© 2018 Превод АТИ

Зингдад: Здравей, 8.

8: Здравей, скъпи приятелю. Радвам са на възможността да поговорим отново.

З: Аз също. И макар да разговарям с теб непрекъснато, изминаха седем месеца, откакто написахме заедно предишната глава.

8: Ти бе твърде зает през това време, нали?

З: Да, определено бях зает. След покупката на земята, нещата за двама ни с Лиза станаха доста френетични. Трябваше да подготвим строителна площадка, след което дойде строителна компания, за да започне работа по конструкцията, докато ние почиствахме големи площи от плевели и тръни. След три месеца работа строителите ни напуснаха, като оставиха след себе си едно дървено скеле на кокили. Оттогава насам двамата с Лиза и един майстор работихме на строежа всеки предоставен ни от Господа час. И сега, след четири месечен изтощителен труд, най-накрая се нанесохме. Къщата далеч не е завършена и до голяма степен ни предстои живот на строителна площадка още няколко месеца. Основната работа обаче е свършена и ето ни сега в нашия собствен дом.

8: Който построихте сами.

З: Едно от най-удовлетворяващите неща, които някога съм правил.

8: И сега двамата сте готови да запишете една нова глава?

З: Да, наистина. Докато ръцете ми бяха заети със строежа, усещах как душата ми тръпне от желание. Така че изпитвам голямо желание да продължа пътешествието на Документите на възнесението заедно с теб. Вярвам, че сега ще водим разговор на тема Любов, нали така?

8: Това, което предстои, е много повече от един разговор.

Спомняш ли си, че в твоя разговор относно Планинското преживяване, проведен с Божествена Радост, ти достигна до разбирането, че си си докарал това преживяване като си избрал да следваш сърцето си? И че твоето Планинско преживяване е било моментът на придвижване на твоята душа от едно ниво на съзнание на друго?

З: Да, спомням си.

8: Това, което искам да добавя към казаното от Божествена Радост, е, че причината това да е бил моментът, в който си преминал от трета в четвърта категория плътност, е, че тогава си преместил своето его и си го поставил в сърцето си. Виждаш ли, когато си решил „да следваш сърцето си”, ти си обединил една част от своето аз, която пребивава в двойствеността (което е твоето его), с частта, която е свързана с единството и пребивава извън двойствеността (която е твоята душа). Това означава да следваш сърцето си.

И когато се превърнеш в същество, фокусирано в сърцето си, ти ще притежаваш съзнание от четвърта категория плътност.

Разбира се, от твоето Планинско преживяване досега ти си свършил още доста  работа. През този период бяха написани предходните глави от Документите на възнесението плюс много допълнителна работа, която не е отразена в тези разговори. И така, сега ти си готов. Време е за следващата промяна в съзнанието ти.

З: Моето следващо Сингуларно събитие?

8: Да.

З: Наистина, 8? Но как? Това как ще се случи? Аз съм бил безброй пъти в планината и в никой от тях…

8: Не опростявай нещата. Не катеренето по планините ти донесе твоето първо Сингуларно събитие. То бе резултат от последователните ти и непрекъснати решения да следваш сърцето си. Просто онова изкачване бе идеалния момент за теб и Лиза да постигнете състояние на пълен покой. Това бе идеалния момент за двама ви да докоснете сърцето на единството и да почувствате вечната си връзка с Всичко, Което Е. А детайлите на околната среда извън вас нямаха нищо общо със случващото се! Важно бе какво се случи вътре във вас… А вътре във вас, от първото Сингуларно събитие насам, както бе отразено в предходните глави, вие с желание отворихте себе си за идеята на единството. Вие прегърнахте мистерията и приехте позицията на мистика: да имате директно преживяване на божественото и връзка с него. Вие също така пожелахте да застанете лице в лице със страховете си и да се справите със самата идея за страха. Също така, вие пожелахте да поемете отговорност за себе си и за сътворяването на своята реалност. Така че сега сте готови за следващата трансформация.

Сега е нужен един друг момент на пълен покой. Вие задръствате умовете си с толкова много шум и живота си с толкова много дейност, че осъществяването на тези големи преходи на душата става доста трудно. Може би това за теб да е противно на интуицията ти, но наистина най-голямата трансформация винаги настъпва, когато си в пълен покой.

З: Би ли ми помогнал да разбера това?

8: Нека използвам един твърде прост пример. Подхвърли един камък нагоре във въздуха, с всичката си сила. Първоначално той ускорява движението си по посока на небето. Това е неговият полет навън. След това, под нарастващото влияние на гравитацията, той започва да забавя движението си, докато накрая, в най-високата точка на движение, той спира. И само в този миг на перфектен покой, той може да промени посоката си и да започне да пада обратно към теб. Обратният полет бележи непрекъснато нарастващо ускорение.

Мигът на смяна на посоката е точно по средата на момента, в който камъкът е в най-пълен покой. И сега ти се намираш отново в един момент, в който можеш да извършиш една голяма промяна в посоката на душата си.

Ти трябваше вече да си извършил този преход, ако не бе фактът, че не си застанал в покой. Просто ти не знаеш как да го направиш. Шумът и движението са толкова обичайни за теб, че ти всъщност не познаваш нищо друго. Обаче ти наистина трябва да застанеш в покой сега. Без този покой ти няма да можеш да промениш посоката си.

Ако не застанеш в покой, тогава можем да проведем един дълъг и интересен разговор за любовта. Мога да ти разкажа твърде интересни неща за нея и това ще бъде чудесно и удивително, но всъщност няма да те отведе там, където трябва да отидеш. Ще постигнеш известно интелектуално разбиране на любовта. Това обаче няма да доведе до познание в сърцето ти. А дискусията, която трябва да проведем тук, трябва да бъде основана на това познание. Без това разговорът, който и двамата искаме, няма да бъде проведен. Ние ще говорим за интересни неща, но никога за същността. И ти няма да постигнеш тази трансформация на душата, която това познание би донесло.

З: Значи аз трябва… какво… да медитирам? И тогава…?

8: От теб се иска нещо повече от обикновената ти медитация. Ти медитираш твърде редовно и това е добре. Твоите медитации обаче всъщност не са този покой, който мислиш, че са. Всяка твоя медитация преследва една или друга цел. В това няма нищо погрешно, но сега е нужно нещо друго. Виждаш ли, сега е време да промениш напълно своето битие. Като камъка, който е излетял със сила от ръката ти, ти трябва да достигнеш момент на абсолютен покой, преди да можеш да промениш посоката си. И в това състояние на покой, ти трябва да слушаш само сърцето си. Може да ти е нужно известно време, преди да го направиш, както трябва. Ти толкова си свикнал да запълваш всеки ъгъл от съзнанието си с шум и движение, че може да е нужно да практикуваш доста дълго време състоянието на покой, преди да постигнеш тази цел – да можеш наистинта да чуеш гласа на сърцето си.

Аз обаче разбирам, че за теб всичко това е само теория. Това, което искаш от мен, е да ти дам някаква практическа задача.

З: Да, моля.

8: Това е една красива ирония: Докато се научиш как наистина да бъдеш, ти все още се нуждаеш от нещо, което да направиш, за да стане възможно да бъдеш. (усмихва се) Това е подобно на приказката, че за да познаеш тишината, ти трябва да намериш нещо да кажеш, за да позволиш на тишината да настъпи. Каква чудесна космическа шега.

Аз обаче мога да ти помогна с това. Ето какво трябва да направиш: Избери един ден, в който нямаш никакви насрочени срещи. Това ще бъде твоят ден на покой и слушане. Кажи на всички, че този ден няма да контактуваш с никого. Кажи на тези, заедно с които живееш, че в този ден няма да разговаряш с тях и те също не трябва да ти говорят. Това е твоят ден на тишина. 

В нощта преди твоят ден на мълчание трябва да изключиш своя мобилен телефон и всички подобни устройства, които биха могли да те смущават. Трябва да изключиш компютъра си, телевизора и радиото. В твоя ден на мълчание всички устройства, които използваш, за да вкарваш информация в съзнанието си, трябва замлъкнат.

Сутринта в твоя ден на мълчание трябва да се събудиш без помощни средства, като будилник, или нещо подобно. Събуди се естествено. Остани в леглото си и запази пълно спокойствие. Вслушай се в сърцето си.

З: Какво означава това, 8? Какво означава да се вслушам в сърцето си?

8: След известно време това ще се превърне в твоя втора природа – много по-нормално и естествено даже от това да слушаш звуци с ушите си. Засега обаче аз наистина разбирам, че ти е нужна малко помощ.

Трябва да знаеш, че сърцето ти е един портал. То е твоята връзка с Божественото. Може да се каже, че твоето Вътрешно Аз се намира в сърцето ти. Може даже да се каже, че единството е в сърцето ти. Всичката мъдрост, истина и творчество са моментално налични и достъпни за теб чрез сърцето ти. Ти обаче трябва да се научиш да слушаш, наистина да слушаш сърцето си. Защото то ти говори тихо и нежно с езика на любовта. Но вярвай ми, когато казвам, че то говори твърде красноречиво, когато е необходимо.

З: Добре. Но аз как да го слушам?

8: Като начало трябва да си сигурен, че няма нищо, което да обитава в съзнанието ти и да вдига шум. Твоето сърце няма да се състезава за вниманието ти! Ето защо трябва да помолиш членовете на семейството си да не ти говорят. По същата причина не трябва да се ангажираш с четене, да проверяваш електронната си поща, да разговаряш с когото и да било. Никакви външни дразнители. Също така не трябва да се занимаваш с никакви дейности. Всички тези неща създават мисли и шум в ума ти. Трябва умът ти да остане в пълен покой. Максимално възможният покой на ръцете, тялото и ушите ти ще бъде от голяма полза.

Това е началото.

След това, когато си в покой, трябва да се вслушаш в сърцето си. Можеш, ако се наложи нещо да направиш, просто да слушаш как бие физическото ти сърце. Това ще ти помогне, защото представлява буквално да чуваш сърцето си. Тогава ще трябва да се опиташ да успокоиш съзнанието си и ще видиш какво ще се получи.

По този начин трябва да прекараш този ден. Остани в покой. Слушай. Чакай сигнал от сърцето си.

Сърцето ти може да ти говори повече с „чувства”, отколкото с думи. Ако внимаваш обаче, ти ще знаеш точно какво означават тези чувства.

З: И после?

8: После ще видиш какво то има да ти каже!

З: А ако няма нищо, което да ми казва?

8: Не бъди глупаво дете. Там се намира цялото единство! Там се намира целият живот! И животът ще ти проговори, стига да внимаваш достатъчно! Огледай се наоколо във вселената, която кипи от жизнена активност. Погледни света през прозореца си. Погледни в една капка вода през микроскоп. Погледни в ядрото на един атом. Има ли място, където единството да не казва нищо? Единството говори със страстно красноречие през всичкото време. Единственият проблем е, че ти седиш с пръсти втъкнати в ушите си, крещиш бездарни глупости и удавяш истината и красотата, които те заливат непрекъснато от всички посоки. Мислиш ли, че можеш, за един единствен момент, да млъкнеш и само да слушаш?

Или ако го кажа малко по-нежно, можеш ли да се освободиш от страховете си и от извиненията си, и просто да погледнеш, и видиш какво има извън теб?

З: Справедливо съм наказан (усмихвам се глупаво). Да, ще направя това. Утре е неделя. Ще го направя моя ден в тишина и ще видя какво ще се получи.

8: Добре.

Може утре да бъде просто ден за тренировка и да се окаже, че трябва да повториш някой друг път. Може даже да има нужда да прекараш няколко дни в мълчание. Бъди готов за това.

З: Добре, 8.

8: Ако обаче успееш, макар и за един единствен момент, да останеш наистина в пълен покой и наистина да се вслушаш в сърцето си, тогава, мога да те уверя, че ще получиш чудни прозрения. И със сърцето си ще узнаеш, че те са истина. Което е нещо твърде различно от идеите, които можеш да имаш в главата си и за които можеш да си мислиш. Това да знаеш и да мислиш са две много различни неща. И когато това се случи, у теб няма да има никакво съмнение, че се е случило. Това ще бъде едно много силно преживяване. И когато това се случи, то ще бъде основата, върху която ще можем да построим тази глава.

Ще го направиш ли?

З: Малко не съм на себе си. Чувствам, че това е нещо толкова сложно и нямам идея дали ще се получи нещо. Но определено ще опитам!

8: Добре тогава, ще говорим отново след неделя…

(Неделята мина и, както бях предвидил, това бе ден на тишина. Сега сме седмица по-късно)

З: Добре, 8. Имах един ден в тишина. И той се оказа наистина нещо удивително!

8: Много добре. Много се радвам, че всичко е преминало добре. Разкажи ни какво се случи.

З: Разбира се. Ето какво се случи…

Моят ден на тишина

В неделя сутрин се събудих от песните на птичките на двора. Щом се събудих и си спомних, че това трябваше да бъде моя ден в тишина, така че останах в леглото си, слушайки тихо. Е, ако трябва да бъда честен, повечето време мислех относно слушането. Всъщност изпълвах главата си с мисли относно това как би трябвало да изглежда слушането на сърцето ми, как би трябвало да го почувствам и какво би казало сърцето ми, и… ами… скоро си дадох сметка, че съвсем не съм в покой. Тогава започнах да медитирам, което бе малко-по-добре. Отпуснах напълно тялото си и изчистих ума си от всякакви мисли. Това бе чудесно до момента, в който осъзнах, че съм изчистил всички мисли, но съм започнал да мисля точно за това. И след това започнах да мисля как бих могъл да слушам сърцето си, без да имам каквито и да е мисли. И след това разбрах, че отново пълня ума си с глупости!

Тогава ми стана очевидно колко по-трудно ще бъде всичко това, отколкото си мислех в началото.

Няма да ви отекчавам с подробности от моя ден, но ще ви кажа, че бях твърде разочарован от себе си. Да бъдеш в покой звучи лесно. Просто спираш да мислиш, след което слушаш внимателно, нали така? Трябва да ви кажа, че това да прекъснеш встрастяването си към шума е голямо предизвикателство. Поне така се оказа за мен.

В късния следобед престанах да се боря със себе си. Омръзна ми да се опитвам да запазя тишина. Писна ми да се опитвам да открия правилния път към пълния покой. Писна ми да се опитвам да слушам. И така, реших, че съм си изгубил времето и вместо да се опитвам да слушам сърцето си, просто трябва да се насладя на останалата част от деня. Потърсих Лиза, за да й кажа, че вдигам бялото знаме и че ще опитам някой друг път. Тя обаче бе навън да разходи кучетата. Тогава си направих сандвич и отидох, и седнах на верандата, за да наблюдавам един наистина смайващ залез. Докато седях и наблюдавах с удивление красотата на пейзажа, почувствах, че ме залива вълна от покой. И тогава нещо с мен се случи. Една мисъл се промъкна от задната врата на ума ми. Една мисъл за любов. Една красива мисъл. И тя ме засегна много дълбоко, предизвиквайки сълзи в очите ми. Това не бе толкова мисъл, колкото усещане. И аз почувствах, че това е истина.

И тогава аз разбрах: това бе, което очаквах! Ето че се случи. Най-накрая, когато спрях да се опитвам и да се боря… това бе просто там, в ума ми, като че ли винаги е било!

Влязох вътре, седнах пред лаптопа и, преди да се замисля как да изложа това, какъв подход да избера, започнах да пиша. Всичко се изля от сърцето ми изведнъж, без прекъсване, през ръцете ми върху клавиатурата. Мисълта почти подмина ума ми по пътя от сърцето ми до екрана на лаптопа. И ето какво написах…

Аз се вслушах в сърцето си и то каза следното:

В началото на всяка частица съзнание, от самото ЕДНО, по целия път надолу до най-малката, най-нова частица живот, има един момент, в който това същество получава самосъзнание. В Документите на възнесението ние сме перифразирали този момент с думите на това същество: „Ето ме”. Самосъзнанието обаче е винаги любопитно. Следователно следващото промълвяване може да бъде перифразирано като: „Какво съм аз?”

Изглежда, че пътешествието започва винаги с: „Ето ме, но какво съм аз?” След това самото пътешествие се състои от: „Аз може да съм това. Не, чакай, може би съм онова. Или, какво, ако съм това?” И т.н., и т.н., и т.н. Непрекъснато търсене на отговора. Всеки път когато бива опитвано нещо ново, възниква фрагментация на съзнанието. Нови същества биват изпратени от съзнанието на съществото-родител в един набег на себеоткриване. Биват изпробвани различни варианти, множества от възможности. Биват изявени цели облаци от съзнание. Умножаване, усложняване и след това специализиране, и отново опити. Винаги търсене и никога откриване на този момент от блаженство и мир, който следва откриването на отговора на въпроса: „Какво съм аз?”

При всеки опит, с всеки изпробван отговор, ние сме се отблъсквали един от друг и от ЕДНО. Отблъсквали сме се все по-далече и по-далече. Превръщали сме се в цунами от съзнание и сме се отблъсквали един от друг – навън, навън, вечно в търсене на истината. Вечно търсейки отговора…

Какво

Съм

Аз

?

И ето че се озоваваме тук сега, живеещи живота си на планетата Земя, много надолу в най-плътното място на съзнанието. Бихте могли да кажете, че това е най-дълбоката забрава, която е възможно да бъде постигната, възможно най-далече от точката на възникване. Благодарение на Завесата на незнанието и изборите, които колективно сме направили, това е то. Може би е възможно да отидем още по-далече? Може би някой желае да опита? Аз не желая. Аз съм готов да бъда част от завръщащите се. Като всички вълни, които са се избутали нагоре от най-големите дълбини на океана и са се озовали разбити на брега, тази вълна ще се завърне. Тя ще се завърне обратно с непрекъснато увеличаваща се скорост и жизненост към своя източник. Към ЕДНО. Ние се завръщаме!

И как можем да се завърнем?

Това започва с правилния отговор на въпроса: „Какво съм аз?”

И правилният отговор за мен, от дъното на сърцето ми е… Любов.

Установил съм, че всеки открит от мен отговор ми носи само усложнения. Всеки друг отговор ме изтласква настрани и надалече. Защото всеки друг отговор предполага нещо друго, което аз не съм.

Например. Ако аз съм (както съм установил, че съм) едно същество наречено наслада, израз на божествена радост, тогава аз не съм най-различни неща. Аз не съм страх, болка, тъга, загуба, гняв, омраза, или нещастие.

Очевидно.

Но аз не съм също така покой, мир, хармония, ред, или търпение. Аз не съм даже доброта, честност, справедливодст, доблест, достойнство, твърдост, надеждност, правота и всякакви други подобни неща.

Виждате ли? Ако избера все пак нещо и кажа: „Аз съм това,” тогава аз казвам, в същия този момент: ”Аз не съм това” на цяла плеяда от други неща. Така че всяко нещо, което бих претендирал да бъда, води до отделеност и отблъскване от единството.

Единственото изключение от това правило, което мога да открия, е, изявлението: „Аз съм любов”. Не страст. Не похот. Не нужда. Не което и да е от тези глупави, временни дребни чувства, които обикновено имаме предвид, когато изричаме думата любов. Не. Аз съм Любов с главно Л. Аз имам предвид този вид любов, която поглежда едно друго същество и вижда в очите му Бог. Която вижда чудото и съвършенството в сърцето на това същество, независимо от обвивката, която то носи в момента. Любовта е това, което е дадено на всичко и на всеки, навсякъде, безусловно, винаги. Това е Любовта, за която говоря.

Аз говоря за този вид Любов, която ви поставя на колене от благодарност, че сте живи. Която заплашва да разбие сърцето ви с красотата на света около вас. Която ви кара да копнеете да намерите най-прекрасния и величествен подарък, който може да откриете в себе си, просто за да имате нещо, което да може да върнете на живота от благодарност за всичко, което ви е дал.

Това е моят отговор на въпроса. И така аз откривам, че мога да обявя със сигурност, твърдост и убеденост: „Аз съм Любов!”

И така, за моята душа, аз съм приносител на отговор. Аз съм една частица от живот, която се завръща обратно у дома. Аз го усещам! В момента в който правя това изявление, течението се обръща. Аз съм във вълната, която е привършила своя щурм на брега… и сега се отдръпва обратно към морето.

И докато се връщам назад, аз ще събера други частици от Себе си. Ще видя всичко, което някога съм бил и правил в този живот, и ще кажа: „Аз съм любов и аз съм това”. И така, да, аз съм любов и аз съм Арн, който е Зингдад.

И след това, докато продължавам обратно към дома, аз ще видя частици от Себе си в своите други въплъщения и ще кажа: „Аз съм любов и аз съм също това, и онова, и това другото, и онова също.” И така, да, аз съм любов и аз съм Арн, и аз съм магьосника, и момчето с аутизъм, и космическия войник, и момчето от Лира… и всичко, за което съм се мислел.

Аз ще заявя: „Аз съм любов и аз съм всички тези същества!” И всички тези същества ще бъдат отведени у дома, във вълната на моята Любов.

