Видове енергийна среда

Отделното нефизическо измерение може и често съдържа три основни типа енергийна среда: консенсусна, неконсенсусна и естествена.

Консенсусна е всяка среда или реалност, която е създадена и поддържана от мислите на група индивиди. Например небесата на всяка религиозна група са творение на мислите и вярванията на съответните членове. Както всички реалности, консенсусните среди биват моделирани от груповото съзнание. Много от тези среди са изключително стари и неподатливи на промяна. Колкото и необикновено да звучи, физическите градове и общности са примери на консенсусни енергийни пространства. Всеки град и населено място биват създадени и се развиват в съответствие с мислите на своите обитатели.

По същество човешката мисъл-енергия използва биологични средства, за да манипулира и оформя физичните молекули около нас. Крайният резултат са временните физически структури, които виждаме. По време на едно преживяване извън тялото или близо до смъртта ние прехвърляме своето съзнание от физическото си тяло към своето по-високо честотно нефизическо тяло. С цел яснота аз наричам това „движение навътре”. Използвам термина “движение”, защото това прехвърляне на енергия се усеща често като вътрешно движение. Всяко споменаване на вътрешно движение или вътрешно изследване се отнася до съзнателното разпознаване на една област на по-високо честотна енергия във вселената.

Когато провеждаме изследвания навътре, отдалечени от материята, откриваме, че първото нефизическо измерение е успоредно на физическата вселена и е също така една консенсусна реалност. Тази енергийна среда е толкова физическа на външен вид, че много хора вярват, че наблюдават физическия свят. Всъщност те наблюдават първото вътрешно енергийно измерение на вселената. Тъй като това измерение е най-близкото до материята по отношение на своята честота, то бива често виждано и преживявано по време на изследванията извън тялото. Това измерение е класически пример за една консенсусна реалност. Неговата структура е солидна и стабилна в рамките на собствената му вибрационна честота. Нашите мисли, независимо от това колко са фокусирани, оказват малко влияние върху енергийните структури в тази среда. Нашите мисли обаче оказват огромно влияние върху персоналното ни енергийно тяло. Мислите за летене ни дават възможност да летим. Мислите за вървене ни дават възможност да вървим. Разграничението между външните и вътрешни (персонални) енергийни промени е от решаващо значение за разбирането на присъщата структура на нефизическото измерение или среда. В една консенсусна среда мислите ни влияят върху персоналната ни енергия, но не и върху енергията, която ни заобикаля. Различните небеса, за които говорят свети Йоан в „Откровение” или Мохамед в Корана, са класически примери за консенсусна среда. Тези нефизически градове и структури  съществуват във второто и третото енергийно измерения и продължават да бъдат моделирани и поддържани от груповото съзнание на милиони нефизически обитатели. Когато влезем в тези измерения, мислите ни няма да променят срещаните от нас структури.

Неконсенсусна среда е всяка нефизическа среда или реалност, която не е твърдо моделирана от някоя група. Установих, че този вид среда е най-често срещана. Външният вид може да бъде всичко, което сте в състояние да си представите: гора, парк, град, океан, даже цяла планета. Неконсенсусните среди могат да бъдат лесно разпознати, защото макар често да приличат на физическите, те са изключително чувствителни на фокусирани мисли и се променят и преструктурират бързо според преобладаващите съзнателни и несъзнателни мисли, които присъстват в непосредствена близост.

Ако се озовете в среда, която често се променя и изглежда нестабилна, най-вероятно се намирате в неконсенсусна реалност. В такива случаи е важно да знаете, че мислите ви, съзнателни и несъзнателни, вероятно са повлияли на реалността, която преживявате.

Неконсенсусните области биват често моделирани от подсъзнанието ни в наша полза. Например, ако изпитвате повтарящ се проблем или блокиране в личното си развитие, подсъзнателният ви ум или по-висшето ви аз може да моделира една среда или ситуация, които да ви дадат възможност да се изправите лице в лице с този блокаж в много личен план. Може да изпитате изображение на страховете си под формата на катастрофиращ самолет или кола, или да срещнете свое ограничение или самопредстава.

Такива срещи могат да приемат всякакъв вид и форма, които ще ни помогнат ефективно да преживеем и преодолеем свои ограничения, препятствия или страхове. Доста хора описват себе си в ситуации, които ги поставят на изпитание в много личен план – често изправяйки ги срещу най-големите им страхове и ограничения.

Например, ако се страхувате до смърт от височини, може да преживеете изкачване на планина или преминаване през тесен мост. Добър пример за това е даден в книгата на Роберт Монро „Пътешествия извън тялото”, където той описва многократни опити да приземи малък самолет на покрива на една сграда в състояние извън тялото си.

