(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. В този епизод ще ви представим не кого да е, а самия Джон Лиър, синът на основателя на Learjet*)

*) Learjet – известна американска компания, основана в края на 1950-те, производител на цивилни и военни самолети. – Бел. прев.

В този първи сегмент ще видите как той споделя част от своята история.

*           *           *           *

ИСТОРИЯТА НА ДЖОН

Джон Лиър: Баща ми беше Бил Лиър и той създаде Learjet. Аз бях напълно погълнат от авиацията от самото начало. Карал съм самолети на различни авиолинии по целия свят.

През 1985 г. започнах да се интересувам от НЛО, в които дотогава не вярвах.

Тук, в Лас Вегас, правим едно събиране на пилоти от Югоизточна Азия на всеки две години. Веднъж разговарях с едно от момчетата и то спомена, че е бил на работа в Bentwaters*).

*) Bentwaters – английска военна база на 130 км. източно от Лондон, управлявана от американските ВВС. – Бел. прев.

И аз казах: „О, това е мястото, където се предполага, че е кацнала литящата чиния.”

Той ми отговори: „Не се предполага, а действително е кацала. Аз не съм я видял, но познавам хора, които са я видели.”

Казвам му: „Искаш да кажеш, че това нещо е истина?”

Това постави началото за мен. И всичко, с което се сблъсквах след това, ме отвеждаше една крачка по-напред.
*           *           *           *

ДУ: В следващия сегмент ще навлезем сериозно в тази тема, която е един класически пример от историята на НЛО.

Аз открих тези неща, струва ми се, даже преди появата на Интернет, защото за мен преди ерата на Интернет, за да науча нещо за НЛО, трябваше да отида в някоя от книжарниците и да потърся последната книга на тази тема. И, разбира се, цялата информация бе вече остаряла с около една година.

Едно от имената обаче, което се появяваше непрекъснато в тези книги, бе винаги Боб Лазар. Кой е Боб Лазар? Това ще стане ясно в следващия сегмент. Нека видим.

*           *           *           *

ПОЯВАТА НА ЕДИН СВИДЕТЕЛ

Дж.Л: Името му бе Джин Хъф, един оценител на имоти, и ние разговаряхме за НЛО.

Боб Лазар седеше там заедно с нас с опулени очи и каза: „Вие, хора, сте изкукали.” И добави: „Аз съм работил в (базата) Лос Аламос. Ако там имаше нещо секретно от този род, аз щях да зная.”

Аз съм чувал това толкова много пъти. Има толкова невероятно невежи хора, които казват: „Аз щях да зная.” Ха, ха, ха.

Както и да е, през останалата част от онова лято ние дадохме на Боб достатъчно информация, за да може да я свери със свои приятели, които все още работеха в Лос Аламос и за да открие, че там наистина се случваха някои неща, тъй като те знаеха доста работи, които не му бяха известни.

Тогава той се обърна към д-р Телър, когото бе срещнал в Лос Аламос, и му каза, че би искал да се завърне на работа в научната област. И Телър му отговорил: „Искаш ли да работиш заедно с мен в Ливърмор тук в Калифорния, или искаш да работиш в Невада?”

Боб му казал: „Искам да работя в Зона 51.”

Телър му отговорил: „О кей, аз ще те потърся след известно време.”

Това се случва през м. октомври 1988 г. и в следващите няколко седмици Боб преминава през три интервюта.
И той отива във фирмата Edgerton, Germeshausen, and Grier, където го интервюира една комисия.  В крайна сметка се изявява отлично на всички интервюта. Той се оказва на ниво по отношение на всяка научна област, от която те са се интересували, както и според това къде е учил, какво е работил и т.н.

Още на второто интервю те го питат какви са отношенията му с Джон Лиър. Така че те определено са се интересували и от това.

Той често идваше у дома вечер и ние бърборихме относно това, което се случваше с него. Веднъж той каза: „Днес видях една чиния.”

Казвам: „Какво?!”

„Видях една чиния.”

Питам го: „Тяхна или наша?”

Той отговаря: „Тяхна.”

Питам го: „Ти си ходил в Зона 51?”

Казва: „Да.”

