© 2018 Превод АТИ

Башар: Здравeйте. Как сте всички тази вечер в това време, след като знаете, че времето не съществува?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Добре, добре. Благодаря ви за съвместното сътворяване на това взаимодействие в този ден от вашето време. Нека започнем това предаване, както сме го озаглавили: 2019 – Прекрачване на прага, година на решения и разкрития.  Очевидно, след вашата есен на 2016, когато ви казахме, че всичко ще се помени, вие преживяхте много непрекъснати промени на различни равнища – социологично, политическо, икономическо, физическо. Най-различни неща започват да излизат на повърхността. 2019, така както възприемаме енергията, най-вероятно ще  демонстрира едно усилване на тези процеси. Има и някои специфични области, в които тези промени ще започнат да се разгръщат. На първо място, както вече е започнало да се случва на вашата планета, във вашето общество и по целия свят, ще има все повече тайни, които са били скрити и които ще излязат на повърхността. Някои неща вече е невъзможно да бъдат скрити, както досега. Ще има разкрития. Вие ще можете да прецените по-ясно какво предпочитате, като го сравнявате с това, което не предпочитате. Тези неща ще излязат на преден план, в центъра, за да може да решите, заедно, в каква посока да се насочите. С разкриването на тайни, на неща, които са били скривани, ще има и това, което наричаме разделения и сътресения. Не само ще видите как определени идеи във вашето общество ще започнат да се разпадат, за да могат да бъдат заменени с нови, но това, което на повърхността може да изглежда като различни идеологии, или всъщност, както сме казвали, като различни реалности, ще започнат да се отделят, физически. Това физическо разделение в различни успоредни линии ще има също така физически ефект върху вашата планета – понякога под формата на увеличена вероятност от земетресения, от вулканични изригвания и други явления, така че да можете, като разграждате тези стари системи, да започнете да откривате места, където да изградите нови системи, с които да ги замените. В 2019 ще се случат повече такива неща. Всичко това обаче има за цел да ви предостави възможност да се научите как да пазите равновесие в бързеите, по които се движите, за да се подготвите по-добре за това, което предстои в 2020 г. и след това. Защото тогава нещата отново ще се променят радикално.

Идеята за балансиране, за разкриване на скрити неща и изкарването им на повърхността, за да може заедно да решите в каква реалност предпочитате да живеете, ще ви помогне да се синхронизирате с вибрацията, с честотата на успоредната реалност, която ще ви насочи към бъдещата Земя, която предпочитате. Защото помнете, че всички тези земи вече съществуват – точно сега, точно тук. Всеки един вариант, всяка една променлива, вече съществува. И в зависимост от състоянието, което създадете за себе си, индивидуално и съвместно, вие ще се преместите в тези реалности, които ще отразяват много повече това, което предпочитате да преживеете, малко по малко, ден след ден, докато тези, които са на различна честота и в различна успоредна реалност, ще преживеят също ускоряване в своята реалност и в своята версия на Земята. За известно време вие ще можете все още да се виждате едни други през стъклото на бариерите между отделните успоредни реалности, които ви разделят. Все повече обаче, ден след ден, година след година, вие ще установите, че тези реалности, които не са вибрационно съвместими с това, което предпочитате, ще започнат да изчезват от реалността, в която сте се преместили. Така че поддържайте правилния курс, позволете си, като следвате своите най-силни увлечения, с всичките си възможности, без никакво настояване за крайните резултати, да позволите на това да служи като кормило, като стрелка на компас, да ви насочи в посоката на реалността, която наистина предпочитате да преживеете.

И сега, във връзка с разбирането, че нещата може да станат малко по-несигурни, малко по-нестабилни, цялото това предаване в този уикенд от вашето време, ще има за цел да създаде стабилизиране във вас, във вашето същество. Утрешното предаване, озаглавено „Медитация – Часът на силата”, която няма да проведем, но ще ви инструктираме как да провеждате сами, ще има за цел да създаде по-стабилна енергия във вашата реалност и вътрешен мир във вашето същество. Това е една много мощна медитация – позволение, която да ви позволи да почувствате, да се докоснете до вашата неразрушима сърцевина, за да знаете, че независимо какво се случва около вас, вие ще бъдете окото на този хаос, едно спокойно, мирно, неразрушимо око на този ураган. И вие може да позволите на тези неща да ви заобикалят, като знаете, че те не могат да ви навредят по никакъв начин. В продължение на тази идея, в нашето предаване в неделя, Уила Хилакрисинг, хибридът от бъдещето на Земята, ще ви предостави повече разбиране на това как да се свържете със своята природа, със самата Природа, със себе си, като израз и продължение на Природата и как да комуникирате с различни аспекти на Природата, като царството на растенията, царството на скалите, животинското царство и т.н., по-пълно, с повече съзнание, при тези взаимодействия. Вие ще видите как ще пуснете по-дълбоко своите корени в земята, за да се стабилизирате и да може да преодолеете вълните на бурята, която със сигурност ще продължи в идната година. Също така, независимо от това, което ще ви инструктира Уила, как да постигнете първо ниво на майсторството, като се свържете с природата, като я разчитате, като комуникирате с нея, тя ще ви даде много информация как да правите това с по-будно съзнание. Заедно с това, Уила ни каза, че има едно съобщение – изненада за всички вас, което ще бъде доста неочаквано. Така че ние ще оставим на нея, във вашето неделно предаване, да ви направи това изненадващо съобщение.

