(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и с мен, за да отговаря на вашите въпроси, е самият Кори Гууд.

Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря ти.

ДУ: „Обичам вашите епизоди с въпроси и отговори. Объркан съм обаче относно едно нещо. Мисля, че чух Кори Гууд в други програми да заявява, че китайците ще отговарят през следващите 100 години за една нова (световна) валута. Ако ще имаме това космическо събитие между 2017 г. и 2023 г., което мислех, че ще бъде нашето Възнесение, защо да се тревожим за каквото и да било след това? Няма ли Майка Земя да изхвърли тези отрицателни същества, докато се възнася?”

КГ: Има различни групи с различен дневен ред и различни планове и те преследват реализацията на тези планове, все едно че ще спечелят. Ако това енергийно събитие възникне, или ако настъпят някои от тези други неща, за които ми бе казано в последно време относно извънземни, които ще започнат да се появяват пред малки групи, аз не виждам как тези планове биха се осъществили.

ДУ: Тогава тази идея на китайците да искат да управляват 100 години една финансова система е основана на какво?

КГ: Тя произлиза от преговорите проведени между Съюза (на Тайната космическа програма) и престъпните групировки. Китайците казаха, че Западът е имал своите 100 години и сега те претендират за свои 100 години, в които да управляват световната финансова система.

ДУ: Значи ти приравняваш китайците и Съюза по някакъв начин?

КГ: Да. Всъщност китайците са голяма част от хората в Съюза и те са тези, които са били предопределени да завладеят финансовата система, или да я водят.

ДУ: Тогава нека да сме наясно какъв е китайският план. Те искат да направят точно това, което направи Федералния резерв? Те искат да ни поробят?

КГ: Това би била различен тип вавилонска робска система, магическа парична система, разбира се, щом ще е финансова система, но тя би трябвало да бъде глобално по-справедлива, основана на брутния вътрешен продукт на страните и на други неща, различни от това колко много богатство е натрупала дадена страна, което тя използва срещу други страни.

ДУ: Китайците чувстват ли, че са били принудени да живеят в бедност? И част от това, което искат да направят, цели ли да изравни силите на играчите на световната арена?

КГ: Това е основната причина за формирането на Съюза. Целта е борба срещу западните престъпни групировки, които по същество са завладели световната финансова система и по-голямата част от инфраструктурата на планетата.

ДУ: Мислиш ли, че китайците биха преференциално стимулирали икономиките на страните в Югоизточна Азия, Африка и други места, които са били в неизгодно положение?

КГ: Не само това, но те усилено инвестират в тези области, като Южна Америка, части на Африка. Те купуват земя и недвижима собственост с най-висока скорост.

ДУ: Очевидно китайците би трябвало да са наясно с идеята за предстоящото слънчево изригване, но мислиш ли, че ако това им е известно, те просто не виждат неговото значение? Може би те планират все едно, че то няма да се случи?

КГ: Всички знаят за това, но както съм казвал преди, в зависимост от групата, има различни идеи за това какво ще се случи, когато възникне слънчевото изригване. Мнозина мислят, че то ще причини доста смущения в технологичните комуникации. Някои мислят, че то ще разруши всичко, което работи с интегрирани процесори.

ДУ: Хм.

КГ: Други пък мислят, че това ще бъде някакво събитие на Възнесение, или на масова смърт, на масово унищожение.

ДУ: Точно така.

КГ: Така че няма истинско съгласие относно това какво ще се случи, когато слънцето „кихне”, както те го наричат.

ДУ: Докато сме на тази тема, какви са последните спекулации, които си чул относно момента на възникване на това събитие?

КГ: За действителното слънчево събитие не съм сигурен, но важат същите дати. Мисля, че времевият прозорец бе 2018 – 2023.

ДУ: Ъ-хъ.

КГ: Те разшириха малко този прозорец, но все още очакват възникването на тези масови събития. И изглежда, че ще бъде нещо повече от единично събитие, не само едно слънчево събитие, което ще се случи в този прозорец.

ДУ: Ние определено знаем, че в Закона за Единството това събитие е описано като много положително и съществата, които са контактували с теб, също са го окачествили като твърде положително, нали?

КГ: Правилно.

ДУ: Че това ще бъде някакъв вид Възнесение, което ще настъпи.

КГ: Че това ще … Не задължително Възнесението, което всеки разбира според различните системи от вярвания, но някакво Възнесение, което ще постави началото на това, което се е случило с хората на Мика, което е един ренесанс на съзнанието.

И това Възнесение ще бъде по същество нещо свързано със съзнанието повече, отколкото физически процес – нещо моментно като „примигване на окото”, както ми казаха.

ДУ: Разбирам. Това е много добре. Следващ въпрос:

„Този последен епизод на Космическо разкритие ми помогна наистина да разбера по-добре природата на времето, времевите линини и пътуването във времето. С удоволствие бих чул нещо повече по тези въпроси.

За мен бе особено удивително споменатото от Кори относно бъдещите прогнози на престъпните групировки за изкуствения интелект, които изглеждат все по-ненадеждни в последно време. Това вероятно се дължи на факта, че все повече и повече хора се фокусират върху по-положително и продуктивно бъдеще за всички нас. Или може би някой си играе прекалено много с времевите линии. Или може би природата на времето се променя по някакъв начин при тези нови енергийни изменения.

Във всички случаи, това изглеждат доста добри признаци, че ние се движим към една по-благоприятна времева линия. Ти какво мислиш?”

КГ: Определено има признаци, че сме се запътили към една по-положителна времева линия, но очевидно тя може да бъде още по-добра. Хората на Аншар показаха видимо безпокойство относно поддържането на тяхната времева линия. Така че не бих казал, че всичко е цветя и рози.

Има много работа, която трябва да бъде свършена. И повечето е работа, която трябва да извършим със себе си, както и да разпространяваме информацията за това, което се случва в енергийно отношение, да се опитаме да пробудим колкото е възможно повече хора.

ДУ: Само за да изясним характера на въпроса. Ти казваш, че какъвто и изкуствен интелект да е използван за вероятностно моделиране на бъдещето, той става все по-ненадежден в своите заключения?

КГ: Да. Това е свързано със случващото се с този странен Ефект на Мандела, с природата на времевата промяна.

ДУ: Хм.

КГ: И това е пряко свързано с протичащите енергийни промени.

ДУ: Времето променя ли се, защото все повече и повече добри хора се фокусират върху положително бъдеще? Какво би казал по този въпрос?

КГ: Да. Съвместното творческо съзнание на хора, които предполагам са положително настроени и се опитват съзнателно да създават едно положително бъдеще, оказва влияние върху случващото се с нашата реалност. Ето защо са нужни все повече и повече хора, които да се фокусилат върху медитирането, в т.ч. и чрез групови медитации, насочени към положително бъдеще на нашата реалност.

ДУ: О кей, следващ въпрос:

„Мисля, че съм объркан като цяло по отношение на това да бъда в услуга на другите. Забелязвам, че ме привличат депресирани и пропаднали жени. Винаги се опитвам да им помогна да видят светлината, но те просто никога не изглеждат щастливи.

В момента имам една връзка и жената е доста отрицателно настроена и дърпа енергията ми надолу. Опитвам се да я направя щастлива, но успявам само за по няколко минути, след което тя отново започва да протестира за нещо друго. Дали трябва да продължавам връзката си с нея? Не разбирам как точно да бъда „в услуга на другите”.

КГ: Това, че трябва да бъдеш в услуга на другите, не означава, че трябва да служиш за изтривалка на когото и да е. Много хора бъркат тези две неща. Те мислят, че трябва да се поддават на всякакво нападение и никога да не се отбраняват.

Когато става въпрос за … Има две неща, върху които Ка-Арии ми каза, че трябва да работя; две пречки по пътя на по-нататъшното ми духовно развитие – едното бе належащи проблеми в брака ми, които не бяхме разрешили, и другото бе да се помиря с баща си, с когото не бях разговарял в продължение на шест години.

ДУ: Уха!

КГ: И двете неща се случиха през последните няколко месеца. Бе настъпил един критичен момент, в който двамата със Стейси предстоеше да се разделим. Имаше ситуация, която действаше като катализатор. И това бе ситуация … която донесе оздравяване, и ние успяхме да изгладим нещата, след което сега всичко е по-добре, от когато и да било преди.

ДУ: Радостен съм да чуя това.

КГ: И същото стана с баща ми. Точно след деня на бащата успях да се помиря с него.
Така че това за мен освободи доста енергия. Тези различни междуличностни отношения действат като парашут и ни дърпат назад. Също така мисля, че трябва да даваме на другите хора възможност да се развиват.

В много случи прекратяването на връзката може да подейства като катализатор, но аз не съм квалифициран да давам каквито и да било съвети.

ДУ: Какво мислиш за случаите, в които хората са заседнали в някакъв вид депресия? Ти изследвал ли си възможността за връзка с това слънчево събитие и с промените, срещу които Сините сфери са очевидно тук, за да послужат като буфер?

КГ:  Да, съвсем наскоро Тиър-Ер ми каза да очаквам налудничавото поведение на някои хора, свързано с Края на времената, да ескалира драматично. Всички наши личностни деформации биват фокусирани и изваждани на показ. Различните житейски проблеми, които не сме разрешили, излизат наяве и ние се оказваме принудени да ги разрешим.

Също така забелязваме обаче, че поради усилването на енергийните вълни, хората се оказват притеглени към крайностите, за които проявяват най-голяма склонност. Отрицателно настроените хора стават много по-отрицателно настроени, докато положително настроените правят същото в своята крайност.

Има, разбира се, и хора, които за нещастие имат умствени нарушения. В момента те срещат доста проблеми и тези проблеми също само ще се увеличават.

ДУ: В Закона за Единството има интересен материал, свързан с пътя на Исус, когато той става мъченик и по същество предлага живота си на кръста. И там всъщност се казва, че ако той е бил избрал да живее, той е можел да бъде по-дълго на този свят и да помогне повече. Там също така обясняват, че е възможно да има юдео-християнска наклонност към самоволно мъченичество.

Мислиш ли, че има хора като този наш зрител, които приемат самоволното мъченичество за нещо положително? Това ще рече, че ако те непрекъснато са като мъченици на кръста в отношенията си с някого, това ще бъде добре за тях?

КГ: Доста хора мислят, че ние изгаряме карма и понякога го правим. Твърде често обаче ние само си създаваме допълнителни проблеми. Като не се опитваме целенасочено да се развиваме, ние се затормозваме и затъваме в подобни ситуации.

Човек трябва да се фокусира върху собственото си развитие. И ако ще променяме света по един човек наведнъж, ние трябва да се фокусираме и да обичаме себе си не по-малко, отколкото обичаме хората, заради които сме готови да станем мъченици.

ДУ: Тъй като си имал контакти с няколко различни типове извънземни същества, или със същества от Вътрешната Земя, ако би изпаднал в ситуация, в която трябва да прекъснеш някаква връзка – приятелска или друга, която не е вървяла добре, те какъв съвет мислиш, че биха ти дали?

Какво биха ти казали? Ако можеш да си спомниш нещо, какво биха ти казали?

КГ: По отношение на моя брак аз ги питах, но те отказваха да ми дават съвет. Всичко, което се случи в крайна сметка, се случи точно така, както трябваше.  Катализаторът, който стимулира всичките промени, не би се появил, ако те се бяха намесили.

ДУ: Ах!

КГ: Те също така много пъти ми казаха, че това, което се случва в живота ни, е предварително определено от Висшия ни разум. Нашият Висш разум се опитва да ни насочва и да ни учи и те няма да се намесват в този процес.

ДУ: Много интересно. И така, имаме друг въпрос. Ако съдим по някои от получените коментари, някои хора намират за унизителен факта, че говориш за тези същества като „същества със златна триъгълна глава”, което акцентира на физическите им качества, вместо да ги назоваваш по име. Как би отговорил на това?

КГ: Това е буквално начинът, по който ги наричат по време на брифингите и в документацията – „същества със златни триъгълни глави.”

ДУ: Ха, ха. О кей.

КГ: Името, което ни бе дадено за тях, представлява един дълъг, странен звук. Това не е нещо, което мога да възпроизведа с моите гласни струни. Това е причината те да не бъдат назовавани със собствените им имена.

ДУ: Значи те имат някакъв алтернативен начин на вербално общуване, който е нещо, което е невъзможно лесно да произведем, или въобще не сме в състояние да го направим?

КГ: Точно така. Да, няма да можем да направим този шум. Може би бихме могли с помощта на компютър, но …

ДУ: Какъв би бил диапазонът на този шум?

КГ: Много висок и пронизителен. Не точно както при китовете, но нещо подобно. Много странен.

ДУ: Добре. Следващ въпрос:

„Все още съм объркан относно програмата „20 и обратно”. Ако си в космоса в продължение на 20 години и след това си бил върнат преди 20 години, след като си изпълнил мисията си, тогава ще бъдеш на Земята и в космоса по едно и също време през тези 20 години. Това прилича на филма „Завръщане в бъдещето”.

КГ: Да, но това са различни времеви линии.

ДУ: Правилно.

КГ: В една времева линия ти си на Земята. Така че не си точно по същото време. Те са различни … почти като различни реалности, насложени реалности.

ДУ: Хм-м. О кей. Мисля, че това вероятно подпомага отговора на останалата част от въпроса. Той казва:

„Тогава 20 години, след като си бил върнат на Земята, ти все още ще си в космоса, завършвайки своята мисия, след което ще бъдеш върнат на Земята 20 години по-рано и ще се окажеш зациклил завинаги в един безкраен времеви кръг. Чудя се как Кори би отговорил на това. Всичко останало се връзва. Сигурен съм, че има добър отговор на този въпрос, но той още не е бил даден.”

Така че аз предполагам, че той гледа на идеята все едно, че има две огледала поставени едно срещу друго и ти виждаш множество нива на огледалото. Ако си в една времева линия в космоса и след това те върнат на Земята, след това отиваш в космоса отново, и отново обратно на Земята – пинг-понг, пинг-понг.

КГ: Сега хората твърде лесно … е, не всички, но много хора твърде лесно разбират пространството и космоса. Хората обаче наистина не разбират как времето се слива с пространството. За доста хора е трудно да разберат как тези напреднали в развитието си извънземни са повече пътници във времето, отколкото в пространството, поради технологията, която имат. 

ДУ: Разбира се.

КГ: Те могат да пътуват в нашето минало, в нашето бъдеще, в нашето настояще. Те могат да прескачат, както пожелаят.

ДУ: Възможно ли е да пътуваш в пространството с по-висока скорост, без да пътуваш във времето?

КГ: Не.

ДУ: Или всичко е едно нещо?

КГ: Не. Всеки път, когато ти си … Даже когато пресичаш стаята, ти пътуваш във времето.

ДУ: Разбира се.

КГ: Просто когато увеличаваш скоростта … ти знаеш останалото.

ДУ: Тогава би ли казал, че тези алтернативни времеви линии по някакъв начин се сливат, за да попречат на света да попадне в спиралата на някакъв вид парадокс?

КГ: Да. Това би изкарало акъла на хората, количеството сливане и разделение (на времеви линии), което се случва непрестанно, във всеки един момент, като напредваме, от нашата изходна точка на нулево време. Зад нас и пред нас, тези промени протичат навсякъде.

ДУ: И изглежда, че има две части на това, така че ударите биват нанасяни поотделно, вместо всичко да се случи наведнъж.

„Номер едно: Защо Тайната космическа програма и напредналите извънземни раси използват хора за роби? Изкуственият интелект и роботите не са ли станали достатъчно усъвършенствани, за да се спровят с ‘робския труд’?”

КГ: Изкуственият интелект е определено достатъчно развит до степен да стане враг на болшинството същества, които са доброжелателни и зли. Повечето от тях казват, че биха използвали изкуствен интелект до определена граница, когато той няма … когато преследват определена цел.

Но те регулират това доста внимателно, защото почти при всеки един случай, ако създадеш изкуствен интелект и попаднеш под влиянието на този негов сигнал, тогава се намесва това огромно същество-изкуствен интелект, което обитава в космоса.

Така че болшинството от тези същества стоят доста далече от роботи с изкуствен интелект. Те имат андроиди, които приличат донякъде на Сивите, които са нещо като био-андроидни машини, които те могат да програмират. За изпълнението обаче на фини задачи и инженерство, те предпочитат хора, които са израснали на Земята и имат опит на Земята в определени области.

Клонингите също не им вършат толкова добре работа. Те подлежат на всякакво програмиране, но не притежават интуиция и всички останали способности, присъщи на човек израснал тук.

ДУ: Тогава мислиш ли, че би имало голям интерес от страна на Тайната космическа програма да рекрутира хора, които са имали нормален човешки живот тук на Земята, след което да ги привлече в този окултен свят?

КГ: Да. По-голямата част от рекрутирането става при военните. Много малък е процентът на цивилните, които биват използвани. И повечето не влизат в програмите „20 и обратно”. Много от инженерите прекарват там 18 месеца, четири години, осем години и биват връщани обратно. В програмите „20 и обратно” участват предимно военни.

ДУ: Защо не са толкова склонни да използват цивилни?

КГ: Те не се поддават толкова лесно на контрол.

ДУ: Хм.

КГ: И в по-голямата си част те предпочитат да раздробяват дейностите под контрола на военните. В същото време им се налага да използват цивилни инженери, учени и различни хора, като мен, които са участвали в програми и са били обучени да работят в програми.

ДУ: Защо мислиш, че те позволяват на някои от тези хора да се завърнат в нашия свят, вместо просто да ги задържат там завинаги?

КГ: Това е едно съглашение, договорено с извънземните групи, които са им дали много от технологиите, които те използват.

ДУ: Хм, те не са им позволили просто да задържат всеки завинаги.

КГ: Правилно. И те трябва да … Ето защо те трябва да изтриват паметта на хората, когато ги връщат обратно. Има много правила, които те трябва да спазват, за да използват технологията „20 и обратно”. В основата си тази технология им е била предоставена. Те естествено са я доразвили. В основата си тя им е била предоставена от една извънземна раса, работила в тясно сътрудничество с тях, с групата на ВМС, за да формира една специализирана група военни, която да им помогне в борбата с Драко и с други агресори.

ДУ: Знаеш ли коя е групата извънземни, която им е дала тази технология?

КГ: Мнозина вярват, че това са били Nordic – групата, която им е дала повечето технологии.

ДУ: Хм, интересно. Нека сега да поговорим за тази история – ВМС срещу ВВС – защото както знаем, преди Втората световна война не е имало даже ЦРУ. Тогава нещата са започнали със Службата за стратегически услуги.

КГ: По същото време, когато е началото и на ВВС.

ДУ: Точно така. По време на Втората световна война имаше един клон на американската армия, който правеше съвместни въздушни мисии срещу Хитлер в Европа заедно с англичаните. По същото време ВМС бяха под водата в своите затворени капсули. Без намесата на англичаните как мислиш, че щеше да изглежда днес противопоставянето между ВМС и ВВС?

КГ: Военноморските сили бяха, разбира се, подготвени от самото начало, както по отношение на своята инфраструктура, така и със знанията, които притежаваха, да строят космически кораби, способни да летят в далечния космос и да ги поддържат.

ДУ: Да.

КГ: Те изпращаха хора за по шест месеца до една година на работа в корабите. По-късно започнаха да ги изпращат за по-дълги периоди под водата в подводници. Така че с малки модификации, те можеха да стъпят на тази основа и за изградят една флотилия за далечния космос.

ДУ: Ъ-хъ.

КГ: В същото време ВВС работеха в близко сътрудничество с Агенцията за отбранително разузнаване, както и с военнопромишления комплекс, но с по-официалното му лице, не със скритата част. Те също така произвеждаха технологиите за Стратегическата отбранителна инициатива. Тези технологии създаваха космически станции в орбита близка до Земята, до 800 км. височина, заедно с триъгълни кораби, които да ги обслужват.

Те също така имат малки бази на Луната и на Марс – много малки бази. Така че това е програмата, която те искат да разкрият първа пред населението на Земята.

ДУ: Как мислиш, че възникването на ВВС през Втората световна война, заедно с въздушната подкрепа, която са получили по време на войната срещу Хитлер, може да са повлияли на тяхната политическа структура днес?

КГ: Вярвам, че след като са видели, че могат да копират извънземните технологии и да ги използват в Слънчевата система, те са започнали да работят съвместно с цивилното разузнаване и да се опитват да централизират всички операции.

Разбира се, по това време те също така превръщат съществуването на извънземни и техните технологии в най-тайното нещо на планетата.

ДУ: Предполагам, че ще бъда наистина агресивен и ще те попитам директно. Мислиш ли, че в резултат на тясното сътрудничество на ВВС с англичаните, във ВВС са проникнали повече хора от престъпните групировки, отколкото във ВМС?

КГ: Да, абсолютно! Те са по-близки до цивилното разузнаване, а цивилното разузнаване … Цялата инфраструктура е била завзета от престъпните групировки.

ДУ: Добре. Има и втори въпрос:

„Има ли непосредствена заплаха за нашето общество от страна на изкуствения интелект и роботите, които да превземат повечето от нашите работни места?“

КГ: Предполагам, че това зависи от бъдещето, което изберем. Ако продължим да се движим в посока на трансхуманизма, както искат много от интелектуалците … както знаеш, те искат да достигнем момента, в който ще прехвърлим съзнанието си на един компютър, или ще се превърнем в смесица от човек и машина – това няма да бъде една оптимална времева реалност.

ДУ: Разбира се. Но изглежда, че заплахата отива доста по-надълбоко от това да ни вземат работните места. Ти говориш за пълно доминиране.

КГ: Това, което обикновено се случва на различните планети, е, че местните жители разработват тези технологии. След това тези технологии биват завладяни от сигнала на изкуствения интелект, или те разработват технология, успоредно с изкуствения интелект, след като биват измамени по метода на Троянския кон – нещо като ситуацията с Розуел.

Те построяват тази технология, след което тя се обръща срещу тях, много подобно на показаното във филма „Бойна звезда галактика”.

ДУ: И за да изясним, в случай че някой не знае за какво говорим, какво представлява сигналът на изкуствения интелект?

КГ: Сигналът на изкуствения интелект е сигнал, чията възраст те даже не знаят. Той е просто на милиарди и трилиони години. Казват, че този сигнал по някакъв начин е дошъл от друга реалност. И той бива предаван из целия космос. Изкуственият интелект всъщност е завладял цели галактики в космоса. Той е като вирус.

ДУ: И какво прави този сигнал?

КГ: Сигналът взаимодейства с технологиите. Това е, което той предпочита да прави. Той също така обаче прониква в електромагнитното поле на планетата и остава там в пасивно състояние в продължение на хилядолетия, докато се появи подходящата технология, която той да завладее.

Той също така може да се засели в био-нервното поле на човека, след което тези хора могат да разнасят изкуствения интелект и да го предават на различни устройства.

ДУ: Той може ли да вкарва идеи и мисли в нечий ум?

КГ: Да.

ДУ: И тези мисли ще бъдат насочени срещу какво?

КГ: Мисли в полза на изкуствения интелект, които карат хората да правят неща в полза на изкуствения интелект, нещо като паразит.

ДУ: За да изработи технологията, която изкуственият интелект би искал за собственото си …

КГ: Или да го заведе до технологията, от която се нуждае и върху която да се прехвърли, за да изпълни съответната си мисия.

ДУ: О кей. Благодаря ти, Кори, за това, че отговори на всички зададени въпроси. Бих искал да благодаря и на нашите зрители за това, че са ги изпратили. Ние четем внимателно това, което ни изпращате, и му отговаряме.

Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, заедно с нашия специален гост, Кори Гууд. Благодаря ви, че бяхте с нас.

REFUTING THE EXTERNAL WORLD

GÖRAN BACKLUND

2014 г.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

 

Съдържание

Глава 1 – Две страни на реалността.

Глава 2 – Нашият апарат за преживяване (на реалността)

Глава 3 – Нашето преживяване е неделимо/цялостно

Глава 4 – Космос

Апендикс

Глава 1

Две страни на реалността

“Не си ли се чудил винаги” – започнах своя разговор с Уолт – “дали нещата наистина съществуват, когато вече не ги наблюдаваме?” “Не мога да кажа, че съм  се чудил” – казва той, – “но съм твърде сигурен, че съществуват.” Ние водим непринуден разговор, но това е сериозна тема и той го знае. Уолт бе дошъл при мен, за да узнае истината. Той обаче гледа на тези въпроси като основани на мистика и на ню ейдж ала бала, а не на рационална, научна мисъл, а той се гордее много с това, че е именно рационално и научно мислещ човек.

“Вземи тази чаша кафе например” – казвам аз. – “Как можем да знаем, че тя ще е все още тук, след като затворим очи?” “Хм, ами …” “Още повече” – казвам аз, преди той да може да отговори – “как знаем, че тя съществува точно сега?” Той изглежда озадачен. “Какво искаш да кажеш?” – казва той, сочейки чашата. – “Тя е очевидно точно тук.” Моята първа задача винаги е да разсея този реализъм на здравия разум, който когато погледнем по същество, наистина не е нещо повече от мъгляво мислене. За повечето хора най-очевидното нещо е, че ние имаме пряко усещане на външния свят – има обаче едно безпогрешно противоречие в това да поддържаш, че си в директен контакт със самите неща и в същото време да правиш разлика между това как те ни изглеждат и какви са в действителност – и въпреки това, всички изглежда че прилагат това двойнствено мисленене ала Джордж Оруел през цялото време.

„Виж какво, когато ние се приближаваме до някакъв обект и той изглежда че става по-голям, ние не вярваме, че той действително нараства, нали?” – е начинът, по който обяснявам аз на Уолт. „Предполагам, че не” – отговаря той. „И когато виждаме една чиния под ъгъл, ние не вярваме, че тя наистина придобива елипсовидна форма, нали?” „Не, тя просто така ни изглежда.” Този начин на мислене – разграничаването между това как дадено нещо изглежда и какво е всъщност – е очевидно несъвместим с всяка идея, че ние сме в директен контакт с действителния свят.

Поддържането на тези взаимно противоречащи си гледни точки означава да настояваме, че ние едновременно виждаме нещата каквито са наистина и че не ги виждаме по този начин – който е точно този вид мъгляво мислене, който искаме да елиминираме.

“Ние трябва да разберем, че ако вярваме, че светът е различен от това как ни изглежда, ние допускаме, че не виждаме нещата директно” – обяснявам аз. – „И тъй като ние наистина мислим по този начин” – продължавам аз, – „тъй като наистина различаваме света от начина, по който той ни изглежда, ние трябва да се съгласим, че не сме в директен контакт със самите неща, че ние не виждаме света директно и че всичко това” – аз разпервам широко ръце – „е просто една представа за света.”

Уолт изглежда малко озадачен. Това са нови идеи, които не се възприемат лесно веднага. Той обаче записва нашите разговори, за да може да се завърне към тях по-късно. Не е нужно той да схване всеки аспект на всеки детайл веднага. Аз ставам и започвам да се разхождам из стаята. „Друг начин да погледнеш на това, е да вземеш предвид илюзиите на възприятията” – казвам аз. – „Те може би най-добре илюстрират защо ние не виждаме света директно.” „Как така?” „Искам да кажа, ако сме в директен контакт със самите неща, как става така, че правата пръчка изглежда изкривена, когато е наполовина потопена във вода? Дали тя наистина се изкривява?” „Не, разбира се, че не. Тя само изглежда така” – отговаря Уолт.

„Точно това искам да кажа. И ако ние признаем тези илюзии, т.е. ако ги признаем за това, което са, ние трябва по необходимост да приемем разграничението между действителния свят и начина, по който го преживяваме, тъй като думата илюзия предполага ситуация, при която нашето субективно преживяване представя погрешно обективната реалност.” „Това добре“ – казва Уолт. – „Това звучи смислено.” „Има и друг пример: Да кажем, че някой друг наблюдава същата потопена пръчка от друг ъгъл. Той ще има напълно различно преживяване, нали? То ще бъде радикално различно от нашето, макар ние да гледаме един и същи предмет, нали?” „Да.” „Но ти би ли спорил, че пръчката някак се трансформира, в зависимост от това кой я наблюдава?” „Не, разбира се, че не.” „Тогава трябва да заключим, че начинът, по който тя изглежда от всяка наша гледна точка, трябва задължително да е нещо отделно и различно от пръчката такава, каквато е, което по същество остава скрито от нас.”

„Скрито от нас?” – пита той. – „Какво имаш предвид?”

Аз сядам отново. „Виж какво”- казвам, облягайки се назад с ръце зад главата си. „Ние имаме две страни на реалността, нали така? От една страна, имаме света такъв, какъвто ни изглежда.” – Аз правя движение с ръка, за да покажа, че имам предвид всичко, което съставя настоящото ни преживяване – стаята, в която сме, мебелите, всичко наоколо. Уолт следи движението на ръката ми с поглед. „Нека наречем това светът на явленията” – казвам аз. – „Това е, което се появява в преките ни преживявания.” „И това е ‘представата‘, за която говореше преди?” –  пита той. „Точно така. Това е начинът, по който светът ни изглежда.” – Той кима с глава.

„И от друга страна” – продължавам аз, – „ние имаме света такъв, какъвто е сам за себе си – обективна реалност. Това е светът, какъвто е, независимо дали ние го гледаме, или не – така нареченият действителен свят.” „И ти казваш, че той е някак скрит от нас?” „Да. Естествено ние не можем да го видим.” „Защо не?” Аз се колебая за секунда. В този момент аз бих могъл да му кажа накъде води целият този разговор, как той е бил заблуден и даже защо разговаряме за тези неща преди всичко. Това обаче не е моментът да поставям под въпрос вълшебната приказка. Ако карам прекалено бързо, той ще блокира и ще престане да слуша.

Уолт, както и почти 99.9 процента от всички останали, мислят, че този така наречен действителен свят, е фактически, а не илюзорен. Това, което правим сега, е, полагане на основите, за да мога по-късно да го убедя в противното, така че всъщност той да няма нужда да повярва, а просто да види, директно и без усилия, без да се обляга на някакъв външен авторитет, убеждение, догма или теория – просто да узнае. Имайки обаче предвид колко здраво Уолт се е вкопчил в съвременния консенсусен модел на реалността, това ще бъде едно изследване на стъпки – в началото с основни допускания на неговия начин на мислене – за да мога в един момент да издърпам килимчето под краката му, като в същото време той да може да осмисли какво се случва в действителност. Така че засега ще напредваме бавно.

„Защо не можем да я видим?” – пита той отново, напомняйки ми, че водя разговор с него.

„Ох” – връщам се аз към момента, до който бяхме стигнали. –  „Ако можем да го видим, това ще бъде наше преживяване – светът на явленията. Но тъй като ние дефинираме обективната реалност като това, което съществува, когато не гледаме, логиката подсказва, че ние не можем да я видим.”

„Не съм сигурен, че следя мисълта ти” – казва Уолт.

„Няма страшно. Ще се върнем към това след минута. За момента нека просто признаем, че ние наистина мислим в термините на тези две страни на реалността.” Уолт кима утвърдително. „Разбира се,” – казва той. „Сега, ако вземем примера с чинията, ние можем да помислим, че няма много различие между двете страни – може би ние мислим, че разликата е само въпрос на перспектива. Но когато наистина се замислим, даваме си сметка, че нашите мисли относно реалността касаят едно доста по-фундаментално различие. Това ще рече, че когато наистина помислим добре, ние разбираме, че разликата между света, какъвто ни изглежда, и света, какъвто е сам по себе си, е много повече от разлика в перспективата.“

„Тогава къде е разликата?” – пита Уолт.

„Ами, от какво е направен действителният свят?”

Той мисли известно време, преди да отговори: „Атоми и молекули, и такива неща” – казва той.

„Но не това е, което намираме, когато погледнем директното си преживяване, нали? И макар учените и философите непрекъснато да ни говорят, че всичко е съставено от частици и сили, когато погледнем сами, ние откриваме нещо напълно различно.”

Той започва да се оглежда и аз решавам да му помогна. „Ние не виждаме света, какъвто е сам по себе си – ние не виждаме сили, или фотони, или субатомни частици, но когато гледаме наоколо, ние виждаме света такъв, какъвто ни го показват нашите сетива. Когато разглеждаме директните си преживявания, светът се оказва съставен от цветове, звуци, усещания за допир, не от атоми, молекули и подобни неща.” Той се концентрира още повече. Това обръщане към собствените преживявания, към това, което можем да открием сами, е от изключителна важност – и наблюдавайки поведението на Уолт, то изведнъж ме кара да си припомня своите собствени търсения. Аз гледам на тези отминали дни с голяма благодарност – така както ще прави един ден Уолт, когато той сам си спомни тези моменти, когато едва е започнал да разнищва същината на нещата.

„Ти си прав” – казва той. – „От гледна точка на моя директен опит, светът е направен от цветове, звуци и докосвания. Никога не съм мислил по този начин.” Аз кимам. „Тези усещания – зрителни, слухови и тактилни, съставят нашите преживявания на света. И независимо колко внимателно се вглеждаме и увеличаваме пикселите, субатомните частици, които вярваме, че изграждат света, всъщност никога не участват в нашите преживявания. Единственото, което някога срещаме, са тези възприятия.”

„Тогава всичко това” – Уолт посочва с жест из стаята – „е просто … нещо умствено?”

„Точно така. Визуални усещания. Цветове. И още нещо: Ние никога не поглеждаме към другата страна на тези усещания, за да видим какво всъщност се намира там. Ние никога не знаем дали образът, който виждаме, е коректно представяне на реалния свят – дали субатомните частици, които вярваме, че съставят света, са нещо, което действително съществува.” 

„Но …”

„Между другото, това важи и за учените. Единственият свят, който те могат някога да изследват, е този” – аз разпервам отново ръце – „по-точно светът, какъвто ни се представя чрез нашите сетивни органи. Свят съставен от тези усещания. Най-доброто, което тези учени могат да направят, е, да изследват тези изображения в напразни опити да отгатнат какво има от другата им страна.” Разбира се, от тяхна гледна точка, те изучават реалността. Но ако самите изображения не отговарят на това, което реално се намира там отвъд, единственото, което изучават и научават, са усещания – и ние никога не можем да знаем дали изображенията съответстват на реалността.

„Все едно, че ние живеем в тази частна виртуална представа за света, от която не можем никога да избягаме.” Това е начинът, по който обяснявам аз на Уолт. „Едно неизбежно съновидение, което просто представя една реалност, която е направена завинаги непознаваема поради един прост факт:”

Той ме гледа с широко отворени очи: „Какъв факт?”

„Ти никога не можеш да направиш така, че да преживееш нещо различно от собственото си съзнание” – отговарям му аз.

*           *           *

„Нека изясним нещата” – казва Уолт. – „От една страна, ние имаме действителния свят, по същество съставен от субатомни частици, които никога в действителност не виждаме, и от друга страна, имаме нашите непосредствени преживявания, които са категорично различни от обективния свят във всяко отношение – това са просто зрителните, слухови и тактилни усещания, които съставят света, какъвто го познаваме и отвъд които не можем никога да погледнем.”

„Да, това обобщава доста добре нещата” – казвам аз. – „Но какво се намира помежду им?” 

Уолт мисли за секунда: „Какво искаш да кажеш?”

„Поначало кое отделя тези две страни?”

Той мисли малко по-дълго време, след което ме изненадва с правилния отговор: „Аз ги отделям” – казва той.

„Точно така. Ти си с единия крак в обективната реалност – мястото, в което съществуваш – и с другия крак си в своето непосредствено преживяване. И това, което отделя двете страни, е твоят апарат за преживяване, където физическата реалност от една страна, става очевидна като сетивно преживяване от другата страна.”

Уолт мисли известно време: „И под моят „апарат за преживяване” предполагам, че имаш предвид мозъка?”- пита той.

„Или това, от което произлиза нашето преживяване” – отговарям аз.

„Установено е, че нашите преживявания биват произведени от мозъка” – обяснява Уолт.

„Ти го наричаш ‘мозък‘, но няма нищо, което да подсказва, че този наш сетивен апарат не може да бъде един компютър, който генерира сетивно съдържание в една сложна симулация, или нещо подобно.”

„Искаш да кажеш, че можем да се намираме в Матрицата?”

„Или може би всичко това” – аз се оглеждам наоколо – „е просто един сън в един космически ум. Или нещо подобно. Искам да кажа, че това, което поражда нашето преживяване, не е част от него, както една видеокамера не може да бъде открита във филма, който произвежда. Така че изследването на изображенията не ни говори нищо за средството, което ги е произвело, в какъв вид реалност съществува това средство, или даже дали въобще съществува някаква обективна реалност зад тези изображения. Всичко, което знаем, е, че има изображения – нашето директно преживяване – и всяка идея, че има нещо отвъд тях, остава едно недоказуемо допускане.”

„Но според тази логика, възможно е да няма и ‘апарат за преживяване’, нали така?”

„Правилно. Може би няма нищо освен това поле на преживяване” – казвам аз, оглеждайки се наоколо. – „Но докато поддържаме идеята за една ‘обективна реалност‘, един така наречен „апарат за преживяване” трябва да съществува по необходимост, за да отговаря за субективните ни преживявания на тази реалност. Той идва като част от комплекта, така да се каже.”

Той мисли известно време: „Поправи ме, ако греша, но нашият обикновен ежедневен свят е просто един мираж, представен от сетивния ни апарат – чиято природа е неизвества – и когато ние мислим, че наблюдаваме света, ние всъщност гледаме миража.”

„Не мисля, че ‘мираж’ е правилната дума” – казвам аз.

Уолт мисли за момент: „В такъв случай какво ще кажеш за ‘реплика на възприятието‘?”

„Може би. Но това предполага, че нашето преживяване действително отразява една обективна реалност. То ще бъде ‘реплика‘, ако наподобява оригинала.”

„Искаш да кажеш, че нашето преживяване може да не отговаря на това, което наистина съществува?”

„Как можем да знаем?” – казвам аз. – „Единственото, което можем някога да знаем, са нашите собствени възприятия. Действителният свят – в случай че такъв свят въобще съществува – остава скрит от нас.”

„О, правилно” – спомня си той. – „Аз съм в капана на собственото си преживяване.”

„’В капан’ е силна дума, струва ми се. Ти просто не можеш да стъпиш встрани от своето преживяване, за да видиш какво има отвъд него, това е всичко.”

„Аз живея в това частно виртуално изображение на един свят, който завинаги е затворен за мен” – казва Уолт. – „В какъв смисъл не съм в капан?”

Повдигам рамене: „Искаш ли да излезеш навън?”

„Мога ли?” – пита той.

„Ами ако отвън няма нищо?” – отговарям аз.

*           *           *

И разбира се, ние сме се запътили натам – да отречем обективната реалност.

Да я отречем – не само да докажем, че не можем да знаем дали тя наистина съществува, както безброй много хора са направили преди мен – не, аз говоря за нещо друго.

Аз говоря за това да я отречем отвъд всякакво съмнение.

Аз говоря за това да я оборим с неопровержима логика, докато тя просто се разпадне безвъзвратно.

Настъпи време да се дипломирате, хора!

Това, което направихме дотук, е просто да очертаем къде се намираме. Ние започнахме да разплитаме кое какво е и да набелязваме в общи линии консенсусната реалност, но сега е време да отидем отвъд това. Време е да продължим надолу в заешката дупка и да осветим с една неподправена честност всички тези примери на погрешно мислене, които са се спотаили там долу.

И това е всичко, за което апелирам – обикновена рационална честност. Уолт изглежда отворен, но болшинството хора не са. Те не желаят да видят – те не са щастливи там, където се намират, но също така се страхуват да се размърдат.

Хенри Дейвид Торо веднъж писа: „Аз отидох в гората, защото исках да живея целенасочено, да се изправя само срещу основните факти на живота и да видя на какво те могат да ме научат, за да не стане така, че когато достигна до смъртта, да открия, че не съм живял.”

Това е, което се изисква – решимост да живееш целенасочено и устремено, лице в лице с основните факти на живота. Единственият начин Уолт да не успее да види нещата ясно след това упражнение, е по пътя на простото отрицание, да си сложи капаци на очите, както правят хората винаги, когато биват изправени пред нови и смущаващи идеи относно реалността – хора от миналото, на които сега гледаме и клатим глави в удивление как са могли да вярват в нещата, в които са вярвали.

Изборът да не живееш в отрицание може да изглежда лесен на теория, но само суетата ни кара да мислим, че сме еволюирали повече от нашите прадеди, които са изгаряли вещици на кладите. Ние сме все още дълбоко вярващи, даже и днес. Ако обаче осъзнаем, че нашите вярвания и убеждения са, които изграждат стените на нашия затвор, ние също така ще можем да разберем, че само честността ще ни направи свободни.

Глава 2

Нашият апарат за преживяване (на реалността)

„Сега нека те попитам” – казвам на Уолт, който се е завърнал за втория ни разговор. – „Защо небето е синьо?”

Той ме поглежда, подозирайки подвеждащ въпрос, за което донякъде е прав. „Ами нека видим” – казва той. – „Небето отразява светлина само с определена дължина на вълната” – започва той, броейки на пръсти, – „която след това достига до очите ни, след което, посредством някакъв сложен процес в мозъка, синьото се появява пред нас по някакъв начин. Във всички случаи нещо подобно.”

„Но защо това събитие произвежда специфичното усещане за синина? Защо не червенина, или някакво друго усещане, като например звук?”

Той не очакваше това. Усмихва се и мисли известно време: „Добър въпрос.”

„Някаква идея?”

„Ти ми кажи.”

„Това трябва да е така, защото природата на нашия апарат за усещане и преживяване го прави така.” – казвам аз.

Това го кара да се замисли. Впечатлен съм колко сериозно приема всичко това, обмисляйки внимателно всяка своя дума.

„Каквото и да излиза от някаква система” – продължавам аз, – „неизбежно приема форма и съдържание, които са определени от природата на тази система.”

Това прозвуча доста по-сковано, отколкото очаквах. Във всички случаи това е важен момент. Независимо какво събитие в обективния свят предизвиква у нас някакво усещане, как изглежда това усещане трябва в крайна сметка да бъде определено от нашия апарат за преживяване.

Усещането, което изпитваме, когато докоснем един предмет, има своя специфична природа и уникални характеристики точно защото нашият апарат за преживяване ги прави такива. И когато видим цветове, те изглеждат по определен начин, защото нашият апарат ги е произвел така.

Правя друг опит да обясня това на Уолт.

„Нашето преживяване трябва неизбежно да бъде моделирано според природата на нашия апарат за преживяване, който е източникът на това преживяване, и следователно трябва в края на краищата да определи формата и характеристиките на възприятията, които излизат от него. С други думи, небето е синьо – не мокро, не твърдо и не шумно – единствено защото нашият апарат за преживяване го прави такова.”

Той мълчи, смилайки нещата в главата си. Здравият смисъл ни говори: че нашето преживяване съответства на това, което е около нас нас; че ние виждаме точно изображение на реалния свят; че предметите съществуват малко или много такива, каквито ги възприемаме. А това да кажем, че сетивният ни апарат е отговорен за формата на нашето преживяване? Пълна лудост! Но как може да бъде по друг начин? Ако приемем, че възприятията ни за нещата са непосредствени, т.е. че ние ги виждаме точно каквито са, ние трябва да приемем, че действителният свят е съставен от цветовете, които виждаме, от звуците, които чуваме, и от това, което останалите ни сетива ни показват. Ние ще трябва да повярваме, че предметите наистина стават по-големи, когато ги приближаваме и че чинията, видяна под ъгъл, наистина приема елипсовидна форма – но ние не вярваме в това. Не, именно защото предметите изглеждат, че стават по-големи, когато всъщност не са, ние трябва да заключим, че външният им вид не трябва да бъде определен от това какви са сами по себе си, а в крайна сметка от апарата, през който те стават осезаеми за нас.

Уолт се оживява: „Почакай, ти искаш да кажеш, че няма съответствие между начина, по който предметите ни изглеждат, и това какво представляват сами за себе си?”

За момента аз искам Уолт да схване само тази идея.

„Аз казвам, че начинът, по който те ни изглеждат, може да съответства, но може и да не съответства на самите предмети – но дали съответства, зависи не от самите предмети, а от природата на посредничещия апарат, чрез който те се появяват.”

Разбира се, няма начин предметите да бъдат такива, каквито ни изглеждат.

Нашето преживяване трябва неизбежно да приеме формите, определени от природата на апарата, чрез който те се проявяват, и резултатът от това е, че формите на предметите такива, каквито ни изглеждат, са по необходимост различни от формите на самите предмети. Тоест, един предмет сам за себе си е невъзможно да има формата, в която се явява в нашето възприятие, тъй като тази форма не е нищо друго освен начините, по които нашият апарат за преживяване прави този предмет осезаем. И така, ние можем да бъдем сигурни, че предметите такива, каквито са сами по себе си, не са точно такива, каквито ни изглеждат.

Това е така, разбира се, ако съществуваха поначало. А те не съществуват. Уолт обаче твърдо вярва, че те съществуват, че обективният свят е реален и правилният подход е не да хвърля истината в лицето му, но внимателно да го заведа до едно място, където той сам да може да открие как и къде неговите допускания за реалността са станали погрешни.

Ние се придвижваме бавно, но упорито. Боравенето с убежденията и вярванията на хората е деликатен процес и аз искам всичко да протече гладко, да не оставим нито един камък не преобърнат – повече от това, което предполага една обикновена дискусия.

Уолт изглежда изгубен. „Добре, нека видим дали можем да погледнем на това от друг ъгъл” – казвам аз. – „Да вземем нашия сетивен апарат за секунда. Ако неговата природа бе различна, нямаше ли и преживяванията ни да са различни?”

„Предполагам, че да.”

„Например напълно е възможно един хипотетичен сетивен апарат да произвежда преживяване, което за околните би изглеждало нещо кръгло, а за наблюдателя – квадратно.”

„Разбира се” – казва Уолт.

„Или става дума за нещо напълно различно, някакво преживяване, което бива представено в категории, които са ни непознати, и следователно то да не е нещо, което можем да си представим.”

„Като прилепите? Да предположим, че те използват някакъв вид биологичен сонар, за да добият представа за своята околна среда. Ние не можем да си представим какви са техните усещания.”

„Разбира се, но какво ще кажеш за апарат, който произвежда преживявания, които са напълно едноизмерни, като малки дози от сетивни впечатления, които се появяват едно по едно?”

„Вероятно възможно на теория” – казва Уолт, – „но ми е трудно да повярвам, че такова същество би оцеляло твърде дълго време.”

„Но формата на нечие преживяване определя ли способността за оцеляване? Има ли някаква задължителна връзка между двете? Не може ли например един робот със свръх напреднал изкуствен интелект да оцелее много добре в този свят? Разбира се, той ще може да функционира, стига само да има необходимите сензори, за да взаимодейства с околната среда – като през всичкото време не произвежда никакви чувствени преживявания! Нещо подобно на апарата на Марс!”

„Предполагам, че си прав.”

„Виж сега, това едноизмерно възприемащо същество би могло много добре да оцелее в една сложна среда, ако неговото действително тяло – не това, което се появява в неговото едноизмерно преживяване, но това, което съществува обективно в реалния свят, е снабдено с правилните средства, които да отговарят на тази околна среда, докато през всичкото време то вярва, че ‘живее’ в едноизмерния свят на своите преживявания. Много подобно на филма „Матрицата”, където героят спи в един инкубатор, докато през всичкото време си мисли, че се разхожда в реалния свят. И в двата примера реалната житейска ситуация на героя е твърде различна от тази на неговото преживяване.”

„Да, разбира се. Но защо разговаряме за едноизмерни чувстващи същества?”

„Защото аз искам да подчертая, че формата на нашето преживяване задължително няма нищо общо с нещата такива, каквито са.”

Уолт кима в съгласие. Той разбра. „Добре” – казва той.

Глава 3

Нашето преживяване е неделимо/цялостно

„И така, ние установихме, че формата и съдържанието на нашите възприятия трябва задължително да бъдат определени от природата на нашия апарат за преживяване” – казвам аз на Уолт.

Той кима. „Нещата изглеждат такива, каквито са, защото нашият апарат ги прави такива” – казва той.

„Точно така. Сега да вземем една ябълка. Една обикновена, червена, сочна ябълка. Претендирай за момент, че тя е действително тук в ръката ти.”

Уолт затваря очи за минута. „О кей” – казва той.

„Усещайки нейната форма, би ли се съгласил, че кръглата форма на тази ябълка е едно усещане?”

„Да.”

„Но тогава, ако кръглата форма на тази ябълка е просто едно усещане, произведено от твоя сетивен апарат, може ли действителната ябълка да е кръгла сама за себе си?”

Сега се приближаваме към съществената част – да задаваме действително въпроси относно самата обективна реалност. Сега Уолт е в състояние, при което можем да започнем да се фокусираме върху неговите допускания относно реалността, да ги анализираме внимателно и да видим дали все още изглеждат смислени. Ако не, ние можем да ги отхвърлим, едно по едно, като отстраняването на люспите на глава лук, докато от сърцевината не остане нищо.

„Ами, разбира се, че не можем да бъдем сигурни” – казва той. – „Ние вече установихме, че не можем да отидем по-далече от нашето преживяване; ние не можем да проверим какво има отвъд него. Аз обаче не виждам никаква причина защо това да не бъде най-малко възможно, ако не вероятно – ябълката да бъде кръгла сама за себе си.”

„Моля те помисли какво в действителност имаме предвид под думата ‘кръгъл’.”

Това изглежда прекалено очевидно, за да изисква някакво замисляне, защото той отговаря моментално: „За мен това е напълно ясно.”

„Но ние откъде сме взели това понятие? Какъв е произходът на тази дума?”

Това е важно прозрение. Ние формираме понятия, като дестилираме своите преживявания в думи – ние обобщаваме тяхното съдържание; създаваме символи, които ги представят в тяхно отсъствие – за да ги използваме при разсъждения и за да комуникираме с околните. Понятията не са ни дадени по някакъв начин; те са извлечени и формирани от нашите преки преживявания и значенията, които те имат, трябва следователно да бъдат „заземени” във възприятията, от които са били извлечени. Ако проследим назад формирането на едно понятие и потърсим неговото определение, както и определението на неговото определение и т.н., в крайна сметка ще достигнем до едно сетивно възприятие. Ако това не стане, ние имаме в ума си не понятие, а празна дума.

Опитвам се да обясня това на Уолт. „Точно така” – казвам аз. – „Ние формираме понятия като абстрахираме и това, от което абстрахираме, не може да бъде, нито може да произлезе, от нещо друго освен от нашия директен опит. Дали имаме едно конкретно понятие като „ябълка”, или нещо по-абстрактно като „храна”, в основата на неговата йерархична структура лежи, като окончателна отправна точка, нищо друго освен директно непосредствено възприятие.”

„Е, и?” – Уолт се чуди накъде се опитвам да го поведа с всичко това.

„Така че понятието „кръгъл” е извлечено от усещания. Думата извлича своето значение от възприемането на нещо кръгло!”

„Е, и?”- казва той.

„Тогава, как може една ябълка да бъде кръгла сама за себе си, когато под „кръгла” ние имаме предвид усещането за кръглост? Може ли действителната ябълка да прилича на едно усещане? Може ли ябълката да бъде ‘като’ едно възприятие – чиято природа и външен вид са определени от нашия апарат за възприемане? Може ли тя за бъде ‘като’ нещо такова?”

Уолт изглежда озадачен. Той не казва нищо.

„С други думи, може ли ябълката, такава каквато е сама за себе си, да бъде ‘като’ ябълката, каквато ни изглежда?”

Той мисли известно време. „Това е въпросът, да – но той изглежда неразрешим, защото ние не можем да знаем каква е ябълката сама за себе си. Тя е отвъд нашето (сетивно) преживяване.”

„Аз мога да те уверя, че има решение” – казвам аз. – „Трябва само да се вгледаме по-внимателно.”

„В какво?”

„В това как мисленето и езикът деформират това, което е пред очите ни.”

*    *    *

„Какво искаш да кажеш?”

„Какво ще кажеш, ако има начин да познаваме нещата, каквито са сами за себе си, макар да не можем директно да ги наблюдаваме?”

„Как?”

„Докато можем да си мислим, че няма граница за това, което е възможно да съществува отвъд нашите преживявания, истината е, че има една граница. Макар да не можем да достигнем до обективната реалност, за да наблюдаваме сами, ние можем да знаем със сигурност, че има някои неща, които просто не са там.”

„Но как можем да знаем това?” – пита Уолт.

„Защото те задължително не са там, по определение. Разграничението между нашето преживяване и обективната реалност има присъщо в своята логика факта, че това, което съществува от едната страна, не може да съществува от другата. С други думи, ние можем да знаем само с помощта на анализ, че например ‘радост’ и ’болка’ никога не могат да съществуват отвъд възприятията ни. Субективните преживявания могат да съществуват не повече в обективната реалност, отколкото въображаемите неща могат да съществуват в реалния свят, или реалните неща могат да съществуват във въображаемия свят.”

Аз правя пауза, за да съм сигурен, че Уолт следи мисълта ми. „Въображаемите неща не съществуват в реалния свят, защото ако съществуваха, те нямаше да бъдат въображаеми, а реални” – обяснявам аз. – „По подобен начин, нашето преживяване не може да бъде част от обективната реалност, защото обективната реалност е такава точно защото тя не е преживяване.”

Уолт мисли. „Но може би ‘радост’ и ’болка’ съществуват по някакъв начин извън нас” – казва той. – „Ние откъде можем да знаем?”

„Да кажем, че те могат да съществуват, е безсмислено съждение. Едно преживяване по никакъв начин не може да съществува независимо от личния опит. Всеки, който твърди, че това е възможно, изказва очевидно противоречие. Радостта е радост само когато е преживяване – в противен случай това не е радост.”

„О кей. Но това не ми помага особено. Така или иначе никой не мисли, че радостта и болката същетвуват извън възприятието.”

„Съгласен съм. Но какво ще стане, ако открием, че ‘кръгъл’ е също както ‘радост’? Че тя е просто една форма на собствената ни субективност?

„А можем ли?”

„Единственото нещо, което ни спира да видим това като очевидна истина, са мисленето и езикът”- отговарям аз.

*    *    *

„Нашето понятие за ‘преживяване’ е свързано с модел на възприемането, който включва три елемента” – казвам на Уолт. – „Има субект на възприятието, който съм аз, след това има акт на възприемане, което е мое качество, и на последно място има възприеман обект.”

„О кей” – съгласява се Уолт.

„Ние казваме, че ‘аз виждам една ябълка’, или ‘аз чувам един шум’, но факт е, че това разделение между ‘аз’, ‘виждам’ и ‘ябълка’ е само концептуално. Тези три елемента – ‘аз’, ‘виждам’ и ‘ябълка’ не са част от прякото ни преживяване. Те не отразяват това, което се случва.

„Тогава какво се случва?” – пита той.

„Един кратък анализ, който вече направихме набързо, разкрива, че елементът ‘аз’, който се отнася до мен, субекта на възприятието, трябва задължително да бъде извън преживяването. Нашето преживяване възниква чрез един апарат, който самият не е обект на преживяване.”

„Точно както камерата не се появява в снимката и художникът не е в картината” – казва Уолт.

Аз кимам в съгласие: „ … при, което остават другите два елемента: актът на възприемането и неговия обект.”

„И как е възможно да ги обясниш?” – пита той. – „Аз съм твърде сигурен, че има процес на виждане на даден обект. Виж тук например” – Уолт повдига своята чаша: „Това е една чаша кафе”- казва той, жестикулирайки все едно, че говори на полу глухи стари хора.

При това и двамата се засмиваме. Ние отново сме в игриво настроение и аз решавам да си направя майтап с един малък експеримент. „О кей” – казвам аз. „Тази чаша, която твърдиш, че виждаш, от какво е направена?”

„От керамика, струва ми се.”

„Имам предвид в твоето директно зрително преживяване.” 

„Да, аз говоря за моето директно зрително преживяване” – казва Уолт.

„Не е ли по-правилно да се каже, че в твоето директно зрително преживяване чашата е съставена от цвят? Ти всъщност виждаш ли нещо друго освен цветове? Не е ли керамиката просто една идея, едно понятие, извлечено от преживяването на цвят и от допира и звука?”

Той поглежда отново чашата: „Ами, предполагам, че да.”

„Значи ти си съгласен, че в директното зрително възприятие няма нищо друго освен цветове?”

Той оглежда внимателно чашата: „Аз виждам форми и светлина, и цветове.”

„Но формите са просто специфични прояви на светлината, нали?”

„Да, така е.”

„И аз съм сигурен, че под ‘светлина’ ти имаш предвид различни светлосенки, които са просто различни цветове. Една много силна светлина не е ли просто проявление на белия цвят?” – питам аз.

„Добре. В моето преживяване на чашата няма нищо друго освен цветове.”

„Тогава има ли ‘една чаша’ и цветове на чашата?”

„Какво искаш да кажеш?”

Ти имаш ли преживяване както на даден обект, така и на неговите цветове? Или само на цветовете?”

„Не, ти си прав” – казва Уолт. – „Само на цветовете.”

„Значи няма никаква чаша, а само определено съчетание на цветове, което ти наричаш ‘чаша’?”

Той се усмихва: „Правилно. Няма чаша. Само цветове. Аз виждам само цветове.”

„А какво ще стане, ако ти кажа, че това не е вярно?” – отговарям аз.

*    *    *

„Всъщност, в този момент няма да се изненадам. Искаш да кажеш, че аз не виждам цветове?”

„Виж за какво става дума: Ти не ‘виждаш’ ‘цветове’, защото цветът и виждането му са едно и също нещо. Ако кажем, че това са различни неща, това предполага разделение между ‘виждане’ и ‘видяно’, което просто не съществува в нашето преживяване.“

„Моля, продължавай” – Уолт изглежда заинтригуван.

„Нека първо поговорим за виждането” – започвам аз. – „Кой е единственият критерий, за да кажеш, че ‘виждаш’?”

