Да прегърнеш дъгата – част 9

II-21

Има един момент на персонално решение, до който трябва да достигне всеки индивид, избрал да се ангажира с този проект. Трябва да разберете, че веднъж поели ангажимента, това ще промени перспективата ви и начина, по който разбирате преживяванията на различни ситуации и взаимоотношения. Ако ангажиментът ви е реален, ще се чувствате като че ли наблюдавате всичко в една по-голяма перспектива. Ще се получи нещо като разделение на реалността ви. Дневните ви преживявания ще бъдат същите, но ще се прибави едно ново измерение в наблюденията ви. Начинът ви на наблюдение ще бъде преживяван като способност да разбирате как миналото и настоящо знание и опит прилягат в една подобна на течен пъзел картина. Ще осъзнаете, че познатата ви реалност се е променила. Ще установите, че елементите на пъзела не са твърди и не се съединяват в разпознаваема статична картина. Вместо това, те ще приличат на направени от желатин и ще се движат и плуват в непрестанно променящи се форми. При възприемането на този процес ще може да разберете, че определени твърди вмъквания причиняват приливи и отливи, които формират подобни на бент структури, ограничаващи протичането на естествения поток. Ако това бива поддържано в индивидуалния поток от променящи се модели, то води до край на преживяването, тъй като жизнената сила трябва да продължи да се изявява по свободен начин, или в противен случай ще бъде оттеглена. Това важи също и в контекста на една по-голяма група индивиди.

Когато е възможно тази идея за елементарната нужда от изява, която се намира в основата на съзиданието, да бъде обхваната, тогава може да се разбере, че възпирането на този поток на прогреса и на всеки план за промяна на посоката му, причинява хаос. Умствената представа е нещо като едновременно движение на множество цветове, които са отделени един от друг и се разширяват в пространството. На едно място цветовете се движат в забавен вихър и започват да се сливат и потъмняват по начин, който не е последователен. От позициите на изнесен по-високо наблюдател е очевидно, че това сливане не може да спре заливащия го поток. Потокът ще продължи да се движи и ще го остави зад себе си. Ако последователността на тази натрупана енергия не е в състояние да бъде смекчена, тя може отново да се присъедини към потока.

Целта и задачата на тези послания е да смекчат и разсеят тази тъмна и натрупана енергия. Ако вярванията на масовото съзнание на тази планета могат да бъдат променени и може да бъде осмислена и приета една нова парадигма на съществуване, тъмните и натрупани енергии ще се разсеят и експанзивният поток на сътворението ще бъде възстановен.

В потока на сътворението познанието, което прераства в мъдрост, се придвижва на етапи по отношение на истината във вибрационните/многоизмерни сфери на преживяванията. Когато знанието се превръща в мъдрост, то тези концептуални разделителни линии биват преодолени и старите понятия излизат от мода и стават неприложими. Когато трансплантираното човечество почувства, че нещо трябва да обуздае свръх стимулираните му агресивни наклонности, бе приета религията. Със завръщането на генетичния баланс сега е време тези индивиди да изоставят това понятие и да започнат да осмислят причинните фактори, довели до изявата на тяхното преживяване. Те трябва да схванат в по-широк план какво поддържа не само техния индивидуален фокус, но също така по-обхватния фокус на галактическата среда на техния живот. Време е за завръщане в лоното на по-мащабното съжителство. Всичко това трябва да бъде отхапано, предъвкано и смляно в една много голяма хапка. Защо толкова бързо? Две причини: първо, всички предишни възможности това да бъде направено, са били отказани. Второ, понякога лекарството в един голям горчив хап е по-ефективно от всички по-малки (хапчета).

II-22

Когато промяната започне да се случва във всяко индивидуално съзнание, ще има буквално прераждане, като пробуденото съзнание бъде отприщено в една нова сфера. Приемането на реалността на множество пластове от изяви, които съществуват едновременно с многобройни цели, е първата стъпка в навлизането в едно многоизмерно съществуване. Персоналната реалност е обгърната от местна, регионална, национална и глобална реалности, всяка фокусирана върху свой дневен ред и всяка обхващаща предишните. Целта на отрицателните плановици е да обхванат и слеят в едно всички тези реалности в един общ фокус, с един дневен ред – техния. Човечеството може да избегне участие в едно преживяване на срив на многоизмерната реалност, като създаде свое собствено преживяване в рамките на отрицателния план. Това е възможно да стане с участие в създаването на новата парадигма. Всеки може да участва като изведе напред неизвестни и предстоящи да бъдат създадени пластове от нови реалности. Без знание за мащабите и силата на този проект, отрицателните плановици не могат да го предотвратят, ако желанието, отдадеността и решимостта той да бъде реализиран съществуват и са активни у необходимия брой човеци. Те нямат начин да контролират способността на един индивид да се фокусира върху създаването на една нова реалност, освен ако този индивид не позволи мисловните му процеси да бъдат овладени отвън. Несъмнено това ще изисква ангажираност и решителност, а потенциалът за това съществува у всички освен у тези с напреднали мозъчни увреждания.

