Кори Гууд и Дейвид Уилкок 14-ти ЕПИЗОД, м. септември, 2015 г

ПОРТАЛИ: УСПОРЕДНА ЗЕМЯ

(С) 2016 Превод АТИ

Дейвид Уилкок: Здравейте. Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. В този епизод, в който сме заедно с Кори Гууд, нашият свидетел на свидетелите от Тайната космическа програма, ще разговаряме допълнително за науката за времето. Бих желал да започна своя диалог с него с някои от нещата, които съм изследвал относно тази удивителна тема. Защото когато достигнем до реалните данни относно света, нещата стават много интересни. И така, Кори, добре дошъл в предаването.

КГ: Благодаря.

ДУ: Нека започнем с данни от книгата на един китаец на име Пол Донг (Paul Dong), наречена „Китайската супер физика”. В тази книга той описва работата си за китайското правителство, където те откриват деца с развити психични способности. Един от експериментите, документирани в тази книга, е за човек, който имал способността да телепортира малък предмет. Предметът изглежда че избледнявал и преставал да съществува на едно място и по обратен начин се появявал постепенно на друго място. И китайците решили да разберат точно какво става в тези случаи. Очевидно те са прикрепили сигнално устройство към предмета, което било настроено да издава сигнали в определена последователност и в определен ритъм, след което открили, че когато образът на предмета започвал да избледнява и изчезва, сигналите ставали все по-слаби и по-слаби. Като че ли самото време променяло скоростта си. И то протичало също толкова бавно, когато предметът се появявал на другото място, след което постепенно сигналът възвръщал нормалния си ритъм. Така че възможно ли е да въздействаме на времето и пространството като сингулярност по този начин?

КГ: Ние можем да влияем на времето, на пространството и на материята със съзнанието си и точно това е, което този човек е правил.

ДУ: Точно така.

КГ: А времето и пространството … по определена причина ние го наричаме пространство/време или време/пространство. И да, по мое мнение този експеримент показва колко взаимосвързани са те.

ДУ: В основния физичен модел Айнщайн приема, че времето може да се променя. Но това може да стане само в една област, където предметът се ускорява в посока скоростта на светлината, което може да стане например с един космически кораб. Знаем, че през 70-те години на миналия век са слагали молекулярен часовник в движещи се самолети и са потвърдили относителното изменение на времето на Айнщайн.

КГ: Атомни часовници?

ДУ: Точно така.

КГ: Да.

ДУ: Скъпоценният момент тук е, че времето варира според местоположението. Това, че всъщност можем да ускорим или да забавим времето в една малка област. Сега традиционните физици, които гледат това предаване, ще кажат, че това не е възможно. Тогава това част ли е от физиката, която ще се наложи да променим?

КГ: Категорично. Зная, че ти си запознат с това, че когато един човек провежда експеримент и има определена идея как той ще протече, силата на неговата творческа мисъл и на съзнанието му причиняват появата на очаквания резултат.

ДУ: Да, абсолютно.

КГ: Е, ако промениш малко това – времето, материята, пространството са взаимосвързани. И нашето съзнание може да променя времето, пространството и материята. Ние говорихме за това как някои хора могат да се телепортират, да променят местоположението си с помощта на съзнанието – да променят вибрацията на тялото си, така че то да съответства на вибрацията на друго място. И това може също да промени времето. И когато научаваме все повече и повече за природата на вселената като една холограма, когато наистина научим и повярваме в това, точно както в „Матрицата” – „лъжицата не съществува” – това ще свали много ограничения от съзнанието ни. При това ще можем да правим много повече неща с промяна на времето, пространството и реалността.

ДУ: Защо мислиш се твърди, че тези хора във Филаделфийския експеримент са се превърнали в част от корпуса на кораба? Какво се е случило там?

КГ: Вибрациите … материята на кораба е била в преходна фаза, както и телата на моряците. И те вероятно са откачили по време на този преход, на този процес, когато нещата са променяли фазата си и са се движели наоколо. И когато те са били върнати отново във фаза, те са се оказали част от металния корпус на кораба, когато той се е превърнал обратно в солиден материал.

ДУ: Изпитвал ли си това излизане от фаза на съзнанието и на материята? Някога бил ли си излаган на този вид странно гранично състояние?

