Category Archives: Uncategorized

5. Какво е „Единно съзнание”?

© 2019 Превод АТИ

Здравейте, приятели мои.

Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите.

Вие, Зингдад и аз… ние вече сме започнали един разговор относно придобиването на единно съзнание. И ето че сега е време да ви предложа някои от моите перспективи по този въпрос.

Първо, бих искал да адресирам въпроса „Какво точно представлява единното съзнание?”

След това бих искал да ви кажа защо бихте могли да пожелаете да постигнете това за себе си.

След това можем да започнем да разговаряме относно някои конкретни и практически неща, които можете да правите, за да тръгнете по пътя на единното съзнание и да го откриете като ваша истина.  

След като свършим и това, ще ви поканя да разговаряте с мен, със Зингдад и помежду си. Ще предизвикам една истинска дискусия с вас, за да можем да започнем да споделяме преживявания един с друг и да се учим и развиваме заедно. ТОВА не ви ли звучи забавно?

Но първите неща на първо място. И първото нещо е определението: Какво точно ПРЕДСТАВЛЯВА единното съзнание?

Нека ви кажа, че наистина, Всичко е Едно. Това ще рече, че има едно велико, безкрайно съзнание, което е истинският първи създател на Всичко. Първоизточникът на всички неща.

В ума на този Първоизточник има буквално една безкрайност от реалности. И една от тези реалности е тази, в която се намираме в момента. Тази реалност е съставена от огромен брой вселени. Някои от тези вселени са доста активни и сложни, докато други са относително по-прости. Някои от по-сложните вселени имат много нива от измерения, като вселената, в която се намираме в момента. И на третото ниво на измерение на тази вселена, където в момента сме разположени, вие може да контактувате с една твърде малка част от тази вселена. Или най-малко с тази миниатюрна част от тази вселена, до която най-добрите телескопи на вашите астрономи могат да достигнат. В обсега на земните радиотелескопи се намират милиарди галактики. Всяка от тях съдържа стотици милиарди звезди. Една такава звезда, разбира се, е Сол, вашето скъпо слънце. И третата по близост до Слънцето планета е, разбира се, вашият любим дом, планетата Земя. И танцувайки върху планетата Земя се намират около 7 милиарда човеци. Всеки от вас мисли, че е отделен от всички останали. Виждате ли обаче, че на определено ниво всичко, което приемате за реално … е само една много малка част от Единството. ВИЕ сте една много малка част от Единството. И няма нещо, което да не е част от Единството. Защото, разбира се, ВСИЧКО съществува в ума на Първоизточника. И така както вашите мисли са част от вас, така вселената, слънцето, планетата Земя и вие… сте всички части от Първоизточника.

Така че всичко е Едно. Ако си представим всички реалности като определен брой камъчета на брега на океана, ще видим, че в тези мащаби на безкрайно голямото, те са просто мисли в ума на Всемогъщото. 

Ние обаче можем да открием тази истина и като погледнем в другата посока – към най-малкото. Позволете ми да илюстрирам. Всичко, което мислите, че е реално, от звездите в небето до собственото ви тяло, е съставено от атоми. Това вероятно ви е известно. Вероятно знаете също, че тези атоми са съставени от субатомни частици.

Това, което може би не знаете обаче, е, че тези субатомни частици не са всъщност частици. Не така, както може да си представите една частица. Това не са много малки топчици или съставни части. Не, всъщност те не са нищо повече, от модели на една фонова енергия. Може да си представите, ако желаете, че съществува едно море от безкрайна енергия и в това море има едно малко завихряне. Моделът на това завихряне става стабилен и просто не изчезва, когато то взаимодейства с друго завихряне, с което има съвместим модел. И така, двата модела танцуват заедно известно време.

А ето ви и вас, с вашето най-модерно научно оборудване и вие гледате този танц, и вместо да видите романтиката между два модела от енергия, вие си мислите, че виждате една частица – може би един протон – вътре в един атом. Надявам се обаче, че сте забелязали важната част от тази приказка. Това бе фактът, че тези частици, всъщност всички частици във вселената, са съставени от модели на едно и също безкрайно, универсално енергийно поле. Виждате ли: ЕДНО енергийно поле съставя всичко в цялата ваша вселена. Това означава, че ВСЯКО НЕЩО, което считате за реално, представлява всъщност модели и вариации на една и съща енергия.

Така че всичко е Едно и в мащабите на най- най-малкото.

Дали обаче нещата стоят така само при много големите и при много малките мащаби? Разбира се, че не. Точно там илюзията, че това не е така, започва да се разпада. Имам предвид, че винаги е така, при всички обстоятелства. Всичко е Едно. Има обаче части от Единството, които са много, много заети, и направо се изтощават напълно от работа, за да създадат илюзията, че са отделени от останалата част на Единството. На тези части им изглежда абсолютно вярно, че са отделени едни от други. И това може да се очаква. Те се трудят неуморно, за да създадат такова впечатление! Като най-добрите илюзионисти, те създават една илюзия, от която ви спира дъхът, защото изглежда толкова реална.

И вие сте част от това. Вашите души са части на Единството, които са се съгласили да създадат съвместно тази илюзия, която се нарича Двойственост. Някои души помагат в създаването на илюзията, без напълно да се потопяват в нея. Същества от висшите измерения, като тези, които често биват наричани ангели, са примери за това. Някои души помагат за създаването на илюзията, като директно потапят малки части от себе си в нея. Вашето Висше Аз е такъв случай и ВИЕ сте частта на своя Висш Аз, който се е потопил напълно в илюзията. Вие сте като публиката, която наблюдава майсторския илюзионист да изпълнява своята илюзия с отворени от удивление уста. Вие обаче трябва да знаете следното: вие също така, на едно друго ниво, участвате в създаването на тази илюзия. На определено ниво вие също сте този илюзионист. Възможно е да започнете да се пробуждате по отношение на този факт. Възможно е да започнете да разбирате факта, че вие създавате тази реалност. Мнозина на планетата Земя осъзнават този факт точно сега. Сега е време на пробуждане и затова е уместно това да се случва. Ако това не се случва на вас… може да се случи. И ние ще говорим повече за това след малко. Засега обаче бих искал да насоча вниманието ви към факта, че отделеността, известна още и като двойственост, е една илюзия. Тя не е реална. Единството е реалното нещо. Вие обаче не сте длъжни да ми вярвате. Всъщност ще ви помоля да ми направите голяма услуга и да НЕ ми вярвате. Моля ви оттук нататък да престанете да вярвате на всичко, освен на собствения си опит и на истината, която откривате в сърцето си.

Нещата стоят така, че всяко нещо, което не е хармонично, което е болезнено и разрушително във вашия свят, е възможно само защото хората са пожелали да вярват това, което им е казано като истина от така наречените власти, вместо да вярват на собственото си сърце. Е, мога да ви кажа, че няма авторитет над собствената ви истина, собствения ви опит и собственото ви сърце. Всеки, който  би претендирал да бъде такъв авторитет спрямо вас, по определение се опитва да ви манипулира за свой интерес и против вашите интереси. Всеки, който наистина взема присърце вашите интереси, винаги ще ви насочи към собствената ви истина в сърцето ви. Така, както правя аз сега.

Но как и защо тази истина е в сърцето ви, може да попитате. И това е един много важен въпрос.

Чували сте да казват: „Както отгоре, така и отдолу”, нали? Това означава, че всички неща на Земята и в небесата показват едни и същи характеристики. Това означава, че Единството съдържа всички неща, както и че всички неща съдържат Единството. Това изглежда като добре звучащо изявление, но ако наистина се замислите върху него – това е една доста изумителна идея. Особено втората й част: всички неща съдържат Единството. Разбирате ли това? Това означава, че ВИЕ съдържате Единството. В центъра на вашето същество е целостта на всичко. Един по-прост начин за изразяване на същата идея е: „Бог е в сърцето ви”. Чували ли сте да казват това? Ами истина е. Всичко, Което Е, и създателят на Всичко, Което Е, е вътре във вас. Както и във всяка друга точка на съзнанието във Всичко, Което Е. Вярвате ли ми? Моля, не го правете. Моля вместо това, вярвайте на собственото си сърце и на своите преживявания. Ако не сте сигурни дали това е вярно, или не, аз мога и ще ви покажа как може да се убедите, че е вярно, ако това е, което желаете. В крайна сметка зависи от вас. Защото, виждате ли, вие се трудите усилено, за да създадете илюзията за отделеност. Така че трябва да желаете… вие трябва да ИЗБЕРЕТЕ… да пожелаете тази илюзия да се разсее достатъчно, за да може да видите, че тя в крайна сметка е, една илюзия. Защото всички останали сред публиката все още се забавляват на представлението и ние няма да им развалим удоволствието, само защото НИЕ искаме да разберем как е организирано това представление. Така че само тези от нас, които са сред публиката и също така искат да знаят как са подредени нещата, и какво всъщност се случва, ще разберат истината. Това е честно, нали? Така всеки получава това, което избира, и това, което сътворява.

И ТОВА, мили мои приятели, е разликата между съществата с Единно съзнание и съществата с Двойствено съзнание. Единното съзнание означава да продължиш да живееш в света, в който живееш, но да виждаш през илюзията на отделеността. Да узнаеш, че това е една илюзия. Да живееш, действаш, мислиш, чувстваш и ЗНАЕШ, че си едно с Всичко, Което Е. Съществата с двойствено съзнание са тези, които се наслаждават на представлението прекалено много, за да пожелаят да прозрат през илюзията. Те избират да живеят, действат, мислят, чувстват и вярват, че са отделени един от друг.

Така че виждате ли? Никой не е прав или крив. Никой не е добър или лош. Никой не е по-добър или по-лош. Всичко се свежда до това кое е правилно ЗА ВАС. И ако за вас Е правилно да се пробудите по отношение на единното съзнание, тогава ще видите много наистина прекрасни облаги от това. Така както има облаги и от следване на двойственото съзнание, разбира се. Ако разгледаме облагите от единното съзнание, може би ще започнете да добивате твърде ясна представа ЗАЩО бихте пожелали да придобиете такова съзнание. И това е, което ще разисквам с вас в следващата ми презентация, която ще предам чрез моя млад приятел Зингдад.

И с това аз ви оставям, засега.

Аз ви обичам със сърцето на единството.

Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ ТОВА с ВАШИЯ свят. 

4. От Двойственост към Единно съзнание

© 2019 Превод АТИ

Здравейте, всички. Аз съм Зингдад. В последно време получавам много запитвания от вас за информация относно това как да повишим вибрацията си, с оглед достигане на Единно съзнание. За някои от вас това означава да повишите чувствителността си, за да осъществите контакт с галактическите съседи. За редица други това е просто желание да ускорите собственото си духовно развитие. Бих искал да осветя този въпрос от собствената си перспектива, след което да дам думата и на Адаму. 

Досега повечето от нас се стремяхме към положителна нагласа. Това се нарича също „В услуга на другите” (ВУНД), или може би „съзнание, основано на любов и светлина” (love-and-light consciousness). Една от причините положителната ориентация да е толкова привлекателна, е, че тя ни позволява да поставим всички „лоши” неща в живота си извън себе си. Ние приписваме всичко на „тъмните сили”, след което самодоволно ги заклеймяваме, поставяме себе си над тях, като си седим тук на светло и се черпим един друг със сладкиши.
Единственият начин обаче да можем успешно да поддържаме тази нагласа, е, като отказваме да погледнем „тъмнината” в собствените си души. Ние скриваме от себе си факта, че ние също сме способни да нанасяме вреда и отричаме страшните, гневни, отрицателни и разрушителни мисли и емоции, които са вътре в нас. Ние старателно пренебрегваме всички наранявания, които сме причинили на другите, и се абстрахираме от своето минало – в този живот и в предишни животи – когато сме наранили други хора. 

По същество, за да поддържаме илюзията, че сме изключително на страната на светлината, ние се стремим да се разделим на две, след което да обичаме само едната половина, пренебрегвайки другата. Всичко това, за да можем да се потупаме по гърба и да си кажем колко сме добри, докато съдим другите за тяхната лошотия. Което е твърде съблазнително, нали? Аз зная, защото съм го преживял и все още изпитвам понякога желание да мисля по този начин. 

Аз обаче съм обитавал двойствеността достатъчно дълго, за да видя, че този начин на мислене е не само самоизмама… но също така саморазрушение. Животът ме е научил, че всяка психологическа, духовна, емоционална и физическа травма, която съм имал, е била в основата си някакъв далечен, отдавна забравен избор, който съм направил, за да осъдя и отхвърля някаква част от себе си, защото съм решил, че е сбъркана и че не заслужава любов.

Дълбоката медитация и регресиите в минали животи ми позволиха да видя това. Тези практики ми помогнаха да открия много от поразените, наранени и нeдолюбени фрагменти от собствената си психика, след което да ги заобичам, излекувам и да ги приобщя отново в цялостта. Във всеки от случаите това ми донесе дълбоко оздравяване. И това не е само моят случай. От известно време аз предлагам една лечебна процедура под название Реинтеграция на душата и предлагайки я на другите, имах привилегията да видя същата динамика да се проявява отново и отново при всеки, с когото съм работил – дълбоко вкоренени и често древни избори и заричания, които са основани на двойствено съзнание и причиняват фрактури на душата. Една такава фрактура остава в нас и продължава да ни носи болка и дискомфорт, докато пожелаем и успеем да се освободим от това решение и да вземем ново, основано на единно съзнание. Когато успеем, моментално започва истинско оздравяване. 

И така, аз достигнах до твърдо заключение: двойственото съзнание ни наранява и убива. Разделянето на живота с едно измислено разграничение между добро и зло, правилно и неправилно, заслужаващо и незаслужаващо любов, е нещо дълбоко само-разрушително. Може да го правите, но срещу определена цена. И тъй като живеем в една двойствена среда, ние всички сме го правили. И ако се огледаме за бъркотията, в която сме превърнали живота си и своя свят, няма съмнение, че плащаме тази цена. Всеки от нас, персонално, заплаща цената в страх, гняв и болка и телата ни са болни от това, и нашите отношения с любимите ни хора също плащат тази цена. Обществото ни също плаща за това по начина, по който позволяваме на корпорациите да изтезават нашата планета, и на политиците да причиняват разделение и войни между нациите. Това двойствено мислене буквално ни убива и разрушава нашия свят.

Ето защо, за себе си, аз съм взел решението да променя съзнанието си от двойствено в единно. Направил съм доста успешни стъпки и с огромно удоволствие мога да съобщя, че всеки ход, който мога да направя в тази посока, ми носи по-голям душевен мир, радост, здраве и цялостност. Откривам всякакви удивителни неща относно начина, по който животът се проявява, и как всъщност можем да бъдем мощни съвместни създатели на живота, който желаем да имаме, стига да се пробудим за този факт. Това и много повече можем да открием по пътя към единното съзнание. 

За мен пътешествието започна с доста откровения относно себе си. Това означаваше непоколебимо вглеждане в собствените ми „вътрешни демони“ и след това полагане на усилия, за да ги притежавам, обичам, изцелявам и реинтегрирам. Далеч не съм завършил с този процес, но по пътя откривам нещо удивително – това, което изглеждаше като „вътрешни демони”, се оказаха просто изплашени, наранени, изгубени части от моето Аз. И докато ги лекувах и привличах към светлината на любовта, която изпитвам към себе си, аз открих, че те съхраняват някои от най-скъпоценните части на моята душа. Някои от най-добрите части на самия мен се оказаха изгубени заедно с ТЕЗИ части от моето Аз. Едно от нещата, които открих, бе, искрено състрадание към околните. Виждате ли, в моите минали животи, както и в този живот, аз съм наранявал наистина сериозно други хора. Аз определено съм бил на „тъмната страна”. И когато осъзная ясно това, разбирам, че не мога да съдя другите, които са там сега. Аз съм бил там преди и сега те разиграват същата драма. И това ме учи на състрадание. 

Същото се отнася и до изпълняващите ролята на жертви. Аз съм изпитал и това. Бил съм жертва и зная какво е. Така че не мога да съдя тези, които правят това сега. Аз изпитвам единствено състрадание. Аз съм бивал обладан от отрицание и съм научил колко лошо може да бъде това усещане. Много добре си го спомням. Бивал съм също така обладан от положителна енергия и съм играл ролята на избавител. Това, което ме объркваше, когато се опитвах да бъда добър и мил избавител на околните, бе, че нещата никога не завършваха така, както ми се искаше. Независимо колко се стараех, аз се оказвах пленник на един танц с негативно настроените. Виждате ли, тези неща вървят заедно! Ето защо аз се оказвах жертва на тези, които се опитвах да избавя. Това се повтаряше, докато проумях, че това не работи при мен и открих друг скъпоценен камък в душата си. Открих мъдростта, че въпреки голямото състрадание, което изпитвах, този танц не бе моят танц. Аз не съм тук, за да избавям, когото и да било. Избавянето на другите просто не работи. Тази мъдрост ме учи, че аз съм единственият, когото мога да променя. ОБАЧЕ при условие, че НАИСТИНА се пробудя и живея така, все едно че съм в условията на промяната, която желая да видя в света около мен. И тогава, почти магически, откривам, че помагам на други, които също се опитват да се пробудят. Аз правя това, разбира се, не като ги избавям, а като винаги им посочвам пътя на собствената им истина и им показвам как да се излекуват сами. И когато постъпвам по този начин, аз откривам повече от собствената си истина и повече от собственото си самоизлекуване. 

Така че това е, което аз правя. Аз съм се запътил към Единството и в движение споделям това, което зная и което откривам. Освен мъдростта и състраданието, някои от другите скъпоценности на душата, които съм открил, включват факта, че всеки от нас твори с голяма сила собствената си реалност с помощта на мислите и убежденията относно себе си. Когато заедно правим това, ние буквално създаваме съвместно реалността, в която живеем. Откривам, че има определени инструменти, които можем да прилагаме, за да осъзнаем по-добре този процес на сътворяване на реалността и на усвояване способността да създаваме повече това, което НАИСТИНА желаем, и по-малко от разрушителната болезнена бъркотия, на която може би отдаваме в момента творческата си енергия. 

Има много други подобни скъпоценности на душата и всеки ще открие своите собствени по пътя. Идеята е в това, че когато започнем ИСТИНСКИ да се обединяваме с Първоизточника, не просто да сме щастливи, и да се наслаждаваме на захаросаната страна на тази двойственост, а да се ориентираме към сливане с Единството на Първоизточника, тогава Неговата енергия започва да преминава през нас. Ние откриваме лечение, връзка, принадлежност, автентична сила, магия, скъпоценности и мистерия. И това е началото на пътешествието към Дома и към Единството.

Исках да ви разкажа това от моята перспектива – от перспективата на едно друго човешко същество тук, заедно с вас, на планетата Земя. Макар съществата от по-висшите измерения да имат много мъдрост и истини за споделяне, те може би се чувстват малко отделени от нас, които се трудим тук долу на планетата Земя. Така че аз споделям с вас малко от собствената си перспектива, преди отново да ви предам на Адаму, за да сподели своята мъдрост и учения. 

В следващия видеоматериал, аз ще се оттегля, за да дам възможност на Адаму да сподели някои практически съвети за конкретни неща, които можем да правим, за да повишим вибрациите си в посока на единното съзнание. 
Ако все още не сте видели предходните видеоматериали от тази серия, мога да ви препоръчам да ги гледате в хронологичен ред, като започнете с уводния материал. Те са предоставени в такава последователност в моя сайт тук.

Надявам се да споделя своето пътешествие към Единството с вас.

Аз съм Зингдад

3. Проблемът за Разкритието – Пояснение

© 2019 Превод АТИ

Здравейте, приятели мои!

Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите.

След публикуването на „Проблемът на Разкритието”, имаше невероятен изблик на любов и подкрепа за това послание. Имаше обаче и известна доза стъписване от страна на някои. Едно от местата, където този материал бе публикуван, бе „Сценарият 2012” (The 2012 Scenario) и моят приятел Стив, който завежда този сайт, даде израз на тези мнения като постави въпроси на Адаму. Аз осигурих отговори от Адаму и тук, за ваше удоволствие, ви предоставям моя разговор с него.

Стив: Адаму, бих искал да потвърдя твоята информация, или да помоля за твои пояснения. Болшинството наши източници твърдят, че Разкритието на НЛО/извънземните ще се случи скоро, според някои – незабавно. В същото време изглежда ти си на мнение, че това няма да се случи, при никакви обстоятелства. Че това няма да се случи преди Възнесението. Ако те разбирам правилно, на какво основание казваш това, и как става така, че твоята информация се разминава с доказателствата на редица други привидно надеждни източници на ченълинг?

Също така, твоето твърдение, че „Много от познатите ви случаи, в които ви е било обещано разкритие, или когато ви е била обещана голяма демонстрация на извънземни кораби в небето, са били всъщност една игра между групите ВУНД и ВУНС или за да наложат своя сценарий, или да стимулират съзнанието ви към собственото ви пробуждане” очевидно е объркало доста читатели. Това звучи все едно, че сме били измамени както от представителите на тъмнината, така и на тези от светлината. „Да наложат своя сценарий.” Чий сценарий? На лошите, или на добрите? Моля, можеш ли да поясниш този момент и да ни увериш, че не сме били измамени от представителите на светлината.

Адаму: Драги мой Стив. Вие живеете в интересно време. Промяната изобилства навсякъде. Промяната във вашата планетарна сфера обаче не е всъщност нещо повече или по-малко от едно отражение на промяната, която протича във вашата психика. Нови мисли и нови идеи идват да заменят старите. И този процес може да бъде труден за овладяване, докато не привикнете да виждате тези неща като преходни.

Единственото постоянно нещо в цялата вселена, е промяната. Така че е най-добре да свикнете с това.

Позволи ми да отговоря на твоите въпроси.

Нека започна с тревогата, която някои хора са изпитали, която е свързана с моето характеризиране на случващото се във вашата реалност като „игра”. Изглежда някои са приели това да означава, че тези в по-висшите реалности си играят с вас в тази „игра”. Това е едно погрешно разбиране. Това Е една игра. Една игра за всички. Цялата ваша реалност е една илюзия. Вселената е една огромна сцена, изпълнена с всякакви видове интересен сценичен реквизит. И тази илюзия с чудна сложност и удивително разнообразие съществува точно за да позволи разиграването на всякакви видове игри, в които участвате сега. За да може да откриете себе си и да се пробудите от едно състояние на „незнание”, за това, което РЕАЛНО представлявате. Това е същността на играта. И това е една игра, в която с голямо желание сте избрали да се въплътите. ВСИЧКИ тук участват в тази игра.

Нека ти припомня, Стив, че аз говоря от перспективата на Единното съзнание. Това е перспективата, че „Всичко е Едно”. Нямам предвид това като красива фраза или като философска конструкция. Аз заявявам това като буквална и директна истина на моето същество. Всичко, което аз съм, и всичко, което зная, ми показва, че това е неоспоримо вярно. ВСИЧКО Е ЕДНО. Това е перспективата, от която аз изхождам. И от тази перспектива няма жертви и няма насилници. Има само индивидулизирани части на Единството, които временно и илюзорно преживяват себе си като отделни, като разделени и сами. И те са положили огромни усилия да забравят, че сътворяват и че винаги са сътворявали своята собствена реалност.

Не правете грешката да допуснете противното – вие НАИСТИНА сътворявате своята реалност. Когато обаче вие успявате да забравите какво правите, тогава играта, която играете, може да стане много бързо доста сериозна. Смъртоносно сериозна. Когато забравите, че сте Едно и че непрекъснато сътворявате тази игра, тогава някаква възприета намеса на някоя друга част на Единството може да ви разгневи. Може да ви накара да се почувствате уязвими и несигурни. Появява се страх. А когато егото се страхува… егото отвръща на удара, за да накара страха да изчезне. И изведнъж се появява ескалация от двете страни. Две взаимни огледални отражения, които се вглеждат едно в друго и избухват, и бият… себе си. Защото това е, което в действителност представлява целият живот. Всичко, с което взаимодействате в живота, е реално едно огледало, което ви показва нещо за самите вас обратно към вас.

Ето такива истина показва Единното съзнание.

Но вие сте все още вътре в играта. Все още вие участвате в една игра наречена „ние не знаем, че сме Едно”. И следователно вие все още не знаете, че сътворявате своята реалност.

Сега е времето за възнесение. Сега играта трябва да се промени. Вие трябва да преустановите ролята си в тази игра и да изберете коя ще бъде следващата игра, в която ще участвате. Това зависи от вас. Навсякъде около вас има агенти, които искат да ви поканят да участвате в тяхната игра. Те искат да вложите своята енергия и по този начин да дадете живот на техните драматични произведения. Начинът, по който сте играли ролята си в настоящата игра, ще предопредели участието ви в една или друга от следващите игри. Вие обаче все още притежавате свободна воля. Все още може да промените мнението си. Вие все още можете да направите различен избор.

И така, нека разгледаме агентите и игрите, в които те ви канят да участвате.

От една страна, има редица агенти на ориентицията ВУНД. Те искат да участвате в игра в тяхната реалност. Те искат да знаете, че това е израз на добрина и любов, и че там има много прекрасни и положителни взаимодействия. И това е вярно. Те обаче също така ви казват за „действието”, което се разиграва в периферията на тяхната реалност, където те водят война със своите смъртни врагове – радетелите на тъмнината – агентите и актьорите на ориентацията ВУНС.  

Нека погледнем и тях. Групата от агенти ВУНС са доста по-потайни. Те даже не ви казват, че става дума за една игра. Не, всъщност тези агенти ви казват, че ТОВА НЕ Е НИКАКВА ИГРА. Всичко това е твърде сериозно и вие трябва да се подчинявате на това, което казва правителството. Вие трябва да спазвате законите, защото те са ИСТИНА. Вие трябва да отидете да се биете, когато те ви наредят и да убивате, или да бъдете убити по заповед. Вие трябва да мразите страстно техните врагове и трябва да бъдете съвестни работници, войници и роби на своите лидери. И ако бъдете много, много, много добри, те ще ви върнат малко от властта и богатството, което са изсмуквали от вас през всичкото време.

Никоя от тези групи агенти обаче няма да ви каже нещо, което би трябвало да е много очевидно, ако имате очи да го видите: те не ви канят да участвате в две различни игри. Те ви канят в ЕДНА И СЪЩА игра. Играта, наречена „двойствена противоположност”. Вие просто получавате покана да се присъедините към една от двете страни на тази игра.

Сега, тези агенти… те самите са всъщност също вътре в играта. Почти всички те също отдавна са забравили, че Всичко Е Едно и че са творци на собствената си реалност. Виждате ли, в повечето случаи те са само една или две стъпки пред вас в своето развитие. В същото време една или две стъпки могат да изглеждат много. Представете си един представител на ранния каменен век да ви срещне с вашите автомобили, мобилни телефони и всички останали хитри устройства и джаджи на вашия технологичен век, които приемате наготово. За него вие ще изглеждате като богове! Вие обаче знаете, че не сте много повече от него, освен че имате достъп до технологии и до определена социализация и образование. Е… между вас и много от съществата, които в момента ви канят да участвате в двете страни на играта – ВУНД и ВУНС, съществува подобно различие. Те са по-напреднали както технологично, така и съзнателно. Те обаче не са особено по-напреднали от вас. Ако бяха, те щаха да притежават единно съзнание. Защото това е, което лежи отвъд двойственото съзнание. Единното съзнание не говори в термините на врагове, сразяване на противници и битки за власт. Единното съзнание говори в термините на… ами на единството. Единство. И в термините на възможност всяка частица от съзнание да може да твори от своята собствена перспектива. И всяка да даде своя най-голям принос. И никоя да не изпитва недостиг от нищо.

