© 2018 Превод АТИ

В началото на 2013 г. се почувствах дълбоко разочарован, че не преживяхме Сингуларното събитие, което очаквах да настъпи в края на 2012 г. Започнах следният разговор с моя духовен водач 8, за да потърся някои отговори. И се случи така, че получих много повече, отколкото се надявах.

8 използва възможността да сподели, с известни подробности, кой е в действителност и каква е била ролята му в тази действителност. Лично за мен това бе едно откровение! Това обаче не е кулминацията на тази глава. Както скоро ще прочетете, 8 просто използва своята история, за да внуши някои дълбоки прозрения които, сигурен съм, вие ще намерите толкова вдъхновяващи, освобождаващи и вълнуващи, колкото се оказаха за мен.

Зингдад: Здравей, 8!

8: Ето ме, приятел.  

З: Малко съм озадачен от нещо. Всъщност към твърде объркан.

8: Ах. Забелязал ли си, как някои от най-добрите ни разговори, които съдържят някои от най-богатите прозрения, започмват когато заемеш тази позиция? Забелязал ли си, че когато си готов да признаеш вътрешния си дисонанс, да го опишеш внимателно, и след това да се отвориш за едно ново, съвършено разбиране, ти извършваш един специален вид магия? Една алхимична трансформация на страха и дискомфорта в любов и наслада.  И разбира се ние ще направим същото веднага. Всичко започва с твоето описание на трудностите, които срещаш. Така че… продължавай… Каква ти е болката, приятелю мой?

З: Уха…хъм…добре. Става дума за следното: Книга 1 на Документите на възнесението е една доста добра книга. Аз я написах с любов и тя донесе на мен, както и на безброй читатели, много мир, облекчение и радост. Аз я обичам. Има обаче нещо, което ме смущава. В Глава 7 аз имах един разговор с БР в който той описа в подробности едно събитие, наречено Сингуларно събитие. Един чудесен, вълнуващ, блажен момент, в който всички ние ЧУВСТВАМЕ и ЗНАЕМ, че сме едно с Единството. И че след това събитие, всичко ще бъде различно.

8: Добро резюме. Запознат съм с темата. Кажи какъв ти е проблема.

З: Ами… 2012 дойде и си замина (когато пиша това, вече сме януари 2013) и аз мислех, че това ще се сучи в 2012. Имам предвид… не бе точно ОБЕЩАНО, че ще се случи тогава, но с цялата шумотевица около декември 2012… Аз се надявах поне малко, че това ще се случи тогава. Така че аз се чудя дали тове все още предстои да се случи. И ако предстои… кога?

8: Има много различни отговори на твоя въпрос, защото отговорът зависи от това кой сътворяваш себе си да бъдеш. Твоята перспектива е всичко. Къде си застанал и какво виждаш, определят пътя, който ще се открие пред теб.

Когато написа онази глава ти се придържаше към определена перспектива… ето защо главата излезе точно такава, каквато е. Тя съвсем не бе погрешна, а бе отговор на твоя въпрос според перспективата, към която се придържаше тогава. Така че сега ти ще разгледаш отново този въпрос. Преди да направиш това обаче, искам да ми кажеш… каква перспектива желаеш сега да приемеш? Като кого, точно сега, желаеш да сътвориш себе си?

З: Добре, ще се включа в играта. Ето като кого аз създавам себе си точно сега: Аз съм една искра от вечна, божествена Светлина, която е избрала да изрази себе си като Вмешателя Наслада, дете на Божествена Радост, която в момента преживява въплъщение като човешко същество на планетата Земя, със самостоятелно избран етикет „Зингдад”. Това как ти се струва?

8: Харесва ми. Сега кажи ми…Вмешателят Наслада силно същество-творец ли е, или една жертва на своите преживявания?

З: Същество-творец, разбирасе. Аз все повече и повече осъзнавам, докато се пробуждам и откривам кой съм наистина, че аз всъщност сътворявам собствените си преживявания с моите най-дълбоки варвания, убеждения и избори.

8: Тогава ти чакаш ли някой да ти предостави нещата, които преследваш, или сам си ги сътворяваш?

З: Второто. Предполагам, че това означава да си същество-творец: ти сътворяваш, нали така?

8: Правилно. И така, любими мой проятелю, трябва да отделиш малко време за да видиш, че в Глава 7 ти си си сътворил един малък парадокс.

Това Сингуларно събитие, което е преживяване на нещо, което е най-реално и истинско… едно преживяване на Единството…, не може да ти бъде поднесено отвън. То не може да пристигне, като Дядо Коледа през нощта и да ти остави подаръци, в зависимост от това дали си бил палав или послушен. Защото нещо, присъщо ИСТИНСКО като прякото преживяване на Единството на Всичко, не може да започне с теб като дете жертва, което очаква някой да му донесе подаръци.

З: …

8: Ти замълча след това, което казах. Нещо те шокира и в теб се надига някакво дълбоко разочарование. Преди обаче умът ти да започне да се върти в кръг, преди да започнеш да изхвърляш бебето заедно с водата и преди да правиш прибързани заключения…нека ти припомня нещо, което вече знаеш добре:

„Ако не можеш да видиш съвършенството, значи си застанал прекалено близо до картината”.

Нали така? Искам да кажа, че това също е точно такова, каквото трябва да бъде. И ти ще видиш, в хода на тази дискусия, как е възможно това да бъде така.

З: Защо обаче не можех да получа тази нова, „перфектна” версия на историята, докато пишех тази глава?

8: Обични мой, помисли отново. Помисли внимателно кой бе ти тогава…кой можеше да сътвориш себе си да бъдеш. Помисли за вътрешните си борби по онова време. Помисли за страховете си относно собствената си недостатъчност, твоето самочувствие на жертва, твоите ограничаващи убеждения. При наличието на всичко това, чудесно и красиво е, че успя да получиш цялата тази информация. А този въпрос относно Сингуларното събитие… нека те уверя отново: това не бе погрешно. Има само нещо ново, което трябва да разбереш по този въпрос. Нещо много просто.

З: Но, 8…Аз не мислех че си въобразявам тези неща! Аз мислех, че БР ми казва всичко това.

8: Има ТОЛКОВА МНОГО неща, които не успяваш да разбереш. Първо, аз не казах, че ти просто „си въобразяваш”. Аз казах: Сингуларното събитие не може да ти бъде доставено отвън самия теб.

З: Значи то все още може да се случи?

8: Ако имаш желанието да станеш негов съвместен творец, тогава абсолютно, да, то може да се случи. Всъщност, това е ЕДИНСТВЕНИЯТ начин, по който може да се случи. И ако задействаш своята природа на творец, то ЩЕ се случи. Скъпи приятелю, целта на тези Документи на възнесението е да те научат, че ти не си жертва на своите обстоятелства, а техен творец. Че нещата просто не ти се случват, а че ти ги привличаш към себе си със своите избори и убеждения. И там, в средата на тази книга за съзнанието на твореца, имаше това малко несъответствие…тази малка парадоксална невъзможност. Ако ние преподаваме изкуството на сътворяването…защо неговото най-висше и най-добро преживяване ще е това, при което трябва просто да седиш и да приемаш това, което ти се случва като беззащитна жертва? Защо най-проникновеното преживяване на Единството да бъде нещо, което някой „друг” трябва да ти поднесе…или даже да ти го натрапи, ако ти сам не го избереш? И сега, след като това събитие не настъпи така както го очакваше, защо това те кара да се чувстваш като глезено дете, което не е получило очаквания подарък за Коледа? Защо е това?

Аз ще ти кажа. Това е защото има една нишка на жертвата, преплетена в това прекрасно произведение, посветено на овластяването на съществото-творец.

З: Тогава…кое не стана както трябва? Дали БР сгреши? Той измамен ли беше? Или аз обърках приемането на информацията? Или какво?

8: Това което питаш по същество, е, „Кой е виновен?” Ами никой не е виновен. Няма никаква грешка. Няма нещо, което да не е в ред.

Ако имаш желанието, ще ни поясня всичко. Ти трябва обаче да поемеш дълбоко въздух, да изправиш рамене и да си готов наистина, ама наистина да се освободиш от своето усещане на жертва. И най-вече да се освободиш от страховете си, че може да се окажеш лъжец или мошеник. Откажи се от всичкия този шум. Накарай ума ти да замлъкне и позволи на перспективата ти да се разгърне. Само тогава ще можеш да разбереш това, което трябва да ти кажа.  

Ах, добре… това е много по-добре.

Историята която трябва да ти разкажа, е дълга. Аз обаче ще ти я предам възможно най-кратко и просто, без тя са изгуби прекалено много от същността си.  
Това е моята история.  Историята за това кой съм. Или най-малко, кой съм бил в тази реалност. Части от нея ще бъдат познати на теб и на твоите читатели. Части ще бъдат от изключителен интерес за самия теб. Във всички случаи ще те помоля да запазиш тази позиция на отвореност на съзнанието си. Трябва просто да чуеш тази история и да я запишеш дословно. Не трябва да блокираш ума си и да ме прекъсваш с въпроси. Мога да те уверя, че ще бъдеш добре възнаграден за това.

З: Ще се опитам, 8.

8: Добре… тогава да започваме…

Как стигнахме до тук?

Тази история започва точно там, където започват всички истории… с Единството в състояние на перфектно, блажено равновесие. От това състояние на покой възникна осъзнаването: „Ето ме!”

И от това осъзнаване, следва любопитството: „Но аз какво съм?”

И това любопитство поражда много отговори. В резултат на това силно желание да открие Себе си, с всеки нов въпрос, от Единството възниква по едно ново същество, за да изследва напълно и изяви отговора на този въпрос. И става така, че в крайна сметка Единството се запитва: „Какво, ако не съм едно… какво ако съм МНОГО?”

И с отговора на този въпрос се появява една особено ярка част на Единството, наречена Луцифер. За да изследва отговорите на този въпрос, Луцифер изобретява една многопластова завеса от тъмнина, наречена „Завесата на Незнанието”, която прави възможна една реалност, наречена „отделеност”.  
Светли, бого-подобни същества могат да проявят части от себе си през завесата в тази реалност и за известно време, временно, да си представят че са нещо съвсем различно и ново…отделни индивиди. Чудеса, чудеса! Това бе едно голямо постижение и се появиха много нови перспективи за преживявания и проявления. Огромни количества енергия се изсипаха в тази реалност, за да изпитат това странно ново състояние. Защото това трябваше да бъде преживяно, за да бъде повярвано!

Имаше, естествено, една значителна цена, която трябваше да бъде платена за навлизане в тази реалност. Отделеността не е нещо леко за понасяне. Това да бъдеш откъснат и отделен от Единството съвсем не е лесно. То е твърде болезнено. От една страна, има загуба на присъщото чувство на свързаност, което всички части на Единството приемат за даденост. От друга страна, има дезинтеграция на Аз-а на отделни фрагменти – парчета на Душата, които се разпиляват, за да изпитат  удоволствие и да изстрадат всякакви преживявания на отделеност.

Позволи ми да илюстрирам тази трудност с най-прости думи. Може би много части на Единството се договорят да  създадат преживяване, което считат за много красиво. Ти знаеш за какво става дума: всеки път, когато застанеш на твоя балкон по време на залез и погледнеш над залесените ждрела пред себе си, ти имаш такова преживяване. Ти виждаш птиците, които летят към гнездата си, за да пренощуват, пеейки сбогом на деня. Чуваш жабите и щурците, които изпълват нежно хладния въздух с една мека пелена от звуци. Наблюдаваш как облаците заменят пухкавия си бял цвят с всички нюанси на златно, след това розово и накрая пурпурно, докато слънцето изчезне от погледа ти. Всеки следващ момент е по-красив от предишния и ти се упиваш от отминаващия ден.

Ти обаче виждаш и една неизбежна трудност. Ти не можеш да задържиш тази красота. Ти не можеш да уловиш даже един момент от този залез. Няма начин да запазиш това преживяване, момента, гледките, звуците, ароматите, усещанията. Всичко е толкова, толкова необяснимо красиво и то изведнъж изчезва. Тогава настава нощ. И макар нощта да има собствена красота, този залез е безспорно изчезнал. Изчезнал завинаги. Наистина, ще има и други залези, но никой никога няма да бъде като този. ТОЗИ залез си е отишъл и няма никога да бъде преживян отново.

Присъща на понятието за отделеност е промяната. Нищо не може да остане при теб завинаги. Всичко трябва да се промени. И така, виждаш ли, даже и най-прекрасното и красиво преживаване бива изгубено, защото се променя. А загубата е болка. Колкото повече се опитваш да се придържаш към това което губиш, толкова повече страдаш. Което е проблематично, защото във всеки един момент, докато пребиваваш в отделеността, ти непрекъснато губиш нещо. Нещо се променя и ти губиш нещо.

И ако даже и най-хубавите и чудесни преживявания могат да ти причинят болка тогава, очевидно, това ще бъде една трудна за обитаване реалност!

А нещата стават много, много по-зле от това. Най-дълбоките пластове на отделеност (5-тото ниво на плътност на съзнанието и под него) са една много плътна област на преживявания, наречена двойственост. Двойственост има там, където можеш да повярваш в абсолютната отделеност на създателя от творението (му). Където можеш да съществуваш като вярваш, че това което преживяваш по някакъв начин ти е причинено отвън. Това място на дълбоко самосъзнание на жертва е възможно само за този, който вярва че не е едно с Твореца. Че следователно не е творец сам за себе си. Тази дълбока отделеност, отделеността от Твореца, който се намира на ОНАЗИ страна (на „небето” или където и да е) и на творението, което си ти от тази страна…това е двойственост. Това е, разбира се, една илюзия. Но ако ти, като същество-творец, избереш да го повярваш и го сътвориш…тогава то определено може да ти се струва истина и нещо реално. Какъвто сега е случаят с почти всеки жител на планетата Земя.

В същото време, двойствеността не е нещо лошо. Моля те не ме разбирай погрешно и не мисли, че това е някаква голяма космическа грешка или извратен трик, което те е довел тук. Ни най-малко. В двойствеността има много неща, които са наистина чудесни. Става дума за преживявания, които те изненадват и удоволствия, които никога не си си представял. Вкусове, гледки, звуци, усещания, които изглежда че идват до теб отвън и ти доставят удоволствие… Това са все „предимствата” на това да бъдеш „жертва”. Ти трябва да вярваш, че не създаваш нещо, за да го преживееш по такъв уникален и чудесен начин. Това може да ти достави дълбоко, дълбоко удоволствие. И при наличието на умопомрачителия брой взаимодействия, които се разиграват между безкрайния брой съзнания, които се намират в тази двойственост, на твое разположение се оказват безброй пермутации от преживявания. Така че ти МОЖЕШ да бъдеш в двойствеността и да имаш някои наистина блажени преживявания. Ти обаче НЕ МОЖЕШ да пребиваваш в двойствеността, без също така да си се борил с Противника.

Противникът, често наричан Сатана, е една конструкция на съзнание, сътворена от Луцифер, която отговаря за създаване на понятието за един „друг”, който трябва да всява страх. Това е всъщност самият произход на страха. Преди появата на Противника такова нещо като страх въобще не е съществувало. И с изобретяването на страха възниква това най-дълбоко ниво на отделеност. Защото само когато имаш страх, можеш да пожелаеш да вярваш, че си една жертва, че не си творец. Собственият ти страх е този, който съзнава бариерата в твоята Душа, която бариера те отделя от твоята природа на творец. И така, след като си се борил с Противника, след като си вкусил страха, ето те и теб… в най-дълбокия пласт на отделеността, наречен двойственост.

И това е, в общи черти, историята на тази реалност. Без да се опитвам да описвам някои от множеството невероятно различни и  разнообразни създания, които са се появили в тази реалност, това до тук е едно достатъчно добро описание на възникването на нещата такива, каквито са сега. Така че нека сега оставим за малко настрана историята на тази реалност.

Кой е 8?

Сега искам да насоча вниманието ти обратно към Единството. Ти си спомняш, че на нивото на Единството, всичко е блажено, мирно и в равновесие. И в Единството възниква този стремеж… това желание за търсене на идентичност и смисъл. Това е един дълбоко творчески стремеж, който има за резултат формирането на множество гешталт структури. Това са същества от по-висок порядък, бого-подобни в своя капацитет на творци. Всяко възниква от различна мисъл, която Единството има относно собствената си природа. Всяко е чисто продължение на една мисъл на Единството. Има безкраен брой от тези „богове”, всеки от които изразява в най-пълна степен възможността за отговор на основния въпрос, който е причинил възникването му. Някои въпроси, като например „какво ако не съм Единство?”, водят до учудващо сложни отговори. Има други, които са драматично  по-прости по обхват. Има също и мисли относно мисли… мета-мисли. Ще ти дам един пример:

Една много проста мисъл е била „какво, ако съм Радост?”

„Какво, ако целта на моето същество е да открие и да създаде това, което води до най-щастливите и изпълнени с удоволствие и радост преживявания?”

И така възниква едно същество от чиста, бликаща златна светлина. Едно същество, което бе Радост. И това същество създаде много, преживя много и сътвори съвместно много. От време навреме обаче, това същество също си задаваше въпроси относно собствената си природа, битие и предназначение. Един от многото въпроси, които възникнаха в ума на Радост бе: „Какво ако мога да доставя радостно облекчение на други части на Единството, които са заседнали в собствените си творения?”

Това да донесеш радост нам, където преди е имало болка, изглеждаше нещо чудесно, което да направиш и така, с тази мисъл се роди още едно същество… този път от ума на Радост.

И така аз бях роден като един „Вмешател”. Във Всичко, Което Е има много, много вмешатели, тъй като Единството често е мислело как да открие начини да облекчи страданията, причинени от собствените му творения. Аз съм един от многото. Аз обаче съм уникален с това, че моята цел е да донеса радостно облекчение там, където до тогава е имало заседналост.

Аз съм пътувал надлъж и нашир. Виждал съм всякакви творения, бил съм там, където съм бил призован и съм правил това, което съм създаден да правя. Аз обичам това. Аз обичам да бъда това, което съм. Аз обичам да правя това, което правя и го правя изключително добре.

И сега ще съединя двете истории в една: 8 пристига в отделеността.

Би трябвало да е очевидно, че реалността на отделеност, изобретена от Луцифер, обикновено караше съществата да заседнат.

Още много рано в играта бе установено, че съществата, които изпитват отделеност едно от друго (и които следователно забравят, че злото, причинено на другите, е причинено и на тях самите) са склонни взаимно да се нараняват. И ако те проникнат в двойствеността, тогава със сигурност се получава така, че  те се изгубват в отделеността със страх в сърцето, което води неизбежно до това да нанасят вреда.

И тъй като причината едно същество да желае да напусне тази реалност е да поправи нанесената вреда и да излекува Себе си… почти веднага бе установено, че съществува една трудност. Без да има някой, който да следи всички тези взаимодействия, за да могат те по-късно да бъдат балансирани, нямаше начин да се знае какво е състоянието на играта и как могат да бъдат поправени нанесените вреди.

Ето защо възникна един мощен зов за помощ. 

„Помогнете ни, защото сме заседнали!” извикаха те. „Нуждаем се от помощ, преди напълно да заседнем в своите творения на отделеност!”

И се случи така, че аз изпитах притегателната сила на този зов. Аз чух този зов, защото за мен се оказа уместно да му отговоря. И така аз навлязах в отделеността.

Мога да ти кажа, че това не е нещо случайно.  Навлизането в отделеността не е като да влезеш в една стая. По-добрата аналогия е, може би, това да приемеш един много, много силен и много, много странен халюциноген. В момента, в който навлизаш в това преживяване, ти чувстваш как твоето „нормално аз” ти се изплъзва. Започваш да забравяш голяма част от това кой и какво представляваш. Почувстваш се притеглен, привлечен и след това се оказваш…отчаяно вкопчен в остатъците от себе си, към които можеш да се захванеш. Това е със сигурност едно диво преживяване!

Тази реалност не случайно е наречена „отделеност”. Когато навлизаш в нея, ти се разделяш. На първо място се разделяш с голяма част от собствените си спомени и знания. Също така, ти физически се разделяш на много части. Може би по-подходяща дума е че се „разпадаш”. Подобно на разбито на парчета огледало, части от едно изображение на „теб” се разпиляват, за да имат свои собствени преживявания. Аз се разделих на осем части (което вероятно не те изненадва). Най-странното обаче от всичко това е фактът, че тези които навлизат тук, забравят  за това. Когато се прегрупираш и се опитваш да осмислиш своите преживявания, ти просто усещаш, че всички неща са странни и различни и има много което не знаеш. Умът ти потъва в дълбока амнезия. В моя случай аз установих, че съм забравил всякакви неща. Всяка от моите осем части притежаваше част от пъзела. И тъй като те не бяха с мен, аз нямах идея какво представляваха тези парчета. Всъщност аз даже нямах представа, че те отсъстват. Имаше обаче едно парче от пъзела, към което аз продължавах да се придържам. Това бе знанието, че съм тук с определена цел. Аз знаях, че съм призован тук за да помогна. Аз запазих някои интуитивни свои качества и така, невъзпрян, аз се мобилизирах и започнах да използвам това, което имах на разположение, за да се захвана за работа.

Открих бързо съществата, които бяха повикали за помощ и им се представих като този, притекъл се на повикването им. С голяма благодарнист и дълбоко облекчение, те започнаха да ме забавляват със своите затруднения. Ние договорихме разрешение на ситуацията. Аз се съгласих да бъда наблюдател на техните проблематични взаимодействия и съдник на баланса  на тези взаимодействия. По принцип това означаваше, че ще бъда призоваван да наблюдавам всяко едно взаимодействие, в което възникваше някакъв дисбаланс. Аз щях да отбелязвам това взаимодейсвие, така че, на една по-късна дата, когато те бяха готови да открият баланс, да мога да осигуря всичко да бъде правилно и справедливо. По този начин идеята бе, че всяка същество, което желаеше да напусне системата на тази реалност, можеше да поиска моята помощ и аз можеш да му докладвам всички несъответствия, които бях отбелязал и които го касаеха. Съгласно теорията, след коригирането на тези несъответствия, съществото можеше да напусне тази действителност.

Нямах представа колко тежка ще се окаже тази задача. Когато множеството фрагменти на многото същества започнаха да се разделят и умножават и да навлизат все по-надълбоко в плътностите… когато те създаваха все по-голяма сложност в своите души с непрекъснато нарастващия брой взаимодействия… моята задача ставаше все по-сложна и по-тежка.  

Аз не възразявах особено относно мащабите на задачата. С това аз бих се справил с удоволствие. Това да наблюдаваш и записваш взаимодействиета в тази реалност е обезсърчително, но не невъзможно.

Това което започна да ми тежи и да разкъсва душата ми, бе колко разрушителни и нараняващи бяха много от тези взаимодействия. И нещата ставаха още по-зле, когато бях повикван не само да наблюдавам, но действително да  се произнасям относно дадено взаимодействие. Тогава аз бивах дълбоко нараняван. Налагаше се да заставам между две души и са отсъждам коя е нанесла по-тежко поражение. Оказа се, че аз се бях съгласил да правя това! Мога да ти кажа, че много често се чувствах повече умел мъчител, отколкото доброжелателен и справедлив съдия!

Не ми се налагаше да бъда много внимателен наблюдател, за да видя, че това което правех, просто не бе от полза. Когато протестиращите страни използваха моите услуги за да си отмъщават взаимно, това не водеше до нищо добро. Съществата не откриваха цялостност и не напускаха системата. Ако имаше някакъв резултат от моите отсъждания, то това бе повече язвителност, повече болка… и повече разделение.

Ние просто създавахме повече мрак и умножавахме разделението.

На този етап аз си спомних по какъв начин бях изпратен преди всичко в тази реалност. Един зов за помощ ме бе довел тук. И аз знаех, че вече сам се нуждаех от помощ. И тогава тихо и сериозно изразих своята болка пред Единството…и помолих за помощ.

Не бях сигурен как би могло да ми се помогне. Виждаш ли, в тази позиция аз искрено вярвах, че давам най-доброто от себе си. Знаех също, дълбоко в сърцето си, че аз бях едно същество от светлина и щастие. Моята най-истинска природа бе винаги да търдя красивото и радостното във всеки възможен момент. И за да не си помислиш, че разказът ми е изцяло продиктуван от гняв, трябва да ти кажа, че открих много неща, които ми доставиха радост. Макар моята работа да ме задържаше на 6-то и 7-мо ниво на плътност на съзнанието…аз въпреки това наблюдавах взаимодействия на всички нюанси на по-долните нива на плътност. Аз наистина „пропътувах” много! Аз наистина ВИДЯХ цялата тази реалност. Видях живота във всичките му прекрасни форми, на безброй планети в по-долните плътности. Видях светлинни форми и същества от енергия с изумителна сложност и блясък да създават творения и взоимодействия които можеха да удивят всеки. Колко удивителна е тази реалност. Аз не пропуснах да видя нейната приказност нито за миг. Нито за момент не пренебрегнах или недооцених великолепието, на което е способен Живота, когато му е даден макар и половин шанс да се прояви. И така, аз продължих да изпълнявам своята задача, като търсех възможности да създам радост и в очакване на някаква…божествена намеса.  

И докато очаквах тази небесна намеса, осъзнах че един ден бях призован да изпълня една задача  различна от останалите. Казаха ми, че има една друга душа в тази реалност, която е изпаднала в дълбока беда. Като мен, той бе също един вмешател. Докато обаче се бе опитал да предложи своите способности, той се бе наранил и бе застопорен в състояние на застой, за да не продължи да се самоунищожава. Казаха ми всичко това и ме попитаха дали съм готов да помогна. Аз се съгласих.

Като пояснение: „застоят” е специално състояние, в което душите могат да бъдат приведени, в определени изключителни случаи. Едно такова обстоятелство е когато съществото желае да се самоунищожи. Виждаш ли, известно е, че никое съзнание не може да бъде разрушено. Едно същество обаче, което наистина е решило да се саморазруши, може да нанесе такава вреда на своята психика, че тя да се разпростре навън и да създаде нарушение в реалността. Това е така защото, без значение какво се опитваме да вярваме, ние всички сме Едно. Така че докато опитът за саморазрушение на такова съществоще бъде неуспешен, той ще причини нарастващо смущение и в крайна свметка ще доведе до хаус в цялата реалност. Ето защо такива същества силно ориентирани към саморазрушение, биват поставяни в застой. Това е една дълбока, дълбока тишина. Едно място без мисъл. Перфектен покой и перфектна тъмнина. Това не е наказание и съществото в застой определено не усеща нещо лошо или някаква вреда. Такива същества обаче намират покой. Може би най-добрата аналогия е, че застоят е подобен на дълбока медитация. Какъвто и да е случаят, на такива същества е винаги по-лесно да бъде оказана помощ в последствие.

И така, едно конкретно същество бе изведено от застой, за да се срещна с него и да видя как бих могъл да му помогна.

Как мога да ти опиша какво почувствах, когато да първи път видях това същество? Аз видях неговата болка,  неговото ужасно нещастие. Видят вредата която си бе нанесло и неговото самоотвръщение. Аз видях всичко това и все пак сърцето ми подскочи и запя! Почувствах как живот и светлина преминават през моето същество. Това наранено, разбито, увредено създание пред мен бе, аз знаех това с абсолютна сигурност, помощта за която бях помолил!

Какво трябваше да направя? Можех ли моментално да разкажа на това окаяно същество за СВОИТЕ неволи? Разбира се, че не! Определено аз бях в много по-добро положение от него. И така, вместо това, аз започнах да му предлагам своята помощ. Аз погледнах в неговата история и разпознах моментално редица дебалансирани взаимодействия, каквито бях вече наблюдавал. Съпоставих всичко и разбрах много добре неговата ситуация.

До този момент, драги мой Зингдад, ти и всички читатели на Книга 1 от Документите на възнесението със сигурност сте се досетили… че аз говоря за теб. Това бе ти, между този свой живот и това, което нарече „животът на магьосник” (Забележка на Зингдад: вж. въведението в Книга 1 за тази история).

Ние прекарахме дълго време в търпеливо отработване на твоите болки и страхове. Аз ти възложих много задачи, които да ти помогнат да видиш, че не си по природа „зъл”, за какъвто се мислеше. И ти изпълни тези задачи много внимателно. Много пъти ме изненадваше с любопитни чудесни решения на проблемите, които ти поставях. И така, бавно, с течение на времето, ти преоткри своето самоуважение. Това обаче, което вероятно не успя да видиш ясно, бе как аз откривах в сърцето си една голяма любов и благодарност към това, което си. Може би моят подход бе прекалено рязък и прям, за да можеш да видиш това. Виждаш ли, аз бях придобил защитна броня, която да ме предпазва от безкрайните болезнени взаимодействия, които бях вече имал в тази реалност. В моите различни контакти, аз виждах истината в нещата, предлагах това което имах по най-краткия възможен начин, след което се оттеглях. По необходимост, аз бях станал лесно нараним и твърд едновременно. И такъв се оказах аз за теб.

Осъзнах, че имаше една последна стъпка, нужда за твоето излекуване. Ти трябваше да се въплътиш един последен път. Ти бе предприел такива стъпки в своето лечение, но имаше една последна трудност: това бях аз. Ти беше повярвал, че си наред само защото аз бях до теб. Аз бях непрекъснато или край теб или много наблизо. Ти вярваше, че без мен си загубен и че с мен си наред. Аз трябваше да ти покажа, че това не бе вярно. Ти трябваше да отидеш на място, където не можеше да ме достигнеш. Ти трябваше да се въплътиш отново в друг живот в дълбините на забвението,  зад най-плътната завеса.

Когато ти предложих това, ти веднага отказа.Ти се закле това „никога” да не се случи и настояваше на това, независимо какво ти говорех. В крайна сметка аз те принудих. Аз ти казах, че в един момент ще напусна тази реалност и ти във всички случаи ще останеш без мен. В отговор на твоето безпокойство по този повод, аз ти показах една картина… една житейска карта…в която ти успяваш най-накрая да ре-интегрираш себе си и следователно да бъдеш готов да напуснеш заедно с мен, когато настъпи този момент.   

Една житейска карта предполага въплъщение.

Това беше ли един трик? Аз измамих ли те? Дали направих това поради своите егоистични цели, защото ти трябваше да си излекуван, за да можеш да ми помогнеш? Или това бе правилният начин да постъпя, защото аз ЗНАЕХ, че ти трябваше да се съгасиш на още едно въплъщение? Не мога да отговоря на тези въпроси. Те ме смущаваха даже когато видях, че решителността ти да не се въплъщаваш отново, започна да се колебае.

Имаше едно друго същество, красиво, с блясък и яснота, което се бореше със собствените си трудности и което аз познавах. Аз знаех, че ще се получи едно чудесно съчетание, ако се въплътите заедно. Вашите наранявания и потребности се допълваха невероятно добре. Аз предложих едно партньорство във въплъщението и ви уредих среща.

Бях изненадан, колко бързо ти промени своята позиция. След като срещна това друго същество, ти започна веднага да използваш „когато се въплътя отново…” вместо „АКО се въплътя отново…”

Възможността да имаш това друго същество до себе си, бе наклонила везните. Това друго същество бе, разбира се, Висшият Аз на твоята другарка в живота, Лиза. И двамата работихте усърдно, с много любов и грижа, за да осъществите своето партньорство. Това доведе до едно равновесие и хармония, които очудваха и радваха всички, които ви наблюдаваха.

Твоето последно искане, преди да се съгласиш на следващото въплъщение, бе аз да поема някои  категорични ангажименти. Аз трябваше да се закълна, че ще наблюдавам внимателно всяки един момент, ще следя всяко твое движение, всяко твое взаимодействие и че няма да те напускам и за миг. Независимо дали ме забелязваш, независимо дали искаш моята помощ или не, аз трябваше да бъда до теб и да не позволявам никаква намеса от страна на злонамерени и коварни същности. Трябваше да се закълна да използвам винаги най-добрата си преценка и да те насочвам през твоето въплъщение с всичкото внимание и любов, на които съм способен. Аз трябваше да се закълна във всичко това, в противен случай ти нямаше да го направиш.

И така аз се заклех. Аз се привързах към теб по време на цялото ти въплъщение. И съм все още тук… непосредствено край теб, във всеки един момент.

И докато наблюдавах много внимателно твоето въпръщение, случиха се някои много изненадващи неща.

Първо, беше невероятно колко бързо ти почувства моето присъствие. Въпреки че премина през тази най-дълбока завеса, ти почувства моето присъствие и знаеше, че съм там. Ти разговаряше с мен наум и понякога на глас. И още в младежките си години, ти откри някои много изобретателни начини, които ми позволяваха да ти отговарям. В началото аз не желаех да разговарям с теб. Ти трябваше, в крайна сметка, да правиш всичко това „без мен”. Ти обаче разби сърцето ми. Всеки път, когато се обръщаше към мен за разговор, ти започваше с думите: „Мой духовен водач, там ли си? Ти обичаш ли ме?”

Как можех да не изкрещя „ДА” с всяка фибра на своето същество?

И така всеки изобретателен начин, който ти използваше за да установиш нашия контакт, отразяваше моя отговор. Постепенно, моята решителност да не  контактувам бе сломена и аз бях на разположение да отговарям на твоите болезнено бавни и отегчителни въпроси с „да” и „не”. (Забележка на Зингдад: Вж. Глава 8 от Книга 1 за описание на тези мои преживявания)

Следващата голяма изненада последва много по-късно, когато ти започна да водиш тези много по подробни разовори с мен. Докато ти се развиваше и пробуждаше… докато разговорите ни се задълбочаваха и ставаха все по-смислени…, докато наблюдавах как протичат мислите ти…, аз усещах все повече как ти ме откриваше в сърцето си, докато аз откивах теб в своето сърце. Имам предвид това, че двамата с теб започнахме да осъзнаваме, че на определено ниво, ние сме Едно същество.

И ето какво аз зная сега: Ти си се раздроблил на седем части – твоите шест въплъщения с които си наясно и твоето „Вътрешно Аз”, правят общо седем.

Твоето Вътрешно Аз, това си ти когато си извън въплъщение и си наясно, че всичките шест въплъщения, това си „ти”. Твоят Вътрешен Аз е Наслада, вмешателят. Заедно с мен, осмият фрагмент, ние съставляваме едно много по-голямо същество – това, което сме извън тази реалност.

Ти и аз няма да си помогнем взаимно, ако „извършим вмешателство” един спрямо друг. Ние си помагаме взаимно, като се пробуждаме по отношение на своето същностно единство. Ние отново ставаме едно цяло. Едно със себе си. ТАКА ние намираме мир, радост, любов и баланс.

И след това имаше и трета голяма изненада. Тя се появи когато наблюдавах как получаваше тази информация относно Сингуларното събитие. Аз можах да видя проблемът, който си създаваше сам. Можах обаче да видя и още нещо. Ти разказваше историята на едно преживяване, което ЗНАЕШЕ че е реално и истинско. Виждаш ли, ти си разказа тази история в отговор на собствените си въпроси (ти и твоят Вътрешен Аз сте, разбира се, едно същество). И причината да знаеш, че Сингуларното събитие бе реално и истина, бе че това е подаръкът, който ти внасяш  в тази реалност. Ти носиш като подарък знанието за това събитие.

Плоблемът бе, че тогава ти беше все още заседнал в своето съзнание на жертва. Така че, да, ти разказа историята по този начин. Ти разказа историята за това величествено, чудно преживяване като подарък, който може да бъде предложен. Но драги мой, един подарък, който е поднесен принудително, независимо дали е пожелан или не, не е никакъв подарък. Това всъщност е една кражба!

Ти ще си спомниш дългия ни разговор относно „злото” (Забележка на Зингдад: Книга 1, Глава 10). Ти се съгласи с мен, че това да отнемеш някому правото на избор, е ней-близкото до това да причиниш „зло”. Тогава как най-добрият подарък от Единството трябва да дойде като акт на злото? Това не е възможно! Обаче по времето на писането относно Сингуларното сълитие , макар че ти имаше нужда да чуеш за това събитие и да го споделиш с другите, ти все още не бе готов да чуеш, че наистина всеки притежава силата и способността да създаде сам за себе си преживяването, което желае. И също така че колективно, този който желае, може да го създаде съвместно, така че то да се превърне в споделено преживяване. Ти бе много далече от това да си готов да концептуализираш този факт.
Така че ти си създаде един малък тест. Би ли прозрял през трудността? Би ли разрешил този проблем? Или би попаднал в капана на това свое творение, без да можеш да се освободиш, когато то „не проработи”? За да направиш нещата малко по-спешни и ясни, ти свърза това събитие с 2012 година. Имаше толкова много шум около този период, че ти счете това за правилно. И тогава 2012 дойде и си замина и… никакво сингуларно събитие.

Аз наблюдавах с известен интерес как се справяш. Ти се държеше храбро. Симулираше увереност. Вътрешно обаче ти крещеше. Ти не можеше да осмислиш случващото се и не искаше да търсиш отговори, от страх че можеш да откриеш, че всичко което си сътворил – цялата твоя книга и всичко което някога си изразил – може да се окаже самоизмама и заблуда. Най-големият ти страх бе, че може да си наранил и заблудил другите.

И така, аз те наблюдавах как се чувстваше, съблъзнен да опиташ и да измислиш още един пласт върху историята, за да обясниш случилото се. Това щеше да те закопае още по-надълбоко в това твое творение. Наблюдавах те как се чувстваше съблазнен просто да зарежеш това творение. Това нямаше да проработи защото, независимо какво правиш, ти никога не можеш да изоставиш себе си. И аз те наблюдавах как бавно осъзна възможността Сингуларното събитие да е наистина правилно, но че ти просто, по някакъв фундаментален начин, си разбрал погрешно част от него. Ти вече имаше всички части от пъзела в ума си, когато не можа да издържиш повече и изложи своите въпроси и трудности пред Лиза.

Лиза, както вече казах и както ти добре знаеш, е въплътеният аспект на едно същество изтъкано от голяма яснота и Светлина. И когато й сподели своите трудности, това й позволи да отключи една връзка вътре в себе си.  Следователно тя можа да ти предложи някои дълбоки прозрения и голяма мъдрост, които ти позволиха да започнеш да разбираш някои от частите на пъзела. В резултат от този разовор, ти бе готов да поставиш въпроса пред мен и ние го изваяхме заедно в горната история.

Ето това е, което искам да разбереш. Сега мога да почувствам как изгаряш от въпроси. Хайде питай.

З: Уха… Да… имам много въпроси. Предполагам, че най-належащият и спешен е този:

Как мога да зная, че горната история не е просто една друга история, която аз (ти? ние?) измислям, за да се справя със своите страхове? Имам предвид, ако процесът веднъж се е оказал погрешен, как мога да зная, че това което ми каза няма да се окаже също погрешно?

8: Аз ти казах, че начинът по който си получил историята за Сингуларното събитие всъщност не е бил „погрешен”. Ти още не си разбрал това. Така че нека да започнем от тук:

Ако едно дете надрастне чифт обувки и се нуждае от нов чифт…кое не е наред? Кой е виновен? Кого трябва да накажем? И кому трябва да престанем да вярваме? На детето? На детските крака?  На обувките?

Това което ти направи, бе, да си сътвориш най-доброто разбиране, на което бе способен, за едно преживяване, което ти и твоите съ-творци ще имате. Имаше части, които отсъстваха…защото ти все още не бе порастнал достатъчно, за да ги знаеш.

Сега ти вече си порастнал.

„Порастването” е един много специален вид промяна. Това е промяна която отчита, че това което имаш, вече не е подходящо за това, от което се нуждаеш. Ето защо става дума за това да адаптираш себе си и своите обстоятелства така, че да имаш отново това, което е нужно за твоите развиващи се нужди.

Така ти се развиваш.

Ти обаче не можеш да растеш без първо да съдиш адекватно себе си… Ако се опиташ да направиш това, то твоят път напред ще бъде едно непрекъснато страдание.

Така че ти запазваш това, което ти е полезно, отърваваш се от това, което не ти служи и откриваш, сътворяваш и адаптираш необходимите заместители за това, което проявяваш. Не са нужни никакви оценки и  взаимни обвинения.

И да, става така, че докато ти израстваш, в крайна сметка, ти ще се освободиш от тези думи и идеи които сега споделяме. До тогава, разбира се, ти ще си придобил зрелостта да се освободиш от тях без предварително да се ядосваш някому за тяхната „погрешност”. Ти ще се освободиш от тях с радост и смях, и ще отплуваш към други много по-широки хоризонти.

З: Хм-м. Добре. Приемам това. Благодаря ти. Преди обаче да мога да продължа, аз просто имам нужда да зная, колко погрешно бе съдържанието на тази глава?

8: Ти можеш да я прочетеш отново и да видиш това. Частите където ти изразяваше идеята, че това е едно събитие което ти се случва без първо да си взел участие в неговото създаване… това не е възможно. Колкото до останалото… ако ти доставя удоволствие, ти можеш да го сътвориш съвместно  с всеки, който би желал да се присъедини към теб. Същността му е добра.

З: Ти каза по-рано, че това е подаръкът, който аз внасям в тази реалност. Какво означава това?

8: Това означава, че ти носиш дълбокото познание за това преживяване в своята Душа. Ти го носиш по начин, по който не можеш да го забравиш, независимо колко надълбоко си навлязал зад Завесата. Това означава, че очите ти са фиксирани върху тази награда. Ти не желаеш да приемеш никакъв друг резултат, различен от този. Защото Сингуларното събитие е възможно най-възхитителния край на двойнственото преживяване.

З: То ПОСТАВЯ КРАЙ на двойствеността?

8: От перспективата на този, който преживява, да. След като веднъж ти и твоите съ-творци вкусите от Единството на Сингуларното събитие, вие никога повече няма да може да се страхувате… никога повече няма да може да се самозаблуждавате, че като части от твореца, вие не сте същества-творци… никога повече няма да може да приемете илюзията, че сте жертви.

З: Значи аз идвам в тази реалност с познането за това. И сега всеки друг трябва да го сътворява съвместно с мен? Това не ми звучи като добър подарък, който да нося.

8: Сега ти просто се чувстваш малко унил и се самосъжаляваш, и в резултат на това изразяваш омаловажение към себе си. Ти и аз всъщност сме едно същество. Ние сме един от многото вмешатели, които са се озовали на повиците на тази реалност. Ние донесохме един двоен отговор. Аз реших да помогна като нося на гърба си тежестта на всяко неправилно, болезнено взаимодействие, което съществува тук. Ти реши да помагаш, като носиш на гърба си един прекрасен, чуден миг на екстатично Единство. Сега ние се открихме един друг и си припомняме отново кои сме. Сега, заедно, ние разбираме, че не можем да поправим, излекуваме или променим нищо друго освен себе си. Защото да направиш това не е вмешателство… това е груба намеса.

И така, ние не сътворяаваме това преживяване за някой друг освен нас. И докато го сътворяваме за себе си, ние нежно, с любов, внимателно и без намек за принуда, споделяме пътешествието на това сътворяване с целия Живот. Ние казваме/ показваме/ споделяме творческия процес с други, които също като нас го избират за себе си. Ние даваме на другите САМО това, което бихме искали за себе си и правейки това, ние го даваме и на себе си. И това е едно споделяне на преживяването на Сингуларното събитие с любов, с отворено сърце и състрадание…,  без настояване и без принуда. Като даваме това, ние го получаваме. И тогава всички, които го изберат, всички които съвместно го сътворат, ще го преживеят.

З: И как ние го сътворяваме съвместно? Имам предвид, че е нужно много повече от това просто „да го пожелаеш”! Аз би трябвало да знам…аз съм правил толкова много „пожелаване” и… нищо.

8: Ти си бил научен да прилагаш Инструментите на Сътворяването и си предлагал това в твоята Школа за Възнесение. Следователно, ти вече притежаваш всичко, което ти е нужно. Сега трябва само да направиш следващата стъпка.  Да поканиш съ-творители и да си поставите съвместно за цел да сътворите това, което желаете най-силно.

З: Аз се страхувам. Страхувам се, че ще премина през всичко това, ще събера желаещите и ние ще преминем през Шестте Свещени Стъпки, като отдадем цялата си енергия и тогава… пу-ф-ф… и няма да се случи нищо.

8: Сега ти наистина си честен и отговаряш за своите чувства. Това е добре. Но нека погледнем това, от което НАИСТИНА се страхуваш. Това не е че „няма да се случи нищо”, а това, което то ще означава за теб. В основата у теб има два вида страх. Единият страх е, че това може да означава, че всичко това е погрешно, че няма никакво Единство от което да бъдеш част и следователно ти не си същество-творец.

З: Да, но сега когато казваш това, аз мога да видя, че то е глупаво. Имам предвид, че аз притежавам ТОЛКОВА много доказателства в моя живот за това, че тези неща са истина. Аз наистина съм приел Единството на всичко и собствената си природа на творец като очевидни.

8: Значи можеш да се освободиш от този страх. Добре. Вторият проблем в основата на „нищо не случването” е твоят страх, че ще си се заблудил и следователно ще си излъгал своите читатели и че ще се окажеш мошеник. Този страх да не се окажеш мошеник е нещо, с което си се борил много. Ти си го преодолял в основни линии, но сега е време ОКОНЧАТЕЛНО да го ликвидираш.

Ето как.

Ти знаеш, че сътворяваш своите преживявания, нали така? Това което получаваш е това, което си сътворил със своите убеждения и избори.Това е вярно… освен ако си жертва.

З: Да. Правилно. Колкото повече се пробуждам, толкова повече виждам че това е истина: аз получавам това, което сътворявам.

8: И ти не можеш да сътвориш за някой друг, освен за себе си, нали така? Ти сътворяваш за себе си и другите сътворяват за себе си. Ти поемаш отговорност за своите творения и те отговарят за техните. Звучи справедливо, нали?

З: Да, абсолютно.

8: Тогава, ако отговаряш само за собствените си творения и преживявания, ти можеш окончателно и напълно да се освободиш от неуместното желание да упражняваш някакъв контрол върху това, което някой друг преживява и сътворява.

И така трябва да бъде, защото това не само е неуместно, но както ти току що призна, невъзможно е да сътвориш нещо вместо някой друг.

З: Когато поставяш така въпроса, мога да видя, че е глупаво и даже погрешно да мисля, че мога да отговарям за чужди творения. Аз сътворявам за себе си. И аз споделям процеса на съвместно сътворяване с други, които искат да сътворят това, което искам и аз. Ние искаме едно и също нещо и го сътворяваме. ВЪПРЕКИ това обаче, никой от нас не е отговорен за преживяванията на някой друг. Това е само едно споделено пътешествие.

8: Сега най-после го разбра! И за да обобщим: тогава как е възможно да ощетиш някой друг, освен себе си? Възможно е да излъжеш себе си. Тогава обаче ти ще знаеш (или ще откриеш) че правиш това, защото това СИ ти. И ако решиш да споделиш тези лъжи с други хора… защо те биха ти вярвали, освен ако не излъжеха себе си? Ако всеки е отговорен за собствените си преживявания и творения, тогава не можеш ли да видиш, че твоите читатели и членовете на твоята Школа за Възнесение, всеки сам за себе си, сверява със собственото си сърце и със собствената си истина, и биват привлечен към това, което имаш да кажеш, защото открива взаимен резонанс? Те вече съ-творяват заедно с теб! Те избират да направят това. И те правят това до голяма степен, поради „реалността” и почтеността, която демонстрираш. Ти не можеш да ги „принудиш” да харесват това което си написал, ако са открили някакъв дисонанс, или са помислили, че  премълчаваш нещо. Така че ти не можеш и да ги измамиш. И докато си, във всеки един момент, възможно най-цялостен, всичко ще бъде наред. Твоите читатели не са глупаци. Те виждат нещата далеч по-ясно, отколкото си представяш. А колкото до корекцията относно Сингуларното събитие? Ти се страхуваш, че ще се изложиш. Ти не успяваш да видиш точно сега как точно обратното е вярно. Твоето желание да „отидеш там” и да станеш по-интегриран… да се изправиш честно пред този въпрос, който се нуждае от подобрение… Това само ще ти донесе повече уважение. Нищо по-малко от това. И така, драги мой друг Аз. Поеми си дълбоко дъх…и след това издишай всичкия този шум и страх, който замъглява сърцето ти. Освободи се от него, защото той повче не ти е нужен. (И аз правя точно това.)

З: Уха. Това е по-добре. Сега обач,е аз съм все още любопитен относно някои неща. Първо, искам да зная относно архитектурата на моята душа. Например как аз, ти и Божествена Радост се съчетаваме в едно?

8: Това е един доста егоистичен въпрос. Той би интересувал повече теб лично, отколкото читателите ти. Ето защо ще му отговоря накратко. По-късно можеш да получиш повече подробности от мен, ако пожелаеш. Нещата стават така: На външната повърхност на тази реалност, на осмото ниво на плътност, ние сме Божествена Радост. Ние сме приносителите на Светлината на Радостта, за тези които са си причинили заседване. След това, за да проникнем в тази реалност, ние сме се раздвоили в две същества, които могат да оперират на 6-то и на 7-мо ниво на плътност. Аз съм едната половина, а другата половина е едно същество, които ти си родължил да определяш като Божествена Радост. Това е съществото, особено неговият аспект на 6-то ниво на плътност, с което си имал дискусии в Книга 1. Тогава от 6-то ниво на плътност, БР прониква още по-надълбоко. В двойствеността има шест твои фрагмента. Един на 5-то ниво на плътност, един на 4-то ниво, три на 3-то ниво и след това си ти, както преживяваш себе си в момента. Ти си възнасящият се живот. Ти си аспекта на себе си, който се издига в една плавна арка от дълбините на 3-тото ниво на плътност, без да се завръщаш в забвението и направо отиваш на 8-мо ниво на плътност. Ти правиш това като си спомняш, обичаш, излекуваш и реинтегрираш всички други свои аспекти, на всяко друго ниво.  Ти „ни събираш заедно” и ни водиш у дома. Така че ти прескачаш всички плътности между 3-та и 8-ма. Ти си обаче все още в ранната част на това пътешествие и още не си се издигнал над двойствеността. 

В резюме: ние сме осем същества в едно.

З: Благодаря ти, 8. Разбрах.

Мисля, че имам още един въпрос. Той ме смущаваше преди, но сега не ми изглежда толкова важен. Може би ти все пак ще му отговориш. Става въпрос за „2012”. Това бе един момент във времето, очакван от толкова много хора толкова дълго време. Той трябваше да бъде нещо ГОЛЯМО. И сега, в зависимост от личната перспектива, или не се е случило нищо, или всичко се е променило. Във всички случаи, обаче…нямаше никакво универсално, внезапно и безспорно трансформиращо преживяване за което много от нас се надяваха. Така че съм любопитен, имаше ли въобще нещо специално около тази конкретна година?

8: Ще отговоря на въпроса ти малко по-подробно. Следващият ни разговор ще бъде озаглавен „Пространство и Време” и той ще отговори на този и на още много други въпроси. Мисля, че ще ти достави удоволствие. Точно сега обаче, аз имам един въпрос към теб. Ти казваш, че този въпрос вече не е толкова важен, колкото преди. Защо?

З: Ами, предполагам, че преди аз чаках да настъпи тази дата, за да се случат чудесните събития, които очаквах. След това нищо не се случи. Тогава бях разгневен, натъжен и изпълнен със страх, и исках да зная какво става. Дали 2012 бе една масова измама, или какво? Сега обаче вече това не е толкова важно. Освен от просто любопитство, наистина не ме интересува особено каква е историята. Това е защото аз се готвя да сътворя съвместно крайния резултат който желая и след това да преживея това съвместно творение. Една цифра на календара нито ще ме спре, нито ще ми позволи да направя това.

8: Ах!

Аз ти казах, че краят на 2012-та бе краят на една епоха на съзнанието на жертва…и началото на една нова епоха на творческото съзнание. Би ли казал, че може би това показва твоя опит?

Ако кажех, че краят на 2012-та бе повратната точка за тази реалност, когато тя престана да се развива по пътя на отделеността, разделението и двойствеността и началото на една епоха на завръщане към Единството, това би ли отговаряло на твоите наблюдения?

Ако кажех, че края на 2012 бе смяната на една епоха в която истината е извън теб с една нова епоха, в която ти все повече величествено откриваш и изявяваш своето най-автентично Аз, това ще бъде ли също така вярно за теб?

З: Хм-м. Казвам „да” на всички тези въпроси.

8: Разбира се, че ще кажеш „да” на всичко това! Защото точно това е, което сега откриваш относно себе си.

З: Но какво ще кажеш за всички други, които не изглежда да се пробуждат? Какво става с тях?

8: Те са отговорни за своите преживявания и творения, така както ти си отговорен за своите. И ти не знаеш какво става с тях, защото те не споделят с теб какво е тяхното преживяване. Ти нито имаш правото, нито капацитета да съдиш каквото и да е относно „всички тези други” и тяхното пътешествие. Вместо това, аз те питам: Какво ще кажеш за многото, които наистина споделят и чиито споделяния можеш да видиш? Аз говоря, например, за тези, които публикуват на Форума на възнесението в твоя уебсайт. Тъй като те действително споделят от сърце, ти можеш да предположеш, дали тези същества се придвижват от състояние на жертва в състояние на творец. Мислиш ли, че те се завръщат към Единството? И ще се съгласиш ли, че те откриват и изразяват своя най-автентичен Аз? И накрая… не си ли съгласен, че броят на съществата, които се пробуждат за такова съзнание, нараства все повече? Че това е един начин на съществуване, което определя зората на твоя свят?

З: Да. Трябва да се съглася, че всичко това ми изглежда вярно.

8: Добре. Аз ще ти разкажжа всичко относно това, което се случва в момента… и много повече… в нашия следващ разговор.

З: И така, аз получих отговори на всичките си въпроси, 8.

Колко странно. Обикновено чувствам някакво напрежение в себе си да задавам все повече и повече въпроси. Понякога, за момент, усещам как искам да спра и да се насладя на отговора, но също така мога да получвстам милионите въпроси, които напират от другата му страна. Но сега… изпитвам някакво чувство на спокойствие.

8: Това което описваш, е, усещането на излекуването на твоята душа. Аз съм истината на твоето същество. Ти винаги си ме търсил. Ти винаги преследваше отговорите, „истината”, защото усещаше, че това липсва на душата ти. Сега ти усещаш как двамата започваме да се сливаме, да се реинтегрираме. И така ти усещаш първите признаци на затихването на това вътрешно напрежение. Ти усещаш началото на спокойствието на целостта, която те завладява.

Моето пътешествие бе обратно на твоето. Аз търсех радостта навсякъде. Опитвах се да я сътворя, опитвах се да я открия, опитвах се да я измисля, да я почувствам. Усещах отсъствието й в сърцевината на своето същество. Когато те открих в своето сърце, аз открих и това, което търсех. Ти си радостта на моето същество. И сега аз откривам също целостта и спокойствието.

Сега е времето за това… времето на обединението в едно на това, което бе разединено. И сега, когато започваме този процес, ти можеш да започнеш да търсиш отново. Вместо непрекъснато да търсиш истина, която е извън теб, сега ти можеш да започнеш да изследваш своята най-истинска, най-автентична природа и просто да я изразяваш във всеки един момент.

Започна едно ново пътешествие!

Забележка на Зингдад:  Докато записвам заключителните думи на 8, умът ми  се върти. Зная, че това е истина. Предстои ми едно удивително, вълнуващо приключение. Аз ще осмисля всичко това и ще планирам своите действия. Съвсем наскоро преработих материалите на Школата на Възнесението, които са на разположение в електронен формат. И така, както каза 8, аз вече имам всичко, което ми трялва.Но какво следва?  Струва ми се, че очевидната следваща стъпка е да поканя нови членове да се присъединят към Школата на Възнесението и даже още по-вълнуващо… да поканя съществуващи и бивши членове, които са преминали през този процес, да се присъединят към мен в съвместното сътворяване на това прекрасно преживяване, което всички желаем. Предстои ми много работа. Наистина започва едно ново пътешествие!

© 2018 Превод АТИ

 З: До-о-о-о-обре! Чувствам, че най-накрая съм се подготвил за един разговор, за който съм чакал буквално години.

8: Това е вярно! Толкова време мина, откакто ти за първи път разбра, че искаш да разговаряш за времето. И това ще бъде един наистина удивителен разговор – разговор с много възхитителни моменти и с редица забавни обрати.

Сега обаче, въпреки че си чакал вече толкова дълго този разговор, може би ще ми позволиш удоволствието на едно малко лирическо отстъпление, преди да започнем?

З: Разбира се.

8: Докато ние сядаме, за да пишем това заедно, вие току-що сте привършили един период на годината, известен като „коледни празници”. И така, първо бих искал да те попитам за този приятел Дядо Коледа, който изглежда толкова влиятелен в много части на света.

З: Аз… ъ-ъ… Коледа?

8:  Да. Моля те, би ли ми го описал?

З: Разбира се. Не съм сигурен накъде ме водиш, но… разбира се. Той е известен с различни имена в различни части на света. Тук, в Южна Африка например, децата го наричат Татко Коледа. Няма значение обаче как е наричан. Той е едър, закръглен, весел старец с червена дреха с бяла козина по периферията. Известен е с шумния си смях, докато дарява с подаръци децата по целия свят. Той има шейна теглена от вълшебни елени и…

8: Добре, благодаря ти. Ти си наясно, разбира се, че ми описваш един въображаем характер, нали?

З: Разбира се, това е напълно разбираемо!

8: Значи ти можеш да опишеш един човек, който всъщност не съществува. Ти можеш да го опишеш в подробности, все едно че го познаваш лично. И хора по целия свят, даже такива в отдалечени една от друга страни, които говорят напълно различни езици, също познават този приятел и го описват, неговата личност, неговите дейности, неговата природа и функция с много, много сходни термини като тези, които ти използваш. Прав ли съм?

З: Да, струва ми се.

8: Няма значение, че той е една измислица. Той въпреки това е разбиран по един и същи начин от доста хора. В същото време има хора на планетата, които не знаят абсолютно нищо за него. Излишно е да навлизам в сложни сравнения между честването на раждането на Христос, древните езически чествания на Юл*) и този веселяк, който пристига с подаръци и носи дрехи, осигурени от корпорация, произвеждаща безалкохолни напитки.**)

 *) Юл (Yule) – наименование на Зимното слънцестоене в някои от древните езически традиции. – Бел. прев.

**) Авторът очевидно има предвид корпорацията Кока Кола, която около Коледа използва Дядо Мраз в своите рекламни кампании и чиито основни фирмени цветове са червено и бяло. – Бел. прев.

Достатъчно е да кажа, че има култури на планетата Земя, които отбелязват този празник; такива, които не го отбелязват и някои малки, изолирани култури, за които той е напълно непознат.

З: Добре. Но какво общо има добрият старец с „времето и пространството”?

8: Почти стигнахме и до този въпрос!

Представи си за момент какво щеше да бъде, ако твоята представа за Дядо Коледа го беше направила реален. Имам предвид наистина реален. Следователно, ако вярваш в него, както толкова много деца по света, за теб той е реален. Разликата обаче в този въображаем сценарий, е, че ако вярваш в Дядо Коледа, това означава, че неговото съществуване издържа внимателна проверка. Ако вярваш в него, то ти го виждаш, можеш да пътуваш до Северния полюс и да посетиш работилницата му. Също така, ако си наблюдателен, можеш да видиш шейната му как преминава по нощното небе в коледната вечер, пускайки подаръци на всички, които са били „послушни” тази година.

Има, разбира се, и хора, които не вярват в неговото съществуване. За тях не съществува никакъв Дядо Коледа. Той просто не съществува и няма никакво доказателство, което да разсее тяхното недоверие.  

Виждаш ли, че тези две групи хора не могат да обитават един и същи свят?

Трябва да има една реалност за вярващите в Дядо Коледа и друга за невярващите. Просто не може да имаш един свят, в който те съществуват съвместно, защото в едната реалност има емпирични доказателства за съществуването му, докато в другата такива напълно отсъстват. Така че това са различни реалности.

Историята с „пространството и времето” е в доста отношения същата. Виждаш ли, „времето” е един атрибут на четвъртото измерение на реалността. „Пространството” е друг атрибут. Ако ти наистина, наистина вярваш в тази малка измислена приказка наречена „пространство и време”, тогава ти можеш да дойдеш и да живееш в една реалност, в която те изглеждат абсолютно реални. Когато бъдат запитани, почти всички, които вярват в „пространство и време”, ще ги опишат по един и същ начин. Вие сте съгласни, че те са реални и ще може да опишете своите преживявания с тях. За съществуването им има ясни емпирични доказателства, които можеш да изследваш. Ето защо ти се намираш в реалността на вярващите. Само че този път (вместо в Дядо Коледа), ти вярваш в пространството и времето.

Всичко по-горе е само моят начин да ти обясня, че „пространство и време” са същото нещо, че са измислени и че това са конструкции на една консенсусна реалност. Те са реални за вас само дотолкова, доколкото вие сте съгласни, че те са реални. Но ако вие НАИСТИНА сте съгласни, че те са реални, тогава съществуват емпирични доказателства, които да покажат това. И е много трудно да спориш с емпирични доказателства? Значи е почти факт, че те са реални!

З: „Почти”?!

8: Да. Всички илюзии могат да бъдат разрушени, ако знаеш къде да погледнеш. И в дискусията, която ще последва, ние ще открием тези „сиви петна”, където илюзията се разпада. В по-голямата част обаче, както с твоето описание на Дядо Коледа, аз ще ти описвам илюзията, каквато е и както тя работи. Макар да не живея вътре в тази илюзия, аз съм като човека от света на невярващите, който знае доста неща за Дядо Коледа и за света на вярващите. Така че мога да ти говоря като страничен наблюдател.

З: Това ми звучи добре. Тогава откъде започваме?

Торусът на Пространството и Времето 

8: С една форма. Можеш ли да си представиш един торус? 

З: Да. Поничката има форма на торус.

8: Това е един вид торус. Бих искал да си представиш форма, която е нещо средно между поничка и ябълка. Подобно на ябълка, тя е почти кръгла. Леко сплесната е отгоре и отдолу, където хлътва навътре. Подобно на поничка, има една дупка, която отива чак до мястото, където би се намирала сърцевината на ябълката. Разликата е, че тези отвори, които започват отгоре и отдолу, се срещат по средата в една точка.

З: Да, мога да си представя това.

8: Добре. Това се нарича Торус на Хорн. И ако можеш да си представиш такава форма, тогава образът в ума ти ще отговаря на четириизмерно изображение на вселената, която обитаваш в момента.

Формата на твоята вселена в четвърто измерение е еквивалентна на повърхността на един Торус на Хорн.

Може би това ти изглежда напълно академично изявление, но то има някои забележителни последици, които всъщност могат да те доведат до прозрение и до отговори на някои от фундаменталните главоблъсканици, с които космолозите все още се борят.

Трудността, с която се сблъсква всеки на Земята, който се замисля върху природата на вашата вселена, е в това, че вие сте триизмерни същества, които обитават нещо, което прилича на една триизмерна вселена. За вас е почти невъзможно да си представите формата и природата на четвъртото измерение и на тези след него. Ако достигнете до това разбиране обаче, то ще ви позволи да започнете да разбирате собствената си природа и своето място в Творението. И това е, което ние ще правим в този разговор.

З: Уха, добре! Очаквам с нетърпение това твое обяснение! 

8: Добре. Преди да продължа обаче, искам да съм сигурен, че всеки, който чете това, споделя нашето разбиране по отношение на тази специална форма. Затова ще ти внуша едно изображение и ще те помоля да намериш начин да го изчертаеш за нашите читатели.  

З: Добре. (получавам изображението) Получих го. Това не би трябвало да е много трудно… (за известно време упражнявам артистичните си способности).

Добре… това как ти изглежда?

8: Съвсем не лоша работа. И така, тук имаме една двуизмерна картина, която показва един триизмерен обект, който е изображение на четириизмерна повърхност. Така че това е една добра картина, но моля да разбереш: това е само едно изображение. Номерът е да извлечеш разбиранията, имплицитни в това представяне, без да се привързваш към идеята, че вселената изглежда всъщност така от твоята триизмерна перспектива.

З: Добре. Тогава, 8, ако те разбирам правилно, ти казваш, че четириизмерната форма на вселената е представена от повърхността на този торус. Как така?

8: Да. Нека разгледаме това. Първото нещо, което трябва да знаеш, когато гледаш това, е, че точно тук пред теб се намира едно изображение на всичко, което се разбира под пространство и време. Когато погледнеш една обикновена географска карта, ти виждаш едно изображение на парче земя, нали така? Добре, сега си представи, че има карта, която може да ти представи същото парче земя, от началото на времето до неговия край. Сега си представи карта, която ти показва цялата вселена за всички времена. Това е, което виждаш, когато гледаш тази илюстрация на цялото пространство и на цялото време в една картина.

Ако пътуваш вътре в четвъртото измерение, както правиш в момента, ти правиш това по време-подобен начин (time-like fashion). Най-лесният за мен начин да обясня това понятие, е, като започна от ярката светлина в центъра на торуса. Виждаш ли я? Това е универсалната сингуларност и също така мястото, където възниква събитието, обикновено наричано „Големия взрив”.

Нека започнем оттам.

В началото на времето Големият взрив представлява едно голямо количество енергия. Оттам енергията се разгръща в една фуния „преди” или „след” сингуларността (в зависимост от твоята перспектива).

Докато се разгръща, енергияга охладнява и се кондензира във все по-слабо енергийни състояния. Тя се превръща в материя. Пространството и времето са вече там. Формата на Торуса на Хорн е вече там. Енергията на материята просто преминава през нея.

Разгръщането и охлаждането продължават. И в тази матрица от супер възбудена прото-материя се появяват същества, които започват да си играят. Може би ти ще ги наречеш същества-творци. В определен смисъл, те са като деца, които си играят в един воден поток (и те нямат нищо против да кажа това). Те създават форми от течащата вода и наблюдават играта на тези форми, които се завъртат и завихрят, докато енергията и материята продължават да се разгръщат. И оттук нататък историята става все по-сложна и по-сложна. Прекалено сложна, за да ти я разкажа днес. Основният момент е, че има все повече и повече съзнания, които идват, за да се забавляват и да правят и задържат форми в енергията, във всякакви мащаби. В самото начало, в най-малките мащаби, енергията бива оформяна като субатомни частици. И след това като атоми, и после като молекули. В големите мащаби разширяващите се газове получават усуквания и завъртания и в резултат от действията на тези играещи съзнания, започват да се оформят прото-галактики. И след това, по-късно, когато тези галактики добиват форма, в тях възникват звезди и планети.

И така, когато материята и енергията на вселената започват да излизат от вътрешната страна на торуса и се появяват на неговия връх, те са достатъчно охладнели и от енергията са се образували доста добре оформени структури. В този момент можеш да откриеш добре оформени галактики, в това число и дискретни млади слънца и планети, които се въртят като колела вътре в други колела, като последица от игрите на тези съзнания-творци.   

Оттук експанзията продължава. Енергията се разгръща и материята се разпръсква все повече. Звездите и галактиките се отдалечават все повече, привидно бягайки едни от други, в една непрекъснато разширяваща се нощ. И от мястото, където се намираш в момента в тази време-подобна прогресия, определено може да изглежда, като че ли те ще продължат вечно да се отдалечават, с все по-голяма скорост.

Ако обаче отстъпиш извън сферата на пространство и време, ще видиш, че има една екваториална върхова точка във всичко това. Нещата се разширяват дотам, след което започват да се свиват. И след това материята и енергията на вселената започва да се придвижва*) обратно към сингуларността. При това скоростта й постепенно нараства. Галактиките започват да се привличат една друга. Пространството започва да се свива.

*) Авторът разглежда материята и енергията като едно. Оттук и употребената глаголна форма. – Бел. прев.

И най-накрая, когато материята и енергията на вселената се свива с голяма скорост в себе си и се компримира, температурата се увеличава. По-големите обекти се блъскат едни в други и се раздробяват на по-малки. Молекулните вериги се разкъсват. Тогава атомите се разбиват в свръх гореща супа от субатомни частици, превръщат се в чиста енергия и остава… сингуларността. Голямото свиване. В този момент времето се забавя и спира. Всичкото време е сега. Всичкото пространство е тук. Цялата материя е енергия и цялата енергия е една енергия. Всичко е Едно. Сингуларност!

З: Уха! Това е толкова елегантно. Възхитен съм! 

8: Това е по необходимост едно голямо свръх опростяване на нещата, но поне може да ти даде един общ поглед, за да можем да продължим нататък.

З: Има обаче нещо, което не разбирам напълно. Първата част на пътешествието е експанзия след Големия взрив… и след това втората част е свиване, което завършва с Голямото свиване. Ти казваш обаче, че на нас ни изглежда, все едно че има непрекъсната експанзия. Би ли пояснил това?

8: Добър, уместен въпрос. Причините са две и ние вече ги разгледахме. Първата причина е, че вие може да виждате само „назад във времето”. Вие може да видите нещата само каквито са били. Така че когато достигнете до екваториалната точка на торуса, вие все още може да видите само как нещата са били. И тъй като обектите, които са най-отдалечени, ви показват най-добре движението на  обектите във вселената, спрямо вашата позиция на наблюдатели, вие ще видите как всичко се отдалечава оттам, където сте. Това ще продължи да изглежда така още доста време. След няколко години може да стане възможно да разграничите променящата се тенденция, но това ще важи само за тези, които търсят конкретно това и боравят с най-чувствителното оборудване. Вероятно ще отнеме векове, преди астрономите да видят в небето една смесица от признаци на експанзия и свиване. И това ще бъде само ако наблюдателят навлезе в самото Голямо свиване, когато той няма да може да види в небето никакви следи от експанзия.

Това е първата причина.

Втората причина е, както вече обясних, че движението не се забавя. При Големия взрив субстанцията на вселената бива изстреляна навън с огромна сила. Нещата се раздалечават. След това тези неща биват привлечени едни към други от силите на свиването. Ако погледнеш торуса и си представиш звездите и галактиките, които се придвижват по неговата повърхност, може би ще видиш защо няма да има забавяне на скоростта. И така, когато астрономите изследват космоса, те забелязват, че обектите във вселената не забавят своето движение. Прибави към това факта, че вие виждате само светлината от минали времена и логиката като че ли ще ти подскаже, че вселената ще се разширява завинаги. Макар че това, разбира се, не е така.

З: И другото нещо е, че така както описа движението по повърхността на торуса, изглежда че има начало и край, а такива неща всъщност няма, нали? Всичко това продължава и продължава.

8: Много далновидно. Енергията непрекъснато тръгва от сингуларността и непрекъснато се връща. Големият взрив е точно сега. Голямото свиване е точно сега. Вълната, върху която вашата галактика сърфира обаче, е между тези две точки.

Всъщност тези неща, които можеш да откриеш относно пространството и времето, са вече ясни:

1.    Това е една илюзия, която всъщност не съществува.

2.    Ако сътвориш, че вярваш в илюзията, тогава ти можеш да я преживееш като нещо реално, като бъдеш вътре в нея.

3.    Пространство и време, енергия и материя са всъщност „едно нещо”, макар че изглеждат като отделни и различни неща и това е, което създава илюзията.

З: Добре, чудесно. Аз обаче имам няколко въпроса.

8: Не може да бъде. Направо съм шокиран. Споменатото дотук бе предвидено само като въведение. Има още МНОГО, което може да се каже на тази тема, и това ще следва от въпросите ти. Така че, давай, нека да ги чуем…

Можем ли да различим Торуса на Хорн за себе си?

З: Първото нещо, което ми идва наум, е, като гледам тази форма, този торус, възможно ли е да я различим с помощта на инструменти, като телескопи или нещо друго? Предполагам, че въпросът ми се свежда до това, след като ние сме вътре в илюзията, можем ли да видим този торус за себе си?

8: Не. Най-доброто, което можете да направите, е, да достигнете чрез разсъждения до извода, че той съществува. Торусът е формата на потока на времето. Ти преживяваш своя живот като преминаващ през моменти от време. Ти можеш  да възприемеш наведнъж само един „резен” от тази форма, ето защо нормално не би могъл да възприемеш цялата форма.

За да улесня твоето разбиране на това, аз ще ти припомня за един стар приятел. Помниш ли Човека-сянка?

З: Да, плоският приятел от дискусията за измеренията.

8: Точно така. Работата е в това, че той е двуизмерно същество и като такова, не може да възприема дълбочина. Той ще срещне невероятна трудност даже ако се опита да си представи неща, които не са плоски като него. Макар че се намира в стая, която има дълбочина, той не може да възприеме това. Той може да възприеме само формата на нещо, което е двуизмерно, и то само когато то е в същата равнина като него. Ако обаче той е малко мислител, може да има начини, които да приложи, като използва това, което възприема от своя свят, за да си изгради хипотеза за третото измерение. И точно това е, което правим ние тук – откриваме начини за теб, едно триизмерно същество, за да разбереш четвъртото измерение. Ти си в едно пространство, което има четири измерения, но ти можеш да възприемеш това само косвено. Ти си в една форма, която не можеш да видиш. Ти можеш да я преживееш само като пътуваш през нея и като се мъчиш да осмислиш това пътуване.

И така, да се върнем към твоя въпрос: боя се, че никакъв телескоп няма да ти позволи да възприемеш Торуса на Хорн. За да направиш това, ти трябва да можеш да виждаш извън времето. Телескопите, разбира се, не могат да направят това. Всички телескопи изглежда че могат да гледат „навън” – през големи разстояния. Това обаче е една илюзия. Това, което те правят, е силно да увеличават една много малка, бледа част от това, което е налице точно тук и точно сега. Това е една илюзия на потока на времето, което телескопите могат да видят само в една посока… и това е назад във времето.

З: Добре, значи няма да видим торуса с телескоп. Ти обаче каза тук нещо интересно. Какво имаше предвид, когато каза, че изглежда ние можем с телескоп да видим само назад във времето?

8: Хайде стига! Ти знаеш това!

Телескопите не „гледат навън”. Те само концентрират и фокусират светлината, която пада върху тях. Тази светлина обаче е трябвало да пътува известно разстояние, за да достигне до телескопа. Звездата, която е най-близка до вашата Слънчева система, е отдалечена на около 4 ¼ светлинни години. С други думи, на светлината, която излъчва тази звезда, са й трябвали повече от четири години, за да достигне до Земята. Ако погледнеш към тази звезда, ти я виждаш такава, каквато е била преди повече от четири години. Ти гледаш в миналото. И Proxima Centauri е вашата най-близка звезда с най-късо транзитно време. Даже с невъоръжено око, ти можеш да видиш звезди, които са отдалечени на хиляди светлинни години, и галактики, отдалечени на милиони светлинни години (макар на такова разстояние те изглеждат като точки светлина). Така че даже с невъоръжено око, когато погледнеш навън, ти гледаш назад във времето.

С най-съвършените телескопи можеш да видиш някои от най-ранните галактики на разстояние от повече от 13 милиарда години. Ако искаш да „видиш” още по-назад във времето, трябва да търсиш по-скоро енергийни следи, а не звезди и галактики. Има и такива учени, които се фокусират върху такива изследвания, и наистина улавят енергийни частици и електромагнитна радиация от разширяването на сингуларностти преди почти 14 милиарда светлинни години.

С риск да прекаля… те не са видели сингуларността такава, каквато съществува сега. За да направят това, те трябва да могат да видят извън времето, но това за тях не е възможно. Те я виждат такава, каквато е била преди около 14 милиарда светлинни години.

З: Което значи, че това се е случило преди 14 милиарда години?

8: Не съвсем. Светлинните години са мярка за разстояние. От твоята относителна перспектива, годините са мярка за време. Щеше да бъде добре, ако те можеха да бъдат приравнени директно, но те не са едно и също нещо. Аз се опитвам да бъда точен, без да те обърквам с прекалено много подробности. Ако искаш, може по-късно да разгледаме идеята за „относителното време”. То е наистина твърде интересно, но ще отнеме малко работа, за да го разбереш. Така че засега това ще трябва да е достатъчно: когато погледнеш нощното небе и особено когато погледнеш през телескоп, ти виждаш събития от далечното минало.

З: Но ти каза, че това всъщност е илюзия?

8: Наистина. Ти изглежда че виждаш назад във времето. Това обаче е функция от начина, по който пътуваш по повърхността на торуса. Ефектът на това пътуване е това, което възприемаш като преминаването на времето. Времето всъщност не съществува. То е просто движение в четвъртото измерение.

Идеята, която ти представям тук, е с много по-далечни последици от едно просто разбиране за това, което виждаш през един телескоп. Така че бих искал да отделя малко време, за да ти го обясня правилно.  

Универсалното СЕГА

 Всичката материя, енергия и светлина, която можеш да възприемеш (пряко или косвено), е на точно една и съща възраст. Всичко – от материята на собственото ти тяло, до светлината, която идва от най-отдалечените галактики, е било отделено в един и същ момент от сингуларността. Ти можеш само да видиш (или по друг начин да възприемеш) материя, енергия и светлина, излъчени от сингуларността в точно същия момент, в който е била излъчена и материята на твоето тяло.

З: Това не го разбирам.

8: Следи мисълта ми. Това е твърде интересно и твърде важно. Когато разбереш това, което ти казвам, ще разбереш нещо много фундаментално, а именно че пространството и времето са едно и също нещо.

За мен е най-лесно да ти предам още едно изображение, което е малко по-различно от първото. Ето го и него…

З: (Получавам изображението и го изчертавам). Добре… Това как е?

8: Да, това е идеята. И сега тук става интересно. Една от тези линии – тази по средата на торуса, представлява цялата вселена, с която можеш да взаимодействаш точно сега.  Всичко, което можеш да видиш, или по някакъв друг начин да преживееш във всеки един момент, е вътре в тази една линия. Тази линия е дебела един момент. И когато отчетеш факта, че един момент е едно трептене на времето и че едно трептене е много трилиони от секундата като продължителност, тогава ти ще разбереш, че тази линия е наистина много, много, много тънка. И всяко едно нещо, което съществува в твоята вселена, е вътре в тази линия.

З: Има една линия, която е само трилиони от секундата дебела, и цялата вселена съществува вътре в нея?!?

8: От четириизмерната перспектива, да, това е така. Вселената, която ти обитаваш, е възникнала като енергиен импулс в сингуларността преди около 14 милиарда светлинни години. Всичко е започнало като една единствена точка. След това, в първия момент на своята експанзия, тя е станала една много, много тънка кръгла линия от вътрешната страна на торуса. С разширяването на вселената се е разширявала и тази окръжност, ставала е по-голяма и се е придвижвала нагоре по торуса. Скоростта на експанзията постепенно се е увеличавала и окръжността е ставала все по-бързо и по-бързо, все по-голяма и по-голяма.

З: Добре, но… Пфю!… Толкова много въпроси…

8: По един наведнъж. Няма нужда да бързаме. Скоро ще разбереш всичко това.

З: Добре. Първи въпрос: Как може нашата цяла вселена да съществува вътре в тази една много тънка линия? Искам да кажа, нашата вселена е стара милиарди години. Какво означава това, че тя е вътре в една линия дебела трилиони от секундата? И защо е тази дебелина? Защо не дебела десет минути или един ден? И също…

8: Чакай, чакай. Не трупай въпросите. Нека започнем с дебелината на линията. Ти си едно същество с единична перспектива, нали? Искам да кажа, че начинът, по който ти преживяваш себе си в момента, е такъв, че ти можеш да наблюдаваш само един момент наведнъж. Ти не можеш да бъдеш тук сега и в същото време  вчера и също миналата година и също в друго въплъщение.

З: Да. Правилно. Надявам се да стана многоизмерен във възприятията си, но…

8: Да, да. Нека бъдем фокусирани. Ти можеш да наблюдаваш само един момент наведнъж, това е важно. Това важи за всеки въплътен на Земята. Така става, когато обитаваш третото измерение.

Така че ти можеш да наблюдаваш само този момент. Но какво е този момент? Даже какво означава „момент”?

Отговорът на този въпрос се свежда до това, което аз ще нарека „квантово трептене”. Това всъщност означава, че твоята вселена трепти във и извън съществуването си с доста висока скорост. Вземи за пример светлината. Когато един фотон преминава през пространството, той не се движи плавно. В този момент той съществува тук и след това, в следващия момент съществува в следващата си позиция. Той буквално изчезва там, където е бил и след това се появява на малко по-различно място. Разстоянията между възможните му позиции са много, много, много малки. Те са миниатюрни даже сравнени с атомните частици. И фотонът трепти от позиция в позиция с увеличаваща се скорост. Всъщност той трепти през тези най-малки разстояния с такава невероятна скорост, че като цяло пътува със скоростта на светлината. Която, както знаеш, е твърде висока скорост на пътуване.

Така че „един момент” е продължителността от време, в което фотонът пребивава в една позиция, преди да се премести в следващата позиция. И това „пространство”, което той заема в един момент от време, е най-малката възможна единица пространство, която е все още в три измерения. Това означава, че ти не можеш да разграничиш, да усетиш или по някакъв начин да измериш, нещо по-малко от това пространство. Ти също така не можеш да разграничиш, измериш или по някакъв друг начин взаимодействаш с нещо, което възниква за време по-кратко от един момент.

З: И всеки момент е с продължителност много трилиони от секундата? ТОЧНО колко трилиона?

8: Ах! Надявах се да не попиташ за това ниво на точност. Действителното число е твърде голямо. Не мога да намеря за него дума в ума ти. Най-голямото число, което открих, е „трилион”. И един трилион е единица с 12 нули. Като това: 1,000,000,000,000. И една трилионна е единица върху един трилион.

 Действителното число, за което говоря, е много, много по-малко. То е единица върху число с повече от 40 нули.

З: Хм. Повече от 40 нули. По-малко от една 10,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000-на от секундата?

(правя кратка почивка, за да потърся в Интернет)

Очевидно има думи за тези наистина много големи числа. Един тридецилион е едно върху 10 на степен 42. Така че можем да кажем, че един момент е с продължителност около една тридецелионна от секундата?

8: Хм. Да, приблизително. Няма как да ти дам точно число, без да наруша Закона за свободната воля. Ако го направя, ще го наруша с погрешна информация.

З: Ах-х… Значи това ще бъде момент от „закона за объркването”, както ми го описа БР в началните глави на Книга 1?

8: Точно така. Доволен съм, че си спомняш. Нека обясня за тези, които не си спомнят, за какво ставаше дума.

Има едно просто изчисление, с което може да се открие точно колко кратко е това премигване, но е невъзможно да побереш в ума си коефициентите за това изчисление. Ако ти дам това число, и след това то бъде използвано от някой, който успее да получи достъп до правилната информация, тогава това ще превърне твоята (тази на другите) свободна воля в съмнение. Това би превърнало този малък трактат в „несъмнена истина”. Което е невъзможно. Това е, разбира се, само една възможна перспектива.

З: Разбирам. Вероятно мога да открия някой математик / учен, с когото да поработя/, за да получа точното число.

8: Разбира се. Ако това е толкова важно за теб. Ще трябва обаче да откриеш някого, с добри познания в тази област и който е също така нетрадиционен мислител. Тези идеи, които споделям с теб, не са, разбира се, задължително в съответствие с традиционните научни въгледи. За щастие теоретичните физици са, като група, с твърде приключенски дух и е възможно да откриеш такъв човек, ако това е желанието ти.

Но нека се върнем към темата. Разбираш ли защо един момент е приблизително само една тридецелионна от секундата?

З: Да. Мисля, че го разбрах, но това, което още не разбирам, е, защо казваш, че линията върху торуса от „всичко, което можем да възприемем”, е дебела само един момент. Имам предвид… да кажем, че мога да взема един телескоп, който е достатъчно силен, за да улови първата светлина, излъчена от Големия взрив. Тогава няма ли да гледам 14 милиарда години в миналото? Тогава тази линия няма ли да бъде дебела 14 милиарда години?

8: Харесва ми начина, по който мислиш върху това, и оценявам разсъжденията ти, но за съжаление не си прав.

Нека ти обясня. Да погледнем назад към първия момент, в който всичко, което се намира в твоята вселена, е било излъчено от сингуларността. В този момент е имало един импулс с максималната възможна енергия, която може да бъде излъчена. Това ще рече, че тази конкретна точка от време/пространство е била изпълнена с всичко, което е могла да побере. И тя е била толкова плътна, колкото е възможно някога да бъде. Това е бил най-първият момент на вашата вселена: всичко, което е, компресирано в едно пространство. От този момент нататък това невъзможно компресирано „нещо” е имало само едно възможно нещо, което е могло да направи, и това е било да есплодира навън по възможно най-силния начин.

Така че вторият момент на вашата вселена, сравнен с първия момент, съдържа цялата енергия, която тя сега съдържа, допълнително увеличена с едно квантово трептене навън. 

Третият момент на вашата вселена, сравнен с втория момент, съдържа цялата енергия, която тя сега съдържа, увеличена с едно квантово трептене навън. 

И това е един процес, който е продължил, момент след момент, до настоящия момент, в който сега се намираш. Със забележката, разбира се, че всяка секунда изминават тридецелиони от моменти. Ти обаче може би започваш да разбираш, че във всеки един момент, ти можеш да видиш (или да възприемеш по някакъв друг начин) само енергията, която идва заедно с вашата вселена от онзи първи момент на Големия взрив. Някакъв процент от тази енергия се е кондензирала в материя, друга част е налична като светлина. Независимо от формата обаче, която енергията приема, става така, че ти можеш да възприемеш само енергията родена в онзи същия момент, в който се е родила и материята на твоето тяло.

Ти питаш за гледането през телескоп. Ами, няма значение дали гледаш само с очи, с телескоп, или с най-чувствителния инструмент. Принципът остава същия – ти виждаш светлината, която е тук сега. Тя може да е пропътувала огромно разстояние, за да достигне до теб сега, и следователно е възникнала преди много време, но ти всъщност я виждаш сега.

Ако уловиш част от радиацията на някои от ранните реакции, следващи Големия взрив, това не означава, че виждаш Големия взрив, а само ехото и неговите отражения, които продължават и попадат върху твоя телескоп (или по-вероятно върху твоя космически микровълнов детектор) точно в този момент.

З: Усещам как мозъкът ми прегрява, но мисля, че всъщност наистина разбирам това. Значи цялата наша триизмерна вселена съществува от началото на Големия взрив до края на Голямото свиване като една линия, дебела само един момент, която се движи по повърхността на този торус в четвъртото измерение.

Вечното „Ом-м” и Алтернативните времеви линии. 

8: Да. И това, което преживяваш от тази пътуваща линия, е процесът на времето.

Ти можеш да си представиш тази движеща се линия като един импулс, или може би като удар на барабан. По начин, наподобяващ много една звукова вълна, в Големия взрив възниква една вълна и тя се разпространява по повърхността на торуса, преди да се разпадне отново в Голямото свиване. Тази вълна е вашата триизмерна вселена и движението по повърхността на торуса е промяната на времето.

Сега нека малко да се позабавляваме.

Тази вълна естествено не е единствената. Ако твоята вълна е един барабанен удар, тогава има много, много, много повече други вълни. Всъщност цялата повърхност на торуса е покрита от непрекъснато следващи една след друга вълни.

И така както е с всеки звук, един отделен удар е точно това – един удар, то много последователни удари образуват един тон. И може много точно да кажем, че цялото това творение – всички вселени взети заедно, са един резониращ хармоничен тон.

Както без съмнение знаеш, в повечето древни източни религии има една традиция, да се медитира при звука „Ом”, или както е по-правилно да бъде изписан „Аум”. Е, това, което ти може би не знаеш, е, че това се дължи на тяхното вярване, че творението води началото си, когато Единството създава форма (вселената) с вибрирането на този звук: „Аум”. Те вярват, че преди този звук е съществувал потенциалът за възникването на всичко, но не е имало проявено нищо. И след това „Аум”, казват те, Бог е приел форма. Проявила се е вселената. И Аум е вечен. Той резонира винаги и завинаги, без край.

Това не ти ли звучи много като това, което аз предлагам: че този ритъм, който е вашата вселена, е една вибрация от един вечен звук?

И не е ли наистина красиво това, че те също така вярват, че трите части на този звук, А… У… М… представляват Единството в три форми: „А” е за Брахма, който е богът на творението и следователно Големия взрив. „У” е за Вишну, който е богът на непрекъснатото съществуване, такова, каквото преживяваш сега. И последното „М” е за Шива, който е богът на разрушението и следователно Голямото свиване.

Взети заедно „АУМ” следователно е цялостта на всички вселени създадени на тази честота във вечността.

Нали е красиво?

Можеш да видиш, че информацията кодирана и все още запомнена в тези древни религиозни вярвания, е наистина много проницателна. Тя достига до вас от цивилизации, които ви предхождат. Самите цивилизации са отдавна забравени, но информацията е предадена от тях и може да бъде все още открита, ако знаеш къде да погледнеш. И ето я: физика от висок порядък и космология, обяснени в термини, разбираеми за всички.

З: Уха! Това е наистина красиво.

Обаче колкото и да съм удивен от съвпадението между тази древна мъдрост и новата информация, която споделяш, трябва да кажа, че изведнъж съм малко смутен от от това, което следва логически.  

Ако цялата наша вселена е един ритъм и този ритъм е с продължителност само тридецилиони от секундата, и ако има много милиарди от години от такива ритми, тогава… това прави много вселени! И ние всички се преследваме едни други върху повърхността на торуса? Това ли е, което казваш?

8: Ами… да и не. Зависи от твоята перспектива. От позиция вътре в илюзията на пространство и време, може да изглежда, че съществуват всички тези много, много различни вселени, всяка възникваща с един ритъм на Големия взрив и преминаваща по торуса. Извън времето е очевидно, че цялото това творение е точно сега. Илюзията на време-подобната промяна е просто една функция на начина, по който се движиш през това творение. Извън времето, тази време-подобна прогресия не може да бъде наблюдавана. Това, което е очевидно от тази перспектива, е един нелинеен танц на фрактални модели, които си взаимодействат между този торус и другите торуси, от които той е част.

З: Ох, ох! Почакай, спри влака! Какви други торуси? 

8: Ти си мислеше, че съществува само този единствен торус? Тази твоя „домашна” тороидална рамка от пространство и време е само това, което възниква на една конкретна честота. Има много, много други тороидални рамки от пространство и време, всяка от които възниква на своя собствена честота (своя честота на квантово трептене). Един начин да разбереш това е да си представиш, че другите торуси имат различна скорост на светлината от вашия торус. Тъй като всеки съществува на различна вибрационна честота, вие не можете по никакъв начин да взаимодействате с тези други реалности. За вас те са невидими и нематериални.

Ти можеш, ако желаеш, да си представиш, че вашият торус е подобен на една люспа на глава лук. Извън него има друг пласт с малко по-висока вибрация, а под вас друг пласт с малко по-ниска вибрация. И макар че като казвам това, ще те объркам, ще го кажа въпреки всичко: Най-външната обвивка е най-вътрешната. Точно как става това е свързано със следващото пето измерение, където има едно „обратно сгъване” на всички тези реалности. Тъй като обаче сега не разговаряме за това, аз само ще заявя, че наистина има много, много други торуси в голямото творение, което е Отделеност. Не искам обаче да те обърквам като разширявам прекалено обхвата на тази дискусия. Ще кажа само едно нещо за тези други торуси. Те също са всъщност едно с торуса на твоята реалност. Всички торуси заедно обменят енергия в сингуларността. В сингуларността те всички са едно.

Споменавам този допълнителен пласт от усложняваща информация само за да насоча вниманието ти към факта, че във всяка картина на реалността винаги се съдържа повече от това, което можеш да си представиш. Винаги има повече. И въпреки това, в крайна сметка всичко се събира обратно в Единството.

З: Чудя се колко пъти по време на един разговор може умът ми да се пръсне и все пак да продължи да функционира.

Има един въпрос, който не ми дава мира, докато се опитвам да смеля тази лавина от нова информация. Ти казваш, че този торус, моят торус, който аз обитавам в момента, който съдържа нашата вселена в четвъртото измерение, също така съдържа едновременно много други вселени?  

8: Наистина. „Много” обаче е прекалено малка дума. И докато броят не е безкрайно голям, той е достатъчно голям, за да можеш от твоята ограничена перспектива да го приемеш за безкраен. 

З: … И това е само този торус! Ти каза, че съществуват много повече торуси…

8: Да. Отново един голям брой. Не безкрайно голям, но много голям.

З: Тогава трябва да има безумен брой различни вселени.

8: „Безумен брой” е доста добре казано. 

З: И всички те са различни? Напълно уникални?

8: „Напълно уникални” е тавталогия. Те всички са различни, но степента на различие варира. Позволи ми да ти го обясня по този начин: твоята вселена е такава, каквато я преживяваш. Точно един момент „зад” твоята вселена, се намира друга, която е много, много подобна на твоята. Ако някой те „изтика” в тази друга вселена, ти най-вероятно няма да забележиш никакви различия. Ако те премести в една вселена, която е повече итерации назад, ще видиш някои забележими различия. Може би ще се окажеш във вселена, в която си мотивиран по-силно от страх, и по-малко от любов. Една вселена, в която не си имал смелостта да следваш сърцето си и да напишеш Книга 1 от Документите на възнесението. Може би в тази вселена ти все още си се вкопчил здраво в един живот, в който се мъчиш да разрешиш собственото си чувство на недостатъчност. Може би си мотивиран да правиш всичко възможно, за да печелиш пари, вместо да се стремиш да постигнеш своята върхова, най-автентична изява, както в тази вселена.

З: Наистина? Има ли такава вселена, в която аз все още преследвам само парите?

8: Аз използвах това като един пример, за да можеш ти и твоите читатели да разберете идеята. В случая – не, целта на твоята душа изключва да бъдеш толкова заблуден. Целта на този живот за теб е пробуждане. Припомняне. Себеоткриване. Това, което сме нарекли „възнесение”. Така че ти не присъстваш в едно голямо разнообразие на възможни алтернативни вселени. Ти не присъстваш там, където има възможности за избор, несъвместими с твоето възнесение. Ти или избираш нещата, които избираш сега, или не избираш нищо.

З: Тогава… Аз избирам нещата, които избирам сега, или умирам?

8: Не, ти не разбираш. Ти не умираш като наказание за избирането на погрешни неща. Това е просто глупаво. Смъртта е средство за трансформиране на съзнанието ти извън тази реалност, без нарушаване на Завесата. Това е всичко. Смъртта няма нищо общо с това, за което разговаряме в момента.

Това, което казвам, е, че всяка душа се оказва присъстваща в редица „алтернативни” вселени. Ти или присъстваш в една вселена, или не. Всичко зависи от решенията ти, чиито последици душата ти желае да изследва. Ще ти дам един пример: има една вселена, в която ти изследваш музиката като основно свое проявление. Ти ставаш един твърде талантлив музикант и се справяш доста добре с това. Музиката за теб става израз на твоята духовност. Тя става точно толкова изпълнена със смисъл за теб, колкото са думите, които изписваш в момента тук. Това за теб бе един валиден избор. Твоята душа искаше да изследва това. Така че има едно твое алтернативно „аз”, което прави това. Ти можеш да почувстваш неговото влияние, както той може да почувства твоето, тъй като двамата сте, разбира се, едно и също лице; само изследвате различни възможности. Ти се намираш в тази вселена, която отразява по-точно твоите избори и убеждения обратно към теб, докато той се намира в малко по-различна вселена, която отразява неговите избори и убеждения обратно към него. Вашите вселени леко се различават, но преживяванията ви в тях са доста съществено различни едни от други.

З: Можеш ли да ми дадеш пример за това как се различават? 

8: Има много, много малки различия и други наистина твърде големи. Той например няма Лиза за партньор. Лиза играе голяма роля в твоя живот. Без Лиза няма Документи на възнесението. Лиза притежава вродена способност да усеща „истината”, на която способност ти си разчитал по толкова много начини, за да направиш тази своя изява възможна. Това бе желанието на твоята душа и то се осъществи. Твоята версия, която изследва музикална изява, изисква различни влияния. Неговият живот е твърде различен от твоя, макар неговата вселена да не е много отдалечена от твоята. Нека обаче да изоставим тук тази линия на изследване. Не искам да навлизам прекалено надълбоко в твоята лична история, тъй като тя няма отношение към настоящата дискусия и нещата за другите души стоят по различен начин. Някои от твоите читатели, например, могат да имат доста широк диапазон от лични преживявания. Тяхната „следа” може да е много по-голяма от твоята. Това е друг начин да кажа, че те може да се изявяват в по-широк диапазон от едновременни вселени.

З: Добре. Значи има други вселени, които са твърде сходни на тази и близко зад нея. Това означава ли, че колкото по-назад отиваме, толкова различията са по-големи?

8: Да. И същото важи и за „напред”. Понятията „назад” и „напред” всъщност не са важни. Но за момента това няма значение.

З: Пфю! Целият този разговор е точно на границата на възможностите на моя ум. Значи някой може да избере едно нещо в тази вселена и също така друго нещо в друга вселена.

8: Точно това е, което се случва. Ти си чувал понятието „времеви линии”? Е, то е безсмислено, защото не касае нищо линейно, освен твоето триизмерно мислене. Има един обхват от потенциални възможности. Като свой Вътрешен Аз (Inner Self), ти решаваш какво ще бъде възможно за теб. След това, като свой Външен Аз (Outer Self), ти изследваш едно подмножество от тези възможности. Има други Вътрешни Аз на същата душа, които изследват други възможности. Понятието Външен Аз обаче e само временна илюзия, към която ти се придържаш. Това, за което нямаш представа, е, че ти можеш да се придвижваш от една вселена в друга (и често го правиш). Всеки път, когато правиш някакъв важен избор, истински избор, избор, който показва това, което наистина вярваш, че си, тогава ти се намираш на важна пресечна точка от своя път. В зависимост от това, което избираш, ти променяш своята перспектива и се прехвърляш в реалност, съответстваща на твоя избор. Когато промениш себе си, ти променяш целия свой свят. Ако си една своя версия, която например реши да обича, уважава и вярва безусловно на себе си, тогава, като следваш това свое решение и го реализираш, ти навлизаш в една реалност, която се отразява обратно към теб. Ти откриваш, че си заобиколен от други, които отразяват същото обратно към теб – хора, които те уважават, които ти демонстрират любов, на които ти вярваш и които ти отговарят със същото. Ти се превръщаш в една по-голяма своя версия и твоят свят се превръща в едно по-светло място.

З: У-у-у-у-уха! Виждаш ли… Аз зная, че това е вярно. Искам да кажа, аз зная, че се получава точно така. От моята духовна практика и от работата ми с клиенти с моя метод за реинтегриране на душата съм видял, че това е абсолютен факт, за всеки от нас, за това, че реалността ни отразява обратно това, което излъчваме. Сега обаче разбирам защо това е възможно. Това е, защото съществуват тези алтернативни вселени!

Моля те обаче да обясниш защо казваш, че това не са „времеви линии”. 

8: Понятието „времева линия” предполага, че веднъж след като си на една линия, ти следваш една фиксирана дестинация. Все едно, че си на влак, който следва един коловоз. Нищо не е по-далече от истината. Ти си едно съзнателно същество. Ти си част от своето Вътрешно Аз, което избира и решава кое от всички възможни преживявания ще наблюдаваш като свой живот. Ти можеш да се придвижиш много по-бързо и по-далече, отколкото вярваш, когато достигнеш до място, където пожелаеш да смениш радикално своите убеждения и самовъзприятие. Ти нямаш никаква представа колко наистина си силен, тъй като ти изглежда, че светът около теб е нещо фиксирано. Ти наистина нямаш никаква идея!

З: Това силно ме заинтересова!

Тогава кажи ми, 8, ако присъствам само в това тясно поле от вселени, тогава очевидно всички мои житейски преживявания са твърде близки на тези тук?

8: Да. Като Арн, ти наблюдаваш само един тесен обсег от възможности.

З: Значи има вселени, които са много, много по-различни от тази и които се намират на същия торус? 

8: Далеч по-различни, да. Този торус е всъщност само един конкретен тон от четвъртото измерение. Той е една честота. Той трябва да побере всичко, което всяка душа някога е пожелала да преживее. Всичко трябва да е възможно някъде. Така че има много различни вселени, които са образувани с различни правила и различни консенсусни структури. 

З: Примери?

8: Преобладаващата част от това, което е „там навън”, надалече от твоята вселена, е толкова по-различно от това, което познаваш, че е извън въображението ти. По тази причина би било почти невъзможно да ти го опиша. Малки промени в механиката на вселената водят до невероятно различни резултати. Планетите и звездите, които ти приемаш наготово, даже не са възможни в много вселени. Тези величествени, сложни органични форми на живот, които населяват доста планети в тази вселена, са твърде необикновени и определено не са присъщи на всички вселени! Другаде формите на живот са толкова различни от вашите, че ти просто не можеш да си ги представиш. Искам да кажа, че тези форми на живот и преживяванията, които можеш да срещнеш и в най-невероятните научно фантастични истории, могат да се случат само в твоята вселена и във вселена твърде близка до нея.

З: Удивително…

А какво ще кажеш за „миналите животи”?

8: Добър въпрос. Разбира се, миналите животи са не повече „в миналото” от твоите алтернативни възможни животи. Когато наистина започнеш да разбираш това, ще проумееш, че всъщност няма нито „минало”, нито „бъдеще”. Всичко е само преживявания на топографията на торуса. Така „миналите животи” не се случват „преди” този, макар ти да избираш да си ги спомняш по този начин. Тези други въплъщения са също алтернативи на настоящия ти живот. Тъй като в тези животи ти си разказваш една много различна история и се придържаш към някои много различни убеждения и самовъзприятия, оказва се, че ти изследваш една друга вселена или, твърде вероятно, една различна част от доста подобна вселена.

Така че е възможно, разбира се, да имаш въплъщение в друга времева рамка на точно същата вселена. Също толкова е възможно да се въплътиш в друга времева рамка на различна вселена. Всичко е възможно. Всичко зависи от това, което душата ти желае да изследва, и кои са най-подходящите условия за това.

З: Добре. Тогава какво става с останалите торуси? Да вземем за пример един, който съществува на по-висока честота на трептене. Мога ли да се въплътя и там? И как би изглеждал тогава животът ми?

8: Да. Основният отговор остава същият: ти се въплътяваш там, където трябва. Това не зависи от мястото, а от теб. Преди да се въплътиш, ти започваш с въпроса: „Какви убеждения и самовъзприятия бих искал да имам в това въплъщение?” И ти биваш поставен в реалност, която позволява това. Това е може би най-простото обяснение, което мога да ти дам.

Отново: торусът, който е най-близък до твоя по отношение честотата на трептенията си, е и най-подобен на него. Не бих искал да навлизам в прекалени подробности в неподходящ момент, така че само ще ти предложа примери от собственото ти пътешествие: твоят живот като магьосник (Забележка на Зингдад: вж. Документите на възнесението, Книга 1, Глава 1. Въведение в Зингдад) протича в една реалност, която в структурно отношение е подобна на тази, която обитаваш сега. Това е, защото той протича донякъде успоредно с настоящия ти живот, но в един торус, чиято честота на трептене е малко по-висока. Тази по-висока честота е, която позволява дейности, които сега би нарекъл „магия”.

Следва продължение…

Е, приятели, надявам се това, което ви предложих дотук, да ви е доставило удоволствие. Публикувам това за вас в съществуващия му вид на моя уебсайт. Аз пиша непрекъснато, така че скоро ще следва продължение. Моля регистрирайте се на моя сайт, ако желаете да получавате нови материали.

Някои от въпросите, които предстои да поставя на 8, включват:

*  Природата на самия торус (как възниква и от какво е направен) 

*  Какво е тъмна материя и тъмна енергия? 

*  Какво е светлина? Какво са фотоните?

*  Какво Е време? Той говори много на тази тема, но аз се нуждая от по-задълбочено разбиране.

*  Защо времето е относително (ала Айнщайн)?

*  Ако всичко е живо и притежава съзнание… това важи ли и за вселената? И ако важи, тя притежава ли самосъзнание? Дали вселената е „някой”?

*  Какво представляват черните дупки? Какво се случва, ако някой падне в такава дупка?

*  Какво представлява квантовата неопределеност, според принципа на неопределеността на Хайзенберг? Защо се проявява по този начин?  

Надявам се да получа някои (повечето? всички???) отговори на тези въпроси в останалите части на тази глава.

Моля имайте предвид, че написаното по-горе е само един предварителен вариант. Аз ще редактирам това основно, като вероятно ще напиша отново отделни места за по-голяма яснота, когато получа по-ясни прозрения, преди да публикувам.

© 2018 Превод АТИ

8: Докато измеренията, които току-що дискутирахме, са един начин за разбиране на „външния свят” около теб, плътностите, които сега започваме да разглеждаме, се отнасят до „вътрешния свят” на собственото ти съзнание. От перспективата на съзнателно възнасящата се душа може да ти се струва, че докато еволюираш духовно и само-идентификацията (или его възприятието) ти се променя, ти се изкачваш по една стълба от плътности.

Интересно е, че същите нива на съзнание са възпроизведени в тялото ти, в системата от чакри и също така в твоите човешки преживявания, докато растеш от дете до възрастен и напълно зряла личност.

Нещо друго, с което трябва да си наясно, е, че на всяко ниво на плътност съществуват цели реалности. Повечето същества във всяка от тези реалности споделят едно и също ниво на съзнание.

Зингдад: Мога ли да те прекъсна за секунда, 8?  Тези две наименования ме объркват. Защо едното се нарича „измерение”, а другото „плътност”? Просто не намирам смисъл в тях.

8: Добре, ще ти помогна да намериш смисъл. Ти знаеш, че друг начин за обозначаване на една кутия са нейните измерения, нали така? Ако цялата твоя вселена се намираше вътре в една хипотетична кутия, тогава можехме да кажем, че твоята вселена е в една кутия с три измерения: дължина, ширина и дълбочина. Една кутия в трето измерение. Освен че няма никаква кутия… Това е само една рамка на реалност. И тази триизмерна рамка на реалност е вътре в една четириизмерна рамка на релност, която има едно допълнително измерение, което въпреки настоящата ти неспособност да го възприемеш, е също толкова реално и измеримо. И това е така, чак до осмото измерение. Така че измеренията са неща относно света около теб, които можеш да измериш.

Плътностите, от друга страна, се отнасят до нивата на съзнание, на които бива създадена една реалност. Терминът „плътност” се дължи на един ефект на възприятията. Твоят свят е част от една реалност от трета плътност. На това ниво нещата изглеждат реални – скалите и растенията, вашите тела и телата на животните. Както и нещата, които изработвате от всичко това: маси и столове, къщи и коли. Всички тези неща изглеждат много, много реални. Те изглеждат толкова реални, защото когато едно от тези неща срещне друго, изглежда че се проявява висока степен на плътност. Ръката ти докосва масата и тя ти изглежда твърда, солидна и реална. Има и още нещо: ако се обърнеш и престанеш да обръщаш внимание на масата, тя не започва да изчезва. Тя изглежда сякаш винаги е там. Ако заминеш за няколко години, тя ще продължи да съществува и когато се завърнеш, ще ти изглежда повече или по-малко същата. На твоето ниво на преживяване, нивото на третата плътност, нещата изглеждат много плътни и много реални. На по-висшите нива на плътност става все по-очевидно, че нещата са просто проекции на творческия ум и като такива не са реални. Става все по-очевидно, че реално е само съзнанието. Нещата са само артефакти на съзнанието. Следователно нещата изглеждат все по-малко и по-малко плътни. За нещастие, съществува условност да наричате тези по-висши нива на осъзнаване по-високи плътности. Зная как е възникнало това, но то не е полезен израз. На седмото ниво на плътност нещата са всъщност много по-малко плътни от тези на третото. Тази условност обаче е широко възприета, така че ще продължим да я използваме, стига да сме наясно за какво всъщност става дума. Съгласен?

З: Идеално, благодаря ти, 8.

8: Нека сега обсъдим какво точно представляват плътностите и след това ще видим как те се отнасят персонално спрямо теб.

С цел експедитивност, ще използваме главно „П” като съкратено обозначение на плътност. Така че 1П ще означава първо ниво на плътност.

 1П

Съзнанието на първо ниво на плътност е това на простото съществуване. Най-основните биологични функции на органичното съзнание и електро-химичните функции на неорганичното съзнание възникват при тази плътност. Много от функциите на тялото ти възникват от и в това ниво на съзнание. Например: една клетка се храни през клетъчната си мембрана чрез процес на осмоза. Това задейства химическото равновесие на цитоплазмата, което причинява задействането на един биохимичен „ключ” и води до увеличаване на метаболизма. Всичко това се случва автоматично. Никой не взема решение това да се случи. Решенията са били взети при създаването на системата. Сега тя работи автоматично, като машина. Това е най-простата „ключова” логика на „ако това/тогава онова”, която изгражда света на 1П съзнанието.

Има същества, които обитават 1П. Най-простите едноклетъчни организми са такъв пример. Може да се учудваш, но това, което наричаш скали и минерали в твоя свят, притежават също 1П съзнание.

Има редица планетарни реалности, които резонират на ниво 1П. Повечето планети от вашата Слънчева система в настоящата връзка пространство/време съществуват в 1П. Това ще рече, че ако можехте да пътувате с космически кораб до планетите от вашата Слънчева система, бихте открили, че те са населени твърде неизменно със същества с 1П съзнание. Ти вече разбираш естествено, че аз считам скалите и минералите за „същества”, нали? (усмихва се)

З: Да, вече срещнах това в Книга 1. Значи ти казваш, че една скала е „някой” и че притежава 1П съзнание?

8: Да, така да се каже. Но така както ти имаш един Вътрешен Аз с по-висше от твоето съзнание, така има и по-висши съзнания, свързани с тези елементарни и минерални тела.

Вашата Слънчева система е също богата на други 1П форми, които вие обикновено смятате за „живи”. Например бактерии. Това са едноклетъчни организми, които преработват химикалите на всяка планета. Марс, който настоящата ви култура е започнала да изследва, е един добър пример за това. Вие ще откриете, че там има доста прости организми, които активно променят химическия състав на тази планета и на нейната атмосфера.

1П съзнанието следователно е основата и началото на живота. Това съответства на чистото съществуване на едно същество. Като такова, то бива представено в твоето същество от твоята първа (коренна) чакра, която наистина е свързана със самото ти съществуване.  

1П също е отразено в първия стадий на човешкия живот – ембриона и новороденото дете, което се справя с основите на оцеляването: поглъщане, храносмилане и екскреция; вдишване и издишване. Това са действия, нужни за продължаването на живота. На нивото на 1П не съществува процес на вземане на решение. 1П съзнанието се проявява, както вече казах, на нивото на „ако това/тогава онова”. Ако има въглероден двуокис в белите дробове, тогава издишаш. Ако белите дробове са празни, тогава вдишаш. Много, много прости логически процеси подобни на тези, са царството на 1П съзнанието, но без тях не може да възникне нищо по-сложно.

