(с) Превод АТИ, 2018 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с нашия специален гост Емери Смит.

Емери, благодаря ти, че си тук.

Емери Смит: Благодаря, Дейв. Оценявам това.

ДУ: В предишния ни епизод разговаряхме накратко за това как военните бази са строени върху извънземни бази или места на катастрофирали извънземни кораби. И започнахме да разговаряме за това, което знаеш относно Антарктика.

За да бъдем малко по-конкретни двамата с теб, нека започнем с това, което твърди Пит Питърсън, а именно, че операции на Антарктика се провеждат от доста време, според неговата информация назад във времето още поне от 1950-те. И той казва, че там се провежда една наистина мащабна операция.

Така че можеш ли да кажеш малко повече за това, което знаеш, че се случва на Антарктика?

ЕС: В последно време се срещнах с четирима от учените, които са били част от тази експедиция … всъщност от редица експедиции през последните няколко години – последната в Коста Рика.

И интересното е, че има още един извънземен кораб, който е част от корабите, които са на Антарктика, и той се намира в една пещера, бих казал близко до Коста Рика.

ДУ: Уха!

ЕС: И тези хора ме караха да отида заедно с тях в друга експедиция до Антарктика, за да проверим какво става там. Аз отказах, защото всички нови посетители там не се завръщат.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Защото там е толкова опасно.

ДУ: Хм.

ЕС: Всички, които отиват там, за да заснемат документални филми или да заведат група хора, обикновено не се завръщат.

ДУ: Уха!

ЕС: Така че точно сега, ако нямаш конкретен, наистина добър осигурен достъп, нямаш работа там.

Остават спътниците и специални дронове, до които имаме достъп, като източници на повече информация. Това се финансира от различни частни организации, защото хората искат да знаят.

Така че тази информация ми бе дадена точно от тези четирима учени, които действително са работили там в продължение на две години. Те имат осигурен достъп, за да се завърнат там отново и да правят това, което правят, което всъщност е … Аз говорех за картографиране и измерване на топящия се лед и с колко време разполагат, преди да станат очевидни други неща. Това ще доведе до разкритието на подземния град, който е бил очевидно там отпреди много време.

ДУ: Знаеш ли за съществуването на някакъв план за разкриване на древни руини под леда в Антарктика, но не и на космически кораби или нещо по-модерно, като част от някакъв дневен ред за постепенно разкритие?

ЕС: Те вече са започнали това. Те казват, че там долу има нещо, една голяма кухина, така както правят това сега в Египет. Под пирамидите там има една голяма празнина. Там се намира един много, много голям град.

ДУ: В Египет?

ЕС: В Египет, под пирамидите, един купол с височина около 1800 м.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да, много е голям.

Така че същото нещо се случва и в Антарктика.

Те полека-лека ни казват: „Уха, с помощта на сателитни снимки, със специален проникващ в земята радар, определени учени от…”, което разбира се, няма нищо общо с опитите за откриване на подземни бази. По-скоро те търсят нефтени находища или злато и случайно са попаднали на тези празни пространства. Така че ще започнем да чуваме за тези неща.

Тези празни пространства са древни градове. Те са били тук от доста дълго време. Има един прекрасен запис с камера от археолог, когото познавам. Виждал съм тези кадри. Завладяващо е, защото камерата е проникнала под пирамидата, за да улови това, когато е било открито за първи път, но аз не мога да разкрия повече. Беше просто удивително.

ДУ: Хм.

ЕС: И същото нещо става в Антарктика: как ще разкрием всичко това и как ще разчистим всички артефакти там долу, защото това наистина ще обърка цялата история за това как сме се озовали тук, всичко около Марс, Луната и т.н. И всички тези неща са точно тук, на тази планета.

ДУ: Изведнъж от медиите научаваме, че неутрино са били използвани при откриването на една доста голяма нова зала в Хеопсовата пирамида над Голямата галерия.

ЕС: Да, чух за това.

ДУ: При наличие на технологията, за която ти разказваш, се оказва, че те са знаели за това отдавна.

ЕС: О, те са знаели за това от много отдавна.

ДУ: Хора били ли са в тази зала?

