(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и с голямо удоволствие ви представям не някого другиго, а Пит Питърсън. И така, Пит, добре дошъл в предаването.

Пит Питърсън: Благодаря ти, Дейвид.

ДУ: Когато ти за първи път започна да разговаряш с мен, едно от нещата, които ми разказа, бе едно извънземно преживяване, което си имал заедно със семейството си.

ПП: Родителите ми имаха голяма английска градина зад къщата ни.

ДД: О кей.

ПП: Там имаше един голям издигнат подиум, където биваха организирани много градински увеселения. Единствената главна улица на този град имаше три-четири пресечки.

ДУ: Ха, ха.

ПП: Хората идваха и организираха своите сватбени тържества, като използваха малката пергола, покрита с пълзящи растения.

ДУ: О кей.

ПП: Ние бяхме там и празнувахме една сватба. Спомням си, че бях на десет години.

И точно когато младоженците трябваше да кажат своите обети, някой възкликна: „Дево Мария!”, или нещо подобно. „Това пък какво е?”

Всички се обърнаха и погледнаха нагоре. И в продължение на следващия час, един Господ знае защо, бяхме свидетели на една демонстрация на летящи чинии. Това е единственият начин, по който можеха да бъдат описани. Те бяха във всякакви форми и размери, които човек може да си представи.

Всъщност някои се носеха във въздуха като бързите влакчета в Дисниленд. И те имаха малки кръгли отвори, през които можехме да видим, че вътре в тях имаше нещо, защото вътре светеше, както е при самолетите.

ДУ: Какви бяха някои от формите, които си видял?

ПП: Имаше цилиндри. Някои бяха вертикални спрямо земята, други –  хоризонтални и запазваха тази си ориентация, докато се движеха.

ДУ: Приблизително колко обекта видя в небето?

ПП: О, в даден момент може да са били тридесет.

ДУ: Уха!

ПП: През повечето време бяха пет или шест. Появяваха се отнякъде, след което политаха нагоре и изчезваха. Спускаха се към  земята и завиваха, движеха се наоколо в кръг.

Там има в съседство четири малки града. Това са Ню Плимут – Айдахо,  Фрутланд – Айдахо, Пайет – Айдахо и Онтарио – Оригън. Всички се намират на Снейк Ривър (буквално – Змийската река). Точно зад фермата на баща ми, или на дядо ми, се намира Снейк Ривър. И тя разделя щатите Оригън и Айдахо.

Така че те бяха видени от около 6,000 души в тези градове.

ДУ: Уха! По отношение на формите, ти спомена за вертикални цилиндри и хоризонтални цилиндри …

ПП: Имаше такива, които аз наричам пумпали, защото като малък имах пумпал, който се въртеше и издаваше звук, когато натисках дръжката му надолу и нагоре.
И ако се върнем назад в историята, немската „камбана” изглеждаше по този начин.

ДУ: Разбирам.

ПП: Така че някои бяха с формата на камбана, някои – абсолютно кръгли като тази маса, а други – подобни на традиционните летящи чинии.

ДУ: Хм.

ПП: Някои имаха нещо като купол, подобно на място, откъдето е възможно да се наблюдава, и след това долна част. Някои имаха устройства за кацане, които показваха и прибираха. Може да са били и стабилизатори, но на моменти се показваха три крака.

Някои се приближаваха бих казал на около 200 метра от нас.

ДУ: Уха! И колко бяха хората на вашето тържество?

ПП: Предполагам, че на това сватбено тържество присъстваха около 150 човека. Дворът бе доста голям и изпълнен с хора.

ДУ: И тази гледка очевидно е била толкова драматична, че не е било възможно някой да отрече какво се е случило. Не нещо като …

ПП: Не, това не бе плод на нечие въображение. Всички разказаха едно и също.

ДУ: Разбирам. Хората пищяха ли? Разбягаха ли се, криеха ли се? Какво се случи?

