© 2019 Превод АТИ

Получавам голям брой и-мейли и съобщения на моя уебсайт от хора, които са всички, по един или друг начин, любопитни относно метода, чрез който получавам информацията, която се появява в моите книги, видеоматериали в Ю-тюб и пр.:

„Как разговарям и получавам отговори от Адаму, 8, БР и други?”

Запитванията са от два вида: любопитство относно моите преживявания, когато провеждам Интуитивни разговори и също така търсене на указания за това как моите читатели биха могли сами да провеждат такива разговори.

Бих искал да отговоря и на двата вида въпроси, но преди това:

Защо това не е „ченълинг”?

Повечето хора наричат това, което правя, „ченълинг”. За да опростя нещата, понякога аз самият го наричам по този начин. В същото време предпочитам да не го правя, защото този термин категорично не описва това, което извършвам.

Ченълингът е, по мое мнение, процес, при който позволяваме на тялото ни да бъде използвано като инструмент (буквално като канал*), през който информацията и идеите биват предавани от страна на някакво същество.

*) Производно от „Channel” /произношение „ченъл”/ = „канал” на английски..- Бел. прев.  

Медиумите, практикуващи ченълинг, са по начина, по който разбирам този процес, пасивни проводници на тази информация. Истинският ченълинг в състояние на транс, когато медиумът „напуска” собственото си тяло и другото същество говори, като използва тялото му като инструмент, е вероятно най-крайната форма. Има по-малко крайни форми, при които например по време на процеса медиумът остава в съзнание, но се стреми на сведе до минимум своето присъствие. Няма начин обаче да бъде избегнат факта, че колкото повече медиумът присъства умствено и емоционално, толкова повече той ще повлияе на съдържанието и на тона на съобщението. Когато две същества споделят един и същ инструмент, резултатът ще бъде различен от случая, когато съществото е едно!

Не мога да съдя, нито имам отрицателни чувства относно процеса на ченълинг. Едни от най-големите подаръци, които съм получавал в този живот, са били под формата на съобщения чрез ченълинг. Мисля обаче, че това е нещо, към което трябва да се подхожда много, много внимателно. Бихте ли предоставили ключа от колата си на непознат, за да я използва както намери за добре в продължение на един или два часа? Колко по-внимателни би трябвало да бъдем, когато избираме кому да предоставим „ключовете” на своето тяло и ум? Трябва също така да бъдем внимателни към самите съобщения, получени чрез ченълинг. Фактът, че едно безплътно тяло желае да контактува по този начин, НЕ Е никаква гаранция, че е надеждно, че можем да му вярваме и че е богато на мъдрост!

Има, разбира се, начини да осигурим чиста връзка към едно същество, комуто медиумът се доверява безусловно. Такава дискусия върху методите на духовната хигиена и защита при ченълинга обаче са извън претенциите на този материал. И тъй като ченълингът не е нещо, с което се занимавам, аз вероятно така или иначе не съм най-големият капацитет по този въпрос.

Интуитивният разговор е според мен един напълно различен метод на получаване на информация, която не би ми била достъпна по друг начин. Аз не предоставям контрола върху никаква част от своето тяло или ум на някого другиго. Аз не изпадам в никакъв транс. Когато провеждам Интуитивен разговор, аз съм в ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН фокусиран върху настоящия момент и с будно съзнание, отколкото обикновено.

Трудността, когато се опитам да обясня на другите какво е Интуитивен разговор, произлиза от факта, че самият процес е толкова напълно „нормален” и лишен от всякаква мистика, че почти не мога да го опиша.

Най-простото обяснение е, че съм успял да изведа вслушването в „малкия глас” на своята интуиция до нивото на изкуство. Аз съм се вслушвал в този глас толкова редовно и с такова последователно усилие, че вече мога да го чувам твърде добре. Сега, вместо само да ме предупреждава от време на време с усещането „не прави това”, аз мога да му задавам сложни въпроси и да узнавам неща, които мога да превърна директно в поредната глава на една книга.

Всъщност може би ще бъде от по-голяма полза, ако се опитвам по-малко да ви описвам КАКВО правя и да се спра повече на това КАК го правя. И може би най-добрият начин да направя това е, като опиша как вие бихте могли да започнете да го правите.