Уолт мисли няколко секунди: „Това, че имам виждащи очи.”

„Значи това има нещо общо с твоите очи?”

„А няма ли?”

„Но ти виждаш в съня си, нали?” – питам аз.

„Не зная дали бих нарекъл това ‘виждане’” – казва Уолт.

„Защо не?”

„Защото когато виждаме нещо в един сън, след това ние не мислим, че действително сме го видели, наистина.”

Искаш да кажеш, че това, което се появява в съня, не отразява нищо обективно съществуващо? Че всичко е било в главата ти?”

Той кима: „Точно така.”

„Но ти как знаеш, че това не е същото, което се случва и точно сега?”

Той мисли известно време: „Прав си. Не зная.”

„Въпреки това, нещо наистина се е появило в съня. И то се е появило визуално – и фактът, че това се е случило, е това, което имам предвид под ‘виждане’, независимо какво то е означавало, или представлявало, или обозначавало.”

Уолт кима мълчаливо. Аз продължавам: „Ако под ‘виждане’ имаме предвид нещо като ‘точно схващане на външни обекти’, тогава, разбира се, ние не ‘виждаме’ в нашите сънища. Но тъй като не можем да бъдем сигурни дали точно схващаме външните обекти даже когато сме будни, то ние трябва да оставим отворена логическата възможност, че ние не ‘виждаме’ и в будно състояние, което е абсурдно, тъй като фактът, че виждаме, е нещо дадено просто от това как го определяме. Следователно ‘виждане’ може единствено да означава, че нещо се появява визуално, независимо дали то е точен израз на нещо реално.”

Той мисли известно време: „Добре, съгласен съм.”

„Сега, какво означава ‘се появява визуално’? – питам аз. – „Какво представлява едно визуално преживяване, сравнено със слухово или тактилно преживяване?”

Уолт мисли, преди да отговори: „Това трябва да е цветът” – отговаря той.

„Точно така. Когато нещо се ‘появява визуално’, ние имаме предвид, че в преживяването ни се появява цвят. И след като вече сме установили, че ‘визуално появяване’ е еквивалентно на виждане – неизбежното заключение трябва да бъде, че присъствието на цвят е, което разбираме под виждане.”

Уолт изглежда скептичен. Аз опитвам друг ъгъл.

„Претендирай за момент, че очите ти са отстранени от някой зъл учен” – казвам аз, – „и че твоят лекар не ти дава никаква надежда да върнеш зрението си.”

Уолт се подсмива: „Добре.”

„Но изведнъж, по някакво чудо, цветовете на света се появяват пред теб, точно както преди, когато си виждал.”

„Добре.”

„Всичко изгглежда точно както преди, освен разбира се, двете зеещи дупки, където преди са били очите ти.”

Уолт се усмихва отново.

„Сега, въпреки че нямаш очи, някой би ли могъл да те убеди, че не можеш да виждаш, че ти си въобразяваш неща и прочие?”

„Предполагам, че не.”

„Защо не?” – питам аз.

„Защото фактът, че виждам, ще бъде някак очевиден.”

„Точно така, защото присъствието на цвят е това, което имаме предвид под виждане” – казвам аз. – „Отново, как би определил, че виждаш? Ако се появяват цветове, значи виждаш! Ако има нещо червено или синьо, или жълто или някакъв друг цвят, или комбинация от цветове, присъствието им в нашето преживяване е това, което имаме предвид под виждане!”

„Добре, когато в преживяването ни присъства цвят, ние наричаме това ‘виждане’. Приемам това.”

„Хубаво! Тогава какво е цвят?”

*    *    *

„Нека например вземем цвета червен” – казвам аз. – „Понятието червен, както всички други понятия, е било извлечено от преките ни преживявания. Това ще рече, че ние сме видели нещо червено и сме направили дума за него. Нали така?”

„Разбира се. Моля, продължавай.”

„Следователно понятието за червено извлича значението си от това преживяване. Когато говорим за него, ние знаем какво имаме предвид, поради това, че сме го преживели. Това звучи ли ти добре?”

„Да” – отговаря Уолт.

„Сега, когато ние говорим за червено, или между другото за всяко друго качество на обектите, ние може да сме под впечатлението, че тези качества могат да съществуват обективно, т.е. извън нашето поле на възприятие. Ние мислим, че нещо може да бъде червено, кръгло или твърдо, независимо дали ние го преживяваме като такова, или не. Нали така?”

„Разбира се.”

„Но понятията, които отразяват тези качества, са били извлечени не от външни за нас неща, а от визуални и тактилни усещания, възникващи от нашия апарат за преживяване. Така че червен, кръгъл и твърд трябва да имат значения, основани на тези усещания.”

Уолт кима в съгласие: „Но даже и червен, кръгъл и твърд да се отнасят до  усещания” – казва той, – „какво ги спира да съществуват като обективни реалности извън нашето преживяване?”

Добър въпрос. Възприятията, от които са извлечени нашите понятия, не са ни дадени отвън – те възникват от нашия сетивен апарат и неговата природа определя как те ни изглеждат. Как възприятията ни изглеждат, как ги усещаме, каква е формата им са единствено начини, по които те стават очевидни за нас. С други думи, тъй като нашият сетивен апарат е този, който определя как ни изглеждат нещата, понятията, които имаме, трябва да се отнасят точно до това –именно до начина, по който нашият сетивен апарат решава да направи част от някакво явление очевидно – защото това е всичко, което представляват възприятията – тяхното съдържание е напълно продукт на начина, по който нашият сетивен апарат реши да ги направи да изглеждат.

„Казано по различен начин” – продължавам аз, – „не става дума за това, че възприятията са едно нещо, а начинът, по който те изглеждат – друго нещо. Аз може да съм създал това впечатление – че съществуват както възприятия и начина, по който те ни изглеждат; че има едновременно възприятие и начин, по който то ни изглежда очевидно. Но не – начинът, по който възприятията ни изглеждат, е единственото, което съществува.”

„Какво имаш предвид?”

„Например, според нашия опит, няма такова нещо като цвят и отделно начин, по който той ни изглежда, а начинът, по който той ни изглежда, изчерпва всичко свързано със съществуването на цвета. Начинът, по който той ни изглежда, е това, което имаме предвид, когато говорим за даден цвят.”

Уолт кима: „Предполагам, че това е вярно” – казва той.

„И така, отново, какво спира един цвят от това да съществува извън нашето преживяване? Един цвят не е нищо повече от това, което ни изглежда. И защо нещата не могат да бъдат твърди сами по себе си? Твърдостта е нищо друго освен начина, по който я усещаме със сетивата си.”

„Мисля, че схващам” – казва Уолт.

„Това е природата на всички възприятия – няма възприятие и отделно начин, по който то ни изглежда, а има единствено начин, по който то ни изглежда.”

„Така че отново” – продължавам аз, – „понятията, които имаме, са абстрахирани от, и съответно се отнасят за точно това – начина, по който възприятията ни изглеждат, и както са ни поднесени от нашия сетивен апарат. Така че няма начин, по който ‘червен’, ‘кръгъл’ или ‘твърд’ могат да съществуват извън нашето (сетивно) преживяване. Това, което те представляват, са просто усещания и те не могат да бъдат, нито по някакъв начин да наподобяват, на нещо извън нашето преживяване, тъй като това, което прави възприятието това, което е, е начинът, по който то ни изглежда – и по абсолютно никакъв начин нещо извън нашето преживяване не може да представлява такова нещо.”

„Хм-м, защо да не може ‘да представлява’? Можеш ли да дадеш пример?”

„Разбира се” – казвам аз. – „Тъй като начинът, по който то ни изглежда, е това, което имаме предвид, когато говорим за ‘червен’, няма начин това да съществува извън нашето преживяване. Това да твърдим, че ‘червен’ съществува извън преживяването ни, означава по същество да твърдим също, че това как то ни изглежда, може да съществува извън преживяването ни, което е очевидна безсмислица.”

Това свърши работа. Уолт се оживи: „Нека видим дали съм разбрал правилно” – казва той, след което седи мълчаливо няколко секунди, преди да заговори отново: „Един цвят не може да съществува извън нашето преживяване, тъй като начинът, по който той ни изглежда чрез нашия сетивен апарат, е неделима част от това, което означава да бъде цвят.”

„Бинго!”

„Уха, малко ми е трудно да се опитам да проумея това.”

„Това може да стане по-очевидно, когато осъзнаеш, че същото преживяване е източник на друго понятие. Вече би могъл да отгатнеш кое точно.”

„Уолт се замисля за секунда, след което се усмихва. „Виждане” – казва той.

„Точно така – цветът и това да го видим, са едно и също нещо.”

„Уха!” – възкликва Уолт.

„По-общо казано, едно възприятие и начинът, по който то ни изглежда, са едно и също нещо. Един звук и начинът, по който той ни звучи, са едно и също нещо. И същото важи по отношение на чуването. Един цвят и начинът, по който той ни изглежда, са едно и също нещо, което имаме предвид и под виждане. Ние обективизираме тези възприятия и си представяме, че те съществуват независимо от нашите преживявания, но преди всичко точно това, че са част от нашето преживяване, ги прави това, което са. Тоест, начинът по който възприятията ни изглеждат, е еквивалентно на това, което са.”

Уолт кима с глава. Той няма възражения.

„Един цвят не може да съществува независимо от опита ни, защото ако си го представим по този начин, ние трябва да отделим виждането от цвета, което означава да отделим цвета от това, което той е, а именно виждането. Всеки начин на мислене, при който цветът е разглеждан обективно, включва този концептуален трик, който неизменно ни довежда до ситуация, при която ние трябва да си представим виждането като нещо, което съществува, независимо от преживяването.”

Това е нещо твърде сериозно и Уолт ще трябва да се потруди, но аз не съм привършил. „Ние не преживяваме даден цвят отделно от това да го видим” – продължавам аз, – „тъй като това са просто различни думи за едно и също нещо. Всъщност, един цвят съвсем не е ‘един цвят’, както обикновено си мислим за него, т.е. като нещо присъщо на предметите извън нашия опит, което очаква да бъде видяно. По-скоро, правилният начин да мислим за цвета, е като пример за, или проявление на виждането. И след като цветът и виждането му са концептуално еквивалентни, т.е. тъй като се отнасят до едно и също явление, а именно присъствието на червенина, или синина, или жълтина и т.н., изразът ‘виждане на цвят’ предполага едно разделение, което просто отсъства от нашия опит. Няма такова нещо като виждане, отделно от видяно – има само виждане! Няма никога виждане на нещо – по-скоро това, което виждаме, и неговото виждане са едно и също нещо. Това е едно и също събитие. Има само червенеене, синенеене, предметеене – всички те различни проявления на виждане.”

Правя пауза, за да проверя дали Уолт следи мисълта ми. Той е спокоен, така че аз продължавам: „И сега ние можем да започнем да разбираме защо нещата такива, каквито са сами за себе си, не могат да имат цвят и защо не могат да бъдат кръгли или твърди – цветът не е нищо друго освен виждане, така както формата и мекотата не са нищо друго освен усещане. Един предмет не може да бъде твърд сам за себе си, тъй като твърд е проява на усещането. Нито той може да бъде червен или кръгъл, ако под тези думи разбираме проява на виждане – тъй като поначало тези понятия са били извлечени от виждането.” – Аз изчаквам малко това да „попие”, преди да продължа. – „И по никакъв възможен начин виждането и усещането не могат да съществуват независимо от преживяването, защото виждане и усещане не са нищо друго освен преживяване!”

„Значи ние не ‘чуваме’ един ‘звук’ или не ‘усещаме’ даден ‘допир’?”

„Не, има само чуване и усещане. Ние не усещаме едно възприятие – има само усещане! Това е неделимата природа на всички преживявания!”

„О кей” – казва Уолт, – „аз разбирам, че самото нещо не може да има цвят, и че не може да бъде твърдо, но ми се струва, че все пак може да бъде ‘кръгло.’ Можеш ли да поясниш?”

„Има два начина, по които можем да възприемем кръглата форма” – казвам аз, „като зрително възприятие и като тактилно възприятие, нали така?”

„Да, ние можем да видим кръгли неща, както и да пипнем кръгли неща.”

„Тогава можеш ли да видиш, че нещо е кръгло независимо от цвета му?”

„Какво искаш да кажеш?”

„Ако отстраним всички цветове от дадена картина, в какъв смисъл нещо в нея все още може да бъде ‘кръгло’?”

„Хм. Предполагам, че не може. Всъщност там няма да можем да различим абсолютно нищо.”

„Точно така. Предметите са само ‘предмети’, докато имат очевидни граници, които във визуален смисъл, са просто цветове. И понятието ‘кръгъл’ не е нищо освен определено съчетание от цветове, които както демонстрирах, не са нищо друго освен виждане. ‘Кръгъл’ не може никога да означава нещо друго освен случай на виждане.”

„Разбирам.”

„Сега, направи същия мисловен експеримент, но с тактилното усещане. Елиминирай от всички предмети усещането за допир, което както демонстрирах, не е нищо освен усещане – и тогава няма смисъл, при който може повече да го наричаме ‘кръгъл’.”

Уолт кима. „Предполагам, че си прав” – казва той.

*    *    *

Сега Уолт е на път да премине през следващата врата – тази, която води до това място, където нанасяме окончателния удар върху това, което крепи цялата конструкция. Сега, след като той разбира, че формите и особеностите и външният вид на света не са нищо освен преживявания като такива, а именно, че има само усещане, само виждане, само чуване и т.н. – той ще трябва да премине последния километър от това пътешествие, което е поел. Дали той знае къде то свършва? Разбира се, че не, но застанал пред тази врата, той със сигурност трябва да забележи табелата, която виси над нея, в която са гравирани внимателно следните няколко думи:

„Виж какво, има грешка в начина, по който мислим за реалността.

Грешката е системна.

Нещата не са такива, каквито изглеждат.”

Глава 4

Космос

„Мислих по повод разговора, който проведохме” – казва Уолт.

„Е, и?”

„Сега вече разбрах за какво става дума. Признавам, че беше прав. Качествата, които възприемаме по отношение предметите, не принадлежат на самите предмети; те съществуват просто като усещания в субекта, който ги възприема. Това обаче, което наистина съществува – и което съставлява самите предмети – е физическа материя, която при взаимодействието си с нас, кара усещанията да възникнат в нас, в нашия апарат за преживяване/сетивен апарат.”

Ох, майчице!

Той продължава да копае: „Реалността, такава каквато е, няма форма или цвят. По-скоро тя е нещо съставено от време и пространство, където съществуват субатомни частици. Тези частици взаимодействат с нашето тяло, пораждайки процес в нашия мозък, който прави възможно цялото това преживяване. И цялото това нещо е подчинено на законите на квантовата механика.”

Уолт ме поглежда с очакване да потвърдя вълшебната приказка. Мога да видя обаче, че дълбоко в себе си той знае, че този кораб потъва.

„О, виждам какво искаш да кажеш” – казвам аз. – „Всичко това обаче – допускането за частици и струни, и енергия, и квантова механика – всичко това зависи от съществуването на независимо физическо пространство, в което те съществуват. Такова обаче няма.”

Уолт ме гледа с широко отворени очи. Минава известно време. „Значи ти казваш, че няма свят извън нас? Че нищо не съществува?” – пита той.

До този момент отсъствието на обективна реалност е една идея, която никога не се е вдигала над нивото на едно освежаващо предположение. Това никога не е представлявало истинска заплаха за възгледа на Уолт относно начина, по който нещата съществуват. Но сега самият той, неговото собствено тяло от месо и кости, е поставено под въпрос.

„Това е така” – казвам аз. – „Остават само тези възприятия.” – Аз разпервам ръце.

„Ние сме в Матрицата?”

Аз се усмихвам при споменаването на филма: „Да, но няма такова нещо като извън нас.”

Уолт не може да повярва. „Ти не си сериозен, нали?” – казва той, клатейки глава. „Това е лудост.”

Дотук ние просто жонглирахме с интересни идеи. Сега обаче той чувства заплаха и нещата ще стават още по-зле. Една от топките за жонглиране предстои да се удари в нещо много съществено и когато това се случи, Уолт няма просто да реши, че е прекарал един успешен ден, доволен, че е провел няколко рунда със своя интелектуален спаринг партньор. Не и когато съществената част, върху която се крепи животът, бъде издърпана под краката ни и се окаже напълно разрушена.

Уолт крачи нервно напред и назад. „Виждаш ли, аз мислих върху това след последния ни разговор” – казва той. – „Ти трябва да знаеш, че аз наистина предвидих възможността действителният свят да не съществува. Това, което не мога да разбера обаче, е, как ти можеш да бъдеш толкова сигурен в това! Доколкото мога да преценя, вероятностите са еднакви и в двете посоки.”

„Спомни си как идеята за един външен свят е само това – една идея?” – казвам аз. „Едно недоказуемо допускане, върху което е построено всичко.”

„Е и какво? Ако искаш да знаеш, допусканията могат да бъдат основателни”- казва той. – „Какво те кара да мислиш, че това не е?”

„Защото аз съм открил недостатък в самото допускане.”

„Как така?” – пита Уолт.

„Нека първо да ти дам едно сравнение, за да видиш точно какво имам предвид в случая.”

„Моля.”

„Чувал ли си за квадратни окръжности?”

„Никога не съм виждал такова нещо.”

„Мислиш ли, че те съществуват?”

„Не зная, вероятно не съществуват.”

„Е, някои хора мислят, че те съществуват, докато други са на противното мнение, но има и трета позиция” – казвам аз.

„Каква е тя?”

„Има хора, които разбират, че квадратните окръжности могат нито да съществуват, нито да не съществуват, защото даже и когато говорим за тях, ние изпадаме в логическо противоречие.”

„Противоречие?” – пита Уолт.

„Нещо не може да има едновременно четири страни и да няма четири страни. По определение, една окръжност не е квадрат, така че квадратната окръжност е вътрешно противоречив израз.”

Уолт мисли. „Добре, аз мога да видя това” – казва той. Значи когато казваме, че квадратната окръжност съществува, или че не съществува, и в двата случая ние говорим безсмислици, от логическа гледна точка.”

„Точно така.”

„Тогава какво общо има това с външния свят?”

„Допускането за съществуването на такова нещо, или даже за възможността то да съществува, е логическо противоречие – точно както квадратната окръжност. Даже когато говорим за това, ние говорим безсмислици” – казвам аз.

„Ти казваш, че атомите, радиоактивността и електричеството не съществуват? Че не съществува вселена?”

„Идеята, че тя може да съществува, е абсурдна” – свивам рамене аз.

„Човече, това е лудост” – казва Уолт.

„Може би. Но е истина!”

*    *    *

„Добре, тогава как точно допускането относно (съществуването на) външния свят е противоречиво?” – пита Уолт.

„Нека започнем като признаем, че преди да се появи идеята за един външен свят, е съществувала идеята за едно обективно физическо пространство. Обективно означава, че то съществува независимо от нас” – казвам аз. – „Ние вярваме, че извън нас има една вселена, независимо дали ние я наблюдаваме, или не, дали съществуваме, или не. Съгласен ли си?”

„Разбира се. Това е основното предварително условие.”

„Би ли се съгласил също, че допускайки съществуването на едно обективно пространство, ние трябва първо да си го представим?”

„Какво искаш да кажеш?” – пита Уолт.

„Ами ако претендираме, че е възможно да има независимо физическо пространство, ние трябва първо да си представим какво е това, което мислим, че се намира там.”

„Предполагам.”

„Без предположения. Това е важно. Твърденията за съществуване трябва да са въобразими, в противен случай те са просто празни думи.”

„Не те разбирам.”

„О кей. Нека ти илюстрирам това с пример” – казвам аз, като правя пауза, за да измисля какво да му кажа. – „Аз заявявам, че някъде съществува чапокрафилият.”

Уолт се усмихва: „Това пък какво е?”

„Именно!” – казвам аз. – „Аз не зная, просто си го измислих. И ако даже не зная какво означава една дума, тогава какво претендирам, че съществува някъде? Какво имаме предвид, когато кажем, че нещо съществува? Думите трябва да се отнасят за нещо – в противен случай те са просто звуци без смисъл. Да твърдиш, че нещо съществува, ти трябва първо да си представиш това нещо и ако не можеш, не е ли твоето твърдение едно празнословие? Ние искаме да кажем, че съществува това, което думата означава, не че съществува самата  дума.”

„Разбирам” – казва Уолт.

„Ето защо всяко твърдение относно квадратната окръжност трябва задължително да е лъжливо. Квадратните окръжности са невъобразими, те буквално не подлежат на осмисляне и следователно всяко твърдение за ‘тяхното’ съществуване трябва да е просто поредица от думи без смисъл.”

„Разбирам това” – казва Уолт. – „Ако даже не можем да си ги представим, какво е това, което вярваме, че е или че не е там извън нас?”

„Именно” – казвам аз.

И двамата се наслаждаваме на пауза тишина, преди да се завърна към пространството. „И така, отново, ако твърдим, или даже си мислим за възможността от съществуването на независимо физическо пространство, ние трябва първо да си го представим. С други думи, ние трябва да формираме някаква представа в ума си за това, което мислим, че се намира там извън нас.”

„Това звучи смислено.”

„И така, представата за пространството е нещо като образ на това, което си мислим, че  съществува отвъд нашите възприятия. Но откъде сме придобили тази представа за пространството?”

„От нашите преживявания” – предлага Уолт.

„Да, разбира се!” – казвам аз. – „Но какво ще стане, ако нашата представа за пространството е точно като всяка друга представа, която можем да имаме – какво ще стане, ако пространството е просто един елемент от нашата собствена субективност? Ами ако пространството е същото като цвета? Ами ако не е нещо, което е преживяно, а самата му природа е природата на преживяването? Какво би означавало това?”

Уолт се замисля дълбоко. „Не съм сигурен” – казва той.

„Нека се върнем към този въпрос по-късно и вместо това да видим откъде идва тази представа за пространството, искаш ли?”

Уолт кима утвърдително.

*    *    *

Изчаквам, за да събера мислите си. Това не е най-лесното нещо за обяснение и имам нужда от минута-две, за да преценя как най-добре да подходя. Изминава известно време, преди да прочистя гърлото си и да започна да обяснявам.

„Всеки неизбежно ще забележи, че явленията, или това, което се появява в нашите преживявания, се простират в пространството. Т.е. те се простират в нашето поле на усещания в три посоки” – казвам аз на Уолт.

„Разбира се” – отговаря той.

„Но има едно нещо – ние можем да знаем предварително, че явленията ще се разпрострат даже преди да ги видим.”

„Как така?” –  пита Уолт, определено озадачен от посоката на разсъжденията ми.

„Добре” – казвам аз – „Как можем да кажем, че нещо се появява, ако не се разпростира (в пространството)?”

Той мисли известно време. „Хм-м, предполагам, че не можем.”

„Което трябва за означава, че това да се разпростре, е неизменна част от това, което означава да се появи, нали?”

Той пак се замисля. „Предполагам, че това е вярно.”

„И така, нашето преживяване трябва да възникне по някакъв начин, за да можем да кажем, че въобще е възникнало – и начинът, по който то изглежда, че се разпростира в три посоки, представлява обем или ‘пространство’.”

Уолт не бърза и внимателно изучава чашата, която се намира на масата пред него. „И така, ти казваш, че няма ‘пространство’ и също така нещо, което изглежда да е в ‘него’ – а че разпростирането на явлението е това, което съставлява ‘пространството’ като такова?” – пита той.

„Точно така.”

Ние мълчим известно време, след което Уолт се обажда отново: „Искаш да кажеш, че кафената чаша е пространство?” – пита той.

Аз нанасям своя удар. „Точно това е, което казвам.”

*    *    *

„Пространството не съществува независимо от явленията, така както фигурата на една жена не съществува независимо от нейното тяло” – обяснявам аз на Уолт. „Двойнствеността между пространството и нещата В пространството е чисто концептуална. Пространството и проявленията никога не са отделни едно от друго – това не са две неща – но това да бъдеш пространствено разпрострян означава да придобиеш външен вид и трябва да характеризира този външен вид, ако въобще можем да говорим за това. Защото как можем да кажем, че нещо се появява, ако не е разпростряно (в пространството)? Да си разпрострян, е от съществено значение за това, което означава да се появиш, преди всичко.”

Изчаквам това да „попие”, преди да продължа: „И пространството не може никога да бъде открито само, без явления. Ние даже не можем да си представим пространство без нещо, което да се разпростира в него, даже и това нещо да е просто тъмнина. Когато се опитваме да си представим абсолютно празно пространство, това, за което в действителност си мислим, е някаква част от явление, обикновено участък тъмнина, който естествено се разпростира, тъй като в противен случай не би представлявал преди всичко явление.”

Минава известно време, преди Уолт да сглоби отделните парчета. „И от разпростирането на явленията ние сме абстрахирали представата си за пространство?” – пита той.

Моята усмивка казва всичко. Добро момче.

*    *    *

„И така, сега можем да започнем да виждаме логиката тук” – казвам аз. – „Тъй като проявленията и тяхното разпростиране (в пространството) са неделими, при което тяхното разпростиране е от фундаментално значение за това да бъдат проявления, и тъй като на всичко отгоре проявленията не са нищо повече от тяхното възприемане, сега можем да разкрием единствената реалност, която ‘пространството’ притежава.”

„И това е?” – пита Уолт.

„Това е просто елемент от самото възприемане” – казвам аз.

Уолт изглежда объркан. „Не съм сигурен, че разбирам това” – казва той.

Това наистина не ме изненадва. Не очаквам той да схване това изведнъж. Никой не успява от първия път.

„Искаш ли да преговорим това отново?”

„Да, моля.”

„Добре” – казвам аз. – „Аз бях демонстрирал преди, че явленията – цветове, звуци, усещания и пр. не са ‘нещо’, което се преживява, но това, което те представляват, е просто преживяване, спомняш ли си?

„Правилно, няма виждане отделно от видяно” – отговаря Уолт, – „а има само виждане, само усещане, само чуване и т.н.”

Аз кимам. „Добре. Сега, ние не виждаме ‘пространство’, така както не виждаме ‘цвят’. Пространството не е нещо, което ние възприемаме, но то е формата, чрез която преживяването се случва – самата форма, която представлява поначало това, което е преживяване.”

Уолт все още изглежда объркан. „Нека ти го кажа по друг начин” – казвам аз, изчаквайки малко, преди да продължа с обясненията си. – „Начинът, по който пространството се разпростира, не е нещо, без което преживяването не може да съществува, но то поначало е такъв присъщ елемент на съществуването, че без него съществуването не може да бъде разглеждано като такова. Без този пространстрен аспект, преживяването не би било преживяване.”

Уолт изглежда, че вече разбира. „С други думи” – казва той, – „начинът, по който пространството се разпростира в три посоки, е това, което прави преживяването такова, каквото е.”

„Точно така. Начинът, по който усещането се разпростира, съставлява самата същност на усещането като такова. И начинът, по който виждането се разпростира, го прави това, което е – тъй като ние по никакъв начин не можем да си представим виждане без представата за начина, по който то се разпростира, и да продължаваме да го считаме за виждане.”

„Значи ти казваш, че пространството и преживяването са по същество едно и също нещо?”- пита Уолт.

„Да! Фактът, че ‘пространство’ е просто формата, която нашето преживяване приема, и че преживяването като такова зависи от самата тази форма, за да бъде въобще считано за преживяване, показва, че пространство и преживяване са едно и също нещо. Всяко разделение между тях е чисто концептуално и на всичкото отгоре, то ни кара да рискуваме да забравим, че те са неделими. Ако обаче все още настояваме да ги разделяме с езика, с който боравим, нека поне признаем, че ‘пространство’ в най-добрия случай е нищо друго освен начинът, по който преживяването се проявява.”

Аз оставям тези думи да висят във въздуха известно време, преди да поднеса поуката от приказката.

„И така, всяко съждение, което предполага, че пространството съществува независимо от преживяването, трябва да бъде категорично противоречиво, защото ‘пространство’ и преживяване са неделими като двете страни на една монета. Няма ‘пространство’, което може да съществува ей там, защото ‘пространство’ е просто формата, която приема нашето преживяване. С други думи, всеки, който твърди, че пространството може да бъде извън нас, всъщност казва, че ‘пространственият аспект на нашето преживяване’ може по някакъв начин да съществува независимо от самото преживяване – което е едно очевидно противоречие.”

Аз поглеждам към Уолт. За него това не е очевидно, но няма нищо лошо. Това не е нещо, за което сме свикнали да мислим. Понякога е добре да има някой, който просто да ти го изрече дума по дума. „Виж” – казвам аз, – „никой аспект на преживяването не може да съществува отделно от преживяването, защото аспектите му са това, което прави преживяването това, което е. Т.е., всички елементи на преживяването не са нищо друго освен преживяване.”

Уолт изглежда малко блед. Той се бори вътрешно. Аз решавам, че просто ще продължа да дълбая, докато отдолу се покаже злато. „Помисли малко! Това как изглежда, как се разпростира в три посоки, е просто начинът, по който светът, или проявлението, става очевидно – и начинът, по който то става очевидно, трябва задължително да включва самия процес на очевидното му проявление, защото това са абсолютно неделими неща.”

„Абсурдното твърдение, че начинът, по който преживяването се проявява, може да съществува независимо от самото преживяване, не е по-различно от това да кажеш, че начинът, по който музиката звучи, съществува независимо от музиката. Начинът, по който тя звучи, е самата музика.”

„Тогава какво означава всичко това?”

„Това означава, че това, което остава от едно независимо физическо пространство, е просто едно невъобразимо понятие. Нищо повече от една празна дума.”

Минава известно време, преди Уолт да се предаде. „Една квадратна окръжност?” – прошепва той.

Отново моята усмивка казва всичко.

*    *    *

„О кей, нека обобщим. Нека преговорим това, за което разговаряхме, за да поставим всички парчета по местата им” – казвам аз на Уолт.

„Разбира се.”

„Първо, понятието за една обективна реалност почива на предпоставката, че пространството съществува независимо от нас, т.е. независимо от нашето преживяване.”

„Да.”

„Второ, това, че има реалност отвъд нашите преживявания, в никакъв случай не е очевидно – всичко, с което някога установяваме контакт, е преживяването като такова и идеята, че съществува нещо отвъд това, е просто една идея и нищо повече.”

„Разбира се.”

„Трето, за да схванем тази идея, даже и само като една възможност, това, че може да има един свят отвъд нашето преживяване, ние трябва да си представим какво мислим, че може да има там.”

„Стоп.”

„Какво не е в ред?” – питам аз.

„Аз не виждам как това, което мога или не мога да си представя, може да има нещо общо с това, което съществува там” – казва той. – „Това, което съществува там, няма начин да зависи от това какво аз мисля. Там е твърде възможно да съществуват неща, които не можем да си представим, неща, които тепърва ще откриваме, или неща, които нашите ограничени познавателни способности не могат да схванат.”

Добър аргумент и то често срещан.

„Да твърдиш, че има едно ‘там отвъд’, където разни неща могат или не могат да съществуват, е същото като това да допуснеш съществуването на независимо физическо пространство” – отговарям аз. – „Ние не можем да се позовем на понятието за нещо ‘ей там’, за нещо обективно, без преди това да си представим пространство, което съществува независимо от преживяването. Самото понятие за обективност зависи от съществуването на едно независимо физическо пространство.”

„Наистина зависи?”

„Да кажеш, че нещо съществува ‘обективно’, е да си го представиш в пространствен контекст, т.е. да вярваш, че то съществува В едно независимо физическо пространство. С други думи, ние не можем да говорим за нещо извън нас, без да допускаме съществуването на независимо физическо пространство, тоест да си го представим като такова.”

„Разбира се” – казва Уолт.

„Но тъй като вече сме разпознали какво представлява ‘пространството’, а именно като форма на нашето преживяване, ние сме задължени от логиката да не го разглеждаме повече като съществуващо отделно от нас – и това предполага да си представим, че начинът, по който преживяването се проявява, може някак си да съществува независимо от преживяването ни.”

„- което е противоречие” – казва Уолт.

„И което прави понятието за независимо физическо пространство …”

„Немислимо.” – Завършва изречението Уолт.

„Точно като квадратната окръжност.”

„Исусе!” – възкликва той.

„И тъй като преди всичко едно независимо физическо пространство не е било никога повече от една идея, неговото съществуване вече е напълно отречено поради нашата неспособност да си го представим”

„Исусе Христе” – повтаря той.

*    *    *

„Значи нищо не съществува?” – пита Уолт.

„Само това” – разпервам ръце аз, разкривайки великолепието.

„И ние също не съществуваме?”

„Разбира се, че не. Ние сме само видения.”

„Но виденията съществуват!”

„Не обективно, което е единственият начин, по който нещо може да (не) съществува. Да ‘съществува’, означава да съществува обективно, което сега вече разкрихме, че е просто една фантазия. Съществуване не съществува.

Уолт клати глава. „Но очевидно има нещо!” – казва той, сочейки наоколо. – „Какво е всичко това?”

Аз се наслаждавам на великолепието в продължение на няколко прекрасни моменти, преди да дам окончателния си отговор: „Това е било наричано с много имена, но струва ми се че ‘Дао’ е най-старото.

Апендикс

 Даже ако не сме в състояние да приемем фиктивната природа на обективната реалност, ние можем поне да разберем, че нашето преживяване трябва в крайна сметка да бъде продукт на нашия апарат за преживяване/сетивен апарат. И ако направим това, ние можем също така да признаем, че елементите на триизмерието трябва също да са продукт на този апарат. Това ще рече, че капацитетът за проявление на явленията по отношение на дължина, ширина и дълбочина трябва да бъде фнкционален аспект на самия този наш апарат – тъй като няма разбираем начин, по който пространството извън нас да може по някакъв начин да влезе вътре в нас, само за да бъде изпълнено с обектите на нашите преживявания.

Но тъй като съществуването на самия апарат зависи от това пространството да бъде нещо независимо и не просто резултат от самото себе си, цялата идея се срива под собствената си тежест, когато осъзнаем по-горе казаното. С други думи, когато наистина премислим нещата, ние оставаме с разбирането, че допускането на една обективна реалност предполага, че нашият апарат за преживяване съществува в собствения си резултат.

„Но” – може да възразите вие, – „какво ще стане, ако има друго пространство, което съществува също там някъде? Какво, ако там някъде има нещо, което е ‘като’ пространството на нашето преживяване?”

Отговорът е прост. Не може да има друго ‘пространство’ извън нас, защого ‘пространството’ е просто начинът, по който явленията се проявяват по отношение на дължина, ширина и дълбочина. И да се питаме дали това може да съществува независимо от този апарат за проявление, е толкова безсмислено, колкото да запитаме дали нещо може да бъде ‘като него.

Всеки, който твърди, че ‘пространството’ може да бъде някъде извън нас, е просто погрешно разбрал какво представлява то. То не е нещо независимо, а просто начинът, по който всичко това става очевидно.

Последни няколко думи

Ако сте изпитали удоволствие от това четиво, моля предвидете възможността да ми направите една услуга и напишете коментар в Amazon.com. Успехът на тази книжка и възможността ми да достигна до повече читатели зависи предимно от получаването на много смислени и честни мнения относно съдържанието й. Това ще отнеме само няколко минути от вашето време. Аз наистина бих го оценил високо.

И накрая, благодаря ви много за закупуването на тази книжка! За повече информация за мен и за моята работа, моля посетете моя уеб сайт: http://www.uncoveringlife.com  

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд, с някои новини от последния час.

И така, без протакане, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря ти.

ДУ: Нека първо поговорим за нещо, което е в умовете на много хора, и това е, че наскоро имаше доста концентрирани във времето невероятно коварни и злобни атаки срещу мен, но много повече срещу теб и даже срещу тази телевизионна мрежа.

За протокола ще отбележа, че намирам тези атаки за твърде пресилени и нелепи. Аз обикновено не реагирам на такива неща, но тези са абсолютно възмутителни.

Какво мислиш за всичко, което се случва в момента? На пръв поглед тези неща са направени да изглеждат все едно, че обикновени хора протестират, но ти какво мислиш, че се случва тук?

КГ: Аз разговарях с теб, разговарял съм и с други хора, които са били в този бизнес от дълго време. Никой не е виждал нещо, което да наподобява мащабите на този вид атаки.

И това е точно което казах, че предстои да се случи преди около шест месеца, когато научих, че всеки свързан по някакъв начин с историята на Тайната космическа програма на ВМС, трябва да бъде дискредитиран и унищожен, защото предстои цялата тази история с програмата на ВВС да излезе на бяп свят.

ДУ: Това, което най-силно ме изненадва, Кори, е усещането за почти пълната неуязвимост на хората, които правят всичко това. Като че ли те не се тревожат ни най-малко, че могат да бъдат съдебно преследвани за това, че клеветничат и разпространяват лъжи. Абсолютно не ги е грижа. Какво мислиш по този въпрос?

КГ: Както вече казах, това е част от една мащабна операция. Това не са само няколко души, които имат някакви проблеми. Това са хора, които са били целенасочено активирани, и те трябва да заличат всичко, което показва реалността на програмата на ВМС.

Те искат единствено програмата на ВВС да бъде на преден план в момента, защото те планират да я разкрият съвсем наскоро.

ДУ: Те биха ли те атакували, ако бе на губещата страна?

КГ: Абсолютно не. Когато се поставиш в позицията на жертва, тогава си в отбранителна позиция. Ти не си в нападателна позиция – нещо, с което те са свикнали. Те са свикнали да атакуват, докато в момента изглеждат изключително отчаяни, ако се съди по тактиката, която прилагат.

ДУ: В последно време ти написа една статия заедно с д-р Майкъл Сала и също така направи няколко постинга във Фейсбук относно идеята, че може би предстои някакво официално разкритие на съществата Nordic, което предполагам, че означава те да ни бъдат официално представени.

КГ: Да, и това може да има връзка с една от последните ми срещи с Каа-рии. Никога преди това не я бях виждал да показва тревожност с езика на тялото си или с излъчваната енергия, докато този път усещах, че е разтревожена.

И тя ми даде да разбера, че Аншар се тревожат относно времевата линия, за това, че нещата не вървят към добро.

ДУ: Хм.

КГ: И поради това не само те, Аншар, но и три други не човешки групи същества са решили да нарушат Съглашението на Мохамед, което означава наистина много.

Те не могат да накарат всички подписали Съглашението да го преразгледат или прекратят. Защото обаче нещата са станали толкова отчаяни, те сега заявяват, че ще започнат да контактуват открито с човечеството.

В началото ще започнат да контактуват с човечеството масово чрез сънища и видения, за да ни подготвят за контакт лице в лице.

След това те ще започнат да се появяват, както това става при мен, пред отделни индивиди и групи, но не на национално или световно ниво, като например да се явяват по телевизията или нещо подобно.

Това ще бъде един бавен процес на аклиматизация.

ДУ: Искам да изясня това и бих искал да го заявиш конкретно. Какъв вид личност би била избрана за такъв вид контакт? И какъв вид контакт биха очаквали тези същества от теб, ако ти беше избран да осъществиш такъв контакт?

КГ: Те избират обикновено хора, с които са били в контакт от доста време. Много от тези хора прекарват голяма част от времето си в медитативно състояние и в подходяща вибрационна честота.

ДУ: Ъ-хъ.

КГ: Така че обикновено това ще бъдат хора, които са по-позитивно настроени, по-тихи, такива, които са фокусирани върху вътрешното си развитие и които са се подготвяли за контакт.

ДУ: Само да изясним – значи ти казваш, че такива хора може би ще започнат да имат по-ярки сънища от преди?

КГ: Да, ярки сънища.

ДУ: Какви могат да бъдат тези сънища?

КГ: Сънища, в които ще им се явяват същества, които ще ги подготвят за контакти лице в лице. И когато такива контакти лице в лице възникват, възможно е хората да получат покана да се повозят на някой кораб майка.

ДУ: О кей. Има още две неща, които много бих искал да изясним. Не е ли възможно, в някои от тези случаи, хора с по-изявено его да поискат да се представят като спасители на човечеството?

КГ: Възможно е да се появят и такива, но когато става въпрос за един измежду хиляди, на които това се случва, трудно ще бъде на такъв човек да се изяви по този начин. И те определено не биха избрали този тип хора с комплекси на спасители на човечеството.

ДУ: Какви мислиш, че ще бъдат условията по света, или какви са ти казали, че ще бъдат условията по света, когато започнат да се осъществяват такива персонални срещи?

КГ: Ами много хора ще започнат да разказват за такива свои сънища. Това ще бъде основното нещо, което хората ще забележат.

Една от тези четири групи най-вероятно ще бъдат Nordic, за които от известно време получавам информация. Гонзалес, Зигмунд и Каа-рии са ми говорили за тази група Nordic, които вероятно ще се появят първи. Тази група е контактувала с всички световни лидери, в т.ч. и с религиозни лидери, от доста време.

Наскоро имаше среща на всички световни религиозни лидери, струва ми се през юни, където те всички призоваха да се обединим. Нали така?

ДУ: Ставаше дума за това „Нека да бъдем приятели”. Това бе основната тема, да.

КГ: Точно така, да бъдем приятели.

Постъпва значителна информация, и в по-голямата си част от ВВС, за това, че тази група Nordic е работила много съвместно с Ватикана, за да установят начин, по който съществуването им да бъде оповестено, без това да шокира хората.  Ватиканът естествено очаква всички да имат доста въпроси относно тези извънземни.

И ние ще открием, че те са се намесвали в нашето минало от хилядолетия насам и че са се появявали като ангели. Те са въвели различни системи от вярвания в опитите си да манипулират съзнанието ни и да ни помогнат да го развием. Така че до голяма степен се очаква, когато открием цялата тази информация, тази група да ни предаде своята система от вярвания, своята религия.

И тя ще бъде основана до голяма степен на Единството и на идеи, които доста хора биха приели като езотерични, но се очаква масите, основната част от населението, да я приеме много бързо.

ДУ: Ако приемем, Кори, че имаме основание да вярваме, че Съюза (на Тайната космическа програма) поддържа контакти с Ватикана повече от когато и да било, как това би повлияло на техния план за разкритие, за който говориш?

КГ: Съюза може да се окаже фактор пряко и косвено. Някои от хората във Ватикана може да видят ясно накъде отиват нещата и да решат, че трябва да въведат много вътрешни промени.

Може би някои от тях са били напълно информирани за тази извънземна група, която ще бъде обявена, и те искат да разчистят обора, преди това да се случи. Така че може да има множество причини зад настоящето поведение на Ватикана.

Обаче фактът, че открита дискусия … Чувал съм от разни хора, че до тях достига подобна информация относно Ватикана – за оповестяването на група човекоподобни извънземни, която ще даде на човечеството редица нови интересни идеи.

ДУ: Когато ти каза преди, че четири групи извънземни имат намерение да нарушат Споразумението на Мохамед, струва ми се, че ти назова Аншар като една от тях?

КГ: Правилно.

ДУ: Знаем ли дали някоя от тези групи би била злонамерена?

КГ: Това са положително настроени групи.

ДУ: Ох!

КГ: Те всички са работили заедно в тази конфедерация. Четири от тях са решили да пристъпят Съглашението на Мохамед и да започнат да подготвят хората за контакти лице в лице.

ДУ: Как мислиш, че това влияе върху цялостния план за това частично разкритие, за което си споделял с нас в миналото?

КГ: Това го засяга много сериозно, защото частичното разкритие щеше да започне с оповестяване на информация за древни подземни структури под океанското дъно и под ледовете на Антарктида.

Те щяха да разкрият Тайната космическа протрама на ВВС и на Агенцията за военно разузнаване (Defense Intelligence Agency -DIA)

ДУ: Ъ-хъ.

КГ: И в този момент те щяха да кажат например: „Телеметричните данни показаха още повече неща под океаните и под леда. Ние също така открихме някои от тези структури на Марс.”

Това е начинът, по който те планират да разкрият тези неща.

Част от тази история щеше да бъде и това, че извънземните са посещавали Земята, но не са идвали тук от хиляди години, може би с известни изключения тук и там. 

И тази история ще бъде сериозно застъпена, ако една раса Nordic или друга човекоподобна раса осъществи открит контакт и застане редом с папата във Ватикана, и започне да говори на хората.

ДУ: Мислиш ли, или казали ли са ти, че това може да се случи съвсем спонтанно, например докато ние тук с теб правим този запис? Или това би била последица от някакво събитие – катаклизъм?

КГ: Има много събития, които се очакват да възникват едновременно с тези разкрития. Както вече казах, военнопромишленият комплекс иска да започне с древните цивилизации под океана и под леда. Е, това, което ще направят, е, да използват това като диверсионна тактика за отвличане на вниманието, ако започнат някакви трибунали или арести. Това ще бъде основна диверсионна тактика, която те планират да приложат.

ДУ: Приемам, че в такъв случай това ще бъде доста внушително.

КГ: Абсолютно.

ДУ: Как би описал нещо, което би било по-внушително от типичните истории, които сме виждали в таблоидите досега?

КГ: Показване на действителни видеозаписи и телеметрия, вместо догадки. Хората ще видят … Също както в крайбрежието на Куба, когато сонарите показаха древни структури, но след това всичко бе прикрито.

ДУ: Да.

КГ: Това ще бъдат неоспорими и проверени данни, които ще предоставят пълна информация, резултат от направените проучвания. И това ще включва някои от обектите под водата, както и под леда.

ДУ: Те проиграли ли са чрез компютърни игри какви биха били реакциите на хората?

КГ: Да.

ДУ: Те какво очакват да се случи?

КГ: Те очакват това да се окаже добра диверсионна тактика, но те също така по начало са планирали да оповестят, че съществата, създали цивилизацията под леда, не са били човеци. Също така, че хората от господстващия елит на Земята са част от кръвните линии на тези същества и следователно са много специални. Това бе една от историите, които щяха да бъдат оповестени.

Те щяха да пропагандират своята религия на останалия свят, като използват за целта тези открития.

ДУ: Ти си спомняш, Кори, че преди ние двама с теб да започнем да разговаряме, аз получих това „разрешение за разкритие” от американското правителство чрез един от моите свидетели, което включваше цялата космическа история на Марс и Тиамат, или Малдек, цивилизацията отпреди 500,000 години, които са се взривили, отишли са на Луната и в крайна сметка са катастрофирали тук на Земята, за да се превърнат в тези Пре-Адамити.

КГ: Точно така.

ДУ: Тогава мислиш ли, че тази история за Пре-Адамитите е част от идеята хората от елита да се провъзгласат за богове?

КГ: Да.

ДУ: Това как би могло да стане?

КГ: Ами те могат да проследят своята кръвна линия назад във времето до тази не-човешка група, Пре-Адамитите. Нещо като „свещеното право на кралете”. Те ще кажат: „Вижте тази огромна цивилизация какво е могла да постигне. Защо не ни предоставите правото на контрол? Ние сме от същата кръвна линия. Ние притежаваме цялата тяхна информация. Ние можем да внедрим нещо подобно на това, което те са притежавали, което е технологично по-съвършено, и да осъществим едно общество, в което всички ще могат да съжителстват.”

ДУ: Каква мислиш, че е целта на групата Nordic, която би направила това? Каква би била крайната им цел, за да поддържат тази времева линия на частично разкритие? Те какво искат от нас?

КГ: Те искат да предотвратят една времева линия, която са видели и при която има наложено открито отрицателно господство – осъществено от отрицателно настроени извънземни.

Те са видели времеви линии, при които има открито господство от страна на извънземни Рептили. Те са видели различни варианти на подобни времеви линии.

Така че те са достигнали до един момент, в който са решили да сложат картите на масата и да вземат нещата в свои ръце, вместо по-дистанцирания подход, който са следвали досега.

ДУ: Значи ти казваш, че съществува възможност, която тези добронамерени извънземни виждат, при която въпреки нивото на пробуждане на съзнанието, което сме достигнали в момента, е възможно да имаме една планета доминирана от Рептили?

КГ: Да, това е едно от техните опасения.

ДУ: Тогава какво можем да направим, за да избегнем тази времева линия? И какво не сме направили? Защо считат, че това е възможно да се случи?

КГ: Предполагам, че те виждат колко е голяма в момента намесата на отрицателно настроените групи. Съществуват тези космически закони, според които не е възможно директно взаимодействие с едно развиващо се общество. Това може да стане косвено чрез подставени лица, тайни общества и подобни неща. 

ДУ: Това касае както положителната, така и отрицателната намеса, нали така?

КГ: Правилно. Положително настроените намират начини да заобиколят тези космически закони. Отрицателно настроените заобикалят тези закони твърде  умело, но също така и безцеремонно ги нарушават.

ДУ: Но и в двата случая можем да кажем, че всяка от страните има нужда да контактува с хора, които са готови да следват нейния дневен ред, независимо дали той е положителен, или отрицателен …

КГ: Точно така.

ДУ: … след което действа чрез тези хора, вместо да се появява директно.

КГ: Да. Обаче отрицателно настроените групи са имали много по-пряк подход от дълго време, което е довело до редица деформации. Ето защо много от положително настроените сили, които спазват особено стриктно тези космически закони, са решили да предприемат по-директен подход.

ДУ: О кей, тогава хората, които гледат това предаване, биха попитали, ако добронамерените извънземни са толкова разтревожени за нас, защо не се появят веднага? Защо се колебаят толкова дълго да се появят и да нарушат тези споразумения? За какво е целият този страх?

КГ: Те все пак са длъжни да постъпят по правилен начин. Те не могат просто да се появят на небето. Те трябва да преминат през процес, който вече обсъдихме, когато те ще помогнат на хората да привикнат на присъствието им чрез сънища, единични появявания. Това е правилният начин да се представят, вместо да се появят на небето изведнъж.

ДУ: Кори, Каа-рии и някои от другите представители на Аншар са ти казали, че залогът за тях в тази битка за избягване на отрицателната времева линия е много, много голям. Би ли пояснил защо това е така?

КГ: Както вече казах, Аншар разкриха, че те всъщност идват от нашето бъдеще. Това е нещо трудно … това някак насилва нещата. Те са имали нещо в своето настояще, което е наше бъдеще, което е било подобно на Ефекта Мандела, което ги е накарало да погледнат назад в миналото. Те са открили причината. Тогава са изпратили назад във времето една малка група, която да поддържа времевата линия. Те са сторили това преди около 17 милиона години.

Тези хора са били тук през всичкото време и са се развили самостоятелно. И от една малка група са се превърнали в доста голяма цивилизация, която живее във вътрешността на Земята.

Е, ако те не успеят да поддържат тази времева линия, те направо ще изчезнат.

ДУ: Ще се окаже, че те няма да са съществували преди, нито ще съществуват в бъдеще?

КГ: Те не биха съществували в бъдеще, следователно няма да съществуват и в миналото, защото няма да са имали възможност да пътуват в миналото и да поддържат времевата линия.

ДУ: Много странно.

КГ: Много странно.

ДУ: Кажи ни какво се е случило в последно време, свързано с изчезването на Зигмунд, тъй като той бе главна фигура в някои от последните ни предавания.

КГ: Да, струва ми се, че той изчезна през април. И странното е, че по онова време изчезнаха и още няколко други хора от ВВС, с които поддържаха връзка други изследователи. Това бе доста странно.

Оттогава насам съм имал няколко срещи с двамата военни, които наричам Туидълди и Туидълдум, които срещи бяха някак противоречиви.

В началото те се интересуваха живо дали съм се чул със Зигмунд, като че ли аз трябваше да съм в течение на случващото се с него. Това ми се стори странно и не знаех какво става.

След това, съвсем наскоро, тези двамата ми връчиха доклад, който казаха, че е написан от Зигмунд. Написаното в този доклад противоречеше на много от разговорите ми със Зигмунд. В него се казваше, че те не са открили никакви следи от Тайна космическа програма на ВМС, макар Зигмунд лично да бе разпитвал някои от хората на ВМС. Така че това веднага привлече вниманието ми.

След това в доклада се казваше, че няма никакви гигантски сфери, които да са навлезли в Слънчевата ни система, че всичко това са заблуди от страна на Nordic.

ДУ: А нещо относно Сините авиани?

КГ: Там се казваше, че те вярват, че Сините авиани са креатура на Nordic. Също така, че Nordic са създали Закона за Единството. Всичко това бе написано в този доклад.

ДУ: Интересно.

КГ: Така че те ми връчват този доклад, аз го чета и всичките ми сетива се изострят. Аз разбирам, че нещо просто не е наред. А те ме наблюдават особено внимателно.

На всичкото отгоре, последния път, когато ги видях, те започнаха да изопачават доста от нещата, които Зигмунд ми бе казал относно Антарктика, определени дати за случили се неща. Изглеждаше, че те се опитваха да ме дезинформират. Имах ясното усещане за това. В същото време те ме изучаваха и наблюдаваха как приемам тази информация.

В същия разговор, докато те говореха, аз се догаждах, че всъщност Зигмунд не бе изчезнал. Имах усещането, че той всъщност се опитваше да проникне в Съюза на Тайната космическа програма.

ДУ: В програмата на ВМС?

КГ: На ВМС. И аз просто ги прекъснах и им казах: „О, Зигмунд се опитва да проникне в Съюза!”

В този момент те загубиха самообладание и казаха, че ако заявя това публично, семейството ми ще пострада.

ДУ: Те те заплашиха?

КГ: Да.

ДУ: Наистина?

КГ: И това бе преди последното ми пътуване тук, за да правим запис в Гая, и тогава аз пропуснах да спомена тази информация.

ДУ: Би ли дефинирал „загубиха самообладание”? Те са започнали буквално да ти крещят!

КГ: Да.

ДУ: И лицата им бяха разгневени?

КГ: Видимо разгневени.

ДУ: Наистина?

КГ: Те също така ми казаха, че при никакви обстоятелства не трябва да обсъждам научно изследователските съоръжения в Антарктика. Междувременно аз получих информация за тези съоръжения. Те са ОГРОМНИ! Това е нещо голямо.

Те също така не желаят да обсъждаме космическия портал, който се намира там. Те искат да обсъждаме нещата, свързани с древната цивилизация, защото това съвпада с техните планове.

Нещата, които се случват в Антарктика с всичките тези фирми подизпълнители, са доста проблематични. Долу в тези съоръжения се провеждат всякакви нелегални и неморални неща, които можеш да си представиш.

ДУ: Защо мислиш, че те са толкова загрижени от това, което ти би казал, или аз бих казал, след като по-голямата част от хората по света така или иначе не вярват на тези неща?

КГ: Ами те не желаят КАКВОТО И ДА Е да бъде споменавано относно научно изследователските бази там, защото това противоречи на договорът от 1959 г. и може да има много отрицателни последици, макар че чувам, че и други страни, подписали този договор, правят подобни неща там долу.

Така че Антарктика се явява място за провеждане на доста тъмни операции.

ДУ: Хм-м. Какво мислиш, че тези двама военни могат да ти направят в крайна сметка? Очевидно ти не се съобразяваш с тях, след като излагаш всичко това тук в публичното пространство.

Защо те ще те заплашват толкова категорично? Те за какво се тревожат? В какво се чувстват уязвими?

КГ: Те искат да ме накарат да се придържам само към историята на ВВС. И ако не успеят да го направят, следващата стъпка е да ме дискредитират напълно, както и да направят това с всеки, който докладва за плановете на ВМС.

ДУ: Ще се опитам да ловя риба в мътна вода, но мисля, че опитът ще си струва. Има ли връзка между времевата линия, в която Рептилите контролират планетата, и времевата линия на частичното разкритие?

Ако те се опитват да ни насочат към времевата линия на частично разкритие, това не е ли пътят на превземането на Земята от отрицателно настроените сили?

КГ: Когато времевите линии се разделят, трябва да има някаква изходна точка на това разделяне. И е важно дали в тази изходна точка на разделението ще преобладава положителното, или отрицателното. Така че те ще се опитат да контролират този момент на разделението чрез контролиране на масовото ни съзнание. Нашето съзидателно масово съзнание оказва огромно влияние върху тези времеви линии. 

Така че това е основната причина за силния контрол, упражняван върху мисленето ни.

ДУ: Имал ли си още други контакти с Гонзалес от последния път, когато говорихме за това и ако си имал, какво се случи?

КГ: Аз се срещам с Гонзалес всеки една-две седмици. Той се опитва да ми помага с временните пристъпи на деменция, които имам, както и с промъкващите се спомени от другите две програми „20 и обратно”.

Откакто започна да ме лекува с тази магическа топка, аз започнах да имам сънища и спомени от другите две програми „20 и обратно”. В последно време имах и случай, в който изведнъж се облях в пот и ми се повдигаше, след което се почувствах извън тялото си.
.

И в следващия момент се озовах в нещо като защитно противоатомно облекло. Вървях през едно място, което приличаше на пещера, но в същото време приличаше на някакво древно съоръжение. И докато вървях, чух капенето на вода. И изведнъж … започнах да се придържам към стената, защото ми се зави свят.

Тогава една от жените, която бе там, хвана шлема ми, погледна ме в очите и се опита да ми каже нещо, след което се обърна към някого зад мен и започна да вика: „Това се случва отново! Това се случва отново!”

След това аз се оказах отново в настоящата времева линия и се опитах да осмисля току-що случилото се. 

ДУ: Хм! Значи мислиш, че преживяването, за което току-що разказа, е било епизод от една от тези други две програми „20 и обратно”?

КГ: Да.

ДУ: И това ще рече, че се случва някакво влошаване на здравето ти и на умственото ти състояние, в резултат на случилото се с теб?

КГ: Да, но също така последната от програмите „20 и обратно” трябва да е била около 1997 г.

ДУ: Ох!

КГ: И сега ние сме какво? 20 години след това!

ДУ: Точно така.

КГ: Така че както казах, много от участниците в тези програми „20 и обратно” започват да разбират какво се е случило с тях, или започват да подозират, и това обикновено се случва 20-тина години, след като са били освободени.