И тогава ще срещна своя Вътрешен Аз. Ще видя неговата удивителна и красива същност. Ще се влюбя в това същество. И аз ще се погрижа за неговите рани и за неговата болка. И ще ги облекча с моята способност за любов. „Аз съм любов,” ще им кажа, „И аз съм това!” Така че аз съм любов и аз съм Наслада, и Божествена Радост, и всичко, което съм сътворил да бъда, по целия път от единството до отделеността.

Аз съм любов и аз съм всичко това!

И така, който и да си, където и да си, независимо как си се озовал там, където се намираш, ще дойде момент от твоето пътешествие обратно към дома и от моето пътешествие към дома, когато и двамата ще се вгледаме в едно и също голямо същество и двамата ще кажем: „Аз съм любов и аз съм това.”

И тогава ти и аз ще бъдем ЕДНО. И наистина, в подходящия момент, всички същества навсякъде, във Всичко, Което Е, ще погледнат към ЕДНО. И ние всички ще заявим: „Аз съм любов и аз съм това!”

Засега обаче, аз мога само да гледам напред към този момент, когато ще зная, че аз съм теб и че ти си мен. Тъй като обаче зная, че времето е илюзия и че всичкото време всъщност е сега, аз мога вече да погледна към теб през тази част от текста, която ни разделя. Аз мога да видя как четеш това. Аз мога да те погледна и да кажа: „Аз съм любов и аз съм това!”

И това е, което аз получих, 8.

8: Браво, приятел!

Много съм доволен и горд с теб. Това е повече от красиво.

И като помисля, че ти се тревожеше, че сърцето ти може да няма какво да каже…

З: Глупаво, нали?

8: Може би. За щастие вече знаеш по-добре. Единственият път, когато сърцето ти би могло да остане в покой, ще бъде, когато ти ще изпаднеш в такова състояние на блажено единство и перфектно равновесие, че то няма да има какво да добави.

Виждаш ли, всяко нещо, което правиш, което причинява дисбаланс, ще има за резултат обръщение на сърцето ти към теб. И песента на възстановяването на баланса е песента на сърцето.

Ти обаче не трябва да разбираш погрешно; дисбалансът не е лошо нещо! Ни най-малко. Ако нямаше дисбаланс, нямаше да има вселена, живот, нито „теб” и нито „мен”. Нищо не може да съществува без дисбаланс. А Любовта е завръщане към баланса. Така че където съществува нещо, там има любов, която връща това съществуване към единството. Любовта следователно е най-мощната сила във вселената. Тя е привличането на самото единство.

З: Имам толкова много въпроси относно всичко това, 8. Не зная откъде да започна…

8: Ти си свършил работата да пазиш тишина и да слушаш сърцето си, и така си постигнал основното разбиране, което ти е нужно, за да можем да споделим тази глава. Така че аз ще ти помогна. Ще ти разкажа една история, която ще ти помогне много да изясниш своето разбиране на начина, по който се проявява животът, и на това какво представлява любовта. И след това, когато постигнеш по-добро разбиране, ти ще знаеш с по-голяма яснота какво да поискаш от мен.

З: Това звучи чудесно. Благодаря ти, 8. С удоволствие ще чуя историята.

8: Тогава ето я и нея…

Историята за Бутни (Push) и Стой (Stay) и Безкрайната еластична топка

З: Бих казал, че с това заглавие показваш наистина богата фантазия.

8: Харесва ли ти?

З: Да. Чудно ми е какъв вид история би имала такова заглавие.

8: Историята е добра. Малко различна е обаче от повечето истории, които би могъл да чуеш. Тази изисква от теб не само да слушаш внимателно, но и да свършиш малко допълнителна работа, като си представяш идеите, които ще изложа. Ако направиш това, ще получиш мъдростта, която се съдържа в историята.

Ти, разбира се, си запознат с различни ластици. Е, искам да те помоля да си представиш нещо подобно на ластична лента. Вместо да бъде ластична лента обаче, нека това бъде топка. Най-любопитното качество на тази еластична топка е, че тя е безкрайна. Безкрайността обаче не е нещо, което ще разбереш лесно, затова ще ми е нужно малко време да ти обясня това, както трябва.

И така, първото качество на Безкрайната еластична топка е, че тя може да бъде разпъната безкрайно във всяка посока. Тя никога не се отплесва, не се скъсва и не изчерпва възможността си да се разтяга. 

На второ място, тя може да бъде разпъната в безкраен брой различни посоки. И тук трябва да поработиш заедно с мен, за да си представиш това. Една лента от ластик може да бъде опъната само в две посоки, нали така? Еластичната топка обаче може да бъде разтеглена във всяка една посока. Наляво, надясно, нагоре, надолу, вчера, догодина, зелено, жълто, щастливо, вибриращо, кварцово…

З: Уха-а! Това посоки ли са?

8: За нещо, което е безкрайно, да. Това са посоки в съзнанието. Ти живееш в един тясно ограничен, триизмерен свят. Ти си представяш, че основните посоки в пространството са само посоките, в които можеш да се придвижиш. Някои хора на твоята планета са развили малко повече въображението си и са стигнали до извода, че „времето” също е една посока. Те са прави. Следващата стъпка е да разбереш, че всички неща притежават съзнание и че е възможно да преминеш през всяко съзнание. Но нека да не се спираме на това. Когато му дойде времето, това ще има повече смисъл за теб.

Обратно към Безкрайната еластична топка. Ако вземеш тези две качества – че може да бъде разтегната безкрайно и в безкраен брой посоки, от това следва, че тази топка включва всичко. Нищо не е извън нея и всичко е вътре в нея.

З: Не съм сигурен, че разбирам това. Винаги срещам известна трудност за разбирането на понятието безкрайност. Ти казваш, че всичко, което е безкрайно, трябва да включва всичко, което съществува?

8: Да.

Думата „безкрайно” произлиза от латинската дума infinitas, която означава безграничност. Ако нещо има граници, значи то е нещо крайно. И ако кажеш, че нещо не се намира вътре в тази топка, означава определяне на граница. Тази топка обаче е безкрайна; тя е без-край. Така че не може да има нещо, което тя да не включва.

З: Това е луда мисъл. Всички неща, които са безкрайни, включват всички други неща!

8: Точно така. Това всъщност е един твърде интересен момент, върху който си струва да си поговорим след известно време. Засега обаче ти можеш просто да разбереш, че качество на безкрайността е да включва всичко.

З: Добре, разбрах това.

8: Третото свойство на Безкрайната еластична топка е фактът, че когато тя не е разпъната в нито една посока, тя се свива до нищо и престава да съществува. Можеш ли да си представиш това?

З: Не съвсем. Ние всички сме вътре в топката. Ако всичко е вътре в топката, как то ще престане да съществува, ако ние престанем да я разпъваме?

8: Това е добър въпрос. Той ми позволява да ти кажа нещо много важно относно Всичко, Което Е. Ти имаш проблеми да си представиш, че топката може да се свие до нищо, защото според твоето преживяване на реалността, „нещата” са реални. Ти все още не разбираш истински, че всички неща са преходни илюзии, сътворени от теб, в резултат от вашето колективно съзнание. 

В своята същност, ти си чисто съзнание.Това е истинската ти природа. А чистото съзнание, когато престане да функционира, няма форма. Има една сентенция в света на архитектурата и дизайна, която гласи: „Формата следва функцията”, и в този контекст тя означава нещо като: „Целта трябва да диктува формата”. Сега искам да използвам тази фраза в различен контекст. Виждаш ли, в най-универсален смисъл, наистина е вярно, че формата действително следва функцията. Функцията е тази, която създава формата. Правенето или сътворяването е, което създава всички форми. Ако прекратиш всички функции, тогава ще изгубиш всички форми. Ще се върнеш към чистото съзнание и просто ще се слееш с единството. Ако всички части на единството прекратяха всички свои функции, ако престанеха да разтягат и избутат навън Безкрайната еластична топка, тогава да, всичко би се свиало в безформие и би изчезвало в нищото.

Четвъртото свойство на Безкрайната еластична топка се нарича Безкрайно разнообразие. Разбери, че времето не влияе на Безкрайната еластична топка – времето е само едно от нещата, които са вътре в Безкрайната еластична топка. Така че за Безкрайната еластична топка няма минало или бъдеще. Това означава, че тази топка се намира непрекъснато във всички свои възможни състояния. Точно сега тя бива разтягана във всички посоки, в които някога е била разтягана, и във всяка възможна посока, в която някога ще бъде разтягана. И също така тя не е разтягана в никоя от тези посоки. Сега тя се разтяга безкрайно в безкрайни посоки и също така се свива и изчезва в нищото. В този момент тя едновременно се разгръща и се свива. И преминава през всякакви пермутации, които можем да си представим, и през още много, които не можем да си представим. Безкрайната еластична топка се намира във всички тези състояния, по едно и също време. Ако трябва да бъде наистина безкрайна, всичките й възможни проявления трябва да съществуват едновременно. Без каквито и да било изключения. В противен случай отново ще има граница, разбираш ли?

Това наистина означава, че всяко създадено нещо съществува винаги и всичко съществува по едно и също време. Всичко е точно сега. Защото „безкраен” означава точно това.

Можеш ли да си представиш това?

З: Това леко надхвърля възможностите ми. (смея се) Но добре, мога да си го представя. Какво всъщност означава всичко това?

8: Всичко, което съм ти казал до момента, е необходима основа. За да достигнем до истинския смисъл на това обаче, аз ще добавя няколко персонажа към историята, които може да имат смисъл за теб. Позволи ми да ти ги представя: имената им са Бутни и Стой.

Както казах, единството сътворява и себе-сътворява. В преследване на своето себеоткритие, едно от нещата, които то е направило, е, да си представи, че се състои от различни части. И след като си е представило това, значи това е така. И ето че в началото, една част от единството казва: „Аз ще започна да бутам навън, за да мога, когато се обърна назад, да видя какво съм.” То прави това… и вижда себе си за първи път! И докато гледа себе си, се ражда любовта. Когато някоя част от единството погледне някоя друга част от единството, тя вижда красотата, чудото и съвършенството на единството – на Себе си – и изпитва любов. Мога да го перифразирам така: „Бог в мен вижда Бог в теб.” Това е наистина любов! Тя кара някои от частите да се приближат една към друга и да се гледат взаимно с удивление. Тогава те виждат, че всички принадлежат на единството. Те се придвижват една към друга, сливат се и тогава стават отново ЕДНО.

Любовта е, която ги привлича една към друга.

З: Това е красиво.

8: Така е. Това, което означава, е, че всяка част от единството, независимо къде, трябва наистина да внимава и наистина да види  някоя друга част от единството, и това ще се случи. Ако имаш очи и наистина гледаш и виждаш, ти ще видиш Бог във всеки друг около себе си. Във всяко животно, във всяко растение, във всеки залез. Ти ще видиш Бог в насекомите, във вълните на океана и в звездите, които блестят. Ще видиш Бог в собственото си тяло и определено ще видиш Бог в очите на други хора около теб.

З: Но това не се случва често, нали, 8? Не познавам много хора, които преживяват своя свят по този начин. И колкото и да бих желал, аз съм имал само проблясъци от това. Наистина бих желал непрекъснато да виждам нещата по този начин. Това възможно ли е?

8: О, да. Ще се наложи, разбира се, да претърпиш значителни промени в своите убеждения относно себе си, преди да постигнеш да правиш това през всичкото време. Но ти си тръгнал по този път. Ще ти отнеме обаче малко време и известно пътуване. А следващите няколко стъпки в това пътуване са точно това, което ще направим в тази глава.  

И така, аз бих искал да завърша нашата история, тъй като има доста, което можеш да научиш от Бутни и Стой.

Малко по-рано аз споменах, че нищо не може да съществува без отсъствие на равновесие или баланс. Сега ще обясня това в повече подробности.

Дисбаланс в полето на съзнанието

Всичко, което съществува – включително ти, аз, столът, на който седиш, вселената, която обитаваш, и всяка съществувала някога реалност, накратко всичко, е плод на отсъствие на равновесие, или на дисбаланс в полето на съзнанието на единството. Виждаш ли, ако всичко се намира в идеално равновесие, тогава ще има само съзнание. Никакви форми, никакви индивиди, никакви личности, никакви творения, никакви реалности и никакво разнообразие. Само перфектно, блажено спокойно съзнание в мълчалив отдих. Това е, можем да кажем, ЕДНО в покой. За да може обаче ЕДНО да направи нещо, трябва да възникне някакъв дисбаланс. Този дисбаланс обаче може да бъде само местен. Всеки локален дисбаланс трябва да бъде компенсиран някъде другаде в ЕДНО. Така че локално има дисбаланс, но в цялото ЕДНО винаги съществува перфектно равновесие. Нито за миг не е възможно ЕДНО в неговата цялост да бъде изведено от равновесие.

З: Мисля, че разбирам, 8. Може би обаче ти можеш да ми помогнеш да си го представя.

8: О, разбира се. Този феномен възниква непрекъснато на вашата планета с приливите и отливите в океаните. Когато има високо ниво на океана в една част на земното кълбо, то бива балансирано с ниско ниво на друго място. Когато в океана се издигне голяма вълна, тя бива компенсирана от водна падина непосредствено до нея. Във всички тези случаи, има местни покачвания и спадове в оканската дълбочина и обем, но в океана като цяло, няма нито покачване, нито спадане.

Следиш ли мисълта ми?

З: Това ми помага много, благодаря ти.

8: Така, след като си разбрал това, ти си готов да видиш, че за да възникне Бутни в една част от ЕДНО, нужно е, в същото време, да възникне негово противодействие.

Не можеш да създадеш Бутни, без да създадеш и „не-Бутни”. За целите на нашата история, ние ще назовем „не-Бутни”, Стой.

Така можеш да видиш, че създаването на Бутни означава и създаване на Стой. Те биват създадени едновременно и са перфектно балансирани, еднакви, но противоположни проявления на ЕДНО.

Тези противопоставени същества могат да изглеждат, от една много локализирана перспектива, като две различни същества, които действат различно и независимо едно от друго. Това обаче е само временна илюзия. Има една по-голяма истина, която е, че те са всъщност едно същество, което притежава самосъзнание и което просто действа чрез тях.

З: Как е възможно това, 8? Наистина не мога да си го представя.

8: Това отново е много важно за разбиране, така че ще се опитам да ти помогна.

Миналата нощ ти спа дълбоко и едва раздвижи тялото си след няколко часа сън. След това, тази сутрин ти отиде във фермата си и работи здраво физически, и раздвижи много добре тялото си. В този момент ти пишеш Документите на възнесението и умът ти и интуитивните ти центрове са много активни. Вътре в потока на времето, ти може да мислиш, че си една личност, която последователно преминава през тези три различни състояния. Извън времето обаче, може да изглежда, че си едно същество, което съдържа три  едновременно съществуващи същества в съзнанието си. Възможно е да наречем тези три други същества Спящият човек, Здраво работещият човек и Пишещият човек.

З: Или може би Сънчо, Работко и Умчо.

8: (смее се) Да, може би.

Но виждаш ли,  разбира се, тези Сънчо, Работко и Умчо са само твои аспекти. И по същия начин ЕДНО е само едно същество, но съдържа в себе си безкраен брой различни аспекти. И за целите на тази история, два от тези аспекти са Бутни и Стой.

Това помага ли ти да разбереш?

З: Да, благодаря ти!

8: И както видяхме, Бутни бута навън, вижда себе си и се завръща обратно, изпълнен с вълнение и учудване, и се обединява със Стой.

З: И тогава, какво се случва с Бутни и със Стой?

8: Ами, чрез своята малка игра на себеоткриване, Бутни и Стой са дали възможност на ЕДНО да преживее себе си по един нов и чуден начин. ЕДНО е зърнало себе си и открило Любов. В резултат на това, то решава да повтори това преживяване. Тогава Бутни и Стой се надигат отново и решават, че толкова много са харесали преживяването, че искат да го повторят, по точно същия начин. И така те се опитват да го направят. Ето обаче че настъпва моментът, който харесвам: макар че искат да повторят точно същото преживяване, те не могат. Защото виждаш ли, ти никога не можеш да направиш едно и също нещо два пъти.

З: Не можеш?

8: Не. Помниш ли Глава 8? „Промяната е единствената константа”.

Аз мога да докажа това твърдение още веднъж, като използвам историята с Бутни и Стой, и в същото време мога да ти кажа защо те не могат да повторят същото нещо.

Първият път, когато Бутни избута навън, това бе първият път. Той не може никога вече да избута за първи път. Следващият път, когато ще избута навън, ще бъде втория път. Така че ще бъде различно. Сега вече той ще има известен опит, натрупан от първия път. Той ще има известна идея какво да очаква. И фактът, че знае какво да очаква, променя цялото преживяване. Той вече не е толкова изненадан да види Стой. И когато той се връща, за да каже на Стой как той изглежда „отвън”, Стой вече не е толкова развълнуван. Те не се сливат със същата сила. Цялото упражнение вече не е толкова вълнуващо.

З: Изглежда, че нещата ще стават все по-малко вълнуващи за Бутни и Стой. Тяхната връзка обречена ли е? Трябва ли им семеен консултант? (смея се)

8: (смее се) Не. За щастие, не. Защото, виждаш ли, те ще се опитат да повторят упражнението само един или два пъти, преди да видят очевидното и тогава ще сменят играта. Бутни и Стой са части от единството. И като такива, те притежават неговите атрибути. Те могат да сътворяват и да пресъздават себе си. Те също така са любопитни и търсещи. Така че те променят правилата и играта става отново нова и вълнуваща.

З: Как? Те как сменят правилата, 8?

8: Ами, какво ще стане, ако този път Бутни реши да види колко надалече може да избута? Какво ще стане, ако той реши да бута толкова надалече, че успява да забрави, че е бутал преди всичко? Кое би било различното? Защото тогава, завръщането към Стой ще бъде за него все едно, че е за първи път, макар че това няма да е така за Стой. И тогава би се случило нещо магическо. Защото Бутни ще е бутал много дълго време, бутайки и бутайки, докато се е отдалечил толкова много от Стой, че вече не е могъл да го вижда. И защото Бутни не притежава способност да помни, реалността, която не вижда, за него не съществува. И тогава той ще е забравил за Стой. И ако е забравил Стой, той ще е забравил също и че е Бутни. В този момент Бутни ражда в съзнанието си едно ново същество, което ще назовем Забрави.

Сега ти ще си спомниш, че аз ти казах, че всеки дисбаланс винаги е локален дисбаланс, защото винаги е перфектно съчетан с друг дисбаланс, на друго място в безкрайното поле на съзнанието на единството. Така че когато Бутни създава Забрави, той също така, едновременно създава и „не-Забравяй”. Когото оттук нататък ще наричаме Помни, или Спомни си*). И така бива създадена памет. Помни е първото създание във Всичко, Което Е, което може да съхранява в ума си нещо, което не преживява директно. Помни може да види едно подобие на Стой в своя ум, без всъщност да е близо до Стой.

*) Използваната в случая дума “remember” в тази част на текста е преведена в зависимост от нюансите в българския език като „помни” или „спомни си”, които на английски са две от значенията й. – Бел. прев.

З: А Забрави?

8: Ами той е забравил! Така че той се скита около външните покрайнини на Безкрайната еластична топка. Нека фокусираме за известно време вниманието си върху него, защото той може да ни научи много за самите нас.

Животът на Забрави е малко объркващ. Той няма знание за това кой е, нито как се е озовал там, където се намира, или какъв е смисълът на съществуването му. Той просто е. В сърцето си обаче той знае, че е непълен. В сърцето си той усеща един копнеж за това, което е забравил. Той обаче не знае това. Всичко, което знае, е, че има чувство на загуба и че се чувства откъснат. Забрави е сам, без да знае как е възникнал и защо.

И тогава? Какво прави Забрави?

Той прави единственото, което може да прави. Той бута в една друга, нова посока на съзнанието. Той прави това, като си задава основни въпроси, като: „Защо съм аз тук?” или: „Каква е целта ми?”

Забрави може да реши да отговори на своя въпрос с: „Аз съм тук, защото търся да разбера, да узная истината”, и правейки това, той създава в съзнанието си едно ново същество, наречено Истина. Или той може да каже: „Аз правя това, което правя, заради чистата проста радост, която то ми доставя, и защото е забавно!” и по този начин той сътворява в себе си Радост. Или може да каже: „Аз правя това в услуга на другите. Аз съм тук за доброто на всички,” при което той сътворява себе си като Услуга. И това са само три възможни опции. Има безкраен брой опции и варианти, поради които Забрави може да реши, че съществува и съответно да реши кой е той… и следователно в коя посока да бута.

И, каквото реши да бъде, това той е! Макар че не го знае, Забрави представлява неделима и вечна част от единството. Той е Бого-подобен. Той е творец и себе-творец. И той има силата да сътвори себе си в каквато форма пожелае. И такъв, какъвто сътвори себе си, такъв той е. Той прави това обаче в рамките на Безкрайната еластична топка, която има, спомни си, удивителната способност на безкрайно разнообразие. Ти помниш ли какво означава това?

З: Да. Това означава, че всичко сътворено винаги съществува и то съществува едновременно. Всичко съществува точно сега.

