Технологии на секретната база – 132 епизод, 3 януари, 2018 г., Дейвид Уилкок и Емери Смит.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин, Дейвид Уилкок, и съм тук с нашия специален гост, Емери Смит. Емери има удивителна информация, която ще сподели с нас днес, за което е поел един голям риск.

Емери, добре дошъл отново.

Емери Смит: Благодаря, Дейв. Благодаря за поканата. Наистина високо ценя възможността да бъда тук.

ДУ: Наистина съм радостен, че ти най-накрая реши да направиш това. Мисля, че то трябваше отдавна да се случи.

image001

ЕС: Зная, ти се опитваш да ме накараш да направя това през последните десет години, но определени събития в последно време ме убедиха, че може би сигурността ми изисква най-накрая да направя това, както и да образовам обществото, тъй като хората заслужават да знаят истината.

Аз съм вярвал в това през целия си живот, но зная също така, че всяко нещо идва с времето си.

ДУ: Да. Изглежда, че при много от свидетелите, с които съм разговарял, когато човек се разрови в живота им преди военната служба, открива, че се е случило нещо необикновено.

Любопитен съм, имал ли си необикновени преживявания преди военната си служба, които имат отношение към това, което искаш да споделиш с нас днес?

ЕС: Абсолютно. Това е нещо лично, но мога веднага да ти кажа, че баща ми бе военен и дядо ми също бе военен. Баща ми бе във ВМС, но когато съм се родил, той вече е бил напуснал ВМС. Колкото до мен, аз винаги съм искал да бъда военен.

Мисля, че първият път, когато бях посетен от извънземни, бе в 1979 г.

ДУ: Хм.

ЕС: И това се случи в нашата ферма във Форт Майерс, Флорида. Това бе първият ми контакт и той бе много приятен. Аз никога няма да го забравя.

Първият ми контакт бе около 1999 г., когато имаше нещо подобно на 45-ъгълно приземяване … Това бе малко стряскащо, защото аз къмпирах и не бях подготвен. Нещо ме стресна посред нощ, докато лежах и чух нечии стъпки.

И аз се обърнах … Това бе второто ми преживяване, докато първото бе, когато бях много малък.

След това обаче бях напълно обсебен и вероятно спях повече на открито, отколкото в къщи, като се взирах в звездите.

ДУ: Можеш ли да ни кажеш нещо повече за контакта си във Форт Майерс, Флорида? Ти си видял кораб, който се е приземил, и след това какво се случи? Опиши кораба и точно какво се случи.

ЕС: Случи се това, че аз си легнах да спя в спалния чувал и когато погледнах нагоре …

ДУ: Ти си бил на открито?

ЕС: Да, на открито.

ДУ: Добре.

ЕС: Бях насред полето … И наоколо нямаше нищо. 

И изведнъж се появи този горящ диск … и се движеше под ъгъл 45°. Изведнъж се появи на небето, като се движеше много, много бавно, огнено червен. Можех да видя оранжеви отблясъци около него.

ДУ: Колко беше голям?

ЕС: Оттам, където бях аз, той беше най-малко на 2,000, а може би и на 1,000 метра и видях как се скри зад дърветата. Аз го чух и си казах: „О, това вероятно е просто един метеор.” Това обаче бе най-блестящият метеорит, който някога бях виждал. Забелязах също, че имаше доста странна форма.

Така че не знаех какво да си мисля. Той всъщност се приземи по-близко, отколкото първоначално си мислех – в мястото на съседите, на няколкостотин метра разстояние, в тяхното мочурище.

И един от извънземните излезе от него и тръгна към мен. Аз се намирах близо до една телена ограда, от тези, които пречат на кравите да преминават, от четири реда бодлива тел, или от пет реда, ако кравите са твърде големи.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Аз бях монтирал такива огради. Виждал си тези метални куки, които слагат, за да придържат телта към дървените колове, нали, такива малки куки?

ДУ: Ъ-хъ.

