Повтарям си наум: „Сега съм извън тялото си.” в продължение на 10-15 минути, докато ми се приспива все повече. Доколкото е възможно, засилвам ударението на думите в съзнанието си, докато се унасям.

Почти моментално съм разбуден от силни вибрации и напомнящото електрически ток бръмчене из цялото ми тяло.

Стреснат съм и ме обзема силен пристъп на страх. Успокоявам се, като си повтарям: „Аз съм защитен от светлината.” Първоначалният ми страх бавно изчезва и представям себе си заобиколен от кълбо защитна светлина. Мисля си за плуване във въздуха и усещам как се издигам и напускам физическото си тяло. Чувствам се лек като перо и се издигам бавно нагоре. Докато отплувам далеч от тялото си, усещам, че вибрациите и бръмченето са намалели до чувство на слаб шум. Чувствайки се по-сигурен, отварям очи и откривам, че гледам в тавана на половин метър пред мен. Учуден съм, че съм отплувал толкова нависоко и инстинктивно си мисля да погледна към тялото си върху леглото. Моментално се прибирам във физическото си тяло и усещам странна вибрация, докато физическите ми усещания бързо се възстановяват.

Докато лежа и премислям преживяното, си давам сметка, че мислите, насочени към физическото ми тяло, би трябвало да са ме върнали обратно в него. Зная, че е възможно да виждам физическото си тяло, защото по време на първото си преживяване извън тялото аз го бях видял съвсем ясно. Подозирам, че ключът към наблюдението на физическите ни тела, е да останем колкото е възможно повече откъснати умствено и емоционално от тях. По-важно е обаче да поддържаме мислите си далеч от физическите си тела, защото и най-малката мисъл, фокусирана върху тялото, ще ни върне моментално в него. Разсъждавайки в ретроспекция, трябваше да си помисля да се обърна, докато отплувах, при което щях да наблюдавам физическото си тяло, без да фокусирам мисли върху него.

12 октомври, 1972 г.

Събуждам се в 03:15 след три часа и половина сън,  два REM*) периода и се премествам върху канапето в дневната. След около четиридесет минути четене ми се приспива и започвам да си представям различни образи. Представям си как се намирам в светъл оранжев балон, който се изпълва с хелий. Усещам как ставам все по-лек, докато балонът се надува. Напрягам усещанията си и се опитвам да задържа представата възможно по-дълго време.

*) REM – Rapid Eye Movements: англ.- „бързи движения на очите”- движения на очните ябълки при затворени клепачи, които бележат периоди на сънуване.-Бел.прев.

Унесен в сън, се събуждам от усещането на силни вибрации и бръмчене по цялото ми тяло. Разбирам, че съм готов да се отделя и веднага си мисля за плуване във въздуха. Вибрациите и звуците бързо намаляват, докато се отделям и плувам към  тавана. Инстинктивно протягам ръце към него, но вместо да го допра, ръцете ми бавно проникват в неговата вибрираща субстанция. Усещам леко съпротивление, докато ръцете ми се движат през тавана. Придвижвайки се бавно нагоре, тялото ми навлиза и минава през изолацията, гредите и покрива. Завладява ме силна възбуда, докато преминавам през покрива и се озовавам върху къщата.

Мисля си за изправяне и веднага съм изправен върху най-високата част на къщата. Когато се оглеждам, мога ясно да видя телевизионната антена и комина. Макар да е посред нощ, небето и всичко около мен е частично осветено от луминесцентно сребърно излъчване.

Докато стоя на върха на къщата, усещам внезапна потребност да летя. Разпервам ръце, спускам се надолу от покрива и летя над задния двор. Спускам се бавно, докато започна да летя около метър над земята. По някаква причина усещам като че ли натежавам и продължавам да се спускам, докато съм само на сантиметри от тревата. Мисля си за „контрол”, но е прекалено късно. С тъп звук се стоварвам надолу с лицето върху поляната. В този момент се озовавам обратно в тялото си. Физическите ми усещания се завръщат и се чудя защо съм изгубил контрол. Защо станах толкова тежък?

2 ноември, 1972 г.

Събуждам се от звука и усещането за силно бръмчене. Усещам като че ли тялото и умът ми ще се разпаднат на части. Първоначално съм стреснат от силата на вибрациите, но бавно се успокоявам и фокусирам цялото си внимание върху идеята за плуване във въздуха далеч от физическото ми тяло. За секунди се отделям нагоре и се рея на около метър и нещо над тялото си. Забелязвам, че бръмчащият звук и трептенията намаляват веднага след пълното отделяне. Те биват заменени от ведро чувство на спокойствие. Усещам се безтегловен и плувам като облак. Помислям си за придвижване към вратата и автоматично отплувам в тази посока. Изпитвам завладяващо чувство на свобода, което не съм познавал преди. Спонтанно решавам да летя и си мисля да премина през покрива. Моментално политам през тавана и през покрива като ракета. Развълнуван съм от резултата и започвам да разбирам, че мислите ми са енергията на моето придвижване. Разпервам ръце и политам няколкостотин метра във въздуха. Под мен ясно мога да видя сградите и съседните улици. Усещам леко придърпване, докато летя все по-високо над град Балтимор. Придърпването се усилва и помислям за тялото си.

