© 2019 Превод АТИ
Зингдад: Здравейте, приятели!
Бях помолен да представя своята перспектива върху заявяването на намерение, като допълнение на казаното от Адаму.
След като изслушах внимателно посланието на Адаму на предходния видеозапис от тази поредица, аз реших да започна да прилагам малко космическа магия в собствения си живот. Реших да изразя едно намерение. Също така, ще приложа върху това намерение шестте свещени стъпки. Преди да заявя намерението си обаче, аз реших да направя стъпка назад и да спазя изискването за пълно приемане. Както си спомняте, приемането е първата от шестте свещени стъпки.
И така, приемане.
Това е дума, която е приела такъв задълбочен смисъл и значение в живота ми през последните няколко години. В момента за мен истинското приемане означава, че цялата моя реалност е точно такава, каквато трябва да бъде. Всяко същество-творец създава своята реалност от своята перспектива и получава това, което е сътворило.
Това естествено не означава, че всеки харесва това, което получава! Далеч съм от тази идея. Очевидно е, че тези, които не осъзнават, че сътворяват своята реалност, и тези, които не знаят как да използват умно творческите си сили, най-вероятно създават най-различни неща, които направо мразят. И това предполагам, че се отнася за по-голямата част от човешкото население на планетата в момента. Това да мразиш своите творения обаче не е същото като да не ги създаваш. И ние всички ТРЯБВА да получим това, което сътворяваме, за да можем да се научим да творим по-добре. Ситуацията наподобява тази на едно малко дете, което трябва да се научи да не прави някои неща, като например да не пипа горещо или да не гали агресивни кучета, или да не пресича уличата на червено… защото тези неща ще имат болезнени последици. По точно същия начин, всички ние млади същества-творци трябва да се научим да контролираме своите мисли, думи, действия и емоции, за да започнем да създаваме неща, които НАИСТИНА харесваме. Защото това е единственият начин някога да надраснем убеждението, че сме жертви. Че не сътворяваме своята реалност. Че не получаваме обратно от живота това, което сме сътворили.
И така… Ако следите мисълта ми… това, което казвам, е, че светът е точно такъв, какъвто би трябвало да бъде. Така както понякога изглежда, че е жесток, тъжен, болезнен, страшен и объркващ. Всяка душа в процеса на различните си въплъщения получава това, което сътворява.
Сега вие може да помислите, че това не е вярно. Може да имате всякакви възражения срещу тази идея. Може да ми кажете: „Да, но какво ще кажеш за изтезаваните деца? Те са невинни и не са създали тези изтезания”, или: „Какво ще кажеш за страдащите животни?”, или: „Какво ще кажеш за хората със смъртоносни заболявания?” И това може да продължава до безкрай, с най-различни възможни възражения срещу моята позиция на тотално приемане. Аз обаче не съм тук, за да убеждавам някого в нещо. Вашите убеждения са 100% ваша отговорност. Ако обаче имате желание да видите как промених своята перспектива от точно този вид убеждения, които ме държаха в състояние на изплашена жертва, тогава ви каня да прочетете Книга 1 от Документите на възнесението. Електронният вариант на книгата е наличен безплатно на моя уебсайт. Ако пък предпочитате да четете книжен вариант, има и такава версия. Вие ще установите, че тази книга ще промени живота ви, ако сте готови да изоставите своите убеждения, че сте жертва. Сигурен съм в това.
Това, което искам да подчертая е, че аз приемам 100% не само концептуално… но до самата сърцевина на своето същество… като фундаментална истина на съществуването си… че всяка божия частица съзнание – от ангелите и монадичните същности чак до най-малките фрагменти съзнание тук на Земята… абсолютно всеки сътворява своята реалност от своята перспектива. Да. Това е една съвместно сътворена реалност. Което означава, че начинът, по който сътворяваме, е като поканваме другите да играят роли и да правят различни неща в нашата реалност. И ако едно същество директно не създава дадено свое преживяване, то се е съгласило някой друг да му го създаде.
Сигурен съм в това.
Аз също зная, че огромното болшинство от хората на Земята няма да се съгласят с мен. Зная защо това е така. И също така го приемам. Не е моя работа да променям мнения и да убеждавам. Аз приемам, че всички хора са точно това, което имат нужда да бъдат.
