© 2018 Превод АТИ

Зингдад: БР, предполагам, че няма да „доказваме” извън всякакво съмнение единството на всичко и от религиозна гледна точка?

Божествена Радост:  Няма, прав си. Няма значение кой как разглежда този въпрос. Хората винаги имат право и възможност да се съмняват, или да изберат нещо друго. Тук съвсем не става дума за заглушаване на техните възгледи. Става въпрос за представянето на един възглед, който ти и твоите читатели могат да решат да приемат, ако той резонира в сърцата ви. Преди аз подходих към него от атеистична/научна перспектива, не защото по някакъв начин искам да нападам или убеждавам такива хора. Ни най-малко. Просто защото е нужна изходна позиция, от която да бъде изграден състоятелен аргумент. И сега ще направя същото. Аз ще застана на друга позиция и ще изложа същия аргумент от тази друга перспектива. Тази нова перспектива принадлежи на организираната религия. За моите цели аз ще разделя религиите на две групи – тези, при които човек вижда Бог като отделен от себе си, и онези, при които вижда себе си като едно с Бога. Втората група е вече съгласнo позицията, която излагам тук, така че за целите на нашия разговор можем просто да ги оставим на мира. Така че аз ще използвам първото убеждение като стартова позиция – възгледът, че има Бог, но че той е отделен и извън божиите създания.

Бих искал да предложа някои наблюдения. Ако някой вече вярва в едно вездесъщо Върховно Същество-Творец, тогава аз бих искал да изкажа следното твърдение: Ако е вездесъщ, Върховният Творец може да прави каквото си поиска, нали така?

З: Хм-м. Един момент, моля. Не съм сигурен, че приемам адресирането на Бог в трето лице.

БР: Да. Зная. Съжалявам. Ти имаш културни асоциации, според които „То” (съществото) е нещо по-незначително от Той или Тя. Съжалявам, но аз няма да се съобразявам с такива асоциации. Върховният Творец е същество, което не притежава пол. То е далеч, далеч над такива дребни въпроси. То е всички тези неща и никое от тях, и далеч от подобни квалификации, затова ще продължа  да го адресирам по същия начин. Това е точно обратното на това да бъда пренебрежителен. Ограничаването на Бог до едно местоимение е далеч по пренебрежително, според мен.

З: Чудесно, благодаря ти. Виждам, че вече те прекъснах и се занимавам с подробности, но какво ще кажеш само за „Бог”? Или може би „Първоизточник”?

БР: До-о-о-обре. Нека бързо да отметнем и това. Каквото и наименование да избереш, то никога няма да бъде достатъчно. По своята природа всеки етикет е ограничаващ. Той изключва всичко останало. Няма етикет, който да успее да опише Бог, защото Бог е всичко и повече от това. Бог е отвъд пълното разбиране и описание. Така че ние вероятно трябва да изберем да замълчим напълно по въпроса, защото всичко, което можем да кажем за Бог, е ограничаване на истината. Това обаче би било глупаво. Със сигурност трябва поне да се опитаме да разберем Бог с това, с което разполагаме. 

З: Разбирам, благодаря ти за пояснението и извинения за прекъсването. Моля, нека да продължим оттам, докъдето бяхме стигнали.

БР: Да, разбира се. Аз отбелязах, че ако Бог е всемогъщ, то той може да прави и сътворява каквото пожелае, нали така?

З: Правилно.

БР: И така, ако такова същество желаеше да преживее света от твоята перспектива, То би могло да го направи. Всъщност, То би могло, ако желае, да преживее едновременно света от перспективата на всяко живо същество, нали?

З: Да. Предполагам, че думата „всемогъщ” предполага отсъствие на ограничения. Означава, че можеш да правиш всичко, в това число, сигурен съм, и да виждаш всичко от всякаква перспектива.