ЕС: И някои от тях бяха малко разхлабени. И аз лежах там на брезента. Аз винаги слагах брезент под спалния чувал.

И лежа аз там, и какъвто съм си, аз носех винаги своя пистолет със себе си и той бе заедно с мен в спалния чувал.

И аз чух звук „угр, угр”, все едно някой прескачаше оградата. Когато натиснеш телта, тя стърже в тези метални куки на стълбовете и издава този звук …

ДУ: Да.

ЕС: И чувам аз: „ур, ур, ур” и след това: „бъмп, бъмп” на земята. И си мисля: „О кей, това е скункс, или мечка …”

ДУ: Ха, ха,ха.

ЕС:  „… или пантера?” Ха, ха.

ДУ: Ха, ха, ха.

ЕС: Слушам аз тези стъпки. Ухото ми е привикнало към такива шумове.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Почувствах се някак неловко. Може би само така ми се струва, или има някакво животно. И аз моментално отварям ципа на чувала и пистолетът е вече в ръката ми и с пистолет и фенер в другата ръка аз се изправих и гледам това високо около 80 см. същество стои и ме гледа.

image002

ДУ: То как изглеждаше?

ЕС: Синьо-сиво на цвят, с големи, сини очи. И имаше нещо малко стърчащо на главата си, като тези, които виждаме на филмите, или в комиксите.

image003

ДУ: Като антена?

ЕС: Да, като малка антена.

ДУ: Когато казваш, че е имало сини очи … Ние не говорим за Сив, нали?

ЕС: Не. Не. То беше много мършаво и синьо на цвят. И то …

ДУ: Какъв вид синьо? Небесносиньо като ризата ти?

ЕС: Да, този вид синьо. И аз го осветявам, и то ме гледа, и мисля, че светлината нараняваше очите му.

И стори ми се като че ли ми казва: „Ох, ох! Това не е на добре.” Или: „Ох, ох, току-що катастрофирах. Търся някого наблизо, който да ми помогне.”

image004

Неудобно ми е да го кажа, но аз изкочих от спалния чувал и го подгоних. И то тръгна към гъсталака. Аз всъщност не го подгоних, за да го убия, а все едно че исках да му кажа: „Върни се! Върни се?”

ДУ: Ха, ха, ха.

ЕС: Аз го гоня, а то влиза в гъсталака. А той беше толкова гъст, че аз нямаше начин да мога … опитах се да навляза в него и целият се издрах от тръните.

ДУ: Ох!

ЕС: И тогава чувам: „Ур-рии, ур-рии.” И виждам как телта до мен се опъва. То явно прескачаше оградата отново и се връщаше обратно …

ДУ: Ох.

ЕС: … към мястото, където бе корабът. А аз бях пълен с адреналин. Разходих се известно време в посоката, където то бе изчезнало, но не можах да видя нещо повече.

Така че тогава не разменихме нищо помежду си. Това бе просто … Мисля, че и двамата се изненадахме един друг. И това е, което се случи.

ДУ: Колко човешко изглеждаше лицето му? Изглеждаше ли като един обикновен земен човек, но със синя кожа? Или имаше нещо различно на лицето му?

ЕС: Да, лицето му бе по-пълно и по-овално, като мехур.

ДУ: О кей.

ЕС: Все едно да вземеш една от тези пластмасови топки и да я стиснеш от едната страна.

Имаше определени черти. Имаше дупки на местата на ушите. И изглеждаше много интелигентно и пъргаво.

ДУ: Очите му по-големи ли бяха от тези на типичния земен човек?

ЕС: Да, абсолютно.

ДУ: Колко големи?

ЕС: Най-малко три пъти.

ДУ: Оу!

ЕС: Да, очите и горната част на черепа бяха по-големи.

ДУ: Ти каза, че очите му са били сини.

ЕС: Сини. Сини очи.

ДУ: Значи нямаше черни очи като Сивите?

ЕС: Не. Когато казвам сини, той нямаше бяло на очите си. Това бяха сини очи. Възможно е да са били и защитни лещи. Много извънземни имат такива лещи, които носят върху очите си. 

