(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря ти.

ДУ: Всички говорят за Антарктика и според твоята информация там има една много интересна поредица от разкрития, и колкото повече продължава това, толкова повече неща ти научаваш.

Така че разкажи ни какво е новото в цялата тази история за Антарктика, което не сме чули досега.

КГ: Част от най-новата информация която получих, ще накара някои хора от Военнопромишления комплекс да се почувстват неспокойни.

Оказва се, че през 1950-те е имало проект наречен „Леден червей” и те по същество са строели силози под леда.  Този конкретен случай, от който разполагаме с видеозапис, е от Гренландия. Значимото в случая е, че те са използвали този метод за да изграждат бази под леда из цяла Антарктика.

Те са създали бази, които са се превърнали в места за провеждане на научна и развойна дейност. И това са бази където компании като Локхийд Мартин възпроизвеждат много от технологиите, открити под леда.

Това е същият начин, по който са построили някои от ранните бази на Луната и на Марс – по много подобен начин.

ДУ: Значи казваш, че Локхийд Мартин и други като тях притежават бази в Антарктика, които са много по-големи, отколкото вярвахме или отколкото ти си вярвал според предишната информация?

КГ: Точно така, но важното е, когато говорим за това в публичното пространство, че струва ми се в 1959 година е бил подписан Атлантическия договор.

И в този договор е заявено, че на този континент няма да бъдат разработвани или използвани никакви оръжия.

Той ще бъде използван само за мирни цели.

ДУ: Да, всъщност е имало нещо наречено Международна геофизическа година 1959, когато всичко това е било регламентирано.

КГ: Точно така.

ДУ: И тогава те също така са картографирали как Антарктика изглежда под леда, при което се оказало, че под леда лежи един цял континент с твърда земя.

КГ: Точно така, два пъти по-голям от континенталните САЩ.  

ДУ: Да, така е. Така че ако те разработват оръжейни системи в нарушение на международен договор, който важи вече над 50 години, как това ще се отрази на начина, по който хората ще възприемат тези оръжейни доставчици, след като това стане общоизвестно?

КГ: Ако оставим това настрана, най-страшното е, че някои от групите в Съюза… Ако тази информация излезе наяве, те ще имат всички основания за блокада – също както при Кубинската криза – да блокират определена територия на Антарктика и да принудят тези групи да покажат какво се случва в базите под леда.

Друга интересна информация е че те имат… Те наричат това Антарктическа Зона 51.  Има също една голяма бивша нацистка база, която е била предадена на Военнопромишления комплекс, или така да се каже на правителството в сянка. И тази бивша германска база е била използвана като тайна космическа площадка. В момента тя е една главна космическа площадка на тайното правителство. Те я използват, за да летят непрекъснато извън атмосферата и обратно. Много от техните кораби обслужват тези тайни космически станции или летят още по-надалече.

ДУ: Ние говорихме за това в предишен епизод, но бих искал да те попитам още веднъж. Какво е тактическото или стратегическо значение на това да притежаваш космическа площадка в Антарктика?  Това прилича на неудобно място.

КГ: Такова е, но електромагнитните условия и гравитацията са по-благоприятни, макар че те използват анти гравитационни кораби.

Много пъти, когато изстрелват ракети, те се опитват да го правят близко до екватора…

ДУ: Точно така.

КГ: … с определени цели. Също така, ако пътуваш редовно с тайни кораби през атмосферата в двете посоки, такива места като Зона 51, или Невада, или Аризона не са подходящи. Ти би предпочел място, където упражняваш пълен контрол, и където е много трудно за любопитни очи да видят какво правиш.

ДУ: Когато споменаваш за електромагнитното поле на Земята, с какво Южният полюс е по-подходящо място за излитане и кацане на космически кораби?

КГ: Предполагам, че там ефектът на пояса на Ван Алън*) е по-малък.

*) Радиационен пояс на Ван Алън – област от магнитосферата на Земята с високо съдържание на високоенергийни заредени частици. – Бел.прев.

ДУ: О кей. Имаше много интересен епизод от телевизионната серия „Древни извънземни”р в който Линда Мултън Хоу, която има свое предаване в Гая, разказва много интересна история за човек, който е бил пилот и е летял няколко пъти над охранявана област в Антарктика, където видял гигантска дупка в леда, от която са излизали и в която са влизали кораби. Дали това има нещо общо с чутото от теб относно Антарктика?

КГ: Казаха ми, че това е нещо много близко до космическата площадка. Да, това е нещо много важно, но също така е важно, че той е летял… причината да види тази дупка… това е била строго охранявана зона. Той е прелетял над нея, защото това е бил спешен случай и те са спасявали, не си спомням точно колко, учени, изчезнали от около две седмици.

А човек не изчезва в Антарктика две седмици и не оцелява, освен ако има подслон и храна. А тези учени, които той е превозвал, изглеждали като онемели. Очевидно им е било наредено да не разговарят с никой. Не отронили и дума през всичкото време на обратния полет до мястото, до което той ги е превозил.

ДУ: Ти беше споменал наскоро, че има нещо свързано с газовете и тази голяма дупка в леда. Би ли пояснил присъствието на тази дупка и каква е връзката й с разкопките, които протичат там сега?

КГ: Добре. Тези дупки са повече от една и са нещо естествено. Това са геотермални отдушници.  Изглежда, че континентът повишава температурата си под леда. Има голяма геотермална активност, която причинява затопляне на езерата под леда и това загрява целия леден шелф. Това ускорява топенето на леда. Така че тези… Това е геотермален отдушник и те са разширили тези отдушници за да могат по-лесно да се движат с корабите си навън и навътре, както и за вентилиране на топлината, която е резултат от разкопките, които провеждат.

ДУ: Дали те не се опитват да направляват движението на този топъл вързух, който излиза в атмосферата, подобно на пренасочването на реките в иригационните проекти?

КГ: Не. Те се опитват да изкарат навън възможно повече от тази топлина, която дестабилизира каверните, които са изкопали. Трябва да знаеш, че ледът се придвижва с около 35 см. на ден, докато те се намират на определено място под леда. Така че те не само разкопават леда в една посока, за да разкриват нови артефакти, но трябва и непрекъснато да копаят в посока обратна на движението на леда. Това усложнява термалните проблеми, тъй като те използват различни видове машини с пара под налягане, за да разкопават леда, което води до формирането на реки под леда и още повече подкопава ледения шелф. Това са сериозни проблеми, които те трябва да решават. Ако те продължават с това което правят и този леден шелф се откъсне и падне във водата, той може да причини цунами и други очевидни проблеми.

ДУ: Бе интересно, че през януари в официалната преса изведнъж са появиха новини за масови евакуации от някои от основните бази в Антарктика и обяснението бе някаква голяма пукнатина в леда и опасенията бяха за възможно откъсване на големи ледени маси в океана.
Заглавие на материала: Гигантска пукнатина принуждава евакуация на антарктическата изследователска станция Халей.- Бел.прев.

Заглавие на материала: Огромна пукнатина в леда принуждава  британски учени да напуснат изследователска станция.- Бел.прев

КГ: Да, целият леден шелф се топи под краката им. Температурата се повишава с един градус на… не мога да си спомня времето, за което се повишава с един градус, но за океана и за самия леден шелф това е нещо значително. Един градус може да означава много по отношение топенето на леда.

ДУ: Това ми звучи познато, защото ние разполагаме с други данни които подкрепят това. Например цялата вулканична дейност в света между 1875 г. и 1993 г. е била картографирана и показва 500% увеличение на глобалната вулканична дейност за този период. Тогава това ли е причината?

КГ: Да и според информацията, която имам, тези енергийни промени, които се появяват в Слънчевата ни система, причиняват този процес на загряване на нашата планета, както и на други планети.

ДУ: Във връзка с това което говорихме преди, Пит Питърсън каза, че има един кораб майка който според неговите сведения е широк 30 мили и има продълговата заоблена форма. След това ти каза, че тези кораби са били три.

КГ: Да, но…

ДУ: Тогава какви да последните данни?

КГ: Информацията, която получих и по повод на която трябва да внеса яснота, е, че има кораб с овална форма и дължина между една и три мили и два по-малки помощни кораба, които са оцелели от нападението и от пътуването от Луната до Земята.

ДУ: Значи това е нещо, което те са решили че е важно да поясниш на всички – че става дума не за 30 мили, а за три мили ширина на кораба?

КГ: Да, те решиха, че е добре да внесем малко яснота.

ДУ: О кей, но това все пак си остава един невероятно голям обект.

КГ: Абсолютно. И в големия кораб са били открити няколко същества в състояние на летаргичен сън и те са първоначалните същества, струва ми се от Марс, които са дошли тук – оригиналните пре-адамити.  Болшинството с които сме имали нещо общо след тази голяма катастрофа са някакви хибридизирани пре-адамити, които са оцеляли.

Очевидно е, че групата на пре-адамитите, преди да се преместят тук, вече са участвали в тези генетични експерименти, според някакви договорености, постигнати с останалите групи. В момента се изпълняват 22 различни генетични програми.

ДУ: О, значи пре-адамитите са били част от тази инициатива на генетичните фермери?

КГ: Точно така. Те са вземали участие, но изглежда че са имали проблеми във взаимоотношенията си с останалите групи. Те са били войнолюбиви. Предпочитали са първо да нападат и след това да задават въпроси.

ДУ: Когато говорим за Антарктика, идва ми на ум нещо много интересно и то е, че един от моите свидетели, Даниел, каза че на Земята съществува един естествен древен звезден портал. Той ми каза това преди години и тогава аз го обявих в Интернет.

КГ: Щях да спомена за това.

ДУ: И той каза, че този портал се намира в Антарктика.

КГ: Да.

ДУ: И има нещо, което ти каза напоследък, но все още не пред камерата, което ме изненада много силно, защото представлява пълно съвпадение. Можеш ли да говориш за това?

КГ: Един от най-важните елементи на технологията на тази Древна раса Основатели, който те са се опитвали да контролират, е бил един много мощен звезден Суперпортал в Антарктика. И той е бил построен от Древната раса Основатели.

ДУ: Съжалявам, нека те прекъсна за малко. Каква е разликата между един Суперпортал и един портал? Защото досега никога не си споменавал за Суперпортал.

КГ: Суперпорталът има свойството да преминава от единия до другия край на космическата мрежа, независимо от разстоянието – навсякъде из нашата галактика или до местни галактики.

ДУ: Да, точно както го описа Даниел.

КГ: Точно така. Колкото до тези други портали, които имаме на тази планета, трябва да прескачаш няколко пъти от един на друг, ако целта ти се намира много далече.

ДУ: Все едно че сменяш полети? Трябва да спреш на едно място, да излезеш от някакъв портал, да иччакаш, след това да преминеш през следващ и т.н.?

КГ: Трябва да изчакаш да настъпи електромагнитно съответствие между отделните планети…

ДУ: Ох.

КГ: …които се въртят и обръщат,  всяка в своята местна звездна система спрямо своята звезда, с тези електромагнитни връзки между съответната планета и нейната звезда и след това между тази звезда и нашето Слънце, които са свързани в тази космическа мрежа.

И тези съществуващи електромагнитни проходи, през които материята може да преминава от точка А до точка Б.

ДУ: Те притежават ли способността, когато правят тези паузи, да ускоряват времето? Или се налага да изграждат малки оазиси, където да престояват, докато очакват отварянето на следващия портал, за да убият малко време?

КГ: Да, налага им се да изчакват и да убият време.

ДУ: Колко дълго може да им се налага да изчакат?

КГ: Зависи закъде пътуват и колко време ще отнеме това… това е нещо като голям часовник – трябва да изчакаш частите на механизма да попаднат в определено положение едни спрямо други.

ДУ: Искаш да кажеш, че тези пориоди на изчакване могат да продължат години според нашето време?

КГ: Сигурен съм, че те го планират много по-добре от това. Те разполагат с всички нужни математически средства за предсказване на тези локации, където искат да отидат. 

ДУ: Искаш да кажеш, че Суперпорталът е нещо различно. Той може да те отведе там, където искаш да отидеш, когато искаш?

КГ: Точно така. И той е част от една… подобно на Старгейт Атлантис*), или SG1. Една Древна раса Основатели изгражда мрежа от портали, които са много мощни и надеждни. Те могат да бъдат задействани и използвани по всяко време. Не е нужно да правиш изчисления и да изчакваш.

*) “Старгейт Атлантис” – канадско-американски научно-фантастичен телевизионен сериал, излъчван между 2004 г. и 2009 г. – Бел.прев.

ДУ: Какво ще кажеш за формата на пръстен, който показват в сериала? Как изглежда действителната форма.

КГ: В действителност няма нищо общо с това, което показват.

ДУ: Ох!

КГ: Обикновено имаш… Ти си в средата на една стая. И средата на стаята е отворена.

ДУ: На първо място каква е тази „стая”? Това е някаква структура вътре в сграда?

КГ: Обикновено има най-малко три различни места, където се появяват отвори, по периферията на стаята, където се появява едно завихряне и една топка, която изглежда като мираж.

ДУ: О кей.

КГ: И хората се приближават към топката и влизат в нея, при което те някак се смаляват… Нещо такова се получава при този Суперпортал. Едно от нещата, които не съм споменал е, че те могат, в зависимост от количеството енергия което подават и вида на тази енергия, да пътуват също така във времето.

ДУ: Тогава стаята, за която говориш, е нещо като подземното съоръжение на Древната раса Основатели?

КГ: Да.

ДУ: Можеш ли да ни дадеш представа за големината на тази стая? Дали става дума само за тези три отверстия в стаята, в чийто център заставаш, или тя е част от нещо по-голямо?

КГ: Всъщност аз не съм я видял със собствените си очи.

ДУ: Оу, о кей.

КГ: Повечето технологии на Древната раса Основатели обаче се намират в големи помещения с много големи врати и коридори, така че това не са били малки по размери същества.

ДУ: Цялата тази идея за Суперпортала и Древната раса Основатели… струва ми се, че не може да има само една Древна раса Основатели, ако говорим за пространства извън нашата галактика.  Трябва да е имало някакви усилия назад във времето, които са били много по-мащабни. Знаеш ли нещо по-конкретно в тази връзка?

КГ: Според информацията, с която разполагам, те са създали тази система от портали в местния звезден клъстер, състоящ се от 50-52 звезди… Те са имали достатъчно време да картографират галактиката и да поставят портали там, където са пожелали.  Много е възможно и да са сътрудничали с други раси.

ДУ: Според показанията на Даниел, не е било възможно да бъдат пренасяни метали и всякакви оръжия от неорганична материя през тези оригинални портали на Древната раса Основатели. Любопитно ми е дали си чувал нещо подобно. .

КГ: Те са имали проблеми с калибрирането, чието разрешаване им е отнело известно време. Порталите е трябвало да бъдат калибрирани, по някакъв начин. Порталите са се намирали във време-пространството, свързани в някакъв вид комуникационна мрежа и те са успели да открият как да извършат това калибриране. В крайна сметка са успели да прекарат каквото пожелаят през портала от точка А до точка Б.

Те са се сблъскали с най-сериозни проблеми когато са се опитвали да изградят собствени портали. В началото са можели само да превозват провизии, след което и кораби, но са срещали проблеми с преминаването на органична материя.

ДУ: Когато казваш че „те” са изграждали портали, за кои „те” говориш?

КГ: За предшественика на всички тези Тайни космически програми, които през 50-те и 60-те години на миналия век са откривали как да пътуват през порталите с технологиите на извънземните, които са възпроизвеждали.

ДУ: Едно от нещата, които каза Даниел относно Суперпортала бе, че когато са го анализирали в началото на 1970-те, това е довело до разработването на протокора за IP адреси в Интернет, защото очевидно всяка локация през портала има цифров адрес подобен на този, който използваме в Интернет. Любопитен съм какво мислиш за това.

КГ: Да. Не зная дали ARPANET са разработили комуникационните TCP/IP протоколи, за да имитират случващото се в Суперпортала и дали въобще са знаели за него, но те действат до голяма степен на същия принцип. Дори имат маски на подмрежата, за да маскират някои системи на портала, така че да не се озоват там. Да, принципите на работа са много сходни.

ДУ: О кей, нека се върнем към тези пре адамити, които са били нападнати и поразени и които кацат аварийно на този континент, който тогава очевидно не е бил покрит с глетчери. Какво е било стратегическото значение за тях да имат достъп до Суперпортала? Имало ли е оцеляла част от тяхната цивилизация, която те са могли все още да посетят с негова помощ, или са се опитвали да посетят други цивилизации? Каква е била целта им?

КГ: Наистина не зная какво са правили… Те са искали да контролират портала и не всички същества от тяхната цивилизация са се оказали в този капан заедно с тях. В началото, когато са избягали от експлодиралата планета и по-късно, когато Марс е станал необитаем в резултат от допълнителни войни, една голяма част от тях се е отправила към външната част на Слънчевата система и още по-далече, докато друга група се е запътила към Марс и към Земята.

ДУ: Ах! Значи те са могли да достигнат до някои от своите избягали събратя след като са добили контрол върху този портал?

КГ: Това ми изглежда вероятно.

ДУ: Звучи правдоподобно.

КГ: Да.

ДУ: Тогава кой контролира Суперпортала сега?

КГ: Това правителство в сянка, което контролира тази Антарктическа Зона 51. Това е същата група. Те упражняват контрол и се опитват да решат какво да правят с всичко това. Те откриват толкова много неща. Очевидно, те откриват начини да възпроизведат тези технолотии, за да ги прибавят към съществуващите космически технологии, които използват.

ДУ: В един от предишните епизоди ти спомена, че Ка-арии и другите са те завели в нещо като библиотека в Антарктика.

И ти си видял как те вземат свитъци от тази библиотека, но тогава не си знаел какви са били те и каква е била целта на това. Сега имаш ли допълнителна информация по този въпрос?

КГ: Според Зигмунд, те са търсили там някакви записи, проследяващи древни кръвни линии, които датират много отдавна. Това е било историческа документация, още от времето преди експлодирането на тяхната планета.  Интересното е, че всичко в тяхното общество е основано на кръвни линии – къде попадаш в йерархията. Начинът на прилагане на законите им е бил свързан с местоположението на лицето в тази йерархия от кръвни линии. Ето защо тези свитъци са били много, много важни за тях по ред причини.

ДУ: „Те” ще рече престъпните групировки?

КГ: Точно така.

ДУ: Значи това би им дало, така да се каже, възможност да претендират за свещеното право на царуване и за пряко извънземно потекло.

КГ: Точно така. Също така, тези документи са определяли начините за заемане на определени места в социалната йерархия и прилагането на законите. Така че това е нещо с дълбок културен смисъл, нещо много важно.

ДУ: Защо мислиш, че Аншар са решили, че е толкова стратегически важно да отстранят тези записи и защо, също така, са искали ти да станеш свидетел на това?

КГ: Не зная защо са искали да съм свидетел на тези неща, но понякога те ме карат да виждам неща, които не мога да осмисля. Очевидно обаче, в този случай те взеха тези документи, за да объркат плановете на престъпните групировки и на някои от извънземните, работещи съвместно с тях.

ДУ: Би ли казал, че те са искали да станеш свидетел на това, за да може всички, които следят тази история, да узнаят за това?

КГ: Мисля, че тъй като аз изнасям тази информация, те са искали да мога да направя това от първа ръка.

ДУ: Имаше ли допълнителни срещи с Аншар след последните, за които разказа и ако е имало, те какво ти казаха?

КГ: Да, срещах се предимно с Ка-арии в Конструкцията. Питах я дали това, което ми каза Зигмунд, е истина и тя го потвърди. Наистина, целта на отстраняването на документите е била да объркат плановете на престъпните групировки и да им попречат да претендират за тези свещени права да управляват.

ДУ: Един от най-забележителните обрати в цялата тази история за мен бе това, че след като двамата с теб бяхме разменили доста информация по този повод, аз се обадих на Пит Питърсън и той започна да ми разказва точно същите неща , но едно от различията бе, че според него един от тези открити древни космически кораби е бил превърнат в много напреднала в технологично отношение база и че там е имало хора, оцелели от катастрофата в Атлантида. Очевидно нашите са ги изровили и това е станало съвсем наскоро. Какво мислиш по този въпрос?

КГ: Това малко се различава от информацията, която получих. Според получената от мен информация те са открили много малки джобове от пространства, където са се провеждали тези генетични експерименти, както и хора от тази група на пре адамитите.

ДУ: Искаш да кажеш живи?

КГ: Живи. Те са живели в каверните под леда, където са били открити. Нямам информация за оцелели хора вътре в кораба.  Според моята информация, до преди последните едно-две десетилетия този кораб е бил напълно запечатан под леда. И когато те са влезли в него, той вече е бил ограбен и там е нямало достатъчно технологии, годни да поддържат живот за дълго време. Те са изнесли каквото са могли и са го пренесли в новопостроения от тях град. Така че има малко разминаване в информацията.

ДУ: Значи тези хора са могли да изнесат от кораба източници на светлина, с които да отглеждат храна в каверните и да топят леда, за да си доставят нужната вода, при което по същество са могли да оцелеят.

КГ: Да и според мен също така има по-малко технологично напреднали начини за осигуряване на протеини, витамини и минерали, освен с помощта на технологии. Има подземна екосистема, която те също са могли да използват.

ДУ: Какви са били тези оцелели хора?

КГ: Не съм чул подробности, освен това че са били човеци, както и че е имало резултати от странни експерименти, провеждани от пре адамитите.

ДУ: Нека поговорим малко за тези същества в състояние на летаргия. Ти казваш, че те могат да бъдат проследени назад във времето, когато тази Супер Земя е избухнала преди 500,000 години?  Колко от тези същества се намират там и има ли начин те да бъдат събудени?

КГ: Не зная точния им брой. Има редица от тях в състояние на летаргия.

ДУ: Десетки, стотици, хиляди?

КГ: Не чак толкова. Мисля, че не са много, може би дузина.

ДУ: О кей.

КГ: Тази група се е привела в състояание на летаргия в даден момент в далечното минало, и те са били в този кораб много дълго време. И е било много важно за хората, които са ги охранявали, да ги свалят на Земята и да ги свържат към някакъв енергиен източник, ползван от Древната раса Основатели, за да могат да оцелеят в тази камера на кораба. След това нашите са открили начин да ги събудят, но не един по един. Те трябва да ги събудят всички наведнъж. И има много съображения свързани със сигурността, какво ще се случи след като ги събудят. Всеки, който е гледал филма „Прометей” разбира, какви са тези съображения.

ДУ: Искаш да кажеш, че става дума за същества, които са буквално пропуснали последния половин милион години от историята и ще се събудят със знанието, че са заспали след като планетата им е била разрушена или е била на път да бъде разрушена.

КГ: Точно така.

ДУ: Как те се отнасят към възможността тези същества да се окажат много опасни след като се събудят?

КГ: Има формиран нещо като комитет, които се опитва да прецени дали да ги събудят или не. В случай, че решат да ги събудат обаче, те имат тези малки мини-ядрени заряди, нещо като пета генерация ядрени оръжия, които са поставили точно там, където се намират в момента тези същества. И когато ги събудят… ако тези пре адамити се окажат враждебно настроени, те ще могат да ги унищожат с една ядрена експлозия.

ДУ: Е, това е наистина удивително и аз ти благодаря, че продължаваш да си в предния фронт на това, което се случва и че споделяш тези свои преживявания с нас. Това е много, много интересно.

(към камерата) И отново, даже ако не вярвате задължително във всичко, това е една много удивителна история, много по-мащабна и сложна, свързана с толкова много неща, които съм изследвал през годините. Аз я намирам за много достоверна в светлината на всички данни, които ни заобикалят.

Аз съм Дейвид Уилкак. Това е Космическо разкритие и ви благодаря, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд, за да ви представим още интересни новини. Без да се бавим излишно, нека направо да започваме.

Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: В последно време ти започна да контактуваш с Тайната космическа програма на Военнопромишления комплекс. Има много филми, които според един от последните ни разговори с Пит Питърсън, показват съоръжения, които тази група действително притежава. И те ги излагат на показ, както например в този филм „Отмъстителите”, където показват един летящ самолетоносач.

Какво знаеш за съвместната работа на Военнопромишления комплекс и Холивуд, при което те може би ни подготвят за това, което предстои да ни покажат?

КГ: Ами, според Зигмунд и всички останали, с които съм разговарял, те планират да направят едно бавно разкритие на някакъв тип тайна космическа програма, над която, както казах преди, Агенцията за отбранително разузнаване, Националната агенция за сигурност и ВВС имат контрол.http://atiearth.com/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%b8-%d1%81-%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d1%81%d0%bc%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0/

И те планират да оповестят тази програма, по-голямата част от чиято дейност протича на 900 км. от Земята. В този обсег те притежават космически станции и спътници с екипаж. И това е предимно зоната, която могат да контролират.

ДУ: В собственоръчно написаните мемоари на Роналд Рейгън, публикувани в 1985 г., докато още е президент, той намеква, че е бил наясно, че можем да изведем едновременно 300 души в орбита. А по онова време не е можело и да става дума за космическа совалка, която да побере 300 души. Тогава той какво е имал предвид?

КГ: Той е имал предвид тази програма. Тази програма … Има няколко космически станции с прилично големи размери. Има спътници с по трима, шест, осем души дежурен екипаж, които са обслужвани от тези триъгълни космически кораби и които служат за смяна на екипажите и за доставяне на провизии. Това е информация, която наскоро получи нашият президент.

ДУ: Наистина?!

КГ: Той получи един доклад на много ниско ниво на секретност и бе силно смутен, защото знаеше, че това е нещо на ниско ниво.

ДУ: Имаме основание да вярваме, че чичото на Тръмп е имал нещо общо с тази класифицирана информация. Ти какво знаеш за това?

КГ: Чичо му, на име Джон Г. Тръмп, е бил по онова време професор или учен в Масачузетския технологичен институт и той всъщност е имал задачата да отиде в къщата на Тесла след смъртта му и да помогне при изземането на всички документи и експериментална апаратура. Така че това може да обясни някои коментари, направени наскоро от настоящия президент.

Ако си спомняш встъпителното му слово, най-накрая той спомена няколко интересни неща относно скрити технологии.

ДОНАЛД ТРЪМП – ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО, 2017

“Ние присъстваме на раждането на едно ново хилядолетие, готови да отключим тайните на космоса, да освободим Земята от нещастията на болестите и да впрегнем енергиите, промишлеността и технологиите на бъдещето.”

ДУ: Така че той описва технологии, които могат да включват свободна енергия, възрастова промяна, или най-малко намаляване на болестите – все неща доста извън статуквото. От негова страна това е един голям каубойски жест – да направи такива обещания във встъпителното си слово. Естествено хората могат да си кажат: „Да бе, политиците непрекъснато си измислят разни неща.” Има ли обаче нещо повече, което да се крие зад тези изявления?

КГ: Ако приемем, че чичо му е имал нещо общо с тези технологии за добиване на свободна енергия, то той може да е чул нещо по семейна линия относно откритието и наличието на свободна енергия.

Така че той може да е имал тази информация. И когато му е предоставен този доклад, му е станало ясно, че не получава пълната информация от своите съветници по сигурността.

ДУ: Ти изглеждаш доста сигурен, че Тръмп мисли, че е получил само долноразрядна информация, когато са му казали за Тайната космическа програма на Военнопромишления комплекс.

КГ: Точно така. В този доклад е нямало нищо за свободната енергия, нито за тези технологии за лечение на заболяванията. Той обаче е изпратил един таен президентски меморандум, според информацията, която получих, до Министерството на енергетиката, до Министерството на отбраната и до една друга група, изисквайки разсекретяване на повече от 1,000 патента …

ДУ: Уха!

КГ: … от общо около 5,700. Предполагам, че някои хора не знаят, но е документирано, че има поне 5,700 патента, обявени за вредни за националната сигурност.

ДУ: Защо става така, че някой открива нещо, след което хиляди и хиляди неща биват скривани от нас?

КГ: Ами, предполагам, че всичко се свежда до всемогъщия долар. Напредналите енергийни технологии ще извадят петролните компании от бизнеса. Напредналите технологии за лечение биха извадили фармацевтичните конгломерати от бизнеса.

ДУ: И какво се случи, когато президентът поиска тези патенти да бъдат разсекретени? Това изглежда да е бил един наистина силен и смел ход.

КГ: Да. Той получи типичния отпор и тези групировки казаха, че за това ще са необходими най-малко десет години, но че ще започнат незабавно да работят по въпроса.

ДУ: 10 години?!

КГ: Да, и …

ДУ: Това е смешно.

КГ: Той мигновено е реагирал и е поискал да го направят в следващите три години.

ДУ: Ти спомена Зигмунд и това, че той може би е започнал да вярва, че казаното от теб е истина. Той е взел проби от косата ти. Той е доказал, че ти си бил на тези места, където твърдиш, че си бил. Как се отнася той към факта, че ти може да знаеш нещо, което е истина?

КГ: Той по същество си изкара акъла. Той бе изключително смутен. Той се обърна към своите началници с думите: „Вижте какво, аз мисля, че вие не ми давате пълна информация.”

И някои от тях са били също разтревожени, защото са почувствали, че те също не получават пълната информация. Ето защо те са му позволили да започне да проучва тази програма на ВМС.

ДУ: И това са тези „отгоре”?

КГ: Да. Тогава неговите началници са го упълномощили да започне това разследване, което той провежда.

ДУ: В какво се състои това разследване?

КГ: Да установи подробностите и съществуването на една тайна космическа програма на ВМС, която действа предимно в отдалечената част на Слънчевата система и в други слънчеви системи. Те наистина искат да открият подробностите на тази предполагаема Тайна космическа програма на ВМС, защото както той ми каза: „Аз мислех, че ние сме острието на бръснача, но установих, че просто сме една ш.бана брегова охрана.”

ДУ: Ха, ха, ха.

КГ: Аз по никакъв начин не искам да обидя бреговата охрана …

ДУ: Разбира се.

КГ: … но той говореше в стратегически смисъл. Те са си мислели, че са в най-предния фронт и поддържат безопасността на планетата, докато по същество са били бреговата охрана. И Тайната космическа програма на ВМС, и останалите програми са били острието на бръснача.

ДУ: Те притежават ли нещо отвъд 900-километровия радиус около Земята, за който спомена?

КГ: Да, те имат някои много малки неща на Луната и чувам, че имат и някои неща още по-далече, но не съм установил с точност къде се намират всичките им съоръжения.

ДУ: Нещо на Марс?

КГ: Чувал съм слухове за нещо такова, но не съм проверил.

ДУ: Когато казваш „нещо много малко”, колко души биха могли да работят там?

КГ: Не са ми известни точни данни, но предполагам, че най-много тридесет.

ДУ: Уха!

КГ: Да, много малки съоръжения.

ДУ: Добре. Какво биха могли да правят там? Каква цел могат да преследват с присъствието си там?

КГ: Това е тяхната мисия – да предпазват планетата и да я изследват.

ДУ: Значи това е нещо като наблюдателен и отбранителен военен пост.

КГ: Точно така.

ДУ: Значи тази група на Военнопромишления комплекс е от ВВС. И това е участието на ВВС в една космическа програма, или има и друг аспект на ВВС в това, което наричаме Тайна космическа програма?

КГ: Те участват и в други аспекти на други програми, но каквото и да правят, те не комуникират с други части на тази Тайна космическа програма на Военнопромишления комплекс, защото нямат това ниво на достъп. Всъщност в тази Тайна космическа програма на ВПК, когато те са в техните космически станции или летят наоколо, казано им е, че всичко, което видят да лети по-бързо от тях, това са експериментални кораби, разработвани от техните колеги.

ДУ: Започнал ли е Зигмунд да те използва за това да информираш други, които биха били любопитни да узнаят дали тази Тайна космическа програма на ВМС е нещо реално?

КГ: Той ме е предупредил, че ще започне да ме кара да докладвам пред различни ВИП персони.

ДУ: Ох!

КГ: Така че аз се подготвям за нещо такова. И последния път, когато бяхме тук, за да заснемем епизоди от това предаване, аз бях доста шокиран, както предполагам бе и ти, когато видяхме в същия хотел, в който бяхме отседнали, този форум на специалните части на ВВС. Това бе един форум по въпросите на космическите полети и изследвания.

ДУ: Да, и трябва да кажа, че когато се разхождах наоколо и видях тази обява пред себе си, буквално целият настръхнах.

КГ: Точно така. Тогава аз заснемах свой видео материал.

КОРИ ЗАСНЕМА ВИДЕОМАТЕРИАЛ

Какви са шансовете един такъв форум по въпроси на космическите полети да се състои в същия хотел по това време?

И аз заснех почти всички фотоси, които те бяха изложили в коридора, които показваха различни енергийни технологии и ракетни системи, които щяха да обсъждат. Така че това бе едно важно мероприятие.

ДУ: Какво се случи, що се отнася до провеждането на този форум? Дали това бе организирано от тази група на Военнопромишления комплекс, защото ние бяхме там?

КГ: Това е доста интересно, но мисля, че това бе предвидено да се състои там от доста време. Изглежда, че това просто се е оказало едно добро съвпадение, за да мога аз да разговарям с няколко от участниците.

И аз бях силно шокиран рано сутринта, когато трябваше да дойда, за да правя запис. На вратата ми някой почука и там стоеше един непознат. И той ме поздрави с подходящите думи, които да ми покажат, че е в контакт с групата на Зигмунд …

ДУ: Уха!

КГ: … което ме изненада. Не очаквах, че ще трябва да правя брифинг. Аз бях по гащета и тениска.

Така че той ме попита дали бих искал да направя един брифинг. Аз го попитах: „Веднага?” Огледах се и видях в коридора още четирима души, трима от които след малко щяха да влязат в хотелската ми стая, което силно ме изнерви.

Един от тях ми се представи като бивш астронавт, който е летял с космическата совалка. Аз не го познавах. Той беше плешив и имаше масонски пръстен.

ДУ: О кей.

КГ: Аз разговарях с него, както и с един физик, който също бе там. Това бе физик инженер. Имаше и още един, който каза, че работи във Военнопромишления комплекс и който имаше връзки с много хора. И аз започнах своя брифинг, точно както започнах да разказвам в Космическо разкритие в самото начало.

Когато започнах с моята история, те всички започнаха да изглеждат много изнервени и учудени. Да, те се чувстваха доста неудобно.

ДУ: Какви въпроси ти зададоха тези хора и ти какво им отговори?

КГ: Този, който започна да ме засипва с най-много въпроси, бе физикът инженер. И той започна да ме пита за неща, които бяха далече отвъд познанията ми.

Каарии ми бе казала, че ще ми помага по време на такива брифинги, когато стане нужда. Аз нямах представа как щеше да става това. Мислех си, че ще ме захранва с информация.

ДУ: Разбирам.

КГ: Изведнъж тя започна по същество да говори чрез мен и да отговаря на всичките тези въпроси. Очите на този човек ставаха все по-големи и по-големи. Накрая той стана, разпери ръце и каза: „Аз не мога да приема нищо от това.” След което се обърна и изхвърча от стаята.

ДУ: Нека да изясним нещо, така че слушателите ни да бъдат наясно. Ти все още си говорил със своя глас, не с женски глас или нещо подобно.

КГ: Точно така.

ДУ: Но ти просто си чувал думи в главата си и си могъл да ги произнасяш?

КГ: Правилно. Точно така.

ДУ: О кей. След като той изхвърча от стаята, какво се случи после?

КГ: Тогава една нервна ситуация се превърна в ситуация „не знам какво да направя по-нататък”. И останалите двама започнаха да ми се присмиват. Между другото, аз бях почти привършил своя разказ. 

И с това всъщност срещата приключи. Останалите двама станаха и си тръгнаха.

И човекът, който първоначално бе почукал на вратата ми, ме предупреди, че трябва да съм на разположение следващата вечер, за да разговарям с още хора.

Е, очевидно моят брифинг не бе протекъл много добре, защото на следващия ден не се появи никой и конференцията бе привършила.

ДУ: Бе привършила.

КГ: Просто пуф и изчезна.

ДУ: След това ти се прибираш у дома на другия ден и тогава какво се случва?

КГ: Започнах да се чувствам малко странно, преди да отлетя за дома и започнах да изкашлям това … Докато бях все още тук, в Боулдър, започнах да изкашлям това доста странно черно нещо. И то в големи количества. Бе наистина твърде странно. Никога преди не беше ми се случвало такова нещо. И след това, по време на полета обратно към къщи, самолетът направи едно бързо спускане и аз получих нещо противоположно на височинна болест, което допринесе за тази ситуация.

Часове след като се прибрах, се озовах в спешна помощ. Започнах да получавам тези странни болки в тялото си. Ставите ме боляха и едва можех да дишам. И това, което наистина ме обезпокои, бе тази силна болка в гърдите, така че аз отидох в болницата, за да проверя дали не съм получил сърдечен удар.

ДУ: Уха!

КГ: Направиха ми електрокардиограма и прецениха, че нямам никакъв сърдечен проблем. След това ме накараха да почакам, но аз си тръгнах, след като пристигнаха няколко души, които направо си изповръщаха червата. Така че аз напуснах, противно на съвета на лекарите.

ДУ: Как продължиха брифингите със Зигмунд и неговите хора след това събитие?  Очевидно, някой те е атакувал с някакво оръжие. Това е едно възможно обяснение. Ти разговаря ли със Зигмунд по този въпрос?

КГ: Не с него. Каарии ми каза, че е имало някаква организирана атака спрямо мен – нещо най-вероятно сложено в храната или водата, и тя не мислеше, че е щяло да ми се отрази толкова зле, ако не съм бил вече доста изтощен.

ДУ: Ти разговаря ли със Зигмунд за това?

КГ: Да, стана дума. Той каза, че това няма нищо общо с него и че проучват случая.

ДУ: И какво се случва след това с брифингите, които Зигмунд ти организира? Разговаря ли с други хора и какво се случи?

КГ: Да. Не мога да обсъждам подробности къде и какво се случи, но разговарях с доста хора, общо около 28. Провеждах един и същ брифинг. При следващите срещи Каарии не отговори на никой от зададените от тях въпроси и това малко извади от равновесие присъстващите.

ДУ: Тя идентифицира ли се, когато разговаряше чрез теб?

КГ: Да, направи го.

ДУ: Наистина?! О кей. Това определено е било много неудобно за някого, който не е свикнал с такъв начин на комуникация.

КГ: Да, става въпрос за учените. Те не бяха никак доволни от тази част от брифинга. Но при всички тези срещи с общо 28 души, 13 от тях станаха, размахаха ръце и напуснаха стаята с едни и същи думи: „Не мога да приема това”.
ДУ: Хм-м.

КГ: А останалите, които не си тръгваха, изглеждаха … все едно че някой се подиграваше с тях. Оглеждаха се наоколо, клатеха глави и се поглеждаха един друг. Имаха тези глупави изражения на лицата си. Те просто имаха проблеми с тази информация. Във всички случай обаче се държаха вежливо.

След това обаче казваха на началниците си: „Каква загуба на време. Каква налудничава история.” Така че след това Зигмунд прекрати тези брифинги.

ДУ: Колко много знаеха тези хора? Те знаеха ли за съществуването на тази група на Военнопромишления комплекс?

КГ: Да.

ДУ: Те знаеха ли нещо за извънземните? Знаеха ли нещо за Атлантида и за Антарктика?

КГ: Не, не, не.

ДУ: За пре-адамитите?

КГ: Не, те нямаха представа за тези неща. Те нямаха нужда да знаят. Те са инженери. Те познават само програмите, с които са пряко ангажирани. И тези програми обикновено не отиват по-далече от работата на тази група на ТКП на Военнопромишления комплекс, чието начало бе поставено по същество по време на инициативата на междузвездните войни.

ДУ: Имал ли си други срещи със Съюза на ВПК след последния път, когато говорихме за това?

КГ: След като за първи път срещнах Зигмунд и след като Зигмунд започна да проучва информация за тях, те запазиха мълчание. Така че единственият техен представител, с когото продължих да се срещам редовно, бе Гонзалес. И той идваше редовно да ме вземе с този кораб на маите.

ДУ: Каква е причината той да се появява по този начин?

Каква бе целта на тези срещи?

КГ: Ами, тъй като той пребивава сред тях, аз бивах телепортиран в този огромен кораб, който се намира някъде в орбита.

ДУ: И какво се случва? Какво се случва с теб, когато отиваш там?

КГ: Имах някои проблеми с паметта, които тревожеха Гонзалес. Последния път, когато докладвах, че съм бил на кораба на маите, той се приближи до мен с този магически камък във формата на цифрата 8, с който сканираше главата ми. И аз постепенно започнах да откривам какво го тревожеше.

ДУ: Ти ми намекна за някаква голяма тъмна тайна, която е започнала да ти се разкрива относно твоето минало, която силно те е смутила и която е оказала много отрицателно влияние на спомените ти и на здравето ти.

КГ: Точно така. Мнозина могат да си спомнят, че още преди даже да започна да разговарям с теб, Гонзалес – преди да го познавам, и маите се бяха появили в дома ми, след като бях претърпял операция на окото. Имах операция за отлепена ретина, за която хирургът ми каза, че е типична при астронавтите. Корекцията отне три операции, които бяха твърде болезнени.

Имах нещо като пълно възвръщане на паметта, което доста силно ме смути. Бях започнал да мисля за самоубийство. И групата на маите ме отведе на този техен кораб и подтиснаха много от спомените ми, които бяха изплували. Те също така елиминираха, предполагам, емоционалната енергия, свързана с определени спомени. Защото когато се опитвах да разговарям за тези неща, аз получавах нещо като панически атаки.

Информацията, която те скриха от мен, причинява някои от проблемите с паметта, които изпитвам. Той ми обясни, че е открил, че аз съм преживял още два такива периода на „20 години и обратно” …

ДУ: Наистина?!

КГ: … За което наистина нищо не си спомням. За мен бе трудно да приема това и то ме разтревожи силно.

И той се занимаваше с мен, за да ми помогне да разреша тези проблеми с паметта ми, свързани с тези други два епизода „20 години и обратно”.  Единствените неща, които се появяваха, са сънища, които бяха твърде мрачни.

ДУ: Това означава ли, че ти си имал два епизода на „20 години и обратно”,   когато въобще не си работил в Слънчева стража?

КГ: Не зная какво … все още не зная подробности за тези неща. И не зная дали някога ще узная … Надявам се, че няма да се наложи да обработвам информация, която ще бъде толкова смущаваща, колкото тази, която се прокрадва в сънищата ми.

ДУ: Ако приемем, че маите притежават много напреднали технологии, какъв метод използваха, за да те излекуват от тези ужасни неща, появяващи се в паметта ти, които ти нанасяха такива поражения?

КГ: Веднага след очната операция, те допълнително подтиснаха тези два сценария „20 години и обратно”, така че да не мога да си спомням нищо от тях. И това имаше неочаквани последици. Начинът, по който умът раздробява тези неща … някои спомени бяха започнали да си проправят наново път. И това бяха спомени, свързани с първото ми прекарване „20 години и обратно”. И когато те пресяха тези спомени, оказа се, че има неща, които липсват.

Така че умът ми се опитваше да запълни тези липсващи моменти и аз започнах да имам проблеми с паметта и смущаващи проблясъци. Така че те се занимаваха с тези спомени, за да ги подтиснат допълнително.

