(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Това е последният ни материал от експерта по издирване на катастрофирали НЛО, легендарният сержант Клифърд Стоун.

ПЪРВА ПОМОЩ ЗА ИЗВЪНЗЕМНИ

Клифърд Стоун: Имаше няколко книги, но точно тази книга, предназначението й беше, когато отидехме на дадено място, един човек отговаряше за тази книга. Не бих казал, че беше лекар или нещо подобно. Идеята на това бе да имаме тази книга, за да разбираме как да оказваме първа помощ и да се отнасяме със съществата, на които се натъквахме. Това бе предназначението на всичко това.

Не трябваше въобще да съм виждал тази книга, но някои от другите хора, интуитивни хора, да го кажа по този начин, ми я показаха, защото те знаеха, че има и други причини аз да бъда там, освен тази да съм просто член на екипа.

Аз, разбира се, не съм се хвалел наоколо: „О, да, аз съм медиум. Имал съм такива преживявания още от дете. Ето защо съм тук.”

Всъщност, по онова време аз наистина не знаех каква бе ситуацията. Знаех само, че по някаква странна причина бях избран да се занимавам с това. Другите обаче протестираха: „Ние не можем да лекуваме раните на различните същества, с които се срещаме. Трябва да знаем какъв вид процедури за първа помощ са необходими до пристигането на медицинския екип.”

И имаше и медицински екип. Мисля, че го наричаха сортировъчен екип. И там имаше лекари и експерти, които знаеха как да боравят със съществата на много по-високо ниво. Междувременно обаче ние трябваше да можем да окажем първа помощ.

И така, този човек ми показа книгата. Зная, че сега ще кажа някои налудничави неща, сигурен съм в това, но някои от нещата … О кей. Например при някои от съществата не можехме да използваме превръзки с лепенки. Едно такова просто нещо като поставяне на лепенка на порязано място можеше да ги убие. За счупванията трябваше да използваме нещо като гипс. Имахме медицински комплект предназначен специално за извънземни.

Ако погледнехте този комплект при отсъствие на книгата, щяхте да си помислите: „Кой сложи тук всички тези смахнотии?” Имахме някои смески, които бяха направени от нещо като мръсотии. Това е най-добрият начин, по който мога да ги опиша. И все пак, това бяха комплектите за първа помощ. Йодът например бе едно от нещата, които бихме могли да използваме, но той също можеше да убие някои от тях.

Книгата, или каталогът, който  видях за различните 57 вида същества, беше разделен на секции. Имаше снимка на всяко същество, определени негови статистически данни и кратка биография. След това бяха изброени различни видове възможни наранявания и първата помощ за всяко от тях.

Аз разгледах тази книга може би четири пъти. Много хора мислят, че ми бяха дали тази книга, след което си я занесох в къщи, и т.н. Не, не, не – нещата не стояха по този начин.

Някои от тях приличаха толкова много на хора, че би било много трудно да бъде определена разликата. Те обаче не показваха никакво чувство за хумор. Бяха много, как да кажа, много сериозни.

Намираме се в тъмна стая и имаме, да речем лист, червена хартия. Не е възможно да кажеш, че е червена. Те я вземат и казват: „О, това е червено.”  Не можеш да видиш ръката пред лицето си, но въпреки това те могат да различават различни цветове в тъмното. Има някои от тях, които отново:  приличат на хора и трябва много да внимаваш, защото когато ги срещнеш, веднага си мислиш, че това са хора.

Обаче ирисите на очите им … нашите са сини, зелени, кафяви. Техните ириси са черни. Следователно те използват контактни лещи, за да ги прикриват. Ако забравят да си сложат тези контактни лещи, човек като ги види, ще се шокира, защото очите им изглеждат … в днешно време хората биха си казали: „О, това са контактни лещи.” Не зная колко деца съм видял с контактни лещи, които изглеждат като котешки очи. Днес така стоят нещата, но в онези дни нямаше контактни лещи. 

Също така понякога те носеха тъмни очила. И когато видиш снимка направена при много малко светлина, там няма нужда от тъмни очила, така че може да си помислиш: „Дали този човек е наистина от тази планета, или се опитва да скрие нещо?”

Бих казал, че най-смахнатото нещо бе, и тук ще кажа нещо много необичайно. Не зная … това да имаш лице като на скакалец. Много хора ги наричат богомолки. Аз обаче нямах никакви проблеми с тях.