ДУ: Истински син цвят?

ЕС: Да.

ДУ: Имаше ли нос, или само …

ЕК: Да, имаше нос – много малък.

ДУ: Много малък. И много малка уста?

ЕС: Да, много малка уста.

ДУ: О кей.

ЕС: И приличаше много на герой от комиксите.

ДУ: На колко години беше по онова време?

ЕС: Аз бях вероятно … ах, 1998 … аз бях на 28.

ДУ: Добре. Нека сега се завърнем към първия случай, защото той може да се окаже много релевантен спрямо твоята история при военните.

ЕС: Разбира се.

ДУ: Какво се случи при първото събитие? Нека преминем през него стъпка по стъпка.

ЕС: О кей. Аз имах множество преживявания след това, но не разбрах какво бе то. Когато бях малък, доста често се разхождах по време на сън. Излизах винаги навън в едно хипнотично състояние, но в същото време бях в съзнание, защото винаги се завръщах у дома и тогава майка ми и баща ми виждаха, че краката ми са мръсни. 

ДУ: Разбирам.

ЕС: И аз нямах никаква представа … Много пъти родителите ми ме засичаха, когато току-що излизах навън или току-що се връщах. И аз никога не се нараних или нещо подобно.

В онази конкретна вечер, при това не беше много късно, по телепатичен път ми бе казано да изляза навън.

ДУ: На колко години беше тогава?

ЕС: Бях във втори клас, значи това бе около 1979 г.

ДУ: О кей. Значи ти се прииска да излезеш навън.

ЕС: Да.

ДУ: Но това ти се бе случвало и преди?

ЕС: Не, това бе за първи път.

ДУ: О, това е бил първият път.

ЕС: Това бе първият път, когато се случи такова нещо.

ДУ: О кей.

ЕС: И след това започна да се случва всеки път – да излизам навън, без да зная защо съм там навън, и да виждам светлини и разни неща.

И аз си казах: „О кей.” И излязох от къщи. Имахме езеро и аз отидох към мостика, погледнах нагоре и видях този красив син кораб. Той беше напълно безшумен. 

image005

И бях толкова удивен, че той не издаваше никакъв шум и висеше на едно място, че се усмихнах и даже започнах нещо да си тананикам. Чувствах се, опитвах се … не зная. Започнах и да свиря с уста. Всичко бе много странно.

ДУ: Как изглеждаше корабът? Каква бе формата му?

ЕС: Той беше син и с формата на диск.

ДУ: Какъв вид синьо?

ЕС: Синьо-бяло, повече бяло. Не беше тъмно, тъмносиньо.

ДУ: О кей.

ЕС: Той бе повече бял и светеше. Виждах някои детайли, но не и ръбовете му. Намираш ли смисъл в това?

ДУ: Ъ-хъ.

ЕС: Виждах очертанията на тази класическа форма. И той ми казваше по телепатичен път: „Ние сме тук, ние съществуваме” и: „Ние ще се върнем за теб.”

ДУ: Уха!

ЕС:  И си спомням много … все едно, че бе вчера. В същото време това трая много малко … Мисля, че … Цялото събитие продължи може би минута и половина, две минути.

ДУ: Хм.

ДУ: Ако това се случи днес, това време ще изглежда твърде дълго, защото ние бихме го застреляли за две секунди.

ДУ: Точно така.

ЕС: Но по онова време струва ми се, че нещата бяха по-различни. Мисля, че тогава те имаха повече възможности да се срещат не само с мен, но и с много други хора.

ДУ: Точно така.

ЕС: За да им позволим да ни дадат надежда и да можем да се стремим към това по-късно в живота си.

И така аз повярвах твърдо в тези неща. В същото време наистина не говорех особено за тях. Това важеше и за семейството ми.

ДУ: Мислиш ли, че баща ти или дядо ти са участвали в тайни операции?