Това, което се случва в момента, е, че аз отивам там и те се опитват да смекчат тези проблеми. Намесва се обаче този елемент на свободната воля. Те не могат напълно да разрешат някои от проблемите, които имам, но могат да ги смекчат, така че да продължа с изпълнението на тази мисия.

ДУ: Имал ли си други срещи със Сините авиани и ако си имал, те какво са ти казали?

КГ: Да, имах … Срещите ми с Тиър-Ер намаляха драстично. Това се е случвало и преди. Тези срещи са някак на приливи и отливи.

ДУ: Разбирам.

КГ: В последната ни среща Тиър-Ер ми каза, че като биологичен вид ние сме навлезли в един твърде важен тригодишен прозорец (от време) и че като такива създаваме една реалност, която ще преживеем съвместно.

Каза, че този тригодишен прозорец е много важен и че това как ще се опитаме да осъществим Разкритието, е нещо особено важно.

Ще бъде много важно да започнем да правим неща като масови медитации, всичко, което би могло да задейства ефекта на стотната маймуна в нашето колективно подсъзнание.

ДУ: Споменаването на три години е интересно, защото Джейкъб, един от останалите много, много добре информирани свидетели относно космическата програма … той обаче не може да ми каже всичко, което знае, тъй като двамата с теб сме наясно кой е той.

Той говори доста за 2020-та година. Това е един от времевите прозорци, които той винаги споменава. И това съвпада точно с казаното от теб.

КГ: Да, 2020. Гонзалес разказва вицове относно зрение 20/20*) и това, че 2020 г. е важна част от този преход. Така че 2020 … Определено има нещо важно, свързано с тази година.

*)  Зрение 20/20 в оптометрията означава ясно нормално зрение, свързвано с това, което може да бъде видяно от разстояние 20 фута (6 метра). Зрение 20/100 означава, че лицето вижда от разстояние 20 фута това, което друг с нормално зрение вижда на разстояние 100 фута. – Бел.прев.

ДУ: При наличие на факта, че Тиър-Ер е толкова конкретен, и както сме разговаряли в много други епизоди, ние очакваме някакво слънчево енергийно изригване … това предполага ли, че нищо подобно няма да се случи преди 2020 г.? Би ли се съгласил с това?

КГ: Съгласен съм.

ДУ: О кей. Но има и прозорец 2020 – 2024, тъй като ти каза, че те са добавили една година 

КГ: Да.

ДУ: Можеш ли да говориш за този прозорец? Какво мислиш, че ще се случи през 2020 г. и в този период от време?

КГ: Не съм сигурен какво ще се случи, освен това, че през този период от време ние ще вземем някакво решение като човеци. Това е нещо важно.

Много от тези групи, които се опитват да манипулират и объркват нещата, в момента са замлъкнали. До голяма степен в момента топката е в нашето поле.

Как ще продължим оттук нататък зависи от това как ще смелим тази нова информация и как ще й реагираме.

ДУ: Имаше един план за частично разкритие, който изглеждаше твърде очевиден.

Том ДеЛонг (Tom DeLonge), водещият вокал на Blink 182, носител на множество награди Грами, казва, че се е срещал с 10 различни свидетели военни. От някои от документите, разкрити от  Уикилийкс, се вижда, че той наистина е имал такива срещи и точно с кого се е срещал.

Корица на книгата на Том ДеЛонг със заглавие „Богове, човек и война” – Бел.прев.

И сега той е издал втората от тези две свои книги от серията „Тайни машини”, която разказва за нацисткия космически кораб с формата на камбана и всякакви подобни неща, които по същество приличат на космическата програма на Военнопромишления комплекс. Какво се случва с тази инициатива в светлината на всичко, което ти в момента изваждаш на светло?

КГ: Предполагам, че те мълчаливо продължават с този сценарий за частично разкритие, но в същото време следят внимателно всичката тази нова информация, която може да повлияе на плановете за частично разкритие на Тайната космическа програма на Военнопромишления комплекс.

ДУ: В момента съществува ли същата степен на подкрепа за инициативата на Том ДеЛонг както преди, или нещо се е променило?

КГ: На пръв поглед, да, те продължават по старому, но мнозина, особено в структурите, които упражняват контрол, искат да видят какъв ще бъде резултатът  от разследването, което провежда Зигмунд. Те живо се интересуват от това разследване.

ДУ: Документите от Трезор 7 (Vault 7*) означаваха много за тях, когато Уикилийкс извади всички тези криптирани съобщения и хората започнаха да се чудят какво става. Тогава се вдигна наистина голям шум. 

*) Трезор 7 – условно наименование на най-големия комплект секретни документи на ЦРУ, разкрити от Уикилийкс през м. март, 2017 г. – Бел.прев

И тогава всичко излезе на светло и се оказа, че това касае ЦРУ. И казват, че това са 8,700 документа. Какво виждаме в Трезор 7 и можем ли да очакваме да се случат повече подобни неща?

КГ: Да. Бе ми казано официално, че това разкритие на документи или на данни, за което говорим в първите няколко епизода на Космическо разкритие, вече е започнало с пълна сила. Казаха ми, че ще има още клъстери от доста неудобна информация, които ще се появят в Интернет.

И докато имаме време да смелим това, а може би даже преди да имаме време напълно да смелим тази серия, ще се появи следващата. И след това ще има още една. Междувременно, престъпните групировки ще започнат също да публикуват някои неща, но нищо няма да е толкова значимо, колкото тези на Съюза (на Тайната космическа програма).

Така че ние сме в началото на това масово публикуване на данни и предстои да видим още много.

ДУ: Още очакваме ли да се появи някаква нова финансова система, след като бурята поутихне? Може ли да има икономически колапс? Какво би казал накратко за това?

КГ: Не виждам никаква информация за непосредствено предстоящ колапс. Изглежда, че докато не се случи някакъв вид разкритие, те ще поддържат всичко стабилно. В един бъдещ момент е повече от вероятно да имаме някаква промяна на финансовата система, тъй като ще стане ясно, че финансовата система, която имаме точно сега, е напълно корумпирана.

ДУ: Когато настъпи тази финансова промяна, какъв ще бъде ефектът върху средния човек?

КГ: Ще настъпи някакво изравняване. Това е целта. Някакво изравняване в заплащанията за всички тези различни нации, за да започнат да взаимодействат помежду си. И надявам се, че когато достигнем до този момент, ние също така ще разполагаме с технологии, които ще споделяме с всички тези други страни, които ще ни доведат по-близко заедно до една нова ера.

ДУ: Ако тези технологии бъдат наистина разсекретени, имаш ли някакви доказателства как това ще се случи? С други думи, те официално ли ще бъдат обявени, или ще започнат просто да се появяват, или как ще се случи това?

КГ: Най-вероятно това ще стане с публикуването на комплекти от данни. И тогава чиновниците, които ще се окажат в небрано лозе, или ще трябва да потвърдят, или да отричат съществуването им. Това е информацията, която имам.

ДУ: Добре, Кори, бих искал да ти благодаря за това, че продължаваш борбата на страната на добрите. Бих искал да благодаря и на вас, аудиторията, за това, че ни подкрепяте като гледате това предаване, и за това, че сте се абонирали за него.

Аз съм Дейвид Уилкок. Това е Космическо разкритие и ви благодаря, че бяхме заедно.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Надявам се да имате прекрасен ден и може би, след като видите (прочетете 🙂 този епизод, той ще стане още по-удивителен. Аз съм тук заедно с Кори Гууд и днес имаме един специален гост, Марк Маккендлиш, един от първите тридесет и девет свидетели, появил се в Националния пресклуб във Вашингтън на конференцията, организирана от Проект Разкритие, на 9 май, 2001 година*), за да разкрие реалността на извънземното присъствие на Земята.        *) https://www.youtube.com/watch?v=8i-48LpRB9c

И така, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: Ще започнем с едно въведение и представяне на Марк, със собствените му думи. Нека хвърлим един поглед.

* * * * * *

ИСТОРИЯТА НА МАРК

Марк Маккендлиш: Уменията ми по електроника след завършване на гимназията бяха толкова невероятни, че ВВС демонстрираха истински ентусиазъм да ме назначат да работя върху нещо като система за контрол на въоръжението на самолетите. Така започна всичко, за което ще разкажа.

 

След като напуснах ВВС, използвах дадената ми привилегия от военните и се записах в университета Бригам Йънг, за да изучавам дизайн. След това отидох в Центъра по дизайн на Арт Колидж, специалност Автомобилен дизайн, която скоро смених с дизайн на илюстрации, когато видях кризата в автомобилната промишленост и това, че те престанаха да назначават специалисти по дизайн в края на 1970-те и началото на 1980-те.

След това отидох на работа при военните.

Към мен се обърнаха хора от клона Калабасас на компанията Локхийд и мисля, че това бе точно по времето, когато Локхийд се сля с Мартин Мариета и стана Локхийд Мартин.

И господинът, който ми каза да подготвя тази илюстрация, ми каза: „Не можем да ти кажем как трябва да изглежда. Не можем да ти кажем нищо относно този самолет освен това, че той е второ поколение от съществуваща серия изключително бързи самолети, пригодени за голяма височина. Така че искаме да нарисуваш нещо, което лети наистина много бързо.“

Аз се огледах наоколо и двата най-бързи самолети, които познавах по онова време, бяха, разбира се, SR-71 Блякбърд, както и прототипа XB-70 Valkyrie, построен от клона Норт Америкън Еъркрафт на Рокуел Интернешънъл.

Така че аз комбинирах характеристики от тези два самолета и се получи този наистина прилично изглеждащ самолет.

Когато занесох своята рисунка, за моя изненада там бяха двама инженери от Локхийд Скънкс Уъркс. Единият от двамата бе възрастен, с очила и леко оплешивял. Носеха бели лабораторни дрехи от малките джобове, на които се подаваха сметачни линийки.

Отворих моя скицник и го плъзнах към тях по красивата махагонова маса в тази конферентна зала. И изведнъж усетих, че нещо не беше наред. И двамата изглеждаха изненадани, все едно че виждаха нещо, което не очакваха.

След това този с очилата … видях как лицето му буквално почервеня. Можах да видя капките пот, които се появиха по челото му и ръцете му започнаха да треперят. След това той удари с ръка скицника ми и каза с висок глас: „Какви са тези стабилизатори и тези допълнителни приспособления към крилата? Те ще се разкъсат при Мах 17…” И той моментално млъкна, след като каза „Мах 17” *)

*)  Мах (Mach) – единица за измерване скоростта на звука, използвана при определяне скоростта на движенение в самолетостроенето. Скоростта на изстребителят SR-71 Блякбърд, споменат по-горе, е Мах 3 = 3675 км./ч. Мах 17 отговаря на скорост 20,825 км.ч.  – Бел.прев.

И аз си помислих: „Това е около 20,000 км./ч.”

И двамата бяха силно смутени. Първоначално помислих, че това се дължи на лошия ми чертеж. След това обаче си казах: „Не, тук има нещо друго.” Те реагираха така, защото аз бях улучил нещо. Аз бях улучил точно в целта с моята илюстрация, докато те бяха решили, че това е резултат от изтичането на секретна информация.

Тогава първото нещо, което направих, бе да ги уверя с думите: „Вижте какво, аз с удоволствие ще ви нарисувам каквото пожелаете, но истината е, че не зная как изглежда вашият самолет, защото никой не ми е казал. Казаха ми, че проектът е секретен и нищо повече от това. И това, което направих, е да комбинирам най-интересните характеристики на двата най-бързи самолета, които познавам – SR-71 и XB-70.”

Тогава те малко се успокоиха. Към този момент обаче котката бе вече изпусната от торбата. Те бяха казали „Мах 17”. Това ми подсказа, че съществуваха секретни програми, макар че човек винаги предполага, че има разни секретни работи, които биват извършвани непрекъснато зад сцената.

Колкото до проектирането на самолети, случилото се наистина ми помогна да се насоча и по-късно да разбера, че има тайни високотехнологични проекти, които изследват възможности за използване на специални материали, за летене с високи скорости и на големи височини, със системи за задвижване, които не бях виждал никога преди – свръхзвукови двигатели.

И така, очите ми се отвориха по отношение на някои неща, за които обществото нямаше представа.

* * * * * *

ДУ: О кей. Това, което виждаме тук, е много интересно. Ето един човек, който е имал среща лице в лице с хора от Локхийд Мартин Скънк Уъркс. И те са му казали, че стабилизатори и допълнителни приспособления към крилата няма да издържат при скорост Мах 17. Той явно е попаднал на истинските неща.

Кори, какво си помисли, докато гледаше този откъс?

КГ: Беше доста интересно. Виждал съм информация относно тези ранни самолети, които те разработваха, и те бяха изключително аеродинамични. 

След това обаче някак без явна причина, си спомних един особен изкуствен кристал, който използваха, за да покриват тялото на тези самолети … пиезокристал, който при удар изпускаше електрически заряд. Това покритие превръщаше топлината от триенето в електрически заряд.

ДУ: Това ми звучи смислено.

КГ: И те покриват тялото на самолета с боя направена от този кристален материал, който превръща триенето в електричество. След това електричеството бива отвеждано през стените на самолета в някакво устройство, което го съхранява. Така че това е и система за охлаждане на външната обвивка, която я предпазва от нагряване.

ДУ: Нека само спомена, че съществуват така наречените фото клетки, които използваме в електрониката, които са чувствителни към източници на светлина и превръщат светлината в електричество. Така че това, което описваш като външно термално  покритие, е напълно обяснимо – просто никога не съм помислял за нещо подобно. Това е удивително.

КГ: Аз бях забравил за него. Просто възникна в ума ми, докато гледах епизода.

ДУ: Значи Мах17 … разбира се, някои от зрителите на това предаване може да не са запознати, че според конвенционалната аеронавтика, даже Мах 4 и Мах 5 са считани за нещо изключително. Какви са скоростите, които си срещал при някои от корабите в класифицирания свят, за да добием някаква представа тук?

КГ: Ами, имаше много приказки за разработени модели между Мах 9 и Мах 20, предназначени предимно за летене в атмосферата – експериментални модели, които предшестваха тези, които вече можеха да летят както във, така и извън атмосферата.

ДУ: Значи е нормално за човек като Марк Маккендлиш да има такива познания в промишления дизайн и да се озове в крайна сметка в някаква тайна програма. Той каза, че първо се е учил и занимавал с дизайн в автомобилостроенето, след което е продължил във военната помишленост.

КГ: Абсолютно. В тайните програми се нуждаят от хора с всякакви умения. Там можеш да срещнеш много чертожници, художници, които притежават познания като неговите.

ДУ: Друго нещо, което намирам за интересно, е, че той спомена университета Бригам Йънг. Пит Питърсън нарича цялата тази област – Юта, Айдахо и пр. – Мормания. Първоначално това приличаше на шега, но очевидно в тайните среди използват често този термин. Изглежда, че много хора, които са работили за ЦРУ и за други разузнавателни агенции, са били рекрутирани от мормонски щати в САЩ. Искам да кажа, че изглежда в света на тайните програми има някакъв мормонски елемент. Любопитен съм дали си чул нещо по този въпрос?

КГ: Да. Чел съм в интелигентните таблети как различни групи мормони са строили свои скривалища под земята, при което са се натъквали на разни същества, след което са съобщавали за това на разузнавателните агенции.

ДУ: Същества, които не са били хора?

КГ: Правилно.

ДУ: Когато виждаме човек като Маккендлиш, който открито говори за тези неща, какво мислиш, че той печели от това? Аз не мога да си го обясня. Не мисля, че той някога е писал книга. Той изведнъж изчезна след конференцията на Проект Разкритие през 2001 г. и ето че сега, 16 години по-късно, се появява отново. Мислиш ли, че тук има проява на някакъв личен интерес или манипулация? Каква е целта?

КГ: Едно от нещата, което твърде често се случва със свидетелите, е, че след като решат да проговорят, те обикновено провалят кариерите си. В неговия случай той изгуби работата си при военните и доколкото чувам, се е крил в продължение на доста време след това.

ДУ: Добре. Нека видим още малко от неговия разказ.

* * * * * *

ТАЕН САМОЛЕТ

Марк Маккендлиш: Това е една история, която достигна до мен чрез друг художник … Един от моите приятели срещнал този човек на едно авиоизложение в старата авиационна база Чино, където има изложени много самолети от Втората световна война, предназначени за разглобяване и скрап. Този човек имал приятел бивш астронавт, на име Бъз. Трябва да е бил Бъз Олдрин или Бъз Карпентър, един от двамата.

Въпросният бивш астронавт летял със своя самолет и когато минавал над северната част на Централна Невада, в момента в който излязъл от облаците, изведнъж видял под себе си този черен самолет, който имал формата на сплескана футболна топка.

В задната му част имало един стабилизатор, но същият стабилизатор имало и от долната страна.

Много хора не знаят, че ранната версия А-12 на SR-71 Блякбърд е имал същата форма – сгъваем вертикален стабилизатор от долната страна в задната си част.  Този самолет обаче имал необикновен дизайн. Нямал типичната форма, при която има голям отвор отдолу на крилата, където влиза въздухът за охлаждане на двигателя. Това нещо притежавало чифт от тези триъгълни по форма отвори от двете страни в предната си част. Нямало крила, само обтекаема плоска форма.

В задната част имало чифт трапецовидни отвори за изхвърляне на газовете. В средната, в най-широка част, имало нещо като хребет с дюзи, от които вероятно самолетът изхвърлял нещо по време на полет.

Пилотът преценил, че ако не го е видял навреме и особено ако срещата е била, докато се е движел в облаците, вероятността от колизия била твърде голяма. Той се свързал с контролната кула на този район и попитал защо не са го предупредили за присъствието на друг самолет наблизо. Последвал отговор: „Защото наблизо няма никакви други самолети. Нашият радар не показва нищо.”

Нашият човек отговорил: „Има и още как. Аз го виждам в момента. Той е черен на цвят и има два стабилизатора в задната част. Намира се в позиция 5 часа спрямо мен.”

Последвала дълга пауза по радиото. Тогава той успял да види лицето на пилота на неизвестния самолет, през стъклото на малкия му кокпит и изражението на лицето му говорело: „О, по дяволите!”, след което самолетът направил бърз завой и изчезнал в облаците.

Малко по-късно, по радиото прозвучал друг глас, този път по-плътен и сериозен: „Пилот, трябва да промениш маршрута си и да се явиш незабавно във въздушна база Нелис. След като кацнеш, спри в края на пистата, където ще дойдем да те посрещнем.”

И така, те го подлагат на разпит и му дават съвсем ясно да разбере, че е видял нещо, което наистина не съществува и за което не трябва да разказва никому.

Но в крайна сметка той е разказал някому, в това число и на този мой приятел, който сподели историята с мен.

* * * * * *

ДУ: Първото нещо, което си помислих, когато той каза „сплескана футболна топка”, бе за твоето описание на летателните апарати на Тъмната флотилия, които ти каза, че са черни и имат формата на водна капка. На основа илюстрацията, която ни представя Маккендлиш, дали това е, за което той разказва, или нещо различно?

КГ: По начина, по който той описа този самолет с двата стабилизатора в задната част, веднага разбрах, че става дума за пробни модели на военните. Чел съм преди за тези вертикални стабилизатори, един отгоре и един отдолу, при което в определен момент от полета, долният се прибира, за да придаде допълнително стабилизиране.

ДУ: Той назова правилно мястото, защото каза, че случката е станала над Невада. Там се намира Зона 51.

КГ: Точно така. Подходящо място за среща с изпитателен самолет. Досега съм получил няколко и-мейла от пилоти, които не искат да заявят това публично и които описват съвсем подобни неща.

ДУ: Наистина?

КГ: Да.

ДУ: Един от свидетелите, с които съм контактувал и когото срещнах чрез Пит Питърсън, твърди, че е успял да построи осем различни типа анти гравитационни устройства. И той работеше като дизайнер на самолети. Той каза, че много често тези самолети биват построени, след което остават да лежат в нафталин. И той счита, че целта е пране на пари – обявяват цена за построяването на самолета, която е многократно завишена, и по този начин оправдават бюджета си. Действително изразходваните пари са доста по-малко и останалата част от парите отиват някъде другаде. Чул ли си за такова нещо и ако си чул, къде отиват останалите пари?

КГ: Да. Много от тези компании доставчици … всеки е чувал за чукове, които струват по 200 долара, за тоалетни чинии от по 300 долара … Такива неща. Това става непрекъснато, с цел снабдяване с пари на тайните проекти.

ДУ: Какви могат да бъдат тези нелегални бюджети? Искам да кажа, един такъв самолет не е ли бил целта … или има и нещо друго?

КГ: Парите за един такъв самолет вероятно са били отклонени от бюджета на нещо, което са произвели официално и на което са надули цените. Също така, твърде често те влагат милиони в построяването на един самолет, само за да изпробват дадена концепция. Той ще лети няколко пъти, след което ще го оставят в нафталина, или ще го разглобят на части.

ДУ: При вида на формата на този самолет какво мислиш е било предназначението му?

КГ: Най-вероятно са изпробвали начини за стабилизиране на полета при скорости между Мах 3 и Мах 5.

ДУ: Формата му не предполага някаква особена подемна сила. Мислиш ли, че е приложен някакъв принцип на антигравитация?

КГ: Не. Това е конвенционален изстребител. Просто една наистина напреднала технология. Както той каза, формата позволява преминаване на въздуха през крилата и изхвърлянето на газове и въздух в задната част, като елемент от принципа на задвижване.

ДУ: Добре. Следва друга странна история на Марк Маккендлиш, която съм сигурен, че ще ти хареса. Нека да я чуем.

* * * * * *

ИЗНЕНАДВАЩА ТЕХНОЛОГИЯ

Марк Маккендлиш: Имаше един господин, не си спомням точно къде се случваше това, но той имаше навика да разхожда кучето си рано сутрин. Една от разходките си правеше нагоре по един хълм близко до града, където имаше водна кула, голяма водна кула. Хълмът бе покрит с гора, докато само мястото около кулата бе разчистено.

И докато той вървял нагоре по хълма и се приближавал към кулата, излиза на откритото пространство и вижда този самолет. Приличал на обикновен изтребител, но стоял вертикално с носа нагоре и в това си положение обикалял около кулата, без никакъв шум.

Никакъв шум от двигателя, никакво движение на въздуха около него и изглеждало, че пилотът като че ли си играе. Човекът застанал с отворена от учудване уста, докато кучето му лаело като побъркано.

И докато пилотът правил тези обиколки, погледнал надолу, видял човека с кучето и веднага запалил двигателите, след което бързо се отдалечил, като използвал конвенционален начин на летене.

Това показва, че трябва да има и някои други неща, които те вграждат може би даже в конвенционалните самолети, които им придават качества, напълно незабележими за обикновения наблюдател.

* * * * * *

ДУ: Това е една от тези истории, която малко насилва въображението. Как приемаш идеята един обикновен изтребител да използва някакво антигравитационно устройство, с чиято помощ да изпълнява такива трикове?

КГ: Това определено не е нещо често срещано при действащите в момента самолетоносачи. Те обаче са приспособявали анти гравитационни устройства на конвенционално изглеждащи самолети, с определени цели и предполагам за специални мисии. Това не е нещо, с което много командири от ВМС ще са запознати, но аз съм чувал за такива неща. Не съм ги виждал обаче с очите си.

ДУ: Пит Питърсън ми е казвал, че много от военните самолети вече са снабдени с технология, която той нарече „маскиране”. Ти запознат ли си с такова нещо?

КГ: Да, маскирането е често използван термин. Това означава камуфлаж, електронен камуфлаж.

ДУ: Каква би била ползата от това пилотът да може да изправи вертикално във въздуха самолета и да обикаля около една кула по този начин?

КГ: Не е в това смисълът. Смисълът е в това да можеш да се движиш и да вземаш на прицел обекти подобно на хеликоптер, като едновременно с това притежаваш възможности за свръхзвуков полет. С подобна цел те разработиха и самолета с вертикално излитане Harrier.

ДУ: Мислиш ли, че е възможно, тъй като той е кръжал около кулата, да е притежавал антигравитационно устройство, което по някакъв начин е взаимодействало с масата на кулата и я е използвало като център на равновесие или нещо подобно?

КГ: Не. Най-вероятно … В днешно време те прилагат доста от тези хитри технологии в дроновете. Обикновено има камера, свързана с интелигентен компютър. Камерата действа като око и се фокусира върху даден обект, в случая кулата, след което регулира през компютъра движението на самолета около обекта.

ДУ: Аха, значи това може да е ставало автоматично. Пилотът просто се е забавлявал.

КГ: Точно така. Изглежда, че той просто е отделил малко време извън нормалния пробен полет, за да се позабавлява.

ДУ: Добре. Сега ще видим една много интересна част от това интервю, където Маккендлиш описва един НЛО, заснет от очевидци.

* * * * * *

НЛО В ЧЕДЪРВИЛ

Марк Маккендлиш: Познавах този човек. Името му е Артър Рийд и той направи тази снимка в 1982 г. по време на разходка с кола в Северна Калифорния.

Той карал с колата си някъде на петнадесетина километра северно от Чедървил и видял голяма група хора, паркирали колите си встрани от пътя и всички гледали на запад.

Той полюбопитствал и също спрял колата си, за да види какво става. И в далечината се виждало това огромно черно нещо в небето, във формата на V.

Формата му подсказвала, че вероятно е нещо, произведено от Локхийд Скънк Уъркс, защото имало същите плоскости както самолетите Стелт.

Самолетът приличал много на голямо черно V и по средата на всяко от тези две крила, или крака, или както искайте ги наричайте, които били много дебели и в никакъв случай аеродинамични, имало по една голяма бяла сфера.

Имало и една друга сфера в предната част, където двете крила по някакъв начин се събирали. Изглеждало като че ли частите на това летящо нещо можели да се приберат в триъгълна форма.

Имало поредица от червени светлини, от носа до фюзелажа, където двете крила се събирали в едно.

Цялото това нещо висяло във въздуха, с нос насочен надолу и наклонено наляво, може би на около 80 метра над земята. Разстоянието до него било около един километър.

Изглеждало доста голямо. Според него разстоянието от носа до края на едното крило било между 100 и 200 метра, толкова голямо.

Той каза, че издавало тъп пулсиращ звук, почти като в научно фантастичен филм. Звукът бил толкова плътен, че се усещал в гърдите – все едно че те вибрирали и резонирали от този звук.

Хората, които се били събрали, за да наблюдават случващото се, били нещо като представителна група американци. Имало такива дълбоко религиозни, които падали на колене и се молели на Господ да ги избави от тази колесница на дявола. Други тичали напред и викали: „Вземи ме да ме повозиш”. Трети се държали все едно че наблюдавали фойерверки по случай 4-ти юли.

На снимката в преден план се виждат хора застанали до товарните си камиони, като някои от тях държат ръце, все едно че наблюдават с бинокли.

Той каза, че това нещо стояло така във въздуха около половин час, ето защо насъбралите се, за да го наблюдават хора били толкова много.

Очевидно, имало някакъв проблем с контролирането на полета, защото самолетът  бил застанал неподвижно в това необикновено положение, настрани и с носа надолу. От един момент нататък започнал да прави движения в различни посоки. Очевидно тези, които го управлявали, се опитвали да решат проблема. След многократни опити най-накрая  се изправил в нормално положение и започнал да се издига, като шумът от двигателите му ставал все по-силен. Издигнал се на около километър и половина височина и се скрил от погледите.

Приятелят ми каза, че се е върнал на същото място след около седмица, паркирал колата си и се е разходил, за да провери за евентуални следи по земята. Тогава отнякъде се появил тъмносин джип с жълт надпис отстрани „ВВС на САЩ”. Двама военни му казали незабавно да напусне района, ако не иска да бъде арестуван. И той си тръгнал.

* * * * * *

ДУ: Чудесно е, че имаме няколко наистина добри илюстрации и че това е човек, който може да подкрепи разказа си по този начин.

КГ: И снимка – истинска снимка.

ДУ: Да. Това е един твърде интересен и станно изглеждащ летателен апарат. Ти виждал ли си нещо такова? Какво мислиш, че може да е било предназначението му? Дали е бил просто експериментален, или е бил на въоръжение?

КГ: Виждал съм доста експериментални самолети и много от тях имаха надпис Локхийд.  Някои от тях бяха … Не зная как да опиша … Беше възможно различни части на самолета да бъдат манипулирани или променяни. Така че това ми изглежда да е бил един от тези експериментални летателни апарати.

ДУ: Когато казваш „манипулирани”, имаш предвид, че пилотът може …

КГ: Да променя конфигурацията на самолета. 

ДУ: Какво би било преимуществото на такова нещо?

КГ: Например имаш три различни точки върху корпуса, където има монтирани електрогравитационни двигатели, които могат да бъдат манипулирани, за да дават тяга в различни посоки, при смяна конфигурацията на самолета, което му придава голяма маневреност. При повечето подобни самолети, за които съм чел, управлението е от дистанция. Те често са безпилотни.

ДУ: Мисля си за един от старите филми на Джеймс Бонд, който кара колата си по пътя, след което влиза с нея в морето и тя променя формата си, при което вече има перки вместо колела.

КГ: Точно така.

ДУ: Или се превръща в реактивен самолет и лети, при което се появяват крила. В случая, за който говорим, възможно ли е формата да се променя, в зависимост къде лети апаратът – в атмосферата или в космоса?

КГ: Мисля, че в случая става дума за контролиране на височината, наклона  и вертикалното изместване на самолета.

ДУ: Нормално ли е хората да могат да видят такъв самолет в полет, или в случая става дума за някаква авария?

КГ: Това трябва да е бил някакъв компютърен проблем, при което не са могли да комуникират със самолета, и той е застанал в статично положение. Възможно е да е бил програмиран да застава в такова положение при възникване на подобен проблем.

ДУ: В началото на този епизод той спомена за самолет, който лети със скорост Мах 17, като каза, че той не е могъл да има тези стабилизатори и приспособления към крилата, защото те са щели да се отчупят при високата скорост. Това, което ме учудва, е, че ти говориш за самолет, който има движещи се части, и е с такава необикновена форма. Такава структура няма ли да е неподходяща за много високи скорости ?

КГ: Повечето свръхзвукови самолети имат специално покритие, което е част от дизайна. То не само отклонява сигналите на радара, но допринася за аеродинамичната форма. Също така аз не видях нещо, което би затруднило особено полета на този самолет.

ДУ: Но тези шарнирни съединения … За да може да има такива съединения, които да издържат при високи скорости …

КГ: Най-вероятно, при високи скорости той променя по подходящ начин своята конфигурация.

ДУ: Оу, при високи скорости?

КГ: Да, когато лети с висока скорост.

ДУ: Това мога да го разбера. Вероятно тогава двете части на V-то се прибират заедно.

КГ: Точно така, прибират се в обтекаема форма.

ДУ: Ти спомена преди, че в Междупланетния Корпоративен Конгломерат, като част от по-голямата тайна програма, в която си работил, са произвеждали и продавали технологии на повече от 900 извънземни групи, с които са поддържали редовен контакт. Възможно ли е този Конгломерат да изпробва някои от своите модели тук на Земята, или в случая вероятно става дума за друг производител?

КГ: Този Конгломерат контролира много фирми на военнопромишления комплекс, които произвеждат тези неща. Така че те държат под око всичко, което става тук на Земята, и изтеглят това, което може да им върши работа за по-високо технологичните кораби в космоса. Много вероятно е Локхийд-Мартин да разполагат с база подобна на Зона 51.

ДУ: За какво би служил летателен апарат като този? Дали за нападение при военни дествия?

КГ: Да. Вероятно има различни оръжейни платформи, които могат да бъдат прикачени към него както с цел разузнаване, така и за нападение. Най-вероятно обаче това е бил пробен модел, част от някаква разработка. Те често изработват три или четири концептуални модела, преди да достигнат до окончателна версия. Така че най-вероятно това е бил етап от процеса на разработване на нов тип самолет.

ДУ: Е, това е времето, с което разполагаме, за този епизод в Космическо разкритие. Тук съм заедно с Кори Гууд и гледахме много изненадващите показания на един от първите 39 свидетели на Проект Разкритие, самия Марк Маккендлиш. Довиждане до следващия път.

(С) 2017 Превод АТИ

Башар: Нека кажем добър ден на всички вас, как сте?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Благодаря ви. Ние бихме искали да започнем това предаване като ви напомним, че то е озаглавено „Огледало, огледало”. Идеята зад това заглавие е, че вие от известно време знаете, че някои неща, които съществуват във физическата ви реалност, някои неща, които съществуват в космоса, понякога могат да функционират като позволения или символи, или отражения на други неща, които се случват не само във вашите индивидуални съзнания, но и в колективното съзнание на вашия свят. И така, идеята е, че тези отражения могат да бъдат разглеждани и разбирани така, че да разкрият, или осветят някои от промените, протичащи във вас, които може да не видите незабавно физически, но които може да ви дадат представа за това, което се случва дълбоко в съзнанието ви и които могат да се развият и кристализират достатъчно, така че да доведат до преживяване на тези отражения във физическия ви свят.

Едно такова нещо, което сте използвали от известно време, е позволението, което сте нарекли астрология, при което вие гледате на знаците и символите в звездите и планетите, като на отражение на някои идеи, които сте избрали да преживеете. Отново: тези неща по никакъв начин не ви контролират, но те могат да отразяват това, което вече сте определили от по-високо ниво на своето съзнание, и като ги използвате като такова символично огледало, възможно е, в зависимост от това дали притежавате афинитет към този конкретен вид усещане, те да ви помогнат да видите неща, които може да не са непосредствено видими в съзнанието ви – неща, които може да присъстват в подсъзнанието ви и които ще ви разкрият повече за самите вас, за да ви позволят да продължите живота си по един по-ясен и осъзнат начин. 

Сега обаче ние искаме да използваме тази идея по различен начин. В тези предавания ние сме започнали да говорим за промените, които протичат на вашата планета. В този конкретен момент вие се забавлявате много, особено във вашата страна, с последиците от случилото се през есента на 2016 г., както ви бяхме казали. Нека сега продължим да осветляваме някои от нещата, които се случват, които се отразяват в космоса и придобиват физическа форма във вашия свят. 

Ние сме разисквали от време на време идеята за успоредните реалности и това, че времето във вашите преживявания е резултат от преместване на съзнанието ви през милиарди различни версии на Земята, през милиарди различни успоредни реалности, във всяка една секунда, като по този начин се създава илюзията, наречена време, пространство и промяна. Ние също така сме започнали да ви припомняме, както в момента разбирате, че много различни хора мислят по един начин, а други хора вярват и мислят по друг начин, и други и други и други, при което вие започвате да виждате нещо, което изглежда да е една разделена култура, поляризация, всякакви противоположни мнения и т.н. Вие обаче виждате и нещо много повече от това. Идеята е, че в действителност вие започвате да виждате физическото, не метафорично, а физическото разделение на успоредни реалности.

Преди ние сме използвали аналогията с различните коловози, които излизат от една гара. И ако сте в един от влаковете, вие все още може да погледнете през прозореца и да видите другия влак, който напуска гарата в съседство до вас, но в крайна сметка тези коловози ще се отдалечат един от друг. След време ще установите, че става все по-трудно да видите другия влак, докато той напълно ще изчезне от погледа ви. Той ще напусне вашата реалност и вие ще продължите да преживявате само нещата, които са релевантни за влака, на който се намирате.

Идеята е, че това разделение вече е започнало да се случва физиологично. Вие може веднага да не разберете това, докато все още може да виждате случващото се в другия влак, докато може да виждате, че има хора, които вибрират на други честоти, различни от вашата и са вибрационно несъвместими с вашите преживявания, или с това, което предпочитате да преживявате във вашата реалност. Въпреки това, само защото вие все още може да ги виждате, не означава, че вие съществувате действително в една и съща реалност. В този конкретен момент на разделението честотите ви са достатъчно прозрачни и достатъчно близки, така че вие може да виждате други успоредни реалности, но в действителност вие сте започнали да се отдалечавате физиологично в различни успоредни времеви линии. Символът, който отразява тази идея в космоса, по отношение на звездите и планетите, са научните открития, които сте направили в последно време, като първото значимо откритие на вашите астрономи бе една подобна на Земята планета около вашата най-близка звезда Проксима сентаури (Proxima Centauri), на която може да има живот, такъв какъвто го разбирате. Това, че вие търсите подобни на Земята планети, означава, че съзнанието ви разбира, че вие се разделяте в различни успоредни версии на Земята. Това е отразено във факта, че първата подобна планета, която сте открили, се намира до следващата най-близка до вас звезда. Това обозначава факта на действителното физическо разделение на две различни Земи – вашата и тази другата. Така вие създавате идеята за две напълно различни успоредни времеви линии и преживявания на успоредни реалности.

Както мнозина от вас обаче знаят, още по наскоро, вашите астрономи докладваха откритието на друга звезда, така наречено Червено джудже  – Трапист-1 (TRAPPIST-1), която всъщност притежава седем подобни на Земята планети*). Това е много рядко откритие и фактът, че го направихте толкова бързо, е друг индикатор за разделението на успоредните реалности. И ето че изведнъж годните за обитаване Земи станаха от две (вашата и тази около Проксима сентаури) на девет (като прибавите седемте около Трапист 1).

*) http://edition.cnn.com/2017/02/22/world/new-exoplanets-discovery-nasa

Ето че вече имате едно космическо отражение на факта, че разделението на успоредните реалности става в девет различни успоредни времеви линии. Това ще продължи, като вие ще откривате все повече подобни на Земята планети около други звезди и те ще продължават да отразяват и символизират, енергийно и рефлективно, идеята на действителното физическо разделение в различни успоредни коловози. И когато този процес набере инерция, вие ще започнете да преживявате повече физически резултати от това разделение и ще узнавате, че може да усилите развитието си в посока, която предпочитате, и във времето ще преживявате все по-малко и по-малко тези успоредни (времеви) линии, които съдържат реалности, които не предпочитате. Отново: това може да отнеме известно време, но в това няма нищо лошо. Ние просто ви съобщаваме, че това, което се случва сега, е отвъд метафората, отвъд нещо, което просто се случва като понятие. Става въпрос за действително физическо разделение в настоящето, макар в момента да не можете веднага да го видите. С течение на времето физическите белези на разделението също ще се усилват.

Сега си припомнете, отново, че няма особено значение какво се случва в реалностите, които все още може да виждате и възприемате. От значение е най-вече какво правите с тези свои възприятия, как реагирате, даже и да изглежда, че обстоятелствата не се променят на външен вид. Може би преди големите промени, случили се във вашата есен на 2016 г., усещахте, като че ли плувате спокойно надолу по тихо течение и изведнъж тези промени възникнаха по неочакван начин и вие открихте, че сте се озовали сред бързеи. Както ние сме казвали обаче, ако се научите как да маневрирате през бързеите, как да запазвате равновесие и да преминавате успешно през тях, в действителност ще можете да се спускате надолу по течението доста по-бързо.

Идеята също така е, че това, което за толкова много хора се случи изключително неочаквано, ви позволи да си кажете наум: „Щом това можа да се случи, едно толкова неочаквано нещо, то вече всичко може да се случи.” Следователно, вие вече може да използвате идеята за неочакваното в своя полза и да знаете, че ако това е могло да се случи, то всичко, което си мечтаете като ваша истина, може също да се случи. Така че вие може да използвате тази енергия, даже и ако тя отразява за доста хора неща, които не предпочитат, за да се придвижите в посоката, която желаете. Вие може да се абстахирате от външния вид на обстоятелствата и просто да използвате създадената инерция, освобождаването от статуквото, за да знаете, че всъщност вече сте по-свободни от преди да създадете реалността и преживяванията, които предпочитате, и може да приемете, че отраженията в космоса на всички различни Земи и планети, които сега откривате, са отражение на факта, че вече сте започнали да извършвате това физическо разделение.

И колкото повече запазвате енергията и състоянието, в което предпочитате да сте, и колкото повече действате, изхождайки от това си състояние, и колкото повече определяте всичко случващо се в живота ви по начин, който ви позволява да извличате полезен резултат, толкова по-скоро и по-силно ще преживявате физическата природа на разделенията в различни успоредни реалности, които обсъждаме сега заедно с вас. И вие ще видите как нещата във вашия свят се променят по начини, които преди не сте могли да си представите, че е възможно да се случат. Вие обаче ще усетите едно ускорение между настоящето и вашата година 2020, в който период ще се случат много хубави неща, ако се възползвате от тях, по всички положителни начини, които въображението ви подскаже. Тогава ще установите, че до края на този период ще се окажете в едно доста различно място в своя живот, което ще отразява повече вашата истина, вашите предпочитания, по начин, който знаете, че съответства на същината на вашата природа. 

И така, като гледате тези отражения и като внимавате за откритията, които правите в отражението на външната реалност, вие може да прецените какво се случва в колективното съзнание и даже в собственото ви индивидуално съзнание, докато все повече осъзнавате смисъла на тези символи, които отразяват към вас тези идеи. Намирате ли някакъв смисъл в това?

Аудиторията: Да.

Башар: Добре. Тогава забавлявайте се с тези идеи, не се тревожете, не реагирайте на нещата, които не предпочитате. Непрекъснато си припомняйте, че даже и в живота ви да възникне нещо, което не предпочитате, това е станало по определена причина, която може да използвате по положителен начин. Направете случилото се част от своята радостна възбуда, защото това ще ви даде възможност да видите по-ясно, по пътя на контраста, това, което наистина предпочитате. Това е начинът да използвате по положителен начин всичко, което ви се случва, вместо да приемате вибрацията на това, което не предпочитате, като унивате по повод на него.

Идеята е, че нищо не може да ви повлияе, преди да се съгласите да бъдете повлияни. Вие променяте своята енергия, за да съответства на енергията на неща, които приемате за истина. Ето защо внимавайте за своите определения на нещата и създавайте определения, които ви вършат работа, вместо просто да приемате, че тези, които не ви вършат работа, са факти, които не може да промените.

Единствените факти, които съществуват във вашето творение, са петте факти, които ние наричаме Петте закона. Вие съществувате, Всичко е тук и сега, Единството е Всичко и Всичко е Единство, Това, което излъчвате, е това, което получавате и Всичко се променя, освен тези закони. Всичко останало извън тези факти не са факти. Това са перспективи, това са мнения, това са убеждения. И вие може да промените всяко едно от тях. Намирате ли това за смислено?

Аудиторията: Да.

Башар: Добре. Ние ви благодарим, че позволихте да отразим това към вас в този ден, в това магическо огледало, и в отговор ви питаме как сега можем да ви бъдем в услуга. Може да започнете със своите въпроси и изказвания, ако желаете. Само не всички заедно.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник. Какво представрява Аврора бореалис, Северното сияние?

Башар: Какво представлява?

Участник: Аз зная как учените го обясняват, но бих искала да зная дали това е връзка с други реалности, или измерения …

Башар: То може да отразява нещо такова. Научните обяснения общо взето са коректни относно действителното физическо явление. Въпреки това на вашата планета има много (енергийни) завихряния, много различни видове портали към други измерения и понякога едно такова сияние може да взаимодейства с такъв портал и временно да го освети, по най-различни причини, но само по себе си това не е нещо такова. Доволна ли си на това обяснение?

