© 2019 Превод АТИ

 III.  „РЕАЛНОСТ”, СИСТЕМИ ОТ ВЯРВАНИЯ И СЪНИЩА

В този раздел ще се опитам да ви разходя през един анализ на настоящия ви възглед за „реалността”, през вашите системи от вярвания/убеждения и също така през влиянието на тези понятия и структури върху вашето будно състояние и състоянието ви по време на сън. Ако в началото някои неща ви изглеждат неуместни, моля имайте търпение, тъй като в един момент всичко ще си дойде на мястото и ще ви помогне да поставите останалата част от наръчника в една много по-широка перспектива. „Защото пътуването по пътя на откривателството се състои не в откриването на нови пейзажи, а в придобиването на нови очи”. В случая този цитат от Зен Будизма попада точно в десетката. Ако поддържате очите и ума си отворени, това ще направи нашето съвместно пътуване много по-бързо и смислено.

Преди да се впуснем в същността на осъзнатото сънуване, може би ще е полезно  да поставим картите на масата, така да се каже. Ще бъде от голяма полза тук да прегледаме някои от психологичните фактори, които ще създадат вашите сънища и ще повлияят на протичането им. Вашите мисли, вярвания, очаквания и предубеждения са някои от факторите, които влияят на сънищата ви. Това как разглеждате „реалността” също играе важна роля. Поради сложността и дълбочината, в която бихме могли да се спуснем, коментирайки мислите и убежденията/вярванията, това би могло да отнеме няколкостотин страници, но ние ще сведем тази тема до нейната основна сърцевина. Засега тази основа ще ни помогне да започнем, а в процеса на придвижване напред, тази основна рамка ще се разширява, докато я прилагаме към всяка разглеждана тема. Надявам се, че това разгръщане „в движение” ще ви позволи да получите по-задълбочено разбиране на себе си, докато в същото време оптимизирате своя напредък в осъзнатото сънуване.

Сънищата са един от най-големите парадокси на този свят, а осъзнатото сънуване е върховният от всички парадокси. Когато сънувате, вие обикновено не осъзнавате това и всъщност вашият сън е едновременно и ваша „реалност”. Вие действате и реагирате по време на сън, все едно че той е нещо реално, но в същото време често сънят ви е изпълнен с нелогични случки. Изглежда че ние приемаме несъответствията в съня, защото нашите умствени способности за критичен анализ и логическо мислене обикновено не биват пренасяни в сферата на съня. Те изглеждат подтиснати, защото в противен случай всички бихме забелязали несъответствията в сънищата си и щяхме да сме наясно, че сънуваме. Поради намалените ни аналитични способности ние обикновено не поставяме под въпрос случващото се, защото го преживяваме, а щом го преживяваме, следователно то е реално.

В същото време, нас никога не са ни учили да мислим и реагираме като поставяме под въпрос своята „реалност”. Ние може да реагираме на чуждите мнения и на определени идеи като ги оспорваме, но когато стане въпрос за природата на нашата „реалност”, болшинството хора не смятат, че това е нещо, което си струва да поставим под съмнение. Реалността е нещо, което приемаме наготово. Ние биваме обучавани да приемаме много неща наготово от ранна възраст и в резултат на това не успяваме да изследваме своята „реалност” с любопитството, което сме притежавали като малки деца. Изглежда Алберт Айнщайн е на същото мнение, когато заявява: „Важното е никога да не спираме да задаваме въпроси. Любопитството има свои собствени причини да съществува. Човек не може да не почувства страхопочитание, когато се замисли върху мистериите на вечността, на живота, на удивителната структура на реалността. Достатъчно е човек да се замисли всеки ден, макар и за много малко, над тези мистерии.” Така че докато си проправяме пътя през този наръчник, нека поддържаме своя ум отворен по отношение на това, което е възможно и което е невъзможно. Чрез нашите сънища ние можем да достигнем до цели нови сфери от възможности, които може да изглеждат невъзможни в нашия буден свят.

Нека погледнем корените на източника, от който сме научили своето определение за „реалност”, за да определяме кое е възможно или невъзможно и нека видим защо сме стигнали до тези заключения. В един друг цитат на Айнщайн, той казва: „Цяло чудо е, че любопитството оцелява по време на формалното образование”. Тези думи звучат много силно, казани от човек, който олицетворява нашия идеал за гений и интелект, но е една тъжна и вярна присъда на настоящия етап от развитието на нашата цивилизация. Още от деня на своето раждане ние бавно, но непрекъснато сме получавали внушения за това кое е допустимо и кое не е. Някои неща са приети от нашето общество, докато други неща са пренебрегвани или направо отричани като невъзможни. От ранна възраст ни учат кое е привидно и кое е „реално”, но в крайна сметка това има за резултат един процес на „усвояване на определена действителност”. Казват ни и ни обучават как да съществуваме в една „реалност”, която всички са съгласни, че е „реална”. Фактът е, че това, което обикновено наричат „реалност”, е едно погрешно наименование. „Реалността”, за която става дума в болшинството случаи, е по-правилно да се нарича „консенсусна реалност”.

Макар че твърдя, че съществува разлика между „реалността” и „консенсусната реалност“, аз не се опитвам да внуша, че трябва да престанем да разграничаваме това, което обикновено бива считано за „реално”, от това, което не е считано за такова. Консенсусната реалност има своето място и време, но проблемите възникват, когато общоприетите възгледи започнат да нарушават вашата „реалност”. Аз вярвам, че разграниченията между двете са много по-малко дефинирани, отколкото мнозина си представят и докато развивате своите умения да сънувате, вие ще имате прекрасната възможност да изпитате това от първа ръка в сферата на сънищата.

