All posts by Ati

Башар – минало, настояще и бъдеще

© 2019 Превод АТИ

Презентация на Башар на Conscious Life Expo, February 2019 – Los Angeles  

Башар: Това предаване е озаглавено „Миналото, настоящето и бъдещето са във вас“ и ние ще стигнем до това след малко, но нека първо направим кратък преговор на понятието „време“.

На първо място, в продължение на много години ние сме споделяли идеята, че времето е една илюзия и това е така. В този смисъл, то не е „реално“, но в същото време е реално като преживяване и вие го създавате със своето съзнание по един много специфичен начин. Както мнозина от вас започват да разбират, има безкраен брой вероятни реалности, които в определен смисъл, се застъпват едновременно и съществуват съвместно в това, което считате за своя реалност. Идеята е, че времето е един страничен ефект, възникващ от промяната на фокуса на вашето съзнание през моделите на различни успоредни реалности, буквално милиарди пъти в секунда. Съзнанието ви е като филмов прожектор, който прожектира своята светлина през една „филмова лента“ на реалността, и когато тази светлина преминава през различните кадри на филмовата лента, вие създавате тази илюзия, тази проекция на време, пространство, движение и промяна. Всеки отделен кадър не притежава движение сам за себе си, не притежава преживяване, така че вие трябва да създадете идеята за приемственост, един кадър след друг, в линейни термини, за да създадете тази идея, тази проекция, тази холограмна структура, която наричате физическа реалност, пространство, време.

Идеята да създадете това е да получите специфично преживяване, за да забравите, че сте едно по-голямо същество, след което да преминете през процес на припомняне, че сте едно по-голямо същество, но от нова гледна точка, чрез едно ново откритие, чрез една нова перспектива за себе си. Така се разгръща Творението. Защото, виждате ли, структурата на съществуването никога не се променя. Това, което се променя, това, което разгръща Творението, е вашето отношение със, вашето отражение на, вашата перспектива спрямо и вашето преживяване на тази структура, която никога не се променя. Така че чрез създаването на различните перспективи, чрез различните гледни точки спрямо същата структура, вие продължавате да разгръщате Творението и неговото преживяване на себе си по всички начини, по които то е възможно да преживявява себе си, чрез всеки един от вас и чрез уникалните му гледни точки, които са отражения на Всичко, Което Е.

Идеята сега е, че в продължение на много хилядолетия вие сте боравили с това понятие за време по определени начини, но вече е време да започнете да боравите с времето по различен начин. Преди всичко, даже като знаете и разбирате, че това е ваша проекция, че е страничен ефект на съзнанието ви, което се променя тези милиарди пъти в секундата, резултатът от знанието на това, резултатът от това, че осъзнавате, че променяте съзнанието си толкова бързо, е усещането, което наричате ускоряване. Не става дума за това, че се променяте и ускорявате по-бързо, откогато и да било преди, а че като осъзнавате по-добре скоростта на тази промяна, вие я преживявате като отражение в своята физическа реалност все повече и повече, и ви изглежда, като че ли реалността ви ускорява своята промяна. Това разгръща вашите сетива, за да можете да виждате повече, да усещате повече, да бъдете в контакт с повече неща от една по-широка перспектива, от една по-висока гледна точка. Това също ви позволява да преживявате физическата реалност като по-гъвкава, по-податлива, по-пластична, където можете да преживявате неща като синхронностите по-често, както и други видове странични ефекти, като пространство и време. Това ви позволява да знаете, че става дума за ваша проекция, ваше творение и вие може да осъзнавате по-добре как да я използвате творчески за своя изгода.

Идеята сега е, че от дълго време вие сте се придържали към тази идея, че миналото създава настоящето. Както сме казвали обаче многократно, това всъщност не е вярно. Това може да е описание на някакъв вид преживяване, което имате, но съществува голяма разлика между описанието на едно преживяване от вашата пространствено-времева гледна точка и описанието на действителния механизъм в основата на преживяването. Това често са две много различни неща. Така че идеята, която преживявате в пространство-времето, е, че миналото ви генерира вашето настояще. Истината е, че настоящето ви генерира вашето минало.

Защото има само „сега“. Има само „тук“. Това е единственото място, на което съществувате, единственото място, от което създавате. Следователно, когато определяте кой и какво сте в това настоящо преживяване на себе си, тъй като се променяте и превръщате буквално в различна личност всеки един момент, и аз имам предвид буквално, не като метафора, всеки момент, всяка промяна е тотална и пълна промяна. Вие се превръщате буквално в различна личност, която се намира в различна версия на Земята, в различна вселена и в различна мултивселена – буквално! Следователно, всеки път, в който променяте себе си, независимо в каква степен, по какъвто и да е начин, вие ставате наистина различна личност. Следователно, изхождайки от мисловната схема на пространство-времето, за да осмислите нещата „логично“, както вие казвате, вие трябва да имате, линейно казано, един нов път, който ви е довел до личността, която сте сега в настоящето, което е различно. Така че всеки път, когато ставате различна личност, тази нова личност е изминала различен път. Може да ви изглежда, все едно че си казвате: „Аз си спомням, че бях това или онова и нещата не изглежда да са се променили“, но фактът е, че всъщност не знаете дали те са се променили, или не. Защото когато станете различна личност и създавате един нов изминат път, от настоящата ви перспектива ще изглежда, че винаги сте изминали този път, защото това е единственият път, който има смисъл за новата личност, която вече сте.

Вие не знаете колко различни пътища може да сте имали в този живот, който наричате „единствен мой живот“. Идеята е, че вашата история непрекъснато, динамично се променя. Когато разберете как става това, когато разберете, че това е описание на действителния механизъм в основата на нещата, то независимо как ви изглежда преживяването, вие ще започнете да разбирате, че променяте своето минало всеки път, когато променяте себе си, независимо какво е определението ви за него. Това означава, че сте наистина свободни да преживявате това, което предпочитате да преживявате, като се освобождавате от идеята за всяко нещо в миналото, което ви контролира в настоящето, защото такъв контрол не съществува. Вие просто създавате илюзията за приемственост, която илюзия в настоящето пресъздава идеята за така наречената „памет“, но спомените не са от миналото. Вие пресъздавате тази „памет“ в настоящето, като част от определението на настоящата ви личност. Така че ако прекъснете приемствеността и започнете да определяте себе си по този начин, вие всъщност ще изпитате резултата от притежаването на различно минало, защото то ще ви покаже, че имате напълно различно настояще, което няма нищо общо с това, което миналото е било за онази личност, каквато и да е била тя, която вече не сте. Намирате ли някакъв смисъл във всичко това?

Аудиторията: (одобрителни възгласи)

Башар: Ние разбираме, че понякога тези понятия от по-високо измерение може да ви изглеждат малко предизвикателни, малко объркващи, но не се притеснявайте, ще свикнете с това. Идеята е, че вие започвате да мислите в множество измерения, ето защо ние споделяме с вас тези многоизмерни перспективи. Защото това разгръща вашата способност наистина да преживявате себе си като многоизмерно същество, каквото сте. Моля помнете – идеята е, че вашата по-обхватна същност е естественото ви състояние. Вие не сте естествено физически хора. Вие сте по-обхватни, не-физически същности, с не-физическо съзнание и вие никога всъщност не напускате това, което наричаме духовната сфера. Вие никога не сте я напускали. Вие сте там точно сега и сънувате, че не сте. Това представлява физическата реалност – един сън, който сънувате в духовната сфера и в който сън вие не се намирате в духовната сфера. Така че когато се събуждате от физическия сън, вие си казвате: „О, това бе просто един сън. Ето кой съм в действителност!“, точно по същия начин, когато сте във физическата сфера и сънувате, и независимо колко реален ви се струва сънят, вие се събуждате и си казвате: „О, това беше просто един сън. Един много реален сън, но все пак сън, а ето кой съм в действителност“. Същото нещо ще се случи, когато преминете в духовната сфера: „Това беше просто сън, а ето кой съм в действителност, но аз мога да науча нещо от този сън. Какво имаше там, което научих; какво сънувах, което трябваше да зная?“  Това е, което ще направите.

