№ 26

Сега е уместно, с помощта на по-доброто разбиране от страна на ключовата група от мечтатели, да започнем фокусирането върху идеята за новата парадигма на преживяване. Според модела много са тези, които ще получат този космически стимул, докато идеалното малцинство ще отговори, когато се открие възможност за участие. Имайте предвид, че този продължаващ процес ще премине през фази на зараждане в индивидуалното и колективно съзнание на едно едва забележимо тихо възходящо движение. Не очаквайте бурнa реакция. Това ще бъде едно разгръщащо се движение под формата на шепот на съзнанието. Отново –  мислете в термините на природните модели. Когато наблюдавате природата, виждате спирали в бавния процес на растеж подобно на спиралата при образуване на охлювата черупка и при функциониране на дишането. Макар невидим по форма, това е процес, който започва при раждането и съпровожда всеки бозайник през целия му последователен живот. Разгледайте родилния процес през призмата на дишане, експанзия и контракция, причиняващи движение към целта в рамките на една извисяваща се спирала и водещи до неговия завършек. Ще видите пътуване навън, на концептуална информация, обратно движение за осмисляне, отново движение навън и обратно движение за споделена дискусия, движение към желания фокус на ново преживяване. Намерението, зареждано от желание за ново преживяване, ще изведе на преден план процеса, който се изгражда върху фундамента на фокуси, плод на множество равнища на съзнание, с подкрепящо ги намерение тази ситуация да се придвижи в нова парадигма.

Това е подходящият момент за разглеждане на едно понятие в разрез с поставената цел, което се нуждае от корекция с оглед постигането на успех. В резултат на дълго насаждана дезинформация от религиите на вашата планета, вие очаквате фокусираната помощ да дойде при вас отвън. Нощно време вие гледате към заобикалящите ви светлини на небето и приемате, че тя трябва да дойде „оттам”. Наистина обменът на енергия на равнището на външните проявления е възможен, обаче потокът на Съзиданието е отвътре навън. Това е един експанзивен процес. Отново трябва да ви напомним за двата потока навън и навътре в процеса на дишане. Това, което вашите учени наблюдават като изгаряне и разрушаване чрез черни дупки и пр., е всъщност доказателство за дихателния процес, който включва спираловидни промени на преходи към по-висши вибрационни измерения. Когато това се случва, през този процес преминават подходящиенергийни полета.  Ако всичко това бе енергия, то това, което бива наблюдавано, щеше отдавна да бъде „погълнато” от една единствена черна дупка. (Тук отново може да започнете да разбирате мащаба на плановете на отрицателния фокус, който се опитва да избута тази Галактика през един процес, който е противоположен на творческия поток, към една противостояща реалност). Това, което учените си представят като компресия на енергията в една малка топка с огромно молекулно тегло, е, разбира се, пълна безсмислица. Енергията се разширява в процеса на преобразуване, като увеличава равнищата си на вибрация, придвижвайки се в една нова парадигма на проявление. Дали тази Галактика, или малка част от нея, преминава през един процес на черна дупка? Няма изгледи за това. Какво би станало, ако това бе истина? Ако това се случеше, надали би било някакво адско преживяване.

Нека да се върнем към основната идея. Ако кажем, че нашият план е в процес на реализация, това не означава, че установяването на съзнателни контакти с привидно подходящи същества, които споделят нашите цели и отдаденост на каузата, е на привършване. Фокусът на тези уроци е този процес на концептуално изясняване. Това, което  трябва да бъде постигнато на по-фини равнища, зависи от продължаването на процеса в определени параметри. Потокът на  тази информация към посветените в каузата ще бъде окуражаван. По-голям смисъл има, когато това се случва за всички, но в подходящ момент може да бъде и към всеки поотделно. Ключовите думи, които биха могли да задействат механизмите за засичане на съобщенията, в повечето случаи са били избягвани и препратките към същества и процеси, представляващи „интерес”, са правени, колкото е възможно по-завоалирано. Време е използването на такива думи да бъде напълно елиминирано, тъй като фокусът на намерението ни е насочен към информация, която ви обучава и информира относно истинската ви природа и природата на енергийните форми и функции на Творението, от които сте неразделна част.

