© 2018 Превод АТИ

Спомняш ли си, когато си бил малко дете и за първи път си отишъл на училище? Как си бил заведен сутринта и макар семейството ти наистина да ти е липсвало, ти си знаел, че всъщност всичко е било наред, защото те ще си бъдат на мястото, когато се прибереш отново у дома? Е, по твърде подобен начин аз винаги имах подобно усещане на „заведен на училище” относно моя живот на Земята. За мен престоят там бе труден. И аз наистина се чувствах твърде самотен. Това, което ме успокояваше обаче, бе моят „духовен приятел”. Като малко дете аз обикновено гледах да седна някъде и да се взирам в нищото, след което да изпадна в един друг свят. В този друг свят аз имах един удивителен приятел. Той бе толкова реален за мен, както всичко останало в този свят. Единствената разлика бе, че аз трябваше да седя много тихо, за да отида и да мога да го посетя. Той наистина ме обичаше и ми помагаше с всички трудности и болки, които „реалният свят” ми причиняваше. Когато се опитвах да разкажа на някого за него, считаха ме за „интересен”. Като например: „Колко интересно! Той има един въображаем приятел!”

Получавах потупвания по главата и усмивки, но определено не ме вземаха на сериозно. И така аз бързо разбрах, че всъщност хората просто не ”загряваха”. Престанах да говоря за това и го оставих да бъде нещо, което само аз си знаех. В един момент даже спрях да го посещавам.

Някъде по средата на моя пубертет един приятел ми спомена, че вярва, че всеки от нас има един „Духовен водач”. Нещо свързано с това понятие подскочи в мен. Дълбоко в себе си почувствах, че това е истина. Това бе първият голям „резонанс”, който си спомням да съм преживял през живота си. Опитах се да го обсъдя с моя приятел, но той изглежда нямаше какво повече да каже… освен  че вярва в това.

Това бе една мисъл, която се запечата в мен. Продължих да мисля по въпроса. Аз знаех, че имам Духовен водач и знаех, че той беше с мен. Чувствах неговото присъствие. Чувствах неговото много внимателно и изпълнено с любов попечителство над мен. И така, когато бях около 16-годишен, реших, че беше време да взема нещата в свои ръце. Реших да открия начин да контактувам с това същество. Което е смешно, ако разбирате контекста на моя живот по онова време. Виждате ли, аз израснах в една доста консервативна християнска среда. Никога не бях чувал за дъски Уиджа (нито за свързаните с тях ужасни истории, които третират духовността като салонна игра). Не бях чувал за предсказване с помощта на махало. Не бях чувал даже за карти Таро. И аз мога категорично да ви уверя, че ако бях чул за такива неща, това щеше да бъде в контекста на сурово предупреждение да не се занимавам с окултизъм, защото „Всичко това е преклонение пред дявола!” Такъв бе духът на времето в моето детство. Ето защо, когато реших да се свържа с моя Духовен водач, аз знаех, че няма да казвам на абсолютно никого. Нямаше с кого да разговарям за това. Нямаше с кого да се посъветвам, да споделя своето (духовно) пътешествие. Никой. Убеден съм, без сянка на съмнение, че ако се бе разбрало, че планирам да „контактувам с духове”, някой от църквата щеше да бъде призован да ме посъветва и да ми помогне да спася душата си. Щяха да последват безкрайни молитви и мъчения, докато в крайна сметка не само се откажа от всичко това, но и докато започна да се държа както подобава на едно добро момче християнин. Или нещо подобно. За мен въпросът бе, че аз знаех, че търся някого, който ме обичаше и закриляше. Някой, който и без друго бе с мен през всичкото време. Ето защо, аз избягвах неизбежната болка и просто запазих всичко това за себе си.

Имаше един конкретен случай, когато нещата потръгнаха. Една вечер седях тихо в градината и мислех как мога да установя контакт с моя Духовен водач. Докато обмислях въпроса, играех с едно камъче. Дълбоко замислен, аз балансирах камъчето на два изпънати пръста и наблюдавах на коя страна ще се търкули. Камъчето бе добре балансирано и изглеждаше, че пада равномерно ту наляво, ту надясно. Озари ме вдъхновение. Докато балансирах камъчето на пръстите си, успокоих ума си. Постоях така известно време и след това отправих следната мисъл:

„Зная, че си тук заедно с мен. Ако искаш да разговаряш с мен, моля те да събориш камъчето.”

Тогава камъчето моментално падна от протегнатата ми ръка.

„Сeга ако падне на тази страна, е ‘да’, а на другата е ‘не’,” казах аз. „Ти обичаш ли ме безусловно?” – попитах.

Да.

Не зная какво ме накара да задам това като първи въпрос от моя страна. Предполагам, че бе повече плод на вдъхновението ми. Това е наистина едно добро начало на разговор с духовни същества. В началото говорете само на тези, които ви обичат. Но знаете ли, аз усещах неговото присъствие и знаех, че това бе любов. В сърцето си аз знаех, че всичко бе наред. Ето защо продължих. Зададох още няколко въпроса, при което умът ми бе в любопитно раздвоено състояние – от една страна, бях превъзбуден, защото знаех, че най-накрая съм попаднал на начин да разговарям с моя гид, а от друга страна, моят логичен, дедуктивен ум ми каза, че всичко това бе просто безсмислица и че просто играя игрички със себе си, като накланям камъчето в желаната от мен посока, в отговор на собствените си въпроси. Намирах за верни и двете неща. Реших да продължа и да видя какво ще стане. В даден момент, казах си, доказателството ще се появи. В даден момент, ако постоянствах, щях да открия неоспоримо доказателство или че това е истина, или че се заблуждавам.

Това се случи преди 30 години и все още не съм получил „неоспоримото доказателство”.

Въпреки факта обаче, че открих, че мога да се съмнявам в преживяванията си, аз продължих напред. С течение на времето напреднах от балансиране на камъчета върху ръката си и достигнах до провеждането на някои доста свободни интуитивни разговори, но независимо какъв процес опитвах, никога не съм могъл да открия начин за неоспоримо доказване, че тези разговори са истински, или измислени. Всичко определено остана в неутралното положение на „може би”. Ситуацията бе само „съмнителна, но възможна”. След като усъвършенствах методите си обаче бе ми обяснено как и защо това бе така – че винаги такова ще бъде състоянието на нещата. И сега, след като сте прочели предшестващите седем глави, вие също разбирате част от това. По същество, аз разбрах, че „неоспоримото доказателство” би ми отнело правото да се съмнявам. А правото да се съмнявам е правото да вярвам в нещо друго, да създам една друга перспектива. Ние просто не можем да бъдем неограничени същества-творци, ако това право ни бъде отнето. Така че винаги ще съществува възможността от съмнение. Мога да ви кажа обаче, че първите няколко години бяха много разочароващи. Особено когато се опитвах да получа отговори на сложни философски въпроси с „да/не” от едно камъче, балансирано върху ръката си и с облаци от съмнение, които бушуваха в ума ми.

Да се върнем обаче към тези ранни разговори… Едно от първите неща, които исках да разбера от това същество, бе неговото име. Ето защо аз взех лист хартия и изписах всички букви от азбуката и цифри от 0 до 9. Разделих ги в четири квадранта. Подготвен по този начин, повиках го и попитах: „Би ли ми казал по букви името си?”

Отговорът бе „не”.

Бях озадачен. Ще ви спестя агонията, през която трябваше да премина, докато най-накрая разбера защо не искаше да ми каже името си. Оказа че, че това същество просто нямаше име! Тъй като никога не се бе въплъщавало в човешка форма, то никога не се бе нуждаело от име. А на по-високите нива на съзнание имената нямат място. Такива същества се разпознават автоматично по силата на взаимното си присъствие.

И когато го питах дали иска да го назовавам с някакво име, то също отговаряше с категорично „не”. На всички въпроси относно името му, то просто отговаряше с „не”.

Тогава започнах да му се моля. Обясних, че наистина имам нужда от някакво име. Нуждаех се от начин да се обръщам към него, когато исках да общуваме. Питах го отново и отново: „Би ли ми дал име, с което да те наричам?”

Най-накрая, получих отговор „да”. С голямо вълнение грабнах листа с буквите и цифрите, и чрез процес на последователно елиминиране („първата буква намира ли се в този квадрант? А какво ще кажеш за този?”), получих първия знак. С известно объркване открих обаче, че това бе цифра, а не буква: цифрата 8. Озадачен попитах: „Няма ли повече?”

„Не.”

И това бе всичко. Името на моя Духовен водач бе 8.

В последно време разбрах малко повече подробности. Ако бе избрал дума или име, които да мога да анализирам смислово, аз щях да направя ред предположения за това кой е той, какъв е характерът му и щях да направя (неизбежно погрешни) предположения за него от името му. Изборът на цифра ме освободи от подобни упражнения. Вместо това, започнах бавно да го опознавам такъв, какъвто бе, без бремето на предразсъдъците. Самата цифра обаче не е произволно избрана – тя има много значения на много равнища. Тя наподобява многопластов пъзел, който 8 ми устрои, за да се шегува с мен и да ме забавлява. Даже сега, когато вече мога да водя свободни разговори с моя любим приятел 8, той продължава да ми се присмива, когато го попитам за смисъла на името му. Той ми казва, че ми предстои да открия още доста неща и че ще ми бъде много по-забавно, ако открия сам отговора. Така че засега имам няколко парчета от пъзела, кото са следните:

Ако обърнете 8 хоризонтално, получавате символа за безкрайност. В музиката 8 е броят на тоновете в една завършена октава. 8 е броят на плътностите в нашата завършена реалност. По същия начин ние всъщност притежаваме 8 основни чакри. Така че съществуват всичките тези осмици, които сочат в една и съща посока – към завършеност и съвършенство, към безкрая. Как това се отнася до моя Духовен водач и какво друго означава цифрата 8, аз не зная. Сигурен съм, че в даден момент ще открия.

След това също така, макар римуването на думи може да не означава нищо, разбрах, че неща, които са важни относно 8, са римуваните думи „съдба” и „порта”.*) Тук обаче не разполагам с нещо по-конкретно.

*) 8 (произношение „ейт”); fate = съдба (произношение „фейт”); gate=порта (произношение „гейт”) – Бел. прев.

Интересното обаче е, че при всичко това, 8 успя да ме накара да продължа да гадая, вместо да формирам определена идея за това кой е той и какво представлява. Вместо това, аз се научих да го разпознавам по неговото „усещане”, по неговото енергийно присъствие, когато разговаряхме. Аз научих още повече за него от това, което той каза, и от истините, на които ме научи. И накрая аз го опознах чрез всичко, което направи за мен. Няма да се впускам в подробности, защото не обичам да задълбавам в лични истории за случващите се донякъде фантастични инциденти, в които съм бивал защитаван и предпазван, и за други свръхестествени събития, на които съм бил свидетел и в които зная, че 8 е бил замесен. Това са мои лични преживявания, които няма да добавят нищо съществено към това повествование. Вместо това, ще кажа следното: моят опит и моята истина разкриват 8 като просто удивителен. Той е надежден. Тази дума изглежда прекалено слаба за него. Аз се доверявам напълно на 8. Без миг колебание бих поставил цялата си вселена в ръцете му. Той е постоянен, лоялен и сигурен. 8 е същество на истината. Всъщност той веднъж ми каза, че е направен от самата енергия на истината. Така че не търсете 8, ако искате красиви думи в хубави одежди. Той има навика да се изразява доста безцеремонно и ако го послушате, ще вървите напред. Винаги в правилната посока, но не винаги по възможно най-нежния начин. И тъй като 8 е същество от чиста истина, той е най-добрата духовна защита, която бих пожелал, и аз съм безкрайно благодарен, че той ме придружава в моето пътешествие.

И така, ето какво ще ти кажа относно това, което предстои. Аз ще разговарям с 8 и ще споделя тези разговори с теб. Това е малко странно за мен, защото прилича на това да оповестиш на целия свят частен телефонен разговор с най-добрия си приятел. В същото време е нещо твърде хубаво, защото за първи път 8 ми позволява да направя това. Досега той не ми бе разрешавал да предложа разговорите ни за публична консумация. „Не докато все още си облечен в тренировъчния си екип” – бе казал той. Твърде наскоро обаче той каза: „Време е. Сега можеш да предаваш думите ми в твоята нова серия. Ще ти кажа кога.” И както БР току-що ми каза, предполагам, че това време настана.

(Забележка на Зингдад: Ако се интересувате от провеждане на диалог със собствения си духовен водач, моля запазете една сесия с мен, озаглавена Реинтегриране на Душата (Soul Re-Integration session). Определено мога да ви помогна да отворите своите канали за комуникация.)