ПП: Мисля, че всички замръзнаха по местата си. Искам да кажа, че всички бяхме … Това бе нещо поразително! Все едно че присъствах на последната експлозия на фойерверки или нещо подобно. Беше „бум, бум, зум, зум, зум“ навсякъде, по различно време, но те почти изглеждаха координирани, защото не се сблъскаха, а бяха толкова много, че бе много лесно да го направят.

ДУ: Хм. Можа ли да видиш някакви подробности по повърхността им?

ПП: Някъде се виждаха следи от нитове. Някъде можеха да се видят, бих ги нарекъл, следи от заварявания. На други не се виждаха никакви такива следи. Някои ми изглеждаха очевидно органични.

ДУ: Някои са приличали на органични?

ПП: Ако погледнеш нещо, направено от хора, то обикновено има прави ъгли, прави линии.

ДУ: Точно така.

ПП: Когато погледнеш един банан, той изглежда по различен начин.

ДУ: Разбира се. И това продължава цял час пред всички присъстващи на тържеството?

ПП: Цял час. Аз съм дете и съм на 10 години. Предполагам, че всичко продължи около час.

ДУ: Едно от първите неща, свързани с теб, Пит, което намирам за интересно, е, че твоето семейство има пряка връзка с един много известен учен. Защо не ни разкажеш нещо, свързано с това?

ПП: Моят дядо, от страната на баща ми, един друг Питърсън, бе инженер, дясна ръка и доверено лице на Тесла, в лабораторията в Колорадо.

ДУ: Това ще рече, че дядо ти е имал пряк достъп до познанията и технологиите на Тесла.

ПП: Точно така, и е бил нещо като съ-конспиратор на тези технологии. Проблемът бе, че Тесла е бил … Неговото мислене е било много различно от това на научния свят по онова време.

Неговите идеи са били толкова революционни, че са изглеждали безпочвени. Те са били толкова напреднали, че хората не са разбирали за какво говори … Проблемът, който съм имал през целия си живот, е, че няма думи, с които да бъде описана реалността такава, каквато е.

Трябва да вземеш древната реалност и да използваш онези думи, за да опишеш за какво става дума.

ДУ: Хм. Ти в коя година си роден?

ПП: 1940.

ДУ: О кей. Значи по някакъв начин, когато си бил в осми клас, ти си построил една антена, която далеч е превъзхождала тези, използвани от американското правителство за военни цели.

ПП: О, те нямаха нищо подобно.

ДУ: Нямали са нищо подобно.

ПП: Те имаха 1000-ватови радиостанции, с обхват 500 км. Аз имах радиостанция с мощност един ват и можех да разговарям с всички точки на земното кълбо. 

ДУ: Уха! Нека поговорим малко за резултати.

ПП: Ами, резултатите бяха …

ДУ: Казваш, че си можел да разговаряш с всеки по света и ако те са тествали това …

ПП: Можеше да вземеш техните малки преносими радиостанции, или техните малки уоки-токи и да разговаряш на 8 или 10 пъти по-голямо разстояние.

ДУ: Уха!

ПП: И ако се намираш в един каньон, или все едно че си в дупка в земята, и излъчиш така наречената ядрена вертикална радиовълна (която се отразява в йоносферата), ти я излъчваш нагоре и тя се връща обратно, но вече от другата страна на планината. Така че ти можеш да разговаряш с другата страна на планината, с която преди това не е било възможно да разговаряш.

ДУ: Как правителството е открило, че правиш това?

ПП: Защото спечелих един конкурс за научни проекти, свързан с антени, а антените бяха от голям интерес за правителството.

ДУ: О кей.

ПП: Те харчат милиони и милиони долари. Така че аз изработих няколко антени за правителството. И както обикновено, щях да патентовам разработката си. Когато отидох да я патентовам обаче, ми казаха: „Съжаляваме, това вече е собственост на правителството.”

Първите хора, които разглеждат едно предложение за патент, са от някоя правителствена агенция.