Моментално се завръщам в тялото си. Когато отварям очи, физическото ми тяло е изтръпнало и вдървено. Докато преживяванията ми извън тялото продължаваха, бях удивен от нефизическите енергийни структури, които наблюдавах. С всяко ново преживяване въпросите ми се увеличаваха, докато бях обсебен от идеята да разбера природата на нефизическите форми, с които се бях сблъскал. Докато се опитвах да разбера връзката между физическата и нефизическата среда, разработих серия от груби експерименти. Например всеки ден закрепвах един молив или писалка на ръба на нощното си шкафче.

Целта ми бе да видя дали мога по някакъв начин да преместя физическия обект с моето нефизическо тяло. Скоро открих, че този прост експеримент е по-труден, отколкото изглеждаше. Най-голямата ми трудност бе да се фокусирам върху експеримента. В момента на отделянето в ума ми бушуваха безкрайно много възможности и моят експеримент изглеждаше незначителен в сравнение с многото възможни чудеса.

С всеки експеримент се засилваше убеждението, че моето нефизическо състояние на съзнанието бе изключително чувствително и реагираше на най-слабата мисъл. Преобладаващите ми съзнателни или подсъзнателни мисли ме изстрелваха веднага в определена посока. Научих бързо, че подсъзнателният ми ум оказва много по-голямо влияние и контрол над моите действия, отколкото някога съм си представял. Често една напълно спонтанна мисъл водеше до мигновена реакция. Например, ако си помислех за летене, което правех често, веднага излитах през тавана или стената и започвах да се рея над околността.

Постепенно осъзнах, че постигането на пълен съзнателен контрол през първите секунди след отделянето, е от решаващо значение. За да осъществя това, експериментирах с различни начини за постигане на контрол. Първоначално се опитвах да фокусирам цялото си внимание върху ръката си веднага след отделянето. Надявах се това да концентрира мислите ми върху една единствена идея и да ми даде моменталния контрол, който търсех. Това създаваше странното усещане, че се потапям в себе си. Макар вълнуващо, крайният резултат не бе контрол, а усещане, че съм хипнотизиран и след това въвлечен в една искряща вселена от бляскави сини звезди.

Недоволен от резултатите, реших да хвана силно нефизическата си ръка и да се фокусирам върху усещането на своя захват. Бях донякъде изненадан да открия, че чувствах нефизическата си ръка като едно удивително солидно тяло. Нефизическото ми тяло притежаваше присъщо вибриране, усещах го като напълно солидно, но чувствах и леката вибрираща енергия на субстанцията на нефизическата си ръка. Открих бързо, че моето енергийно тяло е наистина „реално” във всяко отношение и изглеждаше точно копие на физическото ми тяло. Открих също така, че когато мислите ми са фокусирани върху нефизическото ми тяло, започвам да се усещам привлечен навътре в него, като че ли бивах притеглен от вакуум дълбоко в себе си.

В продължение на няколко месеца повтарях тази процедура на самонаблюдение и научавах все повече за физическото си тяло по пътя на опитите и грешките. По пътя на повтаряните наблюдения започнах да си давам сметка, че нефизическата ми форма е като енергийна отливка – всъщност съзнателна енергия, приела една временна форма. Тялото, което усещах, когато бях навън от физиката си, изглеждаше резултат от очакванията на моя ум и от моята самопредстава. В допълнение – разбрах, че фокусирането върху нефизическото ми тяло, създаваше силна тенденция за въвличането ми в области, които не можех да проумея. Знаех, че се нуждая от други методи за придобиване на съзнателен контрол.

След почти една година започнах да се затормозвам от многобройните безуспешни опити да добия пълен контрол, когато най-сетне открих, че се бях задълбочил в този процес повече, отколкото бе необходимо. По време на един следобеден сеанс спонтанно извиках: „Контролирай сега!” Моментално почувствах усилване на аналитичния си ум. Така както стоях до края на леглото си, виждането ми се подобри, но остана леко нефокусирано, така че извиках: „Яснота сега!” Погледът ми моментално се фокусира. Почувствах изблик на енергия по цялото си тяло и яснота на ума. Бях развълнуван. За първи път почувствах, че контролирам напълно положението. Цялото ми самосъзнание присъстваше и всъщност бе по-будно, отколкото в нормалното ми физическо състояние. Мислите ми бяха кристално ясни и трептящо живи.

