ГОЛЯМАТА ОБИКОЛКА НА ВЪТРЕШНАТА ЗЕМЯ

(С) 2016 Превод АТИ

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Тук съм заедно с Кори Гууд и това е една наистина удивителна история. Когато той публикува това нещо в интернет, мрежата полудя, нали така? Искам да кажа, че счупи всички рекорди по посещения и прочитания. Обратната информация, която си получил за това, е наистина феноменална.

Кори Гууд: Да.

ДУ: Ние дискутирахме този Съюз и прехвърлихме наистина набързо някои от нещата, защото искахме да поместим повече информация в този отрязък от 30 минути. Така че ще възникнат неминуемо някои въпроси, когато хората гледат предишния епизод и не са чели твоята публикация*), а ние приемаме, че те не са, и те ще се запитат например … ти каза, че тези хора имат приблизително 20 милионна-годишна история. Те всички ли съществуват от 20 милиона години?

*) Става дума за публикация на Кори Гууд в личния му блог – http://spherebeingalliance.com, където описва посещението си във вътрешната Земя. – Бел. прев.

КГ: Групата със символа на Сатурн твърди, че съществува от 17-18 милиона години. Колкото до най-младата група, те не посочиха цифра, но казаха, че са отпреди няколко ледникови периода.

ДУ: Най-младата от групите. И коя беше тя?

КГ: Помислих си, че това е групата, която изглеждаше най-много като нас, хората.

ДУ: Разбирам.

КГ: Искам да кажа, че за мен това изглеждаше логично.

ДУ: И всички тези хора носеха роби и сандали?

КГ: Да.

ДУ: И това е церемониално облекло, което всички трябва да носят, за да бъдат там?

КГ: Това не е обичайното им облекло. Мястото, където бяхме, може да се нарече свещена територия, един храмов комплекс. И аз не зная дали това се отнасяше за тези групи и дали бе техен обичай, или те се обличат по този начин, когато се срещат на чужда територия.

ДУ: Ти забеляза ли нещо особено в тези холограми, които се появяваха, когато те докосваха амулетите си? Те изглеждаха ли като нормален дисплей, или …?

КГ: Да, изглеждаха като някакъв дисплей, но от моята перспектива не можех да видя какво точно представляваха. Виждах само появяването на светлина. И те гледаха към нея и докосваха медальоните си. Предполагам, че за да видиш нещо, трябва да гледаш точно срещу медальона.

ДУ: Кое бе най-странното нещо, което видя от живота на тази жена, което най-силно те учуди, когато получаваше тези проблясъци? Нещо, което бе наистина неочаквано?

КГ: Фактът, че тя бе девствена, че беше жрица. Тя принадлежеше към класата на жреците. Тя беше на повече от 130 години и беше … девствена – не беше общувала по полов начин в своя живот.

ДУ: Когато японците са установили контакт със своите богове, те описват нещо, което наричат аме-но-торифюн, което казват, че са били плаващи лодки от вселената. Тези хора са слезли на Земята, дали са им писмен език, научили са ги на чайната церемония, научили са ги да произвеждат коприна и кимона. Чудя се дали мислиш, че е възможно една от тези групи във вътрешната Земя, тъй като свастиката е свързана също и с шинто, с пътя на боговете, мислиш ли, че може да има връзка между шинто и някои от тези хора във вътрешната Земя?

КГ: Най-вероятно. Те твърдят, че са правили това цикъл след цикъл, след цикъл, че са предоставяли многократно този вид технологии на борещите се за оцеляване и възстановяващи се цивилизации на повърхността на Земята. И това се е случвало все по-малко, след като тези извънземни раси са започнали да пристигат.

ДУ: Значи ти имаше това общуване с тази жена. Гонзалес трябва да се е чудел какво по дяволите става в онази стая. Защото вие сте прекарали там известно време, нали? Това не се е случило изведнъж.

КГ: Да, това е първото нещо, което той каза. Той ме попита: „Какво стана там вътре?”

ДУ: Ти си вече заедно с Гонзалес. Какво се случва след това?