Единственият проблем, който имах – спомнете си, че казах, че лицето им приличаше на това на скакалец. Те също така се хранеха като скакалци.

Когато бях дете, ние се опитвахме да помогнем на животните и на скакалците и аз обичах скакалците. Аз ги намирах за удивителни. Наблюдавах ги как се хранят и мисля, че това ме подготви за това, което видях, когато тези същества се хранеха. В същото време много хора намираха това за отвратително. А аз просто им казвах: „Знаете ли какво? Това е нещо естествено за тях. Начинът, по който ние се храним, може да изглежда отвратителен на тях.”

Едно от съществата всъщност се пошегува, като каза: „Ами ти позна. Ние мислим, че начинът, по който вие се храните, е отвратителен. Той не е нормален.” 

Какво нормално нещо можеше да има там?

* * * * * *

Дейвид Уилкок: Добре, тук имаме някои твърде необикновени неща. Когато се сблъскаме с този вид конкретни подробности, тогава започваме да усещаме истината. Някой, който си измисля история, не би имал толкова конкретни подробности, не мислиш ли?

Кори Гууд: Да, фините подробности са, които издават хората, както и това да си спомняш тези фини подробности.

ДУ: Ако работиш в контраразузнаването, няма ли да е нормално да се опитваш да накараш хората да дадат фини детайли, така че да се заплетат и издадат чрез тях, като правят грешки и така да се опитваш да хванеш лъжците?

КГ: О, да. Категорично. Ще задаваш същите въпроси на човека, като ги формулираш различно всеки път и като проследяваш назад първоначално дадените от тях подробности, за да видиш дали нещо се е променило, или да видиш дали поддържат лъжите си.

ДУ: Да, Стоун е бил вън от армията вече 20 години и историите му си остават същите, независимо от факта, че той не се е облагодетелствал от тях по никакъв начин. Той е изгубил единия си син. Всъщност това е една много тъжна история, защото част от цената да стане свидетел очевидно е била да изгуби едно от децата си.

КГ: Точно така. Но последователността е много важна.

ДУ: Тук той описва опита си като интуитивен посредник за тези извънземни, като участник в тези екипи по издирването им, при което останалите членове на екипа не са знаели задължително какви са били задачите му. Често срещано ли е членовете на един екип да не знаят помежду си всеки от тях какво прави?

КГ: Зависи от ситуацията. Има случаи, когато членовете на екипа трябва да се познават много добре. Има също така строга конфиденциалност при специализацията на всеки. Това съществува даже и при малките екипи.

ДУ: Разбирам.

КГ: Според думите му, те са имали твърде добра представа, че задачата му е била повече от това да проверява за радиация, биологично и химическо замърсяване.

ДУ: Той описва 57 различни видове извънземни и това е нещо, на което съм се натъквал в продължение на много години. На теб ти бяха казали да четеш Закона за Единството. Там се казва, че има 53 цивилизации в така наречената Конфедерация на добрите. Там също се казва, че Джордж Хънт Уилямсън е бил прав, когато е идентифицирал шест отрицателно настроени групи. 53 плюс 6 прави 59, което е само с 2 повече от 57. Как това число се отнася към някои от нещата, които ти може да си чул?

КГ: Сега, ако тези различни екипи по издирване … те са им давали списък и информация за извънземни, с които най-често взаимодействаме и които най-често може да срещнат в аварийни ситуации.

ДУ: Ти спомена преди за Супер федерацията. Какво общо има тук Супер федерацията? Те работят ли достатъчно близко с нас, за да бъдат в нашето въздушно пространство?

КГ: Много от тези в Супер федерацията … те са това, което наричат „генетични фермери” – мнозина от тях. Провежда се един огромен експеримент, един голям генетичен експеримент и те участват в него. Те не всякога слизат на повърхността, но все пак им се налага да слизат на повърхността, за да вземат хора, на които да се опитват да присаждат нов геном.

ДУ: Значи те може да са някои от катастрофиралите групи, защото всъщност действат в нашето въздушно пространство.

КГ: Да, точно така.

Катастрофиращите са от групата на Супер федерацията. Има също извънземни, които идват в Слънчевата ни система. Тъй като те пътуват и из други слънчеви системи, те спират, за да си набавят провизии или да изтъргуват нещо съвсем набързо, преди да напуснат. Така че броят на тези, които се появяват, е всъщност по-голям.