Ето това е перспективата, от която аз говоря.

И така, дали аз ви каня в играта?  

Не. Аз не желая да дойдете и да населите един сценарий, който съм измислил. Аз притежавам единно съзнание и не се нуждая от енергията на „друг”, която да оживи моите творения. Аз имам, чрез пряката си връзка с Първоизточника, достъп до безкрайна енергия. И от моята перспектива също така не съществува „друг”. Има само варианти на „Аз”. От моята перспектива, вие сте едно друго мое „Аз”. Аз така или иначе нямам намерение да създавам постановки. Оттук нататък аз ще се потопя в Единството на Всичко, и оттам нататък… ами… оттам нататък ме зове Великата Мистерия.   

Но моята последна стъпка… последното нещо, което правя, докато все още съм индивидуализиран по този начин като Монадична същност от Плеядите, е, да погледна назад към реалността, в която съм играл, и да й дам всичко от себе си. Аз давам мъдростта, събрана от всички свои преживявания и своята любов, своето преклонение и своята благодарност. Това е причината да говоря. Аз говоря по много начини на доста места. Аз говоря директно на вашето сърце, ако вие приемете това с желание. И, разбира се, аз говоря чрез Зингдад, защото той ме помоли и защото прояви желание да понесе вътрешните свои промени, нужни, за да чуе моето послание.

Но сега обратно към проблема за разкритието и свързаните с това идеи за социални реформи, към които мнозина са се привързали. Аз действително казах, че вероятността от разкритие от страна на правителството, е пренебрежително малка. Това е, защото времевият прозорец на възможността им да направят това,  се затваря твърде бързо. Тези, които дърпат конците на властта, можеха да направят разкритието, ако имаха желание за това, но вместо това, агентите на ВУНД и ВУНС ориентациите се впуснаха в битка за надмощие. Те играха опасни авантюристични игри, за да се наложат и да постигнат своите цели. Всяка от страните държи силни карти и никоя не е готова да отстъпи и сантиметър. Тези битки са бушували хилядолетия и досега никой не е постигнал решителна победа. И сега, в самия край на играта, никой не иска да се откаже от нея.

Ти казваш, че много гласове от страна на ВУНД ориентацията казват, че разкритието е неизбежно. Аз поздравявам този израз на намерение. Но те също така не признават ли, че често в миналото са се оказвали в безизходица, когато са мислели, че са на прага на едно или друго велико събитие? Тези същества са красиви, мили и мъдри. Те са щедри със своята любов и добри пожелания за вас. Но те не контролират играта. Докато те се намират в двойствеността, те са в конфликт с агентите ВУНС. И конфликтът рядко позволява на една от страните да се измъкне гладко. Те се трудят неуморно, но въпреки това срещат препятствия и забавяния. Те казват „скоро”, но какво означава „скоро”?

Агентите ВУНС, от друга страна, също така ожесточено заявяват, че разкритие няма да има. Или не четете пресата? Всички заглавия са относно неща, за които ВУНС агентите се силно ентусиазирани: война, ненаситност, мизерия и подтисничество. Това са агентите ВУНС, които ви говорят и ви казват какво желаят.

И така, кой ще спечели? 

Никой. Природата на двойствеността е такава, че със самото си възникване, тя е напълно балансирана. Тя съществува, за да няма една от страните, която да надделее над другата, но за да ви предостави възможността за преживяване и за избор.

Агентите на двойствеността обаче самите са инвестирали много в играта и продължават да се бият, като никой не отстъпва и на йота.

Ето ТОВА е, което те правят. Но какво ще правите вие? Ще продължите ли да ги чакате да завършат своята игра, за да видите какъв е изходът и да го приемете? Ще чакате ли да бъдете „избавени” от това, което в крайна сметка е ваше собствено творение? Ще продължите ли да отдавате енергията си просто така? Или ще осъзнаете, че целта на играта никога не е била разкритието… а винаги е била относно ВАШАТА енергия. За това къде ще изберете да вложите своята енергия. И къде ЩЕ вложите енергията си?

Вие избирате.

Аз не мога да избера вместо вас.

Няма абсолютно никакъв проблем, ако продължите да избирате да отдавате своята енергия на други същества, които да творят вместо вас. Няма никакъв проблем, ако искате да обедините творческата си енергия с една от двете полярности. Ако това е вашият избор, то аз се радвам за вас, че сте избрали посока, която ви удовлетворява. 

Аз просто ви предлагам нещо различно. Не друга игра, в която да участавате, а нещо друго. Едно надзъртане зад сцената в стаята с декорите и в трапа на оркестъра. Да покажете, че всъщност сте същества, които могат и трябва да изберат да творят за себе си това, което желаят да преживеят.

И ако това, което аз казвам, е подходящо за вас… ако сърцето ви е отворено от това послание и ако това, което казвам, резонира като истина за вас? Е, тогава това е прекрасно! Тогава пред вас лежи едно цяло различно пътешествие. Тогава може да оставите зад себе си играта на двойственост и да престанете да раздавате своята енергия, като вместо това, да преминете директно към процеса на себеоткриване и самоусъвършенстване.

„Как”, ще започнете да питате, „мога да създам по-ефективно своята реалност?”

„Как”, ще се зачудите, „мога да престана да се ограничавам и наранявам със соствените си отрицателни творения?”

Този вид въпроси ще възникват непрекъснато у вас. Ще откриете и други, които задават и си отговарят на същите въпроси. Вие ще откриете собственото си самоусъвършенстване. Вие ще знаете, че сте прави да сторите това и че защото вие сте в едно с Единството, вие сте агент на Любовта.

Това е една игра много по-различна от тази на двойствеността!

И сега, към разкритието. Добре. Когато се пробудите за истинската си природа и вземете обратно своята сила, вие ще бъдете като светлина, която се появява в мрака. Вие ще осветите всичко около себе си. Вие ще улесните другите да видят своя път и също така да се пробудят. Тогава и тяхната светлина ще засвети. И скоро ще забележите, че изгрява един нов ден и че всъщност светлината на зазоряването е тази, която вие колективно излъчвате. И когато тази силна светлина заблести, всичко ще се промени. Никой и нищо няма да могат да ви отделят от истината. Вие ще отворите очи и ще погледнете в небесата, и ще видите своето космическо семейство, които вече са били там, но са били скрити от тъмнината, която сте разпръснали. Тогава вие ще ги видите. И те ще бъдат не само в небето. Те ще бъдат между вас. И вие също така ще си припомните, че сте имали животи на други места и че сте били сред тях. Те и вие сте едно голямо семейство.

И тогава ще разберете, че няма нищо, което да очаквате. Никакво оповестяване. Никакво избавление. Всъщност през всичкото време вие сте очаквали СЕБЕ СИ.

Как ви се струва ТОВА за разкритие?!

И това е опцията, която лежи пред вас в посока на единното съзнание.

Това е, за което ви говоря. 

Ако сърцето ви подсказва това и ако се чувствате привлечени към този път, тогава той е на ваше разположение.

Ако след това послание сърцето ви се затвори и вместо това желаете да чакате новини от някой „външен друг”, за да ви каже, че всичко с вас ще бъде наред, защото той ще ви избави…? Тогава очевидно вие избирате двойствеността. И това е един валиден избор. Направете този избор съзнателно и информирано, и единственият съвет, който мога да ви предложа, е, да проверявате в себе си от време на време: „Това работи ли за мен?” По този път също евентуално ще получите разкритие. Това обаче ще бъде различно разкритие от това на обединеното съзнание. Моите способности да прозра в пътя пред вас не включват някой световен лидер, който да ви каже истината по въпроса. Шансовете тези хора изведнъж да променят своя курс са нищожно малки. Така че този вид разкритие също ще трябва да дойде от вас. Не е ли имало редица гласове, които да са ви казвали по един или друг начин, че вие трябва да бъдете част от процеса на разкритие? Те не изглежда да са били много наясно как може да направите това, но все пак са ви призовавали, нали? Е, това „как” се свежда наистина до това да направите окончателен избор относно своята полярност, след което да повишите своята вибрация спрямо тази полярност. Това е всъщност възнесение на следващото ниво на съзнание, нивото на полярността. И на това ниво вие ще почувствате тези от вашата избрана полярност, които ще са в небето над вас и между вас. Това ще бъде разкритие и вие ще познаете и видите своето космическо семейство. Вие правите това като избирате една от крайностите и като повишавате своята вибрация на нивото на този свой избор.

Една последна мисъл. Вие сте сияйни същества с величие и сила. Вие сте Едно с Единството. Вие сте прашинки от Първоизточника. Вие сте красиви и смели. Вие сте преминали през толкова много, за да се озовете там, където се намирате сега. И сега сте изправени на прага на избора за това къде ще отидете в бъдеще. Бъдете верни на себе си. Изберете със сърцето си. Изберете с Любов. Освободете се от страха. Станете всичко, което сте наистина. Сега… изберете.  

Обичам ви със сърцето на Единството,

Аз съм Адаму, от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите.

2. Проблемът за Разкритието

© 2019 Превод АТИ

Здравейте, приятели мои!

Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите.

От всички въпроси, отправени към тези от нас, които вие определяте като „извънземен” интелект, този, който чуваме най-често и който е най-силно емоционално зареден, е: „Кога ще се появите в нашето небе? Кога ще кацнете на Земята? Кога ще се случи разкритието?”

Този вид запитвания са отправяни към нас толкова често, че вероятно сте се уморили от мъглявите ни отговори. Ако не това, то сте останали разочаровани от едно или повече пропаднали обещания за нашето пристигане. Така че сега аз искам да внеса известна яснота по този въпрос. Време е да говорим ясно и честно. Няма повече място за свенливост. От вас се изисква обаче да внимавате и да следвате линията на моите разсъждения. За съжаление това съвсем не е толкова прост проблем, колкото може би си мислите.

Като начало, не съществува само една група от извънземни. Нямам намерение да ви критикувам, като ви кажа, че вие сте малко късогледи. Това е само едно изявление, което отчита факта, че всеки от вас представлява частица от съзнание, въплътено в дълбока плътност. Така че е естествено много хора на Земята даже да не вярват в съществуването на извънземен живот. А измежду тези, които вярват, повечето мислят за „извънземните” като за една хомогенна група. По-широкомислещите измежду вас могат да си представят съществуването на редица обитавани планети, които може да изпращат от време на време по някой кораб, който да ви наблюдава тайно. Всъщност истината е далеч по-сложна и, осмелявам се да добавя, по-вълнуваща и интересна.

Земята е едно от безбройните места, където съществува живот. Измежду това безкрайно множество в тази вселена, един наистина голям брой цивилизации са еволюирали до степен, в която границите на пространство и време са престанали да ги ограничават. Съществуват редица методи за движение по-бързо от светлината. Всъщност това не е нищо повече от една въображаема граница. В миналото на вашата планета имаше хора, които считаха скоростта на светлината като непреодолима бариера. Сега вашите по-бързи самолети измерват своята скорост с кратни на скоростта на звука. По подобен начин може да бъде преодоляна и светлинната бариера. Просто трябва да промените мисленето си относно физиката на вселената. Някои методи позволяват на летателните апарати да се движат наистина много бързо и да пресичат пространствата между галактиките за периоди, които ще ви изглеждат като седмици и месеци. Други, по-напреднали методи, касаят повече съзнанието, отколкото физиката. Някои въздушни кораби са наистина същества, които могат да повишат съзнанието си до други нива на измеренията, където тази вселена е просто една от многото паралелни структури на реалност, след което те могат да се завърнат отново в по-ниските измерения, този път във времепространствените координати на желаната дестинация. Такъв процес позволява на пътуващия да отиде от всяка точка на пространството и времето на възможните алтернативни вселени, до всяка друга точка на вероятностното времепространство, в един миг. За пътуващия преходът може обективно да бъде почувстван като осъществен мигновено. Такива моменти обаче са… меко казано разкрепостяващи ума. Вие се движите в единство с вселената, след което се завръщате отново към отделеността и индивидуалността. Това е странно и невероятно преживяване, особено първите няколко пъти.

Но аз се отклонявам.

Това, което искам да внуша тук, е, че „там отвъд” съществува невероятно разнообразие от форми на живот. Нищо от това, което бих могъл да кажа, не може да разгърне въображението ви достатъчно, даже за да започнете да разбирате колко преобладаващ е наистина животът „там отвъд” и колко разнообразен и сложен е той. И колко много различни съзнания точно сега обикалят около и върху вашата планетарна сфера. Ако бихте могли да повишите своите възприятия точно сега и да наблюдавате вашата планета във всичките й плътности на съзнание, ще ви се завие свят от това колко много различни видове кораби непрекъснато контактуват със Земята. Като започнете от малките метални бъгита на по-младите раси, минете през огромните колкото градове кораби-майки на расите на средно ниво на развитие и достигнете до кристалните и съставени от чиста светлина същности на по-напредналите същества. Те са толкова многобройни, че където и да погледнете, ще видите този вид активност на всяко едно ниво на плътност. И така, както те са много, има далеч, далеч повече раси, които биха могли да бъдат тук, но просто това не им е интересно. Те имат други занимания и очевидно считат, че това, което става тук, пряко не ги интересува и засяга.

И така, защо не ни виждате? Защо ние не кацаме и не се разхождаме между вас?

Това са основателни въпроси. Нека започна с това, че от една страна, ние определено сме вече тук и сме се приземили и се разхождаме между вас! На планетата има непрекъснато извънземни кораби и същества. Това обаче не е същината на вашия въпрос, нали? Това, което вие искате, е, да ни ВИЖДАТЕ и да общувате с нас. Нали така? Е, това също се случва, но е твърде силно ограничено. Мнозина от вас виждат всякакви неща в небето и ЗНАЯТ, че виждат извънземни кораби. Мнозина са имали директни взаимодействия с някои от различните извънземни същества. Това обаче все още не отговаря на вашия въпрос. Това, което вие всъщност искате, е да направим едно драматично шоу, което да е неоспоримо за всички. Вие искате да кацнем и да взаимодействаме с вас в големи мащаби. По някаква неизвестна причина, не малко от вас изглежда че искат да се приземим на поляната пред Белия дом – една идея, която е повече от странна. Какъв аспект от „обявяването на война” не разбират тези, които искат да направим това? Защото със сигулрност така ще бъде посрещнато едно такова действие! Но нека се върнем обратно към основната идея на желанието ви да се появим. Вие искате от нас да се покажем по начин, по който ВСИЧКИ на планетата ще бъдат принудени да признаят нашето съществуване – начин, който разпръсква лъжите, които са били изречени по наш адрес.

Но защо ние не правим това? 

Нека ви уверя, че това не е, защото не можем да го направим! Това е, защото няма да го направим. Сега ще ви кажа защо. За да направя това обаче, ще трябва да изтърпите един кратък урок върху еволюцията на галактическата цивилизация.

Всички цивилизации преминават през определен брой стъпки в своето развитие и еволюция. Първо, цивилизацията бива „посадена” на нейното място на възникване. Това са предимно планети, но понякога цивилизациите възникват в звезди, което може да ви изненада. Или всъщност на други места, които може да ви се струват още по-малко възможни. Какво бихте казали за периферията на една черна дупка като интересно място на възникване? Така или иначе, когато една цивилизация бъде „посадена”, правилото е тя да бъде отглеждана и наблюдавана от по-стара, напреднала цивилизация. Боговете от вашите митове и легенди са точно това – цивилизации, които са взаимодействали със земните хора, когато вашата раса е била новосъздадена и се е нуждаела от инструктиране по отношение на определени основи на земеделието, езика, писмеността и различни други области, като математика и астрономия. В даден момент от развитието на цивилизацията обаче настъпва време, когато трябва да се извърши разделяне. По-старата цивилизация трябва да се оттегли. Трябва да изглежда все едно, че тя е оставила своите протежета да се справят самостоятелно. Това е нужно, защото само тогава по-младата цивилизация може да се придвижи правилно в третото ниво на плътност на съзнанието. Докато представителите на старата цивилизация са присъствали и са ви надзиравали, вие сте правили това, което те са ви казвали. Вие не сте избирали и откривали самостоятелно кои сте в действителност. Така че тяхната роля е била да ви дадат начален тласък, след което те да се оттеглят и вие да продължите без тях. Или най-малко е изглеждало, че те са постъпили така. Те, разбира се, могат да ви наблюдават така, че вие да не подозирате присъствието им. Възможно е също така те да са имали свои привързаности и да са продължили да се намесват в развитието ви под прикритие. Това се случва! В общия случай след това оттегляне, по-младата цивилизация поема своите първи колебливи самостоятелни стъпки в съзнанието на трето ниво на плътност, като отхапва плода на знанието за доброто и злото, така да се каже. И това е състоянието, в което е било съзнанието на вашата планета през последните много хиляди години. И тъй като боговете от вашите митове изглежда да са ви оставили сами на себе си, вие сте се задълбочили в собствените си избори относно това кои сте наистина, индивидуално и колективно.

Това е отличителният белег на съзнанието на трето ниво на плътност – ВСИЧКО се свежда до избора. Изборът е следният: къде ще вложите своята енергия? Или казано по друг начин: къде ще фокусирате своята любов? Имали сте на разположение векове, за да решите това сами, преди началото на следващата епоха. Възможността да направите своя окончателен избор е на път да отпадне, както това е станало с безброй други цивилизации поели по същия път.

Така че нека разгледаме избора, пред който сте изправени. Той може по същество да бъде сведен до четири основни възможности. Първата е изборът непоколебимо да продължите да НЕ избирате. Това е ваше право и никой няма да ви го отнеме. Този подход е присъщ за душата, която не е видяла достатъчно примери на възможности да избира, и в резултат такова същество се завръща на третото ниво на плътност, за да премине там през още един цикъл. Това не е стъпка напред. Това е избор да повториш същия клас. Къде ще се озове такова същество зависи от неговия Висш разум. Напълно възможно е да се завърне на планетата Земя в началото на същия този цикъл, ако това е желанието му.

Вторият избор е да избереш това, което е популярно известно като „в услуга на другите” (ВУНД). Това е изборът на същества, ориентирани към светлината и любовта. Ако мислиш, че е добре и правилно за теб да поставяш другите пред себе си и да даваш и служиш, и обичаш, и да правиш света едно по-добро място… тогава ВУНД е за теб. Ако твърдо си направил този избор, то ти вече живееш по този начин. Когато промяната настъпи, ти ще се озовеш в реалност, където ще бъдеш ограден с все повече същества с твоята ориентация и в един момент даже ще започнеш да контактуваш с космическо семейство, което притежава същата ориентация. Възможно е даже да отидеш заедно с тях на една планета, която е повече истински „дом” за теб, отколкото  Земята. Цивилизации с такава ориентация са предимно мирни, дружелюбни и приятни за живеене. Там има хармонично съвместно съществуване, което мнозина намират за твърде приятно, макар понякога и малко скучно. Казвам „скучно“, защото нещата са предимно предсказуеми, конфликти от всякакъв тип са редки и никой няма желанието да се налага другиму. Тези индивиди обаче не са лишени от възможности за вълнуващи преживявания. На границите на тези общества има вечно бушуващ конфликт с членове на противоположната ориентация. Нека сега разкажа за тях.

Третият избор е така наречения „ в услуга на себе си” (ВУНС). Това е противоположната и балансираща ориентация. ВУНС е изборът на тези, които поставят собственото си удоволствие, власт и прогрес пред този на всички останали. Ако чувстваш, че си най-важната личност в твоята реалност и е правилно винаги да поставяш себе си на първо място, тогава това е твоята ориентация и ти вече живееш по този начин. Ти най-вероятно или заемаш някаква властова позиция по някакъв законен начин, като например да бъдеш корпоративен лидер или властови играч в правителството, или ще упражняваш нелегално властта си над другите чрез престъпна дейност, или даже чрез разиграване на психо-драми от типа „жертва/насилник”. Ти също така гравитираш около тези, които считаш за силните на деня, и би им служил, но само като средство за собственото си издигане. С настъпването на промените, ти ще се окажеш в реалност, заобиколен от хора предимно подобни на теб, които преследват собственото си благополучие. И в даден момент, също така, ще срещнеш представители на други цивилизации, които са преобладаващо с ВУНС ориентация. Няма да ти спестя истината относно този избор. ВУНС е един труден път и аз изпитвам силно състрадание за поелите по този път. Пътят, който поставя егото над сърцето, е самотен, изпълнен със страдания. Не можеш да вярваш никому и всеки манипулира другите в името на собствения си интерес. В такава реалност изяждаш или биваш изяден. Мнозина обаче преуспяват в такива условия. Това са умели властови играчи, които успяват да се изкачат на върха във всяка ситуация. Те обичат властта и славата на това да имат подчинени, които да им се подчиняват. Те с голямо желание изпълняват ролята на жестокия и коравосърдечен господар. Животът в тази трудна реалност предлага редица   компенсации. Определено егото получава големи възможности за изява в търсене на своето удовлетворение.

Един от отличителните белези на истинската ВУНС цивилизация е злоупотребата с планетарните ресурси. Друг белег е необузданата експанзия. Събери тези две неща заедно и става ясно, че такива цивилизации се стремят непрекъснато да колонизират други планети. И когато открият други цивилизации на тези планети, те ще се опитат да ги завоюват и да вземат от тях това, което желаят. Ресурси, роби… каквото поискат. И така, бързо възникват граници. Цивилизациите, ориентирани ВУНД, се групират и защитават своята територия от непрекъснатите набези на цивилизациите с ориентация ВУНС. Ето защо в небесата се води непрекъсната и вечна борба между същества от тези две крайности. Войната често достига до патова ситуация и тогава биват договаряни постоянни граници. Това е, защото цивилизациите с ВУНД ориентация са естествено хармонични и имат голямо желание да си сътрудничат и помагат взаимно. Те естествено винаги се притичват на помощ едни други, когато това се налага. Ето защо те лесно формират пан-галактически съюзи, които разполагат с толкова съвместни ресурси, че придобиват невероятни отбранителни възможности.

Цивилизациите ВУНС, за разлика от ВУНД, не формират лесно съюзи. Ако го правят, тези споразумения са слаби, тъй като съществуват само за да обслужат преходни, тесни интереси на договарящите се страни. При първа възможност участниците забиват един другиму нож в гърба и обединенията им се разпадат. Цивилизациите ВУНС се развиват чрез завоевания. Империите се развиват и обхващат много планети, след което следват разкол и имплозия, когато вътрешните конфликти за власт водят до разпада им. Тези цивилизации винаги търсят господство над другите и войната е естественият им начин на съществуване.

И това очертава двойката ВУНД и ВУНС, между които вие може да избирате. Има обаче и четвърти избор. Това е изборът просто да прескочите въобще сферата на двойствеността и да възнесете своето съзнание над дребните боричкания. Това е изборът на единното съзнание.

Всички цивилизации ВУНС и ВУНС достигат до един прозорец във времето, като този, в който се намирате в момента вие. И тогава те имат възможност или да разменят своя поляритет, което се случва рядко, или да извършат скок и да осъзнаят, че тези две крайности са една илюзия. Истината е, че съществува само Единство. „Аз-ът” и „Другите” са временни илюзорни конструкции, резултат от съществуването на Завесата на незнанието.

Отделеността е преживяване, резултат от направен избор. Напълно е възможно да се придържаш към индивидуализма и в същото време да се откажеш от отделеността. Ако бъде направен такъв избор, пред съответната цивилизация се открива един напълно нов начин на съществуване – една реалност, основана на принципа всяка частица… всяка индивидуализирана част от душа … просто да се реализира така, както трябва. В такава среда всяко същество отдава максимума от себе си и в замяна получава всичко, от което се нуждае от тези около себе си. Достигането до ТОВА ниво на съзнание е невероятно освобождаващо и овластяващо. Това означава, че изчезва напълно нуждата от конфликт. Също така определено отсъства отегчение, поради отсъствие на разнообразни взаимодействия. Това, което се случва с носителите на единно съзнание, е, че те опознават себе си като Едно с безкрайния първоизточник на всичко. Значението на това може да бъде обяснено трудно. Това означава, че сте пряко свързани с безкрайна енергия, безкрайно творчество и безкраен потенциал. Можете да фокусирате вниманието си навсякъде, където пожелаете. С едно мигване може да се озовете навсякъде, където може да си представите. Може да творите със силата на волята си. Такива същества реализират с играта на мисълта си цели реалности и вселени. Всъщност вселената, в която се намирате сега, е нищо повече или по-малко от един удивителен разговор между такива същества. И вие самите, независимо кои сте, в крайна сметка сте едно от множество проявления на едно такова същество. 

А ето и добрата новина. Ако имате желанието, ако това е повикът на сърцето ви, тогава може да направите избора на единното съзнание и така да надхвърлите междинните крайности на двойствеността. ТОВА всъщност е голямото чудо, което се случва на вашата планета сега. Вашата е първата планетарна цивилизация, където се извършва такъв опит – да преминеш директно от избора на най-дълбока двойственост към единно съзнание. Това не е правено никога преди и вашата планета в този пространствено-времеви възел е един експеримент. Това е експеримент на модел на един напълно нов начин на реализация на духовна революция. 

Така че това е възможно за вас. Вие може да започнете да се пробуждате в истинско единно съзнание в този момент.

Сега, моля ви, разберете. Никаква присъда не грози тези, които избират крайностите, нито тези, които избират да не направят никакъв избор. Просто не е съществено да прекараш следващата вечност от съществуването си в една или друга крайност. Има и нещо друго, което трябва да разберете. Ако и когато се пробудите в истинско единно съзнание, тогава ще проумеете, че всъщност всеки рано или късно прави такъв избор. В крайна сметка всеки прави това. И когато го направите, ще престъпите извън играта и откриете, че това правят и всички останали. Това е идеята на Единството. То е всеобхватно. Всеки и всичко  всъщност е част от Единството.

Но… по внимателните измежду вас сега се учудват… какво общо има всичко това с разкритието?

Е, сега след като вече имате известна основа в областта на галактическата антропология, най-накря мога да ви отговоря.

Вашата планета е била поставена в нещо като полу-карантина от времето на оттеглянето на по-старите раси, за които говорихме преди малко. Много от корабите, които се намират около вашата планета, са там предимно за да поддържат тази карантина. Тя има за цел да ви предпазва от неоправдана външна намеса.

Преди всичко, вашата цивилизация трябва да има възможност да продължи своето развитие безпрепятствено, за да може всеки от вас да направи гореспоменатия избор. Със сигурност има раси, ориентирани ВУНС, които желаят да завладеят невероятното разнообразие на ресурси, които представлявате вие и вашата планета. Също така има раси, ориентирани ВУНД, които усърдно работят, за да ги държат на разстояние от вас, докато също така изпълняват редица услуги на вашата планета. В крайна сметка обаче всички елементи на тези две крайности трябва да представят намеренията си пред Планетарния съвет, преди да получат разрешение за всяко свое действие. В противен случай просто не им е разрешен достъп.

