ЧАСТ 2

РАЗРЕШАВАНЕ НА НАШИТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ЗАГАДКИ

ГЛАВА 3

Новата територия

Световната научна общност вече е съгласна, че трябва да съществува невидима енергийна структура.

През последните няколко десетилетия науката е разбрала сериозните ограничения на човешкото зрително възприятие.

Човешкото око е чувствително само по отношение на много тясна полоса от светлинните излъчвания. Ние виждаме единствено дължини на светлинните вълни между 0.00007 см. и 0.00004 см.; останалата част от електромагнитния вълнов спектър остава невидим за нас. Всъщност само няколко сто хилядни от сантиметъра правят разликата между видимост и невидимост. В същото време всички ние сме буквално потопени в океан от електромагнитни вълни: гама лъчи, рентгенови лъчи, ултравиолетови и инфрачервени лъчи, микровълни, радио вълни и къси вълни, измежду многото други неспоменати. Когато например чувстваме топлината на слънцето, ние усещаме въздействието на невидими инфрачервени лъчи. Тяхната дължина е между 0.00008 см. и 0.032 см. и е малко по-дълга от възможностите за разпознаване на ретината ни, макар кожата ни да ги регистрира като топлина.

В крайна сметка възприятията ни за вселената са основани върху много малка част от заобикалящата ни енергия. Още по-шокиращ е фактът, че съществуващата научна технология разпознава само част от целия енергиен спектър. Болшинството учени вярват, че спектърът на електромагнитните вълни продължава далеч отвъд нашия технологичен кръгозор –  евентуално до безкрайност.

Когато поставим всичко това в перспектива, се оказва, че всеки от нас визуално регистрира само три стохилядни (0.00003) от сантиметъра от заобикалящото ни енергийно излъчване. Ние, които виждаме толкова малка част от вселената, прибързано достигаме до заключения и оценки, основани на малкия обхват на зрението си.

Нашето разбиране за вселената и за самата реалност е жестоко ограничено от тесния обхват на физическите ни сетива.

Когато се огледаме, виждаме един свят от солидни обекти. На повърхността реалността изглежда че се състои от триизмерни форми и субстанция. В същото време, когато науката изследва все по-дълбоко невидимата сърцевина на материята, тя прави забележителни открития. Прочутото равенство на Айнщайн  E = МС2 ни казва, че материята е нищо повече от форма на енергията – в определен смисъл съхранена енергия, временно моделирана, за да конструира физическите обекти около нас.

След като осъзнаем, че всичката материя е в действителност енергия, можем да започнем да формираме нов възглед за себе си и за околния свят. Ще започнем да осъзнаваме, че заобикалящият ни свят не е това, което изглежда.

Този нов възглед ще се разшири още повече, когато разгледаме последните открития на квантовата физика.

Квантовите теоретици вече не разглеждат природата на енергията като съставена от частици. Субатомните частици не биват вече третирани като статични, а като четириизмерни същности в пространство-времето. Всъщност елементарните частици на нашата реалност (кварки и пр.) вече съвсем не биват разглеждани като субстанция. Когато физиците наблюдават елементарните частици, те ги описват като динамични модели, които се движат непрекъснато и се променят едни в други. Квантовата механика ни показа, че елементарните градивни елементи на нашата реалност не са материални, а модели от енергия, взаимосвързани, за да формират неделима космическа мрежа.

Квантовата физика е доказала, че съществуващите физични понятия за форма и субстанция са остарели; не само материята е енергия, но цялата енергия по същество е нефизическа по природа. Физикът Вернер Хайзенберг изяснява този нов научен възглед, когато заявява: „Атомите не са неща”.

След десетилетия на забележителни открития модерната физика е в състояние на застой. Наблюдаемото движение на субатомните частици изглежда не се подчинява на логиката. Елементарните частици променят своето местоположение и траектория, появяват се и изчезват, движат се по всякакви мистериозни начини. Още по-изненадваща е констатацията, че те могат да се влияят от мислите на учените, които ги наблюдават.

