© 2018 Превод АТИ

Зингдад: Здравей, 8.

8: Здравей, драги ми приятелю. За какво ще разговаряме днес?

З: Аз щях да ти задам същия въпрос.

8: Считай, че микрофонът в Клуб 8 е на твое разположение (усмихва се). Ти избираш темата.

З: Има нещо, което ми се върти в ума от известно време. Това е темата за „злото”.

Двамата с БР казвате, че всеки създава собствената си реалност. Вие доказвате, че всеки чрез своите избори, сътворява всички неща, които са се случили в живота му. Даже и лошите неща. Това обаче ме кара да се чудя… това означава ли, че няма такова нещо като зло? А ако има такова нещо… какво точно представлява?

8: Ах, да. Много интересен въпрос. Ти късия отговор ли искаш, или дългия?

З: Предполагам, че краткият ще бъде по-добре…

8: Добре тогава. Краткият отговор е:

„Ако има такова нещо като зло, то това е една възможност да научиш какво е любов.”

З: И толкова?!?

8: Да, толкова.

З: Не, не, не, не, не. Ти не разбираш. Аз говоря за злото. Аз говоря за такива неща като хора, които искат да извършат геноцид – да изтребват цели населения от други хора за власт или за богатство, или за политически цели. Аз говоря за терористи, които нямат отношение към свeтостта на живота. За хора, които изнасилват, в т.ч. деца и бебета. За това говоря. За истинско зло. А какво ще кажеш за демоните? Има ли такива същества? Има ли наистина такова нещо като вселяване на демони? Искам да зная за всичко това. И докато сме на тази тема, бих искал да зная дали има такова същество като Луцифер… Сатана… Дявол. Дали наистина съществува? Това е, което искам да науча. Веднъж завинаги искам да науча за тези тъмни сили, за да преценя как мога да се отнасям към тях. И моля те, 8… Ти не можеш да ми кажеш, че всичко това е възможност да „науча какво е любов”! Наистина. Ако си се въплътил на Земята, би трябвало да знаеш, че тук се случват някои наистина, наистина отвратителни неща.

8: Аха, разбирам. Очевидно тогава ти искаш дългия отговор.

З: Дългият отговор?

8: Току-що ти казах, че късият отговор е: „Ако има такова нещо като зло, то това е една възможност да научиш какво е любов.” Това изглежда не те задоволява. Тогава вместо това ще получиш дългия отговор. И това ще бъде нашият най-продължителен разговор дотук. Той ще премине през многобройни удивителни обяснения и след това в крайна сметка ще ни доведе до същия извод, както краткия отговор: „Ако има такова нещо като зло, то това е една възможност да научиш какво е любов.” И след това, когато достигнем до този момент, ти ще пожелаеш да научиш повече за самата любов. И така, това ще бъде нашата следваща глава: „Що е любов?”

З: Ти изглеждаш твърде сигурен във всичко това.

8: Видял съм тази дискусия в много перспективи. Зная какво да очаквам.

А сега ми се струва, че ти искаш да поставиш два основни въпроса. Първо: „Що е зло?” и второ: „Как трябва човек да реагира в присъствието на зло?” И накрая, ти искаш да знаеш нещо относно този малък списък от ужаси, които изреди. Ние ще говорим за тях под надслов „Проявления на злото”.

Това как ти звучи?

З: Благодаря ти, 8. Това ми звучи добре.

8: Добре тогава, да започваме. Въпрос № 1:

Що е зло?

Трябва да се съгласим на едно определение за злото, преди да можем да го обсъждаме, както трябва. В противен случай, може да имаме наум различни неща и могат да възникнат най-различни недоразумения.

З: Съгласен.

8: Добре. Тогава как ти се струва тази дефиниция на злото:

„Зло е всяко действие, което изглежда че отнема правото на едно същество на избор.”

З: Хм-м. Ами… Не зная какво да кажа. Не ми изглежда съвсем добре. Изглежда ми… малко… хилаво.

8: Хилаво? Ти определено не си го обмислил сериозно! Ще ти го обясня, но за да направя това, ти трябва да ми изброиш три действиая, които считаш за прояви на злото.

З: Добре, какво ще кажеш за изнасилване, убийство и кражба?

8: Това ще свърши работа за целите на този пример. Нека започнем с изнасилването.

Да кажем, че имаме двама души, А и Б. И двамата са възрастни в трезво състояние и с пълен контрол върху поведението си. Те също така са непознати един на друг и никога не са имали нищо общо.

З: Добре.

8: И сега, ако лицето А се обърне към лицето Б и му каже нещо такова: „Много бих искал да правя секс с теб. Ти имаш ли същото желание?”, това би ли било нещо зло?

З: М-м-м, не.

Доста е прямо. И вероятно не най-успешната стратегия, за която някога съм чувал. Но в това няма нищо зло.

8: Добре. И тогава, ако лицето Б отговори: „Не, благодаря,” и двамата се разделят всеки по своя път, това би ли било зло?

З: Не, очевидно не.

8: А ако лицето Б отговори: „Да, разбира се,” и те наистина правят секс?

З: Това би означавало, че и двамата са много лесни.

8: Съгласен съм. Но все пак, в това няма нищо зло, нали?

З: Не според моите разбирания. Двама възрастни, които знаят какво искат, се съгласяват да правят секс. В това няма никакво зло. Единствено това не е моят стил да правя секс с непознати и аз лично мога да си помисля за най-различни причини, поради които това не би била добра идея. Но това съм аз. Ако двама души са съгласни на това, това си е тяхна работа. Определено обаче в това няма никакво зло.

8: Сега нека видим какво се сучва, ако отстраним елемента на избор при единия от участниците в това уравнение. Лицето А се обръща към лицето Б и не му оставя никаква възможност за избор, а просто го насилва или заплашва, и го принуждава да прави секс. Това зло ли е?

З: Това е изнасилване. Да, определено това за мен е нещо зло.

8: Е тогава, точно това имах предвид. Не действието е, което е нещо зло. Зло е фактът, че някой чувства, че му е отнето правото на избор. Това е проява на зло.

З: Да, разбирам какво имаш предвид.

8: И съвсем същото може да се каже за всеки отделен друг акт, който ти би определил като зло. За да илюстрирам своята теза, нека вземем друг от примерите ти: убийство.

Какво би станало, ако лицето А се обърне към лицето Б с думите: „Би ли желал да прекъсна връзката ти с твоето тяло?”

И лицето Б отговаря: „Да, моля те.”

Токава какво?

З: Хм-м. Това би било странно.

Предполагам, че ако се замисля, мога да си представя ситуация, в която това може да се случи. Ако например лицето Б е неизлечимо болно и изпитва непоносима болка, и лицето А, от чувство на състрадание, му предложи помощ, за да умре. Това понякога се случва. Нарича се подпомагано самоубийство.

8: В културата, която момента обитаваш, съществуват много табута свързани със смъртта и умирането, които произтичат от силната илюзия, че смъртта е нещо окончателно. Че тя е твоят край. Имало е култури на твоята планета, които са знаели, че смъртта е просто един преход. Като например да си легнеш да спиш, преди отново да се събудиш. Като да издишаш, преди отново да вдишаш. Този възглед преобладава в много напреднали цивилизации на други планети. Това е една по-полезна перспектива и тя ти позволява да бъдеш по-малко педантичен и изплашен по повод идеята за смъртта. И в такива култури, ако се случи така, че едно същество достигне до момента, в който чувства, че пътят му ще бъде завършен по най-добрия начин чрез напускане на света на смъртните, това същество може да открие начин да направи това само, или може да получи чужда помощ, за да го направи. Това е възможно да бъде даже изпълнено като ритуал чрез голямо празненство, където някакво „свещено лице” ще поеме отговорност за прекъсване на връзката с тялото. Такива неща биха изглеждали противни за повечето хора в твоята култура, но това е само поради вашия контекст, в който преобладава паническият страх от смъртта. В контекста на такива други цивилизации това може да бъде нещо красиво и величествено.

З: Това е изключително интересно, 8. Разбирам как е възможно да се случва.

8: В твоята култура обаче нещата са различни. Това да избереш да прекъснеш връзката с тялото си рядко се счита за приемлив избор, нали?

З: Наистина не е. Всъщност убийството се счита за престъпление в много страни. Винаги съм намирал това за странно. Имам предвид как ще накажеш „престъпника”, който е убил себе си? Но все пак, в резултат на това табу, подпомаганото самоубийство е едно от тези правни и етични главоблъсканици. В някои страни е легално разрешено, в други не. И в това определено има етични съображения, които трябва да бъдат взети предвид.

8: Наистина? Е, добре, вземайте ги предвид колкото пожелаете. За себе си аз съм напълно наясно за това, кое считам за правилно. В този случай, както и във всички други, моята позиция се отнася до:

Правото на избор

Който и да си, каквато и да е ситуацията, аз вярвам в правото ти да избираш сам.

Вярвам, че е твоя работа да знаеш кое е най-добро за теб. И следователно, никой не трябва да ти отнема правото да избираш.

Ако чувстваш, че ти е нужен съвет или напътствие в правенето на избор, тогава тези, които считаш за най-мъдри или най-компетентни, могат да бъдат призовани да ти помогнат в твоя избор. И тези хора имат правото да се съгласят да ти помогнат, да откажат да ти помогнат, или да поискат надлежно възнаграждение за помощта си. Ако се съгласят да ти помогнат, тогава те трябва да поемат отговорност за своята помощ.

Ако ти си по някакъв начин в безпомощно състояние и следователно не можеш да избираш, тогава тези, които обичаш най-силно, могат да изберат вместо теб и след това трябва да поемат отговорност за своя избор.

Това е правилното според мен. И аз не се съмнявам, че това е правилно, защото, съвсем просто, това е, което желая за себе си сега и бих желал, ако някога се въплътя в система като вашата. Във всяка ситуация аз винаги ще желая да направя сам своя избор – законен или не – да реша кое е най-доброто за мен. Какво знае една правна система за мен? Какво знае тя за моята уникална ситуация и за моите преживявания? Нищо. Правните системи и подобните на тях трябва да бъдат последната инстанция, след като всичко останало не даде резултат, а не първата отправна точка.

З: Това, което казваш, ми се струва правилно и валидно. Съгласен съм и ти благодаря, 8.

8: Радвам се, че намираш това за разумно. Първоначалното намерение обаче на тази интелектуална еквилибристика бе, да разгледаме въпроса за смъртта, когато съществува възможност за избор. Ако ти е предложен вариантът някой друг да прекрати живота ти и ти имаш абсолютното право да приемеш, или да откажеш, тогава…

З: Тогава съм съгласен, че няма никакво зло. Тук съм солидарен с теб. Бих казал също, че аз винаги бих искал да имам правото да избирам за себе си. И следователно, бих искал да предоставя същото право и на другите. Това не е зло. Това е морално и правилно. Това е и моята позиция.

8: И всеки друг трябва да избира за себе си.

З: Да. Стига техните избори да не отнемат моето право на избор за себе си.

8: Хм-м… да… избори. Виждаш ли красотата в това? Ако казваме, че отнемането на правото на избор е зло, то това да предлагаш някому все повече и повече възможности за избор е… какво?

З: Ами, ако отнемането на правото на избор е зло, то предлагането на повече възможности за избор би било обратното на зло.

8: Това е добър отговор.

З: Но кое е обратното на злото? Любовта?

8: Трудно е да отговорим на този върос, защото от моята перспектива, злото е едно временно, илюзорно преживаване, докато любовта е една много силна, много реална, вечно валидна сила. Бих казал, че любовта е определено правилният отговор на злото. Любовта е това, което убива злото. Но дали е противоположното на злото? Не.

Най-близкото нещо, което мога да назова като противоположно на злото, би трябвало да е „избор”, или може би „сътворяване”.

З: Добре. Това просто бе проява на любопитство, без особено значение.

8: Тогава нека продължим и завършим този малък раздел с обсъждане на последния пример. Ти посочи кражбата като трета проява на злото. Нека видим за какво става дума.

Какво ще стане, ако лицето А попита лицето Б: „Мога ли да взема твоя телевизор и твоя мобилен телефон, моля?”

Със сигурност тук няма никакво зло, нали?

З: Не бих казал, че има. Ако лицето Б отговори положително на това запитване на А, това ще бъде един подарък. Това не е зло, това е просто щедрост. А ако лицето Б отговори с „не”, след което лицето А се обърне и си тръгне по пътя, тогава не е била нанесена никаква вреда.

8: Правилно. И ние можем да проиграем това с толкова други твои примери за това, което наричаш прояви на зло поведение, колкото пожелаеш. В крайна сметка, основният критерий винаги ще бъде това, че имаме проява на зло само когато е отнето правото на избор. Върни обратно това право и няма да има зло.

З: Виждам това, благодаря ти, 8. Благодаря също за търпеливото ти обяснение. Определено разбирам твоята перспектива, че злото е премахване на правото на избор. Не съм сигурен обаче, че това е цялата история. Имам предвид… какво ще кажеш за определения като: „зло е желанието да причиниш някому голяма вреда”, или „Зло е причиняване на вреда заради самата вреда”, или нещо подобно?

8: Разбирам желанието ти да определиш злото в термините на нещо „лошо”, като „нанасяне на вреда”, но проблемът е, че такова определение не издържа внимателен анализ. Ако пожелая да ти нанеса вреда, но преди да го направя, те попитам и ти се съгласиш на това, тогава…

З: Ами тогава предполагам, че това ще прилича на всички твои примери по-горе. Ако се съглася на това, това няма да бъде зло. Ако имам право да кажа „не” и ти уважиш това, тогава очевидно…

Добре. Ако има недостатък в твоя аргумент, то аз наистина не мога да го видя. Приемам определението ти, че „злото е отнемане на нечие право на избор.”

8: Добре. Освен ако ти не пропусна нещо. Аз казах: „Зло е всяко действие, което изглежда че отнема правото на едно същество на избор.”

Тази част относно „изглежда че” е много важна. Тя означава, че аз реално не мога да отнема правото ти да избираш. Никой не може да направи това. Наистина не може. Двамата с теб обаче може да се съгласим да сътворим такава илюзия за себе си.

З: О, да. Дотук съм видял достатъчно от тези твои идеи, за да видя накъде ме водиш. Това е отново цялата тази история за жертвата и насилника, нали? Аз не мога наистина да съм твоя жертва. Мога само да имам илюзията, че съм.

8: Ето че започваш да разбираш.

З: И в предишната глава ти каза, че несигурността е тази, която ни предлага възможности за избор. Ти каза, че това са възможности за сътворяване, за развитие и за живот. Ти каза, че когато има абсолютна сигурност, тогава няма възможност за избор и следователно няма и живот. И тъй като всички сме част от ЕДИНСТВОТО, и никой от нас не може да бъде унищожен, това не е възможно. И така, в заключение, ако е вярно, че аз не мога никога да имам абсолютна сигурност, тогава по същия начин трябва да бъде също вярно, че ти никога действително не можеш да ми отнемеш правото да избирам!

8: Добре! Ето, виждаш как всички тези понятия се навързват заедно – те всички са взаимносвързани и формират едно последователно, синхронно цяло?

Такава е природата на истината, за която ме питаше в Глава 8.

З: Сега започвам да усещам това.

8: Отлично. И това усещане е твоята истина. Това чувство за правота, когато всички неща съвпадат и са в равновесие и хармония в твоето същество… това е твоята истина, която казва „да”.

Ти се натъкна на това няколко пъти. Преди ти объркваше своите его-желания и вълнението си, със своята истина. Беше необходимо да направиш това. Ти трябваше да видиш своята грешка и да се поучиш от нея. И след това ти направи своя избор винаги да откриваш истината на сърцето си и да я уважаваш и почиташ. И така, ето ни тук сега. Сега ти наистина откриваш собствената си истина вътре в себе си. Тя е това вътрешно усещане, че всичко е наред.

З: Разбрах го, 8. Благодаря ти. Но ние малко се отклонихме.

8: Всъщност не сме. Ще се върнем към това разбиране относно „твоята истина” след малко. Засега само сме открили, че никой не може наистина да ти отнеме правото да избираш. Ние обаче можем да споделяме една илюзия, при която може да изглежда, че аз ти отнемам правото да избираш.

З: Значи даже злото е нещо илюзорно?

8: Това е моята перспектива, да. Това е нещо, което ти можеш в тази реалност, която в момента обитаваш, да изглежда, че преживяваш. То може да ти изглежда много реално. Въпреки това си остава илюзия. Нека ти кажа една истина относно доброто и злото. Тя гласи следното:

„Няма такова нещо, което да е добро или лошо, освен чувството, което изпитваш към него.”

З: Ти казваш, че нищо не е по същество зло. Абсолютно нищо. Но аз все пак може да усещам някои неща като зло.

8: Точно това е, което казвам. Или мога да го перефразирам така: злото не съществува обективно, но може определено да бъде преживявано субективно.

З: Ъх-х. Това е друг начин да кажеш, че аз имам усещането, че преживявам зло, но това в действителност не означава, че то съществува.

8: Правилно.

З: Добре. Уха. Наистина не зная какво да правя с тази информация. Защото мога да я възприема изцяло на интелектуално равнище. Разбрах аргумента и даже почувствах истината в сърцето си, но… Не зная дали все още имам желание да приема, че всичкото нечестие и мерзости, всичките зверства, които някога са били извършени и които продължават да бъдат извършвани, са… какво? Съгласувани взаимно сътворени илюзии?!

8: Разбирам. Ето защо трябва да проведем този разговор. Защото ти трябва да започнеш да го виждаш по този начин, преди да можеш да се възвисиш до Единното Съзнание. Затова аз ти предлагам избор: От една страна, ти можеш да избереш да продължиш да наричаш определени същества и тяхното поведение като прояви на зло, и по този начин, ти можеш да останеш дистанциран и на разстояние от тях, за да запазиш състоянието си на съдник и да чувстваш превъзходство над тях. От друга страна, ти можеш да избереш да пожелаеш да достигнеш до разбирането, че никой не е истински някой „друг” извън теб, че нищо не е неотменимо неподлежащо на любов и на опрощение.

З: И това е изборът ми? И ако не желая да видя нещата по този начин, аз не мога да се възнеса до Единното Съзнание?

8: Това е истината. И както с всички други неща, ти винаги имаш избор. Този път твоят избор е между единното съзнание и съзнанието на двойственост (или отделеност). Разбери, че няма правилно и погрешно в това, което избираш, и никой не може да те съди за избора, който правиш. Това, което избираш обаче, определя кой си и създава реалността, която ще преживееш. И твърде просто, ти не можеш да станеш същество на Единното Съзнание и не можеш да обитаваш една реалност на единство, без да пожелаеш да видиш всичко това като едно, без да пожелаеш да видиш „другия” като „себе си”, и без да пожелаеш да се освободиш от механизмите на отделеността, като това да съдиш другите и да мразиш.  

Виждаш ли, драги ми приятелю, това е изборът, който ти предлага двойствеността. Ти можеш да приемеш предложението на двойствеността и да продължиш да гледаш на себе си като отделен от всичко останало, и да пътуваш все по-напред по пътя на отделеността със страха като свой мотиватор. Или, от друга страна, ти можеш да избереш любовта. Ако се придържаш към избора на любов, тогава ти тръгваш по пътя на Единството. Ти започваш да пътуваш назад към Дома. Вярно е, че можеш за известно време да пътуваш по пътя на любовта, докато все още си се вкопчил в илюзията на отделеността. Това е, което се случва с тези, които избират да бъдат или „в услуга на другите”, или „в услуга на себе си”. И няма лошо, ако това е техният избор. Рано или късно обаче, тези пътища също ще се слеят и тези същества ще осъзнаят, че понятията за Друг и Себе си не са това, което са си мислели. И че в действителност съществува само Единство.

Ако следиш това, което казвам, тогава ще разбереш, че може да изглежда, че по твоя път има много възможни опции за избор. В действителност обаче, това не е така. В действителност има само един избор.

Ти или избираш, че всичко е едно, или сътворяваш повече отделеност.

Изборът е твой. И ти не можеш да се придвижиш към това да станеш едно с Всичко, Което Е, докато все още се придържаш към възгледа, че някои същества са толкова отвратителни и неподлежащи на любов, че ти просто отказваш да ги приемеш като част от Единството. Че ти можеш да им лепнеш етикета „зло” и с това да ги прокълнеш на вечна тъмнина.

Всичко е едно. Или не е. Ти избираш.

З: Ти обясни това много добре, благодаря ти, 8. Сега го разбирам. Трябва да избирам между две идеи. От една страна е идеята, че някои същества са извън всички възможности някога да заслужават любов. И така ние слагаме етикета „зло” на тях и на техните действия. От друга страна е разбирането, че всичко това е просто едно временно илюзорно състояние. И че всички същества по принцип са достойни за любов и че са част от Бог. И че аз съм наистина едно с всички същества и с всички неща навсякъде.

8: Да, това е изборът.

З: Добре тогава, аз избирам единството.

8: Това е добре. Но ако направиш този избор неохотно, тогава той няма стойност. Ти трябва да го направиш напълно и наистина от сърце, преди той да има за резултат промяна в начина, по който преживяваш живота си.

З: Разбирам и съм готов да направя този избор. Ще ми помогнеш ли да се освободя от последните останки на убеждения и решения, които ме придържат към пътя на отделеността?

8: Да. Ще го направя. Ето защо аз избрах да водим този разговор за злото днес.

З: Защо ти да си го избрал? Тази тема бе мой избор!

8: Да. Точно така. В крайна сметка ти ще разбереш това.

З: (Аз се усмихвам и клатя глава) Добре, тогава нека се опитам да обобщя какво съм разбрал от теб относно злото.

Когато чувствам, че са ми отнети възможностите за избор, тогава имам усещането, че някой ми причинява зло. Тези случаи обаче, когато мога да изпитвам това, са илюзорни. Това ще рече, че всъщност аз съм избрал преживяването на отнемане на възможностите ми за изор и всъщност мога винаги да избера нещо друго. И всичко това, независимо как ми изглеждат нещата в този момент.

8: Да. И фактът, че изпитваш това зло, означава, че ти вероятно се стараеш много силно да вярваш, че нямаш никакъв друг избор, освен да преживееш това. Това е, което си избрал. Ти, като творец, си сътворил илюзията, че не си творец. И ти, като неделима част от единството, си сътворил преживяването, че си напълно отделен и сам.

З: Пфю! Това е голям парадокс, нали?

8: Да, така е. Но това не е ли в съответствие с начина, по който щеше да изглежда вселената, ако всъщност беше творец на собствената си реалност?

З: Да, така е.

8: И обратното също би било вярно. Ако бе готов да започнеш да избираш, че си едно с всичко останало, както вече си избрал, тогава би се случило нещо интересно: след като направиш този избор и той започне да се проявява все повече в твоята реалност, тогава би се случило така, че с времето ти щеше престанеш да преживяваш зло.

З: Наистина? Изборът на единството означава, че ще престана да преживявам зло?

8: Да. Степента, в която знаеш, че е вярно, че си наистина едно с Всичко, Което Е, е степента, в която ти повече няма да преживяваш зло. Ти можеш да изпитваш илюзията на злото само докато пребиваваш в състояние на отделеност. В двойственост. След като веднъж си спомниш своята присъща „единност”, тогава не можеш да почувстваш, че някой ти причинява зло, нито можеш да помисляш да го причиняваш някому. Единствено в състояние на отделеност и двойственост ти можеш или да изпитваш чуждите действия като зло, или да обмисляш причиняването на зло на друго същество.

З: Можеш ли да ми обясниш това, 8?

8: Разбира се. На нивото на единството за мен е невъзможно да ти причиня каквото и да е зло.

З: Защо, 8?

8: Точно защото аз зная, че ти и аз сме едно! Виждаш ли, всички същества, които обитават единно съзнание, директно преживяват всичко, което причиняват на другите, все едно, че го причиняват на себе си. Ако аз те нараня, тогава моментално, със самото това действие, аз наранявам в същата степен себе си. Всъщност нараняването, което причинявам на теб, Е нараняването, което причинявам на себе си. Това е, което се случва на нивото на единното съзнание. И тъй като аз не желая да се нараня, аз няма да нараня и теб.

Вие на Земята обитавате една илюзия на двойственост, което означава, че имате една илюзия, че това не е така. Инструментът на „времето” е използван, за да ви отдели от това, което избирате, така че не виждате, че всичко, което причинявате на другите, вие причинявате буквално на себе си. Ние обаче извън илюзията на двойствеността, виждаме това директно. Ние сме едно. Ние знаем това. Ние го преживяваме. Това, което правя на теб, аз правя на себе си. Така че едно същество с единно съзнание никога няма да поиска да нанесе вреда, защото това е вреда върху самото него.

З: Почакай малко, 8. Искаш да кажеш, че всичко, което причинявам на някого другиго, аз директно причинявам на себе си? Буквално?

8: Да. Така е. Вие обаче притежавате хитрата илюзия на времето и пространството, която ви отделя от вашите творения, така че вие вярвате, че това не е така. Но то е така. Нарани друг и ти нараняваш себе си. Ще е нужно да пропътуваш малко във времето и пространството, за да почувстваш нараняването и така може да не разбереш, че си го причинил на себе си. И може да си в състояние да си кажеш, когато нараняването ти се върне, че някой друг ти го е причинил. Това е силата на илюзията. Но въпреки това е така – всичко, което правиш на другите, го правиш на себе си. Следователно, би било много мъдро да: „Правиш на другите точно това, което би искал те да правят на теб”. Това е най-добрият начин с теб да се отнасят така, както ти би желал.

З: Добре, тогава ако се приближа до някой непознат и му ударя плесница в лицето и след това избягам, след известно време той ще ме открие и ще ми върне плесницата?

8: Опитай се да не бъдеш толкова конкретен в мисленето си. Ето едно по-добро описание:

Какъв човек трябва да си, за да се приближиш до непознат и да го удариш? Или по-добър начин за поставяне на въпроса е какви убеждения би трябвало да демонстрираш относно себе си и относно живота, за да направиш това? Може би ти демонстрираш детинско егоистично чувство „въобще не ми пука и никой не може да ми направи нищо”? Така че ти се възползваш от нищо неподозиращата, доверчива природа на този непознат. И това, което си направил, е, че си нарушил с шок неговото доверчиво чувство за безопасност. Ти си откраднал част от неговата невинност.

Сега, на теб може да ти се струва, че ти си избрал този непознат случайно, но това не е така. Ти и той сте имали договорка. Това е било съгласувано на по-високи нива. Много просто – неговата душа се е нуждаела от това преживяване по някакви нейни причини. Ние обаче няма да усложняваме прекалено нещата. Ние няма да се занимаваме с изборите и мотивацията на тази душа. Въпросът е в това, че тази душа действително е пожелала това. И така, на нивото на въплътените личности, ти си му дал подаръка, който той е поискал.

И сега, за теб изминава известно време. Ти се придвижваш напред и вероятно напълно си забравил тази случка. Сега вероятно се намираш в един бар с питие в ръка. Виждаш една красива млада дама и решаваш да отидеш и да я заговориш. Нещата потръгват добре. Докато разговаряте, тя изглежда че притежава всичко, което ти търсиш в едно момиче. И тя изглежда, че наистина те харесва. Започва една романтична афера. Вие се виждате още няколко пъти и точно когато ти напълно се влюбваш в нея и си готов да й предложиш сърцето си… ти я откриваш в легло с най-добрия ти приятел.

З: Шат един шамар!

8: Точно така. Ти току-що си преживял връщане на твоя подарък. С малко лихва. Ти току-що си почувствал какво е да си шокиран и с нарушено чувство на доверчива безопасност. Твоята невинност се оказва открадната.

И това е добре, защото на духовно ниво, ти си го пожелал. Ти си имал нужда да знаеш какво е да почувстваш това. Това да го направиш на някого другиго и някой да го направи на теб са двете страни на една и съща монета. Двете страни на едно преживяване. И на духовно ниво ти си създал това. Как би реагирал, какво ще направиш с това – това ще зависи от теб.

Дали правиш избори поради мъдрост и състрадание, които те водят до цялостност и единност? Или правиш избори поради невежество и омраза, които водят до болка и отделеност?

Избори, избори, избори.

Ти винаги избираш и винаги получаваш резултатите от своите избори.

З: Това е много поучително, благодаря ти, 8. И така, ако приложа това към моята реална житейска ситуация, мога да видя, че когато преди съм избрал да позволя на желанията на моето его, на моите страхове и нужди да насочат историята на Сингуларното събитие в посока на едно велико спасение за всички нас…

8: Същото нещо. По множество различни начини ти ще преживееш това обратно върху себе си и то с лихвата. Ти причини на други нещо лошо – на тези, които са следили твоята работа и са чели предишния вариант на тази книга. Някои от тях са изпитали значителна болка, когато нещата не са се случили в 2012 г., както бе обещано. Така че те са изпитали чувства на загуба, съмнение, страх, недоверие… Схващаш идеята.

З: И по-късно това ми се върна.

8: По редица начини. Ти си прекарал себе си през същата цедилка, когато нещата не са се случили, както е било написано. Но това не бе достатъчно. За да бъде изпълнена договореността на твоята душа, ти трябваше да преживееш това като причинено на теб.

З: Сега изведнъж го разбрирам. Ето защо домът ми бе ограбен и лаптопът ми откраднат, нали?

8: Нека видим. Защото по понятни причини ти се бореше да осмислиш това. Така че кажи ми какви бяха чувствата, които това ограбване предизвика у теб?

З: Загуба, съмнение, страх, недоверие… схващам идеята.

8: И след това? Какво реши да направиш с това?

З: Всъщност преминах през един ад. Бях толкова разгневен и се чувствах толкова накърнен. Не чувствах повече дома си като безопасно място. И изгубих много от работата си, която не бях дублирал в друга памет и която никога няма да си върна. Имаше неща, върху които бях работил и които трябваше да започна отначало…

8: Зная как си се чувствал, но това не е въпросът ми. Какво направи с това?

З: Аз… ах… ами… Не много. Реших да се опитам да разбера как съм сътворил това преживяване. Започнах да разговарям с теб. И научих много относно граници и относно получаване на резултатите от нашите избори. Никога обаче не почувствах да съм разбрал защо това се случи. Сега обаче всичко си идва на мястото. Сега в този разговор всичко ми стана ясно. Най-накрая го проумях.

8: Значи можеш да се освободиш и от това?

З: Да, сега мога да се освободя и от това.

8: А крадецът?

З: Той не бе никога заловен.

В началото не можех да престана да му желая всякакви злини. Исках да го заловят и исках да си изпати за това, което бе направил на мен, както и на Лиза, разбира се! Но след това… ами… Не е нужно да те прекарвам през моя продължителен процес, но наистина проумях, че той очевидно е едно друго човешко същество, със свои собствени страхове и нищета. Той бе взел нещо от мен, защото бе решил, че това е единственият начин да получи това, от което е имал нужда. Нямам нужда да зная неговата история. Мога просто да го забравя и да се надявам, че той ще направи по-добри избори в бъдеще. Заради самия себе си.

8: Значи можеш да забравиш и него?

З: Да. Аз обърнах гръб на цялата ситуация. Това свърши и аз научих каквото можах, и напреднах много.

8: И тогава? Ти си направил своите избори от невежество и омраза? Или си ги направил от позициите на мъдрост и състрадание?

З: Не ми беше много лесно, но определено чувствам, че накрая постигнах мъдрост и състрадание. До голяма степен благодарение на твоята помощ.  

8: На всяка една стъпка по пътя, всичко зависеше от твоето желание за избор. Не подценявай това. И тъй като ти избра мъдростта и състраданието, това, което получи, е цялостност и единство.

Ти действително почувства как това се случва, нали?

И ти направи избор да приемеш загубата на своя лаптоп, при което получи нужното прозрение, което пък ти позволи да продължиш напред. С този свой избор ти се отвори за повече мъдрост и състрадание, които те доведоха до допълнително прозрение, позволило ти да преразкажеш Сингуларното събитие по правилния начин. И когато приключи преразказа на Сингуларното събитие, сега си в състояние да постигнеш пълно разбиране на ситуацията с лаптопа. За теб тези две събития се оказаха енергийно свързани. За теб те бяха едновременно разрешени.

И сега можеш да видиш как всичко се е развило в божествен правилен порядък. Всички са получили точно това, което са поискали и от което са се нуждаели, и всички продължават да избират както намерят за добре и да получават резултатите от своите избори.

