбиране, на вашите определения, на вашето същество.
И винаги когато използвате тези средства и всички останали средства, привлечени от въображението ви във всеки един момент, винаги помнете, че става дума за „това и онова”, а не за „това или онова” при всеки изключителен фокус върху дадено обстоятелство и ситуация. Оглеждайте всички врати, всички прозорци, всички пътища, всички опции, всички проявления, всички перспективи, всички гледни точки. Търсете голямата картина и всички начини, по които тя може да бъде описана, разбрана, определена, възприета и преживяна по времето на преживяване на едно единствено изключително нещо. Огледайте всички неща, които могат да имат отношение; създайте други неща, които са подходящи и които вярвате, че са в синхрон с предпочитаната от вас вибрация, с този или тази, която предпочитате да сте, и знаете, че сте.  Използвайте принципа на „това и онова” по този начин и той ще ви служи като едно много ефективно, освобождаващо средство.
Сега се почувствайте удобно, направете няколко дълбоки вдишвания – вдишайте и издишайте, вдишайте и издишайте, вди-и-и-шайте и изди-и-ишайте и позволете на тази информация да бъде възприета по всякакъв възможен и удобен за вас начин и не ви е необходимо интелектуално разбиране за начина, по който това ще се случи. 
Помнете – физическият ум не знае, не е създаден, за да знае и не може да знае как ще се случи дадено нещо. Висшият разум е този, който знае това и който върши работата. Висшият разум знае най-добрият начин за усвояване на тази информация и най-добрият начин вклю-ю-ючва  физическия ум, вклю-ю-ючва всички аспекти на физическото ви преживяване. Той включва всичко. Физическият ум е един фокус. В определен смисъл той изключва. Висшият разум включва и обхваща. Вие трябва да им позволите да работят заедно в хармония и равновесие, за да се възползвате не само от случаите, когато е подходящо да приложите сценария на „това или онова”, но в същото време, когато е подходящо да наложите върху него сценария „това и онова” на висшия разум. Защото това е гледната точка на висшия разум. За висшия разум всичко винаги е „това и онова”, макар най-често за физическия ум нещата да изглеждат „това или онова”.
Не се поддавайте на тези главоблъсканици. Не се поддавайте на тези лабиринти на обърканост – „трябва да бъде това или онова, в противен случай няма смисъл”. Може „това и онова” да е напълно смислено, ако откриете точката на равновесие между двете.
 
 
 
Те не са в действителна опозиция, макар и да изглеждат като противоположности. И двете произлизат от един и същи източник. И двете произлизат от един и същи център. Това е окончателният парадокс. Това, което изглежда че изключва напълно и противоречи на нещо друго, по определение би трябвало да произхожда от точно същия източник. Това са просто двете страни на една монета и когато едната отсъства, няма монета и не остава нищо, което да бъде ценно за вас.
Предоставете си възможността по време на вашите дишания, медитации и релаксации да се фокусирате върху идеята за включването и я използвайте по време на своите преживявания на изключителност, за да не продължавате просто да следвате пътя на изключването и да се движите надолу по отрицателната спирала, която смалява и смалява, и смалява разбирането ви за вашата същност. Едновременно с изключителния фокус, който ви позволява да имате физическо преживяване, имайте разгърнатото признание за всеобхватността. Всичко се случва тук и сега, всичко!
Даже когато избирате един изключителен аспект и една изключителна гледна точка в даден момент, това не означава, че всички други гледни точки не съществуват вече там и тогава. Те са всичките там; всичките са на ваше разположение, така че вие може да извършите промяна по всяко време, когато пожелаете, както пожелаете и ако позволите на всички тях да съществуват в тази парадоксална, централна точка на проява на сила, ще ви бъде много лесно да балансирате, да използвате и двете страни на монетата и това е едно състояние на съществуване, което ще ви обогати по неограничен начин.
Отделете един момент. Нека това да „попие”. Вдишайте дълбоко и с всяко вдишване знайте, че това кристализира във вас, пренавива вашия мозък, за да разбере тези неща по-ефективно. Защото всяка отделна мисъл, която имате, пренавива мозъка ви. Всяка отделна промяна е тотална промяна и с всяка промяна вие буквално ставате напълно различна личност, защото непрекъснато се променяте – във всеки един момент, милиарди пъти в секунда от една успоредна реалност в друга. Вие никога не оставате същата личност, никога, никога със същата перспектива, от момент в момент, в момент, в момент, в момент. Вие сте точно толкова подвижни, толкова гъвкави, толкова пластични … вие сте толкова свободни!
Разберете, че целият фокус, всички ограничения, всичката изключителност, всичките „това или онова” са винаги нищо повече от най-ефимерните, временни проявления. Нищо никога не остава същото нито за момент, милиарди пъти в секунда. Вие винаги сте в равновесното състояние на „това и онова” даже и когато изследвате идеята на „това или онова”. Защото „това или онова” може да продължат да съществуват само за частица от секундата. Защото „това и онова” е, което използвате, за да ви придвижи през безкрайната поредица от успоредни реалности, всяка от които представлява един сценарий на „това или онова”. Вие използвате и двата сценария като механизъм, за да създадете преживяването, което наричате физическо време-пространство. Защото времето и пространството са странични ефекти от промяната на вашето съзнание през поредица от безкрайни успоредни реалности милиарди пъти в секунда. Това е времето – страничен ефект от тази непрекъсната промяна. И вие използвате механизма на „това и онова” и „това или онова” едновременно, за да ви придвижи през тази последователност от фокусирани преживявания в успоредни реалности, за да се появи илюзията на преживяването на време и пространство; за преживяване на сътворението и неговия механизъм по един уникален начин. Защо? Защо постъпвате по този начин?
Защо притежавате физически фокус, защо имате въобще физическо преживяване? Без да имаме намерение да бъдем по какъвто и да е начин саркастични, истинският отговор е: „защо пък не”.
Всички неща са възможни. Всички неща, които може да си представите, съществуват. Преживяването на физическата реалност е едно от тях. И затова е толкова правомерно и ценно, и важно, и равностойно на всяко друго преживяване и начин на преживяване, и бидейки висш разум, дух, аспект и отражение на „Всичко, което е”, вие знаете това. И от тази гледна точка не изключвайте нищо. Даже и „Вси-и-и-чко, което е” да налага изключителност върху себе си, за да опознае себе си като всички неща, съдържащи се във „Всичко, което е”, защото то трябва да наложи изключителност и ограничение върху себе си, за да преживее себе си като индивидуален аспект на самото себе си, но даже и когато прави това, то знае, че е „Всичко, което е” и включва всичко, което съществува, като напълно валидно и като поддържа и включва всичко, което съществува, има способността да преживява каквото и да е на индивидуално равнище по един изключителен начин. Тези две неща действат ръка за ръка в хармония, за да създадат вашето преживяване. Но те никога и при никакви обстоятелства не са наистина взаимно изключващи се. Необходими са ви и двете, за да имате преживяванията, които имате. Ако искате обаче хармонично преживяване, много е важно да ги използвате съвместно и съзнателно – така, както прави това „Всичко, което е”. 
Вие позволявате на всичко правото на съществуване – на положителното, на отрицателното, на всичко. Всичко е перфектно такова, каквото е. И когато признавате валидност на всичко, когато позволявате на „това и онова и онова и онова” да бъде валидно, вие си предоставяте силата и способността да избирате и се фокусирате върху всеки отделен аспект на „това и онова”, за да почувствате „това” чрез „онова” и по този начин да се задълбочите в „това или онова” и да си дадете правото на избор.
Избор. „Това или онова” ви позволява да избирате този аспект на „това и онова”, който отговаря по уникален начин на вашата вибрация. По този начин „това или онова” демонстрира положителни и отрицателни черти, както всичко останало. „Това и онова” демонстрира положителни и отрицателни черти като всичко останало. „Това и онова” обаче е настроено механично към всеобхватност, докато „това или онова” е настроено механично към идеята на отрицанието в смисъл на изключителност. Положително-отрицателно, отрицателно-положително, в равновесие, в перфектна хармония – различни аспекти, различни средства,  различни гледни точки, различни начини да преживявате себе си като индивидуализиран аспект на „Всичко, което е”, като ги използвате едновременно, за да създадете преживяването на време и пространство и физически живот, както и да създадете по-силна връзка с висшия разум, дух и първоизточник на „Всичко, което е”.
Равновесие, равновесие, равновесие. Вдишайте и изди-и-и-шайте. И създадете нова атмосфера, ново разбиране, нова вибрация на нова реалност. С всяко вдишване и с всяко издишване това е един нов свят, една нова реалност, един нов момент от същия момент, нова перспектива на същия момент – единственият момент, който съществува.
Има само един момент – на тук и сега, само едно място – тук, само един момент – сега. И всяко нещо, което си мислите, че е различно нещо, е същото нещо от различна гледна точка. И всеки момент, който си мислите, че е различен момент, е същият момент, от различна гледна точка. „Това и онова”, „това или онова”. Използвайте и двете в своя полза по начин, който предпочитате. Зависи от вас; вие притежавате свободата на избор, основана на „това или онова”; свободата да избирате, каквото си пожелаете да преживеете от „това и онова”. Позволете си да избирате свободно това, което е наистина подходящо за уникалния индивидуален аспект на Сътворението, какъвто е създаден да бъде всеки един от вас.
И помнете – макар да изглежда, че има начални и крайни точки във времето и пространството, времето и пространството са обект на съществуването, но съществуването не е обект на времето и пространството. Вие сте плод на самото съществуване. Вие сте част от самото Творение. Защото няма друг първоизточник на нещата. Затова сте безвременни, безпространствени; вие сте тук и сте сега, и сте също така и преживяването на тогава, и там, и завинаги. Без начало и без край, като изключим преживяването на начални и крайни моменти във времето и пространството, но като аспект на самото съществуване, вие нямате начало и край, защото тези понятия са обект на съществуването; те са създадени в рамките на съществуването, докато съществуването не е техен обект. В крайна сметка, това важи и за вас, защото вие сте израз на самото съществуване.
Всяко нещо, което назовавате като различно нещо, е отражение на самите вас от различна гледна точка. Погледнете дълбоко в огледалото и се вгледайте напълно в отражението. И вземете предвид всички отражения, които съществуват във вашата реалност, във вашите преживявания; вземете предвид едновременно изключителността на „това или онова”, която ви дава свободата да избирате и всеобхватността на „това и онова”, която ви позволява да знаете, че всичко, което виждате – това сте вие в различна форма. Това сте вие в друга успоредна дефиниция. Това сте вие в друг аспект на многоизмерния кристал на Сътворението на „Вси-и-и-чко, което е”.
Вдишайте, вдишайте, вдишайте … и сега изпуснете въздуха. И знайте, че с издишването си вие изпращате, излъчвате – с всяко издишване, с всеки сърдечен удар, с всяка мисъл – една нова вибрация, едно ново разбиране, което е далеч по-хармонично и синхронизирано с идеята за „това или онова” и „това и онова”. И това ще „попие” по подходящ начин. Вие ще получите отраженията, ще видите аспектите, ще видите в огледалото отраженията, които трябва да видите, за да разберете как да използвате всичко това – как да имате, как да знаете, как да бъдете взаимовръзката с „Всичко, което е” и връзката на „Всичко, което е” само със себе си.
Спектърът на отражението. Цветовете на дъгата. Безкрайните оттенъци и нюанси на вашите честоти. Бялата светлина. Чистата балансирана бяла светлина на вашата същност. Вдишайте … изпуснете въздуха. Вдишайте … и издишайте. Вдишайте … и издишайте.
И бъдете освежени. И бъдете нащрек. И бъдете пробудени. И бъдете обновени. Едни напълно нови хора, за първи път – една нова перспектива. Макар че всичко съществува, макар че структурата на „Всичко, което е” съществува винаги, то преживяванията, гледните точки са нови. Комбинациите, безкрайните комбинации на тази същата структура са нови и отразяват перспективата на всеки един от вас. Красотата, хармонията, палитрата, цветовите нюанси, които представляват всеки един от вас,  формират спектъра на отражението за „Всичко, което е” и на „Всичко, което е”, и чрез „Всичко, което е”. Вие сте „Всичко, което е” – това сте вие.
Сега, в това предаване, ще направим нещо малко по-различно. Сега е време да си починете и да се освежите, и да се замислите, и нека тези неща да „попият”. Засмучете ги; нека останат във вас; претърколете ги в ума си, абсорбирайте ги. Съхранете ги! „Това или онова”, „това и онова”, точката на равновесие, силата на точката на равновесието. Седнете заедно с нея, легнете заедно с нея, бъдете с нея, бъдете нея.
След вашата почивка, в края на втората част на това предаване, ние ще ви насочим в дълбока холотопна медитация, за да кристализирате тези понятия в своето съзнание.
Това ще бъде единственият предварително записан сегмент на това предаване. След вашата освежителна почивка ще започнем с взаимодействия на живо, с въпроси и отговори, докато настане време за холотопната медитация. Защото има много въпроси, които трябва да бъдат обсъдени, и много дискусии, които трябва да проведем сега помежду си, в един контекст на живо, по отношение предстоящи събития по време на пресичането на прага, което приближава бързо с наближаването на вашата 2013-та година.
Нашата безусловна любов към вас.
 
*          *          *  
 
Башар: Още веднъж използваме тази възможност да благодарим на всеки от вас индивидуално и на всички ви колективно за това съвместно взаимодействие. Всеки път, когато ни позволявате да преживеем чрез всекиго от вас един друг аспект на многоизмерния кристал на Сътворението, това е един подарък за нас в процеса на по-задълбоченото разбиране на начина, по който Сътворението изявява себе си. Затова сме ви благодарни за този подарък, който за нас е едно средство за експанзия.

Сега ще продължим дискусията за следващия етап на по-задълбочено разбиране на идеята за „това и онова”. В отговор на подаръка, с който ни дарявате, ние искаме да ви предоставим възможността за споделяне чрез вашите въпроси. И така, бъдете смели, излезте напред и започнете своето споделяне сега, ако имате такова желание.

Участник: Здравей, Башар!

Башар: Добър ден.

Участник: Преди ставаше въпрос, че ти говориш насън и моят въпрос в тази връзка е …

Башар: Ставаше дума за медиума (Дарил Анка), който говори насън. Аз обаче съм също в състояние на покой на борда на моя кораб, за да помогна при провеждането на това предаване, което в основата си е една телепатична връзка с ума на медиума и по този начин представлява превод на моите мисли чрез медиума, който служи като биологично средство за превод.

Участник: И моят въпрос по повод говоренето насън е следният. Предишната вечер приятелят ми спеше в моята стая и посред нощ той се събуди, a косата му се бе изправила от страх, след това, което бях изговорил насън. За него това изглеждало като пет различни разговора, протичащи едновременно …

Башар: Само толкова, пет? (смях в залата)

Участник: Това се случило на няколко пъти, докато съм спял и се питам какво се е случило?

Башар: Може да са били няколко неща. Първо, може да си обработвал насън някои убеждения и преживявания; може да си се подготвял за определени преживявания по време на сън, които да ти позволят да пренаредиш матрицата на своите преживявания във физическата реалност. Този процес може също така да е бил заместител на действителни преживявания, имащи тази цел, така че да не се налага след това в будно състояние действително да ги преживяваш. Следваш ли мисълта ми?

Участник: Ъхъ.

Башар: Ти също така може да си провеждал разговори с други същества, докато съзнанието ти е било извън тялото – на други равнища и в други измерения, които просто да са били превеждани през тялото ти, ако то е все още силно свързано с подобни вибрации на твоята душа, които наподобяват преживяванията, които душата ти има. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Може да означава и други неща. Важно е ти да разбереш какво е било казано и да използваш тази информация и съответното преживяване така, че да можеш да я приложиш в будното си състояние, или така да се каже в твоя буден сън и по този начин да си предоставиш възможността за изтегляне на информация във вид, в който ти е нужна, за целите на преживяванията, които трябва да имаш. Това е също част от случващото се. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти, или има друг аспект на случилото се, който искаш да обсъдим?