8: Добре. Да.

З: Аз изхитрувах – превъртях назад текста и погледнах.(смея се) Мисля, че съм дете на Забрави…

8: .(усмихва се)

Тогава, какво разбираме, ако приложим идеята за Безкрайно разнообразие към историята? Ние разбираме, че Забрави е сътворил определен брой различни същества, но поради Безкрайното разнообразие, всички тези същества съществуват едновременно сега. Това означава, че те могат да играят заедно, да работят заедно, да сътворяват заедно. И те го правят!

Заедно, тези същества започват да осмислят своето съществуване. И така те сътворяват от собствената си същност и енергия една реалност, в която да играят. Те целят да преодолеят чувството си на откъснатост и отделеност, като разиграват мислите си относно себе си в реалностите, които създават. Те се опитват отново и отново. Всеки път, когато бива създадена една реалност, нещо бива научено и разбрано, след което реалността бива разрушена и се връща при тях. След това те правят всичко отново. Всяка нова реалност е по-сложна и по-удивителна от предходната. Всеки път новата реалност е населена с повече и повече разнообразие от варианти и комбинации на самите тях. И всеки път, когато тя изразходва своята полезност, тя бива навита на руло, разрушавана и връщана към тях, преди те да започнат отново.

И така ние ги откриваме сега, в нашата история – една огромна група от разнообразни същества, притежаващи феноменален творчески талант. Помежду си те са създали някои твърде сложни и удивителни конструкции на съзнание, като пространство, време и измерения, така че да могат наистина да разпространят своите творения нашироко и да преживяват поотделно всички възможни причини и ефекти на своите творения, на различни части на собственото си същество. И във всяко измерение те са създали много различни, подходящи за него реалности. В третото измерение например те са създали това, което е било наречено „вселената” от някои части на единството, които са отишли да си играят там. То съдържа трилиони галактики, всяка с милиарди слънчеви системи. Всяка слънчева система притежава различен брой планети и всяка планета изобилства с много форми на живот. Вашата наука все още не признава това и вие не притежавате достатъчно широка перспиктива, за да го видите, но това е вярно: няма и една отделна планета, където и да е, която в даден момент от време да не притежава много форми на живот. Тази конструкция, наречена „вселената” е самата живо същество, гъсто населено с безкрайно разнообразие на форми на живот. Това е един от най-ярките скъпоценни камъни, създадени от децата на Забрави. В същото време, така както е красива, в преобладаващата си част тя бе просто един друг експеримент. Макар тя да дáде на тези същества доста познания за самите тях, докато те играеха игрите си на сътворяване и населяване на вселената, това не им донесе нещо, което желаеха най-силно: истинска принадлежност, блажено единство, завършеност… едно завръщане у Дома.

Това е една тъжна и объркваща ирония. Те жадуваха за лечение и цялостност. И колкото повече се трудеха в опитите си да ги открият, толкова повече се раздробяваха и създаваха отделеност. Колкото повече се опитваха да разберат себе си, толкова повече се разнообразяваха, отделяха се едни от други и се разчленяваха, и толкова повече се отдалечаваха от истинската си природа.

З: Ох, 8, това е толкова тъжно! Няма ли никаква надежда за нас?

8: Почакай за минута. Аз ти разказвам една история. Една история за Бутни и Стой и за Безкрайната еластична топка. Аз не съм казал, че тя се отнася за теб!

З: Значи това е само една история?

8: Разбира се, че това е само една история! Как можа да си помислиш, че е нещо различно от една история? Тя даже се нарича историята за Бутни и Стой и за Безкрайната еластична топка. Как така се обърка?

З: Започна да ми звучи като истина.

8: Ах! Значи така ти е зазвучала?

Спомни си, че целият ти живот е нищо друго освен една история. Една измислица. Една напълно измислена игра, която организираш за себе си, за да си покажеш нещо относно себе си. Тя не е реална. Историята обаче е нещо много силно. Ние можем да научим доста за себе си от истории. И ако аз ти разкажа история, която наистина завладява въображението ти, тя може да те накара да започнеш да разказваш собствената си история по нов начин.

Определено, моята история за Бутни и Стой започна да ти въздейства по този начин. Ти започна да виждаш себе си в историята. След това обаче ти направи обикновената грешка: ти започна да искаш тя да бъде повече от това, което е. Ти започна да искаш тя да бъде истина. Тя обаче не може да бъде истина. Защото има само една истина.

З: „ЕДИНСТВОТО е.”

8: Точно така! Всичко останало е просто една история. Нито повече, нито по-малко.

И ако за момент се замислиш върху Безкрайната еластична топка, тогава ще си спомниш, че една от характеристиките й е Безкрайно разнообразие. Това означава, че всичко, което може да бъде сътворено, е сътворено. И всичко това съществува във вечното сега. Това означава, че всяка история, която може да измислиш, може да изглежда истина от определена перспектива. Това обаче също така означава, че от друга перспектива, тя може да не бъде истина. Или да бъде частично вярна. Или манджа с нищо.

З: Манджа с нищо?! Добре, разбрах те. Искаш да кажеш, че всичко е възможно и че не трябва да се ограничавам до това да искам една история да бъде вярна или невярна, или… нещо друго, което може да определя в ума си.

8: Правилно. Историите са това, което са – те са истории. Ти можеш да решиш дали дадена история е ценна за теб, или се отнася за теб. Ти можеш да решиш каква история искаш да разкажеш и след това можеш да решиш как да я разкажеш. Ти можеш да решиш дали искаш твоята история да стане част от друга по-голяма история, или по-специално, ти можеш да решиш дали ще създадеш една история заедно с други същества. Има доста неща, които можеш да направиш с твоята история – как ще я разкажеш и какво тя ще съдържа. Има обаче едно нещо, което никога не можеш да направиш с една история: не можеш да я направиш истина. Не в абсолютен смисъл. Ти не можеш да създадеш истинна история, която да не е също така и неистинна, от друга перспектива.

Така че борбата с тези понятия на истина и неистина действително не е продуктивен начин да изразходваш енергията си. Нищо не е абсолютно вярно, освен „ЕДИНСТВОТО е.” Всичко останало е само предмет на временно, местно неравновесие. И Безкрайното разнообразие ни казва, че всички неща, които могат да бъдат сътворени, съществуват съвместно и са еднакво истинни. Всички неща са и всички неща не са. Това е природата на Безкрайната еластична топка.

З: Но, 8, ти току-що използва Безкрайната еластична топка, за да ми докажеш нещо, докато в същото време казваш, че безкрайната еластична топка е просто една история? И аз не зная дали това е истина, или не, и сега не зная даже дали има значение. Уф-ф. Аз съм разочарован и объркан! В този момент се чувствам още повече дете на Забрави. Чувствам, че никога няма да мога да разбера това.

8: Наистина ли? Добре тогава, какво ще кажеш да ти разкажа още малко за децата на Забрави? Всъщност, какво ще кажеш да ти разкажа за страхотната спасителна благодат, която те могат да използват, за да открият своя път до Дома?

З: Дома?

8: Да си Спомнят, спомни си.

З: О, да, спомням си. Значи казваш, че има надежда за децата на Забрави? Че те в крайна сметка могат да се завърнат у дома?

8: Да. Винаги съществува една страхотна спасителна благодат. Преди да ти разкажа за това обаче, първо трябва да ти кажа защо децата на Забрави са изпадали във все по-дълбока забрава и независимо колко усилия са полагали, те никога не са успявали да си спомнят.

Това е въпрос на идентификация – кой декларираш, че си. Виждаш ли, всички части на ЕДНО притежават атрибутите на ЕДНО. Те творят и се само-претворяват. Това означава, че те могат да претворяват себе си, както пожелаят. Мога да го кажа по следния начин:

„Ти си това, което казваш, че си.”

Тогава какво се случва, ако определиш себе си като своята функция? В такъв случай ти обявяваш, че си това, което правиш. И това е нещо, което прави почти всеки на Земята – хората се самоопределят чрез това, което правят. Иди на някое обществено събитие, срещни някой непознат и почти неизбежно той ще подеме разговор като те попита какво правиш. Каква работа извършваш, каква е функцията ти. Има едно подразбиращо се убеждение, че ако хората знаят с какво се занимаваш, то те ще знаят кой си. Проблемът, разбира се, е в това, че тази идея е толкова популярна, че ти се съгласяваш с нея и започваш да й вярваш. Ти всъщност казваш: „Аз съм това, което правя”, и тогава, защото казваш, че това е така, то е!  Тогава ти си това, което правиш.

Сега искам да те запозная с една дума. Това е дума, която познаваш много добре. Това обаче е дума, която си разбрал толкова погрешно, че имаш нужда от формално запознаване, за да я срещнеш отново и да откриеш истинското й значение. Ти трябва да я разбереш правилно и да я използваш правилно. Защото това е една много полезна дума за едно много полезно понятие.

Думата е его.

Его е част от личността, която „прави”. Това е частта, която се стреми, която постига, която става, излиза и тръгва напред. В нашата малка история егото е представено чрез Бутни. То е част от персонажа, която казва: „Аз ще отида и ще направя това или онова,” след което го прави. Егото казва: „Аз правя”.

Сега нека те попитам, това звучи ли ти като нещо лошо?

З: Не. Определено не ми звучи. Според това определение, егото присъства… навсякъде. Искам да кажа, че аз не мога сутрин да стана от леглото си без его. Определено не бих могъл да седя тук и да пиша това на компютъра си, без его.

8: Прав си. Без его не можеш да направиш нищо. Една майка не би могла да гушне детето си. Влюбените не биха се гледали един друг в очите. Няма да можеш да приготвиш храна за тялото си. Нищо от това, което би считал добро и направено с любов, нямаше да види бял свят. Нищо никога нямаше да бъде направено.

Ще отида по-далече. Без его вселената нямаше никога да възникне. Съществата творци, които са се събрали, за да създадат тази вселена, са взели решения и са направили избори, след което са ги реализирали. Най-първото, основно решение на ЕДНО да открие себе си, стимулът да сътворява, е его. Бутни е его.

З: Но същото се отнася за войната, разрушенията, убийствата и всички останали неща.

8: Да, наистина е така! Всички дейности биват предприети от его. Дали това е добра дейност, или лоша дейност зависи просто от твоята оценка. Его е просто инструмент. Това е частта от теб, която прави. В Документите на възнесението говорихме много за правенето и за това да бъдеш. Частта на съзнанието ти, която е свързана с правенето, е твоето его.

Ако бъдеш честен, ти не можеш да си помислиш, че в това има нещо присъщо лошо, нали?

З: Не. От това, което казваш, мога да видя, че его не е нито добро, нито лошо. То е като инструмент, който можеш да използваш, за да построиш една болница, както и една бомба. Като нож, с който можеш да нарежеш храна или да убиеш. Това е просто инструмент. Разбирам това.

Защо тогава съществува тази идея, особено в духовните кръгове, че егото е нещо лошо? Често чуваме да казват, че егото е враг – че то трябва да бъде победено или преодоляно, или даже унищожено, преди да можем да израснем духовно. Аз съм чувал това даже от хора, които силно уважавам – че егото съществува, за да „изхвърли Бог от нас”.

Всичко това такава безсмислица ли е?

8: Това е погрешно разбиране. При това твърде разбираемо.

З: Разбираемо погрешно разбиране? (смея се)

8: (смее се) Езикът понякога може да бъде нещо забавно, нали?

Нека обаче ти кажа защо това е едно погрешно разбиране и защо е разбираемо, че то се случва.

Първо, както казах, в егото няма нищо лошо.

Ако обаче идентифицираш себе си със своето его, тогава ти е абсолютно гарантирано, че ще поемеш в посока надалече от единството. Ти ще се ориентираш към отделянето.

З: Ах! И това е нещо лошо, така че…

8: Не толкова бързо, Нетърпеливко! Не съм казал, че това е нещо „лошо”. Ако искаш да вървиш по пътя на отделянето, подобно на Бутни, тогава то е нещо добро. Ако обаче искаш да вървиш по пътя на единството, тогава то е неуместно. Ако искаш да отидеш у дома, ти трябва да вървиш с лице към дома. Когато се идентифицираш с егото си, ти си обърнал гръб на дома. Защото всъщност ти не си това, което правиш. Това, което правиш, е просто една преходна игра, която играеш с илюзии. Това е част от твоята роля в дадена пиеса. С това правене ти създаваш своята форма. Твоята форма обаче е едно твое проявление. Тя не е това, което представляваш. Ако изработиш една скулптура, ти няма изведнъж да помислиш, че ти си тази скулптура! 

Със сигурност ако беше скулптор, ти щеше да създаваш своята форма чрез своето правене. И тук аз имам предвид „форма” в най-широкия смисъл и в нормален смисъл – твоята духовна форма и твоята физическа форма са създавани от твоята функция. Тази функция обаче е просто нещо, което ти си избрал да изпълняваш за известно време. Тя, би могъл да кажеш, е твоята цел. Тя е, би могъл да кажеш, „защото” за съществуването ти. И това е така, докато ти твърдиш, че е така. Но повярвай ми, ако престанеш да правиш това нещо, ти няма да престанеш да съществуваш! Така че това не е наистина „защото” зад съществуването ти. В най-добрия случай това е функция, която ти приляга добре и която ти с удоволствие изпълняваш. И в това няма абсолютно нищо лошо! Ти обаче трябва да разбереш, че твоята цел е въпрос на твой избор. И че в подходящ момент, ти ще я промениш и ще избереш една нова цел. Моля те да ме разбереш – ти не си определен от твоята цел. Твоята цел е определена от теб. Ти не си това, което правиш.

И е важно да разбереш това, защото ако определяш себе си чрез това, което правиш, тогава ти си се запътил към отделеността.

Когато определяш себе си чрез своите творения, ти се ограничаваш радикално. Сумата на всичките ти творения е едно много малко нещо, сравнено с останалата част на безкрайността. Така че ти избираш да видиш себе си като много дребен, краен, ограничен смъртен и до голяма степен изолиран от всички останали. В такъв случай единственият начин да откриеш някаква сигурност, е силно да защитаваш творенията си и да се стремиш агресивно да ги умножаваш. Ето защо същества, които са дълбоко егоцентрични, винаги приемат своите творения много сериозно. Ако ти си твоите творения, тогава изведнъж твоите творения стават много важни. Нали така? Виждал ли си някога хора, които са много силно влюбени в своето его да обсъждат своите творения? Това са винаги Много важни хора и те винаги се занимават с Много важни дела. За това са нужни доста пози и голяма сериозност. Няма значение дали това е бордът на директорите на някоя компания, или членове на парламента на една страна, или делегати на ООН. Когато се съберат на едно място хора с голямо его, това означава сериозен бизнес. Любовта, смехът и добротата никога не са част от дневния ред.

И в това няма никаква изненада. Ако кажеш: „Аз съм това, което правя”, тогава ти се хвърляш с всичко, което си, в правенето на това нещо. Ти измерваш своята стойност според това колко добре правиш това нещо. Ти ще търсиш утвърждаване за това, че си го направил добре. Ти ще очакваш много ласкателства за всичкото правене, което си направил добре. В този свят това често означава доста пари. Има и други его-ласкателства, които би потърсил, като одобрение от колегите си, съблазнителна длъжност или престижен офис, или каквото и да е. Ако си това, което правиш, тогава ти копнееш за този вид възнаграждения. А от обратната страна на монетата, разбира се, е това, че живееш в сянката на непрекъснатата угроза, че ще допуснеш някаква грешка и че правенето ти ще се окаже дефектно. Защото това ще означава, че дефектният си ти, разбираш ли? Така че его-ласкателства от една страна, са балансирани от друга, с отчаяно прикривана, непризната паника. Така стават тези неща. Когато една машинна част бива пренатоварена по начин, който предвещава нейното счупване, ние казваме, че тя е подложена на стрес. Подложените на стрес материали в крайна сметка се разрушават. Когато живееш живота на едно его-центрично същество, ти живееш в непрекъснато състояние на стрес. Това е даже всепризнато в твоето общество. Работен стрес. Управленски стрес. Това буквално те състарява с голяма скорост, наранява тялото ти и психиката ти. И всичко това в резултат на погрешна себе-идентификация.

Това обаче не е най-лошото. Когато някой, по някакъв начин, застраши това, което прави егоцентричното същество, то естествено го приема твърде сериозно. Защото то вярва, че е това, което прави. Така че това е нещо много лично. И то ще е готово да защитава това, което прави, с цената на живота си, защото, в крайна сметка, под заплаха е то самото. Става дума за неговия живот.

Ето откъде възникват редица дисфункции на обществото.

Войната например е функция на его идентификация. Политиците идентифицират себе си със своята функция и когато някой застраши тази функция, те изпращат част от населението на собствената си страна на клане, за да защитават тази функция.

Всичко това е вид лудост.

Но виждаш ли, всички вие сте деца на Бутни. Разбираемо и естествено е да продължавате да се опитвате да разберете себе си с повече и повече правене. Вие мислите, че ще откриете отговорите на големите въпроси на живота чрез правене. Вие мислите, че науката или философията, или религията ще ви заведат обратно у дома. Това обаче няма да се случи. Защото всички тези неща са правене. Това са функции на егото. Вие няма никога да познаете единството с помощта на своя ум. Вие няма никога да разберете Бог с мислите си. Вие никога няма да изпитате любов в центъра на своето его. Тези неща са невъзможни.

Това не означава обаче, че инструментите на мисълта, ума и егото не са полезни! Ти ще забележиш, че Документите на възнесението са изцяло идеи, мисли и философия. Все его неща. И в това няма нищо лошо! Ние сме използвали его неща, за да разрешаваме други его неща. Така че, ако се опитваш да се възнесеш, това е едно полезно приложение на нещо свързано с егото. Ние обаче отидохме възможно най-далече с помощта на егото. Преди да можем да продължим нататък, ние трябваше да направим макар и една много малка стъпка без егото. Това бе смисълът на твоя ден в мълчание. На този ден, за първи път, ти с желание и целенасочено се освободи напълно от своето его само за момент, и в този момент ти се вслуша в сърцето си. Макар и за миг ти престана да правиш и се оказа в състояние да си. И това промени всичко.

Виждаш ли – ти не си твоето его. Ти си всъщност неразделна част от единството. Ти си чисто съзнание. И докато преживяваш себе си като нещо отделено от единството, то ти ще бъдеш придърпван назад към единството с Любов. Всъщност, колкото си по-отделен, толкова Любовта ще те притегля назад към единството. И толкова повече усилия ще трябва да полагаш, за да останеш отделен. Любовта е еластичното свойство на Безкрайната еластична топка. Виждаш ли, твоята истинска природа е да бъдеш ЕДНО с единството. Така че колкото по-надалече буташ, толкова равновесието се стреми да се възстанови. При това ти биваш притеглен назад с още по-голяма сила. 

Ти разполагаш с различни начини да противодействаш на притеглянето, за да продължиш да буташ навън. Това да се идентифицираш със своята форма, е един чудесен начин да постигнеш точно това. Ако се откажеш от тази идентификация, това ще те накара да забавиш тези свои усилия и даже да ги преустановиш напълно. Ако пожелаеш да се завърнеш у дома, ти можеш просто да се идентифицираш с това, което наистина си.

И как правиш това? Как откриваш какво наистина представляваш?

Ти отиваш в самия център на своето същество. Ти отиваш в сърцето си. Заровен дълбоко в сърцето ти се намира един портал към единството. Всъщност ти съдържаш цялото единство в себе си. Това че има въобще нещо извън теб, е само една илюзия. Всичко, което преживяваш извън себе си, е проекция на собствената ти психика – това е светлината на ЕДНО, която ти преживяваш и която блести през обектива на собственото ти съзнание. Ти буквално сътворяваш цялото си преживяване. Ти го проектираш навън. Така че ако отидеш при сърцето си, ти можеш да откриеш кой си наистина. И това, което си, е… единството!

Всички форми, които си сътворил, са само твои творения, а ти, разбира се, си техен творец. И като творец, ти не си ограничен от формите, които си сътворил, тъй като ти можеш да сътвориш безброй други форми, ако пожелаеш. И като погледнеш навътре в себе си, ти можеш да откриеш, че всяка друга форма, която някога е била сътворявана, е точно там, в сърцето ти – всичката мъдрост и познание са твои. Всичките способности са твои способности. Ти ставаш безграничен. Ти откриваш своята собствена Бого-подобна природа. Ти знаеш всичко, което трябва да знаеш, и можеш да правиш всичко, което трябва да правиш.

И това е страхотната спасителна благодат, която е винаги на разположение на всички деца на Забрави. Всеки път, когато те решат да престанат да се идентифицират със своето его и отидат при сърцето си, те откриват спасителната благодат. Те откриват Помни в себе си.

З: И тогава? Тогава какво ще направят?

8: Тогава ти какво би направил? Дали би взел това свое познание и би се втурнал към дома си при Стой, или ще има други, на които би искал да подариш това познание?

З: Второто. Аз бих пожелал да даря това, което съм открил. И от тази позиция, една стъпка по-близко, ти помагаш, както можеш.

