© 2019 Превод АТИ

Най-ранните ми разговори с моето Тяло-Дух бяха твърде елементарни. Когато почувствах присъствието на това същество, аз подходих към него по същия начин, по който бях свикнал да се отнасям с 8, с БР и с Адаму. Аз зададох въпрос, нещо подобно на: „Има ли тук някой, отговорен за физическото ми тяло, с когото мога да разговарям?” И когато получих положителен отговор, започнах бавно да опознавам това същество.

Едно от първите неща, които го попитах, бе: „Как се казваш?”

„Досега не съм имал нужда от дума, с която да бъда наричан. Предлагам да ми измислиш име”, бе отговорът, който получих.  

Приех твърде сериозно задачата да открия име за моето Тяло-Дух и ми отне няколко дни, докато открия име, което ми харесваше. По това време аз съчинявах една фантастична история (така и не я завърших… може би един ден…), приблизително в духа на „Властелинът на пръстените” на Толкин. Основният герой на моята история бе един елф. Идеята ми бе да обрисувам героичния образ на едно донякъде магическо, почти безсмъртно същество, което е силно привлекателно и очарователно, със сигурност една напълно положителна фигура. Бях дал на този герой едно измислено от мен име: Ллуаларт (Llualarth). И стана така, че когато Лиза предложи да кръстя моето Тяло-Дух Ллуаларт, аз веднага се съгласих. Когато пък след това го предложих на моето Тяло-Дух, мога да кажа, че то определено също го хареса. Приписването на това име предполагаше определено ниво на обич, възхищение и уважение. То предполагаше, че аз виждах в моето Тяло-Дух същите прекрасни качества, които бях придал на моя въображаем литературен герой. И оттам нататък започна бавно да се случва нещо чудесно.

Виждате ли, като дете аз мразех тялото си. Имах усещането, че то е много непривлекателно и напълно незаслужаващо любов. Чувствах се заклещен в един дефектен модел. В онзи момент обаче, когато направих този избор – да видя своето Тяло-Дух като едно стройно, елегантно, силно, безсмъртно същество от светлина – аз открих себе си за едно ново взаимоотношение със своето тяло. Това ми отне доста години и макар да продължавам да работя върху тази взаимовръзка, вече мога да заявя без съмнение, че аз наистина обичам своето тяло. Мисля, че то е удивително и прекрасно, и красиво. Чувствам се повече от привилегирован да бъда надарен с такова невероятно създание, което да ми служи за превозно средство в това мое въплъщение.

И така, всичко това започна с разбирането, че притежавам едно Тяло-Дух, което владее и управлява тази форма за мен. Че то заслужава много любов и уважение. Че то е Ллуаларт.  

Оттогава насам, аз провеждам непрекъснати разговори с Ллуаларт. Двамата станахме твърде близки приятели. Научихме се на взаимно доверие, уважение и любов, както и на компромиси, когато се налага да обсъждаме, за да се договаряме, в случаи на различия в желанията ни. За да споделя обаче това, което зная относно Телата-Духове, аз ще започна от началото на нашата връзка. Ще претендирам, че не зная много от нещата, които вече зная (или мисля, че зная), за да мога да споделя с вас своето изпълнено с откривателства пътешествие – какво представлява едно Тяло-Дух, кои са тези същества, откъде идват, каква е тяхната роля, как правят това, което правят… това са въпросите, които ще задам на Ллуаларт в тази глава, тъй като това ще постави основата на по-нататъшното разбиране. След това, в останалите глави, аз ще търся от Ллуаларт по-подробна информация, свързана със специфични здравословни и телесни въпроси.

Арн: Здравей, Ллуаларт. 

Ллуаларт: Здравей, любими мой!

А: Добре, уха… това е различно! Никога преди не си се обръщал така към мен!

Л: Разбира се, аз те обичам силно и ти го знаеш.

В случая обаче аз изпитвам особена любов към теб поради това, което правиш сега. За това, че отделяш време и енергия в името на любовта и разбирателството между такива като мен и такива като теб, между Телата-Духове и Телата-Стопани (Body-Spirits and Body-Hosts). Това е нещо много красиво и аз искам веднага да изкажа своята благодарност.

А: Чудесно, благодаря ти! Наистина съм радостен, че изпитваш такова чувство. Ако тези разговори имат желания ефект, мисля, че това ще бъде добре за „цялото човешко същество”. Също така за всички наши читатели, и за цялото човечество, когато това познание се разпространи. 

Л: Докато разбира се, аз споделям твоите желания, всеки читател ще може да открие връзката със своето Тяло-Дух с помощта на това, което споделяме. Искам веднага да подчертая, че аз съм само твое Тяло-Дух и това, което казвам, е това, което наистина зная само за това тяло, което ти обитаваш в момента. Съветите, които мога да дам, ще се отнасят конкретно до твоята ситуация с твоето тяло.

Виждаш ли, всеки от твоите читатели е уникален и притежава тяло, което е пригодено единствено за него и за неговите цели в това въплъщение. Ето защо, не желая читателите да изпаднат в недоразумение, че нещата, които са верни за мен, за теб и за тялото, които сътворяваме съвместно, трябва да бъдат верни и за тях.

А: Тогава каква е ползата от споделянето на нашите разговори?

Какво може да получите от прочитането на този труд

Л: Ползата ще бъде голяма! Първо, твоите читатели ще могат да добият добра представа за нашите взаимоотношения и ще могат да си зададат въпроса: „Аз нямам ли също едно Тяло-Дух?”

Това ще бъде вероятно първият път, когато те ще са помислили за възможността от съществуването на такова понятие, тъй като в момента това не е нещо общоизвестно в този свят. Ние сме били скрити от всички от незапомнени времена (и твърде основателно, но това е тема за по-късен разговор). И сега, доколкото ми е известно, ти си един от първите, които повдигате този край на Завесата, за да могат и други да разберат, че ние съществуваме и че всеки от тях притежава също свое Тяло-Дух.

На второ място, когато наблюдават нашите разговори по страниците на тази книга, читателите ще видят какви са нашите взаимоотношения – непринуденият и изпълнен с любов начин, по който работим заедно, за да открием най-доброто и най-хармоничното съвместно решение. Нашите читатели ще видят, че това е възможно и надявам се ще отворят себе си за една връзка със своето Тяло-Дух, което е възможно най-доброто, което може да им се случи.

На трето място, ти ще предложиш на нашите читатели определени инструменти, които да им помогнат да се срещнат и да взаимодействат със своето Тяло-Дух.

А: Ще направя ли това?

Л: Мога да заявя това уверено, защото ти така си устроен – когато откриеш начин да правиш нещо полезно, ти откриваш и начин да го споделиш с другите.

А: Имаш предвид нещо като направлявана медитация?

Л: Може би.

