Видове енергийна среда

Отделното нефизическо измерение може и често съдържа три основни типа енергийна среда: консенсусна, неконсенсусна и естествена.

Консенсусна е всяка среда или реалност, която е създадена и поддържана от мислите на група индивиди. Например небесата на всяка религиозна група са творение на мислите и вярванията на съответните членове. Както всички реалности, консенсусните среди биват моделирани от груповото съзнание. Много от тези среди са изключително стари и неподатливи на промяна. Колкото и необикновено да звучи, физическите градове и общности са примери на консенсусни енергийни пространства. Всеки град и населено място биват създадени и се развиват в съответствие с мислите на своите обитатели.

По същество човешката мисъл-енергия използва биологични средства, за да манипулира и оформя физичните молекули около нас. Крайният резултат са временните физически структури, които виждаме. По време на едно преживяване извън тялото или близо до смъртта ние прехвърляме своето съзнание от физическото си тяло към своето по-високо честотно нефизическо тяло. С цел яснота аз наричам това „движение навътре”. Използвам термина “движение”, защото това прехвърляне на енергия се усеща често като вътрешно движение. Всяко споменаване на вътрешно движение или вътрешно изследване се отнася до съзнателното разпознаване на една област на по-високо честотна енергия във вселената.

Когато провеждаме изследвания навътре, отдалечени от материята, откриваме, че първото нефизическо измерение е успоредно на физическата вселена и е също така една консенсусна реалност. Тази енергийна среда е толкова физическа на външен вид, че много хора вярват, че наблюдават физическия свят. Всъщност те наблюдават първото вътрешно енергийно измерение на вселената. Тъй като това измерение е най-близкото до материята по отношение на своята честота, то бива често виждано и преживявано по време на изследванията извън тялото. Това измерение е класически пример за една консенсусна реалност. Неговата структура е солидна и стабилна в рамките на собствената му вибрационна честота. Нашите мисли, независимо от това колко са фокусирани, оказват малко влияние върху енергийните структури в тази среда. Нашите мисли обаче оказват огромно влияние върху персоналното ни енергийно тяло. Мислите за летене ни дават възможност да летим. Мислите за вървене ни дават възможност да вървим. Разграничението между външните и вътрешни (персонални) енергийни промени е от решаващо значение за разбирането на присъщата структура на нефизическото измерение или среда. В една консенсусна среда мислите ни влияят върху персоналната ни енергия, но не и върху енергията, която ни заобикаля. Различните небеса, за които говорят свети Йоан в „Откровение” или Мохамед в Корана, са класически примери за консенсусна среда. Тези нефизически градове и структури  съществуват във второто и третото енергийно измерения и продължават да бъдат моделирани и поддържани от груповото съзнание на милиони нефизически обитатели. Когато влезем в тези измерения, мислите ни няма да променят срещаните от нас структури.

Неконсенсусна среда е всяка нефизическа среда или реалност, която не е твърдо моделирана от някоя група. Установих, че този вид среда е най-често срещана. Външният вид може да бъде всичко, което сте в състояние да си представите: гора, парк, град, океан, даже цяла планета. Неконсенсусните среди могат да бъдат лесно разпознати, защото макар често да приличат на физическите, те са изключително чувствителни на фокусирани мисли и се променят и преструктурират бързо според преобладаващите съзнателни и несъзнателни мисли, които присъстват в непосредствена близост.

Ако се озовете в среда, която често се променя и изглежда нестабилна, най-вероятно се намирате в неконсенсусна реалност. В такива случаи е важно да знаете, че мислите ви, съзнателни и несъзнателни, вероятно са повлияли на реалността, която преживявате.

Неконсенсусните области биват често моделирани от подсъзнанието ни в наша полза. Например, ако изпитвате повтарящ се проблем или блокиране в личното си развитие, подсъзнателният ви ум или по-висшето ви аз може да моделира една среда или ситуация, които да ви дадат възможност да се изправите лице в лице с този блокаж в много личен план. Може да изпитате изображение на страховете си под формата на катастрофиращ самолет или кола, или да срещнете свое ограничение или самопредстава.

Такива срещи могат да приемат всякакъв вид и форма, които ще ни помогнат ефективно да преживеем и преодолеем свои ограничения, препятствия или страхове. Доста хора описват себе си в ситуации, които ги поставят на изпитание в много личен план – често изправяйки ги срещу най-големите им страхове и ограничения.

Например, ако се страхувате до смърт от височини, може да преживеете изкачване на планина или преминаване през тесен мост. Добър пример за това е даден в книгата на Роберт Монро „Пътешествия извън тялото”, където той описва многократни опити да приземи малък самолет на покрива на една сграда в състояние извън тялото си.

По-често неконсенсусната среда се появява като нормалното ни или даже идеализирано физическо обкръжение. Най-често биват споменавани паркове, градини и спокойни зелени поляни. Вярвам, че вероятно много от тези области са били създадени от мислите на други нефизически форми на живот, които са ги населявали или изследвали в миналото. За разлика от физическия свят, веднъж формирана, една енергийна среда може да съществува столетия. Клетъчното или молекулно разпадане в случая не представляват проблем; това е въпрос само на формирането и стабилността на мисловната енергия.

Единична, твърдо отстоявана творческа мисъл, може да моделира енергийна среда, способна да съществува почти неограничено време. В същото време, една по-силна (по-фокусирана) мисъл може да промени цялата среда за секунди. Помнете, че всяка среда е форма на енергия и всяка енергия в известна степен реагира на мисълта.

Естествената (сурова) енергийна среда представлява напълно неоформена област от вселената, която изглежда без всякакви форми и очертания. Такива области често изглеждат като мъгляви празни пространства или безформени, открити пространства, състоящи се от бели, сребристи или златисти облаци от енергия. Естествената енергийна среда е изключително чувствителна спрямо мисълта. Всяка фокусирана мисъл моментално моделира такава среда. Ето защо е толкова важно да придобием някаква степен на контрол върху мислите си. Нашата персонална еволюция зависи до голяма степен от начина, по който фокусираме, контролираме и насочваме нашата мисъл-енергия. Независимо от това какво измерение обитаваме, личната ни отговорност за нашите мисли и действия е абсолютна. Всички мисли са съзидателни; както положителните, така и отрицателните мисли и действия ще създадат съответно преструктуриране на непосредствената нефизическа среда. Ето защо духовните водачи са наблягали винаги на теми като „прави на другите това, което…” и „любов за всички”. След като веднъж напълно признаете силата на своите мисли, никога повече не бихте създали или задържали отрицателен или разрушителен образ в ума си. Отрицателните и самоограничаващите мисли са истинският враг, срещу когото трябва да се изправим. Във вътрешните измерения на вселената нашите мисли, добри и лоши, оказват мощно творческо влияние върху непосредствено заобикалящата ни среда. Това е много очевидно и се поддава лесно на експериментиране по време на едно преживяване извън тялото.

В допълнение на трите най-преобладаващи типове среда, срещани когато сме извън тялото, има и още две. Първата от тях, макар и рядко наблюдавана и съобщавана, изглежда се състои от измерения, които съществуват отвъд мисълта-енергия. До момента малко изследователи са се оказвали съзнателно достатъчно далече във вселената, за да дадат точно описание или модел на тези измерения. Тъй като не притежават поддаващи се на възприемане форма и структура, се счита, че тези области на вселената съществуват отвъд пространство, време и енергия, така както ги познаваме. Възможно е тези измерения и техните обитатели да не подлежат на описание с нашите линейни понятия. Въпреки това, аз съм сигурен, че немисловните и без форма енергийни измерения съществуват дълбоко във вътрешностите на вселената.

Другата наблюдавана среда е една област, която изглежда е дубликат на празно пространство. Това е една крайно ниско честотна среда. Някои вярват, че това нефизическо пространство е една консенсусна среда. Сериозно се съмнявам в тази теория, защото самото празно пространство не излъчва енергия или вибрации, поддаващи се на възприятие. Всички забележими излъчвания на енергия изглежда се намират близо до населени области. Мисля, че е по-вероятно „празното” пространство да не притежава достатъчно местна енергия, която да се влияе от мисълта. В резултат на това, то е в относително постоянно състояние.

Трябва също да бъде отбелязано, че празното нефизическо пространство изглежда все по-често срещано, когато провеждаме изследване в дълбочина, далеч от физическото измерение и по посока на източника на цялата енергия. Причината за това е неизвестна. Преди да достигнем до някакъв извод относно това, са необходими наблюдения от страна на множество изследователи на нефизическия свят.

Многоизмерната вселена не е просто още една теория; тя е наблюдаем факт. Като приложите техниките за напускане на тялото, описани в тази книга, вие ще може да проверите това сами. Самоинициативните и контролирани преживявания извън тялото ни предоставят прекрасна възможност да изследваме в дълбочина невидимата вътрешност на вселената. Съществуващият научен фокус върху плътната молекулна активност скоро ще се прехвърли върху изследвания, основани на честотните характеристики. През двадесет и първи век науката ще започне да признава, че плътните форми около нас са външните средства на енергията и че цялата физическа вселена е само много малка част от величествената многоизмерна вселена.

Разрешаване на най-големите загадки

Нефизическите изследвания върху невидимата структура на вселената предоставят нови проникновения в много от загадките на науката и религията. Следват няколко примера за това.

Психически феномени

Многоизмерната природа на вселената логически обяснява съществуването на съвременните загадки като екстрасенси, телепатия, чанелинг, психокинеза, чудодейно лечение. Всъщност всички психични и духовни явления са пряк резултат от фини енергийни взаимодействия между физическото измерение и неговия успореден енергиен двойник.

Например явяването на духове и полтъргайст са просто естествен резултат от действията на нефизически обитател, който понижава личната си вибрационна енергия (плътност) и поради това може временно да бъде видян или да взаимодейства в едно по-плътно физическо измерение. В една многоизмерна вселена тези и всички „паранормални” явления са напълно нормални и трябва да бъдат очаквани.

Изкривяване на пространство-времето

Според теорията на относителността на Айнщайн, изкривяването на пространството е пряко свързано с материята. Всъщност пространството се изкривява около масивни небесни обекти като звезди. За да си представите това, може да си помислите за една оловна топка, поставена върху опънат чаршаф на легло. Чаршафът (пространство) ще се вдлъбне под тежестта на топката. След десетилетия на критично изследване, теорията на Айнщайн е била доказана математически от някои от най-светлите умове на съвременната физика. Въпреки това, изкривяването на пространството остава една заплетена загадка.

Мисля, че тази загадка може да бъде разрешена, ако изследваме в дълбочина невидимата сърцевина на вселената. Според многобройни изследователи извън тялото, пряката енергийна подструктура на физическата вселена е едно успоредно измерение на фина нефизическа енергия. Външното физическо измерение, което наблюдаваме около нас, е отделено от своя енергиен съсед с една невидима мембрана от енергия. Тази мембрана бива наблюдавана често по време на преживявания близо до смъртта и е описвана да формира временно, подобно на тунел отверстие, което позволява на индивида да навлезе в следващото енергийно измерение.

На основата на продължителни нефизически наблюдения твърдя, че изкривяването на пространството е пряк резултат от изкривяването на поддържащите нефизически енергийни мембрани и измерения, които поддържат видимата вселена. Външното физическо измерение (видимата вселена) в действителност следва фóрмата на невидимата енергийна мембрана. Тази нефизическа енергийна мембрана действа като вътрешна клетъчна стена, осигурявайки поддръжка и подструктура, необходими за съществуването на една външна физическа вселена (измерение). Тъй като вътрешната енергийна мембрана е забележително стабилна и гъвкава по форма, изглежда вероятно енергийната мембрана да осигурява необходимата поддръжка, нужна на всички физически небесни тела.

Енергийни мембрани

Невидимата подструктура и поддръжка на видимата вселена бива осигурявана от невидими, нефизически енергийни мембрани. Най-външната (най-плътна) енергийна мембрана съществува успоредно на физическата вселена.

Енергийните мембрани възникват в местата на досег на различните измерения и служат като енергийни буфери. Сходни по функция на стените на биологичните клетки, те разделят различните честоти от енергия една от друга. Например първата вътрешна енергийна мембрана отделя външното физическо измерение от неговия успореден, но невидим енергиен съсед.

Всички енергийни мембрани са структурирани, но в същото време изключително гъвкави по форма и субстанция. Когато бъдат пробити или нещо проникне в тях, те обикновено приемат формата на отверстие или тунел, достатъчно широк, за да побере навлизащия обект. Този тунелен ефект е временно явление. Мембраните бързо се завръщат в нормалната си форма, след като един обект или форма на живот са преминали изцяло през тях. Този временен тунелен ефект е бил наблюдаван и описан от милиони хора, имали преживявания близки до смъртта.

Всяка енергийна мембрана осигурява основна подкрепа, стабилност и подструктура, необходими за нейния енергиен съсед. Например първата мембрана осигурява енергийна подкрепяща система за физическата вселена. Тя е невидимата, вътрешна клетъчна стена, която поддържа физическата вселена. Тази невидима енергийна мембрана и съдържащата се в нея енергия представляват „тъмната материя” в теориите на астрономи и физици.

Всяка мембрана осигурява високо организирана и структурирана система за енергиен пренос между дадено по-високо честотно (по-малко плътно) енергийно измерение и неговите по-плътни дубльори. В определен смисъл всяка мембрана служи за енергиен филтър. Нефизическата енергия може да протича от вътрешните области на вселената към външните. В същото време по-плътните атомни и молекулни форми не могат да се движат навътре без драматична промяна на своята честота (смърт).

Енергийните мембрани осигуряват невидимата вътрешна подкрепа за цялата многоизмерна вселена. Външната физическа вселена и нейните галактики просто не могат да съществуват без тази важна енергийна поддържаща система.

Разширяващата се вселена

През 1929 г. Едуин Хъбъл шокира световната научна общност с най-важното откритие в съвременната астрономия. Той предоставя окончателно доказателство, че вселената, дотогава считана за една статична и стабилна среда, в действителност се разширява по големина. Хъбъл доказва не само че вселената се разширява, но и че далечните галактики се отдалечават от нас даже с по-високи скорости от близките галактики.

Откритията на Хъбъл продължават да озадачават учените. През последните няколко десетилетия са били предлагани много теории за обяснение на невероятното разширяване на нашата вселена. Днес астрономи, астрофизици и теоретични физици вече са приели големия взрив като логичното обяснение на тази експанзия.

 Според теорията за големия взрив вселената е възникнала след гигантска експлозия преди приблизително петнадесет милиарда години. Тази експлозия е създала експанзията на пространството, която наблюдаваме сега. Идеята за една разширяваща се вселена може да бъде онагледена, ако си представим галактиките като точки, изрисувани върху балон. С надуването на балона галактиките се отдалечават една от друга във всички посоки. Обърнете внимание, че самите галактики не летят в пространството; вместо това самото пространство се разширява.

Днес болшинството учени приемат, че големият взрив е причината за протичащото разширение на нашата видима вселена. На основата на наличните научни данни това изглежда логично обяснение. Когато изследваме обаче в дълбочина вътрешностите на вселената, откриваме една много по-сложна енергийна система от тази, която си представят съвременните физични науки.

Според наблюдения, получени в състояния извън тялото, вътрешната подструктура на вселената (вътрешните измерения и поддържащите ги енергийни мембрани) се разширява по размери. Това разширяване изглежда изключително добре контролирано и систематично. Още по-важно – разширяването на вътрешните измерения изглежда е пряк резултат от процес на преобразуване на енергия, който протича в невидимите, чувствителни на мисъл измерения, съществуващи отвъд второто нефизическо измерение. Тази експанзия на нефизическата енергия и пространство изглежда бива контролирана от външни енергийни тръбопроводи (черни дупки), разпръснати из цялата вселена.

Експанзията на енергията започва във вътрешните измерения и се придвижва прогресивно навън към физическата вселена. Експанзията на енергията създава външното движение на галактиките, наблюдавано във вселената. Вътрешните мембрани осигуряват подструктурата и подкрепата на все по-плътните външни измерения на енергията. Разширяващите се вътрешни мембрани осигуряват стабилна, но гъвкава енергийна рамка за цялата многоизмерна вселена.

Едно е сигурно. Десетилетия изследвания извън тялото и милиони преживявания близки до смъртта сочат към едно заключение: Пряката подструктура на физическата вселена е фина форма на енергия, извън обхвата на съвременната физична технология. Тази невидима енергия е високо организирана, структурирана и осигурява поддръжката на външната физическа вселена. Невероятното количество взаимозависимости, съществуващи между невидимите, нефизически измерения и външната физическа черупка на вселената, подсказват една много по-сложна система от енергия, отколкото съвременната технология и наука са в състояние да наблюдават.

Макар основната причина за експанзията на многоизмерната вселена да остава загадка, вече е ясно, че невидими, нефизически енергийни реакции влияят на случващата се в момента физическа експанзия, която наблюдаваме. Теорията за големия взрив е повърхностен извод, основан на непълни физически наблюдения. Всъщност много от нашите основани на физиката научни теории за космологията, еволюцията и структурата на материята, страдат от сериозен недостиг на въображение. Това се случва, защото настоящите научни теореми се основават изключително на физически наблюдения и предположения. Класически пример за това късогледство е упоритото научно допускане, че съзнанието е пряк резултат от химични и електрически реакции в мозъка.

Когато признаем многоизмерната структура на вселената, ние си даваме сметка, че физическите наблюдения не са достатъчни. Галактиките и материята, които наблюдаваме около нас, не съставляват, както предполагаме, цялата вселена, а само нейното плътно външно измерение или молекулна черупка. Обемът на видимата вселена е вероятно по-малък от една десета от процента на многоизмерната вселена.

Очевидно е, че всеки научен извод или теория, основани изцяло на наблюдения на материята, са построени върху непълни данни. Всяко ново нефизическо изследване във вътрешностите на вселената подкрепя това наблюдение. Попитайте всеки от милионите хора, които са имали преживяване извън тялото или близо до смъртта, и те ще се съгласят: вселената е много по-експанзивна и сложна, отколкото съвременната физична наука може някога да разбере или обясни. Тъй като милиони хора всяка година имат преживявания извън тялото или близки до смъртта, реалността на многоизмерната вселена и нейните енергийни процеси ще бъдат признати за наблюдаем факт.

Черни дупки

Черната дупка е област в пространството, приемана за толкова плътна, че гравитацията й привлича всичката околна материя, включително светлина. Има няколко теории, свързани със съществуването на черните дупки. Някои учени вярват, че те са „мостове” или „проходи” към други вселени. Други предполагат, че черните дупки може да са пътища към миналото или бъдещето, докато трети считат, че те се разпадат в нищото.

През последните години впечатляваща поредица от физици, математици и астрономи изразиха увереност, че черните дупки са тунели между измеренията, водещи до друга енергийна вселена. Крускал, Зжекерс, Кер, Райснър и Нордстрьом създадоха концептуални карти, свързващи черните дупки с невидими успоредни вселени. Тези теории за черните дупки не са необмислени спекулации, а идеи, приемани много сериозно от съвременните физици и астрономи.

На основа наблюдения извън тялото вярвам, че черните дупки служат като енергийни проводници между физическата вселена и вътрешните енергийни измерения. Тези енергийни проводници са нужни, за да балансират енергията, възникваща между вътрешните енергийни измерения и външната физическа вселена.