Ако обаче продължим идеята за това как използвате пространството и времето по нов начин, с това ново разбиране, както вече казахме, трябва да подчертаем, че в продължение на много време вие сте се придържали твърдо към онова разбиране на миналото. Сега обаче, по време на вашия преход, когато започвате да живеете по-пълноценно в настоящето, вие започвате да разбирате, че сте свободни да избирате откъде всъщност идва така нареченото влияние и ако искате да създадете тази приемственост и да бъдете „повлияни“ от нещо, вие може да промените идеята, според която сте повлияни от така нареченото „минало“ с идеята да започнете да бъдете повлияни от своето така наречено „бъдещо Аз“. Защото даже в този живот вие имате свои „бъдещи Аз“ във всеки един момент. Сега сте тук, сега сте тук, сега сте тук, сега сте тук, но това „тук“ е бъдещето на онова първо „сега сте тук“. Така че всеки момент вие се променяте милиарди пъти в секунда и можете да изместите своя фокус напред, така да се каже, като все още живеете в настоящето, но разбирате, че вече извличате информация, енергия и преживяване не толкова от миналото, доколкото това ви е полезно, а вече от своето бъдещо Аз, което настоява и ви призовава да вървите напред и напред, и напред към своето Висше Аз, към това Аз, което предпочитате да бъдете. И когато тази промяна се осъществява и този фокус се измества, ще започнете да усещате повече комуникация от своето Висше Аз, повече синхронност в своя живот, защото знаете, че бъдещото ви Аз, такова, каквото го желаете, живее по този начин. И когато това става по-реално за вас, когато вие в бъдещето ставате по-реални за вас в настоящето, по същия начин, по който вашето Аз в така нареченото минало е било реално толкова дълго време, когато смените своя фокус към бъдещото си Аз и то става по-реално, и вие получавате повече прозрения, ще можете да отразявате в по-голяма степен тази своя бъдеща версия все по-лесно и ще започнете да живеете своя живот в настоящето така, както е той в желаното от вас бъдеще. Намирате ли някакъв смисъл в това?

Така че вие променяте своя фокус сега, защото отново, както ние казваме, така нареченото минало и настоящето, и бъдещето, всички те съществуват вътре във вас. Извън вас няма нищо! Всичко извън вас е отражение, също както при едно огледало във вашата реалност. Ако погледнете в огледалото и видите едно намръщено отражение, вие не отивате към огледалото и не се провиквате към него да смени отражението. Единственият начин огледалото да ви се усмихне е като вие се усмихнете първи. Ако чакате външната реалност да се промени и да направи различен живота ви, вие ще чакате навеки. Когато обаче вие решите да се промените, независимо какво се случва около вас в отражението, това е доказателство за истинска промяна, защото вие не поставяте своята промяна в зависимост от това, което се случва във външното отражение! Вие си казвате: „Това е наистина без значение за мен, защото зная, че мога да позволя на всяко нещо да ми служи по положителен начин и не основавам своето състояние на старомодното остаряло значение, което другите са придали на случващото се в тази реалност. Аз ще реша какво означава това, защото аз съм своя собствена реалност и имам собствена гледна точка, и аз казвам какво се случва.“

Така че идеята за вас е да осъзнаете, че трябва да започнете да изоставяте старите определения, които имате за нещата и които не ви вършат работа, и да започнете да прилагате определения, които са ви от полза. Защото както вече сте разбрали, съществуването ще ви подкрепя, независимо от това какво ще изберете. То наистина не може да ви противоречи, по същия начин, по който огледалото не може да противоречи на изражението на лицето ви. То ще ви върне обратно това, което му подавате. Просто това е начинът, по който то е структурирано. Така че когато се намръщите, то ще ви отговори със същото и ще ви предложи отрицателна синхронност. То няма да ви противоречи, защото очаква вие да определите кои сте, какво състояние предпочитате, за да отрази това обратно към вас. То не се интересува от това, което избира да направи, защото ви подкрепя без-ус-лов-но! Това е смисълът на думата „безусловно“. Вие всъщност сте толкова безусловно подкрепени, че даже ви е позволено да вярвате, че не сте безусловно подкрепени. Толкова безусловно сте подкрепени. Така че ако можете да вярвате, че не сте безусловно подкрепени, няма да срещнете противоречие, както и когато вярвате, че сте безусловно подкрепени. Просто вие сте тези, които притежавате контрола.

Така че отделете време, за да изследвате идеята за това да се свържете повече със своето бъдещо Аз в този си живот, като знаете, че вашето бъдещо Аз вече преживява едновременно нещата, които вие предпочитате да преживявате в своя живот сега, в настоящето, така че да може да действате повече както тази своя версия и да станете повече подобие на тази своя версия в новото настояще, което непрекъснато се приближава, когато насочите светлината на своя прожектор към настоящия кадър, настоящия кадър, настоящия кадър, настоящия кадър, като следвате своите страстни увлечения и следвате своя център, като запазвате положителното си състояние, като извличате ползата от всичко, което се случва. Така ще се придвижвате през все повече кадри, които отразяват тази реалност, която казвате, че предпочитате да преживявате, защото вие сте тези, които създавате това в себе си. То не идва отвън. То идва отвътре вас!

Едно последно много важно нещо е да запомните, че няма значение какво се случва, а какво вие правите с това, което се случва. Това е, което прави разликата между вашите реалности, и е всичко, което е от значение на този свят. Намирате ли смисъл в това?

Аудиторията: (одобрителни възгласи)

Башар: Благодаря ви! Благодаря ви, че позволихте споделянето на тази идея. Нека тя попие в съзнанието ви в необходимото за това време. Направете я своя, използвайте я, както пожелаете и се забавлявайте. Помнете, че първата стъпка към просветлението е да ви светне пред очите. (смях в залата) Не приемайте нещата толкова сериозно. Забавлявайте се. Това е един процес, животът е процес, който може да бъде вълнуващ, зареждащ с енергия, пълен с екстаз и синхронности, ако му позволите да бъде такъв. Всеки един от вас има свое течение в океана на Творението, което е уникално за самия него. Това да следвате течението означава да си позволите да знаете, че течението знае къде трябва да се озовете. Следвайте това течение, не се съпротивлявайте, не плувайте срещу течението, освен разбира се, ако болката ви доставя удоволствие. Идеята е да знаете, че отдаването не означава отказване от контрола. Отдаването означава отдаване на контрола, който вече по рождение е вграден вътре във вас. Позволете му да се прояви чрез синхронности, чрез въображение, чрез пълноценното ви присъствие тук и сега, което е всичко, което съществува.

В отговор на подаръка, който позволявате на нашата цивилизация да преживее, чрез всеки един от вас, аз ви питам сега, по какъв начин можем да ви бъдем в услуга. Моля започнете със своите въпроси и диалози, ако желаете.

Участник: Здрасти, Башар, как си?