ДУ: Имаше един журналист през 2014 г. или 2015 г., който всъщност каза това.  Той бе един свидетел, от рода на Сноудън, който каза, че всички патенти трябва първо да преминат през Агенцията за модерни изследователски проекти на отбраната.

 ПП: Те би трябвало да преминат отнякъде.

ДУ: Точно така.

ПП: И го правят. Така че аз повече не чух нищо от тях, защото не подадох заявка за патент. Ако бях патентовал, те щяха да ми платят и пр.

ДУ: Какъв бе първият ти контакт с правителството? Някой дойде в дома ти? Какво се случи?

ПП: Този мъж от местния радиоклуб, в който членувах, местен любителски радиоклуб, той се занимаваше с такива работи … Правителството имаше хора, които ходеха на всички тези научни състезания. Те следят всичко, което става, и непрекъснато се ослушват. Това са хора, на които правителството заплаща, за да правят това.

ДУ: О кей.

ПП: Някои от тях са агенти, докато някои са хора, които просто имат такава квалификация и се пенсионират, и са добри хора, и имат подходящо досие, и те отиват при такива хора и им казват: „Хей, бихме искали да правиш това за нас, за което ще ти платим толкова.” И обикновено те се съгласяват.

ДУ: Значи той те открива на това състезание.

ПП: И така, той ме открива на това състезание, но той ме познава, защото сме от един и същ клуб. По онова време аз изнасях беседи в този клуб.

ДУ: Един любителски радиоклуб.

ПП: Любителски радиоклуб. Аз ги учех на най-различни неща и те можеха да увеличат два и три пъти мощността на радиостанциите си.

ДУ: На колко години си бил тогава?

ПП: Четиринадесет.

ДУ: Те дойдоха ли в дома ти?

ПП: Те дойдоха в училище.

ДУ: О кей.

ПП: След това се свързаха с родителите ми и им казаха: „Ние ще го вземем за известно време.” Ха, ха, ха.

ДУ: О кей.

ПП: Това се е случвало много пъти. И така, те ме взеха и ние отидохме в някакво укрепление в Юта. Нямам идея къде беше това. Те просто ме взеха посред нощ, след което караха в кръг няколко пъти и ме отведоха някъде.

И така, аз отидох с тях и носех със себе си някои антени и части за тях, след което им показах как да ги изработват. След това за известно време не чух нищо от тях.

След това те се обадиха отново и ми казаха: „Ние бихме искали наистина да си помислиш за това. Ти си ценен за нашата страна и ти ни помогна много и т.н., и т.н., и бихме искали да ти платим нещо. Една сума от Х достатъчна ли е?

Аз отворих уста, опулих очи и казах: „Ох.” След това си спомних нещо, на което ме бе научил дядо ми. Той беше търговец. Ха, ха. Аз казах: „Да, това е добре.” Ха, ха. И така те ми платиха.

ДУ: Говорим за сума от пет цифри, от шест цифри?

ПП: Не, не, не. Говорим … да, пет цифри, само пет цифри.

ДУ: О кей. Това е значителна сума за едно 14-годишно момче.

ПП: За онова време, да.

ДУ: И така, кога правителството се свърза отново с теб, след като им изработи онези антени?

ПП: След третото състезание. Двама дойдоха в училище и ме взеха. По онова време нямахме много от проблемите, които съществуват днес. И един от двамата ми показа значка на ФБР.

ДУ: В цивилни дрехи ли бяха облечени?

ПП: В цивилни дрехи.

ДУ: О кей.

ПП: „Ето значката ми. Този е моят шофьор.” После се оказа, че той беше  шофьорът. И така, ние се возихме известно време в колата и разговаряхме за състезанията, разпитваха ме с какви работи се занимавам.

След това ми казаха: „Искаме да те поканим да станеш ученик в едно много известно училище.” Казах си: „О, това е интересно.”

И те ме заведоха в един офис в центъра на града. Съвсем обикновен офис.

ДУ: В центъра на Бойз, Айдахо?