Последните включват тези в напреднал стадий на болестта на Алцхаймер (интересно е да отбележим оказването на чест на едно заболяване с главна буква), тези, които са „изпържили” мозъците си с прекалена употреба на наркотици и тези с конкретни вродени недъзи. Отново трябва да отбележим, че изборът на стил на живот по пътя на свободната воля ще има крайни резултати, които ще трябва да бъдат приети. Как ще се проявят тези индивидуални случаи на избор ще остане неизвестно за останалите. Всеки трябва да отговаря или да бъде възнаграден за своя избор в деня на житейската му равносметка. Изборът за надрастване на преживяванията и добиване на мъдрост съществува винаги, но това трябва да бъде едно истинско осъзнаване, придружено от промяна в нагласата и действие. Трябва да помним, че универсалният закон за привличането действа. Изясняването и разбирането на нюансите на проявление на тези закони изисква голямо задълбочаване. Възможността за опознаване и разбиране на приложението на тези закони може да нарасне много с помощта на ученията на просветлени същества, които биха се появили между вас, ако са поканени и когато това е безопасно за тях. Съществува една книга с духовни закони, но изучаването й не трябва да пречи на фокуса на изявата на новата парадигма. Без рамката на новата парадигма, в която да бъде преживяно разбирането и прилагането на тези закони в практическата реалност, за човечеството на земята ще бъде трудно да почувства тези истини. Необходимо е да се започне в една практическа изходна точка.

Възможно е читателите на тези послания да започнат да осмислят действието на първите два закона на вселената в своите преживявания до момента. Законът за привличането на сходни същности понякога изглежда като привличане на противоположности при човешките взаимоотношения. В същото време, при едно мъдро разглеждане и по-задълбочено разбиране в продължение на времето, обикновено откриваме повече сходства, отколкото различия. Способността за целенасочено привличане на едно преживяване или на неговото отсъствие в материалната сфера чрез целенасочена мисъл и усилия, подкрепя осъзнаването на втория закон. Законът за позволението е по-труден за схващане поради степента на индивидуално упражнявания контрол и външните психологични (включително религиозни) и технологични манипулации. Всъщност за по-голямата част от човечеството е трудно да има и/или упражнява независимо отношение. Възможността да водиш живот при свобода на избор и да ти е позволено да наблюдаваш и да се учиш от резултатите на своите избори, е рядко срещана. Да заявиш желанието си за това е част от желанието за една нова парадигма на съществуване.

Изборът за участие в създаването на една нова парадигма не трябва да включва ангажимент със заробване от друг набор правила и разпоредби, които просто контролират по друг начин. Това не би било нова парадигма. Тук се крие трудността в надрастването на това, което съществува, и осмислянето на една напълно нова форма на преживяване. Необходима е само декларация за целта. След това тя трябва да бъде последвана от кратко пояснение. Изпълването й със съдържание ще бъде приключението на новото бъдеще. Едно много обобщено описание няма да изглежда достатъчно, но опитът за по-подробни обяснения ще го замърси с понятията на настоящето. Човечеството определено има опит с преопаковани стари формулировки, което винаги е водело до физическо и духовно лошо храносмилане.

Отново повторение! Това е, за да поддържаме фокуса там, където му е мястото. Първо фокусираме върху промяната в индивидуалното съзнание от жертва в победител. Победителят е този, който пише историята. Този път не си губете времето да изписвате историята на миналото, защото тя е това, което е, и няма да остане време да й обръщаме внимание. Време е за придвижване напред. Този път победителят ще напише историята на бъдещето. Тези послания и този проект са дарове за земното човечество от неговите галактически братя и сестри, за да може то да напише собствената си история, а не неговите поробители. Въпросът е дали тези дарове ще бъдат приети и приведени в действие от достатъчна част от човечеството за промяна на планираното неприятно бъдеще в най-близко бъдеще? Вашето решение е очаквано с голяма любов и загриженост. При поискване ще разполагате с цялата възможна помощ по всяко време. Само когато сте в състояние да помолите от позициите на по-голямата перспектива на победата спрямо контрола върху собственото ви съзнание, ще може да получите физическа помощ и то не на индивидуална основа, а за планетата и нейните обитатели като цяло.

II-23

С всеки последователен етап от преживяванията на трансплантираните човеци на тази планета, резултатите от съответния  опит за противодействие на генетичните промени са стигали до безизходица. Но това е разбирането, гледано, образно казано, от позиция „между дърветата в гората”.  Въвеждането на нормална човешка ДНК/РНК структура в земния човешки генофонд е дал възможност на корекцията да се разпространи по случаен признак в последващите поколения. Стотици години са минали, през които този ефективен генетичен процес е протекъл в своята естествена последователност. Това, което изглежда продължителен период от време според вашето летоброене на процеса на сътворението, в по-широк план изглежда като мигване на окото. Тези коренни групи от жители, които са били включени в процеса на смешение по избор или по друг начин, са получили и двете генетични изменения, причинили неканени промени в техния еволюционен архетипов модел. Това ни насочва към последиците, които се разпространяват, когато волята на една група бива наложена върху друга. Въпреки че индивидът може да направи своя свободен избор, последиците за следващите поколения търпят влияние по начини, които не са ясни по време на първоначалното решение. Целенасочената промяна в генетичната структура на една голяма група е бавен процес, но когато промяната започне да се проявява, тя се разпространява експоненциално.