Равновесие и хармония.

Работата свършена.

З: Да. Работата свършена.

Удивително е как тези привидно напълно несвързани неща за мен се оказват всъщност енергийно свързани.  И как сега са разрешени и оставени на заден план заедно.  

8: Сега ти бавно осъзнаваш своята природа на творец. Сега ти започваш да виждаш причинно следствената природа на своите преживявания. Когато видиш това ясно, ти не можеш повече да мислиш за себе си като за жертва на случайни събития. Другите могат, разбира се, да гледат на живота и да мислят, че ти приписваш смисъл там, където той не съществува, че тези две неща не са свързани. Ти обаче можеш да почувстваш как те са свързани. Ти знаеш, че това е вярно по начин, който не можеш да отречеш.

З: Това е вярно. Наистина започвам да чувствам, че абсолютно сътворявам преживяванията си със своите избори и убеждения.

8: Тогава ще ти кажа нещо интересно. Твоят крадец също е получил с лихва отплата за действията си. Нямаше да бъде за общото добро, ако той бе „заловен”. Причините за това са сложни и излишни за нашия диалог, но работата е там, че в този случай „земната справедливост” с участието на полицията и ареста, не бяха нужни и полезни. Не се съмнявай обаче. Твоят крадец вече е получил обратно своята енергийна инвестиция плюс значителна лихва. Той ти отне оръдията на труда, начините да изразяваш себе си, твоето чувство на сигурност… и той преживя далеч по-големи загуби в същите тези области.

Казвам ти това, за да подчертая, което ти каза. Няма значение дали си наясно със своята природа на творец, или не. Това, което правиш, се връща обратно към теб.

З: „Всеки получава обратно точно това, което е сътворил.”

8: Ти го направи, както и твоят крадец. Жертви няма, има само творци. И разбира се, „Това, което правиш на другите, ти го правиш и на себе си.”

З: Наистина разбирам това сега. Значи тук, в отделеността, ние сме вътре в една илюзия. Ние се преживяваме като нанасящи си един другиму вреда и като отнемащи си взаимно правото на избор. Тази реалност обаче е просто една илюзия. Ние всъщност правим всичко това на себе си. И вие, приятели, в по-висшите измерения и в други реалности, и в какво ли още не, вие нямате тази илюзия на време и пространство, така че не може да вярвате, че сте отделени един от друг. Вие знаете, че каквото и да правите, вие го правите на себе си. Нали така?

8: За тези от нас, които се придържат към единното съзнание, това е така. Ако всяко твое преживяване ти показва недвусмислено, че си едно с всички други части на реалността, тогава ти ще бъдеш твърде ненаблюдателен, ако не го приемеш за истина. Така стоят нещата при нас и така те стават бавно и при теб.

З: Значи вие съзнателно никога не избирате да нараните някого, защото това моментално ще има за резултат да се нараните сами.

8: Точно това казвам.

И другото нещо, разбира се, е, че едно същество, което е придобило наистина единно съзнание, не може да изпитва болка по същия начин, по който вие вярвате, че може да изпитате. Ние не притежаваме смъртни форми, които могат да бъдат накърнени, затова ние не можем да си представим, че можем да бъдем физически увредени или убити. Болката, която ние можем да понесем, е това, което може да назовете емоционална болка, или евентуално, психологична болка. И тези болки ние ги разбираме по различен начин от този, по който ги разбирате вие. Ако ги почувстваме, ние не мислим, че те са ни били причинени от друго същество или от някакво външно преживяване. Ние разбираме, твърде просто, че те са резултат от собствените ни избори. Ако съм уязвен в едно взаимодействие с друго същество, тогава аз разбирам, че това е бил мой избор, който е причинил болката ми. Взаимодействието с „другия” е било просто катализаторът. Всъщност, ако съм наблюдателен, аз ще видя, че това е само един подарък, който ми показва кои от моите избори и убеждения не са ми полезни.

Едно същество на единното съзнание не може да преживее да му бъде нанесено зло, нито може да си представи да нанесе зло на друго свое Аз.

З: Мисля, че сега го разбирам.

8: Това е добре. Тогава ти ще разбереш, че само вътре в една двойствена реалност, от перспективата на отделеността, ти може да не знаеш, че си ЕДНО и само там едно същество може да пожелае да действа по начин, който причинява болка и разрушение на себе си и на другите.

Само в такава реалност съществата могат да преживеят своя вътрешен смут по начин, който може да ги накара да мразят себе си толкова силно, че да могат да желаят да си причиняват взаимно всякакви жестокости.

З: Разбирам.

8: И също така само в една двойствена реалност, от перспективата на отделеността, когато ти знаеш, че си едно, можеш да погледнеш към действията на такова същество и можеш да му кажеш: „Ти си зло”.

Извън двойствеността ти ще знаеш, че ти и съществото, с което взаимодействаш, получавате демонстрация на това как изборите, които преди сте направили, са имали за резултат болка и объркване на самите вас. Чудото на ситуацията е в начина, по който това взаимодействие е събрало заедно по един перфектен начин два коренно различни Аз-а, за да покаже и на двамата точно как тези избори не им вършат работа. Преди това взаимодействие те можеше да не видят това. Но сега, в резултат на взаимодействието, те могат да видят това ясно. И сега, след като са го видели, те могат да направят различен избор и когато са направили по-добър избор, предишният избор и неговите резултати могат да бъдат „излекувани”, обичани и реинтегрирани.

Виждаш ли, това е един чуден подарък.

Вътре в двойствеността обаче, е много лесно да преживееш това взаимодействие като нещо зло. Преживяването на жертвата ще бъде, че си е водела спокойно живота, когато е била ужасно наранена от някой извършител на злодеяние. И може също така насилникът да чувства, че е имал ужасен живот, който го е довел до това ужасно поведение. И никой не може да каже и на двамата, че преживяванията им не са били валидни. Това са техните преживявания!

Всяко преживяване те изправя пред избор. Почти всеки участник в една двойствена игра, след всяко взаимодействие, ще направи още един избор от позициите на жертва. Което ще го задържи в двойствеността и ще привлече повече такива взаимодействия. Възможен е обаче изход от този капан. Вместо това е възможно да приемеш, че това е едно преживяване, което си причинил на себе си, в резултат на своите избори. Ако можеш да направиш това, тогава ще можеш да започнеш да гледаш на себе си по начин, който те води към по-удачни избори. Това може да ти помогне да разбереш, че всички тези преживявания се случват в една илюзия. И че съществува една по-голяма истина, и тя е, че на едно друго равнище, ти и другият играч, и двамата знаете, че това е нещо, което сте избрали и на което сте се съгласили.

З: Това обаче е много трудно, 8.

8: Така е. Но нещата никога не е било предвидено да бъдат лесни. Ще ти обясня това с „Притчата за монашеския орден”.

З: (смея се) С какво ?!

8: (усмихва се) Ще видиш. Но преди да стигнем до това, бих искал първо да ти предложа една илюстрация как може да възникне една връзка между жертви.

Представи си сега, че не си повече въплътен. Ти си тук заедно с мен в духовната сфера и ние планираме един друг твой земен живот. Аз идвам при теб и ти казвам:

„Ти ме познаваш, аз съм 8. Аз изпълнявах ролята на твой духовен водач, когато ти бе изгубен в двойствеността и ти помагах да откриеш своя път обратно до дома. Аз съм също твой скъп обичан приятел и на едно ниво ние сме много стари другари. На друго ниво ние сме открили единството заедно. Ти ме познаваш. И сега аз идвам при теб със своя нужда. За да продължа своя път, както желая, аз наистина трябва да разбера преживяването в състояние на жертва. Чувствам, че имам нужда да се въплътя и след това да преживея какво е като поставя себе си напълно в нечия власт, така че да ме третират много лошо и след това да ме убият жестоко. Аз имам нужда да изиграя това, за да видя какво е усещането и как да му реагирам. Би ли желал да се въплътиш в една двойствена система заедно с мен, където двамата с теб да разиграем този сценарий? Би ли изпълнявал ролята на насилник спрямо мен?”

След това, ако ти си се съгласил с предложението ми, ние можем да имаме ситуация, в която и двамата изпращаме по една част от себе си зад Завесата и аз ще преживея това да бъда безпомощна жертва, а ти ще изпълняваш ролята на зъл насилник. Ние ще видим какво е това и ще научим нещо за себе си, и след това ще използваме наученото.

Разбираш ли?

З: Да, следя мисълта ти.

8: И можеш ли да видиш как всъщност това не те прави зъл? Ти просто си ми помогнал да преживея това, което съм пожелал.

З: Да, разбирам това. Благодаря ти за обяснението. В същото време силно се надявам никога да не дойдеш при мен с такава молба.

8: И защо?

З: Защото се страхувам, че ще трябва да ти откажа. Съжалявам много, но няма да бъда твой насилник. Аз няма даже да се опитам да те нараня или да се отнасям лошо с теб. Никога не бих действал срещу теб по начин, различен от любов, уважение и почтеност.

8: Добре. Но защо? Ако съм те помолил за това, защо няма да го направиш за мен?

З: Защото, скъпи мой 8, това е нещо погрешно за мен. Защото независимо колко ти може да се нуждаеш да преживееш такава роля, аз нямам никакво желание в сърцето си или в съществото си, да изпълнявам противоположната роля.

8: Защо?

З: Защото… Аз не желая да направя това на себе си. Защото ако бъда твой жесток насилник, това ще ме нарани прекалено много. В този живот и особено в мои минали животи, аз съм видял какво е да си насилник.

(Забележка на Зингдад: вж. Глава 1, „Магьосникът”)

Аз зная какво е това и нямам никаква нужда да зная повече за него. Не желая. Обичам себе си прекалено много, за да се подложа на това и обичам теб прекалено много, за да ти го причиня. Това е, което чувствам в сърцето си. Съжалявам, ако те разочаровам.

8: Мой драги приятелю, точно обратното. Защо това да ме разочарова?

З: Защото, ако не желая да бъда твой насилник, то ти няма да можеш да имаш преживяванията, от които чувстваш, че се нуждаеш. Нали така?

8:  Не, не е така. Твоят свят не е ли пълен от хора, които желаят да превърнат в жертва всеки, който би им го позволил?

З: Да, предполагам, че е така. Значи ти казваш, че винаги ще можеш да намериш някого, който да изпълни тази роля за теб.

8: Това е точно така. Всъщност нещата са много по-прости. Фактът, че пожелавам някакво преживяване, създава неравновесие в полето на съзнанието. Спомни си, че тук сме само едно същество.

З: Добре… тогава?

8: Тогава, ако тук сме само едно същество, то един аспект на ЕДИНСТВОТО, който желае да преживее нещо, е едно и също нещо като ЕДИНСТВОТО, което го желае. Това означава, че ти не можеш да имаш желанието без средството за неговото задоволяване. ЕДИНСТВОТО може и ще изрази това желание в мен, само ако има и един друг Аз, който се озовава на това желание, като желае да играе съответната роля. И когато сме изиграли своите съответни роли, ние можем да излекуваме всяка болка, която имаме, като осъзнаем, че всъщност сме ЕДНО, всъщност същото по-голямо същество. Така се случват нещата. Когато желаеш да видиш ужасния, зъл, порочен насилник като Себе си, тогава ти ставаш нещо повече от това, което си бил. Тогава, ти се възвисяваш. И същото нещо, разбира се, се случва, когато пожелаеш да видиш тъжната, жалка, слаба жертва като Себе си.

З: Уха, 8! Мисля, че ти току-що изрази тук нещо много важно. Усещам в душата си, че това е нещо изключително важно за мен.

8: Не само за теб. За всеки, който е готов да преследва единно съзнание. Това е една идея, която аз ще развия по-нататък. Засега обаче, бих искал да ти върна обратно въпроса. При наличието на нашата дискусия, сега какво мислиш, че ще се случи, ако те помоля да играеш ролята на насилник спрямо мен и ти ми откажеш? Тогава какво?

З: Ами, в светлината на тази нова информация, струва ми се, че аз или съм правилният отговор на твоята нужда, или не съм. Ако съм, тогава ще кажа „да”, а ако не съм, тогава ще кажа „не”. И както установихме, ако кажа „да”, това не ме прави зъл, защото тогава аз само ще ти покажа нещо относно самия теб. А ако кажа „не”, също е добре, защото със сигурност ще има някой, за когото е подходящо да отговори с „да”.

8: Тогава къде е жертвата? Къде е злото?

З: Няма такива! Защото аз винаги имам право на избор. Ние всички имаме. И когато правим своите избори, ние просто показваме на себе си нещо относно нас самите!

8: Правилно. И с риск да прекаля, ако ти избереш да се съгласиш да бъдеш мой насилник, аз може да те възприема като зъл, но само вътре в илюзията на играта. И това ще бъде само едно временно преживяване.

З: Да, сега разбирам това.

8: Ти винаги имаш свободата да реагираш според своя най-голям интерес. И ако попиташ сърцето си и правиш избори според своята най-дълбока истина, тогава твоите избори ще бъдат в хармония с това, което частта от теб, която представлява единното съзнание, също избира за теб.

Така че виждаш ли, винаги съществува избор. Ти избираш, след което преживяваш резултатите от своите избори.

З: Виждам това, 8, благодаря ти.

8: И така, нека направим рекапитулация. Ти сега съгласен ли си с мен, че съществата считат, че им е било причинено зло, когато чувстват, че им е било отнето правото на избор?

З: Да, това го разбрах.

8: Значи ти също така си съгласен, че в действителност винаги имаш възможност за избор? Ти може да имаш илюзията, че нямаш такава възможност, но ако желаеш да поемеш отговорност за себе си и ако желаеш да се вслушаш в истината на своето сърце, тогава също така ще прозреш през илюзията. Тогава ще знаеш, че винаги имаш възможности за избор.

З: Да, и това го разбрах. На нивото на Единството не съществува зло, само възможности за избор. И като се свържа чрез сърцето си, аз се свързвам с това, което съществува на нивото на Единството.

8: Справяш се много добре. Да. Добре казано.

И сега, преди да продължим, аз накратко ще подновя молбата си към теб да бъдеш мой насилник. Когато ти избра да откажеш молбата ми, какъв бе твоят мотиватор?

З: Любов. Аз реших, че не искам да те нараня, защото аз направих избора на любовта.

8: Правилно, така направи. Ти избра да изявиш себе си по такъв начин, че да можеш да обичаш своите проявления. И това наистина е един чудесен избор. Ти избра да се освободиш от нуждата да създаваш болка и страх. Сега ти създаваш само любов. Можеш ли да видиш защо този избор би ме зарадвал?

З: Да, мога.

8: И когато настоях да ми кажеш причините за твоя избор, ти много хубаво илюстрира един важен момент; ти показа разбирането, че ако си мой насилник, това ще те нарани много. Нали така? Значи това означава, че съществата в твоята настояща реалност, които биха могли да бъдат считани за най-голямото зло, очевидно са си причинили значителна болка, когато са изпълнявали тази роля за теб.

З: Да. Мога да видя това. Но аз все още не мога да одобря това, което те са направили и продължават да правят!

8: Това е добре. Това означава, че те ти предлагат един подарък, който им струва много скъпо. Това е една възможност за теб да избереш дали искаш, или не искаш да бъдеш тяхна жертва. Ако решиш, че искаш да бъдеш тяхна жертва, те са на твое разположение, желаещи да изиграят ролята, която ти би желал да изиграят. А ако избереш да не изиграеш ролята на тяхна жертва, тогава ти си показал на себе си, че наистина си направил този избор. Виждаш ли, без тяхното изключително добре изработено предложение, ти нямаше да можеш да кажеш, че окончателно и напълно си избрал да не бъдеш жертва.

З: Това не ми стана напълно ясно.

8: Добре. Аз обещах, че ще стигнем до това и сега е моментът:

Притчата за монашеския орден

Имало едно време двама мъже на сходна възраст, които и двамата били израснали в бедни семейства. Единият имал много остър предприемачески дух, който целенасочено използвал, за да трупа богатство. Той бил напуснал съвсем наскоро дома на своите родители, когато вече се справял сам много добре. Когато бил по средата на тридесетте си години, той вече бил определено най-богатият човек в града.

Другият мъж не преследвал богатство, но и не обичал особено тежката работа. Той бил поет и музикант, и любимото му занимание било да седи по цял ден край реката, да наблюдава рибите и да съчинява песни.

Независимо обаче колко тези мъже изглеждали различни на пръв поглед, и двамата проявявали дълбок интерес към духовните въпроси. И двамата жадували за своето просветление. И станало така, че и двамата решили напълно да се отдадат на своето духовно развитие. Всеки поотделно решил, че най-подходящо за него е да се присъедини към манастира, който се намирал на хълма над града.

З: Те са искали да станат монаси?

8: Точно така. Едно от изискванията на този монашески орден било монасите да положат обет за бедност, да се откажат от всичките си притежания, както и от всякакви бъдещи привързаности към материални блага.

З: Ха, това би представлявало голям проблем за богатия.

8: Така и станало. При положение че той бил прекарал целия си живот в трупане на богатство, което много лесно му се отдавало, и че това била мярката му за успех и основата на всеобщото уважение, което получавал… за него било наистина много трудно да се откаже от притежанията си. От друга страна, бедният мъж нямал такъв проблем. И тъй като не притежавал почти нищо, той не се отказал почти от нищо.

З: Да, разбирам. Как обаче това илюстрира, което ти искаше да подчертаеш относно избора да не бъдеш жертва?

8: Косвено. Следи мисълта ми и ще стигна и дотам. Виждаш ли, случило се така, че и двамата мъже действително дали обет за бедност и двамата били приети в манастира. Така и двамата станали братя на ордена, и двамата не останали с никакво физическо притежание, което биха могли да нарекат свое.

З: Добре…

8: И какво мислиш, кой от двамата узнал, до дълбините на душата си, какво е да избереш бедността вместо богатството?

З: О, разбирам. Този, който е бил богат и който наистина е знаел цената на своето решение. Той наистина е знаел какво означава да се откажеш от своето богатство и притежания.

8: Да. Така стоят нещата за теб в тази двойствена реалност, която обитаваш. Всички вие сте много богати на възможности да се превърнете в жертви. Вие всеки ден получавате покани по милион различни начини да станете жертва отново и отново. Всеки път когато включите телевизора, отворите вестник или четете списание, вие бивате бомбардирани с послания за това, че сте жертви, отново и отново.

Вашите политически, правни и финансови системи съществуват на основата на това, че сте жертви и те се борят да ви поддържат в това състояние.

Вашите работодатели имат нужда да бъдете жертви, за да продължавате да изпълнявате длъжностите, които мразите, за парите, които те ви предлагат.

Навсякъде, в която и посока за погледнеш, ти си заобиколен с предложения да се превърнеш в жертва, поднесени ти на тепсия.

И всичко това е ужасно съблазнително и дълбоко пристрастяващо. Така ти продължаваш да вярваш, че е добре, правилно и отговорно да получиш тази работа, да изплащаш тази ипотека, да закупиш тази застраховка срещу всякакво бедствие, което можеш да си представиш, да се консултираш с тези експерти за всичко – от това, което е правилно и морално до това, което е вярно за душата ти, за здравето ти, което трябва да ядеш, как трябва да се отнасяш със своя партньор в живота, как трябва да се отнасяш с децата си, как… е, схващаш идеята. Ти си пристрастен към това да бъдеш жертва.

Има също така някои доста съблазнителни компенсации. Ти си казваш: „Аз не съм виновен! Аз не го направих! Това не е честно!”  И моето любимо: „Все на мен ли?” И добиваш чувството, че някой друг трябва да е виновен за всичко. „Те ме подведоха! Измамиха ме! Те никога не ми дадоха шанс!”  И така ти си спестяваш навеки поемането на отговорност.

Доста пристрастяваща ситуация.

И също така много детинска, не мислиш ли?

З: Да, когато поставяш нещата по този начин, излиза, че всички сме просто едни непрекъснато хленчещи нещастници.

8: Понякога нещата изглеждат определено по този начин. Но това е добре. Смисълът на детството е, че то съществува, за да бъде преживяно и чрез тези преживявания ние започваме да откриваме себе си и решаваме какви искаме да бъдем, когато порастнем. Това е труден период и предполагам, че малко хленчене е част от диетата. И при наличието на малко време, всеки наистина пораства. И истинският белег на израстването е… поемането на отговорност. Това е, което един възрастен прави. И едно духовно израстнало същество е това, което желае да поеме отговорност за всички свои преживявания.

З: И едно духовно дете не поема отговорност? Едно духовно дете гледа на себе си като на жертва?

8: Точно така.

З: Хм-м-м. Тогава предполагам, че е време да се откажем от пристрастяването към позицията на жертва.

8: Да. И също като богатия, който се отказал от своята пристрастеност към богатство и временна власт, също както наркомана, който се отказал от пристрастяването си към един опиат, ти ще бъдеш този, който знае до дълбините на душата си, че си окончателно и напълно скъсал с позицията на жертва. Когато се възвисиш извън тази двойствена система в своя собствен творчески статус, ти никога вече няма да се подлъжеш да повярваш, че си жертва. Ти вече ще си видял жертвите във всичките им най-примамливи форми. Ти ще си превъзмогнал това в собствената си душа, в собствените си преживявания и в собствените си решения. Ти ще си сътворил себе си като творец. Което е, разбира се, единственият легитимен начин да станеш същество-творец.

З: Ха, ха! Ето парадокса отново. Този път обаче го виждаме от другата му страна. Ако ние сме творците, то ние трябва да желаем да сътворим това, че сме творци! Това е толкова супер главозамайващо.

8: Казано е, че когато едно същество за първи път се пробуди в пълно владение на своята сила, то започва да се смее и се смее, и се смее. И това се случва много често. Решенията на проблемите и капаните, които преди това са те обвързвали, се оказват нищо повече от големи космически шеги.

Добре, нека обобщим. Кажи ми какво мислиш: Има ли наистина такова нещо като зло?

З: При наличието на това, което съм разбрал дотук, бих казал, че отговорът е едновременно да и не. Това е нещо илюзорно. Ако го избереш, позволиш или поканиш, тогава можеш да го преживееш.

8: Искаш да кажеш: „Няма нищо, което да е или добро или зло, освен начина, по който ти го чувстваш.”

З: Ха! Точно така!

8: Но каква е илюзията, която в действителност преживяваме?

З: Ние изпитваме илюзията, че възможностите ни за избор са отнети.

8: Тогава би се съгласил, че: „Зло е всяко действие, което изглежда че отнема правото на едно същество да избира.”

З: Да, бих се съгласил.

8: Добре. Тогава сме на едно мнение и вярвам, че сме отговорили на първия въпрос: „Що е зло?”

З: Да, отговорихме, благодаря ти.

8: И така,  ние сме идеално подготвени да се обърнем към втория въпрос, който е:

„Как би трябвало да реагираме в присъствието на зло?”

И така, искаш ли да се пробваш? Как мислиш, че трябва да реагираш, ако преживяваш зло?

З: Изглежда, че такова преживяване изисква един трансцедентален момент. Това изисква от мен да избера да си спомня, че наистина съм едно с всички други, че избирам и действам от позицията на голяма любов.

8: Това е много добре казано. И то е в съзвучие с другото нещо, което ти казах относно злото, което бе: „Ако има такова нещо като зло, тогава то е една възможност да научиш за любовта.”

З: Мисля, че разбирам това доста добре, но трябва да кажа, че все още не мога напълно да го почувствам. И почти ме е срам да го кажа, но това все още предизвиква някаква съпротива в ума ми.

Усещам, че трябва да поставя себе си над това, защото то се свежда до този триъгълник на жертва-насилник-избавител. А би трябвало да съм разрешил това досега. Ние го обсъждахме толкова много!

8: Не се укорявай. Отнема много работа да се освободиш от дълбоко вкоренени идеи и убеждения. Позволи си малко снизхождение. Ти имаш още един рунд да изиграеш с този триъгълник и аз очаквах този разговор.

И така, да видим, какво те смущава? Тогава аз мога да ти помогна да преместиш тези прозрения от главата си, където ти мислиш, че това е вярно, в сърцето си, където ти знаеш, че това е вярно.

Триъгълника на жертвата – за последен път.

З: Нещата стоят по следния начин: Аз успях да видя, че злото е една илюзия и че като прегърна Единството, аз мога да се освободя от това да го преживявам. И това е лесно за мен. Но какво става с всички останали, които все още страдат от това?

8: Ах. Състрадание.

Състраданието е нещо хубаво и в същото време ужасен нож с две остриета. То ти позволява наистина да споделиш нечие преживяване, което те води по-близо до Единството. В същото време то те привързва към чуждото страдание, което те дърпа назад в двойствеността.

Нека те попитам нещо. През последните няколко години ти много активно се освобождаваше от собственото си съзнание на жертва, нали така? Ти се измъкваше от взаимотношението на жертва, което имаше със своя свят, и се придвижваше в една нова ситуация, където ще бъдеш в по-голяма хармония с живота, нали така?

З: Ти говориш за преместването ми от града в гората?

8: Това е, което се случи на физическо ниво. Разбира се обаче, преместването,  което се случва на емоционално и духовно ниво, е това, което ме интересува повече. Ти успешно приключи една радикална промяна в житейските си избори, нали?

З: Да, направих го, но…

8: Това е външното преживяване на някой, който търси и намира връзката със сърцето си.

Ако Документите на възнесението са скелето, тогава твоят живот е структурата, която ти си построил върху това скеле. Ти трябва да намериш начини да продължиш да разказваш своята история, да продължиш да споделяш с другите това, което правиш. Ти ще откриеш, че това споделяне те обогатява и другите ще установят, че се обогатяват, когато четат какво правиш ти. И в допълнение на това, ти ще откриеш, че то води до израстването ти. Разказването на твоята история ще те отвори за раздаване на още по-големи подаръци.

З: Мога да видя как това е вярно. Аз открих една секция в блога на моя уебсайт, където пиша относно преживяванията си около напускането на градския живот и преместването ми в гората, и описанието на това ми донесе голяма наслада.

8: По неочаквани начини, това ще те възнагради много повече от това, което сега можеш да си представиш.

Но това е страничен въпрос. Важното е това, че ти много енергично направи всички тези промени, за да се освободиш от своите стари взаимоотношения на жертва, които имаше със света. Твоята психика претърпя голяма промяна и това се отрази във външния ти свят. Ти се освободи от жертвата в себе си и сега откриваш себе си като същество-творец. Нали така?

З: Все повече, с всеки изминал ден.

8: Добре. Ето и един въпрос… Дали фактът, че ти правиш това, означава, че ти трябва да настояваш и изискваш всеки друг в твоя свят да прави същото? Трябва ли всеки на планетата да прави това, което ти правиш сега, само защото ти го правиш? Трябва ли всеки един човек да прави същите избори, които правиш и ти?

З: Не. Това не изглежда разумно. Разбира се, че не.

8: И тогава, какво ще кажеш за многото други, които все още желаят да играят играта на жертва? Те трябва ли да престанат, веднага, само защото ти си решил да спреш? Имаш ли нужда първо да ги принудиш да престанат своята игра на жертва, преди ти да започнеш друга игра? Или си готов да ги оставиш да правят каквото пожелаят, докато ти създаваш една нова игра за себе си с тези, които споделят твоите разбирания за една добра игра? Една игра, на която съответства една по-добра, повече изпълнена с любов твоя версия от този, който си открил, че си?

З: Когато представиш нещата по този начин, тогава мога да го видя. Очевидно аз трябва да пожелая да им позволя да продължат своята игра на жертва, ако това е, което желаят да правят.

8: Да им отнемеш правото да избират, даже и това, което те избират в момента да ти изглежда жестоко и неуместно, би било…

З: Зло? Колко странно. Би било зло да отнемеш на другите правото им да преживяват зло.

8: Тогава фактът, че е възможно преживяването на зло, както и фактът, че някои от тях изпълняват един спрямо друг ролите на насилник и жертва – това ли е проблемът ти?

З: Не, предполагам, че не. Искам да кажа, че зная, че това не е мой проблем. Но тогава защо се чувствам виновен като казвам това?

8: Това е наистина само защото ти преживяваш едно от окончателните си възражения на своето решение да престанеш да бъдеш избавител. Ти можеш да видиш, че трябва да можеш да оставяш хората да избират това, което пожелаят, но когато техните избори ги водят до болезнени резултати, това те кара да се чувстваш неудобно. Все едно, че за теб е неправилно да ги оставиш да продължат това, което са решили, че искат да правят.

Разбира се, ти можеш да правиш, каквото пожелаеш. Аз мога да се озова на всяка твоя покана за танц, точно според желанията ти. Трябва обаче да запомниш, че с всеки избор който правиш, ти сътворяваш себе си. С всеки избор, ти решаваш какво наистина ще представляваш. И ако избираш да спасяваш някого, то ти сътворяваш себе си като избавител. А избавителят е част от триъгълника жертва-насилник-избавител. А те и тримата всъщност са, правилно разбрани, просто жертви. Ако решиш да спасяваш някого, то ти все още избираш да бъдеш жертва и се отказваш от свещеното си право да бъдеш същество-творец. Ако избереш това, то ти продължаваш да обитаваш тази реалност на отделеността на нивото на двойственото съзнание.

З: Разочароващо е да разбера, че все още не съм приключил с това.

8: Избавителят е последното препятствие за възнасящата се душа. От всички жертвени пристрастявания, това на избавителя е най-трудно за изритване, и затова е последното, от което трябва да се освободиш. В аналогията с монашестия орден, която използвахме по-рано, примерът за окончателното освобождаване от избавителя би бил един богаташ, способен да избере бедността и да влезе в манастира.

З: Защо е толкова трудно да се откажеш да бъдеш избавител?

8: Ами избавителят ти позволява да си разкажеш история за това колко си добър и благороден. Ти помагаш! Това е добро. Докато жертвата е един слаб човек, а насилникът е един лош човек, когато си в режим на избавител, ти си казваш, че си един добър човек.

Проблемът в случая е, че ти неизбежно откриваш, че всичките ти добри намерения в крайна сметка се изпаряват. Жертвите, които спасяваш, стават зависими от теб и започват да изискват от теб все повече и повече. Тогава ти започваш да ги ненавиждаш и да оттегляш своята помощ. Тогава жертвите чувстват, че са твои жертви, защото ти не изпълняваш своята част от сделката. А ти се чувстваш като жертва, защото жертвите накърняват твоята благородна природа. От своя страна, насилниците те мразят, защото се набъркваш в отношенията им с жертвите. И не след дълго всички се нуждаете от помощ. И тогава, кого ще повикате да ви помогне?

З: М-м-м… Ловците на духове?

8: (смее се) Много смешно.

З: Разбирам какво казваш – че и тримата ще се нуждаем от избавител. И тогава какво?

8: По един или друг начин, краят на това не се вижда. Докато се придържаш към идеята да бъдеш избавител, ти не преставаш да бъдеш жертва. Никога няма да се освободиш от триъгълника.

З: Добре. Аз така и бях решил да ликвидирам с ролята си на избавител. Сега потвърждавам това си решение.

8: Отлично.

Това е точно начинът да трансформираш съзнанието си. Вземаш решение да се придържаш към една нова перспектива и след това, всеки път когато възникне възражение спрямо тази перспектива, ти се справяш с него като намираш начин да вземеш същото решение, даже и в светлината на възражението. Тогава се връщаш към тази нова перспектива. Ти направляваш трансформацията на съзнанието си като преодоляваш препятствията, които представляват възраженията срещу нея. С време ще си преодолял всички свои възражения и ще откриеш, че се придържаш напълно към своята нова перспектива. Така стават нещата и това е, което правим ние тук. Това е начинът, по който се трансформираш от жертва в творец.

З: Виждам това и съм ти благодарен, че ме съпровождаш във всяка стъпка по пътя.

Все пак не бих отказал още малко помощ. Как би предложил да реагирам на един свят, в който виждам как хората правят избори, които ги водят до болезнени резултати?

8: Аз следвам една стратегия, която мога да ти предложа. Ако срещнеш някого, който определено се нуждае от помощ, то тази стратегия ще ти позволи да му предложиш помощ, без да изпадаш в ролята на избавител.

З: Това звучи чудесно, благодаря ти, 8.

