© 2018 Превод АТИ

Зингдад: 8?

8: Да?

З: Имам малък проблем.

8: Добре. И какъв е той?

З: Препрочитах Глава 8 и попаднах на мястото, където ти говориш за това как съм преодолял своите съмнения и страхове, в резултат на което съм могъл да получа Документите на Възнесението. Когато ти каза това, аз се почувствах много поласкан. След като привърших тази глава обаче и докато се подготвях за следващата, имах време да помисля и се почувствах малко като позьор. Защото аз все още имам множество съмнения. И колкото повече мисля за това, толкова съмненията ми се увеличават. Като си помисля само как бях оплескал нещата в миналото, боя се, че мога да направя отново същото. След това си помислям за нещата, които ти и БР ми казахте, и… защо не мога просто да повярвам… как да ти кажа… защо просто не мога да имам вяра?

И тогава се чувствам даже още по-голям мошеник, защото ето – аз тук пиша тази книга, получавам този материал, а даже аз самият нямам абсолютно доверие в него! И ако даже аз имам своите съмнения, как мога да очаквам читателите ми да повярват във всичко това? И след това започвам да мисля, че трябва да съм побъркан, защото зная, че не бих могъл да измисля сам всичко, изложено в

предишните глави. Зная, че не съм способен на това. И така, тези думи би трябвало да идват от теб и от БР, но тогава защо се съмнявам в тях!? И така отново и отново.

Така че това е проблемът. Не е нещо главозамайващо, но ме смущава и го усещам като тежест в сърцето си. И преди да продължим със следващата глава, наистина бих искал да намеря някакво разрешение на това.

Можеш ли да ми помогнеш?

8: Да.

Като начало, нека изясним някои неща. Първо, в последната глава аз ти казах, че ти почти си се освободил от своите съмнения и страхове и че в резултат на това сега можеш да предприемеш писането на Документите на Възнесението. И това е вярно. Ти не би могъл да получиш тези думи даже един месец преди действително да започна да пишеш. Ти започна, когато беше готов. Аз казах също, че в резултат на писането на Документите на Възнесението, ти ще се освободиш от останалата част от своите страхове и съмнения, така че да се пробудиш по отношение своята природа на истински творец.

Спомняш ли си да съм казал това?

З: Да, така беше.

8: Ето какво. Ако съм казал, че ще се освободим от останалата част на твоите страхове и съмнения, това трябва да означава, че аз знаех, че имаше още от какво да се освободиш и че аз имах намерение да ти помогна за това. И ето ни тук днес, и ти изпитваш нужда да разговаряме по този въпрос. Е, това е чудесно. Това идва точно навреме. И ти нямаш нужда да разрешиш този проблем, преди да продължиш да пишеш книгата. Разрешаването ще стане с написването на книгата и това е толкова важно, колкото всеки друг въпрос, който бихме могли да разглеждаме. Спомни си какво каза Божествена Радост:

„Не можеш да видиш съвършенството, когато си застанал прекалено близо до картината.”

Спомнняш ли си как това бе вярно за теб в главата относно Тъмноземците?

З: Спомням си.

8: Е, това ще бъде вярно за теб и в тази глава. Тази глава е относно съмнението. В известен смисъл. Тя започва със съмнение и завършва с това, че ти разбираш, че си един мистик.

З: Един какво?

8: Един мистик.

З: Съжалявам, чух какво каза. Аз просто декларирах объркването си. Аз даже не съм напълно сигурен какво означава да си мистик, да не говорим за това да стана такъв, като разговарям с теб по повод на своите съмнения.

8: Добре. Ти имаш достъп до интернет на този лаптоп. Отдели пет минути, за да намериш кратко определение за мистик и ми докладвай.

(Правя това. Нужни са ми буквално пет минути, за да открия най-краткото определение.)

З: От това, което успях да зърна в Интернет, мистик изглежда е този, който  преследва директно, персонално единение с божественото. Някой, който търси (или открива) контакт с Бог без намесата на религиозни доктрини. Има също така нещо за това, че мистикът е последовател на „мистични школи”. Сега си спомням смътно да съм чувал този термин, но освен това нямам представа какви са тези школи и какво проповядват.

Така че мистицизмът изглежда се отнася за някаква голяма мистерия.

Което е подходящо, защото всичко това за мен е малко мистерия!

8: Това е добре. Разбрал си достатъчно за целите на тази дискусия.

Сега пък се нуждаем от кратко определение на думата „мистерия”, ако бъдеш така добър.

З: Добре. Ще потърся.

(Което и правя)

Това, което откривам като най-общо определение за мистерия, е:

Тайна. Нещо, което е неизвестно или не е обяснено. Нещо, което буди любопитство. Нещо, което е познаваемо само чрез божествено откровение.

Интересно е и това, че думата произлиза от гръцката mustēs, което означава „посветен”.

8: Това е интересно, нали?

Добре. Нека оставим всичко това тук, засега. Бих искал да се насочим веднага към твоето затруднение. Ти казваш, че се бориш със съмнения. Можеш ли да ми кажеш откъде мислиш, че идва съмнението?

З: Мисля, че от страха.

8: Това е прекалено опростено за моя вкус. Какво ще кажеш за това:

„Съмнението възниква от привързаност към сигурността.”

Или мога да го кажа по отрицателен начин:

„Съмнението произлиза от съпротива срещу несигурността.”

З: Добре. Нека поработя върху това за секунда. Има много, много неща, за които съм несигурен. Аз например съм напълно несигурен относно това какво съседът ми е закусвал тази сутрин. В това обаче няма нищо лошо, защото не ме засяга. Нямам никаква привързаност към това. За сравнение, аз съм също несигурен дали някога ще преживея ново Сингуларно събитие, което БР каза, че предстои. Аз обаче наистина, наистина искам това да се случи! Това за мен е критерий дали откривам своя път към Дома. Това е потвърждение, че постъпвам правилно. И това е също така най-чудесното удивително преживяване. Така че…

8: Значи, ти се съпротивляваш на своята несигурност. От една страна, има радостно вълнение, защото „О, колко удивително, ако това се случи,” а от друга страна, има страх, защото „О, не, ами ако това се случи?”

З: Разбрах. Нещата стоят точно така. И същото е с цялата информация, която получавам от теб и от БР. Наистина няма начин да зная дали това е 100% правилно. Искам да кажа, че не зная дали тези разговори не са просто фрагменти от моето въображение. За Бога, аз даже не зная със сигурност дали ти не си част от моето въображение.

8: Но фактът, че тук има едно „Аз”, което казва: „Аз съществувам!”, не е ли достатъчно доказателство, че аз наистина съществувам?

З: Не… защото това „ти”, което е тук, е само „тук” в моя ум.

8: Но в предишната глава ти… ох… няма значение. Всъщност аз само малко се шегувах с теб, но ти определено не си в настроение за това.

З: Ох, добре. Разбрах шегата.

Вероятно мога да ти дам по-конкретен пример. Как мога да зная, че моето „Планинско преживяване”, така както бе удивително, не е просто еднократно събитие? Как мога да зная, че ще има едно второ Сингуларно събитие? Как моите читатели могат да знаят (ако не са имали нещо такова), че някога ще имат свои Сингуларни преживявания? Как можем да знаем въобще нещо? Как човек престава да се съмнява?