Нека изясним нещо. Този информационен фокус не е „Бог”, който директно ви говори. Това, което назовавате с такова име, е една объркана и погрешно разбрана дезинформация. Това, което може да бъде персонифицирано като Творец в тази Галактика, не изчерпва фокуса на цялото на Всичко, Което Е. За да направим това разбираемо, може би трябва да се върнем отново към примера с процеса на дишане. Всичко, Което Е, което лежи в основата, е чиста потенциалност и включва даже по-фини равнища отвъд него, които са неуловими, защото възприемането им би означавало тяхното ограничаване. На концептуално равнище дишането е експанзия, когато издишвате, почивка, вдишване, почивка и отново. Потенциалността присъства в най-голяма степен, за да „абсорбира” (това е голямо обобщение) в моментите на почивка. В обхвата на съвкупния израз на Потенциалността като преживяване има различни степени на осъзнаване, които са започнали своето завръщане (към първоизточника), след като са разбрали, че са мънички холограмни фрагменти от фокуса на своя Творец. Този творчески фокус на свой ред е мъничък фрагмент от един по-фин и по-обхватен фокус на Потенциалността, която е в основата на един по-могъщ Творец, който в даден момент е бил роден от това, което лежи отвъд в непознаваемо състояние. Дали ние ще се завърнем към това състояние на непознаваемост? Това ли е нашата цел в най-отдалечените части на вечността? Надали, защото изглежда, че за да се придвижи някой по обратния път, е необходимо точно обратното, за да отбележи някакъв прогрес. Трябва да помните, че една от най-големите деформации в разбирането ви на Съзиданието на това равнище, е идеята за необходимост от измерване на житейския опит с нещо линейно, което вие наричате време. Това е също една голяма пречка за тези от нас, които се интересуват прекалено много от преживяване, за да си губят времето с измерването му. Ние не виждаме причина да правим това, защото знаем, че Свещеният Порядък няма последователни параметри.

Връщайки се към нашата дискусия относно вашата идея за „Бог”, сега може да видите защо сме заменили „Бог” с „Творец” или „Съзидание”, с надеждата, че можем да започнем да променяме вашето възприятие. Самата дума „Бог” предизвиква чувства, които причиняват вътрешен смут у мнозина, тъй като на едно по-дълбоко равнище те знаят, че религиозните учения в продължение на дълга последователност от преживявания са им донесли само объркване. Те са им дали една деформирана представа за Първоизточника на техния произход. Важно е тези, които имат намерението да реализират новата парадигма, да имат поне елементарна яснота относно природата на своята идентичност и Първоизточника на своето съществуване. Това, което лежи отвъд тази Галактика, в този момент е извън необходимостта от разбиране. Достатъчно е да се знае, че то Е. Нашият фокус е насочен в рамките на Съзиданието на нашия Творец. Той (безполово, но като творческо мъжко начало) може да бъде наречен „бог”, но, откровено казано, ви е необходимо друго наименование. Вие може да адресирате своите обръщения към Него, но те ще бъдат получени само когато са в хармония с творческия изблик на Неговия начин на изразяване. С израза „В Неговото Име” във вашата библия са искали да ви кажат да насочите фокуса на молитвата си в рамките на това целенасочено намерение. Вие трябва да отправите молба, която цели съзидание, в хармония с Неговото отношение да направи всичко възможно да ви донесе това, което желаете. Вие сте фрагмент от Него и чрез вас Той (осъзнатото „Аз съм” на вашата връзка с Него) преживява експанзията на пълното осъзнаване, което представлява Вие/Той. Правейки това, вие осъществявате едно споделено преживяване. Бидейки фрагмент от Него, вие създавате чрез привличане всички свои преживявания. Прилагайки Закона за Съзнателното Намерение в хармонично сътрудничество в рамките на Неговата експанзия, вие създавате целенасочено нови парадигми на житейски опит.

Надяваме се, че тази информация е една благословия под формата на разширяване на вашето разбиране за това кои сте и какво сте! Вие имате славно наследство, празнувайте го.

№ 27

Когато вашата представа за времето бъде коригирана, за да включи като маловажна необходимостта да измервате житейския си опит по блокове, вместо да позволявате той просто да протича във вашите преживявания, вие ще сте превъзмогнали една голяма пречка пред вашия напредък. По-рано в съществуването на вашата планета нямаше наклон на нейната ос (на въртене) и следователно сезоните, такива каквито ги познавате, не съществуваха. Това ограничаваше съществуването на животните и растенията предимно до по-умерените температурни зони, но растежът бе по-буен и се простираше и в по-студените области в по-голяма степен, отколкото може да си помислите, поради адаптацията. Ефектът на наклонената ос породи наличието на сезони, като една допълнителна доза преживяване при измерване на времето.