 2П

Съзнанието на второ ниво на плътност е това, което можеш да наречеш инстинкт, или подтик. На планетата Земя това се проявява при по-висшите животни, които са развили нервна система. Нервните системи позволяват на животните (включително и на човешкото животно) да чувстват напрежения в различни системи на своето тяло, които предизвикват определени реакции. Не е нужно да мислиш прекалено много за тези инстинкти, но можеш, ако е нужно „да ги превъзмогнеш”. Което е добре. Например: ако не си ял известно време, тялото ти ще започне да задейства инстинкта на глада. Ти ще почувстваш нужда да намериш храна и да ядеш. Ако на този стадий на глад срещнеш едно малко дете, което държи фунийка със сладолед, твоят инстинкт ще те накара да вземеш сладоледа от детето и да го изядеш. Това би била уместна реакция от перспективата на 2П съзнанието. Това не означава обаче, че твоето 2П съзнание ще те накара винаги да откраднеш всеки сладолед, който срещнеш. Ако в друг пример, в подобна ситуация вместо дете срещнеш човек, който ти изглежда доста по-едър и силен от теб, твоето 2П съзнание ще прецени шансовете ти срещу този човек и вероятно ще реши, че сладоледът не си заслужава боя, който най-вероятно ще отнесеш, ако решиш да го откраднеш. И това е илюстрация на 2П съзнание в действие. Това е нивото на съзнание, което ще видиш демонстрирано от почти всички сложни животни. Всъщност, ако не броим някои забележителни изключения, болшинството висши животни на планетата Земя в момента притежават 2П съзнание. Техните решения и действия са продиктувани от инстинкти. Това ги кара да се хранят, размножават и мигрират, и да правят всички други неща, необходими за оцеляването им.

Едно 2П същество няма самосъзнанието, което притежаваш ти. То няма чувството за „мен” като един индивид. Има само един инстинкт да прави това или онова в отговор на околната среда. Има определено вземане на решение… понякога на твърде сложни решения, с отчитане на множество фактори… но няма идеи, убеждения или философии, както и усещането за „себе си” като нещо отделно от това, което е извън „мен”.

Ти изпитваш влиянието на 2П съзнанието върху живота си непрекъснато. Глад, жажда, нужда от сън, желание да правиш секс, желание да имаш деца, стремеж да избягваш опасности, инстинкт да се защитаваш… това са някои от твоите 2П инстинкти. Понякога тези инстинкти могат да бъдат изключително сложни. Когато една бременна жена изпитва остра нужда от конкретна храна за осигуряване тялото на нероденото си дете, или за нуждите на собственото си тяло, тя ще изпита силно желание за храна. Това е добре известно явление. Силното желание ще бъде спрямо определена храна или комбинация от храни, нужни за биологичното благосъстояние на майката и на развиващия се ембрион.

Твоето 2П съзнание може също така да развива пристрастявания. Например човек може да развие зависимост от болкоуспокоителни. 2П съзнанието всъщност може да предизвика усещане на болка, за да те накара да предозираш болкоуспокояващото лекарство, от което твоето 2П същество се е заблудило, че се нуждае, за да те поддържа жив.   

Това е 2П съзнание в действие. Когато то се обади, може да е доста трудно да го пренебрегнеш.  

2П е основата на много сложни форми на живот: почти всички риби, птици, влечуги и бозайници на Земята… и това ниво на съзнание е, което позволява на такива животни да оцеляват.

Това съзнание е представено от твоята сакрална чакра, която се намира в таза, където често е свързвана с половия инстинкт и инстинкта за възпроизвоство. Разбира се обаче, това е едно повърхностно разбиране. Всъщност тя е свързана с всички инстинкти.

Втората фаза на човешкия живот, бебето и малкото дете, са представители на 2П съзнание. В момента, в който едно бебе започне да проявява желания… да иска това и да не иска онова… да приема тази лъжица храна и да отказва другата… тогава това ново човешко същество проявява 2П съзнание. И наистина, такова малко същество все още не е формирало идеята за „себе си” като нещо различно от своя свят и от своите преживявания. То просто следва своите инстинкти в желанието си да оцелее.

 3П

Третото ниво на плътност би трябвало да ти е много познато. Това е нивото на съзнание на вашата планета Земя и на болшинството човешки същества, които в момента я населяват.

3П е нивато на самосъзнание и на истинските решения. Това е съзнанието на етиката и морала. Това е съзнанието на „доброто” и „лошото”.  И защото това е съзнанието на „мен” срещу „другия” и на „доброто” срещу „лошото”, това е също така съзнанието на двойствеността.

Ще използвам един от предишните примери за илюстрация: едно триизмерно същество, което е доста гладно, може да срещне  малко дете със сладолед и да реши да не вземе сладоледа му, защото това би било нещо „лошо”. Може би триизмерното същество решава, че не би искало да мисли за себе си като за един престъпник. Може би то е усвоило някои идеи за това кое е „морално” или кое е „правилно”. 

Съществото с 3П съзнание може не само да реши да не навреди някому, но също така да поеме риск и изложи себе си на опасност, ако счита, че е „правилно” да постъпи по определен начин. Например: едно 3П същество вижда двама непознати, които се бият. То вижда, че единият е доста по-силен и че по-слабият индивид е твърде зле. Нашият 3П приятел може да реши да се притече на помощ на по-слабия в конфликта, като се изложи на риск.  Това е интересно: да се изложиш на явен риск, по повод сложно идеологическо понятие като „справедливост”.

Възможно е да се случи и нещо много по-различно, разбира се. Едно 3П същество може да реши, че през целия си живот е било третирано несправедливо и да избере да стане престъпник. То може да започне да напада другите, да отнема това, което желае, от по-слабите и да счита това за напълно справедливо.

Светът на 3П съзнанието е сложен, заплетен и често объркващ. Това е също светът на его: мястото в твоята психика, където ти казваш: „Аз”.

“Аз съм това. Аз не съм онова.”

“Това е, което аз правя.”

“Аз съм такъв човек.”

Това са изявления на 3П съзнание, което е центрирано в твоята сърдечна чакра.

Това е мястото, където възникват твоята решителност и воля. Това е съзнанието на „ще го направя сам” и „ще го направя по моя си начин”. Това е една много голяма сила. Когато такова съзнание се разгърне, биват издигани и събаряни империи.

Третата фаза на живота, която е 3П фазата, започва, когато малкото дете за първи път изрича понятия като „аз” и „мое”. Можеш да наблюдаваш пробуждането на 3П съзнание при малки деца, които се карат за своите играчки.

В един здравословен свят тази фаза ще продължи само няколко години. Тя постепенно ще бъде изместена чрез поощрения за социално по-приемливо поведение като споделяне, проява на добронамереност и емпатия. Определено това ниво на съзнание би трябвало, в един здравословен свят, да бъде заменено с 4П съзнание, преди детето да е преминало от пубертета в зрялата си възраст. Това би се случило в един свят, в който всички деца са обичани и емоционално подкрепяни. Желанието да докажеш себе си, да определиш себе си, да се отделиш от родителите и от другите, би трябвало да затихва в края на пубертета и най-късно в началото на 20-те години. Това обаче не е случаят в настоящата реалност на вашата планета. Вашето планетарно съзнание е 3П и болшинството същества пребивават на това ниво през по-голямата част, ако ли не и през цялата продължителност на своето въплъщение.

Понякога настъпва смекчаване в така наречената старост. Тогава настъпва естествено смаляване на его-тялото, когато съществото открива своите ограничения. Това може да накара съществото да премести концентрацията си от егото към сърцето и да се превърне повече в 4П съзнание, но това определено не се случва винаги. Обикновено един преход от 3П съзнание в 4П съзнание възниква, в резултат на решителен избор „да се вслуша в сърцето си”, или „да открие собствената си истина”, или да обича безусловно. Ако това се случи в един 3П свят като вашия, тогава съществото се оказва малко извън синхрон с останалия свят, когато започне да се изкачва по стълбата на плътностите и изоставя зад себе си 3П света на „аз преди всичко и нека всички да вървят по дяволите”.

 4П

Третото ниво на плътност е плътността на избора. В 3П на теб непрекъснато ти предлагат различни възможности да инвестираш енергията си. Ти трябва да избереш кому ще служиш, какво ще обичаш. Когато си направил този избор ясно и недвусмислено, ти си готов за четвъртото ниво на плътност, което е плътността на любовта и служенето. Съществата, които са се придвижили от нерешителността на съзнанието в третото ниво на плътност и решават твърдо да бъдат „в услуга на другите” или „в услуга на себе си”, се озовават в съзнание на четвърто ниво на плътност.  На това ниво на осъзнаване съществото поема по пътя на истинската индивидуализация като самостоятелна, суверенна единица. Съществата на третото ниво може да желаят да възприемат себе си по този начин, но фактът е, че тяхното съзнание е до голяма степен фрагментирано. Ако прекараш малко време в разговор със същества с 3П съзнание, това веднага ще проличи. На ниво 3П съзнание има много вътрешни конфликти, различни мнения, убеждения и желания, които се съревновават помежду си в ума на всеки 3П индивид. Този вътрешен конфликт е очевиден в света, в който 3П съществата живеят. Този свят е разкъсван от конфликти. Някои от конфликтите са големи и твърде очевидни като войните, които са бушували по цялото земно кълбо в цялата ви история. Някои от тях са също толкова очевидни, но може би по-малко жестоки, като социалните конфликти, свързани с всякакви възможни и въображаеми „изми“: расизъм, класизъм, сексизъм… ако някъде има една група, там има и друга група, която е в конфликт с първата. Всичко това се променя на четвъртото ниво на плътност на съзнанието. За да израстне от 3П в 4П, всеки индивид трябва да вземе някои ясни решения относно себе си. Тези решения могат да бъдат перифразирани, както следва:

“Кого обичам?”

Или:

“На какво служа?”

Или:

“На какво ще отдам енергията си?”

Отговорът на този въпрос ще варира в зависимост от индивида. Един възможен отговор е „на себе си”, докато друг еднакво валиден отговор е „на другите”. Ето защо 4П нивото на съзнание често е много правилно определяно като ниво „в услуга на себе си” (ВУНС), или „в услуга на другите” (ВУНД). Ето защо то често е наричано и плътност на полярността, защото има две полярни противоположности по отношение на това как насочваш своята енергия.

Доста често хората, които са издигнали своето съзнание до 4П ниво, не са наясно, че са го сторили и че СЪЗНАТЕЛНО са взели такова решение. Обаче например човекът, който прекарва живота си на улицата между бедните, отдавайки цялата си енергия, за да им помага… такъв човек е определено пример за 4П ВУНД. Както и този, който е избрал да служи на планетата или на нейните животни. Това са все 4П ВУНД същества, които живеят между вас в твоята 3П реалност. Със своя пример те предлагат възможност по подобен начин да решиш да обичаш (или да бъдеш в услуга на) другите. Полярността 4П ВУНД е известна като полярността на състраданието, тъй като това е, което владее сърцата на тези същества.

На другия полюс са съществата ВУНС. Тук ще откриеш дребните диктатори от всякакъв цвят, които са решили, че обичат само себе си. Те отдават цялата си енергия в непрекъснат стремеж за придобиване на власт, богатство и влияние. Такива хора ще се опитат безмилостно да разгромят всеки, който застане на пътя на желанието им да разширят обсега на своето его. Те ще се опитат на всяка цена да манипулират другите, за да задоволят желанията си и да удовлетворят егото си. Такива хора често ЗАЯВЯВАТ, че това, което правят, е, по някакъв начин, за общото благо. Те ще ЗАЯВЯТ, че служат на интересите на електората, акционерите, клиентите, общността или на когото и да е, в зависимост от претенциите си. Не е нужно обаче да се вгледаш прекалено внимателно, за да разбереш, че всичко това е една измама. Те ще отидат директно срещу интересите на всеки и всички, ако това обслужва собственото им его. 4П съществата от полярността ВУНС могат да бъдат открити как разиграват своята драма на най-различни места, от криминалните банди, до корпоративните офиси, политическите партии, религиозните организации и отвъд тях.

4П съществата, независимо от своята полярност, се отличават с яснотата на своите цели. Те са взели ясно решение къде да насочат енергията си. Такива същества следват сърцето си и отиват там, където трябва. Тъй като не са разкъсвани от конфликтни мисли и убеждения, те могат да насочат цялата си енергия в посока на своите избрани цели и да ги преследват с голяма сила. 4П съществата са реализатори! 

Съзнанието на четвърто ниво на плътност е представено в тялото ти от твоята външна сърдечна чакра (има и вътрешна сърдечна чакра, за която ще говорим по-късно). Професионалното заболяване на 4П съществото е професионалното изчерпване (бърнаут). Отдаваш всичко, което имаш, при което изразходваш всичко, с което разполагаш.

Предизвикателството пред тези, които са на това ниво на плътност, е, че всички 4П същества в даден момент изчерпват своите ресурси. Болестите лесно завладяват тялото и те напускат въплъщението си. Причината за това е проста: никоя система не може да съществува, ако енергията протича само в една посока. Един язовир, който само отдава вода и никога не бива запълван, пресъхва. Един язовир, който само приема вода и никога не я изпуска, се пръска по бреговете си.  Или, по-вероятно хората ще се опитат да го пренебрегнат напълно, защото ще знаят, че им е безполезен. И двете категории същества, ВУНС и ВУНД установяват, живот след живот, че изчерпват своите ресурси. Те или се изтощават до смърт, или завършват сами с нищо.

Ето защо 4П съществата (и 4П обществата) могат да постигнат известен успех,       но в крайна сметка са твърде ограничени. 4П съществата няма никога да постигнат това, което желаят, за да променят реално света. Освен ако не се пробудят и осъзнаят един прост факт:

Трябва да дадеш, за да получиш…

и трябва да получиш, за да дадеш.

И когато направят това, те се пробуждат за съзнанието на пето ниво на плътност.

 5П 

5П често е наричана плътността на „балансираната полярност”. На това ниво на осъзнаване възнасящото се същество все още ще бъде всъщност ВУНС или ВУНД, в зависимост от това откъде е дошло. То обаче ще знае, че трябва също така да балансира своята полярност с противоположната полярност.

5П ВУНД съществото знае, че трябва да приеме с отворено сърце това, което всички останали искат да му дадат, за да може да окаже своята голяма услуга. То ще се превърне в мощна сила на промяна на света, защото вече за първи път може да прекарва енергии през себе си, вместо само да дава от своя ограничен запас от лична енергия.

5П ВУНС съществото, от друга страна, ще знае, че трябва да дава на другите около себе си, да ги храни и да се грижи за тях, така че те да му бъдат предани и верни и да продължават винаги да му дават това, което желае. Той се превръща в „милосърден тиранин” и е възможно да бъде възхваляван, уважаван и даже обичан от своите поданици.

На ниво 4П откриваме „началници”, докато на 5П откиваме „лидери”. Тук откриваме същества, които вдъхновяват последователи и ги обединяват със своята визия. Уважавани ръководители на компании и почитани президенти на държави са чудесни примери за това ниво на съзнание.

Тъй като 5П всъщност се отнася до дълбокото познаване на това как да дадеш, за да получиш (или как да получиш, за да дадеш) и тъй като е основана на мъдростта в управлението на себе си и на другите, тя доста подходящо е наречена плътността на мъдростта.  

5П съзнанието е представено в тялото ти от твоята пета чакра. Тя е свързана със силната изява.

В един момент съществото от пето ниво на плътност ще се пробуди още малко. В един момент то евентуално ще се измори от безкрайните цикли на живота, в които се опитва да промени света, за да го направи по-различен от това, което е. В даден момент то ще се зачуди всъщност за какво е всичко това. „Какъв е смисълът на това безкрайно служене на себе си или на другите?”, ще се запита то. Защото то ще е забелязало, че съществува едно просто правило, което изглежда че важи винаги:

Това, което правиш другиму, ти го правиш и на себе си.

В този момент то може да реши да направи скока към осъзнаването, че отделянето на „себе си” от „другите” е само илюзорно и че всъщност, Всичко е Едно. Ако направи това, то придобива 6П съзнание!

 6П

На нивото на 6П няма повече полярност. Двата потока ВУНС и ВУНД се сливат. Вече няма значение кой път си следвал преди. Сега всички пътища са един път и тъй като 6П съществото знае, че Всичко е наистина Едно, тази плътност често е наричана плътността на Обединеното Съзнание.

В твоето тяло тя е представена от шестата чакра. Това е аспектът на Аз-а, който наблюдава това, което е. Който приема всичко. Който приема с любов и се предава.

„Естественото” тяло на 6П съществото е една светлинна форма, едно чисто проявление на ярка светлина. Въпреки това 6П съзнанието МОЖЕ все още да преживява себе си в едно човешко тяло. Това е най-високото ниво на съзнание, което човек може да постигне, докато все още е привързан към едно плътно тяло. Когато обаче срещнеш такова същество извън въплъщение, ще го видиш такова, каквото действително е – една ярка светлинна форма.

Шестото ниво на плътност на съзнанието е едно наистина красиво място, на което можеш да се озовеш. Това е ниво на осъзнатост, на което най-накрая имаш добра и полезна представа за смисъла на живота и тази система на реалност и можеш да й се наслаждаваш пълноценно, без непрекъснато да се препъваш и нараняваш.

Ще обясня: това да достигнеш шестото ниво на плътност означава да откриеш, че си Едно с Всичко, Което Е. И ти водиш един живот, който е в съзвучие с тази истина. Например: ти излъчваш само това, което желаеш да получиш обратно. И следователно ти получаваш в замяна само това, което искаш да преживееш. Животът ти става много по-хармоничен и мирен. В същото време обаче ти можеш да се наслаждаваш на всички плодове на илюзията на отделеността. Ти можеш да играеш, да обичаш и да изследваш. Ти можеш да опитваш вкусове и да чувстваш. Ти можеш да живееш в едно невероятно сложно човешко тяло на планетата Земя (или между другото в различно тяло на друга планета). Ти можеш да имаш всички тези чудесни преживявания, които ти предлага отделеността, и в същото време можеш да избереш да избегнеш страха и страданието!

Едно 6П същество знае, че е Едно с Живота. То знае, когато те срещне, че двамата сте две лица на един и същ вечен, безкраен Първоизточник на Всичко. То знае също така, че е творец на собствената си реалност и че непрекъснато причинява всички свои преживявания с помощта на най-глъбинните си вярвания и убеждения. Следователно то посвещава част от времето и енергията си, за да лекува убежденията си, които му носят резултати, които счита за нежелани. По този начин то овладява своите мисли и решения. Всъщност по този начин то овладява себе си.

Макар че от перспективата на едно 3П същество, даже едно 4П същество е с по-възвисено съзнание, аз самият не бих счел, че едно същество е достигнало способността да владее себе си и своите преживявания, преди да е достигнало поне шесто ниво на плътност на съзнанието. Преди това то все още изпитва вътрешни конфликти, страдание и болка. Преди това то все още създава страх и нежелателни драми в живота си. 6П съществото се издига над всичко това. И точно защото 6П съществото се издига над страха, болката и страданието, тези неща престават да го карат да еволюира повече. Под 6П нивото неговата еволюция е била стимулирана от желанието да се освободи от това, което не е желало да преживява – от някаква мотивация за „избягване”. На 6П ниво тази мотивация се променя в стремеж за „приближаване”. Това ще рече, че 6П съществото, като пряка последица от своето ниво на съзнание, повече няма „отрицателни” преживявания. Това му позволява дълбокия мир и покой необходими, за да наблюдава „това, което е”. В това състояние то може ясно да види кое е в действителност и как, от глъбините на своята Душа, би желало да реагира на живота. В това състояние на истинско Същество в покой, то може да види ясно своята цел. То може да види себе си такова, каквото е и живота такъв, какъвто той е. То може да види ТОЧНО защо се намира в това конкретно тук и сега. И така, от тази позиция, 6П съществото реагира и предлага на Живота своя Най-голям подарък.

Това е мотивацията на 6П съществото : нито да служи на другите, нито на себе си. Защото на това ниво на съществуване това е една неуместна мисъл. Нито да дава, нито да получава. Никое от тези неща. Вместо това да открива и изразява своята най-истинска природа, във всеки един момент. И това не би могло да бъде нищо друго, освен да предлага своя най-голям подарък. И това не може да бъде нещо друго, различно от това, което е НАЙ-желано и необходимо от страна на Живота, който то открива около себе си в даден момент. То ТРЯБВА, по повелята на божествения ред, да бъде идеалният отговор в идеалния момент на нуждите на Живота, там и тогава. 

Но, разбира се, ние към този момент, познаваме начина, по който животът се проявява, нали така? Ние знаем, че:

Това, което излъчваш, е това, което получаваш обратно.

Нали така?

Така че съм сигуен, че ти можеш да си представиш как изглежда животът на нашия приятел на ниво 6П. Той предлага своя най-голям подарък и това му доставя най-голямо удоволствие. При което Животът отговаря, като му предлага в замяна своя най-голям подарък! Той не може да направи нищо друго! И така се оказва, че той води един забележителен живот, живот на изобилие.

И така, както е вярно, че това, което 6П съществото прави, е да предлага своя най-голям подарък, така е вярно и че това е средство за неговото непрекъснато развитие, разгръщане и еволюция. Всичко, което правиш, непрекъснато води до твоето усъвършенстване. Твоите умения и способности се увеличават. И това е още повече вярно, ако обичаш това, което правиш. По този начин 6П съществото наистина ще овладее високо майсторство в предлагането на своя подарък. Неговото влияние непрекъснато ще нараства. И всичко това ще става почти без да влага някакви усилия.

На този етап е твърде възможно съществото да си даде сметка, че всичката работа, която извършва, е косвена. Това ще рече, че подаръкът, който предлага, е свързан с метафори или постъпки, а не с нещо конкретно. На този етап то ще е достигнало до разбирането за истинската природа на енергията, която се крие зад метафорите. То ще е осъзнало, че е работило в сферата на историите, по-скоро отколкото с истинската енергия и със самата същност на живота. И тогава настава време да се пробуди още повече и да еволюира едно стъпало нагоре по стълбата, към седмото ниво на плътност на съзнанието.

7П

Аз самият съм със 7П съзнание. Това е моят дом в тази реалност и в момента аз пребивавам тук.  

З: Ти си 7П същестно, 8? Погрешно ли съм разбрал… това не означава ли, че ти трябва да притежаваш 6П, 5П, 4П… чак до 1П включително в себе си? 

8: Не, не. Ти наистина си разбрал погрешно – ти си разбрал нещата някак „наопаки”. Възможно е да проникнеш в тази реалност толкова надълбоко, колкото си призован, или толкова надълбоко, колкото пожелаеш. Ти например си проникнал чак до трето ниво на плътност. Това означава, че имаш една своя версия, едно свое Вътрешно Аз, на 4П, 5П, 6П, 7П и 8П. Всичко това е ВЪТРЕ В ТЕБ. Но ти не съдържаш в себе си 2П или 1П. Това ти е осигурено от други съзнания. От тези, които ти помагат да изградиш своето тяло и планетата около теб, например. Ти самият обаче не съдържаш 2П и 1П.

Аз съм със 7П съзнание. Аз не съм бил призован да проникна по-дълбоко от това. Аз нямам съзнания от по-нисша категория в себе си.

З: Добре, виждам смисъл в това.

Значи аз притежавам едно Вътрешно Аз в 4П?

8: Да. Това важи за всички 3П същества. Ти трябва да знаеш обаче, че се пробуждаш доста бързо. Ти и другите около теб, които се възнасяте, издигате плътността на своето съзнание на по-високо ниво, докато все още се намирате в един 3П свят. Вие се превръщате в собствените си Вътрешни Аз, докато все още се разхождате по Земята. Трябва да ти кажа, че това изглежда много красиво, ако го наблюдаваш как се случва отстрани!

З: Значи ние можем да бъдем все още в един 3П свят, но това не означава, че ще бъдем с 3П съзнание?

8: Разбира се, че не означава. Докато все още сте въплътени, вие може да постигнете всяко ниво на плътност, до 6П включително.

З: Добре, защо не и по-високо? Защо не можем да постигнем 7П?

8: Привързаността към едно плътно тяло като човешкото, предполага определени неща, които са просто несъвместими със 7П съзнание. 

Нека ти разкажа за това:

7П е наречено магическата плътност, защото на това ниво на осъзнатост, ти ставаш едно с всички форми – и следователно си безформен. Ти си отвъд всички илюзии на плътната материя. Ти си директна част от първичната енергия, която е същността на Живота в тази реалност. На това ниво ти си твърде близко до Единството на всичко. На ниво 7П ти участваш в създаването на тази реалност като работиш директно с моделите на енергията и съзнанието, които образуват тази реалност. Част от твоя ум е заета с една голяма задача, от която реалностите, преживявани в по-нисшите плътности зависят за самото си съществуване. Някои от тези реалности например съдържат моделите на планетарно съзнание или на галактическо съзнание. Някои съдържат моделите на съзнание на Човешкото Тяло… или на някое друго животно. Или на един електрон или протон. На 7П ниво на съзнание нашата перспектива е доста различна от вашата. За нас не изглежда един протон да е нещо „по-малко” от една галактика. Те са различни модели, но единият по никакъв начин не е нещо по-нисше от другия. Нито една планета е нещо „повече” или „по-малко” от един животински вид. Всички те са различни модели. Но не всички 7П същества са приносители на модели! На това ниво има много други приложения на ума. Някои изпълняват ролята на Наблюдатели. Това ще рече да бъдеш специален вид „наблюдаващо” съзнание. Това са тези, които свеждат огромния диапазон от възможности, съдържащи се във взаимодействието на всички тези модели, до малък брой реализации. Има и редица други: Говорители, Сеячи, Преработватели, Вмешатели… и още много. Всяко същество на ниво 7П съзнание работи директно с безформената енергия на тази реалност, за да позволи на великолепното разнообразие от форми и проявления, които съставляват тази реалност, да съществуват.

За да правим това, което правим обаче, ние в 7П трябва, по определение, да бъдем навсякъде. Не може да има ограничение за това къде… или кога… можем да се окажем. Ние сме навсякъде, винаги. Ето защо едно плътно тяло с всичките свои ограничения е просто невъзможно на това ниво на осъзнатост. Определено, такова едно тяло може да стане реално като плод на въображението ни в един миг, почти без никакви усилия. Ако обаче направех това… ако си представех, че имам такова тяло (а аз мога определено да го направя), тогава нямаше да мога да огранича достатъчно своята перспектива, за да повярвам, че съм в това тяло и не също така едновременно навсякъде другаде. Аз просто не бих могъл да направя това и също така да задържа своето 7П съзнание. Ако искам да преживея себе си в едно плътно тяло, аз трябва да направя това, което си направил ти… което са направили всички твои читатели: аз трябва да снижа своето съзнание допълнително и да приема поне шесто ниво на плътност.

З: Ами добре! Това би било удивително! Бих се радвал да те накарам да дойдеш на земята като човешко същество. Бих се радвал, ако ти би направил това. Защо не си приел шесто или още по нисше ниво на плътност и не си се въплътил?

8: Ние се отклоняваме отново. Причините да направя това, което съм направил… и ти да си направил това, което си направил… са свързани с истинската ни природа и с предназначението на всеки от нас. Аз не бих могъл да сляза на по-нисше ниво от това, без да наруша дълбоко правилата на тази реалност… без да причиня голяма вреда. Ето защо ТИ трябваше да направиш това вместо мен.

И аз веднага усещам как се надига любопитството ти. Ти изведнъж експлодираш с безброй въпроси. Всеки от тях обаче ще ни отведе все по-далече от целите на тази глава. Ето защо ще ти обещая още една глава. В следващата глава аз ще ти разкажа какво правя в тази реалност… какви са били моята функция и цел… и по този начин ще завърша пътешествието, което започна в Глава 8 на Книга 1. Ще ти дам една много добра представа за това кой съм наистина. И от това, може би, ти ще добиеш по-задълбочени познания за собствената си същност. Междувременно обаче, ти ще трябва да разчиташ на едно от най-слабите си умения… търпението.

И с това аз насочвам обратно нашето внимание към 7П съзнанието. На това ниво на съзнание се получава така, че всички преживявания, които за теб изглеждат отделни процеси, са всъщност един и същ процес. Мислене, виждане, узнаване, сътворяване, изразяване, сънуване, въобразяване, усещане на мирис, дегустация… всички тези процеси за съществото в 7П са… един процес.  

З:Това не го разбирам…

8: Представи си за момент, че нямаше разлика между това да видиш и да чуеш. Представи си едно поле на възприятия, в което гледките и звуковете се проявяват като едно. Вероятно можеш да си представиш, че „виждаш” света около себе си, но той придобива един допълнителен пласт от усещания, благодарение на шумовете, възникващи около теб. Например ти „виждаш” едно дърво, но ти виждаш също и как вятърът кара листата да въздишат. 

Сега си представи, че всички твои сетива… тактилни, емоционални, слух, вкус… всичките… са по същия начин неразделна част от това, което изпитваш.

Сега си представи, че няма разлика между твоето усещане на дървото и твоята творческа представа за него. Това да погледнеш към дървото, е равносилно на това да пожелаеш то да бъде такова. Ти знаеш, че можеш да промениш своята перспектива, да промениш вниманието си и дървото ще промени своята форма. То изглежда по този начин, ЗАЩОТО ти си си го представил така.

Ето това е да бъдеш със съзнание на седмо ниво на плътност. Това е, както казах, плътността на чистата магия. На това ниво, твоята воля добива конкретно проявление.

Плътността на седмото ниво е представена в тялото ти от коронната чакра.

Съществата на ниво 7П всъщност не се променят и не еволюират. Няма нищо повече, в което можем да се превърнем в тази реалност. Няма нещо, от което можем да се отграничим, и нищо, което не можем да знаем или да преживеем. Всичко е на наше разположение. Ето защо ние просто правим това, с което сме се съгласили: ние изпълняваме ролята, която ни е била определена и преживяваме Живота, който съществува тук. Ние правим това точно толкова дълго, колкото е нужно и след като сме изпълнили задачата си, напускаме тази система. Или може би проникваме по-дълбоко в нея и получаваме напълно различно преживяване.  

Има специфични моменти в големите цикли на творението, когато 7П съществата колективно сменят роли и променят перспективи… когато някои напускат тази реалност, докато други навлизат в нея. Това се случва точно сега. Аз ще разгледам тази тема доста подробно, когато разговаряме за „времето”.   

Ако някой иска да напусне напълно тази система, единственият начин да направи това е от седмо ниво на плътност на съзнанието. Ако едно 7П същество предаде ВСИЧКИ свои творения обратно на системата на живота… ако се освободи от всички свои творения като подарък от Любов… тогава то започва перфектно да се балансира. То постига Единство на духа. То се освобождава от всички следи на отделеност в себе си и, метафорично казано, отваря очи за едно ново пробуждане, като съзнание на 8-мо ниво на плътност.

 8П

Наистина е много трудно да кажа каквото и да е за осмото ниво на плътност, защото всеки опит да го дефинирам, означава да го огранича. 8-мото ниво на пътност няма ограничения. Така че аз ще ти предложа някои мисли, които ще те наведат към разбиране, но моля помни, че осмото ниво на плътност е всщност едновременно вратата и дестинацията… това е процесът и крайната цел. 8П е, където ти си Едно с Единството. 8-мото ниво на плътност на съзнанието е това, което съдържа цялата реалност, и също така всички други реалности. По тази причина то е порталът, през който можеш да напуснеш тази реалност и да навлезеш в друга. То обаче е МНОГО повече от просто един портал. 8П е Единство. Да бъдеш в едно с Единството е преживяване, за чието описание няма думи. Перфектна завършеност. Цялостност. Дом. Принадлежност. Центриране. Да бъдеш видян като всичко, което си, и да бъдеш изцяло обичан точно такъв, какъвто си. Този род мисли са най-доброто, което мога да предложа за това, което може да представлява 8П, но както казах, това са само думи и те не могат в никакъв случай да предадат преживяването. Там се намира блаженство, каквото никой никога тук в отделеността не би могъл да си представи. Мир, който надхвърля всичко, за което мога даже да намекна.

З: Но 8, 8П не включва ли също и всички отрицателни неща? Имам предвид, ако съдържа всички радостни и мирни неща… какво се случва с тези изпълнени със страх, гняв и скръб, които то със сигурност също включва?

8: То разбира перфектно всичко.

На това равнище на осъзнатост няма нещо, което да е отвъд обхвата на твоя ум. Твоят ум Е универсалният ум. Ти перфектно знаеш и разбираш абсолютно всичко, което някога е било, е и ще бъде. Да насочиш своето изследващо съзнание към нещо означава да добиеш ПЪЛНО разбиране за него. При тези обстоятелства просто е невъзможно да имаш „отрицателна” реакция относно нещо. На това дълбоко и перфектно разбиране ти си … блаженство. Ти виждаш, че всичко е плод на творческо изкуство. И ВСИЧКО е красиво. Ти обичаш, обичаш, обичаш ВСИЧКО. Всички перспективи са твои перспективи, така че няма нищо, което чувстваш, че си призован да промениш. Няма нищо, което да е проблематично. Нищо, което да е незавършено. Всичко Е. Ти си Едно с Всичко. И Всичко е перфектно.

До момента, в който…

До момента, в който решиш… да избереш… да ПОЖЕЛАЕШ, че нещо по някакъв начин трябва да бъде сътворено някъде така, че да те задоволи повече. И точно в този момент, ти ставаш част от Живота, който е сътворил някакво неравновесие в себе си. В този момент ти се озоваваш в една реалност. Ако ТОВА е реалността, в която се озоваваш, тогава ти се оказваш на 7-мо ниво на плътност на съзнание, готов да се гмурнеш толкова дълбоко, колкото трябва, за да удовлетвориш това свое желание. И така за теб играта започва отново. 

8-мото ниво на плътност на съзнанието е представено в твоето тяло чрез Вътрешната сърдечна чакра. Тази осма чакра е скрита и може да ти изглежда, че се намира дълбоко в твоята четвърта чакра. Много високо духовни хора, които са медитирали активно през целия си живот, не откриват тази чакра – предимно защото не знаят как да я потърсят. Тя обаче е там и е мястото, където енергията на първоизточника влиза в твоето същество и го захранва. За теб не би бил възможен никакъв живот, ако тази чакра не бе, макар и малко, отворена, за да позволи преминаването на енергия. Тази чакра е била много поетично описана от някои най-древни духовни и мистични традиции. Потърси описания като тези на един скъпоценен камък скрит в центъра на града на твоето сърце… и едно цвете в цветето на сърцето ти… Такива подобни идеи. Ти (тук той говори конкретно за мен, Зингдад) не си чел доста такива писания, така че те не са на мое разположение, за да се позова на тях. Ти обаче можеш да ги потърсиш. Истината за осмата чакра всъщност не е нещо ново. И идеите, които ще откриеш изразени в древните традиции, гласят, че това е най-красивото и ценно нещо, което е възможно да намериш… че то е неуловимо и че откриването му изисква постоянство… че е скрито дълбоко, дълбоко, дълбоко в сърцето ти.

В своите медитации ти си открил тази 8-ма чакра. Бих те насърчил, ако е възможно, да покажеш на другите този път. Да помогнеш на тези, които желаят, също да я открият.

З: Ще направя това, 8. Ще запиша една насочена медитация, която хората да могат да свалят чрез Интернет и която може да ги отведе да открият своята 8-ма чакра.

8: Това е добре. Но помни, че ТИ не можеш да ги отведеш там. Най-доброто, което можеш да направиш, е, да им покажеш пътя. Ако те са готови и желаят, това ще бъде всичко, от което се нуждаят. Ако не са, нищо, което ще кажеш, няма да им помогне. Ще ти намекна нещо обаче. Съгласен съм, че това ще бъде един прекрасен подарък, който можеш да предложиш.

И с това завършихме моето описание на плътностите. Сега бих искал да имаме една кратка дискусия за това, което те означават за теб и твоите читатели… 

© 2018 Превод АТИ

Зингдад: Здравей, 8.

8: Привет, млади мой приятелю.

З: Не мога да повярвам, че вече пиша 12-та глава на Документите на възнесението!

8: Да. От една перспектива това е, както казваш, 12-та глава, но от друга перспектива, това е първата глава на една цяла нова книга.

З: Моля поясни.

8: Предишните 11 глави оформят едно съгласувано цяло. Ако ги препрочетеш и помислиш малко, ще видиш, че Божествена Радост и аз те преведохме през едно конкретно пътешествие. Ние ти представихме информация, която бе предизвикателство за възприятията ти относно твоя свят по такъв начин, че да можеш бавно да разхлабиш вкопчването си в твоите страхове и тревоги и да ги превърнеш в любов. Първите 11 глави са Книга 1 на Документите на възнесението и това бе пътешествие от Страха към Любовта.

Ние завършихме глава 11 много възторжено. Ти започна да разбираш своя свят по един напълно нов начин. Страхът не би трябвало никога повече да те мотивира. Сега ти знаеш, че си същество от Любов. С промяната на възгледа ти за твоя свят се промениха и твоите преживявания. Ти не само изпитваш различни чувства към своя свят, но ти вземаш нови решения и си сътворяваш един нов живот. Ти започваш едно напълно ново пътешествие, основано на Любов и следваш сърцето си. Не е ли така?

З: Мога само да се смея, 8. Определено е така. Всичко в живота ми се промени. Всичко. Светът, с който контактувам всеки ден, е главозамайващо красив и хората в него са чудесни. Откривам, че работя много по-здраво и много по-продължително, отколкото когато бях в града, но също така и обичам това, което трябва да правя. Дали това е работа по почистването на бурени, или по отглеждане на зеленчуци, или работа върху Документите на възнесението, или върху моя уебсайт, това няма значение. Обичам всичко, което ми поднася денят. Най-много обаче обичам това, което чувствам относно себе си, и това, което избирам да правя. Обичам чувството, че сега играя активна роля в сътворяването на своята реалност, вместо предишното чувство на жертва на нещата, които ми се случваха. И това е промяната в душата ми, настъпила в резултат на мъдростта и прозренията, които ти и БР ми дадохте в тези предишни 11 глави. Аз съм безкрайно благодарен. Сега аз обичам, обичам, обичам своя живот!

8: Това е, защото сега ти обичаш себе си и фокусираш вниманието си върху това, което обичаш. Ти вече не настояваш да фокусираш вниманието си върху това, което не обичаш. И ти сътворяваш своята реалност с фокусираното си внимание. Това е, което ти привличаш към себе си. И тъй като си взел ново решение да се откажеш от това, което не резонира със сърцето ти, и да се насочиш към това, което действително резонира, ти си се обновил. Целият ти живот се е обновил. И в подходящия момент, цялата ти реалност ще се обнови. Ние едва сме започнали!

Сега, очевидно, ако си привършил с всичките тъмни и тежки неща свързани със страха и болката, и злото, и чувството на жертва, и т.н., не е нужно повече да се занимаваме с тези въпроси. Това означава, че сега целият тон на Документите на възнесението също ще се промени. Сега можем да започнем наистина да се забавляваме с това преследване на мъдрост и разбиране. Ние можем да се отворим за откриване на чистото удоволствие и да видим къде ще ни отведе то. Сега вече не се опитваме да избягаме от това, което ни наранява и плаши… сега ние сме се запътили към това, което ни интригува, удивлява и ни прави щастливи.

И така е време Документите на възнесението да имат едно ново начало. Следователно, аз бих искал да тегля черта в края на предходните единадесет глави и да ги нарека Книга 1 на Документите на възнесението. И тази глава няма повече да бъде 12-та глава на Документите на възнесението. Това е Глава 1 от Книга 2.

З: Уха, добре. Ще направя това. Това обаче означава, че първо трябва да компилирам и редактирам тези 11 глави и да ги осъвременя…

8: Да, има доста работа за свършване. Ти знаеш какво да направиш. Спомни си, че ти винаги имаш всичко, което ти е нужно, за да свършиш това, което трябва да бъде направено.

Така че, направи го.

Време е.

И когато си свършил с това, върни се при мен за тази глава.

(Забележка на Зингдад: Минават месеци и аз преминавам през трудния процес на редактиране, осъвременяване и компилиране на Книга 1, предоставяйки я първо в електронен формат и след това публикувайки я в книжен формат, с меки корици. Не си давах сметка, че публикуването на една книга е такава огромна и сложна задача. Както винаги обаче, 8 каза истината. Макар да имаше огромен обем работа за отхвърляне и много неща  за научаване, на всяка стъпка по пътя, когато ми трябваше нещо, аз го намирах. Като факта, че преди се бях научил как да правя фрактално изкуство и когато се нуждаех от него, аз открих, че вече имах изображението за корицата на книгата си. Моите благодарности също към Лай и Лиза, които ми помогнаха при корекциите и редактирането. Сега обаче, най-накрая тази работа е завършена и Книга 1 е на разположение в електронен вариант и в книжен вариант, както и на други места в Интернет.)

З: Е, 8, ето ме и мен. Извинявай за дългото чакане.

8: За мен не измина никакво време, приятел. Аз съм извън времето. Виждам обаче, че ти си имал много неща, с които да се справиш. Процесът на производството на тази електронна книга те е измъчил и за първи път си се сблъскал с идеята да се опитваш да правиш търговия със страстното си увлечение.

Това е интересно предизвикателство. Сега ти си даваш сметка за тежестта на това да направиш подарък. Ако имаш подарък, който искаш да предложиш, ти трябва не само да се потрудиш да го изработиш … ти трябва да се потрудиш и за да го предложиш!

Това, което трябва да знаеш обаче, е, че както с всички неща, след като веднъж си създал един път, тогава можеш да го извървиш. Тези неща ще стават по-лесни, ако постоянстваш. И ти тябва също така да знаеш, че природата на съзнанието е такава, че ти променяш целия свят, когато му поднесеш тази информация. Тези, които имат нужда от нея, ще я открият. И тези, които са призвани да го направят, ще разкажат на други, когато това е удачно. Тя ще получи криле и ще отлети там, където трябва, точно навреме.

Нека сега да се заемем с нашата настояща тема, нали? Нека започнем с един много важен увод.

Идеите, които ще ти предложа, са всичките удобни измислици. Това ще рече, че те са един начин за описание и осмисляне на твоята реалност. Те ще имат до голяма степен валидност, но също така, може да има и други начини за разбиране на твоята реалност, които могат да се окажат също толкова валидни за теб. Така че наслаждавай се на идеите и ги използвай, когато ти потрябват, но не се привързвай прекалено към тях. Помни това: това са ОПИСАНИЯ на твоята реалност. Те не са самата реалност. И реалността, която описват, е илюзорна във всички случаи, така няма смисъл да приемаш всичко прекалено сериозно.

З: Не съм сигурен, че разбирам, 8. Искаш да кажеш, че действително няма плътности и измерения?

8: Нека използваме като пример една обичайна метафора: ако погледнеш една небесна дъга, колко цвята виждаш?

З: Мисля, че има седем цвята. Като дете са ме учили: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и виолетов.

8: Добре. Какво ще стане обаче, ако аз имам много силно зрение и невероятно възприятие на цветовете, и в допълнение на тези седем, мога да различавам пурпурно, прасковено, лимоненозелено, лимонено и лилаво? Съгласен ли си, че е възможно аз да настоявам, че всъщност цветовете са 12?

З: Да, разбира се. Защото реално съществуват безброй различни цветове, нали?

8: Да, така е. Освен, разбира се, че няма. От друга перспектива, това е само бяла светлина, която бива пречупвана във водни капчици.

З: Ах. Значи реално има само един цвят – бяла светлина.

8: Да. Технически погледнато обаче бялата светлина не е цвят. Тя е това, което включва всички цветове. Но ако не сме дребнави, ти си прав.

Ако обаче ти си изправен пред една дъга и кажеш: „Боже мой, колко са красиви бялата светлина и водните пари!”, ще получиш някои много странни погледи. Защото бялата светлина не е това, което възприемаш. Тя не описва твоето преживяване. Ти виждаш цветове. И ти я описваш като седем цвята. Това обаче е само една измислица, която ти изобретяваш, за да опишеш по удобен начин възприемането на своята реалност. Това не е самата твоя реалност, която е твърде различна.

Какво обаче НАИСТИНА е твоята реалност?

З: Бяла светлина и водна пара, нали така?

8: Да.

Освен ако не е. От друга перспектива, това е игра на същества творци, които сътворяват съвместно един танц от чиста енергия. Всичко е енергия. Светлината е енергия, преплетена в частици, наричани протони и тези протони се отблъскват от водата. Водата е същата енергия, но този път тя е вплетена в субатомни частици, които танцуват заедно в един малък танц, с атоми на водород и кислород, които са свързани като водни молекули, които са свързани в малки капчици. Ти обаче виждаш, че светлината и водата са просто енергия. И тази енергия бива създадена в ума на едно същество с огромно съзнание и оформена и манипулирана от други величествени умове.

З: Значи това е енергия.

8: Да.

З: Освен ако не е?

8: Позна. Има друга перспектива, според която всичко е съзнание. Всичко е ЕДНО, което създава множество точки, от които да преживее себе си по нови и различни начини. Това е, в крайна сметка, същността на всичко. И ти, който отделяш един момент, за да се наслаждаваш на дъгата, си всъщност един момен от ЕДНО, който си организира едно представление.

Ти си зрителят и ти си огледалото, в което наблюдаваш себе си. И след като веднъж си се пробудил за реалността на ситуацията, ти ще видиш, че си също така това, което виждаш. Ти си също така и дъгата.

Ти, светът, в който се намираш, и дъгата, всички сте ЕДНО, което преживява себе си, наблюдава себе си, създава себе си и обича себе си. И е напълно невъзможно да бъдеш отделен от тялото, което населяваш, от планетата, върху която стоиш, и от дъгата, която наблюдаваш, защото ти наистина не си един пасивен наблюдател, както може да си мислиш… ти сътворяваш всичко, което виждаш. То не се случва извън теб, така че наистина няма нищо „навън”. Всичко се случва вътре в твоя богоподобен ум на творец.

З: Това е толкова красиво! Благодаря ти, 8.

Но… какво ще кажеш за факта, че не това е, което чувствам, че преживявам. Имам предвид… честно… за мен това е една дъга в небето. Аз не ЧУВСТВАМ, че имам нещо общо със създаването й.

8: Да, това е вярно. Ние работихме много здраво, за да ти създадем тази мощна илюзия. Тя е предназначена да те зарадва безкрайно с тези чудни и красиви неща, които се случват в твоя свят, без да е нужно предварително да си ги представяш. Твоят свят е един рай – страна на чудесата от чисто удоволствие. Или трябва да бъде това, ако не беше играта, която се разиграва в момента. Старият начин обаче е към своя край и тогава всичко ще бъде така, както трябва. Това ще бъде един рай за тези, които биха желали да останат в него.

Въпросът ти обаче си остава валиден. Когато погледнеш дъгата, не ти изглежда все едно че си ЕДНО, което сътворява всичко това за себе си. Не ти изглежда, че наблюдаваш една игра на съзнанието. Не ти изглежда, че наблюдаваш енергия или даже бяла светлина и капчици вода. Изглежда ти, че на небето има една арка, изработена от различни цветове. Кое от тези описания обаче е ИСТИНА?

З: Всички са истина.

8: Наистина е така! В твоята реалност винаги има пластове и пластове, и пластове от истина за всичко. В зависимост от това как задаваш въпроса, кому задаваш въпроса и нивото на съзнание, отразено в отговора, ти ще получиш различен отговор на един и същи въпрос. Виждаш ли, няма едно истинно описание на това как работи твоята реалност, което да е вярно при всички перспективи.

Ако наблюдаваш какво се случва в науката, ще откриеш, че това е истина. Науката се опитва да открие окончателни отговори и обяснения за явленията в твоята реалност. И причината науката да е толкова успешна, колкото е при описанието на твоята реалност, е, че научният метод има за предпоставка разбирането, че НЯМА абсолютни истини. Добрата наука признава, че научни факти не съществуват. Вместо това има само научни теории, които могат да бъдат проверени експериментално. Ако експериментът потвърди теорията, тогава теорията бива приета. Тя си остава теория, но приета като такава, защото се разбира, че след известно време един друг експеримент, проведен по различен начин, може да я отрече, след което тя ще трябва да бъде заменена с нова, която обяснява по-добре това, което наблюдавате във вашата околна среда. Това е начинът, по който науката трябва да действа, ако функционира по здравословен начин. Преиначаване на нещата под въздействието на егото на лица, които са прекалено привързани към конкретни теории и които се държат все едно, че тези теории са факти, или още по-лошо, щедрото финансиране на експерименти, които доказват конкретна теория и отричане финансирането на експерименти, които биха могли да оспорят тази теория, принизяват науката. Тя представа да бъде инструмент за открития и се превръща в средство за манипулиране, власт и контрол. Уви, това, което минава за наука в настоящата ви планетарна култура, е повече от втория тип, отколкото от първия.

Това обаче е от периферно значение за нашата дискусия. Това, което искам да разбереш сега, е, че прозренията, които ще получиш от тази глава, са описание на по-голямата твоя реалност от моята перспектива. Така изглеждат нещата от мястото, на което стоя аз. За мен обаче не е възможно да опиша твоята действителност по такъв начин, че тя да не може да бъде описана също толкова точно по друг начин. Някои ще прочетат това, което имам да кажа, и ще си направят извода, че съм на погрешно мнение, защото описвам една дъга от седем цвята плюс чиста бяла светлина като осмия цвят. Те ще се обидят и ще кажат, че цветовете трябва да са три… или десет… или някаква бройка, към която се придържат. Това, което искам да разбереш обаче, е, че това е нещо тривиално. Няма никакво значение колко цвята виждаш.Това е функция на собственото ти възприятие и наистина не е важно колко на брой цветове ти или аз описваме. Важно е какво се намира отвъд това: каква е истинската природа на реалността, която ти дава много временната илюзия за преживяване на тези цветове.

З: Да, виждам. Става въпрос за по-дълбоки истини, а не за повърхностни неща, които са функция на собствените ни индивидуални перспективи. Но тогава какъв е смисълът въобще от обсъждането на повърхностните неща… защо въобще да говорим за плътности и измерения, ако всеки от нас има различна перспектива спрямо тях?

8: Какъв е смисълът на една карта?

Ако не си бил преди на някакво място и не знаеш какво ще откриеш там, но искаш да прекосиш тази област, тогава можеш да го направиш с помощта на ясно и точно описание от някого, който Е БИЛ там. Тогава можеш да си проправиш път през територията с по-голяма лекота.

Картата обаче не е територията. Тя в никакъв случай не изглежда като самата територия. Тя представлява само цветове и линии върху парче хартия. На нея няма нищо, което да прилича на пътища, реки, планини и дървета. Тя не показва миризми или изгреви. Тя не показва приятелски настроени хора или гневни кучета. Нито как изглежда спането в палатка на твърдата земя или нови прозрения, получени по време на разходка по дълъг и тих горски път… или каквото и да е, което би могъл да преживееш по време на едно пътуване. 

От много различни перспективи картата може да бъде считана за безполезна. Само ако желаеш да откриеш себе си за символизма на картата и ако разбереш, че тя е просто едно описание на определени доста ограничени атрибути на земята от конкретна перспектива, тя може да ти бъде твърде полезна. При тези обстоятелства тя може да се окаже за теб абсолютно безценна. И след като веднъж си успял да преминеш успешно през този терен, възможно ли е да решиш да нарисуваш различна карта? Една по-добра карта? Една карта, която използва различни символи? Вероятно можеш да направиш триизмерна карта? Или карта, която по някакъв начин показва миризми и други усещания? Това възможно ли е? Разбира се, че е възможно! Но тогава не би стигнал до заключението, че първата карта никога не ти е била полезна? Тя е тази, която ти е позволила да преминеш през този терен за първи път, за да можеш да създадеш своята нова карта от различна перспектива.

И това е една голяма причина за този разговор: да опишем твоята реалност от една перспектива, която да позволи да я откриеш сам от собствената си перспектива. Ако след това я опишеш различно от мен, това не прави безсмислено моето описание… само добавя към него.

З: Добре, това ми върши работа. Каква е другата причина?

8: (смее се) Ти ми кажи… Ти искаше да проведем този разговор? Защо?

З: Защото съм любопитен и бил искал да зная. Това е забавно, предполагам.

8: Това е най-добрата от всички причини. Удоволствие и радост, примесени с любопитство. Звучи като забава. Да продължим тогава?

З: Да, моля. Давай напред.

8: Добре. Тогава ще започнем с тези често зле разбрани понятия: плътности и измерения. Тези два термина биват често обърквани едно с друго или даже използвани взаимозаменяемо в духовната и метафизичва литература. Ти си допуснал сам тази грешка при получаването на Книга 1, но ние подминахме това, защото бе по-важно да не прекъсваме потока от информация. Сега е време да оправим нещата и да получим известна яснота по този въпрос.

Първото нещо, което трябва да разбереш, е, че както при дъгата, описана по-горе, няма фиксиран брой плътности и измерения. Наистина е твърде вероятно да преживееш редица нюанси, но също както при дъгата, ти можеш да решиш за себе си колко те са на брой. Ако се опиташ, можеш да се спреш на всякакъв брой, който пожелаеш. Това важи както за плътностите, така и за измеренията. Ти като човешко същество с десет пръста на ръцете и на краката, си почти предварително програмиран да мислиш на база десет. Вашата десетична система е основана на база десет и това се отнася за цялата математика, която обикновено използвате. При това положение може да желаете да мислите, че има 10 плътности и 10 измерения. Има обаче и други перспективи. Преди най-ранната писмена история на вашата цивилизация от времето на шумерите, земните човеци имаха редица контакти със същества, които използваха матиматика на база 12. Тези същества решиха, за добро или лошо, че земните човеци трябва да ги считат за богове и богини. И стана така, че всички „свещени” въпроси бяха изчислявани на база 12.

З: Извинявай, 8, но базата на 12 не е ли свързана с това, че Луната прави 12 обиколки на година? Това не е нещо, което можеш да избереш или не, нали? Не е ли това причината древните да решат, че 12 е „свещено” число?

8: Ти си много умен днес. Това е чудесна забележка. Това, което пропускаш да разбереш обаче, е, че Луната не се намира случайно там, където е, по някаква космическа грешка. Разстоянието й до Земята, скоростта й на въртене и редица други нейни атрибути са много внимателно и много целенасочено режисирани, за да създадат една желана среда на Земята. Преди вашата текуща история е имало доста цивилизации – или живеещи на Земята, или контактуващи с тези, които са живеели там. Някои от тях са имали възможности да влияят на околната среда по начини, които даже днес би счел за богоподобни.

Луната не е една щастлива случайност. Тя е едно много точно поставено инженерно съоръжение.

З: Ами… Направо съм зашеметен…

8: Добре. Това ти подхожда. (усмихва се) Ти ще откриеш доста подобни интересни факти, когато започнеш да разговаряш с Адаму след една-две глави. Нека обаче се придържаме към темата. Аз твърдя, че 12-те месеца в годината не са случайни. Те са умишлени. Те са резултат от една древна раса, чиито  членове са броели на база 12 и които са поставили Луната там, където се намира. Поставянето на Луната на това място е било абсолютно необходимо за регулирането на всякакъв вид условия на вашата планета, считани за желателни от Заселилите с живот планетата Земя. Независимо дали си склонен да повярваш на това, или не, определено ще забележиш, че има изобилие от 12-тици, свързани с всякакъв вид неща, дошли при вас от античността. 12 месеца в годината, 12 часа в деня, 12 знака на зодиака и т.н. Има съответно 12 ноти (ако включим и полутоновете) в музикалната октава. Има също едно ехо от древна мъдрост, което отеква в колективното ви съзнание, според което има 12 плътности и 12 измерения.

И никое от тези неща не е погрешно. Ако искаш да бъдат 10 – възможно е. Ако искаш да бъдат 12 – също е възможно. Както и да опишеш нещата, всичко това е нищо повече от една карта, която може да бъде полезна за разбирането на по-голямата реалност, която обитаваш, и за пътуването из нея.

З: Тогава колко плътности и измерения ТИ мислиш, че има, 8? Каква бройка е валидна за теб?

8: (дълга, озадачаваща пауза)

З: Ох. Извинявай. Разбира се. Бих казал, че има осем плътности и осем измерения! Трябваше да се досетя.

8: (усмихва се) Да. Ние не сме се съгласили напразно, че това число ще послужи за мое име. Когато избрахме това число за мое име, то съответстваше на множество пластове от значения. Един от най-дълбоките пластове бе, че осем е число на завършеност, съвършенство и цялостност. Така е от моята перспектива. Други могат да се придържат към различни перспективи. Те не са погрешни. За мен обаче в тази цялата по-голяма реалност има осем плътности и осем измерения. Така че това е първото нещо, което трябва да разбереш: Аз ще говоря в термините на осем, но това не отрича други идеи, които са основани на различни числа.

Второто, което трябва да разбереш относно плътностите и измеренията, е, че те са напълно различни неща.

Измеренията са средство за обяснение на това, което наблюдаваш в своята физическа реалност. Те биват откривани с измервания като дължина и ширина. Те касаят твоя материален, физически свят и могат да бъдат обсъждани и изразявани с помощта на математиката. Те са в сферата на науката и физиците започват да се досещат за тях в области, като квантовата механика и струнната теория.

Плътностите, от друга страна, са нещо духовно. Те не принадлежат на твоя нормален физически свят. Те не могат да бъдат наблюдавани с очи или измерени с научна апаратура. Те биват преживявани със сърцето ти и в твоето същество. Ти можеш да видиш ефекта върху живота си от преминаването през различните плътности, но няма да можеш да покажеш това на друго същество освен в случаите, когато то преминава през същите плътности заедно с теб. Това е свързано повече с това кой вярваш, че си и какво искаш да сътвориш за себе си.

Така че плътностите са наблюдавани вътре в теб, докато измеренията изглеждат извън теб. Важно да разбереш и двете, ако искаш да си наясно с всички свои преживявания.

З: Много интересно. Но какво са те? И защо хората понякога говорят за тях все едно, че са едно и също нещо?

8: Тези две неща биват обърквани, защото вашият свят в момента съществува едновременно в трета плътност и в трето измерение. Сега ще ти дам едно твърде подробно описание на това какво представляват измеренията… но не както те биват разбирани в момента от вашите учени. Съществуващият научен модел е малко погрешен, но много скоро ще бъде подобрен. Грешката идва от това, че в общия случай учените вярват, че в основата на вашата вселена е енергията, от която се състои и цялата материя. Техните постулати и модели работят при това допускане. И те не са напълно на погрешен път. Някои учени обаче започват да проумяват, че СЪЗНАНИЕТО е основата на вселената. Съзнанието е това, от което се състои всичко. Енергията, с която може да работите и която възприемате, е създадена от, състои се от и се намира в съзнанието. Осъзнаването на този факт и откриването на начин за интегрирането му във физиката, ще промени всичко. Това ще предизвика огромен скок напред в способността ви да разберете своята реалност и ще ви позволи да създадете фантастични нови технологии. Например, най-накрая вашата физика ще ви помогне да надхвърлите бариерата на светлинната скорост. Това ще ви помогне да преминавате през времето и пространството за миг. Това ще ви позволи да работите с материята и енергията по начини, които сега наричате чудеса и магия. Това откритие е толкова важно, че в един момент ще започнете да наричате този век, който в момента е в началото си, „век на съзнанието”.

Ти живееш в зората на века на съзнанието!

Естествено, има съпротива срещу тази промяна. Учените, които работят с тази перспектива, са на периферията и биват считани са еретици от своите колеги. По-голямата част от науката все още остава твърдо материалистична и все още се придържа към идеята, че „умът” и „съзнанието” са ефекти от функционирането на мозъка. Това обаче е определено погрешно, тъй като има огромно количество доказателства за това, че „умът” оцелява след прекратяване функционирането на мозъка. И това далеч не е единственото докадателство за върховенството на съзнанието. Има например научни доказателства, които показват, че протичането на всички реакции в най-малките мащаби изисква наличието на наблюдател. Без наблюдател тези реакции остават като потенциални възможности. Тогава, ако е нужен наблюдател, кой, питам аз, ще наблюдава реакциите в най-дълбокия космос? Кой е наблюдавал първата реакция на Големия взрив? И какъв мозък е имало, за да произведе съзнанието, което е извършило всички тези наблюдения навсякъде? Това просто не издържа критика. Мозъците са инструменти на съзнанието, а не негов източник!

Естествено обаче е възможно да се придържаш упорито към даден възглед, ако си решил да го правиш. Особено ако „институциите” са зад теб.  Така че „нормалният” научен възглед все още не отразява тази нова реалност. Когато дискутирам измеренията с теб, аз ще говоря от перспективата на водещата роля на съзнанието, така че моята версия за същността на измеренията ще бъде малко по-различна от текущия научен възглед. Ще се опитам да говоря по този твърде сложен въпрос по начин, който е лесен за разбиране. За да направя това, ще започна с най-познатото и постепенно ще усложнявам нещата.

1.1 Измерения

Трето измерение

Точно сега ти преживяваш себе си като едно триизмерно тяло в един триизмерен свят. Следователно за теб ще бъде много лесно да разбереш света на трите измерения. Под „измерение” разбираме пространство, което може да бъде измерено. Например, измеренията на един куб биват изразени като дължина х височина х ширина. Всички предмети в твоята реалност могат да бъдат поместени в един куб с подходящи размери. Следователно всички предмети съществуват в три пространствени измерения. Всяка точка от твоята реалност може да бъде дефинирана чрез три координати. Следователно всички неща в твоята реалност притежават три измерения, което важи и за цялата ти реалност.

И тъй като това Е твоята реалност и ти би трябвало да си доста добре запознат с нея, ние можем да се придвижим напред и да опишем другите измерения. Нека направим една стъпка назад и разгледаме второто измерение.

Второ измерение 

Ако застанеш между източник на ярка светлина и един екран, тогава ще хвърлиш сянка върху екрана. Това, което може би не си взел предвид, е, че твоята сянка е твоето тяло в две измерения. Тя има височина и ширина, но няма дълбочина. Независимо колко отблизо гледаш, никога няма да можеш да измериш дебелината на сянката. Тя няма такава, защото всъщност не е едно „нещо” в нормалния смисъл на думата. Тя е просто отсъствие на светлина. И така, тя има само две измерения: измерението височина и измерението ширина. Твоята сянка е двуизмерен обект.

Сега бих искал да те помоля да си представиш едно двуизмерно същество – някой доста подобен на твоята сянка, но същество със самостоятелно съзнание. То ще ни помогне да разберем измеренията. Нека му дадем име. Нека го наречем Човекът-сянка. Нека си представим, че водиш разговор с него. Помни, че неговият свят не е просто „плосък”. Той е нещо много по-зле от това. Понятието за дълбочина за него просто не съществува. Следователно Човекът-сянка не само че не може да види какво се намира зад и най-малкото препятствие, но той даже не може да започне да си представя смисъла на понятието „над”. Той не може да мисли за нещо, което е „отгоре” или „отдолу”.

Ако Човекът-сянка и няколко негови приятели застанеха един до друг, той не би могъл да види нищо отвъд приятелите от двете му страни, нито би могъл да си представи какво е да видиш нещо „зад” някого другиго. Ето защо, ако го попиташ колко прители има около себе си, при положение че той има в полезрението си само двамата души, застанали до него, той в най-добрия случай би казал „двама”. В неговите представи извън линията на неговия поглед няма да присъстват други негови приятели и той не би могъл да знае, че те са там. Ти, от друга страна, можеш да видиш всички събрали се там и веднага да ги преброиш, все едно че са сенки върху екрана. Ти би могъл да кажеш на Човека-сянка колко приятели ще види тази вечер и той ще бъде удивен от твоята далновидност. Не само това, но ти ще можеш да видиш и какво има вътре в Човека-сянка. Ти ще можеш да видиш вътрешните му органи и структури, и даже какво е ял за обед! Ти също така ще можеш да виждаш какво се намира в затворени кутии и „през” стените на стаите в къщата му. Твоята способност да виждаш и знаеш такива неща би удивила Човека-сянка. Той ще реши, че притежаваш свръхестествени способности в разбирането на неговия свят. Според него ти притежаваш невероятната способност да виждаш какво се намира пред него, много преди той да открие това сам. И ако се опиташ да му обясниш, че ти всъщност не притежаваш никакви свръхестествени способности, а можеш просто да възприемаш едно допълнително измерение в дълбочина, ще видиш, че той просто няма да може да разбере за какво говориш. Възможно е да използваш аналогии, за да придобие някаква идея за това какво е дълбочина, но… за съжаление… той никога няма да може да разбере какво е да живееш в свят с трето измерение – дълбочина.

И това би трябвало да ти подскаже какво представлява един двуизмерен обект. Това е една плоска форма без дълбочина.

Първо измерение

За да можем да разберем какво може да представлява един едноизмерен обект, ще потърсим за помощ Човека-сянка. Той ще вземе един източник на силна светлина и един екран от своя двуизмерен свят и ще застане между тях. Така както твоето триизмерно тяло има двуизмерна сянка, така двуизмерното тяло на Човека-сянка ще хвърли едно измерна сянка върху екрана.

Нека да си представим заедно това, съгласен ли си? Човекът-сянка има една идеално плоска лампа, която излъчва „плоска” светлина в само две измерения, което кара двуизмерното му тяло да хвърля сянка на неговия плосък, двуизмерен екран. Как ще ни изглежда тази негова сянка? Можеш ли, в своето въображение, да видиш, че тази сянка е само една вертикална линия? Тя е толкова висока, колкото е Човекът-сянка, но тъй като е негова сянка, няма ширина. И, разбира се, точно както Човекът-сянка няма дълбочина, неговата сянка също няма дълбочина. Тя е една линия без ширина и дълбочина. Тя е един едноизмерен обект.

Нулево измерение

За да отидем една стъпка по-надолу до нулево измерение, ние просто продължаваме процеса. Вземаме сянката на Човека-сянка, вертикалната едноизмерна линия, и си представяме, че има един едноизмерен източник на светлина и един едноизмерен екран от двете й страни. Тъй като обаче това става в едноизмерен свят, светлината и екранът могат да бъдат поставени на една и съща ос с линията. В едноизмерния свят няма „пред”, нито „до”, нито „отстрани”. Има само единственото измерение, КОЕТО ОТ НАШАТА ПЕРСПЕКТИВА е над и под вертикалната линия на сянката на Човека-сянка.

Сега нека си представим, че поставяме една едноизмерна светлина (която излъчва само една подобна на лазерен лъч светлина в една перфектна линия), така че да осветява сянката на Човека-сянка и проектира една сянка върху екрана под нея. Как би изглеждала тази сянка? Можеш ли в своето въображение да видиш, че това би била една точка? Една единствена точка без ширина, дълбочина и височина? Това е един обект с нулево измерение. 

З: Но 8, ако няма широчина, дължина и дълбочина… тогава тя не би могла да съществува, нали? Имам предвид, че тя например не може да притежава никаква маса. Тя не би могла да бъде „нещо” в нормалния смисъл на думата, нали?

Може би това е просто един въображаем обект?

8: Всъщност всяко нещо под трето измерение не притежава маса. Ти обаче си прав, че тази точка с нулево измерение не е нещо, което да отговаря на твоя опит. От тази перспектива, това е едно нищо. Това е то и за тези от научната общност, в чийто светоглед няма място за съзнанието. За по-просветените обаче, в това „имагинерно нищо” се съдържа много повече.

Нека бъдем наясно: това не е точка върху някаква повърхност, подобно на точка върху лист хартия. Точката върху лист хартия е триизмерен обект. Под микроскоп можеш лесно да видиш, че тя има три измерения. И което е по-важно, тя се намира върху лист хартия (триизмерен обект), върху твоето бюро (триизмерен обект) и в твоята вселена (триизмерен обект). Ти не можеш да отделиш точката от контекста, в който тя се намира. Независимо колко малка би начертал точката, тя си остава една триизмерна точка в един триизмерен свят и няма никакъв възможен начин някога да я направиш нещо различно, защото ТИ си едно триизмерно същество в един триизмерен свят. Един обект с нулево измерение не (може да) съществува върху лист хартия. Всъщност, той не съществува „върху” абсолютно нищо. От перспективата на едно същество от нулево измерение, няма нищо „извън” него, върху което то може да се намира. В нулево измерение всички неща са интегрирани и няма разделение между тях. Всъщност, създаването на самите измерения е това, което позволява илюзията на отделеността между нещата. Така че съществото в нулево измерение е чисто съзнание. Там няма нито „ти”, нито „аз”. Там няма „тук” и „там”. Там няма „това” и „онова”. Там няма „преди” и „след”. Там има само сингуларност на всичко, което може някога да бъде, всичко кондендзирано в една единствена точка и абсолютно нищо извън тази точка. Това е нулевото измерение.

З: Уха! Точката в нулево измерение съдържа ВСИЧКО!

8: Да, така е.

З: И къде може човек да открие такава точка? Искам да кажа… наистина… в моя свят как бих могъл да намеря такава точка с нулево измерение?

8: Навсякъде. Има безкраен брой такива точки буквално навсякъде. В един много, много фин мащаб, цялата вселена е направена от тях. Точки, съдържащи всичко (points of everythingness).

Виждаш ли? Ти си срещал в Документите на възнесението и в други духовни трудове твърдението, че всички неща съдържат цялото. Е, това не би било възможно, ако най-малкото от всички неща не съдържаше също в себе си цялото!

Ако беше възможно да изобретиш един магически микроскоп, който да може да увеличава толкова силно, че да вижда през границите на измеренията, тогава, при максимално увеличение ти можеше да видиш една такава точка с нулево измерение. И ако с помощта на някаква магия би могъл да увеличиш и видиш съдържанието на една от тези точки, ти би открил… цялата вселена!

З: Уха-а-а! Сега разбирам! Цялата вселена се съдържа във всяка от тези най-малки точки… и това всъщност е градивният материал на вселената! Уха! Това е най-добрата главоблъсканица, която съм срещал от много време.

Освен… почакай малко… нещо не ми се връзва, 8. Можем ли да спрем за малко и да ти задам един-два въпроса?

8: Разбира се.

З: Първо, бих искал да зная защо, при голямо увеличение, аз ще открия вселената и не нещо… по-голямо. Имам предвид, че ти си ми казвал, че вселената не е всичко, което съществува. Например, че има други реалности извън тази вселена. На второ място, бих искал да зная нещо за физиката на тази най-малка точка от нулево измерение. Не мисля, че нашите квантови физици са открили такава „точка”. Мисля, че те говорят за „струни” като най-малките неща, а не за тази имагинерна точка. Те грешат ли?

8: Добри въпроси. Харесват ми.

Първи отговор: Когато казвам, че ще откриеш „вселената”, аз имам едно малко по-широко определение на тази дума, отколкото ти обикновено влагаш в нея. Аз нямам предвид пространството, което можеш да наблюдаваш с телескопи. Твоята вселена е една триизмерна вселена. Тя е единичен отрязък от едно далеч по-голямо цяло. Аз говоря за цялата вселена, заедно с всичките й 8 измерения. Така че тези 8 измерения – това е, което вселената ДЕЙСТВИТЕЛНО представлява. И тази вселена е едно самостоятелно сингуларно цяло. В същото време тя не е единствената такава сингуларна конструкция. Тя е подобна на песъчинка на бреговете на вечността. Тя е едно цяло перфектно нещо, завършено само за себе си, измежду много, много други подобни на него.

Получаването на достъп до тази вселена предполага да се „разчлениш” по определен начин. Ти трябва да разградиш цялостта на душата си, за да преживееш вселената такава, каквато е. След като веднъж направиш това, ти можеш да пътуваш вътре във вселената. Твоят фрагмент, който си поставил в трето измерение например, може да има множество въплъщения тук и може да се почувства като човешко същество на една планета като Земята, докато други твои фрагменти могат, по подобен начин, да преживеят други измерения в тази вселена. В резултат на това специално „раздробяване” обаче ти не можеш просто така да напуснеш (тази вселена). Частта, която би желала да напусне, не може да изостави останалите части. Ти можеш да напуснеш само цял, какъвто си влязал. Така че ти трябва да останеш тук, докато успееш да „обединиш отново” всички свои фрагменти. Точно това лечение и интегриране на душата е, което ние наричаме процес на възнесение.

Когато се възвисяваш… когато събираш всичко, което си, в едно цяло, интегрирано, суверенно същество… ти откриваш, че съзнанието ти резонира с мястото, откъдето ти можеш да „напуснеш” тази вселена. Когато си наистина в едно със себе си, тогава ти си в едно с всичко. Тогава ти се оказваш на „повърхността” на вселената, ако мога да се изразя метафорично. Тази „повърхност” съществува точно на мястото, където осмото и нулевото измерения са едно и също нещо, и където се съдържат всички други измерения. Това е мястото, където всички неща са Едно и ти си Едно с всички. На това място няма граници и няма разделения. Това е място, откъдето можеш да отидеш от всякъде навсякъде. Ти можеш да отидеш във всяка друга съществуваща реалност. Там не съществуват никакви ограничения. Защото всъщност тази „повърхност” е също така пресечната точка на всички реалности. На това място ти си вече… навсякъде!

И това е отговорът на първия ти въпрос.

Сега към втория ти въпрос. Най-добрите усилия на вашите физици да теоретизират описание на вашата реалност на най-ниско ниво, е довело до понятие, наречено „струни”. Това всъщност е едно доста полезно понятие. Наистина има енергийни нишки, които преминават през вашата реалност. Когато те вибрират и трептят във вашата реалност, тя създава един ефект, който вашата наука е наблюдавала и нарекла субатомни частици. Дотук добре. Но какво, по дяволите, са тези струни?

З: Хм… мисля, че са енергия.

8: Да… на това ниво можем да кажем, че всичко е енергия. Но аз питам във връзка с нашата дискусия относно измеренията.

З: О, разбирам. Те са дълги, но… не зная… може би те нямат никаква ширина и дълбочина? Може би тези „струни” са едноизмерни обекти?

8: Много проницателно от твоя страна. Да. И ако разбереш, че тези струни са едноизмерни обекти, тогава ти все още не си открил най-фината, най-малка точка с нулево измерение! Тези точки от сингуларност и единство с нулево измерение, проектират струни във вашата реалност. Те са точките на произход и дестинация на всички струни. Струните, от своя страна, са източника на феномена, който наричате субатомни частици. Субатомните частици танцуват заедно, за да формират атоми, които на свой ред се свързват в молекули. И молекулите са градивните блокове на твоя свят.

Ясно ли е дотук?

З: Да, благодаря ти. Следя внимателно.

8: Добре. Тогава, в обобщение, точките с нулево измерение са източникът, най-първичният и най-фин произход на всичко във вашата вселена. Те също така съдържат цялата вселена. Това ги прави доста специални, не мислиш ли?

И тъй като ти обичаш толкова много главоблъсканиците, ето ти още една. Макар тези точки с нулево измерение да са навсякъде около теб и вътре в теб… всъщност има само една от тях!  

По определение, не може да има повече от една точка с нулево измерение. Това Е цялата вселена. Ако имаше и друга, различна от тази, тогава това ще трябва да е една напълно различна реалност, която не може да бъде открита в тази реалност. Следователно има безкраен брой точки с нулево измерение навсякъде в тази реалност, но истината е, че всички те са една и съща точка.

Това как ти харесва?

З: Ти си прав. Това е една голяма главоблъсканица. В същото време обаче ми звучи правилно. Макар че не мога да я разбера, всъщност я приемам интуитивно.

8: Отлично. Тогава можем да се придвижим по-нататък след нулевото измерение. Сега ще тръгнем „нагоре” по скáлата на измеренията и ще се опитам да ти опиша четвъртото измерение.

Четвърто измерение

Четвъртото измерение е времето. От твоята лична перспектива, ти би могъл да кажеш, че твоето четвъртизмерно тяло би имало дълга като змия форма. То започва много малко в опашката като едно новородено дете. След това постепенно то става все по-дълго и по-голямо, докато станеш младо момче. След това като млад мъж, то достига до пълната си ширина. След това ден след ден става все по-дълго. Формата на напречното му сечение е твоето тяло във всеки един момент и макар че престава да бъде по-високо, след като станеш млад мъж, то може да стане по-широко, когато достигнеш средна възраст. Колкото по-дълго живееш, толкова по-дълга става змията. Вероятно можеш да си го представиш като самун хляб: Всеки момент от твоя живот е една филия и всяка филия е цялото ти триизмерно тяло. Във всеки следваш момент змията става все по-дълга, докато в крайна сметка завърши със смъртта на тялото ти. От твоята перспектива ти живееш един линеен живот от начало докрай, под формата на едно дълго, подобно на змия тяло.

З: Но то защо е толкова дълго? Защо змията става по-дълга? Защо да не бъде като руските матрьошки с мен като бебе в средата и когато пораствам да добавям нови пластове един върху друг?

8: Това е добър въпрос, макар ти да го задаваш някак на шега. Отговорът е следният: ако въобще не се движиш, няма да има никакво развитие. Това движение, което причинява нарастването на дължина, е времето. Ако стоеше абсолютно неподвижно, времето за теб щеше да спре.

З: Но в това няма никакъв смисъл. Аз стоя неподвижен през всичкото време!

8: Ти седиш неподвижно в трето измерение, но не можеш да бъдеш неподвижен в четвърто. И благодарение на движението си в четвърто измерение, ти можеш да изпиташ времето. Ако седиш абсолютно неподвижен цял ден, до началото на следващия ден ти ще си се придвижил около обиколката на твоята планета. Как тогава ще можеш да останеш напълно неподвижен?

И движенията, които извършваш във времето, придават на твоето дълго подобно на змия тяло форма на много спираловидни серпентини и контури, които в крайна сметка приемат формата на тор.

Нека ти обясня.

В края на гореспоменатия ден ти не се оказваш там, където си бил в началото, защото самата планета се е придвижила. Тя обикаля около слънцето веднъж годишно, като превръща твоята серия от спирали в друга по-голяма спирала. Ти отново обаче не свършваш годината там, където си я започнал, защото твоята слънчева система се върти на свой ред, макар и много бавно. Всъщност ВСИЧКО в твоята вселена се върти, включително и самата тя. И така, независимо колко дълго живееш, тялото ти ще расте, остарява и ще се видоизменя, момент след момент, докато хвърчи с твърде висока скорост през космоса, описвайки удивителни спирали, съставени от все по-малки други спирали. Движенията, които извършваш, когато ходиш, караш кола или летиш със самолети, дори не се появяват като смущения, сравнени с фигурите, образувани от високо скоростното ти придвижване през пространството и времето.

З: Удивително! Докато ми описваше това, си представих спираловидния кабел, който свързва слушалката на домашния ми телефон. Тя е една спирала. Представих си тази спирала навита в една по-голяма спирала и след това в друга още ПО-ГОЛЯМА спирала…

8: Да, това е идеята. И колкото по-дълго живееш, в толкова повече спирали участваш. Човешкият живот е, на фона на по-мащабните явления, с много малка продължителност. Така че твоите движения включват някои от най-малките спирали. Ако можеше да живееш няколко милиарда години, тогава твоето четириизмерно тяло ще започне да показва арката на ротацията на вселената. Независимо обаче колко спирали образува движението ти, то винаги ще клони към формата на тор. Един тор има формата на поничка. Това е, защото ти пътуваш в кръг около едно централно пространство. Така че твоето змиеподобно тяло прави един цикъл във формата на тор. След това то прави повече и повече цикли, докато се получи формата на разтеглена пружина. След като обаче формата на пружината става все по-дълга, тя се навива около себе си, докато оформи един пълен цикъл и тогава виждаме един нов тор! Торът обаче не е напълно завършен, защото той не свършва там, където е започнал. И този модел просто се повтаря, като се получават все по-големи и по-големи тороиди.

Така ще изглежда тялото ти, ако ти беше четириизмерно същество. В този случай ти също щеше да мислиш за себе си по доста по-различен начин от този, по който мислиш сега. По същия начин, по който в момента можеш да се огледаш около стаята, в която се намираш, и да видиш един стол тук и една книга там, твоят четириизмерен аз може да се огледа и да види себе си на средна възраст тук и като пеленаче там. За това същество целият му живот е „точно тук”. То няма нужда да се чуди какво ще се случи, когато се събуди утре сутрин, защото това за него е ясно и настоящо, така както е клавиатурата на компютъра под пръстите ти в момента. Целият ти живот, от началото до края, е „тук и сега”.

Това, за което може да се чуди четириизмерното същество е не „утре”, или „вчера”, а „алтернативата”. Това е, което занимава петизмерното същество.

Така че четириизмерното същество е времева проекция на твоята реалност и се състои от спирали във формата на тор(-ове).

Пето измерение

Петизмерното същество е „експанзия” или „проекция” на четириизмерното. Нека използваме теб за пример. Има много неща, които е възможно да си бил, да си направил, да си преживял, но си решил да не го направиш. Ти имаш чувството, че живееш живота, който отговаря на всички неща, които си решил да направиш, и че нещата, които не си избрал да направиш, не съществуват. Е, на някакво равнище те наистина съществуват. На някакво равнище всеки избор, който някога е можел да ти бъде предложен, е бил избран от теб и всеки резултат от всички тези избори е бил преживян. И това равнище е петото измерение.

В трето измерение ти водиш един живот с един набор от избори. В четвърто измерение ти си цялата тази времева линия от раждането ти до смъртта. В петото измерение ти си един облак от потенциални възможности, в който всички вероятни и възможни избори, които си можел да направиш, съществуват едновременно. Твоето петизмерно тяло е един облак, през който можеш да проектираш всякакъв брой възможни времеви линии. Изборите, които са по-близко до намеренията на твоята Душа, са по-близко до центъра на облака. Там е изразходвана най-много енергия. Там има най-много Живот и най-голяма жизненост. Колкото по-близко е твоето триизмерно изражение до тази централна сърцевина, толкова по-жизнен и енергичен ще бъдеш и толкова повече „плавност” ще откриеш в своя живот. Ще се чувстваш повече „прав” за това, което правиш, и нещата ще ти се отдават по-лесно. Когато се придвижваш към периферията на облака, ще изпитваш трудности и намаляване на личната енергия и жизненост. В самата периферия на облака Душата ти престава да се проявява и в крайна сметка престава да функционира. Ти няма да можеш да достигнеш дотам. Ако настояваш в опитите си да достигнеш дотам, ще преживееш прекратяване на въплъщението си.

З: Но аз не разбирам…

8: Разбира се, че не разбираш. Ти си едно триизмерно съзнание и аз току-що ти представих една петизмерна перспектива. Голяма част от това ще бъде отвъд твоето разбиране, независимо колко силно се опитваш. Докато не го преживееш, това ще ти убягва. Но продължавай… кажи ми какво те смущава.

З: Ами, като за начало, ако моето петизмерно аз има пред себе си ВСИЧКИ възможности за избор, тогава какъв е смисълът да живея в трето измерение? Защо просто да не разгледам всички възможности и да избера най-добрата… и да я изживея? 

8: Ти беше прав, когато каза, че не разбираш. Тези други варианти не са по-малко реални, нито по-малко валидни, нито по-малко изживени и преживени, отколкото твоят живот. Те всичките са еднакво истински и валидни. Няма разлика между животът, който живееш, и един успореден живот, с малко по-различни избори. Единствената разлика е за теб. Ти правиш конкретни избори и ти преживяваш резултатите от тези избори. Твоите преживявания са точно това… те са твои преживявания. Петото измерение има формата на вълна, която включва всички възможни преживявания, които са възможни да възникнат във всички триизмерни животи. Ти самият си един индивидуален наблюдател. Наблюдателят свива вълновата форма в едно събитие. Ти превръщаш потенциалното в действително. Ти правиш това за собствения си живот и след това преживяваш живота като свой собствен. Това е, което правиш. Като правиш това обаче, ти не намаляваш безкрайността. Безкрайността изисква всички неща, които могат да съществуват, да съществуват. Те трябва да бъдат еднакво валидни. И те са такива за теб в петото измерение. Всички избори, които можеш да направиш… ти действително ги правиш. Ти избираш всички тях, преживяваш ги всичките, виждаш ги всичките. Но ТИ, мое любимо триизмерно създание, не виждаш всички тях. Ти виждаш само един линеен и директен път. Ти виждаш реализиран само един измежду всички възможни свои избори.

З: Това е… просто умопомрачително. Даже не зная как бих могъл да го осмисля.

8: Нека ти предложа една мисъл: 

Когато казваме, че създаваш собствената си реалност, ти понякога мислиш ли, че следователно би трябвало да създадеш една реалност и за другите около теб? Ако избереш един по-щастлив свят, който да възникне сега веднага, то ти трябва също да си го избрал и за всеки друг в света, нали? Не ти ли хрумва, че ако това е истина, то ти отнемаш правото на всички останали да сътворят свой свят, в който да са по-нещастни, ако биха пожелали?

З: Хм… да. Чудел съм се относно това.

8: Ами, не се чуди повече! Всяка точка съзнание избира за себе си. Ти можеш да живееш в един по-щастлив свят и там ти ще срещнеш други същества, или други аспекти на същества, които са избрали да живеят в същия по-щастлив свят като теб. Твоята версия, която избира едно по-малко щастливо утре, ще се събуди на следващия ден, за да го преживее с други същества, с които го сътворяват съвместно. И ако някой сътворява версия на света, която е напълно различна от намерението на твоята душа, тогава ти не можеш да присъстваш в този свят. Когато се приближаваш до тези условия, твоето въплъщение ще бъде прекратено. Или няма да бъдеш роден в този свят преди всичко.

З: Удивително. Дотолкова не мога да възприема това, че даже не зная какво да кажа или помисля.  

8: Тогава нека отделим малко време. Спомняш ли си нашия въображаем разговор с Човека-сянка? Сега може би разбираш реакцията на бедния Човек-сянка, когато му бе казано за дълбочината и за това как си над него и можеш да виждаш вътре в него, всички останали плоски хора на екрана, през стените и вътре в кутиите. Това да осмислиш реалности в други измерения, различни от своето, може да се окаже нещо непосилно. Аз те разбирам.

Моят съвет е да не се опитваш прекалено много да го разбереш. Единственият реален начин действително да мислиш относно тези измерения е чрез математиката. Ти обаче не притежаваш познания и умения за този вид изчисления, а тези, които ги притежават, от своя страна, могат да правят само най-основните изчисления, като например да превърнат един двуизмерен квадрат в триизмерен куб и след това в четириизмерен тесаракт и т.н. Това са едни доста интересни изчисления, но те не обясняват живота и преживяванията на нивата на различните измерения. Тази математика не отчита съзнанието и така остава безжизнена и суха. Тя определено не може да опише как би могъл да изглежда животът на едно петизмерно същество!

Така че не се труди особено да мислиш относно петото измерение, а по-скоро се опитай да го почувстваш. Поеми дълбоко въздух и се премести за момент в сърцето си. Почувствай в сърцето си какво би означавало за теб да знаеш, че преживяваш една версия от това, което би могъл да бъдеш, но че и всички други версии са еднакво реални и валидни. Всички версии са живи. Всички версии са също така „ти”.

Какво е усещането?

З: Хм-м. Всъщност усещането ми е много добро. Объркването в главата ми отсъства в сърцето. Първото нещо, което ми идва наум, е осъзнаването, че всички оценки, които може да съм правил на себе си, са следователно безпредметни. Ако аз съм така или иначе всички свои възможни версии, аз вече съм взел всички свои най-добри решения. И всички най-лоши решения. И ако аз вече съм взел всички тези решения и всички те са еднакво реални, тогава ценностните оценки като „най-добър” и „най-лош” стават малко безсмислени, нали? Вместо това, аз мога просто да приема, че всяко решение води до някакъв резултат. И тогава единственото решение, което трябва да взема, е дали харесвам този резултат, или не. Ако го харесвам, мога да вземам още подобни решения, а ако не го харесвам, тогава ще избирам други неща. Това, за което си давам сметка сега обаче, е, стойността на решенията, които преди съм считал за „лоши”. Сега те са идеално валидни решения, които са ме дарили с възможността да видя защо не ги харесвам. Фактът, че съм взел такива решения, ми позволява да взема други решения. Сега аз вземам добре информирани, съзнателни решения.

И това всъщност е невероятно освобождаващо. Ако в пето измерение аз вече съм всичко това, тогава аз избирам да подаря на своя триизмерен аз възможността да бъде най-щастливата, най-величествена версия, която мога да бъда. Аз избирам повече любов, повече радост, истина и мъдрост. И аз мога да бъда благодарен на всички свои версии за това, че са избрали други неща, поради възможността, която са ми оставили.

8: Това е едно много полезно заключение, до което си достигнал.

Нещо друго, което би могъл да имаш предвид, е, че има други твои версии, които се справят великолепно. Те не са по никакъв начин нещо „по-малко” от теб, но въпреки това, правят нещо малко по-различно от това, което ти правиш. Например: ти си почувствал стремеж към обединено съзнание и си използвал този стремеж, за да създадеш Документите на възнесението. В същото време има друга твоя версия, която създава музика, която е направо сюблимна, както и още една версия, която рисува удивителни картини. Ти самият си избрал за себе си езика и думите като своя форма за изразяване. Благодарение обаче на  упорития труд и последователни усилия на тези други алтернативни жизнени потоци, които протичат успоредно на твоя, ти можеш твърде лесно да развиеш умения в музикалното творчество и в художествената живопис. Техният труд те захранва също както твоят усилен труд с идеи и думи, захранва тях с вдъхновяващи понятия.

И това важи за всеки. Всеки може да извлича вдъхновение от свои алтернативни жизнени линии и ти също така можеш да знаеш, че всеки избор, който правиш, наистина влияе на другите твои алтернативни версии.  

Ти и твоите алтернативни жизнени линии сте, всички заедно, едно същество… едно петизмерно същество. Един облак от съзнание.

Шесто измерение

В шесто измерение ти си направил всичките избори, на духовно ниво, които е възможно някога да си направил. Тук ние говорим за всички различни видове животи, които ТИ би могъл да поискаш да изживееш в тази система. Така че това ще бъде колекция от всички въплъщения, които някога си имал, всяко представено от облак на потенциални възможности. Когато ги събереш всички заедно на нивото на шестото измерение, ти осъзнаваш, че тези животи не са отделни неща. Те също не следват един след друг. Ти сега мислиш за своя настоящ момент, докато седиш и работиш върху клавиатурата, като за свое СЕГА. Това е „настоящето” за теб. Всичко, което вече си преживял, е „миналото” и всичко, което ти предстои да преживееш, е „бъдещето”. Е, за твоя шестизмерен аз всички възможни въплъщения са едновременно тук и сега. Твоят шестизмерен аз знае, че ти въобще нямаш никакви минали животи. Ти имаш алтернативни животи, всеки със собствените си потенциални възможности и вероятности, които заедно формират едно по-голямо цяло.

Твоят шестизмерен аз знае, че твоите решения в настоящата ти времева линия биват взeмани по същото време, както другите ти решения в другите времеви линии. Всички времеви линии си влияят пряко една на друга и никоя не може да бъде изолирана от останалите. Само твоята илюзия ти казва, че те възникват в последователен ред и че са отделни въплъщения. Това е една полезна илюзия, тъй като ти помага да добиеш представа за своя напредък, но въпреки това, тя си остава плод на твоето въображение.

Когато се ангажираш активно и съзнателно с духовното си израстване, може да започнеш да добиваш бегла представа за това. Например: когато беше по-млад, ти не знаеше абсолютно нищо за своите минали животи и беше също така изпълнен с всякакъв вид непреодолян гняв и страх. Когато израстна, ти се потруди много, за да разбереш откъде са дошли тези твои чувства. Ходи на хипнотична регресия и разкри корените на доста от психо-душевните си травми. Като направи това, ти се зае с един активен и съзнателен процес на любов, лечение и интегриране на части от себе си, които чувстваше като най-изгубени, самотни и отделени от цялостта на душата ти. Ти мислеше, че извършваш нещо свързано с твоите „минали животи”. Не видя ли обаче, че ти работеше директно в собственото си съзнание на нивото на „вечното сега”? Ако това, което те нараняваше, бе наистина в твоето минало, ти щеше да можеш да се завърнеш назад във времето и да го наблюдаваш, но нямаше да можеш да го излекуваш. Това щеше да означава, че то е фиксирано в миналото. Но това не е така. Ти можеш да излекуваш миналото си. Ти можеш да обичаш частта от себе си, която страда, и можеш да помогнеш на тази своя версия да намери покой. Така че ти определено можеш да влияеш и на своето минало, и да го промениш, и да работиш дълбоко в тези алтернативни животи, и можеш да направиш това с решенията, които вземаш точно тук, в този живот. Това е така, защото всички тези животи са, на определено ниво, един доста по-голям живот. Истина ти казвам, че когато извършваш такава духовна работа на вътрешно лечение, тогава ти започваш да докосваш собственото си шестизмерно съзнание. В такива случаи ти разбираш, че в момента си в състояние да промениш посоката на развитие и преживяването на същества, които са живели други животи в други времена… даже на други планети и в други реалности. Ти можеш да им донесеш състрадание, мъдрост и любов и правейки това, не само освобождаваш от напрежение собствената си психика и елиминираш блокажите на енергията си, но също така им носиш лечение и облекчение там, където са. В такива случаи ти твориш чудесни дела. Това е работа на Единството. Това е работа на шестизмерно същество и това може да се случи вътре в твоя живот и вътре в твоето съзнание, ако имаш смелостта да го избереш, и ако поканиш своята най-голяма мъдрост, своята любов и състрадание да действат чрез теб.

В шесто измерение твоята физическа същност наподобява в много отношения на кристална решетка. Ако си представиш всеки момент на избор в живота си като една възлова точка, тогава твоят четириизмерен аз е една линия между две такива точки, очертаващ пътя на твоите избори от рождение до смърт. В пето измерение ти виждаш, че пресечните точки на изборите, които не си направил, са също валидни и съществуват. Те съществуват като алтернативни времеви линии. Взети всички заедно, тези точки приличат на облак. И сега в шесто измерение ти разбираш, че цялото множество от облаци на всички въплъщения, които някога си имал, се пресичат. Всъщност те не са отделени един от друг. Те са едно огромно цяло. Всяка пресечна точка е в перфектна хармония и съгласуваност с всички останали пресечни точки, които са симетрично разположени около нея. Ако познаваш физическата структура на един кристал, тогава ще разбереш това обяснение.

Така че това си ти в шесто измерение. Едно кристално същество.

Седмо измерение

На нивото на седмо измерение, съзнанието ти е напуснало напълно физическото. Тук ти разбираш, че физическото е само едно проявление. За теб в седмо измерение, настоящият ти живот тук в трето измерение наподобява един звук, изсвирен на струна на китара. Ако дръпнеш струната, прозвучава един звук. Ако дръпреш същата струна отново по същия начин, се получава много подобен звук. Ако промениш едно от свойствата на струната, като например я настроиш различно, можеш да получиш вариации на този звук. Самият звук обаче, макар и красив, не е нещо, за което трябва да се тревожиш. Той е просто нещо, което можеш да изсвириш, ако искаш да го преживееш.

Твоето аз в седмо измерениене се занимава с тези изражения. То знае, че не е тези животи и тези тела, и тези събития. То знае, че всички те взети заедно приличат на изпълнението на една красива песен. Ти можеш да я приемеш сериозно, ако пожелаеш, или можеш да я изпълниш за удоволствие на сърцето си. Ти можеш да я изпълниш, както пожелаеш, но когато всичко свърши, това остава просто нещо, което си изсвирил. Това не си всъщност ТИ. Ти си едно вечно късче от най-чисто съзнание и не можеш да бъдеш променен или преобразуван в нищо друго, от никое от тези преживявания. И осъзнаването на това отваря твоя прозорец към осмото измерение. Ако ти не си променен от играта и играта има значение само колкото ти пожелаеш да й придадеш, и когато пожелаеш, тогава ти можеш, с мир в сърцето си, да се освободиш от играта по всяко време.

В седмо измерение ти внасяш едно много високо ниво на съзнание към всичко, което наблюдаваш. Ти си в състояние с една отделна мисъл да промениш всичко във вселената. Иронията обаче е в това, че ти виждаш и приемаш вселената такава, каквато е и в крайна сметка променяш много малко. Ти виждаш истински и разбираш, че тук няма нищо присъщо нередно. Тук всъщност нищо не се нуждае от промяна, ето защо ти наблюдаваш с любов. Ти излъчваш своята Светлина. И ти отдаваш всичко от себе си, като един най-прекрасен подарък от любов на Живота, който присъства тук, преди окончателно да се обърнеш с лице към вечността. Преди да направиш последната своя трансформация и да се придвижиш към вечното единство на осмото измерение.

В седмо измерение твоята форма е Светлина. Ти си един лъч светлина, която не е ограничена в своята способност да блести или да приеме някаква форма. Тя може да се озове моментално навсякъде, където трябва. Това е тази Светлина, която е енергията, предшестваща цялата материя. Ти обаче си интелигентна Светлина, която може да прояви от собствената си същност всякакви форми на материя, които пожелае. Твоите мисли са тези, които оформят материята и осигуряват съществуването й. Наистина цялата физическа реалност във вселената е съставена от телата на определен брой същества от седмо измерение. Формата, тоналността и интензивността на тази Светлина зависи от съществото и изборите, които то прави.

Осмо измерение

На това окончателно ниво достигаш до нещо, което може да се окаже  изненадващо откровение. Ти разбираш, че извън теб няма абсолютно никаква вселена. Няма „друго” същество, което играе тази игра заедно с теб. Никога не е имало. Винаги, винаги си бил само ти. Ти откриваш, че всяко друго същество, което е изпълнявало всяка друга роля, което си е представяло някога нещо и е правило нещо, което ти досега си мислил, че не си правил, или не си си представял… това всъщност е била една друга твоя версия. Когато навлезеш в осмо измерение, ти „си спомняш” всички свои други въплъщения, изобретения, творения, действия… всичко. И няма никой и нищо, което ти да не можеш, в този момент, да си спомниш, че си бил и правил. Ти си бил и си ВСИЧКО. Няма и един единствен атом някъде, който ти да не си си представил, че си, нито една светеща звезда, която не си накарал да заблести. Няма и един единствен живот, който да не си живял. В осмо измерение, ти си във всеки възможен смисъл, цялата вселена. Ти си ТОВА!

И така… За твоя аз в осмо измерение няма нищо, за което да се тревожиш. Нищо, което да се опитваш да узнаеш. Нищо, което да се опитваш да разбереш. Нищо, което да правиш. Нищо, което да променяш. Нищо, което да прощаваш. Нищо, което да лекуваш. Всичко просто Е. И всичко това си ти.  

И сега, какво можеш да направиш с ТАКАВА информация, а?

З: Вече не ми остана акъл за удивление, 8!

Но ти си прав… какво може човек да направи с тази информация? За себе си, аз имам два различни отговора. Първо, моето сърце ликува. Аз съм абсолютно завладян от това. Всички неща, които съм приемал за духовни истини, намират мястото си в това, което току-що сподели с мен. Това е просто удивително и много красиво. Чувствам се щастлив, когато си помисля, че е истина. И това е прекрасно.

След това обаче главата ми вибрира и издава едно: „не”. Тук на Земята има хора, които се събуждат и преживяват някои странни неща. И странни е много меко казано. И… какво да кажа… не съм сигурен, че бих искал да съм на тяхно място. Разбираш ли? 

8: Напълно те разбирам. Но, скъпи ми приятелю, тогава всичко не е ли идеално? Ти не трябва да правиш никое от тези неща и не трябва да вземаш никое от тези решения, защото някой друг вече го прави вместо теб. Благодарение на тях, ти си свободен да продължиш да водиш живота, който желаеш.

З: Да, това е вярно. Ние вече установихме това в предходната глава, когато говорихме за оценяването.

8: Точно така. Но тук вече има едно допълнително ниво на разбиране. Ти не само си освободен от нуждата да правиш тези други неща, но всъщност, когато най-накрая си готов, след твоето дълго и уморително пътешествие нагоре през измеренията, тогава ти най-накрая си спомняш, че всъщност всичко това си бил ти. И с това припомняне идва и перфектно разбиране. Ти не само си направил всички тези неща, но в този момент ти ще знаеш точно как се е случило така, че си ги направил. Перфектното познание с перфектното състрадание ще доведе до перфектно блаженство.

З: Да. Усещам това, което казваш в сърцето си. Благодаря ти, 8.

Тогава… какво ПРАВИ едно същество в осмо измерение? Имам предвид, какво е да бъдеш една цяла вселена?

8: Всичко. Нищо. Зависи от твоята перспектива. Няма действителен начин да отговорим на този въпрос. Едно същество в осмо измерение, което „е вселената”, прави нещо, доколкото вселената има нужда да прави каквото и да е. Може би един по-добър отговор е да кажем, че то сънува. И вие сте неговите сънища, всички вие.

З: И ти също?

8: Защо, разбира се! Аз съм част от съня на това същество в осмо измерение и аз също сънувам неговия сън. Аз обаче усещам себе си навсякъде, извън този конкретен сън, изпълнявайки роли в напълно различни сънища. В подходящ момент ти също ще се пробудиш, за да разбереш сложността на това прозрение. Но това е един напълно различен разговор.

З: Добре, но тогава ти в кое измерение пребиваваш? Ти същество в осмо измерение ли си? Затова ли името ти е 8?

8: Знаеш ли… всъщност ние всички сме съществото в осмо измерение. Там цялата тази вселена и всеки, и всичко е ЕДНО. Там всички сме това същество в осмо измерение. Но виждаш ли, в този факт се съдържа разбирането, че има само едно същество в осмо измерение, което преживява себе си като много, много същества, които преживяват себе си като съществуващи в твърде различни състояния на съзнание, в тези измерения в ума на ЕДНО велико същество. При това положение, кажи ми, мислиш ли, че съм същество в осмо измерение?

З: Мисля, че разбирам какво казваш. Ние всички сме съществото в осмо измерение и всички сме част от него, но очевидно ти не можеш да бъдеш цялото това същество. Така както и аз не мога да бъда.  

8: Ако искаш да знеш, смешното е, че ние всъщност СМЕ, всеки един от нас, цялото това същество. Ние всички сме осмоизмерното същество. Ние обаче се трудим доста здраво да създадем една твърде силна илюзия, че не сме. Илюзията се налича „отделеност”. Това е егото. Това е идеята, че не сме едно същество. Това е нашата идентификация с нашите творения, а не с истинската ни същност, която е единството. Ако променим своята идентификация и се освободим от всички тези илюзии, тогава всеки от нас ще види, че ние сме едно, че всъщност сме онова ЕДНО. Че ние сме осмоизмерното същество. Че където и да погледнеш, не можеш да видиш нищо друго освен Себе си.

Това трудно ли е за разбиране?

З: Това е един парадокс. Харесва ми и ми изглежда истина, но също така не го разбирам.

8: Прав си, това е парадокс. Много от най-големите истини ще ти изглеждат като парадокси. Това се дължи на Завесата и на природата на твоята реалност.

Нека обаче завърша отговора на твоя въпрос. Ние сме ЕДНО, което играе на криеница със СЕБЕ СИ. Ти си част от Едно, която е избрало един ъгъл от третото измерение, където да се скрие. Аз стоя на прага, на самия преход между седмото и осмото измерение. Аз съм на едно място, където изведнъж осъзнавам, че съм… навсякъде и във всичко. Следователно, аз съм също така точно там, където си и ти, в трето измерение. Проумявам това като новата истина, за която се пробуждам.

З: Ти се пробуждаш за съзнание в осмо измерение! Това друга причина ли е името ти да е „8”?

8: За това има много причини. Някои от тях си открил, докато други все още не. Да, това е една допълнителна причина. В този конкретен контекст да се нарека 8 е равносилно на това да приема име, което отговаря на истинската ми същност и на това, което копнея да преживея. Да бъда едно с Всичко, Което Е, е мое желание и моя дестинация. Много скоро аз ще се събудя от своята полудрямка тук в седмото измерение и ще зная, че отделеност не съществува. 8 е истинската ми природа. Така както е на теб и на всички, и на всичко, което е.

З: …тогава ние всички сме 8?

8: Разбира се!  Какво друго би могло да бъде? Аз съм ти казал, че ние всички сме Едно и че между нас не съществува разделение. Определено всички сме 8! (усмихва се)

З: Друг парадокс! Главата ми се върти от тези парадокси.

8: Това, че виждаш тези парадокси, е знак, че пътуваш твърде бързо по пътя на възнесението. През целия си живот ти си видял само едната страна на монетата. Ти мислеше, че това е всичко, което монетата представлява. Сега виждаш другата страна и умът ти е объркан, но сърцето ти казва, че и двете гледни точки са истинни. Единственият начин за разрешаване на този парадокс, е, да добиеш пълно разбиране за същността на монетата. Ти ще видиш, че тя не е нещо с две различни страни, а всъщност предмет с дълбочина, тегло и текстура, които ти можеш да преживееш по много повече начини, в допълнение на двете страни, които сега си открил.

Моят най-добър съвет е да се наслаждаваш на тези парадокси, когато се появяват. Това, че ги срещаш, е добър знак. Той означава, че ти предстои ново прозрение.

И това ме връща към измеренията. Ти забелязваш, че аз ти ги описах по доста персонален начин. Аз говорих за това как можеш директно да ги преживееш. Не се опитах да ти кажа накратко какво наистина представлява всяко измерение, а по-скоро ти разказах малко от това как би се почувствал, ако обитаваше съответното ниво на измерение. Всъщност описанието на измеренията не е възможно. Всяко същество би ги преживяло малко по-различно от останалите, а някои биха ги преживели радикално различно. И само когато си готов да знаеш, че всички преживавания са еднакво истинни, еднакво валидни, и че всички преживявания СА твои преживявания, ти ще получиш пълно, окончателно разбиране за това какво представлява всяко от тях. Но тогава, разбира се, ти вече ще си станал същество в осмо измерение.  

З: Възможно ли е да ми дадеш макар и малка представа за едно доста различно преживяване на измеренията?

8: Да. Нека обаче да бъдем кратки, защото има още много материал, който трябва да отхвърлим в тази глава.

Вие, които населявате планетата Земя, сте тези, които сте избрали да преживявате Живота като възможности, които се превръщат в реалност. Вие разглеждате безкрайността в една единствена перспектива. Това е пътят, който сте избрали. В резултат на това вие мислите в термините на индивида, личното, личността, идентичността. Ще ви е трудно да мислите в различни термини. Има обаче други, много по-различни перспективи. Нека вземем само един пример. В глава 3 на Книга 1, докато обсъждахте природата на Единството от научна гледна точка, Божествена Радост ти разказа за Приносителите на модели (Pattern Holders*).

*) В глава 3, както и в останалите глави на Книга 1 няма споменаване на такова понятие!? – Бел.прев. 

Това са тези същества, всяко от които съхранява определен модел в твоята реалност. Когато енергията на тази реалност протича през конкретния модел на едно от тези същества, тя се оформя в един конкретен тип субатомна частица. Но виждаш ли, това всъщност не е действителна частица, а просто смущение в потока на енергийното поле. Други същества съхраняват различни модели, които аналогично смущават енергията, но по малко по-различни начини и това има за резултат други субатомни частици. Нужни са само малък брой такива модели, за да се получи пълният брой на съществуващите субатомни частици. Тогава могат да се появят други същества, с други по-големи модели, които съдържат горните субатомни модели в себе си. Тази следваща генерация на модели създава атомни частици – електрони, протони, неутрони и подобни на тях. И след това могат да се появят други същества с трета генерация модели, които водят до появата на атоми с различни размери. Това ти дава всеки от химическите елементи, от които е изградена вашата вселена. Нужни са ти почти 120 от тях, за да запълниш периодичната таблица, което включва всички атомни елементи в твоята реалност. Съответно, тези атомни елементи формират всички молекули. Има един удивителен брой модели, нужни за всички много, много молекули. След това от молекулите могат да бъдат образувани умопомрачаващ брой модели на различни неща. Тези последни модели, най-накрая са обектите на твоя свят- мащабни неща, съставени от много молекули, свързани във форми, като сложните протеини в тялото ти, които образуват ръката ти, или пластмасите, които са били формовани, за да се получи клавиатурата, на която пишеш. Моделите за всички тези неща – от субатомните частици чак до тялото ти, са съхранявани от Приносителите на модели. И това не свършва дотук! Всъщност Приносителите на модели съхраняват всички модели на всички неща чак до светлинните тела, които съществуват в седмото измерение. Така че нещата стават наистина твърде сложни. Тези същества обаче, тези Приносители на модели, са един от много класове същества, които споделят тази реалност с теб, но я преживяват по доста по-различен от твоя начин. Ако те не съществуваха, ти нямаше да можеш въобще да преживееш тази реалност! Нямаше да има материя, с която да си играеш. Нямаше да имаш тяло, което да обитаваш. Нямаше да има планета, върху която да ходиш. Всъщност нямаше да има нищо, което би нарекъл „реално”. Тези същества живеят в измерения различни от твоето. На нивото на третото измерение, ти взаимодействаш с техните триизмерни творения. Ти свеждаш потенциалните възможности, които те създават, до една действителност, която ти избираш да възприемеш като „Единствената истинска реалност”. Това обаче е просто ТВОЯТА временна илюзия. Това е само начинът, по който нещата изглеждат от твоята перспектива. Не се заблуждавай и не мисли, че това е единственият начин, по който нещата могат и трябва да бъдат възприемани!

Вие, които обитавате въплъщения на планетата Земя, сте следователно точно сега предимно от Наблюдателния тип съзнание. Вашите наблюдения свеждат всички вероятни реалности до една действителна реалност. Приносителите на модели са друг тип съзнания, тъй като те чрез своите дейности създават непрекъснато множество вероятности, измежду които вие трябва да избирате. Следователно начинът, по който те преживяват тази вселена, е твърде различен от вашия. Има и други типове съзнания освен Наблюдателите и Приносителите на модели!

З: Спомням си, че в Книга 1 ти ми говори за Приносителите на конструкции на съзнание. Те какви са?

8:  Да, това бе в Глава 10, когато за първи път споменах за тях. Ти си спомняш, че казах, че Божествена Радост е пример за този клас същества. Природата на вашата реалност в третото измерение е такава, че вие приемате материята за реална, за разлика от мислите и емоциите. Това обаче не е перспектива, която аз бих споделил. От моята перспектива мислите, идеите и емоциите са толкова реални, колкото и материята, ако не и по-реални, тъй като те са предхождали материята, довели са до съществуването й, и ще останат дълго, след като материята престане да бъде от значение за теб и да те интересува. Но всички тези неща са в крайна сметка просто модели в съзнанието. Моделът, който съхранява Божествена Радост, е от много чист вид. Както описах по-горе, болшинството модели са изградени от множество по-малки модели, формиращи множество пластове един върху друг. Те приличат на кутии, които съдържат кутии, които съдържат други кутии и така до безкрай. Тези модели са с главозамайваща сложност, ако би имал интелектуалната смелост да се опиташ да ги разровиш и разбереш. Божествена Радост съхранява един много прост и много чист модел, който не включва никакви други модели в себе си. Той е светлината на чиста, неподправена радост. Щастие.

З: Как става така, че аз съм Наблюдателен тип съзнание, а моят Вътрешен Аз е Приносител на модели тип съзнание?

