СЪБУЖДАНЕ НА ЕПИФИЗНАТА ЖЛЕЗА

(С) 2015 Превод АТИ

Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук с Кори Гууд, един свидетел, който твърди, че е от Тайната космическа програма и че има достъп до изключителна класифицирана информация, голяма част от която е съвсем нова даже и за най изпечените ветерани, изучавали НЛО, показания на свидетели, класифицирана информация и подобни неща. В този епизод ние ще се впуснем в една от темите, която непрекъснато си твърдял в своите коментари, и след като си гледал в интернет моите видео записи, че намираш за удивителна. Говоря за glandula pinealis, или епифизната жлеза. И така, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Би ли описал със свои думи на нашата аудитория какво си чул за епифизната жлеза? Какво представлява тя? Притежава ли някаква функция за нас?

КГ: Когато бях в програмата MILAB и ме идентифицираха като интуитивен емпат, те ни биеха инжекции и звуково облъчваха точно на това място. (посочва точка между веждите си)

ДУ: Инжектираха ви къде?

КГ: В раменете.

ДУ: О кей.

КГ: И в бедрата. Когато бяхме по-малки, ни инжектираха в бедрата, а когато пораснахме – в раменете.

ДУ: Звучи болезнено.

КГ: Свикваш с това. И след това имаше една метална пръчка, която поставяха точно тук (посочва отново между веждите си), която изпраща звукови вълни към епифизната жлеза. И те казаха, че целта е да усилят – не емпатията, а интуитивната част от нашите способности.

ДУ: При това усещаше ли звукова вибрация в черепа си?

КГ: Да. Звуковите вълни се усещаха доста добре на около цели дванадесет сантиметра навътре в главата.

ДУ: Уха.

КГ: Да. Така че за тях очевидно бе важно да стимулират епифизната жлеза.

ДУ: В изследванията, които съм описал в „Енергийното поле на вселената”, има цяла глава върху епифизната жлеза. Ние знаем, че тя се намира в геометричния център на мозъка. Знаем, че тя е с размерите на едно грахово зърно. През нея минава повече кръв, отколкото през всяка друга част на тялото, с изключение на бъбреците. Официалната наука казва, че всъщност не знае тя какво представлява. Има обаче клетки в епифизната жлеза, които са почти същите като тези в ретината на окото.

КГ: Пръчици и колбички?

ДУ: Да, това са фото рецептори. И тези клетки в епифизата също така са свързани със зрителната част на мозъка по същия начин, по който са свързани и очите. Древните традиции наричат това буквално трето око. И в моите видеозаписи – всъщност това ще се появи в бъдещи епизоди на Учения в мъдрост – във всички световни религии могат да бъдат открити такива фигури подобни на шишарки и друга такава иконография. Ти мислиш ли, че нещо се случва вътре в епифизата, коeто тези малки пръчици и колбички виждат?

КГ: Те казаха, че целта им е да стимулират ясновидство и интуитивните ни способности и че знаят за съществуването на древни групи от цивилизации-бегълци, които имат много големи епифизни жлези.

ДУ: Наистина?

КГ: И казаха също, че някога епифизните жлези на всички нас са били много по-големи, отколкото са сега. И се опитваха да стимулират развитие и активност на епифизните ни жлези.

ДУ: Това е много интересно, защото свидетелят Джейкъб ми каза, че Драко са се опитвали да разработят съвременни човеци, които въобще да не притежават епифизна жлеза. И силно са се ядосали, защото са се появили добронамерени извънземни, които са я възстановили. Чувал ли си нещо подобно?

КГ: Ъ-хъ.

ДУ: О кей.

КГ: Аз всъщност чух, че това е било част от този голям експеримент, състоящ се от тези 22 генетични експеримента, провеждани от тези 40 групи извънземни. Този експеримент не е бил само генетичен, но също така и духовен, и те са се опитвали да ни усъвършенстват в духовен план, и не само по отношение на епифизната жлеза, но и в нещо, свързано със светлинното ни тяло, което са манипулирали, за да се издигнем духовно. Те очевидно са в противовес на тези от групата на Драко.

