(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук не с кого да е, а със самия Пит Питърсън. И така, Пит, добре дошъл в предаването.

Пит Питърсън: Благодаря.

ДУ: В предишния епизод говорихме за гигантски извънземни, които каза, че са пристигнали тук. И ние завършихме епизода в един критичен момент. Ти каза, че доколкото ти е известно, в Антарктика са катастрофирали космически кораби. И че най-древните такива катастрофи са се случили, когато това все още е било континент без лед, приличащ повече на тропическа зона.

Можеш ли да ни кажеш нещо повече за случилото се там? И за хората, които ти каза, че са били високи 11 метра?

ПП: Доколкото разбирам, някои хора от тази … Ние я наричаме „най-долната катастрофа”, защото се намира най-отдолу под леда.

Там е катастрофирал извънземен кораб. Човек може да си помисли, че хора притежаващи високи технологии, катастрофират по-рядко и това вероятно е така. Но като имаш предвид, че става дума за прекосяване на галактиката и фактът, че те вероятно ще бъдат … По онова време те вероятно не са имали пътуване във времето. Или вероятно не са имали начин да приспят хората за продължителни периоди, без у тях да настъпят дегенеративни процеси.

ДУ: Хм.

ПП: Какво да ти кажа, могат да се случат много неща. Независимо колко съвършен е един модерен човек, или древен човек, или колко по-интелигентен от нас е човек, той изработва неща, които винаги ще имат своите проблеми.

Има електронни части, които човек изработва според способностите си. Ние сме разработили тонове прекрасни неща за използване в открития космос. Ние сме ги изработили така, че да не могат да бъдат повреждани от микрометеори. Ние ги разработваме с най-различни предназначения, но не можем да предвидим всичко. Така че е естествено те да имат и катастрофи. Ние сме свидетели на множество катастрофи на НЛО.

ДУ: Мислиш ли, че е възможно те да са били свалени, ако са водили военни операции?

ПП: Е, винаги има … винаги е имало войни. В същото време по отношение на по-близките до нас планети, навигацията и управлението на много от тези ранни космически кораби са били на основа магнитни линии. Е, когато се приближиш до земния полюс, магнитните линии вместо да вървят успоредно на повърхността, при което ти можеш да се движиш над повърхността, при полюсите тези линии завиват.

ДУ: Точно така.

ПП: И те навлизат в електромагнитния или геомагнитния полюс. Те влизат навътре. И ето че един кораб се стабилизира, следвайти тези линии и изведнъж бива засмукан странично и надолу. Ето защо вероятно са станали много повече катастрофи в антарктическата и арктическата области.

ДУ: Мислиш ли, че е имало нещо привлекателно, свързано с тези области, което да ги е карало да се приземяват там, въпреки този проблем с магнитното поле?

ПП: Защо хората са били привлечени към тези области? Защо ние имаме огромна станция в леда? Има доста неща, които се случват при специфичните условия там. Там растат много органични химикали, органични живи химикали. Там растат много неща, които не могат да растат там, където има насочена надолу гравитация, но могат при насочена навътре гравитация. Има редица процеси, свързани с обработката на минерали и метали, на полупроводници, които са възможни при различна гравитация и различно електромагнитно поле.

ДУ: Какъв бе приблизителният размер на този кораб, на най-стария кораб?

ПП: Мисля, че диаметърът му бе около стотина метра.

ДУ: Как той бе открит в днешно време?

ПП: Той бе открит чрез някои от нашите шпионски спътници.

ДУ: По кое време сме започнали да слизаме там долу и да изследваме този кораб?

ПП: О, човече, не зная, аз трябва да съм бил на 16 години.

ДУ: Хм.

ПП: Сега съм на 77. Значи преди 60 години.

ДУ: Преди 60 години? Сега сме 2017-та, значи ние говорим за края на 1950-те?

ПП: Да, да.

ДУ: Колко силно е било вълнението след това откритие? Искам да кажа, че то ми звучи доста по-интересно от Розуел.

ПП: Ами ние не можехме да кажем точно какво представлява. В началото се очертаваха някои неестествени образувания. Образувания, които изглеждаха като човешко творение. С други думи, геометрията им изглеждаше като направена от хора. Така че това е, което ни развълнува.

Но това са … какво да ти кажа, това са пет километра надолу в леда, което е … замръзваш за 30 секунди, ако нямаш подходящо облекло. Така че са необходими специални средства за проникване на такава дълбочина. Ние бяхме много наясно къде се намира това, в една долина, защото там има планини – планини, които са високи вероятно между 3 и 5 км.

ДУ: Разбирам.

ПП: Така че бе ясно къде се намира това нещо, и тъй като това се знаеше, те построиха някои от станциите точно отгоре, за да могат евентуално да пробият дупка и да намерят начин да слязат там долу.

Също така има пластове от неща, които са очевидно останки от човешка дейност в тези между 3 и 5 км.

ДУ: Дали някой е открил люк или врата, или нещо, което да позволи да влязат вътре в кораба?

ПП: Не.

ДУ: О кей.

ПП: Изглежда … имам предвид растителността … То е заградено с много растителност. Това замъглява образите, които получавахме, защото въглеродът абсорбира радиовълните, които използвахме за наблюдение.

След това с напредъка на технологиите открихме нови начини за анализиране на тези изображения.

ДУ: Би ли ни дал идея как изглеждаше корпусът?Ако имахме възможност да достигнем до корпуса …

ПП: О, аз бях там. Ние достигнахме до корпуса. Той бе целият в лед. Така че ние го изровихме.

ДУ: Какво видяхте, когато най-накрая достигнахте до корпуса? Как изглеждаше той?

ПП: Ами, беше метален. Беше дълъг и с формата на тръба.

ДУ: Имаше ли някакви структури по него, или бе напълно гладък?

ПП: Имаше нитове, но това бяха повърхностни нитове, без заоблени глави, които да изпъкват над повърхността.

ДУ: Имаше ли нещо необикновено около материала на корпуса?

ПП: О, да, твърде необикновено, доста необикновени характеристики. Ние даже открихме елементи, различни от познатата ни (Менделеева) таблица. Там има неща, които могат да бъдат радиационно променени …

ДУ: Искаш да кажеш, че има следи от пробиви в науките за материята?

ПП: О, абсолютно. Не зная какви са те. Това не бе в моята област по онова време.

ДУ: Какво бе странното около този корпус? Какви бяха физическите особености, които можеха да се видят?

ПП: Той беше особено стар. Ние знаехме, че тук са посещавали същества много преди съществуването на човека, много преди маймуните, много преди всякакви предшественици на човешките същества.

ДУ: Ти ми каза преди, че когато хората се опитали да отрежат парче от корпуса, се е случило нещо необикновено.

ПП: Да.

ДУ: Какво е било то?

ПП: Парчето не се откъснало и не се отделило от корпуса. Ха, ха. То се дръпнало и прилепнало обратно.

ДУ: Дръпнало се обратно?!

ПП: То предпочело да остане част от това, което било преди.

ДУ: Значи е имало някакво странно гравитационно привличане?

ПП: Не. Имало е информационно поле, което го е ограждало. След около 15 години изследване, аз като че ли установих, че има цял раздел от науката, която се занимава с … се занимава с информация.

ДУ: Казваш, че корпусът е притежавал способност да се самовъзстановява?

ПП: Той имаше … Той имаше способност за самосъхранение.

ДУ: Значи ако исках да отрежа парче от него, какво би се случило, ако се опитам да отделя парче от кораба?

ПП: Ти вероятно ще започнеш да режеш с диамантено острие. В днешно време би започнал с диск от кубичен боров нитрид, който е четири пъти по-твърд от диаманта. Той може да реже диаманта като масло. Можеш да използваш и горелка. Ние опитахме с горелка.

Металът на корпуса започва да се топи, но когато махнеш горелката, той се възстановява точно такъв, какъвто е бил преди.

ДУ: Уха!

ПП: При това материалът няма да потече. Той временно ще заприлича на белтък от яйце.

ДУ: Не предположихте ли, че в материала може да има нанороботи, които причиняват това?

ПП: Не.

ДУ: Хм.

ПП: Мисля, че тези неща са съществували в онези времена, но те не биха ги използвали за такава цел.

ДУ: Какво би се случило, ако в корпуса се бяха появили големи пукнатини? Да предположим, че отнякъде вътре е проникнала вода, която се е превърнала в лед и той се е разширил?

ПП: Там нещата не се случваха по този начин.

ДУ: Какво се случи?

ПП: Корпусът се самолекуваше.

ДУ: Хм.

ПП: Искам да кажа, че нямаше пукнатини. Имаше огъвания. Но това бе като … Все едно, че се опитваш да огънеш подметка на обувка. Ти можеш да я огънеш под ъгъл 90 градуса, след което тя се изправя, без да се повреди. Така че металът бе много, много гъвкав. Той все едно че беше изграден от шестоъгълни магнитни плочки, които взаимно се привличаха една към друга.  И в същото време там нямаше места, които да са постоянно огънати.

Те си играха с това нещо в продължение на доста дълго време. Първоначално имахме една малка дупка, през която можехме … да се промъкнем 5 км. надолу. Ха, ха.

ДУ: Ха, ха.

ПП: Зная, че бяха наели няколко души, бивши акробати, които да се опитат да влязат вътре.

ДУ: Ти каза, че си имал повече опит с това, което се е намирало във втория пласт.

ПП: Да.

ДУ: Добре, нека поговорим малко за това. Преди всичко, има ли някаква връзка между кораба, който се намира най-отдолу, и този на втория пласт?

ПП: Това бяха извънземни кораби.

ДУ: О кей.

ПП: Това е единственото общо нещо. Те бяха вероятно … поне този на втория пласт бе задвижван с … в него имаше нещо антигравитационно. В него имаше някакви въртящи се електромагнитни части, въртящи се в противоположни посоки, електромагнитни полета.

Предполагам, че този, който е днес там … аз не зная нищо за него.

ДУ: Какво имаш предвид под „този, който е днес там”?

ПП: Ами там има три пласта от тези неща.

ДУ: О кей.

ПП: Три катастрофи. И странното е, че едната е около два километра надолу в леда, другата е около три и половина километра, а третата е на около пет километра надолу.

ДУ: Хм. Кажи ни тогава какво е било открито във втория кораб – в този, който е по-скорошен … Предполагам …

ПП: О, той е доста по-различен. Той е пристигнал от много по-различна част на вселената, сигурен съм.

ДУ: О кей.

ПП: Имаше неща, които са сходни, което ми подсказа, че може би между тези общества е имало търговски обмен.

ДУ: Хм. О кей.

ПП: Напълно различни командни уреди. Тези хора са имали по три пръста на ръцете си и съответно на контролното табло имаше място за поставяне на ръка с три пръста. И това са били ръце с по два палеца и един основен пръст по средата.

ДУ: Хм.

ПП: И по-късно можем да стигнем до това как този момент ме отведе до Вавилонската кула и какво се е объркало така, че сега да имаме пет пръста. Ние имаме пет пръста специално за да бъдем объркани и да започнем да броим с десетици.

ДУ: Ако тези хора са имали по три пръста, искаш да кажеш, че те са използвали 6 като база при своите изчисления?

ПП: Имам един много близък приятел от много, много години – 30, 40 години – който всеки момент ще публикува една книга. И ние с него показваме една математика, с основа 6, при което 99% от цялата съществуваща в момента наша математика се оказва абсолютно погрешна.

ДУ: Ние наследили ли сме от някого десетичната бройна система?

ПП: Мисля, че това до голяма степен обяснява защо моят приятел изследва системата с основа 6 вече  близо 13 години.

ДУ: О кей.

ПП: Не мисля, че те … Те не само не са ни научили на тази система, но са ни дали пет пръста вместо три, или са ни дали пет пръста вместо шест.

И когато погледна всички думи, които съм видял изписани, а това отива 67,000 години назад, когато видя написаните думи, не мога да кажа според превода дали са били три, или шест пръста.

ДУ: Значи ние имаме тази интересна система за отброяване на времето, с 60 секунди в една минута, 60 минути в един час, 24 часа в един ден. Много от тези неща могат да бъдат наречени шестдесетична (sexagesimal) система. В нашата система за отброяване на времето има доста шестици. Интересно ми е дали това е свързано с това наследство, което сме получили?

ПП: Това присъства навсякъде. Спомни си, аз ти казах, че вселената е покрита с шестостенни плочки.

ДУ: Да, това е свързано със свещената геометрия.

ПП: Има три вселени: тяло, ум и дух; Отец, Син и Свети Дух. Това присъства навсякъде.

И ако използваме математическа система, основана на 6, всичко се променя. Пи (π) вместо да бъде дълго, дълго, случайно число, просто се превръща в проста серия от групи тройки.

ДУ: Искаш да кажеш, че ако погледнем нещо като π, коeто започва с 3.14159 и продължава до безкрай, то става обикновено число при база 6?

ПП: Абсолютно.

ДУ: О кей. Все още има ли десетични точки?

ПП: И няма такова нещо като безкрайност.

ДУ: Хм. Наистина?!

ПП: Това не се налага.

ДУ: Какво ще стане с π, ако смятахме при база 6, при тази специална математика, за която разказваш?

ПП: Ами, от практична гледна точка, виж къде сме стигали с използването на π като 3.1415…

ДУ: Разбирам.

ПП: Дали това е практично след определен момент? Например ние боравим със стойности като милиарди от един инч. Използваме мерки по-малки от размерите на атома при изработването на някои неща. Така че в това отношение, нещата са о кей. Но когато става дума за астрономически измерения, форми и разстояния – тогава нещата са различни.

Например ти пътуваш на разстояние от 700 светлинни години и една милиардна от градуса ще те отведе половин милиард мили встрани от целта.

ДУ: Разбирам. Нека сега да се върнем към командния пулт. Ти каза, че тези същества имат три пръста. Каза, че два от тях действат като палци и че се вместват в определени вдлъбнатини на пулта за управление.

ПП: Точно така.

ДУ: Можеш ли да ни дадеш повече информация как те всъщност управляват кораба оттам?

ПП: Ами това бе моето задължение – да открия как действат командите и как това нещо биваше контролирано. И това всъщност бе един панел, който се спускаше, така че … Предполагам, че техните ръце са били като нашите. Така че този панел се спускаше.  Така че ръцете просто прилягаха в него. След това имаше една скоба, която беше там, където трябваше да се намира лакътят. Дължината на предмищницата им трябва е била по-голяма, така че скобата я е придържала.

Вероятно са възниквали някакви напрежения, в противен случай тази скоба нямаше да бъде там.

ДУ: Набързо – пръстите били ли са по-дълги от нашите?

ПП: О, да, много по-дълги. Доста по-дълги!

ДУ: Наистина?

ПП: Вероятно толкова дълги. (Пит показва с ръце около 20 см.)

ДУ: Уха! О кей. Не разбирам обаче как са контролирали кораба.

ПП: Ами с движения на пръстите си.

ДУ: Това било ли е достатъчно?

ПП: Напълно достатъчно за всички движения на кораба, за всички.

ДУ: О кей. Уха!

ПП: Да. И тези места, където пръстите прилягат, бяха като едностранна ръкавица. Пръстите и китката се движат поотделно, при което се получават много повече контролни параметри – стабилизиране, наклони, контролиране на скоростта.

ДУ: Можа ли да установиш колко фаланги са имали на пръстите си?

ПП: От това, което съм видял, пръстите им са приличали повече на червеи или на змии, отколкото на нашите, с фаланги. В крайна сметка обаче мисля, че са имали някакви фаланги.

ДУ: Ако тези същества са имали по три пръста, те модифицирали ли са нарочно нашата ДНК, за да станем ние с пет пръста?

ПП: Ето тук достигаме до Вавилонската кула. И този математик/философ, с когото работих … И след тези неща, които бях забелязал в миналото, защото аз съм добър наблюдател, това, което съм видял в миналото… историята с Вавилонската кула и с объркването на езиците, не ми се виждаше смислена.

Когато това се е случило обаче – по времето, когато това се е случило, са станали много повече неща от промяната на езиците.

ДУ: Добре, нека кажа нещо глупаво, така че всички даже и децата, ако гледат това предаване, да го разберат. Защото ние имаме сред зрителите си деца, които са на осем години, и аз не казвам, че те са глупави, но просто може да не са чували за Вавилонската кула.

И така, идеята е, че едно време всички хора са говорели един език и са можели да разговарят свободно помежду си. След това се е случило нещо, което е довело до това да имаме различни езици и да се разпръснем по Земята.

ПП: Не.

ДУ: О кей.

ПП: Съвсем не.

ДУ: Би ли обяснил какво представлява Вавилонската кула?

ПП: Всичко е било точно обратното.

ДУ: Ох!

ПП: Всяка различна раса е пристигнала от място, което е било милиони и повече светлинни години отдалечено от това на останалите. Те всички са имали напълно различни езици.

Ние сме имали преобладаващ език на Земята – това е различна история. На Земята е имало доста извънземни. И както ние се научаваме да говорим … В Африка има нещо като общ език. Суахили е един общ език.

ДУ: Значи ти казваш, че е имало опит за създаване на един общ език за всички тези извънземни имигранти на Земята?

ПП: Това е било нещо естествено.

ДУ: Добре, но как това е свързано с петте пръста?

ПП: Ще стигнем и до това.

ДУ: О кей.

ПП: Трябва ми само още малко време.

ДУ: О кей.

ПП: И така, аз започнах да се занимавам с Вавилонската кула, където би трябвало да са се объркали нашите езици. В това аз не виждах никакъв научен или математически смисъл.

И аз си зададох въпроса къде бих могъл да науча нещо. Е, аз зная, че Библиотеката на Ватикана съдържа 80% от Кулата на … или от Великата Александрийска библиотека – частта, която не е изгоряла. Зная, че там има книги, които са стари 72,000 години и които са доста по-технически от днешните книги. Все още не съм открил как мога да разчета редица от тях.

Аз бях изучавал определен брой различни групи хора, живели тук на Земята. И си казах, че трябва да видя какво се е случило с Вавилонската кула, защото там нещо нямаше смисъл.

И  ето че аз открих, че те не са … те са променили някои части на езика. Да, те са объркали някои от тях. Но те също … Основното нещо, което са направили, е да сменят основата на броене.

И тогава всичко си дойде точно на мястото, защото е възможно да се правят само някои неща с математика от 0 до 5. Ти можеш да правиш неща с това, които са напълно различни от всичко останало, което можеш да правиш без тях. И това е нещо много тънко, но изключително важно. То променя всичко от научна гледна точка – всичко!

ДУ: Ти казваш, че развитието на пет пръста по някакъв начин ни е изхвърлило извън тази идеална математика?

ПП: Напълно ни е изхвърлило, защото ти можеш да използваш или 3, или можеш да използваш 6 – това са два пъти по 3.

ДУ: Точно така.

ПП: Така че сега имаме 5-ци и така получаваме общо 10.

ДУ: Това било ли е … Мислиш ли, че това … Ако е взето решение да имаме пет пръста, мислиш ли, че това е станало доброволно?

ПП: Не, не е станало доброволно. Те просто са ни променили – бум!

ДУ: О кей. И защо им е трябвало да объркват хората на Земята? Каква би била целта?

ПП: Защото човекът … или личната философия  на съзнателните същества е до голяма степен една и съща. В началото ние всички сме се опитвали някак да оцелеем.

И така, нужни са ни били механизми за оцеляване. И тогава сме стигнали до математиката. Трябвала ни е математика, за да изработваме неща. Това може да бъде направено с всякаква основа, с набор основни числа.

ДУ: Точно така.

ПП: Например целият ни дигитален свят е построен на база 2 – нула и единица.

ДУ: Можеш ли да ни кажеш какво е толкова специално по отношение числото 3? Какво го прави толкова присъщо на тази бройна система?

ПП: О кей. Информационният свят е структурата на света, в който живеем. Това е структурата на цялата вселена. Всичко във вселената се проявява като тройки.

ДУ: Би ли дал примери?

ПП:  Размер, форма, гравитация, пътуване, скорост на светлина, светлина, електроника, каквото поискаш, всичко. ВСЯКО ЕДНО НЕЩО във вселената, което е физическо, е основано на тройки.

Искам да кажа всичко, даже до момента в който … например, ако ти … прекарал съм 10 години във ВМС. И там научаваш, че един човек може да контролира трима души.

ДУ: Хм-м.

ПП: Имаме един взводен командир и той има три отряда. Всеки отряд има три огневи екипа. Всеки екип се състои от трима души.

И ако погледнеш в историята, ще видиш, че структурата на почти всички църкви – има папа, след което имаш два епископа и т.н., и т.н.

Също така информационната структура на вселената е съставена от шестстенни плочки. Тя прилича на футболна топка … Това са три триъгълника, които образуват шестстенно устройство. Така че имаме 3-ки, 6-ци, 12-ци.

Просто вземи последната ни цифра. Тя не е 10, а 9. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.

ДУ: Правилно.

ПП: Погледни 9. 9 пъти по 1 е 9. Това са 3 х 3. Два пъти по 9 е  6 х 3.  Шест пъти по три води до какво?  9 (18 – 1 + 8 = 9).  9 пъти по 5 е 45. 4 + 5 = 9. Вземи 7 пъти по 9. Това е 63 – 6 + 3 = 9

ДУ: Да.

ПП: Много е интересно как това се простира като мрежа. Все едно че сме изтъкани в една мрежа. И цялата мрежа е основана на 3. Навсякъде виждаме съединение на шестстранни … шестстранни плочки. Навсякъде страните на тези плочки съвпадат и имаме съединение на три неща. При всяко съединение имаме три неща, които се срещат.

ДУ: Любопитен съм дали това има нещо общо с фракталната математика? Защото когато започнеш да увеличаваш едно множество на Манделброт, навлизаш навътре и навътре и виждаш една и съща структура, която се появява отново и отново.

ПП: Да, и виждаш, че всички фигури имат шест страни, след като достигнеш до тяхната основа.

ДУ: Ах! Имаш ли идея какво е казал Тесла за числото 3?

ПП: Дядо ми бе дясната ръка на Тесла тук, в Колорадо Спрингс. И аз имам цялата тази информация, на която съм бил научен още като дете. Да, Тесла е знаел това.

Тесла бе един невероятен инженер, но той очевидно бе посещаван (от извънземни).

ДУ: Разбирам.

ПП: Той обаче беше наясно с това, за което те съжаляваха. Но това е … Ха, ха.

Колкото до нас, той ни изкара ангелите от страх, така че го преследваха през целия му живот.

ДУ: Хм-м. Добре. Е, това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод. Има още много какво да разговаряме за Антарктика и за тази удивителна история около числото 3, и за хората, които естествено са броели по този начин, защото това е било присъщо на физиологията им.

Всичко това и повече следва в предстоящия епизод на Космическо разкритие. Аз съм тук заедно с Пит Питърсън. Благодаря ви, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и днес имаме специална изненада за вас.

Това е Пит Питърсън, който се завръща година след последния ни съвместен запис, и сега има много повече неща, които е бил упълномощен да ни разкаже.

Пит, добре дошъл в предаването.

Пит Питърсън: Благодаря.

ДУ: Ти имаш толкова много познания. Доста ми е трудно да преценя за какво можем да разговаряме на първо място. Може би едно добро начало би бил разговор за пирамидите. В Мезоамерика има повече от 500 пирамиди, изградени от гигантски блокове. В Египет има между 100 и 120 такива пирамиди. Също така, има много други култури по света, които са възприели идеята да изрежат изключително точно гигантски каменни блокове и да изградят от тях удивителни монументални структури.

Всички биха искали за узнаят каква е „вътрешната информация” по този въпрос. На основа твоя личен опит със свръх секретните правителствени програми, какво хората от тези програми предполагат, че се случва там? Те имат ли някаква представа как са били построени тези монументи? Това има ли нещо общо с извънземните?

ПП: Първо, ще направя малко отстъпление, за да поясня, че когато бях малък, аз се научих да чета твърде рано. И областите, които ме интересуваха най-силно, бяха антропология и археология, неща като гроба на Тутанкамон и пр. Така че аз исках да стана антрополог/археолог. По тази причина всеки път, когато имах възможност да си пъхна носа в древната археология, аз го правех.

ДУ: О кей.

ПП: Те очевидно са били построени със знания на извънземните или най-малко с древни знания, много по-стари от хората, които са ги изградили.

ДУ: Разбирам.

ПП: По онова време е имало класа на духовниците, която е притежавала доста познания. Имало е класа на учените с много познания. И те са били на върха на онези общества.

ДУ: Хм.

ПП: Така че това са знания, които ние не сме притежавали в по-късни периоди, защото тези общества или са се преместили някъде другаде, или са загинали по някаква причина. В редица случаи това е било в резултат на войни.

Тези неща са били построени, защото, помисли си само – това е концентрация на маса. Даже Земята не е изградена само от скали, докато тези монументи са изцяло от камък. Те са много, много тежки. Те са били построени според конкретни … те ги наричат „религиозни математически структури”.

ДУ: Ъ-хъ.

ПП: Според техните разбирания, поначало това са били неща основани на религия или философия. На второ място, те са се нуждаели от информационната структура и от информационното поле, генерирано от тази голяма маса, поставена в конкретна форма на дадено място и в дадено време.

И това им е позволявало да провеждат церемонии. Това им е позволявало да провеждат, така да ги наречем, извънземни комуникации.

ДУ: Хм.

ПП: Това е усилвало – не зная какви други думи да употребя  – психичните способности на духовниците, които са ги използвали.

ДУ: Мислиш ли, Пит, че е възниквало някакъв вид усилване на духовния аспект на цивилизацията, където пирамидата или съответната гигантска структура е бивала построена?

ПП: Категорично. Мисля че вместо „духовен” бих използвал термина „информационен”.

ДУ: О кей. Какъв е бил характерът на духовния, или както ти казваш, „информационния“ ефект върху обществото? Какво са чувствали хората? Или как са се променяли след построяването на пирамидата? Как са изглеждали нещата?

ПП: Ние живеем в нещо като три отделни вселени, които са една в друга, без граници помежду им.

ДУ: Ъ-хъ.

ПП: И болшинството от нещата, които правим през живота си, протичат в две от тези полета. И в основата на това е информационното поле, което е отговорно за това, което религиите наричат душата или духа. То е отговорно за голяма част от случващото се при явления, като виждане от разстояние или влияние от разстояние. В голямата си част то е свързано с лидерски способности и с това, което днес наричаме престъпни групировки …

ДУ: Хм.

ПП: … и с хората, които притежават повече познания от обикновения човек. Те имат различен тренинг. Те имат твърде различна ДНК. Това са останки от много древни, много, много древни същества, населявали тази планета по различно време, което датира вероятно преди 200 милиона години или повече.

ДУ: Хм.

ПП: И това стои зад всички езотерични и духовни писания по света, въпреки привидните различия в религиите. Една религия притежава власт само поради това, което тези, които са на върха й, знаят, за разлика от обикновения човек. 

ДУ: Нека те попитам следното: Кой според теб стои зад тези огромни каменни блокове, използвани за тези гигантски структури? Греъм Хенкок и други като него отбелязват, че в съвременния свят не съществуват кранове, способни да повдигнат тези каменни блокове. Ти как мислиш, че те са били придвижвани?

ПП: О, те са били премествани с антигравитационни устройства или с антигравитационна мисъл.

ДУ: Какво бихме видели, ако присъствахме там, докато това се е случвало?

ПП: Би видял как те плават във въздуха и няколко души ги придвижват.

ДУ: Някои от пирамидите са широко известни – тези в Египет, в Мезоамерика. Имаме обаче някои доста странни неща, неизвестни на болшинството хора, като например стоте пирамиди в Китай, които са с формата на пресечени пирамиди и изглеждат като тези в Мезоамерика. Защо мислиш, че всички тези различни култури по света са строили структури толкова подобни една на друга?

ПП: Защото формата е тази, която придава силата на конструкцията. Тя е, която ни подсказва с какво тази конструкция е била полезна за хората, които са я използвали. Болшинството пресечени пирамиди са имали остри върхове.

ДУ: Хм.

ПП: С течение на времето технологиите са напредвали и хората са се научили да изграждат връхната малка пирамида, която се е помествала на плоската горна част и те са успявали да постигат това, доколкото мога да го опиша на английски, чрез въображението си.

Тази горна част е присъствала физически, но в същото време е била нещо въображаемо, нещо призовано чрез мисълта.

ДУ: Нещо като енергийна структура?

ПП: Като информационна структура. Информационната структура може да включва или да не включва нещо физическо, като тя включва и енергия. Тя включва и знание за формата.

Ако погледнеш … Тибетците не са древна цивилизация, но те притежават янтри (ритми) и форми, които са много, много мощни и които използват в своите пясъчни картини, в своите молитвени колела, в своите тъкани, във временните си рисунки, които те изграждат, за да привлекат някакви сили и да накарат определени неща да се случват. Има някои общества, които наричат това свещени графики.

ДУ: Ъ-хъ.

ПП: И вероятно те притежават повече сила от физическите неща.

ДУ: Как тези пирамиди са били използвани за комуникация с извънземните? Как е ставало това?

ПП: Това не е било предназначението им. Искам да кажа, че хората са изпълнявали ритуали и други неща вътре в пирамидите, като са ги третирали като свещени структури.

ДУ: Ъ-хъ.

ПП: Точно както в църквата. Много хора ходят на църква, където се молят. Така че тя се явява център на нещо като психична или свещена дейност, но те са използвали пирамидите за друго. Те са влизали там, защото пирамидите са генерирали полета, информационни полета, които са били твърде мощни. Това обаче е различно от действието на нашите комуникации. Това е нещо абсолютно извън физическата реалност.

ДУ: Има ли пирамиди, които са ти известни, или други подобни структури, които все още не са били открити?

ПП: О, има много такива. Има доста подземни градове, които притежават пирамиди – древни подземни градове. Има някои, които не са били открити. Има някои, които са били запълнени от естествени явления под земята. Имало е няколко различни наводнения, които са ги напълнили с пясък или с тиня, и те са останали заровени под земята. Те са били лесно картографирани, случайно, чрез шпионски спътници, които сме построили, за да търсим подземни лаборатории.

ДУ: Хм.

ПП: Говори се за множество такива подземни структури, които са под океана, но никой не прави нищо по въпроса.

ДУ: Има ли пирамиди в Охайо, които не са били оповестени?

ПП: Не познавам такива, които да не са били обявени.

ДУ: Разбирам.

ПП: Така че те в момента ги разравят. Има три пирамиди, които са ми известни и които съм видял, които са три пъти по-големи от най-голямата пирамида в Египет.

ДУ: Уха!

ПП: Те са били част от един град с 15 милиона жители …

ДУ: Хм.

ПП: … който е бил открит там. За този град е писано малко в Книгата на Мормоните например. Книгата на Мормоните не е Книгата на Мормон, считана от мормоните за тяхната библия. Това е история на американските индианци и тя касае далечно минало. Сега те изкопават там доста неща.

Има много закони свързани с археологичните разкопки и проблемът е, че върху най-долните пластове има изградени други градове. Три четвърти от територията на този древен град е застроена с други градове.

ДУ: Много от книгите, които съм чел за могилите и за това кога са били за първи път разкопавани, описват събития назад във времето чак до прекосяването на Америка от Луис и Кларк*) и там се говори, че те са откривали често гигантски скелети на хора, които са били високи 3 и повече метра. Ти знаеш ли нещо за тези великани и за връзката им с тези могили или пирамиди?

*) Става дума за „Експедицията на Луис и Кларк”, по имената на капитан Мериуедър Луис и подпоручик Уилям Кларк, предвождали първата американска експедиция, съставена от военни доброволци, прекосила западната част на САЩ от гр. Сейнт Луис до Тихоокеанското крайбрежие от м. май 1804 до м. септември 1806 г. – Бел. прев.

ПП: Това са били хората, живели тук по онова време, които са строили тези неща и които са се размножавали заедно с … Имало е една продължила дълго, дълго програма за размножаване съвместно със земляните.

Когато бях дете, ние посещавахме музеи и там имаше скелети на червенокоси хора. Червената коса винаги изглеждаше запазена. Имаше музеи, особено в Орегон, където бяха изложени скелети на хора, високи около 4 метра.

ДУ: Уха! Просто изложени ей така?!

ПП: Да, изложени на показ. Наблизо имаше място, където те са добивали обсидиан за изработка на примитивни сечива. Това е било веднага след като те са пристигнали на Земята и са се нуждаели от оръжия, и не са открили стомана, мед или жилязо.

ДУ: „Пристигнали на Земята.” Искаш да кажеш, че гигантите са били извънземни хора?

ПП: Извънземни.

ДУ: О кей. Знаеш ли откъде са дошли те?

ПП: Ние нямаме представа откъде са дошли. Има някои, за които знаем това. Те са били от Арктур.

ДУ: Накратко, ти казваш че огромни, извънземни, човекоподобни хора, които изглеждат почти като нас, но са били по-високи, по някакъв начин са пристигнали тук. В същото време ти казваш, че те е трябвало да изработват оръжия от обсидиан. Защо не са използвали лазерни оръжия или други подобни неща?

ПП: Колко души можеш да поместиш в един космически кораб?