Казвам му: „И какво прави там? Ти знаеш, че те следят. Защо просто не поработиш малко, за да разбереш какво става и СЛЕД ТОВА да говориш какво си видял?”

Той ми каза: „Джон, наговорил съм ти толкова много глупости през последните няколко години. Искам да ти кажа, че това е вярно. Аз бях в това нещо. Пипах го. Това не е наше. То идва от милиарди години разстояние или каквото и да е там.”

Та това е част от историята ми с Боб. И той работи в следващите няколко месеца.

Той ни разказваше кога предстоят тестовите полети. Те бяха винаги в сряда вечер. И ние отивахме с колата да гледаме и да правим снимки. 

Един път ни заловиха. Тогава охраната ни хвана вътре в зоната за провеждане на тестовите полети. И те ни казаха: „Ако останете тук, ще направим живота ви много тъжен.”
Ние си тръгнахме и излязохме на магистралата, когато шерифът на Област Линкълн ни спря.

Трябваше да излезем от колата, да вдигнем ръце и пр. Той искаше да разбере две неща. Първото бе защо сме четирима души в колата, когато преди малко, когато ни бе спряла охраната, сме били петима. Междувременно Боб бе слязъл и избягал в пустинята. Също така къде е пистолетът. Боб бе казал, че носи пистолет.

След около час шерифът каза: „Не зная защо ме накараха да направя това, но ми е наредено да ви пусна и да не казвам нищо повече.”

И така, ние се прибрахме у дома и рано следващата сутрин Денис Мариана, шефът на Боб, му казва: „Боб, не отивай при самолета. Аз ще дойда да те взема. Ще ходим в Индиън Спрингс.”

В Индиън Спрингс се намира базата на ВВС Криич, която е центърът на всички секретни тестови полети.

Когато отиват там, те го извеждат от колата, опират пистолет в главата му и му казват: „Виж, Боб, когато ти дадохме този секретен достъп, това не означаваше, че трябва да водиш всичките си приятели и да им разказваш за летящите чинии.” Ха, ха.

По онова време жената на Боб имаше афера със своя летец инструктор. Това бе нещо, което Боб не знаеше, но те знаеха, защото подслушваха всичките му телефони. Те подслушваха всичко – моята къща, къщата на Боб, къщата на Джин, всичко.

И те му казаха: „Когато оправиш личния си живот, отново добре си дошъл.”

И Боб каза, че причината никога да не се завърне, бе фактът, че след последните две свои посещения в Зона 51 си е спомнял как се е качил на самолета, за да отиде до (базата) Груум Лейк и как е слязъл от самолета след обратния полет, но нищо между тези два момента – нито къде е ходил, нито какво е работил и пр. И това силно го смутило. 

Той искаше да знае каква ще бъде работата му, но техните методи за контрол върху ума са вече толкова напреднали.

*           *           *           *

ДУ: Кори, да започнем с това, когато той спомена  Edgarton, Germeshausen, and Grier. Мисля, че те са един от военните доставчици.

КГ: Това е една от компаниите на Междупланетния корпоративен конгломерат, чието име се появява навсякъде.

ДУ: Това означава, че те са пряко ангажирани с възпроизвеждане на извънземни кораби?

КГ: Да, да, те разработват различни техни компоненти.

ДУ: О кей. Той споменава също така Лос Аламос и някои хора може просто да си кажат: „О, това е само едно ядрено съоръжение.” Там само с ядрени оръжия ли се занимават, или там има и нещо повече?

КГ: Не, винаги има и други програми, които се провеждат на заден план. За мен бе много интересно, когато в началото Джон спомена, че Боб Лазар се е опулил и е казал: „Ако имаше нещо особено, което да се случва там, аз щях да го зная.”

Имах един случай, когато работих във Федералния резерв. Един от моите подчинени, който преди бе работил осем години в авиацията, един ден изведнъж се изправи от бюрото си, обърна се към мен и ми заяви: „Аз съм работил на тези места, където казват, че докарват летящи чинии, за да ги възпроизвеждат. Ако имаше такова нещо, аз щях да го зная.” И той ме гледаше право в очите.