Участник: Да, да. А какво ще кажеш за Антарктика? В момента се чувствам толкова свързана с Антарктика. Усещам, че оттам може да произлезе някаква истина … някакво по-висше съзнание, не зная …

Башар: Случващото се там може да бъде използвано по този начин. Сега, тъй като е покрита с лед, Антарктика може да послужи като едно огромно огледало за най-различни неща. В определен смисъл, тя представлява едно чисто пространство, защото на вашата планета никой в действителност не я притежава. Никой не я владее така, както владеете различни други територии. Така че това е нещо като място, където може да се случи някакво съвместно събиране, където може да бъде създадено едно чисто енергийно начало в съзнанието. Това е нещо, което може да функционира като изходна точка. В крайна сметка, както е било много отдавна, ледът ще изчезне и земята под леда ще се разкрие отново, в бъдеще, и това може да бъде изходно място за създаването на едно ново общество на вашата планета, в далечното бъдеще, което да представлява едно балансирано и хармонично общество, което може да се разпростре и в останалите части на вашата планета. Така че Антарктика може да бъде използвана по различни творчески начини. Тя обаче представлява за вас също така връзка с това, което наричате свое древно минало, когато там не е имало лед, когато тя е била населена от някои от древните цивилизации на вашата планета. Така че чрез нея вие имате връзка с тези времеви прозорци и с тези, които са населявали тази земна маса, когато там не е имало лед. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Обаче вие сега разбирате, че наближава завършването на един цикъл. Нали така?

Учястник: Да.

Башар: Това достатъчно ли е?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не, просто аз ще гледам твоите видеозаписи и ще следвам своето висше съзнание, нали така?

Башар: Следвай своето най-силно емоционално увлечение, като влагаш всичките си способности и не забравяй третата част – с нулево настояване на конкретен краен резултат.

Участник: Да, точно така.

Башар: И ти ще следваш течението, което съдържа твоята истина. Моля, помнете, всички – това да се отдадеш на нещо (surrendering), не означава да изгубиш контрол, а да се отдадеш на контрола, който вече притежаваш.

Участник: Да, да, да. Благодаря ти.

Башар. Нали така? Следвай течението. Благодаря и аз.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Първият ми въпрос е: „Какво е осъзнато сънуване?”

Башар: Осъзнатото сънуване е да осъзнаваш, че наи-и-и-истина не си заключен в една физическа реалност. Това е да си буден в състояние на сън, което ти позволява да бъдеш действително отвъд физическото. Това е да се събудиш в духовната сфера и да осъзнаеш, че сънят, който преживяваш, е просто твое творение. И след като веднъж осъзнаеш, че сънуваш, ти можеш да се свържеш с това, което наричаме Матрица на реалността, където реалността бива създавана и откъдето се проектира, след което да бъдеш по-осъзнат и във физическия сън, който преживяваш. Така че това е едно много мощно състояние на осъзнаване на една перспектива от ниво на съзнанието, което е над физическата реалност, където в действителност си буден на това ниво, вместо това, което наричате типичен сън. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Аз имам осъзнати сънища от малък. Сега съм на 38 години.

Башар: Добре, какво правиш, когато осъзнаеш, че сънуваш? 

Участник: Научил съм се да правя различни неща, да пътувам в различни измерения, до различни планети …

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Срещам се с коренните жители на Земята.

Башар: Само с някои от тях, защото други така наречени коренни жители, всъщност са пристигнали отдругаде, особено тези, които вие наричате маи.  

Участник: През последните две години имах някои нови преживявания, при които се събуждам и не мога да направя разлика между тази реалност и състоянието на сън.

Башар: Точно за това говоря. Това е начинът, по който нашата цивилизация функционира в момента. Ние вече не спим, защото разбираме, че физическата реалност е един сън, точно толкова колкото това, което вие обикновено наричате сън. Ето защо сега ние сме осъзнати не само в така наречената физическа реалност и не късаме връзката между физическото и нефизическото, тъй като и двете са все един вид проекции на съзнанието. Следователно, ние винаги сме будни и винаги сънуваме. Ето защо ние вече не спим. Така че ти започваш да преживяваш това сливане, което ние сме започнали да изпитваме отдавна в нашата култура. Ти си еволюирал до степен, в която разбираш, че винаги си свързан с Първоизточника, винаги си свързан с духовната сфера, следователно не ти се налага да напускаш съзнанието си, за да установяваш тази връзка. Ти можеш да си буден и да разбираш, че тази връзка винаги съществува и че реалността може да бъде точно толкова гъвкава и податлива, колкото всичко, което би нарекал типичен сън. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И по нататък? Ти забавляваш ли се?

Участник: Забавлявам се, но основният ми въпрос е какво да правя с цялата информация, която съм получавал през годините?

Башар: По какъв начин би искал да я прилагаш в живота си на Земята, какво особено те вълнува? Идеята да следваш своята радостна възбуда е да бъдеш в синхрон със своята истина. Така че в каквато и творческа форма да желаеш да използваш информацията, зависи единствено от теб. Това е напълно под твой контрол – правиш това, което ти носи най-силна радостна възбуда. Използвай въображението си, вземи информация от Висшия си разум за това как би могъл да използваш някои от преживяванията си и информацията, която си събрал в своите осъзнати сънища.

Участник:  Хм, в това има смисъл.

Башар: Можеш ли да дадеш пример?

Участник: О, не зная.

Башар: Хайде де, изсънувай един пример.

Участник: В повечето случаи използвам получената информация, за да уча и предавам знание на другите.

Башар: Това не ти ли създава радостна възбуда?

Участник: О, определено, защото това са неща, които те не са преживявали лично.

Башар: Ето, виждаш ли, това е един пример за приложение, не е ли така?

Участник: Определено е така.

Башар: Има ли някакво друго приложение, което не си успял да осъществиш, а би искал, което би отразявало радостната ти възбуда? 

Участник: Нищо, което да резонира с мен.

Башар: Няма нищо друго в твоя живот, което силно радостно да те вълнува?

Участник: Не, наистина.

Башар: Оу…  (смях в залата)  Но преподаването ти доставя силно удоволствие?

Участник: Да, доставя ми.

Башар:  Добре, имаш ли нужда да правиш нещо друго?

Участник: Хм, не зная. Усещам, че имам.

Башар: И какво си представяш, че може да бъде това нещо?

Участник: (въздиша дълбоко)

Башар: Може би ти търсиш нещо прекалено голямо. Спомни си, че когато говорим за идеята да следваш своята радостна възбуда, ние нямаме предвид, че тя трябва да бъде във формата на кариера, нова длъжност или някакъв доживотен проект. Ние имаме предвид просто във всеки един момент да разгледаш всичките възможни варианти за действие и да избереш този, който е макар и с много малко по-привлекателен от всяка друга възможност, и да действаш спрямо него, с всичките си възможности, докато можеш, без да настояваш за това как трябва да изглежда крайният резултат. Ако продължиш да правиш само това, ти ще правиш всичко, което е нужно, и ще отвориш възможността синхронът да ти донесе по очевиден начин всякакви други възможности, които трябва да използваш, които могат да бъдат по-пълен израз на твоята радостна възбуда. Ако обаче не се появи нищо в тази форма, значи това не е задължително необходимо, защото ако винаги действаш спрямо това, което те вълнува малко повече от всичко останало, ти ще изпитваш радостно вълнение във всеки един момент, нали така?

Участник: (колебливо)  Да.

Башар: Допускам, без да го правя по егоистичен начин, че днес си тук, защото това те е вълнувало повече от всяка друга възможност в дадения момент.

Участник: Да.

Башар: Ами това е всичко, за което говорим. Когато това наше взаимодействие приключи, всичко, което трябва да направиш, е, да си кажеш: „Какво имам на разположение като възможности? Мога да се разходя, да чета книга, да обядвам с приятел, да се обадя по телефона, да отида на кино и т.н.” И тогава избери това, което е малко по-привлекателно, или много по-привлекателно от всички останали възможности и просто направи първо него. И виж то къде ще те отведе. Следването на тази нишка в крайна сметка ще те свърже с всичко останало, което в действителност трябва да правиш и което отразява радостната ти възбуда, защото едно от свойствата на радостната възбуда е, че тя е пътят към всички останали неща, които са релевантни за твоя живот. Така  че ако подкараш топката по някакъв начин, това ще те отведе до всички други форми, в които имаш нужда да проявиш своето радостно вълнение. Можеш като начало да започнеш с нещо съвсем просто. Това помага ли ти?

Участник: Помага ми.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не, благодаря ти.

Башар: Благодаря за този вълнуващ разговор.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно отрицателните убеждения.

Башар: Отрицателни убеждения.

Участник: Ти казваш, че когато човек разпознае едно отрицателно убеждение, то веднага изглежда нелогично и човек го изоставя.

Башар: В момента, когато изглежда безсмислено, то вече си е отишло. Обаче, ако ти все още продължаваш да правиш същото нещо и все още имаш същите мисли и поведение и те не са се променили, то ти не си открила основното, фундаментално убеждение. Може да си се отказала от някое второстепенно убеждение, но когато се отървеш от основното убеждение, всички второстепенни, свързани с него, също се разпадат. Ако само си открила едно второстеренно убеждение, това не означава, че си открила основното.

Участник: Как да открия основното?

Башар: Продължи да дълбаеш: „Какво би трябвало да приемам за истина относно себе си при тези обстоятелства, за да продължавам да чувствам това?” И не се страхувай да откриеш това убеждение. Спомни си, че отрицателните убеждения правят всичко възможно, за да оцелеят и едно от нещата, които правят най-добре, е да те накарат да се страхуваш да ги откриеш. 

Участник: Защо правят това преди всичко?

Башар: Те са направени по този начин.

Участник: Защо са направени така?

Башар: Защото ти не можеш да имаш преживяване, ако не съществува механизъм, който да се възпроизвежда. Защото това всъщност не се случва. Физическата реалност е една илюзия. Всичко се случва в твоето съзнание. Ако не приемаше, че една система от убеждения е нещо реално, ти нямаше да имаш абсолютно никакви физически преживявания. Така че всички убеждения – положителни и отрицателни, и даже неутралните, трябва да притежават механизъм, трябва да са устроени по такъв начин, че да те накараш да вярваш, че са реални и че никакво друго преживяване в дадения момент не е възможно. Ако не беше така, нямаше да имаш фокуса, който имаш, за едно физическо преживяване, основано на убеждение. 

Участник: Това означава, че трябва да се отнасяме към убеждението като към приятел?

Башар: Абсолютно!

Участник: И да бъдем благодарни, че то се е появило …

Башар: Абсолютно!

Участник: … и да продължим да задаваме въпроси.

Башар: Абсолютно, и да имаш желанието да чуеш отговора.

Участник: И в даден момент достигаме до основното убеждение?

Башар: Да.

Участник: Възможно ли е в живота си да се отърсим от всички отрицателни убеждения?

Башар: Абсолютно.

Участник: И просто да водим един блажен живот?

Башар: Да. Ти ще продължаваш да се освобождаваш от определени свои убеждения, но те може повече да не са отрицателни. От един момент нататък ти просто ще започнеш да се освобождаваш от убеждения, които вече не са релевантни за твоите преживявания. Ти също така можеш да промениш своята житейска тема по средата на живота си и да поканиш цял нов комплект отрицателни убеждения, ако искаш да имаш различни преживявания.  

Участник: И ще направя това съзнателно. Ще си кажа: „О кей, аз искам да променя житейската си тема.”

Башар: Да, ти можеш да направиш това, но трябва да си честна спрямо себе си – дали действително си приключила с предишната си житейска тема.

Участник: Как ще зная …?

Башар: Синхронностите в живота ти ще ти покажат дали си го сторила.

Участник: О кей. Друг въпрос. През последните месеци сънувам много НЛО, както и сънувам теб, който ми говориш …

Башар: Да, да, да.

Участник: Какво означава това? Реален контакт, или …?

Башар: Това означава, че ти си установила контакт с нашето колективно съзнание, и си ме използвала като символ, за да осъществиш такова взаимодействие. Защото аз ти действам като позволение, за да разговаряш не само със своя Висш разум, но и за да се свържеш с честоти, които могат да представляват извънземни съзнания, и дали това съм аз, или не, няма никакво значение. Ти ме използваш като гид и като вибрация, която разпознавш, за да се свържеш с това, с което имаш нужда, за да получиш информация, от която се нуждаеш в дадения момент. Така че аз съм много поласкан да бъда използван по този начин, обаче не винаги става дума за мен.

Участник: О кей. И когато сканираш енергията ми, има ли нещо, което е релевантно за мен и трябва да зная, като например определени връзки, които имам …?

Башар: Ние винаги задаваме един и същ въпрос. Следваш ли най-силната си радостна възбуда, с всичките си способности?

Участник: Да, правя го. Все повече и повече.

Башар: Благодаря ти за честния отговор. Това означава, че понякога не го правиш.

Участник: Да, аз имам някои отрицателни убеждения, от които бих искала да се освободя.

Башар: Добре. Забавлявай се, докато откриваш кои са те, защото помни, че смисълът на живота ти се крие в самия процес на откриване. Няма нищо друго, което да е по-важно.

Участник: И последен въпрос. Още от много малка съм твърде неспокойна по време на сън, разхождам се и говоря по време на сън и никога не съм знаела защо и това не ми харесва. Защо правя това?

Башар: Причините може да са няколко. Зависи какво конкретно се случва с теб. Една възможна причина е, че в определен смисъл, ти реагираш на срещи, които осъществяваш с други същества в други измерения. Друга причина може да е, че имаш някаква връзка, която не изчезва, когато си извън тялото си, когато посещаваш други измерения и тялото ти може да реагира като кукла, реагирайки на това, което правиш някъде другаде, на друго ниво.

Участник: Значи аз трябва просто да оставя нещата така и да не правя нищо?

Башар: Можеш преди сън да кажеш на тялото си, че то би могло да остане в покой, че ще бъде в безопасност и че не е нужно задължително да отиграва това, което се случва на друго ниво. И то ще те послуша … евентуално. 

Участник:  Ъ-хъ. Благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам нужда от съвет как да вдъхновя възникването на промяна …

Башар: Ами бъде промяната, както казвате на вашата планета, която промяна би искал да видиш в света около себе си. Предприеми действия, служи за пример, така че другите да видят чрез твоя пример как могат и те да водят живот изпълнен с радост и творчество. Кои неща се чувстваш вдъхновен да извършваш?

Участник: Имам привилегията да притежавам бизнес, който може да достигне до много хора.

Башар: В какъв смисъл?

Участник: Работя директно с Лукас Филмс …

Башар: Чудесно, тогава вече не правиш ли неща, които вдъхновяват хората?

Участник: Да, правя.

Башар: И би искал да ги правиш по някакъв друг начин, да добавиш нещо, което не правиш?

Участник: Бих искал да бъда по-ефективен и …

Башар: Какво имаш предвид под „по-ефективен“?

Участник: Бих искал да въведа повече съзнание в моя бизнес …

Башар: Искаш да кажеш, че желаеш да правиш филми, които отразяват идеи, свързани със съзнанието по различен начин?

Участник: Не. Всъщност аз не правя филми, а изделия, които много фенове на „Междузвездни войни” купуват.

Башар: Добре. Значи искаш да произвеждаш по-вдъхновяващи изделия?

Участник: Наистина бих искал да открия най-добрия начин за правене на бизнес, който да вдъхновява хората в бизнеса …

Башар: Но когато казваш, че искаш да бъдеш по-ефективен, би трябвало да имаш някаква идея как изглежда това. В смисъл на това, което ти правиш, и това, на което хората реагират. Какво се случва във въображението ти, което отразява идеята да бъдеш по-ефективен физически? Как придаваш физически израз на тази идея във въображението си?

Участник: Чувствам, че когато човек прави бизнес, той има способността да проявява по един обхватен начин …

Башар: Да, но ти все още говориш от гледна точка на нещо потенциално. Нямаш ли някакви изображения в съзнанието си на това как могат да изглеждат нещата, за които говориш – това да си източник на вдъхновение за околните?

Участник: Да, имам, идеите ми се въртят около това да осигуря ресурси, след което да ги използвам, като помагам на хората.

Башар: Можеш ли да бъдеш по-конкретен какво означава това? Какво имаш предвид под ресурси – книги, това да събираш орехи или малини …?

Участник: Не, имам предвид пари.

Башар: Пари, добре. Парите винаги ли са необходими за вдъхновяване на хората? Или за привличане на ресурси?

Участник: Не, не са, но с пари можеш да правиш много добри неща.

Башар: Без пари също можеш да правиш добри неща. Ти просто изчакваш, като мислиш, че има неща, които не можеш да правиш, преди да имаш определено количество пари?

Участник: Не, аз вярвам, че всеки ден човек може да вдъхнови всеки, когото срещне.

Башар: Добре, тогава какво можеш да започнеш да правиш, като влагаш всичките си способности, за да осигуриш тези ресурси, които казваш, че са необходими за създаване на това вдъхновение в състоянието, в което си в момента. Какво би могъл да правиш, което не правиш?

Участник: Аз силно се интересувам от проявления, така че …

Башар: Проявлението означава, че ти започваш да излъчваш вибрацията на нещо, което е вече пред теб и което просто става видимо. Ти не привличаш неща отнякъде другаде. Всичко е вече тук. Ти просто трябва да започваш да излъчваш неговата честота, за да го направиш видимо.

Участник: Чувствам, че в моя бизнес имам един екип, така че искам да вдъхновя тях, за да проявяват заедно с мен.

Башар: Чувстваш ли, че не ги вдъхновяваш?

Участник: Аз ги вдъхновявам.

Башар: Тогава ти правиш това, което казваш, че искаш да правиш. Нали така?

Участник: Аз започвам да го правя.

Башар: Но все пак го правиш, нали така?

Участник: Да.

Башар: Какво значение има дали току-що си започнал, или си го правил в продължение на сто години, след като вече го правиш?

Участник: Правилно.

Башар: Благодаря ти, ето защо го казах. (смях в залата) Идеята е да действаш както можеш, при настоящите си обстоятелства и да позволиш на синхронностите да ти донесат каквато форма на изобилие може да ти е нужна, независимо каква, за да можеш да продължиш да действаш. След като вече си започнал, просто продължавай да го правиш. Това автоматично ще създаде един поток от събития, които ще ти донесат вдъхновение, възможности и всичко, което имаш нужда да проявиш. Ти трябва да вярваш в начина, по който работи машината на живота. Наистина не трябва да правиш нещо допълнително. Просто трябва да правиш това, което е най-вдъхновяващото нещо, което можеш да правиш, за да вдъхновиш себе си и това ще бъде нещото, което ще вдъхнови другите. И това е всичко, което трябва да продължаваш да правиш. Ти се справяш добре. 

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, много. Благодаря ти.

Башар: Нека Силата бъде с теб. (смях в залата)

Участник: Здравей.

Башар: Добър ден.

Участник: Имах преживяване свързано с ченълинг.

Башар: Да?

Участник: Ще дам пример. Карах колата си и в един момент можах да видя различни хора … видях действителната връзка с вселената и видях деня на смъртта си, и деня … и всякакви налудничави неща.

Башар: О, това не са налудничави неща. Ти просто си видял природата на нещата и структурата на техните взаимовръзки. Това е подобно на начина, по който ние виждаме нещата, когато гледаме вас.

Участник: Бях силно развълнуван и исках да задържа тези образи, но на следващия ден, когато се събудих, аз даже не можах да си спомня всичко …

Башар: В това няма нищо лошо. Не настоявай. Ти забравяш третата част на формулата. Не настоявай на това какъв трябва да бъде крайният резултат. Ти си получил един символ, получил си едно преживяване. Дал си си едно преживяване, което да ти помогне да разбереш, че съществува такава гледна точка, такава перспектива, че има такова състояние. Единственото, което трябва да направиш, е, да запомниш какво е било усещането ти в онзи момент и ти ще изпаднеш отново в същото състояние. Това не означава, че нещата трябва да изглеждат по същия начин! Не настоявай за формата!  

Участник: Много е трудно да си спомня.

Башар: Не, не, не. Ако беше трудно да си го спомниш, как си запомнил достатъчно, за да ни го разкажеш?

Участник: Това е една много малка част.

Башар: Искам само да ти кажа, че не е нужно да запомниш детайлите. Трябва само да знаеш, че си имал това преживяване. Това е достатъчно, за да те върне отново в онова състояние. Тогава действай от това си състояние. Даже и усещането ти сега да е различно отпреди, ти си в същото състояние. Не допускай, че не си. Това е, което ти правиш. Ако не виждаш нещата по същия начин, по който си ги видял тогава, ти приемаш, че не си в същото състояние, докато всъщност си! Просто сега състоянието трябва да бъде различно, за да можеш да правиш различни неща с него. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че въпросът се свежда до това как би искал да използваш тази енергия, как искаш да приложиш тази идея? Като следваш това, което най-силно те вълнува, като влагаш всичко от себе си, без каквото и да е настояване върху крайния резултат – как ще изглежда, каква форма ще приеме. Нулево настояване! 

Участник: Разбирам.

Башар: Ето още една фраза, която всички трябва да запомните: „Или имате нулево настояване, или много съпротивление” *) Или едното, или другото. Нулевото настояване елиминира съпротивлението. Нулево настояване, защото в противен случай ще срещнеш съпротива, ще се озовеш в задънена улица. Ще започнеш да се чудиш: „Защо се случва така? Защо онова?” Просто се движи, просто прави нещо. Просто бъди, просто действай. Просто носи се по течението. Всичко, от което имаш нужда, вече е тук. Ти не го виждаш и не го преживяваш задължително по начина, по който си го направил преди, но ще го преживееш по начина, който е най-подходящ и естествен, така както една батерия се разтоварва от своя заряд. Така че върви и бъди една батерия.

*) На английски insistence = настояване и resistance = съпротивление имат сходно звучене, което прави фразата по-лесна за запомняне. – Бел. прев.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз … Много хора получават и създават за себе си тези моменти, тези моменти на „А-ха”, тези свързващи мигове, защото това ви зарежда, това ви дава идеята, създава ви перспектива към друго измерение, за да може да разберете, че тази връзка е винаги там, с вас. Това, че връзката винаги съществува, не означава, че тя трябва да се прояви по един и същи начин, или че трябва да я усетите по същия начин. Не за това става дума. Веднъж постъпила в съзнанието ви, връзката вече съществува и остава да я използвате, както пожелаете. Усещането, което тя поражда, никога няма да бъде едно и също. Собствените ви Зен монаси го казват прекрасно: „Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река.” Тя винаги е една нова река, тя винаги тече,това никога не е една и съща вода. Не настоявайте тя да бъде същата, защото ако настоявате на това, какво правите? Връщате себе си назад към нещо, което се е случило преди. Оставате заклещени в миналото, вместо да се придвижвате заедно с течението напред. И така – настояването означава съпротивление.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Кое създава един феномен, например една чудесна книга?

Башар: Защо наричаш това феномен? Имаш предвид по отношение обществената реакция?

Участник: Да, като например анимационната серия „Семейство Симпсън”, която е феномен в нашата култура? Как тя се разпространи и как …?

Башар: О, откъде да зная, да не би случайно някой да е следвал своята радостна възбуда? Ти какво мислиш? Някой е направил нещо, което е обичал да прави, независимо от това какво някои хора може да са му казали, например че няма да успее. Той го е направил въпреки това, защото това силно го е вълнувало. Направил го е, защото е имал силното желание, без да настоява по какъвто и да е начин, че това трябва да се превърне във феномен. Той е вложил толкова много страст в това, което прави, че то просто не е било възможното  да не бъде признато от тези, които е трябвало да реагират на това нещо. Човекът е направил нещо с толкова много страст и увлечение към самото правене, че хората просто не са могли да устоят на толкова вложена страст, творчество, любов. Ето така стават нещата.

Участник: Хм-м-м. Това е прекрасно.

Башар: Никакво настояване за това, че въобще някой трябва да реагира, по някакъв начин. Трябва да знаеш, че ако ти изпитваш страстно увлечение към нещо, то непременно ще намери страстен отклик у някого другиго. Защото ако имаш нещо, което би искала да подариш, трябва да има някой, който очаква да го получи, в противен случай това нещо няма да те вълнува. Защото няма такова нещо като едностранна монета. Ако имаш ези-то, тура-тo съществува някъде в твоята реалност. В противен случай нямаше да притежаваш ези-то. Не е възможно да имаш да даваш нещо, и да няма приемаща го страна.

Така че фактът, че може да си вдъхновена да направиш нещо, е първото, което трябва да ти подскаже, че има някой, който чака да го получи. Нали така?

Участник:  Уха!

Башар: Даже и това да е само един човек, ти въпреки всичко си направила някаква съществена промяна в неговия свят, давайки този подарък, давайки част от своята истина и феноменът, макар и само в неговия свят, е достатъчен. Бройката е без значение. Защото ти не знаеш какво този човек може да направи с това вдъхновение, което ти си му причинила. Бройката няма нужда да се появи директно. Тя може да възникне по косвен начин. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Но …? Има ли някакво „но”?

Участник: Не, не, просто понякога съм любопитна относно някои феномени …

Башар: Може да има различни причини за даден феномен, освен страстното желание, което го е породило. Тази телевизионна серия, за която спомена, е засегнала една струна на правилното място, в правилния момент. Спомни си, че един от инструментите на синхронността е подходящото време. Така че когато следваш радостната си възбуда, това, което правиш, ще окаже влияние на правилното място в правилния момент. Синхронността ще ти покаже кога трябва да бъде правилният момент и ще засегне струната в колективното или в индивидуалното съзнание или в нивото на съзнание, което е необходимо.

В конкретния случай това бе една история, която засегна колективното съзнание, защото ставаше дума за идеята на една стара тема на Орион – за освобождаване от отрицателното, от подтисничеството и за преследване  на свободата. И това стана точно в подходящия момент. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Тогава, какво е това, което можеш да направиш и което много силно те вълнува?

Участник: Хм-м … предполагам …

Башар: Предполагаш?! Това не издава особено страстно увлечение.

Участник: Аз имам много страстни увлечения.

Башар: Добре, аз те питам за конкретен пример. Не „ами, предполагам …”

Участник: Аз съм духовен учител и също писател, но не съм писала …

Башар: Тогава ти нямаш страстно влечение към писането. Защо не пишеш? Какви убеждения имаш, които те отклоняват от страстното ти увлечение, или просто искаш да кажеш, че в момента писането не те вълнува особено. Ако е така, няма нищо лошо. Въпросът е дали се въздържаш от това да следваш нещо, което те вълнува силно, поради убеждения, които не са ти полезни.

Участник: Мисля, че точно това е причината.

Башар: Кои убеждения те спъват? Ако писането е нещо, към което имаш страстно увлечение, какво е възможно да те спре от това да го правиш? Колко силно трябва да е това убеждение, за да ти попречи да правиш нещо, което обичаш? В какво вярваш? От какво се страхуваш?

Участник: Чух, когато обясняваше на госпожата преди малко за откриването на основното убеждение.

Башар: Е, и?

Участник: Аз си зададох същите въпроси и ми се появи отговор.

Башар: И какъв беше той?

Участник: Боя се, че както ти каза, това е нещо нелогично – че ще ми се случи нещо ужасно. Поради едно преживяване в детството ми, когато следвах своето силно увлечение и някой ме нападна. 

Башар: Добре. Разбери, че един от инструментите, или последиците от това, че следваш своята радостна възбуда, е, че тя ще ти разкрие неща, които са в противоречие с твоята радостна възбуда. Ще ти се разкрият неща, към които се придържаш несъзнателно, които не осъзнаваш и които противоречат на това, което желаеш така силно да правиш. Следователно, оказана ти е услуга с това, че ти е разкрито това отрицателно убеждение.

Въобще не е възможно твоето страстно увлечение да е създало преживяване, което да го накърнява. Твоето страстно увлечение обаче е изкарало на показ отрицателно убеждение, което се е утвърдило в теб, докато си израствала, и то е, което ти причинява неприятното преживяване, което не предпочиташ, а не страстното ти увлечение. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Тогава, ако разбереш как стават тези неща, няма защо да се страхуваш от това, че ако следваш своето страстно увлечение, това ще доведе до някакво отрицателно преживяване. Сега вече ти си наясно с механизма на случващото се. Ти можеш да следваш страстното си увлечение и да си казваш: „Ако това разкрива пред мен някакво убеждение, което не съответства на моето страстно увлечение, на моето силно желание, аз мога да се спра за момент, „да се уловя”, да го изследвам и да отделя време и усилия, за да се освободя от него. Сега вече като възрастна аз имам тази възможност, която задължително не съм имала като малка”.

Сега вече си зряла и си наясно как стават тези неща и можеш да си кажеш, че нещата повече няма нужда да стават автоматично, а че ти можеш да ги контролираш, да изследваш това, което те спъва, и да се освободиш от него. Защо? Защото ти казваш това и толкова! Защото ти притежаваш тази сила. Ето защо. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Така че трябва да се преориентираш и да пре-дефинираш своите способности, след като вече си порастнала. Не трябва да се придържаш към начина, по който нещата са се случвали в миналото. Те не трябва да се случват повече така, след като вече си наясно с механизма на проявлението им. Желанието да действаш по този начин, съчетано със знанието ти за механизма на проявление, те освобождава от това да действаш по начина, по който си действала преди. Нали така?

Участник: Мога ли да ускоря този процес, като разпозная и след това се отърва набързо, вместо да преминавам през …

Башар: Да преминаваш през какво?

Участник: … Отделни стъпки за освобождаване от ограничаващото убеждение?

Башар: Ти можеш да съкратиш процеса, но само дотолкова, доколкото процесът, през който трябва да преминеш, е от полза за теб. Не можеш да го елиминираш напълно, защото има някаква негова част, която може да ти е нужна, за да можеш да оцениш истински промените, които в крайна сметка извършваш.

Участник: Хм-м-м.

Башар: Хм-м-м.

Участник: О кей.

Башар: Така че забавлявай се с останалата част от процеса. И колкото повече се забавляваш със съответния процес, толкова повече ще отпада нуждата от продължаването му. Това е парадоксът. Колкото повече приемаш това, което се случва, в смисъл че е трябвало да се случи, за да насочи вниманието ти към нещо, толкова по-удобно ще се чувстваш по отношение на процеса и толкова по-бързо той ще се изчерпи, защото ти приемаш съществуващото като нещо необходимо и го използваш по положителен начин. Процесът продължава повече от необходимото само когато му се съпротивляваш.

Участник: Хм-м.

Башар: Защото процесът е естественият път за преживяване на промяна на вашата планета. Вие живеете в пространствено – времеви условия, при които трябва да имате някакво усещане за време, някакво усещане за промяна, в противен случай няма да може да откривате неща в преживяванията, които организирате за себе си с тази цел. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: И така, процесът е нещо добро, нещо забавно, но ти можеш да го сведеш до необходимата за твоя живот продължителност, като приемаш спокойно случващото се в живота ти и като запазваш състояние на положителна енергия към всичко, като знаеш, че даже и да ти се случва нещо, което не предпочиташ, то си има причина и е там, за да те научи на нещо. За да научиш нещо, за да се придвижиш по-бързо напред в живота си така, както предпочиташ. Нали така?

Участник: Супер. *)

*) Използваният термин, преведен тук по аналогия, е „cool”, което буквално означава „хладен, хладно”. – Бел. прев.

Башар: Хладно или горещо – каквато температура си избереш. (смях в залата)

Участник: Аз предпочитам да ми е топличко.

Башар: Добре. Всичко това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми, помага.

Башар: Така че, преди всичко, за теб е важно да запомниш следното. Просветление. Коя е първата стъпка към просветлението?

Участник:  Да „просветнеш” (в смисъл да си положително настроен)

Башар: Благодаря ти. Настрой се положително.

Участник: О кей. Имам още един въпрос. Никола Тесла – как той се е свързал с несъзнателната сфера, за да достигне до своите изобретения, предсказания и всичко останало?

Башар: Той идва (на този свят) с една много специална способност. Чудесно е, че поставяш този въпрос, защото първоначалната способност, която той е имал, би изглеждала за повечето хора като недъг. От самото начало, той е халюцинирал дотолкова, че не е могъл да прави разлика между физическото и това, което е халюцинирал. Толкова солидни са изглеждали нещата, които си е представял. И той се е обучил сам да различава едното от другото. След като в резултат на целенасочените си усилия е успял да се обучи по този начин, той открил как да използва това, което е било считано за недъг, в своя полза. С други думи, когато е обмислял дадено изобретение, той е можел действително, физически, да го види пред себе си, все едно че е било пред него. Той е можел буквално да го разглоби на части във въображението си и да види как е било изградено, и къде са могли да възникнат проблеми при конструкцията му. Той е можел да промени идеята си наум и действително да види тази промяна като свършен факт и да сглоби машината отново в ума си така, че когато я е построявал за първи път, тя е работила безупречно. Така той е изграждал нещата в своите халюцинации, докато са ставали годни за успешна физическа реализация. По този начин той е превърнал това, което много хора са считали за ужасен недъг, това да не можеш да кажеш кое е реално и кое не, в инструмент, който му е позволявал да изрази своя гений и способността си да се свърже със своя Първоизточник на творчество и изобретателство. 

Вие всички притежавате някаква версия на тази способност – да се свързвате със собствения си Първоизточник, със собствените си творчески способности и да ги изявявате по подходящ за вас начин. Най-лесният начин да постигнете това е като следвате формулата, която сме ви дали. Следвайте най-силната си радостна възбуда, защото тя е физическият израз на вашата истинска, основна вибрационна честота. Влагайте всичко от себе си, докато изчерпите възможностите си за въздействие и продължавайте да действате в следващата посока, която за момента предизвиква най-силното ви радостно вълнение, и правете всичко това без каквото и да е допускане или настояване за това как би трябвало да изглежда крайният резултат. Защото Физическият ви ум не притежава способността да знае как би трябвало да изглежда резултатът, който е най-добър за вас. Умът ви може понякога да отгатне правилно, може да използва някаква визуална представа като символ за идеален краен резултат, но нищо повече от един символ, който да ви възбуди до необходимото състояние, когато може да изоставите символа и да позволите на Висшия ви разум да ви донесе това, което отразява това ваше състояние и което може да бъде много пъти повече от това, което Физическият ви ум е бил способен да си представи и което от гледна точка на Висшия ви разум е било нещо изключително ограничаващо. Ето как трябва да постъпваш. И когато следваш този път, ти се вдъхновяваш от нещата, от които трябва да се вдъхновиш, за да изразиш нещата, които трябва да изразиш във физическата реалност. Това се нарича да познаваш себе си и да бъдеш себе си.

Участник: Хм-м.

Башар: Хм-м.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Добър ден, Башар!

Башар: Добър ден.

Участник: Ти си казвал, че ние всъщност преминаваме през различни успоредни реалности …

Башар: Да, за да създадете усещането си за време. Все едно че преминавате през различни кадри на една филмова лента.

Участник: Въпросът ми е – възможно ли е пътуване във времето?

Башар: Не по начина, по който го разбираш в перспективата на научната фантастика. Защото всичко вече съществува, едновременно. Идеята е, че когато преживяваш това, което наричаш пътуване във времето, ти в действителност не отиваш в своето минало, или в своето бъдеще. Ти отиваш в една алтернативна, вече съществуваща успоредна реалност, която просто изглежда като това, което си представяш като минало, или бъдеще. Ти обаче всъщност не осъществяваш взаимодействие в своята времева линия. Защото ти вече си бил в онази времева рамка (timeframe). И ако ти си единственият в онази времева рамка, то така нареченото твое „бъдещо аз” не може да влезе в тази рамка. Това е друга времева рамка. Това ясно ли е?

Участник: Нека се опитам да го изкажа. Значи ние не създаваме нищо. Всичко вече съществува.

Башар: Но ти създаваш преживяването си на всичко. Структурата никога не се променя. Тя е, която съществува. Твоето преживяване и твоята гледна точка срямо структурата винаги се променят. Това е, което се променя. Това разгръща Творението – твоето преживяване на структурата, която никога не се променя. Защото ти непрекъснато я виждаш от различна гледна точка. 

Участник: Значи Творението е основано на собствените ни индивидуални преживявания?

Башар: Да. Съществуването не е, но Творението е. Това ясно ли е?

Участник: Аз винаги съм склонен да мисля за човечеството като цяло, но сега разбирам, че трябва да се фокусираме върху собствената си гледна точка.

Башар: Да, или можеш да се завърнеш към аналогията с филмовата лента. Тази лента съществува, всички кадри съществуват едновременно. Ти обаче можеш да прожектираш тези кадри с филмовия апарат напред, назад, странично, можеш да нарежеш кадрите и да ги пренаредиш както пожелаеш. Можеш да преживееш кадрите в каквато комбинация пожелаеш, но те съществуват.

Участник: Тогава хора, които например отиват в 3,000-та година, това, което те преживяват и виждат в бъдещето, е тяхно собствено преживяване?

Башар: Да. Отново: когато създаваш различни свои състояния, ти преминаваш през различни видове кадри и филмови ленти по начин, който очертава една траектория, и в зависимост от състоянието си, ти получаваш преживяване, което съответства на това ти състояние. Така че ти непрекъснато се преместваш (през различни кадри) и имаш преживявания, които винаги съответстват на състоянието, което излъчваш.

Участник: Значи преживяването, което е имал човекът, пътувал в бъдещето, не е същото преживяване, което имат хората, които го слушат да разказва историята си?

Башар: Не задължително, не. То може да бъде подобно, така че хората да вярват, че споделят една и съща реалност, както ти правиш в момента. Всеки живее в своя собствена реалност и всички заедно създават колективно споразумение, че ще бъдат в реалност, толкова подобна на индивидуалните им реалности, че ще вярват и ще могат да вярват, че съществуват в една и съща реалност, което всъщност не е така.

Участник: О кей, в това има смисъл. Имам друг въпрос. Изглежда, че повечето случаи на ченълинг се случват в САЩ.

Башар: Това не е вярно. Те не приемат една и съща форма … но това не означава, че не представляват ченълинг.

Участник: Тъй като аз идвам от Южна Америка …

Башар: Припомни си, че ченълингът е естествено състояние. Вие всички може да го правите и го правите. Когато правиш това, което обичаш да правиш, когато не обръщаш внимание на времето, когато всичко ти изглежда толкова фокусирано, когато твориш и всичко ти се случва без усилия, ти си в състояние на ченълинг. Това не означава, че трябва да си свързан с други интелигентни същества, за да го правиш. Ако си свързан със собствения си Висш разум, това също е състояние на ченълинг. В твоя мозък това е представено чрез така наречената Гама честота, която е между 40 и 100 вибрации в секунда. Това е ченълинг. Всички вие го правите.

Участник: Разбирам, но се опитвам да кажа, че от моя гледна точка, след като сега живея в САЩ и съм напуснал Южна Америка, аз виждам повече хора, които правят ченълинг. Има ли някой друг, който осъществява ченълинг с теб?

Башар: Не. Има други хора, които може да провеждат ченълинг със същества от моето общество, но не и с мен. Аз контактувам само с този човек, защото ако говорим от линейна гледна точка, медиумът е моето минало аз, а аз съм неговото бъдещо аз. Така че в този смисъл, ние представляваме една и съща Душа в различни времеви рамки.

Участник: О кей, това е всичко. Благодаря ти, Башар.

Башар: И аз благодаря.

Участник: Здравей, Башар!

Башар: Добър ден.

Участник: Откакто се помня, винаги съм бил ужасéн от извънземните.

Башар: О, толкова съжалявам, че съм ти изкарал ангелите.

Участник: Става дума предимно за Сивите.

Башар: Добре, ние разбираме как може да се чувстваш, когато си много млад, че не контролираш нещата и че те са много злонамерени, след като не си възпитан да разпознаваш какво се случва, нито помниш споразуменията, които си сключил да участваш в този сценарий. Това не е тяхното намерение, но нормално е да се чувстваш по този начин, когато не знаеш какво се случва. Това обаче може да се промени.

Участник: Помня как се събуждах посред нощ и отивах в спалнята на сестра си, за да спя при нея, защото бях изплашен от извънземните.

Башар: Да, да, да. Това е често срещано.

Участник: Аз участвал ли съм в програмата за хибридизация.

Башар: Да.

Участник: Супер. (смях в залата).

Башар: Вие всички обичате тази температура, нали? Супер!

Участник: Много често, докато разхождам кучето си, аз разговарям с теб, или с твоя колективен разум.

Башар: Да, или разговаряш със своя Висш разум. Помни, че твоят Висш разум винаги участва в такива разговори.

Участник: И аз изпитвам желание да те видя, но в следващата секунда се страхувам.

Башар: Да. Това е така, защото ти вече знаеш, че тъй като нашата вибрация е толкова по-висока от твоята, в наше присъствие, тя ще накара да изплуват в съзнанието ти определени убеждения и идеи, които все още не си готов да приемеш и интегрираш, и това е, което причинява страха ти. Това всъщност не е страх от нас, а страх от самия себе си.

Участник: Да, чувал съм това. Има ли начин да се издигна на твоето ниво?

Башар: Да, ние вече сме ви казали всичко, което трябва да знаете по този въпрос. Става дума за това да откриете своите убеждения и да се отървете от тези, които не ви вършат работа. Това е процесът, който ще ви доближи до нашата вибрационна честота. И, естествено, това да следвате най-силното си емоционално увлечение.

Участник:  След като изпитвам страх от извънземните и това е мое убеждение, как да се освободя от него?

Башар: Това не е убеждение. Това е външен ефект. Убеждението ти е, че не контролираш това, което ти се случва. Така че трябва да знаеш, че това не е вярно. Трябва да вземеш отново нещата в свои ръце и да разбереш, че това е едно равностойно споразумение и че можеш да участваш в него по един много по-съзнателен начин. Твоята дума е от значение и ти контролираш случващото се с теб.

Участник: О кей. Ти каза, че това да действаш и да знаеш, са синоними.

Башар: Да.

Участник: Как мога просто да знам? Трябва просто да убедя себе си?

Башар: Става дума за това да разбираш как нещата са устроени и какво се случва в действителност. И когато знаеш, ти ще го знаеш както знаеш всичко останало, което си открил в живота си и което е вярно за теб. Защото просто трябва да разбереш какво се случва. Ако разбереш какво се случва, ти ще реагираш по различен начин. Така че ние ти казваме какво се случва. Хората, които участват в хибридизацията на вашата планета, са се споразумeли да направят това на едно друго ниво. Като физическо лице, ти може да не си спомняш това, но въпреки това, ти си сключил едно споразумение и ти го следваш, за да оказваш помощ на тях и на собствения си свят. Защото те някога са били хора, като теб, в една успоредна реалност. Те обаче са разрушили своята версия на Земята и са мутирали, за да оцелеят, но въпреки това са измирали, защото не са могли повече да се възпроизвеждат. Имали са обаче много напреднала технология, която им е позволила да проникнат в успоредна реалност, където човешката ДНК е била все още жизнеспособна, каквато е вашата, и са използвали тази ДНК за да създадат хибриди, такива като нас, които да продължат тяхното общество. Те също така разбират и ние разбираме, че много от вас следват същия път на разрушаване на своята версия на Земята и следователно ние споделяме тази информация с вас, за да не решите задължително да разрушите вашата версия на Земята и да не преживеете същото като Сивите. Така че може да има много емпатия спрямо случващото се тук и много благодарност в двете посоки, защото вие сте помогнали на тях да създадат хибридната цивилизация, която позволява на тяхната култура да продължи да съществува, а ние споделяме информацията за случилото се с тях, за да не тръгнете по техния път и да не страдате като тях. Това не е ли едно добро и взаимно изгодно споразумение?