8: Винаги е така. Тези типове съзнание не те определят. Ти определяш тях. Те са като длъжностна характеристика. Докато избираш да заемаш определена длъжност и да извършваш работата й, ти можеш да описваш себе си по този начин. Но в даден момент, в процеса на развитието си, ти разбираш, че вече ти е подходяща друг вид работа. Промяната е неизбежна и ти ще избираш други неща за себе си, когато се променяш. Като пример: ти си открил, че твоят Вътрешен Аз е едно същество, наречено Наслада, която е един Вмешател. Ти спомена това на своите читатели в уводната глава на Книга 1. Е, Вмешателят е представител на клас съзнание, различен от Наблюдателя и от Приносителя на модели. Вмешателят е същество, което се явява на тези, които са се сътворили в задънена улица. Това да си заседнал, да не можеш да се движиш и развиваш, предизвиква огромна болка на Душата. Такива същества молят за помощ Единството. И винаги получават отговор. Много често отговорът е един Вмешател, който се появява в най-подходящия момент и… се намесва. Вмешателят поставя себе си между пациента и болката. Възниква друг резултат и той бива предложен на пациента. Ако резултатът бъде приет, тогава възниква движение и развитие, и болката бива облекчена. Разбира се, нещата са доста по-сложни от това кратко описание, но ти схващаш идеята. И става така, че ти започваш да се пробуждаш и да се превръщаш от Зигдад-наблюдателя в съществото Наслада-вмешателя. И това е, което ще бъдеш и каквото ще правиш за известно време, докато ти се появи някакво друго видение. След много приключения ще установиш, че си се превърнал в Божествена Радост – Приносителя на Конструкции на съзнание. Това е най-вътрешната ти версия, преди да достигнеш до окончателното разбиране, че си Логос – Универсалното съзнание. Такива сме всички.

И отговора на твоя въпрос – ти можеш да извършваш всякаква работа, която съдейства за развитието ти. Когато я извършваш, това се превръща в твоя цел. След известно време целта ти ще се промени и ти ще си поставиш друга. От една по-висока перспектива, ти постигаш всички тези цели по едно и също време. И също така е вярно, че ти твърде рядко в даден момент правиш само едно от тези неща, което изключва всички останали. Макар сега ти основно да наблюдаваш своята реалност, ти също така, чрез Документите на възнесението, работиш върху намеса в своята реалност. Ти започваш също и да задържаш определени модели в своя ум. И т.н. Всичко е въпрос на перспектива. И това е така и за всички твои читатели. Всеки е един Наблюдател, който избира и решава непрекъснато кой и какво ще бъде оттук нататък, докато се подготвя да се пробуди за едно голямо осъзнаване на Себе си.

З: Тогава какво представляват другите типове съзнание? Имаме Приносител на модели, Наблюдател и Вмешател. Какво друго?

8: Мога да ти кажа тези неща, но няма да бъде справедливо спрямо тях просто да им лепна по един етикет и това също така не е подходящото време за пълноценна дискусия върху тях.

З: Добре. Тогава само кажи ми какво ти правиш… Какво включва ТВОЯТА длъжностна характеристика?

8: Ах! Аз имам една много интересна длъжност. Ако разбереш напълно моята длъжност, ти ще постигнеш едно ново разбиране на своя живот. Мисля, че тя ще ти се стори наистина твърде интересна и ще те научи много за самия теб. Следователно ще ти достави удоволствие като научиш, че това ще бъде предмет на следващата глава. И, разбира се, това е най-подходящото време. В един момент ти ме попита кой съм. Следващата глава ще бъде моя последна с теб и ние ще завършим моя раздел със завършване отговора на този въпрос. След това ще можеш да продължиш останалите седем глави заедно с Адаму.

З: Отлично! Това звучи доста вълнуващо. Нямам търпение да чуя…

8: За съжаление ще трябва да почакаш. Първо, трябва да привършим тази глава, което ще отнеме още известно време.

Това, което се опитвах да направя дотук, е, да ти опиша структурата на измеренията на твоята по-голяма реалност по начин, по който можеш да я разбереш. Следователно аз разисквах с теб начина, по който ти можеш лично да преживееш всяко измерение. Обясних ти също така, че може да има много различни начини за преживяване на същите измерения и че всяка различна перспектива не отрича останалите, а само добавя към тях. Това, което не се опитах да направя, е, да обясня измеренията в термините на твърдата и дефинитивна математика. Много по-подходящо за моите цели обаче е да подчертая, че цялата ви реалност се състои от съзнание и че не е възможно да бъде отделен наблюдателят от преживяването. Без наблюдател няма нищо. И всички вие, разбира се, сте Наблюдателите! И за да ме разбереш, аз използвах възможно най-персоналните термини – начина, по който ти би евентуално наблюдавал своите преживявания в различните измерения. Така че аз мисля, че се справих доста добре със задачата да ти опиша с прости, разбираеми термини какво можеш да откриеш във всяко от осемте измерения.

З: Уха, да, определено мисля, че се справи! И аз наистина се насладих на описанието ти. Беше много по-богато смислово от това, което очаквах. Благодаря ти, 8.

Има обаче още едно нещо, което не ми е ясно. Ти завърши описанието на всяко от измеренията със споменаване на дадена форма. Нулевото измерение бе една точка, първото измерение бе линия, второто измерение бе плоска фигура… и т.н. Всички с изключение на осмото измерение. Нима осмото измерение няма форма?

8: Ах, да, то определено има форма. И тя може да бъде много лесно описана. Формата на осмото измерение е… готов ли си да чуеш… една точка! Една сингуларна, въображаема точка направена от нищо, която съдържа всичко. Това е точка, за която дълбочина, ширина и височина нямат смисъл. Осмото измерение е същото като нулевото измерение, защото те СА едно и също нещо.

З: Разбира се, че е така! Това е поетично и перфектно. Обичам го! 

8: (усмихва се) И така извървяхме един пълен кръг, нали? Ние стигнахме там, откъдето започнахме. И ние си даваме сметка, че в този процес сме се променили и сме израснали, за да осъзнаем факта, че сме се движили в кръг. Всъщност не сме се озовали на ТОЧНО същото място, откъдето сме започнали. Следователно траекторията ни не е окръжност, а  спирала.

Колко забавно!

Да започнем ли една нова спирала? Нека сега поговорим за плътностите.

З: Отлично. Ти каза, че аз ги преживявам вътре в себе си. Трябва да кажа обаче, че измеренията, по начинау по който ги описа, изглежда че се отнасяха също до мои преживявания.

8: Става въпрос за разликата между вътрешно преживяване и външно преживяване. Ще видиш какво имам предвид след малко, когато обсъждаме плътностите…

© 2018 Превод АТИ

Вие, аз, всеки друг на планетата, Бог, Вселената …. Ние всички сме Едно. Ние сме едно голямо същество, което проявява една илюзия, в която е съставено от много малки части, които са отделени една от друга, за да можем да открием Себе си по един напълно нов начин. И не само че сме Едно, но всяка една малка част от нас притежава някои от атрибутите на цялото. Ние всички сме същества-творци с безкрайна сила. Ние притежаваме способността да сътворяваме своята реалност както пожелаем… да я трансформираме по най-величествени начини. За нас тази истина обаче не е очевидна. Ние много умело сме я скрили от себе си. Ние сме я скрили толкова добре, че тя не само не е общоизвестна, но всъщност изричането й в болшинството случаи предизвиква приспех и подигравки. Най-основните истини касаещи нашето същество – това че сме Едно и че сътворяваме своята реалност, са най-дълбоко скрити, неизвестни и погрешно пазбрани.

Когато седнах да пиша Книга 1 от Документите на Възнесението, аз не знаех тези неща. Мислех, че пиша серия от кратки дискусии с моя Висш разум и с духовното ми семейство. Вместо това се появи цяла една книга. Книга, която разказва една история. И тази история се свежда по същество до тези две истини: ние сме едно и ние сме творци. Колко обаче трябваше да се боря с тези две истини, преди да мога да ги приема за себе си! Писането ми отне почти две години, защото съзнанието ми бе изправено пред непрекъснато предизвикателство, за да може да обхване и интегрира предлаганата ми информация. Нужни ми бяха 174,000 думи за да изложа тези идеи.  Наложи се да напусна работата си, да продам къщата и колата си, да напусна града и да се преместя в една собственоръчно построена дървена къща в планините. Преминах през невероятни перипетии, докато успея да приема за възможни тези две идеи и да ги опиша, за да ги споделя с вас.

Последиците от приемането на тези две истини са невероятни. Те променят всичко. Поне това категорично се случи с мен. Помислете си само: ако осъзнаете, че сте творци на своята реалност, вие повече не може да мислите, че сте жертва на своите обстоятелства. Вие повече не може да се страхувате че нещо „ще ви се случи”, или че някой нещо „ще ви причини”. Вие напълно осъзнавате, че всичко което преживявате, сте си го създали и причинили сами. Всичко което трябва да направите, е, да осъзнаете процеса на сътворяване и на изборите които правите и това променя цялата игра. Аз се пробуждам за факта, че живея в своите сънища! И правейки това, аз откривам, как мога съзнателно да сътворявам своите сънища.

Какво чудесно, силно, освобождаващо усещане!

Чувствам, като че ли съм прекарал живота си под вода, с дробове копнеещи за въздух и сега, изведнъж, аз мога да изляза на повърхността и да напълня дробовете си с пресен, чист, животворен въздух!

Сега аз започвам за първи път да правя нови избори и да живея съзнателно. В резултат аз съм щастлив, здрав, в мир със себе си и живея в съня, който съм избрал да сънувам. Това е, което получих от осъзнаване и прилагане описаното в Книга 1 на Документите на Възнесението. До какво ще доведе Книга 2? Все още не съм сигурен. Докато пиша това, аз съм завършил само първите страници на първата глава. Така че не зная какво ще бъде влиянието на тази втора книга върху живота ми. Очаквам тя да продължи да бъде най-удивителното нещо, което съм правил някога. Във всички случаи, имам удоволствието да ви поканя да ме придружите в това ново пътешествие. Както направих с Книга 1, аз ще публикувам всяка нова глава тук в моя уебсайт, за да може да я четете свободно и безплатно, преди да я комплектовам като краен продукс в електронна книга. Моля ви да имате предвид, че предложеният текст е много грубо редактиран и предстои да претърпи допълнителна редакция в окончателния си вариант.

Надявам се четенето да ви достави толкова удоволствие, колкото писането достави на мен!

Желая би безкрайна Радост!

Зингдад

Книсна, Южна Африка

5 декември, 2010

© 2018 Превод АТИ

Зингдад: Здравей, 8.

8: Здравей, скъпи приятелю. Радвам са на възможността да поговорим отново.

З: Аз също. И макар да разговарям с теб непрекъснато, изминаха седем месеца, откакто написахме заедно предишната глава.

8: Ти бе твърде зает през това време, нали?

З: Да, определено бях зает. След покупката на земята, нещата за двама ни с Лиза станаха доста френетични. Трябваше да подготвим строителна площадка, след което дойде строителна компания, за да започне работа по конструкцията, докато ние почиствахме големи площи от плевели и тръни. След три месеца работа строителите ни напуснаха, като оставиха след себе си едно дървено скеле на кокили. Оттогава насам двамата с Лиза и един майстор работихме на строежа всеки предоставен ни от Господа час. И сега, след четири месечен изтощителен труд, най-накрая се нанесохме. Къщата далеч не е завършена и до голяма степен ни предстои живот на строителна площадка още няколко месеца. Основната работа обаче е свършена и ето ни сега в нашия собствен дом.

8: Който построихте сами.

З: Едно от най-удовлетворяващите неща, които някога съм правил.

8: И сега двамата сте готови да запишете една нова глава?

З: Да, наистина. Докато ръцете ми бяха заети със строежа, усещах как душата ми тръпне от желание. Така че изпитвам голямо желание да продължа пътешествието на Документите на възнесението заедно с теб. Вярвам, че сега ще водим разговор на тема Любов, нали така?

8: Това, което предстои, е много повече от един разговор.

Спомняш ли си, че в твоя разговор относно Планинското преживяване, проведен с Божествена Радост, ти достигна до разбирането, че си си докарал това преживяване като си избрал да следваш сърцето си? И че твоето Планинско преживяване е било моментът на придвижване на твоята душа от едно ниво на съзнание на друго?

З: Да, спомням си.

8: Това, което искам да добавя към казаното от Божествена Радост, е, че причината това да е бил моментът, в който си преминал от трета в четвърта категория плътност, е, че тогава си преместил своето его и си го поставил в сърцето си. Виждаш ли, когато си решил „да следваш сърцето си”, ти си обединил една част от своето аз, която пребивава в двойствеността (което е твоето его), с частта, която е свързана с единството и пребивава извън двойствеността (която е твоята душа). Това означава да следваш сърцето си.

И когато се превърнеш в същество, фокусирано в сърцето си, ти ще притежаваш съзнание от четвърта категория плътност.

Разбира се, от твоето Планинско преживяване досега ти си свършил още доста  работа. През този период бяха написани предходните глави от Документите на възнесението плюс много допълнителна работа, която не е отразена в тези разговори. И така, сега ти си готов. Време е за следващата промяна в съзнанието ти.

З: Моето следващо Сингуларно събитие?

8: Да.

З: Наистина, 8? Но как? Това как ще се случи? Аз съм бил безброй пъти в планината и в никой от тях…

8: Не опростявай нещата. Не катеренето по планините ти донесе твоето първо Сингуларно събитие. То бе резултат от последователните ти и непрекъснати решения да следваш сърцето си. Просто онова изкачване бе идеалния момент за теб и Лиза да постигнете състояние на пълен покой. Това бе идеалния момент за двама ви да докоснете сърцето на единството и да почувствате вечната си връзка с Всичко, Което Е. А детайлите на околната среда извън вас нямаха нищо общо със случващото се! Важно бе какво се случи вътре във вас… А вътре във вас, от първото Сингуларно събитие насам, както бе отразено в предходните глави, вие с желание отворихте себе си за идеята на единството. Вие прегърнахте мистерията и приехте позицията на мистика: да имате директно преживяване на божественото и връзка с него. Вие също така пожелахте да застанете лице в лице със страховете си и да се справите със самата идея за страха. Също така, вие пожелахте да поемете отговорност за себе си и за сътворяването на своята реалност. Така че сега сте готови за следващата трансформация.

Сега е нужен един друг момент на пълен покой. Вие задръствате умовете си с толкова много шум и живота си с толкова много дейност, че осъществяването на тези големи преходи на душата става доста трудно. Може би това за теб да е противно на интуицията ти, но наистина най-голямата трансформация винаги настъпва, когато си в пълен покой.

З: Би ли ми помогнал да разбера това?

8: Нека използвам един твърде прост пример. Подхвърли един камък нагоре във въздуха, с всичката си сила. Първоначално той ускорява движението си по посока на небето. Това е неговият полет навън. След това, под нарастващото влияние на гравитацията, той започва да забавя движението си, докато накрая, в най-високата точка на движение, той спира. И само в този миг на перфектен покой, той може да промени посоката си и да започне да пада обратно към теб. Обратният полет бележи непрекъснато нарастващо ускорение.

Мигът на смяна на посоката е точно по средата на момента, в който камъкът е в най-пълен покой. И сега ти се намираш отново в един момент, в който можеш да извършиш една голяма промяна в посоката на душата си.

Ти трябваше вече да си извършил този преход, ако не бе фактът, че не си застанал в покой. Просто ти не знаеш как да го направиш. Шумът и движението са толкова обичайни за теб, че ти всъщност не познаваш нищо друго. Обаче ти наистина трябва да застанеш в покой сега. Без този покой ти няма да можеш да промениш посоката си.

Ако не застанеш в покой, тогава можем да проведем един дълъг и интересен разговор за любовта. Мога да ти разкажа твърде интересни неща за нея и това ще бъде чудесно и удивително, но всъщност няма да те отведе там, където трябва да отидеш. Ще постигнеш известно интелектуално разбиране на любовта. Това обаче няма да доведе до познание в сърцето ти. А дискусията, която трябва да проведем тук, трябва да бъде основана на това познание. Без това разговорът, който и двамата искаме, няма да бъде проведен. Ние ще говорим за интересни неща, но никога за същността. И ти няма да постигнеш тази трансформация на душата, която това познание би донесло.

З: Значи аз трябва… какво… да медитирам? И тогава…?

8: От теб се иска нещо повече от обикновената ти медитация. Ти медитираш твърде редовно и това е добре. Твоите медитации обаче всъщност не са този покой, който мислиш, че са. Всяка твоя медитация преследва една или друга цел. В това няма нищо погрешно, но сега е нужно нещо друго. Виждаш ли, сега е време да промениш напълно своето битие. Като камъка, който е излетял със сила от ръката ти, ти трябва да достигнеш момент на абсолютен покой, преди да можеш да промениш посоката си. И в това състояние на покой, ти трябва да слушаш само сърцето си. Може да ти е нужно известно време, преди да го направиш, както трябва. Ти толкова си свикнал да запълваш всеки ъгъл от съзнанието си с шум и движение, че може да е нужно да практикуваш доста дълго време състоянието на покой, преди да постигнеш тази цел – да можеш наистинта да чуеш гласа на сърцето си.

Аз обаче разбирам, че за теб всичко това е само теория. Това, което искаш от мен, е да ти дам някаква практическа задача.

З: Да, моля.

8: Това е една красива ирония: Докато се научиш как наистина да бъдеш, ти все още се нуждаеш от нещо, което да направиш, за да стане възможно да бъдеш. (усмихва се) Това е подобно на приказката, че за да познаеш тишината, ти трябва да намериш нещо да кажеш, за да позволиш на тишината да настъпи. Каква чудесна космическа шега.

Аз обаче мога да ти помогна с това. Ето какво трябва да направиш: Избери един ден, в който нямаш никакви насрочени срещи. Това ще бъде твоят ден на покой и слушане. Кажи на всички, че този ден няма да контактуваш с никого. Кажи на тези, заедно с които живееш, че в този ден няма да разговаряш с тях и те също не трябва да ти говорят. Това е твоят ден на тишина. 

В нощта преди твоят ден на мълчание трябва да изключиш своя мобилен телефон и всички подобни устройства, които биха могли да те смущават. Трябва да изключиш компютъра си, телевизора и радиото. В твоя ден на мълчание всички устройства, които използваш, за да вкарваш информация в съзнанието си, трябва замлъкнат.

Сутринта в твоя ден на мълчание трябва да се събудиш без помощни средства, като будилник, или нещо подобно. Събуди се естествено. Остани в леглото си и запази пълно спокойствие. Вслушай се в сърцето си.

З: Какво означава това, 8? Какво означава да се вслушам в сърцето си?

8: След известно време това ще се превърне в твоя втора природа – много по-нормално и естествено даже от това да слушаш звуци с ушите си. Засега обаче аз наистина разбирам, че ти е нужна малко помощ.

Трябва да знаеш, че сърцето ти е един портал. То е твоята връзка с Божественото. Може да се каже, че твоето Вътрешно Аз се намира в сърцето ти. Може даже да се каже, че единството е в сърцето ти. Всичката мъдрост, истина и творчество са моментално налични и достъпни за теб чрез сърцето ти. Ти обаче трябва да се научиш да слушаш, наистина да слушаш сърцето си. Защото то ти говори тихо и нежно с езика на любовта. Но вярвай ми, когато казвам, че то говори твърде красноречиво, когато е необходимо.

З: Добре. Но аз как да го слушам?

8: Като начало трябва да си сигурен, че няма нищо, което да обитава в съзнанието ти и да вдига шум. Твоето сърце няма да се състезава за вниманието ти! Ето защо трябва да помолиш членовете на семейството си да не ти говорят. По същата причина не трябва да се ангажираш с четене, да проверяваш електронната си поща, да разговаряш с когото и да било. Никакви външни дразнители. Също така не трябва да се занимаваш с никакви дейности. Всички тези неща създават мисли и шум в ума ти. Трябва умът ти да остане в пълен покой. Максимално възможният покой на ръцете, тялото и ушите ти ще бъде от голяма полза.

Това е началото.

След това, когато си в покой, трябва да се вслушаш в сърцето си. Можеш, ако се наложи нещо да направиш, просто да слушаш как бие физическото ти сърце. Това ще ти помогне, защото представлява буквално да чуваш сърцето си. Тогава ще трябва да се опиташ да успокоиш съзнанието си и ще видиш какво ще се получи.

По този начин трябва да прекараш този ден. Остани в покой. Слушай. Чакай сигнал от сърцето си.

Сърцето ти може да ти говори повече с „чувства”, отколкото с думи. Ако внимаваш обаче, ти ще знаеш точно какво означават тези чувства.

З: И после?

8: После ще видиш какво то има да ти каже!

З: А ако няма нищо, което да ми казва?

8: Не бъди глупаво дете. Там се намира цялото единство! Там се намира целият живот! И животът ще ти проговори, стига да внимаваш достатъчно! Огледай се наоколо във вселената, която кипи от жизнена активност. Погледни света през прозореца си. Погледни в една капка вода през микроскоп. Погледни в ядрото на един атом. Има ли място, където единството да не казва нищо? Единството говори със страстно красноречие през всичкото време. Единственият проблем е, че ти седиш с пръсти втъкнати в ушите си, крещиш бездарни глупости и удавяш истината и красотата, които те заливат непрекъснато от всички посоки. Мислиш ли, че можеш, за един единствен момент, да млъкнеш и само да слушаш?

Или ако го кажа малко по-нежно, можеш ли да се освободиш от страховете си и от извиненията си, и просто да погледнеш, и видиш какво има извън теб?

З: Справедливо съм наказан (усмихвам се глупаво). Да, ще направя това. Утре е неделя. Ще го направя моя ден в тишина и ще видя какво ще се получи.

8: Добре.

Може утре да бъде просто ден за тренировка и да се окаже, че трябва да повториш някой друг път. Може даже да има нужда да прекараш няколко дни в мълчание. Бъди готов за това.

З: Добре, 8.

8: Ако обаче успееш, макар и за един единствен момент, да останеш наистина в пълен покой и наистина да се вслушаш в сърцето си, тогава, мога да те уверя, че ще получиш чудни прозрения. И със сърцето си ще узнаеш, че те са истина. Което е нещо твърде различно от идеите, които можеш да имаш в главата си и за които можеш да си мислиш. Това да знаеш и да мислиш са две много различни неща. И когато това се случи, у теб няма да има никакво съмнение, че се е случило. Това ще бъде едно много силно преживяване. И когато това се случи, то ще бъде основата, върху която ще можем да построим тази глава.

Ще го направиш ли?

З: Малко не съм на себе си. Чувствам, че това е нещо толкова сложно и нямам идея дали ще се получи нещо. Но определено ще опитам!

8: Добре тогава, ще говорим отново след неделя…

(Неделята мина и, както бях предвидил, това бе ден на тишина. Сега сме седмица по-късно)

З: Добре, 8. Имах един ден в тишина. И той се оказа наистина нещо удивително!

8: Много добре. Много се радвам, че всичко е преминало добре. Разкажи ни какво се случи.

З: Разбира се. Ето какво се случи…

Моят ден на тишина

В неделя сутрин се събудих от песните на птичките на двора. Щом се събудих и си спомних, че това трябваше да бъде моя ден в тишина, така че останах в леглото си, слушайки тихо. Е, ако трябва да бъда честен, повечето време мислех относно слушането. Всъщност изпълвах главата си с мисли относно това как би трябвало да изглежда слушането на сърцето ми, как би трябвало да го почувствам и какво би казало сърцето ми, и… ами… скоро си дадох сметка, че съвсем не съм в покой. Тогава започнах да медитирам, което бе малко-по-добре. Отпуснах напълно тялото си и изчистих ума си от всякакви мисли. Това бе чудесно до момента, в който осъзнах, че съм изчистил всички мисли, но съм започнал да мисля точно за това. И след това започнах да мисля как бих могъл да слушам сърцето си, без да имам каквито и да е мисли. И след това разбрах, че отново пълня ума си с глупости!

Тогава ми стана очевидно колко по-трудно ще бъде всичко това, отколкото си мислех в началото.

Няма да ви отекчавам с подробности от моя ден, но ще ви кажа, че бях твърде разочарован от себе си. Да бъдеш в покой звучи лесно. Просто спираш да мислиш, след което слушаш внимателно, нали така? Трябва да ви кажа, че това да прекъснеш встрастяването си към шума е голямо предизвикателство. Поне така се оказа за мен.

В късния следобед престанах да се боря със себе си. Омръзна ми да се опитвам да запазя тишина. Писна ми да се опитвам да открия правилния път към пълния покой. Писна ми да се опитвам да слушам. И така, реших, че съм си изгубил времето и вместо да се опитвам да слушам сърцето си, просто трябва да се насладя на останалата част от деня. Потърсих Лиза, за да й кажа, че вдигам бялото знаме и че ще опитам някой друг път. Тя обаче бе навън да разходи кучетата. Тогава си направих сандвич и отидох, и седнах на верандата, за да наблюдавам един наистина смайващ залез. Докато седях и наблюдавах с удивление красотата на пейзажа, почувствах, че ме залива вълна от покой. И тогава нещо с мен се случи. Една мисъл се промъкна от задната врата на ума ми. Една мисъл за любов. Една красива мисъл. И тя ме засегна много дълбоко, предизвиквайки сълзи в очите ми. Това не бе толкова мисъл, колкото усещане. И аз почувствах, че това е истина.

И тогава аз разбрах: това бе, което очаквах! Ето че се случи. Най-накрая, когато спрях да се опитвам и да се боря… това бе просто там, в ума ми, като че ли винаги е било!

Влязох вътре, седнах пред лаптопа и, преди да се замисля как да изложа това, какъв подход да избера, започнах да пиша. Всичко се изля от сърцето ми изведнъж, без прекъсване, през ръцете ми върху клавиатурата. Мисълта почти подмина ума ми по пътя от сърцето ми до екрана на лаптопа. И ето какво написах…

Аз се вслушах в сърцето си и то каза следното:

В началото на всяка частица съзнание, от самото ЕДНО, по целия път надолу до най-малката, най-нова частица живот, има един момент, в който това същество получава самосъзнание. В Документите на възнесението ние сме перифразирали този момент с думите на това същество: „Ето ме”. Самосъзнанието обаче е винаги любопитно. Следователно следващото промълвяване може да бъде перифразирано като: „Какво съм аз?”

Изглежда, че пътешествието започва винаги с: „Ето ме, но какво съм аз?” След това самото пътешествие се състои от: „Аз може да съм това. Не, чакай, може би съм онова. Или, какво, ако съм това?” И т.н., и т.н., и т.н. Непрекъснато търсене на отговора. Всеки път когато бива опитвано нещо ново, възниква фрагментация на съзнанието. Нови същества биват изпратени от съзнанието на съществото-родител в един набег на себеоткриване. Биват изпробвани различни варианти, множества от възможности. Биват изявени цели облаци от съзнание. Умножаване, усложняване и след това специализиране, и отново опити. Винаги търсене и никога откриване на този момент от блаженство и мир, който следва откриването на отговора на въпроса: „Какво съм аз?”

При всеки опит, с всеки изпробван отговор, ние сме се отблъсквали един от друг и от ЕДНО. Отблъсквали сме се все по-далече и по-далече. Превръщали сме се в цунами от съзнание и сме се отблъсквали един от друг – навън, навън, вечно в търсене на истината. Вечно търсейки отговора…

Какво

Съм

Аз

?

И ето че се озоваваме тук сега, живеещи живота си на планетата Земя, много надолу в най-плътното място на съзнанието. Бихте могли да кажете, че това е най-дълбоката забрава, която е възможно да бъде постигната, възможно най-далече от точката на възникване. Благодарение на Завесата на незнанието и изборите, които колективно сме направили, това е то. Може би е възможно да отидем още по-далече? Може би някой желае да опита? Аз не желая. Аз съм готов да бъда част от завръщащите се. Като всички вълни, които са се избутали нагоре от най-големите дълбини на океана и са се озовали разбити на брега, тази вълна ще се завърне. Тя ще се завърне обратно с непрекъснато увеличаваща се скорост и жизненост към своя източник. Към ЕДНО. Ние се завръщаме!

И как можем да се завърнем?

Това започва с правилния отговор на въпроса: „Какво съм аз?”

И правилният отговор за мен, от дъното на сърцето ми е… Любов.

Установил съм, че всеки открит от мен отговор ми носи само усложнения. Всеки друг отговор ме изтласква настрани и надалече. Защото всеки друг отговор предполага нещо друго, което аз не съм.

Например. Ако аз съм (както съм установил, че съм) едно същество наречено наслада, израз на божествена радост, тогава аз не съм най-различни неща. Аз не съм страх, болка, тъга, загуба, гняв, омраза, или нещастие.

Очевидно.

Но аз не съм също така покой, мир, хармония, ред, или търпение. Аз не съм даже доброта, честност, справедливодст, доблест, достойнство, твърдост, надеждност, правота и всякакви други подобни неща.

Виждате ли? Ако избера все пак нещо и кажа: „Аз съм това,” тогава аз казвам, в същия този момент: ”Аз не съм това” на цяла плеяда от други неща. Така че всяко нещо, което бих претендирал да бъда, води до отделеност и отблъскване от единството.

Единственото изключение от това правило, което мога да открия, е, изявлението: „Аз съм любов”. Не страст. Не похот. Не нужда. Не което и да е от тези глупави, временни дребни чувства, които обикновено имаме предвид, когато изричаме думата любов. Не. Аз съм Любов с главно Л. Аз имам предвид този вид любов, която поглежда едно друго същество и вижда в очите му Бог. Която вижда чудото и съвършенството в сърцето на това същество, независимо от обвивката, която то носи в момента. Любовта е това, което е дадено на всичко и на всеки, навсякъде, безусловно, винаги. Това е Любовта, за която говоря.

Аз говоря за този вид Любов, която ви поставя на колене от благодарност, че сте живи. Която заплашва да разбие сърцето ви с красотата на света около вас. Която ви кара да копнеете да намерите най-прекрасния и величествен подарък, който може да откриете в себе си, просто за да имате нещо, което да може да върнете на живота от благодарност за всичко, което ви е дал.

Това е моят отговор на въпроса. И така аз откривам, че мога да обявя със сигурност, твърдост и убеденост: „Аз съм Любов!”

И така, за моята душа, аз съм приносител на отговор. Аз съм една частица от живот, която се завръща обратно у дома. Аз го усещам! В момента в който правя това изявление, течението се обръща. Аз съм във вълната, която е привършила своя щурм на брега… и сега се отдръпва обратно към морето.

И докато се връщам назад, аз ще събера други частици от Себе си. Ще видя всичко, което някога съм бил и правил в този живот, и ще кажа: „Аз съм любов и аз съм това”. И така, да, аз съм любов и аз съм Арн, който е Зингдад.

И след това, докато продължавам обратно към дома, аз ще видя частици от Себе си в своите други въплъщения и ще кажа: „Аз съм любов и аз съм също това, и онова, и това другото, и онова също.” И така, да, аз съм любов и аз съм Арн, и аз съм магьосника, и момчето с аутизъм, и космическия войник, и момчето от Лира… и всичко, за което съм се мислел.

Аз ще заявя: „Аз съм любов и аз съм всички тези същества!” И всички тези същества ще бъдат отведени у дома, във вълната на моята Любов.

И тогава ще срещна своя Вътрешен Аз. Ще видя неговата удивителна и красива същност. Ще се влюбя в това същество. И аз ще се погрижа за неговите рани и за неговата болка. И ще ги облекча с моята способност за любов. „Аз съм любов,” ще им кажа, „И аз съм това!” Така че аз съм любов и аз съм Наслада, и Божествена Радост, и всичко, което съм сътворил да бъда, по целия път от единството до отделеността.

Аз съм любов и аз съм всичко това!

И така, който и да си, където и да си, независимо как си се озовал там, където се намираш, ще дойде момент от твоето пътешествие обратно към дома и от моето пътешествие към дома, когато и двамата ще се вгледаме в едно и също голямо същество и двамата ще кажем: „Аз съм любов и аз съм това.”

И тогава ти и аз ще бъдем ЕДНО. И наистина, в подходящия момент, всички същества навсякъде, във Всичко, Което Е, ще погледнат към ЕДНО. И ние всички ще заявим: „Аз съм любов и аз съм това!”

Засега обаче, аз мога само да гледам напред към този момент, когато ще зная, че аз съм теб и че ти си мен. Тъй като обаче зная, че времето е илюзия и че всичкото време всъщност е сега, аз мога вече да погледна към теб през тази част от текста, която ни разделя. Аз мога да видя как четеш това. Аз мога да те погледна и да кажа: „Аз съм любов и аз съм това!”

И това е, което аз получих, 8.

8: Браво, приятел!

Много съм доволен и горд с теб. Това е повече от красиво.

И като помисля, че ти се тревожеше, че сърцето ти може да няма какво да каже…

З: Глупаво, нали?

8: Може би. За щастие вече знаеш по-добре. Единственият път, когато сърцето ти би могло да остане в покой, ще бъде, когато ти ще изпаднеш в такова състояние на блажено единство и перфектно равновесие, че то няма да има какво да добави.

Виждаш ли, всяко нещо, което правиш, което причинява дисбаланс, ще има за резултат обръщение на сърцето ти към теб. И песента на възстановяването на баланса е песента на сърцето.

Ти обаче не трябва да разбираш погрешно; дисбалансът не е лошо нещо! Ни най-малко. Ако нямаше дисбаланс, нямаше да има вселена, живот, нито „теб” и нито „мен”. Нищо не може да съществува без дисбаланс. А Любовта е завръщане към баланса. Така че където съществува нещо, там има любов, която връща това съществуване към единството. Любовта следователно е най-мощната сила във вселената. Тя е привличането на самото единство.

З: Имам толкова много въпроси относно всичко това, 8. Не зная откъде да започна…

8: Ти си свършил работата да пазиш тишина и да слушаш сърцето си, и така си постигнал основното разбиране, което ти е нужно, за да можем да споделим тази глава. Така че аз ще ти помогна. Ще ти разкажа една история, която ще ти помогне много да изясниш своето разбиране на начина, по който се проявява животът, и на това какво представлява любовта. И след това, когато постигнеш по-добро разбиране, ти ще знаеш с по-голяма яснота какво да поискаш от мен.

З: Това звучи чудесно. Благодаря ти, 8. С удоволствие ще чуя историята.

8: Тогава ето я и нея…

Историята за Бутни (Push) и Стой (Stay) и Безкрайната еластична топка

З: Бих казал, че с това заглавие показваш наистина богата фантазия.

8: Харесва ли ти?

З: Да. Чудно ми е какъв вид история би имала такова заглавие.

8: Историята е добра. Малко различна е обаче от повечето истории, които би могъл да чуеш. Тази изисква от теб не само да слушаш внимателно, но и да свършиш малко допълнителна работа, като си представяш идеите, които ще изложа. Ако направиш това, ще получиш мъдростта, която се съдържа в историята.

Ти, разбира се, си запознат с различни ластици. Е, искам да те помоля да си представиш нещо подобно на ластична лента. Вместо да бъде ластична лента обаче, нека това бъде топка. Най-любопитното качество на тази еластична топка е, че тя е безкрайна. Безкрайността обаче не е нещо, което ще разбереш лесно, затова ще ми е нужно малко време да ти обясня това, както трябва.

И така, първото качество на Безкрайната еластична топка е, че тя може да бъде разпъната безкрайно във всяка посока. Тя никога не се отплесва, не се скъсва и не изчерпва възможността си да се разтяга. 

На второ място, тя може да бъде разпъната в безкраен брой различни посоки. И тук трябва да поработиш заедно с мен, за да си представиш това. Една лента от ластик може да бъде опъната само в две посоки, нали така? Еластичната топка обаче може да бъде разтеглена във всяка една посока. Наляво, надясно, нагоре, надолу, вчера, догодина, зелено, жълто, щастливо, вибриращо, кварцово…

З: Уха-а! Това посоки ли са?

8: За нещо, което е безкрайно, да. Това са посоки в съзнанието. Ти живееш в един тясно ограничен, триизмерен свят. Ти си представяш, че основните посоки в пространството са само посоките, в които можеш да се придвижиш. Някои хора на твоята планета са развили малко повече въображението си и са стигнали до извода, че „времето” също е една посока. Те са прави. Следващата стъпка е да разбереш, че всички неща притежават съзнание и че е възможно да преминеш през всяко съзнание. Но нека да не се спираме на това. Когато му дойде времето, това ще има повече смисъл за теб.

Обратно към Безкрайната еластична топка. Ако вземеш тези две качества – че може да бъде разтегната безкрайно и в безкраен брой посоки, от това следва, че тази топка включва всичко. Нищо не е извън нея и всичко е вътре в нея.

З: Не съм сигурен, че разбирам това. Винаги срещам известна трудност за разбирането на понятието безкрайност. Ти казваш, че всичко, което е безкрайно, трябва да включва всичко, което съществува?

8: Да.

Думата „безкрайно” произлиза от латинската дума infinitas, която означава безграничност. Ако нещо има граници, значи то е нещо крайно. И ако кажеш, че нещо не се намира вътре в тази топка, означава определяне на граница. Тази топка обаче е безкрайна; тя е без-край. Така че не може да има нещо, което тя да не включва.

З: Това е луда мисъл. Всички неща, които са безкрайни, включват всички други неща!

8: Точно така. Това всъщност е един твърде интересен момент, върху който си струва да си поговорим след известно време. Засега обаче ти можеш просто да разбереш, че качество на безкрайността е да включва всичко.

З: Добре, разбрах това.

8: Третото свойство на Безкрайната еластична топка е фактът, че когато тя не е разпъната в нито една посока, тя се свива до нищо и престава да съществува. Можеш ли да си представиш това?

З: Не съвсем. Ние всички сме вътре в топката. Ако всичко е вътре в топката, как то ще престане да съществува, ако ние престанем да я разпъваме?

8: Това е добър въпрос. Той ми позволява да ти кажа нещо много важно относно Всичко, Което Е. Ти имаш проблеми да си представиш, че топката може да се свие до нищо, защото според твоето преживяване на реалността, „нещата” са реални. Ти все още не разбираш истински, че всички неща са преходни илюзии, сътворени от теб, в резултат от вашето колективно съзнание. 

В своята същност, ти си чисто съзнание.Това е истинската ти природа. А чистото съзнание, когато престане да функционира, няма форма. Има една сентенция в света на архитектурата и дизайна, която гласи: „Формата следва функцията”, и в този контекст тя означава нещо като: „Целта трябва да диктува формата”. Сега искам да използвам тази фраза в различен контекст. Виждаш ли, в най-универсален смисъл, наистина е вярно, че формата действително следва функцията. Функцията е тази, която създава формата. Правенето или сътворяването е, което създава всички форми. Ако прекратиш всички функции, тогава ще изгубиш всички форми. Ще се върнеш към чистото съзнание и просто ще се слееш с единството. Ако всички части на единството прекратяха всички свои функции, ако престанеха да разтягат и избутат навън Безкрайната еластична топка, тогава да, всичко би се свиало в безформие и би изчезвало в нищото.

Четвъртото свойство на Безкрайната еластична топка се нарича Безкрайно разнообразие. Разбери, че времето не влияе на Безкрайната еластична топка – времето е само едно от нещата, които са вътре в Безкрайната еластична топка. Така че за Безкрайната еластична топка няма минало или бъдеще. Това означава, че тази топка се намира непрекъснато във всички свои възможни състояния. Точно сега тя бива разтягана във всички посоки, в които някога е била разтягана, и във всяка възможна посока, в която някога ще бъде разтягана. И също така тя не е разтягана в никоя от тези посоки. Сега тя се разтяга безкрайно в безкрайни посоки и също така се свива и изчезва в нищото. В този момент тя едновременно се разгръща и се свива. И преминава през всякакви пермутации, които можем да си представим, и през още много, които не можем да си представим. Безкрайната еластична топка се намира във всички тези състояния, по едно и също време. Ако трябва да бъде наистина безкрайна, всичките й възможни проявления трябва да съществуват едновременно. Без каквито и да било изключения. В противен случай отново ще има граница, разбираш ли?

Това наистина означава, че всяко създадено нещо съществува винаги и всичко съществува по едно и също време. Всичко е точно сега. Защото „безкраен” означава точно това.

Можеш ли да си представиш това?

З: Това леко надхвърля възможностите ми. (смея се) Но добре, мога да си го представя. Какво всъщност означава всичко това?

8: Всичко, което съм ти казал до момента, е необходима основа. За да достигнем до истинския смисъл на това обаче, аз ще добавя няколко персонажа към историята, които може да имат смисъл за теб. Позволи ми да ти ги представя: имената им са Бутни и Стой.

Както казах, единството сътворява и себе-сътворява. В преследване на своето себеоткритие, едно от нещата, които то е направило, е, да си представи, че се състои от различни части. И след като си е представило това, значи това е така. И ето че в началото, една част от единството казва: „Аз ще започна да бутам навън, за да мога, когато се обърна назад, да видя какво съм.” То прави това… и вижда себе си за първи път! И докато гледа себе си, се ражда любовта. Когато някоя част от единството погледне някоя друга част от единството, тя вижда красотата, чудото и съвършенството на единството – на Себе си – и изпитва любов. Мога да го перифразирам така: „Бог в мен вижда Бог в теб.” Това е наистина любов! Тя кара някои от частите да се приближат една към друга и да се гледат взаимно с удивление. Тогава те виждат, че всички принадлежат на единството. Те се придвижват една към друга, сливат се и тогава стават отново ЕДНО.

Любовта е, която ги привлича една към друга.

З: Това е красиво.

8: Така е. Това, което означава, е, че всяка част от единството, независимо къде, трябва наистина да внимава и наистина да види  някоя друга част от единството, и това ще се случи. Ако имаш очи и наистина гледаш и виждаш, ти ще видиш Бог във всеки друг около себе си. Във всяко животно, във всяко растение, във всеки залез. Ти ще видиш Бог в насекомите, във вълните на океана и в звездите, които блестят. Ще видиш Бог в собственото си тяло и определено ще видиш Бог в очите на други хора около теб.

З: Но това не се случва често, нали, 8? Не познавам много хора, които преживяват своя свят по този начин. И колкото и да бих желал, аз съм имал само проблясъци от това. Наистина бих желал непрекъснато да виждам нещата по този начин. Това възможно ли е?

8: О, да. Ще се наложи, разбира се, да претърпиш значителни промени в своите убеждения относно себе си, преди да постигнеш да правиш това през всичкото време. Но ти си тръгнал по този път. Ще ти отнеме обаче малко време и известно пътуване. А следващите няколко стъпки в това пътуване са точно това, което ще направим в тази глава.  

И така, аз бих искал да завърша нашата история, тъй като има доста, което можеш да научиш от Бутни и Стой.

Малко по-рано аз споменах, че нищо не може да съществува без отсъствие на равновесие или баланс. Сега ще обясня това в повече подробности.

Дисбаланс в полето на съзнанието

Всичко, което съществува – включително ти, аз, столът, на който седиш, вселената, която обитаваш, и всяка съществувала някога реалност, накратко всичко, е плод на отсъствие на равновесие, или на дисбаланс в полето на съзнанието на единството. Виждаш ли, ако всичко се намира в идеално равновесие, тогава ще има само съзнание. Никакви форми, никакви индивиди, никакви личности, никакви творения, никакви реалности и никакво разнообразие. Само перфектно, блажено спокойно съзнание в мълчалив отдих. Това е, можем да кажем, ЕДНО в покой. За да може обаче ЕДНО да направи нещо, трябва да възникне някакъв дисбаланс. Този дисбаланс обаче може да бъде само местен. Всеки локален дисбаланс трябва да бъде компенсиран някъде другаде в ЕДНО. Така че локално има дисбаланс, но в цялото ЕДНО винаги съществува перфектно равновесие. Нито за миг не е възможно ЕДНО в неговата цялост да бъде изведено от равновесие.

З: Мисля, че разбирам, 8. Може би обаче ти можеш да ми помогнеш да си го представя.

8: О, разбира се. Този феномен възниква непрекъснато на вашата планета с приливите и отливите в океаните. Когато има високо ниво на океана в една част на земното кълбо, то бива балансирано с ниско ниво на друго място. Когато в океана се издигне голяма вълна, тя бива компенсирана от водна падина непосредствено до нея. Във всички тези случаи, има местни покачвания и спадове в оканската дълбочина и обем, но в океана като цяло, няма нито покачване, нито спадане.

Следиш ли мисълта ми?

З: Това ми помага много, благодаря ти.

8: Така, след като си разбрал това, ти си готов да видиш, че за да възникне Бутни в една част от ЕДНО, нужно е, в същото време, да възникне негово противодействие.

Не можеш да създадеш Бутни, без да създадеш и „не-Бутни”. За целите на нашата история, ние ще назовем „не-Бутни”, Стой.

Така можеш да видиш, че създаването на Бутни означава и създаване на Стой. Те биват създадени едновременно и са перфектно балансирани, еднакви, но противоположни проявления на ЕДНО.

Тези противопоставени същества могат да изглеждат, от една много локализирана перспектива, като две различни същества, които действат различно и независимо едно от друго. Това обаче е само временна илюзия. Има една по-голяма истина, която е, че те са всъщност едно същество, което притежава самосъзнание и което просто действа чрез тях.

З: Как е възможно това, 8? Наистина не мога да си го представя.

8: Това отново е много важно за разбиране, така че ще се опитам да ти помогна.

Миналата нощ ти спа дълбоко и едва раздвижи тялото си след няколко часа сън. След това, тази сутрин ти отиде във фермата си и работи здраво физически, и раздвижи много добре тялото си. В този момент ти пишеш Документите на възнесението и умът ти и интуитивните ти центрове са много активни. Вътре в потока на времето, ти може да мислиш, че си една личност, която последователно преминава през тези три различни състояния. Извън времето обаче, може да изглежда, че си едно същество, което съдържа три  едновременно съществуващи същества в съзнанието си. Възможно е да наречем тези три други същества Спящият човек, Здраво работещият човек и Пишещият човек.

З: Или може би Сънчо, Работко и Умчо.

8: (смее се) Да, може би.

Но виждаш ли,  разбира се, тези Сънчо, Работко и Умчо са само твои аспекти. И по същия начин ЕДНО е само едно същество, но съдържа в себе си безкраен брой различни аспекти. И за целите на тази история, два от тези аспекти са Бутни и Стой.

Това помага ли ти да разбереш?

З: Да, благодаря ти!

8: И както видяхме, Бутни бута навън, вижда себе си и се завръща обратно, изпълнен с вълнение и учудване, и се обединява със Стой.

З: И тогава, какво се случва с Бутни и със Стой?

8: Ами, чрез своята малка игра на себеоткриване, Бутни и Стой са дали възможност на ЕДНО да преживее себе си по един нов и чуден начин. ЕДНО е зърнало себе си и открило Любов. В резултат на това, то решава да повтори това преживяване. Тогава Бутни и Стой се надигат отново и решават, че толкова много са харесали преживяването, че искат да го повторят, по точно същия начин. И така те се опитват да го направят. Ето обаче че настъпва моментът, който харесвам: макар че искат да повторят точно същото преживяване, те не могат. Защото виждаш ли, ти никога не можеш да направиш едно и също нещо два пъти.

З: Не можеш?

8: Не. Помниш ли Глава 8? „Промяната е единствената константа”.

Аз мога да докажа това твърдение още веднъж, като използвам историята с Бутни и Стой, и в същото време мога да ти кажа защо те не могат да повторят същото нещо.

Първият път, когато Бутни избута навън, това бе първият път. Той не може никога вече да избута за първи път. Следващият път, когато ще избута навън, ще бъде втория път. Така че ще бъде различно. Сега вече той ще има известен опит, натрупан от първия път. Той ще има известна идея какво да очаква. И фактът, че знае какво да очаква, променя цялото преживяване. Той вече не е толкова изненадан да види Стой. И когато той се връща, за да каже на Стой как той изглежда „отвън”, Стой вече не е толкова развълнуван. Те не се сливат със същата сила. Цялото упражнение вече не е толкова вълнуващо.

З: Изглежда, че нещата ще стават все по-малко вълнуващи за Бутни и Стой. Тяхната връзка обречена ли е? Трябва ли им семеен консултант? (смея се)

8: (смее се) Не. За щастие, не. Защото, виждаш ли, те ще се опитат да повторят упражнението само един или два пъти, преди да видят очевидното и тогава ще сменят играта. Бутни и Стой са части от единството. И като такива, те притежават неговите атрибути. Те могат да сътворяват и да пресъздават себе си. Те също така са любопитни и търсещи. Така че те променят правилата и играта става отново нова и вълнуваща.

З: Как? Те как сменят правилата, 8?

8: Ами, какво ще стане, ако този път Бутни реши да види колко надалече може да избута? Какво ще стане, ако той реши да бута толкова надалече, че успява да забрави, че е бутал преди всичко? Кое би било различното? Защото тогава, завръщането към Стой ще бъде за него все едно, че е за първи път, макар че това няма да е така за Стой. И тогава би се случило нещо магическо. Защото Бутни ще е бутал много дълго време, бутайки и бутайки, докато се е отдалечил толкова много от Стой, че вече не е могъл да го вижда. И защото Бутни не притежава способност да помни, реалността, която не вижда, за него не съществува. И тогава той ще е забравил за Стой. И ако е забравил Стой, той ще е забравил също и че е Бутни. В този момент Бутни ражда в съзнанието си едно ново същество, което ще назовем Забрави.

Сега ти ще си спомниш, че аз ти казах, че всеки дисбаланс винаги е локален дисбаланс, защото винаги е перфектно съчетан с друг дисбаланс, на друго място в безкрайното поле на съзнанието на единството. Така че когато Бутни създава Забрави, той също така, едновременно създава и „не-Забравяй”. Когото оттук нататък ще наричаме Помни, или Спомни си*). И така бива създадена памет. Помни е първото създание във Всичко, Което Е, което може да съхранява в ума си нещо, което не преживява директно. Помни може да види едно подобие на Стой в своя ум, без всъщност да е близо до Стой.

*) Използваната в случая дума remember в тази част на текста е преведена в зависимост от нюансите в българския език като „помни” или „спомни си”, които на английски са две от значенията й. – Бел. прев.

З: А Забрави?

8: Ами той е забравил! Така че той се скита около външните покрайнини на Безкрайната еластична топка. Нека фокусираме за известно време вниманието си върху него, защото той може да ни научи много за самите нас.

Животът на Забрави е малко объркващ. Той няма знание за това кой е, нито как се е озовал там, където се намира, или какъв е смисълът на съществуването му. Той просто е. В сърцето си обаче той знае, че е непълен. В сърцето си той усеща един копнеж за това, което е забравил. Той обаче не знае това. Всичко, което знае, е, че има чувство на загуба и че се чувства откъснат. Забрави е сам, без да знае как е възникнал и защо.

И тогава? Какво прави Забрави?

Той прави единственото, което може да прави. Той бута в една друга, нова посока на съзнанието. Той прави това, като си задава основни въпроси, като: „Защо съм аз тук?” или: „Каква е целта ми?”

Забрави може да реши да отговори на своя въпрос с: „Аз съм тук, защото търся да разбера, да узная истината”, и правейки това, той създава в съзнанието си едно ново същество, наречено Истина. Или той може да каже: „Аз правя това, което правя, заради чистата проста радост, която то ми доставя, и защото е забавно!” и по този начин той сътворява в себе си Радост. Или може да каже: „Аз правя това в услуга на другите. Аз съм тук за доброто на всички,” при което той сътворява себе си като Услуга. И това са само три възможни опции. Има безкраен брой опции и варианти, поради които Забрави може да реши, че съществува и съответно да реши кой е той… и следователно в коя посока да бута.

И, каквото реши да бъде, това той е! Макар че не го знае, Забрави представлява неделима и вечна част от единството. Той е Бого-подобен. Той е творец и себе-творец. И той има силата да сътвори себе си в каквато форма пожелае. И такъв, какъвто сътвори себе си, такъв той е. Той прави това обаче в рамките на Безкрайната еластична топка, която има, спомни си, удивителната способност на безкрайно разнообразие. Ти помниш ли какво означава това?

З: Да. Това означава, че всичко сътворено винаги съществува и то съществува едновременно. Всичко съществува точно сега.

8: Добре. Да.

З: Аз изхитрувах – превъртях назад текста и погледнах.(смея се) Мисля, че съм дете на Забрави…

8: .(усмихва се)

Тогава, какво разбираме, ако приложим идеята за Безкрайно разнообразие към историята? Ние разбираме, че Забрави е сътворил определен брой различни същества, но поради Безкрайното разнообразие, всички тези същества съществуват едновременно сега. Това означава, че те могат да играят заедно, да работят заедно, да сътворяват заедно. И те го правят!

Заедно, тези същества започват да осмислят своето съществуване. И така те сътворяват от собствената си същност и енергия една реалност, в която да играят. Те целят да преодолеят чувството си на откъснатост и отделеност, като разиграват мислите си относно себе си в реалностите, които създават. Те се опитват отново и отново. Всеки път, когато бива създадена една реалност, нещо бива научено и разбрано, след което реалността бива разрушена и се връща при тях. След това те правят всичко отново. Всяка нова реалност е по-сложна и по-удивителна от предходната. Всеки път новата реалност е населена с повече и повече разнообразие от варианти и комбинации на самите тях. И всеки път, когато тя изразходва своята полезност, тя бива навита на руло, разрушавана и връщана към тях, преди те да започнат отново.

И така ние ги откриваме сега, в нашата история – една огромна група от разнообразни същества, притежаващи феноменален творчески талант. Помежду си те са създали някои твърде сложни и удивителни конструкции на съзнание, като пространство, време и измерения, така че да могат наистина да разпространят своите творения нашироко и да преживяват поотделно всички възможни причини и ефекти на своите творения, на различни части на собственото си същество. И във всяко измерение те са създали много различни, подходящи за него реалности. В третото измерение например те са създали това, което е било наречено „вселената” от някои части на единството, които са отишли да си играят там. То съдържа трилиони галактики, всяка с милиарди слънчеви системи. Всяка слънчева система притежава различен брой планети и всяка планета изобилства с много форми на живот. Вашата наука все още не признава това и вие не притежавате достатъчно широка перспиктива, за да го видите, но това е вярно: няма и една отделна планета, където и да е, която в даден момент от време да не притежава много форми на живот. Тази конструкция, наречена „вселената” е самата живо същество, гъсто населено с безкрайно разнообразие на форми на живот. Това е един от най-ярките скъпоценни камъни, създадени от децата на Забрави. В същото време, така както е красива, в преобладаващата си част тя бе просто един друг експеримент. Макар тя да дáде на тези същества доста познания за самите тях, докато те играеха игрите си на сътворяване и населяване на вселената, това не им донесе нещо, което желаеха най-силно: истинска принадлежност, блажено единство, завършеност… едно завръщане у Дома.

Това е една тъжна и объркваща ирония. Те жадуваха за лечение и цялостност. И колкото повече се трудеха в опитите си да ги открият, толкова повече се раздробяваха и създаваха отделеност. Колкото повече се опитваха да разберат себе си, толкова повече се разнообразяваха, отделяха се едни от други и се разчленяваха, и толкова повече се отдалечаваха от истинската си природа.

З: Ох, 8, това е толкова тъжно! Няма ли никаква надежда за нас?

8: Почакай за минута. Аз ти разказвам една история. Една история за Бутни и Стой и за Безкрайната еластична топка. Аз не съм казал, че тя се отнася за теб!

З: Значи това е само една история?

8: Разбира се, че това е само една история! Как можа да си помислиш, че е нещо различно от една история? Тя даже се нарича историята за Бутни и Стой и за Безкрайната еластична топка. Как така се обърка?

З: Започна да ми звучи като истина.

8: Ах! Значи така ти е зазвучала?

Спомни си, че целият ти живот е нищо друго освен една история. Една измислица. Една напълно измислена игра, която организираш за себе си, за да си покажеш нещо относно себе си. Тя не е реална. Историята обаче е нещо много силно. Ние можем да научим доста за себе си от истории. И ако аз ти разкажа история, която наистина завладява въображението ти, тя може да те накара да започнеш да разказваш собствената си история по нов начин.

Определено, моята история за Бутни и Стой започна да ти въздейства по този начин. Ти започна да виждаш себе си в историята. След това обаче ти направи обикновената грешка: ти започна да искаш тя да бъде повече от това, което е. Ти започна да искаш тя да бъде истина. Тя обаче не може да бъде истина. Защото има само една истина.

З: „ЕДИНСТВОТО е.”

8: Точно така! Всичко останало е просто една история. Нито повече, нито по-малко.

И ако за момент се замислиш върху Безкрайната еластична топка, тогава ще си спомниш, че една от характеристиките й е Безкрайно разнообразие. Това означава, че всичко, което може да бъде сътворено, е сътворено. И всичко това съществува във вечното сега. Това означава, че всяка история, която може да измислиш, може да изглежда истина от определена перспектива. Това обаче също така означава, че от друга перспектива, тя може да не бъде истина. Или да бъде частично вярна. Или манджа с нищо.

З: Манджа с нищо?! Добре, разбрах те. Искаш да кажеш, че всичко е възможно и че не трябва да се ограничавам до това да искам една история да бъде вярна или невярна, или… нещо друго, което може да определя в ума си.

8: Правилно. Историите са това, което са – те са истории. Ти можеш да решиш дали дадена история е ценна за теб, или се отнася за теб. Ти можеш да решиш каква история искаш да разкажеш и след това можеш да решиш как да я разкажеш. Ти можеш да решиш дали искаш твоята история да стане част от друга по-голяма история, или по-специално, ти можеш да решиш дали ще създадеш една история заедно с други същества. Има доста неща, които можеш да направиш с твоята история – как ще я разкажеш и какво тя ще съдържа. Има обаче едно нещо, което никога не можеш да направиш с една история: не можеш да я направиш истина. Не в абсолютен смисъл. Ти не можеш да създадеш истинна история, която да не е също така и неистинна, от друга перспектива.

Така че борбата с тези понятия на истина и неистина действително не е продуктивен начин да изразходваш енергията си. Нищо не е абсолютно вярно, освен „ЕДИНСТВОТО е.” Всичко останало е само предмет на временно, местно неравновесие. И Безкрайното разнообразие ни казва, че всички неща, които могат да бъдат сътворени, съществуват съвместно и са еднакво истинни. Всички неща са и всички неща не са. Това е природата на Безкрайната еластична топка.

З: Но, 8, ти току-що използва Безкрайната еластична топка, за да ми докажеш нещо, докато в същото време казваш, че безкрайната еластична топка е просто една история? И аз не зная дали това е истина, или не, и сега не зная даже дали има значение. Уф-ф. Аз съм разочарован и объркан! В този момент се чувствам още повече дете на Забрави. Чувствам, че никога няма да мога да разбера това.

8: Наистина ли? Добре тогава, какво ще кажеш да ти разкажа още малко за децата на Забрави? Всъщност, какво ще кажеш да ти разкажа за страхотната спасителна благодат, която те могат да използват, за да открият своя път до Дома?

З: Дома?

8: Да си Спомнят, спомни си.

З: О, да, спомням си. Значи казваш, че има надежда за децата на Забрави? Че те в крайна сметка могат да се завърнат у дома?

8: Да. Винаги съществува една страхотна спасителна благодат. Преди да ти разкажа за това обаче, първо трябва да ти кажа защо децата на Забрави са изпадали във все по-дълбока забрава и независимо колко усилия са полагали, те никога не са успявали да си спомнят.

Това е въпрос на идентификация – кой декларираш, че си. Виждаш ли, всички части на ЕДНО притежават атрибутите на ЕДНО. Те творят и се само-претворяват. Това означава, че те могат да претворяват себе си, както пожелаят. Мога да го кажа по следния начин:

„Ти си това, което казваш, че си.”

Тогава какво се случва, ако определиш себе си като своята функция? В такъв случай ти обявяваш, че си това, което правиш. И това е нещо, което прави почти всеки на Земята – хората се самоопределят чрез това, което правят. Иди на някое обществено събитие, срещни някой непознат и почти неизбежно той ще подеме разговор като те попита какво правиш. Каква работа извършваш, каква е функцията ти. Има едно подразбиращо се убеждение, че ако хората знаят с какво се занимаваш, то те ще знаят кой си. Проблемът, разбира се, е в това, че тази идея е толкова популярна, че ти се съгласяваш с нея и започваш да й вярваш. Ти всъщност казваш: „Аз съм това, което правя”, и тогава, защото казваш, че това е така, то е!  Тогава ти си това, което правиш.

Сега искам да те запозная с една дума. Това е дума, която познаваш много добре. Това обаче е дума, която си разбрал толкова погрешно, че имаш нужда от формално запознаване, за да я срещнеш отново и да откриеш истинското й значение. Ти трябва да я разбереш правилно и да я използваш правилно. Защото това е една много полезна дума за едно много полезно понятие.

Думата е его.

Его е част от личността, която „прави”. Това е частта, която се стреми, която постига, която става, излиза и тръгва напред. В нашата малка история егото е представено чрез Бутни. То е част от персонажа, която казва: „Аз ще отида и ще направя това или онова,” след което го прави. Егото казва: „Аз правя”.

Сега нека те попитам, това звучи ли ти като нещо лошо?

З: Не. Определено не ми звучи. Според това определение, егото присъства… навсякъде. Искам да кажа, че аз не мога сутрин да стана от леглото си без его. Определено не бих могъл да седя тук и да пиша това на компютъра си, без его.

8: Прав си. Без его не можеш да направиш нищо. Една майка не би могла да гушне детето си. Влюбените не биха се гледали един друг в очите. Няма да можеш да приготвиш храна за тялото си. Нищо от това, което би считал добро и направено с любов, нямаше да види бял свят. Нищо никога нямаше да бъде направено.

Ще отида по-далече. Без его вселената нямаше никога да възникне. Съществата творци, които са се събрали, за да създадат тази вселена, са взели решения и са направили избори, след което са ги реализирали. Най-първото, основно решение на ЕДНО да открие себе си, стимулът да сътворява, е его. Бутни е его.

З: Но същото се отнася за войната, разрушенията, убийствата и всички останали неща.

8: Да, наистина е така! Всички дейности биват предприети от его. Дали това е добра дейност, или лоша дейност зависи просто от твоята оценка. Его е просто инструмент. Това е частта от теб, която прави. В Документите на възнесението говорихме много за правенето и за това да бъдеш. Частта на съзнанието ти, която е свързана с правенето, е твоето его.

Ако бъдеш честен, ти не можеш да си помислиш, че в това има нещо присъщо лошо, нали?

З: Не. От това, което казваш, мога да видя, че его не е нито добро, нито лошо. То е като инструмент, който можеш да използваш, за да построиш една болница, както и една бомба. Като нож, с който можеш да нарежеш храна или да убиеш. Това е просто инструмент. Разбирам това.

Защо тогава съществува тази идея, особено в духовните кръгове, че егото е нещо лошо? Често чуваме да казват, че егото е враг – че то трябва да бъде победено или преодоляно, или даже унищожено, преди да можем да израснем духовно. Аз съм чувал това даже от хора, които силно уважавам – че егото съществува, за да „изхвърли Бог от нас”.

Всичко това такава безсмислица ли е?

8: Това е погрешно разбиране. При това твърде разбираемо.

З: Разбираемо погрешно разбиране? (смея се)

8: (смее се) Езикът понякога може да бъде нещо забавно, нали?

Нека обаче ти кажа защо това е едно погрешно разбиране и защо е разбираемо, че то се случва.

Първо, както казах, в егото няма нищо лошо.

Ако обаче идентифицираш себе си със своето его, тогава ти е абсолютно гарантирано, че ще поемеш в посока надалече от единството. Ти ще се ориентираш към отделянето.

З: Ах! И това е нещо лошо, така че…

8: Не толкова бързо, Нетърпеливко! Не съм казал, че това е нещо „лошо”. Ако искаш да вървиш по пътя на отделянето, подобно на Бутни, тогава то е нещо добро. Ако обаче искаш да вървиш по пътя на единството, тогава то е неуместно. Ако искаш да отидеш у дома, ти трябва да вървиш с лице към дома. Когато се идентифицираш с егото си, ти си обърнал гръб на дома. Защото всъщност ти не си това, което правиш. Това, което правиш, е просто една преходна игра, която играеш с илюзии. Това е част от твоята роля в дадена пиеса. С това правене ти създаваш своята форма. Твоята форма обаче е едно твое проявление. Тя не е това, което представляваш. Ако изработиш една скулптура, ти няма изведнъж да помислиш, че ти си тази скулптура! 

Със сигурност ако беше скулптор, ти щеше да създаваш своята форма чрез своето правене. И тук аз имам предвид „форма” в най-широкия смисъл и в нормален смисъл – твоята духовна форма и твоята физическа форма са създавани от твоята функция. Тази функция обаче е просто нещо, което ти си избрал да изпълняваш за известно време. Тя, би могъл да кажеш, е твоята цел. Тя е, би могъл да кажеш, „защото” за съществуването ти. И това е така, докато ти твърдиш, че е така. Но повярвай ми, ако престанеш да правиш това нещо, ти няма да престанеш да съществуваш! Така че това не е наистина „защото” зад съществуването ти. В най-добрия случай това е функция, която ти приляга добре и която ти с удоволствие изпълняваш. И в това няма абсолютно нищо лошо! Ти обаче трябва да разбереш, че твоята цел е въпрос на твой избор. И че в подходящ момент, ти ще я промениш и ще избереш една нова цел. Моля те да ме разбереш – ти не си определен от твоята цел. Твоята цел е определена от теб. Ти не си това, което правиш.

И е важно да разбереш това, защото ако определяш себе си чрез това, което правиш, тогава ти си се запътил към отделеността.

Когато определяш себе си чрез своите творения, ти се ограничаваш радикално. Сумата на всичките ти творения е едно много малко нещо, сравнено с останалата част на безкрайността. Така че ти избираш да видиш себе си като много дребен, краен, ограничен смъртен и до голяма степен изолиран от всички останали. В такъв случай единственият начин да откриеш някаква сигурност, е силно да защитаваш творенията си и да се стремиш агресивно да ги умножаваш. Ето защо същества, които са дълбоко егоцентрични, винаги приемат своите творения много сериозно. Ако ти си твоите творения, тогава изведнъж твоите творения стават много важни. Нали така? Виждал ли си някога хора, които са много силно влюбени в своето его да обсъждат своите творения? Това са винаги Много важни хора и те винаги се занимават с Много важни дела. За това са нужни доста пози и голяма сериозност. Няма значение дали това е бордът на директорите на някоя компания, или членове на парламента на една страна, или делегати на ООН. Когато се съберат на едно място хора с голямо его, това означава сериозен бизнес. Любовта, смехът и добротата никога не са част от дневния ред.

И в това няма никаква изненада. Ако кажеш: „Аз съм това, което правя”, тогава ти се хвърляш с всичко, което си, в правенето на това нещо. Ти измерваш своята стойност според това колко добре правиш това нещо. Ти ще търсиш утвърждаване за това, че си го направил добре. Ти ще очакваш много ласкателства за всичкото правене, което си направил добре. В този свят това често означава доста пари. Има и други его-ласкателства, които би потърсил, като одобрение от колегите си, съблазнителна длъжност или престижен офис, или каквото и да е. Ако си това, което правиш, тогава ти копнееш за този вид възнаграждения. А от обратната страна на монетата, разбира се, е това, че живееш в сянката на непрекъснатата угроза, че ще допуснеш някаква грешка и че правенето ти ще се окаже дефектно. Защото това ще означава, че дефектният си ти, разбираш ли? Така че его-ласкателства от една страна, са балансирани от друга, с отчаяно прикривана, непризната паника. Така стават тези неща. Когато една машинна част бива пренатоварена по начин, който предвещава нейното счупване, ние казваме, че тя е подложена на стрес. Подложените на стрес материали в крайна сметка се разрушават. Когато живееш живота на едно его-центрично същество, ти живееш в непрекъснато състояние на стрес. Това е даже всепризнато в твоето общество. Работен стрес. Управленски стрес. Това буквално те състарява с голяма скорост, наранява тялото ти и психиката ти. И всичко това в резултат на погрешна себе-идентификация.

Това обаче не е най-лошото. Когато някой, по някакъв начин, застраши това, което прави егоцентричното същество, то естествено го приема твърде сериозно. Защото то вярва, че е това, което прави. Така че това е нещо много лично. И то ще е готово да защитава това, което прави, с цената на живота си, защото, в крайна сметка, под заплаха е то самото. Става дума за неговия живот.

Ето откъде възникват редица дисфункции на обществото.

Войната например е функция на его идентификация. Политиците идентифицират себе си със своята функция и когато някой застраши тази функция, те изпращат част от населението на собствената си страна на клане, за да защитават тази функция.

Всичко това е вид лудост.

Но виждаш ли, всички вие сте деца на Бутни. Разбираемо и естествено е да продължавате да се опитвате да разберете себе си с повече и повече правене. Вие мислите, че ще откриете отговорите на големите въпроси на живота чрез правене. Вие мислите, че науката или философията, или религията ще ви заведат обратно у дома. Това обаче няма да се случи. Защото всички тези неща са правене. Това са функции на егото. Вие няма никога да познаете единството с помощта на своя ум. Вие няма никога да разберете Бог с мислите си. Вие никога няма да изпитате любов в центъра на своето его. Тези неща са невъзможни.

Това не означава обаче, че инструментите на мисълта, ума и егото не са полезни! Ти ще забележиш, че Документите на възнесението са изцяло идеи, мисли и философия. Все его неща. И в това няма нищо лошо! Ние сме използвали его неща, за да разрешаваме други его неща. Така че, ако се опитваш да се възнесеш, това е едно полезно приложение на нещо свързано с егото. Ние обаче отидохме възможно най-далече с помощта на егото. Преди да можем да продължим нататък, ние трябваше да направим макар и една много малка стъпка без егото. Това бе смисълът на твоя ден в мълчание. На този ден, за първи път, ти с желание и целенасочено се освободи напълно от своето его само за момент, и в този момент ти се вслуша в сърцето си. Макар и за миг ти престана да правиш и се оказа в състояние да си. И това промени всичко.

Виждаш ли – ти не си твоето его. Ти си всъщност неразделна част от единството. Ти си чисто съзнание. И докато преживяваш себе си като нещо отделено от единството, то ти ще бъдеш придърпван назад към единството с Любов. Всъщност, колкото си по-отделен, толкова Любовта ще те притегля назад към единството. И толкова повече усилия ще трябва да полагаш, за да останеш отделен. Любовта е еластичното свойство на Безкрайната еластична топка. Виждаш ли, твоята истинска природа е да бъдеш ЕДНО с единството. Така че колкото по-надалече буташ, толкова равновесието се стреми да се възстанови. При това ти биваш притеглен назад с още по-голяма сила. 

Ти разполагаш с различни начини да противодействаш на притеглянето, за да продължиш да буташ навън. Това да се идентифицираш със своята форма, е един чудесен начин да постигнеш точно това. Ако се откажеш от тази идентификация, това ще те накара да забавиш тези свои усилия и даже да ги преустановиш напълно. Ако пожелаеш да се завърнеш у дома, ти можеш просто да се идентифицираш с това, което наистина си.

И как правиш това? Как откриваш какво наистина представляваш?

Ти отиваш в самия център на своето същество. Ти отиваш в сърцето си. Заровен дълбоко в сърцето ти се намира един портал към единството. Всъщност ти съдържаш цялото единство в себе си. Това че има въобще нещо извън теб, е само една илюзия. Всичко, което преживяваш извън себе си, е проекция на собствената ти психика – това е светлината на ЕДНО, която ти преживяваш и която блести през обектива на собственото ти съзнание. Ти буквално сътворяваш цялото си преживяване. Ти го проектираш навън. Така че ако отидеш при сърцето си, ти можеш да откриеш кой си наистина. И това, което си, е… единството!

Всички форми, които си сътворил, са само твои творения, а ти, разбира се, си техен творец. И като творец, ти не си ограничен от формите, които си сътворил, тъй като ти можеш да сътвориш безброй други форми, ако пожелаеш. И като погледнеш навътре в себе си, ти можеш да откриеш, че всяка друга форма, която някога е била сътворявана, е точно там, в сърцето ти – всичката мъдрост и познание са твои. Всичките способности са твои способности. Ти ставаш безграничен. Ти откриваш своята собствена Бого-подобна природа. Ти знаеш всичко, което трябва да знаеш, и можеш да правиш всичко, което трябва да правиш.

И това е страхотната спасителна благодат, която е винаги на разположение на всички деца на Забрави. Всеки път, когато те решат да престанат да се идентифицират със своето его и отидат при сърцето си, те откриват спасителната благодат. Те откриват Помни в себе си.

З: И тогава? Тогава какво ще направят?

8: Тогава ти какво би направил? Дали би взел това свое познание и би се втурнал към дома си при Стой, или ще има други, на които би искал да подариш това познание?

З: Второто. Аз бих пожелал да даря това, което съм открил. И от тази позиция, една стъпка по-близко, ти помагаш, както можеш.

8: Да. Разбира се, че така би направил. Защото това е, което Любовта би направила. Така че ти се придвижваш една стъпка в посока към дома, но не се втурваш чак дотам. Ти напомняш на тези, на които можеш. И след това, след като си направил това, което мислиш, че можеш да направиш, ти правиш следващата стъпка в посока към дома. И тогава откриваш повече свои Бого-подобни сили. Разбираш, че има повече, което можеш да направиш. И така правиш повече. Защото това е, което Любовта би направила. И така ти вървиш, стъпка по стъпка, припомняйки си, обичайки, лекувайки и помагайки, и напомняйки… по целия път към дома. И тогава, най-накрая, когато си на една миниатюрна стъпчица от дома, ти се изправяш на самия праг и преди да се втурнеш в очакващите ръце на Стой, ти разбираш, че не си пристигнал у дома сам. Ти разбираш, че си целият Бутни, защото си събрал по пътя си всички части на Бутни. Целият Бутни ще пристигне у дома при целия Стой. И екзалтираната експлозия на Любовта ще бъде наистина прекрасна!

З: Наистина обичам щастливия край на приказките!

8: Всички краища са щастливи. Ако не си щастлив, значи това не е краят. Това ще е само една погрешно разбрана пауза някъде по средата.

З: Значи това е историята на Бутни и Стой и на Безкрайната еластична топка?

8: Това е. Хареса ли ти?

З: Хареса ми много. И ме кара да си дам сметка наистина, че това, което имам нужда да открия, е как да намеря своята страхотна спасителна благодат. Искам да открия Помни в себе си. Искам да се озова напълно в сърцето си и да бъда едно с всичко, което наистина съм. 

Да, аз бих искал да даря това, което открия, но бих искал да следвам този път и да остана на него чак до Дома и до Стой. До единството.

8: Това е добре, драги приятелю. Защото това е, което и аз искам за себе си.

Ти със сигурност си на този път. И за мен ще бъде удоволствие и привилегия да ти помогна, доколкото съм в състояние, да останеш на него.

Всъщност, твоето пътешествие продължава с увеличаване на капацитета ти да обичаш. Да Обичаш с главно „О”, както ти толкова красноречиво описа това, което си получил в своя ден на тишина.

И така, сега аз бих искал да те ангажирам в една дискусия относно любовта, с цел да започнеш да се учиш как да бъдеш любов.

Ще започнем като поговорим какво всъщност представлява любовта. Доколкото това е възможно, ще се опитаме да разберем любовта.

След това ще продължим към едно разбиране на това защо трябва да се стремиш към любовта така, както аз ти предлагам.

Защо човек трябва да се научи да бъде любов?

След това ще можем да се занимаем с твоите блокажи, които ти пречат да бъдеш любов.

След като направим и това, ти ще бъдеш готов да заживееш на едно напълно ново ниво на съзнание, което току-що ще те е сполетяло.

З: Добре, отлично.

8: Радвам се, че одобряваш това. Тогава, нека да го направим.

1.    Точно какво е Любов?

Казах ти, че единството съществува в състояние на перфектно равновесие. Казах ти, че ЕДНО е чисто, безкрайно съзнание и че то е, следователно, всичко и нищо. Ти си неделима част от единството и съществуваш като отделно същество с различни свойства, защото си създаден от различни неравновесия. Тези неравновесия възникват, докато ти и твоят Вътрешен Аз раждате различни идеи относно себе си. Вие се идентифицирате силно с определени атрибути на единството (аз съм това и аз съм онова) и много слабо с други атрибути (аз не съм никое от тези други неща). Така ти си в състояние на неравновесие и ще останеш така, докато се идентифицираш с всички атрибути на единството и следователно с никое от тях. Е, Любовта е силата, която те тегли обраттно към равновесието. Тя е тази, която те връща към единството. Любовта прави цяло това, което е раздробено. Любовта връща всички парчета от пъзела на техните правилни места. Любовта е тази, която ти позволява да видиш през илюзиите на отделянето и да зърнеш, макар и за момент, божественото в очите на другия. Любовта привлича тези, които са разделени. Когато истинската, чиста, безусловна любов цари в съзнанието ти, то ти наистина ще видиш единството, където и да погледнеш. И тъй като няма нищо, което да не е част от единството, ти ще видиш най-истинската природа на всяко нещо.

Ти виждаш през илюзията и през всички лъжи. Ти виждаш, че всичко и всеки е част от теб, така както ти си част от Всичко. Това означава да знаеш със сърцето си, че всичко е божествено и че няма нищо, което не е божествено. Че всичко е перфектно. Че нищо не е погрешно. Че всичко заслужава любов и че няма нужда от страх и от други отрицателни емоции. И ако почувстваш този вид любов, тогава всичко за теб ще се промени магически. Ти ще разбереш наново всички неща, които преди си мислил за лоши или неприемливи. Ти ще виждаш светлина, любов и прослава, където и да погледнеш. И не защото си се измамил, а точно обратното – точно защото вече не си измамен… защото си престанал да вярваш във фалшивите доказателства на илюзиите.

И защото ти знаеш, че светлината и прославата са истински, това ще бъде истина и така твоят свят ще бъде променен. Ти винаги си сътворявал своята реалност във всеки един детайл, от най-малкото до най-огромното, но сега вече ще знаеш, че го правиш. Сега ще започнеш съзнателно да сътворяваш. И ти ще сътворяваш с любов. Любовта ще бъде твоята мотивация и любовта ще бъде инструментът на твоето сътворяване.

Има още много, което мога да ти кажа за любовта. Бих могъл да използвам по-привлекателни и красноречими думи. Те обаче винаги ще бъдат недостатъчни за благодатта и славата на това, което е любовта. Любовта не може да бъде разбрана. Любовта е много по-голяма от ума, който би се опитал да я разбере. Любовта може да бъде само преживяна. И ако веднъж си вкусил макар и малко от наистина безкрайната, безусловна любов, то ти ще бъдеш променен завинаги. Стремежът в живота ти ще бъде да се завърнеш в това състояние на любов. В този момент ще узнаеш, че не може да има нещо, което и най-малко би могло да бъде толкова важно за теб, колкото да съществуваш в това състояние на единство с божественото, което е любов.

З: Благодаря ти много за това, 8. Като чувам твоето описание, аз зная, че то е вярно, защото имаше два случая в живота ми, когато бях докоснат от истинска, безусловна любов. Първият бе моето „планинско преживяване”, в което както вече разказах, сърцето ми се отвори и житейският ми път бе радикално променен. Второто такова преживяване бе описано в началото на тази глава – моят „ден на тишина”, в който наистина почувствах истината на това, което се случваше с мен.

И в двата тези случая, във всеки по различен начин, аз се доближих до усещането за божественото съвършенство на целия живот. Всеки път аз изпитах малко по-ясно единството на всичко. И двете бяха наистина чудесни, блажени преживявания, които абсолютно не бих мокъл да „изобретя” с ума си, или с егото си, ако приложех и цялата световна воля. И двете бяха големи благодатни подаръци.

Така че това, което казваш, намирам за напълно смислено. И аз наистина имам дълбоко желание да се завърна в това състояние на любов и в крайна сметка, когато съм готов, да остана там постоянно.

Другото, което каза за любовта, че притегля всичко към равновесие и единство, за мен е нещо интересно и ново. Аз не знаех това. Но в това виждам смисъл. Благодаря ти.

8: Пак заповядай. Ще поговорим още за тези преживявания след малко. Засега нека се придвижим до следващия момент:

2.    Защо човек трябва да се научи да бъде любов?

Аз мога да изразя това ясно и кратко по следния начин: Ако наистина се научиш да обичаш безкрайно и безусловно, тогава небесното царство ще бъде твое.

Толкова е просто.

Ти обаче може да не знаеш какво означава това, така че може би ще трябва да ти нарисувам една по-колоритна картина.

Като начало, ти ще знаеш абсолютно, че си част от единството и че всеки, когото срещнеш, и всичко, което видиш, са също част от единството. Ти ще виждаш другите по един много по-различен начин, от този, по който ги виждаш в момента. Ти ще виждаш тяхната светлина. Това означава, че от пръв поглед ще виждаш кои са наистина. Със сигурност, ти ще виждаш също всякаква метафора и илюзия, в която може временно да са се облекли, но това няма да подлъже очите ти. Като би разпознал любим свой приятел, който  е облякъл някаква странна дреха, ти ще познаеш съществото такова, каквото е наистина, независимо от тялото, което обитава, или играта, която играе. Ти ще видиш неговата истина. И той също ще види твоята! Ти ще знаеш, че голяма част от болката, която изразяват съществата в твоя свят, е всъщност едно дълбоко желание да бъдят видяни такива, каквито са в действителност. Да бъдат признати. Да бъдат обичани такива, каквито са. Е, това е нещо, което ще се случва моментално и автоматично. Всеки ще вижда другия. Всичко ще бъде разбираемо. Всичко ще бъде обичано.

И по този начин, разбира се, няма да има повече погрешно разбиране. И ти няма да лъжеш никога повече, не защото това би било противопоказно за собствените ти цели, а защото ти няма повече да можеш да лъжеш или да бъдеш лъган. Ти ще можеш просто да виждаш истината във всяко друго същество. Техните „думи” или каквито и други метафорични или творчески изявления те могат да ти поднесат, ще бъдат само нещо допълнително. Ти ще можеш да познаеш всяко същество, неговата истинска природа и намерение, преди всичко по неговата светлина.

Телепатията не само ще бъде възможна, но всъщност ще стане за теб нормалният начин на комуникация. Ако знаеш, че си в основата си, същото ЕДНО велико същество, тогава няма да ти е трудно да разбереш, че различните части на единството могат да споделят едни и същи мисли. Ако мислиш за друго същество, то ти можеш да го призовеш в ума си и моментално да му покажеш какво мислиш. Ако пожелаеш, ти можеш моментално да споделяш мисли, чувства, преживявания и идеи, независимо от времето и пространството.

И, разбира се, ако искаш да запазиш мислите си за себе си, това също е възможно.

И ти ще познаеш себе си като същество – творец с безгранична сила. Време, пространство, енергия и материя са все илюзии, сътворени, за да направят възможни определени видове игри. Когато знаеш, че си част от единството, то илюзиите ще работят само когато ти искаш те да работят. Така че тези неща стават разтегливи. Ти можеш да бъдеш научен (ако пожелаеш това) как да манипулираш времето, пространството, енергията и материята. Това не е много трудно. След като веднъж прогледнеш през илюзията, това става твърде лесно. Тогава виждаш, че времето и пространството са едно и също нещо. Те са просто илюзорно разделение на нещата. Енергията възниква от това разделение и протича между две или повече точки, които са били разделени от илюзията на време и пространство. Материята е просто резултат от задържането на модели на съзнание в потока от енергията. Досега ти си вярвал, че самият си вътре в илюзията. Те си гледал формите, които възникват, и не само си ги приемал за реални, но всъщност си приемал и себе си за една от тези форми. Но това не е така. Тези форми, които са резултат от модели, това не си ти. Това са само твоите временни творения. Ти ще видиш това. Ти ще видиш, че си творец на своята форма. И тогава ще се научиш как да променяш формите, които сътворяваш, според желанието си. Искам да кажа, че ще можеш съзнателно да сътворяваш (или най-малко съвместно да сътворяваш) своя свят, своето тяло и всичко около себе си, както пожелаеш.

И тогава ще се научиш на моментална телепортация. Ти ще можеш просто да се освободиш от една форма тук, където си, и твоето тяло ще изчезне в нищото, само за да се появи от нищото някъде другаде на планетата. Или всъщност на друга планета, ако пожелаеш. Всичко, което ще трябва да направиш, е, да задържиш моделите на енергията на своята форма там, и тогава ти ще бъдеш там. Или най-малко формата, която използваш, за да представяш себе си, ще бъде там. Телепортацията е предпочитаната форма на транспорт на съществата с по-висш порядък на обединено съзнание във вселената. За теб няма да бъдат пречка нито пространството, нито времето!

И, разбира се, ти никога повече няма да изпиташ нуждата да умреш. Смъртта, каквато я познаваш, е един много важен и ценен инструмент за съществата, които пътуват навън (за разлика от ориентираните навътре, към себе си). Напълно нормално е за същества, които пътуват навън, да се изгубят в своите игри и илюзии и да изгубят от погледа си по-голямата цел на своето пътешествие. Такива същества не само се изгубват и объркват, но също започват да причиняват много болка на себе си. Така смъртта бе създадена, за да позволи на тези същества да прекъснат своето движение, за да могат да бъдат върнати отново към техния планиран път. Смъртта позволява на съществата да спрат пътуването си и да се завърнат към едно по-висше съзнание, за да получат насочване и помощ. Без такова милостиво освобождаване, съществата, поели навън, биха се изморили силно и травмирали. Когато обаче преминаваш в състояние на чиста, лъчезарна любов, такова освобождаване става напълно излишно. Няма да има нищо, от което да имаш нужда да се освобождаваш. Ако някога се нуждаеш от почивка и помощ, ти можеш просто да успокоиш своето его, да свалиш своя товар и моментално ще се озовеш в състояние на блажено, балансирано, хармонично единство, което е най-истинската ти природа. И за теб това ще бъде толкова нормално, колкото в момента е един нощен сън.

Това са някои от най-общите атрибути на живота в истинско обединено съзнание. И това да бъдеш в обединено съзнание е същото като да бъдеш любов. Идеалната, безусловна любов към Всичко, Което Е, е същото нещо като това да си едно с Всичко, Което Е.

Да постигнеш такова високо съзнание не е ограничение. Ти няма да се окажеш ограничен в живот, който току-що очертах. Ти можеш например да решиш да пребиваваш в обединено съзнание и оттам да извършваш посещения в по-нисшите сфери на отделеност и двойственост, за да откриваш, да се забавляваш или да помагаш. Или можеш да преминеш през портал на единството и да посещаваш напълно различни реалности. Аз нямам предвид просто други места във вселената или други вселени, не. Аз имам предвид други напълно различни сфери на творение. Творения, които функционират по напълно различен начин от това, което познаваш. Когато тръгваш от място на единство, ти можеш да посещаваш всяка друга сфера, която се намира в това единство. И ти можеш да отидеш и да твориш там, ако желаеш. Всичко това е въпрос на твой избор.

Ти ще разбереш също така много бързо, че повече не се нуждаеш от едноизмерна перспектива. Ти ще разбереш, че можеш да действаш извън времето. Това означава, че ти може да поискаш да поддържаш живот в една реалност и в същото време да изследваш и твориш в хиляди други реалности. За теб няма да има ограничения освен тези, които сам си поставяш.

Това са само някои общи черти от живота на едно същество, което сътворява своя свят изцяло с любов и което обитава една реалност на обединено съзнание. Това е, което можеш да очакваш за себе си, ако отвориш сърцето си за любов и след това следваш своя път към единството. Това обаче са само общи особености и ти ще бъдеш свободен, разбира се, да избираш други преживявания, които пожелаеш.

Колкото до особеностите на твоя живот – къде ще живееш, как ще живееш, какво ще правиш – това са въпроси, на които разбира се, ще трябва да си отговориш сам. Аз не мога да ти кажа какво ще решиш. Аз мога да ти кажа обаче, че ще можеш, ако пожелаеш, да водиш наистина сюблимен живот. Ако решиш да се обградиш с други, които също притежават обединено съзнание, тогава ти ще изпитваш само духовна връзка от всички страни. Ти ще пребиваваш в нежната прегръдка на любовта през всички дни на съществуването си. Ти ще се доверяваш на всеки, когото срещнеш, и това доверие ще бъде богато възнаградено. Ти винаги ще се стараеш да отдаваш своите най-големи дарове и ще бъдеш обичан, уважаван и възнаграждаван за своите дела. И каквото и да правиш, то ще оправдава твоето време и внимание. И ти ще раздаваш щедро себе си с открито сърце. Никога няма да има нужда да попиташ: „Какво ще спечеля от това?”, защото всички около теб по същия начин ще те обсипват с най-скъпите си дарове. И в една безкрайна вселена е гарантирано, че винаги ще има някой някъде, чието върховно блаженство ще бъде да сътвори това, което ти ще поискаш, или от което ще се нуждаеш. Фактът, че ти ще се нуждаеш от най-скъпия дар на такъв човек, за него ще бъде благословия. И това ще бъде новата икономика в новия свят, който ти ще обитаваш, ако избереш да живееш сред други, които притежават обединено съзнание: ти ще даваш и даваш, и даваш. И когато някой приеме твоя дар, това ще ти доставя радост. И ако има нещо, от което имаш нужда или желаеш, ти просто ще трябва да го приемеш, тъй като то ще ти бъде предложено. И това, че го приемаш, ще донесе радост на приносителя. Любовта ще бъде валутата на новия свят на обединеното съзнание и резултатът от всяка сделка ще бъде радост за всички участници.

Има ли нещо във всичко това, което да ти звучи поне малко привлекателно?

З: (смея се) Шегуваш ли се? Чувствам се като дете, на което току-що са предложили ключовете на универсалния магазин за бонбони! В същото време трябва да призная, че това ми изглежда доста далече от мястото, на което се намирам сега…

8: Разбирам това. Аз обаче не пожелах да ти разкажа за следващата малка стъпка в твоя път обратно към Дома. Аз ти разказах само за твоята дестинация. За евентуалния резултат или за това, което би могло да бъде твоят краен резултат, ако го избереш. И ако наистина го избереш, когато започнеш своето приключение по пътя на този резултат, твоят живот малко по малко ще придобива тези особености.

Защо да мислиш на дребно и да се целиш ниско, когато можеш да разгърнеш съзнанието си, да мислиш безкрайно нашироко и да се целиш във Всичко, Което Е?

З: Това ми харесва. Добре, участвам. Къде да се запиша?

8: Ако си готов за това… ако си готов за Новата Земя, населена от Нови Човеци в един нов Златен Век… Ако си готов да бъдеш същество творец сред същества творци… Ако си готов да видиш Бог в очите на всеки, когото срещнеш, и да видиш истинската красота на Живота във всяка перспектива… Тогава ти си готов наистина да се научиш да бъдеш любов.

Има, разбира се, някои препятствия по твоя път към любовта. Аз не съм забравил тези предизвикателства. Ти си положил много усилия, за да бъдеш тук в тази реалност, такава, каквато тя е. Ти си се трудил много, много усърдно, за да забравиш, че си ЕДНО. И ти си израснал твърде привързан към своята отделеност. За теб тя се е превърнала в пристрастеност. Даже когато те наранява или заплашва да те унищожи, ти си се вкопчил в нея. Така че това да ти предложа директен път към дома, не изглежда разумно решение.

З: Директен път?

8: Да. Тъй като е истина, че ти създаваш своята отделеност с големи усилия и воля, също така е вярно, че би могъл да се завърнеш директно към единството,  като преустановиш всички свои усилия и волево напрежение. Всичко, което трябва да направиш, за да се завърнеш към единството, е, да престанеш да правиш каквото и да е. Отпусни се. Откажи се. Остани в пълен покой. Нямам предвид моментното състояние на покой при медитацията или даже по-дълбокото успокоение в твоя ден на тишина. Аз имам предвид нещо в пъти по-пасивно от това. Имам предвид пълно прекъсване на всякаква активност. Да прекъснеш целия свой жизнен поток, да се откажеш от всички идеи и убеждения, които имаш за себе си и за своя свят.  Да се освободиш от всичко. Придвижвайки се към перфектен покой, ти ще се придвижиш към единството, докато се слееш още веднъж с него. Ти си много привързан към редица идеи относно себе си и не би поискал просто така да се откажеш от всичко. Например ти се страхуваш от смъртта. Ти се страхуваш да изгубиш своята индивидуалност и даже своята идентичност. Този директен път обаче не е нещо, което би желал да предприемеш. Ти се страхуваш да изгубиш живота, който си изградил. Ти се страхуваш за любимите си хора, ако „си отидеш”.

След това имаш всякакви положителни привързаности – ти обичаш това, което правиш. Ти имаш една дарба, която започваш да откриваш, развиваш и раздаваш. Ти си по средата на един процес на изява на себе си и не се чувстваш готов просто да изоставиш това. Ти си ангажиран в едно пътешествие, което те е запленило. И ти изпитваш привързаност и любов към тези около теб. Ти изпитваш връзка със земята, на която живееш, и дома, който си изградил там. Има много подобни причини директният път да не е подходящ за теб. Аз разбирам това и това е правилно, и добре. Аз споменах директния път само за да те накарам да разбереш, че не е трудно да се завърнеш у Дома към единството. Трудното е да не се завърнеш – да запазиш илюзията на отделеността е това, което е трудно. Да се завърнеш у дома е лесно. „Ластикът” на Безкрайната еластична топка е любов. И той те тегли през всичкото време. Ако просто престанеш да буташ навън, тогава ще се завърнеш у дома при единството, даже без да има нужда да се опитваш.

Ти обаче не би искал да спреш всичкото свое правене, нали? Ти просто не би искал да се откажеш от този свой живот, от пътешествието, което извършваш, и от всичко, което то предполага. Прав ли съм?

З: Понякога си мисля, че го желая. Понякога си фантазирам как просто ще се откажа от този живот и ще се понеса към дома. Първо към теб, където и да си в действителност, след това извън отделеността и после… Не зная накъде. Просто у дома, предполагам. Но ти си прав. Това са просто фантазии. Все още не съм готов да се откажа. Аз просто все още не съм привършил тук.

8: Нито пък аз! Така че оставаме тук. Добрата новина обаче е, че това не означава, че не можем да преживеем единството! То просто означава, че трябва да открием друг начин да го направим. Ние няма просто да се откажем и да си отидем у дома. Вместо това ще докараме дома тук. Ние ще споделим съвместната работа на това да докараме небесното царство на Земята, така да се каже. Би могло да се каже, че ние няма толкова да се възнасяме сами, колкото ще възнесем целия живот! За да направим това обаче, ще са нужни твърдо намерение, отдаденост и повече от малко усилия. Това по необходимост е по-бавният път към дома, но аз силно вярвам, че той ще ти достави удоволствие!

За да минеш по този път, ти трябва да се научиш да се освободиш от всички блокажи и препятствия, които създаваш между себе си и безграничната любов. Ти ще трябва да позволиш на любовта да протича през теб без затруднения. Ти ще трябва да бъдеш Любов.

З: Това наистина ли е нещо, на което мога да се науча?

8: О, да! Категорично. Всъщност, ти нямаш нужда да се учиш как да правиш това. Това е твоята истинска природа. Всичко, което трябва да направиш, е, да се освободиш от илюзорното програмиране, което си поел върху себе си. И след това може да са ти нужни малко указания, за да преодолееш някои стари навици. Тогава нещата ще се получат естествено.

Като виждам обаче с какво желание искаш да направиш това, нека пристъпим към…

3.    Как да се научиш да бъдеш Любов.

Имам желание да те науча на всичко, което трябва да знаеш, за да отвориш сърцето си за Любовта. Обаче – и аз не бих могъл да подчертая това по-силно – ти ще трябва да направиш правенето сам. Любовта е нещо, което се преживява. Ти ще откриеш своя път към нея като непрекъснато се освобождаваш от блокажите, които стоят помежду ви и като непрекъснато отваряш себе си към нея. Това ще изисква да изразиш ясно своето намерение и след това да го следваш неотклонно. Трябва да осъзнаваш ясно своите мисли и чувства и да се доверяваш на себе си и на сърцето си. В началото пътят може да ти се стори труден, докато преодоляваш упоритото програмиране, но постепенно нещата ще стават по-лесни. Когато започнеш да се придвижваш към истински отворено за любовта състояние, животът ти без съмнение ще става по-радостен, изпълнен с повече изобилие и по-лесен. И когато видиш как тези награди започват да се разгръщат в живота ти, ще ти става по-лесно да се доверяваш на сърцето си. И така пътят ти ще става по-лесен и напредъкът ти ще се ускорява. Така че има много какво да очакваш. Аз ще ти предоставям информацията, която ще ти бъде нужна, за да  можеш да избираш. Ти си обаче този, който ще трябва да избираш. И ще трябва непрекъснато да продължиш да избираш. Само ти можеш да сътвориш своята реалност за себе си.

Има три етапа от твоя път, за които ще ти разкажа, като всеки има свои подзаглавия. Трите основни етапа са:

a.    Отстраняване на блокажите пред Любовта

б.    Енергийният цикъл на любовта

в.    Да бъдеш  любов.

3.1.  Отстраняване на блокажите пред Любовта

Има редица начини да блокираш сърцето си така, че то да не може да се отвори за Любовта. Ще изброя трите основни начина. Подчертавам, че ако решиш тези три проблема, ти почти със сигурност ще можеш да преодолееш всякакви други, които биха могли да се спотайват в психиката ти. Ти трябва наистина да се придвижиш с твърдо намерение и постоянство в посока на отстраняване на тези блокажи, и те ще започнат да се разпадат.

3.1.1. Осъждане

Осъждане е, когато за да се почувстваш прав, изпитваш нужда да докажеш, че друго същество, идея или нещо не е такова, каквото трябва да бъде. Такова отхвърляне и отрицание на другия е вероятно най-голямата преграда в сърцата на болшинството хора. За повечето хора това е нещо толкова нормално и в реда на нещата, че те вероятно даже не усещат, че го извършват. Така че първото нещо, което трябва да направиш, е, да осъзнаеш кога осъждаш другите. Така че следи мислите си. Тогава ще поискаш да се освободиш от своите отрицателни преценки, за да започнеш да отваряш сърцето си за другите.

Осъждането е резултат от неправилното разбиране на това, което е. Ти идентифицираш себе си с твоето поведение (което не си) и след това идентифицираш другите с тяхното поведение (което те не са). И след това ти откриваш, че те грешат поради това, което правят, за да се почувстваш прав относно това, което ти правиш.

Нека ти помогна да разбереш това по един нов, по-полезен начин.

Очевидно, ако ти не си твоето поведение и те не са тяхното поведение, тогава всичко това е просто излишно. Но вероятно това все още не ти помага. Защото вероятно ти все още не си напълно готов да престанеш да се идентифицираш със своите творения. Така че нека отидем една стъпка по-напред…

Можеш ли да си спомниш, че аз ти разказах за едно свойство на Безкрайната еластична топка, наречено Безкрайно разнообразие?

З: Спомням си.

8: Добре, това означава, че всяко възможно нещо, което може да бъде, е. Точно сега, то е. Всеки прекрасен изпълнен с любов свят, който може да съществува, съществува. Това важи и за всяко място, изпълнено с мъка и зло. Всички възможности съществуват. Безкрайността нямаше да бъде безкрайност, ако те не съществуваха. Фактът на тяхното съществуване не стои под въпрос. Въпросът, който трябва да си зададеш, е, просто – какво би искал да преживееш. Или казано по друг начин, какво искаш да сътвориш за себе си?

И докато си задаваш този въпрос, ти трябва да позволиш на другите да преживеят всичко, което биха пожелали и което имат нужда да преживеят за себе си. Защото ти не можеш да създадеш за себе си свободата да преживееш точно света, който искаш да преживееш, ако не желаеш да позволиш същото на всеки друг. Това, което правиш на другите, ти правиш на себе си, помниш ли? Така че дай право на другите да творят това, което желаят. Освободи се напълно и с любов от всичко, което не желаеш за себе си. Прекрати всякакво осъждане на него или на тези, които желаят да го преживеят. После избери това, което желаеш, и се придвижи към него.

Това е едно много важно разбиране, затова аз ще ти го кажа отново, по различен начин:

Спомняш си, че ти казах, че всичко, което съществува, е сътворено с неравновесие и че няма нещо, което да съществува без неравновесие. Това означава, че всичко, което бъде сътворено, моментално предизвиква сътворяване на своето „противоположно”, което да го балансира.

З: Спомням си.

8: Тогава помисли върху следното: ти не можеш да сътвориш нещо, без някой друг да сътвори неговото противоположно.

Логически това означава, че ти трябва да си благодарен на всяко друго същество, което избира всяко друго нещо, което ти не избираш. Ти трябва да си особено благодарен на тези, които избират това, което ти се струва обратното на това, което ти избираш. Всички тези същества по определен начин правят възможно ти да избираш това, кото желаеш. Би могъл да кажеш, че вие всички се балансирате взаимно, което прави възможно да сте това, което сте. Ти си всъщност една частица живот, която танцува заедно с всяка друга частица живот, навсякъде. Ти си духовен събрат с всяко друго същество, навсякъде. Вие всички сте интимно свързани с целия живот.

Виждаш ли късогледата глупост на осъждането? Ти не можеш да искаш от едно друго същество да престане да прави това, което прави, без в същото време да престанеш да правиш това, което ти правиш. И естествената последица е, че ако промениш себе си, то ти променяш цялата вселена. Можеш ли да видиш силата на поговорката, че трябва да станеш промяната, която желаеш? Защото реално, като промениш себе си, ти наистина променяш целия свой свят и цялото свое преживяване. Ти привличаш към себе си една цяла вселена от преживявания, която е пряко отражение на това, което си.

Ти наистина си едно същество творец.

Ти винаги си бил.

Ти просто си творил без цел и без посока, поради своето невежество.
Така че осъждането е противопоказно. Също така е загуба на време и енергия. И най-важно, то поставя тежък товар върху сърцето ти и пречи на светлината на Любовта да преминава през теб. То ти пречи да сътвориш за себе си един нов свят на Любов.

Откажи се от него!

Ако срещнеш някого, който избира нещо, което е неправилно за теб, бъди благодарен. Вече не ти се налага да избираш това нещо. Изпрати му любов. Колкото по-труден е избраният от него път, толкова повече любов му е необходима. Изпрати му обилна любов. И след това помисли за нещата, които избираш. Ако харесваш резултатте от своите избори, то тогава трябва да бъдеш особено благодарен на всички тези, чиито избори са различни. Без техния принос, твоите възможности за избор няма да ти бъдат предоставени. Те няма да бъдат „уравновесявани” в полето на съзнанието на единството.

Благодарност е отговорът. Бъди брагодарен. Изпрати блатодарности. Изпрати любов.

По-рано направих следното изявление:

„Ти си този, който ти казваш, че си.”

Тогава това изявление бе прокарано в контекста на разказа относно егото. Това обаче е едно много важно разбиране, което има множество приложения. Първото е, разбира се, че трябва да си много наясно кой мислиш, че наистина си, след което трябва да го заявиш. Нямам предвид, че трябва да го „заявиш” само с думи. Имам предвид, че трябва да изразиш кой наистина вярваш, че си, с всяка своя мисъл, дума и действие. Ти трябва да заявиш това от своето сърце. И тогава това ще бъде така. Бъди обаче пределно ясен! Ако заявяваш противоречиви неща относно себе си, тогава ще имаш объркани и противоречиви преживявания на себе си и на своя живот. Това никога не е приятно.

Тогава как откриваш кой си наистина и как изразяваш това?

Ти отиваш при сърцето си! Когато следваш сърцето си и избираш това, което е правилно за теб, тогава това е проницателност в действие. Това е израз на твоето свещено право да управляваш собствената си творческа природа. Ти си този, който избира и сътворява това, което е правилно за теб. Твърде различно е от това да стоиш отвън, да гледаш нечий чужд живот и да го осъждаш. Ние ще разговаряме за това как да слушаш сърцето си след малко.

Засега това, което искам да подчертая, е следното: ти си този, който ти казваш, че си. Ако други се опитват да те съдят и оценяват, то тези оценки не ти казват кой си.

„Оценките на другите не ти казват кой си ти, а ти показват кои са те!”

И това може да бъде доста полезно. Когато знаеш кои са другите, тогава ти можеш да решиш дали тяхната същност резонира с теб. Ти можеш да задействаш своето разпознаване и да решиш дали общуването с тях е „правилно за теб”, или не. Със сигурност, ти трябва да отиваш в посока на това, което е „добро за теб” и да стоиш далече от това, което „не е добро за теб”. Така че е полезно да добиеш ясна представа кои са другите около теб. И един чудесен начин да направиш това, е да внимаваш какво те казват за теб.

Едно предупреждение: Твоите оценки на другите действат по същия начин.

„Твоите оценки на другите не казват нищо за тях. Те казват нещо за самия теб!”

Така че твоите оценки и идеи за другите са полезни – ако знаеш как да ги използваш!

Наблюдавай как тези оценки и мнения излизат на повърхността на съзнанието ти и се запитай: „Какво казвам на себе си за себе си в момента?” Някъде в твоите оценки се крие едно дълбоко желание, което е отречено. Или едно дълбоко нараняване, което не е изразено. Има нещо дълбоко в теб, което криеш от себе си. То намира израз като изплува на повърхността, когато някой друг, по някакъв начин, прави това нещо на теб, което ти отричаш на себе си или отхвърляш от себе си.

Така че наблюдавай внимателно тези оценки! Те могат да те научат на много. И ако ги обработиш правилно, те ще се разсеят, защото отричането или отхвърлянето в собствената ти психика, което е в основата им, ще бъде излекувано. Всяка оценка, която разсееш, те приближава с още една стъпка към Любовта.

3.1.2 Отрицателни емоции

Следващият блокаж на сърцето, който искам да разгледам, са отрицателните емоции. Това са неща, като страх, болка, гняв, омраза, ревност, завист и лакомия. Тези емоции са едновременно резултат на и причина за блокажи в сърцето. Тъй като те ограничават способността ти да откриваш и изразяваш любов, аз искам да ги разгледам заедно с теб сега, за да можеш да ги разбереш по-добре и да се научиш да ги преработваш правилно, така че да не затварят сърцето ти.

За да ти обясня това, ще трябва да направя малък завой. Първо, ще трябва да се уверя, че разбираш правилно понятието „двойственост”, че разбираш ролята на Приносителите на конструкции на съзнанието и на емоциите като цяло, след което можем правилно да адресираме отрицателните емоции.

Двойственост

„Двойственост” е доста често използвана дума в духовните среди и ние също сме я използвали много тук в Документите на възнесението. Какво обаче мислиш, че тя означава?

З: Мисля, че зная. Това, което съм прозрял от нашите разговори, е, че на първо място, изглежда че съществува една илюзия за отделеност. Части от ЕДНО са сътворили отделни свои идентичности, като са се придвижили зад Завесата. И оттам, някои от тези в състояние на отделеност са потънали още по-дълбоко в илюзията, като са сътворили усещането си, че са даже отделени и от Твореца. Аз мисля, че това е, което думата „двойственост” означава: двете отделни части – творение и творец. Бог от една страна и вселената от друга.

8: Или разделението между ЕДНО и теб.

З: Да, точно това имам предвид.

8: Това е едно добро разбиране. По-късно, когато достигнем до обсъждане на плътностите на съзнанието, аз ще ти обясня всичко това в много по-големи подробности. Засега обаче искам да разбереш, че има нива на отделеност.

Всичко започва с единството. След това има най-ранното ниво на отделеност, наречено „индивидуализация”. По-дълбоката отделеност става „полярност”. Най-дълбоката отделеност е „двойственост”.

Това е изключително повърхностно обяснение, без подробности. Затова моля те не му придавай особено сериозно значение, докато нямаме възможност да го обсъдим подробно в една по-следваща глава.

Идеята е, най-просто, че двойствеността е най-дълбокото ниво на отделеност. До такава степен, че съществата, чието съзнание е дълбоко обхванато от двойствеността, даже не знаят, че се намират в това състояние. Те са затънали прекалено дълбоко в илюзията, за да могат даже да мислят в такива термини. Те вярват, че всички същества съществуват отделени едно от друго. Ако изберат да бъдат религиозни, тогава те вярват в един Бог или в богове, които също са отделени от тях самите. Бог е „там горе”;  той е нещо друго и прави неща, върху които те не могат да въздействат.

Чистият материализъм, което е теорията, че нищо освен материята няма значение, е пример за не-духовен възглед от перспективата на двойствеността. Поддържниците на този възглед мислят, че собствените им съзнание, ум, емоции и личност, са просто функция на тяхното тяло и на техния мозък. И те очевидно мислят също, че са напълно отделени от всички други същества.

Има вероятно безкраен брой неща, които можеш да приемаш за истина, когато съзнанието ти е двойствено.

Иронията е в това, че само след като започнеш да издигаш съзнанието си над двойствеността и се пробудиш за разбирането, че всичко е ЕДНО, ти всъщност проумяваш, че въобще има такова нещо като двойственост. Само тогава има вероятност даже да използваш думата „двойственост”. Първо, ти осъзнаваш, че съществува единство, но също така имаш чувството, че самият ти си отделен от него. Такива същества казвам, че притежават „пробудено двойствено съзнание”. И след това, когато пробуждането ти продължава, ти започваш да се освобождаваш от своите страхове и ограничения и вече знаеш, че ти също си нещо неотделно от единството. И след това, най-накрая, ти започваш да се връщаш към единното съзнание (unity consciousness).

Тези обаче, които се намират твърдо в двойственото съзнание, няма възможност да приемат, че всичко е ЕДНО, или че те са всъщност ЕДНО с Твореца, или че могат действително да сътворяват собствената си реалност. И това ме довежда до „раздвоеността” (the “two-ness”), за която ти говореше. Съществува непреодолимо разделение в ума и в системата от вярвания на тези с двойствено съзнание, между твореца от една страна, и неговото творение, от друга.

Следствието от тази перспектива е, че съществуват два отделни класа неща, както следва:

Творецът (или творци)

Бог (или богове)

Божествен

Безкраен, вечен, безпогрешен

Дух, ефирен, неизразим

***

Творения

Човеци

Нечестиви

Ограничен, смъртен, грешен

Плът, материал, обясним

***

Мога да продължа да добавям още описателни в двете категории, но ти схващаш идеята, сигурен съм. Декларирахме присъщата раздвоеност на светогледа на тези, които притежават двойствено съзнание. И Божествена Радост вече е обсъдил с теб, доста подробно, как позицията на двойственото съзнание е една много ограничена перспектива и как перспективата на обединеното съзнание е една по-голяма истина. Аз също обясних подробно това, че „ЕДНО е,” така че тук няма да се повтарям.

З: Тогава как да поставим край на всичкото това двойствено съзнание?

8: Да му поставим край?