Аз само казах: „Хм-м.” Така че това е често срещано нещо. Доста хора ще работят дълго на едно такова място и поради секретната раздробеност на дейностите няма да имат никаква представа какво точно се случва.

ДУ: Боб е казал, че след като два пъти се е завръщал в Зона 51, е нямал спомени за това, което е работил там. Лиър на свой ред казва, че технологията за контрол върху ума е станала доста добра. При това положение възможно ли е преживяванията на Боб в Лос Аламос също да са били изтрити от паметта му?

КГ: Те категорично са изтрили паметта му. Те бяха разработили методите за изтриване на паметта още при първите астронавти и ги прилагаха върху всички, свързани с космическата програма. Те ги използваха даже на някои хора, свързани с първата ни ядрена програма. Те правеха изследвания с различни химически методи за заличаване на спомените. Така че това е нещо, което започва от Втората световна война.

ДУ: О кей, сега бих искал да разговаряме малко по-подробно относно Боб Лазар, защото неговите първоначални показания бяха изключително интересни и те оформиха цялата ми кариера. Джон въобще не спомена за тези неща.

Първото нещо, с което бих искал да започнем, е Елемент 115 (от Менделеевата таблица). Според показанията на Боб Лазар, съществува един супер тежък, „трансуранов елемент”, с атомно тегло 115, който е бил източник на задвижването на космическия кораб.

Също така Елемент 115 се намира в една малка сфера, подобна на триъгълник. След това има някаква тръбичка, която отива нагоре, която той нарича „проводник на вълна” (waveguide) и това била задвижващата система на кораба.

Интересно  ми е дали можеш да коментираш и да ни поясниш някои от тези аспекти на показанията на Баб Лазар.

КГ: Той казва ли, че задвижващата система и генератора на енергията са едно и също нещо?

ДУ: Да.

КГ: О кей, в това има смисъл по отношение на по-напредналите извънземни кораби. Много от тях обаче използваха двигатели с торсионно поле, които доста приличаха на нацистката камбана, които имаха отделен генератор на енергия, който насочваше големи количества електричество към тези торсионни двигатели. И повечето такива кораби притежаваха три подобни двигателя.

ДУ: Това е една много важна част от казаното от Боб Лазар и аз искам да се върна към него след минута.

Ти запознат ли си с идеята, че свръхтежките елементи, например с атомно тегло около 115, могат да станат стабилни и не радиоактивни, така че можеш да ги държиш в ръце, без да те убият?

КГ: Периодичната таблица, която висеше на стените на различните кораби, в които съм бил, когато работех с учените, съдържаше повече от 112 или 114, или 118 елемента.

ДУ: Наистина?!

КГ: (кима утвърдително с глава)

ДУ: Добре. В този следващ сегмент ще чуем за авиационната компания на бащата на Лиър и ролята й в разработването на това, което днес считаме за Тайна космическа програма. Това е много интересно. Нека да го видим.

*           *           *           *

ТАЙНАТА КОСМИЧЕСКА ПРОГРАМА И МЕЖДУПЛАНЕТНИЯ КОРПОРАТИВЕН КОНГЛОМЕРАТ

Дж.Л: Зная, че баща ми бе основният военен доставчик на антигравитация през 1952 г.

И аз имам документация, за да го докажа. За негово нещастие, той не можеше да държи устата си затворена.

Той посети Богота през 1952 г. и започна да говори за НЛО. И те го изхвърлиха от програмата, но компанията му Обединение Лиър, продължи да се занимава с антигравитация. И мисля, че изследванията в тази област бяха завършени към 1956 г., което означава, че по това време вече разполагахме с летящи чинии.

Атолът Kwajalein е мястото, където се извършват всички секретни операции, всички тези изстрелвания от южната част на Тихия океан.

Те изстрелват нещо от базата на остров Kwajalein, която е на името на Роналд Рейгън, почти всеки ден. Има вероятно 1,000 астронавти, готови за полети през всичкото време.

Така че аз работих на ниво „над свръх секретно” и ние разговаряхме за проблеми с излитането на совалката и за това, че й трябваха цели 48 часа, за да достигне до Международната космическа станция (МКС), докато при руснаците това отнемаше един час. И след това, когато се отделяха от МКС, защо им трябваха отново 48 часа, за да се завърнат обратно?