ЕС: Да, дядо ми бе участвал като военен.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да. И баща ми летеше със самолетите на ВМС да търси подводници, които пристигаха в Бахамите и близо до бреговете на Флорида. Той правеше и някои други неща, но не мисля, че те бяха свързани с разузнаването.

ДУ: Ти изглежда си участвал в някаква програма за контакт с извънземни, след като описваш множество случаи …

ЕС: Не зная.

ДУ: … в които си напускал дома си през нощта …

ЕС: О, да.

ДУ: … и си излизал навън. Усещаш ли да имаш бели петна в паметта си за тези преживявания? Какво мислиш, че се е случвало, когато си излизал навън?

ЕС: Не, не. Аз помня доста неща. Когато бях малък, имах тази дарба, аз я наричам дарба. Аз можех да контролирам сънищата си. Аз знаех кога сънувам.

ДУ: Хм.

ЕС: И тази ми способност отново се появи, съвсем наскоро, през последните два месеца, когато мога да го правя отново.

Аз просто изгубих тази способност, когато отидох в армията. Аз отидох в армията много млад, на тринадесет.

ДУ: На тринадесет?!

ЕС: Ако се брои и пребиваването ми в авиацията, в гражданския въздушен патрул, в който ме въведе баща ми. Тогава даваха на деца безплатен сертификат за управление на самолет, ако си придобил нужната квалификация и изявиш желание.

ДУ: Уха!

ЕС: Това ти даваше предимство, ако след това постъпиш в армията, да получиш веднага по-висок чин. Това е, което направих и аз.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Да, получаваш такава привилегия. Аз получих пилотското си разрешително на твърде млада възраст.

ДУ: О кей.

ЕС: Издържах доста тестове, които … зная само едно нещо: аз държах повече тестове от всички други кандидати за армията. И това не беше нормалния ASVAB*) тест.

*)  Armed Services Vocational Aptitude Battery (ASVAB) – Комплект тестове за професионална пригодност за военна служба. – Бел. прев.

ДУ: О кей. Дай ми пример за някакъв необикновен тест.

ЕС: Ами ASVAB тестовете са базирани на … „Какво ти се отдава добре? Имаш ли добри механични умения? Да видим дали можеш да се справиш с това зъбно колело или с тази верига.”

ДУ: Точно така.

ЕС: Или да видим дали можеш да пишеш добре. Дали различаваш глагол от прилагателно.

ДУ: И така определят пригодността ти за определена военна специалност.

ЕС: Така определят военната ти специалност. При мен обаче тестовете бяха свързани с геометрични фигури.

ДУ: Наистина?

ЕС: И изображения подобни на мандали … „Кое от тези шест най-много ти харесва?” За мен това не беше тест, но всъщност БЕШЕ тест за нещо! Защото очевидно ставаше дума за някакво подсъзнателно послание – за някакъв вид кодиране, което не ми беше известно, свързано с мен или с наследствените ми белези.

ДУ: Това може да са били лого изображения на определени извънземни групи, които те може да са знаели, че са контактували с теб.

ЕС: Да, точно така.

ДУ: Разбирам.

ЕС: И така, аз бях изтеглен от ВВС, след като изслужих своите четири и половина години и след това продължих да изпълнявам работа по договор.

ДУ: Значи преди това си служил четири и половина години във ВВС?

ЕС: Да, четири и половина години активна служба и след това четири години в запаса – така че общо осем и половина.

ДУ: И след като си отслужил тези четири и половина години, си започнал да работиш с тези филета от сьомга и тогава е започнало всичко това?

ЕС: Не, първият път, когато ми дадоха тези филета от сьомга, бе на 8-ми август 1991 г.

ДУ: Уха! И ти си държал всички тези тестове. Тези тестове са започнали още когато си бил на 13 години?

ЕС: Да, те започнаха още тогава.

ДУ: Значи някои са били с геометрични фигури. Можеш ли да дадеш някакъв друг пример за странен тест, на който са те подложили?

