© 2018 Превод АТИ

Зингдад: Здраей, БР. Казахме, че ще разговаряме за моралните аспекти на единството, но първо имам няколко въпроса, които бих искал да ти задам.

За начало: Ти каза как можем да видим, че „всичко е едно” от двете перспективи на науката и религията. Няма ли обаче няколко други перспективи, от които можем да разглеждаме този въпрос?

Божествена Радост: Здравей, Зингдад. Да. Със сигурност има редица различни и еднакво валидни перспективи. Мисля, че за хората, които живеят на твоята планета точно сега, има почти седем милиарда различни валидни перспективи.

З: Какво?! Но това е броят на жителите на планетата! Ах, правилно. Разбрах. Всеки човек има своя уникална перспектива и всяка една от тях е валидна.

БР: Точно така. Но виждаш ли, не е нужно да обсъждаме това от всички седем милиарда перспективи, защото ние не се опитваме да спорим с хората. Ние не се опитваме да убедим когото и да било в нещо. Единствената причина да използвам тези две перспективи, е, че те са относително преобладаващи и възприети становища в обществото, в което ти живееш. Аз просто ги използвах като рамка, в която да изложа своята теза.

З: Добре, разбирам. Боя се обаче, че това ме отвежда към друг въпрос. Ако не се опитваш да убедиш когото и да било в каквото и да е, то тогава какво се опитваме да правим? Искам да кажа, защо водиш тези разговори с мен?

БР: Ха! Нека първо аз да те попитам ти какво правиш? Защо ти водиш тези разговори с мен?

З: Ами… Всичко започна преди няколко години, когато се опитвах да открия отговорите на някои въпроси, които ме смущаваха. Имаше толкова много относно този свят и тази реалност, в които наистина не виждах никакъв смисъл. Изпитвах толкова силна вътрешна болка и противоречия, и пр., че бях напълно объркан. И тогава, по някакъв начин, в своето объркване и болка аз открих начин да разговарям с 8. Започнах да получавам някои отговори. След това започнах да разговарям с Адаму и с други същества, и това, което получих, ми помогна невероятно. И докато го осмислях, то ми донесе много вътрешен мир и подпомогна моето изцеление и развитие. Аз се научих да вярвам в процеса и да го обичам. И нещата просто ставаха все по-добри. Струваше ми се, че колкото повече израствам, толкова повече съм способен да получавам. Така че… предполагам, че отговорът на въпроса ти е, че аз просто се опитвам да се излекувам, да обичам себе си, да открия кой съм наистина и кой всъщност е Бог, и също така се опитвам да открия и постигна целта на своята душа… такива неща. Това е моят отговор. Какъв е твоят?

БР: Същият.

З: Не, не, не, не, не! Ти не можеш да ми причиниш това! Как така твоят отговор е същият като моят?

БР: По две причини. Първата е много лесна. Аз съм ти и ти си аз, помниш ли? Аз съм твоето Вътрешно Аз. Когато ти се стремиш към своето най-голямо добро, тогава ти се сливаш с мен. Тогава ние сме в хармония. Така че твоите цели и стимули са и мои. Ти и аз отговаряме на въпросите, които имаме, заедно. Това е първият отговор и по-лесният за обяснение. Вторият отговор изисква малка промяна в перспективата. Виждаш ли, „аз” съм едно същество-гещалт (организирано цяло), което знае с абсолютна сигурност, като факт на моето съществуване, че съм едно с Бог. Това е една фундаментална истина на моето същество, че аз съм едно с всеки и всичко, навсякъде и заедно ние всички сме едно с Бог. Така че, очевидно, за мен това означава, че аз зная, че съм едно с всеки един обитател на планетата Земя, нали така?

З: Ой ла-ла! Това означава ли, че си ”вътрешното аз” на всеки на тази Земя?

БР: Не. В един предишен разговор аз ти казах, че ти си единственият, въплътен в твоето „тук и сега” на планетата Земя, който има това взаимоотношение с мен. Това, което ти казвам, е, че всеки на Земята е едно с Бог. И независимо дали го знае, или не – аз го зная. И аз също така зная, че съм едно с Бог. Следователно за мен е вярно, че аз съм, като очевидно продължение, едно с всеки друг на Земята. Ясно ли е?

З: Ох, ясно е. Ти казваш, че от твоята перспектива, ти виждаш всички нас като едно!

БР: Да. Това е логичният извод. Нека обаче ти обясня нещо. Аз съм като теб в някои отношения и не съм като теб в други. Начинът, по който аз възприемам моята реалност, е доста различен от твоя. Няма да мога да ти обясня това по начин, по който ще можеш да го разбереш, но мога да ти направя един намек.

От една страна, аз не съм ограничен до една перспектива, както си ти. Ти възприемаш твоя свят от една перспектива. Ти преживяваш себе си като единично същество, което може да бъде само на едно място в даден момент и което може да чувства и мисли наведнъж само едно нещо относно своя живот. Даже и да имаш конфликтни мисли, ти прескачаш от една перспектива в друга. По една наведнъж. Ти така си създаден. Ти си същество с една перспектива. Аз, от друга страна, съм всъщност едно множество. Би било по-правилно да говоря за себе си в множествено число като „ние”, но това би объркало разговора ни. Виждаш ли, аз притежавам безкраен брой гледни точки. Това ще рече, че аз съм безкраен брой хора едновременно.

З: Уха! Безкраен?! Това не означава ли, че си Бог?

БР: Не. Аз съм ЕДНО с Бог. Но съм много, много далече от това да бъда всичко, което е Бог. Сравнен с всичко, което е Бог, аз съм… мъниче. Едно много, много малко бебешко същество.

З: И въпреки това ти притежаваш безкраен брой перспективи?

БР: Разбери, че аз съм извън конструкцияна, наречена Пространствено-времеви континуум. Така че аз мога да видя, с един поглед, всички взаимодействия, които моето същество би могло да има във всеки отделен момент. Всеки момент е една перспектива. За мен всяко взаимодействие е сега. И тъй като време/пространството е безкрайно, аз имам безкрайно много перспективи.

З: Това за мен е малко умопомрачително.

БР: Да. При това аз говоря само по отношение тази една отломка от една реалност, в която сега съществуваш и която ти наричаш „вселената”. За мен това е едно подразделение на една реалност, където аз взаимодействам с живота. За мен съществуват безкраен брой други реалности, където зная, че се намирам.

З: Безкраен брой други вселени?

БР: Можеш да го разглеждаш по този начин. Това обаче е вече прекалено ограничаващо като концептуализация. В следващи разговори ще се опитам да ти предам мащаба и необятността на безкрайните реалности, които познавам. А има много повече, които ми предстои да открия и обхвана със своите възприятия. Много, много повече. Виж, аз не казвам това, за да те накарам да мислиш, че съм нещо удивително и специално. Искам да кажа, че аз съм удивителен и специален, разбира се (усмихва се). Но това се отнася и за всяко друго същество. Всеки на Земята съдържа в себе си един Аз-Бог, който има това богоподобно възприятие. Така че това, което ти казвам, е, едновременно удивително и съдържа малко от едно „какво толкова?” Причината да ти казвам това е, че се опитвам да открия начин да започна да ти обяснявам, че моите самовъзприятия и възприятията ми на моята реалност са донякъде различни от твоите в някои фундаментални отношения. Ето защо, когато казвам това, за мен е истина, че всичко е едно и аз не го казвам в някакъв абстрактен, философски смисъл. За мен това не е някакво производно теоретично разбиране. За мен това е абсолютно възприета реалност, основана на много богато разнообразие от преживявания.

З: Какво означава „абсолютно възприета реалност”?

БР: Добре. Нека те попитам следното: „Ти жив ли си? И ако си жив, можеш ли да ми го докажеш?“

З: Разбира се, че съм жив. Дали мога да го докажа? Аз съм едно живо, дишащо биологично същество. И аз притежавам съзнание. Аз мисля и чувствам, и…

БР: Добре, добре, добре. Аз наистина не се нуждая от доказателства и ние наистина няма нужда да водим този дебат. Само исках да ти покажа нещо. Ти знаеш, че си жив. Това не е само някаква идея, която имаш, или някаква теоретична постановка. Това е твоята „абсолютно възприета реалност”. За теб тя не подлежи на съмнение. Сега, ако те помоля да докажеш, че си жив, ти можеш да започнеш да ровиш в ума си за мисли, които биха обяснили това, или ще се опиташ да го докажеш с действия. Ти можеш да направиш това като интелектуално упражнение. За теб обаче това е напълно неуместно и излишно, защото ти знаеш, че е истина, с всичко което си, без даже да се замислиш за това. Това е възможно най-очевидното нещо. Е, за мен по същия начин е вярно, че всичко е едно. И аз казвам това с цялата тежест на твърде големия опит на цялото ми същество.

З: Започвам да схващам. Благодаря. Това обаче не отговаря на по-големия въпрос относно причината да водиш тези разговори с мен.

БР: Не. Аз обаче не обяснявах всичко това дотук напразно. Аз полагах основите на моята аргументация. Това, което имам нужда да разбереш, е, че аз наистина, истински, напълно възприемам всяко същество на Земята като едно с мен и с Всичко, Което Е. И тъй като се обичам много и се грижа за себе си, съответно обичам и съм загрижен за всичко „друго”, което съществува. Когато чуя вик от болка, желанието ми е да видя дали мога да превърна тази болка в радост. Това всъщност е моята цел тук. Аз съм дошъл в тази система на реалност, защото се появи един вик от болка. И причината да чуя този вик е, че аз бях предопределен да му отговоря. И така, аз съм тук. И съм в процес на отговоряне на този зов.

Сега, нека се върна към твоя въпрос. След като си разбрал, че аз мога да приема перспективата, че всеки човек на тази планета е просто „един друг аз”, нека ти повторя какво ти каза, че преследваш с всичко това. Ти каза: „Аз се опитвам да се излекувам, опитвам се да обичам себе си, да открия кой съм наистина, кой наистина е Бог и се опитвам да открия и постигна целта на душата си”. Можеш ли да видиш как аз правя точно същото? Ако за мен всеки човек на планетата може да бъде мое Аз, то тогава това е, което се опитвам да направя, винаги съм правил и винаги ще правя.

З: Хм.

БР: Аз съм извън времето. Само от твоята перспектива това изглежда като един протичащ процес. Моята перспектива на това е твърде различна. Тази работа е едновременно перфектна и завършена, и все още в процес на изпълнение… и всичко друго, което би могла да бъде. Ето как тя е извън времето.

З: Ох! Добре. Но моля те не ми казвай, че тези наши разговори са предназначени да окажат голямо влияние върху човечеството! Искам да кажа, че просто не мога да си представя как те достигат достатъчно надалече, за да…

БР: Моля те, заглуши своите страхове и съмнения. Тези разговори безсъмнено ще се окажат твърде ценни. Много повече от това, което сега можеш да си представиш. Но това, което правим в момента (все още), е работата, която извършваме. В течение на бъдещите ни разговори ти ще разбереш какво наистина представлява тази работа. Тези разговори просто действат нещо подобно на покана за другите да дойдат и да сътворяват заедно с нас. С разгръщането на тези разговори, ти постепенно ще разбираш все по-добре тяхната стойност. Така че докато е вярно, че тези разговори ще се окажат особено ценни за мнозина и ще се разпространят много по-надалече от това, което можеш да си представиш, трябва да кажа, че за мен, „това” още не е истинското нещо. „Работата”, която извършвам, бива реализирана по начини, които ти все още не си разбрал. Всъщност аз не трябва да „правя” нищо. Аз съм просто тук. Аз постигам всичко, което трябва да постигна, просто като бъда това, което съм. Аз задействам своята енергия и я предоставям на разположение, и това променя нещата по желания начин.

З: Как? Как можеш да променяш нещата, просто „като присъстваш”? Със сигурност трябва в действителност да направиш нещо?

БР: Трудно е да обясниш на земните обитатели силата на присъствието. Вие вярвате само в силата на правенето. Вие мислите, че сте най-силни и ефективни, когато правите нещо. Вярно е обратното. Правенето само намалява силата ви. Ти обаче няма да разбереш това. Нека по-скоро ти го разкажа под формата на притча.

З: Чудесно! Една история.

БР: Да. Ето я и нея.