В края на века най-големите загадки на науката остават неразрешени: какво представляват материята и енергията?

Кои са невидимите градивни елементи на физическата реалност? Все повече физиците и астрономите по света признават, че отвъд нашето технологично полезрение трябва да съществува една огромна невидима енергийна система. Преди години наблюденията на астрономи показаха, че конкретни области в космоса съществуват с недостатъчна маса, която да обясни движението им. През 1980-те това мистериозно състояние бе наречено „тъмна материя”. Откритието на тъмната материя бе за първи път оповестено след продължителните изследвания на астрономката Вера Рубин. В книгата „Астрономите” Доналд Голдсмит описва нейната работа и значението й.

В резултат от анализа на движението на далечни звезди, наблюденията на Рубин разкриват огромни количества невидима материя в спираловидните галактики като нашия Млечен път. Изследвания на движението на клъстери от галактики, правени от други астрономи (и от самата Рубин), показват, че тези клъстери също съдържат огромни количества невидима материя. Всъщност даже преди изследванията на Рубин астрономите са открили, че повечето големи галактически клъстери изглежда съдържат много повече маса, отколкото може да бъде обяснена със звездите, които блестят в техните галактики. Но трябваше да се появят резултатите от подробните изследвания на Рубин върху движението на звездите в нашата собствена и в другите галактики, за да бъдат убедени астрономите, че почти всяка галактика, а не само тези в големите галактически клъстери, притежава повече маса в невидима форма, отколкото тази, която се съдържа в нейните звезди.

Накратко, работите на Рубин установиха съществуването на непотвърден преди компонент на космоса – един компонент, който не е малка добавка към това, което знаем, а (най-общо казано) представлява самата вселена.

Всичко, което виждаме, всички звезди, звездни клъстери, звездо-образуващи области и газови области, осветени от новородени звезди, очевидно  съставляват не повече от 10 процента от общата маса на една голяма галактика като собствения ни Млечен път. Ето защо изследванията на Рубин предполагат, че всичката видима материя във вселената формира само нещо като светлинна глазура върху космическата торта, която се състои основно от невидима материя.

Откритието на тъмната материя (невидима маса) дава доказателство за една невидима субструктура на вселената.

През последните две десетилетия*) физиците и астрономите по целия свят стигнаха до един и същи извод: нещо невидимо взаимодейства с материята. През 1981 г. именитият теоретичен физик Дейвид Бом предлага идеята, че субструктурата на субатомно равнище има смисъл само ако допуснем съществуването на допълнителни, много сложни измерения отвъд нашето полезрение.

*)  Настоящата книга е публикувана за първи път през 1996 г.  – Бел.прев.

Тази идея печели все повече привърженици. Много от най-великите научни умове на двадесети век са правили коментари, че нещо мистериозно се случва точно отвъд нашето технологично полезрение. Айнщайн, Хайзенберг, Планк, Паули, Шрьодингер, Джийнс, Едингтън, Бор и ДеБрогли са изразявали увереност, че физиката и мистицизмът са свързани по някакъв начин. Сър Джеймс Джийнс може би резюмира тази убеденост, когато заявява: „Вселената започва да изглежда все повече като велика мисъл вместо като велика машина”.

Многоизмерната структура на вселената

Когато разгледаме еволюцията на науката през последните няколко десетилетия, виждаме все повече доказателства в подкрепа на многоизмерната структура на материята и вселената. Последните открития на квантовата физика предлагат множество примери. От значение е също така нарастващият брой физици, астрофизици и астрономи, които вярват в съществуването на успоредни вселени. Добре известният физик Фред Алън Улф обобщава този възглед така: „Когато видим изводите на квантовата физика, откриваме убедителни и изненадващи доказателства за съществуването на успоредни вселени в самото начало на времето”.