Участник: Можеш ли да ми кажеш кое от изброените е станало с мен?

Башар: Било е комбинация от всичко изброено.

Участник: О кей.

Башар: Припомни си „това и онова”  (смях в залата). Понякога ние разбираме, че може да става дума за нещо конкретно, но почти винаги става дума за комбинация от неща. Това каква версия и какво равнище от случилото се може да преживее някой друг, е нещо, което съответства на техните нужди, но това не означава, че то няма да е подходящо и за теб. Намираш ли това за смислено? Това отговаря ли на въпроса ти, или има още нещо, което желаеш да изясним?

Участник: Значи, в духа на „това и онова”, не трябва да приемам, че щом това е изплашило приятеля ми и е изглеждало като нещо негативно, то действително е било такова?

Башар: Знаеш ли точно какво си казал?

Участник: Не.

Башар: Той не ти ли каза?

Участник: Изглежда съм говорил на някакъв чужд език, а не на английски.

Башар: Отново: ти може да си правил връзки с много различни измерения, реалности, или с това, което може да наречете успоредни реални животи.  Това, което обикновено наричате минали животи или бъдещи животи. Ти може да си извличал информация от тях и да си я обработвал, за да откриеш елементите, които имат отношение към живота ти тук. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така в определен смисъл ти действаш като медиум. Изпитването на страх от случилото се може да се дължи на факта, че съответният индивид може да има свои собствени идеи, определения и схващания, част от интеграцията на съзнанието си, от които той се нуждае, и случилото се може да задейства струните на някакви отрицателни негови убеждения и дефиниции. И той усеща страх, защото не може да си позволи да интегрира определени моменти от преживяванията си, които случващото се с теб довежда до неговото съзнание. Но в това няма нищо страшно. Всеки път, когато установявате контакт с енергия от по-висши измерения, това може да причини страх у много индивиди на вашата планета, които все още функционират по един разчленен начин в своята психика. Осмисляш ли това?

Участник: Да.

Башар: Целта е всичко да бъде използвано по положителен начин и ако приятелят ти е в състояние да даде на случилото се положително определение, той ще има положително преживяване. Ако разполага само с отрицателно определение, ще има отрицателно преживяване. Това е проста физика – това, което излъчваш, е равно на това, което получаваш. Така че ти функционираш като отразяващо многоравнищно огледало за своя приятел, за да му дадеш възможност да избере как предпочита да определи случилото се и начина, по който е привлякъл преживяването си в своя живот. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Това достатъчно ли е?

Участник: Да. Имам още един въпрос. Последното предаване в Лос Анжелис миналия уикенд бе много интересно за мен по ред причини, но би ли казал нещо повече за 13-те, дошли на Земята?

Башар: Става дума за 13-те човешки индивидa, които имат удължени животи и са прекарали дълги периоди от време на определени космически кораби. Само 13 са живели на космически кораби от извънземен произход за продължителни периоди от време. Това не означава, че други човешки индивиди не са били отвеждани на такива кораби за по-кратки периоди. 13-те обаче са 13 човешки физически индивидa, които са прекарали дълги периоди на такива кораби и тяхната вибрация е символично свързана с 13-те кристални черепа, които съществуват на вашата планета.

Тези 13 действат като дипломатически представители на Земята, за да подпомогнат балансирането на енергията, защото както ние, така и други извънземни общества правят същото, тъй като процесът изисква и земен компонент. Така енергията от нас преминава през тях и в определен смисъл бива преведена в земни честоти, които са по-хармонични и по-подходящи за вашите земни вибрации. Разбираш ли това?

Участник: Да.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да, но кои са тези хора?

Башар: Не мога да ти кажа това.

Участник: Благодаря!

Башар: И аз благодаря;

Участник: Здрасти!

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е свързан с децата ми. С наближаването на 2013-та и възможността за преход …

Башар: Възможността … ? Вие всички вече сте в период на преход и той се осъществява от известно време. И този преход ще продължи отвъд идеята за вашата година 2013-та.

Участник: В такъв случай въпросът ми е – ако нещо внезапно се случи, например катастрофа или нещо подобно, и аз не съм заедно с децата си, те ще бъдат ли добре, ще знаят ли какво да правят?

Башар: Като дух всеки от вас е избрал да преживее нещо във вашата реалност. Някои ще преживеят определени елементи на прехода по начин, който наричате катастрофален. В същото време много от тях, родени с идеята или захранени с диета от отрицателни убеждения, ще използват тази възможност за определен вид преобразувания, за да променят себе си по начин, който отразява по-добре това, което те предпочитат, и реалностите, в които предпочитат да се придвижат. Всеки индивид прави тези избори. И това, което се случва, и това, което те привличат към себе си, ще бъде подходящо за тези индивиди. Моля, помнете, че всички сте вечни, безкрайни същества. Вие никога действително и истински не умирате. Вие само се променяте. Намираш ли това за смислено?

Участник: Да.

Башар: Въпреки това, когато си позволявате да се фокусирате по-силно върху основани на страх системи от убеждения, това обикновено привлича идеята да се разтърсите и пробудите, за разлика от това да имате по-плавен и безболезнен преход. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Тогава, трябва ли да се страхуваш?

Участник: Не.

Башар: Добре. Защото макар те да са твои деца, от гледна точка на преражданията, те са много мощни духове, които са избрали да преживеят определени неща в живота си с цел разгръщане на своите души. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Следователно ще се случи това, което трябва да се случи. Това, на което си ги научила, което са възприели от своето общество, и това, което отразява темата, която са избрали да изследват в този век на трансформации … защото за да изберат да бъдат родени в тези времена, това не е случайно. И така, ако си им дала инструментите, с които да разберат, че са творци на своята реалност и им позволиш достъп до въображението им, и им позволиш да разберат последиците от изборите, които правят, и от техните убеждения и определения, то те ще притежават всички необходими инструменти, за да се справят с всички обстоятелства и ситуации в живота си по необходимия за тях начин. Така ли е?

Участник: Да.

Башар: Направила ли си това? Дала ли си им тези инструменти? Или си им предала собствените си страхове?

Участник: Вероятно съм им предала част от страховете си.

Башар: Можеш ли да поправиш това?

Участник: Сигурна съм, че мога.

Башар: Това възбужда ли те радостно?

Участник: Да.

Башар: Тогава ние предлагаме да следваш своята радостна възбуда според максимума на възможностите си и да споделиш с тях възможностите и опциите, които имат, за да избират неща, които не са основани на страх. Не да отричат идеята за страх и идеята на противоположностите, но да разберат, че ако балансират всички алтернативи като еднакво валидни, ще могат да упражнят възможността си да избират това, което предпочитат. Съгласна?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, определено. Имам още един въпрос. Винаги съм се питалa те откъде са дошли, защото …

Башар: Те са дошли от Земята. Нали са родени от теб?

Участник: Да.

Башар: Тези въпроси: „Откъде идвам аз?, Откъде идват те?” отразяват едно старомодно и изживяло времето си разбиране, свързано с метафизичното знание. Вие произхождате от Духа, ако искате точен отговор, от източника на „Всичко, което е”. Но когато питате „Откъде идвам аз?”, имайки предвид друга реалност, друго измерение, друга планета, друга цивилизация … вие идвате от Земята, защото сте били физически родени там. Това, което всъщност питаш, е, тъй като всички форми на живот съществуват едновременно, нали … ?

Участник: Да.

Башар: Ако всички неща съществуват едновременно, как можеш да дойдеш отнякъде другаде, освен оттук? Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И така, твоята душа е избрала да има едно продължение, преродено като живот на Земята. В същото време, тя притежава други продължения в други животи и в други земни животи, и в други цивилизации, и в други реалности едновременно. Така че когато попиташ: „Откъде идвам?” в действителност е друг начин да кажеш, в един, така да се каже, модерен контекст: „С какви други едновременно съществуващи реалности се свързвам от този живот, които ми помагат да определя темата, която съм избрала да изследвам в този живот?” Това е, което всъщност казваш. Защото ти не идваш от никъде, в смисъл на минало време. Ти правиш едновременни връзки с всички животи, които ти помагат в този живот, макар че тези други животи осъществяват своите връзки с твоите преживявания в този живот, за да могат да свалят информация, която да им помогне в преживяванията, които те имат в тези животи. Но всичко това протича едновременно. Съгласна? Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да.

Башар: Това е едно от нещата, за които помагаме на вашия свят при изследването на физичните и метафизични понятия, защото някои от вашите определения за нещата са, така да кажем, старомодни, остарели. А самите определения могат да причинят объркване у вас поради начина, по който формулирате въпросите си и формирате гледната си точка. Вие питате: „Откъде идвам аз?” Когато разберете, че всичко се случва едновременно, този въпрос губи своя смисъл. Ще знаете, че идвате оттук и сега и че всяко друго място, с което чувствате, че установявате контакт, е място, на което също съществувате и с което сте свързани. Просто много от вас допускат, че когато установят тази връзка, това означава, че идвате „оттам”. Това всъщност означава, че осъзнавате в по-голяма степен връзката, която имате с „там”. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Но тъй като си избрала в този живот да „дойдеш от Земята”, за да направиш тези други връзки, трябва да почувстваш, да осъзнаеш по-добре информацията, която извличаш от тези едновременно протичащи успоредни свои животи, която е полезна за теб и която прилагаш, както и енергията, която извличаш и свеждаш до Земята. Така ти оказваш своята помощ в епохата на прехода. Защото когато попиташ: „Откъде идвам?”, това може да причини объркване и да те накара да мислиш, че трябва да прекъснеш връзката си със Земята и да се свържеш отново със своя „първороден дом”. Твоят дом е навсякъде. Ти си вечна, безкрайна; ти си навсякъде, както е „Всичко, което е”. Твоят дом е там, където си.

И така, ако приведете в ред и модернизирате своите определения, няма да става дума да се откъснете от Земята, за да отидете някъде другаде, откъдето мислите, че произлизате и което си мислите, че е по-добро от мястото, където сте, което не е така. Това друго място просто е по-различно. И като приравнявате всички неща със знанието, че това са връзки, които съществуват едновременно в реално време, вие може да използвате тази енергия, за да привлечете тази вибрация, характерна за тези други животи и да я доведете до Земята и по този начин да преживеете своята земна версия на тази друга връзка, на този друг живот, на това друго същество, и по този начин да позволите на другите на Земята да видят във вас жив пример, отражението на енергия, която също могат да изберат за себе си. Намираш ли това за смислено?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Благодаря!

Башар: И аз благодаря.

Участник: Здравей, Башар!

Башар: Добър ден!

Участник: Имам въпрос по повод другите форми на живот на тази планета. Ти казваш, че ние преминаваме през период на преход, но какво става с животните, растенията, насекомите и цялото разнообразие на тази планета?  Те трансформират ли се също така?

Башар: Да!

Участник: И как става това?

Башар: По най-различни начини. Вие сте една обща система и по определени начини, на определени равнища вие се преобразувате заедно. Те също са индивиди и имат свои пътища на развитие, свои теми за изследване. Макар и да са много различни от вашите преживявания като човешки теми на изследване, това няма значение. Те също следват своите пътища на развитие и се трансформират чрез тях.

Участник: Те ще останат ли с нас?

Башар: Зависи. По-смисленият въпрос е дали вие ще останете с тях.

Участник: Аз бих искала.

Башар: Добре. Но идеята е, че вие непрекъснато се променяте. Разбираш ли това?

Участник: Да.

Башар: Вие непрекъснато се променяте. Милиарди пъти в секундата и преминавате през поредици на успоредни реалности. И когато си позволите да бъдете вибрацията, която предпочитате, вие ще се придвижите през последователност от успоредни реалности, които ще представляват и отразяват все повече вибрацията, която е присъща на промяната, която сте направили със себе си. Животните правят същото, дърветата правят също това, скалите правят също това. Всички същества правят това и тези, които имат отношение към теб и към които ти имаш отношение, ще имат свои версии в тези нови твои реалности. Но разбери отново, че всичко е само промяна на перспективата и на гледната точка на съзнанието. Оригиналното нещо никога не се променя. Старият свят си е все още там. Просто ти вече не си фокусирана в него и те също няма да бъдат.

Ако идеята да има версия на някакво друго същество, което да споделя твоята реалност, не е релевантна, то това същество няма да се появи в твоята нова реалност и вие взаимно няма да се преживеете един друг в тази нова реалност. Но ако това е релевантно, вие ще съжителствате в тази нова реалност. Съгласна?

Участник: Да.

Башар: Защото има безкраен брой успоредни земни реалности. И така вибрацията, която притежаваш, ще определи кои земни реалности преживяваш и какво населява тези реалности, което е също така релевантно на твоите преживявания. Съгласна ли си?

Участник: Да ….

Башар: Но … ?

Участник: Ами, мисля си за промените, които вече са настъпили на нашата планета …

Башар: И … ? Но те не са настъпили „на планетата”. Това се опитвам да ти кажа. Вие сте се преместили на напълно различна Земя! Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Старата Земя си е все там. Нищо в нея не се е изменило! Вие сте се променили и сте се преместили в друга успоредна Земя, която вече съдържа повече отражение на промяната, която сте направили в себе си. И вие правите това непрекъснато. Намираш ли това за смислено?

Участник: Да, намирам го.

Башар: Тогава това отговаря ли на въпроса, който поставяш, или има някакъв друг аспект, който искаш да обсъдим?

Участник: Не … Ако искам да се преместя в реалност, която съдържа повече растения и животни, мога ли да направя това?

Башар: Можеш.

Участник: О кей.

Башар: Обаче бъди сигурна, че това наистина ще отразява твоето предпочитание и не е основано на някаква форма на страх. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Ако това отразява някаква отрицателна оценка, някакво отрицателно понятие, може в действителност да те придвижи в обратната посока, за да ти покаже нагледно, че правиш своя избор от позициите на страха.

Участник: Разбирам.

Башар: Помни, че няма защо да насилваш нещата. Все едно, че се намираш в малка стая и стените са покрити с огромни пружини. И ако се опитваш да избуташ това, което казваш, че не предпочиташ, ти само нагнетяваш с енергия тези пружини и те ще те отблъснат с много по-голяма сила. Но ако в същото време приемеш пружините такива, каквито са, „добрички пружини, добрички пружини” (смях в залата), ти позволяваш на всички пружини да бъдат еднакви и такива, каквито са. Ти можеш да изпиташ коя от тях предпочиташ в едно спокойно, приятно, радостно състояние. Така ти не съсредоточаваш своето внимание върху това да се отървеш от нещо; ти позволяваш то да съществува и приемайки го напълно, всъщност не се налага да го преживееш, защото вече имаш свобода да избираш. Разбираш ли?

Участник: Да, напълно.

Башар: И така, докато твоят избор наистина отразява това, което наистина вярваш, че е истинската ти същност, то това автоматично ще се случи. Ти даже не трябва да се чудиш и да мислиш за него. Не трябва в определен смисъл да направиш то да се случи, да нагоди-и-иш нещата да се случат по определен начин. Просто трябва да бъдеш вярна на себе си и ако това е истинската вибрация, която излъчваш, това в действителност ще бъде и преживяването ти.

Участник: Да, в това има много здрав смисъл.

Башар: Просто няма да изпиташ нещо по-различно. Очевидно сега ти все още правиш нещо така, че избираш да имаш обкръжението, което имаш. Така че използвай го по положителен начин. Остави го да бъде това, което е, защото то има какво да ти покаже, защото така то ще ти помогне да станеш по-бързо съществото, което казваш, че предпочиташ да бъдеш. И това ще помогне на преживяването на промяната да настъпи по-бързо и по-конкретно за теб.