Историята на тъмноземците (Darklanders)

Имало едно време една човешка раса, наречени тъмноземци. Те живеели в една голяма, тъмна каверна, дълбоко под земята. Нито един от тях не бил излизал някога извън каверната, но техните митове и легенти разказвали за древни времена, за едно време преди появата на времето, когато техните богове слезли от великото Светлоземие и създали тъмноземците тук в тъмната каверна, след което напуснали и се завърнали обратно в Светлоземието си. Казано било, че един ден боговете ще се завърнат и ще донесат светлина на тъмноземците. Тъмноземците се опитвали да си представят как изглеждат светлоземците, но не могли, тъй като никой никога не бил виждал и малко светлина. Тогава някои от тъмноземците започнали да се чувстват ограничени от своята тъмна земя. Те копнеели да преживеят мистичния свят там горе. Легендите разправяли за удивителни гледки и широко отворени пространства, за чудни преживявания, които звучали доста привлекателно за някои от тъмноземците. В сърцата си тези малко на брой тъмноземци усещали, че знаят, че такъв свят съществува и копнеели за него. Други тъмноземци, разбира се, казвали, че всичко това са „суеверни глупости”. Те казвали, че човек трябва да бъде практичен и просто да си гледа живота, такъв какъвто е, без да се занимава с безсмислици. И ние виждаме как възникнали два типа човеци – мечтателите, които бленували за отвъдния живот, и реалистите, които се интересували само от (не)посредствените неща. Реалистите, вместо да си губят времето с митове, легенди и мечти, изследвали каверната и се опитвали да разберат всичко, което могат, за да подобрят дадения им живот. Те измисляли практични решения на своите проблеми, вместо да си губят времето с това, което било недостижимо за тях. Мечтателите обаче продължавали да мечтаят и да се молят. И тогава, един ден, когато му дошло времето, молитвите им започнали да получават своите отговори по неочакван начин. Боговете изпратили една много малка, много мъглява светлина на тъмноземците.

З: Една малка, мъглява светлина? Тя как им е помогнала?

БР: Не им помогнала. Но също така и не им навредила. Виждаш ли, малката мъглява светлина в тази притча била различна от светлината, която ти познаваш. Тя била дадена на всеки от тъмноземците… и поставена вътре в него. Тя обаче била толкова малка и толкова мъглява, че само най-наблюдателните забелязали нещо различно. Всъщност тя била толкова малка и мъглява, че даже когато я забелязвали, тъмноземците мислели, че тя е просто плод на въображението им. Те могли да решат да си кажат, че имало „нещо”, или можели да я припишат на въображението си и да кажат, че това било едно „нищо”. Ако някой тъмноземец приемал (съществуването на) светлината, тя се увеличавала. Виждаш ли, самото желание да п(р)огледнеш и да видиш, желанието само по себе си, карало светлината бавно да се засилва. Също така, с течение на времето, тези, които я желаели, медитирали върху нея, работели с нея и тя ги преобразявала. 

З: Имаш предвид, че започнали да виждат по-ясно?

БР: Не, искам да кажа, че те самите ставали по-светли. Те самите започнали да излъчват светлина. Ще го кажа отново: тази светлина била различна от светлината, която познаваш. Тя била поставена вътре във всеки тъмноземец. Като я приемали, като й отделяли внимание и я уважавали, отглеждали и обичали, светлината вътре в тях се увеличавала. Тя станала тяхна собствена светлина, която греела вътре в тях и чрез която всеки от тях можел да вижда. И колкото повече увеличавали светлината си, толкова по-надалече те можели да виждат.

З: И това как им помогнало?

БР: Не им помогнало. Светлината въобще не им помогнала. Тя не ги извела от каверната. Тя не им донесла инструменти или карти, или инструкции, или нова информация и не им казала, че техните легенди били истина, или нещо подобно. Светлината не направила абсолютно нищо, освен това, че била. Тя просто била това, което била. Тя направила това, което прави всяка светлина – светела. Тя светела по свой собствен специален начин: красива, мека, блещукаща, златна светлина. Тя обаче достигнала до тях по един деликатен начин, като се увеличавала само когато била силно желана, така че за известно време никой не говорел за нея. Виждаш ли, в началото тези, които забелязали светлината и се постарали да я увеличат, били най-големите мечтатели. Те били тези, най-открити и предразположени към този дар. Бидейки такива големи мечтатели обаче, те били свикнали да ги считат за смахнати, мързеливи и лоши. Те били свикнали другите да не се вслушват в думите им. Те били свикнали да не ги зачитат в Тъмноземието. Ето защо, те не се старали особено да споделят своето откритие на светлината с околните. Повечето от тях мислели, че са единствените, които имат това странно, но чудесно ново преживяване, но това не ги тревожело особено, защото макар да знаели, че никой не ги разбира, за първи път, в резултат на светлината, те не се чувствали толкова сами.

З: Значи светлината не помогнала. Тя била просто… светлина. Тогава как тя се оказала отговор на молитвите на тъмноземците?

БР: Ами, виждаш ли, не всички се молели за светлината и за завръщането на светлоземците. Правели го само някои. Така че ако тъмноземците били просто изведени от каверната горе в светлите земи, това би дало на мнозина нещо, което те не желаели. Така че светлината не направила нищо, освен да блести нежно и то само за тези, които я избрали и които със своите действия и решения, я усилили вътре в себе си. И ето какво се случило. При най-запалените от тях в един момент светлината станала достатъчно силна, за да им позволи да виждат някои интересни неща. Като например красивите кристали, висящи от таваните на каверната. И тогава нещата започнали да се променят. И тези прогледнали започнали да се виждат един друг как се взират в кристалите по тавана и тогава, за първи път, всеки един от тях узнал, че не бил сам! Те започнали да разговарят за това. Започнали да се събират на групи, за да споделят преживяванията си и да си помагат със съвети как да увеличават светлината. Някои от останалите започнали да идват и да слушат какво те си говорели. Някои се заинтересовали достатъчно, за да практикуват това, което чували, и започнали самите да п(р)оглеждат. Мълвата се разпространила и скоро това станало най-вълнуващото събитие в каверната. Всичко би било добре, освен това, че тези, които избирали светлината, в повечето случаи били мечтатели, а тези, които я отбягвали, най-често били реалисти. А реалистите били тези, които управлявали. Те притежавали властта. Те притежавали ресурсите. Те задавали правилата. И тъй като те не избрали да видят и не били създали светлина вътре в себе си, те просто отрекли съществуването й. Което не било странно, защото, ако видим това от тяхната перспектива, те гледали около себе си и не виждали никаква светлина! Така че що се отнасяло до тях, всичко било една лъжа. И то не само било лъжа, но и опасност. Прогледналите според тях се превръщали в обществена заплаха. Те отказвали да се подчиняват на нарежданията и инструкциите на своите началници! Те не били продуктивни членове на обществото! Цялата тази безсмислица относно „проглеждането” застрашавала самите устои на обществото!

В същото време хората във властта не можели напълно да обявят за незаконна светлината или прогледналите, защото те твърдели, че всичко в крайна сметка е някаква измислица. Тогава те използвали своето влияние и власт, за да осмеят всеки, който говорел на тази тема. Те публикували авторитетни твърдения, че само лудите хора се опитвали да видят светлината, че всичко това било една измама. Те заявили официално, че никой добронамерен, здрав и разумен тъмноземец не бива да се опитва да види светлината.

„Ако искате да знаете какво има там,” казвали властимащите, „ние имаме експерти, които могат да ви кажат”.

В крайна сметка те били представителите на властта.

„Експериментирането с опити за виждане вреди на обществото и е ненужна безсмислица. Това е нещо недостойно за тъмномислещите!”–  декларирали те.

Разбира се обаче, те не успели да потушат гледането. По-скоро то бавно набирало известност. И тогава се случило така, че група от най-запалените гледащи открили нещо ново. Те открили, че когато обединат светлините си, те можели заедно да сътворят една много, много по-ярка светлина. Те открили, че така могат да виждат много по-надалече и по-ясно. И започнали да се събират всеки ден и да изследват тавана на каверната. Не минало много време и те открили ясно очертана пукнатина в тавана, която отговаряла точно на описанието в древните митове, които говорели за портал към светлите земи отгоре!

Това бил стимулът, от който те се нуждаели. Те започнали да работят заедно с ентусиазъм, който никой от тях не познавал преди това. Събирали заедно материали и започнали да изграждат скеле, за да могат да достигнат до пукнатината и да видят дали там има изход навън. Властите се опитвали да затрудняват работата им, но без особен успех. Виждаш ли, властите не притежавали светлина и следователно не можели да видят какво правели гледащите. Следователно, те не разбирали техните планове и тъй като даже не можели да допуснат виждането на пукнатината или нейното съществуване, те не можели да направят много, за да спрат изграждането на конструкцията. И така, гледащите продължили работата си и завършили скелето.

Тук нашата история свършва, тъй като скелето на гледащите достигнало до цепнатината. Те били изпълнени с надежда и развълнувани. Останалите тъмноземци нямали представа за техните намерения. Някои чули нещо и били озадачени. Други настоявали, че това била една глупава измислица. Какво се случило след това?  Ами… за съжаление тук притчата свършва.

З: О, не! Защо?

БР: Добре, ти зададе въпроса. Ти попита как само като бъда, по-скоро, отколкото като правя, аз бих могъл да постигна това, за което съм дошъл тук. Нали това е, което попита?

З: Да, това е, което попитах.

БР: Добре, нека проследим развитието на притчата. Можеш ли да видиш как светлината успя да пристигне в Тъмноземието и как успя, без да прави нещо – просто като бъде там – да предизвика възможности за избори, решения и промяна? Макар че тя бе там, от тъмноземците зависеше да решат дали да я видят, или не. И тези, които наистина избраха да я видят, можеха да изберат сами какво да направят с това виждане. Така че самата светлина не направи нищо и въпреки това, цялата социална структура и динамика на населението се промениха. Без да прави нещо, светлината предложи на тези, които я пожелаха, средство, с което да открият своя път навън. Но виждаш ли, в действителност тя не извърши нищо за тях. Не го направи. Случи се нещо много по-добро: тя им позволи да създадат свой собствен начин да си помогнат и да видят своя път навън, ако вземат такова решение. Само тези, които пожелаха светлината, я получиха наистина. С тези, които я отрекоха, това не се случи. Никой не бе принуден да свърши нещо, което не желаеше. Всеки успя за създаде реалността, която желаеше. И въпреки това, в съществуването всичко се промени, благодарение на самото присъствие на светлината. Затова аз мисля, че притчата свърши добра работа, като ти показа не само как присъствието може да промени всичко, но също така предизвика и редица асоциации и сравнения с това как са се развили нещата в твоята реалност.

З: Съгласен съм, че това бе една доста добра притча. Благодаря ти. Мисля, че сега разбирам силата на това да бъдеш. Ние обаче прекарахме доста време в занимания с периферни въпроси. Чувствам се много зле. Ние трябваше да разговаряме за следствията на единството. Вместо това, аз те отклоних в отговори на всички тези въпроси, които просто изскочиха в ума ми, и ние даже не сме започнали да разговаряме по набелязаната тема!

БР: Аз имам малка надежда. Знаеш ли какво – „Всичко е винаги перфектно”.

З: Хм. Не. Искам да кажа, че съм чувал това. То е един от тези „напълно духовни” изрази, които понякога употребяват просветлените души. Но нещата не са наистина винаги идеални, нали?

БР: Само защото твоята перспектива е толкова ограничена. Ето нещо, което трябва да запомниш:

„Ако не можеш да видиш съвършенството, то ти стоиш прекалено близо до картината.”

З: Отново, това звучи твърде дълбокомислено, но практически какво означава?

БР: Би ли искал един пример?

З: Би било добре.

БР: Хубаво. Ще ти дам един. И той е… самият този разговор! Ние все още водим разговора и ти гледаш незавършения продукт, и виждаш грешките, които направи като задаваше неправилните въпроси. Ти виждаш грешките, които аз направих, като им отговарях надълго и нашироко. И всичко това е една голяма грешка, защото това не бе идеята ти за протичането на този разговор. Но ето и уловката: Аз ти казвам, че единственият недостатък на разговорът ни е, че още не е пълен.

З: Тогава какво трябва да направя с тази информация?

БР: Като начало да помислиш. Мисли! Какво ти казах?

З: Че единственият недостатък на разговора ни е, че е непълен?

БР:  Да. Тогава какво ти прави впечатление на непълно?

З: Хм…

БР: Друга дума за непълен е „незавършен”…

З: Притчата! Притчата! Ти не завърши притчата! Искам да кажа… ти я завърши,  доколкото тя отговори напълно на моя въпрос. Трябва да призная обаче, че бях разочарован, защото ти остави действителната история незавършена.

БР: Правилно! Тогава? Какво искаш да направя?

З: Ами, моля те, би ли ми казал как завършва притчата?

БР: О, да, с удоволствие бих направил това!

З: Благодаря. Защото аз виждам как всъщност тази притча се отнася за нас тук на Земята. И аз виждам как това „изкачване по скелето” наподобява процеса на възнесение. Така че ми е много интересно да чуя как завършва. Мисля, че това може да ми подскаже какво ще се случи в бъдеще с нас тук на Земята.

