(С) 2017 Превод АТИ
Башар: Нека кажем добър ден на всички вас, как сте?
Аудиторията: (аплодисменти)
Башар: Благодаря ви. (Следват обичайните думи на благодарност). Ние бихме искали да започнем това предаване, озаглавено „Метафизика на физиката”.
Както е било разисквано много пъти от страна на различни източници, идеята за физическата реалност е, че тя представлява проекция на съзнанието и, в определен смисъл, прилича на сън. Тя не съществува РЕАЛНО там някъде около вас, нито е НАИСТИНА солидна в класическия смисъл на тази дума. Идеята е, че всичко съществуващо във физическата реалност по някакъв начин води началото си в съзнанието като определена форма на резонанс, като модел, като отпечатък, ако щете. И този модел, този енергиен отпечатък е, в определен смисъл, кристализирал в съзнанието във формáта, който вие възприемате и преживявате, като физическа реалност.
Следователно идеята е, както сме дискутирали и както мнозина от вас осъзнавате, че физическата реалност съдържа различни видове отражения, като основните от тях най-общо бихме определили като положителни и отрицателни, но също така и като неутрални. Това е, което прави от физическата реалност не двойнственост, а триединство. Винаги съществува едно средно положение, винаги една точка на равновесие. Това от енергийна перспектива ви позволява да създавате реалността, която предпочитате, защото винаги ще съществува начин, по който ще можете да сливате и балансирате положителното и отрицателното, изхождайки от една неутрална позиция, за да генерирате преживяване, което предпочитате или което сте избрали като (житейска) тема за изследване.
Начините, по които обаче тази идея за неутралната позиция и за положителните и отрицателни енергии, които съществуват или биват преживявани във физическата реалност, проявяват себе си в тази реалност, е нещо твърде удивително. Идеята за това, което считате за материя, и съставните елементи на материята, които съставят вашата физическа реалност и които вие наричате субатомни частици, също така изразяват тази идея за триединството, в своята основна, фундаментална структура.
На първо място, в най-опростен вид, както много от вас знаят от своите уроци в училище, един атом най-общо е съставен от три части – положително заредения протон, отрицателно заредения електрон и неутралния неутрон, подходящо назован по този начин, не мислите ли?
Вие обаче може да не осъзнавате как тази структура се проявява по един твърде специфичен и прецизен начин, по отношение енергиите, за които вече споменахме. Много от вас може да не разбират, че един неутрон, ако да речем е оставен самостоятелно, като свободен и необвързан в атомна структура неутрон, всъщност ще се разпадне на един протон и един електрон. Идеята тук е, че неутралната частица е неутрална, защото в определен смисъл, е съставена от положителен и отрицателен заряди и проявява това чрез привидно противоположните елементарни частици – протон и електрон. И тъй като съдържа и двата заряда, неутронът е способен да бъде привлечен към протона или да го привлече към себе си, както и да направи същото с електрона, защото неутронът притежава така да се каже пластове, в енергиен смисъл. Разберете, че това, което казваме, е в някакъв смисъл евфемистично, но пък е подходящ начин да демонстрираме идеята.
Неутронът е неутрален, защото съдържа и двата заряда по специален начин, подобно на кейк съставен от пластове. Тъй като протонът не може да бъде привлечен лесно от друга положително заредена частица, неутронът трябва да го привлече, ако това въобще се налага, с някакъв вид електрически заряд. Ето защо външната обвивка на неутрона, така да се каже, е отрицателно заредена, за да привлече протона. Той обаче съдържа в своето тяло и положителен заряд, за да може също така да привлече електрона. По този начин неутронът изпълнява двойна функция и придава структура на понятието, което наричате атом.
Защото неутронът може да се разпадне на протон и на електрон, както и на някои други неща, с които сега няма да се занимаваме и които за целите на тази илюстрация се явяват донякъде излишни, вие започвате да разбирате, че неутронът е, в определен смисъл, по-голям от всеки един от тях. Той има, казано с вашата научна терминология, повече маса от протона и, разбира се, много повече маса от електрона. Той обаче съдържа и двата, следователно трябва да притежава повече маса, за да може когато се разпадне, да образува протон и електрон.
И така, идеята за неутралното състояние, в енергиен смисъл, във вашия живот, във вашите преживявания, е нещо подобно. Неутралното ви състояние съдържа потенциала и за двете други състояния – за положително и за отрицателно преживяване, в зависимост от смисъла, който придавате на дадена неутрална ситуация. В един друг сеанс, който предстои в това, което вие наричате ваше близко бъдеще, ние ще се впуснем малко по-надълбоко в това какво точно имаме предвид, когато говорим за фундаментално неутрални състояния. В този сеанс ние ще ви помогнем да разберете по-ясно как да идентифицирате по-добре неутралните състояния, за да можете да ги изпълвате с положителен или с отрицателен смисъл, за да получите едно положително или отрицателно преживяване. Засега обаче е достатъчно да разберете, че това неутрално състояние, подобно на неутрона, съдържа потенциала и за двете и в действителност се изразява във физическата реалност във факта, че неутронът е в състояние да се разпадне физически на протон и електрон.
Нека сега разгледаме малко електрона. Той отразява идеята за отрицателната енергия и, разбира се, когато говорим за енергийно състояние, ние имаме предвид нещо, което разделя, разчленява, така да се каже, докато когато говорим за положителна енергия, ние имаме предвид неща, които са интегриращи, разгръщащи се, свързващи, така да се каже, като механизъм. Също така, асоциирани с отрицателната енергия, както сме разисквали многократно с мнозина от вас, са отрицателните убеждения.
Както сме казвали, системите от убеждения/вярвания, както положителни, така и отрицателни, трябва да правят така, че да продължат своето съществуване, защото те не са нещо реално. Физическата реалност всъщност не е нещо реално, тъй като тя е една проекция, един сън, една илюзия, така че убежденията са устроени да продължат да съществуват така, че да изглежда, все едно, че реалността, която обрисуват, определението за реалност, която обрисуват, да изглежда реално, за да може всъщност да имате солидно физическо преживяване. Когато обаче стане дума за положителните убеждения, те отразяват истинската природа на вашето същество, истинската, мощна, самоовластена, творческа, любяща природа на вашия Дух, на вашето същество, на вашата същност, на вашето съществуване.
Системите от отрицателни убеждения трябва, в определен смисъл, да се трудят доста по-усърдно от положителните убеждения, за да ви убедят в един сценарий относно вас, който е фундаментално погрешен. Тъй като вие сте в основата си едно съзидателно, положително същество, за да ви накарат да имате отрицателно преживяване, те трябва да ви казват неща относно вас, които по принцип са лъжи, и трябва да затвърждават тези лъжи с всякакви всевъзможни трикове, защото в противен случай вие ще може лесно да прозрете, че всичко това е лъжа и че отрицателните убеждения, които ви се внушават, би трябвало по определение да бъдат погрешни.
Така че нека сега погледнем корелацията, аналогията, свързана с електрона. Идеята за атомната структура, както вие я разбирате сега във вашето общество, не е точно класическата картина на една малка частица, която обикаля около ядрото по един много ясен начин, подобно на планета, която се върти около Слънцето. Това е доста остарял, старомоден начин на представянето й, макар да върши работа като една обща илюстрация. Сега вече вие знаете и вашите физици знаят, че електронът съществува в нещо, което те наричат вероятностен облак. Това ще рече, че никога не можете да бъдете сигурни той къде точно се намира, защото той се движи толкова бързо, че е някъде в този мъгляв облак, който обгръща ядрото. Някъде там може да има няколко електрона, но ние не знаем точно къде се намират те, докато не направим едно измерване и не „замразим” положението им. Тогава обаче не разбираме какъв е пътят, който са изминали. Така че, в определен смисъл, неутронът е подобен на отрицателното убеждение, тъй като то създава нещо като неясен мътен облак, в който не можем да го открием. Така той ви подлъгва да мислите, че има определени неща, които се случват, но те са всъщност само вероятности, само потенциални възможности и съвсем не нещо солидно, докато вие самите не решите, че ще вземете конкретна идея, конкретно определение, което е същото като едно наблюдение и едно измерване, в научен смисъл, при което получавате резултата от своето наблюдение и измерване. Така че електронът е пример за начина, по който се проявяват отрицателните убеждения – те са доста неясни, опитват се да се прикрият в несъзнателната част на ума ви, за да не може лесно да ги откриете и да се отървете от тях, защото отново: това е техният начин да продължат съществуването си, като ви казват лъжи и още лъжи, и като използват инструменти като страха, за да ви попречат да ги откриете. Така те непрекъснато ви карат да вярвате, че това, което ви казват за вас, е истина, когато то не е.
Така че, това е едно най-общо сравнение, докато идеята за протона, който е положително зареден и, в определен смисъл, по-лесно наблюдаем, олицетворява самата природа и енергия на елемента, който наблюдавате. Ето защо той не трябва да се крие, не трябва да ви обърква и мами, и той просто ви казва това, което сте, разкрива пред вас вашата природа.
И така, когато гледате един химичен елемент, например злато или живак, вие всъщност гледате неговите протони, защото протоните са тези, които определят какъв е елементът. Те лесно се виждат, докато тези малки лукави електрони, които се лутат непрекъснато в своя облак от вероятности: „аз съм тук, или не, всъщност съм там, не, не съм и там, на друго място съм, опитай отново …”. Това е в пряка корелация с идеята за съществуването на енергийните състояния и за начина, по който те кристализират през вашето съзнание в проявлението, което наричате физическа материалност.
Идеите за триединството се простират още по-далече, защото както вашите учени са открили, даже идеите за така наречените субатомни частици като протонът съдържат други частици в себе си, наречени кварки. Тези кварки също, в общия случай, се проявяват в тройки. Това отново ви показва триединния аспект на съществуването на тази енергия – двойствеността и неутралното място по средата.
Това не е нужно да бъде абсорбирано напълно в този момент. Не е нужно да притежавате някаква научна степен по физика, за да разберете всичко това. Целта е само да възбуди любопитството на вашето съзнание. Попийте тази информация и идеята за енергийните състояния и структурите, които те изглежда че създават, което вие наричате физическа реалност. Това всъщност са много свързани неща и различни проявления на едно и също нещо. Те са различни проявления на самото съществуване, което се проявява на всички нива като триединство.
Единственото ниво, на което това триединство не съществува и двойнствеността не съществува, е това, което наричаме Единство. Това е хомогенното състояние, където не съществува абсолютно никакво разделение, но по тази причина и никакво преживяване, никакво осъзнаване. За да може „Всичко, което е” да осъзнае себе си, е необходимо появяването на „едно друго”, което създава тази идея за разделение между „това” и „онова” и тази взаимовръзка по средата.