Башар: Аз се чувствам прекрасно, а ти как си?

У: Аз съм доста добре.

Б: Само доста добре?

У: Чувствам се фантастично.

Б. Благодаря ти.

У: Башар, аз работя в медиите. Аз съм „говоряща глава“.

Б: Мисля, че имаш в тялото си и нещо повече.

У: Благодаря ти. Мисля, че мога да говоря от името на всички в тази зала.

Б: Може би да, може би не.

У: Когато стане въпрос за медиите и фалшивите новини, ние мислим, че се намираме в друга реалност.

Б: Да.

У: Какъв съвет можеш да дадеш на всички нас, за да се научим отново да вярваме на медиите, или има и друг начин, по който трябва да получаваме своята информация?

Б: Тук няма място за „трябва“. Всичко зависи от това какво предпочитате. Въпросът е не дали вярвате на медиите, а дали вярвате на себе си. В момента се случва следното: Сега вие буквално започвате да преживявате физическия ефект от раздробяването на вашия свят на множество успоредни реалности, представляващи различни версии на Земята – буквално, физически. Вие ще започнете да виждате много повече сътресения, защото постепенно ще се откажете от идеята, че живеете в една реалност и ще започнете да разбирате, че независимо от това, че все още ще виждате една реалност, която не предпочитате, това не означава, че живеете в нея. Сега има, евфемистично казано, стъклени стени, които се появяват между различните реалности-вибрации. Така че въпреки че все още ще можете да виждате една реалност, която не предпочитате, и хора, които правят избори, които вие не предпочитате, това, че ги виждате, не означава, че това, което те правят, може да ви засегне през тази стъклена стена. Тези стени са филтри, които започват да съществуват като сгъстена енергия. И вие все по-малко и по-малко ще започнете да усещате ефекта от нечия чужда реалност, която не е вибрационно съвместима с реалността, която вие предпочитате. Вие обаче, когато живеете реалността, която предпочитате, защото хората от другата страна на стъклената стена могат също да ви виждат, имате възможност да се превърнете в жив пример за друг вид избори, които те също могат да направят, ако решат да го направят. Така че когато изживявате своите страстни увлечения и когато ги следвате, влагайки всичките си способности, без да настоявате и без да допускате как трябва да изглежда крайният резултат от усилията ви, вие се насочвате все по-категорично в посока на реалността и версията на Земята, която предпочитате. Защото помнете – вие никога не променяте Земята, върху която се намирате. Вие променяте себе си и малко по малко се премествате към други версии на едновременно съществуваща Земя, която отразява все повече промените, които правите в себе си. Вие всъщност повече не се намирате на същата планета с тези други хора, макар че все още можете да ги виждате. Този факт не трябва да ви подвежда, това е една илюзия!

С течение на времето вие ще установите, че когато тази ситуация изкристализира в по-голяма степен и разделението стане по-ясно очертано, в следващите години вие ще престанете да виждате тези, които са вибрационно несъвместими с това, което предпочитате, и в един момент ще си кажете: „О, Земята се е променила“. Не – вие сте се променили! Просто сте се преместили в една версия на Земята, която отразява по-добре това, което предпочитате да преживявате, докато те все още може да преживяват своята версия на Земята, която не е виброционно съвместима с вашата. Всички версии на Земята съществуват едновременно и сега вие започвате да преживявате как все повече се премествате във версия, която отразява повече този/тази, който/която предпочитате да бъдете. Така че става въпрос за това да вярвате на себе си, не да вярвате на медиите. Просто слушайте какво ви казват и решавайте дали нещо има смисъл за вас, дали е в съответствие с предпочитанията ви, или е точно обратното.  Изборът е ваш и този избор ще ви насочи в посоката на версията на Земята, която повече отразява този/тази, който/която предпочитате да бъдете. Това отговаря ли на въпроса ти?

У: Благодаря, Башар. Сега се чувствам по-добре. Имам още един въпрос. Дали 2019-та ще бъде годината на разсекретяването на скритата информация?

Б: Не в смисъла, който имаш предвид. Това, което имаш предвид, все още се намира в прозореца между 2025 – 2033 или 2040.  Разсекретяването обаче се случва непрекъснато. Ще има възможности и събития, които ще позволят ускоряване на процеса и това със сигурност ще продължи. Може да възникнат някои по-значими събития, които да привлекат вниманието на повече хора, но за това, за което питаш, ще трябва да минат още няколко години. И това е в реда на нещата, защото в този процес все повече хора ще се преместят в реалността, чиято вибрация е съвместима с идеята за открит контакт.

У: Благодаря от името на всички в тази зала.

Б: Пак заповядай.

 

У: Здрасти.

Б: Добър ден.

У: Всъщност, нямаше да съм тук днес, но моят приятел ме докара. Тази сутрин сънувах, че разговарям с миналото си. Всичко беше много ясно, след което се събудих и не зная какво означаваше това.

Б: Това прилича на нещо, за което току-що говорихме. Ти започваш да образуваш връзки с идеята, че това, което наричаш минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно в твоето съзнание. Ти можеш да водиш разговори с всеки друг аспект на самата себе си. В определен смисъл, това е, което се случва в момента пред вас. Защото линейно казано, ако искате да го погледнете по този начин, аз съм това, което бихте нарекли бъдещо въплъщение на медиума и той е едно от моите минали въплъщения. Така че аз говоря чрез моето минало Аз. Когато разберете пластичността и гъвкавостта на времето и пространството, вие ще можете да правите тези неща.  Когато разширявате своето съзнание, вие ще разберете, че всичко е тук, всичко е точно тук, точно сега и че можете да комуникирате с всяка част от цялото си съзнание, с която пожелаете. Така че вие изоставяте тези бариери. Виждаш ли, ето какъв е парадоксът. Това, което току-що описахме като разделение на успоредни реалности и поставянето на стъклени стени между тях, в действителност, парадоксално, от другата страна означава, че стените, които сте създали със своето съзнание в продължение на толкова дълго време, всъщност стават все по тънки и по-тънки, докато почти напълно изчезнат. Така че вие започвате да преодолявате тези предишни бариери и комуникирате надолу и нагоре по времевите линии, в други измерения и т.н. Това е част от вашия път. Намираш ли някакъв смисъл в това?

У: Да, намирам. Трябва ли да започна да пиша?

Б: Няма такова нещо като „трябва“. Имаш ли страстно увлечение към писането?

У: Не особено. (смях в залата)

Б:  Един момент! Това е много важен момент. Защото когато говорим за идеята да следвате своите страстни увлечения и вие казвате, че нещо всъщност не ви привлича особено силно, или даже че нещо ви привлича силно емоционално, всъщност вие винаги сте задължени спрямо себе си да определите нещо много важно в такъв един момент. Дали това нещо наистина не ме възбужда емоционално, наистина не е в синхрон с моята истина, или аз се придържам към убеждения, които ми създават такова усещане, което не отговаря на истината?

У: Хм-м-м.