Ние развихме способности да наблюдаваме собственото си въздушно пространство и да го охраняваме, и това намали много броя на извънземни, които навлизат в нашата атмосфера, правят това, което поискат, и след това си заминават. Има обаче повече от 57 или 59, които понякога навлизат и преминават през Слънчевата система и взаимодействат с нас.

ДУ: Значи е възможно тези екипи за издирване на катастрофирали извънземни да срещнат нещо, което не е било описано в тази книга, и следователно непознато за тях.

КГ: Абсолютно, да. Те така постепенно са достигнали до бройката 57. 

ДУ: Разбирам.

КГ: Много пъти в един от тези катастрофирали кораби може да има извънземен, когото са виждали само един или два пъти. В други случаи това може да са извънземни, които да са срещали често.

ДУ: Какъв вид протокол биха следвали, ако се натъкнат на нещо, което отсъства в книгата? Какво биха направили в такъв случай?

КГ: Най-вероятно няма да се опитват да оказват каквато и да е медицинска помощ. Обикновено те няма да знаят какви видове патогени носят катастрофиралите или на какви от нашите патогени са податливи. Така че ще образуват кордон и ще изчакат да пристигнат учените медици.

ДУ: Значи има различни протоколи, в случай че не знаят кои биха били безопасните медицински интервенции и в началото биха стояли на разстояние.

КГ: Точно така. Ако попаднат на напълно неизвестна катастрофа, има много неща, които трябва да вземат предвид, когато подхождат към катастрофиралия обект. Какъв е товарът му? Какви са химическите или биологични излъчвания, които могат да ги разболеят? Има много неща, които трябва да бъдат отчетени.  Така че те обикновено заграждат територията и след това изпращат специалисти да извършат наблюдения. И ако има ранено същество, то обикновено ще загине от раните си, преди да пристигне медицинската помощ.

ДУ: Срещат ли се проблеми с радиация и радиоактивна дейност при някои от тези катастрофи?

КГ: Да. Да. Ето защо има специализирани части, които пътуват с тях – ядрени, биологични, химически …

ДУ: Имало ли е някога катастрофи, при които са излизали малки нанороботи, които пропълзяват по земята и атакуват хората или нещо подобно?

КГ: Не съм чувал за такова нещо. Чувал съм за хора, които са се разболявали и след това са умирали, след като са влизали в катастрофирал кораб.

ДУ: Хм. Само едно излагане за кратко е било достатъчно?

КГ: Да, излагане на атмосферата в кораба. Различни радиации, биологични въздействия, патогени на извънземните. Причините могат да са най-различни.

ДУ: Стоун описва идеята за това, че физиологията на някои извънземни … че те могат да умрат само от една лепенка, или нещо подобно …

КГ: Това може да се дължи на химикалите на лепенката. Да, там … Помня, че съм чел, че някои от съществата, които разпитвахме, понякога трябваше да бъдат подлагани на медицински процедури. Те трябваше да знаят как да стабилизират тези същества, за да могат да извлекат повече информация от тях.

ДУ: Той каза, че има определен вид лечение на раните, което може да изисква гипсиране.

КГ: Чел съм, че някои от тези същества са получавали нещо като анафилактичен шок от химикали, с които са ги лекували, които химикали са действали добре при хора и животни, докато са се оказвали смъртоносни за тези същества.

ДУ: Други свидетели са ми казвали, че извънземните по принцип биват шокирани от химикалите, които използваме на нашата планета, които са много повече, от използваните в техните светове. Чувал ли си някога нещо подобно?

КГ: Точно така. Те са толкова напреднали, че не се нуждаят от тези различни химически съединения.

ДУ: И може би тъй като не са били излагани на тях, проявяват много голяма чувствителност.

КГ: Да, както и по отношение на патогените. Те нямат начини да се борят с тях.

ДУ: Макар че нещо такова като йод, за който той спомена, това изглежда е нещо съвсем нормално в периодичната таблица, което подпомага биологичния живот.

КГ: Има много хора, които са алергични към йода и не го понасят въобще нито в организма си, нито върху кожата си. Така че е напълно възможно нещо такова като йодът да предизвиква някаква алергична реакция при едно извънземно.

ДУ: Защо мислиш, че някакъв вид мръсотия или кал биха действали като превръзка за определени извънземни? Дали минералите в мръсотията, или …?

КГ: Ами минералите и също така спичането на калта или мръсотията би позволило на кръвта им да коагулира.

ДУ: Дали някои от тези извънземни оздравяват много по-бързо от нас?

