© 2018 Превод АТИ

Зингдад: И така, БР, ето големият въпрос: какво представляват сингуларните събития?

Божествена Радост: Очаквам с голямо нетърпение да ти разкажа това. Докато обаче всяко сингуларно събитие само за себе си всъщност е нещо много просто, описанието му няма да означава нищо за теб, ако не разбереш контекста. А този контекст е обширен. И то толкова обширен, че за теб ще бъде направо невъзможно да го разбереш от твоята перспектива. Можеш ли да си представиш как се опитваш да обясниш целия воден цикъл на планетата на една златна рибка, която е прекарала цялото си съществуване в един малък аквариум? Така стоят нещата и при теб. Контекстът на историята на твоето първо сингуларно събитие се е формирала в продължение на милиарди години и може да обхване цялата ваша вселена и отвъд нея. И така, както и при малката рибка, проблемът е в перспективата. Ти си потопен в твоята единична гледна точка, която обхваща само няколко десетилетия, прекарани в едно малко пространство, на една от милиардите планети в една от милиардите галактики във вселената. Ако кажем, че твоята човешка перспектива е ограничена, това би било едно изключително сдържано изказване.

Не че това по някакъв начин е нещо лошо. Точно тази много тясно фокусирана перспектива позволява на Бог да преживее себе си като много, много отделни същества. Така че всичко е точно както трябва да бъде. При всичко това обаче, за да разбереш историята на Сингуларното събитие, ще ти е нужна една изключително широка перспектива. Една перспектива, каквато съм на път да споделя с теб.

Ето как звучи тя:

Започваме като разширяваме своята перспектива достатъчно, за да забележим, че вашата цивилизация не е първата, която някога е населявала планетата Земя. Ако застанеш на моето място и видиш това, което виждам аз, ще забележиш, че всъщност е имало много последователни цивилизации, предхождащи настоящата. Вие пазите митове за Атлантида и Лемурия, но това са само две от една дълга последователност от твърде разнообразни цивилизации, които са процъфтявали на лицето на Земята в минали векове, които се простират милиарди години назад във времето.

Това, което може да ти е трудно да разбереш, е, че даже е имало цивилизации, които са обитавали Земята, когато тя се е формирала за първи път. Това са били същества твърде различни по форма от вас, които са прекарали живота си на тази гореща прото-планета. И за теб може да бъде твърде объркващо да откриеш, че най-ранните цивилизации са били, в много отношения, най-напреднали – всяка следваща цивилизация е била с все по-ниско и по-ниско съзнание. Всяка от тях  се е отдалечавала все повече от познанието, че всичко е едно и че всички са творци на своята реалност.

Така, на малки стъпки, съзнанието на планетата Земя е пропадало още от древното й създаване преди много милиарди години.

Нека сега разширим фокуса на нашата перспектива още повече. Както ти е добре известно, цялата тази реалност и всичко в нея, произлизат от единството. И това е така в най-реален и практически смисъл. По времето на това, което наричате „Големия взрив”, всичко е било единство. Цялата материя и съзнание на тази вселена са навлезли в тази реалност от единството и започнали да се разгръщат по отношение плътността и отделеността си.

Ако видиш нещата по този начин, ще разбереш, че падението е започнало по време на Големия Взрив и продължава оттогава насам. Животът е изпадал все по-дълбоко в плътността и отделеността. Това е станало на множество много малки стъпки.

И това не се е случило по погрешка! Това е следствие от един въпрос, зададен от ЕДИНСТВОТО и той е: „Какво би станало, ако не съм едно… какво би станало, ако съм множество?”

Основното обаче е, че съзнанието в тази вселена е тръгнало от една висока точка, една точка на единство, една точка на творчество, след което е поело надолу, надолу, надолу, до пълна отделеност и пълна жертвеност. Това падение е било постигнато в последователност от стъпки и последната стъпка е тази: вашата планетарна цивилизация тук на Земята е постигнала окончателната степен на отделеност и жертвено съзнание. Нивото на вяра в отделеността на божествения Творец от неговото творение, постигнато от настоящата човешка цивилизация на планетата Земя е наистина невероятно. Вие, ненагледни човешки същества на планетата Земя, сте постигнали тази най-невъзможна, болезнено трудна от всички задачи. Вие сте окончателният приносител на този велик въпрос: „Какво, ако бях множество?”

З: Значи това е най-ниското падение на съзнанието? Този свят, в който живея сега? Предполагам, че мога да повярвам в това, при всичко, което се случва по света.

БР: Не, всъщност има още какво да се каже за тази история.

Казвам, че като цяло, в своята история човешката цивилизация на Земята е постигнала някога най-дълбокото ниво на съзнание. Този настоящ момент обаче, този момент, в който ти се намираш в голямото пътешествие през времето и пространството, това не е най-голямото падение. Най-ниската точка е зад вас, във вашето колективно минало.

Аз мога да разбера защо в твоите очи може да изглежда, че това е най-ниската точка, но ако отстъпиш назад и погледнеш с очите на вечността, ще видиш, че това не е така. И аз ще ти предложа доказателство.

Вземи тези мисли: „Всичко е Едно” и „Ти си творец на своята реалност”. Тези идеи са на разположение на съзнанието на вашата планета в този пункт на пространството и времето, и мнозина са ги приели за истина.

Сега се върни съвсем малко назад. Придържането към такива идеи през 1950-те би довело до това да изглеждаш наистина много странно. Такива изявления не биха те направили добре дошъл в никоя уважаваща себе си компания. Щеше да се окажеш отлъчен от обществото. Нямаше да можеш да си намериш работа в никоя престижна фирма. Щеше да се чувстваш напълно сам в своите убеждения.

А ако се върнем още малко назад в историята, тези идеи биха довели до по-агресивни санкции, в това число и до твоята смърт.

Това, което искам да подчертая тук, е, че най-дълбоката тъмнина е зад вас. Не е възможно да се каже кога е била най-долната точка, тъй като това ще зависи от възприетата перспектива, от това каква мярка ще използваш, за да решиш кое определя най-тъмния момент. Ако обаче човек наблюдава какво се е случвало с духа на човечеството по време на такива събития като световните войни, кръстоносните походи, инквизицията, преследването на вещици, то той ще види едни наистина доста тъмни времена.

И даже това вероятно не са били най-дълбоките дълбини.

Знаеш ли, че е имало времена, в които е било считано за нормално една нахлуваща армия да плячкоса всичко от домовете на хората, да изкара на улицата всички момчета и да ги изколи, и да изнасили всички момичета и жени? В такива времена, след преминаването на нахлуващата армия през един град, там са оставали само изпепелени отломки. Всички хора бивали избивани или поробвани. Всичко преносимо бивало плячкосано и всичко останало разрушено.

Ако можеше да срещнеш някого от онези времена, щеше да ти е много трудно да откриеш и искрица от това, което би нарекъл „човечност” в очите му. Всички са били толкова оскотели от своите жестоки условия на живот, че не е оставало място за нежност и състрадание.

Историята на човечеството не е проста за разказване. Има прекалено голяма сложност и обърканост, които пречат за определянето на времето на най-мрачната действителност. Определено по времето на вашите най-ранни запазени исторически документи, преди няколко хиляди години и преди това, нещата са били наистина твърде мрачни. Даже и тогава обаче, ако човек знае къде да погледне, ще може да забележи първите искрици надежда. Даже и тогава е имало странници, които са се въплътили на Земята, носейки послания за любов, изцеление, състрадание и опрощение. Ако някой е имал желанието да потърси, той е могъл даже тогава да открие искра от светлина, в самите глъбини на тъмнината. И тези искри на светлина започнали, много, много бавно да се умножават и да стават все по-ярки. И така, с бързината на охлюв, сърцето на човечеството се е трансформирало. Жестоки и разрушителни действия, които някога били нормални и приемливи, ставали неприемливи и ненормални. Появили се странни, невъзможни идеи, като например това да се отнасяш към другите както би искал да се отнасят и към теб, и те постепенно станали все по-приемливи.

И така историята продължила.

А къде е човечеството сега? Предполагам, че бих те помолил да си представиш спускане в бездънен океан. Да се спуснеш надолу, надолу, надолу, докато около теб настъпи пълна тъмнина. Докато водното налягане е на път да смаже тялото ти. И тогава, когато не можеш да отидеш по-надълбоко, бавно да промениш посоката на гмуркането си в парабола. Да започнеш бавно да се връщаш обратно. И тогава ще доловиш първия признак на светлина далече, далече над теб. ТОВА е мястото, където се намираш точно сега. Много малко от вас са доловили този първи признак на светлина. За много повече от вас това предстои да се случи твърде скоро. Тази светлина е светлината на осъзнаването, че всичко е едно и че всеки е творецът на своята реалност.

З: Каква история само! Благодаря ти, че я сподели с мен. Докато прекарваше всичко това през ума ми, чувствах как най-различни неща се въртят в главата ми… едно свиване и едно разпускане… меко казано, бе странно и неудобно.

БР: Когато една история е толкова главозамайващо сложна като тази, не е лесно да балансираш между достоверния разказ и това да се изгубиш в подробностите. Защото, разбира се, в моя вариант на историята има много отстъпления от основната линия. Има сюжетни завои и тънкости. Ето например в древни времена вашата цивилизация бе, за добро или лошо, масово манипулирана от други неземни цивилизации. И макар да е станала по-дискретна, тази намеса всъщност никога не е преставала.

З: Сега ти повдигаш въпрос, който ме очарова. Мога ли да те попитам нещо относно това? Това извънземни от космоса ли са, за които говориш? И какво точно са направили тук на Земята?