ДУ: Предполагам, че зависи от размера на кораба.

ПП: След това ти кацаш на една планета и какво имаш? Когато отидохме на Марс, ние трябваше да трансформираме това, което намерихме там. Същото се отнася и когато отидохме на обратната страна на Луната. Ние не отидохме там и не открихме готови купчини стомана, или купчини алуминий и купчини греди.

ДУ: Разбирам.

ПП: Така че ти идваш тук и ти трябва определен период от време, който може да бъде дълъг. Сега ние говорим за един от нашите псевдо врагове, като Северна Корея или Русия, които може да ни пуснат няколко електронни бомби, които да ни върнат вероятно 90-100 години, преди да имаме даже електричество и тогава ще трябва да започнем да създаваме всичко отначало.

И ние няма да разполагаме с трансформатори и подобни неща. Няма да имаме запаси от тях, с които да заместим това, което някой е взривил.

Когато пристигнеш на една необитавана планета или система от планети, ти не откриваш там всички необходими инструменти. Ти трябва да си построиш инструменти, с които да построиш други инструменти, с които да произведеш даден продукт.

ДУ: Забелязал съм, че според документацията, която описва тези гигантски скелети – тъй като аз съм се запознавал със стотици такива документи – изглежда че те имат удължени черепи, в сравнение с нас, което предполага, че мозъците им са били по-големи от нашите, пропорционално на техните размери.

ПП: Те са били вероятно пет или шест пъти по-големи от нашите. Мозъкът … Ако погледнеш формата на тялото на един октопод или на един калмар, особено на калмара, мисля, че това вероятно са дегенерирали ДНК продукти на този вид хора, защото погледнати отстрани изглеждат точно така.

Имаш една предна част на кортекса, след което има нещо прилично на торба, което виси назад. Така са изглеждали техните мозъци. Така са изглеждали техните черепи. 

ДУ: Доколкото знаеш, тези гиганти манипулирали ли са земната ДНК? Те опитвали ли са да се размножават с нас?

ПП: Разбира се, абсолютно. Те са се опитвали да се размножават със земните жени. Нека си представим какво бихме направили ние на тяхно място. На болшинството наши космически кораби има предимно мъже и ако отидеш някъде и знаеш, че си с еднопосочен билет, ти проявяваш творчество.

Между другото, не всички от тях са притежавали този тип структура на черепа. Всъщност това е важало за много малко от тях. Някои от тях са имали същата форма на черепа като нас.

ДУ: Това били ли са различни раси?

ПП: Различни раси, много, много различни раси.

ДУ: Значи тези гиганти идват тук с какво … просто ще предположа. Тъй като ти каза, че коренните жители са строяли пирамидите и кастата на свещениците е контактувала с извънземните … предполагам, че тези гиганти са били една от тези групи извънземни.

ПП: Не, кастата на свещениците са били извънземни.

ДУ: О, така ли?! Дали тези гиганти са донесли със себе си антигравитационна технология?

ПП: Мнозина от тях са пристигнали по този начин.

ДУ: О кей.

ПП: Отново, когато кацнеш на една абсолютно примитивна планета, нужен е определен период от време … особено когато трябва да промениш своята ДНК, за да можеш да живееш на тази планета, да дишаш местните газове и да не се отровиш от някои от тях, които не са отровни за местните жители, но са отровни за теб.

Аз съм относително сигурен според неща, които зная и съм видял … тъй като аз съм учен, но също така и аматьор антрополог и археолог … мисля, че тук е имало хора … Имал съм няколко пъти достъп до Голямата Александрийска библиотека, която ние наричаме Библиотека на Ватикана.

ДУ: Разбирам.

ПП: Там има различни етажи, според това колко древни са съхраняваните материали. Минаваш през няколко нива, където е имало писменост, след което има няколко нива, където е нямало писменост.

Ние сме имали цивилизации, които са възниквали и изчезвали, възниквали и изчезвали, възниквали и изчезвали. Някои са се изместили на друго място, защото основната причина да отидат на друга планета … Това е един скъпо струващ процес, независимо кой си и какво притежаваш. Той отнема време и струва скъпо.

Те са дошли тук, за да добият суровини.

ДУ: Колко далече във времето мислиш, че на Земята е имало цивилизации, които са били интелигентни и са изчезнали?

ПП: Мисля, че най-малко преди 200 – 250 милиона години.

ДУ: 250 милиона години?!

ПП: Точно така. Искам да кажа, че за това съществуват доказателства. Например във въглищните мини, ние имахме въглищни мини, дълбоки между 1000 и 1200 метра. И във въглищната маса са открити астролабии, които са астрономически уреди за навигация най-малко през тази галактика, през Млечния път. В известно отношение те са били полу-примитивни, но абсолютно годни за работа.

ДУ: Ако тези гиганти са пристигнали тук с технология, която може да повдига камъни и да ги накара да плуват във въздуха, те правили ли са нещо под земята? Могли ли са да манипулират камъка под земята, да изграждат каверни и подобни неща?

ПП: Ами, имаше доста каверни, които … отново, в началото, когато са дошли, тук е имало само естествени образувания.

Има много места на Земята, поради типа на земната структура, както в Арканзас, много варовик … Варовикът ерозира твърде бързо от водата. Там има редица естествени каверни, както и в Ню Мексико. Те първоначално са населявали тези места, защото са се нуждаели от защита от Слънцето, което преминава през един цикъл от 29,000 години. Сега то навлиза в такъв цикъл, при който може би всички ние ще трябва да отидем да живеем под земята.

Под земята има много най-различни неща. Те са строили под земята. Под земята има доста неща. Посетил съм редица магистрали, както ги наричам, под Южна Америка, които са добре известни и добре документирани. Влизаш в тези подземни тунели и те се оказват най-малко големи колкото тунела, който построиха под океана между Англия и Франция.

ДУ: Уха! Кажи ми как изглеждат тези тунели под Южна Америка, които си видял. Ако влезеш в един от тях … защото всеки би искал да ги види, но това не е разрешено. Не мисля, че някой е успял да ги филмира.

ПП: О, за това има изписани книги и книги.

ДУ: Да, но никой не е успял да ги заснеме на филм. Така че ако си ги виждал лично, би ли ни ги описал?

ПП: Виждал съм тунели с плоско дъно и овална останала част. Те приличат много на естествени вулканични тунели, но не са такива. Те са изкуствено построени.
Стените са като от стъкло, но гъвкав вид стъкло. И те продължават с километри и километри, и километри. 

Бил съм на едно малко превозно средство като лунно бъги, с което организират турове… Мисля, че преминах около 200 км. в един от тези тунели.

ДУ: Уха!

ПП: В една част от живота си съм бил пътен инженер и мога да кажа, че тези тунели очевидно са изградени от инженери. Те не биха възникнали естествено по този начин, даже ако са били дело на някого, който не е бил твърде способен инженер.

Когато строиш един тунел и по пътя срещнеш определено възвишение, той се издига постепенно, преминава в дъга, след което постепенно се снишава до равно.

ДУ: Помогни ми да си го представя. Ти говориш за  стени, които са изваяни като с лазер? Нещо от този род?

ПП: Да.

ДУ: И ти казваш, че те са подобни на стъкло …

ПП: Все едно, че са били прокопани с огромна овална пробивна машина.

ДУ: Но тунелът е бил плосък в долната си част?

ПП: Има места в ранните тунели … Спомни си, че с времето нещата прогресират, технологиите напредват. Има места, които те са прокопавали в началото, където се виждат следи по стените от някакво пробивно устройство, подобно на глава за пробиване на нефтени кладенци. За това няма инженерно обяснение. Просто по онова време такива са били използваните пробивни машини.

По-късно те са напреднали и са използвали, предполагам, лазерни технологии.

ДУ: Защо хората ще правят нещо под земята, което далече надвишава височината на главите им? Те не биха изграждали толкова голямо пространство, без да имат нужда от него.

ПП: Защото са имали нужда от въздушния поток.

ДУ: Ох!

ПП: Или от кислородния поток, или от газовия поток.

ДУ: Тези тунели водят ли до градове, или това са просто дълги пътища? Има ли други …

ПП: Ами тези, които съм виждал в Южна Америка, изглеждаха като пътища.

ДУ: Но пътища за къде? Има ли …

ПП: Бих искал да зная.

ДУ: О кей.

ПП:  Както казах, пропътувах 200 км., след което се обърнахме и се върнахме. Горивото ни свърши.

ДУ: Видя ли някакви надписи по стените?

ПП: О, абсолютно.

ДУ: Наистина?!

ПП: Там имаше символи, янтри. Имаше янтри, предпазващи хората. Имаше янтри, за да поддържат стъклото гъвкаво.

ДУ: Искаш да кажеш янтри, подобни на мандали?

ПП: Да, като мандали.

ДУ: Уха! Геометрични форми.

ПП: Геометрични форми.

ДУ: Интересно. Те бяха просто издълбани в стъклото, или имаше и оцветявания?

ПП: Това бяха гравюри, но в много случаи имаше и нанесени върху тях цветове.

ДУ: Виждал ли си изображения на хора, на космически кораби или подобни интересни неща?

ПП: Никога не съм видял изображения на космически кораби, но съм виждал … На доста от тях имаше изобразени хора.

ДУ: Хм. Те изглеждаха ли като нас, или имаше нещо особено?

ПП: Изглеждаха нормално … малко по-различни от нас. Имаше твърде високи, повече от два метра, както и такива високи около метър и двадесет. Така че имаше разнообразие в изображенията, което вероятно отразяваше различията в хората, живели по онова време там. Имаше високи и ниски хора, както и такива с нашите размери.

ДУ: Имаше ли различни размери при хората, изобразени на едно и също място?

ПП: Понякога имаше, понякога не.

ДУ: Знаеш ли някой да е откривал технологични дрънкулки по тези места, нещо като холограми или лазери?

ПП: Не зная за нищо такова, открито в Южна Америка.

ДУ: О кей.

ПП: Търсил съм такива неща, защото аз съм техничар. Това е едно от нещата, които обикновено търся да намеря. Например открих тонове неща в Британския музей, които са откраднали от хора, които са … Както знаеш, по някое време британците са владели света.

След това в Британския музей и в долните етажи на Смитсоновия институт, за Бога, там има множество етажи с всякакви неща, за които те нямат и най-малка представа какво представляват.

ДУ: Има ли нещо, което да си видял в Британския музей или в Смитсоновия институт, което да е било толкова удивително, очевидно технологично, като например някаква интересна метална форма, която е изглеждала футуристично?  Да си виждал нещо подобно?

ПП: Подобни неща не, но съм виждал кораби. Виждал съм превозни средства.

ДУ: Наистина?!

ПП: Да, и самите структури … там имаше структури, предназначени да предпазват от слънцето и от дъжда, за оцеляване. Не видях хора, каквито би очаквал да видиш в Ню Йорк, както и изискани в архитектурно отношение домове и подобни неща. Не видях много подобни неща. Казвам това по-скоро от антропологична, отколкото от инженерна гледна точка.

Очевидно хората от онези времена са притежавали доста напреднали строителни технологии, но входовете на тунелите им бяха твърде … груби. Когато са ги строили, те вероятно са търсели минерали, както и място за помещаване на повече хора, защото е имало твърде много хора, които са ни известни и които са дошли тук, защото техните планети са се разпадали или тяхната система се е разпадала.

Ние се намираме на място, където нашата планета ще премине през едно такова изпитание, през което е преминавала 12 или 13 пъти в своята история, която ми е известна, защото ние имаме този 29,000-годишен слънчев цикъл.

ДУ: По-рано в това интервю ти спомена, че съществуват подземни градове, в които има пирамиди.

ПП: Да.

ДУ: Можеш ли да ни кажеш нещо повече за това и дали то има връзка с тези тунели?

ПП: Ами да, би трябвало да има връзка с тунелите, защото това е начинът за достигане до тези градове.

ДУ: О кей.

ПП: А има градове, които са доста големи. Има един с голям водопад, който е осветен, вероятно с прожектор от около 300,000 свещи. Той вероятно извира от една планина в Юта, където съм бил многократно. Това е една планина, висока около 4,000 метра, твърде близо до населено място.

Там има няколко различни пещери, които са комерсиализирани, вероятно от правителството, или от частни лица. Не съм сигурен от кого, но аз съм бил там. В някои от тези пещери можеш да навлезеш до 30 км. Има едно езеро, на което не можеш да видиш отсрещната страна. Там има един водопад.

Качвал съм се до върха на тази планина, когато бях доста по-млад и в много по-добра кондиция. Качвал съм се до височина 4,000 м. И почвата там е пълна с мидени черупки, древни мидени черупки.

ДУ: Хм.

ПП: Така че цялата планина се е издигнала след времето, когато сме имали тези конкретни видове раменоноги и други морски създания.

ДУ: Ако в подземните градове са били открити пирамиди, те същия строеж ли имат като пирамидите, които виждаме на земята? С други думи, те изградени ли са от каменни блокове, които прилягат точно един към друг? Или има нещо по-странно относно тези пирамиди, различно от това, което виждаме на земята?

ПП: Не съм видял нищо по-странно. Те са изградени от материали, които обикновено се намират в околността.

ДУ: О кей.

ПП: И помни, че ние ги строим заради тяхната форма, тъй като тази форма касае една трета от вселената по отношение на информацията.

ДУ: Разбирам. Направил съм много епизоди от серията Мъдри учения, които разказват за технологията на пирамидите и как тяхната форма всъщност създава тези ефекти – твърде странни ефекти.

ПП: Абсолютно.

ДУ: Значи ти казваш, че има една цивилизация, при която пирамидите не достигат до тавана на тези места във вътрешността на Земята.

ПП: Не достигат. Също така, ние говорихме по-рано за пресечените пирамиди. Под земята има пресечени пирамиди. Те са от по-ново време, защото ние сме се научили как да … подобно на Хеопсовата пирамида. Ние знаем, че тя е имала облицовъчни камъни, които са я покривали и които са запълвали това, което в момента изглежда като стъпала.

ДУ: Точно така, облицовъчни камъни.

ПП: Тези облицовъчни камъни са покривали донякъде, след което е нямало облицовка. Останалата част на пирамидата е съдържала информация и тази информация се е намирала на върха и е излъчвала нагоре.

ДУ: Има ли градове, в които някои от хората, които са ги изградили, действително все още живеят там и са оцелели?

ПП: Единственият такъв град, който ми е известен, е в Антарктика.

ДУ: Можеш ли да ни разкажеш малко за него?

ПП: Там е имало катастрофа на космически кораб преди около 200,000 години. По онова време там е имало тропически климат. Имало е палми. Сега това се намира около 5,5 км. под леда. Там се провеждат разкопки. Там копаят един огромен тунел.

Много от тези древни неща изглеждат като някои от ранните научно фантастични филми, в които са се опитвали да си представят бъдещето, но то е било доста по-различно от случилото се. Ние прогресирахме особено бързо. Моите родители са дошли тук в покрити вагони. Така че има невероятен напредък в технологиите. Свидетели сме на  категорична промяна в технологиите.

Най-ранните неща се намират под два или три пласта останки от други цивилизации и са много древни, от много древна цивилизация, която вероятно е използвала навигационни инструменти със зъбчати колела. Съотношенията на тези зъбчати колела обаче са били предназначени да съответстват на тази галактика.

ДУ: Тогава какво ще открием в Антарктика, ако достигнем до истината?

ПП: Ще откриете няколко културни пласта, които ще разкрият какво е представлявала всяка от съответните цивилизации, съществували там.

Само последният, най-горен пласт, прилича на Антарктика. Преди това тя е била тропически остров. Била е също така част от доста по-голям остров. Вероятно това са били части от Атлантида.

Защото има няколко части от Атлантида, които откриваме в океана – части, които са останали. Имало е много части, които са били силно радиоактивни и са все още радиоактивни. Части, които са били разрушени.

Долу обаче едно от нещата, които ще откриете, са тези хора, най-ранните хора живели там, които са били великани. Някои от тях, доколкото разбирам, са били високи до 11 метра.

ДУ: Уха! Е, много ми е неприятно да прекъснем тук, Пит, но това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод. Аз съм Дейвид Уилкок. Това е Космическо разкритие и ви благодаря, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. Тук отговаряме на вашите въпроси, за да поддържаме нашия двустранен диалог.

Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Ето и първия въпрос, който имаме тук. Любопитен съм как ще му отговориш.

„Ако имаме едно същество, което е от четвърта категория плътност, дали то ще притежава уникални психически качества, които ние нямаме и които ще му позволяват да вижда същества, които не притежават плът от нашата перспектива?“

КГ: О, това е интересен въпрос.

Мисля, че някои от тях най-малко ще притежават способност да виждат безплътни същества. Във всички случаи те наистина притежават доста по-развити способности от нас.

ДУ: Хм. Интересно. Добре, ето и един въпрос, който наистина намирам за интересен, защото съм говорил толкова много относно това слънчево изригване. Мисля, че зная как ще отговориш, но е възможно и да ни изненадаш.

„Защо има значение дали Земния съюз ще договори частично Разкритие, което да протече през следващите сто години, или Пълно Разкритие, ако така нареченото Събитие със сигурност ще настъпи?“

КГ: Събитието може да се окаже различно от това, което всеки от нас си мисли. Това Събитие може да бъде просто катализатор за разсекретяване на определени технологии. То може да бъде серия от вече описани слънчеви явления. Някои от тях е възможно да засегнат енергийните мрежи или определени технологии с интегрални схеми, които да престанат да работят, след което тези технологии ще трябва да бъдат подменени с нови технологии.

Хората от Съюза мислят, че това е най-добрата възможност за въвеждането на нови технологии.

ДУ: Хм. Много интересно. Следващият въпрос се доближава в определен смисъл до предишния: „Съюза и тези, които му се противопоставят, наясно ли са с предстоящите събития и с това как всичко предстои да се промени?”

КГ: Съюза, както и всички тези различни групировки, са съставени от по-малки групи, всяка от които има своя идея за това какво предстои да се случи. Някои от тях очакват да настъпи събитие подобно на Възнесение. Други очаквят просто масов хаос и загуба на определени технологии. Някои очакват доста смъртни случаи. Така че няма един краен резултат, за който всички те да се подготвят.

ДУ: Ти бе споменал, че в Тайната космическа програма всъщност са излагали хора на определени енергийни въздействия, подобни на тези, които очакват да настъпят след Събитието.

КГ: Предшестващи Събитието.

ДУ: Можеш ли да опишеш отново какви са били тези експерименти и дали всички са разполагали с тази информация?

КГ: Да, всички разбират … че те са получили информация от космическите кораби на ВМС, които са достигнали до пределите на тази енергийна аномалия. Така са наричали те Събитието в началото. Хората, достигнали до тези части на галактиката, са били засегнати от енергията. И те започнали да провеждат различни тестове, подлагайки хора на енергийни въздействия. Това са били както положително настроени, така и отрицателно настроени хора, за да видят как те биха реагирали.

Тези хора са изпълнявали определени поставени им задачи, без да подозират, че върху тях се провеждат експерименти. И хората, които са били отрицателно настроени, ставали по-нервни, страдали от клаустрофобия и не можели да понасят условията. От друга страна, тези с положителна нагласа започвали да подобряват настроението си, да се усмихват, да мечтаят и не са били засегнати от други променливи, използвани за въздействие по време на експериментите.

ДУ: Ти казваш, че това е било изследване на ВМС и че тези резултати са били споделени с всички групировки на Съюза?

КГ: Да, Съюза разполага с тази информация. Със същата информация разполагат и престъпните групировки.

ДУ: О кей, но въпреки факта, че тези енергийни въздействия изглежда усилват вътрешните нагласи на хората, предполагам, че все още учените спорят относно въздействията върху колективното ни съзнание.

КГ: Правилно. Също така присъства и аспектът, че някои хора искат да превърнат тези енергийни въздействия в оръжие. Те притежават най-различни планове. Те са изучавали тези явления от дълго време.

ДУ: О кей. Ето и следващия въпрос: „В Закона за Единството се говори за осем категории плътност, при които осмата е равносилна на завръщане към единството на вселената. Тогава можеш ли да поясниш какво представлява деветата категория плътност?”

КГ: Не познавам всички различни октави. Бяха ми казали, че октавите, които се завръщат до Първоизточника … Ако това няма край, изглежда че тези нива се простират безкрайно.

ДУ: „Ра-Тиър-Ер и другите двама, които използват същата представка към имената си, дали са свързани по някакъв начин с едно и също същество, което е предавало информацията, записана като материал с наименование Закон за Единството?”

КГ: Те са потвърдили, че са свързани с комуникирането на материала Закон за Единството.

ДУ: „След като е била върната твоята нормална възраст, макар сега в биологично отношение да си на 45 години, дали твоята Душа е в действителност на 65 години?”

КГ: Би трябвало да отговоря „да”, защото все още ми остават няколко допълнителни години от преживявания.

ДУ: „СССР и руските лидери участвали ли са в Тайните космически програми?”

КГ: Абсолютно, категорично след 1980-те. Преди края на Студената война ние вече работехме заедно с тях на много високо ниво. Дали определени генерали на СССР са знаели? Не, те бяха … Генералите от двете страни вярваха, че Студената война е нещо реално и бяха напълно ангажирани с тази война. Над тях нещата се развиваха на различно ниво, в отделни изолирани информационно една от друга клетки, с цел упражняване на контрол, при което руснаци и американци работеха съвместно.

ДУ: Когато видяхме книгата „Алтернатива 3”, която се появи през 1970-те, тя описваше тайно съглашателство между САЩ и СССР още преди това. Ако се опрем на такива данни, мислиш ли, че това сътрудничество датира отпреди 1980-те?

КГ: Да, особено ранните космически програми бяха определено съвместни програми. Те датират твърде много назад във времето.

ДУ: Искам да споделя с теб нещо, което един от моите други свидетели ми каза, и бих искал да чуя твоето мнение.

Той е получил назначение през 1980-те в една от най-сериозните разузнавателни агенции. Няма да я назова по име. И той е бил наистина шокиран, защото ми каза, че когато попитал: „Ние не сме ли във война със СССР?”, там просто започнали да се смеят и му отговорили: „Това е само за вестниците”.

Мислиш ли, че много хора, получили подобни назначения в разузнаването, биха открили в даден момент, че цялата тази ядрена заплаха на Студената война е била просто един фарс?

КГ: След като видят доста от нещата, които се случват зад сцената, сигурен съм, че в крайна сметка те ще достигнат до този извод. Не мисля обаче, че това е било общодостъпна информация.

ДУ: Имаш ли последна информация относно текущите преговори и дали ще имаме частично Разкритие, или Пълно Разкритие?

КГ: Точно сега има голям застой в преговорите между Съюза и техните пълномощници сред военните на САЩ от една страна, и това, което хората наричат Правителство в сянка, състоящо се основно от хора от разузнаването и банкерите. За момента не се усеща никакво движение.

Достигнат е моментът, при който военните вярват, че няма мирно решение на въпроса за отнемане властта на престъпните групировки. Те считат, че ще се наложи извършването на военен преврат. Те също така мислят, че един военен преврат ще смекчи всякакъв тип гражданско недоволство, което би избухнало.

ДУ: „Дали предпочитаният от престъпните групировки начин на разкритие предполага бавното изтичане на информация, което наблюдаваме в момента? Имало ли е компютърни системи с изкуствен интелект, използвани за предсказване на бъдещи събития и съответно за разработване на стратегия за частично разкритие?”

КГ: Тези групи определено са използвали технологии с изкуствен интелект, за да добият представа какво се случва при различни вероятностни бъдещи сценарии.

Според това, което съм разбрал, в последно време тази технология не се е оказала надеждна за техните цели. Случило се е нещо, може би подобно на Ефекта Мандела, кой знае, което е направило тази технология по-малко полезна от преди. В миналото обаче те определено са използвали тази технология. Ето защо толкова много пъти е съществувала възможност за сваляне от власт на тези престъпни групоривки, но те са намирали начин да избегнат това всеки път с помощта на тази технология.

ДУ: Така че въпросът по същество е дали престъпните групировки предпочитат този бавен, постепенен процес на разкритие „капка по капка”, на който вече сме свидетели, или може би съществува вариант, при който те предпочитат нанасянето на големия удар?

КГ: Ами, имаше един план за няколко големи удара, не за Пълно Разкритие, но все пак за разкрития, които определено да привлекат вниманието на всяко човешко същество на планетата.

Идеята е, ако започне да излиза информация за техните престъпления срещу човечеството, и – бум: „Ние открихме пирамиди под океана”. Бум: „Ние открихме странни артефакти в Антарктика”, и т.н. Все с цел отвличане на вниманието и извеждане от равновесие. Така че те ще използват разкритията и като начин за отвличане на вниманието, и за манипулиране.

ДУ: „Има ли ограничение колко пъти можеш да изпратиш някого назад във времето преди настъпването на неизбежни здравословни последици или други събития?”

КГ: Определено, особено при по-ранните технологии, прилагани с тази цел. Биват използвани толкова високи електромагнитни полета, че когато хората прекарат 20 години в космическата програма под влиянието на тези полета, те получават множество странични ефекти: Времева дименсия, различни неврологични проблеми, странна скованост на части на тялото. 

Така че, да, при използването на тази технология, особено преди доста време, многократното изпращане на някого назад във времето имаше ефект подобен на този, който се получава, когато работиш в машинно помещение с един от тези торсионни двигатели. Това води до износване на фарадеевите костюми, които приличат на метална мрежа и покриват цялото тяло. Така че, да, това нанася доста поражения на неврологичната система.

ДУ: Има ли някакви противопоказания за продължителността на живота на хората, които са работили в Тайната космическа програма?

КГ: Да. Обикновено хора, които или са се пенсионирали, или са преминали през програмата „20 и обратно” като мен, за известно време имат множество неврологични проблеми. Качеството на живота им спада надолу, надолу, надолу и продължителността на живота им не е като тази на останалата част от населението. Това е цената, която те заплащат, и болшинството от тях приемат това съзнателно.

ДУ: Едно от нещата, които описахме в предишно предаване, е, че ти си получил нова информация, според която си участвал в повече от една програма „20 и обратно”. Тогава как тази нова информация се отнася към въпроса, който разискваме – има ли граница на това колко пъти някой може да бъде изпращан назад във времето?

КГ: Да. Тази информация ми бе предадена чрез Гонзалес, когато бях подложен на медицински преглед в космическия кораб на Маите. И когато се видяхме за първи път, те всъщност са подтиснали спомените ми от две такива „20 и обратно” програми.

Защото когато претърпях очната операция, когато имах отлепване на ретината, същото, което се получава при астронавтите, аз имах пълно възвръщане на спомените от всичките три програми „20 и обратно”.

ДУ: Ох!

КГ: Аз бях почти на прага на самоубийството. Нещата бяха наистина зле.

След това те се появиха и ми помогнаха в отстраняването на част от емоционалната ми енергия, свързана със спомените от тези програми, и при потискането на спомените от останалите две програми. Тези потиснати спомени биха ми попречили да водя нормален живот.

ДУ: Ако приемем, че сега ти си лице, което помни, че е участвало в три програми „20 и обратно”, това означава ли, че възрастта на твоята душа е около 105 години или нещо подобно?

КГ: Да, нещо подобно. Тогава как това  влияе на здравето ми и на способността да функционирам нормално? Това определено има странични ефекти. Претърпях редица операции на ръцете поради неврологични проблеми, които се срещат често в случаи като моя. Започвам да имам известни проблеми с паметта си, като например изведнъж забравям обикновени думи от своя речник. Все едно, че са били изтрити.

ДУ: Разбирам.

КГ: Така че да, има различни последици, с които трябва да се справям в момента.

ДУ: Познаваш ли някого, който е имал преживявания в четири, пет или повече програми „20 и обратно”? Случват ли се въобще такива неща?

КГ: Не, не съм срещал. Нямам представа.

ДУ: Известно ли ти е някой да е умрял след участието си в програма „20 и обратно”?

КГ: Зная, че хора са умирали, докато са били в такава програма, но не и по време на фармакологичния процес, свързан с включването в такава програма и с напускането й.

Сигурен съм, че в началото, когато те са разработвали тази програма, предадена ни от извънземните, те определено са изхабили няколко яйца, преди да получат добър омлет.

ДУ: Как се справят, в случай че някой загине по време на участието си в програма „20 и обратно”? Как връщат обратно тези хора?

КГ: Ами, ако това са военни, и в зависимост от ситуацията, те ще получат военни почести. Но ако са цивилни, просто ги обявяват за изчезнали.

ДУ: Значи не можеш да върнеш обратно възрастта на едно умряло тяло?

КГ: Те вероятно могат да клонират едно тяло в правилната възраст и да го заместят с неговия клонинг, но в действителност това, което се случва, е, че няма нищо за връщане у дома към датата на завръщането. Така че не те връщат у дома. И когато родителите ти те потърсят на другия ден, теб те няма, изчезнал си.

ДУ: Знаем ли коя група извънземни ни е предала тази технология за регресия на възрастта? Дали това са били Драко? Или Аштар? Имаш ли представа как Тайната космическа програма се е сдобила с това?

КГ: Получили сме много неща от групата Nordic.

ДУ: О, наистина?!

КГ: Да.

ДУ: А дали това са групата Nordic от Вътрешната Земя?

КГ: Не съм сигурен. Те не претендират за това. Те претендират да са от друга звездна система. Ако приемем факта, че те са имали готово решение за нас, което да ни предложат, бих допуснал, че това е използвано на някакво ниво и на други планети.

ДУ: В едно от нашите предавания ти бе казал, че в Тайната космическа програма има хора изтеглени едновременно от различни епохи на земната история. Любопитен съм как тези хора, някои от които ти каза, че са от 1950-те … За процес на пътуване във времето ли става дума? По какъв начин те са били привлечени?

КГ: Да, с помощта на програмата те се завръщат назад във времето, за да ги изберат. И след като ги вземат, и те прослужат своето време, те ги връщат отново в същия времеви период.

ДУ: Как би изглеждало това при човек от 1950-те? Той вижда някакъв НЛО, който установява контакт с него, или … Какво се случва с такъв човек?

КГ: Нямам никаква представа. Това не е информация, която ни бе разрешено да споделяме помежду си.

Виждал съм хора, които очевидно бяха от различни минали епохи. Това не бе често срещано, но бе възможно да се види.

ДУ: Ето един интересен въпрос: „Ако ние се намираме на половината разстояние от центъра на Млечния път до края на неговата периферия, ние се движим със скорост 1,000 мили в час и сме подложени на някакъв вид пространствено изместване …

КГ: Правилно.

ДУ: … И докато се движим в галактическото пространство, как те компенсират това изместване в този протокол „20 и обратно”?

КГ: Те вземат човека и го поставят 20 години обратно в миналото. 20 години назад във времето, звездната механика е различна. Той се е изменил. Това е нещо като гигантски часовник, който се превърта непрекъснато.

Това е същото както когато те правят изчисления според Космическата мрежа за пътувания между различните звезди и пристигат там в коригирания времеви период. Те използват същия математически модел за пътуване във времето. Така че те могат да правят нужните изчисления.

ДУ: Знаеш ли някога да е имало хора от бъдещето на Земята, които да са били изтеглени в настоящето, подобно на тези, изтеглени от 1950-те?

КГ: Чувал съм, че е имало хора от бъдещето, които са били залавяни тук, докато са идвали, за да разузнават. Не зная нищо повече от това.

ДУ: Ако имаме някой от 1950-те и друг от 1980-те, поставени да работят заедно, как космическата програма успява да избегне времевите парадокси? С други думи, дали човекът от 1980-те в даден момент няма да изпусне някаква културна забележка, която по някакъв начин да замърси ума на човека от 1950-те?

КГ: Разбира се, ако човекът от 1950-те не претърпи изтриване на паметта.

ДУ: Значи това изтриване на паметта би елиминирало всякакви спомени за нещо, което ще се окаже, че принадлежи на неговото бъдеще?

КГ: Точно така.

ДУ: Но ти също така каза, че в 4% от случаите това заличаване на паметта не е ефективно.

КГ: Да, между 3 и 5%. След което те ще трябва да се справят с тези проблеми, когато те възникнат.

ДУ: „Да се справят” означава да отвлекат човека отново, или нещо подобно?

КГ: Да. Ще го отвлекат или подкупят, или кой знае какво.

ДУ: Други свидетели, с които съм разговарял, твърдят също така, че времето притежава естествено свойство на самокорекция.

КГ: Да. Времето е еластично, също както пространството. Ето защо в началото ние се опитвахме да се връщаме назад и да коригираме тези различни парадокси, които бяхме създали. И извънземните ни казаха: „Спрете. Само влошавате нещата. В крайна сметка времето ще се коригира само”.

ДУ: В предишни епизоди на Космическо разкритие ти каза, че са ти задали личен въпрос. Попитали са те дали искаш да узнаеш кой си бил, кой си и кой ще бъдеш. Ако имаш втора възможност да получиш отговори на този въпрос, би ли отговорил положително и защо?

КГ: Мисля, че съм почти готов. Аз работя много върху себе си. Трябва да променя доста неща, посочени ми от тези същества. Мисля обаче, че голяма част от тази информация ми бе предадена, когато имах тази среща със Стражата на космическата станция. Просто все още нямам достъп до нея. Мисля, че трябва да поработя още, за да достигна до тази информация.