По-често неконсенсусната среда се появява като нормалното ни или даже идеализирано физическо обкръжение. Най-често биват споменавани паркове, градини и спокойни зелени поляни. Вярвам, че вероятно много от тези области са били създадени от мислите на други нефизически форми на живот, които са ги населявали или изследвали в миналото. За разлика от физическия свят, веднъж формирана, една енергийна среда може да съществува столетия. Клетъчното или молекулно разпадане в случая не представляват проблем; това е въпрос само на формирането и стабилността на мисловната енергия.

Единична, твърдо отстоявана творческа мисъл, може да моделира енергийна среда, способна да съществува почти неограничено време. В същото време, една по-силна (по-фокусирана) мисъл може да промени цялата среда за секунди. Помнете, че всяка среда е форма на енергия и всяка енергия в известна степен реагира на мисълта.

Естествената (сурова) енергийна среда представлява напълно неоформена област от вселената, която изглежда без всякакви форми и очертания. Такива области често изглеждат като мъгляви празни пространства или безформени, открити пространства, състоящи се от бели, сребристи или златисти облаци от енергия. Естествената енергийна среда е изключително чувствителна спрямо мисълта. Всяка фокусирана мисъл моментално моделира такава среда. Ето защо е толкова важно да придобием някаква степен на контрол върху мислите си. Нашата персонална еволюция зависи до голяма степен от начина, по който фокусираме, контролираме и насочваме нашата мисъл-енергия. Независимо от това какво измерение обитаваме, личната ни отговорност за нашите мисли и действия е абсолютна. Всички мисли са съзидателни; както положителните, така и отрицателните мисли и действия ще създадат съответно преструктуриране на непосредствената нефизическа среда. Ето защо духовните водачи са наблягали винаги на теми като „прави на другите това, което…” и „любов за всички”. След като веднъж напълно признаете силата на своите мисли, никога повече не бихте създали или задържали отрицателен или разрушителен образ в ума си. Отрицателните и самоограничаващите мисли са истинският враг, срещу когото трябва да се изправим. Във вътрешните измерения на вселената нашите мисли, добри и лоши, оказват мощно творческо влияние върху непосредствено заобикалящата ни среда. Това е много очевидно и се поддава лесно на експериментиране по време на едно преживяване извън тялото.

В допълнение на трите най-преобладаващи типове среда, срещани когато сме извън тялото, има и още две. Първата от тях, макар и рядко наблюдавана и съобщавана, изглежда се състои от измерения, които съществуват отвъд мисълта-енергия. До момента малко изследователи са се оказвали съзнателно достатъчно далече във вселената, за да дадат точно описание или модел на тези измерения. Тъй като не притежават поддаващи се на възприемане форма и структура, се счита, че тези области на вселената съществуват отвъд пространство, време и енергия, така както ги познаваме. Възможно е тези измерения и техните обитатели да не подлежат на описание с нашите линейни понятия. Въпреки това, аз съм сигурен, че немисловните и без форма енергийни измерения съществуват дълбоко във вътрешностите на вселената.

Другата наблюдавана среда е една област, която изглежда е дубликат на празно пространство. Това е една крайно ниско честотна среда. Някои вярват, че това нефизическо пространство е една консенсусна среда. Сериозно се съмнявам в тази теория, защото самото празно пространство не излъчва енергия или вибрации, поддаващи се на възприятие. Всички забележими излъчвания на енергия изглежда се намират близо до населени области. Мисля, че е по-вероятно „празното” пространство да не притежава достатъчно местна енергия, която да се влияе от мисълта. В резултат на това, то е в относително постоянно състояние.

Трябва също да бъде отбелязано, че празното нефизическо пространство изглежда все по-често срещано, когато провеждаме изследване в дълбочина, далеч от физическото измерение и по посока на източника на цялата енергия. Причината за това е неизвестна. Преди да достигнем до някакъв извод относно това, са необходими наблюдения от страна на множество изследователи на нефизическия свят.

Многоизмерната вселена не е просто още една теория; тя е наблюдаем факт. Като приложите техниките за напускане на тялото, описани в тази книга, вие ще може да проверите това сами. Самоинициативните и контролирани преживявания извън тялото ни предоставят прекрасна възможност да изследваме в дълбочина невидимата вътрешност на вселената. Съществуващият научен фокус върху плътната молекулна активност скоро ще се прехвърли върху изследвания, основани на честотните характеристики. През двадесет и първи век науката ще започне да признава, че плътните форми около нас са външните средства на енергията и че цялата физическа вселена е само много малка част от величествената многоизмерна вселена.