Трябва да бъде отбелязано, че завръщането към генетичната норма не се е проявило равномерно в цялата планета. Не всички групи с променена генетика са приели въведения генетичен ресурс с едно и също темпо. Тук са оказали влияние социалните и религиозни предразсъдъци поради забрана за смесени бракове с други групи, при което се е получило „заключване” на въведената положителна генетична промяна. Това е позволило значителен брой човеци да останат ограничени в агресивния  формат. Много от тях са дълбоко ангажирани в отрицателния фокус на поробване. Тук трябва много сериозно да подчертаем, че това не означава, че съществуват висши и нисши групи. Сътворението позволява много разнообразни форми на проявление. Ако съществуваше този вид „присъда”, къде ли наистина би попаднало човечеството в общата скáла на еволюцията? Определено не на завидно място! Всяко чувство на превъзходство може да бъде поставено на мястото му с повдигане на въпроса за необходимостта цялата галактика да бъде загрижена за тежкото състояние на тази планета поради съзнанието на нейните обитатели!  Бъдете много, много внимателни в разбирането на тези конкретни обяснения. Никой няма намерение да съди, а само да предостави кратък преглед на уроците в разбирането на ситуацията, в която са попаднали всички хора на планетата.

Определено измежду всички групи съществуват така наречените прогресивни и регресивни гени. По пътя на случайния процес на наличните генни комбинации, при зачеването е възможно най-агресивното същество, при поява на подходящ партньор, да създаде генетична противоположност в следващото поколение. Това се е случвало от самото начало на проекта. Така ситуацията се е променила и е достигнала настоящия момент с възможно оказване на влияние върху бъдещето на планетата. Ако генетичният процес на селекция е бил очевиден на съзнателно равнище, то гените, въведени с цел модифициране на агресивните тенденции, щяха да бъдат надлежно изолирани за целите на военното дело и щяха да бъдат осигурени предпоставките за агресия сред трансплантираната група човеци.

В процеса на тяхното разбиране сложността на универсалните закони нараства. Придвижването на разбирането от закона на привличането и този на фокусираното намерение към закона за позволението добавя сложност на всяко равнище, тъй като те си взаимодействат. Приложението на закона за позволението отваря вратите за преживяване на потока от съзидателна енергия. Може да се каже, че това е „любов в действие”. Това, което се нарича търпение, е позволение. Тук има нюанс, който трябва да бъде разбран. Има разлика между толерантност и търпение. Разликата може да бъде описана най-добре посредством изпитваната емоция. Това е особено благоприятна възможност за самосъзерцание. Толерантността носи емоционален заряд на възмущение, докато търпението обикновено е придружено със състрадателно очакване, даже забавление от страна на наблюдателя. Има едно много изявено различие между толерантността и търпението. Това е различие, което може да бъде наблюдавано и целенасочено променено насред пътя, така да се каже. Този тип съзнателно решение стимулира надрастването на знанието и преминаването му в мъдрост при съзнателното решение за надрастване на една емоция и преминаването към друга чрез отказване от дадено отношение или мнение. Без отказване от това, което причинява негодуванието, не може да има промяна в отношението. В човешките преживявания преходът от толерантност към търпение бива често придружаван от физическа усмивка. Това е показател колко приятно е усещането да позволиш на творческия поток да получи израз в човешкото преживяване.

Надяваме се хората, които разпространяват тези послания, да помнят да бъдат търпеливи със своите събратя, защото в началото ще има много отхвърляне. Комфортната зона на дълбоко вкорененото програмиране е трудна за смекчаване. Необходимо е голямо „посяване”. Макар и отхвърлени, посетите идеи ще останат и ще изчакат своето събуждане, което ще ги накара да пуснат корени и пораснат. Какви ще бъдат сигналите за събуждане е неизвестно, тъй като всички са уникални за всяко пробудено съзнание. Семената не е необходимо да бъдат пълни обяснения и много за момента могат да приемат това, което изглежда като случайни забележки. Става дума само за това, което върши работа, защото е важно да усетиш кое е уместно и кое не е. Прекаленото за момента може да навреди.

Християнската религия е използвала най-агресивната програма за вербуване на съмишленици в историята на планетата. Ако беше позволено на учителя, основател на деформираната (впоследствие) християнска вяра, да завърши учението си в пълния му потенциал и ако то бе разпространено с усърдието на християнския фокус, щеше да бъде постигнат прекрасен прогрес. Въпреки това, членовете са приложили безмилостно първите два закона, без да ги разбират. Чрез съзерцание на този момент може да бъде научено много за правилното и неправилно използване на тези два закона. При внимателно разграничаване „някои” от тези приложения могат да бъдат използвани при прокарването на новата парадигма, в т.ч. особено аспекта „никога да не  се предаваме” на техния подход.

(следва)