6 февруари, 1990 г.

Заспивам, без да прилагам някаква техника, но се събуждам в 01:00 часа от вибрации. Бързо сядам с физическото си тяло и се оглеждам наоколо. Стреснат съм от гледката на човек до леглото си, който разлиства дневника ми. Той ме вижда как сядам и отскача назад. Силно съм ядосан от присъствието му и извиквам: „Кой си ти?”

Той отстъпва назад и изглежда шокиран и уплашен от външния ми вид. Той е пълен, небръснат, на средна възраст, с къса коса и висок около метър и шестдесет. Продължава да отстъпва назад и аз извиквам още по-силно: „Кой, по дяволите, си ти?” и добавям със смесица от гняв и страх: „Върви по дяволите, върви по дяволите!”

Той се обръща и напуска бегом стаята, но гледката на този странен мъж в спалнята ми причинява внезапна защитна реакция. Не съм в състояние да заспя до сутринта, чудейки се кой може да е той. Не можех да си представя ясно лицето му. Той изглеждаше извънредно заинтересован от моите писания; вероятно даже ме шпионираше. Когато се замисля, може би аз го изплаших повече, отколкото той мен. След като помислих, стигнах до извода, че вероятно е бил един от милионите обитаващи първото вътрешно енергийно измерение. Възможно е моите преживявания извън тялото да са възбудили любопитството му – какво толкова пиша – и той да бе дошъл просто да провери.

Мисля си колко ли често всеки от нас е посещаван от обитатели на други измерения. В допълнение – поставям под сериозно съмнение нашите разбирания за уединение. Подозирам, че в тази случка има нещо повече от това, което разбирам в момента.

14 март, 1991 г.

Усещам вибрациите и след като го пожелавам, се насочвам към вратата. По навик казвам: ”Яснота сега!” Съзнанието ми е учудващо бистро и инстинктивно казвам на висок глас: „Придвижвам се навътре”. Чувствам интензивно вътрешно движение в продължение на няколко секунди, след което то спира рязко . Обгръща ме топло лъчисто чувство на всеобхватна любов.

Когато се фокусирам, всичките въпроси, които имам, стават изведнъж ясни. Съзнанието ми се изпълва с просто изискване: „Искам да видя живота си”. Моментално пред мен се появяват кристално ясни образи. Серия от триизмерни картини и стотици, след това хиляди, десетки хиляди картини се появяват във фокус. Инстинктивно зная, че всяка картина изобразява мен. Фокусирам се върху една от тях. Картината е жива. Аз съм малко момче и нося туника и сандали. Подът и стените са от камък и мрамор. Това съм аз преди две хиляди години. Не съм нито шокиран, нито изненадан – просто изглежда, че го зная. Като спомен за отдавна забравена случка този момент във времето преминава за кратко пред мен. Тогава оттеглям вниманието си и поглеждам към хилядите други живи картини. Всяка една е моят живот – някои на земята, други в нефизически области на вселената.

Докато наблюдавам тези събития, те придобиват смисъл: всяко събитие, всеки живот бе необходима стъпка; всеки един постигна конкретна цел. Като парчета от пъзел всяка картина си идва на мястото и допринася за цялото. Всяка картина, всяко преживяване бе необходимо, за да създаде това, което съм днес.

Изведнъж съм завладян от величието и мъдростта на всичко това, което наблюдавам. Виждам доброто и лошото, триумфите и пораженията. Виждам безбройните си слабости и грешки и проявяваните от време на време силни страни.

Изведнъж ме поразява мисълта, че наблюдавам еволюцията си в продължение на хиляди години живот. Всеки отделен живот бе една стъпка, едно преживяване на растеж; всеки живот надграждаше предишния.

