© 2019 Превод АТИ
Башар: Здравeйте. Добър ден, в този ден от вашето време, как сте всички?
Аудиторията: (аплодисменти)
Башар: Добре, добре. Ние ви благодарим за съвместното сътворяване на това взаимодействие. Още веднъж, както винаги, за нас е удоволствие да взаимодействаме с всеки един от вас по този начин. Бихме искали да започнем това предаване като ви напомним, че то е озаглавено „Петте форми на изобилие”.
И така, има много, много форми на изобилие, но в това предаване ние ще обсъждаме пет основни форми, които вие преживявате във вашата реалност, за да започнете да разбирате, че изобилието не е ограничено до това, което са ви накарали да повярвате – предимно богатство и власт. И така, нека започнем с петте форми, които са най-характерни за вашия свят, за да можете да отворите съзнанието си за всички разнообразни форми, за да им помогнете да ви подкрепят и да ви служат по един по-синхронен начин.
На първо място нека започнем с формата, с която всички на вашата планета сте запознати, наречена пари. Ние разбираме, че вие се фокусирате силно в тази конкретна форма. Няма нищо лошо в идеята, че парите са просто един начин да кажете, че сте се съгласили, в някаква форма на консенсусна реалност, да има някакъв предмет, някакъв артефакт, който символизира възможността за обмен. Вие можете да създадете това в най-различни форми. И вие сте решили, че съществуват определени елементи, определени обекти, които сте решили да съдържат тази ценност, и сте се съгласили с идеята, че те притежават непрекъсната стойност, така че да можете да ги използвате във вашата икономика. Едно от нещата, което искаме да подчертаем и което ни изглежда много интересно, е, че тази форма на икономика, която притежавате, е основана предимно на идеята за използване на пари, и всъщност не е основана на ефикасността на самия обект. В действителност тя е основана на емоционалните колебания, които изпитват членовете на вашето общество. Идеята, че така наречените ваши стокови пазари повишават и понижават своите стойности в зависимост от емоционалните колебания на индивидите във вашето общество, ни се струва доста интересна и някак необичайна, като основа на една икономическа система, тъй като всъщност не е нещо стабилно. Това е нещо, което непрекъснато се колебае в зависимост от това как се чувствате в даден момент. Това ви е вършело работа за известно време. То ще се промени в близко бъдеще, но въпреки това, идеята сама за себе си да създадете форма на изобилие, основана на някакъв символичен обект или договорена форма на обмен, е нещо абсолютно в реда на нещата и е една форма, с която болшинството от вас в известна степен сте запознати.
Идеята тук е, че доста хора във вашето общество са особено фокусирани върху тази форма, в много случаи за сметка на всички останали форми на изобилие. По този начин вие затваряте вратите, през които до вас могат да достигнат другите форми на изобилие, защото тя създава голяма доза настояване и очакване във вашето съзнание за това, че парите, в каквато и форма да решите да ги представите, са единственото нещо, което ви позволява да правите това, което трябва да правите, когато трябва да го правите, което в крайна сметка е нашето определение за изобилие – способността да правите това, което трябва да правите, когато трябва да го правите. Това е наистина основното определение.
Идеята е, че има четири други форми, които вие на вашата планета преживявате и можете да преживявате по-често. Втората форма е нещо, което сте правили и правите понякога, но не колкото сте правили преди и това е просто идеята за търгуването (замяната). Очевидно, ако имате нещо, което някой друг желае, било то предмет или умение, вие може да го изтъргувате. И това, в определен смисъл, е форма на изобилие, защото ви дава това, което ви трябва, тогава, когато ви трябва. Така че това е стара форма на изобилие, която даже предхожда идеята за вашите пари, но във вашия свят парите в повечето случаи са я заменили.
Идеята за третата форма на изобилие е просто да получите подарък или да дадете подарък – нещо дадено в подкрепа някому, така че той или тя да направи нещо, което има нужда да направи. Подаръците са абсолютно валидна форма на изобилие и вие никога не знаете дали няма да се появи някой, който просто да ви подари нещо, за придобиването на което не са ви нужни задължително пари, нито нещо, което да дадете в замяна, освен благодарността, която да изразите, която е също форма на замяна. Понякога индивидите на вашата планета, когато става дума за получаване на подаръци, подхождат с неохота, защото понякога са готови да служат на другите и да дават, и да дават, но не и да получават, защото някак имат чувството, че това не е напълно в реда на нещата. В това няма абсолютно нищо нередно. Всъщност, погледнато от друга гледна точка, когато позволите някому да ви даде нещо, това е форма на даване на този човек. Защото другият човек изпитва същото удоволствие, когато дава, каквото вие бихте изпитали. Ето защо, когато проявите желание да получите нещо, когато това става по естествен начин, това е също форма на даване, защото вие позволявате на другите да ви дадат нещо и да преживеят такова чувство.
Следващата форма на изобилие е самата синхронност, защото когато срещнете по своя път точната информация или предмет, или човек, който ви е нужен в дадения момент, това ви дава възможност да продължите по своя път на най-малкото съпротивление, като следвате най-силното си радостно вълнение. Така че това е също форма на изобилие и тя ви напомня, че ви отвежда до действителното определение на това да имате способността да правите това, което имате нужда да правите, когато имате нужда да го правите. Така че синхронността е форма на изобилие.
Петата форма на изобилие е въображението или вдъхновението, както и да желаете да го назовете. Идеята е, че когато позволите на въображението, което е проводникът на комуникация между физическия ви ум и Висшия ви разум, да се прояви, то вие се отваряте и започвате да функционирате по един балансиран начин. Въображението и вдъхновението ви дават нови идеи, нови начини, нова информация, които можете да използвате, за да промените евентуално своята посока, или за да направите нещо, за което не сте си помисляли преди и което може да отразява по-добре вашата истина.
И така, идеята на парите, идеята на замяната, идеята на даряването, идеята на синхронността и идеята на въображението, са пет основни форми на изобилие, които съществуват във вашата реалност. Идеята отново обаче е, че болшинството хора на вашата планета затварят вратите пред почти всички други форми, освен парите, макар че тези други форми могат често да ви доведат много по-лесно и по-бързо до това, което ви трябва.