А сега, преди да започна, няколко думи за стила на 8. Ако имате нужда от това натруфено „мои най-мили възлюбени”, това няма да ти се случи. 8 не се занимава с такива неща. Той казва само нужното. Той отговаря на въпроси, без предварително да погали егото ви или да успокои нервите ви. Виждате ли, 8 не се интересува от това какво ще направите с неговите думи. Вие може да ги приемете, да ги пренебрегнете, или да ги навиете като цигара и да ги изпушите. Той изговаря своята истина каквато е, без да се опитва да ви я „пробутва”. Ако това звучи все едно, че се извинявам от негово име, не го правя. Измежду всички същества във Всичко, Което Е, по мое мнение 8 е съществото, което се нуждае най-малко от извинения. Той е удивителен. И аз го обичам напълно, точно такъв, какъвто е.

И така, без повече размотаване, аз ви представям моя Духовен водач, другаря в пътешествието на моята душа, моя най-стар и най-скъп приятел… 8.

Зингдад: Здравей, 8. Бих искал да направя едно въведение, но не съм сигурен откъде да започна.

8: Започни с отговор на този въпрос: знаеш ли какво правиш тук?

З: Къде? В този разговор?

8: В този разговор. В предишните разговори. В разговорите, които ще последват. В целия ти живот. Всичко. Знаеш ли какво правиш?

З: Ъх… донякъде. Мисля, че тези разговори касаят мен, който търся отговори. Аз задавам въпроси на същества, които обичам и на които вярвам, и получавам отговори.

8: Това може да бъде една перспектива, но тя е твърде малка и ограничена. Да ти предложа ли по-широка перспектива?

З: Моля.

8: Ти участваш в една игра, наречена „Създаване на реалност”.

З: Как така, 8?

8: Нека ти отговоря като ти разкажа за тази поредица, която пишеш. Когато седна, за да пишеш този труд, ти всъщност нямаше представа той накъде щеше да те отведе. Ти мислеше, че просто ще зададеш няколко въпроса, ще получиш някои отговори и в крайна сметка ще получиш някаква информация, която може да е полезна. Нали така?

З: Да. Мисля, че това е един неласкателен начин за описание на ситуацията.

8: Ласкателството не е силната ми страна. Ти по същество нямаше представа за по-голямата картина. Ти даже не знаеше, че има по-голяма картина. Обаче твоето Вътрешно Аз, Божествена Радост и останалите от духовното ти семейство… ами, ние имаме един план. Да ти кажа ли какъв е той?

З: Бих ли могъл да откажа такова предлрожение?

8: Целта е да ти помогнем в твоята истинска цел, която е да създадеш своя собствена реалност. Нека ти обясня. Ти живееш в една реалност, която намираш за объркваща. Ти не разбираш защо нещата са такива, каквито са. И докато ти избираш, в тази реалност, да приемаш нещата такива, каквито изглеждат, и да им вярваш, то ти анулираш своя статут на творец. Ти използваш своята свещена сила по такъв самоунищожителен и хаотичен начин, че тя не ти носи никаква полза и никога не ти се разкрива. И ти така и ще продължиш напред. Докато продължаваш да вярваш в илюзията, ти ще продължиш да бъдеш една много малка пионка, в една доста голяма игра. Други ще трупат актив от тази твоя самоограничаваща се перспектива и ще използват дребни стратегии, за да те подмамват да играеш измислени от тях игри. Почти във всички случаи тези, които правят това, даже самите няма да знаят, че това е, което правят. Всеки просто играе играта и всеки е еднакво заблуден. И ти можеш да продължиш да играеш тази игра още трилион животи, ако желаеш. Това е една игра, която може да те засмуче ей така и да те задържи завинаги. Разбира се обаче, ти не желаеш това. Ти усещаш вътре в себе си, че това не е добре за теб. Ти избираш други неща. Чрез тях ти зовеш за помощ. А помощта е винаги налице. За мен е чест и привилегия да бъда този, който отговаря на твоя зов. И аз мога да те уверя, че ако някое същество в тази реалност поиска помощ, тази молба бива чута и всеки получава подходящ отговор. Тези, които са готови да получат предлаганата помощ, биват подпомагани. Има обаче една съществена подробност. Ако говоря за себе си, аз категорично отказвам да ти помогна по начин, по който помощта ми ще намали твоята сила. Аз няма да ти помогна да бъдеш по-малко от това, което си. Ето защо възниква трудност. Аз не мога да направя нещо вместо теб. Аз мога само да ти помогна да се научиш как да го направиш сам за себе си. Когато ти обаче за първи път се обърна за помощ към мен, ти направи точно обратното, защото ти вярваше, че си слаб и безпомощен. Единствената помощ, която си представяше,  бе аз да направя нещо вместо теб. Аз трябваше да те спася.

Така че имаше един път за изминаване. Първият етап от пътя е да те откажа от идеята, че не си способен и да те науча че си силен и че всъщност ти създаваш цялата своя реалност. Вторият етап е да те науча как да създаваш своята реалност с все по-голяма и по-голяма ефикасност. И последният етап е да бъда до теб в ролята на съветник, докато изпълняваш своите първи упражнения за директно създаване на реалност. Разбира се, ние ще документираме това пътешествие под формата на книга, за да можем да го споделим с други, които биха желали да прочетат за този процес и да извлекат някаква полза от него. Това, което обаче ти предстои да разбереш, е, как тези, които ще открият полза за себе си, всъщност ще го създадат съвместно. Заедно вие всички създавате съвместно реалността, която желаете.

Ти и аз вече сме извървели заедно доста път. Ние сме те довели до момента, в който си близо до края на първия етап от твоето пътешествие. Сега си почти готов да знаеш, вярваш, чувстваш, преживяваш и изразяваш това, че си наистина творец на собствената си реалност. Ти почти си се освободил от своите съмнения и страхове. В резултат от тази работа, свършена преди, ти можеш да предприемеш написването на Документите на Възнесението, без да бъдеш спъван силно от страха и съмнението. Това е добре. И сега в резултат от писането на Документите на Възнесението, ти ще се освободиш от остатъците на своите страхове и съмнения, и ще завършиш пътешествието си към своя статут на творец. За мен е голямо удоволствие, че можем да споделим този процес с твоите читатели, които са наистина наши братя и сестри, тук на планетата Земя. Ние проследяваме няколко от нашите стъпки, за да можем да ги споделим с твоите читатели. И докато ти ги преговаряш отново, ти проявяваш допълнително желание да слушаш и така ти също добиваш по-голяма мъдрост и разбиране за това какво представлява тази реалност. След това ние ще споделим с твоите читатели другите два етапа от пътешествието ти: Как ти се научаваш да създаваш своята реалност и как решаваш какво ще създаваш. Аз не употребявам лесно хипербола, но това ще бъде нещо по-удивително, магическо и величествено, отколкото можеш да си представиш. Същото се отнася и за читателите ти – тези, чиито души ги призовават да следват курса заедно с нас. Те ще разберат твърде скоро, че не са пасивни наблюдатели на нещо, каквито са обикновено хората, когато четат една книга. Не, те ще се окажат въвлечени и ще разберат, че на душевно ниво, те са съавтори на това заедно с нас. С теб и мен, и с духовната йерархия на тази реалност. Заедно. Ние сме творци. Ние ще създаваме. И това ще бъде най-доброто, най-светлото и най-красивото, което можем да измислим. И тогава ще отидем там заедно и ще се разходим из нашето творение. Заедно. Като любими приятели.

(Усмихва се) Това звучи ли ти прекалено?

З: Уха и пак уха, 8. Не зная дали да избухна в бурни аплодисменти, или да се скрия под леглото си. Това е… вълнуващо и удивително, и… прекалено много!

8: Да. Добре. Ти се нуждаеш от малко разтърсване, за да започнем пробуждането ти. Защото това е, което правим. Събуждайки те напълно. Призоваме всеки, който е подготвен да чуе алармата, а не просто да се обърне на другата страна и отново да заспи, да пътува заедно с нас.

Здрасти!

Аз съм 8!

Късно е!

Имаме среща! *)

З: Ти можеш и да римуваш.

*) На английски 8, late = късно и date = среща,  имат сходно звучене. Бел. прев.

8: И е време! **)  (смее се)

**) римувам = rhyme и време = time също имат сходно звучене.

Но наистина е така. Зная, че вие всички сте като дървета напролет – може да почувствате как соковете ви се раздвижват. Може да почувствате в костите си и в душите си някакво забързване. Има повишаване на енергията. Времето наближава. Аз зная, че ти го чувстваш. И има такива като мен, които ти протягат ръка, за да те научат да правиш това, което трябва да направиш. Защото ако аз дойда и го направя вместо теб, тогава ще те науча на точно обратното от това, което трябва да научиш. Тогава аз ще те науча, че аз съм твоят господар и че аз ти трябвам, за да сътворя всичко за теб. Това няма да стане! Ако ти трябва да се пробудиш за собственото си величие, то ти трябва да се надигнеш от своята полудрямка, да избереш  нови неща, да се отправиш по нов път и след това… да сътворяваш!

Така че това е, което ще направим. Заедно, ти и аз. И също така заедно с твоите читатели. Защото виждаш ли, аз не съм сам тук, където се намирам. Аз съм заобиколен от значителен брой така наречени от теб Духовни същества и Същества на Светлината. Мнозина от тези, които са тук с мен, са свързани с някои, които са на Земята точно сега: твоите читатели, тези, които искат да дойдат и да поиграят на създаване на реалности с нас, тези, които чувстват най-дълбок резонанс с Документите на Възнесението. Те имат свое духовно семейство тук, заедно с мен.

Вътрешни Аз, Духовни Водачи и други подобни – те всички участват заедно с мен и с Божествена Радост в планирането и в съвместното сътворяване на всичко това. И това е начинът читателите ти да узнаят, че Документите на Възнесението са подходящи за тях. Техните собствени Вътрешни Аз и духовните им семейства биха били част от тяхното създаване от самото им зачеване. Така че докато четат тези думи, те ще почувстват дълбоко в своята същност, че става дума за нещо „правилно”.

Сега отново по същество. Казах, че първата част на този процес се отнася за това да ти покажа собствената ти сила. И първото нещо там е да се справим с всички погрешни неща, в които вярваш относно себе си и твоя живот, които те карат да вярваш, че си безсилен. След като отхвърлим тази безсмислица, тогава можем да дадем доказателства, които да ти покажат, че притежаваш голяма сила. И това е основната тема на Книга първа от Документите на Възнесението.

З: Книга първа? Ще има повече книги?

8: Да. Книга първа е пътуването от страха до любовта. Това е твоето пробуждане от съзнанието на жертва в съзнанието на творец. Това е, което ти позволява да премахнеш най-плътните блокажи в сърцето си, за да можеш да видиш светлината вътре в теб. По-голямата част от Книга първа е дело на двама ви с Божествена Радост, но аз имам също да добавя няколко думи към това начинание.

След като веднъж сме се справили с тъмнината и сме премахнали блокажите, тогава ще можем наистина да започнем да играем. И Книга втора ще бъде моето игрално поле. Ти и аз ще следваме своето удивление и удоволствие, докато откриваме отговорите на многото „как” и „защо” на тази реалност. Тези теми на време, пространство, плътности и измерения, за които питаше непрекъснато и още много други, ще бъдат твоите играчки.

И когато свършим с това, ще настане време да разговаряш отново с твоя възлюбен Амаду. Книга трета ще бъде едно щурмуване на перспективата на Плеядите. Не мога да кажа със сигурност какво Адаму ще сподели с теб, но си представям, че ти ще можеш да откриеш много за възникването и развитието на живота в тази галактика, за това каква е историята зад причините за появата на човечеството на планетата Земя, как нещата са станали такива, каквито са, и какво може да бъде научено от практичните съвети на едно същество, което е видяло много цивилизации да се издигат и да падат, отново да се издигат и отново да падат.

И това ще бъде трилогията на Документите на Възнесението. И когато това е завършено, тогава ще настане твоето време да блеснеш. Тогава ти ще си дал своя голям дар на света. Дотогава ще си получил повече от достатъчно наставления и напътствия, за да можеш да застанеш сам на двата си крака и да дадеш израз на себе си. И ти наистина ще го направиш! А когато и това свърши, ние ще сме казали, каквото е трябвало да кажем на този свят и ще можем да се придвижим нататък, когато сме готови.

З: Уха. Това ме изненадва. И вълнува. Нямах представа…

8: Имал си, но на по-дълбоко, интуитивно ниво. Ти си се отворил за това и си позволил на това да се случи. Просто си помислих, че е време да го съобщя на съзнателния ти ум. Така че сега знаеш.

З: Фантастично!  Чувствам се като че ли съм уцелил джакпота!

8: Защо? Защото някой има план?

З: Не, защото аз харесвам този план.