КГ: Когато преминеш през една солидна стена … знаеш, че се е случило нещо такова. Така че, да. Виждал съм да използват технология – гривни, които са били сваляни от извънземни по време на програмата за провеждане на разпити на заловени извънземни. Тогава те разклащаха гривните на ръцете си, излизаха от фаза, ставаха напълно невидими и не можеха да бъдат докосвани. Тази технология не бе предназначена за използване от хората. Хората ги пробваха, след което биваха разтърсвани много силно и си чупеха вратовете.

ДУ: О, божичко. Наистина?

КГ: Да. След това те разработиха технология, при която хората можеха да минават през стени. Но преди напълно да я разработят, хората разменяха съдържанието на тялото си с това на стените. Ти си чул как част от материала на стените е ставал част от тялото им и обратното?

ДУ: О, абсолютно. Ти описваш нещо, което съм чул от Пит Питърсън. В неговата дивизия в Област 51, когато е работил там, те са разработили едно малко нещо с размерите на монета. Ти го държиш в ръка, натискаш един бутон и излизаш от фаза. Те се опитвали да  разберат как могат да преминават през стени. И са карали хора да държат в ръка това малко нещо, да побягнат, след това да скочат във въздуха и докато са във въздуха, да натиснат бутона и да преминат през стената. И след като са освобождавали бутона, са се оказвали от другата страна. Появил се обаче проблем. Той не каза, че е ставал обмен на материал между стената и телата на хората, което напълно вярвам, че е могло да се случи, но той каза, че хората са се разболявали. И в крайна сметка са стигнали до извода, че всички бактерии и вируси, и боклуци в атмосферата са се сливали с телата на хората. Обикновено тези неща биват филтрирани от белите ни дробове. И хората се разболявали и дегенерирали много бързо. И Питърсън каза, че те решили, че не могат да използват това малко устройство.

КГ: Това устройство е било възпроизведено от гривните, за които говоря, с помощта на обратно инженерство.

ДУ: О, наистина?

КГ: Да.

ДУ: Това е удивително.

КГ: В крайна сметка те са го усъвършенствали. Сега те могат да използват тази технология, за да преминават през стени без отрицателни последици.

ДУ: Спомняш си за човека, за когото ти говорих, който е аутопсирал около 2,000 тела на различни извънземни. В един момент той е бил нападнат от хора, които са се появили през стените на къщата му. Преди да ми кажеш това току-що, аз нямах потвърждение, че това е възможно.

КГ: О кей.

ДУ: Аз не бях сигурен дали той всъщност казва истината, но сега имам основание да вярвам, че тази част от историята му е истина.

КГ: Те категорично притежават такава способност. Ти можеш да заключиш вратите си, прозорците си и да седиш със зареден пистолет, а те могат да се появят и да изчезнат. Това е технология, с която разполагат хора на много високи равнища в тайните военни програми. И за да използват тази технология срещу теб, трябва или да си направил нещо много глупаво, или погрешно срещу програмата, в която участваш.

ДУ: Нека ти задам същия въпрос, който зададох и на Питърсън. Когато натиснеш този бутон и излезеш от фаза в нашата реалност, защо просто не пропаднеш в пода? Как те преминават през стената? Те трябва да подскочат към стената и да натиснат бутона? Или има начин, при който те притежават все още достатъчно фаза в краката си, за да могат да взаимодействат със земята под краката си, или какво?

КГ: Това е добър въпрос, чийто отговор не ми е известен.

ДУ: О кей. Интересно.

КГ: Но отново: ако си извън фаза, защо трябва гравитацията да те изтегли през пода?

ДУ: Добре казано.

КГ: Не зная, но тези хора знаят. Те излизат от фаза и ходят по пода. Те преминават през стените на космическите кораби. И преминават през стените, все едно че стените не съществуват.

ДУ: Едно от наистина интересните неща, за които говорихме преди, е тази успоредна Земя. И вместо аз да бърборя, тъй като ние искаме ти да говориш колкото е възможно повече, кажи какво представлява успоредната Земя?

КГ: Това е нещо, което ти споменах. И както казах, чел съм малко по въпроса. Това е много поверителна информация, която ми бе предадена, без да имам достъп до много неща. Ти прояви интерес, защото си чул нещо по въпроса преди това, или …?

ДУ: Спомням си как започнахме разговора. И аз те попитах, ако пътуваш обратно във времето и видиш себе си там, и се приближиш много до себе си в миналото, дали ще експлодираш. И ти каза, че няма, и това ме изненада. Защото други свидетели, с които съм разговарял, поне един каза, че ще получиш нещо като електрическо запалване, нещо като обратна връзка със самия себе си и ще се пръснеш. Но ти казваш, че това не се случва.