8: И докато сме на тази тема, ще погледнем към другите два върха на жертвения триъгълник, а именно към жертвата и насилника. Аз ще ти предложа стратегии, които можеш да приложиш в собствения си живот, ако се озовеш в някоя от тези роли. Заедно всички тези стратегии са насочени към отговор на въпроса: „Как да се справям с присъствието на зло?”

Първо: Къде се намираш като насилник? Това се случва, когато се озовеш в ситуация, в която волно или неволно си накарал друго същество да почувства, че са му отнети възможностите за избор.

Какво трябва да направиш?

Започни със смелостта, която имаш под ръка. Бъди смел и погледни в лицето това, което си сторил. Ако въобще е възможно, говори с жертвата и се постарай първо да разбереш много ясно от нея как е почувствала ситуацията. Какво е изпитала? Как е била наранена? Когато си задал всички необходими въпроси, така че наистина да си разбрал нейното преживяване, и след като тя е казала всичко, което е искала да ти каже, ти й разкажи обратно какво си чул и се увери, че наистина си разбрал коректно нейната перспектива. Когато тя се съгласи, че ти наистина разбираш добре как тя се е почувствала, тогава и само тогава, е време да предложиш своята перспектива. Ако изложиш своята позиция, преди напълно да си разбрал нейната, тогава ще бъдеш съблазнен просто да се извиняваш, да се опиташ „да се измъкнеш”. Това означава просто да се проявиш като страхливец. Така че първо имай смелостта наистина и задълбочено да разбереш преживяването от страната на жертвата. Тогава й кажи защо си направил това, което си направил. Кажи й от сърце какво е било намерението ти и какво те е мотивирало. Най-вероятно е никога да не си имал намерението да навредиш по този начин. Най-вероятно това е било страничен ефект от усилията ти да направиш нещо напълно различно. Обясни себе си възможно най-добре и поискай да чуеш какво другата страна е чула от теб. Продължи по този начин, докато си сигурен, че твоите действия и намерения са разбрани правилно.

Когато това е сторено, може да започне лечението. Сега ти трябва да решиш да не правиш това отново. Ти си видял как това е навредило, така че направи избора никога повече да не нараняваш себе си или някого другиго. Ще бъде много полезно, ако можеш да откриеш най-дълбокото свое убеждение, което ти е позволило това да се случи. Ако работиш с някое повърхностно убеждение, ще се наложи да правиш това отново и отново, докато откриеш убеждението, което не ти е от полза.  Разкажи на жертвата за новото си решение и защо вярваш, че това ново решение ще те предпази от това да нараниш някога отново нея или някого другиго.

Следващото нещо, което трябва да направиш, е, да потърсиш компенсация. Опитай се да направиш нещо за човека, когото си наранил, което по някакъв начин да балансира постъпката ти. Ако е възможно да поправиш директно нанесената вреда, направи това плюс още нещо. Ако това не е възможно, опитай се да направиш нещо за него, което да надхвърли ефекта от нанесената вреда. Това, което предлагам, е, да се опиташ да дадеш повече отколкото си отнел. И направи компенсацията си колкото е възможно по-персонална и пряко свързана с поправянето на нанесената вреда.

Когато това е направено, постарай се да извлечеш всяка възможна йота мъдрост от преживяването. Доведи до съзнанието си всичко, което си научил от това. Отбележи също така в бъдеще да бъдеш състрадателен към хора, които са сгрешили по подобен на твоя начин.

След като всичко това е извършено, ти ще си балансирал и компенсирал нанесената вреда. Ти ще получиш прошка от другото лице и от себе си. Ти ще си извлякъл състраданието и мъдростта, съдържащи се в ситуацията и с това ще бъде приключено.

И това е, което правиш, когато се оказваш в ролята на насилник.

З: Това са ценни съвети, 8. Виждам, че това наистина ще свърши работа за отстраняване на нанесеното поражение и за възстановяване на равновесието.

8: Ако имаш достатъчно съзнание, желание и способности да прилагаш тези принципи, тогава много рядко ще се озоваваш в ролята на насилник. Но това определено все още може да се случи. Както обсъдихме в последните няколко глави, ти самият си се почувствал като насилник в доста широк мащаб. Така че това може да се случи даже с една душа по пътя на възнесението.

З: И така, 8, какво става, когато не можеш да проведеш този вид дискусия със своята жертва? Например тя вече не е въплътена или не ти е персонално известна.

8: Тогава животът ще проведе тази дискусия с теб. Точно както обсъдихме. Ти ще получиш обратно от живота преживяването и то така, че наистина да разбереш. Докато не получиш обратно това, което си сторил, това няма да приключи. Когато разбереш, тогава можеш да кажеш „разбрах” и то напълно искрено. Тогава ще можеш да кажеш „съжалявам” и то напълно искрено. И ти можеш да разкажеш своята история на всеки, комуто ще бъде от полза така, че да разбере, без да се налага да правиш само извинения. Тогава ти ще можеш да знаеш какво искаш да дадеш обратно на живота като компенсация.

З: Хм. Това ме отвежда до следващия момент. Аз искам наистина да направя подарък на живота. Това е странно. Когато за първи път разбрах, че трябваше да преработя Документите на възнесението и да публикувам третото издание, без наистина да зная защо, имах изключително силното усещане, че трябва да публикувам поне електронния вариант безплатно. Тъй като няма никакви печатни и пощенски разходи, аз мога да направя това. И след това мога да предоставя тази книга всекиму, който я пожелае. И тази мисъл ми се появи по същото време заедно с мисълта, че имам нужда да обясня правилно Сингуларното събитие. Това бе една и съща мисъл: „Коригирай я и я предостави безплатно.” И сега ми се струва, че това е моята компенсация. На едно много дълбоко ниво аз знаех, че предоставяйки този текст безплатно на всички желаещи и нуждаещи се, не само ще компенсирам предишната нанесена от мен вреда, но така тази книга ще може да достигне до много, много повече хора. Така че аз правя нещо повече от това да компенсирам нанесената вреда. Също така това ми се струва възможно най-прекият отговор на моята простъпка.

8: В това има някаква поетична хармония. Така че ако това е, което сърцето ти те призовава да направиш, аз напълно подкрепям тази идея.

Една дума за предупреждение, обаче. Не прекалявай в обратната посока, за да не нарушиш равновесието. Не блокирай потока от енергия. Във всички случаи направи това, което възнамеряваш, и предостави безплатно труда си, но не пречи на другите да ти дадат нещо обратно, ако те изпитват такава нужда. Това, което казвам, е, че човек никога не трябва да блокира способността си да приема с желанието си да дава. Това може само да те блокира на друго, по-високо ниво на съзнание – в полярност, по-скоро отколкото в двойственост.

З: Ще обмисля всичко това много сериозно и ще дам отговор от сърцето си. Благодаря ти, 8.

(Забележка на Зингдад: Моля вж. раздела „Заключителни мисли” в края на тази книга, за повече по този въпрос.)

8: Направи го.

Сега нека отидем към следващия начин, по който можеш да възприемеш злото.

Второ: Когато ти си жертвата

Ако можеш да убедиш насилника да се включи в играта и да премине през процеса описан по-горе, това би било прекрасно. Но в крайна сметка, ако насилникът приеме да изпълни всичко това, то ти в действителност няма да видиш себе си като жертва. Ти ще се окажеш само някой, попаднал в нещастна ситуация, която се е разрешила благополучно. Така че ако наистина се почувстваш като жертва, то това ще е, защото чувстваш, че това друго същество няма да може никога да поправи това, което ти е причинило.

Какво да правиш в такъв случай?

Най-първото нещо, което трябва да направиш, когато се почувстваш като жертва, е, да си дадеш възможности за избор. Когато имаш възможности да избираш, тогава моментално се превръщаш отново в творец. И ти не можеш да бъдеш едновременно жертва и творец, освен ако си творец, който сътворява илюзията, че е жертва. Което е точно това, което ще направиш в тази ситуация.

Така че това е първото нещо, което трябва да направиш. Настрой съзнанието си в режим на творчество:

Признай, че имаш възможности за избор. Едно много ефективно нещо, което можеш да направиш в такъв случай, е да си кажеш: „Във всеки един момен аз създавам себе си с моите избори. Какви възможности за избор имам сега и как ще създам себе си с всяка от тези възможности?”.

Тогава изброй своите варианти. Помисли си за всяко възможно нещо, което би направил в тази ситуация. Напиши ги, ако са повече от няколко. Тогава, към всяка опция опиши какъв човек би бил, ако направиш този избор. Бъди искрен и ясен. След това напиши какъв вид човек наистина би искал да бъдеш. Например, ти може би искаш да бъдеш: „най-прекрасната любвеобилна версия на себе си”, или евентуално, „най-умния и креативен човек, който бих могъл да бъда”, или нещо подобно.

След това виж дали някой от изборите, които си изброил, съответства на това, което би избрал като най-прекрасната и любвеобилна своя версия. Вероятно никой от вариантите няма да отговори на това. Ето защо ти преживяваш себе си като жертва. Защото не избираш според най-добрия вариант на своето Аз, което би могъл да бъдеш. Преживяването като жертва е подарък. То те кара да избираш отново.

И сега настъпва един магически и чуден момент. Ще се прояви някаква алхимия на душата, стига да й позволиш да го направи. Сега можеш да си зададеш много важния въпрос: „Какво би направил в тази ситуация най-прекрасният, любвеобилен човек?” Отговорът идва ли ти веднага наум? Тогава го напиши. Тогава го направи! Ако нямаш моментален отговор на въпроса си, просто можеш да си позволиш да „узрееш”. Съхрани въпроса в сърцето си и пожелай да чуеш отговора. Може би на следващата сутрин ще се събудиш с готовия отговор. Може би ще го получиш косвено от някого другиго, или чрез вдъхновение. Но нека ти кажа следното: ако съхраниш въпроса в сърцето си, ще получиш отговора.

А когато той пристигне, ти може да почувстваш съпротива. Възможно е да почувстваш, че е „несправедливо” да не се опиташ да накажеш своя насилник. Или може да почувстваш, че не можеш да надвиеш своите чувства на гняв и предателство. Или нещо друго. Въпросът е, че това, точно в този момент, е твоето първо препятствие. Ти знаеш какво трябва да направиш, но чувстваш съпротива да го направиш. Тогава какво ще избереш?

И когато обмисляш този свой избор, може да е много полезно да се заровиш малко в психиката си. Отиди при своите най-интимни убеждения и спомени. Особено в своето детство. Иди и открий първоначалната мисъл и идея, която е причината да поканиш това преживяване на жертва в своя живот. Разбери, че се придържаш към убеждения, които не те водят по-близо до любов, радост и мир. Мисли върху това, докато откриеш убежденията, към които се придържаш и които докарват преживяванията на жертва, които имаш. Поработи върху тях, докато си готов да ги изоставиш.

А ако не можеш? Ако откриеш, че си зациклил? Тогава ти препоръчвам да откриеш способен консултант или терапевт, който да ти помогне с това. Възможно е най-дълбоката причина на твоята болка да е извън твоя досег – в друг живот, или изцяло на друго ниво на съществуване. В този случай ще бъде много полезно да потърсиш външна помощ от някой способен да те посъветва и насочи.

(Забележка на Зингдад: Когато 8 за първи път ми промълви тези думи, аз нямах никаква идея, че ще се превърна в един от тези хора – един лечител, който може да предложи помощ в точно такива случаи. Наистина е удивително как протича животът, нали? И така, определено, ако се нуждаете от помощ, за да се излекувате или да се освободите от своята болка на жертва, то това със сигурност е нещо, за което аз наистина мога много добре да ви помогна. За повече информация, вж. страницата Реинтегриране на душата в моя сайт  zingdad.com.)

Ако желаеш да избереш да се издигнеш над своята ситуация на жертва и да направиш това, както би направила твоята най-величествена версия на Аз-а, по един или друг начин, това ще бъде възможно за теб. И ако се придържаш към този избор достатъчно дълго време, ще видиш прекрасните резултати, които ще последват. Ще почувстваш лекота и свобода. Ще опознаеш себе си като силното същество-творец, което си наистина.

Виждаш ли?

З: Да, виждам.

8: Но трябва да търсиш. И трябва да желаеш да се промениш.

Когато душата е готова да прогресира, тя ще го направи. Ако се мъчи да го постигне, има на разположение помощ. Ако тя е готова и желае да получи помощ, тогава пътят за това ще се отвори.

З: Разбирам. Това ми харесва.

8: И тогава, в подходящ момент, ще откриеш, че повече нямаш преживявания на жертва. Ще откриеш, че вземаш решения, които ти позволяват да изоставиш тези взаимоотношения, които не ти служат. И тогава най-накрая ще бъдеш готов да знаеш, че ти наистина си сътворил всяко едно свое преживяване на жертва, което някога си имал.  

И тогава ще си приключил с ролята си на жертва.

З: Невероятно! Благодаря, 8. И третото състояние на жертва е избавителят?

8: Правилно.

Трето: Когато ти си избавителят

Когато някой в твоя живот се почувства като жертва, той може да те потърси за помощ. Ако ти самият все още си със съзнанието на жертва, тогава е много вероятно да бъдеш привлечен от ролята на избавител на това друго същество. Ако, от друга страна, си скъсал с жертвеня триъгълник, тогава няма да срещнеш тази трудност. Ти ще видиш ситуацията на жертвата такава, каквато е. Ти ще видиш, че лицето сътворява цялата своя драма за свои цели, също както ти си правил, когато си изпълнявал ролята на жертва. Ще видиш също, че нейната борба не е твоя вина и че всъщност не си отговорен за това да я излекуваш. Ти не можеш да избираш вместо нея. Ти не можеш да я излекуваш. Ти не можеш да я промениш. И ти ще знаеш, че ако се опиташ, много скоро ще се заплетеш в чуждата болка, ще започнеш като нейн избавител и след това много бързо ще се превърнеш едновременно в нейн насилник и жертва. Ти няма да желаеш да направиш това и ще бъдеш напълно наясно, че всъщност само тя може да се излекува сама. Тя самата трябва първо да реши, че животът й не е такъв, какъвто желае да бъде. Ако открие, че не може сама да осъществи промяната, която желае, тогава, разбира се, тя може да помоли за помощ. Защото никой не може да получи помощ, ако не желае да му помогнат. 

Сега, възможно е този човек да не знае как да направи всичко това. Може би той вярва, че нещо или някой извън него трябва да се промени, преди той да може да бъде щастлив. Може би той желае да види как отговаря за собствените си избори, но не знае как да достигне до тази перспектива. Може би той не знае как да открие кои избори ще му навредят. Може би той не знае как да направи по-добри избори. И така е възможно да му помогнеш сам да си помогне, без да се превръщаш в избавител.

З: И ти ще споделиш с мен стратегия за извършването на това?

8: Ще го направя. Нека го формализираме в процес от три стъпки:

Да помогнеш, без да се превръщаш в избавител: Процес от три стъпки

Стъпка 1: Издигни собственото си съзнание на една по-висока вибрация, като си кажеш:

„Всичко е ЕДНО и всичко е перфектно. И двамата с …………… (името на другото същество) сме перфектни проявления на ЕДИНСТВОТО. Аз искам да окажа най-голямото добро на всички, като помогна на ………….. да се излекува сам. Аз съм мотивиран само от моята любов.”

Стъпка 2: Разбери позицията на това друго същество. Можеш да направиш това като видиш себе си в неговата ситуация и също така като разговаряш с него и като му задаваш въпроси за неговото преживяване, докато наистина разбереш неговата позиция. В тази стъпка ти не се опитваш да изправиш нищо, нито да промениш нещо. Това не е възможност да му изнесеш лекция или да му съобщиш каквото и да е. На тази стъпка ти просто се опитваш да разбереш неговата ситуация и точно как той се чувства. По този начин ти му правиш първия подарък. Ти му подаряваш своето внимание. Ако можеш да направиш това, без да го съдиш или критикуваш, тогава ти му даваш наистина един подарък от сърце. Подължавай с това, докато почувстваш, че наистина разбираш неговата ситуация. И се увери чрез него, че си успял да го направиш. Кажи му какво си го чул да казва и го попитай дали това е точно описание на неговото преживяване. Ти ще останеш удивен какъв прерасен лечебен подарък е само тази стъпка.  

Стъпка 3: След като добиеш наистина добра представа за ситуацията, ти можеш да се запиташ каква е най-добрата помощ, която можеш да окажеш на това лице. Какво би желал да направят за теб, ако беше в неговата ситуация?

З: О, да: „Прави за другите това, което би желал те да направят за теб.”

8: Ето това е. Но тук има една уловка. И внимавай, защото това е важно.

Преди действително да предложиш някаква помощ, запомни, че това, което правиш на това друго същество, ти го правиш и на себе си. Така че имай желанието да изпиташ върху себе си това, което предлагаш на това друго същество и след това внимавай. Това ще ти се върне обратно. Ако, например прибързаш и му отнемеш правото на избор, то ти ще откриеш, че и ти си изгубил своите възможности за избор. Ако се отнасяш към другия така, като че ли той не е способен да открие сам своя път, тогава ти също ще се изгубиш по своя път. Ако, от друга страна, ти предложиш помощ с любов и уважение, тогава ще ти бъде предложено същото, когато се нуждаеш от него. Ако се отнасяш към това същество като част от Единството, тогава и ти ще се почувстваш като част от Единството.

Схващаш ли идеята?

Не само „Прави на другите това, което би искал да направят на теб,” но „Прави на другите, давайки си сметка, че правиш абсолютно същото на себе си.” Бъди сигурен, че си готов да приемеш същото и върху себе си.

З: Разбирам. Това е отлична услуга, 8. Мога да видя, че това може наистина да помогне, без да ме превръща в избавител.

8: По този повод имам още нещо, което искам да ти предложа.

З: Моля…

8:  Ако си зациклил като жертва, не е ли истина, че това, което най-много би желал, е, да ти помогнат да не бъдеш жертва? Да ти помогнат да видиш, че всъщност си творец на собствената си реалност? Това няма ли да бъде начинът, по който ти би искал да получиш помощ в такава ситуация?

З: Да. Това определено би било нещо, което бих пожелал за себе си.

8: Е, ако се случи така, че искаш да помогнеш някому, който е в състояние на жертва, очевидно трябва да се опиташ да му помогнеш да се завърне към съзнанието на творец.

З: „Прави на другите…” и т.н….

8: Точно така.

Сега, както и във всички други случаи, има правилен начин да се постъпи и погрешен начин. Погрешният начин е да кажеш на този човек, който седи със своята болка и объркване: „Стегни се, защото ти току-що сътвори всичко това сам.”

З: О, боже мой, мога да видя как ще свърши всичко това.

8: Да, наистина. Правилният начин е много по-деликатен и изпълнен с любов. И далеч по-ефективен. Ако можеш да помогнеш на това същество да види, че съществуват различни възможности, той може веднага да напусне състоянието си на жертва.

З: О, да… същото, което аз бих направил за себе си, ако се окажа жертва.

8: Не е ли това, което казвам! Прави на другите точно това, което би искал да направят на теб.

З: Да, разбирам.

8: И точно както би показал на себе си, че имаш възможности за избор, същото можеш да направиш и за приятел, който се чувства жертва – да осъзнае, че винаги има такива възможности. И ако той е открит за такава идея, ти може би ще си в състояние да направиш един добър избор… един избор, който не само му показва, че не е жертва, но му разкрива една далеч по-мащабна негова версия, в сравнение с това, което е мислил дотогава за себе си.

И това е пътят на обединителя. Това е пътят на същество, което се завръща към Единството.

З: Това е прекрасно, 8. Благодаря ти. Ще приложа това в живота си. Ще превърна това в моя начин на действие в подобни ситуации.

8: Вместо да приемаш това като божа истина, бих предложил да опиташ да го приложиш и да видиш доколко ти върши работа. В съответствие с всичко, което съм казал, моля те да си спомниш, че аз не съм тук, за да налагам инструкции, доктрини или догма. Аз просто ти предлагам възможности за избор. Ако решиш да приемеш това, което ти казвам, препоръчвам ти да го сториш с експериментална нагласа. Ако искаш да го изпробваш, то разбира се, трябва да го изживееш във всяко едно взаимодействие, всеки ден. Постъпвай така известно време, докато го почувстваш като нещо естествено. Тогава анализирай живота си и виж дали си по-щастлив, когато живееш по този начин, или не. Виж дали животът ти носи повече радост, или не. Виж дали чувстваш повече любов към себе си и към другите, или не. Реши дали това е правилно за теб чрез личния си опит, по-скоро отколкото на основа моите думи.

З: Разбрах. Благодаря ти, 8.

8: Добре тогава. Преди обаче да продължим, бих искал да свършим малко практическа работа. Нека да видим как би приложил новите си разбирания, може ли?

З: Добре…

8: Добре, тогава нека сътворим един сценарий. Представи си, че имаш приятел, да го наречем Утър, който е твърде силно зациклил в съзнанието на жертва. Утър се бори с живота си и много негови аспекти просто не му се получават. Негови често употребявани изречения са: „Мразя работата си и шефът ми е идиот,” или: „Тези глупави политици опропастяват цялата страна,” или: „Жена ми просто не ме разбира,” или: „Нищо не ми се получава, както траябва,” или: „Само ако имах различни родители като малък, животът ми днес нямаше да е толкова объркан,” или: „Ако тялото ми не беше такава трагедия, щях да съм щастлив.” И други подобни на тях. Ти можеш да видиш, че той страда. Ти можеш да видиш, че животът не му предлага много радост и че той определено не знае как да подобри нещата.

Сега, след като знаеш това, което знаеш, какво би направил?

З: Хм-м. Мога да го разбера. Аз съм изпитал някои от тези неща в живота си и зная как той се чувства. Сега аз вече разбирам нещата по различен начин.

8: И тогава какво ще направиш?

З: Ами, нека приложа трите стъпки.

Първо, аз разбирам, че всичко е ЕДНО и че всичко е така, както трябва да бъде. Утър и аз сме перфектни проявления на ЕДИНСТВОТО. Аз искам да допринасям за най-доброто за всички, като помогна на Утър да се излекува сам от това си състояние. Аз съм мотивиран само от любов.

Второ и трето: Аз заявявам намерението си да правя избор, който прави за Утър това, което бих искал да направят за мен, но също така си давам сметка, че когато го правя за Утър, аз го правя и на себе си.

(в този момент малко се замислям…)

Добре. Ето какво измислих. Утър всъщност не ме е помолил за помощ. Той просто изразява своята болка. Така че аз не зная дали той иска просто да се оплаква, или действително иска да престане да бъде жертва. Така че ще започна, като реша дали искам да седна с Утър и да му съчувствам, или не. Ако го направя, тогава аз ще бъда точно там, където е и той. Аз ще го оставя да ми разкаже за своята болка и объркване и ще му дам възможност да сподели в условия на безопасност, без да се чувства съден и без да го критикувам и обвинявам. Най-много да му задам въпроси, с които да му помогна да изрази по-добре какво се случва в живота му. Ще положа усилия да го слушам внимателно и да проверя дали съм го разбрал добре. Аз ще „споделя момента” с Утър.

Това е изборът, който измислих, и чувствам, че той е добър, защото е в съответствие с трите стъпки. Аз самият бих бил много щастлив, ако някой би ми предложил такова внимание и уважение, в случай че изпитвах болка, която се стараех да преодолея.

8: Отлично. Караш ме да се гордея. Мога да ти посоча още една причина защо това е добър избор. Ако направиш такова нещо, ще бъдеш удивен какъв прогрес ще отбележи Утър в решаването на собствените си проблеми.

Само да бъдеш в присъствието на един такъв изпълнен с любов, внимателен слушател, почти винаги има силен лечебен ефект. И прогресът ще последва. След като само поговориш с Утър по този начин, много вероятно е той да ти каже: „Ти ми помогна толкова много!” Или нещо подобно. А ти ще му отговориш: „Не, приятелю, аз просто слушах. Ти си помогна сам.” И двамата ще си тръгнете с повишен дух.

Това е доста по-различно от ситуацията, в която ти се втурваш за да спасиш Утър, като му казваш как трябва да се вземе в ръце и какво трябва да направи, за да сложи в ред живота си. Резултатът от това ще бъде, че и двамата ще се почувствате затормозени, самотни и сърдити.

З: Хм-м. Да. Зная това от личен опит, тъй като съм бил от двете страни на това уравнение. Това просто не върши работа.

8: Добре, следващия въпрос. Какво би направил, ако Утър действително те помоли за помощ и съвет? Може би той установява, че не бележи особен прогрес от това, че говори за своя живот. Или може би той вижда, че ти не страдаш като него и иска да почерпи от твоите знания и опит. Тогава какво?

З: Отново ще приложа трите стъпки.

(замислям се за малко…)

Мисля, че няма да бъда полезен, ако кажа на Утър какво трябва да прави. Мисля, че много удачно ще бъде да му разкажа подходяща част от моята история.

Тогава той ще може да чуе сам колко сходно (или различно) според него е било моето преживяване, какво съм направил и какъв резултат съм получил. Тогава той ще може да реши за себе си дали да направи, както съм направил аз, или да направи, както предлагам (ако това е различно от действително направеното от мен). Аз ще подчертая, че не очаквам той да постъпи така, както аз казвам. Аз му излагам мислите си с любов и той може да прави с тях това, което счита за уместно.

Това според мен е удачно, защото отново съответства на трите стъпки. Ако имах приятел, който е успял да се справи с нещо, с което аз все още се боря, ще съм доволен, ако мога да поискам неговия съвет. Бих искал той да се почувства свободен да ми даде своя съвет. Бих искал той да ми го даде по начин, по който да видя как го е приложил в своя живот и какво се е получило в резултат, както и защо той мисли, че в моя случай това ще бъде удачно. И накрая, аз не бих искал той да настоява да постъпя точно като него. Ако аз искам неговия съвет, но запазвам свободата си да не го използвам, той не би трябвало да има нещо против. В противен случай аз въобще не бих искал неговия съвет.

8: Това е добре казано.

И аз бих искал да ти подчертая нещо.

З: Моля.

8: Ако твоят приятел Утър те попита за съвет как може да се освободи от своето съзнание на жертва… възможно ли е просто да споделиш с него Документите на Възнесението?

З: Ох, точно така. (смея се) Точно това бих направил! И точно това бих искал на негово място. Когато се чувствах дълбоко потънал в собственото си състояние на жертва, бих искал някой да ми бе дал точно тази книга.

8: Значи наистина с Документите на Възнесението ти правиш за другите това, което би искал някой да направи за теб.

З: Хм-м… да… виждам. Това е просто идеално, нали? 

8: Заедно всички ние предоставяме на Аз-а изход от една трудна ситуация по начин, който е едновременно деликатен и уважителен. Вярно е, че Аз-ът, който пише тази книга, и Аз-ът, който чете тази книга, могат да решат да приемат съдържащата се в нея мъдрост или да я отхвърлят. Или да приемат само отделни части, които харесват. Това е начинът, по който ти би искал тя да ти бъде предоставена, нали? Споделяне без всякаква принуда.

З: Точно така.

8: Значи ти даваш това, което желаеш най-силно, и по този начин го даваш и на себе си! Това е красотата на споделянето.

И така, ние откриваме едно важно допълнение към идеята, че трябва да даваш на другите само това, което си готов да приемеш за себе си. То е следното: Ако има нещо, което чувстваш, че трябва да дадеш, то трябва да откриеш начин да дадеш това, от което се нуждаеш. Защото наистина ти винаги печелиш това, което преди това си дал.

З: Това е чудесно, 8. Сега разбирам това по съвсем нов начин. Ще го приложа и ще видя как работи при мен.

8: Добро момче! И така, ти можеш да потвърдиш решението да се освободиш от нуждата да спасяваш отново, когото и да било, нали?

З: Определено мога. Това препятствие е зад гърба ми.

Защото когато играя ролята на избавител, то аз давам това, което всъщност не желая (за себе си). Не желая друг да взема моите решения вместо мен, да ми отнема възможностите да извличам поука и да ми казва какво да правя.

8: Добре. Тогава не го прави на другите. Давай само това, което искаш за себе си.

З: Това е прекрасно, благодаря, 8.

Знаеш ли, странно е, че се почувствах неудобно да повдигна отново въпроса за избавителя, след като той вече бе обсъждан няколко пъти. Почувствах се глупаво. Сега обаче ми е ясно, че е имало още много да науча относно това. Така че сега наистина съм доволен, че го повдигнах отново.

8: Искам да разбереш, че работата по пре-създаването на Аз-а (това, което правиш тук) е наистина едно предизвикателство. Всяко едно човешко същество на планетата Земя е третирано с най-голямо уважение от тези във по-висшите сфери и в другите светове, точно поради невероятната задача, която колективно и поотделно, сте поели върху плещите си. И тази работа по трансформация на съзнанието е самата същност на чудото, което представлява този експеримент, наречен „човечество”. Преодоляването на тези препятствия е начинът, по който ти осъществяваш трансформацията на собственото си съзнание.

Това е причината, поради която ти намираш, че провявам търпение, когато разисквам тези въпроси с теб. Ако ти наистина просто си пилееше времето и енергията, знаеш много добре, че аз нямаше да търпя това.

А сега има едно последно нещо, което ще ти кажа относно помагането на други същества, които се оказват в позицията на жертва. И то е следното: моля запомни, че те имат пълното право да останат в състонието на жертва, ако това е, което желаят. Фактът, че те молят за помощ, не означава, че ти трябва да прегърнеш идеята, че те трябва да се променят по начина, по който ти искаш да се променят. Ти можеш да предложиш помощта си, но не можеш да ги принудиш да я приемат. Ти не можеш да искаш от тях да направят това, което очакваш те да направят, само защото са изразили пред теб една своя нужда. Почти всеки на тази планета все още е активно ангажиран с ролята си на жертва. Повечето хора все още се нуждаят от своите драматични пиеси, за да могат да имат преживяванията, за които са дошли тук. Даже и да те молят за помощ, и даже да ти кажат, че искат да престанат да се правят на жертва, все още те може в действителност да искат и да се нуждаят да продължат да се държат като жертва. Не е твоя работа да ги принуждаваш да се променят.

З: Да, мога да видя това. Съгласен съм, че трябва или да предложа помощта си без всякакви очаквания, или въобще да не я предлагам.

8: Да. Прилагай процеса от трите стъпки смело и с открито сърце. Най-малко ще сътворяваш себе си като същество, което проявява състрадание с любов и което не е жертва. Това е едно добро начало. Степента, в която другото същество ще спечели и направи промени в живота си, зависи само от него.

З: Благодаря ти, 8. Ще изпробвам тези стратегии и ще видя как те работят в моя случай.

8: Добре. Ако ги прилагаш както трябва и ги адаптираш към всяка ситуация, ще трябва да установиш, че се освобождаваш от директното преживяване на зло в собствената си ситуация.

З: Благодаря ти, 8.

Но какво ще кажеш за косвените преживявания? Например… какво ще кажеш за това, което се случва „там” в широкия свят? Има толкова много лоши неща, които се случват на тази планета. Докато това задължително не ме засяга пряко, аз все пак го чувствам доста ясно. Можеш ли да ми помогнеш да открия здравословна перспектива, така че да се освободя от тези грижи?

8: Това звучи като идеалня покана за третата част от този разговор.

Прояви на злото

Няма да разглеждаме всички начини, по които злото се проявява. Пълният списък би отнел много повече страници от тези, които би могъл да напишеш. Това, което ще направим, е, да се ограничим до тези проблемни области, които ти изброи в началото на тази глава. Те бяха:

Хора, желаещи да извършат геноцид поради жажда за власт, богатство или политически цели.
Терористи.
Хора, които биха изнасилили или малтретирали жени и деца.
Демони и вселяване на демони.
Луцифер, Сатана и Дявол.
Ще говоря за всеки от тези въпроси и след това, когато свърша, ти ще можеш да изкажеш своите съображения. След това ти също така ще пожелаеш да разбереш, че наистина…

„Ако има такова нещо като зло, то това е една възможност да опознаеш любовта.”

Независимо от контекста. 

Съгласен ли си?

З: Разбира се. Да го направим.

8: Добре тогава. Първото проявление на злото, за което искаше да научиш нещо, бе:

Хора, желаещи да извършат геноцид поради жажда за власт, богатство или политически цели.

Нека започна да ти разказвам за тези хора, като продължа от мястото, на което бяхме стигнали, когато разговаряхме за избавителя. Помниш ли, че аз казах, че има много хора, които не са привършили със собствените си драми на жертва?