Разбира се, това, което те правеха, бе … това, което ми подсказа какво се случва, бе един видеозапис на совалката, който те имаха, където през отворената й врата видях, че тя е наполовина празна.

Оказа се, че те превозваха големи количества провизии за астронавтите, които изпълняваха секретни мисии, в това число плодове и нетрайни продукти. Всичко това трябваше да бъде изведено горе в космоса и разтоварено.

Руснаците изстрелваха своята ракета в същия ден, когато ние изстрелвахме совалката. Нещата, които руснаците бяха натоварили в своята ракета, трябваше да бъдат прехвърлени в совалката. Когато обаче совалката трябваше да се завърне обратно на Земята, причината това да й отнеме два дни, бе, че тя трябваше да посети различни космически станции, за да разтовари нещата, които руснаците й бяха прехвърлили.

Което ме отвежда до Студената война. Според мен тя бе просто един фарс. Никога не е имало никаква Студена война. Ние винаги сме били съюзници с руснаците.

*           *           *           *
ДУ: И така, на първо място, Кори, Джон Лиър описва как баща му със своята самолетостроителна компания е имал задачата да разработва антигравитационни апарати, или най-малко е бил един от тези, натоварени с тази задача.

КГ: Правилно.

ДУ: И в един момент той е бил по същество изолиран от изследванията на антигравитацията, макар собствената му компания да е продължила да се занимава с това. Следователно Джон Лиър вярва, че в 1956 г. ние действително сме притежавали действащи летящи чинии.

Така че нека започнем с това негово изявление и въросът ми към теб е доколко то съответства на твоя опит и знания?

КГ: Както казва Томпкинс, те са разпространявали тази информация сред различни инженери и компании.

ДУ: Имаш предвид тези комплекти документи?

КГ: Тези пакети докуманти.

ДУ: Тогава възможно ли е един от пакетите да е включвал указания за действащ антигравитационен прототип, който те е трябвало да възпроизведат?

КГ: Да. Ако имаш пет различни групи инженери, обикновено те не достигат до една и съща разработка. В крайна сметка се получават пет различни концепции от пет екипа, които не общуват помежду си.

ДУ: Следващото нещо, което той казва, касае годините 1952 и 1956, когато той мисли, че сме имали работещи прототипи. Това звучи много близко до казаното от теб в това предаване.

КГ: Така е, и тези разработки са се провеждали точно по това време.

ДУ: Ти спомена преди, че САЩ са провеждали свои собствени изследвания, след което в даден момент са достигнали до задънена улица. Тогава фракцията на нацистите отцепници се появява със своите летящи чинии над Вашингтон през 1952 г. и налага сключването на определен договор. САЩ са се съгласили на това, отчасти защото са се нуждаели от информация, за да усъвършенстват собствените си антигравитационни апарати. Това така ли е?

КГ: Да.

ДУ: Тогава какво мислиш, че се е случвало с авиокомпанията Лиър по това време? Само информацията на германците ли им е позволила да усъвършенстват тази технология към 1956 г.? 

КГ: Действайки задкулисно, групата на нацистите отцепници е инфилтрирала Военнопромишления комплекс (ВПК). Тази инфилтрация е започнала веднага след Операция Кламер. След подписването на онзи договор с нацистите обаче, тази инфилтрация е продължила с невероятна скорост и мащаби.

ДУ: О кей, следващото нещо, за което говори Джон, е този остров Kwajalein, където са работили приблизително 1,000 астронавти, които са изпълнявали мисии в космоса. Тази цифра изглежда доста малка на фона на мащабите, за които сме говорили ние. Възможно ли е той да говори за Тайната космическа програма на ВПК?

КГ: Да, той говори точно за нея.

ДУ: Тогава как тази цифра се връзва с това, което ти си чул за тази програма?

КГ: Не съм много сигурен в цифрите, но имаше определен брой острови, от които изстрелваха тези многостепенни ракети от стария тип.

ДУ: О, уха!

КГ: И те обслужваха … Така те създадоха някои от тези космически станции. Някои от тези космически станции на ВПК са изградени от различни степени на ракети, които след като веднъж са били изведени в орбита, са били сглобени една към друга в нещо като плоска огръжност.