Идеята за успоредните вселени

Идеята за успоредните вселени или измерения не е нова. Теорията на относителността на Айнщайн първа предсказва съществуването на четириизмерно време-пространство и черни дупки. Едва в 1935 г. обаче Айнщайн и неговият колега от Принстън Нейтън Розен представят тяхната нова теория относно функцията на черните дупки. Вместо това да бъде една проста дупка или срив в пространство-времето, както бе първоначалното убеждение, те предлагат черната дупка в действителност да е мост, свързващ една вселена с друга възможна вселена.

Айнщайн и Розен заявяват, че черните дупки са „мостове” към всяка точка и всяко време. Днес във физиката тази теория е известна като „мост на Айнщайн-Розен”.

Мостът на Айнщайн и Розен е първата широко приета научна теория, отнасяща се до възможното съществуване на успоредните вселени или измерения. Работата на Айнщайн и Розен полага основите на сериозни изследвания на идеята за успоредните вселени от следващите поколения физици. Така например „интерпретацията на множеството светове”, представена през 1951 г. от физика Хю Еверет трети, бе силно повлияна от предшестващите работи на Айнщайн и Розен. Теорията на Еверет гласи, че наред с нашата вселена съществуват много светове и вселени; те обаче непрекъснато се делят на отделни измерения, които са взаимно недостъпни. Според Еверет всеки свят или измерение съдържа различна версии на едни и същи хора, които живеят своя живот и изпълняват различни дейности в един и същи момент от време. Тази теория, макар и доста противоречива, стана много известна в модерната физика и някои считат, че дава възможно обяснение на квантовата реалност.

През последните шестдесет години идеята за успоредните енергии-вселени и техните взаимосвързани мостове е била поддържана от редица добре известни физици, в това число Артур Едингтън, Християн Фронсдал, Дейвид Финкелщайн, Джон Уилър, Г.Зертес и Чарлз Миснер. Но един друг физик от Принстън, Мартин Крускал, е този, който първи я разработва писмено. През 1961 г. Крускал представя своята карта на черните дупки, като показва взаимовръзката на нашата физическа вселена с друга, невидима вселена.

През 1963 г. австралийският физик и математик Рой П. Кер разработва точни уравнения, свързани с въртенето на черните дупки. Уравненията на Кер показват съществуването на безкраен брой успоредни вселени – всички пряко свързани с черни дупки. Той предлага идеята, че безкраен брой вселени се простират едновременно към миналото и бъдещето. Колкото и странно да звучи тази идея, работите на Кер са високо ценени от физици по целия свят. Мнозина считат, че неговите уравнения са едно от най-значимите постижения на теоретичната астрофизика в средата на двадесети век.

В допълнение – германецът Х. Рейснер и датчанинът Г. Нордстрьом формулираха сценарий, в който черните дупки са свързани с други вселени. В резултат на тяхната работа, черна дупка с електрически заряд понякога бива наричана „черна дупка на Рейснер-Нордстрьом”.

Вярвам, че съществуването на черни дупки, на мостът Айнщайн-Розен и уравненията, картите и теориите на Еверет, Крускал, Кер, Райснер и Нордстрьом, са все доказателства за многоизмерната природа и структура на вселената. Нарастващият брой доказателства, компилирани от физици и астрономи по света, сочат към най-значимото откритие на двадесети век: нашата вселена е един многоизмерен континуум от взаимосвързана енергия.

Исторически доказателства в подкрепа на идеята за многоизмерна вселена

Когато погледнем историята, виждаме, че идеята за небесния рай или нефизическата вселена, е една от най-древните и най-широко разпространени идеи във вярванията на човечеството. Тя се появява във всяка култура и религия.

Юдейската и християнската религии учат за съществуването на три вселени или измерения: физически свят, рай и ад. Католицизмът добавя и четвърта идея за чистилището. В корана Мохамед говори са седем небеса или вселени.

В по-късни времена теософията, разработена от мадам Блаватска, описва седем измерения.