Една продължителност от дни и нощи при непроменлив като цяло климат, води до един по-релаксиран фокус на необходимостта от измерване на времето в процеса на оцеляване. Преди деформацията на енергията, свързана с конкуренцията, сътрудничеството бе ключ към съществуването. Когато разгледате стиловете на живот на тези, които наричате местни племена в екваториалните области на вашата планета, виждате, че те поставят много по-малко ударение на измерването на отрязъци от време и оцеляването на отделните групи е свързано с повече сътрудничество. Съществува по-малко съревнование между отделните групи, отколкото представят това вашите филми, с изключение на области като Африка поради целенасочени външни влияния. Това са съображения, които трябва да бъдат включени във вашата нова парадигма. Колкото е по-голяма липсата на равновесие между жителите на планетата, толкова по-голяма ще бъде липсата на равновесие на планетата като цяло. В промяната на галактическите цикли се крие възможността за ребалансиране, както на жителите, така и на планетата. Това не означава, че планетата непременно ще се измести назад с 23 градуса в пълно равновесие, но известна промяна може наистина да бъде направена.

Интересно е да се отбележи, че има движение сред така наречените от вас „либерални политици” за отстраняване на съревнованието в образованието на малките деца, което среща твърда съпротива. Разбира се, има скрити мотиви, тъй като това ще успокои допълнително творческите изяви на децата. Атлетическите състезания изкарват на преден план желанието да се отличат и това се пренася и в други области. Това се оказа по-голяма пречка за „техните” планове, отколкото очакваха. Като интересна допълнителна забележка – най-големите подобрения в начина на живот, в изкуството и в истинската музика се случват по време на продължителни периоди на мир и отсъствие на съревнование в рамките на военни конфликти. Историята на Китай има дълги периоди на свобода от нашествия на други културни групи и малко смесени бракове извън групите. За съжаление свръх населението оказа обратно влияние и тези подобрения не бяха широко разпространени сред всички жители. Независимо от това фокусът бе насочен навътре, към съзерцание и желание за по-силни преживявания на възвисяване и по-щастливо съществуване. През тези периоди е било постигнато много.

Новата парадигма трябва да включи в себе си желанието за издигане на човешкото преживяване над основните форми на мисъл и поведение, причиняващи деформации, които се повтарят поколение след поколение. Желанието за постигане на това е очевидно, ако погледнем безбройните книги за самоусъвършенстване, аудио и видео записи и добре отъпканите пътеки, водещи към психологическите и психиатрични кабинети. Подходът е отвън навътре, като се разглеждат действията и опитите за откриване на потъпкани в съзнанието преживявания, причинили съответните навици. Тук отново представата за новата парадигма и фокусирането върху нейното преживяване, вместо затвърдяване на старото, би заредило с енергия желаното ново царство на съществуване. Обаче даже и да бъде постигнато различно равнище на преживяване, способността то да бъде поддържано в заобикалящата среда, ще се окаже наистина трудно осъществима. Както наличието на повече от един рак в кошницата няма да позволи на нито един да излезе от нея, така е и в живота на хората. Новата парадигма трябва да бъде съвместен групов фокус на желание при ясно формулирана цел, която може да бъде задържана във фокуса за достатъчно дълъг период от време, който да позволи реализирането й.

Сега може да разберете, че това, което групата, осъществяваща първоначалния фокус, трябва да постигне, е да създаде ясно изразена цел, която импонира на цялото човечество. В приложение има апология на едно есе, написано в 1899 г., много преди моменталната комуникация. То предава случилото се след публикуването (на есето) в едно малко незначително списание. То бе наречено „Писмо до Гарсиа”. Ако това вдъхновено послание е успяло да обиколи света, помислете си какъв ефект би имало едно всеобхватно целеполагащо послание за нашата кауза! Въпреки целенасочените усилия за разпространение на информацията относно съществуването на злите плановици и техните дела, доколкото сте успели да ги откриете, това е наистина първата необходима стъпка, но тя не е предизвикала ответна реакция. Толкова по-добре, защото, както казахме вече, чувството на жертви/мъченици, което тя би предизвикала, не е част от истинската парадигма на съществуване в рамките на Съзидателния поток. Това, което е необходимо, е едно основополагащо начало, което да бъде поставено преди затварянето на циклите. Не е необходимо това да бъде постигнато наведнъж. Най-добре е това да бъде събитие в индивидуалното пробудено съзнание на всеки. Такъв процес не прави от събитието по-малко основополагащо начало. Той ще постави основите на по-големи фундаментални промени в пробуденото съзнание, които ще се случат последователно.