Всичко това има за цел да ви помогне да създадете необходимия импулс, който да ви задържи в правилния курс, да засили връзката с Висшия ви разум и с неразрушимата сърцевина на вашето същество, като аспекти на Творението. Това е нещо, което може да стане не ваша втора природа, а ваша първа природа. Вие може да се отучите от всичко, което сте научили и което е свързано с това, което не предпочитате да бъдете. Вие ще може да се откажете от него и да научите отново, и да си припомните кои сте наистина, в своята същина, и да заживеете живота, който отразява това и който ще ви позволи да се премествате все повече и повече, и повече в тези версии на Земята, които предпочитате да преживявате.

2019 е година на тройката. Това е също третата година след есента на 2016-та. Нумерологично, 2016 беше деветка, край на един цикъл. Сега обаче, три години след края на цикъла, предстои една енергийно доста силна година, в която да се включите и с която да се синхронизирате и хармонизирате, и когато ще можете да преживеете много повече синхронност даже и когато наблюдавате как нещата се разпадат по шевовете навсякъде около вас, по най-различни начини. Навсякъде около вас ще има тайни, които ще излизат на повърхността. Вероятно ще виждате все повече изрази на реалности, които не предпочитате. Помнете, че вие сте своя собствена реалност, вие сте стабилни в това състояние, вие сте своя собствена сфера на преживявания и макар че може да се свързвате и да наблюдавате, вие не може да бъдете засегнати от това, от което не сте съгласни да бъдете засегнати – вибрационно, енергийно, в своите убеждения, в своето знание относно това, което предпочитате да бъдете.

Намирате ли смисъл в това?

Аудиторията: (одобрителни възгласи) 

Башар: Добре. Искам да съм сигурен, че всички сте будни. Ние ви благодарим за позволението да започнем предаването в този ден от вашето време и да продължим в следващите два дни за стабилизиране, за центриране и за създаване на вътрешен мир във всички ваши сърца, души и умове.

В отговор на този подарък – да преживеем всеки един от вас, ние сега ви питаме с какво можем да ви бъдем полезни. Молим започнете с вашите въпроси, ако желаете.

***

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Има ли някаква причина, поради която си ме повикал да дойда тук?

Башар: … Би ли имало нещо в това взаимодействие, което да ти позволи да си дадеш позволение да изявиш повече това, което си?

Участник: Да.

Башар: Тогава това е причината. Защото това е най-важното нещо, което е възможно да бъдеш. И това ще направи всичко различно в твоя свят и в останалия свят. Защото когато ти си парчето, което си направена да бъдеш, ти прилягаш към всички останали парчета и създаваш големия пъзъл – картина. 

Участник: Да, съгласна съм с това.

Башар: Добре, нещо друго?

Участник: Наистина не мога да помисля за въпрос…

Башар: Ти действаш ли според най-силното си увлечение, с всичките си възможности, без да настояваш на крайния резултат, във всеки възможен момент?

Участник: Не във всеки възможен момент.

Башар: Защо не?

Участник: Хм… живот…

Башар: Какво означава това? Животът не ти пречи да правиш това. Ти сама си пречиш да го правиш.

Участник: Животът ме влачи в различни посоки.

Башар: Той не прави това, ти го правиш, като се придържаш към убеждения, които те влачат в посоки, в които не предпочиташ да вървиш. Така че въпросът е защо. Каква ти е ползата от това да се придържаш към нещо, което не предпочиташ? Защото ти не би се придържала към него, ако не вярваше, че имаш някаква полза. Така че открий това свое убеждение, освободи се от него и тогава ще се завлечеш… всъщност ще се придружиш сама, в нова посока. Толкова е просто. Всичко се свежда до това, което приемаш за вярно. Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Има ли нещо друго?

Участник: Не, благодаря.

Башар: Тогава можеш да се довлечеш обратно до мястото си. (смях в аудиторията)

***

Участник: Здравей.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам само един въпрос. Имаш ли някакво съобщение за мен?

Башар: Ние сме давали на всички ви съобщения.

Участник: …

Башар: Ти имаш ли съобщение за себе си?

Участник: Не зная.

Башар: Разбира се, че знаеш. Искаш ли да ти задам същия въпрос, който зададох на лицето преди теб?

Участник: Ам-м… Да, ако обичаш.

Башар: Ти действаш ли според най-силното си увлечение, във всеки един момент, с всичките си възможности, без да настояваш на крайния резултат? Да, или не?

Участник: … Вярвам, че да.

Башар: Ти се поколеба за малко.

Участник: (смее се) Да.

Башар: Защо се поколеба? Не си сигурна?

Участник: Понякога.

Башар: Понякога. Благодаря ти за честния отговор. И в тези случаи, когато не действаш според най-силното си увлечение – защо не го правиш?

Участник: …

Башар: Какъв страх ти пречи?

Участник: Да.

Башар: Какъв страх ти пречи?

Участник: Че не съм достатъчно добра, може би.

Башар: Може би?

Участник: Да.

Башар: Че не си достатъчно добра. Достатъчно добра за какво? Достатъчно добра, за да бъдеш себе си? Кой друг би могъл да бъде теб? Никой друг не е толкова добър! Ти си най-добрата за това. Така че как може да не бъдеш достатъчно добра да бъдеш себе си?

Участник: …

Башар: Намираш ли смисъл в това, което казвам?

Участник: (приглушено) Да.

Башар: Не, не намираш.

Участник: (смее се)

Башар: Имаш ли желание да бъдеш все повече тази, която наистина предпочиташ да бъдеш?

Участник: Да.

Башар: Тогава какво те спира да следваш своето най-силно увлечение, всеки един  момент?

Участник: Вярвам, че го правя, само понякога се чувствам някак заседнала на едно място.

Башар: Тогава ти не го правиш, в противен случай нямаше да се чувстваш заседнала. Тогава, когато нещо, което не очакваш, се променя, това не е задължително нещо, което трябва да определиш като заседналост.