БР: Да, притчата наистина загатва за живота на Земята. Но не така, както си мислиш. Има един интересен обрат. Ти ще го видиш, когато достигнем до него. Сега нека продължа.

Историята на тъмноземците, Част 2.

Бих могъл да завърша цялата история като кажа просто: „Всеки получи точно това, което сътвори за себе си.” Това би било вярно за историята и за всяка друга история в реалността. Но би било незадоволително. Защото макар че

„Човек получава винаги точно това, което създава”, въпреки това, хората искат да научат подробности от историите. Така че нека видим как това правило – винаги да получаваш това, което създаваш, се отнася за тъмноземците.

Спомни си, че повечето тъмноземци избраха да не видят светлината. Повечето от тях останаха в тъмнината, нали така?

З: Правилно.

БР: Добре. И така, те вярваха, че не могат да видят светлината, че трябва да останат в Тъмноземието и че животът трябва да продължи повече или по-малко по старому. Това е, в което те вярваха, и следователно това е, което преживяха. Тяхната нова история започва точно там, където завърши старата. Тъмноземците са все още в Тъмноземието и все още нямат никаква светлина. Но вече има нещо различно. Те вече знаят, че техни приятели и членове на семействата им, които са били с тях в Тъмноземието, просто са изчезнали. Те също знаят, че изчезналите са били гледащи. Те знаят, че гледащите са говорили за посещение на Светлоземието. И след това са изчезнали. Така че те са объркани и сега много от тях задават въпроси.

„Какво стана с гледащите?”- питали някои.

„Боговете се върнаха за тях!” – твърдели други.

„Те бяха наказани за прегрешенията си и бяха отведени!” – обяснявали трети. И така разговорите продължавали. Никой не знаел със сигурност какво се било случило, но това, което знаели вече, било, че техният чист, малък, затворен и подреден свят нямало никога да бъде отново същият. Било се случило нещо необяснимо. В своето объркване, мнозина от тях си спомнили за боговете от едно време и започнали да се молят. И това е мястото, където ще ги изоставим засега. Оттук нататък ще продължим историята с другата група – тези, които се изкачили по скелето.

З: Гледащите. Очевидно те открили Светлоземието!

БР: Определено направили това. Те започнали своята нова история на едно ново ниво на съществуване. Те се появили от долната земя, за да открият, че причината Светлоземието да бъде толкова осветено не било присъствието на някакъв силен източник на светлина. Не, това било Светлоземие, защото всеки негов обитател бил самият той източник на светлина.

З: Уха! И всеки блестял!

БР: Да. И това означавало, че всеки виждал ясно реалността около себе си такава, какъвто бил самият той. Разбираш ли? В Тъмноземието хората мислели, че възприемат света такъв, какъвто той е. В Светлоземието хората разбрали, че виждат света такъв, каквито били самите те.

Хм. Забави за момент. Не го разбирам.

БР: Истината е , че всеки от вас създава собствената си реалност. Когато виждаш ясно, тогава виждаш, че твоята реалност е такава, каквато е, поради това, в което вярваш най-силно, което възприемаш чрез сърцето си. Така че тези, които се възвисили на следващото ниво, моментално разбрали, че реалността, която виждат около себе си, е била пряк резултат от собствените им вярвания и решения. Това означава, че те са узнали, че са създали собствената си реалност. Това е нещо, за което ще трябва да говорим повече в бъдещите разговори, защото ще ти бъде трудно да го разбереш. Ти все още живееш до голяма степен в собственото си „Тъмноземие”. Ти все още вярваш, че виждаш нещата, каквито са. И защото вярваш, че това е така, то е! Скоро ще обсъждаме много този въпрос. Засега моля приеми, че тези, които са се възнесли на следващото ниво, ще имат преживявания различни от това, което се случва с теб.

З: Добре, предполагам, че това е очевидно – разумно е да приемем, че едно различно ниво на съществуване ще бъде твърде различно от това.

БР: И за теб ще бъде трудно да разбереш разликата, точно защото ти нямаш никакъв опит в тази нова реалност.

З: Добре. Съгласен съм.

БР: Тогава аз казвам, че следващото ниво на реалност за теб, е нивото на самоовладяването. Ти си чувал за „възнесените учители”, нали? Какво точно мислиш, че те са били овладели? Аз ти казвам, че те са овладели себе си. Истинското самоовладяване означава, че те са били готови да повярват, да знаят и да преживеят, че създават напълно собствената си реалност. Те са били готови да видят света както всеки вярвал, че той самият е. Те са били готови да създадат своя свят такъв, каквито са били самите те. И това е, за което говоря по повод на тази светлина. Те са излъчвали своята светлина и тя им е показвала света такъв, какъвто всеки от тях вярвал, че е.

З: Уха! Предполагам, че следващото ниво на реалност е едно удивително място.

БР: Би могло да бъде. За нещастие е възможно постигане на самоовладяване без постигане на всеобща любов.

З: Наистина? Тогава какво се случва?

БР: Нека се завърна към притчата. Този разговор ще бъде продължителен. Все още има доста за разказване. Но имай търпение, съгласен ли си?

З: Аз не бързам за никъде. С очарование следя развитието на историята!

БР: Добре. Мисля, че търпението ти ще бъде богато възнаградено. И така, обратно към притчата. За целите на повествованието, ние ще разделим тези, които се възнесли в Светлоземието, на три основни групи. Първата са тези, които имали нагласата да действат в услуга на себе си (ВУНС). Съществата ВУНС мислели, че фактът, че успели да се измъкнат от Тъмноземието, доказало, че те са по-специални от тъмноземците, останали в каверната, и решили, че трябва да са доста по-силни и по-умни от тях. От това, което казвам, можеш да разбереш, че макар съществата ВУНС да били избягали от Тъмноземието в Светлоземието, те все още се възприемали като тъмноземци. Ето защо, те продължили своята нова история в Тъмноземието.

З: М-м-м, не разбрах това. Те току-що били избягали от Тъмноземието. Защо ще се връщат обратно там?

БР: Добре. Следи мисълта ми… Ти получаваш това, което създаваш, нали? И когато ти имаш светлината, ти я получаваш незабавно. Това, върху което фокусираш своето намерение и внимание, това получаваш. Сега, тази група същества ВУНС, макар че се озовали в Светлоземието, все още мислели като тъмноземци. Те си мислели: „Ние сме най-добрите и най-умните тъмноземци”. Такива били техните мисли. И това било, което получили… да бъдат „най-добрите и най-умните измежду тъмноземците”! А, разбира се, имало и нещо друго, което ги мотивирало. Сега, след като притежавали тази новооткрита своя сила,  какво мислиш, че искали да направят с нея?

З: Хм…

БР: Нека ти подскажа. Не смяташ ли, че тези същества няма да си помислят за някакво отмъщение?

З: Отмъщение? О, разбира се! Нещо като „Отмъщение на умниците” *)

*) „Revenge of the nerds” – американска кинокомедия (1984), в която се разказва за отмъщението на група малтретирани колежани. – Бел. прев.        

БР: Обясни за какво говориш.

З: Отмъщение на умниците? Ами в Тъмноземието тези хора били считани за аутсайдери, нали? В Тъмноземието те били мечтателите и били третирани като нежелани членове на обществото от страна на реалистите и особено от тези реалисти, които били във властта. Те били отритнатите неудачници. Така че сега, когато техните надежди се сбъднали, може би те са помислили за разплата. Отритнатите отвръщат на удара. Отмъщение на умниците.

БР: Това е един твърде добър анализ. И така, сега можеш ли да видиш, че макар да са открили светлината и Светлоземието, те все още не се били отървали от Тъмноземието. Те били пленници на отрицателните си емоции.

З: Да, в това има смисъл. Разбирам какво се е случило.

БР: Ако откриеш вродената си сила, но преди това не откриеш изцелението и любовта, то ти отново си влязал в капана… макар и на по-високо равнище. Но както и да е, обратно към историята. Това, което се случило, е, че тези същества отнесли светлината със себе си обратно в Тъмноземието. Така че оттук нататък ще ги наричаме „носителите на светлината”. Те били „еднооките” в света на слепите. И това, разбира се, означавало, че те се оказали много по-силни от обикновените тъмноземци.

З: И какво направили тези „носители на светлината” в Тъмноземието?

БР: Помниш ли как оставихме тъмноземците? Те бяха оставени в състояние на объркване и смущение от напускането на гледащите. Опитай се за момент да се поставиш на тяхното място. Изведнъж те започнали да се съмняват във всичко, което преди считали за вярно. Мнозина започнали да се молят на боговете да ги спасят. Виждаш ли обаче проблемът на такива молитви?

З: Всъщност, не. Какъв проблем може да има в това да се молиш?

БР: Не в самото молене. Но в това да се молиш за спасение, което да дойде отвън и да те избави от всички съмнения и неприятности.

З: Защо това да е проблем?
БР: Проблемът е, че ще получиш това, за което се молиш. Или по-скоро това, което наистина искаш. Нека ти помогна да го разбереш. Ако кажеш, че си слаб, объркан, безпомощен и изгубен; че не знаеш какво искаш или даже какво би трябвало да искаш; че искаш някой да дойде и да ти каже какво искаш, какво да правиш и какво да избереш; че ти искаш този велик спасител да дойде в твоя свят и да ти отнеме твоите избори и творения, и вместо това да ти даде това, което иска да създаде за теб, и че ти ще му служиш и ще го боготвориш за това, което прави, че ще правиш каквото той каже… Е, в такъв случай ти създаваш един свой свят на болка. Ти отваряш възможност на някого другиго да навлезе в живота ти и да заеме определена роля. Ти създаваш от себе си една идеална жертва и докато казваш, че искаш избавител, това, което в действителност искаш от вселената да ти даде, е един насилник.

З: Наистина не мога да разбера това.  

БР: Добре тогава, това е подходящ момент да ти разкажа за триъгълника „жертва/ насилник/ избавител”.

Триъгълникът жертва/насилник/избавител

Ако нещо изглежда не в ред в живота ти и ти вярваш, че си жертва, то тогава ти решаваш да повярваш, че някой друг „ти причинява това”. Някой друг е насилникът, който е отговорен за твоето нещастие. И тъй като си беззащитна жертва, следователно трябва да откриеш някой друг, който да те избави от ситуацията, някой, който ще бъде отговорен за спасението ти и ще подобри нещата. И така, възниква тройната връзка: жертва, насилник и избавител, които винаги вървят заедно. Когато се появи единият, другите двама са също на място. И така, тъмноземците определено обявили себе си за жертви. И докато е вярно, че те си казали, че искат да бъдат спасени, първото нещо, което призовали на помощ, бил един насилник. Те му се предоставили. Те създали това слабо място.

З: Не разбирам. Определено нещо не се връзва. Те искали да дойде нещо добро и да им помогне. Защо ще викат някой лош?

БР: Защото те създавали нещо със страх и съмнение. Това е една идея, която ще разгледам в подробности, когато ти разказвам за инструментите на сътворяването. Ако сътворяваш с любов, тогава ти получаваш това, което наистина желаеш. Ако сътворяваш със страх, получаваш това, което не искаш. Ако сътворяваш със съмнение, тогава получаваш нещо смесено, или нищо. В този случай тъмноземците изпитвали страх и съмнение. Така първото нещо, което получили, било нещо, което не искали. А ти трябва да получиш това, което сътворяваш. Как в противен случай ще се научиш да сътворяваш така, както трябва?

З: Уха, трудно ми е да разбера това. Но добре, нека продължим с историята. Бих искал да се върнем към това друг път и да поговорим… за това как да сътворявам това, което наистина желая.

БР: Обещавам ти. Ще говорим за това скоро. За момента обаче може би ще можеш да приемеш, че тъмноземците не сътворявали за себе си един ясен, недвусмислен резултат, с любов и положително отношение. Ето защо възникнало едно слабо място. И ако прибавим това, което правели носителите на светлина, получаваме една твърде добра комбинация. Носителите на светлина с голямо удоволствие приели да бъдат посрещнати от тъмноземците като „завръщащите се богове”. Те с готовност приели да бъдат обслужвани, боготворени и ласкани.  Те не само проявили желание да играят ролята на богове, но също така били много склонни да обучават хората на Тъмноземието в това как да ги боготворят.  Те ги научили да пеят песни за възхвала. Научили ги да носят в приношение най-добрите ястия, приготвяни от най-умелите готвачи. Те издигали тъмноземците, които им слугували най-добре, на властови позиции и така създали една класа от свещеници, така че само най-лоялните слуги можели да ги доближават. Останалите хора не били нищо повече от роби. Роби на свещениците и на техните надменни богове. Те били принуждавани да се трудят денонощно. Карали ги да строят величествени палати, за да омилостовят егоистичните богове. И след това строили храмове, за да утолят процъфтяващото его на богопомазаните свещеници.