Така че използвай това, което е, за да му позволиш да се превърне в нещо друго, в друга своя разновидност. Всеки път обаче, когато ти отблъскваш нещо, като че ли мястото му не е там, където е, като че ли не е правилно, не е оправдано, то винаги ще продължава да съществува, докато евентуално не разбереш за какво става дума. Разбра ли?

Участник: Да.

Башар: Това е начинът, по който работи машината. Така работи механизмът. И той работи винаги по този начин. Никога не отказва даже и в твоя случай.

Участник: Разбрах всичко, благодаря!

Башар: И аз благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Правя много пътешествия наум. Просто затварям очи и се пренасям в друга … всъщност след днешната беседа за „това и онова”, не бих казала в друга реалност. Пренасям се в друга Земя, в която срещам най-различни същности и животни, които всъщност са ми били много полезни и са ми дали доста информация.

Башар: Това звучи много интересно.

Участник: Наистина е интересно и възбуждащо. Въпросът ми е – кои са тези същества. Дали аз съм си ги измислила … ?

Башар: Ти задаваш въпрос от типа „това или онова”?

Участник: О-о-о-о. Май че правя точно това, хм.

Башар: Разбери този принцип. Даже ако си имаш работа с нещо, което на разговорен език наричаш „друга същност”, ти все още трябва да създадеш своя версия на тази същност в твоята реалност, с помощта на твоята енергия, за да преживееш тази взаимност. Така че важат и двете – и това, и онова.

Участник: Да, така е. Значи те съществуват самостоятелно, но аз също така си ги представям по свой начин.

Башар: Всяка форма на съзнание съществува сама за себе си, но също така и като отражение на собственото ти съзнание.

Участник: О, това е чудесно!

Башар: Един момент. Нека използваме аналогия, която съществува на вашата планета, защото ние знаем, че вие разказвате различни истории и те съдържат по различни начини информацията, която се опитваме да ви предадем. Така че нека се позовем на една много популярна поредица истории от вашата планета. Става дума за историите на Хари Потър.

Участник: О, да.

Башар: Гледала ли си ги?

Участник: Да, гледала съм ги.

Башар: Помниш ли последната?

Участник: Смътно.

Башар: Смътно. Помниш ли, когато образът, наречен Хари, отива в сферата на духовете и говори със своя учител?

Участник: Да.

Башар: И задава въпроса: „Всичко това в главата ми ли се случва, или е реално?” И естествено мъдрият отговор е: „Разбира се, че всичко се случва в главата ти, но защо това да означава, че не е реално?” Разбираш ли?

Участник: Да, разбирам

Башар: Това е, което казваме. И двете са верни – и това, и онова. Това е твой продукт, но и нещо реално само за себе си. Но всъщност няма никакво значение дали мислиш за него по единия, или по другия начин. Защото, както казвате вие, в крайна сметка е важно как преживяването ти позволява да бъдеш повече това, което наистина си, или да почувстваш по-добре това, което си. Всичко е въпрос на приложение на информацията, перспективата, преживяването – много повече, отколкото откъде идват те, дали те са реални. Всичко е реално като преживяване. Защото виждате ли, просто няма такова нещо като физическа реалност. Освен вашето преживяване на тази реалност. Това е реалното. Вашето преживяване на физическата реалност е реално, но не и физическата реалност сама за себе си! Затова кого го е грижа откъде идват нещата? Ако ти вършат работа, използвай ги. Какво значение има откъде са се появили? Разбираш ли?

Участник: Да, разбирам.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Определено ми помага. Другият въпрос е – в състояние ли съм да помогна на тях по някакъв начин?

Башар: Какво те кара да мислиш, че не им помагаш?

Участник: Просто не зная.

Башар: Да, ти им помагаш и работата е, че знаеш.

Участник: Хм.

Башар: Ще обясня с друга аналогия, която сме използвали много пъти. Спомняш ли си, когато говорихме, че няма едностранни монети?

Участник: Да.

Башар: Тогава, ако имаш ези, трябва да имаш и тура, или монетата няма да съществува, нали?

Участник: Да.

Башар: Тогава, ако получаваш, ти би трябвало и да даваш. И ако даваш, трябва и да получаваш. Ако имаш нещо, което искаш да дадеш, трябва да има някой, който иска да го получи. В противен случай няма да искаш да даваш това нещо. Защото няма безпредметни творения и едностранни монети. За теб не би имало смисъл да съществуваш в една реалност, в която имаш нещо за даване, което отразява най-висшата ти същност, най-голямата ти радостна възбуда, а да няма абсолютно никой, който да го получи. Това не би имало никакъв смисъл. Разбираш ли?

Участник: Да, разбирам. Благодаря ти, Башар. Мога ли да задам един последен въпрос?

Башар: Това вече беше въпрос, но предполагам, че можеш.

Участник: Нещо много лично. Не мога да ям и да помириша нещо, свързано с морето, защото имам чувството, че ще ям нещо от самата себе си.

Башар: Ти винаги ядеш нещо от себе си. Но в случая това се случва, защото имаш много силна връзка със Сириус. И затова ти се идентифицираш с тази вибрация и това се изявява по такъв ограничен, сетивен начин, свързано с идеята за морските същества. Всичко зависи как развиваш отношението си с тези усещания. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Помни обаче, че в определен смисъл ти винаги ядеш нещо от себе си. Даже и когато ядеш нещо друго, ти също едновременно биваш изяждана.

Участник: Да, двете страни на монетата.

Башар: Двете страни на монетата. Това, което всъщност имаме предвид, е, че когато приемаш нещо в себе си, ти също така биваш абсорбирана в по-голямата идея за същото това нещо. И отново: ако правиш това от позициите на един положителен синхрон, една положителна вибрация, от позициите на благодарност, от позициите на безусловна любов, докато консумираш други неща на вашата планета, които считаш за аспекти на природата, консумирайки ги, ти в действителност поемаш вибрацията, която ти позволява да се свържеш по-тясно с природата като цяло.

Участник: Хм.

Башар: Това всъщност те приближава повече до природата, ако го използваш в положителен контекст.

Участник: Това е прекрасно.

Башар: Това е наистина един обмен. Това никога не е еднопосочна улица. Нали така?

Участник: Да, благодаря много!

Башар:  Сега ще направим прекъсване за обедната ви почивка, след което ще продължим.

*          *          *

Башар: Нека сега продължим предаването по следния начин. Вече разисквахме подробно идеята на прехода от „това или онова” към „това и онова”. Разисквахме също доста подробно, че в тази трансформация има и трети компонент, трета стъпка. Ние не я нарекохме точно така, но ще направим това сега, за да може идеята да става все по-ясна във вашите умове и все по-ясна във вашите дефиниции и да може да я прилагате във вашата реалност.

Едно пълно разбиране и една пълна трансформация, една пълна еволюция на това понятие биха се свели до следното. Разбирате, че от известно време вашето общество е използвало първата стъпка – „това или онова”. И ние говорихме за втората стъпка – трансформирането в „това и онова”. Третата стъпка в този процес е да разберете, както вече сме разисквали по различни начини, че третата стъпка е: „това е онова”.  Става въпрос само за едно нещо.

И това е процесът от три стъпки, при който преминавате от идеята за разделение към идеята за съединение или интеграция. Защото всяко нещо е същото нещо от друга гледна точка, както вече дискутирахме. Обобщавайки всичко по този начин в този първичен формат, ще ви позволи, под формата на много ясно позволение-напомняне, когато имате моментна пауза, да си дадете сметка, че може би функционирате по някакъв отрицателен начин, който задължително не ви помага, защото определено не е в синхрон с истинската ви същност и истинската ви вибрация. Вие може да спрете за момент и да си спомните, че „това или онова” става „това и онова”, което на свой ред става „това е онова”.

По този начин вие започвате да имате отношение към всички отражения, към всички форми на отражение, независимо дали са човешки, или не. Защото ще разберете, че дървото, това сте вие от друга гледна точка; столовете, на които седите, това сте вие от друга гледна точка. Всички неща са продължение на вашето съзнание; всичко се случва във вашето съзнание. Няма такова нещо като „извън”. „Извън” въобще не съществува! Всичко е отражение на това, което сме нарекли условно „огледалото на висшия разум”. Ако си представите, че физическият ви ум се намира в сферата на висшия разум, то тогава ще разберете, че вътрешната повърхност на тази сфера на висшия разум е като огледало и отразява и всичко, което получавате отразено – това сте само вие от различни гледни точки – преживяванията и перспективите на вашето съзнание в различна форма, през различен филтър, през различна ваша идея.

И както сме описали много пъти, съществува само една елементарна частица и тази частица (отново, това е само аналогия) се движи с безкрайно висока скорост, което ще рече, че може да изглежда, че се намира някъде около себе си, едновременно, отново и отново, при което изглежда като множество частици, които си взаимодействат, докато всъщност това е само една частица, която взаимодейства със себе си.  И в този контекст, изхождайки от това схващане, от перспективата на това позволение, може да разберете, че столът даже във физически смисъл, е буквално направен от същата единична частица, както и вашето тяло. В окончателната програма на time sharing *), тази

*) буквално непреводим английски термин, означаващ едновременно ползване на компютърни мощности от повече от един потребители. – Бел.прев.

частица се движи с безкрайна скорост и в действителност може да приеме формата на вашето тяло, на стола, на едно дърво, на стаята, на пода, на небето, на облаците, на скалите, на животните, на морето, на всичко – даже и на многобройните измерения на тези неща, и на успоредни реалности на тези неща – на всичко едновременно. Следователно всичко се състои от тази единствена частица. Не от същия вид частица, а буквално – от една единствена частица. Съществува само една, само една!

Отново: ако искате да използвате тази аналогия, защото тя е само едно приближение, докато тази частица се движи, следвайки определени геометрични фигури и с безкрайно голяма скорост, изглежда, че тя се намира едновременно навсякъде. И така, тя формира всичко, което съществува, всяко отражение, което съществува в рамките на „Всичко, което е”.

И така, разберете от тази перспектива, че „това е онова”, само че от различна гледна точка. Вие сте столът, вие сте дървото, вие сте скалата, и когато казвам „вие”, имам предвид съзнанието. Вашето съзнание се намира в една огледална зала и получава всички тези отражения. Вие ги получавате, за да ги използвате по свой начин и по всякакъв начин, който ви служи най-добре. По какъвто начин въображението ви желае, както предпочитате, по какъвто начин желаете да преживеете себе си, по един нов начин, в една нова перспектива, защото в крайна сметка точно за това става дума.

„Всичко, което е” преживява себе си като „Всичко, което би могло да бъде” – чрез всеки от вас и всички вас, чрез всеки и всички нас, чрез всички същества от всички видове, във всички измерения, всички цивилизации, във всички реалности – физически и нефизически – чрез всичко, което може да си представите. Всичко е отражение на „Всичко, което е” от някаква гледна точка. И така – „това е онова”. И онова е онова. (смях в залата)

В такъв случай, едно от най-важните неща, които могат да се случат в този вид общуване, като вземаме предвид току-що казаното, е абсолютното и точно изясняване на определението. Защото, както сме казали, във вашата реалност има много остарели, старомодни, невалидни определения и някои от тях причиняват във вас объркване. Изясняването на тези дефиниции, за да станат те по-синхронизирани със структурата и ако щете – с действителния механизъм на Сътворението – ще ви помогне да разберете за какво става дума и ще усили много способността ви да го разберете много бързо. Ясните определения водят до ясно разбиране. Остарелите и старомодни определения не ви помагат в отношенията ви с висшия разум и с „Всичко, което е”.

Сега е време да коригирате дефинициите си, или както вие казвате в духа на вашето летоброене – „да ги приведете в съответствие с 21-вия век”.

Време е метафизиката да порасне. Дошло е времето да използвате определения, които отразяват наистина свързаната с тях физика, за да може да се придвижите напред с абсолютна яснота.

Сега ни позволете да продължим с идеята за споделяне, с помощта на вашите въпроси, ако желаете. За да имаме достатъчно време в продължение на това предаване, да изследваме съвместно всички определения, които считате, че не ви вършат работа, и да ги трансформираме в такива, които ще ви служат.

И преди някой да започне да говори, помнете това, което току-що казахме – макар това, което някой ще зададе като въпрос, да бъде в различна степен валидно лично за вас, помнете – задаващият въпроса, това сте вие, но в различна форма. Затова внимавайте, защото може да извлечете нещо от всичко, ако наистина желаете да споделите присъствието си с всички останали.

Всичко ще ви послужи – даже и да е нещо много мъничко, някое малко отражение, то винаги ще ви послужи и вие сте в услуга на всички останали, бидейки част от оркестрацията тук, защото няма случайни неща. Вие всички сте в оркестрация, ние сме в оркестрация и съвместно творим една симфония. Продължавайте.

Участник: В последно време имах среща с две същества, или форми, или минали животи …

Башар: Няма минали животи. Както вече казахме – едновременни, успоредни прераждания.

Участник: Успоредни прераждания.

Башар: Прераждания, SPI (Simultaneous Parallel Incarnations) * )  Вие имате „шпиони” в други свои животи. (смях в залата).

*)  Игра на думи. Башар използва еднаквото фонетично звучене на съкращението „spi” и думата spy – шпионин. – Бел.прев.

Участник: Те говорят различни езици през това конкретно тяло (посочва себе си) …

Башар: В това няма нищо нередно. Ти ще получиш информацията, от която се нуждаеш по телепатичен път, и ще си я преведеш по подходящ за теб начин в твоята реалност.

Участник: Добре, хм …

Башар: Не звучиш убедена.

Участник: Не, аз вярвам, че това е точно така … но понякога това може да бъде объркващо.

Башар: Ти разглеждаш две идеи, които ти изглеждат объркващи, но сега ти е предоставена възможност да разбереш как те се преливат и свързват и как те произхождат от един и същи източник, който си ти. Следователно твоето объркване е нещо положително, ако избереш да го разглеждаш по този начин. И тогава ще извлечеш нещо от него, което е също положително. Съгласна ли си?

Участник: Да.

Башар: Тогава какво е объркването, което изпитваш в този момент.

Участник: Разбирам, че те имат информация, която може да ми позволи да бъда повече … полезна?

Башар: Полезна. Дай определение на „полезна”.

Участник: Да казвам и правя неща, които в процеса на това съвместно творчество …

Башар: Какво определение имаш за себе си, според което ти не си полезна?

Участник: Аз казах „по-полезна”.

Башар: Добре. Какво определение имаш за себе си, според което ти не си достатъчно полезна?

Участник: Не зная как да отговоря на това …

Башар: Разбира се, че знаеш! В какво отношение мислиш, че трябва да станеш по-полезна?

Участник: Вярвам, че … конфликтът, който забелязах …

Башар: О, сега пък конфликт. Първо беше объркване, сега е конфликт.

Участник: Има склонността да бъде …

Башар: Има склонност … ? Искаш да кажеш, че правиш избор? Тук няма тенденции.

Участник: Отражението на заобикалящата култура и това, което чувствам, че съм, са някак … чувствам, че трябва да правя повече … като че ли не присъствам достатъчно, или …

Башар: Защо избираш да вярваш, че това е така, че си по-малко от … ? Защо избираш да вярваш в тази история? Защо не си разкажеш различна история?

Участник: Аз мисля, че това е смисълът на това скорошно запознанство.

Башар: Добре, тогава ти си привлякла в живота си едно отражение, което ти помага да станеш повече от това, което си, и да оцениш по-голяма част от себе си, нали?

Участник: Правилно. Моят въпрос всъщност е … Имаш ли някакъв съвет към мен, как мога да опозная тези хора по такъв начин, че когато се появят тези думи, да зная за какво всъщност говорят? … Понякога го правя, но …

Башар: Вярваш ли, че знаеш какво имаш нужда да узнаеш, когато имаш нужда да го знаеш?

Участник: … …

Башар: Колебанието обикновено означава „не”. С други думи, вярваш ли в начина, по който протича животът ти?