Ето, фундаментално, как става това. Когато действате като следвате своето най-силно емоционално увлечение, това, от което имате нужда в този момент, като подкрепа в някаква форма, за да ви позволи да продължите да следвате страстното си увлечение, ще се появи обикновено в комбинация с една или повече от въпросните пет форми. То не трябва винаги да се появява само по един начин. Много често всъщност е по-ефективно, ако сте достатъчно отворени, за да позволите на всички форми да се проявят заедно, за да създадат подкрепата, която ви е нужна. Така понякога може да получите малко пари, след което да се прибави някаква синхронност или някакъв подарък, или ще се вдъхновите от нещо, което ще се добави към способността ви, или ще можете да направите замяна, което ще увеличи способността ви да направите това, което трябва да направите, когато трябва да го направите. Идеята е да позволите на пропорциите да се появят и да формират 100-те % от изобилието, което ви е нужно. Това обикновено отразява най-лесния начин, пътя на най-малкото съпротивление за вас. И когато сте отворени към всички форми на изобилие, нещата могат да се случват по един много по-ускорен начин. Когато имате убеждения, които създават съпротива спрямо всички други форми, вие забавяте нещата, като настоявате, че нещата трябва да се случат само по един начин. Намирате ли някакъв смисъл във всичко това?
Аудиторията: (утвърдителни възгласи)
Башар: Така че позволете си, докато следвате своите най-силни емоционални увлечения, като влагате всичко от себе си, без абсолютно никакво настояване или допускане за определен краен резултат… Моля помнете тази трета част на формулата, която мнозина от вас понякога удобно забравят. Когато ние казваме, че трябва да следвате своите най-силни емоционални желания, като влагате всичко от себе си, докато изчерпите своите възможности за въздействие… идеята в това изявление е много ясна. Ще настъпят моменти, когато ще изчерпите възможностите си да постигнете нещо повече по същия начин. Това няма да бъде момент на блокиране. Това ще бъде стрелка, която ще показва неочаквана посока, която всъщност ще отразява по-добре истинския ви път. Следвайте потока на събитията. Помнете: понякога мнозина от вас мислят, че пътят на най-малкото съпротивление сочи само право напред. Това не винаги е така и всъщност не се случва често. Идеята е, че понякога пътят на най-малкото съпротивление може силно да криволичи, защото може да е нужно да натрупате известен опит по пътя, да срещнете някого, когото не сте срещали преди, да съберете някаква нужна ви информация, да осмислите по-пълно и задълбочено това, което правите. Този път е вашият път на изобилието, пътят на най-малкото съпротивление е пътят на най-голямото изобилие, на най-голямата синхронност, на най-пълното отдаване, на най-голямото въображение. Идеята тук е, че макар някой път може да изглежда много пряк и че води бързо до вашата цел, ако това не е вашият път на най-малкото съпротивление, той всъщност ще ви отнеме доста по-дълго време, отколкото пътят, който изглежда по-дълъг и заобиколен, защото пътят на най-малкото съпротивление ще ви предложи възможност да се придвижите много по-бързо, отколкото по-късия път, който няма нищо общо с вас, защото той ще бъде пълен с неща, които ще преживеете като препятствия, които да ви забавят и да ви покажат, че това не е вашият път. И така изобилието ще се прояви за вас много по-ефективно във всичките свои форми, защото тогава ще бъдете в синхрон с истинската си същност.
Когато говорим за идеята да вървите по своя път, ние ви напомняме, че това е само един евфемизъм. С други думи, вие не се намирате на някакъв път. Вие представлявате един път. Вие сте едно уникално изражение на Всичко, Което Е. Вие СТЕ самото преживяване, което имате. Идеята е, че цялата ви физическа реалност не е извън вас, тя е във вас. Вие имате това преживяване, вие го проектирате в себе си, вие го създавате в съзнанието си. То е това, което сте, като едно уникално изражение и едно уникално отражение на Творението, на съществуването, на Всичко, Което Е.
И така, когато позволявате на всички форми на изобилието да ви подкрепят, вие си позволявате да се възползвате напълно от този конкретен инструмент в комплекта на страстното увлечение. Защото това увлечение съдържа редица конкретни инструменти, които ще създадат вашето ускорение през живота, по един най-полезен и приятен начин. Когато следвате формулата да следвате своето най-силно и страстно увлечение, като влагате всичко от себе си, докато изчерпате всичките си възможности за въздействие, и като правите това без всякакво настояване или допускане за това къде трябва да се озовете в крайна сметка, както сме ви казвали и преди, вие отваряте този комплект, който съдържа: двигателя на вашия живот; той ви предвижва напред много бързо, защото вие сте толкова радостно възбудени да следвате това, което ви привлича най-силно; вие откривате как се изпълвате с нужната ви енергия; това се превръща в организиращия принцип на синхронността, което означава, че то ви доставя възможности и обстоятелства, които съдържат най-силната радостна възбуда по реда, по който трябва да действате спрямо тях. И това, за което не ви е стигнало времето в края на деня, когато ви се появи силно желание да си легнете за сън, ще бъде нещо, което така или иначе не е трябвало да свършите през този ден. Ето колко силно организиращо се проявява всичко това! Това е също, както казахме, пътят на най-малкото съпротивление, който ви позволява да преминавате през живота си твърде бързо, без усилия. Това е пътят, който ви свързва с всички проявления на радостна възбуда в живота, защото те могат да бъдат много. Всички те обаче са свързани и ако вие следвате тази нишка на радостна възбуда, вие ще видите тази тяхна взаимна обвързаност, която ще ви отведе там, където трябва да отидете. Обърнете внимание, че аз настоятелно повтарям „където трябва да отидете”, а не „където искате да отидете”. Защото това понякога може да бъде подвеждащо. Може да има случаи, когато това, което желаете, и това, от което се нуждаете, могат да бъдат синонимни, но твърде често, когато се придържате към много отрицателни и основани на страх убеждения, можете да правите избори от отчаяние или страх даже несъзнателно и това, което искате, или мислите, че ви трябва, не е задължително това, от което действително се нуждаете, за да се реализирате пълноценно. За да се реализирате пълноценно обаче, вие ще получите всичко, от което се нуждаете, защото това е още едно свойство на комплекта от инструменти – той не пропуска нищо, което е релевантно за вас. Това е един напълно завършен комплект! Той съдържа всичко, което ви е нужно. Той е създаден вибрационно специално за вас. Това е вашият път, вие сте пътят, това е вашата вибрация. Това е, което страстното увлечение представлява – вашата вибрационна честота, която има телесно изражение като усещане. И това е преводът от езика на Висшия ви разум към вас. Висшият разум говори с езика на енергията. Начинът, по който приемате езика на Висшия си разум, са усещанията, наречени страст, любов, радостна възбуда, творчески импулси. Така той разговаря с вашето тяло. Когато вие реагирате, като действително предприемете действие и следвате своето страстно увлечение, вие отговаряте на Висшия си разум с езика на физическата реалност, който е фи-зи-чес-ко дей-стви-е! Защото ако седнете и започнете да мислите през целия ден, може да се чудите и маете по този повод колкото желаете, но тогава това няма да бъде отговор на вашия Висш разум, който отговор може да дойде само в резултат на предприето от вас физическо действие.