Б: Има и обратния случай. Ако казвам, че нещо ме привлича силно емоционално, дали това наистина е така, или моите убеждения прикриват моето безпокойство и то изглежда като страстно увлечение, за да направя нещо вместо истинското ми емоционално пристрастие? Познай себе си! Бъди автентична и прозрачна спрямо себе си и винаги определяй първо дали убежденията ти променят вибрациите, които усещаш, или ти преживяваш точните вибрации, бидейки автентична и прозрачна спрямо себе си. Така че идеята е, ако нещо не отговаря наистина на страстното ти увлечение, открий това, което отговаря, и спомни си, че когато говорим за това да следвате своите страстни увлечения, ние нямаме предвид, че това трябва да е нещо в мащабите на една кариера за цял живот, или един гигантски проект. Не е нужно това да се появява с тромпети – „ту-ту-ру-ту-у“. Идеята е, че ако не откриеш нещо много значимо веднага, винаги можеш да започнеш с нещо просто. Във вски даден момент, всички вие имате на разположение редица опции. Може да отидете на разходка, да четете книга, да се обадите на приятел, да гледате кино, да хапнете нещо вкусно… Винаги изберете това, което притежава макар и най-малко повече притегателна сила за вас от всичко останало, и направете първо него. И продължавайте да правите същото, докато изчерпите тази опция. Просто продължавайте да избирате следващото, което притежава макар и мъничко повече притегателна сила, от всичко друго. Това е известно като организиращият принцип на синхронността. То винаги ще ви отведе до правилния път, ако продължавате да избирате това, което ви привлича по-силно от всичко останало. Защото това е енергийният език на вашия Висш разум, който ви говори! Така че ако следвате нещата, които ви привличат най-силно, когато предприемате физически действия, като влагате всичко от себе си, без да настоявате на конкретен резултат, тогава вие отговаряте напълно на своя Висш разум. Защото макар енергията да е езикът на Висшия разум, която вие усещате в тялото си като радостна възбуда, страстно увлечение, творчество, любов, езикът на физическата реалност е дей-стви-е! Не думи, не мисли, а действие! Ако не предприемете действие, вие не говорите на езика на физическата реалност и следователно не може да получите физическо отражение. Сега, нещо много важно. Понякога вашата радостна възбуда ще ви се представи в някаква специфична форма. Затова е важно да се откажете от всякакво настояване, че тя трябва да продължи да се реализира в определена от вас форма. Защото Висшият ви разум може да ви поднесе синхронно нещо, което да ви възбуди достатъчно, за да предприемете действие. Това може да е само за да, извинете за израза, ви накара да си размърдате задника, за да може в крайна сметка да се окажете там, където трябва да бъдете, за да ви се случи по-лесно онова, което трябва да ви се случи. Така че никога не допускайте, че формата, в която радостната възбуда се появява във вас, трябва да бъде нещо определено, защото вие никога не знаете къде тя действително ще ви отведе. Просто следвайте течението, вижте какво се случва, то ще ви покаже. И даже ако, даже ако вие проявите нещо, което наистина не предпочитате, не като предмет на съждение, а нещо, което истински, вибрационно не предпочитате, то трябва да се е появило поради определена причина. Така че ако останете в положително състояние, вие може да използвате това, което не предпочитате, по начин, който предпочитате, и ще извлечете полезен резултат като останете с положителна нагласа, като си давате сметка, че това трябва да се е случило поради причина, която е от полза за вас. Не е възможно да бъде по друг начин! Това ниво на убеждение, това ниво на познание е това, което ще ви придвижва напред в живота. Намираш ли някакъв смисъл в това?

У: Напълно, благодаря ти.

Б: Това помага ли ти?

У: Да.

Б: Благодаря ти!

У: Благодаря.

 

У: Здравей, Башар!

Б: Добър ден.

У: Имам въпрос относно ограниченията.

Б: О-гра-ни-че-ни-я! Един момент, преди да продължиш, помни, че ограниченията не са задължително нещо отрицателно. Ти се нуждаеш от ограничения, за да имаш физическо преживяване, не е ли така?

У: Да.

Б: Благодаря ти. Така че помни, че ограниченията сами за себе си не са задължително нещо отрицателно, но ти можеш да разбереш, че е възможно да наложиш някои отрицателни ограничения върху себе си, и нека премем, че те са тези, от които ти искаш да се освободиш.

У: Точно така.

Б: Добре. Моля, продължи.

У: В моя конкретен случай, аз имам някои спъващи ме ограничения. Аз медитирам, опитвам се да работя върху себе си, но в момента, в който се окажа в обществото, аз се чувствам по начин, който не желая да бъда…

Б: Чувстваш ли се по този начин сега?

У: Да, в известна степен. И бих искала да зная как мога да се преместя във времева линия, в която…

Б: Ти можеш сама да си отговориш на този въпрос. Като живееш по начин, по който предпочиташ, като взаимодействаш с обществото така, че да бъдеш вярна на себе си. Ако го правиш, какво се страхуваш, че може да ти се случи? Можеш ли да отговориш честно на този въпрос?

У:  Хм-м. Ще бъда съдена.

Б: От кого? От някой, който не разбира твоя живот?

У: Това е нещо, което се опитвам да си кажа.

Б: Не трябва да се опитваш да си кажеш. Трябва да разбереш какъв е механизмът на нещата. Никой не може да те познава повече от самата теб. Така че другите не могат да те съдят даже и да се опитват. Те не могат действително да те съдят, това е невъзможно, защото те нямат нищо общо с приживяванията на твоя живот. Това си е твоят живот, твоята уникална реалност. Даже да се опитват да те съдят, ти трябва да знаеш, че най-често това е проекция върху теб на проблеми, които те имат със себе си и които се страхуват да погледнат очи в очи. Така че те се страхуват повече от теб. Разбираш ли?… Гледай на нещата по този начин. Към всеки, който те съди, можеш да проявиш състрадание, защото той изпитва по-голям страх от теб, защото в противен случай не би проектирал тази оценка върху теб, защото толкова много го е страх да  погледне вътре в себе си и да види, че той самият е недостоен. Намираш ли смисъл в това?

У: Да.

Б: Мислиш ли, че можеш да започнеш да гледаш на другите по този начин, ако те те осъждат за нещо?

У: Ще се опитам…

Б: Ти продължаваш да казваш, че ще се опиташ. Нека се върнем обратно към въпроса. Какво се страхуваш, че ще се случи, ако действително го направиш, вместо да се опитваш да го направиш? …Каква е действителната последица, от която се страхуваш, ако бъдеш вярна на себе си във всички ситуации, независимо къде и с кого? Ние отиваме отвъд идеята да бъдеш съдена, защото сега ти можеш да разбереш, че това не е нещо реално, че това са чужди проблеми, не твои. Така че в крайна сметка от какво се страхуваш?

У: Да… от това да бъда сама.

Б: Да бъдеш сама. Ти не разбираш ли, че си сама? (смях в залата)

У: Да.

Б: И не разбираш ли също така, че ти никога не си сама?

У: Да.

Б: Да? Добре, има един малък трик във вашия език, който можеш да използваш, като прибавиш към alone=сам(а), още едно “l” и ще се получи all one= всичко (е) едно?

У: Оу…

Б: Нали така? Единственият път, когато изпитваш отрицателно усещане от това, че си сама, е, когато пропуснеш буквата “l”. (аплодисменти в залата) Ние толкова много обичаме вашия език. Така че постави буквата “l” обратно на мястото й, и бъди „всичко е Едно“. Всеки път, когато се почувстваш сама в отрицателен смисъл, сложи буквата “l” на мястото й и си спомни, че всичко е Едно и че ти никога не си наистина сама. Има обаче и случаи, в които е полезно да бъдеш сама. Никога обаче не можеш да бъдеш откъсната. Нека ти го обясня по следния начин. Ако действително би могла да бъдеш откъсната и изолирана, ти нямаше да съществуваш. Можеш да имаш преживяване, че си откъсната и че си сама в отрицателен смисъл, но ти създаваш това чрез своята свързаност. В това се състои парадоксът. Ти можеш да преживееш това, че си откъсната, като използваш своята свързаност с всичко останало, за да създадеш това преживяване. Разбираш ли парадокса? … Да, не, може би?

