ГЛАВА 2

Срещи извън тялото

Всяка достатъчно напреднала технология е неразличима от магия.

– Артър Кларк

21 февруари, 1985 г.

Навлизам във вибриращо състояние и чувствам вълни от енергия през цялото си тяло. Това е едно успокояващо чувство на енергия, която се излъчва дълбоко в мен. Докато се фокусирам върху промените във вибрациите, чувствам пулсации на енергия, преминаващи през мен, и имам отчетливо усещане за ръце, които нежно докосват тялото ми. Първоначално съм стреснат, но бързо разбирам, че усещането е успокоително и даже приятно, след като свикна с него. Вълните от енергия като че ли се увеличават и намаляват в ритмична последователност и чувствам как олеквам все повече, докато съм напълно откъснат от тялото си. Разбирам, че плувам извън синхрон с физическото си тяло и мога лесно да се отделя всеки момент. В същото време усещам, че трябва да остана неподвижен и да позволя на вибрационния процес да продължи. Усещам финия допир на ръцете, които се придвижват от краката нагоре по цялото ми тяло. Всеки допир предизвиква вълни от енергия, които резонират в мен. Чувствам като че ли вътрешната ми честота на трептене бива пренастройвана и усещам, че човекът или хората до мен извършват върху ми някаква „енергийна работа”. В продължение на повече от двадесет минути енергийните потоци системно се движат и протичат през нефизическото ми тяло. Тялото и умът ми изглежда че резонират с енергийните вълни и изпитвам завладяващо чувство на покой и единство в цялото си същество. Eнергийните вълни бавно се разсейват и физическите ми сетива заработват отново.

В ума ми се трупат въпроси: „Какво е това? Каква е целта? Какво същество или същества ме докосват?” Едно нещо е сигурно – чувствах се забележимо лек и въздушен няколко часа след това. Цялото ми тяло сякаш вибрираше с по-висока или фина честота. Подозирам силно, че току-що съм изпитал пренастройка на вибрациите или честотите на нефизическото си същество. Мога да си представя, че съм се нуждаел от тази енергийна пренастройка, за да разширя моите нефизически изследвания.

Макар че никой не комуникира с мен, аз зная, че този процес е важна енергийна пренастройка, необходима за моето лично развитие. Също така разбирам, че тези енергийни усещания са напълно различни от вибрациите, които нормално чувствам по време на вибрационната фаза преди отделяне. Докато ръцете от енергия ме докосваха, получих силно усещане за посока и предназначение. Вярвам, че това бяха едно или две същества, които работеха над мен. Като невидими мануални терапевти, те очевидно знаеха много добре какво правят. Всяко докосване променяше някакво вътрешно трептене на конкретно място в нефизическото ми тяло и създаваше енергийни вълни, които резонираха дълбоко в мен. Макар и стряскащо в началото, това бе напълно приятно преживяване, което знаех, че ще се случи отново.

5 декември, 1986 г.

Лежа в леглото, представям си дневната и си повтарям: „Сега съм извън тялото си.” в продължение на около 15 минути. След като се унасям в сън, усещам вибрациите и спонтанно се претъркулвам от леглото. Падам на пода и отварям очи. Всичко е размътено и се чувствам извънредно тежък и извън синхрон. Пропълзявам метър-два и казвам на висок глас: „Яснота сега!” Зрението ми като че ли се фокусира и аз веднага крача напред през стената на стаята си, като се озовавам в светла зелена обстановка. Оглеждам се и разбирам, че съм сред една открита поляна. Чувствам се донякъде объркан от рязката смяна на околната среда и спонтанно се провиквам: „Къде съм?” Веднага усещам нечие близко присъствие и серия от ясни образи навлиза в ума ми. „Ти повиши вибрациите си, когато пожела лекота и отново – когато поиска яснота. Ти навлезе в една среда с по-висока честота, много близка до физическата”.

Удивен съм от яснотата на тези образи в ума ми. Трудно е за описание, но това са зрително представени идеи, а не думи. Комуникацията е далеч по-директна и точна в сравнение с думите.

