12 април, 1991 г.

Усещам вибрациите и се отправям към края на леглото. Чувствам се малко замаян и извън фокус и веднага изисквам яснота. Моментално съзнанието ми като че ли се намества и мислите ми се изясняват. Умът ми е жив и гори от възбуда, докато си казвам: „Този е по-добър от физическия ми ум”.

Изведнъж чувствам силна вътрешна потребност да открия своя минал живот. Спонтанно казвам на висок глас: „Нужно ми е да зная миналия си живот!” Моментално усещам вътрешно движение и се озовавам в напълно различно обкръжение. Обграден съм от невероятна гледка на разрушение. Когато поглеждам надолу по една дълга улица, виждам само разрушени сгради. Усещам, че горната част на тялото ми се подава от шлюза на един танк. Тогава ме поразява мисълта, че виждам през очите на този друг човек – войник. Аз съм този човек и чувствам неговите мисли и емоции.

Аз съм изключително арогантен и самоуверен и се чувствам странно силен, докато наблюдавам горящите сгради и разрухата около себе си. Горд съм от направеното. Аз съм командир на танк, на немски брониран танк. По някакъв начин зная, че градът е Варшава, Полша, и че аз и моите войници току-що сме го завзели.

Танкът ми спира в центъра на нещо, което е било главно кръстовище. Няколко танка около мен стрелят и цели жилищни блокове се срутват пред очите ми. Доволен съм от себе си. С някакъв вид устройство в ръка изкрещявам заповеди на танка от дясната ми страна. Когато поглеждам ръката си, виждам, че униформата ми е черна и покрита със сив прах. Внезапно силно усещане за движение ме връща обратно в тялото ми. Отварям очи и усещам скованост, докато се сливам отново с физическото.

Стреснат и удивен съм от интензивността на преживяването. Аз не бях просто наблюдател, а активен участник. В продължение на няколко мига чувствах това, което чувстваше този човек – аз бях този човек. Чувствам се разочарован от себе си; представях си, че съм нещо повече от арогантен немски офицер. Може би това обяснява  настоящите ми антивоенни чувства и също така моето увлечение по документалните филми за Втората световна война. Ако този немски командир на танк бе наистина последният ми физически живот, чудя се в каква степен той оказва влияние върху мен сега. През мен преминава усещането, че може би ми влияе повече, отколкото съм готов да допусна. Като гледам на себе си възможно най-обективно, се появява вълна от нови проникновения. Сериозно се замислям доколко сега съм арогантен, взискателен и сдържан. Дали наистина издавам на висок глас заповеди и очаквам моментално подчинение?

Чудя се каква част от мен е повлияна и оформена от миналото ми. Колко силно е това влияние? Изглежда съществува неограничено количество самопознание, стига да пожелаем да го открием. Не мога да сдържа любопитството си. Колко много предишни живота съм преживял? В каква степен те са ми повлияли? Колко мога да науча, ако зная отговорите на тези въпроси?

7 декември, 1992 г.

Навлизам в състояние на вибрации и плувам приблизително половин метър над тялото си. Решен да изпитам вътрешното си вибрационно тяло, казвам на висок глас: „Аз усещам по-висшето си тяло”. След кратко усещане на движение аз плувам в различна форма. Чувствам се спокоен и изпълнен с меко усещане на вътрешна енергия. Дълбоко в себе си зная, че съм се прехвърлил във вътрешното си енергийно тяло. Чувствам се обаче извън синхрон и зрението ми е мъгляво, затова изисквам пълна яснота на съзнанието: „Яснота сега!”

Моментално мислите ми се изясняват. Чувствам се извънредно лек и изпълнен с енергия. В този момент целта ми проблясва в съзнанието: „Искам да посетя друга система”. Веднага се придвижвам с невероятна скорост през някаква тъмнина. В началото съм стреснат от скоростта, но се отпускам и свиквам с новите усещания. След секунди плувам в пространството. Поглеждам надолу към себе си и виждам, че няма много за гледане: формата ми няма ръце и крака; аз съм като сферична форма от съзнателна енергия. По някаква причина не съм изненадан – изглежда напълно естествено в състоянието, в което съм, ръцете и краката да са излишни. Бавно се завъртам и се фокусирам върху фантастичната гледка пред себе си. Със страхопочитание се взирам в неща, които даже не съм си представял преди. Навсякъде има клъстери светлина, хиляди, като коледни светлини нанизани в небесата. Чувствам като че ли плувам в океан от светлини.