Отново ви напомняме, че свободната воля позволява на желаещите да останат в сегашната форма на съществуване. Не се грижете за тях. Частта на свободната воля в супата на преживяването ни учи на друг от Законите на Вселената – Закона за Позволението. Личната отговорност е точно това – ЛИЧНА. Това означава, че всеки отговаря за избора на своето лично преживяване и не е отговорен за преживяванията на другите. На всички е разрешено да участват или да не участват в рамките на един групов фокус на съвместно преживяване. Обаче изборът да не участваш има своите последици. Тези, които изберат целенасочено да се въздържат от участие в ликвидирането на настоящата парадигма, ще имат възможност да я продължат на друго място в малко по-различен формат. На тях ще бъде позволено да изберат своята форма на преживяване в тази ситуация. Позволението е най-трудният за усвояване от законите на равнището на третото измерение, поради дълбоко вкоренената потребност за оказване на контрол. Тази потребност може да бъде преодоляна чрез практикуване на Закона за Позволението. В този момент от нашата дискусия се сблъскваме с проблема за насилието над деца. Децата са под въздействието на системите от вярвания на техните родители. Това, в което родителите вярват и към което се фокусират, привлича преживявания за семейството. Информацията за минали фамилни истории е кодирана в комбинацията от гени, което обяснява защо някои събития се случват на някои членове на дадено семейство, a не на други. Това подчертава факта, че родителството предполага повече от това да се справяш с планирани или непланирани деца. Това е лична отговорност на всеки родител и на двойката родители да отгледат децата с разбиране на широката гама от влияния, свързани с това начинание.

На този етап е важно да обсъдим изписването с главни букви на различни думи от текста. Намерението е този материал да бъде във възможно най-голяма степен освободен от религиозни конотации. Настоящи и минали преживявания с духовни манипулации и контрол водят до моментално изключване или изкривяване на разбирането на информацията, съдържаща съответните препратки, поради дезинформацията относно контрола от страна на това, което наричате ‘бог’. Можем да ви уверим, че на твореца не му пука дали му оказвате честта да го изписвате с главна буква. Той се интересува много повече от това дали сте в хармония с разширяващия се поток от неговия творчески фокус. Съществува проблем, защото самите думи, които избирате, за да покажете усещане за този поток от енергия, крият опасност от ответни чувства. Това е неизбежно, затова е най-добре поне да избягвате главните букви. Това е един сигнал, който е най-добре да остане неактивиран.

Намерението ни е тази продължаваща дискусия да доведе до едно задълбочаващо се разбиране по отношение целта, която огрява непосредственото ви бъдеще. Надеждата е, че тя ще усили и укрепи вашата ангажираност да продължите своя напредък по пътя на завършването на този сегмент от преживяването. Във всички случаи не планирайте дълъг период от почивка и развлечения, след като той привърши.

ПИСМО ДО ГАРСИЯ

ОТ  ЕЛБЪРТ  ХУБЪРД*******)

Ройкрофтърс, Източна Аврора, Област Ейри, Ню Йорк

*******) Бел.прев.: Елбърт Хубърд – основател през 1885 г. на реформистко общество на занаятчии и художници в САЩ, наречени  Ройкрофтърс.

Апология

Тази литературна дреболия, Писмо до Гарсия, бе написана една вечер, след вечеря, за един час. Това се случи на двадесет и втори февруари, хиляда осемстотин деветдесет и девета година, рождената дата на (Джордж) Вашингтон и ние тъкмо щяхме да отпечатаме мартенския брой наЕснаф. Това нещо избликна направо от сърцето ми, написано след един напрегнат ден, в който се опитвах да тренирам едни твърде криминално настроени селяни да се откажат от състоянието си на безсъзнание и да се радио активират.