И тъй като това е така, аз всъщност откривам моя начин да приема това, което в противен случай би било неприемливо. Аз приемам порочните егоистични политици, които биват преизбирани, за да обслужват същите корпоративни интереси. Аз приемам замърсяването на планетата. Аз приемам престъпността, която разрушава всяко общество на планетата. Аз приемам мъчителните споразумения, които душите са подписали едни с други, които имат за резултат убийства, изнасилвания и мъчения. Аз приемам мъчителните контракти, за които душите са се договорили със своите тела и които водят до… ами… многобройните неволи по света. Аз приемам всичко това. Аз няма да се опитам да променя нищо от това. Аз приемам напълно тази реалност и своето място в нея.
И сега, след като съм постигнал приемане… сега аз мога да избирам.
Спомнете си, че Адаму ни учи, че ако не приемаме, тогава сме жертви. Тогава ние не можем да избираме. Е, мили мои приятели, трябва да ви кажа, че ми отне един цял живот, за да открия пътя до това ниво на приемане. И когато постигнах това, аз ПОЧУВСТВАХ, че то променя всичко за мен. Имам усещането за възможно най-дълбок душевен мир. И ако не познавате такъв мир, аз мога да ви кажа какво наистина представлява един истински успокоен ум. Всичкото бърборене, изпълнените със страх мисли и ядовитите безсмислици, които бушуваха непрекъснато в ума ми, изчезнаха. Да, истина е, че аз трябваше да се справя със своята Сянка, преди да достигна дотук. Аз обаче вече съм тук. И ако вие сте в настроение да ми повярвате, моля ви да ми повярвате, че достигането до такова състояние на приемане и душевният мир, който то носи със себе си, си струват всяка частица положено усилие. Отново и отново.
И тъй като аз приемам всичко, аз съм в състояние да избирам и да творя.
Нещо друго, което се случва, когато сте в състояние на душевен мир, е, че изведнъж откривате, че може да чувате сърцето си.
Нека ви разкажа набързо за това.
Когато умът ви бърбори, всичко, което имате, е шум. Когато сте постигнали душевен мир и умът ви е в покой, тогава откривате, че може да чувате гласа на сърцето си. А когато може да чувате сърцето си, изведнъж осъзнавате, че то е порталът към вашата душа. Вашата божествена същност ви говори чрез този портал. И това не са същите шумни думи, които използва умът ви. Не, вашата божествена същност минава през сърцето ви и ви позволява просто да ЗНАЕТЕ някои неща. Поне това показва моят опит. Може би ако постигнете вътрешен мир, ще получите видения. Или чувствени усещания. Или може би ще чуете някои неща от божествената си същност. Не зная. Във всички случаи ще бъдете вдъхновени от това, което за вас е най-дълбока и най-правилна истина.
Което ме отвежда най-накрая до темата за намерението.
Виждате ли, преди да постигна този мир и преди да мога да чувам сърцето си, аз бих изразил своите намерения с помощта на своя шумен, изпълнен с уплаха бъбрив ум.
Моите намерения щяха да бъдат свързани с това, че светът трябва да се промени. Аз бих изказал намерения, че хората трябва да бъдат по-добри. Че престъпността трябва да намалее. Че политиците трябва да бъдат по-добри. Че замърсяването трябва да спре. Това щях да пожелая, ако имах алтруистични чувства. Ако се чувствах повече интровертен, вероятно щях да изкажа намерение да печеля повече пари. Или че трябва магически да разреша някакъв здравословен проблем.
Може ли да видите как всяко от тези намерения крие в себе си убеждението, че съм жертва? Че не мога да бъда щастлив, докато другите не се променят. Което Адаму нарича драма.
Когато открих вътрешния си мир и вече можех да чувам сърцето си, намерението ми се появи само. То пристигна в ума ми бляскаво, радостно и изпълнено със светлина. И аз просто ЗНАЕХ, че това е моето намерение. Аз знаех, че това намерение е правилно за мен. Право от сърцето на Единството, по целия път надолу през пластовете на свещените същности до този мъничък духовен фрагмент, облечен в персоната наречена Арн Зингдад Алингъм, това е ПРАВИЛНО ЗА МЕН. И ето какво е то:
Намерението ми е да открия своя път към възможността да отдавам своя дар възможно най-безстрашно, на всяка част от Живота, която го пожелае.
Искам да ви кажа защо това е моето намерение и след това бих искал да ви кажа как го съкратих до едно стегнато, въздействащо изявление.