БР: Тогава остава последния въпрос – дали Бог би желал да направи това. Дали Бог би желал да види нещата точно както теб (и всеки друг), или да види Творението „от високо”, или от „отделна” позиция? Бих отговорил на въпроса така: каква е изпълнената с най-много любов гледна точка, която Бог може да приеме? Каква перспектива би приел Бог, която да му позволи да изпита най-голямата си любов и състрадание към теб? Определено, за да може Бог наистина да те разбере, той би имал нужда да преживее живота като теб. В противен случай Бог би застанал извън теб и би погледнал всички твои малки слабости и неудачи, и би те видял просто като увреден и осакатен. Ако обаче Бог преживява света през теб, като теб, тогава той не би изпитал нищо друго освен състрадание и любов. Така че аз ти предлагам избор. Ти вярваш ли, че Бог е изпълнен с любов, или не? Аз бих заявил категорично, че Бог е любов. И бих ти представил простата истина, че изпълненият с най-много любов избор на Бог, е да те види като нещо неразделно от себе си. Ако обаче Бог би избрал да види нещата само през твоите очи, но все още знае, че е Бог, тогава това не би отговаряло на твоята перспектива. Твоята перспектива е точно начинът, по който нещата изглеждат на теб. Аз казвам, че най-любвеобилното нещо, което Бог може да направи, е, да приеме и твоята перспектива. Тогава Бог преживява света чрез теб, като теб. Даже когато не знаеш за съществуването на Бог, не вярваш в него и пр., Бог е винаги в теб. И във всяка друга възможна перспектива. Така че Бог не приема само набожни или „богоугодни” перспективи на послушни хора. Не. Това е условна любов. Аз казвам обаче, че Бог е безусловна любов.

З: Ти казваш това, но можеш ли да го докажеш… че Бог ни обича безусловно?

БР: Отново, аз мога само да изкажа обоснован аргумент. Ти ще вярваш, каквото пожелаеш. Ако обаче вярваш, че Бог е вездесъщ и всезнаещ, тогава по дефиниция ти си съгласен с мен.

З: Хм. Как така?

БР: Вездесъщ означава присъстващ навсякъде. Няма място, където Бог да не е. В това число, очевидно, и там където си ти. Сега, ако разшириш разбирането си за местоположение, ти ще разбереш, че ти не си само географски в твоето настоящо местоположение, но ти си също там и духовно. Ти си духовно там, където си, в резултат на убежденията и идеите, които имаш относно себе си, живота и Бог. Е, Бог е вездесъщ. Това означава, че Бог е също на точно това място заедно с теб и на всяко друго местоположение заедно с всяко друго същество и нещо, във Всичко, Което Е.

З: Хм-м. Добре казано.

БР: А „всезнаещ” означава „този, който знае всичко”. Ти знаеш ли какво е да си куче?

З: Не… не съвсем.

БР: Но ти имаш кучета, които живеят в твоя дом заедно с теб. Ти ги обичаш като деца. Ти наблюдаваш всичко, което те правят, и често изучаваш техните реакции и поведение с голям интерес. Защо не знаеш какво е да си куче?

З: Защото аз съм човек! Не зная някога да съм бил куче!

БР: Аха! За да знаеш наистина какво е да си някой, ти всъщност трябва да бъдеш този някой. В противен случай ти знаеш само нещо относно това същество. Същото е и с Бог. Ако Бог е наистина всезнаещ, той не може да знае само нещо относно теб. Ако Бог те наблюдава отстрани, тогава той няма  никога наистина да знае какво е да бъде теб. Така че вместо това, Бог е теб.

З: Но… това не е ли прекалено егоистична позиция – да претендирам, че съм Бог. Имам предвид, че Бог е толкова велик и…

БР: Не. Не може да бъде егоистично да твърдиш за себе си това, което твърдиш и за всеки друг. Всъщност, аз твърдя същото нещо за всяко животно, растение, насекомо, камък, молекула, атом… схващаш ли картината? От тази перспектива аз казвам, че ти си толкова велик, колкото вселената, но също така велик, колкото една амеба. Това звучи ли ти като егоизъм? Тази позиция не те прави нито по-велик, нито по-незначителен от всяко друго същество във Всичко, Което Е. Това обаче прави Бог много по-велик.

З: Как така?

БР: Очевидно един Бог, който притежава безкрайна перспектива, който е навсякъде и знае всичко, и има безкрайна сила и способности, е по-велик от Бог, който се придържа само към някои перспективи и може само да живее извън теб, докато ти правиш някои „добри и свети” неща.