БР: Не. Това е самостоятелна обширна тема и има някой по-компетентен от мен, който може да говори по нея. Когато му дойде времето, след достатъчно други глави, ти ще започнеш да разговаряш с Адаму, като част от тази книга.

(Забележка на Зингдад: това ще бъде в Книга 3 на Документи на Възнесението)

Тогава ще е настанало времето за по-задълбочено разглеждане на тези въпроси. Единствената причина да спомена това сега, е, за да подчертая, че имаше много начини моята история да бъде свръхопростена. Поне сега ти имаш контекст за това, което искам да ти кажа.

З: Сингуларните събития?

БР: Правилно.

Дотук историята бе разказана в широка перспектива. Тя се отнасяше до еволюцията на съзнанието най-общо в тази вселена и конкретно на планетата Земя. Сега искам да преместя фокуса на персонално ниво. Сега говоря на теб, мой драги читателю. Аз говоря за твоето персонално житейско преживяване.

Има някои неща, които аз зная относно теб. Аз зная, че ти си се наранил ужасно. Ти носиш драскотини и рани в своята психика. Ти се справяш доколкото можеш с тях и от известно време си работил усърдно и сериозно върху своето изцеление. В този живот ти си преразказал на себе си собствената си душевна история. Ти си достигнал също така до собствения си магически подарък в този живот. Също така ти си почувствал ужасна болка и трудности, и си се трудил, за да излекуваш тази болка и за да се справиш с трудностите. По време на всичко това ти си натрупал мъдрост и състрадание. И сега, в последно време, ти всъщност започваш да постигаш реални резултати в лекуването. Дълъг е пътят, който имаш още да извървиш, но поне  се движиш в правилната посока.

Това ще бъде вярно за почти всеки, който чете тази книга. Някои от тези читатели ще са затънали малко по-дълбоко в тъмнината, докато други ще бъдат малко повече на светло. Всъщност, някои ще са видели наистина собствената си светлина.

И това – този момент на съзиране на светлината – това е вероятно най-важната от всички причини за това да сме се отделили преди всичко.

Да видиш светлината.

З: Намирам това за интересно. Често съм се чудел защо сме тук. Имам предвид, нека бъдем честни, това да изпиташ да си отделен (от всичко) не е като да си на пикник. Да прекарваш живота си в състояние на двойнственост е трудно, болезнено и объркващо. Ето защо често съм се питал защо бихме желали да си го причиним. Със сигурност ние не може да сме тук в тази реалност по погрешка. Със сигурност е невъзможно нашето Вътрешно Аз да приеме да тръгне по този път, знаейки, че той ще бъде толкова труден.

БР: Не, разбира се! Нямаше грешка. Ние всички сме тук съзнателно и всички знаехме, че това ще бъде едно екстремно предизвикателство.

З: Така и предположих. Така че логично е да има много основателна причина да преминем през всичко това.

БР: Причините са много, като всяка зависи от перспективата, която ще избереш, когато задаваш въпроса: „Защо съм тук?” Има много, много важни причини, които оправдават отново и отново това невероятно трудно пътуване. Единствената причина обаче, която ще разгледам сега, е, откриването на Себе си.

За да разкажа тази история, ще те помоля да промениш своята перспектива още веднъж. Този път обаче вместо да разшириш перспективата си, за да включиш обширни периоди от развитието на човечеството, ние ще излезем напълно от цялата тази реалност.

Можеш ли да си представиш, макар и за момент, какво е да си своя най-вътрешен Аз-Бог?

З/ М-м…ъ-ъ-ъ…,не. Предполагам, че не мога.

БР: Разбира се, че не можеш. Това е, което означава да си там, където си. Да бъдеш толкова надълбоко в отделеността, че да си забравил абсолютно собствената си истинска природа. Аз обаче мога малко да ти разкрия нещо и ти ще можеш да се опиташ да си представиш.

Има едно същество. То е безкрайно и вечно. За това същество няма разлика между „творческо въображение” и „реалност”. Имам предвид, че това същество получава това, което сътворява по един най-ефективен и буквален начин. То приема всичко това наготово, защото за него просто „нещата са такива”.

Това същество също така е наясно, по начин който не подлежи на съмнение и отрицание, че е част от нещо много по-огромно. Все едно, че това същество знае с абсолютно сигурност, че представлява един особен и специален оттенък светлина, който е част от перфектната бяла светлина, която е само светлина. То знае, че самото е без начало и край, но в същото време знае, че има и други като него, които са отговорни за поддържането на доста други оттенъци на светлина.

И така, това същество може да бъде наречено Носител на Божията Светлина.

Казано е: както горе, така и долу и както долу, така и горе, и това е вярно. Когато това същество почувства своята „идентичност”, то започва да става любопитно.

„Кой и какво съм аз?” се пита то. И то използва всичко, с което разполага, за да търси отговора.

Един начин за търсене на отговори е да попита другите светлини какво виждат, когато го погледнат. И има много чудесни реалности, които са били създадени като средство за този вид общуване. В тези реалности Ярките същества (the Bright Ones) танцуват и играят заедно, и всяко търси начини да покаже какво вижда, когато погледне съществото пред себе си. Тези реалности са светли и изпълнени с радост. В тях Ярките същества творят с всички сили от позициите на чиста любов. Взаимодействията помежду им са дълбоки и изпълнени със сила. Те са нещо прекрасно за наблюдаване и за участие. При всичко това обаче, съществува нещо незадоволително. Виждаш ли, когато Ярките същества играят заедно тези игри, те никога не могат истински да видят себе си. Вместо това, те могат да видят само това, което другите виждат в тях. Това е нещо много опосредствано.

Тогава как може някое от тях наистина да види себе си такова, каквото е?

З: С помощта на огледало?

БР: Добра идея. Наистина е нужно огледало. На Земята можеш да използваш огледало от посребрено стъкло, за да видиш външния слой на своята земна форма. Какъв вид огледало обаче би ли могло да покаже на Ярките същества тяхната истинска светлина?

З: Ако това е загадка, аз не зная нейния отговор.

БР: Загадка не, но определено един пъзел!

Ето и отговора. Представи си, че едно Ярко същество може да вземе една част от себе си и да накара тази част да забрави напълно, че е била това ярко същество и след това, когато напълно е забравила коя е била, да попадне отново в присъствието на това Ярко същество. Когато това, което е забравило, види себе си за първи път… то какво ще види? И какво мислиш, че ще си помисли за Яркото същество, което вижда? И когато започне да си спомня, че това е Ярко същество, как тогава ще почувства себе си? И тогава, след като стъпка по стъпка постепенно си припомня все повече и повече, докато се слива все повече с истинската си същност, какво ще открие и узнае? Как ще се почувства? И каква мъдрост, познание и проникновение ще получи относно себе си?

З: И това е, което ние правим!

БР: Да, възлюблен Аз. Това е, което ти и аз правим. Това е, което прави всеки на Земята, и това е, което всяко отделно петънце от съзнание в цялата вселена в крайна сметка прави. Ние отговаряме на въпроса: „Кой съм аз?”

З: И тогава… Сингуларните събития?

БР: Това са моментите, когато ти реално и истински виждаш собствената си светлина. Това са първите няколко ясни и недвусмислени наблюдения на собственото ти Аз. Сингуларните явления възникват, когато ти постигнеш задачата си да бъдеш огледало на собствената си душа.

По време на първото свое Сингуларно събитие ти установяваш връзка и от този момент нататък, ти никога повече не можеш да се изгубиш в отделеността. Това обаче не е краят на твоето пътешествие! Това е неговата среда. Това е точно по средата на пътя между твоето пътуване навън в отделеността и твоето обратно пътешествие към единството. То обаче е наречено Сингуларно събитие, защото в този момент възниква едно сливане. Един момент на единство. Изгубеният е намерен. И процесът на изграждането на цялото не е просто на път да започне, а никога повече не може да бъде спрян или пренасочен.

Когато видиш светлината, ти си променен завинаги. Когато видиш светлината, ти виждаш посоката към своя Дом. И тя те привлича като маяк, който свети от родното пристанище. Сега ти знаеш своя път и когато го знаеш, никога повече не можеш да го забравиш.

З: Това звучи удивително!

БР: Наистина? Помислих си, че всъщност звучи малко сухо и отегчително. Имам предвид, че това е едно теоретично описание на събитието. А описанието е нищо сравнено с пълното, богато, чудно преживяване на събитието.

Описанието на нещо, независимо колко е правдиво и точно, не може никога да се сравни с действителното му преживяване. Ето един пример:

Ти обичаш ли ястие от смачкани горчиви зърна, модифицирана пот, птичи яйцеклетки, кристализирана трева и натрошени семена от трева?

З: Пфу!

БР: Значи не би искал да ядеш това? До момента, в който вкусиш един влажен, топъл кейк от тъмен шоколад. Тогава изведнъж ще промениш своя тон! Защото какаото е всъщност просто натрошени горчиви зърна, млякото се произвежда от модифицираните потни жлези на говеда, яйцата са птичи яйцеклетки, захарта е кристализиран тревен сок, а брашното се произвежда от семената на вид трева.

З: Разбирам какво казваш – описанието не може да се сравнява с преживяването.

Добре. Тогава какво представлява преживяването на едно Сингуларно събитие?

БР: Така както всяка една душа е уникална, същото важи и за преживяванията й. Когато душите са готови и когато му дойде времето, те ще имат едно уникално, предназначено точно за всяка една от тях преживяване, подготвено от тяхното Аз-Бог, като един перфектен зов от Дома.

З: И всяка душа ще преживее това Сингуларно събитие?

БР: Когато е готова.