Участник: О, да.

Башар: Тогава ти знаеш това, което имаш нужда да знаеш – тогава, когато имаш нужда да го знаеш. И ако не знаеш, значи нямаш нужда да го знаеш! Нали?

Участник: (смее се) Да, но…

Башар: Ооо … Да, но. Но аз и-и-искам!

Участник: О, да, беше много отдавна …

Башар: Колко много отдавна?

Участник: Е, ако пренебрегнем факта, че всичко се случва едновременно … 

Башар: Благодаря ти! Тогава го разглеждай от тази гледна точка и ще ти бъде по-добре.

Участник: Често правя това.

Башар: Хубаво. Защо не винаги? За това става дума: Защо не през всичкото време? Защо не? Каква е причината, която приемаш, за да не се случва винаги?

Участник: … …

Башар: Какво получаваш от това, че не го правиш през всичкото време?

Участник: … …

Башар: Помни, че не правиш нищо, което не ти служи по полезен начин. Защото даже и ако нещо, което правиш, в действителност да ти нанася вреда, единствената причина да го правиш, е, че вярваш, че то в действителност ти е от полза.

Участник: Мисля, че става дума за защита …

Башар: Защо вярваш, че ти е необходима защита? И защита от какво?

Участник: От стрелите на съдбата …

Башар: Стрелите на съдбата. Какво казахме за старомодните определения, които не ви вършат работа? (смях в залата) За старите методологии, които не вършат работа в 21-ви век на вашата планета?  Стрелите на съдбата!

Участник: Следователно, ако се върна на съвета, който търся, би трябвало да вярвам на вселената …

Башар: Защо не? Мислиш ли, че тя ще те изненада? Че по някакъв начин ще те подведе? Мислиш ли, че във вселената има конспирация срещу теб?

Участник:  Не.

Башар: Добре, тогава защо не вярваш? Виждаш ли, ти вярваш през всичкото време и ти знаеш това, нали?

Участник: Да.

Башар: Въпросът е в какво вярваш.

Участник: Да.

Башар: Не трябва да се научиш да вярваш. Просто трябва да избереш в какво да вярваш. И ето парадоксът. Ако вселената и Сътворението са били повече от склонни да вярват в теб и да те подкрепят, докато ти вярваш в нещо, което не предпочиташ, и са го правили, защо да не те подкрепят в нещо, което предпочиташ?

Участник: А, това е много полезно, защото откакто присъствам на различни твои предавания, идеята да следвам своята радостна възбуда …

Башар: Да?

Участник: Както казах на приятелката си, стана ми много тъжно. Аз не виждам такава радостна възбуда в живота си. Тогава се появиха тези същества и аз си помислих: О, това е някак си възбуждащо!

Башар: Някак си … добре …

Участник: Тогава предполагам, че искам … Не искам това да ме смаже …

Башар: Добре. Внимание, спри за малко! Тук има един критичен момент. Ти току-що каза: „Не искам това да ме смаже”, нали?

Участник: Да.

Башар: Внимавай! Ако наистина имаш ясно определение за радостна възбуда, защо това определение ще съдържа променлива, според която ти ще бъдеш смазана? Определение, което съдържа идеята, че можеш да бъдеш смазана от своята радостна възбуда, не е определение за радостна възбуда! По определение! Разбираш ли?

Участник: О кей.

Башар: Затова внимавай много за определенията, които имаш за всичко! Вслушвай се в това, което излиза от устата ти! И внимавай как определяш нещата, защото това ще ти каже страшно много за това, което вярваш, че е вярно. Защото, когато кажеш: „Страх ме е, че може да ме смаже”, това, което действително казваш, ако спреш за момент и се вслушаш, е: „Чакай малко, аз имам определение за радостна възбуда, което съдържа нещо противоположно на радостната възбуда и в това няма смисъл”.

Участник: Правилно.

Башар: Тогава осмисли определението. Приведи го в логичен, смислен фокус! Определението за радостна възбуда може да съдържа само понятия, които са в синхрон със самото него. Защото ако това не е така, то уравнението, което се получава, не е уравнение на радостната възбуда.  

Участник: Значи, ако разбирам добре, при всяка представа или въображение, което имам, аз съм изправена пред избор – да го приема в положителен, отрицателен, плашещ, или какъвто и да е …

Башар: Да! Разбира се! И … ? Зависи от теб какво предпочиташ. Ние разбираме, че на вашата планета понякога е по-лесно поради убежденията, които имате, да откриете какво представлявате, като привличате към себе си това, което не отговаря на същността ви. Защото много често ви е по-лесно да установите разликата между двете. И в това няма нищо лошо. Вие може да използвате (представата за) това, което не сте, за да добиете способността да разберете по-добре това, което сте. Това може да ви послужи в положителен смисъл. Макар нещо да не е съвместимо с вашата вибрация, въпреки това вие може да извлечете положителен ефект от него, ако го използвате по положителен начин като инструмент.

Участник: И това всъщност е свързано със сърцевината на моя въпрос. Мисля, че това, което казваш, е, че аз зная това, което те ми казват, независимо дали е на английски, или не и просто трябва да приема, че зная.

Башар: Да! Необходима ли ти е друга причина, за да знаеш, че знаеш?

Участник: …

Башар: Тогава, благодаря ти! И това е всичко по въпроса. Разбирам, тъй като сме наблюдавали вашето общество от известно време, че едно от най-трудните неща, които се случват на вашата планета, е да повярвате, че нещата не се случват трудно. Това е едно от най-трудните неща! Нещата наистина са прости! За вас е трудно да повярвате в това поради вярванията и убежденията, с които сте израснали. И си мислите: „Ако не страдам, ако не се боря, то не си струва”. Разбира се, че имате и ще имате предизвикателства, но предизвикателствата не трябва да бъдат отрицателни.

Участник: Правилно.

Башар: Но ако разберете, че не трябва да страдате и да се борите, и да чувствате болка, за да „заслужите” щастие, то нещата стават прости. И ако разберете, че просто трябва да знаете това, което трябва да знаете, не ви е необходима друга причина, за да оправдаете факта, че трябва да знаете, че е вярно за вас! Намираш ли това за смислено?

Участник: Да.

Башар: Това прекалено лесно ли е?  (смях в залата)

Участник: Не.

Башар: Благодаря ти! Това помага ли ти?

Участник: Мисля, че да.

Башар: А знаеш ли, че е така?

Участник: Опитвам се, опитвам се …

Башар: Моля?!?

Участник: смее се.

Башар: Предполагам, мисля, опитвам се … Всички те означават: „Не, аз не го зная”.

Участник: О кей.

Башар: Ти или го знаеш, или не го знаеш.

Участник: Може би затова излязох да задавам въпроси … за да си припомня …

Башар: Разбира се. Тогава припомни ли си, че не ти е нужна друга причина да знаеш това, което искаш да знаеш?

Участник: Да.

Башар: Чудесно. Тогава ще действаш ли по начин, който показва, че това е така?

Участник: Да.

Башар: Благодаря. Естествено всичко зависи от теб. Ако искаш да направиш нещата по-трудни, аз няма да те спра.

Участник: (смее се) Благодаря!

Башар: Приеми безусловната ни любов. И знаеш ли защо?

Участник:  Защо?

Башар: Защото я заслужаваш!

Участник: О, благодаря!

Башар: Автоматично, просто като съществуваш. Не е необходима друга причина, за да я заслужиш! Ясно ли е? Защото повярвай, ако не заслужаваше безусловна любов, ти нямаше да съществуваш!

Участник: Поздравления, Башар!

Башар: Добър ден.

Участник: Наскоро ти ни запозна с триминутния протокол, който бих искал да следвам.

Башар: Например?

Участник: Това да разкажа една история …

Башар: О кей.

Участник: Преди две години създадох две медитации – кратки истории, с музикален съпровод. Известно време след това реших да се завърна към тях. Написах един текст, който не ми хареса особено, и написах един друг, и писах, и писах, и писах.

Башар: Добре, това е била твоята покана да предприемеш едно приключение. Това е първата част. Част втора – какви предизвикателства създаде пред себе си?

Участник: Стана очевидно, че това се превръща в книга и след това в поредица от книги.

Башар: Добре, защо това бе предизвикателство?

Участник: И усетих, че се появи проблемът за „това или онова”. И всеки път, когато сядах да пиша, търсех потвърждение, че това ми доставя голямо удоволствие …

Башар: Да … значи си трансформирал предизвикателството по този начин?

Участник: Да, така мисля.

Башар: Значи, 1,2,3.

Участник: Да.

Башар: И … ?

Участник: И ето ме, завърших книгата …

Башар: Поздравления!

Участник: Благодаря.

Башар: Сега какво ти доставя радостна възбуда?

Участник: Точно така. Сега възниква „това или онова” и не искам след десет години да погледна назад и да реша, че не съм направил това, което трябва. Аз трябва да я публикувам; аз трябва да намеря издател …

Башар: Добре. Тогава поставяш ли си някакви условия, или си просто радостно възбуден от тези нови идеи?

Участник: Мисля, че по-скоро второто.

Башар: Без определени очаквания, че нещо трябва да се случи?

Участник: Ами …

Башар: Ами … ? Не чак толкова.

Участник: Това е уловката, да.

Башар: Разбираш ли, че под очакване ние разбираме настояване, че нещо трябва да се случи по определен начин? Нещата винаги ще се случат, но не по начина, по който твоят физически ум си мисли, че трябва да се случат.

Участник:  Ъхъ.

Башар: Ето защо, ако в действителност настояваш на конкретен краен резултат, ти просто затваряш вратите пред най-различни други начини, които може да се случат, защото поставяш условия и очаквания върху това как твоят висш разум трябва да ти осигури истинската изява на това, което ти е нужно, докато се фокусираш върху това, което физическият ти ум мисли, че желае.

Участник: Правилно.

Башар: И ако разбереш, че като имаш това очакване и ако настояваш по този начин, ти ограничаваш себе си, то човек би си помислил, че ще се откажеш да го правиш и ще си позволиш да се разгърнеш, и ще позволиш на висшия разум да ти достави нужното по други начини чрез други проявления, вместо да настояваш, че трябва да се случи точно това и след това точно това. Ако просто възприемеш самата идея, че просто действаш и следваш това, което ти доставя най-голямо удоволствие, без да настояваш, че то трябва да доведе до нещо определено, то тогава няма да саботираш себе си и да си отрязваш различните начини, по които това, което ти е нужно, може да се прояви. И то може да се окаже хиляда пъти повече от това, което физическият ти ум е способен да си представи.

Участник: Хм.

Башар:  Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, в това има смисъл.

Башар: Ако разбираш това, защо си се захванал здраво за ограничението и саботираш себе си?

Участник: Аз се захващам, след това го пускам.

Башар: Но защо въобще го захващаш?

Участник: Мисля, че правя това въпреки естествената си интуиция.

Башар: Единствената причина да правиш това, въпреки естествената си интуиция, е, защото твоят мотивационен механизъм трябва да е свързан с убеждения, които работят срещу теб. Всички вие имате един и същи мотивационен механизъм и той важи за всички. Вие винаги се придвижвате към това, което вярвате, че ви е по-полезно, и винаги отбягвате това, което вярвате, че не ви е полезно. Ако разбирате, че непрекъснато избирате да правите нещо, което наистина не ви е полезно, но продължавате да го избирате, това означава, че сте прикачили към това някакво убеждение, което по някаква причина, която сте си измислили, привидно изглежда по-полезно, макар и емпирично и интелектуално да знаете, че алтернативата ще ви бъде по-полезна. Щом не избирате тази алтернатива, това означава, че не сте я свързали с някакво убеждение, което да я прави да изглежда по-полезна от това, което избирате.

Участник: Съгласен.

Башар: Трябва да откриеш кое е това убеждение и да го отделиш от мотивационния механизъм. Веднъж направил това, щом го направиш и поставиш системата си от убеждения в синхрон и в посока на това, което инстинктивно наистина знаеш, че е най-много в твой интерес, това ще бъде посоката, в която ще се придвижиш, и това ще бъдат решенията, които ще вземеш, и поведението, което ще покажеш. Това е единственият начин това да се случи – след като имаш убеждения,  които са противоположни на твоя мотивационен механизъм. Съгласен?

Участник: Да, съгласен съм.

Башар: Отново: ако наистина разбираш това и разбираш как работи механизмът, разбираш, че това е природата и структурата на съществуването, тогава просто ще го използваш. Ако не го използваш, значи не го разбираш.

Участник: Да.

Башар: Ясно ли е?

Участник: Мисля, че го разбирам и преди няколко месеца започнах да пиша друга книга и повечето време се чувствам удобно …

Башар: Ние не говорим за времето, в което се чувстваш удобно, а за времето, когато това не е така. Правилно?

Участник: Да.

Башар: Следователно въпросът остава все още открит. Какви причини си измисляш, за да избираш да се чувстваш неудобно по отношение на това обстоятелство? Какви условия, очаквания и настоявания поставяш, с какви убеждения ги дефинираш, за да се чувстваш неудобно?

Участник: Може би става дума за консенсусната реалност.

Башар: Кон-сен-сусна реалност! Ще ти разкрия една тайна. Ти си единственият в твоята реалност.

Участник: О кей. (смях в залата)

Башар: Ти си единственият. Единственият начин да преживееш това, което наричаш консенсус, е да се съгласиш с него, с всички. Но това е твоята реалност. Това е твоята вселена. Така че ти имаш думата за това, какво има смисъл за теб. Никой друг не може да ти каже това и ти го знаеш.

Участник: Ъхъ.

Башар: Това е наистина твоята вселена и ти си единственият, който се намира там. Но ти се съгласяваш да сътвориш привидността на това, че я споделяш с други същества, но това става с твое съгласие. И ако просто избереш повече да не се съгласяваш с тези идеи, които ти биват предлагани от други същества от други вселени, които идеи не ти вършат работа, тогава няма никакво значение какво предлага някой друг. Ти ще знаеш какво ти върши работа; ти можеш да им благодариш за съвета, предложението, перспективата и в същото време можеш да кажеш: „това ми върши работа, а това не ми върши работа”. И край на историята. Това е толкова просто.

Участник: Да.

Башар: Никой друг не живее живота ти. Никой друг не живее живота ти! Ти си уникален и ти трябва да кажеш какво ти върши работа! А консенсусната реалност си е във всички случаи твое изобретение. Нали?

Участник: Да.

Башар: Така че престани да спориш със себе си.

Участник: Друга част от това … Аз съм споделял това с много малко хора … Когато чета даден пасаж на жена си … аз й прочитам един-два абзаца, след което се задавям от емоции.

Башар: Да … ?

Участник: Което по някакъв начин ми говори, че това, което наричам герои в книгата, са … как да кажа … повече от измислени?

Башар: Разбираме. Както сме казвали, всяка форма на съзнание всъщност е автономна на някакво равнище. Обаче самото писане и самото това преживяване е също процес на катарзис за писателя. Това е част от собствената ти терапия – да извадиш на преден план аспекти от съзнанието си, представени чрез героите, и да интегрираш тези аспекти на съзнанието си с по-голямото същество, което си, за да станеш в по-голяма степен цялостен, холистичен. Нали?

Участник: Да.

Башар: И когато се задавиш и пролееш сълзи, този вид сълзи, и се отървеш от идеи, които вече не ти принадлежат, и от убеждения и определения, които не са в синхрон с истинската ти същност, сълзите ти буквално съдържат химическите компоненти на тези убеждения и ти ги измиваш от тялото си.

Участник: Правилно.

Башар: Буквално! И това са така наречените сълзи на радостта. Нали?

Участник: Да, точно така.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, изключително много.

Башар: Тогава бих ти казал: Продължавай да пишеш.

Участник: И аз бих ти отговорил: Чудесно!    

Башар: Благодаря ти!

Участник: Здрасти, как си?

Башар: Чудесно, а ти?