Завладява ме чувство на радост, когато разбирам нуждата от трудности и нещастия. Всяко предизвикателство бе важна ситуация на обучение, условие за учене специално създадено за моето развитие. Виждам мъдростта на всичко това. Аз съм ученикът и учителят; аз съм писателят, режисьорът и актьорът на своя живот. Едно вътрешно проникновение нахлува в мен: единственият начин да узнаеш и разбереш нещо по абсолютен начин, е да го преживееш сам. Всичко останало е теория и спекулации. Потресаващата истина става ясна: Физическият живот е едно интерактивно училище, една безмилостна тренировъчна площадка за развиващи се души. С удивление се взирам в живота си, който се разгръща пред очите ми. Безброй години и преживявания, допринесли за това, което съм днес. Времето бе без значение. Осъзнах, че съм безсмъртен и че времето е безсмислено.

Като душа, като чисто съзнание, аз не се нуждая от изкуствено средство като време, за да проследявам промените. Като душа, аз никога не се състарявам или израждам; аз само израствам по отношение на познание и опит. Всяко от моите изследвания в материята увеличава знанията ми. Всяко физическо пътешествие бе разширило погледа ми и засилило признателността ми към живота. Всяко физическо преживяване ми е дало възможност да се развия и порасна, да дам израз на вътрешните си качества като любов, скромност, търпение и сила.

Поразен съм от простотата на всичко това. Всичко има перфектен смисъл: преживяванията създават мъдрост. Времето е без значение. Дълбоко в себе си ние съхраняваме постоянен запис на всяко преживяване. Всяко събитие, всеки момент се записва в подсъзнателния ни ум.

Като се взирам в картините на живота си, разбирам, че физическите събития са само част от цялото. Аз съм живял в безброй различни форми, в безброй светове.

Завладява ме чувство на съчувствие, когато разбирам целта. Цялата вселена – физическа и нефизическа – е училище за развитие на души. Виждам ясно училища в рамките на училища, измерения в измеренията – всички те служещи за интерактивни условия за учене. Всяко енергийно равнище на вселената обслужва конкретна цел. Всяко предоставя конкретни предизвикателства и възможности за растеж, за еволюция.

Става ясно чувството за предназначение и ред: Аз съм свидетел на еволюцията на съзнанието и на собствената си еволюция в продължение на безкрайно време. Съзнанието ми прелива от любов и благодарност. За първи път в живота си всичко около мен придобива перфектен смисъл.

В този момент се завръщам в тялото си с топлото чувство на любов и познание, което блика от всяка клетка на съществото ми. За първи път разбирам своето предназначение и смисъла на съществуването си.

С всяко преживяване извън тялото продължавах да изучавам нефизическите форми, с които се срещах. В началото те изглеждаха холограмни образи със субстанция. В близък план откривах, че те във всяко отношение са реални и солидни като физическа материя. Тези нефизически обекти изглежда се състояха от матрици светлинна енергия, вместо молекулна енергия.

В продължение на години аз не разбирах смисъла, но с продължаването на преживяванията ми започнах да осъзнавам, че целият живот, физически и нефизически, е взаимосвързан. В допълнение – открих, че всеки физически обект около нас съществува като многочестотен обект. Всичко около нас също така съществува и в едно успоредно, нефизическо измерение на вселената. Макар очите ни да виждат само плътното молекулно проявление на енергията, материята продължава в един континуум от нефизическа енергия, отвъд нашето зрение. Всяка форма е независима от физическото и въпреки това е взаимосвързана чрез вътрешната си честота, така както частиците светлина и вълни от светлина са взаимосвързани в една обща енергийна единица.