КГ: Поканиха ни да направим една обиколка. Тя беше много по-спокойна и наистина щастлива след преживяното.

ДУ: И двамата успокоени, запалихте по цигара.

(смеят се)

КГ: Тя бе развълнувана, че ще може да сподели с останалите преживяването, което аз бях споделил с нея. Така че тя се чувстваше щедра и искаше да ни разведе наоколо. И така, ние тръгнахме надолу по коридора, влязохме в една малка стая със сводест таван и застанахме в центъра. Тя потърка и потупа своя амулет. Проблясък светлина и се озовахме в друга по-голяма стая. Там камъкът бе малко по-тъмен. И ние започнахме да преминаваме през различни пасажи и стаи.

ДУ: Изглеждаха ли по същия начин, или само камъкът бе по-тъмен?

КГ: Точно така. И тя поиска да ни заведе да видим техните градини, при което  попаднахме в едно огромно пространство, подобно на пещера. Имаше колони, които отиваха нагоре до самия таван. Не можех даже да започна да преценявам колко висок бе таванът.

ДУ: Уха.

КГ: Искам да кажа, че тази пещера бе с размерите на щата Тексас. Тя бе абсолютно огромна. И в колоните имаше вградени някакви структури.

ДУ: В които живееха хора?

КГ: Където хората живееха, или работеха, или правеха нещо. Тези колони бяха по-големи от всякакви небостъргачи, които съм виждал.

ДУ: Усещаше ли нещо като замайване, когато поглеждаше нагоре?

КГ: Не точно замайване, но усещане за объркана перспектива – не очаквах да попадна в такова огромно пространство.

ДУ: Осветлението беше ли все така равномерно разпределено навсякъде?

КГ: Не на високото. Долу, да, светлината бе навсякъде.

ДУ: О кей.

КГ: Навсякъде вървяха хора. Можах да видя само този малък участък от този огромен град. Имаше хора, които вървяха наоколо облечени в комбинезони, различни хора, млади и стари.

ДУ: Какви бяха цветовете на комбинезоните им?

КГ: Бяха червени, зелени, най-различни цветове. И всеки вървеше по работата си.

ДУ: Бяха ли представени всички различни типове хора от Съюза на Вътрешната Земя, или това бяха само представители на една от групите?

КГ: Това бе само един от нейните градове на нейната група. Те не носеха със себе си амулетите на Сатурн. Ние вървяхме, като се придържахме близо до стената на пещерата и виждахме много малка част от града. Имаше сгради построени като куполи, които изглежда че излъчваха светлина, някаква бяла светлина. Много от сградите изглеждаха като моделирани от камък. И в един момент Гонзалес ме побутна да погледна нагоре и видях всички тези кораби, които летяха вътре в пространството.

Изглеждаше като филм от 1950-те. Имаше класически по форма летателни апарати като чинии, както и подобни на големи пури и също такива с формата на яйце – почти идеална форма на яйце.

ДУ: И тези кораби летяха вътре в това огромно пространство.

КГ: Не само това, те летяха през стените на пещерата с пълна скорост. Не се забавяха и прелитаха направо през скалата, направо през стените, като че ли последните бяха вода или въздух. Просто прелитаха през тях.

ДУ: Значи очевидно те могат да сменят фазата си спрямо скалата и просто да преминават през нея. И приблизително колко кораби имаше във въздуха в даден момент?

КГ: Повече от 30.

ДУ: Уха

КГ: Тя ни поведе през едни коридори, които имаха по-скоро обслужващо предназначение, защото бяха по-тесни от предишните, след което ни доведе до една област, която изглеждаше като тераса. На края й нямаше ограда или парапети. Надолу се очертаваше една стръмна скала, а отпред се откриваше огромно пространство. Докъдето достигаше погледът, се виждаха парцели с насаждения и лозя. Не можех да разгранича ясно кое какво беше, но се виждаха различни насаждения, дървета в далечината. Имаше също така течаща вода, която можех да чуя.

ДУ: Като хидропонна система.

КГ: Това бе хидропонна система. И тя каза, че светлината – пълният спектър от светлина се произвеждаше по същия описан вече начин.