И тогава се случило нещо интересно. Боговете започнали да си завиждат взаимно. Всеки искал да има повече власт и контрол от другия. Всеки искал за себе си по-хубав дворец. Те започнали да инструктират своите свещеници да им набират поклонници, да казват на тъмноземците, че трябва да се молят на този или онзи бог и да отричат всички останали. Това продължило известно време, като страстите се разгаряли, след което избухнала война. Поклонниците на някои от боговете започнали да получават инструкции да убиват поклонниците на другите богове. Постепенно войната се разпространила из цялото Тъмноземие. След известно време било постигнато нещо като патова ситуация. Всеки от боговете, заедно със своите оцелели слуги, се заселил в отделна територия, на известно разстояние от останалите. Там той установил своя град. И макар боговете да продължили да воюват един с друг, имало и междинни периоди на мир, когато бедните тъмноземци си отдъхвали. Животът им обаче бил труден. Сега те трябвало не само да строят и слугуват, но междувременно и да превръщат земеделските си сечива в оръжия, и да отиват да бъдат ранявани и избивани. Всичко това в услуга на егото на носителите на светлина.

Постепенно обаче нещо ново започнало да се промъква в сърцата на тъмноземците. Виждаш ли, те не били вече надменните реалисти отпреди. Те били преминали през много трудни времена и направили това заедно. Те били оцелели благодарение на състраданието си един към друг. Помагайки си взаимно, те успявали някак да се справят. Техните трудности отворили сърцата им един за друг. И техните сърца започнали да зоват за помощ. Този път обаче те търсели помощ с надежда в сърцата си. Надежда, защото те били видели любов и състрадание в очите си един на друг. Те започнали да се надяват на любов и състрадание от страна на боговете. И отново, те получили това, което сътворили.  Както винаги е било и винаги ще бъде. Защото спомни си…

З: „Получаваш точно това, което сътворяваш за себе си”.

БР: Право в целта! И кой мислиш, че дошъл, за да отговори на молитвите им този път?

З: Не съм сигурен. Доколкото си спомням, ти каза, че гледащите, които се възвисили в Светлоземието, се разделили на три групи. Първата били тези, които сега наричаме носители на светлина. Така че предполагам, че сега ще ни разкажеш за втората група светлоземци. Предполагам, че те са се оказали един изпълнен с повече любов отговор на зова на тъмноземците.

БР: Това е едно много добро попадение. Тогава нека разгледаме втората група. Те били с нагласата да бъдат в услуга на другите (ВУНД). Когато съществата ВУНД се отзовали в Светлоземието, те решили, че това е едно чудо, една благословия и привилегия. Съществата ВУНД решили да използват тази привилегия, за да се посветят в услуга на околните. Те изпитвали любов и състрадание към своите приятели и роднини, които изоставили в Тъмноземието, и така те решили да се завърнат обратно и да помогнат на останалите тъмноземци с каквото могат. И се случило това, че съществата ВУНД чули молбите за помощ на своите събратя долу. И се отзовали. Когато пристигнали в Тъмноземието, те били ужасени като открили какво са направили съществата ВУНС. Мизерията и смъртта, които те били причинили на тъмноземците, се оказали повече от ужасни.
З: Почакай за минутка, моля те. Не разбирам. Струва ми се, че ти каза, че съществата ВУНС са пристигнали първи и че са прекарали твърде дълго време  долу с тъмноземците, градейки империи, след това воювайки и какво ли не, и само след това, след стотици години или нещо подобно, долу се появили съществата ВУНД. Нали така?

БР: След много по-дълго от стотици години, но да, така казах. Виждаш ли, времето в различните сфери е различно. Когато се придвижваш между различните измерения, ти не оставаш в една и съща времева линия. Различните измерения функционират в напълно различни системи на последователност на събитията. Така че когато преминаваш от Светлоземието в Тъмноземието например, ти пристигаш във време, което резонира с твоето пристигане. Ти пристигаш по време, когато тъмноземците са готови за твоето пристигане. Ти пристигаш във време, подходящо, за да изиграеш своята роля. Една пиеса в случая е добра аналогия. Представи си пиеса, в която всички актьори излизат на сцената веднага след вдигането на завесата, и след това всички едновременно казват репликите си в един дълъг, безкраен монолог. Това би било едно хаотично говорене, от което никой нищо няма да разбере. Вместо това, всеки се появява в правилния момент и всеки изиграва своята част в перфектен отговор на останалите.

З: Разбирам. Това обаче повдига друг въпрос: кой решава да ги изкара на сцената „в правилния момент”?

БР: Те самите. Те създават това със своите желания. Нека видим мислите зад желанията на съществата ВУНД. Те искаха да бъдат в услуга. Те искаха да помогнат някому. Те искаха да спасят тъмноземците от тяхната съдба. Те обаче искат да го направят от мотивация изпълнена с любов. Това е щедростта на духа, който пожелава да се прояви. Виждаш ли? Тази втора група същества ВУНД отива в Тъмноземието точно в момента, когато тъмноземците създават с най-голяма сила една възможност за помощ, която им бива предложена. И този идеален момент не е в началото на тази част от историята, когато носителите на светлина, съществата ВУНС пристигнаха. Тъмноземците имаха нужда първо да срещнат носителите на светлината, съществата ВУНС и да разберат как те отговарят на молитвите им. Само тогава, когато са извървели заедно с тях един съвместен път за известно време, тъмноземците бяха готови да направят нов избор. Виждаш ли, жертвата се нуждае от насилник, преди да почувства нужда от избавител.

Нека ти обясня още нещо. Спомни си, че в първата част на тази история, тъмноземците са били високомерни и са издевателствали над гледащите. Те са били такива и това е, което са знаели да правят. Следователно, за тъмноземците съществата във властова позиция са били естествено егоцентрични и властни. Те така са се отнасяли едни с други. Това е, което те са знаели, и това са могли да си представят, като отговор на своите молби.

З: Защото ако не можеш да си представиш нещо, то ти не можеш да го сътвориш.

БР: Това което току-що каза, е една дълбока истина. Наскоро, когато говорим за инструментите на сътворяването, ти ще разбереш колко мощно нещо е това, което наричаш „въображение”. Да, ако не можеш да си го представиш, не можеш и да го сътвориш. Сега обаче, в тази част на историята, това, което се случило на тъмноземците, било, че те преживели дълга серия от много травмиращи преживявания. Има нещо забавно в такива ситуации. Когато хората преминават през много трудности, това доста често изважда най-доброто в тях. И станало така, че тъмноземците отговорили на грубото отношение в ръцете на съществата ВУНС с взаимна подкрепа, състрадание, любов и доброта един към друг. Приятелите помагали на приятели, непознати предлагали неочаквана помощ един на друг… така тези тежки времена запалили една искра в сърцата на тъмноземците. В сърцата им се появила нова и различна светлина. Състраданието в тях започнало да свети с нова мека светлина. И ето че тъмноземците станали готови да посрещнат втората група от носители на светлина, съществата ВУНД. Мога да го обобщя по този начин: Тъмноземците е трябвало първо да помислят за себе си по друг начин, преди да могат да родят нова мисъл за своя свят. Те е трябвало да открият любов и състрадание в сърцата си, преди да могат да формират своята потребност в термините на един изпълнен с любов и състрадание отговор.

З: И как тази втора група същества ВУНД е спасила тъмноземците от съществата ВУНС? Не си представям, че те са слезли като кавалерия на бели коне с размахани огнени саби.

БР: Ами има няколко възможни начини те да са продължили историята. По-късно, когато разбереш сложностите на алтернативните времеви линии, тогава ще разбереш, когато казвам, че всъщност са се случили всички възможни продължения. В някои от тях те наистина са пристигнали изпълнени с ярост и гняв; ангели с пламтящи мечове на праведното отмъщение. В тези реалности е имало велика битка между двете групи светлоземци. Това обаче не било добре и за двете страни. Всички пострадали и никой не бил подпомогнат. Това е една игра, която веднъж започната, няма край. Войната причинява страх и болка. Страхът и болката раждат ненавист. Ненавистта причинява война. И така отново и отново. А тъй като съществата ВУНД искали да помогнат на тъмноземците, не да ги наранят, това не отговаряло на най-добрите им намерения. Има втора серия от времеви линии, в които съществата ВУНД пристигнали в тази реалност като добри, мили и доброжелателни полу-богове. Те не воювали със съществата ВУНС. Не причинили никому вреда и не водили война. Това, което направили, било да използвали своята сила, за да помогнат, както могат, на тъмноземците. Добри, мили, състрадателни богове, които обучавали и помагали, и лекували, и оказвали всякакви  услуги от доброта.

З: А, един по-добър подход!

БР: Може би. Но като теглим чертата, не много по-успешен, сравнен с това просто да водят война.

З: Няма начин! Как така?

БР: Ами този път тъмноземците просто престанали да правят нещо за себе си. Те видели, че било направо безсмислено да правят каквото и да било. Имало добри богове и лоши богове. Който успявал да получи помощ от добрите богове, случвали му се добри неща. Който разгневявал лошите богове, случвали му се лоши неща. При тези условия тъмноземците решили, че не притежават никаква власт и станали много пасивни. Ето защо, съществата ВУНД не успели да им помогнат да се възнесат в Светлоземието. Тъмноземците им казали: „Ние не сме като вас. Вие сте богове. Ние сме безсилни. Ние ще ви служим и вие може да правите тези добри неща за нас.” И независимо колко много съществата ВУНД ги убеждавали, че  не се различават от тях и че тъмноземците могат да правят същите неща като тях, никой от тъмноземците не им повярвал. Защо да го правят? Било очевидно за всички, че тези богове, за разлика от тъмноземците били способни на невероятни магии и чудеса. Така че и този опит за помощ се провалил.

Има и трета група времеви линии. В тези времеви линии съществата ВУНД видели колко е глупаво да бъдат „над” тъмноземците. Вместо това, те избрали да бъдат част от тях. Така те влезли в играта като новородени бебета на родители тъмноземци. В тези времеви линии болшинството от тях биха успели, по един или друг начин, с израстването си да започнат да си припомнят за светлоземците. Те си припомняли светлината. И тогава започнали, наред със самите тъмноземци, да помагат на другите.

З: И това свършило по-добра работа?

БР: В значителна степен. В този случай носителите на светлина бързо разбрали какво се случва. Докато тези учители и лечители ВУНД извършвали своята работа, носителите на светлина започнали да губят контрола си върху хората. Тогава те създали закони против преподаването на светлина. Те взели ученията за светлината и ги променили и изопачили така, че отново да служат на техните цели като заблуждавали хората, държали ги в подчинение и в услуга на целите на носителите на светлина. В резултат на това, ученията на светлината преминали в нелегалност. Били оформени тайни групи. Там, в тези малки тайни школи, били преподавани тайните на това, което е. И така, мълвата се разпространила. Понякога някой от учителите се издигал и ставал по-известен. Той събирал достатъчно последователи, за да смути статуквото. Подобни непокорства обаче били бързо туширани със сила от носителите на светлината. Въпреки това, посланията на такива хора достигали по-далече от непосредствените им последователи и една нарастваща група хора започнали да се пробуждат. Подобни случаи били от известна полза, без обаче да постигнат траен успех. Все още повечето хора вярвали, че само боговете можели да сътворяват тяхната реалност. Само боговете можели да изведат някого до Светлоземието, или да му откажат такава възможност. Все още болшинството от тях не успявали да разберат истината, че в Светлоземието отивали само тези, които били готови за това… защото били постигнали самообладание. Само един много малък процент разбрали това и успели да се възнесат. И тук е мястото, където завършва втората част от историята на тъмноземците.

Тя завършва с един цикъл, който се повтаря отново, отново и отново. И отново. Тази времева линия всъщност не е линия, а един кръг. Така че краят е началото, е краят, е началото, е краят… Съществува безкрайно сложно взаимодействие между тези, които са избрали да бъдат ВУНС, и тези, които са избрали да бъдат ВУНД, и тези, които са останали да се колебаят. Има един момент, в който цикълът изглежда, че свършва и това е моментът на „жътва” на всички колебаещи се, които в крайна сметка са достигнали до вземането на решение. Те престават да се колебаят, след което се възвисяват до следващото ниво и стават или ВУНД, или ВУНС, или много рядко, трети тип носители на светлина.

З: О, да! Аз забравих, че все още има и трети тип. Те какво правят?

