Предговор

Преди петстотин години няколко смели изследователи пресякоха един океан в търсене на нова земя – тайнствена земя, скрита сред един неизследван океан. Много хора счетоха това пътуване за загуба на време и ресурси. В крайна сметка модерната цивилизация бе процъфтявала векове без този вид изследвания.

Противно на всички очаквания, тази шепа изследователи се впуснаха напред и изгарящото ги желание за открития ги тласна в неизвестното. Те изоставиха удобствата на дома, за да се впуснат в пътешествие отвъд границите на познатите хоризонти. Изправени лице в лице със своите страхове и съмнения, a и с тези на обществото, те продължиха своя път и накрая постигнаха желаното откритие.

Днес срещаме същия вид изследване – един непознат океан от енергия, очакващ да бъде покорен от индивиди, които притежават далновидността и куража да отидат отвъд границите на физическите си хоризонти. Както и в миналото, въображението на изследователя трябва да отиде отвъд познатия бряг. Както и в миналото, изследователят трябва да притежава вътрешния подтик и решителност да пътува отвъд известните на обществото и науката граници. Той или тя трябва да пътува сам/а, далеч от масите, които са се вкопчили в твърдата сигурност на земята.

Както и в миналото, изследователите са водени от едно нещо – нуждата да открият за себе си, защото всичко по-малко от знанието от първа ръка означава примирение с вярванията и допусканията на привързаните към земята.

Днес всеки от нас има възможност да отиде отвъд физическия бряг и да стане изследовател. Това велико приключение е на разположение за споделяне от всички нас.

ГЛАВА 1

Първи пътешествия

Най-красивото преживяване, което можем да имаме, е среща с мистериозното. Това е фундаменталната емоция, която стои в зародиша на истинското изкуство и истинската наука. Този, който не я познава и е престанал да се удивява и възхищава, е по-скоро жив умрял и очите му са замъглени.

Алберт Айнщайн написа тези думи преди много години и те са се запечатали завинаги в ума ми. Преди двадесет години твърдо вярвах, че физическият свят, който виждаме и усещаме, е единствената реалност. Вярвах на това, което виждаха очите ми – животът не притежаваше скрити тайни, а само безкрайни форми на жива и умираща материя.

Фактите бяха ясни; нямаше данни и доказателства за нефизически светове или за продължаване на съществуването ни след смъртта. Поставях под съмнение интелигентността на всеки достатъчно слабоумен да приема нелогичните понятия за задгробен свят, Бог и безсмъртие. Според мен това бяха измислици за утеха на слабите и за манипулиране на масите. За мен животът бе прост за разбиране: светът се състоеше от твърда материя, а форми и понятия за живот след смъртта и за отвъдното бяха неудачни човешки опити за създаване на нереална надежда.

Притежавах арогантното познание на човек, който съди за света само по физическите си сетива. Подкрепях изводите си с убедителните наблюдения, осигурявани от науката и техниката. В крайна сметка, ако там имаше нещо мистериозно, науката със сигурност щеше да го узнае.

Моите твърди убеждения за реалността и живота продължиха да съществуват до юни 1972 година. По време на среща с мой съсед, разговорът ни се насочи към възможността за живот след смъртта и съществуването на задгробен свят. Аз защитавах убедително агностичните си възгледи. За моя изненада съседът ми не оспори моите изводи, а вместо това ми разказа за преживяване, което бе имал преди няколко седмици. Една вечер, точно когато се унасял в сън, бил шокиран да открие, че плува над тялото си. Напълно разбуден и в съзнание, той се изплашил и моментално паднал обратно във физическото си тяло. Той възбудено ми обясни, че това не било сън или негова измислица, а съвсем съзнателно преживяване.

Заинтригуван от тази случка, реших да изследвам сам това странно явление. След няколкодневни изследвания открих множество описания на преживявания извън тялото в миналото. След допълнително търсене открих книга по темата, която описваше как могат да бъдат предизвикани преживявания извън тялото. Всичко това изглеждаше много странно и реших, че книгата е резултат на прекалено развито въображение.