ЕС: Да.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да. И това е, което Съюза трябва да реши: Какво да известим и колко бавно да го направим? Така че се провежда постепенно огромно, световно научно изследване на тези таблети и на всичко открито там, защото то не отговаря на всичко, което знаем досега и на което са ни учили.

И това ще бъде много трудно за разбиране от хората, поради системите от вярвания, към които се придържаме.

ДУ: Мислиш ли, че може да има начин … Имам предвид, че те не искат да разрушат пирамидата, нали? Те са доста загрижени относно опазването на древните находки. Сега обаче говорим за една много голяма зала вътре в пирамидата, която е била открито обсъждана от официалните медии.

ЕС: Точно така.

ДУ: Тогава има ли прокаран път до тази зала? Знаем ли какво се намира вътре в нея?

ЕС: 80% съм сигурен, че те вече са проникнали в тази зала отдолу нагоре. Има тунели, които те вече са прокопали и които водят до този подземен град, така че той вече е бил …

ДУ: Уха!

ЕС: Те научават какво се е случило. Те се опитват да изучат текстовете, да научат всички символи и какво означава всичко това. Така че това е един огромен проект в частните ръце на изпълнителя, комуто е възложена тази работа. Това е, което мога да ти кажа.

ДУ: Просто за задоволяване на любопитството на хората – кои могат да бъдат някои от най-изненадващите неща, които бихме научили? Например какво бихме видели, ако някога видим заснета вътрешността на тази зала? Какво би било най-изненадващото нещо, което бихме видели?

ЕС: Ще откриете много литература и таблети, както и артефакти, които не са от Земята – извънземна технология, по-голямата част от която е била изнесена.

ДУ: Уха!

ЕС: Независимо дали те искат да кажат, че тези неща са открити на това място, или не, това ще бъде зрелище, защото е свързано с една по-високо напреднала цивилизация, която е оставила тези неща след себе си.

Има специални учени по света, които получават тези устройства, за да могат да открият тяхното предназначение. Това е тяхната работа. Това са доста интересни хора и те отговарят за това. Те са невидимите герои, за които не чуваме.

Голяма част от информацията, която те извличат обаче, отива в тези частни корпорации, за да бъде използвана за лоши цели, защото тя е толкова удивителна. Защо да ни я дават, за да се улесни лечението на рака, или да ни даде възможност да разговаряме с някого в космоса?

ДУ: Искам да спомена за нещо, което има пряка връзка с казаното от теб, и това е един свидетел, с когото Пит Питърсън се надяваше да ме запознае. Това още не се е случило, но този човек е участвал в Разкриването на един саркофаг, изработен от странна метална сплав в същата тази област на платото на Гиза.

Те са извадили саркофага и се опитвали да открият как да го отворят, но не успели да направят това с помощта на инструменти.

И това се случило на един кораб – те го превозвали на един американски военен кораб, когато някой по телепатичен път установил контакт със саркофага и те успели да прочетат надписите. И макар да били на различен език, те успели да го разчетат. Също така трябвало да изпеят определен тон или музикална фраза. Не мога да си спомня кое от двете …

ЕС: Да, определена тоналност.

ДУ: Ти протягаш така ръце и той се отваря.

И това, което намират вътре, са били различни ръчни инструменти. Някои от инструментите очевидно са служели за холографско възпроизвеждане на исторически събития от времето, когато хората са боравили с тези неща.

ЕС: О, да. Разбира се.

ДУ: И само този саркофаг е неимоверно ценен. Чувал ли си подобни истории?

ЕС: Да, чувал съм доста подобни истории за тези саркофази и ковчези, и предмети изработени от неизвестен метал и без никакви шевове и заварки.

ДУ: Уха!

ЕС: И доколкото зная, те могат да бъдат отворени само от определени хора от определено родословно дърво и с помощта на тонове. Интересно ми е това, което току-що каза, защото то всъщност ми помага да разбера някои неща и да сглобя информация от предишния си опит. Аз всъщност съм виждал някои от тези съдове.

ДУ: Какво би казал за тази идея за предмет, който можеш да държиш в ръка и да му говориш чрез ума си, след което той да ти покаже нещо като библиотека?