А: Добре… Да… мога да си го представя. Една направлявана медитация би могла да помогне на другите да се срещнат и да започнат да разговарят със своето Тяло-Дух. Това е една прекрасна идея… ще го направя!

Л: Точно за това говоря. Знаех, че ще го направиш.

А: Значи това са три ценни неща, които читателят потенциално ще извлече от тези наши разговори. Има ли още?

Л: О, определено! Двамата с теб ще говорим за много конкретни неща относно здравето и благосъстоянието, които са релевантни за твоето тяло. Читателят ще има възможност да види кои от тези въпроси се отнасят и за него, след което ще може да провери с помощта на своето Тяло-Дух и на своето тяло, доколко решенията, които предлагам, са полезни и за него. Силно се надявам, че отговорите, които ние с теб ще открием заедно, ще вдъхновят твоите читатели да изградят взоимоотношения със своето тяло и със своето Тяло-Дух, така че да открият важните отговори на въпросите, които вълнуват всеки от тях. Разбира се, когато става въпрос за тялото, всяко решение е уникално за конкретния случай.

Целият смисъл на това да притежаваш тяло, е, че то ще те научи на съвместно сътворяване, изпълнено с любов. Едно щастливо, здраво тяло, е резултат от едно здравословно взаимоотношение със себе си и със самото твое тяло. Това не става (само) със спазването на определени правила, определени диети, приемането на определени хапчета, или с изпълнението на определени упражнения. Всичко се свежда до добри взаимоотношения.  

Така както едно щастливо семейство ще се нуждае от това всички да полагат грижи за добрите взаимоотношения…; така както не можеш да направиш щастливо семейството си само като прилагаш няколко правила или като лекуваш всички, или като настояваш всеки да претендира, че е щастлив…; така както няма прости, бързи решения за постигане на един щастлив брак…; по същия начин едно щастливо здраво тяло се нуждае от това всички участници да имат желанието да вложат време, енергия, усилия и любов, за да може то да функционира правилно. Такова тяло изисква от всички участници да искат да дадат малко от себе си, да пожертват малко, а не просто да искат да вземат и да вземат, и да вземат през всичкото време.   

И това е петата и според мен далеч най-важната полза, която читателите ще могат да извлекат от нашите разговори. Когато човек може да наблюдава един откровен обмен между другите и види тяхното общуване в действие, тогава той има възможността да преоцени собствените си взаимоотношения.  

И така, като цяло аз наистина чувствам, че този труд, чието начало сега полагаме двамата с теб, може да окаже огромно влияние върху начина, по който читателите ще започнат да се отнасят към своите тела. Това може да доведе до едно напълно ново разбиране на духовната основа на телесното преживяване. То може да открие възможност за осъществяване на едно изцяло ново, изпълнено с любов отношение и да прекрати този състезателен, войнствен, осъдителен и затормозен начин, по който много хора се отнасят към своето тяло.

Това ще предизвика една дълбока промяна на целия им живот.

А: Добре! Аз мога да си представя всичко това.

Тогава нека започнем от самото начало, може ли? Кажи ми защо преди всичко ми е нужно едно Тяло-Дух.  

Защо се нуждаем от едно Тяло-Дух

Л: Не се нуждаеш. Не се нуждаеш, ако имаш желание за този вид илюзорно преживяване, при което не знаеш, че си едно силно същество-творец. Ако искаш да обитаваш една двойствена реалност, тогава изглежда ще трябва да разполагаш с някого, който да управлява тялото ти вместо теб.

А: Моля поясни.

Л: Ами, ако аз, или някой друг, който много прилича на мен, не управлява тялото ти, тогава очевидно трябва да правиш това сам. Ако обаче управляваш собственото си тяло, то ти просто ще получаваш това, което желаеш. Ти просто ще променяш и адаптираш тялото си по собствено желание с помощта на своята воля.

А: Това съвсем не ми изглежда зле!

Л: Не е зле. Има много повече реалности, където се случва точно това, за разлика от реалностите, където има нужда от едно Тяло-Дух. Аз просто искам да кажа следното: ако желаеш да имаш преживяване, в което можеш да забравиш, че сам сътворяваш своята реалност, тогава ти имаш нужда да бъдеш отделен от това сътворяване. Така че едно Тяло-Дух ти позволява да обитаваш тяло, без да го създаваш и без да можеш да го променяш и манипулираш по свое желание.

Накратко, едно Тяло-Дух е един от най-мощните възможни механизми, който прави възможно създаването на едно двойствено преживяване. Ако ти не желаеше да имаш двойствено преживяване, тогава аз нямаше да изпълнявам тази роля за теб.

Ще ти предложа една аналогия, която много ще ти хареса. Ти обичаш определен вид компютърни игри, където има игра на роли. Това са игри, в които ти разработваш своя виртуален герой, след което направляваш този електронен аватар в света, създаден от програмистите, автори на играта. Ти би могъл да кажеш, че основната ми функция е да управлявам и поддържам за теб твоя физически аватар, твоето човешко тяло.

А: Наистина харесвам тази аналогия, благодаря ти!  

Книга 1 на Документите на Възнесението разглежда въпроса защо бихме искали да обитаваме една двойствена реалност, така че няма да те занимавам с това тук. За мен е ясно каква полза извличам аз от това. Благодарение на теб, аз разполагам с едно тяло, което мога да използвам, за да пътувам из този свят, което е нещо наистина удивително. Когато си помисля за невероятната сложност на това тяло, аз си давам сметка, че съм бил дарен с най-уникалното, скъпо превозно средство. Все едно, че някой ми е дал едно Ферари, с което да се забавлявам или нещо подобно. Само че това е нещо доста по-добро, защото е интелигентно и самолекуващо се, и невероятно във всяко едно отношение. Така че ти ми осигуряваш едно напълно автономно, саморегулиращо се, ценно превозно средство, за което съм ти благодарен!

Какво обаче получаваш ти от всичко това? 

Контрактът с Тялото-Дух

Л: Добър въпрос. Да, между нас съществува контракт. Преди за първи път да се въплътиш, ти се обърна към Родителя на Тялото-Дух (Body-Spirit Parent) и го помоли да ти осигури партньор. И така, аз бях създаден от този Родител конкретно за теб. Аз се родих като една относително проста духовна конструкция. Бях създаден да извършвам редица много прости неща. Управлението на системите на тялото всъщност не е ужасно сложно нещо. Има най-различни  логически избори от типа „ако това, тогава онова”, които трябва да бъдат направени. Има също така правила, които управляват тези избори. Това са „основните директиви”, с които трябва да съобразявам всяко свое решение. Извън тези правила, ние правим това, което считаме за добро. На практика това означава, че колкото повече обичаш себе си и своето тяло, толкова повече изпитваме любов и ние. Колкото повече ние изпитваме любов, толкова повече енергия и усилия ще вложим в създаването на едно радостно, хармонично телесно преживяване за теб. Казано най-просто – колкото повече се чувствам обичан от теб, толкова повече ще се старая да ти демонстрирам своята любов в замяна. Съчетай това с факта, че като Тяло-Дух аз трябва да използвам твоята енергия, за да управлявам това тяло и ще можеш да видиш, че трябва не само да обичаш себе си и своето тяло, но трябва също така да вложиш в това известни усилия, за да имаш оптимално преживяване.