Защо ще го определяш по отрицателен начин, вместо да кажеш: „Хм, това е интересно, може би нещо ме насочва в неочаквана посока, но това не означава, че съм заседнала.” Защо не започнеш да практикуваш да даваш на всичко положително определение, вместо отрицателно и това ще ти позволява да преживяваш нещата по положителен, вместо по отрицателен начин. Какво би казала за тази идея?

Участник: …

Башар: Това звучи ли ти като добра идея? Това звучи ли ти като нещо, което би предпочела да правиш, вместо да даваш отрицателни определения?

Участник: Хм…

Башар: Да?

Участник: Да.

Башар: Би ли желала да направиш това?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ъ-хъ?

Участник: Да.

Башар: Добре. Това не ти ли изглежда вълнуващо?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не, благодаря. Високо оценявам това.

Башар: Ние също оценяваме високо това, че позволи провеждането на този разговор.

Молим разберете колко важна, колко изключително важна е тази формула. Това е най-фундаменталната формула – отговор на болшинството въпроси, които повечето от вас имате. Ако следвате своите най-силни увлечения, вие отговаряте на превода, който вашето тяло прави на послания от вашия Висш разум. Това е начинът, по който тялото ви превежда послания от Висшия ви разум. Това усещане на страст, възбуда, любов, творчество – това е начинът, по който Висшият ви разум комуникира с вас, за да ви съобщи, че това нещо, което съдържа в себе си всичката тази радостна възбуда и страстно увлечение, е това, което сте наистина. Следвайте го с действията си и ще бъдете в синхрон с истинската си същност, с основната си вибрационна честота. Когато постъпвате по този начин, вие отговаряте на Висшия си разум, вие казвате: „Да, чух те и искам да ти вярвам. Искам да вярвам, че ме насочваш в правилния път, като ми съобщаваш това по този начин”. И когато действате по този начин възможно най-добре, влагайки най-доброто от себе си, искрено и почтено, без всякакво настояване на конкретен резултат, трябва да разберете, че всъщност вие НЕ ЗНАЕТЕ кой може да бъде най-добрият резултат за вас. Вие наистина не знаете. Може да си мислите, че знаете, но това не е вярно. Понякога може да направите това, което е познато като „щастливо отгатване”, но вие наистина не знаете какво трябва да се случи, какво трябва да преживеете, за да се озовете действително там, където предпочитате. Така че ако се откажете да настоявате на това, което според вас би трябвало да бъде крайният резултат от вашите усилия, вие признавате, че наистина не знаете какво трябва да се случи и отваряте едно пространство за това, което Висшият ви разум трябва да ви донесе, и си позволявате да разберете, че настояването на конкретен резултат е всъщност ограничаване на този резултат. Защото Висшият ви разум е способен да ви донесе нещо далеч по-голямо от това, което е способен да си представи физическият ви ум. Така че не спъвайте Висшия си разум с конкретно настояване. Той знае как да ви насочва, позволете му да го направи, затова бъдете партньори с него в това преживяване. Той знае какво ви трябва, доверете му се. Моля продължете.

Напълно е в реда на нещата да се чувствате комфортно с това, което Е, даже ако… даже ако това, което се случва, е нещо, което не предпочитате, защото трябва да знаете, че то се случва поради причина, която предпочитате. И ако останете в състояние, в което знаете, че това, което не предпочитате, се случва поради причина, която предпочитате, това ще ви позволи да извлечете от това, което не предпочитате, това, което предпочитате. Защото то трябва да присъства по определена причина, макар и само за това, да ви позволи да добиете по-голяма яснота относно  разликата между това, което не предпочитате, и това, което предпочитате. Това е достатъчна причина да се появи нещо, което не предпочитате. И това е една положителна причина. Използвайте я по този начин и тя ще изчезне от погледа ви. Защото като отказвате да повярвате, че тя принадлежи на вашия живот, вие я принуждавате да присъства по-дълго, защото не разбирате смисъла й и не я използвате както трябва. И тя ще се задържи, докато направите това. Защото вие сте тeзи, които сте я поканили, защото това е, което ви е нужно. Помнете, че това, което ви е нужно, е далеч по-важно от това, което искате! Защото ако ще искате нещо, то поне искайте това, което (наистина) ви е нужно. Защото това, което ви е нужно, ще ви отведе там, където предпочитате да бъдете. Докато това, което искате, понякога ви кара да се движите в затворен кръг. Понякога начинът, по който се придържате към определени убеждения, ви пречи да разберете от какво действително се нуждаете. Понякога егото ви превключва в отрицателен режим и настоява, че това, което иска, е това, от което има нужда, а често това не е вярно. Това, от което се нуждаете, ще ви бъде дадено по пътя на синхронности и това, от което се нуждаете, ще ви позволи да водите живот изпълнен с радост и лекота. Така че избирайте това, от което имате нужда, и ще получите всичко, което е подходящо да притежавате. Нищо няма да бъде пропуснато. Така стават нещата. Това е определението за страстно увлечение. Това е нещо самодостатъчно, което съдържа всичко необходимо. Това е един пълен, завършен комплект. Това е нещо абсолютно интелигентно. Това е самата интелигентност. Моля продължете.

***

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Бих искала да поговорим за бъдещето.

Башар: Защо, когато живееш в настоящето?

Участник: Тогава можем да поговорим за едновременността на пространството и времето?

Башар: Добре, слушам те.

Участник: Бих искала да чуя от теб нещо повече по този въпрос, от перспективата на физиката.

Башар: Ти разбираш, че вашите физици търсят нещо, което те наричат „Единна теория за всичко”, нали така?

Участник: Да.