Ако ми зададат отново този въпрос, зависи къде ще се намирам в дадения момент. Точно сега имам усещането, че това би било едно съкрушително преживяване. В случая с Гонзалес, това го промени напълно. Той вече е буквално едно различно човешко същество. Запазил се е само външният му вид.

ДУ: О кей. Предполагам, че това е само един общ личен въпрос от философски характер, свързан с това, което си преживял: „Как човек може да се примири с миналото и с настоящите си преживявания, които са отрицателни, за да може да се излекува, да не се чувства в безизходица, да преодолее всякакви усещания за уязвимост и липса на доверие спрямо околните?”

КГ: Ами, човек не може да погребе тези неща. Трябва да застане лице в лице срещу тях. В голямата си част това са травми, за които ще ти трябва помощ от професионалист. Не се опитвай да се справяш сам.

Предполагам, че ако имаш желание да се развиваш, ти трябва да започнеш да се фокусираш върху тези травми и да достигнеш до момента, в който да можеш да говориш за тях, без да изпитваш свързаната с тях енергия. Това изисква много работа, но аз успях да го постигна в няколко случая, макар да бе твърде  болезнено. Трябваше да приема някои неща за себе си, без да имам желанието за това.

Ако си достигнал до момент в живота си, когато можеш да направиш това, направи го. Ако не си, постарай се да направиш нужното, за да го достигнеш.

ДУ: Много добре казано.

„Съществуват ли само две времеви линии: Едната, която ние преживяваме тук на Земята, и другата, която преживяват в Тайната космическа програма? Или всеки нов човек, привлечен в тази програма, създава своя нова времева линия?” Мисля, че това е първият въпрос.

КГ: Времевите линии и реалностите, това по същество са едни и същи неща. Има много, много, много различни реалности и времеви линии. Така че не са само две.

ДУ: О кей. Втората част от въпроса е: „Две версии от един и същи човек съществуват ли едновременно? Може ли едната версия, която е с усилени възможности и много добре обучена, да живее извън Земята, докато другата му версия да води нормален живот на Земята?”

КГ: Това са две различни времеви линии. Така че зависи как гледаш на това. Искам да кажа, ако гледаш на това като процеси протичащи по едно и също време, не сегментирани и отделени един от друг, тогава да, ще изглежда, че те съществуват едновременно. Това обаче са две различни времеви линии. 

В едната времева линия, ти си в космическата програма и в същия период от време на Земята те водят за изчезнал.

В друга времева линия, след като си се завърнал от Тайната космическа програма, ти преминаваш през период на адаптация … ако в това намираш някакъв смисъл.

ДУ: Добре. Нека те попитам следното. Това някак допълва въпроса: Говори се, че в космическата програма способностите ти ще бъдат усилени и ще бъдеш много добре обучен. Тогава могат ли хората от програмата да отстранят допълнително придобитите ти способности и умения, когато те върнат към нормален живот на Земята? Ти ще изгубиш ли тези придобити свои качества?

КГ: Ти все още притежаваш тренинга, знанията, но в същото време те са заличили способността ти съзнателно да ги използваш.

ДУ: Хм.

КГ: Така че твоите умения подлежат на възстановяване. Ако способностите ти обаче са били веднъж усилени с помощта на химическо въздействие, възстановяването им ще изисква да преминеш отново през процес на натрупване на химикалите в тялото ти и на приспособяване към тях.

ДУ: Втората част на въпроса е: „Какво се случва с времевата линия извън Земята, след като човекът от Тайната космическа програма бива регресиран и върнат към момента, в който първоначално е напуснал Земята?”

КГ: Времевите линии … Извънземната времева линия все още съществува. Просто сега си в друга времева линия.

ДУ: Значи, когато става въпрос за времеви линии, по някакъв начин идеята на хората за едно добре организирано линейно време просто не работи.

КГ: Времето не е това, за което хората го мислят. Ние едва започваме да добиваме представа за това как гравитацията и пространството се проявяват и какво е това торсион на пространството. Времето се проявява по същия начин. То може да бъде манипулирано и разтягано, а в някои случаи сливано с други времеви линии.

ДУ: О кей. Ето и един последен въпрос: „Какво конкретно може да направи средният гражданин, за да стимулира процесът на Разкритие и да упражни най-голямо въздействие?”

КГ: Аз определено не бих излязъл на улицата и да разказвам за малки Сиви извънземни, след което да очаквам голям резултат. Ха, ха.

ДУ: Ха, ха. Ти имаш горчив опит с това.

КГ: Ами, да. Както знаеш, аз нямах друг избор.

ДУ: Правилно.

КГ: Мисля, че най-доброто, което всички ние можем да направим, е, да започнем да се фокусираме върху технологиите, които искаме да бъдат разсекретени – да започнем с това. Ако се фокусираме върху извънземните, това е тема, на която хората вече са били програмирани да се съпротивляват.

Ако хората започнат да откриват, че може би правителството притежава технология, която може да лекува рака, или технология за извличане на свободна енергия … това са неща, които средният човек може да приеме като по-осезаеми каузи.

Така че аз мисля, че в началото ние трябва да се фокусираме повече върху някои основни моменти на Тайната космическа програма, да се опитаме да ги разсекретим и да заинтересоваме обществеността спрямо тях. Така хората няма просто да повдигнат рамене, както когато чуят да се говори за „извънземни”.

ДУ: Какво мислиш за хората, които наблюдават това предаване и имат достъп до Интернет? Как те могат да използват Интернета, за да подпомогнат този процес?

КГ: Организирайте петиции, правете коментари, разпространявайте информацията колкото можете по-нашироко. Също така, в семейството си не говорете за извънземни. Мисля, че най-добре е да разговаряте с близките си за засекретените и преследвани технологии.

Всеки може … Всеки може да повярва, че правителството притежава технологии, които са 50 години по-напреднали от използваните в момента, но ги прикрива под претекст, че са предмет на националната сигурност. Ако обаче всеки помисли за някой свой близък, чийто живот е застрашен и който може да бъде спасен с някоя от тези технологии … Не мога да измисля нещо, което би мотивирало хората по-силно, за да надигнат глас и да настояват за Разкритие.

ДУ: Мислиш ли, че има възможност журналистите да излязат със статии, блогове и видео материали, каквито няма в момента? Или считаш, че всичко, което е могло да бъде публикувано, вече е факт?

КГ: Аз мисля, че това може да бъде направено по начин, който е по-лесен за разпространение сред широката публика. Мисля, че ако много от нас, които работим в това поле, започнем да се фокусираме върху разпространяването на информация за Тайната космическа програма, за технологиите, които могат да променят живота ни, мисля, че това ще накара хората доста по-настойчиво да започнат да настояват за Разкритие, отколкото ако им разказваме за извънземни, катастрофирали в пустинята.

ДУ: Съгласен съм. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок тук, заедно с Кори Гууд, и ние отговаряме на вашите въпроси като ви подсказваме какво може да направите, за да превърнете това Разкритие в реалност. Благодарим ви, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. В този епизод още веднъж отговаряме на вашите писмени въпроси, за да поддържаме нашия двустранен диалог и да разглеждаме нещата, които ви интересуват най-много.

И така, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: И така, първият въпрос е: „Какъв бе процесът на проверка, на който колективът на Гая те подложи, за да провери твоята достоверност като благонадежден свидетел и да ангажира една цяла програма, построена около твоята информация?”

КГ: Предполагам, че след като преминах през твоята проверка, бях представен на екипа на Гая, съставен от имена, които доста от хората в тази общност ще разпознаят. По онова време аз не ги познавах и не знаех кои са.

При първата ми среща бях поканен в една стая, без да очаквам да ми задават въпроси, където трима души дойдоха и седнаха около една маса, след което започнаха да ме засипват с въпроси.

Мисля, че в крайна сметка това бяха общо около 20 часа, в които трябваше да отговарям на въпроси.

ДУ: Какъв бе характерът на въпросите, които ти задаваха?

КГ: Доста задълбочени, завързани въпроси. Имаше едни и същи въпроси, задавани по различни начини. Те бяха много подробни и хората се опитваха да ги задават хитро.

Първоначално тези, които ме разпитваха, излъчваха определено съмнение и скептицизъм. В края на интервютата израженията на лицата им очевидно се промениха, защото бях поканен да започна със снимането на епизодите.

ДУ: Кори, ти спомена за процеса на проверка, започнал с мен и това е важен момент. Това, за което много хора, които гледат това предаване, не си дават сметка, е, че съм интервюирал хора като Хенри Дикин например, които едва ли бяха казвали нещо в публичното пространство преди това.

Друг пример би бил този мъж Даниел, който твърди, че е работил в така наречения проект Монтоук. Друг пример е Джейкъб, на когото съм посветил цяла глава в новата си книга.

В крайна сметка аз задържах твърде интересна, преобразуваща света история относно една тайна космическа програма с буквално хиляди елементи от информация, която никога не съм оповестявал, за да мога по-добре да преценявам доколко хората, които ми предоставяха такава информация, бяха автентични, или не.

Както си спомняш, когато двамата с теб започнахме да разговаряме, особено през първите няколко месеца, всеки път, когато аз започвах да казвам нещо, ти завършваше изреченията ми.

КГ: Точно така.

ДУ: Ти знаеше неща, които аз вече знаех и бях чул от други хора. За мен бе наистина странно това, че макар да мислех, че зная много, усещането ми бе все едно, че преди съм имал възможността само да гледам през ключалката на затворена врата. И след като разговарях с теб, все едно, че някой отвори цялата врата.

Ти също така ми каза, че ти се е видял интересен фактът, че много от хората, с които бях разговарял преди, като че ли са достигали до някаква преграда, след която не са подавали повече информация.

КГ: Да. Това е едно от …

ДУ: Би ли обяснил това малко по-подробно?

КГ: Добре. Това е една от причините да се появя в публичното пространство. В началото исках да го направя анонимно, но след като видях доста от тези хора и чух това, което казваха, аз знаех, че те са автентични, но те достигаха до една преграда в своите показания и никога не я пресичаха. Те никога не казваха нещата до края.

ДУ: Какви бяха някои от нещата, които те биха казали, ако прехвърлеха тази преграда?

КГ: Ами някои от тях, които са били на Марс, можеха да дадат повече подробности. Биха могли да разкажат повече за базата на Марс, която са посетили, за труда на каторжниците … Има доста подробности, които биха споделили лесно.

ДУ: Защо мислиш, че ще има хора, които биха казали някои неща, но биха спестили толкова много?

КГ: Ами ако прескочат преградата, това ще има последствия. Така че те споделяха това, което можеха, до момента, в който се чувстваха в безопасност.

ДУ: В каква степен според теб случаят на Уилям Томпкинс е повлиял на казаното от теб в това предаване? Имал ли си лични разговори с него и колко той знае от това, което ти знаеш?

КГ: Да, ние работим заедно в последно време и аз съм имал редица разговори с него. Твърде очевидно е, че информацията, която съм  виждал на интелигентните таблети, е резултат от неговите разкрития, след като е разговарял с германските двойни агенти.

Имаше редица моменти, в които разговаряхме за малки подробности, когато аз можех да видя как очите му проблясваха.

ДУ: Между другото, Пит Питърсън наскоро ми каза, че американското правителство е достигнало до извода, че ти си бил в контакт с реални извънземни от самото начало и че контактите, които си преживял, са всъщност нещо реално. Това е нещо важно, защото в случая имаме един човек от тайните среди, който заявява, че според мнението в тези среди твоята информация е автентична.

КГ: Да. Ами те ме следят достатъчно отблизо и би трябвало да знаят.

ДУ: Добре, нека видим друг въпрос: „Защо престъпните групировки позволяват да се изявиш в публичното пространство с твоята история?

КГ: Не става въпрос за това, че те ми позволяват. Съществува нещо като патова ситуация между Съюза и престъпните групировки. И двете страни са се изправили със своите ресурси една срещу друга. Изглежда, че аз съм част от този процес на разкритие от страна на ВМС, който започва с Томпкинс. Той е получил зелена светлина да се появи със своята информация, която е почти същата като тази, която споделям и аз. Така че вероятно има някакви сили, които пречат на лошите да прекрачват прага на моя дом. Лошите обаче определено са заявили присъствието си. Ти знаеш за прелитанията с хеликоптери над дома ми. Докато бях заедно със сина си в задния двор, видях зелените точки на лазерните мерници върху гърдите си. Те държат да забележа присъствието им.

ДУ: Мислиш ли, че съзнанието на хората е било обработвано чрез различни филми на Холивуд, за да повярват, че „Големият брат” е всемогъщ, всевиждащ и че никой не би могъл да изкаже някаква истина, без да бъде незабавно обезвреден? Мислиш ли, че те ни обработват успешно по този начин?

КГ: Да, така е. Има доста хора, които вярват, че лошите не могат да бъдат разгромени.

ДУ: Какво мислиш за филми като „Железният човек 3” и „Завръщането на първия отмъстител”, където има участие на военните, един бюджет от над 100 милиона долара и филмите определено разобличават престъпните групировки? Никой не би могъл да отрече това.

КГ: Определено има пари на Съюза вложени в Холивуд в последно време, с цел разобличаване на различни аспекти на престъпните групировки. Това е добър знак, тъй като Холивуд от самото свое начало бе напълно контролиран от тези, които наричаме лошите или престъпните групировки.

ДУ: Ето нещо, с което ще те предизвикам.

КГ: Добре.

ДУ: Уха! „Има ли начин да предложим някакъв вид опрощаване на престъпните групировки в замяна на Пълно разкритие?”

КГ: Хм. Мисля, че такива идеи са били подхвърляни, но от страна на Съюза, колко много хора можеш да откриеш, които да се съгласят да простят това, което престъпните групировки са извършили минимум през последните 100 години?

ДУ: Правилно.

КГ: Тези хора искат възмездие. Както знаеш, те самите не са ангели. Те искат отплата за всички престъпления, извършени срещу човечеството.

ДУ: Когато казваш „тези хора”, ти имаш предвид хората на Съюза?

КГ: Да, на Съюза.

ДУ: Как мислиш, че хората на Съюза си представят нещата, след като всичката тайна информация излезе наяве изведнъж?

КГ: Знаеш ли, не съм виждал никакъв план за това как би изглеждал светът след Разкритието. Това е нещо, което съм обсъждал с психиатри – как можем да достигнем до един разумен план.

Ако постигнем Пълно разкритие, ще има доста хора, както си казвал преди, които няма да могат да се изправят на краката си и които ще се нуждаят от помощ.

ДУ: Точно така.

КГ: Все още не съм виждал никакъв план за това как да изглежда светът след Пълното разкритие.

ДУ: „Има ли разработени сценарии за противодийствие на изтичането на информация от страна на свидетели? Колко мащабни са дезинформацията, измислените истории и пр., предназначени да прикрият истината?”

КГ: Ами те допускат всякакви злоупотреби, за да откриват източниците на изтичане на информацията. Те могат да лъжат хората, както и да използват всякакви трикове, за да накарат някого да се издаде като източник на секретна информация. Един от методите за атакуване на такива хора е да разпространяват погрешна информация, с която да ги злепоставят пред обществото, или да изровят някаква информация от миналото им. Това е най-честата им стратегия срещу хора, известни в публичното пространство. Колкото до тези, които работят в тайните програми и се опитат да изнесат някаква информация, те могат доста лесно да изчезнат.

ДУ: „Ако хората в Тайната космическа програма или други престъпни групировки разполагат с технологии за подмладяване или за лечение, тогава защо изглежда, че те не биват използвани от хора като Джордж Буш старши, Хенри Кисинджър и други високопоставени възрастни членове на престъпните групировки?”

КГ: Ами, доста хора, които смятаме, че са високо в йерархията на престъпните групировки, всъщност не са. Хората на най-високо ниво са хора … аз не зная техните имена. Ние не знаем кои са те. Те не се показват на светло.

Така че те се възползват от някои от тези технологии, но ги прилагат в рамките на тези престъпни групировки, за да контролират тези на по-долните етажи. Те действат … Все едно, че поклащат морковчето пред носа им: „Ако направиш това, когато достигнеш до даден момент, ние ще те върнем на определена възраст, ще те вкараме обратно в обществото като богат човек  и тогава ще правиш това, което искаме от теб.”

ДУ: Чувал съм това, но бих искал да чуя твоите коментари, в смисъл че някои от тези хора на това ниво, за което говорим, могат да получат предложение за нещо подобно на пренос на душата, при което тяхното съзнание по някакъв начин, чрез специална технология, би могло да бъде прехвърлено в нещо, което изглежда като напълно различно същество.

КГ: В тези престъпни групировки има всякакви хора. Някои от тях са привърженици на изкуствения интелект и биха желали да бъдат прехвърлени в нещо като база данни. Съществува технология за прехвърляне на душите, която използва електромагнитни полета, за да прехвърли душата от едно тяло в друго съвместимо тяло, което е било генетично генерирано, за да бъде енергийно съвместимо със старото тяло.

Има и хора, които … когато достигнат определена възраст, тяхната смърт бива симулирана. Всъщност те не умират. Тяхната възраст бива върната обратно. И няколко години по-късно можеш да видиш някого и да си кажеш: „Уха! Този изглежда като Хенри Кисинджър на 28 години.”

ДУ: Хм.

КГ: Но във всяко друго отношения няма да имаш никаква представа какво се е случило с него.

ДУ: Съществува ли технология за клониране? Могат ли да клонират някого и да направят негова по-млада версия?

КГ: Категорично. Това е версията, за която говорехме, когато те те намъкват в друго тяло чрез пренос на душата. Ти трябва да имаш клонирано, генетично изградено ново тяло, което да съответства на твоята вибрационна честота, така че …

ДУ: О, това трябва да е клонинг на собственото ти тяло?

КГ: Да, или те могат … Те наистина създават други тела на аватари, които са … те обаче трябва да бъдат генетично програмирани, за да съответстват на честотата на твоята ДНК и на всичко останало.

ДУ: Хм-м. Други свидетели са ми казвали, че типичният клонинг не живее повече от две години.

КГ: Ами той трябва да бъде генетично … идеално генетично възпроизведен спрямо теб. За да оцелее дълго време, това трябва да бъде тяло направено да съответства точно на твоята … вибрация.

ДУ: Ето друг въпрос, който засяга същата тема: „Какви форми за усилване на човешките способности съществуват? Например да израснеш по-висок, да натрупаш повече мускули, да повишиш коефициента си на интелигентност, да засилиш паметта си.”

КГ: След като веднъж започнахме да получаваме тази технология за генетично програмиране и манипулиране на човешкото тяло от извънземните, всичко това изглежда като детска игра. Човешкото тяло се поддава твърде лесно на промяна и манипулиране с помощта на определени технологии. Те могат да излъжат тялото и да го вкарат в определени времеви полета, за да ускорят или обърнат посоката на възрастта на клетките. Те могат да правят най-различни неща.

ДУ: Бих искал да ти подхвърля нещо, което съм чул от свидетел, който все още не желае да излезе на светло. Преди около две седмици разговарях с него и той ми каза, че знае за определена група хора, които биват отглеждани, за да бъдат с много големи размери, за извършване на определена работа в космоса. Скоростта, с която са се развивали телата им обаче, е била толкова голяма, че на практика те са се превърнали в нещо като работни дронове. И поради това, че телата им са се развивали толкова бързо, чертите на лицата им са се обезобразявали. Той каза, че това има нещо общо с претоварването на генетичния материал, който е бил принуден да се развива толкова бързо.

КГ: Хормонални явления.

ДУ: Имаш ли някакъв коментар по този повод?

КГ: Да. Има някакви програми, които те притежават за създаване на супер войници, при които телата на тези хора стават диспропорционални, техните кости стават по-големи. В същото време челата им и костта около очите изглеждат наистина странно. Челюстите им заприличват на тези на пещерните хора.

ДУ: Хм.

КГ: Да, това са неща, които съм чувал.

ДУ: Интересно. О кей. Само за да доизясним част от въпроса, те могат да усилят коефициента на интелигентност, нали?

КГ: Да, те могат да повишат коефициента ти на интелигентност. Те могат да усилят и интуитивните ти способности чрез генетично манипулиране, чрез генна терапия.

ДУ: О кей, интересно. Надявам се този въпрос да има положителен отговор, но предполагам, че това все още не ни е известно. „Ще могат ли хората да летят свободно из Слънчевата система и отвъд нея в следващите 70 години?”

КГ: Не виждам как може тази технология да бъде предоставена незабавно на всички желаещи. Мисля, че ще има определен процес. Те ще трябва да разработят това в широки мащаби. Хората ще трябва да привикнат към прилагането му. Мисля, че ще мине известно време, преди обикновеният човек да може да предприеме пътуване до Юпитер.

ДУ: Мислиш ли, че може да има някакъв вид установен протокол за пътуване през портали, вместо с помощта на превозни средства, при което хората ще могат да ходят на работа и да се завръщат обратно на Земята като част от работата, която ще извършват?

КГ: Хора като дипломати или подобни на тях – да, но не средният човек – не в началото. Ще трябва да измине известно време.

ДУ: О кей, следващ въпрос: „Ако репликаторите работят на принципа на превръщане на енергията в материя, това означава ли, че има и обратна технология, при която можем да се освободим от отпадъците и да ги привърнем обратно в енергия?“

КГ: Да. Да.

ДУ: Ха, ха.

КГ: Да, те притежават способността да обърнат посоката на този процес.

ДУ: О кей. Би ли дал пример как си видял това да се случва? Видял ли си да го прилагат?

КГ: Не съм наблюдавал да го използват, но знаех, че те притежават технологията и че тя е използвана.

ДУ: Енергията бива ли съхранявана в някакъв вид батерия, или … тя къде отива?

КГ: Те също така използват това за транспортиране на различни материали и други неща. Това не е нещо, с което съм запознат в подробности.

ДУ: О кей. „Има ли начин да се предпазваме от скаларни вълни и други технологии за контрол върху ума?”

КГ: Не познавам начин, който да е наистина добър, освен някакво специално изолирано помещение или Фарадеев кафез, с който да се предпазиш от тези неща. За съжаление, не познавам.

ДУ: Добре. Нека ти подскажа нещо. Разговарях с един свидетел съвсем наскоро и той се кълнеше, че това, което казва, е вярно. Той винаги носи със себе си една празна пластмасова бутилка, като тези за минерална вода. И той твърди, че ако използват срещу него скаларен лъч, веднага ще се чуе някакво пукане от бутилката. Това е, защото се получава някаква промяна във въздушното налягане. Ти чувал ли си нещо такова?

КГ: Да, това може да се случи при определена честота. Да, това може да се случи, но …

ДУ: И той каза, че ако това се случи, просто се преместваш на друго място, защото тази технология очевидно изисква да си на едно и също място, докато тя работи. И ако се преместиш даже и малко, това очевидно намалява ефективността й.

КГ: Да, това е вярно.

ДУ: О кей. Добре, Кори, нека те попитам следното, защото с Пит Питърсън сме имали много дискусии по въпроса и той твърди, че е бил специалист по контрол върху съзнанието в продължение на няколко години. Той ми каза, че някои хора притежават това, което той нарича извънземна ДНК, която е придружена от доста по-голяма съпротива срещу този тип технологии. Някога чувал ли си нещо подобно?

КГ: Не че това е извънземна ДНК, а някои индивиди притежават способността да се съпротивляват на тези технологии повече от другите.

ДУ: И друго интересно нещо, което той каза, бе, че е разработил нещо, което той нарече подобно на генератор на честоти, чиято основна идея е … скоростта, с която действа нашият мозък, е над определена честота и тези технологии ни въздействат много по-малко, ако можем с помощта на този генератор да стимулираме и повишаваме вибрационната честота на мозъка си.

КГ: Да.

ДУ: Чувал ли си нещо за това, че по-високата честота на работа на мозъка може да бъде добро противодействие?

КГ: В програмите прилагат различни форми на противодействие. Това обаче не важи за обикновените хора, като този, който задава въпроса. Той няма да разполага с такива средства за противодействие. Става дума за фармацевтични средства, които могатда повлияят на тялото да бъде по-малко уязвимо от такива неща. Колкото до обикновения гражданин, той не може просто да сложи на главата си едно фолио и да разчита, че то ще му помогне. Той наистина не може да направи нищо.

ДУ: Бих искал само да обърна внимание на една възможност, която обсъждахме заедно с Пит, а именно, че според неговите изследвания, ако медитираш и си фокусиран в определено състояние на духа, това всъщност повишава вибрационната ти честота и те прави по-малко уязвим.

КГ: Правилно.

ДУ: Мислиш ли, че това е възможно?

КГ: Да, по-положително настроените хора, хора които определено са по-разкрепостени, са по-малко уязвими.

ДУ: О кей. Така че ако хората практикуват медитация, опрощение, любов, по-малко е вероятно да бъдат засегнати от такива неща.

КГ: Да, ефектът им ще бъде по-малък.

ДУ: Добре, така да бъде. „Според Споразумението на Мохамед, на извънземните не е разрешено да се намесват в развитието на човечеството. Дали Драко и Сините авиани са нарушили това споразумение, като са предприели известните ни вече стъпки?”

КГ: Добре, преди всичко, Споразумението на Мохамед няма нищо общо със самия Мохамед, освен това, че е сключено по времето, когато той е бил тук на Земята.

ДУ: Точно така.

КГ: Става дума за това дали рептилите и Сините авиани са нарушили това споразумение? 

ДУ: Задаващият въпроса иска да знае дали условието за ненамеса е било нарушено с това, което те са направили до момента?

КГ: Ами те не са се появявали пред масите.

ДУ: Правилно.

КГ: Ако те се появят пред масите или пред малки групи хора, да, тогава това определено би било намеса.

ДУ: Тогава по какъв начин това, което те правят, се връзва с условията на това споразумение?

КГ: Положително настроените същества спазват много точно тези изисквания, но те знаят много добре как да правят това. Сигурен съм, че те са твърде близо до нарушаване границите на това споразумение.

ДУ: Би ли дал пример, при който Драко биха били съвсем на границата на нарушаване на това споразумение?

КГ: Ами, известно е, че Драко са се появявали пред малки групи хора, които така да се каже са ги призовавали, но те няма да се появят пред много хора, които притежават камери или нещо подобно. Това противоречи на Споразумението.

ДУ: „Има ли програма за чифтосване на човеци с извънземни и за създаване на хибриди? Ако има, защо тя съществува и ти виждал ли си някои от тези деца?”

КГ: Както съм казвал преди, съществуват 22 различни програми, които са както генетични, така и духовни. В тези програми има множество подпрограми, където те разделят ДНК и я комбинират с други същества като част от този по-голям експеримент.

Преди един милиард години е имало една извънземна група, за която говорим. Имало е едни странни хибриди, които в крайна сметка са се превърнали в нас, след което ние сме били транспортирани на тази планета. Случват се много неща, много генетични експерименти. Доста е трудно да се установи коя програма касае коя група хора, защото едновременно се провеждат множество програми за хибридизация.

ДУ: Друг въпрос, който идва от един свидетел, с когото разговарях в последно веме: „Мислиш ли, че понеже Земята е този генетичен рог на изобилието, където очевидно много различни генетични типове могат да оцеляват поради сложните вибрации на тази планета, мислиш ли, че може да има бъдещи програми, които да стимулират развитието на доста други видове живот, които да се развият в човекоподобни форми, които да бъдат разселени в различни точки на галактиката?

КГ: Да, това е част от тези 22 генетични програми.

ДУ: О, наистина?

КГ: Да, определено.

ДУ: Мислиш ли, че това могат да бъдат същества подобни на калмари, делфини, насекоми и други подобни?

КГ: Тези различни генетични програми действат в съзвучие с това, което се случва в областта на техния експеримент, от гледна точка на космическата енергия. Ние ще бъдем засегнати от тези прииждащи енергийни колебания, които ще предизвикат масирани промени. Програмите действат в съзвучие с тях.

ДУ: „Можеш ли да дадеш съвет как бихме могли да идентифицираме извънземни и хибриди, които вече са се интегрирали и живеят между нас?”         

КГ: Зависи те на какъв стадий на интеграция се намират. В много случаи те ще доведат тези същества сред нас, като е възможно да използват и хора, които да  им помагат да се интегрират.

ДУ: Когато казваш, че те ще ги доведат сред нас, кого имаш предвид под „те”?

КГ: Съществата, които са ги създали, които са създали хибридите.

ДУ: О кей.

КГ: Те ще ги доведат сред нас, ще създадат ситуации, в които те ще имат жилище, може би и работа. И те ще имат човек за контакт, който да им помага да се приспособят към човешкия начин на живот.

ДУ: Очевидно това, което описваш сега, би трябвало да бъде същество, което е почти напълно неразличимо от всеки друг човек на Земята.

КГ: Правилно. Точно така.

ДУ: О кей.

КГ: Няма да можеш да видиш хибриди, които да се разхождат наоколо и които да са … да изглеждат различни.

ДУ: Някои хора може да се изплашат от тази информация, така че нека поговорим малко повече за това. Преди всичко, ако такова същество е поставено тук, то ще представлява ли заплаха за нас повече от един типичен земен човек?

КГ: Не. Те просто ще се учат как да се приспособяват, да се социализират.

ДУ: Те не притежават никакви необикновени характеристики, които биха им позволили да боравят с оръжия или нещо друго, с което да застрашат човешкия живот?

КГ: Не, доколкото ми е известно.

ДУ: О кей. Колко широко разпространена е според теб този вид имиграционна програма?

КГ: Искам да кажа, че това е нещо, което протича и в момента. Не разполагам с цифри. Това обаче е нещо, което се случваше, докато бях в програмата и ние знаехме за това от информацията, която извличахме от пленените извънземни, които разпитвахме.

Понякога имаше групи извънземни, които пристигаха и се опитваха да внедрят такива хора без необходимото разрешение, или се опитваха да работят не с когото трябва.

ДУ: „Ако различните извънземни са същества от различна категория плътност и с различна от нашата вибрация, те как ще общуват с нас?”

КГ: Това ни връща към смесването на понятията за плътност и вибрационна честота. Начинът, по който съм описал това … ти как би описал една бактерия, с каква категория плътност?

ДУ: В термините на Закона за Единството, втора категория плътност.

КГ: Втора категория. А един червей?

ДУ: Втора категория.

КГ: Можеш ли да докоснеш един червей?

ДУ: Разбира се.

КГ: Може ли един вирус да взаимодейства с теб?

ДУ: Да.

КГ: Да. Тогава това, че нещо е от четвърта категория плътност, не означава, че то ще ти изглежда като дух.

ДУ: Правилно.

КГ: Моят опит не показва това.

ДУ: Значи едно същество от четвърта категория плътност би оставило след себе си труп, който ще изгние?

КГ: Да.

ДУ: О кей. „Ти лично срещал ли си извънземни с черти на котки?”

КГ: Не съм срещал, но съм виждал едно, което бе наскоро убито. Беше издадена заповед подобни на котки извънземни да бъдат убивани. Те можеха да се появяват и изчезват по свое желание. Те бяха успели да заловят това същество с някакъв вид мрежа, електронна или електрическа, която го бе убила. Когато го видях, то бе … начинът, по който лежеше, показваше, че не бе умряло по приятен начин.

ДУ: Уха! Ако се върнем отново към въпроса за плътностите, това е било същество, оставило след себе си материално тяло, но също така същество, което е можело да се дематериализира.

КГ: Точно така. Но чрез използването на тази технология, не зная … не зная дали в случая става дума за технология, или за способност, която те притежават.

ДУ: Това ни отвежда до друг очевиден въпрос, свързан с току-що зададения. Ако във филма на Джеймс Камерън „Аватар”, както твърди Пит Питърсън, има множество примери за оборудване, което бива действително използвано в различни космически програми, какво би казал за хората от „Аватар” с техните котешки характеристики? Мислиш ли, че в това има част истина?

КГ: Мисля, че те са базирали това на показания на … Има редица същества с котешки характеристики, но има един вид, за който в тайните програми говорят много, и това е този, който са успели да заловят или убият.

ДУ: Във филма цветът на кожата точно ли е представен – син?

КГ: По-скоро почти лилав.

ДУ: О, наистина?!

КГ: Да, предполагам като този на лавандулата.

ДУ: Интересно. Е, това е всичкото време, с което разполагаме за отговори на въпроси в този епизод. Аз съм Дейвид Уилкок, заедно с Кори Гууд тук, в Космическо разкритие. Благодарим ви, че бяхте с нас.

 (с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в още един епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. Днес ние имаме една много специална гостенка, Ниара Айсли.

И така, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Ниара, добре дошла в предаването.

Ниара Айсли: Благодаря много.

ДУ: За целите на нашето предаване нека приемем, че нашите зрители все още не са прочели твоята книга. След като видят всичко това, те вероятно ще пожелаят да го направят.

Заглавие на корицата: С лице към сянката, прегърнала светлината. Едно пътешествие към духовното преоткриване и пробуждане. От Ниара Терела Айсли – Бел. прев.

Ти си служила в армията.

НА: Ъ-хъ.