ЕС: Абсолютно. Това е технология, управлявана чрез съзнанието. Трябва да мислиш за определено нещо … операторът знае как да я управлява. Или обикновено тя просто се включва автоматично. Нещо подобно на ай-фон без парола. Всеки може да го използва.

Някои от тези управляеми чрез съзнанието технологии обаче са зависими от родословното дърво и съответната специфична вибрационна честота на лицето, която единствено може да накара устройството да работи.

ДУ: Мислиш, че става дума за генетичен маркер в твоята ДНК?

ЕС: Да. Да.

ДУ: Уха! Наистина ?!

ЕС: Да.

ДУ: Последния път, когато Пит Питърсън взе участие в това предаване, той ни даде изключително удивителна информация относно дълги, много, много километри, идеално изсечени тунели в Южна Америка, под линиите на Наска.Той говори за нещо, което е било огромен подземен град там отдолу. В нашето предаване по телевизия Гая “Разкриване на Наска“, Пит твърди, че телата, които сме показали в това предаване, са от този град.

Любопитен съм дали си чувал за тези тунели в Централна и Южна Америка и имаш ли някаква информация за тях?

ЕС: Да. Моите познати учени също така ме поканиха да отида там и да анализирам тунелите, в които има съхранени редица космически кораби, които са … Всъщност тунелите са били замразени във времето и от стените им са стърчали различни неща.

ДУ: Чувал ли си някога термина „същества в летаргия” (stasis beings)?

ЕС: Да. Всъщност аз лично смятам, че тези същества, показани по Гая, са от това място.

ДУ: О кей.

ЕС: Това обаче си е мое мнение. Също така все още не съм поканен да изследвам тези сщества.

ДУ: О кей. Значи ти казваш, че има … Това е напълно удивително, Емери. Ще бъда честен с теб. Има нещо, което зная от Пит Питърсън и за което до този момент не съм продумвал и дума никому. Сега ще го кажа за първи път.

В резултат от предаването ни по Гая “Разкриване на Наска“, хората от Съюза отново са се заинтересували от това място и очевидно мексиканското правителство … Имаме и перуанското правителство, което … В това очевидно са замесени различни правителства от Централна и Южна Америка.

И очевидно, съвсем наскоро, ние сме получили достъп до тези пет различни космически кораба и той каза, че те са толкова напреднали в техническо отношение, че ние сме ангажирали цели екипи от хора … Той преценява, че над тези кораби в момента работят между 2,000 и 3,000 души. Тези кораби обаче са толкова напреднали, че ние не знаем какво да правим с тях. Любопитен съм какво мислиш за това.

ЕС: Да, съгласен съм с това, което казваш. Когато обаче казваш „ние”, кого имаш предвид, че е получил достъп до тези кораби?

ДУ: Предполагам, че военно-промишления комплекс, хората от тяхната Тайна космическа програма.

ЕС: О кей. Това мога да го потвърдя 100%. Те в момента контролират всички тези тунели, всички кораби в тях, всички тела и цялата технология …

ДУ: Наистина?

ЕС: … и това се е случило съвсем наскоро.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да. И сега е много трудно човек да отиде там, но аз все още се колебая дали да отида, или не. Зависи дали ще ме поканят пак, за да изследвам някои от корабите и някои от извънземните същества, които са открили там, както и, разбира се, технологиите.

Но да, там долу има голям брой от тези същества, както и кораби.

ДУ: Можеш ли да потвърдиш нещо относно показанията на Пит Питърсън за тези кораби, които са били толкова напреднали, че ние не знаем какво да правим с тях?

ЕС: Да, абсолютно съм съгласен с това, понеже тази група хора никога не би ме поканила да отида там, защото ако знаеха какво и как да направят, а те са учени, те не биха ме поканили да участвам тайно – нещо, за което мога да говоря свободно. Точно това е обаче, което се случи.

ДУ: Уха!

ЕС: Между другото, аз не съм гледал това ваше предаване, така че не знаех предварително за това.