Дали един въображаем страх е по-малко плашещ? Е ли субективното преживяване на един сън по-малко реално от неговия еквивалент в будно състояние? В двата случая, преживяването се определя от осъзнаването на наблюдателя. Необходими са качества на отворен мислител, който преодолява ограниченията на консенсусната реалност, за да бъде описано кое е реално и кое не е. Аз се присъединявам към Пабло Пикасо, когато той заявява, че „всичко, което можем да си представим, е реално”. Ако можем да си го представим с определени понятия, то то съществува като една концептуална мисъл, а мисълта е градивният блок на всяка от нашите версии на „реалността”. Във вашите сънища един летящ син слон е толкова реален, колкото и мисълта, която го е създала. Вие може да го видите, чуете и докоснете, но както са ви научили, летящите сини слонове не съществуват. Или съществуват?! Изглежда че нашата консенсусна реалност влиза в конфликт с тези слонове, продукти на мисълта. Това несъответствие е един от капаните на нашия образователен процес.

Процесът на социализация, който съществува в името на създаването на един цивилизован свят, има основателна първоначална цел, но тъжното е, че той бързо надживява своята полезност. Да обучаваме децата как да действат в нашата консенсусна реалност е една необходимост, да ги учим на морал и на други истини е задължително, но степента, в която налагаме своите ограничени възгледи за „реалността” на тези деца, е направо нещо глупаво, на този етап от развитието на нашия биологичен вид.

Като начало – кой наистина знае какво е „реалност”? Може ли някой някога наистина да я опознае в цялост, без да открие повече въпроси, отколкото отговори? След като установихме тези два пункта, а вярвайте ми, аз мога да открия още много, както ще дискутираме по-нататък, как става така, че ние предаваме всичкото това знание относно нашата конкретна „реалност”, все едно че е неоспорим факт? В най-добрия случай нашите настоящи възгледи са просто работни теории, които до момента са се оказали един полезен начин за осмисляне на света около нас. Ние сме се пристрастили към необходимостта да доказваме всичко, за да го приемем за истина. Ние искаме да подредим и класифицираме всичко и след това да поставим количествени стойности, за да докажем, че нещо съществува. Джордж Бърнард Шоу резюмира това добре, когато казва: „Грубите класификации и фалшивите обобщения са проклятието на организирания живот”. Даже и Айнщайн дава своя малък принос с думите: „Доколкото законите на математиката се отнасят към реалността, те не са сигурни, а доколкото са сигурни, те не се отнасят до реалността”. За да си помогнем в разбирането на това колко малко наистина знаем относно даже най-основните постановки относно нашата „реалност”, на настоящия етап на развитието на науката, нека хвърлим поглед на някои относително скорошни развития и открития в нашите науки.

Фактът, че нашата „реалност” е стабилна и конкретна, е бил доказан като илюзия.  Наистина, тя може да изглежда стабилна и конкретна, но това отразява само начина, по който я възприемаме. В действителност нашата „реалност” може да бъде описана най-добре като сложна мрежа от динамични между-системни връзки. Квантовите физици направиха някои удивително проникновени открития. Най-важното е, че бе установено, че нашата несломима научна пристрастеност към редукционизма, е просто една екскурзия в безсмислието, което е илюстрирано прекрасно от ироничното присъствие на двойствеността на вълновите частици и еднакво фундаменталните „ефект на наблюдателя“ и „принцип на несигурността“, приложени към най-новите данни, които поддържат нелокалността на време/пространството. Превод за лаици: Ние започваме да осъзнаваме, че колкото повече узнаваме, толкова по-малко действително знаем. Към края на този раздел се надявам, че ще бъдете запознати с целия този привидно технически жаргон. Основният извод е следният: Научното издирване на Свещения Граал, опитите за откриване на окончателната градивна частица на материята, доведоха до някои забележителни, отрезвяващи открития.

Дълго време усилията бяха насочени към редуцирането на природата до някаква крайна градивна частица, която може да бъде количествено определена и анализирана, като елемент от окончателното установяване на най-древните природни тайни. Когато атомът бе разделен на частици и след това на още по-малки частици и т.н., бяха разкрити някои удивителни феномени. Когато изследваха атома, който е предполагаемо един от стабилните градивни елементи на природата, вместо да открият стабилност, учените откриха непрекъснато променящи се, динамични изненади. Още по-удивително бе това, че колкото по-надълбоко изследваха, толкова повече несъответствия откриваха.

На първо място, учените започнаха да разбират, че най-малките градивни частици, които можеха да установят, показваха някои удивително смущаващи характеристики. Изглежда че тези любопитни малки кванти бяха едновременно частици и вълни. Те притежаваха това, което учените нарекоха двойственост на вълновите частици. Това означава, че тези най-малки частици на материята са едновременно стабилни и подобни на движеща се течност. Невъзможно, бихте казали. Е, това бе вероятно първата реакция, но множество последователни опити го потвърдиха. В същото време този факт далеч не ни приближи до края на това монументално изследване на „реалността”. Тези частици изглежда че се проявяват като частици или като вълни, в зависимост от това как ги наблюдаваме. Ако искате да ги видите като частици, вие трябва да организирате своя експеримент по един начин, а ако искате да ги видите като вълнови формирования, трябва да организирате своя експеримент по друг начин. В крайна сметка, те изглежда са и едното, и другото, и все пак проявлението им зависи от гледната точка, избрана от наблюдателя. Този загадъчен факт доведе до откритието на „ефекта на наблюдателя”. „Ефектът на наблюдателя” означава, че наблюдателят влияе пряко при определянето на това кои данни ще бъдат събрани, на основа своето участие при събирането на тези данни. С други думи, това, което търсите, често определя това, което ще намерите.

Науката отдавна е приела, че нашият свят съществува като отделен обект, който може да бъде наблюдаван и изследван като нещо независещо от нас, наблюдателите. Със забележителното откритие на „ефекта на наблюдателя“, сега вече е факт, че всяка намеса на наблюдателя влияе върху резултата от наблюдението. Само това, че наблюдавате нещо под определен ъгъл, вие взаимодействате с него и го трансформирате, в зависимост от параметрите на вашия експеримент. Всъщност, самият термин „експеримент“ трябва да бъде преразгледан, защото целият процес може да бъде описан по-добре като участие, вместо като експериментиране. Експериментаторът сега е участник или един „наблюдател”, чието съществуване трябва да бъде отчетено като фактор в крайното уравнение и анализа. Друго интересно откритие, направено от физика Вернер Хайзенберг, е „принципът на несигурността”, или индетерминизма. Той гласи, че ако искате да установите точното местоположение на една от тези субатомни частици, трябва да изоставите всяка надежда да откриете точната й скорост и съответно, ако искате да узнаете точната й скорост, не може да узнаете нейното точно местоположение. Този „принцип на неопределеността” е бил проверяван многократно и винаги се е оказвал верен. Ако искате да определите точната скорост, трябва да построите конкретен експеримент, а ако искате да установите точното местоположение, трябва да приемете напълно  различен подход. Може да изберете да узнаете едното, но така се отказвате от възможността да узнаете другото. Точно както при ефекта на наблюдателя, това е една ситуация „или/или”, която ме кара да вярвам, че това, което е наистина от значение, е вашата гледна точка.