Това, което наистина имаш нужда да разбереш, е, че двойственото съзнание (което е същото нещо като съзнанието на жертва) не е погрешно. Това е, просто казано, едно ниво на съществуване дълбоко в тази реалност на отделеността. Двойствеността е едно от местата, където можеш да отидеш, когато посещаваш Отделеност. Не е чак толкова лошо да посетиш това място. Това е просто въпрос на избор… един възможен набор от преживявания измежду много други.

Това, което също така трябва да разбереш, е, че в двойствеността и в състоянието на жертва има доста неща, които са чудесни. Когато си извън тях, ти всъщност ще си мислиш за редица техни аспекти с голямо умиление.

З: Намирам това трудно за вярване!

8: Така е, защото се фокусираш само върху отрицателното. Помисли си обаче за момент, какво е чувството да си напълно, безнадеждно, обезумяло влюбен.

З: Това е прекрасно. Това е като да си взел невероятно силен, удивително въздействащ опиат.

8: И това е също така дълбоко преживяване на чувство на жертва.

За да се влюбиш, ти трябва да повярваш, че има някой друг, който е изключително прекрасен и идеален, и че неговото присъствие те кара да се чувстваш по същия начин. И когато другата страна изрази същите чувства на любов и удивление към теб, това те кара да се чувстваш още по-силно влюбен. Всичко това обаче са прояви на съзнанието на жертва. Ако знаеше, че си творец на своите преживявания и следователно, ако знаеше, че ти всъщност си привлякъл цялото това взаимодействие с това друго лице, и ако също така знаеше точно как ще се развият нещата, защото всичко това е било предварително съгласувано, и най-важното, ако знаеше, че ти самият си създал всички тези чувства на „влюбеност”… тогава какво?

З: Аз… не зная. Предполагам, че всичко щеше да бъде много по-малко вълнуващо.

8: Точно така. Двойствеността е пътуване с влакче на ужасите, бъди сигурен. Тя е съпроводена с чувство на невероятна опасност, на това, че си изгубил всякакъв контрол и че рискуваш. И точно това е причината, поради която душите се редят на опашка, за да се вредят да дойдат тук. И това е причината да се завръщат, отново и отново, живот след живот, за повече емоционална възбуда.

З: Без мен. След всичко това, аз съм дотук.

8: Да, вярвам, че си. Когато си готов да изоставиш двойствеността, тогава ти започваш да се пробуждаш за своята природа на творец. Тогава ти казваш: „Сега съм готов да напусна панаира,” защото творческото съзнание и двойственото съзнание не могат да съществуват заедно в едно същество, по едно и също време. И тъй като това е, което ти правиш, силно ще се учудя, ако решиш да се завърнеш за още една забавна обиколка с влакчето на ужасите.

Моето твърдение обаче остава в сила: Даже и да се подготвяш да напуснеш приключението и да планираш да излезеш от Лунапарк, въпреки това, ако си честен, ще трябва да признаеш, че там има чудесни преживявания. Влюбването е само едно от тях. Целият материален свят, в който можеш да ядеш прекрасна храна, да наблюдаваш залези, да слушаш музика… всички неща, които обичаш… това са все ефекти на двойствеността. А колко много си се наслаждавал на процеса на „незнание”, когато си подканвал за разговор Божествена Радост или мен, за да почерпиш мъдрост и прозрения? Никое от тези неща нямаше да е възможно без илюзията на двойствеността.

З: Това е една полезна и интересна перспектива: че няма нищо лошо по отношение на двойствеността. Тя е просто един вид преживяване. Тя има свои върхове и спадове и определено може да бъде твърде вълнуваща. И когато сме й се насилити, можем да я напуснем.

Блгодаря ти, 8. Мисля, че вече имам далеч по-добро разбиране за това какво наистина представлява двойствеността.

8: Тогава можеш ли да видиш от това, което казвах, че съществата с двойствено съзнание твърдо не вярват, че могат да създават своите преживявания или че го правят непрекъснато?

З: По определение, те не биха могли.

8: И точно затова в двойствената реалност съществува необходимост от Приносителите на конструкции на съзнанието.

Приносители на конструкции на съзнанието.

В предишната глава ти разказах за Приносителите на конструкции на съзнанието. Това са същества, които носят една или друга конструкция на съзнанието в тази реалност. Твоят много личен Вътрешен Аз например носи конструкция на съзнанието на енергията, която е „Радост”. Има много, много други Приносители на конструкции на съзнанието, всеки отговорен за внасянето на различна енергия в тази реалност.

Причината това да е нужно и желателно, е, за да направи възможно тази двойствена реалност да функционира. Ако не вярваш, че можеш да създадеш в себе си радост, тогава как някога би изпитал радост? Без Божествена Радост, който да носи тази честота за съществата с двойствено съзнание, това просто не би било възможно. И точно по същия начин, всяко друго чувство, емоция и преживяване са съхранявани за тези, които сами не притежават съзнанието на творци, за да може да ги преживяват извън себе си. Ако не вярваш, че можеш да го създадеш сам, тогава някой трябва да го създаде за теб. Приносителите на конструкции на съзнанието са тези същества, които обитават по-висшите плътности на тази реалност, където те правят точно това: те сътворяват и съхраняват за теб тези неща, които ти не знаеш, че можеш да сътвориш сам.

Предполагам, че приемлива аналогия би била тази, че всеки от Приносителите на конструкции на съзнанието излъчва светлина в цялата тази реалност и тази светлина е енергията на съответната конструкция на съзнанието. Това е подаръкът, който те поднасят.

Всичко това е много добре, но, разбира се, ако ти не знаеш, че можеш да сътворяваш тези неща, тогава определено можеш да се почувстваш като тяхна жертва.

З: Чувал съм да казват, особено някои мачо типове, че емоциите са слабост, която трябва да бъде преодоляна.

8: Наистина! За изпадналите в дълбоко двойствено съзнание емоциите са в най-добрия случай странни усещания, които те спохождат в неподходящи моменти и, в най-лошия случай, са действителна пречка в живота ти. И така, емоциите са нещо смущаващо, вредно и объркващо за тези с двойствено съзнание.

Когато осъзнаваш собствената си природа на творец обаче, ти разбираш, че можеш и наистина създаваш собствените си преживявания. И едно от първите неща, които научаваш, когато откриеш способността си да сътворяваш, е, как да сътворяваш свои емоции отвътре в себе си. Ти можеш да седиш спокойно и без да променяш абсолютно нищо в своята околна среда, без да откриваш неща, които да те направят щастлив, ти просто създаваш радост заради самата радост в собственото си сърце. И тогава ще имаш само-предизвикана радост.

Това, което ще се е случило, е, че докато си пътувал през двойствеността, ти ще си почувствал радостта достатъчно силно и толкова често, че си узнал какво е усещането й. Сега обаче, когато се пробуждаш за своята природа на творец, сега вече можеш да я сътворяваш сам. Ти повече не се нуждаеш от Приносител на конструкция на съзнание, за да стори това за теб. Вместо да чакаш да почувстваш тази светлина да те огрее, сега ти можеш да избереш да запалиш собствената си лампа вътре в себе си и да излъчваш тази светлина.

В това отношение ти си се преобразил от жертва, в творец.

И това е едно друго прекрасно нещо, което може да бъде спечелено от навлизането в двойственост. В момента може да ти е трудно да го разбереш, но преди една част на ЕДНО да дойде тук, тя познава само собствената си енергия. Пристигането тук ти позволява да забравиш собствената си енергия и да преживееш всички много, много други енергии, които са на твое разположение. И след това, когато си се пробудил за собстветана си енергия на творец, тогава ти можеш да създаваш всяка една и всички тези енергии сам отвътре в себе си. Имаш ли въобще някаква представа колко силно това развива душата ти? Това е наистина едно чудо!

Ако използвам отново аналогията с Безкрайната еластична топка, ти самият може преди да си знаел само как да буташ навън в посока на радостта, но сега, след като вече си бил там, ти знаеш директно и отвътре себе си, как да буташ навън в наистина голямо разнообразие от посоки.

Не искам обаче да задълбавам прекалено много в това направление. Това, към което искам да насоча вниманието ти, е, че в пътешествието на всяка душа през двойствеността настъпва един момент, когато тази душа осъзнава, че наистина може да генерира отвътре своите емоции. Тя осъзнава, че повече не е жертва на своите преживявания по отношение на това, което чувства. Когато тази душа е готова да направи следващата стъпка, тогава я чака един голям скок: Откритието на невероятната съзидателна сила на всички емоции, които са били изпитани и които сега могат да бъдат овладяни.

Светът на илюзиите те е научил, че „това, което е истина и реално”, е извън теб и че, когато тези „реални” неща се променят, емоциите ти ги следват. Ти се чувстваш щастлив, когато ти се случват хубави неща. Това обаче е реалност от нисък порядък. Има една по-голяма истина, която се проявява точно по обратния начин: със своите емоции ти привличаш към себе си преживявания. Ако сътвориш радост и задържиш тази честота, тогава ще си донесеш радостни преживявания.

З: Мисля, че ако ми беше казал това преди няколко години, никога нямаше да мога да ти повярвам. Това обаче не е нова идея за мен и аз наистина изживявам това, и мога да кажа без съмнение, че зная, че е истина.

8: Ти повдигаш важен въпрос. Единственият начин да превърнеш такава идея от „странна теория” в „лична истина” е да я преживееш, от първа ръка.

(Забележка на Зингдад: Създал съм 30-дневно практическо ръководство, което ви повежда на едно пътешествие, за да откриете простата, и едновременно удивителна сила на точно това. Нарича се „Сътвори себе си, сътвори своя живот”. Това ръководство ви учи как да задържите една емоция и след това да я видите в действие как преобразява живота ви. Уверете се сами, ако сте готови да узнаете силата на емоциите и да промените целия свой свят.)

З: И така, емоциите са един много силен инструмент за сътворяване. Когато за първи път навлезем в отделеността, ние сме ограничени до това да можем само да сътворяваме със собствената си енергия, защото това е всичко, което знаем. Обаче в резултат от живота си в отделеността, всеки от нас придобива едно голямо разнообразие от средства, с които може да сътворява.

8: Точно така.

З: А какво ще кажеш за отрицателните емоции?

8: Справедлив въпрос. Това, което бих искал да споделя с теб по този повод, е разбирането, че „отрицателен” и „положителен” са просто въпрос на перспектива.

З: „Няма и едно единствено нещо, което да е добро или зло, освен вашите чувства спрямо него.”

8: Точно така.

З: Но ти каза, че ние трябва да разберем правилно отрицателните емоции, за да не им позволим да затворят сърцата ни.

8: Това е така. Отрицателните емоции са енергии, внимателно съхранявани от Приносителите на конструкции на съзнанието и тези енергии биват предлагани в тази реалност на отделеността, така че съществата да могат да ги използват и да сътворяват с тяхна помощ.

Ако искаш да сътвориш отделеност, то ти можеш да използваш отрицателни емоции.

Ако искаш да създадеш единство, тогава можеш да използваш положителни емоции.

Някои части на ЕДНО желаят да сътворят отделеност, полярност и двойственост. Това са чудесни творения, които стимулират невероятно развитие и еволюция за всички, които ги посещават. Отрицателните емоции са тези емоции, които правят възможно тези реалности на отделеност да възникнат и да останат стабилни достатъчно дълго, така че душите, които искат да ги изследват, да могат да го направят, докато се наситят.

Всички части на ЕДНО, които са изследвали отделеността, полярността и двойствеността, достигат в един момент дотам, че са получили всичко, което им е било нужно от тези реалности, и желаят да ги напуснат. Положителните емоции са тези, които правят възможно съществата да възвърнат своята цялост и след това да се завърнат към единството.

И тук идва специалният момент: степента, в която ти самият притежаваш двойствено съзнание, е степента, в която ще почувстваш, че си жертва на тези емоции. Това е степента, в която ти ще почувстваш, като че ли това са неща, които ти се случват, а не нещо, което можеш да избереш и сътвориш сам.

З: Тогава… нека видим дали съм разбрал добре.

Отрицателните емоции създават отделеност, положителните емоции създават единство…

8: Трябва да те прекъсна. Емоциите не създават нищо. Ти създаваш.

З: Ах. Тогава ние създаваме отделеност с отрицателни емоции и единство с положителни емоции.

Ако създам достатъчно отделеност, тогава се оказвам в двойственост, където аз вярвам, че не създавам своите емоции. В това състояние аз просто изпитвам смесица от всякакъв вид емоции, в зависимост от това какво създавам, макар че не разбирам, че създавам. И аз ще остана там, докато съм готов да напусна отделеността. Тогава ще трябва да поема отговорност за своите творчески способности и да сътворявам с положителни емоции. Това ще доведе до създаването на цялостност в мен, и аз ще започна да напускам двойствеността през полярността и обратно към единството.

8: Да, това е добро обобщение на ситуацията.

З: Хм-м. Преди да напуснем темата за отрицателните емоции, ако ми позволиш, бих искал с твоя помощ да изчистя някои свои възражения.

8: Естествено.

З: Добре, разбирам всичко това. Аз разбирам, че създавам своите емоции. Какво обаче да правя относно факта, че повечето от нас тук, на Земята, през повечето време, нямаме такова усещане. Усещането ни е, че нещата се случват и в резултат на това възникват различни емоции. Не става обратното.

8: С други думи, вие чувствате, че сте жертви на своите емоции?

З: Не. Бих казал, че се чувстваме жертви на своите обстоятелства. Емоциите просто следват. Нека ти дам някои примери. Ако вървя в гората и изведнъж се появи отровна змия, и ме ухапе, аз ще изпитам силен страх. И ако Лиза реши, че иска да ме напусне, ще почувствам силна сърдечна болка. И когато чета за безобразията, на които политиците на планетата ни подлагат, аз изпитвам силен гняв.

При този вид преживявания, аз чувствам, че нещата ми се случват и че емоциите се появяват след това.

8: И ти все още ме питаш за това?! След всичко, което обсъждахме? Наистина?

З: (смутено) Не, предполагам, че няма нужда да ми отговаряш.

8: Ти знаеш правилото. Ако повдигнеш въпрос, който е бил изчерпателно разгледан, тогава преди да продължим, трябва да отговориш сам. Така че кажи ми – какво правиш относно чувството, че си жертва на своите обстоятелства?

З: Това е въпрос на промяна на моята перспектива към разбирането, че всичко, което преживявам, е, по някакъв начин, предизвикано от самия мен. Или от мен, Зингдад, или от мен, който съм извън въплъщението, т.е. от моя Вътрешен Аз. Или аз го сътворявам съзнателно, или несъзнателно го предизвиквам и позволявам.

Аз предизвиквам преживяванията, за да мога да взема решения относно тях. Когато категорично съм направил избор относно нещо, тогава аз мога да се освободя от него и то няма да възникне повече за мен.

8: И тогава, какво става със змията?

З: Това не би било наистина случайно събитие. Искам да кажа, аз зная това от личен опит тук, на фермата. Змиите не се разхождат случайно в очакване да ухапят хора. Те се крият, ако те чуят да приближаваш. Имах обаче един гостенин, който повтаряше непрекъснато: „Надявам се да не видим змия, аз се ужасявам от змии!” И тогава, по време на разходка в гората, ето ти една голяма усойница насред пътя. Това бе единствената змия, която бях виждал месеци наред.

8: И ти никога не беше виждал такава  в своята ферма.

Виждаш ли? Това не е твой проблем и ти не го предизвикваш, за да стане твой проблем. Така че…

З: Така че няма нужда да се страхувам.

8: А ако Лиза реши да те напусне?

З: Е, това беше само един глупав пример. Зная, че това, което имаме с Лиза, е свещен духовен обет. Нашите Вътрешни Аз танцуват заедно чрез нашите контакти. И все пак, при всичко това, аз зная, че вечността е едно много дълго време. От тази перспектива, това тук е едно място, където нейният Вътрешен Аз и моят Вътрешен Аз сътворяват съвместно и в същото време има много, много други места във вечността, където това не се случва. Искам да кажа, че аз зная и разбирам, че нашата връзка, от определена перспектива, свършва. От друга перспектива обаче, ние ще бъдем завинаги променени от това взаимодействие между две смъртни човешки същества на планетата Земя.

8: Това е вярно и също така много красиво казано. То обаче не отговаря на твоя въпрос. Ще бъде ли разбито сърцето ти, или не, ако Лиза те напусне? И тогава няма ли да бъдеш жертва на своето преживяване?

З: Добре. Ето как виждам нещата. Ако Лиза и аз следваме сърцата си и така оставаме в резонанс с нашите Вътрешни Аз, тогава и двамата правим най-доброто за себе си. Ако за мен или за нея е най-добре да прекратим нашата връзка, това от една страна, ще бъде тъжно. Тъжно е, когато едно прекрасно нещо свършва. Разбира се обаче, това ще бъде също така правилно. Ето защо, аз няма да се почувствам жертва на това преживяване.

8: Това е много добре казано.

И така, най-накрая (въздиша леко) какво ще кажеш за политиците?

З: Да. Това е вече стара песен, нали?

Така както виждам нещата, политиците са просто част от мебелировката на един свят на двойственото съзнание. Хората придават власт на политиците, като гласуват за тях. Тогава политиците се покваряват от тази власт, злоупотребяват с нея и хората се гневят. След това те гласуват за някого другиго, комуто придават власт и той прави същото. А политиците, както вече установихме, са самите пионки на Супер мощните индивиди. Те просто танцуват между това да „изпълняват заповеди” и да лъскат публичния си образ.

Докато аз отделям на това своето внимание и се ядосвам, и се ангажирам с целия политически цирк, то аз всъщност захранвам системата.

8: Това е съвсем правилно.

З: Това обаче ме кара да се чудя… Как можем да направим нещата различни? Как можем наистина да променим нещата в наша полза? Всички ние? Трябва да има по-добър начин… но какъв е той?

8: Сега задаваш правилните въпроси.

Когато му дойде времето, ще разговаряш отново с Амаду.

(Забележка на Зингдад: Вж. Книга 3 на Документи на възнесението)

Задай му този вид въпроси. Попитай го какво е дало резултат в други цивилизации в галактиката. Попитай го как други цивилизации са се трансформирали от примитивни властови неравновесия към високо напреднали, основани на любов системи. И тогава виж дали това, което той има да ти каже, е приложимо в твоята ситуация.

Но не това е, за което разговаряме сега. Ние разговаряме за отрицателните емоции и как ти си им позволил да блокират сърцето ти.

Сега, след като си чул моята перспектива на всичко това, как мислиш, че можеш да ги преработиш, така че повече да не блокират сърцето ти?

З: Мисля, че разбирам теорията. Трябва да разбера, че съм творец на своите емоции. Да зная, че аз избирам какво да чувствам. И тогава да осъзнавам това, което избирам, и да вземам решения, които не ограничават способността ми да обичам. Така че това е теорията, но мога да кажа, че практиката ще бъде твърде голямо предизвикателство.

8: Това е едно много добро начало. Ако си наясно с теорията, тогава най-малко ще знаеш накъде си се запътил. Няма обаче да си привършил с превръщането ú в практика за известно време. Защото наистина, когато овладееш емоциите си, тогава ти също така ще си готов да овладееш и своите творения. И когато достигнеш до този момент, тогава ще си готов напълно да напуснеш двойствеността.

Може би най-голямата трудност при отрицателните емоции е, че повечето от тях обитават твоята Сянка. Това е част от психиката ти, която е скрита от светлината на собственото ти съзнание. Това е част от теб, която не ти е известна и спрямо която нямаш претенции. И тъй като ти не си наясно с тази част от себе си, тя може да ти налага всякакви отрицателни емоции, без да можеш да разбереш как и защо те възникват в теб. Така че това е една твърде важна тема, която ти ще разгледаш в един подходящ момент, в подробности.

(Забележка на Зингдад: Част 2 на книгата Мечтател, събуди се, се нарича „Осветяване на Санката” и разглежда точно това, за което 8 говори тук: едно задълбочено пътешествие в излекуването на Сянката)

Най-малко обаче ти притежаваш понятията, имаш разбирането и си на път да отвориш наистина сърцето си.

З: Благодаря ти, 8! Мисля, че ти каза, че следващият момент е относно това да се идентифицираме с този, който сме в действителност?

8: Правилно. Ние вече сме разглеждали това, когато говорих за егото, така че ще бъда кратък. 

3.1.3 Да се идентифицираш с творенията си, вместо с това кой си наистина

Докато мислиш, че творенията ти това си ти, ти ще сътворяваш разделение. Има редица начини да разбереш, че не си твоите творения, които също така ще ти помогнат да се пробудиш по отношение на истинската си природа. Медитацията е един добър начин. Има обаче доста различни практики, които се наричат медитация. Аз бих препоръчал медитация, която ти помага да присъстваш (пълноценно) сега, в настоящия момент.

Освободи се от всички свои мисли и идеи относно случилото се преди и от това, което предстои. Присъствай в настоящия момент. Прави това редовно и ще започнеш да разбираш, че не си твоето тяло, че не си твоите мисли, че не си твоите убеждения, че не си твоите взаимоотношения. Ти определено не си това, което правиш, или длъжността, която заемаш. И категорично не си парите, които печелиш, или нещата, които притежаваш.

Може да бъде много трудно да се пренесеш в настоящия момент, ако не си свикнал да бъдеш там. Повечето същества, които са въплътени на твоята планета, особено в западните общества като твоето, са напълно свикнали да живеят последователно в миналото и в бъдещето, без никаква спирка помежду, за настоящето. В менюто на вашите мисловни процеси се намират неща като:

Тревоги и съмнения за бъдещето,

Пожелания и мечти за бъдещето,

Спомени и копнежи за миналото,

Спомени и горчиви съжаления за миналото.

Ако обаче наистина прекараш един момент в настоящето, ти ще можеш да се освободиш от всички тези неща и ще можеш да видиш, че те представляват илюзорни конструкции на твоя ум. Твоето минало и бъдеще не са фиксирани. Те са твои творения и истината е, че всъщност ти ги създаваш сега. И те могат да бъдат пресъздадени по всякакъв начин, който пожелаеш или от който имаш нужда. Първо обаче, трябва да престанеш да живееш в миналото и в бъдещето. Ако правиш това, ти се опитваш да живееш в тези илюзорни творения, да се привързваш към една единична, ограничена перспектива на творенията си. И това те отдалечава от този, който си в действителност, както и от връзката ти с божественото. Като правиш това, ти се идентифицираш с творенията си, не с този, който си наистина.

Антидотът е да присъстваш пълноценно в настоящето. Всеки ден отдели малко време за пълно спокойствие. Често отделяй време, за да се вслушваш в сърцето си. Наруши навика да рееш съзнанието си в миналото или в бъдещето. Фиксирай се в настоящето все повече и повече, докато евентуално се настаниш там за постоянно.

З: 8, аз също така съм направил няколко записи на ръководени медитации, които могат да помогнат на читателите да открият такова пространство. Моите инструкции наречени „Отвори сърцето си” са моят начин да споделя с другите пътя, който съм открил, който доведе до собствената ми пробудена и отворена сърдечна чакра.

(Забележка на Зингдад: Един по-нов запис на ръководена медитация, наречен „Пътешествие до шестото измерение” може да бъде особено полезно за тези, които са готови за едно масирано освобождаване на съзнание, ориентирано извън настоящето)

8: Да, наистина! Има доста помагала за това пътешествие, за тези, които се интересуват. От книги по темата до персонални инструкции от опитни инструктори по медитация. Това, което ти предлагаш в твоето ръководство, е, създадено съвместно от теб, БР, Адаму и мен. И наистина това, което всеки може да направи, е да открие кое е най-доброто за него и да го сподели с другите. Както ти вече си открил, редица са видели полза в това, което си създал, и много други предстои да видят. Във всички случаи обаче всеки трябва да открие собствения си път към покоя и към сърцето си, който работи при него, както и всеки ще получи помощ, ако се нуждае от нея и ако я потърси. За мнозина тези твои медитации ще бъдат твърде полезни.

Това ни отвежда до края на тази доста продължителна дискусия върху блокажите на сърцето. Ако читателят изпита някакви блокажи и желае да ги отстрани, и действа с любов, тогава пътят ще се отвори. Той ще получи помощ. Искат се отдаденост, ясно намерение и малко усилия. Всеки, който желае да достигне дотам, определено ще успее да го направи. А ползите от това ще бъдат невероятни. Отстраняването на блокажите към Любовта означават отваряне към преживяването на Любовта.

Което ще разгледам в следващите две части.

3.2 Енергийният цикъл на Любовта

Казах преди, че получаваш това, което си сътворил. Ти обаче обитаваш една свързана с времето система. Това означава, че точно сега преживяваш това, което си сътворил в своето минало. Ако разбираш връзката между причина и следствие, тогава можеш да разбереш, че днешните ти преживявания са последствията. Изборите, които си направил, и убежденията ти от миналото са причините. Ако решиш точно сега да промениш радикално своята перспектива и изведнъж приемеш нови идеи и убеждения, то ще е необходимо известно време за твоята реалност да се промени. Оттук нататъка ще изпитваш все по-малко от света, изграден върху старите ти убеждения и все повече от света, изграден върху новите ти убеждения. Това е основната ценност на конструкцията на съзнанието, наречена Време. Тя е това, което разделя причината и следствието. Така че ако причината възникне в съзнанието ти точно сега, следствието няма да се появи в реалността ти известно време. Точно колко време ще е необходимо, зависи от това колко фундаментална е промяната и колко твърд си в своето решение и намерение. Това, което обаче трябва да разбереш, е, че процесът на промяна на твоята реалност наистина изисква време. Това е въпрос на промяна на твоите убеждения и решения и след това придържане към тази вътрешна промяна, докато позволяваш на външната ти реалност да се преобрази за периода, необходим й да се нагоди към вътрешната ти промяна.

На тази основа искам да ти кажа следното: Ако желаеш да живееш в небесното царство утре, тогава трябва да започнеш, като станеш гражданин на това царство днес. Започни като полагаш усилия непрекъснато да обичаш себе си все по-вдъхновено. По този начин способността ти да обичаш другите ще се увеличи. След това ще трябва да се стремиш да бъдеш същество възможно най-силно изпълнено с любов. Когато ти самият си гражданин на небесното царство в своите мисли, думи и дела, тогава наистина ще видиш как твоят свят бавно ще се доближава все повече до това царство. Бъди промяната, която желаеш, и промяната ще те последва.

Съветът, който ти предлагам, е да бъдеш търпелив със своя живот. Да бъдеш търпелив и много толерантен към себе си. Започни обаче веднага! Твоето утре се определя от съзнанието и енергията, които демонстрираш днес. Така че ти можеш и ще имаш едно утре изпълнено с любов, ако го сътвориш с любов днес. Всеки път, когато срещнеш трудности и всеки път, когато залитнеш, просто се върни на пътя на любовта. Така че бъди мил към себе си и обичай себе си. Това че си залитнал, е доказателство, че се опитваш. Просто опитай отново и се отнеси към живота с енергията на любовта.

И това ме води право до същността на въпроса. Любовта е една енергия. Тя е единствената истинска енергия. Всички други енергии са производни на любовта. Колкото повече любов раздаваш, толкова повече притежаваш. Колкото повече имаш, толкова повече можеш да раздаваш. Любовта е единственото нещо, което се проявява по този начин. Тя е неизчерпаема, след като веднъж започнеш да я излъчваш. Представи си, че парите се проявяваха по този начин – колкото повече харчиш, толкова повече се натрупват в банковата ти сметка. Всеки ще бъде на улицата, за да купува, харчи и раздава! И така трябва да бъде с любовта. Раздавай я!

И не само на другите. Първо я дай на себе си. Старай се да се обичаш безкрайно, точно такъв, какъвто си. И вратата към такава любов към себе си е безрезервното приемане на себе си. Избери да приемеш себе си, независимо от обстоятелствата. След това се старай да обичаш това, което правиш, и да правиш това, което обичаш. След това обичай тези около теб и се обгради с тези, които обичаш.

Казах, че ти си светлината на осъзнаването, която идва от Първоизточника и минава през обектива на твоето съзнание. Казал съм, че съзнанието ти се формира от твоите мисли, идеи, убеждения и избори. То ще пропусне през себе си големи количества светлина. Ти ще започнеш да виждаш ясно и това, което ще видиш, ще бъде изпълнено със светлина. Това е същината на процеса. Колкото повече любов позволиш да грее през теб, толкова повече ще сътвориш с любов. Колкото повече сътвориш с любов, толкова повече ще преживееш любов. И, разбира се, колкото повече любов преживееш, толкова повече ще имаш любов, която да раздаваш. Така възниква началото на един прекрасен нов цикъл в твоя живот и той може да продължи да се върти по този начин, докато ти се превърнеш в една точка, която излъчва чиста любов. Като едно слънце ти ще излъчваш светлина, изпълнена с любов към всички около теб.

И когато това е състоянието на твоето съзнание, тогава за теб ще бъде невъзможно да изпитваш нещо друго освен това, което сътворяваш директно. Няма да е възможно да преживяваш нещо, което е тъмно и отрицателно, защото ти самият ще излъчваш прекалено много светлина, която ще изключва присъствието на сянка някъде около теб.

Това е толкова просто. На теория. 

Ще ти е нужна малко повече помощ, за да превърнеш това действително в практика.

З: Определено ще ми е нужна такава помощ. Искам да кажа – това да раздавам в изобилие любов на всички звучи като чудесна идея, но как действително мога да го правя? Имам предвид, че ако например се приближа към непознат и го попитам дали би желал малко любов, това може да не доведе до желания резултат!

8: (смее се) Да, определено мога да си представя това.

Вашата планетарна култура толкова е объркала понятието за любов, че това може да изглежда наистина доста проблематично. (продължава да се смее) 

З: Също така трябва да призная, че действително е доста трудно да изпитваш любов към някои хора.

8: Това също мога да си представя. На вашата планета съществува такова голямо разнообразие на съзнания, че действително ще се окаже много, много трудно просто да изразяваш любов към всички около себе си, през всичкото време. Ето защо това е процес. Не избързвай. Ти не започваш с изискване светът да се промени и хората около теб също да се променят. Не. Ти търсиш промяна в себе си. И когато ти самият се промениш, твоят свят ще се промени в отговор. Малко по малко отваряй сърцето си. Малко по малко твоят свят ще става по-любвеобилен спрямо теб. В крайна сметка резултатът ще бъде, че ти ще се превърнеш в чиста, сияйна любов. И тогава цялата ти реалност няма да може да направи друго, освен да отрази това обратно към теб.

Това обаче е процес. Той отнема време. И аз мога да ти помогна.

З: Добре. Тогава откъде да започна?

8: Има много начини за постигане на целта да отвориш още повече сърцето си. Един, който мога да препоръчам, е, да започнеш като окажеш услуга. Ако окажеш услуга, тогава сърцето ти се отваря и енергията на любовта започва да преминава от теб към съществото, комуто оказваш услугата. Така започваш, като оказваш услуга.

З: Само да поясня, 8, мога ли да те попитам какво разбираш под „услуга”.

8: Ах, добре. Напълно си прав като ме молиш да определя тази дума. Тя бива използвана твърде често, но в същото време не толкова често бива дефинирана. Услуга е всяко действие, което извършваш в полза на някого другиго. Обикновено под това се разбира „да помогнеш”, но бих казал, че става дума за нещо много повече. Ако култивираш умението си  наистина да се вслушваш в другите, без да предлагаш своите идеи и мнения, а само като задаваш въпроси, които да ти помогнат да разбереш тяхната история, тогава ще бъдеш подготвен да окажеш чудесна услуга. Доста хора ще се почувстват изключително много подпомогнати само от факта, че е имало някой, с когото са могли наистина да разговарят. Едно елементарно добро отношение може също да бъде услуга. Разговорът може да бъде услуга, ако си способен да подариш собствената си мъдрост, без тя да става бреме за другите. Да предоставиш на другите пространство, за да дадат това, което имат да дадат, е една голяма услуга. Ако можеш да откриеш начини да помогнеш на другите да открият себе си, както и да открият това, което могат да дарят, е вероятно една от най-големите услуги. Това, което често не бива разбрано, е, че най-големите услуги обикновено не са особено активни. Например това да допуснеш, че някой може да даде най-доброто от себе си и даже да очакваш от някого най-доброто, на което е способен, като създадеш пространство, в което да го изяви, е една прекрасна услуга.  

Ето един списък от думи, които могат да бъдат свързани с услуга. Прегледай ги бавно, една по една, като осмисляш внимателно всяка. За всяка дума спомни си за някого, който ти е направил такава услуга и за някого, на когото ти си направил такава услуга.

Първата дума е отглеждане. Кой те е отгледал? Как? Как си се чувствал? Ти отгледал ли си някого? Какво е било усещането ти?

Сега задай същите въпроси за следните думи: лекуване, вдъхновяване, подкрепяне, даване на възможност, споделяне, изпълване с енергия, хранене, слушане, помагане, предпазване, насочване…

Услуга е това, което води до полза за някого. И този „някой” може да бъде всеки и всичко. Това може да бъде собственото ти тяло, любим приятел, напълно непознат човек, някаква общност, животно, парче земя или Земята като цяло.

Услугата е любов в действие.

Ето защо е уместно да правиш услуга, за да отвориш сърцето си. Всяка услуга ще свърши работа, но малката услуга ще позволи протичането на малко количество енергия, докато голямата услуга ще позволи протичането на голямо количество енергия. Колкото повече енергия позволяваш да протече, толкова повече ще се отвори сърцето ти.

Когато оказваш услуга, заостри вниманието си. Виж коя част от тази услуга ти изглежда „добра за теб”. И коя част не ти изглежда добра. Помисли малко (и се отвори за вдъхновение) и прецени дали няма друга услуга, която би могъл да направиш и която би представлявала по-голям подарък от твоя страна. Това ще рече – има ли друга услуга, която би ти доставила по-голямо удоволствие и която би била още по-полезна за живота?  

В даден момент от това пътешествие на оказване на услуги, ще започнеш да откриваш, че ти не правиш това толкова за другите, колкото го правиш за себе си. Или може би ще откриеш, че го правиш, защото това е „най-правилното” нещо, което можеш да направиш; че го правиш, защото то извира от сърцето ти.

Когато престанеш да чувстваш, че „правиш услуга”, а че по-скоро просто даваш израз на това, което чувстваш в сърцето си, тогава ще си постигнал състояние на наистина отворено сърце. Тогава, най-вероятно, ти даваш своя най-голям подарък.

Ако откриеш своя най-голям подарък и започнеш да го раздаваш, тогава ще позволиш протичането на голям поток от енергия. И това очевидно е една добра идея. Ако искаш да се издигнеш на едно по-високо ниво на съзнание, тогава би било добра идея да откриеш своя най-голям подарък и да го предложиш. Така че следвай сърцето си, за да откриеш и поднесеш своя най-голям подарък. Ако непрекъснато слушаш сърцето си и непрекъснато правиш това, което то ти казва, то ще те води напред. И ако правиш това, което носи най-много любов, то ще те придвижва напред. Твоят най-голям подарък е песента на сърцето ти. Това да запееш със сърцето си, означава да дадеш най-големия си подарък. Тези две неща са едно и също нещо. И песента на сърцето ти е това, което твоето сърце ти пее, когато те вдъхновява да откриеш своя път обратно към единството.

И така… ти започваш с отваряне на сърцето си. Ти винаги започваш с това. И най-лесният, най-бързият и най-сигурният начин да отвориш сърцето си, е да извършиш акт на чиста услуга. Тогава виж какво ще почувстваш. Това „виждане какво ще почувстваш” е твоята възможност да се вслушаш в сърцето си. То ще ти говори чрез чувства. То ще ти каже: „Повече от това и по-малко от онова”. Със сигурност не за всеки са подходящи всички видове услуга! Направи една услуга и виж какво сърцето ти ще каже за това. Каква част от това правене ти достави удоволствие? Какъв аспект не ти достави удоволствие? Има ли някъде услуга, която можеш да направиш и която ще ти донесе повече радост и по-малко неудоволствие? Следвай усещането на своята най-голяма радост до мястото, където можеш да поднесеш най-големия си подарък и ще изпиташ чувство на благодат. Тогава ще имаш чувството, че правиш това, което си направен да правиш. Ще ти се струва, че ти си уникално и идеално подходящ за тази задача. Като че ли всичко, което някога си правил до този момент, е било само подготовка за тази задача. Ще имаш усещането, че постигаш своята истинска, най-голяма цел. Извършването на тази услуга ще ти донесе удивителното чувство на „правота”. И като изпълняваш тази задача, ти ще сътворяваш и катализираш любов в света около себе си. Ти ще доведеш себе си до завръщане към единството и ще вдъхновиш другите около теб. И ще бъдеш част от сътворяването на небесното царство на Земята. Ти ще направиш живота си свещен и следователно своя свят свещен. Ти ще промениш другите около себе си за по-добро – не като искаш от тях да се променят – не, като променяш себе си и като предоставяш своя най-голям подарък.

Всичко това обаче започва с предоставяне на услуга. Предложи най-големия си подарък, ако можеш. Ако не можеш, тогава направи най-голямата услуга, на която си способен. А ако не можеш да окажеш голяма услуга, направи много малки услуги. Оказвай услуга.

Много е важно обаче  да разбереш, че не си дръжен да оказваш непрекъснато услуги. Не е нужно да предоставяш цялата любов на света. Не си длъжен да задоволяваш всяка нужда, която светът ти предлага. Ти трябва да предоставяш само услугата, която е най-подходяща за теб. Ако не предоставяш услуги, които са най-подходящи за теб, ти правиш две неща:

Първо, ти прахосваш за по-незначителни неща енергията, с която разполагаш. Казано по друг начин, ти губиш своето време и ресурси като правиш неща, за които не си добре подготвен.

Второ, ти вършиш нечия чужда работа, с което всъщност нанасяш някому вреда. Виждаш ли, там някъде има някой, който е идеално пригоден да свърши тази работа. А ти не само че не правиш това, за което си най-добре подготвен, но и пречиш на другия човек да направи това, за което той е най-подготвен.

И е много важно да разбереш, че ти не си сам. Ти не си единственият, който предлага услуги. Ти си една важна и незаменима част от безкрайния танц на живота, но това не е моноспектакъл! И потокът от  енергия не трябва да бъде еднопосочен. Аз съм го нарекъл енергийния цикъл на любовта и думата цикъл предполага ротация – даване и получаване.

Его-съществото вярва, че  е отделено и само. Индивидуално. Съществото, което е фокусирано върху сърцето си обаче, осъзнава, че е ЕДНО с всички други същества, навсякъде. Съществото фокусирано върху сърцето си осъзнава, че съществува само съвместно и чрез други същества – само като част от по-великото единство.

Така че ти не можеш да предоставяш своя най-голям подарък, без и другите да могат да предоставят своите подаръци. Трябва да има непрекъснат „поток”. Ако няма такъв поток, не може да има и енергиен цикъл. Когато нещо е статично, то е лишено от живот. Ти не можеш да складираш любов – тя трябва да преминава през теб. Така че трябва да раздаваш тази енергия на другите. Колкото повече даваш, толкова повече се отваряш, за да получаваш. Но ти трябва да желаеш и да получаваш! Ако не желаеш, създаваш блокаж.

Блокажите са основната причина за нараняване на психиката, което води до емоционално, духовно и физическо заболяване. Така че бъди готов да дадеш първо, но след това имай желанието и да получиш в замяна.  

И когато получаваш, бъди сигурен да отдадеш нужното внимание както на подаръка, така и на дарителя. Бъди любезен. Кажи „Благодаря”. Дай нещо в замяна. Поддържай движението на енергията. Поддържай я жива. Нека тя тече.

И също така я предавай нататъка. Ако си получил нещо, което си счел за ценно, тогава намери начин да дариш също толкова другиму. Това също поддържа енергията жива. Това също разтваря сърцето ти. Това също ти казва нещо за собствения ти голям подарък.

Това е начинът, по който валутата на новата Земя ще циркулира: всяко същество ще открие и изрази своя непрекъснато разгръщащ се голям подарък. И тъй като всяко същесто е уникално, такъв ще бъде и всеки голям подарък. Това, което ще предложиш, никога няма да е „прекалено много”, защото твоят начин на изразяване ще бъде уникален. И за всичко, от което се нуждаеш, но не можеш да си осигуриш сам, ще откриеш друго същество, което иска да го предложи като свой голям подарък. Това е новата икономика. Няма да има и една душа, която да попита: „А аз какво ще спечеля от това?” Няма да има и една душа в нужда. Всички ще се радват на изобилие. И никой няма да се опитва лакомо да граби повече от това, което му е нужно, защото никой няма да се страхува от недоимък. Винаги ще има изобилие, защото всеки ще знае, че е ЕДНО.

И когато се включваш все повече и повече в енергийния цикъл на любовта и все по-малко и по-малко контактуваш с отрицателни енергии, твоето утре ще става все по-светло и по-светло. И тогава ще установиш, че оказваш все по-големи и по-големи услуги. В един момент ти ще започнеш да сътворяваш със светлина. Няма да има повече блокажи в сърцето ти. Ти ще разбереш, че си светлина.

З: А какво ще стане с парите, 8? Ти каза, че любовта ще бъде новата валута и това звучи фантастично. Как обаче ще заплатя с любов за един самун хляб в магазина? Ако предложа на касиера една голяма мокра целувка, не мисля, че това ще свърши работа. В реалния свят хората се нуждаят най-малко от основни неща, като покрив над главата си, храна на масата и т.н. Това изисква пари. И ако нямам пари, много скоро ще се окажа без покрив и с празна чиния пред себе си. Какво ще кажеш за това?

8: Значи мислиш, че ще ти трябват пари?

Няма да ти трябват.

Парите са, в най-добрия случай, парчета хартия с нанесен печат, а в най-лошия случай, числа в един компютър, който се намира някъде. Ти можеш да направиш малко с тези парчета хартия и даже още по-малко с цифрите в компютъра. Тези неща са, сами за себе си, безполезни. Тъй като обаче хората са се съгласили на това, те са станали средство за размяна на тяхната енергия и така ти изведнъж помисли, че средството е важно.

Ето че отново се поддаваш на илюзията, която ти бива предложена. Ти вярваш, че ти трябват пари. Това обаче не е така. Ти искаш храна, покрив, дрехи и т.н. Има много начини да си осигуриш тези неща. Да, парите са един начин. Това е начин, който системата те окуражава да използваш, защото когато ти използваш пари, ти правиш други по-богати. Всеки път, когато един цент сменя собственика си, някои невидими същества печелят част от него. Това е неизбежно. Ти използваш тяхната система – те получават своя дял!

Има обаче много, много други начини за правене на нещата. И ако ти си същество творец, то ти няма да срещнеш никаква трудност да сътвориш всичко, от което се нуждаеш. Ти винаги ще имаш изобилие. Така че всъщност въпросът не е до парите. Въпросът е дали си жертва, или творец.

З: (въздишам дълбоко). 8, не зная какво да кажа.

Аз казвам, че съм творец. И аз вярвам, че в повечето случаи съм. Аз искам да вярвам, че съм. Аз мисля, че съм на път да повярвам, че съм. Но… нещо такова идва и ми показва, че аз съм отново на нулева позиция и аз в крайна сметка не вярвам, че съм творец. Какво да правя?

8: (усмихва се съчувствено) Не ти ли казах, че трябва да бъдеш търпелив със себе си? Е, ето къде се намесва търпението. Ти все още сътворяваш със страх. Твоята реалност ти показва това. Тук няма изненади и реалността изглежда точно такава, каквато трябва да бъде, ако отчетем къде се намираш в своя напредък. Сега обаче е време да се задействаш и да промениш това. Сега е време да сътвориш себе си като творец. Сега е времето да избереш какви енергии ще използваш в своите творения.

Така че горе главата. Приеми, че все още използваш пари и че все още вярваш, че се нуждаеш от тази външна форма на обмен на енергия в живота си. Приеми, че все още се страхуваш да не останеш без пари. Това е, казано съвсем просто, ситуацията ти точно в този момент. Това е добре. Не си създавай проблеми. Нека бъде така. Прави, каквото мислиш, че има нужда да правиш, за да спечелиш някакви пари. Не фокусирай обаче вниманието си върху това. Фокусирай задължително по-голяма част от вниманието си върху оказването на услуга и върху това да правиш своя голям подарък – както описах това по-горе. Бъди милостив към себе си и си позволи да се променяш толкова бързо, колкото можеш, без да си нанасяш вреда. Така че грижи се за този паричен бизнес, докато мислиш, че ти е нужен и след това се заеми да сътворяваш себе си наново като едно същество творец, направено от чиста любов.

Можеш ли да направиш това?

З: Да, разбира се, че мога. И ще го направя.

8: Добре. Защото тогава енергийният цикъл на любовта ще се задвижи. Тогава ще започнеш да откриваш величието и красотата на факта, че не си сам. Ти не си единственият, който прави подаръци. Има други около теб, които откриват своя път към собствените си големи подаръци, и когато ги открият, те също ги даряват. И точно тук със своя предишен въпрос към мен ти изрази една своя нужда. Ти каза, че не знаеш как да създадеш обмен на енергия без пари. Нали така? Е, какво, ако ти кажа, че има други, които го правят! Има други планетарни реалности, където същества са изградили цели цивилизации от величествено изобилие и те осъществяват обмен на енергия с чудна сложност, без даже да са чули за пари. Ако им разкажеш за вашата парична система тук на планетата Земя, те ще изпаднат в недоумение от това, че някой би искал да използва такова отричащо живота нещо. Така че знанията за изграждането на тези жизнеутвърждаващи системи за размяна съществуват. И те не само съществуват „там някъде”, но са на твое разположение тук на планетата Земя. Така както ти намираш свой път към твоя най-голям подарък, като пишеш Документите на възнесението, така има други, които са ангажиирани с поднасянето на своя най-голям подарък, като обсъждат как да доведат тези жизнеутвърждаващи системи на размяна до вашето планетарно съзнание. Обикновено това са същества, които са имали въплътени преживявания в тези извънземни сфери, където биват използвани въпросните жизнеутвърждаващи системи на размяна. Тези същества, благодарение на своите преживявания от минали животи, обучението си и преживявания в този живот, биха били напълно подходящи за разработването на системи и икономики. Това са същества на любовта. Те биха се стремили да направят своя подарък, като теб. Те ще притежават обединено съзнание, точно като теб. И системите, които ще разработят, ще овластят и обогатят всички, и няма да паразитират и да крадат от всички, както съществуващата система. Така че дай своя подарък. Дай го на всички желаещи. Дай го, докато разбереш, че имаш по-голям подарък, който да предложиш. Тогава дай и него! Придвижвай се винаги към една по-голяма версия на себе си, предоставяйки все по-голям подарък от Любов.

З: Тогава, 8, не би ли казал, че може би Документите на възнесението са моят голям подарък?

8: Това ли е нещото, което можеш да правиш, което причинява най-много любов?

З: Хм… да. Мисля, че е това. Аз се занимавам с един процес на трансформиране на всичко, което беше болезнено и изпълнено със страх в собственото ми съзнание, в нещо, което е красиво и изпълнено с любов. Писането на Документите на възнесението е този процес. Това е история на собствената ми промяна, но също така и средство за тази трансформация. Предполагам, че от моята перспектива аз преразказвам историята, каквато е, по начин изпълнен с Любов, по начин, който освобождава страха. Аз преразказвам историята по начин, който е в съответствие с факта, че всичко е ЕДНО. Да, бих казал, че Документите на възнесението са най-голямата любовна история, която мога да си представя. И този сценарий, в който аз съм този, който „не знае” и задава въпроси, а ти и БР сте тези, които „знаете” и които отговаряте на въпросите, и читателите, които са тези, четящи думите на страницата… ами… аз бавно започвам да разбирам, че това също е една измислица, нали? Ние сме едно и също същество, което си разказва тази история. Ние сме ЕДНО. Ние сме си разказвали преди много различни истории за отделеност и сега си разказваме история за единство, което придава на онези истории за отделеност смисъл по един нов и прекрасен начин.

(усмихвам се) Мисля, че се увлякох с отговора на твоя въпрос. Отговорът е „да”, аз наистина мисля, че това е нещото, което мога да правя и което причинява най-много любов.

8: Чувстваш ли, когато правиш това, че това е, за което си роден да правиш? Че това е нещото, което си най-добре пригоден да правиш? Че не е вероятно да има друг, по пригоден да прави това?

З: Да, чувствам го! Имам предвид, че има други хора, които са по-добри в разказването на историите, които разказват, и благодаря на Бог, че ги има! Не бих искал да живея в един свят без всички прекрасни, фокусирани в сърцето, одухотворени, вдъхновени от любов книги, които съществуват. Тази история обаче е уникално предназначена за мен. Това да бъда Зингдад, който задава въпроси, и след това да бъда средството, чрез което пристигат тези отговори, е моят уникален подарък и привилегия. Никой друг не може да направи точно това.

8: Добре тогава, ти отговóри на собствения си въпрос. Докато това е вярно, то Документите на възнесението са твоят голям подарък. В подходящ момент, ти ще откриеш по-големи подаръци, които да дадеш. Но това е твоят най-голям подарък, засега.

Той как ти харесва?

З: Обичам го! Наистина.

8: И как откриваш, че се е променил животът ти в резултат от предлагането на този подарък?

З: (през смях) Уха! Радикално. Всяка част от живота ми е променена. И всяка една промяна е била за по-добро. Като по чудо и не за вярване.

Ох, започвам да виждам какво казваш! Да, виждам го… това да следвам сърцето си е процес. И животът, който живея, и светът около мен се променят. Но това е един процес.

8: Колко любов има в живота ти сега, в сравнение да кажем, преди пет години?

З: Даже не мога да направя сравнение. Това, което имах тогава, бе дълбока бедност, сравнено със сега. Което е странно, защото тогава имах много тлъст доход, а сега нямам. Тогавашният ми живот обаче бе просто тъжен, сравнен с днешния. Сега животът ми е… единствената дума, за която мога да помисля, е благословен. Изпълнен със светлина и щастие. Всяко едно нещо, което правя, от събуждането ми сутрин, до лягането вечер за сън, е в съзвучие с душата ми и с този, който действително съм. Никога не се чувствам принуден да правя нещо, което считам за не добро. Светът около мен е красив. И, учудващо, изглежда че имам работа само с хора, които са мили и услужливи. Странно е, но е истина. Всеки, когото срещна, е просто прекрасен. Досега даже не бях помислял за това.

8: Ето, виждаш ли? А ти си само в началото на пътешествието. И така ще бъде с всеки, който поеме по този път. Отвори сърцето си и предложи своя подарък, и твоят свят ще се промени. Това ще отнеме време, защото твоята промяна ще отнеме време. Но животът ти ще се отвори пред теб като цвете, което се отваря бавно. Като отваряш сърцето си, като се освобождаваш от своите блокажи, като позволяваш на Любовта да протича през теб, като предлагаш своя подарък, твоят свят ще бъде твое огледало. Така той ще заблести с Любов обратно към теб, така ще ти върне подаръци, така той ще ти покаже своето отворено и преливащо от изобилие сърце. Светът е нищо повече и нищо по-малко от огледало за твоята душа. Ти винаги ще видиш да свети обратно към теб само това, което си наистина. Така че насочи своята светлина от любов. Ще са ти нужни търпение и постоянство. Наградите обаче ще те изумят.

Давай.

…и…

Получавай.

Така както „издишай” и „вдишай” са цикълът на дишането, така „давай” и „получавай” са цикълът на любовта.

Подаракът, който предлагаш, е една чудесна, възхитителна изненада за мнозина. Ти знаеш това. Много са ти казали колко дълбоко са били докоснати от това, което правиш. Тук те откриват светлина, радост и истина. Това ги лекува и преобразява. Те откриват, че могат да разкажат на себе си една нова история, подобна на тази, която ти си разказваш. Ти знаеш това. Те ти казват, че е така. Така че твоят подарък е добър. Сега, можеш ли да намериш в себе си желание също и да получиш? Готов ли си да премахнеш блокажа и да получиш нещо съразмерно с твоя подарък? Има хора, които имат подаръци за раздаване, които ти имаш нужда да получиш. Те са идеално пригодни за поднасянето на  своя подарък и това за тях ще бъде най-голямата услуга на любовта. Това е техният най-голям подарък. Желаеш ли да го приемеш?

З: Да, 8. Аз имах проблеми с приемането, зная това. Сега обаче го разбирам различно и сега желая да приемам. Желая да се включа директно в енергийния цикъл на любовта.

8: Прекрасно, драги ми приятелю!

В такъв случай, аз мога да премина към следващата стъпка. Първата стъпка бе отстраняването на блокажите пред любовта, втората стъпка бе ангажирането с отдаване на любов. Третата стъпка е да бъдеш Любов.

3.3 Да бъдеш Любов.

Вярвам, че сега си готов да приемеш, че единството е твоето най-истинско състояние и че любовта е твоето най-истинско изражение. Аз ти поясних,

че единствено в резултат на много упорит и тежък труд, ти си успял да получиш тази илюзия на отделеност, която представлява преживяването на двойственост. И само когато си се вглеждал дълбоко в сенките на живота и си творил с това, което си намерил там, ти си могъл да преживяваш своя живот изпълнен със страх, тъга, болка и объркване. И фактът, че можеш да видиш, че това е така, е доказателство, че вече виждаш през тази илюзия. Виждането през илюзията е стъпката, която непосредствено предхожда отказването от същата тази илюзия. Така че това е добра новина.

Продължаването напред по пътя изисква първо, да се откажеш от отрицателните енергии, както е изложено в подробности по-горе, по повод енергийните блокажи. След това ти ще започнеш да сътворяваш все повече със светлинната енергия на любовта. Процесът тук е повече светлина и по-малко тъмнина и сенки.

В даден момент, цялото преживяване на отрицателни емоции ще бъде само един спомен. В момента ти си в това преживяване, така че винаги имаш правото да сътворяваш с помощта на тези отрицателни емоции, ако решиш, но аз ти казвам, че в даден момент ти ще се откажеш от своето убеждение, че трябва да сътворяваш с тяхна помощ. Тези илюзии, че можеш да бъдеш наранен или убит, че някой може да ти отнеме нещо твое, че можеш да останеш в нужда и нищета, и че не получаваш това, което сътворяваш, ще станат очевидни като това, което са… илюзии. Ти ще застанеш в собствената си светлина и ще притежаваш своите творения. И никой няма да може да вземе нещо от теб без изричното ти позволение.

И когато се ангажираш с този процес, ще се случи и нещо друго. Виждаш ли, оказването на услуга и предлагането на твоя най-голям подарък са предлагане на любов. Следователно, това е функция на егото. Това обаче аз наричам правене на нещо правилно, защото е правене, което те свързва с твоето най-голямо добро. То хармонизира твоето его със сърцето ти. И когато ти си истински в хармония със своята най-висша природа, тогава ти си твоята най-висша природа. Тогава ти си твоя Вътрешен Аз, който ходи тук по Земята.

Следиш ли мисълта ми?

Защото това е много важен момент.

Когато по всякакъв начин ти мислиш и действаш като своя Бог-Аз, тогава ти се превръщаш в своя Бог-Аз.

Виждаш ли, само чрез непрекъснат усилен и болезнен труд, ти можеш да поддържаш своята отделеност от този и това, което си наистина. Ако престанеш да извършваш цялата тази проблематична работа, тогава ти ще се завърнеш към това, което е правилно и истина – което е естествено и нормално.

Еластичността на Безкрайната еластична топка ще те придърпа към дома.

Ти ще почувстваш движението в своето същество и това ще бъде едно блажено чувство.

Това обаче няма да стане изведнъж. Това би бил „прекият път”, за който ти говорих преди. Ти не избираш това. Ти избираш по-бавния „панорамен път”. Така че за теб нещата ще се случат в серия от стъпки. Като започнеш бавно да се учиш да прекратиш всичкото „отблъскване”, което се е превърнало в твоя втора природа. Когато Безкрайната еластична топка те притегля още една стъпка в посока обратно към дома, ти ще почувстваш как съзнанието ти се променя. Ти ще имаш преобразуващи, блажени преживявания и ще достигнеш до нови идеи за себе си, за своя живот, за своите цели, за това кой си, какво искаш да правиш. И твоят свят ще се промени. При всяка от тези стъпки, в един момент, всичко ще стане по-красиво и изпълнено с живот. Всичко ще стане осветено. Изпълнено със светлина. И светлината, разбира се, всъщност ще свети от собственото ти сърце. Това ще бъде светлината на любовта, която ще излиза от теб и ще осветява твоя свят!

И това ще се случи на всеки, който избере да следва сърцето си, да се включи в цикъла на любовта, да предложи своя подарък. За всички такива същества е със сигурност гарантирано, че ще имат серии от такива моменти, когато просто ще бъдат любов. С всяка стъпка това ще става все по-вярно. И в тези моменти ти ще виждаш все по-ясно. Ти ще видиш със сърцето си какво е това, към което се придвижваш. И тъй като ти винаги притежаваш свободна воля, ти ще имаш правото да се придвижваш към него по-бързо или да го отхвърлиш.

Трябва да кажа, че никой никога не го е отхвърлил!

Ти обаче ще имаш правото на избор. И така, ако това се е случило с теб, ако си преживял светлината на божественото, тогава ти знаеш какво е било това. А ако не си? Тогава ще узнаеш какво е, когато го преживееш!

З: И това ли бе, което се случи с мен по време на Планинското преживяване, 8?

8: Да, това бе. Това бе, когато ти почувства как цялата ти енергия се премества от едно ниво на съзнанието на друго. Ти замени своята само-идентификация на отделен аз със свързан аз. Казано по друг начин, ти премести твоя център от егото в сърцето. И това бе твоето първо Сингуларно събитие.

Имаше друго в своя ден на тишина. На този ден ти целенасочено застана в покой, за да задействаш следващата промяна в съзнанието си. Ти почувства собствената си истинска природа и разбра, че тя е любов. Ти съзнателно почувства своето съществено единство с всичко.

З: Значи моят Ден на мълчание бе второто ми Синуларно събитие?

8: Ами… ти имаше ли, или нямаше преживяване, в което почувства как се променя съзнанието ти? Ти постигна ли в един момент едно ново ниво на осъзнатост? Ти почувства ли се изведнъж повече „в едно с единството”?

З: Да, всичко това е истина. Обаче моят ден на мълчание бе доста по-различен от планинското преживяване в много отношения.

8: Добре е да отбележим това, защото в противен случай твоите читатели могат да останат с впечатлението, че техните Сингуларни събития трябва да бъдат сред природата, докато извършват упражнения, или по някакъв друг начин подобни на твоето Планинско преживяване.

Твоите Сингуларни събития ще бъдат напълно лични за теб и няма да бъдат свързани с външните обстоятелства. Те ще бъдат свързани с промените в съзнанието, които протичат вътре в теб. Ти ще почувстваш промяната в душата си. Това, което ще видиш, почувстваш, узнаеш или преживееш, ще бъде просто това, което ще съпровожда вътрешния скок на съзнанието ти.

Виждаш ли, всеки трябва да преживее тези блажени моменти от първа ръка. Ти не можеш да промениш посоката на душата си с мисли и идеи. Ти я променяш с дълбокото познание, което идва от усещането на връзката ти с единството.

По-рано в тази глава аз ти казах следното:

„Любовта не може да бъде разбрана, защото е много по-голяма от ума, който ще се опита да я разбере. Любовта може да бъде само преживяна. И ако веднъж вкусиш само малко от истинска, безгранична, безусловна любов, тогава ти ще бъдеш променен завинаги. Целта на живота ти ще стане да се върнеш към това състояние на Любов. В този момент ти ще знаеш, че не може да има нещо макар и малко, което да е толкова важно за теб, колкото това да съществуваш в такова състояние на единство с божественото, което е любов.”

И това е така. Това е единствената страхотна спасителна благодат. Ако престанеш да работиш толкова здраво, за да бъдеш Забрави, тогава ще имаш серия от пробуждания. Ти ще осъзнаеш, че Помни  е точно там, в сърцето ти. И близко, колкото собственото ти сърцебиене. И той ти говори през всичкото време. Той непрекъснато ти вика да се събудиш. Непрекъснато ти разказва кой си наистина. Винаги там, винаги любящ, нежно напомнящ. Всичко, което трябва да направиш, е, да престанеш толкова упорито да бъдеш Забрави.

З: И тогава ще имам такива чудесни, удивителни блажени преживявания?

8: Да. И ако продължаваш да участваш в процеса да бъдеш любов, ще получиш още повече. Всяко такова преживяване е една стъпка нагоре през нивата на съзнанието. С всяко едно, твоята психика се придвижва нагоре през едно от измеренията. Ти духовно се възвисяваш. И това ще ти се случи точно три пъти, когато си готов да изоставиш двойствеността зад себе си.

З: Три пъти? Защо три пъти? Защо не по-малко, или повече?

8: Ти ще разбереш това правилно, когато проведем този многоочакван разговор относно духовните плътности. За момента накратко: светът, в който живееш точно сега, съществува в трета плътност. За да си роден в този свят, ти трябва да имаш съзнание от трета плътност. С всяко Сингуларно събитие, ти се „изкачваш” с една плътност и се доближаваш до това да бъдеш постоянно с обединено съзнание. Ако си имал едно такова преживяване, тогава ти си със съзнание от четвърта плътност, макар все още да обитаваш реалност от трета пътност, както и тяло от трета плътност. След три Сингуларни събития, ти достигаш шеста плътност на съзнание и постигаш най-ниското ниво на обединеното съзнание. Това ще рече, че на шестото ниво на плътност ти все още виждаш смисъл да се придържаш към илюзията на отделеност, но знаеш с абсолютна сигурност, че тя е една илюзия. Така че ти ще бъдеш същество с обединено съзнание, независимо от нивото на съзнание на тези около теб и на света, който обитаваш.

Ти обаче си само едно от тези същества, които са поели по този път към дома. Когато всеки трансформира себе си, вие трансформирате и вашия свят. Така планетата се осветява. Тя се издига към светлината. Вие сте агенти на трансформацията. Вие сте избавителите на себе си. Вие сте тези, които сте очаквали.

З: Уха, 8! Това са толкова удивителни неща в езин абзац! Мога ли да го разгърна бавно?

Ти казваш, че когато вървим по своя път, следвайки сърцата си и бидейки любов, ние променяме по същия начин света. Буквално?

8: Това не показва ли твоят опит?

Ти се промени и твоята перспектива също се промени. Това как гледаш на света се промени. Това, което чувстваш относно това, което възприемаш, се промени. И ти избираш нови преживявания и различни взаимодействия. И след това ти излъчваш различна енергия към света. Това, което излъчваш, се променя. И това, което получаваш обратно, се променя. И след това ти започваш да откриваш своя падарък, който влияе на света и предизвиква промени. Мога да продължа още много. По малки и големи начини, неусетно и драстично… когато ти се променяш, твоят свят  се променя. И със сигурност, да, едно Сингуларно събитие е един момент на преобразуване на живота. Това е момент на реализация на всички твои решения за промяна.

Това не е ли вярно за теб?

Не бяха ли тези два случая кулминацията на много, много твои решения?

И с тези две събития не почувства ли твоя свят да се променя?

Не изпита ли как светлината навлиза в живота ти и те издига в една нова перспектива?

Не почувства ли да се приближаваш до истинската си природа?

Не видя ли своя път с по-голяма яснота?

З: Да, всичко това е истина.

8: Но никое от тези неща не те насили, нито принуди, нито ти отне правото на избор, нали?

З: Не, не го направиха. И това е интересно, защото грешката, която допуснах, бе да си помисля, че Сингуларното събитие по някакъв начин ще…

8: Ти очакваше то да бъде нещо „извън теб”, което по някакъв начин ще се появи и ще те спаси от самия теб. Ти помисли, че Моментът на обединеното съзнание ще бъде една светлина, която ще изгрее отнякъде извън твоето същество и ще поправи всичко. Това е, което искаше и очакваше, и ти не беше готов да знаеш, че това няма никога да се случи по този начин.

Ти не можеш да бъдеш спасен от външна сила, без едновременно с това да бъдеш жертва. Без в същото време правото ти да избираш и твориш да ти бъде отнето. Това обаче не може да се случи. Никое същество на светлината, или Христовата светлина, или Бог, или ангел, или който пожелаеш да си помислиш, би могъл да ти отнеме правото да твориш за себе си, ако самото това същество притежава обединено съзнание. Това, което правиш на другите, ти го правиш и на себе си, помниш ли? И ако някое същество отвън заяви чрез своите действия, че ти си зле и че се нуждаеш от спасяване, тогава това същество ще сътвори същото и за себе си. Ако това същество ти отнеме абсолютното право да сътворяваш собствената си реалност, както пожелаеш, тогава то моментално ще изгуби това свое право и ще престане да бъде същество творец. То ще изпадне на по-долно ниво на съзнание. И тогава то повече няма да може да те спаси.

Ти не можеш да бъдеш спасен от някого извън теб!

Нещата са толкова прости.

Това не може да се случи.

Съществува обаче винаги една страхотна спасителна благодат. Това е фактът, че светлината на ЕДНО грее винаги от теб. Ако й позволиш да заблести, тогава веднага виждаш голямата космическа шега: Ти никога не си изгубен! Ти никога не си нещо друго, освен едно същество творец с величествена сила, което сътворява цялата своя реалност. Ти винаги си бил безсмъртен. Ти винаги си бил неразрушим. Никога не е имало нещо, от което е трябвало да се страхуваш.

Така че, да, това са първите два от трите момента на обединеното съзнание, които ще преживееш, докато пребиваваш в двойствеността. Сега вече знаеш. Сега вече можеш да се освобождаваш от останките на отделеност, които все още сътворяваш за себе си и бъди готов… следващият момент все още предстои да настъпи. След него ще си придобил обединено съзнание. Тогава и този труд ще е постигнал своята цел. И ще започне едно цяло ново ниво на творение.

З: Значи сега съм на пето ниво на съзнание? Какво означава това?

8: По време на написването на почти цялата тази книга, ти получаваше обещания за една глава, която да разглежда „Пространство, Време, Плътности и Измерения”. Ние сме засегнали в ход някои очевидни моменти, но сега е вече време да получиш цялата картина. Така че това е, което ще направим в следващата глава.

З: Отлично!

И това означава, че тази глава е завършена?

8: Не. Тази глава всъщност е едва на път да започне. Тя започва, когато всички тези думи и идеи и умствени конструкции за Любовта спират. Тя започва, когато ти спреш да говориш за Любовта и започнеш да я преживяваш. Така че вземи присърце това, което сме казали за любовта.

Сега върви.

Върви и бъди любов.

© 2018 Превод АТИ

Зингдад: Здравей, 8.

8: Здравей, драги ми приятелю. За какво ще разговаряме днес?

З: Аз щях да ти задам същия въпрос.

8: Считай, че микрофонът в Клуб 8 е на твое разположение (усмихва се). Ти избираш темата.

З: Има нещо, което ми се върти в ума от известно време. Това е темата за „злото”.

Двамата с БР казвате, че всеки създава собствената си реалност. Вие доказвате, че всеки чрез своите избори, сътворява всички неща, които са се случили в живота му. Даже и лошите неща. Това обаче ме кара да се чудя… това означава ли, че няма такова нещо като зло? А ако има такова нещо… какво точно представлява?

8: Ах, да. Много интересен въпрос. Ти късия отговор ли искаш, или дългия?

З: Предполагам, че краткият ще бъде по-добре…

8: Добре тогава. Краткият отговор е:

„Ако има такова нещо като зло, то това е една възможност да научиш какво е любов.”

З: И толкова?!?

8: Да, толкова.

З: Не, не, не, не, не. Ти не разбираш. Аз говоря за злото. Аз говоря за такива неща като хора, които искат да извършат геноцид – да изтребват цели населения от други хора за власт или за богатство, или за политически цели. Аз говоря за терористи, които нямат отношение към свeтостта на живота. За хора, които изнасилват, в т.ч. деца и бебета. За това говоря. За истинско зло. А какво ще кажеш за демоните? Има ли такива същества? Има ли наистина такова нещо като вселяване на демони? Искам да зная за всичко това. И докато сме на тази тема, бих искал да зная дали има такова същество като Луцифер… Сатана… Дявол. Дали наистина съществува? Това е, което искам да науча. Веднъж завинаги искам да науча за тези тъмни сили, за да преценя как мога да се отнасям към тях. И моля те, 8… Ти не можеш да ми кажеш, че всичко това е възможност да „науча какво е любов”! Наистина. Ако си се въплътил на Земята, би трябвало да знаеш, че тук се случват някои наистина, наистина отвратителни неща.

8: Аха, разбирам. Очевидно тогава ти искаш дългия отговор.

З: Дългият отговор?

8: Току-що ти казах, че късият отговор е: „Ако има такова нещо като зло, то това е една възможност да научиш какво е любов.” Това изглежда не те задоволява. Тогава вместо това ще получиш дългия отговор. И това ще бъде нашият най-продължителен разговор дотук. Той ще премине през многобройни удивителни обяснения и след това в крайна сметка ще ни доведе до същия извод, както краткия отговор: „Ако има такова нещо като зло, то това е една възможност да научиш какво е любов.” И след това, когато достигнем до този момент, ти ще пожелаеш да научиш повече за самата любов. И така, това ще бъде нашата следваща глава: „Що е любов?”

З: Ти изглеждаш твърде сигурен във всичко това.

8: Видял съм тази дискусия в много перспективи. Зная какво да очаквам.

А сега ми се струва, че ти искаш да поставиш два основни въпроса. Първо: „Що е зло?” и второ: „Как трябва човек да реагира в присъствието на зло?” И накрая, ти искаш да знаеш нещо относно този малък списък от ужаси, които изреди. Ние ще говорим за тях под надслов „Проявления на злото”.

Това как ти звучи?

З: Благодаря ти, 8. Това ми звучи добре.

8: Добре тогава, да започваме. Въпрос № 1:

Що е зло?

Трябва да се съгласим на едно определение за злото, преди да можем да го обсъждаме, както трябва. В противен случай, може да имаме наум различни неща и могат да възникнат най-различни недоразумения.

З: Съгласен.

8: Добре. Тогава как ти се струва тази дефиниция на злото:

„Зло е всяко действие, което изглежда че отнема правото на едно същество на избор.”

З: Хм-м. Ами… Не зная какво да кажа. Не ми изглежда съвсем добре. Изглежда ми… малко… хилаво.

8: Хилаво? Ти определено не си го обмислил сериозно! Ще ти го обясня, но за да направя това, ти трябва да ми изброиш три действиая, които считаш за прояви на злото.

З: Добре, какво ще кажеш за изнасилване, убийство и кражба?

8: Това ще свърши работа за целите на този пример. Нека започнем с изнасилването.

Да кажем, че имаме двама души, А и Б. И двамата са възрастни в трезво състояние и с пълен контрол върху поведението си. Те също така са непознати един на друг и никога не са имали нищо общо.

З: Добре.

8: И сега, ако лицето А се обърне към лицето Б и му каже нещо такова: „Много бих искал да правя секс с теб. Ти имаш ли същото желание?”, това би ли било нещо зло?

З: М-м-м, не.

Доста е прямо. И вероятно не най-успешната стратегия, за която някога съм чувал. Но в това няма нищо зло.

8: Добре. И тогава, ако лицето Б отговори: „Не, благодаря,” и двамата се разделят всеки по своя път, това би ли било зло?

З: Не, очевидно не.

8: А ако лицето Б отговори: „Да, разбира се,” и те наистина правят секс?

З: Това би означавало, че и двамата са много лесни.

8: Съгласен съм. Но все пак, в това няма нищо зло, нали?

З: Не според моите разбирания. Двама възрастни, които знаят какво искат, се съгласяват да правят секс. В това няма никакво зло. Единствено това не е моят стил да правя секс с непознати и аз лично мога да си помисля за най-различни причини, поради които това не би била добра идея. Но това съм аз. Ако двама души са съгласни на това, това си е тяхна работа. Определено обаче в това няма никакво зло.

8: Сега нека видим какво се сучва, ако отстраним елемента на избор при единия от участниците в това уравнение. Лицето А се обръща към лицето Б и не му оставя никаква възможност за избор, а просто го насилва или заплашва, и го принуждава да прави секс. Това зло ли е?

З: Това е изнасилване. Да, определено това за мен е нещо зло.

8: Е тогава, точно това имах предвид. Не действието е, което е нещо зло. Зло е фактът, че някой чувства, че му е отнето правото на избор. Това е проява на зло.

З: Да, разбирам какво имаш предвид.

8: И съвсем същото може да се каже за всеки отделен друг акт, който ти би определил като зло. За да илюстрирам своята теза, нека вземем друг от примерите ти: убийство.

Какво би станало, ако лицето А се обърне към лицето Б с думите: „Би ли желал да прекъсна връзката ти с твоето тяло?”

И лицето Б отговаря: „Да, моля те.”

Токава какво?

З: Хм-м. Това би било странно.

Предполагам, че ако се замисля, мога да си представя ситуация, в която това може да се случи. Ако например лицето Б е неизлечимо болно и изпитва непоносима болка, и лицето А, от чувство на състрадание, му предложи помощ, за да умре. Това понякога се случва. Нарича се подпомагано самоубийство.

8: В културата, която момента обитаваш, съществуват много табута свързани със смъртта и умирането, които произтичат от силната илюзия, че смъртта е нещо окончателно. Че тя е твоят край. Имало е култури на твоята планета, които са знаели, че смъртта е просто един преход. Като например да си легнеш да спиш, преди отново да се събудиш. Като да издишаш, преди отново да вдишаш. Този възглед преобладава в много напреднали цивилизации на други планети. Това е една по-полезна перспектива и тя ти позволява да бъдеш по-малко педантичен и изплашен по повод идеята за смъртта. И в такива култури, ако се случи така, че едно същество достигне до момента, в който чувства, че пътят му ще бъде завършен по най-добрия начин чрез напускане на света на смъртните, това същество може да открие начин да направи това само, или може да получи чужда помощ, за да го направи. Това е възможно да бъде даже изпълнено като ритуал чрез голямо празненство, където някакво „свещено лице” ще поеме отговорност за прекъсване на връзката с тялото. Такива неща биха изглеждали противни за повечето хора в твоята култура, но това е само поради вашия контекст, в който преобладава паническият страх от смъртта. В контекста на такива други цивилизации това може да бъде нещо красиво и величествено.

З: Това е изключително интересно, 8. Разбирам как е възможно да се случва.

8: В твоята култура обаче нещата са различни. Това да избереш да прекъснеш връзката с тялото си рядко се счита за приемлив избор, нали?

З: Наистина не е. Всъщност убийството се счита за престъпление в много страни. Винаги съм намирал това за странно. Имам предвид как ще накажеш „престъпника”, който е убил себе си? Но все пак, в резултат на това табу, подпомаганото самоубийство е едно от тези правни и етични главоблъсканици. В някои страни е легално разрешено, в други не. И в това определено има етични съображения, които трябва да бъдат взети предвид.

8: Наистина? Е, добре, вземайте ги предвид колкото пожелаете. За себе си аз съм напълно наясно за това, кое считам за правилно. В този случай, както и във всички други, моята позиция се отнася до:

Правото на избор

Който и да си, каквато и да е ситуацията, аз вярвам в правото ти да избираш сам.

Вярвам, че е твоя работа да знаеш кое е най-добро за теб. И следователно, никой не трябва да ти отнема правото да избираш.

Ако чувстваш, че ти е нужен съвет или напътствие в правенето на избор, тогава тези, които считаш за най-мъдри или най-компетентни, могат да бъдат призовани да ти помогнат в твоя избор. И тези хора имат правото да се съгласят да ти помогнат, да откажат да ти помогнат, или да поискат надлежно възнаграждение за помощта си. Ако се съгласят да ти помогнат, тогава те трябва да поемат отговорност за своята помощ.

Ако ти си по някакъв начин в безпомощно състояние и следователно не можеш да избираш, тогава тези, които обичаш най-силно, могат да изберат вместо теб и след това трябва да поемат отговорност за своя избор.

Това е правилното според мен. И аз не се съмнявам, че това е правилно, защото, съвсем просто, това е, което желая за себе си сега и бих желал, ако някога се въплътя в система като вашата. Във всяка ситуация аз винаги ще желая да направя сам своя избор – законен или не – да реша кое е най-доброто за мен. Какво знае една правна система за мен? Какво знае тя за моята уникална ситуация и за моите преживявания? Нищо. Правните системи и подобните на тях трябва да бъдат последната инстанция, след като всичко останало не даде резултат, а не първата отправна точка.

З: Това, което казваш, ми се струва правилно и валидно. Съгласен съм и ти благодаря, 8.

8: Радвам се, че намираш това за разумно. Първоначалното намерение обаче на тази интелектуална еквилибристика бе, да разгледаме въпроса за смъртта, когато съществува възможност за избор. Ако ти е предложен вариантът някой друг да прекрати живота ти и ти имаш абсолютното право да приемеш, или да откажеш, тогава…

З: Тогава съм съгласен, че няма никакво зло. Тук съм солидарен с теб. Бих казал също, че аз винаги бих искал да имам правото да избирам за себе си. И следователно, бих искал да предоставя същото право и на другите. Това не е зло. Това е морално и правилно. Това е и моята позиция.

8: И всеки друг трябва да избира за себе си.

З: Да. Стига техните избори да не отнемат моето право на избор за себе си.

8: Хм-м… да… избори. Виждаш ли красотата в това? Ако казваме, че отнемането на правото на избор е зло, то това да предлагаш някому все повече и повече възможности за избор е… какво?

З: Ами, ако отнемането на правото на избор е зло, то предлагането на повече възможности за избор би било обратното на зло.

8: Това е добър отговор.

З: Но кое е обратното на злото? Любовта?

8: Трудно е да отговорим на този върос, защото от моята перспектива, злото е едно временно, илюзорно преживаване, докато любовта е една много силна, много реална, вечно валидна сила. Бих казал, че любовта е определено правилният отговор на злото. Любовта е това, което убива злото. Но дали е противоположното на злото? Не.

Най-близкото нещо, което мога да назова като противоположно на злото, би трябвало да е „избор”, или може би „сътворяване”.

З: Добре. Това просто бе проява на любопитство, без особено значение.

8: Тогава нека продължим и завършим този малък раздел с обсъждане на последния пример. Ти посочи кражбата като трета проява на злото. Нека видим за какво става дума.

Какво ще стане, ако лицето А попита лицето Б: „Мога ли да взема твоя телевизор и твоя мобилен телефон, моля?”

Със сигурност тук няма никакво зло, нали?

З: Не бих казал, че има. Ако лицето Б отговори положително на това запитване на А, това ще бъде един подарък. Това не е зло, това е просто щедрост. А ако лицето Б отговори с „не”, след което лицето А се обърне и си тръгне по пътя, тогава не е била нанесена никаква вреда.

8: Правилно. И ние можем да проиграем това с толкова други твои примери за това, което наричаш прояви на зло поведение, колкото пожелаеш. В крайна сметка, основният критерий винаги ще бъде това, че имаме проява на зло само когато е отнето правото на избор. Върни обратно това право и няма да има зло.

З: Виждам това, благодаря ти, 8. Благодаря също за търпеливото ти обяснение. Определено разбирам твоята перспектива, че злото е премахване на правото на избор. Не съм сигурен обаче, че това е цялата история. Имам предвид… какво ще кажеш за определения като: „зло е желанието да причиниш някому голяма вреда”, или „Зло е причиняване на вреда заради самата вреда”, или нещо подобно?

8: Разбирам желанието ти да определиш злото в термините на нещо „лошо”, като „нанасяне на вреда”, но проблемът е, че такова определение не издържа внимателен анализ. Ако пожелая да ти нанеса вреда, но преди да го направя, те попитам и ти се съгласиш на това, тогава…

З: Ами тогава предполагам, че това ще прилича на всички твои примери по-горе. Ако се съглася на това, това няма да бъде зло. Ако имам право да кажа „не” и ти уважиш това, тогава очевидно…

Добре. Ако има недостатък в твоя аргумент, то аз наистина не мога да го видя. Приемам определението ти, че „злото е отнемане на нечие право на избор.”

8: Добре. Освен ако ти не пропусна нещо. Аз казах: „Зло е всяко действие, което изглежда че отнема правото на едно същество на избор.”

Тази част относно „изглежда че” е много важна. Тя означава, че аз реално не мога да отнема правото ти да избираш. Никой не може да направи това. Наистина не може. Двамата с теб обаче може да се съгласим да сътворим такава илюзия за себе си.

З: О, да. Дотук съм видял достатъчно от тези твои идеи, за да видя накъде ме водиш. Това е отново цялата тази история за жертвата и насилника, нали? Аз не мога наистина да съм твоя жертва. Мога само да имам илюзията, че съм.

8: Ето че започваш да разбираш.

З: И в предишната глава ти каза, че несигурността е тази, която ни предлага възможности за избор. Ти каза, че това са възможности за сътворяване, за развитие и за живот. Ти каза, че когато има абсолютна сигурност, тогава няма възможност за избор и следователно няма и живот. И тъй като всички сме част от ЕДИНСТВОТО, и никой от нас не може да бъде унищожен, това не е възможно. И така, в заключение, ако е вярно, че аз не мога никога да имам абсолютна сигурност, тогава по същия начин трябва да бъде също вярно, че ти никога действително не можеш да ми отнемеш правото да избирам!

8: Добре! Ето, виждаш как всички тези понятия се навързват заедно – те всички са взаимносвързани и формират едно последователно, синхронно цяло?

Такава е природата на истината, за която ме питаше в Глава 8.

З: Сега започвам да усещам това.

8: Отлично. И това усещане е твоята истина. Това чувство за правота, когато всички неща съвпадат и са в равновесие и хармония в твоето същество… това е твоята истина, която казва „да”.

Ти се натъкна на това няколко пъти. Преди ти объркваше своите его-желания и вълнението си, със своята истина. Беше необходимо да направиш това. Ти трябваше да видиш своята грешка и да се поучиш от нея. И след това ти направи своя избор винаги да откриваш истината на сърцето си и да я уважаваш и почиташ. И така, ето ни тук сега. Сега ти наистина откриваш собствената си истина вътре в себе си. Тя е това вътрешно усещане, че всичко е наред.

З: Разбрах го, 8. Благодаря ти. Но ние малко се отклонихме.

8: Всъщност не сме. Ще се върнем към това разбиране относно „твоята истина” след малко. Засега само сме открили, че никой не може наистина да ти отнеме правото да избираш. Ние обаче можем да споделяме една илюзия, при която може да изглежда, че аз ти отнемам правото да избираш.

З: Значи даже злото е нещо илюзорно?

8: Това е моята перспектива, да. Това е нещо, което ти можеш в тази реалност, която в момента обитаваш, да изглежда, че преживяваш. То може да ти изглежда много реално. Въпреки това си остава илюзия. Нека ти кажа една истина относно доброто и злото. Тя гласи следното:

„Няма такова нещо, което да е добро или лошо, освен чувството, което изпитваш към него.”

З: Ти казваш, че нищо не е по същество зло. Абсолютно нищо. Но аз все пак може да усещам някои неща като зло.

8: Точно това е, което казвам. Или мога да го перефразирам така: злото не съществува обективно, но може определено да бъде преживявано субективно.

З: Ъх-х. Това е друг начин да кажеш, че аз имам усещането, че преживявам зло, но това в действителност не означава, че то съществува.

8: Правилно.

З: Добре. Уха. Наистина не зная какво да правя с тази информация. Защото мога да я възприема изцяло на интелектуално равнище. Разбрах аргумента и даже почувствах истината в сърцето си, но… Не зная дали все още имам желание да приема, че всичкото нечестие и мерзости, всичките зверства, които някога са били извършени и които продължават да бъдат извършвани, са… какво? Съгласувани взаимно сътворени илюзии?!

8: Разбирам. Ето защо трябва да проведем този разговор. Защото ти трябва да започнеш да го виждаш по този начин, преди да можеш да се възвисиш до Единното Съзнание. Затова аз ти предлагам избор: От една страна, ти можеш да избереш да продължиш да наричаш определени същества и тяхното поведение като прояви на зло, и по този начин, ти можеш да останеш дистанциран и на разстояние от тях, за да запазиш състоянието си на съдник и да чувстваш превъзходство над тях. От друга страна, ти можеш да избереш да пожелаеш да достигнеш до разбирането, че никой не е истински някой „друг” извън теб, че нищо не е неотменимо неподлежащо на любов и на опрощение.

З: И това е изборът ми? И ако не желая да видя нещата по този начин, аз не мога да се възнеса до Единното Съзнание?

8: Това е истината. И както с всички други неща, ти винаги имаш избор. Този път твоят избор е между единното съзнание и съзнанието на двойственост (или отделеност). Разбери, че няма правилно и погрешно в това, което избираш, и никой не може да те съди за избора, който правиш. Това, което избираш обаче, определя кой си и създава реалността, която ще преживееш. И твърде просто, ти не можеш да станеш същество на Единното Съзнание и не можеш да обитаваш една реалност на единство, без да пожелаеш да видиш всичко това като едно, без да пожелаеш да видиш „другия” като „себе си”, и без да пожелаеш да се освободиш от механизмите на отделеността, като това да съдиш другите и да мразиш.  

Виждаш ли, драги ми приятелю, това е изборът, който ти предлага двойствеността. Ти можеш да приемеш предложението на двойствеността и да продължиш да гледаш на себе си като отделен от всичко останало, и да пътуваш все по-напред по пътя на отделеността със страха като свой мотиватор. Или, от друга страна, ти можеш да избереш любовта. Ако се придържаш към избора на любов, тогава ти тръгваш по пътя на Единството. Ти започваш да пътуваш назад към Дома. Вярно е, че можеш за известно време да пътуваш по пътя на любовта, докато все още си се вкопчил в илюзията на отделеността. Това е, което се случва с тези, които избират да бъдат или „в услуга на другите”, или „в услуга на себе си”. И няма лошо, ако това е техният избор. Рано или късно обаче, тези пътища също ще се слеят и тези същества ще осъзнаят, че понятията за Друг и Себе си не са това, което са си мислели. И че в действителност съществува само Единство.

Ако следиш това, което казвам, тогава ще разбереш, че може да изглежда, че по твоя път има много възможни опции за избор. В действителност обаче, това не е така. В действителност има само един избор.

Ти или избираш, че всичко е едно, или сътворяваш повече отделеност.

Изборът е твой. И ти не можеш да се придвижиш към това да станеш едно с Всичко, Което Е, докато все още се придържаш към възгледа, че някои същества са толкова отвратителни и неподлежащи на любов, че ти просто отказваш да ги приемеш като част от Единството. Че ти можеш да им лепнеш етикета „зло” и с това да ги прокълнеш на вечна тъмнина.

Всичко е едно. Или не е. Ти избираш.

З: Ти обясни това много добре, благодаря ти, 8. Сега го разбирам. Трябва да избирам между две идеи. От една страна е идеята, че някои същества са извън всички възможности някога да заслужават любов. И така ние слагаме етикета „зло” на тях и на техните действия. От друга страна е разбирането, че всичко това е просто едно временно илюзорно състояние. И че всички същества по принцип са достойни за любов и че са част от Бог. И че аз съм наистина едно с всички същества и с всички неща навсякъде.

8: Да, това е изборът.

З: Добре тогава, аз избирам единството.

8: Това е добре. Но ако направиш този избор неохотно, тогава той няма стойност. Ти трябва да го направиш напълно и наистина от сърце, преди той да има за резултат промяна в начина, по който преживяваш живота си.

З: Разбирам и съм готов да направя този избор. Ще ми помогнеш ли да се освободя от последните останки на убеждения и решения, които ме придържат към пътя на отделеността?

8: Да. Ще го направя. Ето защо аз избрах да водим този разговор за злото днес.

З: Защо ти да си го избрал? Тази тема бе мой избор!

8: Да. Точно така. В крайна сметка ти ще разбереш това.

З: (Аз се усмихвам и клатя глава) Добре, тогава нека се опитам да обобщя какво съм разбрал от теб относно злото.

Когато чувствам, че са ми отнети възможностите за избор, тогава имам усещането, че някой ми причинява зло. Тези случаи обаче, когато мога да изпитвам това, са илюзорни. Това ще рече, че всъщност аз съм избрал преживяването на отнемане на възможностите ми за изор и всъщност мога винаги да избера нещо друго. И всичко това, независимо как ми изглеждат нещата в този момент.

8: Да. И фактът, че изпитваш това зло, означава, че ти вероятно се стараеш много силно да вярваш, че нямаш никакъв друг избор, освен да преживееш това. Това е, което си избрал. Ти, като творец, си сътворил илюзията, че не си творец. И ти, като неделима част от единството, си сътворил преживяването, че си напълно отделен и сам.

З: Пфю! Това е голям парадокс, нали?

8: Да, така е. Но това не е ли в съответствие с начина, по който щеше да изглежда вселената, ако всъщност беше творец на собствената си реалност?

З: Да, така е.

8: И обратното също би било вярно. Ако бе готов да започнеш да избираш, че си едно с всичко останало, както вече си избрал, тогава би се случило нещо интересно: след като направиш този избор и той започне да се проявява все повече в твоята реалност, тогава би се случило така, че с времето ти щеше престанеш да преживяваш зло.

З: Наистина? Изборът на единството означава, че ще престана да преживявам зло?

8: Да. Степента, в която знаеш, че е вярно, че си наистина едно с Всичко, Което Е, е степента, в която ти повече няма да преживяваш зло. Ти можеш да изпитваш илюзията на злото само докато пребиваваш в състояние на отделеност. В двойственост. След като веднъж си спомниш своята присъща „единност”, тогава не можеш да почувстваш, че някой ти причинява зло, нито можеш да помисляш да го причиняваш някому. Единствено в състояние на отделеност и двойственост ти можеш или да изпитваш чуждите действия като зло, или да обмисляш причиняването на зло на друго същество.

З: Можеш ли да ми обясниш това, 8?

8: Разбира се. На нивото на единството за мен е невъзможно да ти причиня каквото и да е зло.

З: Защо, 8?

8: Точно защото аз зная, че ти и аз сме едно! Виждаш ли, всички същества, които обитават единно съзнание, директно преживяват всичко, което причиняват на другите, все едно, че го причиняват на себе си. Ако аз те нараня, тогава моментално, със самото това действие, аз наранявам в същата степен себе си. Всъщност нараняването, което причинявам на теб, Е нараняването, което причинявам на себе си. Това е, което се случва на нивото на единното съзнание. И тъй като аз не желая да се нараня, аз няма да нараня и теб.

Вие на Земята обитавате една илюзия на двойственост, което означава, че имате една илюзия, че това не е така. Инструментът на „времето” е използван, за да ви отдели от това, което избирате, така че не виждате, че всичко, което причинявате на другите, вие причинявате буквално на себе си. Ние обаче извън илюзията на двойствеността, виждаме това директно. Ние сме едно. Ние знаем това. Ние го преживяваме. Това, което правя на теб, аз правя на себе си. Така че едно същество с единно съзнание никога няма да поиска да нанесе вреда, защото това е вреда върху самото него.

З: Почакай малко, 8. Искаш да кажеш, че всичко, което причинявам на някого другиго, аз директно причинявам на себе си? Буквално?

8: Да. Така е. Вие обаче притежавате хитрата илюзия на времето и пространството, която ви отделя от вашите творения, така че вие вярвате, че това не е така. Но то е така. Нарани друг и ти нараняваш себе си. Ще е нужно да пропътуваш малко във времето и пространството, за да почувстваш нараняването и така може да не разбереш, че си го причинил на себе си. И може да си в състояние да си кажеш, когато нараняването ти се върне, че някой друг ти го е причинил. Това е силата на илюзията. Но въпреки това е така – всичко, което правиш на другите, го правиш на себе си. Следователно, би било много мъдро да: „Правиш на другите точно това, което би искал те да правят на теб”. Това е най-добрият начин с теб да се отнасят така, както ти би желал.

З: Добре, тогава ако се приближа до някой непознат и му ударя плесница в лицето и след това избягам, след известно време той ще ме открие и ще ми върне плесницата?

8: Опитай се да не бъдеш толкова конкретен в мисленето си. Ето едно по-добро описание:

Какъв човек трябва да си, за да се приближиш до непознат и да го удариш? Или по-добър начин за поставяне на въпроса е какви убеждения би трябвало да демонстрираш относно себе си и относно живота, за да направиш това? Може би ти демонстрираш детинско егоистично чувство „въобще не ми пука и никой не може да ми направи нищо”? Така че ти се възползваш от нищо неподозиращата, доверчива природа на този непознат. И това, което си направил, е, че си нарушил с шок неговото доверчиво чувство за безопасност. Ти си откраднал част от неговата невинност.

Сега, на теб може да ти се струва, че ти си избрал този непознат случайно, но това не е така. Ти и той сте имали договорка. Това е било съгласувано на по-високи нива. Много просто – неговата душа се е нуждаела от това преживяване по някакви нейни причини. Ние обаче няма да усложняваме прекалено нещата. Ние няма да се занимаваме с изборите и мотивацията на тази душа. Въпросът е в това, че тази душа действително е пожелала това. И така, на нивото на въплътените личности, ти си му дал подаръка, който той е поискал.

И сега, за теб изминава известно време. Ти се придвижваш напред и вероятно напълно си забравил тази случка. Сега вероятно се намираш в един бар с питие в ръка. Виждаш една красива млада дама и решаваш да отидеш и да я заговориш. Нещата потръгват добре. Докато разговаряте, тя изглежда че притежава всичко, което ти търсиш в едно момиче. И тя изглежда, че наистина те харесва. Започва една романтична афера. Вие се виждате още няколко пъти и точно когато ти напълно се влюбваш в нея и си готов да й предложиш сърцето си… ти я откриваш в легло с най-добрия ти приятел.

З: Шат един шамар!

8: Точно така. Ти току-що си преживял връщане на твоя подарък. С малко лихва. Ти току-що си почувствал какво е да си шокиран и с нарушено чувство на доверчива безопасност. Твоята невинност се оказва открадната.

И това е добре, защото на духовно ниво, ти си го пожелал. Ти си имал нужда да знаеш какво е да почувстваш това. Това да го направиш на някого другиго и някой да го направи на теб са двете страни на една и съща монета. Двете страни на едно преживяване. И на духовно ниво ти си създал това. Как би реагирал, какво ще направиш с това – това ще зависи от теб.

Дали правиш избори поради мъдрост и състрадание, които те водят до цялостност и единност? Или правиш избори поради невежество и омраза, които водят до болка и отделеност?

Избори, избори, избори.

Ти винаги избираш и винаги получаваш резултатите от своите избори.

З: Това е много поучително, благодаря ти, 8. И така, ако приложа това към моята реална житейска ситуация, мога да видя, че когато преди съм избрал да позволя на желанията на моето его, на моите страхове и нужди да насочат историята на Сингуларното събитие в посока на едно велико спасение за всички нас…

8: Същото нещо. По множество различни начини ти ще преживееш това обратно върху себе си и то с лихвата. Ти причини на други нещо лошо – на тези, които са следили твоята работа и са чели предишния вариант на тази книга. Някои от тях са изпитали значителна болка, когато нещата не са се случили в 2012 г., както бе обещано. Така че те са изпитали чувства на загуба, съмнение, страх, недоверие… Схващаш идеята.

З: И по-късно това ми се върна.

8: По редица начини. Ти си прекарал себе си през същата цедилка, когато нещата не са се случили, както е било написано. Но това не бе достатъчно. За да бъде изпълнена договореността на твоята душа, ти трябваше да преживееш това като причинено на теб.

З: Сега изведнъж го разбрирам. Ето защо домът ми бе ограбен и лаптопът ми откраднат, нали?

8: Нека видим. Защото по понятни причини ти се бореше да осмислиш това. Така че кажи ми какви бяха чувствата, които това ограбване предизвика у теб?

З: Загуба, съмнение, страх, недоверие… схващам идеята.

8: И след това? Какво реши да направиш с това?

З: Всъщност преминах през един ад. Бях толкова разгневен и се чувствах толкова накърнен. Не чувствах повече дома си като безопасно място. И изгубих много от работата си, която не бях дублирал в друга памет и която никога няма да си върна. Имаше неща, върху които бях работил и които трябваше да започна отначало…

8: Зная как си се чувствал, но това не е въпросът ми. Какво направи с това?

З: Аз… ах… ами… Не много. Реших да се опитам да разбера как съм сътворил това преживяване. Започнах да разговарям с теб. И научих много относно граници и относно получаване на резултатите от нашите избори. Никога обаче не почувствах да съм разбрал защо това се случи. Сега обаче всичко си идва на мястото. Сега в този разговор всичко ми стана ясно. Най-накрая го проумях.

8: Значи можеш да се освободиш и от това?

З: Да, сега мога да се освободя и от това.

8: А крадецът?

З: Той не бе никога заловен.

В началото не можех да престана да му желая всякакви злини. Исках да го заловят и исках да си изпати за това, което бе направил на мен, както и на Лиза, разбира се! Но след това… ами… Не е нужно да те прекарвам през моя продължителен процес, но наистина проумях, че той очевидно е едно друго човешко същество, със свои собствени страхове и нищета. Той бе взел нещо от мен, защото бе решил, че това е единственият начин да получи това, от което е имал нужда. Нямам нужда да зная неговата история. Мога просто да го забравя и да се надявам, че той ще направи по-добри избори в бъдеще. Заради самия себе си.

8: Значи можеш да забравиш и него?

З: Да. Аз обърнах гръб на цялата ситуация. Това свърши и аз научих каквото можах, и напреднах много.

8: И тогава? Ти си направил своите избори от невежество и омраза? Или си ги направил от позициите на мъдрост и състрадание?

З: Не ми беше много лесно, но определено чувствам, че накрая постигнах мъдрост и състрадание. До голяма степен благодарение на твоята помощ.  

8: На всяка една стъпка по пътя, всичко зависеше от твоето желание за избор. Не подценявай това. И тъй като ти избра мъдростта и състраданието, това, което получи, е цялостност и единство.

Ти действително почувства как това се случва, нали?

И ти направи избор да приемеш загубата на своя лаптоп, при което получи нужното прозрение, което пък ти позволи да продължиш напред. С този свой избор ти се отвори за повече мъдрост и състрадание, които те доведоха до допълнително прозрение, позволило ти да преразкажеш Сингуларното събитие по правилния начин. И когато приключи преразказа на Сингуларното събитие, сега си в състояние да постигнеш пълно разбиране на ситуацията с лаптопа. За теб тези две събития се оказаха енергийно свързани. За теб те бяха едновременно разрешени.

И сега можеш да видиш как всичко се е развило в божествен правилен порядък. Всички са получили точно това, което са поискали и от което са се нуждаели, и всички продължават да избират както намерят за добре и да получават резултатите от своите избори.

Равновесие и хармония.

Работата свършена.

З: Да. Работата свършена.

Удивително е как тези привидно напълно несвързани неща за мен се оказват всъщност енергийно свързани.  И как сега са разрешени и оставени на заден план заедно.  

8: Сега ти бавно осъзнаваш своята природа на творец. Сега ти започваш да виждаш причинно следствената природа на своите преживявания. Когато видиш това ясно, ти не можеш повече да мислиш за себе си като за жертва на случайни събития. Другите могат, разбира се, да гледат на живота и да мислят, че ти приписваш смисъл там, където той не съществува, че тези две неща не са свързани. Ти обаче можеш да почувстваш как те са свързани. Ти знаеш, че това е вярно по начин, който не можеш да отречеш.

З: Това е вярно. Наистина започвам да чувствам, че абсолютно сътворявам преживяванията си със своите избори и убеждения.

8: Тогава ще ти кажа нещо интересно. Твоят крадец също е получил с лихва отплата за действията си. Нямаше да бъде за общото добро, ако той бе „заловен”. Причините за това са сложни и излишни за нашия диалог, но работата е там, че в този случай „земната справедливост” с участието на полицията и ареста, не бяха нужни и полезни. Не се съмнявай обаче. Твоят крадец вече е получил обратно своята енергийна инвестиция плюс значителна лихва. Той ти отне оръдията на труда, начините да изразяваш себе си, твоето чувство на сигурност… и той преживя далеч по-големи загуби в същите тези области.

Казвам ти това, за да подчертая, което ти каза. Няма значение дали си наясно със своята природа на творец, или не. Това, което правиш, се връща обратно към теб.

З: „Всеки получава обратно точно това, което е сътворил.”

8: Ти го направи, както и твоят крадец. Жертви няма, има само творци. И разбира се, „Това, което правиш на другите, ти го правиш и на себе си.”

З: Наистина разбирам това сега. Значи тук, в отделеността, ние сме вътре в една илюзия. Ние се преживяваме като нанасящи си един другиму вреда и като отнемащи си взаимно правото на избор. Тази реалност обаче е просто една илюзия. Ние всъщност правим всичко това на себе си. И вие, приятели, в по-висшите измерения и в други реалности, и в какво ли още не, вие нямате тази илюзия на време и пространство, така че не може да вярвате, че сте отделени един от друг. Вие знаете, че каквото и да правите, вие го правите на себе си. Нали така?

8: За тези от нас, които се придържат към единното съзнание, това е така. Ако всяко твое преживяване ти показва недвусмислено, че си едно с всички други части на реалността, тогава ти ще бъдеш твърде ненаблюдателен, ако не го приемеш за истина. Така стоят нещата при нас и така те стават бавно и при теб.

З: Значи вие съзнателно никога не избирате да нараните някого, защото това моментално ще има за резултат да се нараните сами.

8: Точно това казвам.

И другото нещо, разбира се, е, че едно същество, което е придобило наистина единно съзнание, не може да изпитва болка по същия начин, по който вие вярвате, че може да изпитате. Ние не притежаваме смъртни форми, които могат да бъдат накърнени, затова ние не можем да си представим, че можем да бъдем физически увредени или убити. Болката, която ние можем да понесем, е това, което може да назовете емоционална болка, или евентуално, психологична болка. И тези болки ние ги разбираме по различен начин от този, по който ги разбирате вие. Ако ги почувстваме, ние не мислим, че те са ни били причинени от друго същество или от някакво външно преживяване. Ние разбираме, твърде просто, че те са резултат от собствените ни избори. Ако съм уязвен в едно взаимодействие с друго същество, тогава аз разбирам, че това е бил мой избор, който е причинил болката ми. Взаимодействието с „другия” е било просто катализаторът. Всъщност, ако съм наблюдателен, аз ще видя, че това е само един подарък, който ми показва кои от моите избори и убеждения не са ми полезни.

Едно същество на единното съзнание не може да преживее да му бъде нанесено зло, нито може да си представи да нанесе зло на друго свое Аз.

З: Мисля, че сега го разбирам.

8: Това е добре. Тогава ти ще разбереш, че само вътре в една двойствена реалност, от перспективата на отделеността, ти може да не знаеш, че си ЕДНО и само там едно същество може да пожелае да действа по начин, който причинява болка и разрушение на себе си и на другите.

Само в такава реалност съществата могат да преживеят своя вътрешен смут по начин, който може да ги накара да мразят себе си толкова силно, че да могат да желаят да си причиняват взаимно всякакви жестокости.

З: Разбирам.

8: И също така само в една двойствена реалност, от перспективата на отделеността, когато ти знаеш, че си едно, можеш да погледнеш към действията на такова същество и можеш да му кажеш: „Ти си зло”.

Извън двойствеността ти ще знаеш, че ти и съществото, с което взаимодействаш, получавате демонстрация на това как изборите, които преди сте направили, са имали за резултат болка и объркване на самите вас. Чудото на ситуацията е в начина, по който това взаимодействие е събрало заедно по един перфектен начин два коренно различни Аз-а, за да покаже и на двамата точно как тези избори не им вършат работа. Преди това взаимодействие те можеше да не видят това. Но сега, в резултат на взаимодействието, те могат да видят това ясно. И сега, след като са го видели, те могат да направят различен избор и когато са направили по-добър избор, предишният избор и неговите резултати могат да бъдат „излекувани”, обичани и реинтегрирани.

Виждаш ли, това е един чуден подарък.

Вътре в двойствеността обаче, е много лесно да преживееш това взаимодействие като нещо зло. Преживяването на жертвата ще бъде, че си е водела спокойно живота, когато е била ужасно наранена от някой извършител на злодеяние. И може също така насилникът да чувства, че е имал ужасен живот, който го е довел до това ужасно поведение. И никой не може да каже и на двамата, че преживяванията им не са били валидни. Това са техните преживявания!

Всяко преживяване те изправя пред избор. Почти всеки участник в една двойствена игра, след всяко взаимодействие, ще направи още един избор от позициите на жертва. Което ще го задържи в двойствеността и ще привлече повече такива взаимодействия. Възможен е обаче изход от този капан. Вместо това е възможно да приемеш, че това е едно преживяване, което си причинил на себе си, в резултат на своите избори. Ако можеш да направиш това, тогава ще можеш да започнеш да гледаш на себе си по начин, който те води към по-удачни избори. Това може да ти помогне да разбереш, че всички тези преживявания се случват в една илюзия. И че съществува една по-голяма истина, и тя е, че на едно друго равнище, ти и другият играч, и двамата знаете, че това е нещо, което сте избрали и на което сте се съгласили.

З: Това обаче е много трудно, 8.

8: Така е. Но нещата никога не е било предвидено да бъдат лесни. Ще ти обясня това с „Притчата за монашеския орден”.

З: (смея се) С какво ?!

8: (усмихва се) Ще видиш. Но преди да стигнем до това, бих искал първо да ти предложа една илюстрация как може да възникне една връзка между жертви.

Представи си сега, че не си повече въплътен. Ти си тук заедно с мен в духовната сфера и ние планираме един друг твой земен живот. Аз идвам при теб и ти казвам:

„Ти ме познаваш, аз съм 8. Аз изпълнявах ролята на твой духовен водач, когато ти бе изгубен в двойствеността и ти помагах да откриеш своя път обратно до дома. Аз съм също твой скъп обичан приятел и на едно ниво ние сме много стари другари. На друго ниво ние сме открили единството заедно. Ти ме познаваш. И сега аз идвам при теб със своя нужда. За да продължа своя път, както желая, аз наистина трябва да разбера преживяването в състояние на жертва. Чувствам, че имам нужда да се въплътя и след това да преживея какво е като поставя себе си напълно в нечия власт, така че да ме третират много лошо и след това да ме убият жестоко. Аз имам нужда да изиграя това, за да видя какво е усещането и как да му реагирам. Би ли желал да се въплътиш в една двойствена система заедно с мен, където двамата с теб да разиграем този сценарий? Би ли изпълнявал ролята на насилник спрямо мен?”

След това, ако ти си се съгласил с предложението ми, ние можем да имаме ситуация, в която и двамата изпращаме по една част от себе си зад Завесата и аз ще преживея това да бъда безпомощна жертва, а ти ще изпълняваш ролята на зъл насилник. Ние ще видим какво е това и ще научим нещо за себе си, и след това ще използваме наученото.

Разбираш ли?

З: Да, следя мисълта ти.

8: И можеш ли да видиш как всъщност това не те прави зъл? Ти просто си ми помогнал да преживея това, което съм пожелал.

З: Да, разбирам това. Благодаря ти за обяснението. В същото време силно се надявам никога да не дойдеш при мен с такава молба.

8: И защо?

З: Защото се страхувам, че ще трябва да ти откажа. Съжалявам много, но няма да бъда твой насилник. Аз няма даже да се опитам да те нараня или да се отнасям лошо с теб. Никога не бих действал срещу теб по начин, различен от любов, уважение и почтеност.

8: Добре. Но защо? Ако съм те помолил за това, защо няма да го направиш за мен?

З: Защото, скъпи мой 8, това е нещо погрешно за мен. Защото независимо колко ти може да се нуждаеш да преживееш такава роля, аз нямам никакво желание в сърцето си или в съществото си, да изпълнявам противоположната роля.

8: Защо?

З: Защото… Аз не желая да направя това на себе си. Защото ако бъда твой жесток насилник, това ще ме нарани прекалено много. В този живот и особено в мои минали животи, аз съм видял какво е да си насилник.

(Забележка на Зингдад: вж. Глава 1, „Магьосникът”)

Аз зная какво е това и нямам никаква нужда да зная повече за него. Не желая. Обичам себе си прекалено много, за да се подложа на това и обичам теб прекалено много, за да ти го причиня. Това е, което чувствам в сърцето си. Съжалявам, ако те разочаровам.

8: Мой драги приятелю, точно обратното. Защо това да ме разочарова?

З: Защото, ако не желая да бъда твой насилник, то ти няма да можеш да имаш преживяванията, от които чувстваш, че се нуждаеш. Нали така?

8:  Не, не е така. Твоят свят не е ли пълен от хора, които желаят да превърнат в жертва всеки, който би им го позволил?

З: Да, предполагам, че е така. Значи ти казваш, че винаги ще можеш да намериш някого, който да изпълни тази роля за теб.

8: Това е точно така. Всъщност нещата са много по-прости. Фактът, че пожелавам някакво преживяване, създава неравновесие в полето на съзнанието. Спомни си, че тук сме само едно същество.

З: Добре… тогава?

8: Тогава, ако тук сме само едно същество, то един аспект на ЕДИНСТВОТО, който желае да преживее нещо, е едно и също нещо като ЕДИНСТВОТО, което го желае. Това означава, че ти не можеш да имаш желанието без средството за неговото задоволяване. ЕДИНСТВОТО може и ще изрази това желание в мен, само ако има и един друг Аз, който се озовава на това желание, като желае да играе съответната роля. И когато сме изиграли своите съответни роли, ние можем да излекуваме всяка болка, която имаме, като осъзнаем, че всъщност сме ЕДНО, всъщност същото по-голямо същество. Така се случват нещата. Когато желаеш да видиш ужасния, зъл, порочен насилник като Себе си, тогава ти ставаш нещо повече от това, което си бил. Тогава, ти се възвисяваш. И същото нещо, разбира се, се случва, когато пожелаеш да видиш тъжната, жалка, слаба жертва като Себе си.

З: Уха, 8! Мисля, че ти току-що изрази тук нещо много важно. Усещам в душата си, че това е нещо изключително важно за мен.

8: Не само за теб. За всеки, който е готов да преследва единно съзнание. Това е една идея, която аз ще развия по-нататък. Засега обаче, бих искал да ти върна обратно въпроса. При наличието на нашата дискусия, сега какво мислиш, че ще се случи, ако те помоля да играеш ролята на насилник спрямо мен и ти ми откажеш? Тогава какво?

З: Ами, в светлината на тази нова информация, струва ми се, че аз или съм правилният отговор на твоята нужда, или не съм. Ако съм, тогава ще кажа „да”, а ако не съм, тогава ще кажа „не”. И както установихме, ако кажа „да”, това не ме прави зъл, защото тогава аз само ще ти покажа нещо относно самия теб. А ако кажа „не”, също е добре, защото със сигурност ще има някой, за когото е подходящо да отговори с „да”.

8: Тогава къде е жертвата? Къде е злото?

З: Няма такива! Защото аз винаги имам право на избор. Ние всички имаме. И когато правим своите избори, ние просто показваме на себе си нещо относно нас самите!

8: Правилно. И с риск да прекаля, ако ти избереш да се съгласиш да бъдеш мой насилник, аз може да те възприема като зъл, но само вътре в илюзията на играта. И това ще бъде само едно временно преживяване.