Така че всъщност неутронът и неутралното състояние, което поражда преживяване на положителното и отрицателното, са по-точно отражение на това, което наричате реалност и при което проекциите, които произлизат от нея, са рефлективната илюзия, основана на информацията, която сте вложили в нея, като положителен или отрицателен смисъл, положително определение или отрицателно определение. Неутронът обаче и неутралното състояние са всъщност това, което сте, като съществуване, като реалност и всичко се съдържа в нея, и всичко може да бъде изразено в нея.
Намирате ли някакъв смисъл в това?
(Одобрителни възгласи сред аудиторията)
Добре. Тогава попийте всичко това, което е едно малко заиграване с физиката.
А сега, в отговор на това, че ни дарихте с позволението да преживеем всеки един от вас, аз съм на ваше разположение. Може да започнете, ако желаете, с вашите въпроси.
Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Първо бих искала да ти благодаря, че споделяш с нас това, което …
Башар: За нас е винаги радост, удоволствие, страстно увлечение да правим това, независимо дали някой от вас слуша, или не. Ние просто сме така устроени. Но благодарим за съвместното творение.
Участник: Искам да попитам относно това, което веднъж Уила спомена относно петте нива на съвършенство и по-специално нивото на „мъдрец”, което включва, доколкото си спомням, допускане съзнанието на другите хора да участва заедно с нас в създаването на една обща реалност …
Башар: Да, съзнателно. Защото вие очевидно вече правите това. Вие всички сте се съгласили да участвате в една реалност, която изглежда подобна на реалността на другите хора, и това е направено от това ниво на взаимно съгласие. От друга страна, мъдрецът може да прави това съзнателно по начин, който позволява на другите да се съгласят, по начин, по който да видят съзнателно как реалността наоколо им се променя, физически, защото те са били поканени в една вибрационна честота, която им позволява да възприемат конфигурация от множество успоредни реалности.
Участник: О, разбирам. Значи от мъдреца зависи …
Башар: Да отправи покана.
Участник: Към останалите да се присъединят …
Башар: Но мъдрецът знае как да направи това по начин, при който е твърде вероятно другите хора да отговорят на тази покана и да възприемат честотата, на която вибрира мъдрецът.
Участник: Разбирам, значи това е предизвикателството. Другият ми въпрос е относно моята професия. Аз обучавам актьори и вярвам, че това е …
Башар: Един израз на твоето страстно увлечение.
Участник: Да … но …
Башар: Усещам някакво колебание.
Участник: Не, ни най малко. Това е начин за работа със съзнанието и в известен смисъл е това, което ти правиш, когато се свързваш с моя Висш разум.
Башар: Да. Всички вие, когато правите това, което обичате да правите, сте в състояние на ченълинг. Актьорството е един от начините за изразяване на идеята за изява на други аспекти на собствената личност до степен, в която в определен смисъл, просто се превръщаш в друга личност. Това е състояние на ченълинг.
Участник: Да, съгласна съм. Това щях да кажа и ти благодаря, че го каза вместо мен. И въпросът ми е дали можеш да ми предложиш някое чудесно упражнение за моята професия.
Башар: Ти ме питаш за позволение?
Участник: Не, аз питам за … О, може би. Ние имаме най-различни упражнения, но аз търся нещо, което да дойде от мен, защото болшинството упражнения, които имаме, всъщност не съответстват на тази идея.
Башар: Добре. Твоето въображение не ти ли е предложило упражнение, което вярваш, че ще ти свърши по-добра работа?
Участник: Да, предлагало ми е, но …
Башар: Тогава защо питаш нас?
Участник: Защото искам да споделиш нещо, което да ме изненада. Не желаеш ли да направиш това?
Башар: Ти искаш едно позволение-изненада?
Участник: Да.
Башар: Преди всичко разбираш ли какво представляват позволенията?
Участник: Да, да, разбира се.
Башар: Добре тогава. … … Постави седем огледала, които да обхващат пълния ти ръст, и ги нареди около себе си в кръг. Застани в центъра и за всяко от огледалата и за всяко от отраженията си в него знай, че всъщност не виждаш свое отражение. Ти виждаш през един прозорец друга успоредна реалност и друга своя версия и то буквално.
Участник: Да.
Башар: Буквално!
Участник: Запозната съм с това понятие.
Башар: Добре. Следователно, ангажирай всяка своя версия в уникален диалог. Позволи си да се потопиш в атмосферата на всяко отражение, което всъщност не е отражение, а друга твоя версия в успоредна реалност, и започни да разговаряш с всяка поотделно. Обиколи кръга и проведи всеки от тези различни разговори един след друг в седем различни стила, като извличаш идеите си от това, което усещаш, че се излъчва от всяка твоя версия в съответната успоредна реалност и виж какъв ще бъде резултатът за теб.
Участник: Уха-а-а, това е невероятно, да разговарям по този начин със седем различни личности. Чудесно.
Башар: Това ли е, което ти трябва?
Участник: Да, имам и трети въпрос.
Башар: Дай да видим дали имаш.
Участник: Вярвам, че сте научили нещо от комуникацията с нашата цивилизация.
Башар: Разбира се, че научаваме.
Участник: Аха. Има ли нещо, което е уникално относно преживяването, което имате с нашата цивилизация?
Башар: Както сме казвали и преди, едно от най-уникалните неща, е да ви наблюдаваме как се опитвате да се набутате в по-малко пространство от това, което всъщност заемате, като ограничавате себе си по такъв фантастичен начин.
Участник: Аха.
Башар: Това е един акробатичен номер, удивителен за наблюдаване. Много хора в галактиката няма да повярват, че в действителност е възможно да се ограничите чак в такава степен.
Участник: Ето защо вие ни наричате майстори на ограниченията.
Башар: Ето защо ние ви наричаме майстори на ограниченията. Това е едно непрекъснато забавление.
Участник: Зная, това е, защото се поддаваме на отрицателни убеждения.
Башар: Да.
Участник: Да, това е мръсна работа, но все някой трябва да я свърши, нали?
Башар: Вие сте избрали да правите това и това ви превръща в един майсторски клас.
Участник: Благодаря много.
Башар: И аз благодаря.
Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Башар, аз следвам своето страстно увлечение …
Башар: Да?
Участник: … и станах учител по осъзнато сънуване.
Башар: Чудесно. Колко вълнуващо.
Участник: Много вълнуващо. И бих искал да споделя с теб един осъзнат сън, за да получа твоя коментар.
Башар: Добре, стига да се нуждаеш от него.
Участник: И така, в моя сън аз се намирам в един гараж. Нещо се случи, когато изпитах тази магическа трансформация и осъзнах, че сънувам. И аз се провикнах в съня си: „Покажи ми нещо важно.” След това започнах да се нося из въздуха в гаража и се озовах пред един надпис на стената, който гласеше: „Сложи си външните извънземни магнити.” Какво означава това да си сложа външните извънземни магнити?
Башар: Това означава, че ти можеш да подобриш своите способности за възприемане на информацията и преживяванията, които достигат до теб чрез енергийни потоци, посредством които си установил връзка с извънземни източници. И тъй като си установил тези връзки, ти можеш да ги усилиш, като съзнателно приемеш информацията, която достига до теб по този начин. Ти можеш „магнетично” да привлечеш повече информация.
Участник: Мисля, че това, че стоя тук пред теб, е моят начин да направя това.
Башар: Това е един от начините. Да, ние сме щастливи да бъдем намагнетизирани от теб.
Участник: И когато сънят продължи, аз влязох в къщата. Там имаше една кухня и майка ми седеше на едно легло в тази кухня, и в скута си държеше две малки деца. И тя ми каза: „Оу, ти все още не си срещнал Полярно мече.” Полярно мече бе прякорът на едното от децата. Можеш ли да ми кажеш нещо за Полярното мече?
Башар: Полярност.
Участник: А, полярност.
Башар: Да, полярност. Разбери, че в дадения момент, макар да разбираш, че сънуваш, ти все още преживяваш нещо, което може да бъде наречено екранна проекция (screen projection) на други същества, които комуникират с теб по начин, който физическият ти ум ще разбере. Ти все още не виждаш „суровото” преживяване, но физическият ти ум има нужда да работи с определени символи, за да осмисли преживяването ти, за да приемеш правилно подаваната ти информация и за да я интерпретираш правилно за твоята реалност. Така че макар да осъзнаваш съня си в определена степен, ти все още имаш преживявания, които са донякъде символични. Въпреки това, ти получаваш възможност да узнаеш, че имаш връзка със същество, което демонстрира идеята за полярност, така че да можеш да боравиш с това понятие малко повече съзнателно.
Участник: О кей, благодаря ти. Още един сън, който искам да споделя.
Башар: Да?
Участник: В този сън аз гледам към един гараж, отново гараж. Този път обаче съм в къщата и гледам към гаража през прозорец, и виждам струва ми се едно дете. Като се вглеждам по-внимателно, разбирам, че това всъщност е една жена, на средна възраст, но висока само около един метър.
Башар: Да.
Участник: И тя се представя като фея. И когато казва това, аз разбирам, че сънувам. И ние започваме да разговаряме, и тя ме пита: „Мога ли да разговарям с него?”, все едно, че има предвид някаква друга част от мен.
Башар: Да.
Участник: Знаеш ли какво тя имаше предвид?
Башар: Да, става дума за твоя Висш разум.
Участник: Значи тя е искала в този момент да се свържа с Висшия си разум?
Башар: Да. И да извършиш ченълинг, като й дадеш възможност да разговаря с него чрез теб.
Участник: И какво е искала да научи от моя Висш разум?
Башар: Най-различни неща, за да може да те разбере по-добре. Да разбере житейската тема, която си избрал да изследваш, да разбере Физическия ти ум от гледна точка на Висшия ти разум, да разбере как си избрал да преживяваш физическата реалност, защото за нея тази реалност е твърде различна. Така че това е нещо като посланик, който се опитва да разбере една различна култура чрез теб – през очите на Висшия разум, с когото може да общува малко по-лесно, отколкото с Физическия ум. Така тя има повече шанс да те разбере.
Участник: Много добре.
Башар: Това помага ли ти?
Участник: Да, определено. Това бе всичко.
Башар: Тогава приятни сънища!
Участник: Благодаря ти.
Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Съществува ли кристал, или група кристали тук на Земята, които могат да помогнат на бъдещите специалисти по (установяване на) първи контакт да се подготвят по-добре да станат най-добрите възможни специалисти, когато настане този момент?
Башар: Да. Мога.
Участник: Кои са тези кристали?
Башар: Преди всичко нека изясним нещо. Повтаряй след мен: Пи
Участник: Пи
Башар: Ии
Участник: Ии
Башар: Ар
Участник: Ар
Башар: Ем
Участник: Ем
Башар: Ай
Участник: Ай
Башар: Досещаш ли се какво следва?