Вниманието ми бива привлечено от нещо, което не съм виждал преди: някаква мъглява форма. Тя се простира до безкрай. Изглежда като огромна завеса от гъста мъгла, но също така на вид е стабилна, постоянна конструкция, висяща в пространството. Пожелавам яснота и се озовавам плуващ в различна гледна точка, на няколко километра от мъглявата форма. Сега я виждам по-ясно. Тя е по-голяма, отколкото умът ми може да побере, и преминава през небесата като безкрайна граница.

Изведнъж усещам вибриращата енергия на някой, който е наблизо – интензивно излъчване без форма и субстанция. Моментално чувствам комуникация, подобна на серия от ясни образи, които се появяват в ума ми. Следва нещо, възможно най-близко до думите, които могат да опишат вътрешния смисъл на образите.

„Красиво, нали?”

Претъркулвам се, за да видя кой говори. Съзнанието ми е заслепено от интензивността на светлината. Започвам да отстъпвам и да се прикривам от съкрушителната енергия. Съществото продължава да комуникира с ума ми.

„Аз ще се пренастроя”.

Излъчването внезапно намалява. Не мога да видя форма, само светлина.

„Аз нямам форма според твоите разбирания. Формата е излишна. Не много от твоя вид се осмеляват да дойдат толкова далече”.

Не съм в състояние да отговоря – умът ми е претоварен и не зная откъде да започна. Енергийното същество като че ли усеща дилемата ми и започва да отговаря.

„Това, което виждаш пред себе си, е едно от многото чудеса на вселената. Безкрайността на мъглата, която виждаш, е една от множеството вътрешни мембрани, разделящи различните честоти на вселената. Това, което наблюдаваш, е вътрешната структура на вселената. Звездите и галактиките, които виждаш в далечината, са само външната обвивка на вселената. Ключът към истинското изследване се крие в движението през енергийните мембрани. Когато се придвижваш по-навътре, към източника, честотата на вътрешната ти енергия трябва съответно да се промени. Ти можеш да преминеш само през енергийни бариери, които съответстват на вътрешната ти светлина. Това, което виждаш пред себе си, е ключът към стабилността и структурата в цялата вселена”.

Изумен съм от яснотата на образите в ума ми. Това същество изглежда автоматично разбира мислите ми.

„Всяка съзнателна енергия (душа) живее в енергийната честота, която е във фаза с нейната персонална вибрационна честота. Мембраната пред теб отделя  една енергийна честота от друга”.

Докато се взирам, не мога да измисля подходящ отговор. Чувствам се недостатъчен – като дете в час по висша математика. Енергийното същество отговоря отново на мислите ми.

„Ти си готов, в противен случай нямаше да си тук. Всички ние сме там, където трябва да бъдем. Някога аз бях като теб и ти ще бъдеш като мен; ние всички сме заедно в едно велико пътешествие. Твоето възприятие за мен е неточно. Аз съм дете в сравнение с други, които населяват вселената. Възможната еволюция на съзнанието е безкрайна. Моята идентичност не е от значение и етикетите са излишни. Помни добре какво виждаш, защото разпознаването и изследването на енергийните мембрани ще има важно значение за еволюцията на вашия вид”.

Малко съм объркан от скоростта, с която информацията навлиза в ума ми, и моля за пояснение: „Не разбирам. Какво е предназначението на енергийните мембрани?”

„Те просто разделят различни честоти от енергия една от друга. Ти наблюдаваш точката на сливане на две различни измерения. Енергийните мембрани предоставят необходимата структура за съществуването на отделните измерения. Те са вътрешните клетъчни стени на живата вселена”.