ПП: Да. Намираше се в сградата на пощата и на вратата имаше номер. Влязох вътре и този, който шофираше колата, започна да говори. Имаше още двама други мъже и имахме дълъг разговор, в който те ми разказаха какво се случва в Уайт Стар Ранч.

След това ми казаха: „Ние избираме най-умните деца и ги включваме в една програма за обучение. Ще те оставим да завършиш нормално училище, но през летата ще работиш за нас и ние ще ти осигурим супер лаборатории и други неща. И толкова. Уха!

И когато те установиха, че се интересувам от всичко, решиха да ме подложат на тестове, които продължиха три дни.

ДУ: Ти какво мислиш, че бе това Уайт Стар Ранч?

ПП: Това е име на … безобидно наименование на едно място, където се грижат за болни, физически недъгави, умствено увредени деца, и където се грижат за гении.

ДУ: О кей.

ПП: И ти отиваш там и работиш за тях, защото казвам ти, всички тези деца са гении. 

ДУ: Това са деца с физически недъзи, но чиито умове работят?

ПП: Физически недъзи … Но умовете им работят … бедна ти е фантазията.

ДУ: Казваш, че там е имало деца с физически недъзи и някои са били гении като теб?

ПП: Ами, те са нещо като Стивън Хокинг.

ДУ: Разбирам.

ПП: И това са гении от най-различни области. Една или две групи преди мен там бяха Уестморланд, Никсън, Кисинджър, цяла група хора преди мен. Тяхната сила бе в геополитиката.

ДУ: Значи те работеха в Уайт Стар Ранч.

ПП: Не, те бяха …

ДУ: Те са учили там.

ПП: Те учеха чрез Уайт Стар Ранч.

ДУ: О кей. Ти колко клона на Уайт Стар Ранч в Америка си познавал?

ПП: В един момент бях наясно с 20-тина. За някои само предполагах, но това бяха основателни предположения.

ДУ: Значи когато си отишъл там, си бил на 15 г.?

ПП: Тогава научих за тях. След това ги посетих.

ДУ: О кей.

ПП: Родителите ми ме записаха. Те сключиха споразумение с родителите ми, че ще ме изтъргуват срещу добро университетско образование.

ДУ: Кога всъщност започна да ходиш по-често там?

ПП: Не, не, това не е място, на което ходиш. Това е място, което те управлява.

ДУ: Значи си можел да учиш у дома си?

ПП: Не, водеха ме на най-различни места и срещнах може би 40% от нобеловите лауреати, прекарвах индивидуално с всеки от тях шест месеца, след което още шест месеца работех в съответната област, по която бях учил.

ДУ: Значи не си ходил на обикновено училище?

ПП: Правих това до 12-ти клас. През летата обаче бях напълно ангажиран.

ДУ: О кей.

ПП: И три пъти ходихме в Уайт Стар Ранч, за да се научим да работим с тези гении.

ДУ: Това са хората, които имат …

ПП: Тези хора имат коефициент на интелигентност 300, 400.

ДУ: С физически недъзи?

ПП: Те обикновено притежават някакъв физически недъг или психично отклонение. Там има хора, които трябва да бъдат на тъмно. Има такива, които не могат да понасят близо до себе си други хора. Има такива с органи извън тялото си. Има хора подобни на Стивън Хокинг.

ДУ: Но в същото време те са изключително умни.

ПП: ИЗКЛЮЧИТЕЛНО умни.

ДУ: Това място Уайт Стар Ранч ми се вижда много секретно.

ПП: То е на първо разузнавателно ниво.

ДУ: О кей. И да предположим, че по това време Управлението на стратегическите служби се е превърнало в ЦРУ, но разузнавателната общност в правителството на САЩ е все още твърде млада. Това, което ти описваш обаче, очевидно е някаква обширна, добре финансирана, тайна организация.