Вашата планета е заобиколена от нещо, което мога да опиша само като… някаква духовна мембрана. Една зона от твърде висока енергия на измерение от висок порядък. Всъщност има едно духовно същество, което осигурява тази услуга. И то формира една граница, която не може да бъде пресечена от никой, който не притежава чисто единно съзнание. В същото време, в интерес на всички е да има възможност за известна външна намеса във вашата планета. Може би сте чували за някои от цивилизациите ВУНД, които са изпращали кораби, за да помогнат при почистването на дадено замърсяване или да разрешат даден проблем в енергийното поле на Гая. Може би знаете, че от време на време те са деактивирали ядрени оръжия. Такива неща трябва да бъдат разрешавани, с оглед избягване на катастрофално унищожение на вашата цивилизация. Расите ВУНД отправят запитване до Пазителите в Планетарния съвет и получават разрешение за извършването на такива дейности. Тъй като обаче Планетарният съвет притежава балансирано единно съзнание, всяко такова действие от страна на групата ВУНД, предизвиква контра-искане от една раса ВУНС, която иска да получи достъп до вашата планета с една или друга цел. Такива искания биват преценени с оглед на по-голямото добро и понякога биват одобрявани. Така например… едно човешко същество на планетата Земя може да има контракт, който позволява намеса от група ВУНС. В такива случаи може да бива разрешено преживяване наречено отвличане.

Има един случай от вашата история, когато вие открихте разрушителната сила на ядреното оръжие. Възникването на такъв потенциал за самоунищожение е повод за такава интервенция. Към лидерите на нацията – ядрен агресор – се обърнаха същества от двете крайности – ВУНС и ВУНД. Бяха отправени две конкуриращи се предложения. Земните лидери по онова време избраха да отхвърлят предложението на групата ВУНД. Те избраха предложението на групата ВУНС, свързано с дълбока секретност и задкулисни измами, за сметка на хората на собствената им нация и на Земята като цяло. Те направиха това в замяна на технологии, пригодни да използване за военни цели. Така бе сключен контракт със съответните раси ВУНС. Обаче даже дейностите, възникнали вследствие на този контракт, са строго наблюдавани и ограничени. Това обаче означаваше отхвърляне предложението на групата ВУНД, което щеше да включи процес на мирно разоръжаване на цялата планета в замяна на технологии за производство на чиста свободна енергия и методи за елиминиране на заболяванията и глада.

И така, вашата планета продължи да се развива, при което този изключително важен контакт остана заглушен и прикрит. И хората във властта, които имаха и продължават да имат контакти с притежатели на извънземно съзнание, се постараха твърде прилежно да създадат ситуация, в която обсъждането и вярата в съществуването на НЛО и извънземни е обявено за занимание на глупаци и смахнати. Иронията е в това, че самите организатори и поддържници на тази ситуация знаят много добре, че всичко това е истина.

Сега, може да ви дойде наум да попитате защо само ВУНД и ВУНС групи имат разрешение да взаимодействат с вас. Защо, може да попитате, няма същества с единно съзнание, които също да изпълнят своята роля. Отговорът е много прост. Притежателите на единно съзнание не могат да установят с вас съзнателен контакт. Виждате ли, за да обитавате вашата реалност, съзнанието ви трябва да премине през така наречената Завеса на незнанието. Вие не може да опознаете Единството, когато сте от тази страна на завесата. Ето защо едно същество с единно съзнание не може да взаимодейства с вас. Такива същества се намират напълно извън вашите възприятия. Единственият начин да може да почувствате присъствието на такива същества е да повишите съзнанието си и да възнесете психиката си до едно по-висше ниво на плътност. Това обаче се случва твърде рядко, така че не чувате за хора, които са  видели или установили контакт със същество от чиста, лъчиста кристална светлина. В най-редките случаи, когато това наистина се случи, то представлява много силно преобразуващо преживяване, след което лицето поема по нов път на търсене на истината и любовта. Работата е в това, че съществата с единно съзнание не могат да контактуват със същества зад завесата, в нормалния смисъл, в който някой би седнал срещу вас, за да разговаряте. Това не означава, че ние не извършваме работа на нивото на съзнанието. Ние присъстваме при вас през всичкото време и непрекъснато ви предлагаме напътствия и помощ – стига да желаете да ги получите и да действате спрямо тях.

И така, накрая – кога ще се случи разкритието? Нека кажа, че изненадващо малко вероятно е това да направи някое от вашите земни правителства. В основата си хората във властта са напълно ВУНС. И за тях да кажат истината относно своите познание и контакти с извънземен интелект се равнява на това да признаят всякакъв вид зверства, извършени срещу човечеството и своята отколешна игра на лъжи и измами. Ако положат такива усилия, като награда те моментално биха изгубили цялата власт, към която толкова отчаяно се придържат, когато вие разберете какво действително се е случвало. Ако те разкрият всичко, вие ще се откажете от всички техни игри на пари, политика и организирана религия. Вие ще престанете да се мразите взаимно. Вие ще пренебрегнете националните, расови, социални и религиозни граници. Вие ще се видите един друг като това, което сте наистина – едно семейство от същества, което е интегрална част от друго много по-голямо универсално семейство. Те ще изгубят всичко, за което са се трудили толкова усилено, и в замяна няма да получат нищо. Така че те просто няма да го направят. Понякога се чува лъжата, че те ви предпазват от това познание, за да не изпаднете в паника и да не си навредите. Е… извънземните ВУНД са организирали редица твърде внушителни демонстрации, за да докажат, че това е просто още една измислица. Било е демонстрирано, че човечеството е достатъчно способно да приеме информация свързана с извънземни същества и да взаимодейства с тях.

Така че правителството няма да признае. Определена информация е достигнала до различни правителства по света, които не биха изгубили много, ако биха я обявили официално. Истинското правителство обаче… тези, които са скрити зад сцената и дърпат конците… изключено е те да покажат своите карти. Редица от познатите ви случаи, в които ви е било обещано разкритие, или когато ви е била обещана голяма демонстрация на извънземни кораби в небето, са били всъщност една игра между групите ВУНД и ВУНС или за да наложат своя сценарий, или да стимулират съзнанието ви към собственото ви пробуждане.

Виждате ли, вашето пробуждане е единственият начин, по който може да се осъществи истинското разкритие. Никой достоен и умен преставител на правителството няма да се появи на телевизионни ви екран и да ви каже истината. Те са пропуснали всички подобни възможности. Всъщност, в ерата на трансформацията, вие ще може да разкриете сами за себе си това, което знаете, че е истина. Трансформацията ще се случи и вие ще направите своя избор. И тогава времевите линии ще се разделят. И товава вие ще видите, че това, което знаете, е истина. Вие ще откриете, че обитавате реалност, в която има раси от други места на вселената, които могат да контактуват с вас. Качеството на тези контакти ще зависи от вас и от това, което вие ще изберете. Това, за което ще се пробудите, зависи от това, което си казвате относно себе си сега, докато сънувате. Центърът на прозореца от възможности, е, поради някои твърде сложни причини, в края на тази 2012-та година*). И колкото повече се придвижвате напред, ще ви става все по-категорично очевидно, че вие причинявате ВСЯКО свое преживяване със своите избори, убеждения и идеи. И колкото по-съзнателно правите това, за вас нещата ще стават все по-очевидни. Ще можете да загърбите тези, които са дълбоко в дисонанс със собствената ви енергия. След това ще възникне промяната и ще се озовете в реалност, която напълно резонира със собствената ви вибрация. И тогава ще видите това, което знаете, че е истина. И няма да е нужно никоя говоряща глава в костюм да се появява на един екран, за да ви обяснява неща за вашата реалност. Защото навън в небето ще има кораби от светлина!

*) Очевидно този разговор и съответно публикуването на този материал датират от 2012 г. – Бел.прев.

А сега, ще ви оставя с тази мисъл.

Аз ви обичам със сърцето на Единството.

Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите.

Забележка на Зингдад: И така, в крайна сметка изглежда, че трябва да престанем да очакваме разкритието „да ни се случи” и да започнем да осъществяваме собстветото си развитие, като осъзнаваме по-ясно изборите, които правим, и като издигаме своето съзнание. Ако това е пътешествие, в което бихте искали да се присъедините към мен, имате покана да се абонирате за моя безплатен  бюлетин. Аз ще продължа да споделям информация на тази тема от Адаму и от други. В крайна сметка тук става дума за нашето възнесение и НЕ за властта, която в миналото може да сме отстъпили на други, за да контролират съдбата ни.

 

ГОВОРИ АДАМУ 1.Въведение

© 2019 Превод АТИ

Кой е Адаму? Какво е Монадична същност?

Привет, приятели мои,

Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите.

Много са задавали въпроса какво означава това – Монадична същност на цивилизацията на Плеядите (Monadic Entity of the Pleiadian Civilisation). По този повод искам накратко и с прости думи да обясня. Това е следното?

От по-висока перспектива, съществуват редица висши духовни същества с огромна сложност, които заедно са сътворили цялата вселена. Заедно те са се проявили във всички многобройни нива на измерения, които съставят тази вселена. Всяко от тези същества е една монадична същност и аз говоря от името на едно от тях. Ние присъстваме на всяко ниво на тази вселена, в т.ч. и в третото измерение, където вие понастоящем се намирате. И се е случило така, че на планетата Земя в момента има духовни представители на семейството на Плеядите. Те, които са мисли и сънища на монадичната същност, вероятно не знаят това, но даже и да го знаеха, малко вероятно е да имат полезна памет в това отношение. Причината за това е, че всички, които навлязат в третото ниво на плътност, са потънали в дълбоко забвение. Това обаче е друга тема. Засега всичко, което бих искал да кажа, е, че сред вас има души от Плеядите. Мнозина от тези, които слушат тези послания, ще се окажат такива. И от една перспектива, всеки от тях ще се чувства цялостен и завършен. И това ще е вярно. От определена перспектива, те са цялостни и завършени. Във всеки от тях обаче има връзка с едно по-висше същество… един вътрешен Аз, който е наясно, че е имал множество въплъщения. Много от тях не са били на планетата Земя. Редица от тези въплъщения са протекли на звездния клъстер, който ние наричаме наш дом – Плеядите. И тези вътрешни Аз са също така наясно, че са част от нещо още по-голямо – една Свръхдуша, която знае, че всички такива въплъщения в пространството и времето са всъщност само фрагменти на въображението… илюзорни истории, които тази Свръхдуша си разказва, за да разбере себе си по-добре. Самата тя е наясно, че е част от нещо даже още по-висше… една монадична същност, която е наясно, че се намира напълно извън пространството и времето и че е проявила себе си в безброй конструкции на различни реалности… и че тази вселена е просто една от безкраен брой сцени, на които тя играе свои роли. И това е, накратко казано, което Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите представлява.

Аз, Адаму, съм творение на тази същност. Аз преминах през едно въплъщение в най-ранните дни на тази вселена, когато тази същност бе все още твърде млада и се намираше на една планета в съзвездието Лира. Тази планета бе разрушена много, много отдавна и сега от нея е останал само прах. Това обаче също е история, която ще разкажа друг път. Идеята е, че тогава аз преживях едно въплъщение. В онези времена обаче ние не живеехме както живеете вие сега. Ние не се превъплъщавахме. Ние се въплъщавахме веднъж и живеехме много, много дълго. Ние живеехме хиляди години, през което време натрупвахме светлина и мъдрост. В един живот ние преминавахме от дълбока плътност чак до буквалното възнесение обратно в светлината на Единството на нашето същество. И в крайна сметка аз също направих това. Аз прекарах едно въплъщение, след което се завърнах към Единството на монадичната същност.

И сега аз ви говоря от тази перспектива. От перспективата на едно същество с единно съзнание, което е завършено, цялостно и суверенно. Едно същество, което е създало в собствения си ум всички души, които са се превърнали в цивилизацията на Плеядите.

Сега има множество монадични същности, проявени тук в тази реалност. Много от тях присъстват на Земята. И много от тези на земята са проявени като души на човеци. Ти може да си плеядеец, но също така да произлизаш от едно от многото монадични същества. Има някои, които са внушителни като нас, както и такива, като собствената същност на младия Зингдад, които са преминали само през няколко въплъщения. Всяка същност е уникална и всяка има свой уникален принос. И в крайна сметка всички произхождат от едно необяснимо велико единство, което е истинският източник на Всичко, Което Е. 

И така, аз знам следното: независимо кои сте и какво е вашето духовно наследство и история, истината е, че вие и аз сме Едно. Вие сте част от мен, която преживява вашия живот, а аз съм част от вас, проявена от перспективата на монадата на Плеядите.

Има доста информация и мъдрост, които ние сме събрали, която бих искал да споделя с вас. Любовта ме принуждава да го направя. Любов към цялото човечество, като част от мен, която понастоящем е ангажирана в една доста трудна, изпълнена с предизвикателства и объркваща игра. Сънят, който сънувате, и историята, която си разказвате, се отнася да вашата трансформация от тъмнината към светлината. Това е времена голяма промяна във вашето планетарно време/пространство. „Времето се ускорява”, чувате да казват около вас. Това всъщност означава, че промените настъпват с все по-ускоряващо се темпо. Появата на нови неща ще се ускори. Сега са възможни нови мисли за стари ситуации по начин, просто невъзможен преди. И вие ще правите нови избори в невъобразимо темпо. Това е, защото е настъпило не само време на промяна, а време за възнесение. Вашата душа ви зове у Дома.

Този процес на завръщане към Дома обаче не е без свои капани. Много части на Аз-а са намерили временни илюзорни удовлетворения в своята дълбока отделеност. Тяхното его се е напоило с удовлетвореност от земни богатства и власт и те са станали твърде опиянени от всичко това. Те са започнали да обичат тъмнината на отделеността. Те всъщност са станали агенти на задълбочаването на отделеността. Това не е тяхна грешка, те просто изпълняват своята роля. Сега обаче, с настъпването на промяната, те започват да й се съпротивляват. И при положение че те държат юздите на временната власт на земята, това означава, че те определено могат да създадат големи неудобства. И ако вие желаете да танцувате по тяхната музика, те могат да създадат големи трудности и на вас.

Това е едно деликатно време. Време за внимателно премерени стъпки в условията на спираща дъха промяна. За мнозина това няма да бъде лесно постижение. Ето защо аз искам да помогна. Аз служа като една от многото акушерки, които помагат при раждането на планетарната цивилизация от тъмнината в светлината. Като една част от тази услуга аз започвам една нова серия разговори с вас чрез моя млад приятел Зингдад. Ще ви предложе серия от кратки записи, като аз също така пиша заедно с него една серия от доста по-задълбочени послания. Част от информацията може да бъде представена сбито и лесно, докато друга част се нуждае от много повече думи, за да бъде обяснена в детайли.

Аз ви каня да дойдете с мен на това пътешествие-откривателство, на което ще бъда ваш домакин чрез Зингдад. Мисля, че ще намерите това, което имам да споделя – едновременно просветляващо и овластяващо. В крайна сметка всичко ще касае вашето възнесение. То ще включва разговори относно създаване на вашата реалност и особено съвместното сътворяване на реалността, в която желаете най-силно да живеете – една реалност, в която отново ще се обедините с вашето звездно семейство от Плеядите и от други места.

Аз ви обичам със сърцето на Единството.

Аз съм Адаму от Монадичната същност на цивилизацията на Плеядите.

Глава 4. Енергийният баланс (Лепкавата история на захарта)

© 2019 Превод АТИ

Въведение

Ллуаларт: Историята, която искам да споделя с теб относно енергийния баланс на човешкото тяло, се състои от четири части. Първата част съдържа информация относно захарта, втората относно мазнините, третата е как да постигнеш щастлив и здравословен баланс по отношение на своята диета и в четвъртата ще обсъдим лечения на някои от заболяванията, резултат от сериозен дисбаланс в тези системи. Така че нека започнем с първата част.

4.1 Лепкавата история на захарта

Основното послание тук е твърде елементарно, но тъй като не желая просто да ти изнеса една лекция с много „прави това” и „не прави онова”, аз по-скоро ще те накарам първо да разбереш влиянието на изборите, които правиш, и след това ще те оставя да решиш сам как да действаш. Така това елементарно послание ще стане твърде сложно за предаване, но ще си струва взаимните ни усилия, тъй като информацията може буквално да спаси живота ти.

Ти не само можеш да избегнеш всякакви ужасни заболявания; не само можеш да изживееш един по-дълъг и по-здравословен живот; не само ще можеш да се почувстваш изпълнен с енергия в останалата част от живота си, но ще установиш как тялото ти постепенно ще открие само своето оптимално тегло.  

Арн: Да намаля килограмите, да изглеждам добре, да се чувствам добре, да бъда здрав и силен и да живея дълго? Звучи прекалено добре, за да е вярно. Каква е тази магическа формула?

Л: Това не е нито магическа формула, нито нещо езотерично и тайнствено. Това всъщност е прост, здрав смисъл. Също така всяко Тяло-Дух знае това и се е опитвало, по всички възможни начини, да предава това послание на всяко Тяло-Стопанин на планетата, но в общи линии, вие просто сте го пренебрегвали и вместо това сте следвали погрешните послания, спонсорирани от корпорации с користни интереси.  

Сега, както отбелязах, ако ще трябва да правиш по-сполучливи избори, ти трябва да разбираш последиците от тези твои решения. Това е сложно за обясняване. Ето защо, след много мислене аз открих една метафора, с която да предам идеите, които имам нужда да споделя с теб.   

Метафората за Космическата кола 

Представи си за момент, че е станало възможно да пътуваш сравнително лесно до една съседна планета. Например Венера или Марс. Представи си, че проблемът не е толкова да достигнеш дотам, но да останеш, защото тези други планети са напълно негостоприемни за твоята форма на живот. И така, ако продължим нашата малка фантазия, представи си, че талантливи учени и инженери са проектирали и построили съвършената въздеходна супер Космическа кола. След като влезеш в едно от тези супер превозни средства, ти можеш да пътуваш и изследваш повърхността на избраната от теб планета колкото пожелаеш.

Естествено твоето превозно средство ще се нуждае от гориво. И това е първият проблем, защото тези нови, неколонизирани планети не разполагат със станции за зареждане с гориво. Нашите гении проектанти обаче са решили и този проблем. Те са изобретили една доста елегантна, компактна машина за производство на гориво, която може да бъде прикрепена към Космическата кола. Тази машина може лесно да преработва различни материали, които се намират на повърхността на тези планети и да ги превръща в гориво за твоята кола. И не само това! Тази машина може по аналогичен начин да произвежда и различни други материали, нужни за останалите системи на колата, като например масла и смазочни материали. И тъй като колата има вградени системи за саморемонт, фамозната машина може да произвежда при нужда всякакви компоненти, необходими за безпроблемното функциониране на колата по време на целия твой престой на повърхността на планетата. Представи си, че никога няма да е нужно да сменяш гумите на колата, тъй като те биват непрекъснато ремонтирани и регенерирани, въпреки че постепенно се износват от употреба.

А сега, сигурен съм, че можеш да си представиш, че такова красиво и елегантно решение на проблемите, свързани с посещението на други планети, ще предизвика желанието за подобно пътешествие у много хора. Ще има непрекъсната опашка от хора, които изчакват своя ред, за да наемат такава кола. Колкото и бързо да бъдат произвеждани тези коли, винаги ще има хора, които чакат, за да дойде и техният ред. Преживяването, което предоставят тези чудесни коли, ще е толкова удивително и прекрасно, че в края на своето пътешествие щастливците ще са се застоявали по домовете си само колкото е било необходимо, за да планират следващото си пътешествие и да се наредят на нова опашка от чакащи.  

Това е една очевидна метафора, нали? Ясно е, че Космическата кола е метафора за човешкото тяло и шофьорите, това сте вие, Телата-Стопани. И описаната ситуация отговаря на това, което е било в продължение на всичкото време, през което човешкото тяло е съществувало на планетата Земя. В момента няма да усложнявам нещата с описание на други форми на живот на други планети.

И така, да разшифроваме метафората. Горивото, с което работи твоето тяло, се състои от гликоза и глицерин. Всяка отделна клетка в твоето тяло се нуждае от непрекъснато снабдяване или с гликоза, или с глицерин, за да продължи да функционира. Ако прекъснеш за достатъчно дълъг период това снабдяване, клетките ще умрат. В крайна сметка целият организъм ще престане да функционира и ще умре. Така че това е жизнено необходимото гориво, за нуждите на твоето тяло.

Никога обаче на Земята не е имало станции с готови запаси от тези две субстанции. Трябвало е да ядете неща, като пресни, зрели плодове или корени, съдържащи нишесте/скорбяла и семена, от които машината на тялото ви е извличала нуждата й гликоза. И е трябвало да ядете животинско месо, семена и ядки, от които тялото ви е извличало мазнини и ги е синтезирало в нужния му глицерин.

И, разбира се, докато тялото е произвеждало гликозата и глицерина, то също така е извличало и синтезирало от същите хранителни източници удивително разнообразие от други нужни му компоненти. Също така, вие е трябвало да бъдете „програмирани” да търсите и разпознавате в околната ви среда тези неща, които са могли да захранват тялото ви. Защото, както вече казахме, без гориво превозното средство спира да работи. И това би бил краят на вашето пътешествие. 

И така, има две неща, които карат вкусовите ви рецептори да експлодират от удоволствие: сладки неща и мазнини. Ако приемате тези неща, вашето превозно средство ще продължи щастливия си път. Ура!  

Разбира се, има и други неща, от които тялото също се нуждае. Ако имаш гориво, ще оцелееш достатъчно дълго, за да имаш нужда и от други неща, така че си също „програмиран” да търсиш и тези неща. Ще разгледаме някои от тези важни съставки в следващите глави. Засега говорим за два източника на гориво и за храните, които трябва да ядете, за да ги придобиете.

Къде се обърка всичко?

Сега, без да навлизаме в спор за това колко дълго човешките същества са съществували на планетата Земя… без даже да е нужно да се позовавам на съществуването на човека на други планети, мога да изкажа твърдението, че видовете системи, за които говоря тук, а именно смилането на растителни и животински вещества за осигуряване на глюкоза и глицерол, са работили перфектно и без отказ във всички видове животни на Земята в продължение на много, много милиони години. Толкова много, че този невероятно успешен модел на енергийно извличане е довел до процъфтяване на животинския свят на планетата Земя. Животните са успели да създадат и обитават ниши на еко-системата навсякъде на Земята, въпреки широкия спектър от предизвикателства, породени от различни климатични и екологични промени. Това до голяма степен е било резултат от мощната адаптивност на брилянтна система за извличане на гориво и хранителни вещества от наличните ресурси, от които се е нуждаел всеки орган.

И така, ако тази система е работила перфектно за всички тези животни през всичкото това време, защо изведнъж, в последните няколко момента от съществуването на само един биологичен вид – човечеството – нещата изведнъж са се объркали и провалили? Как е станало така, че машината може да бъде толкова безпогрешно перфектна, за да поддържа всички форми на живот от незапомнени времена, след което в един миг и само при един вид, тя се проваля печално? За хората и то само за няколко десетилетия, като че ли колата е била сглобена от аматьори идиоти, решени да превърнат живота на шофьорите в кошмар. Внезапно човешкият вид се оказва нападнат от всякакви видове метаболични заболявания. Въпреки че всички опитват всякакви диети, в развитите страни наднорменото тегло преобладава. Най-честите заболявания, които  отнемат години от вашия живот и намаляват неговото качество в останалата му част: диабет, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови заболявания… и всякакви други болестни състояния, като рак, автоимунни заболявания и алергии, които даже не знаете, са или стимулирани, или директно причинявани от метаболични нередности.

Как се случи всичко това? 

Отговорът всъщност е твърде прост. Вие започнахте да изграждате станции за съхранение на гориво там, където преди те не съществуваха. Това бе нещо, което се случи естествено. С увеличаването на вашия брой на планетата, вие постигахте все по-големи успехи в промяната на вашата среда за живеене, според вашите желания. Когато подобрените земеделски методи поставиха край на глада, индустриализацията ви позволи да извличате желаните от вас съставки от храните, които земеделското производство ви осигуряваше в изобилие. Вие можехте, по същество, да извличате от тях всички желани мазнини и захари, след което да произвеждате цели нови изкуствени храни. Вместо да обикаляте по цяла сутрин, за да откриете шепа плодове, и вместо да ловувате цял ден, за да убиете и след това приготвите животинско месо за храна, вие просто можехте да посегнете към своя хладилник или кухненски шкаф и да извадите не само нужното, за да оцелеете, но всъщност всякакъв брой опции, за да задоволите своите вкусови рецептори. И тъй като можехте да имате всичко, което желаехте, вие в крайна сметка започнахте да избирате много неща, за които системата на човешкото тяло никога не е била предназначена да се справя.

Нека разберем това, като погледнем един от източниците на гориво: гликозата. Има едно „щастливо количество” гликоза, което трябва да се съдържа в кръвта. По-малко от това количество води до недостиг на гориво за клетките на организма. Постепенно ти се завива свят, след това губиш съзнание, изпадаш в кома и умираш. Така че трябва да има едно минимално количество гликоза в кръвообращението ти, за да функционираш оптимално. Тъй като това е толкова важно, рафинерията на твоята Космическа кола, храносмилателната ти система, може да извлича доста лесно гликоза от нишестетата, които са по същество вериги от гликоза. Ти наистина съвсем не се нуждаеш от много. Малко плод или малко храна, съдържаща нишесте и това ти осигурява всичката гликоза, нужна за деня. Всъщност, ако внимателно си избягвал всякакви сладки неща, както и такива, съдържащи нишесте, въпреки това ще получиш достатъчно гликоза от растения и други храни, които не съдържат скорбяла. Тялото е изключително ефективно при извличането на нужната му гликоза от различни видове храна. Всъщност, и това вероятно не ти е известно, тялото ти може да синтезира гликоза от храни, които не съдържат никаква скорбяла. За момента обаче не е нужно да се впускам в технически подробности.

Ето какво трябва да запомниш: Ти трябва да имаш малко гликоза в кръвоносната си система, това е вярно. Почти  всичко, с което се храниш обаче, ще осигури известно количество гликоза на тялото ти. Не е нужно да ядеш скорбяла и захари, за да получиш нужната ти гликоза. Но… и тук се появява важният момент. Прекалено много гликоза е вредна. А прекалено много през всичкото време е наистина твърде вредна. Това е, което ще ти обясня сега. И е особено важно да го разбереш, защото прекалено много захар, и съответно прекалено много въглехидрати (храни съдържащи скорбяла) те разболяват, отнемат от енергията ти, добавят излишно тегло и те убиват рано.

Сега искам да разбереш как и защо става това.

Гликоза: Прекалено много от нещо добро е…

Докато прекалено ниското съдържание на гликоза в кръвта причинява моментални проблеми, непрекъснато високото съдържание причинява твърде  бавно поразяващи, дълготрайни проблеми.