Виждате ли, когато си помисля, аз не съм мотивиран от пари. Аз не мисля „какво ще ми донесе това”. Това, което наистина, наистина ме вълнува, е, да дам своя принос. Също така, особено силно ме вълнува да чувствам и зная, че това, което мога да подаря, ще доведе до някаква промяна. Че то помага и оздравява, и служи. Аз силно желая да зная, че фактът, че съм на този свят, допринася за повече радост и позитивизъм. Обичам тази идея. Ето защо аз искам да отдам всичко, което имам, с най-високата възможна вибрационна честота.
В същото време в момента аз съм също така едно смъртно малко човешко същество. И моето бедно малко човешко его има същите страхове, както вашето. Аз се страхувам, че няма да имам достатъчно. Страхувам се, че ще остана без това, което ми е нужно. Страхувам се, че ще се окажа в задънена улица, че ще се изгубя, че ще обеднея. Аз се страхувам, страхувам, страхувам.
Прав ли съм?
Такива страхове ни карат да заемаме длъжностите, които мразим. Те са, които ни карат да имаме застрахователни полици и пенсионни спестявания. Те са, които ни карат да гласуваме за социални осигурителни програми, и т.н., и т.н. Аз не казвам, че някои от тези неща са лоши. Самият аз не ги притежавам, но не казвам, че те са лоши за тези, които са ги избрали. Казвам само, че е очевидно, че всеки има тези страхове. А защо милиардерите просто не престанат да трупат пари? Защо не казват: „Имам такова неприлично голямо богатство, че е глупаво да трупам повече” ?
Аз ще ви кажа. Лакомията се поражда от същите тези страхове. Колкото си по-богат, толкова повече се страхуваш да изгубиш това, което имаш. Никакво количество пари няма да те накарат някога да престанеш да се страхуваш, че можеш да се окажеш в положение да нямаш достатъчно.
Така че аз приемам и това. Аз приемам, че това мое тяло се нуждае от грижи и че има някои страхове, които идват като неизменна част от въплъщението в един човешки живот. Нямам нищо против. Аз просто избирам да не бъда мотивиран от тези страхове.
Виждате ли? Няма нищо лошо в това да се страхуваш. Никога няма да можете напълно да изключите страховете. Те са вградени в този живот, който имаме тук. Може обаче да изберете страховете да не ръководят живота ви.
Знаете ли какво е смелост? Това не е отсъствие на страх. Смелостта е да изпитваш страх и въпреки това да постъпваш правилно. Но вие знаете това. Не го ли знаете?
Така че аз имам тези страхове като вас. И аз решавам, доколкото ми позволяват възможностите, да правя това, което е правилно за мен, въпреки страховете си. Аз избирам да отдавам своя подарък колкото е възможно по-безстрашно. Аз избирам да не се блокирам, да не саботирам себе си и да не се ограничавам по никакъв друг начин, за да мога да давам своя подарък на всяка частица Живот, която се нуждае от това, което имам да дам.
Най добрата част от това е, че то ще ми достави най-голямата радост. За мен това е най-добрият начин да имам оптимално блажено прекарване на живота си.
А след това има и друга най-добра част. Това е, че аз вече зная как работи животът. Аз зная, че това, което даваш, е това, което получаваш обратно. И когато откривам моя начин да мога да правя това, животът ме възнаграждава с изобилие от подаръци. Ако давам по този начин, би трябвало и да съм готов да получавам по същия начин. И аз съм готов! Някога ми бе трудно да получавам. През последните няколко години обаче успях до голяма степен да се освободя и от този блокаж.
Въпросът е обаче в това, че намерението ме споходи и аз моментално можах да оценя неговата красота и че то е подходящо за мен. Аз искам да се фокусирам върху предлагането на своя подарък и да оставя Животът да се погрижи за останалото.
Ето как формулирах окончателно своето намерение:
„Аз отдавам своя дар все по-безстрашно и изобилно на всяка част от Живота, която го пожелае.”
Това как ви харесва?
Надявам се, че моята история ви е помогнала. Надявам се, че вие работите върху своето намерение. Искрено се надявам да формулирате намерение, което наистина да ви бъде от полза. И не като ви научи как не трябва да формулирате едно намерение, а като ви донесе радост, любов, разгръщане и изобилие.
Сега, както Адаму предупреди, аз зная много добре, че това деклариране на намерение е само една от стъпките. Засега обаче аз най-малко съм направил тази стъпка и съм готов да започна да зареждам с енергия това намерение с помощта на останалите свещени стъпки. Оттук нататък ще предам щафетата обратно на Адаму, за да научим какво представлява следващата свещена стъпка, наречена Действие.
Довиждане до следващия път.