ДУ: О кей. Тогава нека поговорим малко за това, което направихме в предаването “Разкриване не Наска”, защото не ми бе известно, че ти знаеш нещо за това. Това е наистина удивително.

Ние сме изследвали на рентген тези тела и те по никакъв начин не изглежда да са измама. Генетичните проби показват, че те са на повече от 1,500 години. Това изглежда да е оригинална генетична тъкан, запазена в диатомичната пръст.

Те имат по три пръста на ръцете и краката вместо по пет. Те изглеждат определено автентични спесимени. Така че ми е интересно какво мислиш за това. Гледал ли си предаването “Разкриване на Наска“?

ЕС: Не, видях само едно кратко описание, съпровождащо снимките на тези две мумии.

ДУ: О кей.

ЕС: Това е всичко, което съм чел. Моят първи въпрос като учен би бил кой е провел тестовете? Къде са проведени тестовете? Как са открити телата? Как са били пренесени през границата? Имате ли нещо против аз да ги подложа на тестове в няколко лаборатории по мой избор, които няма да ви бъдат известни?

Бих задал всички тези въпроси, защото това е една много интересна история. И аз не казвам нито да, нито не, защото не зная и не съм участвал в този проект.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Така че не мога да дам оценка. Тъй като ти казваш тези неща, разбира се, аз съм твърде близък с теб и ти вярвам, но като учен, аз трябва също така да задам доста други въпроси и действително да изследвам телата, защото не вярвам да има много други хора, които да излязат в публичното постранство като мен, да дадат свое експертно мнение и да го документират.

ДУ: Разбира се.

ЕС: В момента излиза моя публикация, съвместно с д-р Гери Ноа от Станфордския университет относно съществото от Атакама. И когато излезе тази статия с моето име, това в някаква степен ще легитимира моята професионална подготовка.

Така че за момента не мога да дам отговор. Само като гледам тези снимки не мога да кажа да или не, без да съм участвал в този проект и да съм си изградил собствено мнение за тези спесимени – откъде идват те и също така за какъв тип ДНК става дума.

ДУ: В момента очевидно се провежда ДНК тест в Русия, с помощта на най-съвършеното ДНК оборудване, с което те разполагат. Резултатите още не са получени. Очевидно това отнема доста време.

Ние обаче имаме перуански учени, които извършиха много работа на място.

Имаме също така М.К.Джеси, който е радиолог тук в Болдър, който е изследвал рентгеновите снимки и каза, че това категорично изглежда да е биологично същество. Не изглежда по никакъв начин да е конвенционално човешко тяло.

ЕС: Разбирам. А радиовъглеродното датиране или каквото там са използвали за определяне на възрастта?

ДУ: Радиовъглеродното датиране е потвърдено и то показва самото начало на Новата ера.

ЕС: Интересно.

ДУ: Така че ти би ли се заинтересовал? Естествено аз не мога да ти задам този въпрос от името на …

ЕС: Да, бих се заинтересовал.

ДУ: Би ли се съгласил да участваш, ако те поканят?

ЕС: Да, разбира се, ще ми бъде интересно. Бих направил всичко, което мога, за да помогна в доказването или в опровергаването на тези същества.

ДУ: Преди ми беше казал, че очевидно хуманоидът от Атакама, който показвате във филма „Сириус”, не е единствен. Можеш ли да ни кажеш нещо повече по този въпрос?

ЕС: Да, мога. Има още едно същество, открито на същото място, което много прилича на първото. И в момента се опитваме да го получим. Ако успеем, ще можем да вземем ДНК проби и от двете същества, ще видим дали има съответствие и дали става дума за нов биологичен подвид, или не.

Данните, които в момента публикуваме в Станфорд – не мога да говоря предварително за това – ще коментират точно този момент.

Така че вие ще трябва да изчакате още 1-2 седмици появяването на тази публикация и тогава ще можем да продължим този разговор. Аз обаче съм силно заинтересован и от това същество. Бих искал моментално да го взема, да го съхраня на безопасно място, да мога да го подложа на множество тестове и тогава да видим какво ще се получи.