Идеята за седемте измерения се съдържа също така в множество философии на ню ейдж. Когато изследваме религиите и културите по света, идеята за невидимите небеса или вселени от енергия е без съмнение най-разпространената сред човечеството. Днес на практика всяка религия и култура е възприела тази идея. Макар и това да е вероятно най-разпространената теория в човешката история, доказателствата, свързани с невидимите небеса, продължават да убягват на човечеството. Както ще откриете, изследванията извън тялото дават мощно лично доказателство, че религиозните „небеса”, залегнали в писанията на вашата религия, действително съществуват. Изследвания от първа ръка са доказали, че библейските небеса са всъщност величествените невидими енергийни сфери, които образуват многоизмерната вселена.

Енергийни тунели

Допълнителни доказателства в подкрепа на твърдението за нефизическите вселени и свързващите енергийни тунели могат да бъдат намерени в литературата и произведенията на различни култури през последните две хиляди години. Например художници в продължение на столетия са изобразявали тунели от енергия, водещи до лъчисто ново пространство в небесата.

Холандският художник Йеронимус Бош (1460-1516) в своята добре позната творба „Издигане към рая” илюстрира ясно индивид, ескортиран през един енергиен тунел. В края на тунела има силна светлина, указваща рая (измерение с по-висока честота).

Два века по-късно Уилям Блейк (1757-1827) – английски поет, мистик и художник – създава своя шедьовър, озаглавен ”Стълбата на Яков” и изобразява човешки същества и ангели, които се движат нагоре и надолу в един ослепителен кръг или тунел светлина.

По-късно, в деветнадесети век, Густав Доре (1832-1883) създава прочутата си гравюра на Данте и Беатриче, които преживяват блаженото видение. Той изобразява с графични детайли един нефизически тунел, водещ към светлината. Вярвам, че поразяващата връзка е очевидна: енергийните тунели, изобразени от Бош, Блейк, Доре, Айнщайн и Розен, и енергийните тунели, описани в тази книга, са все изображения на едно и също явление – енергиен тунел, който свързва физическото измерение с неговия нефизически двойник.

Допълнителни доказателства за това убеждение дават милионите преживявания близки до смъртта, описани по целия свят през последните двадесет години. Един от най-удивителните аспекти на тези описания е яркото описание на тунел, водещ към силна светлина или към едно ново обкръжение. Според обширни изследвания, проведени от Реймонд Муди, Мелвин Морз, Кенет Ринг и други физици, това описание на енергиен тунел, който води до силна светлина, е залегнало във всяка култура и страна по света. Забележете сходството между Моста на Айнщайн-Розен и наблюденията на безброй хора, които са имали преживявания близки до смъртта.

Наблюдения, проведени по време на контролирани изследвания извън тялото, подсказват, че тунелът светлина е отворът на нефизическата енергийна мембрана, която отделя физическото измерение от неговия успореден нефизически съсед. Енергийният тунел, обикновено наблюдаван по време на преживяванията близо до смъртта, е в действителност високо организирано временно отверстие или срив в нефизическата енергийна мембрана и изглежда се отваря автоматично, за да позволи преминаването на форми на живот. След като формата на живот (съзнание) премине в по-високо честотното енергийно измерение, отворът в тунела моментално се завръща в своята оригинална форма.

Преживяването в този тунел е от много по-голямо значение, отколкото болшинството хора си мислят. То не само предоставя съществени доказателства за един логически преходен метод на съзнанието след физическата смърт, но е пряко свързан със съвременните физични теории за успоредните вселени и енергийните дупки, както и с наблюденията ми относно многоизмерната вселена. Дошло е времето модерната наука да изследва тази реалност. Милиони преживявания близки до смъртта и извън тялото, които се случват във всяка култура и общество по света, не могат да бъдат случайни съвпадения. В допълнение –  безбройните сведения за енергийни тунели, които достигат до петстотин години назад във времето, не могат повече да бъдат пренебрегвани. Научното изследване на успоредните нефизически енергийни измерения и техните тунелни отверстия ще бъде една голяма стъпка напред за съвременната наука, защото то ще освети пътя за истинското разбиране на нашата многоизмерна вселена.