Участник: Аз дойдох тук, за да разбера … как сте усвоили Закона за привличането.

Башар: Законът за привличането трябва да бъде обяснен много ясно по следния начин. Отново: това има нещо общо с остарели определения. Повечето от вас са били научени, ако въобще са ви учили нещо по повод Закона за привличането, че трябва да излъчвате определена честота на вибрации, за да привлечете нещо, което вибрира със същата честота. Това не е невярно, но е непълно определение, непълно разбиране. Ето как в действителност действа Законът за привличането. Ти разбираш, че всеки от вас притежава основна, естествена вибрация, която представлява уникалната същност на всекиго от вас, нали?

Участник: Да.

Башар: Тази основна честота бива излъчвана от вас през всичкото време, също като един фарц. Това не зависи от вас; вие излъчвате тази основна вибрация, която отразява истинската, естествената ви същност. Всичко, всич-ко, което е в синхрон, и отразява същата основна вибрация, прави всичко възможно да се приближи до вас. Всичко, което не отразява тази основна, истинска вибрация, прави всичко възможно да се отдалечи колкото може повече от вас. Нещата, които не са в синхрон с истинската ви вибрация, които изглежда че са още около вас, са резултат не от това, че не привличате нещата, които са в синхрон, а защото вие не пускате нещата, които не са в синхрон. Всичко, което иска да се приближи до вас, и е в синхрон, и не се приближава, прави това не защото не го привличате, а защото го държите на разстояние със своите убеждения. Идеята на Закона за привличането не е, че трябва да нау-у-у-чите как да привличате, и не че трябва задължително да вибрирате точно като дадено нещо, за да го привлечете, макар това да е отчасти вярно, но най-същественото е да спрете да отблъсквате нещата, които се опитват да дойдат при вас и които отразяват истинската ви вибрация, и спрете да се вкопчвате в нещата, които имат различна от вашата вибрация. Затова Законът за привличането просто казва, че трябва да се отървете от нещо и да допуснете друго нещо до себе си.

Участник: Все едно да забравиш за нещо и просто да не ти пука …

Башар: Добре, ако искаш да го кажеш по този начин, както говорите в Ню Йорк, става. (смях в залата). Майната му.

Участник: Майната му. Добре, добре …

Башар: Просто бъди себе си и следвай най-голямото си удоволствие. Позволи на убежденията, които биват привлечени от вниманието ти, когато следваш това свое удоволствие, да ти послужат, признавайки, че причината да ги осъзнаеш, е, че те не са в синхрон с теб и просто се откажи от тях. Защото след като идентифицираш едно убеждение, което не е в синхрон с истинската ти същност, то веднага ще ти се стори безсмислено и нелогично, защото то не ти принадлежи. То е дошло от някого другиго. И ако се придържаш към нечие чуждо убеждение, това те прави крадец на убеждения.

Участник: Хм.

Башар: Дай обратно това, което не ти принадлежи! Не кради убежденията на другите хора. След като веднъж разбереш, че носиш със себе си нещо, което не ти принадлежи, зарежи го.

Участник: О кей.   

Башар: И знай, че си го зарязал просто като си го идентифицирал като това, което е. След като го знаеш и то не е твое, защо трябва да го влачиш със себе си? Нещата, които не ти принадлежат, тежат много. Нещата, които ти принадлежат, те карат да се чувстваш олекнал и свободен, защото те са в синхрон с енергията ти. Нещата, които не ти принадлежат, те дърпат надолу и те карат да се чувстваш тежък. Защото се опитваш да носиш енергия, която не си ти, а ти не си създаден да можеш да правиш това.

Участник: Хмм.

Башар: Ето защо това те изморява. Единствената причина да се чувстваш изтощен е защото се съпротивляваш на естествената си природа и носиш върху себе си неща, които не ти принадлежат и които са тежки. Зарежи ги. Движи се свободен. Усмихни се. Най-краткият път към про-свет-лението е да „си светнеш”, нали?

Участник: Да, да.

Башар:  Това помага ли ти?

Участник: Да. Благодаря. Имам и друг въпрос. Ти на колко си години?

Башар: В този конкретен момент, ние сме на 210. В друга част на този разговор, мога да бъда на 137; в друга част от разговора мога да бъда на 244. Зависи от това какво трябва да се свърже със съзнанието ми и каква информация трябва да проникне и до каква част от цялото ми същество ще имам достъп.

Участник: Добре, добре … (смях в залата)

Башар: Но най-общо казано, съществата от моя вид живеят приблизително 300 от вашите години.

Участник: И вие обитавате това измерение, или …

Башар: Друго успоредно измерение, друга физическа реалност, която може да изглежда точно толкова физически реална, ако се прехвърлите там, колкото вашата реалност ви изглежда на вас. Това е обаче друга успоредна реалност, невидима за вас, освен ако не настроите своята честота на нашата. Така както вашата реалност е невидима за нас, освен ако настроим своята честота към вашата реалност.

Участник: О Кей. Вие изглеждате точно като нас хората, или …

Башар: Нашата планета е подобна на вашата, макар че е малко по-малка, има повече вода, има повече кислород. Вие може да живеете и дишате там с малко нагаждане. В началото може да сте малко замаяни поради по-високото съдържание на кислород. Ние сме отдалечени приблизително 111 милиони мили от нашата звезда. Климатът е умерен почти през цялата година, ние нямаме сезони, оста на планетата ни не е наклонена. Това ще рече, че не изпитваме температура повече от 3-4, максимум 5 градуса плюс или минус това, което вие наричате 21 градуса по Целзий. Ние сме високи приблизително 1.50 м., с белезникаво сивкава кожа. Мъжете са без коса, жените имат и тя обикновено е бяла. Очите ни са по-големи от вашите, главите ни са малко по-големи от вашите. В този смисъл телата ни са малко по-тънки от болшинството ваши. Ние сме хибридна цивилизация, в действителност създадена като генетична програма между човешката ДНК на Земята и ДНК на друга цивилизация, която често наричате „сивите”, които не са всъщност извънземни, а мутирали хора от друга успоредна реалност, които са разрушили своята планета и са знаели, че единственият начин да продължат цивилизацията си, е бил да намерят жизнеспособна човешка ДНК, тъй като те повече не са могли да се възпроизвеждат и така те са нахлули във вашата успоредна реалност, за да извлекат жизнеспособна човешка ДНК, за да създадат хибриден вид като моя, за да може тази цивилизация да продължи да съществува. Това помага ли ти?

Участник: Да, това ми помага много. Благодаря ти, човече … (смях в залата).

Башар: Благодаря! Малко галактическа история за първокурсници.

Участник: Здравей!

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм отскоро твой фен и съм проследил много от работите ти в YouTube. Благодаря ти и високо ценя работата, която вършиш.

Башар: Удоволствието е и мое.

Участник: Имах два въпроса и ти вече отговори на единия от тях …

Башар: Какъв синхрон от твоя страна!

Участник: Изучавах в последно време работата ти по повод контакта с извънземни. Когато бях малък, имах сънища, в които виждах извънземни и …

Башар: Да, много от тези сънища са спомени от действителни контакти.

Участник: Те бяха толкова интензивни и аз исках да говоря, но не можех.

Башар: В такива случаи много хора изпитват така наречената парализа, но това е защото сменяте измерения и все още не знаете как да се движите в новото измерение.

Участник: О кей, шантава работа. (смях в залата).

Башар: Допускам, че имаш предвид шантава добра работа.

Участник: Да, разбира се. Аз бивах изплашен, но от известно време не съм толкова …

Башар: Това е добре, ти си се образовал и си разбрал, че не е необходимо да се страхуваш.

Участник: Да.

Башар: Всичко това са неща, за които си се съгласил на едно по-високо равнище, и ние ти благодарим за твоето участие в тази програма.

Участник: О кей. В последно време имах още по-шантав сън.

Башар: О, още по-шантава хубавина.

Участник: Сънувах и се случваха много неща, но в края на съня погледнах наляво и видях главата на едно, бих казал, извънземно. От устата му излизаха буболечки и като че ли се разлагаше и почувствах нещо като съжаление към него.

Башар: Това всъщност не се е случвало. Било е проекция на идея, символ на нещо случващо се и комуникация към теб, която да ти даде определена информация. Това не е било нещо случващо се в действителност. Това е телепатична връзка, която често приема вида на такива образи.

Участник: Въпросът ми е как да усиля тази връзка и …

Башар: Мислиш ли, че можеш да следваш най-голямата си радостна възбуда в живота?

Участник: Да, господине. Оу, да. (смях в залата) Да и след това не.

Башар: С други думи, действителният отговор е „не”.

Участник: Точно така.

Башар: Не във всеки един момент.

Участник: Не във всеки един момент.

Башар: Колкото по-често избираш да правиш това, в толкова по-голяма степен ще позволяваш на живота си да бъде възприеман от теб като нещо, което ти носи всичката необходима информация за това, което се случва в живота ти. Затова продължавай да правиш това, което ти доставя най-голямо удоволствие, без очаквания за крайния резултат и ще бъдеш настроен да действаш като най-чувствителната антена за приемане на допълнителна информация, когато си готов за нея.

Участник: Бих казал, че единственото нещо, при което не следвам най-голямото си удоволствие, са моите отношения с околните.

Башар: Е, и?

Участник: Обикновено се свързвам с някого и се опитвам да го въведа в моя свят, в моите интелектуални познания и прочие …

Башар: Ти можеш да споделяш каквото пожелаеш, но защо да караш някого да се променя, ако той предпочита да не го прави?

Участник: Аз искам да се оженя и да имам този партньор …

Башар: Ти няма да привлечеш този партньор, докато ти не си човекът, за когото би искал да се ожениш. (продължителен смях в залата)

Участник: В това има много здрав смисъл.

Башар: Да, точно така.

Участник: О кей.

Башар: Ето, че имаш своя отговор.

Участник: Да, господине, само още един малък въпрос

Башар: Да.

Участник: Това е нещо лично. Вие сте запознати с медицинската марихуана.

Ашар: Да.

Участник: Зная, че тя има лечебни свойства, но бих искал да зная … много хора казват, че тя е нещо отрицателно. Какво мислите вие?

Башар: Зависи как бива използвана. Това нещо само по себе си не е отрицателно. Това е едно естествено продължение на твоя свят. То може да бъде използвано като позволение за вникване в различни измерения, в различни перспективи. Ако бъде използвано по положителен начин, винаги ще дава положителни резултати, но като всяко нещо може да бъде използвано и по отрицателен начин, така че да доведе до отрицателно преживяване. Конкретното растение марихуана, за което говориш, е първата стъпка надолу, един преводач, или посланик ако щеш, на царството на растенията от една моделна реалност, на чието равнище всъщност става проектирането на (намиращата се по-надолу) ваша реалност. И слизайки една стъпка по-надолу – на равнището, на което се намира марихуаната, тя функционира на определена честота, която отразява една степен на материализиране на моделната реалност в посока на вашата реалност. Ето защо, когато хората от вашата планета използват това конкретно вещество, те се озовават на място, където реалността им започва да получава различна перспектива, започва да се стопява и да плава по различен начин, и усещането за солидност много намалява. По същество виждате как съзнанието ви се приближава много до моделната реалност, която не е точно физическа.

Участник: Хм.

Башар: Осмисляш ли това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Помни, че всички тези неща са гидове и учители. И когато бъдат използвани по положителен начин, парадоксално едно от нещата, на които те учат, е, че след като веднъж си преживял това състояние, ти вече можеш да възпроизведеш това състояние на енергията всеки път, когато пожелаеш, без повече да се нуждаеш от физическата субстанция. Следователно идеята за многократното й използване и използване до пристрастяване е един отрицателен начин на използването й. Идеята, че можеш да постигнеш дадено състояние, като я използваш, е един отрицателен начин на използването й и на дефинирането й. Идеята, че тя може да те научи как да постигнеш съответното състояние и без нея, е крайната цел. И след като веднъж си си позволил да вибрираш на това равнище на вибрация самостоятелно, ще се окаже, че си способен в по-голяма степен да общуваш телепатично с това растение и тогава то може да те научи на много повече, отколкото ако физически го консумираш. Защото тогава ще си достигнал до едно по-фино равнище на вибрации и след като веднъж установиш комуникация с растението на това равнище, пред теб се отваря едно цяло ново измерение и един цял нов свят от информация. Ето защо вие инстинктивно казвате, че „се извисявате”. Всъщност вие трябва да придобиете способността да повишавате вибрациите си, без да използвате тази субстанция.

Участник: Хм.

Башар: След като веднъж си опитал и знаеш какво е усещането и състоянието ти, трябва само да си припомниш как си се почувствал веднъж и действително ще попаднеш в това състояние, в същия момент. Когато си в това състояние, иди и поговори с растението и ще видиш какво ще се случи.

Участник: Благодаря ти, Башар!

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам два въпроса към теб.

Башар: Ако настояваш.

Участник: Настоявам. Първият е относно нещо, което се случи наскоро. Един човек получи нещо, което наричаме вертиго, и това продължи около три дни. Той казваше, че целият му свят се въртял.

Башар: Това звучи забавно.

Участник: Да, предполагам …

Башар: Предполагаш?

Участник: Аз трябваше да му помагам да върви и да ходи, където и да е …

Башар: Добре, може би той не е трябвало да ходи, където и да е? Може би е трябвало, където и да е, да дойде при него?

Участник:  Лекарят            , при когото отидохме, не откри никакъв проблем и просто му даде лекарство против морска болест. Това не помогна, след което проблемът изчезна от само себе си.

Башар: Да, точно така.

Участник: Това, което ми се стори интересно, бе, че няколко дни по-късно някой ми се обади от Италия и ми каза, че през последните няколко дни светът му започнал да се върти.

Башар: Да.

Участник: Това са две еднакви преживявания.

Башар: Да, това става, когато повишаваш вибрациите си.

Участник: Но тъй като не вярвам в съвпадения, се чудех какво се случва. Дали това са някакви симптоми, които …

Башар: Това е типично симптом за повишаване на вибрациите и развитие на съзнанието, повишаване чувствителността към по-високите енергии. Понякога привикването към новото състояние отнема известно време. Когато започне процесът на привикване към по високите енергии, вие чувствате завиване на свят.

Участник: Мога ли по някакъв начин да им помогна в такива случаи?

Башар: Следвай най-радостната си възбуда. Това е един завършен комплект: Следвай най-радостната си възбуда. Това е двигателят и организиращият принцип на всичко, което трябва да се случи в твоя живот. Това е един холистичен комплект, който съдържа всички необходими инструменти. Всичко, което трябва да се случи, ще се случи, ако следваш радостната си възбуда без каквото и да е очакване и изискване по отношение на крайния резултат. Фактът, че си се свързала с втори човек, който изпитва същото нещо, ти подсказва, че ти си свързана с тях на това равнище. По този начин усещаш в по-голяма степен енергийните връзки, които вече притежаваш. Ти правиш тези връзки видими, осезаеми. Когато отидеш на едно по-високо равнище, започваш да виждаш, чувстваш, преживяваш цялата мрежа от енергийни връзки, които имаш. Така че, става дума за повишаване на твоите вибрации и на твоята честота.

Участник: О кей. Разбирам, благодаря. Вторият въпрос е може би повече пояснение. В момента говоря не за себе си, а за лицето, преродено като моя майка. Има една мисъл, която се появява в ума ми. И тя гласи: „Твоето име е световно известно”. Това естествено касае не само персонално мен, но и всички нас.

Башар: Да.

Участник: Според мен това означава, че съществата с по-високи честоти могат да разпознаят уникалната вибрация на всеки един от нас, във всеки един момент.

Башар: Да. Съзнанието, което функционира на по-високи честоти, разпознава  индивидуалните вибрации по същия начин, по който вие разпознавате отделните цветя и цветове, когато се разхождате в една градина.

