© 2019 Превод АТИ
Арн: И така… в тази глава ще обясним как ти, като Тяло-Дух, променяш балансите в тялото ми така, че да мога да отразявам оптимално своите избори обратно към себе си.
Ллуаларт: Точно така. И най-важното, аз ще ти разкажа за някои от начините, по които мога също така да не успея да направя това.
А: Интересно…
Л: Нека започнем с нещо, което много, ако ли не повечето от твоите читатели ще намерят за интересно. Проблемът „телесна маса”. Почти всяко възрастно човешко същество би желало за загуби поне малко тегло. Имам предвид всички, освен тези, които живеят в истинска бедност и лишениа. Типът човек, който вероятно чете този труд, който вероятно се ползва от лукса да изследва отношението, което има към своето тяло, най-вероятно е способен да яде повече, отколкото има нужда, ако пожелае. Той също така е малко вероятно да упражнява физически труд всеки ден, освен ако целенасочено не е избрал да го прави. И също така най-вероятно е установил, че притежава наднормено тегло. Може би само някой и друг килограм… или вероятно много повече от това, което би искал да си помисли.
Ти самият, като човек, който в по-голямата част от живота си си бил слаботелесен, през последните няколко години си започнал да прибавяш някой и друг килограм повече от това, което би предпочел. Прав ли съм?
А: Да, разбира се, че си прав.
Л: И от това, което мога да видя в информацията, с която разполагаш от списания и телевизия, общата идея е, че можеш да намалиш теглото си основно по два начина. Или трябва с пот на чело да работиш и да изгориш, изгориш, изгориш обръчи от тлъстини, или да останеш на диета от маруля и чаша хладка вода на всяко ядене.
Малко преувеличавам за целите на хумора.
А: Да, благодаря ти. Оценявам хумора. Не е нуждо да ми обясняваш това.
Л: Ах.
Както и да е. Това, което искам да подчертая, е, че всичко това не е правилно… и всъщност може да има точно обратен резултат. За да обясня, бих искал да те използвам като пример. Ако не възразяваш това, че ще обсъждам публично личните ти проблеми.
А: Ако моите проблеми могат да бъдат използвани в помощ на другите, това поне би ги направило малко полезни. Така че продължавай.
Л: Като начало, ти не желаеше да се въплътиш в този живот. Ти не желаеше да бъдеш „тук”. Ти не желаеше да бъдеш в твоето тяло. Това имаше за резултат твоята болнавост и кльоштава физика от самото ти раждане чак до израстването ти като възрастен.
Виждаш ли? Твоята енергия, твоите убеждения и твоите най-дълбоки желания всички имаха за резултат една неубедителна физическа изява в този свят. Ако твоето тяло трябваше да отрази това положение, то трябваше да бъде много слабо. Така и се оказа.
И нещата бяха още по-зле. Ти мразеше себе си, своето тяло, своя живот. Ти не вярваше на никого и на нищо, като започнеш от Бог до хората около теб, твоето тяло и в крайна сметка самия Живот. Това дълбоко недоверие бе много точно отразено в твоето силно алергично тяло. По същество алергиите са израз на една свръх активна, неуместно реагираща имунна система. Ти се отбраняваш с пълна сила срещу всичко, в това число и срещу безвредни неща. Малко цветен прашец във въздуха, който не би ти навредил, бива атакуван от тялото ти все едно, че е застрашаващ живота ти патоген. В резултат на това ти редовно получаваше силна инфекциозна треска, без да е имало нещо, което да предизвиква такава масивна реакция. Все едно да се разболееш от грип в отсъствието на всякакъв вирус.
И всичко това бе един добър аналог на дълбокото недоверие, което изпитваше към живота.
Допълнително, ти се намираше в едно болезнено раздвоено състояние: ти не само не можеше да приемеш живота и да го преживяваш пълноценно, но също така знаеше, че не можеш да се откажеш от него, да го изоставиш и да напуснеш този свят. Ти знаеше, че трябва да се въплътиш… и го направи… но също така не можеше да приемеш това въплъщение и неговите обстоятелства. Не можеше да живееш този живот и не можеше да го напуснеш. Ако разбираш, че въздухът е една чудесна метафора за самия живот за всички организми, които дишат, тогава ще разбереш, че най-добрата метафора за тази неспособност да приемеш и отхвърлиш Живота би била едно блокиране на дишането ти. Ние можехме да разрешим това или с една доживотна борба с астма, или с блокиране на синусите. Всяко от тези страдания би отразило обратно към теб твоите убеждения. Аз избрах синусите, тъй като исках блокирането им да бъде „в лицето ти”. Буквално. Не защото съм садист. Не защото не те обичам изключително силно. Само защото ти заяви във фазата на планиране на този твой живот, че искаше през това въплъщение да откриеш своя път обратно към любовта и доверието в себе си. Исках да ти бъде ясно като бял ден, че това бе твоята борба… че това е, върху което ти искаше да работиш през този свой живот. Ето защо метафората трябваше да бъде възможно най-очевидна и крещяща.