8: Добре е да го харесваш. Той е твой план.

З: Не разбирам.

8: Ще разбереш. Нека обаче не губим време със загадъчни пъзели. С течение на времето ще видиш какво имам предвид. Особено когато ти установиш, че не само пишеш относно сътворяването на реалност, но действително си се ангажирал със съзнателното съвместно сътворяване на твоята реалност. Тогава става наистина забавно. Ти ще затвориш кръга, като разбереш каква трябва да бъде новата ти реалност, която искаш да сътвориш за себе си. Какво искаш да запазиш от тази реалност, от какво искаш да се освободиш и с какво искаш да замениш това, от което си се отказал. Ти съвсем буквално ще създадеш цялата своя реалност.

З: Хм… 8… Тук  трябва да направя една малка пауза и да отчета, че това е една изключително плашеща мисъл. В толкова много отношения. На първо място, аз съвсем не се чувствам годен за това. Искам да кажа, откъде да зная какво ще бъде добро да създам и какво не? Какво ще стане, ако допусна грешка? Аз съм само един човек, който живее на Земята и който…

8: Добре, добре. Това е приемлива позиция за теб в момента, защото ти все още не знаеш какво се случва. Ти все още мислиш за себе си като за едно единично, отделно, дребно човешко същество, което живее на планетата Земя. Ако обаче си внимавал съвсем малко за всичко, което Божествена Радост ти е казал, тогава щеше да разбереш, че ти си неразделна част от ЕДИНСТВОТО. Каквито са и всички твои читатели. Наистина, това не бе ли основният фокус на всичко, което той имаше да ти каже? Той не ти ли предложи тази истина отново и отново?

З: Да. Направи го.

8: Добре. Тогава разбирам, че все още не си смлял това. Ти все още мислиш, че това е само теоретично вярно. Е, когато започнеш да мислиш, че това е вярно, започнеш да действаш, все едно, че е вярно и да чувстваш, че е вярно, тогава ще започнеш и да знаеш, че е вярно. И тогава ще се случи така, че ти няма да имаш проблем да разбереш как можеш да създадеш цяла една нова реалност, точно такава, каквато ти харесва. Ти ще разбереш, че тя е едно съвместно творение и че ти просто фокусираш вниманието си по определен начин. Това не е нещо грандиозно. Това не е инжекция адреналин за егото ти. Това е просто избор на нещо, което е правилно за теб. Да избереш обаче, след като знаеш как да вдъхнеш живот на своите избори. Тогава ще разбереш, че ти не избираш сам. Ти си част от една величествена структура, в която просто изпълняваш своята идеална роля. И тогава наистина и истински ще видиш, че твоите читатели не са пасивни „попивателни” на този материал, за каквито ти и те мислите, че са. Ти ще разбереш, че те са толкова активни при написването на тази книга, колкото си и ти.

З: Добре, 8. Вече съм чул да казваш това няколко пъти и бях възприел тактиката „ще почакаме, ще видим”. Сега обаче искам да зная. Как може моите читатели, които даже още не са прочели тези думи, да бъдат част от сътворяването на нещо, което самият аз още не съм написал?

8: Бум! Ти мислиш, че си в капан на времето? Добре, това ти изглежда по този начин. Обаче ти и твоите читатели сте част от едно много по-голямо същество, което е извън този капан. Ние трябва да разгледаме заедно с теб времето, последователността на събитията, измеренията, причините и следствията, съвместното сътворяване и… още много подобни теми. Когато разбереш тези неща, тогава ще бъдеш готов да се отърсиш от ограниченията, които те налагат на способността ти да си представиш правилно своя свят. И всичко това, както и много повече в допълнение, е това, което те очаква в предстоящите разговори.  Ето защо, когато разбереш всичко това, ти ще си готов да твориш!

З: Но, 8, какво, ако не желая да поема отговорност да създавам неща за другите?

8: Ти няма да бъдеш отговорен за тях! Всеки създава за себе си. Обикновено някои от нас създаваме заедно. Тогава това се нарича съвместно сътворяване. Ти просто ще бъдеш част от това, като ще изпълняваш своята роля. Достатъчно обаче за това в момента. Аз казах, че ще говорим за това с течение на времето. Всичко, което исках, бе, да открия този мой раздел с по-ясно разбиране на това накъде сме се запътили. Да ти дам едно кормило, така да се каже. Разбирам, че част от това ти изглежда възмутително. Няма страшно. Ти винаги имаш възможност за избор. Във всеки един момент, в цялата твоя реалност, ти винаги имаш възможности за избор. Така че точно сега ти можеш да избереш. Ако това е прекалено странно за теб, ти просто можеш да свалиш ръцете си от клавиатурата и това ще ме накара да млъкна. Читателите ти също имат възможност за избор. Те могат да затворят книгата и да престанат да четат. Няма принуда за никого. Ти обаче ме помоли да говоря и аз винаги говоря своята истина. Често такива истини карат съществата да се чувстват неудобно. Понякога те се отказват, друг път остават. Аз не се занимавам с подслаждане на думите, за да подмамя някого да ме последва. Забелязвам обаче, че пръстите ти са още върху клавиатурата и ти продължаваш да пишеш (подсмихва се).

З: Добре, знаеш ли, малко съм стреснат от това, което каза, но аз те обичам и ти вярвам. И имам силно желание да те изслушам. Ще си запазя правото, във всеки момент, да реша в каква степен да приема това, което казваш като „моя истина”. Категорично обаче ще те изслушам докрай.

8: Добро момче. Тогава позволи ми да започна. Пропиляхме достатъчно ресурси по предговора. Този първи разговор е предназначен за въведение към мен, затова аз ще започна да ти разказвам кой съм. Така ти и твоите читатели ще имате контекст за моите думи. Ти и аз вече сме разговаряли много в този живот от момента, в който ти се научи наистина да слушаш. Така че ние с теб ще претендираме, че въобще не се познаваме, за да могат читателите ти да влязат в крак.

И така, задай въпрос.

З: Относно теб или относно тази реалност? Или какво?

8: Няма значение. Ако твоите читатели искат да ме опознаят, те могат да отгатнат моята природа от думите ми. Аз ще отговоря на всеки въпрос, насочен към мен. Ти може да харесаш или не отговора. Това си е твой проблем, не мой.

З: Добре. Нека започна с прост въпрос. Каква е твоята природа?

8: Аз съм същество на истината.

З: Какво е „истина”?

8: Истината е начин на съществуване. Тя е подреждане. Тя е опростяване. Тя е узнаване. Тя е структурната основа, върху която биват изграждани идентичности и върху която биват сътворявани цели реалности.

Истината е моя същност и моя природа, и аз изразявам това в своя характер.

З: Тогава каква е Истината?

8: Сега задаваш интересен въпрос. Съществуват безкраен брой истини, които са истинни и правилни от дадена перспектива. В крайна сметка обаче всички те са също погрешни от друга перспектива. Това означава, че има множество преходни истини.

З: „Преходни истини?” Как може нещо да е вярно, но само временно?

8: Много лесно. Помниш ли като дете как си ял своята първа маслина?

З: Много ясно. Бях на три или четири. Майка ми нареждаше масата за колегите на баща ми, които щяха да ни идват на гости. Бяха ми казали да стоя извън трапезарията и по тази причина аз се промъкнах, за да огледам наоколо. Тогава видях на масата паница с чудесно черно грозде. Аз обичах грозде. И реших да открадна едно зърно. Когато го сложих в устата си обаче получих най-големия шок на младите си години. Беше ужасно. Догади ми се и изтичах навън, за да го изплюя. Бях толкова травмиран, че ми отне известно време, докато се доверя отново на гроздето.

8: Интересна история.

Каваш, че като тригодишен не си обичал маслини.

З: Абсолютно!

8: Това истина ли е, или лъжеш, или може би грешиш?

З: Не… това е абсолютна истина!

8: И сега все още мразиш маслини?

З: Не! Аз започнах да ги обичам.

8:…

З: Ох, добре. Разбирам. Значи това, че съм мразел маслините, е било 100% истина за мен, но след това е настъпила помяна. И след това е станало 100% истина, че сега аз обичам маслини.

8: Преходна истина.

З: Добре. И много истини ли са преходни?

8: Всички, с изключение на една. Има само една абсолютна истина, която не е преходна.

З: И тя е?

8: Абсолютната истина е:

„ЕДИНСТВОТО е”

З: И толкова?! Една не многословна истина.

8: Може да й добавим думи, ако искаш. Това обаче само ще я направи по-малко вярна. В този разговор ще се опитаме за деградираме истината възможно най-малко.

Сега нека разгледаме твърдението „ЕДИНСТВОТО е”.

Първо, с това твърдение аз обявявам, че съществува само едно истинско ЕДИНСТВО. Моят партньор и друго Аз, Божествена Радост, вече е казал това твърде ясно, по своя си начин, в своята част от тези разговори. Има много истини, но те са преходни. Неизбежно всички се завръщат в единството. Процесът на превръщане в много произвежда множество преживявания. Когато нещо е било преживяно и почувствано, тогава то е „истина” от тази перспектива. В даден момент обаче тази перспектива ще бъде отхвърлена за сметка на друга. Ще има нови преживявания и различни неща ще бъдат истинни. Така че ще има много истини. Тези истини обаче винаги ще съдържат несъответствия и дисбаланс. Това ще се прояви като дискомфорт в твоя живот. В резултат ще има страх, болка и болести. И тогава ще стане ясно, че за да има истинско излекуване, в даден момент всички истини относно отделеността и множеството (преходно) верни неща ще започнат да бъдат отхвърляни в полза на истини относно единството. И тогава невъзможно сложното множество от истини ще започне да се кондензира и да се слива в едно. Временните илюзии на отделеността ще започнат да се разпадат. Докато накрая илюзията ще изчезне. Докато отново единството бъде прието за истината.

На второ място, аз посочвам, че ЕДИНСТВОТО е. На вашия свързан с времето разговорен език бих могъл да кажа: „ЕДИНСТВОТО винаги е било и винаги ще бъде.” Това обаче е изкривяване. Ти мислиш, че има минало и бъдеще, но аз не мисля така. Аз зная, че има само сега. Така че е по-правилно да кажем „ЕДИНСТВОТО е”. Ако разбереш, че това твърдение е било истина преди началото на времето и ще бъде вярно и след като времето изчезне, тогава ще получиш мимолетна идея какво имам предвид. Искам да кажа, че не съществува контекст, в който ЕДИНСТВОТО да не е. Наистина, ЕДИНСТВОТО е вечно.

З: Добре. „ЕДИНСТВОТО е”. Това единственото нещо ли е, което е истина?

8: Това е единственото нещо, което е абсолютна истина, във всички перспективи, при всички обстоятелства, винаги. То е истина даже при тези обстоятелства, като твоята настояща реалност, където тази основна истина е дълбоко скрита. ЕДИНСТВОТО е. Това е истина.

З: И няма нищо друго, което да е истина по този начин?

8: Не.

З: А какво ще кажеш за… ъ-ъ-ъ, например, какво ще кажеш за свободната воля? Тя не е ли винаги истинна?

8: Не. Свободата е винаги относителна. В някои отношения това е така, защото ти имаш повече свободна воля от мен, защото можеш да вярваш в неща, в които аз не мога да вярвам. Ти можеш да вярваш, че си абсолютно отделен от всичко останало, докато аз не мога. Аз зная, че съм едно с всеки и с всичко. По подобен начин ти можеш да имаш всякакви убеждения относно себе си и своята реалност и можеш да им вярваш много запалено. Аз не мога да направя това. От друга страна обаче, аз мога да създам реалности и да проявявам енергия и материя с помощта на волята си, което в твоите очи би изглеждало като божие дело. Така че ние двамата имаме свободна воля, но тя е различна и относителна. Никой от нас няма абсолютна свободна воля.

И след това, трябва също така да добавя, че има други реалности, където има други правила и там няма нещо, което би нарекъл свободна воля. Така че свободната воля не винаги е нещо вярно. Тя далеч не е нещо абсолютно.

Ако беше, то всеки навсякъде щеше да може да прави точно каквото пожелае през всичкото време. А ти не можеш, нали?

З: Не. Искам да кажа, че аз съм свободен да си мисля всякакви неща, свободен да вярвам всякакви неща. Аз не мога обаче ей сега да подскоча във въздуха и да полетя. Не мога да направя небето зелено. Аз не мога… да попреча на слънцето да изгрее утре…

8: Да, така е.

З: Тогава изглежда, че ние не притежаваме свободна воля.