Непосредственото предложение обаче дойде от малък спор, свързан с чашите за чай, когато моето момче Бърт заяви, че Роуън е истинският герой в Кубинската война ********). Роуън е свършил това сам – отнесъл е писмото до Гарсия.

********) Бел.прев.: Кубинската война за независимост от Испания, ( 1895-1898)

Идеята прониза ума ми като светкавица!  Да, момчето е право, герой е мъжът, който е изпълнил своята задача – който е отнесъл писмото до Гарсия.

Станах от масата и написах Писмо до Гарсия. Толкова малко се замислих върху стореното, че го публикувахме в списанието без заглавие. Броят излезе и скоро започнаха да валят поръчки за допълнителни копия от мартенския Еснаф – дузина, петдесет, сто. И когато Американската Новинарска Компания поръча хиляда, попитах един от помощниците си коя статия е разбунила космическия прах. „Това нещо за Гарсия” – отговори той.

На следващия ден пристигна телеграма от Джордж Х. Даниелс, от Ню Йоркската Централна Железница, която гласеше: „Предложи цена за сто хиляди екземпляра от статията за Роуън под формата на памфлет – реклама на Емпайър Стейт Експрес на гърба – и колко скоро можеш да експедираш”.

Отговорих му с цена и заявих, че можем да му осигурим памфлетите в двугодишен срок. Нашите съоръжения бяха малки и сто хиляди листовки изглеждаха огромно начинание.

В резултат – дадох на г-н Даниелс разрешение да препечата статията, както намери за добре. Той я отпечата като брошура в тираж половин милион. Две-три от тези половин милионни издания бяха разпродадени от г-н Даниелс и допълнително статията бе препечатана в над двеста списания и вестници. Бе преведена на всички писмени езици.

По времето, когато г-н Даниелс разпространяваше Писмо до Гарсия, принц Хилакоф, директор на Руски Железници, бе в тази страна. Той бе гост на Ню Йорк Сентръл и направи обиколка на страната под личното ръководство на г-н Даниелс. Принцът видял малката брошура и проявил интерес, най-вече защото г-н Даниелс я разпространявал в толкова много бройки.

В крайна сметка, когато се прибрал у дома, той наредил да я преведат на руски и да бъде връчено копие на всеки служител на руските железници.

След това други страни поели инициативата и от Русия тя преминала в Германия, Франция, Испания, Турция, Хиндустан и Китай. По време на войната между Русия и Япония всеки руски войник, отишъл на фронта, получил копие от Писмо до Гарсия.

Японците, които откриват брошурата в притежание на руските военнопленници,  решили, че тя трябва да е нещо добро и я превели на японски. И по заповед на Микадо  било връчено копие на всеки мъж на служба на японското правителство – военен или цивилен. Отпечатани били над четири милиона копия от Писмо до Гарсия. Това се счита за най-голямото разпространение, на което и да е от другите литературни начинания на автора в историята – благодарение на поредица от съвпадения.

Е.Х. Източна Аврора, 

1-ви декември, 1913 г.

“Писмо до Гарсия“

В  цялата тази кубинска история има един мъж, който изпъква на хоризонта на паметта ми като Марс в перихелий*/  Когато избухна войната между Испания и САЩ,  бе необходимо да се комуникира бързо с водача на бунтовниците Гарсия. Той бе някъде из планините на Куба – никой не знаеше къде. Нито писмо, нито телеграфно съобщение можеше да го достигне. Президентът трябваше да осигури сътрудничеството му и то бързо. Какво да се прави?!

*/ Бел.прев.: перихелий – орбита най-близка до слънцето.

Някой казва на президента: „Има човек на име Роуан и ако някой може да открие Гарсия, това е той”.

Роуан бе повикан и му бе връчено писмо, предназначено за Гарсия.  Как „един младеж на име Роуан” е взел писмото, запечатано в мушамена торбичка, завързана до сърцето му, как за четири дни е слязъл от открита лодка на бреговете на Куба, изчезнал в джунглата и след три седмици се е появил от другата страна на острова, след като е пребродил враждебната територия пеша и е доставил писмото на Гарсия – това са все неща, които нямам особено желание в момента да разкажа в подробности. Това, което искам да подчертая, е следното: МакКинли е дал на Роуан писмо, което е трябвало да занесе на Гарсия; Роуан е взел писмото и не е попитал: „Къде се намира той?”