ДУ: Би ли ни разказала малко за предисторията на всичко, случило се с теб?

НА: Аз служих в авиацията от 1979 г. до 1983 г.

Работих като специалист по проследяване с радар на ракети „Земя-въздух” и на противосамолетна артилерия.

ДУ: О кей. 

НА: Има един радар, който сканира цялото небе, подобно на радарите за контрол на въздушния трафик. Той проследява различни обекти и обявява: „Имате приближаващ се самолет на толкова и толкова градуса надморска височина и такъв азимут, и в такъв обхват. Молим насочете вашия радар към тази част от небето и вижте дали можете да го засечете и да го проследите в продължение на пет минути.”

И ако успявахме да го проследим в продължение на пет минути, това бе считано за попадение. По същество радарът за автоматично проследяване маркира въпросния самолет на екрана с една много малка точка. Това е точката на насочване. И ако сме една активна ракетна база „Земя-въздух”, натискаме едно копче, изстрелваме една ракета и унищожаваме въпросния самолет.

Това, което правехме, бе да обучаваме пилотите как да избягват радарите, за да могат да оцеляват по-успешно в условия на война.

ДУ: И къде започна това? Коя беше твоята база?

НА: Аз служих във военновъздушната база „Нелис”.
ДУ: Нелис?! Уха!

НА: В Невада.

ДУ: Това е една от тези бази, за които чуваш много неща, ако се занимаваш с въпроси, свързани с НЛО.

НА: След това бях част от един екип, който посещаваше радарните станции в Тонопа (Tonopah) и Толича Пийк (Tolicha Peak) всяка втора седмица.

И докато бях в базата Тонопа, ме вдигнаха под тревога посред нощ, за да изпробвам радара върху един „специален самолет”, който бе или извънземен, или възпроизведен извънземен летателен апарат.

ДУ: Какъв беше твоят военен чин по това време?

НА: Летец първи клас.

ДУ: О кей. Колко време беше на тази длъжност, преди да получиш тази „специална задача”?

НА: Бях едва назначена. Аз постъпих през април 1979 г. Бях току-що завършила тренировъчния лагер в началото на 1980 г.

ДУ: Значи това става точно когато Рейгън влиза в Белия дом. И както ти каза, Кори, тогава се извършва масово финансиране на военнопромишления комплекс и на Тайната космическа програма.

КГ: Да. И това е също … около 1980 г. води началото си Слънчева стража.

ДУ: И така, те ти казаха, че това е специална задача по засичане на някакъв специален самолет или нещо подобно?

НА: Те не ти казваха почти нищо. Те просто те третираха като добитък. Ти си просто човек, който може да работи с радар, така че те те вземат и отвеждат някъде. Сядаш пред пулта и правиш това, което ти кажат. Даваха ни да облечем гащиризони без всякакви обозначения. Беше ни забранено да разговаряме освен за абсолютно необходимото свързано с работата на радара и проследяването на целта. „Не разговаряйте един с друг, освен когато е абсолютно наложително. Ние ви наблюдаваме непрекъснато.”

ДУ: Това бе по принцип, не само при изпълнението на тази специална задача?

НА: Това бе по принцип. А тези гащиризони бяха давани за изпълнението на такава специална задача. Защото в останалото време аз носех работния си комбинезон с всички обозначения, с името ми и пр. Те искаха  след това да нямаме нищо, с което по памет да можем да свържем изпълнението на тези специални задачи. „О, аз видях изписано името на този човек”, или: „Аз видях тази емблема”. Те искаха всичко да бъде възможно най-безлично.

ДУ: Освен с Кори, разговарял съм с няколко свидетели, работили в това, което можем да наречем Тайна космическа програма, и НАЙ-постоянният елемент, присъстващ в показанията на всички, бе това, че не им е било разрешено да разговарят помежду си.

Ако е трябвало да разговарят с извънземни, разрешено им е било да разговарят само относно работата си. Не са им разрешавали да задават никакви въпроси освен тези, свързани с работата им. Това са много подтискащи условия, при които ако се отклониш и най-малко от тези инструкции, получаваш удар с приклад по главата.

НА: Да. Точно така.

ДУ: И Кори, разбира се, е имал същите преживявания. Това са тези малки подробности, които забелязвам като изследовател през последните 20 години, когато разговарям със свидетели. Възникват толкова много общи неща, които просто не могат да бъдат случайни съвпадения.

КГ: Имам един въпрос.

НА: Разбира се.

КГ: Когато си изпълнявала една от тези специални задачи, можеш ли да опишеш … имала ли си възможност да огледаш добре някой от тези неизвестни летателни апарати?

НА: Не съм успявала да видя нищо, докато седях пред радара в радарния фургон. Аз не можех да засека тези неща. Те буквално се появяваха в една точка на екрана и в следващия миг примигваха някъде другаде. Невъзможно бе да бъдат проследени. И мисля, че те целяха това с този тест – да не могат да бъдат проследени.

Когато обаче веднъж застанах отвън пред радарния фургон, да, видях тези летящи апарати. Те бяха някъде между 12 и 15 на брой. Не можах да определя точния им брой. И когато се фокусирах върху най-близкия, който бе на около 60-70 метра от мен, видях, че той бе огромен, с формата на чиния и светеше с оранжева светлина в долната си част.

ДУ: Уха!

НА: И долната му част приличаше на направена от прозрачна кожа или от тънък метал. Там имаше светлини, които примигваха една след друга.

КГ: И светеха отвътре?

НА: Да, светеха през метала. И докато го наблюдавах, се чуваше един звук подобен на звука, който излиза от говорителите по време на рок концерт, когато няма музика и се чува само един притъпен звук. И се усещаше някаква вибрация, независимо от това разстояние.

ДУ: Ти проследяваше ли тези необикновени летателни апарати през всичкото време, или само когато биваше на работа в Тонопа?

НА: Когато изпълнявах тази задача в Тонопа, когато ме вдигнаха посред нощ, защото обикновено бях дневна смяна и проследявах обикновени самолети, Ф-16, Ф-4, или каквото там летеше, за да обучаваме пилотите как да летят срещу радара.

ДУ: Когато са те водели в Тонопа за тази специална задача, в началото ти само си се опитвала да засечеш тези необикновени летателни машини. Или си била отвличана веднага?

НА: Основната ми работа бе през деня, след което тези нощни задачи започнаха да възникват все по-често. Те идваха и ме вземаха посред нощ, след което се случваха странните неща.

ДУ: Когато казваш „посред нощ”, какво имаш предвид?

НА: След полунощ. Между полунощ и 2:00 часа.

ДУ: (обръща се към Кори) Точно по това време са отвеждали и теб.

КГ: Ъ-хъ.

ДУ: Същото нещо. Тогава ти … Беше ли наясно … Нека те попитам следното. Дали беше вече започнала да проследяваш тези извънземни апарати, когато те отвлякоха?

НА: Доколкото зная, отвличанията ми започнаха по време, когато проследявах тези апарати.

ДУ: О кей.

НА: Но мен са ме отвличали Сивите и то още от ранното ми детство.

ДУ: Ох.

НА: И аз пиша в книгата си, че имах определено впечатление, че военните, които работеха с мен, знаеха, че съм била отвличана.

КГ: Клифърд Стоун. Това ни напомня за Клифърд Стоун.

НА: Да.

ДУ: Това е същото, което и ти каза, Кори, че тези от MILAB знаят кой е бил отвличан.

КГ: Да, знаят.

ДУ: Те следят всеки, който е бил отвличан.

НА: Има и един друг човек, Дан Шермън. Той написа книгата със заглавие „Над черните (програми)”.

И той казва същото. Той е бил обучаван като интуитивен комуникатор отново по същия начин, изолиран от другите в програмата, със забрана да разговаря с тях през цялото време.

ДУ: Очевидно дотогава вече бяха излезли големи филми като „Близки срещи от третия вид”. Така че когато си видяла тези летящи чинии, не си ли помисли: „О кей, това е една летяща чиния, един НЛО”? Или те се опитваха да ти кажат, че това е един от нашите апарати?

НА: Не, те не ми казаха нищо.

КГ: Да. Нямала е право да знае.

НА: Точно така. Те постъпваха точно така.

И още нещо относно Дан Шермън, което е наистина важно – той бе интуитивен комуникатор и откриваше хора, които бяха отвличани от Сивите.

ДУ: Разбирам.

НА: Това е наистина важно, защото той бе този, който снабдяваше военните с информация за хора, които са били отвличани от Сивите.

ДУ: Разбирам.

НА: И това е за чудене. Защо ще вземаш някого, който вече е имал преживявания с извънземни? Може би тогава шокът от виждането на тази технология няма да е толкова голям, ако хората вече са били отвличани. Всъщност могат да бъдат измислени всякакви причини. Или може би аз притежавам някакво специално качество като човешко същество, което отсъства при тези, които не са били отвличани. Не зная каква е причината, но определено бих искала да получа някакви отговори.

ДУ: Чудя се дали е имало момент, преди нещата да станат наистина болезнени и ужасни, когато си могла да възкликнеш: „Уха! Това са НЛО! Те ме карат да проследя НЛО! Това е невероятно.”

НА: Аз бях предимно изплашена, защото по онова време имах много ограничено право на достъп до информация.

ДУ: Оу.

НА: Аз си помислих: „Това, което виждам, е класифицирано далеч по-високо от „строго секретно”. И само това, че го виждах, направо ми изкара ангелите от страх.  

И се оказах права, защото след като свършихме тази работа, ни вкараха в един рейс със затъмнени стъкла и ни отведоха или … това бе или Зона 51, в едно подземно съоръжение там, или в последно време чух, че имало подземно съоръжение и в Тонопа.

Вкараха ни в една чакалня … нека си спомня … Столовете бяха разположени диагонално, обърнати с гърбовете си към нас. Зад нас имаше една двойна врата към коридор, от който влизаше светлина. В стаята нямаше запалени лампи. С други думи, хората, които седяха на столовете, бяха обърнати с лице към неосветената част на стаята. Двойната врата и светлината от коридора бяха зад тях. След това започнаха да ни извикват една по една. Разказвала съм това толкова пъти.

Те ни вкарваха една по една в тази малка стая. Когато дойде моят ред, аз влязох вътре. Легнах на една стоманена маса, напълно облечена и останах да лежа там цяла вечност. До краката ми в края на масата бе застанал един пазач. Най-накрая се появи един мъж с бяла престилка и каза три пъти: „Запази спокойствие!” със смразяващ глас.

Когато той приближи, от дясната ми страна извърши едно плавно движение. Той имаше … В ръката си държеше една спринцовка и с едно бързо движение ме инжектира във врата с някакъв химикал, който веднага ми причини химическа травма.

Тогава изведнъж двама мъже се приближиха от двете ми страни, повдигнаха ме и ме изнесоха по една доста дълга стълба. Бях хвърлена в една малка клетка, където се проявиха последиците от инжекцията.

ДУ: Когато казваш „химическа травма”, какво означава това за хората, които не са запознати?

НА: Това е същото както да получиш апоплектичен удар. Това е все едно (Ниара повдига рязко главата си назад и започва да тресе тялото си) нещо такова. И химикалът отива директно в мозъка. Когато те го инжектират, те искат той да отиде направо в мозъка.

ДУ: Уха!

НА: Цялото ми тяло се тресеше, без да мога да го движа по желание. Това нещо променя съзнанието.

И тук … това е едно необикновено предположение, но предположение основано на моя опит и на някои други неща, които съм сглобила в ума си. Тъй като съм била духовно ориентирана през целия си живот, като съм медитирала и следвала най-различни духовни учения, чудела съм се относно ефекта на една такава инжекция. Имах усещането, че щях да … че връзката между молекулите ми се разпада и че ще се разпадна и ще изтека през канала на пода на тази малка клетка, в която ме поставиха. Това бе едно наистина ужасяващо усещане. 

ДУ: Какъв бе ефектът върху съзнанието ти? Можеше ли да имаш ясни мисли, или бе напълно объркана?

НА: Ясните ми мисли се появиха по-късно.

ДУ: О кей.

НА: Изпитах обаче голямо психично пробуждане. Спомням си как се събудих в леглото си в Лас Вегас, Невада, в апартамента, в който живеех под наем по онова време. Отворих очи и все едно, че реалността изглеждаше напълно крехка и чуплива. Все едно, че можех да мигна с очи или да кихна и реалността около мен да се разпадне на парчета.

Тогава затворих отново очи и си казах: „Каквото и да се случва тук, това е наистина, наистина смущаващо и плашещо, и искам то да изчезне.” И след това, когато отворих очи, нещата изглеждаха по-нормални.

ДУ: Кори, преди си говорил за психично обучение свързано с инжектиране, което изглежда че влияе на съзнанието. Би ли споменал нещо относно това, свързано с нашия разговор?

КГ: Да. Това бяха фармацевтични продукти, които те даваха на хората, за да засилят интуитивните им способности. Те даваха и разни неща на хората, които можеха да виждат и да оказват влияние от разстояние.

НА: Аз просто се изплаших и си спомням как се свих в утробна поза на пода, като топка, с ръце около коленете ми. Тогава почувствах всички последици от инжекцията и крещях, и крещях, и крещях.

ДУ: Уха!

НА: (въздиша) И после … това е наистина трудно … и ми бе трудно да повярвам, защото просто не исках да допусна, че други човешки същества могат да бъдат толкова жестоки спрямо собствения си вид.

След като ефектът от инжекциите намаля, извлякоха ме от клетката и бях сексуално насилена от двама пазачи, докато други осем наблюдаваха отстрани. И един от наблюдаващите бе извънземен Сив.

ДУ: Господи!

НА: И Сивият, интересно, може би поради преживяванията ми със Сивите като дете и по-късно, може би защото съм чувствителна спрямо тяхната телепатия, но можех да се закълна, че чувах как Сивият си мисли и колко невероятно му изглеждаше, че човешките същества могат да подлагат своите на такъв вид насилие.

ДУ: Уха! Изглеждаше ли, че има някаква разлика в начина, по който всички се отнасяха към Сивия, в сравнение с отношенията им едни към други? Той държеше ли се по-различно, или другите отнасяха ли се по-различно към него?

НА: Имах впечатлението, че някои от хората, седящи на столовете, които наблюдаваха, нямаха желание да бъдат там. Те не искаха да гледат какво се случва и като че ли тези, които ги принуждаваха да наблюдават, им казваха нещо, като: „Ако някога проговорите, това е, което ще се случи с вашите съпруги и сестри.”

ДУ: Те бяха ли облечени в безлични гащиризони?

НА: Това бяха хора в цивилни дрехи.

ДУ: О, цивилни?

НЯ: Ъ-хъ.

ДУ: О кей.

НА: Да, хората, седящи на тези осем стола, бяха в цивилни дрехи, като един от тях бе извънземен. И след това военните в помещението … Те може и да не бяха редовни военни. Може да са били служители на военни доставчици. Казвам това, защото нашите редовни военни в повечето случаи са добри хора.

КГ: Да.

НА: Не мисля, че те биха се подложили на нещо такова. Също така си помислих, че единият рус пазач, който бе толкова брутален спрямо мен, може да е бил психопат или социопат, когото са извадили от затвора и са го сложили да се занимава с тези неща, защото няма съвест, която да му пречи за това.

КГ: Да, те търсят такива хора за работа в тези програми.

НА: Да. Ъ-хъ.

КГ: Също така, запознат съм как те използват травма чрез сексуално насилие за отстраняване на спомени или за контрол върху поведението на много дълбоко ниво. 

НА: Ъ-хъ.

ДУ: Нещо друго случи ли се с теб след това насилване? Или просто те върнаха в редовната ти база?

НА: Инжектираха ми нещо, за да ме приспят. След това предполагам, че са ме натоварили безчувствена в автобуса, след което са ме пренесли в хотелската ми стая и са ме поставили в леглото, като преди това са свалили дрехите ми, така че когато се събудя, да си помисля: „Какво по дяволите ми се случи тази нощ?”

ДУ: Можеш ли да ни отведеш към следващото значимо събитие, което си спомняш след това травмиращо преживяване?

НА: Следващото важно нещо бе посещението на Луната.

ДУ: Нека проследим това стъпка по стъпка. Отново: ти работеше в Нелис повечето време, нали?

НА: Странното е, че когато работехме като военни на радарна инсталация, работехме там през седмица, като в останалото време правехме нещо друго. Така че през седмица там работеха различни екипи. И така, в една от седмиците, когато бях на работа, ме извадиха от леглото посред нощ, обикновената практика.

ДУ: Кой те извади от леглото? Как изглеждаше той?

НА: Този русият от охраната, аз бях прикрепена към него. Той обикновено присъстваше във всяка ситуация, в която се озовавах.

ДУ: Той носеше ли униформа? Как бе облечен?

НА: Той носеше пустинен камуфлажен комбинезон.

ДУ: О кей.

НА: Понякога, струва ми се, бе облечен по друг начин, но това бе обичайното му облекло. Той бе рус, с много студени, сини очи и руси мустаци.

И така, ние слязохме от рампата, откъдето можех да видя кораба, след което той ме заведе до нещо, което изглеждаше като отворена гаражна врата в планинския склон. Тя се намираше на нивото на земята, където бе паркиран и корабът. Около него работеха хора и имаше една стълба, която отвеждаше под кораба.

Пазачът ми даде тези сребристи дрехи, които трябваше да облека. Трябваше да сваля всичко от себе си и да ги облека на голо. Тези дрехи притежаваха странното качество … изглеждаха безформени, но след като ги облякох, прилепнаха като вакуумирани по тялото ми. Имаше също така ботуши и ръкавици, които прилепваха по същия начин.

ДУ: Чувал съм за такива неща от други свидетели.

НА: Да.

ДУ: Кори, предполагам, че ти също си запознат с това.

НА: Ето че бях облечена по този начин. Обух ботушите, но не си сложих ръкавиците, а само ги носех със себе си.

Пазачът ме заведе до стълбата, за да се кача на кораба. Каза ми: „Когато се качиш горе, просто отиди надясно и легни долу. Там лежат други двама и ти трябва да легнеш между тях.”  

ДУ: Как изглеждаше корабът отвътре?

НА: Много обикновено, без нещо особено. Имаше столове около една централна конзола. Имаше и един широк светещ лъч, който преминаваше през самия център.

ДУ: Това е вълновата част на системата за задвижване.

НА: Да. И докато лежах там на пода, зад този лъч се появи един рептил. Погледнах го и целият въздух в гърдите напусна тялото ми. Как да ви кажа, просто не можех да повярвам какво виждам.

ДУ: Каква бе височината на това същество?

НА: Много, много висок. Най-малко два метра и половина.

ДУ: Каква бе кожата му? Как изглеждаше? Какъв бе цветът му?

НА: Нещо като маслинено сиво-зелено. Той не се застоя много дълго. Просто се появи иззад тази колона, след което отново се скри зад нея.

ДУ: Имаше ли вертикални зеници?

НА: Да.

ДУ: И какъв бе цветът на очите му?

НА: Жълт.

ДУ: О кей. Имаше ли остри зъби?

НА: Да.

ДУ: Можеш ли да опишеш ръцете и краката му?

НЯ: Да. Дълги нокти.

ДУ: Това напълно съответства на описанията, дадени от Кори.

КГ: Много смущаващо е човек да си спомни срещата с едно от тези същества.

НА: Да.

ДУ: На основа казаното от нея … Ние сме говорили за това, че царските особи сред тях са бели на цвят, както и че има такива на по-ниско ниво, които са черни. Този, когото тя описва, къде мислиш, че попада в тяхната йерархия, с която си запознат?

КГ: Това са тези от тях, подобни на пчелите работници или войници.

ДУ: О кей. Значи ти лежиш там и това същество се появява, ти го виждаш и изпитваш силен страх.

НА: Хм. Да.

ДУ: След което то просто се връща, откъдето се бе появило.

НА: Ами, то като че ли се разхождаше наоколо и се появи иззад този лъч, след което отстъпи отново назад …

КГ: Към едно контролно табло зад него?

НА: Да. Това може да е бил пилотът. Или може да е имало Сив пилот, но аз не видях пилота. 

Преди корабът да излети, се появиха някакви човешки същества, които седнаха на столовете. И тогава аз и останалите двама, които лежахме на пода … ние бяхме превозени до Луната като багаж. Това е всичко, което мога да кажа. Така се почувствах – като багаж.

ДУ: Беше ли привързана за пода?

НА: Не. Те постигат изключително много със страх и сплашване.

КГ: Хм. За обикновения човек е трудно да разбере какво означава да си подложен на такива условия, колко лесно е да бъдеш сплашен и да правиш това, което ти нареждат.

НА: Да. Ъ-хъ.

ДУ: Имаше ли някаква миризма в този кораб?

НА: Мисля, че усещах миризмата на това същество. Нещо подобно на мускус.

ДУ: Кори го описа със същата дума.

КГ: Да. Те обикновено биват маркирани от висшестоящите си, които ги контролират с помощта на някакъв мускусен спрей.

НА: Да. Когато кацнахме, ни казаха да слезем от кораба и веднага да се насочим към най-близкото здание. И не трябваше да поглеждаме нагоре, надолу, нито встрани.

ДУ: Но сте могли да дишате без някакви апарати?

НА: Аз можех да дишам без всякакъв апарат. Така че или …

ДУ: Когато погледна нагоре, какво видя?

НА: Не ми бе позволено да поглеждам нагоре, но аз извъртях очите си и видях отгоре един купол, и си помислих: „Аз не нося скафандър, намирам се на друга планета и дишам.”

Така че не бях сигурна какво да мисля за това. Или на Луната има атмосфера, или съм била под някакъв купол.

ДУ: Когато се оглеждаше около себе си, виждаше ли нещо необикновено?

НА: Не.

КГ: Очи вперени в ботушите. Ха.

НА: Да. Да, точно така. Най-добре да не отделяш очи от ботушите си, но аз правех нещо друго. Аз гледах право пред себе си.

ДУ: Това изглеждаше ли като поредното военно съоръжение?

НА: Да. Все едно че бяха взели същите стари грозни военни сгради, които имат на Земята, и ги бяха отнесли на Луната.

КГ: Точно така.

ДУ: Ха, ха, ха.

НА: Ха, ха.

КГ: Същите врати.

НА: Военни бараки и … Даже не можеш да усетиш, че си на Луната, защото сградите приличат толкова много на тези на Земята.

ДУ: И те ти казаха да отидеш до най-близката сграда?

НА: Това бе като че ли най-голямата сграда. Ние влязохме вътре и там имаше доста стаи и коридори и такива неща. И просто влязохме в една от стаите.

ДУ: О кей.

НА: Двете неща, които помня най-добре от това конкретно пътуване до Луната, са свързани с работата, която вършех. Те ме накараха да управлявам някакъв вид електромагнитно земекопно съоръжение, защото разкопаваха различни части на Луната, за да строят повече сгради.

И имаше едно такова нещо с две метални плочи, които достигаха до почвата. И когато включваха електромагнитното оборудване, тези две плочи се отблъскваха една от друга като магнити с еднакви полюси, с много голяма сила. И при раздалечаването си тези метални плочи разкопаваха цялата почва около себе си.

ДУ: И разрушаваха скалите?

НА: Да.

ДУ: Уха!

НА: Да. Те използваха това силно магнитно поле. И трябва много да внимаваш, когато си близко до това силно магнитно поле, защото в кръвта ни има минерали, които могат да бъдат извлечени.

ДУ: Уха! И те те обучаваха как да копаеш с тази машина?

НА: Да. Е, това не беше нещо особено. Ти просто задействаш тази машина и трябва да не мърдаш от мястото си.

Знаете ли, толкова много хора са били, така да кажем, похарчени покрай тези НЛО. Чух, че само около засекретяването на инцидента при Розуел са били избити 400 души.

ДУ: Уха!

НА: В същото време не мисля, че те могат просто да унищожават хора ей така, особено хора като мен, които отклоняват от нормалното им ежедневие и ги поставят в такива ситуации.

Така че техниките, които използват за контрол върху съзнанието, са много важни. Това са техники за травмиране и контрол над ума, които са усъвършенствани до степен да не можеш да си спомниш, поне не веднага, какво са ти направили или къде си бил.

Така че те продължават да правят тези … Това е комбинация от травма и опиати.

ДУ: Кори, ти каза, че тези техники действат толкова добре, че само един малък процент от хората могат всъщност да си спомнят нещо.

КГ: Да. Да, само между 3% и 5%.

ДУ: Точно така.

НА: Така че това със земекопната машина бе едното нещо. След това имаше много просто ръчен труд, като подреждане на кутии и преместване на неща от тази лавица на онази лавица, както и доста вдигане и пренасяне.

Храната беше ужасна. Тя бе нещо, което бих нарекла овесена каша и може би сух хляб и малко вода.

И след това през нощта не ми бе позволено да спя. Това бе друга част от програмирането.

КГ: Лишаване от сън.

НА: Лишаването от сън бе нещо невероятно. При мен това задействаше пристъп на пост травматично нервно разстройство. През живота си съм преживяла доста лишения от сън.

ДУ: Имаше ли нещо извънземно или по друг начин необикновено, което да си видяла по време на престоя си в тази база?

НА: Когато бях навън със земекопната машина, можех да зърна някои извънземни. Тези, които си спомням, бяха много, много високи и слаби. Не изглеждаха като традиционните Сиви. Не съм сигурна от каква раса бяха. Имаше обаче един от тях, за когото разбрах по-късно по време на една хипноза, който може да ми е помогнал да изляза от онази ситуация.

ДУ: Уха!

НА: Да. Защото те можеха да ме видят като енергия. Те ме поглеждаха и можеха да ме видят като енергия. И те просто казаха: „Те наистина не би трябвало да правят това на тази жена.”

ДУ: И така, ти си се появила в публичното пространство. Провеждала си конференции. Надявам се да получиш много повече покани, защото твоята история е твърде важна.

НЯ: Да. Ъ-хъ.

ДУ: Мислиш ли, че престъпните групировки имат слабо място? Мислиш ли, че те са непобедими? Или мислиш, че всичко това може да бъде обърнато в полза на човечеството?

НА: Абсолютно съм сигурна, че може да бъде обърнато в полза на човечеството, защото аз зная и вие двамата знаете, че всичко е съзнание. Всичко е съзнание. И всичко физическо, което виждаме тук, има в основата си една енергия, която го прави възможно.

ДУ: Точно така.

НА: И тази енергия, и тези субатомни частици се влияят от мисълта, съзнанието и намерението. И всичко, което виждаме … Вие сте чували за пътеводителите в Джорджия*), нали?

*) Georgia Guidestones – гранитен монумент, издигнат в 1980 г. в окръг Елбърт, щата Джорджия, от анонимни спонсори, на който са изписани на осем езика десет „насоки” или „принципи”, първият от които гласи: „Поддържане размера на човечесвото на 500 милиона души, в непрекъснат баланс с природата” – Бел. прев.

ДУ: Разбира се.

НА: О кей. Според написаното на този монумент, населението на Земята трябва да бъде намалено на 500 милиона, нали така?

ДУ: Да.

НА: О кей. Знаете ли защо те искат да направят това? Защото са изплашени до смърт. Те са изплашени до смърт от това, че седем милиарда души могат да се пробудят и да измъкнат играта от ръцете им просто със силата на съзнанието си.

И тази бройка даже не трябва да е седем милиарда. Трябва да е точно необходим и достатъчен минимум. И това са хората, до които надявам се, достига това предаване днес.

ДУ: Имаш ли някакво духовно послание, което би желала да споделиш с тези хора, които се пробуждат и които вярват в твоята история в този момент?

НА: Да. Бих казала само – дайте си сметка колко много усилия са били положени спрямо човешката раса през толкова много хилядолетия в опити за програмиране на съзнанието ни. И това е истинската Матрица, хора. Това са опити за програмиране на съзнанието ни в един свят, който ги поддържа в позиция на упражняващи контрол, а нас в подчинение. И всичко това е една лъжа, защото ние сме тези, които притежават истинската сила.

Силата на нашето съзнание е истинската сила на тази планета и ние всички я притежаваме в момента. Ние сме тези, които захранваме машината, които захранваме Матрицата със силата на програмираното си съзнание, програмирано от престъпните групировки, с цел създаването на една представа за реалност, в която те упражняват своя контрол върху нас.

И всичко, което трябва да разберем, е, че това е една лъжа и че ние трябва да възвърнем своята сила и да осъзнаем, че чрез силата на своето съзнание и намерение … и ние трябва да използваме отрицанието в света по положителен начин.

Това означава, че когато погледнем на някаква история, като например тази, която срещнах наскоро и която гласи, че големият коралов риф е загинал, да го съживим отново. 

Вие може да кажете: „Уха! Казват, че големият коралов риф е загинал. Аз ще се обърна към съзнанието си и ще го видя как процъфтява и как е изпълнен с живот, и е възвърнал предишната си слава.”

Използвайте силата на съзнанието си по този начин. Така че всеки път, когато срещнете нещо, което ви плаши, не бягайте от страха си. Просто си дайте сметка: „Да, това е нещо страшно, но сега аз ще го преобърна напълно на 180 градуса и ще си представя нещо красиво, което искам да видя на неговото място.”

И аз бих ви призовала, ако сте някъде, където времето позволява, да излезете навън и да изпълните тази визуализация. Свалете обувките си и стъпете здраво на Земята, защото самата Земя желае да изпита този процес на еволюция на човечеството.

И точно както видяхме хората да докосват нещата по земята във филма „Аватар”, при което растенията засияваха, същото се случва и тук. Ние не го виждаме с очите си, но то се случва и тук. Ясно ли е? Ние сме свързани с нашата майка Земя, така както коренните американци са се учили един друг през вековете.

И помнете какво е казал Исус: „Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях” *) Опитайте се да накарате двама ваши приятели  да се разходите заедно боси по Земята. И хванете се за ръце и изберете онова нещо, което искате да си представите като нещо излекувано, цяло и завършено. Ние можем да променим тази планета, можем да си я върнем и да я превърнем отново в градина.

*) Матей, 18:20. – Бел. прев.

Аз вярвам в това с всяка фибра на своето същество.

КГ: Аз също.

ДУ: Как се чувстваш, Ниара, когато има хора като Кори и Уилям Томпкинс, които се появяват в публичното пространство, и по такъв забележителен начин потвърждават твоята история?

НА: Чувствам облекчение. Чувствам облекчение, защото хората срещат една история като моята и поне половината от тези, които прочетат моята книга, ще помислят, че съм ненормална.

В същото време аз не разчитам на хората, които вярват на написаното в книгата ми. Просто искам хората да имат представа за това какви неща се случват. Аз съм провела невероятно много проучвания. В книгата съм направила страшно много препратки, защото искам хората да разберат, че аз не съм просто един самотен глас в пустошта, който разказва всичко това.

Аз съм част от една цяла култура и една цяла общност от хора, които излизат открито и заявяват, че това е нещо реално и че то се случва. И че ако това не спре, ние всички сме изложени на риск.

ДУ: След като чух твоята история, съм убеден, че ще се появат много повече потвърждения.

НА: Тя съдържа доста повече.

ДУ: И аз те поздравявам за смелостта да разкажеш всичко това днес …

НА: Благодаря ти.

ДУ: … и да го споделиш със света. Това за теб е нещо много лично. Аз просто те обичам и бих искал да го знаеш. И аз съм тук заедно с теб и ние сме тук заедно.

НА: Благодаря ти. Благодаря и на двама ви.

ДУ: И аз искам да благодаря на всички вас, които гледате това предаване, за вашата подкрепа към нея и към нашите усилия за въдворяване на мир на тази планета и сред всички същества, които живеят на нея.

Ще се видим следващия път. Това е Космическо разкритие. Аз съм Дейвид Уилкок заедно с Кори Гууд и Ниара Айсли. Благодаря ви, че бяхме заедно.

 (с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в още един епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Кори, добре дошъл в предаването!

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Това, което ще видим тук, е Марк Маккендлиш, който описва едно много удивително появяване на НЛО, което бе недвусмислено и се случи по време на Виетнамската война. Нека му хвърлим един поглед.

* * * * * *

ГРАД В НЕБЕТО

Марк Маккендлиш: Присъствах на едно самолетно изложение в станцията El Toro Marine Corps. Това бе някъде около 1991 г. или 1992 г.

И там бе изложен един красиво реставриран B-24 Liberator.

Алуминиевата обвивка на самолета бе полирана така, че приличаше на огледало. И  всички обозначения по корпуса изглеждаха идеално.

Стоя аз зад въжето, което ограждаше самолета, и му се любювам. Бях се усмихнал широко от удивление каква прекрасна реставрация бяха успели да осъществят на този самолет.

До мен стоеше един мъж, висок вероятно около 1.70 м., по-възрастен от мен, вероятно на около 70 или 80. И на негового лице бе изписана същата широка усмивка.

Обърнах се към него и казах: „Човече, това е направо красавица, нали?”

Той отговори: „Да, аз започнах кариерата си на летец на една от тези.”

„Наистина? Участвал си във Втората световна война?”

„Да, бях в Тихоокеанския басейн. 25-30 години”, продълржи той. „И завърших кариерата си като навигатор на Б-52 във Виетнам.”