ПП: О кей, мисля, че виждам накъде биеш. Ние сме имали извънземни контакти вероятно през последните 4,000 или 5,000 години. Когато казвам „ние”, аз имам предвид обществото, което съществува днес.

ДУ: О кей.

ПП: Обществото преди нас се е саморазрушило.

ДУ: Точно така. Тогава искаш да кажеш, че хората, изградили Уайт Стар Ранч, са работили съвместно с извънземни?

ПП: Трябва да е било така.

ДУ: О кей.

ПП: Когато се върна назад във времето и си спомня как ме обучаваха, последователността на обучението ми, трябва да е имало такава намеса, защото те е трябвало да искат да имат някого, който да може да разбира нещата в перспектива. Аз бях обучаван за нещо, което предстоеше да се случи в бъдеще.

ДУ: Разбирам.

ПП: Искам да кажа, че за мен това бе очевидно.

ДУ: Защо мислиш, че са избирали деца от осми, девети клас, които да правят това?

ПП: Защото аз имах над 300 изобретения, които бяха между 25 и 50 години изпреварили всичко съществуващо. Аз имах дарбата да възприемам информация отнякъде. Аз не полагах усилия, за да научавам разни работи, след което да стана супер изобретател, защото … Просто нещата при мен ставаха от само себе си.

Това бе причината да ме изберат, защото аз отговарях на такъв профил.

ДУ: О, ти си имал ДНК профил, който те са изследвали?

ПП: Това бе времето преди ДНК. Не беше ДНК, а моят профил бяха нещата, които бях правил.

ДУ: Разбирам.

ПП: Аз изобретих 50 неща, които бяха между 30 и 40 години изпреварили времето си, и болшинството от тях никой никога не бе споменавал.

ДУ: Разбирам. Кога за първи път разбра за пряката извънземна намеса в програмата Уайт Стар Ранч?

ПП: Научих от тази програма. Научих, че имаше такива неща, защото ме накараха да възпроизвеждам устройства, които бяха направени за … очевидно, нямаше никакво съмнение.

Как този уред за управление работи? Какви функции изпълнява? Как се включва? Как се изключва?

ДУ: Кога за първи път видя нещо, което изглеждаше като извънземно устройство, или просто необикновена технология?

ПП: Това се случи, когато бях на 22, 23-годишна възраст.

ДУ: О кей.

ПП: И от мен очакваха да кажа: „Това ми изглежда на контролно табло. Ако е контролно табло, какво точно изпълнява то на това превозно средство?”

ДУ: И ти се намираше в нещо като военна база?

ПП: Предполагам, че да, защото имаше няколко електрически огради, пазачи, радар и всякакви подобни неща.

ДУ: О кей.

ПП: Мисля, че го наричат Област 51, но не съм сигурен. Може и да е било 52, не зная.

ДУ: О кей. Значи, ако си роден в 1940 г. и си на 22 години, това ще рече, че става дума за 1962-ра година, нали така?

ПП: Да, аз бях на 22 г.

ДУ: Как видя извънземното устройство? Какво точно се случи?

ПП: Издигам се с един асансьор и излизам от него. И по средата на този хангар, в един кръг имаше някаква развалина, каквато можеш да видиш след някаква катастрофа.

ДУ: О кей. Уха!

ПП: Цялата идея бе това нещо да бъде възстановено до първоначалния си вид. Все едно да сглобиш един голям пъзъл.

ДУ: Разбирам.

ПП: И така, те ме отведоха до това нещо в центъра и ми казаха: „Това най-вероятно е контролното табло.” И то изглеждаше така, сякаш един човек с крайници би стоял по този начин (Пит протяга напред ръцете си и ги поставя върху масата.)

Този, който го е ползвал, очевидно бе имал три пръста, защото имаше по три вдлъбнатини от всяка страна. И така, аз го погледнах и казах: „Ами добре.”

Те ми казаха: „Как да го стартираме? Искаме да го включим, но не искаме да … Искаме да построим такова нещо, но да го направим така, че ако катастрофира и някой го открие и включи, всичко да се изпари.