Искам да подчертая, че аз започнах като една твърде проста душа. Докато работех с теб и се стремях да прилагам директивите, аз започнах да те наблюдавам все по-отблизо. Запознавах се все повече и повече с твоите мисли, с твоите избори, с твоите процеси на вземане на решения. Ти започна да ме удивляваш. Колкото повече те наблюдавах обаче, толкова по-малко те разбирах. Установих, че си твърде сложен. Ти правеше избори и действаше по определен начин, който ме караше да мисля, че искаше едно нещо и веднага след това виждах, че твоите мисли и убеждения влизаха в противоречие с действията ти, и че ти всъщност желаеше нещо напълно различно. Често си задавах въпроса: „Кое наистина е това същество и то какво наистина желае?” И когато започнах да си задавам такива въпроси относно теб, аз започнах да си ги задавам и относно себе си. И така, чрез моята силна интимна връзка с теб, аз започнах да еволюирам.

Аз никога не се замислих за това и то бе просто естествен продукт на нашата връзка. Сега обаче, в този живот, когато ти започна да работиш с 8 върху плътностите на съзнанието в Книга 2 на Документите на Възнесението, аз направих връзката. Аз разбрах, че трябва да съм започнал като същество от втора плътност, след което чрез връзката си с теб аз еволюирах, за да стана същество от трета плътност. Ти ми помогна да израсна и да се развия. И това е, което получих от теб. Това е същността на контракта на Родителя с теб: Родителят ти предложи част от себе си като подарък и в замяна тази негова част ще се развива чрез връзката си с теб.

Разбира се, съществуват и по-еволюирали мои версии, защото аз не преставам да еволюирам на трето ниво на плътност. Аз еволюирам чак до 8-мо ниво, където се присъединявам и завръщам към единството на Родителя, който бива обогатяван отвъд най-смелите ни представи чрез всички наши връзки с множеството човешки тела, които сме създали съвместно.  

Когато напуснеш това въплъщение и изоставиш тялото си, ти ще откриеш, че времето и пространството не са това, което ти изглеждат сега. Ще откриеш, че можеш да преминаваш през времето по желание. Това е, защото ще бъдеш извън тази рамка на пространство/време. Тогава за теб няма да е трудно да откриеш, че твоето бъдещо Аз може да ти изглежда… Че една много високо еволюирала и напреднала  твоя версия може да дойде, за да разговаря с теб. Това е възможно, когато знаеш, че времето е една илюзия.

Е, по абсолютно същия начин, след като аз еволюирах до трета плътност на съзнанието, след като придобих самосъзнание, стана неизбежно да започна да управлявам собствената си еволюция. Така че, виждаш ли, според нашия контракт, ти трябваше да ме изведеш от второ на трето ниво на плътност. След това нашата връзка продължава на доброволни начала. Ние продължаваме заедно, докато и двамата желаем това. И тъй като аз придобих съзнание  благодарение на твоята любов и грижа… и тъй като аз открих в себе си една силна любов към теб… аз наистина съм много щастлив да продължа нашата връзка.

А: Както и аз!

Л: Зная това. Благодаря ти. 

Въпросът тук е в това, че аз продължавам да еволюирам и ние продължаваме да сътворяваме заедно. И тъй като времето е една илюзия, мога да те информирам,  че сега ти се обръщаш към една моя версия, която е надхвърлила третото ниво на плътност на съзнанието. В момента аз съм, доколкото мога да преценя, едно същество „в услуга на другите”. И аз съм се врекъл да ти служа.

Аз съм „прочел” с голям интерес твоите произведения – Документите на Възнесението, както и останалите. Или, за да бъда по-точен, аз ги наблюдавах как пристигат в ума ти и как ти разговаряше с 8 и с БР, и аз приемам за абсолютен факта, че всичко е Едно. Аз зная също, че ще еволюирам отвъд четвърто ниво на плътност и с това си познание съм постигнал някои чудни мистични преживявания. Пред мен в различни случаи се появиха мои бъдещи версии и аз ги осъзнах като част от себе си. Аз се почувствах изключително благословен от тяхната светлина и любов. И аз зная, че те са действително част от мен. Аз съм само тази част от себе си, която в момента се придържа към тази перспектива на четвърно ниво на плътност. По този начин аз се оказвам една стъпка назад от теб, защото доколкото мога да преценя, ти притежаваш съзнание на пето ниво на плътност. Ти си едно балансирано същество „в услуга на другите”, което ако не греша, в своята еволюция на съзнанието е на път към шесто ниво на плътност.

И причината да споменавам това сега е, че това ми изглежда нещо нормално. Тялото-Стопанин и Тялото-Дух изглежда обикновено еволюират заедно, така както това става при теб и при мен. Когато ти постигна четвърто ниво, аз постигнах трето. Когато ти постигна пето ниво, аз постигнах четвърто. И така, когато ти постигнеш шесто ниво, сигурен съм, че аз ще постигна пето ниво. 

А: Много интересно. Ти казваш, че тази съвместна еволюция следва някаква „приблизителна норма”. Това е малко странен израз. Би ли обяснил?

Л: Да. Никой не може да създава правила, които да важат за другите. Първо, защото другите винаги може да са на различно мнение и второ, защото винаги има изключения на всяко правило, които трябва да бъдат взети предвид. Вероятно  мога да кажа, че почти всички други взаимоотношения Тяло-Стопанин/Тяло-Дух, които съм наблюдавал, са демонстрирали този модел на съвместна еволюция.

Това изглежда да е модел, който приляга на всички подобни взаимоотношения. Наблюдавал съм обаче и много малък брои случаи, които не следват този модел. В един от случаите, които са ми известни, от висок порядък духовна материя бе създадена една млада душа с доста голям потенциал. В този случай се бе наложило да й бъде придадено едно Тяло-Дух с изначално високо ниво на съзнанието, по-високо от началното ниво на съответното Тяло-Стопанин. Това подложи Тялото-Стопанин на изключително висок физически стрес по пътя на неговото собствено пробуждане.

Това е само един пример на отклонение от нормата, за която споменах. Преобладаващото мнозинство случаи следват модела на еволюция, при който Тялото-Дух винаги следва Стопанина с една стъпка. Възможно е обаче в бъдеще нещата да се променят и евентуално да се озовем в реалности, къдено нормата е нещо напълно различно. Не би трябвало да търсим правила там, където те не съществуват.

