Всеки ден поднася нещо ново за тези, които си направят труда да забележат.

ЕДНА ОТ ЛУНИТЕ ОКОЛО УРАН

Дойдох в съзнание и се озовах в легло под стъклен купол. Куполът бе част от малка извънземна колония, състояща се от повече от дузина стъклени куполни структури, разпръснати в един сектор от десет акра (по някакъв начин знаех тези подробности).

Куполите бяха с различни размери от 5 метра в диаметър за най-малките до повече от 15 метра за по-големите. До колкото можех да видя, не бяха свързани помежду си с пътища по повърхността. Нямаше как да зная дали съществуваха подземни тунели. Бях сам в един от по-малките куполи.

Куполите бяха направени от подобен на стъкло материал и имах панорамен изглед към Уран и неговите пръстени, като можех да видя и някои от другите луни.

Не можах да сдържа възбудата си от разкрилата се пред мен и възкликнах на висок глас, „Господи, става все по-хубаво!” До този момент това бе най-добрият изглед, който бях имал към планетата.

Съхраних по-голямата част от спомените си от срещата с жената лаборант. Или може би тя бе лекар, но това така и не ми каза. Не бях сигурен коя беше и какво място заемаше в мистерията, която се разгръщаше пред мен, но тя ме остави запленен. Трябва да беше излекувала наранената ми глава, защото тя вече не ме болеше. Предполагах, че срещата ми с нея бе станала само преди няколко мига, но не помнех да бях напускал сградата или града, или да бях пътувал до тази луна.

Погледнах часовника си. Бе изминал около час откакто помних, че съм го погледнал минути преди да вляза в нейния офис. Чувствах се прекрасно. Никакви последици от извънземното вино, макар че бях изпил повече от четири чаши.

Леглото в което се намирах бе изключително удобно и бе наклонено, което ми предоставяше перфектен изглед към лунната повърхност и други мистериозни обекти, които летяха из лунното небе. Нямах какво да правя освен да се наслаждавам на грандиозната гледка и да се чудя какво ли правеха някои от тези извънземни кораби или сателити, които преминаваха по небето над мен.

В орбита около луните и планетата имаше няколко обекта.
Някои НЛО пулсираха с цветни лъчи като фарове или следваха някакъв морзов комуникационен метод. Милтън не ми обясни какво представляват, като каза, че те не засягат това, което трябва да зная. След като починах няколко минути, видях кораба на Милтън да се материализира над моя купол, като че ли се бе появил от друго време или паралелно измерение.  Той обикаля над купола около минута, след което се приближи и установи контакт. Щом един от краищата му докосна купола, в него се образува процеп, който се превърна в отверстие. Останах в леглото и наблюдавах внимателно развоя на това странно чудо. Милтън си подаде главата през отвора, намигна ми, прескочи и бавно се приземи до мен. Той носеше чудатия си чуждоземен костюм.

„Милтън, защо бих пожелал да се върна към живота си на Земята след всичко видяно и преживяна днес?”

„Ако пожелаеш, мога да залича всичко от паметта ти, Майкъл.”

„НЕ! Ако мога да запазя спомените си, искам ги.”

„Добре, защото ние бихме искали да запазиш тези спомени. От тук нататък те ще бъдат част от твоето назначение на Земята. Малко по-късно ще ти разкажа подробностите.”

„Милтън, какво правят човеците на Уран?”

„Същото, което правят на Земята и на други планети и луни в тази слънчева система. Те се учат да открият и определят своето място в галактиката. Някои от тях ще направят това в течение на малко на брой земни живота. За други ще са необходими повече земни живота. Други няма да успеят и ще бъдат оставени на съхранение за специална обработка. Има малко, които биват деактивирани завинаги.”

„Оставени на съхранение?  За души ли говориш?”

„Вашите души са привързани към телата ви; обвързани саэтясно чрез кръвта ви. Без физическо тяло, което да обвърже душата, тя е свободна да ходи където пожелае или се носи във всемира. Тялото за нея е затвор, от който не може да избяга до смъртта, но има вратички. На всичкото отгоре, никой не умира преди да му е изтекло времето или да му бъде „позволено” да умре. Самоубийците биват върнати веднага в друго бебешко тяло някъде в тази слънчева система и там започват отново, освен ако за самоубийството не е имало приемлива причина.”

„Как аз се вписвам във всичко това? Аз затворник ли съм на Земята?”