Изведнъж разбрах, че ключът към контрола е просто да поискам пълен съзнателен контрол моментално след отделянето. Започнах също така да разбирам значението на това да фокусирам мислите си и необходимостта да бъда изключително конкретен, когато поставям искания. В един случай, веднага след отделяне от тялото, казах на висок глас: „Желая  пълно будно съзнание!” и моментално се озовах във физическото си тяло. Открих, че контролиращата част от ума ми приема моите мисли буквално. Неудачният ми избор на думата „будно” бе моментално интерпретирана да означава  „физически будно”. След няколкомесечно експериментиране с различни фрази, започнах да разбирам, че бях несъзнателно програмирал себе си да мисля „контрол” по време на всяко излизане извън тялото. Скоро открих, че го правя автоматично, когато се издигах нагоре и извън тялото си. След година на проби и грешки, вече знаех, че съм на прав път.

През целия този период продължавах експериментите си с моливите. По време на няколко преживявания извън тялото се опитах да преместя молива на нощното шкафче и с изненада открих, че честотата на вибрациите (плътността) на нефизическото ми тяло изглежда определя дали виждам молива и всъщност цялата стая. Бавно започнах да разбирам, че околната среда, която наблюдавах, не е физическия свят, както предполагах. Осъзнах, че структурите, които нормално наблюдавах, когато бях извън тялото си, са нефизически структури. Постепенно нещата започнаха да идват по местата си. Най-накрая окончателно разбрах защо имаше малки различия между нефизическите и физическите мебели и другите предмети. Например нефизическите стени често бяха с различен цвят и формите и стила на някои от мебелите и килимите бяха различни. Много от различията бяха малки, но въпреки това забележими.

За да мога да видя нормалното си физическо обкръжение, вътрешните ми вибрации трябваше да бъдат относително забавени. Забелязах също, че самият акт на поискване на по-ясно съзнание и яснота на образите, сякаш автоматично повишава вътрешната честота (на вибриране) на нефизическото ми тяло.

В стремежа си да направя експериментите си по-реалистични, закрепих моливите на три различни места, покрай които обикновено минавах, когато напусках тялото си. Надеждата ми бе, че ще забележа моливите до леглото и в края на леглото, когато се придвижвах покрай тях. Като погледна назад, си давам сметка, че това вероятно е изглеждало странно. Спомням си, че веднъж майка ми ме попита: „Какви са тези моливи?” Представете си да се опитате да обясните това на майка си, без да прозвучите като откачен.

След няколко седмици, след като се отделих, най-накрая се фокусирах върху един от моливите. Придвижвайки се покрай леглото, се концентрирах върху молива, закрепен на ръба на гардероба. В началото погледът ми изглеждаше замъглен, някак извън синхрон, така че казах на висок глас: „Яснота сега!” Моментално погледът ми се фокусира. Можех да видя ясно молива пред себе си, но той изглеждаше като триизмерна мъглява форма със субстанция. Приближих се, докоснах го с ръка и почувствах леко трептене, докато пръстите ми преминаваха през субстанцията на молива. Донякъде озадачен, опитах отново, но резултатът бе същия. Фокусирайки вниманието си, си дадох сметка, че нефизическото ми тяло е очевидно по-малко плътно от молива и спонтанно казах на висок глас: „Трябва ми да стана по-плътен!” И с едно потръпване се озовах обратно във физическото си тяло. Когато физическите ми усещания се възстановиха, не можах да сдържа смеха си: бях получил отговор на молбата си. Трябваше да запомня, че исканията ми, докато бивах извън тялото си, бяха приемани буквално. Изглежда, че имаше малко място за интерпретации или за нюанси на сивото. При всяко искане трябваше да запомня да бъда изключително конкретен. Може би нещо от рода на: „Искам да преместя този молив!” щеше да свърши повече работа.

При едно подобно преживяване години по-късно, практикувах самохипноза със запалена свещ. След отделяне от тялото стоях срещу свещта и реших да я загася с духане. За мое учудване тя веднага изгасна. След като се завърнах във физическото си тяло, отворих очи и видях, че физическата свещ все още гори. След известен размисъл разбрах, че трябва да съм изгасил свещта в това, което вече зная, че е паралелно измерение, най-близко до физическото. Това измерение е относително плътен енергиен дубликат на физическия свят.

Този прост експеримент е от значение, защото дава доказателство, че условията и предметите, срещани по време на преживяванията извън тялото, съществуват независимо от физическия свят. Изглежда, че ние не наблюдаваме физическия свят от друга перспектива, както вярват много хора, а взаимодействаме с едно отделно, но успоредно измерение на енергията.