Глава 4. Енергийният баланс (Лепкавата история на захарта) |

Въведение

Ллуаларт: Историята, която искам да споделя с теб относно енергийния баланс на човешкото тяло, се състои от четири части. Първата част съдържа информация относно захарта, втората относно мазнините, третата е как да постигнеш щастлив и здравословен баланс по отношение на своята диета и в четвъртата ще обсъдим лечения на някои от заболяванията, резултат от сериозен дисбаланс в тези системи. Така че нека започнем с първата част.

4.1 Лепкавата история на захарта

Основното послание тук е твърде елементарно, но тъй като не желая просто да ти изнеса една лекция с много „прави това” и „не прави онова”, аз по-скоро ще те накарам първо да разбереш влиянието на изборите, които правиш, и след това ще те оставя да решиш сам как да действаш. Така това елементарно послание ще стане твърде сложно за предаване, но ще си струва взаимните ни усилия, тъй като информацията може буквално да спаси живота ти.

Ти не само можеш да избегнеш всякакви ужасни заболявания; не само можеш да изживееш един по-дълъг и по-здравословен живот; не само ще можеш да се почувстваш изпълнен с енергия в останалата част от живота си, но ще установиш как тялото ти постепенно ще открие само своето оптимално тегло.

Арн: Да намаля килограмите, да изглеждам добре, да се чувствам добре, да бъда здрав и силен и да живея дълго? Звучи прекалено добре, за да е вярно. Каква е тази магическа формула?

Л: Това не е нито магическа формула, нито нещо езотерично и тайнствено. Това всъщност е прост, здрав смисъл. Също така всяко Тяло-Дух знае това и се е опитвало, по всички възможни начини, да предава това послание на всяко Тяло-Стопанин на планетата, но в общи линии, вие просто сте го пренебрегвали и вместо това сте следвали погрешните послания, спонсорирани от корпорации с користни интереси.

Сега, както отбелязах, ако ще трябва да правиш по-сполучливи избори, ти трябва да разбираш последиците от тези твои решения. Това е сложно за обясняване. Ето защо, след много мислене аз открих една метафора, с която да предам идеите, които имам нужда да споделя с теб.

Метафората за Космическата кола

Представи си за момент, че е станало възможно да пътуваш сравнително лесно до една съседна планета. Например Венера или Марс. Представи си, че проблемът не е толкова да достигнеш дотам, но да останеш, защото тези други планети са напълно негостоприемни за твоята форма на живот. И така, ако продължим нашата малка фантазия, представи си, че талантливи учени и инженери са проектирали и построили съвършената въздеходна супер Космическа кола. След като влезеш в едно от тези супер превозни средства, ти можеш да пътуваш и изследваш повърхността на избраната от теб планета колкото пожелаеш.

Естествено твоето превозно средство ще се нуждае от гориво. И това е първият проблем, защото тези нови, неколонизирани планети не разполагат със станции за зареждане с гориво. Нашите гении проектанти обаче са решили и този проблем. Те са изобретили една доста елегантна, компактна машина за производство на гориво, която може да бъде прикрепена към Космическата кола. Тази машина може лесно да преработва различни материали, които се намират на повърхността на тези планети и да ги превръща в гориво за твоята кола. И не само това! Тази машина може по аналогичен начин да произвежда и различни други материали, нужни за останалите системи на колата, като например масла и смазочни материали. И тъй като колата има вградени системи за саморемонт, фамозната машина може да произвежда при нужда всякакви компоненти, необходими за безпроблемното функциониране на колата по време на целия твой престой на повърхността на планетата. Представи си, че никога няма да е нужно да сменяш гумите на колата, тъй като те биват непрекъснато ремонтирани и регенерирани, въпреки че постепенно се износват от употреба.

А сега, сигурен съм, че можеш да си представиш, че такова красиво и елегантно решение на проблемите, свързани с посещението на други планети, ще предизвика желанието за подобно пътешествие у много хора. Ще има непрекъсната опашка от хора, които изчакват своя ред, за да наемат такава кола. Колкото и бързо да бъдат произвеждани тези коли, винаги ще има хора, които чакат, за да дойде и техният ред. Преживяването, което предоставят тези чудесни коли, ще е толкова удивително и прекрасно, че в края на своето пътешествие щастливците ще са се застоявали по домовете си само колкото е било необходимо, за да планират следващото си пътешествие и да се наредят на нова опашка от чакащи.

Това е една очевидна метафора, нали? Ясно е, че Космическата кола е метафора за човешкото тяло и шофьорите, това сте вие, Телата-Стопани. И описаната ситуация отговаря на това, което е било в продължение на всичкото време, през което човешкото тяло е съществувало на планетата Земя. В момента няма да усложнявам нещата с описание на други форми на живот на други планети.

И така, да разшифроваме метафората. Горивото, с което работи твоето тяло, се състои от гликоза и глицерин. Всяка отделна клетка в твоето тяло се нуждае от непрекъснато снабдяване или с гликоза, или с глицерин, за да продължи да функционира. Ако прекъснеш за достатъчно дълъг период това снабдяване, клетките ще умрат. В крайна сметка целият организъм ще престане да функционира и ще умре. Така че това е жизнено необходимото гориво, за нуждите на твоето тяло.

Никога обаче на Земята не е имало станции с готови запаси от тези две субстанции. Трябвало е да ядете неща, като пресни, зрели плодове или корени, съдържащи нишесте/скорбяла и семена, от които машината на тялото ви е извличала нуждата й гликоза. И е трябвало да ядете животинско месо, семена и ядки, от които тялото ви е извличало мазнини и ги е синтезирало в нужния му глицерин.

И, разбира се, докато тялото е произвеждало гликозата и глицерина, то също така е извличало и синтезирало от същите хранителни източници удивително разнообразие от други нужни му компоненти. Също така, вие е трябвало да бъдете „програмирани” да търсите и разпознавате в околната ви среда тези неща, които са могли да захранват тялото ви. Защото, както вече казахме, без гориво превозното средство спира да работи. И това би бил краят на вашето пътешествие.