И така, ние сме открили двойствеността на вълновата частица, ефекта на наблюдателя и принципа на неопределеността на Хайзенберг, но как това влияе на нашата дискусия? Това означава, че идеята за една солидна, конкретна „реалност” е несъстоятелна. Нашата „реалност” може да изглежда солидна, но това е било доказано като погрешно. Всъщност единственият начин за обсъждане действителната същност на „реалността”, е да говорим в термините на вероятности. Когато класифицират и се опитват да остойностят тези любопитни малки частици, учените сега разговарят на език, основан на случайности. Например, когато описват местоположението на тези малки частици материя, сега те казват: „… имаме определен процент вероятност тази субатомна частица да бъда открита в определен обхват, както и определен процент вероятност въобще да не бъде открита в този обхват”. Наистина, това е много изненадващо за една област, която претендира за точност, а е започнала да използва езика на вероятностите. Може би посланието за науката и за нас е, че тази наша „реалност” е  всъщност една сфера на възможности, една идеална основа за изследване на невъзможното възможно.

Нещата започват ли да се подреждат по местата си? Това означава, че нашето съзнание, нашите възприятия, влияят директно върху нашата „реалност” и имат доказана взаимозависимост с нея. Това означава, че „реалността”, която ни е била поднесена, не е нещо окончателно, изваяно от камък, а вместо това е просто една версия, която е била полезна до този момент, но вече се нуждае от сериозно осъвременяване. Каква ирония, че невероятно едностранчивото ноу-хау на науката е било върнато на своите изходни позиции от най-малките известни неща във вселената. Или това е една поетична справедливост?

И като че ли това не бе достатъчно, а имаше и още едно откритие, което предизвика шокови вълни сред научната общност. Наблюденията на тези субатомни частици показаха, че те са по някакъв начин или взаимосвързани, или способни да комуникират през огромни разстояния, което противоречи на известните в момента закони на физиката. Когато две субатомни частици биват изстреляни в две различни посоки, наблюдателите забелязват, че ако посоката, скоростта и спинът на едната частица биват променени, това влияе върху съответните характеристики на другата частица. Въпреки огромното разстояние, което ги разделя, тези частици все още изглеждат взаимосвързани. Те демонстрират характеристики, които противоречат на основните научни постулати, като например на „факта”, че нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината. Ако действително нищо не може да се движи по-бързо от светлината, тогава би било невъзможно при наличието на такова разстояние между тези частици, да имаме моментално синхронизиране на тяхното поведение. Това объркващо откритие е известно като „Парадокс на Айнщайн Подолски и Розен”, формулиран през 1935 г. Както често с случва, трябваше да бъде открита по-напреднала за времето технология, която да докаже този парадокс. През 1983 г. един френски физик, Алън Аспект, проведе експеримент, който доказа тази привидно невъзможно взаимосвързаност.

Това откритие не само изложи на показ една озадачаваща научна бъркотия, но прокара пътя към промяната на научната парадигма, която е все още в своя начален стадий. До този момент не съществува убедително обяснение на тази дилема. Едно от нещата, които знаем, е, че текущите ни възгледи за времето и пространството са непълни. Възможно е нашите възгледи за една солидна, стабилна структура, известна като пространство, да се окажат напълно неадекватни. Действителната природа на време-пространствения континуум може да е изключително по-сложна и да съдържа потенциал за взаимоотношения, за които в момента нямаме познания.

Така както някога неграмотно се придържахме към убеждението, че нашият свят е плосък, сега сме в ранния етап на една нова промяна на парадигмата, която в крайна сметка ще доведе до пренаписване на нашите възгледи за „реалността”. Джоузеф Чилтън Пиърс (Joseph Chilton Pearce), който е писал много по въпроса за преходността на парадигмите, основателно заявява: „Ние се оформяме един друг. Ние не се нагаждаме към реалността на света, а към реалността на други мислители”. Тези удивителни научни открития принуждават съвременните най-иновативни мислители да преосмислят своите възгледи за природата на „реалността”. Как можем да опишем взаимосвързаността на тези субатомни частици, които влизат в противоречие с (или може би е по-удачно да кажем „превъзмогват”) текущите ни научни познания и разширяват съществуващите ни теории за „реалността”?

Теорията, която най-добре обяснява този феномен, е уместно и парадоксално наречена „Нелокалност на време-пространството”. Според нея, целият ни възглед за линейните време и пространство са всъщност една илюзия, което ни връща към Айнщайн, който казва: „Реалността е една илюзия, макар и много упорита”. Сега откритията показват, че нашият линейно подреден свят е далеч по-многоизмерен по природа. В бъдеще ще се появят неминуемо някои доста важни открития, които ще добавят към нашето разширяващо се познание на тази тема.

За да опишем по-добре настоящите възгледи за „реалността” и основните причини за свързаното с тях мислене, нека започнем, като разгледаме две гледни точки. Начинът, по който болшинството хора разглеждат в момента „реалността”, е линеен. Линейното мислене е подчинено на правилата на причината и следствието. Ние сме пристрастени към един манталитет, според който „Х причинява У и У причинява Х”. Този вид мислене ни помага да правим заключения относно нашия свят и да си изработим един много функционален подход към разбирането на нашата физическа вселена, но както ще видим, той има своите недостатъци, когато става дума за навлизането в нови сфери на мислене и за тяхното обяснение.