Участник: Да.

Башар: Ето че вече го знаеш. Страхуваш ли се?

Участник: Ще го обмисля.

Башар: Добре. Намираш ли, че се страхуваш от нас?

Участник: Казвам си, че не се страхувам, защото изпитвам толкова любов към теб …

Башар: Но ти си спомняш, че ти казахме, че това, което всъшност изпитваш, е страх от собствените ти убеждения. Ти в действителност не изпитваш страх от нас. Разбираш ли това?

Участник: …

Башар: Разбираш ли това, което казваме? Защото ние функционираме на толкова висока честота, и защото у теб има неща и убеждения, които не си интегрирал все още и които са отрицателни, и това предизвиква у теб отрицателни вибрации, нали така?

Участник: Да.

Башар: Ако твоите вибрации са основани на страх и влезеш във физически  контакт с нас, нашите вибрации ще те претоварят и ще те принудят да промениш вибрациите си, преди да си преодолял и интегрирал собствените си отрицателни убеждения. Така че ти усещаш надигането на страха на отрицателните ти убеждения, които разбират, че са на път да ги напуснеш. Защото едно от нещата, които отрицателните убеждения правят, за да се предпазват, е, да генерират повече страх, така че да не ги изоставиш. И ако ти разбереш, че това е просто един енергиен механизъм, който се проявява, ще си наясно, че това е само механизъм, който се проявява не защото се страхуваш от нас, а защото отрицателното убеждение генерира повече страх, за да не го изоставиш. И след като веднъж разбереш всичко това и видиш по-голямата картина на това как нещата се случват, ще престанеш да се страхуваш.

Участник: О кей, чудесно. Аз зная, че дойдох с очакването, че ти като Башар, споделяш с нас 5% от енергията си чрез Дарел.

Башар: Да.

Участник: Така че аз се надявам да усетя това и то да задейства промяната в мен, за да достигна евентуално момента, в който да те срещна.

Башар: Добре, ти можеш да използваш всяко позволение и процес, които ти вършат работа. Ние няма да те насилваме, защото от това няма смисъл. Ти следваш собствентото си темпо и е много важно да приемаш това като нещо нормално. Колкото повече се чувстваш комфортно с идеята, че все още не си достатъчно готов, ти ще ставаш все по-бързо готов. Това е парадоксът.

Участник: Разбира се.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Така че, успокой се. Няма да се промъкна в спалнята ти тази нощ.

Участник: Имам проблеми с търпението си спрямо моите деца.

Башар: Това е така, защото мислиш, че ти е нужно търпение.

Участник: Защо не?

Башар: Защото ако преживяваш това, което обичаш да правиш, ти ще бъдеш толкова радостно развълнуван от това, което правиш, че няма да проявяваш нетърпение да бъдеш някъде другаде. И ако не си нетърпелив да бъдеш на друго място, ти не се нуждаеш от търпение.

Участник: Не съм съгласен, защото аз имам силното желание да бъда някъде другаде, но в същото време трябва да се грижа за децата си.

Башар: Искаш да кажеш,че това да се грижиш за децата си, не е част от твоето страстно увлечение?

Участник: Не е. Съжалявам, че трябва да го кажа …

Башар: Не, не, това е в реда на нещата. Добре,че повдигаш този въпрос, защото това е нещото, на което трябва да обърнеш внимание – какви убеждения те карат да чувстваш това като тежест? 

Участник: …

Башар: Когато очевидно това би могло да бъде част от твоята радостна възбуда. Взаимодействията ти с тях биха могли да бъдат част от това, което радостно те вълнува, но твоите определения ти пречат и правят взаимоотношенията ти с тях неприятни. Много добре, че повдигна този въпрос, защото това е убеждението, което трябва да откриеш, което ти пречи и което те прави нетърпелив. Защото ти определяш ситуацията като неприятна. Тя не трябва да бъде такава. Ти трябва да откриеш начин да я дефинираш по различен начин, но първата ти задача е да откриеш определението, което ти създава такова неприятно усещане.

Участник: В даден момент, защото аз не изпитвам непрекъснато такова чувство.

Башар: Аз говоря само за времето, в което ти усещаш това като тежест.

Участник: Не искам да добиеш представата, че не обичам децата си.

Башар: Разбирам, разбирам, разбирам. Искам само да кажа, че сега, след като си бил достатъчно честен, за да признаеш, че има такива неприятни моменти, ти имаш задължение към себе си, както и към децата си, да откриеш дефиницията, която те кара да виждаш нещата по този начин. Защото когато се освободиш от тази дефиниция, ти ще бъдеш в напълно различно състояние, в което ще можеш да се вдъхновиш, ще можеш да приемеш идеи от въображението си, които ще позволят на взаимоотношенията ти да бъдат радостни по-често.

В състоянието си, в което определяш взаимоотношенията с децата си като неприятни, с тези свои убеждения, ти не можеш да получиш вдъхновение как да напуснеш това свое състояние. Ти трябва да напуснеш това свое състояние на първо място. След това трябва да откриеш това свое убеждение, да го идентифицираш, да видиш колко е безсмислено, как не ти върши работа и след като наистина се откажеш от него, ти вече ще бъдеш в друго състояние и ще получиш вдъхновение да правиш неща, които действително ще ти позволят да имаш по-радостни взаимоотношения с децата си. Толкова е просто. Ние описваме една действителна техника, основана на принципите на функциониране на реалността. Просто следвай тези указания. Това е просто физика.

Участник: О кей. Изобилие. Способността да правиш това, което трябва да правиш, когато трябва да го правиш.

Башар: Точка.

Участник: Бих искал да променя това определение. Способност да правиш това, което искаш да правиш, когато искаш да го правиш.

Башар: Защо би искал да го промениш в нещо, което е по-малко ефективно?

Участник: Аз искам да отида на този круиз, но това не е нужно. Аз имам нужда от храна, от вода …

Башар: Как знаеш, че не трябва да отидеш?

Участник: …

Башар: Какво ако има нужда да отидеш, заради твоя Дух, заради твоята Душа, за вдъхновение? Какво ако синхронността ще ти покаже по време на този круиз нещо, което няма да откриеш другаде? Обърни внимание на това, което правиш. Ти дефинираш неща, които могат всъщност да бъдат това, от което имаш нужда, като неща, от които не се нуждаеш.

Участник: …

Башар: Ти не знаеш. Ти нямаш идея, но въпросът е в това, че няма нужда да знаеш. Работата е там, че ако нещо е наистина релевантно, като нужда, тогава възможността ще се появи. Не трябва да го отхвърляш, даже още преди да се е появило. Аз разбирам разликата между това, което имаш предвид, когато казваш, че имаш нужда от храна и вода. Обаче ти също така имаш нужда от вдъхновение, за да оцелееш.

Участник: Да.

Башар: Така че нека това да се случи, когато трябва да се случи. Не ограничавай определенията за това, което ти е нужно, защото всъщност не знаеш от какво имаш нужда. Нека твоята реалност да ти покаже от какво имаш нужда. Нали така?

Участник: (колебливо)  М-да.

Башар: Тогава, придвижи се към своето място.

Участник: Благодаря, Башар.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно пристрастяването. Чула съм, че то може да бъде предизвикано от същества …

Башар: Не.

Участник: … от полето на човешката енергия …

Башар: Не, не, не.

Участник: Не?

Башар: Не. Къде остава отговорността? Пристрастяването идва от убеждение за безсилие, което създава усещане за празнота, която съзнанието се опитва да запълни, с каквото може. То също така е резултат от отрицание на това усещане за безсилие и вместо да осъзнае, че връзката с първоизточника на овластяването никога не се губи, човек остава да вярва, че е откъснат от него. И тъй като по пътя на отрицанието не може да открие начин да запълни отсъствието на връзката, запълва празнотата с неща, които притъпяват осъзнаването на загубата на тази връзка. Разбираш ли?

Участник: Да, в това има смисъл. Аз имам двама психично надарени приятели, които ми казват, че ако употребяваш наркотици или пиеш, откриваш се за влиянието на отрицателни, паразитни …

Башар: Това е нещо различно. Защото ти вече си създала енергийното поле и вибрацията, която може, в определен смисъл, да съответства на енергията на други същества, които могат да функционират на подобно ниво. При това вие, така да се каже, ще се привлечете взаимно. Това обаче не е нещо паразитно в смисъла, който ти влагаш. Просто привличане на сходни вибрации. 

Участник: О кей.

Башар: Ако откриеш отрицателното си убеждение и се освободиш от него, и изведнъж установиш, че си свързана с първоизточника на овластяването си, ти автоматично ще се освободиш от тази пристрастеност. И когато вече не функционираш на съответната честота, нещо, което е на тази честота, няма да може да те открие, защото ти ще бъдеш невидима за него. Разбираш ли?

Участник: Интересно. Да, разбирам.

Башар: Никой нищо не ти натрапва, просто ти си го създаваш сама, след което попадаш в компанията на подобни на теб приятелчета.

Участник: Да, в това има смисъл. Имам друг въпрос. Живея в Калифорния близо до океана. Последния път, когато бях там и се разхождах по брега, там имаше стотици умрели пчели и такива, които бяха полуживи. Любопитна съм дали можеш да ми кажеш нещо …

Башар: Вашите учени вече в известна степен са наясно, че има определени неравновесни състояния, които сте създали в природата чрез замърсяване, чрез отравяния и някои други начини, които в много отношения причиняват нарушаване на естествения порядък. Така че ти виждаш резултатите от всичко това.

Участник: Не зная как бяха попаднали точно на плажа.

Башар: На вашата планета има определени въздушни и електромагнитни формирования, които определят пътищата на пчелите, и след като те са били нарушени по определен начин, пчелите се дезориентират и могат да се озоват на най-различни места, където не са имали намерение да отидат.

Участник: Разбирам, благодаря. Имам и още един въпрос. Баща ми мисли, че Земята е плоска. Това така ли е? Да, или не?

Башар: Нямам намерение да изразя неуважение, но можеш да го попиташ дали ако се погледне в огледалото, главата му изглежда плоска, или кръгла?

Участник: Хм …

Башар: Добре. Идеята за плоската Земя, която изглежда, че набира толкова популярност на вашата планета, е едно нарушаване на перспективата и възприятието при наличие на различни измерения. Нулево измерение,едно измерение, две измерения, три измерения, 5,6,7,8 и т.н. Фактът, че вие разгръщате своето съзнание, може да ви позволи да възприемете факта, че има реалности, където светът бива възприеман в две измерения. И тогава някои хора, когато видят такова двуизмерно възприятие наложено върху вашата реалност, могат да възприемат Земята като плоска. Това обаче не е измерението, в което се намирате. Това не е начинът, по който вие го преживявате. Във вашето измерение Земята е кълбо, топка, сфера. Идеята обаче е, че когато възприятията ви започват да се простират отвъд вашето измерение, те достигат до други измерения надолу и нагоре и хората могат да видят интерпретация, която им позволява да възприемат Земята от гледната точка на друго измерение, като например второто измерение. Това е, което се случва – наслагване, застъпване на възприятия на реалности от различни измерения. Това не отговаря на случващото се физически във вашето измерение. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам. Благодаря ти.

Башар: И ако се върнем малко назад, към предишния разговор, свързан с паразитното влияние, вие обобщавате това на вашата планета с една много старомодна фраза – „Нещастието обича компания”. Това е една друга техника, присъща на структурата на отрицателните убеждения. Привличаш околните с отрицателни убеждения, които да подсилят собствените ти отрицателни убеждения. И ти „им го връщаш”, така че и двете страни не сте в състояние да промените отрицателните си убеждения.

Участник: Значи коренът на злото се крие в убежденията.

Башар: Да, винаги е така. Защото само чрез дефинирането на нещо като истина, ти можеш да генерираш някакво преживяване. Не можеш да имаш чувства във вакуум, мисли във вакуум, поведение във вакуум. Ако нямаш определение за нещо, ти не знаеш как да чувстваш, какво да мислиш, как да действаш. Всичко започва с определение, което приемаш за вярно.

Участник: Хм, да. Благодаря много.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Бих искал да говоря за моите връзки със съществата-богомолки.

Башар: Богомолка, добре.

Участник: И по-специално за едно такова същество, което съм нарекъл Томас. И аз погледнах определението за Томас и това означава близнак.

Башар: Добре.

Участник: Бих искал да зная в кое време живее Томас, къде живее … и да науча повече за него.

Башар: Това са проекции на същества от шеста категория плътност, които са получили функции на надзор над процеса на хибридизация, покрай някои други неща. Те насочват този процес в нужната посока, тъй като Сивите сами са пожертвали своята способност да чувстват каквото  да е и в началото са имали нужда от някого, който да ги наблюдава и пази.

Участник: О кей.

Башар: И много от срещите със Сивите и даже с някои от богомолките, представляват срещи между … част от съзнание, което гледа в една посока в една реалност, както си ти, и друга част от същото съзнание, която гледа в друга посока в друга реалност, която е Сив или богомолка, и много често при такива срещи ти всъщност взаимодействаш с друга своя версия. Оттук и идеята за близнаците.

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: В последно време реших, че не харесвам историята на моя живот.

Башар: Добре, тогава ще напишеш ли нова своя история?

Участник: О, да. Всъщност аз я изписвам сега.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Преместих се във Феникс, намерих си нова работа и сега животът ми е различен от този преди месец.

Башар: Поздравления! Феникс се възражда от пепелта!

Участник: Въпросът ми е … ти говори за двата раздалечаващи се влака …

Башар: Да. Те са повече от два, но продължавай.

Участник: Тъй като съм променил историята си и съм променил напълно обкръжението си …

Башар: Ти вече не си същото лице. Буквално, което означава, че новият човек, който си станал, може да определи коя е неговата истинска история.

Участник: О кей, и аз чувствам това. Чувствам, че нещата наистина са се променили. И имам различна перспектива за живота си.

Башар: Ти си в състояние, при което ти е по-лесно да прекъснеш това, което се нарича приемственост.

Участник: О кей. Имам и друг въпрос. Като дете имах преживяване близко до смъртта.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Да, то бе такова, защото ме промени. Накара ме да се замисля и да търся какво се намира там – от другата страна.

Башар: Това е била причината да избереш това преживяване.

Участник: През последните десет години имах множество здравословни проблеми.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Имах две белодробни емболии.

Башар: Уха!

Участник: Две операции на крайниците. И през лятото ми откриха рак.

Башар: О, божичко! Да не се опитваш да повториш преживяването си близко до смъртта?

Участник: Не зная. Проблемът ми обаче е, че се опитвам да преодолея едно ограничаващо убеждение. Аз притежавам раковото заболяване, но раковото заболяване не ме притежава.

Башар: Да. Значи ти можеш да го използваш, както пожелаеш, като инструмент за обучение, за учене. Тъй като изглежда, че ти правиш това доста често и че това изглежда е начинът, който си избрал, за да се учиш, като си даваш преживявания, които те принуждават със сила да започнеш да гледаш на нещата по нов начин, след като си правил това, то можеш да гледаш на раковото заболяване като една нова форма на същия процес. Какво не би правил, ако нямаше това преживяване?

Участник: Не зная, мисля, че това ще ме доведе до нещо друго.

Башар: Разбира се.

Участник: Явно това е причината да имам такова преживяване.

Башар: Можеш ли да го притежаваш и съхраняваш по този начин, като знаеш, че то ти служи по този начин? И когато то повече не ти е от полза, да изчезне само? Защото тогава ще бъдеш друг човек, който никога не го е притежавал?

Участник: Да, да.

Башар: Сигурен ли си? Можеш ли да настроиш ума си около тринадесетата стъпка?

Участник: Точно сега се боря, защото би трябвало да правя химиотерапия и разни тестове. В същото време аз имам отрицателни убеждения по повод на такова лечение. Не зная дали такава терапия ще ми бъде полезна.

Башар: Бъди сигурен, че си наясно със своите убеждения. Ние разбираме, че много от вас предпочитат да правят нещата по по-естествен начин, което в общия случай е най-доброто за вас, но ако имаш убеждения, че лечението, за което говориш, ще ти бъде от полза, не го пренебрегвай. Трябва да бъдеш честен относно убежденията си, защото те могат да те учат на нещо, за да тръгнеш по този път и да научиш нещо по този начин, вместо винаги, автоматично да затваряш една врата, която може да ти бъде от полза, само защото просто би искал нещата да се развият по определен начин, защото мислиш, че трябва да бъдеш повече духовно настроен.

Понякога най-духовното нещо, което можеш да направиш, е, да се отдадеш на действителните убеждения, които ще те насочат към процеса, през който трябва да преминеш. Просто бъди наясно защо казваш, че не искаш да постъпиш по определен начин. Защото ако разгледаш своите убеждения, може да откриеш комбинация от неща, които би могъл да направиш, малко от едно, малко от друго, което може да се окаже истинският ти път между различните решения. Внимавай да не обявиш нещо за невярно, само защото се страхуваш от него.

Участник: Моето убеждение достатъчно силно ли е, за да …

Башар: Не става въпрос дали е силно, или не, а дали съдържа твоята истина. Става въпрос за яснота дали е достатъчно ясно.

Участник: О кей.

Башар: Така че използвай това време, за да изследваш своите убеждения. Виж до какви изводи ще достигнеш, когато имаш желанието да се отвориш достатъчно, за да позволиш на всички варианти да бъдат еднакво валидни, за да избереш това, което наистина предпочиташ, без да отричаш това, което не предпочиташ. Това енергийно състояние ще те води в правилната посока. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това е твоят процес в този момент. И помни, че смъртта е твой приятел. Ти си я използвал много пъти, за да ти помогне да тръгнеш по различен път. 

Участник: Не мисля, че се страхувам от нея. Аз съм я поглеждал в упор няколко пъти.

Башар: Точно така. Искаме да кажем, че нямаш причина да се страхуваш от нея и сега, независимо къде ще те отведе тази ситуация. Защото ти си запознат с тази територия.

Участник:  … (неразбираемо, през сълзи)

Башар: И това, което правиш сега, е освобождаване от отрицателни убеждения чрез химията на своите сълзи. Следиш ли мисълта ми? Всеки път, когато приемеш дадена идея, дадено убеждение, то се свързва с определена химическа реакция в тялото ти. След като веднъж се промениш и се откажеш от едно старо убеждение, ти трябва да се освободиш от химическата компонента, съпровождаща това убеждение. И най-често болшинството от вас правят това чрез сълзите си. Вие буквално измивате химическото отражение на отрицателното убеждение от тялото си.

Участник: Да, чувствам това облекчение.

Башар: Точно така. Ти се чувстваш по-лек след това, защото всъщност си се отърсил от неща, които повече не са релевантни за теб. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, това е кристално ясно.

Башар: Добре, и моля, помни винаги, че по пътя на това житейско пътешествие, каквото и да е това, което знаеш и можеш да правиш, напомняй си: „Аз мога. Аз мога. Аз мога да бъда този, който предпочитам да бъда. Аз мога.”

Участник: Високо оценявам това.

Башар: Винаги си добре дошъл. И ти не си сам. Ти получаваш помощ във всичко това от своите водачи и от много други същества. Ти никога, никога не си сам. Ти вървиш по този път ръка за ръка с други същества.

Участник: (плаче) Съжалявам!

Башар: Не, не, не, няма нужда да се извиняваш. Ти даваш израз на чувствата си. Това е красиво. Всичко е наред.

Участник: Да.

Башар: Сладки сънища!

Участник: Благодаря, Башар.

Башар: Хубав ден.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Казвам се Мария.

Башар: Щом настояваш.

Участник: Бих искала да изразя своята благодарност, защото миналия май бях диагностицирана с рак на гърдата и твоята книга „Търсене на истината” (Quest for truth)* ми помогна невероятно в онзи труден период.

*) https://www.amazon.com/Quest-Truth-Insights-Could-Change/dp/096560781X

Башар: Добре.

Участник: Бих искала да споделя как ти произнесе думата „рак” (can sir*) , докато при мен първата дума, която възникна в ума ми по асоциация бе cancer-answer**

*) Изразът (I) „can sir” = (аз) „мога, господине”  на английски е омоним /има същото звучене/ (с изключение на разделното произношение на двете думи) на „cancer” = „рак”. – Бел.прев.

**) Тук вече става дума за римуващи се думи: cancer =рак и answer = отговор. – Бел. прев.

Башар: Да?

Участник: И съответно, първото нещо, което почувствах, макар че моментът бе много тъжен, бе радост в душата си, макар че аз все още не исках да отида на небето.

Башар: О, ти няма да отидеш, преди да ти е дошло времето.

Участник: Да, това го научих от твоята книга. И нагласата, с която подходих към това заболяване, бе много положителна и животът ми се промени за добро. В същото време срещам някои конкретни предизвикателства и въведох много подобрения в своята диета и т.н., но разбрах, че емоционално трябва да запазя пълно спокойствие …

Башар: Да, и отново: всичко започва с енергията на твоите убеждения, които филтрират и създават емоциите, мислите и поведението. Така че винаги е важно преди всичко да се балансираш по отношение на своите убеждения, за да помогнеш на физическите си преживявания.  

Участник: Да, и тъй като това предаване е свързано с отразяването, бих искала да те попитам относно предизвикателство, което срещам в отношенията си с моите родители. Имам удивителни родители, но те са критични спрямо това как изглеждам и това ме изважда от равновесие.

Башар: Защо вярваш в това, което те казват?

Участник: Не зная. Аз съм силно енергийно свързана с тях и силно вярвам в това, което ми казват, независимо дали е добро, или лошо, и …

Башар: Но това не е ли възможност за теб да решиш сама кое е вярно и кое не е? Те предоставят ли ти възможност да прецениш дали това, което ти казват, е свързано повече с теб, или по-скоро със самите тях?

Участник: … Ммм-оже би …

Башар: Те ти предават много от своите страхове. Защо ти избираш да се съгласяваш с тях? Това, че си енергийно свързана с тях, е без значение. Разбира се, че си свързана. Това обаче не означава, че трябва да се поддаваш на същите страхове, които те са избрали в своя живот. Те ти дават възможност да направиш различен избор. Защо не го направиш, ако предпочиташ?

Участник: Не зная, аз …

Башар: О, много добре знаеш, няма да се измъкнеш с това. Няма да се измъкнеш с това: „Не зная”. Ти знаеш! Ти просто не искаш да прогледнеш. Така че огледай се внимателно. Те ти дават възможност да погледнеш по-надълбоко в себе си и да решиш дали това, което ти казват за теб, е вярно, или не.

Участник: Аз се чувствам много повече пробудена от тях и …

Башар: Да, но очевидно в този конкретен случай казваш, че не си.

Участник: Аз губя напълно съзнанието си, когато съм около тях.

Башар: Това е въпрос на твой избор. Ти сама „натискаш своите копчета”. Ти се съгласяваш с тях и това означава, че натискаш сама копчетата си. Така че те ти предоставят възможност, по един изпълнен с много любов начин, независимо дали го осъзнават, или не, да решиш, че не притежаваш такива копчета, с които можеш да бъдеш „задействана”. Дадена ти е възможност да промениш цялото обучение, което си получила до момента, и ти не трябва да се съгласяваш с идеите, които те ти натрапват. Те не могат да те убедят в нещо, с което не си съгласна, независимо кои са. Така че ти се съгласяваш с тях, без това да е необходимо.

Участник: Ако други хора казват същото, това не ме засяга. Просто тъй като те го казват, това силно ме ядосва.

Башар: Ти не разбираш ли, че те не могат да те накарат да направиш каквото и да е. Ти го правиш сама на себе си, защото се съгласяваш с казаното от тях, все едно, че то е вярно. 

Участник: Как мога да спра?

Башар: Трябва да разбереш, че не е вярно. Какво те кара да мислиш, че казаното от тях е вярно?

Участник: Защото аз го помислям сама. Това е един много осъдителен свят.

Башар: Тогава ти сама се осъждаш

Участник: Да, точно така.

Башар: Но защо правиш това? Какво ти носи това?

Участник: Програмирана съм по този начин.

Башар: Но ако знаеш това, ти вече не си програмирана, нали така? Спомни си, че ако си програмирана, ако имаш някакъв навик, това е нещо, което правиш, без да знаеш, че го правиш. Това е определението за навик. Това е определението за програма. След като обаче разбереш, че това е програма или навик, ти вече не ги притежаваш. Ако продължаваш да ги спазваш, това не е, защото си програмирана, а защото избираш да постъпваш така. Престани да избираш това. Не си задължена. Тук няма никаква мистерия. Не си задължена да продължаваш да правиш това. Не трябва да продължаваш да съдиш себе си. Не трябва да продължаваш да вярваш, че трябва да правиш това. Не трябва да продължаваш да вярваш, че си програмирана.

Участник: …

Башар: Сега, след като вече знаеш, че това е програма, нея вече я няма. Не трябва да продължаваш да вярваш, че все още си програмирана.

Участник: Те казват, че ми мислят доброто и аз избирам да им вярвам.

Башар: Разбирам това, но отново: ти трябва да разбереш, че те имат свои убеждения и те не трябва да имат нещо общо с това, което ти избираш да приемаш за вярно за себе си. Ако разбираш, че те ти желаят доброто, то използвай това им добро отношение по начин, който е полезен за теб. Това че те казват, че ти мислят доброто, не означава, че трябва да правиш това, което ти казват, или че трябва да мислиш за себе си по определен начин. Те могат да ти мислят доброто, но ти можеш да не обръщаш внимание на това, което ти казват. 

Участник: …

Башар: Ако наистина искаш да уважиш родителите си, бъди тази, която си наистина, не тази, която мислиш, че трябва да бъдеш, или която те мислят, че трябва да бъдеш. Защото ти просто се правиш на такава, каквато не си. Ако не си тази, която си, това е неуважение към тях, независимо те какво мислят.

Участник: А какво ще стане, ако те започнат да плачат като деца и кажат, че не желаят да разговарят с мен?

Башар: Може би ще бъде по-добре, ако ти не им говориш за известно време. Какво мислиш по този въпрос?

Участник: Това се случи в продължение на година, но аз се почувствах толкова изолирана …

Башар: Разбираш ли, че всички неща, които описваш, са резултат от това, което приемаш за вярно относно себе си, и че тези чувства не съществуват до момента, в който ти ги приемаш за верни?

Участник: Да.

Башар: Тогава не използвай чувствата си като извинение за това, че ги имаш. Защото това е, което правиш – непрекъснато се оправдаваш, че притежаваш тези чувства, но не правиш нищо относно убеждението, което поражда тези чувства. Така че престани да оправдаваш чувствата си.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ако предпочиташ да нямаш тези чувства, промени убежденията, които ги предизвикват. Не е нужно да вярваш в тези неща. Не трябва да чувстваш по този начин. Ако чувстваш и ако вярваш, че трябва да чувстваш по този начин, това е твой избор. Няма да престанеш да го правиш, докато не ти писне. Предполагам, че не ти е писнало достатъчно.

Участник: Предполагам.

Башар: И така, родителите ти ще продължат да те притискат и да те притискат, и да те притискат, защото ти ги подканваш да правят това, за да те притиснат достатъчно, за да станеш това, което в действителност предпочиташ да бъдеш. Когато ти писне да ти е писнало, това ще бъде краят. Очевидно обаче, ти все още не си стигнала дотам.

Участник: Да.

Башар: Така че всичко зависи от теб.

Участник: Ще продължа да се опитвам.

Башар: Не, просто го направи. Можеш да продължиш да се опитваш, ако искаш, но разбери, че ако продължаваш да се опитваш, това ще бъде всичко, което ще продължиш да правиш – да се опитваш. Няма да го направиш, няма да промениш ситуацията, ще се опитваш да я промениш. Това да се опитваш да промениш нещо, е самостоятелно състояние. Това е самостоятелно преживяване и единственото нещо, което се случва в това състояние, е, че продължаваш да се опитваш. В това няма нищо лошо, но разбери какво правиш. Когато казваш: „Ще се опитам”, с това се изчерпва твоето преживяване – ти се опитваш. Никога няма да преживееш това да бъдеш, докато действително не избереш да бъдеш тази, която предпочиташ да бъдеш. Ще преживяваш само процеса на опитване, което е една самостоятелна реалност, но не тази, която предпочиташ. Следиш ли мисълта ми? 

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Имам и друг въпрос. Ти говориш много за магнитен резонанс.

Башар: Да.

Участник: Има ли нещо такова, което може да ми помогне?

Башар: Ти можеш да използваш каквото позволение пожелаеш. Бъди отворена към това, което те привлича. Причината нещо да те привлича, е, че в дадения момент то е в достатъчен синхрон с твоите убеждения, за да ти помогне. Така че каквото ти дойде наум, което вярваш, че ти е нужно, във всички случаи възползвай се от него, но разбери, че то е само едно позволение и не прави нищо за теб. Ти решаваш да направиш промяната, като използваш позволението като причина да я направиш. И ако искаш да постъпиш по този начин, о кей.

Участник: О кей. И един последен въпрос. Получавам много трептене по целия череп, по цялото си тяло, просто …

Башар: Това е, защото предстои да преодолееш това, за което говориш, но още не си го направила. Цялата енергия на истинската ти сила се натрупва в теб и те кара да трепериш, докато престанеш да й се съпротивляваш и я пропуснеш да излезе от теб, като станеш наистина тази, която предпочиташ да бъдеш.

Участник: …

Башар: Разбираш ли? Това се натрупва в теб и е на път да те накара да се превърнеш в истинското си аз, но още не си достигнала до този момент и докато не му позволиш да премине плавно през теб, да излезе, то ще се натрупва и ще причинява това треперене. Докато действително не се изправиш на двата си крака и не заявиш коя си наистина.

Участник: Аз съм заявила и …

Башар: Не, не си. В противен случай нямаше да водим този разговор.

Участник: Аз го заявявам в момента, хора (смее се и се обръща към аудиторията)!

Башар: Добре, тогава бъди тази, която предпочиташ да бъдеш, независимо кой какво казва и какво мисли. Не те интересува за кого става дума. Ти заслужаваш да бъдеш тази, която предпочиташ да бъдеш. И родителите ти знаят това дълбоко в себе си, те го знаят на по-високо духовно ниво. Не се подлъгвай по личностите особености на родителите си. Те не разкриват истинската им същност. Това е само една част от тях. Може би една част, която е объркана, една част, която е изпълнена със страх, защото те имат свои собствени страхови убеждения. Не им обръщай внимание, защото това не е истинската им природа и това не е, което дълбоко в сърцата си, те биха предпочели за теб. Трябва да можеш да погледнеш през мътилката, през слепотата, която може би притежават. Ти трябва да го направиш вместо тях. Ти трябва за известно време да приемеш ролята на родителя и да отгледаш себе си, докато достигнеш своята зрялост. Нали така?

Участник: Мисля, че тази диагноза ще ги накара да престанат да правят много неща, но …

Башар: Това няма значение! Това няма значение! Това няма значение! Запомни, че силата на промяната е в това, което ти определяш като истина за себе си. Ако все още определяш какво е истина за теб според това, което се случва около теб, ти поставяш условие пред своето щастие, което означава, че не си в щастливо състояние. Докато основаваш щастието си на това, което други хора правят, мислят или казват, ти не избираш това, което предпочиташ. Така че няма значение те какво казват, защото ако ти избираш да бъдеш щастлива, хората могат да викат срещу теб цял ден, да те ругаят и да ти казват ужастни неща цял ден, но ти ще знаеш, че това няма нищо общо с теб. Тези хора проектират върху теб собствените си оценки за себе си, които се страхуват да видят! Те използват теб като извинение да не погледнат вътре в себе си. Те биха искали да се променят, но не знаят как да го направят, защото прекалено много се страхуват. Ти трябва да притежаваш достатъчно състрадание, за да видиш това … и да не падаш в техния капан, като подкрепяш собствения им страх, който те не осъзнават. Ти трябва да го направиш вместо тях, защото си по-осъзната. Така че ти трябва да бъдеш родителят, ти трябва да бъдеш възрастната, ти трябва да бъдеш зрялата, която разбира, че всичко, което те в действителност правят, като те осъждат, е да бъдат деца, които имат гневен пристъп. И ти ще им кажеш: „Това не е уместно.” Разбираш ли?  

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти много.

Башар: Приеми нашата безусловна любов. Хубав ден.

Bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Когато съм те слушала в миналото, ти говореше за четири закона на Творението …

Башар: Да, но също така в един момент казахме, че трябва да разделим единия от тях на две, защото установихме, че при контактите си с някои цивилизации, разбирането на принципите ще е по-лесно, ако добавим малко подробности. Така че законите станаха пет.

Участник: Можеш ли да ми припомниш кой от законите разделихте на две?

Башар: Този, който добавихме, гласи: „Всичко е тук и сега”. Защото за нас идеята на „Всичко е Единство и Единството е Всичко” и на „Ти съществуваш” – тези два закона в комбинация ти позволяват да разбереш, че всичко е тук и сега. Много хора обаче не разбраха това. Ето защо ние направихме разделението. 

Участник: О кей. Бих искала да те попитам относно изборите и договореностите преди раждането. Ние избираме родителите си, нали?

Башар: Да, обикновено. Някога много категорично, друг път не толкова. Зависи от причината за избора. Някои хора могат да кажат: „Тези трябва да бъдат родителите ми, защото моята житейска тема се нуждае от този тип хора”. Друг може да каже: „Аз имам нужда да се родя в определен момент от време и това е по-важно, следователно всяка една от тези шест двойки ще ми свърши работа.”  (смях в залата)

Участник: О кей.

Башар: Така че ти винаги правиш избор, но в някои случаи той може да не бъде особено категоричен, в зависимост от житейската ти тема.

Участник: Значи ние всички избираме житейска тема. Тази тема може ли да бъде променена по време на живота?

Башар: Да, може. Това е едно от новите неща, които се случват в това време на трансформация. Вие всъщност не се налага да умрете, за да изберете една нова тема. Ако наистина си изчерпала своята тема, избери нова тема, ако желаеш.

Участник: А има ли някои споразумения, които сме сключили, които не могат да бъдат променени?

Башар: Разбира се. По-скоро можем да кажем, че няма невъзможни неща, но някои е много, много малко вероятно да промениш, защото това не е нужно. Тук говоря за доста основни неща. С други думи, твърде малко вероятно е да се откажеш от колективното споразумение, че вашата планета притежава гравитация. Разбираш ли? Не е задължително да се отказваш от това, за да промениш нещата, които са важни за теб и се нуждаят от промяна.

Участник: О кей. Друг въпрос. Когато бях дете, семейството ми често ходеше на къмпинг през уикендите и ние наистина правихме смели неща в планината. И една нощ напуснах спалния си чувал, за да отида по нужда някъде из гората и видях нещо в небето, което не можах да обясня.

Башар: Можеш ли да го опишеш?

Участник: Да. Имаше формата на диск, светеше като звезда и не се движеше като нещо, което бях виждала преди.

Башар: Колко близо до теб си представяш, че беше?

Участник: Беше доста далече.

Башар: Но си могла да видиш диска?

Участник: Да, то беше кръгло, с формата на диск, но все пак доста надалече. Първоначално се зачудих дали това е звезда, или планета, докато не видях формата и как се движеше.

Башар: И какво?

Участник: И си спомням, че се почувствах абсолютно вцепенена. Парализирах се от страх. Не помня какво се сучи след това …

Башар: Е, имала си някакви посещения.

Участник: О кей. Озовах се обратно в спалния си чувал, но не помня как.

Башар: О, дали не са те изненадали със свалени гащи? (смях в залата)

Участник: Не мисля.

Башар: Просто исках да подхвърля една метафора.

Участник: Брат ми, който е година и половина по-възрастен от мен, също описа някои събития от онази нощ …

Башар: Да, и двамата сте имали контакт.

Участник: Нещо е пълзяло върху спалния му човал. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за случилото се?

Башар: Аз току-що ти казах. И двамата сте имали срещи. И двамата сте участвали в програмата за хибридизация. Болшинството от вас нямат спомени за тези неща, защото са ви накарали да ги забравите, като една от причините е това да не травматизира вашия живот. Друга причина е, че след това темпото, с което започвате да си припомняте тези неща, служи на нас и на други същества като показател за това доколко сте готови за повече съзнателен контакт.

Участник: О кей.

Башар: Така че, добре дошла в отбора!

Участник: Благодаря. В последно време се пристрастявам да слушам разкази на хора за преживяванията им близко до смъртта. Не съм сигурна защо това толкова ме привлича.

Башар: Ами … една от причините, които усещаме от твоята енергия, е, разбирането ти за това, че има нещо повече зад това физическо преживяване, нали така?

Участник: Да.

Башар: И че докато разгръщаш съзнанието си, така наречените бариери или разделения между физическото и нефизическото започват да се разтварят. Ти започваш да виждаш тези неща повече по-скоро като един континуум, отколкото като „това, или онова”. Започваш да изграждаш една сива област между тях. И идеята е, че ти започваш да функционираш в един по-широк спектър от преживявания по отношение идеята за живота и смъртта. Защото животът и смъртта просто представляват живот и една друга версия на живота. Това е всичко. Така че ти започваш да позволяваш на тези неща да преливат едно в друго. Твоето удивление е породено от това, че искаш да се научиш как да пътуваш из тези различни сфери, които са просто други проявения на твоето съзнание. И ти се обучаваш как да правиш това, как да бъдеш по-запозната с други слоеве и нива на твоето съществуване. Защото помни, че ти се намираш в духовната сфера в този момент.  

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ти просто сънуваш, че не си. Разбираш ли? Така че ти изследваш повече себе си, своята истинска естествена среда. За да можеш да се отнасяш по-естествено към нея. И също така, за да придобиеш по-добро отношение към някои от нещата, които са ти се случили по време на срещите ти (с извънземните). Защото по време на тези срещи някои неща се случват, когато съзнанието ти и състоянието ти са леко променени, когато преживяванията ти са в други измерения. Макар че може да изглежда така, много от тези неща може да не се случват в твоята физическа реалност. Ти си леко изместена, което понякога води до преживяването, че си парализирана.

Участник: Да.

Башар: Защото ти си нещо като замръзнала в една вибрационна честота, която позволява на това твое преместване извън физическата ти реалност да настъпи, без ти да се изстреляш в някаква друга посока, което не е нужно. Парализата понякога е страничен ефект от преминаването от едно измерение в друго, защото когато не си във физическото измерение и не знаеш  как да се движиш по определен начин, ти изведнъж започваш да променяш вибрацията си спрямо една друга реалност, с която не си запозната. Ти не знаеш как да се движиш в новата реалност, което временно ти дава усещането за парализа. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: И …?

Участник: И … около 2003 г. започнах да правя ченълинг чрез неволно писане. Всъщност автоматично писане чрез клавиатура.

Башар: Добре, колко вълнуващо и колко модерно от твоя страна.

Участник: Беше много вълнуващо и също така можех да изпълнявам ролята на медиум …

Башар: И …?

Участник: След това имах кундалини отпушване, което наистина …

Башар: Чак ти свали чорапите?(смях в залата)

Участник: … Промени всичко.

Башар: Добре, събу ти чорапите, свали ти гащите, скоро ще останеш гола.

Участник: (смее се) И в един момент изпаднах в много силна депресия.

Башар: Това е добре, защото, отново: това ти е дало възможност да преформулираш  себе си. И как преодоля това?

Участник: Бих искала, но още не съм го преодоляла.

Башар: Тогава престани да го наричаш депресия. Разбери, че това е нещо естествено, което правите всички. Когато търсите отговори, които знаете, че не съществуват извън вас, вие поглеждате навътре в себе си. Това е компресия и е нещо естествено. Тъй като ти знаеш, че отговорите се намират вътре в теб. След което излизаш от това състояние като един нов човек, един буквално нов човек.

Това е нещо естествено. Когато ти го определиш по отрицателен начин, защото обществото ти казва, че това е нещо отрицателно, ти можеш да го преживееш единствено като депресия. Така че ти може да си имала несъзнателно определение, което те е накарало да имаш депресивно преживяване, вместо естествената компресия, която ти позволява да се изстреляш в един момент по-бързо, защото разбираш, че не си направила нищо погрешно, а си отишла там, където са отговорите – вътре в теб! И в това няма нищо лошо.

Участник: Това, което ме обърква, е, че след отприщването на кундалини енергията ми трябваха две години да се балансирам отново, след което открих, че вече не мога да служа за медиум и да изпълнявам това автоматично писане и не зная защо.

Башар: Хей, ти преминаваш през различни цикли. Ти правиш определени неща, след което се свиваш като в пъшкул, след което се появяваш като различен човек, който може да прави други неща. Целта не е да правиш едни и същи неща отново и отново. Става въпрос за това да се развиваш и променяш, и да се изявяваш по различни начини. Трябва да вярваш, че това е твоят път.

Участник: Харесвам аналогията с пъшкула, защото докато карах насам от Феникс, имаше толкова много пеперуди, които се блъскаха в колата.

Башар: Какъв синхрон. Те са се опитвали да привлекат вниманието ти и да го насочат към знаците, които получаваш, вместо да ги пренебрегваш.

Участник: О кей.

Башар: Така че ние току-що ти показахме синхронността на този символ. Това е, в което се превръщаш. Но ако продължаваш да го пренебрегваш, ще продължиш да се блъскаш в предното стъкло.

Участник: Аз се вълнувам от тази нова фаза в своя живот.

Башар: Чудесно, това е правилният дух!

Участник: Синовете ми вече са порастнали. По-малкият напуска дома ми през август. И това ще бъде нова фаза в моя живот. През август аз ставам на 50.

Башар: Поздравления! От наша гледна точка ти си все още сукалче.

Участник: (смее се) Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Аз ще придърпам нагоре гащите си и ще се кача на сцената.

Башар: Добре.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден и на теб.

Участник: (хлипайки ) Много съм благодарна, че съм тук и че мога да почувствам енергията ти.

Башар: И ние също, че можем да почувстваме твоята енергия.

Участник: Преживях смърт в семейството си, което ми се отрази много тежко.

Башар: Добре. И …?

Участник: И преглеждайки това, което зная, предимно от твоите учения, разбирам, че не мога да видя цялата картина. Аз повдигнах този въпрос пред теб преди, но все още настоявам, защото бих искала да преодолея това …

Башар: Добре, но отново: няма нищо лошо в това да тъгуваш, ако желаеш. Независимо от това, човекът е все още жив. Той е просто в различно състояние. Така че понякога, когато хората решат да умрат преди другите, това, което правят, е, че те подмамват към повече разбиране на твоята духовна същност. Защото сега вниманието ти е насочено към него, ти се опитваш да го достигнеш. Така че, в определен смисъл, той те подмамва към по-голямо разбиране на това ниво и към по-добро разбиране на самата себе си, в духовен смисъл. Така че ти все още имаш взаимоотношение, все още водиш диалог. Можеш спокойно да тъгуваш, но мога да ти кажа, че колкото повече позволяваш на случилото се да не се превръща задължително в една тъжна реалност, толкова по-лесно ще бъде за теб да чуеш какво той ти казва. И първото нещо е (медиумът слага ръцете си като рупор и повишава глас) „Аз съм все още тук!” 