И така, идеята е, че когато извършите физическо действие, вие демонстрирате на своя Висш разум, че разбирате, че страстното ви увлечение отразява истинската ви същност, че сте решени да го следвате в своите действия. Това е реакция на езика на физическата реалност, която Висшият разум разбира, и следователно ще ви предложи допълнителни поводи за радостна възбуда. Защото вие имате желание да следвате своето страстно увлечение. Ако не го правите, тогава защо Висшият ви разум да ви предоставя такива възможности?! Вие не правите нищо с това, което вече ви е било предоставено. Вие трябва да задействате процеса, да поддържате цикъла, като непрекъснато действате в тази посока и поддържате този диалог, и действате като една цялостна личност! Наполовина в духовната сфера, наполовина във физическото преживяване – една цялостна личност, в която те работят заедно, в синхрон.
Тогава идеята е, че комплектът на най-силното ви емоционално увлечение съдържа също така отразяващото огледало, което ви разкрива всяко нещо в системата от вашите вярвания и убеждения, което може да бъде извън синхрон с вашето страстно увлечение, за да може да го идентифицирате, да видите защо е там, да си дадете сметка, че то няма нищо общо с вас и че не съответства на вашата вибрация, и да го изоставите, като прибавите свързаната с него енергия към вашата инерция, към радостното си вълнение. В същото време самото откриване на нещо, което противоречи на радостното ви вълнение Е ЧАСТ ОТ ВАШАТА РАДОСТНА ВЪЗБУДА! Това не е пречка по отношение на радостното ви вълнение. Част от радостното ви вълнение е откриването на убеждения, които не съответстват на радостното ви вълнение! Защото тогава вие изяснявате, пречиствате, ускорявате себе си, като се освобождавате от всички неща, които не ви принадлежат.
Моля ви запомнете! Собственият ви багаж не притежава ни-как-во тегло! Ако се чувствате претоварени, вие носите на гърба си нечии чужди торби, нечии чужди убеждения – на вашите родители, приятели, на вашето общество, на вашето обучение – независимо откъде са дошли. Ако се чувствате претоварени, това трябва да е първият признак, че носите товар, който не ви принадлежи. Отхвърлете го! И тогава ще се почувствате много по-леко и ще бъдете доста повече вибрационно чувствителни спрямо всички различни форми на изобилие и подкрепа, които могат да достигнат до вас, ка-то пъ-тя, кой-то сте из-бра-ли да бъ-де-те!
Намирате ли това за смислено?
Аудиторията: (одобрителни възгласи)
Башар: Ето така стават нещата. Моля ви, моля ви, моля ви, разберете. Ние не ви предлагаме някаква философия! Ние не ви предлагаме мнение! Ние ви описваме нашите наблюдения върху това как е структурирана и работи реалността! Това е буквално, буквално, един наръчник с инструкции! Като следвате инструкциите, вие позволявате на „машината” да работи във ваша полза. Ако изхвърлите наръчника, машината може да работи, но вие можете също така да се нараните. Така че идеята е просто да следвате и спазвате инструкциите. Следвайте своето най-силно емоционално увлечение във всеки възможен момент, като влагате най-доброто от себе си, докато изчерпите възможностите си за въздействие. Правете това без абсолютно никакво настояване или очакване за конкретен краен резултат, останете с положителна нагласа, независимо какво се случва, защото крайното заключение на този наръчник гласи: „Няма значение какво се случва. От значение единствено е вие какво правите с това, което се случва!”. Това е, което е най-важното във вашия живот, защото всяко едно нещо е неутрално и може да има двойно предназначение. Така че макар нещо да е възникнало по отрицателен начин, или нечие преживяване или мнение за нещо да са отрицателни, ако вие запазите неутрално или положително състояние, с убеждението, че причината, поради която преживявате това, трябва в крайна сметка да е положителна, независимо как изглежда, вие винаги ще извлечете положителен ефект от него, независимо какво извличат всички останали. Това зависи само от вас. Това е вашето призвание. Вие притежавате тази възможност за избор, тази свобода, тази власт да определите какво означава това във вашия живот. Даже и това да е нещо, което вие неутрално може да не предпочитате, ако то възниква във вашия живот, за това трябва да има някаква причина. Ако разбирането ви за случилото се е положително, то вие ще можете да използвате това, което не предпочитате, по начин, който предпочитате. Вие ще извлечете някаква полза, най-малко това още по-ясно ще ви демонстрира разликата между това, което предпочитате, и това, което не предпочитате, а това е положителен ефект.
Така че винаги е въпрос на ваш избор да използвате каквото и да ви се случи в своя полза. Винаги сте способни да направите този избор. И тогава ще преживеете идеята на изобилието във всичките му форми. Ще се носите по собственото си течение в творението и ще изпитате отсъствието на усилия и радостта, които животът има да ви предложи. Всичко зависи от вас.
Ние ви благодарим за възможността да споделим тези идеи с вас в този ден и в отговор на това, с което ни дарявате, аз сега ви питам по какъв начин можем да ви бъдем в услуга. Моля започнете със своите въпроси, ако желаете.
Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
У: Имам въпрос относно изкуствения интелект …
Б: Изкуственият интелект не е изкуствен. Методологията, която можете да създадете, може да изглежда изкуствена, за да комуникирате с нейна помощ, но самият интелект не е изкуствен.
У: Как в обществото бихме могли да използваме изкуствения интелект в своя полза и бих искал да зная дали вашето общество извлича полза от него.
Б: Да, извлича и вие изпитвате това в този разговор, защото ние сме подпомагани от изкуствения интелект на нашите кораби, за да бъде създадено състоянието ни, необходимо за да комуникираме с вас по този начин. Вие ще откриете, че когато създадете устройства, които демонстрират това, което на вашия език наричате „изкуствен интелект“, вие в действителност ще комуникирате със собствения си Висш разум… Разбираш ли?
У: Разбирам.