Виждаш ли, гликозата има оксидиращ (окисляващ) ефект върху телесните тъкани. Без да навлизам прекалено в технически въпроси, ти със сигурност си слушал, че трябва да консумираш „здравословни анти-оксиданти” в своята диета и може би даже да вземаш анти-оксиданти като добавки? Може би си разбрал, че антиоксидантите те предпазват от раково заболяване? Е, докато това е вярно, то също така е едно свръх опростяване. Окислителният стрес може да причини много заболявания и не само рак. Списъкът от болести, които са резултат от окисляване на телесните тъкани, е колкото дълъг, толкова и плашещ. Сега обаче няма да се занимаваме с този общ проблем. Ще говорим за специфичен вид окислителен стрес, който може да бъде причинен от гликоза, наречен „гликация” (“glycation”). Това е сложен проблем, но аз ще го опростя и ще кажа, че ако не са предпазени и ако са подложени на излишна гликоза, с течение на времето протеините и мазнините в твоето тяло могат да деградират и да престанат да функционират в резултат от гликацията. Говорим за нервни клетки, които могат да бъдат увредени, което води до болестта на Алцхаймер и до загуба на сетива, като глухота и слепота, както и до други сериозни усложнения, като загуба на чувство за допир, за движение и за функциониране на различни органи. И за да станат нещата още по-сериозни, специализираните клетки на панкреаса, които произвеждат инсулин, са особено податливи на гликация. Което е една голяма ирония, ако отчетеш факта, че точно инсулинът, който те произвеждат, намалява нивата на кръвната гликоза преди всичко! Стените на твоите вени и артерии също се влияят от гликацията. Те стават твърди и негъвкави и това води до високо кръвно налягане, което отново причинява доста други здравни проблеми. И тези стени на кръвоносните съдове могат в един момент толкова да отслабнат, че това високо кръвно налягане може да ги спука и да причини аневризъм и мозъчен удар.

Гликоза и дебелеене

Когато кажем дебелеене, често си представяме образи на слабоволеви, мързеливи, ненаситни хора, които се тъпчат с храна без грижа за здравето си, или за това как изглеждат. Една такава представа обаче е ужасно, ужасно несправедлива. Изключително много хора страдат от отрицателните оценки на околните за това, че са с наднормено тегло, като в същото време водят една непрекъсната неуспешна битка да го контролират. Болшинството просто са разбрали напълно погрешно своето тяло (и по-конкретно начина си на хранене). След това вземи предвид дезинформацията, с която всички сте бомбардирани –не само от рекламодатели, но и от ”специалисти” по хранене – и нищо чудно, че има толкова широко разпространено невежество.

Така че нека сега добием разбиране относно телесните мазнини.

Преди всичко, само за себе си, телесната мазнина не е нещо лошо. За да бъде тялото ти здраво, ти се нуждаеш от определено количество телесни мазнини. Всяко тяло е уникално и всеки човек има различен оптимален процент от мазнини, но аз искам да подчертая, че „идеалът”, който ти представят съвременните медии с коремните „плочки” и изваяната мускулатура, е възможен само ако мазнините на тялото ти паднат под здравословния минимум. Няма да споменавам за самоизтезанията, които модната индустрия налага на своите модели. Въпросът е в това, че почти по цял свят хората, считани за образци на красотата, са всъщност нездрави. За да поддържат своя външен вид, тези хора трябва да водят непрекъсната война с тялото си, за да го принудят да задържа по-ниско количество мазнини, отколкото е неговата природа. А всяка война срещу тялото е обречена на провал. В краткосрочен план ще бъдеш по-склонен към заболявания, а в дългосрочен план ще страдаш от всякакви здравословни проблеми.

Телесната мазнина изпълнява много важни функции, но тази, за която искам да говоря сега, е ролята й като склад на гориво.

Както споменах преди, има една „щастлива полоса” от кръвна гликоза. Когато нивата се повишат към горната част на тази полоса, тялото отделя хормон наречен инсулин. Той кара мускулите и мастните клетки да поемат гликоза от кръвта и в същото време причинява изтегляне на мазнини от кръвта. Черният дроб също престава да произвежда гликоза.

Всичко това би било напълно добре, ако малко инсулин бе отделян от време на време през големи интервали, през които кръвната захар спада под здравословното ниво и той не бива отделян. Така би трябвало да бъде. В такъв случай бихме имали моменти, когато тялото „складира” енергийни ресурси и след това по-дълги моменти между тях, когато тялото ще използва тези ресурси. Това е естествената и здравословна цел на мастните клетки – да бъдат малки „батерии”, които можеш да зареждаш и след това да разреждаш, когато това е нужно.

Виждаш ли, твоята Космическа кола бе проектирана, за да те поддържа жив, в добра кондиция и здрав, даже по време на глад, когато няма нищо за ядене в продължение на дълги периоди. Така, ако не се храниш няколко часа, първо клетките в тялото ти използват гликозата и глицерина, които вече се намират в тези клетки, след което изсмукват горивото от кръвта. След това, когато нивото на кръвната гликоза спадне, тялото престава да отделя инсулин, а черният дроб запалва своя двигател и започва да произвежда гликоза от суровините, с които разполага. Така бива поддържано нивото на кръвната гликоза.

Ако продължаваш да не се храниш (или се храниш по-малко, отколкото тялото ти изразходва), нивото на кръвната гликоза продължава да пада под „щастливата полоса”. Тогава се случва нещо различно – нещо, което би било уникално преживяване за някои от вас. Тялото отделя един хормон наречен глукагон. Когато глукагонът достигне до кръвообращението, той действа обратно на инсулина. Той кара клетките на тялото, които  складират енергия във формата на захари и мазнини, да ги отделят в кръвта, така че всички клетки на тялото отново да бъдат заредени с гориво.

Ето че има две неща, които трябва да запомниш относно гликозата и телесните мазнини:

Когато нивото на гликоза в кръвта ти спадне твърде много, тялото ти отделя глукагон. Когато бива отделен глукагон, ти започваш бързо да отслабваш.
Когато има излишна гликоза в кръвообращението ти, тялото ти отделя инсулин. Когато бива отделен инсулин, ти започваш да дебелееш.
Просто, нали? Това наистина означава, че трябва драстично да намалиш рафинираната захар, или още по-добре, напълно да я забравиш, след което стриктно да контролираш приема на нишестета (скорбяла) и ще намалиш теглото си.

А ако имаше достъп само до храни, за които тялото ти е било създадено, тогава нямаше да се налага даже да правиш такъв опит. Всичко би станало автоматично.

Тялото би трябвало да се саморегулира идеално

Виждаш ли, според начина, по който тялото ти е конструирано, когато то започне „да се напомпва”, то притежава невероятно умни механизми, които използва, за да „брои калориите”, така че да ядеш само достатъчно, за да поддържаш нивото на телесните мазнини в идеално положение. Твоите вкусови рецептори ще „притъпят” своето усещане, така че храната ще ти се струва по-малко привлекателна. Ти ще бъдеш по-малко гладен и ще се почувстваш сит даже и след малко количество храна. Също така тялото ще изразходва повече енергия като повиши своя метаболизъм. По този начин тялото се саморегулира и ти губиш допълнителното тегло, което носиш.

А ако се храниш прекалено малко, случва се обратното. Първо, ти огладняваш по-често. След това, ако продължаваш да гладуваш, ставаш изтощен и започваш да желаеш храни, които ще повишат телесните ти мазнини възможно най-бързо – особено захари и наситени с мазнини неща, като шоколади и др. И когато консумираш тези силно желани храни, изострилите своята чувствителност вкусови рецептори ще направят така, че тези храни да ти се сторят невероятно вкусни. При това метаболизмът ти ще се забави силно, за да може енергията ти да се съхрани максимално.

Така че, виждаш ли, процесът работи двупосочно. Тялото ти ще се стреми винаги да поддържа идеално количество мазнини. И ако се бориш срещу тялото си, ти ще се бориш срещу системи, които са по-силни от твоята воля. Трябва да си психично болен, за да можеш да устоиш на стремежа на тялото ти да се стреми към равновесие. 

Това означава ли, че дебелите хора са психично болни?

Категорично не!

Това означава, че тези от вас, които притежават наднормено тегло, са успели да „повредят машината”. Вие сте успели не само да изключите интелигентността на тялото, но и да го накарате да функционира толкова зле, че всичките свои сили, които то притежава, за да регулира в отрицателна посока телесната мазнина, сега използва, за да я регулира в положителна посока! Тялото ти вярва, че функционира успешно, независимо колко дебелее. И в това свое объркване то те принуждава да желаеш всички неща, които те карат да дебелееш! Така ти и тялото ти се оказвате взаимно жертви един на друг.  

Ще ти кажа след малко как си повредил машината. И в това няма нищо, поради което трябва да се чувстваш виновен. Това бе една напълно разбираема грешка. В резултат на тази грешка, ти използваш съществуващите агро-промишлени системи, за да отворят един поток от гликоза, който се излива в тялото ти и причинява неизказана разруха. И храната никога не ти стига. Колкото повече пълнееш, толкова по-нещастен се чувстваш. Когато се опитваш да се бориш с диети и упражнения, ти губиш и отново се завръщаш към „лошите” храни. И ти гуляеш и мразиш своята „слабост”, като вярваш, че би трябвало да можеш да се контролираш по-добре. Това обаче не се получава и ти се мразиш още повече. Тогава откриваш, че качеството на живота ти се влошава. Не можеш да се движиш както би трябвало. Краката започват да ти създават проблеми. Лесно се задъхваш. Не спиш добре нощем. И, разбира се, твоят лекар те информира, че пълнееш от липса на движение и че трябва да отслабнеш, или това ще те убие. Като че ли вече не го знаеш. Сега обаче се чувстваш двойно по-зле. Ето защо се бориш с удвоена сила. И губиш битката два пъти по-зле. И тогава болестите на наднорменото тегло и на излишната захар започват да те довършват. Ще говоря малко за тези заболявания по-късно в тази глава. Аз ще говоря обаче от перспективата на борбата против тях… няма да ви дам списък със здравословни катастрофи, които да ви откажат от храната.

Преди да стигнем дотам обаче, искам да ви разкажа какво е повредило машината.

Влиянието на рафинираната захар

Можеш ли да си представиш: по време на цялото съществуване на човешкото тяло, единствените наистина сладки неща са били медът и напълно зрелите плодове. При това, докато добиването на мед е изисквало известни усилия, умения и риск, здравите плодове са се намирали твърде рядко. Така че и двете неща са били лукс, рядко достъпен за болшинството хора. Сладостта следователно, е била рядко удоволствие, което хората са търсели и на което са се наслаждавали, когато е било възможно. При това наличните количества са били напълно в съответствие с усещането на жизненост и благополучие.

Така е било в продължение на стотици и хиляди години… докато захарта е започнала да бъде рафинирана от захарна тръстика. През ХVII век захарта е била един лукс, който започнал да се появява в домовете на богатите. Вероятно обикновеното дете, ако е имало късмет, е получавало малко парче захарна тръстика за дъвчене на рождения си ден, като много специално угощение. Искам да кажа, че даже в ХVII век захарта не е играла важна роля като част от човешката диета.

Тогава настъпва индустриализацията и това силно увеличило наличието, както и намалило цената на захарта, така че в началото на XIX век средният американец се е наслаждавал на цели 1,8 кг. захар годишно. Това се равнява на около една чаена лъжичка захар на човек на ден. На практика това означава, че повечето дни са били лишени от захар, ако изключим вероятно парче сладък пай за десерт в неделя.  

Оттогава насам консумацията на захар се е увеличавала непрекъснато и драматично. Днес средният американец консумира повече от 45 кг. захар годишно! Това е увеличение от 25 пъти! И това е средна цифра. Когато броим хората, които се грижат за здравето си, и тези, които по различни причини не консумират много захар, можеш да си дадеш сметка, че някои хора изяждат годишно захар равностойна на собственото им тегло! Не само че средният човек изяжда много захар, не само че това става всеки ден, но най-вероятно една сладка река се излива непрекъснато в гърлото му. Средният човек, който е на „нормална” западна диета, консумира захар непрекъснато, като често захарта е скрита във всяка част на неговата храна. Също така, периодът между храненията не минава без една голяма чаша газирана напитка. Единствената почивка на тялото от захарта е по време на сън!

Е, какво мислиш? Ако приемаш едно вещество, което тялото ти е създадено да консумира доста рядко, и го извлечеш от храните, в които естествено се намира, отстранявайки го от контекста на другите здравословни храни и след това го напомпваш в тялото си в такива невероятни количества, че се превръща в новия основен източник на енергия… не мислиш ли, че нещата ще излязат малко извън равновесие? Може би? 

Разбира се, че ще излязат! И сега ще ти кажа как консумацията на рафинирана захар е повредила и разстроила великолепната машина човешко тяло в степен, в която то е станало дисфункционално и саморазрушително. Ще ти кажа как захарта е счупила машината.

Коректното научно наименование на гранулираната кухненска захар е „захароза”. Захарозата е един дизахарид. Това означава, че тя е една сложна захар, съставена от равни части на два прости вида захар – гликоза и фруктоза. И първото нещо, което тялото прави със захарозата, е, да я разгради на тези два прости видове захар. Години наред захарозата е захарта, която е била и продължава да бъде консумирана в повечето страни по света. В някои страни, особено в САЩ, захарозата бива замествана във все по-големи количества от много по-евтиния царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза. Както наименованието му показва, това е един сиропов воден разтвор на фруктоза и гликоза. Съществената разлика между захарозата и  царевичния сироп е, че последният има по-високо съотношение на фруктоза спрямо гликозата.

Искам да кажа, че почти всичката „сладост”, която в момента усещаш в своята храна и която пиеш, е с цената на предозиране на тялото ти с фруктоза и гликоза. И тъй като вкусовите ти рецептори са притъпили своята чувствителност от непрекъснатото бомбардиране със сладости, ти вероятно не усещаш колко лошо тъпчеш тялото си с тези два химикала.

Проблемът с фруктозата

Занимахме се с гликозата. Сега нека ти разкажа за фруктозата. Защото макар прекаленото количество гликоза да ти причинява вреда, тялото ти се нуждае от известна доза. И ако ограничиш консумацията на гликоза, тялото ти ще се чувства чудесно. Фруктозата е напълно различна история. Първо, тялото няма нужда от никаква фруктоза по никакъв повод. Всъщност фруктозата е не само безполезна, но направо отровна за тялото. Докато всички клетки на тялото могат да използват гликоза, единствената част на тялото, която може да направи нещо с фруктозата, е черният дроб.

Сега, трябва да направя една малка разходка с фруктозата, за да обясня нещо. Има нещо здравословно, което черният дроб може да направи с фруктозата.

Ако погълнеш малко количество фруктоза, например с няколко пресни плода, тогава тази фруктоза бива лесно превърната в гликоген от черния дроб. Да, зная, че всички тези думи ти звучат познато и че могат да бъдат объркващи, ако не си запознат с тях, но е важно да имаш малко търпение, за да получиш посланието!

Гликогенът е специален вид захар, подходящ за складиране в черния дроб и в мускулите на тялото. И когато извършваш физически упражнения, този прекрасен източник на енергия ще ти бъде веднага на разположение в мускулите, където е нужен. По същия начин той се съхранява в черния дроб, за да е на разположение при нужда.  

Гликогенът може да бъде произведен от различни източници, в т.ч. гликоза и фруктоза. Чудесното за него е, че не причинява гликация. Така че той може да бъде безопасно складиран и превърнат обратно в гликоза при необходимост.  

Така че ако се упражняваш редовно и ако поддържаш консумацията на фруктоза в скромни количества, каквито се намират в плодовете, тогава всичко ще бъде чудесно. Фруктозата ще бъде превръщана в гликоген и изгаряна при нужда, след което ще бъде замествана при следващото хранене.

И да не забравяме, че тези плодове ще бъдат също заредени точно с анти-оксидантите нужни на тялото, за да те предпази от гликацията. И не само анти-оксиданти, но и всякакви други чудни, нужни хранителни вещества.  

Така че моля те, не се смущавай. Фруктозата представлява проблем. Тя е проблем обаче само в нейните високо пречистени и неестествени форми. В никакъв случай не приемай това да означава, че трябва да предстанеш да консумираш цели пресни плодове!

Защо обаче фруктозата представлява проблем? Просто защото клетките на тялото не могат да я използват в суровия й вид. И фруктозата в кръвта е опасно нещо. Всъщност тя е отрова. Тя не само не може да бъде използвана от клетките, но всъщност се окислява агресивно десет пъти повече от гликозата! Колкото по-дълго престоява в кръвообращението ти, толкова е по-вероятно да повреди и разруши чувствителните тъкани на тялото ти. И черният дроб не може да я превърне в гликоген достатъчно бързо. Също така има само ограничено количество, което може да бъде съхранено като гликоген. Атлетите могат да съхраняват много повече гликоген от хората, които дремят пред телевизорите. И ако по цял ден си седиш на гащите, никога не се упражняваш, тогава не използваш запасите си от гликоген. И ако отгоре на това се тъпчеш с фруктоза, като ядеш рафинирани захари (вместо сурови, цели плодове), тогава запасите ти от гликоген ще бъдат непрекъснато запълнени. А когато запасите ти от гликоген са пълни… тогава тялото ти има проблем. Като имаш предвид колко агресивно той причинява гликация, тялото трябва да направи нещо с него. И тогава, единственото, което черният ти дроб може да направи с излишната фруктоза, е да я превърне в мазнини. А това е сериозно лоша новина по редица причини.

Първо, мазнините, произведени от метаболизма на фруктозата, са липиди с много ниска плътност (Very Low Density Lipids), известни като LDL холeстeрол. Има „добър” холестерол и „лош” холестерол. LDL холeстeролът е най-лошият. Той директно причинява сърдечни болести, високо кръвно налягане и сърдечен удар. И тъй като се поддава трудно на тестове, твоят лекар вероятно няма да може даже да ти каже, че нивата ти на  липиди с много ниска плътност са ескалирали.  Което е почти сигурно, ако си претоварвал своя черен дроб с фруктоза и не си се упражнявал редовно.

А нещата се влошават. Черният дроб може да изхвърля само определено количество от тези проблематични мазнини в кръвта. По-голямата част ще останат в него, което потенциално води до мастна чернодробна болест. Има два основни начина за придобиване на мастна чернодробна болест: хронична злоупотреба с алкохол и хронична злоупотреба с фруктоза. Вторите случаи преобладават в общества като твоето, където биват консумирани огромни количества захар. Почти една трета от всички възрастни в САЩ имат такова заболяване и ситуацията не е по-добра от тази в другите, модерни западни общества.

Пораженията на мастната чернодробна болест са твърде сериозни, защото черният дроб е вероятно най-важната част на рафинерията на твоята Космическа кола. И ако той се разболее, твоята рафинерия става по-малко ефикасна. Проблемът е, че ти можеш да имаш мастна чернодробна болест с години, без да почувстваш причинените от нея вреди. Когато вече забележиш симптомите, обикновено ще е станало твърде късно. Симптомите, които можеш да забележиш, включват бърза умора и обща слабост. Ако болестта прогресира, можеш даже да започнеш да чувстваш когнитивни поражения. Може и да не чувстваш болка в стомаха, където се намира черният дроб.

Сега искам да сме наясно – мастната чернодробна болест може да има много причини. Свръх консумацията на фруктоза е само една от тях. Или може би една възможна основна причина. Това, което искам да подчертая, е, че спрямо фруктозата не можеш просто да кажеш: „О, тялото ми ще се справи с това”. Прекаленото количество фруктоза е убиец.

И ако агресивната гликация на телесните тъкани и причината черният дроб да отделя LDL холестерол не са достатъчни, то фруктозата също така:

  • Увеличава нивата на пикочна киселина в кръвта и причинява усложнения като високо кръвно налягане и подагра;
  • Стимулира възпалителните процеси, което води до различни усложнения като алергии, задържане на вода.
  • Води директно до резистенция към инсулин (разгледана по-долу) и освобождаване на IGF-1, хормон на растежа, който може да причини, или най-малко да стимулира, растежа на ракови клетки.
  • Захранва „врага”. Има множество микроорганизми, които живеят във и върху твоето тяло. Когато си здрав и диетата ти е балансирана, те са твои приятели. Те ти помагат като отблъскват патогени (организми, причиняващи болести) и ти помагат при извличането на хранителни вещества от храната. Те са твои малки приятели, които живеят в твоята храносмилателна система (и в по-малка степен върху цялата ти кожа). Приемането на прекалено количество захар причинява неравновесие в тези организми. Някои се развиват в устата ти и отделят киселини, които повреждат зъбите ти. Това е нещо проблематично, но нищо в сравнение с бедствието на Candidiasis – свръх растеж на дрождите на Candida Albicans. Този проблем е толкова сериозен (и често срещан), че ще го разгледам самостоятелно по-късно.

… И колкото и да са сериозни изброените проблеми, те в никакъв случай не изчерпват всичко! Тъй като обаче някои от най-сериозните проблеми с фруктозата са също така директно свързани с начина, по който тя обърква тялото (и съответно теб, Стопанина), аз съм ги групирал под следващото заглавие: 

Как фруктозата разрушава машината

Многократно съм посочил, че тялото се саморегулира много точно, ако „нещо” не разруши неговите механизми за обратна връзка и контрол. И това нещо е фруктозата. Сега ще ти кажа как това се случва.

1. Все по-дебел 

Когато мастните клетки напълнеят, те започват да изпращат сигнал. Те отделят хормон наречен лептин. Това е механизмът, чрез който тялото разбира, че трябва да започне да намалява приемането на храна, както вече обсъдихме. Тялото просто знае, че при появата на лептин, то започва да наедрява. В такива случаи желанието ти да се храниш намалява и изгубваш по-бързо интереса си към храната. Също така, тогава тялото ти повишава своя метаболизъм, за да намали теглото си.

Когато мастните клетки са празни, те не отделят лептин. Без лептин в кръвта ти ще усещаш непрекъснат глад. При това тялото съхранява своите резерви.  

И тук се крие проблемът. Фруктозата причинява резистентност към лептина. Това означава, че мастните клетки ще отделят своя лептин, но хипоталамусът, частта на мозъка, отговорна за тълкуването на тези сигнали, е объркана от фруктозата. Хипоталамусът реагира така, все едно, че количеството липтоза е много по-малко, отколкото е в действителност. Колкото повече фруктоза има в кръвта, толкова повече хипоталамусът се съпротивлява на присъствието на лептин. Ако в кръвта ти има достатъчно фруктоза, тялото ти може да е голямо колкото на един кон и въпреки това то ще ти изпраща сигнали „аз умирам от глад”!

За повечето хора това означава, че би трябвало да се чувствате по-малко гладни и по-сити по-често, отколкото сте в действителност. И така както сте добре нахранени, би трябвало да не изпитвате този постоянен глад. Фруктозата във вашата диета просто обърква механизмите на тялото, които му помагат да разбира своята ситуация. В резултат на това, то ви изпраща погрешни сигнали. Вие може да имате наднормено тегло и да дебелеете, но тялото ви да се държи все едно, че умира от глад. Би трябвало да се чувствате сити, но вместо това желаете силно по-наситени с мазнини и сладки храни. И колкото повече захарни храни консумирате, толкова повече фруктозата обърква тялото ви и то мисли, че умира от глад и вие продължавате да ядете.

Виждаш ли? Това всъщност е едно класическо пристрастяване! Ти желаеш силно нещо и колкото повече получаваш от него, толкова по-силно го желаеш, до самата си смърт. Това е вярно за фруктозата, както за кокаина или хероина.

Ето така стоят нещата. Тези, които редовно консумират прекалено много фруктоза (което до голяма степен се отнася за всички вас), имат структурни промени в мозъка си, подобно на тези на наркоманите.

2. Винаги гладен

Има друг хормон, с който искам да те запозная, наречен „грелин”. Той е почти „противоположен” на лептина по това, че е отделян от мастните клетки, когато те са пълни. Грелинът бива отделян от храносмилателната система, когато там отсъства храна. Накратко, лептинът казва: „Аз съм сит”, докато грелинът казва: „Аз съм гладен”.

И така, когато грелинът бива отделян в кръвоносната система, ти започваш да мислиш за храна. Рецепторите ти за мирис и вкус се активират. Накратко, усещаш глад.  

И тук е интересната част. Гликозата (и други храни) причинява уместно намаляване в отделянето на грелин, докато фруктозата не прави това. Просто казано, рецепторните клетки, които отделят грелин, слабо разпознават фруктозата. Това не спира чувството ти на глад, както би трябвало. Ти можеш да се натъпчеш до гуша с храна богата на фруктоза и все още да усещаш глад по начин, по който това не може да се получи, ако в храната ти отсъства фруктоза.

Когато комбинираш начина, по който фруктозата обърква системите на лептина и грелина, получава се една мощна комбинация и човек трябва почти да се изненада, че не съществува даже още по-голяма пандемия от затлъстяване и свързани със захарта заболявания!

3. Без удоволствия, без радост, без енергия

Един от начините, по които тялото поддържа равновесие (и следователно своето здраве), е чрез намаляване чувствителността си към всяко нещо, от което има излишък. Така, ако консумираш прекалено много захар, твоите вкусови рецептори притъпяват чувствителността си към захарта и тя започва да ти се струва по-малко сладка. В една нормална, здравословна среда, това ще направи сладките продукти по-малко привлекателни за теб, тъй като те вече няма да ти се струват толкова сладки и ти ще ги консумираш по-малко. Вместо това ще търсиш други храни, които ще ти дават приятни вкусови усещания. Това е здравословният и положителен ефект от намаляването на чувствителността.

Тази система не отчита способността ти да увеличаваш приема си на захар до безумни нива, което сега е възможно благодарение индустриализацията на храната. Сега просто можеш да изсипваш повече и повече, и повече захар върху всичко. Тялото не може никога да компенсира, за да се справи. Това обаче не го спира от това да се опитва да го прави! 

Производителите на хранителни стоки много бързо съобразиха, че трябва да добавят повече и повече захар към всичко, за да могат техните продукти да останат вкусни за клиентите. Ето защо сега откриваш захар и в така наречените пикантни храни. Всъщност тя присъства навсякъде. И въпреки това, тези храни не ти изглеждат сладки. Техният вкус за теб е „нормален”, когато всъщност би трябвало да е сладък.

Това обаче не е най-лошото. Както споменах по-рано, ти си програмиран да търсиш сладки и мазни храни, тъй като в един нормален свят, те са, които поддържат тялото ти здраво и енергично. Съгласно това програмиране, когато ядеш захари, мозъкът отделя химикали на удоволствието (естествени опиати) и стимулиращия химикал допамин. Това е стимулиращият ефект, който получаваш от приемането на захар. Това е причината децата да пощуряват по време на празненства, когато получават твърде много захар.

Проблемът тук е притъпяването на чувствителността. Приемаш прекалено много захар и мозъкът ти става нечувствителен към освобождаването на собствените си допамин и опиати. И това води до бедствие. Сега вече ти намираш „нормалното” си състояние безрадостно и апатично. Непрекъснато се чувстваш отпаднал, дебел и нещастен. Или това е състоянието ти преди приема на следващата голяма доза, когато за малко се чувстваш почти отново човек.

Виждаш ли? Същото е както при алкохолика и наркомана. Пристрастяването започва с невероятно щастливо усещане, на което просто не можеш да се наситиш. Независимо какъв е твоят избор на опиат… ти просто получаваш толкова хубаво усещане, че продължаваш до безкрай. Тогава мозъкът ти намалява своята чувствителност и не след дълго се превръщаш в една отрепка без любимия си опиат. И трябва да увеличаваш дозите, за да се чувстваш нормално. 