ДУ: Разбра ли колко хора бе нейното население? Нещо като 30 милиона, или …?

КГ: Не зная колко души, но това бе …

ДУ: Достатъчно храна за много хора.

КГ: Да, така беше.

ДУ: Искам да кажа, че ние отглеждаме по-голямата част от храната си в Калифорния, а ти каза, че тази пещера е била с размерите на един щат.

КГ: Това беше нещо колосално. Тя показа няколко различни вида скали и кристали, които бяха начупени. Каза, че това е средата, в която растат насажденията. Каза също, че водата съдържа естествени минерали и че те рециклират всичко. От другата страна на стената, през която течеше водата, тя преминаваше през някакъв компост и други минерали, които я обогатяваха с хранителни вещества. Водата тече през камъните, те я филтрират, след което тя се връща чиста към своя източник.

Всички хранителни вещества отиват в растенията и кристалите и вида светлина създават много високи добиви и високо вибрираща храна. И когато тя каза високо вибрираща, погледна ме за малко и се усмихна, защото предполагам знаеше, че си бях помислил за високо вибрираща храна след интимния ни умствен контакт.

ДУ: Значи вие преминавате през различни места и кое е следващото значимо нещо, което виждате?

КГ: Ние излизаме в един парк, който имаше един широк вход, през който преминахме четиримата. И там имаше … миришеше на всякакви видове полени. Сетивно претоварване … и всякакви звукове … беше наистина сетивно претоварване.

ДУ: Беше ли по-топло?

КГ: Да, имаше … когато навлязохме, имаше промяна в атмосферата, в атмосферното налягане. В тази гигантска каверна, която бе по-голяма от градината,  имаше изкуствена екосистема.

ДУ: Уха.

КГ: Имаше и стълби, по които можеше да се изкачиш до самия връх. И дърветата бяха толкова високи, че трябваше да се изкачим по стъпалата, за да видим какво имаше отвъд тях.

ДУ: Ти каза преди, че естествените каверни във вътрешността на Земята са имали само растения високи до коляното. Тогава как са се получили тези растения във вътрешната Земя?

КГ: Това е … те са тераформирали. Те са създали тази околна среда.

ДУ: Уха.

КГ: И те са създали … искам да кажа, там имаше и бледо синьо небе.

ДУ: Наистина?

КГ: И не истински облаци, но нещо като мъгляви облаци.

ДУ: И тези дървета са по-големи от секвоите в Северна Калифорния?

КГ: Предполагам, че да. Не съм виждал секвоите от детството си.

ДУ: Ами те са дяволски големи.

КГ: Трябваше да се изкачим наистина много високо по стълбите. И гледахме отвъд всички тези дървета. Виждахме летящи птици с дълги опашки – сини, червени, жълти. Много красиви птици. Тя ни каза да не се плашим, защото има животни от тяхната ера, които са запазили, които обаче не са опасни на настоящия си етап на развитие. Не каза нищо повече по този въпрос.  

ДУ: Тези птици изглеждаха ли подобни на нещо, което можем да видим тук на Земята?

КГ: Не бяха особено необикновени. Искам да кажа, че е възможно да има такива птици. Не съм пътувал много по повърхността на Земята. Възможно е да има такива птици, които не съм виждал.

ДУ: Може да са тропични птици, с цветовете, които описваш.

КГ: Възможно е да са тропични, но не съм виждал такива птици. Нямаше обаче  птеродактили или нещо подобно.

ДУ: О кей.

КГ: И така, когато стигнахме до върха на стълбите, можехме да видим отвъд дърветата и макар че имаше някаква мъгла, по средата в далечината можехме да видим един голям обелиск изваян от камък и малко пострадал от времето. И още по нагоре над него, към тавана на каверната, имаше една огромна плазмена топка, която предполагам, че трябваше да представлява слънцето или бе имитация на слънце. Предполагам, че тя бе част от тази изкуствена екосистема, която са създали.