Разбирам смисъла и се оглеждам за източника. Усещам енергията, която се излъчва от някого точно пред мен, но не мога да видя нищо. От любопитство се провиквам: „Кой си ти?” Отново образите в ума ми казват: „Аз съм твой стар приятел, който наблюдава напредъка ти”.

Чувството, съпровождащо тези образи, е топло и приятелско. Напълно съм спокоен и твърдо настоявам: „Искам да те видя”.

Наблюдавам с изумление появата на едно мъгляво очертание на фигура. Пред мен една прозрачна холограма на човек става все по-плътна. Той има тъмна коса и къса брада и носи дълга червена роба. Висок е около метър и шестдесет и лицето му е озарено от широка усмивка. В началото съм стреснат от реалността на бързата му материализация, но той изглежда усеща неудобството ми и в ума ми се появява серия от успокоителни образи: „Не се страхувай. Ние с теб сме стари приятели”. По някакъв начин усещам приятелството му и се успокоявам.

Докато се взирам в него, той изглежда доволен, че ме вижда. Той сякаш знае мислите ми и отговаря на въпросите, които изпълват ума ми: „Аз съм също като теб. Единствената разлика е, че аз не притежавам физическа форма”.

„Ние сме приятели отдавна и сме работили заедно по различни проекти във вътрешността… Двамата сме изследвали далеч отвъд втората мембрана. Сега ти проучваш отново плътната област…Ти имаш странно увлечение по физическото, нещо което аз не споделям”. Следва кратка пауза, докато мисля за нови въпроси.

„Аз действам като един от твоите водачи. Ти имаш няколко различни индивида, които ти помагат в различни аспекти на живота. В определен смисъл всяко лице, което ти помага, е специалист в определена сфера на съществуването. Ти и аз обичаме да изследваме вътрешността, така че аз съм тук, за да ти помогна в тази част на твоя живот…Ти бе прав в извода си: Един водач никога не би се намесил в естествената еволюция на индивидуалното личностно развитие. Ние сме наясно, че трябва да останем незабележими, докато не ни поискат помощ. Даже и тогава трябва да преценим ситуацията, преди да действаме.”

Умът ми прелива от безброй въпроси. Съществото пред мен явно разбира и предугажда мислите ми. Неговите успокояващи мисловни образи адресират конкретни въпроси и той продължава.

„Всеки човек, който има преживяване извън тялото или близко до смъртта, разполага с водач, който присъства по време на преживяването. Помощ винаги има на разположение, но тя трябва да бъде поискана…Няма място за страх, но много хора все още не са наясно, че мислите им предизвикват тяхната реалност. Както вече знаеш, това може да стане моментално. Крайният резултат може да се окаже стряскащ за начинаещия изследовател. Болшинството физически обитатели владеят слабо своите мисли”. След кратка пауза, той продължава: „Както научаваш, контролът на мисълта и фокусът са изключително важни. Това особено важи, когато изследваш по-дълбоко във вътрешността на вселената. Твоят контрол се подобрява, но все още имаш страхове за преодоляване…Ти почувства страх, когато станах видим за теб. Видях как потрепери в своето енергийно поле и бе близко до това да се завърнеш в тялото си… Винаги помни, че когато победим своите страхове, ние получаваме свободата си… Накратко, ти ще изпиташ нови начини да се изправиш срещу страховете си както в плътното тяло, така и в телата си с по-високи честоти. Всяко преживяване ще има определена цел; всяко препятствие е една маскирана благословия”.

В този момент се озовавам във физическото си тяло и отварям очи. Чувствам сякаш ме подготвят за нещо, което предстои, но нямам понятие какво би могло да е то. Изпитвам странно приятелско чувство към този човек. Долавям положителните му намерения и се усещам по-подготвен да посрещна неизвестното. Последните му образи отекват в ума ми: „Всяко препятствие е маскирана благословия”. Не мога да се стърпя да не се учудя дали той обяснява миналото ми, или ме подготвя за бъдещето.

Обмислям това преживяване и не мога да не забележа някои сходства между моя нефизически приятел и водача, описан в книгите на Paul Twitchell. Макар и двамата да си приличат, малко вероятно е това да е същият човек. През годините съм срещал няколко души, провеждащи изследвания извън тялото, които са описвали подобно изглеждащ нефизически водач. Причината за това е неизвестна, но се чудя дали съществуващата ни представа за един нефизически водач или събитие може да повлияе на това, което преживяваме извън тялото.