У: Да. Може би, да.

Б: Може би. Ти не можеш да бъдеш откъсната от Творението, това не е възможно. Ти си част от Творението. Можеш обаче да си създадеш преживяване, че си откъсната, но ти използваш своята свързаност, за да създадеш това преживяване. Така че ако осъзнаеш, че не е възможно да създадеш преживяване, че си откъсната, ако не си свързана, ти ще заличиш преживяването си на откъснатост. Ако наистина разбираш това. Но можеш да оставиш това да бъде прието от съзнанието ти, колкото време е нужно. Аз обаче ти гарантирам, че ти си достойна, защото ако не бе достойна за своето съществуване, ти нямаше да съществуваш, тъй като Творението не прави грешки. (аплодисменти в залата) Ние чуваме непрекъснато хора на вашата планета да казват: „Аз не съм достоен“, „Аз не заслужавам“, „Мен не ме бива“. Отново: Творението не прави грешки. Така че ако настояваш на това, че си недостойна, ти спориш с Творението. Гарантирам ти, че никога няма да спечелиш този спор. Никога, защото не можеш да престанеш да съществуваш! Можеш да променяш формата си, колкото пожелаеш, но същината ти винаги ще бъде твоето Аз, което има преживяване като това, в което си се променила. Твоето Аз не може да бъде унищожено. Просто това е невъзможно, защото ти съществуваш. Защо това, което съществува, не може да стане това, което не съществува? Просто, по определение, несъществуването не съществува. Буквално, помисли си. Качеството „несъществуване“ предполага нещо, което не съществува. Това е неговият атрибут…  Нека това отлежи в съзнанието ти.

У: Благодаря ти.

Б: Благодаря. Моля разберете, преди да продължим. Това не са просто приказки. Това не е някаква философия, която споделяме с вас. Ние буквално ви описваме структурата на съществуването – как се проявява реалността. Ние буквално ви връчваме един наръчник за живеене, така както някой би ви връчил наръчник за използването на някаква машина. Ако следвате инструкциите – а, б, в, машината ще действа във ваша полза. Ако не следвате инструкциите, може да се нараните. Просто следвайте инструкциите в наръчника и реалността ще действа във ваша полза, защото тя така е направена! Ние ви описваме буквално как действа реалността. Това не е мнение; това е наблюдение. Това помага ли ви?

Аудиторията: (утвърдителни възгласи)

Б: Много добре.

 

У: Здрасти.

Б: Добър ден.

У: Как дефинираш метафизичното излекуване?

Б: Всяко такова лечение представлява процес, при който така нареченият лечител излъчва честотна вибрация в своето енергийно поле, което отразява излекувано състояние. Лицето, което търси лечение, трябва да избере да се синхронизира с тази честота, за да се излекува само. Няма лечител, който директно да излекува някого другиго. Вие предоставяте опцията и възможността на болния да се синхронизира с тази честота, за да постигне здравословно състояние, ако избере да го направи. Трябва обаче да се съобразявате със системите от убеждения и вярвания. Ето защо много от вашите велики учители всъщност никога не са казали: „Аз съм те излекувал“. Те казват: „Твоята вяра те е излекувала“, „Твоето убеждение те е излекувало“. Разбираш ли? Те са знаели какво говорят. Те са разбирали, че не могат да излекуват никого директно. Те просто са се опитвали да ви убеждават, че можете да се излекувате сами, като се освободите от системите от убеждения, които ви придържат в болестно състояние и ви пречат да бъдете в естественото си състояние. Когато един лечител излъчи тази вибрация към някого, който е помолил за тази вибрация, за да бъде излекуван, той не знае нищо за този човек и за неговите намерения. Понякога човек отива при лечител, само за да докаже, че не може да бъде излекуван. И такъв човек си тръгва от лечителя с думите: „Аз ти казах, че това е така“, при което лечителят му е дал точно това, за което е помолил – възможност да докаже, че не може да бъде излекуван. Какво означава това? Когато сте направили своя подарък и сте излъчили вибрацията, която предоставя възможността за синхронизиране с нея, каквото другият направи с това, което сте му предложили, не е ваша работа! Защото ти не знаеш нищо за пътя, който този човек е поел. Не знаеш също какво той ще извлече от това, може би някъде по своя път. Моля всички запомнете. Вие сте вечни, безкрайни, неразрушими същества! Няма за какво да бързате! Закъде сте се втурнали?! Ако даден урок не бъде научен тук, той ще бъде научен някъде другаде, по друго време. Вие правите всичко по силите си, за да помогнете, като дадете пример и предложите своя подарък. Какво другите ще направят с този подарък, не е ваша работа. Това достатъчно добро обяснение ли е на метафизичното излекуване?

У: Още нещо. Как дефинираш метафизиката?

Б: Едно много грубо и опростено определение за метафизиката е физика без маса. (смях в залата)

У: Бих искала една по-сложна версия, ако е възможно. Може би не по-сложна, но малко по-подробна.

Б: Добре. Това е разбирането, че физическата реалност е продукт на вашето съзнание и определени модели в съзнанието ви, които създават отражение, което е в по-голямо съответствие с този/ тази, който/която сте открили, че сте наистина. Това помага ли ти?

У: Да. Благодаря ти.

 

У: Добър ден.

Б: Добър ден и на теб.

У: Аз се пробудих духовно през декември 2006.

Б: У-у-у.

У: Аз вървя по този духовен път оттогава, но също така има едно място, където бих искала да бъда…

Б: У-у-у, едно очакване, едно допускане и едно настояване. (смях в залата) Аз не съм там, където искам да бъда!?

У: Ами…

Б: Един момент. Мога ли да споделя с теб нашето определение за изобилие, ако не си го чула?

У: Да, моля.

Б: Способността да правиш това, което трябва да правиш, когато трябва да го правиш. Забележи, че не споменах думата „искаш“. Искането може понякога да съответства на това, от което наистина се нуждаеш, но много често във вашето общество, поради системи от вярвания, към които се придържате, даже и без да си давате сметка за това, желанията ви може да нямат нищо общо с това, от което действително имате нужда. Те могат да се превърнат в настояване. „Ако не преживея това… нещо няма да е наред“. Това е една дефиниция, а не факт. Това е едно убеждение, едно мнение, една гледна точка. Защо трябва да допуснеш, че мястото, на което се намираш сега, не е точно идеалното място, на което имаш нужда да бъдеш?

У: Ам-м-м.

Б: Ам-м-м. Защо допускаш, че трябва да видиш да се случва нещо конкретно, за да знаеш, че си точно там, където трябва да бъдеш? Защо правиш своето състояние зависимо от това, което се случва в една илюзорна реалност? Къде мислиш, че би трябвало да бъдеш в този момент? Как си го представяш?

У: Представям си, че би трябвало да бъда по-добре с моето здраве и с моите финанси… Зная, че това са външни фактори…

Б: Но това са също така ограничени определения. Защото ти казваш „финанси“. Това единствената форма на изобилие ли е, която позваляваш да бъде реална в твоя живот?

У: О, не! Аз въобще не вярвам в това.

Б: Тогава защо го казваш?

У: Защото според метафизичните учения, които съм получила, аз зная, че когато променя своите убеждения, аз ще проява в действителност тези свои страстни увлечения и желания.

Б: И когато не си ги видяла по начина, по който си очаквала, в какво състояние си изпаднала?