Удивителен нов поглед към вселената

Докато учените продължават да се фокусират върху външната материя, друга група хора са изследвали без страх самото сърце на вселената. Подминавайки традиционните научни методи, те са се впуснали далеч отвъд границите на съвременната технологична еволюция и са разширили човешките изследвания в неоткрити области на вселената. Това е било постигнато чрез включване на революционна нова форма на изследване: самостоятелно контролирано нефизическо изследване върху невидимата подструктура на вселената. Откритията, направени при тези нефизически изследвания, предоставят нови проникновения в невидимата структура на вселената, на нашето съществуване и на продължението ни след смъртта.

Наблюденията извън тялото показват, че всички енергийни измерения съществуват тук и сега. Видимата и невидимата вселена е един континуум от енергийни честоти. Всяко измерение съществува независимо, според индивидуалната си честота и в същото време те са свързани от потока на нефизическата енергия. Всяко измерение на енергия е взаимосвързано със своите енергийни съседи, за да формира завършена система – многоизмерната вселена. Изтъкнатият физик Дейвид Бом е бил абсолютно прав, когато е казал: „Реалността е едно неделимо цяло”. Цялата многоизмерна (честотна) вселена е едно неделимо цяло; не съществува пространствено или времево разделение. Бом е изпреварил с десетилетия времето си, когато е казал: „Ние достигаме до едно ново понятие за ненарушимо цяло, което отрича класическата анализируемост на света на отделно и независимо съществуващи части… Неделимата квантова взаимообвързаност на цялата вселена е една фундаментална реалност”.

Забравете всичките си пространствени понятия за горе и долу, близо и далече. Цялата многоизмерна вселена е тук и сега. Най-близкото по смисъл понятие, което описва структурата на вселената, е степен на плътност. Всяко измерение, което срещаме, след като се отърсим от физическото тяло, е прогресивно все по-малко плътно в своята вибрационна субстанция. Всъщност вселената може да бъде сравнена с един енергиен вълнов спектър с несравнима дълбочина и красота. Всяка честота на енергийния спектър бива преживяна и наблюдавана от нас като отделно изолирано измерение и все пак всички те са взаимосвързани, за да формират една величествена вселена, простираща се отвъд пространство, форма и субстанция, така както ние ги възприемаме.

Изследванията извън тялото предоставят изненадващи нови доказателства, че вселената е един многоизмерен континуум от енергия, излъчвана от един нефизически източник. Физическите галактики, които наблюдаваме около нас, са само плътната молекулна обвивка на цялата вселена. Проумяването на съществуването на тази многоизмерна вселена е трудно, защото нашите възприятия за пространство-време и реалност в момента предлагат неточни отправни позиции.

Всички енергийни измерения съществуват едновременно в рамките на един и същи пространствено-времеви континуум. Например, когато съм извън тялото си, аз мога да заемам същото пространство, както една физическа стена или таван. Аз не съм отделен от физическата стена от разстояние, а по-скоро от своята индивидуална енергийна честота. Признаването на това ни отвежда в едно вълнуващо ново приключение.

Нашата вселена не е това, което изглежда. Видимите звезди, прах, газови облаци и космически боклуци съставляват по-малко от 10% от масата, която учените в момента познават. Астрономи, астрофизици и физици в момента полагат големи усилия в търсенето на невидимата енергия, която поддържа нашата галактика и физическата ни вселена.

Вселената е един континуум от енергийни честоти, излъчвани от нефизически източник. Физическата вселена, която наблюдаваме, е молекулярният епидермален пласт на цялата многоизмерна вселена. Всички енергийни измерения съществуват в едно и също пространство-време, както и видимата вселена.

Описание на невидимата вселена

Докато традиционната наука продължава да се фокусира върху плътната епидермална обвивка на вселената, изследването и описанието на невидимите измерения тихо започна. По пътя на много проби и грешки, няколко индивида са предприели скока отвъд материята и границите на съвременната физична технология. Наблюденията, направени по време на тези нефизически изследвания, хвърлят светлина върху една многоизмерна вселена с невероятна дълбочина и красота.