В бъдеще науката ще може да установи, че черните дупки не са случайно природно явление, а високо организирана и структурирана система за преобразуване на енергия. Тази теория ще бъде научно доказана, когато бъде открито, че черните дупки са стратегически разположени в центъра на всяка галактика. При по-нататъшното разширяване на физическата вселена, възниква все по-голяма нужда от изпускане и балансиране на външни енергийни сили. Черните дупки осигуряват важният енергиен контрабаланс за разширяващата се многоизмерна вселена. Вярвам, че черните дупки възникват от мощни разкрития във вътрешно-измерната енергийна мембрана. Това разкритие или срив в енергийната мембрана създава съответно разкритие във външната, видимата вселена. В двадесет и първи век ние ще открием, че черните дупки са неизменна част от вселенската система за пренос на енергия. Те не само привличат всички частици (включително светлината) в своето гравитационно поле, но също така излъчват огромно количество енергия, която не може да бъде регистрирана от съвременната технология. Невидимата енергия, изтичаща от енергийните проводници, е от съществено значение за цялостното поддържане, структура и стабилност на физическите галактики.

Тунелният ефект

Преди години физиците откриха, че елементарни частици като електроните притежават способността да преминават през бариери, считани за непроницаеми, след което се материализират на отвъдната страна. Според традиционните научни познания за субатомната реалност, това би трябвало да е невъзможно. Физикън Хайнзе Пагелс от Университета Рокфелер назовава тази странна дематериализация „направо през стената”. Това необяснимо движение на елементарните частици вече се нарича тунелен ефект.

Вярвам, че е възможно наблюдаваният тунелен ефект да е резултат от движението на елементарните частици в многоизмерната вселена, при което те се появяват отново в различна област на физическата вселена. Тъй като всяка частица материя (на молекулно или субатомно равнище) вече съществува като многоизмерна единица енергия, този процес на изчезване би трябвало да се очаква не само във физиката, но и в сферата на човешкото съзнание. В много реален смисъл преживяванията извън тялото и близо до смъртта са резултат от тунелния ефект на съзнанието, което се придвижва в невидимите енергийни равнища на многоизмерната вселена, след което се завръща във физическата си форма.

Съществува безпогрешна връзка между тунелния ефект, успоредните вселени, тъмната материя, черните дупки и изкривяването на пространство-времето. И петте са пряк резултат от невидими енергийни взаимодействия, възникващи във вътрешността на многоизмерната вселена. Всъщност всички субатомни и небесни явления са резултат от нефизически енергийни вълни, излъчвани навън от невидимата вътрешност на вселената. Цялата физическа вселена е по същество тънката външна молекулна обвивка на един огромен енергиен континуум, създаден, поддържан и подкрепян от нефизически енергийни вълни. Квантовата теория, съществуването на черни дупки, Мостът на Айнщайн-Розен и природата на светлината като частица-вълна – всички те поддържат това наблюдение.

(следва)

ЧАСТ 2

РАЗРЕШАВАНЕ НА НАШИТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ЗАГАДКИ

ГЛАВА 3

Новата територия

Световната научна общност вече е съгласна, че трябва да съществува невидима енергийна структура.

През последните няколко десетилетия науката е разбрала сериозните ограничения на човешкото зрително възприятие.

Човешкото око е чувствително само по отношение на много тясна полоса от светлинните излъчвания. Ние виждаме единствено дължини на светлинните вълни между 0.00007 см. и 0.00004 см.; останалата част от електромагнитния вълнов спектър остава невидим за нас. Всъщност само няколко сто хилядни от сантиметъра правят разликата между видимост и невидимост. В същото време всички ние сме буквално потопени в океан от електромагнитни вълни: гама лъчи, рентгенови лъчи, ултравиолетови и инфрачервени лъчи, микровълни, радио вълни и къси вълни, измежду многото други неспоменати. Когато например чувстваме топлината на слънцето, ние усещаме въздействието на невидими инфрачервени лъчи. Тяхната дължина е между 0.00008 см. и 0.032 см. и е малко по-дълга от възможностите за разпознаване на ретината ни, макар кожата ни да ги регистрира като топлина.

В крайна сметка възприятията ни за вселената са основани върху много малка част от заобикалящата ни енергия. Още по-шокиращ е фактът, че съществуващата научна технология разпознава само част от целия енергиен спектър. Болшинството учени вярват, че спектърът на електромагнитните вълни продължава далеч отвъд нашия технологичен кръгозор –  евентуално до безкрайност.

Когато поставим всичко това в перспектива, се оказва, че всеки от нас визуално регистрира само три стохилядни (0.00003) от сантиметъра от заобикалящото ни енергийно излъчване. Ние, които виждаме толкова малка част от вселената, прибързано достигаме до заключения и оценки, основани на малкия обхват на зрението си.

Нашето разбиране за вселената и за самата реалност е жестоко ограничено от тесния обхват на физическите ни сетива.

Когато се огледаме, виждаме един свят от солидни обекти. На повърхността реалността изглежда че се състои от триизмерни форми и субстанция. В същото време, когато науката изследва все по-дълбоко невидимата сърцевина на материята, тя прави забележителни открития. Прочутото равенство на Айнщайн  E = МС2 ни казва, че материята е нищо повече от форма на енергията – в определен смисъл съхранена енергия, временно моделирана, за да конструира физическите обекти около нас.

След като осъзнаем, че всичката материя е в действителност енергия, можем да започнем да формираме нов възглед за себе си и за околния свят. Ще започнем да осъзнаваме, че заобикалящият ни свят не е това, което изглежда.

Този нов възглед ще се разшири още повече, когато разгледаме последните открития на квантовата физика.

Квантовите теоретици вече не разглеждат природата на енергията като съставена от частици. Субатомните частици не биват вече третирани като статични, а като четириизмерни същности в пространство-времето. Всъщност елементарните частици на нашата реалност (кварки и пр.) вече съвсем не биват разглеждани като субстанция. Когато физиците наблюдават елементарните частици, те ги описват като динамични модели, които се движат непрекъснато и се променят едни в други. Квантовата механика ни показа, че елементарните градивни елементи на нашата реалност не са материални, а модели от енергия, взаимосвързани, за да формират неделима космическа мрежа.

Квантовата физика е доказала, че съществуващите физични понятия за форма и субстанция са остарели; не само материята е енергия, но цялата енергия по същество е нефизическа по природа. Физикът Вернер Хайзенберг изяснява този нов научен възглед, когато заявява: „Атомите не са неща”.

След десетилетия на забележителни открития модерната физика е в състояние на застой. Наблюдаемото движение на субатомните частици изглежда не се подчинява на логиката. Елементарните частици променят своето местоположение и траектория, появяват се и изчезват, движат се по всякакви мистериозни начини. Още по-изненадваща е констатацията, че те могат да се влияят от мислите на учените, които ги наблюдават.

В края на века най-големите загадки на науката остават неразрешени: какво представляват материята и енергията?

Кои са невидимите градивни елементи на физическата реалност? Все повече физиците и астрономите по света признават, че отвъд нашето технологично полезрение трябва да съществува една огромна невидима енергийна система. Преди години наблюденията на астрономи показаха, че конкретни области в космоса съществуват с недостатъчна маса, която да обясни движението им. През 1980-те това мистериозно състояние бе наречено „тъмна материя”. Откритието на тъмната материя бе за първи път оповестено след продължителните изследвания на астрономката Вера Рубин. В книгата „Астрономите” Доналд Голдсмит описва нейната работа и значението й.

В резултат от анализа на движението на далечни звезди, наблюденията на Рубин разкриват огромни количества невидима материя в спираловидните галактики като нашия Млечен път. Изследвания на движението на клъстери от галактики, правени от други астрономи (и от самата Рубин), показват, че тези клъстери също съдържат огромни количества невидима материя. Всъщност даже преди изследванията на Рубин астрономите са открили, че повечето големи галактически клъстери изглежда съдържат много повече маса, отколкото може да бъде обяснена със звездите, които блестят в техните галактики. Но трябваше да се появят резултатите от подробните изследвания на Рубин върху движението на звездите в нашата собствена и в другите галактики, за да бъдат убедени астрономите, че почти всяка галактика, а не само тези в големите галактически клъстери, притежава повече маса в невидима форма, отколкото тази, която се съдържа в нейните звезди.

Накратко, работите на Рубин установиха съществуването на непотвърден преди компонент на космоса – един компонент, който не е малка добавка към това, което знаем, а (най-общо казано) представлява самата вселена.

Всичко, което виждаме, всички звезди, звездни клъстери, звездо-образуващи области и газови области, осветени от новородени звезди, очевидно  съставляват не повече от 10 процента от общата маса на една голяма галактика като собствения ни Млечен път. Ето защо изследванията на Рубин предполагат, че всичката видима материя във вселената формира само нещо като светлинна глазура върху космическата торта, която се състои основно от невидима материя.

Откритието на тъмната материя (невидима маса) дава доказателство за една невидима субструктура на вселената.

През последните две десетилетия*) физиците и астрономите по целия свят стигнаха до един и същи извод: нещо невидимо взаимодейства с материята. През 1981 г. именитият теоретичен физик Дейвид Бом предлага идеята, че субструктурата на субатомно равнище има смисъл само ако допуснем съществуването на допълнителни, много сложни измерения отвъд нашето полезрение.

*)  Настоящата книга е публикувана за първи път през 1996 г.  – Бел.прев.

Тази идея печели все повече привърженици. Много от най-великите научни умове на двадесети век са правили коментари, че нещо мистериозно се случва точно отвъд нашето технологично полезрение. Айнщайн, Хайзенберг, Планк, Паули, Шрьодингер, Джийнс, Едингтън, Бор и ДеБрогли са изразявали увереност, че физиката и мистицизмът са свързани по някакъв начин. Сър Джеймс Джийнс може би резюмира тази убеденост, когато заявява: „Вселената започва да изглежда все повече като велика мисъл вместо като велика машина”.

Многоизмерната структура на вселената

Когато разгледаме еволюцията на науката през последните няколко десетилетия, виждаме все повече доказателства в подкрепа на многоизмерната структура на материята и вселената. Последните открития на квантовата физика предлагат множество примери. От значение е също така нарастващият брой физици, астрофизици и астрономи, които вярват в съществуването на успоредни вселени. Добре известният физик Фред Алън Улф обобщава този възглед така: „Когато видим изводите на квантовата физика, откриваме убедителни и изненадващи доказателства за съществуването на успоредни вселени в самото начало на времето”.

Идеята за успоредните вселени

Идеята за успоредните вселени или измерения не е нова. Теорията на относителността на Айнщайн първа предсказва съществуването на четириизмерно време-пространство и черни дупки. Едва в 1935 г. обаче Айнщайн и неговият колега от Принстън Нейтън Розен представят тяхната нова теория относно функцията на черните дупки. Вместо това да бъде една проста дупка или срив в пространство-времето, както бе първоначалното убеждение, те предлагат черната дупка в действителност да е мост, свързващ една вселена с друга възможна вселена.

Айнщайн и Розен заявяват, че черните дупки са „мостове” към всяка точка и всяко време. Днес във физиката тази теория е известна като „мост на Айнщайн-Розен”.

Мостът на Айнщайн и Розен е първата широко приета научна теория, отнасяща се до възможното съществуване на успоредните вселени или измерения. Работата на Айнщайн и Розен полага основите на сериозни изследвания на идеята за успоредните вселени от следващите поколения физици. Така например „интерпретацията на множеството светове”, представена през 1951 г. от физика Хю Еверет трети, бе силно повлияна от предшестващите работи на Айнщайн и Розен. Теорията на Еверет гласи, че наред с нашата вселена съществуват много светове и вселени; те обаче непрекъснато се делят на отделни измерения, които са взаимно недостъпни. Според Еверет всеки свят или измерение съдържа различна версии на едни и същи хора, които живеят своя живот и изпълняват различни дейности в един и същи момент от време. Тази теория, макар и доста противоречива, стана много известна в модерната физика и някои считат, че дава възможно обяснение на квантовата реалност.

През последните шестдесет години идеята за успоредните енергии-вселени и техните взаимосвързани мостове е била поддържана от редица добре известни физици, в това число Артур Едингтън, Християн Фронсдал, Дейвид Финкелщайн, Джон Уилър, Г.Зертес и Чарлз Миснер. Но един друг физик от Принстън, Мартин Крускал, е този, който първи я разработва писмено. През 1961 г. Крускал представя своята карта на черните дупки, като показва взаимовръзката на нашата физическа вселена с друга, невидима вселена.

През 1963 г. австралийският физик и математик Рой П. Кер разработва точни уравнения, свързани с въртенето на черните дупки. Уравненията на Кер показват съществуването на безкраен брой успоредни вселени – всички пряко свързани с черни дупки. Той предлага идеята, че безкраен брой вселени се простират едновременно към миналото и бъдещето. Колкото и странно да звучи тази идея, работите на Кер са високо ценени от физици по целия свят. Мнозина считат, че неговите уравнения са едно от най-значимите постижения на теоретичната астрофизика в средата на двадесети век.

В допълнение – германецът Х. Рейснер и датчанинът Г. Нордстрьом формулираха сценарий, в който черните дупки са свързани с други вселени. В резултат на тяхната работа, черна дупка с електрически заряд понякога бива наричана „черна дупка на Рейснер-Нордстрьом”.

Вярвам, че съществуването на черни дупки, на мостът Айнщайн-Розен и уравненията, картите и теориите на Еверет, Крускал, Кер, Райснер и Нордстрьом, са все доказателства за многоизмерната природа и структура на вселената. Нарастващият брой доказателства, компилирани от физици и астрономи по света, сочат към най-значимото откритие на двадесети век: нашата вселена е един многоизмерен континуум от взаимосвързана енергия.

Исторически доказателства в подкрепа на идеята за многоизмерна вселена

Когато погледнем историята, виждаме, че идеята за небесния рай или нефизическата вселена, е една от най-древните и най-широко разпространени идеи във вярванията на човечеството. Тя се появява във всяка култура и религия.

Юдейската и християнската религии учат за съществуването на три вселени или измерения: физически свят, рай и ад. Католицизмът добавя и четвърта идея за чистилището. В корана Мохамед говори са седем небеса или вселени.

В по-късни времена теософията, разработена от мадам Блаватска, описва седем измерения.

Идеята за седемте измерения се съдържа също така в множество философии на ню ейдж. Когато изследваме религиите и културите по света, идеята за невидимите небеса или вселени от енергия е без съмнение най-разпространената сред човечеството. Днес на практика всяка религия и култура е възприела тази идея. Макар и това да е вероятно най-разпространената теория в човешката история, доказателствата, свързани с невидимите небеса, продължават да убягват на човечеството. Както ще откриете, изследванията извън тялото дават мощно лично доказателство, че религиозните „небеса”, залегнали в писанията на вашата религия, действително съществуват. Изследвания от първа ръка са доказали, че библейските небеса са всъщност величествените невидими енергийни сфери, които образуват многоизмерната вселена.

Енергийни тунели

Допълнителни доказателства в подкрепа на твърдението за нефизическите вселени и свързващите енергийни тунели могат да бъдат намерени в литературата и произведенията на различни култури през последните две хиляди години. Например художници в продължение на столетия са изобразявали тунели от енергия, водещи до лъчисто ново пространство в небесата.

Холандският художник Йеронимус Бош (1460-1516) в своята добре позната творба „Издигане към рая” илюстрира ясно индивид, ескортиран през един енергиен тунел. В края на тунела има силна светлина, указваща рая (измерение с по-висока честота).

Два века по-късно Уилям Блейк (1757-1827) – английски поет, мистик и художник – създава своя шедьовър, озаглавен ”Стълбата на Яков” и изобразява човешки същества и ангели, които се движат нагоре и надолу в един ослепителен кръг или тунел светлина.

По-късно, в деветнадесети век, Густав Доре (1832-1883) създава прочутата си гравюра на Данте и Беатриче, които преживяват блаженото видение. Той изобразява с графични детайли един нефизически тунел, водещ към светлината. Вярвам, че поразяващата връзка е очевидна: енергийните тунели, изобразени от Бош, Блейк, Доре, Айнщайн и Розен, и енергийните тунели, описани в тази книга, са все изображения на едно и също явление – енергиен тунел, който свързва физическото измерение с неговия нефизически двойник.

Допълнителни доказателства за това убеждение дават милионите преживявания близки до смъртта, описани по целия свят през последните двадесет години. Един от най-удивителните аспекти на тези описания е яркото описание на тунел, водещ към силна светлина или към едно ново обкръжение. Според обширни изследвания, проведени от Реймонд Муди, Мелвин Морз, Кенет Ринг и други физици, това описание на енергиен тунел, който води до силна светлина, е залегнало във всяка култура и страна по света. Забележете сходството между Моста на Айнщайн-Розен и наблюденията на безброй хора, които са имали преживявания близки до смъртта.

Наблюдения, проведени по време на контролирани изследвания извън тялото, подсказват, че тунелът светлина е отворът на нефизическата енергийна мембрана, която отделя физическото измерение от неговия успореден нефизически съсед. Енергийният тунел, обикновено наблюдаван по време на преживяванията близо до смъртта, е в действителност високо организирано временно отверстие или срив в нефизическата енергийна мембрана и изглежда се отваря автоматично, за да позволи преминаването на форми на живот. След като формата на живот (съзнание) премине в по-високо честотното енергийно измерение, отворът в тунела моментално се завръща в своята оригинална форма.

Преживяването в този тунел е от много по-голямо значение, отколкото болшинството хора си мислят. То не само предоставя съществени доказателства за един логически преходен метод на съзнанието след физическата смърт, но е пряко свързан със съвременните физични теории за успоредните вселени и енергийните дупки, както и с наблюденията ми относно многоизмерната вселена. Дошло е времето модерната наука да изследва тази реалност. Милиони преживявания близки до смъртта и извън тялото, които се случват във всяка култура и общество по света, не могат да бъдат случайни съвпадения. В допълнение –  безбройните сведения за енергийни тунели, които достигат до петстотин години назад във времето, не могат повече да бъдат пренебрегвани. Научното изследване на успоредните нефизически енергийни измерения и техните тунелни отверстия ще бъде една голяма стъпка напред за съвременната наука, защото то ще освети пътя за истинското разбиране на нашата многоизмерна вселена.

Удивителен нов поглед към вселената

Докато учените продължават да се фокусират върху външната материя, друга група хора са изследвали без страх самото сърце на вселената. Подминавайки традиционните научни методи, те са се впуснали далеч отвъд границите на съвременната технологична еволюция и са разширили човешките изследвания в неоткрити области на вселената. Това е било постигнато чрез включване на революционна нова форма на изследване: самостоятелно контролирано нефизическо изследване върху невидимата подструктура на вселената. Откритията, направени при тези нефизически изследвания, предоставят нови проникновения в невидимата структура на вселената, на нашето съществуване и на продължението ни след смъртта.

