ГЛАВА 5

Развиване на естествената ви способност

Седнете пред един факт като малко дете и се пригответе да се откажете от всички предварителни идеи, следвайте смирено, където и към каквото ви отведе природният безкрай; в противен случай няма да научите нищо.

– Томас Хъксли

Поддържайте ума си отворен за промяна по всяко време. Поканете тази промяна, ухажвайте я. Вие може да прогресирате само чрез изследване и преразглеждане на своите мнения и идеи.

– Дейл Карнеги

Преоценка на понятията ни за реалност

Много психологически проблеми влияят върху способността ни да имаме преживявания извън тялото. Нашата самопредстава и отношението ни към този въпрос оказват огромно влияние върху получаваните резултати. Често лични ограничения, страхове и убеждения потискат способността ни да преживяваме и да се радваме на пълния си потенциал. Това важи особено когато се впускаме в нова форма на изследване.

Въпросникът за самооценка, приложен по-долу, съдържа кратък преглед на факторите, които е възможно да влияят на способността ви да имате преживявания извън тялото. Отговорите ви могат да предложат полезни прозрения, свързани с вашите убеждения, допускания и изводи относно тази уникална форма на изследване.

Прегледайте своите емоционални и интелектуални реакции спрямо всеки въпрос, колкото е възможно по-обективно. Ако откриете област, която съдържа потенциално ограничение или конфликт, отделете време, за да се задълбочите в нея; вгледайте се в основната причина за своите убеждения в момента.

Преоценката на убежденията и вярванията е един от най-важните аспекти на подготовката за преживявания извън тялото. Установил съм, че най-често срещаните препятствия включват съзнателни и несъзнателни страхове, ограничения и погрешни разбирания, а тяхното разпознаване е първата главна стъпка към преодоляването им. Препоръчвам ви да запишете отговорите си възможно най-подробно.

Самооценка

1. Самопредстава. Какво е мнението ви за себе си? Как бихте описали себе си?
2. Лични възгледи. Какви са представите ви за преживяванията извън тялото и отношението ви към това явление?
3. Мотивация. Мотивирани ли сте за получаване на определени отговори? Да разрешите някаква загадка или проблем? От любопитство ли сте водени? Искате ли да проверите нещо за себе си? Бъдете конкретни.
4. Безопасност. Чувствате ли, че е напълно безопасно да имате преживявания извън тялото? Имате ли някакви притеснения – например, че ще се изгубите или ще умрете? Бъдете конкретни.
5. Специална способност или дарба. Вярвате ли, че за да постигнете преживяване извън тялото, са ви необходими специални способности?
6. Значение. Считате ли такова изследване за важно по отношение личното ви развитие? В скáла от 1 до 10 – колко важно?
7. Желание. Имате ли вътрешното желание и ентусиазъм да го направите? Какви ползи бихте искали да извлечете? Колко силно е желанието ви?
8. Решителност. Готови ли сте да отделите необходимото време и усилия, за да постигнете целта си? Готови ли сте да отделяте по 30 минути на ден в продължение на един месец?
9. Страхове. Чувствате ли безпокойство и страх от такова изследване? Страхувате ли се от неизвестното, от тъмното или от нови предизвикателства? Страховете ви логични ли са, или са плод на липса на информация?
10. Религия. Как преживяването извън тялото се вписва в религиозните ви убеждения? Считате ли това за духовно преживяване?
11. Увереност. Уверен/-а ли сте, че може да постигнете желаните си цели?
12. Очаквания. Очаквате ли положителни резултати? Какви са личните ви очаквания?
13. Лични проблеми и ограничения. Наясно ли сте с някакви вътрешни проблеми, които могат да ви попречат да постигнете такова преживяване?
14. Цели. Превърнали ли сте категорично такова изследване в своя цел? Тази цел изразена ли е в писмен вид? Това важна цел ли е? Тя е ли ваш приоритет?

Много от въпросите, включени в тази самооценка, не се нуждаят от обосновка. Обаче за някои от тях може би е необходимо малко пояснение.

Решителност и цели

Положителната ви нагласа и решителност по отношение на преживяванията извън тялото са от решаващо значение за успеха ви. Ако преследвате това изследване с половинчат интерес, резултатите ще отразят това. От друга страна, ако сте пристрастен/-а, решителен/-а и отдаден/-а на целта си, успехът ви е практически гарантиран.