З: Да.

8: Ами нещата стоят така, че преобладаващото мнозинство от хората на твоята планета са наистина дълбоко ангажирани със състоянието си на жертва. И става така, че почти всеки, когото би срещнал, от ден в ден, в една или друга степен, разиграва определен брой едновременно протичащи драми в своя живот.

Това е правилно и уместно, защото това е, за което те са дошли на тази планета. На духовно ниво те са избрали да дойдат тук и когато са направили тези избори, не са знаели, че ще имат тези преживявания.

З: Следователно ние не трябва да се опитваме да ги спасяваме. Разбирам това.

8: Не бързай. В момента имам предвид нещо друго. Не само не трябва да се опитваш да ги спасяваш, но трябва също така да им позволиш в действителност да се нуждаят от избавител. Ако ще стоиш от едната страна на климушката, то ти се нуждаеш от някого другиго, който да седи от другата страна. Това е единственият начин да се залюлеете. Е, по същия начин жертвата и насилникът се нуждаят един от друг. Единият без другия не може да се движи. И докато едно от съществата най-накрая не е готово да се освободи от цялото жертвено преживяване, играта ще продължава безкрай. Докато не вземат това решение категорично и окончателно на духовно равнище, те няма да могат да напуснат тази игра и да се прехвърлят на друга игра, евентуално по-приятна и изпълнена с повече любов. Докато всеки от вас не е овладял както светлата, така и тъмната страна на душата си, няма да бъдете господари на себе си. А само господарите се възвисяват.

И така, искам да подчертая, че има нужда от насилници, за да могат жертвите да преживяват и изследват собствените си същества. Така те получават възможности да избират това, от което се нуждаят, за да се (пре)създават отново и отново, докато станат господари на себе си.

З: Виждам. Но как това се отнася до тези, които биха извършили геноцид?

8: Това, което току-що казах, се отнася за всички взаимоотношения жертва/насилник. Но добре, нека разгледаме конкретно този въпрос: Тези, които извършват геноцид по целесъобразност.

Какво ще кажеш да използвам пример, който е много актуален в съзнанието на вашата планета точно в този момент? Един въпрос, който е силно емоционален, трънлив и горещо обсъждан. Какво ще кажеш, ако използвам примера за атаката на Световния търговски център на 11-ти септември (2001 г.)?

(Забележка на Зингдад: Когато за първи път пишех това, нападението на 11-ти септември 2001 беше вече доста години в миналото, но в онзи момент бе станало обект на много разгорещен дебат. „Официалната версия”, разказвана от правителствените агенции, бе остро поставяна под въпрос, като бяха посочвани всякакви слаби места в даваното обяснение и вниманието бе насочвано към редица моменти, които бяха просто пренебрегвани. И макар оттогава да мина доста време и да се появиха и да слязоха от дневен ред доста други „горещи теми”, въпросът за това какво наистина се случи на 11-ти септември, как трите сгради се срутиха и кой стоеше зад всичко това, никога не получиха нещо, което да се доближава до задоволителен отговор. По тази причина, двамата с 8 решихме да използваме този пример в това трето издание.) 

З: Пфю! За мнозина тук на Земята това определено е много спорен въпрос. Но това е въпрос за тероризъм, а аз мислех, че ние би трябвало да разговаряме за геноцид.

8: Зная това. Нямам навика да оставям вниманието ми да блуждае. Ако внимаваше, щеше да си спомниш, че ние всъщност говорихме за хората, които биха извършили геноцид. Ако трябва да разбереш тези хора и как, и защо действат по този начин, тогава ще трябва да разбереш, че самият геноцид е само едно от техните деяния. Това е само една страница от много по-голяма история. И ако аз трябва да ти разкажа тази история, то е най-добре да започна разказа си от място, към което имаш отношение.

Историята на Джон, специалистът по теория на конспирацията

Ще започна с историята на един човек, ще го наричаме Джон, който е загубил член на семейството си в това, което бе наречено „терористичната атака на 11-ти септември”. Това бе вероятно най-явната терористична атака в историята на човечеството. Тя бе уловена на филм от всеки ъгъл и показвана отново и отново по телевизиите из целия свят. Джон не само бе дълбоко наскърбен от своята загуба, но начинът, по който този злокобен акт му бе представян отново и отново, доведе до разпалването на неговата скръб до степен на дълбока ярост.

„Какъв вид зъл демон би направил това?” – се питаше Джон относно тези терористи. И почти като с магическа пръчка, на телевизионния екран пред него се появи образът на един брадясал мъж в тюрбан. Това, казаха му, е основният злодей. Това бе злият ум зад цялата операция. Имаше даже записи, в които този човек пое отговорност за случилото се. И не след дълго Джон видя на телевизията други образи на мъже от Близкия Изток. Тези тъмнооки чужденци с чужда религия и идеология на омразата, бяха насилниците, го уведомиха компетентно говорещите глави от телевизионния екран. Най-накрая Джон имаше мишена за своя гняв. И начинът, по който всичко това бе представено, накара мишената на неговия гняв да нарасне от шепа мъже до една цяла култура… до една цяла религия. Всъщност Джон установи, че вече мразеше обитателите на един цял географски район! И след това, когато президентът на неговата нация с каубойска шапка на главата заговори за война, Джон веднага се съгласи: Да, наказание! Да, отмъщение! Да, компенсация! Джон установи, че може твърде лесно да подкрепи идеята за обявяване на война срещу терористите. Ако не бе на възраст, каза си той, той самият би отишъл доброволец. Той би отишъл и убил някои от тези „зли чудовища”, каза си той.

И разбира се, Джон не бе единственият в своята страна, който се почувства по този начин. А това даже важеше и за много хора по света. За известно време това се оказа доста популярно чувство.

И така започна война.

Това обаче твърде скоро се промени от хирургически ясна операция в нещо мътно и сложно. И ентусиазмът на Джон започна да спада, след като за първи път прочете за „съпътстващи щети”. Това е термин, който означава убийство на цивилни. Виждаш ли, Джон е достатъчно умен човек и сърцето му всъщност е на правилното място. И това не бе нещо, което той желаеше. Той искаше да има наказани терористи. Не прости, бедни, невинни селяни в някаква отдалечена страна. През всичкото време обаче се раздухваше тази идея за залавянето на главния терорист. И на Джон бе напомняно отново и отново за човека в тюрбана, който бе направил свой видеозапис, в който бе поел отговорност за атаката на 11-ти септември. Това той да получи справедливо наказание бе идея, зад която Джон все още можеше да застане. И докато Джон чакаше главния терорист да бъде изправен пред правосъдието, по някакъв начин тази една война се превърна в две войни. Джон не бе напълно сигурен как това се случи. Първо, те преследваха в планините този главен терорист, а след това търсеха оръжия за масово унищожение в напълно различна страна. Което имаше връзка, му казаха от телевизията, с терористите от 11-ти септември. Травмиран, изплашен и силно разгневен, Джон имаше желание да продължи да подкрепя военните усилия. „Вървете и ги избийте всичките,” – си мислеше той.

Но колкото тези войни продължаваха, колкото повече млади хора се връщаха опаковани в чували и с липсващи крайници, толкова огънят напускаше слънчевия сплит на Джон. И това започва да му изглежда все по-малко и по-малко като една правилна и справедлива война. Първо, не бяха намерени никакви оръжия за масово унищожение. След това той прочете, че няма абсолютно никаква връзка между терористите от 11-ти септември и тази втора страна. Той започна да подозира, че има друга причина за това разрастване на войната. Той се питаше дали това не е само заради петрола. Или дали просто всичко не бе заради вендета между лидера на неговата страна и лидера на тази друга държава. И след това, малко по-късно, Джон за първи път прочете една конспиративна теория, според която цялата атака на 11-ти септември е била организирана от хора в правителството на собствената му страна!

Авторът на конспиративната теория излезе с всякакви доказателства за това, че в крайна сметка не два самолета са свалили двата небостъргача, а всъщност преди това в сградите са били поставени много мощни експлозиви. И след това имаше един видеозапис, на който той видя една трета сграда, която бе разрушена, без да я удря някакъв самолет. В началото Джон отхвърли тези идеи. Те бяха прекалено отблъскващи. Тези идеи обаче му направиха силно впечатление, защото той нямаше отговори за тях. Те го преследваха. И той се завърна към Интернет, за да продължи търсенето си. И продължи да открива все повече. Откриваше все повече и повече факти за това, че най-малко група хора, притежаващи власт в неговото правителство, се бяха потрудили доста здраво, за да организират атаката на двата самолета. Появяваха се все повече факти, че сградите са били всъщност разрушени с помощта на експлозиви. Никога окончателни доказателства, но все повече факти.

Пласт върху пласт от прикрития. Факти, които не съвпадаха с официалната версия. Професионалисти от различни специалности, като инженери, архитекти, пилоти и т.н. излизаха с все по-настоятелни въпроси, които не получаваха отговори. Всички те казваха, съвсем буквално, че бе невъзможно нещата да са се случили според официалната история. И настояваха за истината. Всички бяха убедени, че официалната история е замазване на истината. Джон прочете как от всяка гледна точка, официалната история бе опровергана и накрая реши за себе си, че конспиративните теории бяха истина. И в момента, в който отвори тази врата, Джон бе ударен от една лавина. Колкото повече навлизаше в заешката дупка, толкова повече информация откриваше. Повече и повече истории за лъжи и измами, разиграли се по целия свят, простиращи се назад в историята. Срамни тайни операции, проведени както изглеждаше, със знанието и благословията на лидерите на неговата страна. Всякакви убийства, предизвикани войни в чужди земи, доставки на оръжие и оборудване за деспоти и малоумници, за да ги използват срещу собствените си народи, замяна на оръжие срещу наркотици… и така без край. Където и да поглеждаше, Джон откриваше истории, които описваха в подробности нарушения на общественото доверие от хората във властта, които бяха прикрити под пластове лъжи и измами. И всички тези конспиративни теории се връзваха една с друга. Едно нещо водеше до друго. И всички се събираха заедно по начин, който съвсем зловещо обясняваше защо светът бе такъв, какъвто бе. И всичко обясняваше доста добре защо по света имаше толкова много омраза.

И тук ще си вземем довиждане с Джон.

З: Уха, 8. Ти рисуваш една твърде мрачна картина. И всичко това е истина – всички тези конспиративни теории?

8: Истина?

З: Да, имам предвид дали всичко се е случило, както казват конспиративните теоретици?

8: (въздъхва) Драги ми млади приятелю, зная, че ти е трудно да разбереш това, но моля те, опитай. Не съществува обективна истина извън теб, освен, „ЕДИНСТВОТО е,” помниш ли?

З: О, да. Наистина помня това. Но със сигурност това нападение се е случило по някакъв начин, или не се е случило.

8: Не. Ти все още наистина не разбираш. Няма обективна истина относно тази история, която да съществува извън теб – или между другото относно всяка друга история. Такова нещо не съществува. Нещата просто не стават по този начин. Има перспективи и вероятности, които всички вие, вътре в тази игра, непрекъснато сътворявате взаимно. Нито една версия обаче не е фиксирана. Нито една версия не е вечно валидна.

Ето защо аз ти разказах за перспективата на Джон, вместо за неща, които „всъщност са се случили”. Защото извън теб и Джон, и всеки друг на тази планета… извън вас не се случва нищо. Извън творците няма никакво творение.

Така че единственото нещо, за което трябва да се тревожиш, е твоето собствено субективно преживяване. А за всеки от вас то е малко различно. Всеки от вас има свое малко различно преживяване и своя история. Така че много те моля да внимаваш, когато казвам, че не „историята” е важна. Ти вярваш, че тя е, но тя не е. Историята е само един механизъм, едно средство, един сценарий, който ти използваш като средство, за да разбереш себе си и да сътвориш себе си. Всичко, което единствено има значение, е твоето откритие, сътворяване и пресъздаване на самия себе си.

Така че слушай внимателно! Няма значение какво се е случило или не се е случило. Това, което е важно, е какво ти чувстваш спрямо него. Важно е какво ти решаваш, избираш и сътворяваш, в резултат на този възприет от теб външен стимул. Това, което е важно, е собствената ти вътрешна реалност.

Така че това е истината за теб и има една история, която ти използваш, за да ти помогне да достигнеш до истината за себе си. Историята е от второстепенно значение. Тя е важна, само докато обслужва основната цел. А тя е твоето себе-откриване и себе-сътворяване.

Разбираш ли?

З: Разбирам, благодаря ти, 8. Искам да кажа, разбирам това, което казваш, и намирам смисъл в него, и наистина го оценявам високо. Все още обаче не разбирам как не съществува само една версия на събитията. Как е възможно да има много, еднакво верни истории?

8: Ще узрееш и за това. С времето ти със сигурност ще видиш, че това е така и че може да бъде само така. Засега, нека се завърнем към нашата дискусия.

И така, казвам отново… съществува историята и след това съществува истината за теб. Сега искам да се върнем към нашия приятел Джон. Искам да говоря за неговите субективни преживявания и да видя как в резултат на тях той може да сътвори себе си.

Виждаш ли, в крайна сметка, въпросът дали конспиративните теории са верни, или не, е неуместен. Той е безсмислен. Обаче от перспективата на директния личен и субективен опит на Джон, това е един основен въпрос от жизнено значение. И ако Джон е готов да бъде наистина, дълбоко честен със себе си, той ще признае, че не съществува абсолютно доказателство за каквото и да било във всички посоки. Никой не е успял да предложи някакви доказателства, които да направят някоя конкретна версия на истината абсолютна и безспорна.

Всичко, с което той разполага, е процъфтяваща колекция от факти, с които може да достигне до собствените си заключения. И ако е дълбоко честен и също така невероятно наблюдателен, той ще разбере, че става дума за собствените му идеи, убеждения и предразсъдъци, които са го довели до събирането на фактите, които е събрал. Виждаш ли? Той създава своята реалност даже без да забелязва това. Джон вярва, че само наблюдава своята външна реалност. Това обаче не е вярно. Той навлиза в своя свят и внимателно филтрира това, което забелязва, след което създава една картина в себе си с парчетата от пъзела, които е събрал. При наличието на малко по-различна стартова позиция, с малко различен набор от предразсъдъци, Джон щеше да събере напълно различни факти и щеше да се придържа към напълно различни идеи за това кое е истина. Той щеше да изгради напълно различно убеждение за случващото се в неговата „история”.

His story = Неговата история.

History = История. *)

Всичко това е една фикция. Един набор от перспективи и възгледи. Събери различни перспективи и възгледи, и всичко това ще изглежда напълно различно.

Не само историята обаче е от значение. Важно е какво правиш с нея. Какво чувстваш относно нея. Защото тогава ти сътворяваш себе си и откриваш себе си.

Dis-covering = От-криване. Removing the cover = Отстраняване на покривалото. *)

*) Непреведима игра на думи. – Бел. прев. 

Разкриване на това, което си всъщност.

З: Фантастично, 8! Това е невероятно. Сега започвам да разбирам. И така, как Джон е сътворил себе си?

8: Виждаш ли, Джон вярва много силно в една външна истина относно събитията. И в резултат от своето пътешествие, той достигна до извода, че конспиративните теории са предимно верни. Той намираше смисъл в тях. Той реши, че те са точно отражение на неговата реалност. И тогава? При това положение, Джон какво трябваше да направи? Как трябваше да реагира?

И отговорът, разбира се, е, че това зависи напълно от това, което той наистина желае. Той трябва да реши какво иска и той ще сътвори себе си чрез своите избори.

Ако поиска, той може да тръгне на кръстоносен поход за „истината”, в който да търси възможност да принуди правителството да разхлаби примката около своите тайни. Това ще рече да принуди властимащите да кажат истината; да отиде и да се срещне с тези, които са били непосредствено до взривените сгради; да открие и изгледа нови кадри от събитието; да разговаря с експерти. Да се опита да „пробуди” своите съграждани за „истината” (докато те, като цяло, наистина биха предпочели за пореден път да спрат алармата на часовника). Той може да направи това. И има много версии на Джон, които правят това в момента. Също така в това няма нищо лошо, ако това е, което те искат да правят.

Или той може да повдигне рамене и да се откаже. Да реши, че машината е прекалено голяма, за да може да се пребори с нея и след това да се оттегли с дълбоко чувство на недоверие и разочарование. Като направи това, той може да замени своето убеждение, че на „властите” трябва да се вярва с убеждение, че те са всъщност враговете на човечеството.

Или той може да се ангажира активно с политика и да се опита да поправи системата отвътре. Евентуално да потърси някой самотен глас вътре в системата, който изглежда като честен посредник на истината, когото да подкрепи. Да се опита да събере повече гласоподаватели за този „човек на истината” в „системата от лъжи”.  

И, разбира се, има много, много други начини, по които Джон може да реагира. Виждаш ли, той непрекъснато среща по пътя си всякакви възможности за избор. Във всеки момент изглежда като че ли има един милион неща, измежду които той може да избира. Дали да повярва на тази, или на онази теория? Дали да повярва на този, или на онзи политик? Дали да протестира против това нещо, или да подкрепи онова нещо? Дали да отиде на това събрание и да изрази своето мнение? Дали да изгуби достатъчно надежда, за да се отдаде на своя гняв и недоверие и да мине в нелегалност – да си набави оръжие и амуниции, и да участва в тайни събирания с други, които мислят по този начин? Или да потърси юридически пътища, за да принуди хората във властта да кажат истината? Или да повярва още веднъж, че системата може сама да поправи грешките си? Какво пък, ако този път просто гласува за „правилния кандидат”?

Толкова много, много възможности за избор.

Но виждаш ли, това също е една илюзия. Всъщност има само една възможност за избор – да се задълбае още повече в играта на жертва, или да се издигне над нея. А всички възможности за избор, очертани по-горе, са за Джон всъщност една и съща възможност: Да се задълбае още повече в играта. Виждаш ли, играта никога не ти показва другата възможност… тя никога не ти показва, че можеш да се издигнеш над нея. Вместо това, тя те заслепява със сценични магически светлини. Ти виждаш само възможностите за избор, които тя иска да видиш, и всички те те водят по-надълбоко в играта. Ето защо тя е такава успешна система. Тя кара всички да играят една и съща игра. Точно така, както тя е устроена.

З: Искаш да кажеш, че играта е направена така, че да кара жертвите непрекъснато да играят и да вярват?

8: Да. Играта е направена да ти показва само възможностите за избор, които да те карат да продължиш да играеш… възможностите на жертва. Тя е особено добра в това да ти предлага такива възможности за избор, при които ти в крайна сметка подкрепяш превръщането на други хора в жертви. Това са най-добрите възможности за поддържането на играта. Ако може да те накара да причиниш превръщането на още един човек в жертва, значи тя си е свършила работата два пъти по-добре.

А сега искам да поговоря малко за работилницата на тези възможности за избор. За да направя това, искам да оставя Джон да си почине и да те запозная с някого другиго. Нека го наречем Максимилян. Накратко Макс. Макс е това, което аз наричам „Супер могъщ индивид”, или накратко СМИ

Супер могъщите индивиди

З: Какво представлява един СМИ? Например президент на една страна, или собственик на голяма корпорация, или какво?

8: Не, един Супер могъщ индивид е един измежду много малък брой хора, който въпреки че притежава много голяма власт в твоя свят, е до голяма степен невидим и неизвестен. Така че Макс не гледа на себе си като гражданин на една или друга страна. По-скоро той вижда държавите и техните политически лидери като средства за управление на активи. Той не принадлежи на дадена страна, страните му принадлежат! Той също така не мисли за себе си просто като за собственик на корпорации; той разглежда корпорациите като свои инструменти. Макс е един от шепа хора, които колективно притежават всичко на планетата, което считат достойно за притежание. Всъщност, повечето СМИ вероятно вярват, че притежават и хората на планетата. И, особено важно, те имат чувството, че притежават всеки, който ти обикновено би считал, че притежава някаква власт: президенти, шефове на организации, крале и кардинали – всички те са специални активи на СМИ. Политиците идват и си отиват с изборите. Членовете на корпоративните бордове могат да бъдат сменени от притежателите на акции. СМИ обаче остават. Зад сцената. Невидими. Неприкосновени.

Ако си един от тези мъже, ти би притежавал доста впечатляваща власт. Ако демократично избраният лидер на дадена страна не се държи според твоята воля, ти можеш да го свалиш, да предизвикаш въстание или да наредиш да го убият – в съответствие с по-голямата картина на света, която отговаря на твоите желания. И тъй като ти контролираш потока на капиталите по света, ти можеш да диктуваш как една област да стане по-богата, а друга да обеднее. Ти можеш да предизвикаш периоди на икономически възход или глобална финансова криза. Ти можеш да започнеш война в един район или даже в глобален мащаб, или да я спреш. Ето каква власт притежаваш.

З: Тогава тези СМИ илюминати ли са?

8: Предпочитам да не използвам термина „илюминати”, защото той води до недоразумения. Има един мийм във вашето колективно съзнание, че съществува една такава скрита организация, едно сплотено сенчесто нелегално звено, което управлява нещата на вашата планета. Това обаче е неправилно разбиране. Супер мощните индивиди съвсем не са от тези, които се движат заедно и работят в хармония за постигане на една колективна цел. Такава организация просто не съществува. Най-сплотената организация, която тези същества изглежда че може да поддържат, е фамилията. Някои фамилии имат начело изключително доминиращи, властни същества и просперират, защото членовете им желаят да се обединят зад тази главна фигура. Други не са толкова успешни, защото са разяждани от вътрешни борби за това кой да ръководи. Често определени фамилии формират съюзи и работят заедно за известно време. С течение на времето понякога тези съюзи биват институционализирани. И има много клубове и групи, и събирания, в които тези СМИ членуват и които посещават. Но да си представим, че всички СМИ на планетата сядат заедно, планират заедно и работят като един, означава фундаментално да не разбираме кои са те и какво представляват. Те всички са невероятно силни индивидуалисти. Всеки по същество се грижи първо за собствените си интереси. Стриктни йерархии с твърдо наложена дисциплина е единственият начин за поддържане на сплотеността. И даже тогава вътрешното функциониране на техните организации може да бъде твърде византийско и съществуват безкрайни интриги, забиване на ножове в гърба и измами. Така че разбери – това не е една обхванала планетата обединена организация, която може да си си представял. По-скоро това са определен брой фамилии, всяка действаща на грубо казано феодален принцип, с най-старшия „глава”, който управлява всяка единица. Въпреки това има, както казах, договорености между някои от фамилиите.

З: Хм. Добре, мисля, че сега имам по-добро разбиране.

8: Наистина ли? Нека тогава ти задам един въпрос: Ако беше Макс, какво би искал? Какво би искал да правиш или да постигнеш, или да преживееш?

З: Това е интересен въпрос. Предполагам, че всъщност няма да искам нищо. Във всички случаи нищо материално. Аз притежавам всичко, от което мога да си представя, че се нуждая. Предполагам, че просто ще реша да се наслаждавам на богатството и властта си, като откривам начини да помагам на другите.

8: Ти по същество ще започнеш да раздаваш богатството си?

З: Да. Така ми се струва.

8: Радвам се да го чуя. Същото ще се отнася и за останалите СМИ. Това би означавало, че те ще могат да глътнат твоята империя наведнъж, и по този начин ще станат още по-богати и мощни. И няма даже да си направя труда да се впускам в подробности за това колко ще ти се види трудно всъщност да раздаваш парите си по отговорен начин, така че даването да не причини повече вреда от преди. Това е една цяла друга дискусия. Ще отбележа само, че много скоро ти ще станеш никой за света на СМИ. Ти много скоро ще изгубиш всичката си власт. Така че ще се опитам да те накарам да отговориш на въпроса отново. Опитай се да смениш своята перспектива. Опитай се да си представиш себе си като някого, който е наистина толкова силен и влиятелен. Ти не би могъл да станеш такъв, ако не си бил възпитаван от малък да упражняваш тази власт. Също така твоята фамилия не би те поставила начело на империята, ако не бе демонстрирал всичките нужни нагласи, капацитет и решителност, за да носиш тази мантия. Всеки момент от твоето възпитание, образование и трениране от деня на раждането ти, са били насочени да те подготвят за състезаване с други възможни претенденти за трона. Ще е трябвало да си безскрупулен, брилянтен играч, за да се издигнеш до глава на тази империя. И това няма просто да ти бъде сервирано на тепсия. Ще са ти предоставяли постепенно увеличаващи се нива на власт и отговорности, и всеки път ще ти се е налагало да показваш, че си най-умният и най-добрият от всички.

З: Хм-м. Разбирам. Предполагам, че ще считам себе си в съревнование с всеки друг участник в играта за власт. Предполагам, че ще приема предизвикателството да разширя фамилната империя и да печеля играта на богатство и власт.

8: Да. За тях това е нещо като игра. Една често спираща дъха жестока и злонамерена игра. Смъртоносна игра за тези, които им се изпречат на пътя. Но въпреки това – игра.

З: Добре. Разбирам. Тогава ако ме питаш какво бих искал, ако си представя, че съм в обувките на Макс, моят отговор е, че ще искам да спечеля играта. Въпреки че ще притежавам неприлично богатство и власт, аз ще искам повече. Всъщност, аз ще искам абсолютно всичко. Както и всеки друг „на върха”, сигурен съм. Така че тогава желанието ми ще бъде да се окажа най-добрият в играта и да надиграя всички останали СМИ, да заграбя повече власт и контрол, и да смажа всички по пътя си.

8: Ти виждаш интуитивно, че би било така?

З: Да, лесно. Преди известно време играх една компютърна игра наречена „Цивилизация”. Там заставаш начело на една малка току-що изградена империя в 6,000 година пр.н.е. Ти управляваш всички аспекти на развитието на своята империя и я наблюдаваш как се разраства. Основаваш нови градове и те растат. След това започваш да се изправяш срещу други империи. Ти не можеш да се развиваш повече, защото си заобиколен от съседи. Неизбежна част от играта е избухването на войни. Вместо да се развиваш чрез вътрешен растеж, ти се развиваш чрез завоевания. В крайна сметка това е добра стратегия. Това е просто начинът да спечелиш играта!

Интересното бе, че когато видях, че печеля играта, тъй като значителна част от игралния свят бе под мой контрол, аз не исках да спра. Аз бях инвестирал толкова енергия и внимание в моята цивилизация, че не исках просто да завърша с оценка „достатъчно добър”. Исках да остана в играта, докато целият свят стане мой – докато всичките ми врагове бъдат смазани – докато не остане и едно ъгълче от света извън моя контрол.

Ох-х-х. Предполагам, че разкрих доста от своя характер, нали?

8: Това, което разкри, е, че всъщност наистина разбираш проблема на властта. Значи ти имаш състрадание и можеш да се въздържаш от оценки. Това е много добре.

Сега, кажи ми, ако беше Макс, какво би искал по отношение на малките хора „на дъното”? Всички обикновени хора, които са заводски ралботници, чиновници, продавачи, шефове на офиси, войници и какво ли още не?

З: Хм-м-м. Предполагам, че ще искам те да продължат да работят. Да продължат да робуват. И да правят това, което аз искам те да правят, когато искам да го правят. И междувременно да не си пъхат носовете, където не трябва и да бъдат послушни.

8: А какво ще стане ако станат непослушни? Какво ще стане, ако някои от тях престанат да се подчиняват на волята ти? Какво ще стане, ако започнат да разбират какво се случва? Какво ще стане, ако някой надигне глава от фабричния под и каже: „Аз не харесвам особено тази работа. Вместо това ще започна да правя нещо, което обичам. Аз ще намеря начин да проява най-блажения израз на своето Аз, да открия истинската си природа и след това да се възнеса извън тази система.” Тогава какво?

З: Това за мен ще бъде лоша новина. Защото очевидно такова нещо е заразително. Ако други видят какво прави този човек и как е щастлив от това, те могат да поискат да направят същото. Скоро всичи мои слуги ще се окажат облечени в дълги роби, с цветни венчета на главите и пеещи „Кумбая” или нещо подобно. Те повече няма да ми слугуват. Аз ще започна да губя играта.

8: Но всичко е наред нали, защото това няма да се случи. Помисли за секунда. Колко хора, които работят като роби във фабрики, магазини и офиси по света, могат да се откажат и да правят каквото пожелаят?

З: Съвсем не много.

8: И защо е така?

З: Ами най-вече, защото имат да изплащат дългове. А даже и да нямаха дългове, откъде ще вземат пари за храна, квартира и т.н.? И даже да можеха да платят и за това, ами бъдещето? Какво да кажем за образованието на децата им?

8: Точно така. Така че първият момент е – задлъжнялост. Спомни си, че тези Супер мощни индивиди командват парада. Те по същество притежават световната икономика. Те определено притежават всички банки. Така че колкото повече хората задлъжняват, толкова повече се поробват. Във фабрики, магазини и предприятия, също притежавани от СМИ.

З: Уха! Това е доста шокиращо. Или една наистина брилянтна стратегия. В зависимост от перспективата.

8: И това е все още нищо. Има много други начини да накараш Джо, фабричния работник, да не вдига погледа си от пода на фабриката. Дългът е само единият от тях. Някои от останалите са още по-противни. Спомни си примера за атаката на 11-ти септември.

З: О, не! Искаш да кажеш, че нападението на 11-ти септември не е нищо повече, от огромен контролен механизъм за манипулиране на хората?

8: Ти какво мислиш?

З: Аз… ух… Ох, чакай малко, 8. Какво стана с тази приказка: „историята е по-малко важна от Истината за Теб”? Сега искаш да кажеш, че конспиративните теории са верни?

8: Не. Аз ти разказвам друга история. Нито повече, нито по-малко. Или почувства в даден момент, че искам от теб да ми вярваш?

З: Но, 8! Какъв е смисълът на това, ако не е истина?

8: Смисълът? Той е същият, като смисъла на историята, която си разказваш като живееш живота си. Смисълът е, че ти си създаваш преживявания, за да можеш да избираш и да сътворяваш. Точно както ти казах преди. Аз ти разказвам за това, за да можеш да се наситиш докрай на хапчетата за жертва, към които си пристрастен, така че да решиш да ги изоставиш и да започнеш да сътворяваш. Поеми отговорност! Събуди се! Открий кой си наистина!

Ако нещо от това, което ти казах във всички наши разговори, бе валидно, мислиш ли, че щеше да има една единствена история, която да е абсолютна? Която всъщност да не е творение… една фикция… едно изкусна пиеса? Твоята пиеса, която ти съ-творяваш!

З: Тогава какъв е смисълът да ми казваш за тези СМИ? Защо не ми разкажеш някоя стара детска приказка?

8: Бих могъл. Това обаче няма да приляга на твоите преживявания. Няма да ти бъде от полза. Ща го кажа отново, така че моля те, внимавай този път, разбрано? Наистина е много важно да отбележиш това:

Няма обективна истина в никоя история. Има само перспективи и вероятности, които участниците във всяка игра съ-творяват заедно. Даже и тогава обаче всеки съ-творяващ има своя собствена перспектива, преживявания и история в по-голямата история. Не съществува една абсолютна история, която да прави някоя друга история невярна. В което няма нищо лошо, защото в крайна сметка не историята е важна. Ти просто трябва да се преструваш, че историята е най-важното нещо, за да може играта да върви. Тъй като обаче сега ти напускаш играта, ти можеш да разбереш, че историята е просто едно средство, чрез което  ти показваш на себе си своето вътрешно същество, проектирано върху една външна реалност. Ти просто използваш механизма на историята, за да откриеш себе си и да сътвориш себе си. Е, историята може да бъде много завладяваща. Тя е предвидена да бъде такава. Сега обаче ти си готов да разбереш, че тя има стойност само в контекста на истината за теб. Извън това, тя е безсмислена.

И така, сега ти можеш да разбереш какво представлява историята. Тя е нещо, което ти можеш да използваш, за да покажеш на себе си нещо за себе си и тогава, в зависимост от това колко харесваш това, което виждаш относно себе си, ти можеш да избереш други възможности за себе си.

Открий себе си и сътвори себе си. В това е смисълът на всичко.

И сега ти ме питаш защо ти разказвам за тези СМИ. Ето и отговора: Сега аз използвам една история. Аз използвам твоята история. Твоята съ-творена реалност. И аз ти казвам нещо относно твоята история. Ти можеш да решиш за себе си доколко това, което ти казвам, е валидно. И тогава ти можеш да решиш какво тази информация ти казва, относно самия теб. И тогава можеш да решиш как ще сътвориш себе си.