Участник: Ес, ес,ай, оу, ен . P-e-r-m-i-s-s-i-o-n (Позволение)
Башар: И какво означава това в контекста на твоя въпрос?
Участник: Това означава, че отговорът е: „Каквото позволение дам на себе си”.
Башар: Това, към което си привлечена най-силно, с това намерение наум. Ти ще бъдеш привлечена към него, тъй като в дадения момент това ще подейства за лицето, което си определила да бъдеш в този момент. Нали така?
Участник: Да.
Башар: Това не означава, че няма общи консенсусни договорености, които са в сила, при което някои позволения може да отразяват по-добре масовия консенсус. Едно от тези, в светлината на зададения от теб въпрос, свързан с идеята за извънземни вибрационни честоти, е това, което вие наричате молдавит.
Участник: А-а. Тук се намесват синхронности, защото аз разговарях за този кристал с една приятелка наскоро.
Башар: Оу-у, не може да бъде! (смях в залата) Тогава следващият въпрос би бил: „Ти вярваш ли на синхронностите, които възникват в живота ти?”
Участник: Да.
Башар: Добре тогава. Моля те да се научиш да вярваш в начина, по който се разгръща твоят живот, и в това, че информацията, която ти трябва, ще ти бъде винаги представена синхронно по точно идеалния начин, в точно идеалния момент и следователно не е нужно задължително да се чудиш дали да ходиш да разпитваш този или онзи за това, или онова, след като вече разполагаш с информацията. Нали така?
Участник: Да. Още нещо. Преди около две години, три различни медиума ми предсказаха, че ще срещна моя духовен двойник и че ще разбера, когато го срещна. И аз го срещнах, и …
Башар: Откъде знаеш, че е бил мъж?
Участник: Ами когато го срещнах, бях убедена, че това е той и че е мъж.
Башар: Добре, просто проверявам.
Участник: И аз бях разочарована …
Башар: Разочарована?!
Участник: Защото нещата не потръгнаха добре, и имаше съпротива, и …
Башар: Оу, не-е-е-е! (смях в залата) Чудя се дали е възможно това да е насочило вниманието ти към идеята, че духовният двойник не винаги трябва да отговаря на идеята, която ти имаш за него.
Участник: Оу-у-у-у.
Башар: Оу-у-у-у. Какво е основното определение за една човешка връзка? Всеки от участниците в една връзка служи на всеки от останалите, като изпълнява ролята на отражение, от което те се нуждаят в дадения момент, за да се научат да бъдат повече това, което са. Това не отговаря задължително на начина, по който човек счита, че връзката трябва да изглежда.
Участник: Да.
Башар: Оу-у-у. Така че има много видове духовни двойници. Те не винаги трябва да бъдат това, което хората на вашата планета си мислят в романтичен смисъл. Идеята е това да бъде отражението, което те учи най-много за самата теб и ти дава възможност да решиш как трябва да реагираш на неща, които възникват неочаквано в положителен или в отрицателен смисъл. И това те учи доста на това, което си склонна да приемеш относно истината за собствената си същност. Това е най-доброто, което един духовен двойник може да направи за теб.
Участник: Да, той направи това. Благодаря ти.
Башар: Това помага ли ти?
Участник: Да, определено. Благодаря ти.
Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Имам един въпрос. Защо хората не заболяват от рак на сърцето?
Башар: Защото, както ще обсъждаме утре вечер в сеанса, посветен на триединния ум, сърцето получава директен поток енергия от Висшия разум с определена честота, което не позволява съществуването на такова нещо. Може очевидно да има така наречените сърдечни заболявания, но причината за тях е различна и ние ще се занимаем с това по-подробно утре вечер.
Участник: Благодаря, това бе моят въпрос.
Башар: Благодаря и аз … Бихме казали, че тогава ще достигнем до сърцевината на въпроса.
Участник: Добър вечер, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Имам три въпроса. Първият е относно детето, което видях в тъмното, заобиколено от синя светлина и в поза лотос. Какво бе това?
Башар: Всички вие имате различни водачи. Разбираш ли това?
Участник: Да.
Башар: Дадена ти е била възможност да видиш един от твоите духовни водачи. Той се е показал, за да ти даде да разбереш, че е винаги там, на твое разположение. И енергията, отразена в синята светлина, отново, отразява едно състояние, така че всеки път, когато си спомниш тази синя светлина, ти си в подходящото състояние, което представлява най-добрата ти възможност да се придвижваш напред в живота си по един творчески, конструктивен, радостен и положителен начин. Така че тази светлина действа като фар, като прожектор. Тя се е опитала да се запечати в твоя ум, за да можеш винаги да имаш отправна точка за използването на тази енергия, за това свое състояние. И после, какво друго?
Участник: Ами, години по-късно, бях в пустинята заедно с един гид и за първи път се изгубихме, и нямах представа къде се намирахме …
Башар: Понякога това е нещо добро. Това те откъсва от всякакви допускания, очаквания за това къде трябва да бъдеш и ти позволява да импровизираш и да използваш мястото, където се намираш, по най-положителния възможен начин. Понякога трябва да се изгубиш, за да откриеш наистина себе си.
Участник: И тогава ме обзе едно особено чувство на възхищение.
Башар: Да, да.
Участник: И усетих как животът ми се разгръща и се свързва с всичко останало, и ние се върнахме обратно в лагера без всякакви указания.
Башар: Както казах, понякога трябва да се изгубиш, за да откриеш себе си.
Участник: И третият ми въпрос … чувствам, че съм на прага да открия …
Башар: Да откриеш какво? … Повече от себе си?
Участник: Повече от себе си.
Башар: Следваш ли своето най-силно увлечение във всеки възможен момент, влагайки всичките си способности, без каквото и да е настояване за конкретен краен резултат?
Участник: …
Башар: Да, не, може би? Колебанието обикновено означава „не”.
Участник: Да, да, да … не. (смях в залата)
Башар: Тогава следващият логичен въпрос е: „Защо не?”
Участник: Това е добър въпрос.
Башар: Благодаря ти. Имаш ли добър отговор?
Участник: Не.
Башар: Какво съпротивление усещаш, което ти пречи да бъдеш верен на себе си? Ти усещаш, че ти предстои да направиш пробив. Ключът към осъществяването на този пробив е тази формула, която току-що ти дадох. Ако винаги избираш да знаеш, че най-силното ти емоционално увлечение, което е по-силно от всички други увлечения, носи вибрацията на твоята истинска същност, и ти следваш това увлечение като влагаш всичко от себе си, докато изчерпиш възможностите си за въздействие, и ако правиш това, без каквото и да било настояване или допускане за това какъв трябва да бъде крайният резултат, то ти всъщност ще използваш наръчника с инструкции за това как действа реалността. И когато правиш това и следваш тази формула, ще видиш как животът ти се разгръща по един твърде магичен начин, ще позволиш на успехите да те споходят без всякакви усилия, ще видиш как чудесните съвпадения в живота ти зачестяват, и те ще ти показват точно какво трябва да правиш, в каква последователност, кога и как. И всички инструменти от този комплект на емоционалната възбуда и страстното увлечение ще се разгърнат пред теб, за да ти позволят да се впуснеш в живота по пътя на най-малкото съпротивление и да откриеш това, което все още може да съществува в несъзнателния ти ум, което е извън синхрон с твоето страстно увлечение, за да го идентифицираш, да се освободиш от него и да добавиш енергията му към своето увлечение, и този процес няма да пропусне нищо, и аз имам предвид НИЩО съществено от твоя живот.
Участник: Благодарая ти.
Башар: Това помага ли ти?
Участник: Да.
Башар: И аз ти благодаря. А сега изчезвай … (аплодисменти в залата) За да можеш да откриеш отново себе си.
Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден. Преди да продължиш … епилогът към последния разговор е да запомните, че това е причината, поради която сте създали своето преживяване на физическата реалност – да забравите кои сте, да се изгубите, след което да си припомните кои сте от една нова гледна точка и да откриете нещо за себе си, което не бихте могли да направите, без преди това да забравите кои сте. Това да се изгубите, ви позволява да откриете себе си отново, в една нова перспектива. И вие правите това непрекъснато. Това е природата на вашето физическо преживяване, природата на вашия физически процес. Моля, продължи.
Участник: Рано сутринта правихме снимки на Слънцето и заснехме някакви планетарни обекти и се питахме … какво видяхме?
Башар: Можеш ли да опишеш по-конкретно какво сте видели?
Участник: Изглеждаха като големи цветни сфери, които се движеха около Слънцето. И те не можеха да бъдат закрити от облаци, следователно не можеха да бъдат светлинни отражения.
Башар: Има много, много, много най-различни причини за съществуването на това, което обикновено наричате на вашата планета сфери в атмосферата. Те могат да бъдат донякъде енергийни физически изражения на извънизмерни същества, или духове. Могат да бъдат временни енергийни прониквания от една реалност в друга под формата на сфери. Могат да бъдат сонди на някаква технологично развита цивилизация, които притежават това, което наричате изкуствен интелект. Могат да бъдат различни енергийни явления, които съществуват в природата и които все още не са ви познати. Те могат да бъдат много различни неща и трябва да бъдат разглеждани поотделно във всеки конкретен случай, за да стане ясно за коя от тези възможности става дума.
Участник: Това бяха между 7 и 12 обекта, с различни цветове, различни размери …
Башар: Различните цветове просто говорят за различни енергийни състояния. А различните размери могат да отразяват най-различни неща. Може да отразяват нивото на енергия, която носят, в други случаи това може да е действителният им размер във физически измерения. Понякога това може да е и подвеждащо, защото понякога преводът от едно измерение в друго може да изглежда във вашата реалност като размер, докато това може да няма нищо общо с размера на това нещо в собствената му реалност.
Участник: Ние не можехме да ги видим с невъоръжено око, но определено ги видяхме на заснетия филм.
Башар: Вашите филми често са доста чувствителни спрямо честоти, които са невидими за невъоръженото ви зрение. С развитието на съзнанието ви обаче вие все повече ще можете да използвате сетивата си, за да виждате сферите с очи. В действителност вие, разбира се, ги виждате със своя мозък, но разбираш какво искам да ти кажа.
Участник: Понякога те са по-големи от Слънцето.
Башар: Това е илюзия.
Участник: Благодаря ти много, Башар, това бе всичко от мен.
Башар: Благодаря.
Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Това ще прозвучи много странно, но в съня ми се появява този дракон и той като че ли прониква в моята реалност и аз в неговата.
Башар: Да.
Участник: Ние пътуваме заедно и той ме отвежда в тези кристални пещери, и …
Башар: Добре.