Башар: И те обсъждат идеи за съществуването на различни сили и за нещо, което да бъде фундаментално проявление, което да обясни всички различия, които виждат, нали така? Но едно от нещата, което те наистина, наистина все още не правят, макар и с малки изключения, е, че ако искат да сведат всичко до един единствен принцип, който обяснява всичко, те трябва да включат пространството и времето. А когато сведат пространството до най-малката му компонента, тя се нарича „тук”. И когато сведат времето до най-простата му компонента, се получава „сега”. И следователно това е едно нещо, което отсъства във формулата – разбирането на това колко е важно да се отнасят към пространството и времето като към тук и сега.

Участник: Абсолютно. Намирам за забавно, че това са величини, които те наистина не могат да дефинират и да включат в уравнението.

Башар: Да, но те ще го направят. Някои от тях го разбират бавно и сигурно. И, разбира се, има една друга компонента, която мнозина от тях пропускат, но отново: някои започват да я прихващат и тя е идеята за съзнанието, като част от уравнението.

Участник: Да. Аз съм работила като физик тук и там и ми е било доста забавно да се занимавам с тези напредничави идеи.

Башар: Да, и ти можеш да ги споделяш с други, ако пожелаеш.

Участник: Аз те обичам и ти благодаря много.

Башар: Имаш и нашата безусловна любов.

***

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Искам да ти задам въпрос относно възнесението.

Башар: Ти разбираш, че ние говорихме по този въпрос преди, във връзка с повишаването на вашата вибрационна честота.

Участник: Да. Това, което ме интересува, е свързано с възможността да преместим физическите си тела в по-висши измерения.

Башар: Да, така да се каже, поне в четвърто ниво на плътност. Отвъд него вие сте извън физическото, макар че може да приемете физическа форма, но тя няма да е физическа по същия начин. Четвъртото ниво на плътност обаче е една физическа реалност от по-висше ниво на вибрации, така че вие премествате своето тяло там, така да се каже.

Участник: Това по някакъв начин означава ли, че ще живеем по-дълго?

Башар: Да! Защото ще живеете повече в настоящето и тогава няма да създавате толкова „време” и това, парадоксално, ще ви позволва да живеете по-дълго.

Участник: Колко по-дълго?

Башар: Това ще зависи от вас. Идеята е, че най-общо, в рамките на… да кажем не повече от следващите 200-300 години, това да живеете около 300 години ще бъде нещо обикновено.

Участник: Уха!

Башар: Възможно е и по-дълго. Има същества на моята планета, които живеят до 1000-годишна възраст.

Участник: Дали това е нещо, което можем да постигнем през настоящия си живот?

Башар: Не задължително, макар че може да живеете по-дълго от средната продължителност. Това зависи и от технологиите, с които ще разполагате. Тези, за които е релевантно да открият, по пътя на синхронностите технологии, които могат да продължат живота, могат да живеят по-дълго от очакваното, но в същото време пълноценният живот в настоящето може да повиши неговата продължителност, ако това е релевантно за съответния човек. Някои хора, независимо колко дълго биха могли да живеят, просто е неподходящо да продължат да живеят според собствения им план и житейска тема на изследване. Те просто имат нужда да се придвижат по-нататък. Така че това, че можеш да живееш по-дълго, не означава, че ще живееш по-дълго.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Благодаря.

***

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Бих искала да те попитам относно недостига.

Башар: Недостиг? Такова нещо не съществува, макар че ти можеш да създадеш условия, при които да изглежда, че съществува.

Участник: В повечето случаи аз чувствам изобилие и e факт, че имам всичко, което ми е нужно, но има моменти, в които ме обзема това чувство, че нямам достатъчно.

Башар: Много добре. Отговори ми на следния въпрос и ще получиш своя отговор: Каква е разликата между момента, когато изпитваш изобилие, и момента, в който изпитваш недостиг? Защото очевидно ти имаш убеждението, че има разлика между тези два момента.

Участник: … …

Башар: Защо има такава разлика? Ако отговориш на този въпрос, ще получиш своя отговор. Какво прави моментът, в който чувстваш недостиг, да ти изглежда различен от моментът, в който чувстваш изобилие? Можеш ли да бъдеш по-конкретна? Можеш ли да опишеш ситуация, в която си чувствала недостиг?

Участник: Имах такава ситуация днес.

Башар: Опиши я.

Участник: Щях да наема кола и имах идея, че това ще ми струва определена сума, но когато дойде време да подпиша и платя, се оказа, че ще струва 200 евро повече.

Башар: Добре. И тогава си почувствала недостиг?

Участник: Да.

Башар: Много добре. Тогава защо в този момент си престанала да вярваш в своето изобилие?

Участник: … …

Башар: Само защото сумата е била по-голяма от очакваната… защо това е било причина да приемеш, че няма да получиш това, което ти е било нужно?

Участник: Хм.

Башар: Защо? Парите ли са важният фактор за теб? Това ли е единственият начин да получиш изобилие? Правиш ли парите толкова важни? По-важни от други форми на изобилие?

Участник: Мисля, че да.

Башар: Добре. Виждаш ли, достигаме до корена. Ти си фокусирана прекалено върху едно определение за изобилие, така че когато възникнат определени ситуации, които отразяват този конкретен фокус на изобилие и той не е това, което си очаквала, ти изпитваш недостиг, защото се фокусираш прекалено върху идеята за изобилието, което мислиш, че трябва да бъде там, за да получиш това, което ти е нужно, вместо да позволиш други форми на изобилие да задоволят нуждата ти. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Защото откъде можеш да знаеш, че служителят от компанията, която отдава коли под наем, нямаше да ти направи голяма отстъпка, ако си останала в състояние на положителна нагласа? Откъде можеш да знаеш, че си могла да се обърнеш и да намериш нужните ти пари паднали на земята? Как можеш да знаеш, че проблемът нямаше да се разреши по някакъв друг начин? Ти не си могла да знаеш, но си мислела, че знаеш. Разбираш ли какво ти казвам? Колко е важно да знаеш, ЧЕ НЕ ЗНАЕШ? Че не знаеш точно как ще се развият нещата. Когато запазиш това свое състояние, ти ще видиш, че синхронността ще ти донесе нужното. Ако обаче ти настояваш, че нещата трябва да се случат по определен начин и ако не се случат, че нещо не е в ред и „ето сега ще изпитам недостиг”, ти затваряш вратата, през която други форми на изобилие могат да ти доставят това, от което се нуждаеш.