ДУ: Това предполага, че всички в Супер федерацията не са отрицателно настроени и че са …

КГ: Да. Както казах, всичко е въпрос на гледна точка. Те имат свой дневен ред и ни манипулират в съответствие с него.

ДУ: Имали сме много свидетели, които казват, че когато видиш ореол около нечия глава в тези древни рисунки, или в будистките илюстрации, че това означава много по-активна епифизна жлеза и че става въпрос за някакво светлинно явление. Виждал ли си някога нещо такова?

КГ: Когато споменах за светлинните ни тела, упражненията, на които ни подлагаха, не само активираха епифизната жлеза, но също така развиваха светлинните ни тела и когато те достигаха до исканите от тях размери, ние можехме да седим в една стая, а светлинните ни тела се простираха отвъд стените на помещението, в което се намирахме.

ДУ: Уха.

КГ: Така че очевидно има пряка връзка между епифизната жлеза и развитието и разширяването на светлинното тяло.

ДУ: Иска ми се да се върна към тези упражнения след минута, но първо бих желал да обърна внимание на следното. Имаше поне четирима свидетели, които са ми казвали, че ако епифизната ни жлеза е поне частично активирана, да не говорим за напълно активирана, ние бихме могли буквално да летим из космоса. Мислиш ли, че това е нещо като портал, като преносим биологичен портал, вграден в тялото ни, подобно на материален компонент, до който все още нямаме достъп?

КГ: Да. Много същества използват своята епифизна жлеза и светлинното си тяло, за да проектират своето съзнание и себе си в други физически локации, след което да изпращат обратно информация чрез тази връзка към физическите си тела, след което да променят вибрацията на физическите си тела, в съответствие с вибрацията на местата, където желаят да бъдат. И тогава тялото се телепортира до тази локация и се присъединява към съзнанието. Някои хора наричат това преживявания извън тялото или проектиране на ума – все различна терминология, с която описват извършваното от тези по-напреднали същества. 

ДУ: Любопитен съм, мислиш ли … защото това е мое предположение … че ореолът всъщност е входът на един време-пространствен тунел, в който биваш гравитационно засмукан, когато епифизната ти жлеза се отвори? Можеш ли да излетиш в този ореол и да пътуваш през него?

КГ: Мисля, че тези изображения на ореоли и аури, които са изписвали около хората, са изобразявали хора със силно развити светлинни тела и епифизни жлези, които са се развили по един много интуитивен, духовен начин и така са били изобразени в произведенията на изкуството. И хората, които са развили своите светлинни тела по този начин, притежават ясновидство и също така могат да виждат светлинните тела на другите.

ДУ: В Тибет те в действителност използват едно дълго, тънко остро парче дърво или нещо, с което пробиват челото и леко нараняват епифизната жлеза. И се предполага, че това осигурява някакъв вид достъп. Мислиш ли, че в тайната програма може би използват по-технологичен начин, за да направят нещо подобно с този звуков пистолет?

КГ: Те се опитват да открият начин за стимулиране на епифизата.

ДУ: Как се чувстваше, когато имаше такова преживяване?

КГ: Имах преживявания извън тялото.

ДУ: Наистина?

КГ: Да. И чувстваш как светлинното ти тяло свети. Усещаш как се разгръщаш във всички посоки извън тялото си. Понякога се чувстваш направо изстрелян извън тялото си, зад себе си.

ДУ: Уха.

КГ: В същото време усещаш какво се случва локално с тялото ти, звуковата вибрация в мократа мозъчна материя в черепа ти.

ДУ: Аз правих един епизод от серията предавания Учения в мъдрост с д-р Майкъл Персинджър, който има нещо, което нарича „божи шлем”. И той има тези много мощни магнитни пистолети, които може да триангулира и да насочи към определени части на мозъка. С тях той може да предизвика извънредно силна паника и страх. Може да те накара да се потиш. Може да предизвика полова възбуда. И има определени части на мозъка, където предизвиква божествени преживявания. Скептиците обичат да използват това, което Персинджър прави, за да кажат, че това е доказателство, че не съществува по-голяма реалност, че тези визуални преживявания са само прояви на мозъка. За мен обаче това, което той прави със своя божи шлем, е същото, за което ти говориш със звуковите вълни.