Няколко думи относно духовната хигиена

Както описах по-горе, този процес не е ченълинг. Вие не каните друго същество, което да работи чрез вас или да получи достъп до вашите способности. Това, което правите, е, да се концентрирате върху въпрос и да позволите на своето Вътрешно Аз да ви даде отговор. Като отчетете факта, че вашето Вътрешно Аз присъства непрекъснато във вашия живот, преживява себе си чрез вас и като вас, вие не правите нищо присъщо духовно опасно. Единствената опасност е, че може да се съблазните да отворите вратата по-широко и да позволите на някого другиго  да „влезе”, така да се каже. Ако действате невнимателно, може да се окажете в контакт със същество, което няма да ви се хареса.

За да поддържате този процес духовно чист, силно ви препоръчвам да започнете своя сеанс с ясно заявяване на своето намерение. Въздействието ще бъде по-силно, ако придадете физическо изражение на това изявление. Ето ви едно предложение:

Запалете една свещ, докато изричате високо на глас (или наум) нещо подобно:

„Аз съм отворен, за да получа мъдрост, знание и истина само от своя Вътрешен Аз. Всеки принос от друго същество трябва да премине през пречистващата, чиста Бяла светлина на Единството, преди да ми бъде предаден от собствения ми Вътрешен Аз. Пламъкът на тази свещ олицетворява моето намерение?”

След това не изгасявайте свещта, преди сеансът ви да завърши.

С течение на времето, когато се почувствате по-удобно с този процес, ще можете да прескочите този ритуал и да се насочите направо към своето намерение.

Как може да създадете Интуитивен разговор?  

Обикновено започвам с нещо, което ме смущава. Първата стъпка е да превърна това усещане или проблем в ясен, кратък въпрос. Аз задържам този въпрос в ума си. Колкото по-прост е въпросът, толкова по-прост ще бъде отговорът и съответно проведеният разговор. Въпросите, които изискват отговор „да/не”, са най-лесни. Далеч по-сложен и по-труден за работа би бил въпросът: „Какъв е смисълът на живота?”

Подобно на началото на всяко ново начинание, вероятно е най-разумно да започнете като направите предизвикателството, което си поставяте, възможно най-лесно преодолимо – в случая като в началото задавате въпроси, които изискват отговори да/не.

Изберете свой инструмент 

Преди да започнете, първо трябва да си изберете средството, чрез което ще получавате своите отговори. Като начинаещи е най-добре да изберете махало или нещо подобно. Когато започнах на 16-годишна възраст, правих това като балансирах едно камъче на обратната страна на дланта си. Ако то паднеше на едната страна, отговорът беше „да”, а ако паднеше на другата страна, отговорът бе „не”. Задавах въпроса и се опитвах да държа ръката си съвсем неподвижно. В един момент имах УСЕЩАНЕТО, като че ли нещо побутва камъчето. Не твърдя, че това бе резултат от действието на някаква свръхестествена сила. Вярвах, че просто използвах камъчето, за да си дам разрешение да започна разговора. Отговорите се появяваха в ума ми и силно подозирам, че несъзнателно накланях ръката си, за да отрази получения отговор. Идеята тук е, че не се опитваме да правим нещо като магия. Ние просто използваме едно средство, с чиято помощ да си позволим да получим отговора. Много по-важно е ЧУВСТВОТО, което изпитваме, когато „получаваме” отговора. На този етап тренирате да разграничавате между собствените си повърхностни мисли, чувства и желания и това, което идва дълбоко от вас.

Ето един пример. Да речем, че отивате на интервю за нова работа. НАИСТИНА желаете това назначение. Задавате въпроса: „Тази работа подходяща ли е за мен?”

Вие ИСКАТЕ отговорът да бъде „да”.

Това, което получавате обаче, е недвусмислено „не”.

В такива случаи можете да ПОЧУВСТВАТЕ, че това не сте, в нормалния смисъл на думата, „вие”, които сте отговорили.

Отворен, за да получиш

След определен брой разговори с помощта на махалото, които водят до отговори „да/не”, вие ще установите, че бързо се отегчавате от ограниченията на процеса. Когато това се случи, може да разширите своя репертоар, като включите прости отговори, като „може би”, или „не мога да отговоря”. Модифицирайте отговорите на своето средство, за да позволите такива промени (като например избирате различни посоки на клатене на махалото, които да ги отразяват).

Изоставяне на помощното средство

В даден момент, след провеждането на множество разговори, ще започнете да се чувствате по-комфортно с този процес и ще установите, че отговорите идват все по-бързо. В един момент ще усетите ЧУВСТВОТО на пристигащия отговор, преди махалото да започне да се клати (или преди камъчето да падне, или какъвто е използваният от вас метод). Когато добиете увереност, че получавате своя отговор, може да се откажете от използването на помощното средство.