Наблюденията извън тялото показват, че всички енергийни измерения съществуват тук и сега. Видимата и невидимата вселена е един континуум от енергийни честоти. Всяко измерение съществува независимо, според индивидуалната си честота и в същото време те са свързани от потока на нефизическата енергия. Всяко измерение на енергия е взаимосвързано със своите енергийни съседи, за да формира завършена система – многоизмерната вселена. Изтъкнатият физик Дейвид Бом е бил абсолютно прав, когато е казал: „Реалността е едно неделимо цяло”. Цялата многоизмерна (честотна) вселена е едно неделимо цяло; не съществува пространствено или времево разделение. Бом е изпреварил с десетилетия времето си, когато е казал: „Ние достигаме до едно ново понятие за ненарушимо цяло, което отрича класическата анализируемост на света на отделно и независимо съществуващи части… Неделимата квантова взаимообвързаност на цялата вселена е една фундаментална реалност”.

Забравете всичките си пространствени понятия за горе и долу, близо и далече. Цялата многоизмерна вселена е тук и сега. Най-близкото по смисъл понятие, което описва структурата на вселената, е степен на плътност. Всяко измерение, което срещаме, след като се отърсим от физическото тяло, е прогресивно все по-малко плътно в своята вибрационна субстанция. Всъщност вселената може да бъде сравнена с един енергиен вълнов спектър с несравнима дълбочина и красота. Всяка честота на енергийния спектър бива преживяна и наблюдавана от нас като отделно изолирано измерение и все пак всички те са взаимосвързани, за да формират една величествена вселена, простираща се отвъд пространство, форма и субстанция, така както ние ги възприемаме.

Изследванията извън тялото предоставят изненадващи нови доказателства, че вселената е един многоизмерен континуум от енергия, излъчвана от един нефизически източник. Физическите галактики, които наблюдаваме около нас, са само плътната молекулна обвивка на цялата вселена. Проумяването на съществуването на тази многоизмерна вселена е трудно, защото нашите възприятия за пространство-време и реалност в момента предлагат неточни отправни позиции.

Всички енергийни измерения съществуват едновременно в рамките на един и същи пространствено-времеви континуум. Например, когато съм извън тялото си, аз мога да заемам същото пространство, както една физическа стена или таван. Аз не съм отделен от физическата стена от разстояние, а по-скоро от своята индивидуална енергийна честота. Признаването на това ни отвежда в едно вълнуващо ново приключение.

Нашата вселена не е това, което изглежда. Видимите звезди, прах, газови облаци и космически боклуци съставляват по-малко от 10% от масата, която учените в момента познават. Астрономи, астрофизици и физици в момента полагат големи усилия в търсенето на невидимата енергия, която поддържа нашата галактика и физическата ни вселена.

Вселената е един континуум от енергийни честоти, излъчвани от нефизически източник. Физическата вселена, която наблюдаваме, е молекулярният епидермален пласт на цялата многоизмерна вселена. Всички енергийни измерения съществуват в едно и също пространство-време, както и видимата вселена.

Описание на невидимата вселена

Докато традиционната наука продължава да се фокусира върху плътната епидермална обвивка на вселената, изследването и описанието на невидимите измерения тихо започна. По пътя на много проби и грешки, няколко индивида са предприели скока отвъд материята и границите на съвременната физична технология. Наблюденията, направени по време на тези нефизически изследвания, хвърлят светлина върху една многоизмерна вселена с невероятна дълбочина и красота.

За да разберем структурата на невидимите измерения, трябва непрекъснато да отчитаме естествената способност на фините нефизически енергийни сфери да реагират на мисълта. Отвъд успоредното (първо) нефизическо измерение ние изследваме една интерактивна вселена от енергия, която реагира на мисълта. След като признаем енергийното взаимодействие между мисълта и нефизическата енергия, можем да започнем да се фокусираме върху специфичните енергийни сходства, присъщи на дадено вибрационно равнище или област. Това може да бъде постигнато най-добре чрез класифициране на начина, по който конкретна нефизическа среда реагира на фокусирана мисъл-енергия. Този вид енергийна класификация е далеч по-практична от концентрирането върху външния вид и зрителните различия между измеренията. Две различни и обособени вибрационни измерения може да изглеждат изненадващо сходни, макар техните вибрационни честоти да са напълно различни. Ето защо традиционните физични понятия са недостатъчни за оценка на нефизическите явления. Ефективното описание на невидимата вселена изисква да създадем нова изходна позиция или метод за сравнение. Най-практичният метод за постигане на това е класифициране на начините на реагиране на дадена нефизическа област.

Голямото болшинство от срещани нефизически сфери са изключително чувствителни на мисълта. С други думи, когато се отделим от тялото си и навлезем в нефизическото измерение, нашите мисли, съзнателни и несъзнателни, започват веднага да взаимодействат с фината енергия около нас и да я преструктурират. Това, че вътрешните измерения реагират на мисълта, обяснява защо изследователите на преживяванията извън тялото често описват условията, които наблюдават, толкова различно. Ситуацията се усложнява от факта, че във всяко индивидуално измерение на вселената съществуват безброй условия и реалности.

Въпреки съществуването на безброй възможни условия във вселената, всички нефизически условия и измерения изглежда че имат определени сходства и различия. Всяко се състои от специфични честоти и дължини на вълните на нефизическата енергия. В допълнение – всяко нефизическо измерение и среда изглежда че е пряк резултат от мисъл. Естествената отзивчивост по отношение на мисълта на вътрешните измерения е отговорна за голяма част от объркването и загадките около вътрешните сфери. Ние притежаваме естествена склонност да отнасяме нефизическите преживявания пряко към физически референтни позиции – ние сравняваме всичко с познати нам физически обекти. Всъщност молекулните форми около нас не са валидна основа на реалността.

Физическите обекти и събития не са центърът на вселената, както мнозина предполагат, а крайният резултат от верига невидими енергийни реакции, възникващи дълбоко в невидимата вътрешност на многоизмерната вселена.

За да разберем природата на вселената, трябва да преоценим съществуващите си понятия за субстанция, енергия и време. Трябва да открием умовете си за една нова гледна точка спрямо реалността. За да разберем наистина основната структура на нашата вселена, трябва да изследваме невидимите причини зад формата и субстанцията. Вярвам, че способността ни да направим точно това, се крие в невероятния потенциал на изследванията извън тялото.

Информацията относно нефизическите измерения е по-ценна, отколкото болшинството от нас предполагат. Тя може не само да ни помогне да се приспособим към нефизическите измерения, но може също така да повлияе драматично на настоящото ни физическо съществуване.

Досега голямата част от човечеството е умирала без предварително знание за своето предназначение. Смъртта е била тъмно пространство. Ние се надяваме и молим за хубави неща, но болшинството от нас подхождат към приближаването на смъртта с абсолютно невежество за окончателната ни дестинация. Досега човечеството е нямало подлежаща на проверка информация от първа ръка за мистерията на живота след смъртта и нефизическите измерения, обекти на преживяване.

Контролираните преживявания извън тялото променят всичко това. Следвайки нефизическите изследвания, можем да опознаем множеството възможни условия, които ще бъдат нашия бъдещ дом. По много реален начин можем да разузнаем напред и да се запознаем с нашата нефизическа родина.

(следва)

12 април, 1991 г.

Усещам вибрациите и се отправям към края на леглото. Чувствам се малко замаян и извън фокус и веднага изисквам яснота. Моментално съзнанието ми като че ли се намества и мислите ми се изясняват. Умът ми е жив и гори от възбуда, докато си казвам: „Този е по-добър от физическия ми ум”.

Изведнъж чувствам силна вътрешна потребност да открия своя минал живот. Спонтанно казвам на висок глас: „Нужно ми е да зная миналия си живот!” Моментално усещам вътрешно движение и се озовавам в напълно различно обкръжение. Обграден съм от невероятна гледка на разрушение. Когато поглеждам надолу по една дълга улица, виждам само разрушени сгради. Усещам, че горната част на тялото ми се подава от шлюза на един танк. Тогава ме поразява мисълта, че виждам през очите на този друг човек – войник. Аз съм този човек и чувствам неговите мисли и емоции.

Аз съм изключително арогантен и самоуверен и се чувствам странно силен, докато наблюдавам горящите сгради и разрухата около себе си. Горд съм от направеното. Аз съм командир на танк, на немски брониран танк. По някакъв начин зная, че градът е Варшава, Полша, и че аз и моите войници току-що сме го завзели.

Танкът ми спира в центъра на нещо, което е било главно кръстовище. Няколко танка около мен стрелят и цели жилищни блокове се срутват пред очите ми. Доволен съм от себе си. С някакъв вид устройство в ръка изкрещявам заповеди на танка от дясната ми страна. Когато поглеждам ръката си, виждам, че униформата ми е черна и покрита със сив прах. Внезапно силно усещане за движение ме връща обратно в тялото ми. Отварям очи и усещам скованост, докато се сливам отново с физическото.

Стреснат и удивен съм от интензивността на преживяването. Аз не бях просто наблюдател, а активен участник. В продължение на няколко мига чувствах това, което чувстваше този човек – аз бях този човек. Чувствам се разочарован от себе си; представях си, че съм нещо повече от арогантен немски офицер. Може би това обяснява  настоящите ми антивоенни чувства и също така моето увлечение по документалните филми за Втората световна война. Ако този немски командир на танк бе наистина последният ми физически живот, чудя се в каква степен той оказва влияние върху мен сега. През мен преминава усещането, че може би ми влияе повече, отколкото съм готов да допусна. Като гледам на себе си възможно най-обективно, се появява вълна от нови проникновения. Сериозно се замислям доколко сега съм арогантен, взискателен и сдържан. Дали наистина издавам на висок глас заповеди и очаквам моментално подчинение?

Чудя се каква част от мен е повлияна и оформена от миналото ми. Колко силно е това влияние? Изглежда съществува неограничено количество самопознание, стига да пожелаем да го открием. Не мога да сдържа любопитството си. Колко много предишни живота съм преживял? В каква степен те са ми повлияли? Колко мога да науча, ако зная отговорите на тези въпроси?

7 декември, 1992 г.

Навлизам в състояние на вибрации и плувам приблизително половин метър над тялото си. Решен да изпитам вътрешното си вибрационно тяло, казвам на висок глас: „Аз усещам по-висшето си тяло”. След кратко усещане на движение аз плувам в различна форма. Чувствам се спокоен и изпълнен с меко усещане на вътрешна енергия. Дълбоко в себе си зная, че съм се прехвърлил във вътрешното си енергийно тяло. Чувствам се обаче извън синхрон и зрението ми е мъгляво, затова изисквам пълна яснота на съзнанието: „Яснота сега!”

Моментално мислите ми се изясняват. Чувствам се извънредно лек и изпълнен с енергия. В този момент целта ми проблясва в съзнанието: „Искам да посетя друга система”. Веднага се придвижвам с невероятна скорост през някаква тъмнина. В началото съм стреснат от скоростта, но се отпускам и свиквам с новите усещания. След секунди плувам в пространството. Поглеждам надолу към себе си и виждам, че няма много за гледане: формата ми няма ръце и крака; аз съм като сферична форма от съзнателна енергия. По някаква причина не съм изненадан – изглежда напълно естествено в състоянието, в което съм, ръцете и краката да са излишни. Бавно се завъртам и се фокусирам върху фантастичната гледка пред себе си. Със страхопочитание се взирам в неща, които даже не съм си представял преди. Навсякъде има клъстери светлина, хиляди, като коледни светлини нанизани в небесата. Чувствам като че ли плувам в океан от светлини.

Вниманието ми бива привлечено от нещо, което не съм виждал преди: някаква мъглява форма. Тя се простира до безкрай. Изглежда като огромна завеса от гъста мъгла, но също така на вид е стабилна, постоянна конструкция, висяща в пространството. Пожелавам яснота и се озовавам плуващ в различна гледна точка, на няколко километра от мъглявата форма. Сега я виждам по-ясно. Тя е по-голяма, отколкото умът ми може да побере, и преминава през небесата като безкрайна граница.

Изведнъж усещам вибриращата енергия на някой, който е наблизо – интензивно излъчване без форма и субстанция. Моментално чувствам комуникация, подобна на серия от ясни образи, които се появяват в ума ми. Следва нещо, възможно най-близко до думите, които могат да опишат вътрешния смисъл на образите.

„Красиво, нали?”

Претъркулвам се, за да видя кой говори. Съзнанието ми е заслепено от интензивността на светлината. Започвам да отстъпвам и да се прикривам от съкрушителната енергия. Съществото продължава да комуникира с ума ми.

„Аз ще се пренастроя”.

Излъчването внезапно намалява. Не мога да видя форма, само светлина.

„Аз нямам форма според твоите разбирания. Формата е излишна. Не много от твоя вид се осмеляват да дойдат толкова далече”.

Не съм в състояние да отговоря – умът ми е претоварен и не зная откъде да започна. Енергийното същество като че ли усеща дилемата ми и започва да отговаря.

„Това, което виждаш пред себе си, е едно от многото чудеса на вселената. Безкрайността на мъглата, която виждаш, е една от множеството вътрешни мембрани, разделящи различните честоти на вселената. Това, което наблюдаваш, е вътрешната структура на вселената. Звездите и галактиките, които виждаш в далечината, са само външната обвивка на вселената. Ключът към истинското изследване се крие в движението през енергийните мембрани. Когато се придвижваш по-навътре, към източника, честотата на вътрешната ти енергия трябва съответно да се промени. Ти можеш да преминеш само през енергийни бариери, които съответстват на вътрешната ти светлина. Това, което виждаш пред себе си, е ключът към стабилността и структурата в цялата вселена”.

Изумен съм от яснотата на образите в ума ми. Това същество изглежда автоматично разбира мислите ми.

„Всяка съзнателна енергия (душа) живее в енергийната честота, която е във фаза с нейната персонална вибрационна честота. Мембраната пред теб отделя  една енергийна честота от друга”.

Докато се взирам, не мога да измисля подходящ отговор. Чувствам се недостатъчен – като дете в час по висша математика. Енергийното същество отговоря отново на мислите ми.

„Ти си готов, в противен случай нямаше да си тук. Всички ние сме там, където трябва да бъдем. Някога аз бях като теб и ти ще бъдеш като мен; ние всички сме заедно в едно велико пътешествие. Твоето възприятие за мен е неточно. Аз съм дете в сравнение с други, които населяват вселената. Възможната еволюция на съзнанието е безкрайна. Моята идентичност не е от значение и етикетите са излишни. Помни добре какво виждаш, защото разпознаването и изследването на енергийните мембрани ще има важно значение за еволюцията на вашия вид”.

Малко съм объркан от скоростта, с която информацията навлиза в ума ми, и моля за пояснение: „Не разбирам. Какво е предназначението на енергийните мембрани?”

„Те просто разделят различни честоти от енергия една от друга. Ти наблюдаваш точката на сливане на две различни измерения. Енергийните мембрани предоставят необходимата структура за съществуването на отделните измерения. Те са вътрешните клетъчни стени на живата вселена”.

„Боже мой, това е невероятно!”

„Има още много да видиш. Твоето приключение едва започва”.

„Какво искаш да кажеш?”

„Много скоро ще видиш”.

„Все още не разбирам”.

„Ще разбереш, приятел, ще разбереш”.

С леко потръпване се завръщам във физическото си тяло. В началото съм извън синхрон и не мога да помръдна. След около двадесет секунди усещам как физическите ми сетива се възстановяват.

След двадесет години на преживявания извън тялото открих, че съществува естествена тенденция нашите нефизически тела да стават прогресивно по-малко плътни в течение на преживяването. Изглежда персоналната ни честота се завръща бавно към „нормалното” или естественото си състояние. Нашето нефизическо тяло се нагажда бавно към вибрационната честота (вътрешна плътност) на нашето естествено състояние. Този процес на вътрешно нагаждане е описан от няколко сериозни изследователи на пътуванията извън тялото. Роберт Монро говори за тази промяна, когато описва как нефизическата му форма придобивала прогресивно „по-малко хуманоиден” облик с увеличаване продължителността на преживяванията му извън тялото.

Тази тенденция да се завръщаме към естествената си честота има и друго важно значение. Забелязал съм в безброй случаи, че когато съм извън тялото си повече от няколко минути, наблюдаваното обкръжение постепенно избледнява и се появява ясно ново обкръжение. В продължение на години мислех, че зрението ми просто се приспособява към увеличените си способности да възприема. Сега обаче разбирам, че това е само част от случващото се. Когато сме извън тялото си, нашата нефизическа форма не е статична, както може да изглежда на пръв поглед, а всъщност представлява разширяваща се енергийна система, която се колебае по отношение на вътрешната си вибрационна честота. Това става особено забележимо, когато започваме да контролираме и разширяваме своите преживявания извън тялото. С други думи, нефизическото тяло въобще не е тяло, а много съвършена енергийна система, която реагира на мислите ни. Когато удължаваме нефизическите си приключения, съзнанието ни притежава естествената склонност да се завръща към своето нефизическо състояние. Колкото и странно да звучи това, сега съм сигурен, че понятията ни, свързани с форма, облик и субстанция, се отнасят само до временни състояния. Изглежда, че като душа, ние нямаме никаква форма. Истинската ни същност не е хуманоидна, както се възприемаме в момента. Душата, или чистото съзнание, е без форма, но може да използва различни форми на енергия за своите цели и го прави.

През ноември 1993 г. развих остра форма на пневмония и бях на легло в продължение на десет дни. По време на болестта си станах извънредно слаб, не се хранех и спях по дванадесет часа на ден. Към третия ден забелязах драматично увеличение на преживяванията ми извън тялото. Всеки път, когато се унасях в сън, се оказваше, че плувам точно над, или близо до, физическото си тяло. С напредването на болестта имах успоредно увеличение на спонтанните си преживявания извън тялото. При това като че ли връзката между физическото и нефизическото ми тяло ставаше все по-слаба. По време на кулминацията на пневмонията ми и няколко дни след това, изпитвах чувство на свобода, което не познавах преди. Докато лежах в леглото, спонтанно се измъквах от тялото си всеки път, когато физическото ми тяло се унасяше в сън.

Понякога чувствах като че ли не съм свързан въобще с физическото си тяло. Започнах да използвам физическото си тяло като отправна точка за подготовка между нефизическите ми изследвания. В продължение на седмица станах толкова отделен, че започнах да гледам на физическото си тяло като необходимо бреме, което трябваше да търпя.

По това време изпитах драматично увеличение на групи от преживявания извън тялото – обикновено две до пет последователни преживявания едно след друго. Всяко преживяване биваше твърде кратко – от половин минута до няколко минути. В няколко случаи забелязах, че последователността от преживявания бе свързана с определена тема. Например един следобед се унесох в сън, докато четях книга за регресии в минали животи. Почти моментално почувствах вибрациите и заплувах над тялото си. Докато плувах удобно, мислите ми се насочиха към възможността на миналите животи и моментално почувствах някакво движение.

29 ноември, 1993 г.