Участник: … водопади и …
Башар: Да, да, да.
Участник: По някаква причина аз искам това да бъде нещо реално.
Башар: То е реално, но в друго измерение.
Участник: О кей …
Башар: То не е физическо в твоето измерение, но е реално в друго измерение. То е толкова реално за него в неговото измерение, колкото твоята физическа реалност е за теб. Помни обаче, че твоята физическа реалност не е реална, така че какво значение има?
Участник: Значи аз правя всичко това в главата си и …
Башар: Преживяването е единственото нещо, което трябва да бъде реално. Това, което получаваш от преживяването, е истинската реалност. Символите, които биват използвани – това е, което трябва да се случи, защото това ще ти даде преживяването и информацията, от които имаш нужда, за да се придвижиш напред в живота си по начин, който е най-добър за теб. Всичко е реално в някакъв контекст. Ти не можеш да си представиш нещо, което не е реалност. Това не означава задължително, че нещо е физически реално, но то е задължително реално в своя собствен контекст, в собствената си реалност и в собственото си измерение. Има широк спектър от понятия, които се съдържат в понятието „реално”. Винаги обаче можеш да сведеш нещата до това какво е било преживяването, какво си получила от него. Какво си научила, какво си почувствала. ТОВА е реалността, върху която е важно да се фокусираш. Защото това е причината нещо да се случи – да ти даде това преживяване, да ти даде информацията, да ти даде уроците, които научаваш за себе си в това преживяване. Така че всъщност не става въпрос да се фокусираш върху въпроса: „Това наистина реално ли беше?” То е било реално по всички начини, по които е трябвало да бъде реално.
Участник: О кей. Благодаря ти, това бе чудесно. Благодаря.
Башар: Благодаря.
Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Всичкият диапазон от емоции, които изпитваме, те неутрални ли са?
Башар: Идеята най-общо е, че съществува едно неутрално обстоятелство в основата, но емоциите, които изпитвате, обикновено са резултат от дефиницията, която сте дали на неутралното обстоятелство. Дефинициите са тези, които пораждат преживяването на емоцията. Неутралното обстоятелство може да бъде рамката, която ви позволява да генерирате емоцията, но това не означава, че самите емоции са неутрални.
Участник: Значи емоциите могат да са положитени и отрицателни.
Башар: Абсолютно, в енергиен смисъл.
Участник: Когато възникнат отрицателни емоции …
Башар: Да? Те винаги могат да бъдат използвани по положителен начин. Например спрямо идеята, която наричате страх. Така например, ако се окажете обзети от страх, може да си зададете въпроса: „Как мога да използвам това, което може да е отражение на отрицателно убеждение в мен, за да открия кое е това отрицателно убеждение?“ Преди всичко страхът насочва вниманието ви към това, че той е породен от факта, че може да имате убеждение, което е извън синхрон с истинската ви същност. Това е първата стъпка и следователно страхът действа като вестоносец, който чука на вратата и насочва вниманието ви към факта, че има нещо в съзнанието ви, за което нямате представа. И след като вече вниманието ви е насочено в тази посока, вие може да направите нещо и да кажете: „Благодаря ти, Страх, ти си мой приятел.” И сега, след като си е свършил работата, той може да тръгне по своя път, защото вече няма от какво повече да се страхуваш.
Участник: Тогава ако страхът е мой проятел, той всъщност не е нещо отрицателно, така ли?
Башар: Ти можеш да го използваш по положителен начин. Ти можеш да създадеш положително преживяване, макар механизмът поначало да е бил задвижен от едно отрицателно определение. Всяко нещо може да изпълнява двойно предназначение. Както казахме, всяко нещо тръгва от неутрална позиция, но неутралната позиция съдържа както положителното, така и отрицателното. Така че, да, всяко нещо може да бъде изразено или преживяно по положителен или отрицателен начин, но всяко нещо само за себе си отразява определено състояние, което е генерирано от положително или отрицателно определение.
И даже ако коренът, произходът, е някакъв отрицателен механизъм, това не означава, че не можеш да го преобърнеш, за да получиш положителен ефект за себе си. Това не означава, че страхът сам за себе си е нещо положително. Ефектът от начина, по който го използваш, може да бъде положителен.
Участник: Значи всичко се свежда до начина, по който реагирам.
Башар: Всичко се свежда до начина, по който реагираш. Няма значение какво се случва, а какво правиш с това, което се случва.
Участник: Можем ли да кажем, че страхът е част от обстоятелствата?
Башар: Не. Не от едно неутрално обстоятелство. Той е част от обстоятелството, което ти си създала, като резултат от това, че си определила неутралното обстоятелство по отрицателен начин. Трябва да разбереш, че има повече от един начини да използваш вашата дума обстоятелство.
Участник: Ъ-хъ.
Башар: Може да има първоначално възникващо обстоятелство, което да е неутрално, но също и обстоятелство, което е резултат от това, че си определила неутралното обстоятелство по определен начин. Намираш ли смисъл в това?
Участник: Да.
Башар: Ох, този ваш език … Телепатията е толкова по-лесна.
Участник: И тъй като говорим относно страха, преди година аз разговарях с теб и ти ми каза да следвам своя страх.
Башар: Да. Да следваш страха си, за да откриеш какво те спира да бъдеш себе си.
Участник: Аз тогава разбрах просто да следвам страха си.
Башар: Ние сме ти казали повече от това.
Участник: Значи това не е била моята интуиция, маскирана като страх?
Башар: Интуиция относно какво?
Участник: Относно това, което трябва да правя.
Башар: Както сме казали, ти можеш да направиш твоето радостно вълнение да изглежда като тревожност, както и да маскираш своята тревожност, за да изглежда като радостна възбуда. Ти трябва да бъдеш честна спрямо себе си, за да можеш да ги разграничиш, ето защо сме ти казали да следваш страха си. Ако разбереш как да следваш и използваш страха си, ти ще откриеш какво е твоето определение и ще разбереш дали маскираш радостната си възбуда като тревожност, или обратното. Просто това изисква малко практика, това е всичко … както и честно отношение към себе си. Намираш ли смисъл в това?
Участник: О кей, намирам смисъл.
Башар: Определено ти можеш да направиш разграничението, което правим ние, като спреш и се замислиш, и се освободиш от всички условия, които поставяш на обстоятелствата, и просто оставиш нещата да вървят по своя път, и просто се оставиш на преживяването. Определено на фундаментално ниво ти можеш да направиш разграничението между истинското радостно вълнение и тревогата, нали?
Участник: Мога.
Башар: Добре. Тогава трябва само да разбереш, че във всяка една ситуация, когато се чувстваш малко объркана относно това, което всъщност правиш, трябва да отидеш на това фундаментално ниво, където можеш да направиш разграничението. И започни от тази позиция да гледаш на обстоятелството, което съществува, погледни идеята на твоята радостна възбуда или тревожност, и това може да ти помогне да разбереш кое какво е и какво правиш. Защото така ще направиш един основен, да го наречем лакмустов тест, за това какво всъщност е усещането ти. И като свикнеш с разликата във вибрационното усещане, ще станеш по-чувствителна към улавянето на този резонанс, при който маскираш тревожността си като радостна възбуда или радостната си възбуда като тревожност. Ще станеш чувствителна към разликата във вибрациите на двете състояния.
Въпрос от аудиторията: Може ли да имаме едновременно радостно вълнение и тревожност?
Башар: Не. Ти можеш да превключваш от едното на другото толкова бързо, че да мислиш, че те се случват едновременно, но това е невъзможно. В такива случаи ти просто последователно избираш, избираш, избираш, избираш. Положително-отрицателно, положително-отрицателно. Запомнете, че вие се прехвърляте между различни реалности милиарди пъти в секунда. Може да ви изглежда, че всичко се случва едновременно, но това не е така. Винаги имате избор, независимо колко бързо възможностите се променят.
Неясен въпрос от аудиторията …
Башар: Разберете, че когато ние решим да установим контакт с дадена цивилизация, ние винаги избираме да прекараме поне един живот в тази цивилизация, за да може тя да стане разбираема за нас. Следователно, ние черпим от преживяванията, които съществуват в живота на други цивилизации, с които сме се свързали, за да знаем как да реагираме. Това е част от обучението ни като специалисти по установяване на първи контакт.
Участник: Би ли искал да изпълниш един магически трик върху мен?
Башар: Магически трик?
Участник: Да.
Башар: Добре. Завърти се три пъти. Кажи ми, когато си свършила.
Участник: Готово.
Башар: Сега изчезвай. (Смях в залата)
Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Имам въпрос относно първата вълна на Възнесение.
Башар: Пъъ-ъ-ъ-рвата въ-ъ-ълна на Възнесе-е-е-ение. (смях в залата). Какво представлява това според теб?
Участник: Според моите разбирания има едно колективно цяло, което е дошло тук доброволно, за да помогне на Възнесението.
Башар: Имаш предвид всички вие?
Участник: Значи това не е истина …
Башар: Това е интерпретация на една идея, вярна в собствения си контекст, но идеята просто е тази, че мнозина от вас са решили че „Това е мястото, където е добре да бъдем и където се случва всичко. Вижте това възнесение, което протича. Нека да бъдем част от този процес на Възнесение, който ще бъде толкова вълнуващ”. Така че, добре, пъ-ъ-ъ-ъ-рвата въ-ъ-ълна на Възнесе-е-е-е-нието.
Участник: Добре, защото аз мислех, че след като има първа вълна, трябва да има и други и ми бе интересно колко ще са те.
Башар: Толкова, колкото пожелаете. Ти колко би искала да има?
Участник: Хм-м-м, само за мен …
Башар: Една?
Участник: Да.
Башар: Добре, тогава предполагам, че пъ-ъ-ъ-ъ-рвата въ-ъ-ълна на Възнесе-е-ението ще бъде после-е-едната въ-ъ-ълна на Възнесе-е-ението.
Участник: Добре, това променя много неща за мен.
Башар: Да, така е.
Участник: Вторият ми въпрос е относно седемте огледала, за които стана дума по-рано в този сеанс. Защо седем?
Башар: Защото това е свързано със седем нива на съзнанието, които са подходящи за вас във вашата физическа реалност. Това са различни вибрационни състояния, които отразяват позволението да се свържете с тези седем нива на масова консенсусна реалност – реалността на Душата, реалността на Свръхдушата, на Висшия разум, на физическата личност и много други аспекти, които използвате непрекъснато. Просто тези вибрации ви позволяват най-лесно да се свързвате за целите на тези трансформации.
Участник: О кей, това е всичко. Благодаря ти.