И така, нека за момент изпитаме състрадание за страдащите от всякакъв вид пристрастяване. В това число и към себе си, ако сме пристрастени към захарта (и по-специално към фруктозата).

4. …докато настъпи смъртта…

Преди да можем да разговаряме за разрешаването на това бедствие с фруктозата, трябва да сме наясно с още един важен отрицателен ефект: резистентност към инсулина.

Дотук трябва да си разбрал, че инсулинът се отделя при увеличаване нивата на гликозата в кръвта. Така след едно здравословно хранене, което вероятно включва малко съдържание на скорбяла, последната се разгражда и отделя гликоза в кръвта. Освобождава се инсулин и гликозата се приема от клетките, където може да бъде използвана като източник на енергия.

Има няколко начина, по които тази система може да се повреди. Родените с диабет се раждат без способността да произвеждат достатъчно (или въобще някакъв) инсулин и трябва да си го инжектират. Другият начин е чрез повреда на механизма. Ако непрекъснато претоварваш организма си със захари, клетките стават резистентни на инсулин. Тогава се появява друга нечувствителност. Когато клетките станат резистентни, те престават да приемат гликоза, когато сигналите за това достигнат до тях. Нивото на гликоза в кръвта не спада. Панкреасът трябва да продължи да произвежда все повече и повече инсулин, за да повиши нивата на гликоза в кръвта до здравословното й ниво.

В този процес се случват две неща. Първо, панкреасът се изтощава. Той просто е работил толкова над едно ниво, за което е бил създаден, че просто не може да се справи с натоварването. На второ място, веднага щом се появи повече гликоза и особено фруктоза в кръвта, която до момента е в нормално състояние, възниква гликация. И едно от местата, което бива поразено най-силно от гликацията, са клетките в панкреаса, произвеждащи инсулин. Ако панкреасът не е просто изтощен от натоварването, той бива разрушен от гликацията. И в двата случая, приемането на прекалено количество захар може да причини диабет в здравото тяло. Всъщност, това е обикновено начинът на възникване на диабет тип 2 (с начало в зряла възраст). И това е видът диабет, който се разпространява масово.

И ето какво трябва да разбереш: да, цялата тази трагедия започва с резистентност към инсулина и поради начина, по който фруктозата се метаболизира в черния дроб, а не от цялото тяло, както гликозата. Допълнителното количество фруктоза е основната причина за резистентността към инсулина!

В крайна сметка, не толкова сладко 

И така, сега разбираш проблема със захарта и особено с фруктозата. Това не е нещо, с което тялото е направено да се справи. Определено не с количествата, които даже средният човек консумира (да не говорим за тези, които прекаляват с количествата). И когато консумираш повече фруктоза, отколкото е здравословно, тя започва да разрушава тялото ти. Това води директно до надебеляване и до цяла поредица от твърде сериозни заболявания. И до пристрастяване, и те кара да се държиш все едно, че умираш от глад, когато непрекъснато увеличаваш теглото си.

Това е един реален проблем!

Тогава какво е решението?

Очевидно трябва да намалиш захарта! Има обаче още неща за разбиране, преди да стигнем до изводи за избор на начин на живот…

Проблем със скорбялата (нишестето)

И така, захарта е нещо лошо. Това го изяснихме. Знаеш ли обаче, че всеки грам от бяло брашно повишава нивата на гликоза в кръвта толкова (а понякога даже повече), отколкото захарта? Което означава, че трябва да преразгледаме изчисленията си. Помниш ли, че казах, че средният американец консумира повече от 45 кг. захар годишно? Е, същият консумира годишно също повече от 45 кг. бяло брашно! Това означава, че нещата са два пъти по-зле, отколкото мислехме! И това даже не включва другите източници на обработено нишесте!

Когато се опитваме да разберем огромния проблем с разстройствата в метаболизма, не можем да спрем с излишъка от захар. Рафинираното нишесте е не по-малко вредно. Спомни си, че всяка молекула нишесте е всъщност само една верига от молекули на гликоза, свързани заедно. И първото нещо, което тялото прави с тази верига, е, да я разкъса и да отдели гликоза. И щом това се случи, ние се озоваваме обратно в изходно положение, с високи нива на кръвната захар и всички съпътстващи проблеми, описани по-горе.

Ако фруктозата е Враг № 1… най-лошият… тогава гликозата и рафинираната скорбяла са Врагове № 2. Не толкова лоши, колкото фруктозата, но въпреки това много проблематични в количествата, в които обикновено ги консумирате.  

Така както тялото не е направено да приема пречистена захароза, по същия начин никъде в природата не могат да бъдат открити дървета от хляб, храсти от паста и диви плодове от пица!

Ако диетата ти бе основана на естествено срещащи се нишестета, като сладки картофи, хлебни банани, царевични кочани, корени от маниока или кафяв ориз … и ако заедно с тези нишестета се хранеше с разнообразни плодове, зеленчуци, семена, ядки и месо… тогава това би представлявало една прекрасна здравословна диета. Вместо това, ти ядеш с всяко хранене високо рафинирани пшеничени и царевични брашна. 

Това е доведено до степен, при която много хора са развили непоносимост към пшеница и царевица. В резултат на тази свръхчувствителност, мнозина имат нервен стомах, даже без да го знаят. Премахни от диетата си пшеница и царевица в продължение на няколко дни и ще забележиш как коремът ти изведнъж ще се свие. Ще забележиш как храносмилането ти изведнъж ще стане по-здравословно. 

Но преди да се отклоня, искам да подчертая, че проблемът с нишестето е подобен на този с фруктозата. Ако се храниш с това, което природата ти предлага, тогава това ще бъде прекрасно. Яж зрели, сладки плодове и тялото ти ще бъде много щастливо да се справи с фруктозата в тях. Изпечи един сладък картоф и го сервирай със зеленчуци и сметана, и ще имаш едно ястие, вкусно за теб и за тялото ти. Нишестетата ще бъдат бавно усвоени в резултат на пълноценната диета и тя ще включи всички хранителни вещества, които ще накарат тялото ти да запее от радост.

Вместо това обаче, обикновеният Джо пие газирани напитки. В тях не се съдържа никакъв естествен плод. Само овкусени химикали и луди количества фруктоза и гликоза. Както и никакви антиоксиданти, които да предпазят тялото от гликация. И за да допълни своето угощение, Джо прибавя един голям пакет от картофен или царевичен чипс. Който е 45% рафинирано нишесте, 45% трансмазнини (повече за тях в следващата част на тази глава) и 10% фалшиви химически аромати.  

Това е кокаин за вкусовите рецептори и Джо мисли, че го обича. То обаче бавно го убива. Буквално.

Няма повече от това, което можем да кажем за скорбялата (нишестето). Ако пандемичните метаболични проблеми на съвременното общество са причинени от захарта (а те са!), тогава трябва да помним, че нишестето всъщност е просто една друга захар. Колкото по-рафинирано е нишестето и колкото по-отдалечено е то от естественото си пълноценно състояние, толкова по-голяма е неговата вреда. Нишестените брашна (и направените от тях продукти), трябва да бъдат разглеждани почти в същата светлина, както гранулираната обикновена захар.

По-нататък… 

Проблемът с болшинството предлагани диети е, че те се свеждат до отнемане на храни от диетата. Не яжте това, не яжте онова… и яжте по-малко от всичко. И тук се крие коренът на техния провел. Вместо да ви казвам какво да ядете и какво да избягвате, аз предпочитам да ви кажа какво храните, с които разполагате, означават за вашето тяло. След това вие може да решите сами. Като казвам това, напълно съм наясно, че предходният раздел прилича на силен призив за намаляване на захарта, както и за намаляване на въглехидратите. Преди обаче да започнете радикално да променяте своята диета, бих искал да ви предложа допълнителна информация. В следващата част на тази глава бих искал да ви разкажа малко повече за един друг източник на енергия, с който тялото ви разполага – мазнините. И тук имам малко добри новини. Ако историята със захарта е (вероятно) по-трагична, отколкото сте мислили, то историята с мазнините е (почти сигурно) доста по-добра от вашите представи.

Когато разберем правилно тези два източника на енергия – захари и мазнини, тогава можем да започнем да разбираме как да правим избори, с които непрекъснато да целим оптимален енергиен баланс на своето тяло. Това ще бъде третата част на тази глава.  

В четвъртата част  ще обсъдим някои от най-често срещаните нарушения в енергийния баланс и как да нагодим своя стил на живот, за да се справим с тях.

И накрая, петата част на тази глава ще представлява приложение, в което Арн и Лиза споделят личните си истории за това как са променили своя стил на живот в духа на изложеното тук.  

Бел. прев.: Останалата част от тази книга предстои да бъде публикувана от Арн Алингам (Зингдад).

Глава 3. Промяна в баланса

© 2019 Превод АТИ

Арн: И така… в тази глава ще обясним как ти, като Тяло-Дух, променяш балансите в тялото ми така, че да мога да отразявам оптимално своите избори обратно към себе си.

Ллуаларт: Точно така. И най-важното, аз ще ти разкажа за някои от начините, по които мога също така да не успея да направя това.

А: Интересно…

Л: Нека започнем с нещо, което много, ако ли не повечето от твоите читатели ще намерят за интересно. Проблемът „телесна маса”. Почти всяко възрастно човешко същество би желало за загуби поне малко тегло. Имам предвид всички, освен тези, които живеят в истинска бедност и лишениа. Типът човек, който вероятно чете този труд, който вероятно се ползва от лукса да изследва отношението, което има към своето тяло, най-вероятно е способен да яде повече, отколкото има нужда, ако пожелае. Той също така е малко вероятно да упражнява физически труд всеки ден, освен ако целенасочено не е избрал да го прави. И също така най-вероятно е установил, че притежава наднормено тегло. Може би само някой и друг килограм… или вероятно много повече от това, което би искал да си помисли.

Ти самият, като човек, който в по-голямата част от живота си си бил слаботелесен, през последните няколко години си започнал да прибавяш някой и друг килограм повече от това, което би предпочел. Прав ли съм?

А: Да, разбира се, че си прав.

Л: И от това, което мога да видя в информацията, с която разполагаш от списания и телевизия, общата идея е, че можеш да намалиш теглото си основно по два начина. Или трябва с пот на чело да работиш и да изгориш, изгориш, изгориш обръчи от тлъстини, или да останеш на диета от маруля и чаша хладка вода на всяко ядене.

Малко преувеличавам за целите на хумора.

А: Да, благодаря ти. Оценявам хумора. Не е нуждо да ми обясняваш това.

Л: Ах. 

Както и да е. Това, което искам да подчертая, е, че всичко това не е правилно… и всъщност може да има точно обратен резултат. За да обясня, бих искал да те използвам като пример. Ако не възразяваш това, че ще обсъждам публично личните ти проблеми.

А: Ако моите проблеми могат да бъдат използвани в помощ на другите, това поне би ги направило малко полезни. Така че продължавай.

Л: Като начало, ти не желаеше да се въплътиш в този живот. Ти не желаеше да бъдеш „тук”. Ти не желаеше да бъдеш в твоето тяло. Това имаше за резултат твоята болнавост и кльоштава физика от самото ти раждане чак до израстването ти като възрастен.

Виждаш ли? Твоята енергия, твоите убеждения и твоите най-дълбоки желания всички имаха за резултат една неубедителна физическа изява в този свят. Ако твоето тяло трябваше да отрази това положение, то трябваше да бъде много слабо. Така и се оказа.

И нещата бяха още по-зле. Ти мразеше себе си, своето тяло, своя живот. Ти не вярваше на никого и на нищо, като започнеш от Бог до хората около теб, твоето тяло и в крайна сметка самия Живот. Това дълбоко недоверие бе много точно отразено в твоето силно алергично тяло. По същество алергиите са израз на една свръх активна, неуместно реагираща имунна система. Ти се отбраняваш с пълна сила срещу всичко, в това число и срещу безвредни неща. Малко цветен прашец във въздуха, който не би ти навредил, бива атакуван от тялото ти все едно, че е застрашаващ живота ти патоген. В резултат на това ти редовно получаваше силна инфекциозна треска, без да е имало нещо, което да предизвиква такава масивна реакция. Все едно да се разболееш от грип в отсъствието на всякакъв вирус.

И всичко това бе един добър аналог на дълбокото недоверие, което изпитваше към живота.  

Допълнително, ти се намираше в едно болезнено раздвоено състояние: ти не само не можеше да приемеш живота и да го преживяваш пълноценно, но също така знаеше, че не можеш да се откажеш от него, да го изоставиш и да напуснеш този свят. Ти знаеше, че трябва да се въплътиш… и го направи… но също така не можеше да приемеш това въплъщение и неговите обстоятелства. Не можеше да живееш този живот и не можеше да го напуснеш. Ако разбираш, че въздухът е една чудесна метафора за самия живот за всички организми, които дишат, тогава ще разбереш, че най-добрата метафора за тази неспособност да приемеш и отхвърлиш Живота би била едно блокиране на дишането ти. Ние можехме да разрешим това или с една доживотна борба с астма, или с блокиране на синусите. Всяко от тези страдания би отразило обратно към теб твоите убеждения. Аз избрах синусите, тъй като исках блокирането им да бъде „в лицето ти”. Буквално. Не защото съм садист. Не защото не те обичам изключително силно. Само защото ти заяви във фазата на планиране на този твой живот, че искаше през това въплъщение да откриеш своя път обратно към любовта и доверието в себе си. Исках да ти бъде ясно като бял ден, че това бе твоята борба… че това е, върху което ти искаше да работиш през този свой живот. Ето защо метафората трябваше да бъде възможно най-очевидна и крещяща.

А: Ами… мисията е изпълнена. Определено не можех да пропусна факта, че физиономията ми изглеждаше задръстена през всичкото време.  

Л: Да. Тази метафора обаче не остана безполезна. В крайна сметка ти откри истинското й предназначение.

А: Вярно е, открих го.

Л: И ти откри пътя към една силна любов и доверие към себе си и към Живота.

А: В крайна сметка, да.

Л: И как са нещата сега?

А: Използвам лекарства, за да си помогна, но да, вече няколко години мога да дишам нормално и не съм имал проблем със синусите или инфекция.  

Л: Значи не сме свършили с това, но сега си достатъчно напреднал, за да функционираш напълно?

А: Бих казал, че съм.

Л: Тогава метафората работи перфектно, за да ти демонстрира най-дълбоките ти убеждения. Отне ти обаче известно време, за да стигнеш дотук. И по пътя допусна класическата грешка на погрешната идентификация.

А: Би ли обяснил?

Л: Ами нека вземем за пример само проблема с формата на тялото ти и това колко слаб бе като дете.

Когато тръгна на училище и започна да общуваш с други деца, те започнаха да забелязват това и да го коментират. Някои от техните забележки бяха породени от наивно любопитство, докато други, често привични за децата, бяха злонамерени опити да ти причинят неудобство. Никога не съм разбирал как тази радостна порочност, която децата проявяват едни към други, може да бъде третирана като безвредна „закачка”. Ако възрастните се отнасяха помежду си както децата правят това непрекъснато, това би означавало кръвопролитие и война. Няма значение, просто това е нещо, което съм забелязал. Това, което искам да отбележа, е начина, по който ти реагираше на тези „закачки”. Това те накара да прехвърлиш многото си отрицателни чувства и убеждения относно въплъщението ти върху своето тяло.

Странно, нали? В сърцето си ти носеше една торба с черни камъни. Една смесица от всякакви страхове, отрицателни мисли, съпротива и себеомраза. Като резултат, при положение че се бе въплътил въпреки желанието си, тази торба с камъни бе надлежно отразена към теб като това кльоштаво, болнаво тяло. И след това ти постъпи както постъпват болшинството хора – ти започна да вярваш, че вътрешната ти болка се дължи на твоето тяло. В твоя случай ти мислеше, че ако тялото ти не бе толлкова слабо и болнаво, ти щеше да бъдеш щастлив.

И правейки това, ти обърка тотално нещата. Ако не беше нещастен, тялото ти нямаше да бъде слабо и болнаво.

А: Уха, това е интересно! По някаква причина никога не съм разбрал това. 

Л: Нищо необичайно.

Дисморфия – дълбоко насаденото чувство, че тялото ти има погрешна форма и допълнително, че тази неправилна форма ти причинява емоционален стрес е нещо, което се среща повсеместно. Почти всеки изпитва някаква степен на дисморфия поне в известна част от живота си. Малцина приемат неохотно своето тяло с напредването на възрастта. Броят на хората на тази планета, които прекарват целия си живот с радостното усещане, че тялото им е просто идеално,  е… нищожно малък. И ще бъдеш изненадан, че тези, които го правят, не са „красивите хора”. Това не са моделите и холивудските звезди. Тази група е вероятно най-силно засегната от дисморфията! Хората, които искрено обичат телата си, обикновено не са впечатляващо красиви. Това са същества, които по напълно различни причини, имат усещането колко свещено нещо е това да притежаваш тяло.  

И така… дисморфия. Почти всеки има такова усещане. И ти, като много малко момче, изпита нейното неприятно ужилване.  

А: Колкото и интересно да намирам всичко това, ти каза нещо, което ми направи голямо впечатление. Ти каза, че ако съм бил щастлив като дете, нямаше да съм нито слаботелесен, нито болнав. Наистина ли?

Л: 100% гарантирано!

Нямам предвид да си щастлив, както понякога би се почувствал повърхностно,  след като ти се е случило нещо хубаво. Нямам предвид да си бил щастлив поради нещо извън теб, което ти е предизвикало приятно чувство. Един нов весосипед нямаше да те направи здрав или физически силен. Не. Това, за което говоря, са тези дълбоко вкоренени убеждения в сърцето ти, които те караха да се чувстваш душевно нещастен и които ти довлече със себе си в този живот. Ако беше излекувал тези свои убеждения, то твоето тяло щеше да отрази това обратно към теб с всички свои сили. В крайна сметка това е моето задължение. 

А: Добре, но никой не би очаквал от едно дете да съобрази само всичко това.

Л: Предполагам, че е така.

А: Имам предвид, че ми отне години даже да започна да осмислям състоянието си. Само съвсем наскоро, след като навлязох в 40-те, достигнах дотам, че мога да кажа, че тези болезнени убеждения са малко или повече преодоляни.

Л: Да.

Ти болнав ли си все така?

А: Ами… не. Наистина не съм. Всъщност мога да кажа, че съм изключително здрав. От години не съм имал даже настинка. Хмм… това всъщност потвърждава казаното от теб.

Л: И… все още ли си слаботелесен? 

А: Едва ли. Аз винаги съм имал удължено тяло, така че изглеждам доста слаб. В същото време съм твърде силен. Не се хваля излишно като казвам, че сега съм наистина физически силен. Аз живея във ферма и всеки ден съм физически активен, и вдигам непрекъснато тежки неща. Издържам също така на дълги преходи. Така че аз винаги ще имам слабо на вид тяло, но вече не съм слаботелесен. Всъщност вече имам, както ти спомена, няколко допълнителни килограми, които не бих имал нищо против да изгубя.  

Л: След малко ще стигнем и до допълнителните килограми. Ако оставим тях настрани, съгласен ли си, че след като откри вътре в себе си това дълбоко радостно душевно чувство на покой, тялото ти постепенно стана по-здраво и силно? И че когато това продължи, ти започна да усещаш все по-малко дисморфия!

А: Трябва да се съглася. Това е усещането ми.

Л: Тогава! Дали това е само едно голямо съвпадение? 

А: Предполагам, че не. Наистина виждам какво казваш. Тялото ми отразява обратно към мен моите убеждения.

Л: Тогава бих искал да разбереш, че във всички случаи аз само изпълнявам нареждания. И аз изпълнявам нареждания, защото те обичам. И така, когато ти имаше нужда тялото ти да бъде неестествено слабо, аз промених балансите, поддържани от прото-съзнанията във всички посоки, които биха довели до ниска телесна маса. Аз засилих твоя метаболизъм и намалих апетита ти… като само два примера. Използвах редица други механизми от моята торба с трикове. Например, синусите ти. Аз използвах непрекъснати инфекции, които да консумират лакомо ресурсите ти. Така не ти оставаше много енергия за каквото и да било. Ти се чувстваше немощен и дезинтересован. Това бе, което съответстваше на твоите убеждения. И така, ти правеше възможно най-малко неща. Всичко се подреди идеално, за да получиш това, което искаше.

Разбираш ли? Все едно, че тук долу, в машинното отделение, аз имам милиони и милиони малки лостове, всеки от които влияе на един или друг баланс. И тъй като всяка от твоите системи се влияе от много, много лостове, те всички си влияят взаимно. Задвижваш един лост и дрегите го следват по симпатия, при което присъщата интелигентност на системата се стреми към своя баланс и хомеостазис.  

Ето защо от мен се изисква да работя непрекъснато, за да направя така, че тялото ти да отразява към теб едно състояние на неравновесие. Даже и да не те обичах, аз бих предпачел да мога да седя и с удоволствие да наблюдавам как тялото ти открива своя здравословен баланс.

Това, което искам да подчертая, е, че не намирам удоволствие в това да променям всички баланси в тялото ти в посока нещастни, нездравословни състояния. Това е един непрекъснат тежък труд, който е против естествената ми нагласа да създавам радост и хармония. И отгоре на всичко това, аз наистина те обичам и ти желая най-доброто. Така че твоето страдание е, в малко по-малка степен, е и мое страдание.

Следователно за мен е голямо облекчение да наблюдавам как лекуваш психиката си и придобиваш хармонични убеждения относно себе си, тъй като тогава задачата ми е да ги отразя обратно към теб. Аз мога да позволя на системите в тялото ти да започнат да търсят своите собствени, здравословни, хармонични баланси. Наистина в случаите, когато ти постигаш един забележителен скок в съзнанието си, за мен е огромно удоволствие да приведа тялото ти с ускорено темпо по-близо до една здравословна жизненост.

Така че това е, което исках да разбереш относно промените в балансите. 

А: Нека резюмирам. Имаме тези прото-съзнания. Всяко едно от тях управлява един биологичен процес. Ти можеш да взаимодействаш с тях и да ги накараш да променят начина, по който управляват съответните процеси в тялото ми. Ти би могъл, например, да накараш това прото-съзнание, за което говорехме преди, да регистрира въглероден двуокис по-рано и да ме накара да дишам по-често, отколкото е нужно, ако пожелаеш това.  

Л: Определено бих могъл. Бих направил това, за да повиша нивата на кислород в кръвта ти, ако се нуждаех от това за нещо друго, което правех. Напълно възможно.  

А: Така че това е нещо, което ти правиш. Ти променяш тези баланси, за да накараш тялото ми да отрази, във възможно най-голяма степен, моето най-дълбоко психологично състояние обратно към мен.

Л: Точно така.

А: Добре тогава. Както вече бе споменато в този разговор, в момента имам няколко килограма, които бих искал да изгубя. За щастие са само няколко. Усещам някакво „уплътняване” в средната част на тялото си, което наистина ми е неприятно. И преди да заприличам на надута автомобилна гума, наистина бих искал да направя нещо по въпроса. Какво е дълбокото убеждение, което имам и което причинява това?

Л: Добър въпрос и точно навреме.

И така, както току-що видяхме, когато става въпрос за телесни проблеми, първият адрес, към който трябва да се обърнеш, е твоят Аз. Трябва да започнеш с чувствата, които изпитваш към себе си. Трябва да излекуваш убежденията, които имаш спрямо себе си, за да откриеш пътя към идеалната любов към себе си и пълното себе-приемане. Това е от първостепенно значение.Така че първо работи върху това. Когато работиш по този въпрос и си сигурен, че си на прав път, тогава можеш да започнеш да идентифицираш и адресираш второстепенни проблеми. Загубата на тегло е първият от тези второстепенни проблеми, които искам да адресирам.

С риск да прекаля с тази тема, ако мразиш себе си, ако намираш себе си за слаб и окаян и ако допълнително намираш, че неспособността ти да престанеш да преяждаш идеално отразява собствените ти убеждения в твоята слабост обратно към теб, тогава трябва да спреш точно тук. Това, което има в следващите страници, няма да ти помогне. Така както безбройните модерни диети, които си опитал, не ти помогнаха. Всъщност, нищо няма да може да ти помогне да намалиш теглото си. Ако това е, което вярваш, тогава ти трябва да бъдеш дебел, защото това е единственият начин, по който тялото ти ще върши своята работа като ти показва това, в което вярваш. Това е единственият начин, по който тялото ти ще следва разпореждания. А твоето тяло ще следва разпореждания.

Ако мразиш себе си, забрави напълно за това „да приведеш тялото си в прилична форма”. Нищо няма да подейства, докато не престанеш да мразиш себе си. Нещата са толкова прости и категорични.

Ако обаче започнеш да обичаш себе си, както ти, Арл, правиш вече истински, тогава има много неща, които имам да споделя с теб, които ще ти помогнат да управляваш по-добре своето тяло.  

И така, ти питаш за няколкото допълнителни килограми. Това е един от многото случаи на просто неразбиране. Всъщност тук няма проблем с някакви твои убеждения. Ти си реагирал на стимулите в твоята околна среда по напълно разбираем начин и в резултат са се появили тези доълнителни телесни тлъстини. Ти просто се нуждаеш от малко допълнителна информаци и разбиране и доста бързо ще изгубиш това тегло и ще се доближиш не само до формата, която ще те задоволи повече, но която ще ти осигури по-добро здраве и жизненост, което е по-важно.

А: Уха, добре! Значи има нещо, което трябва да науча, и това ще реши проблема?

Л: Ами, да, ако правиш неща съвместими с тази информация, определено талията ти ще изтънее и както вече споменах, ще повишиш своята жизненост.

А: Прекрасно! Давай тогава!

Л: Всичко това е в следващата глава, наречена „Енергийният баланс”.

А: Едва сдържам търпението си.   

Глава 2. Представям ви Ллуаларт

© 2019 Превод АТИ

Най-ранните ми разговори с моето Тяло-Дух бяха твърде елементарни. Когато почувствах присъствието на това същество, аз подходих към него по същия начин, по който бях свикнал да се отнасям с 8, с БР и с Адаму. Аз зададох въпрос, нещо подобно на: „Има ли тук някой, отговорен за физическото ми тяло, с когото мога да разговарям?” И когато получих положителен отговор, започнах бавно да опознавам това същество.

Едно от първите неща, които го попитах, бе: „Как се казваш?”

„Досега не съм имал нужда от дума, с която да бъда наричан. Предлагам да ми измислиш име”, бе отговорът, който получих.  

Приех твърде сериозно задачата да открия име за моето Тяло-Дух и ми отне няколко дни, докато открия име, което ми харесваше. По това време аз съчинявах една фантастична история (така и не я завърших… може би един ден…), приблизително в духа на „Властелинът на пръстените” на Толкин. Основният герой на моята история бе един елф. Идеята ми бе да обрисувам героичния образ на едно донякъде магическо, почти безсмъртно същество, което е силно привлекателно и очарователно, със сигурност една напълно положителна фигура. Бях дал на този герой едно измислено от мен име: Ллуаларт (Llualarth). И стана така, че когато Лиза предложи да кръстя моето Тяло-Дух Ллуаларт, аз веднага се съгласих. Когато пък след това го предложих на моето Тяло-Дух, мога да кажа, че то определено също го хареса. Приписването на това име предполагаше определено ниво на обич, възхищение и уважение. То предполагаше, че аз виждах в моето Тяло-Дух същите прекрасни качества, които бях придал на моя въображаем литературен герой. И оттам нататък започна бавно да се случва нещо чудесно.