8: Значи ти се съмняваш… и след това съдиш себе си за това, че се съмняваш?

З: Да. Защото би трябвало да имам вяра.

8: Наистина?! Когато срещнеш нещо, в което не си сигурен, би ли трябвало „просто да повярваш”? Сигурен ли си, че това е добра идея?

Ако утре някой се обърне към теб на улицата и ти предложи, само срещу сто долара, един магически крем, който превръща всичко, което намажеш с него, в чисто злато, ще му повярваш ли и ще му връчиш ли веднага парите?

З: (смее се) Не, ще настоявам първо да видя крема в действие, разбира се.

8: Добре, но сега бъди наистина честен. Ако видиш, че кремът има такова въздействие, тогава ще му дадеш ли парите?

З: Честно казано, не. Аз не вярвам, че има такова нещо като магически крем, който може да превръща нещата в злато. Това не е възможно. Как можеш да трансформираш атоми, които не са златни в златни, без помощта на ядрена реакция или нещо подобно? Как ще отстраниш или добавиш точния брой атомни частици от всеки атом, за да го превърнеш в златен атом? Това е безсмислица. Ако видя напълно убедителна демонстрация, при която се случва точно това, бих предположил, че наблюдавам един много талантлив илюзионист, който използва уменията си да заблуждава нищо неподозиращи наивници за пари.

Като помисля, единственото обстоятелство, при което бих му дал парите, би било, ако той ми позволи да използвам този магически крем, за да създам злато на стойност хиляда долара от безполезен боклук, след което да го продам и тогава бих му дал парите и отнесъл със себе си този крем.

8: Това е хитро. И това е същото остроумие, което ти е служило твърде добре през целия ти живот. То ти е позволило да вземаш добри решения, така че много рядко да са те мамили и правили на глупак. Това е нещо добро и полезно. И това твое остроумие е резултат на това, че използваш правилно своето чувство на несигурност. Ти тръгваш от представената ти информация. Тогава ти претегляш нещата, които не знаеш или не разбираш, срещу това, което знаеш. Ако можеш, ти разсейваш своята несигурност с това, което вече знаеш, добре. Ако не можеш да разсееш несигурността си, но това всъщност не е от значение (както в примера със закуската на съседа ти), тогава ти пренебрегваш случая. Ако обаче това е наистина важно, а твоят пример с крема, който може да те направи богат, би бил такъв случай, тогава ти ще започнеш да се съмняваш. В нашия пример ти използва своето съмнение, за да задействаш процес на осмисляне на нещата, за да можеш да достигнеш до решение да не купиш магическия крем.

Това, което ти не направи, е просто да повярваш. Просто да имаш вяра. Просто да връчиш парите.

Тогава моят въпрос към теб е: защо очакваш да постъпиш различно, когато стане дума за идеи и понятия, споделени с теб от БР и мен?

З: Това е интересно. Не съм сигурен защо.

8: Тогава аз ще ти кажа защо. В ума си ти разделяш „реалните” неща от „духовните” неща. И „реалните” неща се нуждаят от реални доказателства, докато при „духовните” неща ти чувстваш, че просто трябва да имаш вяра и да вярваш. И причината за това е, че ти страдаш от един от ефектите на религията. Болшинството религии в твоя свят полагат големи усилия, за да втълпяват идеята, че съмнението е нещо „лошо”. А то не е. То е лошо само за бизнеса. За техния бизнес. Ако принадлежиш към дадена религия и започнеш да се съмняваш, тогава ти откриваш, че отговорите, които религията ти дава, не те задоволяват. Нещата, които те ти представят, които ти не знаеш или не разбираш, не могат да бъдат разрешени в твоя ум, с помощта на нещата, които знаеш. И тъй като истините за Бог и за твоята вечна душа са нещо твърде важно, оказва се, че ти не можеш да ги пренебрегнеш. Ти трябва да знаеш. И така ти се съмняваш. Проблемът за религиите възниква, ако ти избереш да продължиш да се съмняваш. Тогава е много възможно да откриеш отговори, които те задоволяват на друго място. А ако откриеш по-добри отговори другаде, твърде вероятно е да изоставиш съответната религия. Тогава ти преставаш да правиш това, което тя ти нарежда. Ти преставаш да бъдеш контролиран от по-големия дневен ред на съответните религиозни водачи. И, разбира се, преставаш да им даваш пари. Така че не е чудно, че религиозните лидери не харесват особено хора, които се съмняват и търсят нови и различни отговори от тези, които те предлагат. Ето защо те възприемат една доста хитра стратегия: те казват на хората, че съмнението е нещо лошо. Плашат ги, че това е признак на порочен ум или проява на дявола. Карат ги да се почувстват наистина ужасно от това, че се съмняват. Тогава, когато хората наистина чувстват несигурност и имат въпроси, те се чувстват толкова зле, че не смеят да търсят отговори на въпросите си. Те просто приемат наличието на съмнение като доказателство за своята присъща греховност. След това те се трудят допълнително, за да бъдат „добри”. В повечето случаи те стават фанатици по повод на своята вяра, като средство да се справят със съмненията си. Хитро, нали?

З: Може би. Но също така не е много хубаво.

8: Ако си на мнение, че религиозната пропаганда може да бъде „хубава”, значи си изключително лош наблюдател. Не казвам, че оригиналните учения, върху които религиите са били основани, не съдържат нищо добро, защото това определено не е вярно. Не казвам също, че няма нищо добро направено в името на различни религии, защото е ясно, че такова има. Ако обаче ти пренебрегнеш факта, че основната цел на религията е да бъде инструмент на властта за контрол над масите, то тогава главата ти е заровена в пясъка.

Тази глава обаче не е относно религията. Също така аз не съм против религията като такава, защото тя има да играе определена роля и всъщност тук не говорим за жертви. В този момент единственото, което искам да посоча, е, че религията е оказала повсеместно влияние върху оформянето на вашата планетарна психика. И тъй като категорично против нейните интереси е да бъдат поставяни под въпрос нейните духовни понятия, не е изненадващо, че имате препрограмирана реакция спрямо съмнението.

„Не се съмнявай, просто имай вяра!” ти казват те. Във всяка друга сфера на живота обаче, ако просто вярваш в това, което ти кажат, ти ще завършиш с окрадени притежания. Така се ражда една малка невроза:

„Аз трябва да имам вяра по отношение на религиозните въпроси, но трябва се оповавам на разума си и на личния си опит спрямо всичко останало” – казваш ти на себе си.

Но това е очевидно глупаво! Дали със сигурност няма нищо по-реално от вашата духовност? Вашата собствена най-истинска природа – вашата духовна същност, би трябвало да е най-реалното от всички неща! Тогава защо да не вярвате винаги на собствената си истина и на собствения си опит?

Така че сега трябва да развалим част от това програмиране. Трябва да съгласуваме духовността и реалния живот. Трябва да елиминираме тези духовници и техните доктрини като посредници между теб и твоята душа, между теб и ЕДИНСТВОТО – Първоизточника, от който си в действителност, неразделна част. Защото наистина, каква глупост е да трябва да ходиш при някое друго лице, което притежава някакви древни текстове, за да узнаеш това, което е в сърцето ти и което лежи толкова близо до теб, колкото собственото ти дишане?