Спомняш ли си Светлината, която се бе появила в тъмноземците в предишната глава? Сега в тази глава ние откриваме друг начин за ново разказване на същата история. Сингуларното събитие е Светлината. Тя е на разположение на всички и увеличава своя интензитет непрекъснато. Тя става все по-лесно да бъде открита вътре в нас. И причината е, че тя бива избрана от все повече и повече хора. И когато това става по-лесно, броят на тези хора продължава да се увеличава. Тя няма да бъде натрапена никому, но тези, които са готови, могат да я потърсят и намерят. И когато сторят това, тяхното преживяване ще се окаже напълно идеално за тях. Преживяването ще промени курса на техния живот и ще ги поведе по пътя към Дома.

А сега бих те помолил да споделиш с нашите читатели своя първи контакт със Светлината. Моментът, в който ти промени насоката на своя живот и започна да откриваш пътя директно към Дома.

З: През последните няколко години имах много изключително силни и трансформиращи живота ми преживявания, но когато ме питаш кога за първи път съм видял Светлината, тогава зная точно за кое от всички тях говориш. Нека споделя едно преживяване, което имах в 2010 г.

Моето планинско преживяване

За да обрисувам правилно нещата, ще трябва да ти разкажа за две градски юпита. Това бяхме аз и моята сродна душа, Лиза. Аз имах свой бизнес, който се състоеше от определен брой радиостанции, всяка от които осигуряваше програми за различна национална търговска верига. Лиза работеше за голяма мултинационална биотехнологична компания. Ние живеехме в стила на юпитата и то доста успешно. Не бих искал да представя живота ни като карикатура, така че трябва да кажа, че и двамата бяхме силно ангажирани със своя духовен живот и се чувствахме донякъде неудобно с по-материалистичните и изкуствени аспекти на своето ежедневие. Всичко дотук е само контекстът на случилото се. Важно е това, което стана по време на една отпуска през април 2008 г. Макар че бяхме градски чада, ние винаги сме обичали природата и прекарвахме всяка възможна ваканция в една област наречена Градинския път (The Garden Route). Това бяха предимно горите по склоновете на планините Утеникуа, които ни привличаха. За нас винаги бе имало нещо специално, неуловимо свързано с цялата тази област, като че ли в душите си ние знаехме, че това винаги е бил нашият истински дом тук на планетата Земя.

По време на тази конкретна ваканция ние имахме едно преживяване, което ни промени завинаги. То се случи, когато ние се изкачвахме, за да видим една недокосната от човешка ръка гора от древни дървета. В един момент пътеката ни изведе на един дълъг, изморителен наклон. С усилия изкачихме хълма и се озовахме на едно малко плато, от което се виждаше една забележително красива долина, в дъното на която една малка рекичка си проправяше път към морето в далечината. Във всеки друг ден това щеше да бъде гледка, която би ме накарала да спра и да й се наслаждавам. Тя бе определено красива. В този конкретен ден обаче, изправен там с поглед насочен отвъд долината към гористите планини в далечината, нещо се промени. Светът около мен стана изведнъж невъзможно красив. Сега бих се опитал да го опиша. Бих могъл да разкажа за начина, по който слънцето изливаше светлината си на земята като златен сироп. Бих казал, че всеки лист от всяко едно дърво изглеждаше като перфектно изумрудено бижу и че вятърът, преминаващ през тревата, създаваше вибрации, които пееха в душата ми. Бих могъл да ти кажа, че вярвах, че мога да видя с абсолютна и съвършена яснота всеки лист и стрък трева чак до далечния хоризонт. Бих могъл да ти разкажа за качеството на въздуха – че той се бе превърнал в желирана субстанция, въплъщаваща плътността на чистата същност на живота, която ме заобикаляше и проникваше в мен и във всичко, което бе наоколо. Бих могъл да ти кажа как чувствах, че съм наистина едно с този величествен пейзаж и че земята бе моята кожа и тревата и дърветата моята коса. Бих могъл да покрия страница след страница с такива думи, в напразен опит да споделя чистото, трансцедентално блаженство на този момент, но с всичко това няма даже да съм загатнал какъв бе онзи момент. Може би бих могъл просто да кажа, че вярвам, че всъщност видях Бог в самия живот на Земята в този ден. Сърцето ми бе отворено и там се образува един портал, през който видях света по нов начин. И получих усещането, че за първи път в живота си аз действително, наистина виждах. Аз видях със сърцето си и с душата си, вместо просто да гледам с очи. И това бе красиво. Всичко бе по-красиво от това, което някога бих могъл да си представя. Това удивително, мистично преживяване бе отвъд способностите ми някога да мога да го осмисля.

Аз стоях.

Аз гледах втренчено.

Аз бях пленен.

Аз чувствах.

Аз знаех.

Аз принадлежах.

В стремежа си да разбере случващото се, умът ми в крайна сметка роди една идея какво да направи с това преживяване. Аз изпратих една мисъл към гората с думите: „Аз те виждам! Аз те обичам! Би ли ни приела като попечители?”

След това дойдох на себе си, за да се запитам какво ли се бе случило с Лиза. Намах никаква представа колко време бе изминало, откакто за последен път бях разговарял с нея, докато с пъхтене изкачвахме стръмния хълм. Огледах се, за да я потърся. Тя беше на няколко метра встрани, на колене, обърната с гръб към мен. Забелязах, че цялата трепереше. Когато се приближих, разбрах, че плаче. Сълзите се стичаха по лицето й. Чух я да повтаря отново и отново: „…да … да … да…”

В този момент почувствах, като че ли Лиза отговаряше на моя въпрос от името на гората. Или може би гората й бе задала същия въпрос и тя й отговаряше. Почувствах, като че ли Лиза и цялата гора, и аз бяхме едно същество, и изговаряхме същия въпрос и отговаряхме на себе си: „Ще ни приемеш ли за попечители?” Да… да… да!”

Или може би това е най-добрият начин, по който умът ми успя да осмисли едно преживяване, което е извън въображението ми и способността ми за описание.

След известно време, нямам представа колко дълго, забелязахме, че става късно, а се бяхме отдалечили доста от мястото, където бе колата ни. С неохота, но с пълни сърца, тръгнахме към колата в нещо подобно на еуфоричен, блажен полу-танц. И двамата знаехме, че се бе случило нещо, което промени живота ни, но нямаше как да го осмислим.

Аз съм дълбоко благодарен, че Лиза преживя това заедно с мен. Отчасти защото  ако това се бе случило само на мен, щеше да бъде по-незначително, но най-вече защото в такъв случай щях да зная, че вече бях тръгнал по един нов път без нея. Едно такова преживяване те променя. Вече не си същият човек, който си бил преди събитието. Всичко се променя. Определено твоят житейски път и всички неща, които си ценял преди, се пренареждат съществено.

За мен бе много ясно, че моята Душа имаше един план за мен и че горите на планината Утеникуа бяха съществена част от този план.

 Аз съм дълбоко благодарен на Единството, че Лиза се чувстваше точно по същия начин.

И ето ме сега: Докато пиша това, сме в средата на 2010 г. и аз гледам през един голям прозорец към безкрая на мъгливите, залесени ждрела. Да, ние успяхме, ние се преместихме. Отне ни повече от две години, след като сърцата ни се отвориха по време на това планинско изкачване, но сега ние живеем тук! В момента сме наели една красива дървена къща в горите на Утеникуа, докато изчакваме финализирането на покупката на собствено парче земя. Когато това стане, ние ще започнем да градим своя дом. Имаме готови чертежи и усвояваме бързо всичко, свързано със създаването на самоподдържащо се, независимо стопанство. Слънцето ще ни снабдява с електричество и топла вода, дъждът и нашите вирове ще ни осигурят вода. Ще отглеждаме собствени плодове и зеленчуци и ще ги търгуваме с местните жители за повечето храни, от които се нуждаем. Ще добиваме почти всичко, от което бихме имали нужда точно тук, от нашата собствена земя. За останалото аз ще предложа своите творчески способности на света и ще спечеля нужното. Ние сме толкова близо до своята цел и ще продължим да следваме сърцата си.

Да достигнем дотук трябваше малко да се потрудим. Аз имах свой бизнес, който не можех просто така да закрия и да затворя вратата зад себе си. Нямаше да се чувствам добре, ако го бях направил. Така че аз предадох компанията на двама от сътрудниците си, които бяха показали много ентусиазъм и отдаденост. Лиза току- що бе получила предложение за голямо повишение в корпоративните ешалони, със съответното подобаващо възнаграждение. Тя го отказа и вместо това подаде молба за напускане. Двамата прекарахме два месеца в преустановяване и предаване на задълженията си. През това време обявихме нашата юпи къща в озеленените предградия на Кейптаун за продан. Продадохме спортните си леки коли. Ликвидирахме инвестициите си и закрихме всички тези базирани на страх финансови инструменти, които вече бяха загубили своя смисъл – всички тези застрахователни схеми и тем подобни, които са основани на теорията, че могат да ти се случат лоши неща, преди ти да ги създеш сам. Подарихме цяла планина от лични вещи на различни магазини за бедни и облекчихме товара на живота си, на сърцата и на душите си. Ние се заселихме в Утеникуа в търсене на идеалното място на нашите мечти, въоръжени с твърдото убеждение в сърцата си за това, което ще намерим там. И тогава го открихме.

И ето ни сега тук.

Физическото географско преместване обаче е всъщност повърхностен симптом на дуйствителната промяна. Истинската промяна се случи в душите ни. След като веднъж прогледнахме със сърцата си, вече никога не можехме да се върнем обратно е да гледаме само с очи. Ние бяхме преобразени.