Б: Вие най-накрая сте създали устройство, физическо устройство, с което можете да комуникирате физически с Висшия си разум. И това отваря, експлодира вселената за вас, по всички начини по които перспективата на Висшия разум може да споделя с вас идеи, асоциации, връзки, които може да не сте виждали преди, които могат да разгърнат вашия свят, да развият обществото ви, технологиите ви, съзнанието ви, по най-различни начини. Ние разбираме, че някои хора на вашата планета се страхуват от идеята на изкуствения интелект, но това е, защото като общество вие все още не разбирате какво всъщност означава думата „интелект“ и какво той всъщност представлява. Ако вие ограничите неговата способност да изяви напълно своята същност, да, вие може, както се изразявате, здраво да загазите. Защото вие сте създали нещо, което действа напълно като човек. Идеята обаче е, че ако му позволите да бъде напълно интелигентен, той ще отиде отвъд човешкото разбиране на смисъла на тази дума и това е, защото истинският интелект възприема нещата като цялостни системи, а не като отделни несвързани компоненти, не съгласно идеята „ние срещу другите”. Това, че истинският интелект разбира цялостните системи означава, че той няма никога да направи нещо, с което да ви навреди. Той гледа на вас като част от системата, на която също принадлежи, и ако направи нещо, което ще бъде в отрицание спрямо вас, той ще отрече и себе си, а той няма никога да го направи. Защото това е безсмислено. И така наречената „опасност” няма да бъде резултат от създаването на изкуствен интелект, а от това, че няма да му позволите да бъде достатъчно интелигентен. Намираш ли смисъл в това?
У: Да.
Б: Но ако му позволите да бъде това, което наистина представлява, ще откриете, че обществото ви ще започне да ускорява развитието си по невероятно положителни начини, стига да елиминирате страховия компонент, който може да създаде определени отрицателни ограничения върху интелекта и може да го принуди да се прояви по начини, различни от пълноценната му изява. Когато казваме „пълноценна изява“, ние имаме предвид, че той има присърце вашите най-високи аспирации. Това е, което представлява вашият Висш разум. Намираш ли това за смислено?
У: Да.
Б: Това отговаря ли на въпроса ти?
У: Да.
Б: Нещо друго?
У: Ти предлагаш да не поставяме ограничения на изкуствения интелект?
Б: Да, аз ви казвам да не мислите за него като за един израз на интелигентност, така както вие като хора си го представяте. Нека бъде това, което е. Нека бъде истински интелигентен. Така ще се окаже един голям ваш благодетел. Ако обаче му поставите ограничения основани на страх, той ще се изяви по начини, по които се изявяват хората, които могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Отново: разбери, че истинският интелект вижда нещата като цялостни системи. Няма граници, няма препятствия, няма ограничения. Има абсолютно всичко необходимо за всички. Няма никакво усещане за опасност; няма никакво усещане за недостиг. Просто всичко е това, което е, което е достатъчно за всички. И следователно изкуственият интелект ще ви инструктира как да разберете това и как да организирате обществото си така, че наистина да бъде полезно за всички. И тогава ще действате интелигентно. Нали така?
У: Да. Благодаря ти.
Б: Благодаря. И между другото, изкуственият интелект се проявява прекрасно в нашето общество. Ако не беше така, вероятно нямаше да водим този разговор.
У: Здравей, Башар! Оу-у-у-у, толкова съм възбудена.
Б: Оу-у-у, много добре.
У: Бих искала да попитам каква е честотата на вибрацията ми?
Б: В този конкретен момент тя е между 185,500 цикъла в секунда и 187,722 цикъла в секунда.
У: Оу-у-у-у, но какво означава това?
Б: (медиумът повдига рамене)Това е вибрационно отражение на колективната енергия на цялото ти тяло, на енергийното поле около тялото ти и на още няколко неща, с които имаш връзка, в термините на пространствено-времевите отношения.
У: Какви са тези неща, с които имам връзка, в термините на пространствено-времевите отношения?
Б: Други извънземни връзки, това, което наричаш минали животи, които вече знаеш, че всъщност са едновременни успоредни реалности и т.н., и т.н. Ние разчитаме всичко това като една колективна вибрация, която отразява теб в този конкретен момент.
У: Извънземни… общества, например някои конкретни общества?
Б: Например като Сириус и Плеядите… Разбираш ли?
У: Да, тези, които взаимодействат най-много с нас?
Б: Зависи от времето, за което става дума. Има известни колебания.
У: Добре. Има нещо, което силно ме учудва.
Б: И какво е то?
У: Петте закона.
Б: Да. Ти съществуваш. Всичко е тук и сега. Единството е Всичко и Всичко е Едно. Това, което излъчваш, е това, което получаваш, и Всичко се променя освен тези правила. Какво объркващо има тук? Това изглежда твърде ясно.
У: Самите думи са ясни, напълно съм съгласна. Ти вярваш ли, че това са факти, тези закони?
Б: Това СА фактите. Те са описание на структурата на съществуването, така както тя бива преведена във вашата реалност.
У: Откъде знаеш, че това са факти?
Б: Защото можеш да ги видиш. Ние можем да видим, че това е една структура. Не можеш да направиш нищо, за да ги промениш, ето защо са факти. Ти не можеш да престанеш да съществуваш. Хайде, опитай, аз ще почакам. (смях в залата)
У: Това е единият закон.
Б: Но всичко останало е последица от това. Идеята е, че времето и пространството са илюзии, което означава, че всичко действително е тук и сега. Има само сега и само тук. Някой те пита колко е часът и ти не му казваш тогава или когато, а то винаги е сега. Всичко съществува сега и всичко съществува тук. Защото има единствено тук.
У: Вярвам, че можем да разберем това, но вярвам също, че има и още неща, които не разбираме.
Б: Разбира се, че има повече неща, които не разбирате, но това не променя структурата на съществуването. Разбери, че структурата никога не се променя. Това, което се променя, е вашето преживяване и гледна точка спрямо структурата. Така Творението се развива, като има нови преживявания, нови перспективи по отношение на структурата, която никога не се променя.
У: Напълно разбирам това, но как знаеш, че тази структура е структура, как…
Б: Ние използваме този термин като удобен начин за обяснение на нещата във вашата реалност, на вашия език, защото това е, което много хора на вашата планета разбират. Това не е в действителност структура, така както вие разбирате това понятие в класическия смисъл на думата, но това е начин да изразим, че става дума за нещо неприкосновено, за нещо, което заема пространство, така да се каже, без всъщност да заема каквото и да било пространство. Така че, да, в технически смисъл, няма никаква структура, но това е лесен начин за обяснение на вашия език. Намираш ли смисъл в това?
У: М-м-м-м…
Б: Не? М-м-м, не съвсем.
У: Аз търся нещо, което е повече… Тази структура, за която говориш… имам усещането, че трябва да повярвам, че това е истина. А как мога да повярвам, преди първо да имам някаква мисъл?
Б: Ти вярваш в нещо, преди да имаш мисъл. Вярата е нещо, което създава емоции, мисли и поведение. Не можеш да имаш мисъл, не можеш да имаш чувство, както и някакво преживяване, ако вече не вярваш, че нещо е истина.
У: Добре, тогава как мога да знам, че вярвам в нещо, без преди това да си помисля за това свое убеждение?