Разрешаване на най-големите загадки

Нефизическите изследвания върху невидимата структура на вселената предоставят нови проникновения в много от загадките на науката и религията. Следват няколко примера за това.

Психически феномени

Многоизмерната природа на вселената логически обяснява съществуването на съвременните загадки като екстрасенси, телепатия, чанелинг, психокинеза, чудодейно лечение. Всъщност всички психични и духовни явления са пряк резултат от фини енергийни взаимодействия между физическото измерение и неговия успореден енергиен двойник.

Например явяването на духове и полтъргайст са просто естествен резултат от действията на нефизически обитател, който понижава личната си вибрационна енергия (плътност) и поради това може временно да бъде видян или да взаимодейства в едно по-плътно физическо измерение. В една многоизмерна вселена тези и всички „паранормални” явления са напълно нормални и трябва да бъдат очаквани.

Изкривяване на пространство-времето

Според теорията на относителността на Айнщайн, изкривяването на пространството е пряко свързано с материята. Всъщност пространството се изкривява около масивни небесни обекти като звезди. За да си представите това, може да си помислите за една оловна топка, поставена върху опънат чаршаф на легло. Чаршафът (пространство) ще се вдлъбне под тежестта на топката. След десетилетия на критично изследване, теорията на Айнщайн е била доказана математически от някои от най-светлите умове на съвременната физика. Въпреки това, изкривяването на пространството остава една заплетена загадка.

Мисля, че тази загадка може да бъде разрешена, ако изследваме в дълбочина невидимата сърцевина на вселената. Според многобройни изследователи извън тялото, пряката енергийна подструктура на физическата вселена е едно успоредно измерение на фина нефизическа енергия. Външното физическо измерение, което наблюдаваме около нас, е отделено от своя енергиен съсед с една невидима мембрана от енергия. Тази мембрана бива наблюдавана често по време на преживявания близо до смъртта и е описвана да формира временно, подобно на тунел отверстие, което позволява на индивида да навлезе в следващото енергийно измерение.

На основата на продължителни нефизически наблюдения твърдя, че изкривяването на пространството е пряк резултат от изкривяването на поддържащите нефизически енергийни мембрани и измерения, които поддържат видимата вселена. Външното физическо измерение (видимата вселена) в действителност следва фóрмата на невидимата енергийна мембрана. Тази нефизическа енергийна мембрана действа като вътрешна клетъчна стена, осигурявайки поддръжка и подструктура, необходими за съществуването на една външна физическа вселена (измерение). Тъй като вътрешната енергийна мембрана е забележително стабилна и гъвкава по форма, изглежда вероятно енергийната мембрана да осигурява необходимата поддръжка, нужна на всички физически небесни тела.

Енергийни мембрани

Невидимата подструктура и поддръжка на видимата вселена бива осигурявана от невидими, нефизически енергийни мембрани. Най-външната (най-плътна) енергийна мембрана съществува успоредно на физическата вселена.

Енергийните мембрани възникват в местата на досег на различните измерения и служат като енергийни буфери. Сходни по функция на стените на биологичните клетки, те разделят различните честоти от енергия една от друга. Например първата вътрешна енергийна мембрана отделя външното физическо измерение от неговия успореден, но невидим енергиен съсед.

Всички енергийни мембрани са структурирани, но в същото време изключително гъвкави по форма и субстанция. Когато бъдат пробити или нещо проникне в тях, те обикновено приемат формата на отверстие или тунел, достатъчно широк, за да побере навлизащия обект. Този тунелен ефект е временно явление. Мембраните бързо се завръщат в нормалната си форма, след като един обект или форма на живот са преминали изцяло през тях. Този временен тунелен ефект е бил наблюдаван и описан от милиони хора, имали преживявания близки до смъртта.

Всяка енергийна мембрана осигурява основна подкрепа, стабилност и подструктура, необходими за нейния енергиен съсед. Например първата мембрана осигурява енергийна подкрепяща система за физическата вселена. Тя е невидимата, вътрешна клетъчна стена, която поддържа физическата вселена. Тази невидима енергийна мембрана и съдържащата се в нея енергия представляват „тъмната материя” в теориите на астрономи и физици.

Всяка мембрана осигурява високо организирана и структурирана система за енергиен пренос между дадено по-високо честотно (по-малко плътно) енергийно измерение и неговите по-плътни дубльори. В определен смисъл всяка мембрана служи за енергиен филтър. Нефизическата енергия може да протича от вътрешните области на вселената към външните. В същото време по-плътните атомни и молекулни форми не могат да се движат навътре без драматична промяна на своята честота (смърт).