З: Да, сега разбирам това.

8: Ти винаги имаш свободата да реагираш според своя най-голям интерес. И ако попиташ сърцето си и правиш избори според своята най-дълбока истина, тогава твоите избори ще бъдат в хармония с това, което частта от теб, която представлява единното съзнание, също избира за теб.

Така че виждаш ли, винаги съществува избор. Ти избираш, след което преживяваш резултатите от своите избори.

З: Виждам това, 8, благодаря ти.

8: И така, нека направим рекапитулация. Ти сега съгласен ли си с мен, че съществата считат, че им е било причинено зло, когато чувстват, че им е било отнето правото на избор?

З: Да, това го разбрах.

8: Значи ти също така си съгласен, че в действителност винаги имаш възможност за избор? Ти може да имаш илюзията, че нямаш такава възможност, но ако желаеш да поемеш отговорност за себе си и ако желаеш да се вслушаш в истината на своето сърце, тогава също така ще прозреш през илюзията. Тогава ще знаеш, че винаги имаш възможности за избор.

З: Да, и това го разбрах. На нивото на Единството не съществува зло, само възможности за избор. И като се свържа чрез сърцето си, аз се свързвам с това, което съществува на нивото на Единството.

8: Справяш се много добре. Да. Добре казано.

И сега, преди да продължим, аз накратко ще подновя молбата си към теб да бъдеш мой насилник. Когато ти избра да откажеш молбата ми, какъв бе твоят мотиватор?

З: Любов. Аз реших, че не искам да те нараня, защото аз направих избора на любовта.

8: Правилно, така направи. Ти избра да изявиш себе си по такъв начин, че да можеш да обичаш своите проявления. И това наистина е един чудесен избор. Ти избра да се освободиш от нуждата да създаваш болка и страх. Сега ти създаваш само любов. Можеш ли да видиш защо този избор би ме зарадвал?

З: Да, мога.

8: И когато настоях да ми кажеш причините за твоя избор, ти много хубаво илюстрира един важен момент; ти показа разбирането, че ако си мой насилник, това ще те нарани много. Нали така? Значи това означава, че съществата в твоята настояща реалност, които биха могли да бъдат считани за най-голямото зло, очевидно са си причинили значителна болка, когато са изпълнявали тази роля за теб.

З: Да. Мога да видя това. Но аз все още не мога да одобря това, което те са направили и продължават да правят!

8: Това е добре. Това означава, че те ти предлагат един подарък, който им струва много скъпо. Това е една възможност за теб да избереш дали искаш, или не искаш да бъдеш тяхна жертва. Ако решиш, че искаш да бъдеш тяхна жертва, те са на твое разположение, желаещи да изиграят ролята, която ти би желал да изиграят. А ако избереш да не изиграеш ролята на тяхна жертва, тогава ти си показал на себе си, че наистина си направил този избор. Виждаш ли, без тяхното изключително добре изработено предложение, ти нямаше да можеш да кажеш, че окончателно и напълно си избрал да не бъдеш жертва.

З: Това не ми стана напълно ясно.

8: Добре. Аз обещах, че ще стигнем до това и сега е моментът:

Притчата за монашеския орден

Имало едно време двама мъже на сходна възраст, които и двамата били израснали в бедни семейства. Единият имал много остър предприемачески дух, който целенасочено използвал, за да трупа богатство. Той бил напуснал съвсем наскоро дома на своите родители, когато вече се справял сам много добре. Когато бил по средата на тридесетте си години, той вече бил определено най-богатият човек в града.

Другият мъж не преследвал богатство, но и не обичал особено тежката работа. Той бил поет и музикант, и любимото му занимание било да седи по цял ден край реката, да наблюдава рибите и да съчинява песни.

Независимо обаче колко тези мъже изглеждали различни на пръв поглед, и двамата проявявали дълбок интерес към духовните въпроси. И двамата жадували за своето просветление. И станало така, че и двамата решили напълно да се отдадат на своето духовно развитие. Всеки поотделно решил, че най-подходящо за него е да се присъедини към манастира, който се намирал на хълма над града.

З: Те са искали да станат монаси?

8: Точно така. Едно от изискванията на този монашески орден било монасите да положат обет за бедност, да се откажат от всичките си притежания, както и от всякакви бъдещи привързаности към материални блага.

З: Ха, това би представлявало голям проблем за богатия.

8: Така и станало. При положение че той бил прекарал целия си живот в трупане на богатство, което много лесно му се отдавало, и че това била мярката му за успех и основата на всеобщото уважение, което получавал… за него било наистина много трудно да се откаже от притежанията си. От друга страна, бедният мъж нямал такъв проблем. И тъй като не притежавал почти нищо, той не се отказал почти от нищо.

З: Да, разбирам. Как обаче това илюстрира, което ти искаше да подчертаеш относно избора да не бъдеш жертва?

8: Косвено. Следи мисълта ми и ще стигна и дотам. Виждаш ли, случило се така, че и двамата мъже действително дали обет за бедност и двамата били приети в манастира. Така и двамата станали братя на ордена, и двамата не останали с никакво физическо притежание, което биха могли да нарекат свое.

З: Добре…

8: И какво мислиш, кой от двамата узнал, до дълбините на душата си, какво е да избереш бедността вместо богатството?

З: О, разбирам. Този, който е бил богат и който наистина е знаел цената на своето решение. Той наистина е знаел какво означава да се откажеш от своето богатство и притежания.

8: Да. Така стоят нещата за теб в тази двойствена реалност, която обитаваш. Всички вие сте много богати на възможности да се превърнете в жертви. Вие всеки ден получавате покани по милион различни начини да станете жертва отново и отново. Всеки път когато включите телевизора, отворите вестник или четете списание, вие бивате бомбардирани с послания за това, че сте жертви, отново и отново.

Вашите политически, правни и финансови системи съществуват на основата на това, че сте жертви и те се борят да ви поддържат в това състояние.

Вашите работодатели имат нужда да бъдете жертви, за да продължавате да изпълнявате длъжностите, които мразите, за парите, които те ви предлагат.

Навсякъде, в която и посока за погледнеш, ти си заобиколен с предложения да се превърнеш в жертва, поднесени ти на тепсия.

И всичко това е ужасно съблазнително и дълбоко пристрастяващо. Така ти продължаваш да вярваш, че е добре, правилно и отговорно да получиш тази работа, да изплащаш тази ипотека, да закупиш тази застраховка срещу всякакво бедствие, което можеш да си представиш, да се консултираш с тези експерти за всичко – от това, което е правилно и морално до това, което е вярно за душата ти, за здравето ти, което трябва да ядеш, как трябва да се отнасяш със своя партньор в живота, как трябва да се отнасяш с децата си, как… е, схващаш идеята. Ти си пристрастен към това да бъдеш жертва.

Има също така някои доста съблазнителни компенсации. Ти си казваш: „Аз не съм виновен! Аз не го направих! Това не е честно!”  И моето любимо: „Все на мен ли?” И добиваш чувството, че някой друг трябва да е виновен за всичко. „Те ме подведоха! Измамиха ме! Те никога не ми дадоха шанс!”  И така ти си спестяваш навеки поемането на отговорност.

Доста пристрастяваща ситуация.

И също така много детинска, не мислиш ли?

З: Да, когато поставяш нещата по този начин, излиза, че всички сме просто едни непрекъснато хленчещи нещастници.

8: Понякога нещата изглеждат определено по този начин. Но това е добре. Смисълът на детството е, че то съществува, за да бъде преживяно и чрез тези преживявания ние започваме да откриваме себе си и решаваме какви искаме да бъдем, когато порастнем. Това е труден период и предполагам, че малко хленчене е част от диетата. И при наличието на малко време, всеки наистина пораства. И истинският белег на израстването е… поемането на отговорност. Това е, което един възрастен прави. И едно духовно израстнало същество е това, което желае да поеме отговорност за всички свои преживявания.

З: И едно духовно дете не поема отговорност? Едно духовно дете гледа на себе си като на жертва?

8: Точно така.

З: Хм-м-м. Тогава предполагам, че е време да се откажем от пристрастяването към позицията на жертва.

8: Да. И също като богатия, който се отказал от своята пристрастеност към богатство и временна власт, също както наркомана, който се отказал от пристрастяването си към един опиат, ти ще бъдеш този, който знае до дълбините на душата си, че си окончателно и напълно скъсал с позицията на жертва. Когато се възвисиш извън тази двойствена система в своя собствен творчески статус, ти никога вече няма да се подлъжеш да повярваш, че си жертва. Ти вече ще си видял жертвите във всичките им най-примамливи форми. Ти ще си превъзмогнал това в собствената си душа, в собствените си преживявания и в собствените си решения. Ти ще си сътворил себе си като творец. Което е, разбира се, единственият легитимен начин да станеш същество-творец.

З: Ха, ха! Ето парадокса отново. Този път обаче го виждаме от другата му страна. Ако ние сме творците, то ние трябва да желаем да сътворим това, че сме творци! Това е толкова супер главозамайващо.

8: Казано е, че когато едно същество за първи път се пробуди в пълно владение на своята сила, то започва да се смее и се смее, и се смее. И това се случва много често. Решенията на проблемите и капаните, които преди това са те обвързвали, се оказват нищо повече от големи космически шеги.

Добре, нека обобщим. Кажи ми какво мислиш: Има ли наистина такова нещо като зло?

З: При наличието на това, което съм разбрал дотук, бих казал, че отговорът е едновременно да и не. Това е нещо илюзорно. Ако го избереш, позволиш или поканиш, тогава можеш да го преживееш.

8: Искаш да кажеш: „Няма нищо, което да е или добро или зло, освен начина, по който ти го чувстваш.”

З: Ха! Точно така!

8: Но каква е илюзията, която в действителност преживяваме?

З: Ние изпитваме илюзията, че възможностите ни за избор са отнети.

8: Тогава би се съгласил, че: „Зло е всяко действие, което изглежда че отнема правото на едно същество да избира.”

З: Да, бих се съгласил.

8: Добре. Тогава сме на едно мнение и вярвам, че сме отговорили на първия въпрос: „Що е зло?”

З: Да, отговорихме, благодаря ти.

8: И така,  ние сме идеално подготвени да се обърнем към втория въпрос, който е:

„Как би трябвало да реагираме в присъствието на зло?”

И така, искаш ли да се пробваш? Как мислиш, че трябва да реагираш, ако преживяваш зло?

З: Изглежда, че такова преживяване изисква един трансцедентален момент. Това изисква от мен да избера да си спомня, че наистина съм едно с всички други, че избирам и действам от позицията на голяма любов.

8: Това е много добре казано. И то е в съзвучие с другото нещо, което ти казах относно злото, което бе: „Ако има такова нещо като зло, тогава то е една възможност да научиш за любовта.”

З: Мисля, че разбирам това доста добре, но трябва да кажа, че все още не мога напълно да го почувствам. И почти ме е срам да го кажа, но това все още предизвиква някаква съпротива в ума ми.

Усещам, че трябва да поставя себе си над това, защото то се свежда до този триъгълник на жертва-насилник-избавител. А би трябвало да съм разрешил това досега. Ние го обсъждахме толкова много!

8: Не се укорявай. Отнема много работа да се освободиш от дълбоко вкоренени идеи и убеждения. Позволи си малко снизхождение. Ти имаш още един рунд да изиграеш с този триъгълник и аз очаквах този разговор.

И така, да видим, какво те смущава? Тогава аз мога да ти помогна да преместиш тези прозрения от главата си, където ти мислиш, че това е вярно, в сърцето си, където ти знаеш, че това е вярно.

Триъгълника на жертвата – за последен път.

З: Нещата стоят по следния начин: Аз успях да видя, че злото е една илюзия и че като прегърна Единството, аз мога да се освободя от това да го преживявам. И това е лесно за мен. Но какво става с всички останали, които все още страдат от това?

8: Ах. Състрадание.

Състраданието е нещо хубаво и в същото време ужасен нож с две остриета. То ти позволява наистина да споделиш нечие преживяване, което те води по-близо до Единството. В същото време то те привързва към чуждото страдание, което те дърпа назад в двойствеността.

Нека те попитам нещо. През последните няколко години ти много активно се освобождаваше от собственото си съзнание на жертва, нали така? Ти се измъкваше от взаимотношението на жертва, което имаше със своя свят, и се придвижваше в една нова ситуация, където ще бъдеш в по-голяма хармония с живота, нали така?

З: Ти говориш за преместването ми от града в гората?

8: Това е, което се случи на физическо ниво. Разбира се обаче, преместването,  което се случва на емоционално и духовно ниво, е това, което ме интересува повече. Ти успешно приключи една радикална промяна в житейските си избори, нали?

З: Да, направих го, но…

8: Това е външното преживяване на някой, който търси и намира връзката със сърцето си.

Ако Документите на възнесението са скелето, тогава твоят живот е структурата, която ти си построил върху това скеле. Ти трябва да намериш начини да продължиш да разказваш своята история, да продължиш да споделяш с другите това, което правиш. Ти ще откриеш, че това споделяне те обогатява и другите ще установят, че се обогатяват, когато четат какво правиш ти. И в допълнение на това, ти ще откриеш, че то води до израстването ти. Разказването на твоята история ще те отвори за раздаване на още по-големи подаръци.

З: Мога да видя как това е вярно. Аз открих една секция в блога на моя уебсайт, където пиша относно преживяванията си около напускането на градския живот и преместването ми в гората, и описанието на това ми донесе голяма наслада.

8: По неочаквани начини, това ще те възнагради много повече от това, което сега можеш да си представиш.

Но това е страничен въпрос. Важното е това, че ти много енергично направи всички тези промени, за да се освободиш от своите стари взаимоотношения на жертва, които имаше със света. Твоята психика претърпя голяма промяна и това се отрази във външния ти свят. Ти се освободи от жертвата в себе си и сега откриваш себе си като същество-творец. Нали така?

З: Все повече, с всеки изминал ден.

8: Добре. Ето и един въпрос… Дали фактът, че ти правиш това, означава, че ти трябва да настояваш и изискваш всеки друг в твоя свят да прави същото? Трябва ли всеки на планетата да прави това, което ти правиш сега, само защото ти го правиш? Трябва ли всеки един човек да прави същите избори, които правиш и ти?

З: Не. Това не изглежда разумно. Разбира се, че не.

8: И тогава, какво ще кажеш за многото други, които все още желаят да играят играта на жертва? Те трябва ли да престанат, веднага, само защото ти си решил да спреш? Имаш ли нужда първо да ги принудиш да престанат своята игра на жертва, преди ти да започнеш друга игра? Или си готов да ги оставиш да правят каквото пожелаят, докато ти създаваш една нова игра за себе си с тези, които споделят твоите разбирания за една добра игра? Една игра, на която съответства една по-добра, повече изпълнена с любов твоя версия от този, който си открил, че си?

З: Когато представиш нещата по този начин, тогава мога да го видя. Очевидно аз трябва да пожелая да им позволя да продължат своята игра на жертва, ако това е, което желаят да правят.

8: Да им отнемеш правото да избират, даже и това, което те избират в момента да ти изглежда жестоко и неуместно, би било…

З: Зло? Колко странно. Би било зло да отнемеш на другите правото им да преживяват зло.

8: Тогава фактът, че е възможно преживяването на зло, както и фактът, че някои от тях изпълняват един спрямо друг ролите на насилник и жертва – това ли е проблемът ти?

З: Не, предполагам, че не. Искам да кажа, че зная, че това не е мой проблем. Но тогава защо се чувствам виновен като казвам това?

8: Това е наистина само защото ти преживяваш едно от окончателните си възражения на своето решение да престанеш да бъдеш избавител. Ти можеш да видиш, че трябва да можеш да оставяш хората да избират това, което пожелаят, но когато техните избори ги водят до болезнени резултати, това те кара да се чувстваш неудобно. Все едно, че за теб е неправилно да ги оставиш да продължат това, което са решили, че искат да правят.

Разбира се, ти можеш да правиш, каквото пожелаеш. Аз мога да се озова на всяка твоя покана за танц, точно според желанията ти. Трябва обаче да запомниш, че с всеки избор който правиш, ти сътворяваш себе си. С всеки избор, ти решаваш какво наистина ще представляваш. И ако избираш да спасяваш някого, то ти сътворяваш себе си като избавител. А избавителят е част от триъгълника жертва-насилник-избавител. А те и тримата всъщност са, правилно разбрани, просто жертви. Ако решиш да спасяваш някого, то ти все още избираш да бъдеш жертва и се отказваш от свещеното си право да бъдеш същество-творец. Ако избереш това, то ти продължаваш да обитаваш тази реалност на отделеността на нивото на двойственото съзнание.

З: Разочароващо е да разбера, че все още не съм приключил с това.

8: Избавителят е последното препятствие за възнасящата се душа. От всички жертвени пристрастявания, това на избавителя е най-трудно за изритване, и затова е последното, от което трябва да се освободиш. В аналогията с монашестия орден, която използвахме по-рано, примерът за окончателното освобождаване от избавителя би бил един богаташ, способен да избере бедността и да влезе в манастира.

З: Защо е толкова трудно да се откажеш да бъдеш избавител?

8: Ами избавителят ти позволява да си разкажеш история за това колко си добър и благороден. Ти помагаш! Това е добро. Докато жертвата е един слаб човек, а насилникът е един лош човек, когато си в режим на избавител, ти си казваш, че си един добър човек.

Проблемът в случая е, че ти неизбежно откриваш, че всичките ти добри намерения в крайна сметка се изпаряват. Жертвите, които спасяваш, стават зависими от теб и започват да изискват от теб все повече и повече. Тогава ти започваш да ги ненавиждаш и да оттегляш своята помощ. Тогава жертвите чувстват, че са твои жертви, защото ти не изпълняваш своята част от сделката. А ти се чувстваш като жертва, защото жертвите накърняват твоята благородна природа. От своя страна, насилниците те мразят, защото се набъркваш в отношенията им с жертвите. И не след дълго всички се нуждаете от помощ. И тогава, кого ще повикате да ви помогне?

З: М-м-м… Ловците на духове?

8: (смее се) Много смешно.

З: Разбирам какво казваш – че и тримата ще се нуждаем от избавител. И тогава какво?

8: По един или друг начин, краят на това не се вижда. Докато се придържаш към идеята да бъдеш избавител, ти не преставаш да бъдеш жертва. Никога няма да се освободиш от триъгълника.

З: Добре. Аз така и бях решил да ликвидирам с ролята си на избавител. Сега потвърждавам това си решение.

8: Отлично.

Това е точно начинът да трансформираш съзнанието си. Вземаш решение да се придържаш към една нова перспектива и след това, всеки път когато възникне възражение спрямо тази перспектива, ти се справяш с него като намираш начин да вземеш същото решение, даже и в светлината на възражението. Тогава се връщаш към тази нова перспектива. Ти направляваш трансформацията на съзнанието си като преодоляваш препятствията, които представляват възраженията срещу нея. С време ще си преодолял всички свои възражения и ще откриеш, че се придържаш напълно към своята нова перспектива. Така стават нещата и това е, което правим ние тук. Това е начинът, по който се трансформираш от жертва в творец.

З: Виждам това и съм ти благодарен, че ме съпровождаш във всяка стъпка по пътя.

Все пак не бих отказал още малко помощ. Как би предложил да реагирам на един свят, в който виждам как хората правят избори, които ги водят до болезнени резултати?

8: Аз следвам една стратегия, която мога да ти предложа. Ако срещнеш някого, който определено се нуждае от помощ, то тази стратегия ще ти позволи да му предложиш помощ, без да изпадаш в ролята на избавител.

З: Това звучи чудесно, благодаря ти, 8.

8: И докато сме на тази тема, ще погледнем към другите два върха на жертвения триъгълник, а именно към жертвата и насилника. Аз ще ти предложа стратегии, които можеш да приложиш в собствения си живот, ако се озовеш в някоя от тези роли. Заедно всички тези стратегии са насочени към отговор на въпроса: „Как да се справям с присъствието на зло?”

Първо: Къде се намираш като насилник? Това се случва, когато се озовеш в ситуация, в която волно или неволно си накарал друго същество да почувства, че са му отнети възможностите за избор.

Какво трябва да направиш?

Започни със смелостта, която имаш под ръка. Бъди смел и погледни в лицето това, което си сторил. Ако въобще е възможно, говори с жертвата и се постарай първо да разбереш много ясно от нея как е почувствала ситуацията. Какво е изпитала? Как е била наранена? Когато си задал всички необходими въпроси, така че наистина да си разбрал нейното преживяване, и след като тя е казала всичко, което е искала да ти каже, ти й разкажи обратно какво си чул и се увери, че наистина си разбрал коректно нейната перспектива. Когато тя се съгласи, че ти наистина разбираш добре как тя се е почувствала, тогава и само тогава, е време да предложиш своята перспектива. Ако изложиш своята позиция, преди напълно да си разбрал нейната, тогава ще бъдеш съблазнен просто да се извиняваш, да се опиташ „да се измъкнеш”. Това означава просто да се проявиш като страхливец. Така че първо имай смелостта наистина и задълбочено да разбереш преживяването от страната на жертвата. Тогава й кажи защо си направил това, което си направил. Кажи й от сърце какво е било намерението ти и какво те е мотивирало. Най-вероятно е никога да не си имал намерението да навредиш по този начин. Най-вероятно това е било страничен ефект от усилията ти да направиш нещо напълно различно. Обясни себе си възможно най-добре и поискай да чуеш какво другата страна е чула от теб. Продължи по този начин, докато си сигурен, че твоите действия и намерения са разбрани правилно.

Когато това е сторено, може да започне лечението. Сега ти трябва да решиш да не правиш това отново. Ти си видял как това е навредило, така че направи избора никога повече да не нараняваш себе си или някого другиго. Ще бъде много полезно, ако можеш да откриеш най-дълбокото свое убеждение, което ти е позволило това да се случи. Ако работиш с някое повърхностно убеждение, ще се наложи да правиш това отново и отново, докато откриеш убеждението, което не ти е от полза.  Разкажи на жертвата за новото си решение и защо вярваш, че това ново решение ще те предпази от това да нараниш някога отново нея или някого другиго.

Следващото нещо, което трябва да направиш, е, да потърсиш компенсация. Опитай се да направиш нещо за човека, когото си наранил, което по някакъв начин да балансира постъпката ти. Ако е възможно да поправиш директно нанесената вреда, направи това плюс още нещо. Ако това не е възможно, опитай се да направиш нещо за него, което да надхвърли ефекта от нанесената вреда. Това, което предлагам, е, да се опиташ да дадеш повече отколкото си отнел. И направи компенсацията си колкото е възможно по-персонална и пряко свързана с поправянето на нанесената вреда.

Когато това е направено, постарай се да извлечеш всяка възможна йота мъдрост от преживяването. Доведи до съзнанието си всичко, което си научил от това. Отбележи също така в бъдеще да бъдеш състрадателен към хора, които са сгрешили по подобен на твоя начин.

След като всичко това е извършено, ти ще си балансирал и компенсирал нанесената вреда. Ти ще получиш прошка от другото лице и от себе си. Ти ще си извлякъл състраданието и мъдростта, съдържащи се в ситуацията и с това ще бъде приключено.

И това е, което правиш, когато се оказваш в ролята на насилник.

З: Това са ценни съвети, 8. Виждам, че това наистина ще свърши работа за отстраняване на нанесеното поражение и за възстановяване на равновесието.

8: Ако имаш достатъчно съзнание, желание и способности да прилагаш тези принципи, тогава много рядко ще се озоваваш в ролята на насилник. Но това определено все още може да се случи. Както обсъдихме в последните няколко глави, ти самият си се почувствал като насилник в доста широк мащаб. Така че това може да се случи даже с една душа по пътя на възнесението.

З: И така, 8, какво става, когато не можеш да проведеш този вид дискусия със своята жертва? Например тя вече не е въплътена или не ти е персонално известна.

8: Тогава животът ще проведе тази дискусия с теб. Точно както обсъдихме. Ти ще получиш обратно от живота преживяването и то така, че наистина да разбереш. Докато не получиш обратно това, което си сторил, това няма да приключи. Когато разбереш, тогава можеш да кажеш „разбрах” и то напълно искрено. Тогава ще можеш да кажеш „съжалявам” и то напълно искрено. И ти можеш да разкажеш своята история на всеки, комуто ще бъде от полза така, че да разбере, без да се налага да правиш само извинения. Тогава ти ще можеш да знаеш какво искаш да дадеш обратно на живота като компенсация.

З: Хм. Това ме отвежда до следващия момент. Аз искам наистина да направя подарък на живота. Това е странно. Когато за първи път разбрах, че трябваше да преработя Документите на възнесението и да публикувам третото издание, без наистина да зная защо, имах изключително силното усещане, че трябва да публикувам поне електронния вариант безплатно. Тъй като няма никакви печатни и пощенски разходи, аз мога да направя това. И след това мога да предоставя тази книга всекиму, който я пожелае. И тази мисъл ми се появи по същото време заедно с мисълта, че имам нужда да обясня правилно Сингуларното събитие. Това бе една и съща мисъл: „Коригирай я и я предостави безплатно.” И сега ми се струва, че това е моята компенсация. На едно много дълбоко ниво аз знаех, че предоставяйки този текст безплатно на всички желаещи и нуждаещи се, не само ще компенсирам предишната нанесена от мен вреда, но така тази книга ще може да достигне до много, много повече хора. Така че аз правя нещо повече от това да компенсирам нанесената вреда. Също така това ми се струва възможно най-прекият отговор на моята простъпка.

8: В това има някаква поетична хармония. Така че ако това е, което сърцето ти те призовава да направиш, аз напълно подкрепям тази идея.

Една дума за предупреждение, обаче. Не прекалявай в обратната посока, за да не нарушиш равновесието. Не блокирай потока от енергия. Във всички случаи направи това, което възнамеряваш, и предостави безплатно труда си, но не пречи на другите да ти дадат нещо обратно, ако те изпитват такава нужда. Това, което казвам, е, че човек никога не трябва да блокира способността си да приема с желанието си да дава. Това може само да те блокира на друго, по-високо ниво на съзнание – в полярност, по-скоро отколкото в двойственост.

З: Ще обмисля всичко това много сериозно и ще дам отговор от сърцето си. Благодаря ти, 8.

(Забележка на Зингдад: Моля вж. раздела „Заключителни мисли” в края на тази книга, за повече по този въпрос.)

8: Направи го.

Сега нека отидем към следващия начин, по който можеш да възприемеш злото.

Второ: Когато ти си жертвата

Ако можеш да убедиш насилника да се включи в играта и да премине през процеса описан по-горе, това би било прекрасно. Но в крайна сметка, ако насилникът приеме да изпълни всичко това, то ти в действителност няма да видиш себе си като жертва. Ти ще се окажеш само някой, попаднал в нещастна ситуация, която се е разрешила благополучно. Така че ако наистина се почувстваш като жертва, то това ще е, защото чувстваш, че това друго същество няма да може никога да поправи това, което ти е причинило.

Какво да правиш в такъв случай?

Най-първото нещо, което трябва да направиш, когато се почувстваш като жертва, е, да си дадеш възможности за избор. Когато имаш възможности да избираш, тогава моментално се превръщаш отново в творец. И ти не можеш да бъдеш едновременно жертва и творец, освен ако си творец, който сътворява илюзията, че е жертва. Което е точно това, което ще направиш в тази ситуация.

Така че това е първото нещо, което трябва да направиш. Настрой съзнанието си в режим на творчество:

Признай, че имаш възможности за избор. Едно много ефективно нещо, което можеш да направиш в такъв случай, е да си кажеш: „Във всеки един момен аз създавам себе си с моите избори. Какви възможности за избор имам сега и как ще създам себе си с всяка от тези възможности?”.

Тогава изброй своите варианти. Помисли си за всяко възможно нещо, което би направил в тази ситуация. Напиши ги, ако са повече от няколко. Тогава, към всяка опция опиши какъв човек би бил, ако направиш този избор. Бъди искрен и ясен. След това напиши какъв вид човек наистина би искал да бъдеш. Например, ти може би искаш да бъдеш: „най-прекрасната любвеобилна версия на себе си”, или евентуално, „най-умния и креативен човек, който бих могъл да бъда”, или нещо подобно.

След това виж дали някой от изборите, които си изброил, съответства на това, което би избрал като най-прекрасната и любвеобилна своя версия. Вероятно никой от вариантите няма да отговори на това. Ето защо ти преживяваш себе си като жертва. Защото не избираш според най-добрия вариант на своето Аз, което би могъл да бъдеш. Преживяването като жертва е подарък. То те кара да избираш отново.

И сега настъпва един магически и чуден момент. Ще се прояви някаква алхимия на душата, стига да й позволиш да го направи. Сега можеш да си зададеш много важния въпрос: „Какво би направил в тази ситуация най-прекрасният, любвеобилен човек?” Отговорът идва ли ти веднага наум? Тогава го напиши. Тогава го направи! Ако нямаш моментален отговор на въпроса си, просто можеш да си позволиш да „узрееш”. Съхрани въпроса в сърцето си и пожелай да чуеш отговора. Може би на следващата сутрин ще се събудиш с готовия отговор. Може би ще го получиш косвено от някого другиго, или чрез вдъхновение. Но нека ти кажа следното: ако съхраниш въпроса в сърцето си, ще получиш отговора.

А когато той пристигне, ти може да почувстваш съпротива. Възможно е да почувстваш, че е „несправедливо” да не се опиташ да накажеш своя насилник. Или може да почувстваш, че не можеш да надвиеш своите чувства на гняв и предателство. Или нещо друго. Въпросът е, че това, точно в този момент, е твоето първо препятствие. Ти знаеш какво трябва да направиш, но чувстваш съпротива да го направиш. Тогава какво ще избереш?

И когато обмисляш този свой избор, може да е много полезно да се заровиш малко в психиката си. Отиди при своите най-интимни убеждения и спомени. Особено в своето детство. Иди и открий първоначалната мисъл и идея, която е причината да поканиш това преживяване на жертва в своя живот. Разбери, че се придържаш към убеждения, които не те водят по-близо до любов, радост и мир. Мисли върху това, докато откриеш убежденията, към които се придържаш и които докарват преживяванията на жертва, които имаш. Поработи върху тях, докато си готов да ги изоставиш.

А ако не можеш? Ако откриеш, че си зациклил? Тогава ти препоръчвам да откриеш способен консултант или терапевт, който да ти помогне с това. Възможно е най-дълбоката причина на твоята болка да е извън твоя досег – в друг живот, или изцяло на друго ниво на съществуване. В този случай ще бъде много полезно да потърсиш външна помощ от някой способен да те посъветва и насочи.

(Забележка на Зингдад: Когато 8 за първи път ми промълви тези думи, аз нямах никаква идея, че ще се превърна в един от тези хора – един лечител, който може да предложи помощ в точно такива случаи. Наистина е удивително как протича животът, нали? И така, определено, ако се нуждаете от помощ, за да се излекувате или да се освободите от своята болка на жертва, то това със сигурност е нещо, за което аз наистина мога много добре да ви помогна. За повече информация, вж. страницата Реинтегриране на душата в моя сайт  zingdad.com.)

Ако желаеш да избереш да се издигнеш над своята ситуация на жертва и да направиш това, както би направила твоята най-величествена версия на Аз-а, по един или друг начин, това ще бъде възможно за теб. И ако се придържаш към този избор достатъчно дълго време, ще видиш прекрасните резултати, които ще последват. Ще почувстваш лекота и свобода. Ще опознаеш себе си като силното същество-творец, което си наистина.

Виждаш ли?

З: Да, виждам.

8: Но трябва да търсиш. И трябва да желаеш да се промениш.

Когато душата е готова да прогресира, тя ще го направи. Ако се мъчи да го постигне, има на разположение помощ. Ако тя е готова и желае да получи помощ, тогава пътят за това ще се отвори.

З: Разбирам. Това ми харесва.

8: И тогава, в подходящ момент, ще откриеш, че повече нямаш преживявания на жертва. Ще откриеш, че вземаш решения, които ти позволяват да изоставиш тези взаимоотношения, които не ти служат. И тогава най-накрая ще бъдеш готов да знаеш, че ти наистина си сътворил всяко едно свое преживяване на жертва, което някога си имал.  

И тогава ще си приключил с ролята си на жертва.

З: Невероятно! Благодаря, 8. И третото състояние на жертва е избавителят?

8: Правилно.

Трето: Когато ти си избавителят

Когато някой в твоя живот се почувства като жертва, той може да те потърси за помощ. Ако ти самият все още си със съзнанието на жертва, тогава е много вероятно да бъдеш привлечен от ролята на избавител на това друго същество. Ако, от друга страна, си скъсал с жертвеня триъгълник, тогава няма да срещнеш тази трудност. Ти ще видиш ситуацията на жертвата такава, каквато е. Ти ще видиш, че лицето сътворява цялата своя драма за свои цели, също както ти си правил, когато си изпълнявал ролята на жертва. Ще видиш също, че нейната борба не е твоя вина и че всъщност не си отговорен за това да я излекуваш. Ти не можеш да избираш вместо нея. Ти не можеш да я излекуваш. Ти не можеш да я промениш. И ти ще знаеш, че ако се опиташ, много скоро ще се заплетеш в чуждата болка, ще започнеш като нейн избавител и след това много бързо ще се превърнеш едновременно в нейн насилник и жертва. Ти няма да желаеш да направиш това и ще бъдеш напълно наясно, че всъщност само тя може да се излекува сама. Тя самата трябва първо да реши, че животът й не е такъв, какъвто желае да бъде. Ако открие, че не може сама да осъществи промяната, която желае, тогава, разбира се, тя може да помоли за помощ. Защото никой не може да получи помощ, ако не желае да му помогнат. 

Сега, възможно е този човек да не знае как да направи всичко това. Може би той вярва, че нещо или някой извън него трябва да се промени, преди той да може да бъде щастлив. Може би той желае да види как отговаря за собствените си избори, но не знае как да достигне до тази перспектива. Може би той не знае как да открие кои избори ще му навредят. Може би той не знае как да направи по-добри избори. И така е възможно да му помогнеш сам да си помогне, без да се превръщаш в избавител.

З: И ти ще споделиш с мен стратегия за извършването на това?

8: Ще го направя. Нека го формализираме в процес от три стъпки:

Да помогнеш, без да се превръщаш в избавител: Процес от три стъпки

Стъпка 1: Издигни собственото си съзнание на една по-висока вибрация, като си кажеш:

„Всичко е ЕДНО и всичко е перфектно. И двамата с …………… (името на другото същество) сме перфектни проявления на ЕДИНСТВОТО. Аз искам да окажа най-голямото добро на всички, като помогна на ………….. да се излекува сам. Аз съм мотивиран само от моята любов.”

Стъпка 2: Разбери позицията на това друго същество. Можеш да направиш това като видиш себе си в неговата ситуация и също така като разговаряш с него и като му задаваш въпроси за неговото преживяване, докато наистина разбереш неговата позиция. В тази стъпка ти не се опитваш да изправиш нищо, нито да промениш нещо. Това не е възможност да му изнесеш лекция или да му съобщиш каквото и да е. На тази стъпка ти просто се опитваш да разбереш неговата ситуация и точно как той се чувства. По този начин ти му правиш първия подарък. Ти му подаряваш своето внимание. Ако можеш да направиш това, без да го съдиш или критикуваш, тогава ти му даваш наистина един подарък от сърце. Подължавай с това, докато почувстваш, че наистина разбираш неговата ситуация. И се увери чрез него, че си успял да го направиш. Кажи му какво си го чул да казва и го попитай дали това е точно описание на неговото преживяване. Ти ще останеш удивен какъв прерасен лечебен подарък е само тази стъпка.  

Стъпка 3: След като добиеш наистина добра представа за ситуацията, ти можеш да се запиташ каква е най-добрата помощ, която можеш да окажеш на това лице. Какво би желал да направят за теб, ако беше в неговата ситуация?

З: О, да: „Прави за другите това, което би желал те да направят за теб.”

8: Ето това е. Но тук има една уловка. И внимавай, защото това е важно.

Преди действително да предложиш някаква помощ, запомни, че това, което правиш на това друго същество, ти го правиш и на себе си. Така че имай желанието да изпиташ върху себе си това, което предлагаш на това друго същество и след това внимавай. Това ще ти се върне обратно. Ако, например прибързаш и му отнемеш правото на избор, то ти ще откриеш, че и ти си изгубил своите възможности за избор. Ако се отнасяш към другия така, като че ли той не е способен да открие сам своя път, тогава ти също ще се изгубиш по своя път. Ако, от друга страна, ти предложиш помощ с любов и уважение, тогава ще ти бъде предложено същото, когато се нуждаеш от него. Ако се отнасяш към това същество като част от Единството, тогава и ти ще се почувстваш като част от Единството.

Схващаш ли идеята?

Не само „Прави на другите това, което би искал да направят на теб,” но „Прави на другите, давайки си сметка, че правиш абсолютно същото на себе си.” Бъди сигурен, че си готов да приемеш същото и върху себе си.

З: Разбирам. Това е отлична услуга, 8. Мога да видя, че това може наистина да помогне, без да ме превръща в избавител.

8: По този повод имам още нещо, което искам да ти предложа.

З: Моля…

8:  Ако си зациклил като жертва, не е ли истина, че това, което най-много би желал, е, да ти помогнат да не бъдеш жертва? Да ти помогнат да видиш, че всъщност си творец на собствената си реалност? Това няма ли да бъде начинът, по който ти би искал да получиш помощ в такава ситуация?

З: Да. Това определено би било нещо, което бих пожелал за себе си.

8: Е, ако се случи така, че искаш да помогнеш някому, който е в състояние на жертва, очевидно трябва да се опиташ да му помогнеш да се завърне към съзнанието на творец.

З: „Прави на другите…” и т.н….

8: Точно така.

Сега, както и във всички други случаи, има правилен начин да се постъпи и погрешен начин. Погрешният начин е да кажеш на този човек, който седи със своята болка и объркване: „Стегни се, защото ти току-що сътвори всичко това сам.”

З: О, боже мой, мога да видя как ще свърши всичко това.

8: Да, наистина. Правилният начин е много по-деликатен и изпълнен с любов. И далеч по-ефективен. Ако можеш да помогнеш на това същество да види, че съществуват различни възможности, той може веднага да напусне състоянието си на жертва.

З: О, да… същото, което аз бих направил за себе си, ако се окажа жертва.

8: Не е ли това, което казвам! Прави на другите точно това, което би искал да направят на теб.

З: Да, разбирам.

8: И точно както би показал на себе си, че имаш възможности за избор, същото можеш да направиш и за приятел, който се чувства жертва – да осъзнае, че винаги има такива възможности. И ако той е открит за такава идея, ти може би ще си в състояние да направиш един добър избор… един избор, който не само му показва, че не е жертва, но му разкрива една далеч по-мащабна негова версия, в сравнение с това, което е мислил дотогава за себе си.

И това е пътят на обединителя. Това е пътят на същество, което се завръща към Единството.

З: Това е прекрасно, 8. Благодаря ти. Ще приложа това в живота си. Ще превърна това в моя начин на действие в подобни ситуации.

8: Вместо да приемаш това като божа истина, бих предложил да опиташ да го приложиш и да видиш доколко ти върши работа. В съответствие с всичко, което съм казал, моля те да си спомниш, че аз не съм тук, за да налагам инструкции, доктрини или догма. Аз просто ти предлагам възможности за избор. Ако решиш да приемеш това, което ти казвам, препоръчвам ти да го сториш с експериментална нагласа. Ако искаш да го изпробваш, то разбира се, трябва да го изживееш във всяко едно взаимодействие, всеки ден. Постъпвай така известно време, докато го почувстваш като нещо естествено. Тогава анализирай живота си и виж дали си по-щастлив, когато живееш по този начин, или не. Виж дали животът ти носи повече радост, или не. Виж дали чувстваш повече любов към себе си и към другите, или не. Реши дали това е правилно за теб чрез личния си опит, по-скоро отколкото на основа моите думи.

З: Разбрах. Благодаря ти, 8.

8: Добре тогава. Преди обаче да продължим, бих искал да свършим малко практическа работа. Нека да видим как би приложил новите си разбирания, може ли?

З: Добре…

8: Добре, тогава нека сътворим един сценарий. Представи си, че имаш приятел, да го наречем Утър, който е твърде силно зациклил в съзнанието на жертва. Утър се бори с живота си и много негови аспекти просто не му се получават. Негови често употребявани изречения са: „Мразя работата си и шефът ми е идиот,” или: „Тези глупави политици опропастяват цялата страна,” или: „Жена ми просто не ме разбира,” или: „Нищо не ми се получава, както траябва,” или: „Само ако имах различни родители като малък, животът ми днес нямаше да е толкова объркан,” или: „Ако тялото ми не беше такава трагедия, щях да съм щастлив.” И други подобни на тях. Ти можеш да видиш, че той страда. Ти можеш да видиш, че животът не му предлага много радост и че той определено не знае как да подобри нещата.

Сега, след като знаеш това, което знаеш, какво би направил?

З: Хм-м. Мога да го разбера. Аз съм изпитал някои от тези неща в живота си и зная как той се чувства. Сега аз вече разбирам нещата по различен начин.

8: И тогава какво ще направиш?

З: Ами, нека приложа трите стъпки.

Първо, аз разбирам, че всичко е ЕДНО и че всичко е така, както трябва да бъде. Утър и аз сме перфектни проявления на ЕДИНСТВОТО. Аз искам да допринасям за най-доброто за всички, като помогна на Утър да се излекува сам от това си състояние. Аз съм мотивиран само от любов.

Второ и трето: Аз заявявам намерението си да правя избор, който прави за Утър това, което бих искал да направят за мен, но също така си давам сметка, че когато го правя за Утър, аз го правя и на себе си.

(в този момент малко се замислям…)

Добре. Ето какво измислих. Утър всъщност не ме е помолил за помощ. Той просто изразява своята болка. Така че аз не зная дали той иска просто да се оплаква, или действително иска да престане да бъде жертва. Така че ще започна, като реша дали искам да седна с Утър и да му съчувствам, или не. Ако го направя, тогава аз ще бъда точно там, където е и той. Аз ще го оставя да ми разкаже за своята болка и объркване и ще му дам възможност да сподели в условия на безопасност, без да се чувства съден и без да го критикувам и обвинявам. Най-много да му задам въпроси, с които да му помогна да изрази по-добре какво се случва в живота му. Ще положа усилия да го слушам внимателно и да проверя дали съм го разбрал добре. Аз ще „споделя момента” с Утър.

Това е изборът, който измислих, и чувствам, че той е добър, защото е в съответствие с трите стъпки. Аз самият бих бил много щастлив, ако някой би ми предложил такова внимание и уважение, в случай че изпитвах болка, която се стараех да преодолея.

8: Отлично. Караш ме да се гордея. Мога да ти посоча още една причина защо това е добър избор. Ако направиш такова нещо, ще бъдеш удивен какъв прогрес ще отбележи Утър в решаването на собствените си проблеми.

Само да бъдеш в присъствието на един такъв изпълнен с любов, внимателен слушател, почти винаги има силен лечебен ефект. И прогресът ще последва. След като само поговориш с Утър по този начин, много вероятно е той да ти каже: „Ти ми помогна толкова много!” Или нещо подобно. А ти ще му отговориш: „Не, приятелю, аз просто слушах. Ти си помогна сам.” И двамата ще си тръгнете с повишен дух.

Това е доста по-различно от ситуацията, в която ти се втурваш за да спасиш Утър, като му казваш как трябва да се вземе в ръце и какво трябва да направи, за да сложи в ред живота си. Резултатът от това ще бъде, че и двамата ще се почувствате затормозени, самотни и сърдити.

З: Хм-м. Да. Зная това от личен опит, тъй като съм бил от двете страни на това уравнение. Това просто не върши работа.

8: Добре, следващия въпрос. Какво би направил, ако Утър действително те помоли за помощ и съвет? Може би той установява, че не бележи особен прогрес от това, че говори за своя живот. Или може би той вижда, че ти не страдаш като него и иска да почерпи от твоите знания и опит. Тогава какво?

З: Отново ще приложа трите стъпки.

(замислям се за малко…)

Мисля, че няма да бъда полезен, ако кажа на Утър какво трябва да прави. Мисля, че много удачно ще бъде да му разкажа подходяща част от моята история.

Тогава той ще може да чуе сам колко сходно (или различно) според него е било моето преживяване, какво съм направил и какъв резултат съм получил. Тогава той ще може да реши за себе си дали да направи, както съм направил аз, или да направи, както предлагам (ако това е различно от действително направеното от мен). Аз ще подчертая, че не очаквам той да постъпи така, както аз казвам. Аз му излагам мислите си с любов и той може да прави с тях това, което счита за уместно.

Това според мен е удачно, защото отново съответства на трите стъпки. Ако имах приятел, който е успял да се справи с нещо, с което аз все още се боря, ще съм доволен, ако мога да поискам неговия съвет. Бих искал той да се почувства свободен да ми даде своя съвет. Бих искал той да ми го даде по начин, по който да видя как го е приложил в своя живот и какво се е получило в резултат, както и защо той мисли, че в моя случай това ще бъде удачно. И накрая, аз не бих искал той да настоява да постъпя точно като него. Ако аз искам неговия съвет, но запазвам свободата си да не го използвам, той не би трябвало да има нещо против. В противен случай аз въобще не бих искал неговия съвет.

8: Това е добре казано.

И аз бих искал да ти подчертая нещо.

З: Моля.

8: Ако твоят приятел Утър те попита за съвет как може да се освободи от своето съзнание на жертва… възможно ли е просто да споделиш с него Документите на Възнесението?

З: Ох, точно така. (смея се) Точно това бих направил! И точно това бих искал на негово място. Когато се чувствах дълбоко потънал в собственото си състояние на жертва, бих искал някой да ми бе дал точно тази книга.

8: Значи наистина с Документите на Възнесението ти правиш за другите това, което би искал някой да направи за теб.

З: Хм-м… да… виждам. Това е просто идеално, нали? 

8: Заедно всички ние предоставяме на Аз-а изход от една трудна ситуация по начин, който е едновременно деликатен и уважителен. Вярно е, че Аз-ът, който пише тази книга, и Аз-ът, който чете тази книга, могат да решат да приемат съдържащата се в нея мъдрост или да я отхвърлят. Или да приемат само отделни части, които харесват. Това е начинът, по който ти би искал тя да ти бъде предоставена, нали? Споделяне без всякаква принуда.

З: Точно така.

8: Значи ти даваш това, което желаеш най-силно, и по този начин го даваш и на себе си! Това е красотата на споделянето.

И така, ние откриваме едно важно допълнение към идеята, че трябва да даваш на другите само това, което си готов да приемеш за себе си. То е следното: Ако има нещо, което чувстваш, че трябва да дадеш, то трябва да откриеш начин да дадеш това, от което се нуждаеш. Защото наистина ти винаги печелиш това, което преди това си дал.

З: Това е чудесно, 8. Сега разбирам това по съвсем нов начин. Ще го приложа и ще видя как работи при мен.

8: Добро момче! И така, ти можеш да потвърдиш решението да се освободиш от нуждата да спасяваш отново, когото и да било, нали?

З: Определено мога. Това препятствие е зад гърба ми.

Защото когато играя ролята на избавител, то аз давам това, което всъщност не желая (за себе си). Не желая друг да взема моите решения вместо мен, да ми отнема възможностите да извличам поука и да ми казва какво да правя.

8: Добре. Тогава не го прави на другите. Давай само това, което искаш за себе си.

З: Това е прекрасно, благодаря, 8.

Знаеш ли, странно е, че се почувствах неудобно да повдигна отново въпроса за избавителя, след като той вече бе обсъждан няколко пъти. Почувствах се глупаво. Сега обаче ми е ясно, че е имало още много да науча относно това. Така че сега наистина съм доволен, че го повдигнах отново.

8: Искам да разбереш, че работата по пре-създаването на Аз-а (това, което правиш тук) е наистина едно предизвикателство. Всяко едно човешко същество на планетата Земя е третирано с най-голямо уважение от тези във по-висшите сфери и в другите светове, точно поради невероятната задача, която колективно и поотделно, сте поели върху плещите си. И тази работа по трансформация на съзнанието е самата същност на чудото, което представлява този експеримент, наречен „човечество”. Преодоляването на тези препятствия е начинът, по който ти осъществяваш трансформацията на собственото си съзнание.

Това е причината, поради която ти намираш, че провявам търпение, когато разисквам тези въпроси с теб. Ако ти наистина просто си пилееше времето и енергията, знаеш много добре, че аз нямаше да търпя това.

А сега има едно последно нещо, което ще ти кажа относно помагането на други същества, които се оказват в позицията на жертва. И то е следното: моля запомни, че те имат пълното право да останат в състонието на жертва, ако това е, което желаят. Фактът, че те молят за помощ, не означава, че ти трябва да прегърнеш идеята, че те трябва да се променят по начина, по който ти искаш да се променят. Ти можеш да предложиш помощта си, но не можеш да ги принудиш да я приемат. Ти не можеш да искаш от тях да направят това, което очакваш те да направят, само защото са изразили пред теб една своя нужда. Почти всеки на тази планета все още е активно ангажиран с ролята си на жертва. Повечето хора все още се нуждаят от своите драматични пиеси, за да могат да имат преживяванията, за които са дошли тук. Даже и да те молят за помощ, и даже да ти кажат, че искат да престанат да се правят на жертва, все още те може в действителност да искат и да се нуждаят да продължат да се държат като жертва. Не е твоя работа да ги принуждаваш да се променят.

З: Да, мога да видя това. Съгласен съм, че трябва или да предложа помощта си без всякакви очаквания, или въобще да не я предлагам.

8: Да. Прилагай процеса от трите стъпки смело и с открито сърце. Най-малко ще сътворяваш себе си като същество, което проявява състрадание с любов и което не е жертва. Това е едно добро начало. Степента, в която другото същество ще спечели и направи промени в живота си, зависи само от него.

З: Благодаря ти, 8. Ще изпробвам тези стратегии и ще видя как те работят в моя случай.

8: Добре. Ако ги прилагаш както трябва и ги адаптираш към всяка ситуация, ще трябва да установиш, че се освобождаваш от директното преживяване на зло в собствената си ситуация.

З: Благодаря ти, 8.

Но какво ще кажеш за косвените преживявания? Например… какво ще кажеш за това, което се случва „там” в широкия свят? Има толкова много лоши неща, които се случват на тази планета. Докато това задължително не ме засяга пряко, аз все пак го чувствам доста ясно. Можеш ли да ми помогнеш да открия здравословна перспектива, така че да се освободя от тези грижи?

8: Това звучи като идеалня покана за третата част от този разговор.

Прояви на злото

Няма да разглеждаме всички начини, по които злото се проявява. Пълният списък би отнел много повече страници от тези, които би могъл да напишеш. Това, което ще направим, е, да се ограничим до тези проблемни области, които ти изброи в началото на тази глава. Те бяха:

Хора, желаещи да извършат геноцид поради жажда за власт, богатство или политически цели.
Терористи.
Хора, които биха изнасилили или малтретирали жени и деца.
Демони и вселяване на демони.
Луцифер, Сатана и Дявол.
Ще говоря за всеки от тези въпроси и след това, когато свърша, ти ще можеш да изкажеш своите съображения. След това ти също така ще пожелаеш да разбереш, че наистина…

„Ако има такова нещо като зло, то това е една възможност да опознаеш любовта.”

Независимо от контекста. 

Съгласен ли си?

З: Разбира се. Да го направим.

8: Добре тогава. Първото проявление на злото, за което искаше да научиш нещо, бе:

Хора, желаещи да извършат геноцид поради жажда за власт, богатство или политически цели.

Нека започна да ти разказвам за тези хора, като продължа от мястото, на което бяхме стигнали, когато разговаряхме за избавителя. Помниш ли, че аз казах, че има много хора, които не са привършили със собствените си драми на жертва?

З: Да.

8: Ами нещата стоят така, че преобладаващото мнозинство от хората на твоята планета са наистина дълбоко ангажирани със състоянието си на жертва. И става така, че почти всеки, когото би срещнал, от ден в ден, в една или друга степен, разиграва определен брой едновременно протичащи драми в своя живот.

Това е правилно и уместно, защото това е, за което те са дошли на тази планета. На духовно ниво те са избрали да дойдат тук и когато са направили тези избори, не са знаели, че ще имат тези преживявания.

З: Следователно ние не трябва да се опитваме да ги спасяваме. Разбирам това.

8: Не бързай. В момента имам предвид нещо друго. Не само не трябва да се опитваш да ги спасяваш, но трябва също така да им позволиш в действителност да се нуждаят от избавител. Ако ще стоиш от едната страна на климушката, то ти се нуждаеш от някого другиго, който да седи от другата страна. Това е единственият начин да се залюлеете. Е, по същия начин жертвата и насилникът се нуждаят един от друг. Единият без другия не може да се движи. И докато едно от съществата най-накрая не е готово да се освободи от цялото жертвено преживяване, играта ще продължава безкрай. Докато не вземат това решение категорично и окончателно на духовно равнище, те няма да могат да напуснат тази игра и да се прехвърлят на друга игра, евентуално по-приятна и изпълнена с повече любов. Докато всеки от вас не е овладял както светлата, така и тъмната страна на душата си, няма да бъдете господари на себе си. А само господарите се възвисяват.

И така, искам да подчертая, че има нужда от насилници, за да могат жертвите да преживяват и изследват собствените си същества. Така те получават възможности да избират това, от което се нуждаят, за да се (пре)създават отново и отново, докато станат господари на себе си.

З: Виждам. Но как това се отнася до тези, които биха извършили геноцид?

8: Това, което току-що казах, се отнася за всички взаимоотношения жертва/насилник. Но добре, нека разгледаме конкретно този въпрос: Тези, които извършват геноцид по целесъобразност.

Какво ще кажеш да използвам пример, който е много актуален в съзнанието на вашата планета точно в този момент? Един въпрос, който е силно емоционален, трънлив и горещо обсъждан. Какво ще кажеш, ако използвам примера за атаката на Световния търговски център на 11-ти септември (2001 г.)?

(Забележка на Зингдад: Когато за първи път пишех това, нападението на 11-ти септември 2001 беше вече доста години в миналото, но в онзи момент бе станало обект на много разгорещен дебат. „Официалната версия”, разказвана от правителствените агенции, бе остро поставяна под въпрос, като бяха посочвани всякакви слаби места в даваното обяснение и вниманието бе насочвано към редица моменти, които бяха просто пренебрегвани. И макар оттогава да мина доста време и да се появиха и да слязоха от дневен ред доста други „горещи теми”, въпросът за това какво наистина се случи на 11-ти септември, как трите сгради се срутиха и кой стоеше зад всичко това, никога не получиха нещо, което да се доближава до задоволителен отговор. По тази причина, двамата с 8 решихме да използваме този пример в това трето издание.) 

З: Пфю! За мнозина тук на Земята това определено е много спорен въпрос. Но това е въпрос за тероризъм, а аз мислех, че ние би трябвало да разговаряме за геноцид.

8: Зная това. Нямам навика да оставям вниманието ми да блуждае. Ако внимаваше, щеше да си спомниш, че ние всъщност говорихме за хората, които биха извършили геноцид. Ако трябва да разбереш тези хора и как, и защо действат по този начин, тогава ще трябва да разбереш, че самият геноцид е само едно от техните деяния. Това е само една страница от много по-голяма история. И ако аз трябва да ти разкажа тази история, то е най-добре да започна разказа си от място, към което имаш отношение.

Историята на Джон, специалистът по теория на конспирацията

Ще започна с историята на един човек, ще го наричаме Джон, който е загубил член на семейството си в това, което бе наречено „терористичната атака на 11-ти септември”. Това бе вероятно най-явната терористична атака в историята на човечеството. Тя бе уловена на филм от всеки ъгъл и показвана отново и отново по телевизиите из целия свят. Джон не само бе дълбоко наскърбен от своята загуба, но начинът, по който този злокобен акт му бе представян отново и отново, доведе до разпалването на неговата скръб до степен на дълбока ярост.

„Какъв вид зъл демон би направил това?” – се питаше Джон относно тези терористи. И почти като с магическа пръчка, на телевизионния екран пред него се появи образът на един брадясал мъж в тюрбан. Това, казаха му, е основният злодей. Това бе злият ум зад цялата операция. Имаше даже записи, в които този човек пое отговорност за случилото се. И не след дълго Джон видя на телевизията други образи на мъже от Близкия Изток. Тези тъмнооки чужденци с чужда религия и идеология на омразата, бяха насилниците, го уведомиха компетентно говорещите глави от телевизионния екран. Най-накрая Джон имаше мишена за своя гняв. И начинът, по който всичко това бе представено, накара мишената на неговия гняв да нарасне от шепа мъже до една цяла култура… до една цяла религия. Всъщност Джон установи, че вече мразеше обитателите на един цял географски район! И след това, когато президентът на неговата нация с каубойска шапка на главата заговори за война, Джон веднага се съгласи: Да, наказание! Да, отмъщение! Да, компенсация! Джон установи, че може твърде лесно да подкрепи идеята за обявяване на война срещу терористите. Ако не бе на възраст, каза си той, той самият би отишъл доброволец. Той би отишъл и убил някои от тези „зли чудовища”, каза си той.

И разбира се, Джон не бе единственият в своята страна, който се почувства по този начин. А това даже важеше и за много хора по света. За известно време това се оказа доста популярно чувство.

И така започна война.

Това обаче твърде скоро се промени от хирургически ясна операция в нещо мътно и сложно. И ентусиазмът на Джон започна да спада, след като за първи път прочете за „съпътстващи щети”. Това е термин, който означава убийство на цивилни. Виждаш ли, Джон е достатъчно умен човек и сърцето му всъщност е на правилното място. И това не бе нещо, което той желаеше. Той искаше да има наказани терористи. Не прости, бедни, невинни селяни в някаква отдалечена страна. През всичкото време обаче се раздухваше тази идея за залавянето на главния терорист. И на Джон бе напомняно отново и отново за човека в тюрбана, който бе направил свой видеозапис, в който бе поел отговорност за атаката на 11-ти септември. Това той да получи справедливо наказание бе идея, зад която Джон все още можеше да застане. И докато Джон чакаше главния терорист да бъде изправен пред правосъдието, по някакъв начин тази една война се превърна в две войни. Джон не бе напълно сигурен как това се случи. Първо, те преследваха в планините този главен терорист, а след това търсеха оръжия за масово унищожение в напълно различна страна. Което имаше връзка, му казаха от телевизията, с терористите от 11-ти септември. Травмиран, изплашен и силно разгневен, Джон имаше желание да продължи да подкрепя военните усилия. „Вървете и ги избийте всичките,” – си мислеше той.

Но колкото тези войни продължаваха, колкото повече млади хора се връщаха опаковани в чували и с липсващи крайници, толкова огънят напускаше слънчевия сплит на Джон. И това започва да му изглежда все по-малко и по-малко като една правилна и справедлива война. Първо, не бяха намерени никакви оръжия за масово унищожение. След това той прочете, че няма абсолютно никаква връзка между терористите от 11-ти септември и тази втора страна. Той започна да подозира, че има друга причина за това разрастване на войната. Той се питаше дали това не е само заради петрола. Или дали просто всичко не бе заради вендета между лидера на неговата страна и лидера на тази друга държава. И след това, малко по-късно, Джон за първи път прочете една конспиративна теория, според която цялата атака на 11-ти септември е била организирана от хора в правителството на собствената му страна!

Авторът на конспиративната теория излезе с всякакви доказателства за това, че в крайна сметка не два самолета са свалили двата небостъргача, а всъщност преди това в сградите са били поставени много мощни експлозиви. И след това имаше един видеозапис, на който той видя една трета сграда, която бе разрушена, без да я удря някакъв самолет. В началото Джон отхвърли тези идеи. Те бяха прекалено отблъскващи. Тези идеи обаче му направиха силно впечатление, защото той нямаше отговори за тях. Те го преследваха. И той се завърна към Интернет, за да продължи търсенето си. И продължи да открива все повече. Откриваше все повече и повече факти за това, че най-малко група хора, притежаващи власт в неговото правителство, се бяха потрудили доста здраво, за да организират атаката на двата самолета. Появяваха се все повече факти, че сградите са били всъщност разрушени с помощта на експлозиви. Никога окончателни доказателства, но все повече факти.

Пласт върху пласт от прикрития. Факти, които не съвпадаха с официалната версия. Професионалисти от различни специалности, като инженери, архитекти, пилоти и т.н. излизаха с все по-настоятелни въпроси, които не получаваха отговори. Всички те казваха, съвсем буквално, че бе невъзможно нещата да са се случили според официалната история. И настояваха за истината. Всички бяха убедени, че официалната история е замазване на истината. Джон прочете как от всяка гледна точка, официалната история бе опровергана и накрая реши за себе си, че конспиративните теории бяха истина. И в момента, в който отвори тази врата, Джон бе ударен от една лавина. Колкото повече навлизаше в заешката дупка, толкова повече информация откриваше. Повече и повече истории за лъжи и измами, разиграли се по целия свят, простиращи се назад в историята. Срамни тайни операции, проведени както изглеждаше, със знанието и благословията на лидерите на неговата страна. Всякакви убийства, предизвикани войни в чужди земи, доставки на оръжие и оборудване за деспоти и малоумници, за да ги използват срещу собствените си народи, замяна на оръжие срещу наркотици… и така без край. Където и да поглеждаше, Джон откриваше истории, които описваха в подробности нарушения на общественото доверие от хората във властта, които бяха прикрити под пластове лъжи и измами. И всички тези конспиративни теории се връзваха една с друга. Едно нещо водеше до друго. И всички се събираха заедно по начин, който съвсем зловещо обясняваше защо светът бе такъв, какъвто бе. И всичко обясняваше доста добре защо по света имаше толкова много омраза.

И тук ще си вземем довиждане с Джон.

З: Уха, 8. Ти рисуваш една твърде мрачна картина. И всичко това е истина – всички тези конспиративни теории?

8: Истина?

З: Да, имам предвид дали всичко се е случило, както казват конспиративните теоретици?

8: (въздъхва) Драги ми млади приятелю, зная, че ти е трудно да разбереш това, но моля те, опитай. Не съществува обективна истина извън теб, освен, „ЕДИНСТВОТО е,” помниш ли?

З: О, да. Наистина помня това. Но със сигурност това нападение се е случило по някакъв начин, или не се е случило.

8: Не. Ти все още наистина не разбираш. Няма обективна истина относно тази история, която да съществува извън теб – или между другото относно всяка друга история. Такова нещо не съществува. Нещата просто не стават по този начин. Има перспективи и вероятности, които всички вие, вътре в тази игра, непрекъснато сътворявате взаимно. Нито една версия обаче не е фиксирана. Нито една версия не е вечно валидна.

Ето защо аз ти разказах за перспективата на Джон, вместо за неща, които „всъщност са се случили”. Защото извън теб и Джон, и всеки друг на тази планета… извън вас не се случва нищо. Извън творците няма никакво творение.

Така че единственото нещо, за което трябва да се тревожиш, е твоето собствено субективно преживяване. А за всеки от вас то е малко различно. Всеки от вас има свое малко различно преживяване и своя история. Така че много те моля да внимаваш, когато казвам, че не „историята” е важна. Ти вярваш, че тя е, но тя не е. Историята е само един механизъм, едно средство, един сценарий, който ти използваш като средство, за да разбереш себе си и да сътвориш себе си. Всичко, което единствено има значение, е твоето откритие, сътворяване и пресъздаване на самия себе си.

Така че слушай внимателно! Няма значение какво се е случило или не се е случило. Това, което е важно, е какво ти чувстваш спрямо него. Важно е какво ти решаваш, избираш и сътворяваш, в резултат на този възприет от теб външен стимул. Това, което е важно, е собствената ти вътрешна реалност.

Така че това е истината за теб и има една история, която ти използваш, за да ти помогне да достигнеш до истината за себе си. Историята е от второстепенно значение. Тя е важна, само докато обслужва основната цел. А тя е твоето себе-откриване и себе-сътворяване.

Разбираш ли?

З: Разбирам, благодаря ти, 8. Искам да кажа, разбирам това, което казваш, и намирам смисъл в него, и наистина го оценявам високо. Все още обаче не разбирам как не съществува само една версия на събитията. Как е възможно да има много, еднакво верни истории?

8: Ще узрееш и за това. С времето ти със сигурност ще видиш, че това е така и че може да бъде само така. Засега, нека се завърнем към нашата дискусия.

И така, казвам отново… съществува историята и след това съществува истината за теб. Сега искам да се върнем към нашия приятел Джон. Искам да говоря за неговите субективни преживявания и да видя как в резултат на тях той може да сътвори себе си.

Виждаш ли, в крайна сметка, въпросът дали конспиративните теории са верни, или не, е неуместен. Той е безсмислен. Обаче от перспективата на директния личен и субективен опит на Джон, това е един основен въпрос от жизнено значение. И ако Джон е готов да бъде наистина, дълбоко честен със себе си, той ще признае, че не съществува абсолютно доказателство за каквото и да било във всички посоки. Никой не е успял да предложи някакви доказателства, които да направят някоя конкретна версия на истината абсолютна и безспорна.

Всичко, с което той разполага, е процъфтяваща колекция от факти, с които може да достигне до собствените си заключения. И ако е дълбоко честен и също така невероятно наблюдателен, той ще разбере, че става дума за собствените му идеи, убеждения и предразсъдъци, които са го довели до събирането на фактите, които е събрал. Виждаш ли? Той създава своята реалност даже без да забелязва това. Джон вярва, че само наблюдава своята външна реалност. Това обаче не е вярно. Той навлиза в своя свят и внимателно филтрира това, което забелязва, след което създава една картина в себе си с парчетата от пъзела, които е събрал. При наличието на малко по-различна стартова позиция, с малко различен набор от предразсъдъци, Джон щеше да събере напълно различни факти и щеше да се придържа към напълно различни идеи за това кое е истина. Той щеше да изгради напълно различно убеждение за случващото се в неговата „история”.

His story = Неговата история.

History = История. *)

Всичко това е една фикция. Един набор от перспективи и възгледи. Събери различни перспективи и възгледи, и всичко това ще изглежда напълно различно.

Не само историята обаче е от значение. Важно е какво правиш с нея. Какво чувстваш относно нея. Защото тогава ти сътворяваш себе си и откриваш себе си.

Dis-covering = От-криване. Removing the cover = Отстраняване на покривалото. *)

*) Непреведима игра на думи. – Бел. прев. 

Разкриване на това, което си всъщност.

З: Фантастично, 8! Това е невероятно. Сега започвам да разбирам. И така, как Джон е сътворил себе си?

8: Виждаш ли, Джон вярва много силно в една външна истина относно събитията. И в резултат от своето пътешествие, той достигна до извода, че конспиративните теории са предимно верни. Той намираше смисъл в тях. Той реши, че те са точно отражение на неговата реалност. И тогава? При това положение, Джон какво трябваше да направи? Как трябваше да реагира?

И отговорът, разбира се, е, че това зависи напълно от това, което той наистина желае. Той трябва да реши какво иска и той ще сътвори себе си чрез своите избори.

Ако поиска, той може да тръгне на кръстоносен поход за „истината”, в който да търси възможност да принуди правителството да разхлаби примката около своите тайни. Това ще рече да принуди властимащите да кажат истината; да отиде и да се срещне с тези, които са били непосредствено до взривените сгради; да открие и изгледа нови кадри от събитието; да разговаря с експерти. Да се опита да „пробуди” своите съграждани за „истината” (докато те, като цяло, наистина биха предпочели за пореден път да спрат алармата на часовника). Той може да направи това. И има много версии на Джон, които правят това в момента. Също така в това няма нищо лошо, ако това е, което те искат да правят.

Или той може да повдигне рамене и да се откаже. Да реши, че машината е прекалено голяма, за да може да се пребори с нея и след това да се оттегли с дълбоко чувство на недоверие и разочарование. Като направи това, той може да замени своето убеждение, че на „властите” трябва да се вярва с убеждение, че те са всъщност враговете на човечеството.

Или той може да се ангажира активно с политика и да се опита да поправи системата отвътре. Евентуално да потърси някой самотен глас вътре в системата, който изглежда като честен посредник на истината, когото да подкрепи. Да се опита да събере повече гласоподаватели за този „човек на истината” в „системата от лъжи”.  

И, разбира се, има много, много други начини, по които Джон може да реагира. Виждаш ли, той непрекъснато среща по пътя си всякакви възможности за избор. Във всеки момент изглежда като че ли има един милион неща, измежду които той може да избира. Дали да повярва на тази, или на онази теория? Дали да повярва на този, или на онзи политик? Дали да протестира против това нещо, или да подкрепи онова нещо? Дали да отиде на това събрание и да изрази своето мнение? Дали да изгуби достатъчно надежда, за да се отдаде на своя гняв и недоверие и да мине в нелегалност – да си набави оръжие и амуниции, и да участва в тайни събирания с други, които мислят по този начин? Или да потърси юридически пътища, за да принуди хората във властта да кажат истината? Или да повярва още веднъж, че системата може сама да поправи грешките си? Какво пък, ако този път просто гласува за „правилния кандидат”?

Толкова много, много възможности за избор.

Но виждаш ли, това също е една илюзия. Всъщност има само една възможност за избор – да се задълбае още повече в играта на жертва, или да се издигне над нея. А всички възможности за избор, очертани по-горе, са за Джон всъщност една и съща възможност: Да се задълбае още повече в играта. Виждаш ли, играта никога не ти показва другата възможност… тя никога не ти показва, че можеш да се издигнеш над нея. Вместо това, тя те заслепява със сценични магически светлини. Ти виждаш само възможностите за избор, които тя иска да видиш, и всички те те водят по-надълбоко в играта. Ето защо тя е такава успешна система. Тя кара всички да играят една и съща игра. Точно така, както тя е устроена.

З: Искаш да кажеш, че играта е направена така, че да кара жертвите непрекъснато да играят и да вярват?

8: Да. Играта е направена да ти показва само възможностите за избор, които да те карат да продължиш да играеш… възможностите на жертва. Тя е особено добра в това да ти предлага такива възможности за избор, при които ти в крайна сметка подкрепяш превръщането на други хора в жертви. Това са най-добрите възможности за поддържането на играта. Ако може да те накара да причиниш превръщането на още един човек в жертва, значи тя си е свършила работата два пъти по-добре.

А сега искам да поговоря малко за работилницата на тези възможности за избор. За да направя това, искам да оставя Джон да си почине и да те запозная с някого другиго. Нека го наречем Максимилян. Накратко Макс. Макс е това, което аз наричам „Супер могъщ индивид”, или накратко СМИ

Супер могъщите индивиди

З: Какво представлява един СМИ? Например президент на една страна, или собственик на голяма корпорация, или какво?

8: Не, един Супер могъщ индивид е един измежду много малък брой хора, който въпреки че притежава много голяма власт в твоя свят, е до голяма степен невидим и неизвестен. Така че Макс не гледа на себе си като гражданин на една или друга страна. По-скоро той вижда държавите и техните политически лидери като средства за управление на активи. Той не принадлежи на дадена страна, страните му принадлежат! Той също така не мисли за себе си просто като за собственик на корпорации; той разглежда корпорациите като свои инструменти. Макс е един от шепа хора, които колективно притежават всичко на планетата, което считат достойно за притежание. Всъщност, повечето СМИ вероятно вярват, че притежават и хората на планетата. И, особено важно, те имат чувството, че притежават всеки, който ти обикновено би считал, че притежава някаква власт: президенти, шефове на организации, крале и кардинали – всички те са специални активи на СМИ. Политиците идват и си отиват с изборите. Членовете на корпоративните бордове могат да бъдат сменени от притежателите на акции. СМИ обаче остават. Зад сцената. Невидими. Неприкосновени.

Ако си един от тези мъже, ти би притежавал доста впечатляваща власт. Ако демократично избраният лидер на дадена страна не се държи според твоята воля, ти можеш да го свалиш, да предизвикаш въстание или да наредиш да го убият – в съответствие с по-голямата картина на света, която отговаря на твоите желания. И тъй като ти контролираш потока на капиталите по света, ти можеш да диктуваш как една област да стане по-богата, а друга да обеднее. Ти можеш да предизвикаш периоди на икономически възход или глобална финансова криза. Ти можеш да започнеш война в един район или даже в глобален мащаб, или да я спреш. Ето каква власт притежаваш.

З: Тогава тези СМИ илюминати ли са?

8: Предпочитам да не използвам термина „илюминати”, защото той води до недоразумения. Има един мийм във вашето колективно съзнание, че съществува една такава скрита организация, едно сплотено сенчесто нелегално звено, което управлява нещата на вашата планета. Това обаче е неправилно разбиране. Супер мощните индивиди съвсем не са от тези, които се движат заедно и работят в хармония за постигане на една колективна цел. Такава организация просто не съществува. Най-сплотената организация, която тези същества изглежда че може да поддържат, е фамилията. Някои фамилии имат начело изключително доминиращи, властни същества и просперират, защото членовете им желаят да се обединят зад тази главна фигура. Други не са толкова успешни, защото са разяждани от вътрешни борби за това кой да ръководи. Често определени фамилии формират съюзи и работят заедно за известно време. С течение на времето понякога тези съюзи биват институционализирани. И има много клубове и групи, и събирания, в които тези СМИ членуват и които посещават. Но да си представим, че всички СМИ на планетата сядат заедно, планират заедно и работят като един, означава фундаментално да не разбираме кои са те и какво представляват. Те всички са невероятно силни индивидуалисти. Всеки по същество се грижи първо за собствените си интереси. Стриктни йерархии с твърдо наложена дисциплина е единственият начин за поддържане на сплотеността. И даже тогава вътрешното функциониране на техните организации може да бъде твърде византийско и съществуват безкрайни интриги, забиване на ножове в гърба и измами. Така че разбери – това не е една обхванала планетата обединена организация, която може да си си представял. По-скоро това са определен брой фамилии, всяка действаща на грубо казано феодален принцип, с най-старшия „глава”, който управлява всяка единица. Въпреки това има, както казах, договорености между някои от фамилиите.

З: Хм. Добре, мисля, че сега имам по-добро разбиране.

8: Наистина ли? Нека тогава ти задам един въпрос: Ако беше Макс, какво би искал? Какво би искал да правиш или да постигнеш, или да преживееш?

З: Това е интересен въпрос. Предполагам, че всъщност няма да искам нищо. Във всички случаи нищо материално. Аз притежавам всичко, от което мога да си представя, че се нуждая. Предполагам, че просто ще реша да се наслаждавам на богатството и властта си, като откривам начини да помагам на другите.

8: Ти по същество ще започнеш да раздаваш богатството си?

З: Да. Така ми се струва.

8: Радвам се да го чуя. Същото ще се отнася и за останалите СМИ. Това би означавало, че те ще могат да глътнат твоята империя наведнъж, и по този начин ще станат още по-богати и мощни. И няма даже да си направя труда да се впускам в подробности за това колко ще ти се види трудно всъщност да раздаваш парите си по отговорен начин, така че даването да не причини повече вреда от преди. Това е една цяла друга дискусия. Ще отбележа само, че много скоро ти ще станеш никой за света на СМИ. Ти много скоро ще изгубиш всичката си власт. Така че ще се опитам да те накарам да отговориш на въпроса отново. Опитай се да смениш своята перспектива. Опитай се да си представиш себе си като някого, който е наистина толкова силен и влиятелен. Ти не би могъл да станеш такъв, ако не си бил възпитаван от малък да упражняваш тази власт. Също така твоята фамилия не би те поставила начело на империята, ако не бе демонстрирал всичките нужни нагласи, капацитет и решителност, за да носиш тази мантия. Всеки момент от твоето възпитание, образование и трениране от деня на раждането ти, са били насочени да те подготвят за състезаване с други възможни претенденти за трона. Ще е трябвало да си безскрупулен, брилянтен играч, за да се издигнеш до глава на тази империя. И това няма просто да ти бъде сервирано на тепсия. Ще са ти предоставяли постепенно увеличаващи се нива на власт и отговорности, и всеки път ще ти се е налагало да показваш, че си най-умният и най-добрият от всички.

З: Хм-м. Разбирам. Предполагам, че ще считам себе си в съревнование с всеки друг участник в играта за власт. Предполагам, че ще приема предизвикателството да разширя фамилната империя и да печеля играта на богатство и власт.

8: Да. За тях това е нещо като игра. Една често спираща дъха жестока и злонамерена игра. Смъртоносна игра за тези, които им се изпречат на пътя. Но въпреки това – игра.

З: Добре. Разбирам. Тогава ако ме питаш какво бих искал, ако си представя, че съм в обувките на Макс, моят отговор е, че ще искам да спечеля играта. Въпреки че ще притежавам неприлично богатство и власт, аз ще искам повече. Всъщност, аз ще искам абсолютно всичко. Както и всеки друг „на върха”, сигурен съм. Така че тогава желанието ми ще бъде да се окажа най-добрият в играта и да надиграя всички останали СМИ, да заграбя повече власт и контрол, и да смажа всички по пътя си.

8: Ти виждаш интуитивно, че би било така?

З: Да, лесно. Преди известно време играх една компютърна игра наречена „Цивилизация”. Там заставаш начело на една малка току-що изградена империя в 6,000 година пр.н.е. Ти управляваш всички аспекти на развитието на своята империя и я наблюдаваш как се разраства. Основаваш нови градове и те растат. След това започваш да се изправяш срещу други империи. Ти не можеш да се развиваш повече, защото си заобиколен от съседи. Неизбежна част от играта е избухването на войни. Вместо да се развиваш чрез вътрешен растеж, ти се развиваш чрез завоевания. В крайна сметка това е добра стратегия. Това е просто начинът да спечелиш играта!

Интересното бе, че когато видях, че печеля играта, тъй като значителна част от игралния свят бе под мой контрол, аз не исках да спра. Аз бях инвестирал толкова енергия и внимание в моята цивилизация, че не исках просто да завърша с оценка „достатъчно добър”. Исках да остана в играта, докато целият свят стане мой – докато всичките ми врагове бъдат смазани – докато не остане и едно ъгълче от света извън моя контрол.

Ох-х-х. Предполагам, че разкрих доста от своя характер, нали?

8: Това, което разкри, е, че всъщност наистина разбираш проблема на властта. Значи ти имаш състрадание и можеш да се въздържаш от оценки. Това е много добре.

Сега, кажи ми, ако беше Макс, какво би искал по отношение на малките хора „на дъното”? Всички обикновени хора, които са заводски ралботници, чиновници, продавачи, шефове на офиси, войници и какво ли още не?

З: Хм-м-м. Предполагам, че ще искам те да продължат да работят. Да продължат да робуват. И да правят това, което аз искам те да правят, когато искам да го правят. И междувременно да не си пъхат носовете, където не трябва и да бъдат послушни.

8: А какво ще стане ако станат непослушни? Какво ще стане, ако някои от тях престанат да се подчиняват на волята ти? Какво ще стане, ако започнат да разбират какво се случва? Какво ще стане, ако някой надигне глава от фабричния под и каже: „Аз не харесвам особено тази работа. Вместо това ще започна да правя нещо, което обичам. Аз ще намеря начин да проява най-блажения израз на своето Аз, да открия истинската си природа и след това да се възнеса извън тази система.” Тогава какво?

З: Това за мен ще бъде лоша новина. Защото очевидно такова нещо е заразително. Ако други видят какво прави този човек и как е щастлив от това, те могат да поискат да направят същото. Скоро всичи мои слуги ще се окажат облечени в дълги роби, с цветни венчета на главите и пеещи „Кумбая” или нещо подобно. Те повече няма да ми слугуват. Аз ще започна да губя играта.

8: Но всичко е наред нали, защото това няма да се случи. Помисли за секунда. Колко хора, които работят като роби във фабрики, магазини и офиси по света, могат да се откажат и да правят каквото пожелаят?

З: Съвсем не много.

8: И защо е така?

З: Ами най-вече, защото имат да изплащат дългове. А даже и да нямаха дългове, откъде ще вземат пари за храна, квартира и т.н.? И даже да можеха да платят и за това, ами бъдещето? Какво да кажем за образованието на децата им?

8: Точно така. Така че първият момент е – задлъжнялост. Спомни си, че тези Супер мощни индивиди командват парада. Те по същество притежават световната икономика. Те определено притежават всички банки. Така че колкото повече хората задлъжняват, толкова повече се поробват. Във фабрики, магазини и предприятия, също притежавани от СМИ.

З: Уха! Това е доста шокиращо. Или една наистина брилянтна стратегия. В зависимост от перспективата.

8: И това е все още нищо. Има много други начини да накараш Джо, фабричния работник, да не вдига погледа си от пода на фабриката. Дългът е само единият от тях. Някои от останалите са още по-противни. Спомни си примера за атаката на 11-ти септември.

З: О, не! Искаш да кажеш, че нападението на 11-ти септември не е нищо повече, от огромен контролен механизъм за манипулиране на хората?

8: Ти какво мислиш?

З: Аз… ух… Ох, чакай малко, 8. Какво стана с тази приказка: „историята е по-малко важна от Истината за Теб”? Сега искаш да кажеш, че конспиративните теории са верни?

8: Не. Аз ти разказвам друга история. Нито повече, нито по-малко. Или почувства в даден момент, че искам от теб да ми вярваш?

З: Но, 8! Какъв е смисълът на това, ако не е истина?

8: Смисълът? Той е същият, като смисъла на историята, която си разказваш като живееш живота си. Смисълът е, че ти си създаваш преживявания, за да можеш да избираш и да сътворяваш. Точно както ти казах преди. Аз ти разказвам за това, за да можеш да се наситиш докрай на хапчетата за жертва, към които си пристрастен, така че да решиш да ги изоставиш и да започнеш да сътворяваш. Поеми отговорност! Събуди се! Открий кой си наистина!

Ако нещо от това, което ти казах във всички наши разговори, бе валидно, мислиш ли, че щеше да има една единствена история, която да е абсолютна? Която всъщност да не е творение… една фикция… едно изкусна пиеса? Твоята пиеса, която ти съ-творяваш!

З: Тогава какъв е смисълът да ми казваш за тези СМИ? Защо не ми разкажеш някоя стара детска приказка?

8: Бих могъл. Това обаче няма да приляга на твоите преживявания. Няма да ти бъде от полза. Ща го кажа отново, така че моля те, внимавай този път, разбрано? Наистина е много важно да отбележиш това:

Няма обективна истина в никоя история. Има само перспективи и вероятности, които участниците във всяка игра съ-творяват заедно. Даже и тогава обаче всеки съ-творяващ има своя собствена перспектива, преживявания и история в по-голямата история. Не съществува една абсолютна история, която да прави някоя друга история невярна. В което няма нищо лошо, защото в крайна сметка не историята е важна. Ти просто трябва да се преструваш, че историята е най-важното нещо, за да може играта да върви. Тъй като обаче сега ти напускаш играта, ти можеш да разбереш, че историята е просто едно средство, чрез което  ти показваш на себе си своето вътрешно същество, проектирано върху една външна реалност. Ти просто използваш механизма на историята, за да откриеш себе си и да сътвориш себе си. Е, историята може да бъде много завладяваща. Тя е предвидена да бъде такава. Сега обаче ти си готов да разбереш, че тя има стойност само в контекста на истината за теб. Извън това, тя е безсмислена.

И така, сега ти можеш да разбереш какво представлява историята. Тя е нещо, което ти можеш да използваш, за да покажеш на себе си нещо за себе си и тогава, в зависимост от това колко харесваш това, което виждаш относно себе си, ти можеш да избереш други възможности за себе си.

Открий себе си и сътвори себе си. В това е смисълът на всичко.

И сега ти ме питаш защо ти разказвам за тези СМИ. Ето и отговора: Сега аз използвам една история. Аз използвам твоята история. Твоята съ-творена реалност. И аз ти казвам нещо относно твоята история. Ти можеш да решиш за себе си доколко това, което ти казвам, е валидно. И тогава ти можеш да решиш какво тази информация ти казва, относно самия теб. И тогава можеш да решиш как ще сътвориш себе си.

Това как ти звучи?

З: Всъщност аз се боря с това, 8. Мисля, че едва сега разбирам това, което ми казваше относно „историята”. И не зная как да ти отговоря. Това ме кара да мисля, че няма повече смисъл да слушам за тези неща. Ако всичко това е просто скалъпено… какъв е смисълът да говорим за това?

8: Добре, нека ти помогна.

Помниш ли дали си сънувал миналата нощ?

З: Да. Всъщност имах един дълъг и много сложен сън. И след това се събудих, и разказах на Лиза съня си, и двамата разговаряхме за него. И след това се събудих отново! И разбрах, че и двете преживявания са били един сън.

8: Много хора имат такива преживявания – да сънуват, че сънуват. Ако пожелаеш да обърнеш внимание, това е едно много важно послание, което отправяш към себе си в такъв сън. Ти показваш на себе си как можеш да се събудиш от един сън и да вярваш, че си буден, че целият ти сън е бил просто една измислица, и въпреки това да се намираш все още в един сън. И тогава се събуждаш отново и… и…

З: Предполагам, че мога да разбера, че аз все още живея в една измислица.

8: Да. И това е една много убедителна измислица. Искам да кажа, не мислиш ли, че има един герой, който е избрал псевдонима Зингдад и който решава да напише книга със заглавие Документите на възнесението?

З: Да. Мисля. Имам чувството, че това съм аз.

8: И има много хора по света, които съ-творяват тази измислица. Те също вярват, че има един герой наречен Зингдад, който пише тази книга наречена Документите на възнесението. Те обаче преживяват тази измислица малко различно. Те преживяват този герой като някой, който живее далече от тях и който пише тези думи, които те могат да четат.

Какво обаче би се случило, ако всички се събудеха сега и разберяха, че това е само един голям, сложен сън, който вие сънувате заедно? Ако ти разбра, че този герой Зингдад е просто твоят герой в съня и че ти си нещо много повече? Нещо много по-творчески мощно и реално? И че Документите на възнесението всъщност не са една книга, която ти пишеш, а че тя е всъщност един от редица взаимно договорени сигнали за събуждане, които всички вие сте си организирали. Нещо като курдисване на часовник, преди да си легнеш за сън.

Тогава какво?

Тогава би ли се събудил и казал: „О, тези истории са просто истории. И историите не са важни. Те са безсмислени. Всичко това са само глупости. Нека забравим това и отидем да направим нещо истинско”?

Или би ли видял голямата красота и истина, които ти бяха показани в тези величествени епични истории, простиращи се през много животи, които всеки от вас си разказва? Бихте ли се събрали и споделили своите преживявания и извлечени поуки? Бихте ли си показали един на друг своите истории? Би ли обичал и съхранил историите, които си разказал, и смисъла и ценното, което си извлякъл от тях?

З: Да. Да. Виждам го.

Тези животи, които живеем, са нашите истории. И ние, колективно, си разказваме тези истории. Ние сме авторите на приказката и ние сме героите вътре в приказката. И четейки тези истории, ние откриваме някои много важни истини за себе си. Ето защо историите са важни.

Добре.

Но тогава защо е важно да разберем за тези Супер мощни индивиди?

8: Нещата стават по следния начин: твоите читатели преживяват реалността на Зингдад в своя живот, защото техният живот се е повлиял от твоя труд. Те вярват, че ти съществуваш, защото те четат тази книга. А в резултат на това, те получават възможности за избор в тази книга и могат да решат за себе си как ще реагират и сътворят себе си.

Какво обаче ще стане, ако ти преживееш някакво влияние в живота си, но източникът на това влрияние е много хитро скрит от теб? Виждаш ли, ето ги тези други същества, които преживяват себе си като тези СМИ. Това е измислицата, която те създават за себе си в тази история. И тяхното влияние се простира нашироко. Ти би трябвало да живееш много далече от така наречената цивилизация, за да можеш напълно да избегнеш влиянието им. Но ти се мъчиш да вземаш решения относно това влияние, защото за теб не е очевидно какво се случва. И това е, което аз правя. Аз ти помагам да направиш явно това, което бе скрито.

Казах преди, че няма една отделна история, която да е абсолютно вярна. Казах също, че има само вероятности и перспективи. Това, което трябва да добавя сега, е следното: колкото повече енергия бива вложена в една вероятност, толкова тази вероятност придобива стойност. Колкото по-малко енергия бива вложена в нея, толкова повече тя избледнява и изчезва в не-съществуване.

З: Имаш предвид, че колкото повече вярвам в нещо, толкова то е по-реално?

8: Нещо такова. Ти правиш избори и чрез своите избори ти фокусираш своите енергии. Когато фокусираш своята енергия върху нещо, ти добавяш към неговото създаване. Ти го правиш по-реално за себе си. Ако много хора се присъединят един към друг и направят нещо реално за себе си, тогава това нещо има по-голяма вероятност да се случи. Така действа един взаимно сътворен свят. И понякога вие бивате подведени. Вие бивате колективно омаяни да вложите енергиите си в неща, които в действителност захранват нещо скрито зад тях. Вие захранвате една илюзия и заедно с това захранвате и създателя на илюзията.

И това е, което се случва тук. Макар малцина от вас да знаят за съществуването на СМИ, въпреки това вие много ясно и силно ги привличате в своята реалност, като фокусирате енергиите си върху това, което те ви поднасят.

Ето защо аз искам да ти кажа какво е това, което те правят и как го правят. Тогава ти ще си наясно. Тогава ще можеш да насочиш своите енергии встрани от това. Тогава ще можеш да престанеш да създаваш това за себе си. Освен ако разбира се, това ти харесва, в който случай… е, това ще зависи от теб.

З: Ах!

Благодаря ти отново за търпението, 8. Оценявам високо това, че си готов да ме захранваш лъжичка по лъжичка в собственото ми пробуждане. Аз наистина започвам да проумявам това.

Готов съм да се върна към историята за СМИ. Искам да опозная тяхната роля в моята история, така че да мога да правя по-удачни избори в живота си.

8: Това е чудесно. Поздравления.

З: Добре, ти казваше нещо относно нападението на 11-ти септември. Ти предлагаше, че може би СМИ са всъщност зад това. Наистина?

8: Да. Аз не използвах примера за 11-ти септември напразно, когато ти разказвах за Джон. Аз ти показвах как това може да бъде една история, чийто сценарий е дирижиран от СМИ. Такива неща са се случвали през цялата ви история. Един от най-сполучливите методи, с които СМИ държат своите слуги в подчинение, е да организират война. Докато хората могат да бъдат убедени, че има някаква друга зла нация, друга зла религия, друга зла идеология, друго каквото и да е зло, което иска да унищожи тях, семействата им, начина им на живот… тогава със сигурност те ще пожелаят да дадат едно рамо на колелото и да направят, каквото е нужно. Може би те даже ще почувстват, че трябва да участват във войната като доброволци. И след това, ако загинат във войната, това ще бъде само още една причина за всички останали в семействата им да бъдат гневни и изпълнени с омраза към злия враг.

Гняв и омраза … те са може би даже по-добри от дълговете, за да държат хората в двойствеността и отделеността.

А замислял ли си се някога относно религиите?

З: Религии? Какво по-точно?

8: Ами не е ли наистина много, много странно, че повечето религии изглежда са основани на думите и делата на най-дълбоко миролюбивите хора, стъпвали някога на Земята? Искам да кажа, ако оставим цялата догма и вярвания настрана,  ако отидеш и погледнеш какво се намира в сърцевината на тези религиозни учения, ще установиш, че те проповядват стремеж за мир между хората и желание за извършване на добро по света. И в същото време непрекъснато откриваме най-запалените привърженици на една от тези системи за мир да бъдат принуждавани да отиват и убиват най-запалените привърженици на друга система за мир. Това се случва толкова често, че даже не се приема за странно. А понякога разликите във вярванията са толкова незначителни, че са просто незабележими за хората отвън.

Това не изглежда ли наистина странно?

З: Да. Преди не бях мислил за това по такъв начин.

8: И сега трябва да те попитам: Как се случва така, че едно лице, което вярва в една от тези религии, с всичките й красиви мисли относно любовта към брата и т.н… как се случва така, че този човек бива убеден да убива другия свой брат от другата вяра?

З: Не зная.

8: Е, аз ще ти кажа. Това става много бързо, като някой лидер му каже, че човекът от другата вяра всъщност не е негов брат. Казват му, че другата вяра е една мерзост. Тя е зло. И че неговата вяра всъщност му позволява да убива хора от друга вяра. И не само му позволява, но го задължава.

Лудост, нали?

Това, че една система на любов, мир и толерантност може да бъде причина да си позволиш да бъдеш толкова силно фанатизиран, че да убиеш някого, чиято вяра е малко по-различна от твоята.

Значи няма никакви вътрешни противоречия! (усмихва се тъжно)

З: Уха! Много добре казано, 8. Тогава защо? Защо тези религиозни лидери правят това?

8: Ами много е просто. Това са отново тези Супер могъщи индивиди. Те забелязаха доста отдавна, че съществуват духовни учения, които са противопоказни на техните интереси. Отново и отново се появявал някой учител, който разпространявал идеи за мир, единство и толерантност, което карало някои от техните слуги да губят интерес в играта, която те създавали. Понякога имало даже школи, които проповядвали възнесение, които карали слугите да напускат играта. Тогава Супер могъщите измислили един много хитър план. Те намерили начин да настроят тези религии в своя полза. Вместо да позволят на религиите да продължат да бъдат прости вероучения, споделяни от хора, които се отнасяли помежду си като братя и сестри, те ги политизирали. В религиите били изградени властови структури. Били установени догми. Те били превърнати в организации. Често религиозните лидери ставали по-силни от кралете и императорите. И тогава било постановено, че хората от определена област трябва да следват определена религия. Било им наредено: „Вие трябва да вярвате в това.” И ако вярваш нещо различно от догмата, следвало наказание – обикновено много жестоко и най-често завършващо със смърт. И тогава хората начело на тези прекрасни системи за мир изведнъж се превърнали в мъже с огромна власт. Виждаш лак стават нещата?

З: Това е направо отвратително.

8: Мога да видя как това може да ти изглежда. Но спомни си:

„Няма нещо, което да е добро или лошо, освен това, което чувстваш по този начин за него.”

З: Ох, да.

8: Това означава, че за теб е въпрос на избор дали да бъдеш тук, в тази система. Системата е построена, за да те държи тук. Непрекъснато получаваш всякакви съблазни да останеш.

И така, тези Супер могъщи индивиди… те зли ли са?

З: Ами, струва ми се, че те са способни да се държат по някои твърде зли начини. Това ще рече, че въплътените им аспекти определено правят това. А въплътените аспекти на нас, „слугите”, определено могат да чувстват, че сме жертви на едно голямо зло, което ни е връхлетяло.

Ако обаче разбирам това правилно, това е перспектива от нисък порядък. И избирането на тази перспектива ще ме задържи тук в двойствеността. Моят гняв и възмущение ще ме накарат да отвърна на удара. И така аз ще остана отделен от единството.

8: Което означава, че те печелят. Даже и Супер мощните да са тези, които решиш да мразиш – няма значение – фактът, че решаваш да мразиш и да се бориш, означава, че те печелят. Защото ти оставаш тук. И ти оставаш да обслужваш техния дневен ред. Виждаш ли как стават нещата?

И ако, например, ти решиш да се обединиш с други войни и да се изправиш с оръжие срещу тях, ако решиш да се биеш срещу тях, отгатни какво ще последва?

З: Не зная.

8: Ще се появи някой, който е достоен и способен лидер. Някой добре запознат със стратегия и водене на военни действия. Някой, който изглежда че мрази „злите кучи синове” даже повече от теб. И тогава ти ще си готов да го последваш в битката, да правиш това, което той казва, и… бинго! Ти си отново в играта и ги обслужваш. Пряко и косвено. Пряко, защото те са майстори на стратегията на управляване на всяка опозиция. Те правят това, като се заемат да управляват тази опозиция. Когато започнеш да организираш една група за съпротива, те намират начин да поставят своя пионка начело на тази група. Ти няма да го знаеш, но твоят лидер ще бъде един от техните слуги, стратегически позициониран в твоята организация от тях, за да те управлява!

Ти също така ще им служиш косвено. От кого например мислиш, че ще закупиш своите оръжия? Откъде ще вземеш всичкото друго оборудване и инфраструктура? Всичко, което ще ти е нужно, за да окажеш съпротива на Супер могъщите, ще бъде закупено от Супер могъщите. И всеки цент, който ще смени притежателите си във всяка сделка, ще бъде също така обложен с данъци, за да ги обогати допълнително. И т.н., и т.н. И същото важи и ако се ангажираш с „по-мирна съпротива”. Ако се събираш с други по интернет форуми и дискутираш „злините на властимащите” и „разпространяваш истината” за това, което наистина се случва, ти може би ще мислиш, че повдигаш съзнанието на хората по света. Ти може да си мислиш, че правиш нещо, за да саботираш дейностите на Супер могъщите чрез разпространяване на истината. И след това ти ще откриеш всякакви видове „експерти”, които изглежда че са водещи в „движението за истина”. Със сигурност може да ти е минавало през ума, че поне някои от тях са наети от Супер мощните? Нямаше ли да направиш това, ако беше Макс? И ако случаят е такъв, как ще решиш кому да се довериш? Кой ти казва реалната истина и кой ти пробутва версия на истината, която е изпъстрена с лъжи, предназначени да те манипулират? Изведнъж нещата се оказват не толкова прости, нали? Виждаш ли, Супер могъщите не са станали Супер могъщи, защото са глупави. Те са видели и преживели всякакъв вид въстания и съпротива, които можеш да си представиш. И всеки път са ставали по-умни, по-решителни и по-могъщи. Те също имат дълга памет и далечни планове. Те мислят в термините на много поколения, не за това, което се случва сега, в този живот. Така те са успели толкова удивително в играта и става така, че ние пристигаме в една ситуация, в която те притежават една планета пълна със слуги, които им робуват, трудят се и надали даже и един единствен започва да се досеща. А тези, които открият за какво става дума, не могат да направят нищо по въпроса. Всъщност, в опитите си да направят нещо, те само  засилват позициите на Супер могъщите.

И нещо последно относно воденето на война срещу „злите илюминати”, или както там ги наричате: срещу кого точно ще нанесете своя удар? Ще ги „изтребите до крак” като взривите офисите на местното управление? Действително ли мислите, че някой от Супер могъщите ще се окаже там? И ако не там, къде другаде ще ги откриете? Аз ще ти кажа – няма да ги намерите! Супер могъщите са толкова надълбоко скрити, толкова са зад сцената, че почти никога няма да видиш имената им в пресата и още по-рядко лицата им. Така че независимо кого ще взривиш или застреляш, ти само ще нараниш някое подставено лице. Някоя пионка. Някой нещастник, който просто се опитва да оцелее по най-добрия възможен му начин. И така ти не си уязвил СМИ ни най-малко, като всичко, което си направил, е да допринесеш малко към омразата на този свят. Което, иронично, само ги прави още по-могъщи.

Така че ти губиш.

След това губиш.

И след това губиш още повече.

И когато си загубил напълно, тогава просто губиш още повече.

И това е, което се случва, ако се опитваш да играеш срещу тях в тяхната игра. А това е тяхна игра. Ти не можеш да победиш тях, или системата чрез бой. Играта е така направена, че ти имаш в ръцете си нищо, а те държат всички аса. И за всеки случай, те имат набор от всякакви други карти, които могат да им потрябват, скрити в ръкавите си. И ако това не е достатъчно, те могат просто да променят правилата всеки път, когато поискат.

Спомни си, когато казах, че за тях това е само една игра. Понякога една злобна и жестока игра, но все пак игра. Това, което трябва да запомниш, е, че те имат определена роля, която да изиграят. Докато те снабдяват с най-силните съблазни да останеш в играта, те са си свършили работата.

З: Това е тяхната задача?

8: На едно духовно равнище, да. В повечето случаи техните въплътени личности не знаят това. Но по същество това е духовният контракт, който те имат с всеки, който се включи в тази конкретна игра. И аз зная, че ще ти е много трудно да  почувстваш малко съпричастност към тях точно сега но, знаеш ли, тези същества носят един много тежък товар. И техният живот, противно на вашите популярни представи, съвсем не е много щастлив. Това не са просто пищни забавления едно  след друго. Да, има компенсации за това да си сред най-богатите и най-могъщи хора на планетата, но също така има и много тежка цена, която трябва да заплатиш. Позволи ми да ти дам едно малко обобщение:

Супер могъщите са напълно скрити от теб. Ако знаеш някое име или си видял снимка в някой от жълтите вестници, или на телевизията, това в най-добрият случай е бил функционер на истински могъщите. Самите СМИ не се занимават с политика, нито оглавяват бордове. Те са скрити. Те дърпат юздите на властта чрез други индивиди, които са техни функционери. Ако можеш да видиш ръцете, които държат юздите на властта, тогава ти гледаш ръце на функционер.

Истински могъщите са родени във властта. Родени, не произведени, както те казват. Ти не можеш да се присъединиш към тях като успееш в бизнеса, или като забогатееш. Не можеш да станеш един от тях като станеш член на тайно общество и проправиш пътя си до върха на някоя организация. Не можеш да се присъединиш към тях, като спечелиш избори. В най-добрия случай можеш да станеш техен слуга. Може би един добросъвестен и доброволен слуга. Супер могъщите са почти една отделна порода. Една съществена част от стратегията на успеха им е това, че внимателно пазят целостта на своите фамилни линии. Генетичната чистота за тях е нещо като идея фикс. И напълно основателно. Така например тяхната генетика е свободна от голям брой страдания, които преследват останалата част от човечеството.

От самата люлка те са обучени, тренирани и възпитавани да бъдат това, което са. Отглеждането им не протича безболезнено за тях. Много по-тежко е, отколкото можеш да си представиш. Докато другите бебета биват глезени и обучавани на любов и споделяне, тези получават строги уроци по самодисциплина и независимост. Обучават ги на безусловно подчинение, но само на техния господар. Учат ги, че всички останали са пионки, слуги, които трябва да бъдат използвани. Лукавство, измама, лъжи и манипулации са все ценни придобивки в техния арсенал. Стига действията ти да водят до по-голямо натрупване на власт във фамилията, ти служиш на нейните интереси. И ако това означава персонално издигане във властта над другите СМИ, чрез морално амбициозни слредства, това също е приемливо, ако не и направо ценено и уважавано.

И докато някои абсурдни нива на изобилие биват приемани за нещо естествено, то добротата, нежността, търпението и изблиците на любов са изключително редки.

Толкова много очаквания са стоварени върху раменете на тези индивиди, че няма място за неуспех винаги и във всичко. Всяка проява на слабост бива осмивана. Тя е нещо срамно и трябва да бъде заличена. Провалът не бива толериран.

Има още много, което мога да разкажа за тяхното съществуване. Всичко, което бих искал засега обаче, е да ти намекна. Сигурен съм, че ти започваш да виждаш, че тези същества водят един много, много труден живот. Още от люлката, та чак до гроба. В техните очи любовта е лукс, който не могат да си позволят. Разбира се, те разбират погрешно любовта. Ако не правеха това, те нямаше да могат да мислят по този начин. Но всичко това също е част от контракта.

З: Но защо, 8? Защо? Защо не разбирам всичко това? Поне да живееха весело, тогава бих го разбрал. Ако правеха това, защото притежаваха всичката власт и това ги правеше щастливи, поне тогава щях да видя смисъл. Ако обаче това да имаш тази власт е почти непосилно бреме, тогава защо го правят? Искам да кажа, ако са толкова нещастни, защо тогава не накарат своите лакеи да излязат в пресата и на телевизията, и да кажат: „Съжаляваме, хора. Станала е някаква грешка. Оказа се, че ние всъщност не харесваме да водим хорото. Оказа се не толкова забавно, колкото ни изглеждаше. И ние знаем, че вие също особено не харесвате как са се получили нещата и при вас. Така че сега ние ще споделим с вас своите играчки и ще се отнасяме мило. Забавлението е в нашата къща и всички са поканени!” или нещо подобно. Тогава всички ще бъдат щастливи.

8: Щастливи? Не съм сигурен, че всички ще бъдат щастливи. Ако истината започне да излиза наяве по този начин, тогава подозирам, че ще има много повече гняв, отколкото щастие. Колко щастливи биха били хората, ако им кажеха, че причината да воюват един с друг е, съвсем просто, защото това е бил най-добрият начин да направят шепа хора по-богати и по-могъщи? Ако си изгубил член на семейството си в такава война, ще приемеш ли нещо от рода на: „О, това е вече минало” за отговор? Не. Дълбочината на измамата е потресаваща. И ако това започне да излиза наяве, хората ще изпаднат в шок. Ще има всякакви реакции, като отричане, гняв и ярост. Много, много малко ще реагират като решат просто да бъдат щастливи. И между другото, какво те кара да мислиш, че хората искат да бъдат щастливи?

З: Аз… ъх…

8: Да, разбира се, това е, което всеки наистина желае. Ако това обаче бе основната ти мотивация – просто да бъдеш щастлив – щеше ли да избереш да се въплътиш на планетата Земя, в тази цивилизация и по това време? Не. Има места във Всичко, Което Е, където наистина можеш да откриеш щастие. Ние ще говорим доста повече за това съвсем скоро. Нека обаче те уверя, в случай че в момента се чувстваш объркан, че тази планетарна реалност в тази пространствено времева връзка, не съществува само за това хората да се опитват да бъдат щастливи. И ето как аз ще започна да отговарям на твоя въпрос. Ти ме питаш защо Супер мощните индивиди правят това, ако то ги прави нещастни. Ами аз мога да ти задам същия въпрос. Защо всеки от вас е дошъл на тази планета и се е въплътил тук, ако това ви прави нещастни? Както продължавате да ни разказвате, че се чувствате, в своите молитви и медитации. Защо? Защо правите това?

З: Разбирам, че ние идваме тук, за да открием кои сме наистина, от едно положение на забрава.

8: Да, това е основната мотивация. Да откриете себе си. Да се пресъздадете отново. Има безкраен брой други производни причини. Като да излекувате някаква болка. Като да откриете единството, като изследвате отделеността. Като да разберете какво е наистина любовта, като се откажете от нея за известно време. И така нататък. Реалността, която обитавате, е едно чудо. Тя е едно невероятно средство за сътворяване и откривателство. И така всеки от вас, по някаква своя причина, е избрал да дойде тук. И всеки един от вас ще открие една чудесна, удивителна награда, когато си отиде оттук.

Ето защо вие сте дошли тук преди всичко.

Сега. Мислиш ли, че нещата ще бъдат по-различни за Супер могъщите индивиди?

З: Не зная. Предполагам, че не.

8: Няма да бъдат. Всеки, който идва тук, изпълнява селекция от роли. Супер могъщите играят роля, която помага за създаването на специфичен духовен климат на вашата планета.

З: Моля поясни.

8: В сърцето на всяко човешко същество има една искра от божественото. Следователно, всички вие по същество сте добри, мили и изпълнени с любов. Всеки от вас всъщност иска да открие своя подарък и да го подари. Да бъде добър, мил и да помага на другите. Вие искате да откриете любов, да изразите любов, да бъдете любов. Вие искате телата ви да са здрави и силни. Вие искате взаимоотношенията ви да са добри. И т.н. Така че виждаш ли, ако всички имахте това, което наистина желаете, всичко щеше да върви по мед и масло и вие щяхте да откриете истината в сърцата си. Вие щяхте да приемете удивителни количества светлина в себе си и щяхте да се възвисите извън системата. Дядото или лелята на всеки втори човек щеше да бъде най-прекрасен умен мъдрец. Щеше да цари мъдрост и изобилие. Понятия като единство щяха да бъдат разбрани повсеместно. Нямаше да има разделение между нации и раси или религии, или всякакво друго групиране. Всеки индивид щеше просто да следва своя най-истински път към дома.

З: Толкова прекрасно!

8: И точно това е, което се случва в много други реалности. Има даже редица планети във вашата галактика, където нещата стоят по този начин. И е прекрасно, когато е така. И ако това бе, от което ти на духовно ниво си се нуждаел или си желаел, ето къде щеше да бъдеш – на някоя друга планета на обединено съзнание, където има мир, любов и радост.

Но ти не се намираш там, нали?

З: Очевидно, не.

Значи, ако те разбирам правилно, то аз съм тук в тази реалност, защото това е, което аз, на духовно ниво, съм искал да преживея. И това означава, че аз всъщност се нуждая от тези Супер могъщи индивиди, които да правят това, което правят. Ако те не правеха това, светът нямаше да бъде такъв, какъвто е. И ако не беше такъв, какъвто е, аз нямаше да имам тази възможност да преживея и проявя себе си.

8: Почерпете човека с една пура!

З: Невероятно, 8. Аз съм поразен. Ако продължа по този път, ти ще ми предложиш следващия път да призная саможертвата на тези хора … фактът, че те са се отказали от живот на прости удоволствия, където има любов в изобилие и радост за момента, за да могат да изпълняват тази тежка, жестока роля, която всички ние искаме те да изпълняват.

8: Не бързай да проливаш сълзи за тях. Всички са се съгласили да изпълняват тези свои роли.

Бих искал да ти кажа нещо ново, което ще ти помогне да разбереш защо ти разказвам това. Знаеш ли, че на духовно ниво ти си бил възпитаван да бъдеш част от клуба ва СМИ? Това бе пътят, по който ти вървеше, и това бе смисълът на така наречения от теб „живот на магьосник”.

Очакваше се ти да приемеш това програмиране, да следваш този път и да встъпиш в тази роля. Обаче нещо с теб не се получи. Ти отхвърли пътя на СМИ, който ти бе предоставен. Което причини известно смайване в определени среди и след това аз бях повикан да открия какво трябва „да бъде направено” с теб.

З: О, божичко, аз не съм разбрал това! Но сега, като го казваш, намирам го за напълно смислено!

8: Магията, която овладя през онзи свой живот, не бе твоя магия. Тя ти бе дадена от други, за да създаде определени перспективи в теб. Това щеше да има за последица поемането ти по пътя на СМИ и съпътстващото членство в клуба на СМИ (макар и в донякъде различна реалност от тази, в която си сега) като твой автоматичен избор. Това бе част от твоето възпитание и обучение. Ти трябваше да развиеш вкус към упражняването на власт над другите. Ти щеше да придобиеш способности, за които другите можеха само да мечтаят. Всичко това трябваше да те съблазни. Но не се получи. Ти прие това за неприемливо и отхвърли този път. Това се случва много рядко, но не е нещо нечувано.

Има още много, много, което мога да ти разкажа за това и аз ще го направя, но то няма да интересува особено твоите читатели. Единствената причина да го споменавам сега по този публичен начин, е, защото е полезно да ти внуша разбирането, че всяка една роля е избрана. Всичко става по (предварително) споразумение. И така както всеки от вас се е съгласил да встъпи в някакви любовни отношения с приятели и семейство във всяко въплъщение, така сте се съгласили и да встъпите в по-антагонистичните взаимоотношения, които сте преживели. И по точно същия начин, по-широките взаимоотношения също са били договорени. И е вярно също така, че колективно, всички вие на Земята точно сега сте на духовно ниво в договореност със Супер могъщите. Те са се съгласили да ви осигурят среда, която да бъде възможно най-съблазнителна, за да продължите да участвате в драмите и взаимоотношенията, които искате да преживеете. В замяна те получават преживяването, което са създали за себе си. Не се притеснявай за това. И правилото продължава да е в сила: Каквото правят на вас като планетарно съзнание, те го правят и на себе си. И това ще продължи, докато те също видят, че това не е в тяхна полза. Докато те също са готови да се пробудят за своето по-голямо величие.