БР: Все още е рано те да бъдат въведени в притчата. Аз трябва първо да завърша напълно с втората част от историята на тъмноземците. Бях започнал да казвам, че в края на всеки цикъл има едно събитие. То се нарича жътва. Това е, когато направилите своя избор престават да бъдат нерешителни и се възнасят в Светлоземието. Обикновено това е една твърде малка група от тъмноземци.

З: Значи с течение на времето, броят на колебаещите се намалява все повече.

БР: Така става. Не трябва да забравяме обаче, че това не е една затворена система и времевата линия в действителност не свършва. Същества от разни места може да дочуят, че това е едно добро място, където можеш да дойдеш, за да научиш повече за себе си, да дойдеш и да прекараш един живот тук в Тъмноземието. От определена гледна точка, това може да бъде разглеждано като една много красива и елегантна игра. Можеш да влезеш на дъното като новодошъл в играта, който се колебае. Можеш да продължиш да се колебаеш, колкото пожелаеш и след това, когато си се ориентирал добре, можеш да решиш какъв би искал да бъдеш – ВУНД, ВУНС, или от третия тип (ще стигнем и до него)  и тогава да станеш такъв. И ако избереш ВУНД или ВУНС, можеш да изпълняваш тази роля, колкото пожелаеш и когато си привършил, можеш да избереш също и третия тип. Уникалното относно третия тип е, че това е единственият тип, който може да избере да напусне напълно играта или да продължи да играе. Преди обаче да видим какво точно представлява третият тип, нека за момент се възхитим на красотата на тази система. Виждаш ли как тя е нещо, което може да продължава отново и отново завинаги! Колебаещите се тъмноземци, носителите на светлина ВУНС и избавителите ВУНД заедно са се включили в един танц, от който не могат да се освободят. Те формират един триъгълник: тъмноземците играят ролята на жертви, носителите на светлина играят ролята на насилниците и съществата ВУНД са избавителите. Веднъж установен, този модел може да продължи да съществува вечно. Това е една игра, захранвана от вътрешен конфликт, която продължава до безкрай. Индивидуалните души могат да се включат в играта в началото, да се придвижат до позиции на ВУНС или ВУНД (а много често и до двете) и след това евентуално до третия тип. След това, ако желаят, те могат да напуснат играта като играчи от третия тип.

З: Добре. Виж какво, просто не мога да чакам повече. Моля те, за бога, кажи ми кой е третият тип.

БР: Чудех се колко дълго ще издържи любопитството ти. Добре, ще ти кажа и тогава ще видиш дали това има смисъл за теб. Третият тип светлоземци аз наричам Обединителите. Те са тези, които знаят, че всичко е ЕДНО. Те знаят, че всеки от тях е ВУНД, ВУНС и колебаещ се. Всичко това, никое от трите и в същото време нещо много, много повече. Те знаят, че когато погледнат друго същество, не могат да го съдят, защото виждат в него себе си. Те следователно знаят, че всичко е перфектно. Те наистина са видели светлината. Не първата светлина, видяна от останалите в Светлоземието, не, а дълбочината на светлината, която грее от сърцето на всяко същество, която е връзката на това същество с Първоизточника. Когато такова същество те погледне, то не вижда временната ти ситуация: твоите слабости, твоите самоограничаващи илюзии, твоите страхове… не, то поглежда в сърцето ти и вижда там Бог! Както прави, когато гледа себе си, разбира се. Бог е навсякъде, когато гледаш през очите на един Обединител. И тези същества, разбира се, могат да видят, че в тази игра са били нерешителни, че са били ВУНС, и че са били ВУНД. Следователно, те няма да осъдят нито един от тях. И с тези, Обединителите, ние започваме следващото ниво на историята на тъмноземците…

З: Пфю!Това се превръща в дълга и сложна история!

БР: Ти нямаш никаква представа колко сложна е тя в действителност. Аз си позволих големи волности, за да компресирам нещата така, че тя да може да бъде разказана.

З: Значи тази история е истинска?

БР: Всички истории са истински. Всички истории са измислици. И двете тези твърдения могат да бъдат верни, в зависимост от твоята перспектива. Тази история е просто една история, една фантастична приказка, ако щеш. Тя обаче представя аспекти от това, което се е случило и продължава да се случва във вашия свят, по един интересен начин. По един начин, който надявам се, ще ви накара да се замислите. Ще ви накара да зададете нови въпроси и да достигнете до нови заключения. Тя има за цел да ви предложи начин за разбиране на ситуацията си, без да се поддавате на страх или гняв. Без да се налага да се влачите през мизерията на мрака и отчаянието. Защото тези неща не отговарят на моя дневен ред. Те отговарят на дневния ред на тези, които искат да продължите играта в тяхна полза.

Но нека продължим…

Историята на тъмноземците, Част 3.

Това, което трябва да разбереш относно третата група, Обединителите, е, че те не определят себе си в термините на това кому служат. Те не действат задължително в услуга на себе си или на „другите”. Те знаят, че „другите” и „Аз” в крайна сметка са едно и също същество. Те знаят, че това, което правиш на „другите”, ти в крайна сметка го правиш автоматично и директно на себе си. Така че докато те са добри, любвеобилни и мили като правило (защото биха искали същото отношение към себе си), такива същества не биха се прехвърляли  автоматично в режим ВУНС или ВУНД. Цялата идея за това „да бъдеш в услуга” за тях съвсем не е от особено значение. Вместо това, те обикновено биват мотивирани от една чиста изява на своя Аз. Според разбиранията на Обединителите, всяка частица от Единството е абсолютно и напълно уникална. И ако всеки успее да открие това, което отговаря на най-голямото му блаженство и просто го прояви, тогава всичко ще бъде добре. Защото виждаш ли, никъде няма две същества, които да са напълно еднакви. Съответно няма две същества, които да изпитват едно и също блаженство. Всяко едно ще бъде обичано и ценено за това уникално нещо, което може да предложи. И това, което може да предложи, би било идеалното необходимо нещо, някъде.

За Обединителите не съществува оскъдица и съревнование. Съществува баланс и съвършенство. И вместо да се втурват в действие, тези същества биха избрали просто да бъдат. Да изследват и да виждат. Да пътуват до сърцето на Бог и да открият това, което ги призовава да отдадат своя уникален, най-значим дар. И след това те ще изявят себе си в чиста любов и радост.

З: Това звучи красиво. Има обаче нещо, което наистина не разбирам. Как можеш да знаеш, че си ЕДНО с всеки и с всичко, без (първо) да се изгубиш? Искам да кажа, че аз разбирам концептуално Единството, но ако е буквално вярно като факт за твоето същество, че не съществува отделеност между теб и всяко друго същество… тогава как можеш все още да останеш себе си?

БР: Въпросът ти се отнася до индивидуалността. До загубата на твоята идентичност. Нека взема за пример един момент от историята на тъмноземците. Спомняш ли си, че в първия ни разговор, в глава 2 на този труд, аз обещах да ти разкажа „Метафората за слънчевата дъга”?

З: О, да. Сега като я спомена и се сещам.

БР: Е, ето я и нея.

Метафората за слънчевата дъга

Представи си, че има една дъга и ти си един от цветовете й.

Ти и всички твои братя и сестри цветове може да изглеждате индивидуални и отделни там горе в небето. Но това така ли е?

З: О, разбирам. Не. Цветовете са непрекъснати и се преливат един в друг, нали?

БР: Да, това, което виждаш всъщност, е едно равномерно, непрекъснато поле от светлинни честоти. Наблюдателят е този, който решава в своя ум, да обедини част от тези честоти в едно и да идентифицира една област като ивица жълто, а друга област като зелено. В действителност обаче няма област, където един цвят да прекъсва и друг да започва. Не съществува в истински смисъл „ивица” от някакъв цвят, освен тази или тези, които ти решаваш да си представиш.

З: Ти искаш да кажеш, че всички цветове всъщност са едно. Те само изглеждат като отделни цветове там горе в небето. И по аналогия, ние можем да разберем как едно същество може да възприеме себе си като притежаващо различна или уникална природа и в същото време то да знае, че всъщност е също така част от ЕДНА ярка бяла светлина.

БР: Харесва ми как описа това. Да. Ние обаче можем да извлечем друго приятно малко наблюдение от аналогията с дъгата. Какво ще кажеш за факта, че разбира се, там няма никаква дъга? Всичко е една илюзия. Има светлина и влага. Взаимодействието между тези две неща те кара да вярваш, че виждаш тези цветове в небето. Но какво виждаш в действителност? Виждаш ли дъждовни капки? Или виждаш слънчеви лъчи?

З: Предполагам и двете.

БР: Но тогава защо друг човек застанал някъде другаде, би видял дъгата на място, различно от това, на което я виждаш ти? Това е, защото двама наблюдатели, застанали на няколко метра един от друг, всъщност виждат играта на светлината в различни дъждовни капки. Това, което искам да ти предложа, е, че има и трети компонент. За всеки наблюдател дъгата ще изглежда малко различно. Тя очевидно ще бъде на различно място, в зависимост от това къде стои наблюдателят.

З: И голямата духовна истина, която извличаме от това е…?

БР: Изглежда, че аз трябва да свърша цялата работа. Добре. Нека се върнем към теб и към всички цветове – твои братя и сестри. Ти не съществуваш във вакуум. Ти имаш свои собствени преживявания, но всеки един наблюдател, всяко същество, с което взаимодействаш, те вижда малко по-различно от останалите. Ти биваш създаван отново в ума на всеки друг, с когото би установил взаимодействие някога. И това е всъщност нещо, което заслужава много дълбоко осмисляне. Искам да се замислиш за това, защото това е една твърде важна идея, която ще се появява в нашия диалог оттук нататъка.

З: Чакай за минутка. Но тогава… Ако аз съм си аз… нека кажем, че аз съм жълтият цвят в тази дъга. И ме виждат сто души и всеки от тях ме вижда различно. Тогава, коя моя версия съм аз?

БР: Интересен момент. Друг въпрос: дали те те виждат, какъвто ти си? Или те те виждат, каквито те са?

З: О, разбира се. Върнахме се отново към това.

БР: Да, така направихме. Но надявам се, че метафората с дъгата ти показа, че е много възможно да притежаваш собствената си уникална и индивидуална идентичност, със собствените й характеристики и природа, и в същото време да бъдеш напълно наясно със своето единство с всички останали цветове и даже да си наясно с единството си с всички наблюдатели, и с единството си с всички останали явления, които съставляват твоето съществуване.

З: Уха! Това беше супер, благодаря ти.

БР: А сега е време да се върнем към нашата притча, нали?

З: Ами да. Това се превръща в епичен разговор! Добре, ставаше дума за тези Обединители, които вярвали, че всичко е ЕДНО. И така, те не се втурвали да бъдат в ничия услуга. Те просто наблюдавали и присъствали.

БР: Да, те просто присъствали и наблюдавали.

З: Това не ги ли е отегчило?

БР: Съвсем, съвсем не. Всъщност точно обратното. Колкото по-малко правиш и колкото повече просто си, толкова си по-близко до Бог. Имам предвид, че твоето преживяване на себе си се подобрява и ти можеш да се превърнеш във все по-богата и по-богата версия на себе си. Ти можеш да разгърнеш съзнанието си. Най-величествените, трансцедентални и блажени преживявания, които хората са имали някога по време на дълбока медитация, са резултат от състояние на пълен покой. Без даже една единична мисъл. Просто бидейки.

З: Добре тогава. В практически термини, какво са изпитвали и преживявали тези Обединители?

БР: Не е възможно всичките им преживявания да бъдат събрани в едно. Какво преживяват ще зависи от това какво сътворяват. Но нека малко да улесним нещата. Нека вземем един от тях и да видим какво той е преживял, искаш ли?

З: Добре. Знаем ли как се казва?

БР: Нека го наречем… Щастливко.

З: Щастливко? Като едното от седемте джуджета?

БР: Щом искаш. Или може би просто Щастлив, като Радостен, или даже като Божествена Радост.

З: Добре. Тогава в тази история за теб ли се разказва?

БР: Това е една притча. Една история, която илюстрира нещо относно живота. Тя се отнася за всички нас.

З: Добре. Моля, продължавай. Какво е преживял Щастливко?