8: О, вие определено притежавате. Тя просто не е абсолютна. Стига да бъдеш така добър да предпазваш ума си от разсейване, ще забележиш, че казвам, че има само една абсолютна истина. И тя е: „ЕДИНСТВОТО е”. В самото начало още казах, че съществуват безкраен брой други „истини”. И че те ще бъдат истинни, в по-малка или по-голяма степен, в зависимост от перспективата. Свободната воля е една такава субективна истина. Тя обаче даже не е една от по-интересните. Тя е просто един ефект. Така  че какво ще кажеш да престанем да се занимаваме с нея и да се захванем с нещо по-конструктивно?

З: Като например?

8: Ами аз мога да ти разкажа за производните истини.

З: Какво е „производна истина”?

8: Нека погледнем на нещата по следния начин: ти съществуваш ли?

З: Да, разбира се!

8: Сигурен ли си?

З: Разбира се, че съм сигурен!

8: Значи това е твоя истина и ти няма да промениш мнението си по този въпрос в близко бъдеще, и няма изведнъж да решиш, че вече не съществуваш? И си сигурен, че не си просто плод на моето въображение?

З: Разбира се, че съществувам! Фактът, че тук има един „аз”, който казва: „Аз съществувам”, не е ли достатъчно доказателство за това? Ти майтап ли си правиш с мен, 8?

8: Малко. Ще разбереш по-късно. Но нека караме напред… Значи сега ти имаш две истини: твоята истина, че ти съществуваш точно сега и абсолютната истина, която е, че „ЕДИНСТВОТО е”. Следиш ли дотук мисълта ми?

З: Да. Само гдето не мога да поместя наведнъж две истини в главата си (усмивка).

8: Фантастично. Тогава ще можеш да направиш този скок заедно с мен. Ако тези две истини са верни, това означава, че ти си част от ЕДИНСТВОТО. Нали така?

З: Да. Всичко, което съществува, е част от ЕДИНСТВОТО. Аз съществувам. Следователно аз съм част от ЕДИНСТВОТО.

8: И може ли ЕДИНСТВОТО да бъде унищожено?

З: Не, защото в такъв случай щеше да бъде „ЕДИНСТВОТО беше”, или „ЕДИНСТВОТО ще бъде известно време, след което ще престане да бъде”.

8: Нещо такова. Значи ти си съгласен, че си част от нещо, което е. Нали така?

З: Да.

8: Добре. Сега си представи един голям пъзел. Ти можеш да го разглобиш на части и след това да го сглобиш отново. Когато е сглобен, той е цял. Той е една картина. Когато е разглобен, той е много малки картини. Следиш ли мисълта ми?

З: Да.

8: Ако го разглобиш и унищожиш едно от парчетата, можеш ли да го сглобиш отново?

З: Хм… не. Искам да кажа, че мога да сглобя всички останали части, но картината ще бъде незавършена.

8: Точно така.

Значи ти си част от ЕДИНСТВОТО. Ако бъдеш унищожен, тогава част от ЕДИНСТВОТО ще бъде унищожена. Тогава ЕДИНСТВОТО ще бъде непълно. Това обаче не е възможно, тъй като то няма да бъде повече ЕДИНСТВО. Ще бъде нещо частично. Ще бъде „малко по-малко от ЕДИНСТВО”. Схващаш ли идеята?

З: Да, разбирам.

8: Ако се интересуваше малко повече от математика, бих казал същото по-елегантно, като заявя, че ЕДИНСТВОТО е безкрайно, а безкрайността не може да бъде разделяна на части.

Идеята във всичко това е, че ние можем да получим една производна истина. Ти си част от ЕДИНСТВОТО. Никоя част от ЕДИНСТВОТО не може да бъде отстранена от него и никоя част от ЕДИНСТВОТО не може да бъде унищожена без унищожаване на ЕДИНСТВОТО. А това е невъзможно. ЕДИНСТВОТО е. Това означава, че ти също си. Това означава, че ти не можеш да бъдеш унищожен. Никоя част на ЕДИНСТВОТО не може някога да бъде унищожена.

Което ни води до нашата първа производна истина.

„Ти си вечен и безсмъртен.”

Това важи за всичко, към което можеш да отправиш тези думи. Всичко, което притежава перспектива, субективно преживяване, всяко нещо, което по един или друг начин, е „някой”, всяко нещо, което е открило за себе си понятието за „Аз”… няма никога да бъде унищожено и не може никога да бъде унищожено. Това е валидно навеки.

И, разбира се, това се отнася и за теб.

З: Но какво ще стане, ако пожелая да се унищожа?

8: Не можеш. Относителната истина на свободната воля е напълно подчинена на абсолютната истина, че „ЕДИНСТВОТО е”. Така че твоята (свободно волева) способност да решиш да се унищожиш, не може да бъде приложена. Виждаш ли, ти не можаш да спреш да бъдеш част от ЕДИНСТВОТО. И докато си част от ЕДИНСТВОТО, то ти не можеш да унищожиш себе си, защото ЕДИНСТВОТО е. Много голям брой души са пожелавали по някое време собственото си унищожение. И аз нямам предвид нещо просто, като прекъсване на собственото въплъщение чрез самоубийство… Имам предвид един дух, който всъщност желае да се разруши и да изчезне.

Сега, на пръв поглед, това изглежда като желание да престанеш да бъдеш, но това всъщност е зов за помощ на едно много дълбоко ниво. Ти самият си бил в такава ситуация. Между този живот и предишния си живот ти желаеше своето унищожение.

(Забележка на Зингдад: вж. Глава 1, „Един живот между животите”)

Мога да ти кажа, че ти пристъпи към това с ангажираност и плам. Очевидно, ти не успя. И в цялото творение никога никъде няма случай едно същество да е успяло да унищожи съществуването си, както и няма нито един случай, в който едно същество да е унищожило напълно друго. Това просто е невъзможно.

Разбиране на смъртта

З: Значи, в истински смисъл убийство не съществува?

8: Не. Ако някой опре пистолет в главата ти и натисне спусъка, тогава аз те уверявам, че ще се случат три неща:

 1.   Макар че тялото ти ще падне, непоправимо увредено, ти ще оцелееш. Тялото ти ще преустанови биологичните си функции и ще умре, но ти няма, даже и за част от секундата, да престанеш да бъдеш. След като куршумът разкъса мозъка ти, ти повече няма да можеш да използваш този апарат, за да филтрира възприятията ти. Ти веднага ще осъзнаеш себе си като същество, което е съвсем живо, но вече ще гледаш надолу към порутеното си тяло, което си приемал като „себе си”. Така че това ще изисква малко пренастройване на твоята перспектива. Тази промяна в твоята самоидентичност ще трябва да бъде асимилирана, но ти във всички случаи ще продължаваш все още да „съществуваш”. Важният момент, който трябва да отбележим тук, е, че убиецът ще мисли, че ти си свършил… умрял. Това обаче ще е само недостатък на възприятията му, тъй като той вече няма да те възприема като живо същество. Ти обаче ще знаеш, че все още си жив. Същото това нещо може да се случи и в някои от неуловимите сфери. Така както е възможно да унищожиш нечие физическо тяло, тук в тази 3Д сфера, която обитаваш, възможно е да ликвидираш и едно тяло в 4Д сфера. Можеш да направиш това даже и в 5Д, макар че се случва рядко и е много трудно. В още по-горните сфери това вече не е възможно. Независимо обаче къде се случва и при какви обстоятелства, става винаги така, че този, който бива „убит”, надживява преживяването.

Ти просто губиш превозното средство, което си използвал.

 2.   Ако някой те „убие”, тогава ти в крайна сметка ще разбереш, че това е било, на някакво ниво, договорено между двама ви. Това може да отнеме малко време, малко преработка и евентуално даже малко консултации, но е сигурно, че ти ще  видиш, че това събитие е било резултат от решения, които ти някога си взел. Или ти самият, или твоят Вътрешен Аз.

З: Задръж за малко, 8. Какво ще стане, ако аз не се разбирам с моя Вътрешен Аз? Какво ще стане, ако не съм съгласен с това решение? Искам да кажа, че определено не е редно моят Вътрешен Аз да договаря живота ми сам, без моето съгласие?

8: Докато ти все още не разбираш, че двамата с твоя Вътрешен Аз сте реално и наистина едно и също същество, това може да бъде валидно съображение. Наистина „това да не се разбираш със своя Вътрешен Аз” съответства на начина, по който ти преживяваш себе си като едно малко, самостоятелно, отделено, безпомощно същество, което е белегът на 3Д съзнанието. Ако обаче ти „умреш” при такива обстоятелства, тогава ще получиш помощ. Членове на твоето духовно семейство ще бъдат веднага под ръка, за да те насочат и съветват, за да можеш напълно да разбереш какво се е случило. Ще получиш помощ, за да видиш съвършенството на момента.

З: А ако не ми се види съвършен… ако не съм съгласен с края?

8: Тогава винаги ще можеш да избереш да се завърнеш.

З: Искаш да кажеш да се превъплътя?

8: Да, това е една от опциите. Има обаче и друга възможност и това ме води до третия момент.

 3.   Ти винаги имаш правото да се завърнеш към живота, който е бил прекъснат, независимо как това се е случило.

З: Към този с пръснатата от куршума глава? Със сигурност не! Как бих могъл да реанимирам едно тяло с мозъка си, разпръснат по пода?

8: Божичко, ти наистина имаш колоритно въображение.

Ти вече си разбрал от Божествена Радост, че времето не е нещо абсолютно. Само в 3Д реалност вие сте ограничени от илюзията, че времето е линейно и абсолютно. Това ограничение е неприложимо за същества от по-фините сфери. Така че ние можем да ти помогнем по някои интересни начини. След своята „смърт” ти ще се озовеш в положение или да приемеш тази „смърт” и да продължиш, или ще имаш опцията да навлезеш в една фаза на консултиране с по-напреднали членове на духовното ти семейство и на договореност да се завърнеш обратно. Консултирането ще има за цел да ти помогне този път да вземеш по-добри решения, за да не се окаже, че повтаряш един и същ сценарий отново и отново. Когато всички тези въпроси са решени по подходящ начин, ти ще бъдеш върнат към своя живот в 3Д в подходящ момент. Кой ще бъде този „подходящ момент” ще зависи от всеки конкретен случай. В някои случаи това ще бъде доста преди предишния момент на смъртта, така че да може да бъде открит нов път напред и смъртното събитие да бъде напълно избегнато. В някои случи  ще бъдеш върнат към събитието мигове, преди то да се случи и, с подходящо насочване, ще преминеш през него по различен начин.  Има също и случаи, които могат да бъдат силно вдъхновяващи, когато на съществото е позволено да преживее „смъртта”, да си спомни част от процеса на консултиране и да си припомни завръщането. Това са така наричаните често „преживявания близко до смъртта”. Всеки отделен случай обаче е различен и към всеки духовното семейство на съществото се отнася с голяма любов и състрадание.

З:  Това е наистина удивително, 8. Значи никой не умира, без предварително да се е съгласил на това.

8: Скъпи мой Зингдад, ние сме ти казвали от известно време по най-различни начини, както и в последно време, чрез тази книга „Документи на Възнесението”, че ти си творец на своята реалност. Как го каза Божествена Радост?

З: Имаш предвид, когато той каза: „Ти винаги получаваш точно това, което сътворяваш” ?

8: Да. Точно това имах предвид. Как тогава е възможно това твърдение да бъде истина, ако то престанеше да бъде истина, след като умреш? Това е невъзможно.

З: Прав си. Тогава би трябвало да бъде: „Ти получаваш точно това, което сътворяваш… до момента на смъртта си”.

8: Съвсем правилно. И така, даже смъртта не те превръща в жертва. Даже когато си умрял, все още имаш възможности за избор. Ти все още имаш правото да кажеш: „Хей, аз не съм свършил с това!” И ако, след като си бил подходящо консултиран, ти решиш, че наистина имаш несвършена работа или по-добър начин да завършиш това, тогава… ти се връщаш в подходящ момент преди „фаталното събитие”, каквото и да е било то.

З: Но тогава хората определено няма да избират да умрат, нали? Със сигурност те всички ще се завърнат, ако не по някаква друга причина, поне за да помогнат на любимите си хора, които са останали назад.

8: Когато хората на Земята „умрат”, тогава те попадат моментално в една междинна реалност, където получават всякакви видове помощ, за да осмислят случилото се. Те достигат до съгласие, че това е в името на най-доброто и че сега те трябва да се придвижат напред… или да се завърнат. Така стоят нещата. И ще се учудиш, ако разбереш колко много пъти всички вие вече сте „умирали” и сте се завръщали.

З: Наистина?! Това обаче никога не се е случвало с мен. Аз не си спомням подобно нещо.

8: Разбира се, че не си спомняш. Това не се е случило в твоя времеви поток. Това не е нещо в твоето минало, за да си го спомниш. Когато си се завърнал обратно в твоя живот, ти си избрал алтернативен времеви поток, което е означавало, че ти никога не си умирал.