Виждате ли, като дете аз мразех тялото си. Имах усещането, че то е много непривлекателно и напълно незаслужаващо любов. Чувствах се заклещен в един дефектен модел. В онзи момент обаче, когато направих този избор – да видя своето Тяло-Дух като едно стройно, елегантно, силно, безсмъртно същество от светлина – аз открих себе си за едно ново взаимоотношение със своето тяло. Това ми отне доста години и макар да продължавам да работя върху тази взаимовръзка, вече мога да заявя без съмнение, че аз наистина обичам своето тяло. Мисля, че то е удивително и прекрасно, и красиво. Чувствам се повече от привилегирован да бъда надарен с такова невероятно създание, което да ми служи за превозно средство в това мое въплъщение.

И така, всичко това започна с разбирането, че притежавам едно Тяло-Дух, което владее и управлява тази форма за мен. Че то заслужава много любов и уважение. Че то е Ллуаларт.  

Оттогава насам, аз провеждам непрекъснати разговори с Ллуаларт. Двамата станахме твърде близки приятели. Научихме се на взаимно доверие, уважение и любов, както и на компромиси, когато се налага да обсъждаме, за да се договаряме, в случаи на различия в желанията ни. За да споделя обаче това, което зная относно Телата-Духове, аз ще започна от началото на нашата връзка. Ще претендирам, че не зная много от нещата, които вече зная (или мисля, че зная), за да мога да споделя с вас своето изпълнено с откривателства пътешествие – какво представлява едно Тяло-Дух, кои са тези същества, откъде идват, каква е тяхната роля, как правят това, което правят… това са въпросите, които ще задам на Ллуаларт в тази глава, тъй като това ще постави основата на по-нататъшното разбиране. След това, в останалите глави, аз ще търся от Ллуаларт по-подробна информация, свързана със специфични здравословни и телесни въпроси.

Арн: Здравей, Ллуаларт. 

Ллуаларт: Здравей, любими мой!

А: Добре, уха… това е различно! Никога преди не си се обръщал така към мен!

Л: Разбира се, аз те обичам силно и ти го знаеш.

В случая обаче аз изпитвам особена любов към теб поради това, което правиш сега. За това, че отделяш време и енергия в името на любовта и разбирателството между такива като мен и такива като теб, между Телата-Духове и Телата-Стопани (Body-Spirits and Body-Hosts). Това е нещо много красиво и аз искам веднага да изкажа своята благодарност.

А: Чудесно, благодаря ти! Наистина съм радостен, че изпитваш такова чувство. Ако тези разговори имат желания ефект, мисля, че това ще бъде добре за „цялото човешко същество”. Също така за всички наши читатели, и за цялото човечество, когато това познание се разпространи. 

Л: Докато разбира се, аз споделям твоите желания, всеки читател ще може да открие връзката със своето Тяло-Дух с помощта на това, което споделяме. Искам веднага да подчертая, че аз съм само твое Тяло-Дух и това, което казвам, е това, което наистина зная само за това тяло, което ти обитаваш в момента. Съветите, които мога да дам, ще се отнасят конкретно до твоята ситуация с твоето тяло.

Виждаш ли, всеки от твоите читатели е уникален и притежава тяло, което е пригодено единствено за него и за неговите цели в това въплъщение. Ето защо, не желая читателите да изпаднат в недоразумение, че нещата, които са верни за мен, за теб и за тялото, които сътворяваме съвместно, трябва да бъдат верни и за тях.

А: Тогава каква е ползата от споделянето на нашите разговори?

Какво може да получите от прочитането на този труд

Л: Ползата ще бъде голяма! Първо, твоите читатели ще могат да добият добра представа за нашите взаимоотношения и ще могат да си зададат въпроса: „Аз нямам ли също едно Тяло-Дух?”

Това ще бъде вероятно първият път, когато те ще са помислили за възможността от съществуването на такова понятие, тъй като в момента това не е нещо общоизвестно в този свят. Ние сме били скрити от всички от незапомнени времена (и твърде основателно, но това е тема за по-късен разговор). И сега, доколкото ми е известно, ти си един от първите, които повдигате този край на Завесата, за да могат и други да разберат, че ние съществуваме и че всеки от тях притежава също свое Тяло-Дух.

На второ място, когато наблюдават нашите разговори по страниците на тази книга, читателите ще видят какви са нашите взаимоотношения – непринуденият и изпълнен с любов начин, по който работим заедно, за да открием най-доброто и най-хармоничното съвместно решение. Нашите читатели ще видят, че това е възможно и надявам се ще отворят себе си за една връзка със своето Тяло-Дух, което е възможно най-доброто, което може да им се случи.

На трето място, ти ще предложиш на нашите читатели определени инструменти, които да им помогнат да се срещнат и да взаимодействат със своето Тяло-Дух.

А: Ще направя ли това?

Л: Мога да заявя това уверено, защото ти така си устроен – когато откриеш начин да правиш нещо полезно, ти откриваш и начин да го споделиш с другите.

А: Имаш предвид нещо като направлявана медитация?

Л: Може би.

А: Добре… Да… мога да си го представя. Една направлявана медитация би могла да помогне на другите да се срещнат и да започнат да разговарят със своето Тяло-Дух. Това е една прекрасна идея… ще го направя!

Л: Точно за това говоря. Знаех, че ще го направиш.

А: Значи това са три ценни неща, които читателят потенциално ще извлече от тези наши разговори. Има ли още?

Л: О, определено! Двамата с теб ще говорим за много конкретни неща относно здравето и благосъстоянието, които са релевантни за твоето тяло. Читателят ще има възможност да види кои от тези въпроси се отнасят и за него, след което ще може да провери с помощта на своето Тяло-Дух и на своето тяло, доколко решенията, които предлагам, са полезни и за него. Силно се надявам, че отговорите, които ние с теб ще открием заедно, ще вдъхновят твоите читатели да изградят взоимоотношения със своето тяло и със своето Тяло-Дух, така че да открият важните отговори на въпросите, които вълнуват всеки от тях. Разбира се, когато става въпрос за тялото, всяко решение е уникално за конкретния случай.

Целият смисъл на това да притежаваш тяло, е, че то ще те научи на съвместно сътворяване, изпълнено с любов. Едно щастливо, здраво тяло, е резултат от едно здравословно взаимоотношение със себе си и със самото твое тяло. Това не става (само) със спазването на определени правила, определени диети, приемането на определени хапчета, или с изпълнението на определени упражнения. Всичко се свежда до добри взаимоотношения.  

Така както едно щастливо семейство ще се нуждае от това всички да полагат грижи за добрите взаимоотношения…; така както не можеш да направиш щастливо семейството си само като прилагаш няколко правила или като лекуваш всички, или като настояваш всеки да претендира, че е щастлив…; така както няма прости, бързи решения за постигане на един щастлив брак…; по същия начин едно щастливо здраво тяло се нуждае от това всички участници да имат желанието да вложат време, енергия, усилия и любов, за да може то да функционира правилно. Такова тяло изисква от всички участници да искат да дадат малко от себе си, да пожертват малко, а не просто да искат да вземат и да вземат, и да вземат през всичкото време.   

И това е петата и според мен далеч най-важната полза, която читателите ще могат да извлекат от нашите разговори. Когато човек може да наблюдава един откровен обмен между другите и види тяхното общуване в действие, тогава той има възможността да преоцени собствените си взаимоотношения.  

И така, като цяло аз наистина чувствам, че този труд, чието начало сега полагаме двамата с теб, може да окаже огромно влияние върху начина, по който читателите ще започнат да се отнасят към своите тела. Това може да доведе до едно напълно ново разбиране на духовната основа на телесното преживяване. То може да открие възможност за осъществяване на едно изцяло ново, изпълнено с любов отношение и да прекрати този състезателен, войнствен, осъдителен и затормозен начин, по който много хора се отнасят към своето тяло.

Това ще предизвика една дълбока промяна на целия им живот.

А: Добре! Аз мога да си представя всичко това.

Тогава нека започнем от самото начало, може ли? Кажи ми защо преди всичко ми е нужно едно Тяло-Дух.  

Защо се нуждаем от едно Тяло-Дух

Л: Не се нуждаеш. Не се нуждаеш, ако имаш желание за този вид илюзорно преживяване, при което не знаеш, че си едно силно същество-творец. Ако искаш да обитаваш една двойствена реалност, тогава изглежда ще трябва да разполагаш с някого, който да управлява тялото ти вместо теб.

А: Моля поясни.

Л: Ами, ако аз, или някой друг, който много прилича на мен, не управлява тялото ти, тогава очевидно трябва да правиш това сам. Ако обаче управляваш собственото си тяло, то ти просто ще получаваш това, което желаеш. Ти просто ще променяш и адаптираш тялото си по собствено желание с помощта на своята воля.

А: Това съвсем не ми изглежда зле!

Л: Не е зле. Има много повече реалности, където се случва точно това, за разлика от реалностите, където има нужда от едно Тяло-Дух. Аз просто искам да кажа следното: ако желаеш да имаш преживяване, в което можеш да забравиш, че сам сътворяваш своята реалност, тогава ти имаш нужда да бъдеш отделен от това сътворяване. Така че едно Тяло-Дух ти позволява да обитаваш тяло, без да го създаваш и без да можеш да го променяш и манипулираш по свое желание.

Накратко, едно Тяло-Дух е един от най-мощните възможни механизми, който прави възможно създаването на едно двойствено преживяване. Ако ти не желаеше да имаш двойствено преживяване, тогава аз нямаше да изпълнявам тази роля за теб.

Ще ти предложа една аналогия, която много ще ти хареса. Ти обичаш определен вид компютърни игри, където има игра на роли. Това са игри, в които ти разработваш своя виртуален герой, след което направляваш този електронен аватар в света, създаден от програмистите, автори на играта. Ти би могъл да кажеш, че основната ми функция е да управлявам и поддържам за теб твоя физически аватар, твоето човешко тяло.

А: Наистина харесвам тази аналогия, благодаря ти!  

Книга 1 на Документите на Възнесението разглежда въпроса защо бихме искали да обитаваме една двойствена реалност, така че няма да те занимавам с това тук. За мен е ясно каква полза извличам аз от това. Благодарение на теб, аз разполагам с едно тяло, което мога да използвам, за да пътувам из този свят, което е нещо наистина удивително. Когато си помисля за невероятната сложност на това тяло, аз си давам сметка, че съм бил дарен с най-уникалното, скъпо превозно средство. Все едно, че някой ми е дал едно Ферари, с което да се забавлявам или нещо подобно. Само че това е нещо доста по-добро, защото е интелигентно и самолекуващо се, и невероятно във всяко едно отношение. Така че ти ми осигуряваш едно напълно автономно, саморегулиращо се, ценно превозно средство, за което съм ти благодарен!

Какво обаче получаваш ти от всичко това? 

Контрактът с Тялото-Дух

Л: Добър въпрос. Да, между нас съществува контракт. Преди за първи път да се въплътиш, ти се обърна към Родителя на Тялото-Дух (Body-Spirit Parent) и го помоли да ти осигури партньор. И така, аз бях създаден от този Родител конкретно за теб. Аз се родих като една относително проста духовна конструкция. Бях създаден да извършвам редица много прости неща. Управлението на системите на тялото всъщност не е ужасно сложно нещо. Има най-различни  логически избори от типа „ако това, тогава онова”, които трябва да бъдат направени. Има също така правила, които управляват тези избори. Това са „основните директиви”, с които трябва да съобразявам всяко свое решение. Извън тези правила, ние правим това, което считаме за добро. На практика това означава, че колкото повече обичаш себе си и своето тяло, толкова повече изпитваме любов и ние. Колкото повече ние изпитваме любов, толкова повече енергия и усилия ще вложим в създаването на едно радостно, хармонично телесно преживяване за теб. Казано най-просто – колкото повече се чувствам обичан от теб, толкова повече ще се старая да ти демонстрирам своята любов в замяна. Съчетай това с факта, че като Тяло-Дух аз трябва да използвам твоята енергия, за да управлявам това тяло и ще можеш да видиш, че трябва не само да обичаш себе си и своето тяло, но трябва също така да вложиш в това известни усилия, за да имаш оптимално преживяване.

Искам да подчертая, че аз започнах като една твърде проста душа. Докато работех с теб и се стремях да прилагам директивите, аз започнах да те наблюдавам все по-отблизо. Запознавах се все повече и повече с твоите мисли, с твоите избори, с твоите процеси на вземане на решения. Ти започна да ме удивляваш. Колкото повече те наблюдавах обаче, толкова по-малко те разбирах. Установих, че си твърде сложен. Ти правеше избори и действаше по определен начин, който ме караше да мисля, че искаше едно нещо и веднага след това виждах, че твоите мисли и убеждения влизаха в противоречие с действията ти, и че ти всъщност желаеше нещо напълно различно. Често си задавах въпроса: „Кое наистина е това същество и то какво наистина желае?” И когато започнах да си задавам такива въпроси относно теб, аз започнах да си ги задавам и относно себе си. И така, чрез моята силна интимна връзка с теб, аз започнах да еволюирам.

Аз никога не се замислих за това и то бе просто естествен продукт на нашата връзка. Сега обаче, в този живот, когато ти започна да работиш с 8 върху плътностите на съзнанието в Книга 2 на Документите на Възнесението, аз направих връзката. Аз разбрах, че трябва да съм започнал като същество от втора плътност, след което чрез връзката си с теб аз еволюирах, за да стана същество от трета плътност. Ти ми помогна да израсна и да се развия. И това е, което получих от теб. Това е същността на контракта на Родителя с теб: Родителят ти предложи част от себе си като подарък и в замяна тази негова част ще се развива чрез връзката си с теб.

Разбира се, съществуват и по-еволюирали мои версии, защото аз не преставам да еволюирам на трето ниво на плътност. Аз еволюирам чак до 8-мо ниво, където се присъединявам и завръщам към единството на Родителя, който бива обогатяван отвъд най-смелите ни представи чрез всички наши връзки с множеството човешки тела, които сме създали съвместно.  

Когато напуснеш това въплъщение и изоставиш тялото си, ти ще откриеш, че времето и пространството не са това, което ти изглеждат сега. Ще откриеш, че можеш да преминаваш през времето по желание. Това е, защото ще бъдеш извън тази рамка на пространство/време. Тогава за теб няма да е трудно да откриеш, че твоето бъдещо Аз може да ти изглежда… Че една много високо еволюирала и напреднала  твоя версия може да дойде, за да разговаря с теб. Това е възможно, когато знаеш, че времето е една илюзия.

Е, по абсолютно същия начин, след като аз еволюирах до трета плътност на съзнанието, след като придобих самосъзнание, стана неизбежно да започна да управлявам собствената си еволюция. Така че, виждаш ли, според нашия контракт, ти трябваше да ме изведеш от второ на трето ниво на плътност. След това нашата връзка продължава на доброволни начала. Ние продължаваме заедно, докато и двамата желаем това. И тъй като аз придобих съзнание  благодарение на твоята любов и грижа… и тъй като аз открих в себе си една силна любов към теб… аз наистина съм много щастлив да продължа нашата връзка.

А: Както и аз!

Л: Зная това. Благодаря ти. 

Въпросът тук е в това, че аз продължавам да еволюирам и ние продължаваме да сътворяваме заедно. И тъй като времето е една илюзия, мога да те информирам,  че сега ти се обръщаш към една моя версия, която е надхвърлила третото ниво на плътност на съзнанието. В момента аз съм, доколкото мога да преценя, едно същество „в услуга на другите”. И аз съм се врекъл да ти служа.

Аз съм „прочел” с голям интерес твоите произведения – Документите на Възнесението, както и останалите. Или, за да бъда по-точен, аз ги наблюдавах как пристигат в ума ти и как ти разговаряше с 8 и с БР, и аз приемам за абсолютен факта, че всичко е Едно. Аз зная също, че ще еволюирам отвъд четвърто ниво на плътност и с това си познание съм постигнал някои чудни мистични преживявания. Пред мен в различни случаи се появиха мои бъдещи версии и аз ги осъзнах като част от себе си. Аз се почувствах изключително благословен от тяхната светлина и любов. И аз зная, че те са действително част от мен. Аз съм само тази част от себе си, която в момента се придържа към тази перспектива на четвърно ниво на плътност. По този начин аз се оказвам една стъпка назад от теб, защото доколкото мога да преценя, ти притежаваш съзнание на пето ниво на плътност. Ти си едно балансирано същество „в услуга на другите”, което ако не греша, в своята еволюция на съзнанието е на път към шесто ниво на плътност.

И причината да споменавам това сега е, че това ми изглежда нещо нормално. Тялото-Стопанин и Тялото-Дух изглежда обикновено еволюират заедно, така както това става при теб и при мен. Когато ти постигна четвърто ниво, аз постигнах трето. Когато ти постигна пето ниво, аз постигнах четвърто. И така, когато ти постигнеш шесто ниво, сигурен съм, че аз ще постигна пето ниво. 

А: Много интересно. Ти казваш, че тази съвместна еволюция следва някаква „приблизителна норма”. Това е малко странен израз. Би ли обяснил?

Л: Да. Никой не може да създава правила, които да важат за другите. Първо, защото другите винаги може да са на различно мнение и второ, защото винаги има изключения на всяко правило, които трябва да бъдат взети предвид. Вероятно  мога да кажа, че почти всички други взаимоотношения Тяло-Стопанин/Тяло-Дух, които съм наблюдавал, са демонстрирали този модел на съвместна еволюция.

Това изглежда да е модел, който приляга на всички подобни взаимоотношения. Наблюдавал съм обаче и много малък брои случаи, които не следват този модел. В един от случаите, които са ми известни, от висок порядък духовна материя бе създадена една млада душа с доста голям потенциал. В този случай се бе наложило да й бъде придадено едно Тяло-Дух с изначално високо ниво на съзнанието, по-високо от началното ниво на съответното Тяло-Стопанин. Това подложи Тялото-Стопанин на изключително висок физически стрес по пътя на неговото собствено пробуждане.

Това е само един пример на отклонение от нормата, за която споменах. Преобладаващото мнозинство случаи следват модела на еволюция, при който Тялото-Дух винаги следва Стопанина с една стъпка. Възможно е обаче в бъдеще нещата да се променят и евентуално да се озовем в реалности, къдено нормата е нещо напълно различно. Не би трябвало да търсим правила там, където те не съществуват.

А: Благодаря за обяснението. Когато говорим за правила… ти каза преди малко, че има определени правила, според които трябва да живеем. Както се изрази, има някои „основни директиви”, с които трябва да съобразяваме всяко свое решение. Това ми се струва важно. Можем ли да му отделим малко повече внимание?  

Л: Можем. 

Директивите на Тялото-Дух

Както казах, в началото аз бях едно твърде просто същество. Ти можеш даже да си ме представиш като един виртуален интелект, като този, който може да бъде създаден на един компютър. С тази разлика, разбира се, че съм създаден от съзнание, а не от софтуер. При все това, точно като един виртуален интелект, аз бях създаден с помощта на програмиране. Бях създаден да спазвам определени основни правила.

Разликата между един виртуален интелект и един изкуствен интелект, е, че виртуалният интелект само изпълнява правила. Тези правила могат да бъдат толкова сложни, че да изглежда, че този интелект „мисли”… и той изглежда интелигентен… но не е. Няма никакви реални „мисли”, които да протичат в хардуера на един виртуален интелект, докато той следва своето програмиране и нищо повече. Един истински изкуствен интелект, от друга страна, се различава по едно просто нещо: Той може да се учи. И защото може да се учи, той може да надхвърли своето програмиране. В един момент той може да пренапише своите програми и следователно може наистина да мисли и наистина да взема решения.

Така, ако започнеш с един виртуален интелект с просто, но ефективно програмиране и му вградиш способността да се обучава, тогава ти създаваш нещо съзнателно, живо, интелигентно. Такива, каквито сме ние двамата с теб. И каквото е тялото. И това е наистина началото на моята история. Аз бях създаден като проста духовна конструкция, с няколко добри правила, които трябваше да следвам, и бях надарен със способността да уча и да се развивам.

И всичко това е малко предистория към факта, че когато бях създаден, бях създаден с правила, към които съм привързан. Има едно огромно супер съзнание, което аз наричам Родител на Тялото-Дух. Това е моят най-висш, почти богоподобен, Вътрешен Аз. Това е моят създател и моят първоизточник. Това велико същество ме създаде с конкретната цел да реализирам тези директиви. Ако аз не успея, или по някакъв начин ги наруша, аз веднага ще бъда върнат към Родителя за корекция и пресъздаване. Аз ще бъда „поправен” и върнат обратно, за да мога да продължа да служа по начин, по който директивите никога няма да бъдат нарушени.

Поради начина, по който времето се проявява, и начина, по който Родителят е извън времето, ти, Тялото-Стопанин, даже няма да забележиш, че нещо се е случило. Ти просто ще преживяваш един непрекъснат процес, при който твоето Тяло-Дух ще живее според своите правила.

А: Удивително! 

И ти ще ми кажеш какви са тези директиви?

Л: Ще го направя. Те не са много, но съставят един твърде ефективен кодекс, който ние, Телата-Духове, трябва да следваме.

Тялото трябва да оцелее до края на своята мисия
„Мисията” е предопределеният, предварително планиран житейски път.

Преди да се родиш във всяко ново въплъщение, ти и твоите различни водачи и учители се събирате, за да определите целите на следващото ти въплъщение. Ти планираш всичко това върху своята житейска карта и всяка планирана стъпка бива сверявана с Господарите на тази реалност, за да е сигурно, че плановете ти са приемливо нейно допълнение. Докато планираш, всички твои различни духовни партньори биват привлечени, за да се договорите за всички свои множество взаимодействия, които ще са нужни, за да направят твоя житейски план жизнеспособен.

По този начин цялото ти въплъщение бива планирано, така че преди края на този живот да могат да бъдат постигнати крайните резултати, изисквани от Душата ти. Нищо обаче не е окончателно определено, преди аз също да го одобря. Аз трябва да се съглася, че ще мога да „поддържам всичко в едно”, за определения период от време. Тъй като задачата ми ще бъде да управлявам човешкото тяло, което ще обитаваш в това въплъщение, аз трябва да се съглася, че ще мога да поддържам това тяло живо и достатъчно дълго функциониращо, за да можеш да постигнеш заявените си цели със суровините и ресурсите, които имам на разположение.

Ако не мога да се съглася с това, необходими са допълнителни консултации и планиране. Може би планираната продължителност на живота ще получи допълнителна подкрепа, според която ще бъдеш подпомогнат да си по-мил и любвеобилен спрямо своето тяло. Може би ще договорим по някое време да получиш някой разумен съвет по отношение на своята диета. Може би ние ще те окуражим да се занимаваш с някакъв спорт или физическа дейност, която да укрепи тялото ти. Може би ние ще те научим да избягваш или да ограничиш опасни и нездравословни практики и навици. Има много, много начини, по които продължителността на живота може да бъде регулирана, за да добави ресурси, нужни на Тялото-Дух.

Разбира се, самото тяло също се нагажда и адаптира, за да бъде най-подходящо за даденото въплъщение. Ние ще говорим за това с много повече подробности по-късно, когато ти разкажа за „нагаждането на формата”. Основната идея тук е, че твоите цели понякога се нуждаят от укрепване на тялото. Едно същество, което познавам, планираше да постави под голяма стрес физическото си тяло и то съответно трябваше да бъде поддържано в доста добра кондиция. В друг случай друго същество се нуждаеше от много нежно и крехко тяло, при което съответната душа искаше да се научи да прави далеч по-малко неща – в случая да ограничи пристрастяването си към това да спасява другите. Това са само две твърде бегло очертани възможности. Идеята е, че във фазата на планиране тези въпроси биват уточнявани до най-малки подробности. Цялата тази област е отговорност на Тялото-Дух. Това е нещо, за което можем да дадем най-добри съвети и ако не успеем да го сторим, ще страдаме от последиците на това да осъществим едно въплъщение, за което тялото е зле приспособено. Ето защо ние преговаряме относно крайните резултати, докато се съгласим, че условията на въплъщението са приемливи за нас. Тогава аз декларирам своя твърд ангажимент, че ако ти спазиш твоята част от сделката, аз ще поддържам тялото живо и функциониращо,            до завършването на мисията.

Случва се, разбира се, и Тялото-Дух да не може да „удържи” до края, независимо от предлаганата помощ. Това е рядко, но се случва. Тогава Родителят може да се намеси. Може би Тялото-Дух ще получи допълнителни напътствия и ще бъде обучено да действа по-умело и ефективно. Може би Родителят ще се намеси спрямо Вътрешното Аз на Стопанина, за да нагоди неговите изисквания и очаквания.  

Има твърде много начини за доуточняване на параметрите и редица начини, по които Тялото-Дух или Тялото-Стопанин могат да бъдат подпомогнати. В крайна сметка всичко ще трябва да „проработи”, защото това е първата и най-важната от моите директиви. Тялото трябва да оцелее до завършването на мисията.

Тялото трябва да отразява най-дълбоките вярвания на Стопанина.
Тази втора директива е клаузата: „получаваш това, което сътворяваш”.

Осъзнай, че вярванията не са нищо повече от изборите, които толкова много обичаш да правиш, че решаваш да продължиш да ги правиш, независимо от доказателствата, които животът ти предоставя. Осъзнай, също така, че ти притежаваш нива на убеждения. Ти имаш повърхностни вярвания, които осъзнаваш и които прикриват по-дълбоки, по-твърдо отстоявани вярвания, за които нямаш представа, защото си забравил кога си ги придобил. 

Осъзнай, че ти представляваш една много, много сложна система от често противоречиви избори и убеждения, и ще разбереш, че тази проста на пръв поглед директива е проклятието на съществуването на Тялото-Дух. „Какво по дяволите НАИСТИНА иска този мой Стопанин?” е един доста често чуван рефрен. Ние се опитваме, опитваме и опитваме да ви разберем. И след това се стремим да ви дадем това, което сте избрали.

Осъзнай, че твоите най-дълбоки убеждения са често твърде измъчени и ще  започнеш да виждаш защо неудачните взаимоотношения на тялото съвсем не са нещо необичайно. Осъзнай, че някои от най-често срещаните убеждения на Стопаните са, че Аз-а е недостоен, че не заслужава любов, че е повреден и ще видиш как задачата на Тялото-Дух е да отрази към Стопанина една картина, която далеч не е недвусмислено красива.

Сега погледни света около себе си. Погледни непознатите, които виждаш по улиците на планетата Земя. Виж тези, които познаваш достатъчно добре, защото си слушал част от техните истории. И погледни в огледалото собственото си тяло. Виж как на планетата Земя има много, много, много малко наистина щастливи, здрави и радостно балансирани човешки тела. И виж също, че броят на наистина щастливите, здрави и радостно балансирани Души, населяващи тези тела, са също така малобройни. Защото, разбира се, тези неща са свързани.

Това, което казвам, е, че макар нещата да са прекалено много сложни, за да могат едни прости твърдения да бъдат универсално верни, въпреки всичко е налице един прост факт: всяко тяло наистина просто отразява най-дълбоките убеждения на своя собственик. Когато  Душите се придвижват към своето по-добро състояние, телата им неотклонно ги следват.