КГ: Звучи като да е същото. Понякога върху нас използваха и електромагнитни вълни.

ДУ: Мислиш ли, че всеки подложен на такава процедура, би имал преживяване като твоето, или това се е дължало на предварителната ти подготовка по отношение на интуицията ти?

КГ: Мисля, че ще се получи същото. Ще има някакво преживяване. Аз още от ранна възраст вече имах преживявания извън тялото и други странни преживявания. Например ходехме на дълги разходки с кола и ми доскучаваше, след което проектирах себе си извън колата. И аз проектирах себе си навън, и летях над знаците и над хълмовете, и поглеждах назад към колата, и летях, и имах такива преживявания извън тялото по време на дълги разходки. Аз правех винаги това още като малък.

ДУ: Моят свидетел Даниел е преминал през такова трениране на интуицията в това, което наричаше Психо корпус.

КГ: Точно така.

ДУ: И това бе нещо, заимствано от ЦРУ, или така му бяха казали. И ми се иска да спомена за някои от нещата, на които той каза, че са го обучавали, за да видим как това може да бъде сравнено с твоето обучение.

И така, на първо място е имало обратна гимнастика. Провесвали са го с главата надолу и са го карали да се набира с ръце, подобно на лицеви опори. И са му казвали, че по този начин през епифизната жлеза ще преминава повече кръв и това ще засили неговите способности. При теб имаше ли нещо подобно?

КГ: Най-близкото до това, което имахме, бе, че ни слагаха в камери под налягане, обогатени с кислород. И ни караха да медитираме с привързани електроди към главите ни, като при електроенцефалограмите. И ни обучаваха да изпадаме в различни състояния, в това число и тета*). И под команда те караха да изпаднеш в определено състояние и измерваха колко бързо ще го направиш при различни нива на атмосферното налягане и различни нива на кислорода в камерата.  

*) Става въпрос за състояние на мозъка, в което преобладават Тета вълните. – Бел. прев.

ДУ: Мислиш ли, че част от намерението е било да ти помогнат да функционираш по-добре при различни извънземни условия?

КГ: Всичко това бе по времето, когато … всичко това бе част от обучението ми като интуитивен емпат.

ДУ: Тук в телевизия Гая ние имаме много видео Тай Чи йога материали. И хората имат свободен достъп до тях като абонати чрез членството си. Винаги съм мислел, че обърнатата гимнастика, тези набирания на ръце и усилване на кръвообращението … древните казват, че йога, Тай Чи, всичко това е за укрепване на кръвообращението, за гъвкавост, за такива неща. Мислиш ли, че този вид упражнения биха били полезни за хора, които искат да развиват интуицията си?

КГ: Да. И те също ни обучаваха в Тай Чи.

ДУ: Наистина?

КГ: И в същото време това бе свързано с много визуализации, визуализиране на конкретни сферични енергийни топки, които да караме да се движат и да усещаме как се движат по различни части на тялото, и да ги разхождаме из тялото си.

ДУ: Уха.

КГ: Да. Това подпомага движението на кислорода и на кръвта, но те също така ни караха да го използваме, за да движим енергията през тялото си.

ДУ: Можеш ли да обясниш малко по-точно и подробно какво са ви карали да виждате. Тези сфери имаха ли цвят? Имаха ли някакъв размер? По колко бяха наведнъж? Или беше само една?

КГ: Само една.

ДУ: Казваха ли ви нещо конкретно за това как трябва да изглежда?

КГ: Сами избирахме това. Те само ни казваха да си представим една сфера, една енергийна сфера, и да я вземем в ръка, и след това да си представим как тя преминава през ръката и раменете в другата ръка. Първо правехме това, след това тя трябваше да пътува надолу и нагоре по гръбначния стълб и да излезе през върха на черепа. След това си представяхме как тя се връща надолу към слънчевия сплит, излиза навън и ние я хващаме с ръце, и обиколката започва отново. Това бе едно зрително упражнение, едно умствено и зрително упражнение – да прекарваш топката от енергия през тялото си и също така да я усещаш.