Важно е да направите от това изследване личен свой приоритет за определено време. В моите семинари аз препоръчвам минимум от тридесет дни твърд ангажимент. Инструктирам всеки курсист да отдели необходимото време за поне една техника за излизане от тялото на ден. В продължение на тридесет дни фокусирайте колкото е възможно повече от умствената и емоционалната си енергия върху целта си за съзнателно преживяване извън тялото. За много хора ежедневното изписване на целта помага при изкристализирането й в ума и в подчертаването на нейната важност. Например преди лягане всяка вечер напишете двадесет пъти: „Сега имам преживяване извън тялото”, „Сега имам напълно съзнателно преживяване извън тялото” или „Сега съм извън тялото си”.

Когато направите от това изследване свой личен приоритет и включите написани цели, силата на ангажимента ви се увеличава. Всъщност вие поставяте началото на една почти мистична серия от събития – вътрешната ви решителност и желание започват да моделират подсъзнанието Ви. Често започвате да помните повече сънищата си и все повече по време на сън да си давате сметка, че сънувате. Често хората разказват за сънища, свързани с летене. Такива сънища са показател, че подсъзнателният ви ум реагира на решимостта ви да имате преживяване извън тялото. Такива сънища и вътрешните сигнали, свързани с тях, са често ефективно начало на напълно съзнателно преживяване. Изпишете своите цели днес и вземете категорично решение да доведете нещата докрай.

Писмени цели

По време на един неотдавнашен семинар една жена ме попита кое събитие или преживяване е оказало най-голямо влияние върху способността ми да имам преживявания извън тялото. След като помислих малко, си дадох сметка, че решението ми да направя писмен списък от личните си духовни цели, е оказало най-голям ефект повече от всичко друго. Например: „Да мога да се отделям лесно от физическото си тяло.” и: „Да почувствам своето по-висше аз”.

Колкото и странно да звучи, изписването на целите ми на хартия имаше много силен ефект върху резултатите, които почувствах. По време на всяко преживяване извън тялото моите лични цели като че ли проблясваха в ума ми точно в подходящия момент, за да действам за постигането им. С увеличаване на успехите ми и целите ми еволюираха. Често, след завръщане от дадено приключение извън тялото, аз записвах преживяването си и разбирах, че вече имах няколко нови цели и въпроси. Силното въздействие от поставянето на твърди, писмени цели е очевидна; Те фокусират мислите ни – съзнателни и несъзнателни. Всички физически и нефизически неща започват с една мисъл и колкото по-конкретни са мислите ни, толкова по-голяма е вероятността за тяхната реализация.

По време на първите секунди от дадено преживяване мислите ни са от решаващо значение за непосредствените резултати, които преживяваме. Много често нашата първа фокусирана мисъл ни изстрелва в нефизическа среда или ситуация, която е пряко свързана с тази мисъл.

Конкретните писмени цели създават силен отпечатък върху несъзнателния ум и е по-вероятно да бъдат реализирани от нефизическото състояние на съзнанието ни. Ако те бъдат използвани правилно, е възможно да програмираме своите приключения извън тялото към постигане на конкретен резултат или цел. Значението на това не бива да бъде пренебрегвано: то е първата стъпка към ефективен, съзнателен контрол върху състоянието ни извън тялото. Това е основната причина за високата ефективност на утвърдителните изрази и визуализациите.

Страхове и ограничения

Страховете и ограниченията упражняват удивителен контрол върху живота ни. Индивидуалните вярвания, ограничения и страхове създават невидима стена на тревога около нас. Тези чувства на безпокойство се проявяват като ограниченията, които изпитваме в ежедневието си. Страхът, безпокойството и произтичащите от тях ограничения са препятствие номер едно към успеха, което трябва да погледнем лице в лице. Всеки ден срещаме решения и избори, които трябва да вземем. Тези решения определят насоката на живота ни и резултатите, които понасяме.

Ако погледнете живота на успелите хора, ще видите, че всички те притежават една преобладаваща характеристика. Всички те е трябвало да се изправят срещу своите страхове и ограничения, за да постигнат желаните си цели. Примери за това са интровертите актьори, музиканти и коментатори, които са победили силната си сценична треска, пилоти, които някога са се страхували от височини и даже детето, което се страхува от тъмното.