А: Ами… мисията е изпълнена. Определено не можех да пропусна факта, че физиономията ми изглеждаше задръстена през всичкото време.
Л: Да. Тази метафора обаче не остана безполезна. В крайна сметка ти откри истинското й предназначение.
А: Вярно е, открих го.
Л: И ти откри пътя към една силна любов и доверие към себе си и към Живота.
А: В крайна сметка, да.
Л: И как са нещата сега?
А: Използвам лекарства, за да си помогна, но да, вече няколко години мога да дишам нормално и не съм имал проблем със синусите или инфекция.
Л: Значи не сме свършили с това, но сега си достатъчно напреднал, за да функционираш напълно?
А: Бих казал, че съм.
Л: Тогава метафората работи перфектно, за да ти демонстрира най-дълбоките ти убеждения. Отне ти обаче известно време, за да стигнеш дотук. И по пътя допусна класическата грешка на погрешната идентификация.
А: Би ли обяснил?
Л: Ами нека вземем за пример само проблема с формата на тялото ти и това колко слаб бе като дете.
Когато тръгна на училище и започна да общуваш с други деца, те започнаха да забелязват това и да го коментират. Някои от техните забележки бяха породени от наивно любопитство, докато други, често привични за децата, бяха злонамерени опити да ти причинят неудобство. Никога не съм разбирал как тази радостна порочност, която децата проявяват едни към други, може да бъде третирана като безвредна „закачка”. Ако възрастните се отнасяха помежду си както децата правят това непрекъснато, това би означавало кръвопролитие и война. Няма значение, просто това е нещо, което съм забелязал. Това, което искам да отбележа, е начина, по който ти реагираше на тези „закачки”. Това те накара да прехвърлиш многото си отрицателни чувства и убеждения относно въплъщението ти върху своето тяло.
Странно, нали? В сърцето си ти носеше една торба с черни камъни. Една смесица от всякакви страхове, отрицателни мисли, съпротива и себеомраза. Като резултат, при положение че се бе въплътил въпреки желанието си, тази торба с камъни бе надлежно отразена към теб като това кльоштаво, болнаво тяло. И след това ти постъпи както постъпват болшинството хора – ти започна да вярваш, че вътрешната ти болка се дължи на твоето тяло. В твоя случай ти мислеше, че ако тялото ти не бе толлкова слабо и болнаво, ти щеше да бъдеш щастлив.
И правейки това, ти обърка тотално нещата. Ако не беше нещастен, тялото ти нямаше да бъде слабо и болнаво.
А: Уха, това е интересно! По някаква причина никога не съм разбрал това.
Л: Нищо необичайно.
Дисморфия – дълбоко насаденото чувство, че тялото ти има погрешна форма и допълнително, че тази неправилна форма ти причинява емоционален стрес е нещо, което се среща повсеместно. Почти всеки изпитва някаква степен на дисморфия поне в известна част от живота си. Малцина приемат неохотно своето тяло с напредването на възрастта. Броят на хората на тази планета, които прекарват целия си живот с радостното усещане, че тялото им е просто идеално, е… нищожно малък. И ще бъдеш изненадан, че тези, които го правят, не са „красивите хора”. Това не са моделите и холивудските звезди. Тази група е вероятно най-силно засегната от дисморфията! Хората, които искрено обичат телата си, обикновено не са впечатляващо красиви. Това са същества, които по напълно различни причини, имат усещането колко свещено нещо е това да притежаваш тяло.
И така… дисморфия. Почти всеки има такова усещане. И ти, като много малко момче, изпита нейното неприятно ужилване.
А: Колкото и интересно да намирам всичко това, ти каза нещо, което ми направи голямо впечатление. Ти каза, че ако съм бил щастлив като дете, нямаше да съм нито слаботелесен, нито болнав. Наистина ли?