А: Значи не е нужно да правя всички тези „здравословни” неща за тялото си… аз трябва само да „излекувам” собствените си убеждения?

Л: Нещата са твърде сложни, за да могат простите изявления да бъдат универсално верни. Току-що казах това и с този следващ твой въпрос ти само доказа, че то е вярно.

Ако ти излекуваш своите вярвания и ги оптимизираш спрямо своето духовно здраве и благополучие, ще придобиваш убеждения, които отразяват все по-голяма любов към Себе си, нали?

А: Без съмнение.

Л: И вярванията ти ще разширяват твоята перспектива, за да включва тя все повече Други като Себе си, нали?

А: Напълно.

Л: И твоето физическо човешко тяло би трябвало да бъде едно от първите Други, които би започнал да обичаш като Себе си, нали?

А: Разбира се.

Л: Какво повече има за казване?

А: Мисля, че разбирам.

Ти казваш, че изпълнените с любов убеждения водят до изпълнени с любов действия. Ако аз обичам себе си, тогава аз ще се отнасям към себе си по начини, изпълнени с любов. Няма да казвам ”аз обичам себе си”, след което да се наранявам и малтретирам. Това би било безсмислица.

Л: Преди говорих за многопластовите убеждения. Възможно е „аз обичам себе си” да е един повърхностен избор, докато твоето дълбоко убеждение да е „аз мразя себе си”.

А: Мога да видя това, благодаря ти.

Значи, ако аз обичам себе си, аз ще се отнасям към себе си, по всякакъв възможен начин, с любов. Аз ще правя абсолютно всичко възможно, за да бъда добър към себе си.  

И ако обичам тялото си както себе си, тогава аз ще се стремя да открия кое е най-добро за тялото ми и ще го правя. Това е любов в действие.  

Л: Какво повече има за казване?

А: Значи нещата стават малко сложни. Първо, трябва да се стремя да „излекувам” своите убеждения… да ги направя възможно повече изпълнени с любов, здравословни и полезни… и след това трябва да се стремя да прилагам тези убеждения по всеки възможен начин.

Л: Може би. Бих казал, че ако не прилагаш в живота си едно убеждение, тогава то не е твое най-дълбоко убеждение. Ти винаги прилагаш своите най-дълбоки убеждения, независимо какви истории си разказваш на повърхността. И ако твоите най-дълбоки убеждения не биват отразявани обратно към тялото ти, както и към целия твой живот, бих казал, че нещата са твърде прости. Излекувай убежденията, които имаш относно себе си. Това е всичко. Всичко останало ще последва – едно здраво тяло, един здрав ум, един здравословен живот. И когато цялото твое преживяване е здравословно, струва ми се, че ще е много просто да постигнеш реално и трайно благополучие. Ще ти бъде доста по-трудно, ако животът ти е изпълнен със страдания и нещастие, нали?

А: Уха, Ллуаларт, нямах представа че притежаваш толкова ясна мъдрост!

Л: Учил съм се от най-добрите. Чрез теб, аз наблюдавах Божествена Радост и 8 много, много внимателно. И обобщавах и проумявах видяното. Аз се учех и развивах доста активно. Сега с голямо удоволствие връщам това обратно на теб, както и на всеки, който може да се възползва от резултатите на моя труд. Казах го в началото: аз изчаквах и се подготвях дълго време за тази серия от разговори.

А: Тогава, да върнем разговора обратно към основната тема. Телата-Духове действат, за да направят така, че телата ни да отразят обратно към нас нашите най-дълбоки убеждения. И тъй като ние сме тук в двойствеността, на най-дълбокото ниво на отделеност, съвсем сигурно е, че ние, Телата-Стопани, имаме твърде мрачни убеждения относно себе си.

Л: Да. Ето защо спазването на тази директива представлява такова предизвикателство. Ние сме принудени да преведем тялото и съответно себе си, през някои много трудни преживявания. При това реалното предизвикателство е да не се провалим спрямо третата директива.

Тялото-Дух не трябва да се самоунищожи
Третата директива е проста. Тялото-Дух трябва да бъде водено от Тялото-Стопанин към по-нататъшно развитие, реализация, разгръщане и Себе-откриване. Това е смисълът на тази конструкция. Ние даваме много. Ние оказваме великолепна услуга. Ние жертваме много в името на една голяма продължителност. Ние правим това с желание, радост и любов. Ние правим това, защото то е изключително полезно за всички. Има обаче един голям риск!

Присъщо на тази система на двойственост е това, че тези, които обитават тук, трябва да изследват възможността от саморазрушение. Всеки отделен Тяло-Стопанин, всеки един от вас, е тук като пряка последица от желанието ви да се занимавате със саморазрушителни дейности. По дефиниция. Вие се намирате в двойственост, защото сте били достатъчно саморазрушителни, за да повярвате, че сте напълно отделени от Създателя. Това представлява двойствеността. Така че вие всички сте тук с тази тъмна сянка на саморазрушение в душите си. И тази сянка е един инструмент. Тя е причината да сте там, където се намирате. И след като сте вече тук, с тази тъмна сянка „в ръка”, вие притежавате магическата възможност да пресъздадете себе си и цялата своя перспектива по невероятно мощни начини. Тази тъмна сянка може и ще стане вашия най-голям подарък в живота. Тя ще се превърне в най-бляскавия, най-величествения скъпоценен камък в душата ви. Евентуално. Това трябва да стане, защото вие не може да напуснете двойствеността и тази отделеност, без да настъпи такава трансформация.

А за нас, за Телата-Духове, процесът на преминаване през един толкова дълбоко интимен път заедно с вас, докато вие договаряте тази безупречна трансформация, е нещо невероятно преобразуващо. Ние израстваме заедно с вас, учим се с вас, разгръщаме се с вас. Това е нещо магическо, прекрасно и една невероятна привилегия. Ние извличаме ползата, без да поемаме цялата тежест на това да съхраняваме тази възможност за саморазрушение в себе си.

Ето защо ние желаем да ви служим по този начин. Вие плащате цената, като носите тежестта на собственото си саморазрушение. Ние плащаме цената, като ви служим по този начин, когато изминаваме пътя заедно с вас, с всяка стъпка, към вашето триумфално завръщане към целостта, която е далеч по-величествена от това, което бе, преди да поемете по този път.  

Така че ние, Телата-Духове, не само не ставаме саморазрушителни, но и не можем. Ако ви последваме там, ако приемем вашите саморазрушителни желания, тогава въплъщението ще пропадне. Ако Тялото-Дух и Тялото-Стопанин изпитат такова желание, тогава всяка надежда е изгубена. Тогава няма кой да поддържа линията на живота. Въплъщението се прекратява. 

Ако това се случи, а то се случва от време на време, тогава има допълнителни консултации и планиране. Ако Тялото-Стопанин или неговият Висш-Аз установят, че има нещо за спасяване от дадената времева линия и един нов опит си струва, тогава Тялото-Дух получава помощ да се справи по-добре с изискванията, предявявани към него, и настъпва промяна във времевите линии, така че въплъщението да продължи с достатъчна сила, за да преодолее бурята. 

Ако Тялото-Стопанин не счита, че животът си струва да бъда спасен, тогава въплъщението остава прекратено. Въпреки това обаче Тялото-Дух се завръща при Родителя за саниране, така че при бъдещи въплъщения това повече да не се случва.

Това се счита като провал за Тялото-Дух, а ние не сме тук, за да ви проваляме!

Така че това са простите условия, трите основни директиви, които определят услугата, оказвана от Тялото-Дух.

А: Благодаря ти. Това обяснява много неща.

Ти каза преди, че не трябва да определяме правила за другите. Има ли Тела-Духове, които не са обвързани с тези правила?  

Л: Не съм срещал такива. Разбирам, че има други реалности, в които става въплъщение при различни правила, но аз не съм ги посещавал и те не са ми известни.  

Тялото-Стопанин

А: Значи ти си моето Тяло-Дух и през всичкото време си ме наричал свое Тяло-Стопанин. Защо е това наименование?

Л: Просто защото това е, което ти си. Ти ме приемаш в своето енергийно тяло и аз използвам тази енергия, за да поддържам физическото тяло. Ти приютяваш мен, аз приютявам физическата форма.

Когато ти си извън въплъщение и не разчиташ на физическите си очи, за да виждаш, или ако можеш ясно да виждаш аурата на другите, тогава ще видиш, че физическата форма, тялото, е обвито от нещо като електромагнитна матрица. Това е формата, която аз поддържам. Това е, ако щеш, моделът, според който тялото е формирано и се развива. Когато моделът, който аз поддържам, се променя, тогава с течение на времето и тялото го следва. Така се извършва растежа, както и лекуването, а също така и стареенето.

Малко по-късно, когато обсъждаме болестите, уврежденията и деформациите, тогава ще разбереш, че те също се осъществяват по този начин.  

Това не е обаче темата на нашия разговор в момента. Сега аз искам да подчертая, че тази форма, която аз поддържам, се помества в едно енергийно тяло, което е твоето действително тяло.

И така… ти ми оказваш убежище. С твоята енергия аз създавам и управлявам тази физическа форма, която ти обикновено наричаш „твое тяло”.

А: Значи ти използваш моята енергия, за да ми осигуряваш преживяването на една физическа форма.  

Л: Да.

А: Добре. Как обаче ти правиш това, което правиш? Как ти усещаш живота?

Как функционира Тялото-Дух

Л: По много различен начин, мога да те уверя в това. Ти имаш тази много силна илюзия, че си въплътен. На теб ти се струва, че се намираш вътре в тази тленна форма. Струва ти се, че виждаш с тези очи, чуваш с тези уши, докосваш и манипулираш своя свят с тези ръце. Всичко това ти изглежда така и това се отнася до повечето хора. Това е илюзията, резултат от начина, по който преживяваш своето въплъщение.

Аз, от своя страна, имам напълно различно преживяване. Аз не съм въплътен. Аз не възприемам своята реалност с тези телесни сетива, както правиш ти. Аз използвам собствените си сетивни възприятия и възприемам физическата форма, тялото, по много различен от теб начин. 

За мен тялото е една сложна колекция от много, много други съзнателни конструкции. Това са прото-съзнания, всяко от които изпълнява определена функция. И болшинството от тях присъстват във всички (или най-малко в болшинството) човешки тела. Повечето от тях също така присъстват и отвъд човешкото тяло. Така например, много от тях присъстват във всички бозайници. А някои от тях присъстват даже в растенията!

А: Чакай, чакай малко. Нещо ми се губи. Кои са всички тези прото-съзнания и преди да ми отговориш на това, моля те обясни ми какво представлява едно прото-съзнание.

Л: Това са съзнания от второ ниво на плътност, които участват във функционирането на биологичните системи.

Представката „прото” е използвана в английския език за обозначаване на нещо „първо”. Най-първото, оригинално нещо. И така, в този контекст, прото-съзнанията са най-първите форми на съзнание, върху които е изграден всичкият живот, който познаваш. Това са съзнания изградени на основата на много прости логически форми на избор, които позволяват протичането на всички процеси в живите организми. Ето един пример, който ще ти помогне да разбереш за какво става дума.

Дишане. Това е една процедура доста по-сложна от това, което си представяш, и също така доста по-сложна от обяснението, което мога да ти дам тук. Една първа стъпка в целия този процес обаче е едно твърде просто съзнание, което следи натрупването на въглероден двуокис в кръвта на различни дишащи животни. Ако трябва да бъда точен, това са специализирани клетки в артериите, които регистрират промените в кръвта с натрупването там на въглероден двуокис. Когато той достигне определено прагово ниво, това съзнание действа като един „ключ”. То казва: „ако това, тогава онова”, или в този случай, ако е достигнат този праг, то изпраща един сигнал. Това е нервен импулс, който достига до мозъка, където задейства други съзнания. Последните причиняват множеството мускулни движения, които водят до поемането на въздух. В резултат на това, нивото на въглероден двуокис в кръвта спада. След това, тъй като всички клетки на тялото използват пресен кислород, който циркулира в тялото, и отделят въглероден двуокис, неговите нива се покачват отново. Когато достигнат определено ниво, нашият нов познайник решава и изпраща сигнал към мозъка и процесът започва отново.

Има стотици съзнания, които участват само в едно твое вдишване и издишване. Това, което трябва да разбереш обаче, е, че същите съзнания участват в дишането на много от животинските форми във вселената. Човеците не притежават различен дихателен механизъм от другите земни животни. Всеки животински вид може да притежава малко по-различни параметри, но винаги има „някой”, едно съзнание, което следи тези конкретни променливи така, че всички процеси да протичат според своето предназначение.  

Има, разбира се, други начини на дишане. Рибите например, нямат бели дробове, но използват хриле, за да пренасят кислорода от водата в своето кръвообръщение. Даже рибите обаче имат дихателен ритъм, който доста често е задействан от същата реакция към увеличено съдържние на въглероден двуокис. На други места във вселената има други същества, които също дишат кислород по най-различни начини. Те също споделят с теб услугите на тези прото-съзнания. И даже на планети, където обитателите дишат газове, различни от кислорода, съществува вариант на същия механизъм. Там един братовчед, ако щеш, на едно прото-съзнание също като твоето, изпълнява същата функция по малко по-различен начин, за да поддържа съответните форми на живот.

Така че всяко твое вдишване/издишване прилича на симфония, която е в хармония с всички други дихания във вселената.  

И това е само дишането. Същото важи за всички останали системи, някои от които са още по-сложни. Храненето и храносмилането са моите любимци, поради елегантността на своята сложност.

А: (дълга пауза) Това ми е наистина, наистина интересно. Не ми достигат думите и не зная какво да мисля за всичко това. От една страна, се чувствам удивен като си помисля какво е нужно за осъществяването на това човешко преживяване, но от друга страна, си задавам и следния въпрос. Има нервни клетки, които регистрират промените в кръвта при натрупването на СО2 и сигнализират на мозъка да направи нужното за поемането на пресен кислород… Защо обаче имаме нужда от „някой”, който да вземе решение? Скептикът в мен пита защо не сме могли просто да имаме една еволюирала правилна нервна реакция.

Л: Такава реакция има. Ние казваме същото, с изключение на това, че ти претендираш пред себе си, че тази „еволюция” няма в основата си някакъв интелект и някакво съзнание.

Трябва обаче да ти призная, че аз нито съм подготвен да водя този дебат с теб, нито съм особено заинтересован да го правя. Как може някой да подходи, за да докаже някому нещо такова? Това е все едно да те накарам да ми докажеш, че си нистина едно самостоятено съзнателно същество, а не просто функция на своя мозък. Ситуацията е напълно аналогична. Не би ли могъл да бъдеш просто резултат от една много сложна съвкупност от нервни импулси и биохимични реакции? Разбира се, че би могъл. Но не това виждам аз, когато те наблюдавам. Аз съм наясно със съществуването ти извън това въплъщение. Аз те познавах и имах редица взаимодействия с теб преди това въплъщение и това човешко тяло да съществуват. Всъщност, аз за първи път те срещнах, преди да се заселиш в човешко тяло. Така че аз зная, че ти не си само функция на своя мозък. Ако обаче поискаш да го докажа, боя се, че няма да мога. Също така такова доказателство няма въобще да ме интересува. Аз зная това, което зная. Ако ме попиташ какво зная, аз ще ти кажа. Какво ще решиш относно това, което ще ти кажа, и какво ще повярваш, е напълно твой проблем. Това няма нищо общо с мен.

А: Уха, добре, напълно уважавам това! Предполагам, че съм свикнал да разговарям по този начин с БР и с 8. Това е вид разговор, в който те участват с желание.

Л: Да. Съответно като твой духовен водач и твой Висш Аз, за тях е напълно уместно да се ангажират пряко с твоята система от убеждения. Те се придържат към перспектива, която се стремят да ти предадат. И двамата са заинтересовани и имат желанието да ти докажат определени неща. Това не важи за мен.

Във връзка с това трябва да кажа, че много от твоите читатели са привърженици на научния метод. Това е една система, чрез която определени убеждения биват подложени на доста щателни наблюдения при строго контролирани условия. И ако има потвърждение от определени авторитети в областта, то научно ориентираното лице прехвърля убеждението в специална категория и го приема за „факт”. Аз не споря с това, но искам да подчертая преди всичко, че аз не съм въплътено човешко същество. Аз не работя в лаборатория. Единственият възможен достъп, който мога да имам до научна литература, би бил ако ти, Арн, прочетеш нещо и го абсорбираш. Тогава аз също ще трябва да споделя това научно знание, което си придобил, за да разбера какво е казано, в зависимост от езиковите ти способности да го интерпретираш.

В крайна сметка аз нямам отношение към науката, нито имам средствата и интереса да представям информацията по научно приемлив начин. Аз не мога да се позова на литература, за да подкрепя това, което казвам. Аз просто казвам това, което зная. Нито повече, нито по-малко.  

А: Наистина разбирам всичко това и с удоволствие бих продължил на тази основа. Тези разговори за мен ще бъдат изследване на твоята перспектива. От мен ще зависи какво ще приема и науча от тях. Ако променя своята перспектива и убежденията си, това си е моя работа. И ако не съм сигурен, мога да проведа собствени изследвания, за да видя дали науката потвърждава, или отрича това, което казваш. Това ще зависи от мен или от читателите, ако проявяват такъв интерес.

Аз ще приема с интерес и открит ум всичко, което имаш да кажеш. 

Л: Което няма да изключва възможността да приведа доказателства за думите си, когато мога.

А: Бих оценил високо това.

И така, можем ли да се върнем към описание на функциите на Тялото-Дух?

Л: Нека го направим.

Аз ти разказвах за прото-съзнанията, които регулират всяка от милионите функции на твоето тяло. Е, това са моите работни инструменти. Аз работя с тези съзнания, за да насочвам дискретно (и понякога не толкова дискретно) балансите в една или друга посока.  

Аналогията, с която сравнявам твоето тяло, е един кораб. Ти си капитана и аз съм Главния механик. Ти решаваш нещата на най-високо ниво, като къде трябва корабът да отиде и колко бързо това трябва да стане. Такива неща. Когато ти обаче дадеш заповед „да вървим по-бързо”, аз съм този, долу в машинното отделение, който трябва да осъществя това. Аз трябва да огледам наличните ресурси и да ги разпределя по предназначение. Аз трябва да осигуря корабът да изпълни твоето нареждане. И аз също така трябва да ти предам, че корабът трябва да продължи да функционира оптимално. Така например, ако ти придобиеш навика корабът да върви с пълна пара, аз трябва редовно да те карам да приемаш достатъчно гориво. Аз трябва да поискам достатъчно време за ремонт и подръжка. И т.н.

В практичен план, аз мога да комуникирам с теб чрез механизми като глад и умора, за да те подканя да ядеш и да спиш.  

И това са, описани по най-опростен начин, основите на моята роля като твое Тяло-Дух. Аз управлявам тялото ти, за да съм сигурен, че то функционира оптимално.

Има обаче един допълнителен пласт от усложнения, които възникват за тези, които са въплътени в условия на двойственост. Той е свързан с въпроса какво всъщност представлява „оптимално функциониране”.  

Виждаш ли, ако си в двойственост, това означава, по определение, че ти не знаеш, че си творец на своята реалност. Ти не знаеш, че можеш да промениш външните си обстоятелства, като промениш вътрешния си пейзаж. Ти вярваш, че си жертва на своите преживявания. И това важи за болшинството хора на планетата Земя сега, нали така?

А: Изглежда, че е така.

Л: Тогава възникват следните въпроси: Ако някой вярва, че е жертва, тогава той какво избира да сътворява? Кой вярва, че е? Как би искал да се отнася към себе си? Как би искал да се отнася към тялото си? Как би искал да се държи и да изразява себе си? Възникват ей такива въпроси. И „оптималното функциониране” за тялото му ще отразява обратно към него изборите, които той прави. Накратко, това, което Капитанът вярва относно себе си, е основната заповед, която Главният механик получава. И Главният механик се старае да накара кораба да се подчинява.

Така както нареждането корабът да се движи по-бързо има за резултат увеличаване на скоростта от страна на главния механик, и изискване на повече гориво от негова страна… точно по същия начин, придържането към гняв и омраза и позволяването им да тровят и никога да не намерят отдушник, имат за резултат формирането на раково заболяване.

Разбираш ли това?

Ако работата на тялото е да отговаря на твоите избори, вярвания и желания, и да ти дава това, което сътворяваш… тогава понякога, или често, ние трябва да ти предоставяме преживявания, които наричаш „отрицателни”, защото ти ги сътворяваш и избираш.  

Ние ще говорим за това по-надълго и в по-големи подробности в един следващ разговор, защото това е нещо изключително важно. Това е темата за болестите. Засега аз само исках да започна да споделям с теб малко за това как работим – предимно, че всичко, което правим, е подчинено на правилото: „даваме на Капитана това, което Капитанът нареди”. Твоите нареждания обаче идват при нас от най-дълбоките ти убеждения. Ако ти имаш убеждението, че си грозен и ако мразиш себе си, а след това на повърхността желаеш да имаш здраво и красиво тяло, няма вероятност да го получиш. Твоето тяло ще прави всичко възможно да ти покаже твоите най-дълбоки убеждения и избори.

Ние се стремим да следваме твоите заповеди и функционираме оптимално, каквото и да означава това.

Ние правим това с помощта на два механизма. Първият е като нежно (и понякога не толкова нежно) променяме балансите, поддържани от прото-съзнанията.

С помощта на втория механизъм променяме формата на тялото ти, която поддържаме.

А: Можеш ли да обясниш всеки от тях?

Л: Разбира се.

Л: Има някои конкретни неща, за които бих искал да ти разкажа… промени, които можеш да направиш и които ще имат за резултат масирано подобрение на здравето ти, на благосъстоянието ти и на общата ти жизненост. Бих искал да ти разкажа за тези неща и по този начин ще мога да ти разкажа и за „промяната на баланса”.

А: О, прекрасно! Стреляй направо!

Л: Благодаря ти. Според мен обаче, това е достатъчно важно, за да заслужава отделна глава.

А: Добре, няма проблем. Ще направим това… 

Л: И тогава, ако мога да поискам още нещо, бих искал следващите глави да се отнасят до някои от решаващите баланси, които трябва да познаваш. Така че глава четвърта ще бъде относно „Балансът на енергията” и след това, „Балансът на протеините”, и после „Балансът на солта”. А по повод последния от балансите, искам глава седма да се нарича „Даване и вземане”. След това, освен ако нямаш свои въпроси, които биха представлявали отделни глави, ще наречем осмата глава „Промяна на формата”. В тази глава ще ти разкажа за начините, по които аз поддържам и променям енергийните структури, които водят до промени в структурата на твоето тяло.

И накрая, след тази глава, в зависимост от въпросите ти, с удоволствие бих искал да има глава върху „Как да слушам тялото си”. Защото бих искал двамата с теб да споделим с читателите ти това, което знаем за механизмите, които те могат да използват, за да слушат собствените си тела и да улесняват разговорите си със своите Тела-Духове. Защото, разбира се, всяко тяло е уникално и всяко Тяло-Стопанин трябва да открие това, което важи за него, което е вярно за него и да намери собствения си път към едно радостно общуване. Там ще е мястото да споделиш тази направлявана медитация, за която говорихме преди. И след това искам да говоря за „Илюзията да бъдеш въплътен” и как това се проявява при теб и накрая, „Смърт и оттегляне”. Ето това е, което съм планирал. Разбира се обаче, ние можем да нагаждаме плана и да променяме структурата на главите, ако възникнат други неща. 

А: Уха! Ти наистина си мислил доста по тези въпроси! Имам предвид, че всичко това беше изстреляно като топла бутилка шампанско.

Л: Или, може би, малко се увлякох поради своя ентусиазъм. Нямаш представа колко дълго съм чакал да споделя тази информация с теб по този начин.

Ние се договорихме за това много, много преди да започне твоето въплъщение. Всъщност не ние двамата, а твоето Вътрешно Аз и моето. Това е едно древно споразумение, което се реализира сега. Ти, Арн, не знаеше за това, но аз знаех. В резултат аз се подготвях твърде дълго време. Така че… аз съм просто много развълнуван от това, че най-накрая водим тези разговори. И вероятно малко нетърпелив, за да съм сигурен, че ще успеем да направим всичко както трябва.

Добре тогава… нека поговорим за промяната в баланса в следващата глава.

Наръчник на собственика на човешко тяло – Глава 1. Тяло-Дух

© 2019 Превод АТИ

от  Арн „Зингдад” Алингъм

Представете си хаоса, ако всеки човек на Земята изведнъж получи чисто ново превозно средство… може би летяща кола… но без нито една инструкция за това как да я управлява и как да се грижи за нея.

Представете си, че няма друг начин да „се оправите”, освен да се качите в своята въздушна кола и по пътя на опита и грешките да откриете правилния път.

И за да усложним още повече нещата, представете си, че „експерти” са издали объркващи и противоречиви становища за боравене с тези въздушни коли. Представете си, че според тези експерти всички въздушни коли са еднакви и изискват еднакъв подход, докато в действителност всяко превоздно средство е уникално и има свои индивидуални потребности. Представете си, че „експертите” даже не са забелязали, че всички въздушни коли, в това число и техните собствени, са били разработени специално за своя собственик! Представете си, че те не са успели даже да забележат, че всяка една кола притежава телепатичната способност да разчита ума на своя собственик и да отговаря най-добре според възможностите си на неговите най-съкровени желания.

Представете си всичко това и ще започнете да разбирате объркващия хаос, в който живеем като „собственици” на своите човешки тела. Защото ситуацията е точно такава!

И така, най-накрая разполагаме с помощ. Аз реших да напиша един Наръчник на собственика на човешко тяло. Разбира се, този наръчник е за моето тяло, не за вашето. Той не може да бъде и за вашето, защото както вече споменах, всяко едно тяло е уникално. След като казвам това обаче, аз съм 100% убеден, че вие ще намерите в този наръчник много неща, които са релевантни и за вашата ситуация. И най-важното е, че аз ще споделя как може да откриете подробностите, валидни точно за вашия наръчник. Не че след това ще трябва да напишете една книга… но тогава вие ще бъдете в такива интимни отношения със своето тяло, че ще може винаги да откривате какво му е нужно, за да постигне то възможно най-бързо оптимално здраве и жизненост.

Подгответе се за силна изненада и даже за шок, защото ще откриете какво се намира „под капака”на човешкото тяло и как то работи в действителност. Както ще видите, нищо от това не е разбрано нито от науката, нито от конвенционалната мъдрост!

Както и преди, аз ще публикувам тази книга успоредно с написването й, глава по глава, тук на моя уебсайт. Когато книгата е завършена, тя ще бъде изчетена за грешки, редактирана, преработена и след това публикувана в електронен и в книжен формати. Така че моля ви да приемете, че в дадената тук версия са възможни малки грешки. Насладете й се обаче, тъй като тя е безплатна. И моля, чувствайте се свободно да оставите свои коментари, въпроси, мисли и предложения!