За момента можем само да предполагаме, докато нямаме ДНК в ръцете си. Както знаеш, аз отидох в Барселона заедно с д-р Стивън Гриър и д-р Браво, за да получим първия спесимен и да донесем обратно в Станфорд това ДНК, за да бъде то изследвано от д-р Гери Ноа, който е един от водещите генетици в света.

Така че има доста работа за вършене, защото в бъдеще ще са нужни множество места за провеждане на тестове и ангажирани по-големи екипи в различни организации. Не би трябвало една институция да извърши цялата работа. Това трябва да е съвместен, колективен труд. Повечето подобни проекти трябва да бъдат колективно дело. Мисля, че когато отговорните колективи са повече от един, е по-трудно резултатите да бъдат манипулирани.

ДУ: Едно от нещата, които носиш със себе си, е нещо, което много малко хора са видели. Ти изглежда го носиш непрекъснато със себе си. Единственият друг път, когато това бе показано, бе по време на конференцията Контакт в пустинята. Аз провеждах една кръгла маса и ти ми го даде. Това бе сензация за аудиторията.

ЕС: О, да.

ДУ: Можеш ли да ни го покажеш и да разкажеш какво представлява?

ЕС: Това … След като отидохме в Барселона… Това бе съществото, открито в Чили, в пустинята Атакама.

И ние искахме да сме сигурни, че имаме не само ДНК, но че ще проведем всеки възможен тест. Нека приложим компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, рентген – всичко, което да даде възможност на научната общност да разбере какво е това, тъй като частната организация, която го притежаваше, бе доста щедра и се нуждаеше от много помощ за провеждане на повече тестове.

И аз имах възможност, тъй като работех в същото време в други специални проекти … Ние можехме да произведем триизмерни образци на всякакви органи. Така че аз можех да направя компютърна томография на твоя мозък, след което да го възпроизведа от всякакъв материал с помощта на 3D принтера

ДУ: Уха!

ЕС: Беше направо супер. Така че по този начин, преди да те оперирам, аз мога да зная къде са всички твои кръвоносни съдове и всъщност мога да …

ДУ: Уха!

ЕС: … да. Така че аз вече мога да разкажа за това, понеже то бе оповестено.

ДУ: Точно така.

ЕС: И тогава си помислих: „Хей, защо да не сканирам това нещо и с помощта на компютъра не направя едно точно копие, клетка по клетка” с този поликарбонат, който използвах и който бе прекалено скъп?

ДУ: Може ли да го видя?

ЕС: И това, което се случи, бе, че ние го принтирахме и се получи ето това – едно точно копие от поликарбонат.

ДУ: Едно от нещата, които забелязвам веднага и което хората вероятно също забелязват, е, че главата му е някак разрязана.

ЕС: Да. Когато изработвахме компютърната програма, ние искахме да сме сигурни, че тази част ще бъде отворена, за да може хората да погледнат отвътре и да видят мозъчните полукълба. Аз също така можех да принтирам тялото с отворен гръден кош, така че да могат да се видят части от белите дробове и други неща там вътре.

Просто исках да имам нещо, което е трайно и което да даде пълна обемна представа. Разбира се, черепът бе най-удивителната част – три пъти пропорционално по-голям от нормалния човешки череп.

ДУ: Да.

ЕС: От брадата до върха на главата размерът е същият както е при трупа от горната част на гръдната кост до пъпа – три пъти по-голям от този при нас. Много интересно. Ако искаш да чуеш историята на това същество …

ДУ: Разбира се.

ЕС: Аз четох документи, които описват мястото, където е станала катастрофата. Корабът е бил прострелян преди известно време. Точното време не ми е известно. Корабът е бил с формата на яйце и с размерите … на микробус Фолксваген.

ДУ: Хм! С формата на яйце?

ЕС: Да, с формата на яйце. Имало е петима пасажери. И когато военните са отишли на място, двама са били вече мъртви. Били са високи около 60 см. Трима се опитали да избягат. Застреляли един от тях, а другите двама се изгубили в джунглата, или в пустинята, или където е станало това, и според историята са се озовали в едно село.

Селяните очевидно са видели тези две малки същества, заловили са ги, увили са ги в червен плат и са отишли …

ДУ: Защо ще ги увиват в червен плат?