КГ: Да. Някои от тях, които съм наблюдавал, изглеждаха в много добро здраве след доста лоши наранявания. Това може да се дължи на някои от технологиите, използвани спрямо тях, но обикновено, след като биваха стабилизирани, ги поставяха в клетка и ги оставяха сами. Така че оздравяваха сами.

ДУ: И тъй като говорим за всичко това, любопитен съм с какво в крайна сметка хранят извънземните, взети като пленници? Те могат ли да ядат нашата обикновена храна?

КГ: Не.

ДУ: Или понякога изискват много необикновени неща?

КГ: Обикновена става дума за някаква смес … Нещо като хранителна добавка, която би взел вместо храна. В нея присъстват всички минерали, от които те се нуждаят – витамини, протеини, всичко, от което имат нужда.

Също така различните извънземни имат напълно различни системи. Някои от тях изглежда че нямат система в телата си, която да преработва храна. Така че те ще трябва да комуникират с тези същества чрез интуитивния емпат: „Как мога да ти помогна? Какво мога да направя за теб?” Тези същества биха се свързали с емпата и биха му отговорили: „Имам нужда от храна. Ето как тя трябва да бъде приготвена.”

ДУ: Дали пиенето на вода е доста обикновено нещо сред различните форми на биологичен живот?

КГ: Интересно е, че си спомням, че за някои от съществата те можеха да използват само дестилирана вода за пиене или за лечение на раните им.

ДУ: Хм. Уха!

КГ: Представям си, че водата може да абсорбира минерали и всякакви неща. Така че водата трябва да бъде пречистена.

ДУ: Макар водата да е полезна за нас, тя също така съдържа тази комбинация от минерали, които са уникални за нашата планета, и може би другите планети имат различни видове минерали в своята вода.

КГ: Точно така. Защото дестилираната вода не съдържа никакви такива неща.

ДУ: Добре. Той спомена също така … Той каза, че ирисите им са черни и че за нас ще бъде доста стряскащо да ги погледнем в очите, ако не носят тези контактни лещи. Каква бе реакцията ти на това?

КГ: Ами, всъщност съм виждал същества, чиито очи бяха … всичко, което можеше да видиш, бе бялото на очите, или розовото на мястото на бялото. Ирисите бяха черни и това важи за повече от един вид извънземни. Той също така спомена, че това са били същества приличащи много на хора, които не биха се откроили в една тълпа. Едва когато се приближиш съвсем до тях, би забелязал, че нещо е различно или не наред.

ДУ: Нека изясним това, защото сред аудиторията може да настъпи объркване. Той не казва, че цялото око, в това число бялото на окото, е черно, както можем да видим в много от тези телевизионни шоу програми или филми на ужасите.

КГ: Не, само ириса.

ДУ: Точно така, само ириса. И тези същества обикновено ще носят контактни лещи, преди да се появят пред нас?

КГ: Не съм чул те да носят контактни лещи, но съм чул да носят слънчеви очила. Или в зависимост от групата, ако очите им са различни, може би ще носят някакви слънчеви очила. Ако ушите им са различни, като на тези от Стар трек, ще носят шапка, за да си прикриват заострените уши.

ДУ: Точно така.

КГ: Това става, ако очакват да срещнат хора от Земята.

ДУ: Той също така споменава, че е срещал някакъв вид насекомоподобни, с глава като на скакалец. Къде мислиш, че може да е срещнал такива същества? Какво може да се е случило, защото той не каза нищо за това къде ги е срещнал?

КГ: Не звучеше това да е била ситуация, свързана с откриване на катастрофирал кораб. Звучеше като че ли това е било в някакво съоръжение, където е имало представители на различни раси и той е общувал с тях.

ДУ: Точно така.

КГ: Той разказа историята за това как един от присъстващите хора е казал, че начинът, по който се хранят, е отвратителен, на което Стоун е отговорил: „Те може би мислят, че ние се храним по отвратителен начин”. В този момент едно от съществата се е намесило в разговора и се е съгласило с това.

ДУ: Да.

КГ: Което съвпада с друго нещо, което сме чули сред уфолозите и което аз лично съм преживявал. Много от тези извънземни не могат да понасят миризмата ни и външния ни вид. Ние сме просто … Ние сме им много противни и смърдим.

ДУ: Спомням си също, когато Пит Питърсън ми каза това и аз съм го повтарял многократно – че той е срещнал едно от тези подобни на скакалец същества и то е навело главата си, когато се е засмяло, за да прикрие челюстите си, които са се отваряли.