Това как ти звучи?

З: Всъщност аз се боря с това, 8. Мисля, че едва сега разбирам това, което ми казваше относно „историята”. И не зная как да ти отговоря. Това ме кара да мисля, че няма повече смисъл да слушам за тези неща. Ако всичко това е просто скалъпено… какъв е смисълът да говорим за това?

8: Добре, нека ти помогна.

Помниш ли дали си сънувал миналата нощ?

З: Да. Всъщност имах един дълъг и много сложен сън. И след това се събудих, и разказах на Лиза съня си, и двамата разговаряхме за него. И след това се събудих отново! И разбрах, че и двете преживявания са били един сън.

8: Много хора имат такива преживявания – да сънуват, че сънуват. Ако пожелаеш да обърнеш внимание, това е едно много важно послание, което отправяш към себе си в такъв сън. Ти показваш на себе си как можеш да се събудиш от един сън и да вярваш, че си буден, че целият ти сън е бил просто една измислица, и въпреки това да се намираш все още в един сън. И тогава се събуждаш отново и… и…

З: Предполагам, че мога да разбера, че аз все още живея в една измислица.

8: Да. И това е една много убедителна измислица. Искам да кажа, не мислиш ли, че има един герой, който е избрал псевдонима Зингдад и който решава да напише книга със заглавие Документите на възнесението?

З: Да. Мисля. Имам чувството, че това съм аз.

8: И има много хора по света, които съ-творяват тази измислица. Те също вярват, че има един герой наречен Зингдад, който пише тази книга наречена Документите на възнесението. Те обаче преживяват тази измислица малко различно. Те преживяват този герой като някой, който живее далече от тях и който пише тези думи, които те могат да четат.

Какво обаче би се случило, ако всички се събудеха сега и разберяха, че това е само един голям, сложен сън, който вие сънувате заедно? Ако ти разбра, че този герой Зингдад е просто твоят герой в съня и че ти си нещо много повече? Нещо много по-творчески мощно и реално? И че Документите на възнесението всъщност не са една книга, която ти пишеш, а че тя е всъщност един от редица взаимно договорени сигнали за събуждане, които всички вие сте си организирали. Нещо като курдисване на часовник, преди да си легнеш за сън.

Тогава какво?

Тогава би ли се събудил и казал: „О, тези истории са просто истории. И историите не са важни. Те са безсмислени. Всичко това са само глупости. Нека забравим това и отидем да направим нещо истинско”?

Или би ли видял голямата красота и истина, които ти бяха показани в тези величествени епични истории, простиращи се през много животи, които всеки от вас си разказва? Бихте ли се събрали и споделили своите преживявания и извлечени поуки? Бихте ли си показали един на друг своите истории? Би ли обичал и съхранил историите, които си разказал, и смисъла и ценното, което си извлякъл от тях?

З: Да. Да. Виждам го.

Тези животи, които живеем, са нашите истории. И ние, колективно, си разказваме тези истории. Ние сме авторите на приказката и ние сме героите вътре в приказката. И четейки тези истории, ние откриваме някои много важни истини за себе си. Ето защо историите са важни.

Добре.

Но тогава защо е важно да разберем за тези Супер мощни индивиди?

8: Нещата стават по следния начин: твоите читатели преживяват реалността на Зингдад в своя живот, защото техният живот се е повлиял от твоя труд. Те вярват, че ти съществуваш, защото те четат тази книга. А в резултат на това, те получават възможности за избор в тази книга и могат да решат за себе си как ще реагират и сътворят себе си.

Какво обаче ще стане, ако ти преживееш някакво влияние в живота си, но източникът на това влрияние е много хитро скрит от теб? Виждаш ли, ето ги тези други същества, които преживяват себе си като тези СМИ. Това е измислицата, която те създават за себе си в тази история. И тяхното влияние се простира нашироко. Ти би трябвало да живееш много далече от така наречената цивилизация, за да можеш напълно да избегнеш влиянието им. Но ти се мъчиш да вземаш решения относно това влияние, защото за теб не е очевидно какво се случва. И това е, което аз правя. Аз ти помагам да направиш явно това, което бе скрито.

Казах преди, че няма една отделна история, която да е абсолютно вярна. Казах също, че има само вероятности и перспективи. Това, което трябва да добавя сега, е следното: колкото повече енергия бива вложена в една вероятност, толкова тази вероятност придобива стойност. Колкото по-малко енергия бива вложена в нея, толкова повече тя избледнява и изчезва в не-съществуване.

З: Имаш предвид, че колкото повече вярвам в нещо, толкова то е по-реално?

8: Нещо такова. Ти правиш избори и чрез своите избори ти фокусираш своите енергии. Когато фокусираш своята енергия върху нещо, ти добавяш към неговото създаване. Ти го правиш по-реално за себе си. Ако много хора се присъединят един към друг и направят нещо реално за себе си, тогава това нещо има по-голяма вероятност да се случи. Така действа един взаимно сътворен свят. И понякога вие бивате подведени. Вие бивате колективно омаяни да вложите енергиите си в неща, които в действителност захранват нещо скрито зад тях. Вие захранвате една илюзия и заедно с това захранвате и създателя на илюзията.

И това е, което се случва тук. Макар малцина от вас да знаят за съществуването на СМИ, въпреки това вие много ясно и силно ги привличате в своята реалност, като фокусирате енергиите си върху това, което те ви поднасят.

Ето защо аз искам да ти кажа какво е това, което те правят и как го правят. Тогава ти ще си наясно. Тогава ще можеш да насочиш своите енергии встрани от това. Тогава ще можеш да престанеш да създаваш това за себе си. Освен ако разбира се, това ти харесва, в който случай… е, това ще зависи от теб.

З: Ах!

Благодаря ти отново за търпението, 8. Оценявам високо това, че си готов да ме захранваш лъжичка по лъжичка в собственото ми пробуждане. Аз наистина започвам да проумявам това.

Готов съм да се върна към историята за СМИ. Искам да опозная тяхната роля в моята история, така че да мога да правя по-удачни избори в живота си.

8: Това е чудесно. Поздравления.

З: Добре, ти казваше нещо относно нападението на 11-ти септември. Ти предлагаше, че може би СМИ са всъщност зад това. Наистина?

8: Да. Аз не използвах примера за 11-ти септември напразно, когато ти разказвах за Джон. Аз ти показвах как това може да бъде една история, чийто сценарий е дирижиран от СМИ. Такива неща са се случвали през цялата ви история. Един от най-сполучливите методи, с които СМИ държат своите слуги в подчинение, е да организират война. Докато хората могат да бъдат убедени, че има някаква друга зла нация, друга зла религия, друга зла идеология, друго каквото и да е зло, което иска да унищожи тях, семействата им, начина им на живот… тогава със сигурност те ще пожелаят да дадат едно рамо на колелото и да направят, каквото е нужно. Може би те даже ще почувстват, че трябва да участват във войната като доброволци. И след това, ако загинат във войната, това ще бъде само още една причина за всички останали в семействата им да бъдат гневни и изпълнени с омраза към злия враг.

Гняв и омраза … те са може би даже по-добри от дълговете, за да държат хората в двойствеността и отделеността.

А замислял ли си се някога относно религиите?

З: Религии? Какво по-точно?

8: Ами не е ли наистина много, много странно, че повечето религии изглежда са основани на думите и делата на най-дълбоко миролюбивите хора, стъпвали някога на Земята? Искам да кажа, ако оставим цялата догма и вярвания настрана,  ако отидеш и погледнеш какво се намира в сърцевината на тези религиозни учения, ще установиш, че те проповядват стремеж за мир между хората и желание за извършване на добро по света. И в същото време непрекъснато откриваме най-запалените привърженици на една от тези системи за мир да бъдат принуждавани да отиват и убиват най-запалените привърженици на друга система за мир. Това се случва толкова често, че даже не се приема за странно. А понякога разликите във вярванията са толкова незначителни, че са просто незабележими за хората отвън.

Това не изглежда ли наистина странно?

З: Да. Преди не бях мислил за това по такъв начин.

8: И сега трябва да те попитам: Как се случва така, че едно лице, което вярва в една от тези религии, с всичките й красиви мисли относно любовта към брата и т.н… как се случва така, че този човек бива убеден да убива другия свой брат от другата вяра?

З: Не зная.

8: Е, аз ще ти кажа. Това става много бързо, като някой лидер му каже, че човекът от другата вяра всъщност не е негов брат. Казват му, че другата вяра е една мерзост. Тя е зло. И че неговата вяра всъщност му позволява да убива хора от друга вяра. И не само му позволява, но го задължава.

Лудост, нали?

Това, че една система на любов, мир и толерантност може да бъде причина да си позволиш да бъдеш толкова силно фанатизиран, че да убиеш някого, чиято вяра е малко по-различна от твоята.

Значи няма никакви вътрешни противоречия! (усмихва се тъжно)

З: Уха! Много добре казано, 8. Тогава защо? Защо тези религиозни лидери правят това?

8: Ами много е просто. Това са отново тези Супер могъщи индивиди. Те забелязаха доста отдавна, че съществуват духовни учения, които са противопоказни на техните интереси. Отново и отново се появявал някой учител, който разпространявал идеи за мир, единство и толерантност, което карало някои от техните слуги да губят интерес в играта, която те създавали. Понякога имало даже школи, които проповядвали възнесение, които карали слугите да напускат играта. Тогава Супер могъщите измислили един много хитър план. Те намерили начин да настроят тези религии в своя полза. Вместо да позволят на религиите да продължат да бъдат прости вероучения, споделяни от хора, които се отнасяли помежду си като братя и сестри, те ги политизирали. В религиите били изградени властови структури. Били установени догми. Те били превърнати в организации. Често религиозните лидери ставали по-силни от кралете и императорите. И тогава било постановено, че хората от определена област трябва да следват определена религия. Било им наредено: „Вие трябва да вярвате в това.” И ако вярваш нещо различно от догмата, следвало наказание – обикновено много жестоко и най-често завършващо със смърт. И тогава хората начело на тези прекрасни системи за мир изведнъж се превърнали в мъже с огромна власт. Виждаш лак стават нещата?

З: Това е направо отвратително.

8: Мога да видя как това може да ти изглежда. Но спомни си:

„Няма нещо, което да е добро или лошо, освен това, което чувстваш по този начин за него.”

З: Ох, да.

8: Това означава, че за теб е въпрос на избор дали да бъдеш тук, в тази система. Системата е построена, за да те държи тук. Непрекъснато получаваш всякакви съблазни да останеш.

И така, тези Супер могъщи индивиди… те зли ли са?

З: Ами, струва ми се, че те са способни да се държат по някои твърде зли начини. Това ще рече, че въплътените им аспекти определено правят това. А въплътените аспекти на нас, „слугите”, определено могат да чувстват, че сме жертви на едно голямо зло, което ни е връхлетяло.

Ако обаче разбирам това правилно, това е перспектива от нисък порядък. И избирането на тази перспектива ще ме задържи тук в двойствеността. Моят гняв и възмущение ще ме накарат да отвърна на удара. И така аз ще остана отделен от единството.

8: Което означава, че те печелят. Даже и Супер мощните да са тези, които решиш да мразиш – няма значение – фактът, че решаваш да мразиш и да се бориш, означава, че те печелят. Защото ти оставаш тук. И ти оставаш да обслужваш техния дневен ред. Виждаш ли как стават нещата?

И ако, например, ти решиш да се обединиш с други войни и да се изправиш с оръжие срещу тях, ако решиш да се биеш срещу тях, отгатни какво ще последва?

З: Не зная.

8: Ще се появи някой, който е достоен и способен лидер. Някой добре запознат със стратегия и водене на военни действия. Някой, който изглежда че мрази „злите кучи синове” даже повече от теб. И тогава ти ще си готов да го последваш в битката, да правиш това, което той казва, и… бинго! Ти си отново в играта и ги обслужваш. Пряко и косвено. Пряко, защото те са майстори на стратегията на управляване на всяка опозиция. Те правят това, като се заемат да управляват тази опозиция. Когато започнеш да организираш една група за съпротива, те намират начин да поставят своя пионка начело на тази група. Ти няма да го знаеш, но твоят лидер ще бъде един от техните слуги, стратегически позициониран в твоята организация от тях, за да те управлява!

Ти също така ще им служиш косвено. От кого например мислиш, че ще закупиш своите оръжия? Откъде ще вземеш всичкото друго оборудване и инфраструктура? Всичко, което ще ти е нужно, за да окажеш съпротива на Супер могъщите, ще бъде закупено от Супер могъщите. И всеки цент, който ще смени притежателите си във всяка сделка, ще бъде също така обложен с данъци, за да ги обогати допълнително. И т.н., и т.н. И същото важи и ако се ангажираш с „по-мирна съпротива”. Ако се събираш с други по интернет форуми и дискутираш „злините на властимащите” и „разпространяваш истината” за това, което наистина се случва, ти може би ще мислиш, че повдигаш съзнанието на хората по света. Ти може да си мислиш, че правиш нещо, за да саботираш дейностите на Супер могъщите чрез разпространяване на истината. И след това ти ще откриеш всякакви видове „експерти”, които изглежда че са водещи в „движението за истина”. Със сигурност може да ти е минавало през ума, че поне някои от тях са наети от Супер мощните? Нямаше ли да направиш това, ако беше Макс? И ако случаят е такъв, как ще решиш кому да се довериш? Кой ти казва реалната истина и кой ти пробутва версия на истината, която е изпъстрена с лъжи, предназначени да те манипулират? Изведнъж нещата се оказват не толкова прости, нали? Виждаш ли, Супер могъщите не са станали Супер могъщи, защото са глупави. Те са видели и преживели всякакъв вид въстания и съпротива, които можеш да си представиш. И всеки път са ставали по-умни, по-решителни и по-могъщи. Те също имат дълга памет и далечни планове. Те мислят в термините на много поколения, не за това, което се случва сега, в този живот. Така те са успели толкова удивително в играта и става така, че ние пристигаме в една ситуация, в която те притежават една планета пълна със слуги, които им робуват, трудят се и надали даже и един единствен започва да се досеща. А тези, които открият за какво става дума, не могат да направят нищо по въпроса. Всъщност, в опитите си да направят нещо, те само  засилват позициите на Супер могъщите.

И нещо последно относно воденето на война срещу „злите илюминати”, или както там ги наричате: срещу кого точно ще нанесете своя удар? Ще ги „изтребите до крак” като взривите офисите на местното управление? Действително ли мислите, че някой от Супер могъщите ще се окаже там? И ако не там, къде другаде ще ги откриете? Аз ще ти кажа – няма да ги намерите! Супер могъщите са толкова надълбоко скрити, толкова са зад сцената, че почти никога няма да видиш имената им в пресата и още по-рядко лицата им. Така че независимо кого ще взривиш или застреляш, ти само ще нараниш някое подставено лице. Някоя пионка. Някой нещастник, който просто се опитва да оцелее по най-добрия възможен му начин. И така ти не си уязвил СМИ ни най-малко, като всичко, което си направил, е да допринесеш малко към омразата на този свят. Което, иронично, само ги прави още по-могъщи.

Така че ти губиш.

След това губиш.

И след това губиш още повече.

И когато си загубил напълно, тогава просто губиш още повече.

И това е, което се случва, ако се опитваш да играеш срещу тях в тяхната игра. А това е тяхна игра. Ти не можеш да победиш тях, или системата чрез бой. Играта е така направена, че ти имаш в ръцете си нищо, а те държат всички аса. И за всеки случай, те имат набор от всякакви други карти, които могат да им потрябват, скрити в ръкавите си. И ако това не е достатъчно, те могат просто да променят правилата всеки път, когато поискат.

Спомни си, когато казах, че за тях това е само една игра. Понякога една злобна и жестока игра, но все пак игра. Това, което трябва да запомниш, е, че те имат определена роля, която да изиграят. Докато те снабдяват с най-силните съблазни да останеш в играта, те са си свършили работата.

З: Това е тяхната задача?

8: На едно духовно равнище, да. В повечето случаи техните въплътени личности не знаят това. Но по същество това е духовният контракт, който те имат с всеки, който се включи в тази конкретна игра. И аз зная, че ще ти е много трудно да  почувстваш малко съпричастност към тях точно сега но, знаеш ли, тези същества носят един много тежък товар. И техният живот, противно на вашите популярни представи, съвсем не е много щастлив. Това не са просто пищни забавления едно  след друго. Да, има компенсации за това да си сред най-богатите и най-могъщи хора на планетата, но също така има и много тежка цена, която трябва да заплатиш. Позволи ми да ти дам едно малко обобщение:

Супер могъщите са напълно скрити от теб. Ако знаеш някое име или си видял снимка в някой от жълтите вестници, или на телевизията, това в най-добрият случай е бил функционер на истински могъщите. Самите СМИ не се занимават с политика, нито оглавяват бордове. Те са скрити. Те дърпат юздите на властта чрез други индивиди, които са техни функционери. Ако можеш да видиш ръцете, които държат юздите на властта, тогава ти гледаш ръце на функционер.

Истински могъщите са родени във властта. Родени, не произведени, както те казват. Ти не можеш да се присъединиш към тях като успееш в бизнеса, или като забогатееш. Не можеш да станеш един от тях като станеш член на тайно общество и проправиш пътя си до върха на някоя организация. Не можеш да се присъединиш към тях, като спечелиш избори. В най-добрия случай можеш да станеш техен слуга. Може би един добросъвестен и доброволен слуга. Супер могъщите са почти една отделна порода. Една съществена част от стратегията на успеха им е това, че внимателно пазят целостта на своите фамилни линии. Генетичната чистота за тях е нещо като идея фикс. И напълно основателно. Така например тяхната генетика е свободна от голям брой страдания, които преследват останалата част от човечеството.

От самата люлка те са обучени, тренирани и възпитавани да бъдат това, което са. Отглеждането им не протича безболезнено за тях. Много по-тежко е, отколкото можеш да си представиш. Докато другите бебета биват глезени и обучавани на любов и споделяне, тези получават строги уроци по самодисциплина и независимост. Обучават ги на безусловно подчинение, но само на техния господар. Учат ги, че всички останали са пионки, слуги, които трябва да бъдат използвани. Лукавство, измама, лъжи и манипулации са все ценни придобивки в техния арсенал. Стига действията ти да водят до по-голямо натрупване на власт във фамилията, ти служиш на нейните интереси. И ако това означава персонално издигане във властта над другите СМИ, чрез морално амбициозни слредства, това също е приемливо, ако не и направо ценено и уважавано.

И докато някои абсурдни нива на изобилие биват приемани за нещо естествено, то добротата, нежността, търпението и изблиците на любов са изключително редки.

Толкова много очаквания са стоварени върху раменете на тези индивиди, че няма място за неуспех винаги и във всичко. Всяка проява на слабост бива осмивана. Тя е нещо срамно и трябва да бъде заличена. Провалът не бива толериран.

Има още много, което мога да разкажа за тяхното съществуване. Всичко, което бих искал засега обаче, е да ти намекна. Сигурен съм, че ти започваш да виждаш, че тези същества водят един много, много труден живот. Още от люлката, та чак до гроба. В техните очи любовта е лукс, който не могат да си позволят. Разбира се, те разбират погрешно любовта. Ако не правеха това, те нямаше да могат да мислят по този начин. Но всичко това също е част от контракта.

З: Но защо, 8? Защо? Защо не разбирам всичко това? Поне да живееха весело, тогава бих го разбрал. Ако правеха това, защото притежаваха всичката власт и това ги правеше щастливи, поне тогава щях да видя смисъл. Ако обаче това да имаш тази власт е почти непосилно бреме, тогава защо го правят? Искам да кажа, ако са толкова нещастни, защо тогава не накарат своите лакеи да излязат в пресата и на телевизията, и да кажат: „Съжаляваме, хора. Станала е някаква грешка. Оказа се, че ние всъщност не харесваме да водим хорото. Оказа се не толкова забавно, колкото ни изглеждаше. И ние знаем, че вие също особено не харесвате как са се получили нещата и при вас. Така че сега ние ще споделим с вас своите играчки и ще се отнасяме мило. Забавлението е в нашата къща и всички са поканени!” или нещо подобно. Тогава всички ще бъдат щастливи.

8: Щастливи? Не съм сигурен, че всички ще бъдат щастливи. Ако истината започне да излиза наяве по този начин, тогава подозирам, че ще има много повече гняв, отколкото щастие. Колко щастливи биха били хората, ако им кажеха, че причината да воюват един с друг е, съвсем просто, защото това е бил най-добрият начин да направят шепа хора по-богати и по-могъщи? Ако си изгубил член на семейството си в такава война, ще приемеш ли нещо от рода на: „О, това е вече минало” за отговор? Не. Дълбочината на измамата е потресаваща. И ако това започне да излиза наяве, хората ще изпаднат в шок. Ще има всякакви реакции, като отричане, гняв и ярост. Много, много малко ще реагират като решат просто да бъдат щастливи. И между другото, какво те кара да мислиш, че хората искат да бъдат щастливи?

З: Аз… ъх…

8: Да, разбира се, това е, което всеки наистина желае. Ако това обаче бе основната ти мотивация – просто да бъдеш щастлив – щеше ли да избереш да се въплътиш на планетата Земя, в тази цивилизация и по това време? Не. Има места във Всичко, Което Е, където наистина можеш да откриеш щастие. Ние ще говорим доста повече за това съвсем скоро. Нека обаче те уверя, в случай че в момента се чувстваш объркан, че тази планетарна реалност в тази пространствено времева връзка, не съществува само за това хората да се опитват да бъдат щастливи. И ето как аз ще започна да отговарям на твоя въпрос. Ти ме питаш защо Супер мощните индивиди правят това, ако то ги прави нещастни. Ами аз мога да ти задам същия въпрос. Защо всеки от вас е дошъл на тази планета и се е въплътил тук, ако това ви прави нещастни? Както продължавате да ни разказвате, че се чувствате, в своите молитви и медитации. Защо? Защо правите това?

З: Разбирам, че ние идваме тук, за да открием кои сме наистина, от едно положение на забрава.

8: Да, това е основната мотивация. Да откриете себе си. Да се пресъздадете отново. Има безкраен брой други производни причини. Като да излекувате някаква болка. Като да откриете единството, като изследвате отделеността. Като да разберете какво е наистина любовта, като се откажете от нея за известно време. И така нататък. Реалността, която обитавате, е едно чудо. Тя е едно невероятно средство за сътворяване и откривателство. И така всеки от вас, по някаква своя причина, е избрал да дойде тук. И всеки един от вас ще открие една чудесна, удивителна награда, когато си отиде оттук.

Ето защо вие сте дошли тук преди всичко.

Сега. Мислиш ли, че нещата ще бъдат по-различни за Супер могъщите индивиди?

З: Не зная. Предполагам, че не.

8: Няма да бъдат. Всеки, който идва тук, изпълнява селекция от роли. Супер могъщите играят роля, която помага за създаването на специфичен духовен климат на вашата планета.

З: Моля поясни.

8: В сърцето на всяко човешко същество има една искра от божественото. Следователно, всички вие по същество сте добри, мили и изпълнени с любов. Всеки от вас всъщност иска да открие своя подарък и да го подари. Да бъде добър, мил и да помага на другите. Вие искате да откриете любов, да изразите любов, да бъдете любов. Вие искате телата ви да са здрави и силни. Вие искате взаимоотношенията ви да са добри. И т.н. Така че виждаш ли, ако всички имахте това, което наистина желаете, всичко щеше да върви по мед и масло и вие щяхте да откриете истината в сърцата си. Вие щяхте да приемете удивителни количества светлина в себе си и щяхте да се възвисите извън системата. Дядото или лелята на всеки втори човек щеше да бъде най-прекрасен умен мъдрец. Щеше да цари мъдрост и изобилие. Понятия като единство щяха да бъдат разбрани повсеместно. Нямаше да има разделение между нации и раси или религии, или всякакво друго групиране. Всеки индивид щеше просто да следва своя най-истински път към дома.

З: Толкова прекрасно!

8: И точно това е, което се случва в много други реалности. Има даже редица планети във вашата галактика, където нещата стоят по този начин. И е прекрасно, когато е така. И ако това бе, от което ти на духовно ниво си се нуждаел или си желаел, ето къде щеше да бъдеш – на някоя друга планета на обединено съзнание, където има мир, любов и радост.

Но ти не се намираш там, нали?

З: Очевидно, не.

Значи, ако те разбирам правилно, то аз съм тук в тази реалност, защото това е, което аз, на духовно ниво, съм искал да преживея. И това означава, че аз всъщност се нуждая от тези Супер могъщи индивиди, които да правят това, което правят. Ако те не правеха това, светът нямаше да бъде такъв, какъвто е. И ако не беше такъв, какъвто е, аз нямаше да имам тази възможност да преживея и проявя себе си.

8: Почерпете човека с една пура!

З: Невероятно, 8. Аз съм поразен. Ако продължа по този път, ти ще ми предложиш следващия път да призная саможертвата на тези хора … фактът, че те са се отказали от живот на прости удоволствия, където има любов в изобилие и радост за момента, за да могат да изпълняват тази тежка, жестока роля, която всички ние искаме те да изпълняват.

8: Не бързай да проливаш сълзи за тях. Всички са се съгласили да изпълняват тези свои роли.

Бих искал да ти кажа нещо ново, което ще ти помогне да разбереш защо ти разказвам това. Знаеш ли, че на духовно ниво ти си бил възпитаван да бъдеш част от клуба ва СМИ? Това бе пътят, по който ти вървеше, и това бе смисълът на така наречения от теб „живот на магьосник”.

Очакваше се ти да приемеш това програмиране, да следваш този път и да встъпиш в тази роля. Обаче нещо с теб не се получи. Ти отхвърли пътя на СМИ, който ти бе предоставен. Което причини известно смайване в определени среди и след това аз бях повикан да открия какво трябва „да бъде направено” с теб.

З: О, божичко, аз не съм разбрал това! Но сега, като го казваш, намирам го за напълно смислено!

8: Магията, която овладя през онзи свой живот, не бе твоя магия. Тя ти бе дадена от други, за да създаде определени перспективи в теб. Това щеше да има за последица поемането ти по пътя на СМИ и съпътстващото членство в клуба на СМИ (макар и в донякъде различна реалност от тази, в която си сега) като твой автоматичен избор. Това бе част от твоето възпитание и обучение. Ти трябваше да развиеш вкус към упражняването на власт над другите. Ти щеше да придобиеш способности, за които другите можеха само да мечтаят. Всичко това трябваше да те съблазни. Но не се получи. Ти прие това за неприемливо и отхвърли този път. Това се случва много рядко, но не е нещо нечувано.

Има още много, много, което мога да ти разкажа за това и аз ще го направя, но то няма да интересува особено твоите читатели. Единствената причина да го споменавам сега по този публичен начин, е, защото е полезно да ти внуша разбирането, че всяка една роля е избрана. Всичко става по (предварително) споразумение. И така както всеки от вас се е съгласил да встъпи в някакви любовни отношения с приятели и семейство във всяко въплъщение, така сте се съгласили и да встъпите в по-антагонистичните взаимоотношения, които сте преживели. И по точно същия начин, по-широките взаимоотношения също са били договорени. И е вярно също така, че колективно, всички вие на Земята точно сега сте на духовно ниво в договореност със Супер могъщите. Те са се съгласили да ви осигурят среда, която да бъде възможно най-съблазнителна, за да продължите да участвате в драмите и взаимоотношенията, които искате да преживеете. В замяна те получават преживяването, което са създали за себе си. Не се притеснявай за това. И правилото продължава да е в сила: Каквото правят на вас като планетарно съзнание, те го правят и на себе си. И това ще продължи, докато те също видят, че това не е в тяхна полза. Докато те също са готови да се пробудят за своето по-голямо величие.

Виждаш ли?

Вие всички сте вътре в това. Вие всички сте самопроизведени жертви. Всеки един от вас. В това число и СМИ. И това ще продължи за всеки от вас, докато най-накрая сте готови да привършите с играта на жертви във всичките й прикрити разновидности. И тогава, когато напълно сте привършили с всичко това, може би ще пожелаете да играете друга игра. Това е, когато може да решите да се освободите от примамките, които ви задържат в тази реалност. Ако го направите, тогава ще сте достигнали момент от развитието си, когата всички смахнати неща, които протичат в този свят, няма повече да ви забавляват. Вие ще прогледнете през илюзиите на този свят.

Война, религия, множество произведени болести, храна лишена от хранителни вещества и напомпана с отрови, токсини добавени във водата ви, дългове, инфлации и други порочни финансови идеи, политики, непрекъснато насилие и агресия в забавленията, един опустошен и замърсен свят, основани на страх медии и даже неща като алкохол, никотин и лекарства, са само някои от нещата, които ви пречат да откриете любов и мир в себе си. Те ви пречат да видите всеки друг като брат или сестра. Те ви пречат да знаете, че най-голямата истина се намира в сърцето ви.

З: За мен е силно отвратително, че те искат да причинят всичко това на нас, техните събратя човешки същества само за да запазят своята власт и контрол. Как са станали толкова безсърдечни? Или те действително притежават омраза към „малкия човек”?

8: Ами сега ти вече ще ме разбереш, ако ти кажа, че Супер могъщите индивиди гледат на вас, гражданите на света, като на свои активи. Може би малко подобно на фермера, който си мисли за своя добитък. Фермерът по свой начин обича своите говеда. Той се грижи за тях, обслужва ги, предпазва ги от болести, пази ги от нападатели и т.н. Връзката му с тях носи белезите на истинска привързаност. С изключение, разбира се, когато настъпи време за заколение. Когато фермерът трябва да получи възвращаемост от своята инвестиция, отношението му към тях започва да показва други характеристики. Добитъкът бива натоварен в камиони, закаран в кланицата и заклан.

Ако можеше да погледнеш на това по безпристрастен начин, може би щеше да достигнеш до извода, че фермерът обича своето стадо, но не го е грижа за индивидите в стадото.

З: И ти казваш, че СМИ са такива?

8: Не можем да говорим за всички тях – те всички са индивиди с индивидуални мисли и стилове – но поведението им определено показва такъв подход. Мнозина от тях вярват, че това е тяхно задължение и почти свещено право да управляват човешката раса и да се грижат за нея. Расата като цяло. Така както фермерът разглежда стадото като цяло. Но междувременно той с удоволствие може да прати на кланицата някои индивиди, за да си плати сметките, а ако други започнат прекалено много да опасват тревата в нивите му, той би счел за безотговорно, ако не отстреля някои екземпляри. Виждаш ли, индивидите не биват считани за важни. И така те ще ви използват, както намерят за добре в преследване на своите цели.

СМИ са, както казах, крайните собственици на всичко голямо и достатъчно важно, за да си струва да бъде притежавано. А ако икономиката се развива по начин, който им пречи да притежават всичко, което желаят да притежават? Тогава те няма да се поколебаят да предизвикат икономическа криза, така че да изкупят всичко за незначителна част от предишната му цена. Когато икономиката отново се възстанови, те вече ще притежават отново почти всичко. И фактът, че безброй човешки животи са били опропастени и че доста са измрели от глад, а надеждите и мечтите на други са пропаднали, не ги интересува. За тях индивидът няма значение.

И така, ние започнахме този раздел от тази глава с твоя въпрос относно геноцида по целесъобразност. Е, Супер могъщите индивиди не са единствените, които някога са причинили геноцид. Те обаче са тези, които са го извършвали най-последователно по време на цялата писана история. Когато историята ти казва, че тази или онази група, или този или онзи индивид са били отговорни, шансовете са много големи това да се е случило според желанията на СМИ.

З: Наистнина не зная какво да правя с всичко това, 8. Това е ужасно и потресаващо.

8: Може би е такова. Ето че сега имаш няколко възможности за избор. Ти можеш да вярваш в това, което казах, защото то съответства на някои от житейските ти наблюдения. Или може да не повярваш, защото не откриваш такова съответствие, или защото не желаеш. А ако пожелаеш да повярваш, ти може да се изпълниш с гняв и омраза. Ти може да се опиташ да отвърнеш на ударите. И да загубиш.

Или, ако си готов да престанеш да бъдеш нараняван от играта, ти можеш да се пробудиш и да откриеш кой си наистина и да видиш всичко такова, каквото е: една много голяма игра. Една сериозна и страховита игра. Но въпреки всичко, игра. Игра, която ти позволи да преминеш през някои от най-невероятните преживявания, възможни някъде из Всичко, Което Е. Една чудна, величествена машина, която произвежда ефективни възможности за избор, които ти позволяват да изследваш задълбочено удивителни открития на това кой и какво си в действителност.