За Бога, има един човек, чийто образ би трябвало да бъде изваян в безсмъртна статуя от бронз и тя трябва да бъде поставена във всеки университет в страната. Не ни трябват младежи буквоеди, нито учения за това и за онова, а едно втвърдяване на прешлените, което ще ги накара да бъдат лоялни спрямо оказано им доверие, да действат точно и да концентрират енергиите си: направи следното – „Отнеси писмото на Гарсия”.

Генерал Гарсия е вече мъртъв, но има други като Гарсия. Няма мъж, който се е опитвал да изпълни едно поръчение, за което са необходими мнозина, без да се отврати от идиотщината на средния човек – на неспособността или нежеланието му да се концентрира върху нещо и да го изпълни.

Небрежно оказаната помощ, глупавото невнимание, примитивното безразличие и половинчато свършената работа изглежда преобладават и няма човек, който да успее, освен като с измама или заплаха принуждава или подкупва други, за да му помогнат; или може би Бог в Своята доброта извърши чудо и му изпрати един Ангел от Светлина за помощник.

Вие, читателю, пробвайте следното: Вие в момента седите в своя офис. Шест чиновника са на ваше разположение. Повикайте някого от тях и го помолете: „Моля, погледни в енциклопедията и ми направи кратка справка за живота на Кореджио”. Дали чиновникът ще каже тихо: „Да, сър” – и ще се захване за работа?

Дума да няма, че не ще направи това. Ще ви погледне с рибешки поглед и ще зададе един или повече от следните въпроси: Кой беше този? Коя енциклопедия? Това ли ми е работата? Нямате предвид Бисмарк, нали? Защо Чарли да не го направи? Тоя умрял ли е? Това спешно ли е? Дали да не ви донеса енциклопедията да видите сам? Защо ви е да знаете? И се обзалагам десет на едно, че след като сте отговорили на всички въпроси и сте обяснили как да бъде намерена информацията и защо ви трябва, чиновникът ще си замине и ще накара един от останалите чиновници да му  помогне да открие Гарсия, след което ще се върне и ще ви каже, че такъв човек няма. Разбира се, аз мога да изгубя баса, но според Закона за средните числа, това няма да стане. И сега, ако сте мъдър, няма да се занимавате да обяснявате на вашия „помощник”, че Кореджио е заведен под буквата С (изговаряна често като „к” в началото на английските думи), а не под К, а ще се усмихнете много мило и ще кажете: „Няма значение”, след което ще направите справката сам. И тази неспособност за самостоятелно действие, тази словесна тъпотия, тази мекушава воля, това нежелание с удоволствие да се заемеш и свършиш нещо – всички те са изстреляли чистия Социализъм далече в бъдещето. Ако мъжете не действат за себе си, какво ще правят, когато ползата от действията им е предназначена за всички?

Изглежда е необходим помощник капитан с яка тояга, както и заплаха от изгонване в събота вечер, за да задържи много работници по местата им. Дайте обява за стенограф и девет от десет, които се явят, или не могат да пишат правилно, или не познават препинателните знаци и на всичкото отгоре не считат, че това е необходимо.

Може ли такъв човек да занесе писмо до Гарсия? „Виждаш ли този счетоводител?” – ме попита един майстор в голям завод. „Да, за какво става дума?”

„Е, той е добър счетоводител, но ако го пратя в града да свърши нещо, може да изпълни задачата си, ала от друга страна, може по пътя да спре в четири кръчми и когато стигне до главната улица, да забрави за какво е бил изпратен”. Може ли на такъв човек да бъде поверено да отнесе писмото до Гарсия?

В последно време чуваме много сълзливи съчувствия за „потъпканите обитатели на фабричните цехове” и за „бездомните скитници, търсещи честни работодатели”, придружени често с много тежки думи срещу хората във властови позиции.