Башар: О кей, благодаря ти. … Един момент. Вижте колко много примери имате във вашето общество за числото седем, които вие считате за „щастливи”. Седмо небе, щастлива седморка … Нали така? Ами вие сте тези, които сте определили това, така че ние просто използваме това, което сте установили в колективното си съзнание и което прави по-лесно използването от вас на тези позволения. Това е всичко.
Участник: Здравей, братко, как си?
Башар: Перфектно, а ти?
Участник: Феноменално.
Башар: До-о-обре.
Участник: Аз почти знаех, че ще дойда тук тази вечер.
Башар: Почти си знаел?!
Участник: О, не, напълно знаех.
Башар: Благодаря ти. За нас ще бъде изключително поучително, ако ни обясниш какво представлява състоянието ти, когато „почти си знаел”.
Участник: (смее се) Бих искал да узная нещо за произхода на тези същества.
Башар: Кои същества?
Участник: Анунаки. И кръвните линии на Анунаки.
Башар: Ние ще споменем съвсем малко по този въпрос.
Участник: Би ли ми казал какъв е произходът на Хермес Трисмегист, или Тот и неговата кръвна линия?
Башар: Хермес Трисмегист е по-надолу по кръвната линия от Тот.
Участник: Едно и също превъплъщение и една и съща Душа?
Башар: Ами-и-и, една и съща Свръхдуша. Спомни си, че превъплъщението е илюзия, тъй като всичко съществува едновременно.
Участник: Да.
Башар: Ти можеш да имаш преживяване на въплъщение, но това не е нещо, което се случва в механичен смисъл. Просто когато възприемаш нещата в линейно време, ти възприемаш връзките, които осъществяваш от настоящето, като спомени. И ти ги наричаш пре-въплъщения, вместо множество едновременни въплъщения, съществуващи заедно с мен сега.
Участник: Да.
Башар: Въпреки това, идеята за Хермес, изказана с линейна терминология, е по-надолу по кръвната линия и да, тя е свързана с идеята за подобно продължение на същата Свръхдуша, както при Тот. Колкото до идеята за произхода на Ану, ти говориш за нещо, което идва от друго измерение.
Участник: Значи не можем да кажем, че Енки е предишна кръвна линия по отношение на Тот?
Башар: … Ти говориш за нещо, което всъщност е успоредна кръвна линия, не задължително линейна кръвна линия.
Участник: О кей, тогава би ли казал, че Енлил и Енки са две различни кръвни линии, които са били…
Башар: Това е малко по-точно.
Участник: О кей. Тогава произходът на Братството на змията от потеклото на Енки и въплъщения като Адам, Исус и някои от тези учители?
Башар: Да, змията отразява понятието за древна мъдрост.
Участник: О кей, защото Хермес ми се яви заедно с една голяма змия – кобра, и всичко бе под пълен контрол и спокойно. Какъв е смисълът на това?
Башар: Както казах – древна мъдрост. Идеята за установяване връзка с древната мъдрост, която се съдържа във всеки от вас, във вашата същност и за освобождаването й по този начин. Тя е като навита змия, която може да подскочи и да донесе древната мъдрост в съзнателния ти ум, ако се свържеш с тези вибрации по подходящия начин.
Участник: И аз се съсредоточих върху това видение толкова много, че се отправих на едно визуално изследване …
Башар: О, колко вълнуващо!
Участник: Има ли някакви места, които силно би ми препоръчал да посетя, които излъчват силна енергия?
Башар: Едно място, което силно бих ти препоръчал, би било Бел Рок (Bell Rock, Sedona).
Участник: Бел Рок.
Башар: Тъй като това място се намира точно под нашия кораб. И всъщност представлява центъра на едно завихряне.
Участник: Благодаря ти много. Имам друг въпрос, относно крипто валутата.
Башар: Да?
Участник: Как виждаш еволюцията на крипто валутата като алтернативна система в нашето общество?
Башар: Не. Това е един експеримент. Той ще има своите положителни страни, за да ви информира какво евентуално ще еволюира. Както обаче това съществува в настоящата си форма, то ще отмре в историята.
Участник: Благодаря ти.
Башар: И аз благодаря.
Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Искам да ти задам личен въпрос. Аз преследвам една голяма цел, една голяма мечта и тя ми говори, тя е част от моето сърце.
Башар: И каква е тя?
Участник: Да помагам на хората, които са ми най-скъпи.
Башар: И като казваш, че преследваш това нещо, това означава ли, че все още не го правиш?
Участник: Правя го, но по един незначителен начин.
Башар: Откъде знаеш колко значително е това, което правиш, за някого другиго?
Участник: … Не зная колко е значително.
Башар: Точно така. Тогава защо поставяш това условие? Защо просто не знаеш, че го правиш, и да позволиш ефекта, който трябва да се получи спрямо някого, просто да се получи и то така, както това е нужно? Защо го ограничаваш в някакви параметри, когато това не е нужно?
Участник: Защото така искам. Аз искам нещо различно.
Башар: Ако разбираш, че искането е самостоятелно състояние, то ако искаш, това, което ще получиш, е повече искане. Ако обаче бъдеш, ще преживееш правенето. Идеята е да имаш това, от което се нуждаеш. Защото ти знаеш на някакво ниво от какво имаш нужда и следователно ако ще „искаш” каквото и да е, бих ти предложил да искаш това, от което се нуждаеш. Защото това ще те отведе навсякъде, където трябва да отидеш. Ти наистина не трябва да искаш. Ти просто трябва да бъдеш. Защото всичко, от което имаш нужда в живота си, е просто вградено в това, което си. Всички договорености, всички съглашения, всички срещи, всичко, което е релевантно в твоя живот, за да ти помогне да изявиш по-пълно това, което си, което автоматично ще помогне и на другите, като просто бъдеш себе си … това е вградено в потока на твоя живот. Искането само забавя процеса, защото не е нужно да присъства. Искането не е потребност. Ти нямаш нужда до искаш. Тогава защо ще искаш, след като просто можеш да имаш това, от което се нуждаеш? Намираш ли смисъл в това?
Участник: Намирам голям смисъл.
Башар: Така е устроена реалността. Така са структурирани природата и Съществуването. Ти не се нуждаеш от излишните неща. Всичко вече функционира автоматично. Следвай потока на нещата. Всичко, от което имаш нужда, се съдържа в уникалния поток на твоя живот. Не ти трябва да искаш повече от това, от което имаш нужда.
Участник: Това, което искам, е да проектирам нещата по определен начин.
Башар: Проектирай, както искаш, но използвай проекта само като символ, за да предизвика у теб радостно вълнение и да изпаднеш в подходящо състояние, за да получиш това, от което действително имаш нужда. Ето защо ние ви окуражаваме да използвате визуализация възможно най-силно, да имате най-ясното, живописно, очертано в подробности, най-силно въздействащото изображение в ума си, което отразява един идеализиран краен резултат. Разбери обаче, че ключовата дума е „отразява”. Крайният резултат няма задължително да бъде това, което си представяш. Ако разбираш обаче, че ти си представяш това, за да ти помогне да изпаднеш в подходящото състояние, в което да получиш от Висшия си разум това, от което наистина се нуждаеш, тогава ще осъзнаеш, че това, което си представяш, всъщност е едно ограничение. Висшият ти разум може да ти поднесе нещо, което ще бъде в пъти по-добро от всичко, което може да роди въображението ти. Тогава защо да се оставиш да те водят ограничените способности за визуализация на Физическия ти ум, когато Висшият ти разум вижда толкова по-надалече, в толкова по-големи мащаби и може да ти донесе нещо толкова по-прекрасно?
Участник: Ето това е. Благодаря ти, Башар.
Башар: И аз благодаря … Виждате ли, ето това означава да преобърнете своите определения за нещата. Много от нещата, които са ви научили да вярвате, че ще ви отведат там, където трябва да бъдете, са всъщност ограничения, които ви пречат да постигнете това. Затова трябва да се отворите по отношение гъвкавостта на своите определения за нещата и всеки път, когато направите един план, чудесно, но винаги включвайте в плана една част, която да ви помогне да се отървете от плана. За да бъдете достатъчно гъвкави и да позволите на плана да е-во-лю-и-ра. Плановете не са твърди неща. Плановете са само идеите, семената, които ви мотивират, които ви дават началния тласък, които ви дават една рамка, за която да се захване Физическият ви ум, но моля ви, не ги замразявайте, защото тогава поставяте себе си в капан.
Участник: Добър вечер, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Моят въпрос е свързан с архитектурата на вселената и съществата, които наричаме архангели.
Башар: Да, да, да.
Участник: Доколкото разбирам, те са били от първите творения на Първоизточника.
Башар: Те са първите отражения на Първоизточника.
Участник: Точно така. О кей, супер. И тези същества действат ли и в други вселени?
Башар: Да, защото по своята природа те не са ограничени в рамките на конкретна вселена. Ако те са първото отражение на „Всичко, което е”, то те са ангажирани с множество мулти-вселени.
Участник: Тогава ако екстраполираме, нашите Свръхдуши биха били свързани с потеклото на конкретни архангели?
Башар: Какво имаш предвид под „потекло”?
Участник: Това, че архангелите са сътворили нещо съвместно с „Всичко, което е” и Свръхдушите са били създадени …
Башар: Има различни нива на Свръхдуши. Може да кажеш, че архангелите са едно ниво на Свръхдуши. В същото време има твърде различни нива на Свръхдуши, на основа вибрацията, типична за нивото на отражение на съответната Свръхдуша. Така че една Свръхдуша в един момент се разклонява на Души, които на свой ред се разклоняват на Висш разум и Физически ум, който ви дава възможност да преживеете илюзията на физическата реалност. Така че има Свръхдуши и Свръхдуши на Свръхдушите, и Свръхдуши на Свръхдушите на Свръхдушите и т.н., и т.н., докато се стигне до „Всичко, което е”, което можеш да наречеш окончателната Свръхдуша, ако искаш да използваш тази терминология.
Участник: О кей. Благодаря ти … Аз практикувам телепатия …
Башар: Ти практикуваш телепатия?
Участник: Да.
Башар: И какво означава това в практичен смисъл?
Участник: Аз говоря телепатично.
Башар: Нямам предвид определението за телепатия. Питам те какво имаш предвид под „практикуване”. Как практикуваш?
Участник: С … моя ум.
Башар: Наистина?! Това не е телепатия. Ти спомняш ли си нашата дефиниция за телепатия?
Участник: Не, не я зная.
Башар: ТелеМпатия.
Участник: Да, телемпатия, тя идва от различно място, когато формирам своите мисли ориентирани към моята физическа реалност.
Башар: Добре, щом така казваш. Ти някак впрягаш коня пред каруцата, но щом ти върши работа.
Участник: Аз … аз използвам това в триизмерната реалност, за да общувам с животните и с елементи на природата, и с Гая.