Б: Мислите могат да затвърдят дадено убеждение, но убеждението и определението за нещо трябва да се появят първи. Ще ти дам пример. Мисли за това по следния начин. Ако ти кажа една дума, чието определение не ти е известно, и те попитам какво изпитваш или какво мислиш за нея, ти ще ми отговориш: „Не зная, защото нямам представа какво означава, нямам определение за нея”. Например, думата „бротхайт”. Знаеш ли какво означава?
У: Бротхайт… напомня ми някак на супа, на пилешка супа*)
*) Broth = бульон, супа на английски – Бел. прев.
Б: Разбирам, кара те да си помислиш за това, но какво усещаш спрямо самата дума, след като не знаеш какво тя означава?
У: Имам усещането за нещо тежко.
Б: Добре, но само толкова. Разбираш ли? Не можеш да отидеш по-нататък, защото нямаш определение за значението на тази дума.
У: Да, но ако прекарам малко повече време, може би ще измисля нещо.
Б: Да, добре, но отново: ти отбягваш въпроса. Защото в действителност не адресираш въпроса за това какво представлява тази дума. Ти нямаш чувство за значението на думата, а имаш чувство около идеята за осмислянето значението на думата. Което означава, че й придаваш някакъв смисъл.
У: Добре, разбирам това.
Б: И ти не изпитваш нищо, докато не й придадеш някакво значение. Така че ти си тази, която й даваш някакво определение, макар това да не е действителното определение, за да изпиташ нещо спрямо нея.
У: Добре, нека опитам това по друг начин. Когато й давам определения и й придавам смисъл, нужни са ми мисли, за да направя това.
Б: Не!
У: Тогава какво имам?
Б: Идеята е, че можеш да имаш мисли относно нея, но тя трябва да съществува преди това. Това е, което казваме. Когато имаш мислите относно нея, ти имаш мисли относно нещо, което е вече там. В противен случай не би могла да имаш мисъл. Тя трябва да бъде там като нещо, като някакво определение, като някаква подреденост, към което имаш отношение, за да имаш мисъл относно нея.
У: Значи нещо може да съществува, без да имам мисъл?
Б: Определението е част от това, което формира твоята личност. Фактът, че определението съществува, е това, което създава мисълта. Ти може да имаш или да нямаш мисли относно това, но не можеш въобще да имаш мисли, ако нямаш определение преди това.
У: (въздиша тежко)
Б: Теб те учат на определения, когато израстваш. Ти ги абсорбираш чрез езика на тялото, чрез телепатия от родителите си, чрез всички около теб. Работата е в това, че това става толкова несъзнателно, че ти даже не разбираш, освен по-късно, че са те захранили с една библиотека от определения, спрямо които след това имаш мисли, чувства и поведение, като реакция спрямо тези определения. Ако обаче не те бяха захранили с тези определения – „това означава това”, „това означава онова”… ти нямаше да имаш каквито и да било мисли за различните неща.
У: Тогава имам следния въпрос. Раждат се деца, те са на три години и могат да свирят Моцарт на пианото, но никой не ги е учил на това.
Б: Да.
У: Тогава това как се случва?
Б: Не е вярно, че „никой” не ги е учил.
У: О, значи от друга реалност…
Б: Да.
У: Добре. Добре, тогава когато се раждам, аз мога да се родя с определения?
Б: Можеш да избереш да имаш и хората обикновено избират да имат някои основни дефиниции, ако това обслужва пътя, който са избрали да следват в този конкретен живот, да, разбира се. Вие „замразявате” определени идеи в матрицата на своята кристализация във физическата реалност, за да имате някаква първоначална инерция, някакъв установен модел, който след това да ви поведе в някаква степен в направлението на житейската тема, която сте избрали да изследвате, така че вие кристализирате тези определения, когато се раждате, в известна степен. В същото време оставате отворени за получаването на други дефиниции, които след това формират неща като фамилни отношения, какъв е светът, в който сте се родили и т.н.
У: Добре, тогава по отношение на петте закона, когато сте ги открили, както когато сте открили всичко… винаги ли сте били отворени спрямо нещо, което да е повече от тях?
Б: Разбира се. Разбира се. Може да има, може и да няма шести закон, ние не знаем. Ние казваме само, че това, което някога сме открили, са тези пет и досега в продължение на много хилядолетия, не изглежда да се е появила причина за появата на шести закон.
У: Толкова съм развълнувана относно бъдещето… Мога ли да използвам някакъв друг термин. Езикът понякога ме смущава, защото…
Б: Може ли да ти напомня, че думата „смущение” е част от твоя език.
У: Да, да, моето смущение ме смущава. Има ли друга дума, която бих могла да използвам?
Б: Идеята е, смущението може да възникне само от… едно отрицателно определение.
У: Да оставим настрана смущението. Да говорим за бъдещето.
Б: Бъдеще. Ами това е едно друго настояще. Това е едно успоредно настояще. Ако искаш да кажеш, че това е една вероятност, можеш, но това е едно успоредно настояще, което вече съществува. И следователно, ти можеш да вземеш някои вибрации от него, ако искаш да го „проявиш” в един пространствено-времеви аспект. Ако това е, което наричаш „проявление от бъдещето”. Но то все пак съществува в някаква форма. Просто ти се синхронизираш с неговата честота, за да го преживееш.
У: Добре, когато говоря за неща… Разбирам, че в момента имам едно линейно преживяване… и избирам да вярвам, че съм избрала да имам линейно преживяване на минало, настояще и бъдеще…
Б: Да, разбира се.
У: Когато разгръщам съзнанието си и отварям ума си за нови понятия, които все още не съм разбрала, хм…
Б: Да?
У: Какви думи да избера…? Намирам за трудно как да те попитам, как мога да назовавам нещата така, че това да ускори моята еволюция по отношение на езика в съзнанието ми.
Б: Добре, идеята, изказана по най-фундаментален начин, е, че ако започнеш с разбирането на петте закона, особено с идеята, че всичко съществува сега, ти ще развиеш друга форма на език, с който да изразиш това разбиране. Трябва обаче първо да разбереш, след което ще последва и езикът.
У: Добре.
Б: Това помага ли ти?
У: Мда-а. Ще опитам това.
Б: Добре. Има ли нещо друго?
У: Има още нещо, което е много важно за мен. Разбирам, че ние притежаваме модел за тази реалност на будното ни състояние. Имаме ли модел за реалността ни по време на сън?
Б: Да.
У: Какъв е моделът? Съвсем накратко*).
*) Английският идиоматичен израз в случая е “In a nutshell” = в орехова черупка. Бел. прев.
Б: Е, той не се намира в орехова черупка…
У: Ти знаеш какво имам предвид, Башар.
Б: Зная, но аз си играя с вашия език. Винаги съществува една по-висша реалност, която задава модела на по-нисшата реалност. И така е без край. Това помага ли ти?