Така че трябваше да мислим: „Тези хора са по-умни от нас, защото ние не можем да построим такова нещо.” Очевидно те бяха забелязали скоростта, с която се е движело, преди да катастрофира. 

И така, аз помолих за някои неща, които щяха да ми бъдат от полза, за да открия отговорите на поставените ми въпроси. Те не искаха да дадат … Те никога не искаха да дадат нещо, освен ако е крайно необходимо. Стриктно спазваха нивото на достъп, или както искаш го наречи.

ДУ: Разбира се.

ПП: И така, аз си поиграх с това нещо в продължение на около осем месеца. И едно след друго открихме как работят някои неща, и в крайна сметка сглобихме цялото нещо.

ДУ: Имаше ли нещо необикновено, свързано с материала?

ПП: Да. Необикновена сплав, много лека. Необикновено отражение, необикновена изработка, необикновени сглобки. Знаеш, че има най-различни начини за съединяване на отделните елементи.

ДУ: Ти си работил върху това в продължение на осем месеца и съм любопитен за резултатите от цялото това изследване.

ПП: Когато те завършиха физическата реконструкция, то функционираше.

ДУ: Наистина?

ПП: (клати утвърдително глава).

ДУ: Установи ли физически контакт с извънземни през това време?

ПП: С един.

ДУ: Един. О кей.

ПП: И мисля, че той беше единственият оцелял.

ДУ: Оу, наистина? Можеш ли да ни кажеш нещо повече за него?

ПП: Ако не броим височината, може би размера на очите спрямо този на черепа и на черепа спрямо тялото, по всичко друго не бих могъл да го различа от нас.

ДУ: Значи изглеждаше до голяма степен като обикновено човешко същество?

ПП: Да.

ДУ: И ти си бил информиран предварително, че той в даден момент е пилотирал този кораб? Те са ти казали това?

ПП: Не. Никога. Не. По дяволите, те не дават такава информация.

ДУ: О кей.

ПП: Това не е … Аз не трябваше да зная друго, освен че той присъстваше там, за да ми даде много обяснения по-късно. И той се появи към самия край, вероятно около месец, преди да завърша.

ДУ: Нека поговорим малко за това. Този човек се появява пред теб и ти не си ли любопитен откъде той познава тази технология?

ПП: Когато се появи за първи път, той носеше напитки за всички присъстващи. Така че той бе един от всички останали и т.н.

След това той седна до мен и ми каза: „Може ли да поговорим за малко?”

Отговорих му: „Да.”

Той ме пита: „Ти ли си този, който извършва реконструкцията на контролния блок?”

„Да, аз съм”

И той продължава: „Ти забеляза ли това? Ами забеляза ли онова?”

И аз вече знаех, че той е някой различен. Ха, ха. Беше очевидно.

ДУ: Да. Ха, ха, ха.

ПП: И аз му отговарям: „Да, аз забелязах това, но все още не съм видял практическата му полза.” Аз не бях завършил своята изследователска работа.

Искам да кажа, трябваше да напредвам стъпка по стъпка, защото работех с нещо, което бе напълно извън всичко, което хората бяха чували или виждали до момента.

ДУ: Да. Но ако контролното табло е направено за ръце, които имат три пръста, това предполага, че този човек не е бил един от пилотите, а само някой, който е бил запознат с това устройство.

ПП: Трябва да си наясно, че във вселената протича огромна търговска дейност с летателни устройства.

ДУ: Разбирам.

ПП: Така че аз не съм казал, че това бе човек, който е конструирал това устройство или за когото то е било предназначено.

ДУ: Разбирам.

ПП: Той вероятно бе някой, който го бе изучавал и познаваше някои от присъстващите технологии.

ДУ: Кой бе следващият път, когато си контактувал с катастрофирал извънземен кораб, след това първо преживяване?

ПП: О, човече, предполагам, че бях на 26 г., около четири години по-късно.

ДУ: О кей.