И така, има две неща, които карат вкусовите ви рецептори да експлодират от удоволствие: сладки неща и мазнини. Ако приемате тези неща, вашето превозно средство ще продължи щастливия си път. Ура!

Разбира се, има и други неща, от които тялото също се нуждае. Ако имаш гориво, ще оцелееш достатъчно дълго, за да имаш нужда и от други неща, така че си също „програмиран” да търсиш и тези неща. Ще разгледаме някои от тези важни съставки в следващите глави. Засега говорим за два източника на гориво и за храните, които трябва да ядете, за да ги придобиете.

Къде се обърка всичко?

Сега, без да навлизаме в спор за това колко дълго човешките същества са съществували на планетата Земя… без даже да е нужно да се позовавам на съществуването на човека на други планети, мога да изкажа твърдението, че видовете системи, за които говоря тук, а именно смилането на растителни и животински вещества за осигуряване на глюкоза и глицерол, са работили перфектно и без отказ във всички видове животни на Земята в продължение на много, много милиони години. Толкова много, че този невероятно успешен модел на енергийно извличане е довел до процъфтяване на животинския свят на планетата Земя. Животните са успели да създадат и обитават ниши на еко-системата навсякъде на Земята, въпреки широкия спектър от предизвикателства, породени от различни климатични и екологични промени. Това до голяма степен е било резултат от мощната адаптивност на брилянтна система за извличане на гориво и хранителни вещества от наличните ресурси, от които се е нуждаел всеки орган.

И така, ако тази система е работила перфектно за всички тези животни през всичкото това време, защо изведнъж, в последните няколко момента от съществуването на само един биологичен вид – човечеството – нещата изведнъж са се объркали и провалили? Как е станало така, че машината може да бъде толкова безпогрешно перфектна, за да поддържа всички форми на живот от незапомнени времена, след което в един миг и само при един вид, тя се проваля печално? За хората и то само за няколко десетилетия, като че ли колата е била сглобена от аматьори идиоти, решени да превърнат живота на шофьорите в кошмар. Внезапно човешкият вид се оказва нападнат от всякакви видове метаболични заболявания. Въпреки че всички опитват всякакви диети, в развитите страни наднорменото тегло преобладава. Най-честите заболявания, които отнемат години от вашия живот и намаляват неговото качество в останалата му част: диабет, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови заболявания… и всякакви други болестни състояния, като рак, автоимунни заболявания и алергии, които даже не знаете, са или стимулирани, или директно причинявани от метаболични нередности.

Как се случи всичко това?

Отговорът всъщност е твърде прост. Вие започнахте да изграждате станции за съхранение на гориво там, където преди те не съществуваха. Това бе нещо, което се случи естествено. С увеличаването на вашия брой на планетата, вие постигахте все по-големи успехи в промяната на вашата среда за живеене, според вашите желания. Когато подобрените земеделски методи поставиха край на глада, индустриализацията ви позволи да извличате желаните от вас съставки от храните, които земеделското производство ви осигуряваше в изобилие. Вие можехте, по същество, да извличате от тях всички желани мазнини и захари, след което да произвеждате цели нови изкуствени храни. Вместо да обикаляте по цяла сутрин, за да откриете шепа плодове, и вместо да ловувате цял ден, за да убиете и след това приготвите животинско месо за храна, вие просто можехте да посегнете към своя хладилник или кухненски шкаф и да извадите не само нужното, за да оцелеете, но всъщност всякакъв брой опции, за да задоволите своите вкусови рецептори. И тъй като можехте да имате всичко, което желаехте, вие в крайна сметка започнахте да избирате много неща, за които системата на човешкото тяло никога не е била предназначена да се справя.

Нека разберем това, като погледнем един от източниците на гориво: гликозата. Има едно „щастливо количество” гликоза, което трябва да се съдържа в кръвта. По-малко от това количество води до недостиг на гориво за клетките на организма. Постепенно ти се завива свят, след това губиш съзнание, изпадаш в кома и умираш. Така че трябва да има едно минимално количество гликоза в кръвообращението ти, за да функционираш оптимално. Тъй като това е толкова важно, рафинерията на твоята Космическа кола, храносмилателната ти система, може да извлича доста лесно гликоза от нишестетата, които са по същество вериги от гликоза. Ти наистина съвсем не се нуждаеш от много. Малко плод или малко храна, съдържаща нишесте и това ти осигурява всичката гликоза, нужна за деня. Всъщност, ако внимателно си избягвал всякакви сладки неща, както и такива, съдържащи нишесте, въпреки това ще получиш достатъчно гликоза от растения и други храни, които не съдържат скорбяла. Тялото е изключително ефективно при извличането на нужната му гликоза от различни видове храна. Всъщност, и това вероятно не ти е известно, тялото ти може да синтезира гликоза от храни, които не съдържат никаква скорбяла. За момента обаче не е нужно да се впускам в технически подробности.

Ето какво трябва да запомниш: Ти трябва да имаш малко гликоза в кръвоносната си система, това е вярно. Почти всичко, с което се храниш обаче, ще осигури известно количество гликоза на тялото ти. Не е нужно да ядеш скорбяла и захари, за да получиш нужната ти гликоза. Но… и тук се появява важният момент. Прекалено много гликоза е вредна. А прекалено много през всичкото време е наистина твърде вредна. Това е, което ще ти обясня сега. И е особено важно да го разбереш, защото прекалено много захар, и съответно прекалено много въглехидрати (храни съдържащи скорбяла) те разболяват, отнемат от енергията ти, добавят излишно тегло и те убиват рано.

Сега искам да разбереш как и защо става това.

Гликоза: Прекалено много от нещо добро е…

Докато прекалено ниското съдържание на гликоза в кръвта причинява моментални проблеми, непрекъснато високото съдържание причинява твърде бавно поразяващи, дълготрайни проблеми.