У: Почувствах леко разочарование, но аз зная, че не трябва…

Б: Почакай малко. Бъди честна. „Аз зная, че не трябваше, но все пак го направих“. (смях в залата) И след като реакцията ти към случващото се не е била каквато трябва, това означава, че ти не си се променила. Тогава какво очакваш от своята реалност? Виждаш ли, ти се подлагаш на проверка. Ти казваш: „Това, което се случва с живота ми, зависи ли от това, което се случва извън мен? Ако не виждам това, което би трябвало да видя, аз няма да остана положително настроена, ще се разочаровам и ще се откажа да упражнявам контрол.“ Ти просто не си се променила. Тогава защо реалността ти трябва да се промени? Няма значение какво се случва! От значение е само това, какво правиш със случващото се. Това е урокът тук – не че би трябвало да видиш как реалността ти се променя. Идеята е да бъдеш в състоянието, в което предпочиташ да бъдеш, даже ако реалността ти остава същата! Защото ако не можеш да бъдеш в предпочитаното от теб състояние, когато реалността ти не се е променила, ти не си се променила. Намираш ли някакъв смисъл в това?

У: М-да.

Б: Виж какво… и аз не искам абсолютно никого да обидя с това. Някои от вас разбират от метафизика точно толкова, колкото е нужно, за да бъдат опасни. Вие научавате някои от тези принципи и ги прилагате, но не задължително напълно и по правилния начин. Мислите, че трябва да ви се случи нещо, докато може би имате нужда да преживеете точно обратното. Идеята е, да не основавате своето състояние на това, което се случва или не се случва навън, в отразената реалност. И ако продължавате да бъдете разочаровани, защото нещо не се случва така, както сте си мислели, че трябва да се е случило, вие не сте се променили. Вие просто сте доказвали отново и отново, че няма причина вашата реалност да се променя, защото вие не сте се променили. Намираш ли някакъв смисъл в това?

У: (през сълзи) М-да.

Б: Няма нищо страшно. Освободи напрежението. Това е добре. Тази емоционална реакция е нещо положително. Защо? Защото когато се придържаш към отрицателни убеждения, ти трябва да създадеш един химически компонент в своето тяло, който да съответства на това убеждение на физическо ниво. Когато най-накрая се освобождаваш от отрицателни, ограничаващи убеждения, трябва да измиеш тези отрицателни убеждения от тялото си. Как правиш това – със сълзи. Това са сълзи на облекчение, сълзи на освобождаване, сълзи на радост. Така че е добре да имаш тази реакция, защото така ти измиваш отрицателния химикал от тялото си, който бе отражение на убежденията, към които си се придържала и от които сега започваш да се освобождаваш. Защото вече имаш по-задълбочено разбиране за това как всъщност стават нещата. В реда на нещата е да преминаваш през живота, бидейки щастлива, даже ако това, което си допускала, че ще се случи, не се е случило. В реда на нещата е да избереш да бъдеш щастлива, независимо от всичко. Това е един добър избор, нали?

У: Да.

Б: Да, така е. Помни, че можеш да използваш визуализации, колкото щеш. Това е един красив инструмент, наистина. Трябва да разбереш обаче каква е всъщност функцията на визуализацията. Визуализирането на един идеален резултат не означава, че трябва да настояваш това да бъде начина, по който действителният резултат трябва да се прояви. Функцията на визуализацията е да създаде символично изображение на един идеален резултат, който те прави толкова радостно възбудена относно възможността за този вид резултат, за да изпаднеш в нужното състояние на възбуда. Веднъж изпаднала в това възбудено състояние, ти трябва да забравиш за тази картина. Напълно! Така Висшият ти разум може да ти достави това, което наистина трябва да ти достави, защото на физическо ниво ти не знаеш дали картината, която имаш в своя физически ум, е действително идеалният резултат. Висшият ти разум може да ти донесе нещо десет пъти по-голямо от това, което физическият ти ум може да си представи, но когато седиш и настояваш, че резултатът трябва да изглежда точно така, че нещо не е наред… ти затваряш вратата пред това, което Висшият ти разум може да ти донесе и което може да бъде по-голямо. Ти не знаеш. Ти трябва да накараш физическия си ум да свикне с разбирането, че ти не знаеш кой е в действителност идеалният резултат за теб. Понякога, да – той може да съответства на твоята представа, но ти не знаеш какъв трябва да бъде той. Така че ако започнеш да разбираш, че настояването на представата, която имаш, е всъщност ограничение, което ти пречи да преживееш нещо по-голямо, което Висшият ти разум може да ти донесе, ти ще престанеш да правиш това, ще престанеш да настояваш. Спомни си формулата – настояването е равно на съпротивление. Ти забавяш процеса, блокираш възможните врати, от които при теб могат да дойдат различни неща. Защото ти сама си пречиш с настояването как нещата би трябвало да се случат. Няма такова нещо като „трябва“. Нека нещата бъдат такива, каквито са. Всичко, което ти се случва, е идеално само за себе си. Използвай го, остани в положително състояние и го използвай. То нямаше да бъде там, ако нямаше причина за това.

Вие трябва да се научите да вярвате в начина, по който реалността се проявява. Вие трябва да вярвате на механизма. Вие трябва да вярвате в структурата. Просто следвайте течението, отпуснете се. Защото ако знаете, че независимо какво се случва, то винаги ще ви е от полза, какво ви пука какво се случва?! Това придава сила! Няма значение какво се случва, няма значение как изглеждат нещата, няма значение какво не се случва! Това винаги ще ми бъде от полза. Това означава да притежаваш сила. Това е самоовластяване. Останете в това състояние, не го напускайте! Освен, разбира се, ако искате да страдате. Аз няма да ви спра, ако това е страстното ви влечение. (смях в залата)

Просто разбери, че не е нужно да правиш този избор. Това помага ли ти?

У: Да, много. Благодаря ти.

Б: Пак заповядай.

 

У: Здравей, Башар.

Б: Добър ден.

У: Имам въпрос относно природата на реалността, на виртуалната реалност и различните нейни пластове, в които живеем. И тези, които манипулират тази наша реалност.

Б: Не. Не. Никой не манипулира реалността, в която живееш, освен самата ти. Даже ако някой ти предлага идеята, че те манипулира, единственото условие да преживееш това в твоята реалност, е, да се съгласиш на това и да се синхронизираш с неговата честота. Това е една старомодна, остаряла дефиниция – че някой друг може да манипулира твоята реалност. Аз разбирам, че това е определение на чувството, което изпитваш, но трябва да разбереш разликата между едно преживяване и действителния действащ в основата му механизъм. Никой друг освен теб не може да манипулира твоята реалност. Ти обаче можеш да претендираш, че друг може да го прави, като приемеш убеждения, според които това е възможно. Това разбираемо ли е за теб?

У: Да, да.

Б: Какво друго имаш да кажеш?

У: Относно възнесението през различните пластове на реалността.

Б: Това означава да повишаваш своята вибрационна честота, така че да възприемаш в по-голяма степен факта, че всъщност няма никакви пластове.

У: А огледалата, които заобикалят всички нас?

Б: Огледалата са просто отражения, които ви помагат да определите какво предпочитате. Те отразяват към вас това, което вярвате, че е истина, за да решите дали да поддържате съответното убеждение, или да го промените. Това помага ли ти?

У: Да. А какво се случва, когато човек съществува по време на билокацията, когато се намира на две места едновременно?