Стоя до стените на един замък, докато отдолу се издига пушек. Битката продължаваше няколко дни и аз съм изтощен и отвратен от боя. Разбирам, че съм някакъв средновековен войник. Вече сме под обсада над два месеца и за първи път в живота си аз си задавам въпроса защо се бием. Изглежда толкова безсмислено. През последните пет години се бях бил, бях убивал и ми бе втръснало. Единственото, което ме поддържа, са гордостта ми и чувството за дълг. След двадесет години вярна служба на моя крал, аз не притежавам нищо освен сабя и бронята на гърба си. Когато се оглеждам, забелязвам колко реално изглежда всичко. Аз съм повече от наблюдател. По някакъв начин изпитвам мислите и емоциите на този човек, болката и разочарованието му. Чувствам, че аз съм този човек, но в същото време зная, че не съм. Изпитвам силно чувство на тъга и отвращение от един живот, изпълнен с празни победи. Сега разбирам, че дългът и честта не са достатъчни. Зная, че в живота трябва да има нещо повече, но познавам само оръжията и изкуството на войната. Внезапно изпитвам остра болка и напрежение в гърба и започвам да губя съзнание. В този момент изпитвам познатото чувство на изтръпване и разбирам, че съм обратно във физическото си тяло. Мисля си за летене и веднага се издигам над тялото си. Удивен съм от яснотата на мислите си и разсъждавам над смисъла на преживяването на този войник. Усещам промяна в съзнанието си и чувство на бързо вътрешно движение. За секунди се озовавам в съвсем ново обкръжение.

Седя на каменен под. Навсякъде около мен има гологлави монаси, които седят в церемониална медитация. По някакъв начин зная, че съм будистки монах. Долавям миризмата на изгорял мускусен тамян и чувам камбани и ритмично пеене. Три дузини от нас седим около един олтар. Тънка струя от бял пушек се издига от центъра на олтара, докато едно гологлаво момче на около дванадесет години, се разхожда между нас, пеейки и клатейки голям украсен поднос с тамян. То изглежда изпаднало в транс. Усещам как се полюлявам напред-назад, докато тихо припявам една фраза, която изглежда част от мен. Както всички наоколо, нося оранжева роба. Поглеждам към ръцете си и разбирам, че съм много стар – ръцете и китките ми са тънки и крехки. Доволен съм от живота си, напълно свободен от всички нужди и желания. Умът ми е в покой. Зная, че скоро ще умра. След кратко движение съм обратно в леглото си. Макар да съм в тялото си, усещам се напълно извън синхрон, като че ли плувам в него. Умът ми е все още фокусиран върху смисъла на преживяването с монаха, когато отново усещам вътрешно движение.

Ужасно ми е студено. Тялото и умът ми са безчувствени. Нямам сили да оцелея. Навсякъде около мен са замръзналите трупове на моите приятели и колеги войници. Земята е прекалено замръзнала, за да бъдат погребани, така че те лежат там, където са паднали. Моят танк се е превърнал в леден гроб.

Умът и тялото ми са една празна счупена обвивка на предишното ми аз. Волята ми за живот си е отишла. На петнадесетина метра виждам двама дрипави войника, които издърпват ботушите на мъртвец. До мен един полужив мъж, мой приятел, ми шепне нещо. Не мога да го чуя, затова се навеждам по-близо.

„За бога, убий ме”.

Не мога да го направя. Нямам смелост и сили да се помръдна. Снегът отново вали и зная, че скоро ще съм мъртъв. В далечината се чуват гърмежи; руснаците скоро ще бъдат тук. Не усещам страх или омраза – не усещам нищо. Затварям очи и изпадам в безсъзнание.

Не мога да докажа дали тези три преживявания бяха предишни животи, или не. Зная обаче, че те бяха толкова реални и живи, като всички останали физически преживявания, които някога съм имал. Изглежда разумно да се въздържаме от оценки, когато изследваме нови измерения на енергията. Умовете ни имат естествената склонност да се влияят от нашите физически схващания за реалността. Ключът към разбирането е да бъдеш с възможно най-открит ум.

Докато боледувах, започнах да разбирам колко лесно преживяванията извън тялото могат да бъдат контролирани, просто ако помним да поискаме редовно яснота. Простото твърдо поискване за яснота на мисълта и зрението оказва невероятно влияние върху състоянието на съзнанието ни, когато сме извън тялото. Открих, че е възможно да продължавам преживяванията си извън тялото до няколко часа чрез повторение на тази техника за проясняване.

По време на болестта понякога се забавлявах, като се придвижвах напред-назад между физическото си тяло и плуващото си нефизическо тяло. Докато правех това, открих едно странно състояние на съзнанието, което нарекох двойно съзнание. Открих, че понякога мога да прехвърля част от съзнанието си между физическото и нефизическото си тяло. Възможно е да възприемаме едновременно с двете форми и да нагаждаме или преместваме част от съзнанието си между своите тела. С други думи, за кратки периоди можем едновременно да преживяваме физическия свят и нефизическото обкръжение с  различни степени на ефективност. Открих също така, че е възможно да контролирам движението на съзнанието си между първото и второто си енергийно тяло. Със силата на волята си можем да контролираме тази промяна в съзнанието, като ключът е да останем фокусирани и центрирани и в ума си да поискаме да почувстваме втората форма. Винаги помнете, че след като веднъж сме постигнали да не бъдем привързани към конкретна форма, независимо дали материална или енергийна, ние сме свободни да се движим отвъд нея.

Интересът ми в областта на физиката се засили пропорционално на броя преживявания извън тялото. По време на всяко преживяване наблюдавах отблизо енергийните структури около себе си. Бях очарован от нефизическите форми и субстанции, с които бях заобиколен. Разбрах, че всяка област и измерение във вътрешността на вселената притежава специфични сходства и различия.

Най-важното различие изглежда е степента на реагиране на мисълта. Някои нефизически области се поддават лесно на изменение с помощта на мисълта, докато други са силно резистентни. Вярвам, че всяка нефизическа енергия реагира на мисълта. Също така, когато група индивиди поддържа в съзнанието си един и същи образ и убеждения, тази група създава, моделира и поддържа една консенсусна реалност. Всъщност груповата мисъл-енергия формира, стабилизира и в действителност укрепва нефизическа енергия. Колкото групата е по-голяма (от порядъка на милиони), толкова  по-стабилна става непосредствената околна енергийна среда. Това е важно откритие, защото обяснява големите различия, срещани при изследване на нефизическите измерения. Например първото нефизическо измерение е паралелен енергиен свят почти идентичен с физическата вселена. Това енергийно измерение, което съществува близко до физическото, е моделирано чрез консенсусните мисли на шестте милиарда жители, обитаващи физическия свят.

Фундаменталната причина за това явление изглежда забележителна: съзнанието твори реалността. Цялата реалност, включително и материята, бива оформена и моделирана от мисъл. Самото сътворение е резултат от съзнателната мисъл-енергия, която влияе, подрежда и изявява формите и субстанциите такива, каквито ги познаваме. Безброй нефизически изследвания във вътрешностите на вселената потвърждават това наблюдение. Единствено плътността на материята пречи на тази истина да достигне до физическите ни сетива. Във физическия свят съзнанието използва биологични средства за своята изява. Физическите ни тела са преки оръдия на съзнанието ни; нашите мисли насочват телата ни да изграждат реалността, която преживяваме всеки ден от живота си. Думите не са в състояние да изразят колко важен е този процес на създаване на реалността от страна на съзнанието. Признаването на тази реалност е първата стъпка в истинското овладяване на самите нас и на нашето обкръжение. Всеки от нас притежава съзидателната способност и сила за оформяне и промяна на своето идеално физическо, емоционално и интелектуално обкръжение. От нас зависи обаче да признаем и приложим съзидателната си способност.

Нашето признание на творческата сила на съзнанието ще повлияе драматично както на непосредственото ни бъдеще, така и на еволюцията на нашия вид. Докато не проумеем истински и съзнателно не контролираме невидимите енергии, които протичат през нас, ние ще бъдем обвързани към плътните молекулярни форми, които ни заобикалят. Еволюцията ни от физически същества до многоизмерни, нефизически същества, е пряко свързана с разпознаването и контрола върху нашата мисъл-енергия. След като истински проумеем нашата индивидуална способност да формираме и моделираме енергията, която ни заобикаля, ще можем да поемем пълна отговорност за мислите си. С всяка мисъл и деяние, ние осъзнаваме, че сме творците на собствения си живот.

Тази истина става очевидна по време на преживяванията извън тялото. Когато сме извън тялото си, ние преживяваме и изследваме едно по-високо честотно обкръжение, което е значително по-малко плътно от материята. Тази фина енергийна среда е чувствителна спрямо мисълта. Всяка фокусирана мисъл може и наистина създава непосредствен резултат: Ако помислим за летене, ще полетим; ако помислим за преминаване през стена, ще го направим.

Мислите ни упражняват пълен контрол върху преживяването ни. За първи път истинската съзидателна сила на мисълта става ясна. Осъзнаването на това е огромна крачка в нашата персонална еволюция, защото знаем, че трябва да поемем пълна отговорност за мислите си и за живота си.

Идеята, че съзнанието създава и моделира реалността не е толкова невероятна, колкото някои могат да си представят. Много от най-добрите умове в съвременната физика считат тази теория за логичната основа на реалността. Изтъкнатият физик Дейвид Бом, физикът от Принстън Южийн Уайгнър, физикът от Бъркли Хенри Пиърс Страп и легендарните физици Уолтър Хайрлър, Фриц Ландън и Джон Фон Нойман – всички поддържат квантовата теория, според която „съзнанието твори реалността”. Все повече физици и математици по целия свят достигат до същото заключение: Физическите обекти няма да притежават никакви качества, ако отсъства съзнателен субект, който да ги наблюдава. Нобеловият лауреат Южийн Уайгнър обобщава това наблюдение и заявява: „Не е възможно формулирането на законите на квантовата механика по напълно непротиворечив начин без позоваване на съзнанието… Независимо по какъв начин могат да се развият нашите понятия, ще остане забележително, че изследването на външния свят доведе до извода, че съдържанието на съзнанието – това е крайната реалност”.

В хода на своите нефизически наблюдения аз осъзнах, че наблюдавам и взаимодействам с едно успоредно енергийно измерение. Понятията ми за пространство, време и разстояние престанаха да бъдат валидни. Започнах да разбирам, че измерението, което изследвах, когато напусках тялото си, бе изключително близко до физическото; всъщност то съвсем не бе отделено по пространство и разстояние, а по-скоро по енергийна честота и плътност. Колкото и странно да звучи, другите измерения (възможно неограничени на брой) съществуват заедно с нас сега. В допълнение – наблюдавах, че всеки физически обект притежаваше един нефизически двойник или енергиен дубликат, който изглеждаше подобно на енергийна отливка. Например най-близкото физическо измерение и неговите енергийни структури съществуват съвместно с физическото измерение и функционират като форма на енергийна подструктура на самата материя. Същите нефизически структури обаче съществуват също така едновременно напълно независими от физическата вселена.

Непосредствените нефизически обкръжения, които наблюдавах, изглеждаха подобни на физическите копия на материята. Тези нефизически обекти, макар стабилни по структура и твърде подобни на материя, бяха често не точни дубликати на моето физическо обкръжение. В началото това ме объркваше, но постепенно научих, че единственото, което се нуждаеше от преоценка, бяха моите очаквания за реалността.

Направих някои изненадващи наблюдения. Първо, ние приемаме, че физическото ни обкръжение е стабилната и твърда основа на реалността. Ние разглеждаме плътността и формата като окончателния тест за това кое е „реално”. Но какво ще стане, ако грешим в допусканията си? Какво ще стане, ако реалността е напълно зависима от честотата на трептенията на наблюдателя? Какво става, ако има множество, даже безброй, енергийни измерения?

На второ място, след многократни изследвания на непосредственото нефизическо обкръжение, започнах да поставям под въпрос дали физическият свят е дубликат на нефизическия, или обратното. Това наблюдение е важно, защото то ни отвежда към фундаменталната структура на цялата енергия, материя и реалност такива, каквито ги познаваме. В началото приемах, че успоредното нефизическо измерение е резултат на материята. С натрупването на опит обаче разбрах, че това не е така. Успоредната вселена е наистина една отделна енергия-вселена, която функционира като невидимата подструктура на формата и субстанцията на съвкупната физическа енергия. Нефизическото и физическото са неделими елементи на едно и също. На трето място, постепенно започнах да разбирам, че в действителност наблюдавам един континуум на енергия. Всеки физически обект, който наблюдаваме, съществува в множество измерения във вселената. Колкото и стряскащо да изглежда, крайният резултат бе ясен: Всички физически обекти, в това число и всички форми на живот, са многоизмерими по природа. Всичко, което виждаме около нас, съществува като континуум от енергия.

Материята не е центърът на реалността, както я считаме. Вместо това, материята изглежда е крайният резултат от серия енергийни взаимодействия, протичащи в невидимите измерения. С всяко преживяване извън тялото разбирах все по-ясно, че материята е само една много малка част от съществуващите енергийни реалности. В много отношения, материята е плътният краен резултат от изумителна верига събития, протичащи точно отвъд нашето физическо зрение.

Оказва се, че възприятието ни за материята, видимата вселена и нашето място във вселената, са напълно погрешни. Вселената, която виждаме около нас, не е центърът на реалността; тя е само външната обвивка, тънкият епидермален слой на невидимата вселена. В течение на времето станах допълнително убеден, че всичко, което приемаме за солидно и реално, е само временно средство на съзнанието. Солидната реалност около нас само ни изглежда реална, защото в момента сме фокусирани върху физическите си сетива. След като веднъж се отделим от биологичното си тяло, светът на материята изглежда като един свят на духове, свят на мъгляви, ефирни форми.

С всяко преживяване извън тялото установявах, че солидните физически обекти около мен изглеждат като подобни на пара форми. В няколко случаи физически обекти, като стени и мебели, изглеждаха като холограмни образи, притежаващи определена, но парообразна субстанция. Когато се опитвах да докосна тези обекти, ръката ми просто минаваше през тях. Често усещах изтръпване, докато ръката или тялото ми преминаваха през физически предмети, но обектите повече не изглеждаха реални по отношение на новата честота на трептенията ми. В допълнение –  забелязах, че колкото по-дълго оставах отделен от тялото си, толкова непосредственото физическо обкръжение започваше да избледнява пред погледа ми. Стана очевидно, че единствената реалност за мен бяха обектите или съществата, които вибрираха близко до собствената ми честота на трептене. С други думи, реалността е относителна, в зависимост от вибрационната плътност на наблюдателя.

На пръв поглед това наблюдение може да звучи странно; съвременната физика обаче е дала доказателства, които помагат при неговото обяснение. Така например учените са показали, че видимата светлина съществува едновременно като частици и вълни.

Двойствената природа на светлината е вече признат факт от съвременната наука. Вярвам, че природата на светлината като частица-вълна дава важно доказателство за това, че цялата енергия е един многочестотен (много измерен) континуум, простиращ се далеч отвъд плътните частици на материята, които наблюдаваме около нас. Така както светлината притежава дуалистична природа, едновременно частица и вълнá, така и всички физически обекти и форми на живот се състоят от физически частици и нефизически енергийни компоненти. Този взаимосвързан континуум от енергия създава и поддържа цялата многоизмерна вселена. Всеки физически обект около нас е в действителност плътната външна проява на този континуум от енергия. Така както светлината съществува като частица и вълна в един и същи момент от време, така всички физически обекти съществуват едновременно като плътни молекулни форми и като нефизически духовни форми. Осъзнаването на това отваря вратите към една забележителна нова област на изследвания.

(следва)

6 февруари, 1990 г.

Заспивам, без да прилагам някаква техника, но се събуждам в 01:00 часа от вибрации. Бързо сядам с физическото си тяло и се оглеждам наоколо. Стреснат съм от гледката на човек до леглото си, който разлиства дневника ми. Той ме вижда как сядам и отскача назад. Силно съм ядосан от присъствието му и извиквам: „Кой си ти?”

Той отстъпва назад и изглежда шокиран и уплашен от външния ми вид. Той е пълен, небръснат, на средна възраст, с къса коса и висок около метър и шестдесет. Продължава да отстъпва назад и аз извиквам още по-силно: „Кой, по дяволите, си ти?” и добавям със смесица от гняв и страх: „Върви по дяволите, върви по дяволите!”

Той се обръща и напуска бегом стаята, но гледката на този странен мъж в спалнята ми причинява внезапна защитна реакция. Не съм в състояние да заспя до сутринта, чудейки се кой може да е той. Не можех да си представя ясно лицето му. Той изглеждаше извънредно заинтересован от моите писания; вероятно даже ме шпионираше. Когато се замисля, може би аз го изплаших повече, отколкото той мен. След като помислих, стигнах до извода, че вероятно е бил един от милионите обитаващи първото вътрешно енергийно измерение. Възможно е моите преживявания извън тялото да са възбудили любопитството му – какво толкова пиша – и той да бе дошъл просто да провери.

Мисля си колко ли често всеки от нас е посещаван от обитатели на други измерения. В допълнение – поставям под сериозно съмнение нашите разбирания за уединение. Подозирам, че в тази случка има нещо повече от това, което разбирам в момента.

14 март, 1991 г.

Усещам вибрациите и след като го пожелавам, се насочвам към вратата. По навик казвам: ”Яснота сега!” Съзнанието ми е учудващо бистро и инстинктивно казвам на висок глас: „Придвижвам се навътре”. Чувствам интензивно вътрешно движение в продължение на няколко секунди, след което то спира рязко . Обгръща ме топло лъчисто чувство на всеобхватна любов.

Когато се фокусирам, всичките въпроси, които имам, стават изведнъж ясни. Съзнанието ми се изпълва с просто изискване: „Искам да видя живота си”. Моментално пред мен се появяват кристално ясни образи. Серия от триизмерни картини и стотици, след това хиляди, десетки хиляди картини се появяват във фокус. Инстинктивно зная, че всяка картина изобразява мен. Фокусирам се върху една от тях. Картината е жива. Аз съм малко момче и нося туника и сандали. Подът и стените са от камък и мрамор. Това съм аз преди две хиляди години. Не съм нито шокиран, нито изненадан – просто изглежда, че го зная. Като спомен за отдавна забравена случка този момент във времето преминава за кратко пред мен. Тогава оттеглям вниманието си и поглеждам към хилядите други живи картини. Всяка една е моят живот – някои на земята, други в нефизически области на вселената.

Докато наблюдавам тези събития, те придобиват смисъл: всяко събитие, всеки живот бе необходима стъпка; всеки един постигна конкретна цел. Като парчета от пъзел всяка картина си идва на мястото и допринася за цялото. Всяка картина, всяко преживяване бе необходимо, за да създаде това, което съм днес.

Изведнъж съм завладян от величието и мъдростта на всичко това, което наблюдавам. Виждам доброто и лошото, триумфите и пораженията. Виждам безбройните си слабости и грешки и проявяваните от време на време силни страни.

Изведнъж ме поразява мисълта, че наблюдавам еволюцията си в продължение на хиляди години живот. Всеки отделен живот бе една стъпка, едно преживяване на растеж; всеки живот надграждаше предишния.

Завладява ме чувство на радост, когато разбирам нуждата от трудности и нещастия. Всяко предизвикателство бе важна ситуация на обучение, условие за учене специално създадено за моето развитие. Виждам мъдростта на всичко това. Аз съм ученикът и учителят; аз съм писателят, режисьорът и актьорът на своя живот. Едно вътрешно проникновение нахлува в мен: единственият начин да узнаеш и разбереш нещо по абсолютен начин, е да го преживееш сам. Всичко останало е теория и спекулации. Потресаващата истина става ясна: Физическият живот е едно интерактивно училище, една безмилостна тренировъчна площадка за развиващи се души. С удивление се взирам в живота си, който се разгръща пред очите ми. Безброй години и преживявания, допринесли за това, което съм днес. Времето бе без значение. Осъзнах, че съм безсмъртен и че времето е безсмислено.