Виждаш ли, гликозата има оксидиращ (окисляващ) ефект върху телесните тъкани. Без да навлизам прекалено в технически въпроси, ти със сигурност си слушал, че трябва да консумираш „здравословни анти-оксиданти” в своята диета и може би даже да вземаш анти-оксиданти като добавки? Може би си разбрал, че антиоксидантите те предпазват от раково заболяване? Е, докато това е вярно, то също така е едно свръх опростяване. Окислителният стрес може да причини много заболявания и не само рак. Списъкът от болести, които са резултат от окисляване на телесните тъкани, е колкото дълъг, толкова и плашещ. Сега обаче няма да се занимаваме с този общ проблем. Ще говорим за специфичен вид окислителен стрес, който може да бъде причинен от гликоза, наречен „гликация” (“glycation”). Това е сложен проблем, но аз ще го опростя и ще кажа, че ако не са предпазени и ако са подложени на излишна гликоза, с течение на времето протеините и мазнините в твоето тяло могат да деградират и да престанат да функционират в резултат от гликацията. Говорим за нервни клетки, които могат да бъдат увредени, което води до болестта на Алцхаймер и до загуба на сетива, като глухота и слепота, както и до други сериозни усложнения, като загуба на чувство за допир, за движение и за функциониране на различни органи. И за да станат нещата още по-сериозни, специализираните клетки на панкреаса, които произвеждат инсулин, са особено податливи на гликация. Което е една голяма ирония, ако отчетеш факта, че точно инсулинът, който те произвеждат, намалява нивата на кръвната гликоза преди всичко! Стените на твоите вени и артерии също се влияят от гликацията. Те стават твърди и негъвкави и това води до високо кръвно налягане, което отново причинява доста други здравни проблеми. И тези стени на кръвоносните съдове могат в един момент толкова да отслабнат, че това високо кръвно налягане може да ги спука и да причини аневризъм и мозъчен удар.

Гликоза и дебелеене

Когато кажем дебелеене, често си представяме образи на слабоволеви, мързеливи, ненаситни хора, които се тъпчат с храна без грижа за здравето си, или за това как изглеждат. Една такава представа обаче е ужасно, ужасно несправедлива. Изключително много хора страдат от отрицателните оценки на околните за това, че са с наднормено тегло, като в същото време водят една непрекъсната неуспешна битка да го контролират. Болшинството просто са разбрали напълно погрешно своето тяло (и по-конкретно начина си на хранене). След това вземи предвид дезинформацията, с която всички сте бомбардирани –не само от рекламодатели, но и от ”специалисти” по хранене – и нищо чудно, че има толкова широко разпространено невежество.

Така че нека сега добием разбиране относно телесните мазнини.

Преди всичко, само за себе си, телесната мазнина не е нещо лошо. За да бъде тялото ти здраво, ти се нуждаеш от определено количество телесни мазнини. Всяко тяло е уникално и всеки човек има различен оптимален процент от мазнини, но аз искам да подчертая, че „идеалът”, който ти представят съвременните медии с коремните „плочки” и изваяната мускулатура, е възможен само ако мазнините на тялото ти паднат под здравословния минимум. Няма да споменавам за самоизтезанията, които модната индустрия налага на своите модели. Въпросът е в това, че почти по цял свят хората, считани за образци на красотата, са всъщност нездрави. За да поддържат своя външен вид, тези хора трябва да водят непрекъсната война с тялото си, за да го принудят да задържа по-ниско количество мазнини, отколкото е неговата природа. А всяка война срещу тялото е обречена на провал. В краткосрочен план ще бъдеш по-склонен към заболявания, а в дългосрочен план ще страдаш от всякакви здравословни проблеми.

Телесната мазнина изпълнява много важни функции, но тази, за която искам да говоря сега, е ролята й като склад на гориво.

Както споменах преди, има една „щастлива полоса” от кръвна гликоза. Когато нивата се повишат към горната част на тази полоса, тялото отделя хормон наречен инсулин. Той кара мускулите и мастните клетки да поемат гликоза от кръвта и в същото време причинява изтегляне на мазнини от кръвта. Черният дроб също престава да произвежда гликоза.

Всичко това би било напълно добре, ако малко инсулин бе отделян от време на време през големи интервали, през които кръвната захар спада под здравословното ниво и той не бива отделян. Така би трябвало да бъде. В такъв случай бихме имали моменти, когато тялото „складира” енергийни ресурси и след това по-дълги моменти между тях, когато тялото ще използва тези ресурси. Това е естествената и здравословна цел на мастните клетки – да бъдат малки „батерии”, които можеш да зареждаш и след това да разреждаш, когато това е нужно.

Виждаш ли, твоята Космическа кола бе проектирана, за да те поддържа жив, в добра кондиция и здрав, даже по време на глад, когато няма нищо за ядене в продължение на дълги периоди. Така, ако не се храниш няколко часа, първо клетките в тялото ти използват гликозата и глицерина, които вече се намират в тези клетки, след което изсмукват горивото от кръвта. След това, когато нивото на кръвната гликоза спадне, тялото престава да отделя инсулин, а черният дроб запалва своя двигател и започва да произвежда гликоза от суровините, с които разполага. Така бива поддържано нивото на кръвната гликоза.

Ако продължаваш да не се храниш (или се храниш по-малко, отколкото тялото ти изразходва), нивото на кръвната гликоза продължава да пада под „щастливата полоса”. Тогава се случва нещо различно – нещо, което би било уникално преживяване за някои от вас. Тялото отделя един хормон наречен глукагон. Когато глукагонът достигне до кръвообращението, той действа обратно на инсулина. Той кара клетките на тялото, които складират енергия във формата на захари и мазнини, да ги отделят в кръвта, така че всички клетки на тялото отново да бъдат заредени с гориво.

Ето че има две неща, които трябва да запомниш относно гликозата и телесните мазнини:

Когато нивото на гликоза в кръвта ти спадне твърде много, тялото ти отделя глукагон. Когато бива отделен глукагон, ти започваш бързо да отслабваш.
Когато има излишна гликоза в кръвообращението ти, тялото ти отделя инсулин. Когато бива отделен инсулин, ти започваш да дебелееш.
Просто, нали? Това наистина означава, че трябва драстично да намалиш рафинираната захар, или още по-добре, напълно да я забравиш, след което стриктно да контролираш приема на нишестета (скорбяла) и ще намалиш теглото си.

А ако имаше достъп само до храни, за които тялото ти е било създадено, тогава нямаше да се налага даже да правиш такъв опит. Всичко би станало автоматично.