Б: Ти трябва да разбереш, че наистина съществуваш навсякъде едновременно, но че всички места са тук. Ти само си въобразяваш, че има различни места. Ти просто виждаш себе си едновременно в различни перспективи, на едно и също място. Има само един момент и само едно място – тук и сега. Така че всичко, което преживяваш, било единична проекция, или множество проекции, което ти наричаш билокация, е само една друга перспектива на реалността, която съществува тук и сега, и ти просто добавяш едно понятие за разстояние. Няма такова нещо като разстояние, това е илюзия.

У: Значи при билокацията ние се намираме и на двете места едновременно и виждаме и двете реалности, които съществуват едновременно?

Б: Да, защото те вече съществуват едновременно, така че ти разгръщаш диапазона на своите сетива, за да можеш да вместиш едновременно повече от една перспективи. Толкова е просто.

У: Добре. А фракталите, които виждаме навсякъде, как…?

Б: Фракталите са израз на модела на съзнанието в основата на това, което наричате физическа реалност. Вие трябва да създадете една структура, в определен смисъл, в своето съзнание, за да изградите върху нея физическата реалност. Това е нещо като енергиен модел, който се проявява в тези математически съотношения и ви показва какъв е вибрационният модел, който сте създали в съзнанието си, за да създадете илюзията за физическа реалност. Вие гледате един проект, един образец, така да се каже.

У: Благодаря ти.

Б: Пак заповядай.

 

У: Приятно ми е да съм част от твоята реалност, Башар.

Б: И на мен ми е приятно да бъда част от твоята.

У: Преди две години разговаряхме за пътуване във времето и за времевия механизъм и тогава пропуснах да попитам дали има технология, която можем да създадем и която може да улесни пътуването във времето, една машина?

Б: Да, с тази разлика, че пътуването във времето не е това, което ти си мислиш, че е. Няма пътуване във времето в смисъла на вашата научна фантастика. Това, което действително правите, е, да се преместите в една успоредна реалност, която просто изглежда забележително подобна на тази, която считате за своето минало, но не е в същата времева линия, не е възможно да бъде.

У: Възможно ли е да има машина, която…

Б: Да, да, да.

У: Как би изглеждала технологията на тази машина?

Б: Вие трябва да създадете устройство, което на свой ред създава нещо като енергиен балон, който ви изолира от всякакъв вид реалност, за да можете да му наложите вибрационната честота на реалността, която предпочитате да преживеете, и когато направите това, вие отстранявате балона и се оказвате в тази желана реалност, защото вие сте преместили своето честотно местонахождение в една успоредна реалност.

У: Необходима ли е някакъв вид физика, за да знаеш как да направиш това?

Б: Да, разбира се, всичко това е физика.

У: И можеш ли да ни подскажеш, в допълнение на това, което вече си ни казал, какво ни е нужно, за да създадем и изолираме тази реалност?

Б: Да, първо трябва да направите експеримента, който ви предложихме и който в крайна сметка малцина от вас направиха. И той е следният. Вземате една плоска маса, която е дълга най-малко 2,5 метра и е напълно плоска и хоризонтална. Вземате една куха сфера, която може да е от мед или от стомана и която да е толкова голяма (медиумът показва с ръце големината на една волейболна топка). Поставяте я на единия край на масата и я накарайте по някакъв начин да вибрира. Може да я ударите и да запишете вибрационната й честота, може да предизвикате вибрацията й чрез акустични средства или чрез електромагнитни средства, или чрез каквато и да е технология, с която разполагате. Трябва да имате инструмент, с който да определите честотата на вибрирането й. Сферата трябва да бъде възможно идеално кръгла и с възможно най-тънки стени, така че да можете да уловите нейната вибрационна честота. След като  регистрирате тази честота, вземате сферата и я поставяте в другия край на масата. Сега повторете същото и запишете вибрацията й. Ако инструментите ви са достатъчно чувствителни, а това е въпрос свързан с нивото на вашата технология, вие ще установите разлика в честотата на вибрациите, макар и много малка. Идеята е, от наша гледна точка, че предметите не съществуват на дадено местоположение. Местоположението е една от променливите, с които описваме даден предмет. То е част от енергийното уравнение на предмета. И така, ако можете да измерите разликата, тогава вземате топката, поставяте я на първоначалното й място, след което я облъчвате с вибрацията, характерна за мястото й в другия край на масата. Когато облъчите достатъчно сферата по този начин, поне във вашата реалност, тя ще се търкули до второто си местоположение на другия край на масата. Това се случва, защото сте променили честотата на местоположението й. Ако вибрационното въздействие, на което сте я подложили, е достатъчно, тя всъщност ще спре да съществува на първоначалното си място и моментално ще се появи на другия край на масата. Така ние пътуваме от звезда до звезда.

У: Ъ-хъ. Може ли да знаете вибрацията на дадане място, която е била да речем преди две години и да пътувате назад във времето, или в бъдещето?

Б: Разбери, че даже вашият Айнщайн знаеше, че пространство-времето е едно нещо. Когато имате вибрацията на дадено място в пространството, то е съпроводено от времево местоположение, така че винаги можете да направите това. Помни обаче, че ти всъщност никога не се връщаш обратно на точно същото място. Винаги това е една успоредна реалност, винаги, винаги. Ти можеш да си го докажеш на много фундаментално равнище, когато разговаряш за пътуване във времето, чрез следната аналогия. Да кажем, че си на десет години и си направиш снимка. Проявиш снимката и я сложиш на масата. След това порастваш и ставаш, да кажем, на 30 години и отново се снимаш. Слагаш втората снимка до първата. Ти вече си изобретил своята машина на времето и си казваш: „Сега ще се кача в моята машина на времето и ще посетя ‘себе си’, когато съм бил на 10 години“. И така ти се качваш на машината, натискаш някакви ръчки, светват различни копчета и ето те 20 години назад във времето. Ти излизаш от машината и срещаш това 10-годишно момче, което си теоретично ти, когато си бил на 10 и ти правиш снимка на двама ви – ти на 30 и то на 10 години. Сега слагаш и тази снимка на масата заедно с предишните две снимки.

У: Добре.

Б: Какво е първото нещо, което ще забележиш? И трите снимки съществуват едновременно. Това означава, че ти не си променил първата снимка. Ти си бил там, тогава. Това, което си направил, е, че си отишъл в реалността на едно друго 10-годишно момче. Ето защо не може да съществува такова нещо като така наречения „парадокс на дядото“, когато ти се завръщаш във времето, убиваш дядо си, никога не се раждаш и преставаш да съществуваш. Ти не можеш да направиш това! Това, което можеш да направиш, е, да отидеш в една успоредна реалност, в която нещата са много подобни, където да убиеш някакъв дядо… (смях в залата) и в онази реалност, онази твоя версия, няма никога да се роди, но това няма нищо общо с твоята реалност.

У: Хм-м-м. Значи в примера със сферата, не съществува реален обект, към който топката може да се завърне?

Б: Не. Вие имате свое зен изказване, според което не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река.

У: М-м-м. Благодаря ти.

Б: Благодаря.

 

У: Здравей отново, Башар.

Б: Добър ден.

У: Снощи ми се случи нещо много интересно. Един приятел сподели с мен свое преживяване, при което е бил отвлечен от извънземни.

Б: О, колко вълнуващо!

У: Доста вълнуващо. И на следващата сутрин той забелязал, че има подутина на върха на ухото си, което решил, че е имплант и тъй като аз имам също нещо подобно, което считам за имплант, аз…

Б: И какво ще направиш сега, ще основеш един клуб? Хайде да отидем в клуба на имплантите. (смях в залата) Нека проверя ухото ти на входа.