Като душа, като чисто съзнание, аз не се нуждая от изкуствено средство като време, за да проследявам промените. Като душа, аз никога не се състарявам или израждам; аз само израствам по отношение на познание и опит. Всяко от моите изследвания в материята увеличава знанията ми. Всяко физическо пътешествие бе разширило погледа ми и засилило признателността ми към живота. Всяко физическо преживяване ми е дало възможност да се развия и порасна, да дам израз на вътрешните си качества като любов, скромност, търпение и сила.

Поразен съм от простотата на всичко това. Всичко има перфектен смисъл: преживяванията създават мъдрост. Времето е без значение. Дълбоко в себе си ние съхраняваме постоянен запис на всяко преживяване. Всяко събитие, всеки момент се записва в подсъзнателния ни ум.

Като се взирам в картините на живота си, разбирам, че физическите събития са само част от цялото. Аз съм живял в безброй различни форми, в безброй светове.

Завладява ме чувство на съчувствие, когато разбирам целта. Цялата вселена – физическа и нефизическа – е училище за развитие на души. Виждам ясно училища в рамките на училища, измерения в измеренията – всички те служещи за интерактивни условия за учене. Всяко енергийно равнище на вселената обслужва конкретна цел. Всяко предоставя конкретни предизвикателства и възможности за растеж, за еволюция.

Става ясно чувството за предназначение и ред: Аз съм свидетел на еволюцията на съзнанието и на собствената си еволюция в продължение на безкрайно време. Съзнанието ми прелива от любов и благодарност. За първи път в живота си всичко около мен придобива перфектен смисъл.

В този момент се завръщам в тялото си с топлото чувство на любов и познание, което блика от всяка клетка на съществото ми. За първи път разбирам своето предназначение и смисъла на съществуването си.

С всяко преживяване извън тялото продължавах да изучавам нефизическите форми, с които се срещах. В началото те изглеждаха холограмни образи със субстанция. В близък план откривах, че те във всяко отношение са реални и солидни като физическа материя. Тези нефизически обекти изглежда се състояха от матрици светлинна енергия, вместо молекулна енергия.

В продължение на години аз не разбирах смисъла, но с продължаването на преживяванията ми започнах да осъзнавам, че целият живот, физически и нефизически, е взаимосвързан. В допълнение – открих, че всеки физически обект около нас съществува като многочестотен обект. Всичко около нас също така съществува и в едно успоредно, нефизическо измерение на вселената. Макар очите ни да виждат само плътното молекулно проявление на енергията, материята продължава в един континуум от нефизическа енергия, отвъд нашето зрение. Всяка форма е независима от физическото и въпреки това е взаимосвързана чрез вътрешната си честота, така както частиците светлина и вълни от светлина са взаимосвързани в една обща енергийна единица.

Материята съществува като континуум от енергия, който се простира отвъд грубите ограничения на нашето физическо зрение. Това е важно проникновение, защото обяснява самата природа на всички форми и субстанции, наблюдавани в нефизическата същност на вселената. То също така обяснява многоизмерния характер на всичко, което наблюдаваме, когато сме извън тялото си. Например, когато наблюдаваме физическата светлина, виждаме само мъничка част от електромагнитния спектър. В същото време всеки от нас е потопен в море от радиационни честоти: рентгенови лъчи, инфрачервени лъчи, радио вълни, микровълни. Така както видимата светлина е мъничка част от целия електромагнитен спектър, така и видимата материя представлява само мъничка част от цялата многоизмерна (честотна) енергия-вселена. Огромната част от вселената не е основана на частици, както приема съвременната наука, а на честоти. Физическите частици материя са само плътното проявление на нефизическите енергийни честоти (вълни). Така както видимата светлина е не само частица енергия, но също така една вълна, която временно се проявява като частица, така и цялата наша физическа вселена е не само молекулна енергия, но един континуум от енергийни честоти, простиращи се дълбоко в сърцето на многоизмерната вселена. Казано простичко, всички обекти и форми на живот са многоизмерни по природа. Всичко около нас е многоизмерно, съществуващо едновременно в различни енергийни честоти на вселената. При това всички тези енергийни измерения съществуват съвместно в едно и също време и пространство така, както радио вълните, микровълните, рентгеновите лъчи и видимата светлина съществуват заедно – всяка на своята честотна полоса.

12 април, 1991 г.

Навлизам във вибрационно състояние и се насочвам към вратата на спалнята. Леко съм извън фокус и казвам на глас: „Яснота сега!” Зрението ми моментално се подобрява и минавам през вратата. Спирам движението си напред и решавам да изследвам вътрешността, вместо да се разхождам из къщата. Спонтанно обявявам: „Влизам навътре!” Веднага усещам интензивно вътрешно движение, което продължава няколко секунди – като че ли съм засмукан във вакуума на пространството. Усещането за движение престава рязко и се намирам пред една къща на брега на океана. Къщата е на около три метра във въздуха, поставена върху дебели тридесет сантиметра пилони.

Зрението ми е леко замъглено и отново искам яснота. Зрението ми се фокусира и мисля да вляза в къщата. Почти моментално се озовавам вътре. Когато се оглеждам, всичко ми изглежда познато. Чувствам се напълно удобно и по някаква причина съм сигурен, че това е моят нефизически дом.

Стената, обърната към океана, е от стъкло. Когато се приближавам до стъклото, откривам, че ъглите са заоблени. Това прилича на дом от бъдещето, изпълнен с неща от миналото. Всички мебели, предмети на изкуството и килими изглеждат като антики. Когато се оглеждам, виждам ясно моя люлеещ се стол, който е обърнат към океана. Разбирам, че това може да бъде моят дом в бъдещето. Не зная дали това е моето физическо бъдеще, или възможно бъдеще след смъртта, но зная, че това е една реалност, която съществува сега.

Чувствам се напълно у дома си и разглеждам океана през стъклената стена. Шумът му е величествен. Вместо силен прибой, чувам ритмична хармония подобна на песен. Вслушвам се напрегнато и се опитвам да разпозная мелодията. Инстинктивно отварям вратата и пристъпвам на широка тераса с изглед към океана. Музиката на вълните е почти хипнотизираща с красотата си. Звукът като че ли преминава през мен, резонира дълбоко в тялото и ума ми. Трудно е за описание, но океанът като че ли излъчва любов. Докато музиката протича през мен, усещам като че ли съм милван от вибрациите на песента.

Докато гледам към океана, съм изумен от променящите се цветове на вълните. Не съм виждал такова нещо преди. Блещукащи оттенъци преливат и формират безкрайни вихри от ярки цветове. Цветовете не подлежат на описание. Това са милиони нюанси и багри, които се променят и смесват, за да формират едно подвижно цветово шоу с неописуема красота.

Умът ми се изгубва във вибрациите и песента на океана. Завладян съм напълно от чувството за покой и цялото ми същество резонира с музиката на песента. Чувствам потребност да се слея с океана, но вътрешно се боя, че мога да бъда погълнат. Нерешителността ми изведнъж ми става ясна и разпознавам страха си. Мислех, че съм преодолял страховете си, но сега е очевидно, че ми предстои още много работа. Докато се опитвам да анализирам това прозрение, се озовавам обратно в тялото си. Чувството на изтръпналост бързо избледнява и аз се замислям над преживяното.

Осъзнавам, че това е второто ми посещение в тази къща. Първият път бе по повод събрание с няколко души, на което присъствах. Тази къща прилича толкова много на мой дом, че се чудя дали съм живял там преди физически да се родя. Още повече съм учуден от изпълнения с цветове и музика океан. Подозирам, че океанът е интерпретация, която умът ми прави на нещо, което е отвъд разбиранията ми. Мога само да предположа, че това е едно море от съзнание, или може би интерпретация на ума ми за самия Бог. Вероятно това е едно и също нещо. Все още не зная, но съм сигурен, че се приближавам до отговора.

 24 октомври, 1992 г.

Повтарям любимото си твърдение между 5 и 10 минути: „Сега съм извън тялото си”. Докато се унасям, засилвам наум ударението върху фразата. Събуждам се от силни вибрации по цялото си тяло. Моментално фокусирам цялото си внимание върху идеята за отплуване към вратата на спалнята. След това с чувство на възбуда минавам през вратата и влизам в дневната. Когато се оглеждам, разбирам, че съм в първото си (най-плътно) енергийно тяло и ме завладява внезапно силно желание да изследвам. Почти викайки, отправям твърдо искане: „Искам да видя повече!” Моментално чувство на вътрешно движение  ме притегля навътре. Чувствам като че ли съм засмукан от вакуум и за секунди съм в ново обкръжение. Стреснат и заслепен съм от интензивността на обкръжаващата светлина. Когато инстинктивно се опитвам да се предпазя от излъчването, разбирам, че тялото ми няма форма – без ръце или крака, само енергия. Опитвам се да осъзная, че нямам никаква форма. Изглеждам като светлина без определена външна форма. Погледът ми отива до безкрая.

Навсякъде наоколо има излъчване на чиста енергия; няма очертания и форми – само излъчване на светлина. Привлечен съм към нещо, което изглежда като колона от чиста бяла светлина. Когато се придвижвам близо до светлината, силата на излъчването й е непреодолима. Спирам и опитвам да се нагодя. Енергията е толкова интензивна – сякаш външните ми части ще изгорят. Всичко в мен – мисли, страхове и понятия – бива изгорено от светлината. Първоначално опитвам да се предпазя. Обграждам се с мисли, но те биват също изгорени от силната светлина. Не съм сигурен какво да направя, инстинктивно се предавам и се подчинявам на светлината. В този момент светлината нахлува в мен и като топла течност облива тялото и ума ми. Цялото ми същество се изпълва със светлина и изглежда целият резонирам с нова честота. Отпускам се и изпитвам удоволствие от усещането на чиста енергия, която преминава през мен.

Дълбоко в себе си разбирам, че съм изправен пред нещо изключително важно. В колоната светлина има още нещо. Вече не се страхувам и ме обзема желание да узная и разбера светлината. Приближавам се и се взирам вътре в нея. Чистата енергия и излъчваната сила не подлежат на описание с думи. Чувствам като че ли съм изправен пред пламтящо бяло слънце, което излъчва вълни от светлина. По някакъв начин зная, че съм в безопасност, бавно се придвижвам напред и докосвам светлината. Интензивен поток от енергия преминава през цялото ми същество. Изведнъж съм потопен в океан от чисто познание. В мен нахлуват спомени за всичко, което съм бил, всичко, което съм правил и всичко, което съм. Всичко е сега. Завладян съм от абсолютната простота на всичко. За първи път всичко е ясно. Всичко, което сме и от което се нуждаем, е вече тук. За първи път разбирам, че сме се отделили от своя първоизточник. Колко сме глупави. Ние се фокусираме върху разпадащи се молекулни форми, докато истинската реалност е винаги тук, търпеливо очаквайки да отворим очи и да видим. Завладяващо чувство на любов и дълбоко усещане на състрадание към всичко, което е, пронизва тялото ми. Осъзнавам, че всички сме свързани в един океан от жива светлина. Отделеността, която чувстваме, е само плътната илюзия на молекулната форма. Съзнанието ми се оживява с проникновението, че умът ми и способностите му са само едно друго средство за външна изява. Ние съществуваме отвъд мисълта, отвъд времето, отвъд линейните причина и следствие.

Завладян съм от безкрайни вълни чисто познание. Умът ми е изпълнен отвъд пределите си и разбирам, че това е повече, отколкото някога мога да се надявам да си спомня. Изкрещявам: „Аз ще запомня това!” Моментално се озовавам в тялото си и се опитвам да отворя очи. Не мога да се движа и разбирам, че съм в хипнотично състояние. Усещам как сковаността обхваща физическото ми тяло. След около минута вече мога да движа пръстите на ръцете и краката си. Лежа неподвижен и премислям с удивление случилото се. С абсолютна сигурност зная, че колоната светлина бях самият аз – не просто друга част от мен, а чистият аз, самата същност на това, което съм. Възможно ли е да сме наистина толкова невероятни? Сега се чувствам отделен и сам; в същото време се чувствам свързан с нещо неимоверно по-велико от всичко, което някога съм си представял. Умът ми извира от проникновения, повече отколкото мога да започна да проумявам.

Сега разбирам, че като човешки същества ние имаме естествената склонност да приписваме етикети на всичко, което преживяваме, и да го филтрираме през своите физически понятия и убеждения. Чудя се дали всички очертания и форми са всъщност интерпретации на умовете ни по отношение на нещо друго – нещо, което съществува отвъд всякаква форма и субстанция; нещо толкова чисто и ефимерно, че е отвъд способността на умовете ни да го класифицират и изтълкуват. Възможно е признанието на това да е само по себе си една важна стъпка напред. Може би непрестанната борба между различни религии, вярвания и секти най-накрая ще спре само ако разберем, че всички религиозни вярвания са физически интерпретации на смъртници. Сега е абсолютно ясно, че Бог не се интересува от личната ни теология. Всичките ни физически вярвания се коренят във временни форми и субстанция; всички те са само един преходен миг във времето. Това, което е наистина от значение, е преживяването, духовният опит. Изглежда, че целта на цялата вселена е набирането на опитност – на лични преживявания от първа ръка, трогателни до в червата. Нищо не може да ги замени. Сега е ясно, че личните преживявания са пътят към мъдростта, който всички споделяме.

Докато разширявах изследванията си отвъд първото вътрешно измерение, започнах да забелязвам някакви необикновени гледки. В някои области доминираха облаци от енергия. С удивление забелязах, че някои от тези облаци приемаха конкретни форми. Виждах неща, които ми изглеждаха като коли, къщи, даже частично оформени круизни кораби.

 След години опит стигнах до извода, че тези обекти са пряк резултат от човешка мисъл. Заобикалящата среда в нефизическите измерения е съставена от енергия, която реагира на мисълта. Изглежда, че мислите имат присъщата способност да пренареждат фините енергии, които съставят невидимите измерения.

Открих, че естествената енергийна субстанция на вътрешните измерения прилича на подобни на облаци форми на енергия. В определен смисъл тази енергия е излъчване на светлина, което се поддава на лесна манипулация. Изглежда, че градивните елементи на невидимите измерения не са частици (атоми или кварки), а вълни или честоти от енергия и светлина. Когато разглеждах енергийните облаци, ми стана ясно, че те съществуват като клъстери от сурова, неоформена енергия – много сходни на холограми, които бавно растат и променят формата и плътността си.

(следва)

25 октомври, 1973 г.

Отпускам се все повече и се унасям, докато повтарям твърдението: „Аз съм извън тялото си”. В следващия момент седя в леглото си в пълно съзнание и се оглеждам наоколо. По тялото ми преминават вибрации, докато се надигам, и когато отивам до стената на спалнята, навлизам в ново обкръжение. Ходя по някаква пътека и навсякъде около мен се шири пустош.

В далечината се вижда една радио кула, която се издига, докъдето свършва погледът ми. Изпитвам силно желание да тръгна към нея и си казвам: „Трябва да стигна до кулата”. Изведнъж се озовавам до нея. Точно пред мен се намират дузини стари празни тенекиени кутии, които блокират пътя ми. Започвам да ги избутвам встрани и питам на висок глас: „Какви са тези неща?” В този момент в съзнанието ми се появява серия от ясни картини. Не мога да кажа дали те произхождат отвътре в мен, или отвън. „Много добре, започваш да разбираш. Ти си в областта на високите вибрации – една среда, която реагира на мислите. Възприятията ти за околната среда биват създадени от ума ти. Умът ти интерпретира околната среда според референтни моменти и форми, към които има отношение”.

Умът ми прелива от възбуда. За първи път разбирам очевидното. Пътеката, по която вървя, е моят житейски път. Металните стари кутии представляват всичките боклуци, които забавят напредъка ми: моите страхове, ограничения и привързаности. Всички те трябва да бъдат отстранени от пътя ми, за да мога да напредна и постигна духовните си цели. Взирам се в кутиите за момент. Те изглеждат стари и смачкани. С чувство на голяма радост и задоволство аз ги изритвам от пътя си. Приток на енергия преминава през мен, когато отстранявам пречките от пътя си. Чувствам се овластен и изпълнен с енергия, когато пристъпвам към радио кулата и откривам, че съм точно до нея. Търся някакъв вход, но не откривам такъв. Докато се разхождам около кулата, чувствам силно придърпване. Зная, че трябва да се завърна към тялото си.

Единствена мисъл за тялото ми и се озовавам в него. Отварям очи и разбирам, че ми се ходи по малка нужда. Малко съм ядосан на себе си, че не съм планирал нещата по-добре. Сега наистина съм заинтересован от радио кулата и от това, което тя символизира. Защо не можах да открия вратата й? Имам идея, но се нуждая от потвърждение. По-важното е, че съм учуден от полученото съобщение. Трудно е за обяснение, но го усетих много ясно в ума си. Това бяха по-скоро образи, отколкото думи. Още по-важно – разбрах, че това преживяване бе по-различно от всички предходни. Навлязох в напълно специфична среда, в един нефизически свят, който изглеждаше различен от този също нефизически, в който бях попадал до момента.

В допълнение – околната среда изглежда че реагираше лесно на мислите ми. Чувствах се някак различен, по-лек, изпълнен с повече енергия. Не разбирам напълно какво се случва, но подозирам, че е нещо важно.

12 ноември, 1973 г.

Усещам леки вибрации и силно движение. Изведнъж се озовавам в една украсена катедрала, изправен пред висок амвон. Чувствам се напълно удобно и бързо се изкачвам по стълбите към амвона. Готов съм да се обърна към аудиторията, но когато поглеждам надолу, виждам, че няма никого. Объркан и без да зная какво да правя оттук нататък, се завръщам в тялото си и се оказвам седнал в леглото в пълно съзнание. Учуден, си казвам: „Странно, никога досега не съм имал преживяване извън тялото в седнало положение”. Тогава си давам сметка – аз съвсем не съм във физическото си тяло. Оглеждам се наоколо и виждам, че физическото ми тяло лежи в леглото в дълбок сън. Вълна от възбуда преминава през мен, когато си давам сметка, че преживяването в катедралата се е случило в напълно различно енергийно тяло. За първи път ми става ясно: „Усещането” на двете нефизически тела е изключително различно. Енергийното тяло, в което съм в момента, е много по-плътно, почти физическо, в сравнение с лекотата на второто ми енергийно тяло.

Цяла седмица правих неуспешни опити; тогава ненадейно то се случи. След петчасов сън се събудих в 06:00 ч. и се преместих на дивана. След около петнадесет минутно четене ми се приспа и повторих любимото си твърдение: „Сега съм извън тялото си.” 40-50 пъти, докато заспивах.