Участник: Да.

Башар: Намираш ли това за смислено?

Участник: Да.

Башар: Така че отговорът е – трябва да разшириш своето определение за изобилие, за да позволиш на синхронността да ти даде един подарък, да те изненада с нещо, така че други хора да направят нещо, за да ти помогнат. Ти трябва да позволиш на всякакви други форми на изобилие да присъстват и да бъдат също толкова валидни, както формата на вашата планета наречена символът на парите. Всички те трябва да бъдат равнопоставени. Една форма не може да бъде по-важна от другите. В противен случай, ти затваряш вратите, през които могат да дойдат други форми.

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Имам друг въпрос.

Башар: Да?

Участник: Можеш ли да дадеш на нас хората някакъв съвет как да еволюираме в нашите взаимоотношения?

Башар:                 Обичайте себе си повече и ще привличате отражението, което ви е нужно. И не налагайте убеждения за това как трябва да изглеждат взаимоотношенията. Бъдете във взаимоотношението според целта, за която то съществува, и тя е, за да помогнете на другите хора във взаимоотношението да бъдат повече това, което са, докато те в идеалния случай правят същото за вас. Тогава ще използвате взоимоотношенията си според тяхното предназначение и няма да налагате убежденията си за това какви трябва да бъдат. Нали така?

Участник: Да, прекрасно.

Башар: Това е, нещата са толкова прости. Няма нищо сложно.

Участник: Благодаря ти.

Башар: И аз ти благодаря.

***

Ейприл: Има въпроси, получени чрез Интернет.

Башар: Разбира се.

Ейприл: Какви са начините да започнем да се свързваме с информация, която не изисква използването на Интернет?

Башар: Вие имате връзка с информацията на самото Творение, когато сте в подходящо състояние, което е вибрационно съвместимо с информацията, която търсите. Така че, отново: ако това е информация релевантна за вашия живот, като следвате своите страстни увлечения, вие ще повишите своята вибрационна честота до нужното ниво, за да стане съвместима с информацията, която ще се появи и прояви във вашата реалност.

Ейприл: Това има връзка с друг въпрос, който е: „Как бихме могли да функционираме в тази реалност, без да имаме памет?”

Башар: Вие няма да функционирате в ТАЗИ реалност. Вие ще функционирате в друга реалност, където паметта няма да ви е нужна по същия начин, по който ви е нужна в тази реалност.

Ейприл: Повечето от нас възприемат една относително постоянна реалност, в която всеки има нужда да си спомня неща, за да може да функционира добре и…

Башар: Да, но това е в тази реалност.

Ейприл: … и може би част от прехода в друга реалност е свързана с невъзможността да си спомняме отделни думи, или…

Бащар: Да, това се случва по време на прехода. Вие трябва да смените скоростите и когато правите това, първо трябва да преминете през неутрално положение. Това е в реда на нещата, това е част от процеса.

Ейприл: В моята реалност успехът в много области зависи от способността да запаметиш и да си спомняш доста терминология и специфична информация…

Башар: В определен смисъл, защото вашият мозък е един приемник. Остава обаче идеята, че паметта се създава в момента. Така че да, важно е да имаш добър приемник, но въпреки това вие получавате информацията в настоящето. Вие всъщност не си спомняте така, както си мислите,  че правите. Ние разбираме, че има неврологични конфигурации в мозъка, които отразяват това, което наричате памет, и че вашите невролози изследват това и казват: „О, вижте какво прави този синапсис и как съхранява информация, бла, бла, бла”. Не това е обаче, което се случва, но те все още не го знаят. Това, което се случва, е, че просто в тези моменти мозъкът се реорганизира. Той реорганизира своите връзки, за да знае това, което трябва да знае в дадения момент. Той всъщност не е склад на информация.  Той се реорганизира така, че нужната информация да пристигне при вас, когато ви е нужна. Става дума за гъвкавост на вашия мозък, който става приемник във вибрационна хармония с информацията, която ви е нужна в дадения момент. Това е, което се случва.

Ейприл: Тогава, когато човек се премества в конкретна реалност, той мисли, че използва 5% от мозъка си и той се самозалъгва като мисли, че съхранява своята памет, докато всъщност начините,  по които получаваме информация, е, чрез синхронизиране с определени честоти…

Башар: Да!

Ейприл: Тогава защо някои хора са по-добри в това?

Башар: Защото следват своите страстни увлечения и също така защото просто ЗНАЯТ, че го знаят.

Ейприл: И може би защото нямат отрицателно отношение към паметта си.

 Башар: Точно така!

Ейприл: Тогава какво се случва, когато остаряваш и не можеш да си спомниш нищо?

Башар: Това не е, защото остаряваш, а защото убежденията ти не съответстват на идеята, че все още си във форма.

Ейприл: Значи цялата идея за синхронизиране с колективното…

Башар: Един момент… Има една основната идея, която всички вие признавате и която изглежда че върви ръка за ръка с идеята, че ако някой остарява, той го прави като деградира. В много случаи тази идея се свежда до убеждението за отсъствие на гъв-ка-вост. Нали така?

Ейприл: Да.

Башар: Така че отсъствието на гъвкавост е това, което стартира този процес – по начина, по който го дефинирате. Ако си позволите да останете гъвкави и податливи, не е задължително да преживявате това като „признак” на остаряване.