ДУ: Сега нека спрем за малко на това място, защото това е едно от многото странни неща. Ти каза, че си имал това преживаяване в края на септември (2015). Аз мога да докажа, че преди това бях получил интуитивна идея как би трябвало да изглежда корицата на новата ми книга „Мистериите на възнесението” и бях поискал да има един обелиск със светлина подобна на звезда на върха му. Аз току-що ти показах проекта днес и ти едва не припадна от изненада.

КГ: Да, и на заден план се виждаше Сатурн.

ДУ: И Сатурн на заден план, както при амулетите.

КГ: Не зная как да обясня това.

ДУ: И тази сутрин като че ли умът на тази жрица се опитваше да се свърже с мен телепатично и повтаряше непрекъснато: „Познаваш ли ме, познаваш ли ме?” Така че това до голяма степен е една история, която се разгръща във времето. Това ме кара да се замисля дали тя вече не ни е работила преди срещата ти с нея. Това е много странно. Когато ми каза това … когато прочетох тази част от твоята история и погледнах корицата на книгата, казах си, че това просто не е възможно.

КГ: За хората ще е трудно да повярват, че ние не сме се договорили предварително за това. Искам да кажа, аз не бих могъл … странно е, но …

ДУ: И какво е предназначението на този обелиск?

КГ: Не зная.

ДУ: И той бе най-голямото нещо там?

КГ: Да, той беше най-голямото нещо, точно по средата. И изглеждаше износен от времето.

ДУ: Уха.

КГ: От това, което можах да видя, той бе доста далече.

ДУ: На какво приличаше тази звезда, подобна на слънце? Тя ли бе източникът на светлина за цялото пространство?

КГ: Тя се намираше под източника на светлината.

ДУ: О-о.

КГ: И ние слязохме обратно по стълбите и започнахме да вървим по посока на дърветата, като разговаряхме. И в един момент чухме нещо като рев на слонове. Чувахме различни шумове на животни, но не ги виждахме.

ДУ: Много съм любопитен дали там имаше нещо друго освен дървета. Имаше ли проправени пътеки? Имаше ли малки постройки? Изглеждаше ли като Стоунхендж, или нещо подобно?

КГ: Не, това беше …

ДУ: Просто природен резерват?

КГ: Просто природа.

ДУ: О кей.

КГ: Двамата с моята домакиня вървяхме към едно открито пространство. Аз исках да видя някои от животните. Ние спряхме, разговаряйки, а зад нас Гонзалес разговаряше с момичето. Той му обясняваше колко много бихме искали на повърхността нещата да бъдат толкова мирни и как всички да работят открито и заедно и й описваше чудесното бъдеще на човечеството. И неговата спътница направи нещо като пренебрежителна забележка, че тя не вижда възможност това да се случи на повърхността със смесената раса, която имаме …

ДУ: С нашите агресивни Драко гени.

КГ: Не само с Драко гените, но и със смесените гени на съществата от другите планети на Слънчевата система.

ДУ: Оцелелите.

КГ: Точно така, с тази смесица от гени. Тя каза, че развитието ни ще трае вечно и положителният резултат няма да възникне много бързо. И те започнаха да разговарят около това.

Казах на жената до мен, че Гонзалес ми е казал, че техният език предхожда този на шумерите и я попитах дали те имат нещо общо с шумерите. Тя отговори утвърдително. Тя каза, че след един от по-малките катаклизми … и тя говореше за много различни малки катаклизми, през които е преминала Земята, че те са дали земеделие и различни неща на шумерите, в това число и писменост. След това аз отворих философска тема и споменах, че на повърхността все повече хора вярват в древните извънземни и в генетичната манипулация, извършена върху нас от Анунаките и това бе момента, в който тя предложи следващата ни спирка да бъда в библиотеката.

ДУ: По повод на тези катаклизми искам да подчертая, че съм изследвал етимологията на думата катаклизъм и тя произхожда от катаклизмос, която е гръцка дума и означава разрушение от вода. Има обаче и друга дума, която означава пожар, или разрушение от огън. И аз открих … това ще бъде в новата ми книга … една широко разпространена древна традиция при гърци, римляни, стоици, акади, вавилонци, шумери … и те всички казват, че в края на големия цикъл възниква голям пожар, причинен от слънчево изригване. Така че те различават разрушението от вода и от огън. Тези хора би трябвало да имат нещо общо с тази препредавана информация, така че се питам дали те са имали тази идея за слънчево изригване, като една от причините за тези катастрофални промени.