З: Това звучи доста странно.

8: Това е подходящо за тези, които се опитват да навлязат по-дълбоко в двойствеността, защото те създават за себе си състояние на жертва. Те се вкопават все по-дълбоко в двойствеността, като казват: „Аз не притежавам собствената си истина и някой друг би трябвало да я притежава вместо мен.” Такива хора винаги търсят експерти, които да им кажат кое е истина: духовенство, политици, адвокати, лекари, учени и т.н. Тези авторитети трябва да им кажат какво се намира в собствената им реалност. За тези обаче, които желаят да се издигнат над тази плътност, нещата стоят по друг начин. Докато се пробужда, човек трябва със сигурност да отчита перспективите на други същества. Ти можеш да ги споделяш и да се учиш от тях. Твоята връзка с Бог, с божественото и с единството обаче, може да бъде осъществена само директно и персонално.

За тези, които вървят по пътя на възнесението, е подходящо да престанат да се опитват да отделят „духовността” от „живота”. За пробуждащото се същество всичко в живота става „духовно”. Например, за нас тук в по-високите нива на съзнание, не съществуват понятия като „духовност” или „религия”, защото всичко е „духовно”. А религията – която е набор от доктрини и вярвания, които трябва да бъдат спазвани – за нас е напълно безпредметна. Виждаш ли, всичко става във връзка с ЕДИНСТВОТО. Всичко е в служба на Бог.

Ние нямаме нужда да мислим за това или да се опитваме да бъдем набожни, или да му отделяме специално време. Ние просто не можем да правим нищо друго.

Така че нека завърша моя аргумент тук, като кажа следното: Откажи се да съдиш себе си за това, че се съмняваш. Това е излишно, вредно и причинява болка. Ти се съмняваш просто защото не знаеш. Нека използвам твоето следващо Сингуларно събитие, като пример, за да илюстрирам мисълта си. Когато Божествена Радост ти обясни това и ти разбра, че то предстои, за теб бе напълно естествено да се почувстваш развълнуван и щастлив от тази възможност. Бе също напълно естествено да мислиш за това и да започнеш да си задаваш въпроси, тъй като ти „не знаеше какво е това”. Това е несигурност.

И сега, ако започнеш пламенно да се надяваш това да е истина, и може би даже да вярваш, че ако е истина, това ще е добре за теб, тогава ти започваш да се фокусираш върху несигурността. Ти започваш да се привързваш към нея. Тя се превръща в разяждащо съмнение. И ако това не ти стига, ти решаваш, че самото съмнение е нещо лошо.

По този начин ти създаваш една невроза. Ти се съмняваш, но мислиш, че съмнението е нещо лошо и се опитваш да престанеш да се съмняваш, но тъй като не можеш да си създадеш сигурност, започваш да се съмняваш още по-силно. И така ти задълбаваш надолу по спиралата в нещо, което аз наричам „инвалидизиращо съмнение”.

Помниш ли, че една от производните истини в последната глава бе: „Това, което сътворяваш, е, което получаваш обратно”?

З: Да, спомням си.

8: И естествената последица от това е също толкова вярното твърдение: „Това, на което се съпротивляваш, продължава да съществува с още по-голяма сила.”

З: Точно така беше.  

8: Така че ако изпитваш съмнение, или трябва да направиш нещо по въпроса, или да се фокусираш върху него. Ако се фокусираш върху съмнението и започнеш да се бориш срещу него, тогава то „продължава да съществува с още по-голяма сила”. Ти получаваш допълнителна доза от него. И ако започнеш да съдиш себе си и да се укоряваш с мисълта, че съмнението е нещо лошо, това ти гарантира, че ще се фокусираш върху съмнението си. Това, което най-вероятно ще последва, ще бъде атака от едно „инвалидизиращо съмнение”.

И така отново и отново. Ти продължаваш да се съмняваш и продължаваш да се чувстваш зле от това, че го правиш. Всичко, защото някъде вътре в теб битува една първоначална мисъл, че можеш да не се съмняваш.

Перверзно. Неприятно. И не особено полезно.

З: Уха! Разбирам. Добре. Тогава аз бих искал да се отърва от това самоукоряване. Може би за мен е добре да чувствам съмнение дали някога ще преживея друго Сингуларно събитие…

8: Нека за момент оставим настрана спецификата на твоите съмнения. Нека по-скоро погледнем какво се случва зад сцената.

Ти познаваш ли бъдещето?

З: Ами… Не.

8: Изпитваш ли въобще някаква сигурност за това какво ще се случи в бъдеще?

З: Не.

8: Чувстваш ли, че упражняваш някакъв контрол над бъдещето?

З: Не. Ако упражнявах, нямаше да имам нужда от теб, за да ми го разкриваш.

8: Значи няма начин да си сигурен в себе си относно тези неща в момента?

З: Не.

8: Е, тогава виждаш ли? Ти чувстваш несигурност и при тези обстоятелства несигурността ти е напълно разумна. Проблемът възниква с твоята привързаност. Ти желаеш сигурност относно тази информация. Това обаче, което още не си разбрал, е, че това всъщност е невъзможно. Нещата, които БР и аз ти казваме, и вероятно още повече нещата, които Адаму ще ти каже, не са предназначени да бъдат нещо, което просто трябва да повярваш! Това са неща, които ние, в резултат от нашите преживявания, сме установили, че са истина. А тъй като те отсъстват в твоите преживявания, ние ги споделяме с теб, като знаем, че ти ще реагираш с изненада, удивление и учудване. Това са наши подаръци за теб, които ти можеш да изпробваш, за да видиш дали са също добри и правилни и за теб. По своя път напред, ти можеш да използваш тези наши подаръци, като инструменти за своето развитие.

Това, което казвам, е, че в крайна сметка, всичко, което правим, е да ти предложим нашите перспективи. От теб зависи да решиш дали да използваш тези дарове, за да откриеш най-добрите начини, за да сътвориш себе си и своята реалност. Ние не можем да сътворяваме вместо теб. И ние не можем да ти отнемем правото да сътвориш нещо различно от това, което ние сме сътворили за себе си. Това би било абсурдно. Божествена Радост, 8 и Адаму не са творците на твоя свят и определено не са отговорни за това, което ти и всеки друг на Земята ще сътвори или няма да го стори.

Така че докато ти създадеш едно преживяване и, правейки това, го направиш вярно за себе си, всичко, което ние сме направили тук, е, да осветим за теб някои определени възможности. И така, докато ти не сътвориш нещо, което да е истинско за теб, можеш да се съмняваш, колкото душата ти иска.  

Това, което е нездравословно за теб, е, да се привързваш към несигурни крайни резултати, или още по-лошо, да съдиш себе си за това, че се чувстваш несигурен. Няма лошо, ако избереш да правиш това. Просто то няма да ти помогне да се придвижиш натам, където искаш да бъдеш. В допълнение, то ще те нарани. Това е, както казах, нездравословно.

З: Разбирам, 8. Тогава бих искал да престана да правя това. Бих искал да престана да бъда в плен на моите привързаности към това, в което съм несигурен. И ако почувствам съмнение, да престана да съдя себе си за това.