8: Да. Разбира се, че така би направил. Защото това е, което Любовта би направила. Така че ти се придвижваш една стъпка в посока към дома, но не се втурваш чак дотам. Ти напомняш на тези, на които можеш. И след това, след като си направил това, което мислиш, че можеш да направиш, ти правиш следващата стъпка в посока към дома. И тогава откриваш повече свои Бого-подобни сили. Разбираш, че има повече, което можеш да направиш. И така правиш повече. Защото това е, което Любовта би направила. И така ти вървиш, стъпка по стъпка, припомняйки си, обичайки, лекувайки и помагайки, и напомняйки… по целия път към дома. И тогава, най-накрая, когато си на една миниатюрна стъпчица от дома, ти се изправяш на самия праг и преди да се втурнеш в очакващите ръце на Стой, ти разбираш, че не си пристигнал у дома сам. Ти разбираш, че си целият Бутни, защото си събрал по пътя си всички части на Бутни. Целият Бутни ще пристигне у дома при целия Стой. И екзалтираната експлозия на Любовта ще бъде наистина прекрасна!

З: Наистина обичам щастливия край на приказките!

8: Всички краища са щастливи. Ако не си щастлив, значи това не е краят. Това ще е само една погрешно разбрана пауза някъде по средата.

З: Значи това е историята на Бутни и Стой и на Безкрайната еластична топка?

8: Това е. Хареса ли ти?

З: Хареса ми много. И ме кара да си дам сметка наистина, че това, което имам нужда да открия, е как да намеря своята страхотна спасителна благодат. Искам да открия Помни в себе си. Искам да се озова напълно в сърцето си и да бъда едно с всичко, което наистина съм. 

Да, аз бих искал да даря това, което открия, но бих искал да следвам този път и да остана на него чак до Дома и до Стой. До единството.

8: Това е добре, драги приятелю. Защото това е, което и аз искам за себе си.

Ти със сигурност си на този път. И за мен ще бъде удоволствие и привилегия да ти помогна, доколкото съм в състояние, да останеш на него.

Всъщност, твоето пътешествие продължава с увеличаване на капацитета ти да обичаш. Да Обичаш с главно „О”, както ти толкова красноречиво описа това, което си получил в своя ден на тишина.

И така, сега аз бих искал да те ангажирам в една дискусия относно любовта, с цел да започнеш да се учиш как да бъдеш любов.

Ще започнем като поговорим какво всъщност представлява любовта. Доколкото това е възможно, ще се опитаме да разберем любовта.

След това ще продължим към едно разбиране на това защо трябва да се стремиш към любовта така, както аз ти предлагам.

Защо човек трябва да се научи да бъде любов?

След това ще можем да се занимаем с твоите блокажи, които ти пречат да бъдеш любов.

След като направим и това, ти ще бъдеш готов да заживееш на едно напълно ново ниво на съзнание, което току-що ще те е сполетяло.

З: Добре, отлично.

8: Радвам се, че одобряваш това. Тогава, нека да го направим.

1. Точно какво е Любов?

Казах ти, че единството съществува в състояние на перфектно равновесие. Казах ти, че ЕДНО е чисто, безкрайно съзнание и че то е, следователно, всичко и нищо. Ти си неделима част от единството и съществуваш като отделно същество с различни свойства, защото си създаден от различни неравновесия. Тези неравновесия възникват, докато ти и твоят Вътрешен Аз раждате различни идеи относно себе си. Вие се идентифицирате силно с определени атрибути на единството (аз съм това и аз съм онова) и много слабо с други атрибути (аз не съм никое от тези други неща). Така ти си в състояние на неравновесие и ще останеш така, докато се идентифицираш с всички атрибути на единството и следователно с никое от тях. Е, Любовта е силата, която те тегли обраттно към равновесието. Тя е тази, която те връща към единството. Любовта прави цяло това, което е раздробено. Любовта връща всички парчета от пъзела на техните правилни места. Любовта е тази, която ти позволява да видиш през илюзиите на отделянето и да зърнеш, макар и за момент, божественото в очите на другия. Любовта привлича тези, които са разделени. Когато истинската, чиста, безусловна любов цари в съзнанието ти, то ти наистина ще видиш единството, където и да погледнеш. И тъй като няма нищо, което да не е част от единството, ти ще видиш най-истинската природа на всяко нещо.

Ти виждаш през илюзията и през всички лъжи. Ти виждаш, че всичко и всеки е част от теб, така както ти си част от Всичко. Това означава да знаеш със сърцето си, че всичко е божествено и че няма нищо, което не е божествено. Че всичко е перфектно. Че нищо не е погрешно. Че всичко заслужава любов и че няма нужда от страх и от други отрицателни емоции. И ако почувстваш този вид любов, тогава всичко за теб ще се промени магически. Ти ще разбереш наново всички неща, които преди си мислил за лоши или неприемливи. Ти ще виждаш светлина, любов и прослава, където и да погледнеш. И не защото си се измамил, а точно обратното – точно защото вече не си измамен… защото си престанал да вярваш във фалшивите доказателства на илюзиите.

И защото ти знаеш, че светлината и прославата са истински, това ще бъде истина и така твоят свят ще бъде променен. Ти винаги си сътворявал своята реалност във всеки един детайл, от най-малкото до най-огромното, но сега вече ще знаеш, че го правиш. Сега ще започнеш съзнателно да сътворяваш. И ти ще сътворяваш с любов. Любовта ще бъде твоята мотивация и любовта ще бъде инструментът на твоето сътворяване.

Има още много, което мога да ти кажа за любовта. Бих могъл да използвам по-привлекателни и красноречими думи. Те обаче винаги ще бъдат недостатъчни за благодатта и славата на това, което е любовта. Любовта не може да бъде разбрана. Любовта е много по-голяма от ума, който би се опитал да я разбере. Любовта може да бъде само преживяна. И ако веднъж си вкусил макар и малко от наистина безкрайната, безусловна любов, то ти ще бъдеш променен завинаги. Стремежът в живота ти ще бъде да се завърнеш в това състояние на любов. В този момент ще узнаеш, че не може да има нещо, което и най-малко би могло да бъде толкова важно за теб, колкото да съществуваш в това състояние на единство с божественото, което е любов.

З: Благодаря ти много за това, 8. Като чувам твоето описание, аз зная, че то е вярно, защото имаше два случая в живота ми, когато бях докоснат от истинска, безусловна любов. Първият бе моето „планинско преживяване”, в което както вече разказах, сърцето ми се отвори и житейският ми път бе радикално променен. Второто такова преживяване бе описано в началото на тази глава – моят „ден на тишина”, в който наистина почувствах истината на това, което се случваше с мен.

И в двата тези случая, във всеки по различен начин, аз се доближих до усещането за божественото съвършенство на целия живот. Всеки път аз изпитах малко по-ясно единството на всичко. И двете бяха наистина чудесни, блажени преживявания, които абсолютно не бих мокъл да „изобретя” с ума си, или с егото си, ако приложех и цялата световна воля. И двете бяха големи благодатни подаръци.

Така че това, което казваш, намирам за напълно смислено. И аз наистина имам дълбоко желание да се завърна в това състояние на любов и в крайна сметка, когато съм готов, да остана там постоянно.

Другото, което каза за любовта, че притегля всичко към равновесие и единство, за мен е нещо интересно и ново. Аз не знаех това. Но в това виждам смисъл. Благодаря ти.

8: Пак заповядай. Ще поговорим още за тези преживявания след малко. Засега нека се придвижим до следващия момент:

2. Защо човек трябва да се научи да бъде любов?

Аз мога да изразя това ясно и кратко по следния начин: Ако наистина се научиш да обичаш безкрайно и безусловно, тогава небесното царство ще бъде твое.

Толкова е просто.

Ти обаче може да не знаеш какво означава това, така че може би ще трябва да ти нарисувам една по-колоритна картина.

Като начало, ти ще знаеш абсолютно, че си част от единството и че всеки, когото срещнеш, и всичко, което видиш, са също част от единството. Ти ще виждаш другите по един много по-различен начин, от този, по който ги виждаш в момента. Ти ще виждаш тяхната светлина. Това означава, че от пръв поглед ще виждаш кои са наистина. Със сигурност, ти ще виждаш също всякаква метафора и илюзия, в която може временно да са се облекли, но това няма да подлъже очите ти. Като би разпознал любим свой приятел, който  е облякъл някаква странна дреха, ти ще познаеш съществото такова, каквото е наистина, независимо от тялото, което обитава, или играта, която играе. Ти ще видиш неговата истина. И той също ще види твоята! Ти ще знаеш, че голяма част от болката, която изразяват съществата в твоя свят, е всъщност едно дълбоко желание да бъдят видяни такива, каквито са в действителност. Да бъдат признати. Да бъдат обичани такива, каквито са. Е, това е нещо, което ще се случва моментално и автоматично. Всеки ще вижда другия. Всичко ще бъде разбираемо. Всичко ще бъде обичано.

И по този начин, разбира се, няма да има повече погрешно разбиране. И ти няма да лъжеш никога повече, не защото това би било противопоказно за собствените ти цели, а защото ти няма повече да можеш да лъжеш или да бъдеш лъган. Ти ще можеш просто да виждаш истината във всяко друго същество. Техните „думи” или каквито и други метафорични или творчески изявления те могат да ти поднесат, ще бъдат само нещо допълнително. Ти ще можеш да познаеш всяко същество, неговата истинска природа и намерение, преди всичко по неговата светлина.

Телепатията не само ще бъде възможна, но всъщност ще стане за теб нормалният начин на комуникация. Ако знаеш, че си в основата си, същото ЕДНО велико същество, тогава няма да ти е трудно да разбереш, че различните части на единството могат да споделят едни и същи мисли. Ако мислиш за друго същество, то ти можеш да го призовеш в ума си и моментално да му покажеш какво мислиш. Ако пожелаеш, ти можеш моментално да споделяш мисли, чувства, преживявания и идеи, независимо от времето и пространството.

И, разбира се, ако искаш да запазиш мислите си за себе си, това също е възможно.

И ти ще познаеш себе си като същество – творец с безгранична сила. Време, пространство, енергия и материя са все илюзии, сътворени, за да направят възможни определени видове игри. Когато знаеш, че си част от единството, то илюзиите ще работят само когато ти искаш те да работят. Така че тези неща стават разтегливи. Ти можеш да бъдеш научен (ако пожелаеш това) как да манипулираш времето, пространството, енергията и материята. Това не е много трудно. След като веднъж прогледнеш през илюзията, това става твърде лесно. Тогава виждаш, че времето и пространството са едно и също нещо. Те са просто илюзорно разделение на нещата. Енергията възниква от това разделение и протича между две или повече точки, които са били разделени от илюзията на време и пространство. Материята е просто резултат от задържането на модели на съзнание в потока от енергията. Досега ти си вярвал, че самият си вътре в илюзията. Те си гледал формите, които възникват, и не само си ги приемал за реални, но всъщност си приемал и себе си за една от тези форми. Но това не е така. Тези форми, които са резултат от модели, това не си ти. Това са само твоите временни творения. Ти ще видиш това. Ти ще видиш, че си творец на своята форма. И тогава ще се научиш как да променяш формите, които сътворяваш, според желанието си. Искам да кажа, че ще можеш съзнателно да сътворяваш (или най-малко съвместно да сътворяваш) своя свят, своето тяло и всичко около себе си, както пожелаеш.

И тогава ще се научиш на моментална телепортация. Ти ще можеш просто да се освободиш от една форма тук, където си, и твоето тяло ще изчезне в нищото, само за да се появи от нищото някъде другаде на планетата. Или всъщност на друга планета, ако пожелаеш. Всичко, което ще трябва да направиш, е, да задържиш моделите на енергията на своята форма там, и тогава ти ще бъдеш там. Или най-малко формата, която използваш, за да представяш себе си, ще бъде там. Телепортацията е предпочитаната форма на транспорт на съществата с по-висш порядък на обединено съзнание във вселената. За теб няма да бъдат пречка нито пространството, нито времето!

И, разбира се, ти никога повече няма да изпиташ нуждата да умреш. Смъртта, каквато я познаваш, е един много важен и ценен инструмент за съществата, които пътуват навън (за разлика от ориентираните навътре, към себе си). Напълно нормално е за същества, които пътуват навън, да се изгубят в своите игри и илюзии и да изгубят от погледа си по-голямата цел на своето пътешествие. Такива същества не само се изгубват и объркват, но също започват да причиняват много болка на себе си. Така смъртта бе създадена, за да позволи на тези същества да прекъснат своето движение, за да могат да бъдат върнати отново към техния планиран път. Смъртта позволява на съществата да спрат пътуването си и да се завърнат към едно по-висше съзнание, за да получат насочване и помощ. Без такова милостиво освобождаване, съществата, поели навън, биха се изморили силно и травмирали. Когато обаче преминаваш в състояние на чиста, лъчезарна любов, такова освобождаване става напълно излишно. Няма да има нищо, от което да имаш нужда да се освобождаваш. Ако някога се нуждаеш от почивка и помощ, ти можеш просто да успокоиш своето его, да свалиш своя товар и моментално ще се озовеш в състояние на блажено, балансирано, хармонично единство, което е най-истинската ти природа. И за теб това ще бъде толкова нормално, колкото в момента е един нощен сън.

Това са някои от най-общите атрибути на живота в истинско обединено съзнание. И това да бъдеш в обединено съзнание е същото като да бъдеш любов. Идеалната, безусловна любов към Всичко, Което Е, е същото нещо като това да си едно с Всичко, Което Е.

Да постигнеш такова високо съзнание не е ограничение. Ти няма да се окажеш ограничен в живот, който току-що очертах. Ти можеш например да решиш да пребиваваш в обединено съзнание и оттам да извършваш посещения в по-нисшите сфери на отделеност и двойственост, за да откриваш, да се забавляваш или да помагаш. Или можеш да преминеш през портал на единството и да посещаваш напълно различни реалности. Аз нямам предвид просто други места във вселената или други вселени, не. Аз имам предвид други напълно различни сфери на творение. Творения, които функционират по напълно различен начин от това, което познаваш. Когато тръгваш от място на единство, ти можеш да посещаваш всяка друга сфера, която се намира в това единство. И ти можеш да отидеш и да твориш там, ако желаеш. Всичко това е въпрос на твой избор.

Ти ще разбереш също така много бързо, че повече не се нуждаеш от едноизмерна перспектива. Ти ще разбереш, че можеш да действаш извън времето. Това означава, че ти може да поискаш да поддържаш живот в една реалност и в същото време да изследваш и твориш в хиляди други реалности. За теб няма да има ограничения освен тези, които сам си поставяш.

Това са само някои общи черти от живота на едно същество, което сътворява своя свят изцяло с любов и което обитава една реалност на обединено съзнание. Това е, което можеш да очакваш за себе си, ако отвориш сърцето си за любов и след това следваш своя път към единството. Това обаче са само общи особености и ти ще бъдеш свободен, разбира се, да избираш други преживявания, които пожелаеш.

Колкото до особеностите на твоя живот – къде ще живееш, как ще живееш, какво ще правиш – това са въпроси, на които разбира се, ще трябва да си отговориш сам. Аз не мога да ти кажа какво ще решиш. Аз мога да ти кажа обаче, че ще можеш, ако пожелаеш, да водиш наистина сюблимен живот. Ако решиш да се обградиш с други, които също притежават обединено съзнание, тогава ти ще изпитваш само духовна връзка от всички страни. Ти ще пребиваваш в нежната прегръдка на любовта през всички дни на съществуването си. Ти ще се доверяваш на всеки, когото срещнеш, и това доверие ще бъде богато възнаградено. Ти винаги ще се стараеш да отдаваш своите най-големи дарове и ще бъдеш обичан, уважаван и възнаграждаван за своите дела. И каквото и да правиш, то ще оправдава твоето време и внимание. И ти ще раздаваш щедро себе си с открито сърце. Никога няма да има нужда да попиташ: „Какво ще спечеля от това?”, защото всички около теб по същия начин ще те обсипват с най-скъпите си дарове. И в една безкрайна вселена е гарантирано, че винаги ще има някой някъде, чието върховно блаженство ще бъде да сътвори това, което ти ще поискаш, или от което ще се нуждаеш. Фактът, че ти ще се нуждаеш от най-скъпия дар на такъв човек, за него ще бъде благословия. И това ще бъде новата икономика в новия свят, който ти ще обитаваш, ако избереш да живееш сред други, които притежават обединено съзнание: ти ще даваш и даваш, и даваш. И когато някой приеме твоя дар, това ще ти доставя радост. И ако има нещо, от което имаш нужда или желаеш, ти просто ще трябва да го приемеш, тъй като то ще ти бъде предложено. И това, че го приемаш, ще донесе радост на приносителя. Любовта ще бъде валутата на новия свят на обединеното съзнание и резултатът от всяка сделка ще бъде радост за всички участници.

Има ли нещо във всичко това, което да ти звучи поне малко привлекателно?

З: (смея се) Шегуваш ли се? Чувствам се като дете, на което току-що са предложили ключовете на универсалния магазин за бонбони! В същото време трябва да призная, че това ми изглежда доста далече от мястото, на което се намирам сега…

8: Разбирам това. Аз обаче не пожелах да ти разкажа за следващата малка стъпка в твоя път обратно към Дома. Аз ти разказах само за твоята дестинация. За евентуалния резултат или за това, което би могло да бъде твоят краен резултат, ако го избереш. И ако наистина го избереш, когато започнеш своето приключение по пътя на този резултат, твоят живот малко по малко ще придобива тези особености.

Защо да мислиш на дребно и да се целиш ниско, когато можеш да разгърнеш съзнанието си, да мислиш безкрайно нашироко и да се целиш във Всичко, Което Е?

З: Това ми харесва. Добре, участвам. Къде да се запиша?

8: Ако си готов за това… ако си готов за Новата Земя, населена от Нови Човеци в един нов Златен Век… Ако си готов да бъдеш същество творец сред същества творци… Ако си готов да видиш Бог в очите на всеки, когото срещнеш, и да видиш истинската красота на Живота във всяка перспектива… Тогава ти си готов наистина да се научиш да бъдеш любов.

Има, разбира се, някои препятствия по твоя път към любовта. Аз не съм забравил тези предизвикателства. Ти си положил много усилия, за да бъдеш тук в тази реалност, такава, каквато тя е. Ти си се трудил много, много усърдно, за да забравиш, че си ЕДНО. И ти си израснал твърде привързан към своята отделеност. За теб тя се е превърнала в пристрастеност. Даже когато те наранява или заплашва да те унищожи, ти си се вкопчил в нея. Така че това да ти предложа директен път към дома, не изглежда разумно решение.

З: Директен път?

8: Да. Тъй като е истина, че ти създаваш своята отделеност с големи усилия и воля, също така е вярно, че би могъл да се завърнеш директно към единството,  като преустановиш всички свои усилия и волево напрежение. Всичко, което трябва да направиш, за да се завърнеш към единството, е, да престанеш да правиш каквото и да е. Отпусни се. Откажи се. Остани в пълен покой. Нямам предвид моментното състояние на покой при медитацията или даже по-дълбокото успокоение в твоя ден на тишина. Аз имам предвид нещо в пъти по-пасивно от това. Имам предвид пълно прекъсване на всякаква активност. Да прекъснеш целия свой жизнен поток, да се откажеш от всички идеи и убеждения, които имаш за себе си и за своя свят.  Да се освободиш от всичко. Придвижвайки се към перфектен покой, ти ще се придвижиш към единството, докато се слееш още веднъж с него. Ти си много привързан към редица идеи относно себе си и не би поискал просто така да се откажеш от всичко. Например ти се страхуваш от смъртта. Ти се страхуваш да изгубиш своята индивидуалност и даже своята идентичност. Този директен път обаче не е нещо, което би желал да предприемеш. Ти се страхуваш да изгубиш живота, който си изградил. Ти се страхуваш за любимите си хора, ако „си отидеш”.

След това имаш всякакви положителни привързаности – ти обичаш това, което правиш. Ти имаш една дарба, която започваш да откриваш, развиваш и раздаваш. Ти си по средата на един процес на изява на себе си и не се чувстваш готов просто да изоставиш това. Ти си ангажиран в едно пътешествие, което те е запленило. И ти изпитваш привързаност и любов към тези около теб. Ти изпитваш връзка със земята, на която живееш, и дома, който си изградил там. Има много подобни причини директният път да не е подходящ за теб. Аз разбирам това и това е правилно, и добре. Аз споменах директния път само за да те накарам да разбереш, че не е трудно да се завърнеш у Дома към единството. Трудното е да не се завърнеш – да запазиш илюзията на отделеността е това, което е трудно. Да се завърнеш у дома е лесно. „Ластикът” на Безкрайната еластична топка е любов. И той те тегли през всичкото време. Ако просто престанеш да буташ навън, тогава ще се завърнеш у дома при единството, даже без да има нужда да се опитваш.

Ти обаче не би искал да спреш всичкото свое правене, нали? Ти просто не би искал да се откажеш от този свой живот, от пътешествието, което извършваш, и от всичко, което то предполага. Прав ли съм?