Тя отразява, с идеална прецизност и достоверност, собствените ти идеи, убеждения, мисли и решения обратно към теб. И неизменно Супер могъщите индивиди са просто една част от машината. Без тях тя не би функционирала.

И ако ти искаш да избереш да видиш себе си като тяхна жертва, тогава е очевидно, че ти искаш да преминеш още веднъж през вътрешностите на тази конкретна машина. Ако, от друга страна, ти осъзнаеш, че само ти можеш да създадеш своята реалност и че не си ничия жертва, тогава всичко за теб ще започне да се променя. Тогава ще станеш господар на собственото си същество, на своята съдба и на всички свои преживявания.

И тогава? В това състояние на овлядяно съзнание, как ще си мислиш за Супер могъщите индивиди? Аз ти казвам, че ти няма да мислиш повече за тях като за супер могъщи. Ти ще ги видиш просто като изпълнители на роли в една голяма игра. Хора, които са имали някои твърде интересни роли, които да изпълняват. Ти ще видиш трудностите, болката и сложността на техните роли. И ти ще изпиташ разбиране и състрадание. Гневът и отмъщението ще са те напуснали.

И това е историята, която ще ти разкажа за Супер могъщите индивиди. Аз ти я разказвам по този начин, за да я чуеш и да разбереш, че не се опитвам да ти обрисувам една розова картина. Аз не се опитвам да ти кажа, че: „Нещата не са толкова лоши, колкото си мислиш”. Не. Всъщност нещата са вероятно много по-зле, отколкото си мислил. И все пак… това не е проблем. Защото наистина, няма значение колко са зле нещата в твоя свят, ако тези неща са това, което е нужно, за да постигнеш собственото си пробуждане.

Вие всички сте малко като наркоманите, които са били пристрастени прекалено дълго към един много силен наркотик, наречен „Ж”. Ж, съкратено от жертва. И вие всички приемате непрекъснато големи дози от Ж, и макар понякога да се чувствате зле, а друг път да предозирате, въпреки това пристрастеността ви кара да продължите да го употребявате. В даден момент трябва да достигнете до задънена улица, което да ви накара да кажете: „Достатъчно!” и тогава, и само тогава, вие ще решите да изоставите този навик.

И така, светът, който виждаш около себе си, е такъв, защото ти си такъв. И когато ти си привършил и привършил, и привършил със състоянието си на жертва, тогава аз ти обещавам, че твоят свят ще ти изглежда напълно различен. Ти вече няма да имаш никакви преживявания на жертва. Ти ще видиш един нов свят с едни нови очи.

А сега, за да привършим с този въпрос, можеш ли да видиш, че без Супер могъщите индивиди, които изпълняват своята роля, играта няма въобще да може да функционира? Че планетарната система ще бъде твърде различна? Че твоите преживявания ще бъдат съвсем различни? И никой няма да ти предложи възможностите за избор и за самооткриване и самосъздаване, които имаш в момента?

З: Да, мога.

8: И можеш ли да видиш, че това всъщност е така, защото ти си се съгласил на това преживяване, преди да дойдеш тук? И че продължаваш да се съгласяваш на това всеки ден? И че можеш да избереш да се откажеш от това споразумение и да избереш нещо друго, ако пожелаеш?

З: Да. Аз мога да говоря от личен опит и да кажа, че точно сега откривам какво е да се освободя от своето вътрешно чувство на жертва. Аз се освобождавам от дълбоко ограничаващи ме убеждения. И като правя това, аз също така навлизам в период от живота си и в един мой свят, където не се чувствам повече жертва на каквото и да било. На никои други хора или политически системи, или… на нищо. И откакто открих своето „правилно място” на този свят, аз наистина не срещам много от отрицателните „неща”, които виждах навсякъде около себе си само преди няколко години. И ако сравня как се чувствам сега, с това колко лошо се чувствах като жертва на по-млада възраст… уха… направо е удивително каква е разликата, след като съм се освободил от собствените си ограничения.

8: Точно това искам да кажа. Твоят външен свят е отражение на вътрешния ти свят. Повечето хора правят грешката, ако са нещастни, да очакват външният свят да се промени пръв, преди да могат да открият щастието си. Но това не се получава. Външният свят изглежда че няма желание да се промени и така те си остават нещастни. Има обаче някои, които осъзнават, че единственият начин, по който могат да станат щастливи, е, като променят вътрешния си свят. Те правят това и откриват щастието. Може би им се струва като чудо, когато открият, че външният им свят следва вътрешната им промяна и се нагажда към състоянието им на щастие. Това магия ли е? Или чудо? Може би! Или може би просто така стават нещата, ако има само един от нас, който преживява себе си в едно фрактално холограмно проявление на себе си. Така че вероятно не трябва да се изненадваме, че нещата са такива.

Това е един от великите уроци, на които тази реалност може да те научи.

И така, сега кажи ми как възприемаш вече тези Супер могъщи индивиди? Те зли ли са? Действията им зли ли са?

З: Не, аз наистина започвам да разбирам това, което ми говориш през всичкото време. Защото, да, от субективна гледна точка те са зли. Без да се замислят, те са готови да отнемат правото на избор на милиарди хора. Но това е една илюзия. Обективно, ние винаги имаме правото да избираме. Така че в такъв случай, те не са зли.

И благодарение на тях ние разполагаме с най-удивителните възможности за самооткриване. Така че те отново не са зли.

Всичко зависи от перспективата, нали така?

8: Да, така е. Докато се намираш все още дълбоко в играта и се бориш да я осмислиш, ти виждаш всякакви същества около теб като зли. След като я осмислиш, ти виждаш всичко такова, каквото е. И когато напуснеш играта, ти виждаш съвършенството на цялото устройство.

З: Да, в резултат на този разговор аз действително съм готов да приема това за истина. Благодаря, 8.

8: Добре си дошъл.

Нека сега разгледаме другата проява на злото, за която искаше да знаеш повече.

Терористи

Наистина ли искаш все още да ти говоря за тях?

З: Предполагам, че не. Мисля, че мога да ги видя такива, каквито са.

8: Добре. Тогава можеш ли да ни дадеш кратко обобщение и след това да се придвижим напред.

З: Ще се пробвам…

Мисля, че може да има много причини в основата на това някой да бъде накаран да извърши терористични актове. В крайна сметка обаче това е действие на някой, който е толкова надълбоко изгубен в собственото си безсилие, че чувства, че единственият начин да се опита да поправи нещата, е, да извърши някакъв наистина ужасен акт на насилие. Ясно е, че това е една дълбоко травмирана душа, която се изправя срещу света, който мисли, че я е превърнал в жертва. Това е същество, което е избрало да преживее живота, който има, и в резултат на своите преживявания, е избрало да реагира спрямо света, като изразява повече страх, омраза и гняв. И с тези свои деяния той дава на всички нас възможност да изберем как ние ще реагираме на това. Ние можем да видим, че неговото решение не работи. Ние можем да видим как убиването на хора и разрушаване живота на оцелелите не води до по-добър свят за никого. Така че какво ние ще направим с неговия акт на тероризъм? Това е едно същество, което е избрало да преживее по определен начин живота, който е имало, и дали ние ще реагираме както него с желание да му върнем услугата с лихва? Ще се опитаме ли да убием него и хората му и да разрушим живота на хората, където той живее? Ние можем да направим това, но не съм сигурен защо мислим, че това ще помогне. Това определено не е помогнало, когато той е направил тук това, където сме ние. Или ще направим друг избор относно себе си, за да спрем да се избиваме едни други? Или какво?

Това е, което мога да кажа. Терористите са просто хора, които са реагирали на ужасни обстоятелства по ужасен начин, като по този начин са създали повече ужасни обстоятелства. Това е тяхната история. Важно е как ние реагираме на това. Какви са нашите възможности за избор и как ние ще сътворим себе си в отговор на техните действия.

8: Харесва ми как се справи с това.

Следващата проява на зло, за която ме попита, бе:

Хора, които изнасилват или малтретират жени, деца и бебета.

Какво бих могъл да кажа, което вече не бе казано в предишните дискусии, или косвено в тази? Това е много труден въпрос, с който човек не може да се примири и затова непрекъснато възниква пред теб. Решението обаче остава същото. Преди да възникне насилствено взаимоотношение между две същества, става така, че на някакво дълбоко равнище те носят в себе си някаква травма. Виждаш ли, човек трябва да изпитва някаква значителна вътрешна болка, която да компенсира, за да избере да влезе в такова взаимодействие. Да пожелае да направи това на друг или да пожелае да позволи това да бъде извършено върху него. Тези хора определено трябва да имат някаква трудност в психиката си, която тябва да бъде разрешена. След това самото събитие е наистина просто израз на предварително съществуващо вътрешно сътресение. В резултат на събитието, тази болка вече става явна и присъства в тяхната реалност. Сега те вече не могат да отричат съществуването на травмата. Сега всеки от тях трябва да се справи със своята болка. Разликата е, че насилникът трябва да бъде обруган от обществото. Ще му казват отново и отново колко надълбоко е хлътнал. Той може да свърши в затвора и даже там ще бъде третиран като прокуден. Да поемеш този път представлява едно дълго, мрачно пътуване на душата през глъбините на окаяността.

За изнасилените и малтретираните преживяването е, разбира се, различно от пикник. Поне обаче човек може да се надява на подкрепа предложена с любов. Жертвата би могла, в зависимост от обстоятелствата, да получи психологическа консултация и т.н.

Разбира се, аз не искам от теб да съжаляваш насилника в такива случаи. Това би било повече от това, което някой би поискал. Аз обаче ти предлагам тази перспектива. И, разбира се, аз не казвам, че нещата се случват винаги по този начин. Случва се също насилникът да не получи никакво наказание от обществото и жертвата да бъде третирана като престъпник. Всички варианти са възможни, но никой не се отклонява от основния факт, че на духовно равнище, всеки от участниците е избрал и привлякъл взаимодействието за свои лични цели.

И така, насилникът зъл ли е? Действието зло ли е? Въпросът е един и същ отново и отново. Отговорът е същият, както при Свръх мощните индивиди. И отговорът също така зависи, разбира се, от твоята перспектива. Според субективното преживяване на жертвата и нейните близки, отговорът е определено едно категорично „да”. И кой би казал, че не е правилно те да се чувстват по този начин? Кой може да ги вини, че желаят изключително наказание и вечно мъчение за насилника? Обаче в рамките на обективната перспектива, той, разбира се, не е зъл. Той е една душа, която решава дълбоко вкоренените си болка и объркване. И той има договореност с душата на своята жертва. И тази договореност е в сила. И така, от тази перспектива даже актът не може да бъде наречен зъл. Той е това, което е.

Ти самият имаш друго въплъщение, в което си бил многократно насилван като дете – сексуално и грубо.

(Забележка на Зингдад: Вж. Глава 1, „Изгубен в собствения си свят на сънища”)

И не само какво да е дете, а дете с умствен недостатък. В твоя случай желанието на душата бе да разбере състоянието на жертва много надълбоко и това те е довело до избора на тези преживявания. И докато това бедно, мило момче преживяваше тези неща, няма съмнение, че те са били… думите не ми достигат… дълбоко, дълбоко травмиращи. Да, така е. Но аз ти казвам сега, че ти нямаше да бъдеш тук днес по своя път на възнесение, без да си имал, ако не тези преживявания, то други много подобни на тях. Те имаха за цел да служат за противотежест на други преживявания, в които ти изпълняваше ролята на един твърде злобен насилник.

(Забележка на Зингдад: Вж- Глава 1, „Магьосникът”)

Ако премахнеш от душата си едното преживяване, ти трябва да премахнеш и другото. Ти няма да можеш да напуснеш това място, без да опознаеш и двете. Твоята психика, ще бъде в състояние на неравновесие. Това ще рече, че ти си могъл да не преживееш и двете, но следвйки този път, ти в крайна сметка няма да избереш да правиш каквото и да е, докато си въплътен в тази система. И тогава, какъв е смисълът? Ти няма да научиш нищо за своето Аз. И присъствието ти в тази реалност не би имало никаква стойност за теб. Така че ти се ангажираш да участваш. Ти се ангажираш надълбоко. Ти се впускаш смело в тази система и рискуваш всичко. Ти всъщност рискуваш да научиш всякакви безпощадно отвратителни неща за себе си. И тогава ти го правиш! И след това, когато си привършил, ти започнаш да откриваш истинската си сила, своята вечна красота и своето величие. Защото нещата са устроени така, че тези, които сте били тук, ще опознаете и разберете любовта далеч по-силно от друго същество, което не е било тук. И това е така, разбира се, защото наистина сте били там, където няма никаква любов и сте открили своя път назад. Вие наистина, наистина ще разберете какво представлява любовта, след като сте направили това!

Така че аз те питам отново: насилникът зъл ли е? Актът зъл ли е?

З: Аз наистина започвам да разбирам това, 8. Ти бе достатъчно внимателен да останеш с мен през всичкото това време, предлагайки ми нещата отново и отново, от най-различни перспективи. И сега, когато ме питаш това, аз мога наистина да го видя. Това наистина е зло само от гледната точка на едно ограничено, субективно преживяване. Обективно, това не е зло. Аз наистина го разбирам.

8: Аз съм доволен. Когато това стане твоя истина, ти ще се освободиш от всякакви вътрешни вълнения. Ти можеш да очакваш да се освободиш от своята емоционална болка и даже от симптоми на физическа болка и неудобство, след като се освободиш от желанието си да считаш всички тези същества и техните действия като „зло”.

Нека обаче видим следващото интересно нещо. Ти ме попита относно…

Демони и вселяване на демони

З: Да. Има ли такова нещо като демони?

8: Думата „демон” означава много различни неща за различни хора, при различни обстоятелства. Тя определено не покрива един клас същества! Първото нещо, което трябва да знаеш, е, че думата „демон“ е възникнала в древни времена като е означавала нещо напълно различно от това, което означава днес. Първоначално тя е означавала нещо като „по-висше същество” и се е отнасяла за всяко същество, което е съществувало между вашия ”свят на смъртните” и света на „боговете”. Всички тези същества са били наричани демони. Това определено не е бил термин с отрицателно значение. Демоните много често са били мили и добронамерени духове. Макар да е вярно също така, че някои от тях са били безразлични или даже злонамерени. Въпросът е в това, че думата демон не притежава никакъв присъщ й отрицателен смисъл. Във вашия разговорен език може би вие бихте ги нарекли „същества от по-висше измерение”.

З: Интересно!

8: С течение на времето обаче значението на думата се е изменило. И със сигурност е било целесъобразно разширяването на монотеистките религии да бъде свързано с характеризиране на всички тези същества като зли и следователно да не бъде обвързано с тях. Където и да срещнеш хора, които използват религията за придобиване и поддържане на власт, ти ще откриеш, че те заклеймават всичи пътища на духовна истина и развитие, различни от този, който предлагат, като нещо зло. И нещата са се стекли така, че в настоящата ви реалност думата е била натоварена с най-отрицателните значения. Сега тя означава дух с дълбоко отмъстителна и зла природа.

З: Но има такива същества, нали?

8: Ти питаш дали има същества, които обитават плътности различни от вашата и които желаят нещо различно от вашите най-добри интереси?

З: Да.

8: Не бъди наивен. Разбира се, че има!

Съществува огромно разнообразие от същества-духове, които поради всякакви причини изпитват желание да манипулират и навредят на другите. Така както има такива същества, въплътени на вашата планета в този момент, така има и такива същества в не-въплътено състояние. Това са същества предимно с много малко светлина. Те са изгубени. Тъжни, слаби енергии, които са наранили себе си много лошо и са изгубили своя път. И сега те биха откраднали малко светлина от теб, за да поддържат себе си, ако могат. Те са наистина не повече от малки пиявици.

Има и такива, които са малко по-силни. Такива, които с явно намерение и цел, са избрали път на отрицателна ориентация. Както има и такива, които са преки слуги на Противника, за когото ще разговаряме след малко.

Да, всички те съществуват. Но какво от това? Ти си не повече тяхна жертва, отколкото си жертва на всеки друг. Ти трябва да си наясно, че те съществуват и след това трябва да избереш да не им даваш нищо от своята енергия. Сътворявай с любов и те няма да проявяват интерес към теб. Нещата са толкова прости. Има някои основни духовни предпазни средства, на които мога да те науча, ако искаш да формализираш своята защита до момента, в който ще знаеш, че си загърбил подобни грижи.

З: Благодаря ти, 8, това би било полезно.

8: Добре, ние ще говорим за това в отделен разговор.

Засега аз искам да разбереш, че тези същества не са твой проблем, ако не им позволиш достъп до твоята енергия.

З: Добре, но какво ще кажеш за вселяването на демони? Това случва ли се, или не се случва?

8: Случва се. Тези, които желаят да открият възможност за такова преживяване, вероятно ще го получат. Има, както казах, значителен брой духовни същества, които са с отрицателна енергия. Ако ти предложиш достъп до своята енергия, можеш да бъдеш сигурен, че ще се намери някой с желание да вземе това, което предлагаш. Какво би станало, ако оставиш вратата на дома си отворена с всичките си неохранявани притежания и заминеш на почивка?

З: Предполагам, че когато се завърна, ще заваря една опразнена къща.

8: Ако имаш късмет! По вероятно е домът ти да бъде напълно изпразнен и вътре да са се нанесли всякакви нежелани гости. И кой би ги обвинил? Ето една къща пълна с вещи, готови за крадене и продажба. Има също чудесни сухи стаи, в които можеш да спиш. Има също така безплатни вода и електричество. Прекрасно!

З: Докато се завърна обратно?

8: Хм-м. Да. И ти ще трябва да решиш какво ще правиш. Ако искаш да изгониш натрапниците, ще трябва да повикаш помощ. Ако притежаваш къщата, можеш да повикаш полицаи, които да ги изгонят. И тогава си изправен пред огромната задача да поправиш нанесените щети. Определено ще са ти нужни доста време и усилия да подмениш всичко изгубено и да поправиш всичко повредено. Но ако си решителен, ще осъществиш това и ще излезеш от това преживяване доста по-мъдър. Това е добра аналогия на случващото се в духовната сфера. Ти притежаваш физическо тяло и определен брой по-недоловими духовни тела. Те са твоя дом и ти трябва да носиш отговорност за тях. Ти трябва да подсигуриш стените си и да заключваш вратите, и да предлагаш достъп само на тези, които обичеш и на които вярваш. Когато обаче си нов в това, ти не знаеш и затова получаваш помощ. Ти можеш да повикаш тези, които помагат в такива случаи – твоя Духовен водач или ангел пазител. Много често е възможно да имаш конкретен Духавен водач, който отговаря за духовната ти протекция. Той се нарича Портиер (Gate Keeper).

З: О, да не би…

8: Да, измежду много други роли, аз изпълнявам и тази на твой портиер. Но сега не говорим за нас двамата. Ние говорим най-общо за хората на Земята. И става така, че за всяка въплътена душа има един цял екип за духовно насочване, назначен, преди тя да навлезе в дадено въплъщение, който има за задача да подпомага психо-духовната й защита. Ако искаш да засилиш до максимум своята защита, ти можеш да направиш съзнателен избор да им разрешиш да те предпазват. И ти можеш да им помогнеш в тази задача като се вслушваш в своята интуиция. Когато „израстваш” духовно, ти можеш също така да се научиш да поемаш все повече отговорност за собствената си защита. И след това ще настъпи моментът, когато повече няма да се нуждаеш от чужда помощ. И така трябва да бъде. За съжаление не винаги се получава така. Понякога въплътените същества избират да правят някои много странни неща. Понякога те биват заблудени да повярват, че могат да придобият определени способности или инструменти, с които да манипулират своята действителност, като се договорят с отрицателно настроени същества. За съжаление тези същества не са много надеждни. Те биха казали всякаква лъжа и биха дали всякакво обещание, за да получат каквото искат, без да дадат нещо в замяна, ако номерът им може да мине. Едно човешко същество със свалена защита и изключено духовно напътствие, е нещо твърде уязвимо. Такава история следователно никога не завършва щастливо.

Понякога обаче става дума за саморазрушителни подтици, които карат съществата да престанат да се грижат за собствената си защита и да забранят на своите Духовни водачи да ги предпазват. Каквато и да е мотивацията на такива същества, това може да привлече в дома им всякакви неканени гости.

Така както се случва и с изгонването на натрапници от дома, прочистването на духовната обител е нещо травмиращо. Най-енергично бих те посъветвал да не си позволяваш да поемаш по този път. Грижи се за собствената си духовна хигиена и в същото време, възползвай се от помощта, предлагана от твоя екип съветници. Вярвай на собственото си сърце и избирай любовта. Тогава всичко ще бъде наред. Тези натрапници няма да могат да нахлуят в духовния ти дом, ако буквално не им отвориш сам вратата. Те не са в състояние да те надвият със сила. Ти не си тяхна жертва. Така че, съвсем просто – не избирай този път!

З: А какво, ако познавам някой мой приятел, който има такъв проблем?

8: Ако твоят приятел желае помощ и е готов да избере различни възможности, то той може да получи помощ. За такова упражнение обаче ще е нужно да намериш компетентна помощ. Ако потърсиш, ще намериш много хора, които могат да окажат компетентна помощ. Така че помогни на приятеля си да открие някого, с когото ще се чувства комфортно. Тогава започва пътуването към един „чист дом”. Това може да бъде дълго пътешествие. Части от него могат да бъдат доста тежки. Твоята задача ще бъде да си сигурен, че не се превръщаш в избавител. Помогни на това същество да си помогне само. Не се опитвай да го спасяваш.

(Забележка на Зингдад: Макар това да е, както каза 8, не най-приятната лечебна процедура, след като тези думи бяха написани за първи път, аз съм помагал при много такива „домашни прочиствания”. Ако вие, или някой, когото познавате, се нуждае от такава помощ, то има хора, които могат да помогнат. Аз съм един от тях и вие може да се свржете с мен чрез моя уебсайт, за да уговорите нужните лечебни сесии.)

В заключение по този въпрос бих казал следното: както и с всяка друга проява на зло, ти със сигурност можеш да избереш да го преживееш. И ако избереш да го преживееш, това може да направи живота ти доста неудобен. Най-важният момент обаче е, че това е въпрос на твой избор. Ти можеш да решиш да не го преживяваш. И докато това е така, ти не можеш да станеш жертва на такова преживяване.

З: Благодаря ти, 8. Мисля, че разбирам добре тази ситуация.

8: И много скоро ще можеш да откриеш сам, че наистина тези същества, които се проявяват по „демоничен” начин, са всъщност твърде дребни, изгубени и безпомощни. Техните истории са винаги много тъжни. Те всъщност отчаяно се нуждаят от помощ, която ще получат, когато са готови да я приемат. Но това е извън тази дискусия.

Нека сега се придвижим към трите наименования, които даде, които във вашето общество изглежда олицетворяват самото зло.

Луцифер, Сатана и Дявол

З: О, да, това ще бъде интересно…

8: О, ще бъде. Но преди да започнем, бих искал накратко да отбележа нещо. Думите и наименованията, които използвате във вашия свят, са доста неточни. Една от многото причини за това е, че хората приписват на думите различни значения. Някои имена подлежат повече от други на различни тълкувания и това важи най вече като тези на Луцифер, Сатана и Дявол. И когато отчетеш това като цяло, ще разбереш, че тези думи са опити на тези зад Завесата да описват неща, които са отвъд нея. А това неизбежно води до объркване.

Ето защо това за мен е едно предизвикателство. В желанието си да опиша и дискутирам съществата, които могат да бъдат представени чрез тези наименования, аз ще трябва да упражня малко редакторски контрол. Аз ще обсъждам съществата, които вярвам, че съответстват най-много на тези наименования. Това е най-доброто, което мога да направя, така че то ще трябва да е достатъчно.

З: Добре. Но аз не виждам проблема…

8: Моля да разбереш. Няма нито едно същество някъде, което да отговаря на тези имена. Там, където подобни същества биха могли да съществуват, понятието за име е безсмислено. Такива имена има само във вашата много ограничена сфера на съществуване.

Да вземем например Луцифер. Името означава буквално „някой, който носи светлина”. Тогава, трябва ли да открия най-големия носител на светлина и да ти опиша това същество?

Или вместо това трябва да прегледам културите, които предхождат твоята, от които сте наследили това понятие, и да видя, че това име се отнася, буквално, до планетата Венера?

Или ще трябва да погледна по-надълбоко в тези ранни култури и да видя алегоричния смисъл, който те са приписвали на Венера, и как тази история отговаря донякъде на по-голямата история на твоята реалност?

Или ще трябва да разгледам бръщолевиниците от противоположни възгледи, предлагани от различните религии в твоята реалност и някак да пресея кому приписват те това име? Защото мога да ти кажа, че има доста голям брой същества и принципи, които всички отговарят на тези описания.

З: Ох. Сега започвам да разбирам проблема.

8: Така че заявявам предварително, че разбиранията, които следват, са най-добрият ми опит да се справя с тази сложност и неяснота по начин, който да е едновременно полезен и верен.

З: Благодаря, 8. Разбирам и приемам предложението ти да направиш най-доброто, което можеш.

8: Благодаря ти. Макар вече да съм започнал да говоря за Луцифер, намирам, че за нашите цели е по-добре да започна с Дявола и след това да продължа за Луцифер. Съгласен ли си?

З: Разбира се, няма проблем. Това означава ли обаче, че това са две различни същества?

8: Те понякога биват смесвани, но според мен това са наистина различни същества.

И така…

Дяволът

Дяволът се появява в един или друг образ в редица ваши религии. Това обаче е просто една напълно въображаема мисловна конструкция, създадена от самите тези религии.

Изходната мисъл, от която възниква Дяволът, е, че доктрината на въпросната религия е перфектна и безпогрешна и следователно, не подлежи на съмнение и отрицание. Тя е, в крайна сметка, „словото на Бог”, или най-малко божието слово, изречено от неговите най-добри представители. Виждаш ли проблема?

З: Не. Не виждам как това може да бъде изходната мисъл за появата на (понятието за) Дявола.

8: Нямаше да бъде, ако всички по света, които някога са контактували с тази конкретна доктрина, са я приели моментално. Искам да кажа, че разбира се, божието слово не би трябвало за предизвиква никаква опозиция. Разбира се, всички, които го срещнат, трябва моментално да го разпознаят със сърцата си и да започнат да вярват. Тогава или въпросните текстове не са словото божие, или…

З: Или има някакво мощно свръхестествено нещо, което се намесва в това?

8: Точно така! И ето че отляво на сцената се появява едно подобно на коза същество, с рога и тризъбец в ръка и с лоша репутация.

З: (смея се) 8, ти ме разби!

8: (смее се) Да. Но това е сериозна тема. Спомни си например средновековна Европа. Това е било време, когато малка група мъже са притежавали почти абсолютна власт, поради факта, че са били религиозни водачи. Тяхната дума е била закон. И властта им е произлизала, по техните думи, от Бог. Те са казвали, че са божии пратеници на Земята. Те са притежавали власт, богатство и статус, и никой не могъл да им се противопостави. Или може би е могъл?

От време на време възниквали различни духовни възгледи, които оспорвали тяхната власт. Някои от тези идеи ставали популярни, тъй като обикновените хора ги предпочитали вместо идеите, разпространявани от църквата. И тогава какво се случвало? Тежката ръка на църквата се стоварвала върху тази ерес. И, разбира се, оправданието било, че тези еретици са били вдъхновени от Дявола. И така църквата изпращала някого да убеди еретиците да променят мнението си и отново да потвърдят, че словото на църквата било единствено правилното. И фактът, че тези признания били изтръгвани с мъчения и че завършвали почти винаги със смъртта на еретика, бил разглеждан като приемлива цена за спасение на душата на еретика от ноктите на Дявола. В един момент нещата станали толкова зле, че бил извършен геноцид на населението на цяла една област в Южна Франция, привидно за ерес. Катарите били обособена културна група, едновременно проспериращи и духовно напреднали. Алчни очи пожелали техните земи и църквата решила лесно да обяви ереста като претекст, за да ги унищожи и заграби земите им. Мисията за унищожението на катарите била всъщност първият Кръстоносен поход.

Така че темата за Дявола е смъртоносно сериозна. Но не по причини, за които би си помислил. Тя е сериозна, защото Дяволът е бил използван като основание за някои от най-грубите насилствени действия, извършени някога във вашата история.

Същото е било и в много от войните, бушували на вашата планета. Всеки път, когато една група иска да отиде и да избие друга група, ще се появи една невежа душа, на която ще дойде наум да претендира, че Бог е на страната, към която тя принадлежи, и че противната страна се е съюзила с Дявола, и че свещеният им дълг е да избият възможтно повече от тези „поклонници на Дявола”.

И за съжаление, този начин на мислене не е останал в тъмното средновековие. До ден днешен всеки нищожен клон на всяка религия навсякъде по света, претендира за някаква специална истина. Някаква по-специална връзка с Бог. И след това те претендират, че всяко друго религиозно подделение е било, в една или друга степен, подведено от… сети се кого… Дявола. И всеки път, когато някой се отклони от своята религия, естествено това е дело на Дявола. За църквата няма да има никакво значение, ако въпросното лице е открило по-голямо чувство на мир и хармония извън съответната религия. Във всички случаи той ще е съгрешил и това ще бъде работа на Дявола.

Можеш да видиш логиката. Докато искаш твоята конкретна и изключителна история да бъде единствената истина и единствената дума на Бог, ти ще срещнеш значителни трудности, ако пред теб се изправи нещо, което ще се противопостави силно на твоята доктрина. Създаването на понятието за Дявола е една много силна защита. То те прави „прав” и прави другата история още по-неправилна, без даже да се налага да разглеждаш дали са истинни идеите, към които се придържаш. Всъщност, колкото по-силно въздействащи са противоположните идеи, толкова това доказва, че те са „вдъхновени от Дявола”. Защото такива хитри аргументи могат да бъдат само дело на Дявола. Нали така?

З: Пфю! Виждам логиката. Но как се справяме с това?

8: Не се справяш. Не е твоя работа да печелиш новопокръстени. Ако някой има толкова силна нужда да се придържа към своите конкретни убеждения, че всички други убеждения са вдъхновени от Дявола, то ти трябва да го оставиш да прави точно това. Не се опитвай да промениш мнението му. Ако се опитваш да убеждаваш хората, че техните идеи и вярвания са погрешни, то ти извършваш духовно насилие. Не го прави. Спомни си – това, което правиш на другите, правиш и на себе си. И тъй като ти не желаеш някой да се опитва да промени твоите убеждения, не трябва да правиш това и на другите.

Открий кое е правилно и вярно за теб. Живей с него. И така, както обичаш да можеш да се учиш от другите, така можеш да споделяш своята истина като подарък. Предлагай я, но го прави открито и с любов. Позволи на другите да вземат от твоята истина, ако пожелаят, но не се привързвай към нуждата те да се съгласяват с теб, или да се променят от това, което казваш.

Ако правиш това, тогава Дяволът ще престане да има значение за теб. Ти няма да контактуваш с тези, които създават тази мисловна конструкция.

З: Това е една доста интересна мисъл, 8. Не бях си помислял, че е възможно Дяволът всъщност да е създаден от тези, които претендират да го мразят.

8: Много важно е това да бъде разбрано. Спомни си, че ти сътворяваш със собственото си внимание. Това, върху което се фокусираш, се превръща в действителност. Това важи не само за нещата, които обичаш, но и за тези, които не обичаш. Колкото по-силни са емоциите, толкова по силно е и творението. Така че, да, омразата сътворява! Определено го прави. По-малко ефективно от любовта, но го прави. Така че това, което трябва да извлечеш, е разбирането, че ще ти бъде от голяма полза да изчистиш всякаква омраза от своето същество. Тези силни отрицателни емоции просто внасят в живота ти неща, които ти не желаеш. Фокусирай своето внимание, мисли, и творения върху това, което обичаш, и ще получиш това, което желаеш.

Разбираш ли?

З: Разбирам. Благодаря ти, 8.

Тогава, ако Дяволът е творение на тези, които претендират да са против него, това означава ли, че Дяволът не е реален?