Виждаш ли?

Вие всички сте вътре в това. Вие всички сте самопроизведени жертви. Всеки един от вас. В това число и СМИ. И това ще продължи за всеки от вас, докато най-накрая сте готови да привършите с играта на жертви във всичките й прикрити разновидности. И тогава, когато напълно сте привършили с всичко това, може би ще пожелаете да играете друга игра. Това е, когато може да решите да се освободите от примамките, които ви задържат в тази реалност. Ако го направите, тогава ще сте достигнали момент от развитието си, когата всички смахнати неща, които протичат в този свят, няма повече да ви забавляват. Вие ще прогледнете през илюзиите на този свят.

Война, религия, множество произведени болести, храна лишена от хранителни вещества и напомпана с отрови, токсини добавени във водата ви, дългове, инфлации и други порочни финансови идеи, политики, непрекъснато насилие и агресия в забавленията, един опустошен и замърсен свят, основани на страх медии и даже неща като алкохол, никотин и лекарства, са само някои от нещата, които ви пречат да откриете любов и мир в себе си. Те ви пречат да видите всеки друг като брат или сестра. Те ви пречат да знаете, че най-голямата истина се намира в сърцето ви.

З: За мен е силно отвратително, че те искат да причинят всичко това на нас, техните събратя човешки същества само за да запазят своята власт и контрол. Как са станали толкова безсърдечни? Или те действително притежават омраза към „малкия човек”?

8: Ами сега ти вече ще ме разбереш, ако ти кажа, че Супер могъщите индивиди гледат на вас, гражданите на света, като на свои активи. Може би малко подобно на фермера, който си мисли за своя добитък. Фермерът по свой начин обича своите говеда. Той се грижи за тях, обслужва ги, предпазва ги от болести, пази ги от нападатели и т.н. Връзката му с тях носи белезите на истинска привързаност. С изключение, разбира се, когато настъпи време за заколение. Когато фермерът трябва да получи възвращаемост от своята инвестиция, отношението му към тях започва да показва други характеристики. Добитъкът бива натоварен в камиони, закаран в кланицата и заклан.

Ако можеше да погледнеш на това по безпристрастен начин, може би щеше да достигнеш до извода, че фермерът обича своето стадо, но не го е грижа за индивидите в стадото.

З: И ти казваш, че СМИ са такива?

8: Не можем да говорим за всички тях – те всички са индивиди с индивидуални мисли и стилове – но поведението им определено показва такъв подход. Мнозина от тях вярват, че това е тяхно задължение и почти свещено право да управляват човешката раса и да се грижат за нея. Расата като цяло. Така както фермерът разглежда стадото като цяло. Но междувременно той с удоволствие може да прати на кланицата някои индивиди, за да си плати сметките, а ако други започнат прекалено много да опасват тревата в нивите му, той би счел за безотговорно, ако не отстреля някои екземпляри. Виждаш ли, индивидите не биват считани за важни. И така те ще ви използват, както намерят за добре в преследване на своите цели.

СМИ са, както казах, крайните собственици на всичко голямо и достатъчно важно, за да си струва да бъде притежавано. А ако икономиката се развива по начин, който им пречи да притежават всичко, което желаят да притежават? Тогава те няма да се поколебаят да предизвикат икономическа криза, така че да изкупят всичко за незначителна част от предишната му цена. Когато икономиката отново се възстанови, те вече ще притежават отново почти всичко. И фактът, че безброй човешки животи са били опропастени и че доста са измрели от глад, а надеждите и мечтите на други са пропаднали, не ги интересува. За тях индивидът няма значение.

И така, ние започнахме този раздел от тази глава с твоя въпрос относно геноцида по целесъобразност. Е, Супер могъщите индивиди не са единствените, които някога са причинили геноцид. Те обаче са тези, които са го извършвали най-последователно по време на цялата писана история. Когато историята ти казва, че тази или онази група, или този или онзи индивид са били отговорни, шансовете са много големи това да се е случило според желанията на СМИ.

З: Наистнина не зная какво да правя с всичко това, 8. Това е ужасно и потресаващо.

8: Може би е такова. Ето че сега имаш няколко възможности за избор. Ти можеш да вярваш в това, което казах, защото то съответства на някои от житейските ти наблюдения. Или може да не повярваш, защото не откриваш такова съответствие, или защото не желаеш. А ако пожелаеш да повярваш, ти може да се изпълниш с гняв и омраза. Ти може да се опиташ да отвърнеш на ударите. И да загубиш.

Или, ако си готов да престанеш да бъдеш нараняван от играта, ти можеш да се пробудиш и да откриеш кой си наистина и да видиш всичко такова, каквото е: една много голяма игра. Една сериозна и страховита игра. Но въпреки всичко, игра. Игра, която ти позволи да преминеш през някои от най-невероятните преживявания, възможни някъде из Всичко, Което Е. Една чудна, величествена машина, която произвежда ефективни възможности за избор, които ти позволяват да изследваш задълбочено удивителни открития на това кой и какво си в действителност.

Тя отразява, с идеална прецизност и достоверност, собствените ти идеи, убеждения, мисли и решения обратно към теб. И неизменно Супер могъщите индивиди са просто една част от машината. Без тях тя не би функционирала.

И ако ти искаш да избереш да видиш себе си като тяхна жертва, тогава е очевидно, че ти искаш да преминеш още веднъж през вътрешностите на тази конкретна машина. Ако, от друга страна, ти осъзнаеш, че само ти можеш да създадеш своята реалност и че не си ничия жертва, тогава всичко за теб ще започне да се променя. Тогава ще станеш господар на собственото си същество, на своята съдба и на всички свои преживявания.

И тогава? В това състояние на овлядяно съзнание, как ще си мислиш за Супер могъщите индивиди? Аз ти казвам, че ти няма да мислиш повече за тях като за супер могъщи. Ти ще ги видиш просто като изпълнители на роли в една голяма игра. Хора, които са имали някои твърде интересни роли, които да изпълняват. Ти ще видиш трудностите, болката и сложността на техните роли. И ти ще изпиташ разбиране и състрадание. Гневът и отмъщението ще са те напуснали.

И това е историята, която ще ти разкажа за Супер могъщите индивиди. Аз ти я разказвам по този начин, за да я чуеш и да разбереш, че не се опитвам да ти обрисувам една розова картина. Аз не се опитвам да ти кажа, че: „Нещата не са толкова лоши, колкото си мислиш”. Не. Всъщност нещата са вероятно много по-зле, отколкото си мислил. И все пак… това не е проблем. Защото наистина, няма значение колко са зле нещата в твоя свят, ако тези неща са това, което е нужно, за да постигнеш собственото си пробуждане.

Вие всички сте малко като наркоманите, които са били пристрастени прекалено дълго към един много силен наркотик, наречен „Ж”. Ж, съкратено от жертва. И вие всички приемате непрекъснато големи дози от Ж, и макар понякога да се чувствате зле, а друг път да предозирате, въпреки това пристрастеността ви кара да продължите да го употребявате. В даден момент трябва да достигнете до задънена улица, което да ви накара да кажете: „Достатъчно!” и тогава, и само тогава, вие ще решите да изоставите този навик.

И така, светът, който виждаш около себе си, е такъв, защото ти си такъв. И когато ти си привършил и привършил, и привършил със състоянието си на жертва, тогава аз ти обещавам, че твоят свят ще ти изглежда напълно различен. Ти вече няма да имаш никакви преживявания на жертва. Ти ще видиш един нов свят с едни нови очи.

А сега, за да привършим с този въпрос, можеш ли да видиш, че без Супер могъщите индивиди, които изпълняват своята роля, играта няма въобще да може да функционира? Че планетарната система ще бъде твърде различна? Че твоите преживявания ще бъдат съвсем различни? И никой няма да ти предложи възможностите за избор и за самооткриване и самосъздаване, които имаш в момента?

З: Да, мога.

8: И можеш ли да видиш, че това всъщност е така, защото ти си се съгласил на това преживяване, преди да дойдеш тук? И че продължаваш да се съгласяваш на това всеки ден? И че можеш да избереш да се откажеш от това споразумение и да избереш нещо друго, ако пожелаеш?

З: Да. Аз мога да говоря от личен опит и да кажа, че точно сега откривам какво е да се освободя от своето вътрешно чувство на жертва. Аз се освобождавам от дълбоко ограничаващи ме убеждения. И като правя това, аз също така навлизам в период от живота си и в един мой свят, където не се чувствам повече жертва на каквото и да било. На никои други хора или политически системи, или… на нищо. И откакто открих своето „правилно място” на този свят, аз наистина не срещам много от отрицателните „неща”, които виждах навсякъде около себе си само преди няколко години. И ако сравня как се чувствам сега, с това колко лошо се чувствах като жертва на по-млада възраст… уха… направо е удивително каква е разликата, след като съм се освободил от собствените си ограничения.

8: Точно това искам да кажа. Твоят външен свят е отражение на вътрешния ти свят. Повечето хора правят грешката, ако са нещастни, да очакват външният свят да се промени пръв, преди да могат да открият щастието си. Но това не се получава. Външният свят изглежда че няма желание да се промени и така те си остават нещастни. Има обаче някои, които осъзнават, че единственият начин, по който могат да станат щастливи, е, като променят вътрешния си свят. Те правят това и откриват щастието. Може би им се струва като чудо, когато открият, че външният им свят следва вътрешната им промяна и се нагажда към състоянието им на щастие. Това магия ли е? Или чудо? Може би! Или може би просто така стават нещата, ако има само един от нас, който преживява себе си в едно фрактално холограмно проявление на себе си. Така че вероятно не трябва да се изненадваме, че нещата са такива.

Това е един от великите уроци, на които тази реалност може да те научи.

И така, сега кажи ми как възприемаш вече тези Супер могъщи индивиди? Те зли ли са? Действията им зли ли са?

З: Не, аз наистина започвам да разбирам това, което ми говориш през всичкото време. Защото, да, от субективна гледна точка те са зли. Без да се замислят, те са готови да отнемат правото на избор на милиарди хора. Но това е една илюзия. Обективно, ние винаги имаме правото да избираме. Така че в такъв случай, те не са зли.

И благодарение на тях ние разполагаме с най-удивителните възможности за самооткриване. Така че те отново не са зли.

Всичко зависи от перспективата, нали така?

8: Да, така е. Докато се намираш все още дълбоко в играта и се бориш да я осмислиш, ти виждаш всякакви същества около теб като зли. След като я осмислиш, ти виждаш всичко такова, каквото е. И когато напуснеш играта, ти виждаш съвършенството на цялото устройство.

З: Да, в резултат на този разговор аз действително съм готов да приема това за истина. Благодаря, 8.

8: Добре си дошъл.

Нека сега разгледаме другата проява на злото, за която искаше да знаеш повече.

Терористи

Наистина ли искаш все още да ти говоря за тях?

З: Предполагам, че не. Мисля, че мога да ги видя такива, каквито са.

8: Добре. Тогава можеш ли да ни дадеш кратко обобщение и след това да се придвижим напред.

З: Ще се пробвам…

Мисля, че може да има много причини в основата на това някой да бъде накаран да извърши терористични актове. В крайна сметка обаче това е действие на някой, който е толкова надълбоко изгубен в собственото си безсилие, че чувства, че единственият начин да се опита да поправи нещата, е, да извърши някакъв наистина ужасен акт на насилие. Ясно е, че това е една дълбоко травмирана душа, която се изправя срещу света, който мисли, че я е превърнал в жертва. Това е същество, което е избрало да преживее живота, който има, и в резултат на своите преживявания, е избрало да реагира спрямо света, като изразява повече страх, омраза и гняв. И с тези свои деяния той дава на всички нас възможност да изберем как ние ще реагираме на това. Ние можем да видим, че неговото решение не работи. Ние можем да видим как убиването на хора и разрушаване живота на оцелелите не води до по-добър свят за никого. Така че какво ние ще направим с неговия акт на тероризъм? Това е едно същество, което е избрало да преживее по определен начин живота, който е имало, и дали ние ще реагираме както него с желание да му върнем услугата с лихва? Ще се опитаме ли да убием него и хората му и да разрушим живота на хората, където той живее? Ние можем да направим това, но не съм сигурен защо мислим, че това ще помогне. Това определено не е помогнало, когато той е направил тук това, където сме ние. Или ще направим друг избор относно себе си, за да спрем да се избиваме едни други? Или какво?

Това е, което мога да кажа. Терористите са просто хора, които са реагирали на ужасни обстоятелства по ужасен начин, като по този начин са създали повече ужасни обстоятелства. Това е тяхната история. Важно е как ние реагираме на това. Какви са нашите възможности за избор и как ние ще сътворим себе си в отговор на техните действия.

8: Харесва ми как се справи с това.

Следващата проява на зло, за която ме попита, бе:

Хора, които изнасилват или малтретират жени, деца и бебета.

Какво бих могъл да кажа, което вече не бе казано в предишните дискусии, или косвено в тази? Това е много труден въпрос, с който човек не може да се примири и затова непрекъснато възниква пред теб. Решението обаче остава същото. Преди да възникне насилствено взаимоотношение между две същества, става така, че на някакво дълбоко равнище те носят в себе си някаква травма. Виждаш ли, човек трябва да изпитва някаква значителна вътрешна болка, която да компенсира, за да избере да влезе в такова взаимодействие. Да пожелае да направи това на друг или да пожелае да позволи това да бъде извършено върху него. Тези хора определено трябва да имат някаква трудност в психиката си, която тябва да бъде разрешена. След това самото събитие е наистина просто израз на предварително съществуващо вътрешно сътресение. В резултат на събитието, тази болка вече става явна и присъства в тяхната реалност. Сега те вече не могат да отричат съществуването на травмата. Сега всеки от тях трябва да се справи със своята болка. Разликата е, че насилникът трябва да бъде обруган от обществото. Ще му казват отново и отново колко надълбоко е хлътнал. Той може да свърши в затвора и даже там ще бъде третиран като прокуден. Да поемеш този път представлява едно дълго, мрачно пътуване на душата през глъбините на окаяността.

За изнасилените и малтретираните преживяването е, разбира се, различно от пикник. Поне обаче човек може да се надява на подкрепа предложена с любов. Жертвата би могла, в зависимост от обстоятелствата, да получи психологическа консултация и т.н.

Разбира се, аз не искам от теб да съжаляваш насилника в такива случаи. Това би било повече от това, което някой би поискал. Аз обаче ти предлагам тази перспектива. И, разбира се, аз не казвам, че нещата се случват винаги по този начин. Случва се също насилникът да не получи никакво наказание от обществото и жертвата да бъде третирана като престъпник. Всички варианти са възможни, но никой не се отклонява от основния факт, че на духовно равнище, всеки от участниците е избрал и привлякъл взаимодействието за свои лични цели.

И така, насилникът зъл ли е? Действието зло ли е? Въпросът е един и същ отново и отново. Отговорът е същият, както при Свръх мощните индивиди. И отговорът също така зависи, разбира се, от твоята перспектива. Според субективното преживяване на жертвата и нейните близки, отговорът е определено едно категорично „да”. И кой би казал, че не е правилно те да се чувстват по този начин? Кой може да ги вини, че желаят изключително наказание и вечно мъчение за насилника? Обаче в рамките на обективната перспектива, той, разбира се, не е зъл. Той е една душа, която решава дълбоко вкоренените си болка и объркване. И той има договореност с душата на своята жертва. И тази договореност е в сила. И така, от тази перспектива даже актът не може да бъде наречен зъл. Той е това, което е.

Ти самият имаш друго въплъщение, в което си бил многократно насилван като дете – сексуално и грубо.

(Забележка на Зингдад: Вж. Глава 1, „Изгубен в собствения си свят на сънища”)

И не само какво да е дете, а дете с умствен недостатък. В твоя случай желанието на душата бе да разбере състоянието на жертва много надълбоко и това те е довело до избора на тези преживявания. И докато това бедно, мило момче преживяваше тези неща, няма съмнение, че те са били… думите не ми достигат… дълбоко, дълбоко травмиращи. Да, така е. Но аз ти казвам сега, че ти нямаше да бъдеш тук днес по своя път на възнесение, без да си имал, ако не тези преживявания, то други много подобни на тях. Те имаха за цел да служат за противотежест на други преживявания, в които ти изпълняваше ролята на един твърде злобен насилник.

(Забележка на Зингдад: Вж- Глава 1, „Магьосникът”)

Ако премахнеш от душата си едното преживяване, ти трябва да премахнеш и другото. Ти няма да можеш да напуснеш това място, без да опознаеш и двете. Твоята психика, ще бъде в състояние на неравновесие. Това ще рече, че ти си могъл да не преживееш и двете, но следвйки този път, ти в крайна сметка няма да избереш да правиш каквото и да е, докато си въплътен в тази система. И тогава, какъв е смисълът? Ти няма да научиш нищо за своето Аз. И присъствието ти в тази реалност не би имало никаква стойност за теб. Така че ти се ангажираш да участваш. Ти се ангажираш надълбоко. Ти се впускаш смело в тази система и рискуваш всичко. Ти всъщност рискуваш да научиш всякакви безпощадно отвратителни неща за себе си. И тогава ти го правиш! И след това, когато си привършил, ти започнаш да откриваш истинската си сила, своята вечна красота и своето величие. Защото нещата са устроени така, че тези, които сте били тук, ще опознаете и разберете любовта далеч по-силно от друго същество, което не е било тук. И това е така, разбира се, защото наистина сте били там, където няма никаква любов и сте открили своя път назад. Вие наистина, наистина ще разберете какво представлява любовта, след като сте направили това!

Така че аз те питам отново: насилникът зъл ли е? Актът зъл ли е?

З: Аз наистина започвам да разбирам това, 8. Ти бе достатъчно внимателен да останеш с мен през всичкото това време, предлагайки ми нещата отново и отново, от най-различни перспективи. И сега, когато ме питаш това, аз мога наистина да го видя. Това наистина е зло само от гледната точка на едно ограничено, субективно преживяване. Обективно, това не е зло. Аз наистина го разбирам.

8: Аз съм доволен. Когато това стане твоя истина, ти ще се освободиш от всякакви вътрешни вълнения. Ти можеш да очакваш да се освободиш от своята емоционална болка и даже от симптоми на физическа болка и неудобство, след като се освободиш от желанието си да считаш всички тези същества и техните действия като „зло”.

Нека обаче видим следващото интересно нещо. Ти ме попита относно…

Демони и вселяване на демони

З: Да. Има ли такова нещо като демони?

8: Думата „демон” означава много различни неща за различни хора, при различни обстоятелства. Тя определено не покрива един клас същества! Първото нещо, което трябва да знаеш, е, че думата „демон“ е възникнала в древни времена като е означавала нещо напълно различно от това, което означава днес. Първоначално тя е означавала нещо като „по-висше същество” и се е отнасяла за всяко същество, което е съществувало между вашия ”свят на смъртните” и света на „боговете”. Всички тези същества са били наричани демони. Това определено не е бил термин с отрицателно значение. Демоните много често са били мили и добронамерени духове. Макар да е вярно също така, че някои от тях са били безразлични или даже злонамерени. Въпросът е в това, че думата демон не притежава никакъв присъщ й отрицателен смисъл. Във вашия разговорен език може би вие бихте ги нарекли „същества от по-висше измерение”.

З: Интересно!

8: С течение на времето обаче значението на думата се е изменило. И със сигурност е било целесъобразно разширяването на монотеистките религии да бъде свързано с характеризиране на всички тези същества като зли и следователно да не бъде обвързано с тях. Където и да срещнеш хора, които използват религията за придобиване и поддържане на власт, ти ще откриеш, че те заклеймават всичи пътища на духовна истина и развитие, различни от този, който предлагат, като нещо зло. И нещата са се стекли така, че в настоящата ви реалност думата е била натоварена с най-отрицателните значения. Сега тя означава дух с дълбоко отмъстителна и зла природа.

З: Но има такива същества, нали?

8: Ти питаш дали има същества, които обитават плътности различни от вашата и които желаят нещо различно от вашите най-добри интереси?

З: Да.

8: Не бъди наивен. Разбира се, че има!

Съществува огромно разнообразие от същества-духове, които поради всякакви причини изпитват желание да манипулират и навредят на другите. Така както има такива същества, въплътени на вашата планета в този момент, така има и такива същества в не-въплътено състояние. Това са същества предимно с много малко светлина. Те са изгубени. Тъжни, слаби енергии, които са наранили себе си много лошо и са изгубили своя път. И сега те биха откраднали малко светлина от теб, за да поддържат себе си, ако могат. Те са наистина не повече от малки пиявици.

Има и такива, които са малко по-силни. Такива, които с явно намерение и цел, са избрали път на отрицателна ориентация. Както има и такива, които са преки слуги на Противника, за когото ще разговаряме след малко.

Да, всички те съществуват. Но какво от това? Ти си не повече тяхна жертва, отколкото си жертва на всеки друг. Ти трябва да си наясно, че те съществуват и след това трябва да избереш да не им даваш нищо от своята енергия. Сътворявай с любов и те няма да проявяват интерес към теб. Нещата са толкова прости. Има някои основни духовни предпазни средства, на които мога да те науча, ако искаш да формализираш своята защита до момента, в който ще знаеш, че си загърбил подобни грижи.

З: Благодаря ти, 8, това би било полезно.

8: Добре, ние ще говорим за това в отделен разговор.

Засега аз искам да разбереш, че тези същества не са твой проблем, ако не им позволиш достъп до твоята енергия.

З: Добре, но какво ще кажеш за вселяването на демони? Това случва ли се, или не се случва?

8: Случва се. Тези, които желаят да открият възможност за такова преживяване, вероятно ще го получат. Има, както казах, значителен брой духовни същества, които са с отрицателна енергия. Ако ти предложиш достъп до своята енергия, можеш да бъдеш сигурен, че ще се намери някой с желание да вземе това, което предлагаш. Какво би станало, ако оставиш вратата на дома си отворена с всичките си неохранявани притежания и заминеш на почивка?

З: Предполагам, че когато се завърна, ще заваря една опразнена къща.

8: Ако имаш късмет! По вероятно е домът ти да бъде напълно изпразнен и вътре да са се нанесли всякакви нежелани гости. И кой би ги обвинил? Ето една къща пълна с вещи, готови за крадене и продажба. Има също чудесни сухи стаи, в които можеш да спиш. Има също така безплатни вода и електричество. Прекрасно!

З: Докато се завърна обратно?

8: Хм-м. Да. И ти ще трябва да решиш какво ще правиш. Ако искаш да изгониш натрапниците, ще трябва да повикаш помощ. Ако притежаваш къщата, можеш да повикаш полицаи, които да ги изгонят. И тогава си изправен пред огромната задача да поправиш нанесените щети. Определено ще са ти нужни доста време и усилия да подмениш всичко изгубено и да поправиш всичко повредено. Но ако си решителен, ще осъществиш това и ще излезеш от това преживяване доста по-мъдър. Това е добра аналогия на случващото се в духовната сфера. Ти притежаваш физическо тяло и определен брой по-недоловими духовни тела. Те са твоя дом и ти трябва да носиш отговорност за тях. Ти трябва да подсигуриш стените си и да заключваш вратите, и да предлагаш достъп само на тези, които обичеш и на които вярваш. Когато обаче си нов в това, ти не знаеш и затова получаваш помощ. Ти можеш да повикаш тези, които помагат в такива случаи – твоя Духовен водач или ангел пазител. Много често е възможно да имаш конкретен Духавен водач, който отговаря за духовната ти протекция. Той се нарича Портиер (Gate Keeper).

З: О, да не би…

8: Да, измежду много други роли, аз изпълнявам и тази на твой портиер. Но сега не говорим за нас двамата. Ние говорим най-общо за хората на Земята. И става така, че за всяка въплътена душа има един цял екип за духовно насочване, назначен, преди тя да навлезе в дадено въплъщение, който има за задача да подпомага психо-духовната й защита. Ако искаш да засилиш до максимум своята защита, ти можеш да направиш съзнателен избор да им разрешиш да те предпазват. И ти можеш да им помогнеш в тази задача като се вслушваш в своята интуиция. Когато „израстваш” духовно, ти можеш също така да се научиш да поемаш все повече отговорност за собствената си защита. И след това ще настъпи моментът, когато повече няма да се нуждаеш от чужда помощ. И така трябва да бъде. За съжаление не винаги се получава така. Понякога въплътените същества избират да правят някои много странни неща. Понякога те биват заблудени да повярват, че могат да придобият определени способности или инструменти, с които да манипулират своята действителност, като се договорят с отрицателно настроени същества. За съжаление тези същества не са много надеждни. Те биха казали всякаква лъжа и биха дали всякакво обещание, за да получат каквото искат, без да дадат нещо в замяна, ако номерът им може да мине. Едно човешко същество със свалена защита и изключено духовно напътствие, е нещо твърде уязвимо. Такава история следователно никога не завършва щастливо.

Понякога обаче става дума за саморазрушителни подтици, които карат съществата да престанат да се грижат за собствената си защита и да забранят на своите Духовни водачи да ги предпазват. Каквато и да е мотивацията на такива същества, това може да привлече в дома им всякакви неканени гости.

Така както се случва и с изгонването на натрапници от дома, прочистването на духовната обител е нещо травмиращо. Най-енергично бих те посъветвал да не си позволяваш да поемаш по този път. Грижи се за собствената си духовна хигиена и в същото време, възползвай се от помощта, предлагана от твоя екип съветници. Вярвай на собственото си сърце и избирай любовта. Тогава всичко ще бъде наред. Тези натрапници няма да могат да нахлуят в духовния ти дом, ако буквално не им отвориш сам вратата. Те не са в състояние да те надвият със сила. Ти не си тяхна жертва. Така че, съвсем просто – не избирай този път!

З: А какво, ако познавам някой мой приятел, който има такъв проблем?

8: Ако твоят приятел желае помощ и е готов да избере различни възможности, то той може да получи помощ. За такова упражнение обаче ще е нужно да намериш компетентна помощ. Ако потърсиш, ще намериш много хора, които могат да окажат компетентна помощ. Така че помогни на приятеля си да открие някого, с когото ще се чувства комфортно. Тогава започва пътуването към един „чист дом”. Това може да бъде дълго пътешествие. Части от него могат да бъдат доста тежки. Твоята задача ще бъде да си сигурен, че не се превръщаш в избавител. Помогни на това същество да си помогне само. Не се опитвай да го спасяваш.

(Забележка на Зингдад: Макар това да е, както каза 8, не най-приятната лечебна процедура, след като тези думи бяха написани за първи път, аз съм помагал при много такива „домашни прочиствания”. Ако вие, или някой, когото познавате, се нуждае от такава помощ, то има хора, които могат да помогнат. Аз съм един от тях и вие може да се свржете с мен чрез моя уебсайт, за да уговорите нужните лечебни сесии.)

В заключение по този въпрос бих казал следното: както и с всяка друга проява на зло, ти със сигурност можеш да избереш да го преживееш. И ако избереш да го преживееш, това може да направи живота ти доста неудобен. Най-важният момент обаче е, че това е въпрос на твой избор. Ти можеш да решиш да не го преживяваш. И докато това е така, ти не можеш да станеш жертва на такова преживяване.

З: Благодаря ти, 8. Мисля, че разбирам добре тази ситуация.

8: И много скоро ще можеш да откриеш сам, че наистина тези същества, които се проявяват по „демоничен” начин, са всъщност твърде дребни, изгубени и безпомощни. Техните истории са винаги много тъжни. Те всъщност отчаяно се нуждаят от помощ, която ще получат, когато са готови да я приемат. Но това е извън тази дискусия.

Нека сега се придвижим към трите наименования, които даде, които във вашето общество изглежда олицетворяват самото зло.

Луцифер, Сатана и Дявол

З: О, да, това ще бъде интересно…

8: О, ще бъде. Но преди да започнем, бих искал накратко да отбележа нещо. Думите и наименованията, които използвате във вашия свят, са доста неточни. Една от многото причини за това е, че хората приписват на думите различни значения. Някои имена подлежат повече от други на различни тълкувания и това важи най вече като тези на Луцифер, Сатана и Дявол. И когато отчетеш това като цяло, ще разбереш, че тези думи са опити на тези зад Завесата да описват неща, които са отвъд нея. А това неизбежно води до объркване.

Ето защо това за мен е едно предизвикателство. В желанието си да опиша и дискутирам съществата, които могат да бъдат представени чрез тези наименования, аз ще трябва да упражня малко редакторски контрол. Аз ще обсъждам съществата, които вярвам, че съответстват най-много на тези наименования. Това е най-доброто, което мога да направя, така че то ще трябва да е достатъчно.

З: Добре. Но аз не виждам проблема…

8: Моля да разбереш. Няма нито едно същество някъде, което да отговаря на тези имена. Там, където подобни същества биха могли да съществуват, понятието за име е безсмислено. Такива имена има само във вашата много ограничена сфера на съществуване.

Да вземем например Луцифер. Името означава буквално „някой, който носи светлина”. Тогава, трябва ли да открия най-големия носител на светлина и да ти опиша това същество?

Или вместо това трябва да прегледам културите, които предхождат твоята, от които сте наследили това понятие, и да видя, че това име се отнася, буквално, до планетата Венера?

Или ще трябва да погледна по-надълбоко в тези ранни култури и да видя алегоричния смисъл, който те са приписвали на Венера, и как тази история отговаря донякъде на по-голямата история на твоята реалност?

Или ще трябва да разгледам бръщолевиниците от противоположни възгледи, предлагани от различните религии в твоята реалност и някак да пресея кому приписват те това име? Защото мога да ти кажа, че има доста голям брой същества и принципи, които всички отговарят на тези описания.

З: Ох. Сега започвам да разбирам проблема.

8: Така че заявявам предварително, че разбиранията, които следват, са най-добрият ми опит да се справя с тази сложност и неяснота по начин, който да е едновременно полезен и верен.

З: Благодаря, 8. Разбирам и приемам предложението ти да направиш най-доброто, което можеш.

8: Благодаря ти. Макар вече да съм започнал да говоря за Луцифер, намирам, че за нашите цели е по-добре да започна с Дявола и след това да продължа за Луцифер. Съгласен ли си?

З: Разбира се, няма проблем. Това означава ли обаче, че това са две различни същества?

8: Те понякога биват смесвани, но според мен това са наистина различни същества.

И така…

Дяволът

Дяволът се появява в един или друг образ в редица ваши религии. Това обаче е просто една напълно въображаема мисловна конструкция, създадена от самите тези религии.

Изходната мисъл, от която възниква Дяволът, е, че доктрината на въпросната религия е перфектна и безпогрешна и следователно, не подлежи на съмнение и отрицание. Тя е, в крайна сметка, „словото на Бог”, или най-малко божието слово, изречено от неговите най-добри представители. Виждаш ли проблема?

З: Не. Не виждам как това може да бъде изходната мисъл за появата на (понятието за) Дявола.

8: Нямаше да бъде, ако всички по света, които някога са контактували с тази конкретна доктрина, са я приели моментално. Искам да кажа, че разбира се, божието слово не би трябвало за предизвиква никаква опозиция. Разбира се, всички, които го срещнат, трябва моментално да го разпознаят със сърцата си и да започнат да вярват. Тогава или въпросните текстове не са словото божие, или…

З: Или има някакво мощно свръхестествено нещо, което се намесва в това?

8: Точно така! И ето че отляво на сцената се появява едно подобно на коза същество, с рога и тризъбец в ръка и с лоша репутация.

З: (смея се) 8, ти ме разби!

8: (смее се) Да. Но това е сериозна тема. Спомни си например средновековна Европа. Това е било време, когато малка група мъже са притежавали почти абсолютна власт, поради факта, че са били религиозни водачи. Тяхната дума е била закон. И властта им е произлизала, по техните думи, от Бог. Те са казвали, че са божии пратеници на Земята. Те са притежавали власт, богатство и статус, и никой не могъл да им се противопостави. Или може би е могъл?

От време на време възниквали различни духовни възгледи, които оспорвали тяхната власт. Някои от тези идеи ставали популярни, тъй като обикновените хора ги предпочитали вместо идеите, разпространявани от църквата. И тогава какво се случвало? Тежката ръка на църквата се стоварвала върху тази ерес. И, разбира се, оправданието било, че тези еретици са били вдъхновени от Дявола. И така църквата изпращала някого да убеди еретиците да променят мнението си и отново да потвърдят, че словото на църквата било единствено правилното. И фактът, че тези признания били изтръгвани с мъчения и че завършвали почти винаги със смъртта на еретика, бил разглеждан като приемлива цена за спасение на душата на еретика от ноктите на Дявола. В един момент нещата станали толкова зле, че бил извършен геноцид на населението на цяла една област в Южна Франция, привидно за ерес. Катарите били обособена културна група, едновременно проспериращи и духовно напреднали. Алчни очи пожелали техните земи и църквата решила лесно да обяви ереста като претекст, за да ги унищожи и заграби земите им. Мисията за унищожението на катарите била всъщност първият Кръстоносен поход.

Така че темата за Дявола е смъртоносно сериозна. Но не по причини, за които би си помислил. Тя е сериозна, защото Дяволът е бил използван като основание за някои от най-грубите насилствени действия, извършени някога във вашата история.

Същото е било и в много от войните, бушували на вашата планета. Всеки път, когато една група иска да отиде и да избие друга група, ще се появи една невежа душа, на която ще дойде наум да претендира, че Бог е на страната, към която тя принадлежи, и че противната страна се е съюзила с Дявола, и че свещеният им дълг е да избият възможтно повече от тези „поклонници на Дявола”.

И за съжаление, този начин на мислене не е останал в тъмното средновековие. До ден днешен всеки нищожен клон на всяка религия навсякъде по света, претендира за някаква специална истина. Някаква по-специална връзка с Бог. И след това те претендират, че всяко друго религиозно подделение е било, в една или друга степен, подведено от… сети се кого… Дявола. И всеки път, когато някой се отклони от своята религия, естествено това е дело на Дявола. За църквата няма да има никакво значение, ако въпросното лице е открило по-голямо чувство на мир и хармония извън съответната религия. Във всички случаи той ще е съгрешил и това ще бъде работа на Дявола.

Можеш да видиш логиката. Докато искаш твоята конкретна и изключителна история да бъде единствената истина и единствената дума на Бог, ти ще срещнеш значителни трудности, ако пред теб се изправи нещо, което ще се противопостави силно на твоята доктрина. Създаването на понятието за Дявола е една много силна защита. То те прави „прав” и прави другата история още по-неправилна, без даже да се налага да разглеждаш дали са истинни идеите, към които се придържаш. Всъщност, колкото по-силно въздействащи са противоположните идеи, толкова това доказва, че те са „вдъхновени от Дявола”. Защото такива хитри аргументи могат да бъдат само дело на Дявола. Нали така?

З: Пфю! Виждам логиката. Но как се справяме с това?

8: Не се справяш. Не е твоя работа да печелиш новопокръстени. Ако някой има толкова силна нужда да се придържа към своите конкретни убеждения, че всички други убеждения са вдъхновени от Дявола, то ти трябва да го оставиш да прави точно това. Не се опитвай да промениш мнението му. Ако се опитваш да убеждаваш хората, че техните идеи и вярвания са погрешни, то ти извършваш духовно насилие. Не го прави. Спомни си – това, което правиш на другите, правиш и на себе си. И тъй като ти не желаеш някой да се опитва да промени твоите убеждения, не трябва да правиш това и на другите.

Открий кое е правилно и вярно за теб. Живей с него. И така, както обичаш да можеш да се учиш от другите, така можеш да споделяш своята истина като подарък. Предлагай я, но го прави открито и с любов. Позволи на другите да вземат от твоята истина, ако пожелаят, но не се привързвай към нуждата те да се съгласяват с теб, или да се променят от това, което казваш.

Ако правиш това, тогава Дяволът ще престане да има значение за теб. Ти няма да контактуваш с тези, които създават тази мисловна конструкция.

З: Това е една доста интересна мисъл, 8. Не бях си помислял, че е възможно Дяволът всъщност да е създаден от тези, които претендират да го мразят.

8: Много важно е това да бъде разбрано. Спомни си, че ти сътворяваш със собственото си внимание. Това, върху което се фокусираш, се превръща в действителност. Това важи не само за нещата, които обичаш, но и за тези, които не обичаш. Колкото по-силни са емоциите, толкова по силно е и творението. Така че, да, омразата сътворява! Определено го прави. По-малко ефективно от любовта, но го прави. Така че това, което трябва да извлечеш, е разбирането, че ще ти бъде от голяма полза да изчистиш всякаква омраза от своето същество. Тези силни отрицателни емоции просто внасят в живота ти неща, които ти не желаеш. Фокусирай своето внимание, мисли, и творения върху това, което обичаш, и ще получиш това, което желаеш.

Разбираш ли?

З: Разбирам. Благодаря ти, 8.

Тогава, ако Дяволът е творение на тези, които претендират да са против него, това означава ли, че Дяволът не е реален?

8: Аха! Много се радвам, че зададе този въпрос! Защото отговорът му е едновременно интересен и важен.

Не. Аз не казвам, че Дяволът не е реален. Всъщност, точно обратното. Той е реален. Ако той не беше реален, вие нямаше да бъдете същества-творци! Толкова много от вас са фокусирали толкова внимание и емоционална енергия върху тази мисловна конструкция, че тя е придобила една независима валидност. Изключително много хора, в продължение на доста дълго време, са приписвали на това същество всичко, което са счели за неприемливо и отблъскващо в себе си и в своя свят. Всичко, което е противно и отвратително и незаслужаващо любов, е било отделено от Аз-а и от света и вградено в Дявола. Това е твърде много енергия, жива и творческа сила! Така че да, вие творци сте сътворили. Вие сте сътворили много чудни и прекрасни неща и също така сте сътворили някои много тъжни и болезнени неща. Дяволът не е едно от вашите щастливи творения.

З: Аз нямам думи. Уха. И сега какво? Какво правим с всичко това?

8: Вие израствате. Казах го преди в този разговор и го казвам отново. Белегът на един зрял човек е, че поема отговорност за своя живот. Белегът на един духовно зрял човек е, че поема отговорност за своите творения. И това е, което трябва да направиш. Ако поемеш отговорност за всичко в своя живот и за своите преживявания, ако поемеш отговорност за всичко, което някога си направил и казал, ако поемеш отговорност за това кой и какво си, тогава няма място за Дявола в твоя живот. Няма нужда, смисъл и желание в твоето същество за някого другиго, който да е отговорен за „лошото”, за да може ти да си „добър”. Ако поемеш цялостна, абсолютна и окончателна отговорност за всичко, което си, тогава това малко творение ще се окаже една измислица. Ти ще го отстраниш от себе си и от своя живот.

З: Но какво ще кажеш за другите, които все още се придържат към него?

8: Това не е твой проблем. Ти да не си техен избавител?

З: Ах! Не, не съм.

8: Тогава?

З: Тогава при мен всичко е наред. Ако има такова нещо като Дяволът, тогава това съм просто аз, който показвам на себе си, че не съм поел своята отговорност. Аз трябва да реагирам като израстна и поема отговорност за моите преживявания и за моите творения. Тогава всичко това няма да има място в моя живот.

8: Това е добър отговор. Ще се придвижим ли напред?

З: Добре, благодаря.

8: Следващият, за когото искаше да знаеш, е…

Луцифер

З: Да, моля. Това също ли е фиктивно същество, което сме създали? Или е реално същество и наистина източникът на всичкото зло?

8: Това, на което най-добре би прилягало името Луцифер, наистина съществува. И той може лесно да бъде наречен „откривателят на злото”, но вероятно не „източник на всичкото зло”.

З: Изненадващ отговор!

8: Ще има и още. Още много. Това, което следва сега, е една твърде важна история. Ако разбереш историята на Луцифер, тогава ще разбереш много. За да разкажа историята правилно обаче, аз трябва да отстъпя малко назад, за да разкажа за създаването на вашата реалност и да продължа с историята на Луцифер.

З: Добре. Нека да я чуем.

8: И тя е следната:

В началото бе ЕДНО и ЕДНО бе всичко, и всичко бе равновесие и хармония. И тогава от голямото спокойствие, от перфектния мир на ЕДНО, възникна усещането за Аз. „Това съм аз”, каза ЕДНО. И с това усещане възникна любопитството: „Това съм аз… но аз какво съм? И стана така, че ЕДНО пожела да открие себе си и това желание бе любопитство, и изразът на любопитството бе чисто творчество. И от творчеството възникнаха различни части на ЕДНО, които всички бяха изследвани.

И Всичко, Което Е, във всяка реалност, която някога е била и някога ще бъде, е точно това ЕДНО, което отговаря на един и същ, основен древен въпрос: „Какво съм аз?”

И тъй като ЕДНО е наистина безкрайно, това е въпрос, който никога няма да намери отговор в своята пълнота. Отговорът е процес, който ще продължи да се разгръща във вечността. И процесът на търсенето на отговор, е отговорът, който е целта на всяко петънце от съзнание във Всичко, Което Е.

И е така, че всяко едно петънце от съзнание навсякъде винаги започна своето пътешествие с подобно пробуждане на своето осъзнаване. И когато за първи път добие самоусещане, то започва да открива себе си: „Това съм аз. Но аз какво съм?” И реално, и наистина е така, че това е начинът, по който възниква всяко отделно същество. Така е, защото това е начинът, по който е започнало ЕДНО. От това, което е, възниква самоусещането и самооткритието и любопитството, и те са средствата, чрез които се проявява самосъзнанието. И е така, че първият акт на съзнанието е винаги това любопитство относно себе си. „Това съм аз… но аз какво съм?

Наистина, на всяко ниво на твоето същество, от най-висшето чак до най-малката частица на твоя Аз, ангажиран тук, в най-дълбоката плътност, вярно е, че единствената функция и цел, която реално и наистина имаш… е да откриеш себе си. Да разбереш какво и кой си наистина. Това е изначалната ти цел и това ще продължи да бъде целта ти във вечността. Открий себе си. Опознай себе си. Изрази себе си. Бъди това, което си, в най-пълната възможна степен.

И когато ти разбереш, че това е, което движи ЕДНО, самото това желание да открие себе си, тогава ти разбираш, че всеки път, когато разбереш себе си малко повече, ти допринасяш за ЕДНО. Тогава ти ставаш един аспект на ЕДНО, който е бил „успешен”. Тогава ти допринасяш за по-великото самопознание на ЕДНО. И колкото по-величествено откриеш себе си, толкова по-величествено ти допринасяш. И така, трябва да е очевидно, че ако ти можеш да създадеш ситуация, в която можеш да помогнеш на други Аз, на други аспекти на ЕДНО да постигнат бързо по-голяма степен на самопознание, тогава ти ще си направил наистина една доста голяма услуга на ЕДНО.

З: А какво става в края на това пътешествие, 8? Какво се случва, когато аз окончателно и напълно открия себе си?

8: Ти се отклоняваш, но това е интересен въпрос и аз ще му отговоря. Ти никога не можеш да престанеш да откриваш себе си. Виждаш ли, ти можеш винаги, ако се опиташ, да сътворяваш повече и правейки това, ти можеш да разбереш, че има певече, което не си знаел за себе си. В същото време обаче може да има край на пътешествието. Всеки път, когато наистина пожелаеш да завършиш пътешествието, ти просто се завръщаш напълно и изцяло към ЕДНО. Ти прекъсваш своята отделеност, своето сътворяване, своето проявление и своето откривателство, и тогава даряваш всичко, което си, на единството. Когато направиш това, тогава съзнанието ти се слива напълно с ЕДНО и отделеността в теб изчезва. Като направиш това, ти правиш окончателното откриване относно себе си: ти откриваш, че си толкова неразделна част от ЕДНО, че разбираш, че си всичко, което някога е било, и всичко, което някога ще бъде. И че всичкото пътуване и приключения, и откривателство, и сътворяване са се свеждали до твоето откриване на себе си. Това винаги си бил ти. Ти и всички твои множество аспекти на Аз-а, които изпълняват всяка една роля и създават всички отделни творения във Всичко, Което Е.

Това е, което лежи в края на пътешествието, ако избереш този край. И даже ако, и когато го избереш, избирайки го ти ще откриеш, че все още има един продължаващ, безкраен процес на самосъздаване и самооткриване. И ти все още правиш това. Това си просто ти, в ролята на ЕДНО.

И това е историята. Всъщност бих казал, че това е единствената история. Това е твоята история, моята история и историята на всяка отделна частица съзнание, която е имало някога. Получават се пермутации и варианти на историята, когато съществата се опитват да открият себе си по различни начини, но това също е просто част от историята на себеоткриването.

З: Усещам такъв тих, комфортен резонанс с това, което каза. Аз разбирам и зная, че това, което ми каза, е истина. Благодаря ти, че ми каза това.

8: За мен е удоволствие. Но сега, за да се върнем обратно към историята на Луцифер, трябва да се върнем към един момент, преди тази вселена и цялата отделена реалност да са съществували. Така че връщаме нашия разказ към ЕДНО.

В ума на ЕДНО протичаше непрекъснато изследване на собствената му природа и същност. И се случи така, че доста теми и вариации на това, което е ЕДНО, бяха изследвани от много части на ЕДНО и многото части на ЕДНО бяха усвоили умения да взаимодействат помежду си в своите радостни опити за експанзия и открития. И така нещата продължили, докато ЕДНО не си задал един нов въпрос: „Какво би станало, ако аз не бях едно? Какво, ако бях мнозина?” И тази мисъл създала вълни от смущения сред други части на ЕДНО. Това била смущаваща мисъл. Трудна за възприемане. Изглеждала опасна. Тя отворила вратата към: „Какво, ако не съм единствен? И: „Аз сам ли съм?” и: „Има ли други като мен?” и: „Ако има други, как ще ги открия?” Всички тези и много други смущаващи въпроси се намирали от другата страна на вратата, която вече била отворена, и повечето части на ЕДНО били смутени и избягвали тези въпроси.

Мислите на ЕДНО обаче не са като човешките. Мислите на ЕДНО са живи. Всяка мисъл, сама по себе си е ангелско създание с невероятна творческа сила. И тази мисъл било Едно Светло (a Bright One), което било бързо и ужасно в своята красота. Едно такова същество можело да побере в ума си невъзможността на отделеността и множеството вътре в единството. Тази мисъл на ЕДНО била Луцифер и Луцифер бил мисълта. И мисълта приела форма и започнала своето велико пътешествие на откривателство: ”Ето ме сега тук. Но аз какво съм?” И докато Луцифер започнал да изследва, открива и сътворява себе си, това Едно Светло се отделило от останалите в ЕДНО. То измъкнало едно наметало, направено от собственото си съзнание, и го завило около себе си, за да остане само.

Само.

Само.

Само.

Само със себе си и отделно от всички други. Отделено. Изолирано. Отстранено. И така, завит в собствения си ум, Луцифер бил първият от творенията на ЕДНО, който узнал не-единството. Мислите на Луцифер били негови собствени. И за първи път във Всичко, Което Е, едно същество промълвило думата „Аз” и това не бил ЕДНО. Едно същество възприело „мен” и „аз” като една истина, която била независима от всички други творения на ЕДНО. Родило се едно его.

И докато Луцифер потъвал по-дълбоко в забравянето на ЕДНО, той откривал, че само това, което било създадено в собствения му ум, било реално и вярно.

И всички ангели на ЕДНО стояли в удивление, защото можели да видят, че едно нещо било наистина постигнато: една част от ЕДНО била станала нещо отделно. И макар че това било илюзорно и неистина, защото Светлото Едно било все още там в тяхната компания и било съхранявано завинаги в сърцето на ЕДНО, било също така вярно, че Луцифер се бил изгубил надълбоко в собственото си наметало от забрава. Светлото Едно било обърнало своя поглед навътре в себе си и било запечатало своята перспектива така, че да не може да види славата и величието на ЕДНО-то, в чието сърце то било съхранено завинаги.

И станало така, че първата част на въпроса получил отговор. ЕДНО било попитало: „Какво, ако не бях едно?” А Луцифер познал не-единството и така той самият бил отговора. Такъв отговор обаче не е просто нещо. Отговорът съществува в своето разгръщане, в своя процес. И така, в продължение на една истинска вечност, Луцифер ще се занимава с изследване на всеки възможен вариант на този отговор, докато той не стане завършен. Докато той бъде окончателен. И тогава неговото творение ще бъде завършено и той ще го върне на ЕДНО и на себе си в цялото и в единството.

И докато Луцифер произвеждал своите творения, продължавало да съществува желанието да узнае: „Какво, ако аз съм много?” и това желание било мотивацията на някои от ангелите на ЕДНО, които били най-умели в сътворяването и откритията и които били най-сигурни в своето присъщо битие, да се приближат по-близо до Луцифер, за да могат и те да скрият част от своето съзнание зад наметалото, с което той се бил обвил. И когато направили това, те открили, че навлизат в ума на Луцифер. И те навлезли също в дълбокото забвение, което е  отделеност от ЕДНО.

Някои от тези ангелски създания запазили голяма част от своето самочувствие. Макар да преминали през наметалото на забравата, те успели да запомнят, че са били всъщност всички част от ЕДНО. И така те навлезли много бавно в обширния и разгръщащ се свят, който Светлото Едно създавало в собствения си ум. Един свят, който експоненциално се разгръщал, за да обхваща винаги всичко, което един ум може да си представи или да разбере в условие на отделеност. Тези ангели, които помнели себе си, които запазили чувството си за божествената връзка между всички неща, започнали да играят, да изследват и да творят. И заедно те сътворили величествени и богати съчетания от своята светлина. Като деца, които създават пясъчни замъци, те играели. И те пеели един на друг песни за любов и раздавали своите дарове свободно, и такива били красотата и великолепието на техните съвместни творения, че те проехтяли в ума на Луцифер и докоснали сърцето му. И му напомнили, и той знаел: „Да, аз съм, аз съм, аз съм. И аз съм едно в ЕДНО-то, аз съм.” И така, Луцифер се пробудил от своя сън и се завърнал в ЕДНО, с любов в сърцето си.

З: Той какво? Не, не го е направил. Историята не продължава по този начин!

8: Наистина ли?

З: Не. Не може да бъде. Искам да кажа, аз следвах историята и намирах смисъл в много неща. Такива като Завесата, с която ме запозна БР и която е наметалото на Луцифер. Аз усетих невероятно прозрение в този случай. Така че аз харесах историята. С изключение на края. Така като изглежда добър, той не е верен. Защото ето ни тук сега. Ето ги вселената и светът, и човешката цивилизация, и всичкити тези болка и отделеност. Така че не е това.

8: Ти не грешиш. Това обаче, което не си разбрал, е, че има много итерации на тази история. Тази първа верси е достатъчно вярна… доколкото могат въобще да бъдат верни такива истории. Но това е доста трудно да ти бъде обяснено, защото ти настояваш на линейния си възглед за нещата. Ако можеше просто да разбереш, че има много, много итерации на тази история и че всички те са се случили не една след друга, и не даже „всички наведнъж”, но че просто всички са верни и всички са се случили, тогава мога да ти разкажа за една друга итерация.

З: Добре. Мисля, че мога да се справя с това. Защото, разбира се, нивото на което тези неща се случват, е извън времето, нали?

8: Да, така е, по начини, които ти не си в състояние да разбереш.

З: Добре, значи тези други итерации…?

8: С всяка версия на тази история била откривана нова вариация, една нова пермутация на играта на отделеност. С всяка вариация, ангелите ставали повече и повече авантюристично настроени по отношение на своите избори и това, което искали да правят и да опитат зад Завесата. Виждаш ли, големите съзнания преживяват своето въображение чрез творенията си. Когато такива същества се запитат: „Какво би станало, ако?” те всъщност създават една реалност, където това се случва. Тогава те могат да видят в себе си и в собствените си преживявания как това би било. И се случило така, че ангелите създали безчет нови светове и реалности. И всеки от тях преливал от светлина, живот и красота. Всяка реалност била любовта, която бликала естествено и лесно от сърцата и умовете на ангелите. И така, независимо колко красиво било всичко това, реултатът бил винаги един и същ. След време всички части на ЕДНО, които били зад Завесата, откривали такива удивителни проявления на любов заедно, че се завръщали, заедно с Луцифер, към единството.

И тогава в ума на Луцифер се появила мисълта, че проблемът бил в създаването на механизъм, който да се противопостави на влечението към единството – нещо, което да позволи на ангелите сами да създадат все повече и повече отделеност помежду си, така че техните проявления да могат да се множат. Така че техните проявления да могат да създават нови свои проявления. И с голямо вълнение Луцифер изготвил отново тази мантия с една нова мисъл наум.

И както е с ЕДНО, така е и с ангелите. Техните мисли са живот и този живот се материализирал. И този път в ума на Луцифер, зад наметалото на отделеността, се родила тази нова мисъл: Противникът (The Adversary) Самата природа и предназначение на това същество били да бъде несъгласен. Да бъде агент на вечната отделеност. Да осигурява най-мощните стимули към всички други частици на съзнанието, за да останат зад Завесата. Това била новата мисъл на Луцифер и това бил неговият подарък към ЕДНО в тяхната последна итерация на играта.

И това ме води до последното име в нашия списък.

Сатана

По своя произход, коренът на думата „сатан” означава нещо като „противникът”.

И така, когато ангелите също навлезли в забравата и започнали отново играта на преоткриване и припомняне на Себе си, те открили сред своите един тъмен. Това била самата сянка на светлината на Луцифер. Може спокойно да се каже, че Луцифер бил Вътрешния Аз на Сатан.

И когато този новият започнал да открива Себе си, той открил, че не бил нито любов, нито доброта. Точно обратното. Защото Луцифер изобретил, за целите на задълбочаване на творенията зад Завесата, самата душа на антагонизма. Омраза. Целенасочена разруха. Агресия. Манипулиране. Злоба. Да… зло. Това, което ви отнема правото да избирате. Принуди едно същество да вярва, че няма никакви възможности за избор и го подчини на волята си, и тогава си засегнал много лошо неговото чувство за това кое е справедливо и правилно. Това същество ще положи значителни усилия да ти се отплати за услугата. И бинго… изведнъж тези зад Завесата били въвлечени в една напълно нова игра. Ангелите открили, че реагират с шок и гняв на този нов натрапник в техните игри на изпълнено с любов сътворяване. Техният гняв причинил фрагментация: от една страна, едно същество, което е любов и единство… и от другата, същество с желания да отвръща на удара и да въдворява справедливост и отмъщение. И така доверието било разрушено в сърцата на наранените части на ЕДНО. И в това си състояние, когато те се срещали една с друга, те реагирали със страх, и страхът им ги довел до създаването на болка и до взаимно нараняване. И наистина, те също се превърнали в противници. Те започнали да действат все повече като Противника. И станало така, че били създадени все по-дълбоки и дълбоки пластове от все по големи актове на отделеност и фрагментираност на душите на частите на ЕДНО.

И така беше.

Разказът, който следва от това, става прекалено сложен, за да бъде коректно изложен по линеен начин. Ти наистина имаш нужда да го видиш с един многоизмерен ум, за да го разбереш правилно – както в крайна сметка ще сториш, когато си привършил с въплъщаването. Най-малко обаче ти имаш началото на историята и как нещата са станали такива, каквито са.

Ако обаче избързаме напред в историята,  ще можем да открием същества, които са толкова наранени от своите взаимодействия едно с друго, че повече не могат да вярват, че създават себе си или своите преживявания. И така те затъват още една стъпка по-дълбоко в отделеността… в едно състояние наречено двойственост. Такива същества вярват, разбира се, че са слаби малки създания и че техният създател е „някой друг”. И това убеждение позволява възникването на една далеч по-сложна реалност. Възниква възможност за далеч по-голямо раздробяване, когато всички части участници в процеса не вярват, че създават своите преживявания. Може да възникне много по-мащабно сътворяване. Така и станало.

Цялата ваша вселена, така както я преживявате, съществува в това ниво на съзнание. Когато му дойде времето, Адаму ще ти разкаже някои удивителни истории. Истории на сътворяване, в които цели цивилизации са затъвали от високо в ниско съзнание. Истории за живот и любов, и истории за война и хаос.

Това са истории за отделеност в пълното й изражение.

И твоят свят, животът на планетата Земя, е една много важна част от тази велика история. Сигурен съм, че ще ти достави голямо удоволствие да чуеш как Адаму връзва всичко това в едно.

Зад всички велики истории обаче стоят индивиди. Съзнателни, живи, мислещи същества. Такива като теб – човешки същества на планетата Земя. Из цялата вселена и отвъд нея, това са историите на вашите животи, вашите борби и триумфи, всички в лицето на невъзможни трудности, осигурени от Противника и неговите слуги – тези, които са предоставили волята си на Сатаната. Тези, които са избрали да следват неговите стандарти и да водят неговата борба. Тези, които са обслужвали само повече отделеност и противопоставяне.

В процеса на тази борба, от най-възвишените нива на съзнанието чак до най-дълбоките и най-плътни дълбини, в резултат на нашите взаимодействия със Сатаната и наговите слуги, тези, които били зад Завесата, изпитвали чувства като страх и омраза. Ние се отделихме все повече и повече един от друг. Ние разрушихме чувството си за единство. Ние изпаднахме още по-дълбоко в по-долните плътности. Ние изградихме пласт върху пласт от тъмнина върху душите си. Ние изгубихме вяра в себе си и доверие един в друг. Ние се научихме да очакваме най-лошото един от друг. Ние се научихме да се отнасяме един с друг  като предмети, които да използваме и с които да злоупотребяваме за собствените си цели. И това бе начинът, по който нашата природа на творци реагира на нашите преживявания. Това ще рече, че в момента, в който започнахме да виждаме зло наоколо, ние започнахме да създаваме повече зло вътре в себе си. В една или друга степен, ние се превърнахме в агенти на отделянето. Ние самите се превърнахме в противници. Всеки път, когато избирахме страх, омраза, гняв и отделеност пред любов, доброта, радост и единство, ние обслужвахме интересите на Противника.

И всички ние сме правили това. Всички от нас. Някои от нас са го правили достатъчно силно, за да изпаднат далече в дълбините на отделеността. Ако сте въплътени на планетата Земя, то вие сте такъв. И някои от нас са използвали тези въплъщения, за да създадат още по-силно разединение. Някои от нас са използвали своята Божествена светлина, за да посеят страх, болка и мъчения. Както правят всички, в известна степен, във всеки свой живот. И така продължава най-дълбоката игра на отделеност. Защото когато се намират в отделеност, това е, което правят частите на ЕДНО.

Това е, което Бог прави, когато Бог срещне Противника.

И това е източникът на твоята вътрешна болка и прикрит срам. Това е, което те тласка към психолози и анти-депресанти. Това е, което ти причинява себеомраза, което е в сърцевината на твоите пристрастявания и саморазрушителни навици. Това е причината на всичкото насилие и психо-емоционална патология, които изобилстват на планетата Земя, както и на голям брой други планети. Голяма част от физическите ви заболявания също произлизат от това дълбоко загнездено чувство, че сте, в основата си, „болни”. Вътре в себе си вие се чувствате погрешни и разбити, но не знаете защо, така че проявявате тези преживявания като ставате болни, погрешни и разбити в телата си.

Всички ние сме изпълнявали ролята на Противника. Всички имаме тази вина.

З: О, Господи, 8! Изведнъж усещам как сълзите ми напират. Аз зная, че съм правил това! Какво трябва да направя с това си знание? Какво да правя сега?

8: Усмихваш се и казваш: „Мисията изпълнена!”

З: Мисията изпълнена?!?

8: Да. Но сега се опитай да го кажеш с по-малко ужас в гласа си. И без въпросителните. И с усмивка.

З: Как? Не разбирам.

8: Нека се върнем към първите принципи. Смисълът на всичко това бе създаването на реалност, в която можеш да се изгубиш напълно в отделеност и двойственост. Това е първата цел на експеримента. Втората част е, когато се обърнеш и започнеш да си спомняш кой си наистина.

И тогава? Не беше ли първата част на експериманта добре и истински изпълнена с превръщането ти в самия Противник? Като прояви своята отделеност и двойственост? Като се отнесе към себе си и към всички други Аз по възможно най-отвратителния начин?

З: Защо да предполагам, че е така? Предполагам, че в тези момента бях затънал възможнто най-дълбоко в отделеността.

8: Добре. Значи сега ти можеш да видиш това такова, каквото действително е било и да кажеш…

З: „Мисията изпълнена“.

8: Да.

Но това е една болезнена мисия и аз мога да видя защо не си много ентусиазиран от изпълнението й.

Втората част обаче е много по-забавна. Втората част е, когато ти започваш да си спомняш кой си. Ти започваш да откриваш, че си същество от чиста, бликаща светлина. Че истинската ти природа е Любов. Че си наистина ЕДНО с Всичко, Което Е. Че си едно мощно, величествено, творящо същество. Че съществуваш, за да откриеш себе си и да сътвориш себе си точно така, както най-силно желаеш да бъдеш.

И не е ли приятно да знаеш, че сега си твърдо в тази част от своето пътешествие?

З: Да. Така е. Но какво да правя с нещата, които съм натворил в първата част от пътешествието?

8: Това е твоят дар към себе си и към ЕДНО. Това е начинът, по който ти си изразил себе си в своето най-дълбоко забвение, в отговор на Противника. Това е начинът, по който ти си изразил себе си като Противника. Сега ти знаеш. Сега ти можеш да избереш нещо друго. И сега, когато срещнеш Противника в друго същество, ти ще можеш да го разбереш, такова каквото е, докато то е все още в първата част на своето пътешествие. И това е всичко. Вече можеш да се откажеш да го съдиш.

З: Да. Разбирам.

8: И ти можеш да се освободиш от своя гняв към тези, които правят света такъв, какъвто е. Тези, които притежават властта и привидно избират много лоши неща за останалата част от човечеството. Тези, които заговорничат, планират и създават зло. Като подклаждат войни между нации с трикове и измами. Като произвеждат болести, които тровят човечеството. Като подтискат технологии, които са чисти за сметка на технологии, които замърсяват планетата. Като създават парични системи, които заробват масите. Като създават икономически системи, които държат болшинството хора в смазваща бедност. Като позволяват разпространението на смърт, болести и глад, когато всички те могат да бъдат изкоренени моментално. И т.н., и т.н. Ти можеш да се освободиш от своя гняв към тях, защото ти си правил същото. В по-малка степен в този си живот и в далеч по-голяма степен в миналите си животи… ти си бил част от всичко това. И сега ти можеш да видиш, че тези, които се държат по този начин, са просто също като теб, но в различна част от своето пътешествие. Те преминават през трудната част. Тепърва им предстои да започнат да си прощават и да обичат себе си. И когато го направят, те също ще започнат да се завръщат у Дома.

А тези, на които е най-трудно от всички? Тези с най-големия товар и най-силната болка, която трябва да преодолеят? Тези са слугите на Сатаната. Частиците на съзнанието, които съзнателно са избрали ролята, тук зад Завесата, да поддържат жива системата на двойственост. Тези, които са избрали мантията на носители на отделеността. Тези, които живот след живот са захранвали системата като са изпълнявали ролите, с които са пречели на другите да открият любовта и единството. Тези са най-отделените от всички останали. Най-самотните. Най-обособените. И повярвай ми, когато ти казвам, че те се намират на най-болезненото възможно място. И тяхното пътуване към дома ще им донесе още повече болка. Защото, виждаш ли, за тях това да се освободят от фалша относно себе си, не е нещо просто. В своите действия те са били верни на своята цел и своите действия. Така че им предстои особено трудно пътешествие. Те обаче ще получат помощ. Няма изгледи, че ще бъде лесно, но те ще получат помощ.

З: Уха. Аз почти изпитвам… състрадание.

8: Да. Състраданието е уместно.

З: А тези, слугите на Сатаната, това Супер могъщите индивиди ли са, за които говори по-рано?

8: Има различни частици, които са изпълнявали различни роли по различни начини. Някои са били, например, силно агресивни и по този начин са разбили цели планетарни цивилизации. Други са използвали по-коварни средства. И да, вероятно най-коварната игра е тази, разиграна от някои от слугите на Сатаната на планетата Земя. Те са снабдени с определени способности в замяна на своите услуги. И да, бих казал, че СМИ са смъртните изражения на тези души, които са слугите на Сатаната.

З: Някои неща вече започват да си идват на местата. Но нека изясним нещо – е ли Луцифер причината за всичкото зло, или не?

8: Както обикновено, това също е въпрос на перспектива. Зависи как го разглеждаш. Вероятно мога да го изразя по следния начин. Помниш ли във филма „Форест Гъмп“, че основният герой имаше една приказка, която звучеше приблизително така: „Майка ми винаги ми казваше, че животът е като кутия с шоколадови бонбони.”

З: (смея се) Да, спомням си.

8: Ами, ако животът е като кутия шоколадови бонбони, тогава бих казал, че Луцифер е изобретил шоколада с „вкус на Противник”. И тъй като същността на Противника се свежда до отнемане от другите на правото да избират, можем също да го назовем шоколад със „зъл вкус”.

Той се намира в кутията наред с всякакви други вкусове. През твоите различни животи ти си опитал всички вкусове, за да видиш дали ти харесват. Във всеки един случай обаче е зависело от теб колко дълго ще държиш в устата си всеки от тези шоколадови бонбони, колко дълго ще го дъвчеш и ще съхраняваш вкуса му. Също така дали ще го изплюеш, или ще го приемеш в съществото си като го глътнеш. Всичко това е зависело от теб. И ако си го приел в съществото си, дали си се върнал отново и отново за повече шоколадови бонбони със „зъл вкус”, или вместо това си намерил начин да прекараш първия „зъл” бонбон през тялото си, за да се освободиш от него и си решил никога повече да не опитваш този вкус?

Виждаш ли? Той е на разположение. Ти можеш да избереш да го преживееш, ако желаеш. И след като веднъж си го опитал, ти можеш да решиш какво да правиш с това преживяване. Никой не те принуждава на нищо. Ти си творецът на своята реалност. Фактът, че злото съществува като възможно преживяване, не означава, че трябва да избереш да го преживееш. И даже ако го направиш, ти все още не си негова жертва, защото вече ще знаеш нещо за себе си. Ти ще знаеш дали го харесваш, или не, дали то служи на твоите цели. С помощта на това преживяване ти изключително много си обогатил своето себепознание.

З: Добре. Мога да приема от твоята история това, че Луцифер е изобретил злото, но че самият той не е зло. В същото време ми се струва, че неговото изобретение, Противникът, е зло. Или греша?

8: За да можеш да разбереш това, ще трябва да ти обясня относно Приносителите на конструкции на съзнанието, макар все още да не си положил достатъчно труд, за да разбереш цялото послание. При стеклите се обстоятелства обаче ще трябва да направим най-доброто, на което сме способни.

З: Какво означава това, 8? Това, че не съм се потрудил достатъчно, за да разбера това, което ще ми кажеш?

8: Просто това, че за да разбереш определени неща, трябва предварително да си достатъчно подготвен. Поради начина, по който получаваш този материал, за мен не е възможно да поставя идеи в ума ти, ако градивните елементи на тези идеи вече не се намират там. Става така, че всяка глава не само адресира определени въпроси, но тя също така посява много семена и полага основите за следващите глави. И както често се случва, ако не си готов да получиш дадена глава, то ти установяваш, че не си в състояние да започнеш отново да пишеш. Такъв е моделът. Ти имаш нужда известно време да останеш в покой, за да можеш да преживееш малко вътрешна метаморфоза и да станеш готов да получиш следващата глава.

З: И сега ти искаш да ми разкажеш за Приносителите на конструкции на съзнанието, но чувстваш, че при мен отсъстват нужните предпоставки?

8: Не си достатъчно подготвен да чуеш цялата история, но ще се справим някак.

Нека започна, като ти обясня, че твоето преживяване на твоята реалност е дълбоко илюзорно. Ти вече си го разбрал. Ти живееш в един свят, изграден върху множество пластове от илюзия. Нищо от това, което мислиш, че е реално, е всъщност реално. А всички неща, които мислиш, че не са реални, всъщност са. Това е просто едно чудо. И твоята реалност е създадена по този начин с точно определена цел: търсенето на самопознание от ЕДНО в неговото безкрайно величие. Тази твоя реалност е едно невероятно мощно средство за самооткритие. За да може обаче действителността ти да изпълни своето предназначение, илюзиите трябва да работят. Тези илюзии са като зъбчатите колела на една машина – ако те не функционират, тогава и цялата машина не функционира. И има един комплект колела, вероятно най-важните от всички останали колела, които аз наричам Приносителите на конструкции на съзнанието.

До този момент ти и твоите читатели сте добре запознати с един от тези Приносители на конструкции на съзнанието.

З: Наистина ли сме?

8: Да, наистина! Изненадва ли те да узнаеш, че твоят собствен Вътрешен Аз, Божествена Радост, е всъщност един такъв Приносител на конструкцията на съзнанието?

З: Аз… хм-м… не зная. Не съм сигурен какво да мисля. Кажи ми повече какво представляват тези Приносители на конструкции на съзнанието и тогава вероятно ще мога да ти кажа мнението си.

8: Разбира се.

Както обясних, за да функционира твоята реалност, нужни са ти някои силни илюзии. Една от най-силните измежду всички илюзии е твоето преживяване, че емоциите ти са някак чужди на собственото ти същество, че това са просто неща, които ти усещаш, и че тези усещания са резултат от външни стимули. Човек може да си представи, че чувството ти на щастие е аналогично, например на парче шоколадов кейк. Ти вярваш, че имаш нужда или да си опечеш кейка, или да го закупиш отнякъде, ако искаш да изпиташ усещането, че ядеш шоколадов кейк. Е, това е, което изглежда че твоята реалност ти показва – че трябва да постигнеш определена цел, или да купиш конкретно нещо, или да спечелиш любовта на конкретен човек, или да изгубиш някакви килограми, или каквато и друга глупост си казваш наум, преди да се почувстваш щастлив. И ако си бил наблюдателен, си видял, че това никога не се получава. Постигането на целта в най-добрия случай ти позволява да изпиташ моментно чувство на щастие, след което се завръщаш към своето нормално, не толкова щастливо състояние. И така, ти решаваш, че трябва да продължаваш да реализираш все по-големи завоевания с надеждата един ден да постигнеш наистина непрекъснато щастие.

И в един момент ти решаваш, че си жертва на собствените си емоции, и тази е една от най-силните подбуди да останеш в капана на тази реалност. Получава се така, че тук – на нивото на дълбока отделеност и двойственост, ти вярваш, че не контролираш собствените си емоции. Много голям брой хорй всъщност решават, че техните емоции са враг и се опитват да се дистанцират от собствените си чувства. Това е едно трагично лошо решение. То ги отвежда точно в противоположната посока на тази, в която наистина желаят да се придвижат. Ако желаеш да владееш напълно своето Аз, своя живот, своите преживявания и своята реалност, тогава по ирония на съдбата, ти трябва напълно да прегърнеш своите чувства и емоции и да се потрудиш да осъзнаеш, че те са абсолютно под твоя контрол. Когато поемеш контрола върху своите емоции, тогава си на една малка крачка от това да контролираш своята реалност. Когато си постигнал перфектен контрол върху емоциите си, тогава ти ги използваш като ефективни инструменти за творчество. Ти им даваш пълен израз, но винаги в посоката, която желаеш те да следват. Ти не биваш отвяван от тях, подобно на листо в една буря. Нито се опитваш да ги заглушиш или пренебрегнеш. И когато си в това повишено състояние на самовладеене и само-сътворяване, ти се приближаваш до истинското си усещане за единство с Всичко, Което Е. Тогава ти ще си научил много от това, което тази система на реалност може да те научи, и ще си готов да я напуснеш триумфално.

Идеята  обаче е, че ти трябва да я напуснеш само след като си открил това и си го създал да бъде такова за теб. В противен случай, системата няма да е успяла да работи за теб, както би трябвало.

И така, в крайна сметка аз мога да ти разкажа за Божествена Радост. Това същество изпълнява ролята да съхранява вибрационната честота, енергийната рамка, която е самата същност на чистата радост. Най-истинската природа на това нещо, което би нарекъл радост, е на съхранение при този скъп, мой духовен брат, твоето Вътрешно Аз. И оттам произхожда името на Божествена Радост. Това е едно име, подходящо за тази реалност. Трябва да разбереш обаче, че то е без значение в други реалности. Това е всъщност повече наименование на длъжност, отколкото собствено име.

З: Разбира се, аз намирам всичко това за удивително. При положение че това е моето Вътрешно Аз, за което говорим, бих искал да разговаряме много повече за него и да го опозная по-добре. Мисля обаче, че това би придало егоистичен привкус на този разговор. Вероятно ние трябва да се върнем към самата тема.

8: (леко се усмихва) Това е самата тема. Виждаш ли, нужно ми е да разбереш понятието Приносител на конструкцията на съзнанието, за да ти обрисувам една по-голяма картина. Това са същества, които носят в себе си конкретна резонантна честота на съзнание. Те я съхраняват за вас, които живеете в тази реалност, за да можете да имате илюзиите, че тези неща са извън вас. Ето защо е възможно да се разхождате по цял ден и да се чувствате празни. Възможно е да вярвате, че никога няма да може да станете щастливи. Възможно е да вярвате, че само нещо извън вас може да ви донесе щастие. В типичния случай, когато постигнеш нещо, което мислиш, че би трябвало да те направи щастлив, твоята енергия моментално резонира с енергията, наречена Приносител на конструкцията на съзнанието, притежание на Божествена Радост. И в този момент ти определено се чувстваш с повишен тонус и щастлив. Тогава ти можеш да повярваш, че щастието се намира извън теб. Илюзията продължава и ти можеш да продължиш да играеш играта, която ти-какъвто-си-наистина желае да играе.

Тази илюзия е от жизнено важно значение за продължаване играта на жертвите, която почти всеки на Земята играе с голямо желание. Ако разбереш, че можеш да генерираш сам своите емоции, то ти можеш да решиш да сътвориш сам състоянието си, в което изпитваш определени чувства към нещата. Тогава вече не си жертва на външните си преживявания. Скоро след това откритие ще започнеш да проглеждаш през илюзиите. И когато виждаш през илюзиите, ти напускаш играта на жертва. Върхът на това трябва да е твърде очевиден: ти трябва да разбереш, че си способен  да решиш точно какво искаш да чувстваш, във всеки конкретен момент. Ти си този, който контролира своите чувства и емоции. Ще отнеме време и известна практика, за да си покажеш това. В крайна сметка ти си изразходвал доста енергия, в продържение на много животи, за да обучаваш себе си, че това не е така. Така че би трябвало да желаеш да поработиш, за да си припомниш, че това е една илюзия. Когато се пробуждаш за истината обаче, ти ще разбереш нейната сила. След като веднъж разбереш, че твоите чувства и емоции са напълно и абсолютно под твой контрол, тогава си на една много малка крачка от това да можеш да сътворяваш цялата си реалност и преживявания, както пожелаеш.

Ние ще разговаряме за това надълго и нашироко, когато обсъждаме как можеш да се научиш да създаваш собствената си реалност. И ето че сега посяхме това семе.

З: Добре! Невероятно. Започвам да разбирам все повече и повече. Започват да ми светват лампичките за най-различни неща.

8: Това е добре.

Засега обаче нека се върнем към историята относно Приносителите на конструкции на съзнанието. Всички те са независими същества с високо съзнание, които използват себе си, за да съхраняват тези честоти за теб. Това е тяхната природа, тяхното задължение, тяхната привилегия и тяхното удоволствие – да правят това за теб. Има например две същества, които съхраняват истинския архетип за това кое е мъжко и кое е женско в тази реалност. Това са души близнаци, които са оригиналните „бог и богиня”, или вероятно по-правилно, „свещено мъжко и свещено женско”. И след това имаме службата на великия обединител, великата енергия, която е отговорна за съхраняване на резонанса, което е енергията на събирането на всички части обратно у дома, в цялостността и единството. Тя е била наречена Христова енергия. Има също така и много, много други. Всички абсолютно важни за функционирането на играта. Без всяка една от тях играта просто не би функционирала. Като машина, която изведнъж изгубва своя важна част.

З: А сега към Сатаната…

8: Да. Виждаш ли, имах нужда от такова въведение, защото твоите най-естествени и нормални чувства биха те накарали да видиш Сатаната като незаслужаващ прошка. Като нещо, което трябва да избягваш и поругаеш. И това е нормална реакция на твоето възпитание. В това няма нищо лошо. Или по-скоро, няма нищо лошо в това, освен ако желаеш да се завърнеш към единството. В последният случай е време малко да пораснеш. Време е да се отърсиш от синдрома на страшното-чудовище-което-идва-за-да-грабне-непослушните-деца-през-нощта. Време е да видиш това същество такова, каквото е, след което да вземеш някои целесъобразни решения.

Това е едно същество, което съхранява една конструкция на съзнанието. Ни повече, ни по-малко. И конструкцията на съзнанието, която то съхранява, се оказва Противникът. И така, точно както считаме за подходящо да наименоваме Божествена Радост според неговата функция, според длъжността му, така е приемливо да назовем това същество Противника. Или можем, ако искаш, да използваме модерното производно от едно много древно име, което има точно същото значение, и да го наричаме Сатана.

З: Тогава, ако аз изпитвам щастие, ако съм в енергиен резонанс с Божествена Радост, какво се случва, ако си позволя да резонирам енергийно с Противника?

8: Ще ти се случат неприятни неща. Много лесно ще се гневиш или даже ще буйстваш от яд. Ще изпиташ ненавист към всички, които чувстваш, че са ти направили нещо лошо. Ще станеш злопаметен. Ще пожелаеш да нараниш други около теб. Ще се опияниш от чувството за собствената си правота и за прегрешенията на всички около теб. Ще станеш неразумен. Ще използваш словесни оръжия, за да нанасяш емоционална вреда и физически оръжия за физическо нараняване. Ще поведеш тези „като теб” на война срещу тези, които „не са като теб”. Накратко, ще се превърнеш в Противника. Има също така и някои други, още по-бързи начини да се окопаеш възможно най-надълбоко, в играта на жертва. Противникът обаче е единственото, най-ефективно колело в тази конкретна машина.

И ето докъде я докарахме! Мисля, че свършихме доста добра работа в обяснението на това понятие, при наличието на минималната ти подготовка, с която трябваше да се справяме.

З: Може би, но има нещо, което не разбирам.

8: Разбира се, че има. Питай.

З: Това, което описа като преживяване на установяване резонанс с Противника – това наистина не ми звучи много добре.

8: Добре?!? Разбира се, че не е добре! Никога не е било предвидено да бъде добре. То е било предвидено да те приведе в едно дълбоко състояние на отделеност. Което само по себе си, е най-болезненото нещо, което можеш да си представиш – да бъдеш насилствено лишен от чувството за принадлежност, от единство, от правотата на Всичко, Което Е. Това е много, много не-добре!

З: Аз не бих искал да изпитам това никога вече. Аз отхвърлям това. Това няма да има нищо общо с мен, когато и да било!

8: Ах. Да. Тук трябва да бъдем твърде внимателни. Ще бъде добре да си спомниш, че ти сътворяваш собствената си реалност и че правиш това с фокусиране на вниманието си. А „никога вече” е съпротивление. И „Това, на което се съпротивляваш, продължава да съществува с още по-голяма сила,” помниш ли? Ти не би искал да казваш, че има нещо, което не е част от теб, не е част от единството. Всичко е част от ЕДНО. Това включва теб, така както включва и Противника.

З: Но, 8! Това прави нещата невъзможни! Тогава как да продължа напред? Аз не искам да резонирам с Противника и сега ти ми казваш, че не мога и да го отхвърля! Тогава какво да правя?

8: Моля разбери, че единствената причина да можеш да изпиташ енергията на Противника, е, защото тя вече съществува вътре в ЕДНО. Тя вече съществува вътре в теб. Това, че ти си поставил тази енергия извън себе си, е едно напълно илюзорно творение. Това е, което си направил, за да участваш в тази игра на жертва. Виждаш ли? Това е, което ти казвах относно Приносителите на конструкции на съзнанието. Не си ли го разбрал? Това, че всички емоции и чувства, и архетипове произлизат от единството и в крайна сметка от самия теб? Ти обаче трябва да ги почувстваш като външни на теб, ако ще изпиташ отделеността. Ти искаше да преживееш как ще изглеждат нещата, ако тези неща излеждаха създадени извън теб. Това е начинът, по който преживяваш двойствеността. От една страна си ти, а извън теб е Творецът. Това е двойственост. Нали така?

З: Добре, това го разбирам.

8: Но това е една илюзия. Всичко е наистина ЕДНО. Всичко това наистина е вътре в теб. И всеки път, когато отречеш нещо, откажеш се от него и го поставиш извън себе си, то ти се набутваш обратно в двойствеността.

З: Ох-х-х-х. Започвам ба-а-а-а-авно да загрявам. Противникът е едно дяволски хитро устройство. Ако установиш резонанс с него, ти създаваш двойственост. А ако го отхвърлиш и отблъснеш… тогава създаваш двойственост! Каквото и да направиш с него, ти създаваш двойственост. Уха. Това е… гениално.

8: Така е. Противникът е ключът към двойствеността. И правилното разбиране на това е също така твоят ключ към освобождаването ти от двойствеността. Ако искаш да постигнеш единство с Всичко, Което Е, тогава трябва да се откажеш от докосването на тази ключалка.

Както много правилно се изрази, това е дяволски хитро.

З: Добре тогава. Готов съм да направя това. Готов съм да се опитам да не се докосвам до тази дявалска ключалка. Ще ми помогнеш ли?

8: Аз съм тук. Аз искам обаче да направиш това сам. Ти си бил снабден с всички ключарски умения, които ти трябват, и ти е било показано как да ги използваш. За теб ще бъде далеч по-добре, ако го направиш сам. И докато го правиш, аз ще ти покажа една формула, която можеш да използваш, за да откриваш собствените си решения на такива проблеми, които не могат да бъдат решени с помощта на главата. Ти ги решаваш със сърцето си. Ето как става това.

Откриване на собствени решения с помощта на сърцето

Процес от четири части

Сега ще пристъпиш към първата част. Трябва да се отпуснеш, да се „заземиш” и да отидеш при сърцето си. Отиваш и си сипваш чаша чай. Отиваш и сядаш отвън на слънце. Успокояваш се и отстраняваш този проблем от ума си. Тогава се обръщаш към сърцето си. И след това отново към своя лаптоп. Аз ще те чакам там, за да продължим този разговор.

З: Добре. Това е вълнуващо. И малко страшно, защото не зная как ще завърши. Но аз ще го направя.

(връщам се около час по-късно)

З: Вместо да пия чай и да седя на слънце, аз се нахраних добре и се накиснах продължително време във ваната. Съжалявам.

8: (смее се) Отлично. Идеята беше просто да направиш една крачка назад и да се отпуснеш. Да подходиш към това със сърцето си по-скоро, отколкото с ума. Ако действаш през ума, тогава ще подходиш аналитично. Ще раздробиш проблемите на съставните им части и можеш да достигнеш само до варианти на решения, които си виждал преди. Когато подходиш със сърцето си, ти виждаш проблемите холистично (цялостно) и можеш да правиш интуитивни скокове към напълно нови решения. Това бе смисълът да те накарам да отидеш, да се успокоиш и да се обърнеш към сърцето си. Храненето и пиенето също имат „заземяващ” ефект. И така, това бе първа част от четиристепенния процес. Втората част се състои от формулиране на проблема. Така че сега моля те кажи ми възможно най-ясно и лаконично – какъв е проблемът, така както го виждаш?

З: Добре. Проблемът е, че съм попаднал между желание да престана да резонирам с енергията на Противника и една нужда да не отхвърлям това същество като неподлежащия на любов друг.

8: Това е добър първи опит за дефиниране на проблема. Ти говори за симптомите на проблема. Ти не желаеш да чувстваш този резонанс с Противника и не искаш да се разделяш с друг аспект на ЕДНО. Това е добре, обаче не е действителният проблем. Каква е причината за проблема? Какво стои в основите на този въпрос?

Сега е моментът, в който ти трябва да отидеш при сърцето си. Твоето сърце знае. Твоят ум се бори с очевидното и се опитва да преобразува същите стари образи в нови картини. Твоето сърце вижда цялата картина. Сега почувствай сърцето си. Почувствай го в сърцето си. Почувствай как то чувства. Какво е това чувство? Позволи на сърцето си да ти заговори и ми кажи какво се получава. Какъв е проблемът?

З: Единство. Обединяване. Проблемът е, че аз не желая да продължа да създавам повече двойственост за себе си. Аз искам да опозная себе си като ЕДНО с всичко. Аз искам да преживея божествен съюз с Бог. В същото време танцуването с Противника ме отвежда в погрешната посока. И отричането на някого, и осъждането му, също ме отвеждат в погрешна посока. Така че аз не мога да избера никое от тези неща. Аз не мога да резонирам с Противника и също така не мога да го отхвърля във всеки от неговите маскирани образи.

Така че какво да правя?

8: Втората част бе формулиране на проблема от сърцето. Ти направи това. Третата част за твоя изненада се състои в това да не откриеш отговора. Отговорите са само временни, илюзорни истории. Те съвсем не са интересни. Много по-важно от намирането на отговор на някакъв дребен пъзел, е да използваш възможността да определиш себе си. И това е третата част. Вместо да ми казваш отговора на този проблем, защо не ми кажеш ти кой си? Или по-скоро кой наистина искаш да бъдеш. Кой ще бъдеш, когато си спомниш кой си наистина?

З: Не разбирам.

8: Ако разбираше, нямаше да бъда нужен, за да ти показвам това. Готов ли си да се включиш и да видиш къде води това?

З: Разбира се. Да. Добре, значи въпросът, който ми задаваш, е: Кой казвам, че съм? Кой казвам, че ще открия, че съм, когато се пробудя? Коя е моята възнесена версия? Това ли е въпросът?

8: Да. Сега отново послушай сърцето си… и отговори…

З: Аз съм едно същество-творец с безкрайна мощ. Аз съм любов. Аз съм ЕДНО с единството. Аз нося просветление и наслада. Аз съм радост. Аз съм своя най-магически, величествен Аз.

8: Смело. И вярно. Добре казано. И сега, четвърта част: Застани в това място на единство и ми кажи решението на предишния твой проблем. Как ти, съществото творец с безкрайна мощ и любов, което е едно с единението, продължаваш живота си, без да танцуваш с Дявола, а също така и без да обявяваш, че някой не подлежи на изкупление?

З: Хм-м-м. Сега виждам нещо: и двете са едно и също – това да танцуваш с Дявола, е да обявиш, че не подлежи на изкупление. Отговорът за мен е да разбера, че наистина всичко вече е ЕДНО. И че всички тези преживявания съществуват вътре в мен. Илюзия е, че те са извън мен. Наистина няма нищо „извън” мен. Това е илюзията. Всичко е „вътре” в мен. Така че ако преживявам Противника, тогава аз съм създал това преживяване. Аз избрах да чувствам, все едно че преживяването е извън мен и извън моя контрол, така че да мога да имам илюзорното преживяване, че участвам в една игра на жертва. Ако искам да спра да играя тази игра, тогава аз просто си давам сметка, че съм ЕДНО с Всичко, Което Е и че преживяването идва отвътре. Аз поемам отговорност.

8: Това е много добре. В този момент ти напълно си променил своята игра. Ти си преместил собственото си съзнание в полето на познанието на духовните загадки.

Което е пълното осъзнаване, че си едновременно актьор и режисьор на собствената си пиеса. Това е един прекрасен ден.

Това е една радикална мисъл, но след като веднъж наистина си разбрал, че всичко е ЕДНО, то това се превръща в една логическа неизбежност. Причината да не достигаш до нея много лесно е, защото тя се разминава толкова много с твоите преживявания. Това, което обаче трябва да разбереш, е следното:

Няма нищо извън теб, „ей там”.

З: Моля, обясни.

8: Не са само твоите чувства, които са вътре в теб. Всичко, което възприемаш, е вътре в теб. Съвсем буквално, няма нищо извън теб. Това, което е извън теб, е една илюзия. Светът, който възприемаш, е просто твоя собствена проекция. Той произлиза от това, което е реално, и това е, което е вътре в теб.

Трудно ли ти е да го схванеш?

З: Да, твърде.

8: Ще достигнеш до това. Ти вече си готов. Искам да си помислиш за момент за това кой си наистина. Не ти ли се струва понякога, че си само една точка съзнание, която наблюдава твоя живот?

З: Да, струва ми се. Понякога, когато медитирам, или когато се опитвам да бъда свръх наясно с нещата, получавам това усещане, че съм една точка без измерения в собствената си глава. Тогава усещам, че не съм моето тяло, нито моите мисли, нито моите решения, нито моите емоции, нито моите идеи, нито моите преживявания. Започвам да чувствам, че съм просто наблюдателят на всичко това.

8: Да. Това е коректно от една перспектива. Причината обаче, че това преживяване може да се окаже твърде непривлекателно за теб, е, защото тогава започваш да усещаш, че си единствено наблюдателят. Чувстваш едва ли не, че отричаш себе си. И причината за това е Завесата. Когато си на това място на осъзнаване, ти си изправен точно срещу Завесата. От една страна, ти си наясно, че илюзорните неща са точно това – илюзии. От друга страна обаче, ти не можеш да усетиш кое всъщност е реално. Защото Завесата скрива от теб истината за собственото ти Аз. Така че това е едно твърде неприятно място.

З: Да. Но аз нямам нищо против. Това може да бъде едно доста спокойно усещане. В много малко случаи съм имал преживяване изведнъж да осъзная, че „аз” съм не само тази точка от съзнание, не само моето тяло, но всичко, което възприемам. Всеки звук, който чувам, всичко, което виждам. Аз съм всичко това. Аз по някакъв начин съм узнал, че това е истина, по време на много малко от моите медитации.

8: Всъщност това е същото нещо. Ако се случи да видиш себе си като наблюдател, то ти си на стъпка от осъзнаването, че създаваш това, което наблюдаваш. Ти разбираш, че си филмовият прожектор, който си прожектира един филм за собствените си преживявания.

8: Не думай!

З: (смея се) Да, аз зная, че това е, което ти ми казваш през всичкото време, но не си давах сметка, че го имаш предвид толкова буквално.

8: Ах. А кога се е случвало да нямам предвид точно това, което казвам? Нима не се стремя да бъда целенасочен и точен?

З: Да, така е. Предполагам, че ми е било малко трудно да проумея, че истината е била под носа ми през всичкото време.

Добре, тогава какво да правя с тази информация?

8: Ние разговаряхме за проблема какво да правиш с Противника. С помощта на това, което вече знаеш, какво ще решиш да правиш?

З: Предполагам, че всъщност няма чак толкова много за правене. Аз просто осъзнавам, че всички мои преживявания са мои собствени проекции. Потрудил съм се много здраво, за да забравя този факт. След като веднъж това е било напълно забравено, аз съм преживял себе си като ”това, което не съм”. И сега аз си спомням това. Докато си го спомням, аз ще престана да имам нужда да вярвам, че има други „извън мен”, които правят неща в живота ми. Сега осъзнавам, че има части от тази илюзорна конструкция, които са невероатно красиви и достойни за обичане. Аз наистина обичам тази планета. Аз обичам да преживявам живота тук. Така че сега аз намирам начин да създавам нещата, които обичам, и тогава се отказвам от нуждата да създавам неща, които не харесвам.

8: Може ли да ти предложа как аз виждам нещата? Мога ли да ти кажа какво всичко това означава за мен?

З: О, да, моля те!

8: Първо: твоят външен свят е проекция на твоята вътрешна реалност. Той е твоята история.

Второ: илюзията, която си имал, е, че външният свят е това, което е наистина реално и важно, и че вътрешният свят е или нереален, или неважен.

Трето: това те е накарало да се опитваш да променяш неща в твоя външен свят, за да ги направиш повече такива, каквито си искал да бъдат.

Четвърто: Това е причината за много болка и объркване, защото колкото по-силно си се опитвал да поправиш нещата външни на теб, толкова повече си се провалял и наранявал.

Пето: Колкото повече си се наранявал, толкова повече външният ти свят е отразявал обратно към теб твоята болка. Съответно толкова повече объркана и измъчена е ставала твоята реалност.

Шесто:  В даден момент, най-накрая, всеки достига до крайно положение. В даден момент ти достигаш до решението да престанеш да се опитваш да оправиш своя външен свят и вместо това решаваш да излекуваш своя Вътрешен Аз.

Седмо: Когато започваш да успяваш да излекуваш собствения си вътрешен свят, ти може да забележиш, че външният ти свят става по-щастлив и по-хармоничен.

Осмо: И така, събуди се! Стани наблюдателен! Виж кое работи! Виж очевидните неща, които ти биват представяни. Ако има нещо в твоя външен свят, което те смущава, ти трябва да погледнеш навътре в себе си. Открий какво има вътре в теб, което ти пречи. Открий собствената си вътрешна болка и объркване. Открий начин да ги обичаш и излекуваш. Ако и когато направиш това, проблемът във външния ти свят като по чудо ще престане да те смущава. Той ще се излекува. Той ще направи това по красиви и учудващи начини. И това ще стане, защото ти ще престанеш да проектираш навън една повредена и болна реалност.

З: Да.

Да, разбрах го.

Клик.

8: Това е едно осъзнаване, което напълно променя играта, нали? Досега сме си играли на плиткото. Ние сме подготвяли почвата и засявали семената. И сега? Сега виждаме първите кълнове на нов живот. Сега можем да започнем да си представяме наново всичко. Сега за теб всичко се променя. Сега ти трябва да се научиш да сътворяваш ефективно и силно, с пълното съзнание, че наистина сътворяваш. И много скоро ти ще можеш да промениш напълно състоянието на своята игра.

З: Но, 8, искам да те попитам за „другите”. Искам да кажа, разбира се, че аз проектирам навън своята реалност. Какво ще кажеш обаче за моя любим духовен партньор Лиза? Тя изглежда че съществува в моята външна реалност. А какво ще кажеш за моите читатели? Тези други същества в моя свят нереални ли са?

8: Те всички са абсолютно реални. Просто не по начина, по който ти си представяш, че са. Те всички са точно като теб. Те са красиви и божествени аспекти на ЕДНО, аспекти на същия величествен скъпоценен камък, който блести на светлината, която те самите излъчват.

Трикът е да разбереш, че всеки един аспект на ЕДНО проектира своя собствена реалност. Всяка една реалност е различна. Но ето за какво става дума: ти можеш да решиш да позволиш на твоята реалност да бъде повлияна от проекциите на някого другиго, ако направиш такъв избор. Ти можеш да решиш да се съгласиш да преживееш определени части от твоята реалност по същия начин, по който прави това някой друг. Това съгласие е един консенсус. И така имаш една консенсусна реалност. Вие я създавате заедно, така че тя е сътворена съвместно. И така ти започваш да чувстваш, че ти и другите обитавате една и съща реалност. Всъщност, ти просто си постигнал съгласие с редица други аспекти на ЕДНО, да преживяваш подобни неща по сходен начин. И така се завърта играта. Определен брой индивиди формират група и постигат консенсус за правилата на реалността, след което се включват в играта.

Сега обаче трябва да се върнем към основната нишка на тази дискусия. Ние в крайна сметка разговаряме относно въпроса какво да правим с Противника.

З: Да. Мисля обаче, че вече разбирам. Аз проектирам своята реалност. Аз си разказвам една история. В тази история аз преживявам себе си по удивителни нови начини. Това ми позволява да реша дали нещата, които вярвам относно себе си и избирам за себе си, са добри. Разбирам дали те работят за мен и ме правят щастлив във всякакви различни сценарии. Ако го правят, аз ги запазвам. Ако не, тогава избирам нещо ново. Това е красотата и ценноста на историята, в която съм.

Тогава какво се случва, ако срещна Противника? Ами тогава, аз решавам дали харесвам срещата, или не. Дали тя ме тласка в посоката, в която съм казал, че искам да вървя, или не. Ако да, тогава нямам проблем. Ако не, тогава вземам ново решение относно себе си, така че повече да нямам такава среща.

И като си помисля за това… струва ми се, че една среща с Противника всъщност е среща със самия мен, при която си показвам нещо вътре в мен, което не обичам. Това съм аз, който показвам на себе си нещо, което отхвърлям и считам за неприемливо. Ето защо аз го третирам като враг, като Противника. Така че много силно ми се струва, че отговорът би бил да открия тази недолюбвана част от себе си и да я заобичам. Ако правя това последователно всеки път, когато срещна Противника, тогава мисля, че вероятно в един момент ще престана напълно да го преживявам.

8: Браво.

Има два важни разговора, които трябва да проведем наскоро, за които още не си готов. Първият е относно ”Отрицателните конструкции на съзнанието”. Той ще бъде неразделна част от разговора за природата на любовта. В него ти ще постигнеш едно ново разбиране на неща, като болка, страх, гняв и ревност. Ще видиш, че тези неща представляват проблем само когато са „извън теб” – когато ги отстраниш от себе си и ги направиш негодни за любов. Когато реинтегрираш тези неща в сърцето си и възстановиш отново своята цялост, те не само ще изгубят своята власт върху теб, но всъщност ще се превърнат в чудесни мощни инструменти, които ще можеш да използваш за общото благо.

След това ще трябва още малко да поработя с теб, за да разбереш правилно Сянката. Всяка една част от ЕДНО, която е срещала Противника, е създала част от този Противник в себе си. Този само-създаден вътрешен противник се нарича Сянка, при това много уместно. Това е твоят Сенчест Аз. Макар че тук ние постигнахме много добро разбиране относно това как да реагираш спрямо Противника, има все още доста важна работа, която ти предстаи да отхвърлиш  на тази тема. И това е една твърде съществена тема. Докато някой е под влиянието на собствената си Сянка, той ще се отклонява от правилния път. Той ще използва творческата си сила, за да си нанася вреда. Така че това е една много важна област, в която трябва да свършим допълнителна работа, за да можеш да си възвърнеш контрола върху силата на своя божествен вечен Аз, без риска да причиниш отново някога вреда на себе си или другиму.

(Забележка на Зингдад: Няколко години и много извършена работа по-късно, аз съм изключително доволен да предложа „Осветяване на Сянката”, като Част 2 на книгата „Сънуващ, събуди се!)

З: Ще очаквам с голямо нетърпение и двете неща!

8: Добре. Засега обаче можем ли да се съгласим да оставим въпроса за Противника на заден план?

З: О, да. Това бе разрешено за мен по един твърде неочакван начин. Аз вече разбирам този проблем и той повече определено не ме тревожи.

8: Добре, но преди да продължим, трябва да ти задам обикновения въпрос. След това, което вече знаеш… Сатаната зло ли е?

З: (смея се) Трябва да се засмея, защото бих си помислил, че това е като да запиташ: „Папата католик ли е?” И въпреки това, ето ме тук, откривайки, че отговорът на този въпрос не е толкова недвусмислен, колкото си мислех преди. Струва ми се, че е възможно човек да преживее Сатаната като зло. Възможно е обаче да видим, че това е просто една роля, която той изпълнява тук, в тази реалност. И без него в тази роля, тази конкретна реалност не би била такава, каквато е. И накрая, възможно е също така да видя, че аз позволявам, избирам и сътворявам всичко, което преживявам, и то така, че аз всъщност никога не съм жертва. В крайна сметка наистина няма такова нещо като „зло”!

Знаеш ли, 8, току-що ми се роди една мисъл.

8: И тя е…?

З: Струва ми се, че това да бъдеш Противникът е една доста жалка и самотна роля.

8: Вярвам, че това е роля, която е придружена от значителни предизвикателства. Ще са нужни много любов и лечение, преди това същество да е в състояние да открие своя път до дома, когато тази реалност се разпадне. Но това също е било въпрос на избор.

З: Хм-м… Удивен съм да открия, че тук отново изпитвам някаква емпатия.

8: Това е добре.

А сега е време да завършим този разговор.

„Ако има такова нещо като зло, тогава то е една възможност да научиш какво е любов.”

Това е вярно, защото както ти откри, злото е едно илюзорно преживяване. И е една илюзия, която може да имаш само когато вярваш, че си в състояние на отделеност от ЕДНО. Така че това е отговорът. Върни съзнанието си към Единството и повече няма да можеш да преживееш зло. Никога повече няма да имаш усещането, че ти е отнета възможността да избираш. Никога повече няма да можеш да почувстваш, че си нечия жертва. Ще оставиш зад гърба си цялото преживяване на злото, във всичките му разновидности.

З: Това ме устройва. Благодаря ти, 8.

Сега единственият въпрос е как да върна съзнанието си към Единството?

8: Правилно, това е въпросът. Но виждаш ли, ние първо трябва да отстраним това препятствие от твоя път. Докато се придържаше към идеята, че съществуват други, които са толкова неприемливи, че не могат да бъдат части на ЕДНО, тогава ти самият не можеше да се завърнеш. Това е като блокаж, който ти беше поставил в собственото си сърце. Но това вече е отстранено, така че можем да продължим. И начинът да продължим е… Любов. Любовта е единственият начин да се завърнеш към състояние на Единство.

З: И това ще е темата, за която ще разговаряме в следващата глава! Така както ти каза, че ще бъде.

8: Точно така. Довиждане до следващата глава.

* * * * *

© 2018 Превод АТИ

Зингдад: 8?

8: Да?

З: Имам малък проблем.

8: Добре. И какъв е той?

З: Препрочитах Глава 8 и попаднах на мястото, където ти говориш за това как съм преодолял своите съмнения и страхове, в резултат на което съм могъл да получа Документите на Възнесението. Когато ти каза това, аз се почувствах много поласкан. След като привърших тази глава обаче и докато се подготвях за следващата, имах време да помисля и се почувствах малко като позьор. Защото аз все още имам множество съмнения. И колкото повече мисля за това, толкова съмненията ми се увеличават. Като си помисля само как бях оплескал нещата в миналото, боя се, че мога да направя отново същото. След това си помислям за нещата, които ти и БР ми казахте, и… защо не мога просто да повярвам… как да ти кажа… защо просто не мога да имам вяра?

И тогава се чувствам даже още по-голям мошеник, защото ето – аз тук пиша тази книга, получавам този материал, а даже аз самият нямам абсолютно доверие в него! И ако даже аз имам своите съмнения, как мога да очаквам читателите ми да повярват във всичко това? И след това започвам да мисля, че трябва да съм побъркан, защото зная, че не бих могъл да измисля сам всичко, изложено в

предишните глави. Зная, че не съм способен на това. И така, тези думи би трябвало да идват от теб и от БР, но тогава защо се съмнявам в тях!? И така отново и отново.

Така че това е проблемът. Не е нещо главозамайващо, но ме смущава и го усещам като тежест в сърцето си. И преди да продължим със следващата глава, наистина бих искал да намеря някакво разрешение на това.

Можеш ли да ми помогнеш?

8: Да.

Като начало, нека изясним някои неща. Първо, в последната глава аз ти казах, че ти почти си се освободил от своите съмнения и страхове и че в резултат на това сега можеш да предприемеш писането на Документите на Възнесението. И това е вярно. Ти не би могъл да получиш тези думи даже един месец преди действително да започна да пишеш. Ти започна, когато беше готов. Аз казах също, че в резултат на писането на Документите на Възнесението, ти ще се освободиш от останалата част от своите страхове и съмнения, така че да се пробудиш по отношение своята природа на истински творец.

Спомняш ли си да съм казал това?

З: Да, така беше.

8: Ето какво. Ако съм казал, че ще се освободим от останалата част на твоите страхове и съмнения, това трябва да означава, че аз знаех, че имаше още от какво да се освободиш и че аз имах намерение да ти помогна за това. И ето ни тук днес, и ти изпитваш нужда да разговаряме по този въпрос. Е, това е чудесно. Това идва точно навреме. И ти нямаш нужда да разрешиш този проблем, преди да продължиш да пишеш книгата. Разрешаването ще стане с написването на книгата и това е толкова важно, колкото всеки друг въпрос, който бихме могли да разглеждаме. Спомни си какво каза Божествена Радост:

„Не можеш да видиш съвършенството, когато си застанал прекалено близо до картината.”

Спомнняш ли си как това бе вярно за теб в главата относно Тъмноземците?

З: Спомням си.

8: Е, това ще бъде вярно за теб и в тази глава. Тази глава е относно съмнението. В известен смисъл. Тя започва със съмнение и завършва с това, че ти разбираш, че си един мистик.

З: Един какво?

8: Един мистик.

З: Съжалявам, чух какво каза. Аз просто декларирах объркването си. Аз даже не съм напълно сигурен какво означава да си мистик, да не говорим за това да стана такъв, като разговарям с теб по повод на своите съмнения.

8: Добре. Ти имаш достъп до интернет на този лаптоп. Отдели пет минути, за да намериш кратко определение за мистик и ми докладвай.

(Правя това. Нужни са ми буквално пет минути, за да открия най-краткото определение.)

З: От това, което успях да зърна в Интернет, мистик изглежда е този, който  преследва директно, персонално единение с божественото. Някой, който търси (или открива) контакт с Бог без намесата на религиозни доктрини. Има също така нещо за това, че мистикът е последовател на „мистични школи”. Сега си спомням смътно да съм чувал този термин, но освен това нямам представа какви са тези школи и какво проповядват.

Така че мистицизмът изглежда се отнася за някаква голяма мистерия.

Което е подходящо, защото всичко това за мен е малко мистерия!

8: Това е добре. Разбрал си достатъчно за целите на тази дискусия.

Сега пък се нуждаем от кратко определение на думата „мистерия”, ако бъдеш така добър.

З: Добре. Ще потърся.

(Което и правя)

Това, което откривам като най-общо определение за мистерия, е:

Тайна. Нещо, което е неизвестно или не е обяснено. Нещо, което буди любопитство. Нещо, което е познаваемо само чрез божествено откровение.

Интересно е и това, че думата произлиза от гръцката mustēs, което означава „посветен”.

8: Това е интересно, нали?

Добре. Нека оставим всичко това тук, засега. Бих искал да се насочим веднага към твоето затруднение. Ти казваш, че се бориш със съмнения. Можеш ли да ми кажеш откъде мислиш, че идва съмнението?

З: Мисля, че от страха.

8: Това е прекалено опростено за моя вкус. Какво ще кажеш за това:

„Съмнението възниква от привързаност към сигурността.”

Или мога да го кажа по отрицателен начин:

„Съмнението произлиза от съпротива срещу несигурността.”

З: Добре. Нека поработя върху това за секунда. Има много, много неща, за които съм несигурен. Аз например съм напълно несигурен относно това какво съседът ми е закусвал тази сутрин. В това обаче няма нищо лошо, защото не ме засяга. Нямам никаква привързаност към това. За сравнение, аз съм също несигурен дали някога ще преживея ново Сингуларно събитие, което БР каза, че предстои. Аз обаче наистина, наистина искам това да се случи! Това за мен е критерий дали откривам своя път към Дома. Това е потвърждение, че постъпвам правилно. И това е също така най-чудесното удивително преживяване. Така че…

8: Значи, ти се съпротивляваш на своята несигурност. От една страна, има радостно вълнение, защото „О, колко удивително, ако това се случи,” а от друга страна, има страх, защото „О, не, ами ако това се случи?”

З: Разбрах. Нещата стоят точно така. И същото е с цялата информация, която получавам от теб и от БР. Наистина няма начин да зная дали това е 100% правилно. Искам да кажа, че не зная дали тези разговори не са просто фрагменти от моето въображение. За Бога, аз даже не зная със сигурност дали ти не си част от моето въображение.

8: Но фактът, че тук има едно „Аз”, което казва: „Аз съществувам!”, не е ли достатъчно доказателство, че аз наистина съществувам?

З: Не… защото това „ти”, което е тук, е само „тук” в моя ум.

8: Но в предишната глава ти… ох… няма значение. Всъщност аз само малко се шегувах с теб, но ти определено не си в настроение за това.

З: Ох, добре. Разбрах шегата.

Вероятно мога да ти дам по-конкретен пример. Как мога да зная, че моето „Планинско преживяване”, така както бе удивително, не е просто еднократно събитие? Как мога да зная, че ще има едно второ Сингуларно събитие? Как моите читатели могат да знаят (ако не са имали нещо такова), че някога ще имат свои Сингуларни преживявания? Как можем да знаем въобще нещо? Как човек престава да се съмнява?

8: Значи ти се съмняваш… и след това съдиш себе си за това, че се съмняваш?

З: Да. Защото би трябвало да имам вяра.

8: Наистина?! Когато срещнеш нещо, в което не си сигурен, би ли трябвало „просто да повярваш”? Сигурен ли си, че това е добра идея?

Ако утре някой се обърне към теб на улицата и ти предложи, само срещу сто долара, един магически крем, който превръща всичко, което намажеш с него, в чисто злато, ще му повярваш ли и ще му връчиш ли веднага парите?

З: (смее се) Не, ще настоявам първо да видя крема в действие, разбира се.

8: Добре, но сега бъди наистина честен. Ако видиш, че кремът има такова въздействие, тогава ще му дадеш ли парите?

З: Честно казано, не. Аз не вярвам, че има такова нещо като магически крем, който може да превръща нещата в злато. Това не е възможно. Как можеш да трансформираш атоми, които не са златни в златни, без помощта на ядрена реакция или нещо подобно? Как ще отстраниш или добавиш точния брой атомни частици от всеки атом, за да го превърнеш в златен атом? Това е безсмислица. Ако видя напълно убедителна демонстрация, при която се случва точно това, бих предположил, че наблюдавам един много талантлив илюзионист, който използва уменията си да заблуждава нищо неподозиращи наивници за пари.

Като помисля, единственото обстоятелство, при което бих му дал парите, би било, ако той ми позволи да използвам този магически крем, за да създам злато на стойност хиляда долара от безполезен боклук, след което да го продам и тогава бих му дал парите и отнесъл със себе си този крем.

8: Това е хитро. И това е същото остроумие, което ти е служило твърде добре през целия ти живот. То ти е позволило да вземаш добри решения, така че много рядко да са те мамили и правили на глупак. Това е нещо добро и полезно. И това твое остроумие е резултат на това, че използваш правилно своето чувство на несигурност. Ти тръгваш от представената ти информация. Тогава ти претегляш нещата, които не знаеш или не разбираш, срещу това, което знаеш. Ако можеш, ти разсейваш своята несигурност с това, което вече знаеш, добре. Ако не можеш да разсееш несигурността си, но това всъщност не е от значение (както в примера със закуската на съседа ти), тогава ти пренебрегваш случая. Ако обаче това е наистина важно, а твоят пример с крема, който може да те направи богат, би бил такъв случай, тогава ти ще започнеш да се съмняваш. В нашия пример ти използва своето съмнение, за да задействаш процес на осмисляне на нещата, за да можеш да достигнеш до решение да не купиш магическия крем.