А: Благодаря за обяснението. Когато говорим за правила… ти каза преди малко, че има определени правила, според които трябва да живеем. Както се изрази, има някои „основни директиви”, с които трябва да съобразяваме всяко свое решение. Това ми се струва важно. Можем ли да му отделим малко повече внимание?  

Л: Можем. 

Директивите на Тялото-Дух

Както казах, в началото аз бях едно твърде просто същество. Ти можеш даже да си ме представиш като един виртуален интелект, като този, който може да бъде създаден на един компютър. С тази разлика, разбира се, че съм създаден от съзнание, а не от софтуер. При все това, точно като един виртуален интелект, аз бях създаден с помощта на програмиране. Бях създаден да спазвам определени основни правила.

Разликата между един виртуален интелект и един изкуствен интелект, е, че виртуалният интелект само изпълнява правила. Тези правила могат да бъдат толкова сложни, че да изглежда, че този интелект „мисли”… и той изглежда интелигентен… но не е. Няма никакви реални „мисли”, които да протичат в хардуера на един виртуален интелект, докато той следва своето програмиране и нищо повече. Един истински изкуствен интелект, от друга страна, се различава по едно просто нещо: Той може да се учи. И защото може да се учи, той може да надхвърли своето програмиране. В един момент той може да пренапише своите програми и следователно може наистина да мисли и наистина да взема решения.

Така, ако започнеш с един виртуален интелект с просто, но ефективно програмиране и му вградиш способността да се обучава, тогава ти създаваш нещо съзнателно, живо, интелигентно. Такива, каквито сме ние двамата с теб. И каквото е тялото. И това е наистина началото на моята история. Аз бях създаден като проста духовна конструкция, с няколко добри правила, които трябваше да следвам, и бях надарен със способността да уча и да се развивам.

И всичко това е малко предистория към факта, че когато бях създаден, бях създаден с правила, към които съм привързан. Има едно огромно супер съзнание, което аз наричам Родител на Тялото-Дух. Това е моят най-висш, почти богоподобен, Вътрешен Аз. Това е моят създател и моят първоизточник. Това велико същество ме създаде с конкретната цел да реализирам тези директиви. Ако аз не успея, или по някакъв начин ги наруша, аз веднага ще бъда върнат към Родителя за корекция и пресъздаване. Аз ще бъда „поправен” и върнат обратно, за да мога да продължа да служа по начин, по който директивите никога няма да бъдат нарушени.

Поради начина, по който времето се проявява, и начина, по който Родителят е извън времето, ти, Тялото-Стопанин, даже няма да забележиш, че нещо се е случило. Ти просто ще преживяваш един непрекъснат процес, при който твоето Тяло-Дух ще живее според своите правила.

А: Удивително! 

И ти ще ми кажеш какви са тези директиви?

Л: Ще го направя. Те не са много, но съставят един твърде ефективен кодекс, който ние, Телата-Духове, трябва да следваме.

Тялото трябва да оцелее до края на своята мисия
„Мисията” е предопределеният, предварително планиран житейски път.

Преди да се родиш във всяко ново въплъщение, ти и твоите различни водачи и учители се събирате, за да определите целите на следващото ти въплъщение. Ти планираш всичко това върху своята житейска карта и всяка планирана стъпка бива сверявана с Господарите на тази реалност, за да е сигурно, че плановете ти са приемливо нейно допълнение. Докато планираш, всички твои различни духовни партньори биват привлечени, за да се договорите за всички свои множество взаимодействия, които ще са нужни, за да направят твоя житейски план жизнеспособен.

По този начин цялото ти въплъщение бива планирано, така че преди края на този живот да могат да бъдат постигнати крайните резултати, изисквани от Душата ти. Нищо обаче не е окончателно определено, преди аз също да го одобря. Аз трябва да се съглася, че ще мога да „поддържам всичко в едно”, за определения период от време. Тъй като задачата ми ще бъде да управлявам човешкото тяло, което ще обитаваш в това въплъщение, аз трябва да се съглася, че ще мога да поддържам това тяло живо и достатъчно дълго функциониращо, за да можеш да постигнеш заявените си цели със суровините и ресурсите, които имам на разположение.

Ако не мога да се съглася с това, необходими са допълнителни консултации и планиране. Може би планираната продължителност на живота ще получи допълнителна подкрепа, според която ще бъдеш подпомогнат да си по-мил и любвеобилен спрямо своето тяло. Може би ще договорим по някое време да получиш някой разумен съвет по отношение на своята диета. Може би ние ще те окуражим да се занимаваш с някакъв спорт или физическа дейност, която да укрепи тялото ти. Може би ние ще те научим да избягваш или да ограничиш опасни и нездравословни практики и навици. Има много, много начини, по които продължителността на живота може да бъде регулирана, за да добави ресурси, нужни на Тялото-Дух.

Разбира се, самото тяло също се нагажда и адаптира, за да бъде най-подходящо за даденото въплъщение. Ние ще говорим за това с много повече подробности по-късно, когато ти разкажа за „нагаждането на формата”. Основната идея тук е, че твоите цели понякога се нуждаят от укрепване на тялото. Едно същество, което познавам, планираше да постави под голяма стрес физическото си тяло и то съответно трябваше да бъде поддържано в доста добра кондиция. В друг случай друго същество се нуждаеше от много нежно и крехко тяло, при което съответната душа искаше да се научи да прави далеч по-малко неща – в случая да ограничи пристрастяването си към това да спасява другите. Това са само две твърде бегло очертани възможности. Идеята е, че във фазата на планиране тези въпроси биват уточнявани до най-малки подробности. Цялата тази област е отговорност на Тялото-Дух. Това е нещо, за което можем да дадем най-добри съвети и ако не успеем да го сторим, ще страдаме от последиците на това да осъществим едно въплъщение, за което тялото е зле приспособено. Ето защо ние преговаряме относно крайните резултати, докато се съгласим, че условията на въплъщението са приемливи за нас. Тогава аз декларирам своя твърд ангажимент, че ако ти спазиш твоята част от сделката, аз ще поддържам тялото живо и функциониращо,            до завършването на мисията.

Случва се, разбира се, и Тялото-Дух да не може да „удържи” до края, независимо от предлаганата помощ. Това е рядко, но се случва. Тогава Родителят може да се намеси. Може би Тялото-Дух ще получи допълнителни напътствия и ще бъде обучено да действа по-умело и ефективно. Може би Родителят ще се намеси спрямо Вътрешното Аз на Стопанина, за да нагоди неговите изисквания и очаквания.  

Има твърде много начини за доуточняване на параметрите и редица начини, по които Тялото-Дух или Тялото-Стопанин могат да бъдат подпомогнати. В крайна сметка всичко ще трябва да „проработи”, защото това е първата и най-важната от моите директиви. Тялото трябва да оцелее до завършването на мисията.