8: Аха! Много се радвам, че зададе този въпрос! Защото отговорът му е едновременно интересен и важен.

Не. Аз не казвам, че Дяволът не е реален. Всъщност, точно обратното. Той е реален. Ако той не беше реален, вие нямаше да бъдете същества-творци! Толкова много от вас са фокусирали толкова внимание и емоционална енергия върху тази мисловна конструкция, че тя е придобила една независима валидност. Изключително много хора, в продължение на доста дълго време, са приписвали на това същество всичко, което са счели за неприемливо и отблъскващо в себе си и в своя свят. Всичко, което е противно и отвратително и незаслужаващо любов, е било отделено от Аз-а и от света и вградено в Дявола. Това е твърде много енергия, жива и творческа сила! Така че да, вие творци сте сътворили. Вие сте сътворили много чудни и прекрасни неща и също така сте сътворили някои много тъжни и болезнени неща. Дяволът не е едно от вашите щастливи творения.

З: Аз нямам думи. Уха. И сега какво? Какво правим с всичко това?

8: Вие израствате. Казах го преди в този разговор и го казвам отново. Белегът на един зрял човек е, че поема отговорност за своя живот. Белегът на един духовно зрял човек е, че поема отговорност за своите творения. И това е, което трябва да направиш. Ако поемеш отговорност за всичко в своя живот и за своите преживявания, ако поемеш отговорност за всичко, което някога си направил и казал, ако поемеш отговорност за това кой и какво си, тогава няма място за Дявола в твоя живот. Няма нужда, смисъл и желание в твоето същество за някого другиго, който да е отговорен за „лошото”, за да може ти да си „добър”. Ако поемеш цялостна, абсолютна и окончателна отговорност за всичко, което си, тогава това малко творение ще се окаже една измислица. Ти ще го отстраниш от себе си и от своя живот.

З: Но какво ще кажеш за другите, които все още се придържат към него?

8: Това не е твой проблем. Ти да не си техен избавител?

З: Ах! Не, не съм.

8: Тогава?

З: Тогава при мен всичко е наред. Ако има такова нещо като Дяволът, тогава това съм просто аз, който показвам на себе си, че не съм поел своята отговорност. Аз трябва да реагирам като израстна и поема отговорност за моите преживявания и за моите творения. Тогава всичко това няма да има място в моя живот.

8: Това е добър отговор. Ще се придвижим ли напред?

З: Добре, благодаря.

8: Следващият, за когото искаше да знаеш, е…

Луцифер

З: Да, моля. Това също ли е фиктивно същество, което сме създали? Или е реално същество и наистина източникът на всичкото зло?

8: Това, на което най-добре би прилягало името Луцифер, наистина съществува. И той може лесно да бъде наречен „откривателят на злото”, но вероятно не „източник на всичкото зло”.

З: Изненадващ отговор!

8: Ще има и още. Още много. Това, което следва сега, е една твърде важна история. Ако разбереш историята на Луцифер, тогава ще разбереш много. За да разкажа историята правилно обаче, аз трябва да отстъпя малко назад, за да разкажа за създаването на вашата реалност и да продължа с историята на Луцифер.

З: Добре. Нека да я чуем.

8: И тя е следната:

В началото бе ЕДНО и ЕДНО бе всичко, и всичко бе равновесие и хармония. И тогава от голямото спокойствие, от перфектния мир на ЕДНО, възникна усещането за Аз. „Това съм аз”, каза ЕДНО. И с това усещане възникна любопитството: „Това съм аз… но аз какво съм? И стана така, че ЕДНО пожела да открие себе си и това желание бе любопитство, и изразът на любопитството бе чисто творчество. И от творчеството възникнаха различни части на ЕДНО, които всички бяха изследвани.

И Всичко, Което Е, във всяка реалност, която някога е била и някога ще бъде, е точно това ЕДНО, което отговаря на един и същ, основен древен въпрос: „Какво съм аз?”

И тъй като ЕДНО е наистина безкрайно, това е въпрос, който никога няма да намери отговор в своята пълнота. Отговорът е процес, който ще продължи да се разгръща във вечността. И процесът на търсенето на отговор, е отговорът, който е целта на всяко петънце от съзнание във Всичко, Което Е.

И е така, че всяко едно петънце от съзнание навсякъде винаги започна своето пътешествие с подобно пробуждане на своето осъзнаване. И когато за първи път добие самоусещане, то започва да открива себе си: „Това съм аз. Но аз какво съм?” И реално, и наистина е така, че това е начинът, по който възниква всяко отделно същество. Така е, защото това е начинът, по който е започнало ЕДНО. От това, което е, възниква самоусещането и самооткритието и любопитството, и те са средствата, чрез които се проявява самосъзнанието. И е така, че първият акт на съзнанието е винаги това любопитство относно себе си. „Това съм аз… но аз какво съм?

Наистина, на всяко ниво на твоето същество, от най-висшето чак до най-малката частица на твоя Аз, ангажиран тук, в най-дълбоката плътност, вярно е, че единствената функция и цел, която реално и наистина имаш… е да откриеш себе си. Да разбереш какво и кой си наистина. Това е изначалната ти цел и това ще продължи да бъде целта ти във вечността. Открий себе си. Опознай себе си. Изрази себе си. Бъди това, което си, в най-пълната възможна степен.

И когато ти разбереш, че това е, което движи ЕДНО, самото това желание да открие себе си, тогава ти разбираш, че всеки път, когато разбереш себе си малко повече, ти допринасяш за ЕДНО. Тогава ти ставаш един аспект на ЕДНО, който е бил „успешен”. Тогава ти допринасяш за по-великото самопознание на ЕДНО. И колкото по-величествено откриеш себе си, толкова по-величествено ти допринасяш. И така, трябва да е очевидно, че ако ти можеш да създадеш ситуация, в която можеш да помогнеш на други Аз, на други аспекти на ЕДНО да постигнат бързо по-голяма степен на самопознание, тогава ти ще си направил наистина една доста голяма услуга на ЕДНО.

З: А какво става в края на това пътешествие, 8? Какво се случва, когато аз окончателно и напълно открия себе си?

8: Ти се отклоняваш, но това е интересен въпрос и аз ще му отговоря. Ти никога не можеш да престанеш да откриваш себе си. Виждаш ли, ти можеш винаги, ако се опиташ, да сътворяваш повече и правейки това, ти можеш да разбереш, че има певече, което не си знаел за себе си. В същото време обаче може да има край на пътешествието. Всеки път, когато наистина пожелаеш да завършиш пътешествието, ти просто се завръщаш напълно и изцяло към ЕДНО. Ти прекъсваш своята отделеност, своето сътворяване, своето проявление и своето откривателство, и тогава даряваш всичко, което си, на единството. Когато направиш това, тогава съзнанието ти се слива напълно с ЕДНО и отделеността в теб изчезва. Като направиш това, ти правиш окончателното откриване относно себе си: ти откриваш, че си толкова неразделна част от ЕДНО, че разбираш, че си всичко, което някога е било, и всичко, което някога ще бъде. И че всичкото пътуване и приключения, и откривателство, и сътворяване са се свеждали до твоето откриване на себе си. Това винаги си бил ти. Ти и всички твои множество аспекти на Аз-а, които изпълняват всяка една роля и създават всички отделни творения във Всичко, Което Е.

Това е, което лежи в края на пътешествието, ако избереш този край. И даже ако, и когато го избереш, избирайки го ти ще откриеш, че все още има един продължаващ, безкраен процес на самосъздаване и самооткриване. И ти все още правиш това. Това си просто ти, в ролята на ЕДНО.

И това е историята. Всъщност бих казал, че това е единствената история. Това е твоята история, моята история и историята на всяка отделна частица съзнание, която е имало някога. Получават се пермутации и варианти на историята, когато съществата се опитват да открият себе си по различни начини, но това също е просто част от историята на себеоткриването.

З: Усещам такъв тих, комфортен резонанс с това, което каза. Аз разбирам и зная, че това, което ми каза, е истина. Благодаря ти, че ми каза това.

8: За мен е удоволствие. Но сега, за да се върнем обратно към историята на Луцифер, трябва да се върнем към един момент, преди тази вселена и цялата отделена реалност да са съществували. Така че връщаме нашия разказ към ЕДНО.

В ума на ЕДНО протичаше непрекъснато изследване на собствената му природа и същност. И се случи така, че доста теми и вариации на това, което е ЕДНО, бяха изследвани от много части на ЕДНО и многото части на ЕДНО бяха усвоили умения да взаимодействат помежду си в своите радостни опити за експанзия и открития. И така нещата продължили, докато ЕДНО не си задал един нов въпрос: „Какво би станало, ако аз не бях едно? Какво, ако бях мнозина?” И тази мисъл създала вълни от смущения сред други части на ЕДНО. Това била смущаваща мисъл. Трудна за възприемане. Изглеждала опасна. Тя отворила вратата към: „Какво, ако не съм единствен? И: „Аз сам ли съм?” и: „Има ли други като мен?” и: „Ако има други, как ще ги открия?” Всички тези и много други смущаващи въпроси се намирали от другата страна на вратата, която вече била отворена, и повечето части на ЕДНО били смутени и избягвали тези въпроси.

Мислите на ЕДНО обаче не са като човешките. Мислите на ЕДНО са живи. Всяка мисъл, сама по себе си е ангелско създание с невероятна творческа сила. И тази мисъл било Едно Светло (a Bright One), което било бързо и ужасно в своята красота. Едно такова същество можело да побере в ума си невъзможността на отделеността и множеството вътре в единството. Тази мисъл на ЕДНО била Луцифер и Луцифер бил мисълта. И мисълта приела форма и започнала своето велико пътешествие на откривателство: ”Ето ме сега тук. Но аз какво съм?” И докато Луцифер започнал да изследва, открива и сътворява себе си, това Едно Светло се отделило от останалите в ЕДНО. То измъкнало едно наметало, направено от собственото си съзнание, и го завило около себе си, за да остане само.

Само.

Само.

Само.

Само със себе си и отделно от всички други. Отделено. Изолирано. Отстранено. И така, завит в собствения си ум, Луцифер бил първият от творенията на ЕДНО, който узнал не-единството. Мислите на Луцифер били негови собствени. И за първи път във Всичко, Което Е, едно същество промълвило думата „Аз” и това не бил ЕДНО. Едно същество възприело „мен” и „аз” като една истина, която била независима от всички други творения на ЕДНО. Родило се едно его.

И докато Луцифер потъвал по-дълбоко в забравянето на ЕДНО, той откривал, че само това, което било създадено в собствения му ум, било реално и вярно.

И всички ангели на ЕДНО стояли в удивление, защото можели да видят, че едно нещо било наистина постигнато: една част от ЕДНО била станала нещо отделно. И макар че това било илюзорно и неистина, защото Светлото Едно било все още там в тяхната компания и било съхранявано завинаги в сърцето на ЕДНО, било също така вярно, че Луцифер се бил изгубил надълбоко в собственото си наметало от забрава. Светлото Едно било обърнало своя поглед навътре в себе си и било запечатало своята перспектива така, че да не може да види славата и величието на ЕДНО-то, в чието сърце то било съхранено завинаги.

И станало така, че първата част на въпроса получил отговор. ЕДНО било попитало: „Какво, ако не бях едно?” А Луцифер познал не-единството и така той самият бил отговора. Такъв отговор обаче не е просто нещо. Отговорът съществува в своето разгръщане, в своя процес. И така, в продължение на една истинска вечност, Луцифер ще се занимава с изследване на всеки възможен вариант на този отговор, докато той не стане завършен. Докато той бъде окончателен. И тогава неговото творение ще бъде завършено и той ще го върне на ЕДНО и на себе си в цялото и в единството.

И докато Луцифер произвеждал своите творения, продължавало да съществува желанието да узнае: „Какво, ако аз съм много?” и това желание било мотивацията на някои от ангелите на ЕДНО, които били най-умели в сътворяването и откритията и които били най-сигурни в своето присъщо битие, да се приближат по-близо до Луцифер, за да могат и те да скрият част от своето съзнание зад наметалото, с което той се бил обвил. И когато направили това, те открили, че навлизат в ума на Луцифер. И те навлезли също в дълбокото забвение, което е  отделеност от ЕДНО.

Някои от тези ангелски създания запазили голяма част от своето самочувствие. Макар да преминали през наметалото на забравата, те успели да запомнят, че са били всъщност всички част от ЕДНО. И така те навлезли много бавно в обширния и разгръщащ се свят, който Светлото Едно създавало в собствения си ум. Един свят, който експоненциално се разгръщал, за да обхваща винаги всичко, което един ум може да си представи или да разбере в условие на отделеност. Тези ангели, които помнели себе си, които запазили чувството си за божествената връзка между всички неща, започнали да играят, да изследват и да творят. И заедно те сътворили величествени и богати съчетания от своята светлина. Като деца, които създават пясъчни замъци, те играели. И те пеели един на друг песни за любов и раздавали своите дарове свободно, и такива били красотата и великолепието на техните съвместни творения, че те проехтяли в ума на Луцифер и докоснали сърцето му. И му напомнили, и той знаел: „Да, аз съм, аз съм, аз съм. И аз съм едно в ЕДНО-то, аз съм.” И така, Луцифер се пробудил от своя сън и се завърнал в ЕДНО, с любов в сърцето си.

З: Той какво? Не, не го е направил. Историята не продължава по този начин!

8: Наистина ли?

З: Не. Не може да бъде. Искам да кажа, аз следвах историята и намирах смисъл в много неща. Такива като Завесата, с която ме запозна БР и която е наметалото на Луцифер. Аз усетих невероятно прозрение в този случай. Така че аз харесах историята. С изключение на края. Така като изглежда добър, той не е верен. Защото ето ни тук сега. Ето ги вселената и светът, и човешката цивилизация, и всичкити тези болка и отделеност. Така че не е това.

8: Ти не грешиш. Това обаче, което не си разбрал, е, че има много итерации на тази история. Тази първа верси е достатъчно вярна… доколкото могат въобще да бъдат верни такива истории. Но това е доста трудно да ти бъде обяснено, защото ти настояваш на линейния си възглед за нещата. Ако можеше просто да разбереш, че има много, много итерации на тази история и че всички те са се случили не една след друга, и не даже „всички наведнъж”, но че просто всички са верни и всички са се случили, тогава мога да ти разкажа за една друга итерация.

З: Добре. Мисля, че мога да се справя с това. Защото, разбира се, нивото на което тези неща се случват, е извън времето, нали?

8: Да, така е, по начини, които ти не си в състояние да разбереш.

З: Добре, значи тези други итерации…?

8: С всяка версия на тази история била откривана нова вариация, една нова пермутация на играта на отделеност. С всяка вариация, ангелите ставали повече и повече авантюристично настроени по отношение на своите избори и това, което искали да правят и да опитат зад Завесата. Виждаш ли, големите съзнания преживяват своето въображение чрез творенията си. Когато такива същества се запитат: „Какво би станало, ако?” те всъщност създават една реалност, където това се случва. Тогава те могат да видят в себе си и в собствените си преживявания как това би било. И се случило така, че ангелите създали безчет нови светове и реалности. И всеки от тях преливал от светлина, живот и красота. Всяка реалност била любовта, която бликала естествено и лесно от сърцата и умовете на ангелите. И така, независимо колко красиво било всичко това, реултатът бил винаги един и същ. След време всички части на ЕДНО, които били зад Завесата, откривали такива удивителни проявления на любов заедно, че се завръщали, заедно с Луцифер, към единството.

И тогава в ума на Луцифер се появила мисълта, че проблемът бил в създаването на механизъм, който да се противопостави на влечението към единството – нещо, което да позволи на ангелите сами да създадат все повече и повече отделеност помежду си, така че техните проявления да могат да се множат. Така че техните проявления да могат да създават нови свои проявления. И с голямо вълнение Луцифер изготвил отново тази мантия с една нова мисъл наум.

И както е с ЕДНО, така е и с ангелите. Техните мисли са живот и този живот се материализирал. И този път в ума на Луцифер, зад наметалото на отделеността, се родила тази нова мисъл: Противникът (The Adversary) Самата природа и предназначение на това същество били да бъде несъгласен. Да бъде агент на вечната отделеност. Да осигурява най-мощните стимули към всички други частици на съзнанието, за да останат зад Завесата. Това била новата мисъл на Луцифер и това бил неговият подарък към ЕДНО в тяхната последна итерация на играта.

И това ме води до последното име в нашия списък.

Сатана

По своя произход, коренът на думата „сатан” означава нещо като „противникът”.

И така, когато ангелите също навлезли в забравата и започнали отново играта на преоткриване и припомняне на Себе си, те открили сред своите един тъмен. Това била самата сянка на светлината на Луцифер. Може спокойно да се каже, че Луцифер бил Вътрешния Аз на Сатан.

И когато този новият започнал да открива Себе си, той открил, че не бил нито любов, нито доброта. Точно обратното. Защото Луцифер изобретил, за целите на задълбочаване на творенията зад Завесата, самата душа на антагонизма. Омраза. Целенасочена разруха. Агресия. Манипулиране. Злоба. Да… зло. Това, което ви отнема правото да избирате. Принуди едно същество да вярва, че няма никакви възможности за избор и го подчини на волята си, и тогава си засегнал много лошо неговото чувство за това кое е справедливо и правилно. Това същество ще положи значителни усилия да ти се отплати за услугата. И бинго… изведнъж тези зад Завесата били въвлечени в една напълно нова игра. Ангелите открили, че реагират с шок и гняв на този нов натрапник в техните игри на изпълнено с любов сътворяване. Техният гняв причинил фрагментация: от една страна, едно същество, което е любов и единство… и от другата, същество с желания да отвръща на удара и да въдворява справедливост и отмъщение. И така доверието било разрушено в сърцата на наранените части на ЕДНО. И в това си състояние, когато те се срещали една с друга, те реагирали със страх, и страхът им ги довел до създаването на болка и до взаимно нараняване. И наистина, те също се превърнали в противници. Те започнали да действат все повече като Противника. И станало така, че били създадени все по-дълбоки и дълбоки пластове от все по големи актове на отделеност и фрагментираност на душите на частите на ЕДНО.

И така беше.

Разказът, който следва от това, става прекалено сложен, за да бъде коректно изложен по линеен начин. Ти наистина имаш нужда да го видиш с един многоизмерен ум, за да го разбереш правилно – както в крайна сметка ще сториш, когато си привършил с въплъщаването. Най-малко обаче ти имаш началото на историята и как нещата са станали такива, каквито са.

Ако обаче избързаме напред в историята,  ще можем да открием същества, които са толкова наранени от своите взаимодействия едно с друго, че повече не могат да вярват, че създават себе си или своите преживявания. И така те затъват още една стъпка по-дълбоко в отделеността… в едно състояние наречено двойственост. Такива същества вярват, разбира се, че са слаби малки създания и че техният създател е „някой друг”. И това убеждение позволява възникването на една далеч по-сложна реалност. Възниква възможност за далеч по-голямо раздробяване, когато всички части участници в процеса не вярват, че създават своите преживявания. Може да възникне много по-мащабно сътворяване. Така и станало.

Цялата ваша вселена, така както я преживявате, съществува в това ниво на съзнание. Когато му дойде времето, Адаму ще ти разкаже някои удивителни истории. Истории на сътворяване, в които цели цивилизации са затъвали от високо в ниско съзнание. Истории за живот и любов, и истории за война и хаос.

Това са истории за отделеност в пълното й изражение.

И твоят свят, животът на планетата Земя, е една много важна част от тази велика история. Сигурен съм, че ще ти достави голямо удоволствие да чуеш как Адаму връзва всичко това в едно.

Зад всички велики истории обаче стоят индивиди. Съзнателни, живи, мислещи същества. Такива като теб – човешки същества на планетата Земя. Из цялата вселена и отвъд нея, това са историите на вашите животи, вашите борби и триумфи, всички в лицето на невъзможни трудности, осигурени от Противника и неговите слуги – тези, които са предоставили волята си на Сатаната. Тези, които са избрали да следват неговите стандарти и да водят неговата борба. Тези, които са обслужвали само повече отделеност и противопоставяне.

В процеса на тази борба, от най-възвишените нива на съзнанието чак до най-дълбоките и най-плътни дълбини, в резултат на нашите взаимодействия със Сатаната и наговите слуги, тези, които били зад Завесата, изпитвали чувства като страх и омраза. Ние се отделихме все повече и повече един от друг. Ние разрушихме чувството си за единство. Ние изпаднахме още по-дълбоко в по-долните плътности. Ние изградихме пласт върху пласт от тъмнина върху душите си. Ние изгубихме вяра в себе си и доверие един в друг. Ние се научихме да очакваме най-лошото един от друг. Ние се научихме да се отнасяме един с друг  като предмети, които да използваме и с които да злоупотребяваме за собствените си цели. И това бе начинът, по който нашата природа на творци реагира на нашите преживявания. Това ще рече, че в момента, в който започнахме да виждаме зло наоколо, ние започнахме да създаваме повече зло вътре в себе си. В една или друга степен, ние се превърнахме в агенти на отделянето. Ние самите се превърнахме в противници. Всеки път, когато избирахме страх, омраза, гняв и отделеност пред любов, доброта, радост и единство, ние обслужвахме интересите на Противника.

И всички ние сме правили това. Всички от нас. Някои от нас са го правили достатъчно силно, за да изпаднат далече в дълбините на отделеността. Ако сте въплътени на планетата Земя, то вие сте такъв. И някои от нас са използвали тези въплъщения, за да създадат още по-силно разединение. Някои от нас са използвали своята Божествена светлина, за да посеят страх, болка и мъчения. Както правят всички, в известна степен, във всеки свой живот. И така продължава най-дълбоката игра на отделеност. Защото когато се намират в отделеност, това е, което правят частите на ЕДНО.

Това е, което Бог прави, когато Бог срещне Противника.

И това е източникът на твоята вътрешна болка и прикрит срам. Това е, което те тласка към психолози и анти-депресанти. Това е, което ти причинява себеомраза, което е в сърцевината на твоите пристрастявания и саморазрушителни навици. Това е причината на всичкото насилие и психо-емоционална патология, които изобилстват на планетата Земя, както и на голям брой други планети. Голяма част от физическите ви заболявания също произлизат от това дълбоко загнездено чувство, че сте, в основата си, „болни”. Вътре в себе си вие се чувствате погрешни и разбити, но не знаете защо, така че проявявате тези преживявания като ставате болни, погрешни и разбити в телата си.

Всички ние сме изпълнявали ролята на Противника. Всички имаме тази вина.

З: О, Господи, 8! Изведнъж усещам как сълзите ми напират. Аз зная, че съм правил това! Какво трябва да направя с това си знание? Какво да правя сега?

8: Усмихваш се и казваш: „Мисията изпълнена!”

З: Мисията изпълнена?!?

8: Да. Но сега се опитай да го кажеш с по-малко ужас в гласа си. И без въпросителните. И с усмивка.

З: Как? Не разбирам.

8: Нека се върнем към първите принципи. Смисълът на всичко това бе създаването на реалност, в която можеш да се изгубиш напълно в отделеност и двойственост. Това е първата цел на експеримента. Втората част е, когато се обърнеш и започнеш да си спомняш кой си наистина.

И тогава? Не беше ли първата част на експериманта добре и истински изпълнена с превръщането ти в самия Противник? Като прояви своята отделеност и двойственост? Като се отнесе към себе си и към всички други Аз по възможно най-отвратителния начин?

З: Защо да предполагам, че е така? Предполагам, че в тези момента бях затънал възможнто най-дълбоко в отделеността.

8: Добре. Значи сега ти можеш да видиш това такова, каквото действително е било и да кажеш…

З: „Мисията изпълнена“.

8: Да.

Но това е една болезнена мисия и аз мога да видя защо не си много ентусиазиран от изпълнението й.

Втората част обаче е много по-забавна. Втората част е, когато ти започваш да си спомняш кой си. Ти започваш да откриваш, че си същество от чиста, бликаща светлина. Че истинската ти природа е Любов. Че си наистина ЕДНО с Всичко, Което Е. Че си едно мощно, величествено, творящо същество. Че съществуваш, за да откриеш себе си и да сътвориш себе си точно така, както най-силно желаеш да бъдеш.

И не е ли приятно да знаеш, че сега си твърдо в тази част от своето пътешествие?

З: Да. Така е. Но какво да правя с нещата, които съм натворил в първата част от пътешествието?

8: Това е твоят дар към себе си и към ЕДНО. Това е начинът, по който ти си изразил себе си в своето най-дълбоко забвение, в отговор на Противника. Това е начинът, по който ти си изразил себе си като Противника. Сега ти знаеш. Сега ти можеш да избереш нещо друго. И сега, когато срещнеш Противника в друго същество, ти ще можеш да го разбереш, такова каквото е, докато то е все още в първата част на своето пътешествие. И това е всичко. Вече можеш да се откажеш да го съдиш.

З: Да. Разбирам.

8: И ти можеш да се освободиш от своя гняв към тези, които правят света такъв, какъвто е. Тези, които притежават властта и привидно избират много лоши неща за останалата част от човечеството. Тези, които заговорничат, планират и създават зло. Като подклаждат войни между нации с трикове и измами. Като произвеждат болести, които тровят човечеството. Като подтискат технологии, които са чисти за сметка на технологии, които замърсяват планетата. Като създават парични системи, които заробват масите. Като създават икономически системи, които държат болшинството хора в смазваща бедност. Като позволяват разпространението на смърт, болести и глад, когато всички те могат да бъдат изкоренени моментално. И т.н., и т.н. Ти можеш да се освободиш от своя гняв към тях, защото ти си правил същото. В по-малка степен в този си живот и в далеч по-голяма степен в миналите си животи… ти си бил част от всичко това. И сега ти можеш да видиш, че тези, които се държат по този начин, са просто също като теб, но в различна част от своето пътешествие. Те преминават през трудната част. Тепърва им предстои да започнат да си прощават и да обичат себе си. И когато го направят, те също ще започнат да се завръщат у Дома.

А тези, на които е най-трудно от всички? Тези с най-големия товар и най-силната болка, която трябва да преодолеят? Тези са слугите на Сатаната. Частиците на съзнанието, които съзнателно са избрали ролята, тук зад Завесата, да поддържат жива системата на двойственост. Тези, които са избрали мантията на носители на отделеността. Тези, които живот след живот са захранвали системата като са изпълнявали ролите, с които са пречели на другите да открият любовта и единството. Тези са най-отделените от всички останали. Най-самотните. Най-обособените. И повярвай ми, когато ти казвам, че те се намират на най-болезненото възможно място. И тяхното пътуване към дома ще им донесе още повече болка. Защото, виждаш ли, за тях това да се освободят от фалша относно себе си, не е нещо просто. В своите действия те са били верни на своята цел и своите действия. Така че им предстои особено трудно пътешествие. Те обаче ще получат помощ. Няма изгледи, че ще бъде лесно, но те ще получат помощ.

З: Уха. Аз почти изпитвам… състрадание.

8: Да. Състраданието е уместно.

З: А тези, слугите на Сатаната, това Супер могъщите индивиди ли са, за които говори по-рано?

8: Има различни частици, които са изпълнявали различни роли по различни начини. Някои са били, например, силно агресивни и по този начин са разбили цели планетарни цивилизации. Други са използвали по-коварни средства. И да, вероятно най-коварната игра е тази, разиграна от някои от слугите на Сатаната на планетата Земя. Те са снабдени с определени способности в замяна на своите услуги. И да, бих казал, че СМИ са смъртните изражения на тези души, които са слугите на Сатаната.

З: Някои неща вече започват да си идват на местата. Но нека изясним нещо – е ли Луцифер причината за всичкото зло, или не?

8: Както обикновено, това също е въпрос на перспектива. Зависи как го разглеждаш. Вероятно мога да го изразя по следния начин. Помниш ли във филма „Форест Гъмп“, че основният герой имаше една приказка, която звучеше приблизително така: „Майка ми винаги ми казваше, че животът е като кутия с шоколадови бонбони.”

З: (смея се) Да, спомням си.

8: Ами, ако животът е като кутия шоколадови бонбони, тогава бих казал, че Луцифер е изобретил шоколада с „вкус на Противник”. И тъй като същността на Противника се свежда до отнемане от другите на правото да избират, можем също да го назовем шоколад със „зъл вкус”.

Той се намира в кутията наред с всякакви други вкусове. През твоите различни животи ти си опитал всички вкусове, за да видиш дали ти харесват. Във всеки един случай обаче е зависело от теб колко дълго ще държиш в устата си всеки от тези шоколадови бонбони, колко дълго ще го дъвчеш и ще съхраняваш вкуса му. Също така дали ще го изплюеш, или ще го приемеш в съществото си като го глътнеш. Всичко това е зависело от теб. И ако си го приел в съществото си, дали си се върнал отново и отново за повече шоколадови бонбони със „зъл вкус”, или вместо това си намерил начин да прекараш първия „зъл” бонбон през тялото си, за да се освободиш от него и си решил никога повече да не опитваш този вкус?

Виждаш ли? Той е на разположение. Ти можеш да избереш да го преживееш, ако желаеш. И след като веднъж си го опитал, ти можеш да решиш какво да правиш с това преживяване. Никой не те принуждава на нищо. Ти си творецът на своята реалност. Фактът, че злото съществува като възможно преживяване, не означава, че трябва да избереш да го преживееш. И даже ако го направиш, ти все още не си негова жертва, защото вече ще знаеш нещо за себе си. Ти ще знаеш дали го харесваш, или не, дали то служи на твоите цели. С помощта на това преживяване ти изключително много си обогатил своето себепознание.

З: Добре. Мога да приема от твоята история това, че Луцифер е изобретил злото, но че самият той не е зло. В същото време ми се струва, че неговото изобретение, Противникът, е зло. Или греша?

8: За да можеш да разбереш това, ще трябва да ти обясня относно Приносителите на конструкции на съзнанието, макар все още да не си положил достатъчно труд, за да разбереш цялото послание. При стеклите се обстоятелства обаче ще трябва да направим най-доброто, на което сме способни.

З: Какво означава това, 8? Това, че не съм се потрудил достатъчно, за да разбера това, което ще ми кажеш?

8: Просто това, че за да разбереш определени неща, трябва предварително да си достатъчно подготвен. Поради начина, по който получаваш този материал, за мен не е възможно да поставя идеи в ума ти, ако градивните елементи на тези идеи вече не се намират там. Става така, че всяка глава не само адресира определени въпроси, но тя също така посява много семена и полага основите за следващите глави. И както често се случва, ако не си готов да получиш дадена глава, то ти установяваш, че не си в състояние да започнеш отново да пишеш. Такъв е моделът. Ти имаш нужда известно време да останеш в покой, за да можеш да преживееш малко вътрешна метаморфоза и да станеш готов да получиш следващата глава.

З: И сега ти искаш да ми разкажеш за Приносителите на конструкции на съзнанието, но чувстваш, че при мен отсъстват нужните предпоставки?

8: Не си достатъчно подготвен да чуеш цялата история, но ще се справим някак.

Нека започна, като ти обясня, че твоето преживяване на твоята реалност е дълбоко илюзорно. Ти вече си го разбрал. Ти живееш в един свят, изграден върху множество пластове от илюзия. Нищо от това, което мислиш, че е реално, е всъщност реално. А всички неща, които мислиш, че не са реални, всъщност са. Това е просто едно чудо. И твоята реалност е създадена по този начин с точно определена цел: търсенето на самопознание от ЕДНО в неговото безкрайно величие. Тази твоя реалност е едно невероятно мощно средство за самооткритие. За да може обаче действителността ти да изпълни своето предназначение, илюзиите трябва да работят. Тези илюзии са като зъбчатите колела на една машина – ако те не функционират, тогава и цялата машина не функционира. И има един комплект колела, вероятно най-важните от всички останали колела, които аз наричам Приносителите на конструкции на съзнанието.

До този момент ти и твоите читатели сте добре запознати с един от тези Приносители на конструкции на съзнанието.

З: Наистина ли сме?

8: Да, наистина! Изненадва ли те да узнаеш, че твоят собствен Вътрешен Аз, Божествена Радост, е всъщност един такъв Приносител на конструкцията на съзнанието?

З: Аз… хм-м… не зная. Не съм сигурен какво да мисля. Кажи ми повече какво представляват тези Приносители на конструкции на съзнанието и тогава вероятно ще мога да ти кажа мнението си.

8: Разбира се.