„Ти Майкъл си изпратен там от Уран и ние ти позволихме да си припомниш само малка част от тази реалност. Ще се завърнеш на Уран щом работата ти на Земята приключи и тялото ти там умре. Но това може да се промени, в зависимост от обстоятелствата при това ти назначение.

Във всички случаи, след кратък престой на Земята, или обратно на Уран, ако се окажеш отново на Уран, ти ще напуснеш напълно тази слънчева система и ще отидеш на една система от две звезди, дълбоко във вътрешността на галактиката.”

„Как е възможно да бъдат пропътувани такива разстояния, свързани с пресичането на галактиката?”

„Докато си в човешко тяло, това е невъзможно.”

„Значи трябва да умра преди да напусна слънчевата система?”

„Не, трябва само да оставиш  назад своето тяло до завръщането си.”

Без да ме предупреди, Милтън напусна тялото си и външната му обвивка падна на пода като дебел гумен костюм. Той се превърна в блестяща топка енергия с размерите на бейзболна топка, която плуваше до леглото, на което се намирах. Стреснат, аз скочих от другата страна на леглото и застанах с вперен в Милтън поглед, като че ли гледах някакъв дух.

„Колко още може да побере ума ми за един ден, Милтън? Ти непрекъснато вадиш от шапката си главозамайващи трикове, а сега това!”

„Ако ти бе обикновен, нормален човек, умът ти отдавна щеше да е отказал и просто щяхме да изтрием тези неща от паметта ти и да те върнем в леглото ти у дома. Въпреки това, аз отключвам внимателно неща в ума ти по време на това подобно на лабиринт пътуване, за да избегна срив на умствената ти система.  Действам предпазливо поради крехкия човешки мозък, който населяваш в момента. Ти си дошъл от един напреднал стадий на развитие с предназначение и мисия, и би трябвало да можеш да понесеш тези странни неща, докато аз бавно и внимателно отстранявам вкоренени илюзии, към които болшинството хора биват приковани скоро след раждането си. Мисията ти щеше да бъде компрометирана, ако знаеше кой си. Ако знаеше, други също биха узнали и те биха се намесили в работата ни. И тя нямаше никога да привърши.”

„Сега, след като зная много повече от вчера, какво би „ги” спряло – които и да са те – от това да спрат мен и теб от завършването на тази мисия? Все още нямам представа какво правим.”

„Ти наближаваш края на мисията си и ние трябва да рискуваме с малкото информация, която ти подадохме днес. Очевидно не можем да ти предоставим всички подробности и ще продължим да бъдем неясни с някои от нещата, които ти казваме, за да поддържаме преднината си пред „тях”. Единствения начин да „ги” опиша е като двупартийна политическа система, подобна на тази, която имате в Америка. И двете партии искат едно и също за американския народ, но се различават по методите за постигане на целите си. Всъщност нещата са много по-сложни, но докато не се изкачиш в йерархията, няма да ги разбереш.”

„Аз стоя тук и разговарям с една плуваща, светеща топка от светлина! Какво още има за разбиране? Не че проумявам това смахнато явление или повечето от смахнатите неща, в които участвах днес.”

„Повярвай ми, Майкъл, ще стане още по-добре. Готов ли си
да отхвърлиш веригите си и да се превърнеш също в топка светлина?”

„Това смекчен начин да ме убиеш ли е, Милтън?”

„Смъртта е единственият друг начин да се измъкнеш от тялото, в което си. Но аз съм упълномощен и мога да отворя мозъка ти и да те освободя от оковите, които те задържат в тялото ти, без да те убивам. Навит ли си?”

„Цялата тази идея ме влудява. Може ли да получа малко от онова вино, което ми даде жената на Уран, преди да ми приложиш своя трик? От виното всичко ми изглеждаше толкова добре. Нямах грижи и страхове, както сега.”

„Няма да усетиш нищо, Майкъл.”

Светлинното тяло на Милтън профуча край мен и докосна главата ми със светещата си същност, след което тялото ми се изсипа на земята като чувал с картофи. Две светещи кълба заплуваха в купола една до друга.

„Усещам ума си по същия начин, Милтън, но се чувствам много по-леко като че ли от мен е смъкната голяма тежест, във физически смисъл. Предполагам, че това сгърчено на пода тяло съм аз? Не ми изглежда на нищо познато. Не можеш ли да поставиш тялото ми на леглото? В този смачкан вид ми изглежда неприятно и предполагам, че ще трябва да се завърна отново в това ужасно на вид нещо, нали?”