Все пак от любопитство реших да опитам един от методите за излизане от тялото преди сън. След многократни ежедневни опити започна да ми става малко смешно. За три седмици единственото нещо извън нормата, което установих, бяха по-ясни спомени от сънищата ми. Ставах все по-убеден, че цялата история не е нещо повече от интензивни и ясни сънища, стимулирани от така наречените техники за напускане на тялото.

След това, една нощ около единадесет часа, се унасях по време на една от техниките за напускане на тялото и започнах да сънувам, че седя на една маса заедно с няколко души. Те всички ми задаваха въпроси, свързани с моето самоусъвършенстване и състояние на съзнанието ми. В този момент от съня започнах да се чувствам силно замаян и една странна скованост, подобна на тази причинена от новокаин, започна да завладява цялото ми тяло. Тъй като не бях в състояние да държа главата си изправена, припаднах и ударих глава в масата. Изведнъж се оказах буден, напълно в съзнание, лежейки в леглото с лице към стената. Можех да чуя странно бучене наоколо и се чувствах някак различно. Протегнах ръка към стената пред себе си. Гледах с изумление как ръката ми буквално навлезе в стената. Можех да почувствам вибриращата й енергия и като че ли докосвах самата й молекулярна структура. Едва тогава бях поразен от реалността на случващото се. „Господи, аз съм извън тялото си”. Възбуден, единствената ми мисъл бе: „Това е истина. Господи, това е истина!”

Лежейки в леглото, гледах ръката си в изумление. Когато се опитах да свия юмрук, чувствах натиска на свитите си пръсти, усещах ръката си напълно солидна, но виждах и усещах физическата стена пред мен като плътен, подобен на мъгла материал с форма.

Решен да стана, започнах да се придвижвам без усилия към края на леглото, като умът ми се опитваше да схване случващото се. Изправен, бързо опипах ръцете и краката си, проверявайки дали тялото ми е плътно и за моя изненада бях съвсем плътен и съвършено истински. Обаче около мен познатите физически обекти в стаята вече не изглеждаха изцяло реални и твърди. Вместо това, те изглеждаха като триизмерни образи. Поглеждайки надолу, забелязах някакво тяло в леглото си. Удивен установих, че това бе спящата форма на физическото ми тяло, мълчаливо обърната с лице към стената.

Когато фокусирах погледа си към по-отдалечения край на стаята, стената като че ли бавно избледня и изчезна. Пред мен можех да видя едно широко, зелено поле, което се простираше далеч отвъд стаята ми. Оглеждайки се встрани, забелязах човешка фигура, която ме наблюдаваше от около три метра разстояние. Това бе висок човек с тъмна коса, брада и червена роба. Стреснат от присъствието му се уплаших и моментално сe „върнах обратно” във физическото си тяло. С едно потръпване бях отново в тялото си и странното чувство на изтръпналост избледня, след като отворих очи. Възбуден седнах и умът ми се пръскаше от осъзнаване на току-що случилото се. Знаех, че това бе абсолютно реално, не сън или въображението ми. В случилото се бе взело участие пълното ми будно съзнание.

Изведнъж всичко, което някога бях учил за съществуването си и за света около мен, трябваше да бъде преразгледано. Винаги сериозно се бях съмнявал, че има нещо отвъд физическия свят. Сега целият ми светоглед се промени. Сега с абсолютна увереност знаех, че съществуват други светове и хора като мен би трябвало да ги обитават. Най-важното бе, че сега знаех, че физическото ми тяло е временно превозно средство, обитавано от истинския аз, и че с практика можех да се отделям от него по желание.

Възбуден от откритието си, грабнах писалка и лист хартия и описах точно случилото се. Куп въпроси изпълваха ума ми. Защо огромното мнозинство от хората нямат понятие от това явление? Защо различните науки и религии не го проучват? Възможно ли е този невидим свят да е „отвъдното”, споменавано в религиозните текстове? Защо правителството не изследва този очевиден паралелен енергиен свят? Възможно ли е нашата свръх зависимост от физическите сетива да ни е накарала да пренебрегнем един невероятен източник на изследване и открития?