Ейприл: Значи част от това е подвеждане по колективното мнение и когато остаряваш, това е, което се случва?

Башар: Да.

Ейприл: Има обаче и друго нещо, и това е непрекъснатото упражняване на мозъка с научаването на нови неща.

Башар: Да, но нека добавя едно нещо. Виждаш ли, всичко съществува тук и сега. Това Е механизмът за съхранение на ЦЯЛАТА информация. Вашият мозък не е нужно да съхранява каквото и да било. Защото механизмът, който осигурява съхраняването, е присъщ на тъканта на „тук и сега”. Мозъкът трябва само да установи контакт с него и не трябва да съхранява. За съхранението се грижи самата матрица, самата тъкан на Съществуването. Така че само ако притежавате вибрацията за установяване на правилния контакт, вие може да извлечете каквото ви е нужно, защото складът на цялата информация е вече тук.

Ейприл: Ти говориш за едно ново отношение към информацията, което позволява да знаеш това, което трябва да знаеш, когато трябва да го знаеш.

Башар: Да!

Ейприл: Значи става дума за нещо малко наподобяващо ченълинг …

Башар: О, да.

Ейприл: … когато се опитваш да прецениш нещо и изведнъж ти се появява нужната дума. Например, идва ми наум наименованието на дърво и изведнъж узнавам какво е това дърво, което е пред мен, макар да няма как да го зная по друг начин.

Башар: Точно така! Между другото, тази способност съществува при МНОГО от вашите деца. И вие убивате тази тяхна способност. Защото когато във вашето общество един учител открие ученик, който просто „знае отговора”, но не е известно откъде го знае, той го нарича измамник. И ученикът никога повече не допуска тази „грешка”. Така че става дума за завръщане към тази естествена способност на това да живееш пълноценно в настоящия момент и да знаеш това, което трябва да знаеш.

Ейприл: Значи нещо като фотографска памет?

Башар: Такова нещо не съществува! Не в този смисъл. Това, което вече ти описах, това е ейдетичната памет. Гъвкавостта и податливостта на мозъчните синапсии да се реогранизират моментално в такава степен и на такова ниво на вибрационна честота, че да бъде осъществен моментален достъп до информацията. Това представлява ейдетичната памет – изключителна гъвкавост и реорганизация на синапсите на мозъка, за да се синхронизират с честотата, на която се намира тази информация.

Ейприл: Например, ако някой решава тест и се опитва да открие отговора и може да види в ума си страницата, на която този отговор се намира…

Башар: Да!

Ейприл: … това е пример за присъствие в настоящето, когато си концентриран толкова в момента, че можеш чрез ченълинг да достигнеш до информацията във вселената, така да се каже… 

Башар: Да!

Ейприл: Значи тук не става въпрос за памет, а за това да видиш страницата…

Башар: Не става въпрос за памет! Защото страницата съществува тук и сега, заедно с всичко друго и мозъкът се настройва на такава специфична честота, че в действителност може да извлече точно тази част от информацията, от всичката информация в Съществуването. Защото ТОВА е, което ти е нужно. Да си толкова синхронизирана! И мозъкът ти ще го покаже.

Ейприл: Когато говорим за децата, очевидно някои се справят в училище по-добре от другите.

Башар: Разбира се, поради най-различни причини.

Ейприл: И някои от нещата, които се проявяват при децата, е способност да възпроизвеждат информация.

Башар: Да.

Ейприл: Тогава на какво трябва да учим децата относно паметта и научаването, което да им позволява да имат по-добра памет?

Башар: Отново: ние вече сме дали редица предложения за това как да се променят идеите за обучението на вашата планета, така че да позволите на тези неща да бъдат по-естествени. Това до голяма степен е свързано с интерактивност, преживявания в безопасна среда, научаване на последиците от направените избори, както и приемането, че е възможно да получават естествено информация по всякакви начини, при което да бъдат възнаграждавани за това, а не наказвани. Нали така?

Ейприл: Точно така. Значи ако човек има „по-отворено” отношение към паметта, може да го предава на децата, да играе заедно с тях игри, които им позволяват да изпробват възможностите си без опасност от неуспех.

Башар: И да престанете да дефинирате паметта като нещо, свързано с миналото!

Ейприл: …

Башар: Паметта няма нищо общо с миналото! Няма такова нещо като минало. То е една илюзия.  Има само алтернативно „сега”.

Ейпил: И как това наподобява преживяването на Дарел (Анка), при което той получава информация от теб и успява да я превърне в думи? Как това се отнася към нашия разговор? Какво се случва?

Башар: Случва се точно същото нещо. Цялата информация за всеки конкретен отговор е налице моментално и автоматично. Останалото е превод на вашия език. Ние добавяме фактора на времето, за да може подаваната информация да добие вида, в който да я разберете. Цялата информация обаче е налична в един миг… Намираш ли смисъл в това?

Ейприл: Ъ-хъ. Добре, ще премина към друг въпрос. Едно от интересните неща относно паметта на мускулите е това, че когато тялото е изпълнено с енергия, ако натиснем определен мускул, това може да предизвика преживяване на предишна травма, или нещо друго, което идва привидно от нашето минало.

Башар: Привидно!

Ейприл: Също така, когато стимулираме определени области на мозъка, също се появяват спомени. Какво би казал за това?