Л: 100% гарантирано!
Нямам предвид да си щастлив, както понякога би се почувствал повърхностно, след като ти се е случило нещо хубаво. Нямам предвид да си бил щастлив поради нещо извън теб, което ти е предизвикало приятно чувство. Един нов весосипед нямаше да те направи здрав или физически силен. Не. Това, за което говоря, са тези дълбоко вкоренени убеждения в сърцето ти, които те караха да се чувстваш душевно нещастен и които ти довлече със себе си в този живот. Ако беше излекувал тези свои убеждения, то твоето тяло щеше да отрази това обратно към теб с всички свои сили. В крайна сметка това е моето задължение.
А: Добре, но никой не би очаквал от едно дете да съобрази само всичко това.
Л: Предполагам, че е така.
А: Имам предвид, че ми отне години даже да започна да осмислям състоянието си. Само съвсем наскоро, след като навлязох в 40-те, достигнах дотам, че мога да кажа, че тези болезнени убеждения са малко или повече преодоляни.
Л: Да.
Ти болнав ли си все така?
А: Ами… не. Наистина не съм. Всъщност мога да кажа, че съм изключително здрав. От години не съм имал даже настинка. Хмм… това всъщност потвърждава казаното от теб.
Л: И… все още ли си слаботелесен?
А: Едва ли. Аз винаги съм имал удължено тяло, така че изглеждам доста слаб. В същото време съм твърде силен. Не се хваля излишно като казвам, че сега съм наистина физически силен. Аз живея във ферма и всеки ден съм физически активен, и вдигам непрекъснато тежки неща. Издържам също така на дълги преходи. Така че аз винаги ще имам слабо на вид тяло, но вече не съм слаботелесен. Всъщност вече имам, както ти спомена, няколко допълнителни килограми, които не бих имал нищо против да изгубя.
Л: След малко ще стигнем и до допълнителните килограми. Ако оставим тях настрани, съгласен ли си, че след като откри вътре в себе си това дълбоко радостно душевно чувство на покой, тялото ти постепенно стана по-здраво и силно? И че когато това продължи, ти започна да усещаш все по-малко дисморфия!
А: Трябва да се съглася. Това е усещането ми.
Л: Тогава! Дали това е само едно голямо съвпадение?
А: Предполагам, че не. Наистина виждам какво казваш. Тялото ми отразява обратно към мен моите убеждения.
Л: Тогава бих искал да разбереш, че във всички случаи аз само изпълнявам нареждания. И аз изпълнявам нареждания, защото те обичам. И така, когато ти имаше нужда тялото ти да бъде неестествено слабо, аз промених балансите, поддържани от прото-съзнанията във всички посоки, които биха довели до ниска телесна маса. Аз засилих твоя метаболизъм и намалих апетита ти… като само два примера. Използвах редица други механизми от моята торба с трикове. Например, синусите ти. Аз използвах непрекъснати инфекции, които да консумират лакомо ресурсите ти. Така не ти оставаше много енергия за каквото и да било. Ти се чувстваше немощен и дезинтересован. Това бе, което съответстваше на твоите убеждения. И така, ти правеше възможно най-малко неща. Всичко се подреди идеално, за да получиш това, което искаше.
Разбираш ли? Все едно, че тук долу, в машинното отделение, аз имам милиони и милиони малки лостове, всеки от които влияе на един или друг баланс. И тъй като всяка от твоите системи се влияе от много, много лостове, те всички си влияят взаимно. Задвижваш един лост и дрегите го следват по симпатия, при което присъщата интелигентност на системата се стреми към своя баланс и хомеостазис.
Ето защо от мен се изисква да работя непрекъснато, за да направя така, че тялото ти да отразява към теб едно състояние на неравновесие. Даже и да не те обичах, аз бих предпачел да мога да седя и с удоволствие да наблюдавам как тялото ти открива своя здравословен баланс.
Това, което искам да подчертая, е, че не намирам удоволствие в това да променям всички баланси в тялото ти в посока нещастни, нездравословни състояния. Това е един непрекъснат тежък труд, който е против естествената ми нагласа да създавам радост и хармония. И отгоре на всичко това, аз наистина те обичам и ти желая най-доброто. Така че твоето страдание е, в малко по-малка степен, е и мое страдание.