БР: Ами, виждаш ли, Щастливко бил същество, което обичало живота. Той обичал преживявания, обичал да вижда и опознава неща. Той намирал радост във всички тези преживявания. Ето защо, ние го наричаме „Щастливко”. Това бил той и щастието било това, което той преследвал. Затова когато той се възвисил с помощта на скелето и пристигнал в Светлоземието, той се огледал наоколо и бил удивен от красотата, която видял. Той си позволил да застане наистина неподвижно и с голямо преклонение в сърцето си да оцени дълбоко чудото на всичко наоколо. След известно време той открил, че като правел точно това, той успял да засили още повече своята светлина. Той можел да вижда повече и светът му разкривал все повече великолепие и величие. Той започнал да открива, че като затвори очите си и се съсредоточи върху намерението си, той с благоговение и радост изпитвал всичко, което му се случвало, и така можел да преживее някои наистина великолепни пътешествия в своето съзнание. И тогава, един ден, той получил просветление. Той открил друго, ново ниво на съществуване.

З: Имаш предвид над Светлоземието!

БР: Така да се каже. Той осъзнал, че Светлоземието е изпълнено със светлина не поради мястото като такова, а защото обитателите му притежавали определено ниво на съзнание. За него това означавало, че очевидно нито Тъмноземието било тъмно като място, нито Светлоземието било светло място. Различието било в съществата, които били избрали да имат определени преживяваниа в тези места, в нивото на съзнанието им и в истините, към които се придържали относно себе си. И така, той пожелал да узнае една още по-голяма истина. Той осъзнал, че тя не се намирала над, отвъд или извън него. Той осъзнал, че промяната в живота му ще дойде отвътре, точно както това било станало, когато той и другите се възвисили в Светлоземието. И така, той седнал неподвижно и се вгледал в себе си. Той успокоил ума си и зачакал светлината. Отнело му известно време да се овладее, но в крайна сметка успял да достигне до едно ново ниво на осъзнаване. Вътре в себе си, той открил цели нови реалности. То открил едно ново ниво на съществуване. Той открил място, където той бил не толкова едно същество с някаква вътрешна светлина, а същество действително направено от чиста светлина! И там, вътре в себе си, той можел да общува с други същества от светлина. Той и всички те играели, обичали и сътворявали заедно. Те били ЕДНО и въпреки това, били и отделни индивиди.

З: Както при дъгата.

БР: Точно така. Най-накрая, на това ниво, той наистина преживял себе си като един от цветовете на дъгата, който бил в едно с всички други цветове… и в същото време с ясно съзнание за себе си.

З: И тогава какво се случило?

БР: Е, сега бихме могли да кажем: „И той живял щастливо до последния си ден,” и това ще бъде вярно. Можем също така да кажем: „Той получил точно това, което сътворил,” защото това винаги е истина. Но тогава историята би останала незавършена. Виждаш ли, на това ниво на реалност, което той вече бил достигнал, на това ниво на светлинно тяло, той също така усещал безброй други реалности. Той и останалите светлинни същества създали безкраен брой от тези реалности и се забавлявали с тези свои творения. Той също така познал и други реалности, в чието сътворяване не бил участвал, но можел да изследва и да види какво са създали други същества. И тогава той също опознал себе си като едно същество, което живеело в много, много реалности. Безброй реалности му се представяли по един или друг начин и всичко това се случвало едновременно. 

З: Как е възможно?

БР: Ти знаеш какво е това нещо „припомняне”? За него това не бил опит да „извика нещо в ума си”. Не. За него това се случвало в момента, в който пожелавал да си спомни. Все едно, че ти се опитваш да си припомниш детството си и тогава изведнъж се озоваваш там. Изведнъж си тригодишно момче в градината на майка си, което се люлее на люлка. Такова било усещането му. С тази разлика, разбира се, че той имал достъп буквално до безкраен брой „животи” в един безкраен брой реалности.

З: Като много, много въплъщения?

БР: Да. Нещо такова. Аз сложих „животи” в кавички, защото повечето от тях били преживявания напълно различни от това, което ти разбираш под един живот. Напълно други реалности.

З: Вероятно трудни за обяснение.

БР: Много. Може да опитаме това някой друг път. Идеята тук е, че Щастливко можел да се прехвърли по желание от едно пасивно състояние, в което изпитвал собственото си блаженство и усещал съвършено познание, във всяко друго от безброй състояния на правене и преживяване. И той това и направил. И всичко било чудесно и красиво. И, разбира се, той осъзнал себе си като нещо много по-голямо. Това обаче е друга история. За да се върнем към нашата история, ще кажа само следното: Щастливко задържал в съзнанието си един спомен. Той си спомнил Тъмноземието. Той си спомнил, че бил там. Правейки това, той се оказал в присъствието на други същества на светлината, които си спомнили същото. Те си спомнили болката на своя зов за помощ. Те си спомнили и се оказали заедно там. Те се оказали там в своите най-истински, светлинни тела.

З: В Тъмноземието?

БР: Да.

З: И какво направили?

БР: Ти май не си внимавал достатъчно. Те не направили нищо, не помниш ли? Всичко, което направили, било, да бъдат там.

З: Оу, еха! Това е наистина супер! Те се завърнали към себе си и избавили себе си!

БР: Избавили? Съвсем не мисля, че са „избавили” себе си. Те обичали себе си. Те отишли, за да бъдат там със спомена за себе си и този път те видели, че има не само няколко времеви линии и няколко части на тази история. Този път те могли да видят с достатъчна яснота, че имало безкраен брой версии на историята, всяка с безкраен брой времеви линии. И те видели, че в една от версиите на историята, всички същества – тъмноземците, съществата ВУНС, съществата ВУНД, Обединителите – всички те открили път обратно към Единството. И всеки направил това по свой начин. В една или друга версия на историята те всички открили своя път обратно към дома. И все пак… винаги има достатъчно преплитане на истории, в които достатъчен брой от тях не откриват единството и историята все още може да продължи.

З: М-м… съжалявам… това не го разбирам.

БР: Ти си във времето и следователно си ограничен да мислиш в термините на линейното време. Нека обаче ти обясня. Извън времето едно същество може да бъде (едновременно) на колкото места пожелае. То може да бъде в реалността на Тъмноземието и едновременно у дома с единството. Такова същество може да изпълнява едновременно много роли. То може да бъде един закоравял реалист и в същото време унесен мечтател, и в същото време носител на светлина, и в същото време същество на светлината. И заедно с това много, много други неща. И ако това е така, то няма никакво противоречие. Всичко е просто въпрос на перспектива. Това важи и за теб. В този момент ти се придържаш към твърде интересната перспектива да бъдеш само едно човешко същество на планетата Земя. В същото време ти си много други неща, вкллючително и мен, Божествена Радост. И на някакво ниво всеки един човек на Земята е също така същество на светлината, което познава единството на всичко. И на някакво ниво всеки един човек на Земята всъщност е Бог.

З: Уха! Това е голяма приказка.

БР: Така е и ще трябва да положиш малко труд, за да разбереш това наистина правилно. Но няма причина да бързаме – ние ще продължим да разговаряме и ще разглеждаме това по най-различни нови начини, докато ти стане ясно.

З: Благодаря ти. Но… хм… тази глава трябваше да се отнася за „Последиците от Единството”. Разбирам, че ние разговаряхме за това, че всичко е идеално и т.н., но…

БР: Но ти искаш да говоря буквално за това, което е обещано в заглавието?

З: Да, моля.

БР: Добре. Това предстоеше. Исках да илюстрирам, че съществуват много нива на съществуване тук, в реалността, която ти обитаваш. Има едно най-дълбоко ниво – това, което обитаваш в момента – в което можеш абсолютно да забравиш, че си ЕДНО. Има едно-две нива над това, където все още е възможно да продължаваш да живееш, докато криеш факта на единството на всичко от себе си, ако това е, което избираш да правиш. Но човек може да п(р)огледне в себе си много малко, преди да е принуден да приеме този факт… че всичко е реално и наистина ЕДНО. Ако откажеш да видиш това и откажеш да го направиш истина за себе си, то ти можеш да продължиш, колкото пожелаеш в състояние на отделеност и двойственост. Ще има много удивителни неща, които ще можеш да правиш, и много удивителни преживявания, които ще можеш да имаш, но простият факт е, че никога няма да можеш да прогресираш отвъд това си състояние. Когато от друга страна, приемеш единството като фундаментален факт за своето същество, не само ще можеш да отидеш отвъд това състояние, но и ще получиш достъп до безкрайни реалности отвъд него.

З: Нека разбера това… Съществата, които не вярват в единството на всичко, получават това, в което вярват. Те получават отделеност.

БР: Да.

З: И това ги ограничава.

БР: Да. Това да си едно с Бог, те прави безкрайно по-силен, отколкото ако си отделен. Иронията е, че когато си едно с Бог, то тези, които вярват, че не са едно с Бог, са също едно с теб.

З: Какво?!

БР: Трудно е за разбиране, зная. Но нека вземем за пример теб. Ти си вътре в мен. Всички твои преживявания са и мои. Ти можеш да вярваш, че си отделен от мен, ако искаш, но аз зная, че не си. Аз зная, че ти си един аспект от мен, който идеално изпълнява своята роля да ми осигурява преживяванията, които желая. Ти не можеш да не следваш моя дневен ред. Ако не желаеш да приемеш този факт, тогава можеш да изпълняваш моя дневен ред, докато избираш отделеността и болката да бъдеш сам. Или можеш да признаеш истината на единството и да се хармонизираш с мен, и да разбереш, че аз също служа на твоя дневен ред и тогава можеш да пътуваш заедно с мен в любов, единство и радост. Така че това е едно важно прозрение. Всичко е едно с Бог и в Бог. Даже и тези, които не могат да видат това сами. А те са извън хармонията и чувстват, че водят една неравна битка, за да постигнат каквото и да било. Докато тези, които избират да видят това, изведнъж се пробуждат за една цяла безкрайна реалност, изпълнена със същества, които искат да работят заедно с тях и да сътворяват съвместно с тях. Те се пробуждат по отношение на истинската си сила и способности и се оказват обградени с други, чията истинска сила и способности допълват идеално собствените им.

З: Сега това започва да добива смисъл.

БР: Ние ще се връщаме към това, докато то напълно прилегне в съзнанието ти. Това, което искам да разбереш, е, че има едно ниво на съзнание, в което всички същества познават своето същностно единство. Съществата на това ниво са ориентирани навътре в себе си и са се въплътили заедно с вас на планетата Земя, с вас, които не познават своето единство. И докато има ориентирани извън себе си, които живеят в разделение и могат да решат да се наранят и убиват едни други, ориентираните навътре в себе си, които познават своето единство, знаят, че това е само едно много временно, илюзорно преживяване. Те знаят, че воюващите са всъщност само като актьори, които претендират да се убиват едни други, докато реално изпитват само любов помежду си. За ориентираните навътре в себе си това е така. Те се обичат взаимно, защото са ЕДНО. На това ниво на реалност те знаят, че всъщност е невъзможно наистина да искаш да нараниш някого. Те знаят, че да нараниш някого, означава да нараниш себе си. Наистина. За тях това, което някое същество причинява някому, то моментално го причинява на себе си.

З: Защото те са ЕДНО същество.

БР: Да, точно така. ЕДНО, което е също мнозина. Много, които са наистина ЕДНО.

З:Тогава на това ниво не можем да открием грозота. Искам да кажа, че никой не би нападнал или наранил някого другиго. Никой не би се опитал да манипулира или измами някого другиго, нали така?

БР: Това може да се случи само ако двете страни се съгласят на това открито.

З: И това наистина се случва?

БР: О, да! Защо мислиш твоят свят е такъв, какъвто е? Как е възможно измежду тези същества на светлината да има проявления, които причиняват всички тези неща един на друг? Всичко това е договорено предварително. Винаги има сключена договореност.

З: Ако едно лице нарани или манипулира друго, то техните същества от светлина са се съгласили предварително на това?

БР: Да. Това е, което казах. Вие на Земята сте вътре в нас. Вие сте наши творения и ние сме ваши творения. Ние съвместно сътворяваме целия свят, който вие преживявате. Вие привличате към себе си определени преживявания със своите мисли и вярвания. Със своите мисли относно себе си. Вие сте част от това. Ние ви подпомагаме по всякакви начини, така че всичко да отговаря на един  по-голям замисъл, да протича според плана.

З: Тук нещо не се връзва. Какво ще кажеш за свободната воля?

БР: О, вие притежавате свободна роля, разбира се. Ние оказваме всичките тези улеснения точно за да може всеки да има свободна воля. Така че ничия свободна воля да не бъде нарушена.

З: Обясни.

БР: Добре, какво ако ти, твоите мисли, твоите решения и твоите убеждения  създаваха за теб обстоятелства, в които ти искаше да почувстваш какво е да бъдеш насилник? Да кажем, че ти искаше да извършиш престъпление, при което да почувстваш, че си придобил власт над някого. Ти си избрал това като част от пътя на своята душа. Тогава как бихме постигнали това?

Ние трябваше да ти намерим партньор, някой, който желае да бъде останалата част от тази сделка. Ще има някой, който по някакви свои причини, избира да изпита какво е да бъде жертва.