ПП: Тогава ме повикаха да прегледам друг кораб, който бе съвсем цял, доколкото можех да преценя. Не изглеждаше да е катастрофирал.

ДУ: Може да е бил подарен или нещо подобно.

ПП: Мисля, че беше изтъргуван. Там имаше хора, ДРУГИ хора.

ДУ: Какво имаш предвид под „ДРУГИ хора”?

ПП: Те не бяха от тази планета.

ДУ: О кей. Как можа да познаеш това?

ПП: Ха, ха, ха. Ако видиш такъв човек, веднага ще познаеш, защото те не са … Някои от тях се мислят за наши прародители. В същото време при други не можех да намеря никакво различие.

ДУ: Т.е. напълно приличащи на нас?

ПП: Доколкото можех да преценя. Също както когато погледнеш човек от ориента, който има допълнителна гънка на клепача си и леко наклонени очи.

Очите на тези хора изглеждаха малко по-различни от нашите. Много извънземни също така дишат по различен начин. Някои дишат от върха на главата си, други през гръдния си кош. Така че ако има различия, те са доста съществени.

ДУ: Нека поговорим по този въпрос, защото всеки, който гледа това предаване, би искал да чуе истината. Това са преживявания, които си имал и които биха интересували много хората, защото сме били лъгани толкова дълго време.

Някой на твоето място, който е виждал реално тези неща, това е нещо невероятно.

И така, преди всичко, бил ли си информиран предварително? Трябваше ли да четеш куп документи, преди да е трябвало да срещнеш някои извънземни?

ПП: Трябваше да премина обучение и инструктаж и всичко останало, след което ми казваха: „Ще видиш тези и тези неща, и това, което видиш, си остава тук.”

ДУ: Ох. Значи си бил напълно подготвен предварително за това, което си щял да видиш. Те са ти казали, че извънземните съществуват и подобни неща, преди в действителност да си видял нещо подобно.

ПП: Те ми казаха, че ще видя много странни хора.

ДУ: Хм.

ПП: „Не прави никакви предположения.” Това е, което ми казаха. „Не прави никакви предположения. Ще си направиш свои изводи и ще ги пазиш за себе си.”

ДУ: Уха!

ПП: „И когато напуснеш базата, ще ги оставиш тук след себе си.” Те ти казват проста да … (Пит закрива с длан очите си). „Ти просто изтриваш това от паметта си и никога повече не мислиш за него, нито го споменаваш.”

ДУ: Тогава трябва да си бил много нервен или възбуден, струва ми се.

ПП: Възбуден. Аз бях възбуден.

ДУ: О кей.

ПП: Аз се чувствах в пълна безопасност сред хората, с които бях, така че …

ДУ: О кей. Колко необикновени бяха тези хора, които си видял?

ПП: Бих казал от леко до средно различни. Същото като срещнеш някого по улицата със синдрома на Даун и можеш да го различиш от голямо разстояние.

ДУ: Разбирам.

ПП: Има и много, много малки различия, 3% или 4%. Така че да, можеш да погледнеш такъв човек и да видиш, че е различен по начина, по който върви, или се обръща.

ДУ: Дрехите им изглеждаха ли различни от нашите?

ПП: В повечето случаи изглеждаха като ушити по мярка или нещо подобно, но копчетата не бяха копчета, някои се закопчаваха с магнитни ленти. Тъй като се интересувах от тези неща, откривах много нови различия. Те си служеха с други неща в банята, имаха различни поставки.

ДУ: Наистина?

ПП: Да. От друга страна, някои имаха четири крака. По-късно се появиха такива, които приличаха повече на насекоми. Така че те имаха … Като малък  бях изследвал скакалци и подобни неща, така че знаех как изглежда хранителната им система, как нарязват на парчета това, с което се хранят.

Те ми изглеждаха, все едно че идват от … Казвах си: „Тези откъде биха могли да дойдат? Какво мога да видя, за да си отговоря на този въпрос?”