ДУ: Това ставаше в изправено положение, или трябваше да изпълнявате движения от типа на тези в Тай Чи, свързани с движението на сферата?

КГ: Трябваше да движим ръцете и тялото си, докато правехме това. Не стояхме неподвижно като при медитация.

ДУ: Определено изглежда че има Тай Чи движения, които са свързани с такъв вид енергия. Колко голяма би била сферата при тези упражнения?

КГ: Ние си представяхме малки сфери.

ДУ: О кей, но нямаше никакъв цвят, като син, или бял, или нещо подобно?

КГ: Обикновено светлината бе като при електрическа крушка – бяла светлина.

ДУ: Колко подобни бяха движенията на това, което виждаме сега като Тай Чи? Защото повечето хора изглежда че изпълняват едни и същи движения. Би ли казал, че вие правихте същите движения, или нещо бе по-различно?

КГ: Много от движенията бяха напълно същите.

ДУ: Аха.

КГ: Да. И повечето хора, които се занимават с Тай Чи, знаят, че едновременно с това боравят с енергия. Хора, които са практикували дълго време, знаят това.

ДУ: Не съм могъл да го открия онлайн, но има едно видео на Бил Мойерс (Bill Moyers), където той се появява с един учител по Тай Чи. И този човек стои прав, и хората тичат към него. Те викат и крещят, и буквално се разхвърчават настрани, преди да достигнат до него. Какво се случва тогава? Искам да кажа, че тези хора изглеждат като ударени от някакво електричество.

КГ: Да, някои от тези хора демонстрираха как могат да хвърлят енергийни топки, които да огъват метал.

ДУ: Наистина?

КГ: И тези хора бяха наистина напреднали.

ДУ: Когато казваш „тези хора” …

КГ: Хората, които ни обучаваха, бяха наистина напреднали.

ДУ: Те хора от Тайната космическа програма ли бяха, или извънземни човешки типове?

КГ: Това бе в програмата MILAB. Това бяха просто типове от тайните военни програми, които обучаваха младежи.

ДУ: И са могли да огъват метал с тези сфери, които са създавали?

КГ: Да … с енергията. Не изстрелваха сфера, но си представяха сфера и това, че я изстрелват. И това бяха хора, които вярваха много в типа „сила” от филма „Междузвездни войни”. Ти си написал книгата „Енергийното поле на вселената”. Те са овладели предполагам това, което ти би нарекъл „тъмна страна” на енергийното поле или тъмната страна на силата. И тези хора наподобяваха много нещата от „Междузвездни войни” и по-точно Черния лорд на Сит с магическата енергия, която изтегляха от етера или от вселената.  

ДУ: Това ни отвежда до друго нещо, което са ми казвали. Наистина ми е интересно какво ще кажеш за това – експлозивни мускулни движения, бойни изкуства, този род неща. Има един майстор по Тай Чи, познат на Пит Питърсън, който използва по много интензивен начин ръцете и пръстите си. Тези интензивни мускулни движения, които са свързани с адреналина, и това, че адреналинът действа като магически проводник на енергия и това, че тези способности не могат да бъдат изявени само с гладки и леки упражнения. Лицеви опори, вдигане на тежести, бойни изкуства – тези неща като че ли са съществени. Ти чувал ли си такова нещо?

КГ: При много от тези хора, които се занимаваха с това, не съм видял никакъв знак за адреналин. Те изглеждаха напълно спокойни и уравновесени. Всичко при тях изглеждаше без всякакво усилие, никакво ръмжене или подобни звуци. Техните движения бяха напълно гладки и плавни. Очевидно те действаха като някакъв вид антена, която изтегля енергия от енергийното поле на вселената – предполагам, че то може да бъде описано по този начин.