Сега си представете, че имате лист хартия. Нека начертаем на нея една линия и нека тя да бъде пример за това как линейно си представяме нашата „реалност”. Ние можем да я разглеждаме като линия на времето. Сигурен съм, че си спомняте изучаването на времеви линии в училище. Всяка точка отляво възниква преди всяка точка отдясно. Всяка причина ще бъде отляво на всеки причинен от нея резултат, който трябва да бъде отдясно. Точно по същия начин, думите на тази страница следват една след друга и образуват изречения, и, надявам се, са адекватно свързани, и водят до следващата мисъл. Когато искаме да си припомним нещо или да осмислим нещо, ние разчитаме на преживявания, спомени и неща, които сме научили в миналото. Всъщност, ние винаги се намираме в края на една линия, която с всеки изминал момент се простира в бъдещето.

Сега вземете нещо, което не следва този модел, като например интуицията. Интуицията изглежда е някакво предусещане, или чувство, че нещо ще се случи, или как би трябвало да действате, което е основано на импулси в настоящето, или даже в бъдещето, вместо те да бъдат базирани в миналото. Ако те бяха основани в миналото, това щеше да бъде просто форма на логически разсъждения, а не на интуиция. И така, на основа правилата на нашата времева линия, интуицията противоречи на нашето линейно мислене и на свой ред като линейно мислещо общество, ние сме подценили нейното значение.

Нека сега приложим това към нашия материален свят. За да се придвижите от точка А в точка Б, вие трябва да изминете разстоянието, като започнете от А и достигнете до Б. Независимо дали става дума за пътуване, комуникиране, или за някое друго действие, ние винаги проследяваме линията отляво надясно. Ако действието не протича по този начин, то или не е логично, или по-вероятно е считано за невъзможно. Обаче предходният пример с взаимосвързаните субатомни частици, които някак са свързани през големи разстояния, е в пряко нарушение на времевата линия. Според този модел той е невъзможен, но въпреки това съществува. Теоретично това е нещо невъзможно, но в действителност е един факт.

Как това се случва? Как можем да обясним това несъответствие? За да изясним тази загадка, трябва да потърсим един напълно нов подход, тъй като нашето линейно мислене ни е изневерило. Има други възгледи за „реалността”, които не са линейни. Нелинейният възглед е доста по-труден за описание, тъй като сме израснали в продължение на толкова дълго време с нашето линейно мислене, че то е станало просто вградено твърдо в умствените структури на нашите мисловни процеси и се е превърнало в неразделна част от убежденията ни. Подобно на социализацията, линейното мислене има своите предимства и цел, но също така и недостатъци, както ще стане ясно от следващото нелинейно мисловно упражнение.

На същия мисловен лист хартия, точно под линейната времева линия, представете си една начертана малка окръжност, с точка по средата. Това е новият нелинеен модел на мислене. Сега, представете си, че вие сте тази точка в центъра на окръжността и че заобикалящите ви точки върху тази окръжност представляват всички ваши преживявания. В този случай вие сте в центъра и всичко останало съществува като заобикалящи ви на еднакво разстояние точки. Разстоянието между вас и рождения ви ден е същото както между вас и вчерашния ден. Всяко преживяване, всяка мисъл, абсолютно всичко е еднакво надалече или еднакво близко, когато е „наблюдавано” от центъра на тази окръжност. Всички точки на този нелинеен модел са на еднакво разстояние от вас в пространството и времето, защото вие може да получите еднакъв по време и разстояние достъп до всяко свое преживяване.

Този модел е също така нелинеен, защото не съдържа никаква очевидна причина или следствие. Нещата просто СА. Даже и да си представите всички точки на окръжността като вашите преживявания, подредени последователно според възникването им, би било невъзможно да ги разглеждате в термините на причинност. Независимо в каква посока ще погледнете, всяко нещо е еднакво лесно и бързо достижимо. Тук няма място за разсъждение от типа „Х причинява У”, защото няма хронологична линия на събития. Вие нямате никаква линейна референтна рамка, като основа за установяване на причинно-следствени връзки.

Това умствено упражнение няма за цел да докаже или опровергае нещо. То е просто един пример как вашата перспектива може да се промени, ако си позволите да използвате нови модели на мислене. Линейното и нелинейното мислене съвместно изпълняват важни роли при обработката на информацията в нашия сън и в будното ни състояние.

Сега, след като сте концептуализирали рамката на този нов модел, какви са неговите предимства? Нашето съзнание е основният фактор, който определя нашата „реалност”. Много по-лесно е да разберем как работи нашето съзнание с помощта на този нелинеен модел, защото той е по-близо до това как функционира  съзнанието ни. Този нелинеен модел е очевидно една опростена версия, но с оглед на това как умът ни работи, не е трудно да видим каква може да бъде ползата от това да бъдеш нелинеен мислител. Когато мислите нелинейно, вие може да увеличите своята скорост на обработка на информацията, като имате по-добър достъп до всички информационни точки.

Веднъж след като признаете и запомните да практикувате своето нелинейно мислене, вие ще засилите взаимосвързаността и цялостното функциониране на своя мозък. Вашият мозък действа много подобно на мускулите във вашето тяло. Колкото повече го използвате, толкова повече той ще се развива. Вие буквално ще започнете да изграждате нови невронни мрежи в своя мозък, както и ще заздравите вече съществуващите. Това увеличение на невронните мрежи води до по-бързо и по-ефективно мислене. Всички мисли съществуват като конгломерат от електрически импулси, които преминават през тези невронни мрежи, и ако има повече такива мрежи, тогава и мисълта ще е по-ефективна. В случая по-добрата памет и по-бързата обработка на информацията са две преки предимства.

Представете си един пренаселен град, който разполага само с няколко основни пътища. Чрез увеличаване броя и качеството на пътищата, градът увеличава възможностите за пътуване, търговия и транспорт на своята територия. Точно като този град, вашият мозък разчита на своите невронни мрежи, за да предава информация и с повече канали и взаимовръзки той може да работи по-ефективно. Всичко това засилва мозъка и съответно разгръща ума и води до едно по-маневрено съзнание.

Сега, за да добием по-добра представа за това как работи нашето подсъзнание, нека малко разширим нашия нелинеен модел. Тази следваща стъпка може да изисква от вас да напънете малко своите концептуални умения, което винаги е едно полезно упражнение.