Енергийните мембрани осигуряват невидимата вътрешна подкрепа за цялата многоизмерна вселена. Външната физическа вселена и нейните галактики просто не могат да съществуват без тази важна енергийна поддържаща система.

Разширяващата се вселена

През 1929 г. Едуин Хъбъл шокира световната научна общност с най-важното откритие в съвременната астрономия. Той предоставя окончателно доказателство, че вселената, дотогава считана за една статична и стабилна среда, в действителност се разширява по големина. Хъбъл доказва не само че вселената се разширява, но и че далечните галактики се отдалечават от нас даже с по-високи скорости от близките галактики.

Откритията на Хъбъл продължават да озадачават учените. През последните няколко десетилетия са били предлагани много теории за обяснение на невероятното разширяване на нашата вселена. Днес астрономи, астрофизици и теоретични физици вече са приели големия взрив като логичното обяснение на тази експанзия.

 Според теорията за големия взрив вселената е възникнала след гигантска експлозия преди приблизително петнадесет милиарда години. Тази експлозия е създала експанзията на пространството, която наблюдаваме сега. Идеята за една разширяваща се вселена може да бъде онагледена, ако си представим галактиките като точки, изрисувани върху балон. С надуването на балона галактиките се отдалечават една от друга във всички посоки. Обърнете внимание, че самите галактики не летят в пространството; вместо това самото пространство се разширява.

Днес болшинството учени приемат, че големият взрив е причината за протичащото разширение на нашата видима вселена. На основата на наличните научни данни това изглежда логично обяснение. Когато изследваме обаче в дълбочина вътрешностите на вселената, откриваме една много по-сложна енергийна система от тази, която си представят съвременните физични науки.

Според наблюдения, получени в състояния извън тялото, вътрешната подструктура на вселената (вътрешните измерения и поддържащите ги енергийни мембрани) се разширява по размери. Това разширяване изглежда изключително добре контролирано и систематично. Още по-важно – разширяването на вътрешните измерения изглежда е пряк резултат от процес на преобразуване на енергия, който протича в невидимите, чувствителни на мисъл измерения, съществуващи отвъд второто нефизическо измерение. Тази експанзия на нефизическата енергия и пространство изглежда бива контролирана от външни енергийни тръбопроводи (черни дупки), разпръснати из цялата вселена.

Експанзията на енергията започва във вътрешните измерения и се придвижва прогресивно навън към физическата вселена. Експанзията на енергията създава външното движение на галактиките, наблюдавано във вселената. Вътрешните мембрани осигуряват подструктурата и подкрепата на все по-плътните външни измерения на енергията. Разширяващите се вътрешни мембрани осигуряват стабилна, но гъвкава енергийна рамка за цялата многоизмерна вселена.

Едно е сигурно. Десетилетия изследвания извън тялото и милиони преживявания близки до смъртта сочат към едно заключение: Пряката подструктура на физическата вселена е фина форма на енергия, извън обхвата на съвременната физична технология. Тази невидима енергия е високо организирана, структурирана и осигурява поддръжката на външната физическа вселена. Невероятното количество взаимозависимости, съществуващи между невидимите, нефизически измерения и външната физическа черупка на вселената, подсказват една много по-сложна система от енергия, отколкото съвременната технология и наука са в състояние да наблюдават.

Макар основната причина за експанзията на многоизмерната вселена да остава загадка, вече е ясно, че невидими, нефизически енергийни реакции влияят на случващата се в момента физическа експанзия, която наблюдаваме. Теорията за големия взрив е повърхностен извод, основан на непълни физически наблюдения. Всъщност много от нашите основани на физиката научни теории за космологията, еволюцията и структурата на материята, страдат от сериозен недостиг на въображение. Това се случва, защото настоящите научни теореми се основават изключително на физически наблюдения и предположения. Класически пример за това късогледство е упоритото научно допускане, че съзнанието е пряк резултат от химични и електрически реакции в мозъка.

Когато признаем многоизмерната структура на вселената, ние си даваме сметка, че физическите наблюдения не са достатъчни. Галактиките и материята, които наблюдаваме около нас, не съставляват, както предполагаме, цялата вселена, а само нейното плътно външно измерение или молекулна черупка. Обемът на видимата вселена е вероятно по-малък от една десета от процента на многоизмерната вселена.