Материята съществува като континуум от енергия, който се простира отвъд грубите ограничения на нашето физическо зрение. Това е важно проникновение, защото обяснява самата природа на всички форми и субстанции, наблюдавани в нефизическата същност на вселената. То също така обяснява многоизмерния характер на всичко, което наблюдаваме, когато сме извън тялото си. Например, когато наблюдаваме физическата светлина, виждаме само мъничка част от електромагнитния спектър. В същото време всеки от нас е потопен в море от радиационни честоти: рентгенови лъчи, инфрачервени лъчи, радио вълни, микровълни. Така както видимата светлина е мъничка част от целия електромагнитен спектър, така и видимата материя представлява само мъничка част от цялата многоизмерна (честотна) енергия-вселена. Огромната част от вселената не е основана на частици, както приема съвременната наука, а на честоти. Физическите частици материя са само плътното проявление на нефизическите енергийни честоти (вълни). Така както видимата светлина е не само частица енергия, но също така една вълна, която временно се проявява като частица, така и цялата наша физическа вселена е не само молекулна енергия, но един континуум от енергийни честоти, простиращи се дълбоко в сърцето на многоизмерната вселена. Казано простичко, всички обекти и форми на живот са многоизмерни по природа. Всичко около нас е многоизмерно, съществуващо едновременно в различни енергийни честоти на вселената. При това всички тези енергийни измерения съществуват съвместно в едно и също време и пространство така, както радио вълните, микровълните, рентгеновите лъчи и видимата светлина съществуват заедно – всяка на своята честотна полоса.

12 април, 1991 г.

Навлизам във вибрационно състояние и се насочвам към вратата на спалнята. Леко съм извън фокус и казвам на глас: „Яснота сега!” Зрението ми моментално се подобрява и минавам през вратата. Спирам движението си напред и решавам да изследвам вътрешността, вместо да се разхождам из къщата. Спонтанно обявявам: „Влизам навътре!” Веднага усещам интензивно вътрешно движение, което продължава няколко секунди – като че ли съм засмукан във вакуума на пространството. Усещането за движение престава рязко и се намирам пред една къща на брега на океана. Къщата е на около три метра във въздуха, поставена върху дебели тридесет сантиметра пилони.

Зрението ми е леко замъглено и отново искам яснота. Зрението ми се фокусира и мисля да вляза в къщата. Почти моментално се озовавам вътре. Когато се оглеждам, всичко ми изглежда познато. Чувствам се напълно удобно и по някаква причина съм сигурен, че това е моят нефизически дом.

Стената, обърната към океана, е от стъкло. Когато се приближавам до стъклото, откривам, че ъглите са заоблени. Това прилича на дом от бъдещето, изпълнен с неща от миналото. Всички мебели, предмети на изкуството и килими изглеждат като антики. Когато се оглеждам, виждам ясно моя люлеещ се стол, който е обърнат към океана. Разбирам, че това може да бъде моят дом в бъдещето. Не зная дали това е моето физическо бъдеще, или възможно бъдеще след смъртта, но зная, че това е една реалност, която съществува сега.

Чувствам се напълно у дома си и разглеждам океана през стъклената стена. Шумът му е величествен. Вместо силен прибой, чувам ритмична хармония подобна на песен. Вслушвам се напрегнато и се опитвам да разпозная мелодията. Инстинктивно отварям вратата и пристъпвам на широка тераса с изглед към океана. Музиката на вълните е почти хипнотизираща с красотата си. Звукът като че ли преминава през мен, резонира дълбоко в тялото и ума ми. Трудно е за описание, но океанът като че ли излъчва любов. Докато музиката протича през мен, усещам като че ли съм милван от вибрациите на песента.

Докато гледам към океана, съм изумен от променящите се цветове на вълните. Не съм виждал такова нещо преди. Блещукащи оттенъци преливат и формират безкрайни вихри от ярки цветове. Цветовете не подлежат на описание. Това са милиони нюанси и багри, които се променят и смесват, за да формират едно подвижно цветово шоу с неописуема красота.