*           *           *

Налични глави 

Глава 1. Тяло-Дух

Глава 2. Представям ви Ллуларт

Глава 3. Промяна в баланса

Глава 4. Енергийният баланс (Част 1 – Лепкавата история на захарта)

*           *           *

Глава 1.  Тяло – Дух

Някога замисляли ли сте се с почуда за интелигентността на своето тяло? Аз определено съм го правил. Даже като дете ме е поразявало чудото на това, че моето тяло просто знаеше как да извършва всички тези удивителни неща. И колкото повече израствах, колкото повече научавах за тялото, толкова повече се удивлявах. В началото мислех за човешкото тяло като за едно наистина забележително постижение на биологичното инженерство… като за една доста умна машина. Като една лека кола… само че органична и много, много по-сложна. После, когато вниманието ми се задълбочи, разбрах, че не мога повече да мисля за тялото по този начин. Осъзнах, че имам работа с нещо много повече от една умна, органична машина. Разбрах, че всяко от нашите тела реагира на нашите мисли и вярвания/убеждения. Че тялото ми притежава съзнание и то не като функция на моето съзнание. По-скоро моето тяло притежава свое собствено съзнание, независимо от моето. Ако човек си помисли за това, което медицината нарича психосоматични заболявания, тогава си дава сметка, че всъщност тялото ще отслабне физически и ще се разболее, ако поддържаме в ума си отрицателни и разрушителни мисловни навици. Обратното също е вярно: Ако можеш да правиш нещо, което вярваш, че ще ти се отрази добре, има голяма вероятност това да се окаже така. В медицината наричат това плацебо ефект. Макар че медицината признава тези две страни на една и съща монета, моето мнение е, че все още даже не сме започнали да разбираме колко вярно е това, че тялото директно, съзнателно, интелигентно отразява нашите избори и убеждения/вярвания обратно към нас.

Аз мога да ви дам безкрайна поредица от примери за това от реинтеграцията на моите клиенти. Повечето от тях идват, за да търсят помощ за някакъв психо-духовен проблем. Доста често, когато ги разпитвам, те съобщават за някакво физическо заболяване, което не са свързвали с тази своя вътрешна борба.  

Като пример, една от моите клиентки (нека я наречем Джоан) се чувстваше духовно блокирана. Джоан мислеше, че е постигнала значително духовно развитие и промяна като млада, но през последните няколко години бе блокирала и не бе в състояние да открие сама своя път напред. Джоан нямаше намерение да ми каже, преди да я попитам, че също така страдаше от болки в ставите и от трудна подвижност. Когато я попитах, тя каза, че е дошла при мен по духовни проблеми, а за ставите смята да посети натуропат. Това, разбира се, е чудесно, ако не отчетем факта, че нейното тяло директно отразяваше обратно към нея състоянието на ума й.

Ако трябва да направим нещо повече от временно облекчаване на страданието, ако трябва действително да излекуваме тялото, то трябва първо да излекуваме психиката. Или поне аз силно вярвам, че това е така! Тази вяра се засилва все повече и повече от личните ми преживявания и от опита ми с клиенти като Джоан, която, след редица сеанси, започна да вижда светлината в себе си… и откри своя път през собствените си психични блокажи, и тялото й започна да отразява това обратно към нея. В един момент тя се оказа „по чудо” отново лесно подвижна.

Сега, аз не твърдя, че мога да излекувам всяко тяло с моята практика за реинтегриране на Душата. Това, което твърдя, е, че мога да осъществя едно успешно духовно лечение. Аз работя изключително с вътрешния мир от вярвания, избори и преживявания на своите клиенти. Ние можем да погледнем в техните преживявания в минали животи и да видим някои много твърдо установени обети, които те са дали и които сега ограничават тяхното развитие. Можем да ги накараме да се откажат от такъв обет и да го заменим с нещо доста по-освобождаващо, радостно и изпълнено с любов. И може би, в резултат на това, клиентът осъзнава как определена част от неговото Аз (онзи друг „минал живот”) се завръща обратно в него. Това е нещо, което се случва по време на реинтегрирането на Душата. Защо тогава срещаме толкова често едно физическо заболяване, което идеално съответства на съществуващото духовно заболяване? И как става така, че физическото заболяване изглежда изчезва или по същото време, или малко след психическото, без каквато и да е конкретна физическа интервенция?

Преди да започнем да търсим отговори на тези въпроси, бих искал да споделя още два случая на излекуване, които демонстрират същата връзка между тялото и ума. 

Друг от моите клиенти (ще го наречем Лари), бе сдържал дълго своя гняв по повод случаи в миналото, когато е бил третиран зле. Той бе имал много трудно детство и когато е бил дете, с него са се отнасяли изключително лошо. Това са обстоятелства, които биха нанесли всекиму дълбоки душевни рани и Лари не правеше изключение. Така като възрастен, Лари се оказа неспособен да забрави тези несправедливости от миналото, независимо колко се опитваше да ги загърби и изчисти от ума си. И ето че в един момент Лари се озова при мен. В първия ни разговор той ми разказа своята история – колко несправедливи са били всички в живота му и как за него те са „мръсници и боклуци”. Лари се чувстваше като жертва и бе гневен, обиден и много, много блокиран.

Когато запитах Лари за физическото му състоание, той почти се стресна. Отне му известно време да признае, че има твърде лоша констипация. Отне му още повече време да обясни, че това е било наистина много, много голям проблем през целия му живот. Лари ми каза, че е търсил помощ от редица лекари и хора практикуващи алтернативни лечебни методи, но без резултат. Предлаганите лечения бяха водили в най-добрия случай до малко, временно облекчение. Основният проблем бе останал напълно неизвестен.

И така, двамата с Лари започнахме съвместна работа и, доста неохотно, той започна да вижда, че коренът на душевната му болка бе в придържането към емоции, които му вредяха. Тук няма да правя опит да споделя подробностите от много часове проведени срещи, но мога да кажа, че Лари успя да преживее отново своите най-болезнени преживявания като дете, след което започна да ги преосмисля. Вместо просто да се придържа към тях и да обвинява всички останали, Лари започна емоционално да ги „преработва”. Това естествено го доведе до редица емоционални проникновения. Той видя своята история от една по-широка перспектива и даже успя да открие в себе си състрадание и разбиране към тези, които се бяха отнесли зле с него. След като им прости, Лари осъзна, че през всичкото време е бил разгневен най-много на себе си, за това, че се бе поставил в такава позиция. След това той си даде сметка, че е бил гневен на Бог за това, че преди всичко е разрешил проявата на такава несправедливост. Така ние успяхме да преосмислим тези негови чувства и в крайна сметка да постигнем едно изпълнено с любов опрощение на неговия Аз… от егото на малкото момче, до Аз-а на възрастния мъж, до Бог и Единството на Всичко. Ние наистина преосмислихме големите проблеми, към които Лари се бе придължал през всички свои животи. И, разбира се, след като Лари се освободи от всички тези „боклуци”, червата му започнаха да се раздвижват. Лари не дойде при мен заради своята констипация, но лечението на психиката му позволи на неговото тяло да открие само своя здравословен баланс.

И така, аз наблюдавам това отново и отново: тялото на Лари, твоето тяло, моето тяло и всяко друго тяло непрекъснато се стреми към най-пълноценния израз на своята здравословна жизненост. Ако спрем да се придържаме към блокиращите ни и вредни мисловни навици, тялото ни се освобождава, за да търси своята най-добра реализация. Но как става това? Откъде идва интелигентността на тялото? И как става така, че то знае как да отрази перфектно нашите психо-духовни травми и как да открие път за своето идеално лечение?

Още един пример, преди да отговорим на това…

Питър (очевидно не неговото истинско име) бе друг клиент с редовни проблеми свързани с краката. Отново: това не бе причината да потърси моята помощ, но докато дискутирахме неговите проблеми, стана въпрос и за физическото му страдание, в т.ч. и за факта, че в последно време той страдаше непрекъснато от гръдни инфекции. Краката са свързани с подвижността. От опит зная, че проблеми с краката доста често означават финансови проблеми. Ако се чувствате ограничени поради недостиг на ресурси, това се пренася върху усещането за ограничена енергийна мобилност. Не можете да правите това, което желаете, защото вярвате, че не може да си го позволите. Ако мисълта ви е заета с такова убеждение прекалено дълго, твърде вероятно е да се появят проблеми, свързани с краката ви. Така бе и с този мой клиент: не че той изпитваше сериозни финансови затруднения, но той бе обзет от идеята, че трябвя да печели много повече, отколкото успяваше в момента. Също така, тази идея бе в конфликт с друга идея – че би трябвало повече да следва сърцето си по отношение на това, с което най-силно искаше да се занимава. От една страна, той можеше да отделя повече време на работата си, която не харесваше особено, но която можеше да му донесе повече пари, докато от друга страна, това му пречеше да се занимава с благотворителната дейност, която силно го влечеше, но не му носеше никакви финансови облаги.

И така, според мен неговото тяло отразяваше убеждението му, че не изкарва достатъчно пари с болки в краката и също така отразяваше убеждението му, че не следва достатъчно поривите на сърцето си с проблеми в гърдите.

Интересното при Питър бе това, че всъщност не бе необходимо да прави нещо много по-различно, за да се излекува. Всичко, от което се нуждаеше, бе, да осъзнае по-добре своята ситуация. След като изяснихме неговите проблеми и как той сам създаваше болките си благодарение на своите убеждения, той просто направи своя избор: Да обикне и оцени по достойнство своята работа, като средство за печелене на достатъчно пари, като в свободното си от работа време прави това, което обича да прави. Той избра да осъзнае, че може да се отнесе с повече любов и разбиране към хората, с които взаимодействаше на работното си място, както и избра да оценява повече чудесната благотворителна дейност, която извършваше през свободното си време.

В крайна сметка, любовта и приемането на себе си му донесе едно чувство на вътрешен мир, относно житейската му ситуация. И „като по чудо”, скоро след това физическите му проблеми започнаха да изчезват. Няколко месеца по-късно Питър ми се обади, за да ми съобщи, че е намерил идеално решение на проблемите си. След като бе приел с любов и разбиране своята ситуация, той бе намерил и начин да превърне работата си на доброволец в свое професионално занимание. Той се бе възползвал от отворила се възможност да намери постоянна работа в доброволческа организация, чието заплащане напълно го удовлетворяваше. И, разбира се, краката и гърдите му вече се чувстваха прекрасно!

Това, което искам да подчертая с горните примери, не е, че можем да излекуваме тялото си като преди това излекуваме своята психика (макар това да е определено вярно). Искам да подчертая, че когато забележим, че тялото ни показва нашите психо-духовни проблеми по тези категорични и очевидни начини, то ние трябва да започнем да си задаваме въпроса как това е възможно?

Как е възможно една „биологична машина”, независимо колко е сложна, да може да прави това? Горивото във вашата лека кола не престава да циркулира в тръбопроводите, ако вярвате, че животът ви се изнизва прекалено бързо. Охладителната течност в радиатора не прегрява, ако мислите ви станат прекалено „разгорещени”. Тогава как нашият „биологичен костюм” успява да прави това? И как изведнъж започва да се излекува, ако променим вярванията и убежденията си относно себе си?

Категорично тялото ни е една изключително сложна машина. Ако обаче това е всичко, тези неща не биха могли да се случват. И ето моето убеждение: Трябва да има също така един много умен, много компетентен „някой”, който да осигурява тази удивителна машина да работи точно така, както трябва … и също така да се поврежда точно така, както би трябвало!

Преди години, когато за първи път осъзнах това, аз разбрах, че имам нужда да се обърна към този „някой”, който управлява моето тяло. Знаех, че трябва да установя по-близък контакт с това същество, за да съм сигурен, че тялото ми се приближава повече към своето най-радостно, изпълнено с любов, оптимално състояние.

И така, вече няколко години, аз разговарям с това същество, което наричам мое „Тяло-Дух”. Научих много от своето Тяло-Дух и в резултат добих доста по-ясна представа за него, за моето тяло, и в крайна сметка за самия себе си.  

И сега изпитвам желание да споделя част от своите открития с вас. Много бих искал да ви помогна да разберете и даже да се срещнете и разговаряте със собственото си Тяло-Дух. Ще се чувствам щастлив, ако може да ангажирате в разговор своето Тяло-Дух и да установите изпълнени с любов взаимоотношения с това същество, както и с физическото си тяло. И така, аз ще споделя с вас някои задълбочени разговори с моето Тяло-Дух. Във формата, позната ви от Документите на възнесението, аз ще записвам своите разговори, за да ги споделя с вас. Вярвам, че много от това, което е вярно за моите взаимоотношения с моето тяло, ще важи и за вас. Най-важното в случая е да възприемете самата идея и да се вдъхновите достатъчно, за да установите контакт със своето Тяло-Дух и да откриете една нова, основана на взаимно доверие и любов връзка.

Ако сте готови на една променяща живота ви смяна на парадигмата относно начина, по който възприемате тялото си и своята връзка с него, тогава това е книгата, от която имате нужда!

БАШАР 30.09.2018 – Първото ниво на майсторство

© 2018 Превод АТИ

Башар: Добър ден на всички вас в този ден от вашето време, как сте?

Аудиторията: (Аплодисменти)

Башар: Благодаря ви отново за съвместното сътворяване на това взаимодействие. Това предаване започва с идеята за присъединяване на друго същество, което вие познавате като Уила, която ще говори за първото ниво на майсторство, наречено „мистик” (сryptic), което да позволи на всеки от вас да осъществи по-добър контакт с истинската си природа, както и с различни аспекти на Природата. Целта е да се почувствате по-добре „заземени” и свързани с вашия свят, така че да разгърнете по-лесно своите сетива до по-високите нива на измерение, без да се тревожите, че може да изгубите своята връзка със Земята. Това е първото ниво на майсторство, което не е задължително да бъде овладяно моментално, тъй като е един процес. В този процес ще има много етапи, които Уила ще сподели с вас, не само в този ден, но и в предстоящото декемврийско предаване. Тогава тя ще ви преведе през следващата фаза на първото ниво на майсторство и ще ви свърже, по това време, много конкретно, с един природен дух, духа на вятъра и това за вас ще бъде едно доста силно преживяване. Засега обаче позволете ни един момент, за да направим някои настройки в енергийните връзки свързани с медиума, така че да подпомогнем връзката с Уила, за да може тя да комуникира с вас. Един момент… …

Уила: Как я карате, бисквитки мои?

Аудиторията: (аплодисменти)

Уила: И сега, позволете ни възможността да започнем да обясняваме идеите, които искаме да споделим с вас днес, относно първото ниво на майсторство, наречето „мистик”. Преди да се впуснем в някои от подробностите, позволете ни за момент да обясним нещо, което е малко различно от това, което обикновено може да мислите относно различните форми на живот на планетата. В нашето време това, което вие наричате 700 години във вашето бъдеще, а ние наричаме „нагоре по врeмeвата линия”, ние сме преживели пристигането на хибридите, реконструкцията и реставрацията на планетата в много различни области, известно повишаване на морските равнища, така че редица от градовете по вашите брегове, с които сте запознати, вече са пристанища и са се реконструирали по различни начини така, че доста области на вашата планета, с които сега сте запознати, са вече под морското равнище. Една такава област е тази, която наричате Флорида, която сега лежи под водата и представлява едно голямо блато. Идеята обаче е, че тя сега е била култивирана от мнозина, които са се научили да отглеждат реколта на морската повърхност, в разнообразни колективни стопанства, където те обезсоляват водата и я използват за отглеждане на различни форми на растения. Тези клъстери съществуват сега на най-различни места по планетата, в моето време. Ние също така се възползваме от разбирането си за циклите на Природата, по най-различни ефективни начини. Така че това е една от промените, която ви предстои нагоре по линията на времето, в бъдещето на нашата планета, когато вие се завръщате към нещо, което е малко по-естествено.   

Преди всичко обаче ние бихме искали да обясним преобръщането на някои от моделите, които вие имате в ума си, спрямо различните проявления на живот на вашата планета. Мнозина от вас в продължение на много години сте мислили… ние знаем, че вие ги наричате царства, затова ще използваме същия термин, макар че ние вече не го използваме. Става въпрос за царството на животните, за царството на растенията, за царството на минералите. Вие обикновено мислите за тези неща като за йерархия, която започва с вас, след това следват животните, след това растенията и най-накрая минералите. Реалната йерархия е всъщност точно обратната. Защото царството на минералите, в определен смисъл, е на върха, тъй като цялата ви планета е съставена от минерали. Земята е царство на минералите. Гая и съзнанието на Земята съдържа идеята за химията, за минерали и елементи и как те се комбинират отново и отново. Така че те определят състоянието и битието на цялата планета. В този смисъл минералите управляват Земята. След това, в продължение, различните комбинации от минерали ви дава идеята за растенията, които се издигат като антени от земята, където поникват семената и позволяват на Земята да се протегне към космоса чрез тези антени. Растенията също така определят редица от аспектите на живота на Земята. Те са първото ниво на живота, така както вие разбирате живота в известна степен. Те обаче за вас са много, много чужди. Те съществуват по твърде различен начин от това, което разбирате за себе си като царство на животните и царство на човеците. Те задължително не демонстрират точно тези черти, които притежавате вие, така че в продължение на доста години вие не сте разбрали техните способности, макар че вече започвате да го правите. Вие обаче трябва да разберете, че растенията са тези, които контролират целия живот на Земята. Не сте вие тези, които правят това. Правят го растенията. Те имат своя собствена общност и начинът, по който регулират нещата в Природата, в живота, определя всичко, което вие преживявате като човеци. Растенията, както мнозина от вас не знаят, могат действително да ви виждат. Те буквално ви виждат. Защото всяка отделна клетка в листата на много от растенията е всъщност малка зрителна леща, която им позволява да интерпретират светлинни образи и сенки. По този начин те могат да имат очи навсякъде. И така, когато вървите през една гора, те ви гледат, наистина ви гледат. Много от нещата, които те правят, се обясняват с това, че имат сетива, които задължително не са централизирани като вашите – във вашия мозък и в очите ви. Идеята за тяхната система от корени е не по-малко сложна от синапсите в мозъка ви, така че те мислят с краката си. И техните корени са свързани с корените на други растения, така че растенията не са задължително индивиди подобно на вас, а са колонии, където всички корени са свързани чрез мицелиални гъбични мрежи под земята, които им позволяват да пренасят хранителни вещества и информация помежду си там, където им е нужно, за да се балансират по цялата планета.

Така че наистина е важно за вас, в царството на животните и в царството на човеците, преди всичко да разберете колко е важно да се свързвате с Природата по най-различни начини. Растенията са тези, които са създали околната среда, за да може да живеете и които я балансират за вас, за да може да правите много от нещата, които правите. Те са тези, които определят процесите по цялата планета по отношение балансирането на времето и много други аспекти на вашия свят. Те са тези и отново – аз просто използвам разговорния ви език, те са тези, които управляват планетата, а не вие.

И така, идеята е, че вие сте и може да бъдете в доста по-голяма симбиоза с тях, като се свързвате по начини, за които ще говорим в този ден от вашето време. И ако разбирате тази симбиотична връзка с тях все по-добре, вие ще може да работите в хармония заедно с тях, за да бъдете пазители на света, пазители на планетата заедно с тях. Защото вие не стоите над тях. Вие може да бъдете равни с тях и да разберете как всички неща са свързани и как да разбирате цялостните системи. Защото сегрегирането, отделянето и разделянето ви от Природата е, което ви кара да се чувствате толкова откъснати от естествената си същност. Когато обаче започнете да виждате нещата и да разбирате нещата така, както правят това растенията, холистично, както действа Природата, тогава ще разберете как и къде се вписвате в общата картина и как можете по пътя на симбиозата да се слеете с тях и да постигнете по-синхронно взаимодействие с тях. И това може да се развива с всеки изминат ден. 

След като дискутираме някои от тези идеи на първия етап, на първото ниво на майсторство, по пътя на това човек да стане мистик, когато можете да разговаряте с растенията и да ги чувате, и да започнете наистина да общувате с Природата по този начин, след това, в следващи предавания, ще говорим как може да задълбочите своята връзка с Природата чрез комуникация с минералите, да задълбочите комуникацията си с животните, както и да задълбочите комуникацията си с природните духове. В момента обаче, преди да продължим,  има нещо, което бихме искали да кажем относно природните духове. Вие трябва наистина да разберете тяхната природа, защото трябва да добиете идеята, поне в известна степен, че има едно колективно съзнание на Земята, което вие наричате Гая. Това е една енергийна форма, която притежава един компонент, който понякога предвестникът, когото наричате Башар, е нарекъл от своя страна електромагнитна енергия. Интересно наименование. Идеята обаче е, че това е една субстанция и природните духове могат да приемат физическа форма, но те не са физически, каквито сте вие. Те се възползват от тази пластична енергия, за да придобият временни тела и да се представят във вашия свят като същества по начини, които вие разбирате. Те могат обаче да изчезват обратно в този океан от електромагнитна енергия. Така те могат да се появяват и изчезват магически, пред очите ви. Ето защо те могат да променят и външния си вид в тази електромагнитна енергия и да кристализират временно в нещо, което може да наречете физическа форма, която да отразява най-добре намеренията им и техните споразумения и комуникации с всеки от вас. Така че те имат една своя квази-физическа реалност и свой начин на отнасяне помежду си, по най-различни начини, които все още не може да си представите и за които ще говорим в един момент. Разберете, че вие може да започнете да ги каните все повече и повече, както се случваше в миналото, надолу по линията на вашето време, когато общувахте с тях по по-естествен начин и те имаха желание да ви се представят по този начин, който бе най-подходящ за диалога, който искаха да проведат с вас и който вие имахте нужда да проведете с тях.

И така, след като дискутираме това, ще можем да проведем кратък диалог с всеки от вас, ако имате това желание, за да отговорим на някои въпроси, които може да имате по повод на това, което говорим днес, или свързано с хибридите, от времето 700 години във вашето бъдеще, или някакви други въпроси, които ви вълнуват. Преди всичко обаче, след като завършим това взаимодействие, аз ще имам едно малко съобщение-изненада за вас. Това ще бъде едно чудесно нещо, което ще мога да споделя с вас, защото има достатъчно време, преди това да се случи. Така че ние ще ви предоставим възможност да надникнете в бъдещето – нещо, което ни е позволено да направим днес. Ние сме много благодарни, че ни бе дадена тази възможност да споделим тази информация с вас, защото тя е твърде важна и има връзка с това, което се случва със Земята днес. Това ще окаже важна роля за това в каква конкретна версия на Земята всеки от вас ще избере да преживее нагоре по линията на времето, във вашето бъдеще.

Сега ни позволете да задълбаем малко повече в идеята за първото ниво на майсторство и за превръщането в мистик. Това ще се окаже решаващо за тези, които имат страстното желание да поемат по този път и наистина да започнат да разбират как да постигнат това първо ниво на майсторство. Тези от вас ще трябва да прекарват много повече време сред дърветата и сред Природата. Първото нещо, което трябва да направите, е, да откриете едно дърво, което ви привлича. Преди всичко помнете, че секвоите, боровите дървета и подобните на тях са посланиците на растителното царство във вашия свят, в света на човеците. Така че вие може да откриете едно от тези дървета, но също така и друго дърво, което намирате за подходящо, макар че те са тези, които имат тази задача да комуникират с различните животински царства като посланици и делегати по този начин. Във всички случаи открийте дърво, което ви върши работа, и колкото е по-естествено, толкова по-добре. Колкото повече може да „изгубите” себе си и да се окажете заобиколени с дървета, толкова по-добре. Първото нещо, което трябва да направите, е, да разберете, че може да се наложи да отидете на друго място на вашата планета, за да направите това, ако не откриете правилния сценарий на вашата конкретна територия. Много е важно, много е важно за това първо ниво на майсторство и на този първи етап, да намерите дърво, което по някакъв начин е на разстояние, доловимо със слуха, или визуално наблизо, до някакъв поток или река. Течащата вода е особено важна за тази първа стъпка – да бъдете на място, където дърветата имат възможност да пият дълбоко от тази вода, която тече наблизо до тях и преминава през тях. Защото това, което ще правите през този първи етап на превръщането ви в мистик и овладяването на първото ниво на майсторство, е, да седнете между дървото и течащата вода. Позиционирайте се някъде, където се чувствате комфортно, с дървото зад гърба ви и течащата вода пред вас, така че да чувате ромоленето на водата. Няма значение дали действително сте се облегнали на дървото, или не. Запазете пълна тишина за момент и си позволете да чуете вятъра в листата и клоните на дървото. След това позволете на този звук на вятъра в клоните на дървото и звукът на течащата вода, да започнат да се сливат в централното място, където сте се разположили. И като седнете там, в това медитативно и открито състояние, докато чувате шума на вятъра, който преминава през клоните на дървото, и звуците на течащата вода, и ги сливате в своето въображение, вие трябва да добавите един трети звук. Няма значение дали действително ще чуете, или не този трети звук. Вие може да си го представите. Това ще бъде звукът на вашето биещо сърце.

И така, докато седите там напълно спокойно и чувате вятъра през клоните на дървото и ромоленето на водата, вие ще добавите към тази оркестрация биенето на сърцето си, което ще е спокойно и ритмично, заедно със звука на вашето дишане. И така, вие ще произвеждате два звука. Дървото и течащата вода произвеждат два звука и сега имате този квартет, този квадрант, при което със своето дишане вие наподобявате вятъра в клоните на дървото, а с биенето на сърцето си, наподобявате ромоленето на водата, докато тя подскача през камъните на потока. Така вие отразявате тези два природни звука и събирате всичко в една красива симфония в себе си. Позволете си да усещате това в продължение на най-малко 15 от вашите минути, така че през тези 15 ваши минути, вашият мозък ще започне да се наглася към тези звуци, към това състояние и ще започне да се пренастройва, да приема и ще ви позволи да се превърнете в една по-добра антена за комуникацията от дървото, за комуникацията от водата, за комуникацията от сърцето, за комуникацията от вашия дъх, като сливате всички тях в един красив звук, една красива песен. Постойте така и позволете на това състояние да ви обземе, така че когато решите да станете и да се разходите през гората, вие ще понесете този тон, ще понесете този звук, ще понесете тази симфония със себе си, независимо къде се намирате, оттам нататъка. Това ще породи у вас специфично състояние, което ще ви позволи по-голяма интимна връзка с Природата. Това е първата стъпка, първата стъпка, през която аз съм преминал и всички мистици преминават, и тя ще ви помогне не само да установите по-близка връзка с Природата, като една първа стъпка, в това ваше пътешествие, но също така, защото времето е без значение, ще започне да ви обвързва с всички мистици, в това число и с мен. Защото ние ще усилим това за вас, понеже ние всиички сме от един вид и независимо дали нагоре, или надолу по времевата линия, където и да се намирате, ние ще бъдем там за вас, енергийно, духом, подсилвайки и затвърдявайки вашата способност да се свързвате с нашия поток от съзнание, за да може да разберете какво означава да бъдеш мистик на първото ниво на майсторство. Тези от вас, които изпитват страстно увлечение към това, са току-що започнали това пътешествие. Аз по никакъв начин не искам да кажа, че това трябва да важи за всички вас. Само тези от вас, които гравитират към това състояние, ние ви приветстваме с добре дошли в тази реалност, в света на мистика, който е твърде магичен и в който могат да се случат много неща. Вие току-що сте започнали това пътешествие.

Това звучи ли ви забавно, бисквитки мои?

Аудиторията: (възторжени овации)