Преди две години чух за един лечител в Хаваите излекувал цяло отделение от психично болни престъпници, без да е видял и един от тях. Лечителят изучавал досието на пациента, след което се вглеждал навътре в себе си, за да открие как е причинил заболяването на този човек. Лекувайки себе си, той лекувал и пациента.

Когато чух тази история за първи път, приех я като част от местния фолклор. Как е възможно да излекуваш някого, лекувайки себе си? Как е възможно даже най-добрият майстор в самолечението да излекува един психично болен престъпник?

Не виждах смисъл във всичко това. Не виждах никаква логика и забравих тази история.

Една година по-късно обаче я чух отново. Казаха ми, че лечителят е приложил Хавайска лечебна процедура наречена „хо-опонопоно”. Не бях чувал за нея и тя не излизаше от ума ми. Ако всичко това бе истина, трябваше да науча повече.

Под „пълна отговорност” винаги бях разбирал това да бъда отговорен за всичко, което мисля и правя. Всичко останало е извън моя контрол. Предполагам, че всички разбират пълната отговорност по този начин. Ние носим отговорност за собствените си действия, не за деянията на някой друг. Хавайският лечител, който бе излекувал тези психично болни щеше да ме научи на един нов начин на разбиране на пълната отговорност.

Името му е д-р Ихалеакала Хю Лен. Първият ни телефонен разговор продължи може би около час. Помолих го да ми разкаже подробно за работата си като лечител. Той ми обясни, че е работил в Хавайската държавна болница в продължение на четири години. Отделението за психично болни престъпници било опасно място и лекарите не се задържали повече от месец. Персоналът излизал в отпуск по болест или просто напускал. Хората минавали през отделението с гръб към стената, опасявайки се от нападение от страна на пациентите. Мястото не било приятно за пребиваване, работа и посещение.

Д-р Лен ми каза, че никога не се е срещал с пациентите. Съгласил се да има работен кабинет и да преглежда техните досиета. Докато преглеждал тези досиета, той работел над себе си. И докато работел над себе си, пациентите започнали да оздравяват.

“След няколко месеца, пациенти които преди бяха държани в усмирителни ризи, можеха да се разхождат свободно,” ми каза той. „Други, които бяха на усилено медикаментозно лечение, постепенно преставаха да получават лекарства, а тези, които нямаха никакви изгледи да бъдат изписани, биваха пускани на свобода.”

Аз останах без думи.

“Не само това,” продължи той, “но персоналът започна да идва на работа с удоволствие. Отсъствията и текучеството изчезнаха. В един момент персоналът се оказа по-многоброен от необходимия, защото пациентите биваха изписвани, а всички служители идваха на работа. Днес това отделение е закрито.”

Тогава трябваше да задам въпросът, който не ми даваше мира: „Какво правеше със себе си, което причини промяната у тези хора?”

“Аз просто лекувах тази част в себе си, която ги бе създала,” отговори той.

Не разбрах какво иска да ми каже.

Д-р Лен ми обясни, че да носиш пълна отговорност в живота си означава, че всичко в твоя живот – просто защото то се случва в твоя живот – е твоя отговорност. В буквален смисъл целият твой свят е твое творение.

Уха. Това е трудно за смилане. Да нося отговорност за това, което казвам и правя е едно. Да бъда отговорен за това, което всеки друг в моя живот казва и прави, е съвсем друго нещо. И въпреки това, истината е една: Ако поемеш пълна отговорност за живота си, тогава всичко което виждаш, чуваш, вкусваш, докосваш или по някакъв начин преживяваш, е твоя отговорност, защото то се случва в твоя живот.

Това означава, че терористичната дейност, президентът, икономиката – всичко което преживяваш и не харесваш – може да бъде излекувано от самия теб. Всички те съществуват само, така да се каже, като проекция на това, което носиш в себе си. Проблемът не е в тях, а в теб, и за да ги промениш, трябва да промениш себе си.

Зная, че това е трудно за разбиране, да не говорим за приемане и действително приложение. Това да виниш е много по-лесно от пълната отговорност, но докато разговарях с д-р Лен започнах да си давам сметка, че лечението за него и според хо-опонопоно означава да обичаш себе си. Ако искаш да подобриш живота си, трябва да излекуваш себе си. Ако искаш да излекуваш някого, бил той и психично болен престъпник, трябва да излекуваш себе си.

Попитах д-р Лен как е лекувал себе си. Точно какво е правил, докато е преглеждал досиетата на тези пациенти?

“Повтарях непрекъснато ‘Съжалявам’ и ‘Обичам те’, отново и отново,” обясни той.

И само това?

Само това.

Оказва се, че да обичаш себе си е най-добрият начин да подобриш състоянието си и докато това се случва, ти подобряваш своя свят. Нека да ви дам набързо пример как става това. Един ден някой ми изпрати и-мейл, който ме разстрои. В миналото бих реагирал или като се опитвам да овладея отрицателните си емоции или като потърся обяснение от автора на неприятното писмо. Този път реших да изпробвам метода на д-р Лен. Започнах да си повтарям наум „Съжалявам” и „Обичам те”, без да адресирам конкретно някого. Просто подканвах духа на любовта да излекува в мен това, което бе породило външното обстоятелство.

След един час получих и-мейл от същото лице. Той молеше за извинение по повод предишното си писмо. Обърнете внимание, че аз не предприех никакво външно действие за да получа това извинение. Даже не отговорих на първото му писмо. Въпреки това, казвайки „Обичам те”, аз по някакъв начин бях излекувал в себе си това, което го бе създало.

По-късно посетих работен семинар по хо-опонопоно, провеждан от д-р Лен. Сега той е на 70 години, дълбоко уважаван шаман и считан донякъде за отшелник. Той похвали книгата ми „Факторът привличане”. Каза ми, че като усъвършенствам себе си, вибрациите на книгата ми ще се повишат и всеки, който я прочете, ще почувства това. Накратко докато подобрявам своето състояние, читателите ми ще подобряват своето.

„Какво ще стане с екземплярите, които вече са продадени и са навън?”

„Те не са навън,” поясни той, поразявайки ме още веднъж със своята мистична мъдрост. „Те са си вътре в теб.”

Накратко, няма такова нещо като „извън мен”.

Необходима е цяла книга за задълбоченото обяснение, което тази съвършена техника заслужава.Но в крайна сметка, когато искате да подобрите нещо в живота си, има само едно място, където трябва да се насочите: навътре в себе си.

„И когато обърнете поглед натам, направете го с любов.”