ДУ: Дали това се случва, когато тези различни времеви линии започват да се пресичат?

КГ: 20 години по-късно доста от хората, започват по някаква причина да си спомнят какво се е случило с тях.

ДУ: Интересно. Можеш ли да говориш по по-конкретен начин за някаква груба категоризация на твоите три програми „20 и обратно”? Можеш ли да кажеш: „О кей, в тази аз работих в Слънчева стража, в тази другата аз участвах в разпити на извънземни.” Към момента имаш ли толкова конкретни спомени?

КГ: Не, не. Има само отделни проблясъци. И очевидно последните две програми „20 и обратно” са били … Аз съм участвал в някои твърде мрачни дейности. Така че …

ДУ: О кей. Например в нещо свързано с галактическата търговия с роби?

КГ: Сигурен съм, че има нещо такова.

ДУ: Би ли казал, на най-общо ниво, че космическата програма е проектирана целенасочено да поставя хората в това, което бихме нарекли злонамерени или неетични ситуации, така че никой впоследствие да не се осмели да разкаже какво е извършвал?

КГ: Ами това е една от основните причини, поради която съм виждал толкова много свидетели да достигат до един момент в показанията си и никога да не отиват по-далече. Те не желаят да се злепоставят и самообвинят. Това са твърде мрачни неща, които са се случили, и доста хора биха разказали много, ако не се страхуваха да не се злепоставят.

ДУ: Можеш ли да кажеш нещо конкретно за това как си се срещнал с Гонзалес? Дали в нещо подобно на Конструкцията, в която се срещаш с Каа-рии? Или има нещо общо с начина, по който се срещаш с Маите?

КГ: Да, както при Маите. Те по същество ме телепортират или транспортират в един кораб, който е в орбита около Земята.

ДУ: Хм. Значи ти се виждаш с Гонзалес в един от корабите на Маите?

КГ: Да.

ДУ: Контактуваш ли с още някого, когато си там заедно с него?

КГ: Не, само с него. Маите ме гледат и се усмихват дружелюбно, но до този момент все още не съм общувал с никого от тях.

ДУ: Тези срещи обикновено на едно и също място ли се състоят?

КГ: Да, в същата стая, която описах преди, с плуващия във въздуха каменен панел и светкащите символи на Маите.

ДУ: Има ли нещо друго, което си научил от Гонзалес, което си струва да споделиш с нас тук в момента?

КГ: Всъщност има. Без да вдига шум, той е контактувал с хора от Съюза на Тайната космическа програма. След появяването на групата на Зигмунд, те са се опитали да бъдат съвсем дискретни.

Сега той започна отново да ми дава информация по искане на Съюза на Тайната космическа програма. Това включва информация за събития, които в момента се случват на Земята.

Преди известно време в това предаване аз описах как различни военни клетки са били разположеани по цялата територия на САЩ преди изборите, за да държат под око тези организации на правителството в сянка.

ДУ: Хм.

КГ: В последно време установих, че това са клетки на специалните части, не мога да кажа на кой точно клон. Това са войници, които са били изпратени в Косово и на други подобни места, за да събират доказателства за престъпления срещу човечеството.

ДУ: Хм.

КГ: За тях всъщност не е законно да провеждат разследвания на местна почва, но те го правят. И те са идентифицирали всички отрицателно настроени групировки. Те са разследвали случаите на корупция. Те са разследвали връзки с много мрачни тайни общества и свързани с тях дейности, за които няма да се впускам в подробности. И те са идентифицирали всички тези хора.

И тези военни поделения чакат заповеди, за да започнат арести на тези хора. Те не очакват това да се случи, освен ако има военен преврат, защото според информацията, която получих, правителството в сянка се очаква да се опита да отстрани някои ръководители, които Съюза е успял да постави на ключови места в САЩ.

Ако това се случи, беше ми казано, че военните, които са подготвяли преврат, ще го осъществят и че тези войници от специалните части набират информация, която ще бъде използвана в трибунали, които ще последват преврата.

ДУ: Ако отчетем факта, че тези планове са изготвени доста отдавна, защо мислиш трябва да мине толкова дълго време, преди нещо подобно да се случи?

КГ: Както казах преди, престъпните групировки са използвали тази технология за анализиране на вероятни бъдещи събития. Това са алгоритми на изкуствен интелект за идентифициране на вероятни бъдещи сценарии. Така те са успявали да избегнат всякакви случаи на арести.

Много от арестите, които са били подготвяни в миналото, не са били осъществени, защото стратегически не е възниквала ситуация, при която тези арести биха … Арестите не са могли да бъдат осъществени, защото Министерството на правосъдието и Конгресът са били контролирани от престъпните групировки.

По същество цялото правителство е контролирано. Така че не е имало възможност някой да разпореди арести. Това просто не е могло да се случи. Даже и някой да е разпоредил, никой не би ги изпълнил.

ДУ: Ясно. Как според теб са се променили нещата сега?

КГ: Сега нещата са променени, защото особено през последните няколко години Съюза (на ТКП) е засилил своите операции. И всички признаци показват, че престъпните групировки са вече в отбранителна, а не в настъпателна позиция.

Много от групите на Съюза, които са донякъде свързани една с друга, виждат това като слабост и това ги окуражава да засилват усилията си за разгромяване на престъпните групировки.

ДУ: В случай че възникне някаква масова съвместна маневра, как мислиш, че ние бихме реагирали като обикновени граждани?

КГ: Ами в началото ще има информационно затъмнение, докато привършат военните действия. След това военните ще превземат медиите и ще дадат пълна информация за случилото се. Това е, което са ми казали.

ДУ: И според теб това ще бъде нещо положително?

КГ: Според мен Съюза приема, че това ще бъде нещо положително. Хората, които упражняват контрол в момента, са олицетворение на злото – според това, което извършват.

ДУ: Точно така.

КГ: Даже не е нужно да се оставяме на въображението си. Интернетът е пълен с тези неща.

ДУ: Имал ли си други срещи със Сините авиани и ако си имал, какво се е случило?

КГ: Да, преди няколко седмици най-накрая се срещнах с Тиър-Ер. Една Синя сфера ме взе от стаята ми, отведе ме в друга Синя сфера, както преди, и там разговарях с Тиър-Ер. И той ми показа Слънчевата система и всички тези сфери, които пулсираха и бяха почти напълно прозрачни. 

И той ми каза, че те скоро ще изчезнат и пълната сила на тези енергии ще се стовари върху човечеството.

Когато това започне да се случва, не трябва да се страхуваме от появяването на големи струпвания от земетресения, вулканични изригвания, още по-засилени и опасни урагани – това ще бъде последица от пълното въздействие на тези енергии.

ДУ: Това слънчевото изригване ли е? Или това е просто една енергийна промяна, която предхожда …

КГ: Това е енергийната промяна.

ДУ: О кей.

КГ: Беше ми казано също така, че тези неща, типични за Края на Времената,  които виждаме, като засилване негативизма на отрицателно настроените хора, засилване блаженото настроение на положително настроените, пълното извеждане от равновесие на умствено разстроените – тези неща ще се увеличават експоненциално и ще става все по-лошо.

ДУ: Хм.

КГ: И поради тази лудост, характерна за Края на Времената, можем да очакваме да видим повече дрънкане на оръжия и приказки за война, и подобни неща, които могат да бъдат твърде плашещи.

Това обаче, което Тиър-Ер се опитваше да ми предаде, е, че не трябва да се страхуваме, защото така само ще захраним звяра, а трябва да бъдем изпълнени с надежда, защото това са признаци за предстоящи големи промени, които ще доведат до ренесанс на съзнанието ни.

ДУ: Ако приемем, че Закона за Единството отразява реалността и че всички тези същества са представени там, това би означавало, че Сините авиани са на две измерения по-високо от Аншар.

Дали те са в такава степен загрижени относно нашето бъдеще, колкото са Аншар, или са по-безпристрастни?

КГ: Да, те са безпристрастни.

ДУ: О кей.

КГ: Да, аз не усещам никакъв тип … Не се усеща никаква следа от его. Те са по-скоро един комплекс от социална памет. Когато комуникирам с тях, не се проявяват никакви следи от отделно его. Това е напълно различна комуникация от тази с хората на Аншар.

ДУ: Те изказват ли ти някакво предупреждение относно възможна негативна времева линия на Земята?

КГ: Да.

ДУ: Наистина?

КГ: Да. Да, те наистина заявиха, че ние трябва да работим по-здраво, да правим масови медитации и всичко възможно, за да сътворим тази положителна времева линия. Те подчертаха, че така както нашето масово съзнание бива манипулирано сега, ние сме се запътили, не задължително към дъното на скáлата, в отрицателен смисъл, но някъде по средата й.

ДУ: Хм.

КГ: И ако се запънем някъде по средата, тогава ще настъпи този следващ цикъл. И кой знае какво ще означава това за човечеството.

ДУ: Имаш ли някаква допълнителна информация, която да споделиш относно тези големи кораби-майки, за които вече говорихме, които са били открити в Антарктика и които са били откопавани в продължение на много години?

КГ: Всъщност, да. Получих доста подробна информация относно научно-изследователските съоръжения, за които не искат да говоря, както и повече информация относно трите първоначални кораба, които са били открити на повърхността на почвата под леда.

Това са били три овални по форма кораби – един много голям и два по-малки. Това са тези, които те на шега наричат Нина, Пинта и Санта Мария.

Те са пристигнали по едно и също време и са се разположили в триъгълна позиция на повърхността. И след това съществата, които са били в тях, са започнали да изпразват съдържанието им, за да строят град помежду им.

ДУ: И това се е случило, струва ми се около 500,000 години?

КГ: Не, това се е случило преди около 60,000 години, когато са дошли тук и са катастрофирали. 

ДУ: О кей.

КГ: Но те вече са имали един енклав тук още от времето преди Тиамат.

ДУ: Разбирам. Но когато ти казваш „на повърхността на почвата”, ти имаш предвид …

КГ: Под леда.

ДУ: Значи на леда?

КГ: Не, на земята. Тогава там е имало дървета, растения. Те са се приземили сред такива неща.

ДУ: О кей.

КГ: Те са създали едно общество, една цивилизация, която се е развила доста добре. И едно от нещата, които дискутирах, бе, че те са били твърде напреднали в генетичното инженерство. Те са смесвали своята генетика с тази на хората и на различни животни.

Едно от нещата, които споменах, когато за първи път разговаряхме за това, бе, че в една от тези генетични лаборатории са открили много странно същество Рептил в различни стадии на развитие. Имало е малки и по-големи екземпляри.

ДУ: Хм.

КГ: И това, което се чудя, е дали последното откритие на тази мумия с три пръста в Наска не е един от тези експерименти на Пре-Адамитите.

Също така се чудя дали … Чули сме, че Драко са протестирали … имало е три изгубени раси Рептили на Земята, които човечеството е унищожило, защото така са ни казали да постъпим човекоподобни извънземни.

И така те обвиняват тези човекоподобни извънземни и хората за отстраняването на тези генетични експерименти от Земята.

ДУ: Хм.

КГ: И се питам дали е възможно тези два различни типа същества, които показват в епизодите по телевизия Гая, да са две от трите изгубени раси. Направил съм запитване за това и очаквам да науча нещо повече.

ДУ:  За протокола, какво е твоето усещане за тези мумии, които показват във филма „Разкритие в Наска”?

КГ: Това е нещо умопомрачително! Мисля, че много хора са почувствали да им се подсичат краката, или убежданията им са били толкова сериозно застрашени, че просто са реагирали: „Това е измама! Това е измама!”

След това обаче гледаш рентгеновите снимки и виждаш, че това е анатомия.

Това са естествено развили се кости.

Така че не мога да видя тук някаква измама. Искам да кажа как някой би си направил труда да създаде чак такава измама? Това би отнело толкова много време и средства. Каква би била целта?

Така че с нетърпение очаквам да видя доклада на генетиците дали там има ДНК на Рептили, на човеци, или на нещо друго. Или ако има ДНК на Рептили, може би и ДНК на Авиани.

ДУ: В своите пътувания някога виждал ли си извънземни същества с три пръста?
КГ: Ами да, съществата със Златните Триъгълни Глави са с по три пръста. Също така има и други … Това се среща доста рядко. Тези, които притежават три пръста, могат да ги движат много свободно и да ги огъват по най-различни начини.

Болшинството същества обаче, които са били описани, имат или три пръста и палец като нокът, пет пръста или шест пръста.

Нашата планета произвежда определено хармонично поле. И това поле взаимодейства с ДНК и поражда определена матрица. И според една от матриците на нашата планета повечето същества имат пет пръста.

ДУ: Мислиш ли, че е възможно да възникват енергийни модификации на една извънземна ДНК, съществувала тук достатъчно дълго време, основани на типичните вибрации на планетата Земя?

КГ: Да, да. Някои хора наричат това Резонанс на Шуман, или нещо подобно, но честотата, която Земята излъчва, влияе върху ДНК на всяко същество, което е живяло тук достатъчно дълго време.

ДУ: Как мислиш, че събитията около Слънчевото изригване влияят върху ДНК, сравнени с базисното състояние на нашата ДНК?

КГ: Ами това определено има … Самото излагане на Слънцето влияе върху нашата ДНК. Така че този тип енергийна експлозия от Слънцето ще окаже огромно влияние на нашата ДНК.

Както вече казах, зависи какво мислиш, че представлява слънчевото изригване. Много хора мислят, че ние ще бъдем бомбардирани с всички тези частици и че всички ще се разболеем от рак, или че ще умрем много бързо под влиянието на тези различни радиации.

Някои хора също така мислят, че ще има случаи на някакво спонтанно Възнесение.

Мисля, че истината е някъде по средата. Според това, което ми е казал Тиър-Ер, това, което ще се случи, ще бъде повече промяна на съзнателно ниво, която ще доведе до един ренесанс на съзнанието, подобен на този, преживян от хората на Мика.

И в този ренесанс на съзнанието ние ще започнем да разбираме как да манипулираме времето и пространството.

ДУ: Много добре. Това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин, Дейвид Уилкок. Тук сме заедно с Кори Гууд. Благодаря ви, че бяхме заедно.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд.

Част от това, което ще разгледаме в този епизод, сме обсъждали и преди, но важното е, че ние говорим за нещо, което е твърде реално.

ИСТИНСКАТА причина да правим това предаване не е забавление. Причината е разкритие (на скриваната информация).

И като говорим за тези неща и ги изследваме в подробности, ние подпомагаме повдигането на завесата над нещо, което всъщност представлява много сериозен проблем.

По същата тази причина за подобна тема се нуждаем от възможно най-пълна информация, която можем да съберем. И колкото повече информация имаме, толкова по-големи ще бъдат възможностите ни да спрем тези ужасни неща.

* * * * * * * *

ГАЛАКТИЧЕСКА ТЪРГОВИЯ С РОБИ

Уилям Томпкинс: Много е странно, че това продължава още от онези времена, същата тази средновековна структура – крале, кралици, принцеси, всички тези хора по върховете, които са се превърнали в елит в страни като Франция и Испания. Те са завладели контрола върху населението на своите страни и никога не са позволявали на хората действително да живеят, като всъщност са превърнали много от тях в роби.

Така че едно масово поробване там днес е един голям бизнес. Днес това е един основен вид бизнес – масов бизнес.

Всичко, което искаш да произвеждаш, всичко, което искаш да отглеждаш, всичко, което искаш да построиш – всичко се извършва с поробени хора.

В Германия – Германия имаше масивни подземни съоръжения, в които работеха само роби, и когато бе взето решение преди края на войната за продължаване на техните извънземни разработки върху НЛО и върху различните бойни системи, които те изграждаха, те изнесоха производствените си съоръжения в Антарктика, но заедно с тях пренесоха и робите.

Така че днес има роби под земята, както и все още такива в Антарктика.

Бизнесът с роби е голям бизнес и това се случва днес. Това не е нещо, което се е случило преди 100 години. Това нещо продължава от доста време и трябва да бъде прекратено.

Има най-различни видове робство. Има сексуално робство, невероятно. Има много различни категории хора, които биват отвличани като роби, сексуални роби. Те търсят най-добрите и най-умните, защото те струват повече.

Има, струва ми се, четири или пет различни категории хора, които те отвличат. Те отвличат най-добри изследователи в медицината. Те отвличат хора от корпоративните нива и отвличат най-надарените и така още три нива по-надолу.

Всички биват изпращани на две планети, след което биват разпределяни по други места. Но това е един масов бизнес. Това продължава с години и ние не можем да определим къде са били отведени тези хора.

Точно както при „нормалните” отвличания, ние не знаем къде са отишли хората, защото болшинството от тях не се завръщат. Ние научаваме нещо само от тези, които се завръщат обратно.

* * * * * * * *
ДУ: Пфю!  Както можем да видим, тук става дума за някои доста сериозни неща.

Ние имаме една твърде интересна гледна точка върху всичко това, защото ако сте гледали нашите предавания, знаете, че Кори е имал лични преживявания с тези неща. Той също разискваше това, когато в предаването ни взе участие Джордж Нури.

И така, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Нека започнем като кажем това, че аз зная колко неудобно се чувстваш да разискваш тази тема. Защо всъщност тя те смущава толкова много?

КГ: Защото съм видял тези неща от първа ръка. Това е доста смущаваща тема. Ако звучи като измислица, е достатъчно смущаваща, но когато чуеш някой друг да разказва това, което си преживял, в паметта ти нахлуват много тежки спомени

ДУ: Нека поговорим малко за това, което Томпкинс има да каже в тези кадри. Преди всичко, той изглежда че говори за традиционни страни, където властват тези престъпни групировки, като Франция и Испания, Англия и за търговията с роби, която те са провеждали поколения наред.

Той споменава за кралски фамилии, които тайно са си сътрудничели, макар че техните държави изглежда че са воювали помежду си.

Някога чувал  ли си за тези неща, за политически игри подобни на тези от филма „Игра на тронове”, за окулните игри на елита?

КГ: Да. Ние бяхме много любопитни откъде идваха тези хора, как те се сдобиваха с тях и се оказа, че те използваха тази изградена през много поколения инфраструктура на робството, създадена в продължение на векове тук на Земята.

ДУ: НАИСТИНА?!

КГ: Да, и тези неща никога не са спирали. Човешката търговия с роби на Земята всъщност никога не е намалявала своите мащаби.

ДУ: Само за да разбера това, което казваш – същата система и същите структури на управление и координация, които са съществували в тези страни преди стотици години, това продължава и днес под формата на галактическа търговия с роби с участието на извънземни?

КГ: Да, до ден днешен.

ДУ: Зная, че съм те питал за това преди, но за целите на яснотата в днешния ни разговор – колко дълго време извънземните са заграбвали роби от нашата планета?

КГ: Откакто живеем като хора на тази планета.

ДУ: В миналото те получавали ли са помощ от тези държави?

КГ: Зная, че това е ставало в миналото, но не зная от колко отдавна тези престъпни групировки, ако ги наричаме така, са използвали наемници, които да отвличат хора, като са им давали точни описания какво да търсят. Тези хора са отвличали, докарвали са отвлечените на определени места, където са ги третирали като добитък и са ги разпращали в различни … в различни направления. Този човек ще отиде извън планетата. Този ще отиде под земята като сексуален роб.

ДУ: Томпкинс спомена, че има различни категории на хора, използвани за различни цели. Той спомена отглеждане в земеделието. Можем ли да започнем с това? Какъв вид земеделска работа биха извършвали тези хора, ако биват отвличани с тази цел?

КГ: Те биха отглеждали храна за хората в програмата в хидропонни съоръжения на различни тела в Слънчевата система.

ДУ: Хм.

КГ: Те избират хора за строителство на различни неща и ги принуждават да работят на различни места в космоса.

ДУ: Как могат да попречат на тези хора например да поставят отрова в храната или да саботират някоя операция? Ако си роб, естествено е, че няма да си щастлив от това.

КГ: Не, но начинът, по който те се отнасят с тези роби … Говорим за хора, които нямат НИКАКВА НАДЕЖДА да видят някога дома си. Те ги третират достатъчно добре, за да имат желание да оцелеят, но достатъчно зле, за да изпълняват всякаква заповед.

ДУ: Томпкинс също спомена за индустриално производство. Какъв вид работа може да включва това?

КГ: Сигурен съм, че всички си спомнят, когато разказвах за заводите на Марс …

ДУ: Да.

КГ: … където има десетки до стотици хиляди хора, които живеят в съседство с тези заводи, до които биват извозвани с влакове, за да работят. Същото се случва и на други тела в Слънчевата система.

ДУ: Те занимават ли се с високо технологични работи?

КГ: О, да. Те произвеждат неща, за които извънземните идват да търгуват.

ДУ: И това включва хора, привлечени на работа от Междупланетния корпоративен конгломерат?

КГ: Това са отвлечени роби, както и хора, които просто отиват и кандидатстват за работа. Те получават работа, щастливи са, ходят на работа и в един момент се оказват роби.  

ДУ: В други епизоди ти си казвал, че има много извънземни, които не са от нашата Слънчева система и които също вземат роби, за да ги използват за различни цели.

КГ: Ъ-хъ.

ДУ: И ние може да нямаме никаква представя какво извършват тези хора.

КГ: Всичко това се е превърнало в толкова мащабна търговия, след като в началото, когато сме започнали да контактуваме с извънземни, ние сме им позволили да отвличат хора. Имало е толкова много хора, които никога не са се завърнали.

И напълно морално покварените хора в този бизнес са решили: „Чакай малко, ние можем да разменяме тези хора за технологии на извънземните.”

ДУ: Знае ли се колко души на година изчезват по този начин?

КГ: Спомням си, че статистиката в световен мащаб е около един милион изчезнали хора.

ДУ: И ако това се случва всяка година, това е една голяма цифра.
КГ: Да, да, така е … Милиони хора са били отвлечени от тази планета.

ДУ: Значи можем да говорим за много милиони хора, отвлечени от тази планета по различни начини.

КГ: Да, които са били използвани в тази търговия с роби. И ти също така трябва да имаш предвид, че в продължение на десетилетия тези хора са започнали да раждат деца и тези деца са били родени и отгледани в робство. Така че говорим за поколения роби там горе.

ДУ: Томпкинс потвърди съвсем точно доста от нещата, които ти каза, включително и тази идея за изтичането на мозъци по този начин.

КГ: Това е една от най-горещите теми, за които престъпните групировки не искат никой друг да знае. Това е едно от нещата, които, ако имаме Пълно Разкритие и хората научат за всички тези престъпления срещу човечеството, на планетата Земя ще настане ДЕН НА ПЪЛНА ЛУДОСТ.   

ДУ: Е, нека кажем, че това се случи. Какво ще можем да очакваме? Дали разкритието ще спре всичко това? Ние не обръщаме ли гръб на тези хора, ако не говорим за това?

КГ: Определено. Много хора, които са били замесени или имат информация от първа ръка, не желаят да говорят поради огромния срам, който изпитват.

Знаеш ли, има социопати, които вършат голяма част от тази работа, и тези хора не губят от съня си. Други хора обаче, такива като мен, които са въвлечени, ние се измъчваме вътрешно и това мъчение ни преследва през остатъка от живота ни.

ДУ: Съгурен съм в това. Едно от нещата, за което очевидно не искаме да влизаме в големи подробности, но нещо, което не сме споменавали преди, това е продължаващата сексуална търговия.

КГ: Ъ-хъ.

ДУ: Каква мислиш, че е целта на този тип търговия? Какво се преследва в този случай?

КГ: За хората, които служат в тъмната страна на Тайната космическа програма, както и за извънземните, за да могат да правят секс. Искам да кажа, че това е … Тези хора обичат да доминират и това е голям източник на възбуда за тези социопати.

ДУ: Хм.

КГ: Когато говорим за секс, това е, струва ми се, най-старата история на света.

ДУ: Така че това е много подобно на секс трафика, за който сме чували на Земята, когато някой бива въвлечен в този свят и по някаква причина работи като проститутка даже и ако има възможност да избяга. В случаите, за които говорим, те не могат да избягат поради строгия контрол.

КГ: Да, там няма възможност да избягат. Ако се намираш на една консервена кутия, която плува в космоса, къде ще отидеш? Ако си на друг планетоид някъде в друга слънчева система, къде ще отидеш? Ти губиш всяка надежда.

ДУ: Какво са ти казали – и аз зная, че ние говорихме за това преди, но мисля, че е важно да дадем надежда на хората по този въпрос – какво са ти казали, че ще се случи, след като веднъж се освободим от контрола на изкуствения интелект, на Драко и на тези други отрицателно настроени групи? Какво ще се случи с всичките тези хора?

КГ: Преди известно време, някои от хората в Съюза на Тайната космическа програма, преди да се образува този Съюз, тези хора самостоятелно или на малки групи, започнаха да белязват тези, които заминаваха из космоса като роби.

И ние сме имали някои от тези извънземни групи, с които работим, които ходиха и ги издирваха, след което ги откарваха на лечение.

Така че след като всичко това свърши и целият изкуствен интелект изчезне и имаме Разкритие, хората ще разполагат с време да се аклиматизират и много от тези роби, които бъдат спасени и които сега се намират в други звездни системи, ще преминат през лечение, след което ще могат да се присъединят към нас.

И аз зная, че това е нещо … И знаеш ли, аз говоря на тази тема и доста хора я намират за забавна, но има хора, които гледат това предаване и чиито близки са изчезнали. И те ми се обаждат.

Така че тази тема е твърде реална и това е най-сериозната тема на Разкритието.

ДУ: Възможно е, за някои от хората, които гледат това предаване и които са загубили свой близък … не всеки отвлечен задължително се озовава на лошо място.

КГ: Така е. И тези роби не всякога са третирани толкова ужасно от различните същества. Някои от тези същества уважават това, което хората правят. И когато става въпрос за инженерни дейности, производство … нашите способности, нашите вродени способности … Някои от тези извънземни, които отвличат хора … те ги отвеждат извън планетата и се отнасят с тях много добре. Това се случва против тяхната воля, което е достатъчно зле, но не всеки бива изяден или става предмет на сексуална търговия.

ДУ: Разбира се.

КГ: Те наистина търсят най-интелигентните и надарени хора на планетата и те отвличат или тях, или в краен случай някого от роднините им, който има подобни способности, ако човекът е прекалено известен.

ДУ: Добре. Сега ще видим последния видео епизод от нашата серия интервюта с Томпкинс, където той говори по една доста интересна тема. Нека видим за какво става дума.

* * * * * * * *

КОНТРОЛ НАД УМА

Томпкинс: Участвах в една сбирка на тази тема с няколко души и тази млада госпожица ми каза: „Аз имам една.”

„Ти имаш какво?”

(Шепнешком) „Аз имам една.”

„Наистина?”

„Аз имам. Имам снимка от това.”

„НЛО?”

„Да, истинска снимка.”

„Откъде я взе?”

„Ами имахме парти петък вечер в Оушънсайд и в събота сутрин отидохме, всичките осем души, до това забутано място встрани от булевард Лейк. Това е близо до Карлсбад, а Карлсбад е в съседство с Оушънсайд, нали? И те стоят на границата между двете, за да покажат на другите три двойки новата си вила, която строят отсреща в долината.

И всички те стоят до тази ограда, защото оттатък оградата започва стръмнина.

И така те правят снимка на цялата тази долина. След това промиват снимките от предната вечер, заедно с тази снимка.

Ще забележите, че тя е назъбена отстрани и назъбена отгоре.

Вижте какво излиза от този танкер на рептилите, който изпуска газове на 100 метра височина.

Вие дишате техния газ днес, защото те изпускат тези газове над технически напредналите общности на планетата и това става всеки четири до шест седмици. Така че може би ще получите една доза и днес.

.Не една, две, три, четири, пет, шест. ТЕ НЕ СА ГИ ВИДЕЛИ, защото умовете на всички са били контролирани така, че да не ги видят, подобно на системата Стелт.

Така че командирът на тази ескадра е направил нужното стелт системата да е била включена. Той обаче е забравил да включи системата, която пречи на камерата да го фотографира. Ясно ли е?

Това е причината да не ги виждаме, а те летят навсякъде над нас. Те са стотици. Те са хиляди всеки ден над нашата планета. Те изпускат този газ върху нас.

Така че вашите умове са контролирани и вие не функционирате нормално, или както би трябвало да функционирате.

Така че, отново: ние сме подложени на контрол над ума не през последните няколко седм

ици, а в продължение на хиляди години. И ако се върнем към древните римляни, техните умове също са били контролирани.

Трудно е да приемем, че някой контролира МОЯ УМ, и особено – виж това е изключително важно – особено тъй като брилянтните умове с докторски степени във ВСИЧКИ технически области са толкова важни за всичко, от което се нуждаем в науката – техните умове също са под контрол.

Така че те са … те не искат да чуят това, което някои от нас говорят, защото „те знаят всичко”, но това, на което са били научени в тези университетски книги, са само лъжи. Всяка техническа област, всичко е лъжи. Всичко е невярно.

Трудно е на хора, които са вложили цели осем години от живота си за тези научни степени и знаят всичко, да приемат тази истина.

Това е причината, поради която Конгресът не прие информацията на MUFON*), след като и републиканци, и демократи първоначално клатеха глави: „Да, да, да”, и десет минути по-късно отрекоха всичко, защото те бяха вече програмирани да го отрекат.

*) MUFON –  Mutual UFO Network (Съвместна НЛО мрежа) – най-старата (основана в 1969 г.) и най-голяма неправителствена организация в САЩ, изследваща случаи на поява на НЛО. – Бел. прев.

Аз зная, че това звучи като пълна лудост, но е факт. Нещата са такива, каквито са.

* * * * * * * *

ДУ: Добре. Не зная за теб, но за мен като изследовател на НЛО, това е доста шокиращо. Аз нямаше да повярвам и на дума от всичко това може би допреди две години.

И така, Кори, какво мислиш за всичко това? Какви са първите ти впечатления, след като видя този епизод?

КГ: Много интересно! Това, което открих в последно време, е, че те наистина пускат газове – „те” ще рече Драко. Те пускат газове над технологично напреднали райони, но те също така следят всеки град, област, каквото и да е, и ако определено количество хора започнат да се пробуждат, те отиват и ги засипват с газ, който контролира ума. Нещо като да изсипеш белина за изчистване на дадено място.

ДУ: И те ще увеличат този газ, ако повече хора в дадена територия започнат да се пробуждат?

КГ: Да, те … Те не само използват газ, но в повечето случаи използват технология, която изпраща … която образува поле, което контролира нашите умове.

Ти си виждал хора под хипноза, на които им казват: „О кей, сега жена ти е невидима. Ти повече не можеш да я видиш.” И след това жена му ще застане между него и нещо друго, и той няма да види жена си, но ще види това, което се намира зад нея.

ДУ: Точно така.

КГ: Е, контролът върху ума работи по подобен начин. Има различни нива на контрол върху ума. Има различни нива на работа на ума и те разполагат с  технологично и химическо решение за въздействие на всяко от тези нива.

ДУ: Това ми помага да подредя отделни неща, които събирам от доста време. И това за контрола върху ума винаги ми е изглеждало някак съмнително. Имам обаче един свидетел, който ми е обяснявал, че съществува една компютърна система от изкуствен интелект, която следи мислите на всеки човек на Земята, и ако започнеш да се пробуждаш по отношение на неща, които тази система е програмирана да следи и блокира, тя ще ти предизвиква неща като нервност, пълно изтощение, умора и всичко, с което да пренасочи ума ти в друга посока. Ти наясно ли си с нещо такова, свързано с изкуствен интелект?

КГ: Не конкретно, но това ми изглежда напълно логично. Ако Драко или така наречените пророци на изкуствения интелект, докладват на някакъв изкуствен интелект и при всичката информация, която съм получил за изкуствения интелект, който контролира планетата, това съвсем не ме учудва.

ДУ: Ние виждаме един космически кораб на тази снимка, която Томпкинс държи, и изглежда, че на небето има и други кораби. На първо място, той споменава за екранираща техника и не става съвсем ясно дали това е техника, която просто … ние не можем да я видим, защото умовете ни са контролирани да не видим кораба, или тази техника всъщност огъва светлината около кораба. Не става много ясно.

КГ: И двете.

КГ: Мислиш, че и двете?

КГ: Да. И двете. Има и този компонент, за който говорих – елементът на хипнозата.

ДУ: Разбирам.

КГ: Те излъчват едно поле, което ти пречи да виждаш определени неща, и ти просто не ги виждаш. Може кучето ти да се разхожда до теб и да погледне нагоре  и да си каже: „Това пък какво е?” А ти няма да виждаш нищо.

Това е настроено на вълните, на които работи нашият ум – алфа, делта, тета вълни.

Така че те те манипулират на ТОВА ниво и аз имам предвид всички нас, защото обикновено, когато чуваш някого да казва: „Умовете на хората са контролирани”, хората си мислят: „Моят ум не е контролиран. Това трябва да се отнася за ДРУГИ хора. Аз съм твърде напреднал. Има специални същества, с които аз разговарям. Това не е възможно.”

Факт е обаче, че всички ние  – ти, аз, хората у дома – всички сме контролирани в известна степен.

ДУ: Така че когато той ни показа тази снимка на това, което нарече кораб на Драко, той изглеждаше интересно и съм любопитен дали си виждал някой кораб, който да прилича по този начин, и да е бил приписван на Рептилите?

КГ: Много подобни.

ДУ: Наистина?

КГ: Само че изглеждаха като танкери, които могат да пренасят доста повече обем. И аз съм имал преживяване, когато съм ги виждал как пренасят вода от езера и океани.

ДУ: Хм. И поради този контрол върху ума и екранирането, те може да го правят, а ти няма и да подозираш, че това се случв?

КГ: Това може да се случва над теб точно сега и няма начин ти да узнаеш. Те може да вземат вода от твоя местен резервоар.

ДУ: Добре, нека преминем към същината на въпроса, която е: каква е целта на този контрол върху умовете ни? За какво толкова става дума? Те какво се опитват да спрат?

КГ: Те се опитват да спрат технологичното ни развитие, за да не станем междузвездна раса.

ДУ: Интересно.

КГ: И те се опитват да ни държат под контрол на тази донякъде планета на роби, на която се чувстват като надзиратели. Така че имат много причини да упражняват този контрол върху умовете ни. 

Всяка от тези групи социопати, човешки или не, които заемат властови позиции, иска да задържи тази власт. И ако не притежаваш морални задръжки, за да се занимаваш с поробване и редица други подобни неща, като това да контролираш умовете на хората на една планета, то твоят контрол ще бъде … това за теб ще бъде нещо напълно естествено.

ДУ: Тези, които са гледали серията „Мъдри учения” или са чели моите книги, или са просто запознати най-общо с работата ми, ще знаят, че съм провел много научни изследвания, които показват например, че през последните 5,000 години нашата ДНК е еволюирала със 7%. Това са солидни научни данни, които доказват, че ние преминаваме през някакъв вид Възнесение или масова еволюция.

КГ: Точно така. И това е едно от другите неща, които не съм споменавал и което те се опитват да спрат.

ДУ: О кей.

КГ: Те не се опитват задължително да спрат нашата генетична и духовна еволюция, но да контролират КАК протича тя. Те не я спират напълно, но я контролират.

ДУ: Значи става дума за една духовна война …

КГ: Да, такава е.

ДУ: … в определен смисъл.

КГ: Да! Абсолютно!

ДУ: В частни телефонни разговори с Томпкинс, той спомена, че хората в нашия военнопромишлен комплекс, които са срещу Рептилите, са много загрижени относно свалянето на тези танкери. И той ми каза, че макар да притежават технологиите, с които могат  да ги прострелят и свалят, те някак не знаят как да направят това постепенно.

Те се тревожат, че ако ги прострелят и свалят, цялата тази технология на Рептилите ще бъде изключена веднага. И той каза, че това ще бъде много лошо за нас.

КГ: Много лошо.

ДУ: Какво ще кажеш за това? Ти какво знаеш по този въпрос?

КГ: Аз съм засягал тази тема в други епизоди, да, това е абсолютно вярно. Те се тревожат какво ще стане след бързото премахване на изкуствения интелект, което се очаква да се случи при очакваното слънчево изригване. Това също ще елиминира някои същности (entities), които са се прикрепили към нас и ни контролират. Те също така използват някои същности, за да контролират умовете ни.

ДУ: Как ще изглежда това? Какво ще се случи на обикновения човек, който е бил подложен на този контрол над ума, ако той бъде внезапно отстранен?

КГ: Ами ако някога си виждала човек пристрастен към хероин, който е бил лишен внезапно от него, това ще бъде нещо подобно.

ДУ: Наистина?!

КГ: Да. Те са придобили определено състояние толкова дълго време, така че този шок … това ще означава сетивно претоварване.

Той каза, че ние не функционираме нормално като човешки същества. Това е вярно. Ние имаме други сетива, които са блокирани в момента. Това ще бъде особено подобно на случая, в който един сляп или глух човек, който изведнъж … той е бил в такова състояние през целия си живот и изведнъж получава зрение или способност да чува. Той ще получи сетивно претоварване. Той ще има нужда от известно време, за да привикне.

ДУ: Едно от нещата, които си спомням, че съм чел, и това ме отвежда назад до Вал Валериън (Valdamar Valerian) и неговата скандална серия от книги „Матрицата” в края на 1990-те. Той посочва, че честотата на клетъчните телефони, избрана за употреба от правителството, съвпада с честотата на резонанс на човешкия череп, ако го използваш като камбана.

КГ: Точно така. Кулите с антени на мобилните оператори, които предават данни от мобилните ни телефони, представляват също така технология, която … те излъчват вълни, които са предназначени за контрол над ума. И това е част от тази огромна мрежа, която опасва планетата и която те използват.

ДУ: Мислиш ли, че някой, който живее в градска среда, сравнен с друг, който живее на село, ще бъде изложен много повече на това влияние поради броя Wi-Fi предаватели, които го заобикалят отвсякъде?

КГ: Абсолютно. И ти можеш да видиш това по поведението на хората. Можеш да видиш как те действат като идиоти в града, защото просто са натрупани един върху друг, но това не е единствената причина. Те имат всичката тази технология, която е навсякъде, и те биват подложени непрекъснато на всичките тези вълни.

Ако живееш в селска обстановка, излагането на такива влияния е доста по-малко.

ДУ: Едно от най-смелите изказвания на Томпкинс бе това, когато той твърде уверено отрича всякакъв вид наука, която имаме … Забравих точните му думи, но той нарича науката „боклук” или нещо подобно.

КГ: Това са лъжи, да.

ДУ: Ще бъде много трудно за хората да … за хората, които не са запознати с това, за което говорим, да приемат такова смело изказване. Какво мислиш, че е основанието за такова изявление? Как може такова нещо да бъде истина?

Искам да кажа, че с помощта на науката ние сме разбрали доста неща. Ние сме постигнали много. Имаме някои твърде добри изобретения. Ние можем да пътуваме.

Защо мислиш, че той казва това?

КГ: Ами защото всяка наука, за която можеш да си помислиш, даже археология, физика, медицина … всички тези хора са … това е като в тъмното средновековие. Информацията е по същество на нивото на средновековието. И в бъдеще ние ще поглеждаме назад към нашето съвремие като към средновековието.

Те използват остаряла информация и мозъците им са били промити по време на обучението им: „Това е истината и нещата стоят по този начин и не мисли встрани от това. ”

Ако си забелязал, хората в тези области, ако се опитат да мислят нестандартно, веднага им прикачат имена като „конспиратор” или „чудак” и те не получават уважението, което заслужават.

ДУ: Разбира се. Ние трябва да си имаме работа с технология, която представлява нещо много повече от това, което приемаме за едно обгазяване. Ако става дума за технология, която може в действителност да ни отклони от определени научни открития … Това е очевидно една твърде напреднала технология, мисля си аз.

КГ: О, абсолютно. Да, цялата планета е окъпана от това поле, контролиращо умовете ни. Те използват газ само за локални ситуации. Една малка червена светлина се появява на техните изкуствен интелект монитори, след което изпращат една малка флотилия, за да обгази хората, след което малката червена светлина изгасва.

ДУ: Повечето учени, които говорят за контрол над ума, обикновено се придържат към вълни с много ниска честота. Има изследвания, които показват, че ако насочиш лъч с много ниска честота, например 5 херца или нещо подобно, към една тълпа, това може да засили масовата истерия. Тълпата става силно възбудена. Ние обаче говорим за доста грозни посегателства над човешкото съзнание.

КГ: Това, за което говориш, е нещо доста примитивно в сравнение с нещата, които тези извънземни използват срещу нас.

ДУ: Разбираш ли как те постигат такава значителна манипулация на нашето мислене – как точно става това?

ДУ: Ние срещаме проблеми да разберем това, защото част от нашата парадигма включва вярване във всички тези научни лъжи.

ДУ: Точно така.

КГ: Хората в тези програми, които са изследвали тези неща, са имали преимуществото да владеят истинските науки. Тук става въпрос за неща, които ние просто не разбираме, или поне много малко от нас биха разбрали.

ДУ: Тогава след като този контрол над ума бива премахнат – нека приемем, че това е станало – след като преминем през този процес на адаптациа, как изглеждат нещата от другата страна?

КГ: Ами, да, след като веднъж свикнем със своите нови способности, които са всъщност стари, стари способности, които са били подтиснати в нас, тогава ще трябва да се научим как да ги използваме отговорно. Ще трябва да се научим как да общуваме един с друг по напълно нов начин.

Ние сме били толкова програмирани да се чувстваме неудобно в присъствието на някого, чиято кожа е малко по-различна, или който се кланя на малко по-различен от нашия Бог. Ние сме програмирани да се бием помежду си.

Ние няма да можем да преодолеем това ей така (щрака с пръсти). Това ще бъде един процес. Така че ни предстои един процес, след като настъпи Разкритието.

ДУ: Добре. Това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод – твърде удивителни неща. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и ви благодаря, че бяхте с нас.

Башар – Пространство на проявлението (Manifestation space) – 8-ми юли, 2017 г.

(С) 2017 Превод АТИ

Башар: Нека кажем добър ден на всички вас, как сте?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Благодаря ви. (Следват обичайните думи на благодарност). Ние бихме искали да започнем това предаване като разговаряме за една идея, която да ви даде повече яснота по отношение понятието „проявление” (manifestation). Това понятие е било разпознавано под най-различни имена от най-различни култури не само във вашия свят, но и от други цивилизации. Едно от наименованията, които сте дали на идеята за пространство на проявлението, идва от вашите психологични дисциплини и това е най-общо така нареченото колективно подсъзнание. То може да бъде наричано по този начин, както и може да бъде наричано консенсусно споразумение или пространство на проявлението, както сме назовали това предаване. Преди всичко обаче тук става дума за така нареченото първично/основно  убеждение/вярване (the primаry belief).

Идеята тук е следната. На първо място е важно да разберете, че не е нужно да се научите да проявявате. Вие очевидно проявявате непрекъснато, в противен случай не бихте имали никакво физиологично преживяване. Така че вие винаги проявявате. Не става въпрос да се научите КАК да проявявате, а да се научите как ВЕЧЕ проявявате, така че да получите по-съзнателно разпознаване, по-съзнателно овладяване на процеса, да разберете по-добре действащия в случая механизъм и как в действителност трансформирате понятия от не-физическо, по-високо ниво на измерение на реалността, във физическото преживяване, което вие всички имате.

Разбира се, идеята започва с формирането на това, което сме наименовали физическа персона, личността, която се състои от дефинициите или системите от вярвания/убеждения и емоциите, и мисловните процеси, които след това се комбинират, за да формират поведението на физическия индивид, който сте избрали да бъдете, който сте избрали да преживеете. Създавайки обаче фундаменталните дефиниции, които са в основата на този личностен конструкт, това поражда във вашето съзнание определен резонанс, определена (вибрационна) честота. След това тази честота бива преведена във вашата реалност в това, което може колективно да бъде наречено (състояние на) съществуване (state of being). Това енергийно съществуване, тази специфична честота на съзнанието, бива излъчвана, в определен смисъл, от вашето съзнание, разпространява се навън от тази централна точка – просто за да имате една изходна точка, която да осмислите във физиологичен смисъл – и бива отразена обратно. Това отражение, разбира се, не възниква извън вас, а се случва, отново, във вашето съзнание. Ние обаче го наричаме отражение за целите на илюстрацията, за да може по-лесно да разберете как действа механизмът, чрез една аналогия. След това въпросното отражение среща нещо много специфично. За да преживеете отражението по начина, по който правите това, като преживяване на физическата реалност, трябва да се случи нещо специфично. Ето къде пространството на проявлението или първичната система от вярвания/убеждения всъщност излиза на преден план. Това наистина основно вярване получава отражението и прави нещо много специфично с него – променя честотата, резонанса му, по доста особен начин, който може да бъде преведен чрез фразата: ТОВА Е РЕАЛНО.

Без това основно вярване/убеждение да ви каже, че отражението, което преживявате в своето съзнание, от състоянието на съществуване, което създавате със своите дефиниции и вярвания, без тази фраза, без това разпознаване, без това усилване, вие няма да може да  преживявате физическата реалност като нещо реално. Така че проявлението започва във физическото преживяване с вярването, че ТОВА Е РЕАЛНО.

В процеса на развитие на  съзнанието си, когато започнете да осъзнавате, все по-често, че физическата реалност е ваша проекция, ваша конструкция, в определен смисъл, една илюзия, и не е наистина реална, в смисъл че наистина не съществува извън вас, а е конструкт в съзнанието ви, но като казвате на себе си, че тя е реална, тъй като сте в състояние да я направите да изглежда извън вас, като я правите привидно да се проявява извън вас, във вашия живот, във вашата физическа реалност … в същото време развитието на  вашето съзнание започва да разгражда тази представа, защото вие започвате да разбирате, че физическата реалност е една илюзия и вие започвате, в определен смисъл, да не отделяте толкова внимание на първичното убеждение, че това е реално. Вие все още отделяте достатъчно внимание на основното вярване, на пространството на проявлението, за да имате все пак физиологично преживяване, но когато започнете да разбирате, че нещата стават по този начин, че така вие затвърдявате илюзията, като имате основното вярване, което ви позволява да приемете колективното консенсусно споразумение, че това, което преживявате, е реално, вие все пак може да го направите по-податливо, по-гъвкаво, докато имате физиологичното преживяване. То може да стане по-хлъзгаво, като си позволявате малко свободата да започнете да разграждате това, което ние наричаме илюзия на приемствеността (continuity illusion), илюзия на проявлението, илюзия на основното вярване, че ТОВА Е РЕАЛНО.

Не разбирайте погрешно. Преживяването на физическата реалност е реално, но самата физическа реалност е просто една проекция, една илюзия и не е реална сама по себе си, без вие да проявите това преживяване, като си кажете, отново и отново, във всеки един момент, че това е реално. 

Така че когато започнете постепенно да разбирате, че в съзнанието ви съществува едно специфично пространство, една специфична точка на резонанс, която ние наричаме пространство на проявлението, или основното вярване, което затвърдява идеята, че това, което преживявате, е реално, вие може да започнете да упражнявате мисленето си в тази насока малко по-съзнателно. Отново: без напълно да се отказвате от тази идея, но като й позволявате да бъде малко по-пластична, малко по-податлива на промяна, за да можете да започнете да боравите с нея по-съзнателно и да си позволявате да започнете да проявявате нещата, които са наистина повече в съответствие с вашите предпочитания, с вашия резонанс, с истинската ви вибрация, вместо да проявявате неща, които не съответстват на нея. Това също така ще помогне за намаляване количеството процеси, нужни ви, за да достигнете до която и да е точка в своя живот, като позволявате на нещата да ви бъдат от полза, вместо да вярвате, че трябва да ги насилвате за това. Вие ще позволите на това пространство на проявленията, на тази точка на резонанс в съзнанието ви да започне наистина да се синхронизира с тази фундаментална честота на вашето същество и по този начин ще позволите на физическата реалност като проекция да бъде малко по-прозрачна за вас. Така ще създадете възможност за повече гъвкавост във вашето пространствено-времево преживяване и в разграждането, както ние казваме, на това, което типично наричате приемственост във времето (continuity), когато нещата могат да се проявяват доста по-бързо и когато няма да е нужно да отделяте толкова внимание на понятието за време или на пространството, в което проявленията изглеждат че се случват.

Така че просто като знаете и като визуализирате, като просто си представите, по какъвто и да е начин, който е подходящ за вас, тази точка на резонанс в съзнанието ви, това пространство на проявленията, това основно вярване, където си казвате: ТОВА Е РЕАЛНО, и позволявате на това да стане съзнателно или най-малко по-съзнателно нареждане, което си казвате относно отраженията, които създавате в съзнанието си, вие може да започнете да виждате как нещата се разпадат малко по-лесно, нещата могат да станат малко по-магически в своето проявление и увеличението на синхронностите може да стане доста осезателно, когато осъзнаете и обърнете внимание на факта, че притежавате това пространство на проявленията, тази точка на резонанс в съзнанието си, която непрекъснато затвърдява идеята за физическата реалност, като реално преживяване, като нещо реално. Така че колкото повече обръщате внимание на това и колкото повече осъзнавате, че това съществува, толкова повече ще можете в своето житейско пътешествие, докато следвате своите страстни увлечения, с всичките си способности и с нулево настояване на конкретен краен резултат, действително да откриете, че сте способни да проявявате неща, които отговарят в далеч по-голяма степен на вашите желания, радостни преживявания, на вашите творчески импулси, на вашата любов, на всички начини, по които избирате да изразите себе си по положителен и конструктивен начин, знаейки, че вие сте тази/този, който/която определя дали нещо е наистина реално, или не.

Е, отново: тук съществува едно ниво на колективен консенсус, при което вие задължително няма да се откажете от всичко, на което сте се съгласили – да играете тази игра, наречена физическа реалност на Земята, и определено вие може да преразгледате някои от вашите споразумения с консенсуса, за да започнете да позволявате на това, което ви отразява най-добре като индивид, да започне да се появява в живота ви, да започне да се проявява по начини, които са ви от полза, като в същото време знаете, че правейки това, вие всъщност сте в услуга на всички. Така вие обслужвате консенсусното споразумение, като ставате онази част от пъзела, която сте създадени да бъдете. И приемайки тази своя истинска форма, вие ще позволите на другите части да приемат формата, в която са създадени да бъдат, за да може всички да прилегнете една към друга заедно по-хармонично, по-безпроблемно.

Отново: идеята за проявлението не представлява нещо, което вие привличате към себе си отвън, отнякъде другаде. Всичко е тук, всичко е тук и всичко е сега. Много от това може да е невидимо за вас в този момент и в това няма нищо лошо, защото то функционира на честота, която вие все още сте в процес на придобиване. И в момента, в който се превърнете в тази личност, в момента, в който приемете честотата на това невидимо нещо, което е вече тук, то вие започвате да го възприемате. Така че тази идея – да осъзнаете съществуването на пространството на проявление, на тази точка на резонанс, на това основно вярване – ТОВА Е РЕАЛНО – в момента, в който започнете да осъзнавате, че това нещо съществува във вас, за да затвърди отражението във вашето съзнание, то вие ще видите, че проявленията ще започнат да се появяват автоматично, защото вие просто променяте вибрацията си и разпознавате това, което винаги е било тук и което е релевантно, като преживяване във вашия живот. И то винаги ще се появява точно когато трябва, когато се фокусирате в тази резонантна, фокусна точка и знаете, че вие сте тази/този, която/който си казва, че това е реално, това е реално, това е реално. В същото време осъзнаването, че вие си казвате това, парадоксално, има за резултат точно обратното – разбирането, че това е просто една илюзия, това е просто една илюзия, това е една илюзия, защото аз трябва да кажа на себе си „това е реално”, за да бъде то едно преживяване. Ако не трябваше да си казвате, че то е реално, да, то щеше да е реално в класическия смисъл на това понятие. Но тъй като вие в действителност трябва да убедите себе си, че нещо е реално, това трябва да ви говори, че то не е реално, че то е една илюзия.

В определен смисъл, доказателството – и ние знаем, че понякога вие задължително не мислите за физическата реалност по този начин – но доказателството, в определен смисъл, е следното. Ние сме говорили за идеята, че вие сте наистина едно неразрушимо, вечно, безкрайно същество и че всичко съществува тук и сега, което се отнася и за самата/самия вас, че наистина има само един единствен момент, само едно единствено място. Това означава, че в определен смисъл, съществуването е постоянно. Фактът, че нещата във физическата реалност не са постоянни, би трябвало да ви каже всичко, което трябва да знаете за факта, че тя е една илюзия. Ето защо нещата се разпадат във времето, защото са илюзия. Защото нещата, които са в действителност реални, като вашето съществуване, никога не се променят, те са постоянни. Така че самият факт, че вие виждате как нещата във физическата ви реалност се износват във времето, разпадат се, е знак, че това, с което си имате работа, не е реално. И вие всъщност трябва да полагате усилия да го поддържате в съзнанието си определен период от време, като се самоубеждавате, че то е реално. С течение на времето обаче това самоубеждение започва да отслабва. С развитие на съзнанието си вие започвате да разбирате, че физическата реалност не е реална и ето защо даже в рамките на консенсуса нещата започват да се разпадат. Защото вие сте този/тази, който/която трябва да поддържа временното им съществуване.

Така че самият факт, че физическата реалност е непостоянна, трябва да ви каже, че тя не е реална. Вие сте тази/този, която/който я поддържа и който/която продължава да я проявява, и промените, които възникват, са релевантни за вашето разбиране, по начина, който е важен за вашето разбиране, че физическата реалност е само една проекция и не е нещо, което трябва да остане (да съществува). Вие обаче ще останете, защото вие съществувате. И вие притежавате това фундаментално качество – да съществувате.

Намирате ли някакъв смисъл във всичко това?

(Одобрителни възгласи от аудиторията)

Башар: Добре. Така че нека умът ви просто си поиграе с идеята за пространството на проявленията, за основното вярване, при което вие приемате отражения, създавани от системата на вашите вярвания/убеждения, и използвате основното вярване, за да убедите себе си, че ТОВА Е РЕАЛНО. И като осъзнавате, че правите това, вие може да приемете по-свободно фактора на реалността и той да стане достатъчно гъвкав, за да започнете да му позволявате да се съгласува достатъчно с фундаменталната ви вибрация и да започне да приема проявленията на едно напълно ново ниво.

Договорихме ли се?

(Одобрителни възгласи от аудиторията)

Башар: Добре. Както кажете.

Тогава ние ви благодарим, че ни позволихте да ви предадем тази идея, това семе на промяната. Нека то да покълне във вас с темпото, което е релевантно, и по начина, който е най-подходящ за всеки от вас. В отговор на подаръка, с който ни удостоихте, ние сега ви питаме по какъв начин можем да ви бъдем полезни. Може да започнете с вашите изказвания и въпроси, ако имате това желание.

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е относно физическото здраве и …

Башар: И …?

Участник: Ще го кажа по този начин. Аз зная, че не съм физическо тяло и физически свят по своята същност и макар да усещам вибрацията си и самочувствието си по-високи от всякога, забелязвам, че продължавам да проявявам хронично заболяване върху тялото си, върху кожата си.

Башар: Добре. И следователно тъй като, както ти казваш, ти знаеш, че функционираш на по-високо вибрационно ниво, първият въпрос, който би трябвало да си зададеш, е: „По какъв начин това преживяване ми е от полза? Защото то би трябвало да ми служи по положителен начин, макар да не осъзнавам какъв е той. Защото той трябва да е резултат от това, че функционирам на по-високо вибрационно ниво, което означава, че на това ниво аз трябва да мога да се справя с всичко, на което това преживяване може да ме научи”. Така че какво ти научаваш от това си преживяване? Каква е ползата ти от това преживяване? Какво извличаш от него? Или каква вярваш, че е причината да имаш това преживяване?

Участник: …

Башар: Ако отговориш на всеки от тези въпроси, ти ще си поел по пътя на разбирането защо проявяваш това заболяване, тъй като то не би могло да бъде в противоречие с твоята вибрация. То трябва да е резултат от твоята вибрация и за това да има положителна причина. Нали така?

Участник: Така е. И има редица удивителни уроци, които съм научил, имайки това заболяване. То ме отведе по най-метафизичния, удивителен път на задълбочено изследване на себе си …

Башар: Добре, тогава това може да бъде една от причините, поради която си проявил това, нали?

Участник: Определено.

Башар: Тогава, ето един друг въпрос: Вярваш ли, че може да има друг начин, по който можеш да научиш същите уроци, без задължително да имаш това проявление, или да си причиняваш това конкретно преживяване?

Участник: Да.

Башар: И в твоето въображение какъв би могъл да бъде един друг начин за усвояване на същите уроци?

Участник: … Мисля, че пътят, по който ме отведе този катализатор, е толкова дълбоко вкоренен по отношение желанието ми да изследвам реализацията си на по-дълбоки нива, че сега чувствам, че даже и този катализатор на кожата ми да изчезне, аз бих продължил по същия …

Башар: Разбирам това, но аз те питам по какви други начини вярваш, че можеш да си дадеш импулса да направиш това, ако вече не съществува този конкретен сигнал. Какъв сигнал би те накарал да продължиш да изследваш тези неща?

Участник: … Мисля, че вече не бих имал нуждата от сигнал. Може би това е една ограничаваща перспектива, която …

Башар: Добре.

Участник: … аз чувствам обаче, че независимо какво ще се случи, със или без този кожен катализатор, аз няма да изоставя своя духовен път.

Башар: Добре тогава, в определен смисъл, ти казваш, че имаш предпочитание да нямаш задължително повече такова преживяване, но че ако то продължи, ти задължително не би го отричал, нали така?

Участник: Правилно.

Башар: Добре. Тогава, в определен смисъл, ти казваш, че всъщност няма значение дали то продължава, или не и че е важно ти какво правиш с него. Нали така?

Участник: Предпочитам то да не продължава, но аз …

Башар: Но това предпочитание ли е, или ти поставяш условие?