Участник: О кей, и аз така си мислех. Но в последно време усещам, че това не е само една мисъл, но и едно същество, което ме кани да си спомня споразумението, което съм направила, преди да се преродя тук. И чувствам, че това същество всъщност е един от „шпионите”, за които говори преди малко, и аз си го представям като един по-висш образ на самата мен. Понякога като че ли мога да го зърна, когато се оглеждам в огледалото.

Башар: Да. Отново: това е още един симптом. Когато разгръщаш съзнанието си, в много случаи действително си в състояние да видиш в двоен, троен, четворен и прочие план, насложени един върху друг образите на други същества, с които си свързана едновременно. Ти получаваш информацията по зрителен път.

Участник: Тогава моят въпрос към теб е: с какви ресурси разполагам, или върху какво определение трябва да работя, за да мога да си припомня споразумението, което съм направила?

Башар: Не е задължително да си спомниш споразумението в някаква форма. Каквито са темите и най-големите предизвикателства, с които се сблъскваш, те обикновено отразяват споразумението, което си направила за изследванията си в този живот.

Участник: Значи трябва да търся в своите предизвикателства.

Башар: Да, търси в своите предизвикателства. Това е тяхното предназначение, защото това са темите, които си искала да изследваш – нещата, които си искала да трансформираш. Това е описание на личността, която си решила да бъдеш, като същество по време на това пътешествие. Но моля, помни също така, че пътешествието е крайното предназначение. Ти не се опитваш да достигнеш до някъде. Ти си там, където трябва да бъдеш. И става дума за това напълно да оцениш този факт. Самото пътуване е крайната дестинация; процесът е крайната цел. Самото преживяване е всичко, което съществува. Това помага ли ти?

Участник: Да, да, благодаря. Искам само да добавя, че наистина гледам с надежда напред към възможността да бъдем обединени с вас в едно общо семейство.

Башар: Благодаря ти! И ние гледаме с надежда назад към тази възможност. (смях в залата).

Участник:  Здравей, Башар!

Башар: Добър ден.

Участник: Наистина съм радостно възбудена от идеята, че масовото съзнание се променя и става повече положително, отколкото отрицателно.

Башар: Да, накланяне на везните …

Участник: Бих искала да зная колко продължителен е бил периодът, когато съзнанието е било настроено повече отрицателно, отколкото положително …

Башар: Много хиляди от вашите години. От момента, който може да бъде определен като средата на (съществуването на) цивилизацията на Атлантида, според вашата история. Това ще рече приблизително 20-30,000 години.

Участник: Уау, това е доста време.

Башар: Щом казваш.

Участник: И бих искала да зная – след промяната на съотношението, което е наистина нещо вълнуващо, кои са някои от индикаторите …

Башар: Според това,  върху коя част от вълната на положителна енергия се носите, вие ще преживявате все повече от симптомите, които описваме. Времето и пространството ще станат по-гъвкави и податливи – това ще бъде един от най-ярките симптоми. Синхронностите ще станат много по-преобладаващи и това ще бъде също много ярък симптом на усилването. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Моля, разберете – вие в дей-стви-тел-ност не усилвате никакви свои темпове. Вие вече се движите с безкрайно висока скорост. Това, което се случва, е, че вие започвате да чувствате по-осезателно този факт. И вие преживявате тази повишена чувствителност като ускорение. Да?

Участник: Да.

Башар: Разбираш ли разликата?

Участник: Да.

Башар: И друго важно нещо, за което започнахме да говорим в последно време. Физическата реалност започва да придобива качества, които не са толкова солидни. Вие започвате да разбирате, че това, което възприемате като физически твърдо (Дарил Анка потупва колената си) – солидни предмети, само изглеждат солидни … Е, аз разбирам научните ви обяснения, но не за това става дума, защото даже научните ви обяснения са все още символичен израз на състоянията на по-високо развито съзнание. Идеята е следната: това, което наричате ваше сетивно усещане за твърдост, представлява процес, в който вие в действителност използвате своята неразрушима при-ро-да, за да създадете едно преживяване, което ви се струва солидно. Това (удря юмруци един в друг) е индикатор, че сте неразрушими. Разбирате ли това? Превеждам ли правилно това във вашите понятия?

Участник: Да.

Башар: Това, което наричате твърда материя … защото вие знаете, че тя в действителност не е твърда … вие сте тези, които й придавате твърдост, като просто я насищате със своята неразрушима природа като дух, като съзнание. Това представлява твърдостта. Това помага ли ти? 

Участник: Да, помага.

Башар: Така че, тези и много други ще бъдат симптомите на наклоняването на везните и усилването на все повече положителна енергия, докато вие се променяте, преминавайки през все повече поредици от успоредни реалности, които все повече ще отразяват вибрационните промени, които сте създали за себе си.

Участник: Какви ще бъдат различията между промените на индивидуално равнище и на равнището на масовото съзнание?

Башар: Промените ще бъдат едни и същи. Помнете какво казваме – вие в действителност не променяте света. Вие просто се премествате през други последователности от успоредни реалности, които отговарят повече на вибрационните промени в самите вас. И това означава, че тази успоредна Земя вече съдържа версии на всички други хора, които също са се преместили в тази успоредна реалност, която сте се съгласили да бъде новото преживяване на вашето масово съзнание. Помнете, че всичко това се случва в съзнанието ви.

Участник: Правилно.

Башар: Светът наистина не се намира (тропа с крак по пода) ей там. Ето защо, когато казваш: „какви промени ще настъпят в масовото съзнание?”, отново: нищо в този контекст не се променя. Промяната е в твоята перспектива. И какво ще се случи в масовото съзнание е споделяне на една друга перспектива, на една друга реалност, която вече съществува и която отразява в по-голяма степен промяната в споразуменията между всички индивиди в колективното. Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Отчасти, не съвсем.

Башар: Масовият консенсус, масовото съзнание е една идея за консенсус. Вие трябва да споделяте, да се съгласите да споделите конкретно преживяване на една колективна реалност. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И така, когато разнообразие от индивиди в тази колективна реалност решат да преминат в успоредна реалност, която е подобна на тази, в която ти си решила да се преместиш, вие все още ще се възприемате помежду си, по взаимно съгласие. Ние заедно сме решили, заедно сме се съгласили, че всеки от нас притежава свой аспект, който вече съществува в тази паралелна Земя, която отразява в по-голяма степен промяната, която сме направили в себе си. И ти признаваш, че това става с взаимно споразумение. И всеки в тази реалност се е съгласил да създаде в себе си версия, или да се премести във версия на тази реалност, подобна на избраната от теб, така че ти се намираш в един прозорец на описание или определение, който ти позволява да ги възприемеш, като създадеш тяхна версия, в онази реалност, в която по подобен начин са се прехвърлили другите. Това изглежда ли смислено?

Участник: Да, изглежда смислено.

Башар: То отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Аа … не … аз … това е отговор, но аз …

Башар: Какво търсиш?

Участник: Търся индикатори, като тези при накланянето … следователно какви …

Башар: Аз не обясних ли … ти знаеш ли какво означава синхронност?

Участник: Да, зная, следователно …

Башар: Това е един от индикаторите – повече синхронност. Ще ти дам „конкретен” пример. Това в действително се случи на медиума (Дарил Анка – Бел.прев.) Така че ви разказвам за нещо, което се случи действително във вашата реалност, физически. И това е индикатор за приплъзване на времето и пространството … така да се каже. Всъщност това бе, казано по-точно, пропускане на определени успоредни реалности, които медиумът просто не се съгласи да преживее. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Медиумът, да кажем „достатъчно по съвпадение”, се намираше най-общо казано на територията, на която той се намира сега; по време, което вие наричате минало. И щеше да срещне приятел, който щеше да дойде с колата си до хотела да го вземе, за да отидат двамата на обяд. Нито медиумът, нито неговият приятел имаха понятие от това кое къде се намира на тази територия.  И двамата не знаеха как да се озоват на мястото, където искаха да обядват. И решиха да попитат дежурния на рецепцията на хотела как да стигнат до това място. Дежурният най-учтиво им даде подробни указания как да стигнат до мястото. И така, те последваха указанията, пристигнаха на мястото и обядваха. Когато на връщане минаха по същия маршрут, те изведнъж се оказаха на магистралата – на километри далече от мястото, откъдето бяха тръгнали. И си зададоха въпроса: „чакай малко, как се озовахме тук?” И те се върнаха обратно в хотела и решиха да следват отново указанията стъпка по стъпка, които всъщност бяха много прости, и установиха, че по този начин е невъзможно да стигнат до същия ресторант. Защото те бяха повярвали толкова силно в думите на човека от рецепцията, че просто се бяха озовали в искания от тях ресторант. И ако болшинството от вас следват тези указания, просто няма да стигнат до онзи ресторант. Това просто не е възможно така, както обикновено възприемате физическата реалност. Следователно говорим за този вид приплъзвания във времето и пространството като индикатори, в случаите когато действате в състояние на пълно присъствие в дадения момент. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Вярвате напълно на информацията, която ви се дава, и действате спрямо нея – абсолютна вяра, абсолютно знание, че това е така. И когато направите това, става така. Точка. Няма никакво значение какво ще кажат времето и пространството за това; те са ваши креатури. И те ще променят себе си, ще се извият в съзнанието ви и ще станат много обтекаеми, и много гъвкави, когато вие кажете с пълно убеждение: „това е така”. И то става „така”. И така, това е един индикатор и има много други индикатори. Друг много силен индикатор е, че това, което наричате завеса или бариера между живите и умрелите, няма повече да бъде толкова плътна. Повече общуване с духовната страна. Повече разбиране, получавано чрез преживявания, че умрелите хора не са умрели. Те просто са влезли в друга стая с различна честота на вибрациите и вие може да общувате с тях – все повече и повече, и повече. Това е друг индикатор на усилване честотата на енергията на съзнанието. Това помага ли ти? Очертава ли това за теб по-ясна картина?

Участник: Да. Благодаря много.

Башар: И аз благодаря.

Участник: Здравей, Башар!

Башар: Добър ден!

Участник: Искам да знаеш, че гласът ми се усилва (Заб.прев.: Гласът на участничката звучи силно шипящо, вероятно след операция на гласните струни)

Башар: Чудесно, благодаря.

Участник: Искам да задам въпрос относно моето бъдещо аз.

Башар: Кое бъдещо аз? Което има непосредствено отношение към този конкретен живот, в рамките на този времеви прозорец, или бъдещо аз в съвършено друга реалност?

Участник: И двете. (смях в залата)

Башар: Добре, нека приемем това. А какво ще кажеш за твоите бъдещи множество същности?

Участник: Имам предвид бъдеще, което не е задължително свързано с нещата, които виждаме в настоящето.

Башар: Не, те не са свързани. Бъдещето се създава от настоящето, но това важи и за миналото. Всичко съществува сега. В действителност няма такова нещо като бъдещето, както няма и такова нещо като миналото. Всичко това са вероятни успоредно съществуващи реалности, всички от които съществуват точно сега. Когато си в определено състояние, то определя следващото нещо, което ще преживееш. Това, което наричаш „бъдеще”, е просто същият момент в настоящето, от друга гледна точка. Ти създаваш своето усещане за продължителност във времето. Ти създаваш чувството си за пространство и време, и промяна, които са страничен ефект от промяната на съзнанието ти през милиарди успоредни реалности. В този смисъл бъдещето не е „предопределено”, макар че твоят дух, или да кажем твоята душа, избирайки да изследват определена тема, която може най-общо да наречеш „съдба”, може да очертае определена пътека или тенденция, която физическото ти аз ще следва, но как ще направиш това, е наистина въпрос на свободната ти воля и за това преживяване има много възможни пътища. Макар че темата в различните реалности може да изглежда една и съща, всяка една от тях е наистина отделна реалност. Така че зависи от теб да определиш какво ще бъде твоето така наречено „бъдеще”, според състоянието на твоето същество във всеки един момент. Следващото логическо нещо и развитие на това състояние е това, което ще преживееш. Но докато ти се променяш във всеки следващ момент, ти също така променяш миналото си,  защото то също е една илюзия. В определен смисъл, ти се включваш в различни коловози, в които можеш да погледнеш напред и назад. Всеки път, когато поемеш в нова посока, ти си в нов коловоз, който има една част, която е зад теб (в миналото) и една част, която се простира напред (в твоето бъдеще). Защото изразено в линейна терминология, за да бъдеш различна личност сега, погледнато от гледна точка на времето, ти би трябвало да имаш различна история, за да се озовеш тук. Разбираш ли? Така че когато се превръщаш в различна личност, ти си променила миналото си; ти вече нямаш същата история.

Участник: Това важи ли за обществото като цяло?

Башар: Да, може да важи. Историята на цялото общество ще се промени, когато вие се пренесете в една нова Земя, която ще има различна история, разбира се. Става дума за „това и онова”, спомняш ли си? На всяко равнище стават такива неща, по съответен начин. 

Участник: Тогава расовите и класови конфликти, които виждаме, са възникнали, когато сме се преместили …

Башар: Някога случвало ли ти се е да преживяваш нещо и малко по-късно ти се променяш радикално по някакъв начин и някой познат, приближавайки се ти казва: „помниш ли онова нещо, което се случи преди десет години?”, а ти отговаряш: „за какво става дума?”. Това не винаги означава, че паметта ти е слаба. То може да означава, че въпросното нещо в действителност никога не ти се е случвало. Разбираш ли?

Участник: О кей.

Башар: И това означава, че същото може да се случи и в масов мащаб. Когато обществата се променят като цяло, то те придобиват различна история – като общество, като група. Ако това е, което са се съгласили да преживеят.

Участник: Тогава когато имаш определена карма …

Башар: Която си си наложила сама …

Участник: … приложена към остарели идеи, то тези остарели идеи просто могат да се променят?

Башар: Да! Щом смените определението и имате пълно разбиране на това как да преформулирате съответните понятия, те се появяват във вашата реалност по много различен начин. Те създават напълно различно усещане, биват разбирани по напълно различен начин. И така тези, които разбират, че кармата е напълно самоналожена и просто отразява идеята за баланс на енергията и самоосъзнаване, и отговорност, което е способност да даваш отговор (да реагираш), то това е нещо напълно различно от случая, в който хората разглеждат кармата като нещо, което ги привързва към миналото, приковава ги към миналото, означава носене на вина и всякакви подобни определения. Когато промените определенията на тези понятия, това има напълно различен ефект върху живота ви и е свързано с напълно различни преживявания, които са повече в съответствие с личността, която предпочитате да бъдете. Всъщност много от тези понятия може да изчезнат напълно. Ако ги дефинирате достатъчно чисто, те може даже повече да не са ви необходими. На вас въобще не ви е необходимо понятие за карма в смисъла, който сте свикнали да му придавате. Ако разберете, че това просто означава способност да избираш, способност да реагираш, способност да балансираш, способност наистина да бъдеш и да виждаш каква предпочиташ да бъдеш, и поемаш отговорност за последиците от всички свои решения, тогава кармата в стария й смисъл просто не е приложима. Просто това е да бъдеш вярна на себе си и да си наясно какви решения вземаш; да бъдеш отговорна за решенията си. И това е всичко.

Участник: Това важи ли за историята?