ДУ: Подобно на осмоъгълник.

КГ: Като осмоъгълник. Те са на два или три пласта и по средата има и други, подобни на фюзелаж, обърнати на другата страна. При това станцията се върти, като създава трета гравитация, или нещо подобно. Когато совалките пристигат, те кацат върху спицата на тази формация, във формата на колело.

ДУ: О, значи те са използвали космическата совалка?

КГ: Да, те използваха космическата совалка, конвенционални ракети, а по-късно започнаха да разработват тези по-големи, триъгълни совалки. Те имаха достатъчно място за поместване на всичката храна и … те пренасяха много неща в двете посоки.

ДУ: Когато говорим за космическата совалка, предполагам, че ти потвърждаваш, че тя е пътувала до различни бази на Тайната космическа програма на ВПК?

КГ: Да, космическите совалки, които сме видели като деца, те кацаха на тези тайни космически станции. В началото те помагаха при изграждането им.

С напредването на флотилията от совалки се появиха и тези черни триъгълници. Сега те са тези, които обслужват различните космически станции. Те имат пилотирани спътници, на които работят между трима и шестима души на ротационен принцип.

ДУ: Тези астронавти какво мислят, че правят? Нещо като Зваздни войни, където ни отбраняват от нападения от страна на руснаците или нещо подобно?

КГ: Това е програмата на Звездни войни.

ДУ: О кей.

КГ: Те всички са се заклели да пазят тайна. Вярвам, че всички успели да намерят място в програмата на астронавтите, както сме казали преди, бяха масони, хора от други военни проекти, които бяха доказали, че могат да държат устите си затворени – без да споменаваме, че много често те изтриваха паметта им.

ДУ: Добре, тук имаме друг сегмент от Джон, където той описва част от собствените си преживявания, свързани с тази мистериозна база насред нищото в Югоизтока. Нека хвърлим един поглед.

*           *           *           *

СЪВМЕСТНА РАБОТА С ИЗВЪНЗЕМНИ

Дж.Л: Аз винаги разказвам тази история за Зона 51. Те назначиха един човек за охрана в самото начало и той трябваше да охранява една от тези пресечки на коридорите. Една от богомолките се появява ей така (Джон имитира клатеща се походка), при което пазачът я вижда, получава сърдечен удар и умира.

След това вече те бяха по-внимателни. В продължение от три или четири седмици, те първо показват различни снимки, така че хората да не се изплашат прекалено много, когато едно от тези същества се появи в коридора.

Джо Ресник ми разказваше, че е работил в една лаборатория с един Рептил. Той каза, че те изглеждат точно като нас и единствената разлика е, че от време на време затварят вътрешните клепачи на очите си. И той се е шокирал всеки път, когато е виждал това. Те са имали по два клепача на всяко око.

*           *           *           *

ДУ: Добре, нека се спрем първо на втората част. Той описва един Рептил, който изглежда напълно като нас, с изключение на двойните клепачи.

Това не звучи точно като тези Рептили, за които говориш ти. Защо мислиш, че едно човекоподобно същество би било наричано Рептил? За какво мислиш, че става дума?

КГ: Има различни видове Рептили, за които сме говорили. Това би могло да бъде някакъв хибрид между човек и Рептил.

ДУ: Тъй като ти лично си срещал най-различни Рептили, виждал ли си такива клепачи, които той описва?

КГ: Има най-различни същества, особено при водните, които имат една очна мембрана, която се движи ей така (Кори показва с два пръста пред окото си хоризонтално движение), след което имат един друг клепач, който се движи вертикално, както при нас.

ДУ: Това ни отвежда до разказа му за съществото богомолка. Предполагам, че срещата с такова същество предизвиква нещо като психологичен шок.

КГ: Много рядко може да се случи да поставят в подобна ситуация човек, който няма предварително запознанство с извънземни. Обикновено в началото показват снимки на умрели извънземни, често с помощта на видео клип. След това може да видиш един труп на извънземно. Следва постепенно привикване към взаимодействие с тези извънземни.

Те правиха много тестове, за да установят как хората биха понесли Разкритието, най-често с участието на военни, и реакциите никога не бяха положителни.