Тук искам да подчертая нещо много важно: НЯМА НИКАКВА МАГИЯ, свързана с помощното средство, което използвате. Махалата, камъчетата или каквито и да са приспособления, които използвате, са просто предмети. Те не могат да ви дадат нито отговори, нито нещо друго. Отговорите ги давате вие! Вие просто ги използвате. Те са само инструменти. Не приемайте помощното средство за нещо повече от това, което е. Когато повече не ви е нужно… вие се придвижвате напред!

Започнете да пишете

Когато сте готови да изоставите своето помощно средство, силно ви съветвам да започнете да пишете. Няма значение дали ще използвате лист и молив/ химикалка, или клавиатурата на компютър /екрана на електронното си устройство. Аз пиша по-бързо и по-удобно с клавиатура. Вие трябва да решите какво е най-удобно за вас.  

Започнете като формулирате въпрос, който изисква много прост отговор. За момента се придържайте към „да / не / може би / не мога да отговоря”. Концентрирайте се върху въпроса, докато го записвате. След това, когато се придвижите на следващия ред, където ще запишете отговора, поставете си за цел да се абстрахирате от въпроса. Той повече не ви е нужен. Той е на хартията /екрана и повече няма място в ума ви. След като въпросът напусне ума ви, може да позволите да се появи познатото чувство, което сте изпитвали от получаването на отговора, преди махалото да е започвало да се клати. Просто почувствайте отговора и го запишете. Когато отговорът е записан, ПОЧУВСТВАЙТЕ усещането, което го съпровожда. Чувствате ли се комфортно? Усещате ли отговора като „правилен”? Ако това е така, преминете нататък и запишете следващия си въпрос. Продължавайте. Въпрос / отговор, въпрос / отговор… продължавайте, докато разговорът привърши. САМО ТОГАВА може да се върнете назад и внимателно да прочетете това, което сте записали. Само тогава може да започнете да мислите какво означава всичко и дали харесвате получените отговори. Докато пишете, вие си играете. Това е една игра. Когато играта свърши, може би е време да бъдете по-сериозни и да вземете решения свързани с това, което отговорите означават за вас.

Продължавайте да практикувате и записвайте своите разговори. Когато свикнете с процеса и започнете да се се чувствате напълно комфортно, може да пожелаете да разширите малко разговора. Помолете своя Вътрешен Аз да използва повече от думите и понятията, с които разполагате. Чувствайте се свободни да започнете по малко да експериментирате. Задайте въпрос, който изисква повече от отговор с една дума. Записвайте през всичкото време и вижте какво се получава.  

Разширен разговор

Бих искал да споделя с вас част от своя опит с провеждането на по-разширени разговори. Това са разговорите, довели до написването на главите в моите книги. Мисля, че е важно да направя това, защото прочитането на книгите ми може да ви остави с погрешно впечатление за това как протичат тези преживявания. Ако четете разговорите в Документите на възнесението, почти е сигурно, че ще решите, че аз просто седнах на бюрото си и написах въпрос / отговор / въпрос / отговор, докато всяка от главите бе завършена. Сигурен съм, че изглежда, че това е всичко и че аз мога да напиша една глава за няколко часа, без трудност и предварителна подготовка.

Бих искал да коригирам това недоразумение. Виждате ли, когато седна, за да пиша една глава за първи път, аз просто нямам в главата си всички неща, които трябва да мога да напиша в тази глава. Представете си да се опитвате да напишете един разказ и да не знаете никакви думи. Или си представете, че се опитвате да напишете една история на чужд език, когото никога не сте даже виждали в писмен вид или чували да се говори. Провеждането на тези по -разширени разговори без всякаква подготовка е точно такова нещо за мен – нещо невъзможно. За да мога да ги получа, разширените разговори изискват от мен едно НАПЪЛНО РАЗЛИЧНО ниво на ангажираност и работа.

Не съществува ясно разграничение между простото еднократно изписване на един обикновен разговор и изписването на разширените разговори. Не мога да ви кажа кога успях да премина от едното ниво на другото. Мога да кажа обаче, че в един момент започнах да разбирам, че изписаните разговори, които в крайна сметка бяха публикувани в книгата, бяха просто окончателният запис от един много, много по-дълъг разговор.