Участник: …

Башар: Така че всичко е наред, не е нужно да бързаш, но той ти помага и колкото по-бързо разбереш, че все още си във връзка с него, толкова по-скоро ще можеш да го чуеш по-лесно. И тогава той ще може да ти каже спокойно: „Аз съм все още тук, ние можем все още да разговаряме, можем все още да бъдем заедно.” Нали така?

Участник: Да. Но …

Башар: Сега, един момент …  Това може да ти помогне и това предложение идва от него. Готова ли си?

Участник: Напълно.

Башар: Бих искал да претендираш, че знаеш, какво е усещането да си мъртва.

Участник: О, аз не мисля, че това е трудната част.

Башар: Добре, тогава почувствай, че сега си на неговото място, в духовната сфера, докато той е този, който се намира все още във физическия живот. 

Участник: Това е много добър момент.

Башар: Да, благодаря ти. Понякога имам такива попадения. (смях в залата)

Участник: Така както стоя тук и поглеждам натам, разбира се, това е моята реалност, но нещата можеха да бъдат различни, само ако той (разплаква се) …

Башар: Всичко е наред, всичко ще се нареди по един или друг начин. Всеки човек е вечен и безкраен, и разполага с вси-и-ичкото време в Творението, защото времето не съществува. Не е задължително всичко да се случи само в един живот. 

Участник: Ето още една връзка към това, което не разбирам. Ето какво си записах от казаното от теб днес. Нищо не може да влезе в моя кадър … когато ти даде примера за отделните кадри на филмовата лента.

Башар: Да, ти съществуваш, но можеш да имаш различни преживявания на своето съществуване.

Участник: Какво означава това?

Башар: Означава, че можеш да променяш начина, по който преживяваш съществуването, но не можеш да промениш факта, че съществуваш. Така че това, което съществува, винаги съществува, защото това е фундаменталното свойство на нещата – съществуването. Не можеш да станеш несъществуваща. В несъществуването няма място за нещата, които съществуват, защото несъществуването вече е препълнено с всички неща, които никога не съществуват. И всъщност, по определение, несъществуването не съществува. 

Участник: Приемам това.

Башар: Тогава, всеки който променя формата си, както когато например преминава от физическата реалност в нефизическата, все още съществува. Просто преживява съществуването си по различен начин. 

Участник: Но това краят на пътя ли е за него като физическо съществуване?

Башар: Не задържително.

Участник: Той би ли се въплътил в ново тяло?

Башар: Той би могъл, но отново: ти говориш в линеен план. Ти описваш преживяване, което той има, но това не е механично случващото се, защото всичко (вече) съществува едновременно. Ти обаче можеш да си създадеш преживяване, все едно че имаш един (физически) живот, след който отиваш в духовната сфера, след това имаш друг (физически) живот, отиваш в духовната сфера, имаш друг (физически) живот и т.н. Това обаче е начинът, по който ти възприемаш структурата, докато фактът е, че всички тези животи съществуват едновременно. Това е, което е вярно като структура, но ти можеш да ги преживяваш линейно, ако пожелаеш. Ако се върнем към аналогията с филмовата лента, ако си човекът зад прожекционния апарат, ти можеш да държиш в ръце филмовата лента с всички кадри едновременно. Или можеш  да заредиш лентата в прожекционния апарат и да гледаш кадрите един след друг. Фактът, че ти можеш да ги преживяваш един след друг поотделно като филм, не изключва факта, че филмът с всичките кадри съществува, преди да го сложиш в прожекционния апарат.

Участник: Освен това, че в моята реалност всеки кадър е един застинал кадър, а не жив кадър.

Башар: Точно така, но там е въпросът. Ти го правиш жив, като прожектираш съзнанието си през застиналите кадри, така както светлината на прожектора преминава през кадрите на филмовата лента. Всеки кадър е просто част от структурата. Животът не възниква, докато не си позволиш да прожектираш светлина (съзнането си) през серия от кадри. Това е, което създава времето, промяната, пространството. Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Но структурата си остава там. Самата структура не притежава никакви преживявания.

Участник: Защо получавам усещането за ограничение, когато …

Башар: Защото така го определяш и по такъв начин го разглеждаш. По един ограничен начин. Трябва да разшириш определението си и да го превърнеш в нещо по-малко ограничено.

Участник: Личността ми ли е тази, която настоява, че аз се нуждая от нещо повече от това въплъщение и от това, че то ще свърши и толкова. И че като съм част от Свръхдушата, това ме прави нещо по-незначимо?

Башар: Защо това да си част от Свръхдушата трябва да те прави нещо по-незначимо? Разбирам какво искаш да кажеш. Ти отново разглеждаш това по един ограничаващ начин. Идеята не е, че ти се сливаш със Свърхушата и губиш своята индивидуална идентичност. Идеята е, че ти си Свръхдушата, от тази гледна точка. Когато имаш тази идея за сливане с Бог, не става дума за това, че твоята индивидуална личност се губи в по-величествената идея за Бога. Идеята е, че когато това преживяване се случи, ти си единственото нещо, което остава! Ти имаш всички преживявания от твоята гледна точка. Така че ти си Бог. Това е всичко, което остава на това ниво. Ти не губиш това, което си. Ти само ставаш нещо по-голямо. Но ти си оставаш все ти. Ти продържаваш да мислиш за себе си, както винаги, имайки това преживяване като Бог или като Свъхдушата, или като Душа, или като физическо същество. Всичко все още се случва от твоята гледна точка. Ти никога не губиш себе си в каквото и да е. Това помага ли ти?

Участник: …

Башар: Или само те обърква?

Участник: Не че ме обърква, но ми отнема толкова … Свръхдушата е комбинация от души като моята …

Башар: Да, в определен смисъл, това е нейното преживяване. Тя преживява всички животи, които представлява едновременно, всички Души, които представлява едновременно.

Участник: Тогава всяка душа е единствена сама за себе си?

Башар: Всяка Душа, по определение, е компонент на Свръхдушата, но всяка Душа може да преживява себе си като Свръхдуша, да. Тя е едновременно и двете. Не става дума за „това или онова”, а за „това И онова”. Това е нещо, наречено в древността Мрежата на Индра (Indra’s net) *. Имаме една огърлица от перли, където всяка отделна перла съдържа отражение на всяка от останалите перли. Затова можеш да вземеш само една от перлите и да получиш информация за цялата огърлица. Защото всички перли се отразяват една в друга. Това помага ли ти?

*) Индра – ведически бог. Indra’s net (мрежата на Индра), също  Indra’s jewels (скъпоценните камъни на Индра), или  Indra’s perls  (перлите на Индра) e метафора в будистката философия, илюстрираща понятието за празнота https://en.wikipedia.org/wiki/Indra%27s_net  – Бел. прев.

Участник: Да.

Башар: Добре тогава, благодаря ти, перличке!

Участник: Аз ти благодаря. И така, преди да оставя тази тема настрана, искам още малко да поговорим за моя роднина, който почина.

Башар: Да, но един момент. Идеята на това, което ти предложихме, е едно позволение, една техника, която много от вас може да използвате в случай на смърт на близък до вас човек. Разменете местата си. Представете си, че те са все още живи, а вие сте тази/този, който е умрял. Вие сте в духовната сфера, виждате го и започвате да се свързвате с него от това ниво, като се идентифицирате с това, което той преживява, и започвате да сливате в едно двете възприятия по начин, който ще ви позволи да се почувствате повече свързани, като вземете неговото/нейното място, в определен смисъл, и позволите той/тя да заеме вашето, вместо да е обратно.  

Участник: Аз ще преживея това у дома, когато остана в тишината сама със себе си.

Башар: Добре.

Участник: Бих искала все пак да кажа следното. Разбира се, това ще бъде от една ограничена гледна точка. 

Башар: Добре, няма значение.

Участник: Ако бях на неговото място, в точно този момент сега аз бих се почувствала много облекчена и бих видяла нещата много по-малки, отколкото ни изглеждат, когато сме живи тук.

Башар: По-малки?

Участник: Искам да кажа по-незначителни, маловажни.

Башар: Правилно.

Участник: И аз просто ще си стоя там и ще кажа …

Башар: Не, ти няма просто така да си стоиш, ти ще имаш да правиш различни неща. Духовете просто не висят така в бездействие и не си казват: „Е, сега само ще трябва да чакам те да се свържат с мен.” (смях в залата) Те имат свой живот, имат все още какво да научат, какво да изследват. Те могат да ти бъдат на разположение, когато имаш нужда от тях, защото могат да те чуят по-добре, отколкото ти тях. Те ще знаят кога ти имаш нужда от тях. Това не означава, че те просто висят там и те чакат.

Участник: О, аз зная, че те са заети със своите неща. Зная това. Разбирам, че те имат своя собствена реалност. Когато обаче помисля за това, че докато са били живи, те са направили лоши неща … Как могат да поправят това сега?

Башар: Те да поправят?

Участник: Да, защото те са тези, които са направили нещо лошо.

Башар: О, те ще преминат през нещо, което обикновено се нарича „преглед на изминалия живот” и ще се поучат от грешките си. Това обаче не е осъждане на стореното, а възможност за извличане на поука, за да се променят, за да научат нещо.

Участник: Но това няма да повлияе на пораженията, които са направили тук.

Башар: Не, това зависи от теб.

Участник: Не става въпрос за мен, а за две момичета …

Башар: Тогава това зависи от тях и може би ти трябва да им помогнеш да разберат.

Участник: Имаш предвид, че те трябва да простят и просто да продължат напред?

Башар: Те могат да направят това, ако пожелаят. Не трябва да се задълбават в тази идея.

Участник: Какво ще кажеш за идеята за прескачане в различни времеви линии и … зная, че само си въобразявам, но това също би могло да свърши работа.

Башар: Да, и ти можеш да прескачаш през различни времеви линии колкото си искаш, но няма да можеш да избегнеш един процес, който е необходим. Защото смисълът е в процеса. Така че ти можеш да сведеш процеса до минималното възможно време, необходимо за трансформацията, по начин, който ти позволява да оцениш крайния резултат, но не можеш да съкращаваш повече от това.

Участник: Да, разбирам.

Башар: След като се отървеш от възможно най-много отрицателни убеждения, ти ще съкратиш всеки един процес до абсолютно необходимия минимум. И това ще бъде нещо приятно, на което все пак ще можеш да се насладиш. Нали така?

Участник: Да, и като те слушам, си мисля как ще постъпя с момичетата, ако се очертае възможност да им помогна.

Башар: Добре. Едно от първите неща, които можеш да им обясниш, ако могат да го възприемат, е, че никой никога дълбоко в себе си не желае да нанесе вреда на някой друг. Човек може да се опитва да прави нещо от любов, но никой да не го е научил как да го изразява в съответствие с природата на любовта. И човекът може да се опитва да го изрази и в същото време да нанася вреда. Така че първото нещо, което трябва да бъде разбрано, е, че той не е знаел какво прави. Защото не е имал средствата да го изрази по любвеобилен начин. Разбираш ли?

Участник: Да, да, благодаря ти, но имам още въпроси.

Башар: Не сега, в момента нямаш.

Участник: Добре, благодаря ти много. Бих искала също така да благодаря и на Уила.

Башар: Добре, един момент … …

Уила: (гласът на медиума се променя) И за какво би искала да ми благодариш?

Участник: О, боже мой! Здравей.

Уила: Здравей, добър ден.

Участник: Това е един прекрасен ден, след като мога да разговарям с теб.

Уила: Добре. Какво имаш наум?

Участник: О, ти си толкова прекрасна.

Уила: Просто искаше да ми кажеш „здравей”?

Участник: Аз, аз … преди няколко дни се разхождах в моята гора, бях изпълнена с емоции и започнах да разговарям с теб и някак чух как ми отговаряш. Не зная дали го направи наистина, но това бе …

Уила: Това може да е било моето ехо. Може би, защото съзнанието ми е толкова свързано с дърветата, че ние можем да се свържем заедно по много различни начини. Аз получавам информацията, която имам нужда да получа, а ти получаваш това, което имаш нужда да получиш. 

Участник: Това е прекрасно.

Уила: Да, така е, това е част от тази свързаност. Башар ще говори за това в едно от следващите предавания, наречено „Социалната мрежа на природата”.

Участник: Хм-м.

Уила: Това, че си се разхождала из гората, е добре, защото когато се стремиш към звездите, винаги трябва да си стъпила здраво с двата крака на земята, за да не се изгубиш.

Участник: Това е добър съвет.

Уила: Благодаря ти за това, че пожела да ми кажеш „здравей”, защото това ми дава възможност да кажа нещо, което искам да споделя от известно време.  

Участник: О, разбира се, моля, кажи.

Уила: Благодаря ти за възможността. Има хора на вашата планета, които се опитват да ме изобразяват така, както изглеждам. И макар че съм била описвана с нещо, което бихте нарекли лице на фея, това е просто условно описание. Аз не съм фея. Аз съм хибрид, аз нямам заострени уши! Така че моля, може да ме рисувате по този начин, но това не съм аз. 

Участник: Хм.

Уила: Така че благодаря ти за възможността да напомня на хората каква съм и каква наистина не съм.

Участник: Мога да кажа, че ти си красива, без да съм те виждала.

Уила: Благодаря ти. Ако можеше да ме видиш, може би щях да съм се изчервила, но вероятно не съм. Благодаря ти за възможността да ви поговора и ти желая хубав ден, бисквитке.

Участник: Хубав ден, благодаря ти.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Тъй като темата се отнася до огледалото, чудила съм се защо като човеци можем да виждаме своите крака, ръце, но когато стане върос за лицето, можем да видим само част от носа си, а останалото се вижда само в огледалото.

Башар: Защото имате нужда да видите себе си през чужди очи. Защото всеки друг е за вас едно отражение, ако знаете как да гледате на него. Така че когато гледате в огледалото, това ви напомня, че всеки човек, когото погледнете по някакъв начин, е едно ваше огледално отражение и ви носи повече разбиране за самите себе си. Ето защо.

Участник: Значи когато погледна в огледалото, аз всъщност виждам това, което виждам у другите хора?

Башар: Аз казвам, че когато гледаш другите хора, ти виждаш себе си в друга форма.

Участник: А когато гледам в огледалото, какво виждам?

Башар: Виждаш възможност да решиш дали се намираш в състояние, което предпочиташ, или не. И всъщност, е, това е малко езотерично за много от вас, но аз ще го кажа при всички случаи. Това не се случва винаги, но вие всъщност виждате една успоредна реалност, която е толкова идентична, че вие я приемате за свое отражение. Защото този/тази, който/която виждате, прави същото нещо, по същото време. Това в действителност представлява огледалото. То не само отразява към вас вашата реалност, но всъщност притежава друг компонент, при което друга информация и светлина достига до вас от успоредна реалност, която е почти идентична на вашата, за да може да разберете какво се сучва. С разгръщането на вашите сетива, ще започнете да виждате това все по ясно. И има начин да използвате това и да започнете да комуникирате с това успоредно ваше аз в огледалото, по много различни начини, които са доста интересни. Сега няма да се впускаме в повече подробности, но ви правим този малък намек, че това в действителност, освен че е отражение, е едно друго същество, в една успоредна реалност, което изглежда почти идентично на начина, по който изглеждате вие. С разгръщането на сетивата ви, ще започнете да възприемате това все повече и повече. Също така има начин да използвате това и да започнете да комуникирате с това успоредно аз в огледалото по много различни начини, които са доста интересни. Засега няма да се впускаме в подробности около това, но ви правим първия намек, че това в действителност е освен отражение, едно друго същество, в една успоредна реалност, което изглежда почти идентично на това, което мислите, че изглеждате вие. И то получава същото от теб. Ние ще се занимаем с това и с техниките на позволенията, които може да ви помогнат в едно друго предаване. Само исках да намекна.

Участник: Това звучи много интересно, много вълнуващо.

Башар: Да, такова е.

Участник: Нещо друго. Аз следвам своята радостна възбуда и през последните няколко години купувам дневници, тетрадки и цветни моливи, и обикновени моливи, но никога не пиша. 

Башар: Не е задължително да пишеш. Това, че купуваш тетрадки и цветни моливи, може да е вълнуващо само за себе си. Ти не трябва задължително да си тази, която ги използва. Ти може да ги купуваш за други хора, които да ги използват, ние не знаем. Ти може да си тази, която трябва да пише с тях, но ти трябва да си отговориш честно по този въпрос. Ти въздържаш ли се от това да пишеш нещо с тях?

Участник: Не зная. Когато мисля да напиша нещо …

Башар: Да? Какво се случва?

Участник: Идва ми наум историята на моя живот, това, което искам да бъда, но вместо да пиша, аз лягам на леглото си и просто си представям …

Башар: Добре, може би ти използваш закупеното като позволение, за да напишеш историята вътре в себе си? Може да не е необходимо да я пишеш на хартия. Можеш да го използваш по този начин, ако имаш наистина такова честно намерение – да го използваш само като позволение. Стига да не се въздържаш да пишеш нещо, което би могло да е вълнуващо. Трябва да си честна със себе си.

Участник: Имам ужасен почерк, това е друга причина.

Башар: Това ли е причината да не пишеш?

Участник: Смешно е, но аз си мисля, че ще бъда единствената, която ще може да разбере какво е написано.

Башар: Това лошо нещо ли е? Откъде знаеш, че след като го напишеш, даже и да си единствената, която го разбираш, това няма да засили способността ти да комуникираш по-добре със себе си? Може би никой друг няма нужда да го разбере. Кой казва, че някой друг трябва да го прочете?

Участник: Никой.

Башар: Тогава? Това ли е нещото, което те спира? Ти мислиш, че някой друг трябва да разбере написаното?

Участник: Не, но просто идеята, че бих искала някой друг да може да ме разбере …

Башар: Да, но за да може някой друг да те разбере, не трябва ли ти първо да разбереш себе си?

Участник: Да, вярно е.

Башар: Зная. Ето защо, може би ако започнеш да пишеш, и това ти помогне да разбереш себе си по-добре, вероятно тогава и другите хора ще могат да те разбират по-добре.

Участник: В това има смисъл. Другият ми въпрос … Тъй като работя с малки деца, те спят и плачат много и не само защото са гладни, или неразположени … защо се случва това, когато са малки?

Башар: Защо не ги помолиш да ти напишат отговора? Може би ще ти разкрият някои неща, които не знаят как да изрекат. Или могат да ти изрисуват чувствата си. „О, днес нещо ви е криво? Добре, това е интересно, вълнуващо. Как изглежда това да ти е криво? Нарисувайте ми изображение на това да ви е криво. Как ви изглежда това?” И когато те рисуват, изведнъж ще видиш, че повече не им е криво. Защото са изкарали кривината върху листа хартия.  Нали така?

Участник: Да. (смее се)

Башар: Ти си учителка, нали? Използвай въображението си.

Участник: Да, благодаря много.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей,  Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно DMT. Слушах те да говориш за аяуаска и DMT …

Башар: Да.

Участник: … И зная, че с помощта на тези позволения човек може да достигне по-високи нива на съзнание.

Башар: Да.

Участник: Как действа DMT, в сравнение с аяуаска?

Башар: Колкото е по-естествено, толкова е по-ефективно. Това е всичко, което ни е позволено да кажем.

Участник: Какви нива на категория плътност е възможно да бъдат достигнати?

Башар: Определено пето ниво, евентуално и шесто, особено с аяуаска. Има други неща, които могат да помогнат за възприемане на седмо и осмо, но тях ще разгледаме някой друг път. Ние само ще ви напомним, че тези преживявания имат за цел да ви научат да разпознавате съответното състояние и да го създавате сами, без задължително да ви е нужен „учителят”.

Участник: В общия случай тези преживявания полезни ли са за някого, който търси …

Башар: Те могат да бъдат, стига да не бъдат използвани като „патерица”.

Участник: Х-м.

Башар: Нали така?

Участник: Да. Бих искал да попитам относно това, което най-силно ме вълнува. Би ли набързо дефинирал какво означава да изпитваш радостна възбуда, преди да задам въпроса си?

Башар: Когато кажем силно вълнение, страстно увлечение или радостна възбуда, ние говорим за това телесно усещане, което е разпознаване на виброционната честота на твоята истинска фундаментална същност, която се появява в случай, когато си толкова ангажиран с нещо, толкова фокусиран, когато се чувстваш толкова творчески, че не можеш да помислиш за нищо друго. Това върши ли ти работа? 

Участник: Да. Какво ще стане, ако следвайки най-силната си радостна възбуда, ти натъжаваш други хора? 

Башар: Не можеш.

Участник: Защо?

Башар: Защото те трябва да изберат как да се почувстват, на основа това, което ти избираш да правиш, което може да отразява твоята истина.

Участник: Какво, ако те избират да се натъжат?

Башар: Ти можеш да им дадеш да разберат, че не би трябвало да го правят, но също така трябва да им позволиш да изберат да бъдат тъжни, ако те настояват. Ако ти знаеш, че нарочно не правиш нещо, което е извън синхрон с твоята истина, и те въпреки това избират да реагират отрицателно, ако ти наистина си честен спрямо себе си, тогава ти трябва да им предоставиш възможност да знаят, че могат да се променят, или да им предоставиш възможността да не се променят. Защото много често хората на вашата планета, когато видят някого, който изживява нещо радостно, ако имат убеждението, че това е нещо, което те не могат да направят и се страхуват да видят това убеждение в себе си, те ще започнат да отричат, че имат такова убеждение, тъй като се страхуват да го признаят. И тогава те ще проектират върху радостния човек негодуванието си от това, че той им е напомнил, че притежават способност, която не вярват, че притежават.

Участник: Това означава ли, че ако следваш своето най-силно увлечение, ти си егоист ?

Башар: Не. Разбира се, че не.

Участник: Но какво ако все пак резултатът у околните е отрицателен?

Башар: Отново: разбери дефиницията. Ако ти си честен относно същността на своето увлечение и ако това не е просто твоето безпокойство, маскирано като радостна възбуда, а отразява наистина това, което си, тогава това, което правиш, в определен смисъл, е в твой личен интерес, но не и проява на егоизъм. Защото това да си верен на себе си, е най-безкористното нещо, което можеш да направиш спрямо някого другиго, защото тогава другият ще може да разбере ти кой си и дали решава да има взаимоотношение с този, който си в действителност. Ако другото лице избере да почувства, че отражението на твоята истина е нещо, което не може да понесе, това е негов избор. Ти обаче трябва да си наясно вътре в себе си, че си в синхрон със себе си по отношение на това, което избираш да правиш, и че то наистина отразява твоята същинска вибрационна същност, твоето страстно увлечение, твоята радостна възбуда, твоята истина. Защото ако не си верен на себе си, как би могъл въобще да помогнеш някому? Нали така?

Участник: …

Башар: Как можеш да бъдеш в услуга на другите, ако на първо място не си в услуга на себе си? Ако не си верен на себе си, не можеш да помогнеш никому. Също така бих подчертал идеята, че доста често хората на вашата планета имат погрешната идея за това какво означава да служиш на себе си. Когато служиш на другите, ти служиш на себе си. Така че ако разбереш връзката между двете и бъдеш верен на себе си, и действаш като пример за другите, за това какво те биха могли да изберат да преживеят за себе си, ти служиш на тях, като бъдеш себе си.

Участник: Да, разбирам това, но даже ако въпреки това, те все пак избират да се почувстваш неприятно …

Башар: Какво ще направиш? Ще ги принудиш да се променят?

Участник: Не, но това все пак означава, че ти им оказваш отрицателно влияние.

Башар: Не, не е вярно. Това означава, че те избират да повлияят на себе си по такъв начин. 

Участник: Но след като ти извършваш действия, които …

Башар: Но те са те привлекли в своя живот, не са ли го сторили?

Участник: А-а-а…

Башар: Не са ли? Това не е ли нещо съвместно сътворено?

Участник: Не разбирам какво казваш.

Башар: Това не е едностранен процес. Ако те са привлекли в своя живот някого, който изживява своята истина, то някаква част от тях е искала да види това. Не е ли така?

Участник: …

Башар: Искала е да преживее това. В противен случай нямаше да те привлекат към себе си. Даже нямаше да те познават. Никога не биха те срещнали. И макар че могат да отрекат, че искат да видят някого, който преживява своята истина, на по-високо ниво единствената причина да присъстваш въобще в техния живот, е, че някаква част от тях е искала да види някого, който преживява своята истина. И с течение на времето те може да си припомнят, че и те могат да постъпят така, не че трябва задължително да го наравят в момента, когато общуват с теб. 

Участник: …

Башар: Ето че това служи даже на някаква тяхна цел. Няма случайни неща! Всичко е една оркестрация. Те могат да отричат в началото, но то си остава оркестрация. Ти не можеш да бъдеш там без причина. Ти не можеш да контактуваш с някого без причина от негова страна. Той създава съвместно с теб преживяването, оркестрацията. Всеки от вас не извлича задължително едно и също нещо от това, но то това си остава съвместна оркестрация, съвместно съзидание и винаги служи за някаква цел на всеки от участниците. Така че ти не принуждаваш никого, ако просто си себе си, докато те са привлекли човек като теб в своята реалност. Нека сами се оправят с това. Нали така? 

Участник: Да, съгласен съм. Само един друг въпрос, от любопитство.

Башар: Да?

Участник: Какво се случва след физическия живот на тази планета?

Башар: Може да имаш преживяване на друг живот, можеш да посетиш други измерения, можеш да се родиш на друга планета, каквото си представиш.

Участник: А ти къде се намираш?

Башар: Тук, в различно състояние. Спомни си, че всичко е тук. Може да изглежда, че е някъде другаде, но това е само привидно, поради различното ниво на вибрации. Ще ти го кажа по следния начин, като използвам старата аналогия с вашата телевизия. Ти гледаш една програма, която е на определена честота. Това е определено преживяване, нали така?

Участник: Да.

Башар: Сменяш канала и гледаш друга програма. Напълно различна реалност. А телевизорът си остава същият, нали?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ето, виждаш ли. Всичко е в един и същ телевизор. Всичко се случва тук и сега, но на различни честоти. Така че когато действаш на определена честота на нефизична реалност, изглежда че си напълно някъде другаде. В същото време ти си точно тук, но на друга честота.

Участник: Духовете могат ли да комуникират един с друг?

Башар: Разбира се, че могат – по-лесно отколкото ти комуникираш, защото го правят телепатично. Там няма нужда от думи. Те просто знаят. Те просто предават и приемат. 

Участник: Те притежават ли емоции?

Башар: Да, но не по същия начин, както ти. Това при тях е просто една по-голяма идея, едно по-различно проявление. Ще разбреш, когато пристигнеш там. Най-близката аналогия е, ако например сънуваш нещо и сънят ти е много реален, осезателен, и ти се събудиш сутринта и си кажеш: „О, това изглеждаше толкова реално, но ето че съм буден и това е този, който съм наистина”. Това е нещо подобно. Като умреш, си казваш: „О, колкото и реален да ми е изглеждал физическият живот, той е бил един сън. Ето кой съм в действителност.” Така че сравнението е сполучливо. Така както можеш да бъдеш много различен в един сън, но той ти изглежда толкова реален и като се събудиш, си казваш: „Е, това вече съм си истинският аз”, промяната е подобна, при което физическият живот ти изглежда като сън и някак избледнява, и ти вече се събуждаш като истинския си аз и си казваш: „О, аз си спомням, ето кой съм в действителност.” Така че чувството е подобно, след което ти започваш да правиш това, което си представяш, че искаш да правиш, така както правиш във физическия живот. На онова ниво обаче имаш достъп до повече неща, защото не си толкова обвързан с понятията за пространство и време, защото вече не действаш в тази конкретна „сънова” референтна схема, а в друга, която е по-разгърната, по определение.    

Участник: Преживяването на приемственост на събитията едно след друго същото ли е, както във физичния свят?

Башар: Може да бъде, но въпросът е, че това не е задължително. Ти можеш да си създадеш едно много продължително във времето преживяване, но можеш да променяш нещата моментално. Това е, защото в нефизичната реалност нямаш същия лаг във време-пространството. Ако искаш да си представиш една нефизична реалност, в която пред теб има една огромна къща, тя моментално ще се появи. И ти ще можеш да взаимодействаш с нея толкова осезаемо, колкото с един обект във физичната реалност. Обаче щом си помислиш, че искаш нещо друго и си представиш нещо друго, няма да има никакъв лаг във времето – просто „бум” и другото нещо се появява, или ти се оказваш някъде другаде.  

Участник: Тогава какво ни пречи да проявяваме по този начин във физическата реалност?

Башар: Идеята, че се намирате във времева рамка. Идеята, че е нужно време, за да направите нещо. Идеята, че желаете да преживявате процеса на промяна. Между другото, вие ставате все по-бързи и по-бързи. Колкото повече осъзнавате кои сте и повишавате вибрацията си все по-близо до тази на нефизичната реалност, вие ще преживяване проявления все по-бързо. Целият смисъл на физичната реалност и на това да действате в една пространствено-времева рамка обаче е, да преживявате нещата по по-бавен начин, за да вкусите процеса и преживяването на творението и на промяната, което преживяване е валидно само за себе си. Не е възможно да имате такова преживяване по същия начин в духовната сфера. Всичко това е валидно, просто има различни начини на правене на нещата.  

Участник: …

Башар: Дали охлювът в действителност мисли, че се движи бавно? Не. Сам за себе си, той се движи съвършено. Но такава е природата на охлюва – да има охлювно преживяване. Той няма преживяването на бегач на дълги разстояния. Той има преживяване на охлюв, което означава да се движиш малко по-бавно от болшинството форми на живот на земята, но в това няма нищо лошо, това е неговият начин на живот. Така че да имаш физическо преживяване, означава да усещаш пространството и времето. Това е смисълът – да имаш време да оцениш нещата, време да се насладиш на нещата, да се учиш, развиваш, променяш, да откриваш себе си от нова гледна точка. Ако съществувахте само в състояние без време, нищо нямаше да се променя и вие нямаше да се развивате. Така че вие създавате тази идея, вие налагате тази идея за процес, за промяна, за време и за пространство на съзнанието си. Това е начинът, по който вие рисувате върху своето платно. Това обогатява вашето преживяване на себе си, да имате тези цветове върху своята палитра, вместо само един цвят. Намираш ли смисъл в това?  

Участник: Да, благодаря ти. Имам само още един въпрос. Какво ще се случи, ако всички възприемат принципите, които ти проповядваш?

Башар: Тогава вие ще живеете както живеем ние в нашия свят. Ще живеете в идеален синхрон.

Участник: Дали това е върховното …

Башар: Не, не е върховно. Има много други светове и много други преживявания, но най-общо казано, вие ще имате повече от нашите преживявания, животът ви ще протича в идеален синхрон. Всичко ще се случва в идеалния момент.

Участник: И какво ще стане, ако …

Башар: Ти май каза, че това ще е последният ти въпрос. О, това е коварната част втора на въпроса ти? Добре.

Участник: Да, втората част. Да кажем, че всеки следва своята най-силна радостна възбуда и двама души правят това, но влизат в противоречие един с друг.

Башар: Не може да се случи. Ти имаш неправилно определение за радостна възбуда! Те не могат да си противоречат, защото да противоречиш, не влиза в определението за радостна възбуда! Погледни една картина-пъзел. Всяко парче от пъзела има определена форма. Нали така? Но те всички прилягат едно към друго. Така че когато ти си в истинската си форма, ти автоматично прилягаш към формата на всеки друг, който заема истинската си форма. Не можеш да притежаваш противоречива форма, когато си верен на себе си. Така че когато кажеш: „Какво ще стане, ако следвам своята радостна възбуда, но може да имам противоречиво преживяване”. Не можеш да имаш такова! Ти имаш друго определение, което не отговаря на това на радостната възбуда, което предполага напълно различно преживяване. Това помага ли ти?

Участник: Да. Благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е относно духовните водачи.

Башар: Да.

Участник: Кога те ни се представят?

Башар: Кога?

Участник: Точно така.

Башар: Ами повечето водачи остават относително дискретни. Понякога узнаваш повече за тях, понякога – не. Задачата на повечето водачи е да те накарат да станеш най-добрият водач на самия себе си, така че те обикновено остават на заден план. Обикновено те използват това, което е под носа ти, за да ти предадат някакво послание. Те ще ти го поднесат най-често чрез някаква синхронност. Защото тяхната задача е да ти предложат нещо, не да ти кажат какво да правиш. 

Участник: Имах преживяване, когато гледах един филм по ю-тюб и почувствах като че ли започнах да извършвам ченълинг с лицето от филма. Човекът умря и аз започнах да плача.

Башар: И какво?

Участник: И аз имах преживяване на ченълинг, разбираш ли какво имам предвид?

Башар: Добре, поздравления. И какво от това?

Участник: Каква част от това бе създадена от мен и каква част бе например споразумение на духовно ниво? Искам да разбера какво стана.

Башар: Случили са се и двете неща. Ти се опитваш да разделиш две неща, които нямат нужда да бъдат разделяни. Защо и двете да не могат да се случат едновременно?

Участник: Какво искаш да кажеш?

Башар: Ти питаш: „Това ли е, или онова?” Аз ти казвам, че може да са и двете.

Участник: …

Башар: Казвам ти, че може ти да създаваш преживяването и други да ти помагат в това, като твоите водачи, или Висшият ти разум, или други връзки, които имаш, или нещо, което идва от умрелия човек. Може да бъде комбинация от различни неща, зависи от момента. Може да бъде най-различни неща, но важното е – на кого му пука? Важна е информацията, смисълът е в преживяването. Какво значение има дали 7% се падат на Джон, 9% на мен, 12% на онзи човек ей там …? На кого му пука? Ако трябва да знаеш тези неща, тази информация ще бъде част от това, което ще получиш в това си преживяване. Най често подобна информация просто ще затрудни способността ти да имаш пълноценно преживяване.

Участник: О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Определено.

Башар: Добре. Нещо друго? О, между другото това се дължеше 100% на мен. (смях в залата)

Участник: Следващият ми въпрос е относно нумерологията.

Башар: Нумерология.

Участник: Да.

Башар: Но ти вече знаеш, че това е едно позволение.

Участник: Да.

Башар: Добре.

Участник: Ами когато разглеждаш числата, ти разглеждаш тъканта на Съществуването, нали така?

Башар: В определен смисъл. Ти разглеждаш един израз на тъканта на Съществуването, не самата тъкан.

Участник: О кей. Интересува ме например възрастта на Душата.

Башар: Възраст на Душата? Всъщност Душите нямат възраст, извън контекста, при който по една или друга причина, те могат да замръзнат в една времево пространствена рамка, за да осъществят конкретни неща. В определен смисъл, можеш да припишеш възраст на такова нещо, като преживяване на Душата.

Участник: Интересуват ме определени числа …

Башар: Да, има такива неща като разпознаване чрез числови системи, свързани с определени енергийни модели в Съществуването, които изпълняват определени функции. Но това е просто разпознаване на определени модели в съзнанието на Съществуването. Нещо като разчитането на един език. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Във всички случаи обаче това си остава едно позволение.

Участник: Защо всички нумеролози считат числата 11 и 22 като важни числа?

Башар: Някои считат 33.

Участник: Какво ще кажеш за 44, 55?

Башар: Може, но те отразяват сфери, които са отвъд вашата физическа реалност. Следователно, в определен смисъл, много от тях не са свързани с тази идея. Те задължително нямат връзка с вашата реалност.

Участник: Например ако някой има за важно число 55?

Башар: Не можеш да правиш никакви обобщения. Може да е важно, може да не е, зависи от много неща. Всеки случай трябва да се разглежда сам за себе си. Трябва да изследваш конкретния човек, за да видиш дали и защо дадено число е свързано с него. Намираш ли това за смислено?

Участник: Определено.

Башар: Това стига ли ти?

Участник: Хм-м-м. Ами… току-що ме уволниха.

Башар: О, поздравления!

Участник: Благодаря ти.

Башар: Добре, защо сътвори това за себе си? Това какво ще ти позволи да правиш?

Участник: Да следвам своята радостна възбуда.

Башар: Добре, поздравления! Имаш ли определен израз на своята радостна възбуда в момента?

Участник: Абсолютно!

Башар: И за какво става дума?

Участник: Хип хоп.

Башар: Хип хоп.

Участник: Да.

Башар: Ти ще се превърнеш в кенгуру? (смях в залата)

Участник: Да.

Башар: Добре. И забавляваш ли се?

Участник: Да.

Башар: Използваш ли възможността да откриеш какви твои убеждения може да породят съпротива спрямо идеята това твое радостно вълнение да ти осигури това, от което се нуждаеш?

Участник: Ами …

Башар: Това означава „да”, или „не”?

Участник: Можеш ли да повториш въпроса?

Башар: Мога. Използваш ли възможността, след като са те уволнили, да си сигурен, че независимо какви са убежденията ти, които могат …

Участник: Да, да, да, 100%.

Башар: Добре, благодаря ти. Тогава, какво друго има за казване?

Участник: Получих последната си заплата вчера.

Башар: Добре, но ти разполагаш с други форми на изобилие, които се появяват сега.

Участник: Зная това. Аз гледам твоите видеозаписи от две години насам.

Башар: Ти го знаеш, или мислиш, че го знаеш?

Участник: Мисля, че го знам, разбира се.

Башар: Както сме казали, знаенето е синонимно на поведение. Ако наистина знаеш нещо, не го мислиш, не се чудиш дали му вярваш, ти просто го правиш. То е в поведението ти. Ако не е в поведението ти, ти не го знаеш.

Участник: О, аз го правя сега.

Башар: Добре. Щом го правиш сега, значи го знаеш.

Участник: О кей.

Башар: Тогава продължавай да го правиш.

Участник: Без да се тревожа, просто да правя това, което трябва да правя, и удоволствието ще …

Башар: Каквато форма на изобилие е нужна, за да те подкрепи да продължиш да следваш своята радостна възбуда, тя ще се появи, ако вярваш, че нещата стават по този начин, ако знаеш, че те стават по този начин. Не е нужно това да бъде под формата на пари. Ако трябва да е в пари, ще е в пари, ако трябва да е подарък, ще е подарък, ако трябва да е синхронност, ще бъде синхронност. На кого му пука каква е формата, след като те подкрепя по начин, който ти позволява да продължиш да правиш това, което обичаш да правиш!

Участник: Значи пълно абстрахиране от това да трябва да плащаш наем, или …

Башар: Да, защото всичко се свежда до това дали вярваш на начина, по който се разгръща животът ти, или не вярваш. Дали вярваш, че машината работи, или не вярваш.

Участник: Да, абсолютно.

Башар: Ето, виждаш ли? Тогава защо да се тревожиш? Защо да обръщаш внимание на нещо, което предпочиташ да не правиш, което не отговаря на енергията, която предпочиташ?

Участник: Да, просто исках да получа потвърждение.

Башар: Ето, получил си го.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Тогава можеш да си тръгнеш с хип хоп.

Участник: Благодаря ти.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Повечето въпроси, които имах, вече получиха отговори.

Башар: Това е синхронност в действие.

Участник: Удивително, даже и това, че исках да разговарям с Уила и да я попитам как изглежда, така че това бе също много синхронно.

Башар: Тя изглежда малко като финландка, висока около 1,5 м., има червеникава коса, която е с цвят и дебелина подобни на козината на лисица. Очите и са малко по-големи от нормалните, с жълто-златни ириси. Тя е фина и донякъде наподобява на фея, макар че както тя подчерта, не е фея, защото няма заострени уши. Тя е много жива, активна, много спонтанна, понякога много лукава. Това е Уила.

Участник: Колко красиво!

Башар: Да, така е и тя е такава.

Участник: Благодаря ти. И така, аз прекарах една чудесна седмица в Седона.

Башар: Добре, и …?

Участник: И енергията там е много красива и силна. Исках да попитам за това, защото докато бях там, доста неща ми се видяха увеличени.

Башар: Такива са нещата там. Това е едно усилващо енергийно завихряне. То засилва всичко, което носиш със себе си.

Участник: Точно така, и след моите първи три дни там, аз вече исках да си тръгна веднага, след което …

Башар: Да, спомняш ли си, когато ви казах какво би се случило, ако сте изложени на влиянието на нашата вибрация? Че това може да извади на показ неща във вас, които се нуждаят от асимилиране?

Участник: Да.

Башар: Завихрянето на Седона причинява нещо подобно, не задължително в степента, която би причинило физическото ни присъствие, но това е една от причините нашият кораб да бъде над Седона. Ние сме свързани с това завихряне, защото това е енергията, която ви тренира да се справяте с тези неща, като ги вади на повърхността и ги преувеличава, за да не може да ги пренебрегвате и да трябва да се справяте с тях. В противен случай трябва да напуснете това място. 

Участник: Аз съм щастлива, че това се случи с мен.

Башар: И ние също.

Участник: И тогава нещата някак придобиха парадоксален поврат …

Башар: О, колко вълнуващо!

Участник: … И се случиха някои от най-удивителните неща в живота ми. Усетих, че политам като птичка и когато се осъзнах, се почувствах по-благословена от всякога, толкова свързана с планините, с дърветата.

Башар: Да, защото ти си. Вие всички сте един свят, една природа. Даже при вашето индивидуализирано проявление, вие всички сте една природа. Ние ще разискваме това в едно следващо предаване, наречено „Социалната мрежа на природата”, за да ви помогнем да се свържете по-надълбоко с идеята за връзка и общуване с всички аспекти на природата.

Участник: Ъ-хъ. Почувствах, че, в определен смисъл, Седона някак се смалява, защото аз изведнъж станах приятел с всичко там и се срещнах с един от моите най-добри учители и …

Башар: Да, когато наистина позволиш на синхронността да се разгърне в твоя живот, без всякакво усилие, животът ти наистина става толкова магически. Попадаш точно там, където трябва да бъдеш, точно когато трябва да бъдеш там, като общуваш точно с хората, с които трябва да общуваш, точно така както трябва да общуваш и всичко просто започва да се разгръща по магически начин. Това не е просто пожелателно мислене. Това е начинът, по който са устроени нещата. Защото всички неща са свързани. И когато позволиш на синхронността да преобладава, тя ти показва, че това е така, защото синхронността е вашият линейно-пространствен начин за демонстриране, че всичко е Едно. Всички неща са просто различни отражения на едно и също нещо. Това е същността на синхронността. Тя обаче трябва да се прояви до известна степен по пространствено-времеви начин. Проявленията й обаче могат да се ускорят до невероятни пропорции и нещата просто да станат магически. Ти знаеш какво ти трябва и то е пред теб.

Участник: Да.

Башар: Отново: не става дума за това, което искаш. Ти знаеш какво ти трябва и то се появява. И това, което искаш, и това, което ти трябва, започват да стават синонимни. Ти преставаш да ги разграничаваш, защото не действаш от позициите на егото си, а от позициите на своето осъзнаване. Всичко се превръща в един неспирен акт и преживяване на даване и получаване, на даване и получаване, на даване и получаване. Изпращане и получаване, изпращане и получаване. Отразяване, отразяване, отразяване, непрекъснато. Разбирам, че мнозина от вас са ни чували да описваме как синхронността се проявява в нашия свят, но аз съм тук, за да ви кажа, че вие нямате никаква представа какво представлява нашият свят. Той е толкова отвъд вашето въображение, че за вас ще бъде просто нещо напълно изумително. За нас обаче това е нещо естествено. Ние просто се носим в един сън, наистина се носим в един сън. Това важи и за вас, но сега вие едва се пробуждате по отношение на този факт. Обаче все повече синхрон и синхронности ще ви покажат това. Нали така?