Башар: Разбирам това, но кой е първият елемент, който всъщност позволява на телемпатията да функционира?
Участник: Това да бъдеш.
Башар: Малко повече, по отношение начина на проявление. Разбира се, че в крайна сметка всичко е битие.
Участник: Не разбрах въпроса.
Башар: Идеята е, че първият фундаментален елемент на телемпатията е безусловна любов.
Участник: Да. Правилно. О кей.
Башар: Защото тя се активира от любовта. Ето защо я наричаме телеМпатия. Това не е нещо принадлежащо на ума. Това означава да бъдеш на същата дължина на вълната. Ти не четеш ничий чужд ум, никога.
Участник: Не, не, не.
Башар: Вие просто имате едни и същи мисли по едно и също време, защото сте на една и съща дължина на вълната и защото обичаш съответния човек.
Участник: Да, мисля, че това е същността на синхронностите. Трудно е да се каже кой първи мисли за едно и също нещо.
Башар: Да, това е телеМпатия.
Участник: Точно така. Благодаря ти много за това. На същата тема … Моят опит е в общуването с животните и с природата.
Башар: Да, да, да.
Участник: Те по-добре се справят с безпрекусловната любов, така че предполагам, че те се възнасят по същия начин както хората?
Башар: За разлика от хората, те просто не са били отучени да го правят.
Участник: Дали това се дължи на факта, че ние сме чужди тук и сме били поставени …?
Башар: Това не е толкова причината, колкото идеите и определенията, които сте възприели, като сте забравили кои сте. Когато забравите кои сте, когато решите да забравите, за да преминете през едно преобразуващо преживяване, при което да си спомните кои сте и да откриете кои сте от нова гледна точка, това често е съпроводено с възприемането на системи от вярвания и убеждения, които задължително не са в синхрон с истинската ви вибрационна честота. Но това просто е част от играта, която играете, и част от вашия процес на трансформация.
Участник: Значи това е просто роля, която сме решили да играем.
Башар: Да.
Участник: И тази конкретна роля ни изглежда толкова различна от ролите на другите.
Башар: Да. Тя би трябвало да бъде много, много, много, много различна, за да може трансформацията да бъде твърде сериозна. Спомни си, че колкото по-тъмна е тъмнината, толкова по-светла е светлината. Аналогията с опънатия ластик, която използваме от време на време, има същия смисъл. Колкото по-силно в тъмнината опъвате ластика, когато го отпуснете, толкова по-далече той ще излети в светлината. Така че вие сте създали една реалност от крайности.
Участник: Ъ-хъ.
Башар: Така че когато най-накрая се освободите от отрицателната крайност, вие ще преживеете такава въз-тор-жена положителна крайност, че няма да има никакво съмнение, че сте се трансформирали. Това е красотата на използването на контраста по определен начин, по един много мощен начин. Така че, поздравления.
Участник: Благодаря ти. Значи любовта владее този свят.
Башар: „Владее” не е думата, която аз бих използвал, но ние разбираме какво искаш да кажеш.
Участник: Дали другите вселени са съставени от … или има по-висока вибрация, която …?
Башар: Всичко се състои от любов, но очевидно има различни категории същества, които знаят или не знаят това в различна степен.
Участник: О кей.
Башар: Така че крайностите, които преживявате, са просто продукт на това, че не помните, че сте изградени от любов. А дали има вселени, които са по-мрачни от вашата? Абсолютно!
Участник: А по-възвишени?
Башар: Разбира се. Точно както ти си открила и изследваш своята физическа вселена, ти всъщност се намираш някъде по средата между най-големите и най-малките неща, независимо колко надалече поглеждаш. Напред-назад, нагоре-надолу, наляво-надясно, ти винаги ще бъдеш по средата и всяко едно същество винаги ще има една и съща перспектива. Ти винаги ще бъдеш в центъра.
Участник: Да.
Башар: Защото всичко е безкрайно във всички посоки. Съответно където и да си, и която и да си, ти си в центъра. Така са устроени нещата. Това помага ли ти?
Участник: Да, благодаря ти много.
Башар: Благодаря.
Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Преминах през много трансформации в последно време.
Башар: О, колко вълнуващо.
Участник: Да-а, вълнуващо.
Башар: Това не звучеше много възторжено.
Участник: Някои от тях бяха доста болезнени.
Башар: Това е едно предизвикателство, ние разбираме. Помни обаче, че нещо може да бъде болезнено само поради определението, което му даваш. И това е, на което трябва да обърнеш внимание. Всеки път, когато изпитваш болка, това е съпротива срещу естествената ти природа. Съпротивата може да бъде породена само от определения, които си възприела и които са извън синхрон с истинската ти природа, и затова имаш усещането за съпротивление. Така че болката е една възможност да зададеш въпроса: „Какво трябва да приемам за истина, за да имам съпротивление, което създава усещането за болка?” Следователно, приеми предизвикателството по положителен начин и ще преминеш през него по-леко.
Участник: Аз съм потискала емоциите си от ранно детство и имах едно преживяване с аяуаска, при което започнах да изпитвам всякакъв вид емоции …
Башар: Да?
Участник: … и мисля, че емоциите, които преживях, са предимно тези, които не съм успяла да изпитам преди, и след като се освободя от всички тях, ще ми бъде по-лесно.
Башар: Да, но не става дума толкова за освобождаване на емоции, колкото за освобождаване от определения, които не ти вършат работа и които създават емоциите. Емоциите не съществуват във вакуум. Не можеш да имаш емоция или чувства за нещо, без да имаш определение за него. Така че идеята е, че емоциите могат да ти помогнат да достигнеш до определенията, от които трябва да се освободиш, и това ще промени чувствата ти. Нали така?
Участник: Да.
Башар: Емоциите трябва да бъдат притежавани, не освобождавани. Емоциите трябва да бъдат обработвани надълбоко, за да откриеш определенията, които ги пораждат. Тогава когато се освободиш от определенията, емоциите, които ги съпровождат, в определен смисъл, просто ще се изпарят.
Участник: Благодаря ти.
Башар: И аз благодаря.
Участник: Здравей, Башар.
Башар: Добър ден.
Участник: Една от моите житейски теми, когато дойдох на Земята, бе трансформация.
Башар: Това важи за повечето от вас.
Участник: Имам преживяване от минал живот, когато съм се родил в Ел Салвадор.
Башар: Да?
Участник: Имам много болезнени спомени.
Башар: Лицето, което си сега, има болезнени спомени?
Участник: Да.
Башар: Тогава защо си това лице … ако не предпочиташ да имаш тези болезнени спомени?
Участник: Защото … например не ми разрешават да гласувам.
Башар: Не ти разрешават да гласуваш никъде на планетата?
Участник: Не, тук в САЩ, където живея в момента.
Башар: Това важно ли е за теб?
Участник: За мен … това не е важно, защото разбирам, че съм част от цялото …
Башар: След като не е важно, защо то представлява проблем за теб?
Участник: Защото се чувствам ограничен.
Башар: Ако се чувстваш ограничен от това, то защо не станеш гражданин на тази страна, за да можеш тогава да гласуваш?
Участник: Защото съм дошъл тук нелегално.
Башар: Добре, тогава защо не промениш своята реалност, за да преживееш нещо различно? Защо не преформулираш себе си по различен начин?
Участник: Искаш да кажеш … просто да напусна?
Башар: Не, не съм казал това. Аз казах защо не преформулираш себе си там, където си, като различна личност от тази, за която се приемаш?
Участник: Разбирам това и живея живота си като изпитвам най-голяма радост …
Башар: И въпреки това …?
Участник: … следвам своите най-силни увлечения …
Башар: И въпреки това …?
Участник: И въпреки това страхът ми продължава да се появява.
Башар: Тогава стахът ти е от какво?
Участник: Страхувам се да не изгубя всичко, когато …
Башар: Дефинирай „да изгубя всичко”.
Участник: Да не мога да видя семейството си, да започна всичко отначало …
Башар: Тогава защо приемаш това като нещо по-реално от това, което предпочиташ?
Участник: … … …
Башар: Защо приемаш този сценарий като нещо по-реално от това, което предпочиташ?
Участник: … …
Башар: Нямаш все още отговор на това?
Участник: Аз живея в страх. Аз …
Башар: Страхът не е оправдание. Страхът е резултат от това, което приемаш за истина. Не можеш да се оправдаеш, като кажеш, че се страхуваш. Това е резултат. Причината е, че избираш да приемеш убеждения, които не предпочиташ. Въпросът е защо.
Участник: Защото тук имам семейство и съм загрижен за тях, така че … Ако ги изгубя …
Башар: Не, не, не, не. Ти пропускаш напълно смисъла на това, което ти казвам. Какво получаваш от това, че приемаш страховития сценарий?
Участник: Нищо.
Башар: Напротив, получаваш нещо, в противен случай не би го приемал. Никой от вас не прави нещо и не приема нещо, за което не сте били научени да вярвате, че не ви е от полза. Даже и да не ви е от полза, вие нямаше да го приемате, ако не бяхте научени да вярвате, че е полезно. Тогава как става така, че ти вярваш, че нещо, което не предпочиташ, ти е от полза, защото ако не вярваше, че ти е от полза, нямаше да се придържаш към него? То щеше да е изчезнало. Така че нека да покопаем и да открием какви убеждения си свързал към своя мотивационен механизъм, които те карат да продължаваш да приемаш една реалност, която казваш, че не предпочиташ, като същевременно се страхуваш от нея? Така че нека да погледнем твоите определения, според които тази нежелана реалност е по-вероятна … това, че ще загубиш всичко и всички. Научили са те да вярваш, че това е по-вероятно от алтернативата, която предпочиташ. Разбираш ли?
Участник: Да.
Башар: Тогава защо имаш определение, според което сценарият, който не предпочиташ, е всъщност по за вярване, по-реален, по-вероятен от реалността, която наистина предпочиташ? Защо имаш това определение?
Участник: … … Това е труден въпрос. Това е …
Башар: Добре! Това би трябвало да е предизвикателство за теб, да намериш този отговор. Това обаче е истинското решение. Ти имаш убеждението, че реалността, която предпочиташ, не е толкова валидна, не е толкова реална, не е толкова вероятна, колкото отрицателната, която не предпочиташ.
Участник: … … …
Башар: Ти си бил обучен да вярваш, че тя не може да бъде толкова реална. Ти трябва наистина да направиш дисекция на това убеждение и да разбереш защо си мотивиран да вярваш по този начин.
Участник: О кей.