„Да, ти ще бъдеш поставен отново в това „нещо”, така че помогни ми и ще поставим оковите ти на леглото. Хвани ръцете и аз ще хвана краката.”

„Да ги хвана с какво? Аз съм една шантава топка светлина!”

Милтън полетя към сгърченото ми на пода тяло и грабна краката. Заплувах около стаята като леко отскачах от стъкления купол, след това отново към пода и отново към върха на купола. Не знаех как да се спра. Бях като топка за пинг понг, която отскачаше между пода и тавана.

„Чудесата ще се свършат ли някога, Милтън?”

„Със сигурност ще се свършат, когато престанеш да се правиш на маймуна и ми помогнеш за това тяло, Майкъл.”

„Как да контролирам посоката си, Милтън?”

„О, да разбира се, ти не си правил това никога преди. Фокусирай се върху мястото, където искаш да бъдеш, и си там.”

Бавно се придвижих близо до тялото си долу на пода, ударих се в пода и отново отскочих към върха на купола. Междувременно Милтън повдигна тялото ми когато се допря до краката и подобно на електромагнит се прилепи към тях и повдигна тялото ми от пода.

Моето нещастно тяло висеше под топка светлина – Милтън. Тогава Милтън намести главата в единия край и бавно изманеврира останалата част от тялото върху леглото. Луната на която се намирахме притежаваше много слаба гравитация, но изкуствената гравитация в купола бе близка на тази на Уран. Тя бе малко по-слаба от земната, но достатъчна за да накара хора като мен да се чувстват нормално. Милтъновата топка от светлина успя да повдигне моите 95 килограма мускули от пода и да ги положи на леглото, като че ли бяха парцалена кукла.

Наблюдавах това да се случва докато същевременно се възхищавах на планетата Уран, която бе очарователна. Присъствах едновременно на две умопомрачителни събития. Не бях сигурен коя от двете сцени бе по-завладяваща. След известно отскачане между пода и тавана, изведнъж се спрях в най-високата точка на стъкления купол. Не бях сигурен дали аз бях причинил това, или се бе намесила някаква друга, все още неизвестна за мен сила.

„Чудесно! Мога да виждам в панорама! Какво ме спира да премина през стъклото, Милтън? Усещам стъклото като твърда повърхност, но аз реших че сме като духове. Не можем ли просто да преминаваме през твърди тела?”

„Ти не можеш да видиш това, но си с размерите на топка за голф. Равнището на осъзнатост определя енергийната ни аура. Твоята е два пъти по-голяма от тази на средния човек на Земята, но значително по-малка от това, което ти е необходимо, за да имаш истинска автономия. Ще постигнеш това на следващия етап от развитието си. Не на Уран, а там, където ще отидеш след като се завърнеш на Уран и си изпълнил назначението си на Земята. Между другото, как са мускулите?”

„ При толкова голяма аура, Милтън, ти просто нямаш чувство за хумор. Значи Фройд е бил прав, като е казал, че размерът е от значение?”

„Ние не говорим за размера на егото или на либидото. Не си ли мислил да станеш комедиант, Майкъл? Бива те за това. Да, размерът е от значение, когато става дума за знание и осъзнатост. Ти можеш да преминеш през стъклената бариера с помощта на волята си, но какво ще направиш след това? Ще започнеш да се рееш из космоса, а той е много голямо място за хора без посока. Може да откриеш пътя обратно към места на които някога си живял като Земята и Уран, но какво ще направиш след това? Ще обикаляш старите си свърталища заедно с други изгубени души?”

„Искаш да кажеш, че духовете са хора без посока – души изгубени в пространството?”

„Те са същности, изгубили своята посока. Те нямат цел. Души, които търсят нещо, което вече не съществува и никога няма да съществува за тях, защото не са успели да положат усилия да създадат нещо смислено, докато са живели на Земята. Повечето души в тази категория няма да просъществуват дълго на Земята или на следващата си спирка. Те ще бъдат върнати да се преродят на някоя от многото подобни на Земята планети в галактиката. Някои от тях получават възможност да се изявят или да се пропилеят, докато други просто убиват време. Всичко това е по-сложно и ще научиш за него повече по-късно, но не днес. За момента е достатъчно да знаеш, че ти трябва водач като мен, когато си извън тялото си, или просто ще отплаваш. Без дестинация, ние се носим безпомощно по вълните на пространството, независимо дали сме във физическа форма, или „шантави топки от енергия”, както ти казваш. Аз ще те отведа през галактиката до една звездна система отдалечена на много хиляди светлинни години, така че стой близо до мен, ако не искаш да се изгубиш в пространството.”