„Боже мой, това е невероятно!”

„Има още много да видиш. Твоето приключение едва започва”.

„Какво искаш да кажеш?”

„Много скоро ще видиш”.

„Все още не разбирам”.

„Ще разбереш, приятел, ще разбереш”.

С леко потръпване се завръщам във физическото си тяло. В началото съм извън синхрон и не мога да помръдна. След около двадесет секунди усещам как физическите ми сетива се възстановяват.

След двадесет години на преживявания извън тялото открих, че съществува естествена тенденция нашите нефизически тела да стават прогресивно по-малко плътни в течение на преживяването. Изглежда персоналната ни честота се завръща бавно към „нормалното” или естественото си състояние. Нашето нефизическо тяло се нагажда бавно към вибрационната честота (вътрешна плътност) на нашето естествено състояние. Този процес на вътрешно нагаждане е описан от няколко сериозни изследователи на пътуванията извън тялото. Роберт Монро говори за тази промяна, когато описва как нефизическата му форма придобивала прогресивно „по-малко хуманоиден” облик с увеличаване продължителността на преживяванията му извън тялото.

Тази тенденция да се завръщаме към естествената си честота има и друго важно значение. Забелязал съм в безброй случаи, че когато съм извън тялото си повече от няколко минути, наблюдаваното обкръжение постепенно избледнява и се появява ясно ново обкръжение. В продължение на години мислех, че зрението ми просто се приспособява към увеличените си способности да възприема. Сега обаче разбирам, че това е само част от случващото се. Когато сме извън тялото си, нашата нефизическа форма не е статична, както може да изглежда на пръв поглед, а всъщност представлява разширяваща се енергийна система, която се колебае по отношение на вътрешната си вибрационна честота. Това става особено забележимо, когато започваме да контролираме и разширяваме своите преживявания извън тялото. С други думи, нефизическото тяло въобще не е тяло, а много съвършена енергийна система, която реагира на мислите ни. Когато удължаваме нефизическите си приключения, съзнанието ни притежава естествената склонност да се завръща към своето нефизическо състояние. Колкото и странно да звучи това, сега съм сигурен, че понятията ни, свързани с форма, облик и субстанция, се отнасят само до временни състояния. Изглежда, че като душа, ние нямаме никаква форма. Истинската ни същност не е хуманоидна, както се възприемаме в момента. Душата, или чистото съзнание, е без форма, но може да използва различни форми на енергия за своите цели и го прави.

През ноември 1993 г. развих остра форма на пневмония и бях на легло в продължение на десет дни. По време на болестта си станах извънредно слаб, не се хранех и спях по дванадесет часа на ден. Към третия ден забелязах драматично увеличение на преживяванията ми извън тялото. Всеки път, когато се унасях в сън, се оказваше, че плувам точно над, или близо до, физическото си тяло. С напредването на болестта имах успоредно увеличение на спонтанните си преживявания извън тялото. При това като че ли връзката между физическото и нефизическото ми тяло ставаше все по-слаба. По време на кулминацията на пневмонията ми и няколко дни след това, изпитвах чувство на свобода, което не познавах преди. Докато лежах в леглото, спонтанно се измъквах от тялото си всеки път, когато физическото ми тяло се унасяше в сън.

Понякога чувствах като че ли не съм свързан въобще с физическото си тяло. Започнах да използвам физическото си тяло като отправна точка за подготовка между нефизическите ми изследвания. В продължение на седмица станах толкова отделен, че започнах да гледам на физическото си тяло като необходимо бреме, което трябваше да търпя.

По това време изпитах драматично увеличение на групи от преживявания извън тялото – обикновено две до пет последователни преживявания едно след друго. Всяко преживяване биваше твърде кратко – от половин минута до няколко минути. В няколко случаи забелязах, че последователността от преживявания бе свързана с определена тема. Например един следобед се унесох в сън, докато четях книга за регресии в минали животи. Почти моментално почувствах вибрациите и заплувах над тялото си. Докато плувах удобно, мислите ми се насочиха към възможността на миналите животи и моментално почувствах някакво движение.