Представете си отново същата окръжност, но този път си представете също, че всяка нейна точка е също така отделна окръжност, при което центровете на тези нови окръжности са все още взаимосвързани с първоначалната окръжност. Сега с помощта на този по-развит модел е много по-лесно да видим как мислите ни се свързват и протичат на подсъзнателно ниво. Всички точки сами представляват окръжности, така че когато активираме една точка, ние всъщност получаваме достъп до една безкрайна поредица от други точки.

Ето пример за това как работи този процес. Някой споменава думата „червено“ и вие активирате точката за съхранение на информация в своя кръг от преживявания, обозначен с червено. Това отваря достъп до червената зона и вие може да установите връзка с понятието „ябълка“, която притежава също своя собствена окръжност. От ябълката, вие може да продължите към дърво или към всякакви други асоциации, достъпни от всяка зона. Възможностите са очевидно безкрайни, тъй като всяка точка има почти безкраен потенциал за установяване на различни връзки. Например, когато бяхте в червената зона, вие бихте могли лесно да си помислите за червен светофарен знак или за една роза, и тези асоциации биха открили напълно нови връзки. Това изглежда е най-ефективният начин за обяснение на това как и защо нашите спомени са съхранени като информационни обекти, които могат да бъдат достъпни като буквално ги активираме, чрез насочване на съзнанието си върху тях. Това наподобява старата китайска поговорка: „Енергията протича там, където отива вниманието”. Всъщност, тази представа е била заимствана при разработването на нови суперкомпютри, със силно увеличени способности за обработка на информацията, които на свой ред са модели за нови подходи, при създаването на компютри с изкуствен интелект.

Това ни помага да обясним защо сънищата са понякога толкова нелогични, защото когато спим, ние деактивираме определени важни сектори от своя мозък, които обикновено подтискат присъствието на нелинейно мислене. Процентното намаляване на нашето линейно мислене превръща сънищата ни в един рай на нелинейността. Ние имаме мисли, които изглежда че възникват и свободно се свързват с различни други мисли, една след друга. Без присъствието на доминираща логика и линейно мислене, които обикновено „държат юздите” в будното ни състояние, ние можем да прескачаме между различни привидно несвързани мисли, които може да се римуват, или да бъдат словестни каламбури, водещи до случайни скокове от една сънувана сцена в следващата. Макар това вероятно да изглежда хаотично, в действителност то е твърде логично в светлината на нелинейния подход. И ето че аз се опитвам да осмисля всичко това. Всъщност, в нашето будно състояние ние винаги се опитваме да осмислим всичко и да го вместим в нашия линеен калъп. Това е, защото сме продукти на едно линейно мислещо общество.

Колкото и да се опитваме, ние сме подвластни на тенденцията да се съмняваме и да не вярваме на това, което не съответства на нашето линейно мислене. Така функционални, както нашите убеждения и даже факти може да изглеждат, те могат да затруднят истинския напредък, когато се придържаме към тях твърде строго. На новите и провокативни мисли се налага да издържат на подтискането от страна на дълбоко утвърдени вярвания, които в някои случаи са били доказани като абсолютно неверни. Тъй като разговаряхме за науката, помислете си за всички примери на монументални открития, които не са били признати, защото не са съответствали на шаблоните на своето време. Жан-Жак Русо споменава, че: „природата никога не ни мами; ние сме тези, които мамим себе си”. Светът е бил плосък, светът е бил центъра на вселената и сега светът е солиден и стабилен. Това са все идеални примери за това колко лесно се убеждаваме, че знаем нещо, когато всъщност само започваме да узнаваме.

Ако мога да се обзаложа за нещо, то е за твърдението, че настоящото ни разбиране за „реалността” е все още в своята най-ранна фаза. Почти е сигурно, че някое ново откритие ще се появи и ще промени цялата ни перспектива относно „реалността”. „Нищо не е постоянно, освен промяната”, е казал Хераклит, един древен философ, изпреварил своето време с векове. Ако историята се повтаря, както тя толкова често прави, тези, които гледат на предстоящите промени като на заплаха за своите зони на комфорт, ще се съпротивляват свирепо на откритията, които ще доведат до нашата следваща неизбежна промяна. Ние всички сме си изградили по една зона на комфорт на възприятията, която е силно повлияна от нашите системи от вярвания/убеждения. Тези зони на комфорт са едновременно създадени и защитени от тези наши системи. По същия начин, по който с удоволствие се прибираме у дома след един напрегнат работен ден, ние се оттегляме удобно в умствена почивка, когато нашите убеждения биват застрашени.

„Учен, който се придържа към своята зона на комфорт, не е годен да бъде учен”, е казал мъдрият Лао Дзъ. Ако мислите, че нямате своя зона на комфорт, помислете отново. Толкова е сигурно, че всеки от нас има такава зона, колкото е сигурно, че всички се храним, спим и дишаме. Може би това е универсално човешко качество, както страхът от тъмното и страхът от неизвестното. Това е пряка реакция на нежеланието ни да изпитваме страх, потребността ни да се чувстваме сигурни и стабилни в условия на стрес. Стремежът ни към сигурност се отнася не само до физическото ни състояние, но касае и умствената и емоционалната сфера. Когато сме изправени пред непреодолим страх или несигурност, ние се опитваме да ги неутрализираме, като ги дискредитираме с оръжията, които съхраняваме в арсенала на нашата зона на комфорт.

Оттеглянето в зоната на комфорт може да ни помогне да се чувстваме сигурни, но винаги помнете, че макар лодката да е в безопасност в пристанището, лодките не са направени да плуват само в тихи води и близко до брега. Преодоляването и постоянното разширяване на зоната ни на комфорт е едно фундаментално изискване, което всички трябва да признаем, ако се интересуваме от реализирането на пълния си потенциал. Ако правите това, което винаги сте правили, ще бъдете това, което винаги сте били, така че погледнете себе си и своите убеждения/вярвания внимателно и честно, след което действайте по целесъобразност, за да се промените за по-добро. В сънищата си ще имате всички възможности да разширите своите хоризонти и напредъкът ви може да зависи само от разширяването на зоната ви за комфорт, което ще ви позволи да навлезете в нови територии.