ЕС: Ще ти кажа. Ще ти кажа защо мисля, че са го направили. Те са отишли пред вратата на черквата, написали са на хартия “El Diablo” и са ги оставили там.

ДУ: Дяволът.

ЕС: Да, дяволът. За нещастие.

ДУ: Черепът … Едно нещо, което винаги ме е учудвало – този ръб по средата. Все едно, че са съединени две части – една отляво и една отдясно с този ръб, който ги съединява. Това не е обикновена физиология. Дали защото главата е била смазана от удар?

ЕС: Не, черепът имаше тази особеност, която изследвахме с помощта на различни компютърни програми.

ДУ: О кей.

ЕС: И дупката в задната част на черепа бе нещо, правено преди аз да го видя, от хората извършили аутопсията. Аз обаче използвах тази дупка, направена от друг учен преди много години, за да взема малко материал от мозъка, в това число и части от няколко мозъчни слоя. 

Както и част от гръбначния мозък, което за нас бе много важно. Взехме също проби от ребрата, както и от раменната кост.

Така че имахме доста добри проби. И ние ги отнесохме със себе си.

ДУ: Това е много интересно и нещо, което ми се иска да бяхме включили във филма „Сириус”. Искаше ми се да включим този случай в Русия, с едно малко същество, наречено Альошенка.

Това същество също е високо около 60 см., подобно на онези тела, за които говориш, като изсушеното му тяхо е практически идентично с това тук.

И историята е, че то е било открито от една жена, страдаща от умствено заболяване. Тя го хранила известно време със сладки и мляко, но то умирало. Занесла го в болница, но там то умряло. И когато тялото изсъхнало, то изглеждало също като това същество от Атакама.

След това, за съжаление, според историята, японците се опитали да го купят срещу голяма сума, за да го изследват, но то мистериозно изчезнало.

И така, какво мислиш, че представлява Альошенка?

ЕС: Да. Трудно е да се каже. Както казах вече, не познавам тази история. Всъщност зная много малко за нея. Чел съм кратко описание.

ДУ: Да.

ЕС: И след това,  даже с това същество от Атакама, трябва да разбереш, че това не е нещо, което съм видял там, където се намирах. Само след като напуснах работата си, получих достъп до него. И аз го свързах с това, което бях чел преди за катастрофата с кораба. Искам да подчертая това.

ДУ: О кей.

ЕС: И не забравяй, че стават разни неща с цел дезинформация. Различни същества могат да бъдат отглеждани изкуствено, както и могат да бъдат произвеждани катастрофи за заблуда на учените по света, които не са част от тези проекти. Също така те искат да дезинформират учените, които напускат определени проекти.

Така че трябва да бъдеш много внимателен, когато говориш за ДНК и за същества, и откъде те идват, и историите свързани с тях, защото хората, които действително познават случилото се от началото до края, са малцина.

Ето, аз съм един частен изследовател и казвам: „Ето какво съм прочел. Ето какво се случи. И след това ние най-накрая получихме един образец. И ние направихме това, и открихме съответствие. Има и друг спесимен, който отговаря на същите характеристики.” И всички тези различни неща.

Така че аз не бих … Аз бих казал само, че това е нещо подобно … Мисля, че е част от същия фенотип същества. Без да изследвам ДНК и действително да сравня двете, което би било най-удивителното нещо …

Фактът, че в даден момент то е изчезнало … 100% подозрително, много подозрително. Всеки път, когато нещо изчезне, или някой бива наранен или убит, знай, че това е подозрително.

ДУ: Мислиш ли, че има някаква връзка между тази история с черквата и хартията с надпис “El Diablo”, и трупа, който се е озовал във филма „Сириус”, или това са две различни неща?

ЕС: Говориш за съществото от Атакама?

ДУ: Да.

ЕС: Не, това е Атакама.

ДУ: Значи черквата го е запазила през всичкото време?

ЕС: Черквата го е запазила.

ДУ: Наистина?

ЕС: Свещеникът го е съхранил в продължение на много, много години. Той е знаел, че това е нещо твърде важно. След това го е изтъргувал с някого.