8: Отлично. Това е, с което ще ти помогна в тази глава. Ще ти помогна да добиеш по-добро разбиране за несигурността. Ще те науча на нейната сила и великолепие. Резултатът от това няма да бъде, че няма повече да си несигурен  или че няма да изпитваш съмнения. Резултатът ще бъде, че ти ще прегърнеш своята несигурност и ще се научиш да я използваш по чудни нови начини. Ти ще започнеш да гледаш на нея като на един удивителен дар.

З: Наистина, 8? Това ми се струва много трудно за вярване.

8: Така ли? Тогава аз приемам предизвикателството! (смее се)

Като начало, нека създадем една хипотетична ситуация.

Представи си, че седиш близо до един лагерен огън в тъмна и безлунна нощ. Можеш да виждаш само доколкото светлината на огъня прониква в мрака и нямаш друг източник на светлина.

Какво правиш? Дали се свиваш все по-близо и по-близо до огъня и трепериш от страх пред всяка движеща се сянка? Или реагираш на тъмния, непознат пейзаж с любопитство?

Ако чувстваш страх, тогава оставаш близо до огъня. Ти даже няма да се вглеждаш в тъмнината, защото това ще те кара да се чувстваш зле.

Ако вместо да се страхуваш, ти изпитваш игриво любопитство, без да се замисляш, ти ставаш и тръгваш в тъмнината. Оставяш очите ти да свикнат с тъмното и започваш да изследваш и да откриваш нови неща. Правейки това, ти разширяваш познанията си за своята околна среда. И като научаваш нови неща, ти всъщност разгръщаш себе си!

Е, това е очевидно само една хипотетична ситуация. Не казвам, че човек трябва да бъде безразсъдно смел и да броди в тъмното през нощта. Аз само илюстрирам един момент, относно начина за реагиране на неизвестното. Ако реагираш с радостно чувство, ще преживееш разгръщане на своето Аз. Ако реагираш със страх, ще преживееш свиване на своето Аз.

Това, което трябва да разбереш, е, че в твоя живот има и винаги ще има много неизвестни. Винаги и навеки ще има много неща, относно които да бъдеш несигурен.

З: Наистина, 8? Винаги? Даже за някой като теб?

8: (смее се) О, божичко, разбира се! Нека ти обясня. ЕДИНСТВОТО е безкрайно, нали?

З: Правилно.

8: И в ЕДИНСТВОТО има безкрайно множество от много неща, нали?

З: Да…

8: И тъй като промяната е единствената константа, всичкото това множество е вечно и безкрайно променящо се, разгръщащо се и развиващо се. Нали така?

З: Правилно.

8: Разбираш ли какво означава това? Това означава, че ЕДИНСТВОТО е безкрайно и въпреки това, то се разгръща с безкрайно висока скорост! Това е нещо главозамайващо и невъзможно за разбиране. И това, разбира се, означава, че има невъзможно огромно количество неща „някъде там”, отвъд периферията на нашето възприятие. И това, което се намира „някъде там”, просто става все повече и повече! И независимо колко бързо растеш, учиш, преживяваш и разбираш, „неизвестното” винаги ще се развива по-бързо от теб. Защото колкото по-бързо ти „се разгръщаш”, толкова повече ти разгръщаш ЕДИНСТВОТО и толкова по-бързо помагаш на всички други аспекти на ЕДИНСТВОТО да се развиват. Това наистина е нещо удивително красиво. Мистерията просто се задълбочава и разгръща.

Така че да, определено винаги има все повече и повече непозната, неизследвана територия. Винаги има нещо ново. Винаги има мистерия. А мистерията, погледната в персонална перспектива, е несигурност. Въпросът е просто как ще решиш да й реагираш. Дали ще се отдръпнеш от нея със страх, или ще я изследваш с радост. Зависи от теб. И, както винаги, ти ще получиш точно това, което сътворяваш, и ще преживееш резултата от своето сътворяване.

Следиш ли мисълта ми?

З: Да. Благодаря ти за търпеливото обяснение. Намирам това за смислено.

8: Тогава нека да видим как това се е случило в твоя живот. Нека те попитам следното: това момче, което за първи път седна с едно камъче в ръка и ме попита дали бях „там”; това момче, което ме попита дали го обичам; това момче, което седя там много нощи подред, задавайки своите въпроси и упорито търсейки изход от своето неразбиране с отговори да/не…

Дали то се опитваше да изследва тъмнината, или се придвижваше близо до огъня?

З: Опитваше се да изследва тъмнината.

8: И какво се получи от това?

З: Струва ми се, че се получи не особено зле.

8: Струва ти се?

Аз мисля, че това бе един от най-чудесните ти моменти!

Като си помислиш, Документите на Възнесението и всички други процеси и търсения, през които премина, всички те бяха следствие от онзи момент. Определено, междувременно ти разви и усъвършенства способността си да слушаш внимателно. Но в онзи първи момент, с онова камъче в ръката си, ти напусна своето удобно, безопасно място близо до огъня. Ти се обърна с лице към тъмнината на непознатото и пристъпи смело напред за първи път. Без прецедент, без причина да вярваш, че нещо ще се получи, без някой да ти посочи пътя, ти избра радостта пред страха, в лицето на несигурността.

Това бе момент от твоя живот, който винаги ще ценя високо.

Аз нямах никакво намерение, в този твой живот, да водя подобни разговори с теб. Това не бе част от никой известен ми план да се разкривам пред теб и да разговарям както правя това сега. Как обаче можех да устоя на такава смелост, на такова желание да откриеш себе си, да се разгърнеш и да изследваш неизвестното? Не можах! Ти стопли сърцето ми. Бях толкова горд да стана част от това, което се опитваше да правиш. И така, не можех да устоя да не се включа в играта.

И сега, с всеки следващ разговор, ти продължаваш да разширяваш своите търсения. Ти продължаваш да се разгръщаш в тъмнината. Всъщност, ти превръщаш областите тъмнина, които срещаш, в области на светлина със самия акт на това, че ги изследваш. Ти внасяш в тях своята светлина.

И това е, което ти си направил с несигурността.

Не виждаш ли? Документите на Възнесението са напълно продукт на твоята несигурност. И ти все още не го знаеш, но Документите на Възнесението са само началото. Това е наистина само описание на твоето първо впускане в тъмнината на несигурността. Пред теб има една вечност на открития и сътворяване. В момента ти не можеш даже да започнеш да си представяш красотата и радостта, които ще последват твоите творения, когато отправиш светлината си в тъмнината и разгърнеш себе си в несигурността.

Сега, аз те питам, искаш ли да ти отнемем несигурността? Би ли желал да престанеш да я усещаш?

З: Хубава работа, 8, това е една много изненадваща перспектива. Уха. Не, предполагам, че не искам да престана да усещам несигурност.

Но как да не се привързвам; как да не се подхлъзна в посока на инвалидизиращото съмнение?