Башар: Както казах, да. Всякаква, всякаква възможна версия на историята, която можеш да си представиш, се случва в момента в някаква успоредна Земя. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ако решиш, че това отговаря на твоята вибрация, ти можеш да решиш да се пренесеш на тази успоредна Земя и можеш да установиш, че оттогава нататък, след като си един от обитателите на тази успоредна реалност, тази история, която си преживявала, повече не важи и никога не е съществувала за тази нова Земя, в която си се пренесла. Тя просто няма да бъде повече част от твоето съзнание и част от твоите преживявания, ако си решила да направиш такава категорична промяна към една реалност, толкова различна от преживяваната в момента. Понякога можеш да направиш това, понякога не е подходящо. Понякога приемствеността е подходяща за темата, която изследваш, и не желаеш да нарушиш тази приемственост, но понякога го правиш. Това е част от цялата идея за трансформацията – ти трансформираш определени идеи до степен, в която повече не трябва да се придържаш до консенсусната реалност, и можеш да се пренесеш в реалност, в която тази идея повече не съществува, или никога не е съществувала. Виждаш ли, в това е проблемът – ти всъщност не знаеш, защото когато се прехвърлиш в нова реалност и приемеш идеята за едно ново минало, така да се каже, или едно ново бъдеще, откъде знаеш, че вече не си правила това? Откъде знаеш, че историята, която мислиш, че е историята на твоя свят, не е била историята на света, в който си била вчера? Защото по определение тя ще изглежда, че винаги е била твоята история. Затова откъде знаеш, че не си сменила 10,000 истории през последната седмица? Ти не знаеш! Ти просто мислиш, че тя никога не се променя. Ти мислиш: „това винаги е било така, аз съм изучавала тази история като дете”. Но виждаш ли, ти създаваш това преживяване от настоящето. В момента, в който се прехвърлиш в една успоредна Земя, ти моментално си създаваш спомени, според които си била дете и си била обучавана в историята на тази нова успоредна Земя. Затова ще ти изглежда, че винаги си го знаела, че тази история е истинна и никога не се е променяла, но в действителност ти не знаеш дали тя се е променяла, а тя всъщност се е променяла. Това помага ли ти?

Участник: Да. Тогава в бъдеще, ако искам да комуникирам с околните в по-голяма степен като с равни, с повече съчувствие, аз трябва …

Башар: Ти просто трябва самата да бъдеш съчувствен комуникатор и да си позволиш да знаеш, че каквото и да преживяваш, то е присъщо на това, което си избрала сама, за да научиш нещо ново. Не се опитвай да променяш други хора. Не настоявай за появата на определена реалност, защото тогава ти просто поставяш условия на външната реалност без в действителност самата да се променяш. Виждаш ли, парадоксът е, че лицето, което наистина се променя, не-го-е-гри-жа дали външният свят се променя, или не. Защото знае, че външният свят не е мярка за състоянието, в което той или тя избира да бъде! Защото ако поставяш условия от вида: „ако външният свят се промени, аз ще зная, че съм се променила” … ти никога няма да видиш външна промяна, защото ти си останала същата и всъщност не си се променила. Но ако кажеш: „аз съм това и няма значение какво става там отсреща”, то ти се променяш и външният свят може да отрази това. Това е парадоксът. Не ти е необходима външна промяна, за да улесниш своята. Мярката за промяната не е това дали външният свят се е променил, а дали ти реагираш по различен начин на външния свят даже и когато той изглежда един и същ. Ето как узнаваш, че си се променила. Ясно ли е?

Участник: О кей, благодаря ти, Башар!

Башар: Благодаря ти за съчувствената комуникация.

Участник:  Здравей, Башар.

Башар:  Добър ден.

Участник: Преди около два месеца посетих този резервоар в околностите на Сан Франциско …

Башар: Чудесно. Имаше ли някакви резерви по повод на резервоара?

Участник: Не особено, беше ми приятно. Приятелят ми, който присъства тук, ме заведе там, защото там много пъти е виждал НЛО. И ние отидохме, а след около пет минути започнахме да ги виждаме. Първоначално изглеждаха като звезди, повечето от тях.

Башар: Повечето вероятно са били звезди. Всичко, което мислиш, че е НЛО, често не е НЛО.

Участник: Ние гледахме внимателно към много от тях. Те бяха много близо и примигваха, и започнаха да сменят цветовете си, и започнаха да се придвижват в посока …

Башар: Това не означава, че са били космически кораби. Това може просто да означава, че вие променяте своята честота така, че възприемате светлината по различен начин.

Участник: О кей. Тогава някои от тях се превърнаха в нещо, което изглеждаше като самолет и променяха формата си …

Башар: Отново: това е сравнително рядко, но се случва. Трябва да разбереш нещо по повод на НЛО. Не всички те са това, което бихте нарекли автентични кораби. Някои от тях са многоизмерни – аспекти и проекции на съзнание, което може да приеме много форми, в смисъл, че във физическата ви реалност винаги ще има тълкуване на това какво представляват тези неща. В термините на вашата реалност те могат да приличат на определени неща независимо дали в действителност са променили формата си. Защото вашият ум интерпретира по този начин енергията на съответното измерение. Вие осмисляте всичко това в рамките на способностите си и в този контекст вие всъщност сте тези, които причиняват промяна във формата.

Участник: О кей.

Башар: Въпреки това, средно, от всички обявени появявания на НЛО, само около 17% са това, което бихте нарекли извънземни кораби. Останалото са различни възприятия на различни неща, по различни причини, по различни начини, по различно време.

Участник: Имаше и още един, който се появи внезапно, точно над западното езеро. Беше тъмно и не виждахме езерото, но знаехме, че е там. Той доплува във въздуха до колата ми и бе много голям, и увисна над нея. Ние се втурнахме към колата и бързо се отдалечихме.

Башар: Защо?

Участник: Не зная. Не бях наистина изплашена, не почувствах нищо отрицателно, но просто …

Башар: Защо се отдалечихте?

Участник: Не зная. Е, моят приятел настояваше.

Башар: Защо?

Участник: Той всъщност е общувал с други същества …

Башар: Но тогава защо потеглихте?

Участник: Не зная, той просто каза: „Хайде да се махаме оттук”.

Башар: За това става дума. При среща с по-високо честотна енергия, това често изтегля на повърхността на съзнанието ви неща, които са убеждения и определения, които са извън синхрон с вас, заровени в подсъзнанието ви. Извеждането им на повърхността причинява моментален страх. Този страх обаче не е от видяното, а от убежденията, които се намират в собствената ви система.

Участник: Да-а-а. Спомням си какво беше казал по този повод и сега си го помислих.

Башар: Това, че сте се отдалечили, не е нещо лошо. Не се укорявайте, не се критикувайте. Просто ви е било дадено много ясно указание колко сте готови за такъв контакт.

Участник: Правилно.

Башар: Това е било проекция на едно съзнание от по-високо измерение.

Участник: Всъщност преди него се появиха две други, които изглеждаха точно по същия начин. Следователно предполагам, че става дума за същия вид кораб. Знаеш ли какви са били тези същества?

Башар: В известна степен става дума за комбинация от неща, но основната вибрация е била това, което вие бихте нарекли, според вашата номенклатура, арктурска енергия. Защото това е било израз на така наречения от вас 11.11 портал, който е филтърът на резонанса на истинското аз и когато преминете през него и отидете от другата страна, от вас не остава нищо друго освен истинска вибрация. Следователно ви е била предоставена възможност да преминете през този портал, но вие само сте си показали големия пръст на крака през него. Но това е добре като начало.

Участник: О кей. Значи, ако отида отново там, ще бъда в безопасност?

Башар: Зависи от теб. Разбира се, че ще бъдеш в безопасност.

Участник: Просто искам да зная, защото там имаше толкова много НЛО …

Башар: Не са били толкова много, колкото си мислиш. Нека ти го кажа по друг начин. В повечето случаи много от НЛО, които индивидите преживяват, са неидентифицирани страхови обекти вътре във вас. (смях в залата)

Участник: Аз съм развълнувана от тях, но …

Башар: В това няма нищо лошо. Това е просто част от нашата приятелска услуга.

Участник: О кей. Приятелят ми ме помоли да попитам за това, с което той комуникира и което се нарича Сар или Зар.

Башар: Това, което често преживявате във вашата реалност, е, че когато започнете да контактувате с по-високи равнища на съзнание, тези, които назовавате като Зи (Z) или Екс (X), са ваши бъдещи проявления.

Участник:  Хм, О кей.

Башар: Те се появяват, за да ви дадат представа за това и вие продължавате оттам нататък.

Участник: Друго нещо – тази област представлява ли горещо място за появата на такива НЛО?

Башар: В тази област съществуват вихри, които бихте нарекли вихрови транзитни точки, но на вашата планета има много такива „горещи места”.

Участник: Тогава онова, което съм виждала близо до апартамента си, е вероятно просто … проекция на нещо, което виждам като звезда, или … ?

Башар: Понякога, не винаги. Няма обаче да се впускаме в обяснение в момента.

Участник:  О кей.

Башар: Само ще ти пожелаем приятни сънища.

Участник: О кей, благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Сърцето ми бие наистина учестено, но дано се успокои.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Искам първо да ти кажа с какво се занимавам, за да преживявам, а след това да ти задам въпрос.

Башар: Чудесно.

Участник: Работя като семеен консултант и съветвам индивиди и двойки по разни въпроси. Моята страст е да работя с индивиди и да разкривам техните блокажи и убеждения, които им пречат да достигнат до най-високите си …

Башар: Както казах, колко вълнуващо!

Участник: И неизменно, когато работя с даден индивид, и той достигне по-високо равнище на съзнанието си, неговият партньор започва да изпитва проблеми. И аз ги събирам заедно и започваме да преобразуваме техните взаимни споразумения. 

Башар: И … ?

Участник: Въпросът ми е свързан с традиционното ни брачно споразумение. Струва ми се, че трябва да бъде по-освободено, по …

Башар: Тогава измисли нещо ново.

Участник: Точно с това срещам проблем да преценя …

Башар: Защо срещаш проблем? Това не е ли забавно предизвикателство?

Участник: Това определено е забавно …

Башар: И защо всеки индивид или всяка двойка да не може да реши какво да бъде споразумението им?

Участник: Аз бих искала това да става.

Башар: Това става, в много случаи. (смях в залата)

Участник: Аха.

Башар: Нима на вашата планета няма индивиди и двойки, които съчиняват собствени споразумения?

Участник: Да, има такива.

Башар: Тогава проблемът е разрешен.

Участник: Двойките, с които аз работя и които вибрират, да кажем, малко повече на червено, т.е. на по-ниска честота …

Башар: Искаш да кажеш, че са зациклили в старомодни определения?

Участник: Да, точно така. Единият от двойката има по-висока вибрация и поддържа връзката, докато този с по-ниската вибрация е изправен пред избор.

Башар: Да се издигне до по-високото равнище на вибрации, или да не го направи.

Участник: Точно така. И аз си мисля накъде сме тръгнали с това традиционно споразумение … Вие на вашата планета имате ли такива споразумения?

Башар: Не. Ние всички сме телепатично свързани и всички сме свързани в един общ брак.

Участник: Оу-у-у.

Башар: Нашето споразумение, ако искаш да го назовеш така, е да бъдем абсолютно и напълно отговорни не само отделно към някого, но към всички и да бъдем напълно себе си. Защото само когато решим да бъдем напълно себе си, си позволяваме да бъдем в състояние, в което можем изцяло да признаем различията и целостта на всеки друг индивид, а когато признаем тези различия, ние всички действаме в хармония.

Участник: Това е прекрасно.

Башар: Това е нашата брачна връзка. В определен смисъл вашият свят еволюира към нещо подобно, макар че ще трябва да измине известно време, преди да преживеете пълноценно това на вашата планета. Но това е добре, защото вие изследвате тези неща в момента на фундаментално равнище и точно това е, което трябва да правите.

Участник: Разбирам.

Башар: Следователно благодарим за твоя принос при помагане на хората да изследват тези идеи и да разберат, че има други по-удачни варианти, подходящи за тях.

Участник: Благодаря много.

Башар: И аз благодаря!

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Искам да ти благодаря за това, което каза по повод на страха. Така аз анализирах въпроса си и убежденията си, свързани с него. И сега имам малко по-различен въпрос.

Башар: Чудесно. Благодаря за твоята трансформация.

Участник: Благодаря, че го отбелязваш. Надявам се, че можеш да дефинираш думата търпение, защото аз …

Башар: Не се нуждаеш от търпение. Единствената причина да се нуждаеш от търпение е, че си нетърпелив. Ако правиш това, което обичаш да правиш във всеки един момент, за какво ти е необходимо търпение?

Участник: Хмм.

Башар: Хмм. Разбираш ли какво имам предвид под това да не се нуждаете повече от някои определения? Когато разберете природата и структурата на своето съществуване, някои понятия просто отпадат. Ние разбираме, че в разговорен смисъл търпението може да означава, че някой просто е в идеално равновесие по отношение на случващото се, не бърза особено и приема всичко, което се случва, но това е цялата идея на това да живееш за момента. И идеята е, че това е нещо приятно. В случая не става дума за това, че хората се нуждаят от търпение, защото те се забавляват с това, което правят, и живеят пълноценно в дадения момент. Те не се нуждаят от търпение, защото търпението означава, че чакаш да ти се случи нещо по-добро. И те знаят, че няма нищо по-добро от случващото се в момента и са напълно ангажирани с него. Така че в случая въобще не става и дума за търпение. Защото те никога не са нетърпеливи. Те никога не искат да бъдат на друго място, различно от това, на което са. Това помага ли ти?

Участник: Да. Хмм, тогава как да се освободим от нещата, които не отговарят на истинската ни същност?

Башар: Както вече казах, защо би искал да ги влачиш със себе си? Те са уморителни, изтощителни; те изхабяват, те нямат нищо общо с теб. Защо би искал да правиш това? Защо не отидеш и не намериш 50 килограмов циментов блок и не започнеш да го разнасяш навсякъде със себе си? Защо би искал да направиш това?

Участник: Нямам представа.

Башар: Точно така. И ние нямаме представа. (смях в залата) И когато настане моментът, в който най-накрая огледаш внимателно нещата, които не ти принадлежат, и си кажеш: „нямам никаква представа защо мъкна със себе си тези неща”, ти ще ги изоставиш.

Участник: Хмм.

Башар: Но единствената причина да продължиш да ги носиш със себе си е, че мислиш, че ти трябват. Мислиш, че те ти служат по някакъв начин и ти се страхуваш да ги изоставиш поради убежденията, които си свързал с тях. Или защото си мислиш, че това ще те направи да изглеждаш лош човек, ако се откажеш, или някой няма да те харесва, ако се откажеш, или няма да можеш да направиш това или онова и всички тези идеи, които по същество нямат ни-що об-що с теб! Изтощително е да се опитваш да бъдеш някой, който не си. Бъди този, който си. То-о-о-лкова е по-приятно.

Участник: Наистина.

Башар: То-о-о-лкова е по-лесно.

Участник: Интересно е, че докато те слушам, въпросите ми се променят. Вероятно убеждението, свързано с въпроса отпада.

Башар: Да, това се случва, когато се отказваш от всички тези убеждения, които не са в синхрон с истинската ти природа. Тогава имаш по-ясно разбиране за природата на структурата на съществуването и когато сравняваш убежденията и въпросите си с тази структура, виждаш какво съответства и какво не. И става очевидно – това, което не съответства, отпада. И това, което остава, е всичко, от което се нуждаеш. И толкова. Тол-ко-ва! Това помага ли ти?

Участник: Абсолютно. Благодаря, Башар!

Участник: Здравей отново за първи път!

Башар: Благодаря много! Здравей и на теб отново за първи път.

Участник: Дали можеш да ни кажеш нещо повече за областта на планината Маунт Шаста и как можем да използваме това място, за да ускорим …

Башар: Това е място, което условно може да приемете за коронната чакра на вашата планета. Защо просто не отидеш там, не изследваш мястото и не видиш какво ще откриеш.

Участник: Аз съм била там. Много е вълнуващо.

Башар: За какво точно искаш да ме попиташ?

Участник: Всъщност мислех, че там е базисната чакра.

Башар: Макар че е в духа на това, за което говорихме – „това и онова”!  Защото всяко вихрово явление съдържа енергиите на всички вихри. Когато обаче погледнем към колективното съзнание на вашата планета, на това място съответства най-добре коронната чакра. И както казахме, когато погледнете към планината и си представите, че от върха й нагоре има един неин двойник, обърнат наопаки, то имате изображение на нефизическата коронна чакра, която е един конус, обърнат с върха надолу. Така че ти правя този намек. Затова иди, поиграй си с тази енергия и виж какво ще се случи.