3 януари, 1987 г.

Усещам вибрациите и се издигам. Стоя прав в спалнята си и се оглеждам, след което забелязвам, че обкръжението ми е познато, но не съвсем. Дървената мебел и стените са различни от тези във физическия ми дом. Придвижвам се към вратата и пристъпвам през нея. Веднага се озовавам в различно обкръжение. Една жена, която ми изглежда позната, ме приближава. Тя е висока, с дълга кафява коса и искрящи очи.

Тя пристъпва близо до мен и се усмихва: „Липсваше ми”. Спонтанно отговарям: „И ти на мен”. Тя ме целува и с топло чувство взема ръцете ми в своите. Внезапно се озоваваме в друго обкръжение. Прекрасна паркова обстановка се появява във фокус. Двамата стоим на брега на едно кристално синьо-зелено езеро. Всичко около мен – дървета, трева, езеро – са като живи. Когато поглеждам към жената, ме облива силно чувство на любов.

Тя се вглежда в мен, държейки и двете ми ръце: „Ти много пътуваш. Имам нужда от теб тук”. Аз я притискам до себе си. „Сега съм тук”. Лицето и тялото й искрят като хиляди светлинни точки. Ние се целуваме и вълна от енергия изпълва ума ми. Телата и умовете ни се сливат в интензивна експлозия на чиста енергия и радост. Мислите ни се сливат и докосват взаимно по хиляди фини начини. Чувствам се потънал в нейния ум, когато тя и аз ставаме едно цяло. Екстазът е неописуем. За първи път се чувствам завършен и цял.

Мисля си: „Боже господи, не искам това да свършва”. С едно потръпване се озовавам обратно в тялото си. Цялото ми същество като че ли вибрира на едно по-леко, фино равнище, каквото не съм познавал досега. Даже физическото ми тяло се чувства различно – някак по-светло, по-леко и изпълнено с енергия отвъд моите представи. Лежа в леглото и се наслаждавам на вълните от енергия, които преминават през тялото и ума ми. Тези усещания продължават няколко минути. Лежа неподвижен и се наслаждавам на всеки отделен миг.

В продължение на много седмици след това преживяване разсъждавах върху значението му. Дали това бе секс във вътрешните светове, или обединяване на съзнателния ми ум с някакъв по-висш аспект на самия мен? Усещам, че би трябвало да зная отговора, но това не е така.

15 октомври, 1988 г.

Повтарям обичайното си твърдение, докато се унасям в сън: „Сега съм извън тялото.” За секунди плавам над тялото си и се насочвам към края на леглото. По навик казвам на висок глас: „Яснота сега!” На мига съзнанието ми се избистря и спонтанно мисля да се впусна в изследвания. Усещам бързо движение и ето ме в един прекрасен, подобен на парк, двор. Докато се фокусирам, виждам около мен десетина души на велосипеди и летни кънки. Дворът е с размерите на футболно игрище, с няколко големи дървета и каменна стена, висока около два метра. Виждам жена, която бута детска количка и две момчета, които си подхвърлят топка. Цялата атмосфера е весела и спокойна. Особено ме интересува детската количка. Досега не съм виждал бебе в преживяванията си извън тялото. За моя изненада едно момиченце на летни кънки на около дванадесет години, се приближава към мен и ме пита: „Ти си нов тук, нали?” Отговарям: „Предполагам, че съм”.

Изведнъж започва да вали и всички се втурват да търсят подслон. Аз съм удивен. В продължение на петнадесет години от моите преживявания извън тялото не съм виждал промяна на времето.

Момиченцето се е вторачило в мен и сочи към подслон под едно дърво: „Хайде, нека да отидем там”. Не мога да повярвам колко реален изглежда меко падащият дъжд. Докато се наслаждавам как той се стича по лицето ми, се чудя дали това е една среда на консенсус. От любопитство фокусирам цялото си внимание върху спирането на дъжда. Момиченцето ме гледа, като че ли съм луд.