29 ноември, 1993 г.

Стоя до стените на един замък, докато отдолу се издига пушек. Битката продължаваше няколко дни и аз съм изтощен и отвратен от боя. Разбирам, че съм някакъв средновековен войник. Вече сме под обсада над два месеца и за първи път в живота си аз си задавам въпроса защо се бием. Изглежда толкова безсмислено. През последните пет години се бях бил, бях убивал и ми бе втръснало. Единственото, което ме поддържа, са гордостта ми и чувството за дълг. След двадесет години вярна служба на моя крал, аз не притежавам нищо освен сабя и бронята на гърба си. Когато се оглеждам, забелязвам колко реално изглежда всичко. Аз съм повече от наблюдател. По някакъв начин изпитвам мислите и емоциите на този човек, болката и разочарованието му. Чувствам, че аз съм този човек, но в същото време зная, че не съм. Изпитвам силно чувство на тъга и отвращение от един живот, изпълнен с празни победи. Сега разбирам, че дългът и честта не са достатъчни. Зная, че в живота трябва да има нещо повече, но познавам само оръжията и изкуството на войната. Внезапно изпитвам остра болка и напрежение в гърба и започвам да губя съзнание. В този момент изпитвам познатото чувство на изтръпване и разбирам, че съм обратно във физическото си тяло. Мисля си за летене и веднага се издигам над тялото си. Удивен съм от яснотата на мислите си и разсъждавам над смисъла на преживяването на този войник. Усещам промяна в съзнанието си и чувство на бързо вътрешно движение. За секунди се озовавам в съвсем ново обкръжение.

Седя на каменен под. Навсякъде около мен има гологлави монаси, които седят в церемониална медитация. По някакъв начин зная, че съм будистки монах. Долавям миризмата на изгорял мускусен тамян и чувам камбани и ритмично пеене. Три дузини от нас седим около един олтар. Тънка струя от бял пушек се издига от центъра на олтара, докато едно гологлаво момче на около дванадесет години, се разхожда между нас, пеейки и клатейки голям украсен поднос с тамян. То изглежда изпаднало в транс. Усещам как се полюлявам напред-назад, докато тихо припявам една фраза, която изглежда част от мен. Както всички наоколо, нося оранжева роба. Поглеждам към ръцете си и разбирам, че съм много стар – ръцете и китките ми са тънки и крехки. Доволен съм от живота си, напълно свободен от всички нужди и желания. Умът ми е в покой. Зная, че скоро ще умра. След кратко движение съм обратно в леглото си. Макар да съм в тялото си, усещам се напълно извън синхрон, като че ли плувам в него. Умът ми е все още фокусиран върху смисъла на преживяването с монаха, когато отново усещам вътрешно движение.

Ужасно ми е студено. Тялото и умът ми са безчувствени. Нямам сили да оцелея. Навсякъде около мен са замръзналите трупове на моите приятели и колеги войници. Земята е прекалено замръзнала, за да бъдат погребани, така че те лежат там, където са паднали. Моят танк се е превърнал в леден гроб.

Умът и тялото ми са една празна счупена обвивка на предишното ми аз. Волята ми за живот си е отишла. На петнадесетина метра виждам двама дрипави войника, които издърпват ботушите на мъртвец. До мен един полужив мъж, мой приятел, ми шепне нещо. Не мога да го чуя, затова се навеждам по-близо.

„За бога, убий ме”.

Не мога да го направя. Нямам смелост и сили да се помръдна. Снегът отново вали и зная, че скоро ще съм мъртъв. В далечината се чуват гърмежи; руснаците скоро ще бъдат тук. Не усещам страх или омраза – не усещам нищо. Затварям очи и изпадам в безсъзнание.

Не мога да докажа дали тези три преживявания бяха предишни животи, или не. Зная обаче, че те бяха толкова реални и живи, като всички останали физически преживявания, които някога съм имал. Изглежда разумно да се въздържаме от оценки, когато изследваме нови измерения на енергията. Умовете ни имат естествената склонност да се влияят от нашите физически схващания за реалността. Ключът към разбирането е да бъдеш с възможно най-открит ум.