8: Нека разгледаме това. Ти започна този разговор, като ми разказа за своето съмнение. Ти призна, че си открил, че можеш да се съмняваш даже на независимото ми съществуване. И въпреки всичко това, ти се обръщаш към мен за разговор на тази тема. Ти въпреки това продължаваш да задаваш въпроси и да изследваш възможни отговори. Ти все още си открит за възможността за развитие. Ти все още се придвижваш в тъмното с все по-големи стъпки, търсейки непознатото. И това е, което имах предвид по-рано, когато ти казах, че си свършил достатъчно работа със своя страх и съмнение, за да позволиш на Документите на Възнесението да се появят. Имах предвид, че ти си извървял достатъчно дълъг път, за да не позволиш на съмнението да те инвалидизира. Да не те спре. Защото това е, което се случва, когато чувстваш несигурност и отговаряш със страх и след това съдиш себе си за това, че се страхуваш. Това е, което имах предвид, когато говорих за „инвалидизиращо съмнение”. 

Напълно е в реда на нещата да изпитваш известен страх от неизвестното, но когато в резултат от страха или на твоето самобичуване по негов повод, ти избираш да не изследваш непознатото, тогава срещаш затруднения. Тогава правиш невъзможно откриването на отговори за своите съмнения. Ти блокираш собствената си творческа сила. И така, ти оставаш в състояние на съмнение и не можеш да се измъкнеш от него. Ти се оказваш осакатен от него.

Ето че ти вече си прескочил това първо препятствие. Макар все още да усещаш болката на съмнението, ти повече не й позволяваш да спре твоето развитие и напредък. И това е резултат от собствения ти избор да продължиш да се движиш напред, независимо от съмнението.

Сега ти искаш да прескочиш следващото препятствие. Ти искаш да престанеш да си причиняваш болка със своето съмнение.

Нека направим крачка назад и разгледаме един здравословен начин за справяне с несигурността. Първото нещо е да решиш да си позволиш да погледнеш в непознатото. Ако чувстваш страх или съмнение, или имаш въпрос, не ги отблъсквай, погледни ги. Вземи решение да замениш тази несигурност с проникновение, разбиране, отговори и мъдрост. Веднага след като направиш това, ще установиш, че „лепкавостта” на твоето съмнение е заменена от свободата на различни открили се възможности. Когато имаш различни възможности, ти можеш да избираш. Когато можеш да избираш, ти можеш да сътворяваш. И когато започнеш да сътворяваш, то ти се свързваш отново със своя Бог-Аз. И, разбира се, това се оказва веднага много по-здравословно. Даже и все още да изпитваш същата несигурност и да имаш същите въпроси, самият факт да разглеждаш своите опции, позволява на енергията да потече отново. И нека ти кажа нещо, което е истина – опции има винаги. Ако не можеш да видиш нито една, то ти просто избираш да не поглеждаш.

Ако нямаш нужните ти отговори, просто потърси вътре в себе си, в собствената си вътрешна истина, в собственото си сърце, в персоналната си връзка с божественото. Това често ще изисква доста работа. Ще трябва да се научиш да чуваш вътрешния си глас. Ще трябва да се научиш да вярваш на себе си. Да обичаш себе си. Ти обаче ще откриеш, че когато напредваш, ще започнеш да губиш страха си от непознатото. Ти ще навлезеш смело в тези области на неотговорени въпроси с все по-голяма и по-голяма смелост. Ще започне да ти харесва процесът да търсиш най-дълбокия смисъл в сърцето си, в психиката си и в цялата вселена. Бавно твоят страх ще се превърне в любов. И когато подходиш към своята несигурност с истинска любов, която извира от сърцето ти, ще откриеш нещо много магическо – игриво любопитство.

И тогава ти ще прескочиш следващото си препятствие. Тогава ще започнеш да си играеш с несигурността, без да си причиняваш болка.

Игривото любопитство ти позволява да задействаш най-творческото в себе си, в търсене на отговори, без да привързваш егото си към крайния резултат. Ти играеш. Ти се забавляваш. Ти сътворяваш. Най-удивителните и прекрасни отговори ще ти се появят, ако съумееш да останеш в състояние на игриво любопитство. Ако не се страхуваш да сгрешиш. Защото „неправилен” е просто отговорът, който не ти е свършил работа. И това, следователно, е една друга възможност да играеш отново!

Виждаш ли!

И всичко това започва с несигурност, и с това как решаваш да се отнесеш към нея.

З: Това е страхотно, 8. Това наистина ми харесва. Защото това е, което се случи преди, когато нещата не потръгнаха. Аз просто открих отговор, който не проработи. Решението бе вътрешно противоречиво и не даде резултат. Беше ми трудно, но продължих играта и сега вече имам много по-добър отговор. И както ти казваш, всичко започна с желанието да изследвам собствената си несигурност.

8: Има и още. Нека погледнем обратното на несигурността. Нека разгледаме „сигурността”. Нещата, които са сигурни, са фиксирани. Ние казваме, че сме сигурни в тях именно защото чувстваме, че те са непроменливи. Ние използваме тези „сигурности” и изграждаме своята реалност и своите възприятия за себе си върху тях. Те са нашите най-дълбоки истини и като такива, те представляват скелето, върху което сътворяваме. Следователно, те са много важни за нас. Без тях ние не сме в състояние да сътворим нищо смислено и от значение. Имам предвид – как бихме могли да сътворим реалности като вселената, в която се намираш, и планетата, върху която си, без правилата на физиката, такива каквито са? Ако нямаше никакви правила, щеше да цари хаос и животът, какъвто го познаваш, нямаше да съществува.

И как би могъл да започнеш да разбираш себе си, ако нищо около теб не изглежда постоянно за известно време?

З: Много трудно. Мога да видя това.

8: Така че тези наши истини, тези „сигурности” са много ценни за нас и ние ги обичаме силно. Но всъщност те са преходни. При наличието на достатъчно време, всяко нещо, което сега приемаме за вярно, ще стане по-малко вярно и след това в един момент невярно. Това важи за теб като индивид, това важи за твоята духовна общност, това важи и за целия живот, навсякъде. Нещата, в които сега вярваш относно себе си и своята реалност, неизбежно ще се променят и еволюират. Ти ще придобиеш нови убеждения, след като старите престанат да ти служат и ти ще се откажеш от тях. Това е природата на „Истината”. Както всичко останало, тя винаги се променя. И така е с всички неща, в които сме сигурни. С течение на времето ставаме по-малко сигурни в тях и след това, в крайна сметка, може даже да станем сигурни, че те не са сигурни!

З: И това важи за всичко, 8?

8: В резултат на най-старателните ми усилия да разбера как стоят нещата, бих казал, че това се отнася до всичко. С изключение на едни неизбежна истина, разбира се, която е…

З: „ЕДИНСТВОТО е.”

8: Правилно. И това е единствената неотменна истина, благодарение на присъщата й способност да съдържа безкрайна промяна. И така, „ЕДИНСТВОТО е”, а колкото до останалото… „Промяната е единствената константа.”

И ако има само промяна, тогава, при наличието на достатъчно опит, ти ще преживееш голяма промяна. При наличието на безкраен опит, ти ще се променяш безкрайно. Това не звучи като да разполагаш с много възможности да се придържаш към дребни истини относно настоящата си реалност, нали?

З: Не, предполагам, че не. Изглежда че несигурността е нещо сигурно.