Веднага разпознах вибрациите, надигнах се от физическото си тяло и направих няколко стъпки към вратата. Вместо да премина през вратата, както обикновено, аз помолих за яснота и твърдо пожелах да изпитам втората си енергийна форма: „Аз се придвижвам към по-висшето си тяло”. Почувствах изблик на енергия и моментално се озовах в напълно различно обкръжение. Бях направо възхитен; получи се. Почувствах се изпълнен с енергия и лек като перо; в ума ми напираха различни възможности. По навик помолих за яснота и умът ми стана кристално ясен. За първи път напълно разбрах какво означава да си с ясно съзнание. Мислите ми станаха по-бързи и по-живи от всякога. Трудно е за описание, но се чувствах невероятно експанзивен, без страхове и ограничения. Допълнително – осъзнах, че първото ми нефизическо тяло е много сходно с физическото.

Премисляйки случилото се, си спомних постепенната промяна в нефизическото ми тяло, при която навлязох навътре. Стана ми ясно, че увеличавайки честотата на персоналната си енергия, аз автоматично се придвижвах навътре, в по-вътрешните нефизически сфери на вселената. Това откритие е важно за всички нас. Не само честотата и плътността на енергията ни, но също така нефизическата ни форма се променя, когато изследваме по-вътрешните сфери.

След като изпитах тази промяна няколко пъти, не можех повече да пренебрегвам значението на това откритие. Честотата на персоналната ни енергия е пряко свързана с честотата на непосредственото ни обкръжение. В резултат на това, когато променим честотата на персоналната си енергия, моментално се придвижваме на нефизическо енергийно равнище на вселената, което съответства на собствената ни вътрешна честота. Веднъж придобил някаква степен на самоконтрол спрямо своите нефизически изследвания, започнах да експериментирам със съзнателното променяне на своята честота. Открих, че това може да стане просто с отправяне на искане за промяна на честотата, докато съм в състояние извън тялото.

В продължение на две години вярвах, че се придвижвах странично от една област в друга в същото измерение, но сега потресаващата истина бе очевидна. Аз не се придвижвах странично, а навътре във вселената от една енергийна среда в друга. Страничното придвижване се усещаше по различен начин; сетивно то бе много по-физическо. След многократни опити и грешки достигнах до редица наблюдения. Първо, когато поискаме дадена промяна в състояние извън тялото, веднага получаваме отговор на фокусираното си искане. Второ, когато направим искане да повишим вибрациите си или да се придвижим навътре, съзнанието ни автоматично ни изстрелва в област на вселената, която има по-висока честота. И трето, нашата вътрешна честота винаги отговаря на честотата на новото измерение или среда, които преживяваме.

С практика е възможно съзнателно да променим и контролираме вибрационната честота на нефизическото си тяло. Този процес е ключът към истински контрол и неограничена свобода в състояние извън физическото тяло. С помощта на това знание е възможно да се придвижваме от едно енергийно измерение в друго с пълен съзнателен контрол, но което е по-важно – това ни дава възможност да изследваме цялата многоизмерна вселена. Това вътрешно движение, когато е контролирано, ни дава способността да станем напълно съзнателни „междуизмерни” същества. Следващото описание е пример за това.

12 март, 1974 г.

По обед повтарям редовните си твърдения: „Сега съм извън тялото си.” и бавно се унасям. След секунди чувствам вибрациите и съм вече извън спящото си тяло. Придвижвам се към края на леглото. Моментално настоявам: „Яснота сега!” и погледът ми се прояснява. Чувствайки се центриран, се изправям до леглото и казвам високо: „Придвижвам се навътре”. Веднага чувствам някакво бързо вътрешно движение – привлечен съм от вакуум дълбоко в мен. Усещането за движение е толкова интензивно, че извиквам: „Стоп!”

Моментално преставам да се движа и разбирам, че съм сред ново обкръжение. Аз съм на открито, сред един красив парк. Погледът ми е замъглен, затова повтарям изискването си: „Яснота сега!” Погледът и мисълта ми като че ли се наместват. Чувствам тялото си по-леко и изпълнено с жизнена енергия. Опитвам се да се успокоя, докато мислите ми препускат. Поглеждам надолу и усещам тялото си. Имам определена форма, много сходна с нормалното ми нефизическо тяло, обаче усещам тази форма по-лека и по-енергична от първото си енергийно тяло.

Възбуден от успеха си, казвам на висок глас: „Придвижвам се на следващото равнище”. Моментално съм притеглен навътре с невероятна скорост. Едва удържам състоянието си и страхът ми нараства. След секунди вътрешното движение спира рязко и аз плувам в друго странно обкръжение. Този път виждам малко предмети, но усещам излъчването на силна енергия около себе си. Когато се оглеждам, разбирам, че не трябва да обръщам главата си. Изглежда че виждам, накъдето насоча мисълта си и мога да гледам едновременно във всички посоки. Поглеждам надолу към тялото си, но не виждам нещо, което мога да опиша. Аз съм една 360 градусова гледна точка без форма и субстанция. Чувствам непреодолим прилив на енергия и познание, протичащи през мен.  Цялото ми същество е потънало в море от чиста енергия и безпрекословна любов.

В продължение на това, което изглежда часове, се наслаждавам на успокояващите усещания, че плувам в този океан от чиста живителна светлина. Тъй като не желая да се завърна в тялото си, поддържам фокуса си възможно най-дълго. Най-накрая се завръщам в тялото си и поглеждам часовника. Изненадан съм – отсъствал съм по-малко от четиридесет минути.

Като обмислих своите преживявания, се опитах да добия по-ясно разбиране на нефизическото си съществуване. Вече са очевидни някои сходства и различия между физическото и нефизическото ми тяло. Например разбрах, че зрението ми и в двата случая е много сходно. Единствената забележима разлика бе яснотата. Веднага след отделянето погледът ми биваше често замъглен и извън синхрон. Можех обаче бързо да го подобря с командата: „Яснота сега!”. Открих, че е важно да извършвам това при всяко преживяване извън тялото и често се налагаше да го правя няколко пъти в едно преживяване.

Забелязах, че се осланях силно на зрението си. В сравнение с него останалите ми сетива изглеждаха почти без значение. В ретроспекция вярвам, че това може да се дължи на настоящата ми зависимост от зрението. Всеки от нас е различен; някои наблягат повече на слуха или на тактилните усещания. Подозирам, че всеки от нас разчита повече на едно сетиво за разлика от останалите. Например професионалният музикант може да се фокусира повече върху слуха, докато един танцьор – върху усещанията за допир и положение в пространството.

Разбрах също, че дишането вече не бе необходимо и че усещанията за температура изглежда не съществуваха. Макар да не усещах температурата, имах чувство за допир, можех да усещам предметите и даже да чувствам собствения си захват. В допълнение – докато слухът ми оставаше общо взето същият, чувството ми за вкус изглежда отсъстваше. По-късно щях да открия, че всичките ни пет сетива са на разположение, стига да се фокусираме върху тях.

По пътя на опита разбрах, че всичките ни нефизически сетива са създадени и контролирани от умовете ни и сериозно си зададох въпроса дали нефизическите ни тела съдържат някаква естествена, или присъща способност да усещат нещо. Мислите ни преобразяват нефизическите ни тела в съответствие със самопредставата ни в момента. Достигнах до разбирането, че физическото ми тяло е само временно превозно средство за външна изява. В течение на времето осъзнах, че това важи също и за нефизическите ни тела.

Разбрах, че нефизическата ми форма в много отношения е енергиен дубликат на физическото ми тяло. Общият размер и форма си оставаха същите, докато енергийните субстанции, от които бях съставен, бяха твърде различни. Вместо молекули, моето нефизическо тяло сякаш бе съставено от безброй малки взаимосвързани точки светлина. На два пъти, докато бях извън тялото си, опитах да се погледна в огледало (физическо огледало), но не можах да видя нещо.

Любопитството ми относно външния вид, конструкцията и субстанцията на нефизическото ми тяло се увеличаваха след всяко преживяване извън тялото.  Макар че можех лесно да наблюдавам ръката си, докато бях извън тялото, виждането на цялата ми форма се оказа трудно. Най-накрая, след десет години на преживявания извън тялото, се случи следното.

2 октомври, 1982 г.

Чувам бръмченето, наподобяващо  звуци на двигател, и пожелавам да напусна тялото си. Пристъпвам към вратата на спалнята и автоматично заявявам: „Яснота сега!” Зрението ми се избистря, преминавам през вратата и влизам в дневната. Все още с леко чувство на дезориентация, повтарям на глас искането си с повече ударение: „Яснота сега!” Усещам как погледът и съзнанието ми се наместват. Мислите ми са ясни и отправям гласно изискване: „Искам да видя формата, в която съм сега!” Моментално имам силното усещане на привличане вътре в себе си. Изведнъж съм различен и безтегловен, като че ли летя в пространството. Когато поглеждам напред, виждам блестяща, бяло-синкава форма. По някаква причина изглежда зная, че гледам нефизическото си тяло от различна перспектива. Взирам се с изумление в тази форма пред мен, която блести и прелива от енергия и светлина. Прилича на енергийна отливка, съставена от милион малки точки светлина. Има синкаво излъчване, но изглежда, че има определена външна структура. Светлинното тяло пред мен е голо и идентично с физическата ми форма. Макар тялото ми да изглежда твърдо, има определено движение на енергия и излъчване. Виждам нещо, което наподобява океан от сини звезди из цялото си тяло. Трудно е за описание, защото звездите са неподвижни, но в същото време се движат; светлината и енергията в тялото ми изглежда се променят подобно на вълните на океан.

Докато се взирам в светлинното си тяло, ме поразява мисълта, че би трябвало да съм в друго тяло. В същото време не усещам никаква форма или субстанция. Аз съм като гледна точка в пространството без всякаква форма. Докато разсъждавам върху новото си състояние, изпитвам усещане за бързо движение и моментално се озовавам във физическото си тяло.

Докато лежа неподвижен и премислям преживяването си, съм поразен от неизбежното заключение: би трябвало да притежавам многобройни енергийни тела. Формата, която току-що изпитах, бе забележимо по-лека (по-малко плътна) даже от второто ми нефизическо тяло. Дадох си сметка, че традиционният възглед, че притежаваме две тела – физическо и духовно, е прекалено опростен. Ние сме много по-сложни от това. Така както във вселената съществуват множество нефизически енергийни измерения, всеки от нас би трябвало да се състои от множество енергийни тела или средства за външен израз.

Сега съм сериозно озадачен за колко нефизически тела и форми става дума. Подозирам, че има по едно във всяко измерение на вселената и че всички те са взаимосвързани, така както физическото тяло е свързано със своето първо нефизическо (духовно) тяло.

17 октомври, 1983 г.

Усещам странни вибрации и изтръпналост по цялото тяло. Разбирам, че съм във вибрационно състояние и фокусирам вниманието си върху усещането на изплуване навън от физическото си тяло. След секунди плувам нагоре и далеч от тялото си и бавно се приземявам към вратата на спалнята. С чувство на пълно удивление навлизам в структурата на вратата и усещам вибриращата й енергия, докато плувам без усилия през нея, с отворени очи. Вратата изглежда като енергийна мъгла, оформена в калъп от етер.

След като преплувам през вратата, мисля си за стоене прав и веднага се озовавам в дневната, прав до дивана и се оглеждам наоколо. Забелязвам малка странна форма, която изглежда ме следва. Вглеждайки се, разпознавам нашия малък пудел Макгрегър. Удивен съм, защото никога не съм виждал животно при преживяванията си извън тялото. Той изглежда учудващо естествен и солиден, когато маха с опашка и гледа към мен. Забелязвам, че очите му блестят, но виждам и още нещо: има една тънка нишка като паяжина, която се простира от тялото му чак до спалнята. От любопитство се навеждам и докосвам тънката сребърна нишка. Моментално кученцето изчезва. Стреснат съм от бързата промяна и моментално се озовавам в тялото си.

Когато сковаността ми бързо изчезва, чувствам как кучето физически скача върху леглото. Лежа неподвижно и премислям преживяването си, опитвайки се да наместя нещата. Сега повече от всякога разбирам колко малко знаем за себе си и за своя свят. Чувствам се като наивен ученик, който току-що е видял реалния свят за първи път. Поразен съм от мисълта колко сме арогантни, когато си мислим, че знаем каквото и да е. Ние, които не знаем кои сме, защо сме тук и даже накъде вървим, гледаме на себе си като доминиращи, интелигентни господари на света. Наистина е иронично просто колко сме измамени.

Още по-смешни са нашите твърди убеждения и изводи относно неща, които не виждаме и не разбираме. Сега повече от всякога съм убеден, че изследванията извън тялото могат да дадат отговори на много загадки на нашето съществуване.

(следва)

21 юни, 1973 г.

Събуждам се в 05:00 часа и се придвижвам до дивана. След около 15 минути четене ми се приспива и решавам да пробвам нещо ново. Грабвам лист и молив и започвам да изписвам многократно утвърдителното изявление: „Сега съм извън тялото си”. Докато пиша, си го повтарям на глас. След като го изписвам около петдесет пъти, едва успявам да задържа очите си отворени. Унасяйки се в сън, продължавам да го повтарям наум.

Разбуден съм от странна скованост и вибрации по цялото тяло. Оставам колкото е възможно по-спокоен и се фокусирам върху усещанията си от издигането във въздуха. След няколко секунди осъзнавам, че съм извън тялото си. Ставам до физическото си тяло и се отправям към прозореца. Чувствам се някак извън фокус и искам яснота.

Имам малко подобрение и затова повтарям искането си, този път по-настойчиво: „Нужна ми е яснота сега!” Моментално съзнанието ми става кристално ясно. Усещам тялото си по-леко и изпълнено с повече енергия. Чувствам се буден и решавам да се опитам да летя. Разпервайки ръце, правя лек подскок и излитам през тавана и покрива и се озовавам на няколкостотин метра над околността. Завъртам леко ръце и изравнявам тялото си във въздуха. Усещането е абсолютно удивително. Чувствам се напълно свободен, докато прелитам над град Катонсвил. Макар че е нощ, пейзажът е осветен от сребърно сияние. Под мен къщите и улиците изглеждат като коледна градина. Изведнъж чувствам подръпване в гърба си и спонтанно се замислям за тялото си. Мисълта за тялото ми ме връща обратно в него с едно потръпване. Събуждам се с леко изтръпнало тяло.

3 юли, 1973 г.

Събуждам се от звука и усещането за интензивно бръмчене. Като че ли тялото и умът ми са вътре в някакъв двигател. Първоначално съм стреснат от интензивността на вибрациите, но бавно се успокоявам и насочвам цялото си внимание към идеята за отделяне от тялото. Моментално се отделям и отплавам към тавана.

След отделянето забелязвам, че силният бръмчащ звук е намалял. Докато плувам на около метър над тялото си, вибрациите биват заменени с чувство на спокойствие. Имам усещането за безтегловност и се нося като облак.

Моментната мисъл за придвижване към вратата ме отпраща автоматично в тази посока. Фокусирайки мисълта си, мисля за дневната и отплавам директно там. Не мога да повярвам колко лесно и естествено става това. Мисля си как стоя прав и ето ме изправен да разглеждам наоколо.

Всичко около мен изглежда познато освен стените, които са светло жълти, вместо бели и част от мебелите са малко по-различни от физическите си двойници. Например един стар люлеещ се стол изглежда същият, но масичката за кафе е различна. Физическата масичка е в съвременен стил, докато нефизическият й двойник изглежда като антика от 18-ти век.

Взирайки се в обкръжението си, разбирам, че мога да виждам през неясните очертания на физическите стени. Когато се фокусирам върху стената на дневната, тя като че ли става все повече подобна на пáра по форма и субстанция и бавно изчезва. Пред мен се появява нещо съвсем ново – една поляна, докъдето ми стига погледът. Правя няколко стъпки напред и навлизам в новия терен. Когато се вглеждам в поляната пред себе си, виждам фигурата на човек, който стои прав на около двадесетина метра. Той ме наблюдава внимателно, но не се приближава. Взирам се по посока на него в продължение на няколко секунди. Той има тъмна коса и ниско подстригана брада и е облечен с червена роба, която се спуска до коленете. Той отговаря на погледа ми с кимване на глава и лека усмивка.

Цялата ситуация е поразителна. Чувствам се неловко и не зная какво да направя. Да се приближа ли и да заговоря този непознат, или да го избегна? Дилемата ми бива разрешена бързо, като се озовавам във физическото си тяло.

Докато лежа в леглото, ми идва наум, че това може би е същият човек, когото видях при първото си преживяване извън тялото. Колкото повече премислям появяването му, толкова съм по-убеден, че този човек не е просто един случайно „преминаващ” нефизически обект. Той като че ли наблюдава всяко мое движение. Също така бе очевидно, че той нямаше никакво намерение да ме доближи или да комуникира с мен. Подозирам, че той знаеше как всяко негово движение щеше да ме изплаши; самата гледка на някой, който стоеше там неподвижен, бе достатъчно смущаваща.

В продължение на няколко дни любопитството, свързано с този човек, не напуска ума ми. Какви са неговите намерения и цел? Чудя се дали той не е някакъв гид, който наблюдава моя напредък. Допълнително – чудя се дали всеки, който има преживявания извън тялото, има такъв човек, който наблюдава напредъка му. Той очевидно не желаеше да се намесва; всъщност, когато го видях, изглеждаше почти изненадан. Мога само да предположа, че той вероятно наблюдава моите преживявания извън тялото от едно малко по-различно вибрационно равнище, за да остане незабелязан. Когато съм фокусирал вниманието си, трябва да съм повишил вибрационното си равнище и съм могъл да виждам отвъд обичайното си физически подобно обкръжение.

Сравнявайки това с първото си преживяване, разбирам, че те са сходни в много отношения. Основната разлика бе, че този път моят контрол и зрение бяха по-добри. Колкото повече мислех за своите преживявания, толкова повече разбирах, че всичко, което считах за факти или истина, трябваше да бъде преоценено. Например установеният от много време „факт”, че съзнанието ни е резултат от електрохимична дейност в мозъка звучеше вече като смехотворно твърдение, резултат от очевидно непълна информация. Вече знаех, че мозъкът трябваше да изпълнява някаква друга функция – вероятно като биологично средство за предаване между нефизическия ум и физическото тяло. Стана ясно, че физическият мозък е подобен на компютърния твърд диск, който съхранява информация и спомени, необходими за поддържане и работа на временното ни биологично превозно средство.

С продължаването на моите преживявания извън тялото, тези наблюдения биваха потвърждавани отново и отново. Едно бе сигурно – аз можех да мисля без физическия си мозък. Можех да творя, анализирам и си припомням. Също така разбрах за съществуването на определени различия. Например, когато бивах извън тялото си, аз действах по-спонтанно и решително, отколкото във физическото си тяло. Чувствах се някак мотивиран да извършвам неща, които даже не ми идваха наум, докато бях във физическото си тяло. Например често си мислех за летене и моментално излитах от стаята си и летях из околността или се озовавах над странни пейзажи, които не можех да разпозная. Понякога подозирах, че бивах насочван от някаква по-експанзивна, неизвестна част от мен самия.

Често спонтанните ми мисли ме въвеждаха в ситуации и преживявания, които ми позволяваха да вникна в области и събития, свързани с моето минало и настояще. В много случаи не разбирах причината на тези преживявания, преди да изминат седмици и даже години.

Следващото преживяване оказа дълбоко влияние върху мен. За първи път наистина разбрах неограничения потенциал на изследванията извън тялото.

9 юли, 1973 г.