Тялото трябва да отразява най-дълбоките вярвания на Стопанина.
Тази втора директива е клаузата: „получаваш това, което сътворяваш”.

Осъзнай, че вярванията не са нищо повече от изборите, които толкова много обичаш да правиш, че решаваш да продължиш да ги правиш, независимо от доказателствата, които животът ти предоставя. Осъзнай, също така, че ти притежаваш нива на убеждения. Ти имаш повърхностни вярвания, които осъзнаваш и които прикриват по-дълбоки, по-твърдо отстоявани вярвания, за които нямаш представа, защото си забравил кога си ги придобил. 

Осъзнай, че ти представляваш една много, много сложна система от често противоречиви избори и убеждения, и ще разбереш, че тази проста на пръв поглед директива е проклятието на съществуването на Тялото-Дух. „Какво по дяволите НАИСТИНА иска този мой Стопанин?” е един доста често чуван рефрен. Ние се опитваме, опитваме и опитваме да ви разберем. И след това се стремим да ви дадем това, което сте избрали.

Осъзнай, че твоите най-дълбоки убеждения са често твърде измъчени и ще  започнеш да виждаш защо неудачните взаимоотношения на тялото съвсем не са нещо необичайно. Осъзнай, че някои от най-често срещаните убеждения на Стопаните са, че Аз-а е недостоен, че не заслужава любов, че е повреден и ще видиш как задачата на Тялото-Дух е да отрази към Стопанина една картина, която далеч не е недвусмислено красива.

Сега погледни света около себе си. Погледни непознатите, които виждаш по улиците на планетата Земя. Виж тези, които познаваш достатъчно добре, защото си слушал част от техните истории. И погледни в огледалото собственото си тяло. Виж как на планетата Земя има много, много, много малко наистина щастливи, здрави и радостно балансирани човешки тела. И виж също, че броят на наистина щастливите, здрави и радостно балансирани Души, населяващи тези тела, са също така малобройни. Защото, разбира се, тези неща са свързани.

Това, което казвам, е, че макар нещата да са прекалено много сложни, за да могат едни прости твърдения да бъдат универсално верни, въпреки всичко е налице един прост факт: всяко тяло наистина просто отразява най-дълбоките убеждения на своя собственик. Когато  Душите се придвижват към своето по-добро състояние, телата им неотклонно ги следват.

А: Значи не е нужно да правя всички тези „здравословни” неща за тялото си… аз трябва само да „излекувам” собствените си убеждения?

Л: Нещата са твърде сложни, за да могат простите изявления да бъдат универсално верни. Току-що казах това и с този следващ твой въпрос ти само доказа, че то е вярно.

Ако ти излекуваш своите вярвания и ги оптимизираш спрямо своето духовно здраве и благополучие, ще придобиваш убеждения, които отразяват все по-голяма любов към Себе си, нали?

А: Без съмнение.

Л: И вярванията ти ще разширяват твоята перспектива, за да включва тя все повече Други като Себе си, нали?

А: Напълно.

Л: И твоето физическо човешко тяло би трябвало да бъде едно от първите Други, които би започнал да обичаш като Себе си, нали?

А: Разбира се.

Л: Какво повече има за казване?

А: Мисля, че разбирам.

Ти казваш, че изпълнените с любов убеждения водят до изпълнени с любов действия. Ако аз обичам себе си, тогава аз ще се отнасям към себе си по начини, изпълнени с любов. Няма да казвам ”аз обичам себе си”, след което да се наранявам и малтретирам. Това би било безсмислица.

Л: Преди говорих за многопластовите убеждения. Възможно е „аз обичам себе си” да е един повърхностен избор, докато твоето дълбоко убеждение да е „аз мразя себе си”.

А: Мога да видя това, благодаря ти.

Значи, ако аз обичам себе си, аз ще се отнасям към себе си, по всякакъв възможен начин, с любов. Аз ще правя абсолютно всичко възможно, за да бъда добър към себе си.  

И ако обичам тялото си както себе си, тогава аз ще се стремя да открия кое е най-добро за тялото ми и ще го правя. Това е любов в действие.  

Л: Какво повече има за казване?

А: Значи нещата стават малко сложни. Първо, трябва да се стремя да „излекувам” своите убеждения… да ги направя възможно повече изпълнени с любов, здравословни и полезни… и след това трябва да се стремя да прилагам тези убеждения по всеки възможен начин.

Л: Може би. Бих казал, че ако не прилагаш в живота си едно убеждение, тогава то не е твое най-дълбоко убеждение. Ти винаги прилагаш своите най-дълбоки убеждения, независимо какви истории си разказваш на повърхността. И ако твоите най-дълбоки убеждения не биват отразявани обратно към тялото ти, както и към целия твой живот, бих казал, че нещата са твърде прости. Излекувай убежденията, които имаш относно себе си. Това е всичко. Всичко останало ще последва – едно здраво тяло, един здрав ум, един здравословен живот. И когато цялото твое преживяване е здравословно, струва ми се, че ще е много просто да постигнеш реално и трайно благополучие. Ще ти бъде доста по-трудно, ако животът ти е изпълнен със страдания и нещастие, нали?

А: Уха, Ллуаларт, нямах представа че притежаваш толкова ясна мъдрост!

Л: Учил съм се от най-добрите. Чрез теб, аз наблюдавах Божествена Радост и 8 много, много внимателно. И обобщавах и проумявах видяното. Аз се учех и развивах доста активно. Сега с голямо удоволствие връщам това обратно на теб, както и на всеки, който може да се възползва от резултатите на моя труд. Казах го в началото: аз изчаквах и се подготвях дълго време за тази серия от разговори.

А: Тогава, да върнем разговора обратно към основната тема. Телата-Духове действат, за да направят така, че телата ни да отразят обратно към нас нашите най-дълбоки убеждения. И тъй като ние сме тук в двойствеността, на най-дълбокото ниво на отделеност, съвсем сигурно е, че ние, Телата-Стопани, имаме твърде мрачни убеждения относно себе си.

Л: Да. Ето защо спазването на тази директива представлява такова предизвикателство. Ние сме принудени да преведем тялото и съответно себе си, през някои много трудни преживявания. При това реалното предизвикателство е да не се провалим спрямо третата директива.

Тялото-Дух не трябва да се самоунищожи
Третата директива е проста. Тялото-Дух трябва да бъде водено от Тялото-Стопанин към по-нататъшно развитие, реализация, разгръщане и Себе-откриване. Това е смисълът на тази конструкция. Ние даваме много. Ние оказваме великолепна услуга. Ние жертваме много в името на една голяма продължителност. Ние правим това с желание, радост и любов. Ние правим това, защото то е изключително полезно за всички. Има обаче един голям риск!