ДУ: От малкото, което зная за Тай Чи, всъщност ти ме караш да ми се иска да изгледам веднага отново тези филми, защото най-накрая ми става ясен смисълът на тези практики. Тренирал съм малко бойни изкуства – това да приклякваш, да смъкваш надолу центъра на тежестта си, те говорят за хара, или тан тиен, тази област на стомаха, в която трябва да почувстваш, все едно че имаш една пружина или енергийна корда, която идва в теб от земята. Все едно че изтегляш енергия от Земята. Това беше ли част от твоето обучение – да се заземяваш така с присвити колене?

КГ: Имаше такъв аспект за заземяване – да визуализираш как се свързваш с центъра на Земята и как си като антена, която може да изтегля и да освобождава енергия, тази базисна енергия от космоса.

ДУ: Свидетелят Даниел в своето обучение … едно от нещата, на които също така са го обучавали, е, че Земята е тази, която е източник на енергията за магическите дейности, и тя трябва да разреши на извършителя им да изпълнява тези дейности, когато той започва да развива тези възможности на съзнанието си. Той трябва да работи със Земята и тя ще му разреши да действа. Има ли нещо такова, което да си срещнал в обучението си?

КГ: Нас ни учеха на малко повече от това. Всичкото бе свързано с космическата мрежа. Земята има връзка със Слънцето. Слънцето има връзка с местния звезден клъстер. Местният звезден клъстер има връзка с центъра на галактиката. Галактиката има връзка с локалния галактически клъстер и т.н.

ДУ: Кои са някои от другите неща, на които ви учеха, за развиване на интуитивните ви способности?

КГ: Имаше много други видове сценарии, през които ни прекарваха, в т.ч. виртуална реалност, които понякога бяха силно смущаващи. Поставяха те сам или заедно с твоя екип в даден сценарий. И това бе такова дълбоко потапяне във виртуалната реалност, че усещахме миризми, вкусове … можехме да почувстваме вятъра.

ДУ: Когато попаднеше там, знаеше ли, че се намираш във виртуална реалност?

КГ: Това бе част от теста. Понякога ни поставяха в много ужасна ситуация или ни караха да извършваме много ужасни неща. Поставяха ни в бойни ситуации с доста неприятни на вид същества, с които трябваше да се бием. И за да победим, трябваше да се осланяме все повече и повече на интуицията си. Ако се осланяхме само на бойни изкуства или на тактическо обучение, не можехме никога да победим. Когато обаче се опирахме на интуитивните си способности, можехме да побеждаваме. И в този момент  всичко ставаше почти като в осъзнат сън. Разбираш, че се намираш във виртуална реалност и се измъкваш.

ДУ: Това звучи точно като филма „Различна” (Divergent), където онова момиче, хвърлено в една виртуална реалност, се научава как да се измъква от нея.

КГ: Точно така. Откакто първите ми две интервюта се появиха в мрежата, чувам това много често.

ДУ: Също така филмът „Играта на Ендър” (Ender’s game), където главният герой е дете в космическа програма и те обучават децата как да се бият с извънземни и да управляват космически кораби. Той разбира рано, че го поставят в симулирани виртуални реалности и че искат да го превърнат в социопат. Това, което е представено в тези филми, отговаря ли на твоите преживявания?

КГ: Да. Те не само ни обучаваха, но също така изследваха психологическите ни профили, за да видят какви команди бихме изпълнявали, докъде ще можем да стигнем. Те искаха да знаят кои от нас са психопати и кой ще следва определен вид заповеди. Имаше заповеди … (въздъхва). Наистина ужасни неща, за които не ми се говори пред камера. Виждаш как твоите така да се каже приятели, или членове на твоя екип, правят нещо и ти заповядват да се включиш, и ти трябва да направиш морален избор дали да се поддадеш на натиска на групата и да направиш това, което правят другите, или да не го направиш.

ДУ: Какви бяха някои от чудовищата, с които трябваше да се биеш? Не искам да те връщам към толкова неприятни спомени, но …

КГ: Те много добре знаеха какво не харесваш.

ДУ: И целенасочено те насочваха към това, от което се страхуваше най-силно?

КГ: Те се целеха в страховете ти. Очевидно аз не харесвах паяци и трябваше да се бия с много големи паяци. Аз съм се бил с подобни на влечуги същества.

ДУ: И когато си вътре, няма начин да разбереш, че това не е реално?