Нека обаче ти помогна да си припомниш. Може би си спомняш инцидента с мотоциклета, който имаше преди петнадесет години? От който ти „по чудо” се отърва без сериозно нараняване? Известно време преди това, ти бе разсъждавал за това колко безполезен е бил животът ти. Ти не изпитваше особено силно желание за живот, който ти се струваше сив и безсмислен. Ти някак бе изгубил посоката си. И тогава, онази вечер, ти разговаряше с един приятел. Той ти разказваше за ужасен инцидент с мотоциклет, който е имал, и как почти е бил умрял от раните си. И тогава ти си помисли, че може би това бе, което желаеше да ти се случи. Просто да напуснеш този свят. Тогава ти се сбогува с приятеля си, качи се на мотоциклета и тръгна към дома си. И когато преминаваше през един завой на магистралата, пред теб изникна задръстване, а ти караше прекалено бързо, за да спреш навреме, и катастрофира.

Това, което не си спомняш, е, че ти всъщност „умря” онази нощ. И тогава ти и аз проведохме малък разговор. Разговаряхме за това докъде си стигнал в твоя живот и аз ти показах някои ключови моменти от това, което ти предстоеше. Ти се съгласи, че макар да ти предстоеше още много работа, тя си струваше, защото ти можеше да видиш вълнуващото бъдеще пред теб. Ти се съгласи с мен, че трябваше да се върнеш и да продължиш живота си. И така, ние те върнахме в един момент непосредствено преди инцидента и този път ти получи малко експертна помощ от някои мои приятели. Те сложиха ръцете си върху твоите, така да се каже и ти изманеврира мотоциклета си, подобно на холивудски каскадьор, като завиваше и прелиташе покрай колите, които бяха спрели неподвижно пред теб. И след това, когато бе време да се разделиш с мотоциклета си, ти отново получи помощ от някого другиго, който управляваше тялото ти вместо теб, за да извършиш най-невероятното акробатично претъркаляне, след което да се приземиш с не повече от едно одраскване! Бе интересно да те наблюдаваме след това. Отне ти само секунда-две да прецениш обстановката, да забележиш, че с теб всичко бе в ред, да свалиш каската си и да отправиш няколко подбрани ругатни по адрес на шефьора, който в онази вечер бе причинил цялата бъркотия на пътя.

И ти продължи с живота си.

Ти често си спомняше за този инцидент. Учудваше се откъде си взел уменията, за да извършиш онези маневри. Чудеше се също как се случи така, че след инцидента ти започна да откриваш нова посока в живота си. Имаше много неща, на които се учудваше, но никога не разбра какво наистина се случи онази вечер.

З: Искаш да кажеш, че наистина съм могъл да умра тогава?

8: Искам да кажа, че ти наистина умря. И след това не го стори. И двете неща са истина. В момента преживяваш времевата линия, в която не умря. Това е твой  избор. И това не е единственият път, в който ти се е случило такова нещо.

Спомняш ли си въртенето с колата ти на магистралата, по време на ваканцията ти преди двадесетина години? (усмихва се) В един момент ти караше на заден ход по магистралата със 100 км. в час и след това просто обърна колата на още 180 градуса и продължи в правилната посока по пътя си. Още едно удивително каскадьорско шофиране, което бе изпълнено перфектно! Как мислиш, че това бе постигнато? Имаше още няколко такива случаи. Някои бяха по-малко драматични и по-малко очарователни от тези двата. Някои бяха твърде тъжни и самотни, да не кажа и малко жалки. Въпросът е, че досега ти си беше осигурил няколко момента за напускане на този живот. И всеки път си избирал да не се възползваш от тях. Всеки път си се завръщал. И така, ти все още си тук. Това е твой избор. И това се отнася за всеки тук на Земята. Би било много рядко човек да осъзнае напълно себе си като възрастен и никога да не е преминавал покрай такива моменти на напускане. Всъщност аз бих силно препоръчал на всеки от читателите да помисли сериозно по този въпрос. Върнете се назад във времето. Помислете за случаите на странни и привидно чудотворни събития, при които сте оцелели в застрашаващи живота ви, или съществено променящи живота ви ситуации. И помислете за времената, когато сте били, може би достатъчно отчаяни или може би просто достатъчно отегчени, за да обмисляте сериозно и да планирате собствената си смърт, след което, някак необяснимо не сте направили нищо. Вижте дали не мислите за възможно този вид събития да са били ваши опити да избегнете такива моменти на оттегляне. Обърнете специално внимание дали не сте открили повече стимули и желание за живот около такива събития. Това би бил знак за успешно заобикаляне на такива моменти. Силно препоръчвам на всеки от читателите ни да се замисли върху това. Отделете малко време в интроспекция и вижте дали няма да научите нещо повече за себе си, за своя живот и избори от начина, по който животът ви е поднесъл такива възможности за изход… и за начина, по който сте ги избегнали.

З: Благодаря ти, 8, ще направя това и ще помисля за моменти в допълнение на тези два, които ми припомни.

Но все пак… бих искал да се върна към въпроса за тези, които са умрели и не са решили да се завърнат. Защо не са се завърнали? Те със сигурност биха се завърнали, пък макар и само за да бъдат заедно с обичните си хора.

8: Добре, виж… Готов ли си да се съгласиш, че съществува много по-широка перспектива от тази, към която се придържаш в момента, в това свое въплъщение тук на Земята?

З: Да, предполагам че това е очевидно.

8: Защото ако имаш желание да приемеш, че част от дизайна на твоята реалност е това, че тези, които я населяват, са ограничени в знанието си за определени неща, тогава ще е очевидно, че след премахването на определени ограничения, перспективата ти ще бъде различна. 

З: Добре, предполагам, но…

8: Това, което не разбираш, е, че животът, който в момента живееш, е реално и истински част от една сложна игра, в която участваш. Все едно, че изпълняваш роля в огромна пиеса. Цялото ти въплъщение в този живот е една роля. Това не означава, че животът ти не е важен или че няма голяма стойност и цел. Нещата обаче стоят така, че след „смъртта”, ти ще го видиш такъв, какъвто е. И ще поискаш да се освободиш от своята привързаност към него, когато настъпи подходящото за това време. А колкото до твоите любими хора, твоите приятели и семейство, нека ти разкажа за тях. Когато „умреш”, ти ще ги видиш отново в духовна форма. Ти ще видиш по-истинската версия на всяко от тези същества, тук, в духовна форма, да те приветства с добре дошъл у дома, и в същото време, ти ще видиш също въплътената версия на тези същества как продължава своя живот и оплаква твоята загуба. Очевидно ти ще изпиташ състрадание за тяхната загуба и тъга, както и голяма любов към тях. Ти ще поискаш да ги утешиш, и да бъдеш заедно с тях. Тяхното объркване обаче няма да бъде и твое объркване. Ти ще знаеш, че те са те изгубили само в тяхната ограничена перспектива, че ти си ги напуснал и че вече си мъртъв. Ти ще знаеш, че това не е така, както и че една вечно валидна, мъдра и величествена версия на всеки от любимите ти, съществува заедно с теб в духовна форма. Така че тогава… какво мислиш, че ще бъде решението ти? Веднага да се втурнеш назад в това въплъщение, за да облекчиш скръбта и загубата на тези въплътени аспекти? Или да видиш смъртта си такава, каквато е: неизбежен преход от въплъщение към една по-малко ограничена перспектива? Ще се втурнеш ли назад, за да бъдеш край тях, въпреки че пътуването ти явно е привършило? Ще се опитваш ли да продължиш престоя си само за да отложиш тяхното огорчение, след като знаеш, че в крайна сметка всички ще трябва да преминат през това? И ако знаеш, че ти ще бъдеш там и ще ги чакаш, когато те също ще бъдат готови да преустановят своето въплъщение и да се пробудят за своята по-голяма реалност? Кое мислиш, че ще избереш? Ще продължиш ли да избираш да се завърнеш към живот във въплъщение, много след като си престанал да имаш всякаква полза от него, само заради това да утешаваш другите?

З: Предполагам… когато настъпи времето да взема такова решение, аз ще направя най-добрия избор, който мога при стеклите се обстоятелства. Предполагам, че когато наистина настъпи времето ми да си тръгна, аз ще избера да напусна.

8: Това е добре казано. Мисля обаче, че тук е важно да подчертаем, че смъртта на тялото не е единственият начин за напускане на това място. То определено е най-често срещаният. И то дотолкова, че обикновено се счита за единствен. Има обаче някои по-интересни начини за придвижване напред.

З: Това определено звучи като една изключително интересна тема!

8: Тогава може би ще я разгледаме в подходящ момент. Сега обаче, имаш ли повече въпроси относно смъртта? Наистина искам да съм сигурен, че ние сме ликвидирали този въпрос, ако ме извиниш за израза. Смъртта е разбираемо тема с известна трудност за 3Д същества, тъй като поражда много страх и объркване. Страхът от смъртта може често да бъде основна пречка за чистата наслада от живота.

З: Да, аз все още имам някои въпроси. Можеш ли да ми помогнеш с въпроса за оплакването, от перспективата на този, който остава в тази реалност? Как можем да се справим с мисълта, че човекът, който е умрял, е могъл да се завърне при нас, но не го е сторил?

8: Не всяко ухо може да получи всяко послание. Понякога хората имат нужда да останат със своята тъга и болка известно време. Понякога това създава чувството, че потвърждава любовта, която са изпитвали към този, който според възприятията им, си е отишъл. Човешките емоции са сложно нещо.

Ако обаче опечаленият може наистина да чуе това, което е обяснено тук, може би това ще му донесе някакво утешение. Нима не може да има утеха в това да знаеш, че човекът, който е умрял, наистина е наред? Че неговата „смърт” е нещо, относно което той е имал възможност за избор и се е възползвал от нея? И че след като е придобил по-широка перспектива, е видял красотата, съвършенството и завършеността на пътя, който е извървял в своя живот?

Ако опечаленият може да види това, то неговата скръб може да бъде поставена в своята правилна перспектива: че той тъгува за своята загуба. Той изпитва болка по повод факта, че вече не може да преживява починалото лице в своя живот. В живота му се е отворила една празнота и, разбира се, това причинява болка и е правилно той да тъгува за това, тъй като самото тъгуване е съществена част от изцелението.

Това е правилната перспектива.

Вие не тъгувате за другия, вие тъгувате за себе си, за собствената си загуба. И това е, разбира се, нормалният и валидният начин да реагирате на ситуацията. И тъгуването е процес, един път, който ще извървите. По него вие ще срещнете определен брой добре известни гледки. Вашите психолози ще ви кажат, че отрицанието, пазаренето и гневът са нещо очаквано. Докато преминавате по този път, вие ще откриете примирение. Има обаче още един етап, който не е общопризнат.

З: И той е?

8: Радост.

З: Радост?!

8: Да. Защото в подходящ момент ти ще се събереш отново с тези, които мислиш, че смъртта ти е отнела. Когато ти сам се откажеш от вкопчването си в този времеви поток, ти отново ще срещнеш тези, които по-рано са „умрели”. И това събиране е изпълнено с неограничена радост, тъй като то затваря кръга.

З: Защото когато всеки човек умре, той среща любимите си хора в отвъдното.

8: Правилно. Хората на Земята наистина преживяват нещата в обратен ред. Те обикновено си представят смъртта като някакъв вид „заспиване”. Като „навлизане в тъмната нощ”, или нещо подобно. Докато в действителност тя е точно обратното. Смъртта прилича много повече на събуждане, на надигане от дълбок сън, в който животът, който току-що си изживял, е сънят. Когато си „от другата страна”, както вие казвате, ти разбираш, че възприятията ти са много пъти по-остри, отколкото са сега. Твоите проникновения и разбирането ти ще бъдат доста  по-силни от тези в момента. Така че твоето преживяване ще бъде на някой, който се събужда от сън и разбира, че сънят му, макар твърде ясен и силно въздействащ, всъщност е бил твърде ограничаващ и по-малко „истински и реален” от този, който преживяваш в момента. Ще се почувстваш лек и свободен. Също така ще се окажеш заобиколен от своите най-скъпи хора. Сега си представи как ще се почувстваш, когато откриеш, че това най-любимо същество, което си вярвал, че си изгубил преди години, е изведнъж тук, за да те посрещне! И това същество не само е пред теб, но ти го виждаш каквото е всъщност: в своя разцвет, с прекрасно излъчване и красота.

Да, наистина това е време на безкрайна радост.

И може би знанието за това ще донесе някаква утеха на тези, които тъгуват за своя скъпа загуба. Това не премахва болката от загубата, която изпитва тъгуващият, това е вярно. Ти не можеш да се задоволиш само с мисли и идеи. Най-малкото обаче ти можеш да разбереш, че загубата ти не е постоянна. Ти ще срещнеш тези хора в даден момент.