Присъщо на тази система на двойственост е това, че тези, които обитават тук, трябва да изследват възможността от саморазрушение. Всеки отделен Тяло-Стопанин, всеки един от вас, е тук като пряка последица от желанието ви да се занимавате със саморазрушителни дейности. По дефиниция. Вие се намирате в двойственост, защото сте били достатъчно саморазрушителни, за да повярвате, че сте напълно отделени от Създателя. Това представлява двойствеността. Така че вие всички сте тук с тази тъмна сянка на саморазрушение в душите си. И тази сянка е един инструмент. Тя е причината да сте там, където се намирате. И след като сте вече тук, с тази тъмна сянка „в ръка”, вие притежавате магическата възможност да пресъздадете себе си и цялата своя перспектива по невероятно мощни начини. Тази тъмна сянка може и ще стане вашия най-голям подарък в живота. Тя ще се превърне в най-бляскавия, най-величествения скъпоценен камък в душата ви. Евентуално. Това трябва да стане, защото вие не може да напуснете двойствеността и тази отделеност, без да настъпи такава трансформация.

А за нас, за Телата-Духове, процесът на преминаване през един толкова дълбоко интимен път заедно с вас, докато вие договаряте тази безупречна трансформация, е нещо невероятно преобразуващо. Ние израстваме заедно с вас, учим се с вас, разгръщаме се с вас. Това е нещо магическо, прекрасно и една невероятна привилегия. Ние извличаме ползата, без да поемаме цялата тежест на това да съхраняваме тази възможност за саморазрушение в себе си.

Ето защо ние желаем да ви служим по този начин. Вие плащате цената, като носите тежестта на собственото си саморазрушение. Ние плащаме цената, като ви служим по този начин, когато изминаваме пътя заедно с вас, с всяка стъпка, към вашето триумфално завръщане към целостта, която е далеч по-величествена от това, което бе, преди да поемете по този път.  

Така че ние, Телата-Духове, не само не ставаме саморазрушителни, но и не можем. Ако ви последваме там, ако приемем вашите саморазрушителни желания, тогава въплъщението ще пропадне. Ако Тялото-Дух и Тялото-Стопанин изпитат такова желание, тогава всяка надежда е изгубена. Тогава няма кой да поддържа линията на живота. Въплъщението се прекратява. 

Ако това се случи, а то се случва от време на време, тогава има допълнителни консултации и планиране. Ако Тялото-Стопанин или неговият Висш-Аз установят, че има нещо за спасяване от дадената времева линия и един нов опит си струва, тогава Тялото-Дух получава помощ да се справи по-добре с изискванията, предявявани към него, и настъпва промяна във времевите линии, така че въплъщението да продължи с достатъчна сила, за да преодолее бурята. 

Ако Тялото-Стопанин не счита, че животът си струва да бъда спасен, тогава въплъщението остава прекратено. Въпреки това обаче Тялото-Дух се завръща при Родителя за саниране, така че при бъдещи въплъщения това повече да не се случва.

Това се счита като провал за Тялото-Дух, а ние не сме тук, за да ви проваляме!

Така че това са простите условия, трите основни директиви, които определят услугата, оказвана от Тялото-Дух.

А: Благодаря ти. Това обяснява много неща.

Ти каза преди, че не трябва да определяме правила за другите. Има ли Тела-Духове, които не са обвързани с тези правила?  

Л: Не съм срещал такива. Разбирам, че има други реалности, в които става въплъщение при различни правила, но аз не съм ги посещавал и те не са ми известни.  

Тялото-Стопанин

А: Значи ти си моето Тяло-Дух и през всичкото време си ме наричал свое Тяло-Стопанин. Защо е това наименование?

Л: Просто защото това е, което ти си. Ти ме приемаш в своето енергийно тяло и аз използвам тази енергия, за да поддържам физическото тяло. Ти приютяваш мен, аз приютявам физическата форма.

Когато ти си извън въплъщение и не разчиташ на физическите си очи, за да виждаш, или ако можеш ясно да виждаш аурата на другите, тогава ще видиш, че физическата форма, тялото, е обвито от нещо като електромагнитна матрица. Това е формата, която аз поддържам. Това е, ако щеш, моделът, според който тялото е формирано и се развива. Когато моделът, който аз поддържам, се променя, тогава с течение на времето и тялото го следва. Така се извършва растежа, както и лекуването, а също така и стареенето.

Малко по-късно, когато обсъждаме болестите, уврежденията и деформациите, тогава ще разбереш, че те също се осъществяват по този начин.  

Това не е обаче темата на нашия разговор в момента. Сега аз искам да подчертая, че тази форма, която аз поддържам, се помества в едно енергийно тяло, което е твоето действително тяло.

И така… ти ми оказваш убежище. С твоята енергия аз създавам и управлявам тази физическа форма, която ти обикновено наричаш „твое тяло”.

А: Значи ти използваш моята енергия, за да ми осигуряваш преживяването на една физическа форма.  

Л: Да.

А: Добре. Как обаче ти правиш това, което правиш? Как ти усещаш живота?

Как функционира Тялото-Дух

Л: По много различен начин, мога да те уверя в това. Ти имаш тази много силна илюзия, че си въплътен. На теб ти се струва, че се намираш вътре в тази тленна форма. Струва ти се, че виждаш с тези очи, чуваш с тези уши, докосваш и манипулираш своя свят с тези ръце. Всичко това ти изглежда така и това се отнася до повечето хора. Това е илюзията, резултат от начина, по който преживяваш своето въплъщение.

Аз, от своя страна, имам напълно различно преживяване. Аз не съм въплътен. Аз не възприемам своята реалност с тези телесни сетива, както правиш ти. Аз използвам собствените си сетивни възприятия и възприемам физическата форма, тялото, по много различен от теб начин. 

За мен тялото е една сложна колекция от много, много други съзнателни конструкции. Това са прото-съзнания, всяко от които изпълнява определена функция. И болшинството от тях присъстват във всички (или най-малко в болшинството) човешки тела. Повечето от тях също така присъстват и отвъд човешкото тяло. Така например, много от тях присъстват във всички бозайници. А някои от тях присъстват даже в растенията!

А: Чакай, чакай малко. Нещо ми се губи. Кои са всички тези прото-съзнания и преди да ми отговориш на това, моля те обясни ми какво представлява едно прото-съзнание.

Л: Това са съзнания от второ ниво на плътност, които участват във функционирането на биологичните системи.

Представката „прото” е използвана в английския език за обозначаване на нещо „първо”. Най-първото, оригинално нещо. И така, в този контекст, прото-съзнанията са най-първите форми на съзнание, върху които е изграден всичкият живот, който познаваш. Това са съзнания изградени на основата на много прости логически форми на избор, които позволяват протичането на всички процеси в живите организми. Ето един пример, който ще ти помогне да разбереш за какво става дума.