КГ: Ние прекарахме много време в библиотеката в разговор за подобни неща.

ДУ: О кей това е частта, която още не съм чул.

КГ: Оказаха се много, много неща, които повечето хора биха приели за спорни. Докато разговаряхме за това, в един момент чухме силния рев на голяма котка.

ДУ: О, божичко.

КГ: Звукът не идваше от много далече и можех да го усетя в гърдите си. Беше много дълбок и силен.

ДУ: Ние знаем, че саблезъбите тигри са живели по целия свят допреди 50,000 години.

КГ: Да, и ние не можахме да видим животното, но …

ДУ: Тя обаче каза, че всички сте в безопасност, нали така? И че животните няма да ви нападнат?

КГ: Да, тя каза, че те не са опасни на настоящия си етап на развитие, каквото и да означаваше това.

ДУ: Ако аз чуех такъв звук, не зная дали това би ме успокоило особено.

КГ: Това съвсем не успокои и мен. Ние обаче вече говорехме за библиотеката и започнахме да се движим към големия вход. Обърнах се и видях Гонзалес и момичето, които гледаха в посока на този рев, след което те тръгнаха към нас. Моята придружителка изглежда знаеше, че Гонзалес има някакъв предварителен ангажимент и ще трябва да отлети към една от нашите бази.  Тя каза, че ако нямам нещо против, би искала да ме заведе в библиотеката, при което Гонзалес бе видимо разочарован. Той искаше да разговаря с мен, преди да си тръгне. Той каза, че това няма да се възприеме добре и че много би искал и той да присъства, и че е трябвало първо да посетим библиотеката. Той каза обаче, че ще докладва на Съвета на Тайната космическа програма, че се е наложило да посетя библиотеката и че аз трябва да запомня колкото е възможно повече от всичко, което ще науча, и че ще трябва да му докладвам до 48 часа след това.

ДУ: Мислех, че Гонзалес, от това, което си ми разказвал, вече се е бил срещал няколко пъти с тези хора.

КГ: Той никога не е бил развеждан.

ДУ: Значи той също е виждал всичко това за първи път?

КГ: Да.

ДУ: Той как изглеждаше – какво бе изражението на лицето му, когато гледаше всички тези неща – градините и летящите чинии във въздуха?

КГ: На два пъти изглеждаше наистина удивен, но аз не го наблюдавах много. Аз се оглеждах непрекъснато наоколо. Представям си, че той бе поразен не по-малко от мен. Също така, бях забравил да следвам много от задължителните (военни) протоколи, когато попаднеш на непознати места и трябва умствено да картографираш всичко, което виждаш. Не правех нищо подобно. Предполагам, че той го правеше. Той бе много по-добре подготвен от мен тактически, стратегически.

ДУ: Ти си видял много сериозни неща, за които доста хора биха направили всичко да могат да ги видят. Видял си бази на други планети. Бил си в космически кораби, които се движат по-бързо от светлината, пътувал си през портали. Има ли нещо друго толкова удивително, което някога си видял, колкото това, което описваш?

КГ: Не. Това бе наистина удивително преживяване по един положителен, вдъхновяващ начин.

ДУ: Много интересно, наистина. И каква бе причината Гонзалес да е толкова загрижен относно тази библиотека? Дали той е знаел, че там има нещо много ценно?

КГ: Оперативна информация. Библиотека, информация, разузнавателни сведения. Вместо това той трябваше да докладва, че е видял една градина и един парк. (Смеят се)

ДУ: Добре. Следващия път, тук в Космическо разкритие, ще присъствате на моите автентични реакции по повод неща, които не съм го чувал да разказва преди, за пътешествието си в библиотеката. Благодаря ви, че бяхте с нас. Довиждане до следващия път.