У: При мен това се случи, след като започнах да работя в медицински експерименти с импланти и се питам дали можеш да ми кажеш нещо по този въпрос.

Б: Какво искаш да ти кажа повече от това, което вече знаеш? Имаш ли конкретен въпрос?

У: Да, двамата свързани ли сме по някакъв начин?

Б: Не, съвсем не, вярваш ли ми?

У: Разбрах, аз всъщност вече знаех това. В моите сънища съм имал среща с расата на богомолките и се питам дали имам нещо общо с тях.

Б: Да, те са надзиратели. Разбери следното. Сега ще съберем една много дълга история в много кратко изявление. Готов ли си?

У: Да.

Б: Съществата, които познавате като „Сивите“, са една мутирала раса на човеци от версия на Земята в една реалност успоредна на вашата, които са изглеждали точно като вас. Те са разрушили своята версия на Земята и се е наложило да мутират, за да оцелеят, но са изгубили способността си да се възпроизвеждат и за да продължат своята цивилизация, те е трябвало да изпробват своята напреднала технология, за да добият достъп до една версия на Земята в успоредна реалност, където човешката ДНК е била все още жизнеспособна, което е вашата реалност, за да могат да извлекат тази ДНК, да създадат хибридни раси, една от които сме ние, и така да продължат своето общество и своята култура. Тъй като ние сме ви задължени за това, че сме били създадени от вашата ДНК и от тяхната ДНК, ние споделяме тези информации с вас, за да ви помогнем да избегнете техия път на развитие, тъй като ние наблюдаваме, че вашият свят върви по подобен път, по който те са изминали, за да разрушат своята версия на Земята. Това е кратката история.

У: Чудесно.

Б: В един момент обаче, когато те са разбрали какво огромно начинание ще представлява това да създадат един проект за хибридизация, за да продължат своята цивилизация, те са знаели, че единственият начин да го постигнат, е бил, като се откажат от всякакъв остатък от своята човечност и се превърнат в един колективен ум, за да бъдат достатъчно ефективни при постигането на тази цел. При това, за да могат да изпълняват правилно своя проект, те са се нуждаели от друга раса от същества, които да ги надзирават и това са се оказали богомолките. Разбираш ли?

У: Разбирам напълно.

Б: Добре. Това помага ли ти?

У: Помага ми много, благодаря ти.

Б: Пак заповядай.

 

У: Здравей, Башар.

Б: Добър ден.

У: Мислех си дали мога да зная как е баба ми, която почина преди доста години.

Б: Тя вероятно е много добре.

У: Добре. След това си мислех как хората посещават медиуми, за да се свързват със свои починали близки.

Б: Да.

У: Къде се намират нашите починали близки?

Б: Точно тук, но те съществуват на различна честота, на различно ниво. Всичко обаче се намира точно тук, точно сега. Спомни си, че всичко съществува едновременно, но притежава различна вибрация и е невидимо за вас, но те са точно тук. Не казвам обаче, че се мотаят точно тук през всичкото време. Те имат свой живот, имат свои неща, които правят, места и хора, които посещават…  Тъй като обаче те съществуват в измерение, където времето и пространството не съществуват, те знаят кога имате нужда от тях и ще бъдат при вас. Те ще направят тази връзка. Понякога може да усетите това чрез синхронности в своя живот, които са съобщения от тях. Понякога, когато имате убеждението, че сте „изгубили“ някого и започвате да мислите за него, и да тъгувате,  това всъщност може да е сигнал от този човек, който се опитва да се свърже с вас, но вие интерпретирате неговата енергия чрез отрицателното убеждение, че сте го изгубили и затова изпитвате тъга, вместо да усещате самата връзка. Те могат да комуникират по много начини, но предимно чрез нещата, които са точно под носа ви, защото това е най-лесният начин за предаване на информация до вас. Така че е възможно синхронно да видите нещо, което ви напомня за тях, и това може да са те, които ви казват: „Здрасти, аз съм добре“.

У: Всички казват, че тялото ни престава да съществува, но енергията ни продължава.

Б: Да, разбира се. Всъщност телата ви не престават да съществуват, но това е друга тема. Защото всичко е тук и сега, всич-ко! Просто вие премествате своя фокус, така че повече не сте физически ориентирани. Намираш ли смисъл в това?

У: Да.

Б: Аз разбирам, че ви изглежда, че тялото изчезва, но отново: това е ефект от вашата пространствено-времева рамка на възприятие.

У: Тогава вярно ли е, че ние продължаваме да се прераждаме и имаме много, много животи?

Б: Това е преживяване, което може да създадете, но то не отговаря на механизма, в основата на всичко, защото отново: всичко съществува едновременно. Това означава, че всяка една личност съществува сега! Така че ти като личност никога не си била някой друг и никой друг всъщност не може да се превърне в теб. Защото всички хора съществуват точно сега. Това, което правите, е, да създавате енергийни връзки с други хора, които едновременно съществуват заедно с вас точно сега в това, което наричате минало или бъдеще, в алтернативни реалности, и вие извличате информация и преживявания от тях, които помагат на вашата житейска тема, която изследвате в този живот, така както те биха направили с вас. Това обаче е нещо, което динамично се променя. Тъй като ти непрекъснато се превръщаш в различна личност, в различни моменти ти можеш да се свързваш с един, после с друг и да извличаш различна информация. От твоята пространствено-времева перспектива обаче, ти интерпретираш тази връзка като „спомен от миналото“ и го наричаш „мой минал живот“, докато той съвсем не е твой, а нечий чужд, тъй като става дума за различна личност. Това е причината да имате случаи, когато например 50 различни хора казват: „Аз съм била Клеопатра“. Могат ли всички те да са прави? Да, защото никоя от тях не е била Клеопатра, но всички са се свързали енергийно с Клеопатра и са извлекли информация. Вие просто интерпретирате настоящата връзка като минал спомен, поради линейното си възприятие. Така стават нещата. Вие може да създадете отново и отново преживяване за превъплъщение: „Аз се родих и след това умрях“, „Аз се родих и след това умрях“, но това е само едно мисловно творение в линеен план на възприятие, а не действително описание на причинно-следствения механизъм в основата на нещата. Намираш ли това за смислено?

У: Да.

Б: Това помага ли ти?

У: Да, благодаря ти. За мен беше чест.

Б: Ако тези животи биха били наистина в миналото, вие никога нямаше да можете да се свържете с тях. Единствената причина да можете да се свържете, е, че всичко съществува сега! Защото спомените също биват създавани в настоящето. Единственият начин да знаеш нещо за такива животи и за такива преживявания, е, ако всичко съществува точно сега. Когато казваме тези неща, трябва да знаеш, че също така е важно от какво ниво идваш. Като физическо лице, ти можеш да кажеш: „Аз бях тази личност“, но като Свръхдуша, каквато си, която има свои едновременни духовни проекции в различни въплъщения, ти можеш да кажеш: „Аз съм тази личност и тази друга личност, и онази личност, и т.н., и т.н.“. Това е обаче гледната точка на Свръхдушата. Това помага ли ти?

У: О да, благодаря ти.

Б: Пак заповядай!

 

Медитации на Зингдад

Общо 31 последователни инструктивни видеоматериали на Зингдад (Арн Аллингхъм), посветени на медитацията с български субтитри ще откриете в YouTube – Zingdad – Divine Light Ignite 1 до 31 BG