II-24

Удачно е да споменем отново факта, че сред населението на земята има хора, които доброволно са приели да преустановят своето персонално развитие и да поставят своя еволюционен процес в опасност. Това е било направено нарочно, за да помогне на жителите на земята да извършат дългоочаквания преход от изолация към прогресивно развитие и сътрудничество със своите галактически братя, сестри и братовчеди. Тези същества са възприели същите тела със същите случайни генетични проявления, каквито има при раждането си всяко събудено съзнание на земята. Техните мотиви да направят това са толкова разнообразни, колкото преживяванията, позволили персоналното им еволюиране. В общия случай можем да приемем, че възможните ползи за земята и нейните обитатели са били преценени като заслужаващи загубата на развитие, в случай че предложената възможност бъде отхвърлена отново. Ако жителите на земята изберат да останат приковани в своя настоящ модел на преживяване, тези същества ще приемат тази съдба. Рискът също е голям стимул.

Има две причини за тези послания. Първата е да пробуди доброволци и да отговори на отправените молби за помощ. Втората е осигуряване на фокус за раждането на тази нова парадигма на човешкото преживяване, в името на което тези развити същества са пожелали да поемат такъв голям риск. Трябва да знаете, че успелите доблестни постъпки не остават без възнаграждение. Съвсем не е „егоистично” от страна на някой, който чете този материал, да обмисли сериозно възможността да е един от тези „посетители” доброволци. Даже е разумно да се обмисли тази възможност. Въоръжената със знание воля съдържа истината за такива възможности и позволява преценка на риска при нейното пренебрегване по отношение смисъла й в по-голямата картина. Независимо дали това отговаря на персоналната истина, това да окажеш помощ в осигуряване възможност за човечеството да промени своето бъдеще и да се завърне на полагаемото му се място в творческия поток на еволюцията, е достатъчно основание да участваш доброволно сега като член на наземния екип. Съзидателната мисъл не е ограничена до никоя отделна група (същества) и е присъща на всички самоосъзнати. Това се нарича осъществяване!

Доброволците определено не поставят под заплаха своя извоюван прогрес заради едното признание. Те предлагат доброволно помощта си, за да помогнат на своите събратя да надраснат съществуващата форма на преживяване. Всеки принася своите специални успешни техники като принос към раждането и реализирането на новата парадигма на преживяване. Логичният начин за помагане на човечеството да схване този нов вид преживяване, е  участие в настоящия (начин), за да може той да бъде разбран. След хаоса на дисбаланса, всички доброволци могат целенасочено да си припомнят аспекти от скорошни балансирани преживявания и да предложат насоки по отношение на тези аспекти при осмислянето на целта и очертаването на новото преживяване, желано от земните жители. Тези първи доброволци са част от отговора на молитвите и молбите за помощ, фокусирани върху „бог”. Новите доброволци, привлечени в този процес и присъединяващи се със същата решимост, представляват обратния поток на вложената енергия, отразяващ обменът, който е динамичната характеристика на съзиданието в действие. Това е законът за привличането в действие. Когато законът за намерението бъде приложен чрез двете стъпки на процеса на раждане на новата парадигма и добавен към процеса на привличане, интензивността на вибрациите нараства и започва трансформацията към изявата на реалността.

Необходимо е всички доброволци да осмислят, съзерцават и решат да приемат истината за това кой и какво е всеки от тях и след това да пристъпят към по-пълното завършване  на поставената им задача. Първата стъпка е разпространяването на знанието за възможността от създаване на една нова парадигма на съществуване и придържането към една проста, проста, проста формулировка!!! Внимателно информирайте и окуражавайте мнозина да променят своето съзнание от жертва на победител с помощта на знанието, че мисълта притежава силата да промени изявеното съзидание. Съзиданието намира израз във всички преживявания, ситуации и обстоятелства, както и във всички „неща”. Всяка мисъл, дума и деяние структурират преживяването чрез нагласи и убеждения.

Всеки човек всеки ден е ограден от много възможности да предложи една различна перспектива или окуражителна дума, с което да подпомогне познанието и разбирането на тази основна идея. Това е посаждане на семената на промените в масовото съзнание. То може да изглежда скромно начало за тази изключителна промяна, но започнало веднъж по този начин между двама души, ще се развива експоненциално. Мнозина са готови и изчакват, за да реагират положително и да разпространят промяната. Те ще се отзоват, защото настоящият начин, по който се изявява битието, просто не изглежда правилен, като в същото време те нямат идея какво да направят. Имат само чувството, че са смазани от мащабите на ситуацията и от присъствието на тези нехармонични вътрешни усещания. Тези моменти предлагат възможността да направят първите си стъпки към предстоящото си бъдеще. Засаждайте семена при всяка възможност. Правейки това, ще привличате към себе си допълнителни възможности. Сега е моментът да се изправите пред реалността на това кои и какви сте и да започнете да преживявате причината да бъдете в това тяло на тази планета в този момент. Будилникът звъни. Време е да се пробудите и да започнете да преживявате радостта от създаването на новото бъдеще.