КГ: Да. Също така, един от тези, чиито челюсти стърчаха най-много, съвсем не бе във весело настроение. Той бе заловен и го разпитваха, при което мандибулата му се отваряше ей така. (Кори поставя ръце от двете страни на устата си и ги разтваря и отваря). Главата му приличаше на тази на скакалец или на мравка. Много често хората ги наричат богомолки, но те са няколко различни вида, подобни на насекоми.

ДУ: След като Стоун е този, който първи спомена за „57 различни вида”, болшинството от които имат тяло с човешка форма, дали това съвпада с твоите наблюдения? Има ли някаква универсална човекоподобна форма, която приема интелигентният живот?

КГ: Чувал съм, че има същества с различна конфигурация, но че болшинството имат човекоподобно тяло – две ръце, два крака, глава и някакъв вид пръсти на ръцете и на краката.

ДУ: Кои са някои от различните конфигурации?

КГ: Чувал съм за конфигурации … мисля, че съм чувал за кристални същества, или същества приличащи на енергийни кълба – не точно от плът и кръв като останалите.

ДУ: О кей. Друго нещо, което Стоун спомена, бяха тези странни сетивни способности на някои от тези същества, при което те могат да разпознават цветове в тъмното при допир със съответните предмети. Това изглежда доста странно. Някои хора може да му се изсмеят за това. Ти какво мислиш?

КГ: Някои от тези същества виждат през спектър, различен от нашия. Очите им абсорбират светлина от по-широк спектър.  

ДУ: Хм.

КГ: Видимата светлина, която ние виждаме, ако изчезне, от двете страни на спектъра остават още тези малки части, които те могат да виждат. Съществува също и фактът, според това, което съм чул, че голяма част от контрола, упражняван върху умовете на хората, е подтиснал много от тези сетива и че ние щяхме да бъдем способни на подобни неща, ако не бяхме манипулирани.

ДУ: Добре. Значи вече привършихме с този епизод. Сержант Клифърд Стоун ни предостави един наистина добър материал. Той е един смел американски герой. Вие трябва да разберете колко е трудно за хората да излязат в публичното пространство и да споделят подобен материал с нас. Когато хората искат да се подиграват на този човек в Интернет, те задължително не си дават сметка, че той е изпитвал нищета. Той е изгубил едно от децата си и няма никаква облага, а може само да загуби от публичните си изяви.

Така че ние го аплодираме като един американски герой, който ни предоставя тази информация, за да ни помогне да се придвижим по-близко до Пълното Разкритие, което се надяваме да постигнем с всичко това.

И сега, ние ще закрием този епизод с някои от последните мисли на Клифърд Стоун, след като той сподели тази дълбоко лична и емоционална своя информация.

Аз съм Дейвид Уилкок, тук заедно с Кори Гууд. Това е Космическо разкритие и ние ще завършим това с някои мисли от Сержант Клифърд Стоун. Благодаря ви, че бяхте с нас.

* * * * * *

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО

Сержант Клифърд Стоун: Сега ситуацията е такава, че има един контакт, който се осъществява, и има взаимодействие, но ние се страхуваме от това, което не разбираме.

И когато стане дума за отвличания, ние не разбираме. Ние се страхуваме. Винаги съм казвал: „Аз никога не съм бил отвличан,” или поне не вярвам да съм бил. След като казвам това обаче, нека ви кажа, че си спомням как на много млада възраст съм виждал звездите така, както никога не могат да бъдат видени от тази планета Земя и това се случи на няколко пъти.

Едно нещо, което бих искал всеки да разбере и да отнесе от това интервю, е, да запомни, първо, не позволявайте на никого да се намесва в ума ви безплатно. Второ, търсете и откривайте истината.

След това, трето, търсете отговори на откритите въпроси, които остават след разкриване на истината.

Проблемът е, че точно сега много хора оставят умовете си свободни за чужда намеса и това е нещо, което просто не може да си позволите да правите.

Има хора, които преследват свои лични цели, и те ще ви кажат, че Луната е направена от синьо сирене и всички искат да вярват в това.

Цялата ситуация е такава, ако изследвате фактите и постигнете разбиране, че Луната е нещо много сложно и там има доста тайни. И ние искаме разкриването на тези тайни.

Когато стане дума за НЛО, това е една самоподдържаща се тайна. Всички знаят, че съществуват документи и свидетелски показания за НЛО. Те биват наблюдавани ежедневно. Това, че правителството казва: „Ние няма повече да ги изследваме,” не ги прави да изчезнат.