Дишане. Това е една процедура доста по-сложна от това, което си представяш, и също така доста по-сложна от обяснението, което мога да ти дам тук. Една първа стъпка в целия този процес обаче е едно твърде просто съзнание, което следи натрупването на въглероден двуокис в кръвта на различни дишащи животни. Ако трябва да бъда точен, това са специализирани клетки в артериите, които регистрират промените в кръвта с натрупването там на въглероден двуокис. Когато той достигне определено прагово ниво, това съзнание действа като един „ключ”. То казва: „ако това, тогава онова”, или в този случай, ако е достигнат този праг, то изпраща един сигнал. Това е нервен импулс, който достига до мозъка, където задейства други съзнания. Последните причиняват множеството мускулни движения, които водят до поемането на въздух. В резултат на това, нивото на въглероден двуокис в кръвта спада. След това, тъй като всички клетки на тялото използват пресен кислород, който циркулира в тялото, и отделят въглероден двуокис, неговите нива се покачват отново. Когато достигнат определено ниво, нашият нов познайник решава и изпраща сигнал към мозъка и процесът започва отново.

Има стотици съзнания, които участват само в едно твое вдишване и издишване. Това, което трябва да разбереш обаче, е, че същите съзнания участват в дишането на много от животинските форми във вселената. Човеците не притежават различен дихателен механизъм от другите земни животни. Всеки животински вид може да притежава малко по-различни параметри, но винаги има „някой”, едно съзнание, което следи тези конкретни променливи така, че всички процеси да протичат според своето предназначение.  

Има, разбира се, други начини на дишане. Рибите например, нямат бели дробове, но използват хриле, за да пренасят кислорода от водата в своето кръвообръщение. Даже рибите обаче имат дихателен ритъм, който доста често е задействан от същата реакция към увеличено съдържние на въглероден двуокис. На други места във вселената има други същества, които също дишат кислород по най-различни начини. Те също споделят с теб услугите на тези прото-съзнания. И даже на планети, където обитателите дишат газове, различни от кислорода, съществува вариант на същия механизъм. Там един братовчед, ако щеш, на едно прото-съзнание също като твоето, изпълнява същата функция по малко по-различен начин, за да поддържа съответните форми на живот.

Така че всяко твое вдишване/издишване прилича на симфония, която е в хармония с всички други дихания във вселената.  

И това е само дишането. Същото важи за всички останали системи, някои от които са още по-сложни. Храненето и храносмилането са моите любимци, поради елегантността на своята сложност.

А: (дълга пауза) Това ми е наистина, наистина интересно. Не ми достигат думите и не зная какво да мисля за всичко това. От една страна, се чувствам удивен като си помисля какво е нужно за осъществяването на това човешко преживяване, но от друга страна, си задавам и следния въпрос. Има нервни клетки, които регистрират промените в кръвта при натрупването на СО2 и сигнализират на мозъка да направи нужното за поемането на пресен кислород… Защо обаче имаме нужда от „някой”, който да вземе решение? Скептикът в мен пита защо не сме могли просто да имаме една еволюирала правилна нервна реакция.

Л: Такава реакция има. Ние казваме същото, с изключение на това, че ти претендираш пред себе си, че тази „еволюция” няма в основата си някакъв интелект и някакво съзнание.

Трябва обаче да ти призная, че аз нито съм подготвен да водя този дебат с теб, нито съм особено заинтересован да го правя. Как може някой да подходи, за да докаже някому нещо такова? Това е все едно да те накарам да ми докажеш, че си нистина едно самостоятено съзнателно същество, а не просто функция на своя мозък. Ситуацията е напълно аналогична. Не би ли могъл да бъдеш просто резултат от една много сложна съвкупност от нервни импулси и биохимични реакции? Разбира се, че би могъл. Но не това виждам аз, когато те наблюдавам. Аз съм наясно със съществуването ти извън това въплъщение. Аз те познавах и имах редица взаимодействия с теб преди това въплъщение и това човешко тяло да съществуват. Всъщност, аз за първи път те срещнах, преди да се заселиш в човешко тяло. Така че аз зная, че ти не си само функция на своя мозък. Ако обаче поискаш да го докажа, боя се, че няма да мога. Също така такова доказателство няма въобще да ме интересува. Аз зная това, което зная. Ако ме попиташ какво зная, аз ще ти кажа. Какво ще решиш относно това, което ще ти кажа, и какво ще повярваш, е напълно твой проблем. Това няма нищо общо с мен.

А: Уха, добре, напълно уважавам това! Предполагам, че съм свикнал да разговарям по този начин с БР и с 8. Това е вид разговор, в който те участват с желание.

Л: Да. Съответно като твой духовен водач и твой Висш Аз, за тях е напълно уместно да се ангажират пряко с твоята система от убеждения. Те се придържат към перспектива, която се стремят да ти предадат. И двамата са заинтересовани и имат желанието да ти докажат определени неща. Това не важи за мен.

Във връзка с това трябва да кажа, че много от твоите читатели са привърженици на научния метод. Това е една система, чрез която определени убеждения биват подложени на доста щателни наблюдения при строго контролирани условия. И ако има потвърждение от определени авторитети в областта, то научно ориентираното лице прехвърля убеждението в специална категория и го приема за „факт”. Аз не споря с това, но искам да подчертая преди всичко, че аз не съм въплътено човешко същество. Аз не работя в лаборатория. Единственият възможен достъп, който мога да имам до научна литература, би бил ако ти, Арн, прочетеш нещо и го абсорбираш. Тогава аз също ще трябва да споделя това научно знание, което си придобил, за да разбера какво е казано, в зависимост от езиковите ти способности да го интерпретираш.

В крайна сметка аз нямам отношение към науката, нито имам средствата и интереса да представям информацията по научно приемлив начин. Аз не мога да се позова на литература, за да подкрепя това, което казвам. Аз просто казвам това, което зная. Нито повече, нито по-малко.  

А: Наистина разбирам всичко това и с удоволствие бих продължил на тази основа. Тези разговори за мен ще бъдат изследване на твоята перспектива. От мен ще зависи какво ще приема и науча от тях. Ако променя своята перспектива и убежденията си, това си е моя работа. И ако не съм сигурен, мога да проведа собствени изследвания, за да видя дали науката потвърждава, или отрича това, което казваш. Това ще зависи от мен или от читателите, ако проявяват такъв интерес.

Аз ще приема с интерес и открит ум всичко, което имаш да кажеш. 

Л: Което няма да изключва възможността да приведа доказателства за думите си, когато мога.

А: Бих оценил високо това.

И така, можем ли да се върнем към описание на функциите на Тялото-Дух?

Л: Нека го направим.

Аз ти разказвах за прото-съзнанията, които регулират всяка от милионите функции на твоето тяло. Е, това са моите работни инструменти. Аз работя с тези съзнания, за да насочвам дискретно (и понякога не толкова дискретно) балансите в една или друга посока.  