„Какво правиш?”

„Спирам дъжда”.

Дъждът моментално спира. Момиченцето не сваля поглед от мен и пита: „Ти пътник ли си?”  Усещам леко подръпване в центъра на гърба си и зная, че трябва да напусна. „Сега трябва да си вървя”.

Тя изглежда силно разочарована и пита: „Ще се върнеш ли?”  Докато гледам лицето й, се озовавам обратно във физическото си тяло. Изтръпналото чувство бързо се разсейва и физическите ми сетива се възвръщат.

Отваряйки очи, виждам ясно лицето на момиченцето в съзнанието си. По някаква неизвестна причина тя ми липсва. Усещам, че я познавам, но не мога да си спомня как и откъде. Малко е затормозяващо, защото зная, че между нас има някаква връзка. От известно време зная, че случайните съвпадения не съществуват. Също така се питам относно нейния въпрос: „Ти пътник ли си?”

16 септември, 1989 г.

Унасям се в сън и повтарям обикновеното твърдение: „Сега съм извън тялото.” 30 – 40 пъти. Доколкото е възможно, засилвам и задържам концентрацията си, преди да заспя.

Събуждам се със слаба вибрация и усещане за движение. След няколко секунди откривам, че стоя прав в един паркинг на много равнища. В далечината виждам рампи, които водят нагоре и надолу. Докато се оглеждам, необикновена гледка привлича вниманието ми. Една лъскава нова кола е наполовина заровена в купчина боклук. Тя изглежда толкова странно, че съм привлечен към нея. Мисля си: „Кой би направил това на една красива нова кола?” По някаква причина изпитвам непреодолима нужда да надзърна вътре и започвам да разчиствам боклуците от прозорците и вратите. Докато работя, разбирам, че ми предстои голяма работа. Въпреки това продължавам да изривам с ръце боклука от стъклата. Най-сетне един от прозорците е разчистен и аз се взирам вътре. Вместо нормална вътрешност, виждам силна бяла светлина, която изпълва купето. Светлината изглежда изпълнена с жива енергия. Чувствам силна вътрешна връзка с тази светлина и непреодолимо желание да отворя вратата. С нарастващи усилия ръцете ми разчистват мръсотията и бавно откриват още един прозорец.

От нищото изниква лека кола и спира до мен. На волана седи млад мъж. Веднага усещам, че се познаваме твърде добре, но не помня откога и откъде. Той говори с усмивка.

„Имаш още много работа”. Изненадан от присъствието му, кимам в съгласие и се приближавам към него.

„Искаш ли помощ?” Той изглежда развеселен от съгласието ми и отговаря: „Всеки от нас трябва да се погрижи сам за себе си”.

Неговите думи кънтят в ушите ми, докато се озовавам обратно в тялото си. Физическите ми сетива се възстановяват бързо, докато размишлявам върху преживяното. Повече от всякога разбирам, че умът ми интерпретира преживяванията извън тялото на основа на моите физически понятия, символи и образи. Очевидно е, че една по-висша част от мен дирижира преживяванията ми по начин, подходящ за разбирането ми в момента. Обяснявам си подобните на съновидение образи в това преживяване, но поставям под въпрос тяхната необходимост.

Това преживяване ми е ясно. Опитвам се да освободя вътрешната си енергия, своята душа. Мръсотиите представляват всичкия отрицателен боклук, който съм събрал и приел с годините – привързаности, страхове, ограничения, всички отрицателни качества и емоции, от които се опитвам да се освободя. Персоналната ми мръсотия ограничава и блокира светлината на душата ми и й пречи да се изяви. Не мога да не се зачудя какво би се случило, ако поисках да видя истинския енергиен източник зад всичко това.

Сега за първи път напълно осъзнавам, че много от формите, които виждам, когато съм извън тялото си, са създадени в моя полза. Те са изяви на моите разбирания. Умовете ни очевидно са обучени да реагират на форми, не на чиста енергия. Става все по-ясно, че моят по-висш ум, или душа, създава формите, които възприемам, за да ме научи на това, което е необходимо да зная.

Вече съм готов да видя реалността зад формите. Следващият път ще поискам да видя действителната сурова енергия, която стои зад всички форми, които възприемам.