З: Ти казваш, че тези, на които са се случили лоши неща, са избрали това?

БР: Да. Това е често моментът, в който хората се стряскат. Те често отхвърлят тази истина, защото са неспособни да приемат, че те самите са сътворили „лошите неща”, които са им се случили. Те веднаха биха искали да ми противоречат: „Какво ще кажеш за детето, което бе изнасилено?” или някое също толкова ужасно преживяване. Те ще настояват, че няма начин това лице да е избрало това.

З: А ти казваш, че то го е избрало?

БР: Да. Зная, че на някои хора ще отнеме доста време да приемат това. Ето защо, послание като моето не е за всеки. Не всеки е готов да чуе това послание. Мнозина имат все още нужда от съществуването на „злосторник”. Те искат и имат нужда да вярват, че извън тях има зли същества, които създават всичко лошо, което се случва по света. Те желаят да останат жертви на своите обстоятелства. И в това няма нищо лошо. Ако хората искат да останат за известно време на това ниво на реализация, то в това няма нищо лошо. Ако ти обаче искаш да се придвижиш към едно по-овластено ниво на съзнание, тогава аз ти предлагам друга мисъл. Аз казвам нещо твърде просто: ти си творецът на собствената си реалност. Ако това е така, тогава очевидно ти не можеш да бъдеш също и жертва на реалността си! „Жертва” и „творец” са две противоположни състояния. Аз казвам, че ти вече си творец на своята реалност. Ти си избрал да забравиш това, за да играеш играта, в която сега участваш. Ти може да продължаваш да го забравяш, ако желаеш. В такъв случай ти сътворяваш: „Аз не съм творец на моята реалност.” И ако сътворяваш това, то ти сътворяваш също: „Аз съм жертва на моите обстоятелства.” И ако сътворяваш това, ти ще го преживееш, защото…

„Ти винаги получаваш точно това, което сътворяваш”.

И така ти ще създаваш за себе си възможности да се преживяваш като жертва. И оттук така наречените „лоши неща”, които позволяваш да ти се случат. Ти ще продължаваш да получаваш такива преживявания, докато нямаш нова мисъл относно това, докато решиш да вземеш обратно своята сила и да престанеш да бъдеш жертва. Докато решиш да поемеш отговорност и станеш творец. И когато направиш това, тези неща ще започнат да се променят. Колкото повече вярваш, че си творец на своята реалност, толкова повече ще преживяваш това. Толкова повече ще виждаш всички неща, които преживяваш, като пряк резултат от своите избори.

З: Като „светлината” в притчата!

БР: А, да! И сега ти също започваш да виждаш светлината!

З: Ха! Аз обичам играта на думи. И така, ако ние вярваме, че сме жертви, тогава ще получаваме преживявания на жертви, така както сме се договорили със своето Вътрешно Аз.

БР: Правилно.

З: Докато сме готови  да открием, че сме създали всички тези преживявания и сме се издигнали над тях, и започнем да създаваме преживявания, които повече харесваме.

БР: Правилно.

З: Тогава ние ставаме, с още по-голяма сила, творци на своята реалност.

БР: Да.

З: Но какво ще кажеш за децата? Имам предвид, че ти използва примера за детето, което е било изнасилено. Определено е нечестно да очакваме едно малко дете да направи избор да надхвърли своето състояние на жертва?

БР: Това е една емоционално натоварена тема и аз мога лесно да разбера защо тя е трудна за теб. Ти обаче трябва да разбереш, че едно дете не е нито повече, нито по-малко израз на едно духовно същество, отколкото е един възрастен. Ти самият си имал едно направо ужасно преживяване като недъгаво дете в един от другите си животи.

З: Да. Аз съм споделил това с моите читатели.

(Забележка на Зингдад: виж Глава 1 в „Изгубен  в собствения си свят на сънища”)

БР: Когато в един момент разбереш правилно своята история, ти ще започнеш да виждаш симетрията на своите избори. Ти ще видиш как тези животи се балансират взаимно и как всички тези преживявания са ти били докарани, в резултат на изборите, които си направил и решенията, които си взел. Ти си преживял да бъдеш сексуален насилник в един живот и си преживял да бъдеш сексуално насилен в друг. Забележителното е, че ти ще разбереш, че твоите насилници и твоите жертви са всички вътре в едно и също същество на светлината. С други думи, ти и онова друго същество на светлината, сте разменили роли, така че и двамата реално и наистина да можете да разберете за какво става дума, като го преживеете от първа ръка. В Глава 5 аз ти казах, че ако си срещнал нещо в друго същество, което не си срещнал в себе си, то тогава няма да го разбереш, то би те озадачило. Много вероятно е да прецениш, че това е невярно. Ако обаче си преживял това нещо в себе си, много по-вероятно е да изпиташ състрадание и, правейки това, да можеш да помогнеш на това друго същество да намери изцеление. Всъщност това самопознание е, което ти позволява да бъдеш в услуга на другите. И с теб се случва така, че твоите преживявания в други животи могат да бъдат използвани, ако желаеш да избереш това, за да почувстваш дълбока емпатия за тези, които са изпаднали дълбоко в състоянието на жертви, защото ти си бил там. Също така, ти можеш да откриеш състрадание към насилниците, защото ти знаеш, че си способен също да бъдеш и насилник. Това е един резултат от изборите, които си направил. Това, което трябва да запомниш е:

„Ти не можеш да видиш съвършенството, когато си застанал прекалено близо до картината.”

З: О, да! Това е много приложимо тук.

БР: И то може най-сърцераздирателно да бъде илюстрирано с ужаса на един невинен, като например едно малко дете, което преживява насилие. Ние виждаме това и то ни изглежда толкова неправилно. Толкова нечестно. Толкова абсолютно несъвместимо със съществуването на един любящ Бог. И как мога да ти кажа, че грешиш, ако чувстваш това? Не мога. Но аз мога да ти кажа, че ще дойде време, когато ти ще застанеш достатъчно далече от картината, за да видиш съвършенството. И аз също така мога да ти кажа, че ако ти кажа това, когато твоето дете е било насилено, ти ще възкликнеш: „Никога!” И ти ще ме помислиш за чудовище, ако само намекна за това. Така стават тези неща. Съществата, които избират статус на жертва, са по определение, неспособни да видят, че те причиняват това. Ако можеха да видят, то те биха разбрали, че създават собствената си реалност и ще престанат да бъдат жертви. Това е малко като ситуация „Параграф 22”, наистина. Единственият изход е да направите избор. Да решите да поемете отговорност и да решите да бъдете творец на своята реалност и да изчакате това да стане вярно за вас. Това обаче определено не е нещо, което всеки ще бъде в състояние да чуе.

З: А какво ще кажеш за насилниците? Те определено не са наясно, че са творци на собствената си реалност?

БР: Не. Отличен въпрос. Ти си спомняш, че казах, че има един триъгълник на жертва/насилник/избавител?

З: Спомням си. 

БР: Ето как изглеждат нещата при тези, които не съзнават, че са творци на собствената си реалност. На тях им изглежда, че са винаги в една от тези три роли един спрямо друг. Ситуацията обаче изглежда по-различно от една по-висока перспектива. От по-висока перспектива съществуват само творец и жертва.

З: Какво става с избавителя и с насилника?

БР: Ако се вгледаш в тях достатъчно внимателно, ще видиш, че и двамата са просто жертви. Предизвиквам те да отидеш и да откриеш колкото желаеш на брой насилници. Разгледай внимателно техните истории. Обещавам ти, че ще откриеш, че те са приели ролята на насилници, защото са повярвали, че са жертви. Те са действали по определен начин, защото са вярвали в собственото си положение на жертва.

З: Винаги?

БР: Винаги. Най-жестоките престъпници във вашите затвори, всички са преживели най-лоши обстоятелства като деца. Те всички са травмирани в своята психика. Ако тяхната психика бъде изцелена и обичана, то те не биха давали израз на своя гняв към целия свят. Наблюдавай какво се случва, когато един такъв човек намери изцеление, любов към себе си и одобрение. Той се преобразува. Той става агент на доброто. Така че определено неговата природа на насилник е свързана със собственото му усещане на жертва.

З: Хм-м-м… значи насилниците всъщност са жертви. А какво ще кажеш за избавителите?

БР: Те също са жертви, но твърде често това е последната стъпка, когато някой се освобождава от усещането за жертва. Това е начин все още за участие в играта на жертва/насилник, без да бъдеш активно нито един от тях. Виждаш ли, преди да изоставиш идеята за жертва/насилник, трябва да се излекуваш от болката и травмата, които чувстваш, че са ти били причинени, когато си бил в тази игра. Ти можеш да направиш това, като помагаш на другите, които се намират в подобни обстоятелства. Ти можеш да превърнеш своята болка в нещо полезно. Ти можеш да я преодолееш, като станеш проводник на любов. Например, една жертва на изнасилване може да основе група за консултиране и застъпничество. Откриваме често, че хора, които подемат такива инициативи, са били жертви, които са решили да се противопоставят на своята ситуация и да си възвърнат отнетата им власт. Или понякога това са насилници, които са решили да компенсират стореното. Същества, които искат да отхвърлят идеята за жертва/насилник, често преминават през цикъл на избавител, преди да оставят играта зад себе си. Има и други причини да станеш избавител. Понякога избавителят просто желае да се почувства „благороден”. Той иска да спечели любов към себе си чрез правене на добро. Често това има за резултат един натрапил се избавител, когото жертвата не желае. Друг случай би бил преобразеният насилник. Например един съпруг, който години наред е насилвал жена си, може да основе „мъжка група”, в която участниците се подкрепят взаимно в откриване на начини да се справят с проблемите си на гняв и безсилие. Има множество пермутации на това и аз не мога да изясня всички тях. Аз просто аргументирам становището си, че жертвите, насилниците и избавителите все още са в състояние, в което вярват, че са в крайна сметка жертви. Съществата творци от друга страна, знаят, че всеки е същество творец. Че всичко е перфектно, че няма нищо и никой, който да се нуждаят от „оправяне”. Всичко е винаги съвършено.

З: Но това ми звучи незаинтересовано и коравосърдечно.

БР: Защо?

З: Ами това означава, че ако видя някого, който страда, аз трябва да го пренебрегна и просто да кажа: „О, ти си сътворил това сам.”

БР: Би могъл. Помни обаче, че във всеки един момент, с всяка своя мисъл и с всяко свое действие ти създаваш себе си и своята реалност. Ако ти си същество творец, тогава ти знаеш това. Така че ако видиш нечия чужда болка, то тогава всъщност ти я изпитваш донякъде сам. Ти ще трябва да решиш какво да направиш с нея. Ти трябва да избереш.

З: Но…

БР: Не, изслушай ме за малко. Ти, където си в момента, живееш на Земята и не познаваш въобще единството. Независимо колко напреднало е съзнанието ти. По определение, за да бъдеш на Земята, ти трябва да виждаш другите просто като… други. Ти все още не притежаваш истинско обединено съзнание. Ако притежаваше, щеше да бъдеш тук, където съм аз. Не там долу на Земята. Така че ти можеш да приемеш нещата, които казвам интелектуално, но ти все още не ги преживяваш като своя реалност. Прав ли съм?

З: Да. Така е. 

БР: Така че ти все още виждаш този друг, който страда, като един „друг”. Ти все още мислиш, че болката, която наблюдаваш, е негова болка, не твоя собствена. И в този момент, ти си призован да решиш какво да направиш с това, което наблюдаваш. И твоят отговор на този зов ще определи кой си в този момент.

З: УФ! Сега съм объркан. Какво трябва да направя? Трябва ли да помогна на всеки, или трябва да ги оставя да творят за себе си?

БР: Ето че сега стигаме до етиката и морала. Добре. Помниш ли, че с това започна всичко? Ти каза, че искаш да знаеш какво може да означава в морален и етичен смисъл да разбереш, че всичко е ЕДНО?

З: О, да. Това ми изглежда да се е случило преди милион страници!

БР: Нещо такова. Ние доста пропътувахме оттогава. За да отговорим на този въпрос, аз ще те помоля да си припомниш отново историята на тъмноземците. В тази история имаше същества с най-различни типове съзнание. Там бяха тъмноземците, които се колебаеха за това как искат да сътворят себе си. След това бяха светлоземците, които избраха едно от три проявления: Съществата ВУНС и ВУНД с двойствено съзнание, и Обединителите с обединено съзнание.  Измежду всички тях само Обединителите познаваха единството на всичко. И така, ако искаш да разбереш морала на обединеното съзнание, тогава трябва да прочетеш отново как се държаха Обединителите. 