ЕС: Имаше много въпроси свързани със сложна физика и магнетизъм, които не разбирах, но на които получих високи резултати. Това съвсем не е … това не беше моята област.

Но какво да ти кажа … откриха ми се такива удивителни възможности, когато влязох в армията. Аз обаче исках само да бъда пилот на F15 Eagle*). Голяма работа, така да се каже.

*) F15 Eagle – американски високоманеврен реактивен изтребител. – Бел. прев.

В същото време армията ми предложи голяма стипендия, която не можех да откажа – за да управлявам хеликоптери Апачи.

ДУ: Уха!

ЕС: Всичко, което правех, бе свързано с летенето и вероятно водеше към това да стана астронавт, или да работя в НАСА, или нещо друго свързано с космоса.

ДУ: Хм.

ЕС: Изискванията към повечето пилоти, или към повечето астронавти, както знаеш, вече са се изменили, защото вече имат нужда от техници с научна подготовка.

ДУ: Правилно.

ЕС: И ако се върна към това защо бях толкова запален да стана пилот, макар и само дете – едва 16-годишен, когато постъпих …

И в един момент те ми казаха: „Ти можеш също така да се занимаваш и с тези медицински операции.” А аз обичах да ходя на лекар и да наблюдавам какво правят там. Беше ми интересно например да гледам, когато ми оперираха врастналите нокти на палците на краката …

ДУ: Ха, ха.

ЕС: … за да не ми пречат, когато играя футбол.

ДУ: Разбирам.

ЕС:  И това ме удивляваше. А те ми казват: „Седи спокойно, синко. Ти не би искал да гледаш това. Тук ще има много кръв.”

А аз им викам: „Не, не, аз искам да видя това.”

ДУ: Ха, ха.

ЕС: Те ми слагат инжекция и си говорят: „Това хлапе е много особено.”

ДУ: Ха, ха, ха.

ЕС: И всички тези хирурзи и тези лекари, когато бях още много малък, в крайна сметка станаха мои приятели. По-късно аз започнах да ги уча, защото получих допълнително медицинско образование. Започнах да им преподавам за тромбоцитите и за стволовите клетки. Нещата наистина се преобърнаха по смешен начин.

ДУ: Какво е това допълнително медицинско образование?

ЕС: Лекарите, медицинските сестри и всички медици, за да поддържат своя лиценз, трябва да посещават симпозиуми и да осъвременяват познанията си. Това е следдипломно медицинско образование.

ДУ: О, следдипломно … О кей.

Нека сега се върнем към момента, когато за първи път са те завели в Сандия. Ти ми бе разказал преди как си стигнал до стаята. Нека започнем с това как … как са те докарали там. Например кое е първото нещо, което си видял, което е било различно от типичното преживяване в армията?

ЕС: Това да бъда в операционната и да участвам в спешни интервенции, след като вече знаех доста неща за човешкото тяло от ускорената учебна програма, в която помагах на хирурзите.

ДУ: Ъ-хъ.

ЕС: Разбрах, още когато прекрачих в това място, че са похарчили доста пари за тези … всичко, даже вратите, охранителните системи.

Тези удивителни охранители, поведението на учените и лекарите, които бяха там, техниците и всички останали. Всички бяха много сериозни, много, много оганизирани. И всичко беше особено чисто.

И трябваше … Първо ме разпитаха. Това бе един подробен преглед на биографията ми, но аз бях вече на редовна служба. Така че се оказах идеален за тях.

ДУ: Разбирам.

ЕС: Бях млад. Както знаеш … „Ако обърка нещо, на кого му пука. Просто ще се отървем от него. Умрял в катастрофа с хеликортер,” или каквото е там.

ДУ: Разбира се.

ЕС: Така че идеален субект, със супер висок коефициент на интелигентност, с медицинско образование. „Нека просто да видим какво може.”

И така те първо ме вкараха в тази стая – това бе, преди да получа първия си случай – и те просто поставиха всичко пред мен.

ДУ: Поставиха какво пред теб?