Ние разгледахме мистериозно взаимосвързаната природа на нашата „реалност”, нуждата ни да задаваме въпроси, пристрастеността ни към логическото мислене, важността на нелинейните подходи, както и склонността ни  да се придържаме към зоната си на комфорт, но как всичко това се отнася до същността на нашите  сънища? То е интимно свързано и директно приложимо. Сънищата са изградени от мисли и мислите са градивните блокове на нашата „реалност”. Всичко, което представляваме, е резултат от това, което сме мислили до този момент. Вие сте това, което мислите, буквално. Ние сме научили това още от Декарт и от мислители преди него. Ние сме творците на своите мисли, така че всъщност сме творци на собствените си „реалности”.

Някой някога бе казал: „Пълната сигурност е резултат от разбирането на реалността”. Ако трябва да анализираме този цитат в светлината на знанията ни за зоните на комфорт, бих предложил да го модифицираме. Пълната сигурност е резултат от това, че разбираме своята „реалност” и осъзнаваме, че трябва да наблюдаваме внимателно своето чувство за сигурност, за да го предпазим от стагнация. Ние създаваме собствените си „реалности”, защото нашият възглед за живота е този, който създава преживяванията ни на „реалността”. Винаги се забавлявам, когато чуя някой да казва: „Той направо ме вбеси!”, когато всъщност никой не може да ви вбеси, освен разбира се, ако вие или нямате усещането за това как протичат мисловните ви процеси, или не носите отговорност за собствените си мисли. Аристотел резюмира това много простичко, като казва: „Щастието зависи от самите нас”.

Човек прави решаваща стъпка в развитието си, когато поеме отговорност за собствените си мисли и престане непрекъснато да обвинява другите и обстоятелствата за неспособността си да упражнява умствен и емоционален контрол. За да направим която и да е положителна промяна в живота си, и да поемем някаква степен на контрол върху своя живот или върху своите сънища, или всъщност върху каквото и да е, от съществена важност е да приемем факта, че ние сме основната причина за всичко приятно и неприятно, което преживяваме.

Нашият процес на тълкувателно мислене е този, който субективно определя едно събитие като добро и друго като лошо. Нашите реакции спрямо другите и нашите реакции на събитията са, които правят едно преживяване приятно или болезнено. Ако сте пропаднали на един тест, или не сте успели да привлечете поредния нов клиент, прахосвате ли ценното си време и енергия, като се потапяте в своето нещастие? Или си давате сметка, че сте дали най-доброто от себе си, отърсвате рамене, вдигате глава и се връщате в играта? А ако не сте дали най-доброто от себе си, тогава какво трябва да очаквате?

Очевидно, ако поставите ръката си във вряща вода, ще почувствате болка, но това е неизбежно, освен разбира се, ако упражнявате феноменален контрол върху своя ум и тяло. Всъщност има много хора, които упражняват такъв невъобразим контрол върху своя ум. Например, някои майстори на бойните изкуства или някои йоги могат да вършат чудеса, които биха наранили всеки обикновен човек, като чупене на тухли с ръце, понасяне на изключително силни удари, пробиване на тялото и даже изсипване на стопено желязо върху езика си. Това, което прави такива действия още по-невероятни, е, че те не водят до никакво физическо нараняване. Не бих повярвал на тези случаи, ако не ги бях видял със собствените си очи по телевизията.

Възможно ли е такива хора да упражняват толкова силен контрол върху своите убеждения и мисли, че на практика да преодоляват естествените системи за реакция на тялото си? Като не позволяват на тялото си да обработи болката и нараняването, по някакъв начин тези ефекти просто не се случват, все едно че са просто продукти на ума. Ако това е така, то ние сме далеч по-отговорни за собствената си болка и страдания, отколкото си позволяваме да вярваме. Тази идея е в съответствие с всичко дискутирано дотук, и когато си помислите без предубеждение, това изглежда единственото логично обяснение. Тези примери са твърде невероятни, тъй като болшинството хора не са достигнали такива нива на умствен контрол, но има някои свързани с това методи, които биха могли да бъдат приложени към обикновения човек.

Ако един обикновен човек постави ръка във вряща вода, нормално ще следват усещане за болка и изгаряне. Продължителният ефект, който не е неизбежен, е как решавате да реагирате. Как избирате да реагирате в такава ситуация? Ще викате ли силно? Ще бъдете ли в лошо настроение през останалата част от деня? Ще разкажете ли на всички как се е случило това и как не можете да повярвате, че някой е оставил вряща вода на печката? Или ще го приемете и ще продължите напред, без да губите енергията си с такова егоцентрично поведение? Поемете отговорност за всички свои действия, в т.ч. и за всички свои мисли и реакции, и осъзнайте, че животът е това, което направите от него. „Всеки глупак може да направи нещата по-големи, по-сложни и по-насилствени. Нужно е едно докосване на гений и много смелост, за да се придвижиш в обратната посока”, коментира Е.Ф.Шумахер. С други думи, проследявайте своите реакции и своите тълкувания до техния първоизточник – това сте вие и вашето отношение със заобикалящия ви свят.

След като веднъж развиете своята чувствителност, вие ще следите своите мисли, действия и реакции, за да заемете по-активна позиция в своя живот. Представете си, ако можехме да превърнем всичкото време, което прекарваме, обвинявайки другите и правейки извинения в положителни действия и задълбочена интроспекция. Докато преминаваме през образователната система, ни казват, че „трябва да знаем”, но никога не ни учат истински как да мислим. Казват ни да действаме отговорно, но в действителност никога не ни учат как да мислим отговорно. Това, че не учим децата си да мислят отговорно, е една от основните причини за наличието на толкова объркване в този свят.