Както обясних, за да функционира твоята реалност, нужни са ти някои силни илюзии. Една от най-силните измежду всички илюзии е твоето преживяване, че емоциите ти са някак чужди на собственото ти същество, че това са просто неща, които ти усещаш, и че тези усещания са резултат от външни стимули. Човек може да си представи, че чувството ти на щастие е аналогично, например на парче шоколадов кейк. Ти вярваш, че имаш нужда или да си опечеш кейка, или да го закупиш отнякъде, ако искаш да изпиташ усещането, че ядеш шоколадов кейк. Е, това е, което изглежда че твоята реалност ти показва – че трябва да постигнеш определена цел, или да купиш конкретно нещо, или да спечелиш любовта на конкретен човек, или да изгубиш някакви килограми, или каквато и друга глупост си казваш наум, преди да се почувстваш щастлив. И ако си бил наблюдателен, си видял, че това никога не се получава. Постигането на целта в най-добрия случай ти позволява да изпиташ моментно чувство на щастие, след което се завръщаш към своето нормално, не толкова щастливо състояние. И така, ти решаваш, че трябва да продължаваш да реализираш все по-големи завоевания с надеждата един ден да постигнеш наистина непрекъснато щастие.

И в един момент ти решаваш, че си жертва на собствените си емоции, и тази е една от най-силните подбуди да останеш в капана на тази реалност. Получава се така, че тук – на нивото на дълбока отделеност и двойственост, ти вярваш, че не контролираш собствените си емоции. Много голям брой хорй всъщност решават, че техните емоции са враг и се опитват да се дистанцират от собствените си чувства. Това е едно трагично лошо решение. То ги отвежда точно в противоположната посока на тази, в която наистина желаят да се придвижат. Ако желаеш да владееш напълно своето Аз, своя живот, своите преживявания и своята реалност, тогава по ирония на съдбата, ти трябва напълно да прегърнеш своите чувства и емоции и да се потрудиш да осъзнаеш, че те са абсолютно под твоя контрол. Когато поемеш контрола върху своите емоции, тогава си на една малка крачка от това да контролираш своята реалност. Когато си постигнал перфектен контрол върху емоциите си, тогава ти ги използваш като ефективни инструменти за творчество. Ти им даваш пълен израз, но винаги в посоката, която желаеш те да следват. Ти не биваш отвяван от тях, подобно на листо в една буря. Нито се опитваш да ги заглушиш или пренебрегнеш. И когато си в това повишено състояние на самовладеене и само-сътворяване, ти се приближаваш до истинското си усещане за единство с Всичко, Което Е. Тогава ти ще си научил много от това, което тази система на реалност може да те научи, и ще си готов да я напуснеш триумфално.

Идеята  обаче е, че ти трябва да я напуснеш само след като си открил това и си го създал да бъде такова за теб. В противен случай, системата няма да е успяла да работи за теб, както би трябвало.

И така, в крайна сметка аз мога да ти разкажа за Божествена Радост. Това същество изпълнява ролята да съхранява вибрационната честота, енергийната рамка, която е самата същност на чистата радост. Най-истинската природа на това нещо, което би нарекъл радост, е на съхранение при този скъп, мой духовен брат, твоето Вътрешно Аз. И оттам произхожда името на Божествена Радост. Това е едно име, подходящо за тази реалност. Трябва да разбереш обаче, че то е без значение в други реалности. Това е всъщност повече наименование на длъжност, отколкото собствено име.

З: Разбира се, аз намирам всичко това за удивително. При положение че това е моето Вътрешно Аз, за което говорим, бих искал да разговаряме много повече за него и да го опозная по-добре. Мисля обаче, че това би придало егоистичен привкус на този разговор. Вероятно ние трябва да се върнем към самата тема.

8: (леко се усмихва) Това е самата тема. Виждаш ли, нужно ми е да разбереш понятието Приносител на конструкцията на съзнанието, за да ти обрисувам една по-голяма картина. Това са същества, които носят в себе си конкретна резонантна честота на съзнание. Те я съхраняват за вас, които живеете в тази реалност, за да можете да имате илюзиите, че тези неща са извън вас. Ето защо е възможно да се разхождате по цял ден и да се чувствате празни. Възможно е да вярвате, че никога няма да може да станете щастливи. Възможно е да вярвате, че само нещо извън вас може да ви донесе щастие. В типичния случай, когато постигнеш нещо, което мислиш, че би трябвало да те направи щастлив, твоята енергия моментално резонира с енергията, наречена Приносител на конструкцията на съзнанието, притежание на Божествена Радост. И в този момент ти определено се чувстваш с повишен тонус и щастлив. Тогава ти можеш да повярваш, че щастието се намира извън теб. Илюзията продължава и ти можеш да продължиш да играеш играта, която ти-какъвто-си-наистина желае да играе.

Тази илюзия е от жизнено важно значение за продължаване играта на жертвите, която почти всеки на Земята играе с голямо желание. Ако разбереш, че можеш да генерираш сам своите емоции, то ти можеш да решиш да сътвориш сам състоянието си, в което изпитваш определени чувства към нещата. Тогава вече не си жертва на външните си преживявания. Скоро след това откритие ще започнеш да проглеждаш през илюзиите. И когато виждаш през илюзиите, ти напускаш играта на жертва. Върхът на това трябва да е твърде очевиден: ти трябва да разбереш, че си способен  да решиш точно какво искаш да чувстваш, във всеки конкретен момент. Ти си този, който контролира своите чувства и емоции. Ще отнеме време и известна практика, за да си покажеш това. В крайна сметка ти си изразходвал доста енергия, в продържение на много животи, за да обучаваш себе си, че това не е така. Така че би трябвало да желаеш да поработиш, за да си припомниш, че това е една илюзия. Когато се пробуждаш за истината обаче, ти ще разбереш нейната сила. След като веднъж разбереш, че твоите чувства и емоции са напълно и абсолютно под твой контрол, тогава си на една много малка крачка от това да можеш да сътворяваш цялата си реалност и преживявания, както пожелаеш.

Ние ще разговаряме за това надълго и нашироко, когато обсъждаме как можеш да се научиш да създаваш собствената си реалност. И ето че сега посяхме това семе.

З: Добре! Невероятно. Започвам да разбирам все повече и повече. Започват да ми светват лампичките за най-различни неща.

8: Това е добре.

Засега обаче нека се върнем към историята относно Приносителите на конструкции на съзнанието. Всички те са независими същества с високо съзнание, които използват себе си, за да съхраняват тези честоти за теб. Това е тяхната природа, тяхното задължение, тяхната привилегия и тяхното удоволствие – да правят това за теб. Има например две същества, които съхраняват истинския архетип за това кое е мъжко и кое е женско в тази реалност. Това са души близнаци, които са оригиналните „бог и богиня”, или вероятно по-правилно, „свещено мъжко и свещено женско”. И след това имаме службата на великия обединител, великата енергия, която е отговорна за съхраняване на резонанса, което е енергията на събирането на всички части обратно у дома, в цялостността и единството. Тя е била наречена Христова енергия. Има също така и много, много други. Всички абсолютно важни за функционирането на играта. Без всяка една от тях играта просто не би функционирала. Като машина, която изведнъж изгубва своя важна част.

З: А сега към Сатаната…

8: Да. Виждаш ли, имах нужда от такова въведение, защото твоите най-естествени и нормални чувства биха те накарали да видиш Сатаната като незаслужаващ прошка. Като нещо, което трябва да избягваш и поругаеш. И това е нормална реакция на твоето възпитание. В това няма нищо лошо. Или по-скоро, няма нищо лошо в това, освен ако желаеш да се завърнеш към единството. В последният случай е време малко да пораснеш. Време е да се отърсиш от синдрома на страшното-чудовище-което-идва-за-да-грабне-непослушните-деца-през-нощта. Време е да видиш това същество такова, каквото е, след което да вземеш някои целесъобразни решения.

Това е едно същество, което съхранява една конструкция на съзнанието. Ни повече, ни по-малко. И конструкцията на съзнанието, която то съхранява, се оказва Противникът. И така, точно както считаме за подходящо да наименоваме Божествена Радост според неговата функция, според длъжността му, така е приемливо да назовем това същество Противника. Или можем, ако искаш, да използваме модерното производно от едно много древно име, което има точно същото значение, и да го наричаме Сатана.

З: Тогава, ако аз изпитвам щастие, ако съм в енергиен резонанс с Божествена Радост, какво се случва, ако си позволя да резонирам енергийно с Противника?

8: Ще ти се случат неприятни неща. Много лесно ще се гневиш или даже ще буйстваш от яд. Ще изпиташ ненавист към всички, които чувстваш, че са ти направили нещо лошо. Ще станеш злопаметен. Ще пожелаеш да нараниш други около теб. Ще се опияниш от чувството за собствената си правота и за прегрешенията на всички около теб. Ще станеш неразумен. Ще използваш словесни оръжия, за да нанасяш емоционална вреда и физически оръжия за физическо нараняване. Ще поведеш тези „като теб” на война срещу тези, които „не са като теб”. Накратко, ще се превърнеш в Противника. Има също така и някои други, още по-бързи начини да се окопаеш възможно най-надълбоко, в играта на жертва. Противникът обаче е единственото, най-ефективно колело в тази конкретна машина.

И ето докъде я докарахме! Мисля, че свършихме доста добра работа в обяснението на това понятие, при наличието на минималната ти подготовка, с която трябваше да се справяме.

З: Може би, но има нещо, което не разбирам.

8: Разбира се, че има. Питай.

З: Това, което описа като преживяване на установяване резонанс с Противника – това наистина не ми звучи много добре.

8: Добре?!? Разбира се, че не е добре! Никога не е било предвидено да бъде добре. То е било предвидено да те приведе в едно дълбоко състояние на отделеност. Което само по себе си, е най-болезненото нещо, което можеш да си представиш – да бъдеш насилствено лишен от чувството за принадлежност, от единство, от правотата на Всичко, Което Е. Това е много, много не-добре!

З: Аз не бих искал да изпитам това никога вече. Аз отхвърлям това. Това няма да има нищо общо с мен, когато и да било!

8: Ах. Да. Тук трябва да бъдем твърде внимателни. Ще бъде добре да си спомниш, че ти сътворяваш собствената си реалност и че правиш това с фокусиране на вниманието си. А „никога вече” е съпротивление. И „Това, на което се съпротивляваш, продължава да съществува с още по-голяма сила,” помниш ли? Ти не би искал да казваш, че има нещо, което не е част от теб, не е част от единството. Всичко е част от ЕДНО. Това включва теб, така както включва и Противника.

З: Но, 8! Това прави нещата невъзможни! Тогава как да продължа напред? Аз не искам да резонирам с Противника и сега ти ми казваш, че не мога и да го отхвърля! Тогава какво да правя?

8: Моля разбери, че единствената причина да можеш да изпиташ енергията на Противника, е, защото тя вече съществува вътре в ЕДНО. Тя вече съществува вътре в теб. Това, че ти си поставил тази енергия извън себе си, е едно напълно илюзорно творение. Това е, което си направил, за да участваш в тази игра на жертва. Виждаш ли? Това е, което ти казвах относно Приносителите на конструкции на съзнанието. Не си ли го разбрал? Това, че всички емоции и чувства, и архетипове произлизат от единството и в крайна сметка от самия теб? Ти обаче трябва да ги почувстваш като външни на теб, ако ще изпиташ отделеността. Ти искаше да преживееш как ще изглеждат нещата, ако тези неща излеждаха създадени извън теб. Това е начинът, по който преживяваш двойствеността. От една страна си ти, а извън теб е Творецът. Това е двойственост. Нали така?

З: Добре, това го разбирам.

8: Но това е една илюзия. Всичко е наистина ЕДНО. Всичко това наистина е вътре в теб. И всеки път, когато отречеш нещо, откажеш се от него и го поставиш извън себе си, то ти се набутваш обратно в двойствеността.

З: Ох-х-х-х. Започвам ба-а-а-а-авно да загрявам. Противникът е едно дяволски хитро устройство. Ако установиш резонанс с него, ти създаваш двойственост. А ако го отхвърлиш и отблъснеш… тогава създаваш двойственост! Каквото и да направиш с него, ти създаваш двойственост. Уха. Това е… гениално.

8: Така е. Противникът е ключът към двойствеността. И правилното разбиране на това е също така твоят ключ към освобождаването ти от двойствеността. Ако искаш да постигнеш единство с Всичко, Което Е, тогава трябва да се откажеш от докосването на тази ключалка.

Както много правилно се изрази, това е дяволски хитро.

З: Добре тогава. Готов съм да направя това. Готов съм да се опитам да не се докосвам до тази дявалска ключалка. Ще ми помогнеш ли?

8: Аз съм тук. Аз искам обаче да направиш това сам. Ти си бил снабден с всички ключарски умения, които ти трябват, и ти е било показано как да ги използваш. За теб ще бъде далеч по-добре, ако го направиш сам. И докато го правиш, аз ще ти покажа една формула, която можеш да използваш, за да откриваш собствените си решения на такива проблеми, които не могат да бъдат решени с помощта на главата. Ти ги решаваш със сърцето си. Ето как става това.

Откриване на собствени решения с помощта на сърцето

Процес от четири части

Сега ще пристъпиш към първата част. Трябва да се отпуснеш, да се „заземиш” и да отидеш при сърцето си. Отиваш и си сипваш чаша чай. Отиваш и сядаш отвън на слънце. Успокояваш се и отстраняваш този проблем от ума си. Тогава се обръщаш към сърцето си. И след това отново към своя лаптоп. Аз ще те чакам там, за да продължим този разговор.

З: Добре. Това е вълнуващо. И малко страшно, защото не зная как ще завърши. Но аз ще го направя.

(връщам се около час по-късно)

З: Вместо да пия чай и да седя на слънце, аз се нахраних добре и се накиснах продължително време във ваната. Съжалявам.

8: (смее се) Отлично. Идеята беше просто да направиш една крачка назад и да се отпуснеш. Да подходиш към това със сърцето си по-скоро, отколкото с ума. Ако действаш през ума, тогава ще подходиш аналитично. Ще раздробиш проблемите на съставните им части и можеш да достигнеш само до варианти на решения, които си виждал преди. Когато подходиш със сърцето си, ти виждаш проблемите холистично (цялостно) и можеш да правиш интуитивни скокове към напълно нови решения. Това бе смисълът да те накарам да отидеш, да се успокоиш и да се обърнеш към сърцето си. Храненето и пиенето също имат „заземяващ” ефект. И така, това бе първа част от четиристепенния процес. Втората част се състои от формулиране на проблема. Така че сега моля те кажи ми възможно най-ясно и лаконично – какъв е проблемът, така както го виждаш?

З: Добре. Проблемът е, че съм попаднал между желание да престана да резонирам с енергията на Противника и една нужда да не отхвърлям това същество като неподлежащия на любов друг.

8: Това е добър първи опит за дефиниране на проблема. Ти говори за симптомите на проблема. Ти не желаеш да чувстваш този резонанс с Противника и не искаш да се разделяш с друг аспект на ЕДНО. Това е добре, обаче не е действителният проблем. Каква е причината за проблема? Какво стои в основите на този въпрос?

Сега е моментът, в който ти трябва да отидеш при сърцето си. Твоето сърце знае. Твоят ум се бори с очевидното и се опитва да преобразува същите стари образи в нови картини. Твоето сърце вижда цялата картина. Сега почувствай сърцето си. Почувствай го в сърцето си. Почувствай как то чувства. Какво е това чувство? Позволи на сърцето си да ти заговори и ми кажи какво се получава. Какъв е проблемът?

З: Единство. Обединяване. Проблемът е, че аз не желая да продължа да създавам повече двойственост за себе си. Аз искам да опозная себе си като ЕДНО с всичко. Аз искам да преживея божествен съюз с Бог. В същото време танцуването с Противника ме отвежда в погрешната посока. И отричането на някого, и осъждането му, също ме отвеждат в погрешна посока. Така че аз не мога да избера никое от тези неща. Аз не мога да резонирам с Противника и също така не мога да го отхвърля във всеки от неговите маскирани образи.

Така че какво да правя?

8: Втората част бе формулиране на проблема от сърцето. Ти направи това. Третата част за твоя изненада се състои в това да не откриеш отговора. Отговорите са само временни, илюзорни истории. Те съвсем не са интересни. Много по-важно от намирането на отговор на някакъв дребен пъзел, е да използваш възможността да определиш себе си. И това е третата част. Вместо да ми казваш отговора на този проблем, защо не ми кажеш ти кой си? Или по-скоро кой наистина искаш да бъдеш. Кой ще бъдеш, когато си спомниш кой си наистина?

З: Не разбирам.

8: Ако разбираше, нямаше да бъда нужен, за да ти показвам това. Готов ли си да се включиш и да видиш къде води това?

З: Разбира се. Да. Добре, значи въпросът, който ми задаваш, е: Кой казвам, че съм? Кой казвам, че ще открия, че съм, когато се пробудя? Коя е моята възнесена версия? Това ли е въпросът?

8: Да. Сега отново послушай сърцето си… и отговори…

З: Аз съм едно същество-творец с безкрайна мощ. Аз съм любов. Аз съм ЕДНО с единството. Аз нося просветление и наслада. Аз съм радост. Аз съм своя най-магически, величествен Аз.

8: Смело. И вярно. Добре казано. И сега, четвърта част: Застани в това място на единство и ми кажи решението на предишния твой проблем. Как ти, съществото творец с безкрайна мощ и любов, което е едно с единението, продължаваш живота си, без да танцуваш с Дявола, а също така и без да обявяваш, че някой не подлежи на изкупление?

З: Хм-м-м. Сега виждам нещо: и двете са едно и също – това да танцуваш с Дявола, е да обявиш, че не подлежи на изкупление. Отговорът за мен е да разбера, че наистина всичко вече е ЕДНО. И че всички тези преживявания съществуват вътре в мен. Илюзия е, че те са извън мен. Наистина няма нищо „извън” мен. Това е илюзията. Всичко е „вътре” в мен. Така че ако преживявам Противника, тогава аз съм създал това преживяване. Аз избрах да чувствам, все едно че преживяването е извън мен и извън моя контрол, така че да мога да имам илюзорното преживяване, че участвам в една игра на жертва. Ако искам да спра да играя тази игра, тогава аз просто си давам сметка, че съм ЕДНО с Всичко, Което Е и че преживяването идва отвътре. Аз поемам отговорност.

8: Това е много добре. В този момент ти напълно си променил своята игра. Ти си преместил собственото си съзнание в полето на познанието на духовните загадки.

Което е пълното осъзнаване, че си едновременно актьор и режисьор на собствената си пиеса. Това е един прекрасен ден.

Това е една радикална мисъл, но след като веднъж наистина си разбрал, че всичко е ЕДНО, то това се превръща в една логическа неизбежност. Причината да не достигаш до нея много лесно е, защото тя се разминава толкова много с твоите преживявания. Това, което обаче трябва да разбереш, е следното:

Няма нищо извън теб, „ей там”.

З: Моля, обясни.

8: Не са само твоите чувства, които са вътре в теб. Всичко, което възприемаш, е вътре в теб. Съвсем буквално, няма нищо извън теб. Това, което е извън теб, е една илюзия. Светът, който възприемаш, е просто твоя собствена проекция. Той произлиза от това, което е реално, и това е, което е вътре в теб.

Трудно ли ти е да го схванеш?

З: Да, твърде.

8: Ще достигнеш до това. Ти вече си готов. Искам да си помислиш за момент за това кой си наистина. Не ти ли се струва понякога, че си само една точка съзнание, която наблюдава твоя живот?

З: Да, струва ми се. Понякога, когато медитирам, или когато се опитвам да бъда свръх наясно с нещата, получавам това усещане, че съм една точка без измерения в собствената си глава. Тогава усещам, че не съм моето тяло, нито моите мисли, нито моите решения, нито моите емоции, нито моите идеи, нито моите преживявания. Започвам да чувствам, че съм просто наблюдателят на всичко това.

8: Да. Това е коректно от една перспектива. Причината обаче, че това преживяване може да се окаже твърде непривлекателно за теб, е, защото тогава започваш да усещаш, че си единствено наблюдателят. Чувстваш едва ли не, че отричаш себе си. И причината за това е Завесата. Когато си на това място на осъзнаване, ти си изправен точно срещу Завесата. От една страна, ти си наясно, че илюзорните неща са точно това – илюзии. От друга страна обаче, ти не можеш да усетиш кое всъщност е реално. Защото Завесата скрива от теб истината за собственото ти Аз. Така че това е едно твърде неприятно място.

З: Да. Но аз нямам нищо против. Това може да бъде едно доста спокойно усещане. В много малко случаи съм имал преживяване изведнъж да осъзная, че „аз” съм не само тази точка от съзнание, не само моето тяло, но всичко, което възприемам. Всеки звук, който чувам, всичко, което виждам. Аз съм всичко това. Аз по някакъв начин съм узнал, че това е истина, по време на много малко от моите медитации.

8: Всъщност това е същото нещо. Ако се случи да видиш себе си като наблюдател, то ти си на стъпка от осъзнаването, че създаваш това, което наблюдаваш. Ти разбираш, че си филмовият прожектор, който си прожектира един филм за собствените си преживявания.

8: Не думай!

З: (смея се) Да, аз зная, че това е, което ти ми казваш през всичкото време, но не си давах сметка, че го имаш предвид толкова буквално.

8: Ах. А кога се е случвало да нямам предвид точно това, което казвам? Нима не се стремя да бъда целенасочен и точен?

З: Да, така е. Предполагам, че ми е било малко трудно да проумея, че истината е била под носа ми през всичкото време.

Добре, тогава какво да правя с тази информация?

8: Ние разговаряхме за проблема какво да правиш с Противника. С помощта на това, което вече знаеш, какво ще решиш да правиш?

З: Предполагам, че всъщност няма чак толкова много за правене. Аз просто осъзнавам, че всички мои преживявания са мои собствени проекции. Потрудил съм се много здраво, за да забравя този факт. След като веднъж това е било напълно забравено, аз съм преживял себе си като ”това, което не съм”. И сега аз си спомням това. Докато си го спомням, аз ще престана да имам нужда да вярвам, че има други „извън мен”, които правят неща в живота ми. Сега осъзнавам, че има части от тази илюзорна конструкция, които са невероатно красиви и достойни за обичане. Аз наистина обичам тази планета. Аз обичам да преживявам живота тук. Така че сега аз намирам начин да създавам нещата, които обичам, и тогава се отказвам от нуждата да създавам неща, които не харесвам.

8: Може ли да ти предложа как аз виждам нещата? Мога ли да ти кажа какво всичко това означава за мен?

З: О, да, моля те!

8: Първо: твоят външен свят е проекция на твоята вътрешна реалност. Той е твоята история.

Второ: илюзията, която си имал, е, че външният свят е това, което е наистина реално и важно, и че вътрешният свят е или нереален, или неважен.

Трето: това те е накарало да се опитваш да променяш неща в твоя външен свят, за да ги направиш повече такива, каквито си искал да бъдат.

Четвърто: Това е причината за много болка и объркване, защото колкото по-силно си се опитвал да поправиш нещата външни на теб, толкова повече си се провалял и наранявал.

Пето: Колкото повече си се наранявал, толкова повече външният ти свят е отразявал обратно към теб твоята болка. Съответно толкова повече объркана и измъчена е ставала твоята реалност.

Шесто:  В даден момент, най-накрая, всеки достига до крайно положение. В даден момент ти достигаш до решението да престанеш да се опитваш да оправиш своя външен свят и вместо това решаваш да излекуваш своя Вътрешен Аз.

Седмо: Когато започваш да успяваш да излекуваш собствения си вътрешен свят, ти може да забележиш, че външният ти свят става по-щастлив и по-хармоничен.

Осмо: И така, събуди се! Стани наблюдателен! Виж кое работи! Виж очевидните неща, които ти биват представяни. Ако има нещо в твоя външен свят, което те смущава, ти трябва да погледнеш навътре в себе си. Открий какво има вътре в теб, което ти пречи. Открий собствената си вътрешна болка и объркване. Открий начин да ги обичаш и излекуваш. Ако и когато направиш това, проблемът във външния ти свят като по чудо ще престане да те смущава. Той ще се излекува. Той ще направи това по красиви и учудващи начини. И това ще стане, защото ти ще престанеш да проектираш навън една повредена и болна реалност.

З: Да.

Да, разбрах го.

Клик.

8: Това е едно осъзнаване, което напълно променя играта, нали? Досега сме си играли на плиткото. Ние сме подготвяли почвата и засявали семената. И сега? Сега виждаме първите кълнове на нов живот. Сега можем да започнем да си представяме наново всичко. Сега за теб всичко се променя. Сега ти трябва да се научиш да сътворяваш ефективно и силно, с пълното съзнание, че наистина сътворяваш. И много скоро ти ще можеш да промениш напълно състоянието на своята игра.

З: Но, 8, искам да те попитам за „другите”. Искам да кажа, разбира се, че аз проектирам навън своята реалност. Какво ще кажеш обаче за моя любим духовен партньор Лиза? Тя изглежда че съществува в моята външна реалност. А какво ще кажеш за моите читатели? Тези други същества в моя свят нереални ли са?

8: Те всички са абсолютно реални. Просто не по начина, по който ти си представяш, че са. Те всички са точно като теб. Те са красиви и божествени аспекти на ЕДНО, аспекти на същия величествен скъпоценен камък, който блести на светлината, която те самите излъчват.

Трикът е да разбереш, че всеки един аспект на ЕДНО проектира своя собствена реалност. Всяка една реалност е различна. Но ето за какво става дума: ти можеш да решиш да позволиш на твоята реалност да бъде повлияна от проекциите на някого другиго, ако направиш такъв избор. Ти можеш да решиш да се съгласиш да преживееш определени части от твоята реалност по същия начин, по който прави това някой друг. Това съгласие е един консенсус. И така имаш една консенсусна реалност. Вие я създавате заедно, така че тя е сътворена съвместно. И така ти започваш да чувстваш, че ти и другите обитавате една и съща реалност. Всъщност, ти просто си постигнал съгласие с редица други аспекти на ЕДНО, да преживяваш подобни неща по сходен начин. И така се завърта играта. Определен брой индивиди формират група и постигат консенсус за правилата на реалността, след което се включват в играта.

Сега обаче трябва да се върнем към основната нишка на тази дискусия. Ние в крайна сметка разговаряме относно въпроса какво да правим с Противника.

З: Да. Мисля обаче, че вече разбирам. Аз проектирам своята реалност. Аз си разказвам една история. В тази история аз преживявам себе си по удивителни нови начини. Това ми позволява да реша дали нещата, които вярвам относно себе си и избирам за себе си, са добри. Разбирам дали те работят за мен и ме правят щастлив във всякакви различни сценарии. Ако го правят, аз ги запазвам. Ако не, тогава избирам нещо ново. Това е красотата и ценноста на историята, в която съм.

Тогава какво се случва, ако срещна Противника? Ами тогава, аз решавам дали харесвам срещата, или не. Дали тя ме тласка в посоката, в която съм казал, че искам да вървя, или не. Ако да, тогава нямам проблем. Ако не, тогава вземам ново решение относно себе си, така че повече да нямам такава среща.

И като си помисля за това… струва ми се, че една среща с Противника всъщност е среща със самия мен, при която си показвам нещо вътре в мен, което не обичам. Това съм аз, който показвам на себе си нещо, което отхвърлям и считам за неприемливо. Ето защо аз го третирам като враг, като Противника. Така че много силно ми се струва, че отговорът би бил да открия тази недолюбвана част от себе си и да я заобичам. Ако правя това последователно всеки път, когато срещна Противника, тогава мисля, че вероятно в един момент ще престана напълно да го преживявам.

8: Браво.

Има два важни разговора, които трябва да проведем наскоро, за които още не си готов. Първият е относно ”Отрицателните конструкции на съзнанието”. Той ще бъде неразделна част от разговора за природата на любовта. В него ти ще постигнеш едно ново разбиране на неща, като болка, страх, гняв и ревност. Ще видиш, че тези неща представляват проблем само когато са „извън теб” – когато ги отстраниш от себе си и ги направиш негодни за любов. Когато реинтегрираш тези неща в сърцето си и възстановиш отново своята цялост, те не само ще изгубят своята власт върху теб, но всъщност ще се превърнат в чудесни мощни инструменти, които ще можеш да използваш за общото благо.

След това ще трябва още малко да поработя с теб, за да разбереш правилно Сянката. Всяка една част от ЕДНО, която е срещала Противника, е създала част от този Противник в себе си. Този само-създаден вътрешен противник се нарича Сянка, при това много уместно. Това е твоят Сенчест Аз. Макар че тук ние постигнахме много добро разбиране относно това как да реагираш спрямо Противника, има все още доста важна работа, която ти предстаи да отхвърлиш  на тази тема. И това е една твърде съществена тема. Докато някой е под влиянието на собствената си Сянка, той ще се отклонява от правилния път. Той ще използва творческата си сила, за да си нанася вреда. Така че това е една много важна област, в която трябва да свършим допълнителна работа, за да можеш да си възвърнеш контрола върху силата на своя божествен вечен Аз, без риска да причиниш отново някога вреда на себе си или другиму.

(Забележка на Зингдад: Няколко години и много извършена работа по-късно, аз съм изключително доволен да предложа „Осветяване на Сянката”, като Част 2 на книгата „Сънуващ, събуди се!)

З: Ще очаквам с голямо нетърпение и двете неща!

8: Добре. Засега обаче можем ли да се съгласим да оставим въпроса за Противника на заден план?

З: О, да. Това бе разрешено за мен по един твърде неочакван начин. Аз вече разбирам този проблем и той повече определено не ме тревожи.

8: Добре, но преди да продължим, трябва да ти задам обикновения въпрос. След това, което вече знаеш… Сатаната зло ли е?

З: (смея се) Трябва да се засмея, защото бих си помислил, че това е като да запиташ: „Папата католик ли е?” И въпреки това, ето ме тук, откривайки, че отговорът на този въпрос не е толкова недвусмислен, колкото си мислех преди. Струва ми се, че е възможно човек да преживее Сатаната като зло. Възможно е обаче да видим, че това е просто една роля, която той изпълнява тук, в тази реалност. И без него в тази роля, тази конкретна реалност не би била такава, каквато е. И накрая, възможно е също така да видя, че аз позволявам, избирам и сътворявам всичко, което преживявам, и то така, че аз всъщност никога не съм жертва. В крайна сметка наистина няма такова нещо като „зло”!

Знаеш ли, 8, току-що ми се роди една мисъл.

8: И тя е…?

З: Струва ми се, че това да бъдеш Противникът е една доста жалка и самотна роля.

8: Вярвам, че това е роля, която е придружена от значителни предизвикателства. Ще са нужни много любов и лечение, преди това същество да е в състояние да открие своя път до дома, когато тази реалност се разпадне. Но това също е било въпрос на избор.

З: Хм-м… Удивен съм да открия, че тук отново изпитвам някаква емпатия.

8: Това е добре.

А сега е време да завършим този разговор.

„Ако има такова нещо като зло, тогава то е една възможност да научиш какво е любов.”

Това е вярно, защото както ти откри, злото е едно илюзорно преживяване. И е една илюзия, която може да имаш само когато вярваш, че си в състояние на отделеност от ЕДНО. Така че това е отговорът. Върни съзнанието си към Единството и повече няма да можеш да преживееш зло. Никога повече няма да имаш усещането, че ти е отнета възможността да избираш. Никога повече няма да можеш да почувстваш, че си нечия жертва. Ще оставиш зад гърба си цялото преживяване на злото, във всичките му разновидности.

З: Това ме устройва. Благодаря ти, 8.

Сега единственият въпрос е как да върна съзнанието си към Единството?

8: Правилно, това е въпросът. Но виждаш ли, ние първо трябва да отстраним това препятствие от твоя път. Докато се придържаше към идеята, че съществуват други, които са толкова неприемливи, че не могат да бъдат части на ЕДНО, тогава ти самият не можеше да се завърнеш. Това е като блокаж, който ти беше поставил в собственото си сърце. Но това вече е отстранено, така че можем да продължим. И начинът да продължим е… Любов. Любовта е единственият начин да се завърнеш към състояние на Единство.

З: И това ще е темата, за която ще разговаряме в следващата глава! Така както ти каза, че ще бъде.

8: Точно така. Довиждане до следващата глава.

* * * * *