Участник: О кей. Ще направя това.

Башар: И … ?

Участник: Какво ще кажеш за облаците, които се образуват там и които обикновено имат много странни форми?

Башар: Там има много вихри, най-различни електромагнитни аномалии, които влияят върху климатичните ви условия.

Участник: Но като ги разглеждам, не виждам ли и нещо, което е различно от това, свързано с климата?

Башар: Не съм казал, че не виждаш. Понякога може да са електромагнитни изменения, свързани с климата, в други случаи може да е нещо друго. Зависи от твоето състояние. Зависи от това, което има отношение към твоите нужди за възприемане в момента. Както един от вашите прочути психолози и психиатри бе казал веднъж: „една пура е просто една пура”. ( смях в залата) И понякога става дума за космически кораб във формата на пура. Но не задължително толкова често, колкото си мислиш.

Участник: О кей …

Башар: Нека ти предложа това внушение, ако имаш желанието да го споделиш. От време на време сме споделяли с вас нещо, което условно може да наречете „Правило номер 1 на Башар, относно НЛО”. Ако имате и капка съмнение и макар и минимално колебание, че виждате космически кораб, то тогава не виждате такова нещо, даже и да ви се привижда. Защото какъв е смисълът от гадаенето? 

Участник: Не съм сигурна, че имах това предвид.

Башар: Зная, но това не важи за други между присъстващите. И аз говоря на цялата група.

Участник: О кей.

Башар: Понякога е възможно през даден енергиен вихър в тези електромагнитни нарушения да виждаш друга реалност и много други неща. Какво друго виждаш?

Участник: В облаците?

Башар: Да.

Участник: Изглежда, че просто биват привличани около върха на планината и обикалят около него.

Башар: И после … ? Какво символизира това за теб?

Участник: Хмм.

Башар: Защо повдигаш този въпрос?

Участник: Защото съм много заинтересована от тази област и наскоро се преместих да живея там, и просто искам да науча повече за нея.

Башар: Но ти имаше предвид, че вероятно виждаш нещо повече от облаци.

Участник: Също така, когато бягам из планината, имам чувството, че отдолу е куха и се питам дали там отдолу има нещо свързано с Атлантида.

Башар: Не. Не по начина, който си мислиш.

Участник: Добре, но този вид съзнание присъства …

Башар: Всеки енергиен вихър може, в зависимост от вибрацията и енергията, с която влизаш в него, да води към други измерения, за които си мислите на вашата планета, но това всъщност води до преместване в напълно различни реалности. Това, че много от порталите на вашата планета се намират под земята, не означава, че се озовавате под земята, когато преминавате през тях. Намираш ли това за смислено?

Участник: Хмм-м-м.

Башар: Много от цивилизациите, които хората казват, че съществуват в една куха Земя, всъщност не съществуват в една куха Земя, както и въобще под земята на вашата планета. Но ако те са преминали през даден портал в друга реалност, те могат да си мислят, че са под земята, докато всъщност те може да се намират в напълно различна реалност и в напълно различно измерение.

Участник: Това могат да си го помислят другите същества от другите измерения?

Башар: Да.

Участник: Подобно на това, когато сънуваме и не можем да кажем със сигурност …

Башар: Точно така. Когато хората се срещнат с такива същества, те могат да си мислят, че те са под земята, но това е само интерпретация, поради допускането за това как съответният портал е свързан с вашата планета. Вие всъщност сте преминали в напълно различна реалност и ако някой би ви последвал през този портал и влезе в някаква пещера или празнина в земята, докато вие сте преминали в другата реалност, а този, който ви следва, не е, вие просто ще сте изчезнали. 

Участник: Областта на Рединг в Калифорния засегната ли е от този тип енергия, или там е напълно различно.

Башар: Засегната е в някаква степен от същия електромагнитен вихър, но е някъде към периферията му. 

Участник: Можеш ли да ми кажеш нещо повече за енергията на Рединг?

Башар: … Един момент … В един период, който според вашето летоброене попада между 300 и 1000 години в миналото, в тази област съществува, или е съществувала, ако искаш да използваш разговорния термин, малка група коренни жители, които са разбирали много, много ясно нещо, свързано с електромагнитните вихри на Маунт Шакра. Те са можели да ги използват по определен начин, за да разширяват съзнанието си и да комуникират много ясно със същества от други измерения. Някъде в областта на Рединг все още има един камък, който те са оформили много конкретно според вибрационната честота, необходима за общуване с тези същества от друго измерение. Ако откриеш този камък и го докоснеш, и медитираш върху него, умът ти може изведнъж да се изпълни с комуникации от други същества и някои от тях могат да ти кажат: „мина толкова дълго време, какво стана с теб?”

Участник: Да подскажеш нещо, свързано с камъка?

Башар: Когато го видиш, ще го разпознаеш. По-голям е от теб.

Участник: О кей.

Башар: Може да е малко по-тъмен на цвят, отколкото очакваш.

Участник: О кей. Може ли набързо още един въпрос?

Башар: Да.

Участник: Сменям темата. Има ли начин да комуникирам по-добре с моята котка? Непрекъснато усещам, че иска да ми каже нещо … Опитвам се да й говоря, но се получава предимно монолог.

Башар: Изпращаш ли й картини от въображението си?

Участник: Хм. Да. Трябва да развия тези си умения, но отговорът ми е: „да”.

Башар: Ако й изпратиш картини, котката ще ги възприеме и ще ти отвърне с картини, които умът ти може да тълкува по различни начини. Отново обаче зависи от теб да използваш въображението си за създаване на свои позволения за това какво би било най-подходящо при тази комуникация. Въпреки това, ти си наясно, че котките може много по-добре да виждат в други измерения, нали?

Участник: Да.

Башар: Позволяваш ли си да усещаш нещата като котка?

Участник: Предполагам, че не.

Башар: Когато си позволиш да чувстваш така, както си представяш, че чувства една котка, ще разбираш своята котка малко по-добре.

Участник: Да.

Башар: Тогава защо не отидеш и усъмър-р-р-шенстваш тази техника. (смях в залата).

Участник: Това беше наистина перфектно, благодаря.

Башар: И аз благодаря.

Башар: В този момент, разрешете си една много кратка почивка и ще продължим това предаване с вашата холотопна медитация.

Водещата: Време е да продължим със заключителната част на съвместното ни пътешествие. Виждате пред вас изображението на холотопа. Това е едно уникално творение на Kirby Seid и на планетата няма нищо подобно на него. То ще ви даде възможност да разтворите съзнанието си и да се придвижите в едно много дълбоко пространство, заедно с Башар.

Башар: Нека сега продължим това предаване по следния начин. Настанете се много удобно, отпуснете се. Позволете си да се фокусирате върху центъра на холотопа. Това ще бъде една кратка, но много ефективна медитация-позволение от три части. С използване на принципите, които сме ви предали в този ден, чрез това взаимодействие, чрез това взаимно сътворяване. Позволете си да дишате равномерно, дълбоко. Освободете се от всякакви ежедневни тревоги. Просто се отпуснете. Съсредоточете се с отворени очи в центъра на холотопа. Нека музиката започне, светлините да угаснат и холотопът да бъде осветен.  

Продължете да дишате лесно и дълбоко по един отпуснат начин, удобно, в мир, в равновесие, щастливи, свободни. Позволете си да погледнете в центъра на холотопа. И знайте, че това е едно огледало на „Всичко, което е”, което гледа в себе си – окото на Бог, което отразява към вас, ако искате да използвате това понятие, идеята, че вие сте „Всичко, което е”, което изразява себе си като индивидуална гледна точка.

Сега си позволете просто да повторите след мен на висок глас: „Това или онова”. 

Аудиторията: Това или онова.

Башар: Погледнете в центъра и позволете вниманието ви да се премести от центъра навън от холотопа. Позволете на вниманието си да се движи напред и назад във всички посоки от центъра към периферията и обратно, като израз на идеята за двойственост; като израз на идеята за „това или онова”. Сега вие преживявате тази дихотомия, тази полярност, този парадокс и макар че всички неща произлизат от един и същи източник, в това число и нещата, които изглеждат противоположни, те всички са едно, но вие ги възприемате поотделно, индивидуално за целите на създаването на структурата на преживяванията във вашата реалност и сте възприели схемата на „това или онова”, за да знаете, че имате способността за избирате.

Движете погледа си от центъра към периферията и повтаряйте наум: „това или онова”. „Това или онова”, „това или онова”.

И докато позволявате на холотопа да потъне във вашето съзнание все по-дълбоко и като знаете, че той ви предоставя възможността в това пространство и в тази вибрация, и честота, която създавате заедно сега, възможност да пренавиете своите нервни пътища, да пренавиете мозъка си, да приемете по-лесно идеите, които трябва да ви се представят, така че само най-близката част от структурата, само тази част от структурата, която наистина ви е необходима, присъства и вие може да я сведете до най-простата възможна форма … нищо външно, нищо повърхностно, никакъв излишен товар … освободете се от всичко излишно.

И ще останете с простата структура, която ви е най-полезна – всичко, което ви е необходимо, за да оцените и разберете напълно „това или онова”.

Поемете дълбоко въздух … и го издишайте. Поемете още веднъж дълбоко въздух … и го издишайте. Накрая поемете още веднъж дълбоко въздух и го задръжте … и го задръжте … и го задръжте. И ба-а-а-вно го изпуснете. И повторете на висок глас след мен: „Това или онова”.

Аудиторията: Това или онова.

Башар: Сега, позволете на съзнанието си и на вниманието си да започнат да се разширяват и да обгърнат не само центъра, но и външната страна. Да ви позволят да включите други възможности, за да схванете, че в действителност може да съществуват други центрове, различни от този, който изглежда очевиден; че в рамките на големия енергиен вихър има по-малки вихри и че сега имате възможността да разширите съзнанието си в една по-висша перспектива и по-висока вибрация, при което без да изоставяте перспективата на „това или онова”, може да я включите в една по-висша перспектива, всеобхватна перспектива.

Повторете след мен: „Това и онова”.

Аудиторията: Това и онова.

Башар: И докато позволявате на холотопа да потъне в съзнанието ви, започвате да сливате и да осъзнавате, че всички перспективи са валидни, че това е просто друга гледна точка, че всички истини са истинни – просто една друга гледна точка. Просто една друга перспектива на същия единствен момент, единственият момент, на „Всичко, което е”, на самото съществуване. И сега вие се разгръщате, за да обхванете  много различни перспективи, съображения, идеи, вдъхновения. Сега всичко може да бъде от значение в различна степен за вас. Сега всичко може да бъде възприето, когато е необходимо и както е необходимо, не като „това или онова”, а като „това и онова”.

И вие позволявате на това знание и на това чувство на сигурност да проникне през вас и да ви даде чувството за сигурност на всички възможни перспективи. Това и онова. 

Поемете дълбоко въздух, приемете го в себе си и нека той да кристализира … и го изпуснете. Поемете дълбоко въздух, приемете го в себе си … и го изпуснете. Сега поемете дълбоко въздух и го задръжте, и го задръжте, и го задръжте, и го изду-у-у-у-ухайте в своята нова реалност и нова атмосфера и нова вибра-а-а-а-а-ция. С абсолютна сигурност и макар че все още ще продължавате да използвате простата схема на „това или онова”, когато ви е нужно и полезно, сега вече знаете, че над и отвъд това винаги стои „това и онова” и вие ще приложите това синхронно на подходящите места и в подходящите моменти, вдъхновено и интуитивно, автоматично и без усилия. Всичко е „това и онова”.

Повторете след мен: „Това и онова”.

Аудиторията: Това и онова.

Башар: И сега, след като продължавате да се взирате в холотопа и дишате лесно и отпуснато, вие възприемате всички линии от цвят и светлина и разбирате, че те очертават пътя, диаметралния път на единствената единична частица, която съдържа вси-и-и-и-чко, което е, вси-и-и-и-чки неща, от които е направено всичко. Тъй като няма нищо друго, няма нещо навън. Всичко е едно и също. „Това е онова”.  Повторете след мен: „Това е онова”. 

Аудиторията: Това е онова.

Башар: И вие позволявате на холотопа да оживее, да затрепти, да се движи, да пулсира – един калейдоскоп на преливащи, сливащи се взаимодействия на всичко, което се превръща във всичко останало; на всичко, което отразява към всичко останало; всичко, което е необходимо да знае, за да осъзнае по-добре Всичко, което е. И сега това се превръща действително в огледало на самите вас, които се оглеждате във всички перспективи, по всички начини, които са подходящи за вас. Вие сте всички неща, които трябва да бъдете, за да бъдете индивида, който сте. Вие съдържате всички неща, които е необходимо да знаете, за да бъдете този или тази, която сте. Вие сте всички неща. И вие сте себе си. И всичко е едно и също. Повторете след мен: „Това е онова”.

Аудиторията: Това е онова.

Башар: И съществува само различието, което сътворявате сами, което определяте и в което вярвате, което ви служи, и вие се движите заедно, и се претопявате заедно, и се втечнявате заедно в претопилнята на сътворението. И докато се стопявате, вие се отпускате и го вдишвате, и издишвате, дълбоко. Вдишайте дълбоко … и издишайте силно. И вдишайте дълбоко … и издишайте силно. Сега вдишайте … и задръжте, и задръжте, и задръжте, и се освободете от всичко, което не принадлежи на вашето определение за самите вас. И даже когато се освобождавате от тези неща, които повече не са вибрационно съвместими, вие ги признавате, обичате ги безусловно и им позволявате да съществуват, защото те – това сте вие. И макар че те, това сте вие, вие сте предпочели да преживеете себе си по начин, който предпочитате – чрез допускане, чрез равновесие, чрез интеграция, чрез включване. Сега повтаряйте след мен: „Аз, съм онова”.

Аудиторията: Аз съм онова.

Башар: „И онова съм аз”

Аудиторията: „И онова съм аз.“ 

Башар: Вдишайте … и издишайте. И се отпуснете. И си позволете да знаете, че след като сега правите това, което ви доставя най-голямо удоволствие и което изберете, това позволение от три части – осъзнаването, познанието и разбирането на това как да използвате „това или онова”, „това и онова” и „това е онова”, те ще започнат да протичат през неврологичните пътища на вашия мозък и вашето тяло по един автоматичен, лесен, организиран и перфектно оркестриран начин, за да станете художници на тази идея за усещане и познание, че не съществува причина да бъдете различни от това, което знаете, че сте; което знаете, че сте. „Това е онова”. Вие сте „Всичко, което е” и „Всичко, което е” – това сте вие, изразяващо себе си като индивид, в рамките на „Всичко, което е”. „Това е онова” и това е всичко, което е.

Позволете си да се отпуснете, да се понесете и да плувате с това познание, с тази сигурност и увереност, и убеждение. И в ясните определения, които ще се появят, и с всички индикатори за тази промяна, която се извършва във вас, когато се прехвърляте от реалност в реалност милиарди пъти в секунда, вие ще знаете, че потокът на приемствеността идва от вас и ще ви помага, и позволява да бъдете по-гъвкави и по-свободни, ако пожелаете. Всичко е във вашите ръце, във вашите сърца, във вашите умове, във вашето тяло, във вашата душа, във вашия дух; това е самото съзнание. Тъй като няма нищо отвън. Има само съществуване тук и сега и това е всичко. Позволете на музиката си да притихне; позволете на осветлението на холотопа да избледнее и бавно, бавно, докато се пробуждате, вие сте кристализирали една нова реалност и една нова своя същност, едно ново бъдеще и една нова история, и едно ново сега. И вие сте потопени в море от безусловна любов, защото това е естественото ви състояние. Отдайте се на своята природа. Бъдете това, което сте. Приемете нашата безусловна любов към всички вас. Хубав ден!