Има хора, чието съзнание бива обиждано ежедневно от случващи се възможно най-странни събития, на които никой не желае да даде отговор. Накратко, ние се нуждаем от тези отговори.

Аз зная категорично, че в крайна сметка ще настъпи събитие, предизвикано нарочно или случайно, което ще разтърси толкова из основи всички, че няма да има начин да бъде покрито. И не само хората тук в САЩ, но целият свят ще узнае, веднъж завинаги, че ние не сме сами във вселената. Това, което обаче трябва да направим, е, да подготвим психологически хората да приемат това.

Зная, че сега хората казват: „О, това ще уязви религията.” Не, няма да го направи. „Ще уязви това, ще уязви онова.” Не, няма да го направи.

Да ви кажа ли кого ще уязви? Научната общност по света, защото учените по света в момента са толкова егоцентрично затворени в себе си. Те могат да кажат: „Ние можем да приемем съществуването на извънземни същества.” Но могат ли наистина? Защото ситуацията е такава, че те са затворници на собствената си парадигма. В същото време те знаят, че един ден ще придобием екзотични системи за придвижване. И ще посетим не само планетите в Слънчевата система, но и планети от други слънчеви системи, които са отдалечени на светлинни години.

Ние разработваме тези технологии в момента. Това не е тайна. Просто повечето хора не го знаят.

Това са фактите. Това са истините, които хората трябва да търсят.

И когато сторят това, ще разберат, че ние виждаме НЛО в нашето небе, интелигентни кораби, които идват отнякъде и се намират под интелигентен контрол от страна на същества не от този свят, може би не и от нашето измерение.

Те трябва да са наясно обаче, че утре ние ще придобием тази технология. Вдругиден ние ще се превърнем в нечии НЛО. В крайна сметка това ще се случи.

Важно условие за всичко това е всеки човек да отвори ума си. Мразя да заявявам това, но има много неща, които са ми се случили, но които не мога да спомена и които ще останат само между мен и Бог. Това е най-добрият начин, по който мога да го кажа.

Много често не се чувствам комфортно да говоря. Тези неща се преживяват и не напускат ума ти. Виждаш го живо и оцветено в ума си и имаше случаи, когато един глас ми казваше: „Това е интелигентно живо същество.” И някои хора казваха: „Не, не. Това е просто едно същество. Това е една нова форма на живот. Това е едно животно.”

Смея да кажа това, че понякога усещах, че интелигентността на тези същества … усещах, че когато ги третираме като по-нисши от нас, ние не отчитаме факта на техните интелектуални способности и това, че трябва да се учим от тях. По егоистични причини обаче ние ги поставяме далеч по-долу от себе си.

Да, поради своя интелект и поради своята духовност, те са на много по-висок пиедестал от човешкия вид.

И знаете ли, аз познавам много хора, които не бяха толкова гласовити, колкото съм аз, но споделяха същата загриженост като мен.

Има едно нещо, което искам да видя.  Искам да видя някакъв вид признание, така че ако един ден това се случи и на тази планета се появят интелигентни същества, те да имат определени права, определени граждански права, признати от закона. Така че никое правителство, никоя военна единица, продиктувани от егоистични мотиви, няма да могат да ги третират като опитни животни. Трябва да знаем, че в момента лабораторните животни имат повече права от нашите посетители и имат повече закрила от тях.

Защото докато заявяваме, че те не съществуват, няма да бъдат приети никакви закони.

Така че аз не искам хората да вярват, че те са в момента тук. Аз зная, че това е така, но аз искам хората да приемат, че това един ден ще се случи. Когато обаче се случи, ние трябва да имаме приети тези закони. 

В заключение бих искал да добавя, че ние няма от какво да се страхуваме. Можем да се страхуваме само от самия страх.

Ако отворим своите умове и сърца, можем само да спечелим. Има много какво да научим и сме изправени пред едно по-светло бъдеще, ако можем да се учим, така както нашите посетители са се научили на съвместно мирно съществуване.

Също така, ако нашите посетители са тук, както каза един човек, ние трябва да искаме да се учим, ако те пожелаят да ни учат. Ние трябва да искаме да ги научим, ако има неща, които те биха искали да научат от нас.

Така че това е нещо взаимно, но цялата ситуация е такава, че ние можем много, много да спечелим като открием умовете си и търсим разбиране и преследваме истината.