КГ: Точно така.

ДУ: Значи е възможно да се придвижиш назад във времето и да се приближиш към себе си и нищо да не се случи?

КГ: Точно така.

ДУ: Но ти каза, че нещо е различно с тази паралелна Земя?

КГ: Да. И вида портал.

ДУ: Оу.

КГ: Имаше една стая, за която говореха много и около която имаше различни слухове. Наричаха я Ксерокс стаята и там можеше да преминеш в една успоредна реалност, една успоредна Земя. И това не беше нещо, което хората искаха да изпитат. Аз определено не исках. В този случай, когато преминеш през портала, той прави твое копие, изпраща това твое копие в другата реалност и разрушава копието, което остава тук.

ДУ: О, божичко.

КГ: И тогава остава това друго твое копие в тази друга реалност, тази друга Земя. 

ДУ: Винаги съм казвал, че бих искал да имам второ копие на себе си, за да мога да свърша повече работа. Възможно ли е да копираш себе си с Ксерокса и да не унищожаваш оригинала?

КГ: Унищожаването е вградено във функцията.

ДУ: Хм. Това е като парадокс с времето или нещо подобно, когато имаш две копия от себе си.

КГ: Не зная.

ДУ: О кей.

КГ: И това може да има нещо общо … много хора говорят за клониране. Те може би използват нещо от тази технология, за да правят копия от себе си. И така, тези хора отиват в друга успоредна вселена, където очевидно нещата са се развили по различен начин. И е имало, и е нямало определени войни. И войните са се развили по различен начин. Различни хора са били лидери.

ДУ: Казваш, че това е друга Земя.

КГ: Да, Земя.

ДУ:  … Но Земя с различна история?

КГ: Да. И ние сме пак там. И понякога ни има, и понякога ни няма, в зависимост от това, което се е случило. Но ако се срещнеш със себе си там и се докоснеш, тогава се получава ефект на взаимно унищожаване.

ДУ: Наистина?

КГ: Да. И ставало толкова ужасно зле, че казваха … те разсъждаваха, че това може да разкъса тъканта между двете реалности или нещо подобно. Не си спомням всички подробности от видяното в интелигентните таблети. Нямам много подробности около това. Не бях част от този проект. Имаше хора, които бяха. По някаква причина това бе считано за много важен проект. В него имаше ангажирани някои много високопоставени хора. Но тази Ксерокс стая беше … това портал устройство бе нещо, от което хората се ужасяваха. И това бе нещо, в което никога не бих се съгласил или пожелал да участвам.

ДУ: Къде се намираше тази Ксерокс стая?

КГ: Тя не беше само една. Тази, за която аз знаех обаче, бе в някакво подземно съоръжение тук на Земята. Предполагам, че имаха едно такова устройство и на някое от по-долните нива на лунната станция. Мисля, че на трето или на четвърто ниво. Никога не са ме развеждали там, за разлика от някои хора, участващи в заседания в последно време, които никога не са участвали в Тайната космическа програма. Никога не ми е било разрешавано да слизам на тези нива.  

ДУ: Някои хора успявали ли са да посетят тази друга реалност и да се завърнат успешно?

КГ: Ъ-хъ.

ДУ: Трябва отново да се копираш, за да се завърнеш обратно?

КГ: Ъ-хъ. Процесът се повтаря.

ДУ: В такива случаи си се унищожил два пъти?

КГ: Да.

ДУ: Имаше ли някакво прекъсване в паметта на хората? Или някакви аномалии в умовете им, в резултат на това, че са били унищожавани и след това реконструирани от едно копие?

КГ: Нищо такова не бе докладвано, освен неприятното усещане на процеса.

ДУ: Кое е било неприятното? Само мисълта? Или е имало неприятно физическо усещане?

КГ: Това бе един болезнен, неприятен процес.

ДУ: Наистина?

КГ: Да.

ДУ: Усещаш смъртта си?

КГ: Казвам само какво бе докладвано. Считаха това за един много неприятен, болезнен процес.

ДУ: Оу.

КГ: И има хора от този успореден свят, които също пътуват тук.

ДУ: Можеш ли да очертаеш основните различия в историята на тази успоредна Земя, в сравнение с нашата? Нещо конкретно, което си спомняш и което е било различно?

КГ: Трудно ми е да си спомня всичко. Помня, че Втората световна война е свършила по различен начин.