З: Понякога си мисля, че го желая. Понякога си фантазирам как просто ще се откажа от този живот и ще се понеса към дома. Първо към теб, където и да си в действителност, след това извън отделеността и после… Не зная накъде. Просто у дома, предполагам. Но ти си прав. Това са просто фантазии. Все още не съм готов да се откажа. Аз просто все още не съм привършил тук.

8: Нито пък аз! Така че оставаме тук. Добрата новина обаче е, че това не означава, че не можем да преживеем единството! То просто означава, че трябва да открием друг начин да го направим. Ние няма просто да се откажем и да си отидем у дома. Вместо това ще докараме дома тук. Ние ще споделим съвместната работа на това да докараме небесното царство на Земята, така да се каже. Би могло да се каже, че ние няма толкова да се възнасяме сами, колкото ще възнесем целия живот! За да направим това обаче, ще са нужни твърдо намерение, отдаденост и повече от малко усилия. Това по необходимост е по-бавният път към дома, но аз силно вярвам, че той ще ти достави удоволствие!

За да минеш по този път, ти трябва да се научиш да се освободиш от всички блокажи и препятствия, които създаваш между себе си и безграничната любов. Ти ще трябва да позволиш на любовта да протича през теб без затруднения. Ти ще трябва да бъдеш Любов.

З: Това наистина ли е нещо, на което мога да се науча?

8: О, да! Категорично. Всъщност, ти нямаш нужда да се учиш как да правиш това. Това е твоята истинска природа. Всичко, което трябва да направиш, е, да се освободиш от илюзорното програмиране, което си поел върху себе си. И след това може да са ти нужни малко указания, за да преодолееш някои стари навици. Тогава нещата ще се получат естествено.

Като виждам обаче с какво желание искаш да направиш това, нека пристъпим към…

3. Как да се научиш да бъдеш Любов.

Имам желание да те науча на всичко, което трябва да знаеш, за да отвориш сърцето си за Любовта. Обаче – и аз не бих могъл да подчертая това по-силно – ти ще трябва да направиш правенето сам. Любовта е нещо, което се преживява. Ти ще откриеш своя път към нея като непрекъснато се освобождаваш от блокажите, които стоят помежду ви и като непрекъснато отваряш себе си към нея. Това ще изисква да изразиш ясно своето намерение и след това да го следваш неотклонно. Трябва да осъзнаваш ясно своите мисли и чувства и да се доверяваш на себе си и на сърцето си. В началото пътят може да ти се стори труден, докато преодоляваш упоритото програмиране, но постепенно нещата ще стават по-лесни. Когато започнеш да се придвижваш към истински отворено за любовта състояние, животът ти без съмнение ще става по-радостен, изпълнен с повече изобилие и по-лесен. И когато видиш как тези награди започват да се разгръщат в живота ти, ще ти става по-лесно да се доверяваш на сърцето си. И така пътят ти ще става по-лесен и напредъкът ти ще се ускорява. Така че има много какво да очакваш. Аз ще ти предоставям информацията, която ще ти бъде нужна, за да  можеш да избираш. Ти си обаче този, който ще трябва да избираш. И ще трябва непрекъснато да продължиш да избираш. Само ти можеш да сътвориш своята реалност за себе си.

Има три етапа от твоя път, за които ще ти разкажа, като всеки има свои подзаглавия. Трите основни етапа са:

• Отстраняване на блокажите пред Любовта
• Енергийният цикъл на любовта
• Да бъдеш любов.

      3.1.  Отстраняване на блокажите пред Любовта

Има редица начини да блокираш сърцето си така, че то да не може да се отвори за Любовта. Ще изброя трите основни начина. Подчертавам, че ако решиш тези три проблема, ти почти със сигурност ще можеш да преодолееш всякакви други, които биха могли да се спотайват в психиката ти. Ти трябва наистина да се придвижиш с твърдо намерение и постоянство в посока на отстраняване на тези блокажи, и те ще започнат да се разпадат.

      3.1.1. Осъждане

Осъждане е, когато за да се почувстваш прав, изпитваш нужда да докажеш, че друго същество, идея или нещо не е такова, каквото трябва да бъде. Такова отхвърляне и отрицание на другия е вероятно най-голямата преграда в сърцата на болшинството хора. За повечето хора това е нещо толкова нормално и в реда на нещата, че те вероятно даже не усещат, че го извършват. Така че първото нещо, което трябва да направиш, е, да осъзнаеш кога осъждаш другите. Така че следи мислите си. Тогава ще поискаш да се освободиш от своите отрицателни преценки, за да започнеш да отваряш сърцето си за другите.

Осъждането е резултат от неправилното разбиране на това, което е. Ти идентифицираш себе си с твоето поведение (което не си) и след това идентифицираш другите с тяхното поведение (което те не са). И след това ти откриваш, че те грешат поради това, което правят, за да се почувстваш прав относно това, което ти правиш.

Нека ти помогна да разбереш това по един нов, по-полезен начин.

Очевидно, ако ти не си твоето поведение и те не са тяхното поведение, тогава всичко това е просто излишно. Но вероятно това все още не ти помага. Защото вероятно ти все още не си напълно готов да престанеш да се идентифицираш със своите творения. Така че нека отидем една стъпка по-напред…

Можеш ли да си спомниш, че аз ти разказах за едно свойство на Безкрайната еластична топка, наречено Безкрайно разнообразие?

З: Спомням си.

8: Добре, това означава, че всяко възможно нещо, което може да бъде, е. Точно сега, то е. Всеки прекрасен изпълнен с любов свят, който може да съществува, съществува. Това важи и за всяко място, изпълнено с мъка и зло. Всички възможности съществуват. Безкрайността нямаше да бъде безкрайност, ако те не съществуваха. Фактът на тяхното съществуване не стои под въпрос. Въпросът, който трябва да си зададеш, е, просто – какво би искал да преживееш. Или казано по друг начин, какво искаш да сътвориш за себе си?

И докато си задаваш този въпрос, ти трябва да позволиш на другите да преживеят всичко, което биха пожелали и което имат нужда да преживеят за себе си. Защото ти не можеш да създадеш за себе си свободата да преживееш точно света, който искаш да преживееш, ако не желаеш да позволиш същото на всеки друг. Това, което правиш на другите, ти правиш на себе си, помниш ли? Така че дай право на другите да творят това, което желаят. Освободи се напълно и с любов от всичко, което не желаеш за себе си. Прекрати всякакво осъждане на него или на тези, които желаят да го преживеят. После избери това, което желаеш, и се придвижи към него.

Това е едно много важно разбиране, затова аз ще ти го кажа отново, по различен начин:

Спомняш си, че ти казах, че всичко, което съществува, е сътворено с неравновесие и че няма нещо, което да съществува без неравновесие. Това означава, че всичко, което бъде сътворено, моментално предизвиква сътворяване на своето „противоположно”, което да го балансира.

З: Спомням си.

8: Тогава помисли върху следното: ти не можеш да сътвориш нещо, без някой друг да сътвори неговото противоположно.

Логически това означава, че ти трябва да си благодарен на всяко друго същество, което избира всяко друго нещо, което ти не избираш. Ти трябва да си особено благодарен на тези, които избират това, което ти се струва обратното на това, което ти избираш. Всички тези същества по определен начин правят възможно ти да избираш това, кото желаеш. Би могъл да кажеш, че вие всички се балансирате взаимно, което прави възможно да сте това, което сте. Ти си всъщност една частица живот, която танцува заедно с всяка друга частица живот, навсякъде. Ти си духовен събрат с всяко друго същество, навсякъде. Вие всички сте интимно свързани с целия живот.

Виждаш ли късогледата глупост на осъждането? Ти не можеш да искаш от едно друго същество да престане да прави това, което прави, без в същото време да престанеш да правиш това, което ти правиш. И естествената последица е, че ако промениш себе си, то ти променяш цялата вселена. Можеш ли да видиш силата на поговорката, че трябва да станеш промяната, която желаеш? Защото реално, като промениш себе си, ти наистина променяш целия свой свят и цялото свое преживяване. Ти привличаш към себе си една цяла вселена от преживявания, която е пряко отражение на това, което си.

Ти наистина си едно същество творец.

Ти винаги си бил.

Ти просто си творил без цел и без посока, поради своето невежество.
Така че осъждането е противопоказно. Също така е загуба на време и енергия. И най-важно, то поставя тежък товар върху сърцето ти и пречи на светлината на Любовта да преминава през теб. То ти пречи да сътвориш за себе си един нов свят на Любов.

Откажи се от него!

Ако срещнеш някого, който избира нещо, което е неправилно за теб, бъди благодарен. Вече не ти се налага да избираш това нещо. Изпрати му любов. Колкото по-труден е избраният от него път, толкова повече любов му е необходима. Изпрати му обилна любов. И след това помисли за нещата, които избираш. Ако харесваш резултатте от своите избори, то тогава трябва да бъдеш особено благодарен на всички тези, чиито избори са различни. Без техния принос, твоите възможности за избор няма да ти бъдат предоставени. Те няма да бъдат „уравновесявани” в полето на съзнанието на единството.

Благодарност е отговорът. Бъди брагодарен. Изпрати блатодарности. Изпрати любов.

По-рано направих следното изявление:

„Ти си този, който ти казваш, че си.”

Тогава това изявление бе прокарано в контекста на разказа относно егото. Това обаче е едно много важно разбиране, което има множество приложения. Първото е, разбира се, че трябва да си много наясно кой мислиш, че наистина си, след което трябва да го заявиш. Нямам предвид, че трябва да го „заявиш” само с думи. Имам предвид, че трябва да изразиш кой наистина вярваш, че си, с всяка своя мисъл, дума и действие. Ти трябва да заявиш това от своето сърце. И тогава това ще бъде така. Бъди обаче пределно ясен! Ако заявяваш противоречиви неща относно себе си, тогава ще имаш объркани и противоречиви преживявания на себе си и на своя живот. Това никога не е приятно.

Тогава как откриваш кой си наистина и как изразяваш това?

Ти отиваш при сърцето си! Когато следваш сърцето си и избираш това, което е правилно за теб, тогава това е проницателност в действие. Това е израз на твоето свещено право да управляваш собствената си творческа природа. Ти си този, който избира и сътворява това, което е правилно за теб. Твърде различно е от това да стоиш отвън, да гледаш нечий чужд живот и да го осъждаш. Ние ще разговаряме за това как да слушаш сърцето си след малко.

Засега това, което искам да подчертая, е следното: ти си този, който ти казваш, че си. Ако други се опитват да те съдят и оценяват, то тези оценки не ти казват кой си.

„Оценките на другите не ти казват кой си ти, а ти показват кои са те!”

И това може да бъде доста полезно. Когато знаеш кои са другите, тогава ти можеш да решиш дали тяхната същност резонира с теб. Ти можеш да задействаш своето разпознаване и да решиш дали общуването с тях е „правилно за теб”, или не. Със сигурност, ти трябва да отиваш в посока на това, което е „добро за теб” и да стоиш далече от това, което „не е добро за теб”. Така че е полезно да добиеш ясна представа кои са другите около теб. И един чудесен начин да направиш това, е да внимаваш какво те казват за теб.

Едно предупреждение: Твоите оценки на другите действат по същия начин.

„Твоите оценки на другите не казват нищо за тях. Те казват нещо за самия теб!”

Така че твоите оценки и идеи за другите са полезни – ако знаеш как да ги използваш!

Наблюдавай как тези оценки и мнения излизат на повърхността на съзнанието ти и се запитай: „Какво казвам на себе си за себе си в момента?” Някъде в твоите оценки се крие едно дълбоко желание, което е отречено. Или едно дълбоко нараняване, което не е изразено. Има нещо дълбоко в теб, което криеш от себе си. То намира израз като изплува на повърхността, когато някой друг, по някакъв начин, прави това нещо на теб, което ти отричаш на себе си или отхвърляш от себе си.

Така че наблюдавай внимателно тези оценки! Те могат да те научат на много. И ако ги обработиш правилно, те ще се разсеят, защото отричането или отхвърлянето в собствената ти психика, което е в основата им, ще бъде излекувано. Всяка оценка, която разсееш, те приближава с още една стъпка към Любовта.

      3.1.2 Отрицателни емоции

Следващият блокаж на сърцето, който искам да разгледам, са отрицателните емоции. Това са неща, като страх, болка, гняв, омраза, ревност, завист и лакомия. Тези емоции са едновременно резултат на и причина за блокажи в сърцето. Тъй като те ограничават способността ти да откриваш и изразяваш любов, аз искам да ги разгледам заедно с теб сега, за да можеш да ги разбереш по-добре и да се научиш да ги преработваш правилно, така че да не затварят сърцето ти.

За да ти обясня това, ще трябва да направя малък завой. Първо, ще трябва да се уверя, че разбираш правилно понятието „двойственост”, че разбираш ролята на Приносителите на конструкции на съзнанието и на емоциите като цяло, след което можем правилно да адресираме отрицателните емоции.

Двойственост

„Двойственост” е доста често използвана дума в духовните среди и ние също сме я използвали много тук в Документите на възнесението. Какво обаче мислиш, че тя означава?

З: Мисля, че зная. Това, което съм прозрял от нашите разговори, е, че на първо място, изглежда че съществува една илюзия за отделеност. Части от ЕДНО са сътворили отделни свои идентичности, като са се придвижили зад Завесата. И оттам, някои от тези в състояние на отделеност са потънали още по-дълбоко в илюзията, като са сътворили усещането си, че са даже отделени и от Твореца. Аз мисля, че това е, което думата „двойственост” означава: двете отделни части – творение и творец. Бог от една страна и вселената от друга.

8: Или разделението между ЕДНО и теб.

З: Да, точно това имам предвид.

8: Това е едно добро разбиране. По-късно, когато достигнем до обсъждане на плътностите на съзнанието, аз ще ти обясня всичко това в много по-големи подробности. Засега обаче искам да разбереш, че има нива на отделеност.

Всичко започва с единството. След това има най-ранното ниво на отделеност, наречено „индивидуализация”. По-дълбоката отделеност става „полярност”. Най-дълбоката отделеност е „двойственост”.

Това е изключително повърхностно обяснение, без подробности. Затова моля те не му придавай особено сериозно значение, докато нямаме възможност да го обсъдим подробно в една по-следваща глава.

Идеята е, най-просто, че двойствеността е най-дълбокото ниво на отделеност. До такава степен, че съществата, чието съзнание е дълбоко обхванато от двойствеността, даже не знаят, че се намират в това състояние. Те са затънали прекалено дълбоко в илюзията, за да могат даже да мислят в такива термини. Те вярват, че всички същества съществуват отделени едно от друго. Ако изберат да бъдат религиозни, тогава те вярват в един Бог или в богове, които също са отделени от тях самите. Бог е „там горе”;  той е нещо друго и прави неща, върху които те не могат да въздействат.

Чистият материализъм, което е теорията, че нищо освен материята няма значение, е пример за не-духовен възглед от перспективата на двойствеността. Поддържниците на този възглед мислят, че собствените им съзнание, ум, емоции и личност, са просто функция на тяхното тяло и на техния мозък. И те очевидно мислят също, че са напълно отделени от всички други същества.

Има вероятно безкраен брой неща, които можеш да приемаш за истина, когато съзнанието ти е двойствено.

Иронията е в това, че само след като започнеш да издигаш съзнанието си над двойствеността и се пробудиш за разбирането, че всичко е ЕДНО, ти всъщност проумяваш, че въобще има такова нещо като двойственост. Само тогава има вероятност даже да използваш думата „двойственост”. Първо, ти осъзнаваш, че съществува единство, но също така имаш чувството, че самият ти си отделен от него. Такива същества казвам, че притежават „пробудено двойствено съзнание”. И след това, когато пробуждането ти продължава, ти започваш да се освобождаваш от своите страхове и ограничения и вече знаеш, че ти също си нещо неотделно от единството. И след това, най-накрая, ти започваш да се връщаш към единното съзнание (unity consciousness).

Тези обаче, които се намират твърдо в двойственото съзнание, няма възможност да приемат, че всичко е ЕДНО, или че те са всъщност ЕДНО с Твореца, или че могат действително да сътворяват собствената си реалност. И това ме довежда до „раздвоеността” (the “two-ness”), за която ти говореше. Съществува непреодолимо разделение в ума и в системата от вярвания на тези с двойствено съзнание, между твореца от една страна, и неговото творение, от друга.

Следствието от тази перспектива е, че съществуват два отделни класа неща, както следва:

Творецът (или творци)

Бог (или богове)

Божествен

Безкраен, вечен, безпогрешен

Дух, ефирен, неизразим

***

Творения

Човеци

Нечестиви

Ограничен, смъртен, грешен

Плът, материал, обясним

***

Мога да продължа да добавям още описателни в двете категории, но ти схващаш идеята, сигурен съм. Декларирахме присъщата раздвоеност на светогледа на тези, които притежават двойствено съзнание. И Божествена Радост вече е обсъдил с теб, доста подробно, как позицията на двойственото съзнание е една много ограничена перспектива и как перспективата на обединеното съзнание е една по-голяма истина. Аз също обясних подробно това, че „ЕДНО е,” така че тук няма да се повтарям.

З: Тогава как да поставим край на всичкото това двойствено съзнание?

8: Да му поставим край?

Това, което наистина имаш нужда да разбереш, е, че двойственото съзнание (което е същото нещо като съзнанието на жертва) не е погрешно. Това е, просто казано, едно ниво на съществуване дълбоко в тази реалност на отделеността. Двойствеността е едно от местата, където можеш да отидеш, когато посещаваш Отделеност. Не е чак толкова лошо да посетиш това място. Това е просто въпрос на избор… един възможен набор от преживявания измежду много други.

Това, което също така трябва да разбереш, е, че в двойствеността и в състоянието на жертва има доста неща, които са чудесни. Когато си извън тях, ти всъщност ще си мислиш за редица техни аспекти с голямо умиление.

З: Намирам това трудно за вярване!

8: Така е, защото се фокусираш само върху отрицателното. Помисли си обаче за момент, какво е чувството да си напълно, безнадеждно, обезумяло влюбен.

З: Това е прекрасно. Това е като да си взел невероятно силен, удивително въздействащ опиат.

8: И това е също така дълбоко преживяване на чувство на жертва.

За да се влюбиш, ти трябва да повярваш, че има някой друг, който е изключително прекрасен и идеален, и че неговото присъствие те кара да се чувстваш по същия начин. И когато другата страна изрази същите чувства на любов и удивление към теб, това те кара да се чувстваш още по-силно влюбен. Всичко това обаче са прояви на съзнанието на жертва. Ако знаеше, че си творец на своите преживявания и следователно, ако знаеше, че ти всъщност си привлякъл цялото това взаимодействие с това друго лице, и ако също така знаеше точно как ще се развият нещата, защото всичко това е било предварително съгласувано, и най-важното, ако знаеше, че ти самият си създал всички тези чувства на „влюбеност”… тогава какво?

З: Аз… не зная. Предполагам, че всичко щеше да бъде много по-малко вълнуващо.

8: Точно така. Двойствеността е пътуване с влакче на ужасите, бъди сигурен. Тя е съпроводена с чувство на невероятна опасност, на това, че си изгубил всякакъв контрол и че рискуваш. И точно това е причината, поради която душите се редят на опашка, за да се вредят да дойдат тук. И това е причината да се завръщат, отново и отново, живот след живот, за повече емоционална възбуда.

З: Без мен. След всичко това, аз съм дотук.

8: Да, вярвам, че си. Когато си готов да изоставиш двойствеността, тогава ти започваш да се пробуждаш за своята природа на творец. Тогава ти казваш: „Сега съм готов да напусна панаира,” защото творческото съзнание и двойственото съзнание не могат да съществуват заедно в едно същество, по едно и също време. И тъй като това е, което ти правиш, силно ще се учудя, ако решиш да се завърнеш за още една забавна обиколка с влакчето на ужасите.

Моето твърдение обаче остава в сила: Даже и да се подготвяш да напуснеш приключението и да планираш да излезеш от Лунапарк, въпреки това, ако си честен, ще трябва да признаеш, че там има чудесни преживявания. Влюбването е само едно от тях. Целият материален свят, в който можеш да ядеш прекрасна храна, да наблюдаваш залези, да слушаш музика… всички неща, които обичаш… това са все ефекти на двойствеността. А колко много си се наслаждавал на процеса на „незнание”, когато си подканвал за разговор Божествена Радост или мен, за да почерпиш мъдрост и прозрения? Никое от тези неща нямаше да е възможно без илюзията на двойствеността.

З: Това е една полезна и интересна перспектива: че няма нищо лошо по отношение на двойствеността. Тя е просто един вид преживяване. Тя има свои върхове и спадове и определено може да бъде твърде вълнуваща. И когато сме й се насилити, можем да я напуснем.

Блгодаря ти, 8. Мисля, че вече имам далеч по-добро разбиране за това какво наистина представлява двойствеността.

8: Тогава можеш ли да видиш от това, което казвах, че съществата с двойствено съзнание твърдо не вярват, че могат да създават своите преживявания или че го правят непрекъснато?

З: По определение, те не биха могли.