Тялото би трябвало да се саморегулира идеално

Виждаш ли, според начина, по който тялото ти е конструирано, когато то започне „да се напомпва”, то притежава невероятно умни механизми, които използва, за да „брои калориите”, така че да ядеш само достатъчно, за да поддържаш нивото на телесните мазнини в идеално положение. Твоите вкусови рецептори ще „притъпят” своето усещане, така че храната ще ти се струва по-малко привлекателна. Ти ще бъдеш по-малко гладен и ще се почувстваш сит даже и след малко количество храна. Също така тялото ще изразходва повече енергия като повиши своя метаболизъм. По този начин тялото се саморегулира и ти губиш допълнителното тегло, което носиш.

А ако се храниш прекалено малко, случва се обратното. Първо, ти огладняваш по-често. След това, ако продължаваш да гладуваш, ставаш изтощен и започваш да желаеш храни, които ще повишат телесните ти мазнини възможно най-бързо – особено захари и наситени с мазнини неща, като шоколади и др. И когато консумираш тези силно желани храни, изострилите своята чувствителност вкусови рецептори ще направят така, че тези храни да ти се сторят невероятно вкусни. При това метаболизмът ти ще се забави силно, за да може енергията ти да се съхрани максимално.

Така че, виждаш ли, процесът работи двупосочно. Тялото ти ще се стреми винаги да поддържа идеално количество мазнини. И ако се бориш срещу тялото си, ти ще се бориш срещу системи, които са по-силни от твоята воля. Трябва да си психично болен, за да можеш да устоиш на стремежа на тялото ти да се стреми към равновесие.

Това означава ли, че дебелите хора са психично болни?

Категорично не!

Това означава, че тези от вас, които притежават наднормено тегло, са успели да „повредят машината”. Вие сте успели не само да изключите интелигентността на тялото, но и да го накарате да функционира толкова зле, че всичките свои сили, които то притежава, за да регулира в отрицателна посока телесната мазнина, сега използва, за да я регулира в положителна посока! Тялото ти вярва, че функционира успешно, независимо колко дебелее. И в това свое объркване то те принуждава да желаеш всички неща, които те карат да дебелееш! Така ти и тялото ти се оказвате взаимно жертви един на друг.

Ще ти кажа след малко как си повредил машината. И в това няма нищо, поради което трябва да се чувстваш виновен. Това бе една напълно разбираема грешка. В резултат на тази грешка, ти използваш съществуващите агро-промишлени системи, за да отворят един поток от гликоза, който се излива в тялото ти и причинява неизказана разруха. И храната никога не ти стига. Колкото повече пълнееш, толкова по-нещастен се чувстваш. Когато се опитваш да се бориш с диети и упражнения, ти губиш и отново се завръщаш към „лошите” храни. И ти гуляеш и мразиш своята „слабост”, като вярваш, че би трябвало да можеш да се контролираш по-добре. Това обаче не се получава и ти се мразиш още повече. Тогава откриваш, че качеството на живота ти се влошава. Не можеш да се движиш както би трябвало. Краката започват да ти създават проблеми. Лесно се задъхваш. Не спиш добре нощем. И, разбира се, твоят лекар те информира, че пълнееш от липса на движение и че трябва да отслабнеш, или това ще те убие. Като че ли вече не го знаеш. Сега обаче се чувстваш двойно по-зле. Ето защо се бориш с удвоена сила. И губиш битката два пъти по-зле. И тогава болестите на наднорменото тегло и на излишната захар започват да те довършват. Ще говоря малко за тези заболявания по-късно в тази глава. Аз ще говоря обаче от перспективата на борбата против тях… няма да ви дам списък със здравословни катастрофи, които да ви откажат от храната.

Преди да стигнем дотам обаче, искам да ви разкажа какво е повредило машината.

Влиянието на рафинираната захар

Можеш ли да си представиш: по време на цялото съществуване на човешкото тяло, единствените наистина сладки неща са били медът и напълно зрелите плодове. При това, докато добиването на мед е изисквало известни усилия, умения и риск, здравите плодове са се намирали твърде рядко. Така че и двете неща са били лукс, рядко достъпен за болшинството хора. Сладостта следователно, е била рядко удоволствие, което хората са търсели и на което са се наслаждавали, когато е било възможно. При това наличните количества са били напълно в съответствие с усещането на жизненост и благополучие.

Така е било в продължение на стотици и хиляди години… докато захарта е започнала да бъде рафинирана от захарна тръстика. През ХVII век захарта е била един лукс, който започнал да се появява в домовете на богатите. Вероятно обикновеното дете, ако е имало късмет, е получавало малко парче захарна тръстика за дъвчене на рождения си ден, като много специално угощение. Искам да кажа, че даже в ХVII век захарта не е играла важна роля като част от човешката диета.

Тогава настъпва индустриализацията и това силно увеличило наличието, както и намалило цената на захарта, така че в началото на XIX век средният американец се е наслаждавал на цели 1,8 кг. захар годишно. Това се равнява на около една чаена лъжичка захар на човек на ден. На практика това означава, че повечето дни са били лишени от захар, ако изключим вероятно парче сладък пай за десерт в неделя.

Оттогава насам консумацията на захар се е увеличавала непрекъснато и драматично. Днес средният американец консумира повече от 45 кг. захар годишно! Това е увеличение от 25 пъти! И това е средна цифра. Когато броим хората, които се грижат за здравето си, и тези, които по различни причини не консумират много захар, можеш да си дадеш сметка, че някои хора изяждат годишно захар равностойна на собственото им тегло! Не само че средният човек изяжда много захар, не само че това става всеки ден, но най-вероятно една сладка река се излива непрекъснато в гърлото му. Средният човек, който е на „нормална” западна диета, консумира захар непрекъснато, като често захарта е скрита във всяка част на неговата храна. Също така, периодът между храненията не минава без една голяма чаша газирана напитка. Единствената почивка на тялото от захарта е по време на сън!