8: (смее се) Точно така. И е много добре, че е така. Защото в областите на несигурност ние можем да се развиваме и променяме. Области, които временно считаме за сигурни, са областите, в които преставаме да търсим и в които преставаме да се развиваме. И ето едно важно заключение:  

„Без несигурност няма нищо ново и никакво сътворяване. Ако прегърнеш несигурността, ти прегръщаш сътворяването.”

Ако отвориш сърцето си за несигурността, то ти позволяваш на своето най-голямо, най-божествено аз да си играе с нея. Ти всъщност се превръщаш в „гений”. Несигурността е най-великата муза!

(Забележка на Зингдад: Древният произход на думата „гений” се отнася за състояние на съзнанието, при което един по-голям дух, един джин, действа чрез ръцете на едно „смъртно” същество.)

Съхранявай я внимателно. Търси я. Изследвай я. Обичай я. И най-вече, забавлявай се с нея!

З: 8, това е великолепно. Чувствам се силно развълнуван. Чувствам, че това е правилно. Благодаря ти.

8: Винаги си добре дошъл.

И все пак… Имам усещането, че не си привършил напълно с тази тема…

З: Да. Прав си. Може би просто имам нужда да асимилирам вътрешно това, което каза. Или нещо подобно. Защото все още усещам, че имам известен проблем.

8: Изговори ми го.

З: Добре. Да видим. Мисля, че нещата стоят по следния начин. Аз чувствам несигурност. Ако се страхувам достатъчно, аз зациклям и няма да се придвижа напред. Така че това не е здравословно. Ако, от друга страна, това ми харесва силно, аз започвам да сътворявам. И правя това с удоволствие. Първо, започвам да определям въпросите, присъщи на моята несигурност и след това започвам да откривам отговори, които изглежда че съответстват на въпросите ми. Правейки това, откривам, че започвам наистина да се забавлявам. И след това започвам да сътворявам някои наистина удивителни диалози и да получавам наистина невероятни отговори и установявам, че изпитвам пълно удоволствие и това просто ми се струва толкова правилно.

8: Но…?

З: Да. Но!

Аз обаче все още не зная дали тези отговори са правилни и верни. Независимо колко по-добре се чувствам относно себе си и своя живот, аз все още не зная дали всичко това, което получавам, има някаква валидност извън моето въображение.

Моля, не ме разбирай погрешно. Аз съм удивен от информацията, която получавам. Аз съм зашеметен от вътрешната съгласуваност на посланията. Аз наистина, наистина не вярвам, че е възможно да мога – в нормалния смисъл – да съм си въобразил всичко това. Аз просто мисля, че с мен тук се случва нещо „паранормално”. Все още обаче не зная дали всичко това е истина.

8: Добре. Бих искал да ти кажа няколко неща.

Първото е един проблем, който вече засегнах, но сега ще го кажа малко по-различно. Искам да ти кажа, че твоята задача е да поддържаш определена степен на несигурност – да се „отнасяш леко” към своя възглед за реалността. Защото само така ще можеш да извършваш работата, която извършваш сега. Това ще ти позволява да пишеш тази книга и да изпълняваш много други творчески задачи, които ще последват. Ти реши да сътворяваш своя път до Дома по този начин. Това бе твоят избор. За да правиш това, задължително е да запазиш известна несигурност. В противен случай няма да можеш да сътвориш този път и ще трябва да откриеш някой друг.

На второ място: какво би станало, ако аз замахнех с вълшебна пръчица и ти получеше пълна сигурност? Ако знаеше с абсолютно убеждение и сигурност, и нямаше и сянка на съмнение в своята душа, че всичко казано в Документи на Възнесението, е абсолютна истина? Ако знаеше, че всяко от твоите следващи Сингуларни събития ще възникне, както и кога и как това ще се случи? Тогава как би се почувствал?

З: Ъх-х-х… на пръв поглед не ми звучи толкова лошо. Имам предвид, че все още ще мога да напиша всичко това и да го разкажа на хората, нали? Все още ще мога да помогна на всеки друг да намери своя път до Дома!

8:  Добре, почакай малко. Нека веднага да изясним нещо. Ти не правиш това за своите читатели. Ти сътворяваш собствения си път до Дома. Това е, което правиш. Защото не можеш да направиш нищо друго. Да, ти споделяш нещата, които откриваш по своя път до Дома, в случай че това се окаже полезно за другите и наистина, в резултат на това се случва едно красиво и магическо съвместно сътворяване. Всичко това е вярно. Ти обаче не спасяваш никого. Ако започнеш да гледаш на себе си като на спасител, мога да те уверя, че ще бъдеш наранен. Ще развиеш комплекс на избавител, вместо да видиш това като твоя път до Дома, който бива също така предложен като подарък за другите. Разбрахме ли се?

З: Благодаря ти, 8. Пфю! Това е така и оценявам напомнянето ти. Аз съм се отказал от това да бъде избавител.

8: Радвам се, че отметнахме това. Сега, обратно към належащите въпроси. Нека те попитам отново. Какво ще стане, ако притежаваше абсолютна сигурност в последователността на своите Сингуларни събития по целия си път до Дома?

З: Мисля върху това, 8. И ми идва наум, че тогава бих открил други неща, които да ме смущават по същия начин; други неща, които не зная и които усещам като поводи за несигурност. Така че тогава ще се озова обратно тук, където съм сега, но с нещо друго, за което да мърморя.

8: … А ако тогава осигурявахме пълна сигурност и за това?

З: Тогава ще продължа все така, докато открия следващата си несигурност.

8: Правилно.

Значи има три твои версии. Две от тях стоят от двете страни на една стена, наречена несигурност. На по-тъмната сенчестна страна на стената има една твоя версия, която е преследвана от съмнения, докато на светлата, слънчева страна, е твоята версия, която с радост, игриво сътворява своята реалност. Няма нещо, което някой може да направи, за да помогне на твоята версиа в тъмната страна, да се почувстваш щастлив, в безопасност или добре. Само този твой аз може да си помогне. И той си помага, като избира да престане да се страхува от своята несигурност. Всеки път, когато избереш да се довериш на себе си и да заобичаш процеса, ти прескачаш стената и се озоваваш на светлата страна. Когато си на светлата страна, тогава ти си версията на твоето аз, която си играе със сътворяването. И колкото повече време прекараш на светлата страна, толкова повече установяваш, че там си в безопасност и че можеш да се довериш на себе си. Докато се придържаш към своята собствена истина и следваш своето сърце, винаги ще бъдеш в безопасност и ще се чувстваш добре. Даже и когато търпиш големи промени, като например смъртта на физическото си тяло, даже и тогава ще бъдеш в безопасност и добре.

И е от абсолютно важно значение да се научиш да се вслушваш в своя Бог-Аз, който ти говори през портала на сърцето ти… и да се научиш да му вярваш. Виждаш ли, винаги ще е възможно да почувстваш несигурност в ума си. Винаги. Когато обаче престанеш да се страхуваш от нея и вместо това я обичаш, тогава, очевидно, тя няма да те тревожи. А как се отнасяш към нея е изцяло твой избор.

В началото ще се наложи да се потрудиш здраво, когато правиш този избор. С времето ще усвоиш това и повече няма да изпитваш страх. Но несигурност винаги ще съществува. Винаги. И това е нещо прекрасно, защото означава, че винаги ще имаш пред себе си опции. Винаги ще можеш да сътворяваш. Винаги ще имаш възможност да растеш и да се променяш.