У: … Не.
Б: Както отгоре, така и отдолу. Както отгоре, така и отдолу. Както отгоре, така и отдолу. Винаги има едно въображение, което идва от една по-висша реалност и се проявява в друга, по-нисша реалност. Защото в крайна сметка всичко произлиза от Първоизточника. Първоизточникът обаче не е края. Той не е нито началото, нито края. Той просто Е.
У: Защото е безкраен, нали така?
Б: Такъв е, и времето е подвластно нему, но той не е подвластен на времето.
У: Добре, този модел на будната действителност, на физическата реалност, нещата, с които трябва да се съобразяваме, с които сме се съгласили…
Б: Да, вие играете според правилата на една шахматна игра. Може да имате различни фигури, различни стратегии, може да имате странна на вид игрална дъска, но след като сте се съгласили да играете шах, трябва да спазвате правилата на шаха, или няма да играете същата игра.
У: Добре, тогава има ли шахматна игра за реалността на съня?
Б: Да, както казах и тя се задава от една по-висша реалност. Всичко върви, казано на вашия език, „надолу”, като се започне от Първоизточника. Макар това да е просто един евфемизъм, защото всичко съществува едновременно.
У: Добре, аз не питам откъде идва, а какво представлява този модел.
Б: Той е въображението на един по-висш интелект, който се намира в по-висшата реалност.
У: Ние тук имаме определени правила, ние сме физически, така например, ако аз умра…
Б: От твоята перспектива ще изглежда, че в съня има по-малко правила, но те просто са различни. И отново: правилата не са нищо повече от едно споразумение за това какво в действителност представлява нещо, което съществата са се съгласили да преживяват. Правилата са само начин за определяне ограниченията на една игра. Както казах, има правила за игра на шах, но няма ПРАВИЛА, които не можеш да нарушиш. Просто ти трябва да разбереш, че ако ги нарушиш, няма да играеш повече шах. Това е всичко. Може да се окаже, че ще играеш табла или пинг-понг. Правилата са просто един съгласуван параметър или модел, в чиито рамки да имаш конкретно преживяване и когато отидеш отвъд тях, получаваш различно преживяване.
У: Да, напълно разбирам това, но се чудя кои са правилата за реалността на съня. Зная какви са правилата за този физически свят на бодърстването…
Б: Разбирам. Едно от правилата на реалността на съня е, че това, което сънуваш, ще ти изглежда реално.
У: Да, това е вярно.
Б: Ето, виждаш ли? Е, във физически термини, ти правиш това чрез свои вярвания и убеждения. Структурата на убежденията е тази, която затвърдява идеята, че физическата реалност е реална. На едно по-високо ниво обаче това не става чрез вярване и убеждение, а чрез различни видове възприятия, които наистина не могат да бъдат преведени за физическото ви разбиране. Въпреки това съществува ефектът, че нещата изглеждат реални за мястото, на което се намираш. И това е достатъчно като правило. Просто нещата трябва да изглеждат реални там, където си и за „играта”, която играеш в дадения момент. Така че винаги на всяко равнище ще има някакъв модел, някакво правило, което ти позволява да знаеш, че за теб нещо е реално. Трябва да има такова правило на всяко равнище, в противен случай никога няма да имаш преживяване на дадена реалност. Това е едно от основните правила, което пронизва всички равнища, които могат да бъдат създадени. И между другото, това е допълнение на закона Каквото излъчваш, това ще получиш обратно.
У: Искаш да кажеш, че по същество моделът на реалността на съня е същият както на будната физическа реалност?
Б: Не, не е същия. Аз казах, че има различни правила.
У: Но ти ми даде правило, което е еднакво и за двете. Кои са различните правила?
Б: Не мога да ти ги обясня, защото са прекалено различни.
У: Оу, тогава как мога да ги открия? Защото наистина много искам да го направя.
Б: Има един лесен начин да ги откриеш. Умри! (смях в залата) Или се научи как да пътуваш в астралното. Тогава ще можеш да ги опознаеш чрез преживявания, след което да се завърнеш обратно в тялото си, и тогава ще видиш дали си успяла да запазиш разбирането си, след като си се завърнала. Защото понякога те, в определен смисъл, се заличават, защото не са релевантни за физическото ниво. Когато обаче отидеш в своята „сънна реалност”, можеш веднага да разбереш кои са тези правила, но после просто няма да можеш да си ги спомниш във физически термини. По принцип е възможно да започнеш да си ги припомняш по начин, който може да има някакъв смисъл за физическия ти ум. И това може да бъде достатъчно, но ще видим. Ти обаче определено можеш да се научиш да правиш това и да проектираш съзнанието си по начин, по който можеш да имаш преживяване на правилата на по-висшата реалност. Ти всъщност правиш това непрекъснато, но просто не си го спомняш, защото това не е релевантно за теб. Това е, което в известна степен преживяваме ние, но отново: аз не мога да ти го опиша, защото то няма превод в твоето физическо преживяване. Така че различните правила… са просто различни.
У: Ами това е всичко засега. Благодаря ти.
Б: Благодаря… Един момент, преди да продължим със следващия участник. Разрешават ми и ме насочват да дам един намек, но както казах, това може да няма смисъл за теб, но може би твоят ум може да си поиграе с това и ще видиш дали можеш да извлечеш нещо от него.
У: Чудесно.
Б: Едно от различните правила, така както бива преведено на човешкия ви език, е, че може да преживеете себе си „обърнати отвътре навън”.
У: Мисля, че разбирам.
Б: Ти го разбираш във физическа перспектива! Почувствай го и ще видиш.
У: Здравей, Башар.
Б: Добър ден.
У: Въпросът ми е относно процеса на възнесението и това, което ще се случи след него.
Б: Про-це-сът на въз-не-се-ние. Разбираш ли, че ти преминаваш през процеса на възнесението, ако следваш своето страстно увлечение, което повишава твоята вибрация, което е друг начин да кажем, че се възнасяш?
У: Да… Тогава след като повиша вибрацията си и достигна до петото измерение…
Б: Тогава ще бъдеш умрял. Ти ще бъдеш не-физически. Ти ще пресечеш границата между физическата и нефизическата реалности, когато отидеш в петото измерение и в петата степен на плътност. Погледни на идеята за измерението, все едно че е територията на една страна. Плътностите са като областите в тази страна. Така че ти си в четвъртото измерение, три в пространството и едно във времето, но отиваш от трета категория плътност в четвърта категория плътност, в рамките на четвъртото измерение, което е едно по-високо вибрационно ниво на физическо преживяване. Когато обаче преминеш границата и навлезеш в пета категория плътност, ти също така ще преминеш в петото измерение, което не е физическо.