Всеки страх и безпокойство в живота ни е едно лично препятствие, което трябва да преодолеем, една лична бариера, която ни отделя от желаните цели. На живота може да се гледа като низ от предизвикателства и препятствия, които трябва евентуално да контролираме и преодолеем. Личните ни постижения се определят от това как подхождаме към всяко предизвикателство.

Страховете и ограниченията във физическия ни живот ще се отразят също така много пъти и на изследванията ни извън тялото. Всъщност страховете ни ще се появят като физически стени и бариери, които ограничават свободата и движението ни.

Например през третата година от моите изследвания извън тялото усещах един голям, тежък предмет, който ме притискаше веднага след отделянето ми. Възприемах предмета като огледало, украсено със златни листа, което беше толкова масивно, че бях приклещен под съкрушителната му тежест. Започнах да го отблъсквам с всичката си сила, опитвайки се да го отстраня отново и отново. Докато то продължаваше да ме притиска, ме завладяваше силно чувство на отчаяние. В безсилието си фокусирах цялото си внимание, цялата си енергия и сила, за да го отблъсна и изкрещях: „Аз притежавам тази сила!” Моментално почувствах прилив на сила, лесно повдигнах огледалото и го отхвърлих встрани.

В този момент изпитах силно ново усещане за свобода и подвижност. Бях лек като перо и способен да отида, където пожелаех. За първи път в живота си се почувствах напълно свободен и в състояние да контролирам обстоятелствата. Можех да се движа, да възприемам и разбирам много по-бързо от преди. По някакъв начин знаех, че бях отворил вратата към нови равнища на възможности и развитие. Всеки страх и ограничение, които изпитваме, са една възможност за научаване и растеж. Признанието ни на това може да ни помогне да се справим с всяко ново предизвикателство.

Вяра

Колкото и изненадващо да звучи, не е необходимо да вярвате в преживяванията извън тялото, за да ви се случат. Безброй хора по света са разказали за спонтанни преживявания извън тялото. Болшинството от тях не са притежавали предварителни познания или не са вярвали в пътуванията извън тялото. В момента са на разположение няколко книги на Реймънд Мууди и други автори, които описват в подробности преживявания близки до смъртта и извън тялото и техните драматични резултати.

Преди повече от двадесет години, когато за първи път чух за това странно явление, аз не вярвах, че такива преживявания наистина съществуват. Бях стигнал до извода, че така наречените пътувания извън тялото са вероятно странна измама, резултат от дрогиране или някакъв вид будно сънуване. С половинчато любопитство реших сам да проверя тези странни разкази. Когато погледна назад във времето, си давам сметка, че не ми беше необходимо да вярвам, че нещо ще се получи. Вместо това, любопитството бе най-важният фактор при изследване на уникалното явление.

Физическа обработка и индоктринация

От раждането си всеки от нас е бил подложен на най-щателната обработка, на която нашето общество и култура са способни. Било ни е внушено да приемем допускането, че сме физически същества – млекопитаещи с ум.

Тази физическа индоктринация е основно резултат от едно безспорно заключение, предавано от поколение на поколение: Тъй като преживяваме и наблюдаваме себе си като физически същества, естествено е да стигнем до извода, че сме това, което са телата ни. Основано на физически възприятия, това изглежда едно нормално заключение. Какво друго би могло да бъде?

В процеса на израстването ни непрекъснато ни повтарят, че сме физически същества. Tози извод ни бива натрапван всеки ден от живота ни от семейство, приятели, средствата за масово осведомяване и обществото като цяло. Обикновено под формата на религиозни вярвания ни обучават евентуално в нови нефизически понятия. Тези нефизически понятия често ни биват предавани по много двусмислен начин. Болшинството религии учат, че притежаваме някаква душа или дух – невидима и неописуема форма на енергия. Казано ни е да вярваме в това мистериозно понятие, без да поставяме въпроси, но не ни дават нищо за доказателство – няма факти, нито логика. Казват ни да имаме вяра, защото отговорите са в ръцете на Бог. Много религиозни водачи искат да вярваме, че сме практически безпомощни да получим отговори на загадките на своето съществуване и на живота.

Крайният резултат е масова, двойна индоктринация. Първо ни казват, че сме бозайници с ум, след което ни учат, че сме безпомощни божи творения, неспособни да получат сами отговори на въпросите си.