Е, какво мислиш? Ако приемаш едно вещество, което тялото ти е създадено да консумира доста рядко, и го извлечеш от храните, в които естествено се намира, отстранявайки го от контекста на другите здравословни храни и след това го напомпваш в тялото си в такива невероятни количества, че се превръща в новия основен източник на енергия… не мислиш ли, че нещата ще излязат малко извън равновесие? Може би?

Разбира се, че ще излязат! И сега ще ти кажа как консумацията на рафинирана захар е повредила и разстроила великолепната машина човешко тяло в степен, в която то е станало дисфункционално и саморазрушително. Ще ти кажа как захарта е счупила машината.

Коректното научно наименование на гранулираната кухненска захар е „захароза”. Захарозата е един дизахарид. Това означава, че тя е една сложна захар, съставена от равни части на два прости вида захар – гликоза и фруктоза. И първото нещо, което тялото прави със захарозата, е, да я разгради на тези два прости видове захар. Години наред захарозата е захарта, която е била и продължава да бъде консумирана в повечето страни по света. В някои страни, особено в САЩ, захарозата бива замествана във все по-големи количества от много по-евтиния царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза. Както наименованието му показва, това е един сиропов воден разтвор на фруктоза и гликоза. Съществената разлика между захарозата и царевичния сироп е, че последният има по-високо съотношение на фруктоза спрямо гликозата.

Искам да кажа, че почти всичката „сладост”, която в момента усещаш в своята храна и която пиеш, е с цената на предозиране на тялото ти с фруктоза и гликоза. И тъй като вкусовите ти рецептори са притъпили своята чувствителност от непрекъснатото бомбардиране със сладости, ти вероятно не усещаш колко лошо тъпчеш тялото си с тези два химикала.

Проблемът с фруктозата

Занимахме се с гликозата. Сега нека ти разкажа за фруктозата. Защото макар прекаленото количество гликоза да ти причинява вреда, тялото ти се нуждае от известна доза. И ако ограничиш консумацията на гликоза, тялото ти ще се чувства чудесно. Фруктозата е напълно различна история. Първо, тялото няма нужда от никаква фруктоза по никакъв повод. Всъщност фруктозата е не само безполезна, но направо отровна за тялото. Докато всички клетки на тялото могат да използват гликоза, единствената част на тялото, която може да направи нещо с фруктозата, е черният дроб.

Сега, трябва да направя една малка разходка с фруктозата, за да обясня нещо. Има нещо здравословно, което черният дроб може да направи с фруктозата.

Ако погълнеш малко количество фруктоза, например с няколко пресни плода, тогава тази фруктоза бива лесно превърната в гликоген от черния дроб. Да, зная, че всички тези думи ти звучат познато и че могат да бъдат объркващи, ако не си запознат с тях, но е важно да имаш малко търпение, за да получиш посланието!

Гликогенът е специален вид захар, подходящ за складиране в черния дроб и в мускулите на тялото. И когато извършваш физически упражнения, този прекрасен източник на енергия ще ти бъде веднага на разположение в мускулите, където е нужен. По същия начин той се съхранява в черния дроб, за да е на разположение при нужда.

Гликогенът може да бъде произведен от различни източници, в т.ч. гликоза и фруктоза. Чудесното за него е, че не причинява гликация. Така че той може да бъде безопасно складиран и превърнат обратно в гликоза при необходимост.

Така че ако се упражняваш редовно и ако поддържаш консумацията на фруктоза в скромни количества, каквито се намират в плодовете, тогава всичко ще бъде чудесно. Фруктозата ще бъде превръщана в гликоген и изгаряна при нужда, след което ще бъде замествана при следващото хранене.

И да не забравяме, че тези плодове ще бъдат също заредени точно с анти-оксидантите нужни на тялото, за да те предпази от гликацията. И не само анти-оксиданти, но и всякакви други чудни, нужни хранителни вещества.

Така че моля те, не се смущавай. Фруктозата представлява проблем. Тя е проблем обаче само в нейните високо пречистени и неестествени форми. В никакъв случай не приемай това да означава, че трябва да предстанеш да консумираш цели пресни плодове!

Защо обаче фруктозата представлява проблем? Просто защото клетките на тялото не могат да я използват в суровия й вид. И фруктозата в кръвта е опасно нещо. Всъщност тя е отрова. Тя не само не може да бъде използвана от клетките, но всъщност се окислява агресивно десет пъти повече от гликозата! Колкото по-дълго престоява в кръвообращението ти, толкова е по-вероятно да повреди и разруши чувствителните тъкани на тялото ти. И черният дроб не може да я превърне в гликоген достатъчно бързо. Също така има само ограничено количество, което може да бъде съхранено като гликоген. Атлетите могат да съхраняват много повече гликоген от хората, които дремят пред телевизорите. И ако по цял ден си седиш на гащите, никога не се упражняваш, тогава не използваш запасите си от гликоген. И ако отгоре на това се тъпчеш с фруктоза, като ядеш рафинирани захари (вместо сурови, цели плодове), тогава запасите ти от гликоген ще бъдат непрекъснато запълнени. А когато запасите ти от гликоген са пълни… тогава тялото ти има проблем. Като имаш предвид колко агресивно той причинява гликация, тялото трябва да направи нещо с него. И тогава, единственото, което черният ти дроб може да направи с излишната фруктоза, е да я превърне в мазнини. А това е сериозно лоша новина по редица причини.

Първо, мазнините, произведени от метаболизма на фруктозата, са липиди с много ниска плътност (Very Low Density Lipids), известни като LDL холeстeрол. Има „добър” холестерол и „лош” холестерол. LDL холeстeролът е най-лошият. Той директно причинява сърдечни болести, високо кръвно налягане и сърдечен удар. И тъй като се поддава трудно на тестове, твоят лекар вероятно няма да може даже да ти каже, че нивата ти на липиди с много ниска плътност са ескалирали. Което е почти сигурно, ако си претоварвал своя черен дроб с фруктоза и не си се упражнявал редовно.