Докато боледувах, започнах да разбирам колко лесно преживяванията извън тялото могат да бъдат контролирани, просто ако помним да поискаме редовно яснота. Простото твърдо поискване за яснота на мисълта и зрението оказва невероятно влияние върху състоянието на съзнанието ни, когато сме извън тялото. Открих, че е възможно да продължавам преживяванията си извън тялото до няколко часа чрез повторение на тази техника за проясняване.

По време на болестта понякога се забавлявах, като се придвижвах напред-назад между физическото си тяло и плуващото си нефизическо тяло. Докато правех това, открих едно странно състояние на съзнанието, което нарекох двойно съзнание. Открих, че понякога мога да прехвърля част от съзнанието си между физическото и нефизическото си тяло. Възможно е да възприемаме едновременно с двете форми и да нагаждаме или преместваме част от съзнанието си между своите тела. С други думи, за кратки периоди можем едновременно да преживяваме физическия свят и нефизическото обкръжение с  различни степени на ефективност. Открих също така, че е възможно да контролирам движението на съзнанието си между първото и второто си енергийно тяло. Със силата на волята си можем да контролираме тази промяна в съзнанието, като ключът е да останем фокусирани и центрирани и в ума си да поискаме да почувстваме втората форма. Винаги помнете, че след като веднъж сме постигнали да не бъдем привързани към конкретна форма, независимо дали материална или енергийна, ние сме свободни да се движим отвъд нея.

Интересът ми в областта на физиката се засили пропорционално на броя преживявания извън тялото. По време на всяко преживяване наблюдавах отблизо енергийните структури около себе си. Бях очарован от нефизическите форми и субстанции, с които бях заобиколен. Разбрах, че всяка област и измерение във вътрешността на вселената притежава специфични сходства и различия.

Най-важното различие изглежда е степента на реагиране на мисълта. Някои нефизически области се поддават лесно на изменение с помощта на мисълта, докато други са силно резистентни. Вярвам, че всяка нефизическа енергия реагира на мисълта. Също така, когато група индивиди поддържа в съзнанието си един и същи образ и убеждения, тази група създава, моделира и поддържа една консенсусна реалност. Всъщност груповата мисъл-енергия формира, стабилизира и в действителност укрепва нефизическа енергия. Колкото групата е по-голяма (от порядъка на милиони), толкова  по-стабилна става непосредствената околна енергийна среда. Това е важно откритие, защото обяснява големите различия, срещани при изследване на нефизическите измерения. Например първото нефизическо измерение е паралелен енергиен свят почти идентичен с физическата вселена. Това енергийно измерение, което съществува близко до физическото, е моделирано чрез консенсусните мисли на шестте милиарда жители, обитаващи физическия свят.

Фундаменталната причина за това явление изглежда забележителна: съзнанието твори реалността. Цялата реалност, включително и материята, бива оформена и моделирана от мисъл. Самото сътворение е резултат от съзнателната мисъл-енергия, която влияе, подрежда и изявява формите и субстанциите такива, каквито ги познаваме. Безброй нефизически изследвания във вътрешностите на вселената потвърждават това наблюдение. Единствено плътността на материята пречи на тази истина да достигне до физическите ни сетива. Във физическия свят съзнанието използва биологични средства за своята изява. Физическите ни тела са преки оръдия на съзнанието ни; нашите мисли насочват телата ни да изграждат реалността, която преживяваме всеки ден от живота си. Думите не са в състояние да изразят колко важен е този процес на създаване на реалността от страна на съзнанието. Признаването на тази реалност е първата стъпка в истинското овладяване на самите нас и на нашето обкръжение. Всеки от нас притежава съзидателната способност и сила за оформяне и промяна на своето идеално физическо, емоционално и интелектуално обкръжение. От нас зависи обаче да признаем и приложим съзидателната си способност.