Башар: (медиумът въздъхва) Привидно. На първо място, вие научавате много от тези неща от своите родители. На второ място, няма такова нещо като истинска приемственост. Приемствеността е илюзия. Следователно това, което наричате „мускулна памет” в този контекст, представлява налагане на един модел на приемственост върху различните хора, които представлява всеки един от вас милиарди пъти в секундата. Защото всеки от вас е различно лице, даже физически, във всеки следващ миг. В този смисъл няма такова нещо като „мускулна памет”. Вие създавате приемственост, за да създадете модели, които ви позволяват да се свържете с колективното (съзнание) и с колективното споразумение по такъв начин, за да извлечете автоматично други видове модели, които вярвате, че идват от миналото, които всъщност не идват от миналото, но вие трябва да ги преживеете по този начин, за да разберете как да се впишете в обществото и как да разговаряте с някого, който е усвоил определен начин на водене на разговор. Няма обаче такова нещо като „мускулна памет”.

Ейприл: Тогава едно лице, което е в лечебна обстановка, където използват понятието за мускулна памет и лицето бива стимулирано, след което изведнъж преживява отново травма от миналото…

Башар: Нищо не идва от миналото! Лицето създава отново преживяването в момента, защото вярва, че трябва да го направи, за да установи контакт с нещо, от което да се освободи. То създава преживяването В МОМЕНТА. Преживяването НЕ идва от миналото! Няма такова нещо! По време на тези разговори ние сме малко по-настоятелни по този въпрос, защото е време това разбиране да стане по-ясно. НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО МИНАЛО!

Ейприл: Значи по същество ние създаваме една история, която изживяваме, и част от тази житейска тема може да бъде лечение от някакво минало преживяване.

Башар: Да, това е една история, която вие създавате в настоящето.

Ейприл: Значи човек създава за себе си възможност да бъде на правилното място в правилния момент, за да може да задейства в момента един спомен, който създава в момента…

Башар: Той създава в момента също и механизма за задействане.

Ейприл: В момента.

Башар: В момента. Това е част от историята.

Ейприл: И тогава ние всъщност вярваме, че това ни се е случило и тогава научаваме това, което имаме нужда да научим, относно миналото…

Башар: Да, защото вие създавате В МОМЕНТА една рефлективна история. Това е природата на историята. Вие създавате една рефлективна история и във вашата реалност тя се превежда, във вашата линейна перспектива, като „един спомен от миналото”. Но това е само защото вие създавате една история, която е създадена да действа рефлективно, каквато е нейната природа – да ИЗГЛЕЖДА в настоящето, че съдържа елементи от миналото. Това в действителност не е вярно. Това е само част от рефлективната история създадена в момента, в т.ч. и частта от историята, която задейства спомена за тази история.

Ейприл: Тогава, в определен смисъл, можем да кажем, че това е, което се случва в момента с толкова много жени, чиито спомени за неща, които не предпочитат, излизат на повърхността.

Башар: Да. Това е история създадена сега, защото е време за възстановяване на равновесието. И това е една от най-силните истории, която може да доведе до това равновесие.

Ейприл: Значи това е един от положителните ефекти на промените, които преживяваме – овластяването на жените, за да видят своите преживявания по различен начин.

Башар. Да. Сега, моля да разберете. Зная, че доста хора ще се почувстват объркани от това, защото вие мислите линейно. Някои може да кажат: „Башар каза, че това никога не се е случвало с мен”. Това НЕ Е, което ние казваме! Ние казваме, че когато създавате историята в момента с определена цел, за да предизвикате определени промени в своята реалност, в своя свят, вие се свързвате с други хора, с други версии на себе си, които имат тези преживявания. Те обаче имат тези преживявания в едно различно настояще… Разбираш ли разликата?

Ейприл: …

Башар: Ние НЕ казваме, че това не се е случило. Ние казваме, че ТОВА СЕ СЛУЧВА СЕГА в една едновременна успоредна реалност, с която се свързвате, за да доведете тази история в настоящето по начин, който въздейства силно и може да предизвика промяна. Така че това е много различно от това да кажеш: „О, това никога не се е случило”. Ние казваме, че то се случва сега. Благодаря ти, Нания.

***

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм голям привърженик на рециклирането, за разлика от много хора.

Башар: Добре.

Участник: Молбата ми е да коментираш неговата ефективност и дали има нещо друго, което можем да направим в този момент, за да посрещнем спешните нужди на нашата планета.

Башар: Това може да бъде доста ефективно в определени области. В други области може да бъде… това, което наричате „прекалено късно”. То може обаче да компенсира някои от нещата, за които е прекалено късно, ако увеличите усилията си в други области, където не е толкова късно. Така че това може да доведе до определено уравновесяване, при които пораженията в областите, където е вече твърде късно, да не бъдат толкова унищожителни. Така че това е важно.

Участник: Можеш ли да предложиш нещо друго, което бихме могли да направим непосредствено?

Башар: Засаждайте много повече дървета. Много, много, много повече.

Участник: Добре, благодаря ти.

Башар: Пак заповядай.

***

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: На път за тук имах автомобилно произшествие.

Башар: Колко вълнуващо! Какво правеше в момента на катастрофата?

Участник: Говорех по телефона. Това стана напълно по моя вина. Но няма пострадали хора.

Башар: Сега вече можеш да бъдеш по-внимателен като шофираш, нали?

Участник: Да, абсолютно.

Башар: Добре.

Участник: Ще струва скъпо.

Башар: Щом така казваш.

Участник: (смее се)

Башар: Отново: ти трябва да вярваш на своите синхронности. Ако си извлякъл своята поука и ако запазиш положително състояние, със съзнанието, че това се е случило с положителна цел… Нали така?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Нека го кажа по следния начин. Как можеш да знаеш, че ако това не се бе случило сега, нямаше да имаш фатална катастрофа по-късно, докато правиш същото нещо?

Участник: Хм.

Башар: Да? Това е един друг начин да погледнеш на случилото се, нали?

Участник: Да.