Умът ми се изгубва във вибрациите и песента на океана. Завладян съм напълно от чувството за покой и цялото ми същество резонира с музиката на песента. Чувствам потребност да се слея с океана, но вътрешно се боя, че мога да бъда погълнат. Нерешителността ми изведнъж ми става ясна и разпознавам страха си. Мислех, че съм преодолял страховете си, но сега е очевидно, че ми предстои още много работа. Докато се опитвам да анализирам това прозрение, се озовавам обратно в тялото си. Чувството на изтръпналост бързо избледнява и аз се замислям над преживяното.

Осъзнавам, че това е второто ми посещение в тази къща. Първият път бе по повод събрание с няколко души, на което присъствах. Тази къща прилича толкова много на мой дом, че се чудя дали съм живял там преди физически да се родя. Още повече съм учуден от изпълнения с цветове и музика океан. Подозирам, че океанът е интерпретация, която умът ми прави на нещо, което е отвъд разбиранията ми. Мога само да предположа, че това е едно море от съзнание, или може би интерпретация на ума ми за самия Бог. Вероятно това е едно и също нещо. Все още не зная, но съм сигурен, че се приближавам до отговора.

 24 октомври, 1992 г.

Повтарям любимото си твърдение между 5 и 10 минути: „Сега съм извън тялото си”. Докато се унасям, засилвам наум ударението върху фразата. Събуждам се от силни вибрации по цялото си тяло. Моментално фокусирам цялото си внимание върху идеята за отплуване към вратата на спалнята. След това с чувство на възбуда минавам през вратата и влизам в дневната. Когато се оглеждам, разбирам, че съм в първото си (най-плътно) енергийно тяло и ме завладява внезапно силно желание да изследвам. Почти викайки, отправям твърдо искане: „Искам да видя повече!” Моментално чувство на вътрешно движение  ме притегля навътре. Чувствам като че ли съм засмукан от вакуум и за секунди съм в ново обкръжение. Стреснат и заслепен съм от интензивността на обкръжаващата светлина. Когато инстинктивно се опитвам да се предпазя от излъчването, разбирам, че тялото ми няма форма – без ръце или крака, само енергия. Опитвам се да осъзная, че нямам никаква форма. Изглеждам като светлина без определена външна форма. Погледът ми отива до безкрая.

Навсякъде наоколо има излъчване на чиста енергия; няма очертания и форми – само излъчване на светлина. Привлечен съм към нещо, което изглежда като колона от чиста бяла светлина. Когато се придвижвам близо до светлината, силата на излъчването й е непреодолима. Спирам и опитвам да се нагодя. Енергията е толкова интензивна – сякаш външните ми части ще изгорят. Всичко в мен – мисли, страхове и понятия – бива изгорено от светлината. Първоначално опитвам да се предпазя. Обграждам се с мисли, но те биват също изгорени от силната светлина. Не съм сигурен какво да направя, инстинктивно се предавам и се подчинявам на светлината. В този момент светлината нахлува в мен и като топла течност облива тялото и ума ми. Цялото ми същество се изпълва със светлина и изглежда целият резонирам с нова честота. Отпускам се и изпитвам удоволствие от усещането на чиста енергия, която преминава през мен.

Дълбоко в себе си разбирам, че съм изправен пред нещо изключително важно. В колоната светлина има още нещо. Вече не се страхувам и ме обзема желание да узная и разбера светлината. Приближавам се и се взирам вътре в нея. Чистата енергия и излъчваната сила не подлежат на описание с думи. Чувствам като че ли съм изправен пред пламтящо бяло слънце, което излъчва вълни от светлина. По някакъв начин зная, че съм в безопасност, бавно се придвижвам напред и докосвам светлината. Интензивен поток от енергия преминава през цялото ми същество. Изведнъж съм потопен в океан от чисто познание. В мен нахлуват спомени за всичко, което съм бил, всичко, което съм правил и всичко, което съм. Всичко е сега. Завладян съм от абсолютната простота на всичко. За първи път всичко е ясно. Всичко, което сме и от което се нуждаем, е вече тук. За първи път разбирам, че сме се отделили от своя първоизточник. Колко сме глупави. Ние се фокусираме върху разпадащи се молекулни форми, докато истинската реалност е винаги тук, търпеливо очаквайки да отворим очи и да видим. Завладяващо чувство на любов и дълбоко усещане на състрадание към всичко, което е, пронизва тялото ми. Осъзнавам, че всички сме свързани в един океан от жива светлина. Отделеността, която чувстваме, е само плътната илюзия на молекулната форма. Съзнанието ми се оживява с проникновението, че умът ми и способностите му са само едно друго средство за външна изява. Ние съществуваме отвъд мисълта, отвъд времето, отвъд линейните причина и следствие.