Нашето признание на творческата сила на съзнанието ще повлияе драматично както на непосредственото ни бъдеще, така и на еволюцията на нашия вид. Докато не проумеем истински и съзнателно не контролираме невидимите енергии, които протичат през нас, ние ще бъдем обвързани към плътните молекулярни форми, които ни заобикалят. Еволюцията ни от физически същества до многоизмерни, нефизически същества, е пряко свързана с разпознаването и контрола върху нашата мисъл-енергия. След като истински проумеем нашата индивидуална способност да формираме и моделираме енергията, която ни заобикаля, ще можем да поемем пълна отговорност за мислите си. С всяка мисъл и деяние, ние осъзнаваме, че сме творците на собствения си живот.

Тази истина става очевидна по време на преживяванията извън тялото. Когато сме извън тялото си, ние преживяваме и изследваме едно по-високо честотно обкръжение, което е значително по-малко плътно от материята. Тази фина енергийна среда е чувствителна спрямо мисълта. Всяка фокусирана мисъл може и наистина създава непосредствен резултат: Ако помислим за летене, ще полетим; ако помислим за преминаване през стена, ще го направим.

Мислите ни упражняват пълен контрол върху преживяването ни. За първи път истинската съзидателна сила на мисълта става ясна. Осъзнаването на това е огромна крачка в нашата персонална еволюция, защото знаем, че трябва да поемем пълна отговорност за мислите си и за живота си.

Идеята, че съзнанието създава и моделира реалността не е толкова невероятна, колкото някои могат да си представят. Много от най-добрите умове в съвременната физика считат тази теория за логичната основа на реалността. Изтъкнатият физик Дейвид Бом, физикът от Принстън Южийн Уайгнър, физикът от Бъркли Хенри Пиърс Страп и легендарните физици Уолтър Хайрлър, Фриц Ландън и Джон Фон Нойман – всички поддържат квантовата теория, според която „съзнанието твори реалността”. Все повече физици и математици по целия свят достигат до същото заключение: Физическите обекти няма да притежават никакви качества, ако отсъства съзнателен субект, който да ги наблюдава. Нобеловият лауреат Южийн Уайгнър обобщава това наблюдение и заявява: „Не е възможно формулирането на законите на квантовата механика по напълно непротиворечив начин без позоваване на съзнанието… Независимо по какъв начин могат да се развият нашите понятия, ще остане забележително, че изследването на външния свят доведе до извода, че съдържанието на съзнанието – това е крайната реалност”.

В хода на своите нефизически наблюдения аз осъзнах, че наблюдавам и взаимодействам с едно успоредно енергийно измерение. Понятията ми за пространство, време и разстояние престанаха да бъдат валидни. Започнах да разбирам, че измерението, което изследвах, когато напусках тялото си, бе изключително близко до физическото; всъщност то съвсем не бе отделено по пространство и разстояние, а по-скоро по енергийна честота и плътност. Колкото и странно да звучи, другите измерения (възможно неограничени на брой) съществуват заедно с нас сега. В допълнение – наблюдавах, че всеки физически обект притежаваше един нефизически двойник или енергиен дубликат, който изглеждаше подобно на енергийна отливка. Например най-близкото физическо измерение и неговите енергийни структури съществуват съвместно с физическото измерение и функционират като форма на енергийна подструктура на самата материя. Същите нефизически структури обаче съществуват също така едновременно напълно независими от физическата вселена.

Непосредствените нефизически обкръжения, които наблюдавах, изглеждаха подобни на физическите копия на материята. Тези нефизически обекти, макар стабилни по структура и твърде подобни на материя, бяха често не точни дубликати на моето физическо обкръжение. В началото това ме объркваше, но постепенно научих, че единственото, което се нуждаеше от преоценка, бяха моите очаквания за реалността.

Направих някои изненадващи наблюдения. Първо, ние приемаме, че физическото ни обкръжение е стабилната и твърда основа на реалността. Ние разглеждаме плътността и формата като окончателния тест за това кое е „реално”. Но какво ще стане, ако грешим в допусканията си? Какво ще стане, ако реалността е напълно зависима от честотата на трептенията на наблюдателя? Какво става, ако има множество, даже безброй, енергийни измерения?