Да ти дам една идея: преди преживяването в планината, аз се занимавах с писане на интуитивни разговори в различни Интернет форуми, но по онова време този материал бе от различно качество. Филтърът на собственото ми същество разделяше нещата на добри и лоши. Аз самият бях в голяма степен завладян от двойнствено мислене и бе естествено, че материалът, който получавах, отразяваше това. Вярвах, че съм на страната на доброто, работейки, за да променя света за по-добро. Вярвах, че извън мен има зли сили, срещу които трябваше да се съпротивлявам и боря. Преживяването в планината ме освободи от това. Бе ми показано, по един най-директен и персонален начин, че съм едно с всичко около мен. Аз съм Живот и Животът, това съм аз, и никъде няма разделение между нас, въпреки че това е скрито зад една преходна илюзия. Другото различие между моите интуитивни разговори тогава и сега, бе жертвената умствена нагласа, която разкриваха моите писания. Аз търсех избавител, който да дойде и да спаси света. Не можех да видя, че аз сам, както всеки друг тук на Земята, може да ни спаси от бъркотията, в която сме превърнали всичко.

И тогава, към края на 2008 г., се случи това явление със светлинния кораб, или не се случи, в зависимост от твоята перспектива. Съгурен съм, че го помниш. Изглеждаше като че ли всеки медиум по света получаваше някакъв вариант на едно послание, според което на небето щеше да се появи голям светлинен кораб, който щеше да ни спаси. Аз участвах в това, тъй като бях получил някаква информация от един приятел-дух наречен Амаду (За повече информация относно Амаду, вж. Глава 1 от „Моят живот с Лира”), която бе невероятно вълнуваща и удивителна. И тя също не се сбъдна. Или може би се случи, но не по начина, който очаквахме. Или… ами… точно какво се случи там и какво означава то за мен, е предмет на друг разговор. Аз ще разгледам това по-подробно, когато започна да пиша главите за Амаду (в Книга 3 на Документи на Възнесението). В крайна сметка ефектът за мен бе да се отърся, по един твърде драматичен начин, от моята нагласа на жертва. Аз реших да бъда творец на собствената си реалност, макар да не знаех какво наистина щеше да означава това.

В ретроспекция мога да видя, че аз поканих планинското преживяване. Двамата с Лиза търсехме упорито отговори на духовни въпроси, които ни интересуваха. Ние бяхме взели твърдо, ясно, съзнателно решение да следваме сърцата си. Бяхме отворили себе си през всичкото време съзнателно за развитие и за Любов. И макар преживяването да ни изненада, то бе нещо, което искахме и което бяхме избрали за себе си. Това бе един величествен благодатен дар, който ни показа с абсолютна яснота кое за нас бе наистина важно. И когато видяхме това, всичко за нас се промени. Отне ни време, за да свикнем с тази огромна промяна и още по-дълго време на нашия външен свят да отрази вътрешната ни промяна, тъй като всъщност този процес все още продължава.

Най-ясно обаче що се касае до мен, разликата може да се види в моето писане. Само след това преживяване аз успях да се отворя по отношение ученията за единството, които оттогава насам занимават ума ми. Мога да заявя с абсолютна убеденост, че преживяването в планината бе от съществено значение за преобразуването на съзнанието ми, което направи възможен този труд.

… И това е моята история.

БР: Красив разказ. Благодаря ти.

Въпросът е в това, че твоето планинско преживяване, както го наричаш, бе първата ти мимолетна среща с това, което предпочитам да наричам твое първо Сингуларно събитие. И това е била най-първата ти среща със Светлината на Единството, откакто душата ти започна да потъва в отделеността. Докато преживяването бе напълно уникално за теб, съществуват няколко неща, които това преживяване има общо с всяка друга, резултат от първа подобна среща. Аз мога да ги обобщя по следния начин:

 1. Първото Сингуларно събитие не настъпва случайно. То се случва, след като си взел твърдо решение (и си започнал да го изпълняваш) да се свържеш с божественото вътре в теб. Ти и Лиза наричате това „да следвате сърцата си”, други могат да използват различни думи, но в основата си, независимо как го наричате, това се свежда до едно и също нещо – един дълбок ангажимент да откриете Бог в сърцевината на своето същество.

 2. Когато решително се ангажирате с това търсене, с желание да отхвърлите привързаностите на своето его с илюзиите на света в полза на връзката си с божественото вътре във вас, тогава сте поели по пътя към своето първо Сингуларно събитие.

 3. Това, което казвам в горните две точки, е, че първото Сингуларно събитие идва при тези, които са готови и имат желанието – тези, които са го избрали твърдо и са предприели първи стъпки към него. И се случва така, че първото ви Сингуларно събитие, когато се случи, ще промени напълно целия ви живот. По начини, които никога не бихте могли да си представите, цялата ви перспектива ще бъде променена. В този невероятен момент на благодат и светлина вие ще откриете, че посоката на живота ви е преориентирана. Много от нещата, които преди сте считали за важни, моментално ще ви се сторят безпредметни. Неразвити умения, на които преди не сте обръщали внимание, ще се превърнат в ценни дарби и способности. Ще се окажете привлечени от нови възможности за избор и от решения, които ще ви се сторят невероятно правилни.

Накратко, вашето първо Сингуларно събитие няма да прилича на нито едно от нещата, които сте преживели в своите пътешествия в пространството и времето. Красотата и чудото на всичко това ще ви променят напълно. Вече нищо няма да бъде, както преди. 

З: Но странното е това, че нищо не се промени „извън” мен. Само аз бях този, който се промени.

БР: Правилно. Този свят на илюзии те учи, че „това, което е истина”, е извън теб и че , „това, което е важно” е „да променяш част от света”. Първото ти Сингуларно събитие обаче ти разкрива нещо напълно различно. То ти показва, че истинската истина е вътре в теб и че единственото нещо, което е истински важно, е връзката в сърцето ти с божественото. Това е едно радикално преобразуване на целия ти мироглед и то се случва в един момент. И това е едно неописуемо блаженство.

Има и един последен момент:

4. След първото Сингуларно събитие ти ще посветиш живота си на задълбочаване на връзката си с божественото. Ти ще заживееш за следващото свое Сингуларно събитие.

З: Моето следващо Сингуларно събитие?! Има повече от едно Сингуларни събития?

БР: Да. Ще има неща, които твоята душа ще те призове да направиш между твоето първо и второ такова преживяване. Така че може да ти се стори, че е изминало много време между двете. Всяко Сингуларно събитие обаче бележи един скок, който правиш в посока цялостност и единство. Всяко Сингуларно събитие е всъщност честване на еволюцията на твоята душа. Всяко събитие е твоя стъпка нагоре към по-висока категория плътност на съзнанието.

Преди събитията на твоето планинско преживяване ти бе дълбоко въвлечен в илюзиите на този свят. Вярно е, че ти бе отворен към доста неща и търсеше, но нещата, които приемаше за верни и важни, бяха всички все земни неща. Твоите привързаности и приоритети бяха подходящи за съзнание от трета категория на плътност. След това ти бе изправен пред един фундаментален, нов избор. Ти избра да престанеш да се равняваш по илюзорния свят извън себе си и вместо това потърси връзка с истината вътре в теб. След като последва това решение и го реализира, ти започна да еволюираш. Наскоро след това, след като се превърна по същество в съзнание от четвърта категория плътност, ти преживя първото си Сингуларно събитие. След това ти продължи да се развиваш и да еволюираш. Неминуемо своевременно ти ще достигнеш и превъзмогнеш допълнителни граници в плътностите на съзнанието.

З: Много интересно! Сега можеш ли да ми кажеш какви точно са тези плътности на съзнанието? Бих искал да зная колко плътности съществуват и какви са атрибутите на всяка плътност, както и какви са разликите между плътностите и измеренията.

БР: Това е наистина твърде съществена информация. И както ти бе обещано преди, аз ще ти обещая отново: ти ще получиш тази информация много скоро. Но все още не. Има още доста какво да се каже по въпроса за тези Сингуларни събития.

З: Чудесно, аз искам да чуя това, но има нещо, което ме тормози и от което наистина искам да се освободя.

БР: Нека да го чуем…

З: Добре… докато пиша това, аз съм зает с преработка на Документите на Възнесението за тяхното трето издание. Макар цялата книга да бе преработена за това трето издание, повечето изменения бяха сравнително повърхностни. Тази глава (Глава 7) бе изключение. За тази глава получих вдъхновение от теб просто да зачеркна целия предишен вариант и да започна на чисто. Аз реших да я напиша отново в настоящата й форма. Причината за това е, че предишният ни вариант се оказа напълно погрешен. По този случай изпитах най-различни видове болка. Изпитах гняв към теб за това, че ме подведе и след това изпитах вина и срам, че подведох своите читатели и докато сега мога да видя как този нов вариант е добър, трябва да попитам: какво се случи миналия път?

БР: Добре. Доволен съм, че задаваш този въпрос сега, тъй като е идеалният момент да разгледаме този проблем. Бих те помолил да обобщиш, възможно най-кратко, какво бе разбрал преди за същността на Сингуларното събитие… Как тогава „го сгрешихме”?

З: Добре, да видим:

Ти започна, като ми каза, че Сингуларното събитие е свързано с календарната дата 2012 г. По онова време имаше доста вълнение в съзнанието на планетата около тази дата. Много хора вярваха, по различни причини, че тази дата, по-конкретно 21 декември, 2012 г., бе важна. Някои вярваха, че тя ще бележи катастрофалния край на света, други – че това ще бъде един еуфоричен момент на възнесение на всички нас. Аз не бях сигурен какво да вярвам, но определено чувствах, че тя е важна.

В нашия разговор ти ми каза, че Сингуларното събитие бе свързано с тази дата.