И така, много е вярно, че тези, които оплакваш, са заедно с теб, макар ти винаги да не можеш да усетиш това.

З: Разбирам. Благодаря ти. Все пак, 8, какво ще кажеш за това, което съм чувал да се разправя – за тунел от светлина и прочие… как то се вписва в тази „среща с любимите хора”?

8: Тунелът от светлина наистина е нещо, което мнозина ще видят. Преживяването на смъртта често е много травмиращо и затова е предвиден период на нагаждане. Първо ти е позволено да се помотаеш малко около 3Д света, ако го желаеш, или ако чувстваш, че ти е нужно. Някои са силно привързани към настоящата си въплъщение, към тялото си или към дреболиите на настоящия си живот. Те не са готови да видят, че всички тези неща са само реквизити на пиесата. Нищо повече. Такива същества вероятно ще поискат да останат близко до 3Д реалността известно време след смъртта.

З: Тогава те духове ли са?

8: Това, което наричаш духове, може да са най-различни неща. Възможно е по-чувствителни хора да усетят присъствието на такива, които все още не са се придвижили напред. Може би това ще бъдат наречени „духове”. Тези обаче, които се оказват заседнали в условията на Земята, рано или късно ще получат помощ, за да се придвижат напред.

Следващата фаза, която обикновено бива преживявана, е място за утеха, мълчание, тъмнина. След цялата бъркотия на въплъщението и понякога травмиращия край на този живот, обикновено се счита за полезно да бъде отделено малко време за „прекъсване”. И така, съществата обикновено се оказват на едно място на покой. То е тъмно и спокойно. За да не се объркат попадналите там обаче и за да не помислят, че са сами и изоставени, има една ярка, бяла светлина, която идва от това, което възприятията приемат за „отгоре”. Символиката на тази „ярка, бяла светлина, идваща отгоре” е едновременно ясна и универсална. И сега, съществото трябва да избере. Дали да се придвижи в светлината, или не? Това е изборът, който ти бива предложен. Ако ти харесва спокойствието и тишината, ти можеш да останеш там, колкото пожелаеш. Там времето е без значение. Ако се придвижиш в светлината, ще я почувстваш като блажено любяща. Ако откажеш светлината, ще можеш да откриеш много други посоки на придвижване. Например, съществува по-малко осветеният вход към друго въплъщение. Това не е препоръчително, но може да бъде избрано. Или може да се рееш в мета реалностите, които намират израз в сънищата, фантазиите и въображението на съществата. Това също е опция, която не е за препоръчване. Някои от тези мета реалности са света на кошмарите, където съществата изгарят най-лошото от вътрешните си терзания. Стълкновенията с тях могат наистина да наподобяват на ада!

Съществуват много опции и както винаги, изборът е твой. Ако търсиш любов, тогава трябва да направиш очевидното: да търсиш ярка, бяла светлина, да изпиташ нейната любов и да се придвижиш към нея.

З: А кога хората осъществяват тази радостна среща с членовете на своето семейство?

8: След като си се придвижил донякъде в светлината, ти започваш да придобиваш усещането за принадлежност. Ако продължаваш напред, то ти ще следваш сърцето си, което ще те отведе до тези, които обичаш най-силно. Неизбежно е да ги откриеш. 

Моля отбележи, че аз те запознавам с някои от общите особености на това, което можеш да очакваш по време на един процес, наречен смърт. Трябва да подчертая, че това са точно това – някои общи особености. Няма твърди правила. Всяка личност е уникална и ще има свое собствено уникално преживяване в този преход. Описаното по-горе не е в никой случай окончателно.

За теб например ние имаме договореност, че веднага след като прекъснеш връзката с тялото си, ти ще почувстваш, че съм изправен пред теб. След като ме видиш, ще знаеш, че си преминал в отвъдното. Обикновено ние имаме навика да започваме точно там, докато си още около тялото, което току-що си напуснал. Отделяме малко време, за да оценим твоето напускане. Обсъждаме. Вземаме някои решения и действаме в съответствие с тях.

Така че цялата последователност тъмнина/колона от светлина/среща с любимите/оценка на живота/примирение/планиране на следващото въплъщение, е „нормалният” начин  за мнозина, но в никой случай не е твърдо изискване.

З: Тогава какво определя индивидуалния преход?

8: Това, което всеки избира, разбира се!

Даже и в този процес на преход, наречен смърт, ти винаги получаваш това, което сътворяваш. Ти имаш правото да правиш погрешни избори. Или позволи ми да кажа, избори, които ти причиняват болка. Това е твое право. Ако обаче желаеш да избереш пътя на любовта, то ти също имаш правото да получаваш съвети и помощ, и тогава да направиш наистина добър избор.

Ето защо аз с удоволствие проведох тази дълга дискусия относно смъртта. Това е много, много важен момент, който трябва да разбереш. Ти действително не умираш в нито един момент от процеса на смъртта. В нито един момент не преставаш да имаш възможности за избор. В нито един момент не преставаш да притежаваш съзнанието си и усещането си за своето Аз. Просто ти не умираш. Никога!

З: Тогава защо вярваме, че го правим?

8: Искаш ли да чуеш една любопитна ирония?

З: Добре.

8: Най-близкото нещо до действителната смърт е преживяването, което наричате „раждане”!

З: Какво?!

8: Случва се следното: Аз вече обясних как след „смъртта” твоето съзнание и възприятия се разширяват. Казах ти, че в процеса на преход, ти имаш чувството, че се пробуждаш. Ти си спомняш живота си с голяма яснота. Обикновено, ти започваш да си припомняш и други свои животи и многото и различни преживявания между въплъщенията. Мислите ти стават ясни и мисловните ти процеси се ускоряват. Накратко, усещането ти за собствено Аз се разгръща, наред с капацитета ти да обработваш това, което знаеш. Ти ставаш повече. Това е, което се случва след „смъртта”.

А относно раждането? Ами, това е обратният процес. Докато интегрираш своето съзнание в това на едно ново бебешко тяло, ти се потапяш в забвението. Ти губиш своите спомени и познания. Ти се освобождаваш от способността си да обработваш задълбочено и бързо. Ти забавяш, замъгляваш и забравяш. Ти ставаш по-малко. Ето защо ти можеш да повярваш, че смъртта е окончателна. Не защото нищо не може да бъде припомнено след смъртта, не, а защото почти нищо не може да бъде припомнено след раждането!

З: Това е много интересно. Но защо правим това?

8: Защо избирате да преживеете раждане? Ами, ако си следил разсъжденията ми, които ти представих дотук в Документи на Възнесението, тогава би трябвало да ти стане ясно, че ти си избрал въплъщение в живат в плътност 3Д, за да откриеш себе си и да сътвориш себе си от едно място на незнание. От едно място на забрава. Така че да можеш да преживееш истинска отделеност и отрицание на единството. Така че е очевидно        , че всъщност това да позволиш на последния, най-плътен пласт от Завесата на Незнанието да се спусне над съзнанието ти, докато навлизаш в едно въплъщение, съответства на твоите цели. Когато това се случи, ти си ограничен до това да възприемаш само нещата в плътност 3Д и почти нищо друго. Това подпомага твоя растеж и натрупване на знания, които желаеш.

З: Добре, виждам смисъл в това.

8: Тогава, ако ми позволиш да обобщя казаното, когато навлезеш в живота на въплъщението, ти забравяш почти всичко, което си знаел. Тогава, докато се справяш с дълбоката си забрава според възможностите си и живееш живота си, ти получаваш възможност да използваш редица изходни точки от този жизнен поток. Ти ще пренебрегнеш много от тях. Някои ще предприемеш, след което ще разбереш грешката си и ще се завърнеш. Твоят поток на живот ще прекъсне, когато избереш изходен пункт и не промениш мнението си. Тогава ти решаваш, че животът ти е завършен. И тогава се придвижваш в духовната сфера, за да продължиш своето пътешествие, каквото и да е то.

Така че сега разбираш какво имам предвид, когато казвам, че реално и истински не съществува такова нещо като действителна „смърт”. И даже илюзорното преживяване на смърт, което имаш, е въпрос на избор. Твой избор. Защото, както вече казах, истината е, че:

„Ти си вечен и безсмъртен.”

З: 8, трябва да ти кажа, че това е едно от най-красивите неща, които съм чувал. Усещам, че това е правилно и вярно за мен и когато го помисля, това ме прави много щастлив.

8: Аз наистина искам да разбереш, че смъртта е нищо повече от дълбока промяна на състоянието. А промяната е живот. Животът е промяна. Противопоставянето на промяната е смърт. Така възниква една твърде любопитна дихотомия. Тези, които се боят от смъртта до степен, в която страхът започва да ги обсебва, се опитват да се съпротивляват на смъртта. Те се опиитват да спрат потока на промяна. И иронията е, че всичко, което правят, е да прекъснат потока на живота. Те всъщност си навличат смърт, докато все още са живи! Това причинява всякакви вътрешни терзания и води до болести на психиката и духа, които се проявяват и като болести на тялото. Ето защо е изключително полезно за теб да разбереш правилно смъртта, за да престанеш да се страхуваш от нея.

Следващата стъпка е да прегърнеш живота и да прегърнеш промяната и тогава, не след дълго, ще можеш да изоставиш напълно зад себе си преживяването на смъртта. И това е много важно за процеса на възнесение. Възнесените същества се издигат над понятието за смърт. Те остават в живота завинаги.

З: Добре. Благодаря ти, 8. Трябва да кажа, че за мен е доста умопомрачително да чуя, че съм безсмъртен на духовно равнище, но допълнителният факт, че съм умирал преди в този си живот и всеки път съм решавал да се завърна, ми е доста труден за преглъщане. Във всички случаи, по време на нашата дискусия аз наистина разбирам как смъртта може да не е това мрачно, плашещо нещо.

8: Не, тя наистина не е. Смъртта е всъщност портал от настоящата ти реалност в друга реалност. Нищо повече. И тя не е даже еднопосочна врата. И на всичко това отгоре, ти контролираш как да използваш тази врата даже и сега да не си наясно с това.

Сега можем да се придвижим към следващата производна истина, която току-що докоснахме. И тя е:

„Промяната е единственото постоянно нещо.”

З: Често съм чувал да казват това. Изглежда ми вярно. Искам да кажа, че всяко нещо в крайна сметка се променя. Можеш ли обаче да ми кажеш как това бива изведено от първата абсолютна истина?

8: Това следва от първата ни дискусия относно смъртта, но нека повторя. Ти разбираш ли, че всичко, което е в покой, което не се движи и променя, е мъртво? Всяко нещо, ако въобще не се променя, ако престане да се движи, престава да живее. То е мъртво. И тъй като нищо никога не умира, от това следва, че нищо никога не престава да се движи и променя.

З: Нищо никога не умира?

8: Ти вече си забравил първата част на разговора. Току-що приключихме с това. Спомни си – ЕДИНСТВОТО е!

З: О, да, извинявай, 8. Спомням си. ЕДИНСТВОТО е, то не може да бъде делено и това означава, че всички части на ЕДИНСТВОТО трябва да продължат да съществуват. Нищо не умира, нищо не бива унищожено. И сега ти казваш, че „нищо не умира”, което е равно на „всичко се променя”.

8: Да.

З: Но 8, много неща не се променят. И много неща са мъртви.

8: Като например?

З: Хайде стига, 8, ти сигурно се шегуваш с мен. Вземи една тухла от стената на една къща. Тя е съвсем мъртва и определено не изглежда да се променя!

8: Грешиш. Тухлата живее. Само че по начин, който не можеш да разбереш. Тя е част от една жива система, която ти нямаш способността да възприемеш. Нека те попитам – костите в тялото ти живи ли са?

З: М-м… да. Те са нещо като жив орган, струва ми се. Те растат и се променят във времето.

8: Но ти не можеш да разговаряш с тях. Ти не можеш да ги видиш как консумират храна. Те нямат централна нервна система. Те не изглеждат интелигентни. И въпреки това, ти с удоволствие им приписваш термина „живи”. А ако ти кажа, че както една кост или една кръвна клетка са живи сами по себе си, същото се отнася и за тухлата в стената, която ти така омаловажаваш? И също както костта и кръвната клетка са съществена част от една доста по-голяма жива система, същото важи и за тухлата. Тухлата е в непрекъснато състояние на промяна. На субатомно ниво протича с много висока скорост непрекъсната промяна, докато на макро ниво също протича непрекъсната промяна, но с по-забавено темпо. Ако искаш да видиш такава промяна, иди и погледни една къща, която в продължение на няколко века не е била поддържана. Цялата къща скоро ще се завърне към Земята; тухлите постепенно ще се разпаднат и ще станат част от Земята. Виждаш ли, признак на арогантността на човечеството е да вярвате, че може да определяте кое е „живот” и кое не е, с помощта на произволно избрани параметри, които може да измервате… според тяхното сходство със собственото ви състояние. Как ще ти хареса, ако ти кажа, че вие не сте в действителност форма на живот, тъй като продължителността на живота ви е прекалено кратка за да има смисъл? Това би била гледната точка на една галактика, ако тя притежаваше вашата арогантност. Е, време е да изоставим тази арогантност. Време е да разбереш, че всичко е живот. Всичко, по един или друг начин, е съзнание. И след това може да достигнеш до разбирането, че нищо не умира и че всичко се променя. Тези две идеи са всъщност една и съща идея, ако се замислиш сериозно. Промяната е живот. Статичното състояние е смърт. Нищо обаче никога не е наистина статично. Никъде нищо никога не прекъсва напълно движението си. Всичко, същества и всякакви неща, са в непрекъснат процес на движение и промяна.