Нищо не се казва за работодателя, който остарява преждевременно в безплодни опити да накара негодните за нищо да свършат нещо интелигентно; и за неговите продължителни, търпеливи усилия да получи „помощ” от хора, които не правят нищо, освен да се шляят зад гърба му. Във всеки магазин и фабрика тече непрекъснат процес на „прочистване”. Работодателят непрекъснато отпраща „помощници”, които са доказали неспособността си да защитят интересите на бизнеса и наема нови. Независимо колко благоприятни са времената, това пресяване продължава. Само когато времената са трудни и не се намира работа, пресяването е по-рядко, но некомпетентните и безполезните си отиват и отиват. Това е оцеляване на по-пригодните. Личният интерес кара работодателя да запази най-добрите измежду тези, които могат да отнесат писмото до Гарсия.

Познавам един човек с наистина чудесни качества, който е неспособен да управлява свой собствен бизнес, но който в същото време е абсолютно безполезен за всекиго, защото носи в себе си непрекъснато едно ненормално подозрение, че неговият работодател го потиска, или има такова намерение. Той не можа да дава нареждания, нито да получава такива. Ако му бъде дадено писмо, което да занесе на Гарсия, отговорът му вероятно ще бъде: „Занеси си го ти!” Тази вечер този човек броди из улиците в търсене на работа и вятърът свири през прокъсаното му палто. Никой, който го познава, не би дръзнал да го наеме, тъй като той е вечен подстрекател на недоволство. Той е глух за здравия разум и единственото, което може да го впечатли, е върхът на един добре подкован ботуш.

Разбира се, аз зная, че един дотолкова морално деформиран човек заслужава по-малко съжаление от един инвалид. Но в своето съжаление нека пролеем също така по сълза за хората, които се опитват да осъществят големи начинания, чиито работни часове не са ограничени от сирената и чиято коса побелява бързо в битката срещу разпуснатото безразличие, небрежното слабоумие, безсърдечната неблагодарност, чиито носители, ако не бяха техните предприятия, биха били едновременно гладни и бездомни.

Дали не изложих всичко прекалено строго? Възможно е, но когато целият свят се е разпасал, искам да изразя съчувствие към човека, който успява – човекът, който въпреки големите трудности, е насочил усилията на другите и след като е успял, вижда, че не му е останало нищо. Носил съм баката с храна и съм работил за надница, както съм бил и работодател и зная, че има какво да се каже в защита и на двете страни. В бедността не могат да бъдат търсени върхови постижения; дрипите не служат за препоръка; а всички работници не са алчни и жадни за власт, както и всички бедни не са добродетелни. Моето съчувствие е отправено към човека, който си върши работата, когато „шефът” го няма, както когато си е в къщи. И към човека, който когато му дадат едно писмо за Гарсия, тихо приема посланието, без да задава идиотски въпроси и без прокрадващото се намерение да го тикне в най-близкия канал, или да направи всичко друго, но не и да го достави; този, който никога не получава „уволнение”, нито се налага да стачкува за по-голяма надница. Цивилизацията е едно продължително търсене на точно такива индивиди. Всичко, което поиска такъв човек, ще му бъде дадено. Той е търсен във всеки голям и малък град или село – във всеки офис, магазин, склад и фабрика. Светът стене на глас за такива хора. Той е необходим и то много – човекът, който може да „отнесе писмото до Гарсия”.

№ 28

Докато нуждата ви да преживеете нещо в предварително изчисленото време отминава в относително забвение, инерцията на преживяванията ви в новата парадигма ще премине плавно през отказ от материалистичния дух, който ви държи твърдо в плен на отклонилите се от нормата нарушители. Вас са ви впримчили придобиването на лични владения и надпреварата в разкоша и физическите удоволствия. Това са празни обещания за запълване празнотата на дисбаланса, който чувствате в себе си. Всички реклами са заредени с подсъзнателни послания, захранващи материалните ви пристрастия. Затлаченото и многопластово блато на информацията и лъжите напомня на приказката за лъва и мишката. Лъвът на човечеството лежи привързан за земята, оплетен здраво в мрежа, предназначена да разсее съзнателния ум. В приказката само една малка мишка е трябвало да прегризе въжетата, за да освободи лъва. В нашия вариант на приказката радио беседата, наличната интернет информация и публикуването на книги и аудио и видео записи представляват мишката. Споделената информация е основана на личен опит и преглед на информационни архиви, които са на разположение на всеки, който реши да се възползва. Целостта на мрежата-капан застрашава да поддаде. Веднъж освободен, лъвът е наясно със силата на мъничката мишка, след което всичко може да се случи. За съжаление има много заложени мрежи, освен ако ние не поемем отговорност за приказката и не променим сценария.