II-25

Сред хората на планетата е добре известно, че  дълго предсказваният период на хаос изглежда се проявява в реалността. Тези предсказания са били целенасочено заложени в някои от религиозните учения. Коренните племена обаче много отдавна са правели същите предсказания, като ясно са очертавали нашето съвремие. И двете като че ли съвпадат. Разликата е, че едните предвиждания са правени с определена цел, докато тези на коренните жители са истински предсказания. Техните предсказания съдържат конкретни времеви периоди. (Календарът на маите например изчислява края на настоящия 26,000 годишен цикъл на 12-ти декември 2012 г.), докато тези с нарочното намерение да всеят страх, са убеждавали своите слушатели, че точното време не може да бъде установено. Това им е дало възможност да използват различни условия като индикатори на възможното проявление (на хаоса) и в течение на годините да манипулират вярващите отново и отново. Предсказанията на американските индианци говорят за времена на хаос, последвани от времето на „човека на дъгата”. Изкуството на индианците от племето Зуни изобразява един човек на дъгата в очакване на бъдещо събитие. Целта на тези послания е да помогнат за сбъдването на това предсказание.

Това, което е било и бива обявявано за „езическо”, често съдържа части истина, когато аналогиите биват изтълкувани мъдро. Няма идеален начин за поднасяне на истината за всички на тази земя, защото всеки трябва да прокара своя собствен път. Това не означава, че не може да бъде постигната мъдрост в рамките на груповия подход, стига фокусът да е открит и изследователски. Когато един групов фокус бъде заключен в догма, той се превръща във въртоп, а не в поток като част от експанзивния съзидателен фокус. Трябва да помните, че извън универсалните закони, това което изглежда абсолютна истина, трябва често да бъде надраснато, при което преживяното знание се превръща в мъдрост. В такъв момент се появява ново приложимо знание, което да бъде преживяно и заменено от мъдрост и старите понятия вече не са приложими. Първото подобно преживяване може да бъде много травмиращо. Индивидът бива изправен пред решението дали да остане с това, което го е довело до познатия момент на разбирането и да продължи да се движи във въртопа, или да се откаже и да се придвижи напред в процеса на еволюиране. Мнозина от тези, които са търсили искрено в този живот, често са изпитвали моменти на мъдрост, последвани от скука и скоро са започвали отново своите търсения на познание. Израсналите от ранно детство в доктрината на единичен религиозен фокус, могат да открият в тези послания възможност за еманципация и по-широка перспектива, или ще се окажат шокирани и изумени. Всеки, който предостави на сърцето си достатъчно време да осмисли тези две гледни точки, ще узнае истината и ще действа спрямо нея. Надяваме се привържениците и на двете гледни точки да приложат позволение. Това се отнася особено за доброволците. Всички са осъществяващи се човеци. „Помогнете ни да се осъществим!”

Представата за „Човека на дъгата” и очакването на неговото появяване могат да бъдат интерпретирани по два начина.  Привържениците на християнството могат да приемат, че става дума за завръщането на Емануел (Исус) или това може да означава появяването на едно по-мъдро и еманципирано население на земята. Определено е необходима една по-мъдра група, която да въведе новата парадигма на човешкото преживяване, при което предсказанието изглежда твърде ясно. Възможно е обаче и двете неща да са верни. За да може Емануел отново да тръгне измежду своите човешки братя и сестри в безопасност, е необходим човешки фокус с много по-широк мироглед и много по-малко агресия. Деформациите на учението му ще направят невъзможно индоктринираните в настоящите вярвания да го разпознаят и приемат за това, което е, поради своите разбирания и очаквания.

Образът за мъжа/жената на дъгата е една лесна за възприемане представа за личното преживяване в новата парадигма. Важно е да бъде възприета една смислена символика, за да може новата парадигма да стане нещо реално в умовете на тези, които желаят този процес на превъзмогване да се превърне в реалност.  Тя може да представлява промяна в съзнанието от жертва в победител, чрез пренастройване на нагласите и мисълта и една отправна точка сред объркването, съпровождащо промяната. Този преход в преживяванията няма да настъпи без някакъв вътрешен хаос в личния живот. Това ще бъде подготовка на предстоящото в по-големи мащаби, когато тази идея пусне корени и се развие в масовото съзнание, тъй като това е поврат в пътя на човечеството. Една възможна аналогия е да слизате по дълга стълба с голяма група хора, да промените намерението си по средата на стълбата и да започнете да си проправяте път нагоре. Когато достатъчно хора също променят намерението си и започнат да се изкачват обратно, тогава няма да бъде вече толкова трудно. За членовете на наземния екип обаче, които трябва първи да започнат този процес, постигането на такъв подвиг ще изисква целенасочено намерение и решителност. Представата за този процес в съзнанието позволява разбирането, че доброволното участие в тази мисия изисква много висока степен на ангажираност за планиране, организиране и достигане до тържеството  от страна на хората на дъгата.