Че имаше един прозорец от време около тази дата, в която всеки от нас ще преживее своето собствено Сингуларно събитие. Начинът обаче, по който ти ми го описа миналият път, бе, че това ще бъде нещо, което ще дойде и ще помете всички ни. Че то ще ни отведе дълбоко в сърцето на единството и ще бъде едно толкова изключително блажено, удивително събитие, че ние ще бъдем завинаги променени. След това всеки от нас щеше да се завърне в един свят, който щеше да бъде променен, за да е по-съвместим със собственото ни вибрационно равнище. 

При всичко това, предполагам, че аз очаквах нещо да ми се случи… нещо като изпадане в най-дълбока, най-прекрасна медитация. И след това да падам и да падам, и в крайна сметка да се озова в сърцето на Бог. Очаквах да почувствам, да видя и да узная най-прекрасни неща. И след това, когато бъда готов да започна отново, да имам мисли относно въплъщението, аз очаквах да се върна и да стана отново себе си, но в един свят магически трансформиран към по-добро.

БР: И вместо това?

З: Вместо това, нищо. Денят на 21 декември 2012 г. бе може би най-скучният обикновен ден в целия ми живот. На този ден не се случи нищо, което заслужава да бъде отбелязано. Даже не можах да медитирам, както правя обикновено. Денят просто премина по най-невероятно обикновен начин.

БР: Добре. А сега, какво ще стане, ако ти кажа, че имаше просто едно елементарно недоразумение? Какво ще кажеш, ако всичко, което очакваше преди, все още предстои да се случи? Всичко. Има една енергийна вълна, която идва от сърцето на Единството и тя ще премине през цялата ваша планета, и ще въздигне всички вас, и ще ви отведе в Единството, и вие ще докоснете сърцето на Бог, и тогава ще се завърнете в една обновена планета, и ще откриете, че сте заобиколени от други като вас, изпълнени с любов и доброта? Какво, ако ти кажа, че това все още предстои, но поради сложни причини това бе свързано с едно недоразбиране на начина на използване на датите на Земята и със закона за свободната воля, и с какво ли още не, защото ние сгрешихме датата? Какво, ако ти кажа, че все още предстои, но след пет години?

З: Ах, БР. Знаеш ли… има една част от мен, която трепва от вълнение, когато чувам това. Една част, която наистина иска да ти вярва, но аз просто не мога. Аз се вслушвам в сърцето си и то ми казва: „Не”. Ако наистина имаш предвид всичко това, тогава аз просто ще вдигна ръце от клавиатурата и ще престана да пиша. Защото това е погрешно. Просто нещата не се случват по този начин.

БР: Добре. Е, откъде знаеш, че това е погрешно?

З: Казах ти: сърцето ми казва „не”.

БР: А защо сърцето ти не каза „не” миналия път?

З: (Аз правя дълга, дълга пауза, за да помисля. Ставам от бюрото си и се разхождам наоколо. Връщам се няколко пъти обратно и продължавам да се разхождам. Полагам наистина големи усилия, за да намеря отговора.)

Боя се, че просто не зная как да ти огговоря на този въпрос, БР.

БР: Добре тогава, ще се завърнем към това след малко. Какво ще кажеш за друг въпрос: „Какво, ако сърцето ти не бе казало „не”… или ако ти не се вслушваше в сърцето си? Какво, ако ти напишеш тази изменена глава точно както аз току-що ти описах – ако кажеш, че целият този щастлив, блажен, благословен с Бог-който-оправя-всичко момент, все още предстои и че всички вие просто ще трябва да чакате още пет години? Какво щеше да се случи?“

З: Нищо особено. Мисля, че също така никой от читателите ми нямаше да повярва.

БР: Значи нещо се е променило. Нещо неопределено и все пак, в същото време, нещо твърде голямо. Цялата ваша планетарна култура се промени от това да е готова да повярва в това масирано външно събитие, което би дошло и променило завинаги вас и вашия свят… в нежелание да повярва в такова нещо никога повече.

З: Да. Това е вярно.

БР: И в този момент, когато всеки от вас промени структурата на своите убеждения, вие решихте нещо различно. Когато осъзнахте, че това масово, трансформиращо света събитие няма да се случи, вие решихте нещо ново. Нещо важно. Някои от вас решиха, че „всичката тази ала-бала относно възнесението е просто една безсмислица, предназначена за слабоумни”. Други решиха, че „повече никога няма да бъдат подведени да се надяват на подобна магическа промяна”. А ти реши…?

З: Хм-м. Интересно. Аз реших още веднъж да бъда развитието и промяната, които исках да видя по света. Аз реших да открия Сингуларното събитие, за което се надявах и мечтаех вътре в себе си. Аз реших да открия начин да създам небесното царство, в което искам да живея.

БР: Значи твоят план бе преобразен в едно ново решение да следваш собственото си сърце – да търсиш своята връзка с божественото в собственото си същество?

З: Ами, да и не. Това е, както ти казваш, но в същото време аз почувствах огромна отговорност, огромна вина и срам за това, че бях подвел тези, които четоха предишния вариант на тази глава и вложиха в нея своята вяра и надежди.

БР:     С това свое изявление ти повдигаш два много интересни въпроси. Първият е, че ти чувстваш вина за това, което преди това обяви за моя грешка. Вторият е, че ти всъщност много бързо си преодолял собствената си болка, но че си почувствал допълнителна болка, в резултат от чувството си на отговорност за това, което другите може да помислят или вярват. Така че нека разгледаме тези два момента. Първо… ти ли си виновният, или аз?

З: След като питаш, усещам всякакви енергии да бушуват в главата ми. Много особено усещане. При това аз просто зная отговора и той е следният:

Аз съм отговорен за всичко, което казвам. А аз казах това. Ние с теб имаме една хитрост, като претендираме, че има едно „ти”, отделно от „мен”. Ти обаче си моето Вътрешно Аз. Ти и аз сме наистина едно. Ние сме едно и също същество, евентуално само с две различни перспективи. Аз съм обаче този, който трябва да поеме отговорност за тази книга и за всичко написано в нея. Така че, ако има вина, то тя е моя. И когато говорим за вина, имам силното усещане, че аз малко насилих нещата в определена посока, защото толкова силно желаех това удивително божествено спасение. Аз мисля, че повлиях на нещата и причиних те да бъдат написани по този начин.

БР: По начини, които няма да можеш да разбереш, това, което направи, бе да призовеш аспекти от мен… от нас… които имаха нужда, веднъж завинаги, най-после, да разсеят копнежа по един външен избавител. Ти бе част от съвместното сътворяване на една история, което имаше за резултат двамата с теб, цялата наша душевна структура, най-накрая да се отърве от това безполезно желание.

И това бе чудесно, защото бе точният момент този въпрос да бъде поставен широко мащабно пред планетарното съзнание на Земята. Ти все още предстои да го разбереш, но наистина края на декември 2012 бе един повратен момент за човечеството. И този повратен момент бе съвместно сътворен от всички ангажирани с него. Всеки, който писа за това, който говори за това, който мислеше за това, който му отдаде енергията си и вярваше в него… всеки включително и ти, както и всички прочели предишните издания на Документи на Възнесението… го създадоха съвместно.

Сега… ти мислеше, че сътворяваш съвместно едно чудесно, божествено избавление. Това, което обаче ти сътворяваше в действителност, бе окончателното освобождаване от желанието ти да бъдеш избавен. И по този начин ти започна да се освобождаваш от последните остатъци от триъгълника „жертва-насилник-избавител”. Това, което казвам, е, че тогава ти започна да създаваш съвместно едно истинско творческо съзнание.

Има, разбира се, много други на планетата Земя, които все още се придържат към съзнанието на жертва, и те могат да продължат да правят това още известно време, ако това ги устройва. Но на едно фундаментално равнище, нещо голямо се е променило в потенциала на човешкото съзнание в онзи преломен момент.

За тези от вас, които водеха движението за пълно пробуждане, обединено съзнание и творческо съзнание, по това време нещата се задвижиха с висока скорост. И важна част от тази промяна бе отхвърлянето на идеята, че трябва пасивно да чакате избавление отгоре и отвъд, или по някакъв друг начин извън себе си.

З: Това е една интересна перспектива и тя ми изглежда правилна. Но аз също чувствам, че не искам просто „да се отърва ей така”, за това, че съм подвел другите.

БР: Добре, тогава последната идея, която имам за теб, е, че ти трябва да практикуваш това, което проповядваш. Ти винаги си казвал, че искаш да поемеш 100% отговорност за себе си. Това вярно ли е?

З: Да, разбира се!

БР: Но тогава какво ще кажеш за другите? Те не трябва ли също да поемат отговорност за себе си, или ти трябва да поемеш отговорност и за тях?

З: Ами-и… не, разбира се, че не. Всеки трябва да поема отговорност за себе си.

БР: Значи другите трябва да поемат отговорност за собствените си мисли, убеждения и решения?

З: Да. Очевидно. Но какво ще кажеш за факта, че аз съм отговорен за думите си?

БР: Ето, виждаш ли? Твоя отговорност е да говориш истината от сърцето си, с най-голямата възможна яснота във всеки един момент. И тогава, ако се случи така, че ти израснеш и се промениш, и откриеш, че тази твоя истина е еволюирала, тогава трябва отново да се допиташ до сърцето си и да видиш дали е правилно за теб да се върнеш и преразгледаш нещо, което си казал по начин, който го коригира, и да го преведеш отново в съответствие със сърцето си.

З: Ти казваш, че ние всички допускаме грешки и че това е в реда на нещата, стига да ги коригираме, когато ги установим.