А нещата се влошават. Черният дроб може да изхвърля само определено количество от тези проблематични мазнини в кръвта. По-голямата част ще останат в него, което потенциално води до мастна чернодробна болест. Има два основни начина за придобиване на мастна чернодробна болест: хронична злоупотреба с алкохол и хронична злоупотреба с фруктоза. Вторите случаи преобладават в общества като твоето, където биват консумирани огромни количества захар. Почти една трета от всички възрастни в САЩ имат такова заболяване и ситуацията не е по-добра от тази в другите, модерни западни общества.

Пораженията на мастната чернодробна болест са твърде сериозни, защото черният дроб е вероятно най-важната част на рафинерията на твоята Космическа кола. И ако той се разболее, твоята рафинерия става по-малко ефикасна. Проблемът е, че ти можеш да имаш мастна чернодробна болест с години, без да почувстваш причинените от нея вреди. Когато вече забележиш симптомите, обикновено ще е станало твърде късно. Симптомите, които можеш да забележиш, включват бърза умора и обща слабост. Ако болестта прогресира, можеш даже да започнеш да чувстваш когнитивни поражения. Може и да не чувстваш болка в стомаха, където се намира черният дроб.

Сега искам да сме наясно – мастната чернодробна болест може да има много причини. Свръх консумацията на фруктоза е само една от тях. Или може би една възможна основна причина. Това, което искам да подчертая, е, че спрямо фруктозата не можеш просто да кажеш: „О, тялото ми ще се справи с това”. Прекаленото количество фруктоза е убиец.

И ако агресивната гликация на телесните тъкани и причината черният дроб да отделя LDL холестерол не са достатъчни, то фруктозата също така:

Увеличава нивата на пикочна киселина в кръвта и причинява усложнения като високо кръвно налягане и подагра;
Стимулира възпалителните процеси, което води до различни усложнения като алергии, задържане на вода.
Води директно до резистенция към инсулин (разгледана по-долу) и освобождаване на IGF-1, хормон на растежа, който може да причини, или най-малко да стимулира, растежа на ракови клетки.
Захранва „врага”. Има множество микроорганизми, които живеят във и върху твоето тяло. Когато си здрав и диетата ти е балансирана, те са твои приятели. Те ти помагат като отблъскват патогени (организми, причиняващи болести) и ти помагат при извличането на хранителни вещества от храната. Те са твои малки приятели, които живеят в твоята храносмилателна система (и в по-малка степен върху цялата ти кожа). Приемането на прекалено количество захар причинява неравновесие в тези организми. Някои се развиват в устата ти и отделят киселини, които повреждат зъбите ти. Това е нещо проблематично, но нищо в сравнение с бедствието на Candidiasis – свръх растеж на дрождите на Candida Albicans. Този проблем е толкова сериозен (и често срещан), че ще го разгледам самостоятелно по-късно.

… И колкото и да са сериозни изброените проблеми, те в никакъв случай не изчерпват всичко! Тъй като обаче някои от най-сериозните проблеми с фруктозата са също така директно свързани с начина, по който тя обърква тялото (и съответно теб, Стопанина), аз съм ги групирал под следващото заглавие:

Как фруктозата разрушава машината

Многократно съм посочил, че тялото се саморегулира много точно, ако „нещо” не разруши неговите механизми за обратна връзка и контрол. И това нещо е фруктозата. Сега ще ти кажа как това се случва.

1. Все по-дебел

Когато мастните клетки напълнеят, те започват да изпращат сигнал. Те отделят хормон наречен лептин. Това е механизмът, чрез който тялото разбира, че трябва да започне да намалява приемането на храна, както вече обсъдихме. Тялото просто знае, че при появата на лептин, то започва да наедрява. В такива случаи желанието ти да се храниш намалява и изгубваш по-бързо интереса си към храната. Също така, тогава тялото ти повишава своя метаболизъм, за да намали теглото си.

Когато мастните клетки са празни, те не отделят лептин. Без лептин в кръвта ти ще усещаш непрекъснат глад. При това тялото съхранява своите резерви.

И тук се крие проблемът. Фруктозата причинява резистентност към лептина. Това означава, че мастните клетки ще отделят своя лептин, но хипоталамусът, частта на мозъка, отговорна за тълкуването на тези сигнали, е объркана от фруктозата. Хипоталамусът реагира така, все едно, че количеството липтоза е много по-малко, отколкото е в действителност. Колкото повече фруктоза има в кръвта, толкова повече хипоталамусът се съпротивлява на присъствието на лептин. Ако в кръвта ти има достатъчно фруктоза, тялото ти може да е голямо колкото на един кон и въпреки това то ще ти изпраща сигнали „аз умирам от глад”!

За повечето хора това означава, че би трябвало да се чувствате по-малко гладни и по-сити по-често, отколкото сте в действителност. И така както сте добре нахранени, би трябвало да не изпитвате този постоянен глад. Фруктозата във вашата диета просто обърква механизмите на тялото, които му помагат да разбира своята ситуация. В резултат на това, то ви изпраща погрешни сигнали. Вие може да имате наднормено тегло и да дебелеете, но тялото ви да се държи все едно, че умира от глад. Би трябвало да се чувствате сити, но вместо това желаете силно по-наситени с мазнини и сладки храни. И колкото повече захарни храни консумирате, толкова повече фруктозата обърква тялото ви и то мисли, че умира от глад и вие продължавате да ядете.

Виждаш ли? Това всъщност е едно класическо пристрастяване! Ти желаеш силно нещо и колкото повече получаваш от него, толкова по-силно го желаеш, до самата си смърт. Това е вярно за фруктозата, както за кокаина или хероина.

Ето така стоят нещата. Тези, които редовно консумират прекалено много фруктоза (което до голяма степен се отнася за всички вас), имат структурни промени в мозъка си, подобно на тези на наркоманите.

2. Винаги гладен

Има друг хормон, с който искам да те запозная, наречен „грелин”. Той е почти „противоположен” на лептина по това, че е отделян от мастните клетки, когато те са пълни. Грелинът бива отделян от храносмилателната система, когато там отсъства храна. Накратко, лептинът казва: „Аз съм сит”, докато грелинът казва: „Аз съм гладен”.

И така, когато грелинът бива отделян в кръвоносната система, ти започваш да мислиш за храна. Рецепторите ти за мирис и вкус се активират. Накратко, усещаш глад.