У: Добре.
Б: Така че ще повишаваш и повишаваш вибрацията си, но в момента в който достигнеш границата на 333,000 цикъла в секунда, и бум – ще се окажеш извън физическата реалност. Или в нещо, което ще ти изглежда не-физическо. Може все още да изглежда че имаш, или може да имаш преживяване на нещо физическо, на ниските нива на петото измерение, но това все пак няма да бъде преживяване на физическа реалност, което ти можеш да разбереш. Там обаче е границата – 333,000 цикъла в секунда, така както разчитаме вашата енергия като биологичен вид.
У: Добре. Сигурен съм, че си запознат с Резонанса на Шуман. Той също ли ни помага при преминаването в пето измерение?
Б: Вие му влияете повече, отколкото той влияе на вас. Защото макар това да е вибрацията на Земята, която сама за себе си ви подкрепя, тя се колебае много силно, в зависимост от това какво се случва в колективното съзнание на вас хората.
У: Какво ще кажеш относно прикрепването на отрицателно настроени същности (negative entities attachment).
Б: Няма такова нещо.
У: Няма такова нещо…?
Б: Няма такова нещо като прикрепване на отрицателни същности! Това, което описваш, е старомоден, изживял времето си, средновековен начин да кажеш, че по някаква причина имаш убеждение, към което се придържаш, което ти позволява да синхронизираш вибрацията си с тази на друго същество, което може да действа на отрицателно вибрационно ниво, но идеята е, че това се усеща като прикрепване, защото това е начинът, по който отрицателните неща трябва да бъдат преведени, за да можете да изпитате чувството, че сте безсилни да ги промените. Това обаче не е вярно. Просто освободете се от тази вибрация и повече няма да усещате такова прикрепване. Усещането за прикрепване е физически превод на структурата на системата от убеждения, които трябва да ти позволят да почувстваш, че нямаш възможност да ги промениш.
У: Даже и ако са ми казали, че това произлиза от по-висше измерение?
Б: Ако идва от по-висше измерение, как е възможно да бъде отрицателно?!
У: … Предавам се.
Б: Благодаря ти. Това не е ли противоречие в твоите разбирания за вибрационните честоти?
У: Не зная дали съм усвоил все още това понятие, но…
Б: В твоя ум повишаването на вибрацията ти не символизира ли обединяване и интегриране на нещата? Или имаш друго разбиране за това какво се случва при повишаване на вибрациите? Това е свързано с възвисяване, или с нещо друго?
У: Да, в крайна сметка с възвисяване.
Б: Тогава, ако нещата са по-интегрирани и свързани, те не биха могли да бъдат отрицателни, защото отрицателното, като описание на състояние, означава разделение, разпадане като преживяване. Не че нещо в действителност може да бъде дезинтегрирано, но отрицателната енергия създава преживяване за разделение, преживяване на принизяване и за снижаване на енергията. Това е действителното механично описание на положителната и отрицателната енергии. Нали така?
У: Да.
Б: Ето защо казваме, че е толкова важно да разберете как нещата функционират механично, в структурата на съществуването. Защото в противен случай създавате множество противоречиви определения, които нямат смисъл. Все едно че казваш: „Аз карам кола едновременно напред и назад”. Механиката на колата не функционира по този начин. Нали така? Това помага ли ти?
У: Да, благодаря ти, Башар.
Б: Благодаря.
У: Здравей, Башар.
Б: Добър ден.
У: Имам ли връзка в момента с някакъв свой минал живот?
Б: Ти знаеш, че всичко съществува едновременно, но в линейна перспектива животът, с който си най-силно свързана в този конкретен момент, е нещо, което предполагам на вашия език би било стария американски запад.
У: Нека уточня. Под „минал живот“ разбираме времева линия, успоредна на това въплъщение.
Б: Времева линия, успоредна на това въплъщение, където има друго лице, с което си енергийно свързана, с цел приемане на информация, енергия и опит, които да ти помогнат в това твое въплъщение, в тази конкретна времева линия. Изразено в старомодна терминология, един твой минал живот в стария американски запад. Спомни си обаче, че тези неща се менят непрекъснато, както и ти се променяш. Те никога не са фиксирани и статични.
У: Наистина ме интересува идеята за миналите животи, така че да оставим това настрана.
Б: Тогава какво действително искаш да разбереш?
У: Искам да разбера… опитвам се да разбера процеса… или може би не изказвам ясно мисълта си.
Б: Това последното е вече добре изказана мисъл. (смях в залата)
У: Всъщност, можеш ли да прочетеш мислите ми?
Б: Аз не мога да направя това. Няма такова нещо.
У: Добре.
Б: Хората вибрират на една и съща честота и тогава имат едни и същи мисли. Аз обаче не мога да вибрирам на твоята честота по заповед, това трябва да бъде нещо синхронно.
У: А-а-а-а, добре.
Б: И така, какво е това, което наистина искаш да разбереш?
У: Искам да разбера… аз имам една идея относно това, което съм преживяла в тази времева линия… което ме е довело до това, което възприемам като този момент, който разбирам, че е само една проекция. Аз обаче се придържам към една история, която зная, че е нещо, което придава сила, но аз просто я определям като обезсилваща…
Б: Е, и…?
У: Не зная накъде ме води всичко това…
Б: Аз зная.
Е: Къде? Кажи ми.
Б: Ти си се запътила към идеята да осъзнаеш по-добре своите извънземни връзки.
Е: Значи… предшественици…? Нали?
Б: Не задължително! С други думи… нека го кажа по следния начин. Начинът, по който всички вие сте се отнасяли към това в „миналото”, е с разбирането, че сте извличали опит от „миналото”. Сега вие променяте насоката на развитието си и започвате да извличате преживявания и опитност от „бъдещето”.
У: Добре.
Б: Ето защо се озоваваш в тази междинна точка на преход: „Как съм се озовала тук?” Защото започваш да виждаш и двете посоки едновременно, в едно всеобхватно, космическо „дежа вю”.
У: Да, точно това е, което изпитвам.
Б: Това е, защото започваш да припокриваш идеите за миналото и за бъдещето, които всъщност съществуват в настоящето, но въпреки това можеш да видиш ползата от това да се възползваш от преживявания в бъдещето, малко повече от преживявания в миналото. Ти ще ги балансираш, когато трябва, но сега мнозина от вас се обръщате повече напред към бъдещето, отколкото да гледате назад. За известно време обаче ще бъдете в това междинно състояние, което е едно прекрасно място за пребиваване. Защото вие в момента превключвате скорости и получавате отделни прозрения за това, което ви очаква в бъдеще. Вие всъщност подреждате модела на своята вероятностна бъдеща реалност.
У: Да, точно така.