Очевидно е, че всеки научен извод или теория, основани изцяло на наблюдения на материята, са построени върху непълни данни. Всяко ново нефизическо изследване във вътрешностите на вселената подкрепя това наблюдение. Попитайте всеки от милионите хора, които са имали преживяване извън тялото или близо до смъртта, и те ще се съгласят: вселената е много по-експанзивна и сложна, отколкото съвременната физична наука може някога да разбере или обясни. Тъй като милиони хора всяка година имат преживявания извън тялото или близки до смъртта, реалността на многоизмерната вселена и нейните енергийни процеси ще бъдат признати за наблюдаем факт.

Черни дупки

Черната дупка е област в пространството, приемана за толкова плътна, че гравитацията й привлича всичката околна материя, включително светлина. Има няколко теории, свързани със съществуването на черните дупки. Някои учени вярват, че те са „мостове” или „проходи” към други вселени. Други предполагат, че черните дупки може да са пътища към миналото или бъдещето, докато трети считат, че те се разпадат в нищото.

През последните години впечатляваща поредица от физици, математици и астрономи изразиха увереност, че черните дупки са тунели между измеренията, водещи до друга енергийна вселена. Крускал, Зжекерс, Кер, Райснър и Нордстрьом създадоха концептуални карти, свързващи черните дупки с невидими успоредни вселени. Тези теории за черните дупки не са необмислени спекулации, а идеи, приемани много сериозно от съвременните физици и астрономи.

На основа наблюдения извън тялото вярвам, че черните дупки служат като енергийни проводници между физическата вселена и вътрешните енергийни измерения. Тези енергийни проводници са нужни, за да балансират енергията, възникваща между вътрешните енергийни измерения и външната физическа вселена.

В бъдеще науката ще може да установи, че черните дупки не са случайно природно явление, а високо организирана и структурирана система за преобразуване на енергия. Тази теория ще бъде научно доказана, когато бъде открито, че черните дупки са стратегически разположени в центъра на всяка галактика. При по-нататъшното разширяване на физическата вселена, възниква все по-голяма нужда от изпускане и балансиране на външни енергийни сили. Черните дупки осигуряват важният енергиен контрабаланс за разширяващата се многоизмерна вселена. Вярвам, че черните дупки възникват от мощни разкрития във вътрешно-измерната енергийна мембрана. Това разкритие или срив в енергийната мембрана създава съответно разкритие във външната, видимата вселена. В двадесет и първи век ние ще открием, че черните дупки са неизменна част от вселенската система за пренос на енергия. Те не само привличат всички частици (включително светлината) в своето гравитационно поле, но също така излъчват огромно количество енергия, която не може да бъде регистрирана от съвременната технология. Невидимата енергия, изтичаща от енергийните проводници, е от съществено значение за цялостното поддържане, структура и стабилност на физическите галактики.

Тунелният ефект

Преди години физиците откриха, че елементарни частици като електроните притежават способността да преминават през бариери, считани за непроницаеми, след което се материализират на отвъдната страна. Според традиционните научни познания за субатомната реалност, това би трябвало да е невъзможно. Физикън Хайнзе Пагелс от Университета Рокфелер назовава тази странна дематериализация „направо през стената”. Това необяснимо движение на елементарните частици вече се нарича тунелен ефект.

Вярвам, че е възможно наблюдаваният тунелен ефект да е резултат от движението на елементарните частици в многоизмерната вселена, при което те се появяват отново в различна област на физическата вселена. Тъй като всяка частица материя (на молекулно или субатомно равнище) вече съществува като многоизмерна единица енергия, този процес на изчезване би трябвало да се очаква не само във физиката, но и в сферата на човешкото съзнание. В много реален смисъл преживяванията извън тялото и близо до смъртта са резултат от тунелния ефект на съзнанието, което се придвижва в невидимите енергийни равнища на многоизмерната вселена, след което се завръща във физическата си форма.

Съществува безпогрешна връзка между тунелния ефект, успоредните вселени, тъмната материя, черните дупки и изкривяването на пространство-времето. И петте са пряк резултат от невидими енергийни взаимодействия, възникващи във вътрешността на многоизмерната вселена. Всъщност всички субатомни и небесни явления са резултат от нефизически енергийни вълни, излъчвани навън от невидимата вътрешност на вселената. Цялата физическа вселена е по същество тънката външна молекулна обвивка на един огромен енергиен континуум, създаден, поддържан и подкрепян от нефизически енергийни вълни. Квантовата теория, съществуването на черни дупки, Мостът на Айнщайн-Розен и природата на светлината като частица-вълна – всички те поддържат това наблюдение.

(следва)