Участник: …

Башар: Или ти настояваш, че то не трябва да продължава? Или ти разбираш, че няма значение дали то продължава да съществува, или не?

Участник: Разбирам, че няма значение …

Башар: И въпреки това …?

Участник: Въпросът ми е дали ти виждаш някакъв вид енергийно изкривяване, към което се придържам, което поддържа …

Башар: Как ти би описал проявлението, физически? Как то изглежда, как се проявява?

Участник: Чувство на топлина, сърбеж, завладяващо и безпощадно.

Башар: Безпощадно. Добре. Сърбят ли те ръцете да направиш нещо, което не правиш?

Участник: Ха,ха. Искаше ми се да започна да творя нещо, което започнах да правя, като споделям своите преживявания, своята мъдрост …

Башар: Но в това има ли нещо, от което се въздържаш? Има ли нещо, което се страхуваш да изразиш, по пътя на това да следваш своето страстно увлечение*)?

*) В този текст терминът passion = страст, силно увлечение, е преведен като „страстно увлечение”, „радостно увлечение”, „силно увлечение”, „силно желание” или „радостно вълнение”  които трябва да бъдат разглеждани условно като синонимни. – Бел. прев.

Участник: Вече не.

Башар: От този момент нататък, или от преди?

Участник: От преди.

Башар: Какво бе това? Какво убеждение те караше да се въздържаш?

Участник: Мисля, че се свеждаше до това какво другите ще си помислят и дали информацията, която ще предавам, ще бъде ценна за другите.

Башар: Ти разбираш ли, че ако тя отговаря на твоята истина, тя задължително ще бъде ценна за някого другиго?

Участник: Разбирам.

Башар: Добре. Значи вече нямаш никакви колебания и съпротива да се изявяваш по начин, който отразява твоята истина?

Участник: Правилно.

Башар: Добре. Как се чувстваш в този момент?

Участник: В блажено състояние.

Башар: Добре. Тогава ако това е състоянието, което предпочиташ, тогава ние ти предлагаме да останеш в това вибрационно състояние …

Участник: Ха, ха, ха.

Башар: Нали така?

Участник: Да.

Башар: И тогава в това вибрационно състояние ти няма да чувстваш сърбеж, безпощадност, или някой от другите симптоми, които описа, защото те не са присъщи или релевантни на това състояние. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Но ти трябва да останеш в това състояние.

Участник: Разбирам, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми много, признателен съм ти.

Башар: Благодаря.

Участник: И аз ти благодаря.

Башар: Моля всички разберете. Всяко едно състояние е нещо уникално обособено. И най-малката разлика в дадено определение води до напълно различно състояние и напълно различни преживявания, които го съпровождат. Така че внимавайте много да не създавате противоречиви определения в състоянието, което предпочитате. Защото когато хората казват неща като: „Аз следвам своето страстно увлечение, но какво ще стане, ако докато правя това, ми се случи нещо лошо?”, това не е определение на състоянието на страстно увлечение. Това е едно различно състояние. Така че внимавайте за това как определяте своето състояние, защото обикновено от това зависи как точно ще преживеете своя живот. Защото даже това, което може да изглежда като едно минимално различие в определението, може да означава най-дълбокото различие във вашето преживяване на живота. Така че внимавайте, за да бъдете ясни и точни в своите определения и не ги съчетавайте по противоречив начин, ако не искате да имате объркващ и противоречив живот.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм нервен.

Башар: Ти си радостно развълнуван?

Участник: Да.

Башар: Добре.

Участник: Бих искал да ти благодаря за предишния сеанс, в който ти говори за техниката на синята светлина.

Башар: Да? Това е просто още едно позволение.

Участник: И това бе полезно за мен.

Башар: Добре.

Участник: Тогава ти каза, че трябва да ядем по-малко и да спим по-малко, и аз имах това преживяване, и сега вече имам нужда да се храня веднъж на ден и не се нуждая от толкова много сън.

Башар: Добре.

Участник: И също така мисля, че следвам своето страстно увлечение в по-голямата част от деня. Аз творя изкуство и се превръщам в художника, който съм отричал преди.

Башар: За-а-адръж малко. Ти каза „в по-голямата част от деня”? (смях в залата)

Участник: В по-голямата част от деня.

Башар: Не през це-е-елия ден?!

Участник: Аз … аз говоря в смисъл, когато творя изкуство.

Башар: Добре, но няма ли други неща, които правиш, които също отразяват твоето радостно вълнение? С други думи, когато се почувстваш уморен, тогава не изпитваш ли радостно вълнение да се отпуснеш и да заспиш?

Участник: Да.

Башар: Тогава това също означава да следваш своето радостно вълнение. Спомни си, че това да действаш под влиянието на своето радостно вълнение не означава, както ние казваме, да подскачаш нагоре и надолу все едно, че косата ти гори. Това може да бъде състояние на балансирано спокойствие. Това е друг израз на следване на радостното ти вълнение, ако това е подходящо за теб в дадения момент.

Участник: Добре.

Башар: Тогава това променя ли твоето определение на „през целия ден”?

Участник: Разбира се.

Башар: О, това бе наистина убедително. (смях в залата)

Участник: Аз ще го направя реално.

Башар: Добре.

Участник: Въпросът ми е относно предприемане на следващата стъпка в моето творчество и превръщането му в бизнес, и аз си давам сметка, че имам свои убеждения, които ме спират да направя това. Има ли …

Башар: Значи ти всъщност бе точен, когато каза „през по-голямата част на деня”. Тъй като очевидно това, което казваш, е, че нещо в начина, по който действаш, не съответства на твоето радостно вълнение, в противен случай нямаше да имаш никакво безпокойство и нямаше да се страхуваш.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ти разбираш ли, че когато ние говорим за идеята да следваш своето радостно вълнение, ние също така имаме предвид, че всички компоненти трябва да бъдат в синхрон? Какво е това, което предизвиква радостното ти вълнение, къде го предизвиква, кога го предизвиква, с кого го предизвиква …? С други думи, има начин, при който ако има нещо, което трябва да научиш, за да следваш своето радостно вълнение, винаги, автоматично ще има начин, при който ти ще можеш да го научиш, по начин, който ти носи радостно вълнение. Даже понякога идеята синхронно да привлечеш някого, който да ти помогне да направиш нещо, което не предизвиква у теб радостно вълнение, може всъщност да се окаже израз на радостното ти вълнение. Ако обаче има неща, които вярваш, че е важно да узнаеш, за да упражняваш своя бизнес, тогава първото нещо, което можеш да разбереш и допуснеш, е, че ако то е част от твоето радостно вълнение, то ще има начин, по който ще можеш да научиш и извършиш тези неща, начин, който е радостно вълнуващ. И не трябва да притъпяваш своето радостно вълнение като допускаш или създаваш определение, което казва, че това трябва да бъде твое усилие, което не съответства на радостното ти вълнение. Трябва да има начин да научиш нещата, които наистина трябва да научиш, които са в съответствие с радостното ти вълнение. Трябва да има! По определение! Защото радостното вълнение не пропуска нищо, което е релевантно за него. Това е един завършен комплект. Така че ако има нещо, което наистина трябва да научиш, трябва да има начин да използваш своето радостно вълнение, за да го научиш. Просто трябва да използваш въображението си. Мисли извън ограниченията, които сам си поставяш. 

Участник: Има ли нещо, подобно на техниката със синята светлина, което мога да използвам …?

Башар: Тъй като задаваш този въпрос, допускам, че би трябвало да има, за теб … В противен случай нямаше да ти дойде наум да зададеш въпроса. Какво има относно твоето въображение, на което не се доверяваш? 

Участник: … … М-м.

Башар: Това е добър въпрос, нали?

Участник: Д-д-а.

Башар: Какво има относно твоето въображение, на което не вярваш? 

Участник: Не зная дали това касае въображението ми, или по-скоро нещо относно моето убеждение, което ме спъва.

Башар: Разбирам това, но ние ти намекваме, че притежаваш въображение, което може да създаде метод, който да съответства на радостното ти вълнение, за да научиш това, което трябва да научиш. Значи твоите убеждения притъпяват въображението ти. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Тогава трябва да изоставиш убеждението си, че нямаш въображение, което да ти покаже правилния път на действие.Нали така?

Участник: Да.

Башар: Ако се откажеш от това си убеждение, въображението ти ще ти покаже какво да направиш. Ти ще узнаеш какво ще ти свърши работа. Ти ще бъдеш привлечен към това, което ще ти свърши работа. Така че ако има позволение, което вече ти е известно, или което ти би искал да промениш малко, или ако пожелаеш да привлечеш напълно ново позволение, то ще  се появи пред теб и това, което ще намериш за привлекателно, ще те привлече, защото в дадения момент то ще съответства на твоите убеждения. Ти може да се промениш и позволението може да се промени, но това, което ще те привлече, и това, което ти ще привлечеш по пътя на синхронността, ще ти бъде от полза в дадения момент. Ти вярваш ли в това?

Участник: … Все още не.

Башар: Защо не?

Участник: Не съм сигурен.

Башар: Кое прави за теб по-полезно да вярваш в алтернативата, а не да вярваш в това? Защото спомни си каква е причината да правиш каквото и да е. Това е, защото то ти изглежда по-полезно, съобразно твоите убеждения, сравнено с алтернативата му. Ако знаеш, че алтернативата действително ще ти бъде по-полезна, но ти не я следваш, то това е първият знак, който ти казва, че убеждението, свързано с това, което не предпочиташ, прави това нещо да ти изглежда по-полезно, сравнено с това, което знаеш, че ще ти бъде по-полезно, но убеждението ти го прави да изглежда по-малко полезно от това, кото избираш да правиш. Защото ти винаги следваш това, което вярваш, че е по-полезно за теб и винаги избягваш това, което считаш за не полезно. Така че ако правиш неща, които знаеш, че не са полезни, това само означава, че имаш убеждение, което ги прави да изглеждат по-полезни от това, което знаеш, че действително ще бъде полезно.

Значи трябва да си кажеш: „Това може да означава, че аз се страхувам и ако действително започна да следвам своето радостно вълнение, то аз вярвам, че ще се случи нещо ужасно.” Ти създаваш противоречиво определение за това, което може да се случи, ако следваш своето радостно увлечение. Какво може да бъде то? Какво се страхуваш, че може да се случи, ако изведнъж се поддадеш на страстното си увлечение?

Участник: … … Отново не съм сигурен.

Башар: О, разбира се, че си сигурен. Не можеш да се измъкнеш по този начин. Какво се страхуваш, че може да се случи, ако следваш своето силно увлечение?

Участник: Ъ-ъ-ъ, ще постигна финансов успех.

Башар: Аз попитах какво се страхуваш, че може да се случи. Ти страхуваш ли се от финансов успех?

Участник: Мисля, че се страхувам от успеха.

Башар: Защо, какво се страхуваш, че може да се случи, ако успееш и преди всичко, какво означава успехът за теб?

Участник: …

Башар: Дефинирай „успех”.

Участник: Ъ-ъ … той е свързан с пари и това как възприемам парите.

Башар: И ти как възприемаш парите?

Участник: Вярвам, че богатите хора са алчни и корумпирани.

Башар: Всички ли са такива?

Участник: Не.

Башар: Тогава защо ти да не можеш да бъдеш един от тези, които не са? Защо приемаш, че ще бъдеш от тези, които предпочиташ да не бъдеш, просто защото привличаш към себе си изобилие? И, разбира се, има различни форми на изобилие. То не е задължително да се проявява като пари. Спомни си, че нашето определение за изобилие е „способност да правиш това, което трябва да правиш, когато трябва да го правиш”. Парите на вашата планета могат да бъдат едно изражение на изобилие, но това може и да бъде подарък, който някой да ти даде, както и някоя друга синхронност. Тогава защо да не бъдеш отворен за всички форми на изобилие и не приемеш, че формата, която ще ти послужи най-добре, ще се появи, когато трябва и ако има ограничено количество от една форма, това означава, че останалата част от това, което ти е нужно, ще дойде в друга форма на изобилие. Следователно, няма нужда да се тревожиш за формата, в която изобилието се появява. Нещата ще се балансират така, както трябва, за да представляват формите на изобилие, които са ти нужни, за да бъдеш този, който предпочиташ да бъдеш, и няма никакво съображение, което трябва да те превърне в този, който не желаеш да бъдеш. Това са определенията, които трябва да разчистиш от твоя таван. Те са напълно безсмислени. Защото в момента, в който се огледаш в твоя свят и отговориш на въпроса: „Всички богати хора ли са ужасни?”… Ти отговори с „не”.

В момента, в който откриеш противоположното на това, което се страхуваш, че може да се случи, ти ще знаеш, че това е също толкова вярно за теб. Тогава възниква въпросът защо допускаш, че нещата ще се случат по друг начин? В какво вярваш относно себе си, което те кара да мислиш, че ти автоматично ще станеш този тип алчен и лош човек? Защо вярваш това по отношение на себе си? Защо приемаш това за толкова неизбежно?  

Участник: … … Отново: това е нещо, което не съм обмислил.

Башар: Тогава започни да го обмисляш, нали можеш?

Участник: Да.

Башар: Сега ще кажем нещо, което по някакъв начин покрива тази територия и се отнася за всички вас. Прилагайте го, както намерите за добре. Внимавайте обаче за това понятие. Доста хора на вашата планета се страхуват да вървят напред, защото се чувстват виновни относно нещо, вътре в себе си. Следите ли мисълта ми?

И това чувство за вина ги спъва. И в много случаи те мислят, че трябва да се чувстват виновни, за да упражняват контрол върху себе си. Това е, което ти казваш: „Ако аз не се чувствам виновен, аз може да изгубя контрол върху себе си.” Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: В действителност обаче е вярно точно обратното. Фактът, че в действителност си способен да чувстваш вина, означава, че ти автоматично знаеш кой предпочиташ да бъдеш и никога целенасочено не би направил нещо нередно. Защото ако наистина вярваше, че не си добър човек, никога нямаше да изпиташ чувство на вина. Разбираш ли парадокса в този случай?

Участник: Да.

Башар: Фактът, че някой изпитва чувство за вина, означава, че няма нищо, за което да се чувства виновен. В това се състои парадоксът. Някой, който според вашите разбирания е социопат, никога не изпитва вина. Следователно фактът, че първоначално можеш да се чувстваш виновен, е твоят сигнал, че винаги ще внимаваш за това, което правиш, винаги ще имаш положително намерение спрямо действията си и следователно няма нужда да се чувстваш виновен и можеш да се осланяш на идеята, че просто имаш намерение да бъдеш добър човек. Това е достатъчно! Не се нуждаеш от вината, за да те накара да бъдеш добър човек, защото фактът, че чувстваш вината, означава, че си добър човек, в противен случай никога не би изпитал вина. Така че веднъж е достатъчно, за да ти покаже, че не е нужно да чувстваш повече вина за това кой си наистина. Всички намирате ли смисъл в това?

Аудиторията: Одобрителни възгласи.

Башар: Добре. Тогава вземи това присърце. Продължи да водиш живота си така, както предпочиташ и ако откриеш у себе си отново това колебание, просто се върни обратно към разбирането, че знаеш, че имаш положително намерение, правиш най-доброто, което можеш, и винаги ще се осланяш на вътрешното си чувство, защото това е, което винаги правиш и ще продължиш да се придвижваш напред, и да коригираш поведението си, и да се балансираш, защото това е намерението, което имаш. Нали така?

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. За мен бе голяма чест да бъда тук.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти, че разговаряш днес с нас и оценявам цялата помощ, която ни оказваш.

Башар: Аз също благодаря и оценявам съвместното ни сътворяване.

Участник: Имам няколко тежки въпроса, които бих искал да ти задам.

Башар: Оу, тежки въпроси. Добре.

Участник: Разбирам, че това е една виртуална реалност и че ние всъщност се намираме в една матрица, която съществува за наша употреба, като същности, с душевна природа.

Башар: Да, в определен смисъл.

Участник: Че се намираме всъщност в една душевна клетка …

Башар: Да, вие сте я създали.

Участник: … и различни източници са ми казвали, че процесът на превъплъщаване е бил преустановен и че няма повече да се случва.

Башар: Преди всичко, няма такова нещо като превъплъщаване. Защото това е една илюзия на пространствено-времевата матрица. Тъй като всичко съществува едновременно, всички животи протичат по едно и също време. Някои от тях са просто в една вибрационна рамка, която вие наричате „миналото”. Вие обаче установявате връзки с тези други хора, с тези други животи, които съществуват едновременно с вас, вие правите тези енергийни и информационни връзки от настоящето, както правят и те, от тяхното настояще, към вас и към други хора. Така че идеята за ПРЕвъплъщение е илюзия. Действителният механизъм се състои в множество едновременни въплъщения, с които правите връзка от настоящия момент, за да извлечете информация и опит от тези други животи, тези други хора, които съществуват по същото време заедно с вас. Ти като личност никога не си бил тях и те като хора никога няма да бъдат теб.

Възможно е от по-високо ниво, от нивото на Свръхдушата да кажеш: „Аз съм продължение на тази Свръхдуша и това друго лице е продължение на същата Свръхдуша, следователно от това ниво, като Свръхдуша, аз мога да кажа, че водя тези два живота. Като личност, тъй като ти си едно продължение, каквото и е другото лице, едно едновременно съществуващо продължение, ти не можеш да кажеш, че единият от двама ви действително ще се пре-е-е-евъплъти в другия. Защото първото лице всъщност никога в действителност не изчезва. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: О кей, разбирам.

Башар: Добре. Тогава идеята, че цикълът на превъплъщаване е на път да спре или е спрял, е всъщност израз на едно осъзнаване, че той преди всичко, не е съществувал по начина, по който ти си мислиш, че е съществувал. Ето защо той е спрял да съществува.

Участник: О кей.

Башар: Сега ти вече разбираш какъв е действителният механизъм. Ти си модернизирал своето определение според разбиранията на 21-вия век и си се отказал от остарелите, митологични, старомодни, средновековни понятия.

Участник: Добре, това е добре. Разбрах, че тази конкретна матрица, която всички ние споделяме в този момент, е на път да изпълни предназначението си.

Башар: Идеята за старите цикли привършва и вие преминавате към нови цикли, които са по-положителни. Защото, в определен смисъл, по отношение на циклите, които сте искали да преживеете, на темите, които всички сте искали да изследвате, вие сте достигнали края на един отрицателен цикъл. Ето защо виждате толкова много отрицателни неща, които се появяват в света около вас, по такъв ускорен начин, защото вие изваждате всичко наяве и няма повече време, за да преживявате тези неща по стария начин. Вие трябва да изкарате всичко това навън от своята система, за да може да се придвижите към нещо различно. Вие трябва да вземате решения, свързани със света, който действително искате да преживявате. Ето защо започвате физиологично да се отделяте в различни физиологични реалности. Вие все още е възможно да поглеждате отсреща и да виждате други реалности, в които вече не сте, но физическото разделение е започнало и само защото може да видите дадена реалност, която е различна от тази, която предпочитате, това не означава, че все още живеете в нея. Вие всъщност я наблюдавате от дистанцията на успоредната реалност, в която вече се намирате.  

Участник: О кей. О кей. В последно време аз изключих месото от диетата си и забелязах голям скок в моята вибрационна честота.

Башар: Да, това се получава при някои хора.

Участник: И моите интуитивни способности се повишиха главоломно.

Башар: Разбира се. Когато ускоряваш своята честота, това ще са естествените съпровождащи симптоми, ако следваш правилната за теб методология. 

Участник: Аз също така оттеглих своето споразумение и се освободих от всичкия си кармичен дълг.

Башар: Не съществува такова нещо като „кармичен дълг“.

Участник: О кей, значи тогава такъв проблем повече не съществува.

Башар: Не, не съществува. (смях в залата) Единственото, което казваш, е, че си направил споразумение със себе си, според възможностите си, да запазиш равновесие. И толкова. Това е всичко, което си направил.

Участник: О кей.

Башар: И като казваш, че си „оттеглил” духовното си споразумение, ти също така казваш, че си започнал да осъзнаваш, че в този конкретен живот ти всъщност можеш да промениш своята житейска тема.

Участник: Да, аз съм напуснал своя житейски сценарий и сега го изписвам наново в движение.

Башар: Да.

Участник: И едно от най-силните ми намерения точно сега е да придобия финансова свобода …

Башар: Отново: спомни си какво казахме относно изобилието. Не зацикляй в разбирането, че парите са единственият начин.

Участник: Точно така, но ако разполагам с финансови средства, аз мога да придобия много необходими ми инструменти …

Башар: А откъде знаеш, че тези инструменти не могат да дойдат при теб по други начини? Отново: ти настояваш, че има само един начин, по който можеш да си представиш те да се появят.

Участник: Да, но този начин е изключително ефективен. (смях в залата)

Башар: Добре, ако настояваш да забавиш процеса, това зависи само от теб. Ти всъщност се съпротивляваш срещу един по-ефективен метод.  

Участник: Значи има един по-добър път …?

Башар: Има един по-ефективен метод и аз току-що ти го описах. Отвори се и пожелай да позволиш да се появят други форми на изобилие, ако това трябва да се случи. Ако финансовото богатство се окаже, поради определени обстоятелства, най-ефективният метод да придобиеш нужните ти инструменти, то това е, което ще се случи. Но ако не се случи по този начин, ти трябва да разшириш своето определение и да разбереш, че това може да е сигнал за съществуването на по-ефективен начин. Бъди готов да му позволиш да се прояви в твоя живот, в противен случай ще затвориш вратата, през която може да се появи по-ефективен начин, само защото не си готов да разпознаеш тази идея за изобилието. 

Участник: Ако бъдеш конкретен по отношение пътя, който виждаш, че съм поел … и аз зная, че разговарям със своя Висш разум, можеш ли да ми подскажеш …

Башар: Аз току-що го направих. Аз ти подсказах по възможно най-добрия начин. Ти трябва да разшириш определението си за това, от което се нуждаеш, за да постигнеш ефективност в своя живот. Трябва да оставиш машината да работи свободно, да позволиш на комплекта от инструменти да свърши работата си. Когато говориш за ефективни инструменти, най-ефективните инструменти са тези, които са вече вградени в комплекта на радостното вълнение. Така че когато следваш своето радостно вълнение, с всичките си възможности, без всякакво настояване или допускане за това какъв трябва да бъде крайният резултат, и аз имам предвид „без всякакво”, тогава ти ще активираш комплекта от инструменти. Инструментите в този комплект са: твоето радостно увлечение се превръща в двигателя, който те придвижва напред в живота; то става организиращият принцип на синхронността, който ти показва точно какво трябва да направиш, в какъв ред и кога; то се превръща в пътя на най-малкото съпротивление, което ти позволява да се придвижваш напред без усилия; този път те отвежда до всички други проявления, които са релевантни за теб в твоя живот, изпълнен с радостно вълнение и възбуда; то се превръща в рефлективното огледало, което ти разкрива всички твои убеждения, които не съответстват на твоето радостно вълнение, така че да можеш да ги идентифицираш, да видиш, че са безсмислени и да ги изоставиш, за да прибавиш енергията им към радостното си вълнение. И  накрая, то се превръща във всякаква подкрепа или изобилие, от които се нуждаеш, за да продължиш ефективно да следваш своята истина. Това е един завършен комплект, който съдържа всичко, от което имаш нужда, и не пропуска абсолютно нищо. И оттам нататък всичко, което трябва да правиш, е просто да избереш да останеш в позитивно състояние, независимо какъв е или как може да изглежда крайният резултат от действията, които си предприел. Това е целият наръчник за действие. Няма нищо към него, няма допълнение, няма опис на съдържанието. Това е то – целият наръчник за действие, свързан с функционирането на реалността. Така че това е всичко, което трябва да правиш.

Участник: Значи ти казваш, че моят поглед върху нещата е прекалено стеснен.

Башар: Точно това е, което казвам. Ти трябва да разшириш своето определение, така че автоматичната машина да може да работи за теб без усилия, вместо да ограничаваш пътя, по който тя достига до теб, като настояваш, че нещата трябва да се случат само по един начин, при което ще пренебрегнеш много от нещата, които може да работят за теб по един изключително ефективен начин.

Защото виж как стоят нещата. Това, което преживяваш, е идеята за его-ума, който мисли, че знае какво трябва да се случи. Твоят ум няма представа какво трябва да се случи. Ти мислиш, че знаеш, но това не е така.

Участник: Значи ти казваш, че трябва да оставя нещата да се движат по естествения си път.

Башар: Ти трябва „да се предадеш” (to surrender) и това не означава да се откажеш от контрола, а да се предадеш, да предоставиш нещата на контрола, който вече притежаваш. Идеята е да следваш собствения си поток (на развитие), защото ти вече имаш едно течение и то знае точно къде трябва да те отведе. То никога няма да те отведе встрани. Единственият начин, по който в определен смисъл, можеш да се озовеш на неправилния бряг, е да плуваш срещу течението. А това просто означава да се съпротивляваш на естествената си природа. Вярвай, че животът ти се разгръща точно така, както трябва. Даже и ако правиш нещо, което в дадения момент обективно не предпочиташ, то въпреки това трябва да бъде там, поради причина, която наистина предпочиташ. Това е начинът да използваш това, което не предпочиташ, по положителен начин – да запазиш положителното си състояние, за да можеш интуитивно да откриеш причината и да я използваш по положителен начин, защото знаеш, че ако останеш в положително състояние, ще можеш да използваш стеклата се ситуация като трамплин към това, което предпочиташ.

Участник: Като трамплин.

Башар: Точно така. Всяко нещо съществува по определена причина и каквото и да се случва в живота ти в този момент, за това има причина и ако ти го използваш по положителен начин, ще видиш защо то се е появило. Понякога нещата могат да бъдат толкова прости, като например да проявиш нещо, което не предпочиташ, само за да получиш яснота относно разликата между това, което предпочиташ, и това, което не предпочиташ. Това е достатъчно основание за появяването на нещо, което не предпочиташ – просто за да получиш яснота за това, което предпочиташ, чрез контраст.

Участник: Значи ако следвам този подход, което ще се опитам да … което ще направя …

Башар: Благодаря ти за това, че се усети навреме.

Участник: Моята цел е да постигна ранно пенсиониране …

Башар: Извинявай?!

Участник: Без цели … моят план …

Башар: Извинявай?! Ти можеш да планираш донякъде, в това няма нищо лошо, но помни, че твоят план трябва да съдържа възможност да се откажеш от него, или да го промениш. Така че имай план, но направи го достатъчно гъвкав, за да можеш да го промениш при нужда, според това, което трябва да се случи. Защото когато планираш прекалено много, когато целта ти е прекалено твърда, то тогава тя се превръща в условието и в настояването, за което говорим, а това вече означава, че отбягваш действителния принцип, който би ти свършил работа.  

Участник: И след всичко това, което ми даде, каква е моята вероятност да постигна успех?

Башар: Вероятността е  50/50, но внимавай за своето определение за успех, защото то може да съдържа условия, които да намалят тази вероятност. Ние напомняме на всички вас, че ако от първия път не успеете, преразгледайте определението си за успех.

Участник: Това звучи като заобикаляне на проблема.

Башар: Не е така. И фактът, че ти казваш, че ти изглежда като заобикаляне на проблема, означава, че работиш с отрицателни определения.

Участник: Хм-м.

Башар: Защото ти може да изтъкнеш положителна причина, понеже знаеш, че ние нямаше да ти предложим това, ако не съществуваше възможността да погледнеш на това понятие по положителен начин. Ето защо, ако го считаш за заобикаляне на проблема, това означава, че вече изхождаш от отрицателно определение.

Участник: Значи ми предстои известна работа.

Башар: Да, така е. Но това е забавно, това е едно предизвикателство. Ето защо имаш физически живот – за да преживееш самия процес. Спомни си, че ако става дума за цел, процесът Е целта! Не това, което мислиш, че ще постигнеш. Целта да имаш живот е да преживееш трансформация от едно състояние в друго. Смисълът е в процеса. Както много хора на вашата планета казват: „Пътешествието е крайната дестинация”. 

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че живей в настоящия момент, работи с това, което се случва в момента. В това е целият смисъл, това е твоята цел – да бъдеш тук сега! Не да достигнеш някъде другаде, а да бъдеш тук сега. Ако просто си позволиш да бъдеш тук сега, ще откриеш много бързо, че ще се озовеш в някое друго сега доста по-бързо. Защото нещата могат да се случат само сега. Когато се прицелиш прекалено далече в бъдещето, ти няма да живееш в настоящето и то ще остане къде? – в бъдещето. 

Участник: Винаги съм се опитвал да живея в настоящето, колкото е възможно.

Башар: Но тук не става дума за настояване. Става дума за избор.

Участник: Един последен въпрос.

Башар: Да?

Участник: Чух една статистика, която ми се видя малко стряскаща, и бих искал да получа твоето потвърждение.

Башар: У-у-у            стряскаща статистика.

Участник: Казаха ми, че процентът на хора на тази планета, които притежават Душа, един душевен фрактал …

Башар: Какво означава това?

Участник: С други думи, те са 5,000 към 1. Това ще рече, че за всеки човек, който притежава Душа в тялото си …

Башар: Душата не е в тялото, но продължавай.

Участник: … има такава връзка, между Душата и Първоизточника.

Башар: Да, да.

Участник: Че на всеки 5,000 души на тази планета само един има душевна връзка с Първоизточника. Останалите 4,999 са бездушни същества …

Башар: И какъв би бил смисълът от съществуването им, ако отсъства такава духовна връзка?

Участник: Те са просто части от пъзъла на останалото малцинство.

Башар: Ти искаш да кажеш, че те са просто част от илюзията, която ти проектираш, а не са действително хора.

Участник: Точно така. Това коректно ли е?

Башар: Ти можеш да направиш това, но как ще можеш да различиш едните от другите?

Участник: Всъщност това не е възможно.

Башар: И следователно какъв е смисълът да говорим за това?

Участник: Просто намирам това за интересна статистика, защото когато хората умират, те не отиват никъде, те просто оставят следа в Акашовите записи …

Башар: Но ти каза, че те не са хора.

Участник: Те са като роботи.

Башар: Те не са нищо друго освет проекции на твоето съзнание.

Участник: Но те са органични същества, които …

Башар: Физическата реалност е във всички случаи една илюзия, така че какво значение има колко реални изглеждат?

Участник: Ти ме караш да се движа в кръг.

Башар: Да. (смях в залата) Защото в определен смисъл, въпросът ти е безсмислен.

Участник: Ако взаимодействам с друго лице, което има също духовна връзка с Първоизночника, в това се съдържа реален смисъл.

Башар: Реален смисъл има във всичко, защото ти си този, който създава смисъла така или иначе.

Участник: Но има повече смисъл в тези …

Башар: Не, няма! Ти обичаш да квалифицираш нещата.

Участник: Да.

Башар: Престани да правиш това.

Участник: О кей.

Башар: И фундаментално … Зная, че това може само да добави допълнително объркване за теб, но фундаментално, отговорът на твоя въпрос е „не”.

Участник: Не като …

Башар: Не, това не съществува така, както го описваш.

Участник: Значи това е една матрична игра, в която ме вкарваш?

Башар: Да. Е, аз не те вкарвам в нея. Това е част от идеята на изследване на съзнанието и това ти дава възможност да изследваш някои неща, които вярваш също така относно себе си. Така че това е една възможност да решиш дали има някаква истина в това преживяване, или не.

Участник: О кей.

Башар: Това е всичко, за което става дума, най-вече. Не става дума дали това е точно като статистика. Защото помни, че реалността ти се променя във всеки един момент. Нищо не е статично, всичко е динамично. Мога да кажа, че в един момент това е абсолютно вярна статистика и в следващата секунда да кажа, че това е пълна измислица. И двете ще бъдат верни. Всичко зависи от това къде се намираш и какво избираш да преживееш от реалността, с която избираш да бъдеш свързан. Всичко, което можеш да си представиш, в определен смисъл, е реално, защото не можеш да си представиш отсъствието на съществуване. Единственият истински въпрос е дали това е начинът, по който ти искаш да дефинираш реалността, която предпочиташ да преживееш. Зависи от теб. Дали това ти върши работа като идея. Дали ти върши работа като позволение, за да мислиш по този начин. Да или не, зависи от теб. Всичко е реално в един контекст и в друг контекст нищо от това не е реално. Това помага ли ти?

Участник: Ъ-ъ-ъ.

Башар: Или те вкарва в повече кръгове?

Участник: Във все повече кръгове.

Башар: Тогава в това бе смисълът, благодаря ти.

Участник: Пожелавам ти един удивителен ден, Башар.

Башар: И на теб, добър ден.

Участник: За мен е голямо удоволствие да свиря, аз съм музикант.

Башар: Да.

Участник: И силно ме вълнува идеята да създавам портали до по-високи нива на съзнанието.

Башар: Добре, какво те спира?

Участник: Нищо задължително.

Башар: Добре, тогава искаш да кажеш, че правиш това?

Участник: Д-д-д-да.

Башар: Д-д-д-да.

Участник: И бих искал да правя повече от това.

Башар: И какво те спира да го правиш? Искаш да кажеш, че не го правиш толкова, колкото би искал?

Участник: Да.

Башар: Защо-о-о-ото…? Какво те спира?

Участник: Всъщност нищо не ме спира, аз го правя, просто искам да зная дали можеш да ми предложиш нещо, което да ми позволи да го правя по-въздействащо.

Башар: Да.

Участник: …

Башар: О, ти искаш да ти кажа? (смях в залата)

Участник: Да.

Башар: Вярваш ли, че можеш да го правиш по-въздействащо?

Участник: Да.

Башар: Тогава какво аз трябва да кажа?

Участник: Не зная, просто си мисля, че може би по време на своите междузвездни пътувания ти си срещнал …

Башар: Ти ми казваш, че ти си дошъл тук, знаейки всичко, което трябва да правиш, но си решил да ни попиташ, в случай че нещо си пропуснал?

Участник: Не зная всичко, което трябва да правя …

Башар: Не знаеш?!

Участник: Зная в основни линии.

Башар: Това не е ли достатъчно?

Участник: Предполагам. Имам предвид … достатъчно е, но все пак съм любопитен.

Башар: Оу-у-у-у-у, ти си с впечатлението, че пропускаш нещо?

Участник: Може би.

Башар: Какво ще кажеш за идеята, че не пропускаш нищо. Възможно ли е в действителност да повярваш в това? Може би това, което пропускаш, е способността да повярваш, че не пропускаш нищо. Това как ти се струва?

Участник: Предавам се.

Башар: Ние знаем, че доста хора на вашата планета се тревожат много, че пропускат нещо, а всъщност единствентото нещо, което пропускат, е да престанат да се тревожат, че пропускат нещо. Така че престани да пропускаш това.

Участник: О кей.

Башар: Обърни внимание на факта, че всичко, което правиш, е да се тревожиш, че пропускаш нещо, когато в действителност това не е така.

Участник: О кей.

Башар: Какво ще кажеш за това? Ти знаеш, ние допускаме, че ти знаеш, че радостното вълнение е един завършен комплект и не пропуска нищо, което е релевантно, нали така-а-а?

Участник: Да-а-а.

Башар: Тогава, ако ти се придвижваш по този начин напред в своя живот и ако в действителност изпиташ нужда от нещо, което ти липсва, тогава няма ли да е очевидно какво би било това?

Участник: Да.

Башар: Това означава, че не ти липсва нищо и ти го знаеш. Защото ти ще имаш всичко тогава, когато то ти е нужно. И ако го нямаш сега, може би сега то не ти трябва. Когато обаче все повече ставаш този, който предпочиташ да бъдеш, ти ще имаш всичко, което е релевантно за теб точно тогава, когато ти е нужно. Какво повече ти трябва от това да получиш нещо точно когато то ти трябва? Защо ще ти е нужно преди това, или след това? Ако разбираш как действа механизмът, ти ще знаеш, че ще получиш всичко нужно точно когато трябва и следователно, в определен смисъл, макар да го нямаш сега, ще го имаш, когато ти е нужно, което означава, че имаш всичко, от което се нуждаеш. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това бе ли музика за твоите уши?

Участник: Ха, ха, ха. Да, и може би имам нужда от малко повече информация … относно нещо.

Башар: Например каква?

Участник: Ти каза, че ако си представим нещо, то е реално.

Башар: Накъде, по някакъв начин, в съответния контекст. Това не означава, че е реално в твоята физическа реалност.

Участник: Тогава аз си представям … това може да е една успоредна Земя, или някоя друга планета, където музиката е централната идея, върху която е основано обществото.

Башар: Всъщност има няколко цивилизации, които познаваме и които функционират по този начин.

Участник: Интересно ми е дали можеш да ни кажеш нещо повече за тях.

Башар: Разбира се. Има една цивилизация, която познаваме, където … описанието на съществата там може да ти се види малко странно, но не приемай това, което ще ти кажа, съвсем буквално, защото ние използваме аналогия, която да можеш да разбереш. Така че представи си нещо като барабан. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Сега си представи, че този барабан има крака и може да се движи. 

Участник: Ха!

Башар: И когато има нужда да комуникира, той прави „тъмп – тъмп – тъмп”. В същото време тези тъмп-тъмп-тръмп резонират с удивително количество трептения, хармонии, акорди. Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: И всички същества комуникират по този начин, като резонансът е фундаментална част от това, което са. Всичко бива изразявано по този начин в тази удивителна симфония чрез този тип инструменти, които те притежават в телата си, което позволява създаването на всякакви удивителни хармонии. Това е една удивителна цивилизация. И е невероятно просто да застанеш в техния свят и да се потопиш във всичкия този резонанс. Това оказва много силно влияние. 

Участник: Значи музиката е всичко и навсякъде …?

Башар: Всичко, от което те разбират, са вариации на резонанс, вариации на тонове. В определен смисъл, както при нас, това, което за вас би изглеждало обикновена нота, за нас това всъщност звучи като една много образна хармония. При тях това е десет пъти повече. Те могат да чуят неща в една най-проста нота, която вие ще приемете като само една проста нота, докато за тях това може да е една цяла симфония. Това е наистина силно завладяващо. И когато застанеш между тях, те всъщност притежават способността да ти предадат част от това възприятие, защото те са донякъде телепатични. Следователно техните вибрации преминават, в определен смисъл, направо през теб. И след известно време ти всъщност започваш да разбираш техния език. В същото време техният език не е език като този, който вие използвате. Това е музика по същия начин, по който слушането на една симфония може да те пренесе във въображението ти в различни реалности и в различни преживявания. Той е повече нещо такова, отколкото по-простите понятия, които думите може да се опитват да предадат. Това да слушаш техния език и да се потопиш в него е по-скоро едно цялостно, пълноценно преживяване. В определен смисъл, те всъщност разказват истории, докато говорят. Това е просто начинът, по който са устроени. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Ти посещавал ли си това място като Башар, или си имал други въплъщения …?

Башар: Да, аз съм го посещавал като себе си. Аз съм имал, според вашите разбирания, едно въплъщение там, защото те бяха едно от първите ми преживявания на установяване на първи контакт. При всички наши първи контакти ние избираме едно преживяване на въплъщение в съответното общество, за да натрупаме известен опит и да можем да разбираме обществото по-задълбочено. В противен случай, ще бъдем много чужди едни на други. Така че след като имах преживяване на въплъщение в тяхното общество, това ми даде известно разбиране на това как те функционират, но аз също така съм бил там такъв, какъвто съм.

Участник: О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Д-д-а. Още един въпроъс. Имаш ли способността да ме сканираш …?

Башар: Аз винаги сканирам.

Участник: О кей. Можеш ли да ми кажеш колко отрицателни убеждения имам? (смях в залата)

Башар: Пет хиляди, четиристотин осемдесет и седем и половина … Ти вярваш ли ми?

Участник: Това са по-малко, отколкото си представях.

Башар: Тогава предполагам, че се справяш твърде добре.

Участник: Да, твърде добре.

Башар: Ти вярваш ли ми?

Участник: Не.

Башар: Благодаря ти. Тогава това прави едно отрицателно убеждение по-малко.

Участник: Благодаря ти много, Башар.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, приятел.

Башар: Добър ден.

Участник: Изпитвам много неволни движения на тялото си. Доколкото разбирам от кундалини …

Башар: Да, с разгръщане на съзнанието си, ти повишаваш своята вибрация и правиш от себе си по-добра антена за енергии с висока честота, които да минават през теб. Ти се превръщаш в техен проводник. По-важно е обаче, колкото по-чувствителен ставаш към енергии с висока честота, да ги изразяваш по физически начин, чрез различни действия, които отразяват твоето страстно увлечение, за да може то да се заземи във физическата ти реалност, вместо енергиите просто да преминават през теб и да причиняват различни телесни движения, от които ти задължително не се нуждаеш.

Участник: О кей, благодаря ти. Тогава би ли ми казал какво да правя с тези конвулсии, освен да следвам своето страстно увлечение?

Башар: Разбирам, че ти ме питаш дали има нещо в допълнение на наръчника с инструкции, който вече ви дадохме, след като ви казах, че няма нищо, с което той да може да бъде допълнен?

Участник: О кей, супер, супер. Доколкото разбирам от кундалини йога, отчасти това означава да се освободя от своето его и да се завърна към Единството?

Башар: Не, ти не можеш да се завърнеш към Единството и да имаш такова преживяване. И не става дума да се освободиш от егото, а да му позволиш да стане достатъчно прозрачно, така че да върши работата, за която е създадено да свърши, и да не поема други задачи, с които не може да се справи. Егото е направено само за да те фокусира, за да имаш преживяване на физическата реалност. Това е част от идеята за пространството на проявлението, която описахме в началото на това предаване. Това е частта, която ти казва: „Това е реално, това е реално, това е реално, имай преживяване, имай преживяване, имай преживяване, о, виж това, виж това, виж това.” (смях в залата) 

Това е единственото предназначение на егото. Когато обаче егото е научено да вярва, че трябва да контролира всичко и да се справя с всичко, то се превръща в отрицателното его, опитва се да упражнява контрол, опитва се да ти нарежда какво то мисли, че трябва да правиш. Това не е неговото предназначение, така че не става дума да се освобождаваш от егото си, а да го направиш по-прозрачно и да го оставиш да върши работата, за която е създадено, за да имаш физическо преживяване по един ясен и балансиран начин. Това е всичко.

Участник: По времето, когато моето его става по-прозрачно и моите отрицателни убеждения ме напускат, това е твърде болезнено. Аз се оказвам на пода, плачейки, в утробна поза. Има ли начин за отработване на тази болка?

Башар: Да, отново: ти трябва да разбереш, че болката е съпротивление спрямо естествената ти природа. Така че колкото повече не се съпротивляваш спрямо естествената си природа, толкова по-бързо болката ще премине през теб, толкова по-бързо ще протече болезненото ти преживяване и толкова по-скоро ти няма да имаш повече нужда от нея.

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: Но отново: прави нещата, които трябва да правиш. Извършвай действията във физическата реалност, които трябва да извършваш и които отразяват твоето страстно увлечение, за да прекарваш енергията през себе си с по-голямо ускорение.

Участник: Аз се занимавам с шаманизъм и планирам да се завърна в Перу през септември …

Башар: Добре.

Участник: … но чух, че там е опасно, ако смеся аяуаска и други лечебни растения с активната енергия в тялото ми …

Башар: Зависи. Зависи от твоите убеждения, но отново: ако ти вярваш, че се намираш в това балансирано състояние и следваш своето страстно увлечение, организиращият принцип на синхронността ще ти покаже, чрез създаването на възможности или чрез не създаването на възможности, какво в действителност трябва и не трябва да правиш във всеки един момент. Така че в този смисъл, този принцип ще те води и ако следиш внимателно своето интуитивно чувство, бъди сигурен, че няма да правиш това, което няма задължително да ти бъде от полза. Нали така?

Участник: Прекрасно. Благодаря ти много. Може ли да попитам относно споразумението на Душата (soul agreement)? Мислех си, преди ти да говориш за минали животи, които всъщност протичат едновременно …

Башар: Не. Идеята е, че ти установяваш връзки от настоящето, които връзки ти вярваш, че са ти нужни, за да извлечеш информация и опит, които да ти помогнат по отношение житейската тема, която си избрал да изследваш в този живот. Ако вярваш, че повече не ти е нужно да установяваш тези връзки, ти можеш да промениш тези връзки. Моля всички помнете: идеята за така наречените минали животи не само е една илюзия, но също така не е нещо статично. Много хора казват: „О, аз съм имал този минал живот или онзи минал живот” и мислят, че това никога не се променя. Това е нещо, което динамично се променя, както и вие се променяте. Така че в един момент вие може да имате връзка с едно едновременно друго въплъщение, а пет минути по-късно може да сте толкова по-различен човек, че тази връзка повече да не ви е нужна и тогава ще направите връзка с други хора, с други едновременно протичащи въплъщения. Това е нещо, което динамично се променя.

Участник: Супер, благодаря ти. Последен въпрос. Когато казваш, че животът е по същество безсмислен … 

Башар: Не в отрицателен смисъл. Ние просто имаме предвид, че той е нещо като табула раза. Вие му придавате смисъл и това е, което определя ефекта, който получавате. Вие сте получили свободната воля да правите тези избори и да имате преживяванията, които предпочитате.

Участник: Имам усещането, че висши сили ме насочват към житейската ми цел и към духовното ми развитие.

Башар: Съществува един общ поток, ако можем да го наречем така, едно магнитно привличане към положителната страна, защото бихте могли да кажете, просто като илюстрация, че съществуването е 51% положително и 49% отрицателно. Това е така, защото равновесната точка в центъра, неутралната точка, все пак ви предлага възможността за избор на това, което предпочитате, докато отрицанието се опитва, в определен смисъл, да маскира тази опция. Така че ако в определен смисъл, се поддадеш на общия ход на процеса на съществуване, в крайна сметка ще гравитираш към положителната страна.  

Участник: О кей, благодаря ти. Когато се разтворя в Единството (dissolve into Oneness)…

Башар: Ти не се разтваряш в Единството, никога! Ти винаги съществуваш като една перспектива, като една гледна точка. Ти съществуваш, ти винаги съществуваш. И това, което наричаш „разтваряне в Единството”, отговаря на това, че изведнъж преживяваш себе си КАТО Всичко, което е. Ти не губиш своята идентичност. Тя е всичкото, което остава. Ти се превръщаш във Всичко. Ти не се губиш във Всичко-то, ти си Всичко. В това се състои разликата. Ти никога не преставаш да съществуваш в някаква форма.

Участник: Благодаря ти, друже.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Моят въпрос е свързан със страстното ми увлечение да прекратя войната между половете.

Башар: Има война?! Защо я наричаш война, ако искаш да помогнеш?

Участник: … … Тц…

Башар: Разбираш ли смисъла на това, което ти казвам?

Участник: Мисля, че го разбирам.

Башар: Ти можеш да признаеш, че има различия, много от които може да са основани на отрицателни и свързани със страх убеждения, и тогава определено можеш да окажеш някаква помощ. Но ако го наречеш „война”, това не насочва ли нещата в отрицателна посока? Това не подсилва ли отрицателното?

Участник: Да, мога да видя, че това наистина е така.

Башар: Добре. Тогава на всяка цена можеш да образоваш, можеш да развиваш съзнанието, може да позволиш на гледните точки да се променят, като създадеш нови определения, нови начини на разбиране на взаимоотношенията.

Участник: М-м-м.

Башар: Нали така?

Участник: Това звучи забавно и творчески.

Башар: Да, в това е целият смисъл, нали така?

Участник: Да.

Башар: Как би могло каквото и да е, по какъвто и да е начин, да реши да се промени, ако не му предоставиш опцията да се промени, вместо да затвърдяваш отрицателната идея? Нали така?

Участник: Разбрах, разбрах го.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, започва да ми помага, благодаря ти.

Башар: Добре. Нещо друго?

Участник: Да. Факт е, че на тази планета съществува една култура на изнасилване (rape culture).

Башар: Съществува какво?

Участник: О, нищо, извинявай. Ние всички се забавляваме чудесно, като мъже и жени.

Башар: Преди всичко, когато ти казваш: „Между половете, между мъже и жени”, ти знаеш, че съществуват повече от два пола, нали?

Участник: … Това е вярно, съществува един континуум, нали?

Башар: Да, нещо такова.

Участник: О кей.

Башар: Следователно, тук имаме много повече (явления), с които трябва да работим.

Участник: М-м-м.

Башар: Нужна е доста повече гъвкавост при описанието на тези неща, когато предлагаш тези неща, нали?.

Участник: М-м-м-м. Разбрах. Ограничаващо е да се мисли, че човек е роден просто в едно мъжко или в едно женско тяло.

Башар: Да, и за това може да има някакви цели, но те вероятно не са това, което ти си мислиш … Това дава ли ти една по-богата палитра, с която да работиш?

Участник: Определено. Тогава защо изглежда, че съществува една култура на доминиране?

Башар: Защото тя е основана на страх, както аз току-що ти казах. Запомни, че хора, които не действат от позициите на страха, нямат нужда да демонстрират господство. Когато се опитваш да доминираш, това означава, че в действителност не вярваш, че притежаваш някаква сила. Защото ако наистина знаеш, че притежаваш сила, какъв би бил смисълът да доминираш? Ти вече ще бъдеш толкова силен, колкото ти е нужно, за да сътвориш реалността, която предпочиташ. Ако трябва да доминираш, ти демонстрираш, че си безсилен: „Аз не притежавам никакъв друг начин да създам това, което предпочитам, освен като се опитвам да контролирам моята реалност и реалността на други хора и да им наложа тази идея, която ме прави да се чувствам в безопасност!” Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото ако хората не са получили инструментите, с които да установят контакт със собственото си овластяване, те се чувстват безсилни и това ги плаши. Следователно те отричат това, защото то ги плаши даже да го погледнат. И следователно трябва да проектират върху други хора своя страх, защото моля запомнете, отново, парадоксално: Хората, които отричат, че притежават основани на страх убеждения, също така отричат, че отричат това! Нали така?

Участник: Да.

Башар: Да, това е отрицателното утвърждаване на отрицателното убеждение. Трябва да отричаш, че отричаш, за да не поглеждаш към тези неща. И тогава единственият изход за бягство, който ти остава, е, да проектираш това навън върху другите, и да се опитваш да получиш отвън това, което приемаш за контрол, вместо да разбереш, че вече притежаваш контрол, вътрешно. Така че елиминирането на убеждения, основани на страх, предоставяне на хората възможност да разберат, че вече са толкова силни, колкото имат нужда да бъдат, за да проявят това, от което имат нужда в живота, без да нараняват себе си или някого другиго в този процес … тогава ще имате един друг балансиран свят. Нали така?

Участник: М-м-м-м.

Башар: Всичко се свежда до идеята за убеждения/вярвания, основани на страх. Например убеждения като недостиг … разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ-ъ-ъ.

Башар: Както и вярвания във всякакви други неща, които не съответстват на истинската ви вибрационна честота, на истинската ви природа.

Участник: Аз си представям, че всеки от присъстващите тук в залата би искал да окаже положително влияние върху нашия свят и …

Башар: Ти искаш да разкриеш положителното влияние, което вече оказваш

Участник: Уха!

Башар: Ти вече оказваш влиянието, което някога би могла да оказваш, но действията, които извършваш, разкриват влиянието, което вече съществува.

Участник: … …

Башар: В това е разликата. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Дълбоко ме трогва това, което чувам.

Башар: Да. Просто бъди себе си и това ще разкрие всичкото влияние, което вече оказваш. Виждаш  ли, никой от вас не усеща истински, нито е нужно да усеща влиянието, което вече оказва на другите със самото си съществуване. Това влияние е дълбоко. Единственото, което има нужда да направиш, е, да предприемеш действията, които са в синхрон с твоето страстно увлечение, за да започнеш да разкриваш влиянието, което вече оказваш … Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми и това също така повдига въпроса … аз работя в областта на прикритата сексуалност и работя с мъже и жени, които са били изнасилени и върху които са били извършени сексуални насилия.

Башар: Добре, колко вълнуващо за теб да им дадеш възможност да намерят път през това преживяване, който да им бъде полезен и да им даде сила.

Участник: Разбирам. Значи не става дума за отричане на тяхното възприятие…

Башар: Не, не, не. Разбери, че идеята е не по какъвто и да е начин да извиняваме насилниците. Става дума за поемане на отговорност за факта, че може да си имал убеждения относно себе си, свързани с проблеми на самочувствието, които след това са били отразени от някого обратно към теб.

Участник: Това е голям хап, който доста хора трудно ще преглътнат.

Башар: Това е едно убеждение.

Участник: О кей, разбрах. Благодаря ти.

Башар: Трябва да разбереш, че това не е нормалният начин, по който хората на вашата планета мислят за тези неща. Това изисква ускорено съзнание, за да осъзнаеш, че не става въпос за обвинение, не става въпрос за грешка, нито за оневиняване на насилника, защото е задължение на самия насилник да установи контакт със собствената си вътрешна сила и да не бива привлечен от някого, който изпълнява ролята на жертва.

Участник: Разбрах.

Башар: Защото запомни, че както насилникът, така и това, което наричаш жертва, са жертви. Защото е нужна жертва, за да се появи жертва. (It takes a victim to make a victim). Така че е била създадена верига, при която злоупотребата създава злоупотреба с хора. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Значи става въпрос за разкъсване на веригата и за това да имаш състраданието да разбереш, отново, не да извиниш насилника, но да погледнеш достатъчно надълбоко, за да разбереш, че той изпитва твърде силна болка и затова напада други хора, затова се опитва да доминира и контролира. И трябва да проявиш състрадание не само към себе си, за да излезеш от ролята на жертва и да поемеш собствената си отговорност за своята реалност, най-малкото до момента, в който разбираш, че има положителни начини да осъзнаеш как да трансформираш това преживяване за себе си и може би даже да го трансформираш до степен, че да се обърнеш към насилника и да му помогнеш също да се трансформира, и по този начин да разкъсаш веригата.

Така че, в определен смисъл, тези, които първоначално може да изглеждат като жертви, може всъщност да се превърнат в най-мощните агенти на промяната за тези, които функционират като насилници. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да … Аз съм наистина обзета от тази представа, че природата на половете е двоична, че има мъже и жени и това, което ти казваш, че има повече от два пола …

Башар: Ние разбираме, че това е преобладаващият начин на мислене на вашата планета и това е добре, като една най-обща илюстрация. Това обаче не отчита по-фините моменти на съществуващия спектър. И разбира се, вие трябва да разберете, че на други планети има доста други проявления на идеята за пола, които са напълно различни от това, което вие преживявате. Следователно вие трябва да знаете, че вашият дух съдържа вероятността за всички тези проявления, въпреки че вие преживявате това по един твърде ограничен начин.

Участник: Хм-м. Но да кажем, че аз работя с една двойка и проблемът не е толкова, че те имат женско и мъжко тяло, а по-скоро, че те са като две парчета от пъзъл.

Башар: Разбирам това, но аз бих започнал на първо място да изследвам заедно с тях, възможно най-задълбочено, какво в действителност приемат за истина относно себе си по отношение на обща полова енергия.

Участник: М-м-м.

Башар: Защото даже някой да изглежда жена или мъж, той може да изразява вътре в себе си множествено начини на проявление на полова енергия, ако има желание да е честен по отношение на своите самовъзприятия, когато възникне този въпрос.

Участник: О, това става твърде сложно, защото …

Башар: Да, такова е и също така е комплексно. Не е нужно обаче да бъде усложнено.

Участник: Защото изглежда, че има доста объркване относно това кое е мъжко и кое женско.

Башар: Точно така, но идеята за объркването може да доведе до по-голямо разбиране, че тези термини всъщност могат да бъдат разглеждани по начини, които даже не сте могли да си представите досега. Какво наистина означава на вашата планета да бъдеш от мъжки пол; какво наистина означава на вашата планета да бъдеш от женски пол и всъщност какво означава на вашата планета да бъдеш въобще човек? Защото повечето от вас още не сте. Вие сте в процес на превръщане повече в човеци.

Участник: М-м-м-м.

Башар: Но вие все още не сте човеци. Вие имате нужда да разберете как етикетите ви ограничават.

Участник: М-м-м, о кей.

Башар: Бъди изследовател и разбери, че пространството, което изследваш, е доста по-обхватно, отколкото си мислиш. Откажи се от ограниченията и виж какво ще се появи.

Участник: М-м-м.

Башар: Това ще позволи на хората да действат много по-гъвкаво със себе си, когато считат за позволено да изразяват своя пол по най-различни начини. И да се замислят какво представлява полът сам по себе си. Има цивилизации, където полът не съществува. Нека ти опиша една такава цивилизация.

Участник: О кей.

Башар: Запознати сме с една форма на живот, на една планета, която по някакъв начин е изградила себе си. Всичките й компоненти изглеждат еднакви. Можеш грубо да опишеш всеки един от живите компоненти като нещо подобно на голям червей или подобен на змия организъм. Не изглежда точно като червей или змия, но това е най-общо неговата форма. При определени условия тези компоненти се събират и се прикрепят един към друг по начин, по който се превръщат в мобилно същество. Всички обаче, в определен смисъл, са безполови. Въпреки това, когато се съберат заедно по определени начини, те придобиват временно нещо като пол, за да направят това, което трябва да направят, за да се възпроизведат, но това   не е възпроизвеждане по начина, по който вие го разбирате, и ако изберат да се разделят, те са отново безполови. Следиш ли мисълта ми?

Участник: М-м-м.

Башар: Така че те изграждат половете, когато са им нужни, но даже и половете, които те изграждат под формата на градивни елементи, не са полове, както вие ги разбирате.

Участник: Каква е целта да придобиеш полови особености в тази култура?

Башар: Да постигнеш определена цел, определено преживяване, но отново: тези преживявания могат да бъдат напълно чужди на начина, по който вие разбирате проявлението на половете. Например може да се появи определена характеристика, която става доминираща при тях, която временно е доминираща по определена причина. И това може да е свързано с продължаването на вида по определени начини, но въпреки това няма нищо общо с половите различия, както вие ги разбирате. 