БР: Това е един начин да го кажеш. Аз бих предпочел вместо това да кажа, че ако да правиш всичко възможно да се вслушваш в сърцето си, тогава няма да има никакви грешки. Тогава ще има само проявления на твоето сърце. И във всеки един момент тези проявления ще бъдат перфектни. И всяко от тези проявления ще те карат да израстваш и да се развиваш. И ако, в резултат на това развитие стане така, че ти погледнеш назад към някое свое предишно проявление, и искаш да го осъвремениш според текущата истина на сърцето си, тогава това също ще бъде перфектно.

З: Добре. Приемам това. В него има изящество и красота и изглежда вярно.

Все още бих искал обаче да кажа на всеки, който е прочел предишния вариант на тази глава, че аз наистина искрено съжалявам, ако съм ви причинил объркване. Животът на този свят може да бъде твърде труден и никога не съм имал намерение да добавя към вашето бреме. Всъщност, моето желание е, ако мога, да направя този свят едно по-добро място и да облекча товара на тези, които живеят тук. Така че аз най-искрено ви моля да ми простите за това.

Аз научих доста през този процес и съм абсолютно решен оттук нататък да бъда много по-осторожен, когато се вслушвам в сърцето си и да не замествам истинските повици на сърцето си с желанията на своето его. Аз се задължавам да говоря истината, която идва от сърцето ми.

БР: Това е едно добро извинение и израз на чудесно намерение.

Сега можем ли да продължим нататък?

З: Да. Вече можем да продължим.

БР: Добре. Тогава бих искал да отбележа три малки неща, преди да се занимаваме с въпроси, които можеш да имаш относно Сингуларното събитие.

Първо: тази грешка беше винаги пред очите на всички. Ако ти не искаше толкова силно да се самозаблудиш, ако не искаше толкова силно да повярваш в тази космическа измислена драма за избавление, тогава щеше да е ясно като бял ден, че казаното в предишната версия на тази глава бе в пряко противоречие с всичко останало, написано в цялата тази книга. Основното послание на цялата книга е, че ти си, и всеки един от вас е, творец на собствената си реалност. Нима не сме казали на различни места в книгата, отново и отново по множество различни начини: „вие сте творци на своята реалност”?

З: „Вие винаги получавате точно това, което създавате”.

БР: Точно така. Ние повтаряхме тази фраза отново и отново, и тогава, в пряко противоречие със самата същност на тази книга, предишната версия на тази глава се впусна в подробности за това как ти и целият останал свят ще бъдете избавени от своите избори. Как тази енергия от центъра на вселената ще премине оттук и ще поправи всичко за вас. Помниш ли как светлината в Глава 6 „не направи нищо” – как не промени нито едно нещо? И тогава изведнъж, в предишната версия на тази глава, имаме светлина, която променя всичко по най-радикален начин, предлагайки ви напълно нови преживявания, и след това извежда напълно планетата Земя от третата плътност! Определено тук имаше сериозно противоречие. И така, докато истината бе пред твоите очи и тези на читателите ни, всеки от вас избра това, в което искаше да вярва по някакви свои причини. Сега, най-накрая, ти си се справил с тези последици на своите избори по начин, който ти прави чест. В името на по-голямото добро.

Втората ми забележка е относно баланса. Поемането на отговорност, както ти току-що си направил, работи двупосочно. Ако ти искаш да поемеш отговорност за своите проявления, когато чувстваш, че те са погрешни, то ти би трябвало да желаеш да поемеш отговорност за своите проявления и когато те са верни, правилни и красиви.

Ти си проявил желание да поемеш отговорност за тази осъзната грешка, но си бил доста плах при поемането на отговорност за всички добри неща, които си сторил и в които си участвал.

Аз отправям тази забележка към теб, но тя определено е приложима също и към твоите читатели. Всеки от тях трябва да поеме абсолютна отговорност за всички свои убеждения, избори, действия и творения. Има части от този процес, които са трудни, но винаги има повече, които са чудесни. Това ще рече да приемеш своите постижания и да се радваш на това, които си направил.

З: Благодаря ти, БР. Ще ми трябва малко време да преспя върху този къс самородно злато. Не съм мислил за това по този начин и мога да видя, че има доста какво да смеля в това отношение.

БР: Не бързай. Понякога си позволявай лукса да обичаш и цениш себе си по повод на своите проявления, които носят радост.

И сега към моята трета и последна забележка, преди да преминем към твоите въпроси. Аз искам да разбереш, че няма нещо, което да не е наред с този свят.

Няма никакви грешки и няма нещо, което да не е наред с този свят. Светът не се нуждае от избавител и няма нищо и никой, който да има нужда да бъде променен. Не зная как да кажа това по-ясно. Светът е всъщност, точно 100%, какъвто би трябвало да бъде. И той е предназначен да бъде една „машина за правене на избор”. Ролята на този свят е, когато си роден в него, непрекъснато да ти предлага огромен набор от възможности за избор. Ти си поканен да вярваш, че това или онова е важно за теб, че тази кауза си заслужава да се биеш за нея, че това нещо ще ти осигури безопасност, че този човек знае истината, че другият до него е надежден, че тази история е въплъщение на истината, че тази история е пълна лъжа, че тази група е моята група и другата група е врагът… и т.н., и т.н. Този свят ти предлага непрекъсната селекция от възможности, в които да повярваш. И в момента, в който го направиш – в секундата, в която приемеш даже един от изборите, които светът ти предлага, и повярваш, че той отговаря на истината – ти се включваш в илюзията. Това е моментът, в който започваш да отдаваш своята енергия на света. Ти започвош да изпълняваш тази работа, да гласуваш за тази политическа партия, да следиш този спортен отбор, да се свързваш с тази група хора, да се бориш за тази кауза, да инвестираш парите си в тази схема. И така нататък, и така нататък. Не че има нещо лошо с всяко от тези неща. Това, което се е случило обаче, е, че ти си взел нещо истинско – своята вечна, безсмъртна творческа природа – и си я прикрепил към нещо преходно и фиктивно – илюзиите на този свят. Отново, в това няма нищо лошо, но това води до по-голяма болка. И тази болка те кара да се биеш и да страдаш. Което от своя страна, те кара да се привързваш още по-здраво. И така, ти се движиш надолу по спиралата, по-дълбоко и по-дълбоко в илюзорния свят на отделеността.

И това спираловидно спускане в отделеността продължава живот след живот, така, както е предвидено. То може да продължи във вечността, ако му позволиш, защото всеки отделен избор, който светът ти поднесе, те води все по-надълбоко в илюзията.

Има само един избор, който те води извън илюзията, и той е, да престанеш да избираш измежду нещата, които светът ти предлага, и вместо това да избереш това, което ти предлага твоята най-дълбока, най-съкровена истина. Само тогава започваш да се освобождаваш от света и да се предвижваш към по-високите нива на съзнание. Но все пак светът не греши. Той продължава да изпълнява перфектно своята роля на привлекателно шоу, което мами всички тези, които желаят да преживеят заравянето в един свят на отделеност и двойнственост. И те не грешат, като желаят това преживяване. Така както ти си открил развитие и еволюция, идвайки тук, така те имат правото да следват своя избор.

Така че това не е твоето място да промениш света и да се опиташ да го спреш от това да бъде една идеална „машина за правене на избор”. Още по-малко е твоето място да се опитваш да промениш другите и да ги спреш от това да пожелаят същия вид ускорено развитие, което ти си намерил тук.

Така че веднъж завинаги, мой възлюбен Аз, аз те моля да се откажеш от желанието да избавяш или да бъдеш избавен. Няма такова нещо като истинско избавление. То никога не се случва. Когато изглежда, че се случва, то винаги се проваля, завършва с катастрофа и причинява далеч повече болка, отколкото премахва. Няма за какво да бъде препоръчвано.

З: Да, казано – сторено. Никакво желание повече да бъда избавен и да избавям другите.  Напълно съм го отхвърлил.

Има обаче голяма разлика между избавление/спасяване и подпомагане!

БР: Да, има. Несъмнено. Аз ще обобщя:

Един избавител среща една жертва и вижда в нея някого, който „не е в ред”. Жертвата чувства, че не може да си помогне и отправя молба: „Оправи ме” (Fix me), на което спасителят отговаря: „Ще те оправя!” Тогава спасителят взема решение какво ще трябва да направи за жертвата, докато жертвата е пасивен получател на неговите услуги. Или спасителят казва на жертвата какво да направи и тя смирено се подчинява. И тъй като жертвата е в състояние на нужда, а спасителят в състояние да удовлетвори тази нужда, между двамата възниква зависимост. Това, което не бива признато, е, че спасителят всъщност също се захранва от нуждата на жертвата. И така на практика никоя от двете страни не желае жертвата да се избави, защото това било прекратило връзката им. В резултат, жертвата не се оправя и вместо това става още по-безпомощна и даже още по-голяма жертва. Нейната нужда просто ескалира. След известно време спасителят започва да чувства, че нуждата на жертвата е прекалено голяма, за да може да се справи с нея. Усилията по непрекъснатото спасяване се превръщат в прекалено голямо бреме. Накратко, спасителят се чувства жертва на нуждата на жертвата. Когато това се случи, спасителят започва да оттегля своята енергия от жертвата, при което последната се чувства малтретирана от спасителя. Всичко свършва в голяма бъркотия, при която всяка от страните затъва все по-дълбоко в жертвеността.