ДУ: Съществата богомолки най-трудно ли биват понасяни?

КГ: Богомолките и Рептилите. Ние притежаваме програмирана инстинктивна реакция. Не ме е грижа кой си и за колко напреднал в мисленето си се смяташ. Когато за първи път видиш тези същества, преди умът ти да има възможност да реагира, тялото ти реагира по един странен начин.

ДУ: Пит Питърсън също така описва звука от търкането на хитиновата им обвивка, който сам по себе си е смущаващ и те кара да настръхнеш, даже и да не ги виждаш. Имал ли си такова усещане?

КГ: Да. Има определен брой същества, които претежават нещо като екзоскелет на насекоми. Когато се движат, те издават звук като търкане на нокти в твърд предмет, но за мен той не бе особено смущаващ.

ДУ: Сега, в следващата част ще чуем една наистина спорна информация относно природата на нашата Слънчева система.

Почакайте да чуете какво Кори има да каже по въпроса, защото макар че това може да звучи трудно за вярване, има накои убедителни свидетелски показания, които потвърждават казаното тук от Джон Лиър. Нека да го чуем.

*           *           *           *

НАШАТА ЗВЕЗДНА СИСТЕМА: РЕВИЗИРАНА

Дж.Л: Нашата звездна система, съставена от Слънцето и предполагаеми девет планети – всъщност тези планети са четиридесет. Много от тях са скрити и ние не можем да ги видим по различни причини. И те искат да запазят всичко това в тайна, но има толкова много неща, които се случват между всички тези 40 планети, с техните луни и спътници.

Карл Сейган би казал: „Да, може би има извънземни, но те са на милиони години разстояние.”

Не, те не са. Те са точно тук, на Земята. Може би 25% от населението, от населението на Земята, са извънземни. Разбира се, ние също сме извънземни, но …

*           *          *          *

ДУ: Нека поговорим за това. Възможно ли е всички тези планети да съществуват?

КГ: Ами, има други планети и планетоиди, някои от които са в Куйперовия пояс или отвъд него. Те ги наричат Обекти на Куйперовия пояс.

Някои от тях са били установени. Били са установени гравитационни аномалии. И астрономите започват да казват: „Да, там трябва да има нещо”.

Обаче някои от планетите, като например Плутон … аз мисля, че Плутон е в своята странна орбита, около 17 градуса извън еклиптиката …

ДУ: Точно така, той е единствената планета, или планетоид, който в това отношение е различен от останалите.

КГ: Всъщност ние имаме една доста объркана Слънчева система. Има други планети и планетоиди със странни орбити извън еклиптиката.

ДУ: И той спомена, че около тях има спътници, т.е. луни.

КГ: Да.

ДУ: Значи това е вярно, според твоя опит?

КГ: Да. Искам да кажа, че те имат свое гравитационно привличане. Някои от тях притежават множество обекти в орбита около себе си, подобни на луни. Там има голям брой обекти, които конвенционалната астрономия тепърва ще открива.

ДУ: Ти бе споменал преди, че Съюза на Тайната космическа програма има присъствие в Куйперовия пояс. Всички тези различни планети и спътници, за които говорим в момента, населени ли са по някакъв начин? Всички тези територии биват ли използвани по някакъв начин?

КГ: Всички те или са били населени в миналото, или са окупирани в момента, както от нашата космическа флотилия, така и от извънземни.

ДУ: Друга идея, която той спомена, бяха тези 25% от действителните обитатели на Земята. Аз допускам, че това няма да се отнася само до населението на повърхността. Как този процент съответства на твоята информация, като отчетем например Драко в Антарктика, цивилизациите от Вътрешната Земя и пр.?

КГ: Аз разбрах, че той каза, че те живеят между нас, като едни от нас …,

ДУ: Хм-м-м.

КГ: … 25% от населението. Броят на Драко и на другите същества под повърхността на планетата далече надхвърля тази цифра.

Не съм чувал някой да казва, че между нас живеят толкова много неземни.

ДУ: Разбирам.