Следователно за мен е голямо облекчение да наблюдавам как лекуваш психиката си и придобиваш хармонични убеждения относно себе си, тъй като тогава задачата ми е да ги отразя обратно към теб. Аз мога да позволя на системите в тялото ти да започнат да търсят своите собствени, здравословни, хармонични баланси. Наистина в случаите, когато ти постигаш един забележителен скок в съзнанието си, за мен е огромно удоволствие да приведа тялото ти с ускорено темпо по-близо до една здравословна жизненост.
Така че това е, което исках да разбереш относно промените в балансите.
А: Нека резюмирам. Имаме тези прото-съзнания. Всяко едно от тях управлява един биологичен процес. Ти можеш да взаимодействаш с тях и да ги накараш да променят начина, по който управляват съответните процеси в тялото ми. Ти би могъл, например, да накараш това прото-съзнание, за което говорехме преди, да регистрира въглероден двуокис по-рано и да ме накара да дишам по-често, отколкото е нужно, ако пожелаеш това.
Л: Определено бих могъл. Бих направил това, за да повиша нивата на кислород в кръвта ти, ако се нуждаех от това за нещо друго, което правех. Напълно възможно.
А: Така че това е нещо, което ти правиш. Ти променяш тези баланси, за да накараш тялото ми да отрази, във възможно най-голяма степен, моето най-дълбоко психологично състояние обратно към мен.
Л: Точно така.
А: Добре тогава. Както вече бе споменато в този разговор, в момента имам няколко килограма, които бих искал да изгубя. За щастие са само няколко. Усещам някакво „уплътняване” в средната част на тялото си, което наистина ми е неприятно. И преди да заприличам на надута автомобилна гума, наистина бих искал да направя нещо по въпроса. Какво е дълбокото убеждение, което имам и което причинява това?
Л: Добър въпрос и точно навреме.
И така, както току-що видяхме, когато става въпрос за телесни проблеми, първият адрес, към който трябва да се обърнеш, е твоят Аз. Трябва да започнеш с чувствата, които изпитваш към себе си. Трябва да излекуваш убежденията, които имаш спрямо себе си, за да откриеш пътя към идеалната любов към себе си и пълното себе-приемане. Това е от първостепенно значение.Така че първо работи върху това. Когато работиш по този въпрос и си сигурен, че си на прав път, тогава можеш да започнеш да идентифицираш и адресираш второстепенни проблеми. Загубата на тегло е първият от тези второстепенни проблеми, които искам да адресирам.
С риск да прекаля с тази тема, ако мразиш себе си, ако намираш себе си за слаб и окаян и ако допълнително намираш, че неспособността ти да престанеш да преяждаш идеално отразява собствените ти убеждения в твоята слабост обратно към теб, тогава трябва да спреш точно тук. Това, което има в следващите страници, няма да ти помогне. Така както безбройните модерни диети, които си опитал, не ти помогнаха. Всъщност, нищо няма да може да ти помогне да намалиш теглото си. Ако това е, което вярваш, тогава ти трябва да бъдеш дебел, защото това е единственият начин, по който тялото ти ще върши своята работа като ти показва това, в което вярваш. Това е единственият начин, по който тялото ти ще следва разпореждания. А твоето тяло ще следва разпореждания.
Ако мразиш себе си, забрави напълно за това „да приведеш тялото си в прилична форма”. Нищо няма да подейства, докато не престанеш да мразиш себе си. Нещата са толкова прости и категорични.
Ако обаче започнеш да обичаш себе си, както ти, Арл, правиш вече истински, тогава има много неща, които имам да споделя с теб, които ще ти помогнат да управляваш по-добре своето тяло.
И така, ти питаш за няколкото допълнителни килограми. Това е един от многото случаи на просто неразбиране. Всъщност тук няма проблем с някакви твои убеждения. Ти си реагирал на стимулите в твоята околна среда по напълно разбираем начин и в резултат са се появили тези доълнителни телесни тлъстини. Ти просто се нуждаеш от малко допълнителна информаци и разбиране и доста бързо ще изгубиш това тегло и ще се доближиш не само до формата, която ще те задоволи повече, но която ще ти осигури по-добро здраве и жизненост, което е по-важно.
А: Уха, добре! Значи има нещо, което трябва да науча, и това ще реши проблема?
Л: Ами, да, ако правиш неща съвместими с тази информация, определено талията ти ще изтънее и както вече споменах, ще повишиш своята жизненост.
А: Прекрасно! Давай тогава!
Л: Всичко това е в следващата глава, наречена „Енергийният баланс”.
А: Едва сдържам търпението си.