Участник: Да!

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря.

Ейприл: Мисля, че вече настъпи моментът.

Башар: Време за вашата холотопна медитация?

Ейприл: Точно така.

Башар: Тогава може да направите кратка почивка, след което ще продължим предаването, за да можете да кристализирате и запомните позволението на холотопа, който ще ви позволи да преживеете повече отражения на огледалото.

*           *           *           *

Башар: Нека сега продължим това предаване като помолим всеки един от вас да се отпусне, да се почувства много удобно в своя стол. Освободете се от дневните си грижи. Започнете да дишате леко и свободно. И позволете си да продължавате да правите това, докато светлините ви избледняват и музиката зазвучава, и се понесете в едно сънно състояние, докато останете фокусирани в центъра на холотопа. И позволете на всички форми на светлина и цветове да влязат през очите ви, и да си проправят пътя през вашата невронна мрежа, до всички кътища на вашия мозък и на тялото ви. Позволете си също така да почувствате тази енергия като една топла ласка, която ви кара да се отпуснете, все по-надълбоко в себе си.

И като продължавате да дишате и продължавате да виждате, и да се взирате в центъра на холотопа, и във всички светлини и форми, които излизат от този център, позволете си да видите всички тях като парчета от счупено огледало, където всяко малко геометрично оформено парче отразява един аспект на вашето същество. Някои отражения може доста да си приличат, докато други може да изглеждат твърде различни. Те обаче всички са ваши отражения, отражения на съзнанието ви, отражения на вашето същество, отражения на вашия Дух, отражения на вашата Душа, отражения на вашата Свръхдуша, ваши отражения като Всичко, което е, което вижда себе си във всички отражения и преживява себе си по всички начини, които може, от всички гледни точки, чрез всички преживявания. 

Позволете си да се взрете в блестящите светлини на това огледало, във всички отражения и в цялата символика. Това е една карта на космоса и карта на вашето съзнание, и тя бележи курса през всички успоредни проявления и реалности, през всички различни модели в структурата на самото Съществуване. Вие обаче трябва да решите кой път да поемете. Позволете на състоянието си да ви води като кормило през тези води, през различните променливи на безкрайни успоредни реалности и преживявания. Безкрайни отражения обратно към вас, на всички вероятности, които са релевантни за вашите преживявания  и за житейските теми, които изследвате. Това е едно огледало, което осветява и разкрива към вас повече и повече от това, което сте. Взирайте се в него, взирайте се в своето отражение, взирайте се в множеството отражения на всички парчета в огледалото.

С всяко ново парче, с всяко ново раздробяване вие се разгръщате и разгръщате, и разгръщате, и виждате все повече блестящи отражения, все повече блестящи изображения на своето съзнание, толкова повече начини, които съзнанието има, за да изрази себе си вътре във вас, толкова повече врати, които можете да заключите, толкова повече възможности да изявите себе си по най-различни начини. Безкрайни възможности за избор, безкрайни преживявания, безкрайни възможности да бъдете. Вдишайте всички тях дълбоко, те са ваши, те са вътре във вас, това сте вие. Вие съдържате в себе си огледалото, в което отразявате обратно към себе си. Всичко е в съзнанието ви. Съзнанието е самосъзнание, съзнанието е резултат от отражението на това, че вие осъзнавате, че съществувате. Единството, хомогенното Единство, няма отражение, няма преживяване, няма самосъзнание, но в това Единство има една негова част, която познава себе си, така че Единството е всичко, и макар че Единството като единствено не познава себе си, в това Единство, във Всичко, което е, има нещо, което осъзнава себе си, което вижда отражението, което познава себе си, защото вижда другото. Без идея за другото не съществува идея за собственото аз. Следователно това отразяващо свойство на съзнанието му позволяава да изяви себе си като съзнание, като съзнание, като самосъзнание, поради тази дихотомия, поради това отражение.Това е съзнанието. Така че позволете си да почувствате това все повече и повече, и повече, когато можете да видите отраженията на своето същество, да вървите през живота, гледайки лицата и очите, и Душите на всички същества около вас, които срещате, докато навлизат в живота ви, докато се взирате в тях даже и само за миг. Те са отражения, които минават покрай вас, докато вие оставате в центъра на една огледална зала и разглеждате отражението си от всички възможни ъгли. Това са все ваши отражения, които може да изглеждат много различни.

Позволете си да застанете в центъра на тази зала на огледала и в центъра на холотопа и вижте простиращите се до безкрайност всички различни гледни точки, във всички различни парчета стъкло, във всички различни отразяващи парчета на огледалото на безкрайността, което отразява обратно към вас отново и отново, и отново всички начини, по които можете да преживеете кои сте, как сте, какво сте. Вдишайте това на дълбоко, нежно и знайте, че навсякъде в такива изображения, вие виждате една своя версия. Дали тя ще бъде човешка, или не, дали ще бъде това, което наричате животинска, или не, всички са в огледалото на вашето съзнание. Всичко е отражение на съзнанието ви и така ви разкрива по-ясно, че вие не сте просто човеци. Вие сте много неща. Вие може да изразявате себе си по този начин, но също изразявате себе си чрез всички отражения, които създавате в своите преживявания, в своето съзнание, в своята версия на своята реалност, в своята вселена, в своята мулти-вселена, в своето безкрайно преживяване на себе си.

И докато по този начин си позволявате да взаимодействате, подкрепяте, обичате и служите на всички отражения, вие също така служите на себе си и подкрепяте себе си, защото всичко, което пожелаете да дадете, се отразява обратно към вас по начина, който ви е нужен, по начин, който ще ви позволи да продължите да давате, по начин, който ще ви позволи да продължавате да преживявате радост и възторг, и страст, и любов, и творчество в своя живот. И вие сте достойни, вие го заслужавате, това е, от което сте направени. Това преживяване е, от което сте направени – самоотражение, самоосъзнаване, преживяване – всичко това се случва вътре във вас. Възползвайте се пълноценно от тях, отнасяйте се с нежност към тях, почитайте ги, изживейте ги напълно. Това е всичко, което трябва да правите. Бъдете себе си, бъдете своята истина, колкото можете по-пълноценно. Това е всичко, което трябва да правите. Бъдете верни на себе си, не се страхувайте, вие няма нужда да реагирате, няма от какво да се страхувате. Всичко, което ще откриете, ще бъде нещо, което трябва да знаете относно себе си, нещо, което трябва, за да бъдете повече от тази/този, която/който предпочитате да бъдете. Не съществува пропиляна информация, няма пропиляно преживяване, няма пропиляно време, няма пропиляно пространство. Вие запълвате всичко, то е във вас и ви изпълва.

Позволете на всичко, което е релевантно за вас, да прояви себе си в живота ви, следвайки автоматичния начин на самоорганизиращия се принцип на синхронността. За да може да се носите безгрижно, за да може да чувствате движещата сила на страстното си увлечение, което ви придвижва напред, за да може да почувствате пътя на най-малкото съпротивление, което ви позволява да се носите без усилия по течението на живота, като преживявате също така всички взаимовръзки на всички проявления на радостната възбуда и на страстта, които са релевантни за вас. Почитайте отразяващото огледало, което може да разкрие в съзнанието ви това, което може да е в несъответствие с истинската ви вибрация, за да може да го разпознаете като такова и да изоставите тази схема, след което да добавите нейната енергия към своята радостна възбуда, за да може тя да продължи да се разгръща и за да бъдете подкрепяни по всички начини, релевантни за вас и да може да продължавате да правите това, което предпочитате да правите, като верни на себе си, като познаващи себе си.

Даже и да са ви учили, че това може да бъде най-трудното нещо в живота, най-трудното нещо е да бъдеш някоя/някой, която/който не си. Откажете се от съпротивата срещу естествената си природа и ще се понесете свободно по течението. Отдайте се на това течение, защото когато му се отдадете, вие не губите контрол, а се отдавате на контрола, който вече притежавате. Потокът на Творението ви носи напред и ви носи безпогрешно точно натам, където трябва да бъдете, точно когато трябва да бъдете там. Носете се по течението, вярвайте в него, то знае от какво имате нужда, знае къде да ви отведе, знае къде трябва да отидете, то знае къде са всички богатства, знае какво трябва да намерите, какво имате нужда да откриете. И то знае, че вие имате нужда и заслужавате да преживеете всичко това с радост и любов. Вие го заслужавате, вие сте направени от това, вие заслужавате тази част от себе си, която е любов, и всичко, което заслужавате. Вие заслужавате да си възвърнете това. И помнете, че това е ваше право по рождение. След като съществувате, вие имате право да знаете това.

Поемете дълбоко въздух и направете тази истина своя, след което я изпуснете в своята реалност, за да се прояви точно когато трябва и да бъде видима за вас, когато приемете нейната честота. Поемете дълбоко дъх и го изпуснете. Поемете още веднъж дълбоко дъх и го задръжте, и го задръжте, и нека тази идея кристализира във вас, след което го изпуснете, за да почувствате цялата атмосфера на вашата реалност и на вашето съзнание. Вие сте отражение на светлината, вие сте отражение на съществуването. Вие сте отражението и то е вас. Ние сме вас и вие сте нас. Ние сме Всичко, което е, заедно – Всичко, което е!

Позволете си да продължите да дишате с лекота и си позволете да знаете, че вече сте отворени, за да получите всичко, което може да ви бъде от полза, всичко което ви е нужно, когато ви е нужно. Не трябва да искате повече. Достатъчно е само да бъдете в състояние на благодарност и признателност за това, което вече имате. И това ще ви позволи да проявите всичко останало, от което имате нужда. Защото само в това състояние нещата, които са релевантни за вас, могат да се проявят по начин, който е идеален за вас. Защото те са направени за вас и вие сте уникални. И те ще дойдат при вас по един уникален начин, по който ще можете да ги използвате.

Познайте себе си, бъдете себе си. И ще може да застанете твърдо и уверено в лицето на всеки, който казва нещо различно, всеки, който противоречи на това, което вие знаете, че е вярно за вас и то ще бъде не повече от един повей на вятъра. Защото вие ще се окажете прозрачни за него, защото то няма нищо общо с вас. И неговата вибрация ще премине през вас. И ще ви помогне да познаете себе си още по-дълбоко – това, което сте наистина, в мир и любов, и радост.

Продължавайте да дишате дълбоко и с лекота, носейки се по течението, докато светлините се появяват и музиката заглъхва. Нека кадифеният мрак ви обгърне, понесете се в него, сънувайте в него, бъдете в него и нека той бъде във вас. Носете се в съня, нежно и леко, отворете се за всички вероятности, които са релевантни за вас. И позволете на живота ви да се обогати с любов, с безусловна любов.

Отпуснете се, дишайте с лекота, бъдете в мир. Приемете всички нашата безусловна любов. Сладки сънища. И добре дошли у дома.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд.

В този епизод ще ви представим още от поразителната нова информация, предоставена ни от ветерана свидетел от Втората световна война, Уилям Томпкинс.

*           *           *           *

АСТРАЛНА ПРОЕКЦИЯ

Уилям Томпкинс: Когато бях само момче, може би седем, осем или деветгодишен, летях много. Не, аз нямах самолет. Аз просто летях.

Ние живеехме в Санта Моника. Живеехме в Холивуд и аз летях много, предимно нощем, но понякога и в час, в училище, или в междучасие, когато просто отивах зад сградата и полетявах.

Понякога … вдигах нагоре ръце, но повечето време просто излизах навън.

И така, аз можех да летя над Холивуд, над долината Сан Фернандино, отивах надолу до плажа на Санта Моника, летях до Малибу, летях чак до Сан Педро, разглеждах военните кораби и сухите докове в Сан Педро и летях над летището на Лос Анджелис и са завръщах обратно.

Трудно ми бе да летя над летището, тъй като там се случваха много неща, така че се стараех по възможност да го избягвам.

На няколко пъти, след като се забавлявах да летя незабелязано, и особено през нощта, когато е по-забавно с всички тези светлини, аз се изстрелвах в галактиката. И летях с повече от 186,000 мили в секунда, много, много над тази скорост.
За всички бе нужно доста време, за да разберат, че даже германците можеха да летят по-бързо от това, да не говорим за извънземните, ясно ли е? Това, което обаче казвам, е, че аз просто летях.

По едно време влетях в … това бе адмиралтейския команден кораб на военноморските сили на Рептилите. Влетях направо в кабинета на адмирала. Можех да видя, чуя и помириша всичко, което те си говореха.

Разговарът им достигаше до мен на английски, точно както когато веднъж летях над Русия. Адмирал Сергей Горшков проектираше цяла серия футуристични кораби, които даже не приличаха на нещо от тази планета, защото бяха с покритие, което ги правеше невидими за радарите.

Аз летях над базата във Владивосток и всъщност прелетях около базата. Спуснах се надолу, огледах строителните съоръжения, издигнах се отново, след което влетях в кабинета на Сергей Горшков и можех да видя, чуя и помириша кафето в неговия кабинет.
И неговия език … кой език? Английски. Те всички говореха на английски, ясно ли е?

Всъщност аз станах член на една изследователска група във ВМС, където бях съветник по тези психични въпроси, с които се занимавам тук.

*           *           *           *

ДУ: Така че това тук са доста интересни неща. Чуваме, че той е могъл да прави това даже на седем или осемгодишна възраст.

Кори, едно от нещата, на които се натъкваме тук … Аз бях на пет години, когато имах преживяване извън тялото. Събудих се плаващ над тялото си и това бе събитието, което ме накара да изучавам извънсетивните възприятия.

Така че започнах да правя психични експерименти на седемгодишна възраст. Исках да го направя още веднъж, но не успях, докато бях дете.

Кори Гууд: Да, аз мислех, че това е нещо обикновено. Аз мислех, че всеки може да го прави. Аз го правех …

ДУ: Това е нещо, което ти се е случвало често?

КГ: Ъ-хъ.

ДУ: На каква възраст?

КГ: Когато бях на четири и на пет години, ми се случваше спонтанно, след което вече като младеж можех да го контролирам.

Когато тръгвахме на дълъг път с кола ми ставаше скучно, и вместо да повтарям: „Стигнахме ли вече?”, аз проектирах себе си извън колата, плавах и летях над пътните знаци, над кръстовищата. И аз мислех, че това е нещо, което може всеки.

ДУ: Има ли нещо в извънземния произход на душата, което да увеличава вероятността хората да могат да правят това?

КГ: Ами, нека кажем, че в един предишен живот, ти си бил извънземен, по-напреднал в развитието си. Ти си притежавал развити способности на съзнанието си и си се съгласил да се въплътиш тук на Земята като човек. Ние все още притежаваме същата Свръхдуша, която притежава същото знание. Така че това знание бавно си е прокарвало път в това мислещо същество, в което сме се съгласили да се превърнем.

ДУ: Имаме ли основание да вярваме, че ако един човек преживее необикновена травма, тази травма може да доведе до способност за астрална проекция?

КГ: Да. Всъщност това е техника, която прилагат в програмите. Те причиняват астрална проекция, като предизвикват изключително големи травми.

ДУ: Как се получава това? Защо проектираш съзнанието си извън тялото в такива случаи?

КГ: Това е едно бягство или защитен механизъм, който притежава психиката ни. Това е една способност на нашата психика за абстрахиране от действителността, за да изключим от това, което ни се случва.

И след като веднъж успеят чрез травмиране да програмират съзнанието на човека да напуска тялото му, тогава те започват да го обучават как да го прави с цел изпълняване на определени задачи.

ДУ: Би ли дал пример за такава астрална проекция?

КГ: Това е много подобно на виждането от разстояние. Например можеш да събираш информация за нещо, което се намира на голямо разстояние.

ДУ: Изглежда, че това е една доста древна техника, нали така? Искам да кажа, че това е нещо, за което тайните школи говорят от много дълго време.

КГ: Точно така, това е една силно подтискана способност, която притежават всички хора. 

ДУ: Едно от нещата, с които нашите зрители вероятно не са запознати, е едно конкретно тайно общество, наречено BOTA (Builders of the Adytum), или строители на адитум. И адитумът, ако щете вярвайте, е една стая, в която има олтар с една свещена книга, която съдържа свещено знание.  

И тази стая е напълно запечатана. Тя всъщност има цилиндрична форма и е напълно запечатана. Единственият начин да влезеш вътре е чрез астралното си тяло. За да бъдеш приет в това тайно общество, трябва да можеш астрално да проникнеш в адитума, да прочетеш книгата и да разкажеш прочетеното. Ти чувал ли си за нещо такова?

КГ: Ами имаше подобни упражнения, които всички трябваше да изпълняваме.

ДУ: Наистина?

КГ: Да. Трябваше да идентифицираме предмет в друга стая, да опишем цвета му. Не трябваше да четем книги, защото все пак ние бяхме малки деца. Караха ни да идентифицираме играчки или рисунки, които се намираха в отдалечени стаи и които никой от провеждащите експеримента не познаваше, за да не може да ни предава несъзнателно информация по телепатичен път.

ДУ: Някои хора може да са склонни да отрекат показанията на Томпкинс, поради това, че той твърди например, че е влязъл в кабинета на адмирала на флота на Рептилите и че е чул разговор на английски, когато там определено не са разговаряли на английски. Същото и с руснаците, където те са имали този невидим за радарите самолет.

КГ: Чувал съм това преди, че умът, твоето астрално проектирано тяло, може да интерпретира други езици и да ги превежда на езика, който използва твоят ум.

ДУ: Значи става нещо като естествен превод.

КГ: Не винаги, но някои хора притежават тази вродена способност.

Не можеш ей така астрално да се проектираш в много от тези тайни бази. Те са охранявани от хора, които притежават способности да влияят от разстояние, които способности са усилени с помощта на техника. Чувал съм да ги наричат „тези, които разпръскват”. Те разпръскват мислите ти.

Има също така невидими същества-сенки, които охраняват съоръжения от астрални проекции. Астралните проекции ще се опитат да проникнат в някое съоръжение и изведнъж там ще се появи това твърде тъмно същество, което ще започне да ги напада и преследва. Така че те притежават астрална защита.

ДУ: Добре. В следващия сегмент ще видим как Томпкинс ни изстрелва в космоса и по-специално ще чуем какво има да ни каже относно селищата на Луната.

* * * * * *

НАШАТА ЛУНА

УТ: Е, преди всичко, това не е ваша Луна и на второ място, това не е луна. Това е един команден център за една област от тази част на галактиката Млечен път. Ето за това става дума.

И тя не се върти. Всички забравят, че това нещо не се върти. Нали така? Така че това не е луна. Това не е ВАША луна. Това е един команден център с вероятно 25-35 различни цивилизации вътре в него, които действат в тази част на галактиката Млечен път.

И да, някои от тези хора там всъщност са във война едни с други, но те имат свой персонал, който живее там. Техните семейства са там. Там техните деца се обучават. Те израстват и остаряват. Те се женят. Това е нещо голямо. Това е едно голямо съоръжение.

* * * * * *

ДУ: Кори, каква бе твоята реакция, когато току-що видя това?

КГ: Точно това съм казал и преди. Има редица фракции, притежаващи територии на Луната, в които действат. И това са кръвни врагове от хилядолетия, които действат на километър едни от други. Това са същества, с които не би  искал да си имаш работа в никакъв случай.

ДУ: Той споменава за 25-35 цивилизации. Любопитен съм доколко това отговаря на чутото от теб.

КГ: Това вероятно е така. Има много от тези раси генетични фермери, които притежават „наблюдателни постове”, както те ги наричат. И това са наблюдателни постове, от които те  излитат, и където се връщат, докато провеждат генетичните си експерименти върху нас.

ДУ: Едно от нещата, които ми направиха впечатление, бе … и във връзка с тези наблюдателни постове, за които говориш … той каза, че там живеят семейства.  Там има деца, които израстват в тези бази на Луната. 

Така че тук си имаме работа с нещо като постоянни жилища за потенциално големи общности от хора, представители на значителен брой … 25-35 цивилизации.

КГ: Това е нещо подобно на нашите военни бази в Европа. Войниците имат семейства, които живеат там заедно с тях. Би трябвало да става дума за подобен сценарий. 

Не съм чувал за семейства и за деца. Според информацията, която съм получавал, ставаше дума за нещо като военни постове.

ДУ: Когато ходих в Япония, посетих Токио, основния град, и бях удивен да видя нещо, пособно на Манхатън, но толкова голямо. Токио е невероятно голям и сградите са толкова нагъсто, че не можеш да видиш докъде се простират тези плътно построени една до друга здания. Така че имаме един град с тези размери, но на една толкова малка територия, където може потенциално да живеят 20-30 милиона души.

Чудя се как нивото на развитието на тези същества на Луната, в някои от тези територии, им позволява да съберат толкова голямо население в едно малко пространство.

КГ: Всичко е въпрос на технология. Ако не бяхме технологично напреднали, нямаше да можем да имаме град като Токио.

Те са овладели всички свои енергийни нужди, протеиновите изисквания на хората, всичко необходимо за преработката на отпадъците. Всичко това е на много по-ефикасно ниво, в сравнение с нас.

Така че да, те могат да си позволят доста по-голяма гъстота на населението от нас.

ДУ: Има ли имиграционни изисквания, които пречат на някого, който не принадлежи на съответната местна култура, да влезе в някои от тези градове?

КГ: Абсолютно. Не е възможно някой да влезе в чужд град. Искам да кажа, че там е нещо като Антарктика, където има ясно очертани територии на отделните страни. Това са неприкосновени територии, които не биват нарушавани.

Луната е превърната в нещо като швейцарска територия, зона лишена от конфликти, след като там са се водили много големи войни назад в нашата история. И те са запазили някои от останките върху Луната, за да напомнят за тези битки и за това колко лошо са се развили тогава нещата.

Това са конфликтите, довели до сключването на тези споразумения между различните групи генетични фермери, които включват тези по-негативно настроени хора, за които говорим. Споразуменията им позволяват да живеят и работят в такава непосредствена близост, без да воюват непрекъснато. 

ДУ: Пит Питърсън има един свидетел, дошъл от руската космическа програма, който му е казал, че ако можехме да видим тъмната страна на Луната, която както казва Томпкинс, е винаги скрита от погледа ни, тя би изглеждала като Манхатън нощно време.

Става дума за това, че ако цялата тъмна кръгла обратна страна на Луната бе обърната към нас, нощно време тя щеше да бъде направо покрита със светлини.

КГ: Дау има едно конкретно място, мисля, че се нарича Град Луна, който е силно осветен. Трябва обаче също така да се знае, че те имат един тип екраниране, което покрива сградите и съоръженията и което отгоре изглежда точно като безлюдния терен на Луната.

ДУ: О, уха!

КГ: Така че ти можеш да летиш отгоре и да виждаш кратери, когато всъщност това ще е една изкуствена прожекция, която скрива една база или някакъв наблюдателен пост.

ДУ: Това е интересно, защото както знаем, пенсионираният майор Боб Дийн, според това, което съм чул от Джейкъб, който се е срещал с него на една конференция на Проекта Камелот и го е разпознал като участник в тайната космическа програма …

КГ: Аз съм сигурен, че той е бил поне веднъж в програмата „20 години и обратно”.

ДУ: Да.

КГ: Това е моето мнение.

ДУ: Обаче едно от нещата, което Дийн е казал на Джейкъб, е било, че в Тихия океан има един остров, половината от който изглежда като остров, но всъщност това е един екран, под който се крие една твърде важна секретна база. И ако не е тази холограма, която  създава изображение на част от острова, там може да се види нещо удивително.

КГ: О, да, те могат да направят така, че цели острови да изчезнат.

ДУ: Уха! Значи това е нещо, което може да бъде използвано в момента на Земята.

КГ: Абсолютно.

ДУ: Ти можеш да го потвърдиш?

КГ: Да, тази технология може да бъде използвана в Антарктика, както и на много други места.

ДУ: Добре. Той спомена също, че Луната е един команден център. Каква част от това е под повърхността?

КГ: Почти всичко. Болшинството неща са под повърхността в тези дълбоки огромни кухини, цепнатини и канали от лава.

ДУ: Ти беше споменал, че разполагаме с нови художествени изображения на Лунния оперативен център.

КГ: Да, да.

Ако погледнеш това изображение, то представлява  триизмерен образ на първоначалния вид на Лунния оперативен център.

ДУ: О кей.

КГ: След това имам и друго изображение, което показва какво е било достроено, за да прикрие формата на пречупения кръст.

ДУ: Интересно. Добре. И така, в този последен сегмент, имаме едно последно изявление на Томпкинс за това предаване и то показва как той вижда нашето място във вселената, на основа на личните си и невероятни познания за тайните операции и пряк опит с извънземните, в това чесло и с Nordics. Нека да го видим.

 *            *         *          * 

НАШЕТО МЯСТО В ГАЛАКТИКАТА

УТ: Вече сме приели съществуването на 200 трилиона галактики. Не на милион. Там има 200 трилиона галактики.

Искам  да кажа … ние сме толкова наивни по отношение на това, което се намира там. То е направо невероятно. Милиони и милиони планети – много малки неща, както и неща, които правят нашата звезда да изглежда като детска играчка.

Нашата звезда е просто една малка точка ей тук отстрани и това важи даже и за нашата галактика.

И докато ние разговаряме за това … този въпрос възниква непрекъснато и сега моментът е подходящ да го кажа.

Ако си представим, че ние сме центъра на галактиката Млечен път, ние се намираме ей тук – накрая на ръката ми.

Всеки в тази стая и всички зрители, които ще гледат това, трябва да си дадат сметка, че това е един от ръкавите на галактиката Млечен път, а ние се намираме ей, тук на първата фаланга на този мой пръст.

Вие не сте там … Почакайте малко! Вие не сте там, където се развива действието. Даже и в рамките на Млечния път, вие не сте там, където се развива ЦЯЛОТО действие.

Вие сте ей тук, накрая, и след време вие ще бъдете изхвърлени, защото галактиката се върти. Галактиката се върти, както всички останали.

Те се въртят и върховете по периферията им биват изхвърляни. Появяват се други галактики, които ги привличат. Така че след няколко седмици може да се окажете в друга галактика. Нали така? Нужно е малко време. (усмихва се)

Така че разберете, че вие не сте в центъра на нещата, вие сте едни от подлежащите на изхвърляне.

Тази малка Слънчева система, която се намира ей тук – тя е … Вие сте някъде тук в нейния край.
Интересно е, че трябва да се запитаме кои сме, къде сме и какво знаем, за да си дадем сметка, че вселената е нещо, което не е за вярване. Така че възможностите пред младите хора в тази страна, в целия свят, да се включат в този търговски обмен …

Вземете се в ръце. Забравете за този пищов на кръста. Такива ги има прекалено много. Това не е правилния път. Трябват ви най-големите … достатъчни, за да можете да ги спрете и това хората от ВМС го знаят от 240 години насам. Ако имате достатъчно мощни ВМС, те ще отстъпят.

Не ви трябват ВМС, които да стрелят. Ако обаче не може да демонстрирате голяма мощ, другите ще направят живота ви труден.

Ако питате мен, мисля, че ние едва започваме. Все още сме видели върха на айсберга по отношение на това къде можем да отидем и какво можем да направим и това са невероятни възможности.

*           *           *           *          
ДУ: Добре. Уха! Това е едно доста отрезвително напомняне на страховитостта на нашата космическа идентичност.

Аз съм цитирал някои от последните изследвания на НАСА, които разкриват, че съществуват толкова подобни на Земята планети в нашата вселена, колкото са песъчинките на Земята, на една цяла планета. Всички песъчинки взети заедно – това са все водни планети подобни на Земята във вселената. Така че това е един невъобразим брой.

КГ: Това е един шаблон, който се повтаря из целия космос.

ДУ: И тези водни планети в този теоретичен модел, изваден от НАСА … те може би се замислят, че на една на всеки сто от тези планети ще има живот, след което може би на една от всяка от оставащите стотици ще има интелигентен живот.

Обаче на основа това, което си ми казвал вече, изглежда че интелигентният живот ще бъде много по-често срещан от тези една на сто и пак една на сто.

КГ: Ами да, и също така, трябва да разбереш, че всяка слънчева система притежава своя собствена динамика. Така че в космоса ще има развиващи се общества, както и такива, преживяващи катаклизми, или цикли, които възникват периодично. След това обитателите на преживели катаклизми планети ще трябва да преминат през дълги периоди на по-примитивен живот.

ДУ: И ако нашата обикновена преценка за възрастта на вселената е около 13.8 милиарда години … има различни мнения, но това е едно от най-често срещаните, тогава това би означавало, че ще има цивилизации доста по-древни от нас, които вече са достигнали до много напреднали технологии.

КГ: О, да. И такива, които са се появили и са изчезнали.

ДУ: Тогава в светлината на тези нови данни, идеята, че ние сме единствената форма на интелигентен живот във вселената, е напълно смехотворна.

КГ: Да, тя е нещо повече от смехотворна. Тя е арогантна. Планетата трябва само да притежава правилната смес от минерали, определено разстоание от слънцето и да бъде оплодена от правилните ензими или протеини от падащи комети. Тогава ще са налице всички градивни елементи за базисни форми на живот, а такива има навсякъде. 

Надпис на кадъра: „Телескопът Хершел открива звезда, която изстрелва мощни водни стълбове в междузвездното пространство. – Бел. прев.

И сега след като са открили, че звездите произвеждат вода …

ДУ: Точно така.

КГ: … и това е източникът на голяма част от водата (в космоса).

И Слънцето също така произвежда тази хармонична вълна, която позволава възникването на живот.

ДУ: Да, това е нещо, за което съм открил много научни доказателства. Хората, които гледат моите епизоди Мъдри учения, в които говоря за ДНК, са получили невероятни доказателства за това.

Разглеждали сме работите на Вилхелм Райх и как всъщност е възможно да предизвикаме възникването на живот само чрез подаване електричество на каменен къс, поставен във вода. Трябва ви само това и животът може да възникне.

КГ: Точно така, и допълнително, в зависимост от това къде в галактиката се намира дадена слънчева система, от това зависи колко напреднала ще бъде съществуващата форма на живот и колко бързо тя ще се развива.

По-близо до центъра на галактиката нещата се случват по-бързо. Времето протича по различен начин.

По отношение живота и развитието на цивилизациите, към центъра на галактиките се случват много повече неща, отколкото в отдалечените краища, за които той говори.

ДУ: Намирам това за удивително, защото моят свидетел Джейкъб, който имаше доста обширни и задълбочени познания за Тайната космическа програма, твърдеше, че е посещавал повече от 200 места в космоса и че е срещал повече от 400 различни типове извънземни. И той е човекът, който ми е дал извънредно много информация, която съответства на казаното от теб.

Джейкъб ми е казвал, че да, центърът на една галактика е доста по-напреднал в развитието си и там се случват толкова много неща, които за нас са напълно непонятни.

КГ: Времето протича различно. Енергията, всичко … Към центъра на галактиката, от наша гледна точка процесите протичат много по-бързо.

ДУ: Томпкинс също спомена, че съществуват възможности за търговски обмен. Не става въпрос само за това да пътуваш въоръжен.

Какво мислиш, че ще се случи в един свят след Разкритието, когато хората ще притежават способността потенциално даже да притежават портал в дома си и в продължение на един ден може би даже ще пътуват извън Слънчевата система, ще се срещат с други хора? Какъв вид общество е това? Какъв вид търговска дейност бихме могли да започнем да провеждаме?

КГ: Вече има известна търговска дейност, провеждана между нашата Слънчева система и другите слънчеви системи, но тя е контролирана от една много войнствена фашистка група.

Ако това бъде в ръцете на населението, ние ще можем да провеждаме бартер за своя най-голяма изгода. В момента доста хора в тайните космически програми правят това по принуда.

Когато това се превърне в доброволна ситуация в космоса, тогава хората ще могат да разгърнат творческите си възможности. И тогава ако не става дума за военни мисии, мисиите ще бъдат с търговска цел.

ДУ: Някои хора, които гледат това предаване, може да са настроени цинично и да кажат: „Какво бихме могли въобще да предложим на някоя друга цивилизация? В сравнение с тези хора, ние сме едни неандерталци. Даже и да сме успели да овладеем пътуването през портали, даже и да можем да посещаваме други слънчеви системи и да посещаваме развити култури, какво ще можем да правим там и те какво биха могли да поискат от нас?”

КГ: Ще има някои цивилизации, които са доста по-развити от нас и на които няма да можем да предложим нищо повече от биологичен или генетичен материал от нашата планета, с който да търгуваме. Мнозина от тях се интересуват от това. Така че супер развитите цивилизации няма да имат много неща, към които биха проявили търговски интерес.

Има обаче доста цивилизации твърде близки до нашата. Нашето ниво на развитие е толкова сходно на тяхното, че те искат да купуват от нас космически кораби. Ние притежаваме инженерни технологии, на които извънземните групи завиждат, които желаят, защото ние сме известни като много прилежни и гениални инженери.

ДУ: Възможно ли е да се намери работа за хора, като например артисти, музиканти или учители?

КГ: Абсолютно.

ДУ: И такива неща?

КГ: Да, аз бих очаквал доста обменни програми, когато става дума за изкуствата, защото това е … Всички планети имат някакъв вид изкуство.

ДУ: И за какво разнообразие от места говорим, където нашите художници, учители, музиканти биха могли да отидат и да предложат своите услуги, след като се открият такива възможности?

КГ: Това ще важи за всяка планета, където има човекоподобна цивилизация. Причината те да ни казват да не ги наричаме неземни, или извънземни, тъй като те искат да ги наричаме хора, е, че от генетична гледна точка взаимните ни различия са много малки.

ДУ: Точно така.

КГ: Те са хора, а хората имат желания. Те имат интереси. Ние можем взаимно да оплодим своята наука, изкуства, с други звездни системи, с които имаме сходни интереси.

ДУ: Така че има потенциал в нашето бъдеще, при което можем да имаме образователни програми, ще можем да обменяме дипломати, учители, хора на знанието … но преди това ще трябва да достигнем определено ниво на духовна зрялост.

КГ: Ще продължим да бъдем доста изолирани, докато преминем през този ренесанс на съзнанието. След като веднъж го сторим и преодолеем  уврежданията от преживения стрес, ние ще можем да излезем в космоса и да взаимодействаме с тях.

ДУ: Е, това е едно много удивително и позитивно послание.

Ще се видим следващия път тук, в Космическо разкритие. Аз съм Дейвид Уилкок тук, заедно с Кори Гууд и ние ви благодарим, че бяхте с нас и че ни подкрепяте.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. Как си, Кори?

Кори Гууд: Добре, благодаря.

ДУ: Добре дошъл отново в предаването. Ето и първия въпрос от К. Шмитз: „Корабите на Тайната космическа програма произвеждат ли гравитация, или там гравитацията е нулева? Гравитацията намалена ли е в Лунния оперативен център? Когато ти беше на космическия кораб, там имаше ли гравитация?

КГ: По пода на космическия кораб има плоскости, които създават гравитационно поле. Също така сферата на торсионното поле създава атмосфера, в която те могат да контролират гравитацията, по някаква причина.

В тайните космически програми от по-ниско ниво често отсъства изкуствена гравитация. Ето защо по таваните там има метални мрежи, по които можеш да се хващаш, за да се придвижваш.

ДУ: Ако се върнем към германския кораб във формата на камбана, там имало ли е нулева травитация?

КГ: Да.

ДУ: Наистина?

КГ: Да. 

ДУ: Втората част от въпроса бе относно Лунния оперативен център. Там има ли силно намалена гравитация? Предполагам, че задаващият въпроса си мисли, че след като гравитацията на Луната е по-слаба от нашата, вероятно астронавтите подскачат, като се придвижват.

КГ: Гравитацията в Лунния оперативен център е едно G.

ДУ: Разбирам.

КГ: Има някои други бази на повърхността на Луната, за които не сме говорили, където няма изкуствена гравитация.

ДУ: О, няма гравитация?

КГ: Няма гравитация, освен естествената гравитация на Луната.

ДУ: О кей, ето един въпрос от О. Маркъс: „Бих искал да науча повече за това, което Кори прави със себе си, повече за неговата високо вибрационна диета и за това как можем да приложим тези неща за себе си. Разбирам, че той не иска да се изявява като модел за подражание и че ние не би трябвало „да го следваме”, но някои от нас биха искали да получат съвет и допълнителна информация.

Какви препоръки би могъл да даде на хора, които се опитват да приложат специална диета, да медитират? Добре би било да чуем нещо повече за това, което трябва да правим, за да усъвършенстваме съзнанието си.”

КГ: В тази ситуация съществува един компонент свързан с това, че моята вибрация се повишава в присъствието на някои от тези същества с висока вибрация. Аз получавам индивидуални съвети от тях и обикновено това са доста неприятни съвети. Около 80% от комуникацията ми с тях е свързана с това, че те осветяват някои елементи от съзнанието ми, които аз отказвам да осветявам.

ДУ: За някого, който няма възможност да контактува със същества, които се появяват в стаята му и повишават вибрацията му със самото си присъствие, какви са някои от практическите стъпки, които такъв човек трябва да предприеме, за да постигне такова състояние на опрощение?

КГ: Трябва по-малко да гледа извън себе си, за да търси решения на проблемите си и да практикува повече интроспекция. Ние всички страдаме от нанесени житейски травми, които мислим, че сме оставили зад себе си и с които считаме, че не трябва да се занимаваме. Всъщност трябва да започнем да ги изравяме, да ги осветяваме, което е един труден процес. Това за мен се оказа доста трудно.

Много хора си мислят, че като осъществявам тези лични контакти, аз съм голям късметлия. Това е нещо изключително трудно и на моменти деморализиращо. Моето его толкова често се оказва, така да се каже, масажирано, но не за да стане по-голямо, а за да ме направи по-смирен.

Всеки път, когато започвам да се мисля за нещо особено, те ме приземяват: „Почакай малко. Я виж това тук, ами тук и тук.” И това те връща отново в правилния път.

ДУ: Въпросът също засяга диетата. Има и един друг подобен въпрос, където човекът се опитва да спазва здравословна диета, но търси някои съвети, които да му бъдат от полза.

КГ: Това също определено е един процес. Едно от нещата, които ми казаха, особено това се отнася за Тиър-Ер, и то бе, че аз не практикувам това, което проповядвам. Аз говорех за високо вибрационни диети, докато в къщи ядях хот дог и всякакви нитрати, които предизвикваха хаос в тялото ми. Ако гледате някои от първите предавания, ще видите колко нездравословен бе видът ми.

ДУ: Трансформацията, която претърпя външният ти вид, е удивителна. Наистина изглежда, че след онзи контакт с Каа-рии, когато докоснахте ръцете си и ти изпита онова сливане на умовете, това рязко промени нещо вътре в теб.

КГ: Това е един труден път на развитие. Пътят на всеки човек е различен. Искам да кажа, че всеки трябва да се справи със собствените си травми. Човек трябва да се справи със собственото си разрушително поведение в момента. Ако не направи това, независимо за колко духовно извисен се мисли, това ще бъде просто една самозаблуда.

Всеки трябва да работи върху себе си и да се справя с тези малки земни проблеми, които действат като парашут и задържат движението му напред.

ДУ: Тъй като става дума и за диетата, бих искал да повдигна въпроса за т.нар. „оръжейни системи”, за които говорят редица свидетели. Става въпрос за това, че престъпните групировки залагат определени съставки в храната ни, които целят да намалят продължителността на живота, да ни накарат да се чувстваме по-малко щастливи, да увеличат теглото ни и други подобни неща.

Ти лично наясно ли си с това, че цялата ни система на хранене бива използвана по някакъв начин като оръжие срещу нас?

КГ: Да, цялата ни околна среда е настроена срещу нас. Ето защо ние трябва да противодействаме с всички сили на тези влияния. Във всички случаи аз преминах към вегетарианска храна. Бях направо принуден да направя това след хранително отравяне. Така че много бавно започнах да практикувам това, което проповядвах.

ДУ: Следващият въпрос е от В.Седона: „Кори споменава няколко пъти, че използва определена техника, за да отстранява отрицателни същства от своето енергийно поле. Наистина бих искал да науча как става това. Зная, че той казва, че използва името на Исус Христос, но трябва да има и нещо друго, което би било от полза за зрителите на това предаване.”

КГ: След като осъзнах, че притежавам такива прикачени същества, аз, разбира се, се завърнах към годините на своето детство, към това как съм бил възпитаван, призовах Исус Христос и това свърши работа. Те просто напуснаха местопрестъплението.

По-късно бях отново заразен с подобни същества от Марра, един от хората от Вътрешната Земя, които ме бяха посетили без мое разрешение. В този случай Каа-рии ги отстрани с помощта на някакъв кристал и те изчезнаха по същия начин.

Предполагам, че първия път силата, която приписах на името на Исус Христос, вярата ми, че името му ще ме пречисти, придаде на тялото и на волята ми някаква вибрационна сила. Във втория случай вибрацията на кристала бе тази, която ги прогони.

Разбира се, би трябвало да има и други методи. Не бих казал, че трябва задължително да отидеш във Вътрешната Земя и някой да прекара над тялото ти един кристал, или да произнесеш името на Исус Христос.

Всеки може да го направи сам, но това е доста трудно. Много често тези същества ще се преструват, че си тръгват, след което ще се промъкнат обратно.

Най-доброто нещо, което можеш да направиш, е, да повишиш вибрацията си така, че тя да стане несъвместима с присъствието на тези същества.

ДУ: Ето и въпрос от Мервич Мама. Ха, ха: „Защо все още наричаме Гонзалес с това име? След като той вече бе разсекретен и не е повече на Земята, защо не знаем истинската му самоличност? Това би накарало и много други хора да повярват на тази история.”

КГ: Той има семейство тук и аз не бих искал да ги изложа на опасност. Аз вече го издадох, но това причини много проблеми със Съюза на Тайната космическа програма. Доста хора в неговата ситуация биха желали да останат анонимни. Така че аз не бих направил нищо, за да нанеса повече вреда някому.

ДУ: Напълно съм съгласен. Ето и въпрос от Скитник 1027: „Не съм наясно защо хората от Съюза (на ТКП) са повече загрижени от възможността за разкриване деянията на престъпните групировки, отколкото да осъществят Пълно разкритие в полза на човечеството. Трябва ли да се интересуваме повече от деянията на някои фракции на хората на Съюза, отколкото от собственото си възнесение?”

„Също така защо ти, Кори, се тревожиш толкова за социалните последици от Пълното разкритие? Обществото вече е разложено. Ние преживяваме една духовна криза по определени причини, нали така?”

Така че предполагам, че първият въпрос е: „Защо хората от Съюза са загрижени повече от възможността техните деяния да излязат на показ, отколкото от останалите последици на Пълното разкритие?”

КГ: Ами защото те ще бъдет изправени редом с останалите престъпници по време на трибуналите. Те са се подчинявали на заповеди прекалено дълго време, при което са извършили множество пристъпления срещу човечеството.

ДУ: Става дума за деяния, които силно ще ги разобличат и които никой няма да им прости.

КГ: В никакъв случай.

ДУ: Колкото до въпроса за социалните последици от Пълното разкритие, въпросът изглежда е защо си толкова загрижен, че Пълното разкритие ще има разрушителен ефект върху едно общество, което вече е разрушено. Едно разкритие просто ще подейства като пречистване на душите ни.