КГ: Той каза също, че ние всички сме извънземни, което е вярно. Много хора казват: „Аз мисля, че съм хибрид”. Да, такъв си. Ние всички сме хибриди, ние всички сме един генетичен експеримент и имаме генетични следи от целия космос.

ДУ: Добре, ето още един друг сегмент, в който Джон описва собствените си преживявания, свързани с Луната. Това, което той казва тук, е малко по-различно от чутото поотделно от теб и от мен, но вместо да спорим, аз бих искал да се опитаме да открием някои общи неща. Нека хвърлим един поглед.

 *          *          *          *         

ХОРАТА НА ЛУНАТА

Дж.Л: Луната е изкуствена. Двамата руснаци, описани в една книга, които твърдят, че тя е един космически кораб, бяха прави. Тя е точно това.

*) Текстът върху корицата на книгата гласи: Нашият мистериозен космически кораб ЛУНА. Е ли нашият най-близък съсед в космоса огромен извънземен кораб? Едно революционно изследване от Дон Уилсън. Вдъхновено от Михаил Васин и Александър Шчербаков. – Бел. прев.

Във вътрешността на Луната има най-различни неща и да, тя е изкуствена.

За да следят какво става тук, те – хората, които живеят там, са напълно отделени от Сивите, които имат също там свои лаборатории.

По мои изчисления, в момента на Луната се намират около четвърт милион души. Те не са хора като нас, а хора отнякъде другаде.

И ние мислехме, че Сивите отвличат един на всеки десет. Не, те отвличат ВСИЧКИ. И те правят това непрекъснато и те сменят програмите на отвлечените и подобни неща. И те имат там горе фантастични лаборатории. Ако вземем предвид, че на Земята живеят седем милиарда души, това прави много пътувания.

И казват, че ако те се покажат някога без това екраниране, което ги скрива, небето ще почернее от корабите, които се движат насам и натам, превозвайки всички тези хора в двете посоки, които са подлагани на тези тестове и други подобни неща.

*           *           *           *

ДУ: Когато Джон описва Луната като изкуствена, това, разбира се, е нещо, което сме обсъждали много пъти. Ти помисли ли си нещо допълнително по повод на това, че според него на Луната живеят около четвърт милион души? Според някои от нещата, за които сме говорили, възможно е тази бройка да е доста по-голяма.

КГ: Изглежда, че е много пъти по-голяма.

ДУ: Хм.

КГ: Да, Луната е толкова разработена, особено във вътрешността си, както той казва.

ДУ: Тук има едно доста сериозно твърдение, че всички жители на Земята са обекти на отвличания от страна на Сивите. Не съм сигурен къде той е чул това, но то не изглежда да съответства с чутото от мен от други свидетели. Любопитен съм какво ще кажеш ти по това.

КГ: Ами съществуват много отвличания, извършвани от други извънземни, различни от Сивите.

ДУ: Разбира се.

КГ: Знаеш ли, тук се провежда един огромен експеримент и голям брой хора биват отвличани. Това обаче не се случва с всички. Просто помисли си за логистиката на едно такова нещо. Той също така спомена, че небето би почерняло от корабите, ако те не бяха екранирани. То няма да почернее, но бихме видели удивителен въздушен трафик както на наши кораби, така и на извънземни, ако те не бяха екранирани.

ДУ: Те движат ли се по определени коридори? Не са напълно разпръснати по небето като насекоми, нали?

КГ: Правилно. Те имат въздушни коридори, по които се движат. Даже хората от Аншар трябва да спазват определени коридори на движение.

Тези кораби обаче пътуват толкова бързо, че даже и да летят непрекъснато, ти не би могъл да ги видиш, даже и да не са екранирани, освен ако биха спрели или се движеха наистина бавно. Те се движат невероятно бързо – хиляди кадри в секунда. По тези коридори обаче преминава голям трафик.

ДУ: Добре. Това бе едно наистина удивително пътешествие из показанията на Джон Лиър, синът на невероятния аерокосмически пионер, Бил Лиър, човекът отговорен за това, което днес наричаме Лиърджет.

Това е Космическо разкритие и се надявам да сте изпитали удоволствие. Аз го изпитах. Тук съм заедно с Кори Гууд и ще се видим отново следващия път тук в Гая. Благодаря, че бяхме заедно.