ДУ: И че германците са спечелили вместо Америка?

КГ: Точно така. И германците са спечелили. До едно време помних много подробности, които прочетох за това – това бе едно кратко резюме, до което ми бе разрешен достъп. Не ми бе дадена много информация. И аз …

ДУ: Свидетелят, с когото ме запозна … с когото в началото си имал толкова общи неща, които никой друг от хората, с които си контактувал през Интернет, не е знаел … той каза, че в тази Земя не съществува случаят Розуел. И че там са имали много по-малко контакти с извънземни, отколкото имаме ние. Някога срещал ли си такава информация?

КГ: Срещал съм такава информация, но не помня от кой източник.

ДУ: Но той каза същото, което и ти каза, че по негово мнение това е бил един много важен проект. И че ние взаимно си помагаме по някакъв начин.

КГ: Да.

ДУ: Той каза, че те са имали много по-малко напреднали технологии от нас. И че ние сме се опитвали да им предадем част от нашите. Мислиш ли, че за да накарат някои хора да го направят, тези хора трябва да бъдат напълно незапознати с технологията? Хора, които не са чули колко е ужасно и опасно това преживяване?

КГ: Не. Хората, които участват, гледат на това като на една много важна мисия и са много отдадени на нея.

ДУ: Наистина?

КГ: Да.

ДУ: И едно от ключовите неща, които мисля, че ми спомена преди, но не в това предаване, бе, че тази успоредна Земя не върви особено добре, с войните и т.н. Че в този смисъл е много по-зле.

КГ: Да, предполага се, че тя е едно мрачно и безнадеждно място.

ДУ: Все едно, че се е осъществил новият световен ред. Нещо като световен фашизъм?

КГ: Точно така.

ДУ: Има някои герои в книгата на Джени Рандълс (Jenny Randles), „Бури на времето” (Time Storms) … тя има няколко истории относно естествени приплъзвания на времето, както тя ги нарича. Има едно дете, което изчезва. Три дни по-късно то се появява в градината. Те са претърсвали това място стотици пъти, а ето че то се появява там. Появява се една сфера от светлина. Съвременните хора биха казали, че това е НЛО. И след това им се губи част от времето, например четири часа. Някои от тези неща може да се дължат на НЛО, но е възможно да има и естествен портал. Съгласен ли си?

КГ: Точно така.

ДУ: Джени Рандълс описва също как някои хора преминават през тези времеви приплъзвания, при което се появяват различни мебели в къщата им, или стените се оказват боядисани с друг цвят. Или прозорецът има завеси, каквито е нямал преди. Или има каменна пътека от входа на къщата до улицата, каквато не е имало преди. И всички се смеят на това. Така че възможно ли е, ако случайно се набъркаме в едно такова приплъзване на времето, реалността, в която се намираме, да се измени малко по този начин?

КГ: Хората, които участваха в този род експерименти, търсеха такива неща. Ако забележеха нещо подобно, трябваше да го докладват незабавно. Например отиват да си вземат четката за зъби в банята и тоалетното шкафче се оказва закачено от другата страна на огледалото. На хората, участващи в тези експерименти, започнаха да се случват такива странни неща. Това е много интересно. Не съм чувал за тази книга. Но такива малки неща … интересно е, че споменаваш за това. Това бяха някои от нещата, за които тези хора трябваше да внимават и веднага да докладват, ако се появяха.

ДУ: Има случаи, за които хората разказват, че когато се появява един НЛО и звуковете изчезват. Не се чуват птички, не се чува вятърът, не се чува нищо. Възможно ли е това отсъствие на звуци да се дължи на промяна на времето и когато например една птичка издаде своя звук, той е толкова бавен, че да не можем да го доловим?

КГ: Точно това е, което се случва. Абсолютно точно това. Когато НЛО са се приземявали в дворовете на хора, хората наоколо са замръзнали на местата си. Колите по улиците са спирали на място. Птички са замирали във въздуха. Това е абсолютно … те са открили начин. Те манипулират пространството и времето. Да, абсолютно.

ДУ: Благодаря ти за тази удивителна дискусия. Ние в никакъв случай не сме привършили темата за времето. Имаме още цяла година от половинчасови епизоди, които да запълним. И има още толкова много неща, за които искам да разговарям с теб, тъй като това е една много обширна тема. В следващия  епизод ни предстоят още много интересни неща. Благодаря ви, че бяхме заедно.