Промяната е абсолютна и постоянна. И тя е единствената абсолютна константа.

З: Добре, 8. Нека преговоря това от върха надолу: Няма едно единствено нещо, което да мога да посоча или назова, което да не е част от ЕДИНСТВОТО.

8: Правилно.

З: И никоя част от ЕДИНСТВОТО не е мъртва или статична. Всички части на ЕДИНСТВОТО са живи и се променят.

8: Да. Те може да не притежават ограничените атрибути, които вашата наука нарича „живот”, но те категорично са живи.

З: Но тогава какво е животът? Ако той не се вмества в „ограничените атрибути”, които науката му е приписала, тогава какво е?

8: Растеж. Промяна. Еволюция. Превръщане. Съзнание. Това са някои от атрибутите на живота. Но какво представлява всъщност? Това е доста обширен и много сложен въпрос. Погледни наоколо. Погледни твоята планета. Ако си видял всяко едно нещо, което някога се е случило на твоята планета от създаването й до нейния край, тогава ще си видял една малка част от картината. След това иди и направи същото с всяка планета и всяка звездна система във вселената. Постепенно ще обхващаш все по-голяма и по-голяма част от картината. Когато си видял всичко, навсякъде, във Всичко, Което Е, тогава ще си започнал да разбираш отговора на въпроса „Какво е животът?”

Животът е мистерия. Той е отвъд разбирането. Той е красив, величествен и безкраен. Животът Е.

З: Не ми се случва често да видя тази по-поетична страна на душата ти, 8.

8: Знаеш ли, драги ми млади приятелю, колкото повече се опитваш да опростиш нещата, толкова повече виждаш тяхната сложност. И когато си готов да се предадеш пред безкрайната сложност, тогава изведнъж се появява чистата простота. Това показва моят опит. Животът ще разбие сърцето ти с непоносимата си красота. И с разбито сърце, ти ще молиш за още и още, и още живот.

Животът е едно чудо.

И мога да те уверя, че твоят намусен стар приятел 8 е силно влюбен в живота.

З: Божичко, 8, колко красиво го каза!

8: Благодаря ти. Животът е мое вдъхновение и самият живот е красив. Но виждаш ли, защото животът е безкраен и се променя непрекъснато, логично следствие от това е, че той ще остане отвъд определенията. Ето защо, за съжаление, вашите научни методи за определяне на това какво е животът, винаги ще търпят неуспех. Вие на може да опознаете живота с ума си. Вие може да го опознаете само със сърцето си. Ето защо, когато ме попиташ какво е животът, ти ме чуваш да говоря за любов и за красота, и за подобни неща, принадлежащи на сърцето.

З: Това ми звучи напълно смислено, 8, и аз наистина се насладих на това описание.

8: Това е добре. Тогава нека се придвижим към следващата производна истина, какво ще кажеш?

З: Чудесно. Каква е тя?

8: Тя е:

„Каквото сътвориш, това получаваш обратно.”

З: Супер. Тази ми е известна. Но как тя е производна?

8: Най-простото обяснение е следното. Отделеността е една реалност, в която ЕДИНСТВОТО може да си представи, че е множество. И частите на множеството могат да си представят, че могат да правят разни неща една на друга и една за друга. Тъй като обаче множествеността е една илюзия и единството е истината, от това следва, че всичко, което ти правиш някому или за някого, това всъщност е ЕДИНСТВОТО, което го прави на себе си.

Всичко, което правиш на някого или за някого, ти го правиш на себе си, или за себе си.

И това е логичното обяснение.

З: Хм-м. Това, което казваш, намирам за интелектуално смислено, но… ако е истина, то защо животът не изглежда по този начин? Защо веднага не виждам това, което правя на другите, да ми се връща?

8: Това е идеален въпрос. Ти питаш защо моментално не виждаш това. Точно там е работата. Нека ти обясня. Когато направиш нещо някому, отнема време резултатът да се върне при теб. Всъщност, самата дефиниция за време е това, което преминава между причината и следствието. То е паузата, продължителността, която трябва да изчакаш между това, което направиш, и това, което получаваш обратно. И в тази пауза ти имаш възможността да пренебрегнеш връзката между причина и следствие. Когато резултатът пристигне в живота ти, ти имаш възможността да забравиш как и кога си избрал и причинил това. И за да станат нещата силно объркани, междувременно ти ще си избрал още доста неща, с което си задействал редица други резултати. И така, когато тези резултати пристигнат в живота ти, те пристигат смесени един с друг. Те са смесица от всички резултати на всички твои творения. И така, всички същества, въплътени на Земята в момента, възприемат по този начин своя живот. Техният живот е една объркана смесица от множеството направени избори. Изглежда че ги застигат случайни неща, без явна връзка с това, което са правили и избирали. Понякога това е добре, понякога – зле, но най-вече е просто сиво и скучно… и така те се влачат от люлката до гроба.

И кой може да ги обвини за тази тяхна перспектива? Ако резултатите от техните избори пристигат моментално, тогава няма да има никакво объркване. Те моментално ще видят, че са сътворили това, което са получили. И тогава веднага ще започнат да вземат по-добри решения. И ще се пробудят по отношение на своята природа на творци. Ще изоставят илюзията на двойствеността. И това, приятелю мой, е точно смисълът на това нещо, наречено „време”: Това, че ти позволява да претендираш, че не си създал резултатите, които преживяваш.

З: Но защо, 8? Защо избираме да преживяваме времето по този начин, ако то само ни обърква?

8: Защото точно това сте поискали! Вие сте дошли тук конкретно, за да преживеете да забравите кои сте. И конструктът на времето е един доста ефикасен начин да получите помощ за своето забравяне.

Всъщност, всичко е много просто. В резюме нещата стоят така: това, което сътвориш, е това, което получаваш обратно, защото… тук присъства само едно същество. Някои части на ЕДИНСТВОТО обаче са пожелали да забравят, че са едно. Това е, което сте постигнали. И една съществена компонента на вашето забравяне, че сте част от единството, е да изгубите напълно усещането си, че сте творци. Това е, защото страхът ви държи отделени. Страхът идва от чувството, че сте жертви. Страхът бива разсеян от съзнанието, че сте творци. Ако знаете, че сътворявате своите преживявания, тогава няма голям смисъл в това да се страхувате от тях, нали?

З: Не. Това е като да правиш страховити сенки на стената с ръце и след това да се плашиш от тях.

8: Нещата стоят точно по този начин!

З: Добре. Аз мога да разбера напълно логиката, която ми предлагаш. Ако тук има само едно същество, то ясно е, че всичко, което правя, го правя на себе си. Добре. Също така приемам логиката на твоя аргумент, че създавам ситуацията, в която забравям, че съм творец на своята реалност. Тук има някаква безпогрешна кръгова логика. Как обаче мога да узная, че съм творец на собствените си преживявания? Или трябва да приема, че не мога да зная това, докато съм въплътен тук?

8: Не, ни най-малко. Като същество, избрало пътя на възнесението, ти си този, който избра да опознае същностното единство на всичко и също така своята природа на творец, докато все още си въплътен. Това е, което означава процесът на възнесение. Така че ти абсолютно сигурно можеш да узнаеш, че сътворяваш собствените си преживявания. В подходящ момент ти ще откриеш Инструментите на Сътворяването и ще започнеш да обучаваш другите кои са те и как да ги използват. И когато използваш тези инструменти, ти ще опознаеш своята природа на творец. В случая мога да ти подскажа: ако ти си творец на собствените си преживявания, но досега си създавал за себе си само усещането, че си жертва, а  не творец, тогава как можеш да преобърнеш това преживяване?

(Забележка на Зингдад: Инструментите на Сътворяването е всъщност наименованието на част 3 от „Сънуващ, събуди се!”)

З: Аз… хм… предполагам, че ще сътворя това да съм творец. Ще направя този избор.

8: Идеално! Ти правиш точно това. Ти създаваш този факт. Никой не може да го направи вместо теб. Ако някой друг ти го направи, тогава ти създаваш факта, че той/тя е творецът на твоя живот. Което е същото като това, че ти си негова/нейна жертва. Така че само ти можеш да направиш това!

З: Добре. Ти обаче можеш ли да ми дадеш нещо, с което да започна, докато дойде време да действаме с Инструментите на Сътворяването? Дотогава как мога да направя това – как да сътворя това, че съм творец?

8: Първо действаш, все едно, че това е истина. Правиш всички неща, които би правил, ако това бе нещо, в което вярваше абсолютно. Правилото в живота на съществото творец е:

„Това, което сътворяваш, е това, което получаваш обратно.”

Така че живей по този начин и ще видиш. Ако това е вярно, то ще ти покаже, че е вярно. Това да излъчваш само изпълнена с любов положителна енергия ще означава, че с времето твоят свят ще се промени, докато започнеш да получаваш само изпълнена с любов положителна енергия. Прави това и виж какво ще се случи. Ако това сработи, то ти ще знаеш от личен опит и по начин, който няма да можеш да отречеш, че това е истина. Тогава ще си тръгнал по пътя на това да станеш същество-творец, защото ще си разбрал как да използваш и прилагаш първия инструмент на сътворяването. Ти сътворяваш това, което желаеш, като преди всичко го правиш.

„Това, което получаваш, се определя директно от това, което сътворяваш.”

Това е всъщност обърнат словоред на:

„Това, което сътворяваш, е, което получаваш обратно.”

З: Мисля, че сега го разбрах! Добре, в това виждам напълно смисъл. И така, ние получаваме това, което сътворяваме, но единственият начин да видим дали това е истина, е, целенасочено и постоянно да сътворяваме едно нещо, което желаем, за да можем да наблюдаваме правилото в действие.

8: Това не е единственият начин, но е нещо просто и ясно. Ако направиш това обаче, то трябва да си едновременно целенасочен и упорит по отношение на това, което сътворяваш, след което трябва внимателно да наблюдаваш какво получаваш обратно. След това ще видиш дали това е вярно, като факт на твоето съществуване. След като веднъж си го преживял по този начин, ти ще почувстваш това твърдение като толкова очевидно, че да е почти глупаво да го изговориш. Все едно да кажеш: „Лявата ти ръка е ръката от лявата страна на тялото ти.”

„Това, което сътворяваш, е, което получаваш обратно.”

Това е една истина, заявявана по много начини през вековете. Била е наричана „златно правило” и „закон за реципрочност”. Заявена е в една или друга форма във всички религиозни писания и етични традиции на цивилизацията във вселената. Ти си я чувал формулирана като:

„Каквото посееш, това и ще пожънеш.”

и

„Прави на другите това, което искаш те да направят на теб.”

Има и други формулировки, които казват същото нещо по различни начини. Ако го погледнеш в отрицателен план, получаваш:

„Това, на което се съпротивляваш, продължава да съществува.”

Виждаш ли? Това означава същото нещо. Все едно да кажеш: „Ако се фокусираш върху нещата, които не желаеш, ще получиш повече от тях.” Защото това, което излъчваш или сътворяваш, ти се връща обратно! Разбирането на това е в основата на така наречения закон за кармата, който учи, че не можеш да избягаш от последиците на действията си. Той е също в основата на философиите на изобилието и на наставленията в „Закона за привличането”, които сега получават известна популярност. 

„Това, което сътворяваш, е, което получаваш обратно.”

Това е една проста истина, която може да прилагаш в живота си, за да стане той такъв, какъвто го желаеш.

З: Той също звучи и като:

„Винаги получаваш точно това, което сътворяваш.”