Когато слушате изказванията по медиите за съпротивата спрямо считаните за виновни и проявленията на болести и пр., чувате непрекъснато призиви за „война срещу бедността, война срещу наркотиците, война срещу…”

Изумително е, че хората още не са проумели, че няма нито една позиция срещу, която да е довела до ефективни резултати. Това обаче дава възможност за измъкване на вашите пари директно от джоба ви и от националната хазна. Сред вашите поговорки има много истини. „Това, срещу което се съпротивлявате, става по-упорито”. Поощряваме доброволците да наблюдават тази истина  в своя личен живот и в заобикалящия ги свят. Това е подготовка за фундаментална промяна на съзнанието.

II-26

От трите действащи динамични универсални законa, законът за позволението е най-трудният за приемане като необходим, както и за практикуване. Прилагането на закона за позволението има като съществена предпоставка разбирането на закона за привличането. Съвкупността от мисли, мнения и нагласи на всеки индивид генерират особеностите на преживяванията му. Те филтрират ежедневните преживявания. По този начин моделът протича през един динамичен или непостоянен процес. Когато нагласите и мненията биват целенасочено програмирани в рамките на ограничен брой твърди правила, равнището на проявление на съвкупното преживяване се забавя. Ключът се крие в думата целенасочено. Това означава, че правилата биват натрапени не от индивида чрез знание прераснало в мъдрост, а чрез вярвания, наложени му от тези, които той/тя счита като външни авторитети. Моделът на всеки индивид като цяло привлича към себе си преживявания, които резонират в хармония с този модел. Ако лицето желае нещо или някакво преживяване, което не резонира с този модел, тогава е трудно и даже невъзможно то да бъде привлечено. Два различни модела не могат да се слеят в едно.

Например малцина са представителите на „модерната социална норма”, които не познават поне един мъж или една жена, които в сценария на няколко поредни брака повтарят един и същ модел на взаимоотношение „насилен/насилник”. Моделът на жертвата привлича насилника, бил той словесен или физически, независимо от това колко пъти на сцената се появява нов партньор. Това важи особено, ако връзките следват често една след друга във времето. Моделът на преживяването бива поддържан от мислите, нагласите и мненията в основата на самосъзнанието. Жертвата желае да бъде спасена. Някой или някакво събитие трябва да се случи и да промени живота й. Ако обаче има достатъчно време за осмисляне и съзерцаване върху елементите на ситуацията, които да доведат до промяна в нагласата и мнението (познание превърнато в мъдрост), моделът на преживяване може да се промени.

Трагедията на религиозните учения, които поднасят един външен първоизточник като персонифициран спасител, е, че те не само насаждат самосъзнание на жертва, но и го подхранват. Едно превърнато в жертва персонифицирано божество, което виси на един кръст със статуса на подлежащо на почит, притегля към вярващите това, което те почитат – преживяването като жертва. Ако почитаме бедността, привличаме бедност. Ако почитаме упоритата работа, то животът ни ще бъде изпълнен с упорита работа. Ако почитаме убийствата, привличаме смъртта. Какъвто и да е доминиращият фокус на мисълта, отношението и мнението, той ще влияе на общата матрица и ще доминира привличането на определено преживяване.

Едно дете се ражда в семейна ситуация, или при липса на такава, в невинност, с изключение на наследеното си генетично кодиране. То е напълно повлияно в своите преживявания от същите мисли, нагласи и мнения на своите родители, докато порасне достатъчно, за да започне да привлича собствени преживявания. То евентуално се дипломира със собствено привлекателно поле, но моделът на матрицата му вече съществува. Прякото влияние на семейството присъства в степента, в която узряващият индивид приема тези мисли, нагласи и мнения. Присъстващите физически атрибути също допринасят за нагласите, които се развиват в процеса на съзряване. Влиянията на родители, учители и връстници изиграват своята роля. Натрупват се допълнителни пластове влияния. Мислите, нагласите и мненията на различни групи се добавят в индивидуалната матрица. Идентичности, свързани с етническата принадлежност, квартала, града, региона, нацията и пр. добавят своето влияние. Добавете допълнително осъзнаваното и несъзнателно програмиране от радио, телевизия, филми, вестници, списания и он-лайн информация. Всеки един от тези сложни модели бива получаван и филтриран през мисъл, мнение и нагласа, за да се получи индивидуалната резонираща матрица.

Докато цялостното житейско преживяване за основната част от населението на планетата става измеримо по-сложно, дизайнът на матриците става все по-малко определен. Това се проявява като егоизъм, когато отделният индивид се опитва да остане фокусиран в условията на неопределеност. Полученото в резултат чувство на обърканост позволява на плановиците на тъмни дела да стегнат примката на постепенното заробване буквално пред очите на жертвите, без последните да забележат. Пробудените и пробуждащите не могат да повярват, че ситуацията е достигнала до този абсурд.

Чрез разбиране на този преглед на  индивидуалното и съвкупно преживяване на човечеството на планетата земя, изглежда че разрешаването на това влошаващо се състояние логически предполага то да бъде изоставено в съществуващия му вид и сложността да бъде заменена с простота. Как да постигнете това? Отнесете се за указания към „Наръчник за новата парадигма”. „Когато нищо друго не помага, четете наставленията”. Една уместна истина!

(следва)