Един лечител/помощник от друга страна, започва със знанието, че той всъщност е тук, преди всичко за да излекува себе си. Така че когато той види друг, който страда, той знае, че „вижда друг аз, който има нужда от помощ.” Той може да прецени дали е правилно за него да се опита да помогне на този друг аз, или не. И един от основните критерии при вземането на това решение, е дали това друго аз се намира на място, където наистина търси лечение, за разлика от това да бъде жертва, търсеща спасител. Ако лечителят реши, че е правилно да се занимае с пациента, то той започва да му помага с убеждението, че „ролята ми е да покажа на пациента как може да се излекува сам.” Лечителите помагат на пациентите си да се излекуват сами. Пациентът получава помощ, за да види, че не е жертва, а в действителност творец на своето затруднение и също така творец на собственото си излекуване. Има споделяне на информация, мъдрост или всичко друго, което лечителят предлага. Истинското лечение се случва само когато пациентът желае да приеме собственост по отношение на своето нещастие/заболяване, както и на собственото си излекуване. Когато лечението привърши, пациентът бива овластен и е по-вероятно да може да проведе свое собствено лечение в бъдеще. Той става по-независим и здрав във всяко отношение. Лечителят също се развива и бива излекуван в процеса на това взаимодействие. Взаимодействието приключва с растеж и здраве за всички.

Когато лечителят успява да излекува, лекуването, което той ще предлага в бъдеще, също се променя. Той ще работи на все по-високи енергийни нива. В крайна сметка той ще бъде напълно излекуван и ще престане да предлага лечение, както и ще престане напълно да пребивава в отделеността.

З: Наистина разбирам разликата, благодаря ти.

Дали всеки е лечител?

БР: Да, но не в смисъла, който ти влагаш във въпроса си. Тук в отделеността всеки е фрагментиран на много части. Това е природата на отделеността. И така, всеки страда от болка. Също така, за да напусне отделеността, всеки трябва да излекува душата си и да открие цялостта и единството в себе си. В крайна сметка всяко отделно същестно в отделеността ще се излекува. Всеки ще бъде свой собствен лечител. И това е, за което разговаряме тук в тази глава. Всяка душа ще запали своята светлина и ще сътвори моменти на единство за себе си, за да привлече всички свои части обратно у дома, с оглед постигане на завършеност и цялостност.

Това обаче не е, което имаш предвид, когато питаш дали всеки е лечител. Ти питаш дали всеки е лечител на другите.

Ако трябва да ти предложа метафора от живота в отделеност под формата на бойно поле, тогава бихме могли веднага да видим, че различни хора се специализират във всички различни аспекти на една битка. Има войници, които провеждат действителната битка, докато мнозина ги подпомагат по най-различни начини: радисти, инженери, готвачи, превозвачи… това са само неколцина от множеството задачи, в които човек може да се специализира. От всички специализации само една малка част са полевите лекари, които закърпват войниците по време на битка, за да могат да продължат да се бият. Това са лечителите, които ти помагат да се справиш с болката, докато ти продължаваш да затъваш все по-дълбоко в битката. И след това има една много, много малка група, която е специализирана, както си ти – медиците по евакуацията. Смисълът на лечението за Реинтегриране на Душата, което ти предлагаш, е това, което помага на тези, които са най-накрая готови да напуснат окончателно бойното поле. Да откриеш всички войници, които са част от своята бойна единица, да излекуваш всички части от тази единица така, че те са готови да видят своята пътеводна светлина и да я последват по пътя към Дома.

(Забележка на Зингдад: Може да откриете повече относно Реинтегрирането на Душата тук: https://zingdad.com/sri)

И така, нека резюмираме: Всички са лечители на себе си, но само малцина могат да помогнат на другите да се излекуват и само малцина от малцината помагат на другите да се излекуват така, че да започнат да напускат окончателно отделеността. Но точно защото ти си лечител, ти можеш да видиш целия свой свят в контекста на лекуването. Ти мислиш, че това е всичко, което се случва тук. Правилно и хубаво е, че това е твоята перспектива, но това съвсем не е единствената валидна перспектива. Има много, много други роли за изпълнение и подаръци за даряване освен лекуването.

З: Идеално. Благодаря ти.

БР: А сега можеш да зададеш всички тези въпроси, които напираха в ума ти…

З: Ти ме познаваш твърде добре!

Това, което се питам, е „защо”? Защо всичко това? Защо е тази битка? Защо има отделеност? Ако те разбирам правилно, то ти казваше непрекъснато, че всичко е наистина едно. Че Единството е избрало да създаде части от себе си, за да изследва различни въпроси и мисли относно Себе си.

И един от въпросите бе: „Какво ще стане, ако съм мнозина?” И тогава възниква цялата тази реалност на отделеността. И ние изследваме отговора на този въпрос. Ние живеем с това. Крайният резултат обаче за всички нас, е, че ние ще видим светлината и ще започнем да се завръщаме отново към цялостта и единството. Ако обаче сме дошли тук, за да видим светлината на единството, така че да можем да се завърнем отново у Дома… то какъв е смисълът?

Защо да полагаме това масово усилие и да се излагаме на тази агония, ако ще трябва просто да се връщаме към това, което сме били, преди да дойдем тук?

Предполагам, че друг начин за задаване на същия въпрос е: ако ЕДИНСТВОТО знае всичко, тогава защо ТО трябва да се подлага на тази месомелачка, за да открие какво представлява отделеността, само за да се завърне отново в единството?

БР: Някои неща могат да бюдат узнати и преживени само в състояние на ограничения, разделение и отделеност. И така, парадоксално, за да могат съществата на единството да узнаят всичко, те трябва също така да преживеят не-единството. Сърцето на парадокса е в това, че те могат и го правят, да преживеят тази отделеност, докато все още са в състояние на единство. Или те могат да изберат да създават степени на отделеност в единството.

Историята на Духа на Водата

За да ти помогна да разбереш това, ще ти разкажа една малка история, като използвам за пример водата. Водата е субстанция, съставена от молекули с химическата формула Н2О. Нека претендираме, че за теб е възможно да срещнеш и разговаряш с една единствена водна молекула, за да разбереш нейната житейска перспектива. Нека си представим, че избираме случайно една такава молекула и че я откриваме в един неприветлив пейзаж, високо в една планина. Ако попитаме нашата нова позната какво прави, тя би могла да каже: „Аз седя в покой и се държа здраво за моите приятели други водни молекули около мен. Заедно, ние сме образували един ледник.”

Това е, което правят водните молекули, когато стане достатъчно студено. Те забавят движенията си и застават в покой. Тогава те се сгушват с останалите молекули около себе си и се свързват заедно с тях в една кристална решетка. Това представлява ледът. И така те остават, относително неподвижни и свързани заедно, докато бива приложена топлина.

Което ме отвежда до следващата ни среща с нашата малка водна молекула. Зимата отминава и сгряващите лъчи на пролетното слънце затоплят ледника. Всички водни молекули придобиват енергия и започват да се движат. В един момент някои от тях се раздвижват толкова силно, че не могат да поддържат своите връзки с останалите и се освобождават, спускайки се надолу в един поток. Когато успяваме все пак да открием нашата нова приятелка и я попитаме какво прави, тя казва: „Аз се спускам по планинския склон в една бърза река.”

Отново изчакваме известно време. Идва лятото. Потокът се е влял в едно голямо езеро и горещото лятно слънце нагрява водите му. Водните молекули на повърхността на езерото се нагряват най-силно. Допълнителната енергия ги кара да танцуват все по-бързо и те излетяват от повърхността на водата във вид на пара. Сега нашата приятелка може да докладва: „Аз се нося свободно, следвайки поривите на вятъра.”

Не след дълго време, нашата приятелка вероятно ще срещне един облак, към който да се присъедини, и в крайна сметка ще се охлади, ще установи нови водни връзки със свои посестрими и ще падне на земята. И така цикълът ще се повтори.

И сега, след като си опознал малко водната молекула, кое от нейните състояния, мислиш, че е най-вероятно част от единството? Това да бъде в покой и мир, и свързана с останаите в ледника? Да бъде в движение, но все още обвързана в реката? Или да бъде необременена и изпълнена с енергия като пара?

З: Мисля, че в ледника. Мисля, че там тя се чувства най-свързана с другите водни молекули. Там тя се намира в мир и покой.

БР: Добро предположение, но невярно. А сега трябва да призная, че те подмамих. Боя се, че това бе подвеждащ въпрос. Никоя от тези състояния на водата не прилича на преживаване на единството. И трите са състояния на правене и на отделеност. И в трите състояния малката молекула е просто едно същество с единична перспектива. Това е подобно на настоящото ти житейско преживяване. В състоянието на лед, може да се окаже, че правиш неща, които те обвързват в хармония с другите. Ти може да останеш в мир и покой. Ти можеш да се вглъбиш и да медитираш. Във всички случаи обаче ти оставаш един индивид, преживяващ отделеност. А ако избереш да правиш по-енергични и индивидуални неща, това няма да направи от теб повече или по-малко същество с единична перспектива.

Нека сега обаче си представим, че нашата водна молекула стане част от един облак. Този път, вместо да разговаряме с една индивидуална молекула, представи си, че можем да разговаряме с целия облак. Вътре в него има много, много водни молекули. Много повече от най-голямото число, което познаваш.

З: Повече от трилион?

БР: По моя преценка, може да има трилион водни молекули в около пет или десет капки дъжд, а този облак съдържа в себе си цяла дъждовна буря. Така че, не, много повече от трилион.

З: Уха!