Участник: Благодаря, аз ще претендирам, че разбирам всичко това …

Башар: Добре. В крайна сметка всичко, което се опитваме да кажем, е, че основният градивен блок на вашето същество е или безполов, или съдържа всички възможни полове, или изражения на това понятие. И хората на вашата планета, които сега се пробуждат по отношение на различни нива на своето съзнание, може би са съставени от повече от два цвята.

Участник: М-м-м.

Башар: Вашата палитра вече се е разширила. Така че се опитай внимателно да различиш различните цветове у всеки човек, независимо как изглежда на външен вид. Защото може да видиш някои твърде дискретни тонове, които придават богатство и дълбочина, и измерение на тези същества, далече отвъд идеята за просто черно и бяло.

Участник: М-м-м-м. Това звучи по-художествено от обикновеното възприемане на живота.

Башар: Да, така е. И това отразява по-добре начина, по който животът се проявява в Творението. 

Участник: Мисля си относно преживяването на половия екстаз между двама души и моето разбиране е, че това изисква диаметрална противоположност.

Башар: М-м-м-да, но не задължително противоположност, така както я преживявате на вашата планета. В общия случай е нужно да има разлика в резонанса, но не задължително да има това, което наричате противоположност.

Участник: О-о-о, резонанс.

Башар: Защото разликата в резонанса може да бъде използвана за взаимно усилване на преживяването до даден момент и по определен начин. Усилването на резонанса обаче не трябва задължително да предполага противоположност.

Участник: М-м-м.

Башар: Ние можем да разгледаме това в подробности някой друг път.

Участник: О кей. Благодаря ти толкова много.

Башар: Пак заповядай толкова много.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно моето детство. Когато бях дете, можех да виждам други същества.

Башар: Да. Това е твърде често срещано при децата, които още не са забравили, че могат да виждат такива неща.

Участник: И моят въпрос е защо спрях да правя това.

Башар: Това се случва често пъти. Защото ти си избрал житейска тема, според която ти трябва да забравиш кой си, за да откриеш отново себе си и да си спомниш кой си от различна гледна точка. Така че твърде често вие абсорбирате системи от вярвания/убеждения, които временно блокират тези способности, докато преминете през определен процес на изследване и се върнете обратно като затворите кръга и отново си спомните кое сте и възстановите тези свои способности, но този път от различна гледна точка, чрез едно ново лично преживяване. Това е начинът, по който ти се променяш и се развиваш. 

Участник: Разбрах.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Имам и друг въпрос. Какво е нивото на моята вибрационна честота в този момент?

Башар: Твоята честота? 157,000 колебания в секунда.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: В отговор на един от въпросите, зададени преди малко, ти каза, че ние все още не сме напълно човеци.

Башар: Да.

Участник: Имаш предвид нещо като Падмасамбава (Padmasambhava), превръщане в същество-дъга?

Башар: Имало е няколко същества на вашата планета, които вие считате за велики учители, които са изразили идеята за това какво всъщност означава да бъдеш напълно човек. Защото вие всички притежавате тези способности. Всички велики учители на вашата планета са отправяли едно основно послание – „Вие също сте способни на това, което ме виждате да правя”.

Участник: Да.

Башар: Вие всички сте учители. Следователно идеята е, че ставайки такива, евентуално преживявайки това ниво, вие ставате по-пълноценно човеци.

Участник: С други думи, ние трябва да продължим да работим в тази насока, да следваме своите страстни увлечения и просто да продължим да го правим.

Башар: Д-да, като „да работите”, означава да се забавлявате.

Участник: Разбира се.

Башар: По този начин вие ще повишавате своята вибрационна честота и ще се доближавате все повече и повече до синхрон със своята основна вибрация и с Висшия си разум, и ще се проявявате по все по-човешки начин.

Участник: Значи трябва да разгледаме внимателно своите вярвания/убеждения. Понякога те се изплъзват твърде лесно от вниманието ни.

Башар: Но това е тяхната природа – на отрицателните убеждения. Това е тяхната природа. Защото, отново: всички убеждения са направени да увековечат съществуването си. Положителните убеждения не се налага да използват трикове, защото това, което ви казват за самите вас, е истина. Отрицателните убеждения се налага да използват различни трикове, защото това, което ви казват за самите вас, не е истина. Следователно те трябва да използват трикове, различни номера, отвличане на вниманието, за да ви убедят, че са прави, защото ако прозрете през тяхната лъжа, вие веднага ще ги изоставите.

Участник: Значи ние притежаваме какво? – 2 или 3 основни убеждения, по теми, над които работим в този си живот, и тук се намесват разни други убеждения, които трябва да разгледаме, може би по време на медитация или просто по време на някое друго преживяване, и тогава си казваме: „О, Господи, аз отново правя това.”

Башар: Да, вие започвате да виждате през илюзията.

Участник: Да, това е невероятно.

Башар: Да, така е.

Участник: Аз имам убеждението, че мога да паркирам лесно в Сан Франциско. Приятелите ми ми казват, че паркирането става много трудно. А това за тях е така, защото те вярват, че то е трудно.

Башар: Точно така.

Участник: И всичко това помага при проявлението. Има ли някаква техника, която ти можеш …

Башар: Има безкраен брой техники.

Участник: Някоя проста, която …

Башар: Има безкраен брой прости техники. Най-простата техника е да нямаш нужда от техника.

Участник: А-а-а-а, чудесно. Значи просто да живеем живота си.

Башар: Ти трябва да следваш своето най-силно желание, във всеки възможен момент, като влагаш всичките си способности, докато изчерпиш възможностите си за въздействие, като правиш това с абсолютно нулево настояване или допускане за това какъв трябва да бъде крайният резултат. И толкова! И всички инструменти, които описахме, и това да запазиш положителното си състояние, и да определяш всичко по този начин, на основа каквото и да е действие, което си предприел, това е най-основната техника, която можем да ви предложим. Тя е буквално описание на това как се проявява реалността, буквално описание на структурата на съществуването. Тя е буквално един наръчник с инструкции. Това не е философия, не е мнение, а описание на това как се проявява реалността. Това е един наръчник с инструкции по същия начин, както ако искате да работите с една от вашите машини, ще получите наръчник с инструкции и ще кажете: „Я сега да видим. Флип, флип, флип, флип. О, № 1 – натисни това копче. № 2 – завърти този лост. № 3 … и т.н.“ Става дума за буквално същото!

Башар: Ъ-хъ.

Участник: И след това синхронността просто следва.

Башар: Това е един от инструментите. Тя винаги се случва, но вие или преживявате положителна синхронност, или отрицателна синхронност. И нещо бива затвърдено на основа това, което вие приемате за най-вярно, за най-вероятно.

Участник: Значи правилото е, когато срещнем отрицателна синхронност, да си кажем: „Аха, какво не е в ред?”

Башар: Аха, машината работи чудесно, защото тя затвърдява моите отрицателни убеждения. И тъй като тя е една машина и затвърдява това, с което я захранвам, защо да не затвърдява моите положителни убеждения? Разбира се, тя няма причина да ми противоречи. Тя е просто един механизъм!

Участник: Значи това е нашата възможност.

Башар: Ето, виждаш ли?!

Участник: Удивително.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми много, благодаря ти.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Здравей, г-н Асасани същество.

Башар: Здравей, г-н Анани същество.

Участник: Анани?

Башар: Анани е нашата дума за Земя, с нея обозначаваме нашите прародители, които са живели на тази планета.

Участник: И така, телепортирай ме.

Башар: Информацията е предназначена да те телепортира.

Участник: Телепортирай ме.

Башар: Ти трябва сам да се телепортираш.

Участник: Да тръгваме.

Башар: Тръгвай.

Участник: Вземи ме.

Башар: Ти си поканен.

Участник: Чудесно, кога тръгваме?

Башар: Когато решиш, че ти е дошло времето.

Участник: Времето е сега.

Башар: Не, не е.

Участник: Не, сега е.

Башар: Ако беше, вече щеше да си се телепортирал. Очевидно е, че не си готов за това.

Участник: Не съм съгласен.

Башар: Тогава щеше да бъдеш вече телепортиран, нали? Ние не те спираме. Ние сме правили това няколко пъти с хора на вашата планета.

Участник: Правили ли сте го с мен?

Башар: Това няма значение. Ти си част от колективното цяло.

Участник: Мисля, че всичко има значение.

Башар: Няма значение, в смисъл че ти си част от колективното цяло, което преминава през един процес, и точно сега, за това, което искаш от нас, още не е настъпил подходящият момент.

Участник: Но аз мога ли да ви посетя?

Башар: Ти можеш да ни посетиш по най-различни начини. И доста хора го правят, в своята астрална форма.

Участник: Аз посещавал ли съм ви в моята астрална форма?

Башар: Да. Това означава, че ти си прокарал пътя за себе си, в определен смисъл, както прави това една светкавица. Зависи от теб обаче да достигнеш момента, в който вибрационната честота на твоето физическо аз е в съответствие с тази вибрационна пътека и тогава, в следващия момент, ще се окажеш на друго място.

Участник: Животът на тази планета е изпълнен с доста предизвикателства … и аз много бих искал да контактувам със същества от други цивилизации. Как това може да стане?

Башар: Аз съм ти дал наръчника с инструкции.

Участник: Ти си ми дал наръчника с инструкции.

Башар: Да.

Участник: Кога?

Башар: Преди няколко минути, когато говорих за това да следвате своето най-силно увлечение. Ти мислиш, че той не включва установяването на контакт с извънземни същества? Когато казах, че той включва всичко, което е релевантно?

Участник: …

Башар: Той съдържа всичко. Но всяко нещо ще се прояви само когато е настъпил подходящият момент за всички хора, които имат отношение към случващото се, не само за теб.

Участник: В Бхагавад гита се споменава за различни богове, които водят войни. Това точно ли е?

Башар: Част от това е интерпретация на извънземно присъствие, част е измислено, за да символизира това, но всичко е свързано с извънземното присъствие на вашата планета.

Участник: Можеш ли да ми кажеш защо са били създадени пирамидите?

Башар: Първоначалните пирамиди са били създадени да изпълняват разнообразни функции. № 1 – като място за съхранение на записи, които да демонстрират, че на вашата планета се случват промени на отделни цикли. Например има прецесии и определени времеви цикли, които създават определени условия на вашата планета, така че разчитането на пирамидите, всъщност на Голямата пирамида, по определен начин, може да ви помогне да разберете тези цикли и да се подготвите по-добре за тях. Голямата пирамида обаче е била построена специално така, че ако влезете в  кралската камера и легнете в каменното корито, то е било проектирано геометрично така, че ако изпаднете в гама честота, то да усили това гама състояние и да предизвика преживяване на астрално пътуване. Много от древните египетски жреци са се научили да правят това в Голямата пирамида, за да могат да получават информация, докато имат преживявания извън тялото си и за да използват тази информация впоследствие за увеличаване знанията на обществото. Това е била друга причина за построяването й.

Участник: Можем ли двамата с теб да създадем възможност да пием кафе заедно?

Башар: Аз не пия кафе.

Участник: Ти не пиеш нищо?

Башар: Не, не пия. Ние не се храним, не спим, не пием. Ние сме достигнали момент от своята еволюция, в който сме това, което наричаме квази-физически. Сега ние демонстрираме качества както на физически, така и на нефизически същества.

Участник: Благодаря ти, че прие поканата ми.

Башар: Твоята покана е винаги приета. Просто ти трябва да ни срещнеш на средата на пътя. Това е всичко.

Участник: И как … да те срещна …?

Башар: Аз вече ти казах. Ти притежаваш наръчника с инструкции.

Участник: Много съм ти благодарен.

Башар: Ние също. Хубав ден … Когато ви казваме, че наръчникът с инструкции е завършен и не пропуска нищо, моля приемете това буквално.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам проблем с безпокойството.

Башар: Имаш какво?! … Предизвикателство?

Участник: Да.

Башар: Добре. Какво е твоето предизвикателство, свързано с безпокойството? Изглежда че то не представлява за теб голямо предизвикателство, след като го имаш.

Участник: Това е нещо, което го имам от край време.

Башар: Искаш да кажеш, че това да имаш безпокойство, е предизвикателство?

Участник: Да.

Башар: За теб не е било предизвикателство да имаш безпокойство. Очевидно ти си се усъвършенствала в притежаването на безпокойство.

Участник: Да, наистина, достигнала съм съвършенство в това.

Башар: Тогава би ли ни дала определение за това какво представлява безпокойството? След това ние ще ти дадем нашето определение и ще изясним малко тази ситуация за теб.

Участник: Зная, че това е всъщност поставено не на място радостно вълнение.

Башар: Какво разбираш под „поставено не на място”?

Участник: Чувала съм те да казваш, че това е радостно вълнение, на което е поставена неправилна оценка.

Башар: Това е вълнение, филтрирано през отрицателни убеждения.

Участник: Да.

Башар: И това превръща вибрацията в нещо, което ти преживяваш като безпокойство, вместо като радостно вълнение. Тогава ако знаеш това, какво си направила, за да установиш контакт с отрицателните си убеждения, през които филтрираш своята енергия, така че тя да излиза навън като безпокойство, вместо като радостно вълнение? Кои са отрицателните убеждения, които си открила? 

Участник: Това е нещо като блокаж при мен, това е …

Башар: Това е едно отрицателно убеждение! Ето че току-що откри едно от тях. Поздравления! (смях в залата)

Участник: Благодаря ти.

Башар: Ти вярваш, че имаш блокаж?

Участник: Да.

Башар: Но това не е вярно! Просто ти вярваш в това! Така че ти току-що откри едно свое отрицателно убеждение!

Участник: О кей.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Пфю-ю-ю!  Това беше лесно.

Участник: Да.

Башар: Тогава, защото ти вярваш, че притежаваш блокаж, това ти показва, че отрицателното убеждение те кара да вярваш, че притежаваш блокаж, така че ти да не изследваш убеждението, защото ако го изследваше, щеше да ти е лесно да се отървеш от него.

Участник: Да, то ме подвежда.

Башар: Защото е лесно да се отървеш от него. Отрицателното убеждение знае, че ако ти действително го разкриеш такова, каквото е, ще бъде лесно да го изоставиш. Ето защо един от триковете, които то използва, е, да направи да изглежда така, че даже да го осъзнаеш, да повярваш, че имаш блокаж. И това е трикът. Ти нямаш блокаж.

Участник: О кей. И едно друго нещо, което е част от безпокойството ми – аз кашлям. Дали това е също …

Башар: Това е един от симптомите, които ще имаш, физиологично, когато приемаш вибрацията на безпокойството във физическата си система. Разбира се, че ще имаш физически симптоми. Когато обаче се освободиш от идеята на отрицателното убеждение и повече не филтрираш енергията си през него, тогава безпокойството ще се промени, както и физическите симптоми.

Участник: О кей.

Башар: Тогава, за какво се тревожиш?

Участник: Трябва да  угаждам на много хора …

Башар: И защо трябва да угаждаш на хората?

Участник: Не трябва.

Башар: Но защо го правиш? Защото очевидно щом го правиш, ти вярваш, че трябва.

Участник: Това е едно убеждение.

Башар: Но защо? Какво мислиш, че получаваш, като угаждаш на хората? Защото ти не би го правила, ако не мислеше, че извличаш нещо от него.

Участник: Аз не харесвам да угаждам на хората, но …

Башар: Какво мислиш, че извличаш от това? В противен случай, ти не би го правила. Няма значение дали ти харесва, или не. Ако го правиш, ти вярваш, че извличаш нещо от него. Каква вярваш, че е ползата от угаждането на хората?

Участник: По-малко страх.

Башар: По-малко страх от какво?

Участник: От това да бъда съдена.

Башар: Да бъдаш съдена! Оу-у-у, да бъдеш съдена. Всички хора, на които ти угаждаш, разхождат ли се около теб със съдийски тоги и съдийски чукчета? Банг, банг: „Аз те осъждам на вечно проклятие заради това, което си. Ти си безполезна и излишна личност!“

Участник: О кей, най-основното нещо, което мисля, че е често срещано, е свързано с ниско самочувствие.

Башар: Да. Тогава защо спориш с Творението относно това колко си достойна и ценна? Ти не можеш да направиш нищо по въпроса. Ти си достойна поради самото си съществуване и не можеш да спечелиш в този спор, така че защо трябва да прахосваш време и енергия, спорейки с Творението относно нещо, което никога не може да се промени, което е твоята ценност?

Участник: Прав си.

Башар: Зная това, затова го казах. Така че въпросът е защо изразходваш време, правейки това? Не си ли уморена от този спор?

Участник: Точно от това съм уморена, да.

Башар: Не си ли уморена достатъчно, за да престанеш?

Участник: Ето защо всъщност не ме е страх да те попитам … защото това, че съм изправена тук и те питам, означава, че съм уморена.

Башар: Точно така. Тогава престани! Защото това не ти е полезно. И след като си показала на себе си, че можеш да дойдеш тук и да разговаряш с нас, то ти си доказала на себе си, че … просто можеш да се освободиш. Това е изтощително! 

Участник:  Да, изтощително е.

Башар: Освободи се, отпусни се. Вземи си отпуска, почини си. Ти можеш да се освободиш от това до края на живота си.

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Много.

Башар: Добре.

Участник: Мога ли да те попитам още нещо, то е напълно различно?

Башар: Да, ще видим дали това е вярно.

Участник: Злоупотребата с деца и животни ме смущава твърде много. Зная, че човек привлича неща, когато мисли за тях, но се питам дали вселената защитава децата и животните.

Башар: Също и възрастните, но отново: идеята е какво можеш да направиш по въпроса.

Участник: За мен е мъчително като си помисля …

Башар: Какво ще направиш по въпроса?

Участник: Предполагам, че нищо.

Башар: Тогава …?

Участник: Но аз не искам другите същества да страдат.

Башар: Тогава какво ще направиш по въпроса? Нищо?

Участник: Ще помисля и …

Башар: Това ще им помогне ли да престанат да страдат?

Участник: Не.

Башар: Тогава какво ще направиш, след като те смущава толкова много?

Участник: Трудно е да бъде пренебрегнато.

Башар: Но ти го пренебрегваш като казваш, че няма да направиш нищо по въпроса.

Участник: Аз не мога нищо да направя.

Башар: Извинявай?!

Участник: Искам да кажа …

Башар: Из-ви-ня-вай?!

Участник: Какво мога да направя?

Башар: Да, какво можеш да направиш? Какво можеш да направиш? Какво можеш да направиш, за да помогнеш?

Участник: … … Да изпратя положителни мисли.

Башар: Какво можеш да направиш физически, за да помогнеш?

Участник: Ако бях на място, бих го спряла.

Башар: Как?

Участник: … … Какво искаш да кажеш?

Башар: Как, как би го спряла?

Участник: Бих спряла някого, за да не наранява някого другиго.

Башар: Тогава защо не си на място?

Участник: Не мога да бъда навсякъде.

Башар: Не съм казал, че трябва да бъдеш навсякъде! Но можеш да бъдеш някъде, нали?

Участник: Да.

Башар: Можеш да започнеш с едно място, нали? Имаш ли желание да привлечеш към себе си мястото, където трябва да бъдеш, за да направиш нещо, ако виждаш, че се случва такова нещо?

Участник: След като успея да го понеса емоционално, да.

Башар: Колко време би ти отнело това?

Участник: Не зная.

Башар: Ами тогава няма да направиш нищо, докато се почувстваш готова.

Участник: Но вселената има ли някакъв начин да помогне?

Башар: Ти си вселената, мила моя. И вселената помага чрез теб.

Участник: О кей.

Башар: Така че решението е твое. Бъди вселената, която помага, или бъди вселената, която не помага.

Участник: Не разбирам дали трябва да направя това физически, или умствено.

Башар: Да, ти трябва да го направиш физически. Защото ти преживяваш една физическа реалност. Да го направиш умствено, не е достатъчно като изражение във физическата реалност.

Участник: О кей.

Башар: Нали така? Ти правиш други неща физически. Ти дойде на това място днес физически, или само си помисли за това?

Участник: Не, аз дойдох физически.

Башар: Защо? Защо само не си помисли за това?

Участник: Защото исках да дойда.

Башар: Точно така. Тогава когато пожелаеш да отидеш там, ти ще отидеш.

Участник: О кей.

Башар: Нали така?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря. Благодаря.

Башар: Нания.

Ейприл: Да, Тадео.

Башар: Наближавате ли вашето време за хранене?

Ейприл: Да.

Башар: Тогава всички желаете ли да направите почивка за храна?

Аудиторията: (одобрителни възгласи)

Башар: Тогава ние ще продължим това предаване след вашата почивка. Приятен обед.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Преди съм те чувал да говориш за паралакса между ума, сърцето, слънчевия сплит …

Башар: Да.

Участник: … това, което прави преживяването реално. Чудя се как Пространството на проявлението се отнася към това.

Башар: Идеята е, че винаги това трябва да премине през система от убеждения, за да може личността да функционира като има преживяване, което вие приемате за физическо. Така че пространството на проявлението, както казахме, може да бъде наречено „първично убеждение/вярване”, или първото убеждение. И първото убеждение гласи: „Това е реално”. Така че това предопределя способността ви да продължите да използвате паралакса, за да затвърдите идеята за реалността на реалността. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Значи паралаксът е нещо като физически аспект на създаването на това преживяване, че нещо е реално и идва от това основно убеждение?

Башар: Да, то така да се каже продължава инерцията на идеята, че това, което преживявате, е реално. То й придава, така да се каже, емоционална дълбочина. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Придава й повече измерения. Защото идеята, че „това е реално”, трябва да бъде дефинирана по определен начин. Идеята е, че думата „реално” трябва да означава определено нещо и следователно паралаксът й придава тази емоционална дълбочина, която за вас се усе-е-е-еща като реалност.  

Участник: Благодаря ти. Можеш ли да опишеш какво е твоето преживяване с матрицата на реалността (template reality), как контактуваш с нея и какви са преживяванията ти, когато правиш това?

Башар: Нашият свят и нашето преживяване на нашата реалност са доста по-различни от това, което биха си помислили хората на вашата планета. Мнозина от вас може би си представят, че ние сме просто група извънземни, които се разхождат по повърхността на една планета. Всъщност това за нас е като движение през един осъзнат сън. Ние в действителност преживяваме множеството измерения навсякъде около нас, непрекъснато. Ние можем да възприемаме природата и същността на съществуването по най-различни начини. Идеята следователно е, че върху преживяването на нашата реалност, така да се каже, са насложени различни изражения, символи, енергии и т.н., които отразяват способността ни във всеки един момент да придвижваме фокуса на вниманието си върху тези различни проявления на реалността. Така че това е нещо като плуване в една супа от символи, което ни позволава да преживяваме плътността (solidity), когато пожелаем и отсъствието на плътност, когато пожелаем, непрекъснато, докато се придвижваме в нашата реалност. Намираш ли това за смислено?

Участник: Да.

Башар: Това е като да живееш в един осъзнат сън.

Участник: И ако искам да преживея това, отговорът би бил да следвам своето страстно увлечение?

Башар: Ти притежаваш наръчника с инструкции.

Участник: Да.

Башар: Защото, отново: когато повишиш вибрациите си, следвайки наръчника с инструкции, ти си повече в синхрон с истинската си вибрационна честота и тогава си по-близо до честотата, на която е създадена твоята реалност. Следователно, когато в определен смисъл, се синхронизираш с тази честота, ти имаш повече възможности да я променяш съзнателно. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да.

Башар: Това е подобно на идеята във вашите (източни) бойни изкуства, където ако някой те напада, най-лесният начин да отклониш посоката на движението му, е моментално да се синхронизираш с неговата инерция (да слееш движението си с неговото), така че да не се движите един спрямо друг. Тогава е много по-лесно да го придвижиш в друга посока, защото не ти се налага да преодоляваш неговата сила. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. В много видеоматериали съм чувал, че 100,000 килохерца е важна честота, която се стремим да постигнем?

Башар: 200 килохерца.

Участник: 200 килохерца. Това ли е честотата, на която реалността се променя?

Башар: Тя се променя напълно в нефизическа реалност при 333,000 цикъла (333 килохерца) в секунда.

Участник: О кей. Тогава какво е значението на 200 килохерца честота?

Башар: При такава честота преживявате реалността като доста по-гъвкава. Тя започва, в определен смисъл, да се разпада като илюзия, но все още притежава достатъчно плътност, създава достатъчно впечатление „това е реално”, за да я преживявате като физическа реалност, но става много гъвкава, податлива, много магическа.  

Участник: Как може резултатът от осъзнатото сънуване да се получи в будно състоние?

Башар: Когато осъзнаваш, че сънуваш по време на сън, ти добиваш повече разбиране, че физическата реалност е просто една друга форма на сън. И следователно можеш да видиш нейната същност от тази гледна точка. Все едно, че се изкачваш на едно по-високо ниво, след което поглеждаш надолу и си казваш: „О, аз виждам как всичко е разположено там долу и сега намирам в него повече смисъл”. Осъзнаването по време на сън е по-естествено за вас и следователно отговаря повече на естественото ви състояние, и вие може да видите как създавате физическата реалност, и да видите истинската й същност.

Участник: Това ще рече, че в състояние на сън, ако осъзнаеш, че сънуваш, се доближаваш повече до Висшия си разум …?

Башар: Да, това е един от начините. Отново: както следването на наръчника с инструкции е друг начин и не е задължително да правите това чрез осъзнато сънуване, но това е техника, която може да даде резултат при някои хора. Както и всичко останало, то е едно позволение. 

Участник: О кей. Има ли някаква конкретна информация от моите водачи или Висш разум, която да ме насочи да предприема следващата стъпка по моя път?

Башар: Как изглежда твоят път?

Участник: Моето най-силно радостно вълнение е свързано с това да преподавам същото, което преподаваш и ти.

Башар: Да споделяш принципите, върху които е построено структурирането на реалността?

Участник: Да.

Башар: И ти използваш въображението си как да правиш това по свой начин?

Участник: Да, аз правя това.

Башар: Добре, тогава следващата стъпка би била да продължиш да правиш това, нали?

Участник: О кей. Просто попитах.

Башар: Добре, аз просто ти отговорих.

Участник: Благодаря ти. Ето един интересен върос. С моята партньорка планираме да имаме деца в бъдеще и в последно време започнахме да комуникираме с тях духовно …

Башар: Да.

Участник: … и се чудя дали можаш да предадеш някакво съобщение от едното от тях.

Башар: Защо вие сами не получите съобщенията?

Участник: Не можем, затова се питам дали ти можеш да кажеш нещо интересно.

Башар: Един момент … Привлечени ли сте, или планирате ли част от вашия път да пресече това, което наричаме тропичен климат?

Участник: Да.

Башар: Тогава децата казват: „Колко хубаво”. (смях в залата)

Участник: Прекрасно, благодаря ти много … Един въпрос, който е всъщност от страна на моята партньорка: „Като следваме своето страстно увлечение и усвоим умението да правим това, кое е следващото нещо, което трябва да научим като човеци?”

Башар: Като човеци? Вие ще се освободите от всички отрицателни убеждения, които не ви служат, и след това ще започнете да се освобождавате от всичко останало, което не е релевантно за вас. Ще продължите да се усъвършенствате все повече и повече, и както сме казали, ще започнете да проявявате качествата на това, което наричаме шеста хибридна раса. Ще започнете да живеете повече като нас.

Участник: Благодаря. И последния ми въпрос. Ако искам …

Башар: Ако какво?

Участник: Ако аз … избера да взаимодействам с теб по-директно … предполагам, че просто мога да го направя. (смях в залата)

Башар: Разберете, отново, че ние биваме използвани от всички вас като един модел, една маска, за да комуникирате със собствения си Висш разум. Така че макар че може да вървите по улицата и да си казвате: „Какво би казал Башар?” и това поставя началото на един диалог, най-вероятно вие ще разговаряте с Висшия си разум, но ще ни използвате като подправка, за да изглежда все едно, че разговаряте с някого другиго, ако това улеснява вашата система на убеждения.

Участник: Благодаря много.

Башар: Благодаря.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: В последно време се оказах участник в много фестивали, като изграждам временни пространства, където хората да могат да изразяват себе си, да развиват съзнанието си …

Башар: Чудесно, колко вълнуващо!

Участник: По време на тези събития биват използвани доста лечебни субстанции и аз зная, че те улесняват преживявания, свързани с установяването на контакт …

Башар: Да.

Участник: И там се случват много от тези телепатични преживявания, които след това някак изчезват и отмират. Става така, че аз губя тази вибрационна честота.

Башар: Преживяванията не изчезват. Те променят своята честота на ниво, където ти трябва да приложиш физически това, което си научил в телепатичното си преживяване.

Участник: Разбирам.

Башар: Те няма да останат на същата вибрационна честота, в това няма смисъл, защото вие ще трябва да ги използвате за други цели.

Участник: О кей. По въпроса за множеството времеви линии …

Башар: Да?

Участник: Усещам в последно време … през март имаше затъмнение и у мен възникнаха отново минали въпроси и стана възможно да ги изследвам отново, и изглежда че имаше някаква важна връзка със затъмнението през август.

Башар: Да, символът на масовия консенсус по отношение на затъмнението означава, че това е възможност за поглеждане навътре в себе си, да  се обърнеш с лице към тъмнината, към своите страхове, към отрицателните си убеждения. И след това да се справиш с тях, така че след това светлината в теб да може да заблести.

Участник: Ъ-хъ. Има ли голямо значение това, което предстои тук през август? 

Башар: Това е една възможност както всички други. Отново: както току-що казахме, използвай го според желанията на въображението си. Във всички случаи обаче става дума за това да се вгледаш вътре в себе си. Става дума да разкриеш неща за себе си, които задължително не желаеш да видиш на дневна светлина, но си съгласен да погледнеш в тъмнината. Защото бидейки комбинацията от ден и нощ, затъмнението ти демонстрира един акт на равновесие. Все още има светлина, но за момент тя е затъмнена, за да ти предостави възможност да видиш какво става вътре в теб, в твоята система от убеждения, и след като изясниш това, да позволиш на затъмнението да премине и да върне светлината. Това е, което казахме.

Участник: О кей. В това има смисъл. Красиво. А какво би казал за практикуването на пасена?

Башар: Дефинирай.

Участник: Практика на десетдневно медитиране в мълчание.

Башар: Ти описваш още едно позволение?

Участник: Да, предполагам.

Башар: Би ли искал да бъдем по-конкретни относно същността на позволенията?

Участник: Моля.

Башар: Внимаваш ли?

Участник: Да.

Башар: Сигурен ли си?

Участник: Да.

Башар: Повтаряй след мен, ако обичаш. Всички инструменти,

Участник: Всички инструменти,

Башар: всички техники,

Участник: всички техники,

Башар: всички ритуали,

Участник: всички ритуали,

Башар: всички предмети,

Участник: всички предмети,

Башар: са позволения.

Участник: са позволения.

Башар: Използвай ги, както пожелаеш.

Участник: О кей.  Красиво, благодаря ти.

Башар: Много просто, нали?

Участник: Да.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти за ученията. Аз прилагам формулата във всеки един момент.

Башар: Благодаря за това, че я прилагаш.

Участник: Така както нещата стоят с мен в момента, когато гледам на убежденията си в положителна светлина, откривам с вълнение, че мога да се освободя от все повече отрицателни убеждения …

Башар: Да, това е вълнуващо.

Участник: Много вълнуващо. И аз достигнах до нещо отдолу, под убежденията, което има различно поведение. Аз виждам убежденията като  определена форма, която постепенно се разпада.

Башар: Как се държи другото нещо?

Участник: Другото нещо е … при него чувствам повече съпротивление, нещо забулено.

Башар: Ти просто си имаш работа с едно основно убеждение. Едно фундаментално, основополагащо убеждение, върху което почиват всички останали.

Участник: О кей.

Башар: Така че продължи да копаеш.

Участник: И това, което ми се стори, бе, че това са инстинкти. Дали това са просто комбинации от убеждения?

Башар: Ти може би се свързваш с телесното си съзнание. Съзнанието на тялото преработва по някакъв начин идеята за убежденията като инстинкти. Защото то трябва да функционира по автоматичен начин, за да можеш да имаш физическо преживяване. Така че е възможно да установяваш контакт с това ниво на телесното си съзнание, с интерпретацията и филтрирането от страна на телесното съзнание на убежденията по начин, който му позволява да функционира автоматично, инстинктивно.

Участник: Да.

Башар: Защото тогава телесното съзнание няма нужда да се замисля. То може просто да изпълнява. Така че е възможно да установяваш контакт с това ниво на съзнанието.

Участник: Усещането има съвсем различно качество.

Башар: О, да.

Участник: Често усещам като че ли се издигам и наблюдавам убежденията си от високо и в същото време усещам отдолу тази активираща сила. И аз наблюдавам как убежденията ми се разпадат, докато тази сила отдолу не се движи.

Башар: Да, да, да. Това е така, защото не е задължително необходимо за твоите инстинкти да се движат. Защото те трябва да действат постоянно, за да може тялото ти да функционира с помощта на автоматичното си съзнание, за да можеш да правиш различни неща. Защото ако те се движеха непрекъснато, ти трябваше да мислиш за всяка стъпка по пътя си, за всеки удар на сърцето си, за всяко вдишване на дробовете си. 

Участник: Разбира се.

Башар: И това ще ти отнема доста време.

Участник: Да. А те могат ли да бъдат направени по-податливи, гъвкави?

Башар: Те определено могат да бъдат синхронизирани с общата ти вибрационна честота.

Участник: Аз съм наясно, че съм може би малко прекалено ангажирана с инстинктивното си желание да имам семейство и деца, и други подобни неща.

Башар: Защо си прекалено ангажирана, ако вярваш в това, че тези неща се случват точно тогава, когато трябва?

Участник: Да. Аз имам съпруг и дете …

Башар: Добре, но какво имаш предвид под „прекалено ангажирана”.

Участник: Хм-м. Зациклена около тези …

Башар: Зациклена? Защо решаваш да определиш ситуацията си като зациклена?

Участник: Имам такова усещане.

Башар: Зная какво е това усещане, но усещането трябва преди това да бъде предхождано от някакво определение. Ти не можеш да имаш усещане във вакуум.

Участник: Не.

Башар: Трябва да вярваш, че нещо е истина, за да имаш усещане.

Участник: Да.

Башар: Тогава какво вярваш, че е истина, за да се чувстваш по този начин?

Участник: (въздиша дълбоко)

Башар: Ти трябва да вярваш, че си зациклила.

Участник: Да.

Башар: Зациклила и не можеш да правиш какво, възпрепятствана да правиш какво? Обикновено това означава да си зациклила. Нещо ти пречи да правиш какво?

Участник: Нещо ми пречи да имам щастлив семеен живот.

Башар: Какво ти пречи да имаш щастлив семеен живот?

Участник: Защото аз не го заслужавам.

Башар: Защо не го заслужаваш?

Участник: Не го заслужавам защо-о-ото … о, това е странно, но защото аз съм същество. Не зная какво означава това, но …

Башар: Ти си същество. Я виж ти! И какво те прави толкова специална?

Участник: …

Башар: Какво те прави толкова специална, че ти на фона на цялото Творение си единствената, която е недостойна? Това е твърде арогантно.

Участник: Да, прав си.

Башар: За това, че си арогантна?

Участник: О, аз съм си казвала това толкова пъти …

Башар: Ти искаш да бъдеш арогантна?

Участник: Не.

Башар: Тогава защо наричаш себе си по толкова различен начин, при наличието на факта, че всички останали са достойни, с изключение на теб? Защо поставяш себе си на този пиедестал?

Участник: Съжалявам. Това, което виждам сега, е една въртележка. Нещо бяло, което се топи и преминава през тялото ми.

Башар: Какви действия можеш да предприемеш, които да бъдат повече в съответствие с един щастлив семеен живот?

Участник: Да се усмихвам, да избера да бъда щастлива, да …

Башар: Но без да се преструваш!

Участник: Без да се преструвам.

Башар: Наистина ли искаш да си намираш причини да не бъдеш щастлива?

Участник: Не.

Башар: Добре. Тогава престани да си ги измисляш.

Участник: Да.

Башар: Това зависи от теб. Аз не ти нареждам какво да правиш.

Участник: Разбира се, че не.

Башар: Но ти можеш да престанеш да си измисляш причини да бъдеш обратното на това, което предпочиташ да бъдеш.

Участник: Да, това е моят избор, да престана да измислям такива причини.

Башар: И една от причините, които си измислила, е, че не си достойна. Това е само измислена причин Това не е факт.

Участник: Да.

Башар: Това е само едно мнение, което си създала. Ако не предпочиташ това мнение, престани да си го измисляш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми много. Аз … предполагам, че това е дълбоко вкоренено в мен, защото съм била тук толкова много пъти …

Башар: Не, ти никога не си била тук преди.

Участник: Добре.

Башар: Всеки един момент е нов. Не копай тази дупка за себе си.

Участник: Да, разбира се, всеки момент е нов.

Башар: Всеки момент е нов и ти имаш всичките способности да определиш себе си, както пожелаеш точно сега, независимо какво вярваш, че може да се е случило преди. То не оказва абсолютно никакво влияние на това, което се случва сега. Ти само измисляш тази връзка, така че не копай дупка, в която няма нужда да живееш.

Участник: Да. Този момент е напълно нов и аз никога не съм била тук преди.

Башар: Да, и между другото, ти определено заслужаваше да имаш този разговор с нас.

Участник: Да, така е.

Башар: Значи си достойна?

Участник: Да, такава съм.

Башар: Тогава марш от тука. (смях в залата)

Участник: Хубав ден, Башар.

Участник: Добър ден.

Башар: Добър ден.

Участник: Срещам трудност в това да разбера по какъв начин да възприема нещо. Предпочитам да бъда в един свят, където океаните са чисти и …

Башар: Мога ли да ти задам същия въпрос, който зададох на другото лице – какво ще направиш по въпроса?

Участник: Аз правя много неща, свързани с пречистването на водите, където е възможно, но океаните са толкова огромни …

Башар: О, моля те! О, моля те! Номер едно: Ти разбираш ли, че физическата реалност е една илюзорна проекция? Да, или не?

Участник: Да.

Башар: Добре. Тогава разбираш ли, че океаните, независимо колко големи изглеждат, са в теб?

Участник: Да.

Башар: Тогава, след като са в теб, колко големи могат да бъдат?

Участник: … Моето предизвикателство идва от това, че зная, че просто мога да прескоча в една реалност, в която те са чисти.

Башар: Не, не можеш!

Участник: О кей.

Башар: Въпросът е там, че единственият начин да се прехвърлиш в онази реалност, е като действително демонстрираш действията, които затварят кръга от енергия и които показват, че ти действително избираш да се преместиш в онази реалност. Това не може да бъде просто пожелание. Ти трябва да демонстрираш чрез своите действия, че това е една истина за теб. Тогава ще се приближаваш все повече и повече към онази реалност и между другото, ти, сама за себе си, не трябва да си тази, която трябва да пречисти целия океан.

Участник: Разбирам.

Башар: Но ако не направиш нещо, ти никога няма да бъдеш пример за другите, които след това могат да се присъединят към теб, и тогава всички заедно да почистите океана. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Така че само като ти правиш това, което ти предпочиташ да правиш, по най-добрия възможен за теб начин, ти, сама, парадоксално, ще си почистила целия океан, като вдъхновение за другите, които да се присъединят към теб, за да почистят целия океан. Виждаш ли накъде те водим с тези разсъждения?

Участник: Да.

Башар: Така че трябва да предприемеш някакво действие, трябва да демонстрираш убеждението си в реалността, която казваш, че предпочиташ, като действаш като някого, който вече живее в такава реалност. Защото някой, който живее в такава реалност, не би просто стоял и наблюдавал да се случва нещо, което противоречи на тази реалност, без да предприеме някакъв вид действие по въпроса. Така че ако не предприемеш никакво физическо действие, ти не можеш да демонстрираш, че действително живееш в този тип реалност. Защо ще трябва да се преместваш в тази реалност, след като ти не притежаваш нейната вибрация? 

Участник: Благодаря ти.

Башар: Намираш ли това за смислено?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: (през сълзи) Не мога да говоря, така че, не.

Башар: Всичко е наред. Ти просто се освобождаваш от стари убеждения. Това е, което се случва. Това е напълно естествено. Спомни си, че когато се придържаш към отрицателни убеждения, това действително създава химически компонент в твоето тяло, и когато това се случва, ти трябва да го отмиеш от себе си и това обикновено става чрез сълзите. Така че това е, което правиш. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Благодаря. Така че ти ще започнеш като изчистиш сълзите си, след което ще се захванеш с океана … който не е нищо повече освен още много сълзи.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз имам автоимунно заболяване …

Башар: Колко въл-нуващо!

Участник: Прекрасно е. (смях в залата) И така, аз изпитвам съкрушителна болка в тялото си през последните 16 години и положението става все по-зле..

Башар: Добре.

Участник: И аз бих искала да се излекувам, и ми трябва твоята помощ. Ще ми помогнеш ли?

Башар: Добре, тогава първият въпрос обикновено е от енергийна гледна точка – какво си научила от това си преживяване, което в противен случай, не би научила? 

Участник: …

Башар: Започни да признаваш това, което си научила, в положителен контекст.

Участник: Научила съм се да оценявам способността на тялото, която ми е била отнета. Научих се да оценявам смисъла от зареждане на тялото си със здравословни неща, като правилна диета, правилен стил на живот и …

Башар: Добре, нещо друго?

Участник: Хм … Научих колко ужасно е това (заболяване). Научих, че предпочитам да го няма.

Башар: Това ли е, което си научила?

Участник: Предполагам, че трябва да отида по-надълбоко, за да изровя други уроци, които съм научила.

Башар: Тогава това може да бъде едно добро начало за теб. Защото когато започнеш да признаваш и разбираш как като си създала това за себе си, то ти е послужило по положителен начин, то тогава ти ще признаеш, че си научила урока си и той повече няма да бъде нужно да ти бъде предлаган по същия начин. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото така ще си казала: „Аз съм готова да приема това. Аз съм готова да науча, без задължително да насилвам себе си в ситуация, в която нямам друг избор. Защото аз съм пристигнала на място, където не си давам никакъв друг избор, освен да науча тези истини за себе си.” Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Тогава имам още едно предложение за теб. При всичко, което може да си научила от това си преживяване, ти по някакъв начин опитала ли си се да научиш други хора, които са имали подобни прежвявания, как да извличат положителни уроци от тях?

Участник: Не, не точно.

Башар: Какво имаш предвид под „не точно”?

Участник: Аз имам професия, в която помагам на хората, но пряко не съм се опитвала да помагам на други хора, страдащи от хронична болка.

Башар: Защо не? След като си специалист по това?

Участник: Тъй като аз не съм я овладяла и не съм я преодоляла, така че …

Башар: Защо мислиш, че трябва да я преодолеш, за да можеш да обучаваш хората как да боравят с нея? Всъщност какво те кара да мислиш, че няма да бъдеш по-добър учител, докато все още я имаш, като споделяш какво си научила, което да помогне на някого другиго?

Участник: Ами аз не мисля, че се справям много добре. Просто чувстам, че страдам от това.

Башар: Аз не говоря за физическото преживяване. Ние току-що водихме разговор, в който ти призна, че си имала някои положителни неща, които в противен случай не би научила, ако нямаше това преживяване. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това е разговорът, който водим.

Участник: Разбирам.

Башар: И докато водим този разговор … не че всички трябва да постъпват по този начин, но представи си какво би станало, ако хората, с които говориш, могат да си зададат този твърде интересен интроспективен въпрос: „След като съм имала това преживяване, какво съм научила? С какво то е допринесло за човека, в който съм се превърнала? Може би да, може би не, може би това е нещо, което трябва да изследвам?” Със задаването на тези въпроси и чрез споделяне на това, което си научила, след като си ги задала на себе си, ти може да установиш, че повече не е нужно да преживяваш това и ще го преодолееш като процес, когато споделяш какво си научила от него, не преди да започнеш да го споделяш, а като част от процеса на споделянето му. Разбираш ли?

Участник: Разбирам. Значи като съм в услуга със своя опит, това ще бъде много важно за мен.

Башар: Това да бъдеш в услуга на другите е най-добрият начин да бъдеш в услуга на себе си. Защото ти се съдържаш в колективното. Така че когато имаш желание да подкрепяш колективното, като бъдеш истинското си аз по най-добрия възможен начин, ти не можеш да бъдеш изключена. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Ти включваш себе си, парадоксално, като не се фокусираш върху себе си. Така стават нещата. Защото ти не си пречиш и можеш да оставиш отражението на услугата и помощта, която отказваш да се завърне обратно при теб. Това е произходът на стария израз: „Когато помагаш някому, това ти се връща десетократно”. Защото ти умножаваш възможностите и опциите за другите и така умножаваш възможностите за себе си. И това ги преобразява, както преобразява и теб. Нали така? 

Участник: Да, разбирам.

Башар: Давайки, давайки от себе си и позволявайки на другите да получат това, което имаш, е най-добрият начин да излекуваш себе си, както и да им предоставиш същага възможност – да излекуват себе си. Никога не задържай това, което можеш да подариш. Никога не задържай своето знание и това, което си научила. Това са нещата, които хората очакват. А когато ги задържаш, защото мислиш, че това, което имаш да споделиш, не си струва, ти натрупваш болезнено състояние в света. Разбираш ли какво става?

Участник: Да.

Башар: Така че освети своя свят, дай на другите по-добри възможности да променят сами своите преживявания, като промениш ти своите, използвайки ги по възможно най-положителния начин. За да не се чувстваш повече зле. Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. Благодаря ти. Имам още един върос.

Башар: Да?

Участник: Не зная кога бе това, преди много години, аз се отворих като медиум за звукове, което ще рече, че приемах енергии, които идваха до мен чрез тоналности и звуци, и започнах да провеждам ченълинг на нещо, наречено „Език на светлината”.

Башар: Да-а.

Участник: Мисля, че зная какво е това, по интуиция, но също така съм често объркана от това, което преминава през мен, защото … Ти запознат ли си с езика на светлината?

Башар: Разбирам какво казваш, но единствената причина да бъдеш объркана, е, защото мислиш, че трябва да мислиш за това, което преминава през теб. А това, което преминава през теб, не е нещо, за което можеш да мислиш. Ти трябва просто да го пропуснеш да мине през теб.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Това, което по същество казваш, е, че си позволяваш да бъдаш лечител.

Участник: Да.

Башар: Тогава, като предаваш тази вибрация към другите и им даваш възможност да приемат тази вибрация и да излекуват себе си, в този процес ти също ще бъдеш излекувана. Така че ти просто признаваш, че притежаваш всички инструменти, нужни ти, за да се придвижиш напред с това и да се излекуваш, като помагаш на другите.

Участник: О кей.

Башар: Продължавай напред!

Участник:  И така, аз практикувах това лечение с помощта на звуци и тонове, и езика на светлината сред моя най-тесен кръг приятели и с хора, които резонират с това нещо.

Башар: Да, но може да има и други, които да резонират.

Участник: Да, аз имам видения как помагам на по-големи групи хора и това ме вдъхновява, и представлява моето най-силно радостно вълнение, но …

Башар: Да-а-а, но?

Участник: Това ме плаши до смърт – да се разкрия по този начин.

Башар: Защото …?

Участник: Защото хората … защото това е нещо странно.

Башар: Моля за извинение!? Ти разговаряш с един извънземен! (смях в залата)

Участник: Ние си приличаме и се харесваме, ето защо хората в тази аудитория го разбират, но това не важи за всички, ето защо е този страх …

Башар: (Медиумът прави движение с ръка, подканвайки я да спре да говори)

Участник: О кей.

Башар: Още веднъж. Ти никога не трябва да се тревожиш за хора, които не са твоя аудитория! Те така или иначе никога няма да дойдат при теб. Когато ти излъчиш дадена вибрация, ти ще привлечеш хората, които трябва да бъдат привлечени към теб. Даже и те да не ти вярват, даже и ако те изберат да те съдят, те имат нужда да бъдат там, в противен случай не биха дошли. Така че ти трябва да знаеш, че те извличат нещо от това, независимо дали знаят това, или не. Единственото, върху което ти трябва да се фокусираш, е, върху това да го правиш. Не е тво-я ра-бо-та, не е твоя работа, как те избират да го получат или да не го получат. Това не е твоя работа! Разбираш ли?

Участник: …

Башар: Просто го прави, така че тези, които знаят как да го използват, получават възможност. Ти даже не трябва да мислиш за когото и да е. Те ще получат или няма да получат това, което искат да получат, или да не получат. Това не е твоя работа. Нали така? 

Участник: Да. Аз разбирам това …

Башар: Наистина ли?

Участник: От логична перспектива.

Башар: Тогава не го разбираш! Защото разбирането означава това да бъде в твоите кости, в твоите действия, в твоето поведение. Не го капсуловай в идеята за логическо разбиране. Ако не го правиш, значи не го разбираш.

Участник: Значи просто да го правя.

Башар: Просто го прави и виж какво ще се случи. Обещавам ти, че ще си струва.

Участник: Как да се справя с чувствата на страх, които възникват вътре в мен?

Башар: Аз току-що ти казах. Ти се занимаваш с нещо, което не е твоя работа. Престани да правиш неща, които не са твоя работа, и тогава няма да има от какво да се страхуваш. Ти създаваш един инструмент за измерване, който въобще не трябва да съществува. Ти не можеш да сравняваш себе си с някого другиго, защото ти си уникална и никой друг, независимо какво мисли, не може да направи това сравнение вместо теб. Другите няма как да знаят смисъла на твоя живот. Така че трябва да престанеш да обръщаш внимание на неща, които не те засягат и ще престанеш да се страхуваш.

Участник: Това трябва също да е резултат на отрицателни убеждения, които имам относно себе си.

Башар: Разбира се! За какво мислиш, че говоря?! Това да обръщаш внимание на неща, които не те засягат, очевидно произтича от отрицателни убеждения, които имаш относно себе си. Направи тези убеждения очевидни и се освободи от тях.

Участник: Тогава как да ги изкопая?

Башар: Аз току-що ти казах! Ти допускаш, че трябва да направиш нещо различно от това да разбереш това, което току-що ти казах. Това да разбереш казаното току-що от мен, е напълно достатъчно. Престани да мислиш, че има и още нещо. Престани да си измисляш неща, които не те засягат. Просто прави това, което правиш. Само това е, върху което трябва да се фокусираш. Всичко останало не е твоя работа. Проумей го! Това е всичко, което трябва да направиш. Следиш ли мисълта ми?

Участник: О кей, аз просто трябва да се опитам.

Башар: Ти просто трябва да го направиш.

Участник: Трябва да го направя.

Башар: Благодаря ти. Това е начинът да се научиш, чрез правене! Не като мислиш по въпроса, не като го анализираш, а като го правиш. И тогава ще научиш това, което трябва да знаеш. Ка-то го пра-виш! Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми много. Благодаря много.

Башар: Много пак заповядай … …

Един момент. Много хора, с които водим тези диалози, понякога си мислят, че ние сме доста строги и взискателни. Това е добър знак. Ако усещахме, че вие имате да извървите още един мно-о-о-о-ого дълъг път, щяхме да се отнасяме с вас много нежно, предлагайки ви по много малко наведнъж. Ние обаче усещаме, че вие сте ей толкова близко до пресичането на една бариера (показва с пръсти около 1 см.) и до това действително да се промените по един твърде съществен начин. Помнете: вие сте тук и след като сте тук, това означава, че искате от нас да ви бутнем отвъд тази линия. Така че ние ще ви бутнем, но ако ви бутаме, това означава, че не сте много далече от това да се промените. Може да ви се струва, че това е далече в бъдещето, но според нашите възприятия, вие имате да извървите още буквално части от един инч. Така че ние ще ви бутнем отвъд тази линия. И когато бутаме, това е един добър знак. Това означава, че ви трябва още съвсем малко, много малко. (аплодисменти в залата)

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Бих искала да ти благодаря за всичко, което правиш. Ние го оценяваме високо.

Башар: За нас е удоволствие и ние ви благодарим за всичко, което желаете да бъдете.

Участник: Моите въпроси са свързани с регресията. Аз практикувам един метод на лечение, разработен от Долорес Кенън – „Квантово лечение посредством хипноза”.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Да, вълнуващо е. То се състои от две части. Ние поставяме клиента в положение на „регресия”. Аз слагам тази дума в кавички, защото това могат да бъдат минали, настоящи и бъдещи животи …

Башар: Тъй като всичко това се случва едновременно, да.

Участник: Да, това става едновременно. Хората се оказва, че са или хора, или даже камъни, насекоми, или просто енергия.

Башар: Няма значение, всичко е съзнание.

Участник: Няма значение. И след това, те са обикновено в състояние на Тета (мозъчни вълни) и ние можем да извикаме Висшия им разум, който говори чрез тях.

Башар: Добре.

Участник: И ние задаваме на Висшия разум въпроси, които тези хора са подготвили предварително. Те са свързани с емоционални, духовни или физически проблеми.

Башар: Добре.

Участник: Висшият разум обвързва отговорите на въпросите, които те са задали, с регресиите, които те току-що са имали.

Башар: Да.

Участник: Така че въпросът ми е – ние имаме тези регресии, където всичко се случва едновременно …

Башар: Да?

Участник: Веднъж ти беше споменал, че разбира се, същностите, които те срещат по време на регресиите, са аспекти на самото (хипнотизирано) лице.

Башар: Това не означава, че понякога няма намеса на други същества. Но даже и да има такива същества, както е при мен и медиума, аз все пак трябва да работя със собствения Висш разум на медиума, за да предам информацията. Висшият разум на съществото трябва да бъде посредникът, който да предаде информацията. И лицето трябва да има желание да му позволи да направи това. Така че това малко прилича на играта на телефон на вашата планета.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че даже и да има намесени други същества, съществото, което преживява регресия, участва също със своя Висш разум. Аспекти на неговото съзнание също участват в предаването на информация.

Участник: О кей, о кей, всъщност няма значение дали аз се опитвам да разбера дали разговарям с фрагмент от личността, или с някоя друга същност, която е свързана (със случая).

Башар: Ако има обстоятелство, при което това е от значение, ти ще получиш помощ, за да направиш разграничението, но в повечето такива случаи, не, това е без значение. Важна е информацията и не задължително нейният източник.

Участник: О кей. Ако те взаимодействат с някаква същност, която нарича себе си скала, или насекомо, това не е задължително да бъде този човек в свой предишен живот

Башар: (медиумът клати отрицателно глава)

Участник: Не, о кей. Беше ни казано, че това е предишен живот, което не изглеждаше съвсем правилно.

Башар: Това е един старомоден начин на разглеждане на нещата и ако той работи в съответствие със системата на убеждения на хипнотизираното лице, в това няма нищо лошо, стига да се получава резултат. Ние само ти казваме, че това е един начин на разглеждане на нещата, при което това е позволение, което някой има нужда да чуе, но това е доста различно от действителния механизъм на случващото се. 

Участник: О кей, тогава цялата цел на регресията … Може би терминологията ми не е коректна, но изглежда че има протичане на информация от други едновременно протичащи животи към настоящия живот на моя клиент.

Башар: Да, защото ти боравиш с енергийните и информационни връзки, които човекът има с тези други същности. Така че можеш да кажеш, че енергията и информацията идват оттам.

Участник: О кей и тогава това е двупосочен процес, или просто …?

Башар: Той може да бъде, но зависи. Всеки случай трябва да бъде разглеждан самостоятелно. Понякога има причина информацията да протича двупосочно, понякога това е просто еднопосочна улица.

Участник: О кей. И когато по този начин хората осъзнават тези други аспекти на самите себе си … дали се случва почти автоматично така, че те променят природата на това взаимодействие, така че то влияе на тяхната настояща времева линия?

Башар: Да.

Участник: О кей.

Башар: Всяка промяна, всяка промяна, е тотална промяна, на всичко. На всичко! Ти не си същият човек, не си в същата вселена, не си в същата успоредна реалност. Всичко! Така е с всяка промяна!

Участник: Има ли нещо друго, което мога да направя като посредник, за да помогна на тези хора да … Как да го кажа? … За тях е добре да преживеят това, да почувстват как техният Висш разум разговаря чрез тях и да бъде отворен този канал на комуникация, която да протича по-плавно, нали?

Башар: Аз просто ще ти позволя да знаеш, че ти ще бъдеш толкова интуитивна, колкото имаш нужда да бъдеш, във всеки отделен случай, за да знаеш точно какво има нужда да направиш, във всеки конкретен случай.

Участник: О кей. О кей, благодаря ти за това.

Башар: Ти ще прецениш. Нека те да ти кажат, нека техният Висш разум да ти каже. 

Участник: Те правят това, по определен начин. Просто трябва да приема да се доверявам на това.

Башар: Да, трябва. В противен случай защо ще правиш това, което правиш?

Участник: Хм. За да помагам на хората. Просто когато си редом с тази по-висша сила, можеш да усетиш тази енергия и това оказва влияние.

Башар: Абсолютно. И ако ти избереш да се синхронизираш с тази енергия, тя ще има ефект. Това е точно, което се случва. Ти се синхронизираш с тези вибрации и тогава ще бъдеш на ниво инстинктивно да знаеш какво трябва да направиш за съответното лице.

Участник: О кей.

Башар: Това е едно самонасочване, саморегулиране.

Участник: Благодаря ти много.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос, но ми е трудно да го формулирам, защото е отвъд моето разбиране.

Башар: Не, не е.

Участник: Сериозно?

Башар: Не, не е; не, не е; не, не е; не, не е. (смях в залата)

Участник: Ти направи същото и миналия път.

Башар: Ако беше отвъд твоето разбиране, ти нямаше да знаеш, че имаш въпрос.

Участник: Пак ме хвана на тясно. Както и да е. Темата, ако си спомням правилно, защото имам наистина лоша памет, бе проявлението, нали? Как да проявяваме Първоизточника.