З: Хм-м. Друг добър аргумент.

БР: И така, аз ти представям една загадка. Ако Бог е всемогъщ и ако Бог е любов, тогава изглежда, че Бог трябва да бъде едно с теб. И ако Бог е всезнаещ, тогава Бог трябва да бъде едно с теб. И ако Бог е вездесъщ, то Бог трябва да е едно с теб. Така че сега изборът е твой. Би ли искал да се откажеш от своиите убеждения в тези атрибути на Бог? Предпочиташ ли да вярваш, че Бог е нещо по-малко от тези неща? Би ли искал да кажеш, че Бог не е всемогъщ, че не е любов, че не е всезнаещ и вездесъщ? Или искаш да приемеш неизбежната истина, че Бог е едно с всичко… включително с теб и, разбира се, с всеки от твоите читатели?

З: Сигурен съм, че съществуват и други аргументи.

БР: Ти си прав! Винаги има други аргументи, защото винаги съществува възможност за съмнение или за създаване на друг поглед върху нещата. Затова притежаваш свободната си воля. И ако това е посоката, в която те води сърцето ти, тогава ти трябва, разбира се, да следваш собствената си истина. Аз не съм тук, за да ти кажа каква трябва да бъде твоята истина. Аз съм тук, за да ти кажа каква е моята истина. Аз излагам своята теза и я подкрепям с доводи. След това ти можеш да решиш.

З: Почакай за минута. Искам да се уверя,  че твоето становище, че Бог притежава всички перспективи, е напълно убедително. Аз мога да се съглася, че това евентуално означава, че Бог може да знае точно какво е да бъде на мое място и е преживял нещата точно като мен, и пр. Но това не е същото като това да кажеш, че Бог е едно с мен.

БР: Защо не?

З: Ами, хм-м… какво ще кажеш, ако Бог просто се е промъкнал в ума ми… така да се каже?

БР: Не. Бог, това или е Зингдад, който преживява твоя живот точно както ти го преживяваш, или преживяването от страна на Бог на твоя живот е различно от твоето преживяване. Двете са невъзможни едновременно. Независимо колко малко може да е различието, всяко разделение би нарушило законите на всезнанието и вездесъщността. Както вече казах обаче, ние можем да продължим до безкрай подобни дебати, ако имаме желание за това.

З: Не, аз мога да видя това. Приемам това, което казваш. Звучи ми напълно смислено и всъщност наистина резонира в сърцето ми. Има обаче нещо, което не мога напълно да разбера. Защо Бог прави всичко това? Това ми изглежда нещо прекалено сложно… да създадеш цялата тази вселена и да я запълниш с незнайно колко трилиони от частици на себе си, при което никоя от тях не знае, че е теб. Защо да полагаш всички тези усилия? За какво е всичко това?

БР: Спомни си приказката в Глава 3 за царя, който изпил отварата на забравата? Ами нещата стоят приблизително по този начин. Бог е в непрекъснат процес на себе-създаване и себе-откриване.

„Как биха изглеждали нещата, ако бях като това? Това е въпрос, който поражда едно ново същество… или една цяла нова вселена. Пътешествието в забвението, което съществува тук в тази реалност, е едно възможно средство за себеоткриване.

„Как биха изглеждали нещата, ако не знаех кой или какво наистина съм?” води до най-различен брой реалности. Това е една от тях. В реалността е въпросът. Ти и всеки един от вас представлявате по един възможен отговор.

„Аз съм това, което се случва на Бог при тези условия,” е отговорът, който ти непрекъснато му връщаш.

З: Добре… Значи аз съм едно с Бог и ние всички сме. И ние участваме в едно пътешествие на себеоткриване. Като съм ангажиран с личното си пътешествие на себеоткиване, аз допринасям за себепознанието на всички.

БР: Добре! Да! Ако искаш да откриеш Бог, най-доброто място, откъдето да започнеш, е, като откриваш себе си.

З: Хм-м-м. Аз следвам тази логика, но… Това ми изглежда ужасно… това няма ли да се види малко богохулно на много хора?