Казах му: „Това бяха много сериозни сражения, особено тези с участието на Б-52   и цялата политическа шумотевица, която ги съпровождаше.”

И така, ние започнахме да разговаряме за различни самолети и оръжейни системи, за различните модели, на които е летял през годините.

В един момент аз казах: „Разбирам, че има някои нови, доста усъвършенствани машини, които летят в момента. Чувал съм истории от хора, участвали във войната в Персийския залив, които са виждали неща да пресичат мълниеносно небето, които са били необясними, като например завои под прав ъгъл при невероятни скорости, моментално спиране и потегляне отново като изстреляни от пушка.”

Той поклати глава и каза: „Да, аз съм виждал някои от тези неща.”

Помолих го да ми разкаже малко повече. Той се огледа нервно наоколо, като че ли се опасяваше, че някой може да го е проследил, или поне на мен така ми се стори.

И каза следното: „В средата на 1960-те летяхме на една мисия в Северен Виетнам и нашият самолет бе леко повреден от една ракета Земя-въздух. Бяха ни изпратили до Гуам за ремонт на самолета, което щеше да отнеме около седмица. На връщане, по пътя за базата ни в Тайланд, летяхме над Тихия океан. Бе около 1 часа сутринта, пълнолуние, нито един облак на небето.

Аз се намирам в навигационното отделение, изпълнявам рутинните си задължения, без да внимавам особено какво става около мен. 

Мисля, че бяхме на около 17,000 м., невероятно високо. И изведнъж пилотът казва: „Какво, по дяволите, е това?”

Всички се натрупваме на кокпита и той посочва наляво, и там, от лявата страна на самолета, бе този огромен диск. Нещо средно между 500 м. и 1 км. в диаметър.”

Попитах го: „Ти как … Как можахте да определите … Как разбрахте, че е толкова голям?”

Той каза: „Ами той имаше един купол на върха. Изглеждаше като монолитна отливка от бял пексиглас и бе полупрозрачен. Светеше. Бе осветен отвътре.

И можехме да видим силуетите на всички етажи вътре. Упяхме да преброим 27 етажа. 27 етажа!”

Казвам му: „О кей. Какво бе съотношението между дебелината на диска и целия периметър?”

„10 към 1. Така определихме, че диаметърът му бе между половин и един километър.”

И така, той описа това нещо. И каза: „Това не изглеждаше като типичните летящи чинии от научно-фантастичните романи, които отвън са гладки и полирани. Повърхността му бе груба. Бе покрит с различни панели, от различна материя. Имаше проводници, които излизаха от едно място и влизаха в друго, както и тръби, малки антени, които стърчаха навсякъде.”

Той обаче каза: „По периферията имаше един прорез и в този прорез се намираха едни големи … изглеждаха като перки на турбини. Всяка една от тези перки бе с размерите на врата на военен самолетен хангар, наистина много голяма. И тези перки се въртяха около периферията, много бавно. Това нещо се движи успоредно с нас в продължение на поне половин час.”

Той продължи: „Може би защото В-52 бе направен за водене на ядрена война, електрониката на нашия самолет бе напълно защитена от електромагнитни излъчвания. Каквото и да поддържаше това нещо във въздуха, ние помислихме, че става дума за нещо магнитно. Прелетяхме около него, после над него, след това под него. Огледахме го наистина добре от всичките му страни. И това бе най-странното нещо, което някога съм виждал.”

„След известно време” – каза той – „това нещо се измести на известно разстояние от нас. Ние можехме да видим ясно особеностите му, поради осветлението на купола и поради факта, че бе допълнително осветено от пълната луна. Също така, отражението на лунната светлина от повърхността на океана го осветяваше отдолу.

В един момент перките по периферията му започнаха да се движат по-бързо и по-бързо, докато вече не можехме да ги различаваме и се сляха в едно. И изведнъж, пфю! – излетя под ъгъл спрямо нашата траектория. В този момент се отвори един тунел от блестяща светлина и това нещо изчезна в него.”

И той каза: „Тогава можахме да видим, в далечния край на този тунел, осветено от дневна светлина небе с пухкави облаци, каквито нямаше никъде около нас. Изглеждаше, че това нещо излиза от тунела и навлиза в дневната светлина. След това тунелът някак се дематериализира и изчезна. И всички ние стояхме там безмълвни с отворени уста.

След това се завърнахме в базата си в Тайланд. И в момента, в който се приземихме, там бяха хората на ЦРУ, които искаха да им докладваме. И единственото нещо, от което се интересуваха, бе този очевидно време-пространствен тунел, който бяхме видели.”

* * * * * *

ДУ: Това е нещо наистина удивително. Мисля, че трябва да започнем с някои от основните неща тук. Това изглежда да е бил един от по-примитивните кораби, освен че е много голям, след като той описва всички тези тръби и кабели по корпуса му.

Какво мислиш, че този човек е видял тогава във Виетнам? Откъде би могло да е дошло това нещо?

КГ: Това е бил категорично извънземен кораб. Той описва купола с тези 27 етажа. Това е основната част на тази летяща чиния, предполагам, че можем да я наречем така, където се намират болшинството от инженерните съоръжения и тези движещи се части по периферията. Болшинството от помещенията на екипажа се намират в този купол на върха.

ДУ: Точно така.

КГ: И по-долу се намира мястото, където се генерира енергията, където частите се въртят.

ДУ: За да бъдем напълно ясни, ти никога не си виждал нещо подобно в Тайната космическа програма, нали така?

КГ: Както стана дума, това е по-стара технология. Този вид кораби са били свързвани най-често със съществата, които хората наричат „Сиви”.

ДУ: О, наистина?! Защо мислиш, че те са летели над Тихия океан близо до Тайланд?

КГ: По време на конфликт изглежда че има много активност от страна на НЛО. Извънземните идват, за да наблюдават какво се случва, а може би даже и за да вземат участие.

Както чухме от Клифърд Стоун, когато го интервюирахме, когато той е бил във Виетнам, те са имали среща с извънземни, след като един Б-52 е катастрофирал. Така че изглежда че по време на войната във Виетнам в тази част на Азия е имало засилено присъствие на НЛО.

ДУ: Тази история с време-пространствения тунел е наистина удивителна, защото това се случва през нощта. Лунните лъчи се отразяват в диска на извънземния кораб, след което забелязват един тунел и през него се вижда ден, а не нощ. Там има небе, облаци и слънчева светлина. За какво мислиш, че става дума в този случай?

КГ: Те са видели дестинацията на извънземния кораб. Към неговата дестинация се е отворил един прозорец. Не си спомням дали съм споменавал в това шоу, но съм чувал многократно подобно описание. Хората са виждали странно изглеждащи небеса, които очевидно не са изглеждали като нещо присъщо на Земята. Така че – да, чувал съм много пъти такива описания.

ДУ: Значи, ако гледаш от правилния ъгъл, можеш да видиш през портала къде се намира дестинацията от другата страна?

КГ: Да.

ДУ: Как описанието на самия тунел и блестящата светлина съответстват на другите неща, които си видял или чул?

КГ: Начинът, по който съм го описал, е като пречупена светлина. Това, което съм видял, приличаше на блестящ мираж.

ДУ: Намирам това за удивително, защото Маккендлиш не знае какво съм чул от Даниел, един друг свидетел, който описваше работата си в (проекта) Монтоук и как порталите са се появявали в кафетерията.

И как можеш да видиш поле покрито с трева там, където няма никакво поле. Например поглеждаш към стената и там виждаш това блестящо нещо, и изведнъж се появява това зелено поле.

Тези портали отвеждат ли те през времето, както и през пространството?

КГ: Да. И те се научиха как да манипулират някои от тези портали, за да могат да пътуват назад и напред във времето.

ДУ: Добре. Сега ще видим още нещо от интервюто с Марк Маккендлиш, където той описва свое лично преживяване.

* * * * * *

МИГАЩИЯТ ФЕНОМЕН

Марк Маккендлиш: Връщах се от един бейзболен мач през 1994 г. – мисля, че беше юни или юли, и пътувах през каньона Карбън. Там има една област близо до нещо като природен резерват, югозападно от град Чино.

В далечината се виждаха някакви електропроводи с високо напрежение, които преваляха хълма, както и някакви строежи, къщи и подобни неща.

Аз возех в колата една група от 3-4 деца. Имаше силно въздушно течение, така че самолетите, които обикновено се приземяваха от изток, не можеха да направят това, тъй като вятърът духаше в тази посока и би им попречил да кацнат плавно. Така че те заобикаляха, подхождаха от запад и се възползваха от подемната сила на вятъра. И ние можехме да видим всички тези самолети, които изчакваха възможност да се приземят, техните светлини и всичко останало.

И аз казах: „За ръководителите на полети трябва да е голямо предизвикателство да поддържат организацията на всички тези самолети, без да допуснат някоя катастрофа.”

Удивителното бе това, че току-що бяхме привършили да разговаряме относно НЛО. И точно след като споменах за възможността от сблъсък между кръжащите самолети, видяхме една блестяща светлина, която се увеличи много бързо, след което някак се отдалечи. Последва друга ярка светлина в небето, която започна да се приближава към нас под ъгъл около 45° и да се увеличава.

След това се появиха едни светли линии, които започнаха да се движат заедно с тази светлина по посока  на нещо като невидима дупка в небето. Някои от тези линии бяха по-широки и плътни, други – по-тънки. Всички бяха оцветени еднакво в златистожълто и се движеха в синхрон с блестящото петно светлина. 

Свързах се с летището и ги попитах дали е имало самолетна катастрофа. Отговориха ми отрицателно.

И докато мислех за това, ми дойде наум, че това нещо се случва точно в този природен резерват. Там има стриктни правила, които забраняват пребиваване в парка след смрачаване. Има поставени такива знаци. Впоследствие проверих това лично. Така че те не желаят хора в парка по тъмно. И мисля, че вече зная защо това е така.

Това, което видях обаче, изглежда се бе появило от един от тези време-пространствени тунели. Точно както в онази сцена от първия филм на „Междузвездни войни”, когато те набират скорост равна на тази на светлината и когато се изстрелват в хиперкосмоса, и всички изображения на далечните звезди започват да се проточват.

Тук става дума за същото нещо, което се появи от този време-пространствен тунел. То всъщност влачеше със себе си част от светлините на тези звезди, където е било, когато е напуснало своето място в космоса. То теглеше тяхната светлина със себе си.

Така че това, което виждаме, е изображение на тези звезди, изтеглени като линии. Линията на големите звезди, които са по-близо, са по-плътни и удебелени. Тези, които избледняват в далечината, имат малки, тънки линии. Всички обаче са успоредни и се движат в синхрон.

И тогава си дадох сметка, че златист цвят е червеното преместване на светлината от звезди, които изглеждат като бели с просто око. Ако говорим за Доплеровия ефект, когато се отдалечаваме от светлинния източник, тогава се получава т.нар. червено преместване, при което светлината става златистожълта. И така разбрах какво се случваше.

Е, оттогава насам, след като разбрах за какво явление става дума, и откакто се преместих в Северна Калифорния, съм виждал подобни явления най-малко шест или осем пъти, като две от тях бяха много внушителни. Те възникват толкова често, особено през летния период. Не знаем защо това е така. Местните хора, които наблюдават небето, любителите астрономи, които обичат да наблюдават НЛО и са свикнали толкова всеки момент да се появи някой НЛО, наричат тези неща „примигвания”, защото се случват толкова често.

* * * * * *

ДУ: Когато той описва появяването на този портал с излизащите от него линии, какви бяха първите неща, които ти дайдоха наум?

КГ: Случват се най-различни оптични феномени. Даже светлината може да се прилепи към тези кораби, докато те преминават през тези време-пространствени тунели. Така че съм чувал за различни видове светлинни феномени, възникващи във въздуха, когато корабите навлизат и излизат от тези тунели.

ДУ: Той говори за тези примигвания като нещо твърде често срещано. Наистина не съм чувал хора да описват това. Мислиш ли, че някой, например извънземен или някой човек, ако пътува през нашата атмосфера с помощта на портална технология, ще предизвика такова явление, ако бъде наблюдаван от правилното място и в правилния момент?

КГ: Над главите ни се случват много повече неща от това, което знаем. Типичният човек прекарва деня си като гледа на своето ниво. Твърде малко хора се спират, за да погледнат нагоре.

ДУ: Правилно. Значи ти мислиш, че може да има атмосферни феномени, които болшинството хора даже няма да забележат, защото или протичат много бързо, или по някакъв друг начин са трудно забележими?

КГ: Да, атмосферни и светлинни явления.

ДУ: В случай като този, който чухме той току-що да описва, дали става дума повече за кораб? Или това би било по-скоро естествено явление, което пречупва светлината и наподобява портал?

КГ: Може да е едно от двете, защото както съм описал поведението на космическата мрежа, и както Земята се върти, трябва да има правилна електромагнитна връзка между Земята, Слънцето и звездата, от чиято дестинация идва такъв обект.

Това може също така да обясни защо тези неща могат да бъдат видени през лятото – защото тогава тези портали се отварят над определени енергийни центрове на Земята. Както вече съм описал, тези електромагнитни центрове могат да се отварят на повърхността на Земята, под нея, под океана, и много високо в атмосферата.

ДУ: Едно от нещата, за които той ми напомни, е нещо, което видях в списанието „Открий” (Discover) през 1990-те, където описваха едно ново явление, което не беше Северно сияние, но приличаше на него. И те ги наричаха „феи”. Други подобни явления наричаха „елфи”. И сега, когато си спомням това, тези „феи“ и „елфи“ бяха предимно линейни колони светлина, които изглежда че възникваха от едно място, подобно на тунел. Мислиш ли, че тези „феи“ и „елфи“ може да са примери за такива време-пространствени тунели, които стават видими за нас?

КГ: Не. Не, това са електромагнитни явления, които възникват. Някои имат положителен, други отрицателен заряд. Много от електрическите заряди, които виждаме да се появяват между небето и земята, са от един от двата вида. А тези, които достигат до космоса, носят различен заряд. Те могат да достигнат доста далече в космоса.

ДУ: О кей. Мисля, че ти бе казал, че самите портали имат някаква плазмена основа.

КГ: Плазмата е по-скоро страничен резултат от електромагнитните потоци, които се появяват.

ДУ: Едно от интересните неща, които той каза в този кратък епизод, бе, че това, което се е появило от този предполагаем портал, е ставало все по-голямо, когато се е приближавало към него. Мислиш ли, че размерът е просто функция на приближаването на обекта към него, или там се намесва нещо друго, което причинява този зрителен ефект?

КГ: Когато преминаваме през тези местни деформации на време-пространството, които наричаме портали, аз съм описвал как се появява нещо като метален лъч, след което порталът се обръща, сгъва се и се прибира навътре. Описал съм как това е една триизмерна сфера, в която хората влизат едновременно от различни посоки. След което излизат от другата страна в една и съща посока.

Е, когато влизат и излизат, става такова извиване на време-пространството, че когато влизат, изглежда че се смаляват. А когато излизат, като че ли стават по-големи. Така че когато го видях да описва това явление, то може да се е дължало на перспективата. В същото време си помислих за тази странна аномалия, която настъпва, когато хората и обектите влизат и излизат от тези портали.

ДУ: Мислиш ли, че има някаква връзка между мегалитната каменна архитектура и феномена на порталите?

КГ: Да. Древните са построили много от тези мегалитни структури по протежение на енергийната мрежа на Земята.

И тази енергийна мрежа е, която управлява електричеството и го насочва към тези различни възли …

ДУ: Точно така.

КГ: … които се отварят като портали.

ДУ: И в последната част на това изумително интервю с Марк Маккендлиш, той описва своята интерпретация на един термин, въведен от Бичард Долан, прекрасният НЛО изследовател, който изследва наистина само факти.

Той въвежда понятието „отцепила се цивилизация” (breakaway civilization) като описание на нещо, резултат от тази култура на национална тайна и как тези тайно възпроизведени НЛО анти-гравитационни технологии могат в действителност да доведат до създаването на колонии извън Земята и следователно да формират цивилизация, която е напълно изолирана от нас.

Нека чуем какво има да ни каже Марк Маккендлиш за тази удивителна идея.

* * * * * * 
ОТЦЕПИЛА СЕ ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Марк Маккендлиш: Мисля, че моят приятел Ричард Долан бе един от първите, които предположиха, че този вид технология, някак конфискувана и държана далече от погледа на обществото, може да има за последица възникването на население, което да е скрито зад булото на секретността.

Това биха били хора, подбрани поради своя висок интелект, способности и разбиране на функционирането на тези технологии. И тези хора по всяка вероятност никога не разговарят за това, което правят. Те не могат да опишат тези технологии и не могат да издадат това, което знаят.

И като последица от всичко това, те формират свое собствено общество, със своя структура и начин на живот.

Искам да кажа, че вероятно има някакво място, може би в Антарктика. В последно време бе проявен изключителен интерес към случващото се в Антарктика. Чуваме за хора като Джон Кери, като Ричард Брансън, които летят до там Бог знае защо. Във всички случаи там става нещо твърде интересно.

Има много предположения, че адмирал Бърд се е сблъскал с напреднала технология, притежание на изолирана цивилизация, преселила се там веднага след Втората световна война. В резултат на това обаче той е изгубил много самолети, персонал и няколко кораба.

Тази технология е нещо реално. Зная, че съм виждал неща, които са необясними с конвенционалните видове системи и технологии за задвижване – неща, които преминават по небето с невероятни скорости и които изглежда че едновременно с това манипулират времето.

Така че ако имаме едно общество, което разполага с този тип физика, този тип технология, струва ми се, че при подходящи обстоятелства тази технология може да бъде използвана за налагане на принуда тук и там по света, по отношение на неща, които се случват на политическата арена, за добро или за лошо.

Това може да бъде начин някой да бъде принуден да не започва трета световна война. Може да бъде начин … искам да кажа, знаете ли, когато виждате как китайците започват да дрънкат оръжия и след това изведнъж над една столица като Пекин има внушителна поява на НЛО, това кара човек да се замисли дали китайците не са получили едно твърде дискретно послание да мируват. 

* * * * * *

ДУ: Това, за което изглежда че става дума тук, предполага доста по-голяма доза секретност зад феномена НЛО, отколкото много хора някога са си представяли. И това очевидно е бил централен елемент в нашето предаване. Мисля, че е интересно, че той спомена Антарктика и споменава същите данни, за които и ние сме разговаряли, вероятно без да има представа от това, което ние сме разкрили. Какво мислиш за всичко това?

КГ: Особено по отношение на отцепилата се цивилизация … една от новините, които разкрих в последно време, бе относно така наречената Антарктическа Зона 51, която се намира в Антарктика, както и за много от тези бази под леда, които са построени в рамките на Проект Леден червей.

Тези бази са огромни и представляват съоръжения за изследователска и развойна дейност. Фирми като Локхийд Мартин населяват тези места и ги използват.

Не само това, но има и един космически полигон, който принадлежеше на нацистите и който ни бе предаден в края на 1950-те и началото на 1960-те, и който ние превърнахме в свой космически полигон. Това е едно твърде интензивно използвано съоръжение.

Нека обаче не забравяме, че понятието за отцепилите се цивилизации не е нещо ново. То възниква в древността. Древните цивилизации са имали кастата на жреците, съставена от инженери. И цялото знание е било пазено от тази каста. Те са го опазвали даже от кралете.

В онези времена, когато са разработили този тип технологии, те са сторили това отделно от своята цивилизация. И мнозина от тях са правили това под земята или извън Земята, където са развивали свои бази. И някои от тях са тук днес като едни от тези извънземни групи, които приемаме за извънземни групи, които виждаме да летят в небето.

ДУ: Каква мислиш е вероятността тази отцепила се цивилизация да затвори това разделение между себе си и хората на Земята до степен, в която да узнаем, че тя съществува и е в състояние са общува с нас по някакъв начин?

КГ: Ще бъда силно изненадан, ако те разкрият сами себе си. Имам предвид напълно отцепилата се цивилизация, която притежава най-напредналата технология. Най-вероятно е не след дълго време да чуем за една от тези други тайни космически програми. Единственият начин, по който си представям широка дискусия по въроса, това е чрез някакво масово разсекретяване на данни, или някакв род събитие, при което информацията бива обявена въпреки волята на властимащите, които управляват тези отцепили се цивилизации.

ДУ: Как обаче виждаш разгръщането на този процес? Защото изглежда че начинът, по който се е реализирала тази отцепила се цивилизация, е довел до това, че ние не сме способни да изпратим собствен летателен апарат в орбита около Луната, за да видим какво се намира на тъмната й страна. Ние не притежаваме способността да изведем обикновени хора в космоса.

След това имаме хора като Елон Мъск и Ричард Брансън, които създават своите собствени малки космически програми и се опитват да изстрелят кораб в космоса, и той се взривява, което прилича на саботаж. Така че как е възможно ние да преживеем в действителност това – да излезем в космоса?

КГ: Ами всички тези неща се развиват тайно. Оръжията, програмите, например саботирането на тези две цивилни програми, всичко това се случва тайно. Ако имаме някакъв вид масово разсекретяване и на бял свят се появи голямо количество информация, която не може да бъде опровергана, това ще означава край на измамите. Те могат да се крият зад завесата колкото си искат, но ние въпреки това знаем къде се намират.

ДУ: Каква мислиш  ще е съдбата на отцепилата се цивилизация? Ако те все още обитават нашата Слънчева система, те ще приличат на лесни мишени, ако настъпи някакво разкритие. Ако те наистина искаха да се отцепят, не биха ли прекъснали напълно всякакви връзки с нашата Слънчева система, след което просто да се заселят някъде другаде?

КГ: Те са го направили. Те обитават други звездни системи. Те притежават бази в други звездни системи.

Ако трябваше да го направят, а те са го планирали, в даден момент, в който изглежда, че информацията започва да изтича към обществото или към средното ниво – към хората, които могат да представляват опасност за тях, като някои от групите във военнопромишления комплекс, ако тези хора започнат да имат достъп до тайната информация, то властимащите, които са част от тази отцепила се цивилизация, бяха планирали да избягат от Слънчевата система и да отидат в една от тези други звездни системи.

ДУ: Как мислиш, че тази така наречена външна бариера (на Слънчевата система) се отразява на този план?

КГ: Тя е провалила този план. Сега те са останали тук заедно с нас.

Ако настъпи Пълно разкритие, тогава както ти каза, те се оказват лесни мишени. Те са идентифицирани и всеки би искал да ги огледа хубаво и да им потърси сметка за това, което са сторили, за да държат в тайна от нас своята отцепила се цивилизация и това ще бъде част от фокуса на разкритието. 

ДУ: Добре. С това ще завършим този епизод. Много, много удивителна серия от интервюта с Марк Маккендлиш, един от първоначалните 39 свидетели на Проект Разкритие, с когото се срещнах лично в 2001 г. Удивително е колко много той имаше да разкаже.

Аз съм Дейвид Уилкок тук заедно с Кори Гууд. Това е Космическо разкритие и ние ви благодарим, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в още един епизод на Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Тук съм с Кори Гууд и ние ще ви покажем и разкажем някои неща. Имаме снимки на аномални формации, събрани от един частен детектив в Интернет, Дожзеф П. Скипър. И независимо дали тези неща са действително реални или не, те със сигурност провокират въображението ни и подлежат на дискусия относно това, което може или не може да се намира там.

Тук за да дискутира заедно с мен е Кори Гууд. И така, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: И така, първото изображение, което имаме тук, е на една скала, която при голямо увеличение изглежда като капибара или прерийно куче.

Кори, независимо дали това което виждаме тук е в действителност гризач или не, има ли потенциална истина зад това, на основа твоите познания?

КГ: Мисля, че съм докладвал преди, че съм чел в интелигентните таблети, че когато германците са строили тези различни бази на Луната и на Марс, те са пренасяли в своите по-големи кораби много храни и провизии.

И сред тези храни и провизии е имало различни гризачи, паяци и хлебарки, които са използвали възможността за безплатно пътуване.

След известно време, те се опитват да ги изгонят от базата си и ги прогонват на открито на територията на Марс, където мислят, че те ще загинат.  Част от информацията обаче гласеше, че плъховете, които са били на открито, са започнали да мутират, станали са по-големи и са променили външния си вид. .

Имаше също и забележки относно някои насекоми, които са станали по-големи и те мислеха, че това се дължи на радиацията.

ДУ: Отсъствие на атмосфера и съответно повече радиация от Слънцето.

КГ: Точно така.

ДУ: Ако НАСА в последно време заяви, че всъщност на Марс съществува течна вода и водни площи, тогава не следва ли логично, че такива животни биха могли да оцелеят?

КГ: Да, те биха могли да се хранят с насекомите, които са избягали заедно с тях от същите тези бази.

ДУ: Точно така.

КГ: Така че ние може да сме създали малко среда за живот, или те са завладели средата на местни живи организми, вече съществуващи на Марс.

ДУ: О кей. Сега ще видим едно изображение, което очевидно е било изпратено на Джоузеф Скипър от някой, който е работил в Европейската космическа агенция и то се отнася конкретно за кратера Хейл на Марс.

Това което виждаме тук на мястото, обозначено с „Място за доказателства”, е една област, която в близък план ни показва някои много странни образувания, наподобяващи мрежи/решетки.

Текст на изображението: „Доказателства за цивилизация, които едва се забелязват на оригиналното изображение, без пояснения и предимно неясни. – Бел.прев.

В този момент започваме наистина да виждаме някои странни неща.

Кори, какво мислиш че виждаме тук?

КГ: Знаеш ли, не съм сигурен. Когато са ме водили до различни бази или места на Марс, ние обикновено се спускахме рязко към повърхността, за да не можем да видим определени неща.

ДУ: Ъх.

КГ: И когато кацахме бе трудно да определим къде се намираме. Така че това е много възможно да са артефакти, които не съм виждал преди.

ДУ: Това е много странно, защото прилича на определени формирования, групи от прави линии. Изглежда, че това е някаква архитектурна организация.

И още нещо, Кори, странното относно това е че някои изображения са контрастни, докато други изглеждат замъглени, все едно че някой нарочно не е искал зрителите да видят части от изображението.

Така че какво мислиш, че се случва тук?

КГ: Ами, ако прекараш много време в разглеждане на изображения на Марс по Google Earth ще видиш, че в някои случаи те са свързали заедно дадена група фотографии. Когато попаднеш на места, където всичко наоколо е ясно, а в същото време има сферични или овални замъглени области, това обикновено е място, върху което трябва да се опиташ да се концентрираш и да се огледаш наоколо дали можеш да откриеш нещо друго по-малко, защото даже в Интернет, ако някой открие нещо интересно днес на Марс или на Луната чрез Google Earth, обикновено ако се върне след някоя и друга седмица, ще види че и то е било замъглено.

ДУ: Наистина?

КГ: Да.

ДУ: И хората са документирали такива неща?

КГ: Да, съвсем наскоро. И интересното е, че даже с камера с висока резолюция, когато си над Марс и разглеждаш неща, които преди са били сгради, руини, много от тях са покрити с дебел слой тиня и след като по-голямата част от влагата се е изтеглила от атмосферата, тази тиня някак се е втвърдила.

ДУ: Разбирам.

КГ: И това, което предимно се вижда, са области с останки от сгради, стърчащи от тинята, или части от структури, стърчащи над изсъхналата тиня.

ДУ: Запознат ли си с бази, в които има дълги коридори и които са успоредни едни на други?

КГ: Да, виждал съм такива много често, но това може също така да са останки от някогашни заселници на планетата.

Много от тези обитания изглеждат почти като размит кирпич, все едно че са били изградени от кирпичени тухли, след което върху тях се е изляло голямо количество вода по време на някаква катастрофа.

ДУ: И така, Кори, ако има нещо в този конкретен кратер Хейл, мислиш ли че той представлява удобно място за заселване?

КГ: Да, по няколко причини. Те строят вътре в кратерите, защото кратерите предлагат известна защита срещу ветровите бури. Вятърът е голям проблем на Марс. Също така, в зависимост от движението на Слънцето по небето, кратерите предоставят защита от слънчевата радиация.

ДУ: О кей. Възможно ли е това да има нещо общо с недостига на вода и че кратерът може да бъде по-удачно място за добиване на вода?

КГ: Възможно е под земята да има вода. Втората причина кратерът да бъде добро място за заселване е, че когато кратерът е бил образуван в резултат от удара на метеор, той е причинил напуквания на кората на планетата, които могат да бъдат разширени и използвани за построяване на подземни бази, които са по-защитени от околната среда.

ДУ: Добре, ето това прилича на множество разклонения на нещо, което се намира на повърхността на терена.

Според теб какво виждаме тук?

КГ: Струва ми се, че в миналото съм говорил за тези странни колонии от храсти, които растат там и които са много бодливи като шипки.

ДУ: О кей.

КГ: Те имат остри листа оцветени в лилаво и червено и растат на колонии. Корените на някои от тях пълзят по почвата и от тях поникват нови разклонения. И те се разклоняват във всички посоки от центъра на първоначалното растение. Така че това е възможно да бъде въздушна снимка на такива растения при по-ниска разделителна способност на камерата.

ДУ: Това наподобява ли видяното от теб? С други думи, виждал ли си неща, които изглеждат по този начин, като кръгли образувания, докато си летял над тях?

КГ: Те бяха кръгли в смисъл, че когато ги погледнеш отгоре, имат разклонения, които образуват кръгли формирования.

ДУ: Ох.

КГ: Когато обаче се приближиш, виждаш всички тези… просто образувания от разклонения на тези растения. 

ДУ: Кори, изглежда, че тук виждаме една много по-плътно покрита област от подобни неща. Това прилича малко повече на гора. Мислиш ли, че това е една област с по-гъста подобна растителност?

КГ: В определени области растителността става по-гъста, но те обикновено са по-разпръснати. Това е нещо като… Това прилича повече на пустинни растения.

ДУ: О кей.

КГ: Те копаят дълбоки тунели за извличане на вода или се установяват близо до един от тези водни басейни, които са се образували в даден кратер. И застоятала там вода е пълна с утайка.

Все едно че си при едно от езерата в Оклахома, ако си ги виждал, където водата изглежда почти червена поради червената плаваща утайка.

ДУ: Добре. Ето сега едно изображение, което е странно, защото тук отново имаме нещо като храсти, но определено изглежда, че изображението е било обработвано.

Кори, това което виждаме тук прилича все едно че някой си е играл по някакъв начин с филтрите за яснота и контраст във Фотошоп. По този начин триизмерни обекти престават да изглеждат като триизмерни.

Това определено изглежда подправено изображение. За какво мислиш, че става дума тук?

КГ: Съгласен съм. Изглежда че тук имаме нещо подобно на предишното изображение, някакви радиално разположени биологични образувания, които са обработени за да приличат на сенки и на хълмове.

ДУ: И това е нещо, което НАСА прави рутинно, ако има нещо, което те не искат ние да видим.

КГ: Да, и ние имаме свидетели, които разказват как НАСА обработва изображения на Луната.

ДУ: Точно така.

КГ: Тогава защо да не го правят и по отношение на Марс?

ДУ: О кей. Сега имаме едно от тези изображения, което може просто да е една скала, а може би и нещо друго.

Това формирование прилича много на череп на хоманоид.

Според това което знаеш, Кори, имало ли е действително скелети на повърхността на Марс след всичкото това време и настъпилите катастрофи? Ако знаеш къде да отидеш, можеш ли да намериш човешки останки, видими на повърхността?

КГ: Те са открили вкаменени останки, и както описах по-рано, тази тиня която е покрила артефактите и след това е изсъхнала, се е втвърдила. Така че това е пореста скала или изсъхнала тиня. И под нея те са открили някои от скелетите. Обаче много от нещата, които са открили..,. имало е гигантски статуи, които са били разпиляни на парчета – парче от рамо тук, парче от глава на друго място. Така че това, което може би виждаме тук, а ние можем само да предполагаме, е част от глава или нещо подобно. Това може да е останка от древна структура или статуя.

ДУ: Имаше нещо, което се случи и привлече вниманието ми в началото на 2000-те, на първи април, когато Ръш Лимбоу направи нещо по време на своето телевизионно шоу, наречено Докладът на Гол. И той говори за този Доклад на Гор и за това, че на Марс има живот, и че там има тоталитарно правителство с един малък елит, който властва над останалите хора и където хората са били много подтиснати, а елитът е бил много богат.

КГ: Звучи ми познато.

ДУ: Да, така е. Това е интересно. И той също така каза, че са открили тела, но те са били както при Помпей. Тогава някой ми изпрати този линк, и аз го рекламирах веднага на моя уебсайт, след което почти моментално шоуто бе напълно изтрито от уебсайта на Ръш Лимбоу.

Не зная дали в действителност някой е казал нещо на Ръш, което е било истина, но защо мислиш, че нещо като това предаване ще бъде внезапно заличено от уебсайта? Може ли да има нещо вярно в това, което той е казал по време на онова предаване?

КГ: Да, много е възможно в това да има истина. Дали той е знаел със сигурност това, което е говорел… или просто е било една шега, не съм сигурен. Много често обаче много истини биват поднасяни като шеги.