В началото това, което получавах, бе това, което читателите ми виждаха и прочитаха. По-късно, започнах да получавам откъси от информация, които намирах евентуално за интересни и релевантни за мен, но не заслужаващи написване или споделяне. И така, тези отделни елементи се натрупваха в главата ми, докато в даден момент в ума ми възникваше един нов ГОЛЯМ ВЪПРОС, който ме смущаваше достатъчно много, за да ме накара да седна и да го задам на 8, на БР или на Адаму, и да запиша проведения разговор. Разговорът се разгръщаше и аз осъзнавах, че това бяха понятия, идеи или примери, които ми бяха нужни, за да разбера (и следователно да предам на читателите си) по-големите въпроси, за които ставаше дума. И тогава, като по магия, аз откривах, че липсващите елементи вече се намираха в ума ми и чакаха да бъдат използвани по предназначение. Осъзнах, че привидно неподходящите откъси от информация, които получавах преди разговора, бяха градивни елементи, необходими за изграждането на една много по-голяма, много по-важна история. Градивните елементи са интересни и приятни за познаване, но когато са съчетани в едно цяло, това е, което създава непреходното разбиране, което преследвам.

Ако сте чели главата в Книга 2 на Документите на възнесението, относно „История и Битие”, тогава струва ми се ще разберете, че аз получавам откъслечни парчета от една История, които могат да бъдат съчетани по начин, по който мога да получа по-задълбочено осъзнаване на Битието.

Всъщност това, което се опитвам да споделя с вас тук, е, че по-разширените разговори са повече едно ВЗАИМООТНОШЕНИЕ и писменият разговор, който може да прочетете, е просто окончателната му версия, която сглобява всичко в едно цяло, за да може да добие смисъл.  

Това, което в крайна сметка съм научил, е, че най-добре е да не разглеждам връзката си с моя Вътрешен Аз и със своето най-дълбоко познание като поредица от разговори. По-скоро е уместно да виждам в тази връзка едно непрекъснато задълбочаващо и разгръщащо се взаимоотношение. И това е мисълта, която искам да оставя за вас: независимо дали ще решите да се опитате да приложите някои от горните методи; независимо дали ще решите да записвате разговорите си, или не; независимо дали ще решите да ги публикувате, или споделяте по някакъв друг начин… аз силно ви препоръчвам да работите, за да засилите взаимодействието си със своя Вътрешен Аз. Даже и никога да не запишете и един свой разговор, една открита и постоянно връзка ще ви донесе дълбоко чувство за правота и принадлежност, което в противен случай би било невъзможно.

Заключителни бележки

Опитах се да ви дам известна представа за това, което работи при мен. Не мога да ви кажа какво ще работи при вас. Може да опитате методите, описани тук и те може да ви доведат или да не ви доведат до задоволителни резултати. Ние всички сме различни и най-добрият начин за всеки от нас, да установи връзка със собствената си истина и вътрешно чувство, е различен. Може би най-добрият начин за вас е нещо напълно различно от описаното тук!

Във всички случаи, ако отворите сърцето си и се освободите от своите ограничаващи убеждения и излекувате блокажите си, няма никаква причина да не успеете да осъществите една прекрасна, богата връзка със своя Вътрешен Аз и чрез него със своите духовни водачи и други прекрасни същества, притежаващи мъдрост и светлина.  

Силно ви препоръчвам в началото да правите всичко „просто и лесно”. Помнете, че усвояването на подобно умение изисква време, усилия, търпение и отдаденост. Започнете като просто се забавлявате. Преминете към сериозните и важни въпроси по-късно, когато подобрите уменията си. В противен случай само ще се обезкуражите и ще стигнете до извода: „това за мен е невъзможно”. 

Също така, вашият Вътрешен Аз не е глупав. Не може да измамите своя Вътрешен Аз да ви каже неща, които не са във вашия най-голям интерес. Ако искате да се затормозите и да си изгубите времето, може да се опитате с помощта на тези методи да узнаете числата от тотото или нещо подобно. Или се опитайте да узнаете тайни, които ще ви дадат предимство пред вашите бизнес конкуренти. Опитайте, разочаровайте себе си и след това се откажете. Интуитивният разговор е най-подходящ, когато е приложен за вашето духовно израстване. Пристъпете към него с нагласата да постигнете най-доброто за ВСИЧКИ и всичко ще бъде наред.

Имате нужда от помощ?

Ако написаното по-горе е събудило вашия интерес и усещате, че имате нужда от помощ и насоки, то чувствайте се поканени да запазите час за консултация с мен чрез моята страница за „коучинг”. Надявам се да мога да ви помогна да установите връзка със своя Вътрешен Аз, който е вашият най-велик учител и гуру.