Аналогията, с която сравнявам твоето тяло, е един кораб. Ти си капитана и аз съм Главния механик. Ти решаваш нещата на най-високо ниво, като къде трябва корабът да отиде и колко бързо това трябва да стане. Такива неща. Когато ти обаче дадеш заповед „да вървим по-бързо”, аз съм този, долу в машинното отделение, който трябва да осъществя това. Аз трябва да огледам наличните ресурси и да ги разпределя по предназначение. Аз трябва да осигуря корабът да изпълни твоето нареждане. И аз също така трябва да ти предам, че корабът трябва да продължи да функционира оптимално. Така например, ако ти придобиеш навика корабът да върви с пълна пара, аз трябва редовно да те карам да приемаш достатъчно гориво. Аз трябва да поискам достатъчно време за ремонт и подръжка. И т.н.

В практичен план, аз мога да комуникирам с теб чрез механизми като глад и умора, за да те подканя да ядеш и да спиш.  

И това са, описани по най-опростен начин, основите на моята роля като твое Тяло-Дух. Аз управлявам тялото ти, за да съм сигурен, че то функционира оптимално.

Има обаче един допълнителен пласт от усложнения, които възникват за тези, които са въплътени в условия на двойственост. Той е свързан с въпроса какво всъщност представлява „оптимално функциониране”.  

Виждаш ли, ако си в двойственост, това означава, по определение, че ти не знаеш, че си творец на своята реалност. Ти не знаеш, че можеш да промениш външните си обстоятелства, като промениш вътрешния си пейзаж. Ти вярваш, че си жертва на своите преживявания. И това важи за болшинството хора на планетата Земя сега, нали така?

А: Изглежда, че е така.

Л: Тогава възникват следните въпроси: Ако някой вярва, че е жертва, тогава той какво избира да сътворява? Кой вярва, че е? Как би искал да се отнася към себе си? Как би искал да се отнася към тялото си? Как би искал да се държи и да изразява себе си? Възникват ей такива въпроси. И „оптималното функциониране” за тялото му ще отразява обратно към него изборите, които той прави. Накратко, това, което Капитанът вярва относно себе си, е основната заповед, която Главният механик получава. И Главният механик се старае да накара кораба да се подчинява.

Така както нареждането корабът да се движи по-бързо има за резултат увеличаване на скоростта от страна на главния механик, и изискване на повече гориво от негова страна… точно по същия начин, придържането към гняв и омраза и позволяването им да тровят и никога да не намерят отдушник, имат за резултат формирането на раково заболяване.

Разбираш ли това?

Ако работата на тялото е да отговаря на твоите избори, вярвания и желания, и да ти дава това, което сътворяваш… тогава понякога, или често, ние трябва да ти предоставяме преживявания, които наричаш „отрицателни”, защото ти ги сътворяваш и избираш.  

Ние ще говорим за това по-надълго и в по-големи подробности в един следващ разговор, защото това е нещо изключително важно. Това е темата за болестите. Засега аз само исках да започна да споделям с теб малко за това как работим – предимно, че всичко, което правим, е подчинено на правилото: „даваме на Капитана това, което Капитанът нареди”. Твоите нареждания обаче идват при нас от най-дълбоките ти убеждения. Ако ти имаш убеждението, че си грозен и ако мразиш себе си, а след това на повърхността желаеш да имаш здраво и красиво тяло, няма вероятност да го получиш. Твоето тяло ще прави всичко възможно да ти покаже твоите най-дълбоки убеждения и избори.

Ние се стремим да следваме твоите заповеди и функционираме оптимално, каквото и да означава това.

Ние правим това с помощта на два механизма. Първият е като нежно (и понякога не толкова нежно) променяме балансите, поддържани от прото-съзнанията.

С помощта на втория механизъм променяме формата на тялото ти, която поддържаме.

А: Можеш ли да обясниш всеки от тях?

Л: Разбира се.

Л: Има някои конкретни неща, за които бих искал да ти разкажа… промени, които можеш да направиш и които ще имат за резултат масирано подобрение на здравето ти, на благосъстоянието ти и на общата ти жизненост. Бих искал да ти разкажа за тези неща и по този начин ще мога да ти разкажа и за „промяната на баланса”.

А: О, прекрасно! Стреляй направо!

Л: Благодаря ти. Според мен обаче, това е достатъчно важно, за да заслужава отделна глава.

А: Добре, няма проблем. Ще направим това… 

Л: И тогава, ако мога да поискам още нещо, бих искал следващите глави да се отнасят до някои от решаващите баланси, които трябва да познаваш. Така че глава четвърта ще бъде относно „Балансът на енергията” и след това, „Балансът на протеините”, и после „Балансът на солта”. А по повод последния от балансите, искам глава седма да се нарича „Даване и вземане”. След това, освен ако нямаш свои въпроси, които биха представлявали отделни глави, ще наречем осмата глава „Промяна на формата”. В тази глава ще ти разкажа за начините, по които аз поддържам и променям енергийните структури, които водят до промени в структурата на твоето тяло.

И накрая, след тази глава, в зависимост от въпросите ти, с удоволствие бих искал да има глава върху „Как да слушам тялото си”. Защото бих искал двамата с теб да споделим с читателите ти това, което знаем за механизмите, които те могат да използват, за да слушат собствените си тела и да улесняват разговорите си със своите Тела-Духове. Защото, разбира се, всяко тяло е уникално и всяко Тяло-Стопанин трябва да открие това, което важи за него, което е вярно за него и да намери собствения си път към едно радостно общуване. Там ще е мястото да споделиш тази направлявана медитация, за която говорихме преди. И след това искам да говоря за „Илюзията да бъдеш въплътен” и как това се проявява при теб и накрая, „Смърт и оттегляне”. Ето това е, което съм планирал. Разбира се обаче, ние можем да нагаждаме плана и да променяме структурата на главите, ако възникнат други неща. 

А: Уха! Ти наистина си мислил доста по тези въпроси! Имам предвид, че всичко това беше изстреляно като топла бутилка шампанско.

Л: Или, може би, малко се увлякох поради своя ентусиазъм. Нямаш представа колко дълго съм чакал да споделя тази информация с теб по този начин.

Ние се договорихме за това много, много преди да започне твоето въплъщение. Всъщност не ние двамата, а твоето Вътрешно Аз и моето. Това е едно древно споразумение, което се реализира сега. Ти, Арн, не знаеше за това, но аз знаех. В резултат аз се подготвях твърде дълго време. Така че… аз съм просто много развълнуван от това, че най-накрая водим тези разговори. И вероятно малко нетърпелив, за да съм сигурен, че ще успеем да направим всичко както трябва.

Добре тогава… нека поговорим за промяната в баланса в следващата глава.