ДУ: Друго интересно нещо относно този Доклад на Гор – изглежда че той говореше за Ал Гор и за темата за климатичните промени, която бе нашумяла тогава – той каза, че е взел тази информация от секретни документи.  Още в самото начало той каза, че е в контакт с хора, които са недостъпни за широката публика, но поради позицията му на известен радио водещ е могъл да получи тази информация. Така че бе много любопитно, че той говори за тези неща.

Възможно ли е някой като Ръш Лимбоу да получи секретна информация, макар за него да представлява риск като я споделя в своята програма?

КГ: Разбира се. Много често бива предоставена информация на отделен индивид или група, с цел правдоподобно опровержение, или като начин за предоставяне на информация без авторите й да си навлекат неприятности. Те я поднасят като шега, или на първи април, както в този случай.

ДУ: Точно така. Добре. Ето и нещо много странно, свързано с Донна Хеър.

Тя категорично свидетелства, че НАСА наема служители, които да обработват аномалии, появили се във фотосите. Когато гледаме тази снимка, очевидно е, че някой не си е свършил добре работата, за да заличи някаква кула.

Ето тук нещо като кула, което е замазано.

КГ: Да, казвали са ми, че някои от тези кули да високи повече от три километра.

ДУ: Високи три километра?

КГ: Три километра.

ДУ: Сега отиваме на Луната и ще видим някои много интересни изображения, към които Джоузеф Скипър първи насочи вниманието ми. Това са странни аномалии на лунната повърхност, които изглеждат размазани.

Кори, това което виждаме тук в долната част, изглежда като някаква кула. Когато обаче погледнеш наляво и нагоре, там има няколко прави линии. И тези прави линии се простират на около една трета от ляво до центъра на изображението. Те са хоризонтални и определено не изглеждат като естествена част от пейзажа. Какво мислиш, че може да бъде това? Има ли пътища по лунната повърхност? Те имат ли превозни средства, които пътуват по повърхността, или ползват летателни апарати с анти гравитация?

КГ: Не съм виждал много аномалии, които да приличат на пътища, но съм виждал нещо подобно на следи от огромни земекопни машини, които не принадлежаха на нас. Те са твърде древни.

ДУ: Добре. Сега на тази снимка ще видиш някои много интересни неща. Кори, изглежда че имаме едно напълно размазано изображение на фона на две нормално изглеждащи кратера, като цветът му е по-светъл от лявата страна и по-тъмен от дясната.

Имаш ли чувството, че може да има структури на повърхността на Луната, които да изглеждат толкова тъмни? Защото каквото и да е това, чието изображение е размазано тук, изглежда да е с много тъмен цвят.

КГ: Не си спомням да съм виждал нещо черно, но има определени структури, които са били повредени по време на някакъв вид конфликт.

Това може да е наслоение на въглерод от някакво оръжие. Не мисля, че на Луната ще има много открити огнища поради ниското съдържание на кислород. Наистина не мога да идентифицирам нещо, което да си спомня като черно.

ДУ: Следващото изображение е изключително любопитно.

Кори, мисля че зная какво виждам тук. Това ми изглежда много очевидно. Ти какво мислиш, като гледаш това?

КГ: Това ми прилича на купол, тъй като не всички куполи са сферични. Сферичните куполи, които се намират там, в повечето случаи са разрушени. Този ми изглежда като някои от куполите, които съм виждал там и които са трапецовидни.  Те изглеждат триизмерни по този начин.

ДУ: Добре. Сега ще разгледаме някои снимки направени на Земята. Това са аномалии от Google Earth, отново подбрани от Джоузеф Скипър, които напомнят определено на аномални структури на океанското дъно тук на Земята.

Кори, като начало, има слухове за бази, които са извънземни или съвместни между хора и извънземни, близо до брега на Лос Анджелис, съвсем близко до мястото, където аз се намирам, около Малибу.

Преди всичко, преди да разгледаме тези изображения, какво би казал за тези слухове за някаква аномална база на дъното на океана близо до Малибу?

КГ: Информацията която имам, е, че това е действителен вход към някаква пещера или пукнатина, която минава под океана и достига чак под Невада, на северозапад и след това се свързва с други подземни каверни, които достигат чак долу до Антарктика.

ДУ: Толкова надалече?!

КГ: Да. Накои от тях… Те естествено не отиват чак долу до Антарктика, но Древната раса Основатели се е намесила и е прокарала тунели между отделните разриви, като е построила тези големи арки, които…

ДУ: В един момент ти бе поръчал такива илюстрации.

КГ: Да и ние имаме големи електромагнитни подводници, които пътуват нагоре и надору през тези разломи и преминават през тези големи арки.

ДУ: Тези арки, както е показано на илюстрацията, изглеждат доста добре отвътре, все едно че са прорязани с лазер. Така ли е?

КГ: Да, освен в частите, които някак са се отчупили и са паднали на дъното. Виждаш, че те изглеждат доста древни.

ДУ: Защо мислиш, че е трябвало да бъдат толкова големи? Защото в тази илюстрация подводницата изглежда изключително малка, сравнена с размерите на арката.

КГ: Всъщност подводницата е твърде голяма. Такива подводници пренасят големи контейнери. Те са с размерите на товарните кораби, които пренасят тези контейнери.

И те пътуват под земята по електромагнитен път. Нямам обаче представа защо тези арки трябва да са толкова големи, освен ако корабите, с които древните са пътували през тях, са били много по-големи от нашите. Или са пътували по няколко наведнъж.

ДУ: Това, което виждаме тук, е изглед от океанското дъно близо до остров Сан Бенито, който… Това което се вижда тук, Кори, изглежда като една много странна, неестествена формация.

КГ: Да. Прилича на стъклените тунели на Марс с напречни ребра.

Мисля, че някои наричат това „червеят”.

ДУ: Забелязвам, че то прави един постепенен, не рязък завой, при което ширината му не се променя и като цяло е с продълговата и права като стрела форма. Какво всъщност мислиш, че виждаме тук?

КГ: Ти вероятно си запознат с тези пробивни машини, които използват ядрена енергия за да пробиват и през най-твърдите скали. Те стопяват скалите и покриват повърхността на издълбания тунел с нещо подобно на стъкло, което запечатва стените му.

ДУ:Точно така. Ето и тази скандална свимка на голямата пробивна машина, на която има надпис „ВВС на САЩ”, с всички тези хора застанали пред нея.

А в последно време са официално публикувани снимки на много по-големи машини, които в действителност прокопават цели подземни транспортни системи.

КГ: И те превръщат скалата в стъкло.

ДУ: Точно така.

КГ: Може да си чул за доклади, според които когато са копали през дълги скални участъци, те са достигали до открити пространства, при което са спирали работа и са изпращали малки роботи да огледат наоколо.

И понякога са срещали съвсем същата структура, тунел, създаден по много подобен начин, но много, много по-голям по размери от този, който те са копаели. И от време навреме са се появявали извънземни, предполагам там където сме навлезли в тяхната територия и са ни казвали да напуснем. Тогава ние сме давали заден ход и сме търсили обходен маршрут.

ДУ: В някои от по-старите епизоди на това предаване ти спомена, че някои от изоставените градове са много надълбоко под повърхността на Земята.

КГ: Да.

ДУ: Всъщност те не са били изследвани много. Любопитен съм дали някой в миналото е използвал пробивни машини за да достигне до някои от тези градове.

КГ: Най-вероятно това което се е случило, е, че когато са прокарвали тунел в някоя нова територия за да преминават със своите подземни влакове, те случайно са се натъквали на такива неща. Сега те са в състояние да сканират от разстояние и да виждат тези джобове дълбоко под земята, но не могат да разбират подробности, докато не стигнат на място.

ДУ: Ах.

КГ: Ако те са населени, това би създало неприятности ако продължат да копаят през тях, но те не могат да знаят това предварително. Както казах преди, те са се натъквали на някои големи правоъгълни пространства, издълбани в скалите, които предполагам са служили на някоя цивилизация за скривалище по време на катаклизъм.

ДУ: Тъй като сме на тази тема, в предаването Древни извънземни непрекъснато се говори за Кападокия, Турция, където тези тунели са били прокопани, струва ми се на девет нива в дълбочина.

Текст на снимката: Подземен град Каймакли, Кападокия. – Бел.прев.

Какво мислиш, че представлява Кападокия, просто за да документираме мнението ти?

КГ: За мен, предполагам от военна гледна точка, това ми изглежда като място за изолиране на хора, които се крият от нашествие или катаклизъм.

ДУ: Изглежда ми наистина странно някой да е отделил толкова време, за да изкопае това с конвенционална технология. Това би отнело цяла вечност. Мислиш ли, че в Кападокия е била използвана някаква неконвенционална технология?

КГ: Даже и ако изключим физическата технология, математическата технология позволила направата на всичко това е по-напреднала от всичко, което вярваме че са притежавали хората по онова време.
ДУ: Добре.  Сега гледаме две изображения и ще ги поставим едно до друго, на тази същата система от тунели, но вече в по-близък план. Както виждаш, всичко е много ясно.

Вижда се отворът на тунела, който сам по себе си е много широк. Има ли тунели на Земята, изградени от Тайната космическа програма, които трябва да бъдат толкова широки и защо трябва да ги правят толкова големи?

КГ: Не съм чувал да имаме способността да изградим толкова широк тунел. Единственият възможен начин, който мога да си представя, е с помощта на една от по-малките земекопни машини да бъдат прокопани няколко съседни тунела с които да бъде очертана окръжност, след което те да бъдат съединени в един по-голям.

ДУ: Мислиш ли, че е възможно да има извънземна група, която да прави това по своя причина със собствена технология?

КГ: Това е много вероятно. Тунелите, построени от извънземни, бяха изключително широки.

ДУ: Добре. За последно ще отидем при Марианската падина.

Първо я показваме в по-широк план, след това в по-близък план,с увеличение.

Можеш да видиш, че островите Гуам и Сайпан за близо до областта, която разглеждаме. На океанското дъно има някакви формиромания във формата на полумесеци.

Това, което виждаме тук, Кори, е странно, защото някой може да си помисли, че това образувание е някакъв трик на изображението. 

След допълнително увеличение обаче, виждаме линии разположени като радиуси, които излизат от една точк,а като равномерно разположени върху океанското дъно бразди.

Какво може да бъде това нещо, ако в действителност не представлява някакъв вид вулканичен купол под дъното на океана?

КГ: Ами, ако това беше някъде другаде, бих прибързал със заключението, че това може да е ферма за отглеждане на кафяви морски водорасли, защото по-малки подобни конфигурации могат да бъдат видяни от сателити близко до крайбрежието, струва ми се на Северна или Южна Корея.

Обаче кафявите водорасли не растат на такава дълбочина в Марианската падина и наоколо няма никой, който да ги отглежда. А тези изглеждат много по-големи. Така че това може да бъде или някакъв вид подводна растителност, но формированията са разположени в праволинейна геометрия, за която говори Ричард Хогланд, така че това са много вероятно изкуствени структури. За да мога да коментирам допълнително се нуждая от снимка с много по-добра резолюция.

ДУ: Кори, възможно ли е да има нещо на океанското дъно, което да представлява множество индивидуални структури, обвързани в някяква гигантска решетка? Възможно ли е да има причина за построяването на нещо такова на океанското дъно?

КГ: Има много подводни бази на ВМС, като някои даже съдържат елементи на бреговата охрана, които представляват дълги цилиндрични тръби, свързани една с друга в структури наподобяващи куполи, където има съоръжения за провеждане на изследвания.

Така че съм виждал… И те са построени на модулен принцип. Те ги спускат с кораби или ги транспортират под водата и ги подреждат на океанското дъно. След това идват хора с подводници и ги заваряват една за друга, като по този начин се формират различните модули.

ДУ:  Мислиш ли, че е възможно една такава решетка от тръби да бъде построена така, че да дава възможност за обитаване на много хора, като в същото време да е възможно отделни сектори да бъдат изолирани от останалите в случай на авария, така че останалата незасегната част да не пострада?

КГ: Да, и можем също така да изпробваме въображението си. Какво ако преди милиони години, тази територия в процес на последователни изменения на земната кора е била над повърхността на океана?

ДУ: Точно така.

КГ: Може да е била някаква наземна структура.

ДУ: Добре. Това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод. Аномалиите на Джозеф Скипър на Луната, на Марс и на земното океанско дъно са нещо удивително, което провокира мисълта.

И това са само няколко малки неща, открити от отделни изследователи в Интернет. Така че ние в никой случай не казваме, че това е една завършена колекция. Това е само една малка част от много, много повече.

Аз съм Дейвид Уилкок заедно с Кори Гууд и с колекциите от аномалии на Джоузеф Скипър.  Това е Космическо разкритие и аз ви благодаря, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. И така, Кори, добре дошъл отново.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Трябва да кажа, че когато гледах записа на първия епизод от това интервю, който ще видим сега, установих, че той споменава името да един човек, когото познавах много добре.

И Марк Къмингс е един от малкото хора, които съм срещал, който можеше да ми вземе акъла, когато ставаше въпрос за последни постижения във физиката.

Когато разговаряме двамата с теб, ти знаеш много повече за Тайната космическа програма от всеки друг, когото съм срещнал, с изключение на няколко други свидетели. За мен Марк Къмингс е такъв човек, но по отношение на физиката. Така че аз бях наистина шокиран да чуя Марк Маккендлиш да споменава това име, защото аз зная толкова много за този чевок, че бихме могли да разговаряме за него с часове.

И така, без да се бавим повече, нека чуем първото, което Марк Маккендлиш има да каже, и може би ти ще разбереш защо бях толкова изненадан, когато видиш това сам.

* * * * * *

ПРЕСЛЕДВАНЕ НА СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ

Марк Маккендлиш: Срещнах един учен, който оттогава насам е изчезнал от публичното пространство. Той изчезна. Името му е Марк Къмингс.

Той бе професор по физика и преподаваше в Университета на Калифорния в Бъркли, в департамента по физика.

И той е бил … Той е разбрал, че в приземието на Физическия факултет имало голямо количество старо оборудване – честотни генератори, осцилоскопи, генератори на енергия и какво ли още не. И той попитал ръководителя на департамента дали може да слезе долу и да проведе някои експерименти. И онзи му разрешил.

Той имал една идея … ако знаете, има определени кристали, като например кварц, които … Това е в основата на оригиталния фонограф. Когато поставиш един малък кристал – мисля, че става дума за диамантен кристал, под налягане, той създава слаб електрически ток. И ако увеличиш този ток, можеш да чуеш импулсите, идващи от кристала. Можеш действително да чуеш вибрациите, които са записани върху един пластмасов диск. Това е принципът на действие на фонографа.

И така, той тръгва от идеята, че поставени под налягане, кристалите създават електрически ток. Той се интересувал какво ще се случи, ако засили генерирания електрически ток, като постави електрически намотки около поставения под напрежение кристал. Той предположил, че освен пиезоелектрическия процес на създаване на електрическа енергия, обвитият с намотки кристал ще направи нещо повече, а именно, че ще резонира по начин, по който ще произведе повече енергия от тази, която му е била подадена първоначално.

И той взел кристал на бариев титанат, който бил дълъг около 20 см., с върхове от двата края. Поръчал да му го изработят в едно съоръжение извън Сан Франциско.

Той използвал два вида намотки. Едната била от много тънък проводник, докато другата била навита около първата, но с по-малка дължина. Експериментирал с различна сила на подавания ток – различен волтаж, различни честоти, в различни комбинации, докато една нощ около един часа рано сутринта, кристалът започнал да свети със синьозелена светлина и започнал да звъни.  

Знаеш какво се получава, когато прекараш мокър пръст по периферията на една чаша с шампанско, какъв звук се получава. Той каза, че звукът бил същият. И погледнал скалата на уреда, който показвал входящата и изходящата сила на тока. Оказало се, че изходящата сила на тока била по-висока с 25% от тази, подавана на кристала.

Той естествено бил много развълнуван. Изключил апаратурата, взел записките си и се прибрал у дома си, където легнал и заспал. И в осем часа сутринта къщата му се оказала оградена от черни джипове и хора с микрофони в ушите и черни очила.

Нахлули в къщата, арестували го, конфискували всичките му записки и оборудването му. Обвинили го, че е монтирал телевизионна камера, за да наблюдава как се събличат момичетана от пансиона, който се намирал на отсрещната страна на улицата. Така че бил загазил.

Тези, които го арестували, не му дали повече никакви обяснения. Само повтаряли: „Ти си знаеш в какво те обвиняваме. Ти знаеш какво си извършил.”

Истината била, че той бил създал апарат, който правел нещо, което било считано за невъзможно.

Попитах го: „Когато направи това, когато най-накрая откри правилните съотношения, така че апаратът ти да заработи, мислиш ли, че той е излъчил някакъв сигнал, който е бил уловен от някого, който е следял за подобни неща и е бил готов да те залови?”

Той отговори: „Абсолютно, без съмнение.” Каза също така: „Някой е засякъл местоположението ми, открил е къде точно се намирам, открил е оборудването, взел е адреса ми от администрацията на университета и те бяха на вратата на дома ми в осем часа на следващата сутрин.

Толкова бързо е станало всичко. И така, той се укри. Чух, че работи някъде в Далечния Изток. Получил е добро финансиране и продължава своите изследвания, но в нелегалност.

* * * * * *

ДУ: Добре, Кори, това за мен е една много емоционално натоварена тема, защото преди всичко, аз познавах Марк Къмингс, преди да мине в нелегалност. Всъщност той говори на същата сцена на една конференция, която провеждах в Портланд през 2003 г., на тема „Време и глобална промяна”.

Той не искаше да ми каже какво е изобретил, което е давело тези хора в къщата му. Ето че Маккендлиш излага в подробности какво е било изобретението. Това не съм го знаел. Аз научих само лошата част.

Така че нека първо поговорим за това. Дали е имало всъщност някакъв вид енергийно излъчване, което се получава при функционирането на подобни апарати, което да може да бъде засечено?

КГ: Да. По този начин те също така засичат много от извънземните и построените от човека апарати в Слънчевата система.

Това се използва за един вид контрол на полетите, за засичане местоположението на летящите обекти, които издават такова излъчване. Става въпрос за един ограничен спектър, който те следят непрекъснато, както тук на Земята, така и в космоса.

ДУ: Има ли някакво безопасно място по света, където някой може да разработва тази технология? Или престъпните групировки могат да те поразят на всяка географска точка на Земята?

КГ: Когато става дума за разработването, да, има доста дълбоки, тъмни дупки, където можеш да се скриеш и да разработваш такава технология. И ако трябва да се сдобиеш с всичко, което ще използваш – всички елементи на технологията, трябва да го направиш много тихо и незабележимо.

Ако един човек започне да използва определена технология, всички червени лампи светват. Така че можеш да откриеш тихо място, където да разработваш своята технология, но в мига, в който постигнеш успех, те ще го узнаят поради това специфично енергийно излъчване, което те следят и могат да открият.

ДУ: Точно така.

КГ: Ето защо, те следят такива хора твърде изкъсо. Те разработват техните личностни профили, за да знаят по какъв начин да подхождат към тях.

Някои хора, нали знаеш … всевишният долар. Те може да ти предложат един милион долара и много бързо да откупят патента ти. При други, които не могат да бъдат купени, ще трябва да заплашат семействата им. И понякога, в краен случай, тези хора ще умрат от странни форми на рак, от сърдечен удар, ще се самоубият.

ДУ: Ти звучиш все едно, че разказваш вариант на това, което Джон Пъркинс описва в своята класическа книга „Изповеди на един икономически наемен убиец”. „Предлагам ти да си избереш между тази пачка долари и този куршум, на който е изписано твоето име. Кое от двете избираш?” Това е по същество същата идея, нали така?

КГ: Същата идея. И ако това работи в дадена ситуация, тъй като хората реагират по сходен начин, то този подход може да бъде използван успешно и за разработките, свързани с добиването на свободна енергия.

ДУ: Една друга история, която Марк Къмингс ми разказа, е свързана с една друга група изобретатели, които са знаели, че се случват подобни неща, и са се опитали да разработят едно устройство за добиване на свободна енергия така, че всеки негов компонент бил разработен самостоятелно и в пълна тайна. И когато трябвало да изпробват завършеното устройство, всеки донесъл своята част, сглобили го, тествали го, след което го разглобили и всеки отнесъл своята част.

Но даже и в този случай, те били открити и заловени.

КГ: Ами това става лесно, защото има спътници, които следят почти всеки сантиметър от … е, всеки квадратен сантиметър от повърхността на Земята, който се счита за важен.

Така че колкото и бързо тези хора да са действали, в момента, в който устройството е излъчило своя сигнал, той е бил засечен, след което не е било особено трудно по обратен път да открият и проследят участниците.

ДУ: Много интересно е това, че Марк Къмингс описва как кристалът свети. Любопитен съм дали някога си виждал подобна технология със светещ кристал.

КГ: Виждал съм как учените на изследователския кораб работеха с различни видове кристали. Виждал съм много малки кристали във формата на кубчета, очевидно изкуствени, които светеха под въздействието на електрически ток. И те бяха … нищо физически не ги докосваше. Така че да, виждал съм това.

ДУ: Ако ти дадат, да речем, милиарди долари и ти ги приемеш дали ще те убият по-късно, или в действителност ще можеш да продължиш да си живееш живота?

КГ: Можеш да живееш много тихо, вероятно на някой отдалечен остров.

ДУ: Добре. Имайки всичко това наум, нека сега видим следващата част от интервюто с Марк Маккендлиш, който разисква интересната и плашеща политика, свързана със свободната енергия.

* * * * * *

ОСВОБОЖДАВАНЕ НА СВОБОДНАТА ЕНЕРГИЯ

Марк Маккендлиш: Всъщност разкриването на тази технология и предоставянето й за свободно ползване ще изисква всички предпазни мерки, които започнахме да прилагаме, когато преминавахме от конската тяга към ерата на автомобилите – спомняте си за катастрофите, превишената скорост, разсипването на бензина, пожарите.

Но знаете ли, правилно прилаганата технология може да доведе до това петролната индустрия да започне да прилага различни химически технологии в производството на други неща, които ще бъдат много по-доходоносни.

Ще настъпи моментът, когато научната общност като цяло ще се обедини и ще трябва да признае, че тази технология е нещо реално.

Вече са проведени достатъчно експерименти, регистрирани са достатъчно патенти, така че всеки, който е действително запознат, който разбира последиците от въвеждането на тази технология, ще разбере, че ако една група от учени се заеме и разработи план за въвеждането на технологията по начин, който да е безопасен – по отношение производството на енергия, опазването на околната среда от всякакви замърсявания, свързани с придобиваните от земята горива, както и от ядрената енергия, след инциденти като тези в Чернобил и Фукушима … Искам да кажа, че има хора, които в момента твърдят, че след 20 години Тихият океан може да загине поради този Целзий 137, който се излива във водата.

И ако ние можем да използваме тази нова технология, за да произвеждаме енергия, без да се тревожим за ядрената енергия и радиоактивното замърсяване, мисля, че ще напреднем изключително много. Мисля, че това ще бъде особено полезно за околната среда.

* * * * * * 

ДУ: Колкото до чистата енергия, мисля, че и двамата сме съгласни, че тя е преследвана по редица причини. Какви мислиш, че са основните причини да не позволяват нейното използване, въпреки неимоверните ползи, които може да донесе за решаване на проблемите, които имаме?

КГ: Болшинството от тези патенти са били засекретени по една причина. Причината е, че ако свободната енергия бъде предоставена свободно, това ще доведе до колапс на икономиката, защото енергийният сектор заема една много, много голяма част от икономиката.

Истинската причина е, че тези, които контролират енергийния сектор, не искат да загубят своята власт и доходи. Така че ние сме лишени от тези технологии просто защото някой е лаком за пари.

Един друг аспект възниква, когато някой се опита да възпроизведе едно от тези устройства за получаване на свободна енергия. Известно е, че е възможно от разстояние да бъде причинен дисбаланс на енергийното поле на мястото, където някой се опитва да тества дадено оборудване и експерименти, които при нормални условия биха се оказали успешни, няма да проработят.

Така че те могат от разстояние да влияят върху провеждането на изследванията.

ДУ: Добре. Сега ще видим друга част от интервюто на Марк Маккендлиш, в което той описва не ситуацията възпроизвеждане, а действителен извънземен кораб и свързаните с него обстоятелства.

* * * * * *

РАЗБИРАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА НА НУЛЕВАТА ТОЧКА

Марк Маккендлиш: Когато разбрах за възпроизведения извънземен кораб, едно от нещата, които започнах да изследвам, бе цялата история относно извънземните отвличания, контактите с извънземни и подобни неща, защото си мислех, че ако тези хора наистина имат срещи със същества от други звездни системи, може би има шанс, колкото и малък, тези хора да са били качени на тези кораби и да са ги разгледали отвътре. Може да са имали възможност да видят някои от техните компоненти.

И наистина ми провървя, защото едната от три млади дами, които изследвах доста задълбочено, твърдеше, че след като е преминала през някои твърде ужасни тестове за определяне доколко представлява опасност за съществата на този кораб, те всъщност са я развели из кораба.

И едно от местата, които са й показали, е била централната част, където се намирала системата за задвижване. И много от описаните от нея компоненти се оказаха невероятно сходни с тези във възпроизведения извънземен кораб.

Имало една централна колона. Имало признаци на въртене в противоположни посоки, също както при кораба-камбана на германците. Имало един малък диск, подобен на една част от възпроизведения извънземен кораб, но при последния това изглеждало като част от неговия под – един диск с диаметър близо три метра, намиращ се под седалките с катапултите.
При извънземната версия обаче това нещо било в диаметър само с около седем сантиметра по-голямо от централната колона. И колоната била направена от нещо подобно на стъкло, също като материалите, използвани при възпроизведения извънземен кораб.

Този двигател се намирал във вдлъбнатина в центъра на една кръгла стая, като по периферията й имало нещо като пешеходна пътека с парапет.

Тя каза също така, че когато погледнала долу във вдлъбнатината, видяла, че под пода се намира нещо подобно на стъкло с вградени в него намотки, точно както кръглите намотки в пилотската кабина на възпроизведения извънземен кораб.

Това обаче, което било най-удивително в описанието й, била средната колона с малкия диск в основата й, който се въртял в една посока, докато самата колона се въртяла в обратната посока. Също така имало някаква сребърна на цвят подобна на метал течност, която била вътре в колоната и можела да бъде видяна под стъклото.

В тази течност се забелязвали малки блестящи и по-тъмни частици от материал, които били увлечени от турбуленцията на течността. Самата турбуленция изглеждала като серия от пет малки торнада, които се издигали спираловидно в тази колона.

Това, което тя наблюдавала, приличало много на торнадо от 5-та степен, където в средата има едно голямо завихряне със скорост около 150 мили в час, което повлича и разкъсва всичко по пътя си. След това много често виждаме серии от по-малки торнада, които се въртят в обратна посока, почти както при задвижване на планетарна предавка, където зъбните колела се въртят около оста в средата.

И турбуленцията, която тя видяла в тази колона, изглеждала точно като това, което виждаме при по-малките торнада, които обикаляли около това от 5-та степен.

Това ми говори, че вътре в тази колона се получава ефект все едно, че две неща се движат едно покрай друго, което означава, че там вътре има втори цилиндър, който се движи в обратна посока на движението на външния цилиндър. Това е, което причинява тези миниатюрни подобни на торнада структури във вътрешността.

Тогава самата течност се издигала нагоре, което поставя въпроса тя къде отива.  Ами това е една система със затворен контур. Течността се движи нагоре, след което трябва да слезе надолу по някакъв начин. Това отговаря на част от въпросителните, свързани с германския летателен апарат- камбана (Die Glocke).

И отговорът е, че течността се връща надолу през средата, като по този начин затваря контура. Тя се издига в пространството между двата цилиндъра и слиза надолу през вътрешния цилинтър.

Ако имате този невероятно силен електрически заряд, който преминава през течността, и ако това се прави по правилния начин – ако оформите различните части на системата така, че да се получи нещо като тръба на Вентури, като фуния на върха, където подавате електричество през центъра на фунията – защото имате един електрод във формата на пръстен и друг конусообразен електрод по средата – получавате нещо подобно на изкуствена кълбовидна мълния.

Кълбовидната мълния е била моделирана при лабораторни условия във формата на поничка. Те са постигнали това. А какво се случва, когато създаваш такова явление? Получават се йони, които не само се движат около периметъра на „поничката”, но те също така се движат навън и навътре по този периметър.

При това се създава един мощен електромагнитен ефект.

Така че в това устройство имате едно електрическо разреждане, което поражда нещо като пръстен от йони, които се изстрелват надолу през колоната. Външните краища по същество се движат през външната част на този електрод и излъчват тягата, извличана от вакуума на пространство-времето. Така с помощта на тази система те извличат енергията на нулевата точка от вакуума.

* * * * * *

ДУ: Това е нещо забележително техническо. Всякакви светлини проблясват в ума ми, докато го слушам да разказва тези неща. Между другото, ти си един от хората, споменали за системите за задвижване с използване на живак.

При толкова много подробности, които той спомена, и при положение, че ти никога не си разговарял с него, според теб колко истина се съдържа в казаното тук?

КГ: Той обяснява нещата доста по-добре, отколкото бих могъл да направя това аз. Предполагам, че в началото сме се опитвали да използваме живак, но след това те са произвели други течни метали, с доста по-добра електропроводимост, които след подлагане на високи електрични полета не се превръщат в злато – нещо което се случваше при използването на живака. Говорил съм подробно за това в миналото.

ДУ: Основната идея е наличието на една кристална на вид тръба в средата и че живакът, или някакъв течен метал, се върти в централната тръба и има въртящи се в обратната посока завихряния в една по-голяма тръба, която обхваща първата. Всичко това вярно ли е?

КГ: Да, това е … и тези „понички”, които се движат нагоре и надолу в зависимост от полярността,  това е … Течността се движи нагоре и надолу през цялата система.

ДУ: Когато говорим за нещо във формата на поничка, искаш да кажеш, че това е едно завихряне на течността в тази форма?

КГ: Да, това е като едно … Можеш да видиш тези завихряния как се движат нагоре едно след друго и те са на абсолютно еднакви разстояния помежду си.

ДУ: Когато той казва, че в центъра се образува кълбовидна мълния, това означава ли, че има някакъв вид видима, светеща сфера в центъра на тръбата, или …

КГ: Той говори за нещо подобно на кълбовидна мълния. Той описва тези завихряния подобни по форма на понички, които са се издигали нагоре.

ДУ: Ох. Те осветени ли са, излъчват ли светлина?

КГ: Не, това изглеждаше като течност … просто изглеждаше като течен метал, който се движи с водовъртежи от същия течен метал вътре в него. Възможно бе да бъдат различени различни завихряния в течността.

ДУ: Събитието, което тази жена е имала, е описано като отвличане от извънземни. Мислиш ли, в светлината на това, което сега знаем, че това може да е било извършено от Тайната космическа програма с помощта на програмируеми форми на живот или нещо подобно, при наличие на сходствата с една по-усъвършенствана версия на описаната от теб германска технология?

КГ: Това ми прилича на работа на извънземни. Много от … Докато ние имахме плоскости с диаметър 2.7 метра, тук става дума за плоскости от с диаметър 27 см., които са достатъчни за изпълнение на същата функция.

ДУ: Точно така.

КГ: И това показва колко по-напред са те от нас в научно отношение. Те могат да създадат една свръх проводима плоскост, която произвежда същото електричество както в нашия случай, но повърхността на тяхната плоскост е много по-малка от нашата.

ДУ: Защо мислиш той говори за някакви черни частици в този материал? Няма ли материалът да бъде най-силно проводим, ако е напълно еднороден, или може би става някакво изравняване на заряда с помощта на определени частици, разпръснати в течния метал? Какво мислиш по този въпрос? .

КГ: Да, това би било едно добро обяснение – за по-равномерно разпределение на електрическия заряд.

ДУ: Колко често извънземните използват този вид течен метал в системите за задвижване, където насочването на вълната се получава в тръба, която може да бъде видяна в централната част на кораба?

КГ: Вярвам, че това се среща доста често. И това е един от методите, използван от по-малко напредналите групи извънземни. Съществуват доста по-усъвършенствани времеви (temporal) и други видове начини за движение, които те използват. Когато говорим за извънземните във вселената … те самите са на различни нива на технологично развитие. 

Също така, не е нещо необикновено да чуеш за някой отвлечен, комуто е била предложена разходка из кораба. Чел съм за случаи, в които на отвлечените е показвано оборудване, звездни карти, друга информация. Така че това съвсем не е нещо необикновено.

ДУ: Добре. В следващия откъс Марк Маккендлиш разказва за една много необикновена катастрофа. Нека го чуем.

* * * * * *

ИЗДИРВАНЕ НА МОДЕРЕН КАТАСТРОФИРАЛ КОРАБ

Марк Маккендлиш: Намирах се в една интернет кафетерия и ползвах техния компютър, защото моят беше хакнат. Бях се задълбочил в четене на пощата си, когато дочух разговор между двама души на тема магнитни метални течности. И те се чудеха дали това може да има нещо общо със системи за задвижване.