БР: Без майтап. Така че този облак съдържа огромен брой молекули, всяка от които има една уникална, индивидуална перспектива. Нека си представим, че облакът знае, чувства, мисли, вижда, помни и преживява това, което всичките индивидуални водни молекули правят. Облакът е наистина колективното цяло на всички молекули взети заедно. Той обаче е повече от това. Той не само знае това, което знаят колективно всичките молекули… той знае повече от това. Той знае също така, какво е да си облак. Той знае какво е да знаеш, едновременно, какво знае този умопомрачаващ брой от малки същества. И тук има нещо, което може да ти е трудно да разбереш: облакът не е същество, което притежава други същества в себе си. Той е всички тези същества. Облакът е водните молекули и те са облака. Няма никаква отделеност. Няма облак без водни молекули. Облакът обаче е, твърде просто, много повече от сумата на своите части. Представи си какво би било за теб, ако можеше, точно сега, да мислиш всички мисли, които всеки човек на Земята мисли. Това би увеличило твоя капацитет за възприятие и самосъзнание по един невъобразим начин. Ти не просто ще бъдеш едно човешко същество, което сега е седем миларда пъти по-умно. Ти ще бъдеш същество от напълно друг порядък, с напълно различна перспектива за това какво е Животът и какво означава Аз-а.

Следиш ли мисълта ми?

З: Уха, струва ми се, че да.

БР: Добре. Тогава мислиш ли, че облакът знае какво е истинско единство?

З: Струва ми се, че знае.

БР: Не. Облакът определено знае какво е да притежаваш много перспективи, това е вярно. Това обаче не означава, че той познава Единството. Той не знае, например, какво е да бъдеш океан. Той обаче ще има повече от просто предположение, защото всички водни молекули, които го съставляват, в един момент в своето множество цикли, са били в океана. Така че облакът ще започне да чувства същността на единството, но до голяма степен все още ще си остане едно отделно, индивидуално съзнание, макар да е състовен от много такива.

Сега, мога да те отведа на едно пътешествие, за да срещнеш още по-големи конструкции от вода. Можем да се срещнем с едно същество, наречено Дух на Облак, което е съставено от всички облаци на цялата планета. След това можем да се изкачим и да срещнем Духа на Земната Вода, който е същество, съставено от всичката вода на планетата, във всичките й форми. Всички тези същества биха могли да бъдат, в резултат на своето все по-високо и по-високо ниво на съзнание и своя все по-нарастващ брой перспективи, да бъдат все по-близко и по-близко до знанието на това какво е истинско единство. Колкото по-голямо става съзнанието, толкова повече „други” то опознава. И някъде по този път, срещаш някого като съществото, което ще наречем Дух на Водата. Нека си представим, че всичката вода, която е съществувала някъде някога, е част от това огромно същество. Всяка отделна водна молекула е просто едно зрънце съзнание в огромния ум на това същество. Сега, какво мислиш? Ако попитахме Духа на Водата какво прави в момента, какво мислиш, че ще ни каже? Дали ще ни разказва за ледници? За буйни потоци? За огромни лениви океани? Дали ще ни разказва за буреносни облаци? Или за дъждовни бури, снеговалежи, или градушки? Или за кръвта, която тече във вените на всяко живо същество? А какво ще кажеш за цели планети, съставени изцяло от вода в едно или друго състояние? Какво мислиш по тези въпроси?

З: Не мога да си представя…

БР: Е, мисля, че това огромно същество ще се усмихне нежно и ще каже: „Дете мое, аз съм извън съображения за ‘правене’. Аз просто съм. И в това тук и сега, аз съм вода.”’

И тук, накрая, ние сме открили същество, което знае какво е единство. Макар че все още притежава идентичност и една уникална природа, това същество не отрича своята идентичност. То не мисли, че е това, което прави. То знае, че просто Е. То е съзнание. То е живот. А точно сега е вода. Но то също осъзнава много добре, че е едно с всяко друго същество, навсякъде, във Всичко, Което Е. И в неговото съзнание се съдържа абсолютното познание какво е да преживявеш всички състояния на правене, на всички нива на отделеност, които са възможни, в тази реалност. Духът на Водата е цял и завършен и е, в същото време, напълно проявен в тази реалност на отделеност.

З: И ако не бе дошъл тук в тази реалност на отделеност, Духът на Водата нямаше да знае нищо от това какво е да си една модна молекула или малко облаче пара, или бушуващ порой, или… всяко едно от тези неща.

БР: Без да попадне в отделеността, Духът на Водата нямаше да бъде Дух на Водата. Извън отделеността няма вода! Това е една част от ЕДИНСТВОТО, която е открила своя уникален и ценен дар, да може да задържи модела на вода, като дойде тук. И какво богато, разнообразно и многостранно преживяване е било това! Какво чудо! Дълбочината на това преживяване е просто прекалено голяма и прекалено удивителна, за да се побере в една представа.

З: Наистина не може да бъде описана. Тя може да бъде само преживяна и единственото място да бъде преживяна е тук, в условия на отделеност.

БР: И така, накрая, ти отговаряш сам на своя въпрос. Защо отделеност? Защото тя трябва да бъде преживяна. Толкова е просто… и в същото време невъзможно за разбиране.

З: Значи ние не сме дошли тук, за да лекуваме. Ние не сме дошли тук, за да живеем тук. Ние не сме дошли тук, за да открием единството. Ние сме дошли тук за това! Ние сме дошли тук, за да преживеем отделеността!

БР: Звучи прекалено глупаво като изказване, нали? Ние сме дошли в отделеността, за да преживеем отделеност.

З: Да, звучи тъпо. Ето защо, вместо това трябва да разказваме големи истории за съществото Дух на Водата…

БР: … или за същество наречено Божествена Радост, което също е проявено като Интервентът Наслада (Delight the Interventionist).

З: Значи ние не сме тук заради нашите Сингуларни събития, но те са средството, с чиято помощ ще започнем да напускаме, когато сме привършили своя престой тук.

БР: Почти улучи. По същество ти започваш своето пътешествие от едно място на единство. След това ти навлизаш в отделеността и се разделяш на части. Ти навлизаш все по-дълбоко и по-дълбоко в отделеността, докато удариш в дъното. Това също така е известно като тъмната нощ на душата. Това е, когато откриеш, че не можеш повече да се движиш в посока на отделеността. Тази дълбока агония те кара да престанеш да избираш отделеността и тогава се оглеждаш за други възможности за избор. Всички възможности с изключение на една ще имат за резултат запазването на състоянието ти на агония. Този единствен избор е изборът наистина да започнеш да лекуваш душата си, да ре-интегрираш всички свои изгубени фрагменти. И единственият начин да направиш това, е, да следваш сърцето си и да откриеш цялостта и единството вътре в себе си. Когато избереш това, тогава ти избираш любовта. Ти сменяш своята посока. Ти преставаш да се придвижваш все по-дълбоко в отделеността и вместо това, започваш да се движиш в посока на единството. Тъй като светлината, за която говорим, е светлината на единството, ако се придържаш към този си избор, то ти ще видиш светлината. Ти ще имаш своето първо Сингуларно събитие.

Тогава ти ще узнаеш отвъд познанието, че си на пътя за Дома. Ако следваш този курс, ще се развиваш и ще оздравееш, и в подходящи моменти ще преживееш допълнителни мигове на познаване на единството – допълнителни Сингуларни събития. В крайна сметка, това ще те доведе до самия край на отделеността, където ще можеш да направиш своя избор да я напуснеш завинаги.

З: Мисля, че го разбрах. Благодаря ти.

Един друг въпрос, който не излиза от ума ми, е, „Защо 2012?” Аз съм отвъд идеята, че всички ще бъдем спасени от еднорози и феи, раздаващи безплатно бонбони и пръскащи златен прашец по целия свят в края на 2012, защото… защото аз очаквах с огромно нетърпение, но това не се случи. И така, когато започнахме да пренаписваме тази глава, аз очаквах, че ти ще пренебрегнеш напълно тази дата и ще заявиш, че тя всъщност е без значение. Ти обаче не го направи. Ти каза, че тя все още е важна. Можеш ли да обясниш това?

БР: Пълният отговор на този въпрос е изключително сложен. За да разбереш това, би трябвало да разбереш точно какво представляват измеренията на тази реалност. Би трябвало да разбереш кои са плътностите на съзнанието. Би трябвало да разбереш точно какво представляват пространство и време. Само тогава всъщност ще можеш да се надяваш да разбереш контекста на отговора на въпроса „Защо 2012?”

З: Добре, но тогава… наистина… аз имам нужда да получа тази информация сега! Всичко, което ми каза, винаги изглежда, че допира до тези решаващи късчета информация и сега наистина чувствам,  че не можем да продължим без това.

БР: Добре тогава! Изглежда, че достигнахме края на този разговор. Изглежда, че ти не можеш да продължиш, без едно по-задълбочено разбиране на истината за тези неща. Така че е време, най-накрая, да започнеш своите „официално записани разговори” с нашия многообичан и високо ценен душевен партньор, 8.

Така че можеш да започнеш своята следваща глава и да я кръстиш „Какво е Истина?”, като по този начин можеш да въвлечеш 8 в разговора. Има едно богатство от наистина важна информация, която той има да сподели с теб, за да засили способността ти да се освободиш от своите блокажи и страхове и тогава, в подходащ момент, когато той е готов, той ще ти обясни всички тези неща, които толкова силно искаш да узнаеш. И когато накрая разбереш пространството, времето, измеренията и плътностите… тогава ти ще трябва да попиташ отново, „Защо 2012?”

З: Фантастично! Чудех се кога ще започна да разговарям с 8. А сега ще направим това в глава 8! Това е идеално.

БР: Нищо не е случайно, обичан мой.

З: Добре. Благодаря ти много, БР. Беше направо страхотно да разговарям с теб. Тези последни седем глави бяха едни от най-удивителните ми разговори през целия ми живот. Толкова много те обичам! Благодаря ти!

БР: Прекрасно. Винаги си добре дошъл.

З: А сега ще отида да разговарям с 8…