Около обед решавам да подремна. Докато се унасям в сън, си представям дневната на майка ми. По цялото ми тяло преминава усещане за скованост. Усещането ми е приятно и аз се издигам над тялото си. Изпълнен съм с чувство на възбуда, докато се придвижвам към края на леглото.

Оглеждам се наоколо и изпитвам внезапно желание да видя младата жена от горния апартамент. Веднага заплувам нагоре и усещам как главата и раменете ми минават през тавана. По някаква неизвестна причина обаче усещам силно съпротивление и не мога да премина през тавана. За момент съм заседнал в тавана и ме обзема паника. Казвам на глас: „Долу!” и моментално се придвижвам надолу към пода.

С чувство на облекчение се успокоявам и се концентрирам. Отивам до вратата на спалнята си и прекрачвам прага. Докато преминавам през вратата, чувствам леко изтръпване, но не срещам никакви проблеми. Отблизо вратата е като обвита в мъгла. Движа се нормално, влизам в дневната и вървя към предната врата, когато изведнъж чувам от дясната си страна ясен мъжки глас да ме вика по име.

„Уили!”. Стреснат се оглеждам и виждам мъж, седнал на дивана. Изглежда около тридесетгодишен и някак познат. „Уили, радвам се да те видя.” Разпознавам гласа му и веднага разбирам, че това е моят чичо Хилтън. Шокиран от присъствието му, аз само се взирам в него, докато той говори.

„Обзалагам се, че си изненадан да ме видиш”. Той цъка с език и продължава: „Имаше известни проблеми с тавана”. Аз се приближавам към него и казвам: „Чичо Хилтън, това ти ли си?” Той отново се усмихва: „Да, аз съм”.

Оглеждам го отблизо. Изглежда с двадесет години по-млад и много по-слаб, отколкото когато почина. Той изглежда развеселен от опуления ми вид и казва: „Ей, аз съм не по-малко изненадан от теб да те видя”. Тонът му става сериозен: „Уили, как се научи да правиш това?” Изненадан съм от въпроса му и отговарям: „Просто опитах и се получи”. „Не са много тези, които могат да правят същото. Всички ние сме твърде изненадани”. Той ме гледа втренчено в очакване на отговора ми.

Докато го гледам, реалността на цялата ситуация ме поразява. По някаква причина чувствам силна вътрешна нужда да полетя. „Чичо Хилтън, трябва да тръгвам”. Той се усмихва и кима, докато се придвижвам към вратата.

Лесно минавам през предната врата и виждам пред себе си широко зелено поле (физическото обкръжение на жилището ми е един жилищен комплекс). Пристъпвам навън и протягам нагоре ръце. Вътрешният ми импулс за летене изглежда че ме изстрелва нагоре като ракета. Разпервам ръце, стабилизирам се и експериментирам с контролиране на полета си. Когато се оглеждам, мога да видя ясно шосе № 40 под себе си. Решавам да го следвам и летя на запад няколкостотин метра над земята. Силна възбуда и усещане за свобода се излъчват от всяка част на съществото ми.

Поглеждайки надолу, виждам ясно пътя, къщи и цели квартали. Когато минавам над град Еликорт, усещам някакво подръпване в центъра на гърба и мисля за тялото си. Моментално се озовавам във физическото си тяло и чувствам леко изтръпване, което бързо отминава.

Веднага щом физическите ми сетива се възвръщат, откривам старите фотоалбуми на майка си и търся снимки на починалия си чичо. Прехвърлям набързо страниците и накрая намирам негова снимка на около тридесет години. Без съмнение снимката пред мен е точно копие на мъжа, когото току-що срещнах.

Като премислям това преживяване, ми се изясняват няколко неща. Първо, ние очевидно продължаваме съществуването си след смъртта. Макар да знаех това още от първото си преживяване извън тялото, това става още по-очевидно, когато в действителност видиш и разговаряш с починал човек, когото си познавал. Просто няма начин да греша. Мъжът, с когото току-що разговарях, бе моят чичо.

Второ, учуди ме фактът, че чичо ми изглеждаше в разцвета на силите си – предполагам около тридесет. Всъщност той бе толкова млад, че не можах веднага да го позная. Характерният му глас и това, че ме нарече „Уили” ме убедиха окончателно, че това бе той. Починалият ми чичо бе единственият човек, който някога ме е наричал Уили. Всички останали ме наричаха Уилям или Бил.

Когато чичо ми почина, той бе на петдесет и четири години и с твърде наднормено тегло. Когато го видях сега обаче, той изглеждаше млад, слаб и в цветущо здраве. Изглежда, че след като се отърсим от физическото си тяло при смъртта, ние приемаме енергийната форма, моделирана или повлияна от представата, която имаме за себе си. Тъй като съм научил, че нефизическите енергии естествено реагират на мисълта, изглежда разумно да предположим, че нашите мисли и самопредстава биха повлияли на личната ни енергия. Изглежда вероятно да приемем нефизическа форма, която приляга най-добре на представата, която имаме за себе си.

Ако това е така, естествено се чудя как ли изглеждам, когато напусна тялото си. Дали изглеждам точно както физическото си тяло? Чудя се също така дали формата ми ще се промени, ако съзнателно променя своята самопредстава. Звучи малко странно, но изглежда възможно нефизическата ни форма да бъде също така временна, както физическото ни тяло. Сериозно се замислям какво ли би станало, ако докато съм извън тялото си, се концентрирам върху промяна на формата на не-физическото си тяло.

В продължение на няколко седмици срещата с починалия ми чичо не излиза от ума ми. Бях сигурен, че той изглеждаше изненадан и любопитен относно способността ми да напускам тялото си, но в същото време той сякаш очакваше появяването ми. Той изглежда знаеше, че аз ще вляза в дневната. Може би това бе причината за неуспешното ми минаване през тавана. Възможно е да съм бил по някакъв начин насочен към дневната. В допълнение – имах странното чувство, че някой седеше до него. Трудно е за обяснение, но бях почувствал още нечие присъствие там и бях сигурен, че за момент съм видял финото очертание на жена.

Продължих да следвам подхода, който бе вече дал резултати. Събуждах се в седем часа и се приготвях за университетската си лекция в девет. След това се завръщах в апартамента на майка си и четях, докато ми се приспиваше. Обикновено около обед прилагах моята техника за излизане извън тялото. Продължих да експериментирам с различни методи, но открих, че най-простият вършеше най-добра работа. Отивах в стаята си, лягах на леглото и си представях как се разхождам из дневната, като разглеждах внимателно всички най-малки подробности, свързани с помещението. Често вземах три или четири предмета и се стараех да си ги представя ясно наум. Не разбирах нито мислех за начина, по който правех всичко; само знаех, че това върши работа.

Приблизително в 30% от случаите, след като се унасях, откривах, че съм седнал, че плувам във въздуха, или се претъркулвам настрани от леглото. Усещанията ми при отделяне от тялото бяха сходни – бръмчащ звук, придружен от усещане на вътрешна енергия или вибриране по цялото тяло. В момента на най-големите вибрации се насочвах извън тялото си, като сядах или се изтъркулвах от леглото.

Предпочитах да сядам, защото често претъркулването ми причиняваше чувство на дезориентация. Открих, че ми е най-лесно просто да седна и да пристъпя прав извън тялото си. По този начин като че ли упражнявах повече съзнателен контрол върху нефизическото си тяло. Възможно е движенията, свързани с вървенето по земята, да имаха някакъв „заземяващ” ефект.

14 септември, 1973 г.

Докато се унасям, повтарям наум обикновеното си утвърдително изречение: „Сега съм извън тялото си”. В същото време си представям предмети в дневната на майка ми. След около петнадесет минути се унасям в сън. Изведнъж се стряскам и събуждам от звук на изстрел близо до главата си. Тялото ми е напълно изтръпнало и по него преминава поток от силна енергия. Изплашен съм и инстинктивно мисля за физическото си тяло. Веднага се озовавам в тялото си и се оглеждам около стаята за източника на изстрела.

След възвръщането на физическите ми усещания си давам сметка, че съм се справил твърде зле с това си преживяване. Предполагам, че изстрелът е бил някакъв вътрешен звук, вероятно причинен от акта на отделянето ми от физическото тяло и че може да съм се отделил от някаква свързваща точка, намираща се някъде в главата ми.

Сществува теория, според която всички сме свързани с физическите си тела в седем енергийни местоположения, и един силен пукащ звук може да обозначава отделяне във или около епифизната жлеза. В момента нямам факти, с които да подкрепя тази теория, но трябва да призная, че преживяването ми е забележително сходно със звуците, за които съобщават Силван Мълдун и Пол Туичел.

Върху усещанията и звуковете, съпровождащи преживяванията извън тялото, са проведени малко изследвания. Надявам се в близко бъдеще това да се промени. Ако имаме предвид огромния потенциал, който съществува за придобиване на ново знание, разумно е да бъдат проведени повече изследвания. Категорично съм убеден, че те ще доведат до нови прозрения относно невидимите природа и източници на съзнанието.

(следва)

Повтарям си наум: „Сега съм извън тялото си.” в продължение на 10-15 минути, докато ми се приспива все повече. Доколкото е възможно, засилвам ударението на думите в съзнанието си, докато се унасям.

Почти моментално съм разбуден от силни вибрации и напомнящото електрически ток бръмчене из цялото ми тяло.

Стреснат съм и ме обзема силен пристъп на страх. Успокоявам се, като си повтарям: „Аз съм защитен от светлината.” Първоначалният ми страх бавно изчезва и представям себе си заобиколен от кълбо защитна светлина. Мисля си за плуване във въздуха и усещам как се издигам и напускам физическото си тяло. Чувствам се лек като перо и се издигам бавно нагоре. Докато отплувам далеч от тялото си, усещам, че вибрациите и бръмченето са намалели до чувство на слаб шум. Чувствайки се по-сигурен, отварям очи и откривам, че гледам в тавана на половин метър пред мен. Учуден съм, че съм отплувал толкова нависоко и инстинктивно си мисля да погледна към тялото си върху леглото. Моментално се прибирам във физическото си тяло и усещам странна вибрация, докато физическите ми усещания бързо се възстановяват.

Докато лежа и премислям преживяното, си давам сметка, че мислите, насочени към физическото ми тяло, би трябвало да са ме върнали обратно в него. Зная, че е възможно да виждам физическото си тяло, защото по време на първото си преживяване извън тялото аз го бях видял съвсем ясно. Подозирам, че ключът към наблюдението на физическите ни тела, е да останем колкото е възможно повече откъснати умствено и емоционално от тях. По-важно е обаче да поддържаме мислите си далеч от физическите си тела, защото и най-малката мисъл, фокусирана върху тялото, ще ни върне моментално в него. Разсъждавайки в ретроспекция, трябваше да си помисля да се обърна, докато отплувах, при което щях да наблюдавам физическото си тяло, без да фокусирам мисли върху него.

12 октомври, 1972 г.

Събуждам се в 03:15 след три часа и половина сън,  два REM*) периода и се премествам върху канапето в дневната. След около четиридесет минути четене ми се приспива и започвам да си представям различни образи. Представям си как се намирам в светъл оранжев балон, който се изпълва с хелий. Усещам как ставам все по-лек, докато балонът се надува. Напрягам усещанията си и се опитвам да задържа представата възможно по-дълго време.

*) REM – Rapid Eye Movements: англ.- „бързи движения на очите”- движения на очните ябълки при затворени клепачи, които бележат периоди на сънуване.-Бел.прев.

Унесен в сън, се събуждам от усещането на силни вибрации и бръмчене по цялото ми тяло. Разбирам, че съм готов да се отделя и веднага си мисля за плуване във въздуха. Вибрациите и звуците бързо намаляват, докато се отделям и плувам към  тавана. Инстинктивно протягам ръце към него, но вместо да го допра, ръцете ми бавно проникват в неговата вибрираща субстанция. Усещам леко съпротивление, докато ръцете ми се движат през тавана. Придвижвайки се бавно нагоре, тялото ми навлиза и минава през изолацията, гредите и покрива. Завладява ме силна възбуда, докато преминавам през покрива и се озовавам върху къщата.

Мисля си за изправяне и веднага съм изправен върху най-високата част на къщата. Когато се оглеждам, мога ясно да видя телевизионната антена и комина. Макар да е посред нощ, небето и всичко около мен е частично осветено от луминесцентно сребърно излъчване.

Докато стоя на върха на къщата, усещам внезапна потребност да летя. Разпервам ръце, спускам се надолу от покрива и летя над задния двор. Спускам се бавно, докато започна да летя около метър над земята. По някаква причина усещам като че ли натежавам и продължавам да се спускам, докато съм само на сантиметри от тревата. Мисля си за „контрол”, но е прекалено късно. С тъп звук се стоварвам надолу с лицето върху поляната. В този момент се озовавам обратно в тялото си. Физическите ми усещания се завръщат и се чудя защо съм изгубил контрол. Защо станах толкова тежък?

2 ноември, 1972 г.

Събуждам се от звука и усещането за силно бръмчене. Усещам като че ли тялото и умът ми ще се разпаднат на части. Първоначално съм стреснат от силата на вибрациите, но бавно се успокоявам и фокусирам цялото си внимание върху идеята за плуване във въздуха далеч от физическото ми тяло. За секунди се отделям нагоре и се рея на около метър и нещо над тялото си. Забелязвам, че бръмчащият звук и трептенията намаляват веднага след пълното отделяне. Те биват заменени от ведро чувство на спокойствие. Усещам се безтегловен и плувам като облак. Помислям си за придвижване към вратата и автоматично отплувам в тази посока. Изпитвам завладяващо чувство на свобода, което не съм познавал преди. Спонтанно решавам да летя и си мисля да премина през покрива. Моментално политам през тавана и през покрива като ракета. Развълнуван съм от резултата и започвам да разбирам, че мислите ми са енергията на моето придвижване. Разпервам ръце и политам няколкостотин метра във въздуха. Под мен ясно мога да видя сградите и съседните улици. Усещам леко придърпване, докато летя все по-високо над град Балтимор. Придърпването се усилва и помислям за тялото си.

Моментално се завръщам в тялото си. Когато отварям очи, физическото ми тяло е изтръпнало и вдървено. Докато преживяванията ми извън тялото продължаваха, бях удивен от нефизическите енергийни структури, които наблюдавах. С всяко ново преживяване въпросите ми се увеличаваха, докато бях обсебен от идеята да разбера природата на нефизическите форми, с които се бях сблъскал. Докато се опитвах да разбера връзката между физическата и нефизическата среда, разработих серия от груби експерименти. Например всеки ден закрепвах един молив или писалка на ръба на нощното си шкафче.

Целта ми бе да видя дали мога по някакъв начин да преместя физическия обект с моето нефизическо тяло. Скоро открих, че този прост експеримент е по-труден, отколкото изглеждаше. Най-голямата ми трудност бе да се фокусирам върху експеримента. В момента на отделянето в ума ми бушуваха безкрайно много възможности и моят експеримент изглеждаше незначителен в сравнение с многото възможни чудеса.

С всеки експеримент се засилваше убеждението, че моето нефизическо състояние на съзнанието бе изключително чувствително и реагираше на най-слабата мисъл. Преобладаващите ми съзнателни или подсъзнателни мисли ме изстрелваха веднага в определена посока. Научих бързо, че подсъзнателният ми ум оказва много по-голямо влияние и контрол над моите действия, отколкото някога съм си представял. Често една напълно спонтанна мисъл водеше до мигновена реакция. Например, ако си помислех за летене, което правех често, веднага излитах през тавана или стената и започвах да се рея над околността.

Постепенно осъзнах, че постигането на пълен съзнателен контрол през първите секунди след отделянето, е от решаващо значение. За да осъществя това, експериментирах с различни начини за постигане на контрол. Първоначално се опитвах да фокусирам цялото си внимание върху ръката си веднага след отделянето. Надявах се това да концентрира мислите ми върху една единствена идея и да ми даде моменталния контрол, който търсех. Това създаваше странното усещане, че се потапям в себе си. Макар вълнуващо, крайният резултат не бе контрол, а усещане, че съм хипнотизиран и след това въвлечен в една искряща вселена от бляскави сини звезди.

Недоволен от резултатите, реших да хвана силно нефизическата си ръка и да се фокусирам върху усещането на своя захват. Бях донякъде изненадан да открия, че чувствах нефизическата си ръка като едно удивително солидно тяло. Нефизическото ми тяло притежаваше присъщо вибриране, усещах го като напълно солидно, но чувствах и леката вибрираща енергия на субстанцията на нефизическата си ръка. Открих бързо, че моето енергийно тяло е наистина „реално” във всяко отношение и изглеждаше точно копие на физическото ми тяло. Открих също така, че когато мислите ми са фокусирани върху нефизическото ми тяло, започвам да се усещам привлечен навътре в него, като че ли бивах притеглен от вакуум дълбоко в себе си.

В продължение на няколко месеца повтарях тази процедура на самонаблюдение и научавах все повече за физическото си тяло по пътя на опитите и грешките. По пътя на повтаряните наблюдения започнах да си давам сметка, че нефизическата ми форма е като енергийна отливка – всъщност съзнателна енергия, приела една временна форма. Тялото, което усещах, когато бях навън от физиката си, изглеждаше резултат от очакванията на моя ум и от моята самопредстава. В допълнение – разбрах, че фокусирането върху нефизическото ми тяло, създаваше силна тенденция за въвличането ми в области, които не можех да проумея. Знаех, че се нуждая от други методи за придобиване на съзнателен контрол.

След почти една година започнах да се затормозвам от многобройните безуспешни опити да добия пълен контрол, когато най-сетне открих, че се бях задълбочил в този процес повече, отколкото бе необходимо. По време на един следобеден сеанс спонтанно извиках: „Контролирай сега!” Моментално почувствах усилване на аналитичния си ум. Така както стоях до края на леглото си, виждането ми се подобри, но остана леко нефокусирано, така че извиках: „Яснота сега!” Погледът ми моментално се фокусира. Почувствах изблик на енергия по цялото си тяло и яснота на ума. Бях развълнуван. За първи път почувствах, че контролирам напълно положението. Цялото ми самосъзнание присъстваше и всъщност бе по-будно, отколкото в нормалното ми физическо състояние. Мислите ми бяха кристално ясни и трептящо живи.

Изведнъж разбрах, че ключът към контрола е просто да поискам пълен съзнателен контрол моментално след отделянето. Започнах също така да разбирам значението на това да фокусирам мислите си и необходимостта да бъда изключително конкретен, когато поставям искания. В един случай, веднага след отделяне от тялото, казах на висок глас: „Желая  пълно будно съзнание!” и моментално се озовах във физическото си тяло. Открих, че контролиращата част от ума ми приема моите мисли буквално. Неудачният ми избор на думата „будно” бе моментално интерпретирана да означава  „физически будно”. След няколкомесечно експериментиране с различни фрази, започнах да разбирам, че бях несъзнателно програмирал себе си да мисля „контрол” по време на всяко излизане извън тялото. Скоро открих, че го правя автоматично, когато се издигах нагоре и извън тялото си. След година на проби и грешки, вече знаех, че съм на прав път.