ЕС: Всички тези договори. Искам да кажа … това бе една голяма купчина листа.

ДУ: И те очакваха ти да изчетеш всичко това там на място? Не виждам смисъл в това. 

ЕС: Разбира се, че не прочетох нищо. Аз бях на 19 години!

ДУ: Ха, ха, ха.

ЕС: Погледнах първата страница и казах: „Да!” Аз се бях вече съгласил. Аз бях вече достатъчно глупав да се запиша в армията, така че казах: „Чудесно.”

И всичко беше … между другото, аз харесвах военните. В крайна сметка дължа живота си на тях и това, което съм като мъж днес. Така че аз съм голям поддръжник на армията – до този ден.

Така че аз бях наистина благодарен за всичко, което ми се случваше.

ДУ: Е, ние сме много благодарни на Съюза …

ЕС: Да

ДУ: … и на факта, че те се борят за нас в момента.

ЕС: Да, зная!

ДУ: Това е удивително!

ЕС: Така е. Всички добронамерени, които излизат на светло … Това е направо прекрасно.

ДУ: И ние се нуждаем от хора като теб, които са достатъчно смели, за да кажат истината и да разкажат за това, което са преживели.

ЕС: Надявам се, че след като веднъж … защото аз познавам много от тези хора. Надявам се, че след като веднъж ме видят да говоря открито, мнозина от тях ще ме последват в рамките на една година.

ДУ: Това ще бъде по-лесно …

ЕС: Да.

ДУ: … защото престъпните групировки в момента търпят големи поражения. Ти си получил доста информация по този въпрос, на която можем да се спрем в следващите епизоди.

ЕС: Да, разбира се.

ДУ: И така, те ти представиха всички тези документи.

ЕС: И така, аз подписах „книгата” и всичко беше изключително официално, с всички тези хора, в супер лабораторни облекла и другите от охраната, които не носеха нормалните черни дрехи. Облечени в чудесни костюми, бели, внушителни.

ДУ: Хм. Нещо подобно на гащиризони?

ЕС: Да, подобни на пилотски костюми – бели, с много интересни нашивки и без обикновените пистолети. Не мисля, че те могат да използват оръжие там долу, поради херметизираните условия. Поне така ми казаха.

ДУ: Ох.

ЕС: И винаги ме предупреждаваха да не внасям там личното си оръжие.

ДУ: Правилно.

ЕС: Преди да слезеш долу, разполагаш с лично шкафче и там измиваш внимателно ръцете си. След това слизаш долу и обличаш костюма. Така че подготовката протича на два етапа.

ДУ: Уха.

ЕС: И носех на ръката си една лента, която бе най-готиното нещо. Изглеждаше направена от силикон. По-късно открих, че е изработена от графен и светеше. И тя записваше непрекъснато къде се намирах в това съоръжение.

ДУ: Ах.

ЕС: И на излизане ти я вземаха. Тогава имахме и едни айпадове, в сравнение с които тези айпадове тук са като … Бяха тънки като рентгенова снимка, или като плаките, които използвахме за учебните прожектори.

ДУ: Да, да.

ЕС: Представи си един такъв айпад, който е напълно осветен и през който имаш достъп до цялата база данни на секцията, в която работиш. Чрез него можеш да се свържеш и със супервайзора си, ако имаш нужда от него. Всеки знаеше къде се намира всеки друг. Нямаше къде да се скриеш, както и не можеше да изнесеш нещо незабелязано.

Носиш този айпад непрекъснато със себе си и записваш в него всичко, което правиш, защото се води пълна документация.

ДУ: Ако е толкова тънък, как можеш да пишеш на него?

ЕС: О, това беше лесно. Правиш всичко с пръст, а имаше и специална писалка, която приличаше на термометър.

ДУ: Хм.

image006

ЕС: И текстурата беше такава, че не се изплъзваше лесно от ръката. Някакъв особен материал, предполагам, че специален поликарбонат, вероятно с графен или нещо друго … вероятно нещо фотоволтаично, за да изпълнява такива функции.