Зная, че американското правителство вече е имало проби от това, по някакъв начин. Така че е имало един цивилен човек, този свещеник, който го е притежавал. След това някаква частна организация го е закупила от него и сега то се намира в едно подземно съоръжение близо до Барселона и е обект на изследване.

Вече излизат доста публикации. По мое мнение тези, които го изследват, са били инфилтрирани или може би подкупени, поради някои от нещата, които се говорят от различни хора в Европа.

Както обаче казах преди, не зная. Всичко това са предположения, защото с цел дезинформация е възможно да бъде инсценирано абсолтно всичко.

ДУ: Филмът „Сириус” завършва някак странно. Ние разговаряхме с Теодор Локмън, с Гери Ноа. Целият филм доказва, че това е действително едно нечовешко същество. И след това на края, като че ли посланието филма е: „Е, в крайна сметка това не е кой знае какво.” Това е доста странно.

ЕС: Да, много е странно. Защо е така? Най-голямата световна история и никой не иска да чуе за нея. Така че, аз бих казал: „Хм”. Това е всичко, което мога да кажа.

ДУ: Разбирам. Едно друго нещо, което намирам за удивително, е това нещо, наречено „Аттабой” (Attaboy), показвано някъде през 1940-те, 1950-те от компанията „Рипли – не е за вярване” (Ripley’s Believe It or Not).

То е със същите размери като хуманоида от Атакама.

Единствената съществена разлика е, че главата е малко по-закръглена.

ЕС: Да, видях това.

ДУ: Толкова е подобно във всяко друго отношение. Мислиш ли, че става дума за един и същи вид?

ЕС: Не, не мисля. Не. Не. Има прекалено много различия. По едно време разглеждах това подробно и не мисля, че е от същия фенотип, ни най-малко.

ДУ: Мислиш ли обаче, че то може също да е извънземно?

ЕС: Без да направя съответния тест, не бих могъл да предположа.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Не би било коректно.

ДУ: Друго нещо са тези фигурки, които хората от Великденските острови носят като висулки на вратовете си.

ЕС: Да, наистина.

ДУ: И когато погледнем тази фигурка, тя изглежда също като това, което си аутопсирал във филма „Сириус”.

Единствената разлика е в това стилизирано човешко лице, с тези големи кръгли очи, голям нос и уста.

Така че това е преувеличено изобразжение на човешко лице с големи очи.

ЕС: Ъ-хъ.

ДУ: Тази част изглежда неправилна, но всичко останало е напълно точно.

Тези хора от Великденските острови казват, че това са изображения на приносителите на мъдрост и знание.

ЕС: Да, мисля, че там има някаква връзка.

ДУ: За какво мислиш, че става дума?

ЕС: Мисля, че има някаква връзка с това тук. Както вече казах обаче, не познавам достатъчно тяхната история. Зная само от чутото от теб и след като видях някои от тези черно-бели снимки, че има някаква корелация по отношение на тялото.

А дали тези тела са реплики, или действителни мумифицирани тела … Понякога при мумифицирането се получават деформации в зависимост от това къде и в какво е било заровено тялото. Различни части на тялото може да се деформират, особено скелетът …

ДУ: Разбирам.

ЕС: Също както при вкаменелостите – ако се намират сред определени минерали, когато се формират в течение на времето, те придобиват различен цвят и форма.  Много е интересно, когато разглеждаш мумии да знаеш как те са били погребани. Къде са били погребани, при каква температура, влажност и всички тези други фактори, които оказват влияние. Същото нещо се случва и с тези същества.

Така че разбирам защо задаваш тези въпроси, понеже сходствата са големи, но те са също … Тези различия. Без да имам действително и трите тук пред мен … Съгласен съм обаче с теб, че телата са твърде подобни едно на друго.

ДУ: Добре. Искам да ти благодаря. Това бе направо удивително и ние имаме още много за разказване.

ЕС: Чудесно.

ДУ: Благодаря ти.

ЕС: Аз също ти благодаря. Високо оценявам това.

ДУ: Благодаря и на вас, нашите зрители. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, тук заедно със специалния ни гост, Емери Смит.