Башар: И така, ще ти задам друг въпрос. Има ли някакъв сценарий в твоето въображение, по отношение на който можеш поне да вярваш, че има някаква вероятност той да се осъществи, вместо отрицателния сценарий? Можеш ли да си представиш, че е възможно да кажеш: „Може би този положителен сценарий, който предпочитам, би могъл да се случи, вместо този, който се страхувам, че може да се случи”? Има ли нещо в съзнанието ти, според което това може да се случи? Може би?
Участник: Д-д-да. Опитвам се да си представя как живея нормално, както всеки друг.
Башар: Добре, тогава когато правиш това и когато си позволиш да започнеш да разбираш, че това е толкова валидно, толкова реално, колкото всяко друго нещо, което не предпочиташ и което може да възникне във въображението ти, разбери, че това ще бъде твоята възможност да кажеш: „Какво й има на тази идея, която не предпочитам и която правя да ми изглежда по-реална от тази, която предпочитам?” Повтаряй си това, работи в тази насока, това е твоят процес. Това конкретно е твоят път към свободата – да претегляш и да се освобождаваш, всеки път, когато някоя от тези идеи възникне, и тогава огледай сценария, който предпочиташ. Това е твоята възможност да видиш къде са твоите определения, къде поставяш тежест, на коя реалност, коя считаш за по-вероятна и защо. Това е твоят процес, така че придържай се към него и ще използваш сценариите по начина, по който имаш нужда да го правиш. И независимо какво в крайна сметка ще се случи, ти трябва да знаеш, че ако запазиш положителното си състояние и го използваш по този начин като положителен инструмент, ще се случи точно това, което трябва да се случи, и то ще бъде от полза за теб и за всички, свързани с теб в твоя живот по начин, най-добър за всички участници. Ти трябва да стоиш в състоянието, в което знаеш това. В противен случай, разбира се, алтернативата е отчаяние. Но това не е, което предпочиташ, нали?
Участник: Не, не е. Имам и друг въпрос. Как става така, че съдбата … че изборът, който съм направил, когато дойдох на Земята, е същият, който би трябвало да следвам?
Башар: В определен смисъл, можеш да кажеш, че изборите, които си направил, и житейските теми, които си избрал, са твоя съдба, но докато си физическо същество, ти можеш да преживееш своята така наречена съдба или тема, по най-различни начини, които са най-добри за теб. Ти ще изследваш съдбата, или темата, която си избрал да изследваш, но има различни начини да направиш това и ти можеш да го направиш като си щастлив, тъжен, бавно, бързо, нагоре, надолу, напред и назад и както пожелаеш, което зависи от твоята свободна воля. Ти ще изследваш темата, но какво от това. Това си избрал да изследваш, но нищо не означава, че по някакъв начин трябва да го направиш по отрицателен начин, болезнено и като борба. Като предизвикателство – да, но ти желаеш предизвикателства, защото когато преминаваш през тях, те ти разкриват повече от истинската ти същност. Това е процесът.
Участник: Ъ-хъ.
Башар: Добре дошъл в живота на планетата Земя. Ти си се съгласил да играеш на тази игра.
Участник: Да, така е.
Башар: Играта се променя непрекъснато. И ти я променяш заедно с всички останали, които също желаят да променят правилата на играта. Това всъщност е смисълът на този век на трансформация. Вие променяте правилата на играта! Така че може да играете различна игра. И ти си част от това. Ти си една от фигурите на игралната дъска и ти решаваш, че има други правила, които искаш да следваш. И докато следваш правилата, на които си се съгласил, сега в този момент от вашата еволюция едно от правилата е, че можете да промените правилата. В известна степен. Достатъчно, за да преживеете един много по-различен тип реалност. Ето защо ние наскоро ви казахме, че призмата на света сега действително, физически се разделя. Вие действително започвате да преживявате разделянето на действителни физически реалности. Някои от странните, парадоксални и мистериозни неща, които може да започнете да преживявате във вашия живот, са всъщност резултат от това, че преживявате едновременно повече от една успоредна реалност, когато те в момента действително се отделят една от друга.
И така, това помага ли ти?
Участник: Помага ми много.
Башар: Как се чувстваш?
Участник: Чувствам се приповдигнато. Чувствам, че това, което съм преживял, има някакъв смисъл. Има значение, за да разбера кой съм.
Башар: Добре. И моля, запомни, че наистина няма значение къде се намираш, а има значение кой си на съответното място. Нали така?
Участник: Да.
Башар: Защото не е важно какво се случва, а какво правиш с това, което се случва. Това е мярката за промяна. Това е мярката за овластяването. Не какво се случва. Не прави щастието си и равновесието си зависими от отраженията. Ти решаваш какво е състоянието ти и отраженията в един момент ще те последват. Но ти не трябва да имаш нужда те да те последват, защото не основаваш състоянието си на тях, в противен случай състоянието ти става зависимо. Нали така?
Участник: Разбирам. Благодаря ти.
Башар: Хубав ден… … Нания.
Ейприл: Да?
Башар: Имаш ли други въпроси от други източници?
Ейприл: Милиарди.
Башар: Добре, номер едно?
Ейприл: Можеш ли да кажеш нещо за еволюцията на ума.
Башар: Еволюцията на ума? Не умът еволюира, а апаратът, чрез който умът се проявява, еволюира. Умът е умът.
Ейприл: На нас ни се иска да еволюираме като вид.
Башар: Вие еволюирате. Вие обаче сте израз на ума. Вие не сте ума. Разбираш ли?
Ейприл: Тогава къде всъщност се случва еволюцията?
Башар: В промените, които настъпват в преживяването на физическата реалност, които позволяват по-широко проявление на ума. Може да изглежда, че „нашите умове еволюират”. Способността да изразявате своя ум, е това, което еволюира.
Ейприл: И това е свързано с нишките на ДНК, които не са активирани?
Башар: Това е начинът, по който вие го интерпретирате,
Ейприл: Или потискане на определени генетични маркери …?
Башар: Да-а, отново: това е начинът, по който го интерпретирате. Това е символът, който сте избрали, за да представите идеята за изявяване на повече от вашия ум. На вашата планета има изказване на определена личност, който е казал в отговор на въпроса: „Колко умове съществуват в битието?” – „Точният брой на умовете в цялото творение е точно един.”
Ейприл: Защото това е „Всичко, което е”, което има едновременно множество мисли …
Башар: В определен смисъл, да. И вие сте негова мисъл. Следователно идеята е, че тъй като вие сте една рефлективна мисъл, способна даже да рефлектира спрямо себе си, това как мислите за себе си и как виждате себе си и кое намирате вярно спрямо себе си, определя способността ви да еволюирате до момент, в който сте способни да изразите повече от ума.
Ейприл: Ти говориш за самоизследване и за саморефлексия.
Башар: Да.
Ейприл. И даже на нашето ниво, колкото сме повече саморефлективни, толкова по-задълбочено разбираме съществуването.
Башар: И толкова повече еволюирате, защото така еволюира и „Всичко, което е” – чрез саморефлексия.
Ейприл: И всичко изглежда като наредени огледала – отражения, след отражения, след отражения …
Башар: Отражение, отражение, отражение … до безкрайност.
Ейприл: И става все по-светло.
Башар: И все по-тъмно. И все по неутрално.
Ейприл: М-м-м-м … Каква е разликата между инстинкт и интуиция?
Башар: Инстинктът е този капацитет, който е вграден в биологичната ви форма. Интуицията идва от Висшия разум.
Ейприл: Ние винаги казваме, че животните действат по инстинкт.
Башар: При тях това е нещо като вградена биологична версия на интуиция, но не точно същото нещо. Това е нещо вградено в биологията, което може донякъде да отразява интуиция, но качеството му е различно, поради специфичната биология.
Ейприл: Тогава как ние хората се различаваме от животните, които имат много силни инстинкти. Една мечка, която е принудена да живее в бетонна клетка, се опитва да издълбае бетона, за да премине в летаргия. Това е нещо инстинктивно.
Башар: Да.
Ейприл: Как ние сме различни по отношение интуицията и инстинктите си като хора?
Башар: В определен смисъл, начинът, по който усещате интуицията като хора, ви дава възможността да надмогвате инстинктите си. Инстинктът, в определен смисъл, е вградено нареждане да бъдете себе си. Вие имате способността да пренебрегвате директивата да бъдете себе си.
Ейприл: Всъщност, докато преминаваме през този процес (на трансформация), съм забелязала, че част от самия процес е научаването как да надделяваме на инстинктите си и вместо това да правим интуитивни избори. Правилно ли е да кажем това?
Башар: В определен смисъл, но ние също така казваме, че понеже вие сте преодолели естествените си инстинкти, вие трябва да се осланяте на интуицията.
Ейприл: Ти говориш за инстинкт, като например, когато вървиш през една гора, можеш да подушиш опасността. Това е инстинкт.
Башар: Да.
Ейприл: Но при повечето хора това може вече да не е изявено толкова силно.
Башар: Това е акт на балансиране и това е част от идеята. Така че вие може да имате първоначален инстинкт, но какво правите с него и как му реагирате, може понякога да е основано на интуиция, относно инстинкта.
Ейприл: Но способността ни да преодоляваме инстинкта е част от този процес, нали?
Башар: Да, това е компонент. Това не означава, че задължително трябва да го правите, но това е просто компонент.
Ейприл: Опитвам се да си помисля за инстинкт, който причинява проблеми, когато го проявяваме.
Башар: Инстинкт, който причинява проблеми?
Ейприл: Да.
Башар: Ти, в определен смисъл, използва вече такъв пример. Мечката е изправена пред бетона, но инстинктът й показва, че въпреки това трябва да копае.
Ейприл: Аз говоря за нас. Какви инстинкти трябва да преодоляваме, за да еволюираме до момента, когато ще можем да взаимодействаме с теб, лице в лице?
Башар: Идеята да забравите кои сте, ви позволява да изпитвате един инстинкт, който казва, че всеки непознат е опасен. Това е погрешен инстинкт, но вие го изпитвате като инстинкт: „Пази се!”
Ейприл: Или: „Страхувай се от тъмното”.
Башар: Или: „Страхувай се от тъмното”.
Ейприл: А какво ще кажеш за страха от височини?
Башар: Това може да бъде инстинкт за оцеляване, но не е задължително да бъде страх. Това може да се появи като осъзнаване. Отново: тези неща не са като черно и бяло. Има вариации и степени на смесица на различни неща, на положителни и отрицателни инстинкти, на интуиция, която се намесва, положителни и отрицателни реакции спрямо различни неща и т.н. Това е смесица, не рецепта за черно и бяло.
Ейприл: Значи всъщност това е акт на балансиране между инстинкт и интуиция.
Башар: Да, и на определения. Системи от вярвания/убеждения, инстинкти и интуиция играят един танц. Това е акт на балансиране на хората на вашата планета.
Ейприл: (въздиша дълбоко) Това са доста сложни неща.