8: И точно затова в двойствената реалност съществува необходимост от Приносителите на конструкции на съзнанието.

Приносители на конструкции на съзнанието.

В предишната глава ти разказах за Приносителите на конструкции на съзнанието. Това са същества, които носят една или друга конструкция на съзнанието в тази реалност. Твоят много личен Вътрешен Аз например носи конструкция на съзнанието на енергията, която е „Радост”. Има много, много други Приносители на конструкции на съзнанието, всеки отговорен за внасянето на различна енергия в тази реалност.

Причината това да е нужно и желателно, е, за да направи възможно тази двойствена реалност да функционира. Ако не вярваш, че можеш да създадеш в себе си радост, тогава как някога би изпитал радост? Без Божествена Радост, който да носи тази честота за съществата с двойствено съзнание, това просто не би било възможно. И точно по същия начин, всяко друго чувство, емоция и преживяване са съхранявани за тези, които сами не притежават съзнанието на творци, за да може да ги преживяват извън себе си. Ако не вярваш, че можеш да го създадеш сам, тогава някой трябва да го създаде за теб. Приносителите на конструкции на съзнанието са тези същества, които обитават по-висшите плътности на тази реалност, където те правят точно това: те сътворяват и съхраняват за теб тези неща, които ти не знаеш, че можеш да сътвориш сам.

Предполагам, че приемлива аналогия би била тази, че всеки от Приносителите на конструкции на съзнанието излъчва светлина в цялата тази реалност и тази светлина е енергията на съответната конструкция на съзнанието. Това е подаръкът, който те поднасят.

Всичко това е много добре, но, разбира се, ако ти не знаеш, че можеш да сътворяваш тези неща, тогава определено можеш да се почувстваш като тяхна жертва.

З: Чувал съм да казват, особено някои мачо типове, че емоциите са слабост, която трябва да бъде преодоляна.

8: Наистина! За изпадналите в дълбоко двойствено съзнание емоциите са в най-добрия случай странни усещания, които те спохождат в неподходящи моменти и, в най-лошия случай, са действителна пречка в живота ти. И така, емоциите са нещо смущаващо, вредно и объркващо за тези с двойствено съзнание.

Когато осъзнаваш собствената си природа на творец обаче, ти разбираш, че можеш и наистина създаваш собствените си преживявания. И едно от първите неща, които научаваш, когато откриеш способността си да сътворяваш, е, как да сътворяваш свои емоции отвътре в себе си. Ти можеш да седиш спокойно и без да променяш абсолютно нищо в своята околна среда, без да откриваш неща, които да те направят щастлив, ти просто създаваш радост заради самата радост в собственото си сърце. И тогава ще имаш само-предизвикана радост.

Това, което ще се е случило, е, че докато си пътувал през двойствеността, ти ще си почувствал радостта достатъчно силно и толкова често, че си узнал какво е усещането й. Сега обаче, когато се пробуждаш за своята природа на творец, сега вече можеш да я сътворяваш сам. Ти повече не се нуждаеш от Приносител на конструкция на съзнание, за да стори това за теб. Вместо да чакаш да почувстваш тази светлина да те огрее, сега ти можеш да избереш да запалиш собствената си лампа вътре в себе си и да излъчваш тази светлина.

В това отношение ти си се преобразил от жертва, в творец.

И това е едно друго прекрасно нещо, което може да бъде спечелено от навлизането в двойственост. В момента може да ти е трудно да го разбереш, но преди една част на ЕДНО да дойде тук, тя познава само собствената си енергия. Пристигането тук ти позволява да забравиш собствената си енергия и да преживееш всички много, много други енергии, които са на твое разположение. И след това, когато си се пробудил за собстветана си енергия на творец, тогава ти можеш да създаваш всяка една и всички тези енергии сам отвътре в себе си. Имаш ли въобще някаква представа колко силно това развива душата ти? Това е наистина едно чудо!

Ако използвам отново аналогията с Безкрайната еластична топка, ти самият може преди да си знаел само как да буташ навън в посока на радостта, но сега, след като вече си бил там, ти знаеш директно и отвътре себе си, как да буташ навън в наистина голямо разнообразие от посоки.

Не искам обаче да задълбавам прекалено много в това направление. Това, към което искам да насоча вниманието ти, е, че в пътешествието на всяка душа през двойствеността настъпва един момент, когато тази душа осъзнава, че наистина може да генерира отвътре своите емоции. Тя осъзнава, че повече не е жертва на своите преживявания по отношение на това, което чувства. Когато тази душа е готова да направи следващата стъпка, тогава я чака един голям скок: Откритието на невероятната съзидателна сила на всички емоции, които са били изпитани и които сега могат да бъдат овладяни.

Светът на илюзиите те е научил, че „това, което е истина и реално”, е извън теб и че, когато тези „реални” неща се променят, емоциите ти ги следват. Ти се чувстваш щастлив, когато ти се случват хубави неща. Това обаче е реалност от нисък порядък. Има една по-голяма истина, която се проявява точно по обратния начин: със своите емоции ти привличаш към себе си преживявания. Ако сътвориш радост и задържиш тази честота, тогава ще си донесеш радостни преживявания.

З: Мисля, че ако ми беше казал това преди няколко години, никога нямаше да мога да ти повярвам. Това обаче не е нова идея за мен и аз наистина изживявам това, и мога да кажа без съмнение, че зная, че е истина.

8: Ти повдигаш важен въпрос. Единственият начин да превърнеш такава идея от „странна теория” в „лична истина” е да я преживееш, от първа ръка.

(Забележка на Зингдад: Създал съм 30-дневно практическо ръководство, което ви повежда на едно пътешествие, за да откриете простата, и едновременно удивителна сила на точно това. Нарича се „Сътвори себе си, сътвори своя живот”. Това ръководство ви учи как да задържите една емоция и след това да я видите в действие как преобразява живота ви. Уверете се сами, ако сте готови да узнаете силата на емоциите и да промените целия свой свят.)

З: И така, емоциите са един много силен инструмент за сътворяване. Когато за първи път навлезем в отделеността, ние сме ограничени до това да можем само да сътворяваме със собствената си енергия, защото това е всичко, което знаем. Обаче в резултат от живота си в отделеността, всеки от нас придобива едно голямо разнообразие от средства, с които може да сътворява.

8: Точно така.

З: А какво ще кажеш за отрицателните емоции?

8: Справедлив въпрос. Това, което бих искал да споделя с теб по този повод, е разбирането, че „отрицателен” и „положителен” са просто въпрос на перспектива.

З: „Няма и едно единствено нещо, което да е добро или зло, освен вашите чувства спрямо него.”

8: Точно така.

З: Но ти каза, че ние трябва да разберем правилно отрицателните емоции, за да не им позволим да затворят сърцата ни.

8: Това е така. Отрицателните емоции са енергии, внимателно съхранявани от Приносителите на конструкции на съзнанието и тези енергии биват предлагани в тази реалност на отделеността, така че съществата да могат да ги използват и да сътворяват с тяхна помощ.

Ако искаш да сътвориш отделеност, то ти можеш да използваш отрицателни емоции.

Ако искаш да създадеш единство, тогава можеш да използваш положителни емоции.

Някои части на ЕДНО желаят да сътворят отделеност, полярност и двойственост. Това са чудесни творения, които стимулират невероятно развитие и еволюция за всички, които ги посещават. Отрицателните емоции са тези емоции, които правят възможно тези реалности на отделеност да възникнат и да останат стабилни достатъчно дълго, така че душите, които искат да ги изследват, да могат да го направят, докато се наситят.

Всички части на ЕДНО, които са изследвали отделеността, полярността и двойствеността, достигат в един момент дотам, че са получили всичко, което им е било нужно от тези реалности, и желаят да ги напуснат. Положителните емоции са тези, които правят възможно съществата да възвърнат своята цялост и след това да се завърнат към единството.

И тук идва специалният момент: степента, в която ти самият притежаваш двойствено съзнание, е степента, в която ще почувстваш, че си жертва на тези емоции. Това е степента, в която ти ще почувстваш, като че ли това са неща, които ти се случват, а не нещо, което можеш да избереш и сътвориш сам.

З: Тогава… нека видим дали съм разбрал добре.

Отрицателните емоции създават отделеност, положителните емоции създават единство…

8: Трябва да те прекъсна. Емоциите не създават нищо. Ти създаваш.

З: Ах. Тогава ние създаваме отделеност с отрицателни емоции и единство с положителни емоции.

Ако създам достатъчно отделеност, тогава се оказвам в двойственост, където аз вярвам, че не създавам своите емоции. В това състояние аз просто изпитвам смесица от всякакъв вид емоции, в зависимост от това какво създавам, макар че не разбирам, че създавам. И аз ще остана там, докато съм готов да напусна отделеността. Тогава ще трябва да поема отговорност за своите творчески способности и да сътворявам с положителни емоции. Това ще доведе до създаването на цялостност в мен, и аз ще започна да напускам двойствеността през полярността и обратно към единството.

8: Да, това е добро обобщение на ситуацията.

З: Хм-м. Преди да напуснем темата за отрицателните емоции, ако ми позволиш, бих искал с твоя помощ да изчистя някои свои възражения.

8: Естествено.

З: Добре, разбирам всичко това. Аз разбирам, че създавам своите емоции. Какво обаче да правя относно факта, че повечето от нас тук, на Земята, през повечето време, нямаме такова усещане. Усещането ни е, че нещата се случват и в резултат на това възникват различни емоции. Не става обратното.

8: С други думи, вие чувствате, че сте жертви на своите емоции?

З: Не. Бих казал, че се чувстваме жертви на своите обстоятелства. Емоциите просто следват. Нека ти дам някои примери. Ако вървя в гората и изведнъж се появи отровна змия, и ме ухапе, аз ще изпитам силен страх. И ако Лиза реши, че иска да ме напусне, ще почувствам силна сърдечна болка. И когато чета за безобразията, на които политиците на планетата ни подлагат, аз изпитвам силен гняв.

При този вид преживявания, аз чувствам, че нещата ми се случват и че емоциите се появяват след това.

8: И ти все още ме питаш за това?! След всичко, което обсъждахме? Наистина?

З: (смутено) Не, предполагам, че няма нужда да ми отговаряш.

8: Ти знаеш правилото. Ако повдигнеш въпрос, който е бил изчерпателно разгледан, тогава преди да продължим, трябва да отговориш сам. Така че кажи ми – какво правиш относно чувството, че си жертва на своите обстоятелства?

З: Това е въпрос на промяна на моята перспектива към разбирането, че всичко, което преживявам, е, по някакъв начин, предизвикано от самия мен. Или от мен, Зингдад, или от мен, който съм извън въплъщението, т.е. от моя Вътрешен Аз. Или аз го сътворявам съзнателно, или несъзнателно го предизвиквам и позволявам.

Аз предизвиквам преживяванията, за да мога да взема решения относно тях. Когато категорично съм направил избор относно нещо, тогава аз мога да се освободя от него и то няма да възникне повече за мен.

8: И тогава, какво става със змията?

З: Това не би било наистина случайно събитие. Искам да кажа, аз зная това от личен опит тук, на фермата. Змиите не се разхождат случайно в очакване да ухапят хора. Те се крият, ако те чуят да приближаваш. Имах обаче един гостенин, който повтаряше непрекъснато: „Надявам се да не видим змия, аз се ужасявам от змии!” И тогава, по време на разходка в гората, ето ти една голяма усойница насред пътя. Това бе единствената змия, която бях виждал месеци наред.

8: И ти никога не беше виждал такава в своята ферма.

Виждаш ли? Това не е твой проблем и ти не го предизвикваш, за да стане твой проблем. Така че…

З: Така че няма нужда да се страхувам.

8: А ако Лиза реши да те напусне?

З: Е, това беше само един глупав пример. Зная, че това, което имаме с Лиза, е свещен духовен обет. Нашите Вътрешни Аз танцуват заедно чрез нашите контакти. И все пак, при всичко това, аз зная, че вечността е едно много дълго време. От тази перспектива, това тук е едно място, където нейният Вътрешен Аз и моят Вътрешен Аз сътворяват съвместно и в същото време има много, много други места във вечността, където това не се случва. Искам да кажа, че аз зная и разбирам, че нашата връзка, от определена перспектива, свършва. От друга перспектива обаче, ние ще бъдем завинаги променени от това взаимодействие между две смъртни човешки същества на планетата Земя.

8: Това е вярно и също така много красиво казано. То обаче не отговаря на твоя въпрос. Ще бъде ли разбито сърцето ти, или не, ако Лиза те напусне? И тогава няма ли да бъдеш жертва на своето преживяване?

З: Добре. Ето как виждам нещата. Ако Лиза и аз следваме сърцата си и така оставаме в резонанс с нашите Вътрешни Аз, тогава и двамата правим най-доброто за себе си. Ако за мен или за нея е най-добре да прекратим нашата връзка, това от една страна, ще бъде тъжно. Тъжно е, когато едно прекрасно нещо свършва. Разбира се обаче, това ще бъде също така правилно. Ето защо, аз няма да се почувствам жертва на това преживяване.

8: Това е много добре казано.

И така, най-накрая (въздиша леко) какво ще кажеш за политиците?

З: Да. Това е вече стара песен, нали?

Така както виждам нещата, политиците са просто част от мебелировката на един свят на двойственото съзнание. Хората придават власт на политиците, като гласуват за тях. Тогава политиците се покваряват от тази власт, злоупотребяват с нея и хората се гневят. След това те гласуват за някого другиго, комуто придават власт и той прави същото. А политиците, както вече установихме, са самите пионки на Супер мощните индивиди. Те просто танцуват между това да „изпълняват заповеди” и да лъскат публичния си образ.

Докато аз отделям на това своето внимание и се ядосвам, и се ангажирам с целия политически цирк, то аз всъщност захранвам системата.

8: Това е съвсем правилно.

З: Това обаче ме кара да се чудя… Как можем да направим нещата различни? Как можем наистина да променим нещата в наша полза? Всички ние? Трябва да има по-добър начин… но какъв е той?

8: Сега задаваш правилните въпроси.

Когато му дойде времето, ще разговаряш отново с Амаду.

(Забележка на Зингдад: Вж. Книга 3 на Документи на възнесението)

Задай му този вид въпроси. Попитай го какво е дало резултат в други цивилизации в галактиката. Попитай го как други цивилизации са се трансформирали от примитивни властови неравновесия към високо напреднали, основани на любов системи. И тогава виж дали това, което той има да ти каже, е приложимо в твоята ситуация.

Но не това е, за което разговаряме сега. Ние разговаряме за отрицателните емоции и как ти си им позволил да блокират сърцето ти.

Сега, след като си чул моята перспектива на всичко това, как мислиш, че можеш да ги преработиш, така че повече да не блокират сърцето ти?

З: Мисля, че разбирам теорията. Трябва да разбера, че съм творец на своите емоции. Да зная, че аз избирам какво да чувствам. И тогава да осъзнавам това, което избирам, и да вземам решения, които не ограничават способността ми да обичам. Така че това е теорията, но мога да кажа, че практиката ще бъде твърде голямо предизвикателство.

8: Това е едно много добро начало. Ако си наясно с теорията, тогава най-малко ще знаеш накъде си се запътил. Няма обаче да си привършил с превръщането ú в практика за известно време. Защото наистина, когато овладееш емоциите си, тогава ти също така ще си готов да овладееш и своите творения. И когато достигнеш до този момент, тогава ще си готов напълно да напуснеш двойствеността.

Може би най-голямата трудност при отрицателните емоции е, че повечето от тях обитават твоята Сянка. Това е част от психиката ти, която е скрита от светлината на собственото ти съзнание. Това е част от теб, която не ти е известна и спрямо която нямаш претенции. И тъй като ти не си наясно с тази част от себе си, тя може да ти налага всякакви отрицателни емоции, без да можеш да разбереш как и защо те възникват в теб. Така че това е една твърде важна тема, която ти ще разгледаш в един подходящ момент, в подробности.

(Забележка на Зингдад: Част 2 на книгата Мечтател, събуди се, се нарича „Осветяване на Санката” и разглежда точно това, за което 8 говори тук: едно задълбочено пътешествие в излекуването на Сянката)

Най-малко обаче ти притежаваш понятията, имаш разбирането и си на път да отвориш наистина сърцето си.

З: Благодаря ти, 8! Мисля, че ти каза, че следващият момент е относно това да се идентифицираме с този, който сме в действителност?

8: Правилно. Ние вече сме разглеждали това, когато говорих за егото, така че ще бъда кратък. 

     3.1.3 Да се идентифицираш с творенията си, вместо с това кой си наистина

Докато мислиш, че творенията ти това си ти, ти ще сътворяваш разделение. Има редица начини да разбереш, че не си твоите творения, които също така ще ти помогнат да се пробудиш по отношение на истинската си природа. Медитацията е един добър начин. Има обаче доста различни практики, които се наричат медитация. Аз бих препоръчал медитация, която ти помага да присъстваш (пълноценно) сега, в настоящия момент.

Освободи се от всички свои мисли и идеи относно случилото се преди и от това, което предстои. Присъствай в настоящия момент. Прави това редовно и ще започнеш да разбираш, че не си твоето тяло, че не си твоите мисли, че не си твоите убеждения, че не си твоите взаимоотношения. Ти определено не си това, което правиш, или длъжността, която заемаш. И категорично не си парите, които печелиш, или нещата, които притежаваш.

Може да бъде много трудно да се пренесеш в настоящия момент, ако не си свикнал да бъдеш там. Повечето същества, които са въплътени на твоята планета, особено в западните общества като твоето, са напълно свикнали да живеят последователно в миналото и в бъдещето, без никаква спирка помежду, за настоящето. В менюто на вашите мисловни процеси се намират неща като:

Тревоги и съмнения за бъдещето,

Пожелания и мечти за бъдещето,

Спомени и копнежи за миналото,

Спомени и горчиви съжаления за миналото.

Ако обаче наистина прекараш един момент в настоящето, ти ще можеш да се освободиш от всички тези неща и ще можеш да видиш, че те представляват илюзорни конструкции на твоя ум. Твоето минало и бъдеще не са фиксирани. Те са твои творения и истината е, че всъщност ти ги създаваш сега. И те могат да бъдат пресъздадени по всякакъв начин, който пожелаеш или от който имаш нужда. Първо обаче, трябва да престанеш да живееш в миналото и в бъдещето. Ако правиш това, ти се опитваш да живееш в тези илюзорни творения, да се привързваш към една единична, ограничена перспектива на творенията си. И това те отдалечава от този, който си в действителност, както и от връзката ти с божественото. Като правиш това, ти се идентифицираш с творенията си, не с този, който си наистина.

Антидотът е да присъстваш пълноценно в настоящето. Всеки ден отдели малко време за пълно спокойствие. Често отделяй време, за да се вслушваш в сърцето си. Наруши навика да рееш съзнанието си в миналото или в бъдещето. Фиксирай се в настоящето все повече и повече, докато евентуално се настаниш там за постоянно.

З: 8, аз също така съм направил няколко записи на ръководени медитации, които могат да помогнат на читателите да открият такова пространство. Моите инструкции наречени „Отвори сърцето си” са моят начин да споделя с другите пътя, който съм открил, който доведе до собствената ми пробудена и отворена сърдечна чакра.

(Забележка на Зингдад: Един по-нов запис на ръководена медитация, наречен „Пътешествие до шестото измерение” може да бъде особено полезно за тези, които са готови за едно масирано освобождаване на съзнание, ориентирано извън настоящето)

8: Да, наистина! Има доста помагала за това пътешествие, за тези, които се интересуват. От книги по темата до персонални инструкции от опитни инструктори по медитация. Това, което ти предлагаш в твоето ръководство, е, създадено съвместно от теб, БР, Адаму и мен. И наистина това, което всеки може да направи, е да открие кое е най-доброто за него и да го сподели с другите. Както ти вече си открил, редица са видели полза в това, което си създал, и много други предстои да видят. Във всички случаи обаче всеки трябва да открие собствения си път към покоя и към сърцето си, който работи при него, както и всеки ще получи помощ, ако се нуждае от нея и ако я потърси. За мнозина тези твои медитации ще бъдат твърде полезни.

Това ни отвежда до края на тази доста продължителна дискусия върху блокажите на сърцето. Ако читателят изпита някакви блокажи и желае да ги отстрани, и действа с любов, тогава пътят ще се отвори. Той ще получи помощ. Искат се отдаденост, ясно намерение и малко усилия. Всеки, който желае да достигне дотам, определено ще успее да го направи. А ползите от това ще бъдат невероятни. Отстраняването на блокажите към Любовта означават отваряне към преживяването на Любовта.

Което ще разгледам в следващите две части.