За да разберем структурата на невидимите измерения, трябва непрекъснато да отчитаме естествената способност на фините нефизически енергийни сфери да реагират на мисълта. Отвъд успоредното (първо) нефизическо измерение ние изследваме една интерактивна вселена от енергия, която реагира на мисълта. След като признаем енергийното взаимодействие между мисълта и нефизическата енергия, можем да започнем да се фокусираме върху специфичните енергийни сходства, присъщи на дадено вибрационно равнище или област. Това може да бъде постигнато най-добре чрез класифициране на начина, по който конкретна нефизическа среда реагира на фокусирана мисъл-енергия. Този вид енергийна класификация е далеч по-практична от концентрирането върху външния вид и зрителните различия между измеренията. Две различни и обособени вибрационни измерения може да изглеждат изненадващо сходни, макар техните вибрационни честоти да са напълно различни. Ето защо традиционните физични понятия са недостатъчни за оценка на нефизическите явления. Ефективното описание на невидимата вселена изисква да създадем нова изходна позиция или метод за сравнение. Най-практичният метод за постигане на това е класифициране на начините на реагиране на дадена нефизическа област.

Голямото болшинство от срещани нефизически сфери са изключително чувствителни на мисълта. С други думи, когато се отделим от тялото си и навлезем в нефизическото измерение, нашите мисли, съзнателни и несъзнателни, започват веднага да взаимодействат с фината енергия около нас и да я преструктурират. Това, че вътрешните измерения реагират на мисълта, обяснява защо изследователите на преживяванията извън тялото често описват условията, които наблюдават, толкова различно. Ситуацията се усложнява от факта, че във всяко индивидуално измерение на вселената съществуват безброй условия и реалности.

Въпреки съществуването на безброй възможни условия във вселената, всички нефизически условия и измерения изглежда че имат определени сходства и различия. Всяко се състои от специфични честоти и дължини на вълните на нефизическата енергия. В допълнение – всяко нефизическо измерение и среда изглежда че е пряк резултат от мисъл. Естествената отзивчивост по отношение на мисълта на вътрешните измерения е отговорна за голяма част от объркването и загадките около вътрешните сфери. Ние притежаваме естествена склонност да отнасяме нефизическите преживявания пряко към физически референтни позиции – ние сравняваме всичко с познати нам физически обекти. Всъщност молекулните форми около нас не са валидна основа на реалността.

Физическите обекти и събития не са центърът на вселената, както мнозина предполагат, а крайният резултат от верига невидими енергийни реакции, възникващи дълбоко в невидимата вътрешност на многоизмерната вселена.

За да разберем природата на вселената, трябва да преоценим съществуващите си понятия за субстанция, енергия и време. Трябва да открием умовете си за една нова гледна точка спрямо реалността. За да разберем наистина основната структура на нашата вселена, трябва да изследваме невидимите причини зад формата и субстанцията. Вярвам, че способността ни да направим точно това, се крие в невероятния потенциал на изследванията извън тялото.

Информацията относно нефизическите измерения е по-ценна, отколкото болшинството от нас предполагат. Тя може не само да ни помогне да се приспособим към нефизическите измерения, но може също така да повлияе драматично на настоящото ни физическо съществуване.

Досега голямата част от човечеството е умирала без предварително знание за своето предназначение. Смъртта е била тъмно пространство. Ние се надяваме и молим за хубави неща, но болшинството от нас подхождат към приближаването на смъртта с абсолютно невежество за окончателната ни дестинация. Досега човечеството е нямало подлежаща на проверка информация от първа ръка за мистерията на живота след смъртта и нефизическите измерения, обекти на преживяване.

Контролираните преживявания извън тялото променят всичко това. Следвайки нефизическите изследвания, можем да опознаем множеството възможни условия, които ще бъдат нашия бъдещ дом. По много реален начин можем да разузнаем напред и да се запознаем с нашата нефизическа родина.

(следва)