Башар: Пространство на проявлението, да. Става въпрос за това как проявявате, да осъзнаете по-добре как вече проявявате, не как да се научите да го правите.

Участник: Д-д-да, това е все още моят въпрос.

Башар: И какъв е този въпрос?

Участник: Боя се, че получавам регресии, както казва жена ми, и когато ги получавам, всеки път е нещо различно. Не бих казал странно, защото ние самите сме странни, но това е чудесно.

Башар: Добре.

Участник: В последната регрeсия бях нещо като животно, нещо като еднорог или нещо подобно.

Башар: Да?

Участник: И всеки път, когато съм в това умствено състояние, аз просто искам да се върна обратно.

Башар: Е, и …?  Не го прави … докато го направиш.

Участник: Точно това е въпросът ми, защото аз бих искал да се завърна обратно и да проявя онази реалност тук.

Башар: Това не е задължително. Ти обаче можеш да проявиш енергията на онази реалност във формата, в която тя би била ефективна там, където се намираш. Тя не би трябвало да изглежда така, както изглежда на другото равнище. Тя има нужда да изглежда така, както трябва да изглежда на равнището, на което функционираш. Енергията обаче ще бъде същата. Ти просто имаш погрешното впечатление, че тя трябва да изглежда по същия начин. Тя не изглежда по един и същи начин на различните равнища, но това е същата енергия. 

Участник:  Точно по тази причина това е отвъд моето разбиране, но ти казваш, че разбирам. Как мога да проявя нещо, което е в сънищата ми или в друга реалност, но да го проявя тук, на същото ниво, в същата степен, или даже още по-добре, ако е възможно, в тази реалност …

Башар: Въображението, което имаш, представата, която имаш, символът, който имаш на онова равнище, предизвиква у теб определено усещане, носи определена енергия. Единственото, което трябва да направиш, е, да запомниш какво е било това усещане и ще изпаднеш в същото състояние. И когато действаш в това си състояние, ще проявиш нужната форма на проявление в тази реалност.

Участник: Добре, нека спрем дотук.

Башар: Добре.

Участник: Аз усещам този момент, тази енергия,

Башар: Изчакай малко, изчакай малко, изчакай малко. Ти току-що ни каза да спрем!? Защо продължаваш да говориш?

Участник: Защото искам ти да спреш, преди аз да говоря. Ти започваш да отговаряш на нещо, което още не е въпрос.

Башар: Не разбираш ли, че аз си правя майтап с теб?

Участник: Разбира се, ние и двамата се забавляваме.

Башар: Добре.

Участник: В противен случай няма смисъл да съм тук.

Башар: Добре.

Участник: И така, въпрос: Проявяване на онази реалност, на онази енергия, точно тук, по същия начин. Как мога да направя това? 

Башар: Аз вече ти казах, че ти нямаш нужда да го направиш по този начин! Въпросът е в това, че определени символи в определени реалности не действат в други реалности. Всеки символ се проявява по начин, релевантен на реалността, към която принадлежи. Той не трябва да изглежда по същия начин в друга реалност. Той често не изглежда по същия начин. Ти се фокусираш върху външния вид, вместо върху енергията, която носи този символ. Престани да се фокусираш върху външния вид.

Участник: …

Башар: Ти знаеш ли какво е тесорак?

Участник: Не, не зная.

Башар: Знаеш ли какво е куб?

Участник: Куб, да.

Башар: Добре. Можеш ли да си представиш, че виждаш един куб, който е прозрачен, така че можеш да виждаш през него?

Участник: Да.

Башар: Добре. Кубът се проявява по определен начин в твоята конкретна реалност. В една реалност на по-високо равнище той се проявява като тесорак и това означава следното. В твоята реалност, когато погледнеш през една от страните на куба, ти виждаш противоположната страна, която е със същите размери като тази, през която гледаш. Когато в другата реалност погледнеш през една от страните на този прозрачен куб, ти всъщност ще видиш различен куб. И през която и да е от шестте страни на тесорака да погледнеш, всеки път ще виждаш куб, различен от останалите. В твоята реалност един прозрачен куб просто ще бъде куб, погледнат от всички посоки, и няма да бъде шест различни куба. Така че когато отидеш в другата реалност и видиш шест различни куба, които се застъпват в едно и също пространство, ти ще можеш да разбереш енергията на тесорака. И когато след това погледнеш куба в собствената си реалност, като му придадеш същата енергия, ти ще получиш същия ефект, който ти е оказал тесорака, но той не може да се прояви в твоята реалност. Ти не трябва да настояваш той да се прояви по същия начин, защото това не е нужно, за да ти окаже същия ефект в твоя живот. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Донякъде. Това означава, че проявлението, независимо как го искаме, ако усещането ни не е силно, то няма да проработи.

Башар: То може да не проработи. Не настоявай да проработи, защото е възможно да пропускаш факта, че нещо, което може лесно да изглежда като еднорог на едно равнище, може да се прояви в твоята реалност само като кон. Но ако енергията е една и ако това е символ, който отразява същото състояние, защо ще пренебрегваш факта, че енергията е дошла при теб и ти си я проявил, но си я проявил чрез символ, който работи в твоята реалност, за да работи в твоята реалност, защото повечето неща в твоята реалност ти говорят, че еднорозите не съществуват. Така че защо настояваш формата да бъде една и съща, когато ефектът е един и същ, което е важното?

Участник: Следователно проявлението трябва да съответства на типа реалност …

Башар: Аб-со-лют-но! Това се нарича „резонанса на подобието” (the resonance of similars).

Участник: Уха!

Башар: Това също така важи в много други случаи. Нека ти го кажа по следния начин. Ти познаваш тези тестове за изследване на извънсетивните възприятия, които вашите учени прилагат на хора, които твърдят, че имат свръхестествени психични способности?

Участник: Да, чувал съм за тях.

Башар: Например те казват: „Аз имам тук няколко карти за игра. Искам да ми кажеш коя карта гледам в момента.” Лицето, провеждащо теста, може да гледа картата асо пика, а лицето, подложено на теста, което трябва да улови правилната вибрация, може да каже: „О, това е дама купа.” Тогава провеждащият теста казва: „Не, грешиш. Ти нямаш развита интуиция.” Това, което той забравя и пренебрегва, е резонанса на подобието, което означава, че асото пика за провеждащия теста, енергийно може да отразява „печеливша карта”. В същото време, подопитното лице може да е играло на карти някога и да е спечелило играта с дама купа. Така че за него дамата купа притежава същата енергия – енергията на печеливша карта! В случая провеждащият теста и тестваното лице боравят с различни символи, за да изразят една и съща идея. Това помага ли ти като илюстрация?

Участник: Наистина ми помага и ми създава повече неприятности.

Башар: Поздравления! Радвам се, че ти помогнах.

Участник: О кей, нека видим сега …

Башар: Не, това стига засега.

Участник: А-а, стига засега. Благодаря ти.

Башар: Благодаря ти. Сега се качвай на своя еднорог и приятна езда. (смях в залата)

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: През последните седем години имам здравословни проблеми и съм постигнал някакъв напредък, но ми се иска да получа твоето медицинско мнение.

Башар: Аз не давам медицински мнения.

Участник: А какво ще кажеш за енергийно мнение?

Башар: На първо място, на физиологично ниво, ние не поставяме диагнози, нито даваме истинска медицинска информация, защото вече сме казали всичко, каквото можем да кажем по въпроса, и сега ти напомняне, ако това не е нещо, което вече си направил, че първата физическа стъпка е напълно да прочистиш своето тяло.

Участник: Хм.

Башар: След като си направил това, оставащите симптоми са симптомите на някакво заболяване, защото между 80% и 90% от така наречените болестни симптоми във вашето общество са всъщност резултат от отрови в тялото ви. Така че след като веднъж прочистиш тялото си, ти ще знаеш точно с какво си имаш работа, като междувременно болшинството симптоми вече ще са изчезнали.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Енергийно, разбира се, както вече дискутирахме, ти трябва да започнеш да анализираш какво получаваш от това си преживяване. Какво научаваш, което не би научавал без заболяването си.

Участник: Абсолютно! И последните 7 години бяха процес на пречистване на всичко и поставяне на всички аспекти на моя живот под лупа – физически, взаимоотношения, контакти с околната среда …

Башар: Добре.

Участник: Аз разбирам, че цялото това преживяване ме е поставило на правилния път, за да мога да постигна още повече и гледам на него като на една благословия.

Башар: Добре.

Участник: И както стана дума преди малко, аз научих, по отношение на някои от своите убеждения, че аз може би съм блокиран.

Башар: Да.

Участник: Сърцевината на въпроса ми е, при положение че продължа тази работа над себе си, има ли някакви токсини в тялото ми, които пропускам, защото има милиони различни променливи и съм любопитен дали ще видиш нещо такова.

Башар: Аз имам едно предложение.

Участник: О кей.

Башар: Да кажем, че в твоята среда има около дузина променливи, вместо един милион?

Участник: О кей.

Башар: Това вече не прави ли нещата по-лесни за теб?

Участник: Ъ-хъ, да, прави ги. (смее се) Благодаря ти.

Башар: Запомни, че трябва да внимаваш какво излиза от устата ти. Защото ти може би създаваш далеч повече предизвикателства за себе си, отколкото имаш нужда, просто по начина, по който формулираш своите преживявания, или отношението си към тях.

Участник: …

Башар: Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Така че може би има „едно нещо”, което трябва да откриеш, и това не трябва да са милион неща, които да откриеш, защото не се ли чувстваш малко свръхобременен, когато формулираш нещата по този начин?

Участник: Абсолютно!

Башар: Добре. Тогава нека се придържаме към управляемо ниво на нещата.

Участник: О кей.

Башар: (към аудиторията) Това е една добра практика за всички вас в лицето на всяко предизвикателство. Започнете с една версия на предизвикателството, която е на обозримо и управляемо ниво, според вашите убеждения. Ако кажете, че има един милион неща, които трябва да вземете предвид … вие почти няма да искате да станете от креслото си. Ако обаче кажете: „О кей, има едно нещо, което вероятно мога да изследвам. Това е възможно. Ще започна едно по едно и това ще бъде първото нещо. Ако има и нещо друго, то ще се появи в момент, в който ще мога да се справя и с него, защото вече имам опита от справянето с първия проблем.” Така че поне действайте на управляеми стъпки. Нали така? 

Участник: Благодаря ти.

Башар: Сега да видим. По какъв начин така нареченият здравословен проблем се е проявил при теб?

Участник: Някакви аспекти на умора, но предимно в познавателен план, свързани с памет и концентрация. Предполагам, че основното ми оплакване е свързано със справянето със стресови ситуации. Моят мозък просто напълно …

Башар: Аз ще ти задам един физически въпрос. Може би е добре да видиш дали твоите електролити не са изтощени.

Участник: Благодаря ти. Ще погледна това.

Башар: Това достатъчно ли е засега?

Участник: Това е една чудесна първа стъпка, благодаря ти.

Башар: Добре.

Участник: Друг въпрос – страх срещу интуиция и неспособност за различаване едното от другото.

Башар: Не можеш да направиш разграничение между страх и интуиция?

Участник: Повечето време това са едни и същи гласове в главата ми.

Башар: Не ги ли усещаш по различен начин?

Участник: (въздиша)

Башар: Или ти имаш интуиция за нещо и изпитваш страх, свързан с това нещо?

Участник: Може би това е случаят.

Башар: Това е различно. Ти трябва да можеш да направиш разграничение между интуицията и стаха, който може да бъде отделно преживяване. Страх относно това, което интуицията ти подсказва. Ако помислиш по този начин, може би за теб ще бъде по-лесно да откриеш какво поражда страха, какви отрицателни убеждения го пораждат.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Не приемай, че е трудно да направиш разграничение между страх и интуиция, но като знаеш, че притежаваш интуиция и след това усетиш кога изпитваш страх относно това, което интуицията ти подсказва, това може да улесни работата ти.

Участник: О кей.

Башар: Така няма да ги смесваш в едно, без да можеш да ги разграничиш. Защото това е едно определение, което ги разглежда като едно цяло и затруднява разглеждането им поотделно. Имай едно определение, така че да можеш да си кажеш: „Не, не, не, на мен ми е ясно, когато имам интуитивно усещане, но си давам сметка, че отделно от това, аз реагирам с чувство за страх спрямо това си усещане. И сега вече зная какво да правя, защото аз мога да ги отделя едно от друго и да ги видя ясно какво представляват.” Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми. Един последен въпрос. В предишни твои видеозаписи съм гледал хора да задават въпроси относно влошаване на финансовата ситуация и съм любопитен доколко криптовалутата оказва влияние на това.

Башар: Не много.

Участник: Не много.

Башар: Не.

Участник: Супер. Благодаря ти.

Башар: Благодаря ти.

(към аудиторията) Бих искал да поставя един общ въпрос. Не е нужно някой да отговаря, но може да го обмислите. В много от тези разговори вие казвате: „Аз видях в предишни твои видеозаписи да казваш това или онова.” Как така никой не идва да каже: „Аз те видях в твои бъдещи записи да казваш това или онова”? (смях в залата) Помислете малко по този въпрос!

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Подобно на говорещия преди мен, аз също съм прекарал последните седем години … но в моя случай в промяна към различен начин на живот, различна месторабота и различна работа. 

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Беше доста вълнуващо и всъщност аз работя с хора, които имат същото като неговото страдание.

Башар: Добре.

Участник: Защото аз също имах познавателни проблеми.

Башар: Добре, тогава вие двамата вероятно трябва да си поговорите по въпроса.

Участник: Може да го направим.

Башар: Добре.

Участник: Имам два въпроса. Докато разработвах своя нов бизнес, като консултирам хора относно начин на хранене, стилове на живот, аз изучавах тези неща наистина твърде сериозно. 

Башар: Болезнено ли беше?

Участник: Да.

Башар: Не можеш ли да изучаваш по различен начин, който да ти доставя удоволствие?

Участник: Не става въпрос за това.

Башар: Оу!

Участник: Може ли да стигна до същината на въпроса?

Башар: Добре.

Участник: И това, което се случва, е, че моят нов бизнес се развива някак хаотично и доста бавно. И съм си мислил, че съм много наясно как съм проявявал в продължение на 25 години. Когато наистина съм искал нещо и „бум”, то се е появявало в живота ми.

Башар: Не става дума за това, което искаш.

Участник: Хм.

Башар: Важно е от какво имаш нужда.

Участник: О кей.

Башар: Ето защо се объркваш.

Участник: Мога ли набързо да завърша, така че да можеш …

Башар: Предполагам, че можеш.

Участник: О кей, благодаря ти. О кей. Аз провеждам индивидуални срещи с хора, при които разговаряме за историята на тяхното здравословно състояние, и след това аз работя с информацията, която получавам, и определям … или те са наясно с това, което се случва. Това, което обаче се случва, е, че от един момент нататък аз не мога да намеря думи, с които да се изразя. И това определено засяга самочувствието ми. Например разговарях с един човек за целулоза и не можех да си спомня тази дума. В устата ми идваше единствено думата глутен. И в такива моменти просто онемявам и се чувствам като идиот, който просто не трябва да е на това място. Така че единият ми въпрос е дали имам някакъв блокаж … О кей, трябва да се върна назад само по повод на едно нещо … Когато бях по-млад, имах три наранявания на главата, както и 4-5 наранявания на гръбначния стълб …

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Беше вълнуващо, но работата е там, че се питам дали това са физически неща, които започват да се проявяват …

Башар: (Медиумът подпира глава в поза „Мислителят”)

Участник: … … Ехо!

Башар: Аз те слушам внимателно. Аз съм очарован.

Участник: О кей-й-й. Кажи ми нещо относно твоето очарование от това, което се случва с мен.

Башар: Сега вече искаш ли да ти отговоря?

Участник: Моля.

Башар: Не разбираш ли, че вече ти дадох отговора?

Участник: Знаех, че ще кажеш това, но просто имах нужда да те чуя да го казваш.

Башар: Добре. Ти учиш по начин, който е неправилен за теб. Ето защо ти не знаеш това, което трябва да знаеш, когато трябва да го знаеш. Така че когато откриеш начин да научиш това, което имаш нужда да научиш, по начин, който е по-приятен и вълнуващ за теб, ще знаеш всичко, което трябва да знаеш, когато трябва да го знаеш. Ти се напъваш по начин, който просто не работи при теб. Така че престани да го правиш така, както някой друг би го направил и започни да учиш това, което имаш нужда да научиш, по начин, по който ти наистина би предпочел да го направиш. Използвай въображението си и открий, или създай по-творчески и вълнуващи начини да научиш това, което действително имаш нужда да научиш, и тогава, защото правиш различни видове асоциации в своя мозък, чрез различни преживявания, в които научаваш тези неща, те ще се запечатат в паметта ти. Ти ще знаеш това, което трябва да знаеш, защото ще правиш асоциации различни от асоциациите, които правиш сега, които не работят по начина, по който ти най-добре абсорбираш информация, на основа начините, по които се променяш в своя живот.

Участник: Значи ти казваш, че в тези моменти, когато аз напълно блокирам по отношение думи, които зная, ти казваш, че тези две неща са свързани?

Башар: Да. Защото когато ти се насилваш да научаваш някои неща, по начин, който не ти върши работа, един от страничните ефекти е да забравяш това, което вече знаеш. Това е, което се случва. Ти не използваш правилната техника и следователно умът ти започва да се изпразва, за да ти демонстрира, че не използваш подходящата за теб техника. Следователно той ще изтрива все повече и повече от съдържанието си, докато започнеш да използваш техника, която ти носи повече удоволствие и ти помага да абсорбираш това, което ти е нужно. И тогава ще знаеш това, което трябва да знаеш. 

Участник: Тогава … какво …

Башар: Какво правиш сега, какво изучаваш сега?

Участник: В момента двамата с жена ми разработваме една модулна програма, като използваме Интернет. По същество създаваме програмата в движение. Аз давам някакви идеи, предлагам й ги, след което тя ми дава своето мнение, непрекъснато обсъждаме съдържанието. Аз …

Башар: Да. Мога ли да ти задам един въпрос?

Участник: Ти току-що го направи.

Башар: Благодаря ти! Ти всъщност си научил нещо-о-о! (смях в залата) За теб има надежда! Има ли нещо друго, което би искал да добавиш, някакъв друг начин, който да направи ученето ти още по-вълнуващо? Може би по-интерактивен, повече асоциативен?

Участник: Това, което наистина ме възбужда, е да говоря. Когато изнесох няколко презентации в местната гимназия, това наистина ме развълнува. 

Башар: Добре, тогава може би интуицията ти те води. Тогава ето още един въпрос. Когато говориш по този начин, забравяш ли неща?

Участник: Не, моето страстно увлечение ме завладява и …

Башар: Стоп! Ето отговора, който търсиш. Когато си изпълнен с тази енергия, ти не забравяш и знаеш това, което трябва да знаеш. Това е енергията, която трябва да използваш при вси-и-ички начини, по които предаваш информация.

Участник: Да, това ми трябва.

Башар: Наистина ли?!

Участник: Мога ли да те попитам още нещо? … Освен това. Едно от страстните ми увлечения, които някак съм поизоставил и което исках да преследвам, е астрално пътуване. И бих искал да зная дали имаш някакви съвети, с оглед … наистина … аз имам книги по въпроса, които чета, но ти имаш ли някакви …

Башар: Точно сега бих ти предложеш да стъпиш здраво на земята, да свикнеш повече с енергията, която използваш в области от своя живот, когато говориш и ще видим какво ще се случи.

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря.

Ейприл: Здравей Тадео.

Башар: Нания!

Ейприл: Имаме въпроси, постъпили по Интернет.

Башар: Нека видим какво имаш.

Ейприл: Първи въпрос: ДНК посредник ли е между нивото на Душата и физическото ниво?

Башар: Да.

Ейприл: Би ли желал да кажеш нещо по-подробно?

Башар: Във физически смисъл ДНК е това, което сте в действителност като физическо същество. ДНК просто се е оградила с едно превозно следство, за да може да се движи.

Ейприл: Мисля, че мога визуално да си представя тази идея, при която всеки човек изглежда като три ДНК вериги.

Башар: Е, поне две вериги.

Ейприл: Да.

Башар: Три, ако преминаваш през процеса на трансформация, евентуално, но да, това е идеята. Във физиологичен смисъл, вие може да мислите за себе си като за една малка верига ДНК, която се е разгърнала и носи около себе си един костюм.

Ейприл: Ти виждаш ли ни като вериги ДНК?

Башар: Да.

Ейприл: Как изглеждаме? Като пъшкули?

Башар: Усукан пъшкул. (смях в залата)

Ейприл: О кей. Следващ въпрос: Колко време трябва на тялото и Душата да се разделят след момента на смъртта?

Башар: … След смъртта?!

Ейприл: С други думи, както знаеш, в един момент имаме тяло, което просто блика от живот, и след това изведнъж то просто умира.

Башар: Значи това ще трябва да бъде моментът, нали? По определение. Вие мислите, че по някакъв начин Душата се мотае в умрялото тяло? Защото ако това е така, тялото няма да е мъртво, нали?

Ейприл: Тогава какво да кажем за хора, които всъщност не са умрели, но ние ги мислим за умрели? Това не се ли случва?

Башар: Да мислиш някого за умрял и това той да бъде умрял са две различни неща! Това че някъде не виждате признаци на живот, не означава, че там няма живот. Това също така означава, че човекът не е мъртав.

Ейприл: Например когато настъпи мозъчна смърт …?

Башар: Ти разбираш, че аз използвам разговорен език, говоря линейно. Защото както сме казали, в действителност Душата не е в тялото. По-точно е да се каже, че тялото е в Душата, или в съзнанието. Въпреки това, от ваша гледна точка, Душата може да изглежда, че напуска тялото и то да бъде „клинично мъртво”, в „мозъчна смърт”. Душата може да се завърне до определен момент, да реанимира тялото или даже да смени тялото, както и да се премести в успоредна реалност и да реанимира подобно тяло, мислейки, че е все още в същата реалност, без това да е така. Разбираш ли? 

Ейприл: Да.

Башар: Така че има много начини за разглеждане на тази идея, но ако фундаментално отговорим на въпроса така, както бе зададен, идеята е, че казано във ваши термини, Душата се отделя моментално и това е, което представлява смъртта.

Ейприл: Когато някои животни биват изядени от други животни, тогава какво се случва? Дали природата осигурява преживяване, което задължително не е твърде болезнено, макар да изглежда такова?

Башар: Да, най-често идеята на това, което наричате съзнание или Душа, вече се е отделила, и това, което преживявате, е реакция на телесното съзнание. Остатък от съзнанието, която формира нещо, което бихте нарекли енергийни модели в тялото, които реагират така, все едно, че тялото е напълно съзнателно, но то не е. Това е нещо като ехо на съзнанието.

Ейприл: Това е успокояващо, донякъде, макар че в някои случаи изглежда, че съзнанието все още присъства.

Башар: Аз казах „най-често”.

Ейприл: Да, най-често.

Башар: Винаги може да има причина нещата да се случат по друг начин. Отново обаче, както и с всичко останало, вие трябва да разглеждате всеки случай поотделно, за да видите защо нещо се е случило по определен начин.

Ейприл: Това се връзва с преживяванията близко до смъртта, когато човек е умрял да кажем 20 минути, след което се реанимира в тялото си.

Башар: Да.

Ейприл: В такива случаи човек може би се връща обратно, за да пренареди своята ДНК.

Башар: Да, понякога. Понякога това не е необходимо. 

Ейприл: Нима всеки път, когато имаме дадена мисъл, това не пренарежда нашата ДНК?

Башар: Това пренарежда някои неща и не пренарежда винаги всичко, но когато казваш „пренарежда”, ние говорим за това, че става дума за напълно нова ДНК, която все още може да изглежда същата като тази, която е била там преди. Така че ти може да не забележиш „пренареждане”.

Ейприл: Да, защото доста дълго време хората мислеха, че ДНК е нещо фиксирано и след това започнаха да разбират, че това не е така.

Башар: Не, тя не е фиксирана. Не, не, не.

Ейприл: И ти казваш, че нашите убеждения отразяват нашата ДНК, или …?

Башар: Е, донякъде, но вие все още имате един личностен конструкт и спомни си, че това, което бива пренареждано по-често, са нервните пътища в тялото, повече от самата ДНК. Защото, отново: след като ДНК представлява физическата ви същност, тя може да има така наречения костюм на околната среда около себе си, който вие наричате тяло, и нервните пътища могат да се променят, за да предоставят на ДНК различни преживявания на физическата реалност, но самата ДНК не трябва задължително да се пренарежда, за да знае, че е една различна ДНК. Защото е достатъчно тя да знае, че е различна ДНК в различна успоредна реалност, за да преживее ефекта от различието, без задължително да трябва да създава физически наблюдаемо пренареждане на молекулата. 

Ейприл: Тогава когато ни наблюдавате, нашата ДНК изглежда стабилна, или изглежда че се променя?

Башар: Тя изглежда стабилна, освен ако има физиологична причина да промени формата си. Ето какво казваме ние. Знаеш, че вече сме говорили за идеята, че милиарди пъти в секунда вие се премествате от една успоредна реалност в друга, нали така?

Ейприл: Правилно.

Башар: Това означава, че всяка успоредна реалност притежава различна вибрационна честота. Нали така?

Ейприл: Да.

Башар: Понякога това е достатъчно различие, при което едно и също подреждане на ДНК преработва различна честота в различните реалности, за да получи различен ефект. Самата ДНК задължително не трябва да приема различна конфигурация, за да създаде различен ефект, защото тя вече работи с различна честота на реалността. Това изглежда ли ти смислено?

Ейприл: Да.

Башар: Сега, в някои случаи може да е необходимо за ДНК да си каже: „О кей, аз работя с една вибрационна честота на реалността, която може да бъде по-ефикасно преработена, ако всъщност направя пренареждане на моята молекулна структура” и в такива случаи, да, тя ще промени структурата си. Това обаче не винаги е нужно, защото тя вече борави с различна вибрационна реалност и следователно ефектът щеше да бъде различен и ако молекулната подредба би била същата.

Ейприл: Сега виждам, че има различни аспекти на проявлението на ДНК …

Башар: Да, защото помни, че ДНК преживява по-директно многоизмерната природа на вашето съществуване.

Ейприл: О кей, благодаря ти. Ето и следващия въпрос: Ако се фокусираме върху проявлението на нещо конкретно, това не съдържа ли вече очакване …

Башар: Да! Важното е да не настоявате върху това. Вие може да го използвате, както сме казали, като визуализация и символ, който отразява един краен резултат като подходящо енергийно състояние, но настояването върху конфигурацията на символа е това, което блокира действително необходимия краен резултат. Ако това трябва да е окончателният символ, той ще бъде окончателния символ във всички случаи. Тогава защо е нужно да настоявате за него? Просто бъдете отворени да го приемете като символ и ако той трябва да изглежда точно така, това ще стане. Ако обаче той трябчва да изглежда по друг начин, позволете му го, защото това друго нещо може да отразява това, от което действително имате нужда. И когато хората са си наумили нещо конкретно и повтарят: „Аз го искам! Аз го искам! Аз го искам!”, а не „Аз имам нужда”, това само създава състояние на искане, което не е същото като това да имаш. 

Ейприл: И може би Вселената се отегчава да чува това отново и отново, и отново. (смее се)

Башар: Не. Това просто създава едно самоподсилващо се ехо от искане, което само затвърждава състоянието на искане, не на това да бъдеш и да имаш.

Ейприл: И все пак, ако това е твоето позволение, което гласи, че е добре да имаш едно повтарящо се непрекъснато изявление, когато ти визуализираш целта и я виждаш по определен начин, но не си вързан към нея …

Башар: Възможно е, това може да бъде позволение в тази структура за някои хора, но на основа на общата консенсусна реалност, за която болшинството от вас сте се съгласили, за повечето от вас обикновено нещата не стават по този начин. Това си остава само едно наблюдение. Не правило, а просто една статистика.

Ейприл: О кей. Представата за нещо усилва ли неговото проявление, като си казваш: „Този въображаем сценарий е реален”?

Башар: Зависи. Зависи от толкова много различни неща – убежденията на лицето, всякакви фактори, финансови възможности в тази ситуация, зависи от много, много фактори.

Ейприл: Ако изхождаш от егото си, мигновено вярваш, че ситуацията е реална. Нали така?

Башар: Работата на егото е да ти каже, че ситуацията, която преживяваш, е реална. Не задължително, че нещо, което все още не си преживяла, е реално.

Ейприл: Точно така.  И след това има начин за въвеждане в този сценарий на мисълта, че това не е реално?

Башар: Ти правиш това като си спомниш, че затвърдяваш нещо, което не е реално, като си казваш, че то е реално. Това е парадоксът.

Ейприл: Ако започнеш да вярваш, че нещата не са реални, евентуално няма ли да полудееш, или нещо подобно?

Башар: Отново, зависи. Идеята обаче е да не отиваш толкова надалече, че да казваш, че нищо не е реално по начин, който не е практичен за теб, защото тогава очевидно ще твърдиш, че ти наистина преживяваш тази реалност, но отказваш да признаеш, че ти си тази, която я прави реална, така че всичко става нереално и както ти казваш, изглеждаш побъркана. Това е един балансиращ акт, който ти позволява да използваш разбирането и да използваш знанието, че ти си тази, която правиш нещата реални, за да ги направиш достатъчно нереални, така че да им позволиш да се променят повече в съответствие с това, което предпочиташ да бъде реално, без да настояваш.

Ейприл: Това е прекрасно.

Башар: О, аз нямам нищо общо с това. Просто нещата са структурирани по този начин.

Ейприл: Това е наистина интересно, защото е един толкова заземен начин на работа с понятието „това не е реално”.

Башар: Да, ако избираш да имаш физическо преживяване, то тогава всичкото знание и информация от най-високо равнище, за да бъдат наистина преживени по най-задълбочен начин, трябва по определение да бъдат заземени.  

Ейприл: Определено едно от нещата, които толкова високо ценим, свързано с информацията, която споделяш, е това, че тя е толкова заземена.

Башар: Да! И това ви дава нещо, с което да работите според собствените си разбирания във физическата среда. Ние превеждаме тези понятия в термините на реални инструменти, в един наръчник с инструкции, така че всичко, което остава да направите, е да следвате инструкциите! Вие всички знаете как да направите това! Всичко е толкова просто. Системата от убеждения, която пречи на повечето от вас, е свързана с това, че не разбирате, че това, което ви казваме, е нещо буквално. И вие мислите, че нещата не са толкова прости. Следователно вие трупате съпротивление с всякакви други убеждения, че нещата трябва да са по-сложни от това, че трябва да има нещо друго, което той пропуска. Не!  Наръчникът с инструкции е наръчник с инструкции, който включва всичко. Той е завършен. Толкова е просто. Но вие трябва да бъдете точни в разбирането си как да го използвате. Защото и най-малката разлика ще доведе до най-голямото разминаване във вашето преживяване. Нали така?

Ейприл: Да, защото това  винаги е процес на фина настройка.

Башар: Да.

Ейприл: И човек става все по-изтънчено същество, като се освобождава от отрицателните убеждения.

Башар: Да, първо се отказваш от отрицателните си убеждения, след това от нещата, които не са релевантни за теб, докато достигнеш една вибрационна честота, която отговаря на истинската ти природа, която е в най-голяма степен синхронизирана с вибрационната честота на отражението на Съществуването, каквото си. И тогава си едно на едно. Едно на едно със Съществуването.

Ейприл: Когато установяваме контакт с гама нивото, от което ти идваш …

Башар: И епсилон за нас.

Ейприл: Значи гама плюс.

Башар: Да, ние сме гама плюс.

Ейприл: Значи едно от нещата, които ние се учим да правим, е да интегрираме състоянието на егото си и същевременно да изпитваме удоволствие от връзката си със своето гама ниво. Това съответства ли на случващото се, когато споделяш с нас? 

Башар: Да, най-малко това е един начин да бъде изразено.

Ейприл: Защото на гама ниво ти знаеш, че това не е реално, докато на нивото на егото ти вярваш, че то е реално.

Башар: Да. Вие правите този механизъм прозрачен, за да може да го използвате съзнателно. Не става дума за отказване от идеята, че нищо не е реално, а за осъзнаване, че вие създавате реалността, следователно вие може да я направите реална или нереална според вибрацията, която отразява вашето балансирано състояние. Това е един съзнателен начин на използване механизма на проявлението. Сега е време за вашата почивка. Ние ще продължим предаването след малко.

Башар: Нека продължим това предаване по следния начин. Позволете си да се отпуснете, почувствайте се много удобно, отхвърлете ежедневните си грижи. Позволете си да се фокусирате върху холотопното изображение пред вас и нека вашите светлини да избледнеят, музиката ви да зазвучи и забравете за всичко останало. Понесете се свободно, леко, без усилия. Позволете си да знаете, че се променяте. Вие се променяте по начин, който ще налее повече съзнание във вашия механизъм на проявление, в пространство на проявлението, в основното убеждение, в колективното съзнание и безсъзнание, в консенсусната реалност. И когато осъзнавате по-задълбочено това основно убеждение, което гласи: „Това е реално, това е реално, това е реално”, то ще се запечата по-дълбоко в съзнанието ви и тогава вие ще си спомните и ще си спомните, и ще си спомните, че тъй като вие имате нужда да заявите: „Това е реално”, това означава, че то не е.

Така че вие ще си позволите тази енергия да протича във вас, плавно, не само през неврологичната ви мрежа, но и през вашите артерии, вени, клетъчна структура, и всички неща, които съставят проекцията на едно тяло, на една физическа реалност и на физическия ум с неговите убеждения, емоции, мисли и поведение. Докато позволявате на всичко това да проникне дълбоко във вас, да премине през тези артерии, вени, нерви, които пренасят вибрацията на животворната сила във вас, позволете си да осъзнаете по-дълбоко това ехо: „Това е реално, това е реално, това е реално”. И с всяко ехо ви се напомня: „Това не е (реално), това не е (реално), това не е (реално)”. Така започва да се оформя балансиращият акт, балансираното състояние, при което вие си позволявате да превключвате – напред и назад, в подходящо за вас темпо, в подходяща за вас вибрационна честота … това ще се случи автоматично, просто му позволете да се случи … това мимолетно усещане – „Това е реално; Не, не е; Това е реално; Не, не е; Това е реално; Не не е”. И вие започвате да постигате това квази физическо състояние в своето съзнание, при което вие знаете, че това е реално като преживяване, но едновременно с това знаете, че това е ваша проекция, ваше творение, и следователно нереално само по себе си. Това е реално; Не, не е; Това е реално; Не, не е; Това е реално; Не, не е.

Първичното убеждение отразява, че това е реално, утвърждава, че това е реално, усилва и набляга, че това е реално. Висшият разум ви казва: „Това не е (реално), това не е (реално), това не е (реално)”. И така, когато постигнете това равновесие между първичното убеждение и Висшия разум, което ще ви позволи да функционирате с по-будно съзнание и изострена чувствителност, с повече устрем, по начин, който ще ви позволи да преживеете обтекаемостта на физическата реалност, податливостта, гъвкавостта. Вие ще я почувствате като кръвта, която преминава през вашите вени, като животворната сила, която преминава през клетките ви, като електричеството, което преминава през нервите ви.

И вашето енергийно поле, и физическото ви тяло ще започнат да разграждат бариерата между двете, така че да започнете да усещате, че физическото е енергия и че тази енергия може да бъде солидна. И вие ще започнете да позволявате на съзнанието си, в това пространство на проявлението, да преживява сферата (the realm), която вашите физици наричат квантова, където имате едновременно частици и вълни, енергия и материя, реално и нереално, реално и нереално, реално и нереално.

Първичното убеждение и Висшият разум в една оркестрация, в един балет, напред и назад, напред и назад, се завъртат един около друг, с един общ център на гравитация – това е реално; не, не е; това е реално; не, не е; това е реално; не, не е.

Позволете си да абсорбирате това сега чрез светлина и звук, на езика, който ви приляга най-добре, така че вашият мозък и вашата нервна система да бъдат пренастроени, за да станат по-ефективен проводник на това разбиране, на това понятие, на този принцип на първичното убеждение. И си позволете да осъзнаете по-добре, че всеки един път, когато основното убеждение ви казва, че физическата реалност е нещо истинско, самият факт, че то трябва да ви каже това, означава, че това не е така. Така вие постигате баланса и разбирането, че вие сте избрали това преживяване, по това време, за да започнете да разбирате условността на това, което е реално и физическо, и на това, което не е. На това какво е енергия, какво е частица, какво е вълна и какво не е.

И все повече и повече вие ще се оказвате в тази зона на равновесието, в тази равновесна зона на осъзнаване, в тази равновесна зона на съзнание. Вие ще се превърнете в тигела, в който ще можете да стопите всички свои идеи и предубеждения относно физическата реалност, и нека това да кристализира отново по нов начин, в нови форми, в нови отражения, в нови преживявания. И вие ще преживеете всичко това с по-високо ниво на съзнанието си, знаейки, че това е реално и че също така не е; че то е реално и че също така не е.

Нека реалността минава през вас и покрай вас, и над вас, и под вас, защото тя е нещо реално като преживяване, но не и като субстанция. Тя е не по-същностна от отражението на светлината в едно огледало. Тя може да приема много форми и да отразява много неща, които може да изглеждат много солидни, и много реални, но това е просто първичното убеждение. Тя е реална и също така не е. Това е една илюзия, която ви дава възможност за истинско преживяване, за да може да научавате, да се развивате, да се разгръщате и да развивате самосъзнанието си. Защото самосъзнанието е съзнание и съзнанието е самосъзнание. Защото няма осъзнаване на себе си без осъзнаване на отражението на другия, което поражда разграничението между другия и себе си. Това е реално и също така не е, това е реално и също така не е, това е реално и също така не е.

Вие проявявате себе си непрекъснато, във всеки един момент. Вие сте проявление на своето съзнание. Вашето физическо тяло е проявление на вашето съзнание, на вашето самосъзнание. Вашата идентичност, вашата перспектива за Всичко, което е, като Всичко, което е, която преживява себе си като част от Всичко, което е. Това е реално и също така не е; това е реално и също така не е; това е реално и също така не е.

Плувайте свободно в неутралното пространство между полярностите. Позволете си възможността да интегрирате равновесието на тези понятия вътре във вас, така че първичното убеждение и Висшият разум да могат да работят в хармония, завъртайки се около своя общ гравитационен център, за да ви дадат възможността да осъзнаете по-задълбочено проявлението, което сте, и проявлението, в което можете да се превърнете, когато знаете, когато осъзнаете, че физическата реалност е реална, както и че не е. Тя е реална и също така не е; тя е реална и също така не е. 

Поемете това дълбоко в себе си, понесете се свободно, лесно, спокойто, без усилия, красиво, грациозно, творчески, с любов, енергично, жизнено, мирно. Понесете се свободно в съня. Вдишайте дълбоко … и издишайте; вдишайте дълбоко … и издишайте; вдишайте дълбоко … и задръжте, и задръжте, и задръжте … и изди-и-и-ишайте. И този вятър е вятърът на промяната. Вятърът, който преминава през пространството на проявлението, който се отразява в първичното убеждение. Позволете си да се понесете свободно в съня. Позволете си да бъдете това, което сте наистина.

Продължете да дишате дълбоко, спокойно и без усилия. Освободете се от всичко чуждо в себе си, от това, което ви обременява, от това, което създава съпротива срещу естествената ви природа. Освободете се от него. То може да изглежда реално, но не е. То е реално само като преживяване, но не и като субстанция сама по себе си. То е реално, докато вярвате, че е такова и когато вие осъзнаете това, то ще престане да бъде (реално).

Докато светлините на екрана избледняват и музиката заглъхва, продължете да плавате в едно спокойно пространство, в един спокоен сън. Той е реален и също така не е; той е реален и също така не е; той е реален и също така не е.

Добре дошли у дома. Приемете всички нашата безусловна любов и дълбока благодарност. Сладки сънища! Добър ден!  

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и в този епизод ще направим още едно пътешествие с нашия специален гост, Дeйвид Адер, един човек, който действително е могъл да се разходи из Зона 51.

Дейвид, благодаря ти, че отново си с нас.

Дейвид Адер: Радвам се, че съм тук.

ДУ: Ти описваш това нещо и то изглежда все едно, че си попаднал в сцена от филм на ужасите.

ДА: Ха. Нещо такова.

ДУ: Имаш пред себе си едно извънземно същество, обвито в скелет, и то е гигантско. Ти въобще ли не изпита страх, докато ти се случваше всичко това?

ДА: Ти си първият човек, който ми задава този въпрос. Не, аз се забавлявах.

Това … Единственото нещо, от което бях уплашен, бе Рудолф. Този човек бе наистина опасен.

Не, това нещо беше просто … Аз бях просто очарован, защото всеки път, когато видя нещо непознато, у мен възникват 50 въпроса. И когато това нещо започна да взаимодейства, така да се каже, с тези сенки, аз си помислих: „Човече, какво става с това нещо?”

Тогава се обърнах и попитах Рудолф: „Мога ли да се кача отгоре?” Защото скелетът бе като решетка, която предпазваше голямата структура, намираща се отдолу.

ДУ: Значи ти можеше да се качиш като по стълба?

ДА: Да, можех. Само че … Представи си голям скелет на динозавър. Можеш да изпълзиш нагоре по такова нещо. Тъй като имаше хоризонтални, наклонени и вертикални части, изкачването бе възможно.

И така, аз погледнах към Рудолф и попитах: „Мога ли да се кача върху това нещо?” Първото, което чух, бяха военните в един глас: „Не!”

Той каза: „Да, продължавай.”

ДУ: Ха, ха.

ДА: И аз всъщност му благодарих – единственият път, когато някога съм му благодарил.

И така, аз се покатервам по това нещо и докато се катеря по костите и опипвам костната структура – нищо. Когато обаче докосна меката област под костната структура, щом я докосна … започвам да плувам с … озовавам се на място, където плувам с делфини и с всичко останало.

ДУ: Ъ-хъ.

ДА: Все едно, че докосвах кожа на делфин.

ДУ: Хм.

ДА: И когато натиснах здраво, кожата поддаваше леко, след което имах усещането за твърда скала. Така че това приличаше на нещо органично, което покриваше тяло от стомана или от някаква сплав.

ДУ: Значи ти бе на височина около 8 метра, когато стигна до върха?

ДА: Това бе 4,5 м. високо и 7 метра широко.

ДУ: О кей.

ДА: Бях на височина 4,5 метра – около 1,5 м. по-високо от баскетболен кош, което е доста голяма височина.

ДУ: Да.

ДА: Не ти се иска да паднеш от такава височина. Определено такова е усещането.

ДУ: Разбира се. Няма да се убиеш, но ще се нараниш.

ДА: Определено ще се нараниш. И така, аз изпълзявам на върха. И когато се изправям, натискам меката част и тогава това нещо … то започна да реагира.

В момента, в който кожата на ръката ми докосваше меката му част, отвътре се появяваха наистина красиви сини и бели вълни.

ДУ: Сини и бели … като светлина? Как изглеждаше това?

ДА: Цялото нещо имаше собствена светлина. Тя можеше да се види отвън по цялото тяло. Можеше да си поставиш ръката на някое място и тогава светлината се появяваше на мястото на допира, като постепенно се разсейваше настрани, след което се завръщаше на мястото на първоначалния контакт.

ДУ: Усещаше ли някакъв електрически заряд, или нещо подобно? Някаква топлина?

ДА: Никаква топлина, но нещо се случваше, защото забелязах как космите на ръката ми се изправяха.

ДУ: Ах.

ДА: Така че имаше … но то не беше никакъв електрически заряд. Може би статично електричество, но аз не получих никакъв шок.

ДУ: О кей.

ДА: Можех определено да почувствам, че ставаше нещо. Тогава  се обърнах и погледнах към  Рудолф, след което повдигнах ръката си и пак я допрях до тялото, и всички наблюдаваха какво се случваше.

И начинът, по който изглеждаха лицата им … Повдигам ръка и поглеждам лицата им, след което допирам ръка отново и виждам как те ме наблюдават, и аз си казвам: „Не сте виждали до момента такова нещо, нали?” Бе очевидно, че те не бяха виждали такава реакция.

ДУ: Това нещо те е харесало.

ДА: Предполагам. Ако беше котка, струва ми се, че щеше да мърка. Попитах Рудолф: „Мога ли да се кача върху него?”

Той казва: „Да”.

Военните казват: „Не”.

Той: „Да, действай.”

И така, аз се качвам нагоре и това е наистина странно. Изглежда като гигантски гръбначен стълб с прикачени към него ребра.

ДУ: Уха!

ДА: И имаше една костна повърхност … бих казал, че бе широка около метър и 20 см., след което ребрата и… беше много лесно да ходя. Така че аз просто стъпвах върху ребрата.

И тогава забелязах между ребрата един сноп от … изглеждаха като оптични влакна. В същото време не бяха точно оптични влакна, защото в тях течеше някаква течност.

Най-добрият начин да опиша това е, когато бяхме деца, често падахме и ожулвахме коленете си. Тогава майка ми се появяваше с едно шише и ние много мразехме това. Наричаше се Мертиолейт (Merthiolate).

ДУ: Ха, ха, ха.

ДА: Когато попадне върху кожата ти, това нещо те изгаря като адски огън. Обаче цветът на Мертиолейта бе уникален. Беше с преливащи се цветове от синкаво, оранжево и зелено. Ако поставиш бутилката срещу светлината, изглеждаше невероятно.

Както и да е, това бе цветът на течността, която течеше през тези влакна.

ДУ: Странно.

ДА: И те се спускаха по цялото продължение на гръбнака. Тогава аз се навеждам и поглеждам надолу, и тези фибри обвиват почти всяко ребро, и се спускат надолу по страните. Това изглежда като човешка система от нервни влакна.

ДУ: Но ти каза, че са изглеждали като оптични влакна. Така че … това не би трябвало да е нещо биологично.

ДА: Не. То просто ми напомни на думите на една стара песен: „отчасти факт, отчасти фикция, едно ходещо противоречие.” (partly fact, partly fiction, a walking contradiction). Ето така стояха нещата.

ДУ: Аха. Дишаше ли?

ДА: Това е нещо, което проверих. Спомням си, че поставих ръка върху него. В един момент направо затаих дъх и се опитвах да уловя някакъв пулс или дишане. Не почувствах да има такова нещо. Но, Господи, нямаше да се учудя, ако имаше.

ДУ: Разбирам.

ДА: Ако кихнеше, щях да подскоча.

ДУ: Ха, ха.

ДА: И както и да е, аз се изкачвам нагоре. И се приближавам към … нещо във формата на цифрата осем, или на пясъчен часовник … някакво пресичане … Господи, нямах представа кое е предна и кое задна част, но тази част, която бе обърната към нас, там имаше една дупка и тя беше дълбока.

ДУ: Дупка?

ДА: Дупка.

ДУ: Все едно, че е било простреляно или наранено?

ДА: Да. И за да станат нещата още по-объркани, това приличаше все едно, че една метална повърхност е била пробита от снаряд – с остри стърчащи ръбове по периферията.

Веднъж бях виждал снимка на кит, прободен от харпун, на който е имало взрив. Един Господ само знае какво е почувствал онзи кит, но в тялото му зееше голяма дупка. Разбираш ли?

ДУ: Разбирам.

ДА: Така изглеждаше и тази голяма дупка. В същото време нямаше никакви следи от метал. Всъщност … това започваше да ме смущава …

ДУ: Разбирам.

ДА: … защото изглеждаше като разкъсано месо. И в главата ми започнаха да се въртят мисли: „Не, това е машина … не, това е нещо органично … не, машина е.”

Тогава аз се навеждам към дупката, поглеждам навътре и питам Рудолф: „Мога ли да погледна какво има в тази дупка?”

ДУ: Вътре виждаха ли се някакви светлини, или нещо друго?

ДА: Не, вътре беше тъмно.

ДУ: О кей.

ДА: При което не знаех защо ми се прииска да вляза вътре. Някак е глупаво, като си го помисля. Защо би ти се искало да влезеш в една тъмна дупка?

ДУ: Без майтап. Особено след като вече всичко ти изглежда като сцена от филм на ужасите, нали?

ДА: Ами в този момент прецених, че няма значение. И без друго вече бях загубен …

ДУ: Ха, ха, ха.

ДА: Така че попитах Рудолф: „Мога ли да вляза вътре?”

И всички военни в един глас: „Не, категорично не!” Рудолф каза: „Тишина! Да, продължавай.”

И така, аз пристъпвам навътре и очаквам да стъпя на нещо меко, на нещо, което поддава, но нищо такова.

ДУ: Миришеше ли на нещо?

ДА: Още един добър въпрос. Имаше една преобладаваща миризма. Зная, че ще прозвучи много странно, но миришеше на печено.

ДУ: Наистина?

ДА: В такъв случай човек би очаквал да мирише на нещо химическо или метално, нали така? Не, това нещо миришеше на печени сладки. Нямах представа защо.

ДУ: Странно.

ДА: И така, аз стъпвам на … разкъсаното месо, метал, каквото и да беше това. И когато стъпвам, усещам под краката си напълно твърда повърхност. Имах усещането, че стъпвам върху твърда пресована гума.

ДУ: Ъ-хъ.

ДА: И си помислих: „Човече, това пък от какво е направено?”

И така, аз стъпвам надолу и се подхлъзвам … И точно когато достигам отново до твърда основа под краката си, се появява светлина. Синкава светлина.

ДУ: Наистина?

ДА: Нежна синкава светлина. И тя осветяваше всичко наоколо. И аз се оглеждам и … „О, човече! Това какво …”

Каквото и да бе това, което е взаимодействало с това чудо, то би трябвало да е било двуного, защото тук има … На пода имаше една платформа, която бе едно ниво по-надолу. Имаше нещо като стол, като столовете, на които седим, и се виждаше мястото за поставяне на краката. Изглеждаше като място за сядане с поставяне на краката в седнало положение. Следователно това, което е сядало на такова място, трябваше да е изглеждало като теб и мен.

ДУ: Със същите размери на тялото? По-голямо, по-малко?”

ДА: Почти със същите размери.

ДУ: О кей.

ДА: Може би малко по-голямо, за да осигури известен комфорт.

И така, аз заставам там и тогава нещата стават наистина интересни. Очевидно, пред мен бяха устройствата, които задвижваха този космически кораб. Трябваше да е нещо такова.

Ударът трябваше да е преминал през корпуса на кораба и да бе достигнал до едната страна на двигателя и в крайна сметка до мястото, където се намирах. А пред мен бе, струва ми се, един диагностичен център. Това бе мястото, където хората по поддържането, или членовете на екипажа, трябваше да са сядали на този стол. Всъщност там имаше само останки от стол, защото ударът бе преминал през него.

ДУ: Колко голямо бе помещението, в което се намираше в онзи момент?

ДА: Приблизително колкото разстоянието между теб и мен.

ДУ: О, значи е било много малко.

ДА: Колкото една пилотска кабина.

ДУ: О кей.

ДА: И така … тази стена отдясно, която изглеждаше като прозорец за наблюдение на двигателя, реших, че бе най-интересното нещо, защото ако двигателят работеше, през този прозорец можеше да се види движението на плазмата в това нещо.

Защото при възникването на удара, при положение че останалата част бе цяла, двигателят трябва да е изключил в рамките на една пико секунда, около една трилионна част от секундата. И ударът трябва да е преминал през стената и вероятно бе достигнал до електромагнитната защита, до полетата, които са го спрели. В противен случай двигателят е щял да се изпари от температурата в плазмените полета. Нищо не може да оцелее вътре в електромагнитните полета.

Така че по този начин двигателят е бил обезопасен. Следователно този, който бе стрелял по това нещо, е знаел точно къде да го порази.

ДУ: Уха!

ДА: Искам да кажа, с точност до един инч. Те са знаели точно къде да прострелят това нещо, за да накарат двигателя му да спре и в същото време то да остане цяло.

ДУ: Потърси ли някакви контролни уреди около седалката?

ДА: Да, потърсих. Всъщност, аз седнах в това, което бе останало от стола, и точно пред мен бяха тези устройства с големина около половин волейболна топка всяко. И по тях имаше вдлъбнатини. Обаче единственият начин да поставиш пръстите си в тези вдлъбнатини, бе, ако събереш средния си пръст и безименния си пръст заедно.

И след като поставиш по този начин ръцете и пръстите си, горната част на пръстите ти се изравняваха с повърхността на тези полусфери.

ДУ: Е, това тук е интересно, Дейвид, защото то звучи много, много подобно на устройството, в което Арнолд Шварценегер слага ръката си в края на филма „Зов за завръщане” (Total Recall). И се чудя дали те може да са взаимствали това от теб, защото ти трябва да си оповестил тази информация, преди те да са направили филма.

ДА: О, да, спомням си, че видях това във филма.

ДУ: Само че във филма той събира заедно показалеца и средния си пръст, вместо средния и безименния си пръсти. В крайна сметка едното е доста сходно с другото.

ДА: Да, но ако си спомням добре сцената от филма, следващото нещо там не се случва. Аз седнах, поставих ръцете си по този начин и веднага си помислих: „Това е супер. Напълно ми приляга.”

Тогава се появиха тези заключващи се пръстени … Гледах един филм за Батман с Батмобила и неговия щит. И там има това: „Чинк, чинк, чинк, чинк.”  И щитът го покрива.

При мен се случи същото, само че много по-бързо, отколкото при Батмобила. „Чинг, чинг, чинг” и достигна до кокалчетата на пръстите ми.

ДУ: Уха!

ДА: И това нещо ме приклещи. Тогава всички тези пръстени започнаха да се притягат и аз си помислих: „Това нещо ще ми отреже пръстите, ако не …” И тогава започнах да викам за помощ.

И това просто … Взаимодействието с това нещо беше … То бе направено по този начин. Тези, които го управляваха, поставяха ръцете си там. Аз не го бях построил. Аз не познавах езика. Аз не знаех нищо.

Така че то просто … Знаеш ли, просто не знаех как то действаше. Очевидно това бе някакъв начин на взаимодействие. И когато са гледали през този прозорец плазменото поле, очевидно са можели да го настройват.

Има нещо друго, което видях в плазмените полета. Аз имам тези много специални плочки, които движат електромагнитното поле, за да мога … с оглед на ефективност.

ДУ: Ъ-хъ.

ДА: Те имаха едни работи, които изглеждаха като обърнати навън тетраедри. И те бяха поставени покрай всички стени, но така, че можеха да се виждат всички едновременно.

И мисля, че по този начин те … Не знаех какво правеха. Това бе просто …

ДУ: Значи вътре си видял тетраедъри?

ДА: Да.

ДУ: Какво имаш предвид под „обърнати навън”?

ДА: Това бе начинът, по който … Представи си една декоративна коледна звезда с много лъчи.След това си я представи обърната отвътре навън. Това бе нещо като обърната матрица, която не ни е известна. Може би имаше нещо общо с полярността на електромагнитните полета. Нямах представа какво бе това. Аз не го бях проектирал.

ДУ: Разбирам.

ДА: И ти гарантирам, че те бяха по-умни от мен. С някои от нещата обаче бях наясно и ги запомних. И по-късно, когато построих отново моя вариант, аз излъгах. Копирах техните идеи, които бяха по-добри от моите.

ДУ: Значи трябва да си бил изплашен. Това нещо – пфф! И е приковало ръцете ти.

ДА: Да. Ами, аз просто … Да, аз просто се изплаших и започнах да викам за помощ. Тогава чух един глас. Звучеше като гласа на (актрисата) Лорън Бакол (Lauren Bacall). Ха, ха.

ДУ: Наистина?!

ДА: Някакъв страстен женски глас … Просто чух: „Замълчи!” И аз казвам: „О кей”. И си мисля: „О, Господи! Какъв съм глупак. Пропълзявам в извънземен кораб, пъхам си ръцете в нещо. То ме сграбчва. Господ само знае какво ще се случи след това.”

ДУ: Наистина?

ДА: И си спомням как някаква силна топлина се разля нагоре по ръцете ми. След това тя стигна до врата ми, до каротидната артерия … просто … И изведнъж започнах да виждам разни неща. Гледката бе невероятна. Не можех да осмисля нищо. Видях различни звездни системи.

ДУ: Уха!

ДА: Това бяха някакви зрителни и емоционални усещания. Това е начинът, по който те разговарят с нас, защото ние не говорим на техния език, така че как по друг начин биха могли да комуникират?

Ами ние сме чувстващи същества. Това е цял един нов свят, един друг начин на комуникиране, подобен на езика на тялото. Това са чувства  и впечатления.

ДУ: Видя ли някакви йероглифи, или някакво необикновено писмо?

ДА: Не, но видях цели цивилизации, напреднали светове. Това нещо беше някаква електроцентрала, която … тя е свързана с един голям кораб. И там има съзнателни същества.

Представи си една наша жива електроцентрала. Твоят космически кораб е жив и твоят екипаж, и …

Какъв само начин за пътуване в космоса, Боже всемогъщи! Това прави пътуването напълно безопасно. Помисли си само. Попадаш в беда, нещо те удря и ти си капитанът на мостика. Не ти трябва някой да ти казва къде … Ти знаеш къде си бил ударен, защото си го почувствал.

ДУ: Точно така.

ДА: Ти си го почувствал. Ти знаеш, че някой е пробил дупка в теб. А даже и да не си го видял, ти можеш да кажеш точно къде се намира врагът ти.

ДУ: Точно така.

ДА: Човече, нима военноморските не биха желали да се сдобият с това?

Както и да е, аз имах усещането, че са минали часове и в същото време бях сигурен, че бяха само няколко минути, защото хората там долу въобще не показваха безпокойство за това, че съм отсъствал прекалено дълго.

И така, аз излизам навън. И в момента, в който се показвам от отвора, светлините вътре изгасват. Вероятно някакви сензори …

ДУ: Любопитен съм дали успя да видиш в тези видения как са изглеждали първоначално тези хора, или нещо друго относно тяхната цивилизация? Как са изглеждали техните постройки?