 3.2 Енергийният цикъл на Любовта

Казах преди, че получаваш това, което си сътворил. Ти обаче обитаваш една свързана с времето система. Това означава, че точно сега преживяваш това, което си сътворил в своето минало. Ако разбираш връзката между причина и следствие, тогава можеш да разбереш, че днешните ти преживявания са последствията. Изборите, които си направил, и убежденията ти от миналото са причините. Ако решиш точно сега да промениш радикално своята перспектива и изведнъж приемеш нови идеи и убеждения, то ще е необходимо известно време за твоята реалност да се промени. Оттук нататъка ще изпитваш все по-малко от света, изграден върху старите ти убеждения и все повече от света, изграден върху новите ти убеждения. Това е основната ценност на конструкцията на съзнанието, наречена Време. Тя е това, което разделя причината и следствието. Така че ако причината възникне в съзнанието ти точно сега, следствието няма да се появи в реалността ти известно време. Точно колко време ще е необходимо, зависи от това колко фундаментална е промяната и колко твърд си в своето решение и намерение. Това, което обаче трябва да разбереш, е, че процесът на промяна на твоята реалност наистина изисква време. Това е въпрос на промяна на твоите убеждения и решения и след това придържане към тази вътрешна промяна, докато позволяваш на външната ти реалност да се преобрази за периода, необходим й да се нагоди към вътрешната ти промяна.

На тази основа искам да ти кажа следното: Ако желаеш да живееш в небесното царство утре, тогава трябва да започнеш, като станеш гражданин на това царство днес. Започни като полагаш усилия непрекъснато да обичаш себе си все по-вдъхновено. По този начин способността ти да обичаш другите ще се увеличи. След това ще трябва да се стремиш да бъдеш същество възможно най-силно изпълнено с любов. Когато ти самият си гражданин на небесното царство в своите мисли, думи и дела, тогава наистина ще видиш как твоят свят бавно ще се доближава все повече до това царство. Бъди промяната, която желаеш, и промяната ще те последва.

Съветът, който ти предлагам, е да бъдеш търпелив със своя живот. Да бъдеш търпелив и много толерантен към себе си. Започни обаче веднага! Твоето утре се определя от съзнанието и енергията, които демонстрираш днес. Така че ти можеш и ще имаш едно утре изпълнено с любов, ако го сътвориш с любов днес. Всеки път, когато срещнеш трудности и всеки път, когато залитнеш, просто се върни на пътя на любовта. Така че бъди мил към себе си и обичай себе си. Това че си залитнал, е доказателство, че се опитваш. Просто опитай отново и се отнеси към живота с енергията на любовта.

И това ме води право до същността на въпроса. Любовта е една енергия. Тя е единствената истинска енергия. Всички други енергии са производни на любовта. Колкото повече любов раздаваш, толкова повече притежаваш. Колкото повече имаш, толкова повече можеш да раздаваш. Любовта е единственото нещо, което се проявява по този начин. Тя е неизчерпаема, след като веднъж започнеш да я излъчваш. Представи си, че парите се проявяваха по този начин – колкото повече харчиш, толкова повече се натрупват в банковата ти сметка. Всеки ще бъде на улицата, за да купува, харчи и раздава! И така трябва да бъде с любовта. Раздавай я!

И не само на другите. Първо я дай на себе си. Старай се да се обичаш безкрайно, точно такъв, какъвто си. И вратата към такава любов към себе си е безрезервното приемане на себе си. Избери да приемеш себе си, независимо от обстоятелствата. След това се старай да обичаш това, което правиш, и да правиш това, което обичаш. След това обичай тези около теб и се обгради с тези, които обичаш.

Казах, че ти си светлината на осъзнаването, която идва от Първоизточника и минава през обектива на твоето съзнание. Казал съм, че съзнанието ти се формира от твоите мисли, идеи, убеждения и избори. То ще пропусне през себе си големи количества светлина. Ти ще започнеш да виждаш ясно и това, което ще видиш, ще бъде изпълнено със светлина. Това е същината на процеса. Колкото повече любов позволиш да грее през теб, толкова повече ще сътвориш с любов. Колкото повече сътвориш с любов, толкова повече ще преживееш любов. И, разбира се, колкото повече любов преживееш, толкова повече ще имаш любов, която да раздаваш. Така възниква началото на един прекрасен нов цикъл в твоя живот и той може да продължи да се върти по този начин, докато ти се превърнеш в една точка, която излъчва чиста любов. Като едно слънце ти ще излъчваш светлина, изпълнена с любов към всички около теб.

И когато това е състоянието на твоето съзнание, тогава за теб ще бъде невъзможно да изпитваш нещо друго освен това, което сътворяваш директно. Няма да е възможно да преживяваш нещо, което е тъмно и отрицателно, защото ти самият ще излъчваш прекалено много светлина, която ще изключва присъствието на сянка някъде около теб.

Това е толкова просто. На теория. 

Ще ти е нужна малко повече помощ, за да превърнеш това действително в практика.

З: Определено ще ми е нужна такава помощ. Искам да кажа – това да раздавам в изобилие любов на всички звучи като чудесна идея, но как действително мога да го правя? Имам предвид, че ако например се приближа към непознат и го попитам дали би желал малко любов, това може да не доведе до желания резултат!

8: (смее се) Да, определено мога да си представя това.

Вашата планетарна култура толкова е объркала понятието за любов, че това може да изглежда наистина доста проблематично. (продължава да се смее) 

З: Също така трябва да призная, че действително е доста трудно да изпитваш любов към някои хора.

8: Това също мога да си представя. На вашата планета съществува такова голямо разнообразие на съзнания, че действително ще се окаже много, много трудно просто да изразяваш любов към всички около себе си, през всичкото време. Ето защо това е процес. Не избързвай. Ти не започваш с изискване светът да се промени и хората около теб също да се променят. Не. Ти търсиш промяна в себе си. И когато ти самият се промениш, твоят свят ще се промени в отговор. Малко по малко отваряй сърцето си. Малко по малко твоят свят ще става по-любвеобилен спрямо теб. В крайна сметка резултатът ще бъде, че ти ще се превърнеш в чиста, сияйна любов. И тогава цялата ти реалност няма да може да направи друго, освен да отрази това обратно към теб.

Това обаче е процес. Той отнема време. И аз мога да ти помогна.

З: Добре. Тогава откъде да започна?

8: Има много начини за постигане на целта да отвориш още повече сърцето си. Един, който мога да препоръчам, е, да започнеш като окажеш услуга. Ако окажеш услуга, тогава сърцето ти се отваря и енергията на любовта започва да преминава от теб към съществото, комуто оказваш услугата. Така започваш, като оказваш услуга.

З: Само да поясня, 8, мога ли да те попитам какво разбираш под „услуга”.

8: Ах, добре. Напълно си прав като ме молиш да определя тази дума. Тя бива използвана твърде често, но в същото време не толкова често бива дефинирана. Услуга е всяко действие, което извършваш в полза на някого другиго. Обикновено под това се разбира „да помогнеш”, но бих казал, че става дума за нещо много повече. Ако култивираш умението си  наистина да се вслушваш в другите, без да предлагаш своите идеи и мнения, а само като задаваш въпроси, които да ти помогнат да разбереш тяхната история, тогава ще бъдеш подготвен да окажеш чудесна услуга. Доста хора ще се почувстват изключително много подпомогнати само от факта, че е имало някой, с когото са могли наистина да разговарят. Едно елементарно добро отношение може също да бъде услуга. Разговорът може да бъде услуга, ако си способен да подариш собствената си мъдрост, без тя да става бреме за другите. Да предоставиш на другите пространство, за да дадат това, което имат да дадат, е една голяма услуга. Ако можеш да откриеш начини да помогнеш на другите да открият себе си, както и да открият това, което могат да дарят, е вероятно една от най-големите услуги. Това, което често не бива разбрано, е, че най-големите услуги обикновено не са особено активни. Например това да допуснеш, че някой може да даде най-доброто от себе си и даже да очакваш от някого най-доброто, на което е способен, като създадеш пространство, в което да го изяви, е една прекрасна услуга.  

Ето един списък от думи, които могат да бъдат свързани с услуга. Прегледай ги бавно, една по една, като осмисляш внимателно всяка. За всяка дума спомни си за някого, който ти е направил такава услуга и за някого, на когото ти си направил такава услуга.

Първата дума е отглеждане. Кой те е отгледал? Как? Как си се чувствал? Ти отгледал ли си някого? Какво е било усещането ти?

Сега задай същите въпроси за следните думи: лекуване, вдъхновяване, подкрепяне, даване на възможност, споделяне, изпълване с енергия, хранене, слушане, помагане, предпазване, насочване…

Услуга е това, което води до полза за някого. И този „някой” може да бъде всеки и всичко. Това може да бъде собственото ти тяло, любим приятел, напълно непознат човек, някаква общност, животно, парче земя или Земята като цяло.

Услугата е любов в действие.

Ето защо е уместно да правиш услуга, за да отвориш сърцето си. Всяка услуга ще свърши работа, но малката услуга ще позволи протичането на малко количество енергия, докато голямата услуга ще позволи протичането на голямо количество енергия. Колкото повече енергия позволяваш да протече, толкова повече ще се отвори сърцето ти.

Когато оказваш услуга, заостри вниманието си. Виж коя част от тази услуга ти изглежда „добра за теб”. И коя част не ти изглежда добра. Помисли малко (и се отвори за вдъхновение) и прецени дали няма друга услуга, която би могъл да направиш и която би представлявала по-голям подарък от твоя страна. Това ще рече – има ли друга услуга, която би ти доставила по-голямо удоволствие и която би била още по-полезна за живота?  

В даден момент от това пътешествие на оказване на услуги, ще започнеш да откриваш, че ти не правиш това толкова за другите, колкото го правиш за себе си. Или може би ще откриеш, че го правиш, защото това е „най-правилното” нещо, което можеш да направиш; че го правиш, защото то извира от сърцето ти.

Когато престанеш да чувстваш, че „правиш услуга”, а че по-скоро просто даваш израз на това, което чувстваш в сърцето си, тогава ще си постигнал състояние на наистина отворено сърце. Тогава, най-вероятно, ти даваш своя най-голям подарък.

Ако откриеш своя най-голям подарък и започнеш да го раздаваш, тогава ще позволиш протичането на голям поток от енергия. И това очевидно е една добра идея. Ако искаш да се издигнеш на едно по-високо ниво на съзнание, тогава би било добра идея да откриеш своя най-голям подарък и да го предложиш. Така че следвай сърцето си, за да откриеш и поднесеш своя най-голям подарък. Ако непрекъснато слушаш сърцето си и непрекъснато правиш това, което то ти казва, то ще те води напред. И ако правиш това, което носи най-много любов, то ще те придвижва напред. Твоят най-голям подарък е песента на сърцето ти. Това да запееш със сърцето си, означава да дадеш най-големия си подарък. Тези две неща са едно и също нещо. И песента на сърцето ти е това, което твоето сърце ти пее, когато те вдъхновява да откриеш своя път обратно към единството.

И така… ти започваш с отваряне на сърцето си. Ти винаги започваш с това. И най-лесният, най-бързият и най-сигурният начин да отвориш сърцето си, е да извършиш акт на чиста услуга. Тогава виж какво ще почувстваш. Това „виждане какво ще почувстваш” е твоята възможност да се вслушаш в сърцето си. То ще ти говори чрез чувства. То ще ти каже: „Повече от това и по-малко от онова”. Със сигурност не за всеки са подходящи всички видове услуга! Направи една услуга и виж какво сърцето ти ще каже за това. Каква част от това правене ти достави удоволствие? Какъв аспект не ти достави удоволствие? Има ли някъде услуга, която можеш да направиш и която ще ти донесе повече радост и по-малко неудоволствие? Следвай усещането на своята най-голяма радост до мястото, където можеш да поднесеш най-големия си подарък и ще изпиташ чувство на благодат. Тогава ще имаш чувството, че правиш това, което си направен да правиш. Ще ти се струва, че ти си уникално и идеално подходящ за тази задача. Като че ли всичко, което някога си правил до този момент, е било само подготовка за тази задача. Ще имаш усещането, че постигаш своята истинска, най-голяма цел. Извършването на тази услуга ще ти донесе удивителното чувство на „правота”. И като изпълняваш тази задача, ти ще сътворяваш и катализираш любов в света около себе си. Ти ще доведеш себе си до завръщане към единството и ще вдъхновиш другите около теб. И ще бъдеш част от сътворяването на небесното царство на Земята. Ти ще направиш живота си свещен и следователно своя свят свещен. Ти ще промениш другите около себе си за по-добро – не като искаш от тях да се променят – не, като променяш себе си и като предоставяш своя най-голям подарък.

Всичко това обаче започва с предоставяне на услуга. Предложи най-големия си подарък, ако можеш. Ако не можеш, тогава направи най-голямата услуга, на която си способен. А ако не можеш да окажеш голяма услуга, направи много малки услуги. Оказвай услуга.

Много е важно обаче  да разбереш, че не си дръжен да оказваш непрекъснато услуги. Не е нужно да предоставяш цялата любов на света. Не си длъжен да задоволяваш всяка нужда, която светът ти предлага. Ти трябва да предоставяш само услугата, която е най-подходяща за теб. Ако не предоставяш услуги, които са най-подходящи за теб, ти правиш две неща:

Първо, ти прахосваш за по-незначителни неща енергията, с която разполагаш. Казано по друг начин, ти губиш своето време и ресурси като правиш неща, за които не си добре подготвен.

Второ, ти вършиш нечия чужда работа, с което всъщност нанасяш някому вреда. Виждаш ли, там някъде има някой, който е идеално пригоден да свърши тази работа. А ти не само че не правиш това, за което си най-добре подготвен, но и пречиш на другия човек да направи това, за което той е най-подготвен.

И е много важно да разбереш, че ти не си сам. Ти не си единственият, който предлага услуги. Ти си една важна и незаменима част от безкрайния танц на живота, но това не е моноспектакъл! И потокът от  енергия не трябва да бъде еднопосочен. Аз съм го нарекъл енергийния цикъл на любовта и думата цикъл предполага ротация – даване и получаване.

Его-съществото вярва, че  е отделено и само. Индивидуално. Съществото, което е фокусирано върху сърцето си обаче, осъзнава, че е ЕДНО с всички други същества, навсякъде. Съществото фокусирано върху сърцето си осъзнава, че съществува само съвместно и чрез други същества – само като част от по-великото единство.

Така че ти не можеш да предоставяш своя най-голям подарък, без и другите да могат да предоставят своите подаръци. Трябва да има непрекъснат „поток”. Ако няма такъв поток, не може да има и енергиен цикъл. Когато нещо е статично, то е лишено от живот. Ти не можеш да складираш любов – тя трябва да преминава през теб. Така че трябва да раздаваш тази енергия на другите. Колкото повече даваш, толкова повече се отваряш, за да получаваш. Но ти трябва да желаеш и да получаваш! Ако не желаеш, създаваш блокаж.

Блокажите са основната причина за нараняване на психиката, което води до емоционално, духовно и физическо заболяване. Така че бъди готов да дадеш първо, но след това имай желанието и да получиш в замяна.  

И когато получаваш, бъди сигурен да отдадеш нужното внимание както на подаръка, така и на дарителя. Бъди любезен. Кажи „Благодаря”. Дай нещо в замяна. Поддържай движението на енергията. Поддържай я жива. Нека тя тече.

И също така я предавай нататъка. Ако си получил нещо, което си счел за ценно, тогава намери начин да дариш също толкова другиму. Това също поддържа енергията жива. Това също разтваря сърцето ти. Това също ти казва нещо за собствения ти голям подарък.

Това е начинът, по който валутата на новата Земя ще циркулира: всяко същество ще открие и изрази своя непрекъснато разгръщащ се голям подарък. И тъй като всяко същесто е уникално, такъв ще бъде и всеки голям подарък. Това, което ще предложиш, никога няма да е „прекалено много”, защото твоят начин на изразяване ще бъде уникален. И за всичко, от което се нуждаеш, но не можеш да си осигуриш сам, ще откриеш друго същество, което иска да го предложи като свой голям подарък. Това е новата икономика. Няма да има и една душа, която да попита: „А аз какво ще спечеля от това?” Няма да има и една душа в нужда. Всички ще се радват на изобилие. И никой няма да се опитва лакомо да граби повече от това, което му е нужно, защото никой няма да се страхува от недоимък. Винаги ще има изобилие, защото всеки ще знае, че е ЕДНО.

И когато се включваш все повече и повече в енергийния цикъл на любовта и все по-малко и по-малко контактуваш с отрицателни енергии, твоето утре ще става все по-светло и по-светло. И тогава ще установиш, че оказваш все по-големи и по-големи услуги. В един момент ти ще започнеш да сътворяваш със светлина. Няма да има повече блокажи в сърцето ти. Ти ще разбереш, че си светлина.

З: А какво ще стане с парите, 8? Ти каза, че любовта ще бъде новата валута и това звучи фантастично. Как обаче ще заплатя с любов за един самун хляб в магазина? Ако предложа на касиера една голяма мокра целувка, не мисля, че това ще свърши работа. В реалния свят хората се нуждаят най-малко от основни неща, като покрив над главата си, храна на масата и т.н. Това изисква пари. И ако нямам пари, много скоро ще се окажа без покрив и с празна чиния пред себе си. Какво ще кажеш за това?

8: Значи мислиш, че ще ти трябват пари?

Няма да ти трябват.

Парите са, в най-добрия случай, парчета хартия с нанесен печат, а в най-лошия случай, числа в един компютър, който се намира някъде. Ти можеш да направиш малко с тези парчета хартия и даже още по-малко с цифрите в компютъра. Тези неща са, сами за себе си, безполезни. Тъй като обаче хората са се съгласили на това, те са станали средство за размяна на тяхната енергия и така ти изведнъж помисли, че средството е важно.

Ето че отново се поддаваш на илюзията, която ти бива предложена. Ти вярваш, че ти трябват пари. Това обаче не е така. Ти искаш храна, покрив, дрехи и т.н. Има много начини да си осигуриш тези неща. Да, парите са един начин. Това е начин, който системата те окуражава да използваш, защото когато ти използваш пари, ти правиш други по-богати. Всеки път, когато един цент сменя собственика си, някои невидими същества печелят част от него. Това е неизбежно. Ти използваш тяхната система – те получават своя дял!

Има обаче много, много други начини за правене на нещата. И ако ти си същество творец, то ти няма да срещнеш никаква трудност да сътвориш всичко, от което се нуждаеш. Ти винаги ще имаш изобилие. Така че всъщност въпросът не е до парите. Въпросът е дали си жертва, или творец.

З: (въздишам дълбоко). 8, не зная какво да кажа.

Аз казвам, че съм творец. И аз вярвам, че в повечето случаи съм. Аз искам да вярвам, че съм. Аз мисля, че съм на път да повярвам, че съм. Но… нещо такова идва и ми показва, че аз съм отново на нулева позиция и аз в крайна сметка не вярвам, че съм творец. Какво да правя?

8: (усмихва се съчувствено) Не ти ли казах, че трябва да бъдеш търпелив със себе си? Е, ето къде се намесва търпението. Ти все още сътворяваш със страх. Твоята реалност ти показва това. Тук няма изненади и реалността изглежда точно такава, каквато трябва да бъде, ако отчетем къде се намираш в своя напредък. Сега обаче е време да се задействаш и да промениш това. Сега е време да сътвориш себе си като творец. Сега е времето да избереш какви енергии ще използваш в своите творения.

Така че горе главата. Приеми, че все още използваш пари и че все още вярваш, че се нуждаеш от тази външна форма на обмен на енергия в живота си. Приеми, че все още се страхуваш да не останеш без пари. Това е, казано съвсем просто, ситуацията ти точно в този момент. Това е добре. Не си създавай проблеми. Нека бъде така. Прави, каквото мислиш, че има нужда да правиш, за да спечелиш някакви пари. Не фокусирай обаче вниманието си върху това. Фокусирай задължително по-голяма част от вниманието си върху оказването на услуга и върху това да правиш своя голям подарък – както описах това по-горе. Бъди милостив към себе си и си позволи да се променяш толкова бързо, колкото можеш, без да си нанасяш вреда. Така че грижи се за този паричен бизнес, докато мислиш, че ти е нужен и след това се заеми да сътворяваш себе си наново като едно същество творец, направено от чиста любов.

Можеш ли да направиш това?

З: Да, разбира се, че мога. И ще го направя.

8: Добре. Защото тогава енергийният цикъл на любовта ще се задвижи. Тогава ще започнеш да откриваш величието и красотата на факта, че не си сам. Ти не си единственият, който прави подаръци. Има други около теб, които откриват своя път към собствените си големи подаръци, и когато ги открият, те също ги даряват. И точно тук със своя предишен въпрос към мен ти изрази една своя нужда. Ти каза, че не знаеш как да създадеш обмен на енергия без пари. Нали така? Е, какво, ако ти кажа, че има други, които го правят! Има други планетарни реалности, където същества са изградили цели цивилизации от величествено изобилие и те осъществяват обмен на енергия с чудна сложност, без даже да са чули за пари. Ако им разкажеш за вашата парична система тук на планетата Земя, те ще изпаднат в недоумение от това, че някой би искал да използва такова отричащо живота нещо. Така че знанията за изграждането на тези жизнеутвърждаващи системи за размяна съществуват. И те не само съществуват „там някъде”, но са на твое разположение тук на планетата Земя. Така както ти намираш свой път към твоя най-голям подарък, като пишеш Документите на възнесението, така има други, които са ангажиирани с поднасянето на своя най-голям подарък, като обсъждат как да доведат тези жизнеутвърждаващи системи на размяна до вашето планетарно съзнание. Обикновено това са същества, които са имали въплътени преживявания в тези извънземни сфери, където биват използвани въпросните жизнеутвърждаващи системи на размяна. Тези същества, благодарение на своите преживявания от минали животи, обучението си и преживявания в този живот, биха били напълно подходящи за разработването на системи и икономики. Това са същества на любовта. Те биха се стремили да направят своя подарък, като теб. Те ще притежават обединено съзнание, точно като теб. И системите, които ще разработят, ще овластят и обогатят всички, и няма да паразитират и да крадат от всички, както съществуващата система. Така че дай своя подарък. Дай го на всички желаещи. Дай го, докато разбереш, че имаш по-голям подарък, който да предложиш. Тогава дай и него! Придвижвай се винаги към една по-голяма версия на себе си, предоставяйки все по-голям подарък от Любов.