И тук е интересната част. Гликозата (и други храни) причинява уместно намаляване в отделянето на грелин, докато фруктозата не прави това. Просто казано, рецепторните клетки, които отделят грелин, слабо разпознават фруктозата. Това не спира чувството ти на глад, както би трябвало. Ти можеш да се натъпчеш до гуша с храна богата на фруктоза и все още да усещаш глад по начин, по който това не може да се получи, ако в храната ти отсъства фруктоза.

Когато комбинираш начина, по който фруктозата обърква системите на лептина и грелина, получава се една мощна комбинация и човек трябва почти да се изненада, че не съществува даже още по-голяма пандемия от затлъстяване и свързани със захарта заболявания!

3. Без удоволствия, без радост, без енергия

Един от начините, по които тялото поддържа равновесие (и следователно своето здраве), е чрез намаляване чувствителността си към всяко нещо, от което има излишък. Така, ако консумираш прекалено много захар, твоите вкусови рецептори притъпяват чувствителността си към захарта и тя започва да ти се струва по-малко сладка. В една нормална, здравословна среда, това ще направи сладките продукти по-малко привлекателни за теб, тъй като те вече няма да ти се струват толкова сладки и ти ще ги консумираш по-малко. Вместо това ще търсиш други храни, които ще ти дават приятни вкусови усещания. Това е здравословният и положителен ефект от намаляването на чувствителността.

Тази система не отчита способността ти да увеличаваш приема си на захар до безумни нива, което сега е възможно благодарение индустриализацията на храната. Сега просто можеш да изсипваш повече и повече, и повече захар върху всичко. Тялото не може никога да компенсира, за да се справи. Това обаче не го спира от това да се опитва да го прави!

Производителите на хранителни стоки много бързо съобразиха, че трябва да добавят повече и повече захар към всичко, за да могат техните продукти да останат вкусни за клиентите. Ето защо сега откриваш захар и в така наречените пикантни храни. Всъщност тя присъства навсякъде. И въпреки това, тези храни не ти изглеждат сладки. Техният вкус за теб е „нормален”, когато всъщност би трябвало да е сладък.

Това обаче не е най-лошото. Както споменах по-рано, ти си програмиран да търсиш сладки и мазни храни, тъй като в един нормален свят, те са, които поддържат тялото ти здраво и енергично. Съгласно това програмиране, когато ядеш захари, мозъкът отделя химикали на удоволствието (естествени опиати) и стимулиращия химикал допамин. Това е стимулиращият ефект, който получаваш от приемането на захар. Това е причината децата да пощуряват по време на празненства, когато получават твърде много захар.

Проблемът тук е притъпяването на чувствителността. Приемаш прекалено много захар и мозъкът ти става нечувствителен към освобождаването на собствените си допамин и опиати. И това води до бедствие. Сега вече ти намираш „нормалното” си състояние безрадостно и апатично. Непрекъснато се чувстваш отпаднал, дебел и нещастен. Или това е състоянието ти преди приема на следващата голяма доза, когато за малко се чувстваш почти отново човек.

Виждаш ли? Същото е както при алкохолика и наркомана. Пристрастяването започва с невероятно щастливо усещане, на което просто не можеш да се наситиш. Независимо какъв е твоят избор на опиат… ти просто получаваш толкова хубаво усещане, че продължаваш до безкрай. Тогава мозъкът ти намалява своята чувствителност и не след дълго се превръщаш в една отрепка без любимия си опиат. И трябва да увеличаваш дозите, за да се чувстваш нормално.

И така, нека за момент изпитаме състрадание за страдащите от всякакъв вид пристрастяване. В това число и към себе си, ако сме пристрастени към захарта (и по-специално към фруктозата).

4. …докато настъпи смъртта…

Преди да можем да разговаряме за разрешаването на това бедствие с фруктозата, трябва да сме наясно с още един важен отрицателен ефект: резистентност към инсулина.

Дотук трябва да си разбрал, че инсулинът се отделя при увеличаване нивата на гликозата в кръвта. Така след едно здравословно хранене, което вероятно включва малко съдържание на скорбяла, последната се разгражда и отделя гликоза в кръвта. Освобождава се инсулин и гликозата се приема от клетките, където може да бъде използвана като източник на енергия.

Има няколко начина, по които тази система може да се повреди. Родените с диабет се раждат без способността да произвеждат достатъчно (или въобще някакъв) инсулин и трябва да си го инжектират. Другият начин е чрез повреда на механизма. Ако непрекъснато претоварваш организма си със захари, клетките стават резистентни на инсулин. Тогава се появява друга нечувствителност. Когато клетките станат резистентни, те престават да приемат гликоза, когато сигналите за това достигнат до тях. Нивото на гликоза в кръвта не спада. Панкреасът трябва да продължи да произвежда все повече и повече инсулин, за да повиши нивата на гликоза в кръвта до здравословното й ниво.

В този процес се случват две неща. Първо, панкреасът се изтощава. Той просто е работил толкова над едно ниво, за което е бил създаден, че просто не може да се справи с натоварването. На второ място, веднага щом се появи повече гликоза и особено фруктоза в кръвта, която до момента е в нормално състояние, възниква гликация. И едно от местата, което бива поразено най-силно от гликацията, са клетките в панкреаса, произвеждащи инсулин. Ако панкреасът не е просто изтощен от натоварването, той бива разрушен от гликацията. И в двата случая, приемането на прекалено количество захар може да причини диабет в здравото тяло. Всъщност, това е обикновено начинът на възникване на диабет тип 2 (с начало в зряла възраст). И това е видът диабет, който се разпространява масово.

И ето какво трябва да разбереш: да, цялата тази трагедия започва с резистентност към инсулина и поради начина, по който фруктозата се метаболизира в черния дроб, а не от цялото тяло, както гликозата. Допълнителното количество фруктоза е основната причина за резистентността към инсулина!