Нещо толкова важно като мисленето не се споменава никога, докато не сме достатъчно възрастни, за да посетим лекции по психология. Това е толкова глупаво, колкото да обучаваш безброй студенти по медицина, без да ги учиш как да се отнасят към смъртта, въпреки че това бе доскорошна практика. Може би има някакво проклятие, свързано с обучението на хората как да мислят в една култура, която се гордее с индивидуалността. Когато отчетем факта, че умът ни е единственото място, където би трябвало да ни е позволено да се чувстваме свободни, не е изненада, че хората не се интересуват особено от това да им казват „как” би трябвало да мислят. В същото време тъжният факт е, че този страх от нарушаване на най-интимното лично пространство пречи на повечето хора да водят здравословен умствен живот. Захватът на консенсусната реалност често създава хора, които съзнателно, а често и неволно, развиват нагласа на консуматори.

При наличието на малко опции, измежду които да избира, типичната мисъл обикновено става програмирана да избира „неща”, а след като тези неща бъдат придобити, се поражда желанието за още и още от тях. Това консуматорство стимулира икономиката и е благодат за тези, които се стремят да направят повече пари, за да закупят повече неща, но в по-широки мащаби то води до една култура, страдаща от сепаратизъм, насилие, психични отклонения и други свързани със стреса заболявания. Статуквото бива поддържано за сметка на общественото благо. Ако можехме да впрегнем в работа ежедневното количество отрицателни мисли, разпръснати из нашата страна от нейните граждани, и да го трансформираме в електричество, вероятно щяхме да можем да захраним целия свят за един ден. За такова количество пропиляно време и енергия става дума, които биха могли да бъдат избегнати, ако обществото ни бе научено как да мисли по-всеобхватно и по-отговорно.

В допълнение на поемането на отговорност за своите мисли и това да чувствате своите мисловни модели, за да ги коригирате, когато се отклонят в неправилна посока, непрекъснатото изследване на собствените убеждения помага избягването на стагнация и ни позволява да преодолеем състоянията си на застой. Системите от вярвания/убеждения са в основата си умствени структури, които ни помагат да осмислим един привидно нерационален свят. Те помагат на съзнанието ни да филтрира всички стимули в нашето обкръжение и съответно ни помагат да интерпретираме своите преживявания, както и в голяма степен да определяме какво всъщност преживяваме.

Точно както при ефекта на наблюдателя, нашата перспектива е основана на нашите убеждения, които влияят на преживяванията ни. Емерсън обобщава това лаконично, когато казва: „Хората виждат само това, което са готови да видят”. Ако не вярвате, че нещо ще се случи, вероятността е голяма да не го забележите, даже и когато се случи под носа ви. Добър пример за това е, когато научите някоя нова дума, след което виждате и чувате тази нова дума през следващите няколко дни или седмици. Това не е, защото тя се е появила изведнъж от нищото, а тя по-скоро се е появила във вашето съзнание. Тя е съществувала през всичкото време, докато вие несъзнателно сте я пренебрегвали. Зная, че на пръв поглед може да звучи невероятно, че някои основни механизми може да пресяват вашето обкръжение и да ви позволяват да преживявате едни неща, докато ви карат да не забелязвате други, но когато се замислите, може да си дадете сметка, че това е най-лесният начин за описание на това как въобще може да функционирате. При всички външни стимули, които ви заобикалят във всеки един момент, близко до здравия разум е, че би трябвало да има някаква филтрираща система. Представете си един радиоапарат, който излъчва всички радиостанции едновременно. Предаването от такъв радиоапарат ще бъде толкова неразбираемо, колкото интерпретирането на физическия ви свят без някаква система за фина настройка. В „реалността” тази система за фина настройка се осъществява от вашето съзнание и вашите убеждения играят решаваща роля в насочването на вниманието ви във всеки един момент.

Друг от любимите ми цитати, който се отнася пряко до системите от убеждения, е плод на гениалния ум на Джон К. Лилли. Той бе един учен-пионер, който провеждаше много революционни експерименти с делфини, и изобрети камерата за сензорна депривация. Той каза: „В сферата на ума това, което човек вярва, че е истина, се превръща в истина в рамките на ограничения, които могат да бъдат определени в процеса на преживяванията или експериментално, като тези ограничения са вярвания, които трябва да бъдат преодоляни”. Това е едно от най-фундаментално верните твърдения, които някога съм срещал, и вие трябва да го запомните и следвате всеки ден. Ако не вярвате в нещо, вашата система от убеждения ще реагира като филтър, който ще промени съзнанието ви така, че ще бъде по-малко вероятно да видите или преживеете нещата, в които не вярвате, и по-вероятно да откриете нещо, което съответства на убежденията ви в момента. Независимо дали осъзнавате тези свои убеждения, или не, те насочват съзнанието ви толкова сигурно, колкото е сигурно, че четете тази страница в този момент.

Най-очевидният пример за този процес на филтриране може да бъде открит в света на вечния песимист, или в този на вечния оптимист. Вземете песимиста за пример. Обзалагам се, че познавате някого, който непрекъснато се оплаква и винаги гледа към отрицателната страна на нещата. Причината за това е, че такъв човек живее с убеждението, че светът е в основата си едно отрицателно място, изпълнено със смущаващи хора и неблагоприятни събития. В  неговия малък песимистичен светоглед той носи чифт перцептивни щори. Ако някой негов познат спечели от лотарията, той няма да приеме това като щастлив късмет, а ще започне да мърмори колко това е незаслужено или как печелившият вероятно ще пропилее всичките си спечелени пари. Ако самият той спечели от лотарията, вероятно ще започне да протестира за количеството, с което ще бъде обложен с данък върху своята печалба. Това се превръща в един автоматичен умствен модел, който буквално завладява мисловния процес на човека. Способността ни да възприемаме обективно бива изкривена и действителните ни възприятия се променят, за да съвпаднат с отрицателните ни очаквания. Един деформиран умствен цикъл като този, често създава „самосбъдващ се” модел на отрицание, който определя цялостното възприятие на света. Когато ефектът на наблюдателя е продиктуван от отрицателната нагласа, почти е невъзможно човек да изпита някаква положителна емоция.

Силата на мислите и устойчивостта на убежденията могат да бъдат подложени директно на експериментиране в сферата на сънищата. В една атмосфера, в която мислите буквално се проявяват във вашата „реалност”, вие трябва да упражните контрол върху тях, или ще понесете отрицателните последици от отсъствието на такъв контрол. В една сфера, където убежденията ви или разширяват, или ограничават вашите преживявания, ще ви се наложи да ги преодолеете, за да добиете по-добър контрол върху съзнанието си по време на сън и да извлечете максимума от своите преживявания. Докато изследвате своите съществуващи убеждения и разширявате своята зона на комфорт, може да се наложи да поработите здраво, но резултатите определено ще си струват.