З: Тогава, 8, не би ли казал, че може би Документите на възнесението са моят голям подарък?

8: Това ли е нещото, което можеш да правиш, което причинява най-много любов?

З: Хм… да. Мисля, че е това. Аз се занимавам с един процес на трансформиране на всичко, което беше болезнено и изпълнено със страх в собственото ми съзнание, в нещо, което е красиво и изпълнено с любов. Писането на Документите на възнесението е този процес. Това е история на собствената ми промяна, но също така и средство за тази трансформация. Предполагам, че от моята перспектива аз преразказвам историята, каквато е, по начин изпълнен с Любов, по начин, който освобождава страха. Аз преразказвам историята по начин, който е в съответствие с факта, че всичко е ЕДНО. Да, бих казал, че Документите на възнесението са най-голямата любовна история, която мога да си представя. И този сценарий, в който аз съм този, който „не знае” и задава въпроси, а ти и БР сте тези, които „знаете” и които отговаряте на въпросите, и читателите, които са тези, четящи думите на страницата… ами… аз бавно започвам да разбирам, че това също е една измислица, нали? Ние сме едно и също същество, което си разказва тази история. Ние сме ЕДНО. Ние сме си разказвали преди много различни истории за отделеност и сега си разказваме история за единство, което придава на онези истории за отделеност смисъл по един нов и прекрасен начин.

(усмихвам се) Мисля, че се увлякох с отговора на твоя въпрос. Отговорът е „да”, аз наистина мисля, че това е нещото, което мога да правя и което причинява най-много любов.

8: Чувстваш ли, когато правиш това, че това е, за което си роден да правиш? Че това е нещото, което си най-добре пригоден да правиш? Че не е вероятно да има друг, по пригоден да прави това?

З: Да, чувствам го! Имам предвид, че има други хора, които са по-добри в разказването на историите, които разказват, и благодаря на Бог, че ги има! Не бих искал да живея в един свят без всички прекрасни, фокусирани в сърцето, одухотворени, вдъхновени от любов книги, които съществуват. Тази история обаче е уникално предназначена за мен. Това да бъда Зингдад, който задава въпроси, и след това да бъда средството, чрез което пристигат тези отговори, е моят уникален подарък и привилегия. Никой друг не може да направи точно това.

8: Добре тогава, ти отговóри на собствения си въпрос. Докато това е вярно, то Документите на възнесението са твоят голям подарък. В подходящ момент, ти ще откриеш по-големи подаръци, които да дадеш. Но това е твоят най-голям подарък, засега.

Той как ти харесва?

З: Обичам го! Наистина.

8: И как откриваш, че се е променил животът ти в резултат от предлагането на този подарък?

З: (през смях) Уха! Радикално. Всяка част от живота ми е променена. И всяка една промяна е била за по-добро. Като по чудо и не за вярване.

Ох, започвам да виждам какво казваш! Да, виждам го… това да следвам сърцето си е процес. И животът, който живея, и светът около мен се променят. Но това е един процес.

8: Колко любов има в живота ти сега, в сравнение да кажем, преди пет години?

З: Даже не мога да направя сравнение. Това, което имах тогава, бе дълбока бедност, сравнено със сега. Което е странно, защото тогава имах много тлъст доход, а сега нямам. Тогавашният ми живот обаче бе просто тъжен, сравнен с днешния. Сега животът ми е… единствената дума, за която мога да помисля, е благословен. Изпълнен със светлина и щастие. Всяко едно нещо, което правя, от събуждането ми сутрин, до лягането вечер за сън, е в съзвучие с душата ми и с този, който действително съм. Никога не се чувствам принуден да правя нещо, което считам за не добро. Светът около мен е красив. И, учудващо, изглежда че имам работа само с хора, които са мили и услужливи. Странно е, но е истина. Всеки, когото срещна, е просто прекрасен. Досега даже не бях помислял за това.

8: Ето, виждаш ли? А ти си само в началото на пътешествието. И така ще бъде с всеки, който поеме по този път. Отвори сърцето си и предложи своя подарък, и твоят свят ще се промени. Това ще отнеме време, защото твоята промяна ще отнеме време. Но животът ти ще се отвори пред теб като цвете, което се отваря бавно. Като отваряш сърцето си, като се освобождаваш от своите блокажи, като позволяваш на Любовта да протича през теб, като предлагаш своя подарък, твоят свят ще бъде твое огледало. Така той ще заблести с Любов обратно към теб, така ще ти върне подаръци, така той ще ти покаже своето отворено и преливащо от изобилие сърце. Светът е нищо повече и нищо по-малко от огледало за твоята душа. Ти винаги ще видиш да свети обратно към теб само това, което си наистина. Така че насочи своята светлина от любов. Ще са ти нужни търпение и постоянство. Наградите обаче ще те изумят.

Давай.

…и…

Получавай.

Така както „издишай” и „вдишай” са цикълът на дишането, така „давай” и „получавай” са цикълът на любовта.

Подаракът, който предлагаш, е една чудесна, възхитителна изненада за мнозина. Ти знаеш това. Много са ти казали колко дълбоко са били докоснати от това, което правиш. Тук те откриват светлина, радост и истина. Това ги лекува и преобразява. Те откриват, че могат да разкажат на себе си една нова история, подобна на тази, която ти си разказваш. Ти знаеш това. Те ти казват, че е така. Така че твоят подарък е добър. Сега, можеш ли да намериш в себе си желание също и да получиш? Готов ли си да премахнеш блокажа и да получиш нещо съразмерно с твоя подарък? Има хора, които имат подаръци за раздаване, които ти имаш нужда да получиш. Те са идеално пригодни за поднасянето на  своя подарък и това за тях ще бъде най-голямата услуга на любовта. Това е техният най-голям подарък. Желаеш ли да го приемеш?

З: Да, 8. Аз имах проблеми с приемането, зная това. Сега обаче го разбирам различно и сега желая да приемам. Желая да се включа директно в енергийния цикъл на любовта.

8: Прекрасно, драги ми приятелю!

В такъв случай, аз мога да премина към следващата стъпка. Първата стъпка бе отстраняването на блокажите пред любовта, втората стъпка бе ангажирането с отдаване на любов. Третата стъпка е да бъдеш Любов.

      3.3 Да бъдеш Любов.

Вярвам, че сега си готов да приемеш, че единството е твоето най-истинско състояние и че любовта е твоето най-истинско изражение. Аз ти поясних,

че единствено в резултат на много упорит и тежък труд, ти си успял да получиш тази илюзия на отделеност, която представлява преживяването на двойственост. И само когато си се вглеждал дълбоко в сенките на живота и си творил с това, което си намерил там, ти си могъл да преживяваш своя живот изпълнен със страх, тъга, болка и объркване. И фактът, че можеш да видиш, че това е така, е доказателство, че вече виждаш през тази илюзия. Виждането през илюзията е стъпката, която непосредствено предхожда отказването от същата тази илюзия. Така че това е добра новина.

Продължаването напред по пътя изисква първо, да се откажеш от отрицателните енергии, както е изложено в подробности по-горе, по повод енергийните блокажи. След това ти ще започнеш да сътворяваш все повече със светлинната енергия на любовта. Процесът тук е повече светлина и по-малко тъмнина и сенки.

В даден момент, цялото преживяване на отрицателни емоции ще бъде само един спомен. В момента ти си в това преживяване, така че винаги имаш правото да сътворяваш с помощта на тези отрицателни емоции, ако решиш, но аз ти казвам, че в даден момент ти ще се откажеш от своето убеждение, че трябва да сътворяваш с тяхна помощ. Тези илюзии, че можеш да бъдеш наранен или убит, че някой може да ти отнеме нещо твое, че можеш да останеш в нужда и нищета, и че не получаваш това, което сътворяваш, ще станат очевидни като това, което са… илюзии. Ти ще застанеш в собствената си светлина и ще притежаваш своите творения. И никой няма да може да вземе нещо от теб без изричното ти позволение.

И когато се ангажираш с този процес, ще се случи и нещо друго. Виждаш ли, оказването на услуга и предлагането на твоя най-голям подарък са предлагане на любов. Следователно, това е функция на егото. Това обаче аз наричам правене на нещо правилно, защото е правене, което те свързва с твоето най-голямо добро. То хармонизира твоето его със сърцето ти. И когато ти си истински в хармония със своята най-висша природа, тогава ти си твоята най-висша природа. Тогава ти си твоя Вътрешен Аз, който ходи тук по Земята.

Следиш ли мисълта ми?

Защото това е много важен момент.

Когато по всякакъв начин ти мислиш и действаш като своя Бог-Аз, тогава ти се превръщаш в своя Бог-Аз.

Виждаш ли, само чрез непрекъснат усилен и болезнен труд, ти можеш да поддържаш своята отделеност от този и това, което си наистина. Ако престанеш да извършваш цялата тази проблематична работа, тогава ти ще се завърнеш към това, което е правилно и истина – което е естествено и нормално.

Еластичността на Безкрайната еластична топка ще те придърпа към дома.

Ти ще почувстваш движението в своето същество и това ще бъде едно блажено чувство.

Това обаче няма да стане изведнъж. Това би бил „прекият път”, за който ти говорих преди. Ти не избираш това. Ти избираш по-бавния „панорамен път”. Така че за теб нещата ще се случат в серия от стъпки. Като започнеш бавно да се учиш да прекратиш всичкото „отблъскване”, което се е превърнало в твоя втора природа. Когато Безкрайната еластична топка те притегля още една стъпка в посока обратно към дома, ти ще почувстваш как съзнанието ти се променя. Ти ще имаш преобразуващи, блажени преживявания и ще достигнеш до нови идеи за себе си, за своя живот, за своите цели, за това кой си, какво искаш да правиш. И твоят свят ще се промени. При всяка от тези стъпки, в един момент, всичко ще стане по-красиво и изпълнено с живот. Всичко ще стане осветено. Изпълнено със светлина. И светлината, разбира се, всъщност ще свети от собственото ти сърце. Това ще бъде светлината на любовта, която ще излиза от теб и ще осветява твоя свят!

И това ще се случи на всеки, който избере да следва сърцето си, да се включи в цикъла на любовта, да предложи своя подарък. За всички такива същества е със сигурност гарантирано, че ще имат серии от такива моменти, когато просто ще бъдат любов. С всяка стъпка това ще става все по-вярно. И в тези моменти ти ще виждаш все по-ясно. Ти ще видиш със сърцето си какво е това, към което се придвижваш. И тъй като ти винаги притежаваш свободна воля, ти ще имаш правото да се придвижваш към него по-бързо или да го отхвърлиш.

Трябва да кажа, че никой никога не го е отхвърлил!

Ти обаче ще имаш правото на избор. И така, ако това се е случило с теб, ако си преживял светлината на божественото, тогава ти знаеш какво е било това. А ако не си? Тогава ще узнаеш какво е, когато го преживееш!

З: И това ли бе, което се случи с мен по време на Планинското преживяване, 8?

8: Да, това бе. Това бе, когато ти почувства как цялата ти енергия се премества от едно ниво на съзнанието на друго. Ти замени своята само-идентификация на отделен аз със свързан аз. Казано по друг начин, ти премести твоя център от егото в сърцето. И това бе твоето първо Сингуларно събитие.

Имаше друго в своя ден на тишина. На този ден ти целенасочено застана в покой, за да задействаш следващата промяна в съзнанието си. Ти почувства собствената си истинска природа и разбра, че тя е любов. Ти съзнателно почувства своето съществено единство с всичко.

З: Значи моят Ден на мълчание бе второто ми Синуларно събитие?

8: Ами… ти имаше ли, или нямаше преживяване, в което почувства как се променя съзнанието ти? Ти постигна ли в един момент едно ново ниво на осъзнатост? Ти почувства ли се изведнъж повече „в едно с единството”?

З: Да, всичко това е истина. Обаче моят ден на мълчание бе доста по-различен от планинското преживяване в много отношения.

8: Добре е да отбележим това, защото в противен случай твоите читатели могат да останат с впечатлението, че техните Сингуларни събития трябва да бъдат сред природата, докато извършват упражнения, или по някакъв друг начин подобни на твоето Планинско преживяване.

Твоите Сингуларни събития ще бъдат напълно лични за теб и няма да бъдат свързани с външните обстоятелства. Те ще бъдат свързани с промените в съзнанието, които протичат вътре в теб. Ти ще почувстваш промяната в душата си. Това, което ще видиш, почувстваш, узнаеш или преживееш, ще бъде просто това, което ще съпровожда вътрешния скок на съзнанието ти.

Виждаш ли, всеки трябва да преживее тези блажени моменти от първа ръка. Ти не можеш да промениш посоката на душата си с мисли и идеи. Ти я променяш с дълбокото познание, което идва от усещането на връзката ти с единството.

По-рано в тази глава аз ти казах следното:

„Любовта не може да бъде разбрана, защото е много по-голяма от ума, който ще се опита да я разбере. Любовта може да бъде само преживяна. И ако веднъж вкусиш само малко от истинска, безгранична, безусловна любов, тогава ти ще бъдеш променен завинаги. Целта на живота ти ще стане да се върнеш към това състояние на Любов. В този момент ти ще знаеш, че не може да има нещо макар и малко, което да е толкова важно за теб, колкото това да съществуваш в такова състояние на единство с божественото, което е любов.”

И това е така. Това е единствената страхотна спасителна благодат. Ако престанеш да работиш толкова здраво, за да бъдеш Забрави, тогава ще имаш серия от пробуждания. Ти ще осъзнаеш, че Помни  е точно там, в сърцето ти. И близко, колкото собственото ти сърцебиене. И той ти говори през всичкото време. Той непрекъснато ти вика да се събудиш. Непрекъснато ти разказва кой си наистина. Винаги там, винаги любящ, нежно напомнящ. Всичко, което трябва да направиш, е, да престанеш толкова упорито да бъдеш Забрави.

З: И тогава ще имам такива чудесни, удивителни блажени преживявания?

8: Да. И ако продължаваш да участваш в процеса да бъдеш любов, ще получиш още повече. Всяко такова преживяване е една стъпка нагоре през нивата на съзнанието. С всяко едно, твоята психика се придвижва нагоре през едно от измеренията. Ти духовно се възвисяваш. И това ще ти се случи точно три пъти, когато си готов да изоставиш двойствеността зад себе си.

З: Три пъти? Защо три пъти? Защо не по-малко, или повече?

8: Ти ще разбереш това правилно, когато проведем този многоочакван разговор относно духовните плътности. За момента накратко: светът, в който живееш точно сега, съществува в трета плътност. За да си роден в този свят, ти трябва да имаш съзнание от трета плътност. С всяко Сингуларно събитие, ти се „изкачваш” с една плътност и се доближаваш до това да бъдеш постоянно с обединено съзнание. Ако си имал едно такова преживяване, тогава ти си със съзнание от четвърта плътност, макар все още да обитаваш реалност от трета пътност, както и тяло от трета плътност. След три Сингуларни събития, ти достигаш шеста плътност на съзнание и постигаш най-ниското ниво на обединеното съзнание. Това ще рече, че на шестото ниво на плътност ти все още виждаш смисъл да се придържаш към илюзията на отделеност, но знаеш с абсолютна сигурност, че тя е една илюзия. Така че ти ще бъдеш същество с обединено съзнание, независимо от нивото на съзнание на тези около теб и на света, който обитаваш.

Ти обаче си само едно от тези същества, които са поели по този път към дома. Когато всеки трансформира себе си, вие трансформирате и вашия свят. Така планетата се осветява. Тя се издига към светлината. Вие сте агенти на трансформацията. Вие сте избавителите на себе си. Вие сте тези, които сте очаквали.

З: Уха, 8! Това са толкова удивителни неща в езин абзац! Мога ли да го разгърна бавно?

Ти казваш, че когато вървим по своя път, следвайки сърцата си и бидейки любов, ние променяме по същия начин света. Буквално?

8: Твоят опит не показва ли това?

Ти се промени и твоята перспектива също се промени. Това как гледаш на света се промени. Това, което чувстваш относно това, което възприемаш, се промени. И ти избираш нови преживявания и различни взаимодействия. И след това ти излъчваш различна енергия към света. Това, което излъчваш, се променя. И това, което получаваш обратно, се променя. И след това ти започваш да откриваш своя падарък, който влияе на света и предизвиква промени. Мога да продължа още много. По малки и големи начини, неусетно и драстично… когато ти се променяш, твоят свят  се променя. И със сигурност, да, едно Сингуларно събитие е един момент на преобразуване на живота. Това е момент на реализация на всички твои решения за промяна.

Това не е ли вярно за теб?

Не бяха ли тези два случая кулминацията на много, много твои решения?

И с тези две събития не почувства ли твоя свят да се променя?

Не изпита ли как светлината навлиза в живота ти и те издига в една нова перспектива?

Не почувства ли да се приближаваш до истинската си природа?

Не видя ли своя път с по-голяма яснота?

З: Да, всичко това е истина.

8: Но никое от тези неща не те насили, нито принуди, нито ти отне правото на избор, нали?

З: Не, не го направиха. И това е интересно, защото грешката, която допуснах, бе да си помисля, че Сингуларното събитие по някакъв начин ще…

8: Ти очакваше то да бъде нещо „извън теб”, което по някакъв начин ще се появи и ще те спаси от самия теб. Ти помисли, че Моментът на обединеното съзнание ще бъде една светлина, която ще изгрее отнякъде извън твоето същество и ще поправи всичко. Това е, което искаше и очакваше, и ти не беше готов да знаеш, че това няма никога да се случи по този начин.

Ти не можеш да бъдеш спасен от външна сила, без едновременно с това да бъдеш жертва. Без в същото време правото ти да избираш и твориш да ти бъде отнето. Това обаче не може да се случи. Никое същество на светлината, или Христовата светлина, или Бог, или ангел, или който пожелаеш да си помислиш, би могъл да ти отнеме правото да твориш за себе си, ако самото това същество притежава обединено съзнание. Това, което правиш на другите, ти го правиш и на себе си, помниш ли? И ако някое същество отвън заяви чрез своите действия, че ти си зле и че се нуждаеш от спасяване, тогава това същество ще сътвори същото и за себе си. Ако това същество ти отнеме абсолютното право да сътворяваш собствената си реалност, както пожелаеш, тогава то моментално ще изгуби това свое право и ще престане да бъде същество творец. То ще изпадне на по-долно ниво на съзнание. И тогава то повече няма да може да те спаси.

Ти не можеш да бъдеш спасен от някого извън теб!

Нещата са толкова прости.

Това не може да се случи.

Съществува обаче винаги една страхотна спасителна благодат. Това е фактът, че светлината на ЕДНО грее винаги от теб. Ако й позволиш да заблести, тогава веднага виждаш голямата космическа шега: Ти никога не си изгубен! Ти никога не си нещо друго, освен едно същество творец с величествена сила, което сътворява цялата своя реалност. Ти винаги си бил безсмъртен. Ти винаги си бил неразрушим. Никога не е имало нещо, от което е трябвало да се страхуваш.

Така че, да, това са първите два от трите момента на обединеното съзнание, които ще преживееш, докато пребиваваш в двойствеността. Сега вече знаеш. Сега вече можеш да се освобождаваш от останките на отделеност, които все още сътворяваш за себе си и бъди готов… следващият момент все още предстои да настъпи. След него ще си придобил обединено съзнание. Тогава и този труд ще е постигнал своята цел. И ще започне едно цяло ново ниво на творение.

З: Значи сега съм на пето ниво на съзнание? Какво означава това?

8: По време на написването на почти цялата тази книга, ти получаваше обещания за една глава, която да разглежда „Пространство, Време, Плътности и Измерения”. Ние сме засегнали в ход някои очевидни моменти, но сега е вече време да получиш цялата картина. Така че това е, което ще направим в следващата глава.

З: Отлично!

И това означава, че тази глава е завършена?

8: Не. Тази глава всъщност е едва на път да започне. Тя започва, когато всички тези думи и идеи и умствени конструкции за Любовта спират. Тя започва, когато ти спреш да говориш за Любовта и започнеш да я преживяваш. Така че вземи присърце това, което сме казали за любовта.

Сега върви.

Върви и бъди любов.