КГ: Хората имат най-различни идеи относно  това какво ще се случи след настъпването на едно Пълно разкритие. Това ще бъде нещо много повече от едно пречистване на душите. Доста хора ще умрат и ще настане хаос.

Хората няма да се хванат за ръце и да запеят дружно. Това ще бъде един от най-трудните периоди в живота ни. Ние искаме да настъпи това разкритие, но не разбираме напълно колко трудно ще бъде то. Има държави, превърнати в жертви от престъпните групировки, които ще узнаят много неща. Те ще поискат да воюват със страните, които са им причинили тези злини.

Ще настъпи голяма бъркотия. Няма да се случи просто някои хора да не поискат да станат от леглата си и да откажат да се хранят, защото религията им се е оказала фалшива. Става въпрос за доста по-сериозни последици.

ДУ: Тогава изглежда, че даже и в случай на Пълно разкритие, най-етичният начин би бил това да стане на етапи, за да могат хората да се аклиматизират.

КГ: Това е основната тема във водените преговори. Хората от Земния съюз считат, че е безотговорно цялата информация просто да бъде хвърлена върху хората. Те мислят, че тя трябва да бъде подавана бавно. В този случай обаче, ако не разкрием всичко наведнъж, винаги ще се намери някой, който ще иска да скрие определени неща.

Така че аз съм за Пълно разкритие, но искам да кажа, че хората трябва да са наясно какво си пожелават, защото за тези от НЛО общността ще стане много по-трудно, отколкото си мислим.

ДУ: Кори, нека си припомним собствените ни проблеми, когато разработвахме предаването Космическо разкритие, по отношение хората от телевизия Гая. Имаше много информация, която ти можеше да ни кажеш относно Драко и подобни неща, които бяха СИЛНО смущаващи. И ние структурирахме предаването така, че подобни смущаващи неща да се появят в по-късни епизоди, след като в началото сме се опитали да бъдем позитивно настроени.

Тогава мислиш ли, че има начин това да се случи с Пълното разкритие, или казваш, че всичко ще се стовари наведнъж?

КГ: Пълното разкритие е точно това – пълно стоварване на цялата информация. И голяма част от тази информация ще бъде твърде смущаваща.

ДУ: Имаме друг въпрос от Акаишмрей за нещо, което сме чували и преди: „Защо не ти е позволено да заснемеш взаимодействията си със Сините авиани или с Мика, или даже просто някаква сцена, докато си на борда на един от тези кораби? Една камера с 360 градуса обектив би била идеална, защото такъв запис не може да бъде подправен. Защо разкритието трябва да бъде осъществено само от камерите на Си Ен Ен?

КГ: Не ми е разрешено да нося със себе си никаква техника. Всеки път ме сканират за изкуствен интелект. Не мога да нося никаква техника със себе си.

Така че не мога да нося камера и да я тикна в лицето на Тиър-Ер, когато разговаря с мен.

ДУ: Искаш да кажеш, че всяка техника от Земята може потенциално да съдържа елементи на изкуствен интелект?

КГ: Да.

ДУ: Защото ти каза, че изкуственият интелект може да съществува и само като електромагнитен източник.

КГ: Правилно. Точно така. Това е просто протокол за сигурност.

ДУ: Разбира се. Има ли също така и друга причина, например това, че Сините авиани не биха искали прекалено бързото предоставяне на информация, с оглед запазването на свободната воля?

КГ: Според тях всички доказателства зависят само от нас и от нашия процес на развитие. Единственото, от което те се интересуват, е повишаване вибрацията на човечеството и повишаване на съзнанието ни. Според тях, ако повишим съзнанието си, всичко останало ще си дойде на мястото.

ДУ: Разбира се. Има и нещо, което се появява често в дискусионния форум. Хората казват често: „Защо не поставим някаква камера в дома му, така че когато се появи някаква сфера, ще можем да я уловим на филм и тогава това ще бъде голямото събитие, което ще покаже, че той говори истината?”

КГ: Единственият път, когато поставих камера в стаята си, нея нощ уговорената среща не се състоя.

ДУ: Наистина?

КГ: Точно така.

ДУ: Каква според теб е причината тези същества да не искат представянето на категорично доказателство в този момент?

КГ: Всеки трябва да премине през собствения си духовен процес на повишаване на вибрациите си по пътя на разкритието.

Хората казват: „О, аз съм духовно извисен. Аз няма да започна да боготворя тези същества, ако те се появят.” Нашата история обаче е показала на тези същества нещо различно.

Ние сме програмирани да боготворим нещо по-висше от себе си и ако някое същество се появи, веднага ще възкликнем: „О, това е един ангел.” И ще се опитаме да приложим персоналната религия, която носим в главите си. След което ще започнем да им се молим, което вече им създава проблеми.

ДУ: Точно така. Това е тема, по която можем да разговаряме дълго, но тук се опитваме да отдадем нужното на всички зададени въпроси. Ето един въпрос от Джинаси: „Пре-адамитите – това Анунаки ли са, или те са нещо междинно между Анунаки и божествата идващи от Слънцето, които престъпните групировки боготворят? Всички божества идващи от Слънцето имат продълговати черепи, нали?”

КГ: Пре-адамитите са по същество паднали ангели, отпреди 55,000 – 60,000 години, които са катастрофирали на Земята след серия от несполуки.

Те в никакъв случай не са съюзници на Драко. Те имат постигнати договорености с Драко, но са ги държали под контрол в миналото. След тази глобална катастрофа, която причинява изместване на Антарктика върху земното кълбо, след което тя бива покрита с лед, Пре-адамитите са изгубили достъп до своите технологии и вече не са могли да държат Рептилите под свой контрол, както са правили в миналото. Така че нещата са доста заплетени. „Анунаки“ е термин, който може да означава „от небесата”, или някакво събирателно понятие.

Така че Рептилите често биват наричани Анунаки, което важи и за Пре-адамитите.

ДУ: О кей. Ето въпрос от Джон 1111: „Здравейте, Кори и Дейвид. Аз съм добронамерен и кротък човек, но се питам дали ще натрупам карма, поради това, че искам да разгромя Рептилите? Има ли нещо лошо в това просто да искаме да убием лошите същества, или би трябвало да ги оставим да бъдат това, което са?”

КГ: Това ще прозвучи наистина странно, но ние трябва да достигнем до момент в своя път и това вероятно ще бъде доста след Разкритието,  когато ще трябва да простим на тези същества, защото в противен случай това ще ни забави духовно и кармично. Всъщност ние ще трябва да простим на съществата, които са ни изтезавали и убивали, и поробвали в продължение на хилядолетия.  

ДУ: Изглежда, ако погледнем историята на Атлантида, че тези привидно добронамерени същества, Елохим, са решили Атлантида да бъде разрушена и много хора да изгубят живота си. Така че изглежда, че може би на едно ниво по-високо от това на индивидуалната човешка свободна воля, понякога природата прави неща, които разрешават някои от тези проблеми, или драматично намалява населението на една отрицателно ориентирана цивилизация.

КГ: Точно така. Тези отрицателни същества биват неутрализирани и премахвани точно сега, не само от същества от по-висш порядък на плътност, но и от самата вселена с помощта на цикъла, през който преминава галактиката ни.

Ние все още трябва да водим борба с тях. Ние трябва да се борим за независимост, но след като спечелим борбата, ще трябва да достигнем момент, в който да им простим, което е … аз не съм достигнал този момент.

ДУ: Често съм наблюдавал това, което правят престъпните групировки, които приемат населението на Земята за свой враг, с който трябва да воюват. Моята реакция на това е, че ако природата намира, че нещо е извън равновесие, тя ще се погрижи за него. Не е задължително наше право, или наша привилегия, да се опитваме да правим тези неща, когато природата ще се погрижи сама за себе си. Тя преминава през цикли на пречистване и обновяване.

Ако съществува проблем, не е наша работа да го разрешаваме.

КГ: Правилно. И социопати са тези, които обикновено застават начело на тези организации.

ДУ: Тъй върви светът. Ето и въпрос от АРВ 575: „Ние всички сме едно, следователно предполагам, че сме едно с Рептилите и с всички други същества. Как ще еволюираме, ако бродим из галактиката и се бием с други същества? Това не означава ли, че всъщност воюваме със себе си? Това ме обърква.”

КГ: Ние притежаваме масово съзнание. Имаме масовото съзнание на човечеството и както съм описал, беше ми показано това масово съзнание, което изглежда като едно травмирано шизофренично същество.

ДУ: Да.

КГ: Има някакъв вид борба, но също така и един процес, в който Рептилите се развиват и се учат от тези преживявания, също като нас. Това е една йерархична ситуация.

На най-високо ниво, всички сме едно.

ДУ: Какво би казал също относно идеята в Закона за Единството, където те обясняват, че ние живеем в една илюзия и че тази илюзия е създадена с цел развитие на съзнанието?

КГ: Всичко става в името на развитие на съзнанието. Това е всичко, от което те се интересуват – тези същества от по-висш порядък на плътност.
Всички се питат какъв е смисълът на живота, каква е целта на живота. Всичко е с цел непрекъснатото развитие на съзнанието, не само на индивидуално ниво, но и като масово съзнание, от което сме част.

ДУ: О кей, ето и въпросът на Селин 2: „Има ли ЦЕРН нещо общо с манипулирането на земното магнитно поле? Всяка информация по този повод би била полезна. Много благодарности за чудесните ви разкрития.”

КГ: Доколкото разбирам, ЦЕРН е една от тези многофункционални технологии. Там има различни групи учени, които преследват различни цели. Те използват ЦЕРН като един вид … Те се опитват да взаимодействат със земното магнитно поле. Те се опитват да създават портали. Те се опитват също така да създават технологии с торсионни полета.

Това е една лаборатория с множество предназначения. Тя не съществува само за да създаде един времепространствен тунел, нито само за да взаимодейства с енергийните линии на Земята. Това е една многофункционална технология.

ДУ: Тук бих споменал, че съм разговорял с Хенри Дикин, който известно време е работил в ЦЕРН. Той каза, че е много трудно да се накарат частиците да се ударят една в друга и това изисква намесата на хора със силна интуиция.
И той е бил един от тези психично надарени хора, които са могли да причинят действителна колизия на частиците. Интересно ми е дали това съответства на нещо, което си чул.

КГ: Това не съответства на нещо, което съм чул, но ми звучи напълно смислено.
ДУ: Добре. Ето и въпроса на Ди Джей Миксит: „Кори, моля би ли попитал някои от съществата с по-високи вибрации кои са най-добрите и ефикасни средства за пречистване на епифизната жлеза. Това може ли да стане с определена честота? Достатъчно ли е чрез медитация просто да си представя, че тя е пречистена?”

КГ: Решението е в медитацията и в диетата. Трябва да направиш нужното да премахнеш калцирането на епифизата си, но също така трябва да направиш така, че епифизата да вдаимодейства с Висшия ти разум по един конструктивен начин. Така че трябва да постигнеш необходимото вибрационно ниво чрез медитация.

ДУ: Бих искал също така да посоча, че според Пит Питърсън, халоидните съединения, като хлора, флуорида и пр., преминават през кръвната бариера и се прикрепят към малките кристали в епифизната жлеза и това е едно от основните неща, което причинява калцирането й.

КГ: Това е вярно.

ДУ: Съществата казали ли са ти да избягваш чешмяна вода и подобни неща?

КГ: Да, у дома аз пия само изворна вода.

ДУ: О кей. Следващият въпрос е от Инсизор: „Въпросът ми е относно плътностите. В каква плътност се счита, че са преминали Исус или Буда, след като са напуснали този свят? Как стои въпросът с междинните състояния преди въплъщението? Как това се връзва с идеята за плътности на съзнанието?

Раят счита ли се следващото, например четвърто или по-високо ниво на съзнание, или той е нещо напълно различно?”

КГ: Когато са ми обяснявали същността на плътностите, всичко се е свеждало до съзнанието. Става дума за различни вибрационни нива на съзнанието. След като веднъж достигнеш определено вибрационно ниво на съзнание, както вече сме казали, ти можеш да контролираш материята със съзнанието си.

Така че с повишаване вибрациите на съзнанието си, ти започваш да променяш своята околна среда.

ДУ: О кей. Ето въпрос от Л.Менса 732: „Възможно ли е масово съзнание, което е насочено към постигане на определена цел чрез Интернет, да бъде толкова ефективно, колкото когато хората са физически заедно на едно място? Някои твърдят, че когато хората са на един континент, с помощта на съзнанието си те могат да повлияят на въртенето на Земята.”

Например дали ние бихме могли, чрез една масова медитация да намалим тероризма, без да е нужно всички да сме на едно място, както при първоначалните изследвания на трансцеденталната медитация?

КГ: Да, това определени работи. Не е необходимо всички да са на едно място. Когато обаче имаме хора, които са практикували дисциплина на съзнанието си и могат да медитират дълбоко, ако те се намират близо един до друг, това може определено да окаже силно въздействие.

ДУ: Съгласен съм. Ето и въпрос от Сасафрас 7: „Как се възпроизвеждат Рептилите? При тях има ли период на бременност, след което да се раждат подобно на бозайниците на Земята? Ако обаче са същества от четвърто измерение, трябва ли въобще да се раждат, или просто създават телата си с помощта на мисълта? Аз разбирам, че те се хранят. За нещастие те с удоволствие ядат хора. Едно същество от четвърто измерение няма нужда да яде. Това означава ли, че те практикуват това само като спорт, или нещо подобно?”

КГ: Това ни връща към различните вярвания на хората относно същността на измеренията, плътностите. Много хора си мислят, че едно същество от четвърто измерение може да стои редом с нас, без да можем да го видим. Ще можем да преминем през него, няма да можем да се здрависаме. Случаят съвсем не е такъв. Те просто имат различна вибрация на съзнанието си.

Обикновено в такива случаи питам как разглеждате едно куче, или една бактерия. Един живот от втора или първа категория плътност – можеш спокойно да взаимодействаш с тях, без проблем.

ДУ: Разбира се. Колкото до размножаването на Рептилите, при тях има ли полово възпроизвеждане, което да води до бременност и раждане?

КГ: Да, има. Те също така се клонират.

ДУ: И накрая въпроса на Уиндоу 23: „Наименования като „скитници” и „звездни деца” имат положителен смисъл, но в същото време разбирам, че престъпните групировки и MILAB идентифицират тези деца много рано, отвличат ги, раздробяват съзнанието им и ги контролират за своите цели. Тези деца не са ли изпратени тук преди всичко за да правят добро на човечеството? В същото време Драко са инфилтрирали престъпните групировки и са намерили начин да промият мозъците им, за да работят в тяхна полза.”

КГ: Да, те по същество са узурпирали тяхната мисия. В това е целият проблем. Те са узурпирали мисията им. Децата са дошли тук с определени способности, които биват експлоатирани. Рептилите не желаят положителни промени на тази планета и корумпират тези „войници”, за да се борят в тяхна полза.

ДУ: Е, това очевидно не е една тотална система, където всички подобни надарени деца биват напълно компрометирани. Би ли пояснил малко по този повод – как може някой с такава извънземна душа да се опази, за да e в състояние да изпълни предназначението си на тази планета?

КГ: Първото условие е да стоиш далече от всякакви правителствени организации, които ти казват, че си много специален. Също така да практикуваш смирение, да се концентрираш върху собствения си път на развитие, да медитираш върху своята мисия. И след като веднъж осъзнаеш своята мисия, да я следваш.

Ако правиш това, тогава ще допринесеш за положителната промяна и ще се бориш с тези, които похищават специално надарените деца.

ДУ: Това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок тук, заедно с Кори Гууд. Това е Космическо разкритие по телевизия Гая. Благодаря ви, че бяхме заедно.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. Днес ще започнем със сегмент, в който Уилям Томпкинс проследява една много особена масонска връзка с всичко, за което говорим. Нека да хвърлим поглед.

*           *           *           *

МАСОНСКАТА ВРЪЗКА

Уилям Томпкинс: Ако вземем работата ми в тайния мозъчен тръст на Дъглас, единствените двама души, които бяха наясно с това, бяха вицепрезидентът по техническите въпроси и д-р Клемперер.

Когато провеждахме заседания по програмите с адмиралите от ВМС, или когато имахме срещи с други висши офицери, или когато обсъждахме дизайн въпроси със собствените си хора, защото в тази група имахме доста свои хора, често достигахме до задънена улица без възможен отговор.

Тогава аз предлагах свой отговор.

И вицепрезидентът по техническите въпроси неизменно казваше: „Бил, ти подхождаш към всеки въпрос все едно че въобще не си оттук.” 

Различни хора са ми казвали това стотици пъти.

Мога единствено да кажа, че баща ми бе масон от 33-та степен. Ясно ли е? Вуйчо ми Хардинг бе завеждащ болницата Санта Моника – много пари, голяма къща, харчеше всяко едно свое пени по разкопки в египетските пирамиди, в опити да разшифрова йероглифите. Това е, което той се опитваше да направи. Той има три дъщери, мои лели. Ние живяхме в тази къща почти цяла година. И какво имаше там? До огнището имаше един стол, широк почти метър и половина, дървен стол, целият покрит с йероглифи. И някои хора казваха, че това бил столът на Тутанкамон. Това може да не бе точно така, но да, той е принадлежал на някои от тези крале.

Не зная как го е измъкнал нелегално от Египет, но той бе изнесъл тайно доста неща оттам. И ги бе раздал на едни от най-изявените учени в САЩ.

И отново: какъв бе вуйчо Хардинг? Масон 33-та степен. Ясно ли е?

Всичко, което искам да кажа тук, се свежда до това, че има много неща, които не познаваме и не разбираме.

*           *           *           *
ДУ: Кори, първото нещо, което той каза, е, че всички са реагирали все едно че той не е бил оттук. Тези отговори на заплетени въпроси, които той е давал и които никой не е могъл да даде, подсказват, според казаното от него и според написаното в книгата му, че той е притежавал някакъв вид телепатично знание или някаква особена дълбока мъдрост.

Във връзка с тази идея за извънземна връзка или извънземно съзнание, това възможно ли е и ти мислиш ли, че нещо такова е ставало с Томпкинс?

КГ: Възможни са различни неща. Възможно е той да се е въплътил тук от друга извънземна духовна група, вероятно от тези Nordics, за които той говори.

ДУ: Хм.

КГ: Или той установява съзнателна или несъзнателна телепатична комуникация с тях.

ДУ: Което той описва в своята книга – съзнателна комуникация с Nordics.

КГ: Точно така. Аз самият съм изпитвал такова нещо.

ДУ: Когато той описва факта, че вуйчо му Хардинг е бил 33-та степен масон, както и завеждащ болницата Санта Моника, изразходвайки всичките си пари и ограбвайки артефакти от пирамидите, някои хора могат да намерят това трудно за вярване. Те биха си помислили, че движението на тези артефакти е обект на стриктни правителствени разпоредби. Това не е ли така?

КГ: Не и по онова време.

ДУ: О кей.

КГ: По онова време е била често срещана практика хора „да се занимават с археология”. Те са го наричали археология, докато това по същество е било разграбване на археологични обекти, след което последните са били продавани или отнасяни в къщи.

ДУ: Мислиш ли, че е възможно да има артефакти, толкова удивителни като един метър и половина широк стол, изрисуван с йероглифи, просто намиращ се в нечий дом?

КГ: О, да, абсолютно. Има големи частни колекции от много важни артефакти.

ДУ: Защо мислиш, че масоните биха се интересували от тези неща?

КГ: Както ти знаеш, но много хора може би не знаят, всяко участие в цивилната космическа програма е изисквало да бъдеш масон. Масоните са „пазители на знание” и те получават и усвояват тези древни учения, които трябва да запаметят. Нещата, които трябва да запомнят, просто не са за вярване. Ако докажеш, че можеш да опазваш тези догми и тайни, тогава получаваш достъп до още повече.

ДУ: Точно така.

КГ: И вече ставаш част от една строго управлявана организация.

ДУ: И ако след като си бил посветен, издадеш някои от масонските тайни, какви са наказанията?

КГ: Смърт.

ДУ: Да, това е един много сериозен ритуал, в резултат на който човек спечелва гласувано доверие, за да могат да му бъдат поверени определени тайни.

КГ: Те приемат всичко това много сериозно.

ДУ: Защо мислиш, че той споменава, че баща му и вуйчо му са били 33-та степен масони, когато дискутира идеята, че той самият може да е една извънземна душа?

КГ: Доста от тези тайни общества проследяват своя произход до извънземни, дошли на тази планета преди хиляди години. И за тях възможността да могат да проследят във времето това потекло е нещо много важно.

Когато проследяват потеклото си, те също така проследяват неговата история. И цялата тази информация, или поне част от нея, става достояние на определени масони.
Вероятно неговият вуйчо е притежавал достатъчно от тази информация, за да се почувства задължен да изхарчи състоянието си в опит да си отговори сам на някои от тези въпроси.

ДУ: Добре, сега в този следващ сегмент ще видим допълнително обсъждане на масонството, отнесено към нещо много интересно, за което може до момента да не си помислял. Нека го видим.

*           *           *           *
ПРЕНАПИСВАНЕ НА ПРОГРАМАТА АПОЛО

УТ: Ето сега вече съм главен инженер в Дъглас, в програмата Аполо и имам на подчинение 173 инженери, проектанти и учени, в т.ч. и 11 доктори на науките.

И аз предлагам тези хора да се заемат с тази задача. Най-добрата група инженери на планетата. Ясно ли е? И така, ние съставяме една цяла нова програма на НАСА за Луната. Изхвърляме всичко направено от НАСА до момента и предлагаме нещо изцяло ново. Ясно ли е?

Аз я предлагам на водещите инженери. Те я предават на специалистите по маркетинг и последните разговарят с хората в производството, които се опитват да ме уволнят. Нали така? Защото хората в производството искат да произвеждат и не искат да чуват за разни инженерни измислици. Ясно ли е?

Аз не бивам уволнен. Упълномощават ме да действам и да реализирам проекта. Хората от маркетинга обаче … Те не са съгласни. Тогава вицепрезидентът по техническите въпроси каза: „Ние ще направим това тайно, сами.”

И така, аз сглобявам всичко. Получава се един модел на новия команден център на НАСА с размери 2 м. х 2 м. Той прилича на голяма амфитеатрална зала, с екрани на стената.

И аз го качвам заедно с цялата си документация на един самолет ДС-7 и летя до тайния Арсенал Редстоун, тайна космическа станция, където се намира НАСА, заедно с всички германци.

Вземам под наем един камион. Облечен съм в официален бизнес костюм от три части, с жилетка. Сядам в камиона, а той притежава всички тези скоростни лостове, каквито никога не съм използвал. И аз влизам с това нещо, в което се намира и кутията с моя модел, в тази секретна база. Ясно ли е?

Интересно е, че моята секретарка ми е написала едно писмо, с което ще мога да стигна до най-големия началник на Арсенал Редстоун, като в същото време ми казва, че то няма да ми потрябва.

И така, аз управлявам камиона и тя ми предава телепатично: „Не се тревожи, Били, вратите ще се отворят.”

И така, аз съм зад волана и тези огромни врати се отварят, аз преминавам през тях, минавам покрай една огромна площ с дузини и дузини камиони, коли и оборудване, където всеки трябва да премине през най-щателна проверка, да получи разрешение за всичко, което иска да внесе, и т.н.

И така, аз преминавам през всичко това и започвам да търся офиса на фон Браун. Най-накрая достигам до една кула. Четиримата пазачи излизат навън, като оставят пушките си до вратата. Те бутат една огромна количка на четири колела. Докарват количката до моя камион, свалят страничните прегради, вземат кутията с моя модел и я слагат върху количката.  Откъде се взе тази количка? 

Те бутат количката с модела по един коридор на приземния етаж на кулата. Вратата на един голям асансьор се отваря и те вкарват вътре количката. Това е централен асансьор, като встрани от него има три други, с по-малки врати.

Аз ги следвам с чанта пълна с моите документи. Качваме се на най-горния етаж. Вратата се отваря. През всичкото време охраната не обелва и една дума. Те бутат количката по коридора. Отваря се една голяма врата. Влизаме в голям офис, където от едната страна се намират всички хора на фон Браун, а от другата страна – хората на д-р Дебюс.

Охраната отваря кутията и изважда моя модел, покрит с мек син плат. Поставят го върху масата по средата на залата.

Двете секретарки – на фон Браун и на д-р Дебюс, идват при мен.

Четиримата охранители чукват с пети, отдават чест и изнасят количката от залата.

Обърнете внимание, че до този момен аз не съм казал никому и една дума. Аз пристигам тук, без да покажа и лист хартия. И двете секретарки обаче са наясно с присъствието ми. Те ме известяват, че д-р фон Браун и д-р Дебюс ще дойдат всеки момент.
Д-р Дебюс излиза от една врата, която води към неговия кабинет, и ми се представя. Д-р фон Браун излиза от друга врата и също ми се представя.

И ето че в средата на тяхната лъскава конферентна маса се намира това голямо нещо покрито с парче син плат.

Аз казвам: „Аз съм Уилям Томпкинс. Идвам от Дъглас и имам едно предложение, с което искаме да ви представим някои промени, които считаме за необходими, за да може Аполо да достигне до Луната.”

Никой не ме прекъсва. Неколцина от хората на фон Браун се приближават и сядат зад него. Хората на Дебюс сядат зад него. Двете секретарки също сядат и аз започвам да говоря.

В подходящия момент махам плата и им показвам това, което вие и всеки друг на планетата е виждал, а именно тази система за управление на полетите Камплекс 39, където сте виждали д-р фон Браун да седи на централното място, а инженерите и всички останали да наблюдават какво става върху един голям екран.

И така, аз им показах един модел на всичко това и те ме изслушаха в продължение на 40 минути, след което фон Браун се здрависа с мен и каза: „Ние трябва да работим заедно.”

Д-р Дебюс също се ръкува с мен, след което ме представи на всички началници в НАСА като някой подобен на гений.

*           *          *          *

ДУ: Ето че тук отново виждаме един изключително ценен исторически документ, който ни показва как едно от най-ценните и обичани изображения, свързани с мисиите на Аполо и пътуванията до Луната – това, което той нарича Комплекс 39, а повечето хора – Център за контрол на полетите, всъщност е било нещо проектирано от самия него, въпреки волята на производителите, които са настоявали на познатите им прототипи.

Защо мислиш той казва, че е предизвикал такава отрицателна реакция от страна на хората в производството? Също така това прехвърляне на топката между проектантите и хората в производството?

КГ: Много от тези инженери не обичат да бъдат отклонявани от това, с което са се занимавали дълго време, и да бъдат преместени на някакъв специален проект. Мнозина от тях биха се съпротивлявали. Това означава, че те вече ще бъдат подчинени на чужди хора. Те просто обичат статуквото, такива са инженерите. Не трябва да им разваляш комфорта, защото това се отразява на работата им.

ДУ: Значи хората, които са работили в така нареченото „производство”, са били инженери, специалисти от определена категория?

КГ: Точно така, има инженери, след това има техници, които по същество също са инженери и не по-малко умни от тях, които реализират проектите на инженерите.

ДУ: Възможно ли е да има случаи, когато в едно свръхсекретно съоръжение, някой може да получи достъп, така че да прескочи нормалните пунктове за проверка, както той описва своя случай?

КГ: В много редки случаи. През 40-те години на миналия век се случваха подобни неща при доставката на ядрени оръжия. Те преминаваха през странична врата или направо през централния вход, като охраната бе известявана предварително: „Това превозно средство ще пристигне приблизително по това време. Пуснете ги да преминат свободно.”

ДУ: Миналия път видяхме един сегмент, в който той описва действителното разработване на германските ракети V-2. Тогава той не ги назова по този начин, но това, което той описваше, звучеше като ядрено съоръжение, върху което те са работили, като тези ракети след това са били пряко приложени в разработването на програмата Аполо – същата тази германска технология. Разбира се, фон Браун е бил германец.

КГ: Точно така. Това не са ракети V-2. Това са били действителни многостепенни междуконтинентални ракети, които те вече са разработвали по онова време.

ДУ: О, наистина?!

КГ: Така че фон Браун е пристигнал с тези свои знания. Многостепенните ракети са били нещо, в чието разработване той вече е бил вложил много време и усилия.

ДУ: Добре, тогава следващият сегмент, който сме подготвили за теб, е също доста  интересен и в него този удивителен човек описва факта, че в мисията на Аполо е имало много повече от едно кацане върху купчини стари мъртви скали и нищо друго, което може да се види.

*           *           *           * 
ЕДНА МАЛКА СТЪПКА

УТ: Първата фаза се състоеше в това да достигнем там, да вземем малко парчета скали, да направим снимки и да се завърнем обратно, ясно ли е?

Така че ние стигаме там и виждаме всички тези кораби, накацали по периферията на кратера, като един от тях едва не ни избутва от орбита на половината разстояние до Луната. Той се приближи съвсем близо до нас. Ясно ли е?

Така че публиката не чу тази част от разговорите: „Това проклето нещо е почти на път да ни удари!” Това е част от комуникацията между командния център и астронавтите. Така че ние стигаме дотам, като обикаляме наоколо няколко пъти. Заснемаме всички неща, които се намират там. Ние знаем къде искаме да кацнем.  И тогава, още при първата обиколка, виждаме тези кораби да се приближават – огромни масивни апарати.

И те кацат по периферията на кратера, където ще кацнем и ние. Майчице мила!

Така че ние кацаме и правим това, което трябва да направим.

И тогава един от онези ни казва: „О кей, съберете малко скални проби. Аз зная, че имате проблем, затова направете още два-три от своите полети и повече не се завръщайте тук. Точка.”
*           *           *           *

ДУ: Какво мислиш, че се случва в този момент? Томпкинс представя това от гледната точка на свидетел на случилото се. Каква е твоята гледна точка на тази история, която току-що чухме?

КГ: Екипажът на Аполо е кацнал на територия, която е била важна за Рептилите. Те са се появили и са ги заобиколили по периферията на …

КГ: „Те”, имаш предвид Рептилите?

КГ: Рептилите са се появили с няколко големи кораба, за да ги сплашат.

ДУ: Разбирам.

КГ: И когато астронавтите са събрали скалните проби, провели са някои от своите експерименти и са тръгнали да излизат от орбита, един от тези кораби ги е ескортирал.

ДУ: Значи когато Томпкинс казва: „Един от онези ни каза да не се връщаме, а само да вземем пробите и да си вървим”, какво мислиш, че той има предвид под „един от онези”?Той разговаря с командния център, говори за извънземните, или какво мислиш, че иска да каже?

КГ: Очевидно, един от тези извънземни, бил той Рептил, или не, им е казал, че трябва да си тръгнат и да не се връщат обратно. Много е възможно да е бил и един Nordic, който да им е казал: „Хей, трябва да си вървите. Направете каквото трябва и не се връщайте повече.”

ДУ: Някои хора, които ни гледат и не са запознати с подобен тип разкрития, може да изпитат нещо, което психолозите наричат когнитивен дисонанс по отношение на идеята, че нещо толкова значимо е могло да се случи при кацането на Аполо, когато Нийл Армстронг изглеждаше толкова щастлив, изричайки думите: „Това е една малка стъпка на човек и една огромна стъпка за човечеството.” Както знаеш, ние имаме това на филм. Имаме снимки на случилото се там.

КГ: Той вероятно е бил доста щастлив в онзи момент. Той е бил … И след това, изведнъж имаш тези застрашителни огромни кораби, заобиколили кратера, в който се намираш. Това вероятно би сменило малко настроението ти.

ДУ: Доста скептици биха решили, че това е нещо напълно смехотворно. Те биха казали: „О, разбира се, че астронавтите биха говорили за такова нещо. Разбира се, че щяхме да узнаем за това. Разбира се, те щяха да заснемат това, някой щеше да проговари, някаква информация щеше да изтече.” Как ти би отговорил на това?

КГ: Това е предназначението на процеса на заличаване на паметта. Чувал съм много случаи астронавти да не помнят нищо от своите полети, или да помнят твърде малко неща. Така че спомените на доста от тях са манипулирани.

ДУ: Боб Мастерс, съпруг на известната знаменитост Джийн Хюстън, всъщност се опита да хипнотизира Едгар Митчел след мисиите до Луната в продължение на 40 часа. И Едгар Митчел не е могъл да си спомни едно нещо, което да му се е случило, докато е бил на лунната повърхност. Възможно ли е такова нещо да се е случило с Едгар Митчел?

КГ: Изглежда, че точно това се е случило с него.

ДУ: Скептиците могат да кажат: „Виж какво, човече, имаше филм от кацането на Луната, заснет на живо. Как е възможно тези кораби да не са били заснети?”

КГ: Има поне две минутно забавяне при показването на кадрите, както и специален канал за обмен на медицинска информация, който не е предназначен за ушите на широката публика.

ДУ: Значи с други думи, ако имаме германци, докарани тук, за да изградят НАСА, които са били заклети да пазят тайна, която клетва са спазвали, те са проектирали това от самото начало със знанието, че ще има неща, които те не искат ние да научим, и те са направили всичко необходимо ние да видим само тази версия на реалността, която е отговаряла на желанията им. Ти би ли се съгласил с това?

КГ: Съгласен съм.

ДУ: Добре, сега ще видим следващия сегмент с друг интересен исторически документ, според който Томпкинс може да е играл решаваща роля в разработването на много секретния бизнес модел на космическата програма, в който Кори лично е участвал, под формата на функциониращо печелившо предприятие в Слънчевата ни система. 

*           *           *           *

МЕЖДУПЛАНЕТЕН КОРПОРАТИВЕН КОНГЛОМЕРАТ

УТ: Уволняват ме от Дъглас заради посещението ми при Аполо и фон Браун и заради промяната на програмата. Уволнението ми става в петък.

В събота вечер секретарката ми се обажда и ми казва: „О кей, Били, аз разговарях с д-р Дебюс и той иска да разговаряш с д-р еди кой си в корпоративния офис на компанията Норт Америкън, на Международното летище Лос Анджелис.”

И аз се обаждам на д-р Дебюс, който е уредил назначаването ми в корпоративния офис на Норт Америкън, за да работя по космическите програми, двигатели и кораби в компанията Рокетдайн.

Както и да е, те са тези, които строят огромните космически совалки, които всеки е виждал. И така, аз съм вече консултант на тези приятели. Аз пренасям целия си багаж от Дъглас в своя кабинет в Норт Америкън.

Изработвам един груб план за проектиране и изграждане на търговски космически кораби, които да могат да пътуват в Слънчевата система и да монтират съоръжения на различни планети за извличане на определени минерали. Това е една начална програма за излаз в галактиката с търговска цел и за действие на големи частни, невоенни корпорации, базирани на други планети, които да развиват там практически всякакъв вид своя дейност.
Те обаче имаха предвид много по-важни неща, в които ние не бяхме ангажирани … аз не се занимавах с други разработки. Други хора обаче поеха нещата по-късно и внедриха тази програма.

През 2003 г. те имаха действащи съоръжения на други две места – една на Марс и една на друга планета, близо до другата най-близка звезда.

В момента те извършват там минни разкопки. Те извършват търговски операции – Норт Америкън, една компания тук в Лос Анджелис. Същата компания, която тогава произвеждаше тези ракетни двигатели, космически совалки и подобни неща.

Така че те приеха тази идея, използваха я за целите на своите комерсиални дейности. Това е същото, което ние искахме да правим още тогава, в самото начало. Ясно ли е?

Те обаче го направиха. Те привлякоха свои хора, разработиха тази търговска дейност и я провеждат в момента. Те действат успешно в този момент.
Това, което се опитвам да кажа, е, че има може би 25 или 28 компании тук на тази планета, които провеждат търговски операции в галактиката.

*           *           *           *

ДУ: Добре, и така, Кори, това, което виждаме тук, е наистина удивително – идеята, че Томпкинс може всъщност да е бил първият човек, поне на запад, без да знаем нещо за германската страна, който е предвидил възможност за разработване на търговска минна промишленост и производство в открития космос.

КГ: Ами да, германците вече са били експоатирали военния аспект на това да летят редом с Драко. Американските ВМС и части от американското правителство са разработвали противодействие на тази германска флотилия, която е била изграждана, за да се бие редом с Драко.

По същество ние щяхме да правим същото съвместно с тези Nordics,  да воюваме редом с тях срещу Драко. Така че …

ДУ: Мислиш ли, че е възможно тази историческа роля на Томпкинс да може да бъде потвърдена с това, че вероятно до възникването на тази негова идея никой всъщност не е мислил за това като потенциален бизнес за изкарване на пари, или за печалба под някаква друга форма?

КГ: В момента, в който те разработват тези технологии, те възлагат на различни мозъчни тръстове да измислят начини за експоатиране за търговски и военни цели. Така че той вероятно е играл ролята на един от тези мозъчни тръстове.

ДУ: Доколкото разбирам, той говори за 23 до 28 такива промишлени единици.

КГ: Компании.

ДУ: Компании тук на Земята, които са се занимавали с промишлено проиизводство в Слънчевата система, както и извън нея. Как ти изглежда тази бройка, в сравнение с това, което знаеш?

КГ: Нещата са доста по-мащабни, но това може да е ядрото от компании, поставили началото на това, което наричаме Междупланетен Корпоративен Конгломерат. Те може да са били първите, поставили началото на тази програма.

ДУ: Друго нещо, което мисля, че трябва да засегнем тук, е споменатото от него, че в 2003 г. е имало минно съоръжение на Марс и на една друга от най-близките звезди в Слънчевата ни система. Това е определено нещо много по-малко от това, за което разговаряхме двамата с теб преди в това предаване, така че …

КГ: Да, това е доста по-малко по мащаби, в сравнение с това, което действително извършваме там. Ние провеждаме минни операции в Астероидния пояс. Ние копаем в различни планети за минерали и притежаваме редица минни операции на Марс.

ДУ: Какво знаеш за броя на местата, където се провеждат търговски дейности извън Слънчевата система?

КГ: Има доста такива места. Това са обекти контролирани обикновено от Драко, където бих казал, че са ни предоставили права за провеждане на минни операции.

Ние сме пътували до други звездни системи, за да търсим минерали в нашия местен звезден клъстер и когато сме стигали дотам, сме били отблъсквани от местните обитатели.

ДУ: Предполагам, че доста агресивно.

КГ: Е, както знаеш, ние нямаме добра репутация, след като се движим из космоса заедно с Рептилите и създаваме различни проблеми.

ДУ: Е, това бе още един удивителен поглед из страниците на историята. Уилям Топкинс, един истински американски герой, идващ от най-високите нива на възникването на Тайната космическа програма на Военно промишления комплекс от времето на Втората световна война.

И ето че сега имаме възможността да свържем отделните точки. Надявам се, че виждате, така както виждам аз, колко красиво се връзват всички тези нишки и че всъщност ние разговаряме за нещо, което е истина и което след време ще стане обществено достояние и ще промени драматично всеки аспект от живота на Земята и на галактиката, такава каквато я познаваме.

Аз съм Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд и нашия специален гост, Уилям Томпкинс. Това е Космическо разкритие по телевизия Гая и ви благодарим, че бяхме заедно.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. В този епизод ще ви представим не кого да е, а самия Джон Лиър, синът на основателя на Learjet*)

*) Learjet – известна американска компания, основана в края на 1950-те, производител на цивилни и военни самолети. – Бел. прев.

В този първи сегмент ще видите как той споделя част от своята история.

*           *           *           *

ИСТОРИЯТА НА ДЖОН

Джон Лиър: Баща ми беше Бил Лиър и той създаде Learjet. Аз бях напълно погълнат от авиацията от самото начало. Карал съм самолети на различни авиолинии по целия свят.

През 1985 г. започнах да се интересувам от НЛО, в които дотогава не вярвах.

Тук, в Лас Вегас, правим едно събиране на пилоти от Югоизточна Азия на всеки две години. Веднъж разговарях с едно от момчетата и то спомена, че е бил на работа в Bentwaters*).

*) Bentwaters – английска военна база на 130 км. източно от Лондон, управлявана от американските ВВС. – Бел. прев.

И аз казах: „О, това е мястото, където се предполага, че е кацнала литящата чиния.”

Той ми отговори: „Не се предполага, а действително е кацала. Аз не съм я видял, но познавам хора, които са я видели.”

Казвам му: „Искаш да кажеш, че това нещо е истина?”

Това постави началото за мен. И всичко, с което се сблъсквах след това, ме отвеждаше една крачка по-напред.
*           *           *           *

ДУ: В следващия сегмент ще навлезем сериозно в тази тема, която е един класически пример от историята на НЛО.

Аз открих тези неща, струва ми се, даже преди появата на Интернет, защото за мен преди ерата на Интернет, за да науча нещо за НЛО, трябваше да отида в някоя от книжарниците и да потърся последната книга на тази тема. И, разбира се, цялата информация бе вече остаряла с около една година.

Едно от имената обаче, което се появяваше непрекъснато в тези книги, бе винаги Боб Лазар. Кой е Боб Лазар? Това ще стане ясно в следващия сегмент. Нека видим.

*           *           *           *

ПОЯВАТА НА ЕДИН СВИДЕТЕЛ

Дж.Л: Името му бе Джин Хъф, един оценител на имоти, и ние разговаряхме за НЛО.

Боб Лазар седеше там заедно с нас с опулени очи и каза: „Вие, хора, сте изкукали.” И добави: „Аз съм работил в (базата) Лос Аламос. Ако там имаше нещо секретно от този род, аз щях да зная.”

Аз съм чувал това толкова много пъти. Има толкова невероятно невежи хора, които казват: „Аз щях да зная.” Ха, ха, ха.

Както и да е, през останалата част от онова лято ние дадохме на Боб достатъчно информация, за да може да я свери със свои приятели, които все още работеха в Лос Аламос и за да открие, че там наистина се случваха някои неща, тъй като те знаеха доста работи, които не му бяха известни.

Тогава той се обърна към д-р Телър, когото бе срещнал в Лос Аламос, и му каза, че би искал да се завърне на работа в научната област. И Телър му отговорил: „Искаш ли да работиш заедно с мен в Ливърмор тук в Калифорния, или искаш да работиш в Невада?”

Боб му казал: „Искам да работя в Зона 51.”

Телър му отговорил: „О кей, аз ще те потърся след известно време.”

Това се случва през м. октомври 1988 г. и в следващите няколко седмици Боб преминава през три интервюта.
И той отива във фирмата Edgerton, Germeshausen, and Grier, където го интервюира една комисия.  В крайна сметка се изявява отлично на всички интервюта. Той се оказва на ниво по отношение на всяка научна област, от която те са се интересували, както и според това къде е учил, какво е работил и т.н.

Още на второто интервю те го питат какви са отношенията му с Джон Лиър. Така че те определено са се интересували и от това.

Той често идваше у дома вечер и ние бърборихме относно това, което се случваше с него. Веднъж той каза: „Днес видях една чиния.”

Казвам: „Какво?!”

„Видях една чиния.”

Питам го: „Тяхна или наша?”

Той отговаря: „Тяхна.”

Питам го: „Ти си ходил в Зона 51?”

Казва: „Да.”

Казвам му: „И какво прави там? Ти знаеш, че те следят. Защо просто не поработиш малко, за да разбереш какво става и СЛЕД ТОВА да говориш какво си видял?”