Това, което ти не направи, е просто да повярваш. Просто да имаш вяра. Просто да връчиш парите.

Тогава моят въпрос към теб е: защо очакваш да постъпиш различно, когато стане дума за идеи и понятия, споделени с теб от БР и мен?

З: Това е интересно. Не съм сигурен защо.

8: Тогава аз ще ти кажа защо. В ума си ти разделяш „реалните” неща от „духовните” неща. И „реалните” неща се нуждаят от реални доказателства, докато при „духовните” неща ти чувстваш, че просто трябва да имаш вяра и да вярваш. И причината за това е, че ти страдаш от един от ефектите на религията. Болшинството религии в твоя свят полагат големи усилия, за да втълпяват идеята, че съмнението е нещо „лошо”. А то не е. То е лошо само за бизнеса. За техния бизнес. Ако принадлежиш към дадена религия и започнеш да се съмняваш, тогава ти откриваш, че отговорите, които религията ти дава, не те задоволяват. Нещата, които те ти представят, които ти не знаеш или не разбираш, не могат да бъдат разрешени в твоя ум, с помощта на нещата, които знаеш. И тъй като истините за Бог и за твоята вечна душа са нещо твърде важно, оказва се, че ти не можеш да ги пренебрегнеш. Ти трябва да знаеш. И така ти се съмняваш. Проблемът за религиите възниква, ако ти избереш да продължиш да се съмняваш. Тогава е много възможно да откриеш отговори, които те задоволяват на друго място. А ако откриеш по-добри отговори другаде, твърде вероятно е да изоставиш съответната религия. Тогава ти преставаш да правиш това, което тя ти нарежда. Ти преставаш да бъдеш контролиран от по-големия дневен ред на съответните религиозни водачи. И, разбира се, преставаш да им даваш пари. Така че не е чудно, че религиозните лидери не харесват особено хора, които се съмняват и търсят нови и различни отговори от тези, които те предлагат. Ето защо те възприемат една доста хитра стратегия: те казват на хората, че съмнението е нещо лошо. Плашат ги, че това е признак на порочен ум или проява на дявола. Карат ги да се почувстват наистина ужасно от това, че се съмняват. Тогава, когато хората наистина чувстват несигурност и имат въпроси, те се чувстват толкова зле, че не смеят да търсят отговори на въпросите си. Те просто приемат наличието на съмнение като доказателство за своята присъща греховност. След това те се трудят допълнително, за да бъдат „добри”. В повечето случаи те стават фанатици по повод на своята вяра, като средство да се справят със съмненията си. Хитро, нали?

З: Може би. Но също така не е много хубаво.

8: Ако си на мнение, че религиозната пропаганда може да бъде „хубава”, значи си изключително лош наблюдател. Не казвам, че оригиналните учения, върху които религиите са били основани, не съдържат нищо добро, защото това определено не е вярно. Не казвам също, че няма нищо добро направено в името на различни религии, защото е ясно, че такова има. Ако обаче ти пренебрегнеш факта, че основната цел на религията е да бъде инструмент на властта за контрол над масите, то тогава главата ти е заровена в пясъка.

Тази глава обаче не е относно религията. Също така аз не съм против религията като такава, защото тя има да играе определена роля и всъщност тук не говорим за жертви. В този момент единственото, което искам да посоча, е, че религията е оказала повсеместно влияние върху оформянето на вашата планетарна психика. И тъй като категорично против нейните интереси е да бъдат поставяни под въпрос нейните духовни понятия, не е изненадващо, че имате препрограмирана реакция спрямо съмнението.

„Не се съмнявай, просто имай вяра!” ти казват те. Във всяка друга сфера на живота обаче, ако просто вярваш в това, което ти кажат, ти ще завършиш с окрадени притежания. Така се ражда една малка невроза:

„Аз трябва да имам вяра по отношение на религиозните въпроси, но трябва се оповавам на разума си и на личния си опит спрямо всичко останало” – казваш ти на себе си.

Но това е очевидно глупаво! Дали със сигурност няма нищо по-реално от вашата духовност? Вашата собствена най-истинска природа – вашата духовна същност, би трябвало да е най-реалното от всички неща! Тогава защо да не вярвате винаги на собствената си истина и на собствения си опит?

Така че сега трябва да развалим част от това програмиране. Трябва да съгласуваме духовността и реалния живот. Трябва да елиминираме тези духовници и техните доктрини като посредници между теб и твоята душа, между теб и ЕДИНСТВОТО – Първоизточника, от който си в действителност, неразделна част. Защото наистина, каква глупост е да трябва да ходиш при някое друго лице, което притежава някакви древни текстове, за да узнаеш това, което е в сърцето ти и което лежи толкова близо до теб, колкото собственото ти дишане?

З: Това звучи доста странно.

8: Това е подходящо за тези, които се опитват да навлязат по-дълбоко в двойствеността, защото те създават за себе си състояние на жертва. Те се вкопават все по-дълбоко в двойствеността, като казват: „Аз не притежавам собствената си истина и някой друг би трябвало да я притежава вместо мен.” Такива хора винаги търсят експерти, които да им кажат кое е истина: духовенство, политици, адвокати, лекари, учени и т.н. Тези авторитети трябва да им кажат какво се намира в собствената им реалност. За тези обаче, които желаят да се издигнат над тази плътност, нещата стоят по друг начин. Докато се пробужда, човек трябва със сигурност да отчита перспективите на други същества. Ти можеш да ги споделяш и да се учиш от тях. Твоята връзка с Бог, с божественото и с единството обаче, може да бъде осъществена само директно и персонално.

За тези, които вървят по пътя на възнесението, е подходящо да престанат да се опитват да отделят „духовността” от „живота”. За пробуждащото се същество всичко в живота става „духовно”. Например, за нас тук в по-високите нива на съзнание, не съществуват понятия като „духовност” или „религия”, защото всичко е „духовно”. А религията – която е набор от доктрини и вярвания, които трябва да бъдат спазвани – за нас е напълно безпредметна. Виждаш ли, всичко става във връзка с ЕДИНСТВОТО. Всичко е в служба на Бог.

Ние нямаме нужда да мислим за това или да се опитваме да бъдем набожни, или да му отделяме специално време. Ние просто не можем да правим нищо друго.

Така че нека завърша моя аргумент тук, като кажа следното: Откажи се да съдиш себе си за това, че се съмняваш. Това е излишно, вредно и причинява болка. Ти се съмняваш просто защото не знаеш. Нека използвам твоето следващо Сингуларно събитие, като пример, за да илюстрирам мисълта си. Когато Божествена Радост ти обясни това и ти разбра, че то предстои, за теб бе напълно естествено да се почувстваш развълнуван и щастлив от тази възможност. Бе също напълно естествено да мислиш за това и да започнеш да си задаваш въпроси, тъй като ти „не знаеше какво е това”. Това е несигурност.

И сега, ако започнеш пламенно да се надяваш това да е истина, и може би даже да вярваш, че ако е истина, това ще е добре за теб, тогава ти започваш да се фокусираш върху несигурността. Ти започваш да се привързваш към нея. Тя се превръща в разяждащо съмнение. И ако това не ти стига, ти решаваш, че самото съмнение е нещо лошо.

По този начин ти създаваш една невроза. Ти се съмняваш, но мислиш, че съмнението е нещо лошо и се опитваш да престанеш да се съмняваш, но тъй като не можеш да си създадеш сигурност, започваш да се съмняваш още по-силно. И така ти задълбаваш надолу по спиралата в нещо, което аз наричам „инвалидизиращо съмнение”.

Помниш ли, че една от производните истини в последната глава бе: „Това, което сътворяваш, е, което получаваш обратно”?

З: Да, спомням си.

8: И естествената последица от това е също толкова вярното твърдение: „Това, на което се съпротивляваш, продължава да съществува с още по-голяма сила.”

З: Точно така беше.  

8: Така че ако изпитваш съмнение, или трябва да направиш нещо по въпроса, или да се фокусираш върху него. Ако се фокусираш върху съмнението и започнеш да се бориш срещу него, тогава то „продължава да съществува с още по-голяма сила”. Ти получаваш допълнителна доза от него. И ако започнеш да съдиш себе си и да се укоряваш с мисълта, че съмнението е нещо лошо, това ти гарантира, че ще се фокусираш върху съмнението си. Това, което най-вероятно ще последва, ще бъде атака от едно „инвалидизиращо съмнение”.

И така отново и отново. Ти продължаваш да се съмняваш и продължаваш да се чувстваш зле от това, че го правиш. Всичко, защото някъде вътре в теб битува една първоначална мисъл, че можеш да не се съмняваш.

Перверзно. Неприятно. И не особено полезно.

З: Уха! Разбирам. Добре. Тогава аз бих искал да се отърва от това самоукоряване. Може би за мен е добре да чувствам съмнение дали някога ще преживея друго Сингуларно събитие…

8: Нека за момент оставим настрана спецификата на твоите съмнения. Нека по-скоро погледнем какво се случва зад сцената.

Ти познаваш ли бъдещето?

З: Ами… Не.

8: Изпитваш ли въобще някаква сигурност за това какво ще се случи в бъдеще?

З: Не.

8: Чувстваш ли, че упражняваш някакъв контрол над бъдещето?

З: Не. Ако упражнявах, нямаше да имам нужда от теб, за да ми го разкриваш.

8: Значи няма начин да си сигурен в себе си относно тези неща в момента?

З: Не.

8: Е, тогава виждаш ли? Ти чувстваш несигурност и при тези обстоятелства несигурността ти е напълно разумна. Проблемът възниква с твоята привързаност. Ти желаеш сигурност относно тази информация. Това обаче, което още не си разбрал, е, че това всъщност е невъзможно. Нещата, които БР и аз ти казваме, и вероятно още повече нещата, които Адаму ще ти каже, не са предназначени да бъдат нещо, което просто трябва да повярваш! Това са неща, които ние, в резултат от нашите преживявания, сме установили, че са истина. А тъй като те отсъстват в твоите преживявания, ние ги споделяме с теб, като знаем, че ти ще реагираш с изненада, удивление и учудване. Това са наши подаръци за теб, които ти можеш да изпробваш, за да видиш дали са също добри и правилни и за теб. По своя път напред, ти можеш да използваш тези наши подаръци, като инструменти за своето развитие.

Това, което казвам, е, че в крайна сметка, всичко, което правим, е да ти предложим нашите перспективи. От теб зависи да решиш дали да използваш тези дарове, за да откриеш най-добрите начини, за да сътвориш себе си и своята реалност. Ние не можем да сътворяваме вместо теб. И ние не можем да ти отнемем правото да сътвориш нещо различно от това, което ние сме сътворили за себе си. Това би било абсурдно. Божествена Радост, 8 и Адаму не са творците на твоя свят и определено не са отговорни за това, което ти и всеки друг на Земята ще сътвори или няма да го стори.

Така че докато ти създадеш едно преживяване и, правейки това, го направиш вярно за себе си, всичко, което ние сме направили тук, е, да осветим за теб някои определени възможности. И така, докато ти не сътвориш нещо, което да е истинско за теб, можеш да се съмняваш, колкото душата ти иска.  

Това, което е нездравословно за теб, е, да се привързваш към несигурни крайни резултати, или още по-лошо, да съдиш себе си за това, че се чувстваш несигурен. Няма лошо, ако избереш да правиш това. Просто то няма да ти помогне да се придвижиш натам, където искаш да бъдеш. В допълнение, то ще те нарани. Това е, както казах, нездравословно.

З: Разбирам, 8. Тогава бих искал да престана да правя това. Бих искал да престана да бъда в плен на моите привързаности към това, в което съм несигурен. И ако почувствам съмнение, да престана да съдя себе си за това.

8: Отлично. Това е, с което ще ти помогна в тази глава. Ще ти помогна да добиеш по-добро разбиране за несигурността. Ще те науча на нейната сила и великолепие. Резултатът от това няма да бъде, че няма повече да си несигурен  или че няма да изпитваш съмнения. Резултатът ще бъде, че ти ще прегърнеш своята несигурност и ще се научиш да я използваш по чудни нови начини. Ти ще започнеш да гледаш на нея като на един удивителен дар.

З: Наистина, 8? Това ми се струва много трудно за вярване.

8: Така ли? Тогава аз приемам предизвикателството! (смее се)

Като начало, нека създадем една хипотетична ситуация.

Представи си, че седиш близо до един лагерен огън в тъмна и безлунна нощ. Можеш да виждаш само доколкото светлината на огъня прониква в мрака и нямаш друг източник на светлина.

Какво правиш? Дали се свиваш все по-близо и по-близо до огъня и трепериш от страх пред всяка движеща се сянка? Или реагираш на тъмния, непознат пейзаж с любопитство?

Ако чувстваш страх, тогава оставаш близо до огъня. Ти даже няма да се вглеждаш в тъмнината, защото това ще те кара да се чувстваш зле.

Ако вместо да се страхуваш, ти изпитваш игриво любопитство, без да се замисляш, ти ставаш и тръгваш в тъмнината. Оставяш очите ти да свикнат с тъмното и започваш да изследваш и да откриваш нови неща. Правейки това, ти разширяваш познанията си за своята околна среда. И като научаваш нови неща, ти всъщност разгръщаш себе си!

Е, това е очевидно само една хипотетична ситуация. Не казвам, че човек трябва да бъде безразсъдно смел и да броди в тъмното през нощта. Аз само илюстрирам един момент, относно начина за реагиране на неизвестното. Ако реагираш с радостно чувство, ще преживееш разгръщане на своето Аз. Ако реагираш със страх, ще преживееш свиване на своето Аз.

Това, което трябва да разбереш, е, че в твоя живот има и винаги ще има много неизвестни. Винаги и навеки ще има много неща, относно които да бъдеш несигурен.

З: Наистина, 8? Винаги? Даже за някой като теб?

8: (смее се) О, божичко, разбира се! Нека ти обясня. ЕДИНСТВОТО е безкрайно, нали?

З: Правилно.

8: И в ЕДИНСТВОТО има безкрайно множество от много неща, нали?

З: Да…

8: И тъй като промяната е единствената константа, всичкото това множество е вечно и безкрайно променящо се, разгръщащо се и развиващо се. Нали така?

З: Правилно.

8: Разбираш ли какво означава това? Това означава, че ЕДИНСТВОТО е безкрайно и въпреки това, то се разгръща с безкрайно висока скорост! Това е нещо главозамайващо и невъзможно за разбиране. И това, разбира се, означава, че има невъзможно огромно количество неща „някъде там”, отвъд периферията на нашето възприятие. И това, което се намира „някъде там”, просто става все повече и повече! И независимо колко бързо растеш, учиш, преживяваш и разбираш, „неизвестното” винаги ще се развива по-бързо от теб. Защото колкото по-бързо ти „се разгръщаш”, толкова повече ти разгръщаш ЕДИНСТВОТО и толкова по-бързо помагаш на всички други аспекти на ЕДИНСТВОТО да се развиват. Това наистина е нещо удивително красиво. Мистерията просто се задълбочава и разгръща.

Така че да, определено винаги има все повече и повече непозната, неизследвана територия. Винаги има нещо ново. Винаги има мистерия. А мистерията, погледната в персонална перспектива, е несигурност. Въпросът е просто как ще решиш да й реагираш. Дали ще се отдръпнеш от нея със страх, или ще я изследваш с радост. Зависи от теб. И, както винаги, ти ще получиш точно това, което сътворяваш, и ще преживееш резултата от своето сътворяване.

Следиш ли мисълта ми?

З: Да. Благодаря ти за търпеливото обяснение. Намирам това за смислено.

8: Тогава нека да видим как това се е случило в твоя живот. Нека те попитам следното: това момче, което за първи път седна с едно камъче в ръка и ме попита дали бях „там”; това момче, което ме попита дали го обичам; това момче, което седя там много нощи подред, задавайки своите въпроси и упорито търсейки изход от своето неразбиране с отговори да/не…

Дали то се опитваше да изследва тъмнината, или се придвижваше близо до огъня?

З: Опитваше се да изследва тъмнината.

8: И какво се получи от това?

З: Струва ми се, че се получи не особено зле.

8: Струва ти се?

Аз мисля, че това бе един от най-чудесните ти моменти!

Като си помислиш, Документите на Възнесението и всички други процеси и търсения, през които премина, всички те бяха следствие от онзи момент. Определено, междувременно ти разви и усъвършенства способността си да слушаш внимателно. Но в онзи първи момент, с онова камъче в ръката си, ти напусна своето удобно, безопасно място близо до огъня. Ти се обърна с лице към тъмнината на непознатото и пристъпи смело напред за първи път. Без прецедент, без причина да вярваш, че нещо ще се получи, без някой да ти посочи пътя, ти избра радостта пред страха, в лицето на несигурността.

Това бе момент от твоя живот, който винаги ще ценя високо.

Аз нямах никакво намерение, в този твой живот, да водя подобни разговори с теб. Това не бе част от никой известен ми план да се разкривам пред теб и да разговарям както правя това сега. Как обаче можех да устоя на такава смелост, на такова желание да откриеш себе си, да се разгърнеш и да изследваш неизвестното? Не можах! Ти стопли сърцето ми. Бях толкова горд да стана част от това, което се опитваше да правиш. И така, не можех да устоя да не се включа в играта.

И сега, с всеки следващ разговор, ти продължаваш да разширяваш своите търсения. Ти продължаваш да се разгръщаш в тъмнината. Всъщност, ти превръщаш областите тъмнина, които срещаш, в области на светлина със самия акт на това, че ги изследваш. Ти внасяш в тях своята светлина.

И това е, което ти си направил с несигурността.

Не виждаш ли? Документите на Възнесението са напълно продукт на твоята несигурност. И ти все още не го знаеш, но Документите на Възнесението са само началото. Това е наистина само описание на твоето първо впускане в тъмнината на несигурността. Пред теб има една вечност на открития и сътворяване. В момента ти не можеш даже да започнеш да си представяш красотата и радостта, които ще последват твоите творения, когато отправиш светлината си в тъмнината и разгърнеш себе си в несигурността.

Сега, аз те питам, искаш ли да ти отнемем несигурността? Би ли желал да престанеш да я усещаш?

З: Хубава работа, 8, това е една много изненадваща перспектива. Уха. Не, предполагам, че не искам да престана да усещам несигурност.

Но как да не се привързвам; как да не се подхлъзна в посока на инвалидизиращото съмнение?

8: Нека разгледаме това. Ти започна този разговор, като ми разказа за своето съмнение. Ти призна, че си открил, че можеш да се съмняваш даже на независимото ми съществуване. И въпреки всичко това, ти се обръщаш към мен за разговор на тази тема. Ти въпреки това продължаваш да задаваш въпроси и да изследваш възможни отговори. Ти все още си открит за възможността за развитие. Ти все още се придвижваш в тъмното с все по-големи стъпки, търсейки непознатото. И това е, което имах предвид по-рано, когато ти казах, че си свършил достатъчно работа със своя страх и съмнение, за да позволиш на Документите на Възнесението да се появят. Имах предвид, че ти си извървял достатъчно дълъг път, за да не позволиш на съмнението да те инвалидизира. Да не те спре. Защото това е, което се случва, когато чувстваш несигурност и отговаряш със страх и след това съдиш себе си за това, че се страхуваш. Това е, което имах предвид, когато говорих за „инвалидизиращо съмнение”. 

Напълно е в реда на нещата да изпитваш известен страх от неизвестното, но когато в резултат от страха или на твоето самобичуване по негов повод, ти избираш да не изследваш непознатото, тогава срещаш затруднения. Тогава правиш невъзможно откриването на отговори за своите съмнения. Ти блокираш собствената си творческа сила. И така, ти оставаш в състояние на съмнение и не можеш да се измъкнеш от него. Ти се оказваш осакатен от него.

Ето че ти вече си прескочил това първо препятствие. Макар все още да усещаш болката на съмнението, ти повече не й позволяваш да спре твоето развитие и напредък. И това е резултат от собствения ти избор да продължиш да се движиш напред, независимо от съмнението.

Сега ти искаш да прескочиш следващото препятствие. Ти искаш да престанеш да си причиняваш болка със своето съмнение.

Нека направим крачка назад и разгледаме един здравословен начин за справяне с несигурността. Първото нещо е да решиш да си позволиш да погледнеш в непознатото. Ако чувстваш страх или съмнение, или имаш въпрос, не ги отблъсквай, погледни ги. Вземи решение да замениш тази несигурност с проникновение, разбиране, отговори и мъдрост. Веднага след като направиш това, ще установиш, че „лепкавостта” на твоето съмнение е заменена от свободата на различни открили се възможности. Когато имаш различни възможности, ти можеш да избираш. Когато можеш да избираш, ти можеш да сътворяваш. И когато започнеш да сътворяваш, то ти се свързваш отново със своя Бог-Аз. И, разбира се, това се оказва веднага много по-здравословно. Даже и все още да изпитваш същата несигурност и да имаш същите въпроси, самият факт да разглеждаш своите опции, позволява на енергията да потече отново. И нека ти кажа нещо, което е истина – опции има винаги. Ако не можеш да видиш нито една, то ти просто избираш да не поглеждаш.

Ако нямаш нужните ти отговори, просто потърси вътре в себе си, в собствената си вътрешна истина, в собственото си сърце, в персоналната си връзка с божественото. Това често ще изисква доста работа. Ще трябва да се научиш да чуваш вътрешния си глас. Ще трябва да се научиш да вярваш на себе си. Да обичаш себе си. Ти обаче ще откриеш, че когато напредваш, ще започнеш да губиш страха си от непознатото. Ти ще навлезеш смело в тези области на неотговорени въпроси с все по-голяма и по-голяма смелост. Ще започне да ти харесва процесът да търсиш най-дълбокия смисъл в сърцето си, в психиката си и в цялата вселена. Бавно твоят страх ще се превърне в любов. И когато подходиш към своята несигурност с истинска любов, която извира от сърцето ти, ще откриеш нещо много магическо – игриво любопитство.

И тогава ти ще прескочиш следващото си препятствие. Тогава ще започнеш да си играеш с несигурността, без да си причиняваш болка.

Игривото любопитство ти позволява да задействаш най-творческото в себе си, в търсене на отговори, без да привързваш егото си към крайния резултат. Ти играеш. Ти се забавляваш. Ти сътворяваш. Най-удивителните и прекрасни отговори ще ти се появят, ако съумееш да останеш в състояние на игриво любопитство. Ако не се страхуваш да сгрешиш. Защото „неправилен” е просто отговорът, който не ти е свършил работа. И това, следователно, е една друга възможност да играеш отново!

Виждаш ли!

И всичко това започва с несигурност, и с това как решаваш да се отнесеш към нея.

З: Това е страхотно, 8. Това наистина ми харесва. Защото това е, което се случи преди, когато нещата не потръгнаха. Аз просто открих отговор, който не проработи. Решението бе вътрешно противоречиво и не даде резултат. Беше ми трудно, но продължих играта и сега вече имам много по-добър отговор. И както ти казваш, всичко започна с желанието да изследвам собствената си несигурност.

8: Има и още. Нека погледнем обратното на несигурността. Нека разгледаме „сигурността”. Нещата, които са сигурни, са фиксирани. Ние казваме, че сме сигурни в тях именно защото чувстваме, че те са непроменливи. Ние използваме тези „сигурности” и изграждаме своята реалност и своите възприятия за себе си върху тях. Те са нашите най-дълбоки истини и като такива, те представляват скелето, върху което сътворяваме. Следователно, те са много важни за нас. Без тях ние не сме в състояние да сътворим нищо смислено и от значение. Имам предвид – как бихме могли да сътворим реалности като вселената, в която се намираш, и планетата, върху която си, без правилата на физиката, такива каквито са? Ако нямаше никакви правила, щеше да цари хаос и животът, какъвто го познаваш, нямаше да съществува.

И как би могъл да започнеш да разбираш себе си, ако нищо около теб не изглежда постоянно за известно време?

З: Много трудно. Мога да видя това.

8: Така че тези наши истини, тези „сигурности” са много ценни за нас и ние ги обичаме силно. Но всъщност те са преходни. При наличието на достатъчно време, всяко нещо, което сега приемаме за вярно, ще стане по-малко вярно и след това в един момент невярно. Това важи за теб като индивид, това важи за твоята духовна общност, това важи и за целия живот, навсякъде. Нещата, в които сега вярваш относно себе си и своята реалност, неизбежно ще се променят и еволюират. Ти ще придобиеш нови убеждения, след като старите престанат да ти служат и ти ще се откажеш от тях. Това е природата на „Истината”. Както всичко останало, тя винаги се променя. И така е с всички неща, в които сме сигурни. С течение на времето ставаме по-малко сигурни в тях и след това, в крайна сметка, може даже да станем сигурни, че те не са сигурни!

З: И това важи за всичко, 8?

8: В резултат на най-старателните ми усилия да разбера как стоят нещата, бих казал, че това се отнася до всичко. С изключение на едни неизбежна истина, разбира се, която е…

З: „ЕДИНСТВОТО е.”

8: Правилно. И това е единствената неотменна истина, благодарение на присъщата й способност да съдържа безкрайна промяна. И така, „ЕДИНСТВОТО е”, а колкото до останалото… „Промяната е единствената константа.”

И ако има само промяна, тогава, при наличието на достатъчно опит, ти ще преживееш голяма промяна. При наличието на безкраен опит, ти ще се променяш безкрайно. Това не звучи като да разполагаш с много възможности да се придържаш към дребни истини относно настоящата си реалност, нали?

З: Не, предполагам, че не. Изглежда че несигурността е нещо сигурно.

8: (смее се) Точно така. И е много добре, че е така. Защото в областите на несигурност ние можем да се развиваме и променяме. Области, които временно считаме за сигурни, са областите, в които преставаме да търсим и в които преставаме да се развиваме. И ето едно важно заключение:  

„Без несигурност няма нищо ново и никакво сътворяване. Ако прегърнеш несигурността, ти прегръщаш сътворяването.”

Ако отвориш сърцето си за несигурността, то ти позволяваш на своето най-голямо, най-божествено аз да си играе с нея. Ти всъщност се превръщаш в „гений”. Несигурността е най-великата муза!

(Забележка на Зингдад: Древният произход на думата „гений” се отнася за състояние на съзнанието, при което един по-голям дух, един джин, действа чрез ръцете на едно „смъртно” същество.)

Съхранявай я внимателно. Търси я. Изследвай я. Обичай я. И най-вече, забавлявай се с нея!

З: 8, това е великолепно. Чувствам се силно развълнуван. Чувствам, че това е правилно. Благодаря ти.

8: Винаги си добре дошъл.

И все пак… Имам усещането, че не си привършил напълно с тази тема…

З: Да. Прав си. Може би просто имам нужда да асимилирам вътрешно това, което каза. Или нещо подобно. Защото все още усещам, че имам известен проблем.

8: Изговори ми го.

З: Добре. Да видим. Мисля, че нещата стоят по следния начин. Аз чувствам несигурност. Ако се страхувам достатъчно, аз зациклям и няма да се придвижа напред. Така че това не е здравословно. Ако, от друга страна, това ми харесва силно, аз започвам да сътворявам. И правя това с удоволствие. Първо, започвам да определям въпросите, присъщи на моята несигурност и след това започвам да откривам отговори, които изглежда че съответстват на въпросите ми. Правейки това, откривам, че започвам наистина да се забавлявам. И след това започвам да сътворявам някои наистина удивителни диалози и да получавам наистина невероятни отговори и установявам, че изпитвам пълно удоволствие и това просто ми се струва толкова правилно.

8: Но…?

З: Да. Но!

Аз обаче все още не зная дали тези отговори са правилни и верни. Независимо колко по-добре се чувствам относно себе си и своя живот, аз все още не зная дали всичко това, което получавам, има някаква валидност извън моето въображение.

Моля, не ме разбирай погрешно. Аз съм удивен от информацията, която получавам. Аз съм зашеметен от вътрешната съгласуваност на посланията. Аз наистина, наистина не вярвам, че е възможно да мога – в нормалния смисъл – да съм си въобразил всичко това. Аз просто мисля, че с мен тук се случва нещо „паранормално”. Все още обаче не зная дали всичко това е истина.

8: Добре. Бих искал да ти кажа няколко неща.

Първото е един проблем, който вече засегнах, но сега ще го кажа малко по-различно. Искам да ти кажа, че твоята задача е да поддържаш определена степен на несигурност – да се „отнасяш леко” към своя възглед за реалността. Защото само така ще можеш да извършваш работата, която извършваш сега. Това ще ти позволява да пишеш тази книга и да изпълняваш много други творчески задачи, които ще последват. Ти реши да сътворяваш своя път до Дома по този начин. Това бе твоят избор. За да правиш това, задължително е да запазиш известна несигурност. В противен случай няма да можеш да сътвориш този път и ще трябва да откриеш някой друг.

На второ място: какво би станало, ако аз замахнех с вълшебна пръчица и ти получеше пълна сигурност? Ако знаеше с абсолютно убеждение и сигурност, и нямаше и сянка на съмнение в своята душа, че всичко казано в Документи на Възнесението, е абсолютна истина? Ако знаеше, че всяко от твоите следващи Сингуларни събития ще възникне, както и кога и как това ще се случи? Тогава как би се почувствал?

З: Ъх-х-х… на пръв поглед не ми звучи толкова лошо. Имам предвид, че все още ще мога да напиша всичко това и да го разкажа на хората, нали? Все още ще мога да помогна на всеки друг да намери своя път до Дома!

8:  Добре, почакай малко. Нека веднага да изясним нещо. Ти не правиш това за своите читатели. Ти сътворяваш собствения си път до Дома. Това е, което правиш. Защото не можеш да направиш нищо друго. Да, ти споделяш нещата, които откриваш по своя път до Дома, в случай че това се окаже полезно за другите и наистина, в резултат на това се случва едно красиво и магическо съвместно сътворяване. Всичко това е вярно. Ти обаче не спасяваш никого. Ако започнеш да гледаш на себе си като на спасител, мога да те уверя, че ще бъдеш наранен. Ще развиеш комплекс на избавител, вместо да видиш това като твоя път до Дома, който бива също така предложен като подарък за другите. Разбрахме ли се?

З: Благодаря ти, 8. Пфю! Това е така и оценявам напомнянето ти. Аз съм се отказал от това да бъде избавител.

8: Радвам се, че отметнахме това. Сега, обратно към належащите въпроси. Нека те попитам отново. Какво ще стане, ако притежаваше абсолютна сигурност в последователността на своите Сингуларни събития по целия си път до Дома?

З: Мисля върху това, 8. И ми идва наум, че тогава бих открил други неща, които да ме смущават по същия начин; други неща, които не зная и които усещам като поводи за несигурност. Така че тогава ще се озова обратно тук, където съм сега, но с нещо друго, за което да мърморя.

8: … А ако тогава осигурявахме пълна сигурност и за това?

З: Тогава ще продължа все така, докато открия следващата си несигурност.

8: Правилно.

Значи има три твои версии. Две от тях стоят от двете страни на една стена, наречена несигурност. На по-тъмната сенчестна страна на стената има една твоя версия, която е преследвана от съмнения, докато на светлата, слънчева страна, е твоята версия, която с радост, игриво сътворява своята реалност. Няма нещо, което някой може да направи, за да помогне на твоята версиа в тъмната страна, да се почувстваш щастлив, в безопасност или добре. Само този твой аз може да си помогне. И той си помага, като избира да престане да се страхува от своята несигурност. Всеки път, когато избереш да се довериш на себе си и да заобичаш процеса, ти прескачаш стената и се озоваваш на светлата страна. Когато си на светлата страна, тогава ти си версията на твоето аз, която си играе със сътворяването. И колкото повече време прекараш на светлата страна, толкова повече установяваш, че там си в безопасност и че можеш да се довериш на себе си. Докато се придържаш към своята собствена истина и следваш своето сърце, винаги ще бъдеш в безопасност и ще се чувстваш добре. Даже и когато търпиш големи промени, като например смъртта на физическото си тяло, даже и тогава ще бъдеш в безопасност и добре.

И е от абсолютно важно значение да се научиш да се вслушваш в своя Бог-Аз, който ти говори през портала на сърцето ти… и да се научиш да му вярваш. Виждаш ли, винаги ще е възможно да почувстваш несигурност в ума си. Винаги. Когато обаче престанеш да се страхуваш от нея и вместо това я обичаш, тогава, очевидно, тя няма да те тревожи. А как се отнасяш към нея е изцяло твой избор.

В началото ще се наложи да се потрудиш здраво, когато правиш този избор. С времето ще усвоиш това и повече няма да изпитваш страх. Но несигурност винаги ще съществува. Винаги. И това е нещо прекрасно, защото означава, че винаги ще имаш пред себе си опции. Винаги ще можеш да сътворяваш. Винаги ще имаш възможност да растеш и да се променяш.

З: Разбирам. А третата версия?

8: Каква „трета версия”? Няма никаква трета версия.

З: Но… ти каза…

8: Добре. (смее се) Просто си играя с теб. Третата версия е тази, която не изпитва абсолютно никаква несигурност. Аз имах това предвид, когато ти казах, че няма трета версия. Защото ако не изпитваш абсолютно никаква несигурност, то ти нямаш никакви опции и възможности за избор. Няма нищо за сътворяване. Това означава, че тази версия е наистина, напълно мъртва. Това е друг начин да кажем, че тя не съществува.

Няма никой и нищо, което да не притежава несигурност. Несигурността е живот. Тя е растеж. Тя е съществуване.

З: Отне ми доста време наистина, да проумея това. Разбирам, че всъщност те накарах да кажеш всичко два пъти. Благодарен съм за търпението и за учтивостта ти. Мисля, че най-накрая го разбрах.

8: Това е добре.

А сега аз ще свърша там, където започнах. Сега ще направим от теб един мистик.

Готов ли си?

З: Предполагам. Но как?

8: Ти съгласен ли си с мен, когато казвам: „Ти винаги получаваш това, което сътворяваш”?

З: Все повече се уверявам в това, когато продължавам напред. Да, съгласен съм, че това трябва да е вярно.

8: Тогава ще се съгласиш, че колкото повече се фокусираш върху нещо, толкова повече получаваш от него.

З: Това е логически правилно и също така отговаря на собствения ми опит. Да.

8: Тогава какво ще се случи, ако обичаш несигурността? Ако наистина я обичаш с открито сърце и по този начин се фокусираш върху нея и се вгледаш дълбоко в нея?

З: Ъх-х… ще получа повече от нея. Много повече от нея.

8: Да. Точно така. Мистерията ще се задълбочи. Тя ще те обхване напълно. Ти ще докоснеш до нея и ще преживееш все повече и повече от великата неразгадаема мистерия. И тъй като ти не се страхуваш от нея, ти не чувстваш, че трябва да боравиш с нея, да я контролираш, да я управляваш… не чувстваш, че трябва да имаш удобно обяснение за нея… Ти можеш да позволиш на преживяването просто да бъде това, което е. Виждаш ли?

З: Да…?

8: Добре. И така. Можеш ли да се съгласиш с мен, че безкрайният Първоизточник-Бог е далеч, далеч, далеч отвъд твоите възможности да го разбереш в неговата пълнота? И следователно той е, в преобладаващата си част, една дълбока мистерия?

З: Очевидно. Да.

8: Тогава би трябвало да направиш логическия скок, като осъзнаеш следното: Че да прегърнеш мистерията с открито сърце, означава да се приближиш до преживяването на директно единение с божественото!

Когато наистина откриеш себе си за мистерията, ти я пренасяш в своето преживяване. И ти правиш това, без да е нужно да я правиш по-малко от това, което е. Ти се освобождаваш от нуждата да й правиш дисекция и да я смаляваш, за да разбереш това, което преживяваш. Ти й позволяваш да бъде. Ти позволяваш на себе си да бъдеш. Ти позволяваш на Бог да бъде. Ти си позволяваш да преживееш ЕДИНСТВОТО с цялото си същество, вместо да се опитваш да го наместиш в ограниченото малко пространство на своя ум.

Ти преживяваш ЕДИНСТВОТО с цялото си същество.

И това е началото на пътя към истинското възторжено единение с ЕДИНСТВОТО.

З: О, Господи!

8: Да! Точно така! Възторжено.

И така. Това ли е, което търсиш? Ти търсиш ли възторжено единение с божественото?

З: С цялото си сърце, да! Докосвал съм се до това в някои много дълбоки медитации и определено по време на моето Планинско преживяване. Но сърцето ми копнее за още. Аз искам да позная Бог с цялото си същество. Искам да придобия по-постоянно чувство на единство с всички същества и с всички неща навсякъде. Аз се стремя към това от доста време – опитвам се да открия начин да го преживея дълбоко и пълно.

8: Тогава приемам това за твърдо „да” (усмихва се). И, разбира се, твоето духовно семейство и аз сме запознати с твоите усилия и твоя копнеж. Това, че го чувстваш и желаеш, е част от твоя процес на възнесение. А Документите на Възнесението са нашият начин да отговорим на това. Ти ще преживееш пълното единение с божественото, което желаеш. Преди това обаче, Зингдад, има малко работа за свършване. И точно това е, което правим тук. Ние извършваме тази работа. Тази конкретна глава се отнася до работата със съмнението и несигурността. И аз съм тук, за да ти кажа, че твоята несигурност е не само там, където са твоите области на сътворяване, но също така и там, където ще откриеш това преживяване, което така силно желаеш. Тя е там, където ти, в определен смисъл, ще откриеш Бог.

З: Уха, 8, това е великолепно. Никога не съм си мислил за това по такъв начин.

8: Такова мислене не бива окуражавано в системата, в която живееш. Това кара хората да престанат да подлежат на манипулиране. Ти не само охладняваш към религията, но също така се отказваш от неща като политика и война, и омраза, и насилие, и… всичката тази печал. Такова мислене те изважда от системата. То те кара да се възвисиш. Така че то не бива преподавано или окуражавано.

Някои от много малкото места, където това е било системно преподавано, са били мистичните школи, за които се чудеше. Преди хиляди години тези школи бяха основани, за да разпространяват знанието на древните – информация, дошла от останките на древни цивилизации. Индивиди, които са търсели задълбочено духовно обучение, са посещавали тези мистични школи. Различните школи са следвали различни подходи, но един от крайъгълните камъни на много от тях е било обучението в разбиране на страха, обучението, че страхът е инструмент, който може да бъде използван, но не като принцип на контрола. И посветените в мистичните школи наистина са успявали да овладяват своя страх и са имали също така желанието да подходят към Голямата Мистерия също без страх. Те са имали желание да преживеят божественото директно. Разбира се обаче, посветените в мистичните школи, мистиците, също така изгубили всякакъв страх от лидерите на своя свят. Кралските особи и духовниците установили, че общите им интереси били накърнявани от ученията на тези школи. В крайна сметка, ако започнеш да преживяваш божественото директно, би ли решил, че си струва да се прекланяш пред друг смъртен човек? Би ли следвал дребнавите му наставления? И какъв интерес би предизвикала в теб цялата религиозна безсмислица, ако си прегърнал вечната мистерия? Би ли се вслушал в човек, който бръщолеви как Бог иска това или онова от теб, когато си преживял божественото директно със сърцето си?

И се случило така, че тези мистични школи били прогонени в нелегалност точно по тази причина. Властимащите решили, че мистичните школи подронват техния статус. И реагирали със сила. Мистичните школи били или унищожени и накарани да замлъкнат, или се превърнали в тайни, скрити организации. Редица от тях скрили истинските си учения под пластове потайности, като на повърхността се обявили за обикновени общества на занаятчии или групи за „духовни търсения”, или нещо подобно. Те прилагали тестове, обети и тайни заклинания, за да индокринират своите членове все по-дълбоко и по-дълбоко в своите организации. Били нужни много усилия, за да докажеш себе си и бавно да получиш достъп до истинските им тайни.

Проблемът в случая бил в това, че самият акт на скриване на мистичните учения и превръщането им в собственост на тайни, избрани отделни лица, променило тяхната природа. Пазителите на знанията в тези вече тайни общества били обзети от собственото си его и престанали да се опитват да споделят това, което знаели. Те се почувствали важни и специални от факта, че са достигнали висините, които им позволили достъп до тази информация. И, разбира се, това също така се превърнало в средство за лично забогатяване и упражняване на власт. И така, вместо да бъдат инструменти за разпространение на светлината, тези оранизации се превърнали в инструменти на същата тъмнина, на която били създадени да се противопоставят. Великите древни учения останали на заден план. Ранговете, структурите, ритуалите и организационните дребнавости станали основното. И така,        всичко се деформирало почти до неузнаваемост. Така древните мъдрости били изгубени. Тъмнината като че ли завладяла светлината.

Получило се така, че останки от великите учения на мистичните школи оцелели до днес, скрити в тайни и мистериозни групи, но самият процес на откриването им по същество ги обезсилва. Което е иронично и тъжно.

И така, сега настава време тези групи да видят, че всичко се е променило. Настанало е време те да завършат своето пътешествие и да предоставят на всички своите познания. Правейки това, те ще се завърнат към оказването на истинска услуга на обществото. Това ще бъде окончателният им тест, ако имат смелостта да го направят.

Ние обаче няма да си губим времето с тях. Това, което те ще направят, ще бъде важно само за тях. Тези, които жадуват за есенцията на познанието, ще го открият, независимо от това, което пазителите на древните тайни правят, или не правят. Светлината изгрява и сега е възможно да достигне до теб, и да те научи на това, което трябва да знаеш, по много различни начини. Пробуждането се случва и няма нещо, което някой на вашата планета да може да направи, за да го спре. Ние ще докоснем сърцето ти и ще ти помогнем да намериш своя път без всичкия фокус-мокус на тайни ръкостискания в тъмното.

З: Уха, каква история само, 8. Нямах никаква идея! Бих искал обаче да се върна малко назад. Мистичните учения били прогонени в нелегалност, защото подкопавали властта на религиозните власти? Това, което не разбирам обаче, е, как се е случило така, че ние сме предали властта си на религиите преди всичко.

8: Това е една много дълга история. Ще се върна към нея малко по-късно. Засега, просто наблюдавай в себе си колко е лесно да се страхуваш от непознатото. Става много лесно. Там в тъмнината може да се крие тигър, който да те изяде! (смее се) Така че непознатото може да плаши. И е лесно да се страхуваш от непознатото, което се крие след смъртта. Ето защо, ти можеш да пожелаеш да имаш посредници, които да ти разкажат за Бог и за това как протича животът и какво трябва и не трябва да правиш, докато си жив, за да си осигуриш безопасност и щастие след смъртта. Тогава може да пожелаеш да поставиш религиите и свещените писания и духовенството (които самите са объркани и съмняващи се хора) между собственото си сърце и ЕДИНСТВОТО.

Ти със сигурност можеш да направиш това, ако пожелаеш, но тогава няма да се чудиш защо не можеш директно да почувстваш ЕДИНСТВОТО. Ти няма да можеш, защото е почти невъзможно да прозреш нещо през всички тези дебели сложни пластове от демагогия, доктрина и догма.

З: Разбирам.

8: А сега, преди да обобщя всичко това, имам малък подарък, който искам да споделя с теб.

З: Подарък? И какъв е той?

8: За начало, нека те попитам следното: помислил ли си какво би станало, ако не ти се случи друго Сингуларно събитие?

З: Какво? Това пък откъде изникна? Не, не съм.

8: Виждаш ли? Ти все още се страхуваш! Ти даже не искаш да предвидиш такава възможност. И по тази причина, тя има власт над теб. Погледни. Какво би се случило?

З: Добре. Ще разгледам тази възможност. Всяко Сингуларно събитие е едно удивително, щастливо преживяване на връзка с божественото, което предхожда моето възнесение в следващото измерение. Ако това не се случи, как бих могъл… Ох. Почакай малко. Ти току-що ми говореше за единение с божественото чрез прегръщане на мистерията. Това „различно” единение с божественото ли е?

8: Не. Има само едно ЕДИНСТВО. И това да откриеш единение с ЕДИНСТВОТО в сърцето си е точно това. Тези Сингуларни събития са твое преживяване на една фазова промяна в начина, по който се свързваш с ЕДИНСТВОТО.

З: Но това означава, че всъщност не се нуждая от Сингуларно събитие, което да ме изведе напред. Не събитието е това, което прави „нещата да се случват”. Това е просто едно преживяване по пътя!

8: Бинго! Всеки ден ти повишаваш съзнанието си. Всеки ден ти се придвижваш по-близо до ЕДИНСТВОТО. Ти си вече, точно сега, в процес на възнесение. Ти неизбежно ще достигнеш дотам.

З: Тогава наистина няма от какво да се страхувам!

8: Това как ти изглежда като подарък? И най-добрата част е, че ти си го направи сам.

З: Това е направо невероятно, 8. Но защо не ми го каза още в самото начало?

8: Не резултатът е важен, приятелю мой. Важен е процесът. С колко много несигурност сме си поиграли и колко много сме превърнали в мъдрост, растеж и научаване, докато сме правили това? Доста много! Любовта се съдържа в процеса.

Сега обаче трябва да обобщя всичко това. И за да го направя, ще ти задам няколко въпроса.

Кажи ми отново, вярно ли е, че ти търсиш директно, персонално, възторжено единение с божественото – че искаш директно да познаеш Бог?

З: Да, това определено е вярно.

8: Съгласен ли си, че не можеш да постигнеш това, като следваш ученията и доктрините на една религия и като подчиниш своята истина на брътвежите на други мъже?

З: Е, това определено ми звучи вярно. Може би други са на правия път, ако следват своята религия. Това обаче не е подходящо за мен.

8: Проницателност в действие. Много добре.

Тогава, можеш ли да видиш, че за да постигнеш тази цел за директно познание и преживяване на ЕДИНСТВОТО, ти трябва да желаеш да подходиш към нея със своето сърце, а не със своя ум? Че трябва да желаеш да се впуснеш в мистерията? Да я преживееш такава, каквато е, без да искаш да я разбереш и да побереш всички свои преживявания в ума си?

З: Да. Следя мисълта ти. Съгласен съм.

8: Значи ти прегръщаш мистерията?

З: Да.

8: И ти разбираш, че това предполага желание да се освободиш от страха си от неизвестното. Това означава, че ти действително обичаш несигурността и я прегръщаш като един голям дар.

З: Да, аз я приемам по този начин. Съгласен съм.

8: Тогава аз те обявявам за… мистик!

З: Ха, ха! 8, това е превъзходно!

8: Така е. И виж на какво току-що си се съгласил: да прегърнеш несигурността като подарък. Спомняш ли си предизвикателството в самото начало на тази глава?

З: О, божичко, да! Ти печелиш!

8: Не, приятел. Ти си този, който спечели.

И с това, тази глава завършва!

© 2018 Превод АТИ

Спомняш ли си, когато си бил малко дете и за първи път си отишъл на училище? Как си бил заведен сутринта и макар семейството ти наистина да ти е липсвало, ти си знаел, че всъщност всичко е било наред, защото те ще си бъдат на мястото, когато се прибереш отново у дома? Е, по твърде подобен начин аз винаги имах подобно усещане на „заведен на училище” относно моя живот на Земята. За мен престоят там бе труден. И аз наистина се чувствах твърде самотен. Това, което ме успокояваше обаче, бе моят „духовен приятел”. Като малко дете аз обикновено гледах да седна някъде и да се взирам в нищото, след което да изпадна в един друг свят. В този друг свят аз имах един удивителен приятел. Той бе толкова реален за мен, както всичко останало в този свят. Единствената разлика бе, че аз трябваше да седя много тихо, за да отида и да мога да го посетя. Той наистина ме обичаше и ми помагаше с всички трудности и болки, които „реалният свят” ми причиняваше. Когато се опитвах да разкажа на някого за него, считаха ме за „интересен”. Като например: „Колко интересно! Той има един въображаем приятел!”

Получавах потупвания по главата и усмивки, но определено не ме вземаха на сериозно. И така аз бързо разбрах, че всъщност хората просто не ”загряваха”. Престанах да говоря за това и го оставих да бъде нещо, което само аз си знаех. В един момент даже спрях да го посещавам.

Някъде по средата на моя пубертет един приятел ми спомена, че вярва, че всеки от нас има един „Духовен водач”. Нещо свързано с това понятие подскочи в мен. Дълбоко в себе си почувствах, че това е истина. Това бе първият голям „резонанс”, който си спомням да съм преживял през живота си. Опитах се да го обсъдя с моя приятел, но той изглежда нямаше какво повече да каже… освен  че вярва в това.

Това бе една мисъл, която се запечата в мен. Продължих да мисля по въпроса. Аз знаех, че имам Духовен водач и знаех, че той беше с мен. Чувствах неговото присъствие. Чувствах неговото много внимателно и изпълнено с любов попечителство над мен. И така, когато бях около 16-годишен, реших, че беше време да взема нещата в свои ръце. Реших да открия начин да контактувам с това същество. Което е смешно, ако разбирате контекста на моя живот по онова време. Виждате ли, аз израснах в една доста консервативна християнска среда. Никога не бях чувал за дъски Уиджа (нито за свързаните с тях ужасни истории, които третират духовността като салонна игра). Не бях чувал за предсказване с помощта на махало. Не бях чувал даже за карти Таро. И аз мога категорично да ви уверя, че ако бях чул за такива неща, това щеше да бъде в контекста на сурово предупреждение да не се занимавам с окултизъм, защото „Всичко това е преклонение пред дявола!” Такъв бе духът на времето в моето детство. Ето защо, когато реших да се свържа с моя Духовен водач, аз знаех, че няма да казвам на абсолютно никого. Нямаше с кого да разговарям за това. Нямаше с кого да се посъветвам, да споделя своето (духовно) пътешествие. Никой. Убеден съм, без сянка на съмнение, че ако се бе разбрало, че планирам да „контактувам с духове”, някой от църквата щеше да бъде призован да ме посъветва и да ми помогне да спася душата си. Щяха да последват безкрайни молитви и мъчения, докато в крайна сметка не само се откажа от всичко това, но и докато започна да се държа както подобава на едно добро момче християнин. Или нещо подобно. За мен въпросът бе, че аз знаех, че търся някого, който ме обичаше и закриляше. Някой, който и без друго бе с мен през всичкото време. Ето защо, аз избягвах неизбежната болка и просто запазих всичко това за себе си.

Имаше един конкретен случай, когато нещата потръгнаха. Една вечер седях тихо в градината и мислех как мога да установя контакт с моя Духовен водач. Докато обмислях въпроса, играех с едно камъче. Дълбоко замислен, аз балансирах камъчето на два изпънати пръста и наблюдавах на коя страна ще се търкули. Камъчето бе добре балансирано и изглеждаше, че пада равномерно ту наляво, ту надясно. Озари ме вдъхновение. Докато балансирах камъчето на пръстите си, успокоих ума си. Постоях така известно време и след това отправих следната мисъл:

„Зная, че си тук заедно с мен. Ако искаш да разговаряш с мен, моля те да събориш камъчето.”

Тогава камъчето моментално падна от протегнатата ми ръка.

„Сeга ако падне на тази страна, е ‘да’, а на другата е ‘не’,” казах аз. „Ти обичаш ли ме безусловно?” – попитах.

Да.

Не зная какво ме накара да задам това като първи въпрос от моя страна. Предполагам, че бе повече плод на вдъхновението ми. Това е наистина едно добро начало на разговор с духовни същества. В началото говорете само на тези, които ви обичат. Но знаете ли, аз усещах неговото присъствие и знаех, че това бе любов. В сърцето си аз знаех, че всичко бе наред. Ето защо продължих. Зададох още няколко въпроса, при което умът ми бе в любопитно раздвоено състояние – от една страна, бях превъзбуден, защото знаех, че най-накрая съм попаднал на начин да разговарям с моя гид, а от друга страна, моят логичен, дедуктивен ум ми каза, че всичко това бе просто безсмислица и че просто играя игрички със себе си, като накланям камъчето в желаната от мен посока, в отговор на собствените си въпроси. Намирах за верни и двете неща. Реших да продължа и да видя какво ще стане. В даден момент, казах си, доказателството ще се появи. В даден момент, ако постоянствах, щях да открия неоспоримо доказателство или че това е истина, или че се заблуждавам.

Това се случи преди 30 години и все още не съм получил „неоспоримото доказателство”.

Въпреки факта обаче, че открих, че мога да се съмнявам в преживяванията си, аз продължих напред. С течение на времето напреднах от балансиране на камъчета върху ръката си и достигнах до провеждането на някои доста свободни интуитивни разговори, но независимо какъв процес опитвах, никога не съм могъл да открия начин за неоспоримо доказване, че тези разговори са истински, или измислени. Всичко определено остана в неутралното положение на „може би”. Ситуацията бе само „съмнителна, но възможна”. След като усъвършенствах методите си обаче бе ми обяснено как и защо това бе така – че винаги такова ще бъде състоянието на нещата. И сега, след като сте прочели предшестващите седем глави, вие също разбирате част от това. По същество, аз разбрах, че „неоспоримото доказателство” би ми отнело правото да се съмнявам. А правото да се съмнявам е правото да вярвам в нещо друго, да създам една друга перспектива. Ние просто не можем да бъдем неограничени същества-творци, ако това право ни бъде отнето. Така че винаги ще съществува възможността от съмнение. Мога да ви кажа обаче, че първите няколко години бяха много разочароващи. Особено когато се опитвах да получа отговори на сложни философски въпроси с „да/не” от едно камъче, балансирано върху ръката си и с облаци от съмнение, които бушуваха в ума ми.

Да се върнем обаче към тези ранни разговори… Едно от първите неща, които исках да разбера от това същество, бе неговото име. Ето защо аз взех лист хартия и изписах всички букви от азбуката и цифри от 0 до 9. Разделих ги в четири квадранта. Подготвен по този начин, повиках го и попитах: „Би ли ми казал по букви името си?”

Отговорът бе „не”.

Бях озадачен. Ще ви спестя агонията, през която трябваше да премина, докато най-накрая разбера защо не искаше да ми каже името си. Оказа че, че това същество просто нямаше име! Тъй като никога не се бе въплъщавало в човешка форма, то никога не се бе нуждаело от име. А на по-високите нива на съзнание имената нямат място. Такива същества се разпознават автоматично по силата на взаимното си присъствие.

И когато го питах дали иска да го назовавам с някакво име, то също отговаряше с категорично „не”. На всички въпроси относно името му, то просто отговаряше с „не”.

Тогава започнах да му се моля. Обясних, че наистина имам нужда от някакво име. Нуждаех се от начин да се обръщам към него, когато исках да общуваме. Питах го отново и отново: „Би ли ми дал име, с което да те наричам?”

Най-накрая, получих отговор „да”. С голямо вълнение грабнах листа с буквите и цифрите, и чрез процес на последователно елиминиране („първата буква намира ли се в този квадрант? А какво ще кажеш за този?”), получих първия знак. С известно объркване открих обаче, че това бе цифра, а не буква: цифрата 8. Озадачен попитах: „Няма ли повече?”

„Не.”

И това бе всичко. Името на моя Духовен водач бе 8.

В последно време разбрах малко повече подробности. Ако бе избрал дума или име, които да мога да анализирам смислово, аз щях да направя ред предположения за това кой е той, какъв е характерът му и щях да направя (неизбежно погрешни) предположения за него от името му. Изборът на цифра ме освободи от подобни упражнения. Вместо това, започнах бавно да го опознавам такъв, какъвто бе, без бремето на предразсъдъците. Самата цифра обаче не е произволно избрана – тя има много значения на много равнища. Тя наподобява многопластов пъзел, който 8 ми устрои, за да се шегува с мен и да ме забавлява. Даже сега, когато вече мога да водя свободни разговори с моя любим приятел 8, той продължава да ми се присмива, когато го попитам за смисъла на името му. Той ми казва, че ми предстои да открия още доста неща и че ще ми бъде много по-забавно, ако открия сам отговора. Така че засега имам няколко парчета от пъзела, кото са следните:

Ако обърнете 8 хоризонтално, получавате символа за безкрайност. В музиката 8 е броят на тоновете в една завършена октава. 8 е броят на плътностите в нашата завършена реалност. По същия начин ние всъщност притежаваме 8 основни чакри. Така че съществуват всичките тези осмици, които сочат в една и съща посока – към завършеност и съвършенство, към безкрая. Как това се отнася до моя Духовен водач и какво друго означава цифрата 8, аз не зная. Сигурен съм, че в даден момент ще открия.

След това също така, макар римуването на думи може да не означава нищо, разбрах, че неща, които са важни относно 8, са римуваните думи „съдба” и „порта”.*) Тук обаче не разполагам с нещо по-конкретно.

*) 8 (произношение „ейт”); fate = съдба (произношение „фейт”); gate=порта (произношение „гейт”) – Бел. прев.

Интересното обаче е, че при всичко това, 8 успя да ме накара да продължа да гадая, вместо да формирам определена идея за това кой е той и какво представлява. Вместо това, аз се научих да го разпознавам по неговото „усещане”, по неговото енергийно присъствие, когато разговаряхме. Аз научих още повече за него от това, което той каза, и от истините, на които ме научи. И накрая аз го опознах чрез всичко, което направи за мен. Няма да се впускам в подробности, защото не обичам да задълбавам в лични истории за случващите се донякъде фантастични инциденти, в които съм бивал защитаван и предпазван, и за други свръхестествени събития, на които съм бил свидетел и в които зная, че 8 е бил замесен. Това са мои лични преживявания, които няма да добавят нищо съществено към това повествование. Вместо това, ще кажа следното: моят опит и моята истина разкриват 8 като просто удивителен. Той е надежден. Тази дума изглежда прекалено слаба за него. Аз се доверявам напълно на 8. Без миг колебание бих поставил цялата си вселена в ръцете му. Той е постоянен, лоялен и сигурен. 8 е същество на истината. Всъщност той веднъж ми каза, че е направен от самата енергия на истината. Така че не търсете 8, ако искате красиви думи в хубави одежди. Той има навика да се изразява доста безцеремонно и ако го послушате, ще вървите напред. Винаги в правилната посока, но не винаги по възможно най-нежния начин. И тъй като 8 е същество от чиста истина, той е най-добрата духовна защита, която бих пожелал, и аз съм безкрайно благодарен, че той ме придружава в моето пътешествие.

И така, ето какво ще ти кажа относно това, което предстои. Аз ще разговарям с 8 и ще споделя тези разговори с теб. Това е малко странно за мен, защото прилича на това да оповестиш на целия свят частен телефонен разговор с най-добрия си приятел. В същото време е нещо твърде хубаво, защото за първи път 8 ми позволява да направя това. Досега той не ми бе разрешавал да предложа разговорите ни за публична консумация. „Не докато все още си облечен в тренировъчния си екип” – бе казал той. Твърде наскоро обаче той каза: „Време е. Сега можеш да предаваш думите ми в твоята нова серия. Ще ти кажа кога.” И както БР току-що ми каза, предполагам, че това време настана.

(Забележка на Зингдад: Ако се интересувате от провеждане на диалог със собствения си духовен водач, моля запазете една сесия с мен, озаглавена Реинтегриране на Душата (Soul Re-Integration session). Определено мога да ви помогна да отворите своите канали за комуникация.)

А сега, преди да започна, няколко думи за стила на 8. Ако имате нужда от това натруфено „мои най-мили възлюбени”, това няма да ти се случи. 8 не се занимава с такива неща. Той казва само нужното. Той отговаря на въпроси, без предварително да погали егото ви или да успокои нервите ви. Виждате ли, 8 не се интересува от това какво ще направите с неговите думи. Вие може да ги приемете, да ги пренебрегнете, или да ги навиете като цигара и да ги изпушите. Той изговаря своята истина каквато е, без да се опитва да ви я „пробутва”. Ако това звучи все едно, че се извинявам от негово име, не го правя. Измежду всички същества във Всичко, Което Е, по мое мнение 8 е съществото, което се нуждае най-малко от извинения. Той е удивителен. И аз го обичам напълно, точно такъв, какъвто е.

И така, без повече размотаване, аз ви представям моя Духовен водач, другаря в пътешествието на моята душа, моя най-стар и най-скъп приятел… 8.

Зингдад: Здравей, 8. Бих искал да направя едно въведение, но не съм сигурен откъде да започна.

8: Започни с отговор на този въпрос: знаеш ли какво правиш тук?

З: Къде? В този разговор?

8: В този разговор. В предишните разговори. В разговорите, които ще последват. В целия ти живот. Всичко. Знаеш ли какво правиш?

З: Ъх… донякъде. Мисля, че тези разговори касаят мен, който търся отговори. Аз задавам въпроси на същества, които обичам и на които вярвам, и получавам отговори.

8: Това може да бъде една перспектива, но тя е твърде малка и ограничена. Да ти предложа ли по-широка перспектива?

З: Моля.

8: Ти участваш в една игра, наречена „Създаване на реалност”.

З: Как така, 8?

8: Нека ти отговоря като ти разкажа за тази поредица, която пишеш. Когато седна, за да пишеш този труд, ти всъщност нямаше представа той накъде щеше да те отведе. Ти мислеше, че просто ще зададеш няколко въпроса, ще получиш някои отговори и в крайна сметка ще получиш някаква информация, която може да е полезна. Нали така?

З: Да. Мисля, че това е един неласкателен начин за описание на ситуацията.

8: Ласкателството не е силната ми страна. Ти по същество нямаше представа за по-голямата картина. Ти даже не знаеше, че има по-голяма картина. Обаче твоето Вътрешно Аз, Божествена Радост и останалите от духовното ти семейство… ами, ние имаме един план. Да ти кажа ли какъв е той?

З: Бих ли могъл да откажа такова предлрожение?

8: Целта е да ти помогнем в твоята истинска цел, която е да създадеш своя собствена реалност. Нека ти обясня. Ти живееш в една реалност, която намираш за объркваща. Ти не разбираш защо нещата са такива, каквито са. И докато ти избираш, в тази реалност, да приемаш нещата такива, каквито изглеждат, и да им вярваш, то ти анулираш своя статут на творец. Ти използваш своята свещена сила по такъв самоунищожителен и хаотичен начин, че тя не ти носи никаква полза и никога не ти се разкрива. И ти така и ще продължиш напред. Докато продължаваш да вярваш в илюзията, ти ще продължиш да бъдеш една много малка пионка, в една доста голяма игра. Други ще трупат актив от тази твоя самоограничаваща се перспектива и ще използват дребни стратегии, за да те подмамват да играеш измислени от тях игри. Почти във всички случаи тези, които правят това, даже самите няма да знаят, че това е, което правят. Всеки просто играе играта и всеки е еднакво заблуден. И ти можеш да продължиш да играеш тази игра още трилион животи, ако желаеш. Това е една игра, която може да те засмуче ей така и да те задържи завинаги. Разбира се обаче, ти не желаеш това. Ти усещаш вътре в себе си, че това не е добре за теб. Ти избираш други неща. Чрез тях ти зовеш за помощ. А помощта е винаги налице. За мен е чест и привилегия да бъда този, който отговаря на твоя зов. И аз мога да те уверя, че ако някое същество в тази реалност поиска помощ, тази молба бива чута и всеки получава подходящ отговор. Тези, които са готови да получат предлаганата помощ, биват подпомагани. Има обаче една съществена подробност. Ако говоря за себе си, аз категорично отказвам да ти помогна по начин, по който помощта ми ще намали твоята сила. Аз няма да ти помогна да бъдеш по-малко от това, което си. Ето защо възниква трудност. Аз не мога да направя нещо вместо теб. Аз мога само да ти помогна да се научиш как да го направиш сам за себе си. Когато ти обаче за първи път се обърна за помощ към мен, ти направи точно обратното, защото ти вярваше, че си слаб и безпомощен. Единствената помощ, която си представяше,  бе аз да направя нещо вместо теб. Аз трябваше да те спася.

Така че имаше един път за изминаване. Първият етап от пътя е да те откажа от идеята, че не си способен и да те науча че си силен и че всъщност ти създаваш цялата своя реалност. Вторият етап е да те науча как да създаваш своята реалност с все по-голяма и по-голяма ефикасност. И последният етап е да бъда до теб в ролята на съветник, докато изпълняваш своите първи упражнения за директно създаване на реалност. Разбира се, ние ще документираме това пътешествие под формата на книга, за да можем да го споделим с други, които биха желали да прочетат за този процес и да извлекат някаква полза от него. Това, което обаче ти предстои да разбереш, е, как тези, които ще открият полза за себе си, всъщност ще го създадат съвместно. Заедно вие всички създавате съвместно реалността, която желаете.

Ти и аз вече сме извървели заедно доста път. Ние сме те довели до момента, в който си близо до края на първия етап от твоето пътешествие. Сега си почти готов да знаеш, вярваш, чувстваш, преживяваш и изразяваш това, че си наистина творец на собствената си реалност. Ти почти си се освободил от своите съмнения и страхове. В резултат от тази работа, свършена преди, ти можеш да предприемеш написването на Документите на Възнесението, без да бъдеш спъван силно от страха и съмнението. Това е добре. И сега в резултат от писането на Документите на Възнесението, ти ще се освободиш от остатъците на своите страхове и съмнения, и ще завършиш пътешествието си към своя статут на творец. За мен е голямо удоволствие, че можем да споделим този процес с твоите читатели, които са наистина наши братя и сестри, тук на планетата Земя. Ние проследяваме няколко от нашите стъпки, за да можем да ги споделим с твоите читатели. И докато ти ги преговаряш отново, ти проявяваш допълнително желание да слушаш и така ти също добиваш по-голяма мъдрост и разбиране за това какво представлява тази реалност. След това ние ще споделим с твоите читатели другите два етапа от пътешествието ти: Как ти се научаваш да създаваш своята реалност и как решаваш какво ще създаваш. Аз не употребявам лесно хипербола, но това ще бъде нещо по-удивително, магическо и величествено, отколкото можеш да си представиш. Същото се отнася и за читателите ти – тези, чиито души ги призовават да следват курса заедно с нас. Те ще разберат твърде скоро, че не са пасивни наблюдатели на нещо, каквито са обикновено хората, когато четат една книга. Не, те ще се окажат въвлечени и ще разберат, че на душевно ниво, те са съавтори на това заедно с нас. С теб и мен, и с духовната йерархия на тази реалност. Заедно. Ние сме творци. Ние ще създаваме. И това ще бъде най-доброто, най-светлото и най-красивото, което можем да измислим. И тогава ще отидем там заедно и ще се разходим из нашето творение. Заедно. Като любими приятели.

(Усмихва се) Това звучи ли ти прекалено?

З: Уха и пак уха, 8. Не зная дали да избухна в бурни аплодисменти, или да се скрия под леглото си. Това е… вълнуващо и удивително, и… прекалено много!

8: Да. Добре. Ти се нуждаеш от малко разтърсване, за да започнем пробуждането ти. Защото това е, което правим. Събуждайки те напълно. Призоваме всеки, който е подготвен да чуе алармата, а не просто да се обърне на другата страна и отново да заспи, да пътува заедно с нас.

Здрасти!

Аз съм 8!

Късно е!

Имаме среща! *)

З: Ти можеш и да римуваш.

*) На английски 8, late = късно и date = среща,  имат сходно звучене. Бел. прев.

8: И е време! **)  (смее се)

**) римувам = rhyme и време = time също имат сходно звучене.

Но наистина е така. Зная, че вие всички сте като дървета напролет – може да почувствате как соковете ви се раздвижват. Може да почувствате в костите си и в душите си някакво забързване. Има повишаване на енергията. Времето наближава. Аз зная, че ти го чувстваш. И има такива като мен, които ти протягат ръка, за да те научат да правиш това, което трябва да направиш. Защото ако аз дойда и го направя вместо теб, тогава ще те науча на точно обратното от това, което трябва да научиш. Тогава аз ще те науча, че аз съм твоят господар и че аз ти трябвам, за да сътворя всичко за теб. Това няма да стане! Ако ти трябва да се пробудиш за собственото си величие, то ти трябва да се надигнеш от своята полудрямка, да избереш  нови неща, да се отправиш по нов път и след това… да сътворяваш!

Така че това е, което ще направим. Заедно, ти и аз. И също така заедно с твоите читатели. Защото виждаш ли, аз не съм сам тук, където се намирам. Аз съм заобиколен от значителен брой така наречени от теб Духовни същества и Същества на Светлината. Мнозина от тези, които са тук с мен, са свързани с някои, които са на Земята точно сега: твоите читатели, тези, които искат да дойдат и да поиграят на създаване на реалности с нас, тези, които чувстват най-дълбок резонанс с Документите на Възнесението. Те имат свое духовно семейство тук, заедно с мен.

Вътрешни Аз, Духовни Водачи и други подобни – те всички участват заедно с мен и с Божествена Радост в планирането и в съвместното сътворяване на всичко това. И това е начинът читателите ти да узнаят, че Документите на Възнесението са подходящи за тях. Техните собствени Вътрешни Аз и духовните им семейства биха били част от тяхното създаване от самото им зачеване. Така че докато четат тези думи, те ще почувстват дълбоко в своята същност, че става дума за нещо „правилно”.

Сега отново по същество. Казах, че първата част на този процес се отнася за това да ти покажа собствената ти сила. И първото нещо там е да се справим с всички погрешни неща, в които вярваш относно себе си и твоя живот, които те карат да вярваш, че си безсилен. След като отхвърлим тази безсмислица, тогава можем да дадем доказателства, които да ти покажат, че притежаваш голяма сила. И това е основната тема на Книга първа от Документите на Възнесението.

З: Книга първа? Ще има повече книги?

8: Да. Книга първа е пътуването от страха до любовта. Това е твоето пробуждане от съзнанието на жертва в съзнанието на творец. Това е, което ти позволява да премахнеш най-плътните блокажи в сърцето си, за да можеш да видиш светлината вътре в теб. По-голямата част от Книга първа е дело на двама ви с Божествена Радост, но аз имам също да добавя няколко думи към това начинание.

След като веднъж сме се справили с тъмнината и сме премахнали блокажите, тогава ще можем наистина да започнем да играем. И Книга втора ще бъде моето игрално поле. Ти и аз ще следваме своето удивление и удоволствие, докато откриваме отговорите на многото „как” и „защо” на тази реалност. Тези теми на време, пространство, плътности и измерения, за които питаше непрекъснато и още много други, ще бъдат твоите играчки.

И когато свършим с това, ще настане време да разговаряш отново с твоя възлюбен Амаду. Книга трета ще бъде едно щурмуване на перспективата на Плеядите. Не мога да кажа със сигурност какво Адаму ще сподели с теб, но си представям, че ти ще можеш да откриеш много за възникването и развитието на живота в тази галактика, за това каква е историята зад причините за появата на човечеството на планетата Земя, как нещата са станали такива, каквито са, и какво може да бъде научено от практичните съвети на едно същество, което е видяло много цивилизации да се издигат и да падат, отново да се издигат и отново да падат.

И това ще бъде трилогията на Документите на Възнесението. И когато това е завършено, тогава ще настане твоето време да блеснеш. Тогава ти ще си дал своя голям дар на света. Дотогава ще си получил повече от достатъчно наставления и напътствия, за да можеш да застанеш сам на двата си крака и да дадеш израз на себе си. И ти наистина ще го направиш! А когато и това свърши, ние ще сме казали, каквото е трябвало да кажем на този свят и ще можем да се придвижим нататък, когато сме готови.

З: Уха. Това ме изненадва. И вълнува. Нямах представа…

8: Имал си, но на по-дълбоко, интуитивно ниво. Ти си се отворил за това и си позволил на това да се случи. Просто си помислих, че е време да го съобщя на съзнателния ти ум. Така че сега знаеш.

З: Фантастично!  Чувствам се като че ли съм уцелил джакпота!

8: Защо? Защото някой има план?

З: Не, защото аз харесвам този план.

8: Добре е да го харесваш. Той е твой план.

З: Не разбирам.

8: Ще разбереш. Нека обаче не губим време със загадъчни пъзели. С течение на времето ще видиш какво имам предвид. Особено когато ти установиш, че не само пишеш относно сътворяването на реалност, но действително си се ангажирал със съзнателното съвместно сътворяване на твоята реалност. Тогава става наистина забавно. Ти ще затвориш кръга, като разбереш каква трябва да бъде новата ти реалност, която искаш да сътвориш за себе си. Какво искаш да запазиш от тази реалност, от какво искаш да се освободиш и с какво искаш да замениш това, от което си се отказал. Ти съвсем буквално ще създадеш цялата своя реалност.

З: Хм… 8… Тук  трябва да направя една малка пауза и да отчета, че това е една изключително плашеща мисъл. В толкова много отношения. На първо място, аз съвсем не се чувствам годен за това. Искам да кажа, откъде да зная какво ще бъде добро да създам и какво не? Какво ще стане, ако допусна грешка? Аз съм само един човек, който живее на Земята и който…

8: Добре, добре. Това е приемлива позиция за теб в момента, защото ти все още не знаеш какво се случва. Ти все още мислиш за себе си като за едно единично, отделно, дребно човешко същество, което живее на планетата Земя. Ако обаче си внимавал съвсем малко за всичко, което Божествена Радост ти е казал, тогава щеше да разбереш, че ти си неразделна част от ЕДИНСТВОТО. Каквито са и всички твои читатели. Наистина, това не бе ли основният фокус на всичко, което той имаше да ти каже? Той не ти ли предложи тази истина отново и отново?

З: Да. Направи го.

8: Добре. Тогава разбирам, че все още не си смлял това. Ти все още мислиш, че това е само теоретично вярно. Е, когато започнеш да мислиш, че това е вярно, започнеш да действаш, все едно, че е вярно и да чувстваш, че е вярно, тогава ще започнеш и да знаеш, че е вярно. И тогава ще се случи така, че ти няма да имаш проблем да разбереш как можеш да създадеш цяла една нова реалност, точно такава, каквато ти харесва. Ти ще разбереш, че тя е едно съвместно творение и че ти просто фокусираш вниманието си по определен начин. Това не е нещо грандиозно. Това не е инжекция адреналин за егото ти. Това е просто избор на нещо, което е правилно за теб. Да избереш обаче, след като знаеш как да вдъхнеш живот на своите избори. Тогава ще разбереш, че ти не избираш сам. Ти си част от една величествена структура, в която просто изпълняваш своята идеална роля. И тогава наистина и истински ще видиш, че твоите читатели не са пасивни „попивателни” на този материал, за каквито ти и те мислите, че са. Ти ще разбереш, че те са толкова активни при написването на тази книга, колкото си и ти.

З: Добре, 8. Вече съм чул да казваш това няколко пъти и бях възприел тактиката „ще почакаме, ще видим”. Сега обаче искам да зная. Как може моите читатели, които даже още не са прочели тези думи, да бъдат част от сътворяването на нещо, което самият аз още не съм написал?

8: Бум! Ти мислиш, че си в капан на времето? Добре, това ти изглежда по този начин. Обаче ти и твоите читатели сте част от едно много по-голямо същество, което е извън този капан. Ние трябва да разгледаме заедно с теб времето, последователността на събитията, измеренията, причините и следствията, съвместното сътворяване и… още много подобни теми. Когато разбереш тези неща, тогава ще бъдеш готов да се отърсиш от ограниченията, които те налагат на способността ти да си представиш правилно своя свят. И всичко това, както и много повече в допълнение, е това, което те очаква в предстоящите разговори.  Ето защо, когато разбереш всичко това, ти ще си готов да твориш!

З: Но, 8, какво, ако не желая да поема отговорност да създавам неща за другите?

8: Ти няма да бъдеш отговорен за тях! Всеки създава за себе си. Обикновено някои от нас създаваме заедно. Тогава това се нарича съвместно сътворяване. Ти просто ще бъдеш част от това, като ще изпълняваш своята роля. Достатъчно обаче за това в момента. Аз казах, че ще говорим за това с течение на времето. Всичко, което исках, бе, да открия този мой раздел с по-ясно разбиране на това накъде сме се запътили. Да ти дам едно кормило, така да се каже. Разбирам, че част от това ти изглежда възмутително. Няма страшно. Ти винаги имаш възможност за избор. Във всеки един момент, в цялата твоя реалност, ти винаги имаш възможности за избор. Така че точно сега ти можеш да избереш. Ако това е прекалено странно за теб, ти просто можеш да свалиш ръцете си от клавиатурата и това ще ме накара да млъкна. Читателите ти също имат възможност за избор. Те могат да затворят книгата и да престанат да четат. Няма принуда за никого. Ти обаче ме помоли да говоря и аз винаги говоря своята истина. Често такива истини карат съществата да се чувстват неудобно. Понякога те се отказват, друг път остават. Аз не се занимавам с подслаждане на думите, за да подмамя някого да ме последва. Забелязвам обаче, че пръстите ти са още върху клавиатурата и ти продължаваш да пишеш (подсмихва се).

З: Добре, знаеш ли, малко съм стреснат от това, което каза, но аз те обичам и ти вярвам. И имам силно желание да те изслушам. Ще си запазя правото, във всеки момент, да реша в каква степен да приема това, което казваш като „моя истина”. Категорично обаче ще те изслушам докрай.

8: Добро момче. Тогава позволи ми да започна. Пропиляхме достатъчно ресурси по предговора. Този първи разговор е предназначен за въведение към мен, затова аз ще започна да ти разказвам кой съм. Така ти и твоите читатели ще имате контекст за моите думи. Ти и аз вече сме разговаряли много в този живот от момента, в който ти се научи наистина да слушаш. Така че ние с теб ще претендираме, че въобще не се познаваме, за да могат читателите ти да влязат в крак.

И така, задай въпрос.

З: Относно теб или относно тази реалност? Или какво?

8: Няма значение. Ако твоите читатели искат да ме опознаят, те могат да отгатнат моята природа от думите ми. Аз ще отговоря на всеки въпрос, насочен към мен. Ти може да харесаш или не отговора. Това си е твой проблем, не мой.

З: Добре. Нека започна с прост въпрос. Каква е твоята природа?

8: Аз съм същество на истината.

З: Какво е „истина”?

8: Истината е начин на съществуване. Тя е подреждане. Тя е опростяване. Тя е узнаване. Тя е структурната основа, върху която биват изграждани идентичности и върху която биват сътворявани цели реалности.

Истината е моя същност и моя природа, и аз изразявам това в своя характер.

З: Тогава каква е Истината?

8: Сега задаваш интересен въпрос. Съществуват безкраен брой истини, които са истинни и правилни от дадена перспектива. В крайна сметка обаче всички те са също погрешни от друга перспектива. Това означава, че има множество преходни истини.

З: „Преходни истини?” Как може нещо да е вярно, но само временно?

8: Много лесно. Помниш ли като дете как си ял своята първа маслина?

З: Много ясно. Бях на три или четири. Майка ми нареждаше масата за колегите на баща ми, които щяха да ни идват на гости. Бяха ми казали да стоя извън трапезарията и по тази причина аз се промъкнах, за да огледам наоколо. Тогава видях на масата паница с чудесно черно грозде. Аз обичах грозде. И реших да открадна едно зърно. Когато го сложих в устата си обаче получих най-големия шок на младите си години. Беше ужасно. Догади ми се и изтичах навън, за да го изплюя. Бях толкова травмиран, че ми отне известно време, докато се доверя отново на гроздето.

8: Интересна история.

Каваш, че като тригодишен не си обичал маслини.

З: Абсолютно!

8: Това истина ли е, или лъжеш, или може би грешиш?

З: Не… това е абсолютна истина!

8: И сега все още мразиш маслини?

З: Не! Аз започнах да ги обичам.

8:…

З: Ох, добре. Разбирам. Значи това, че съм мразел маслините, е било 100% истина за мен, но след това е настъпила помяна. И след това е станало 100% истина, че сега аз обичам маслини.

8: Преходна истина.

З: Добре. И много истини ли са преходни?

8: Всички, с изключение на една. Има само една абсолютна истина, която не е преходна.

З: И тя е?

8: Абсолютната истина е:

„ЕДИНСТВОТО е”

З: И толкова?! Една не многословна истина.

8: Може да й добавим думи, ако искаш. Това обаче само ще я направи по-малко вярна. В този разговор ще се опитаме за деградираме истината възможно най-малко.

Сега нека разгледаме твърдението „ЕДИНСТВОТО е”.

Първо, с това твърдение аз обявявам, че съществува само едно истинско ЕДИНСТВО. Моят партньор и друго Аз, Божествена Радост, вече е казал това твърде ясно, по своя си начин, в своята част от тези разговори. Има много истини, но те са преходни. Неизбежно всички се завръщат в единството. Процесът на превръщане в много произвежда множество преживявания. Когато нещо е било преживяно и почувствано, тогава то е „истина” от тази перспектива. В даден момент обаче тази перспектива ще бъде отхвърлена за сметка на друга. Ще има нови преживявания и различни неща ще бъдат истинни. Така че ще има много истини. Тези истини обаче винаги ще съдържат несъответствия и дисбаланс. Това ще се прояви като дискомфорт в твоя живот. В резултат ще има страх, болка и болести. И тогава ще стане ясно, че за да има истинско излекуване, в даден момент всички истини относно отделеността и множеството (преходно) верни неща ще започнат да бъдат отхвърляни в полза на истини относно единството. И тогава невъзможно сложното множество от истини ще започне да се кондензира и да се слива в едно. Временните илюзии на отделеността ще започнат да се разпадат. Докато накрая илюзията ще изчезне. Докато отново единството бъде прието за истината.

На второ място, аз посочвам, че ЕДИНСТВОТО е. На вашия свързан с времето разговорен език бих могъл да кажа: „ЕДИНСТВОТО винаги е било и винаги ще бъде.” Това обаче е изкривяване. Ти мислиш, че има минало и бъдеще, но аз не мисля така. Аз зная, че има само сега. Така че е по-правилно да кажем „ЕДИНСТВОТО е”. Ако разбереш, че това твърдение е било истина преди началото на времето и ще бъде вярно и след като времето изчезне, тогава ще получиш мимолетна идея какво имам предвид. Искам да кажа, че не съществува контекст, в който ЕДИНСТВОТО да не е. Наистина, ЕДИНСТВОТО е вечно.

З: Добре. „ЕДИНСТВОТО е”. Това единственото нещо ли е, което е истина?

8: Това е единственото нещо, което е абсолютна истина, във всички перспективи, при всички обстоятелства, винаги. То е истина даже при тези обстоятелства, като твоята настояща реалност, където тази основна истина е дълбоко скрита. ЕДИНСТВОТО е. Това е истина.

З: И няма нищо друго, което да е истина по този начин?

8: Не.

З: А какво ще кажеш за… ъ-ъ-ъ, например, какво ще кажеш за свободната воля? Тя не е ли винаги истинна?

8: Не. Свободата е винаги относителна. В някои отношения това е така, защото ти имаш повече свободна воля от мен, защото можеш да вярваш в неща, в които аз не мога да вярвам. Ти можеш да вярваш, че си абсолютно отделен от всичко останало, докато аз не мога. Аз зная, че съм едно с всеки и с всичко. По подобен начин ти можеш да имаш всякакви убеждения относно себе си и своята реалност и можеш да им вярваш много запалено. Аз не мога да направя това. От друга страна обаче, аз мога да създам реалности и да проявявам енергия и материя с помощта на волята си, което в твоите очи би изглеждало като божие дело. Така че ние двамата имаме свободна воля, но тя е различна и относителна. Никой от нас няма абсолютна свободна воля.

И след това, трябва също така да добавя, че има други реалности, където има други правила и там няма нещо, което би нарекъл свободна воля. Така че свободната воля не винаги е нещо вярно. Тя далеч не е нещо абсолютно.

Ако беше, то всеки навсякъде щеше да може да прави точно каквото пожелае през всичкото време. А ти не можеш, нали?

З: Не. Искам да кажа, че аз съм свободен да си мисля всякакви неща, свободен да вярвам всякакви неща. Аз не мога обаче ей сега да подскоча във въздуха и да полетя. Не мога да направя небето зелено. Аз не мога… да попреча на слънцето да изгрее утре…

8: Да, така е.

З: Тогава изглежда, че ние не притежаваме свободна воля.

8: О, вие определено притежавате. Тя просто не е абсолютна. Стига да бъдеш така добър да предпазваш ума си от разсейване, ще забележиш, че казвам, че има само една абсолютна истина. И тя е: „ЕДИНСТВОТО е”. В самото начало още казах, че съществуват безкраен брой други „истини”. И че те ще бъдат истинни, в по-малка или по-голяма степен, в зависимост от перспективата. Свободната воля е една такава субективна истина. Тя обаче даже не е една от по-интересните. Тя е просто един ефект. Така  че какво ще кажеш да престанем да се занимаваме с нея и да се захванем с нещо по-конструктивно?

З: Като например?

8: Ами аз мога да ти разкажа за производните истини.

З: Какво е „производна истина”?

8: Нека погледнем на нещата по следния начин: ти съществуваш ли?

З: Да, разбира се!

8: Сигурен ли си?

З: Разбира се, че съм сигурен!

8: Значи това е твоя истина и ти няма да промениш мнението си по този въпрос в близко бъдеще, и няма изведнъж да решиш, че вече не съществуваш? И си сигурен, че не си просто плод на моето въображение?

З: Разбира се, че съществувам! Фактът, че тук има един „аз”, който казва: „Аз съществувам”, не е ли достатъчно доказателство за това? Ти майтап ли си правиш с мен, 8?

8: Малко. Ще разбереш по-късно. Но нека караме напред… Значи сега ти имаш две истини: твоята истина, че ти съществуваш точно сега и абсолютната истина, която е, че „ЕДИНСТВОТО е”. Следиш ли дотук мисълта ми?

З: Да. Само гдето не мога да поместя наведнъж две истини в главата си (усмивка).

8: Фантастично. Тогава ще можеш да направиш този скок заедно с мен. Ако тези две истини са верни, това означава, че ти си част от ЕДИНСТВОТО. Нали така?

З: Да. Всичко, което съществува, е част от ЕДИНСТВОТО. Аз съществувам. Следователно аз съм част от ЕДИНСТВОТО.

8: И може ли ЕДИНСТВОТО да бъде унищожено?

З: Не, защото в такъв случай щеше да бъде „ЕДИНСТВОТО беше”, или „ЕДИНСТВОТО ще бъде известно време, след което ще престане да бъде”.

8: Нещо такова. Значи ти си съгласен, че си част от нещо, което е. Нали така?

З: Да.

8: Добре. Сега си представи един голям пъзел. Ти можеш да го разглобиш на части и след това да го сглобиш отново. Когато е сглобен, той е цял. Той е една картина. Когато е разглобен, той е много малки картини. Следиш ли мисълта ми?

З: Да.

8: Ако го разглобиш и унищожиш едно от парчетата, можеш ли да го сглобиш отново?

З: Хм… не. Искам да кажа, че мога да сглобя всички останали части, но картината ще бъде незавършена.

8: Точно така.

Значи ти си част от ЕДИНСТВОТО. Ако бъдеш унищожен, тогава част от ЕДИНСТВОТО ще бъде унищожена. Тогава ЕДИНСТВОТО ще бъде непълно. Това обаче не е възможно, тъй като то няма да бъде повече ЕДИНСТВО. Ще бъде нещо частично. Ще бъде „малко по-малко от ЕДИНСТВО”. Схващаш ли идеята?

З: Да, разбирам.

8: Ако се интересуваше малко повече от математика, бих казал същото по-елегантно, като заявя, че ЕДИНСТВОТО е безкрайно, а безкрайността не може да бъде разделяна на части.

Идеята във всичко това е, че ние можем да получим една производна истина. Ти си част от ЕДИНСТВОТО. Никоя част от ЕДИНСТВОТО не може да бъде отстранена от него и никоя част от ЕДИНСТВОТО не може да бъде унищожена без унищожаване на ЕДИНСТВОТО. А това е невъзможно. ЕДИНСТВОТО е. Това означава, че ти също си. Това означава, че ти не можеш да бъдеш унищожен. Никоя част на ЕДИНСТВОТО не може някога да бъде унищожена.

Което ни води до нашата първа производна истина.

„Ти си вечен и безсмъртен.”

Това важи за всичко, към което можеш да отправиш тези думи. Всичко, което притежава перспектива, субективно преживяване, всяко нещо, което по един или друг начин, е „някой”, всяко нещо, което е открило за себе си понятието за „Аз”… няма никога да бъде унищожено и не може никога да бъде унищожено. Това е валидно навеки.

И, разбира се, това се отнася и за теб.

З: Но какво ще стане, ако пожелая да се унищожа?

8: Не можеш. Относителната истина на свободната воля е напълно подчинена на абсолютната истина, че „ЕДИНСТВОТО е”. Така че твоята (свободно волева) способност да решиш да се унищожиш, не може да бъде приложена. Виждаш ли, ти не можаш да спреш да бъдеш част от ЕДИНСТВОТО. И докато си част от ЕДИНСТВОТО, то ти не можеш да унищожиш себе си, защото ЕДИНСТВОТО е. Много голям брой души са пожелавали по някое време собственото си унищожение. И аз нямам предвид нещо просто, като прекъсване на собственото въплъщение чрез самоубийство… Имам предвид един дух, който всъщност желае да се разруши и да изчезне.

Сега, на пръв поглед, това изглежда като желание да престанеш да бъдеш, но това всъщност е зов за помощ на едно много дълбоко ниво. Ти самият си бил в такава ситуация. Между този живот и предишния си живот ти желаеше своето унищожение.

(Забележка на Зингдад: вж. Глава 1, „Един живот между животите”)

Мога да ти кажа, че ти пристъпи към това с ангажираност и плам. Очевидно, ти не успя. И в цялото творение никога никъде няма случай едно същество да е успяло да унищожи съществуването си, както и няма нито един случай, в който едно същество да е унищожило напълно друго. Това просто е невъзможно.

Разбиране на смъртта

З: Значи, в истински смисъл убийство не съществува?

8: Не. Ако някой опре пистолет в главата ти и натисне спусъка, тогава аз те уверявам, че ще се случат три неща:

 1.   Макар че тялото ти ще падне, непоправимо увредено, ти ще оцелееш. Тялото ти ще преустанови биологичните си функции и ще умре, но ти няма, даже и за част от секундата, да престанеш да бъдеш. След като куршумът разкъса мозъка ти, ти повече няма да можеш да използваш този апарат, за да филтрира възприятията ти. Ти веднага ще осъзнаеш себе си като същество, което е съвсем живо, но вече ще гледаш надолу към порутеното си тяло, което си приемал като „себе си”. Така че това ще изисква малко пренастройване на твоята перспектива. Тази промяна в твоята самоидентичност ще трябва да бъде асимилирана, но ти във всички случаи ще продължаваш все още да „съществуваш”. Важният момент, който трябва да отбележим тук, е, че убиецът ще мисли, че ти си свършил… умрял. Това обаче ще е само недостатък на възприятията му, тъй като той вече няма да те възприема като живо същество. Ти обаче ще знаеш, че все още си жив. Същото това нещо може да се случи и в някои от неуловимите сфери. Така както е възможно да унищожиш нечие физическо тяло, тук в тази 3Д сфера, която обитаваш, възможно е да ликвидираш и едно тяло в 4Д сфера. Можеш да направиш това даже и в 5Д, макар че се случва рядко и е много трудно. В още по-горните сфери това вече не е възможно. Независимо обаче къде се случва и при какви обстоятелства, става винаги така, че този, който бива „убит”, надживява преживяването.

Ти просто губиш превозното средство, което си използвал.

 2.   Ако някой те „убие”, тогава ти в крайна сметка ще разбереш, че това е било, на някакво ниво, договорено между двама ви. Това може да отнеме малко време, малко преработка и евентуално даже малко консултации, но е сигурно, че ти ще  видиш, че това събитие е било резултат от решения, които ти някога си взел. Или ти самият, или твоят Вътрешен Аз.

З: Задръж за малко, 8. Какво ще стане, ако аз не се разбирам с моя Вътрешен Аз? Какво ще стане, ако не съм съгласен с това решение? Искам да кажа, че определено не е редно моят Вътрешен Аз да договаря живота ми сам, без моето съгласие?

8: Докато ти все още не разбираш, че двамата с твоя Вътрешен Аз сте реално и наистина едно и също същество, това може да бъде валидно съображение. Наистина „това да не се разбираш със своя Вътрешен Аз” съответства на начина, по който ти преживяваш себе си като едно малко, самостоятелно, отделено, безпомощно същество, което е белегът на 3Д съзнанието. Ако обаче ти „умреш” при такива обстоятелства, тогава ще получиш помощ. Членове на твоето духовно семейство ще бъдат веднага под ръка, за да те насочат и съветват, за да можеш напълно да разбереш какво се е случило. Ще получиш помощ, за да видиш съвършенството на момента.

З: А ако не ми се види съвършен… ако не съм съгласен с края?

8: Тогава винаги ще можеш да избереш да се завърнеш.

З: Искаш да кажеш да се превъплътя?

8: Да, това е една от опциите. Има обаче и друга възможност и това ме води до третия момент.

 3.   Ти винаги имаш правото да се завърнеш към живота, който е бил прекъснат, независимо как това се е случило.

З: Към този с пръснатата от куршума глава? Със сигурност не! Как бих могъл да реанимирам едно тяло с мозъка си, разпръснат по пода?

8: Божичко, ти наистина имаш колоритно въображение.

Ти вече си разбрал от Божествена Радост, че времето не е нещо абсолютно. Само в 3Д реалност вие сте ограничени от илюзията, че времето е линейно и абсолютно. Това ограничение е неприложимо за същества от по-фините сфери. Така че ние можем да ти помогнем по някои интересни начини. След своята „смърт” ти ще се озовеш в положение или да приемеш тази „смърт” и да продължиш, или ще имаш опцията да навлезеш в една фаза на консултиране с по-напреднали членове на духовното ти семейство и на договореност да се завърнеш обратно. Консултирането ще има за цел да ти помогне този път да вземеш по-добри решения, за да не се окаже, че повтаряш един и същ сценарий отново и отново. Когато всички тези въпроси са решени по подходящ начин, ти ще бъдеш върнат към своя живот в 3Д в подходящ момент. Кой ще бъде този „подходящ момент” ще зависи от всеки конкретен случай. В някои случаи това ще бъде доста преди предишния момент на смъртта, така че да може да бъде открит нов път напред и смъртното събитие да бъде напълно избегнато. В някои случи  ще бъдеш върнат към събитието мигове, преди то да се случи и, с подходящо насочване, ще преминеш през него по различен начин.  Има също и случаи, които могат да бъдат силно вдъхновяващи, когато на съществото е позволено да преживее „смъртта”, да си спомни част от процеса на консултиране и да си припомни завръщането. Това са така наричаните често „преживявания близко до смъртта”. Всеки отделен случай обаче е различен и към всеки духовното семейство на съществото се отнася с голяма любов и състрадание.

З:  Това е наистина удивително, 8. Значи никой не умира, без предварително да се е съгласил на това.

8: Скъпи мой Зингдад, ние сме ти казвали от известно време по най-различни начини, както и в последно време, чрез тази книга „Документи на Възнесението”, че ти си творец на своята реалност. Как го каза Божествена Радост?

З: Имаш предвид, когато той каза: „Ти винаги получаваш точно това, което сътворяваш” ?

8: Да. Точно това имах предвид. Как тогава е възможно това твърдение да бъде истина, ако то престанеше да бъде истина, след като умреш? Това е невъзможно.

З: Прав си. Тогава би трябвало да бъде: „Ти получаваш точно това, което сътворяваш… до момента на смъртта си”.

8: Съвсем правилно. И така, даже смъртта не те превръща в жертва. Даже когато си умрял, все още имаш възможности за избор. Ти все още имаш правото да кажеш: „Хей, аз не съм свършил с това!” И ако, след като си бил подходящо консултиран, ти решиш, че наистина имаш несвършена работа или по-добър начин да завършиш това, тогава… ти се връщаш в подходящ момент преди „фаталното събитие”, каквото и да е било то.

З: Но тогава хората определено няма да избират да умрат, нали? Със сигурност те всички ще се завърнат, ако не по някаква друга причина, поне за да помогнат на любимите си хора, които са останали назад.

8: Когато хората на Земята „умрат”, тогава те попадат моментално в една междинна реалност, където получават всякакви видове помощ, за да осмислят случилото се. Те достигат до съгласие, че това е в името на най-доброто и че сега те трябва да се придвижат напред… или да се завърнат. Така стоят нещата. И ще се учудиш, ако разбереш колко много пъти всички вие вече сте „умирали” и сте се завръщали.

З: Наистина?! Това обаче никога не се е случвало с мен. Аз не си спомням подобно нещо.

8: Разбира се, че не си спомняш. Това не се е случило в твоя времеви поток. Това не е нещо в твоето минало, за да си го спомниш. Когато си се завърнал обратно в твоя живот, ти си избрал алтернативен времеви поток, което е означавало, че ти никога не си умирал.

Нека обаче ти помогна да си припомниш. Може би си спомняш инцидента с мотоциклета, който имаше преди петнадесет години? От който ти „по чудо” се отърва без сериозно нараняване? Известно време преди това, ти бе разсъждавал за това колко безполезен е бил животът ти. Ти не изпитваше особено силно желание за живот, който ти се струваше сив и безсмислен. Ти някак бе изгубил посоката си. И тогава, онази вечер, ти разговаряше с един приятел. Той ти разказваше за ужасен инцидент с мотоциклет, който е имал, и как почти е бил умрял от раните си. И тогава ти си помисли, че може би това бе, което желаеше да ти се случи. Просто да напуснеш този свят. Тогава ти се сбогува с приятеля си, качи се на мотоциклета и тръгна към дома си. И когато преминаваше през един завой на магистралата, пред теб изникна задръстване, а ти караше прекалено бързо, за да спреш навреме, и катастрофира.

Това, което не си спомняш, е, че ти всъщност „умря” онази нощ. И тогава ти и аз проведохме малък разговор. Разговаряхме за това докъде си стигнал в твоя живот и аз ти показах някои ключови моменти от това, което ти предстоеше. Ти се съгласи, че макар да ти предстоеше още много работа, тя си струваше, защото ти можеше да видиш вълнуващото бъдеще пред теб. Ти се съгласи с мен, че трябваше да се върнеш и да продължиш живота си. И така, ние те върнахме в един момент непосредствено преди инцидента и този път ти получи малко експертна помощ от някои мои приятели. Те сложиха ръцете си върху твоите, така да се каже и ти изманеврира мотоциклета си, подобно на холивудски каскадьор, като завиваше и прелиташе покрай колите, които бяха спрели неподвижно пред теб. И след това, когато бе време да се разделиш с мотоциклета си, ти отново получи помощ от някого другиго, който управляваше тялото ти вместо теб, за да извършиш най-невероятното акробатично претъркаляне, след което да се приземиш с не повече от едно одраскване! Бе интересно да те наблюдаваме след това. Отне ти само секунда-две да прецениш обстановката, да забележиш, че с теб всичко бе в ред, да свалиш каската си и да отправиш няколко подбрани ругатни по адрес на шефьора, който в онази вечер бе причинил цялата бъркотия на пътя.

И ти продължи с живота си.

Ти често си спомняше за този инцидент. Учудваше се откъде си взел уменията, за да извършиш онези маневри. Чудеше се също как се случи така, че след инцидента ти започна да откриваш нова посока в живота си. Имаше много неща, на които се учудваше, но никога не разбра какво наистина се случи онази вечер.

З: Искаш да кажеш, че наистина съм могъл да умра тогава?

8: Искам да кажа, че ти наистина умря. И след това не го стори. И двете неща са истина. В момента преживяваш времевата линия, в която не умря. Това е твой  избор. И това не е единственият път, в който ти се е случило такова нещо.

Спомняш ли си въртенето с колата ти на магистралата, по време на ваканцията ти преди двадесетина години? (усмихва се) В един момент ти караше на заден ход по магистралата със 100 км. в час и след това просто обърна колата на още 180 градуса и продължи в правилната посока по пътя си. Още едно удивително каскадьорско шофиране, което бе изпълнено перфектно! Как мислиш, че това бе постигнато? Имаше още няколко такива случаи. Някои бяха по-малко драматични и по-малко очарователни от тези двата. Някои бяха твърде тъжни и самотни, да не кажа и малко жалки. Въпросът е, че досега ти си беше осигурил няколко момента за напускане на този живот. И всеки път си избирал да не се възползваш от тях. Всеки път си се завръщал. И така, ти все още си тук. Това е твой избор. И това се отнася за всеки тук на Земята. Би било много рядко човек да осъзнае напълно себе си като възрастен и никога да не е преминавал покрай такива моменти на напускане. Всъщност аз бих силно препоръчал на всеки от читателите да помисли сериозно по този въпрос. Върнете се назад във времето. Помислете за случаите на странни и привидно чудотворни събития, при които сте оцелели в застрашаващи живота ви, или съществено променящи живота ви ситуации. И помислете за времената, когато сте били, може би достатъчно отчаяни или може би просто достатъчно отегчени, за да обмисляте сериозно и да планирате собствената си смърт, след което, някак необяснимо не сте направили нищо. Вижте дали не мислите за възможно този вид събития да са били ваши опити да избегнете такива моменти на оттегляне. Обърнете специално внимание дали не сте открили повече стимули и желание за живот около такива събития. Това би бил знак за успешно заобикаляне на такива моменти. Силно препоръчвам на всеки от читателите ни да се замисли върху това. Отделете малко време в интроспекция и вижте дали няма да научите нещо повече за себе си, за своя живот и избори от начина, по който животът ви е поднесъл такива възможности за изход… и за начина, по който сте ги избегнали.

З: Благодаря ти, 8, ще направя това и ще помисля за моменти в допълнение на тези два, които ми припомни.

Но все пак… бих искал да се върна към въпроса за тези, които са умрели и не са решили да се завърнат. Защо не са се завърнали? Те със сигурност биха се завърнали, пък макар и само за да бъдат заедно с обичните си хора.

8: Добре, виж… Готов ли си да се съгласиш, че съществува много по-широка перспектива от тази, към която се придържаш в момента, в това свое въплъщение тук на Земята?

З: Да, предполагам че това е очевидно.

8: Защото ако имаш желание да приемеш, че част от дизайна на твоята реалност е това, че тези, които я населяват, са ограничени в знанието си за определени неща, тогава ще е очевидно, че след премахването на определени ограничения, перспективата ти ще бъде различна. 

З: Добре, предполагам, но…

8: Това, което не разбираш, е, че животът, който в момента живееш, е реално и истински част от една сложна игра, в която участваш. Все едно, че изпълняваш роля в огромна пиеса. Цялото ти въплъщение в този живот е една роля. Това не означава, че животът ти не е важен или че няма голяма стойност и цел. Нещата обаче стоят така, че след „смъртта”, ти ще го видиш такъв, какъвто е. И ще поискаш да се освободиш от своята привързаност към него, когато настъпи подходящото за това време. А колкото до твоите любими хора, твоите приятели и семейство, нека ти разкажа за тях. Когато „умреш”, ти ще ги видиш отново в духовна форма. Ти ще видиш по-истинската версия на всяко от тези същества, тук, в духовна форма, да те приветства с добре дошъл у дома, и в същото време, ти ще видиш също въплътената версия на тези същества как продължава своя живот и оплаква твоята загуба. Очевидно ти ще изпиташ състрадание за тяхната загуба и тъга, както и голяма любов към тях. Ти ще поискаш да ги утешиш, и да бъдеш заедно с тях. Тяхното объркване обаче няма да бъде и твое объркване. Ти ще знаеш, че те са те изгубили само в тяхната ограничена перспектива, че ти си ги напуснал и че вече си мъртъв. Ти ще знаеш, че това не е така, както и че една вечно валидна, мъдра и величествена версия на всеки от любимите ти, съществува заедно с теб в духовна форма. Така че тогава… какво мислиш, че ще бъде решението ти? Веднага да се втурнеш назад в това въплъщение, за да облекчиш скръбта и загубата на тези въплътени аспекти? Или да видиш смъртта си такава, каквато е: неизбежен преход от въплъщение към една по-малко ограничена перспектива? Ще се втурнеш ли назад, за да бъдеш край тях, въпреки че пътуването ти явно е привършило? Ще се опитваш ли да продължиш престоя си само за да отложиш тяхното огорчение, след като знаеш, че в крайна сметка всички ще трябва да преминат през това? И ако знаеш, че ти ще бъдеш там и ще ги чакаш, когато те също ще бъдат готови да преустановят своето въплъщение и да се пробудят за своята по-голяма реалност? Кое мислиш, че ще избереш? Ще продължиш ли да избираш да се завърнеш към живот във въплъщение, много след като си престанал да имаш всякаква полза от него, само заради това да утешаваш другите?

З: Предполагам… когато настъпи времето да взема такова решение, аз ще направя най-добрия избор, който мога при стеклите се обстоятелства. Предполагам, че когато наистина настъпи времето ми да си тръгна, аз ще избера да напусна.

8: Това е добре казано. Мисля обаче, че тук е важно да подчертаем, че смъртта на тялото не е единственият начин за напускане на това място. То определено е най-често срещаният. И то дотолкова, че обикновено се счита за единствен. Има обаче някои по-интересни начини за придвижване напред.

З: Това определено звучи като една изключително интересна тема!

8: Тогава може би ще я разгледаме в подходящ момент. Сега обаче, имаш ли повече въпроси относно смъртта? Наистина искам да съм сигурен, че ние сме ликвидирали този въпрос, ако ме извиниш за израза. Смъртта е разбираемо тема с известна трудност за 3Д същества, тъй като поражда много страх и объркване. Страхът от смъртта може често да бъде основна пречка за чистата наслада от живота.

З: Да, аз все още имам някои въпроси. Можеш ли да ми помогнеш с въпроса за оплакването, от перспективата на този, който остава в тази реалност? Как можем да се справим с мисълта, че човекът, който е умрял, е могъл да се завърне при нас, но не го е сторил?

8: Не всяко ухо може да получи всяко послание. Понякога хората имат нужда да останат със своята тъга и болка известно време. Понякога това създава чувството, че потвърждава любовта, която са изпитвали към този, който според възприятията им, си е отишъл. Човешките емоции са сложно нещо.

Ако обаче опечаленият може наистина да чуе това, което е обяснено тук, може би това ще му донесе някакво утешение. Нима не може да има утеха в това да знаеш, че човекът, който е умрял, наистина е наред? Че неговата „смърт” е нещо, относно което той е имал възможност за избор и се е възползвал от нея? И че след като е придобил по-широка перспектива, е видял красотата, съвършенството и завършеността на пътя, който е извървял в своя живот?

Ако опечаленият може да види това, то неговата скръб може да бъде поставена в своята правилна перспектива: че той тъгува за своята загуба. Той изпитва болка по повод факта, че вече не може да преживява починалото лице в своя живот. В живота му се е отворила една празнота и, разбира се, това причинява болка и е правилно той да тъгува за това, тъй като самото тъгуване е съществена част от изцелението.

Това е правилната перспектива.

Вие не тъгувате за другия, вие тъгувате за себе си, за собствената си загуба. И това е, разбира се, нормалният и валидният начин да реагирате на ситуацията. И тъгуването е процес, един път, който ще извървите. По него вие ще срещнете определен брой добре известни гледки. Вашите психолози ще ви кажат, че отрицанието, пазаренето и гневът са нещо очаквано. Докато преминавате по този път, вие ще откриете примирение. Има обаче още един етап, който не е общопризнат.

З: И той е?

8: Радост.

З: Радост?!

8: Да. Защото в подходящ момент ти ще се събереш отново с тези, които мислиш, че смъртта ти е отнела. Когато ти сам се откажеш от вкопчването си в този времеви поток, ти отново ще срещнеш тези, които по-рано са „умрели”. И това събиране е изпълнено с неограничена радост, тъй като то затваря кръга.

З: Защото когато всеки човек умре, той среща любимите си хора в отвъдното.

8: Правилно. Хората на Земята наистина преживяват нещата в обратен ред. Те обикновено си представят смъртта като някакъв вид „заспиване”. Като „навлизане в тъмната нощ”, или нещо подобно. Докато в действителност тя е точно обратното. Смъртта прилича много повече на събуждане, на надигане от дълбок сън, в който животът, който току-що си изживял, е сънят. Когато си „от другата страна”, както вие казвате, ти разбираш, че възприятията ти са много пъти по-остри, отколкото са сега. Твоите проникновения и разбирането ти ще бъдат доста  по-силни от тези в момента. Така че твоето преживяване ще бъде на някой, който се събужда от сън и разбира, че сънят му, макар твърде ясен и силно въздействащ, всъщност е бил твърде ограничаващ и по-малко „истински и реален” от този, който преживяваш в момента. Ще се почувстваш лек и свободен. Също така ще се окажеш заобиколен от своите най-скъпи хора. Сега си представи как ще се почувстваш, когато откриеш, че това най-любимо същество, което си вярвал, че си изгубил преди години, е изведнъж тук, за да те посрещне! И това същество не само е пред теб, но ти го виждаш каквото е всъщност: в своя разцвет, с прекрасно излъчване и красота.

Да, наистина това е време на безкрайна радост.

И може би знанието за това ще донесе някаква утеха на тези, които тъгуват за своя скъпа загуба. Това не премахва болката от загубата, която изпитва тъгуващият, това е вярно. Ти не можеш да се задоволиш само с мисли и идеи. Най-малкото обаче ти можеш да разбереш, че загубата ти не е постоянна. Ти ще срещнеш тези хора в даден момент.

И така, много е вярно, че тези, които оплакваш, са заедно с теб, макар ти винаги да не можеш да усетиш това.

З: Разбирам. Благодаря ти. Все пак, 8, какво ще кажеш за това, което съм чувал да се разправя – за тунел от светлина и прочие… как то се вписва в тази „среща с любимите хора”?

8: Тунелът от светлина наистина е нещо, което мнозина ще видят. Преживяването на смъртта често е много травмиращо и затова е предвиден период на нагаждане. Първо ти е позволено да се помотаеш малко около 3Д света, ако го желаеш, или ако чувстваш, че ти е нужно. Някои са силно привързани към настоящата си въплъщение, към тялото си или към дреболиите на настоящия си живот. Те не са готови да видят, че всички тези неща са само реквизити на пиесата. Нищо повече. Такива същества вероятно ще поискат да останат близко до 3Д реалността известно време след смъртта.

З: Тогава те духове ли са?

8: Това, което наричаш духове, може да са най-различни неща. Възможно е по-чувствителни хора да усетят присъствието на такива, които все още не са се придвижили напред. Може би това ще бъдат наречени „духове”. Тези обаче, които се оказват заседнали в условията на Земята, рано или късно ще получат помощ, за да се придвижат напред.