Смисълът на тези послания е да окуражат и информират, а не да обучават в широко практикувания формáт. В тях няма прикрити подсъзнателни подривни намерения. В дълбоките равнища на съзнанието на всеки от вас е програмиран споменът за целта, която сте дошли да постигнете в този живот. Ние само спазваме нашата договореност да ви напомним и да дадем насоки и указания за действията ви. Когато фокусът (на вниманието) е насочен към това, което се възприема като непосредствена заплаха, инерцията се губи. Съгласуваната наша функция е да споделим възгледа, че измерението, на което се намираме, ни дава привилегията да притежаваме по-обхватен поглед върху ситуацията. Ние виждаме енергийните модели на движение в холограма и можем да моделираме различните налични възможности. Това е едно предимство. Целта на тази информация е да сподели позволеното в рамките на универсалните закони, управляващи свободната воля, при това с възможната най-голяма яснота. Ние откриваме, че алегоричните истории биват запомнени и прилагани към общото разбиране по най-ефективен начин. Ние сме ограничени само до тези истории, които отговарят на опита на преводача на тази информация. Това е един процес на диктовка/превод/ транскрибиране, при който частта на превода, е от най-критично значение. Важно е това лице да продължава да осигурява информация, за да подсили наличната „база данни”. Осигурени са напътствия за подходящи материали.

Позволените насоки предполагат довеждане до вниманието ви на отклоненията в тези модели, които могат да бъдат коригирани, защото свободната ви воля решава дали да направите това, или не. Проблемът за доставяне на информацията до вас, е наистина много голям. Дискусиите лице в лице не са възможни по много причини, но най-вече защото ние нямаме опит в модела жертва/мъченик, а вероятно в такива случаи той ще се прояви. Следователно ние избираме този по-ефективен начин. На този етап не е възможен двупосочен обмен на информация, но той и не е необходим.

Също така за нас е възможно да осигурим много информация за тези, които са отдадени на проекта. Приемането на този ангажимент за участие и неговото отстояване променя енергийната матрица на човека и това се вижда. Това открива една линия на комуникация и също така има за резултат промяна в дейността във вътрешните измерения (съня). Тези промени се отразяват в дейностите на външните измерения през деня. Ще бъдат забелязани много промени в живота на тези хора – от най-посредствените до основни промени в отношението и избора на дейности. С промяната на умствените и физически дейности, намерението и ангажиментът стават по-фокусирани и в различните равнища на съзнанието възниква спираловиден ефект. Вие степодкрепяни в този процес.

С безпокойство ви обръщаме внимание на факта, че откритите комуникационни линии са вече обект на по-голям контрол и тяхното намерение е да идентифицират тези все още неизвестни индивиди, които разпространяват информация противна на плановете им. Това все още протича като идентификационен процес, който не е навлязъл в етапа на отмъщение. Причината е, че има цели, съгласно които получавате привилегията да правите това, което правите, и които не са известни на всички равнища на потисничество. Словосъчетанието „идентификационен процес” ще бъде допълнително пояснено. Сериозно ви предупреждаваме да редактирате устните и писмените си разговори. Книгите могат да бъдат изчитани по електронен път, но заглавията им биват задължително обработвани. Ако има нещо подозрително, то началните и заключителни епизоди също биват преглеждани. Като следваща стъпка очаквайте книжарниците да получават нареждания да премахнат определени заглавия, както и разпространителите да бъдат атакувани. Да се надяваме, че те ще действат избирателно и ще конфискуват само отделни екземпляри, макар досегашният им почерк да не подсказва това. Това ще ограничи свободата ви да печатате и разпространявате, така че е нужен творчески подход при формулиране на заглавията, предговорите и рекламната информация. Това подсказва възможността за организиране на алтернативни места за разпространение, различни заглавия и пр., които да могат да преминат през първите две изпитания. Тези инициативи могат да бъдат разглеждани като възможни съвместни усилия, ако проблемът за разпределение на печалбите може да бъде преодолян. Ако обмисляте преиздаване или нови книги и записи, тези съображения може да се окажат от значение. Творчеството при разпространението на рекламни копия може да представлява предизвикателство. Ако поискате, на разположение е интуитивно вдъхновение. Усмихнете се! Вие сте на печелившата страна!

(следва)