През целия този период продължавах експериментите си с моливите. По време на няколко преживявания извън тялото се опитах да преместя молива на нощното шкафче и с изненада открих, че честотата на вибрациите (плътността) на нефизическото ми тяло изглежда определя дали виждам молива и всъщност цялата стая. Бавно започнах да разбирам, че околната среда, която наблюдавах, не е физическия свят, както предполагах. Осъзнах, че структурите, които нормално наблюдавах, когато бях извън тялото си, са нефизически структури. Постепенно нещата започнаха да идват по местата си. Най-накрая окончателно разбрах защо имаше малки различия между нефизическите и физическите мебели и другите предмети. Например нефизическите стени често бяха с различен цвят и формите и стила на някои от мебелите и килимите бяха различни. Много от различията бяха малки, но въпреки това забележими.

За да мога да видя нормалното си физическо обкръжение, вътрешните ми вибрации трябваше да бъдат относително забавени. Забелязах също, че самият акт на поискване на по-ясно съзнание и яснота на образите, сякаш автоматично повишава вътрешната честота (на вибриране) на нефизическото ми тяло.

В стремежа си да направя експериментите си по-реалистични, закрепих моливите на три различни места, покрай които обикновено минавах, когато напусках тялото си. Надеждата ми бе, че ще забележа моливите до леглото и в края на леглото, когато се придвижвах покрай тях. Като погледна назад, си давам сметка, че това вероятно е изглеждало странно. Спомням си, че веднъж майка ми ме попита: „Какви са тези моливи?” Представете си да се опитате да обясните това на майка си, без да прозвучите като откачен.

След няколко седмици, след като се отделих, най-накрая се фокусирах върху един от моливите. Придвижвайки се покрай леглото, се концентрирах върху молива, закрепен на ръба на гардероба. В началото погледът ми изглеждаше замъглен, някак извън синхрон, така че казах на висок глас: „Яснота сега!” Моментално погледът ми се фокусира. Можех да видя ясно молива пред себе си, но той изглеждаше като триизмерна мъглява форма със субстанция. Приближих се, докоснах го с ръка и почувствах леко трептене, докато пръстите ми преминаваха през субстанцията на молива. Донякъде озадачен, опитах отново, но резултатът бе същия. Фокусирайки вниманието си, си дадох сметка, че нефизическото ми тяло е очевидно по-малко плътно от молива и спонтанно казах на висок глас: „Трябва ми да стана по-плътен!” И с едно потръпване се озовах обратно във физическото си тяло. Когато физическите ми усещания се възстановиха, не можах да сдържа смеха си: бях получил отговор на молбата си. Трябваше да запомня, че исканията ми, докато бивах извън тялото си, бяха приемани буквално. Изглежда, че имаше малко място за интерпретации или за нюанси на сивото. При всяко искане трябваше да запомня да бъда изключително конкретен. Може би нещо от рода на: „Искам да преместя този молив!” щеше да свърши повече работа.

При едно подобно преживяване години по-късно, практикувах самохипноза със запалена свещ. След отделяне от тялото стоях срещу свещта и реших да я загася с духане. За мое учудване тя веднага изгасна. След като се завърнах във физическото си тяло, отворих очи и видях, че физическата свещ все още гори. След известен размисъл разбрах, че трябва да съм изгасил свещта в това, което вече зная, че е паралелно измерение, най-близко до физическото. Това измерение е относително плътен енергиен дубликат на физическия свят.

Този прост експеримент е от значение, защото дава доказателство, че условията и предметите, срещани по време на преживяванията извън тялото, съществуват независимо от физическия свят. Изглежда, че ние не наблюдаваме физическия свят от друга перспектива, както вярват много хора, а взаимодействаме с едно отделно, но успоредно измерение на енергията.

Предговор

Преди петстотин години няколко смели изследователи пресякоха един океан в търсене на нова земя – тайнствена земя, скрита сред един неизследван океан. Много хора счетоха това пътуване за загуба на време и ресурси. В крайна сметка модерната цивилизация бе процъфтявала векове без този вид изследвания.

Противно на всички очаквания, тази шепа изследователи се впуснаха напред и изгарящото ги желание за открития ги тласна в неизвестното. Те изоставиха удобствата на дома, за да се впуснат в пътешествие отвъд границите на познатите хоризонти. Изправени лице в лице със своите страхове и съмнения, a и с тези на обществото, те продължиха своя път и накрая постигнаха желаното откритие.

Днес срещаме същия вид изследване – един непознат океан от енергия, очакващ да бъде покорен от индивиди, които притежават далновидността и куража да отидат отвъд границите на физическите си хоризонти. Както и в миналото, въображението на изследователя трябва да отиде отвъд познатия бряг. Както и в миналото, изследователят трябва да притежава вътрешния подтик и решителност да пътува отвъд известните на обществото и науката граници. Той или тя трябва да пътува сам/а, далеч от масите, които са се вкопчили в твърдата сигурност на земята.

Както и в миналото, изследователите са водени от едно нещо – нуждата да открият за себе си, защото всичко по-малко от знанието от първа ръка означава примирение с вярванията и допусканията на привързаните към земята.

Днес всеки от нас има възможност да отиде отвъд физическия бряг и да стане изследовател. Това велико приключение е на разположение за споделяне от всички нас.

ГЛАВА 1

Първи пътешествия

Най-красивото преживяване, което можем да имаме, е среща с мистериозното. Това е фундаменталната емоция, която стои в зародиша на истинското изкуство и истинската наука. Този, който не я познава и е престанал да се удивява и възхищава, е по-скоро жив умрял и очите му са замъглени.

Алберт Айнщайн написа тези думи преди много години и те са се запечатали завинаги в ума ми. Преди двадесет години твърдо вярвах, че физическият свят, който виждаме и усещаме, е единствената реалност. Вярвах на това, което виждаха очите ми – животът не притежаваше скрити тайни, а само безкрайни форми на жива и умираща материя.

Фактите бяха ясни; нямаше данни и доказателства за нефизически светове или за продължаване на съществуването ни след смъртта. Поставях под съмнение интелигентността на всеки достатъчно слабоумен да приема нелогичните понятия за задгробен свят, Бог и безсмъртие. Според мен това бяха измислици за утеха на слабите и за манипулиране на масите. За мен животът бе прост за разбиране: светът се състоеше от твърда материя, а форми и понятия за живот след смъртта и за отвъдното бяха неудачни човешки опити за създаване на нереална надежда.

Притежавах арогантното познание на човек, който съди за света само по физическите си сетива. Подкрепях изводите си с убедителните наблюдения, осигурявани от науката и техниката. В крайна сметка, ако там имаше нещо мистериозно, науката със сигурност щеше да го узнае.

Моите твърди убеждения за реалността и живота продължиха да съществуват до юни 1972 година. По време на среща с мой съсед, разговорът ни се насочи към възможността за живот след смъртта и съществуването на задгробен свят. Аз защитавах убедително агностичните си възгледи. За моя изненада съседът ми не оспори моите изводи, а вместо това ми разказа за преживяване, което бе имал преди няколко седмици. Една вечер, точно когато се унасял в сън, бил шокиран да открие, че плува над тялото си. Напълно разбуден и в съзнание, той се изплашил и моментално паднал обратно във физическото си тяло. Той възбудено ми обясни, че това не било сън или негова измислица, а съвсем съзнателно преживяване.

Заинтригуван от тази случка, реших да изследвам сам това странно явление. След няколкодневни изследвания открих множество описания на преживявания извън тялото в миналото. След допълнително търсене открих книга по темата, която описваше как могат да бъдат предизвикани преживявания извън тялото. Всичко това изглеждаше много странно и реших, че книгата е резултат на прекалено развито въображение.

Все пак от любопитство реших да опитам един от методите за излизане от тялото преди сън. След многократни ежедневни опити започна да ми става малко смешно. За три седмици единственото нещо извън нормата, което установих, бяха по-ясни спомени от сънищата ми. Ставах все по-убеден, че цялата история не е нещо повече от интензивни и ясни сънища, стимулирани от така наречените техники за напускане на тялото.

След това, една нощ около единадесет часа, се унасях по време на една от техниките за напускане на тялото и започнах да сънувам, че седя на една маса заедно с няколко души. Те всички ми задаваха въпроси, свързани с моето самоусъвършенстване и състояние на съзнанието ми. В този момент от съня започнах да се чувствам силно замаян и една странна скованост, подобна на тази причинена от новокаин, започна да завладява цялото ми тяло. Тъй като не бях в състояние да държа главата си изправена, припаднах и ударих глава в масата. Изведнъж се оказах буден, напълно в съзнание, лежейки в леглото с лице към стената. Можех да чуя странно бучене наоколо и се чувствах някак различно. Протегнах ръка към стената пред себе си. Гледах с изумление как ръката ми буквално навлезе в стената. Можех да почувствам вибриращата й енергия и като че ли докосвах самата й молекулярна структура. Едва тогава бях поразен от реалността на случващото се. „Господи, аз съм извън тялото си”. Възбуден, единствената ми мисъл бе: „Това е истина. Господи, това е истина!”

Лежейки в леглото, гледах ръката си в изумление. Когато се опитах да свия юмрук, чувствах натиска на свитите си пръсти, усещах ръката си напълно солидна, но виждах и усещах физическата стена пред мен като плътен, подобен на мъгла материал с форма.

Решен да стана, започнах да се придвижвам без усилия към края на леглото, като умът ми се опитваше да схване случващото се. Изправен, бързо опипах ръцете и краката си, проверявайки дали тялото ми е плътно и за моя изненада бях съвсем плътен и съвършено истински. Обаче около мен познатите физически обекти в стаята вече не изглеждаха изцяло реални и твърди. Вместо това, те изглеждаха като триизмерни образи. Поглеждайки надолу, забелязах някакво тяло в леглото си. Удивен установих, че това бе спящата форма на физическото ми тяло, мълчаливо обърната с лице към стената.

Когато фокусирах погледа си към по-отдалечения край на стаята, стената като че ли бавно избледня и изчезна. Пред мен можех да видя едно широко, зелено поле, което се простираше далеч отвъд стаята ми. Оглеждайки се встрани, забелязах човешка фигура, която ме наблюдаваше от около три метра разстояние. Това бе висок човек с тъмна коса, брада и червена роба. Стреснат от присъствието му се уплаших и моментално сe „върнах обратно” във физическото си тяло. С едно потръпване бях отново в тялото си и странното чувство на изтръпналост избледня, след като отворих очи. Възбуден седнах и умът ми се пръскаше от осъзнаване на току-що случилото се. Знаех, че това бе абсолютно реално, не сън или въображението ми. В случилото се бе взело участие пълното ми будно съзнание.

Изведнъж всичко, което някога бях учил за съществуването си и за света около мен, трябваше да бъде преразгледано. Винаги сериозно се бях съмнявал, че има нещо отвъд физическия свят. Сега целият ми светоглед се промени. Сега с абсолютна увереност знаех, че съществуват други светове и хора като мен би трябвало да ги обитават. Най-важното бе, че сега знаех, че физическото ми тяло е временно превозно средство, обитавано от истинския аз, и че с практика можех да се отделям от него по желание.

Възбуден от откритието си, грабнах писалка и лист хартия и описах точно случилото се. Куп въпроси изпълваха ума ми. Защо огромното мнозинство от хората нямат понятие от това явление? Защо различните науки и религии не го проучват? Възможно ли е този невидим свят да е „отвъдното”, споменавано в религиозните текстове? Защо правителството не изследва този очевиден паралелен енергиен свят? Възможно ли е нашата свръх зависимост от физическите сетива да ни е накарала да пренебрегнем един невероятен източник на изследване и открития?

Когато първоначалният шок от първото ми преживяване отмина, си дадох сметка, че животът ми никога повече няма да бъде същият. Колкото повече разсъждавах върху значимостта на преживяването си, толкова повече осъзнавах огромното му значение. Всичките ми агностични убеждения бяха пометени за една нощ. Знаех, че трябва да преоценя всичко, което бях научил още от детството си, всичко, което считах за истина. Удобните ми заключения относно науката, психологията, религията и моето съществуване бяха очевидно основани на непълна информация. Чувствах се възбуден, но също така и смутен – познатите ми схващания за реалността вече не важаха. Чувствах една все по-нарастваща празнота. Когато се опитах да разкажа на приятели за преживяването си, те го намираха прекалено странно, за да бъде прието на сериозно. През 1972 година терминътпреживяване извън тялото даже още не съществуваше. По онова време най-популярното описание бе астрална проекция. Никой от познатите ми не бе чувал за астрална проекция и ако кажех някому, че съм напускал тялото си, те моментално решаваха, че вземам опиати и че съм изгубил ума си. Бързо открих, че трябва да запазя преживяванията за себе си, ако не искам да ме гледат с недоверие и даже с присмех.

След първото ми преживяване извън тялото в ума ми нахлуха безкрайни възможности и въпроси.

Отчаяно се нуждаех от информация и напътствия и прекарах няколко седмици в библиотеки и книжарници, търсейки всичко, което можеше да се намери на тази тема. Скоро открих, че наличното е много малко – само няколко книги, като част от тях бяха отпреди десетилетия и изчерпани. Към края на юли 1972 г. разбрах, че трябва да разчитам на себе си.

Реших да се съсредоточа върху едната техника, с която бях успял първия път. Тя включваше визуална представа в момента, в който се унасях за сън, на физическо място, което познавах добре. Както преди, представях си дневната на майка ми с възможно най-големи подробности. Отначало изглеждаше трудно, но след няколко седмици можех да видя в съзнанието си подробностите от стаята с увеличаваща се яснота – мебелите, десена на тъканите – даже малките дефекти по дървото и боята започнаха да се избистрят в ума ми. Разбрах, че колкото повече си представях как взаимодействам с физическите предмети, толкова по-подробни ставаха образите в съзнанието ми.

Практикувайки по този начин, се научих физически да се разхождам из стаята и да запомням конкретни детайли. Узнах също така значението на това да „почувствам” околната среда с ума си – усещането на килима под краката ми, усещането при седене върху даден стол, ходене, палене на лампата даже отваряне на вратата. Колкото по-детайлни ставаха усещанията и образите в съзнанието ми, толкова по-ефективни ставаха резултатите. Макар в началото да бе трудно, след известно време изпитвах удоволствие от предизвикване на живите образи в съзнанието си. Тогава реших да започна да водя дневник на своите преживявания извън тялото.

6 август, 1972 г.

Събудих се в 4 ч. сутринта след три и половина часа сън и започнах да чета книга за преживявания извън тялото. След като четох около 15 минути, ми се приспа и реших да си представя всекидневната на майка ми. Избрах това, защото ми бе извънредно познато. В стаята има няколко предмета, които бях изработил в гимназията: метален пепелник, дървена подпора за вратата и акварел на океана. Докато си представях наум стаята, бавно насочих вниманието си към предметите, които бях изработил. Възможно най-ясно визуализирах как се разхождам из стаята, разглеждам мебелите и нещата, които бях изработил. Докато се фокусирах върху тези предмети, започнах да виждам стаята учудващо добре. Отмествах фокуса си от предмет на предмет и си представях как ги докосвам. Докато бях умствено погълнат от усещанията си и гледките в дневната, се унесох в сън.

В следващите секунди бях разбуден от силни вибрации и бръмчащ звук из цялото си тяло. Като че ли бях в средата на реактивен двигател и тялото и умът ми щяха да се разпаднат на парчета. Шокиран и уплашен от интензивността на вибрациите и шумовете, прескочих обратно в тялото си. Когато отворих очи, разбрах, че съм напълно вцепенен и че странно изтръпнало чувство е обхванало тялото ми.

През следващите няколко минути нормалните ми физически усещания бавно се завърнаха. Не можех да повярвам в интензивността на вибрациите.

Лежах в леглото и се чудех какви са тези вибрации и звуци и какво ги причинява. Знаех, че това не са физически усещания. Само предполагах, че те някак са свързани с моята нефизическа форма, евентуално с разпознаването на прехода на съзнанието ми от физическото в нефизическото ми тяло.

Може би просто осъзнавах една вибрационна промяна, необходима за получаване на преживяване извън тялото. За каквото и да ставаше дума, то можеше буквално да ми изкара акъла от страх. Въпреки това, бях решен да разбера какво се крие зад тези странни вибрации. Трябваше да има логично обяснение.

Следващата седмица не се случи нищо. Започнах да се съмнявам в себе си и в способността си да имам такова преживяване.

Тогава, една вечер към единадесет часа, бях задрямал, докато си представях дневната на майка ми. След минути се стреснах и събудих от пронизващия бръмчащ звук и вибрации по цялото си тяло. Отваряйки очи, си дадох сметка, че съм наполовина извън и наполовина в тялото си. Първата ми реакция бе уплаха. В ума ми нахлу паника и моментално се вмъкнах обратно в тялото си. Отваряйки физическите си очи, открих, че физическото ми тяло бе вцепенено и изтръпнало. Както преди, това усещане постепенно изчезна и нормалните ми физически усещания се завърнаха. Седнах в леглото, шокиран от интензивността на вибрациите и звуковете. Ясно си спомних как изговарям на глас: „Какво по дяволите е това?”

Припомняйки си преживяването, си дадох сметка, че бях съвършено неподготвен. Един инстинктивен страх очевидно нахлуваше в мен при първите намеци за отделяне.

В продължение на две нощи не се случи нищо необикновено. Тогава на третата нощ се събудих от странно изтръпване и вибрации от задната част на врата до цялото ми тяло. Положих всички усилия да запазя спокойствие и намаля страха си, но не успях и се почувствах уязвим и напълно загубил контрол. Стреснат, спонтанно помислих за физическото си тяло и вибрациите постепенно утихнаха. Когато физическите ми усещания се завърнаха, почувствах разочарование, че съм пропуснал чудесна възможност за изследване. В стремежа си да задържа момента, аз се успокоих, фокусирах мислите си извън физическото си тяло и започнах да окуражавам вибрациите да се завърнат. (Направих това като се концентрирах върху физическите вибрации, които току-що бях почувствал в задната част на врата си).

След около петнадесет минути, когато постепенно се успокоих и отново се унесох в полусън, вибрациите започнаха да се завръщат. Те започнаха отзад по врата, след което бавно завладяха цялото ми тяло, докато вибрирах с усещането на висока честота или високо ниво на енергия. Този път останах спокоен, като възбудата ми намаля, когато разбрах, че усещането на вибрациите бе донякъде приятно, когато бях подготвен. Едно високо честотно бръмчене  изглежда че резонираше в тялото ми и се почувствах изпълнен с енергия и лек като перо. С мисълта за плуване във въздуха почувствах как се придвижвам нагоре. Бях напълно безтегловен и за първи път усещанията ми бяха абсолютно прекрасни. Издигнах се до тавана и го пипнах с ръка. Удивен разбрах, че докосвам енергийната същност на тавана. Натискайки с ръка мъглявата молекулна структура, почувствах трептящата вибрираща енергия на тавана. Отдръпвайки ръка от тавана, забелязах, че ръката ми блести с хиляди брилянтно сини и бели светлини. От любопитство протегнах другата си ръка, хванах първата и, за мое учудване, я усетих като съвсем реална физически. Фокусирайки се върху ръката си, бях изумен от дълбочината и красотата на светлините. Усетих, че ръката ми изглежда като вселена от звезди. Странно е за описание, но се почувствах привлечен от една вселена, която бях самият аз. В този момент прескочих обратно в тялото си, изтръпналото усещане постепенно избледня и отворих в удивление очи.