8: Да, така е! Това е начинът, по който сме го изразили тук в Документите на Възнесението. Това е най-силната формулировка на златното правило и е истината, която ти и твоите читатели сега сте готови да приемете. Виждаш ли, съществата, които са затънали дълбоко в съзнанието на двойствеността, не са, по определение, готови да чуят, че са съзидатели. Така че това понятие бива представено с по-слаби изявления, които те могат да прилагат в живота си. Ако те изберат да живеят според този принцип, те могат да се радват на живот, който е хармоничен и радостен, докато бавно се пробуждат и се подготвят за евентуалното си пробуждане за своя статус на сътворци и съпровождащото го възнесение извън двойствената система. Ти и твоите читатели обаче сте директно и последователно ангажирани в процеса на възнесение. Вие нямаше да се занимавате с една книга наречена Документите на Възнесението, ако в действителност искахте да се изучите в плетене или грънчарство (смее се). Вие сте тук след собственото си възнесение! Така че ние можем да разгледаме идеята „Това, което сътворяваш/излъчваш, е, което получаваш обратно” в нейния най-категоричен вид:

„Ти винаги получаваш точно това, което сътворяваш.”

Ти си един фрактал, едно холограмно изражение на ЕДИНСТВОТО. Ти трябва да си едно същество творец. Това просто трябва да бъде така. Всичко, което трябва да направиш, е, да откриеш начин да запомниш това и да се справиш с програмирането, което ти казва, че това не е така.

Едно добро място, от което да започнеш, е, да видиш как тази истина работи в живота ти, както току-що обсъдихме. Следващата стъпка е да се научиш да я използваш като един от инструментите на Сътворяването, чиято дискусия предстои.

З: Трябва да кажа, че наистина с нетърпение очаквам тази дискусия.

8: Тя ще бъде едновременно интересна и полезна.

Преди да се придвижим напред обаче има някои много важни неща, които искам да подчертая.

З: И те са?

8: Забеляза ли, че всичко, което сме обсъдили в тази глава, по същество произтича от една основна истина?

З: Която е: ЕДИНСТВОТО е.

8: Правилно.

Това, което искам да подчертая, е, че има пластове истина. Има една абсолютна истина, която е на върха, а по-надолу има истини, които са производни на нея. Големите истини, като тези дискутирани в тази глава, ще останат истинни по време на цялото твое преживяване, от момента на появата ти като съзнание, до последния момент, в който си готов да се освободиш даже и от тези истини, и просто да се завърнеш в ЕДИНСТВОТО. Докато притежаваш идентичност, индивидуалност и личност, тези истини ще бъдат валидни. Под тези истини има много други „по-малко” истини, към които сега се придържаш, които ще бъдат много повече преходни. Като дете, което е твърдо убедено, че нещо е абсолютно сигурно и е готово да се бие за него, но на следващия ден вече е разбрало, че то повече за него не е истина. Ти също се придържаш към такива истини, които си готов да браниш до последен дъх, но много скоро ще се откажеш напълно от тях. Такава е природата на второстепенните истини. Те служат за кратко време, след което преходната им природа бива открита. Това е смисъла на твърдението, че един от симптомите на възнесението е „да прозреш през илюзията”. Така е. Когато се пробуждаш, ти се освобождаваш от убежденията и идеите, от които другите около теб все още не желаят да се откажат. Ти започваш да виждаш, че определени идеи са не-толкова-верни. Това са илюзиите на този свят. Ако ще оставаш толкова дълбоко привързан към драмите на този свят, тогава ти наистина имаш нужда да вярваш на тези неща. Ако започнеш да виждаш през тях, то ти ще откриваш, че не си способен да продължиш да играеш игрички, присъщи на живота в този свят. Това вече се случва с теб, както се случва с повечето от твоите читатели. Ти откриваш, че повече не можеш да приемаш неща, като политика и религия, за сериозни. Ти започваш да гледаш на „новините” с повече от умерен скептицизъм. Пари, статут, власт… тези неща ти изглеждат много по-малко интересни сега, отколкото са били преди няколко години. Сега откриваш, че притежанията са или „подходящи само за определена цел”, или са бреме. И така нататък. Този вид промени са неизбежни. Ти виждаш света през лещите, които си самият ти. Когато ти се променяш и светът ти изглежда различно. Виждаш ли, става дума за „пластове истина”. И вие, пробудените, започвате да проглеждате през преходните пластове. Това е голяма част от целта на разговорите, които ще последват. Аз ще ти говоря за някои от преходните истини, към които все още се придържаш. Някои от тях са били заровени твърде дълбоко в твоята психика и ще се нуждаят от малко побутване, за да бъдат изкарани на светло и да бъдат видяни като това, което са. Като правя това, аз ще ти помогна да се освободиш от илюзиите, които повече не обслужват твоите цели.

З: Това звучи като едно много интересно и вълнуващо пътешествие. Обаче има нещо, 8, което малко ме смущава. Ти ще казваш на нашите читатели „как това е” и „как това не е”, но тези неща касаят мен. Струва ми се, че това може да нарушава правото на хората да избират и да сътворяват неща за себе си.

8: Това е уместна забележка и ти я правиш в най-подходящия момент. Ще забележиш, че Божествена Радост бе много внимателен, когато обясняваше в своите глави, че нещата представени в Документите на Възнесението са верни от неговата перспектива и че читателят трябва да вярва на собствената си интуиция и истина. Това е правилно и аз го потвърждавам. В същото време материалът, с който боравеше Божествена Радост, бе предимно от „умерен” характер. Ставаше въпрос за някои филосовски въпроси и т.н. Той рядко се впускаше в трудните въпроси на твоята реалност, такава каквато е тя. Аз от друга страна, ще разговарям надълго и нашироко по тези трудни въпроси. Аз ще ги назовавам такива, каквито ги виждам. Очевидно, това ще бъде от моята перспектива. В същото време аз ще обяснявам защо моята перспектива е особено полезна и валидна. Аз ще ти кажа защо е правилно и уместно за мен да застана тук и да ти разкажа историята на твоята реалност. Останалото зависи от теб и твоите читатели. Вие може да решите да приемете моите препоръки, или да ги отхвърлите. И на тази основа, вие може да се доверите на истината за „това, което е” от моята перспектива, или да не го направите.

З: Но 8, как можем да решим кое е правилно и кое – не?

8: Добър въпрос. Аз ще ви науча как. Ако трябва да приемете едно нещо, от всичко, което съм казал и ще кажа в Документите на Възнесението, тогава бих казал, че то трябва да е следното: 

„Истината е това, което усещате като истина в сърцето си.”

Това е най-важното нещо, което мога да ви кажа относно истината.

З: Можеш ли да го обясниш?

8: Разбира се. Виждаш ли, всички същества навсякъде маскират някои истини за себе си от себе си. Защото ако единственото нещо, което е абсолютно вярно, е, че „ЕДИНСТВОТО е”, то всичко, което причинява разделение, разграничение, индивидуализация… е преходна истина. Една илюзия. Това, че съм отделен от теб, е илюзия. Това, че ти си отделен от своя читател, е илюзия. Ние всички сме едно.

З: Следя мисълта ти.

8: И сега тези конструкти на отделеността, тези неща, които вярваме относно себе си, за да ни позволят да правим нещата отделно и да се придържаме към различни перспективи, всички те са илюзии в нашите умове. В тях няма нищо лошо. Това, че ние действаме по този начин, обслужва целите на ЕДИНСТВОТО. Това обаче не ги прави по-малко илюзии и те са в умовете ни.

З: Разбрах.

8: И сега, какво мислиш, че представлява Завесата на Незнанието?

З: Ох-х-х-х! Това е илюзия на ума!

8: Да, така е. Съществуват много споделени илюзии. Ние наричаме резултатът от нашите споделени илюзии „консенсусна реалност”. Това означава, че ние всички сме съгласни с илюзиите, които съставляват реалността, в която живеем. И след това ние сътворяваме тази реалност заедно. Когато две или повече същества си дават взаимно позволение да създават неща, които ще споделят, тогава това преживяване се нарича съвместно съ-творяване.

Това, което трябва да разбереш относно Завесата, е, че тя е всъщност съзнателна и жива. За да се намираш зад Завесата, както ти си сега, ти би трябвало да я създаваш съвместно с Притежателя на Завесата. По този начин ти можеш да престанеш да се тревожиш относно това, което можеш и не можеш да знаеш. Ти сключваш това споразумение, след което идваш и се включваш в играта. Притежателят на Завесата има за задача да поддържа правилото, че ти не трябва да откриваш нищо относно истината за единството.

З: Уха!

8: А сега, кажи ми отново какво е Завесата на Незнанието. Ти току-що го каза.

З: Казах, че е илюзия на ума.

8: Правилно. Значи умът е мястото, където се намират тези илюзии на отделеността. Умът е мястото, където съхраняваш всички сложни конструкти, които ти позволяват да играеш игрите, в които участваш. Умът е мястото на всички тези разбирания и сложности. Умът анализира и е зает с редуктивни разсъждения.

Умът разбира.

Обаче…

Сърцето знае.

Сърцето ти е твоят път през всички илюзии. Сърцето ти е свързано директно с ЕДИНСТВОТО и с най-голямата от всички истини, която е единството на всичко. Ако спреш всичкия брътвеж в главата си; ако заглушиш всичкия шум в своето същество; ако се научиш просто да млъкнеш достатъчно дълго, за да чуеш какво има да ти каже сърцето ти, тогава ще го чуеш как плаче в копнеж по ЕДИНСТВОТО.

За безкрайната, непреодолима, блажена любов към ЕДИНСТВОТО.

Твоето сърце познава и никога не е забравило тази най-велика истина.

Можеш ли да го почувстваш?

Можеш ли да чуеш сърцето си и да знаеш, че това е истина?

З: Да. Да, със сигурност мога.

8: Другите, които са ангажирани с процеса на възнесение, би трябвало също да могат. Самият процес на възнесение е твоят отговор на зова на сърцето ти. Твоето сърце те зове към дома и ти започваш да му откликваш.

Дълбоката истина, която аз следователно се опитвам да ти внуша, е:

„Сърцето знае.”

Твоята задача е да се научиш да се вслушваш в сърцето си. Ако можеш да правиш това, тогава ти ще можеш да знаеш по всяко време коя е твоята истина относно всичко. Защото чрез сърцето ти си свързан с твоя Вътрешен Аз и чрез своя Вътрешен Аз си свързан със своя Божествен Аз (God-Self), и чрез своя Божествен Аз си свързан с всеки и с всичко, навсякъде и по всяко време. Ти си свързан с единството на всичко. Твоето сърце е директната линия към цялата истина и към цялото познание. Ти трябва да се научиш да се вслушваш!

З: И как да направя това, 8?

8: Това изисква дисциплина. Ти трябва да се научиш да успокояваш ума си така, че той да престане да те смущава и след това трябва да се научиш да отваряш своя сърдечен портал, за да можеш да доведеш въпросите, по които търсиш яснота,  до сърцето си и да узнаеш каква е твоята истина.

Сърцето ти разговаря с теб чрез чувствата. Ти трябва да се научиш да чувстваш чрез сърцето си. Почувствай какво е усещането, когато то се разгръща, когато е в резонанс и когато е в дисхармония. Тогава, ако някога се нуждаеш да свериш дадена мисъл със своята собствена истина, можеш просто да преустановиш това, което правиш, да затвориш очи, да успокоиш ума си и тогава да почувстваш сърцето си. Тогава вземаш мисълта, която искаш да провериш в своя ум, и усещаш как сърцето ти се отнася към нея. Ако мисълта ти се струва „наред”, тогава тя е истина за теб. Ако усещаш неудобство, тогава трябва да се отнесеш внимателно към нея. А ако ти се струва категорично погрешна, тогава трябва да й обърнеш гръб.

Практикувай това. Както всичко останало в живота ти, колкото повече го правиш, толкова по-добър ще ставаш. Скоро твоето сърце ще започне да ти говори красноречиво, защото ти се отнасяш към него с уважение, като го слушаш наистина внимателно. Това да се научиш да слушаш наистина добре сърцето си е най-ценният инструмент, който някога можеш да притежаваш. Почти няма нещо по-важно от това в пътешествието, което ти предстои.

 (Забележка на Зингдад: Ако това да се вслушваш в сърцето си е нещо, за което мислиш, че се нуждаеш от помощ, тогава аз с удоволствие мога да ти помогна. След първото написване на Документите на Възнесението аз разработих редица ръководени медитации, някои от които могат да ти окажат конкретна помощ в това да се научиш да се вслушваш в сърцето си. Моля посети секцията Ръководени медитации (Guided Meditations) в моя сайт и прегледай предложените там медитации.)

З: Благодаря ти, 8. Наистина оценявам това високо.

8: За мен е удоволствие. Наистина голямо удоволствие. Сега обаче тази дискусия стана прекалено дълга. Нека я привършим тук. В следващата глава ни очаква едно доста вълнуващо пътешествие.

З: Очаквам това с нетърпение, 8. Това бе една удивителна и красива глава. Искрено съм ти благодарен. Доскоро.

8: Добре тогава. Обичам те. До следващия път…