След като веднъж започнете да действате в сферата на съня, ще откриете една неоспорима истина. Мислите наистина притежават сила и могат да станат толкова реални и толкова живи, както всичко, което сте срещали в света на будното състояние. Това, което мислите, съзнателно и подсъзнателно директно ще повлияе и създаде един заобикалящ ви свят, който ще изследвате. Хаотичните и страшни сънища са резултат от хаотични и страшни мисли. Колкото повече започнете да се чувствате комфортно по време на сън, толкова повече ще осъзнавате колко силно е влиянието на ежедневните ви мисли върху вашето съзнание в будно и в сънно състояния.

Вие ще се впуснете в една сфера, която е пряко управлявана чрез мисли, чувства и въображение. Това може да е една сфера на съня, но преживяванията ви, докато сте в нея, няма да бъдат по-малко реални от тези в будната ви „реалност”. Чудесен пример за това взаимодействие е силата на летенето по време на сън. Когато овладявате различни начини на летене по време на сън, ще забележите, че първата трудност ще бъде да преодолеете убеждението си, че не можете да летите. Ще разгледам това по-подробно, когато разискваме методите на летене, но идеята е, че често ще оставате на земята и няма да можете да полетите, просто защото имате съмнения дали това е възможно, или не. Вие може даже да си повтаряте упорито: „Зная, че мога да летя; зная, че мога да летя”, но ако сте изпълнени със съмнения, няма да може даже да отделите краката си от земята. Съществува фина разлика между мисленето, вярването и знаенето, и тези нюанси ще бъдат тънката линия, която ще изследвате, докато буквално изработите своите криле в сферата на съня.

Иван Павлов, един майстор в управление на поведението, е заявил: „Колкото и перфектни да са крилете на птицата, те никога нямаше да й позволят да лети, ако не бяха поддържани от въздуха”. По време на своята работа в съня, вие ще изпитате от първа ръка как вашите убеждения са аналогични на необходимостта от въздух, за които говори Павлов. Без открит ум и една силно приспособима система на убеждения, вашите мисли няма да имат подкрепата, нужна им, за да ви издигнат нагоре и напред към нови хоризонти. Независимо колко силни са намеренията ви, ако чистосърдечно не вярвате, вие ще попаднете в една неравна битка, която няма да можете да спечелите, ако не промените по подходящ начин своите убеждения.

Един съвет за умните: Някои неща са верни, независимо дали вярвате в тях, или не, и когато не вярвате в нещо, вие в действителност полагате усилия да си попречите да го преживеете. Някой някога бе казал: „Реалността е това, което отказва да изчезне, когато престана да вярвам в него”, което в този случай може да бъде разширено, за да включи и обратния случай. Другата страна на монетата ще гласи, че трябва предварително да вярваме в определени преживявания от нашата „реалност”, за да можем да ги превърнем в своя действителност. Не е учудващо, че болшинството скептици са първите, които отричат, и последните, които признават, тесногръдието. Каква голяма ирония е това, че обикновено са нужни много чужди преживявания, за да убедят закоравелите скептици, които само тогава се престрашават да опитат едно ново преживяване.

Ако някой избере да бъде самодоволно прикован към своята зона на комфорт, така да бъде. Всеки от нас има правото да конструира своята собствена „реалност”, независимо дали тя е отворена за промени, или е ограничаваща. Нека всеки бъде свой собствен творец, но не се оставяйте да ви подведе някой, който се опитва да ограничи нещата, в които вярвате.

Една древна мисъл все още звучи със своето пророчество и ще продължи да звучи през вековете: „Познай себе си”. Тя е кратка, звучи добре и е семпла, но съдържа една неподвластна на времето истина, която би трябвало да е в основата на всяко знание и себепознание. Не се оставяйте да бъдете повлияни от чуждия скептицизъм и не търсете комфорт в чуждото одобрение, а откривайте силата в себе си. Откривайте сила в своите убеждения, в своите познания и в своя опит. Ханс Марголиус казва това със следните думи: „Само в спокойни води нещата се отразяват без изкривяване. Само спокойният ум може да възприеме адекватно света”. Той бе наистина един мъдър човек.

Скептиците и песимистите са често срещани препятствия, които ще срещнете по пътя си, но те съществуват само когато им отделите своето внимание. Лично аз намирам за по-продуктивно да помагам на тези, които желаят да се учат, вместо да си губя времето с тези скептици, които вероятно няма никога да повярват, даже и ако видят нещо непосредствено пред очите си. Единственият начин наистина да опознаеш нещо, е да го преживееш и не съм сигурен дали е тъжно, или е поетична справедливост това, че в резултат на съмненията си, скептиците никога няма пълноценно да преживеят и наистина да узнаят нещо. Във всички случаи, напълно си заслужава да отчитаме силата на убежденията и това, че те филтрират нашите преживявания.

Сега, след като разгледахме изключително важното влияние, което нашите мисли и убеждения оказват върху съзнанието ни, и ефекта на съзнанието върху способността ни да възприемаме нашата „реалност”, надявам се, че сте започнали да преразглеждате своята система от убеждения. Това са изключително важни понятия, но за щастие е неизбежно, че не само ще ги осмислите и ще приемете тяхната състоятелност, но чрез своята работа по време на сън ще ги преживеете и усвоите от първа ръка. Надявам се, че дотук сте добили по-задълбочено разбиране за това колко интимно са преплетени нашите мисли, възприятия и нашата „реалност”. И може би следващия път, когато някой изрази някакво тесногръдо мнение относно „реалността”, ще мислите подобно на Алън Уотс, когато той казва: „Мили човече, ако искаш да знаеш, реалността е само едно петно на Роршах”.*)

*) Херман Роршах (1884-1922) – швейцарски психиатър и психолог, автор на теста за изследване на личността „Петна на Роршах”. – Бел. прев.