Башар: Ние ще се впуснем в повече подробности друг път.
Ейприл: О кей. Можеш ли да кажеш нещо повече относно пътищата, които изминават електроните, и дали всъщност тези пътища корелират с убежденията на този, който ги наблюдава?
Башар: Те изминават вероятностни пътища. Да, те корелират с вероятностите на убежденията.
Ейприл: Можеш ли да поясниш това?
Башар: Вероятността един електрон да бъде на всяко конкретно място корелира с вероятността на убеждението ви къде ще го откриете.
Ейприл: … … Хм.
Башар: Получаваш реалността, която си се програмирала да преживееш.
Ейприл: Това е, както когато си кажеш, че ще се събудиш в седем сутринта и се събуждаш в седем?
Башар: Вероятността да се окажеш буден в седем сутринта, след като си се инструктирала да направиш този експеримент, придава на събуждането ти в седем сутринта най-голяма вероятност, да.
Ейприл: Интересно.
Башар: В това няма нищо мистериозно.
Ейприл: И накрая, можем ли физически да виждаме духове в реалност от четвърта степен на плътност?
Башар: Да. Това е един от симптомите и едно от естествените преживявания в реалност от по-висок порядък на плътност – сетивата ви започват да регистрират неща, които преди това са били невидими за вас. Просто защото те са на различна честота и това е всичко. Вие разгръщате своите сетива и можете да улавяте като антена по-високи честоти, които не сте могли да виждате преди. И някои от тези честоти ще ви позволят да виждате духове, да.
Ейприл: Това нещо задължително ли е на четвърта степен на плътност?
Башар: Не, не е задължително. Ние притежаваме такава способност, но не всеки от нас има необходимост от това. Това, което трябва да се случва, се случва. Просто на такова ниво на честота и плътност има повече неща, които МОГАТ да се случат. Така да се каже, вие разполагате с по-голяма палитра. Докато във вашата плътност вие може да речем да работите само с основните цветове, при по-високата категория плътност, вие работите и с допълнителните цветове, даже и с цветове, които са отвъд това, което може да разпознаете при трета степен на плътност. Така че не всеки трябва да използва всички тези цветове, но те са на разположение при нужда.
Сега е време за вашия холотоп. Моля, направете кратка почивка, след което ще продължим с вашата холотопна медитация.
* * *
Нека сега продължим с холотопната медитация. Освободете се от дневните си грижи, дишайте дълбоко, леко и без усилия. Фокусирайте вниманието си в центъра на холотопа пред вас. С появяването на светлините на екрана, музиката зазвучава нежно и позволете си да се отпуснете в съня, който споделяме. Позволете си да абсорбирате информацията през очите си, от цялата нервна мрежа, изобразена на холотопа, който е отражение на вашия Висш разум, който се свързва през всички тези нишки от енергия, тези линии от светлина, с вашия Физически ум и ви позволява да преживеете идеята за физическата реалност.
Позволете си да продължите да дишате. И докато позволявате на очите си нежно да приемат центъра на холотопа като отражение на цялото ви същество, вие може също така да видите в дълбочината различните изражения на неутралността в центъра, която поражда положителните и отрицателни преживявания и енергии, които струят естествено от нея, основани на вашите определения, на вашите вярвания, на вашата перспектива, на вашето разбиране, на това, което приемате като истина за себе си, като истина за реалността като цяло. Позволете на всичко това да намери място в дизайна на холотопа, в линиите от светлина, в образите, които се вихрят в центъра, във фракталните форми, които играят пред вас, в непрекъснато променящия се спектър от цветове, честоти и енергии, които абсорбирате през очите си и в неврологичните пътища на вашето тяло. Нека това да позволи пренастройването на тези неврологични пътища до степен, която ви дава най-доброто предимство да познавате себе си възможно най-дълбоко. За да получите прозрачност и яснота за себе си, за да може да прозрете през всички илюзии, които сте наложили на себе си и които са извън синхрон с това, което наистина предпочитате да бъдете, оставяйке само тези параметри и ограничения, които са ви от полза, и ви водят по пътя, който представлява темата, която сте избрали да изследвате, темата, която сте избрали да представлява този ваш живот.
Приемете цялата информация, вложена в този холотоп, която ще ви разкрие всичкото релевантно знание, всичката мъдрост, всичкото прозрение, всичкото вдъхновение и интуиция, от които се нуждаете в своя живот и които са релевантни за съществото, което сте създадени да бъдете, за ума, който сте проектирали в този сън на физическа реалност и които да ви бъдат дадени чрез синхронности, много лесно, без всякакви усилия, по пътя на най-малкото съпротивление.
Дишайте дълбоко и нежно, като приемате музиката и светлината, като позволявате на всички светлинни форми да намерят израз и се разгърнат във вас. Докато позволявате на безусловната любов да се разраства в центъра на вашето същество и да се излъчва навън, с всеки удар на сърцето ви, със скоростта на светлината. Мехурчета от магнитна светлина, които струят навън, неутронът на самото Съществуване, който се разраства все повече и се отдалечава бързо от вас, докато вие всъщност се съдържате в неговия център, като взаимодействате и се сливате с всички други неутрални мехурчета, които се излъчват от безусловната любов на всеки удар на вашето сърце.
Тогава си позволете да видите в това неутрално мехурче, което е вашата реалност, защото вие се съдържате в него, да видите, че зависи напълно от вас да определите какво ще означават за вас вашите отражения – положителни или отрицателни, как ще изберете да преживеете живота, който се разгръща не около вас, а във вас. Защото както сме казали, реалността не се случва на вас, а се случва през вас. Вие сте стъклената призма, многостранната великолепна призма, която взима бялата непречупена светлина на вашия Висш разум, на по-голямото ви съзнание, и го разчупва в красивия спектър от цветове, които представляват отражения на вашата физическа реалност, на всички ваши вярвания, на всички ваши определения, всички ваши емоции, мисли и поведение и ги поставя пред вас. Отраженията на играта, която сте избрали да играете, отраженията на мира, който сте избрали да бъдете, и всички разбирания за себе си, които ги съпровождат и които се свеждат до най-простото и дълбоко признание, което винаги е било истината – „Познай себе си и бъди себе си”.
Изследвайте, не се страхувайте, изследвайте себе си. Бъдете прозрачни за себе си. Отворете се за себе си. Защото истината е вътре във вас и тя винаги ще бъде красива. Няма от какво да се страхувате. Всички отрицателни вярвания и убеждения, които вие може да генерирате от едно неутрално обстоятелство, които може да имате за себе си и които са ви научили да приемате за себе си, никога няма да са наистина верни. Те ще бъдат само толкова верни, колкото вие ги направите верни, като повярвате, че са верни. Те ще са верни за вас само в този един момент. Те не могат да бъдат винаги верни. Спомнете си петия закон, според който всички неща се променят, освен самите закони. Така че всичко останало извън законите не е факт, не е окончателна истина, а само една перспектива, едно мнение, едно убеждение. И то може да се променя. Вие сте господари на промените, които решите да направите, когато се придвижите от това неутрално място и предпочитате идеята за положителната рефлективна реалност, като използвате даже отрицателните неща по положителен начин. Промените, които правите, ви променят напълно, цялостно и абсолютно. Във всеки следващ момент вие вече буквално не сте същата личност. Това не е метафора. Вие никога не сте същото лице във всеки един следващ момент, буквално. Следователно като нова личност във всеки един момент, вие имате ново бъдеще, както и ново минало. Вие имате и ново настояще. Независимо как избирате да определите себе си в този момент, в триединството на Съществуването, във всички възможни положителни, отрицателни и неутрални обстоятелства, които може да се изправят пред вас, изберете да реагирате по начин, който отговаря истински на този и тази, който и която предпочитате да бъдете. Защото вие сте деца на космоса, деца на Творението, деца на Съществуването, деца на безкрайността, деца на вечността. Вие сте неразрушими. Вие съществувате и следователно винаги сте били и винаги ще бъдете. И времето е също ваша илюзия. Защото всъщност не става дума за това винаги да сте съществували, нито за това винаги да съществувате от този момент нататъка. Вие съществувате единствено в настоящето. Защото настоящето е единственото, което е. И всичко, което вие преживявате, се случва в това „сега”, но от различна гледна точка, което създава вашата илюзия за време и за пространство, и за промяна.
Поемете дълбоко въздух и направете тази реалност своя. И я издишайте като своя нова истина. Поемете дълбоко въздух и кристализирайте тези вибрационни честоти, и ги издишайте, и ги превърнете в своята нова истина. А сега вдишайте дълбоко и задръжте, задръжте и задръжте … и издишайте. И почувствайте атмосферата изпълнена с тази бликаща енергия на вашето истинско същество, на вашата истинска същност, защото вие сте направени от светлина. Вие сте направени от вибрацията на любовта. Това е вашата природа, вашата същност. Това е вашата истина.
Продължете да вдишвате тази истина, лесно и дълбоко. Като вълни на морски бряг – навътре, навън, навътре и навън, навътре и навън. И като вдишвате тази енергия и си припомняте всичко, което сме обсъждали в този ден и в това предаване, вие ще позволите на всичко, което идва от неутралния център, което за някои може да се прояви отрицателно, а за други може да се прояви като положително, да ви послужи по начин, който предпочитате. Защото всички неща – положителни и отрицателни, са част от Творението и са еднакво валидни. Равновесие, баланс, балансът е вътре във вас. Той не е никога извън вас и никой не може да го открие там. Търсете вътре в себе си и ще откриете. Защото той винаги е бил там. Просто внимавайте и ще видите.
Продължете да дишате, нежно, с лекота, дълбоко, обгърнати от безусловните ръце на Творението, откърмени, подкрепяни, обичани, достойни, красиви, съзидателни, изразителни, радостни. Това са ваши права по рождение. Това е вашата природа. Бъдете естествени, бъдете себе си. Бъдете себе си, това е всичко, което трябва да правите. Просто … бъдете … себе си.
Продължавайте да дишате, докато светлините на екрана избледняват, докато музиката заглъхва. И си позволете да плувате в тази кадифена тъмнина, плувайки в един сън, в едно безкрайно море, подкрепяни от вълните, които преминават през вас, около вас, под вас. Плувайки по течението, което сте самите вие. Течението, което ще ви отведе точно там, където трябва да бъдете, когато трябва да бъдете. Защото течението, това сте вие. Това да се отдадеш, не означава да се предадеш. Да се отдадеш, означава да си позволиш да преживееш контрола, който вече притежаваш. Следвайте течението. Дишайте. Плувайте в съня, заедно с нас. Чувствайте се спокойно и бъдете в мир. И добре дошли у дома.
Приемете нашата безпрекословна любов. Сладки сънища!