На второ място, след многократни изследвания на непосредственото нефизическо обкръжение, започнах да поставям под въпрос дали физическият свят е дубликат на нефизическия, или обратното. Това наблюдение е важно, защото то ни отвежда към фундаменталната структура на цялата енергия, материя и реалност такива, каквито ги познаваме. В началото приемах, че успоредното нефизическо измерение е резултат на материята. С натрупването на опит обаче разбрах, че това не е така. Успоредната вселена е наистина една отделна енергия-вселена, която функционира като невидимата подструктура на формата и субстанцията на съвкупната физическа енергия. Нефизическото и физическото са неделими елементи на едно и също. На трето място, постепенно започнах да разбирам, че в действителност наблюдавам един континуум на енергия. Всеки физически обект, който наблюдаваме, съществува в множество измерения във вселената. Колкото и стряскащо да изглежда, крайният резултат бе ясен: Всички физически обекти, в това число и всички форми на живот, са многоизмерими по природа. Всичко, което виждаме около нас, съществува като континуум от енергия.

Материята не е центърът на реалността, както я считаме. Вместо това, материята изглежда е крайният резултат от серия енергийни взаимодействия, протичащи в невидимите измерения. С всяко преживяване извън тялото разбирах все по-ясно, че материята е само една много малка част от съществуващите енергийни реалности. В много отношения, материята е плътният краен резултат от изумителна верига събития, протичащи точно отвъд нашето физическо зрение.

Оказва се, че възприятието ни за материята, видимата вселена и нашето място във вселената, са напълно погрешни. Вселената, която виждаме около нас, не е центърът на реалността; тя е само външната обвивка, тънкият епидермален слой на невидимата вселена. В течение на времето станах допълнително убеден, че всичко, което приемаме за солидно и реално, е само временно средство на съзнанието. Солидната реалност около нас само ни изглежда реална, защото в момента сме фокусирани върху физическите си сетива. След като веднъж се отделим от биологичното си тяло, светът на материята изглежда като един свят на духове, свят на мъгляви, ефирни форми.

С всяко преживяване извън тялото установявах, че солидните физически обекти около мен изглеждат като подобни на пара форми. В няколко случаи физически обекти, като стени и мебели, изглеждаха като холограмни образи, притежаващи определена, но парообразна субстанция. Когато се опитвах да докосна тези обекти, ръката ми просто минаваше през тях. Често усещах изтръпване, докато ръката или тялото ми преминаваха през физически предмети, но обектите повече не изглеждаха реални по отношение на новата честота на трептенията ми. В допълнение –  забелязах, че колкото по-дълго оставах отделен от тялото си, толкова непосредственото физическо обкръжение започваше да избледнява пред погледа ми. Стана очевидно, че единствената реалност за мен бяха обектите или съществата, които вибрираха близко до собствената ми честота на трептене. С други думи, реалността е относителна, в зависимост от вибрационната плътност на наблюдателя.

На пръв поглед това наблюдение може да звучи странно; съвременната физика обаче е дала доказателства, които помагат при неговото обяснение. Така например учените са показали, че видимата светлина съществува едновременно като частици и вълни.

Двойствената природа на светлината е вече признат факт от съвременната наука. Вярвам, че природата на светлината като частица-вълна дава важно доказателство за това, че цялата енергия е един многочестотен (много измерен) континуум, простиращ се далеч отвъд плътните частици на материята, които наблюдаваме около нас. Така както светлината притежава дуалистична природа, едновременно частица и вълнá, така и всички физически обекти и форми на живот се състоят от физически частици и нефизически енергийни компоненти. Този взаимосвързан континуум от енергия създава и поддържа цялата многоизмерна вселена. Всеки физически обект около нас е в действителност плътната външна проява на този континуум от енергия. Така както светлината съществува като частица и вълна в един и същи момент от време, така всички физически обекти съществуват едновременно като плътни молекулни форми и като нефизически духовни форми. Осъзнаването на това отваря вратите към една забележителна нова област на изследвания.

(следва)