БР: О, разбира се. Но тогава има хора, на които самата идея за този разговор би се видяла богохулна. Така че аз не мога да се занимавам с това, което други биха избрали да мислят или вярват. За мен цялата идея за богохулството е лишена от смисъл. Смешно е да мислиш, че си способен да обидиш Бог или да накърниш чувствата му. Ти със сигурност обаче можеш да се придържаш към убеждения и мнения, които могат да наранят теб. И ако таиш омразни чувства към Бог, те определено ще доведат до това. При наличието обаче на достатъчно време и малко напътствие, отправено с любов, всички същества в един момент ще решат, че не искат да се нараняват, след което ще престанат да правят това и в замяна ще изберат нещо по-конструктивно, нещо, което им носи мир, любов и радост. И един любящ Бог определено ще направи това. Бог знае това. Бог ви вижда такива, каквито сте наистина. Вие не може да направите или да кажете нещо, което да може да го обиди. Това всъщност е напълно невъзможно, защото Бог, бидейки безкраен, е буквално далече над всичко това.

З: Тогава какво представлява богохулството? Ако Бог не може да бъде обиден, защо тогава даже имаме тази дума?

БР: Идеята за богохулството е една фикция, използвана от някои, за да контролират други чрез страх. Тя датира от най-древни времена, когато шаманите и врачките са казвали на хората в племето, че трябва да вярват в определени неща, защото в противен случай боговете ще се ядосат и тогава ще има бедна жътва… или нещо подобно. Това е точно същата идея, представена ви във вашето общество от религиозните власти, които искат да мислите, вярвате и действате по определен начин, и да казвате само определени позволени неща. Ако нарушите поставените по този начин ограничения, казват те, вие ще ядосате Бог, който ще направи живота ви труден, или ще ви донесе болести и смърт. И след това, разбира се, вие ще се измъчвате във вечна агония. Това е отново същата история на манипулация и контрол. Единствената разлика е, че по-новите религии са може би малко по-жестоки и агресивни в своите въображаеми наказания за тези, които не действат според изискванията им. Но това няма значение. Всичко това е погрешно. Бог не създава ограничаващи правила, които да следвате. Вместо това Бог ви дарява със свободна воля. Бог не е капризно дете, което ще изпадне в истерия, ако приемете предложената ви свободна воля. Бог не е отмъстителен, жесток садист, който ще ви нарани за това, че правите много човешки, много нормални грешки в своите преценки. Вие наранявате себе си с такива грешки и абсолютно ви е гарантирано, че някога ще се поучите от тях, след което, ако разполагате с малко време, ще започнете да вземате по-добри решения. Така че какъв би бил смисълът от това да ви наказва? Наказанията не ви учат на нищо. Да получавате точно това, което сте създали, е което ви учи на нещо. Бог със сигурност не е несъобразителен, невеж или неинтелигентен. Бог няма да прави нещо, което не върши работа.

Цялата идея за богохулството и божието наказание е не само безполезна, но директно противоречи на това, което Бог представлява, и на  начина, по който Бог би действал. Бог е едно с вас и е отвъд желанието да мрази и наказва себе си.

Ако има нещо такова като богохулството, то това предполага, че такова нещо съществува (усмихва се).

З: Добре. Готов съм да приема това. Следователно, не е богохулство да мислим, че най-доброто място, на което можем да открием Бог, е в сърцето си?

БР: Определено не е! Спомни си – нима не е казано, че сте създадени по негов образ и подобие? Това не е ли друг начин да кажем: „Ако искаш да видиш божия образ… тогава погледни себе си!”

З: Да. Предполагам, че е така.

БР: Отново, аз нямам предвид само физическото ти тяло. Имам предвид това, което си наистина. Твоята най-истинска, най-дълбока същност. И ако това е така, то следва, че ако се стараеш истински, дълбоко да разбереш своята най-дълбока същност, то ти се стараеш да опознаеш Бог.

З: Да, в това има смисъл.  Но ние всички сме Бог. Имам предвид, че всичко е Бог. Тогава защо да не мога да започна да откривам Бог, като се оглеждам наоколо и наблюдавам някого другиго, природата, или нещо друго?