Има само един проблем по отношение на тези изводи – те са построени напълно върху ограниченията на физическите ни сетива. Както всеки физик може да ни каже, ние виждаме само малка част от енергията около себе си. Като основаваме цялата си представа за реалността само на физическите си възприятия, ние следваме формула, обречена да доведе до непълни заключения не само за самите нас, но и за всичко останало около нас. Класически пример е ранното възприятие на земята като център на вселената. Хиляди години бе очевидно за всички, че слънцето се върти около земята. В по-нови времена ни учеха, че атомът се състои от малки частици, които се въртят около твърдо, стабилно ядро. Днес, според квантовата механика, тази ясна, подредена картина на субатомната реалност, е неточна и непълна.

Едно от текущите универсални заключения, преподавано в училищата по целия свят, е научното допускане, че биологичният мозък е първоизточникът на съзнанието. Медицинската наука отдавна стигна до извода, че мозъкът е очевидният източник на съзнанието. Какво друго би могъл да бъде? В същото време днес десетки милиони преживявания на прага на смъртта и извън тялото дават ясни доказателства, че състоянието на съзнанието ни продължава даже когато сме отделени от физическото си тяло. Първата стъпка на освобождаването ни от физическата обработка е да признаем, че това съществува. Отсега нататък започнете да внимавате за многобройните допускания и заключения, които се съдържат в живота ви. Забележете всички фино вплетени неща в обществото и в ежедневието ни. Например вслушайте се във всички изявления, които се отнасят за вас и тези около вас като физически същества: моята коса, моята кожа, моите ръце, моите крака. Това може да звучи тривиално, но ние чуваме такива изявления безброй пъти всеки ден. Всяко изявление, отнасящо се за нас като физическо тяло, ни обработва по отношение на нашата самопредстава. В хипнозата това се нарича внушение. Доказано е, че когато внушенията биват повтаряни ежедневно за определен период, те създават изключително ефективна промяна в умовете ни.

Всяка година милиони хора биват успешно обработвани с хипнотични внушения да променят своите навици и форми на поведение – често в рамките на един или два сеанса. Десетилетия наред внушенията са били използвани успешно за прекратяване на пушенето или промяна на навиците за хранене. Ако човешкият мозък може да бъде повлиян за един час да промени един утвърден навик като пушене или преяждане, просто си представете колко мощно влияние може да окаже една обработка на обществото в продължение на един цял човешки живот.

В крайна сметка, непрекъснатото споменаване за нас като физически същества моделира самопредставата ни и ние приемаме това допускане като реалност. Това въздействие е особено силно, когато съвременните научни и медицински експерти непрекъснато подчертават тези допускания. Резултатът е ясен: Ние приемаме този образ за себе си и се оказваме наистина физически същества. Това, без съмнение, е най-голямата единична лъжа, която доминира върху нашия човешки род. Истината е, че нашето физическо тяло е просто временно биологично средство, което използваме, за да изразим себе си в една плътна среда. Това е основната причина милионите хора, които са имали преживявания близки до смъртта и извън тялото, да са били дълбоко променени от тях. Често те за първи път лично откриват (не вярват или не се надяват), че са духовни същества, обитаващи едно временно физическо средство. Това е мощно, променящо живота осъзнаване, което е трудно да бъде предадено само с думи. Помислете си само за момент, че цялостната ви представа за самия/самата себе си бива радикално и моментално променена завинаги. Много хора въобще не говорят за такива свои преживявания просто защото те са далеч отвъд съществуващите физически понятия за реалността.

Вярвам, че основната цел на преживяванията на прага на смъртта и извън тялото, е да даде на всеки от нас личен поглед върху духовната ни природа. Само чрез преживяване на нефизическото ни духовно аз, можем напълно да преодолеем ограничаващото влияние на физическата и социална манипулация. Само ако пристъпим отвъд плътните, физически граници, можем да познаем истината за себе си и за вселената.

Анатомия на едно преживяване извън тялото

Така както по повод преживяванията близки до смъртта биват споменавани конкретни елементи, така и преживяването извън тялото има няколко често споменавани етапа. Следните от тях са споменавани най-често:

1. Етап на вибрации. На този етап през цялото тяло преминават енергийни вибрации. Тези вибрации са често придружавани от бръмчене и скованост на тялото. Разнообразието и интензивността на описваните вибрации и звуци е голямо; те могат да варират от леки и успокоителни до интензивни и стряскащи. По време на етапа на вибрации съзнанието ни се премества в нефизическото ни енергийно тяло. Вибрациите и звуците (вътрешни сигнали) не са физически събития, както вярват някои, а съзнателно разпознаване на нашето по-високо честотно тяло при отделянето му (извън фаза) от физическото ни тяло.