И той стоеше винаги върху нещо, на масата, където работиш, и то също така можеше да се включва в нещо … Всяка стая имаше нещо като хъб, в който можеш да включиш своя айпад. И когато поставиш айпада на операционната маса, цялата маса знае, че той се намира там.

ДУ: Оу, уха! Това е супер!

ЕС: Така че той боравеше с някакъв вид блутут енергия.

ДУ: И показваше всички цветове?

ЕС: Да. Брилянтни цветове. Триизмерни обекти. Можеш …

ДУ: Също и холограми?

ЕС: Също и холограми.

ДУ: Наистина?!

ЕС: Да, особено когато го сложиш на някоя от масите. Масата става подобна на триизмерна част от изображението.

ДУ: Уха!

ЕС: Така че ако получа едно тяло, с което да работя, което вече е било триизмерно сканирано, то можеше да бъде прожектирано върху масата. И тогава можеш да го движиш с ръце.

ДУ: Ох, уха!

ЕС: И можеш да кажеш: „Не зная какво представлява това тук в тялото. Искам да разгледам само това.” И така можеш да работиш само с този орган, като нанасяш минимум вреда на останалата част.

Така че всичко бе много … И това направо ме ПОГЪЛНА, защото всичко беше толкова хай-тек, а аз бях млад и не исках да сбъркам в нещо. Исках само да продължа да работя.

ДУ: А по времето, което ти описваш, всичко, с което разполагахме, бяха тези десктоп големи компютри, които днес изглеждат смешни.

ЕС: Да, тогава имаше тези огромни …

ДУ: Ха, ха.

ЕС: Даже не зная дали Епъл се бяха появили.

ДУ: Точно така.

ЕС: Така че лентата на ръкава и този малък айпад бяха винаги с мен, където и да отидех.

ДУ: Можеше ли да навиеш на руло този айпад и да го сложиш в джоба си? Как го пренасяше?

ЕС: През всичкото време ти не носиш нищо освен тази лента и айпада. Нямаш нищо … В това съоръжение не можеш да носиш часовник или някакво бижу. Сваляш всичко от себе си, когато преминаваш през двете подготвителни процедури.

ДУ: В това предаване Кори говори за един интелигентен таблет. Той напомня много това, което описваш. Те как го наричаха? Имаше ли си име?

ЕС: Винаги го наричаха просто „папката”.

ДУ: Папката.

ЕС:  Да, папката. Нямаше някакво измислено наименование тип Стар Трек или нещо подобно.

ДУ: Разбирам. Те много често изглежда че постъпват по този начин, както те казват: „за да намалят психологическия стрес” …

ЕС: Да.

ДУ: … и използват такива конвенционални наименования.

ЕС: Да, в това има смисъл.

ДУ: Да. Точно така. Значи това беше просто папка.

ЕС: Да. „Не забравяй папката си и лентата на ръкава.” „О кей.”

ДУ: Ха, ха. Ти каза, че лентата е светела …

ЕС: Да, от време навреме светеше. Мисля, че когато някой проверяваше местоположението ти и особено когато имаше нарушения.

ДУ: Ох!

ЕС: Докато бях там, се случиха няколко нарушения, при които някои неща избягаха. Също така имаше един учен, който се опита да изнесе нещо извън съоръжението.

ДУ: Хм.

ЕС: И когато това нещо засвети с различен цвят – то свети с различен цвят в различни случаи. Например не трябва да мърдаш от мястото си, докато … свърши тревогата. Също както в болниците има червен код и син код, нещо подобно. И в такива случаи знаеш какво да правиш и какво да не правиш.

Червен означаваше да не мърдаш от мястото си. Синият означаваше, че всичко е наред. Жълтият означаваше „нарушение”. Замърсяване или нещо подобно.

ДУ: Ох!