„Не си играй с моя топчест ум, Милтън, сериозно ти казвам! Ти не би ме изоставил, ако по някаква причина се отделя от теб, нали? Помниш, че загуби следите ми докато бях на Уран.”

„Никога не съм изгубвал следите ти, Майкъл. Това бе маневра, за да заблудя останалите. Между другото, докато си извън тялото си, ти не си свободен да ходиш сам където и да било. Ти си под моя закрила и отговорност. Няма да можеш да се отървеш от мен даже и да пожелаеш това. Ако се отдалечиш от мен само около стотина метра и ще срещнеш невидима бариера. Всъщност си привързан към мен за своя собствена защита. Следвай ме, Майкъл.”

Последвах Милтън и присвих очи (като че ли имах какво да присвивам) докато преминавах през стъклото на купола. Очаквах, че твърдата бариера по някакъв начин ще ме спре и че ще отскоча назад, както бях вече направил няколко пъти. Вместо това преминах през нея с лекотата на лъч светлина през стъкло.

Двамата с Милтън прелетяхме около Уран и след това през неговата атмосфера като двама палави духове на магьосници. След това преминахме през пръстените на Уран и кръжахме около някои от луните, като се приближавахме близо до повърхността на част от тях, просто за да се насладим на гледките.

„Това ми идва прекалено много! Чувствам се като бог, като супермен. Благодаря ти, Милтън!”

„Не ми благодари, Майкъл. Аз просто си върша работата.”

„Значи ще пропътуваме големи разстояния без кораб?”

„Корабите забавят пътуването. Нищо не пътува по-бързо от свободния дух. Има обаче различни кораби. Някои пътуват през галактиките като прескачат измерения във време-пространството.  Други използват магнитни вълни и редица други екзотични и свръхестествени средства за транспортиране на материя от едно място на друго. Придвижването на „материя” изисква енергия. В редица случаи, придвижването на материя не е необходимо. Материята е навсякъде и ние можем да я манипулираме на място в повечето случаи, когато това е необходимо.”

Две кълба над Марс

„Уха, как пристигнахме тук толкова бързо? Просто мигваш и си тук, или там, или някъде?”

„Ние можем да летим като супермен, Майкъл, но също така да пътуваме през слънчевата система по панорамния път, който ти препоръчвам, когато имаш повече време. Днес сме по график и аз те прекарвам светкавично през слънчевата система, за да ти покажа някои възможности и реалности, съществуващи в галактиката. Реших да ти дам възможност по пътя да хвърлиш поглед върху някои от съседните планети.”

По време на кратката ни спирка, успях да забележа други светлинни кълба и НЛО, които се приближаваха и отдалечаваха от планетата Марс. Тя изглеждаше доста натоварено с трафик място и попитах Милтън какво се случва на Марс. Той обеща да ми разкаже да това по-късно.

„Майкъл, има ли други планети, които би искал да видиш преди да се изстреляме  към центъра на галактиката?”

„Отведи ме към звездите, Милтън.”

„За миг двамата с Милтън се озоваваме на 99.5% от крайното си местоназначение. Спряхме на разстояние няколко светлинни години от една група звезди и бяхме на много хиляди светлинни години отдалечени от Земята.

„Учителят ми по физика няма никога да повярва, че това е възможно, Милтън!”

„Тогава не му казвай.”

Бяхме далече навътре в тъмнината на космоса, макар че към центъра на галактиката съвсем не бе тъмно, защото множеството струпвания на звезди осветяваха големи пространства в блестящи многоцветни окраски. Тук бе напълно невъзможно да има тъмни нощи. Всеки от стотиците звездни струпвания съдържаше хиляди звездни системи и всичко светеше като купища блестящи диаманти. Обхвана ме неописуем и невъзможен за описание възторг и аурата ми заблестя от удоволствие като супер нова.