Когато първоначалният шок от първото ми преживяване отмина, си дадох сметка, че животът ми никога повече няма да бъде същият. Колкото повече разсъждавах върху значимостта на преживяването си, толкова повече осъзнавах огромното му значение. Всичките ми агностични убеждения бяха пометени за една нощ. Знаех, че трябва да преоценя всичко, което бях научил още от детството си, всичко, което считах за истина. Удобните ми заключения относно науката, психологията, религията и моето съществуване бяха очевидно основани на непълна информация. Чувствах се възбуден, но също така и смутен – познатите ми схващания за реалността вече не важаха. Чувствах една все по-нарастваща празнота. Когато се опитах да разкажа на приятели за преживяването си, те го намираха прекалено странно, за да бъде прието на сериозно. През 1972 година терминътпреживяване извън тялото даже още не съществуваше. По онова време най-популярното описание бе астрална проекция. Никой от познатите ми не бе чувал за астрална проекция и ако кажех някому, че съм напускал тялото си, те моментално решаваха, че вземам опиати и че съм изгубил ума си. Бързо открих, че трябва да запазя преживяванията за себе си, ако не искам да ме гледат с недоверие и даже с присмех.

След първото ми преживяване извън тялото в ума ми нахлуха безкрайни възможности и въпроси.

Отчаяно се нуждаех от информация и напътствия и прекарах няколко седмици в библиотеки и книжарници, търсейки всичко, което можеше да се намери на тази тема. Скоро открих, че наличното е много малко – само няколко книги, като част от тях бяха отпреди десетилетия и изчерпани. Към края на юли 1972 г. разбрах, че трябва да разчитам на себе си.

Реших да се съсредоточа върху едната техника, с която бях успял първия път. Тя включваше визуална представа в момента, в който се унасях за сън, на физическо място, което познавах добре. Както преди, представях си дневната на майка ми с възможно най-големи подробности. Отначало изглеждаше трудно, но след няколко седмици можех да видя в съзнанието си подробностите от стаята с увеличаваща се яснота – мебелите, десена на тъканите – даже малките дефекти по дървото и боята започнаха да се избистрят в ума ми. Разбрах, че колкото повече си представях как взаимодействам с физическите предмети, толкова по-подробни ставаха образите в съзнанието ми.

Практикувайки по този начин, се научих физически да се разхождам из стаята и да запомням конкретни детайли. Узнах също така значението на това да „почувствам” околната среда с ума си – усещането на килима под краката ми, усещането при седене върху даден стол, ходене, палене на лампата даже отваряне на вратата. Колкото по-детайлни ставаха усещанията и образите в съзнанието ми, толкова по-ефективни ставаха резултатите. Макар в началото да бе трудно, след известно време изпитвах удоволствие от предизвикване на живите образи в съзнанието си. Тогава реших да започна да водя дневник на своите преживявания извън тялото.

6 август, 1972 г.

Събудих се в 4 ч. сутринта след три и половина часа сън и започнах да чета книга за преживявания извън тялото. След като четох около 15 минути, ми се приспа и реших да си представя всекидневната на майка ми. Избрах това, защото ми бе извънредно познато. В стаята има няколко предмета, които бях изработил в гимназията: метален пепелник, дървена подпора за вратата и акварел на океана. Докато си представях наум стаята, бавно насочих вниманието си към предметите, които бях изработил. Възможно най-ясно визуализирах как се разхождам из стаята, разглеждам мебелите и нещата, които бях изработил. Докато се фокусирах върху тези предмети, започнах да виждам стаята учудващо добре. Отмествах фокуса си от предмет на предмет и си представях как ги докосвам. Докато бях умствено погълнат от усещанията си и гледките в дневната, се унесох в сън.

В следващите секунди бях разбуден от силни вибрации и бръмчащ звук из цялото си тяло. Като че ли бях в средата на реактивен двигател и тялото и умът ми щяха да се разпаднат на парчета. Шокиран и уплашен от интензивността на вибрациите и шумовете, прескочих обратно в тялото си. Когато отворих очи, разбрах, че съм напълно вцепенен и че странно изтръпнало чувство е обхванало тялото ми.