З: Разбирам. А третата версия?

8: Каква „трета версия”? Няма никаква трета версия.

З: Но… ти каза…

8: Добре. (смее се) Просто си играя с теб. Третата версия е тази, която не изпитва абсолютно никаква несигурност. Аз имах това предвид, когато ти казах, че няма трета версия. Защото ако не изпитваш абсолютно никаква несигурност, то ти нямаш никакви опции и възможности за избор. Няма нищо за сътворяване. Това означава, че тази версия е наистина, напълно мъртва. Това е друг начин да кажем, че тя не съществува.

Няма никой и нищо, което да не притежава несигурност. Несигурността е живот. Тя е растеж. Тя е съществуване.

З: Отне ми доста време наистина, да проумея това. Разбирам, че всъщност те накарах да кажеш всичко два пъти. Благодарен съм за търпението и за учтивостта ти. Мисля, че най-накрая го разбрах.

8: Това е добре.

А сега аз ще свърша там, където започнах. Сега ще направим от теб един мистик.

Готов ли си?

З: Предполагам. Но как?

8: Ти съгласен ли си с мен, когато казвам: „Ти винаги получаваш това, което сътворяваш”?

З: Все повече се уверявам в това, когато продължавам напред. Да, съгласен съм, че това трябва да е вярно.

8: Тогава ще се съгласиш, че колкото повече се фокусираш върху нещо, толкова повече получаваш от него.

З: Това е логически правилно и също така отговаря на собствения ми опит. Да.

8: Тогава какво ще се случи, ако обичаш несигурността? Ако наистина я обичаш с открито сърце и по този начин се фокусираш върху нея и се вгледаш дълбоко в нея?

З: Ъх-х… ще получа повече от нея. Много повече от нея.

8: Да. Точно така. Мистерията ще се задълбочи. Тя ще те обхване напълно. Ти ще докоснеш до нея и ще преживееш все повече и повече от великата неразгадаема мистерия. И тъй като ти не се страхуваш от нея, ти не чувстваш, че трябва да боравиш с нея, да я контролираш, да я управляваш… не чувстваш, че трябва да имаш удобно обяснение за нея… Ти можеш да позволиш на преживяването просто да бъде това, което е. Виждаш ли?

З: Да…?

8: Добре. И така. Можеш ли да се съгласиш с мен, че безкрайният Първоизточник-Бог е далеч, далеч, далеч отвъд твоите възможности да го разбереш в неговата пълнота? И следователно той е, в преобладаващата си част, една дълбока мистерия?

З: Очевидно. Да.

8: Тогава би трябвало да направиш логическия скок, като осъзнаеш следното: Че да прегърнеш мистерията с открито сърце, означава да се приближиш до преживяването на директно единение с божественото!

Когато наистина откриеш себе си за мистерията, ти я пренасяш в своето преживяване. И ти правиш това, без да е нужно да я правиш по-малко от това, което е. Ти се освобождаваш от нуждата да й правиш дисекция и да я смаляваш, за да разбереш това, което преживяваш. Ти й позволяваш да бъде. Ти позволяваш на себе си да бъдеш. Ти позволяваш на Бог да бъде. Ти си позволяваш да преживееш ЕДИНСТВОТО с цялото си същество, вместо да се опитваш да го наместиш в ограниченото малко пространство на своя ум.

Ти преживяваш ЕДИНСТВОТО с цялото си същество.

И това е началото на пътя към истинското възторжено единение с ЕДИНСТВОТО.

З: О, Господи!

8: Да! Точно така! Възторжено.

И така. Това ли е, което търсиш? Ти търсиш ли възторжено единение с божественото?

З: С цялото си сърце, да! Докосвал съм се до това в някои много дълбоки медитации и определено по време на моето Планинско преживяване. Но сърцето ми копнее за още. Аз искам да позная Бог с цялото си същество. Искам да придобия по-постоянно чувство на единство с всички същества и с всички неща навсякъде. Аз се стремя към това от доста време – опитвам се да открия начин да го преживея дълбоко и пълно.

8: Тогава приемам това за твърдо „да” (усмихва се). И, разбира се, твоето духовно семейство и аз сме запознати с твоите усилия и твоя копнеж. Това, че го чувстваш и желаеш, е част от твоя процес на възнесение. А Документите на Възнесението са нашият начин да отговорим на това. Ти ще преживееш пълното единение с божественото, което желаеш. Преди това обаче, Зингдад, има малко работа за свършване. И точно това е, което правим тук. Ние извършваме тази работа. Тази конкретна глава се отнася до работата със съмнението и несигурността. И аз съм тук, за да ти кажа, че твоята несигурност е не само там, където са твоите области на сътворяване, но също така и там, където ще откриеш това преживяване, което така силно желаеш. Тя е там, където ти, в определен смисъл, ще откриеш Бог.

З: Уха, 8, това е великолепно. Никога не съм си мислил за това по такъв начин.

8: Такова мислене не бива окуражавано в системата, в която живееш. Това кара хората да престанат да подлежат на манипулиране. Ти не само охладняваш към религията, но също така се отказваш от неща като политика и война, и омраза, и насилие, и… всичката тази печал. Такова мислене те изважда от системата. То те кара да се възвисиш. Така че то не бива преподавано или окуражавано.

Някои от много малкото места, където това е било системно преподавано, са били мистичните школи, за които се чудеше. Преди хиляди години тези школи бяха основани, за да разпространяват знанието на древните – информация, дошла от останките на древни цивилизации. Индивиди, които са търсели задълбочено духовно обучение, са посещавали тези мистични школи. Различните школи са следвали различни подходи, но един от крайъгълните камъни на много от тях е било обучението в разбиране на страха, обучението, че страхът е инструмент, който може да бъде използван, но не като принцип на контрола. И посветените в мистичните школи наистина са успявали да овладяват своя страх и са имали също така желанието да подходят към Голямата Мистерия също без страх. Те са имали желание да преживеят божественото директно. Разбира се обаче, посветените в мистичните школи, мистиците, също така изгубили всякакъв страх от лидерите на своя свят. Кралските особи и духовниците установили, че общите им интереси били накърнявани от ученията на тези школи. В крайна сметка, ако започнеш да преживяваш божественото директно, би ли решил, че си струва да се прекланяш пред друг смъртен човек? Би ли следвал дребнавите му наставления? И какъв интерес би предизвикала в теб цялата религиозна безсмислица, ако си прегърнал вечната мистерия? Би ли се вслушал в човек, който бръщолеви как Бог иска това или онова от теб, когато си преживял божественото директно със сърцето си?

И се случило така, че тези мистични школи били прогонени в нелегалност точно по тази причина. Властимащите решили, че мистичните школи подронват техния статус. И реагирали със сила. Мистичните школи били или унищожени и накарани да замлъкнат, или се превърнали в тайни, скрити организации. Редица от тях скрили истинските си учения под пластове потайности, като на повърхността се обявили за обикновени общества на занаятчии или групи за „духовни търсения”, или нещо подобно. Те прилагали тестове, обети и тайни заклинания, за да индокринират своите членове все по-дълбоко и по-дълбоко в своите организации. Били нужни много усилия, за да докажеш себе си и бавно да получиш достъп до истинските им тайни.