В крайна сметка, не толкова сладко

И така, сега разбираш проблема със захарта и особено с фруктозата. Това не е нещо, с което тялото е направено да се справи. Определено не с количествата, които даже средният човек консумира (да не говорим за тези, които прекаляват с количествата). И когато консумираш повече фруктоза, отколкото е здравословно, тя започва да разрушава тялото ти. Това води директно до надебеляване и до цяла поредица от твърде сериозни заболявания. И до пристрастяване, и те кара да се държиш все едно, че умираш от глад, когато непрекъснато увеличаваш теглото си.

Това е един реален проблем!

Тогава какво е решението?

Очевидно трябва да намалиш захарта! Има обаче още неща за разбиране, преди да стигнем до изводи за избор на начин на живот…

Проблем със скорбялата (нишестето)

И така, захарта е нещо лошо. Това го изяснихме. Знаеш ли обаче, че всеки грам от бяло брашно повишава нивата на гликоза в кръвта толкова (а понякога даже повече), отколкото захарта? Което означава, че трябва да преразгледаме изчисленията си. Помниш ли, че казах, че средният американец консумира повече от 45 кг. захар годишно? Е, същият консумира годишно също повече от 45 кг. бяло брашно! Това означава, че нещата са два пъти по-зле, отколкото мислехме! И това даже не включва другите източници на обработено нишесте!

Когато се опитваме да разберем огромния проблем с разстройствата в метаболизма, не можем да спрем с излишъка от захар. Рафинираното нишесте е не по-малко вредно. Спомни си, че всяка молекула нишесте е всъщност само една верига от молекули на гликоза, свързани заедно. И първото нещо, което тялото прави с тази верига, е, да я разкъса и да отдели гликоза. И щом това се случи, ние се озоваваме обратно в изходно положение, с високи нива на кръвната захар и всички съпътстващи проблеми, описани по-горе.

Ако фруктозата е Враг № 1… най-лошият… тогава гликозата и рафинираната скорбяла са Врагове № 2. Не толкова лоши, колкото фруктозата, но въпреки това много проблематични в количествата, в които обикновено ги консумирате.

Така както тялото не е направено да приема пречистена захароза, по същия начин никъде в природата не могат да бъдат открити дървета от хляб, храсти от паста и диви плодове от пица!

Ако диетата ти бе основана на естествено срещащи се нишестета, като сладки картофи, хлебни банани, царевични кочани, корени от маниока или кафяв ориз … и ако заедно с тези нишестета се хранеше с разнообразни плодове, зеленчуци, семена, ядки и месо… тогава това би представлявало една прекрасна здравословна диета. Вместо това, ти ядеш с всяко хранене високо рафинирани пшеничени и царевични брашна.

Това е доведено до степен, при която много хора са развили непоносимост към пшеница и царевица. В резултат на тази свръхчувствителност, мнозина имат нервен стомах, даже без да го знаят. Премахни от диетата си пшеница и царевица в продължение на няколко дни и ще забележиш как коремът ти изведнъж ще се свие. Ще забележиш как храносмилането ти изведнъж ще стане по-здравословно.

Но преди да се отклоня, искам да подчертая, че проблемът с нишестето е подобен на този с фруктозата. Ако се храниш с това, което природата ти предлага, тогава това ще бъде прекрасно. Яж зрели, сладки плодове и тялото ти ще бъде много щастливо да се справи с фруктозата в тях. Изпечи един сладък картоф и го сервирай със зеленчуци и сметана, и ще имаш едно ястие, вкусно за теб и за тялото ти. Нишестетата ще бъдат бавно усвоени в резултат на пълноценната диета и тя ще включи всички хранителни вещества, които ще накарат тялото ти да запее от радост.

Вместо това обаче, обикновеният Джо пие газирани напитки. В тях не се съдържа никакъв естествен плод. Само овкусени химикали и луди количества фруктоза и гликоза. Както и никакви антиоксиданти, които да предпазят тялото от гликация. И за да допълни своето угощение, Джо прибавя един голям пакет от картофен или царевичен чипс. Който е 45% рафинирано нишесте, 45% трансмазнини (повече за тях в следващата част на тази глава) и 10% фалшиви химически аромати.

Това е кокаин за вкусовите рецептори и Джо мисли, че го обича. То обаче бавно го убива. Буквално.

Няма повече от това, което можем да кажем за скорбялата (нишестето). Ако пандемичните метаболични проблеми на съвременното общество са причинени от захарта (а те са!), тогава трябва да помним, че нишестето всъщност е просто една друга захар. Колкото по-рафинирано е нишестето и колкото по-отдалечено е то от естественото си пълноценно състояние, толкова по-голяма е неговата вреда. Нишестените брашна (и направените от тях продукти), трябва да бъдат разглеждани почти в същата светлина, както гранулираната обикновена захар.

По-нататък…

Проблемът с болшинството предлагани диети е, че те се свеждат до отнемане на храни от диетата. Не яжте това, не яжте онова… и яжте по-малко от всичко. И тук се крие коренът на техния провел. Вместо да ви казвам какво да ядете и какво да избягвате, аз предпочитам да ви кажа какво храните, с които разполагате, означават за вашето тяло. След това вие може да решите сами. Като казвам това, напълно съм наясно, че предходният раздел прилича на силен призив за намаляване на захарта, както и за намаляване на въглехидратите. Преди обаче да започнете радикално да променяте своята диета, бих искал да ви предложа допълнителна информация. В следващата част на тази глава бих искал да ви разкажа малко повече за един друг източник на енергия, с който тялото ви разполага – мазнините. И тук имам малко добри новини. Ако историята със захарта е (вероятно) по-трагична, отколкото сте мислили, то историята с мазнините е (почти сигурно) доста по-добра от вашите представи.

Когато разберем правилно тези два източника на енергия – захари и мазнини, тогава можем да започнем да разбираме как да правим избори, с които непрекъснато да целим оптимален енергиен баланс на своето тяло. Това ще бъде третата част на тази глава.

В четвъртата част ще обсъдим някои от най-често срещаните нарушения в енергийния баланс и как да нагодим своя стил на живот, за да се справим с тях.

И накрая, петата част на тази глава ще представлява приложение, в което Арн и Лиза споделят личните си истории за това как са променили своя стил на живот в духа на изложеното тук.

Бел. прев.: Останалата част от тази книга предстои да бъде публикувана от Арн Алингам (Зингдад).