Заслушах се внимателно и когато един от двамата спомена за катастрофа с летателен апарат, аз се опитах да ги заговоря и попитах за какво става дума.

„О, ние не можем да разговаряме с теб за това.”

Казах им: „Добре, нека ви кажа какво аз знам и ако намерите това за достатъчно интересно, тогава може да ми кажете какво вие знаете.”

Оказа се, че единият от двамата е бивш военен. Очевидно е бил част от екип, група, формирана наскоро и даже все още необявена официално.

По-късно установих, че начинът, по който провеждат много от тези тайни операции, е следният. Те създават някакво звено и преди съществуването му да бъде документирано, то изпълнява определени задачи. След като изпълни мисията си, или може би няколко мисии, то бива разформировано и едва тогава се появява в документацията. Ето защо, докато звеното действа, за него не може да бъде открита никаква информация чрез позоваване на Закона за свобода на информацията, защото тогава то официално не е съществувало. Това бе и случаят с един от двамата ми събеседници.  

В самия край на Студената война, докато Съветския съюз се разпадаше и се говореше много за обединение на двете Германии, имаше двойни агенти – хора, които работеха за разузнаването на САЩ, внедрени в правителството на Източна Германия. И задачата на този млад човек е била да премине нелегално в Източна Германия и да събере някои от нашите хора, действащи отвътре като двойни агенти, защото е имало опасения, че те може да бъдат убити, ако правителството започне да се разпада.

И те били по средата на изпълнението на тази мисия – да приберат един от тези индивиди, когато били пренасочени към мястото на този катастрофирал самолет.

И този самолет … Не зная как той се е наричал, но мога да ви го опиша.  Представете си един голям черен връх на стрела, подобен на заострен триъгълник. Когато обаче този кораб е в движение, той лети с тъпата страна напред.

Неговият кокпит приличал страшно много на кокпита на стелт изстребителя F-117A, с малко назъбена периферия на прозорците, както и на целия кокпит.

Гледан отстрани, самолетът приличал на пирамида, изтеглена силно в единия от ъглите си. След това под всеки от ъглите имало една бяла сфера с диаметър около 80 см.

Сферите били придържани от устройство с три накрайника, почти както изглежда една перла поставена на пръстен. Изглеждало, че всяка от сферите може да бъде завъртана в различни посоки, като по този начин вероятно контролирала посоката на движение на кораба.

Когато той пристигнал на мястото на катастрофата, като част от тази спасителна операция, там вече имало двама техници в бели лабораторни престилки. Те изнасяли важни компоненти от кокпита, които били отнасяни неизвестно къде.

Корабът бил катастрофирал, защото пилотът изпълнявал някаква разузнавателна мисия и летят твърде близко до повърхността, и се опитвал да излезе от една долина на 10 км. югозападно от град Хале, Източна Германия. Докато минавал над един хребет, той засегнал върха на един бор с левия преден край на кораба и повредил сферата, която се намирала в тази част. Тогава корабът веднага се наклонил надолу и наляво. В опита си да компенсира това движение на кораба, пилотът направил опит да го наклони максимално надясно, при което носът на кораба се изтеглил нагоре и задната му част се ударила в хълма. При този удар структурата на фюзелажа, където в удължената заострена страна на кораба се намирала третата сфера, се разчупила.

И когато те пристигнали, тази сфера плувала във въздуха около наклона на хълма.

Устройството с накрайниците, което я придържало, било изпаднало, но самата сфера изглеждала незасегната. Той я описа като бяла, керамична тиква с вертикални набраздявания, както при тиквите. Допълнително всяка вертикална част имала и хоризонтални набраздявания, при което сферата изглеждала като покрита с блестящи плочки теракота.

Изглеждало, че тази форма била предназначена да създава турбуленция  във вътрешната част на кораба.

На самия връх имало метална част с цвят на алуминий, от която стърчали няколко проводника.

Той описа как това нещо просто обикаляло наоколо – около десетина сантиметра над земята, и от време на време започвало да се върти бързо и да се движи нагоре и надолу. Когато се издигало нагоре между стърчащите проводници, се появявала силна искра, след което сферата се успокоявала за известно време.

Поставили им задача да уловят тази сфера. За целта използвали един от тези боядисани в жълто алуминиеви  контейнери, които е известно, че ползват военните, чийто капак от едната страна бил прикрепен на дълга панта, а от другата – имал ключалка с възможност за плътно затваряне. Когато обаче се приближили към сферата и се опитали да я вкарат в контейнера, вероятно алуминият започнал да отразява излъчваното от немагнитно поле и тя се изплъзвала. След няколко неуспешни опита в крайна сметка успели да вкарат сферата в контейнера и да затворят плътно капака. В този момент контейнерът заедно със сферата вътре в него подскочил силно и застанал изправен на малката си страна като надгробен камък.

Тогава те докарали един от тези военни хеликоптери CH53 Super Stallion, от който висяло въже от синтетична материя, дълго поне петнадесетина метра, с което завързали контейнера.

Магнитното поле, което излъчвал така натовареният контейнер, било толкова силно, че те се опасявали, че то може да повреди електрониката на хеликоптера. След това хеликоптерът отлетял заедно с контейнера.

Там имало морски тюлени с камуфлажни униформи и очила за нощно гледане. Те били въоръжени с автомати и гранатомети. Имали два хеликоптъра Кобра, напълно въоръжени с ракети, които кръжали наоколо.

Военните събрали колкото било възможно повече отломки, които отнесли на камион, паркиран на пътя не много далече от произшествието. След това заложили гранати в това, което било останало от фюзелажа, и го изгорили напълно.

* * * * * *

ДУ: До момента, в който гледах за първи път този откъс, не си дадох сметка, че някой е могъл някога да получи толкова подробно описание на така наречената Стрела. Доколко това описание наподобява кораба, с който са те вземали от дома ти?

КГ: Наскоро ние получихме едно изображение на Стрелата.  

ДУ: Сходствата са доста големи, макар да се чудя дали твоят илюстратор е успял да улови всички нюанси.

КГ: Не е уловил всички нюанси, но се е доближил доста до оригинала. Това ми изглежда като рáнен предшественик на това, което сега наричаме Стрелата …

ДУ: Разбирам.

КГ: … защото има екипаж и кабина за екипажа, която побира двама души. Там има седалки за двама души.

А отзад има седалки за трима души.

ДУ: В Стрелата, на която са те возили?

КГ: На Стрелата, на която бях. Там имаше също едни червени или кафяви полукълба, които висяха от долната част. И се чудех защо когато ги попитах какво задвижва кораба, те ми казаха, че това са едни кръгли тела като тези, използвани в осветлението на дискотеките.

ДУ: Ха, ха.

КГ: Аз си помислих, че те просто си правят майтап с мен, но след като видях тази плуваща във въздуха сфера и чух как тя бе описана, си давам сметка, че може би са имали предвид точно това.

ДУ: Уха!

КГ: Точно това ми дойде наум, когато наблюдавах тези кадри.

ДУ: Значи даже и ти можеш да бъдеш изненадан и да научиш нещо ново тук.

КГ: Да. И както той описа кораба отгоре, подобен на триъгълник … аз го бях описал като пирамида. Отстрани той изглежда като пирамида. Точно така изглежда.

ДУ: Мислиш ли, че Стрелата ще бъде един от най-често използваните кораби в периода след Разкритието?

КГ: Различни негови варианти, да.

ДУ: Едно от нещата, които забелязах, че се случи, докато наблюдавахме това, е, че ти показа изненада, когато той описваше Германия преди падането на Берлинската стена и това, че един американски хеликоптер е могъл да отиде там и да извърши една операция по издирване на падналия кораб. Каква бе причината за твоята реакция?

КГ: Мисля, че това доказва сътрудничество на най-високо ниво между Съветския съюз и Запада по онова време.

ДУ: Ах!

КГ: Защото има … Всеки, който е живял през онзи период, знае, че просто нямаше начин да можем да летим, особено с военни машини, над територията на Източна Германия. Такива машини щяха да бъдат свалени много бързо.

Те имаха въздушна защита навсякъде. Мисля, че би било невъзможно да изпратим там военна техника без сътрудничество между САЩ и СССР на най-високо ниво, където става дума за Тайната космическа програма.

ДУ: Един от моите първоначални свидетели разказа как е трябвало да транспортира 26 кутии с много секретни документи от името на свой приятел, който е бил висш масон. Това е трябвало да стане твърде бързо в рамките на една нощ, поради изтичане на секретна информация. И като компенсация за това, че е поставил на риск живота си, за да направи това, той успял да отвори една от кутиите. И това, което той каза, бе, че е видял документ, адресиран от САЩ  очевидно до всички страни по света, в който имало следния текст: „Ако НЛО катастрофира във вашата страна, нека ние да се заемем с това, защото това може да доведе до разпространение на биологичен или радиоактивен материал”.

Мислиш ли, че действително е имало такъв документ? Също така мислиш ли, че това е нещо, което обикновено е работа на САЩ, независимо къде се случва?

КГ: САЩ се занимават с това, но Съветите също имат една голяма аварийна група. Мисля, че ние я наричаме … Най-малко в армията тя се нарича Връхлитане, Операция Връхлитане. Те издирват и откриват всеки чужд материал, паднал на Земята.

Така че американците отиват и издирват материали в чужди страни. Обикновено тези страни ни известяват не просто защото се страхуват и са ни повярвали, но е имало нещастни случаи, като например в Мексико. В Зоната на тишината*) имало един НЛО, който катастрофирал, и те изпратили американския екип Връхлитане с пълно защитно оборудване. Когато отишли на мястото, намерили мексикански военни, които били загинали от контакта с извънземната технология. 

*) Zone of Silence (Зона на тишината) – област от около 50 км. в диаметър в пустинята Чихуахуа, Северно Мексико, където не проникват радиосигнали. – Бел. прев.

ДУ: Ти бе споменал, че една от петте фракции на Тайната космическа програма е Глобалната галактическа лига на нациите. Мислиш ли, че световните лидери, на които е заявено по същество под смъртна заплаха да предоставят тези ценни артефакти, попаднали на тяхна територия, са получили достъп до нещо като космическа база, като компенсация, за да мълчат и да бъдат доволни, че са част от нещо свръх секретно?

КГ: Да, ето защо тази конкретна програма е била създадена, за да предостави на страните, които знаят за Тайната космическа програма, „място на масата” и да ги накара да не оповестяват за съществуването й.

ДУ: Добре, това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод. Това са абсолютно удивителни неща. Когато видях изображението на Стрелата да се появява на екрана, всички косми на ръцете ми се изправиха. А ти, Кори, просто поклати глава.

КГ: Да.

ДУ: Наистина е удивително да работиш върху това толкова много години и да срещнеш напълно изолирани един от друг източници, които ти предлагат напълно идентична информация. Ето как се случва истинското Разкритие.

И то се случва само тук, в Космическо разкритие, и ни предоставя върха на стрелата на Пълното Разкритие. Благодаря ви, че бяхте с нас и довиждане до следващия път.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с нашия свидетел на свидетелите Кори Гууд. В този епизод имаме някои ценни кадри от вече починалия свидетел от фирмата Локхийд Мартин, Бойд Бушмън.

И така, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Ето първата част от едно интервю с Бойд Бушмън, което ние не сме заснели и което е качено в Интернет. Предвид важността на това, за което говорим в това предаване, струва си да го изгледаме.

* * * * * *

СРЕЩА С БОЙД

Бойд Бушмън: Казвам се Бойд Бушмън и съм  старши изследовател в Локхийд Мартин. Притежавам 27 патента.

Преди около 13 години срещнах един човек, който бе назначен на работа от д-р Телър.

Д-р Телър бе дясната ръка на Опенхаймър.

И даже след като Опенхаймър бе изхвърлен от Зона 51, Телър остана там и завеждаше няколко програми.

Лицето, с което поддържах контакт 2-3 пъти в месеца, сега е ръководител на една от тези програми и той редовно ме държи в течение на всичко, което се случва там. Аз притежавам достъп до свръх секретна информация.

Аз избрах да не се ползвам от тази привилегия, защото вярвам, че голяма част от тази информация трябва да бъде извадена от тайните дълбини на Зона 51 и предоставена за широк достъп.

Така че това е, което започна преди около 13 години.

Тъй като аз съм учен, не вярвам в теорията. Моето правило е: „Следвай данните и по дяволите с теорията.” Ако нещо не може да бъде проверено и доказано с физически тест, то не ме интересува и не мога да го приема. Следователно всичко, което ще изложа тук, представлява данни, предоставени директно от мен към вас.

* * * * * *

ДУ: Той говори тук за Телър, който е работил с група учени, които са искали да разкрият истината. Дали това е нещо, което се случва често в тези секретни програми – това, че хората всъщност искат да разкрият публично информацията, с която разполагат?

КГ: Да, това се среща доста често. И хората, които отговарят за сигурността на тези учени, знаят това. Те са разработвали лични профили на учените и ги наблюдават много внимателно. Те следят езика на тялото, различни микро изражения на лицето. Те ги наблюдават доста изкъсо, за да знаят кога да се намесят, ако това е нужно.

И твърде често тези хора водят своите служебни разговори по време на неделните пикници, вместо това да става по време на работа. И доста често биват разкривани. Само в редки случаи тайните агенти не са наясно за какво се говори „извън офиса”, както те се изразяват.

ДУ: Той казва, че притежава достъп до свръх секретна информация, но решава да не се ползва от него. Какво мислиш, че всъщност има предвид?
КГ: Когато работиш в условия на достъп до свръх секретна информация, ти си задължен по закон за спазваш всичко, за което си се подписал в съответния договор. Той се опитва да се презастрахова срещу всякакви обвинения, които могат да го засегнат, в т.ч. и по отношения на пенсията му. Така че тук той играе нещо като малка игричка.

ДУ: Когато това интервю бе публикувано, сигурен съм, че си спомняш, тогава даже официалната преса гръмна до небесата. Имаше много материали изписани за този човек.

Заглавие на статията: „Бойд Бушмън (старши изследовател в Локхийд Мартин) бе голяма работа и откъде аз зная, че това е истина.”- Бел. прев.

Заглавие на статията: „Бойд Бушмън, старши изследовател в Локхийд Мартин, разказва всичко, преди да умре (видео). – Бел. прев.

Заглавие на статията: „Бивш инженер на Локхийд Мартин от Тексас: Аз срещнах извънземни в Зона 51” – Бел. прев.

Заглавие на статията: „Предсмъртно признание на Бойд Бушмън – извънземните са нещо реално!” – Бел. прев.

За мен всичко това означава, че той не е действал самоволно, а че това, което е направил, е част от някакъв план, не мислиш ли?

КГ: Възможно е, защото хората, за които говорих преди малко, тези, които не биват заловени, обикновено намират сродни души сред охраната, която не обръща внимание на приказките им. Хора от този тип са всъщност в основата на Съюза на Тайната космическа програма.

ДУ: Каква би била целта на публикациите относно този човек и на това, което той ще каже? Той изглежда достоверен. Казва, че е работил в Локхийд Мартин. Ние ще видим и някои снимки, които той твърди, че са на извънземни.

Каква би била крайната цел на разпространението на тези видеоматериали и на неговите показания пред целия свят?

КГ: Във всички случаи Съюза на Тайната космическа програма, както и тези от правителството в сянка, са облъчвали общественото съзнание с филми, комикси, както и с подобни предсмъртни признания. Така че те подават тази информация на нашето подсъзнание на отделни хапки, като по този начин искат да се дистанцират от нея и да имат възможност да я отрекат във всеки един момент.

ДУ: Той каза, че е работил за Локхийд и че има 27 патента.

КГ: Това може лесно да бъде проверено, освен ако те са …

ДУ: И аз това си помислих.

КГ: … сред засекретените 5,700 патента.

ДУ: Причината да повдигна този въпрос е дали би могъл да потвърдиш, че тези патенти са засекретени и следователно невъзможно да бъдат открити? Или има достатъчно разработки на Локхийд, които не са засекретени и могат да бъдат открити?

Патент на името на Б.Бушмън, издаден от Патентното бюро на САЩ с дата 22 февруари, 2000 г. – Бел. прев.

КГ: Да. Голяма част от техните патенти не са секретни, но по-специалните от тях попадат в тази бройка от 5,700, които са секретни и до днес.

Наименование на патент на името на Б.Бушмън: „Система и метод за вентилатор с електромагнитно задвижване.” Патент № 6606578. – Бел. прев.

Наименование на патент на името на Б.Бушмън: „Апаратура и метод за увеличение на магнитен лъч.” Патент № 5929732А. – Бел. прев.

ДУ: Значи ако някой иска да провери казаното от него, би могъл да открие някои патенти. Това може да не е възможно за всичките 27, но поне някои би трябвало да бъдат открити.

КГ: Да.

ДУ: Много от тези свидетели, като например Уилям Томпкинс и хора, с които той е разговарял, са получавали уверения: „О, успокой се. Ние ще оповестим официално всички твои разработки след 10 години.” След което 10-те години минават и нищо не се случва.

Как това влияе на човек като този, който е решил да проговори, след като лекарите са му казали, че му остават само няколко седмици живот?

КГ: Доста често срещано е да им кажат: „Само след десет години.” Това се случи с много хора в програмите, където съм работил.

ДУ: Наистина?

КГ: Мнозина от тях, които имаха съвест, искаха да знаят кога тази информация ще бъде оповестена на обществото. Те също така искаха да получат обществено признание за работата си.

ДУ: Разбира се.

КГ: И на тях им казваха: „Един ден ти ще бъдеш герой. След 10 години всички ще узнаят за теб.” И  те продължаваха да си блъскат главите, като в крайна сметка мнозина останаха разочаровани и узряха за членство в Съюза на Тайната космическа програма.

ДУ: Как Съюза успява да установи контакт с такива хора, без това да бъде разкрито, при толкова усилено наблюдение? Как успяват да го сторят?

КГ: Това са обикновено хора, които имат приятелски отношения с охраната. Ако искаш да направиш нещо подобно, преди всичко трябва да инфилтрираш охраната или полицията.

ДУ: Искаш да кажеш, че това става в процес на разговор с някого, който е човек от охраната?

КГ: О, да. Само в личен разговор – от уста на ухо.

ДУ: Възможно ли е хората да се свързват чрез писма? Наскоро чух, че пощенските служби може би не четат писмата, но сканират всички адреси по пликовете и регистрират подателите и получателите на кореспонденцията.

КГ: Определено не е за препоръчване да имаш каквото и да е в писмена форма.

ДУ: Наистина?

КГ: Да. Не би искал да оставяш никаква следа в писмен вид.

ДУ: Когато разговаряхме с теб преди това предаване относно някои доказателства, излезли в последно време около Бойд Бушмън, изглежда че те са част от този Трезор 7.

За тези от нашите зрители, които не са следили внимателно тази информация, която премина някак бързо през медиите, би ли пояснил историята на този Трезор 7 и неговата връзка с Разкритието?

КГ: Да. Трезор 7 е масив от данни на ЦРУ, разкрити от Уикилийкс.

ДУ: Доколкото разбирам, това са 8,700 документа.

КГ: Да, това е доста голям масив от данни.

ДУ: Да. Това, което най-силно ме шокира, бе изявлението на Уикилийкс, че 99% от историите в тези документи все още не са оповестени. И Дръдж Рипорт (Drudge Report*) нарече това „следващия Сноуден”.

*) Drudge Report – политически консервативен американски новинарски уебсайт. – Бел.прев.

Каква би била целта на публикуването на класифицирани документи на ЦРУ? И какво отношение има това към Разкритието?

КГ: В този архив на Трезор 7 има много имена и много от тези имена са на цивилни лица, които са били следени от ЦРУ.

ДУ: Значи Бойд Бушмън е в списъка на тези лица?

КГ: Да.

ДУ: Което ще рече, че те са го следили?

КГ: Това е списък на цивилни лица, следени от ЦРУ.

ДУ: Ако Националната агенция по сигурността (NSA), която е всъщност национална агенция за шпиониране, се занимава с това, защо по дявалите ЦРУ трябва да прави същото, но под различна шапка? Повечето хора не намират това за логично.

КГ: Когато става въпрос за данни, много от тези организации не са координирани помежду си. Те задължително не извличат информация от едни и същи източници. Всяка организация има свой набор от източници. Те също така не споделят напълно помежду си.

ДУ: Едно от нещата, което стана известно във връзка с това изтичане на информация от Трезор 7, бе, че на служителите на ЦРУ не е разрешено да работят заедно повече от три години поради опасения, че могат да започнат да формират свои собствени фракции.

КГ: Да, да заговорничат.

ДУ: Мислиш ли, че по този начин те се опитват да попречат на Съюза да се разраства?

КГ: По този начин те се опитват да предотвратят всякакво координирано усилие, насочено срещу тях.

ДУ: Точно така. Нека сега видим следващия интересен епизод от интервюто с Бойд Бушмън.

* * * * * *

ИЗВЪНЗЕМНИТЕ СА НЕЩО РЕАЛНО

Бойд Бушмън: Попитах ги да ми кажат кой пилотира тези неща. Следователно той ми каза: „Добре. Те са високи приблизително между 1,40 м. и 1,50 м.”

При тях имаше едно или две от тези същества, които бяха на 230-годишна възраст. Ние притежаваме общо най-малко 18 от тях, които работят в това съоръжение, основано от Телър.

Забележете, че очите са различни, носът е различен, но те имат пет пръста на ръцете и на краката и две очи.

Аз го попитах как те комуникират с тях. И той каза: „Виж какво, Бойд. Изведнъж ти идва някакъв въпрос наум. Влизаш в една стая, където има един от тях и откриваш, че сам си отговаряш на въпроса със собствения си глас. Те могат по телепатичен път да използват собствения ти глас, за да разговарят с теб.”

И аз му казах: „Добре.”

Ето как те изглеждат отпред. Когато обаче се обърнете и ги погледнете отзад, ето как изглеждат.

Забележете, че те имат три гръбнака. Всъщност те са хрущялни. Въпреки това, те представляват по-ефикасна система от нашата. Те също така имат три ребра. Това е също един изглед от 45 градуса.

Когато разговаряхме за извънземните, аз настоявах за повече информация и той ми каза: „Има нещо като две групи от тези извънземни.” Те ги бяха разделили на две групи. Едната той нарича … все едно, че притежаваш едно ранчо. Ти имаш ранчо и имаш група каубои, които се грижат за конете. Има и втора група, която се опитва да открадне конете ти.

И наистина, двете групи имат различно поведение. Тези, които са подобни на каубоите, са много повече приятелски настроени и имат по-добри отношения с нас. Ето още една снимка на извънземното от друг ъгъл.

Забележете също така, че техните крака имат по пет пръста, които обаче са съединени, като на жаба.

И това е планетата, откъдето идват, която те наричат Куинтумния.

И забележете, че ръката … това е ръка на извънземно.

Забележете, че пръстите са по-дълги от нашите с около 30% и изглеждат по този начин.

* * * * * *

ДУ: Очевидно, има много интересни неща, за които можем да поговорим само по повод на този епизод.

Едно от нещата, които той каза, които мисля, че даже и хората, които пишат тези материали, не са уловили, е, че той спомена числото 18. Когато той каза, че имало най-малко 18 от тях, на мен ми прозвуча като че ли той имаше предвид различни видове извънземни. Това е доста по-малък брой от тези, които са известни на теб. Възможно ли е някой, който работи като инженер в Локхийд, да получи информация само за такъв ограничен брой, в резултат от раздробяване на достъпа на различни хора до информация, с цел сигурност?

КГ: Да. И най-вероятно той е открил за съществуването на по-голямата част от тях към края на своята работа там като инженер, или след това. Те обикновено ти казват за съществуването на три, най-много на осем различни типове, в зависимост от това при възпроизвеждането на каква технология вземаш участие. Те никога няма да ти кажат повече от това, което „имаш нужда да знаеш”.

ДУ: Нека предположим, че един от тези хора гледа в момента нашето предаване и може би ти можеш да му покажеш, че в цялата история има повече от това, което той знае. Какви може да са тези три или осем групи? На него какво със сигурност са му казали? Искам да кажа, че нещата може да се изменят, но …

КГ: Да, може да се изменят. Някои знаят за Рептилите, други не знаят. На някои може да са казали за тази Ебен-тип група (Eben-type group).

ДУ: О кей. Която как изглежда?

КГ: Някои ги свързват със Сивите, но те изглеждат доста пълнички. Те са двуноги, месести. Очите им не изглеждат черни, освен когато носят лещи.

След това имаме групите Nordics.

ДУ: О кей.

КГ: Това са най-известните. Можем да прибавим и Високите бели. И това в повечето случаи изчерпва списъка.

ДУ: Ще се появи противоречие по отношение на тези снимки на Бойд Бушмън, защото всички тези деца по Интернет са си помислили, че ще могат да спечелят Нобелова награда, като открият, че показаното от Бойд всъщност са снимки на тази играчка, продавана в Уолмарт.

КГ: Правилно.

ДУ: Играчката, продавана през 2008 г., изглежда точно като снимките, които той показва.

Толкова много хора в Интернет се опитаха да … всички скептично настроени си помислиха, че този човек просто е взел една играчка и я е снимал. Ти как би отговорил на такива хора?

КГ: Възможно е тази играчка да е била пусната в ограничен тираж, за да предотврати всякакви разкрития на този тип извънземно. В същото време аз съм ти споменавал в частен разговор, че съм виждал тези същества и то съм ги виждал живи.

ДУ: Точно така.

КГ: Наричаха ги Портокали. Когато биваха живи, цветът на кожата им бе подобен на цвета на морков, но малко по-тъмен. Но те ги наричаха Портокали.

Това бяха доста положително настроени същества. Когато биваха живи, като примигваха, очите им изпъкваха малко навън. Имаха едни такива бръчки над и под очите си и енергията, която излъчваха очите им, бе много приятна. А когато не бяха живи, очите им хлътваха малко навътре, като на умряла птичка.

Те бяха тук, за да ни помагат. Предполагам, че можем да ги считаме за добри каубои.

ДУ: Той спомена това.

КГ: Да, спомена го. Те бяха тук, за да се опитат да ни помогнат, за да управляват планетата, нещо като пазачи.

ДУ: Някои не добре информирани хора биха казали, че всеки тип извънземни изглеждат като Сивите и че те отвличат хора, изтезават ги, слагат им импланти. Как би отговорил на такива обвинения, с оглед на всичко, което си видял да правят тези същества?

КГ: Ами, има редица същества, които отговарят приблизително на същото описание както Сивите. Така че съществува голямо объркване. Има даже някои от Рептилите с телесна конфигурация подобна на тази на Сивите.

Хората, които са имали контакти с такива същества, биват след това отвличани от военните, които в много случаи ще им кажат, че това са били Сиви, защото всички са виждали подобни същества толкова често в различни телевизионни програми и е лесно да бъдат заблудени.

ДУ: Ти също така спомена, че хора с по-ниските нива на достъп до секретна информация са били информирани за Nordics. Ние сме говорили за Nordics, които живеят във вътрешността на Земята.

Когато говорим за тези на по-ниско ниво на достъп до секретна информация,  какво им се казва относно Nordics? Какви са, откъде идват, какво правят?

КГ: Ами не всички от тях идват от Вътрешната Земя. Някои от тях всъщност идват от други звезди и са водили хилядолетни битки с Рептилите, както и с други същества и цивилизации. 

Имало е една галактическа война, а може би и между-галактическа война, която е затихвала и отново избухвала в историята, много преди появата на човечеството. 

ДУ: Ако вземем например един такъв инженер, който е работил в Локхийд Мартин, какво може да са му казвали за Nordics, на основа на току-що казаното от теб? Какво той би могъл да знае?

КГ: Всичко зависи от това какво е трябвало да знае. В зависимост от това върху каква технология работи, той трябва да знае това, което трябва да знае, за да може да контактува със съответните същества, за да има идея какъв подход е бил използван към разработването на дадената технология на тази друга планета.

Извън това, освен ако е работил по множество програми и е трябвало да познава различни извънземни, той ще знае само това, което са му казали и което е трябвало да знае, за да си върши работата.

ДУ: Той спомена нещо за скелета съставен от хрущял и това, че тези същества имат само три ребра, както и за необикновената структура на гърба. Има ли извънземни, чиито скелети са предимно от хрущяли, за разлика от нашите кости?

КГ: Да, има скелети от хрущял, но повечето не са … целият скелет не е от хрущял, а само отделни части. Така както хрущяла на нашия нос.

ДУ: Разбирам.

КГ: Те може да имат различни израстъци или други неща, които са били част от това, което са представлявали, преди да еволюират, като например ципи между пръстите.

ДУ: Той спомена нещо странно относно телепатия, а именно, че не само изпитваш странна телепатична комуникация, когато влезеш в помещение, където се намира някое от тези същества, но и че чуваш това, което ти казват, все едно, че говориш сам на себе си. Какво би казал за това?

КГ: Точно това е, което се случва. И когато ти се появят някои мисли и идеи, се чудиш откъде са дошли. Така е с комуникациите, които аз имам. Всеки има един такъв глас, който чува в своя вътрешен монолог. Това е същият глас, който чуваш, когато комуникираш с тях. Също така ти се появяват образи, миризми, вкусови усещания, в зависимост от съществото, с което общуваш.

ДУ: Той също спомена, че тези същества имат своя планета, която наричат Куинтумния. Любопитно ми е дали някога си разговарял с тези Портокали, както ги нарече, по повод на тази планета, или може би си чувал да се споменава за нея.

КГ: Да, те дават имена на своята планета, очевидно от тяхната позиция в космоса.  Това не е нещо като английски превод на тяхното местонахождение. Това е твърде възможно името, което са дали на своята планета. За първи път чувам това име.

ДУ: Той казва, че извънземните биват разделяни на две категории – каубои и крадци на коне. Това доста ми напомня на галактическата търговия с роби, за която си споменавал. Интересно ми е какво си помисли относно тази част на видеоматериала.

КГ: Това е така. По времето, когато той е получавал тази информация, много вероятно това се е случвало често, преди да разработим Тайната космическа програма до степен, при която с помощта на Слънчева стража да можем да пазим собствената си територия.

Но да, те са идвали и са отвличали хора постоянно, след което са изчезвали бързо от Слънчевата система. Това е ставало толкова бързо, че даже някои от извънземните, които са наблюдавали нещата, не са могли да реагират.

ДУ: Според теб колко дълго хората от отбраната на САЩ са били наясно, че това се случва, преди да имат технологичните възможности да го спрат?

КГ: Те са били … От самото начало на възникване на нашето разузнаване, те са били наясно.

ДУ: И кога са придобили възможността да го спрат?

КГ: Това е станало вероятно в началото на 1980-те, когато са развили капацитета да спрат такива нападения и отвличания.

ДУ: Добре, нашият следващ откъс от интервюто на Бойд Бушмън съдържа още доста интересна информация.

* * * * * *

ЗОНА 51

Бойд Бушмън: Поради някои много основателни причини, бих искал нещата да бъдат под контрол, но не и да сме след руснаците и след китайците. И проблемът, който имам, е, че в Зона 51 в момента работим заедно с руснаците и с китайците, и се опитваме да разработваме заедно НЛО.

Общо 39 американски граждани са изгубили живота си в опити за възпроизвеждане на НЛО. Последният случай, за който чух, бе преди година и половина, когато сме загубили 19 души в рамките на един тест. Те всъщност са се опитали да доближат един НЛО с няколко самолета, при което НЛО се е отбранявал и 19 от нашите са загинали.

* * * * * *

ДУ: Как мислиш, че се е почувствал човек като Бойд Бушмън, очевидно работил по време на Студената война, който след това е научил, че руснаците и китайците работят съвместно с нас в Зона 51?

КГ: Хората, воювали по време на Студената война, така да се каже, са били силно индоктринирани в омраза срещу руснаците. Това, което ги е стимулирало в инженерната им дейност, е било поддържането на безопасността на Америка от всякакъв вид ядрена заплаха от страна на Русия.

ДУ: Добре, Китай не бе толкова … Те не представляваха толкова голяма заплаха през 1980-те, колкото са сега, но защо китайците ще присъстват в Зона 51? Какво в действителност става там?

КГ: Ние достигнахме до определен етап в нашата Тайна космическа програма, когато не можехме повече да я крием от технологично напреднали страни. Те ни следяха много внимателно.

Така че ние не само имаме тази Глобална галактическа лига на нациите, която бе основана, но в … не мога да си спомня точния период, но мисля, че беше през 1990-те, бе подписано някакво споразумение между тези сили за споделяне на технологии.

Те обменят учени, за да са сигурни, че съществува приемственост по отношение на техническата информация, достигаща до различните групи. Това осигурява споделяне на всичко, което притежават.

ДУ: Каква би била целта на това да бъдем в ядрен конфликт с Русия пред останалия свят и в същото време приятно да си сътрудничим в Зона 51? Защо трябва да има такова разделение?

КГ: Ами, откритото сътрудничество с руснаците по време на кулминацията на Студената война … то не се забелязваше толкова много. Към края на Студената война и най-вече след нея, ние започнахме да сключваме тези споразумения с Китай и с Русия, и с Индия, и с някои от тези други групи.

Ние също така имаме хора от Индия от две други нации, с които работим в тясно сътрудничество и споделяме технологии, защото установихме, че те също напредваха доста в своите разработки.