24 януари, 1990 г.

Усещам вибрациите и се насочвам далеч от физическото си тяло. След секунди съм изправен пред вратата на спалнята си. По навик искам яснота и упътване. Изведнъж чувствам силно вътрешно движение и се озовавам пред голямо каменно здание. Размерът и формата на зданието не приличат на нищо, което съм виждал преди. То се простира до хоризонта и изглежда изключително старо. Пред мен има няколко четириметрови дървени врати, обковани с месинг. Когато влизам през една от тях, виждам отворена стая, която води до безкрайна поредица от коридори. Тръгвам напред и влизам в най-близкия коридор. Навсякъде наоколо има огромни стаи, изпълнени с форми и предмети, които изглеждат едни и същи. След по-внимателно вглеждане обаче, забелязвам, че предметите леко се различават. Те изглеждат като прогресия или еволюция на един и същи предмет. В друга стая има стотици играчки, всяка малко по-различна по форма и структура.

Не проявявам интерес към предметите и продължавам през един дълъг хол. Разбирам, че съм на място, което е свободно и изглежда неизползвано. Пред мен има дъски, които блокират двойна врата. Използвайки всичката си сила, отмествам встрани дъските и отварям вратата. Зад вратата виждам някаква машина. Това е огромен двигател, висок три етажа и с размерите на футболно игрище. Донякъде объркан, казвам на висок глас: „Това какво представлява?” Поток от ясни образи нахлува в ума ми: „Това е източникът на енергията на формите, които виждаш. Умът ти се опитва да свърже всичко с понятия, които разбираш. Истинската енергия няма форма”. Двигателят избледнява пред погледа ми и пред мен се появява завладяващо усещане за излъчвана чиста енергия. Фокусирам се и виждам вълни от светлина, излъчвани от един източник.

Докато се взирам, светлината става заслепяваща. Част от мен иска да се обърне назад, но не го правя. Като че ли външната ми обвивка изгаря – старите ми понятия, убеждения, допускания и заключения биват изгорени от интензивността на светлината. Не мога да понеса всичко това и изкрещявам: „Какво е това?” Моментално бивам привлечен в светлината. Умът ми е претоварен, когато осъзнавам, че съм се слял с една по-голяма и по-експанзивна част от самия мен. Изведнъж разбирам, че аз съм двигателят на своя живот – аз съм творческата сила вътре в мен. Осъзнавам, че съм се отделил от себе си. В продължение на няколко момента светлината и аз сме едно. Чувствам дълбоко в себе си мир и взаимосвързаност, които не съм познавал преди. За първи път осъзнавам, че мога да сътворя каквато реалност си пожелая – творческата ми мощ далеч надхвърля разбирането ми. Сега зная, че съм ограничавал себе си чрез идеите и убежденията, които съм приемал, и признавам нуждата да освободя всички свои ограничения, страхове и очаквания. Едно дълбоко чувство на овластяване преминава през мен, когато крещя вътрешно: „Аз ще запомня това”.

Моментално се озовавам във физическото си тяло. Всичките ми физически сетива се възвръщат, премислям преживяването си и разбирам, че мога да си спомня всичко в подробности, но в същото време изпитвам дълбоко чувство на изолираност. Липсва ми единството, сливането. Докато лежа в леглото, си мисля, че съм преживял една по-експанзивна част на самия себе си. Дали ще го наречем по-висше аз, моя творчески ум, или моята душа, не е от значение. С абсолютна сигурност обаче зная, че това е част от мен, която притежава пълен достъп до отговорите.

По някаква причина изглежда зная, че тази огромна сграда е подобна на музей – вероятно живо хранилище на всички форми или даже на всички неща, които ще бъдат създадени. Разбирам, че умът ми бе интерпретирал формите, които съм наблюдавал, във връзка с физическото ми обкръжение за момента. Отне ми дълго време, но най-накрая научавам, че формите, които виждаме, не са важни; важно е това, което тези форми представляват/символизират. Това прозрение изглежда като голяма стъпка напред. Колкото и странно да звучи, силно подозирам, че същото важи и за физическия свят около нас.

(следва)