ЕС: Да. Не задължително, че някой е откраднал нещо. Например някой по някакъв начил е получил дупка на костюма си, или … защото трябва да си наясно, че тези неща притежават вируси. Те имат бактерии, които даже не познаваме. Тези неща могат да те убият.

ДУ: Правилно.

ЕС: Те могат да мутират. Това е последното нещо, което би искал да се случи. Така че там действат тези системи с изкуствен интелект, и тези супер дезинфектанти и устройства, които няма да повярваш, че могат да съществуват.

ДУ: Хм.

ЕС: Вземаха всякакви възможни предпазни мерки. Имаше вентилационни системи, които регистрираха всякакви частици, едно на милион, които можеха да засекат един единствен вирус, попаднал във вентилацията. В такива случаи всичко биваше спирано моментално.

ДУ: И в такива случаи лентата ти светеше с жълт цвят?

ЕС: Да.

ДУ: Мислиш ли, че лентата можеше да те нарани или убие, ако се движиш, докато свети червено?

ЕС: Никога не съм се чувствал застрашен от тази лента.

ДУ: О кей. Опиши ми как изглежда едно нарушение. Какво е направил някой?

ЕС: Ами веднъж, и това бе само … това бе информация от втора ръка. Винаги ще ти кажа, когато информацията ми е от първа, или от втора ръка. Втора ръка означава, че алармата се е задействала и след това сме били информирани, че някой се е опитал да изнесе нещо. Това е всичко.

Така че аз не зная КАКВО е било това. Също така ми бе забранено да питам какво е било.

ДУ: Ах.

ЕС: Това се прави, за да могат всички да запазят спокойствие и да продължат да се фокусират върху работата си. Във всички случаи обаче нервите ти се опъват, ако чуеш звука на алармата.

ДУ: Значи ти никога не разбра точно какви са били тези нарушения. Те само са ти давали много общи …

ЕС: Разбрах подробности около едно нарушение, защото съпругът на една доста близка приятелка бе един от охранителите.

ДУ: Ох!

ЕС: Така че те бяха създали … бяха направили едно невероятно хибридно, подобно на мечка, осеоинтегрирано същество.

ДУ: Не зная какво означава това. Можеш ли да бъдеш по-конкретен? Подобно на мечка …

ЕС: Те бяха произвели едно хибридно животно, подобно на гигантска мечка гризли.

ДУ: О кей, и е било подобно на човек?

ЕС: То имаше метални … Имаше някакви метални части, интегрирани в костната му структура.

ДУ: Уха!

ЕС: Това означава, че титанът и тъканите бяха слети в едно. Не зная точно какъв е бил металът. Просто предполагам.

ДУ: О кей.

ЕС: Всичко, което зная, е, че то бе излязло навън и че са го преследвали с някакъв специален камион. Искам да кажа, че бе излязло на повърхността.

ДУ: Уха!

ЕС: И побягнало в пустинята.

ДУ: Наистина?

ЕС: Да. Много бързо. И се наложило да го взривят. То обаче било толкова неразрушимо, че само го ранили, след което успели да го вкарат в този специален камион.

И стоманените стени на камиона били дебели двадесет сантиметра.

ДУ: Боже мой!

ЕС: И драскотините, които оставило по тези стени, били дълбоки десет сантиметра …

ДУ: Уха!

ЕС: То вероятно се е опитвало да избяга.

Така че този човек бе присъствал там и бе видял тези драскотини.

ДУ: Уха! Луда работа!

ЕС: За мен той е един много честен човек. Още повече, че всички говореха за това.

ДУ: Уха!

ЕС: Всички знаеха за това чудовище. Това бе от друг отдел по генеалогия в базата.

ДУ: Е, много съжалявам да те прекъсна в този интересен момент, но ние изчерпахме времето, с което разполагаме, за този епизод. Доста интересна история.

В бъдеще ще научим повече за тези неща.

ЕС: Разбира се.

ДУ: Искам да благодаря на всички наши зрители. Аз съм Дейвид Уилкок, заедно с нашия специален гост, Емери Смит. Довиждане до следващия път.