Това е моят начин на мислене за тези неща.

ДУ: Разбирам.

ПП: Така че аз си казвах, че всички идват от недалече, защото виждам различия, които понякога са даже големи, но в същото време несъществени. Става дума за елементи, които са по-големи, или по-малки, по-къси … Например някои имат малки, тънки и къси ръце.

ДУ: Хм.

ПП: Те изглеждаха така, като че ли някъде в миналото сме тръгнали от едно и също начало.

ДУ: Разбирам.

ПП: По-късно видях някои, които водеха разговори и правеха различни неща, и изглеждаха наистина различни от нас. Искам да кажа … ние ги наричахме Драко или Дракони. След това имаше друга група, които изглеждаха повече като насекоми, особено тези подобни на богомолки …

ДУ: Разбирам.

ПП: И някои говорят, докато при други просто чуваш глас вътре в главата си. Други пък го правят по още по-различен начин. Дявол да ме вземе, ако зная как. Все едно че знаеш какво те мислят и те знаят какво ти мислиш.

ДУ: И когато те качиха в този кораб, ти видя ли там някакви извънземни?

ПП: Тогава за първи път видях същество, подобно на насекомо.

ДУ: Наистина? И какво беше …

ПП: Искам да кажа, че кожата му беше люспеста и при движение издаваше звук на пила за нокти. Имаше хитинова обвивка … или бе екзоскелет.

ДУ: Как се почувства при вида на това необикновено същество?

ПП: Как би могъл да се почувства един младеж? Казваш си: „Какво по дяволите е това?” Тъй като се чувствах сигурен с хората, с които бях, аз не се изплаших. Не си помислих, че това нещо ще се обърне и ще ме изяде.

ДУ: Разбирам.

ПП: И те не биха ме изложили на опасност, защото бяха инвестирали прекалено много обучение в мен.

ДУ: Разбирам.

ПП: Така че аз не се изплаших, но се почудих. Изглеждаше като насекомо, но в същото време – два крака, две ръце … Не изглеждаше да има криле. Ако е имало криле, трябва да са били сгънати. Така че не видях да има някакви криле.

Нямаше дълги антени, а две малки топки или издатини на главата си.

ДУ: То не е изглеждало като човешко тяло с глава на насекомо.

ПП: Това категорично не беше човешко тяло. Бих казал, че краката му бяха дебели около 5 см.

ДУ: Наистина?

ПП: И очите му бяха като два израстъка с дължина около 25 см. и на разстояние около 5 см. един от друг. Приличаха на два цилиндъра с по едно око на края. Окото обаче можеше да се движи.

ДУ: И това бяха фасетни (сложни) очи.

ПП: Да, това бяха фасетни очи.

ДУ: И то как комуникираше?

ПП: Звучеше като че ли се търкаха две рогови плочки или нещо подобно. Не беше като звук, който излиза от уста с мека тъкан. Висок, писклив, дрезгав звук.

ДУ: Хм. Но можеше да говори на английски?

ПП: Говореше на английски. Също така имаше много специфичен акцент.

Има някои видове, които произнасят същите букви, но те звучат различно, като че ли първо са учили руски или шумерски.

ДУ: Ти защо бе закаран там? Това същество за какво ти говореше? Ти очевидно си се качил на този кораб заедно с него.

ПП: Да, така беше. Тъй като аз бях написал наръчника за предишния кораб, ние разговаряхме за това доколко устройствата на този се различаваха от предишните.

Тъй като имах познания за първия кораб, който бе реконструиран, аз можех да направя сравнение с този, който ми изглеждаше много по-модерен. Разликата им можеше да бъде цели 400 години. Контролните уреди правеха същите неща, но по напълно различен начин.

ДУ: Е, това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод. Това бе удивително. Както винаги, чутото съответстваше на много неща, които сме чули от други свидетели.

И така, Пит, благодаря ти, че бе тук и бих искал да благодаря и на всички зрители, че бяхме заедно.