КГ: Точно така. Достигаш до един момент, когато е трудно да кажеш кое е реално и кое не е. И след като най-накрая достигнеш до нивото на своето обучение като интуитивен емпат, когато можеш последователно да разбираш, че се намираш във виртуална реалност, тогава си се дипломирал като годен за следващото ниво.

ДУ: В друг разговор ти спомена, че понякога се е налагало да се биеш с големи здрави мъже.

КГ: Ъ-хъ. А си едно малко дете.

ДУ: Това е нещо като лош сън, нали? Не помниш как си попаднал там, но след като веднъж си вътре, то изглежда като твоя реалност.

КГ: Поставят те в сценарий, който изглежда логичен. И след като вече си в сценария, ти трябва да се бориш, за да излезеш (оживееш) и да откриеш начин да го направиш. И единственият начин да успееш да го направиш, е по интуитивен път.

ДУ: Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен как става това? Защото в противен случай ще трябва да си добавим това, което си мислим, а не точно това, което ти имаш предвид.

КГ: Ако се биеш с някого другиго, вместо да се осланяш на бойни изкуства или на тактическото си обучение, ти приковаваш поглед в очите му и интуитивно знаеш какво той ще направи, преди да го направи. Това е една стъпка. И когато започнеш да можеш да правиш това, тогава възникват различни ситуации и ти интуитивно знаеш как да действаш. Когато трябва да разчистиш една сграда, ти знаеш интуитивно, че на разчистване подлежат 12 стаи; и започваш интуитивно да знаеш, че първите пет стаи са вече разчистени и че шестата стая е тази, която трябва да нападнеш. И след като веднъж достигнеш до този момент, започва да ти става по-лесно по интуитивен път да узнаваш, че си във виртуална реалност. И след това, винаги когато се озовеш в една област за приземяване или в определена ситуация, ти моментално ще знаеш, че това е виртуална реалност и ще можеш да се измъкнеш.

ДУ: Това е интересно, защото кой извършва действията във виртуалната реалност? С други думи, ако психически усещаш как да се биеш с някого, кой е този някой? Има ли човек, който контролира този, с когото се биеш? Това компютърна програма ли е? Как в действителност става това?

КГ: Те извличаха информация от главите ни и я контролираха. Те също можеха да поставят много хора в един и същ сценарий на виртуална реалност, където понякога тези хора наистина се намират там. И ти се биеш с техния ум.

ДУ: Когато се биеш с нещо като тарантула, може ли да има човек-оператор, който да контролира действията на тарантулата, или това изпълнява компютърна програма, като изкуствен интелект?

КГ: Това бе просто една ситуация, която се разиграваше във виртуалната реалност. Не зная дали беше изкуствен интелект. Беше много хай-тек и зная, че те отразяваха във виртуалната реалност много информация от психиката ни.

ДУ: Ако може да бъде създадена такава технология, без съмнение някои хора ще започнат да си мислят за неща като „Матрицата” и да се питат колко от нашата реалност е една симулация, или по някакъв начин е виртуална част от …

КГ: Греби, греби смело напред. Животът е само един сън.

ДУ: Мислиш ли, че в крайна сметка, ако погледнем факта, че ние помним само един живот, след което изглежда че притежаваме и следващ живот и прераждане, че нашият живот тук е нещо като симулация, и всеки път когато се събудим от сън, ние скачаме обратно в тази холограма?

КГ: Това вероятно е едно подходящо описание на нещата. Но ние определено, от това, което ми казаха Сините авиани … тъй като когато умрем, ние все още в духовно отношение сме деца, ние не живеем достатъчно дълго, за да се развием духовно. Трябват ни множество животи, за да научим уроците и да израснем духовно до момента, в който можем да се дипломираме като същества от по-висше ниво на плътност.

ДУ: Е, стигнахме и дотук. Това е Космическо разкритие. Много умопомрачаваща информация и ще има още и още повече. Имаме общо 52 епизода и е възможно да добавим и още след тях. Всяка седмица ще научавате удивителни неща като тези, затова стойте на линия. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и благодаря, че бяхте с нас.