Башар: Така че ако погледнеш на това по положителен начин, можеш да си кажеш: „Еха, радостен съм, че това ми се случи по този начин сега, за да изостри вниманието ми и да ми помогне да се съсредоточавам в настоящия момент, да се фокусирам върху това, което правя… А не да мисля за нещо друго, което бих могъл да правя”. И ако извлечеш своя урок и приемеш положително състояние със знанието, че това се е случило с полезна цел, кой знае какво може да ти се случи, което да облекчи ситуацията, и да ти помогне да поправиш това, което трябва да бъде поправено, ако въобще трябва да бъде поправено? Кой знае? Ти не можеш да знаеш какво е можело да ти се случи, ако не се е случило това, което в крайна сметка те е довело тук в този момент, нали?

Участник:  Ъ-хъ.

Башар: Благодаря ти. Така че вземи си поука, бъди благодарен, че се е случило по този начин, а не много по-зле, което можеше да ти коства живота, а може би и живота на някого другиго. И след това остани в положително състояние, придвижи се напред с това, което трябва да правиш, и виж какво ще се случи. Може да се окажеш невероятно учуден и изненадан как нещата може да се уредят в твоя полза. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, абсолютно.

Башар: Добре. Това достатъчно ли е?

Участник: Имам и друг въпрос.

Башар: Да?

Участник: Опитвам се да бъда…

Башар: Ти какво?

Участник: Опитвам се.

Башар: Ти правиш какво?

Участник: …

Башар: Ти правиш или се опитваш? Има разлика.

Участник: Аз…

Башар: Аз правя, или аз не правя?

Участник: Аз не правя.

Башар: Благодаря ти за честния отговор. Това е, което обикновено означава да се опитваш.

Участник: Това е вярно.

Башар: Зная, затова го казах.

Участник: Аз не съм… не съм толкова щастлив, колкото бих желал да бъда.

Башар: И какво те спира да бъдеш такъв по отношение на нещата, в които вярваш?

Участник: Не зная, затова питам.

Башар: Разбира се, че знаеш.

Участник: Хм…

Башар: Добре, ще го кажа по друг начин. Какво е това, което би желал да правиш, но не правиш?

Участник: М-м-м.

Башар: Или, ако искаш, какво е това, което правиш и би предпочел да не правиш?

Участник: Предполагам, че правя компромис със своето щастие, като изпълнявам работа, която не ми харесва.

Башар: Вярваш ли, че има нещо, което предпочиташ да правиш и с което можеш да се издържаш?

Участник: О, да.

Башар: Тогава защо не го правиш?

Участник: М-м-м…

Башар: Защо-о-о-то,  се страху-у-увам, че ….. попълни празното място.

Участник: Защото няма да мога да се издържам.

Башар: Значи ти НЕ вярваш, че можеш да се издържаш с тези неща? Ти току-що каза обратното и противоречиш на себе си, нали?

Участник: Хм, да.

Башар: О, да, аз вярвам, че нещата, които желая силно, могат да ме издържат и след това аз не вярвам в това. Това е очевидно противоречие, нали?

Участник: Хм.

Башар: Значи въпросът е: Защо не вярваш, че това може да те издържа. Какви са убежденията ти, според които тези неща, които силно желаеш да правиш, няма да могат да те издържат? Не е реалистично, глупаво е, какво?

Участник: Хм, предполагам, че не е реалистично.

Башар: Защо не? Дай пример за нещо, което би правил, което не би те издържало. Би ли дал конкретен пример?

Участник: Предполагам, че кариера, която е по-творческа.

Башар: Това е прекалено общо казано.

Участник: Да се занимавам с изобразително изкуство.

Башар: Добре, значи ти имаш убеждението, че това не може да те издържа?

Участник: М-м, да.

Башар: Мога ли да те попитам нещо?

Участник: Да.

Башар: Има ли хора на твоята планета, които се издържат с изобразително изкуство?

Участник: Да.

Башар: Тогава защо да не бъдеш като тях? Какво е различното при теб? Ако те могат, защо ти да не можеш? Какво е различното, което правиш и което те прави по-различен от тях?

Участник: Хм.

Башар: Хм. Това дава ли ти повод за размисъл?

Участник: Хм, да.

Башар: Защото осмислянето на тези неща е също едно изкуство.

Участник: Хм.

Башар: Така че ти се нуждаеш от изкуството да помислиш за себе си и тогава, може би, ще успееш да правиш своето изкуство по начин, който да те издържа. Както сме казвали вече на други хора – ако не вярваш, че това няма да те издържа, не се захващай с него. Защото само ще бъдеш още по- нещастен. Защото тогава действително само ще се опитваш да го накараш да те издържа, вместо да му позволиш да те издържа. Ти обаче можеш да направиш нещо. Ти можеш да отделиш време да се занимаваш с това, което силно желаеш, в някаква степен. И колкото повече правиш това, толкова повече ще се убеждаваш, че това може да те издържа. Ти можеш да се движиш със собствено темпо. Не трябва да „се хвърляш” моментално. Можеш да признаеш, че това не може да те издържа в момента. Ти задължитено трябва да бъдеш честен със себе си. Защото тогава ще имаш нещо, с което да се справиш. Ако просто го отричаш и се страхуваш да го изречеш, ти не заемаш конструктивна позиция и не можеш да се придвижиш напред. Така че след като честно признаеш, че не вярваш, че това може да те издържа, поне си дай възможността да се занимаваш с това, когато можеш и нека то ти покаже какво може да направи за теб. Защото ако това действитено отразява твоето най-страстно увлечение, то наистина е способно да те издържа по някакъв начин. Може да не е единственото нещо, което ще трябва да правиш. Може да бъде част от комбинация от няколко неща, към които изпитваш силно увлечение, които да действат заедно. Така че не се заблуждавай от това, че едно нещо взето отделно, може да не е в състояние да посрещне твоите нужди. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: И аз благодаря.