„Цялото това струпване на звезди и милионите планети които ги заобикалят са като Дисниленд на галактиката Млечен път. Ако можеш да си представиш рая от перспективата на човешкия ум и умножиш това по хиляда, ще се доближиш до някъде до реалността на съществуването, което преживяват обитаващите тези места. Тук е мястото, където всички души на Земята биха искали да бъдат. В същото време, това съвсем не е апогеят на съществуването, ни най-малко. Това е един физически и духовен рай и над него има много измерения на физически и духовни реалности. Това място е също така изходна зона, където идват някои от хората, които напускат Земята и подобните на нея планети след като умрат. От тук повечето ще бъдат изпратени на други планети в галактиката или ще бъдат върнати обратно на Земята. Малкото щастливци ще останат тук неограничено време или докато се придвижат нагоре към други реалности на съществуване.”

„Защо получавам всичко това, Милтън? Защо ми биват разкривани нещата, които споделяш с мен днес?”

„Има сили, които не желаят разкриването на тази информация, имам предвид на Земята. Други са на мнение, че някои хора на Земята са готови за този вид знание – не за всичко, но за някои основни неща.  Като например за факта, че има живот на много места в слънчевата система  и из цялата галактика. Същностите, които аз представлявам, желаят по-бързо технологично развитие и частично повдигане на завесата от мистерии, така че повече хора да могат да се осъзнаят и да узреят по-бързо. Други същности не желаят никакви разкрития и предпочитат по-сурово съществуване за хората на Земята, подобно на това от средновековието. Ние водим люта битка по повод на тези алтернативи и сме претърпявали поражения. Изведох те тук за да защитя физическото ти тяло и поради други необясними причини, които не би разбрал даже и ако ти ги кажа. Ти си един съд, един контейнер, подобно на хиляди други на Земята, където ние съхраняваме определена ДНК информация и съответно
умозрително познание, заложено в различни части на твоята анатомия. Ние извличаме този материал за да го използваме на Земята и на други места в космоса, които са под наше наблюдение. Всичко което правим касае развитието на човешката душа.”

„Ако те разбирам правилно, аз и други като мен са участници в една игра между вашите сили и други враждебни сили. Вие криете информация в нас и сменяте местоположението ни, за да останем скрити от тях. Кажи ми, Милтън, ти и другите които са на твоя страна, опитвате ли се да проникнете в противниковия лагер със същото усърдие?”

„Ние направихме трудно проследяването ти, но сме се презастраховали като сме скрили подобна информация в други като теб. Въпреки това, всеки съхранява уникална информация, която може да бъде дешифрирана само при наличието на правилна комбинация от индивиди подобни на теб. Ти си един код, и ние ви държим разпръснати из цялата слънчева система. Увеличихме усилията си да прикрием теб и останалите през последните няколко години и даже отидохме до там да те изложим като примамка, за да ги отвлечем от следите ти. Ние не действаме като тях. Те се опитват да скрият информация и технологии от Земята или да ги забавят значително с помощта на политически злодеяния. Така че те няма какво да крият освен мотивите си.”

„Това галактическа студена война ли е? И ако ме бяха заловили, какво щяха да ми направят?”

„Студената война е добра аналогия. За съжаление, нашите студени войни нямат край. Ако те заловят, най-вероятно ще се опитат да те оставят известно време на съхранение. Противниковата страна може да се опита да манипулира скритата в теб информация, след което да те пусне на свобода с увредена информация. Те може да убият тялото ти. След това обаче нещата за тях може да се усложнят, защото ще трябва да открият кой те е заместил. Това няма да е лесно. Вместо това те може да предпочетат да те държат затворен в тялото ти. По този начин е по-лесно да бъдеш проследен.”

„Те ли се опитаха да ме убият, когато бях в тръбовидния град? Също така, какво им пречи да заловят душата ми, както направи ти с мен? Ето, ти ме изведе навън от тялото ми и сега съм безпомощно привързан към теб.”

„Тези, които се опитаха да те убият бяха долноразредни човеци, които мислеха че ги шпионираш и нямат връзка със същностите, за които говоря. Тези извънземни същности не могат да уловят душата ти. Те не притежават властта и възможностите да направят това. Всяка човешка душа принадлежи към определена категория. Ти Майкъл си на равнище на което те не могат да те завладеят, но могат да заловят физическата ти форма и да я задържат известно време, докато се опитват да заличат информацията в теб, или да я увредят.”