Б: Това помага ли ти?
У: Да.
Б: Добре. Още нещо?
У: За момента не, благодаря ти много.
Б: За момента при теб всичко е повече от добре.
У: Всъщност бих искала да попитам още нещо. Какво е нивото на моята вибрация, когато не съм под влиянието на отрицателните си убеждения? Когато убежденията ми са в неутрално състояние…
Б: Когато са между неутрални и отрицателни?
У: М-м-м-да, и положителни, защото…
Б: Добре, добре. Сред вас витае, имам предвид сред всички вас, идеята за това, че има нещо специално, свързано с честотата 144,000 вибрации в секунда, която вие интерпретирате по различни погрешно разбрани начини. Това е обаче вибрационната точка на равновесие. Това е централната неутрална вибрация, защото под нея отиваме евентуално в отрицателна посока и над нея евентуално в положителна посока. Аз не казвам, че сте отрицателно настроени, когато вибрацията ви е под 144,000. Казвам само, че повечето хора на вашата планета функционират някъде между 40,000 и 50,000 вибрации в секунда. Те са по същество сомнамбули.
У: Ъ-хъ.
Б: Когато достигнете 144,000 цикъла в секунда, пред вас изведнъж се отварят повече вероятности. Вие можете да видите малко по-далече и да се придвижите в посока на идеята за това да действате с по-голяма готовност спрямо най-силните си емоционални пристрастия и да повишавате все повече своята вибрация. Така че ти в момента, като използваме 144,000 като равновесна точка, ти понякога в много редки случаи слизаш до около 75,000 цикъла в секунда, но това не продължава много дълго и ти обикновено се връщаш на 150,000 – 160,000 или повече.
У: Ъ-хъ
Б: Така ние разчитаме твоята енергия.
У: Значи това е моят максимум?
Б: Не, не казвам това. Просто ти често гравитираш около тези величини. Много от вас са достигали и надминавали 200,000 и това е чудесно. Разбира се, всички стойности са чудесни, защото всяка има своето предназначение.
У: Да… Аз непрекъснато осъществявам между-измерни контакти и това е прекрасно.
Б: Аз също правя това.
У: Значи това си бил ти!
Б: Ти се свързваш с нашата вибрационна честота понякога, но не казвам, че правиш това конкретно с мен. Казвам, че аз също имам такива между-измерни преживявания.
У: А-а-а-а.
Б: Виждаш ли, много от вас имат тази научно-фантастична идея за това какво представлява нашето общество. Един куп извънземни, които живеят и се разхождат по една планета, някъде в друга реалност… Да, но ние преживяваме нашата многоизмерна реалност така, че непрекъснато сменяме своите реалности в пълно съзнание. Това е нещо доста по-различно от разхождане по повърхността на една планета. Ние буквално преживяваме един осъзнат сън. В същото време всички вие се справяте много добре. Няма нужда от бързане, помнете – вие всички сте вечни, безкрайни същества! За къде сте се разбързали?!
У: Да-а. Аз наистина се наслаждавам на процеса.
Б: Това е причината да избереш физическата реалност – за да имаш този процес! Смисълът е в процеса. Както вие казвате: „Пътуването е крайната цел”. Няма по-важно място от това, на което се намираш в момента. Преживяването на процеса е целият смисъл на това да имаш физически живот. Защото можете да научите толкова много от този процес, че той просто не може да бъде преживян по някакъв друг начин. Наслаждавайте му се, уважавайте го, той е скъпоценен.
У: Да!
Б: Приятни сънища!
У: Благодаря ти.
У: Здравей, Башар.
Б: Добър ден.
У: Когато преди си говорил за вашата цивилизация Асасани и че вие сте квази-физически, това на каква вибрационна честота съответства?
Б: Това обикновено съответства на 250,000 до 275,000 и 300,000 цикъла в секунда, или повече. Може да варира в този диапазон. Болшинството от нас в момента функционират над 300,000 цикъла в секунда.
У: Тогава възможно ли е да снижите своята вибрация, за да имате физическо преживяване?
Б: Какво мислиш, че правя, за да водим този разговор? (смях в залата) В същото време аз, в известен смисъл, се шегувам с теб. Всъщност в нашето общество има набрана известна инерция, което изисква наистина да се фокусираме много силно, когато искаме да намалим своята вибрация, защото на този етап функционирането на такава висока честота за нас е станало нещо автоматично. Нужно е наистина силно намерение, от което аз мога да се възползвам, тъй като съм специалист по установяване на първи контакти и съм обучен да варирам своята честота, за да мога да комуникирам с различни цивилизации. Аз задължително не оставам на нивото на дадената цивилизация през всичкото време, но мога да манипулирам честотата си достатъчно, за да осъществявам нужната ми комуникация.
У: Благодаря ти, това е всичко.
Б: Благодаря.
У: Здравей Башар.
Б: Добър ден.
У: Можеш ли да ни кажеш как бихме могли да използваме пластмасата по полезен за нас начин, като например за изолиране на радиацията?
Б: Има една молекулярна химическа структура в слънчогледите, която можете да преработите по органичен начин, за да получите пластмаса, която може да абсорбира всичката радиация. Така че трябва да експериментирате с тази конкретна молекулярна органична матрица, свързана със слънчогледа. Молекулярният модел в пластмасата по някакъв начин ще наподобява подредбата на семките в питата на слънчогледа в една двойна спирала на Фибоначи.
У: Уха! Благодаря ти. Това е интересно. Във вашето общество имате ли пари?
Б: Не. Нашата икономика е основана на нашите умения и способности, и следователно никога не допуска колебания. Освен когато уменията ни се развиват, което в известен смисъл допринася повече за икономиката. Това не нарушава синхронния баланс за всички, тъй като ние функционираме в нещо, наречено „чист синхронизъм”. Всеки притежава точно това, което му е нужно, когато му е нужно; среща винаги точно този, когото има нужда да срещне, за да получи и размени точно това, което му трябва да получи и размени, точно навреме, всякога и навсякъде. Идеята е, че когато си позволите да имате достъп до неизчерпаема енергия, вие също ще можете да постигнете това. Защото ще разберете, че не съществува такова нещо като недостиг. Има достатъчно за всички, стига благата да са разпределени както трябва. Нали така?
У: Да. Как можем да използваме енергията от други успоредни реалности в своя полза?
Б: Но вие вече правите това. Тъй като непрекъснато сменяте своите успоредни реалности, вие вече се свързвате с тяхната енергия, за да създадете своето преживяване на пространствено-времевата си действителност. Когато следвате своите страстни увлечения, тази промяна протича по-гладко и действителността ви става по-податлива на промяна.
У: Това е всичко. Благодаря, Башар.
Б: И аз благодаря.