Обединителите знаят, че ти и те сте по същество едно и също същество. Те следователно гледат на теб с очите на любовта и състраданието. Те не смятат теб и твоите избори за ”погрешни”. Те не те съдят и не те съжаляват (защото това е също осъждане). Ако ти призовеш за помощ, тогава Обединителите ще ти се притекат на помощ по начин, който, според тяхната истина, е най-добрият. Това не означава, че те ще се втурнат, за да те избавят. Това не означава, че те ще ти дадат всичко, което поискаш. Защото много често това, за което се молиш, е точно това, което ще те задържи в състояние на отделеност и болка. Ето защо, те ще ти помогнат така, както биха искали някой да помогне на тях – по начин, който те кара да разбереш, че ти си творец на своята реалност и че си една неразделна част от Единството.

Ще ти дам един практически пример. Ако ми кажеш: „Моля те, БР, оправи живота ми, защото е една голяма бъркотия,” и аз се втурна и ти го оправя, тогава какво всъщност двамата с теб ще направим? Ние ще заявим, че ти си неспособен и че не си творец на своята реалност. Нали така? Но виждаш ли, аз зная, че ти си мен и че аз съм теб. И следователно аз казвам, че аз също съм неспособен и не съм творец на моята реалност. Което прави невъзможно да ти помогна. Така че не се случва нищо. Виждаш ли?

З: Това е доста хитро. Добре. Значи ти можеш да ми помогнеш само по начин, който съответства на твоята истина.

БР: Точно така! И моята истина е, че всичко е ЕДНО с Бог и че всеки, независимо дали го знае, или не, създава собствената си реалност. Аз не мога да направя нищо на теб или за теб по начин, който отрича тази истина. Така че помощта, която мога да ти предложа и ще ти предложа, ще бъде във форма, която ще ти помогне да си помогнеш сам. Това ще ти помогне да разбереш много убедително, че си творец на собствената си реалност. Това ти дава инструментите да се изправиш и да вземеш нещата, които не харесваш в живота си, и да ги претвориш различно, докато станат по начин, който наистина харесваш.

З: Ах! Ето защо светлината в притчата е такава, каквато е. Тя не се появява и не променя нещата и не ги прави такива, каквито тя би искала да бъдат. Тя е просто там, за да помогне на тези, които са готови да видят, че могат да направят различен избор и да създадат своя живот такъв, какъвто те биха желали той да бъде.

БР: Точно така. Точно това е смисълът на цялата притча. Виждаш ли, светлината не е там, за да съди някого за това, че не е прав. Тя не е там, защото тя е помислила, че тъмноземците са лоши, или че са на погрешен път, или че са неспособни. Помниш ли как тя се озова там? Тя се озова там, защото много от тъмноземците призоваваха за помощ. Те отправиха зов и нещо, което е по същество част от техен аспект, им отговори, защото си спомни собствената си вътрешна болка. Никаква преценка. Просто отговор на един зов. И отговорът не идва под формата на избавител, нито под формата на насилник. Ние можем да видим какво се случва при такива отговори – те просто поддържат повторението на цикъла. Не, отговорът идва под формата на внимателно поднесен дар от любов, който всеки човек може да приеме или откаже. И даже ако го откаже, отново няма преценка. Той си остава там, за да бъде приет по-късно. И когато в крайна сметка го приеме, няма изисквания за това какво трябва да направи с него. Той винаги може да сътвори точно това, което желае, и винаги ще получи това, което е сътворил. Така че той може даже да използва предложената му светлина, за да причинява болка на себе си и на другите. Ако това е неговият избор, то той ще продължи да получава това, което сътворява. И това ще продължи, докато е готов да види, че това не му носи любов или радост, или мир. Да познаваш единството на всичко, означава, да придобиеш една много по-широка перспектива. Това означава да видиш съвършенството на всички неща. И тогава преставаш да съдиш другите и вместо това, започваш да различаваш кое е правилно, добро и вярно за теб. Тогава ти отиваш там, където те води твоята истина, вместо да бъдеш отвяван нагоре и надолу от оценки за това, което се случва около теб.

(Забележка на Зингдад: Ако сте готови да прекрачите отвъд триъгълника жертва/насилник/избавител и да преживеете истинската си природа на творец, то моят мултимедиен семинар „Мечтател, събуди се” ще ви помогне много във вашия път. Моля посетете раздела Мечтател, събуди се, в моя уебсайт zingdad.com.)

Добре. Сега сме все още доста далече от това да сме привършили разговора си за единството и неговото значение. Аз обаче мисля, че сме положили някои важни основи. Искам да ти задам един прост въпрос. Ако приемеш това, което съм казал в този разговор, мислиш ли, че едно познаване на единството вероятно би довело до неетично и неморално поведение?

З: Не. Аз искам да ти благодаря за този разговор. Защото аз мога наистина да видя, че съществата, които притежават обединено съзнание, винаги биха желали най-доброто за всяко друго същество. Струва ми се, че те, по определение, ще  бъдат същества изпълнени с много любов. И че те никога няма да могат да направят нещо, което знаят, че ще нарани някого.

БР: Добре. Тогава аз съм отговорил на въпроса от края на Глава 5, както си поставихме за задача в тази глава. И сега, след като съм направил това, искам да завърша, като подчертая още едно малко нещо. Можеш ли да си спомниш как, няколко страници по-назад, ти се тревожеше, че този разговор не върви по правилен път? Как си губил времето си с неуместни въпроси?

З: Да, спомням си.

БР: В ума ти в онзи момент излишният разговор бе по същество историята на тъмноземците. Ти искаше отговор на моралните и етични последици от познаването на единството на всичко, и ти мислеше, че сме направили огромен завой встрани, което е било само загуба на време. Сега обаче аз искам да подчертая, че не само историята на тъмноземците постави основите за едно много добро разбиране на последиците от приемането на единството, но ние също така поставихме основите на много други бъдещи проникновения. Казвам, че не само сме направили това, което си бяхме поставили за цел, но и че сме постигнали и много други допълнителни красиви неща. Ти получи отговор на своя въпрос и той обогати разбирането ти, далече отвъд очакванията ти. Прав ли съм?

З: Да. Това определено е така. Този конкретен разговор ми е любимият дотук. Сигурен съм, че ще го препрочитам много пъти.

БР: Това е добра идея. Предлагам ти да го прочетеш отново скоро. Ще откриеш, че аз съм заложил в него разбирания, които ще ти се разкрият, ако им дадеш една-две възможности. И ако се завърнеш към написаното след една година, ще откриеш нови и още по-дълбоки проникновения. Ето колко по-богата е тази глава, сравнена с това, което щеше да бъде, ако бях отговорил директно на въпросите ти, както мислеше, че трябва да постъпя.

З: О, аз определено виждам красотата и съвършенството във всичко това.

БР: И това е защото:

„На нивото на Единството, винаги всичко допринася за най-голямото добро.”

Което е друг начин да кажеш:

„Винаги всичко е съвършено”.

И с риск да те изтощя до смърт:

„Ако не можеш да видиш съвършенството, то тогава си застанал прекалено близко до картината.”

З: Това е удивително, БР! Благодаря ти, че ми предаде това по толкова убедителен начин. Аз обаче трябва да призная… все още има нещо, което ме смущава във всичко това.

БР: И то е…?

З: Ти много добре разказваш всички тези неща относно Единството и пр., но… ами… ето ме тук на планетата Земя, давайки най-доброто от себе си, за да разбера нещата, да бъда един добър човек, да търся отговори на всички свои духовни въпроси… но аз все още съм отделен от теб и от Бог, и от всичко останало! Имам предвид, че аз чувам и разбирам това, което ти казваш. За мен обаче всичко това е все още нещо теоретично. Това, че всичко е едно, не е мое директно лично преживяване.

БР: И това проблем ли е за теб?

З: Боже мой, разбира се!!! Усещам как сърцето ми копнее за това. Аз искам да опозная единството на всичко. И разговорите с теб само задълбочиха моето желание. Все още обаче не го преживявам. Имам предвид, че съм имал някои чудни духовни преживявания, но все още… ето ме отделен от теб и от Бог, и от всичко останало.

БР: И тогава, имаш ли въпрос?

З: Да. Искам да зная как мога да преживея това – как да узная, като директен факт на собственото си преживяване, че съм абсолютно и напълно едно с Всичко, Което Е?

БР: Толкова съм радостен, че задаваш този въпрос! Това е идеалният въпрос, който ще ни отведе до следващата глава. Защото най-важната причина да съм въобще тук в тази реалност, е свързана с отговора на този въпрос и сега е времето да започна да ти разказвам за него.

Както вече посочих, всеки, който е отделен, е преднамерено такъв. В това отношение грешки няма. И всеки, който е позволил част от него да затъне толкова надълбоко в двойствеността, е избрал да го направи. И в това отношение няма грешки. И това е, което всяко едно човешко същество на планетата Земя представлява: част от едно по-голямо духовно същество, което е избрало да преживее тази част от тази реалност. Вие сте там, защото сте пожелали това. Може определено да ви изглежда, че някое друго същество е избрало да бъдете там. Защото сте в състояние на двойственост, вие може да си мислите, че това друго същество е Бог. Може да мислите, че Бог ви е създал в двойствеността, за да водите едно дребно, объркано съществуване. Но това не е така. Бог не ви е причинил това. Вие избрахте да имате това преживяване. И след това, за да имате преживяването, което сте пожелали, вие сте избрали да се придвижите през пластовете на Завесата на Забвението. С всеки пореден пласт вие сте забравяли повече от това, което сте в действителност. Вие сте избрали всичко това. Вие обаче сте част от себе си, която е забравила кой сте наистина.

З: Аз съм теб. Аз винаги съм бил теб. Но аз също така съм част от теб, която е забравила това?

БР: Точно това е, което казвам.

И същото нещо е вярно за всеки от твоите читатели и за всеки друг вид създание, което е заедно с теб в твоята двойствена реалност. Вие сте своите Вътрешни Аз. Вие сте обаче част от тези същества, които са забравили това.

З: Очевидно, фактът, че сме забравили, означава, че сме забравили, че сме избрали да забравим. Ние сме забравили забравянето.

БР: (усмихва се) Да, наистина. Има и още неща, които сте забравили.

Вие сте забравили, че всеки от вас всъщност е повече изпълнен с любов, по-силен и по-мъдър, отколкото можете да си представите, че сте. И тъй като сте изпълнени с любов, вие няма да изоставите част от себе си в състояние на отделеност. Когато настане време да напуснете двойствеността, вие ще положите усилия да се излекувате, да върнете изгубените части към изълнената с любов цялостност.

И тъй като сте силни, вие ще получите това, което пожелаете да сътворите. Вие пожелахте да създадете тази двойствена реалност и я получихте. Вие пожелахте да преживеете себе си като напълно отделени и самотни, и го получихте. Вие пожелахте да преоткриете себе си в това място на пълно забвение, и в една или друга степен, всички правите това. Когато привършите с нещата, които сте пожелали да получите от отделянето, когато сте готови да го напуснете, вие ще го направите. Вие ще получите и това.

И тъй като сте мъдри, вие знаете, че ви трябват приятели, за да постигнете тези неща, които сте пожелали да преживеете. Вие знаете кои приятели могат да ви помогнат с кои части на всяка задача. Вие избирате мъдро своите приятели. Това е еднакво вярно за вашия избор на съвместно творящи с вас партньори, които са ви помогнали да проникнете дълбоко и още по-дълбоко в отделеността, за да може да откриете пътя чак долу в двойствеността, както това е вярно за вашия избор на съвместно сътворяващи партньори, които биха ви помогнали да се пробудите и издигнете отново към пълно припомняне на своето абсолютно безкрайно, вечно и величествено Аз – едно Аз, което е едно с единството.

А сега, след като попита как можеш да узнаеш, че си едно с Всичко, Което Е, сега е време да ти разкажа защо аз, Божествена Радост, съм тук в тази реалност. Защото аз съм тук поради една единствена причина. Аз съм тук, за да бъда този вид съвместно сътворяващ партньор, който помага на другите да се пробудят.

З: Ах… да… Предполагам, че на някакво ниво винаги съм знаел това.

Но това, което не зная, е как. Как правим това? Как всички ние създаваме съвместно това пробуждане за себе си?

БР: Това е една прекрасна тема, която с голямо вълнение бих споделил с теб. Време е да започнем следващата глава. Озаглави я „Необичайни събития” и тогава започни разговора, като попиташ: „Кои са необичайните събития?”

З: Чудесно. Ще направя това. Но… всичко това звучи толкова вълнуващо и ти толкова ме заинтригува, че… какво представляват неочакваните събития?

БР: В следващата глава, нещастнико!

З: Добре. (смее се) Ще се видим там…