Завладян съм от безкрайни вълни чисто познание. Умът ми е изпълнен отвъд пределите си и разбирам, че това е повече, отколкото някога мога да се надявам да си спомня. Изкрещявам: „Аз ще запомня това!” Моментално се озовавам в тялото си и се опитвам да отворя очи. Не мога да се движа и разбирам, че съм в хипнотично състояние. Усещам как сковаността обхваща физическото ми тяло. След около минута вече мога да движа пръстите на ръцете и краката си. Лежа неподвижен и премислям с удивление случилото се. С абсолютна сигурност зная, че колоната светлина бях самият аз – не просто друга част от мен, а чистият аз, самата същност на това, което съм. Възможно ли е да сме наистина толкова невероятни? Сега се чувствам отделен и сам; в същото време се чувствам свързан с нещо неимоверно по-велико от всичко, което някога съм си представял. Умът ми извира от проникновения, повече отколкото мога да започна да проумявам.

Сега разбирам, че като човешки същества ние имаме естествената склонност да приписваме етикети на всичко, което преживяваме, и да го филтрираме през своите физически понятия и убеждения. Чудя се дали всички очертания и форми са всъщност интерпретации на умовете ни по отношение на нещо друго – нещо, което съществува отвъд всякаква форма и субстанция; нещо толкова чисто и ефимерно, че е отвъд способността на умовете ни да го класифицират и изтълкуват. Възможно е признанието на това да е само по себе си една важна стъпка напред. Може би непрестанната борба между различни религии, вярвания и секти най-накрая ще спре само ако разберем, че всички религиозни вярвания са физически интерпретации на смъртници. Сега е абсолютно ясно, че Бог не се интересува от личната ни теология. Всичките ни физически вярвания се коренят във временни форми и субстанция; всички те са само един преходен миг във времето. Това, което е наистина от значение, е преживяването, духовният опит. Изглежда, че целта на цялата вселена е набирането на опитност – на лични преживявания от първа ръка, трогателни до в червата. Нищо не може да ги замени. Сега е ясно, че личните преживявания са пътят към мъдростта, който всички споделяме.

Докато разширявах изследванията си отвъд първото вътрешно измерение, започнах да забелязвам някакви необикновени гледки. В някои области доминираха облаци от енергия. С удивление забелязах, че някои от тези облаци приемаха конкретни форми. Виждах неща, които ми изглеждаха като коли, къщи, даже частично оформени круизни кораби.

 След години опит стигнах до извода, че тези обекти са пряк резултат от човешка мисъл. Заобикалящата среда в нефизическите измерения е съставена от енергия, която реагира на мисълта. Изглежда, че мислите имат присъщата способност да пренареждат фините енергии, които съставят невидимите измерения.

Открих, че естествената енергийна субстанция на вътрешните измерения прилича на подобни на облаци форми на енергия. В определен смисъл тази енергия е излъчване на светлина, което се поддава на лесна манипулация. Изглежда, че градивните елементи на невидимите измерения не са частици (атоми или кварки), а вълни или честоти от енергия и светлина. Когато разглеждах енергийните облаци, ми стана ясно, че те съществуват като клъстери от сурова, неоформена енергия – много сходни на холограми, които бавно растат и променят формата и плътността си.

(следва)