БР: Ти можеш да опиташ това. И то ще ти свърши работа, доколкото наблюдаването на нещата около теб ще ти помогне да разбереш по-добре себе си. Виждаш ли, ти не можеш да разбереш нещо у някого другиго, ако преди това не си го видял в себе си – то само ще те озадачи.

„Как е възможно те да са устроени по този начин?”, може да се запиташ, докато се отдалечаваш, клатейки глава. Ако обаче ти първо си видял това нещо у себе си, то тогава ти ще можеш да проявиш емпатия спрямо другите. Ти ще ги дариш със своето разбиране, което може даже да им помогне да разберат по-добре себе си. Така че себеоткриването е ключът. А любовта към себе си е вратата. И себеприемането е начинът да преминеш през тази врата. И това е пътешествието, за което си бил създаден. Виждаш ли, не само Бог гледа на света през твоите очи, но когато гледа навътре от твоята перспектива, Бог гледа към себе си. И така, ти даряваш Бог с една нова перспектива спрямо самия него, всеки път когато откриеш още нещо малко относно себе си.

З: Хей, това е направо супер! Това означава, че Бог е в непрекъснат процес на Себе-създаване и Себе-откриване, в резултат на всички тези процеси, в които всички ние сме ангажирани.

БР: Да! Ние, това е Бог, който открива себе си.

З: Тогава всички ние заедно сме ангажирани с едно велико дело.

БР: Да. Това важи даже и за аспектите на Бог, които извършват неща, които изглеждат най-лоши и тъмни. Даже те създават възможност за себеоткриване. Такива хора правят това директно, чрез собствените си преживявания като се развиват и откриват себе си, защото предлагат на ориентираните към светлината възможност да дефинират себе си и да откият себе си в противоположност на тъмнината. Ако нямахте големи и силни врагове, вие никога нямаше да имате възможността да откриете, че сте храбри, че може да се изправите и да постъпите правилно въпреки трудностите. Ако нямаше такива, които да постъпват зле, то как тогава щеше да можеш да решиш коя би била правилната за теб постъпка? И така нататък. Тъмните образи са точно толкова  ценни за целия процес, колкото и любителите на светлината. И ако ти участваш в една тъмна игра, то радостта, която можеш да получиш от промяната на своя курс и от завръщането към светлината, е сюблимна. И, разбира се, всъщност няма такова нещо, като „тъмни субекти” и „светли образи”. Наистина няма. Вие всички съдържате тези две състояния в себе си. Вие всички, в даден момент на своята история от въплъщения и даже в даден момент от този свой живот, сте правили някои много лишени от любов неща и сте били от „тъмната” страна. И всеки, независимо колко е „тъмен”, в даден момент ще се обърне и ще се завърне към светлината. Ако не в този си живот, тогава в някой друг. Аз ти казвам, че всичко е едно. И всички ние сме ангажирани, всеки по свой си начин, в процеса на откриване кои сме наистина. И правейки това, ние сме в процес на непрекъснато сътворяване. И това е нашата служба на Бога.

З: Приятно ми е да си мисля по този начин. Благодаря ти за тази удивителна перспектива. Остава ми обаче един последен нерешен въпрос, преди да приема твоето твърдение, че всичко е едно. Такова убеждение ми изглежда да означава, че няма добро и зло, правилно и неправилно. Че ние можем просто да правим каквото пожелаем, както го пожелаем, комуто пожелаем и че всичко това ще бъде приемливо за Бог. И това не ми се вижда добре. Това „всичко е едно” ми изглежда, че води до една твърде аморална позиция.

БР: Само защото си го разбрал погрешно. В този момен бих искал да прекъснем, защото мисля, че съм изложил тезата си, за това, че Бог е едно с всичко, погледнат в религиозна перспектива. Ти сега задаваш чудесен въпрос, който ни води право към следващата тема: „Последиците от Единството”. Ти повдигаш важния въпрос за морала и за житейските правила. В същото време ти направи едно погрешно допускане, което аз бих искал да коригирам. Всичко това обаче ще стане в следващата глава…