2. Етап на отделяне. Когато финото енергийно тяло се отдели от физическото тяло, възниква определено усещане на повдигане на тялото нагоре, плаване или претъркулване навън от физическото. След като отделянето завърши, вибрациите и звуковете моментално намаляват.

3. Етап на изследване. След като се отделим и започнем да съществуваме съзнателно, независимо от физическото си тяло, можем да започнем да изследваме нефизическата околна среда. Енергийното тяло често бива усещано като дубликат на физическото, но състоящо се от по-високо честотна форма на енергия. Поради фината си природа енергийното тяло е изключително чувствително към мисълта. Методът на придвижване, който използваме, е напълно неограничен; можем да вървим, бягаме, летим, плуваме. За да поддържаме своето изследване, трябва да продължим да фокусираме вниманието си върху новата обстановка и енергийното тяло, които преживяваме.

4. Етап на завръщане. Завръщане – ново сливане на финото енергийно тяло с физическото тяло. Това се случва автоматично – просто като помислим за физическото си тяло. Понякога сливането на двете тела е съпроводено от временни вибрации, изтръпналост и скованост. Тези усещания отшумяват бързо и ние се сливаме с физическото си тяло.

Четири стъпки към успеха

Първата стъпка към успешното и контролирано от лицето преживяване извън тялото е запазването на умствено и емоционално спокойствие след забелязване на някаква форма на движение или промяна в съзнанието. Способността за запазване на спокойствие е от съществено значение за постигане и поддържане на всякаква форма на контрол, когато сме извън тялото.

За начинаещия първите усещания, свързани с преживяванията извън тялото, може да се окажат стряскащи. Това важи особено за неподготвените. В много случаи това е възбуда, причинена от интензивните усещания и звуци, които могат да се появят непосредствено преди и по време на отделянето. Някои хора толкова се възбуждат или стряскат от тези вътрешни звукове и усещания, че веднага мислят за физическото си тяло. Това причинява моментално връщане в тялото. Ключът е в това да приемеш необикновените вибрации и шумове и да запазиш възможно най-голямо спокойствие. Втората стъпка е в овладяването на навика за автоматичен самоконтрол. Когато и да почувствате някакви усещания или звукове, свързани със състоянието извън тялото, моментално започнете да окуражавате тези чувства или звукове да завладеят цялото ви тяло. Например, ако изпитате интензивен бръмчащ звук или необикновена вибрация, веднага започнете да ги окуражавате да се разпространят.

Фокусирайте пълното си внимание върху удоволствието от вашето ново, по-високо равнище на вибриране. След това умствено насърчете тези усещания или звукове да обхванат цялото ви същество.

Третата стъпка е да насочите себе си далеч от физическото си тяло. Това се постига лесно с устен или мисловен вътрешен диалог, който ви насочва и поддържа далече от физическото ви тяло. Например: „Аз изплувам нагоре” или: „Аз ставам все по-лек”, или: „Сега се придвижвам към дневната (или задния двор, или всяко друго място далеч от физическото тяло)”. Всяка фраза, която ви насочва или отдалечава от физическото ви тяло, ще даде резултат. Помнете, че не трябва да мислите за физическото си тяло или да го споменавате по никакъв начин. Даже случайни мисли, отнасящи се до физическото ви тяло, ще предизвикат моментално завръщане в него.

Четвъртата стъпка е да поддържате своя фокус изцяло надалеч от физическото си тяло. Най-лесният начин за постигане на това е временно да забравите за физическото си тяло и да „потънете” напълно в новата среда, която преживявате. Успехът и продължителността на вашето преживяване извън тялото ще зависят изцяло от фокуса на вниманието ви. Мисли или чувства, свързани с физическото ви тяло, ще ви върнат моментално в него. Винаги помнете, че ние сме силни, нефизически същества, които обитават временно едно средство от плът.

Способността ни да контролираме своите преживявания извън тялото е естествена част от личното ни развитие. Всяко преживяване е едно вълнуващо приключение в откривателство. Всъщност ние изследваме и преоткриваме своята истинска идентичност и дом.

(следва)