През следващите няколко минути нормалните ми физически усещания бавно се завърнаха. Не можех да повярвам в интензивността на вибрациите.

Лежах в леглото и се чудех какви са тези вибрации и звуци и какво ги причинява. Знаех, че това не са физически усещания. Само предполагах, че те някак са свързани с моята нефизическа форма, евентуално с разпознаването на прехода на съзнанието ми от физическото в нефизическото ми тяло.

Може би просто осъзнавах една вибрационна промяна, необходима за получаване на преживяване извън тялото. За каквото и да ставаше дума, то можеше буквално да ми изкара акъла от страх. Въпреки това, бях решен да разбера какво се крие зад тези странни вибрации. Трябваше да има логично обяснение.

Следващата седмица не се случи нищо. Започнах да се съмнявам в себе си и в способността си да имам такова преживяване.

Тогава, една вечер към единадесет часа, бях задрямал, докато си представях дневната на майка ми. След минути се стреснах и събудих от пронизващия бръмчащ звук и вибрации по цялото си тяло. Отваряйки очи, си дадох сметка, че съм наполовина извън и наполовина в тялото си. Първата ми реакция бе уплаха. В ума ми нахлу паника и моментално се вмъкнах обратно в тялото си. Отваряйки физическите си очи, открих, че физическото ми тяло бе вцепенено и изтръпнало. Както преди, това усещане постепенно изчезна и нормалните ми физически усещания се завърнаха. Седнах в леглото, шокиран от интензивността на вибрациите и звуковете. Ясно си спомних как изговарям на глас: „Какво по дяволите е това?”

Припомняйки си преживяването, си дадох сметка, че бях съвършено неподготвен. Един инстинктивен страх очевидно нахлуваше в мен при първите намеци за отделяне.

В продължение на две нощи не се случи нищо необикновено. Тогава на третата нощ се събудих от странно изтръпване и вибрации от задната част на врата до цялото ми тяло. Положих всички усилия да запазя спокойствие и намаля страха си, но не успях и се почувствах уязвим и напълно загубил контрол. Стреснат, спонтанно помислих за физическото си тяло и вибрациите постепенно утихнаха. Когато физическите ми усещания се завърнаха, почувствах разочарование, че съм пропуснал чудесна възможност за изследване. В стремежа си да задържа момента, аз се успокоих, фокусирах мислите си извън физическото си тяло и започнах да окуражавам вибрациите да се завърнат. (Направих това като се концентрирах върху физическите вибрации, които току-що бях почувствал в задната част на врата си).

След около петнадесет минути, когато постепенно се успокоих и отново се унесох в полусън, вибрациите започнаха да се завръщат. Те започнаха отзад по врата, след което бавно завладяха цялото ми тяло, докато вибрирах с усещането на висока честота или високо ниво на енергия. Този път останах спокоен, като възбудата ми намаля, когато разбрах, че усещането на вибрациите бе донякъде приятно, когато бях подготвен. Едно високо честотно бръмчене  изглежда че резонираше в тялото ми и се почувствах изпълнен с енергия и лек като перо. С мисълта за плуване във въздуха почувствах как се придвижвам нагоре. Бях напълно безтегловен и за първи път усещанията ми бяха абсолютно прекрасни. Издигнах се до тавана и го пипнах с ръка. Удивен разбрах, че докосвам енергийната същност на тавана. Натискайки с ръка мъглявата молекулна структура, почувствах трептящата вибрираща енергия на тавана. Отдръпвайки ръка от тавана, забелязах, че ръката ми блести с хиляди брилянтно сини и бели светлини. От любопитство протегнах другата си ръка, хванах първата и, за мое учудване, я усетих като съвсем реална физически. Фокусирайки се върху ръката си, бях изумен от дълбочината и красотата на светлините. Усетих, че ръката ми изглежда като вселена от звезди. Странно е за описание, но се почувствах привлечен от една вселена, която бях самият аз. В този момент прескочих обратно в тялото си, изтръпналото усещане постепенно избледня и отворих в удивление очи.