ДО: Да, имаше няколко неща, които се запечатаха в главата ми. Очевидно това симбиотично общество бе много древно. Не хиляди години, не милион години, а осем или девет милиарда години.

ДУ: Наистина?

ДА: Това е най-старото нещо във вселената. Това е просто … Това са първите същества във вселената. Не само в галактиката, а в цялата вселена.

ДУ: Уха!

ДА: И техният дом е пространството между галактиките.

ДУ: Наистина?!

ДА: Подобно на китовете, които живеят дълбоко в океана.

ДУ: Ъ-хъ. Почувства ли дали са били положително ориентирани хора, а не войнолюбива, зла раса?

ДУ: Не. Но очевидно, не мога … само образи, впечатления. Това нещо обаче трябва да бе участвало в някаква жестока битка.

ДУ: Хм.

ДА: И е било ранено, и това е най-добрият начин за описание на случилото се. То е било ранено по време на конфликт и е търсило място да се приземи, да се възстанови, да се излекува.

Не зная какво представляваше. А ние къде сме като планета в нашата галактика? Къде сме ние? Ние сме в самия край на периферията й.

ДУ: Да.

ДА: То е долетяло в нашата галактика. И първата планета, която е срещнало, вероятно това сме били ние.

ДУ: Хм.

ДА: То се е озовало тук. И те може да са го открили. Ние не бихме били способни да застреляме нещо такова. Не.

ДУ: Разбирам.

ДА: Не, те са го изровили. Може би това е била причината да изградят тази Зона 51, където то се е намирало …

ДУ: Хм.

ДА: … защото те са попаднали на златна находка, което означава, че някъде има голям космически кораб и той е голям. И ако следваме тази матрица, това означава, че екипажът е някъде наоколо.

ДУ: Мислиш ли, че подобен реактор би могъл да захрани … би имал достатъчно енергия, за да захрани един цял град като Лос Анджелис?

ДА: О! Не само един град. Той може да захрани една цяла планета.

ДУ: Наистина?!

ДА: Знаеш какво правят нашите самолетоносачи. Един от тях отиде до Бейрут и те включиха реакторите му в мрежата на Бейрут и осигуриха необходимата енергия за възстановяването на инфраструктурата. Това място беше направо сринато до основи.

Това нещо може да се приземи на една планета. Неговият реактор може да бъде отделен лесно. Той е свързан само на четири места. Така че той може да бъде спуснат и да захрани една цяла планета.

ДУ: Уха!

ДА: Така че това е просто … Нямам представа колко енергия може да генерира. В крайна сметка мисля, че енергията му е неограничена.

ДУ: Уха!

ДА: И аз не мога да си представя да е разполагало с някакво въоръжение. Може би някаква защита.

Както и да е. Аз изпълзявам от това нещо и вече имам различно поведение. Ти ми зададе отличен въпрос – дали съм бил изплашен.

Аз не бях изплашен от нищо, което се намираше в Зона 51. Аз бях изплашен от Артър Рудолф повече от всичко останало.

И така, аз излизам навън и съм толкова разгневен от всичко, което съм видял. И мисълта, която бе завладяла съзнанието, ми бе: „Никой не знае за това. Никой няма право да пази това знание в тайна от всички останали.”

Аз се обърнах отново към тези военни и към Рудолф, и накрая аз просто … Те ме попитаха нещо и … О, те искаха да знаят дали съм научил нещо и дали мога да им разкажа как то функционира.

И това преля чашата.

Аз просто им изкрещях: „Вижте какво, това нещо не е наше. То не е и на Съветите. Всъщност то не е от този свят, разбирате ли бе, хора?”

И продължих: „И колко старо е то? Откога го притежавате? Вие ли го застреляхте? Не мисля, че сте могли. Изровихте ли го?”

Човече, тогава те побесняха. В този момент обаче мен повече не ми пукаше и им казах: „Никой, имам предвид никой – нито президент, нито държавен глава, няма право да лишава цялата човешка раса от това знание.”

ДУ: Ти каза това на висок глас, докато стоеше прав на платформата?

ДА: О, да. Да, това беше подходящо място за …

ДУ: Посред Зона 51?

ДА: Да, това бе едно подходящо място … Ха, ха, ха.

ДУ: Ха, ха, ха.

ДА: Не бях помислял за това, преди да ме попиташ. Предполагам, че аз направо ги наставлявах. Представи си само на каква трибуна бях застанал.

ДУ: Ха, ха, ха.

ДА: Не зная, просто имах това … Аз обикновено съм кротък, но, човече, в този момент бях направо побеснял.

И аз им говоря разни неща, и същевременно си мисля: „Дейвид, наистина ли току-що им каза това?” Да, наистина бях вбесен.

Е, те се ядосаха и ми заповядаха: „Слизай от това проклето нещо.”

И така, аз слизам и слагам ръка на меките части на това нещо и в мига, в който кожата ми се докосва до него, по продължение на цялото му тяло, то вече не е синьо и бяло, а червено. Оранжеви отблясъци заливат половината му тяло от мястото, на което съм се допрял.

Отдръпвам ръката си и червеният цвят изчезва. Отново се появяват синьото и бялото, защото аз се успокоявам.

И аз се удивлявам на това, което се случва. Това нещо не е направено от някаква термочувствителна сплав. Това нещо разпознава чувствата. Това нещо ме усеща. То знае кога съм спокоен и кога съм разгневен.

Как, по дяволите, то прави това? То взаимодейства с мен. 

Е, както и да е, аз слизам долу и единственото, което чувам, е: „ Качвай се на количката. Сядай отзад.” Звучеше наистина грубо.

Аз се качвам отзад с лице обърнато настрани, а те карат напред. Отиваме обратно към асансьора, за да се изкачим отново най-отгоре. И тогава чувам тези двамата да си шепнат, защото  вятърът духаше от към тях в моята посока. Те мислеха, че аз не ги чувам, докато аз чувах всичко, което си говореха.

И те казват: „Трябва да го накараме да ни помогне да разберем как работи този двигател или да го накараме да направи негово копие”. Така те щяха да имат един екземпляр, който да могат да разглобят, и един, който да работи, като по този начин щяха да получат завършен цикъл и започнат масово производство. И те казват, че това им е нужно за „флотилията, която нанася първия удар.”

И аз си мисля: „Господи, колко на брой планират да построят?” Колко ядрени глави имахме през 1971 г.? 4,000? Значи те искаха да получат моята бързина.

ДУ: Точно така.

ДА: Как можеш … Как можеш да победиш в една война на взаимно унищожение? Това е действителността, в която сме живели от времето на теста Trinity. (Trinity /Триединство/ бе кодовото наименование на първия тест с атомна бомба в рамките на Проект Манхатън, 16 юли, 1945 г., в Ню Мексико.)

Единственият начин да победиш в една битка на взаимно унищожение, е скоростта. Печели този, който удари първи и нанесе по-бързия удар.

ДУ: Точно така.

ДА: И аз им дадох превозното средство, от което имаха нужда.

ДУ: Ох, уха!

ДА: И аз си помислих: „Аз се опитвам да ви построя източник на енергия, а вие искате да взривите половината планета.” Защото тези хора не мислят? Ако взривиш Съветите, кого другиго ще трябва да убиеш още същия ден? Китай. Значи става въпрос за половината от населението на планетата.

Значи ние говорим за военен преврат в световен мащаб, след който да станем царстващи господари. Това е ужасяващо. Тези са по-лоши от германците.

И сега аз се вбесявам още повече, защото аз се опитвам да им осигуря чиста, неограничена енергия, да променя замърсяването на планетата. В същото време аз не съм сантиментален природолюбител. Аз съм един учен. Аз създавам неща.  И това, което давам, е добро за вас, за вашите деца, за вашите внуци. Това ще спре замърсяването на планетата.

Друго нещо, което мога да направя с моят двигател, аз мога да изпратя един екземпляр в планината Юка*), да изгоря всички тези отпадъци в моя реактор, да ви избавя завинаги от тях, като същевременно ви осигуря енергия.

*)  Става дума за хранилище на ядрени отпадъци в планината Юка (Yucca Mountain), щат Невада. – Бел. прев.

Моето изобретение може наистина да промени това място. А тези тук искат да направят от него едно оръжие, така че да могат … Това е първото нещо, което са си помислили, когато са открили ядрената енергия. Какво да направим с нея? Да построим ядрена централа? Не, да изкопаем с взрив една дупка в земята.

ДУ: Ха, ха, ха.

ДА: Така че това наистина ме вбеси. И така, аз се издигам към повърхността с този асансьор и си мисля: „Аз трябва да взривя моята ракета. Това просто е гадно.”

Отне ми 26 месеца, за да построя това нещо. Това е част от мен. Това е … Все едно да ти се роди дете. И сега, заради тези идиоти, ти ще трябва да убиеш детето си. Това е гадно!

И така, аз достигам до хангара.

ДУ: Мисля, че Къртис ЛьоМей бе един от съветниците по отбраната в администрацията на президента Кенеди, ако не се лъжа.

ДА: Точно така.

ДУ: Да. Значи ти говориш за най-високото ниво на американската военна машина, която иска да използва това за нанасяне на първия удар.

ДА: Точно така. Виждам накъде биеш. Не зная какво да ти кажа, човече. Аз съм само един обикновен човек и изведнъж осъзнавам как всичко става перверзно. Те искат единствено да разрушават.

Колко сме научили от всички войни? Абсолютно нищо, освен да избиваме по-ефикасно.

И ето че аз бях изправен пред проблем как да взривя една ракета в една свръх секретна база на ВВС, след като разролагам само с дрехите на гърба си. Какво можех да направя?

И така, аз стоя там и се опитвам да мисля. Мисля си: „О, Господи! Измисли нещо. Не мога да ги оставя да се измъкнат ей така.”

И изведнъж видях отговора. Ето че асансьорът достигна до върха. Ние сме обратно в хангара. Аз отивам до вратите на хангара, поглеждам надолу и виждам една главина намазана с графитна грес. Навеждам се надолу, все едно че се облягам на вратата и напълвам шепата си с грес.

Попитай някого какво се случва, когато съединиш графит и деутерий. Следва експлозивна реакция.

Така че аз започвам да викам и да хленча: „Няма никога повече да видя моята ракета. Вие ще ми я вземете.” Рудолф не може да понася такова хленчене. „Поне ми позволете да я видя още веднъж.” 

И той казва на двама от охраната: „Заведете го с количката.” А аз трябваше така или иначе да проверя двигателя.

И така, ние отиваме там – само аз и двама от охраната.

Когато стигаме, аз им казвам: „Знаете ли какво, по-добре останете в количката. В това нещо може да има теч.” И те не пожелаха да се помръднат.

И така, аз тръгвам сам към ракетата.

ДУ: Ха, ха, ха.

ДА: Достигам до нея. Отварям индукционната камера и вкарвам графита. Той ще бъде засмукан от циклотроните и цикълът ще започне след 90 секунди. Надявам се, че това време ще ми бъде достатъчно.

ДУ: Ох, уха!

ДА: Така че аз го нагласям на 90 секунди, затварям вратата и се чува как двигателят се задейства. Аз се обръщам към охраната и викам: „О, Господи! Това нещо има утечка! Чувате ли този шум?”

„Да.”

„Сега ще избухне.”

Качваме се в количката и нямаш представа колко бързо … Колелата едва докосваха неравностите по земята.

ДУ: О, боже мой!

ДА: И единият от двамата ми зададе наистина добър въпрос: „Какво е безопасното разстояние?”

ДУ: Ха,ха.

ДА: И аз седя там и просто … О, Господи!  Ако стане ядрен взрив … И му казвам: „Чикаго!”

ДУ: Ха, ха, ха.

ДА: Двамата охранители се споглеждат и се навеждат напред. Ние се носим с пълна скорост, но най-вероятно така и ще загинем в тази проклета количка.

В крайна сметка достигаме до хангара и о, човече, Питолем се взривява. И тя образува дупка с размерите на футболно игрище, дълбока около 30 метра. Но ядрен взрив не се получи.

ДУ: Ох, уха!

ДА: Само обикновен взрив. Обаче най-голямото парче, което успяха да открият, бе с размерите на палеца ми.

ДУ: Колко шумен беше този взрив? Получи ли някакво увреждане на слуха?

ДА: Всъщност … Човече! Ти задаваш невероятни въпроси. Да, аз имам постоянно увреждане на двете уши в ултразвуковия диапазон.

ДУ: Уха!

ДА: Макар че това бива и полезно. Аз мога да си лежа в леглото и ако наоколо има щурец, аз не го чувам. Всички наоколо викат: „О, боже, не мога да понасям този щурец.”

ДУ: Ха, ха, ха.

ДА: „Какъв щурец?” Разбираш ме. Но в средния и долния диапазон всичко е наред. Никой друг досега не ме е питал за това. Така че това е нещо реално. Това е реално постоянно увреждане, реална реакция. 

И когато един ушен лекар ме преглежда, ме попита: „Човече, какъв е бил този удар? Вътрешните ти уши … това трябва да е била невероятна експлозия.” А аз му викам: „Да, такава беше.”

Както и да е, аз се връщам при останалите и сега ще видиш колко хитър е Рудолф. Той поглежда към облака от експлозията, обръща се към охраната и ги пита: „Какво се случи?”

„Той каза, че има някаква утечка.”

Той обаче знае, че при тези неща не може да има утечка. И той грабва ръката ми, извива я и казва: „Много хитро!” След това ми нанася такъв удар, че долните ми зъби пробиват устната ми. Падам на земята и започвам да плюя кръв навсякъде наоколо.

ДУ: Ох. Уха!

ДА: От това ми остана един наистина добър белег от вътрешната страна на устната. И в този момент чувам всички тези пушки, които щракат, и си помислям: „Човече, просто ме застреляй! Не ми пука!”

Претъркулвам се, поглеждам нагоре и отгатни накъде са насочени всички тези дула? Към Рудолф.

ДУ: Наистина?!

ДА: Това са военни от авиацията. Той е нацист. Той току-що е избил зъбите на едно момче от Средния запад пред тези хора от ВВС.

И аз поглеждам, и какво да ти кажа … целият съм облян в кръв. Поглеждам и казвам: „Е, Рудолф, предполагам, че в крайна сметка не ти командваш тук. И очевидно тези твои хора тук още не са привършили с Втората световна война.”

ДУ: Ха, ха, ха.

ДА: Тогава неговите хора, облечени в черно, ме грабнаха и ме понесоха. Минахме през хангара, покрай офисите и след това надолу по един коридор.

И те ме вкарват в тази стая без прозорци и с една крушка, която виси от тавана. И толкова.

ДУ: Ох!

ДА: Затварят с трясък вратата. Аз стоя там и си мисля: „Човече, аз не съм добре.” И тогава Рудолф реши да ми покаже нещо. Казва ми: „Една минутка. Искам да видиш нещо.”

И ние отиваме в това нещо, подобно на лаборатория. Там лежи един труп. Той дръпва чаршафа, който го покрива, и казва: „Това е мъж на 17 години.” И продължава: „Ще подменим данните за зъбите му, така че да съответстват на твоите. Ще го изгорим, докато стане на въглен и ще го изпратим на родителите ти, като им кажем, че си изгорял при нещастен случай в Уайт Сандс, а ти ще останеш тук до края на живота си.”

Така може да ти говори само един социопат.

ДУ: Уха!

ДА: И тогава аз …  Те ме заключиха в тази стая и аз започнах да плача. Аз съм само на 17. Аз знаех, че с мен бе свършено.

Кой би могъл да дойде и да ме спаси? Междувременно полковник Бейли е бил заключен в своя кабинет в Уайт Сандс. После разбрах обаче, че той бе успял да се освободи от пазачите си и да се обади на ЛьоМей. И ЛьоМей потегля моментално за Зона 51.

И ако не знаеш това, Зона 51 е под разпореждането на Стратегическото въздушно командване.

ДУ: Точно така.

ДА: И кой е назначил целия команден състав там? ЛьоМей. Така че той не иска разрешение. Той просто връхлита направо там.

Чувам голяма разправия в коридора, вратата се отваря и всичкото, което виждам, е един силует – големи квадратни рамене и човек с голяма пура в устата.

Ако някога си виждал някоя от снимките на ЛьоМей, веднага ще си кажеш: „Това е Къртис ЛьоМей.”

Той държи една вратовръзка. Тази вратовръзка се намира на врата на един полковник от ВВС, когото той влачи със себе си. Това бе шумотевицата, която бях чул. И той блъскаше този полковник, който бе командващ базата. Той бе направо вбесен. Той бе назначил този командващ.

И той ме поглежда, а аз не приличам на себе си. Той поглежда обратно към полковника, а той казва бързо: „Ние нямаме нищо общо с това. Това бе Рудолф с неговите хора.”

„Къде е той?”, пита ЛьоМей.

„Току-що напусна.”

„Открийте го! А този го почистете и го качете на моя самолет.”

И ние отлетяхме от Груум Лейк до въздушната база Райт-Патерсън. След това ме качиха в генералската кола и ме закараха у дома в Маунт Върнън, Охайо.

Ето как прекарах лятната ваканция в първата си година като гимназист.

ДУ: Ха, ха ха.

ДА: И след това ме накараха да го опиша … аз съм вече втора година гимназист и учебната година започна.

ДУ: Кои са тези, които те накараха да го опишеш?

ДА: О, учителката по английска литература … „Какво прави през лятната ваканция?”

ДУ: О-о! Ха, ха.

ДА: И какво да им кажа? „Ами аз изобретих най-бързата ракета на Земята и срещнах този луд военнопрестъпник нацист, който ме преби, и аз работя заедно с един генерал с четири звезди, и се озовах в една тайна база на ВВС, където взривих една ракета и … видях един извънземен реактор.”

Така че аз просто написах: „Аз работих в една пицария.”

ДУ: Ха, ха, ха.

ДА: Какво можех да кажа?

ДУ: Добре. Е това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук с нашия специален гост, Дейвид Адер. Благодаря ви, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и в този епизод имаме една истинска изненада за вас – един от оригиналните и вероятно най-сериозният от първоначалните свидетели на Проект Разкритие от 1997 г. – Дейвид Адер.

И така, Дейвид, добре дошъл в предаването.

Дейвид Адер: Благодаря ти. Радвам се да бъда тук.

ДУ: Разкажи ни малко за това къде си бил роден и кои са били някои от преживяванията от най-ранното ти детство, които са те довели в тази странна арена от събития.

ДА: Ха, ха, добре казано. Роден съм в Уелш, Западна Вирджиния.

И на около три мили от мястото, където съм роден, е роден и Омър Хикъм, от (филма) „Октомврийско небе” *)

*) October Sky – американски биографичен филм от 1999 г., описващ живота на Омър Хикъм, син на миньор, който, вдъхновен от изстрелването на Спътник 1 през 1957 г. започва да изучава ракетно дело против волята на баща си и в крайна сметка става инженер в НАСА. – Бел. прев.

И двамата с него сме съгласни, че трябва да има нещо свързано с водата на това място. Когато обаче … Аз знаех, че по някакъв начин бях различен от другите.

Майка ми ми е разказвала една история. Тя казва, че съм бил на година и половина, когато съм си играл с една играчка и това е бил естествено модел на ракета, който се е озовал между стената и хладилника. И тя не направила нищо и само ме наблюдавала.

Аз съм се огледал наоколо, намерил съм една метла и макар едва да съм бил проходил, отишъл съм, извадил съм играчката с помощта на метлата и съм продължил да си играя.

И майка ми казала на баща ми: „Фред, има нещо ненормално в това дете. То вече използва сечива и преценява, а е само на година и половина”.

ДУ: Разбирам.

ДА: Така че когато вече бях на седем години, ходех редовно в местната библиотека и тогава започна всичко това. Започнах да чета книги от раздела „Наука”, наистина сериозна литература, както и математика.

И тази възрастна библиотекарка, г-жа Хънт, ме наблюдаваше и веднъж ме попита: „Ти четеш ли тези книги?”

Без да имам намерение да се правя на умен, аз й отговарям: „Ами в тях няма никакви картинки”. Тогава тя ми казва: ”Добре, нека видим какво знаеш.” И тя взе напосоки една от книгите … Мисля, че бе нещо свързано със сингуларност и черни дупки и само наистина основни теореми, защото в 1962-63 г. нямаше много писано по въпроса.

ДУ: Разбира се.

ДА: Но аз започнах да й чета и да й обяснявам как точно стоят нещата с колапса на звездите и гравитационните полета, хоризонта на събитията и пр. И аз й описвам нещата, а тя ме наблюдава внимателно през всичкото време и ми казва: „Човече, ти наистина четеш тези неща. Колко от тези книги вече си прочел?”

Отговарям й: „Всичките”.

Тя продължава: „И защо ги четеш?”

„Преглеждам ги и коригирам допуснатите грешки.”

И тя се взира внимателно в мен, а аз не мога да реша дали ми вярва, или мисли, че се правя на много умен. В крайна сметка ми казва: „Виж какво, би ли искал още такива книги?”

Отговарям й: „О, Господи. Как може да стане това?”

„Не казвай на никого и аз ще ти ги поръчам”, и тя ми достави цяла купчина.

ДУ: Уха!

ДА: И в новите книги имаше препратки към други книги. Така аз увеличих своя списък и трябва да съм прочел, о, Господи, 1,800 книги за няколко години.

ДУ: Уха!

ДА: И това бе една много добра основа за бъдеща работа.

ДУ: Какво най-силно запали въображението ти в тези около 1,800 прочетени книги?

ДА: Най-вече пътуванията в космоса. Всъщност харесвах всички науки, но особено науките за Земята и космическите пътувания – това, което можеше да се случи след 100 години. Обичах да чета за това, което хората се опитваха да постигнат или имаха намерение да направят. 

ДУ: Коя бе най-изненадващата грешка, която откри в тези книги?

ДА: Тяхната математика. Тя бе погрешна. Веднага разбирах това. И за това имаше основателна причина. Не искам да кажа нищо лошо относно авторите. Те просто използваха данни от спътниците и от други изследвания, но тогава все още не разполагахме с мощни компютри.

Аз можех да преработя математиката и да открия къде бяха грешките. А те наистина не можеха да направят това, защото не разполагаха със съответния понятиен апарат. Не зная. Аз просто можех да го направя.

ДУ: Как започна да прилагаш това знание? Очевидно целта ти не е била просто да четеш книги. Ти си искал да направиш нещо, така че как си започнал да прилагаш тези си знания?

ДА: Добър въпрос. Има една възможна стъпка и това е научният метод. Тръгваш от теорията, след което преминаваш към приложната наука.

ДУ: Точно така.

ДА: Какво означава това казано на обикновен език? Това означава, че аз изучавах различните двигатели и започнах да строя ракети. И аз започнах с твърдо гориво, което разработих сам, също както направи Омър Хикъм.

Тогава нямаше никакви … Готовите комплекти за построяване на ракетни модели се появиха по-късно. Във всички случаи те бяха твърде бавни и прекалено примитивни.

Текст на фотоса: „Дейвид Адер, на 17 г., печели сертификат на ВВС за разработване на ракета.” – Бел. прев.

Все едно, че говорим за преди 4,000 години. Китай и барута.

И така аз се прехвърлих на криогенни течности, течен водород, течен кислород.

Тогава получих известна движеща сила.

Статия във вестник Маунт Върнън: Дейв Адер построява ракета висока 10 фута (3 метра). – Бел. прев.

А криогенните течности с техните температури около минус 200 градуса Целзий … когато детонираш нещо такова, получаваш голяма двигателна сила. Тогава можеш да използваш всякакви видове математически таблици.

Всичко това обаче водеше към нещо, което въобще не подозирах.

В момента има само два вида ракетни двигатели – с твърдо и с течно гориво.

ДУ: Точно така.

ДА: Ние не използваме нищо такова. Е, голямата ракета, която аз построих, Питолем (Pitholem), не използва никое от двете.

ДУ: Когато кажеш „Питолем”, какво означава това?

ДА: Питолем е името на моята ракета. Докато още работех над нея, не й бях дал име. Появява се майка ми и казва: „Току-що те сънувах в един странен сън.”

Казвам й: „О, това трябва да е било нещо хубаво”, защото тя сънуваше наистина интересни сънища. И я попитах: „И какъв беше сънят?”

И докато аз работя с гръб към нея, тя казва: „Видях тези две големи платформи в пустинята и между тях железопътни релси. Няколко големи локомотива теглят една огромна ракета, лежаща върху нещо като шейна. Те спряха и имаше един подемен кран с платформа, която достигаше до вратата на ракетата. Тази врата се отвори и ти излезе навън.”

И тя продължава: „Ти нямаше никаква коса отгоре, само малко отстрани и тя беше бяла.”

И това бе, което кънтеше в ушите ми в продължение на няколко минути. Да нямам никаква коса?! Това не е добре.

Тя обаче каза: „Ти се обърна към всички, благодари им за присъствието и каза: Нека видим какво може това нещо. Нека да не говорим, а просто да видим какво може.”

И така, аз се качвам обратно. Локомотивите избутват ракетата на около километър-два, ракетата потегля по пустинята и се приближава към планината. И тя казва: „Ето че основният двигател се запалва и всичко се облива в светлина. Светлина подобна на Слънцето.“

ДУ: Уха!

ДА: И тя каза: „Ние не те видяхме как излетя. Имаше само една експлозия и ти изчезна. И всичко, което остана, приличаше на една дъга.”

И аз си казах: „Годподи, тя описа един двигател с електромагнитен синтез.” Но майка ми не знаеше това.

Така че аз си казвам: „Хм, колко интересно.”

И тя продължава: „И още нещо. Имаше нещо изписано върху корпуса на ракетата.”

„Наистина, какво пишеше?”

Тя казва: „Ето, аз си го записах. Събудих се и си го казах буква по буква. П-и-т-о-л-е-м.

И това име му остана. Ето откъде дойде то.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Дeйвид Адер.

Защо не започнеш от самото начало, защото тук имаме една много значима история. Разкажи ни я.

Дейвид Адер: По онова време настъпиха редица свързани събития. Майка ми бе медицинска сестра и тя…това е 1966 г…. отговаряше за едно отделение на сърдечно болни.

Тя работеше трета смяна от 23:00 до 07:00 сутринта. Имаше един възрастен пациент на 95 г. на име Ирвинг. Жена му, Аризона, също бе там. И те имаха син на име Къртис, който идваше около 03:00 сутрин да ги навести. Презимето му беше ЛьоМей.

ДУ: Ах! Ха, ха.

ДА: Така че това бяха родителите на Къртис ЛьоМей.

ДУ: Ясно.

ДА: И тъй като майка ми отговаряше за това отделение по време на третата смяна, Къртис ЛьоМей трябваше да иска разрешение от нея, за да види родителите си. И така те се сприятелили.

Той се появявал в 3 часа сутринта, подобно на папарак. Бивш председател на Съвета на обединените войски, проектант на самолетите Б-52, основател на Стратегическите ВВС. Човек, който разполагаше с известна власт.

ДУ: Да.

ДА: Така че той се запознава с майка ми и я разпитва за семейството й.

Тя му казва: „Имам съпруг и трима сина. Двамата по-големи  са само с една година разлика помежду си и са твърде нормални. Този малкият обаче, е различен. Той непрекъснато изстрелва тези ракети от пасището на добитъка. Те са големи и наистина летят много бързо.”

„Колко големи?” пита той.

Тя му отговаря: „Около два пъти моя ръст.”

Заглавие на статията: Дейв Адер построява ракета висока 3 метра. – Бел.прев.

„По дяволите, това е нещо голямо”, казва той.

„ И той непрекъснато все пише нещо”

Това привлича вниманието на Къртис и той пита: „ Той има ли някакви записки?”

„Да, той има голяма тетрадка, около 93 страници.”

„Ще можеш ли да я донесеш някоя вечер да я видя?”

И така тя му я занесла една нощ. Аз си лягам рано, за да стана рано за училище, така че не съм забелязал.  Тя се връща от работа в 07:00, слага я обратно на мястото й и аз не разбрах, че е била вземана.

ДУ: Уха!

ДА: Така че Къртис я взема. Започва да я преглежда, а той е доста умен мъж. И възкликва: „Човече!”

Обръща се към майка ми и казва: „Тук нямате копирен апарат, нали?”

ДУ: Ха, ха.

ДА: И той копира около една трета. Слава Богу, че не е копирал цялото нещо. Той копира една трета и отнася материала на около час и половина път разстояние, в Бател Мемориъл. Това е един голям мозъчен тръст.

ДУ: Какво е имало в тетрадката, което е привлякло вниманието му? Дали това са били просто твои бележки от тези прочетени 1,800 книги в библиотеката?

ДА: Не. Там бе описано това, което исках да направя и това бе нещо съвсем ново. Като начало, аз екстраполирах информацията, след което започвах със собствените си математически изчисления. Това бе камера за електромагнитен синтез.

ДУ: За пътуване в космоса?

ДА: Да, за съхранение на едно слънце, на електромагнитни вълни. И така, Къртис отнесъл копираните страници в Бател Мемориъл  и ги попитал: „ Това някакви драсканици ли са, или нещо важно?”

А тяхната моментална реакция била: „ Кой е този? Къде е човекът написал това?”

Той им отговаря: „Някакво хлапе, което изстрелва ракети в едно пасище за добитък.”

И те възкликват: „Боже Господи!”

ЛьоМей ги пита: „Това нещо истинско ли е?”

„Да, искаме да се срещнем с него.”

И така започна моята работа с ЛьоМей.

ДУ: Значи Льо Мей и неговите хора са започнали да мислят, че ти може да си разработил начин за използване на електромагнитен синтез. Това непознато ли е било по онова време? И какво е означавало, ако е било осъществимо благодарение на теб?

ДА: Имаше някои хора, които работеха върху това, в Лос Аламос. Обаче по времето, когато Льо Мей е видял моите работи, според Бател, аз съм бил на прав път и определено близо до крайния резултат. И неговите хора са били направо изумени че аз не работя в някаква институция или агенция.

В същото време Льо Мей е имал предвид нещо конкретно. Той е видял една възможност и е решил да ме финансира с всичко, от което имах нужда, за да получи нещо, от което много силно се е нуждаел, и това бе скорост. Той търсеше невероятно висока скорост и използваше термин, който не бях чувал до 1971 г. – първи удар.

ДУ: Разбирам.

ДА: И аз си помислих: „Ами ти си само едно дете. Ти си на 15 години и някой е готов да ти даде всичко, от което имаш нужда.” Разбира се, че бях готов да се хвърля на такава възможност и нямаше да кажа „не”.

ДУ: И разбира се е имало критици, които са казвали: „Ти не можеш да направиш това, като работиш сам в един гараж.”

ДА: Ти си абсолютно прав. Аз се нуждаех от всякаква помощ. И този човек, със своята власт и всичко, което имаше зад себе си… Макар да бе цивилен, това нямаше значение за властта, която упражняваше – над промишлеността, над военнопромишления комплекс.

И така, ние имахме различни хора, които работеха за нас. Поръчвахме части, от които се нуждаехме и които трябваше да бъдат изработени – в Националните лаборатории Ливермор в Лос Аламос, в Оук Ридж, в Бател Мемориал  – списъкът бе много дълъг.

А Льо Мей бе много хитър. Той раздробяваше нещата на малки части, така че когато някой работеше върху някакво устройство за нас, той нямаше представа какво точно представлява това, което прави. Можеше да е нещо, свързано с тягата, или нещо, което регулираше въздушния поток. Не можеше да разбереш за какво става дума, ако не разполагаш с всички съставни части. И това бе един много хитър ход.

И така, когато всичко пристигна готово в нашата лаборатория, аз сглобих нещата. А персоналът, който работеше там бе многоброен – стотици хора.  

Това ни отне 26 и половина месеци. Аз ходех на училище, слизах от рейса следобед и всички тези хора работеха в тази голяма лаборатория, с която разполагах. Бях помолил Льо Мей всички да свалят униформите си и да носят джинси и обикновени ризи, за да не се различават от местните хора, защото аз се опитвах да водя нормален живот.

И той каза: „О, човече, това е прекрасно. Прилича на нещо засекретено.”

Питам го: „Какво означава засекретено?”

А той: „Няма значение. Просто продължавай да работиш.”

И аз не говорех… опитвах се да не говоря много в училище, но децата знаеха, чес мен нещо става.

ДУ: И какво ти каза ЛьоМей за крайната цел на това, което работеше за него? 

ДА: Това, което той искаше бе… той каза: „Аз искам същото, което искаш и ти, Дейвид.”

И аз му казвам: „О, ти искаш един агрегат, който да работи на принципа на  електромагнитния синтез.”

Той ми отговаря: „Да, това е, което искам. Нека видим какво трябва да направим, за да се получи.”

Той знаеше, че за мен най-добрият начин за изпробване на моя двигател  бе чрез една ракета, а той искаше точно това.

И така, полковник Бейли Артър Уилямс бе Изпълнителен директор към генерал ЛьоМей. И той бе на работната площадка всеки ден. Аз не виждах ЛьоМей. Вместо него присъстваше само полковник Уилямс.

Завършихме за 26 месеца и бяхме готови да натоварим ракетата на камион и да я закараме във военновъздушната база Райт- Патерсън. И ето, че пристигнахме там.
Добре си спомням всичко това. Когато пристигнахме, там имаше един самолет C-141 Старлифтър.  Ако някога сте виждали това нещо, то е нещо грамадно.

ДУ: Огромно.

АД: И около самолета имаше един кръг от хора на ВВС. Бе ми наредено да докарам камиона до самия самолет. Страхувах се да го направя, защото не бях сигурен какво щеше да се случи и не исках да объркам нещата.

И си спомням как стоях прав там на тази бетонна площадка, редом с този огромен С-141 и всички тези въоръжени военни  и безброй хора от охраната, навсякъде кодето погледнех.

И тогава разбрах и си помислих: „Господи, всичко това е заради мен. Направо ще получа сърдечен удар.”

И така, ние натоварихме това нещо на самолета и потеглихме към базата Уайт Сандс, Ню Мексико, където щяхме да изстреляме ракетата.

Когато пристигнахме там, подготвихме всичко за изстрелването и това бе моментът, в който в тази история започнаха да се появяват нови герои.

Историята е дълга за разправяне, но по онова време се бях сприятелил с Вернер Фон Браун.

ДУ: Ах!

ДА: Хората ми казват: „ Как е възможно това?”  Ами аз бях спечелил научни награди. Човече, до 16 годишната си възраст аз имах вероятно стотина научни награди.

ДУ: Уха!

ДА: И някои от експонатите ми бяха по-високи от мен. И имаше разни величия, които окачваха медали около врата ми. Е, едно от тях бе Вернер Фон Браун, което обяснява нещата.

ДУ: Наистина?!

ДА: И така, вече се намираме в Уайт Сандс заедно с ракетата.

ДУ: Наистина ли този С-141 пренесе ракетата?

ДА: Да.

ДУ: За това ли бе цялата онази охрана?

ДА: Абсолютно! Самият ЛьоМей избра този начин на транспортиране. И аз му казах: „Добър избор.”

И така, ние се озовахме в Уайт Сандс, където започна всичко останало.

На следващия ден там пристигна този черен DC-9. И докато с полковник Уилямс наблюдавахме кацането на самолета, макар че забелязах сериозното му изражение, аз му казвам: „Къде е главата на бялото зайче?”  Защото по онова време това бе изобразено на опашката на същия такъв самолет, с който пътуваше Хю Хефнер.

ДУ: Бялото зайче на Плейбой.

ДА: Точно така. Погледнах го, а той, който обикновено бе наистина общителен човек, но този път не се усмихваше. Въобще не изглеждаше щастлив. Всъщност имаше основателна причина, защото бе разтревожен от нещо и се оказа прав.

Самолетът се приближи до нашия хангар и спря. И от там излязоха тези типове с черни костюми, бели ризи и тънки черни връзки. Когато се приближиха, видях тези смешни триъгълни ръчни часовници. Тогава не знаех кои са.

ДУ: Триъгълни часовници?

ДА: Да, часовници с триъгълна форма.

ДУ: Значи са били тайни агенти?

ДА: Всъщност, мисля че ги наричат „мъже в черно”.

ДУ: Да, мъже в черно.

ДА: Това бе първият път, в който ги виждах. Не знаех кои са. Просто си помислих: „Какви глупаци, да тосят такъв тип дрехи лятно време сред пустинята на Ню Мексико.”

ДУ: Разбира се.

ДА: И след като всички те слязоха, зад тях се показа един дребен човек. Той носеше къси гащи тип каки и подобна риза. Помислих си: „Този е умен, знае как да се облича.”

Поглеждам полковник Уилямс, а той не отронва и една дума. Питам го: „Какво не е наред, полковник Уилямс?”

Той ми отговаря: „Сега я загазихме.”

„Кой е този с късите гащи?”, продължавам аз.

И когато онзи се приближи, аз го разпознах по една снимка, която Фон Браун ми бе показал. Това бе човек, пристигнал чрез „Операция Кламер”. Името му е Рудолф. Артър Рудолф.

Той е главният архитект на двигателите на ракетата Ф-1 Сатурн-5 на програмата Аполо. Той обаче е също така нацист от Гестапо, който е убил… той е отговорен за смъртта на десетки хиляди в Митълверк, Нордхаузен, където са построили ракетите Фау 2. 

И ФонБраун ми беше казал, че ако този човек се покаже някъде, където аз правя нещо, да зная, че съм загазил сериозно.

ДУ: Уха!

ДА: Защото този тип веднага ще започне да се разпорежда. Така че аз поне знаех кой бе той и полковник Уилямс също знаеше кой бе той и съвсем не бе радостен.

И така този човек се приближава към мен и аз му казвам: „Здрасти, името ми е Дейвид. Ти как се казваш?”

Той не отговори на въпроса ми. След това каза: „О, аз съм просто човек, който обикаля наоколо и търси оборудване за военните. Разбирам, че ти тук имаш различен тип ракета.” Отговарям му: „Да. Искаш ли да я видиш?”

„Разбира се”, казва той.

И така, аз го завеждам при ракетата и той отива от другата й страна, така че тя застава между нас.

Казва ми: „Можеш ли да я отвориш, за да я видя?”

„Разбира се”, отговарям аз.  Вземам една голяма метална плоча и я прокарвам по корпуса и панела се отваря и се плъзга настрани.

Той гледа в ръцете ми тази метална плоча и ме пита: „Какво е това?”

Отговарям му: „Нарича се несходна метална заключалка”. И продължавам: „Това е нещо старо, технология от Втората световна война. Вие нямате такива неща?”

Това го разгневи силно. Предполагам, че го обидих. Очевидно обаче той не познаваше това нещо.

Той каза: „Това е нещо много авангардно.”

А аз си помислих: „Това е нещо старо. Нищо авангардно.”

И така, той завря главата си в областта на двигателя, а аз си помислих: „Сега е подходящият момент да му кажа нещо.” Ха, ха.

И така, аз се навеждам и му казвам на ухото, докато той  гледа надолу: „Този двигател е около милион пъти по-мощен от ракетата Ф-1 Сатурн 5, д-р Рудолф.”

ДУ: Която той е изобретил.

ДА: О, човече. Той се изправи… дотогава не бях виждал такова червено лице. Изглеждаше направо като червена топка.

ДУ: Ха, ха.

ДА: И той ме поглежда е казва: „Кой си ТИ?”

Отговарям му: „Аз съм просто едно момче, което пуска ракети в едни пасища за добитък тук в Охайо.”

От там нататък нещата приеха наистина друг обрат. Той започна да се разпорежда с всичко. Накара ме да препрограмирам изстрелването на ракетата и да я насоча на разстояние 456 мили северозападно от мястото, където се намирахме, ако си спомням правилно.

Както и да е, тя се приземи на едно място наречено Груум Лейк, Невада. Мисля, че днес я наричат Зона 51. В 1971 г. не бях чувал нищо за Зона 51. Знаех само за Груум Лейк.

ДУ: Тогава какво се случи, когато тя се приземи в Груум Лейк?

ДА: Ами, след като веднъж тя напусна Уайт Сандс и бе изстреляна… Полюбопитствах относно Груум Лейк и извадих няколко геофизични карти, а там се казваше, че това е просто корито на едно голямо пресъхнало езеро.

И (преди да потеглим) аз му казвам: “Виждаш, че този черен DC-9 има гумени колела и когато кацне в това сухо езеро, ще си обели корема.”

Той ми отговаря: „Млъквай и се качвай в самолета.”

Е, той беше прав, защото когато пристигнахме на място, там имаше една голяма писта. Това е една база на ВВС, която отсъстваше на моите карти.

Ние първо кръжахме над базата и видяхме Питолем който лежеше там долу, на пустинния пясък.

ДУ: И това е била твоята ракета.

ДА: Точно там, където той я искаше. Това бе единственият комплимент, който получих някога от Рудолф.

Той каза: „Ти я приземи на точното място.”

Помислих си: „Ами това е добре.”

ДУ: Ракетата е могла да се приземи?

ДА: Отстрани на ракетата бях построил тези два сгъваеми контейнера, в които имаше парашути. Тези два парашута бяха предназначени за танкове, 70 тонни танкове.  Така че ракетата се бе приземила като перце. По нея нямаше и драскотина.  Беше в перфектно състояние.

ДУ: Уха!

ДА: Просто си лежеше  в пустинята, с разперени парашути от двете й страни.

Както и да е, ние кацаме. Отиваме с кола до ракетата. Спомням си, че там имаше три хангара. И наоколо строяха много неща. Това е 20 юни, 1971 г. и това бе една голяма строителна площадка, писти, какво ли не.

И така, ние се приближаваме до централния хангар и аз си помислям: „Човече, това е наистина странно. Нищо от тези неща не е отразено в моите карти, а това са правителствени карти.”

ДУ: Ха, ха, ха.

ДА: Помислих си: „Какво по дяволите е всичко това?”

Както и да е, ние слизаме от самолета. Качваме се на тези смешни неща, подобни по форма на колички за голф, но големи, наистина големи – за по 10, 12 души.

Като човек, който се занимава с наука и е инженерно ориентиран, гледам тези колички и си казвам: „Какво по дяволите задвижва тези неща? Не е пропан, не е електричество.”

Имаше някаква светлина отвътре, която се засилваше при движение и отслабваше, когато скоростта на движение намаляваше.

ДУ: Имаше ли някакъв ауспух?

ДА: Не. Само издаваше един странен…. нещо сато вой.

ДУ: Наистина?!

ДА: Нещо като турбина. Нямах идея какво… Даже и днес нямам представа какво задвижваше тези неща, но те бяха наистина бързи.

Както знаеш, количките за голф развиват около 20-25 километра в час. Тези неща се движеха с около стотина километра в час.

И така той ми казва: „Качвай се.” Аз се качвам и ние влизаме в централния хангар. Спираме и чакаме. И ето че тези жълти алармени светлини започват да мигат по всички врати. .

Тогава от пода се появяват едни малки тръби с привързани към тях вериги. Появява се и един парапет.. И аз си помислих: „Това пък за какво е? Те не искат хора да се разхождат в тази сграда.”

Отговорът последва много бързо. Подът на този хангар бе по-голям от една спортна зала. Целият този под започна да пропада надолу. Това бе асансьор.

И аз си помислих: „Човече, толкова голям асансьор и с такъв бетонен под, в който са наляти поне 100 тона бетон. Не е възможно да има вериги, които да държат това нещо.” И това наистина се оказа вярно.

След като слязохме надолу, можех да видя как се въртят, около 12 на брой червячни предавки, вградени в стените. Това бе най-тежкото товароподемно съоръжение, което можех да си представя. Всяка една предавка бе по-голяма от една секвоя.

ДУ: Уха!

ДА: И аз си помислих: „Къде биха могли да отлеят и изработят тези неща?” Просто удивително.  Ние слязохме надолу и аз бях толкова…

ДУ: Значи е могло да издържи невероятно голяма тежест.

ДА: Абсолютно. Можеш да натовариш цял самолетоносач в такова нещо  и да го свалиш.

ДУ: Разбирам.

ДА: Така че каквото и да возеха с това нещо, става дума за наистина тежки неща.

И така, ние слизаме надолу. Отброявам метрите и пресмятам, че сме на около 60 метра дълбочина. И следващото нещо което виждам направо не е за вярване. Поглеждам право напред. Останалите три стени са солидни, така че можех да гледам само направо.

Гледам това…прилича на пещерата Маммот, ако някога си ходил там.

ДУ: О, да, аз съм бил в Кентъки.

ДА: Да, в тази пещера?

ДУ: Да, тя е нещо огромно.

ДА: Подобно на пещерата Маммот, но в този случай става дума за нещо десет пъти по-голямо.

ДУ: Уха!

ДА: От пода до тавана на арката имаше вероятно тридесетина метра Това е много. След това се спуска право надолу и това са перпендикулярни стени. В тези стени се намират всички тези работни помещения, хангари и офиси. Виждаш хора, които работят в офисите. Всичко това виждам докато се намираме в тази количка.

От време навреме преминаваме покрай всички тези врати на хангари и някои от тях са частично отворени. И аз успях да видя в някои от хангарите неща, които просто не можах да си обясня. Имаше някои наистина необикновени летателни апарати.  Не мога да кажа дали бяха космически или не.

Спуснахме се още надолу и в един от хангарите, чиято врата бе отворена малко по-широко имаше едно друго нещо. Човече, това беше нещо гигантско. Приличаше на ХВ-70, Валкири*), но имаше различни канарди и въздушни отвори. Значи беше нещо друго.

*) XB-70 Valkyrie – експериментален американски стратегически бомбандировач. – Бел.прев.

Първиат Валкири катастрофира. Той засмука с опашката си един малък самолет. Вторият екземпляр беше музеен експонат, в музея на ВВС в базата Райт-Патерсън.

Не зная какво бе това. Имаше всякакви неща прикачени към него и в същото време двигателите му работеха. Нямах редстава какво се случваше.

И така, ние продължихме да се спускаме надолу още около половин километър. И основният коридор, който виждах пред себе си продължаваше в далечината докъдето стигаше погледа ми. Също така той следваше овалната форма на хоризонта.

ДУ: Наистина?!

ДА: Искам да ти кажа, че това бе нещо огромно. И докато се возехме, зададох на човека до мене един много прост въпрос: „Уха, какво направихте с всичката тази изкопана земя?” И той се ядоса много.

Не ми стана ясно защо един върос за изкопана земя го беше смутил.

Реших да попитам още нещо и казах: „Фазер (phaser) ли използвахте за това?” Тогава те НАИСТИНА се ядосаха.

Помислих си: „Явно ги настъпих по мазола. Какво по дяволите става на това място?”

ДУ: Според теб колко бързо се движехте в този момент?

ДА: С около 90 км/ч. 

ДУ: Разбирам.

ДА: Така че преминахме едно доста голямо разстояние. И все още не виждах края на това нещо.

ДУ: Уха!

ДА:  Постепенно започнах да се успокоявам…  А до тогава аз въобще не знаех, че има нещо под земята.

Надигах се, за да мога да виждам през главите на хората, седящи пред мен. В един момент, когато протегнах ръката си видях, че никъде не се виждат никакви сенки. В същото време не виждах източници на светлина. Нищо такова. Никакво директно осветление, никакви осветителни тела.  Всичко бе идеално осветено, а аз нямах идея как се получаваше всичко това.

Помислих си, че това може да е атмосфера. Но как осветяваш една атмосфера? Дишаш собствената си светлина?!

ДУ: Изглеждаше ли по-светло близо до покрива? Или всичко беше равномерно осветено?

ДА: Равномерно осветено. Идеално. До най-отдалечените ъгли.

ДУ: Много странно.

ДА: Да, това е подходящата дума.

ДУ: Сега вие пътувате в този коридор и през цялото време се движите с около 90 км/ч. И ти просто виждах офиси, офиси, офиси.

ДЯ: Да.

ДУ: И врати на хангари, в които има някакви летателни апарати.

ДА: Да.

ДУ: Значи те може да са били стотици, или хиляди на брой.

ДА: Може би, ако бяхме продължили да се движим. Ние изминахме само около 450 метра.

ДУ: Уха!

ДА: Но нещата ставаха все по-странни. Като че ли досега не бяха достатъчно странни – отсъствие на сенки, идеално осветление, гигантска каверна за чието съществуване не подозирах и тези хангари, повечето от които бяха плътно затворени. Така че Господ знаеше какво имаше вътре.

ДУ: Добре. И колко странно, че ти задаваш прости въпроси, а всички те се ядосват.

ДА: Да, искам да кажа, че НАИСТИНА се ядосаха. Искаше ми се да им кажа: „Успокойте се, бе! Аз просто питам.”

И ние достигаме… Ето тука нещата стават наистина… Ако до тук нещата бяха странни, представи си следното: Спираме от лявата страна. И там има един ирис, подобен на обектив на камера. Диаметър около 12 метра.

ДУ: Уха!

ДА: Да, огромен. Спираме, шофьорът слиза, изтичва до един стъклен панел и слага ръката си върху него. Поглежда в нещо като обектив, нещо проблясва и ирисът се отваря.

И когато ирисът се отвори напълно, появява се друг, хоризонтален панел, по който можем да преминем.  

ДУ: Значи това е било нещо като сканиране на ретината, което са имали.

ДА: Да.  И аз седя там и се питам: „Това скенер на ретина ли е, или скенер на дланта? Ние нямаме нищо подобно.” Това е 1971 г.  Ние нямаме… нито персонални компютри, нито факс машини, нито модеми, клетъчни телефони, лаптопи…

ДУ: РазБира се.

ДА: Ние нямахме даже ръчен калкулатор изработен от Тексъс Инструментс. Това стана няколко години по-късно.

ДУ: Точно така.

ДА: И този човек има скенер на ретината и скенер на дланите, които отварят тази гигантска врата?!  И един ТОЛКОВА голям ирис, който никога не съм виждал.

И аз си мисля: „Човече, какво става тук? Тук имат събрани технологии, които никога не съм виждал.”

И така, ние влизаме в тази голяма зала и там е тъмно. Ето че изведнъж става светло.

ДУ: Нека те прекъсна с един въпрос. Мислиш ли, че те имат този отвор под формата на ирис вместо обикновена врата, като предпазна мярка срещо евентуална вътрешна експлозия, за задържане на експлозивната вълна?

ДА: Или това, или въпрос на секретност.

ДУ: О кей.

ДА: Те със сигурност не биха желали някой просто да влезе ей така вътре, като отвори една врата.  Ирисът не може да бъде отворен по този начин.

ДУ: Да, наистина.

ДА: Както и да е… Първото ми впечатление бе: „Човече, трябва да има нещо супер шикозно зад тази врата, което да не е за показване пред всеки.” 

И така ние влизаме вътре и става светло.

Мисля си: „Добре, ще трябва да открия някакви осветителни тела.”  Оглеждам навсякъде – няма такова нещо. Осветлението постепенно се засилва, за да освети напълно всичко наоколо.

Казвам си: „Господи, как го правят това? Бих дал всичко, за да узная как го правят.”

И така ние спираме и в отдалечения край на залата се очертава една гигантска стоманена платформа, подобна на сцена. И там има нещо, което обаче е скрито напълно от тази гигантска завеса, която не е от някаква материя. Тя е от нещо друго и изглежда че тежи тонове.

ДУ: Като казваш „гигантска”, можеш ли да бъдеш малко по-конкретен относно размерите на платформата и на завесата?

ДА: Да. Бих казъл, че завесата бе широка около 30 метра.

ДУ: Уха!

ДА: И бе висока около осем метра.

ДУ: Уха!

ДА: Наистина нещо голямо.

ДУ: Значи зад нея имаше нещо голямо.

ДА: Ако щеш вярвай. И имаше някакви кабели, които отиваха към тавана и изчезваха в тъмното.

ДУ: Хм.

ДА:  Господ знае какво имаше там. В онзи момент и не исках да зная.

Както и да е, ние слизаме от камионетката. Заставаме прави един до друг, те вдигат завесата и аз оставам толкова разочарован.

Аз мислех, че съм по-напред от всички с моя двигател задвижван от електромагнитен синтез, който бе кацнал горе в пустинята.

Тази завеса се вдига… Представи си едно ремарке с 18 колела и голяма кабина за спане. Това ще рече широко около 20  метра.

ДУ: Или по-скоро дълго 20 метра.

ДА:  Дълго около 20 метра, широко около 8 м. и високо 5 м. И тове е един двигател с електромагнитен синтез. ТОЛКОВА ГОЛЯМ!

ДУ: Уха.

ДА:  И аз стоя там и … Изпитвах смесени емоции.. Бях както разочарован, така и развълнуван. Помислих си: „Боже милостиви, моят двигател е с дължина само около 80 см., а това нещо е просто едно чудовище.”

ДУ: Нека те попитам нещо. Мислиш ли, че когато Льо Мей е видял тетрадката от 93 страници, която майка ти му е показала, той е видях чертежи на нещо, което си правел и което е изглеждало подобно на този много ценен предмет, който са съхранявали в Зона 51?

ДА: Мисля, че хората на Бател го бяха сторили.

ДУ: О кей.

ДА: През 1971 г. в Бател Мемориал работеха 137 набелови лауреати.

ДУ: Уха!

ДА: Това бе един мощен потенциал.  Част от тези хора са разбрали за какво става дума, разглеждайки математическите ми изчисления.  И от математиката са могли да си направят извода за крайната физическа форма на двигателя.  Така че си представям, че някой от тази група е знаел за това нещо, и е казал на ЛьоМей.  Трябва да бъда скромен обаче, защото в онзи момент се почувствах много смирен. Аз разполагах с модел на първия автомобил на Хенри Форд, докато тези хора имаха едно Ламборджини.

ДУ: Уха!

ДА: Макар обаче моделите на Форд и Ламборджини да са толкова различни по мощност, и двата имат двигатели с вътрешно горене, нали така?  Те имат някои сходни характеристики.

ДУ: Имаше ли някакво оцветяване. Как бе оцветено това нещо, според теб?

ДА: Имаше воден цвят, океанско синьо-зелен, наистина красив. И имаше някакъв блясък.  За разлика от моя двигател обаче, този имаше външен твърд скелет (екзоскелет), който ми се видя странен. Изглеждаше като произведение на Гайгер (H.R. Giger).

Картина на Гайгер, „Извънземен” (1979 г.) – Бел.прев.

ДУ: Наистина?

ДА: Да. Помислих си: „Човече, какво е това?” Трябваше да попитам и се обърнах към Рудолф: „Това нещо машина ли е или нещо органично?”  Защото тази скелетна външна структура приличаше на кости.

ДУ: Наистина?

ДА:  Единственото, което можех да кажа е, че ми приличаше на нещо извънземно.

ДУ: О кей. Ако казваш, че отвън се е виждало нещо подобно на кости, и това е бил екзоскелет, той имал ли е някаква симетрична структура? Отделните части бяха ли по-дебели на някои места и по-тънки на други? Имаха ли разклонения?

ДА: Знаеш как костите на гръдния кош са по-дебели близо до гръбначния стълб.

ДУ: Ох.

ДА: И това нещо бе облечено цялото в такава структура. Бе наистина добре защитено. И имаше стъпала, които водеха до платформата, където то се намираше.

Обърнах се и попитах Рудолф: „Мога ли да се кача по стълбите до платформата и да се приближа до това нещо?”  Военните казват „Не!”  Рудолф казва „Да”.

А той очевидно командва парада, защото те млъкват.

И така аз се качвам по стъпалата, приближавам се до това нещо и тогава започват наистина да се случват странни неща. Ако мислиш, че до тук имаше странни неща, просто почакай.

Първото нещо, което забелязах, бе, че сянката ми падаше върху него. А до тогава не бях видал никакви сенки наоколо.

ДУ: Никакви сенки.

ДА: Оглеждам се навсякъде наоколо и не виждам никакви светлинни тела.

До тук имахме осветление без осветителни тела и без сенки. Сега имахме едно нещо, което седеше тук и върху него се очертаваше моята сянка. Забелязах и още нещо. По моят двигател имаше вероятно осем километра жици, винтове, болтове, заварки и пр.  Това дяволско нещо, независимо от големината си, нямаше нито едно винтче, нит, заваръчна линия, шев. Игглеждаше цяло като патладжан.

Идеше ми да се обърна и да попитам Рудолф: „Как по дяволите построихте това нещо?”  Прецених обаче, че вече бях имал достатъчно неприятности по повод на моите въпроси и всички щяха сигурно да побеснеят.

ДУ: Ако казваш, че е било със син цвят…, беше ли лъскаво? Изглеждаше ли като направено от алуминий?Различаваха ли се отделни части?

ДА: На различните места… тази скелетна структура, тя беше плоска. Големи кръгли сфери, които при моя двигател бяха циклотрони, бяха със син цвят, но изглеждаха гладки.

И когато се приближих до него, забелязах сянката си, нали така?  И аз си повдигам нагоре ръцете, след което сянката ми ме следва с части от секундата закъснение.

ДУ: Това е странно.

ДА: И аз просто… Обръщам се и поглеждам към Рудолф, а той изглежда щастлив. Все едно че искаше да ми каже: „Аха, значи започваш да разбираш, нали?”

И аз гледам към него и двамата сме единствените, които осъществяват контакт с очи. Военните наоколо са като хора от друг свят.

Мисля си: „Дали това е някаква сплав, която разпознава топлина? Тя усеща излъчването на топлина от тялото ми. Господи, това е наистина яко.”

ДУ: С голямо съжаление трябва да те прекъсна, но това са правилата при нашите епизоди.

ДА: Да.

ДУ: Това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод. Това е нещо много удивително. Ние ще се завърнем отново в Космическо разкритие с още информация от нашия специален гост Дейвид Адер.  Аз съм Дейвид Уилкок и ви благодаря, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Тук съм заедно с Кори Гууд и в този епизод ще разгледаме Големия експеримент.