Следващата фаза, която обикновено бива преживявана, е място за утеха, мълчание, тъмнина. След цялата бъркотия на въплъщението и понякога травмиращия край на този живот, обикновено се счита за полезно да бъде отделено малко време за „прекъсване”. И така, съществата обикновено се оказват на едно място на покой. То е тъмно и спокойно. За да не се объркат попадналите там обаче и за да не помислят, че са сами и изоставени, има една ярка, бяла светлина, която идва от това, което възприятията приемат за „отгоре”. Символиката на тази „ярка, бяла светлина, идваща отгоре” е едновременно ясна и универсална. И сега, съществото трябва да избере. Дали да се придвижи в светлината, или не? Това е изборът, който ти бива предложен. Ако ти харесва спокойствието и тишината, ти можеш да останеш там, колкото пожелаеш. Там времето е без значение. Ако се придвижиш в светлината, ще я почувстваш като блажено любяща. Ако откажеш светлината, ще можеш да откриеш много други посоки на придвижване. Например, съществува по-малко осветеният вход към друго въплъщение. Това не е препоръчително, но може да бъде избрано. Или може да се рееш в мета реалностите, които намират израз в сънищата, фантазиите и въображението на съществата. Това също е опция, която не е за препоръчване. Някои от тези мета реалности са света на кошмарите, където съществата изгарят най-лошото от вътрешните си терзания. Стълкновенията с тях могат наистина да наподобяват на ада!

Съществуват много опции и както винаги, изборът е твой. Ако търсиш любов, тогава трябва да направиш очевидното: да търсиш ярка, бяла светлина, да изпиташ нейната любов и да се придвижиш към нея.

З: А кога хората осъществяват тази радостна среща с членовете на своето семейство?

8: След като си се придвижил донякъде в светлината, ти започваш да придобиваш усещането за принадлежност. Ако продължаваш напред, то ти ще следваш сърцето си, което ще те отведе до тези, които обичаш най-силно. Неизбежно е да ги откриеш. 

Моля отбележи, че аз те запознавам с някои от общите особености на това, което можеш да очакваш по време на един процес, наречен смърт. Трябва да подчертая, че това са точно това – някои общи особености. Няма твърди правила. Всяка личност е уникална и ще има свое собствено уникално преживяване в този преход. Описаното по-горе не е в никой случай окончателно.

За теб например ние имаме договореност, че веднага след като прекъснеш връзката с тялото си, ти ще почувстваш, че съм изправен пред теб. След като ме видиш, ще знаеш, че си преминал в отвъдното. Обикновено ние имаме навика да започваме точно там, докато си още около тялото, което току-що си напуснал. Отделяме малко време, за да оценим твоето напускане. Обсъждаме. Вземаме някои решения и действаме в съответствие с тях.

Така че цялата последователност тъмнина/колона от светлина/среща с любимите/оценка на живота/примирение/планиране на следващото въплъщение, е „нормалният” начин  за мнозина, но в никой случай не е твърдо изискване.

З: Тогава какво определя индивидуалния преход?

8: Това, което всеки избира, разбира се!

Даже и в този процес на преход, наречен смърт, ти винаги получаваш това, което сътворяваш. Ти имаш правото да правиш погрешни избори. Или позволи ми да кажа, избори, които ти причиняват болка. Това е твое право. Ако обаче желаеш да избереш пътя на любовта, то ти също имаш правото да получаваш съвети и помощ, и тогава да направиш наистина добър избор.

Ето защо аз с удоволствие проведох тази дълга дискусия относно смъртта. Това е много, много важен момент, който трябва да разбереш. Ти действително не умираш в нито един момент от процеса на смъртта. В нито един момент не преставаш да имаш възможности за избор. В нито един момент не преставаш да притежаваш съзнанието си и усещането си за своето Аз. Просто ти не умираш. Никога!

З: Тогава защо вярваме, че го правим?

8: Искаш ли да чуеш една любопитна ирония?

З: Добре.

8: Най-близкото нещо до действителната смърт е преживяването, което наричате „раждане”!

З: Какво?!

8: Случва се следното: Аз вече обясних как след „смъртта” твоето съзнание и възприятия се разширяват. Казах ти, че в процеса на преход, ти имаш чувството, че се пробуждаш. Ти си спомняш живота си с голяма яснота. Обикновено, ти започваш да си припомняш и други свои животи и многото и различни преживявания между въплъщенията. Мислите ти стават ясни и мисловните ти процеси се ускоряват. Накратко, усещането ти за собствено Аз се разгръща, наред с капацитета ти да обработваш това, което знаеш. Ти ставаш повече. Това е, което се случва след „смъртта”.

А относно раждането? Ами, това е обратният процес. Докато интегрираш своето съзнание в това на едно ново бебешко тяло, ти се потапяш в забвението. Ти губиш своите спомени и познания. Ти се освобождаваш от способността си да обработваш задълбочено и бързо. Ти забавяш, замъгляваш и забравяш. Ти ставаш по-малко. Ето защо ти можеш да повярваш, че смъртта е окончателна. Не защото нищо не може да бъде припомнено след смъртта, не, а защото почти нищо не може да бъде припомнено след раждането!

З: Това е много интересно. Но защо правим това?

8: Защо избирате да преживеете раждане? Ами, ако си следил разсъжденията ми, които ти представих дотук в Документи на Възнесението, тогава би трябвало да ти стане ясно, че ти си избрал въплъщение в живат в плътност 3Д, за да откриеш себе си и да сътвориш себе си от едно място на незнание. От едно място на забрава. Така че да можеш да преживееш истинска отделеност и отрицание на единството. Така че е очевидно        , че всъщност това да позволиш на последния, най-плътен пласт от Завесата на Незнанието да се спусне над съзнанието ти, докато навлизаш в едно въплъщение, съответства на твоите цели. Когато това се случи, ти си ограничен до това да възприемаш само нещата в плътност 3Д и почти нищо друго. Това подпомага твоя растеж и натрупване на знания, които желаеш.

З: Добре, виждам смисъл в това.

8: Тогава, ако ми позволиш да обобщя казаното, когато навлезеш в живота на въплъщението, ти забравяш почти всичко, което си знаел. Тогава, докато се справяш с дълбоката си забрава според възможностите си и живееш живота си, ти получаваш възможност да използваш редица изходни точки от този жизнен поток. Ти ще пренебрегнеш много от тях. Някои ще предприемеш, след което ще разбереш грешката си и ще се завърнеш. Твоят поток на живот ще прекъсне, когато избереш изходен пункт и не промениш мнението си. Тогава ти решаваш, че животът ти е завършен. И тогава се придвижваш в духовната сфера, за да продължиш своето пътешествие, каквото и да е то.

Така че сега разбираш какво имам предвид, когато казвам, че реално и истински не съществува такова нещо като действителна „смърт”. И даже илюзорното преживяване на смърт, което имаш, е въпрос на избор. Твой избор. Защото, както вече казах, истината е, че:

„Ти си вечен и безсмъртен.”

З: 8, трябва да ти кажа, че това е едно от най-красивите неща, които съм чувал. Усещам, че това е правилно и вярно за мен и когато го помисля, това ме прави много щастлив.

8: Аз наистина искам да разбереш, че смъртта е нищо повече от дълбока промяна на състоянието. А промяната е живот. Животът е промяна. Противопоставянето на промяната е смърт. Така възниква една твърде любопитна дихотомия. Тези, които се боят от смъртта до степен, в която страхът започва да ги обсебва, се опитват да се съпротивляват на смъртта. Те се опиитват да спрат потока на промяна. И иронията е, че всичко, което правят, е да прекъснат потока на живота. Те всъщност си навличат смърт, докато все още са живи! Това причинява всякакви вътрешни терзания и води до болести на психиката и духа, които се проявяват и като болести на тялото. Ето защо е изключително полезно за теб да разбереш правилно смъртта, за да престанеш да се страхуваш от нея.

Следващата стъпка е да прегърнеш живота и да прегърнеш промяната и тогава, не след дълго, ще можеш да изоставиш напълно зад себе си преживяването на смъртта. И това е много важно за процеса на възнесение. Възнесените същества се издигат над понятието за смърт. Те остават в живота завинаги.

З: Добре. Благодаря ти, 8. Трябва да кажа, че за мен е доста умопомрачително да чуя, че съм безсмъртен на духовно равнище, но допълнителният факт, че съм умирал преди в този си живот и всеки път съм решавал да се завърна, ми е доста труден за преглъщане. Във всички случаи, по време на нашата дискусия аз наистина разбирам как смъртта може да не е това мрачно, плашещо нещо.

8: Не, тя наистина не е. Смъртта е всъщност портал от настоящата ти реалност в друга реалност. Нищо повече. И тя не е даже еднопосочна врата. И на всичко това отгоре, ти контролираш как да използваш тази врата даже и сега да не си наясно с това.

Сега можем да се придвижим към следващата производна истина, която току-що докоснахме. И тя е:

„Промяната е единственото постоянно нещо.”

З: Често съм чувал да казват това. Изглежда ми вярно. Искам да кажа, че всяко нещо в крайна сметка се променя. Можеш ли обаче да ми кажеш как това бива изведено от първата абсолютна истина?

8: Това следва от първата ни дискусия относно смъртта, но нека повторя. Ти разбираш ли, че всичко, което е в покой, което не се движи и променя, е мъртво? Всяко нещо, ако въобще не се променя, ако престане да се движи, престава да живее. То е мъртво. И тъй като нищо никога не умира, от това следва, че нищо никога не престава да се движи и променя.

З: Нищо никога не умира?

8: Ти вече си забравил първата част на разговора. Току-що приключихме с това. Спомни си – ЕДИНСТВОТО е!

З: О, да, извинявай, 8. Спомням си. ЕДИНСТВОТО е, то не може да бъде делено и това означава, че всички части на ЕДИНСТВОТО трябва да продължат да съществуват. Нищо не умира, нищо не бива унищожено. И сега ти казваш, че „нищо не умира”, което е равно на „всичко се променя”.

8: Да.

З: Но 8, много неща не се променят. И много неща са мъртви.

8: Като например?

З: Хайде стига, 8, ти сигурно се шегуваш с мен. Вземи една тухла от стената на една къща. Тя е съвсем мъртва и определено не изглежда да се променя!

8: Грешиш. Тухлата живее. Само че по начин, който не можеш да разбереш. Тя е част от една жива система, която ти нямаш способността да възприемеш. Нека те попитам – костите в тялото ти живи ли са?

З: М-м… да. Те са нещо като жив орган, струва ми се. Те растат и се променят във времето.

8: Но ти не можеш да разговаряш с тях. Ти не можеш да ги видиш как консумират храна. Те нямат централна нервна система. Те не изглеждат интелигентни. И въпреки това, ти с удоволствие им приписваш термина „живи”. А ако ти кажа, че както една кост или една кръвна клетка са живи сами по себе си, същото се отнася и за тухлата в стената, която ти така омаловажаваш? И също както костта и кръвната клетка са съществена част от една доста по-голяма жива система, същото важи и за тухлата. Тухлата е в непрекъснато състояние на промяна. На субатомно ниво протича с много висока скорост непрекъсната промяна, докато на макро ниво също протича непрекъсната промяна, но с по-забавено темпо. Ако искаш да видиш такава промяна, иди и погледни една къща, която в продължение на няколко века не е била поддържана. Цялата къща скоро ще се завърне към Земята; тухлите постепенно ще се разпаднат и ще станат част от Земята. Виждаш ли, признак на арогантността на човечеството е да вярвате, че може да определяте кое е „живот” и кое не е, с помощта на произволно избрани параметри, които може да измервате… според тяхното сходство със собственото ви състояние. Как ще ти хареса, ако ти кажа, че вие не сте в действителност форма на живот, тъй като продължителността на живота ви е прекалено кратка за да има смисъл? Това би била гледната точка на една галактика, ако тя притежаваше вашата арогантност. Е, време е да изоставим тази арогантност. Време е да разбереш, че всичко е живот. Всичко, по един или друг начин, е съзнание. И след това може да достигнеш до разбирането, че нищо не умира и че всичко се променя. Тези две идеи са всъщност една и съща идея, ако се замислиш сериозно. Промяната е живот. Статичното състояние е смърт. Нищо обаче никога не е наистина статично. Никъде нищо никога не прекъсва напълно движението си. Всичко, същества и всякакви неща, са в непрекъснат процес на движение и промяна.

Промяната е абсолютна и постоянна. И тя е единствената абсолютна константа.

З: Добре, 8. Нека преговоря това от върха надолу: Няма едно единствено нещо, което да мога да посоча или назова, което да не е част от ЕДИНСТВОТО.

8: Правилно.

З: И никоя част от ЕДИНСТВОТО не е мъртва или статична. Всички части на ЕДИНСТВОТО са живи и се променят.

8: Да. Те може да не притежават ограничените атрибути, които вашата наука нарича „живот”, но те категорично са живи.

З: Но тогава какво е животът? Ако той не се вмества в „ограничените атрибути”, които науката му е приписала, тогава какво е?

8: Растеж. Промяна. Еволюция. Превръщане. Съзнание. Това са някои от атрибутите на живота. Но какво представлява всъщност? Това е доста обширен и много сложен въпрос. Погледни наоколо. Погледни твоята планета. Ако си видял всяко едно нещо, което някога се е случило на твоята планета от създаването й до нейния край, тогава ще си видял една малка част от картината. След това иди и направи същото с всяка планета и всяка звездна система във вселената. Постепенно ще обхващаш все по-голяма и по-голяма част от картината. Когато си видял всичко, навсякъде, във Всичко, Което Е, тогава ще си започнал да разбираш отговора на въпроса „Какво е животът?”

Животът е мистерия. Той е отвъд разбирането. Той е красив, величествен и безкраен. Животът Е.

З: Не ми се случва често да видя тази по-поетична страна на душата ти, 8.

8: Знаеш ли, драги ми млади приятелю, колкото повече се опитваш да опростиш нещата, толкова повече виждаш тяхната сложност. И когато си готов да се предадеш пред безкрайната сложност, тогава изведнъж се появява чистата простота. Това показва моят опит. Животът ще разбие сърцето ти с непоносимата си красота. И с разбито сърце, ти ще молиш за още и още, и още живот.

Животът е едно чудо.

И мога да те уверя, че твоят намусен стар приятел 8 е силно влюбен в живота.

З: Божичко, 8, колко красиво го каза!

8: Благодаря ти. Животът е мое вдъхновение и самият живот е красив. Но виждаш ли, защото животът е безкраен и се променя непрекъснато, логично следствие от това е, че той ще остане отвъд определенията. Ето защо, за съжаление, вашите научни методи за определяне на това какво е животът, винаги ще търпят неуспех. Вие на може да опознаете живота с ума си. Вие може да го опознаете само със сърцето си. Ето защо, когато ме попиташ какво е животът, ти ме чуваш да говоря за любов и за красота, и за подобни неща, принадлежащи на сърцето.

З: Това ми звучи напълно смислено, 8, и аз наистина се насладих на това описание.

8: Това е добре. Тогава нека се придвижим към следващата производна истина, какво ще кажеш?

З: Чудесно. Каква е тя?

8: Тя е:

„Каквото сътвориш, това получаваш обратно.”

З: Супер. Тази ми е известна. Но как тя е производна?

8: Най-простото обяснение е следното. Отделеността е една реалност, в която ЕДИНСТВОТО може да си представи, че е множество. И частите на множеството могат да си представят, че могат да правят разни неща една на друга и една за друга. Тъй като обаче множествеността е една илюзия и единството е истината, от това следва, че всичко, което ти правиш някому или за някого, това всъщност е ЕДИНСТВОТО, което го прави на себе си.

Всичко, което правиш на някого или за някого, ти го правиш на себе си, или за себе си.

И това е логичното обяснение.

З: Хм-м. Това, което казваш, намирам за интелектуално смислено, но… ако е истина, то защо животът не изглежда по този начин? Защо веднага не виждам това, което правя на другите, да ми се връща?

8: Това е идеален въпрос. Ти питаш защо моментално не виждаш това. Точно там е работата. Нека ти обясня. Когато направиш нещо някому, отнема време резултатът да се върне при теб. Всъщност, самата дефиниция за време е това, което преминава между причината и следствието. То е паузата, продължителността, която трябва да изчакаш между това, което направиш, и това, което получаваш обратно. И в тази пауза ти имаш възможността да пренебрегнеш връзката между причина и следствие. Когато резултатът пристигне в живота ти, ти имаш възможността да забравиш как и кога си избрал и причинил това. И за да станат нещата силно объркани, междувременно ти ще си избрал още доста неща, с което си задействал редица други резултати. И така, когато тези резултати пристигнат в живота ти, те пристигат смесени един с друг. Те са смесица от всички резултати на всички твои творения. И така, всички същества, въплътени на Земята в момента, възприемат по този начин своя живот. Техният живот е една объркана смесица от множеството направени избори. Изглежда че ги застигат случайни неща, без явна връзка с това, което са правили и избирали. Понякога това е добре, понякога – зле, но най-вече е просто сиво и скучно… и така те се влачат от люлката до гроба.

И кой може да ги обвини за тази тяхна перспектива? Ако резултатите от техните избори пристигат моментално, тогава няма да има никакво объркване. Те моментално ще видят, че са сътворили това, което са получили. И тогава веднага ще започнат да вземат по-добри решения. И ще се пробудят по отношение на своята природа на творци. Ще изоставят илюзията на двойствеността. И това, приятелю мой, е точно смисълът на това нещо, наречено „време”: Това, че ти позволява да претендираш, че не си създал резултатите, които преживяваш.

З: Но защо, 8? Защо избираме да преживяваме времето по този начин, ако то само ни обърква?

8: Защото точно това сте поискали! Вие сте дошли тук конкретно, за да преживеете да забравите кои сте. И конструктът на времето е един доста ефикасен начин да получите помощ за своето забравяне.

Всъщност, всичко е много просто. В резюме нещата стоят така: това, което сътвориш, е това, което получаваш обратно, защото… тук присъства само едно същество. Някои части на ЕДИНСТВОТО обаче са пожелали да забравят, че са едно. Това е, което сте постигнали. И една съществена компонента на вашето забравяне, че сте част от единството, е да изгубите напълно усещането си, че сте творци. Това е, защото страхът ви държи отделени. Страхът идва от чувството, че сте жертви. Страхът бива разсеян от съзнанието, че сте творци. Ако знаете, че сътворявате своите преживявания, тогава няма голям смисъл в това да се страхувате от тях, нали?

З: Не. Това е като да правиш страховити сенки на стената с ръце и след това да се плашиш от тях.

8: Нещата стоят точно по този начин!

З: Добре. Аз мога да разбера напълно логиката, която ми предлагаш. Ако тук има само едно същество, то ясно е, че всичко, което правя, го правя на себе си. Добре. Също така приемам логиката на твоя аргумент, че създавам ситуацията, в която забравям, че съм творец на своята реалност. Тук има някаква безпогрешна кръгова логика. Как обаче мога да узная, че съм творец на собствените си преживявания? Или трябва да приема, че не мога да зная това, докато съм въплътен тук?

8: Не, ни най-малко. Като същество, избрало пътя на възнесението, ти си този, който избра да опознае същностното единство на всичко и също така своята природа на творец, докато все още си въплътен. Това е, което означава процесът на възнесение. Така че ти абсолютно сигурно можеш да узнаеш, че сътворяваш собствените си преживявания. В подходящ момент ти ще откриеш Инструментите на Сътворяването и ще започнеш да обучаваш другите кои са те и как да ги използват. И когато използваш тези инструменти, ти ще опознаеш своята природа на творец. В случая мога да ти подскажа: ако ти си творец на собствените си преживявания, но досега си създавал за себе си само усещането, че си жертва, а  не творец, тогава как можеш да преобърнеш това преживяване?

(Забележка на Зингдад: Инструментите на Сътворяването е всъщност наименованието на част 3 от „Сънуващ, събуди се!”)

З: Аз… хм… предполагам, че ще сътворя това да съм творец. Ще направя този избор.

8: Идеално! Ти правиш точно това. Ти създаваш този факт. Никой не може да го направи вместо теб. Ако някой друг ти го направи, тогава ти създаваш факта, че той/тя е творецът на твоя живот. Което е същото като това, че ти си негова/нейна жертва. Така че само ти можеш да направиш това!

З: Добре. Ти обаче можеш ли да ми дадеш нещо, с което да започна, докато дойде време да действаме с Инструментите на Сътворяването? Дотогава как мога да направя това – как да сътворя това, че съм творец?

8: Първо действаш, все едно, че това е истина. Правиш всички неща, които би правил, ако това бе нещо, в което вярваше абсолютно. Правилото в живота на съществото творец е:

„Това, което сътворяваш, е това, което получаваш обратно.”

Така че живей по този начин и ще видиш. Ако това е вярно, то ще ти покаже, че е вярно. Това да излъчваш само изпълнена с любов положителна енергия ще означава, че с времето твоят свят ще се промени, докато започнеш да получаваш само изпълнена с любов положителна енергия. Прави това и виж какво ще се случи. Ако това сработи, то ти ще знаеш от личен опит и по начин, който няма да можеш да отречеш, че това е истина. Тогава ще си тръгнал по пътя на това да станеш същество-творец, защото ще си разбрал как да използваш и прилагаш първия инструмент на сътворяването. Ти сътворяваш това, което желаеш, като преди всичко го правиш.

„Това, което получаваш, се определя директно от това, което сътворяваш.”

Това е всъщност обърнат словоред на:

„Това, което сътворяваш, е, което получаваш обратно.”

З: Мисля, че сега го разбрах! Добре, в това виждам напълно смисъл. И така, ние получаваме това, което сътворяваме, но единственият начин да видим дали това е истина, е, целенасочено и постоянно да сътворяваме едно нещо, което желаем, за да можем да наблюдаваме правилото в действие.

8: Това не е единственият начин, но е нещо просто и ясно. Ако направиш това обаче, то трябва да си едновременно целенасочен и упорит по отношение на това, което сътворяваш, след което трябва внимателно да наблюдаваш какво получаваш обратно. След това ще видиш дали това е вярно, като факт на твоето съществуване. След като веднъж си го преживял по този начин, ти ще почувстваш това твърдение като толкова очевидно, че да е почти глупаво да го изговориш. Все едно да кажеш: „Лявата ти ръка е ръката от лявата страна на тялото ти.”

„Това, което сътворяваш, е, което получаваш обратно.”

Това е една истина, заявявана по много начини през вековете. Била е наричана „златно правило” и „закон за реципрочност”. Заявена е в една или друга форма във всички религиозни писания и етични традиции на цивилизацията във вселената. Ти си я чувал формулирана като:

„Каквото посееш, това и ще пожънеш.”

и

„Прави на другите това, което искаш те да направят на теб.”

Има и други формулировки, които казват същото нещо по различни начини. Ако го погледнеш в отрицателен план, получаваш:

„Това, на което се съпротивляваш, продължава да съществува.”

Виждаш ли? Това означава същото нещо. Все едно да кажеш: „Ако се фокусираш върху нещата, които не желаеш, ще получиш повече от тях.” Защото това, което излъчваш или сътворяваш, ти се връща обратно! Разбирането на това е в основата на така наречения закон за кармата, който учи, че не можеш да избягаш от последиците на действията си. Той е също в основата на философиите на изобилието и на наставленията в „Закона за привличането”, които сега получават известна популярност. 

„Това, което сътворяваш, е, което получаваш обратно.”

Това е една проста истина, която може да прилагаш в живота си, за да стане той такъв, какъвто го желаеш.

З: Той също звучи и като:

„Винаги получаваш точно това, което сътворяваш.”

8: Да, така е! Това е начинът, по който сме го изразили тук в Документите на Възнесението. Това е най-силната формулировка на златното правило и е истината, която ти и твоите читатели сега сте готови да приемете. Виждаш ли, съществата, които са затънали дълбоко в съзнанието на двойствеността, не са, по определение, готови да чуят, че са съзидатели. Така че това понятие бива представено с по-слаби изявления, които те могат да прилагат в живота си. Ако те изберат да живеят според този принцип, те могат да се радват на живот, който е хармоничен и радостен, докато бавно се пробуждат и се подготвят за евентуалното си пробуждане за своя статус на сътворци и съпровождащото го възнесение извън двойствената система. Ти и твоите читатели обаче сте директно и последователно ангажирани в процеса на възнесение. Вие нямаше да се занимавате с една книга наречена Документите на Възнесението, ако в действителност искахте да се изучите в плетене или грънчарство (смее се). Вие сте тук след собственото си възнесение! Така че ние можем да разгледаме идеята „Това, което сътворяваш/излъчваш, е, което получаваш обратно” в нейния най-категоричен вид:

„Ти винаги получаваш точно това, което сътворяваш.”

Ти си един фрактал, едно холограмно изражение на ЕДИНСТВОТО. Ти трябва да си едно същество творец. Това просто трябва да бъде така. Всичко, което трябва да направиш, е, да откриеш начин да запомниш това и да се справиш с програмирането, което ти казва, че това не е така.

Едно добро място, от което да започнеш, е, да видиш как тази истина работи в живота ти, както току-що обсъдихме. Следващата стъпка е да се научиш да я използваш като един от инструментите на Сътворяването, чиято дискусия предстои.

З: Трябва да кажа, че наистина с нетърпение очаквам тази дискусия.

8: Тя ще бъде едновременно интересна и полезна.

Преди да се придвижим напред обаче има някои много важни неща, които искам да подчертая.

З: И те са?

8: Забеляза ли, че всичко, което сме обсъдили в тази глава, по същество произтича от една основна истина?

З: Която е: ЕДИНСТВОТО е.

8: Правилно.

Това, което искам да подчертая, е, че има пластове истина. Има една абсолютна истина, която е на върха, а по-надолу има истини, които са производни на нея. Големите истини, като тези дискутирани в тази глава, ще останат истинни по време на цялото твое преживяване, от момента на появата ти като съзнание, до последния момент, в който си готов да се освободиш даже и от тези истини, и просто да се завърнеш в ЕДИНСТВОТО. Докато притежаваш идентичност, индивидуалност и личност, тези истини ще бъдат валидни. Под тези истини има много други „по-малко” истини, към които сега се придържаш, които ще бъдат много повече преходни. Като дете, което е твърдо убедено, че нещо е абсолютно сигурно и е готово да се бие за него, но на следващия ден вече е разбрало, че то повече за него не е истина. Ти също се придържаш към такива истини, които си готов да браниш до последен дъх, но много скоро ще се откажеш напълно от тях. Такава е природата на второстепенните истини. Те служат за кратко време, след което преходната им природа бива открита. Това е смисъла на твърдението, че един от симптомите на възнесението е „да прозреш през илюзията”. Така е. Когато се пробуждаш, ти се освобождаваш от убежденията и идеите, от които другите около теб все още не желаят да се откажат. Ти започваш да виждаш, че определени идеи са не-толкова-верни. Това са илюзиите на този свят. Ако ще оставаш толкова дълбоко привързан към драмите на този свят, тогава ти наистина имаш нужда да вярваш на тези неща. Ако започнеш да виждаш през тях, то ти ще откриваш, че не си способен да продължиш да играеш игрички, присъщи на живота в този свят. Това вече се случва с теб, както се случва с повечето от твоите читатели. Ти откриваш, че повече не можеш да приемаш неща, като политика и религия, за сериозни. Ти започваш да гледаш на „новините” с повече от умерен скептицизъм. Пари, статут, власт… тези неща ти изглеждат много по-малко интересни сега, отколкото са били преди няколко години. Сега откриваш, че притежанията са или „подходящи само за определена цел”, или са бреме. И така нататък. Този вид промени са неизбежни. Ти виждаш света през лещите, които си самият ти. Когато ти се променяш и светът ти изглежда различно. Виждаш ли, става дума за „пластове истина”. И вие, пробудените, започвате да проглеждате през преходните пластове. Това е голяма част от целта на разговорите, които ще последват. Аз ще ти говоря за някои от преходните истини, към които все още се придържаш. Някои от тях са били заровени твърде дълбоко в твоята психика и ще се нуждаят от малко побутване, за да бъдат изкарани на светло и да бъдат видяни като това, което са. Като правя това, аз ще ти помогна да се освободиш от илюзиите, които повече не обслужват твоите цели.

З: Това звучи като едно много интересно и вълнуващо пътешествие. Обаче има нещо, 8, което малко ме смущава. Ти ще казваш на нашите читатели „как това е” и „как това не е”, но тези неща касаят мен. Струва ми се, че това може да нарушава правото на хората да избират и да сътворяват неща за себе си.

8: Това е уместна забележка и ти я правиш в най-подходящия момент. Ще забележиш, че Божествена Радост бе много внимателен, когато обясняваше в своите глави, че нещата представени в Документите на Възнесението са верни от неговата перспектива и че читателят трябва да вярва на собствената си интуиция и истина. Това е правилно и аз го потвърждавам. В същото време материалът, с който боравеше Божествена Радост, бе предимно от „умерен” характер. Ставаше въпрос за някои филосовски въпроси и т.н. Той рядко се впускаше в трудните въпроси на твоята реалност, такава каквато е тя. Аз от друга страна, ще разговарям надълго и нашироко по тези трудни въпроси. Аз ще ги назовавам такива, каквито ги виждам. Очевидно, това ще бъде от моята перспектива. В същото време аз ще обяснявам защо моята перспектива е особено полезна и валидна. Аз ще ти кажа защо е правилно и уместно за мен да застана тук и да ти разкажа историята на твоята реалност. Останалото зависи от теб и твоите читатели. Вие може да решите да приемете моите препоръки, или да ги отхвърлите. И на тази основа, вие може да се доверите на истината за „това, което е” от моята перспектива, или да не го направите.

З: Но 8, как можем да решим кое е правилно и кое – не?

8: Добър въпрос. Аз ще ви науча как. Ако трябва да приемете едно нещо, от всичко, което съм казал и ще кажа в Документите на Възнесението, тогава бих казал, че то трябва да е следното: 

„Истината е това, което усещате като истина в сърцето си.”

Това е най-важното нещо, което мога да ви кажа относно истината.

З: Можеш ли да го обясниш?

8: Разбира се. Виждаш ли, всички същества навсякъде маскират някои истини за себе си от себе си. Защото ако единственото нещо, което е абсолютно вярно, е, че „ЕДИНСТВОТО е”, то всичко, което причинява разделение, разграничение, индивидуализация… е преходна истина. Една илюзия. Това, че съм отделен от теб, е илюзия. Това, че ти си отделен от своя читател, е илюзия. Ние всички сме едно.

З: Следя мисълта ти.

8: И сега тези конструкти на отделеността, тези неща, които вярваме относно себе си, за да ни позволят да правим нещата отделно и да се придържаме към различни перспективи, всички те са илюзии в нашите умове. В тях няма нищо лошо. Това, че ние действаме по този начин, обслужва целите на ЕДИНСТВОТО. Това обаче не ги прави по-малко илюзии и те са в умовете ни.

З: Разбрах.

8: И сега, какво мислиш, че представлява Завесата на Незнанието?

З: Ох-х-х-х! Това е илюзия на ума!

8: Да, така е. Съществуват много споделени илюзии. Ние наричаме резултатът от нашите споделени илюзии „консенсусна реалност”. Това означава, че ние всички сме съгласни с илюзиите, които съставляват реалността, в която живеем. И след това ние сътворяваме тази реалност заедно. Когато две или повече същества си дават взаимно позволение да създават неща, които ще споделят, тогава това преживяване се нарича съвместно съ-творяване.

Това, което трябва да разбереш относно Завесата, е, че тя е всъщност съзнателна и жива. За да се намираш зад Завесата, както ти си сега, ти би трябвало да я създаваш съвместно с Притежателя на Завесата. По този начин ти можеш да престанеш да се тревожиш относно това, което можеш и не можеш да знаеш. Ти сключваш това споразумение, след което идваш и се включваш в играта. Притежателят на Завесата има за задача да поддържа правилото, че ти не трябва да откриваш нищо относно истината за единството.

З: Уха!

8: А сега, кажи ми отново какво е Завесата на Незнанието. Ти току-що го каза.

З: Казах, че е илюзия на ума.

8: Правилно. Значи умът е мястото, където се намират тези илюзии на отделеността. Умът е мястото, където съхраняваш всички сложни конструкти, които ти позволяват да играеш игрите, в които участваш. Умът е мястото на всички тези разбирания и сложности. Умът анализира и е зает с редуктивни разсъждения.

Умът разбира.

Обаче…

Сърцето знае.

Сърцето ти е твоят път през всички илюзии. Сърцето ти е свързано директно с ЕДИНСТВОТО и с най-голямата от всички истини, която е единството на всичко. Ако спреш всичкия брътвеж в главата си; ако заглушиш всичкия шум в своето същество; ако се научиш просто да млъкнеш достатъчно дълго, за да чуеш какво има да ти каже сърцето ти, тогава ще го чуеш как плаче в копнеж по ЕДИНСТВОТО.

За безкрайната, непреодолима, блажена любов към ЕДИНСТВОТО.

Твоето сърце познава и никога не е забравило тази най-велика истина.

Можеш ли да го почувстваш?

Можеш ли да чуеш сърцето си и да знаеш, че това е истина?

З: Да. Да, със сигурност мога.

8: Другите, които са ангажирани с процеса на възнесение, би трябвало също да могат. Самият процес на възнесение е твоят отговор на зова на сърцето ти. Твоето сърце те зове към дома и ти започваш да му откликваш.

Дълбоката истина, която аз следователно се опитвам да ти внуша, е:

„Сърцето знае.”

Твоята задача е да се научиш да се вслушваш в сърцето си. Ако можеш да правиш това, тогава ти ще можеш да знаеш по всяко време коя е твоята истина относно всичко. Защото чрез сърцето ти си свързан с твоя Вътрешен Аз и чрез своя Вътрешен Аз си свързан със своя Божествен Аз (God-Self), и чрез своя Божествен Аз си свързан с всеки и с всичко, навсякъде и по всяко време. Ти си свързан с единството на всичко. Твоето сърце е директната линия към цялата истина и към цялото познание. Ти трябва да се научиш да се вслушваш!

З: И как да направя това, 8?

8: Това изисква дисциплина. Ти трябва да се научиш да успокояваш ума си така, че той да престане да те смущава и след това трябва да се научиш да отваряш своя сърдечен портал, за да можеш да доведеш въпросите, по които търсиш яснота,  до сърцето си и да узнаеш каква е твоята истина.

Сърцето ти разговаря с теб чрез чувствата. Ти трябва да се научиш да чувстваш чрез сърцето си. Почувствай какво е усещането, когато то се разгръща, когато е в резонанс и когато е в дисхармония. Тогава, ако някога се нуждаеш да свериш дадена мисъл със своята собствена истина, можеш просто да преустановиш това, което правиш, да затвориш очи, да успокоиш ума си и тогава да почувстваш сърцето си. Тогава вземаш мисълта, която искаш да провериш в своя ум, и усещаш как сърцето ти се отнася към нея. Ако мисълта ти се струва „наред”, тогава тя е истина за теб. Ако усещаш неудобство, тогава трябва да се отнесеш внимателно към нея. А ако ти се струва категорично погрешна, тогава трябва да й обърнеш гръб.

Практикувай това. Както всичко останало в живота ти, колкото повече го правиш, толкова по-добър ще ставаш. Скоро твоето сърце ще започне да ти говори красноречиво, защото ти се отнасяш към него с уважение, като го слушаш наистина внимателно. Това да се научиш да слушаш наистина добре сърцето си е най-ценният инструмент, който някога можеш да притежаваш. Почти няма нещо по-важно от това в пътешествието, което ти предстои.

 (Забележка на Зингдад: Ако това да се вслушваш в сърцето си е нещо, за което мислиш, че се нуждаеш от помощ, тогава аз с удоволствие мога да ти помогна. След първото написване на Документите на Възнесението аз разработих редица ръководени медитации, някои от които могат да ти окажат конкретна помощ в това да се научиш да се вслушваш в сърцето си. Моля посети секцията Ръководени медитации (Guided Meditations) в моя сайт и прегледай предложените там медитации.)

З: Благодаря ти, 8. Наистина оценявам това високо.

8: За мен е удоволствие. Наистина голямо удоволствие. Сега обаче тази дискусия стана прекалено дълга. Нека я привършим тук. В следващата глава ни очаква едно доста вълнуващо пътешествие.

З: Очаквам това с нетърпение, 8. Това бе една удивителна и красива глава. Искрено съм ти благодарен. Доскоро.

8: Добре тогава. Обичам те. До следващия път…

© 2018 Превод АТИ

Зингдад: И така, БР, ето големият въпрос: какво представляват сингуларните събития?

Божествена Радост: Очаквам с голямо нетърпение да ти разкажа това. Докато обаче всяко сингуларно събитие само за себе си всъщност е нещо много просто, описанието му няма да означава нищо за теб, ако не разбереш контекста. А този контекст е обширен. И то толкова обширен, че за теб ще бъде направо невъзможно да го разбереш от твоята перспектива. Можеш ли да си представиш как се опитваш да обясниш целия воден цикъл на планетата на една златна рибка, която е прекарала цялото си съществуване в един малък аквариум? Така стоят нещата и при теб. Контекстът на историята на твоето първо сингуларно събитие се е формирала в продължение на милиарди години и може да обхване цялата ваша вселена и отвъд нея. И така, както и при малката рибка, проблемът е в перспективата. Ти си потопен в твоята единична гледна точка, която обхваща само няколко десетилетия, прекарани в едно малко пространство, на една от милиардите планети в една от милиардите галактики във вселената. Ако кажем, че твоята човешка перспектива е ограничена, това би било едно изключително сдържано изказване.

Не че това по някакъв начин е нещо лошо. Точно тази много тясно фокусирана перспектива позволява на Бог да преживее себе си като много, много отделни същества. Така че всичко е точно както трябва да бъде. При всичко това обаче, за да разбереш историята на Сингуларното събитие, ще ти е нужна една изключително широка перспектива. Една перспектива, каквато съм на път да споделя с теб.

Ето как звучи тя:

Започваме като разширяваме своята перспектива достатъчно, за да забележим, че вашата цивилизация не е първата, която някога е населявала планетата Земя. Ако застанеш на моето място и видиш това, което виждам аз, ще забележиш, че всъщност е имало много последователни цивилизации, предхождащи настоящата. Вие пазите митове за Атлантида и Лемурия, но това са само две от една дълга последователност от твърде разнообразни цивилизации, които са процъфтявали на лицето на Земята в минали векове, които се простират милиарди години назад във времето.

Това, което може да ти е трудно да разбереш, е, че даже е имало цивилизации, които са обитавали Земята, когато тя се е формирала за първи път. Това са били същества твърде различни по форма от вас, които са прекарали живота си на тази гореща прото-планета. И за теб може да бъде твърде объркващо да откриеш, че най-ранните цивилизации са били, в много отношения, най-напреднали – всяка следваща цивилизация е била с все по-ниско и по-ниско съзнание. Всяка от тях  се е отдалечавала все повече от познанието, че всичко е едно и че всички са творци на своята реалност.

Така, на малки стъпки, съзнанието на планетата Земя е пропадало още от древното й създаване преди много милиарди години.

Нека сега разширим фокуса на нашата перспектива още повече. Както ти е добре известно, цялата тази реалност и всичко в нея, произлизат от единството. И това е така в най-реален и практически смисъл. По времето на това, което наричате „Големия взрив”, всичко е било единство. Цялата материя и съзнание на тази вселена са навлезли в тази реалност от единството и започнали да се разгръщат по отношение плътността и отделеността си.

Ако видиш нещата по този начин, ще разбереш, че падението е започнало по време на Големия Взрив и продължава оттогава насам. Животът е изпадал все по-дълбоко в плътността и отделеността. Това е станало на множество много малки стъпки.

И това не се е случило по погрешка! Това е следствие от един въпрос, зададен от ЕДИНСТВОТО и той е: „Какво би станало, ако не съм едно… какво би станало, ако съм множество?”

Основното обаче е, че съзнанието в тази вселена е тръгнало от една висока точка, една точка на единство, една точка на творчество, след което е поело надолу, надолу, надолу, до пълна отделеност и пълна жертвеност. Това падение е било постигнато в последователност от стъпки и последната стъпка е тази: вашата планетарна цивилизация тук на Земята е постигнала окончателната степен на отделеност и жертвено съзнание. Нивото на вяра в отделеността на божествения Творец от неговото творение, постигнато от настоящата човешка цивилизация на планетата Земя е наистина невероятно. Вие, ненагледни човешки същества на планетата Земя, сте постигнали тази най-невъзможна, болезнено трудна от всички задачи. Вие сте окончателният приносител на този велик въпрос: „Какво, ако бях множество?”

З: Значи това е най-ниското падение на съзнанието? Този свят, в който живея сега? Предполагам, че мога да повярвам в това, при всичко, което се случва по света.

БР: Не, всъщност има още какво да се каже за тази история.

Казвам, че като цяло, в своята история човешката цивилизация на Земята е постигнала някога най-дълбокото ниво на съзнание. Този настоящ момент обаче, този момент, в който ти се намираш в голямото пътешествие през времето и пространството, това не е най-голямото падение. Най-ниската точка е зад вас, във вашето колективно минало.

Аз мога да разбера защо в твоите очи може да изглежда, че това е най-ниската точка, но ако отстъпиш назад и погледнеш с очите на вечността, ще видиш, че това не е така. И аз ще ти предложа доказателство.

Вземи тези мисли: „Всичко е Едно” и „Ти си творец на своята реалност”. Тези идеи са на разположение на съзнанието на вашата планета в този пункт на пространството и времето, и мнозина са ги приели за истина.

Сега се върни съвсем малко назад. Придържането към такива идеи през 1950-те би довело до това да изглеждаш наистина много странно. Такива изявления не биха те направили добре дошъл в никоя уважаваща себе си компания. Щеше да се окажеш отлъчен от обществото. Нямаше да можеш да си намериш работа в никоя престижна фирма. Щеше да се чувстваш напълно сам в своите убеждения.

А ако се върнем още малко назад в историята, тези идеи биха довели до по-агресивни санкции, в това число и до твоята смърт.

Това, което искам да подчертая тук, е, че най-дълбоката тъмнина е зад вас. Не е възможно да се каже кога е била най-долната точка, тъй като това ще зависи от възприетата перспектива, от това каква мярка ще използваш, за да решиш кое определя най-тъмния момент. Ако обаче човек наблюдава какво се е случвало с духа на човечеството по време на такива събития като световните войни, кръстоносните походи, инквизицията, преследването на вещици, то той ще види едни наистина доста тъмни времена.

И даже това вероятно не са били най-дълбоките дълбини.

Знаеш ли, че е имало времена, в които е било считано за нормално една нахлуваща армия да плячкоса всичко от домовете на хората, да изкара на улицата всички момчета и да ги изколи, и да изнасили всички момичета и жени? В такива времена, след преминаването на нахлуващата армия през един град, там са оставали само изпепелени отломки. Всички хора бивали избивани или поробвани. Всичко преносимо бивало плячкосано и всичко останало разрушено.

Ако можеше да срещнеш някого от онези времена, щеше да ти е много трудно да откриеш и искрица от това, което би нарекъл „човечност” в очите му. Всички са били толкова оскотели от своите жестоки условия на живот, че не е оставало място за нежност и състрадание.

Историята на човечеството не е проста за разказване. Има прекалено голяма сложност и обърканост, които пречат за определянето на времето на най-мрачната действителност. Определено по времето на вашите най-ранни запазени исторически документи, преди няколко хиляди години и преди това, нещата са били наистина твърде мрачни. Даже и тогава обаче, ако човек знае къде да погледне, ще може да забележи първите искрици надежда. Даже и тогава е имало странници, които са се въплътили на Земята, носейки послания за любов, изцеление, състрадание и опрощение. Ако някой е имал желанието да потърси, той е могъл даже тогава да открие искра от светлина, в самите глъбини на тъмнината. И тези искри на светлина започнали, много, много бавно да се умножават и да стават все по-ярки. И така, с бързината на охлюв, сърцето на човечеството се е трансформирало. Жестоки и разрушителни действия, които някога били нормални и приемливи, ставали неприемливи и ненормални. Появили се странни, невъзможни идеи, като например това да се отнасяш към другите както би искал да се отнасят и към теб, и те постепенно станали все по-приемливи.

И така историята продължила.

А къде е човечеството сега? Предполагам, че бих те помолил да си представиш спускане в бездънен океан. Да се спуснеш надолу, надолу, надолу, докато около теб настъпи пълна тъмнина. Докато водното налягане е на път да смаже тялото ти. И тогава, когато не можеш да отидеш по-надълбоко, бавно да промениш посоката на гмуркането си в парабола. Да започнеш бавно да се връщаш обратно. И тогава ще доловиш първия признак на светлина далече, далече над теб. ТОВА е мястото, където се намираш точно сега. Много малко от вас са доловили този първи признак на светлина. За много повече от вас това предстои да се случи твърде скоро. Тази светлина е светлината на осъзнаването, че всичко е едно и че всеки е творецът на своята реалност.

З: Каква история само! Благодаря ти, че я сподели с мен. Докато прекарваше всичко това през ума ми, чувствах как най-различни неща се въртят в главата ми… едно свиване и едно разпускане… меко казано, бе странно и неудобно.

БР: Когато една история е толкова главозамайващо сложна като тази, не е лесно да балансираш между достоверния разказ и това да се изгубиш в подробностите. Защото, разбира се, в моя вариант на историята има много отстъпления от основната линия. Има сюжетни завои и тънкости. Ето например в древни времена вашата цивилизация бе, за добро или лошо, масово манипулирана от други неземни цивилизации. И макар да е станала по-дискретна, тази намеса всъщност никога не е преставала.

З: Сега ти повдигаш въпрос, който ме очарова. Мога ли да те попитам нещо относно това? Това извънземни от космоса ли са, за които говориш? И какво точно са направили тук на Земята?

БР: Не. Това е самостоятелна обширна тема и има някой по-компетентен от мен, който може да говори по нея. Когато му дойде времето, след достатъчно други глави, ти ще започнеш да разговаряш с Адаму, като част от тази книга.

(Забележка на Зингдад: това ще бъде в Книга 3 на Документи на Възнесението)

Тогава ще е настанало времето за по-задълбочено разглеждане на тези въпроси. Единствената причина да спомена това сега, е, за да подчертая, че имаше много начини моята история да бъде свръхопростена. Поне сега ти имаш контекст за това, което искам да ти кажа.

З: Сингуларните събития?

БР: Правилно.

Дотук историята бе разказана в широка перспектива. Тя се отнасяше до еволюцията на съзнанието най-общо в тази вселена и конкретно на планетата Земя. Сега искам да преместя фокуса на персонално ниво. Сега говоря на теб, мой драги читателю. Аз говоря за твоето персонално житейско преживяване.

Има някои неща, които аз зная относно теб. Аз зная, че ти си се наранил ужасно. Ти носиш драскотини и рани в своята психика. Ти се справяш доколкото можеш с тях и от известно време си работил усърдно и сериозно върху своето изцеление. В този живот ти си преразказал на себе си собствената си душевна история. Ти си достигнал също така до собствения си магически подарък в този живот. Също така ти си почувствал ужасна болка и трудности, и си се трудил, за да излекуваш тази болка и за да се справиш с трудностите. По време на всичко това ти си натрупал мъдрост и състрадание. И сега, в последно време, ти всъщност започваш да постигаш реални резултати в лекуването. Дълъг е пътят, който имаш още да извървиш, но поне  се движиш в правилната посока.

Това ще бъде вярно за почти всеки, който чете тази книга. Някои от тези читатели ще са затънали малко по-дълбоко в тъмнината, докато други ще бъдат малко повече на светло. Всъщност, някои ще са видели наистина собствената си светлина.

И това – този момент на съзиране на светлината – това е вероятно най-важната от всички причини за това да сме се отделили преди всичко.

Да видиш светлината.

З: Намирам това за интересно. Често съм се чудел защо сме тук. Имам предвид, нека бъдем честни, това да изпиташ да си отделен (от всичко) не е като да си на пикник. Да прекарваш живота си в състояние на двойнственост е трудно, болезнено и объркващо. Ето защо често съм се питал защо бихме желали да си го причиним. Със сигурност ние не може да сме тук в тази реалност по погрешка. Със сигурност е невъзможно нашето Вътрешно Аз да приеме да тръгне по този път, знаейки, че той ще бъде толкова труден.

БР: Не, разбира се! Нямаше грешка. Ние всички сме тук съзнателно и всички знаехме, че това ще бъде едно екстремно предизвикателство.

З: Така и предположих. Така че логично е да има много основателна причина да преминем през всичко това.

БР: Причините са много, като всяка зависи от перспективата, която ще избереш, когато задаваш въпроса: „Защо съм тук?” Има много, много важни причини, които оправдават отново и отново това невероятно трудно пътуване. Единствената причина обаче, която ще разгледам сега, е, откриването на Себе си.

За да разкажа тази история, ще те помоля да промениш своята перспектива още веднъж. Този път обаче вместо да разшириш перспективата си, за да включиш обширни периоди от развитието на човечеството, ние ще излезем напълно от цялата тази реалност.

Можеш ли да си представиш, макар и за момент, какво е да си своя най-вътрешен Аз-Бог?

З/ М-м…ъ-ъ-ъ…,не. Предполагам, че не мога.

БР: Разбира се, че не можеш. Това е, което означава да си там, където си. Да бъдеш толкова надълбоко в отделеността, че да си забравил абсолютно собствената си истинска природа. Аз обаче мога малко да ти разкрия нещо и ти ще можеш да се опиташ да си представиш.

Има едно същество. То е безкрайно и вечно. За това същество няма разлика между „творческо въображение” и „реалност”. Имам предвид, че това същество получава това, което сътворява по един най-ефективен и буквален начин. То приема всичко това наготово, защото за него просто „нещата са такива”.

Това същество също така е наясно, по начин който не подлежи на съмнение и отрицание, че е част от нещо много по-огромно. Все едно, че това същество знае с абсолютно сигурност, че представлява един особен и специален оттенък светлина, който е част от перфектната бяла светлина, която е само светлина. То знае, че самото е без начало и край, но в същото време знае, че има и други като него, които са отговорни за поддържането на доста други оттенъци на светлина.

И така, това същество може да бъде наречено Носител на Божията Светлина.

Казано е: както горе, така и долу и както долу, така и горе, и това е вярно. Когато това същество почувства своята „идентичност”, то започва да става любопитно.

„Кой и какво съм аз?” се пита то. И то използва всичко, с което разполага, за да търси отговора.

Един начин за търсене на отговори е да попита другите светлини какво виждат, когато го погледнат. И има много чудесни реалности, които са били създадени като средство за този вид общуване. В тези реалности Ярките същества (the Bright Ones) танцуват и играят заедно, и всяко търси начини да покаже какво вижда, когато погледне съществото пред себе си. Тези реалности са светли и изпълнени с радост. В тях Ярките същества творят с всички сили от позициите на чиста любов. Взаимодействията помежду им са дълбоки и изпълнени със сила. Те са нещо прекрасно за наблюдаване и за участие. При всичко това обаче, съществува нещо незадоволително. Виждаш ли, когато Ярките същества играят заедно тези игри, те никога не могат истински да видят себе си. Вместо това, те могат да видят само това, което другите виждат в тях. Това е нещо много опосредствано.

Тогава как може някое от тях наистина да види себе си такова, каквото е?

З: С помощта на огледало?

БР: Добра идея. Наистина е нужно огледало. На Земята можеш да използваш огледало от посребрено стъкло, за да видиш външния слой на своята земна форма. Какъв вид огледало обаче би ли могло да покаже на Ярките същества тяхната истинска светлина?

З: Ако това е загадка, аз не зная нейния отговор.

БР: Загадка не, но определено един пъзел!

Ето и отговора. Представи си, че едно Ярко същество може да вземе една част от себе си и да накара тази част да забрави напълно, че е била това ярко същество и след това, когато напълно е забравила коя е била, да попадне отново в присъствието на това Ярко същество. Когато това, което е забравило, види себе си за първи път… то какво ще види? И какво мислиш, че ще си помисли за Яркото същество, което вижда? И когато започне да си спомня, че това е Ярко същество, как тогава ще почувства себе си? И тогава, след като стъпка по стъпка постепенно си припомня все повече и повече, докато се слива все повече с истинската си същност, какво ще открие и узнае? Как ще се почувства? И каква мъдрост, познание и проникновение ще получи относно себе си?

З: И това е, което ние правим!

БР: Да, възлюблен Аз. Това е, което ти и аз правим. Това е, което прави всеки на Земята, и това е, което всяко отделно петънце от съзнание в цялата вселена в крайна сметка прави. Ние отговаряме на въпроса: „Кой съм аз?”

З: И тогава… Сингуларните събития?

БР: Това са моментите, когато ти реално и истински виждаш собствената си светлина. Това са първите няколко ясни и недвусмислени наблюдения на собственото ти Аз. Сингуларните явления възникват, когато ти постигнеш задачата си да бъдеш огледало на собствената си душа.

По време на първото свое Сингуларно събитие ти установяваш връзка и от този момент нататък, ти никога повече не можеш да се изгубиш в отделеността. Това обаче не е краят на твоето пътешествие! Това е неговата среда. Това е точно по средата на пътя между твоето пътуване навън в отделеността и твоето обратно пътешествие към единството. То обаче е наречено Сингуларно събитие, защото в този момент възниква едно сливане. Един момент на единство. Изгубеният е намерен. И процесът на изграждането на цялото не е просто на път да започне, а никога повече не може да бъде спрян или пренасочен.

Когато видиш светлината, ти си променен завинаги. Когато видиш светлината, ти виждаш посоката към своя Дом. И тя те привлича като маяк, който свети от родното пристанище. Сега ти знаеш своя път и когато го знаеш, никога повече не можеш да го забравиш.

З: Това звучи удивително!

БР: Наистина? Помислих си, че всъщност звучи малко сухо и отегчително. Имам предвид, че това е едно теоретично описание на събитието. А описанието е нищо сравнено с пълното, богато, чудно преживяване на събитието.

Описанието на нещо, независимо колко е правдиво и точно, не може никога да се сравни с действителното му преживяване. Ето един пример:

Ти обичаш ли ястие от смачкани горчиви зърна, модифицирана пот, птичи яйцеклетки, кристализирана трева и натрошени семена от трева?

З: Пфу!

БР: Значи не би искал да ядеш това? До момента, в който вкусиш един влажен, топъл кейк от тъмен шоколад. Тогава изведнъж ще промениш своя тон! Защото какаото е всъщност просто натрошени горчиви зърна, млякото се произвежда от модифицираните потни жлези на говеда, яйцата са птичи яйцеклетки, захарта е кристализиран тревен сок, а брашното се произвежда от семената на вид трева.

З: Разбирам какво казваш – описанието не може да се сравнява с преживяването.

Добре. Тогава какво представлява преживяването на едно Сингуларно събитие?

БР: Така както всяка една душа е уникална, същото важи и за преживяванията й. Когато душите са готови и когато му дойде времето, те ще имат едно уникално, предназначено точно за всяка една от тях преживяване, подготвено от тяхното Аз-Бог, като един перфектен зов от Дома.

З: И всяка душа ще преживее това Сингуларно събитие?

БР: Когато е готова.

Спомняш ли си Светлината, която се бе появила в тъмноземците в предишната глава? Сега в тази глава ние откриваме друг начин за ново разказване на същата история. Сингуларното събитие е Светлината. Тя е на разположение на всички и увеличава своя интензитет непрекъснато. Тя става все по-лесно да бъде открита вътре в нас. И причината е, че тя бива избрана от все повече и повече хора. И когато това става по-лесно, броят на тези хора продължава да се увеличава. Тя няма да бъде натрапена никому, но тези, които са готови, могат да я потърсят и намерят. И когато сторят това, тяхното преживяване ще се окаже напълно идеално за тях. Преживяването ще промени курса на техния живот и ще ги поведе по пътя към Дома.

А сега бих те помолил да споделиш с нашите читатели своя първи контакт със Светлината. Моментът, в който ти промени насоката на своя живот и започна да откриваш пътя директно към Дома.

З: През последните няколко години имах много изключително силни и трансформиращи живота ми преживявания, но когато ме питаш кога за първи път съм видял Светлината, тогава зная точно за кое от всички тях говориш. Нека споделя едно преживяване, което имах в 2010 г.

Моето планинско преживяване

За да обрисувам правилно нещата, ще трябва да ти разкажа за две градски юпита. Това бяхме аз и моята сродна душа, Лиза. Аз имах свой бизнес, който се състоеше от определен брой радиостанции, всяка от които осигуряваше програми за различна национална търговска верига. Лиза работеше за голяма мултинационална биотехнологична компания. Ние живеехме в стила на юпитата и то доста успешно. Не бих искал да представя живота ни като карикатура, така че трябва да кажа, че и двамата бяхме силно ангажирани със своя духовен живот и се чувствахме донякъде неудобно с по-материалистичните и изкуствени аспекти на своето ежедневие. Всичко дотук е само контекстът на случилото се. Важно е това, което стана по време на една отпуска през април 2008 г. Макар че бяхме градски чада, ние винаги сме обичали природата и прекарвахме всяка възможна ваканция в една област наречена Градинския път (The Garden Route). Това бяха предимно горите по склоновете на планините Утеникуа, които ни привличаха. За нас винаги бе имало нещо специално, неуловимо свързано с цялата тази област, като че ли в душите си ние знаехме, че това винаги е бил нашият истински дом тук на планетата Земя.

По време на тази конкретна ваканция ние имахме едно преживяване, което ни промени завинаги. То се случи, когато ние се изкачвахме, за да видим една недокосната от човешка ръка гора от древни дървета. В един момент пътеката ни изведе на един дълъг, изморителен наклон. С усилия изкачихме хълма и се озовахме на едно малко плато, от което се виждаше една забележително красива долина, в дъното на която една малка рекичка си проправяше път към морето в далечината. Във всеки друг ден това щеше да бъде гледка, която би ме накарала да спра и да й се наслаждавам. Тя бе определено красива. В този конкретен ден обаче, изправен там с поглед насочен отвъд долината към гористите планини в далечината, нещо се промени. Светът около мен стана изведнъж невъзможно красив. Сега бих се опитал да го опиша. Бих могъл да разкажа за начина, по който слънцето изливаше светлината си на земята като златен сироп. Бих казал, че всеки лист от всяко едно дърво изглеждаше като перфектно изумрудено бижу и че вятърът, преминаващ през тревата, създаваше вибрации, които пееха в душата ми. Бих могъл да ти кажа, че вярвах, че мога да видя с абсолютна и съвършена яснота всеки лист и стрък трева чак до далечния хоризонт. Бих могъл да ти разкажа за качеството на въздуха – че той се бе превърнал в желирана субстанция, въплъщаваща плътността на чистата същност на живота, която ме заобикаляше и проникваше в мен и във всичко, което бе наоколо. Бих могъл да ти кажа как чувствах, че съм наистина едно с този величествен пейзаж и че земята бе моята кожа и тревата и дърветата моята коса. Бих могъл да покрия страница след страница с такива думи, в напразен опит да споделя чистото, трансцедентално блаженство на този момент, но с всичко това няма даже да съм загатнал какъв бе онзи момент. Може би бих могъл просто да кажа, че вярвам, че всъщност видях Бог в самия живот на Земята в този ден. Сърцето ми бе отворено и там се образува един портал, през който видях света по нов начин. И получих усещането, че за първи път в живота си аз действително, наистина виждах. Аз видях със сърцето си и с душата си, вместо просто да гледам с очи. И това бе красиво. Всичко бе по-красиво от това, което някога бих могъл да си представя. Това удивително, мистично преживяване бе отвъд способностите ми някога да мога да го осмисля.

Аз стоях.

Аз гледах втренчено.

Аз бях пленен.

Аз чувствах.

Аз знаех.

Аз принадлежах.

В стремежа си да разбере случващото се, умът ми в крайна сметка роди една идея какво да направи с това преживяване. Аз изпратих една мисъл към гората с думите: „Аз те виждам! Аз те обичам! Би ли ни приела като попечители?”

След това дойдох на себе си, за да се запитам какво ли се бе случило с Лиза. Намах никаква представа колко време бе изминало, откакто за последен път бях разговарял с нея, докато с пъхтене изкачвахме стръмния хълм. Огледах се, за да я потърся. Тя беше на няколко метра встрани, на колене, обърната с гръб към мен. Забелязах, че цялата трепереше. Когато се приближих, разбрах, че плаче. Сълзите се стичаха по лицето й. Чух я да повтаря отново и отново: „…да … да … да…”

В този момент почувствах, като че ли Лиза отговаряше на моя въпрос от името на гората. Или може би гората й бе задала същия въпрос и тя й отговаряше. Почувствах, като че ли Лиза и цялата гора, и аз бяхме едно същество, и изговаряхме същия въпрос и отговаряхме на себе си: „Ще ни приемеш ли за попечители?” Да… да… да!”

Или може би това е най-добрият начин, по който умът ми успя да осмисли едно преживяване, което е извън въображението ми и способността ми за описание.

След известно време, нямам представа колко дълго, забелязахме, че става късно, а се бяхме отдалечили доста от мястото, където бе колата ни. С неохота, но с пълни сърца, тръгнахме към колата в нещо подобно на еуфоричен, блажен полу-танц. И двамата знаехме, че се бе случило нещо, което промени живота ни, но нямаше как да го осмислим.

Аз съм дълбоко благодарен, че Лиза преживя това заедно с мен. Отчасти защото  ако това се бе случило само на мен, щеше да бъде по-незначително, но най-вече защото в такъв случай щях да зная, че вече бях тръгнал по един нов път без нея. Едно такова преживяване те променя. Вече не си същият човек, който си бил преди събитието. Всичко се променя. Определено твоят житейски път и всички неща, които си ценял преди, се пренареждат съществено.

За мен бе много ясно, че моята Душа имаше един план за мен и че горите на планината Утеникуа бяха съществена част от този план.

 Аз съм дълбоко благодарен на Единството, че Лиза се чувстваше точно по същия начин.

И ето ме сега: Докато пиша това, сме в средата на 2010 г. и аз гледам през един голям прозорец към безкрая на мъгливите, залесени ждрела. Да, ние успяхме, ние се преместихме. Отне ни повече от две години, след като сърцата ни се отвориха по време на това планинско изкачване, но сега ние живеем тук! В момента сме наели една красива дървена къща в горите на Утеникуа, докато изчакваме финализирането на покупката на собствено парче земя. Когато това стане, ние ще започнем да градим своя дом. Имаме готови чертежи и усвояваме бързо всичко, свързано със създаването на самоподдържащо се, независимо стопанство. Слънцето ще ни снабдява с електричество и топла вода, дъждът и нашите вирове ще ни осигурят вода. Ще отглеждаме собствени плодове и зеленчуци и ще ги търгуваме с местните жители за повечето храни, от които се нуждаем. Ще добиваме почти всичко, от което бихме имали нужда точно тук, от нашата собствена земя. За останалото аз ще предложа своите творчески способности на света и ще спечеля нужното. Ние сме толкова близо до своята цел и ще продължим да следваме сърцата си.

Да достигнем дотук трябваше малко да се потрудим. Аз имах свой бизнес, който не можех просто така да закрия и да затворя вратата зад себе си. Нямаше да се чувствам добре, ако го бях направил. Така че аз предадох компанията на двама от сътрудниците си, които бяха показали много ентусиазъм и отдаденост. Лиза току- що бе получила предложение за голямо повишение в корпоративните ешалони, със съответното подобаващо възнаграждение. Тя го отказа и вместо това подаде молба за напускане. Двамата прекарахме два месеца в преустановяване и предаване на задълженията си. През това време обявихме нашата юпи къща в озеленените предградия на Кейптаун за продан. Продадохме спортните си леки коли. Ликвидирахме инвестициите си и закрихме всички тези базирани на страх финансови инструменти, които вече бяха загубили своя смисъл – всички тези застрахователни схеми и тем подобни, които са основани на теорията, че могат да ти се случат лоши неща, преди ти да ги създеш сам. Подарихме цяла планина от лични вещи на различни магазини за бедни и облекчихме товара на живота си, на сърцата и на душите си. Ние се заселихме в Утеникуа в търсене на идеалното място на нашите мечти, въоръжени с твърдото убеждение в сърцата си за това, което ще намерим там. И тогава го открихме.

И ето ни сега тук.

Физическото географско преместване обаче е всъщност повърхностен симптом на дуйствителната промяна. Истинската промяна се случи в душите ни. След като веднъж прогледнахме със сърцата си, вече никога не можехме да се върнем обратно е да гледаме само с очи. Ние бяхме преобразени.

Да ти дам една идея: преди преживяването в планината, аз се занимавах с писане на интуитивни разговори в различни Интернет форуми, но по онова време този материал бе от различно качество. Филтърът на собственото ми същество разделяше нещата на добри и лоши. Аз самият бях в голяма степен завладян от двойнствено мислене и бе естествено, че материалът, който получавах, отразяваше това. Вярвах, че съм на страната на доброто, работейки, за да променя света за по-добро. Вярвах, че извън мен има зли сили, срещу които трябваше да се съпротивлявам и боря. Преживяването в планината ме освободи от това. Бе ми показано, по един най-директен и персонален начин, че съм едно с всичко около мен. Аз съм Живот и Животът, това съм аз, и никъде няма разделение между нас, въпреки че това е скрито зад една преходна илюзия. Другото различие между моите интуитивни разговори тогава и сега, бе жертвената умствена нагласа, която разкриваха моите писания. Аз търсех избавител, който да дойде и да спаси света. Не можех да видя, че аз сам, както всеки друг тук на Земята, може да ни спаси от бъркотията, в която сме превърнали всичко.

И тогава, към края на 2008 г., се случи това явление със светлинния кораб, или не се случи, в зависимост от твоята перспектива. Съгурен съм, че го помниш. Изглеждаше като че ли всеки медиум по света получаваше някакъв вариант на едно послание, според което на небето щеше да се появи голям светлинен кораб, който щеше да ни спаси. Аз участвах в това, тъй като бях получил някаква информация от един приятел-дух наречен Амаду (За повече информация относно Амаду, вж. Глава 1 от „Моят живот с Лира”), която бе невероятно вълнуваща и удивителна. И тя също не се сбъдна. Или може би се случи, но не по начина, който очаквахме. Или… ами… точно какво се случи там и какво означава то за мен, е предмет на друг разговор. Аз ще разгледам това по-подробно, когато започна да пиша главите за Амаду (в Книга 3 на Документи на Възнесението). В крайна сметка ефектът за мен бе да се отърся, по един твърде драматичен начин, от моята нагласа на жертва. Аз реших да бъда творец на собствената си реалност, макар да не знаех какво наистина щеше да означава това.

В ретроспекция мога да видя, че аз поканих планинското преживяване. Двамата с Лиза търсехме упорито отговори на духовни въпроси, които ни интересуваха. Ние бяхме взели твърдо, ясно, съзнателно решение да следваме сърцата си. Бяхме отворили себе си през всичкото време съзнателно за развитие и за Любов. И макар преживяването да ни изненада, то бе нещо, което искахме и което бяхме избрали за себе си. Това бе един величествен благодатен дар, който ни показа с абсолютна яснота кое за нас бе наистина важно. И когато видяхме това, всичко за нас се промени. Отне ни време, за да свикнем с тази огромна промяна и още по-дълго време на нашия външен свят да отрази вътрешната ни промяна, тъй като всъщност този процес все още продължава.

Най-ясно обаче що се касае до мен, разликата може да се види в моето писане. Само след това преживяване аз успях да се отворя по отношение ученията за единството, които оттогава насам занимават ума ми. Мога да заявя с абсолютна убеденост, че преживяването в планината бе от съществено значение за преобразуването на съзнанието ми, което направи възможен този труд.

… И това е моята история.

БР: Красив разказ. Благодаря ти.

Въпросът е в това, че твоето планинско преживяване, както го наричаш, бе първата ти мимолетна среща с това, което предпочитам да наричам твое първо Сингуларно събитие. И това е била най-първата ти среща със Светлината на Единството, откакто душата ти започна да потъва в отделеността. Докато преживяването бе напълно уникално за теб, съществуват няколко неща, които това преживяване има общо с всяка друга, резултат от първа подобна среща. Аз мога да ги обобщя по следния начин:

 1. Първото Сингуларно събитие не настъпва случайно. То се случва, след като си взел твърдо решение (и си започнал да го изпълняваш) да се свържеш с божественото вътре в теб. Ти и Лиза наричате това „да следвате сърцата си”, други могат да използват различни думи, но в основата си, независимо как го наричате, това се свежда до едно и също нещо – един дълбок ангажимент да откриете Бог в сърцевината на своето същество.

 2. Когато решително се ангажирате с това търсене, с желание да отхвърлите привързаностите на своето его с илюзиите на света в полза на връзката си с божественото вътре във вас, тогава сте поели по пътя към своето първо Сингуларно събитие.

 3. Това, което казвам в горните две точки, е, че първото Сингуларно събитие идва при тези, които са готови и имат желанието – тези, които са го избрали твърдо и са предприели първи стъпки към него. И се случва така, че първото ви Сингуларно събитие, когато се случи, ще промени напълно целия ви живот. По начини, които никога не бихте могли да си представите, цялата ви перспектива ще бъде променена. В този невероятен момент на благодат и светлина вие ще откриете, че посоката на живота ви е преориентирана. Много от нещата, които преди сте считали за важни, моментално ще ви се сторят безпредметни. Неразвити умения, на които преди не сте обръщали внимание, ще се превърнат в ценни дарби и способности. Ще се окажете привлечени от нови възможности за избор и от решения, които ще ви се сторят невероятно правилни.

Накратко, вашето първо Сингуларно събитие няма да прилича на нито едно от нещата, които сте преживели в своите пътешествия в пространството и времето. Красотата и чудото на всичко това ще ви променят напълно. Вече нищо няма да бъде, както преди. 

З: Но странното е това, че нищо не се промени „извън” мен. Само аз бях този, който се промени.

БР: Правилно. Този свят на илюзии те учи, че „това, което е истина”, е извън теб и че , „това, което е важно” е „да променяш част от света”. Първото ти Сингуларно събитие обаче ти разкрива нещо напълно различно. То ти показва, че истинската истина е вътре в теб и че единственото нещо, което е истински важно, е връзката в сърцето ти с божественото. Това е едно радикално преобразуване на целия ти мироглед и то се случва в един момент. И това е едно неописуемо блаженство.

Има и един последен момент:

4. След първото Сингуларно събитие ти ще посветиш живота си на задълбочаване на връзката си с божественото. Ти ще заживееш за следващото свое Сингуларно събитие.

З: Моето следващо Сингуларно събитие?! Има повече от едно Сингуларни събития?

БР: Да. Ще има неща, които твоята душа ще те призове да направиш между твоето първо и второ такова преживяване. Така че може да ти се стори, че е изминало много време между двете. Всяко Сингуларно събитие обаче бележи един скок, който правиш в посока цялостност и единство. Всяко Сингуларно събитие е всъщност честване на еволюцията на твоята душа. Всяко събитие е твоя стъпка нагоре към по-висока категория плътност на съзнанието.

Преди събитията на твоето планинско преживяване ти бе дълбоко въвлечен в илюзиите на този свят. Вярно е, че ти бе отворен към доста неща и търсеше, но нещата, които приемаше за верни и важни, бяха всички все земни неща. Твоите привързаности и приоритети бяха подходящи за съзнание от трета категория на плътност. След това ти бе изправен пред един фундаментален, нов избор. Ти избра да престанеш да се равняваш по илюзорния свят извън себе си и вместо това потърси връзка с истината вътре в теб. След като последва това решение и го реализира, ти започна да еволюираш. Наскоро след това, след като се превърна по същество в съзнание от четвърта категория плътност, ти преживя първото си Сингуларно събитие. След това ти продължи да се развиваш и да еволюираш. Неминуемо своевременно ти ще достигнеш и превъзмогнеш допълнителни граници в плътностите на съзнанието.

З: Много интересно! Сега можеш ли да ми кажеш какви точно са тези плътности на съзнанието? Бих искал да зная колко плътности съществуват и какви са атрибутите на всяка плътност, както и какви са разликите между плътностите и измеренията.

БР: Това е наистина твърде съществена информация. И както ти бе обещано преди, аз ще ти обещая отново: ти ще получиш тази информация много скоро. Но все още не. Има още доста какво да се каже по въпроса за тези Сингуларни събития.

З: Чудесно, аз искам да чуя това, но има нещо, което ме тормози и от което наистина искам да се освободя.

БР: Нека да го чуем…

З: Добре… докато пиша това, аз съм зает с преработка на Документите на Възнесението за тяхното трето издание. Макар цялата книга да бе преработена за това трето издание, повечето изменения бяха сравнително повърхностни. Тази глава (Глава 7) бе изключение. За тази глава получих вдъхновение от теб просто да зачеркна целия предишен вариант и да започна на чисто. Аз реших да я напиша отново в настоящата й форма. Причината за това е, че предишният ни вариант се оказа напълно погрешен. По този случай изпитах най-различни видове болка. Изпитах гняв към теб за това, че ме подведе и след това изпитах вина и срам, че подведох своите читатели и докато сега мога да видя как този нов вариант е добър, трябва да попитам: какво се случи миналия път?

БР: Добре. Доволен съм, че задаваш този въпрос сега, тъй като е идеалният момент да разгледаме този проблем. Бих те помолил да обобщиш, възможно най-кратко, какво бе разбрал преди за същността на Сингуларното събитие… Как тогава „го сгрешихме”?

З: Добре, да видим:

Ти започна, като ми каза, че Сингуларното събитие е свързано с календарната дата 2012 г. По онова време имаше доста вълнение в съзнанието на планетата около тази дата. Много хора вярваха, по различни причини, че тази дата, по-конкретно 21 декември, 2012 г., бе важна. Някои вярваха, че тя ще бележи катастрофалния край на света, други – че това ще бъде един еуфоричен момент на възнесение на всички нас. Аз не бях сигурен какво да вярвам, но определено чувствах, че тя е важна.

В нашия разговор ти ми каза, че Сингуларното събитие бе свързано с тази дата.

Че имаше един прозорец от време около тази дата, в която всеки от нас ще преживее своето собствено Сингуларно събитие. Начинът обаче, по който ти ми го описа миналият път, бе, че това ще бъде нещо, което ще дойде и ще помете всички ни. Че то ще ни отведе дълбоко в сърцето на единството и ще бъде едно толкова изключително блажено, удивително събитие, че ние ще бъдем завинаги променени. След това всеки от нас щеше да се завърне в един свят, който щеше да бъде променен, за да е по-съвместим със собственото ни вибрационно равнище. 

При всичко това, предполагам, че аз очаквах нещо да ми се случи… нещо като изпадане в най-дълбока, най-прекрасна медитация. И след това да падам и да падам, и в крайна сметка да се озова в сърцето на Бог. Очаквах да почувствам, да видя и да узная най-прекрасни неща. И след това, когато бъда готов да започна отново, да имам мисли относно въплъщението, аз очаквах да се върна и да стана отново себе си, но в един свят магически трансформиран към по-добро.

БР: И вместо това?

З: Вместо това, нищо. Денят на 21 декември 2012 г. бе може би най-скучният обикновен ден в целия ми живот. На този ден не се случи нищо, което заслужава да бъде отбелязано. Даже не можах да медитирам, както правя обикновено. Денят просто премина по най-невероятно обикновен начин.

БР: Добре. А сега, какво ще стане, ако ти кажа, че имаше просто едно елементарно недоразумение? Какво ще кажеш, ако всичко, което очакваше преди, все още предстои да се случи? Всичко. Има една енергийна вълна, която идва от сърцето на Единството и тя ще премине през цялата ваша планета, и ще въздигне всички вас, и ще ви отведе в Единството, и вие ще докоснете сърцето на Бог, и тогава ще се завърнете в една обновена планета, и ще откриете, че сте заобиколени от други като вас, изпълнени с любов и доброта? Какво, ако ти кажа, че това все още предстои, но поради сложни причини това бе свързано с едно недоразбиране на начина на използване на датите на Земята и със закона за свободната воля, и с какво ли още не, защото ние сгрешихме датата? Какво, ако ти кажа, че все още предстои, но след пет години?

З: Ах, БР. Знаеш ли… има една част от мен, която трепва от вълнение, когато чувам това. Една част, която наистина иска да ти вярва, но аз просто не мога. Аз се вслушвам в сърцето си и то ми казва: „Не”. Ако наистина имаш предвид всичко това, тогава аз просто ще вдигна ръце от клавиатурата и ще престана да пиша. Защото това е погрешно. Просто нещата не се случват по този начин.

БР: Добре. Е, откъде знаеш, че това е погрешно?

З: Казах ти: сърцето ми казва „не”.

БР: А защо сърцето ти не каза „не” миналия път?

З: (Аз правя дълга, дълга пауза, за да помисля. Ставам от бюрото си и се разхождам наоколо. Връщам се няколко пъти обратно и продължавам да се разхождам. Полагам наистина големи усилия, за да намеря отговора.)

Боя се, че просто не зная как да ти огговоря на този въпрос, БР.

БР: Добре тогава, ще се завърнем към това след малко. Какво ще кажеш за друг въпрос: „Какво, ако сърцето ти не бе казало „не”… или ако ти не се вслушваше в сърцето си? Какво, ако ти напишеш тази изменена глава точно както аз току-що ти описах – ако кажеш, че целият този щастлив, блажен, благословен с Бог-който-оправя-всичко момент, все още предстои и че всички вие просто ще трябва да чакате още пет години? Какво щеше да се случи?“

З: Нищо особено. Мисля, че също така никой от читателите ми нямаше да повярва.

БР: Значи нещо се е променило. Нещо неопределено и все пак, в същото време, нещо твърде голямо. Цялата ваша планетарна култура се промени от това да е готова да повярва в това масирано външно събитие, което би дошло и променило завинаги вас и вашия свят… в нежелание да повярва в такова нещо никога повече.

З: Да. Това е вярно.

БР: И в този момент, когато всеки от вас промени структурата на своите убеждения, вие решихте нещо различно. Когато осъзнахте, че това масово, трансформиращо света събитие няма да се случи, вие решихте нещо ново. Нещо важно. Някои от вас решиха, че „всичката тази ала-бала относно възнесението е просто една безсмислица, предназначена за слабоумни”. Други решиха, че „повече никога няма да бъдат подведени да се надяват на подобна магическа промяна”. А ти реши…?

З: Хм-м. Интересно. Аз реших още веднъж да бъда развитието и промяната, които исках да видя по света. Аз реших да открия Сингуларното събитие, за което се надявах и мечтаех вътре в себе си. Аз реших да открия начин да създам небесното царство, в което искам да живея.

БР: Значи твоят план бе преобразен в едно ново решение да следваш собственото си сърце – да търсиш своята връзка с божественото в собственото си същество?

З: Ами, да и не. Това е, както ти казваш, но в същото време аз почувствах огромна отговорност, огромна вина и срам за това, че бях подвел тези, които четоха предишния вариант на тази глава и вложиха в нея своята вяра и надежди.

БР:     С това свое изявление ти повдигаш два много интересни въпроси. Първият е, че ти чувстваш вина за това, което преди това обяви за моя грешка. Вторият е, че ти всъщност много бързо си преодолял собствената си болка, но че си почувствал допълнителна болка, в резултат от чувството си на отговорност за това, което другите може да помислят или вярват. Така че нека разгледаме тези два момента. Първо… ти ли си виновният, или аз?

З: След като питаш, усещам всякакви енергии да бушуват в главата ми. Много особено усещане. При това аз просто зная отговора и той е следният:

Аз съм отговорен за всичко, което казвам. А аз казах това. Ние с теб имаме една хитрост, като претендираме, че има едно „ти”, отделно от „мен”. Ти обаче си моето Вътрешно Аз. Ти и аз сме наистина едно. Ние сме едно и също същество, евентуално само с две различни перспективи. Аз съм обаче този, който трябва да поеме отговорност за тази книга и за всичко написано в нея. Така че, ако има вина, то тя е моя. И когато говорим за вина, имам силното усещане, че аз малко насилих нещата в определена посока, защото толкова силно желаех това удивително божествено спасение. Аз мисля, че повлиях на нещата и причиних те да бъдат написани по този начин.

БР: По начини, които няма да можеш да разбереш, това, което направи, бе да призовеш аспекти от мен… от нас… които имаха нужда, веднъж завинаги, най-после, да разсеят копнежа по един външен избавител. Ти бе част от съвместното сътворяване на една история, което имаше за резултат двамата с теб, цялата наша душевна структура, най-накрая да се отърве от това безполезно желание.

И това бе чудесно, защото бе точният момент този въпрос да бъде поставен широко мащабно пред планетарното съзнание на Земята. Ти все още предстои да го разбереш, но наистина края на декември 2012 бе един повратен момент за човечеството. И този повратен момент бе съвместно сътворен от всички ангажирани с него. Всеки, който писа за това, който говори за това, който мислеше за това, който му отдаде енергията си и вярваше в него… всеки включително и ти, както и всички прочели предишните издания на Документи на Възнесението… го създадоха съвместно.

Сега… ти мислеше, че сътворяваш съвместно едно чудесно, божествено избавление. Това, което обаче ти сътворяваше в действителност, бе окончателното освобождаване от желанието ти да бъдеш избавен. И по този начин ти започна да се освобождаваш от последните остатъци от триъгълника „жертва-насилник-избавител”. Това, което казвам, е, че тогава ти започна да създаваш съвместно едно истинско творческо съзнание.

Има, разбира се, много други на планетата Земя, които все още се придържат към съзнанието на жертва, и те могат да продължат да правят това още известно време, ако това ги устройва. Но на едно фундаментално равнище, нещо голямо се е променило в потенциала на човешкото съзнание в онзи преломен момент.

За тези от вас, които водеха движението за пълно пробуждане, обединено съзнание и творческо съзнание, по това време нещата се задвижиха с висока скорост. И важна част от тази промяна бе отхвърлянето на идеята, че трябва пасивно да чакате избавление отгоре и отвъд, или по някакъв друг начин извън себе си.

З: Това е една интересна перспектива и тя ми изглежда правилна. Но аз също чувствам, че не искам просто „да се отърва ей така”, за това, че съм подвел другите.

БР: Добре, тогава последната идея, която имам за теб, е, че ти трябва да практикуваш това, което проповядваш. Ти винаги си казвал, че искаш да поемеш 100% отговорност за себе си. Това вярно ли е?

З: Да, разбира се!

БР: Но тогава какво ще кажеш за другите? Те не трябва ли също да поемат отговорност за себе си, или ти трябва да поемеш отговорност и за тях?

З: Ами-и… не, разбира се, че не. Всеки трябва да поема отговорност за себе си.

БР: Значи другите трябва да поемат отговорност за собствените си мисли, убеждения и решения?

З: Да. Очевидно. Но какво ще кажеш за факта, че аз съм отговорен за думите си?

БР: Ето, виждаш ли? Твоя отговорност е да говориш истината от сърцето си, с най-голямата възможна яснота във всеки един момент. И тогава, ако се случи така, че ти израснеш и се промениш, и откриеш, че тази твоя истина е еволюирала, тогава трябва отново да се допиташ до сърцето си и да видиш дали е правилно за теб да се върнеш и преразгледаш нещо, което си казал по начин, който го коригира, и да го преведеш отново в съответствие със сърцето си.

З: Ти казваш, че ние всички допускаме грешки и че това е в реда на нещата, стига да ги коригираме, когато ги установим.

БР: Това е един начин да го кажеш. Аз бих предпочел вместо това да кажа, че ако да правиш всичко възможно да се вслушваш в сърцето си, тогава няма да има никакви грешки. Тогава ще има само проявления на твоето сърце. И във всеки един момент тези проявления ще бъдат перфектни. И всяко от тези проявления ще те карат да израстваш и да се развиваш. И ако, в резултат на това развитие стане така, че ти погледнеш назад към някое свое предишно проявление, и искаш да го осъвремениш според текущата истина на сърцето си, тогава това също ще бъде перфектно.

З: Добре. Приемам това. В него има изящество и красота и изглежда вярно.

Все още бих искал обаче да кажа на всеки, който е прочел предишния вариант на тази глава, че аз наистина искрено съжалявам, ако съм ви причинил объркване. Животът на този свят може да бъде твърде труден и никога не съм имал намерение да добавя към вашето бреме. Всъщност, моето желание е, ако мога, да направя този свят едно по-добро място и да облекча товара на тези, които живеят тук. Така че аз най-искрено ви моля да ми простите за това.

Аз научих доста през този процес и съм абсолютно решен оттук нататък да бъда много по-осторожен, когато се вслушвам в сърцето си и да не замествам истинските повици на сърцето си с желанията на своето его. Аз се задължавам да говоря истината, която идва от сърцето ми.

БР: Това е едно добро извинение и израз на чудесно намерение.

Сега можем ли да продължим нататък?

З: Да. Вече можем да продължим.

БР: Добре. Тогава бих искал да отбележа три малки неща, преди да се занимаваме с въпроси, които можеш да имаш относно Сингуларното събитие.

Първо: тази грешка беше винаги пред очите на всички. Ако ти не искаше толкова силно да се самозаблудиш, ако не искаше толкова силно да повярваш в тази космическа измислена драма за избавление, тогава щеше да е ясно като бял ден, че казаното в предишната версия на тази глава бе в пряко противоречие с всичко останало, написано в цялата тази книга. Основното послание на цялата книга е, че ти си, и всеки един от вас е, творец на собствената си реалност. Нима не сме казали на различни места в книгата, отново и отново по множество различни начини: „вие сте творци на своята реалност”?

З: „Вие винаги получавате точно това, което създавате”.

БР: Точно така. Ние повтаряхме тази фраза отново и отново, и тогава, в пряко противоречие със самата същност на тази книга, предишната версия на тази глава се впусна в подробности за това как ти и целият останал свят ще бъдете избавени от своите избори. Как тази енергия от центъра на вселената ще премине оттук и ще поправи всичко за вас. Помниш ли как светлината в Глава 6 „не направи нищо” – как не промени нито едно нещо? И тогава изведнъж, в предишната версия на тази глава, имаме светлина, която променя всичко по най-радикален начин, предлагайки ви напълно нови преживявания, и след това извежда напълно планетата Земя от третата плътност! Определено тук имаше сериозно противоречие. И така, докато истината бе пред твоите очи и тези на читателите ни, всеки от вас избра това, в което искаше да вярва по някакви свои причини. Сега, най-накрая, ти си се справил с тези последици на своите избори по начин, който ти прави чест. В името на по-голямото добро.

Втората ми забележка е относно баланса. Поемането на отговорност, както ти току-що си направил, работи двупосочно. Ако ти искаш да поемеш отговорност за своите проявления, когато чувстваш, че те са погрешни, то ти би трябвало да желаеш да поемеш отговорност за своите проявления и когато те са верни, правилни и красиви.

Ти си проявил желание да поемеш отговорност за тази осъзната грешка, но си бил доста плах при поемането на отговорност за всички добри неща, които си сторил и в които си участвал.

Аз отправям тази забележка към теб, но тя определено е приложима също и към твоите читатели. Всеки от тях трябва да поеме абсолютна отговорност за всички свои убеждения, избори, действия и творения. Има части от този процес, които са трудни, но винаги има повече, които са чудесни. Това ще рече да приемеш своите постижания и да се радваш на това, които си направил.

З: Благодаря ти, БР. Ще ми трябва малко време да преспя върху този къс самородно злато. Не съм мислил за това по този начин и мога да видя, че има доста какво да смеля в това отношение.

БР: Не бързай. Понякога си позволявай лукса да обичаш и цениш себе си по повод на своите проявления, които носят радост.

И сега към моята трета и последна забележка, преди да преминем към твоите въпроси. Аз искам да разбереш, че няма нещо, което да не е наред с този свят.

Няма никакви грешки и няма нещо, което да не е наред с този свят. Светът не се нуждае от избавител и няма нищо и никой, който да има нужда да бъде променен. Не зная как да кажа това по-ясно. Светът е всъщност, точно 100%, какъвто би трябвало да бъде. И той е предназначен да бъде една „машина за правене на избор”. Ролята на този свят е, когато си роден в него, непрекъснато да ти предлага огромен набор от възможности за избор. Ти си поканен да вярваш, че това или онова е важно за теб, че тази кауза си заслужава да се биеш за нея, че това нещо ще ти осигури безопасност, че този човек знае истината, че другият до него е надежден, че тази история е въплъщение на истината, че тази история е пълна лъжа, че тази група е моята група и другата група е врагът… и т.н., и т.н. Този свят ти предлага непрекъсната селекция от възможности, в които да повярваш. И в момента, в който го направиш – в секундата, в която приемеш даже един от изборите, които светът ти предлага, и повярваш, че той отговаря на истината – ти се включваш в илюзията. Това е моментът, в който започваш да отдаваш своята енергия на света. Ти започвош да изпълняваш тази работа, да гласуваш за тази политическа партия, да следиш този спортен отбор, да се свързваш с тази група хора, да се бориш за тази кауза, да инвестираш парите си в тази схема. И така нататък, и така нататък. Не че има нещо лошо с всяко от тези неща. Това, което се е случило обаче, е, че ти си взел нещо истинско – своята вечна, безсмъртна творческа природа – и си я прикрепил към нещо преходно и фиктивно – илюзиите на този свят. Отново, в това няма нищо лошо, но това води до по-голяма болка. И тази болка те кара да се биеш и да страдаш. Което от своя страна, те кара да се привързваш още по-здраво. И така, ти се движиш надолу по спиралата, по-дълбоко и по-дълбоко в илюзорния свят на отделеността.

И това спираловидно спускане в отделеността продължава живот след живот, така, както е предвидено. То може да продължи във вечността, ако му позволиш, защото всеки отделен избор, който светът ти поднесе, те води все по-надълбоко в илюзията.

Има само един избор, който те води извън илюзията, и той е, да престанеш да избираш измежду нещата, които светът ти предлага, и вместо това да избереш това, което ти предлага твоята най-дълбока, най-съкровена истина. Само тогава започваш да се освобождаваш от света и да се предвижваш към по-високите нива на съзнание. Но все пак светът не греши. Той продължава да изпълнява перфектно своята роля на привлекателно шоу, което мами всички тези, които желаят да преживеят заравянето в един свят на отделеност и двойнственост. И те не грешат, като желаят това преживяване. Така както ти си открил развитие и еволюция, идвайки тук, така те имат правото да следват своя избор.

Така че това не е твоето място да промениш света и да се опиташ да го спреш от това да бъде една идеална „машина за правене на избор”. Още по-малко е твоето място да се опитваш да промениш другите и да ги спреш от това да пожелаят същия вид ускорено развитие, което ти си намерил тук.

Така че веднъж завинаги, мой възлюбен Аз, аз те моля да се откажеш от желанието да избавяш или да бъдеш избавен. Няма такова нещо като истинско избавление. То никога не се случва. Когато изглежда, че се случва, то винаги се проваля, завършва с катастрофа и причинява далеч повече болка, отколкото премахва. Няма за какво да бъде препоръчвано.

З: Да, казано – сторено. Никакво желание повече да бъда избавен и да избавям другите.  Напълно съм го отхвърлил.

Има обаче голяма разлика между избавление/спасяване и подпомагане!

БР: Да, има. Несъмнено. Аз ще обобщя:

Един избавител среща една жертва и вижда в нея някого, който „не е в ред”. Жертвата чувства, че не може да си помогне и отправя молба: „Оправи ме” (Fix me), на което спасителят отговаря: „Ще те оправя!” Тогава спасителят взема решение какво ще трябва да направи за жертвата, докато жертвата е пасивен получател на неговите услуги. Или спасителят казва на жертвата какво да направи и тя смирено се подчинява. И тъй като жертвата е в състояние на нужда, а спасителят в състояние да удовлетвори тази нужда, между двамата възниква зависимост. Това, което не бива признато, е, че спасителят всъщност също се захранва от нуждата на жертвата. И така на практика никоя от двете страни не желае жертвата да се избави, защото това било прекратило връзката им. В резултат, жертвата не се оправя и вместо това става още по-безпомощна и даже още по-голяма жертва. Нейната нужда просто ескалира. След известно време спасителят започва да чувства, че нуждата на жертвата е прекалено голяма, за да може да се справи с нея. Усилията по непрекъснатото спасяване се превръщат в прекалено голямо бреме. Накратко, спасителят се чувства жертва на нуждата на жертвата. Когато това се случи, спасителят започва да оттегля своята енергия от жертвата, при което последната се чувства малтретирана от спасителя. Всичко свършва в голяма бъркотия, при която всяка от страните затъва все по-дълбоко в жертвеността.

Един лечител/помощник от друга страна, започва със знанието, че той всъщност е тук, преди всичко за да излекува себе си. Така че когато той види друг, който страда, той знае, че „вижда друг аз, който има нужда от помощ.” Той може да прецени дали е правилно за него да се опита да помогне на този друг аз, или не. И един от основните критерии при вземането на това решение, е дали това друго аз се намира на място, където наистина търси лечение, за разлика от това да бъде жертва, търсеща спасител. Ако лечителят реши, че е правилно да се занимае с пациента, то той започва да му помага с убеждението, че „ролята ми е да покажа на пациента как може да се излекува сам.” Лечителите помагат на пациентите си да се излекуват сами. Пациентът получава помощ, за да види, че не е жертва, а в действителност творец на своето затруднение и също така творец на собственото си излекуване. Има споделяне на информация, мъдрост или всичко друго, което лечителят предлага. Истинското лечение се случва само когато пациентът желае да приеме собственост по отношение на своето нещастие/заболяване, както и на собственото си излекуване. Когато лечението привърши, пациентът бива овластен и е по-вероятно да може да проведе свое собствено лечение в бъдеще. Той става по-независим и здрав във всяко отношение. Лечителят също се развива и бива излекуван в процеса на това взаимодействие. Взаимодействието приключва с растеж и здраве за всички.

Когато лечителят успява да излекува, лекуването, което той ще предлага в бъдеще, също се променя. Той ще работи на все по-високи енергийни нива. В крайна сметка той ще бъде напълно излекуван и ще престане да предлага лечение, както и ще престане напълно да пребивава в отделеността.

З: Наистина разбирам разликата, благодаря ти.

Дали всеки е лечител?

БР: Да, но не в смисъла, който ти влагаш във въпроса си. Тук в отделеността всеки е фрагментиран на много части. Това е природата на отделеността. И така, всеки страда от болка. Също така, за да напусне отделеността, всеки трябва да излекува душата си и да открие цялостта и единството в себе си. В крайна сметка всяко отделно същестно в отделеността ще се излекува. Всеки ще бъде свой собствен лечител. И това е, за което разговаряме тук в тази глава. Всяка душа ще запали своята светлина и ще сътвори моменти на единство за себе си, за да привлече всички свои части обратно у дома, с оглед постигане на завършеност и цялостност.

Това обаче не е, което имаш предвид, когато питаш дали всеки е лечител. Ти питаш дали всеки е лечител на другите.

Ако трябва да ти предложа метафора от живота в отделеност под формата на бойно поле, тогава бихме могли веднага да видим, че различни хора се специализират във всички различни аспекти на една битка. Има войници, които провеждат действителната битка, докато мнозина ги подпомагат по най-различни начини: радисти, инженери, готвачи, превозвачи… това са само неколцина от множеството задачи, в които човек може да се специализира. От всички специализации само една малка част са полевите лекари, които закърпват войниците по време на битка, за да могат да продължат да се бият. Това са лечителите, които ти помагат да се справиш с болката, докато ти продължаваш да затъваш все по-дълбоко в битката. И след това има една много, много малка група, която е специализирана, както си ти – медиците по евакуацията. Смисълът на лечението за Реинтегриране на Душата, което ти предлагаш, е това, което помага на тези, които са най-накрая готови да напуснат окончателно бойното поле. Да откриеш всички войници, които са част от своята бойна единица, да излекуваш всички части от тази единица така, че те са готови да видят своята пътеводна светлина и да я последват по пътя към Дома.

(Забележка на Зингдад: Може да откриете повече относно Реинтегрирането на Душата тук: https://zingdad.com/sri)

И така, нека резюмираме: Всички са лечители на себе си, но само малцина могат да помогнат на другите да се излекуват и само малцина от малцината помагат на другите да се излекуват така, че да започнат да напускат окончателно отделеността. Но точно защото ти си лечител, ти можеш да видиш целия свой свят в контекста на лекуването. Ти мислиш, че това е всичко, което се случва тук. Правилно и хубаво е, че това е твоята перспектива, но това съвсем не е единствената валидна перспектива. Има много, много други роли за изпълнение и подаръци за даряване освен лекуването.

З: Идеално. Благодаря ти.

БР: А сега можеш да зададеш всички тези въпроси, които напираха в ума ти…

З: Ти ме познаваш твърде добре!

Това, което се питам, е „защо”? Защо всичко това? Защо е тази битка? Защо има отделеност? Ако те разбирам правилно, то ти казваше непрекъснато, че всичко е наистина едно. Че Единството е избрало да създаде части от себе си, за да изследва различни въпроси и мисли относно Себе си.

И един от въпросите бе: „Какво ще стане, ако съм мнозина?” И тогава възниква цялата тази реалност на отделеността. И ние изследваме отговора на този въпрос. Ние живеем с това. Крайният резултат обаче за всички нас, е, че ние ще видим светлината и ще започнем да се завръщаме отново към цялостта и единството. Ако обаче сме дошли тук, за да видим светлината на единството, така че да можем да се завърнем отново у Дома… то какъв е смисълът?

Защо да полагаме това масово усилие и да се излагаме на тази агония, ако ще трябва просто да се връщаме към това, което сме били, преди да дойдем тук?

Предполагам, че друг начин за задаване на същия въпрос е: ако ЕДИНСТВОТО знае всичко, тогава защо ТО трябва да се подлага на тази месомелачка, за да открие какво представлява отделеността, само за да се завърне отново в единството?

БР: Някои неща могат да бюдат узнати и преживени само в състояние на ограничения, разделение и отделеност. И така, парадоксално, за да могат съществата на единството да узнаят всичко, те трябва също така да преживеят не-единството. Сърцето на парадокса е в това, че те могат и го правят, да преживеят тази отделеност, докато все още са в състояние на единство. Или те могат да изберат да създават степени на отделеност в единството.

Историята на Духа на Водата

За да ти помогна да разбереш това, ще ти разкажа една малка история, като използвам за пример водата. Водата е субстанция, съставена от молекули с химическата формула Н2О. Нека претендираме, че за теб е възможно да срещнеш и разговаряш с една единствена водна молекула, за да разбереш нейната житейска перспектива. Нека си представим, че избираме случайно една такава молекула и че я откриваме в един неприветлив пейзаж, високо в една планина. Ако попитаме нашата нова позната какво прави, тя би могла да каже: „Аз седя в покой и се държа здраво за моите приятели други водни молекули около мен. Заедно, ние сме образували един ледник.”

Това е, което правят водните молекули, когато стане достатъчно студено. Те забавят движенията си и застават в покой. Тогава те се сгушват с останалите молекули около себе си и се свързват заедно с тях в една кристална решетка. Това представлява ледът. И така те остават, относително неподвижни и свързани заедно, докато бива приложена топлина.

Което ме отвежда до следващата ни среща с нашата малка водна молекула. Зимата отминава и сгряващите лъчи на пролетното слънце затоплят ледника. Всички водни молекули придобиват енергия и започват да се движат. В един момент някои от тях се раздвижват толкова силно, че не могат да поддържат своите връзки с останалите и се освобождават, спускайки се надолу в един поток. Когато успяваме все пак да открием нашата нова приятелка и я попитаме какво прави, тя казва: „Аз се спускам по планинския склон в една бърза река.”

Отново изчакваме известно време. Идва лятото. Потокът се е влял в едно голямо езеро и горещото лятно слънце нагрява водите му. Водните молекули на повърхността на езерото се нагряват най-силно. Допълнителната енергия ги кара да танцуват все по-бързо и те излетяват от повърхността на водата във вид на пара. Сега нашата приятелка може да докладва: „Аз се нося свободно, следвайки поривите на вятъра.”

Не след дълго време, нашата приятелка вероятно ще срещне един облак, към който да се присъедини, и в крайна сметка ще се охлади, ще установи нови водни връзки със свои посестрими и ще падне на земята. И така цикълът ще се повтори.

И сега, след като си опознал малко водната молекула, кое от нейните състояния, мислиш, че е най-вероятно част от единството? Това да бъде в покой и мир, и свързана с останаите в ледника? Да бъде в движение, но все още обвързана в реката? Или да бъде необременена и изпълнена с енергия като пара?

З: Мисля, че в ледника. Мисля, че там тя се чувства най-свързана с другите водни молекули. Там тя се намира в мир и покой.

БР: Добро предположение, но невярно. А сега трябва да призная, че те подмамих. Боя се, че това бе подвеждащ въпрос. Никоя от тези състояния на водата не прилича на преживаване на единството. И трите са състояния на правене и на отделеност. И в трите състояния малката молекула е просто едно същество с единична перспектива. Това е подобно на настоящото ти житейско преживяване. В състоянието на лед, може да се окаже, че правиш неща, които те обвързват в хармония с другите. Ти може да останеш в мир и покой. Ти можеш да се вглъбиш и да медитираш. Във всички случаи обаче ти оставаш един индивид, преживяващ отделеност. А ако избереш да правиш по-енергични и индивидуални неща, това няма да направи от теб повече или по-малко същество с единична перспектива.

Нека сега обаче си представим, че нашата водна молекула стане част от един облак. Този път, вместо да разговаряме с една индивидуална молекула, представи си, че можем да разговаряме с целия облак. Вътре в него има много, много водни молекули. Много повече от най-голямото число, което познаваш.

З: Повече от трилион?

БР: По моя преценка, може да има трилион водни молекули в около пет или десет капки дъжд, а този облак съдържа в себе си цяла дъждовна буря. Така че, не, много повече от трилион.

З: Уха!

БР: Без майтап. Така че този облак съдържа огромен брой молекули, всяка от които има една уникална, индивидуална перспектива. Нека си представим, че облакът знае, чувства, мисли, вижда, помни и преживява това, което всичките индивидуални водни молекули правят. Облакът е наистина колективното цяло на всички молекули взети заедно. Той обаче е повече от това. Той не само знае това, което знаят колективно всичките молекули… той знае повече от това. Той знае също така, какво е да си облак. Той знае какво е да знаеш, едновременно, какво знае този умопомрачаващ брой от малки същества. И тук има нещо, което може да ти е трудно да разбереш: облакът не е същество, което притежава други същества в себе си. Той е всички тези същества. Облакът е водните молекули и те са облака. Няма никаква отделеност. Няма облак без водни молекули. Облакът обаче е, твърде просто, много повече от сумата на своите части. Представи си какво би било за теб, ако можеше, точно сега, да мислиш всички мисли, които всеки човек на Земята мисли. Това би увеличило твоя капацитет за възприятие и самосъзнание по един невъобразим начин. Ти не просто ще бъдеш едно човешко същество, което сега е седем миларда пъти по-умно. Ти ще бъдеш същество от напълно друг порядък, с напълно различна перспектива за това какво е Животът и какво означава Аз-а.

Следиш ли мисълта ми?

З: Уха, струва ми се, че да.

БР: Добре. Тогава мислиш ли, че облакът знае какво е истинско единство?

З: Струва ми се, че знае.

БР: Не. Облакът определено знае какво е да притежаваш много перспективи, това е вярно. Това обаче не означава, че той познава Единството. Той не знае, например, какво е да бъдеш океан. Той обаче ще има повече от просто предположение, защото всички водни молекули, които го съставляват, в един момент в своето множество цикли, са били в океана. Така че облакът ще започне да чувства същността на единството, но до голяма степен все още ще си остане едно отделно, индивидуално съзнание, макар да е състовен от много такива.

Сега, мога да те отведа на едно пътешествие, за да срещнеш още по-големи конструкции от вода. Можем да се срещнем с едно същество, наречено Дух на Облак, което е съставено от всички облаци на цялата планета. След това можем да се изкачим и да срещнем Духа на Земната Вода, който е същество, съставено от всичката вода на планетата, във всичките й форми. Всички тези същества биха могли да бъдат, в резултат на своето все по-високо и по-високо ниво на съзнание и своя все по-нарастващ брой перспективи, да бъдат все по-близко и по-близко до знанието на това какво е истинско единство. Колкото по-голямо става съзнанието, толкова повече „други” то опознава. И някъде по този път, срещаш някого като съществото, което ще наречем Дух на Водата. Нека си представим, че всичката вода, която е съществувала някъде някога, е част от това огромно същество. Всяка отделна водна молекула е просто едно зрънце съзнание в огромния ум на това същество. Сега, какво мислиш? Ако попитахме Духа на Водата какво прави в момента, какво мислиш, че ще ни каже? Дали ще ни разказва за ледници? За буйни потоци? За огромни лениви океани? Дали ще ни разказва за буреносни облаци? Или за дъждовни бури, снеговалежи, или градушки? Или за кръвта, която тече във вените на всяко живо същество? А какво ще кажеш за цели планети, съставени изцяло от вода в едно или друго състояние? Какво мислиш по тези въпроси?

З: Не мога да си представя…

БР: Е, мисля, че това огромно същество ще се усмихне нежно и ще каже: „Дете мое, аз съм извън съображения за ‘правене’. Аз просто съм. И в това тук и сега, аз съм вода.”’

И тук, накрая, ние сме открили същество, което знае какво е единство. Макар че все още притежава идентичност и една уникална природа, това същество не отрича своята идентичност. То не мисли, че е това, което прави. То знае, че просто Е. То е съзнание. То е живот. А точно сега е вода. Но то също осъзнава много добре, че е едно с всяко друго същество, навсякъде, във Всичко, Което Е. И в неговото съзнание се съдържа абсолютното познание какво е да преживявеш всички състояния на правене, на всички нива на отделеност, които са възможни, в тази реалност. Духът на Водата е цял и завършен и е, в същото време, напълно проявен в тази реалност на отделеност.

З: И ако не бе дошъл тук в тази реалност на отделеност, Духът на Водата нямаше да знае нищо от това какво е да си една модна молекула или малко облаче пара, или бушуващ порой, или… всяко едно от тези неща.

БР: Без да попадне в отделеността, Духът на Водата нямаше да бъде Дух на Водата. Извън отделеността няма вода! Това е една част от ЕДИНСТВОТО, която е открила своя уникален и ценен дар, да може да задържи модела на вода, като дойде тук. И какво богато, разнообразно и многостранно преживяване е било това! Какво чудо! Дълбочината на това преживяване е просто прекалено голяма и прекалено удивителна, за да се побере в една представа.

З: Наистина не може да бъде описана. Тя може да бъде само преживяна и единственото място да бъде преживяна е тук, в условия на отделеност.

БР: И така, накрая, ти отговаряш сам на своя въпрос. Защо отделеност? Защото тя трябва да бъде преживяна. Толкова е просто… и в същото време невъзможно за разбиране.

З: Значи ние не сме дошли тук, за да лекуваме. Ние не сме дошли тук, за да живеем тук. Ние не сме дошли тук, за да открием единството. Ние сме дошли тук за това! Ние сме дошли тук, за да преживеем отделеността!

БР: Звучи прекалено глупаво като изказване, нали? Ние сме дошли в отделеността, за да преживеем отделеност.

З: Да, звучи тъпо. Ето защо, вместо това трябва да разказваме големи истории за съществото Дух на Водата…

БР: … или за същество наречено Божествена Радост, което също е проявено като Интервентът Наслада (Delight the Interventionist).

З: Значи ние не сме тук заради нашите Сингуларни събития, но те са средството, с чиято помощ ще започнем да напускаме, когато сме привършили своя престой тук.

БР: Почти улучи. По същество ти започваш своето пътешествие от едно място на единство. След това ти навлизаш в отделеността и се разделяш на части. Ти навлизаш все по-дълбоко и по-дълбоко в отделеността, докато удариш в дъното. Това също така е известно като тъмната нощ на душата. Това е, когато откриеш, че не можеш повече да се движиш в посока на отделеността. Тази дълбока агония те кара да престанеш да избираш отделеността и тогава се оглеждаш за други възможности за избор. Всички възможности с изключение на една ще имат за резултат запазването на състоянието ти на агония. Този единствен избор е изборът наистина да започнеш да лекуваш душата си, да ре-интегрираш всички свои изгубени фрагменти. И единственият начин да направиш това, е, да следваш сърцето си и да откриеш цялостта и единството вътре в себе си. Когато избереш това, тогава ти избираш любовта. Ти сменяш своята посока. Ти преставаш да се придвижваш все по-дълбоко в отделеността и вместо това, започваш да се движиш в посока на единството. Тъй като светлината, за която говорим, е светлината на единството, ако се придържаш към този си избор, то ти ще видиш светлината. Ти ще имаш своето първо Сингуларно събитие.

Тогава ти ще узнаеш отвъд познанието, че си на пътя за Дома. Ако следваш този курс, ще се развиваш и ще оздравееш, и в подходящи моменти ще преживееш допълнителни мигове на познаване на единството – допълнителни Сингуларни събития. В крайна сметка, това ще те доведе до самия край на отделеността, където ще можеш да направиш своя избор да я напуснеш завинаги.

З: Мисля, че го разбрах. Благодаря ти.

Един друг въпрос, който не излиза от ума ми, е, „Защо 2012?” Аз съм отвъд идеята, че всички ще бъдем спасени от еднорози и феи, раздаващи безплатно бонбони и пръскащи златен прашец по целия свят в края на 2012, защото… защото аз очаквах с огромно нетърпение, но това не се случи. И така, когато започнахме да пренаписваме тази глава, аз очаквах, че ти ще пренебрегнеш напълно тази дата и ще заявиш, че тя всъщност е без значение. Ти обаче не го направи. Ти каза, че тя все още е важна. Можеш ли да обясниш това?

БР: Пълният отговор на този въпрос е изключително сложен. За да разбереш това, би трябвало да разбереш точно какво представляват измеренията на тази реалност. Би трябвало да разбереш кои са плътностите на съзнанието. Би трябвало да разбереш точно какво представляват пространство и време. Само тогава всъщност ще можеш да се надяваш да разбереш контекста на отговора на въпроса „Защо 2012?”

З: Добре, но тогава… наистина… аз имам нужда да получа тази информация сега! Всичко, което ми каза, винаги изглежда, че допира до тези решаващи късчета информация и сега наистина чувствам,  че не можем да продължим без това.

БР: Добре тогава! Изглежда, че достигнахме края на този разговор. Изглежда, че ти не можеш да продължиш, без едно по-задълбочено разбиране на истината за тези неща. Така че е време, най-накрая, да започнеш своите „официално записани разговори” с нашия многообичан и високо ценен душевен партньор, 8.

Така че можеш да започнеш своята следваща глава и да я кръстиш „Какво е Истина?”, като по този начин можеш да въвлечеш 8 в разговора. Има едно богатство от наистина важна информация, която той има да сподели с теб, за да засили способността ти да се освободиш от своите блокажи и страхове и тогава, в подходащ момент, когато той е готов, той ще ти обясни всички тези неща, които толкова силно искаш да узнаеш. И когато накрая разбереш пространството, времето, измеренията и плътностите… тогава ти ще трябва да попиташ отново, „Защо 2012?”

З: Фантастично! Чудех се кога ще започна да разговарям с 8. А сега ще направим това в глава 8! Това е идеално.

БР: Нищо не е случайно, обичан мой.

З: Добре. Благодаря ти много, БР. Беше направо страхотно да разговарям с теб. Тези последни седем глави бяха едни от най-удивителните ми разговори през целия ми живот. Толкова много те обичам! Благодаря ти!

БР: Прекрасно. Винаги си добре дошъл.

З: А сега ще отида да разговарям с 8…