Проблемът в случая бил в това, че самият акт на скриване на мистичните учения и превръщането им в собственост на тайни, избрани отделни лица, променило тяхната природа. Пазителите на знанията в тези вече тайни общества били обзети от собственото си его и престанали да се опитват да споделят това, което знаели. Те се почувствали важни и специални от факта, че са достигнали висините, които им позволили достъп до тази информация. И, разбира се, това също така се превърнало в средство за лично забогатяване и упражняване на власт. И така, вместо да бъдат инструменти за разпространение на светлината, тези оранизации се превърнали в инструменти на същата тъмнина, на която били създадени да се противопоставят. Великите древни учения останали на заден план. Ранговете, структурите, ритуалите и организационните дребнавости станали основното. И така,        всичко се деформирало почти до неузнаваемост. Така древните мъдрости били изгубени. Тъмнината като че ли завладяла светлината.

Получило се така, че останки от великите учения на мистичните школи оцелели до днес, скрити в тайни и мистериозни групи, но самият процес на откриването им по същество ги обезсилва. Което е иронично и тъжно.

И така, сега настава време тези групи да видят, че всичко се е променило. Настанало е време те да завършат своето пътешествие и да предоставят на всички своите познания. Правейки това, те ще се завърнат към оказването на истинска услуга на обществото. Това ще бъде окончателният им тест, ако имат смелостта да го направят.

Ние обаче няма да си губим времето с тях. Това, което те ще направят, ще бъде важно само за тях. Тези, които жадуват за есенцията на познанието, ще го открият, независимо от това, което пазителите на древните тайни правят, или не правят. Светлината изгрява и сега е възможно да достигне до теб, и да те научи на това, което трябва да знаеш, по много различни начини. Пробуждането се случва и няма нещо, което някой на вашата планета да може да направи, за да го спре. Ние ще докоснем сърцето ти и ще ти помогнем да намериш своя път без всичкия фокус-мокус на тайни ръкостискания в тъмното.

З: Уха, каква история само, 8. Нямах никаква идея! Бих искал обаче да се върна малко назад. Мистичните учения били прогонени в нелегалност, защото подкопавали властта на религиозните власти? Това, което не разбирам обаче, е, как се е случило така, че ние сме предали властта си на религиите преди всичко.

8: Това е една много дълга история. Ще се върна към нея малко по-късно. Засега, просто наблюдавай в себе си колко е лесно да се страхуваш от непознатото. Става много лесно. Там в тъмнината може да се крие тигър, който да те изяде! (смее се) Така че непознатото може да плаши. И е лесно да се страхуваш от непознатото, което се крие след смъртта. Ето защо, ти можеш да пожелаеш да имаш посредници, които да ти разкажат за Бог и за това как протича животът и какво трябва и не трябва да правиш, докато си жив, за да си осигуриш безопасност и щастие след смъртта. Тогава може да пожелаеш да поставиш религиите и свещените писания и духовенството (които самите са объркани и съмняващи се хора) между собственото си сърце и ЕДИНСТВОТО.

Ти със сигурност можеш да направиш това, ако пожелаеш, но тогава няма да се чудиш защо не можеш директно да почувстваш ЕДИНСТВОТО. Ти няма да можеш, защото е почти невъзможно да прозреш нещо през всички тези дебели сложни пластове от демагогия, доктрина и догма.

З: Разбирам.

8: А сега, преди да обобщя всичко това, имам малък подарък, който искам да споделя с теб.

З: Подарък? И какъв е той?

8: За начало, нека те попитам следното: помислил ли си какво би станало, ако не ти се случи друго Сингуларно събитие?

З: Какво? Това пък откъде изникна? Не, не съм.

8: Виждаш ли? Ти все още се страхуваш! Ти даже не искаш да предвидиш такава възможност. И по тази причина, тя има власт над теб. Погледни. Какво би се случило?

З: Добре. Ще разгледам тази възможност. Всяко Сингуларно събитие е едно удивително, щастливо преживяване на връзка с божественото, което предхожда моето възнесение в следващото измерение. Ако това не се случи, как бих могъл… Ох. Почакай малко. Ти току-що ми говореше за единение с божественото чрез прегръщане на мистерията. Това „различно” единение с божественото ли е?

8: Не. Има само едно ЕДИНСТВО. И това да откриеш единение с ЕДИНСТВОТО в сърцето си е точно това. Тези Сингуларни събития са твое преживяване на една фазова промяна в начина, по който се свързваш с ЕДИНСТВОТО.

З: Но това означава, че всъщност не се нуждая от Сингуларно събитие, което да ме изведе напред. Не събитието е това, което прави „нещата да се случват”. Това е просто едно преживяване по пътя!

8: Бинго! Всеки ден ти повишаваш съзнанието си. Всеки ден ти се придвижваш по-близо до ЕДИНСТВОТО. Ти си вече, точно сега, в процес на възнесение. Ти неизбежно ще достигнеш дотам.

З: Тогава наистина няма от какво да се страхувам!

8: Това как ти изглежда като подарък? И най-добрата част е, че ти си го направи сам.

З: Това е направо невероятно, 8. Но защо не ми го каза още в самото начало?

8: Не резултатът е важен, приятелю мой. Важен е процесът. С колко много несигурност сме си поиграли и колко много сме превърнали в мъдрост, растеж и научаване, докато сме правили това? Доста много! Любовта се съдържа в процеса.

Сега обаче трябва да обобщя всичко това. И за да го направя, ще ти задам няколко въпроса.

Кажи ми отново, вярно ли е, че ти търсиш директно, персонално, възторжено единение с божественото – че искаш директно да познаеш Бог?

З: Да, това определено е вярно.

8: Съгласен ли си, че не можеш да постигнеш това, като следваш ученията и доктрините на една религия и като подчиниш своята истина на брътвежите на други мъже?

З: Е, това определено ми звучи вярно. Може би други са на правия път, ако следват своята религия. Това обаче не е подходящо за мен.

8: Проницателност в действие. Много добре.

Тогава, можеш ли да видиш, че за да постигнеш тази цел за директно познание и преживяване на ЕДИНСТВОТО, ти трябва да желаеш да подходиш към нея със своето сърце, а не със своя ум? Че трябва да желаеш да се впуснеш в мистерията? Да я преживееш такава, каквато е, без да искаш да я разбереш и да побереш всички свои преживявания в ума си?

З: Да. Следя мисълта ти. Съгласен съм.

8: Значи ти прегръщаш мистерията?

З: Да.

8: И ти разбираш, че това предполага желание да се освободиш от страха си от неизвестното. Това означава, че ти действително обичаш несигурността и я прегръщаш като един голям дар.

З: Да, аз я приемам по този начин. Съгласен съм.

8: Тогава аз те обявявам за… мистик!

З: Ха, ха! 8, това е превъзходно!

8: Така е. И виж на какво току-що си се съгласил: да прегърнеш несигурността като подарък. Спомняш ли си предизвикателството в самото начало на тази глава?

З: О, божичко, да! Ти печелиш!

8: Не, приятел. Ти си този, който спечели.

И с това, тази глава завършва!