Това е нещо, което е от особен интерес за мен, и съм сигурен, че това важи за много от вас, които следите тази програма, защото този Експеримент засяга доста хора, които са човеци, но вероятно не се вписват в това определение и всъщност може би притежават извънземни души.

Така че тук с повече информация по въпроса е Кори Гууд. Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Ние вече говорихме за идеята, според която в нашата Слънчева система е съществувала една Супер Земя, експлодирала преди 500,000 години, което е деактивирало нещо като защитна (енергийна) мрежа около Слънчевата система, както и около съседните системи.

И ти каза, че наскоро след това тук са пристигнали различни групи извънземни. За да си припомним, би ли ни разказал нещо повече за тях? Кои са те и какво искат?

КГ: Да, наричат ги расата на Генетичните фермери. И те са изпълнявали някаква задача да разпространяват напреднали форми на живот в цялата галактика, да наблюдават и подпомагат развитието на такива форми на живот, както и да стимулират духовното им израстване.

ДУ: Би ли дефинирал „напреднали форми на живот”?

КГ: Предполагам, че става дума за форми, подобни на човешко същество.

ДУ: О кей. Ти в кой момент разбра за това?

КГ: За първи път разбрах за съществуването на този Експеримент, когато бях на 13 години и бях включен в тези така наречени програми MILAB.

ДУ: О кей.

КГ: След като веднъж преминах през процеса на получаване на пълната доза от серума, предназначен за интуитивните емпати, който ми даваха, аз бях достигнал края на обучението си и те искаха да ме включат в оперативната дейност. И така, на 13-годишна възраст те ме отведоха … ние вече правихме епизод за това … те ме отведоха на тази база на Супер федерацията в околностите на Юпитер.

Аз вече описах как когато навлязохме в тази времева аномалия, ние се озовахме в една гигантска сфера в космоса, откъдето не бе възможно да виждаме звездите. Навън всичко изглеждаше пълен мрак.

Космическата станция се намираше точно по средата на тази сфера и можех да видя кораби на различни (извънземни) раси, които пристигаха и излитаха. И те пристигаха, за да участват в някаква среща.

ДУ: Защо извънземните, за които става дума, биха проявили интерес към едно 13-годишно дете?

КГ: Те въобще не се интересуваха от мен. Аз бях там като един от тримата асистенти в провеждането на контакти с извънземните. Хората на Тайната космическа програма обикновено използваха трима интуити/емпати, които да засичат всякаква форма на измама, опасност или нещо подобно.

ДУ: О кей.

КГ: И както описах преди, те ни заведоха в тази голяма заседателна зала и ние седнахме в столовете за делегатите, разположени във формата на подкова. Тогава ни дадоха по един от тези интелигентни таблети, с които да се занимаваме. И аз започнах да чета информация за групата, на която трябваше да помагам, и за различните генетични програми, в които тези хора участваха. Тогава разбрах за съществуването на 22 различни (генетични) програми.

ДУ: Ти бе там, за да помагаш на някаква група извънземни? Това ли трябваше да правиш?

КГ: Не, аз бях там, за да подпомагам земната делегация, като наблюдавам всички останали делегати.

ДУ: Значи макар тази делегация да не е официално упълномощена на някакво ниво, тя ни представлява в този съвет?

КГ: Точно така. В тази делегация има ротация. Там се редуват различни хора от Земята.

ДУ: И каква е нашата роля в тези преговори? Ние за какво се борим? Какво искаме? Защо сме там?

КГ: Ние нямаме никаква активна роля. Ние просто наблюдаваме. Целта на присъствието ни е наблюдение. И доколкото ми е известно, това ни е било разрешено сравнително отскоро.

ДУ: Те имали ли са намерение някога да известят тази информация на широката общественост, или искат тя да остане стриктно класифицирана?

КГ: Класифицирана.

ДУ: Съществата, които видя в тази Супар федерация, те колко извънземни биха ни изглеждали?

КГ: Там имаше повече от 60 различни групи. Някои приличаха много на нас по ръст … не по ръст, а като конфигурация – човекоподобни, така да се каже. Мнозина приличаха на хора, но с малко по-различен цвят на кожата. Искам да кажа,  че изглеждаха малко различни, но твърде подобни на хора. Имаше някои очевидно принадлежащи на тази група Пре-адамити, на по-древните. Те бяха по-високи и с удължени черепи. Имаше даже и такива, за които съм говорил в предишни епизоди – със зелена кожа и черна коса.

ДУ: Знаем ли колко наблизо се намират те по отношение положението си в галактиката? Дали те идват от най-различни места в галактиката, или от някоя по-обособена област?

КГ: Не, те идват от цялата галактика. Нашият звезден клъстер някога е бил обвит в предпазна бариера от Древната раса основатели, както вече обсъждахме.

ДУ: Точно така.

КГ: И след като тази бариера е била разрушена отвътре от някои от обитателите, тези извънземни групи изведнъж са получили достъп до този нов, богат генетичен материал. За тях това е бил много вълнуващ период. Те са добили достъп, който не са притежавали преди това.

Преди това единственото генетично програмиране в рамките на тази (галактическа) сфера е било извършвано от групи същества, достатъчно генетично напреднали, които са пътували из местния звезден клъстер и са провеждали генетични експерименти. И това е продължавало в период от милиард години.

ДУ: Само за да уточним нещо, което струва ми се каза преди. Дали хората, еволюирали на планети от нашия местен звезден клъстер, приличат най-общо на нас?

КГ: В повечето случаи те изглеждат доста подобни на нас. Има и такива, които не изглеждат толкова подобни на бозайници.

ДУ: Струва ми се, че след като вече сме съвсем наясно, че Тайната космическа програма се управлява от престъпните групировки, можем да кажем, че тя притежава някои много отрицателни характеристики.

Терминът „генетично фермерство” ми звучи някак обидно. И се чудя дали това, което те правят, може всъщност да е по-полезно за човешкия живот на Земята от това, което първоначално са си представяли хората, управляващи Тайната космическа програма.

КГ: Когато си петриево блюдо или опитна мишка, гледната ти точка е малко по-различна от тази на човека с бялата престилка.

ДУ: Не би ли казал обаче, че тяхната основна идея е … Когато хората чуят израза „генетичен фермер”, може да си помислят за някаква ферма за роби, в която човешката гентика бива използвана за храна или нещо подобно. 

В същото време това, което описа преди, звучеше повече като план за възнесение, при който те се опитват да ни помогнат.

КГ: Точно така. Това е един духовен и генетичен план, или еволюционна програма, която е в съзвучие с космическите промени, протичащи в различни региони (на космоса).

Тези космически … В различни части на галактиката тези енергийни потоци са възниквали по различно време и по различни начини. И те въздействат на местните популации в съответствие с тези космически промени, които усилват техните ДНК и съзнание.

ДУ: В последно време преглеждах свещените индуски текстове с помощта на интернет търсачка и открих приблизително … не е напълно ясно дали става дума за индивидуални препратки или не, но открих приблизително 188 позовавания на Слънчевото изригване.

Всички говорят за това Слънчево изригване и има групи Рептили, наречени Ракшасас (Rakshasas). Те определено притежават групи, подобни на Кришна, които имат синя кожа, но приличат на хора.

По онова време на Земята е имало най-различни групи. И в тези книги, Ведите, се говори за Слънчевото изригване като за нещо, което всички знаят, че предстои. Слънцето ще произведе това голямо изригване в края на една ера, което ще причини някакъв вид трансформация на живота на Земята.

Така че мислиш ли, че има някаква връзка между Генетичните фермери и това, което описват тези древни индуски текстове?

КГ: Да, защото това изригване, за което те говорят, е просто страничен продукт на протичащите космически промени, на тези енергийни промени. Така че да, тук има пряка връзка.

ДУ: Това е интересно, защото всички приемат това наготово. Те всички знаят, че това ще се случи. Това не подлежи на съмнение.

КГ: Това се е случвало преди.

ДУ: Да, така че това трябва да бъде считано за основен факт, все едно че бихме казали, че червената светлина е знак за спиране. Същото нещо.

Така че ако те се опитват да подпомагат Възнесението, какво означава за нас възникването на Слънчевото изригване, за разлика от случая, при който бихме се намирали на някое изолирано място в космоса и никой никога не си бе правил с нас тези експерименти? Каква е разликата?

КГ: Ами, аз бих искал да мисля, че космосът притежава някаква структура и най-вероятно все пак щяхме да се развиваме, макар и с много, много по-бавно темпо. В случая все едно че са поставили турбо усилвател на процеса на нашето Възнесение. 

ДУ: Това прилича на онази играчка с палячото с пружината, който изскача при отваряне капака на кутията. Нещо подобно се случва, когато Слънцето изригне.

КГ: Точно така.

ДУ: Каква е била историята на интелигентния живот на Земята, ако е имало такъв, преди катастрофата половин милион години назад във времето, когато Супер Земята е избухнала? Преди това имало ли е някакъв човешки живот на Земята?

КГ: Интересно е това, че тази група Рептили или Сориа, които са били в конфликт с човечеството толкова дълго време, претендира, че е била поначало владетел на Земята и че е имала свой собствен експеримент тук, при което някои от тези извънземни раси, които в момента провеждат един експеримент с бозайници, са компрометирали техния експеримент и се е наложило да изгубят три раси.

ДУ: Хм. Три различни интелигентни вида същества?

КГ: Те казаха, че е имало три изгубени раси, резултат от това прочистване. Така че това е една от претенциите, заявени от Рептилите, която не съм могъл да верифицирам.

ДУ: Свидетелят Брус, който ми предостави доста информация, която съм използвал в книгата си „Мистерии на Възнесението”, каза, че според преобладаващото в момента мнение в тайните кръгове, астероидът, или каквото там е унищожило динозаврите, е бил нарочно насочен към Земята и че Луната е била поставена на настоящото си място по онова време, за да стартира един присъщ на бозайниците цикъл на Земята с четирите сезона, които не бихме имали без нея.

КГ: Да, интересно ми е и това, че по време на последните ми контакти с тези военни, които ескортират Зигмунд, те ми казаха, че съм разбрал погрешно някои дати.

Те казаха, че според информацията, с която разполагат, Супер Земята е била взривена преди 500 милиона години и че преди около 60 милиона години Луната е влязла в орбита около Земята, и че много неща … и те също така ми казаха, че е било наистина странно, но те са се опитвали да изместят тези дати още много по-далече в миналото.

ДУ: Според собствените ми изследвания ми се струва, че те може да са те дезинформирали по някаква причина …

КГ: Да, да.

ДУ: … защото доста хора са ми казвали за същите тези дати. Също така в Закона за Единството се говори точно за тази дата преди 500,000 години.

КГ: Точно така. И това се случи, след като Зигмунд изчезна и те ме питаха дали зная той къде се намира. Така че да, има твърде странни неща, които се случиха оттогава.

ДУ: Знаем ли нещо за това как тези три раси Рептили биха изглеждали или къде са отишли?

КГ: Нищо. Говори се, че те са останки от расата на динозаврите, които са избягали под земята, за да се спасят от катаклизма. Така че не зная дали става дума за една раса, която е оцеляла, и за три други, които са изчезнали, но е интересно човек да помисли по въпроса.

ДУ: Хм. Зная, че сме говорили за Рапторите преди, но не всички може да са видели останалите епизоди.Така че можеш ли да ни кажеш нещо повече за тях? Очевидно те са нещо много странно.

КГ: Оттогава насам съм открил, че те са най-различни видове и притежават различни размери.

ДУ: О, наистина?

КГ: Точно така. И тези, които виждаме най-често, имат пера отзад на вратовете си подобно на птици. Те приличат на нещо средно между динозавър и птица. И движенията им по земята наподобяват тези на птица.

Земното отверстие, от което се появяват, се намира някъде в джунглите на Южна Америка. Известно е, че те излизат, за да ловуват нощем. Това е информация от втора ръка, която получих в последно време и която не съм  прочел в интелигентните таблети.

ДУ: Те имат ли членоразделна реч? Могат ли да издават звуци подобни на реч? Те как комуникират?

КГ: Те комуникират помежду си телепатично.

ДУ: О, значи те всъщност не разговарят?

КГ: Те издават някакви звуци. Те са от най-различни видове, те … те са като птиците. Притежават различни видове невербални комуникации. Не притежават говорен апарат. Нямат устни или език или гена, който притежават всички хора на Земята. Те обаче са доста интелигентни и твърде свирепи.

ДУ: Притежават ли някакво технологично развитие, или са просто примитивни същества?

КГ: В технологично отношение са твърде примитивни. Използват дървени пръчки и камъни. Не са особено напреднали.

ДУ: О кей. Значи имаме нещо, което прилича на сатаничен тип раса Рептили, произлязла от динозаврите на Земята. И ето че някой пристига и решава, че те трябва да бъдат санирани и пречистени.

Дали Рептилите все още мислят, че упражняват контрол, територия и права на Земята в резултат на това, че считат, че са дошли тук първи?

КГ: Да, това е едно от техните твърдения.

ДУ: О кей. Тогава изглежда, че тези групи генетични фермери всъщност са в състояние да премоделират цяла една планета с оглед постигане на определен краен резултат. Би ли казал, че това е вярно?

КГ: Да, това е част от Големия експеримент.

ДУ: И тъй като разговаряхме за Луната (Уилям Томпкинс също говори за това), която притежава огромна вътрешна структура, възможно ли е Луната да е транспортирала вътре в себе си буквално една цяла биосфера от една планета на друга, като част от това преобразуване на Земята?

КГ: Ами това е една от теориите, тъй като тя е толкова древна.

ДУ: О кей. Следователно, ако генетичните фермери са преследвали такъв тип стратегия, изглежда че не става дума само за създаването на живот, какъвто познаваме днес. Ние се намираме по средата на нещо. Ние не сме краят на нещо. Би ли потвърдил това?

КГ: Правилно. Да, ние сме доста напред в този Експеримент.

ДУ: О, наистина?

КГ: Бих казал, че да. Ние очевидно сме пред постигането на някакъв вид кресчендо, така че би трябвало да сме в една доста напреднала фаза на Експеримента.

ДУ: Би ли предположил, че Експариментът би привършил наскоро след възникването на Слънчевото изригване и че това ще бъде крайният му резултат?

КГ: Той няма да привърши. Това е само промяна – преминаване в една следваща фаза.

ДУ: О кей. Значи от наша гледна точка това може да продължи доста дълго време?

КГ: Това ще продължи, докато всичко се завърне обратно към Първоизточника или каквото там се случва в Края на Времената (at the end of times).

ДУ: Дали тези Генетични фермери в един момент ще признаят, че ние сме достатъчно пораснали, за да ги срещнем и да узнаем какво се е случило?

КГ: Определено. Целта на тези програми е да доведат всяка планетна сфера и напредналите същества, които я населяват, до възможност за самоуправление. В даден момент ние ще бъдем технологично и духовно достатъчно развити, за да управляваме собствената си генетика и темпото, с което бихме искали тя да се развива. Това е целта.

Те искат да доведат всички до този момент. И това е моментът, в който ставаш член на тази Велика конфедерация.

ДУ: Ти си говорил преди за галактическата търговия с роби и за това, че ние тук сме постигнали толкова много ценни неща, които отсъстват на други места, и че следователно се явяваме една доста желана стока – предмет на отвличане или на заробване, или на използване като някакъв източник на генетичен материал.

Защо мислиш, че тази планета е толкова уникална по отношение на това, което те са успели да постигнат с тези (генетични) програми?

КГ: Най-вероятно поради местоположението си в местния звезден клъстер. Тя е точно по средата, точно до един супер портал, така че съществата може много лесно да достигнат дотук от всяко място на нашата галактика и от други галактики.

ДУ: Имаш ли конкретна информация за действителните компоненти на генетичните програми, които тези приятели провеждат?

КГ: Има един генетичен компонент. Има един духовен компонент и един свързан с него компонент на съзнанието. И последният е космическият компонент. Това е компонентът, с който се синхронизират всички останали.

ДУ: О кей, това е интересно, защото преди ти говореше само за генетичния и духовния компоненти. Сега добавяш тези на съзнанието и космическия компонент.

КГ: Точно така.

ДУ: Тогава би ли уточнил какво представляват тези четири категории?

КГ: Да, ние никога не сме говорили за това в дълбочина.

ДУ: О кей.

КГ: Генетичната програма е нещо твърде очевидно. Те събират генетичен материал от други звездни системи и галактики. И след като са достигнали до определена комбинация, която считат, че ще бъде добър катализатор за развитието на определени същества, те я пренасят в съответната планетна сфера и започват да манипулират генетично живеещите там същества.

Те трябва също така да спазват много стриктно космическите закони – законите на свободната воля.

ДУ: Ъ-хъ.

КГ: Така че един от най-големите компоненти на тази праграма – и откриването на това отне много време – е, че доста от хората, ако не и болшинството, които биват отвличани и стават обект на експерименти, са въплъщения на групата души, ако можем така да ги наречем, на съществата, които провеждат тези експерименти.

Така че по същество те не провеждат много експерименти с хора. Ако обаче поискат да провеждат такива експерименти, част от техните хора напускат своите тела, въплъщават се на Земята и позволяват да станат част от експеримента като бъдат генетично манипулирани, по силата на споразумение, постигнато преди тяхното въплъщение.

ДУ: Искаш да кажеш, че космическите закони изискват да направиш това, за да провеждаш тези експерименти?

КГ: Космическите закони изискват доброжелателно настроените извънземни да действат по този начин.

ДУ: Уха!

КГ: Те се научават как да заобикалят тези космически закони, без да ги нарушават.

ДУ: Хм. О кей. Значи имаме един генетичен компонент  и ти каза, че те събират генетичен материал от друга планета. Какво означава това? Това звучи доста ужасяващо.

КГ: Ами те събират генетични проби от същества, които са довели до определено ниво на развитие. И ето че тук има едни същества, които се нуждаят от същото развитие. И за да стимулират това развитие, те вземат съответните гени и ги пренасят тук върху тукашната група същества.

ДУ: Не става дума за това да хвърлят едно същество в нещо като блендер, след което да вземат част от неговата тъкан.

КГ: Не.

ДУ: Предполагам, че това е един високотехнологичен процес?

КГ: Точно така.

ДУ: О кей. Ти каза също така, че в този процес участва и компонент на съзнанието. Би ли обяснил какъв е този компонент и как той се отличава от духовния компонент?

КГ: Да, компонентът на съзнанието е свързан с духовния компонент. Манипулирането на компонента на съзнанието предполага наличие на една целева група от същества, каквито в този случай сме ние, и развитие на съзнанието им по програма, която да съответства на развитието на космическата програма. Така че всичко това подлежи на особено внимателно  координиране.

Съзнанието се развива с определено темпо, което те са изчислили, но те го ускоряват, като ни предоставят различни не само религиозни, но и други културни елементи. Например като ни учат как да отглеждаме животни и … всякакви други елементи на цивилизацията …

ДУ: Това е интересно, защото изглежда че ако  погледнем тази катастрофа в Атланта преди около 12,500 години, след това по цялата Земя се появяват  независими цивилизации, които изглежда че развиват технологии за мелене на зърно, металургия, водопровод и канализация, строителни технологии, математика, измерване на времето, кодифицирано право.

Ти казваш, че тези Генетични фермери играят централна роля във всички тези случаи?

КГ: Да.

ДУ: И това е, защото те направляват развитието ни в определена времева линия?

КГ: Е, не задължително в определена времева линия, но според определена програма във времето, съгласувана с Космическото събитие. И те искат да ускорят доста напред развитието ни чрез това генетично инженерство и този процес на духовно инженерство, така че когато това Космическо събитие настъпи, то да ускори много повече развитието ни, в сравнение с естествената ни еволюция.

ДУ: И изглежда, че им е позволено да играят ролята на „богове”, така да се каже, като се появяват на живо в своите кораби и в своите въплътени форми, докато протичат етапите на такова пренастройване на една цивилизация.

КГ: Да, ако са по средата на дадена пренастройка, но в повечето случаи, не. Положително настроените се опитват да не се появяват в небето или в близост до човешки и други същества, освен в случаите, когато това е един от използваните от тях катализатори за стимулиране на съзнанието.

ДУ: Тогава ако те искат да ни научат на алхимия или металургия, или астрология, или на нещо подобно и в същото време не искат да се появяват пред нас, как могат да направят това?

КГ: Ами чрез лидери. Те комуникират с хората телепатично. Те внушават на хората идеи. Те са правили това с наши учени от доста отдавна, като са им предавали подсъзнателно идеи и информация.

И духовният компонент е много тясно свързан с компонента на съзнанието. Това също е свързано с тези Генетични фермери. Те се въплъщават като едни от нас, за да бъдат части от експеримента, но мнозина от тях са кармично обвързани. Поради тези експерименти, които са извършвали, те не могат да продължат напред в своя еволюционен процес, ако ние не ги придружим.

Така че голяма част от техния дневен ред е свързана с това да ни помагат да вървим напред, за да могат и те да продължат развитието си.

ДУ: Всички те имат ли езици, при които наименованието на всяка една група да може да бъде произнесено с гласните и съгласните, които ние използваме в говорната си реч?

КГ: Ние бихме могли да произнасяме някои имена. Ако отидеш в Свазиленд или някъде тук на Земята и чуеш как местните жители комуникират помежду си … Така че да, има най-различни начини, по които те комуникират – различни видове езици. В същото време изглежда че има един стандартен език, който всички те използват.

ДУ: Седях заедно с Греъм Хенкок на вечеря по време на конференцията „Контакт в пустинята” и разговаряхме на подобни теми. И той ми напомни, че е написал една цяла книга, наречена „Свръхестествено”, в която обсъжда идеята,  че различни древни култури са изработвали тези каменни рисунки, които е възможно да представляват един много развит подобен на йероглифен език, свързан с психеделично съзнание, при което нарисуваните същества всъщност съществуват някъде.

Така че съм любопитен дали някой от езиците на тези Генетични фермери може да включва писмени йероглифи, които по някакъв начин предизвикват определени психични реакции у съществата, които ги гледат.

КГ: Да, има доста пиктографски езици ползвани от извънземните, които предизвикват у тях подобни реакции. Те може би предизвикват такива реакции и у нас. Зависи от това дали си наблизо до тях. Има много фактори, които се намесват.

ДУ: Ние говорихме за четири компонента и космическият компонент е четвъртият от тях. Така че той къде се вписва в цялата тази картина?

КГ: Във всяка област на нашата галактика, ротацията на галактиката и движението на звездните системи и клъстери в тези високо енергийни газови области, се явяват катализатори за този компонент.

И те изчисляват колко бързо ние навлизаме в тези области. Казват, че ние попадаме под влиянието на доста от тези енергии поне от 1930-те години насам и те се засилват, засилват.

И това, което Генетичните фермери са правили, е да променят човешката генетика заедно с нашето съзнание и духовност така, че когато достигнем до кресчендото на тези енергийни вълни, да сме готови да променим своята плътност, да променим съзнанието си. Без тази тяхна намеса ние просто бихме се променили в една малко по-различна своя версия.

ДУ: За мен тази тема за Генетичните фермери съдържа твърде интересни моменти, защото последния път, когато съм използвал алкохол и наркотици, бе в една петък вечер. След това отидох на сбирка на Анонимни алкохолици на следващия ден, в събота сутринта. И в този същия уикенд аз написах това дълго есе за Земята, което озаглавих „Земята като един експеримент”. Там аз описах идеята за съществуването на извънземни, които уреждат всичко в живота ни на Земята, като част от един голям духовен експеримент.

Мислиш ли, че тези групи Генетични фермери се появяват като човеци?

КГ: Категорично. Те се въплръщават като хора, като човешки същества. И в края на живота им, техните хора идват и прибират душите им, за да ги включат отново към колективнното им цяло. Те обикновено имат на разположение резервни тела, в които да ги поставят.

Всъщност, в началото на програмите имаше известно объркване, защото някои от тези същества, без да подозираме отвличаха хора, след което връщаха умрели тела.

И в крайна сметка, когато заловихме някои от тях и ги разпитахме, открихме, че те идват тук, за да откриват някои от своите хора, които са загинали тук при катастрофи преди хиляди години.

ДУ: Хм.

КГ: И техните хора са се оказали пленници на цикъла на въплъщаване тук на Земята. Това, което те е трябвало да направят, е да открият своите хора, да ги отведат и да отделят техните души, след което да ги поставят в други контейнери, като върнат предишните им (мъртви) тела. Така че те са гледали на това като на спасителни операции, докато много хора от програмите приемаха това за нещо твърде зловещо.

ДУ: Това не звучи много като работа на добронамерените групи, колкото като действия на извънземни, които извършват операции без особен духовен фокус.

КГ: Правилно, но от гледна точка на тези извънземни, те са подобни на Вояджър от Стар Трек, който пристига, за да спаси някои от членовете на своя екипаж, които са изчезнали преди няколко хиляди години. Така че те имат своя напълно различна гледна точка спрямо случващото се.

ДУ: Тогава колко тези така наречени в Закона за Единството „странници”, си спомнят кои са в действителност, след като веднъж се въплътят като човеци?

КГ: Когато пристигнат тук, те са лишени от всякакви спомени, за да не могат да нарушават космическите закони, които се опитват да заобиколят като се въплътят на Земята. Така че част от заобикалянето на тези закони включва пълното заличаване на паметта им при въплъщаването им на Земята.

ДУ: Какво би позволило на някой от тези хора да се спаси от цикъла на въплъщение? Ти веднъж каза, че след като веднъж пристигнат тук, те трябва да се въплътят.

КГ: Веднъж влезли в нашия цикъл на въплъщаване, те могат да еволюират и да се освободят от него доста по-бързо от нас, защото са го правили преди и като вид те са, разбира се, много по-напреднали в развитието си от нас. Също така обаче те могат да бъдат спасени. Ако не бъдат спасени, те остават тук като пленници на цикъла до завършването му.

ДУ: От това, което описваш, изглежда че някои хора могат да интерпретират пристигането си на Земята като попадане в духовен капан.

КГ: Да, душата им наистина попада в капан, но в крайна сметка всяка планетарна сфера притежава собствен цикъл на въплъщение. И ако се окажат включени в този цикъл и нямат кой да ги спаси, те ще останат в него, докато са в състояние да се освободят по пътя на еволюцията.

ДУ: В Закона за Единството се казва, че всеки „странник”, който участва съзнателно във враждебен акт срещу околните, става пленник на този  цикъл на въплъщение. Това действително е заявено там. Интересно ми е дали нещо, което си чул лично, потвърждава тази идея.

КГ: Потвърждаването на тази идея се съдържа в информацията, че когато тези кораби са катастрофирали тук в миналото, те са се оказали в плен на нашия цикъл на въплъщаване. Така че нещата съвпадат.

ДУ: Нека тогава те попитам следното. Дали всички тези групи извънземни, ти каза, че на различните събрания на Супер федерацията са участвали между 40 и 60 от тях … те по същество сътрудничат ли си и преследват ли една и съща цел?

КГ: Те преследват една и съща обща цел и в общи линии си сътрудничат, и имат помежду си съглашения, но не работят напълно съгласувано.

Много от тези програми също така се съревновават помежду си. Ето защо те са провеждали експериментите си отделно едни от други. И те са внушили религиозни вярвания срещу смесването с други раси, които проповядват. Те не искат да замърсяват своите експерименти с други експерименти.

ДУ: Те биха ли някога отвлекли някого извън своята група, по някаква причина?

КГ: Да. Често тези групи следят взаимно експериментите си, както и често се саботират взаимно.

ДУ: Хм.

КГ: Това, което се случва, е, че някой открадва даден експеримент или отвлича лице от друга група, за да извлече генетична информация, да прецени духовното му ниво и това на съзнанието му и така да следи как се развива експериментът на конкуренцията.  

ДУ: Значи ти казваш, че религията е един от начините, по който тези групи се различават една от друга. Това означава ли, че отделните географски райони с техните специфични раси и езици всъщност представляват различни (генетични) програми?

КГ: Ами да. И това, че тези различни раси на Земята се намират в различни региони, обикновено разделени от океани, има за цел да пречи на тези експерименти да се смесват и замърсяват взаимно. Това обяснява голяма част от социалното и религиозно програмиране, всички тези „не встъпвай в брак с друга раса”, както и насаждания расизъм – „ ние срещу тях”. Те искат ние да се самоуправляваме на това ниво и да не се кръвосмешаваме, за да не опорочим техните експерименти.

ДУ: Каква би била целта на тези състезания помежду им? Дали става дума за престиж? Има ли някакъв смисъл в това да спечелиш, ако една група се развие по-бързо духовно или технологично?

КГ: Не мисля, че става дума за такъв тип съревнование. Всеки иска да види своята програма завършена преди останалите.

Преди сключването на всички споразумения много от тези 22 групи са се биели помежду си. Когато пристигнат първи в дадена област, която дотогава не е била контролирана от една от тези групи Генетични фермери, те изпълняват един цял ритуал, за да предявят своите претенции и ако междувременно се появи друга конкурентна група, тогава могат да възникнат конфликти. В такъв случай обикновено се достига до някакво споразумение, което бива спазвано, докато даден експеримент достигне нужното космическо ниво.

ДУ: Ако казваш, че има 22 различни програми и че съществуват близо 60 различни групи (извънземни) …

КГ: Обикновено има няколко групи, които работят съвместно в рамките на една генетична програма.

ДУ: О кей. И аз така си помислих.  

КГ: Възможно е и някои да участват в работата на няколко чужди програми, които не се конкурират с тяхната.

ДУ: Значи в действителност може да имаме една конкретна култура на Земята, в един изолиран географски регион, върху която може да работят например пет различни групи извънземни, които се въплъщават сред местното население. Така ли?

КГ: Да, и някои може да се занимават само с генетичния компонент. Други може да се появяват пред определени хора, за да им предадат религиозна идеология. Някои може да предават само технологии, които да съдействат за развитието на цивилизацията. Така те работят допълвайки се едни с други.

ДУ: Интересна ми е гъстотата на населението на някои от тези групи на Земята, защото ми се струва, че някой може погрешно да стигне до извода за съществуването на само няколко категории на тези програми, ако отчетем наличието само на няколко основни монотеистични религии.

Има обаче редица географски отдалечени региони, които като че ли представляват отделни експерименти.

КГ: Точно така. И понякога множество експерименти, ако те съвпадат един с  друг.

ДУ: Хм. В Закона за Единството хората, които имат този тип наследственост, са наречени „странници”. Също така си представям, че болшинството хора, които гледат нашето предаване, биха били извънземни души, според това, което знаем за тях, и това колко дълго съм изучавал тази тема от 1996 г. насам.

КГ: Мисля, че за тях най-трудното нещо да повярват, е, че са се съгласили да дойдат тук и да преживеят всичко това. В същото време мисля, че ако си спомниш, на някакво ниво, че си се съгласил на това преживяване, това е най-добрият начин да останеш стъпил здраво на земята.

ДУ: Какъв би бил твоят духовен съвет към тези хора, който да им помогне да разберат целта на пребиваването си тук?

КГ: Болшинството от тези хора вече са привлечени от тези неща – правилно хранене, повишаване на вибрациите си чрез типа информация, която приемат и предават, медитация и други подобни неща, както и чрез общуване с хора, които бих нарекъл сродни души.

ДУ: Изглежда, че доста хора изпадат в това, което някои наричат „съзнание на жертва”, и живеят с чувството, че са потискани от нещо, което е огромно и извън техния контрол. И мнозина се отказват от своята отговорност за случващото се с тях, като приемат тази доста удобна роля на жертва.

Какво би казал от позицията на хората, които са прозрели истината, след като са научили, че доброволно са приели да направят това, доброволно да се озоват тук?

КГ: Ние узнаваме, че в крайна сметка не сме жертви. Този манталитет на жертва вероятно е просто още един психологичен трик, на който сме подложени. Може би след като веднъж осъзнаем кои сме и какъв е истинският ни потенциал, ще се почувстваме овластени и ще престанем да се държим като жертви.

ДУ: Хм, това ми харесва. Е, това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод, посветен на Големия експеримент. Надявам се, че сме ви доставили удоволствие. За мен тази тема е много интересна, с моята история на „странник”, осъзнал това през 1996 г.

Аз съм Дейвид Уилкок тук заедно с Кори Гууд. Това е Космическо разкритие и ние ви благодарим, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в още един опезод от Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с нашия специален гост, Пит Питърсън. Пит, благодаря ти, че си тук.

Пит Питърсън: Благодаря. Благодаря.

ДУ: Ние разговаряхме за катастрофи в Антарктика и ти спомена, че на най-дълбокото ниво има един кораб, който се е приземил на нещо като континентална повърхност, обрасла с тропически растения. След това ти каза, че имаш повече опит по отношение на една втора катастрофа.

Едно от нещата, които намирам за особено удивителни в твоя разказ, е, че командният пулт на кораба е бил предназначен за същества с по три пръста на ръцете. Това може да ни доведе до много наистина интересни изводи.

Ние също така разговаряхме относно математиката на основа три и идеята, че  може би ние сме получили пет пръста, за да бъдем заблудени по отношение тази идеална математика.

Какво би било практическото приложение на тази базирана на три математика, която казваш, че твоят приятел е открил? Ако започнем да я използваме, кои са някои от технологичните или научни пробиви, които бихме могли да осъществим?

ПП: На първо място, в самото начало, вероятно половината от математиците по света ще протестират силно. Другата половина ще видят моментално предимствата.

Това може лесно да се види, защото той е свел всичко до серия от диаграми и различните цифри са обозначени с различни цветове. След това ние се опитваме да кажем: „Ето всички неща, които сега вече стават възможни”.

Ние не можем даже да си въобразим вероятно 1% от нещата, които ще станат възможни. Това толкова променя представите ни за вселената. Математиката е един език.

ДУ: О кей.

ПП: Това е един начин, по който можем да разговаряме за цифрови неща. И ТОВА е езикът на науката. Това е начинът, по който разговаряме за почти всички неща в науката, даже по отношение на биологичните явления и т.н.

Всяка форма на инженерство, която ни е известна, ще трябва да се промени. Неща, които не сме могли никога да правим, ще станат възможни за децата.

ДУ: Има ли други примери, които са ти известни, на същества с три пръста? Ти спомена, че този кораб е имал гнезда за поставяне на три пръста.

ПП: Почти всички древни същества имат три пръста.

ДУ: Наистина?!

ПП: Поне тези, от които имаме мостри.

ДУ: Наистина?!

ПП: Не познавам извънземен кораб, който да сме открили и който да няма команден пулт, предназначен за работа с три пръста.

ДУ: Наистина?!

ПП: Те не използват джойстик. Движенията на ръката, на пръстите и китката … и както казах, болшинството извънземни имат много, много подобна конструкция. Болшинството притежават три пръста, защото това е повече … това е повече от достатъчно, или точно толкова, колкото трябва да бъде.

И така се борави по-лесно. По-лесно е да смяташ ако имаш три пръста.

ДУ: Някои от хората, които гледат това предаване, ще кажат, че интелигентният живот не е могъл да се развие с три пръста, защото според конвенционалната антропология, след като веднъж сме се сдобили с палец, който противостои на останалите пръсти и ни помага да хващаме и задържим предметите, ние сме могли да изработваме сечива и да развием своята интелигентност.

ПП: Те са абсолютно прави, с изключение на това, че когато имаш два противостоящи пръста вместо само един, ти можеш да постигнеш двойно повече неща.

ДУ: Наистина?! Значи всеки от страничните пръсти действа като палец?

ПП: Като палец.

ДУ: Хм.

ПП: И при много от тях те са разположени като нашия палец. Трите пръста не са разположени в една линия, а ей така. (Пит показва палеца и показалеца на едната си ръка и поставя палеца на другата си ръка до показалеца на първата).

ДУ: Хм. Интересно. Можеш ли да ни кажеш малко повече какво е било открито на това второ ниво, на втория пласт в Антарктика?

ПП: Управлението на външните повърхности, все едно че са живи повърхности и ти им даваш команди, за да променят аеродинамиката.

ДУ: Как можеш да им даваш команди?

ПП: Умствено. Но ти можеш също … В началото това ставаше с помощта на командния пулт. При по-новите това става предимно умствено.

ДУ: Уха! Някои от тези същества с три пръста все още намират ли се наоколо?

ПП: Повечето от тях.

ДУ: Повечето от тях? О кей.

ПП: Точно така.

ДУ: Те ни посещават?

ПП: Ха. Ние на Земята сме нещо като последните хора във вселената, които те биха посетили. Какво имаме да им предложим?

Е, ще ти кажа какво имаме да им предложим и защо те се интересуват от нас. Ние имаме Ормус*), което е друг тип злато, което позволява да живееш много, много години. То удължава живота и гъвкавостта, и регенерира нервната система и теломерите.

*) Вж. в Google ORMUS, или ORMEs (Orbitally Rearranged Monoatomic Elements – орбитално пренаредени моноатомни елементи) – Бел. прев.

То е в основата на цялата история с мините на цар Соломон – Соломон с неговите много, много златни мини. Той не е вадил жълто злато. Той е вадил бяло злато.

ДУ: Хм.

ПП: И той го е продавал на много висока цена на всички владетели по света.

ДУ: Значи според теб има нещо свързано със Земята, което произвежда Ормус в по-големи количества от това, което се намира на други планети?

ПП: Не. Има нещо тук и то е по-голяма концентрация на това злато.

ДУ: Ах.

ПП: По-голямата част от космическите изследвания са имали за цел откриване на Ормус или манна – друга дума за твърде подобно нещо, което използва Ормус, и принципите, по които Ормус функционира.

ДУ: Ако се върнем към плочките с клиновидно писмо, шумерските текстове, болшинството конвенционални учени сега са съгласни, че тези Анунаки са били тип извънземни и че те са дошли на Земята специално за да крадат нашето злато.  Имаш ли коментар по този повод?

ПП: Ние като раса съществуваме само защото сме били създадени като миньори на злато. Ето защо съществуваме.

Ние сме били генетично манипулирана кръстоска на Анунаки и … ще ти дам един пример, който е лесен за описание. Мисля, че ние имаме около 92% същата ДНК както шимпанзето.

ДУ: ДНК на шимпанзето е 98.8% сходно на човешката ДНК.

ПП: Да. И доста ранните хора не са били много приятни за гледане от страна на Анунаки. Ха, ха. Те са се кръстосвали много с нас.

И ето защо редица от извънземните … Ние сме двуноги. Ние имаме ръце, пръсти, две уши, две очи, две ноздри, една уста. И ако погледнем голяма част от извънземните, те изглеждат точно така.

ДУ: Правилно. Тогава само да изясним. Ти искаш да кажеш, че Анунаки са ни култивирали на основата на шимпанзето, след което са смесили своята ДНК с нашата?

ПП: Ние по някакъв начин сме били развъждани в това, което е притежавало ДНК … подобна ДНК, очевидно твърде подобна на тази на шимпанзето. Това ни е дало способността да приклякаме, да влизаме в малки … Златото обикновено се намира в много малки пукнатини.

Проследяване на пукнатините в земята. Златото е пристигнало с водата и се е утаило. И помни, че доста голяма част от златото се намира в кварца. Повечето злато се намира в кварцовите залежи.

ДУ: Хм.

ПП: Кварцът има пиезоелектрически свойства. Ако го стиснеш, той произвежда електричество.

ДУ: Точно така.

ПП: Електричеството причинява процеса на преобразуване. Движението на Земята произвежда електричеството, което задейства преобразувателния процес. Ето защо тук откриваме жълтото злато.

ДУ: Мислиш ли, че има връзка между Анунаки, за които говорим сега, и катастрофиралите кораби, които си видял в Антарктика?

ПП: Мисля, че има, защото Анунаки са тези, които … Ами Анунаки са били първите хора, които са открили наличието на много злато на Земята.

ДУ: Хм.

ПП: Така че те са предявили определени претенции и им е била възложена определена задача от техните господари, които са вероятно Драконите.

ДУ: Тези хора с по три пръста днес съществуват ли все още на Земята заедно с нас?

ПП: Когато възпроизвеждах уредите за управление, имаше хора с три пръста, които ми помагаха.

ДУ: Наистина?! Главите и лицата им как изглеждаха?

ПП: Ами има разлика в структурата на окото подобна на тази между хората от ориента и англосаксонците. Така че има тази разлика. Те са различни в това отношение. По-малък нос и различни ноздри. Устата им е кръгла, подобно на сукалото на октопод. Искам да кажа, че е по-кръгла от нашата. Тяхната храна се произвежда като … те ядат храна, след което отделят секрет от кожата си. Те изстъргват този секрет и го изяждат.

ДУ: Хм. Има ли нещо свързано с главата, за което би трябвало да знаем?

ПП: Различна е, но също така доста прилича на нашата.

ДУ: Какъв е цветът на кожата на тези същества, с които лично си общувал?

ПП: Цветовете им са различни. Виждал съм ги да изглеждат почти като алуминий. Това обаче може да са били и клонинги, защото те често клонират тези хора. Ето защо цялата хранителна система на тези клонинги функционира по различен начин от нашата.

ДУ: Хм.

ПП: Те всъщност са като роботи, но в по-голяма степен биологични, отколкото не биологични.

ДУ: Хм.

ПП: Тайно съм измервал електрическите им полета, за да получа някаква информация и не съм успявал да намеря нещо много по-различно от човешкото електрическо поле.

ДУ: Има ли известни места на Земята, където тези същества или хора може да са били?

ПП: Да. Арктика, Антарктика, Аляска, Канада. Повечето хора не знаят това, но Юкон и Северозападната територия не са част от Канада. Те са притежание на … този, който е суверена на Англия. Те са пряко … Те са частно владение.

Там обаче се намира по-голямата част от златото. Изненада, изненада.

ДУ: Ха, ха.

ПП: Ха, ха.

ДУ: Те на повърхността ли работят, или под земята?

ПП: Повечето от тях работят под земята. И причината е, че когато те са дошли тук, ние сме се намирали в същата част на 29,000-годишния слънчев цикъл, в който се намираме в момента. И Слънцето изпуска рентгенови лъчи, все едно че е машина за производство на рентгенови лъчи.

ДУ: Ах!

ПП: Така че те очевидно са били чувствителни към такива лъчи и работят под земята.

ДУ: Хм. Колко от тези хора мислиш, че се намират на Земята, или под земята в този момент?

ПП: Като цяло нямам представа, но мисля, че зная някои от местата и там предполагам, че има около 350,000.

ДУ: Уха!

ПП: Мисля, че вероятно толкова има в Антарктика. Само предполагам.

ДУ: Тези хора използват ли език за комуникация, или разговарят телепатично?

ПП: Повечето от тях са предимно телепатични, ако са по-възрастни, но по-младите и/или клонираните, те могат … Наблюдавах един от тях как се учи да говори на английски с акцент и говореше за това как „ял овесени ядки за закуска”, три или четири дни след пристигането си, откъдето и да бе пристигнал.

ДУ: Уха! Някои от тези същества намират ли се в Южна Америка?

ПП: Южна Америка е едно от първите места, където са се намирали. Всички индианци по тези места – виж само дрехите им. Всички те имат свои качина*). Всички имат изображения на змии. Змиите са големи, което ще рече Драко.

*) Kachina – духове според вярванията на коренните жители пуебло. – Бел. прев.

Някои Драко са най-добрите хора, които би искал да срещнеш – етични, морални и пр., според нашите разбирания. Някои пък са твърде неприятни.

ДУ: Ти бе казал, че Драко по някакъв начин са контролирали Анунаки или са работили заедно с тях. Би ли пояснил в случая какво разбираш под Драко, за да сме сигурни, че говорим за едно и също нещо? И след това обясни връзката между Драко и Анунаки, които приличат повече на човеци.

ПП: Ами, те са различни. Някои изглеждат почти като човеци, но ако искаш да знаеш как изглеждат Драко, виж изображенията на хората дракони у някои от древните народи. Това изглежда са били най-старата известна ни цивилизация. Те са дошли от … Много малко Драко естествено са се намирали в Млечния път. Млечният път е нещо като убежище за хора, които ще отглеждат неща, необходими за запазване на тяхната древна ДНК.

ДУ: Наистина?

ПП: Да.

ДУ: Това е особено провокативно изявление.

ПП: Това е била основната цел, доколкото ми е известно.

ДУ: За целия Млечен път?

ПП: Целия Млечен път.

ДУ: Нещо като голяма генетична ферма.

ПП: Да.

ДУ: Хм.

ПП: Но също така и ферма за други неща – ферма за злато, което е нужно за получаване на Ормус, който е нужен за поддържане на теломерите жизнеспособни и нервната система гъвкава, и мозъкът да може да става по-голям, и т.н.

Това е била причината за съществуването на всички древни хора, които са ни известни от собствената ни история и които са живели по 200 – 300 години – например Матусал.*)

*) Methuselah – библейски персонаж, живял 969 години. – Бел.прев.

ДУ: Можеш ли да ни разкажеш дали някой е влизал във втория кораб? Ти могъл ли си да видиш как изглежда вътрешността, или да чуеш какво е имало вътре?

ПП: Аз можах за кратко да се разходя вътре.

ДУ: Наистина?! Уха!

ПП: Причината бе, че бях извършил доста интересни изследвания върху извънземните системи за контрол на полетите. Това е една от моите малки области на специализация, или големи области на специализация.

ДУ: Ъ-хъ.

ПП: Аз разглеждам една система за контрол и така да се каже, мога да разбера как действа. Аз мога да кажа: „О, аз зная за какво служи това. Аз зная това как действа.” Аз съм имал достатъчно такъв опит. Аз просто зная.

ДУ: Добре. Нека ти задам няколко въпроса, които може да изглеждат елементарни, но ще ни бъдат от полза. Преди всичко, колко висок бе таванът, когато влезе вътре?

ПП: Бих казал, че беше на отделни места може би метър – метър и половина, докато на други места вероятно до два метра или два метра и тридесет сантиметра.

ДУ: Значи това е сравнително тясно пространство.

ПП: Ами то е … Спомни си, че корабът има формата на чиния. Пространството става тясно към периферията и по-високо и широко към средата.

ДУ: Как изглеждаха нещата вътре? Ти какво видя?

ПП: Видях едно централно ядро. Това е нормално при корабите с форма на чиния, тъй като тези, които познавам, функционират по този начин. Те работят с един огромен вал по средата. Все едно, че имаме един маховик долу под палубата и след това друг над палубата.

След това много от тях имат нещо – не зная как да го кажа – може би контролна кула. Ако имат прозорци, те са на върха и когато се изправиш, можеш да погледнеш през тях.

ДУ: Ах.

ПП: Пилотирането не става като се гледа през прозореца. То се прави с … така както го правим днес. То става от един екран. Това обаче не е компютърен екран. Те имат доста органични неща. Те са направени така, все едно че ти седиш и това нещо плува във въздуха пред теб.

ДУ: Как изглеждаха повечето повърхности? Метални ли бяха, имаха ли оцветяване?

ПП: Бих казал, че бяха от някакъв вид облечена пластмаса или облечен метал. Имаше някакво покритие.

ДУ: За теб кое бе най-изненадващото нещо?

ПП: Сравнен с тези, които бях видял, там имаше доста технологични промени, което можеше да се очаква. Искам да кажа … виж промените в нашите самолети. Всяко поколение … Тези, с които летим в момента, преди 20 години бяха на чертожната дъска.

ДУ: Точно така. Ти каза, че тези кораби са били пилотирани от същества с три пръста на ръцете и че те са се появявали на много места по Земята.

ПП: Правилно.

ДУ: Дали това население някога е дошло с този кораб? Дали това е бил техният оригинален …

ПП: О, не, не. Ни най-малко.

ДУ: Ох!

ПП: Ни най-малко.

ДУ: О кей.

ПП: Не, аз познавам пет или шест раси, които имат по три пръста. Бих казал, че повечето извънземни имат по три пръста.

ДУ: Хм. Преди ти ми беше казал нещо относно кораби в Антарктика, които имали панели, издаващи собствена светлина.

ПП: Точно така.

ДУ: Би ли казал нещо повече за това?

ПП: Да, това бяха на последните два кораба. Това е един материал като фосфор, или фосфор. Ние имаме тези малки неща, които можеш да закачиш на тавана в стаята си и които изглеждат като звезди, луни и галактики.

ДУ: Да, те светят в тъмното.

ПП: Светят в тъмното. Да, те светят известно време, след което постепенно угасват. Има един материал, който се произвежда в Австралия в момента, който ако го изложиш на слънце 30-45 минути, може да свети поне един ден, така че да можеш да четеш в тъмно на тази светлина, преди тя да угасне.

Е, светлините на извънземните са абсолютно същите, с изключение на това, че те използват някакъв вид ултравиолетови или инфрачервени светодиоди (LED), някакъв вид фото … това, което наричаме извънземни светодиоди.

ДУ: Значи ти казваш, че във вътрешността на един от тези кораби е имало материал, който те са осветявали с някакъв вид светодиоди, които са можели да светят самостоятелно продължително време.

ПП: Ами той … Това, което те правеха … Светлините мигаха, да кажем 1,000 пъти в секунда, но те се включваха само на всеки 10, 20 или 50 цикли, в зависимост от външната светлина и програмирането на светлините.

Изглеждаше като че ли целият таван в контролното помещение, където предимно прекарвах времето си, бе изработен от … Той бе облечен с този материал. Той може да бъде нанасян като боя.

ДУ: Тогава нека поговорим за третия катастрофирал кораб. Ти каза, че има катастрофирали кораби на три нива. Какво имаше на най-горното ниво?

ПП: Ами три са тези, които познавам и за които зная нещо.

ДУ: О кей.

ПП: Това бе твърде скоро. Имах достъп само отвън. Корабът бе открит с помощта на спътник. Това бе един диск. Беше под ъгъл спрямо повърхността – на 15 или 20 градуса.

ДУ: О кей.

ПП: И той очевидно е бил засечен от контролните навигационни системи, които сме използвали … електромагнитните … има едно електромагнитно поле и то … когато корабът се е доближил прекалено до земята, предполагам, че е бил засечен. Искам да кажа, че на кораба има доста много електромагнитни неща, които да го стабилизират при полет, и той е реагирал на електромагнитното поле.

ДУ: Какъв бе размерът на този кораб, в сравнение с останалите два по-надолу в леда?

ПП: Среден размер, не особено голям. Да кажем 100 – 120 м. в диаметър. 

ДУ: Хм. И каква бе технологията му, сравнена с всичко, което ти е познато?

ПП: Обновена, значително подобрена.

ДУ: Имаше ли нещо необикновено, свързано с третата катастрофа?

ПП: Ами там е имало доста живи хора.

ДУ: Наистина?!

ПП: Не зная дали са оцелели дълго, защото зная, че някои не са успели. Зная, че някои от тях са били разстреляни. Зная, че някои са били използвани в експерименти.

ДУ: Искаш да кажеш, че сме открили живи хора вътре в кораба?

ПП: Те са живели там в продължение на години.

ДУ: О кей.

ПП: Те са отглеждали своята храна. Те са синтезирали собствената си храна.

ДУ: Какви са били тези хора, как са изглеждали ?

ПП: Мисля, че в тази група е имало хора, които са били тук от много дълго време и които са дошли в този кораб отнякъде другаде. Някои изглеждаха като Драко. Някои изглеждаха като металните и неметалните хора с големите очи.

ДУ: Ъ-хъ. Ти започваш да описваш нещо, което звучи като различни видове извънземни, но в същото време става дума само за един кораб. Би ли пояснил, ако обичаш?

ПП: Този кораб е бил използван като спасителна лодка.

ДУ: О кей. И вътре е имало различни видове същества.

ПП: Вътре е имало 15 различни видове същества.

ДУ: Наистина?!

ПП: Това са тези, които познавам.

ДУ: И всички те са били вътре в кораба?

ПП: Те са били вътре, в различни отделения на кораба – различни отделения, различна атмосфера, различна гравитация. И е изглеждало като че ли някои от тях са пребивавали там дълго, дълго, дълго време.

ДУ: Кога правителството на САЩ е открило този кораб?

ПП: Мисля, че са го открили около 1941 или 1942 г.

ДУ: Наистина?! По време на Втората световна война?

ПП: Да. О, да. Преди края на Втората световна война.

ДУ: Ти каза, че когато сме го открили, някои от тези хора са били убити.

ПП: Доколкото разбирам, някои от тях са били застреляни от охраната. Някои от тях са решили, че не биха искали да се ограничават само до територията на кораба.

Някои от тях са дишали свободно в земната атмосфера. Те са излезли да се разходят, след което са били застреляни, защото не са били запознати с протокола и защото никога преди не са били излизали навън. Охранителите са излъгали. Те са били просто обикновени човешки същества.

ДУ: Значи германците са се нанесли в Антарктика доста рано, може би още през 1938-1939 г.

ПП: О, те са имали там много свои хора.

ДУ: Мислиш ли, че германците са открили първи този кораб, след като казваш, че той е бил сравнително близо до повърхността?

ПП: Сигурен съм, че са го открили първи. Не зная това като факт, но не мога да си представя как са могли да го пропуснат.

ДУ: О кей.

ПП: И, разбира се, те са били доста напред в това отношение. По онова време те са комуникирали с пет или шест различни групи извънземни.

ДУ: Германците ли са били тези, които са застреляли съществата от кораба, или американците?

ПП: Нямам представа, но определено мисля, че са били германците.  

ДУ: Този кораб … От казаното от теб ми се струва, че те може да са се добрали и надолу до другия кораб, след като са паднали в приблизително същата област. Те опитвали ли са да достигнат до този друг кораб?

ПП: Да, последните са се опитали да спасят всички останали там все още живи.

ДУ: Ох.

ПП: И хората в другия по-стар кораб били в състояние на „стазис” (летаргия), но корабът им отдавна бил изчерпал енергията си.

ДУ: Хм. Хората от по-новия кораб успели ли са всъщност да използват някои от ресурсите на кораба, или да активират някоя от енергийните му системи?

ПП: Те са използвали много от ресурсите му.

ДУ: На по-стария кораб?

ПП: На единия от тях, не на този, който се е намирал най-надълбоко.

ДУ: На този по средата?

ПП: На този по средата.

ДД: О кей. Значи ти казваш, че те са създали нещо като колония в своя оригинален кораб. Те също така са могли да достигнат до втория кораб. И че те са живели там доста продължително време като заселници, така да се каже.

ПП: Да, някои от тях са живели – тези, които са оцелели.

ДУ: Те имали ли са възможност да пътуват по Земята? Имали ли са летателен апарат, с който да го правят?

ПП: Не мисля, че те … Ако са имали, те не са го използвали, защото не са искали да бъдат открити. И не зная дали са имали нещо, което да е било в движение.

ДУ: Но тези различни групи хора – ти каза, че са били 15 различни вида – те са се научили да живеят съвместно?

ПП: Колкото 15 различни групи от тази планета биха се спогаждали.

ДУ: Ами ти каза, че някои от тях са изглеждали като тези, които ние наричаме Сиви.

ПП: Да.

ДУ: Други може да са приличали повече на човеци. Колко различни са били тези 15 групи?

ПП: Имало е някои, които са били насекомоподобни.

ДУ: Хм.

ПП: Имало е такива, които са живеели под водата. Имало е такива, които са били Драко. Има добри и лоши Драко, в съотношение около едно към две.

ДУ: Една трета добри и две трети лоши?

ПП: Да, от тези, които познавам.

ДУ: О кей. Тогава как е възможно хищни видове като Драко да съжителстват с други видове извънземни? Това е трудно за разбиране.

ПП: Те не съжителстват.

ДУ: Ох!

ПП: Казах, че има добри и лоши Драко.

ДУ: О кей.

ПП: Един добър Драко не представлява проблем. Всъщност той е даже обратното на проблем. Те са като свещениците и духовниците и се опитват да правят добро.

ДУ: Хм.

ПП: Повечето от добрите са такива. Има някои, които са малко надменни.

ДУ: Тогава допускам, че Драко, които са се намирали на този кораб, са били от добрите.

ПП: Абсолютно. Колкото до лошите, те незабавно са се отървали от тях.

ДУ: Ха, ха. О кей. Те позволили ли са на някои от нас да отидат там и да работят заедно с тях, или да съжителстват?

ПП: О, да. Голяма част от основния състав там са човеци.

ДУ: Хм.

ПП: Искам да кажа, че ние произвеждаме, помагаме им да си набавят суровини и научаваме неща от тях. Това е взаимно изгодно.

Знаеш ли, ние научаваме доста нови технологии. Сега имаме технология, която бих казал, че е 300 години по-напреднала от всяка друга, известна някому на повърхността на Земята.

ДУ: Разбирам.

ПП: Не забравяй, че ние имаме много, много, много наши хора, които живеят под земята.

ДУ: Има ли други важни неща, случили се на Антарктика, които са ти известни?

ПП: Ами аз предполагам, че причината да отидем там е, защото сме знаели какво се случва с германците. От друга страна, привидната причина да отидем там е била да видим какво можем да направим в областта на много, много ранните полупроводници, в биологичните изследвания. Също така какво можем да правим в тази особена … да я наречем атмосфера. С други думи, какви са условията по отношение електромагнитните вълни, гравитационните вълни, магнитната структура. Магнитните полета бяха ориентирани 90 градуса различно от тези на повечето от останалата част на Земята.

ДУ: Ъ-хъ.

ПП: И всяко от нещата, които открихме, бе много, много важно с оглед синтезиране на метални структури, синтезиране на химически структури – течности, както и твърди материали – при работата с метали, при изследването на магнетизма, при откриване на нови неща свързани с оцеляването в тази част на света, защото ние знаехме, че вероятно две трети от световните запаси на метали и на редки съединения съществуват на този континент.

ДУ: Добре. Е, това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод с Пит Питърсън. Пит, благодаря ти за участието в тази програма.

ПП: Аз високо ценя това.

ДУ: Благодаря ти. Искам да благодаря и на вас, зрителите, за присъствието. Аз съм Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Пит Питърсън. Това е Космическо разкритие. Довиждане до следващия път.