Така че споделянето на информация е също начин за управление на ситуацията, при наличието на споразумения между тези различни нации.

ДУ: Той спомена за 39 души, изгубили живота си при разработването на НЛО, но също така за тези 19, загинали с конвенционални самолети, когато са преследвали един НЛО, който очевидно се е отбранявал.

Нека разграничим нещата. Първо, имаме тези 39, които ако съдим по това, което е добре известно, изглеждат една много, много малка бройка.

КГ: Той може просто да е обобщавал, без да се впуска в големи подробности. Това може да са били 39 служители на Локхийд, които са работили по тези програми, които са му известни.

ДУ: Вероятно. Мислиш ли все пак, че общият брой на хората, изгубили живота си в опити за възпроизвеждане на НЛО, би трябвало да бъде много по-голям от 39? 

КГ: Абсолютно. Ние изгубихме доста хора само докато преследвахме и издирвахме тези кораби, преди да започнем да ги възпроизвеждаме.

ДУ: Уха!

КГ: Ами, да. Бяха изгубени много хора в опитите за преследването им, за възпроизвеждането им. Още по време на германската тайна космическа програма са загинали доста германци, много учени, разработващи тези технологии, да не говорим за хората, извършващи каторжен труд.

ДУ: Добре. В последния епизод от интервюто Бойд Бушмън разказва за един твърде интересен инцидент, подобен на случилото се при Розуел.

* * * * * *

БИТКА НАД НЮ МЕКСИКО

Бойд Бушмън: Оказа се, че това бе един лекар. Той бе много, много фин джентълмен и ние водихме разговор. И в процеса на разговора той просто каза: „Трябва да знаеш какво направих един ден.”

Казах му: „О кей.”

Той каза: „Лекувах един пилот, който се оказа тестов пилот – от военноморските сили на САЩ, и това се случи през 1947 г.”

Той ми каза по същество, че е имало една група радисти, които засекли някакъв обект над Ню Мексико, и му е било възложено да отиде и да провери какво става. Той се съгласил и се качил на най-бързия самолет, който сме имали тогава, който бил напълно въоръжен.

Той излетял, открил обекта и моментално се свързал с командването си, за да иска разрешение … Преди всичко попитал дали наоколо има някакви други самолети, освен него и въпросния обект. Отговорили му, че няма. Тогава той поискал разрешение да го свали.

Отговорили му: „Защо искаш разрешение да го свалиш?”

Той казал: „Защото аз пилотирам най-бързия американски самолет, а той се опитва да ми избяга. Той е или приятел, или враг, но щом се опитва да избяга, значи е враг. Следователно искам разрешение да го отстрелям.”

И те му дали разрешение. Той се приближил, стрелял и го свалил.

След това прелетял наблизо и видял, че имало един път встрани от оградена местност. Принизил се и кацнал. Трудно, но успял. След това преминал през оградата.

Единият от пилотите … Вратата била отворена. Единият бил излязал и се разхождал наоколо, но нашият човек това не го интересувало. Той се интересувал от това какъв бил летателният апарат. Ето защо той се приближил до него и установил, че може да вижда през стените. Не само това, но когато влязъл вътре, подът се оказал мек като гъба. Той се огледал и тримата, които били вътре, били мъртви. Той знаел, че ги е убил. Той също така знаел, че всеки момент щели да пристигнат военните, с които е трябвало да се разправя доста дълго време.

Ето защо той се обърнал, преминал обратно през оградата, качил се на самолета си и излетял.

И аз се свързах с моите хора от Зона 51, разказах им тази история и те ми казаха: „Да, това е самата истина, но ние не можем да го кажем. Ти можеш.”

* * * * * *

ДУ: Добре. Ето една история, която ни дава подробности относно факта, че тези извънземни не са неуязвими. Това не е било така в Битката на Лос Анджелис, когато тези кораби са имали някакво защитно покритие, така че нашите военни са стреляли по тях, без да могат да ги уязвят.

Значи някои от тези кораби всъщност могат да бъдат поразени. Това вярно ли е?

КГ: Да. И ако ги засечеш в различни етапи от техния полет – не зная какви са тези етапи, но те са уязвими от високи енергии. Както се говори, че корабът при Розуел е бил свален от радар. Така че много от тях могат да бъдат свалени с високо енергийни оръжия. Рядко се чува да са свалени с кинетични оръжия.

Не зная дали е била използвана ракета. Струва ми се, че може да го е свалила ракета с ядрен заряд.

ДУ: Точно така.

КГ: Така че това би бил твърде рядък случай. Ще трябва да гадая как е могъл да се приближи толкова близо до този кораб, за да може да го порази, без той да предприеме някакви защитни маневри. Така че мога само да гадая какво се е случвало тогава с този извънземен кораб.

ДУ: Той спомена, че е влязъл вътре в кораба и че стените му са били прозрачни, така че през тях е могъл да вижда всичко. Това нормално ли е при подобни кораби?

КГ: Да. О, да. Да. Това се среща твърде често. Обикновено не се виждат никакви прозорци, но където и да си вътре в кораба, виждаш всичко отвън. Все едно, че гледаш през открито пространство. 

ДУ: Често срещано ли е такива истории да бъдат разказвани, може би като мълва в кафенета, или нещо подобно?

КГ: Това най-често се случва след няколко бири в някой бар, когато те се чувстват предразположени да разговарят за такива неща. Обикновено трябва да има бира.

ДУ: Ха, ха, ха. Добре. Това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод, който ни дава една уникална представа за Бойд Бушмън, който бе широко разгласен от медиите с тези свои уникални показания, определено предназначени да бъдат част от едно разкритие, което трябва да ни донесе истината.

Аз съм Дейвид Уилкок заедно с Кори Гууд и ние ви благодарим, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. И така, Кори, добре дошъл отново в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Сега ще започнем с първата част от интервюто с Марк Маккендлиш, в което той ще говори за един специфичен тип система за задвижване и конкретен летателен апарат, който един от приятелите му е видял.

* * * * * *

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

Марк Маккендлиш: Получих телефонно обаждане от приятел, когото познавам още от университета. За целите на този разказ, ще го наричам Брад.

Така че Брад ми се обажда и казва: „Знаеш ли, видях твоята статия. Видях твоите рисунки, видях името ти в списанието и се обадих на редактора. Той ми даде телефонния ти номер и аз съм Брад. Помниш ли ме?”

Аз му казвам: „Да. Това е прекрасно.”

И така, ние се видяхме, за да обядваме заедно. Докато разговаряхме, аз му споменах, че ще има едно авиошоу в базата на ВВС Нортън, която се намира в Сан Бернардино. Това е на около 75 мили източно от Лос Анджелис.

Вървеше приказка, че там може да демонстрират SR-71 Блякбърд или в полет, или в статично положение, което по онова време беше рядко събитие.

И така, ние решихме да посетим това радиошоу. Случи се така обаче, че непосредствено преди това от списанието ми се обадиха и казаха, че са харесали много моята илюстрация и искат да направя още една за следващия им брой, който предстоеше да излезе през м. февруари 1989 г. Те искаха това да стане бързо, което означаваше, че ще трябва да пропусна това авиошоу.

Мина седмица и аз не чух нищо от Брад. Обадих му се и го попитах: „Хареса ли ти авиошоуто?” Последва мълчание. Попитах го: „Какво не беше наред? Не изглежда да си прекарал приятно.”

Той отговори: „Ами мисля, че видях някои неща, които не трябваше да съм видял.”

Казвам му: „Как е възможно? Всичко, което показват в авиошоуто, е предназначено за широката публика.”

„Ами, имаше едно друго малко авиошоу, което се случи, докато бях там.”

Първоначалната идея бе да ходим на това авиошоу аз, Брад и едно трето лице, познат на Брад, високопоставена персона от Локхийд Мартин, който щеше да ми поръча някакви илюстрации. По време на авиошоуто същият този човек поканил Брад да отидат заедно на друго място и двамата се озовали, заедно с няколко високопоставени политици и военни, в един военен Боинг 727, който излетял от базата Нортън и кацнал в базата Плант 42, която се намира в Палмдейл. Там е седалището на Локхийд Скънк Уъркс (Lockheed Skunk Works).

И така, те слизат от самолета и сградата на фирмата се оказва обградена от военна охрана, която отказва да пропусне моя приятел, който няма никакви специални пропуски или обозначения, както своя придружител. Последният обаче го посочва като свой цивилен началник и това решава проблема.

И те влизат в една голяма зала, където още в първия момент придружителят на Брад се обръща към него с думите: „Виждам, че тук има някои неща, за които не ми бяха казали и за които ти не си упълномощен да знаеш. Така че просто дръж устата си затворена. Не казвай нищо. Не говори за това с никого. Ще си тръгнем оттук при първа възможност, но за момента гледай и се забавлявай.”

И така Брад ми обясни, че там имало висши военни от ВВС, които развеждали посетителите и служели за гидове, като им показвали различните видове изложени летателни апарати, един от които бил първо поколение летателен апарат Аврора, който хората от Локхийд наричали Пулсър (Pulser).

Той имал четири двигатели вградени в конструкцията, като целият му корпус бил покрит с топлозащитни плочки, също както космическата совалка.

В задната част на апарата имало двигател с дузини дюзи, които разпръсквали гориво в образуваната при летенето свръхзвукова шокова вълна, което гориво се самозапалвало.

Експлозията на тези газове, която възниквала между свръхзвуковата шокова вълна и конусното дъно на апарата, го изстрелвала, подобно на влажната тиквена семка, която изхвърча, след като я стиснем между пръстите си.

Интересното около този конкретен тип летателен апарат било, че той очевидно имал стратегически предназначения, в допълнение на високо скоростното разузнаване от голяма височина. Това бил апарат използван за нападение и под фюзелажа между двигателите имал 121 вертикални дула, всяко от които било покрито с топлоустойчива плочка, която можела да бъде взривявана с експлозивни болтове.

Удивителното на целия този дизайн било изключително опростената му форма, която го правела напълно ефективен. В същото време той можел да използва както конвенционални снаряди, така и ракети с независимо индивидуално насочване, каквото има при интерконтиненталните балистични ракети, с тази разлика, че тези ракети, намиращи се в дулата, били скрити зад топлоустойчиви плочки, зад всяка от които имало напрегнати пружини. И след като плочката бивала изхвърляна и ракетата изстреляна, друга плочка веднага заставала на нейно място, за да възстанови аеродинамичната форма на апарата. Така нямало отверстия в корпуса, които да пречат на летенето с висока скорост.

Друго нещо, което открих от някои последни разкрития, бе, че когато този апарат функционира като оръжейна платформа, той притежава трети вид система за задвижване в задната си част – триъгълна, с плоска форма, която изглежда като затворена двойна мидена черупка. И когато черупката се отвори, се показва ракетният двигател, който застава в положение за изстрелване на апарата извън атмосферата.

Това вероятно е един от най-големите летателни апарати с дистанционно управление, произвеждан до момента. Той има възможност да бъде политиран и отвътре. Използван е обаче предимно като безпилотен.

Той може да се издига на голяма височина и да изстрелва тези снаряди с независимо самостоятелно насочване от космоса.

* * * * * *

ДУ: За мен, Кори, като външен на тези кръгове човек, когато някой започне да разказва с толкова много технически подробности, това е изключително вълнуващо. Аз съм чувал за Аврора от толкова дълги години, но никога с толкова подробности, колкото излага той тук. Какво мислиш в светлината на току-що видяното?

КГ: Да, и аз щях да коментирам техническите подробности. Хората, които разказват за тези неща, обикновено само са ги зървали за твърде малко. Те не са имали възможността да се разходят около тях, да подритнат гумите и да получат обяснения от персонала на ВВС. Така че това е един много добър разказ за начина, по който действа този летателен апарат.

ДУ: Чувал съм за това, че Аврора причинява тези особено силни звукови вълни, когато лети.

КГ: Те оставят след себе си тези следи, наричани „понички”.

ДУ: Точно така. Аз обаче никога не бях чувал толкова технически подробности. Какво е мнението ти за този апарат Аврора, макар че става дума за 1980-те години. Какво би могло да бъде предназначението му?

КГ: По онова време всички самолети, предназначени за големи височини, бяха използвани или за разузнаване, или като оръжейни платформи. И в много случаи бе възможно да бъдат преоборудвани за едната от двете цели.

ДУ: Искаш да кажеш, че Аврора може да е била използвана за конвенционални военни цели, така че хората, които биват поразени от тези бомби, да нямат представа откъде са дошли те?

КГ: Възможно е да са били използвани за конвенционални военни операции, но ми се струва, че са били пазени за нещо специално, като например при конфликт със Съветския съюз.

ДУ: Разбирам. Сега ще видим някои илюстрации, които той е направил по разкази на свидетели, видели възпроизведени извънземни кораби, които изглеждат като дубликати на оригиналния германски кораб-камбана.

* * * * * *

ВЪЗПРОИЗВЕДЕН ИЗВЪНЗЕМЕН КОРАБ

Марк Маккендлиш: Имало е също така допълнителна демонстрация, представена пред тази група участници в авиошоуто. Гидовете дръпнали едни завеси, за да открият три летящи чинии, станали известни като „възпроизведени извънземни кораби” (Alien Reproduction Vehicle – ARV).

И това бе моментът, в който започнах да разбирам за съществуването на някои наистина невероятни напреднали системи за космически полети.

Те не само че са били изложени, но всичките са висяли във въздуха. Под тях нямало никакви приспособления за приземявате, нито висящи от тавана кабели, които да ги придържат.

Най-малкият бил около 7 м. в диаметър, следващият – 18 м. в диаметър и най-големият – около 36 м. в диаметър. Интересният момент свързан с тази част на изложението, който Брад коментираше, бе това, че тези летателни апарати изглеждали твърде стари. А това се е случило през 1988 г., по-точно на 12 ноември 1988 г.

Той каза също, че имало няколко панела около фюзелажа, от долната страна и под ъгъл 35 градуса, около нещо, което приличало на пилотска кабина, и най-отгоре имало купол.

На върха на купола имало малки прозрачни полусфери, в които се виждали някакви камери, окачени на нещо като кардан, който можел да се върти и насочва в различни посоки. Това наподобявало синтетична оптична система, където две от камерите можели да бъдат насочвани едновременно по двойки, за да имитират ляво око и дясно око. Съответно пилотът носел специален шлем свързан с камерите и можел да получава напълно триизмерно изображение.

Това, което веднага ставало очевидно, било, че те използват необикновена технология за генериране на електрическа сила, която извличали направо от вакуума на пространство-времето, наричана скаларна енергия, или енергия на нулевата точка.

Когато това нещо бивало задвижвано, то създавало такова невероятно количество йонизация около апарата, че въздушните молекули започвали да произвеждат рентнегови фотони, които са смъртоносни. Така че по това нещо не можело да има прозорци и пилотирането му изисквало някакъв тип синтетична система за визуализация.

Ако се върнем към неговото описание на апаратите, той каза, че целите изглеждали покрити с някакъв вид боя на основа на смола с вградени в нея метални частици. Имало пукнатини около крепежните елементи, които придържали панелите около периметъра на фюзелажа. Така че той каза, че тези апарати изглежда били там от много отдавна.

* * * * * *

ДУ: Тук той казва доста конкретни неща, едно от които е образуването на  йонизация около апарата, когато е бивал приведен в действие, създаваща рентгенови фотони, които са били толкова смъртоносни, че са изключвали наличието на прозорци или илюминатори.

В същото време, съдейки по някои от илюстрациите на летящите чинии на Мария Орсик, които ти поръча да изработят, те са имали малки илюминатори. Мислиш ли, че там става дума за някакво нововъведение, което е позволявало на тези илюминатори да блокират рентгеновите вълни?

КГ: Да. Много от подобните на тези летателни апарати имат прозорци, особено по времето, когато нацистите са ги разработвали. Също така вярвам, че те не са имали монтирани камери. Всъщност може и да са имали, не си спомням. На някои от изображенията имаше такива прозрачни полусфери, в които са могли да бъдат поместени камери. Виждал съм камери на някои от корабите, но не си спомням те да са били използвани за зрително ориентиране на пилотите.

ДУ: Само за да изясним напълно – колко близко е това негово описание до твоята представа за оригиналните германски летящи чинии?

КГ: Доколкото разбирам, предадените ни от германците така наречени възпроизведени извънземни кораби, са били наречени така, за да заблудят хората относно техния произход.

ДУ: А какъв е бил техният произход?

КГ: Били са произведени от германците, по време на обмена след 1952 г., когато избягалите след войната германци са започнали да работят съвместно с нашия военнопромишлен комплекс.

ДУ: Защо тези апарати са могли да плават във въздуха, след като двигателите им в действителност не са били задействани? Или това е някакво тяхно особено статично състояние във въздуха?

КГ: Те използват анти-гравитационно задвижване, което може да бъде включено, по същество, в статично състояние на дадено място.

ДУ: Разбирам. Тук има много неща, за които можем да си говорим, така че нека да продължим напред. Нека да видим още малко от удивителните наблюдения и илюстрации на Марк Маккендлиш.

* * * * * *

ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА НА ВЪЗПРОИЗВЕДЕНИЯ ИЗВЪНЗЕМЕН КОРАБ

Марк Маккендлиш: Като художник и човек с опит в концептуалното изкуство, това бе един от начините да си представя как всички тези части се съчетаваха в едно.

Те са имали някаква подвижна стълба, която се е приближила до нещо като платформа, показала се под апарата, която позволявала да застанеш до вратата на кокпита и да погледнеш вътре. Смешното било, че вратата изглеждала като извадена от подводницата на капитан Немо – с метална рамка и се отваряла с въртене на кръгла метална ръкохватка със спици, които задвижвали езиците на бравата във формата на метални цилиндри.

Той каза обаче, че било възможно да погледнеш вътре и да видиш седалките с прикрепените към тях катапулти.

Централната колона, която преминавала през средата на кокпита, била покрита с нещо като фибростъкло или кевлар, опънат върху някаква арматура.

Сега от това изработват кислородни бутилки. Идеята е, че когато тази материя бива опъната върху нещо, тя е под високо напрежение и когато катализира и се втвърди, става по-здрава от стомана. Облечените по този начин устройства могат да бъдат използвани също така в океана, което е една отделна история.

Видът на кокпита бил доста спартански – никакво табло за управление, никакви измервателни уреди или телеметрия. Всичко необходимо се съдържало в шлема на пилота.

От дясната страна на пилотския стол с катапулта имало нещо като голям потенциометър, напомнящ на филм за Франкенщайн, с който можело да се контролира количеството електроенергия.

От лявата страна имало някакъв необикновен лост за управление – от метал или някаква сплав, извит като дръжката на бастун, която завършвала със сфера, отдолу на която се виждала полусфера. Всичко това било снабдено с лазер, който можел да изпраща импулси до различни части на кораба и контролирал изместването, наклона и подобни неща.

Интересно било, че в това статично положение корабът създавал усещането, че плува в океана. И когато леко се наклонявал на една страна, полусферата накрая на лоста за управление също се накланяла в обратната посока. Действащата гравитация била достатъчна, за да й се отрази, при което тя функционирала като самокоригиращ се механизъм, независимо в коя посока се накланял корабът.
Това нещо можело да лети по-бързо от скороста на светлината, със свръхсветлинна скорост. „Със светлинна или по-висока скорост”, гласял цитат от презентацията на генерала, който давал обясненията.

Така че остава въпросът как това въобще е възможно. Доста хора мислят, че всичко това са само измислици и че то не е възможно.

И трябва да се върнеш назад във времето, към оригиналните уравнения на Айнщайн и всички неща, които той е казал за невъзможността от превишаване скоростта на светлината. И това, което той е казал и написал, е, че когато един предмет увеличава скоростта си през пространство-времето, неговата маса започва да намалява.

Обаче ключът към цялата история, за който никой не говори, е, че причината масата на кораба да се увеличава, е взаимодействието между атомната структура на кораба с енергията на нулевата точка в пространството, която просто добавя допълнителна енергия към атомите на тази структура.

Когато изучавах физика в гимназията, големият въпрос, който ме вълнуваше, бе, че след като материята не може да бъде създадена или унищожена, електроните никога не забавят движението си, не следват втория закон на електродинамиката, свързан с ентропията, докато ние очакваме да забавят движението си, а това не става. И причината да не го правят е, защото те непрекъснато абсорбират тази енергия на нулевата точка. И това е, което поддържа движението на всички части на атома през всичкото време. Ето защо той никога не се разпада.

Така че когато един предмет, съставен от атоми, преминава през пространство-времето и все повече ускорява движението си, той абсорбира все повече от тази енергия и всички части се въртят все по-бързо, подобно на жироскоп, който се върти все по-бързо.

Ако си държал някога в ръце жироскоп, след като веднъж той бива задвижен наистина бързо, трудно е да бъде преместван. Тук става същото. Като че ли по някакъв начин той създава своя собствена гравитация.

Ето това е казал Айнщайн относно забавянето на предметите и това че те никога не могат да притежават енергия, за да се движат по-бързо от светлината, защото масата буквално започва да се доближава до безкрайност с приближаването до скоростта на светлината.

И това, което инженерите са открили, бе, че ако използваш същата тази енергия в среда, която увеличава твоята маса, но я използваш като задвижваща енергия за своята система, това означава, че колкото по-бързо се движиш, с толкова повече енергия разполагаш, за да придвижваш своя кораб все по-бързо. Не е нужно да носиш запас от гориво и съответно не трябва да се тревожиш за теглото на кораба.

И така, колкото по-бързо се движиш, толкова по-голяма скорост можеш да постигнеш. И всъщност това е начинът за преодоляването на бариерата на светлинната скорост, защото твоята маса никога не става по-голяма от началната си стойност. В същото време притежаваш тава огромно, почти неограничено количество енергия, което да използваш като двигателна сила.

Вероятно това е причината всички електронни компоненти в корабите да бъдат вградени в кварц като изолатор, защото става дума за милиони, милиони волтове електричество.

Това е също така причината, когато е в атмосферата, йонизацията да бъде толкова жестока, че да произвежда рентгенови фотони, при което пилотите използват тази синтетична зрителна система просто за да виждат накъде се движат.

* * * * * *

ДУ: Дотук мога само да кажа: „Уха!” Едно от нещата, които си спомням, че ти ми сподели, намира много силно потвърждение от току-що видяното, така че ми е интересно да чуя мнението ти. Това е идеята някои системи за задвижване на НЛО да действат подобно на … мисля, че ти бе този, който направи това сравнение – подобно на изстреляната между пръстите тиквена семка.

КГ: Той каза това, но аз също съм го казвал в миналото.

ДУ: Точно така. Аз вече го бях чувал от теб.

КГ: Възможно е да съм използвал сравнение със семка от диня. Ха, ха. Това е, защото съм от Юга.

ДУ: Тъй като казаното тук от Марк изглежда поне отчасти спекулативно, основано на собствените му опити да разбере какво се случва и какво му е било казано, как казаното от него ти изглежда, сравнено с наученото от теб от интелигентните таблети, относно системите на задвижване?

КГ: Нещата са доста сходни. Мисля, че съм го описал почти по същия начин, в това число и действието на двигателите с торсионно поле на изследователския кораб, на който работих – това, че се създава торсионна тяга, която е по-голяма в единия край на кораба, отколкото в другия. Все едно, че стискаш калъп мокър сапун в единия край. Той се изстрелва в противоположна посока. Така че описанията са твърде сходни.

ДУ: Лазерът, или усилване на светлината чрез стимулирана емисия на радиация (Laser, Light Amplification by Stimulated Emission of Radiation), вероятно е изобретение след Втората световна война. В средите на тайните космически програми се говори, че той е бил открит сред останките от катастрофата при Розуел и е резултат от възпроизвеждане на откритите там технологии.

В същото време тук ние говорим за нещо, което вероятно е един от оригиналните германски кораби, датиращ вероятно от края на 1930-те.

Той казва, че този уред за насочване на лазера е бил от особено важно значение за цялата навигационна система на кораба. Мислиш ли, че Драко са предали на нацистите умението за произвеждане на лазери, преди те да бъдат официално разкрити като технология?

КГ: Ти трябва също така да си припомниш, че германците са имали свой собствен Розуел. Те са притежавали извънземен кораб, катастрофирал много преди Розуел – още през 1930-те. Мисля, че това беше … как се казваше – Черна гора, или тъмна …

ДУ: Да.

КГ: … нещо подобно. И по онова време те имаха доста по-интелигентни инженери от нас. Те са разполагали с тази технология поне десетина години преди нас. Също така те вероятно са могли да възпроизведат технологиите, които са спасили от катастрофата.

ДУ: Когато за първи път видях тази рисунка на Маккендлиш, едно от нещата, които наистина ме озадачи, бе защо те изглеждат толкова примитивни. Защо имат например тези старомодни железни врати както при подводниците?

Сега, след като подхвърляш идеята, че това произлиза от германски технологии, намирам по-лесно обяснение. Мислиш ли, че германският опит в строежа на подводници е повлиял на част от външния вид на тези летящи чинии?

КГ: Абсолютно. Точно това щях да кажа. И тази врата тип капитан Немо вероятно идва от немска подводница.

ДУ: Маккендлиш също така описва технически средства, чрез които корабът може да достигне скоростта на светлината. Какво мислиш за тази реинтерпретация на феномена на увеличаване на масата, където вместо увеличението на масата да  прави движението със скоростта на светлината невъзможно, то всъщност го улеснява?

КГ: Точно това съм чел в интелигентните таблети и също така това е причината властимащите да потулват физичния модел за електроплазмената вселена, защото той е в основата на науката, която те използват при задвижването на тези кораби.

ДУ: Добре. Имаме един последен епизод, който трябва да видиш, и той ще обобщи темата за възпроизвеждането на извънземните технологии.

* * * * * *

ПРЕСИЧАНЕ НА ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕТО

Марк Маккендлиш: В началото, когато видях тази поредица от кондензатори на дъното на кораба, допуснах, че те разчитат изцяло на ефекта на Бифилд-Браун.

Какво представлява този ефект?

През 1930-те и 1940-те години имаше един колежанин, струва ми се някъде в Охайо, и той имаше професор на име Алфред Бифилд.

Браун решил да експериментира с кондензатори с паралелни платки, заредени с електричество, с някакъв изолатор помежду им. И той открил, че когато ги зареди с електричество с определена честота, обикновено прав ток, те всъщност плували във въздуха. Започвали да левитират.

Това е доста противоречива информация, защото в Ю-тюб има филмчета с подобни експерименти, които не са успешни, и това нещо вероятно не може да действа в космоса. Ако обаче погледнеш начина, по който е построен възпроизведеният извънземен кораб, всички тези плоски кондензатори не са изложени на открито. Те са много, много изолирани. В това се състои разликата. Ето защо това нещо може да функционира в открития космос, защото компонентите не могат да направят късо съединение.

Всъщност, едно от нещата, което е било забелязано относно този кварц, който изолира тези кондензатори, е била неговата прозрачност. Той наподобявал чисто оптично стъкло – никакви вътрешни деформации, или частици, въздушни мехурчета и пр.

В началото, когато видх тези успоредни кондензаторни плочки, разделени в 48 радиално поставени секции, подобни на парчета голяма пица, всичко ми се стори логично.

Имаше осем плочки поставени една до друга във всеки от тези клинове, което би означавало, ако говорим за ефекта на Бифилд-Браун, че имаме последователно положителна, отрицателна, положителна, отрицателна плочка, с положително заредената плочка най-отгоре и последната отрицателно заредена плочка най-отдолу.

Стори ми се, че това е в основата на системата за задвижване, но имаше толкова много хора, които казваха: „Не, не, ефектът на Бифилд-Браун не е толкова мощен. Той не може да постигне това.”

Обаче всички, които говореха за това, никога не споменаха за система, вградена в изолационен материал като кварц.

Едно друго нещо, което свидетелят също казал, е, че те не само са използвали чист кварц. Те всъщност са обработвали кварца с тежки елементи, като уран и други и са открили в своите експерименти през годините, че такава обработка с тежки метали при наличието на достатъчно начална висока маса на кораба, всъщност увеличава ускорението му в процеса на движение.

С течение на времето обаче започнах да разбирам, че тъй като това нещо използва енергия на нулевата точка за свой източник, което се случва в централната колона на кораба, това създава толкова огромен потенциал от енергия в тази поредица от кондензатори, че всъщност се получава деформация на пространство-времето.

И ето че около 1994 г., струва ми се през месец март, се появи един учен на име Мигуел Алкубиер, който публикува статия за един такъв двигател, който деформира пространство-времето.

Заглавие на статията: „Универсален двигател: ултра бързо пътуване в рамките на общата относителност.” – Бел. прев.

И там той говори за точно същото нещо – контролиране на електромагнитните и електростатични полета за създаване на компресия в пространство времето пред кораба – същото нещо, което може да бъде открито в една черна дупка, подобно на сингулярност. След това зад кораба се създава експанзия на пространство времето.

Всичко това е някакъв процес на поляризация, както го описва Путоф. А той е писал доста по този въпрос.

Този процес на поляризация позволява създаването на система, която прилича на сърфиране по вълна, при което имаме депресия отпред и воден хребет отзад, и по същество ти се плъзгаш надолу по повърхността на тази деформация на пространство времето. Това е, което създава вектора, който ти позволява да се придвижваш напред.

Удивителният аспект на цялата тази концепция, на този принцип на създаване на така нареченото динамично проектирано локално простарство-време или метрично инженерство, е, че имаме една обвивка от пространство-време около кораба, която бива създавана от системата вътре в кораба и се влияе от нея. Тогава това нещо започва да се движи през пространство-времето и се движи синхронно, при което една част от пространство-времето, която съдържа кораба, екипажа, компонентиге и всичко вътре, се движи като едно цяло.

И тя се движи като едно цяло и под влияние на други неща, които извършва корабът по отношение на обграждащото го пространство-време. Така че корабът създава разширение на пространство-времето зад себе си и компресия на пространство-времето зад себе си. В същото време цялото нещо са движи едновременно, така че няма никакво усещане за ускорение. Никакво.

Така че когато хората говорят за това, че са видели обект в небето, който се движи с 16,000 км./ч. и прави завои на деветдесет градуса при тази огромна скорост, тези, които не са виждали никога това, казват: „Това е невъзможно. Пилотът ще бъде размазан по стените на кораба.”

Ако обаче елиминирате масата, тогава няма никаква инерция. И ако става дума за равномерно ускорение на метрично проектирано пространство-време – корабът,  съдържанието му и всичко това се движи заедно, при което няма никакво усещане за ускорение, тъй като в това метрично проектирано локално пространство-време не съществува инерция.

Все едно че вземаш един аквариум със златна рибка и движиш този аквариум много бързо. При това водата, рибката и всичко останало вътре се движат заедно с аквариума и рибката не усеща нищо, никакво ускорение. Тя може да забележи леко поклащане на водата, но ако аквариумът е затворено пространство, напълнено догоре с вода без никакъв въздух, цялото това нещо се движи едновременно. И това е същността на цялата история с равномерното ускорение.

* * * * * *

ДУ: Това е наистина интересен епизод. Преди всичко, ти чувал ли си за заредени с електричество компоненти покрити с чист кварц? Виждал ли си някога нещо такова?

КГ: Да. Много често те имат изкуствен кварц, който изливат като разтопено стъкло, за да импрегнират различни материали. Така че чувал съм за такова нещо преди и то служи като чудесен изолатор.

ДУ: Забелязах, че той се осланя много силно на елементи от физиката, с които съм добре запознат още от 1990-те, като метода за задвижване на Мигуел Алкубиер, препоръчван от Хал Путоф. Путоф и Алкубиер бяха тези, които предлагаха тази идея за движение на пространство-времето заедно с кораба.

И тъй като това бе основната част от чутото дотук, как това съответства с методите за придвижване, които ти познаваш?

КГ: Той е напълно прав. Става дума за създаване на пронстранствено-времева обвивка, изолирана от инерция и от всякакви други външни на обвивката сили. Така че това да сменяш рязко посоката си при Мах 12 не оказва абсолютно никакво влияние вътре в обвивката.

ДУ: Определено изглежда, че Хал Путоф е бил вътрешен човек, комуто е било възложено да оповести някои неща. Любопитен съм дали някой като Алкубиер … Дали той просто е достигнал сам до тези изводи? Или учени като него понякога биват използвани да теоретизират относно нещо, което вече познават като истина?

КГ: Много от тези хора се опитват да разработват тези неща самостоятелно, извън програмите.

ДУ: Разбирам.

КГ: Така че все още има брилянтни умове с нестандартно мислене. Тези, които дърпат конците, се опитват да държат хората в плен на традиционното мислене. Винаги обаче се намират творчески настроени хора, които генерират теории, които не са приети от масата.

ДУ: О кей. Тук видяхме някои удивителни неща благодарение на Марк Маккендлиш, с толкова много технически подробности, които досега не сме чували относно оригиналните германски технологии, поставили началото на Тайната космическа програма в края на 1930-те.

Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин, тук заедно с Кори Гууд и нашия специален гост, Марк Маккендлиш. Благодаря ви, че бяхме заедно.