Той ми каза: „Джон, наговорил съм ти толкова много глупости през последните няколко години. Искам да ти кажа, че това е вярно. Аз бях в това нещо. Пипах го. Това не е наше. То идва от милиарди години разстояние или каквото и да е там.”

Та това е част от историята ми с Боб. И той работи в следващите няколко месеца.

Той ни разказваше кога предстоят тестовите полети. Те бяха винаги в сряда вечер. И ние отивахме с колата да гледаме и да правим снимки. 

Един път ни заловиха. Тогава охраната ни хвана вътре в зоната за провеждане на тестовите полети. И те ни казаха: „Ако останете тук, ще направим живота ви много тъжен.”
Ние си тръгнахме и излязохме на магистралата, когато шерифът на Област Линкълн ни спря.

Трябваше да излезем от колата, да вдигнем ръце и пр. Той искаше да разбере две неща. Първото бе защо сме четирима души в колата, когато преди малко, когато ни бе спряла охраната, сме били петима. Междувременно Боб бе слязъл и избягал в пустинята. Също така къде е пистолетът. Боб бе казал, че носи пистолет.

След около час шерифът каза: „Не зная защо ме накараха да направя това, но ми е наредено да ви пусна и да не казвам нищо повече.”

И така, ние се прибрахме у дома и рано следващата сутрин Денис Мариана, шефът на Боб, му казва: „Боб, не отивай при самолета. Аз ще дойда да те взема. Ще ходим в Индиън Спрингс.”

В Индиън Спрингс се намира базата на ВВС Криич, която е центърът на всички секретни тестови полети.

Когато отиват там, те го извеждат от колата, опират пистолет в главата му и му казват: „Виж, Боб, когато ти дадохме този секретен достъп, това не означаваше, че трябва да водиш всичките си приятели и да им разказваш за летящите чинии.” Ха, ха.

По онова време жената на Боб имаше афера със своя летец инструктор. Това бе нещо, което Боб не знаеше, но те знаеха, защото подслушваха всичките му телефони. Те подслушваха всичко – моята къща, къщата на Боб, къщата на Джин, всичко.

И те му казаха: „Когато оправиш личния си живот, отново добре си дошъл.”

И Боб каза, че причината никога да не се завърне, бе фактът, че след последните две свои посещения в Зона 51 си е спомнял как се е качил на самолета, за да отиде до (базата) Груум Лейк и как е слязъл от самолета след обратния полет, но нищо между тези два момента – нито къде е ходил, нито какво е работил и пр. И това силно го смутило. 

Той искаше да знае каква ще бъде работата му, но техните методи за контрол върху ума са вече толкова напреднали.

*           *           *           *

ДУ: Кори, да започнем с това, когато той спомена  Edgarton, Germeshausen, and Grier. Мисля, че те са един от военните доставчици.

КГ: Това е една от компаниите на Междупланетния корпоративен конгломерат, чието име се появява навсякъде.

ДУ: Това означава, че те са пряко ангажирани с възпроизвеждане на извънземни кораби?

КГ: Да, да, те разработват различни техни компоненти.

ДУ: О кей. Той споменава също така Лос Аламос и някои хора може просто да си кажат: „О, това е само едно ядрено съоръжение.” Там само с ядрени оръжия ли се занимават, или там има и нещо повече?

КГ: Не, винаги има и други програми, които се провеждат на заден план. За мен бе много интересно, когато в началото Джон спомена, че Боб Лазар се е опулил и е казал: „Ако имаше нещо особено, което да се случва там, аз щях да го зная.”

Имах един случай, когато работих във Федералния резерв. Един от моите подчинени, който преди бе работил осем години в авиацията, един ден изведнъж се изправи от бюрото си, обърна се към мен и ми заяви: „Аз съм работил на тези места, където казват, че докарват летящи чинии, за да ги възпроизвеждат. Ако имаше такова нещо, аз щях да го зная.” И той ме гледаше право в очите.

Аз само казах: „Хм-м.” Така че това е често срещано нещо. Доста хора ще работят дълго на едно такова място и поради секретната раздробеност на дейностите няма да имат никаква представа какво точно се случва.

ДУ: Боб е казал, че след като два пъти се е завръщал в Зона 51, е нямал спомени за това, което е работил там. Лиър на свой ред казва, че технологията за контрол върху ума е станала доста добра. При това положение възможно ли е преживяванията на Боб в Лос Аламос също да са били изтрити от паметта му?

КГ: Те категорично са изтрили паметта му. Те бяха разработили методите за изтриване на паметта още при първите астронавти и ги прилагаха върху всички, свързани с космическата програма. Те ги използваха даже на някои хора, свързани с първата ни ядрена програма. Те правеха изследвания с различни химически методи за заличаване на спомените. Така че това е нещо, което започва от Втората световна война.

ДУ: О кей, сега бих искал да разговаряме малко по-подробно относно Боб Лазар, защото неговите първоначални показания бяха изключително интересни и те оформиха цялата ми кариера. Джон въобще не спомена за тези неща.

Първото нещо, с което бих искал да започнем, е Елемент 115 (от Менделеевата таблица). Според показанията на Боб Лазар, съществува един супер тежък, „трансуранов елемент”, с атомно тегло 115, който е бил източник на задвижването на космическия кораб.

Също така Елемент 115 се намира в една малка сфера, подобна на триъгълник. След това има някаква тръбичка, която отива нагоре, която той нарича „проводник на вълна” (waveguide) и това била задвижващата система на кораба.

Интересно  ми е дали можеш да коментираш и да ни поясниш някои от тези аспекти на показанията на Баб Лазар.

КГ: Той казва ли, че задвижващата система и генератора на енергията са едно и също нещо?

ДУ: Да.

КГ: О кей, в това има смисъл по отношение на по-напредналите извънземни кораби. Много от тях обаче използваха двигатели с торсионно поле, които доста приличаха на нацистката камбана, които имаха отделен генератор на енергия, който насочваше големи количества електричество към тези торсионни двигатели. И повечето такива кораби притежаваха три подобни двигателя.

ДУ: Това е една много важна част от казаното от Боб Лазар и аз искам да се върна към него след минута.

Ти запознат ли си с идеята, че свръхтежките елементи, например с атомно тегло около 115, могат да станат стабилни и не радиоактивни, така че можеш да ги държиш в ръце, без да те убият?

КГ: Периодичната таблица, която висеше на стените на различните кораби, в които съм бил, когато работех с учените, съдържаше повече от 112 или 114, или 118 елемента.

ДУ: Наистина?!

КГ: (кима утвърдително с глава)

ДУ: Добре. В този следващ сегмент ще чуем за авиационната компания на бащата на Лиър и ролята й в разработването на това, което днес считаме за Тайна космическа програма. Това е много интересно. Нека да го видим.

*           *           *           *

ТАЙНАТА КОСМИЧЕСКА ПРОГРАМА И МЕЖДУПЛАНЕТНИЯ КОРПОРАТИВЕН КОНГЛОМЕРАТ

Дж.Л: Зная, че баща ми бе основният военен доставчик на антигравитация през 1952 г.

И аз имам документация, за да го докажа. За негово нещастие, той не можеше да държи устата си затворена.

Той посети Богота през 1952 г. и започна да говори за НЛО. И те го изхвърлиха от програмата, но компанията му Обединение Лиър, продължи да се занимава с антигравитация. И мисля, че изследванията в тази област бяха завършени към 1956 г., което означава, че по това време вече разполагахме с летящи чинии.

Атолът Kwajalein е мястото, където се извършват всички секретни операции, всички тези изстрелвания от южната част на Тихия океан.

Те изстрелват нещо от базата на остров Kwajalein, която е на името на Роналд Рейгън, почти всеки ден. Има вероятно 1,000 астронавти, готови за полети през всичкото време.

Така че аз работих на ниво „над свръх секретно” и ние разговаряхме за проблеми с излитането на совалката и за това, че й трябваха цели 48 часа, за да достигне до Международната космическа станция (МКС), докато при руснаците това отнемаше един час. И след това, когато се отделяха от МКС, защо им трябваха отново 48 часа, за да се завърнат обратно?

Разбира се, това, което те правеха, бе … това, което ми подсказа какво се случва, бе един видеозапис на совалката, който те имаха, където през отворената й врата видях, че тя е наполовина празна.

Оказа се, че те превозваха големи количества провизии за астронавтите, които изпълняваха секретни мисии, в това число плодове и нетрайни продукти. Всичко това трябваше да бъде изведено горе в космоса и разтоварено.

Руснаците изстрелваха своята ракета в същия ден, когато ние изстрелвахме совалката. Нещата, които руснаците бяха натоварили в своята ракета, трябваше да бъдат прехвърлени в совалката. Когато обаче совалката трябваше да се завърне обратно на Земята, причината това да й отнеме два дни, бе, че тя трябваше да посети различни космически станции, за да разтовари нещата, които руснаците й бяха прехвърлили.

Което ме отвежда до Студената война. Според мен тя бе просто един фарс. Никога не е имало никаква Студена война. Ние винаги сме били съюзници с руснаците.

*           *           *           *
ДУ: И така, на първо място, Кори, Джон Лиър описва как баща му със своята самолетостроителна компания е имал задачата да разработва антигравитационни апарати, или най-малко е бил един от тези, натоварени с тази задача.

КГ: Правилно.

ДУ: И в един момент той е бил по същество изолиран от изследванията на антигравитацията, макар собствената му компания да е продължила да се занимава с това. Следователно Джон Лиър вярва, че в 1956 г. ние действително сме притежавали действащи летящи чинии.

Така че нека започнем с това негово изявление и въросът ми към теб е доколко то съответства на твоя опит и знания?

КГ: Както казва Томпкинс, те са разпространявали тази информация сред различни инженери и компании.

ДУ: Имаш предвид тези комплекти документи?

КГ: Тези пакети докуманти.

ДУ: Тогава възможно ли е един от пакетите да е включвал указания за действащ антигравитационен прототип, който те е трябвало да възпроизведат?

КГ: Да. Ако имаш пет различни групи инженери, обикновено те не достигат до една и съща разработка. В крайна сметка се получават пет различни концепции от пет екипа, които не общуват помежду си.

ДУ: Следващото нещо, което той казва, касае годините 1952 и 1956, когато той мисли, че сме имали работещи прототипи. Това звучи много близко до казаното от теб в това предаване.

КГ: Така е, и тези разработки са се провеждали точно по това време.

ДУ: Ти спомена преди, че САЩ са провеждали свои собствени изследвания, след което в даден момент са достигнали до задънена улица. Тогава фракцията на нацистите отцепници се появява със своите летящи чинии над Вашингтон през 1952 г. и налага сключването на определен договор. САЩ са се съгласили на това, отчасти защото са се нуждаели от информация, за да усъвършенстват собствените си антигравитационни апарати. Това така ли е?

КГ: Да.

ДУ: Тогава какво мислиш, че се е случвало с авиокомпанията Лиър по това време? Само информацията на германците ли им е позволила да усъвършенстват тази технология към 1956 г.? 

КГ: Действайки задкулисно, групата на нацистите отцепници е инфилтрирала Военнопромишления комплекс (ВПК). Тази инфилтрация е започнала веднага след Операция Кламер. След подписването на онзи договор с нацистите обаче, тази инфилтрация е продължила с невероятна скорост и мащаби.

ДУ: О кей, следващото нещо, за което говори Джон, е този остров Kwajalein, където са работили приблизително 1,000 астронавти, които са изпълнявали мисии в космоса. Тази цифра изглежда доста малка на фона на мащабите, за които сме говорили ние. Възможно ли е той да говори за Тайната космическа програма на ВПК?

КГ: Да, той говори точно за нея.

ДУ: Тогава как тази цифра се връзва с това, което ти си чул за тази програма?

КГ: Не съм много сигурен в цифрите, но имаше определен брой острови, от които изстрелваха тези многостепенни ракети от стария тип.

ДУ: О, уха!

КГ: И те обслужваха … Така те създадоха някои от тези космически станции. Някои от тези космически станции на ВПК са изградени от различни степени на ракети, които след като веднъж са били изведени в орбита, са били сглобени една към друга в нещо като плоска огръжност.

ДУ: Подобно на осмоъгълник.

КГ: Като осмоъгълник. Те са на два или три пласта и по средата има и други, подобни на фюзелаж, обърнати на другата страна. При това станцията се върти, като създава трета гравитация, или нещо подобно. Когато совалките пристигат, те кацат върху спицата на тази формация, във формата на колело.

ДУ: О, значи те са използвали космическата совалка?

КГ: Да, те използваха космическата совалка, конвенционални ракети, а по-късно започнаха да разработват тези по-големи, триъгълни совалки. Те имаха достатъчно място за поместване на всичката храна и … те пренасяха много неща в двете посоки.

ДУ: Когато говорим за космическата совалка, предполагам, че ти потвърждаваш, че тя е пътувала до различни бази на Тайната космическа програма на ВПК?

КГ: Да, космическите совалки, които сме видели като деца, те кацаха на тези тайни космически станции. В началото те помагаха при изграждането им.

С напредването на флотилията от совалки се появиха и тези черни триъгълници. Сега те са тези, които обслужват различните космически станции. Те имат пилотирани спътници, на които работят между трима и шестима души на ротационен принцип.

ДУ: Тези астронавти какво мислят, че правят? Нещо като Зваздни войни, където ни отбраняват от нападения от страна на руснаците или нещо подобно?

КГ: Това е програмата на Звездни войни.

ДУ: О кей.

КГ: Те всички са се заклели да пазят тайна. Вярвам, че всички успели да намерят място в програмата на астронавтите, както сме казали преди, бяха масони, хора от други военни проекти, които бяха доказали, че могат да държат устите си затворени – без да споменаваме, че много често те изтриваха паметта им.

ДУ: Добре, тук имаме друг сегмент от Джон, където той описва част от собствените си преживявания, свързани с тази мистериозна база насред нищото в Югоизтока. Нека хвърлим един поглед.

*           *           *           *

СЪВМЕСТНА РАБОТА С ИЗВЪНЗЕМНИ

Дж.Л: Аз винаги разказвам тази история за Зона 51. Те назначиха един човек за охрана в самото начало и той трябваше да охранява една от тези пресечки на коридорите. Една от богомолките се появява ей така (Джон имитира клатеща се походка), при което пазачът я вижда, получава сърдечен удар и умира.

След това вече те бяха по-внимателни. В продължение от три или четири седмици, те първо показват различни снимки, така че хората да не се изплашат прекалено много, когато едно от тези същества се появи в коридора.

Джо Ресник ми разказваше, че е работил в една лаборатория с един Рептил. Той каза, че те изглеждат точно като нас и единствената разлика е, че от време на време затварят вътрешните клепачи на очите си. И той се е шокирал всеки път, когато е виждал това. Те са имали по два клепача на всяко око.

*           *           *           *

ДУ: Добре, нека се спрем първо на втората част. Той описва един Рептил, който изглежда напълно като нас, с изключение на двойните клепачи.

Това не звучи точно като тези Рептили, за които говориш ти. Защо мислиш, че едно човекоподобно същество би било наричано Рептил? За какво мислиш, че става дума?

КГ: Има различни видове Рептили, за които сме говорили. Това би могло да бъде някакъв хибрид между човек и Рептил.

ДУ: Тъй като ти лично си срещал най-различни Рептили, виждал ли си такива клепачи, които той описва?

КГ: Има най-различни същества, особено при водните, които имат една очна мембрана, която се движи ей така (Кори показва с два пръста пред окото си хоризонтално движение), след което имат един друг клепач, който се движи вертикално, както при нас.

ДУ: Това ни отвежда до разказа му за съществото богомолка. Предполагам, че срещата с такова същество предизвиква нещо като психологичен шок.

КГ: Много рядко може да се случи да поставят в подобна ситуация човек, който няма предварително запознанство с извънземни. Обикновено в началото показват снимки на умрели извънземни, често с помощта на видео клип. След това може да видиш един труп на извънземно. Следва постепенно привикване към взаимодействие с тези извънземни.

Те правиха много тестове, за да установят как хората биха понесли Разкритието, най-често с участието на военни, и реакциите никога не бяха положителни.

ДУ: Съществата богомолки най-трудно ли биват понасяни?

КГ: Богомолките и Рептилите. Ние притежаваме програмирана инстинктивна реакция. Не ме е грижа кой си и за колко напреднал в мисленето си се смяташ. Когато за първи път видиш тези същества, преди умът ти да има възможност да реагира, тялото ти реагира по един странен начин.

ДУ: Пит Питърсън също така описва звука от търкането на хитиновата им обвивка, който сам по себе си е смущаващ и те кара да настръхнеш, даже и да не ги виждаш. Имал ли си такова усещане?

КГ: Да. Има определен брой същества, които претежават нещо като екзоскелет на насекоми. Когато се движат, те издават звук като търкане на нокти в твърд предмет, но за мен той не бе особено смущаващ.

ДУ: Сега, в следващата част ще чуем една наистина спорна информация относно природата на нашата Слънчева система.

Почакайте да чуете какво Кори има да каже по въпроса, защото макар че това може да звучи трудно за вярване, има накои убедителни свидетелски показания, които потвърждават казаното тук от Джон Лиър. Нека да го чуем.

*           *           *           *

НАШАТА ЗВЕЗДНА СИСТЕМА: РЕВИЗИРАНА

Дж.Л: Нашата звездна система, съставена от Слънцето и предполагаеми девет планети – всъщност тези планети са четиридесет. Много от тях са скрити и ние не можем да ги видим по различни причини. И те искат да запазят всичко това в тайна, но има толкова много неща, които се случват между всички тези 40 планети, с техните луни и спътници.

Карл Сейган би казал: „Да, може би има извънземни, но те са на милиони години разстояние.”

Не, те не са. Те са точно тук, на Земята. Може би 25% от населението, от населението на Земята, са извънземни. Разбира се, ние също сме извънземни, но …

*           *          *          *

ДУ: Нека поговорим за това. Възможно ли е всички тези планети да съществуват?

КГ: Ами, има други планети и планетоиди, някои от които са в Куйперовия пояс или отвъд него. Те ги наричат Обекти на Куйперовия пояс.

Някои от тях са били установени. Били са установени гравитационни аномалии. И астрономите започват да казват: „Да, там трябва да има нещо”.

Обаче някои от планетите, като например Плутон … аз мисля, че Плутон е в своята странна орбита, около 17 градуса извън еклиптиката …

ДУ: Точно така, той е единствената планета, или планетоид, който в това отношение е различен от останалите.

КГ: Всъщност ние имаме една доста объркана Слънчева система. Има други планети и планетоиди със странни орбити извън еклиптиката.

ДУ: И той спомена, че около тях има спътници, т.е. луни.

КГ: Да.

ДУ: Значи това е вярно, според твоя опит?

КГ: Да. Искам да кажа, че те имат свое гравитационно привличане. Някои от тях притежават множество обекти в орбита около себе си, подобни на луни. Там има голям брой обекти, които конвенционалната астрономия тепърва ще открива.

ДУ: Ти бе споменал преди, че Съюза на Тайната космическа програма има присъствие в Куйперовия пояс. Всички тези различни планети и спътници, за които говорим в момента, населени ли са по някакъв начин? Всички тези територии биват ли използвани по някакъв начин?

КГ: Всички те или са били населени в миналото, или са окупирани в момента, както от нашата космическа флотилия, така и от извънземни.

ДУ: Друга идея, която той спомена, бяха тези 25% от действителните обитатели на Земята. Аз допускам, че това няма да се отнася само до населението на повърхността. Как този процент съответства на твоята информация, като отчетем например Драко в Антарктика, цивилизациите от Вътрешната Земя и пр.?

КГ: Аз разбрах, че той каза, че те живеят между нас, като едни от нас …,

ДУ: Хм-м-м.

КГ: … 25% от населението. Броят на Драко и на другите същества под повърхността на планетата далече надхвърля тази цифра.

Не съм чувал някой да казва, че между нас живеят толкова много неземни.

ДУ: Разбирам.

КГ: Той каза също, че ние всички сме извънземни, което е вярно. Много хора казват: „Аз мисля, че съм хибрид”. Да, такъв си. Ние всички сме хибриди, ние всички сме един генетичен експеримент и имаме генетични следи от целия космос.

ДУ: Добре, ето още един друг сегмент, в който Джон описва собствените си преживявания, свързани с Луната. Това, което той казва тук, е малко по-различно от чутото поотделно от теб и от мен, но вместо да спорим, аз бих искал да се опитаме да открием някои общи неща. Нека хвърлим един поглед.

 *          *          *          *         

ХОРАТА НА ЛУНАТА

Дж.Л: Луната е изкуствена. Двамата руснаци, описани в една книга, които твърдят, че тя е един космически кораб, бяха прави. Тя е точно това.

*) Текстът върху корицата на книгата гласи: Нашият мистериозен космически кораб ЛУНА. Е ли нашият най-близък съсед в космоса огромен извънземен кораб? Едно революционно изследване от Дон Уилсън. Вдъхновено от Михаил Васин и Александър Шчербаков. – Бел. прев.

Във вътрешността на Луната има най-различни неща и да, тя е изкуствена.

За да следят какво става тук, те – хората, които живеят там, са напълно отделени от Сивите, които имат също там свои лаборатории.

По мои изчисления, в момента на Луната се намират около четвърт милион души. Те не са хора като нас, а хора отнякъде другаде.

И ние мислехме, че Сивите отвличат един на всеки десет. Не, те отвличат ВСИЧКИ. И те правят това непрекъснато и те сменят програмите на отвлечените и подобни неща. И те имат там горе фантастични лаборатории. Ако вземем предвид, че на Земята живеят седем милиарда души, това прави много пътувания.

И казват, че ако те се покажат някога без това екраниране, което ги скрива, небето ще почернее от корабите, които се движат насам и натам, превозвайки всички тези хора в двете посоки, които са подлагани на тези тестове и други подобни неща.

*           *           *           *

ДУ: Когато Джон описва Луната като изкуствена, това, разбира се, е нещо, което сме обсъждали много пъти. Ти помисли ли си нещо допълнително по повод на това, че според него на Луната живеят около четвърт милион души? Според някои от нещата, за които сме говорили, възможно е тази бройка да е доста по-голяма.

КГ: Изглежда, че е много пъти по-голяма.

ДУ: Хм.

КГ: Да, Луната е толкова разработена, особено във вътрешността си, както той казва.

ДУ: Тук има едно доста сериозно твърдение, че всички жители на Земята са обекти на отвличания от страна на Сивите. Не съм сигурен къде той е чул това, но то не изглежда да съответства с чутото от мен от други свидетели. Любопитен съм какво ще кажеш ти по това.

КГ: Ами съществуват много отвличания, извършвани от други извънземни, различни от Сивите.

ДУ: Разбира се.

КГ: Знаеш ли, тук се провежда един огромен експеримент и голям брой хора биват отвличани. Това обаче не се случва с всички. Просто помисли си за логистиката на едно такова нещо. Той също така спомена, че небето би почерняло от корабите, ако те не бяха екранирани. То няма да почернее, но бихме видели удивителен въздушен трафик както на наши кораби, така и на извънземни, ако те не бяха екранирани.

ДУ: Те движат ли се по определени коридори? Не са напълно разпръснати по небето като насекоми, нали?

КГ: Правилно. Те имат въздушни коридори, по които се движат. Даже хората от Аншар трябва да спазват определени коридори на движение.

Тези кораби обаче пътуват толкова бързо, че даже и да летят непрекъснато, ти не би могъл да ги видиш, даже и да не са екранирани, освен ако биха спрели или се движеха наистина бавно. Те се движат невероятно бързо – хиляди кадри в секунда. По тези коридори обаче преминава голям трафик.

ДУ: Добре. Това бе едно наистина удивително пътешествие из показанията на Джон Лиър, синът на невероятния аерокосмически пионер, Бил Лиър, човекът отговорен за това, което днес наричаме Лиърджет.

Това е Космическо разкритие и се надявам да сте изпитали удоволствие. Аз го изпитах. Тук съм заедно с Кори Гууд и ще се видим отново следващия път тук в Гая. Благодаря, че бяхме заедно.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд.

Както съм казвал много пъти, вашите въпроси придават облик и влияят на това предаване. 

Кори, готов ли си да отговаряш на въпроси на аудиторията?

Кори Гууд: Аз съм на тяхно разположение.

ДУ: Тогава да започваме: „Кори заявява, че е бил пренесен от една синя сфера. Двамата със сина ми физически сме виждали жълта сфера преди три години. По онова време той бе на седем години. Той я нарече „звезден кораб” и започна да тича към нея. Тя не бе малка и не произвеждаше никакъв шум. Аз погледнах към сина си и в следващия миг тя бе изчезнала. Трудно ми бе да разбера защо аз се парализирах за момент, но моят син знаеше какво представлява това. Можеш ли да обясниш какво представлява една жълта сфера?”

КГ: Това ми прилича на появяване на НЛО.

Както сме разговаряли преди, има различни видове сфери. И никоя от тях няма … И те задължително не са свързани една с друга. Много често ако едно същество, което не притежава тяло, или един дух се появи, той ще изглежда като сфера – различен тип сфера.

Имах приятел, който ми каза, че веднъж по време на лов видял една червена сфера да плува наоколо. И четири години по-късно аз също бях на лов с един приятел и когато погледнах над едно царевично поле, видях една червена сфера с размерите на баскетболна топка, която приличаше на кристална топка със запален вътре в нея огън. Тя просто плуваше из въздуха над царевицата и като че ли сканираше околността и търсеше нещо. След малко тя се отдалечи и изчезна. Нямам представа какво бе това.

ДУ: Добре. Нека да продължим. Тук имаме много въпроси.

„Кори и Дейвид (мисля, че това се отнася до двама ни), какво ще кажете за идеята, че Земята не е само една планета-затвор, създадена от Рептилите, но ние също така сме изтезавани от тези същества, след като умрем и ги срещаме в други измерения. Това че те са създали религията, магическата система на парите и едно магнитно земно поле, което да ни контролира, както и една Луна, която да изтрие паметта ни?”

КГ: Честно казано, струва ми се, че приписваме прекалено много неща на Рептилите.

ДУ: Разбира се, това силно се разминава със собствените ми убеждения.

КГ: Има определен брой извънземни, които използват тази планета като петриево блюдо, в което си правят експерименти.

Да, това е една планета-затвор. Ние по същество сме роби на свободно отглеждане, които мислят, че са свободни и че притежават цялото познание относно вселената.

Всъщност Рептилите и тези … Има различни групи, с които сме били в контакт, които са допринесли за случващото се на тази планета. Не можем да припишем всичко на Рептилите, просто защото те са играли само една малка роля.

ДУ: Би ли казал, че в крайна сметка  отрицателно настроеният извънземен интелект е отговорен за създаването на такива НЛО религии, защото ако някой идва от място, където вярват в това, което казва зададеният въпрос, той ще знае, че те биха генерирали отрицателни емоции?

КГ: Да, те експлоатират нашите генетично и социално програмирани предразсъдъци. Ние сами създаваме религии. И те виждат колко много тези религии ни контролират. Така че, да, защо те да не насърчат малко една религиозна идея?

ДУ: Ето още една идея от същия зрител: „Моля, кажете нещо повече за изкуството и културата на извънземните хора. Хубаво е да чуем, че хората на Земята получават признание за своето творчество.”

Изглежда, че това се отнася до тези, които по липса на по-подходяща дума, наричаме сънародници на Мика, които си срещал.

КГ: Така е, да. И не само чрез Мика. Този бартер, тази галактическа система на бартер, която имаме с други цивилизации, ги кара да търсят произведения на изкуството, статуи. Произведения на изкуството, които изчезнаха по време на Втората световна война, може в този момент да висят по стените  на друга слънчева система.

Така че, да, ние сме големи творци. Те обичат това в нас. Те обаче също творят и имат собствено изкуство, което могат да споделят с нас.

ДУ: Свидетелят от Тайната космическа програма Джейкъб, който ми помогна толкова много през годините със своята информация, казва почти същото като теб. Той ми обясни, че е срещал определени видове извънземни, които според него са били доста скучни хора и че независимо кого от тях ще срещнеш, все едно че говориш с един и същи човек. Те изглеждали много подобни един на друг.

Мислиш ли, че има някаква причина земните хора да са по-разнообразни като личности и да притежават потенциално повече творчески способности от някои други извънземни цивилизации?

КГ: Мисля, че такива извънземни цивилизации биха били малцинство.

ДУ: О кей.

КГ: Но да, цялото това генетично бърникане, извършено с нашия човешки вид, е създало едно … Всички извънземни притежават много силни емоции, но те обикновено са твърде фиксирани, с ограничено разнообразие.

ДУ: Нещо подобно на Вулканите в „Стар Трек”?

КГ: Не, те нямат емоции.

ДУ: Правилно, о кей.

КГ: Много извънземни обичат силно, но преживяват обичта различно от нас.  При нас, ние притежаваме толкова широк диапазон от емоции, който се явява нещо полезно, но също така нещо, което ни пречи. Ние не можем да контролираме емоциите си.

Ако се научим да контролираме емоциите си и да ги насочваме към творчество, тогава … ние даже не сме започнали да създаваме това, на което сме способни.

ДУ: Мислиш ли, че е възможно да съществува някаква изначална тъмнина в човешката душа тук на Земята, свързана с тази идея, както ти каза, че това прилича на планета-затвор, че може би това мливо за мелницата генерира по-голямо творчество, по-качествено изкуство, отколкото бихме срещнали в един по-утопичен тип цивилизация, където не изпитват такова ниво на болка?

ДУ: Аз така мисля.

ДУ: Ето и следващия въпрос: „Кори, доколкото знаеш, съществуват ли интуитивни емпати, които са се промъкнали между капките и са успели да останат незабелязани от MILAB и от престъпните групировки?”

Кг: Да. Тези хора са доста трудни за обучение и за работа. Много от тях напредват донякъде в програмите, след което изтриват паметта им и ги изхвърлят обратно в обществото.  Има доста такива хора. Ако си интуитивен емпат и не си бил открит чрез някои от програмите за тестване, или по линия на семейното си потекло, което е било наблюдавано, имаш шансове да останеш незабелязан от радара.

ДУ: Ти спомена, че има все повече хора, които имат преживявания със сини сфери. Те нямат представа какво се случва, след което търсят в Гугъл, откриват нашето предаване и ти пишат. Мислиш ли, във връзка с този въпрос, че тези хора задължително са били идентифицирани? Или е възможно някои от тези случаи също да останат незабелязани?

КГ: Много от тези неща остават незабелязани, но обикновено сините сфери посещават хората, за да ги пробудят относно причините за присъствието си.

Аз ти изпратих едно видео. На фона на сините сфери, които летят във въздуха, хората говорят на испански. Те се учудват и разговарят по този повод.

Всички подобни демонстрации имат за цел пробуждането на хората. 

ДУ: Когато казваш „пробудят”, възможно ли е да става дума за някакъв вид активиране на ДНК, или усилване на съзнанието, което да направи от някого  интуитивен емпат, след като преди това човекът не е притежавал такава способност?

КГ: Не. Мисля, че с това те предимно напомнят на хората кои са и защо са тук, на подсъзнателно ниво.

Те не ти казват на съзнателно ниво: „Ей, почакай малко, аз съм извънземен и е време да се залавяме за работа.”

ДУ: Разбирам.

КГ: Всичко се случва подсъзнателно, но това е един катализатор.

ДУ: Нека видим следващия въпрос: „Как Зигмунд и хората от по-ниското ниво на Тайната космическа програма са научили за Кори? И каква е била технологията, свързана с умствения контрол, която са използвали, за да го изведат от дома му на техния кораб, където са го разпитвали с помощта на химикали?” Така че тук имаме два въпроса.

КГ: Те са ме открили покрай всичкия шум, който се вдигна около това предаване. Тази група на Военнопромишления комплекс са от ВВС и те получават напълно различна информация, за разлика от всички останали в другите клонове на Тайната космическа програма. Това, което им казах, съответстваше донякъде на информацията, която те имаха, но много от нещата  не се връзваха, защото бяха над тяхното ниво на достъп. Така че те са решили да ме посетят и да извлекат малко оперативна информация за това, което се случва.

По втория въпрос, те имат технологии за контролиране на ума и автономните системи на тялото. Те могат да направят така, че да дишаш по-бързо, да ускорят или забавят пулса на сърцето ти. Могат да те накарат да тръгнеш в определена посока и да правиш определени неща. Те притежават такива възможности.

От научна гледна точка, не съм запознат с подробностите. Това е повече въпрос от компетенцията на Пит Питърсън.

ДУ: Те не могат просто да ни управляват като роботи от дистанция и да ни накарат да движим крайниците си с един джой стик или нещо подобно.

КГ: О, могат.

ДУ: Наистина ли могат?

КГ: Да.

ДУ: О кей. Тогава това трябва да е нещо доста по-силно от възможностите на обикновената човешка телепатия.

КГ: Точно така. Те могат да те накарат да се изправиш на крака, да тръгнеш, да отвориш вратата. Голяма част от това е свързано с факта, че след като веднъж задвижат тялото ти, умът ти подсъзнателно започва да работи в същата посока, или нещо подобно. Когато посегнеш към бравата на вратата, твоят ум и тяло … ти не трябва да застанеш там и да си кажеш: „Сега натисни бравата.” Това просто се случва. Те задействат съответната част на мозъка ти.

ДУ: Като разкриваме нещо толкова спорно, боя се, че има много хора, диагностицирани с жизофрения, които ще са склонни да приемат казаното от теб и да решат, че движенията им са контролирани от разстояние. Има доста хора, които вярват, че са преследвани, докато симптомите им напълно отговарят на параноидна жизофрения.

Ако отчетем факта, че има само общо 800,000 души във всички клонове на разузнаването, колко разпространено мислиш, че е това явление, защото много хора могат да си помислят, че са набелязани, или че са контролирани от разстояние по този начин? На колко души мислиш, че това действително се случва?

КГ: Извънземните използват това при отвличания. Това е нещо, което сме възприели от тях и сме го възпроизвели.

ДУ: О кей.

КГ: Това е нещо, възприето от по-високо развита цивилизация, която познава физиологията на всички форми на живот във вселената, или поне в галактиката. За тях да манипулират по този начин е като детска игра.

ДУ: Предполагам, че въпросът ми всъщност се отнася за хората, които могат да получат панически атаки и да си помислят, че са жертви на тази технология в някой момент от живота си.

КГ: Ами, какво да ти кажа, такива хора ще има винаги. Винаги когато спомена нещо, хора, които имат личностни изкривявания или химични нарушения, ще прекарат информацията през своите филтри и ще я приложат, и ние наистина не можем да направим нищо, за да спрем това.

ДУ: Предполагам, че това е проблемът с Пълното разкритие, нали така? Ще се появят всякакъв тип заблуждения и параноидни фантазии и много хора може да помислят, че са набелязани.

В типичния случай, когато срещнеш този тип хора, виждаш, че тъй като вече им е известна част от истината, свързана с престъпните групировки, те си мислят, че последните в действителност ги преследват. Аз обаче не мисля, че хората, които научават за всичко това чрез Интернет,  биват набелязвани, за да бъдат следени или нещо подобно.

КГ: Не.

ДУ: Можеш ли да кажеш нещо повече по този въпрос?

КГ: Да. Доста рядко е да бъдеш набелязан по този начин. Трябва да представляваш някаква заплаха или да им бъдеш потенциално полезен по-скоро,  отколкото да вярваш определени неща относно НЛО и извънземните, или да мислиш, че знаеш нещо, което те не знаят.

Вземи извънземните. Те пристигат тук долу на Земята. Набелязват някого като полезен за тях и го контролират. Те не контролират другите около него.

Освен когато … Те използват подобни полета, за да въздействат върху определени територии, като например за да накарат хората да заспят или да променят мозъчните им вълни, да ги поставят в дълбок транс. Те променят съзнанието им като причиняват движения в телата им.

ДУ: Искам да ти кажа нещо, което не съм сигурен дали съм споменавал това в предаването, или не съм. Това е обаче едно от най-невероятните ми преживявания. Спуках гума близо до Вашингтън по пътя от Ню Йорк за Вирджиния Бийч. Отивам до една ремонтна работилница и се оказа, че човекът, който приемаше поръчките, бе работил в ЦРУ. Прецених това много лесно на основа няколко думи, изречени от него.

Споменах му две секретни НЛО програми, за които сержант Клифърд Стоун бе говорил в нашето предаване – проект Лунен прах и проект Синя муха и очите на този човек се разшириха.

„Ти откъде знаеш това?” –  попита ме той. И тогава започнахме да разговаряме. И аз му казвам: „Такива хора като теб са моя проблем.” 

Той ме пита: „Какво имаш предвид?”

Казвам му: „Когато изрека някои ключови думи в телефонен разговор и се чува един ‘клик’, след което осветлението на циферблата започва да мига. Става ясно, че когато кажа определена дума, като например „извънземен”, и разговорът ми бива записван. Това означава ли, че са ме набелязали?”

„Ти къде живееш?”, пита ме той.

Отговарям му: „Във Вирджиния Бийч.”

„Колко души мислиш, че биват наблюдавани във Вирджиния бийч?”

„Не зная, може би стотина.”

„Около 40,000, последния път, когато бях там.”

Казвам му: „О кей. Не се учудвам. Дали те записват всички разговори на някакъв твърд диск, без даже да ги прослушват?”

Той отговаря: „Да.”

Тогава това ли е, което предимно се случва? Някаква огромна колекция от типа на тази при Сноуден …

КГ: Точно така.

ДУ: … без каквито и да било последващи действия от тяхна страна?

КГ: Правилно. Ключовите думи задействат някаква процедура на запис на реплики, които могат да бъдат разгледани по-подробно някога.

ДУ: Тогава, нека обобщим този момент. Аз срещам често случаи на невероятна параноя. Изглежда, че престъпните групировки могат да упражнят такъв силен умствен контрол, че да накарат хората да си мислят, че ако научат нещо по тези въпроси, веднага оперативните работници ще бъдат по следите им и ще започнат да ги шпионират.

А аз си мисля, че впоследствие болшинството хора всъщност няма да бъдат въобще обезпокоявани. Съгласен ли си?

КГ: Няма да бъдат, съгласен съм. По този начин ние някак сами се контролираме.

ДУ: О кей. Следващият въпрос гласи: „Бих искал да зная нещо за ежедневието на тези извънземни, за които говори Кори.” Въпросите са седем, така че ще ги разглеждаме един по един. „Номер едно: Какво ядат и пият тези извънземни? Дали те се хранят толкова често, като хората, например сутрин, на обед и вечер?”

КГ: Много от тези същества са високо развити и техният метаболизъм … Те управляват метаболизма си със съзнанието си и не им се налага да консумират храна толкова често. Други трябва да се хранят доста често. Зависи за кои говорим. Има същества, които абсорбират храна чрез кожата си, други, които се хранят като нас. Така че всичко зависи от метаболизма и откъде идват тези същества, от коя планета.

ДУ: Мисля, че Хенри Дикин бе този, който ми каза, че има някои водни извънземни, които се хранят с водорасли и имат тези хриле на гърдите си, и те просто търкат водораслите по тези хриле. И това им стига за храна. Ти чул ли си за нещо такова?

КГ: Не съм, но … хрилете са подобни на белите дробове. Те са богати на кръвоносни съдове, които събират кислород. Така че по-изложените кръвоносни съдове може по-лесно да позволяват доставянето на храната директно в кръвообръщението.

ДУ: А чувал ли си за такива, които могат просто да сложат ръце върху някакъв вид водорасло и да абсорбират чрез кожата на ръцете си?

КГ: Не, не съм. Ха, ха.

ДУ: О кей. Когато той пита дали те се хранят толкова често, колкото ние, ти каза, че някои го правят доста по-често. Има ли други, може би повече подобни на нас, които имат много подобни на нашите диетични навици?

КГ: Това зависи много от циркадните ритми на планетата, на която те са се развили. Така например, ако планетата им има 28-часов ден, метаболизмът на телата им ще съответства на този ритъм, което ще важи и за темпът на храненето им.

ДУ: В същия дух, любопитен съм относно съвместимостта на диетите. С други думи, възможно ли е извънземни същества да дойдат на Земята и да могат да оцелеят като се хранят с храна, която може да се закупи от хранителните ни магазини?

КГ: Много от тях биха изпаднали в анафилактичен шок, ако премат храна, която ядем ние.

ДУ: Мононатриев глутамат, хранителни добавки, химикали, консерванти и подобни неща – това ли имаш предвид?

КГ: Да, но може и да става дума за прости неща като жито, ечемик или нещо подобно, което е неприсъщо на тяхната система. Те буквално се подуват и получават анафилактичен шок.

ДУ: Спомням си, че в началото, когато за първи път си контактувал със Съюза на  Тайната космическа програма, са ти давали да ядеш тези малки топчета храна, към които са ти казали, че може да имаш някаква реакция.

КГ: Аз трябваше да ги ям.

ДУ: Ох.

КГ: Те бяха нещо като малки топчета от фастъчено масло с ленено семе и още нещо. Жена ми правеше нещо подобно. Аз трябваше да ги ям, за да неутрализират реакцията ми от храната, произвеждана от техните принтери и репликатори.

ДУ: Наистина?!

КГ: Да.

ДУ: Интересно. О кей. „Въпрос № 2: Те работят ли от 09:00 ч. до 17:00 ч.? Какъв вид работа изпълняват?”

Това ми напомня за нещо интересно от „Стар Трек”, където когато поискаш някаква напитка, просто казваш и я получаваш. Или когато искаш да ядеш нещо, има устройство, което просто материализира ястието.

В крайна сметка, те работят ли по 8 часа на ден и трябва ли да печелят пари?

КГ: Разбира се, те трябва да изразходват определено време, за да изпълняват задълженията си, но всъщност не зная. Много често, ако работят за нас, те работят по 8 часа, защото това е, което правим ние.

ДУ: О кей.

КГ: Нямам идея какво правят в свободното си време, след работа. Разнообразието е голямо, колкото са разнообразни различните същества. Едни  може би се прибират по домовете си и рисуват. Други може би медитират. Някои може би са по-общителни и прекарват известно време заедно. Трудно е да се каже.

ДУ: Би ли казал, че ако изключим клонираните същества, всички форми на съзнателен живот редуват периоди на продуктивност и периоди на отдих?

КГ: Ако се върнем към циркадния (денонощния) ритъм, тялото се нуждае от период на почивка, за да се възстанови. Ако това са биологични единици, те би трябвало да преминават през някакъв цикъл подобно на нас.

ДУ: Дали всички биологични форми на живот, независимо от своя произход, прекарват някакъв период в сън?

КГ: Да, те спят. Някои от тях не спят през дълги периоди от време, след което имат сънен период, който може да продължи дни или седмици.

ДУ: Интересно. „Номер три: Те спят ли?” Вече отговорихме на това. „Номер 4: Каква е образователната им система, ако имат такава?”

КГ: Повечето от тези същества се учат така, както се надявам ние да се учим в бъдеще. Информацията бива пренасяна директно (в паметта).

Те притежават технологии за пренасяне на данните в мозъка, след което имат достъп до тях. Така че не посещават университет и не прекарват месеци в усвояването на някакъв предмет. Информацията бива зареждана в мозъка и е готова за ползване. 

ДУ: Какво предполага това, що се касае до биологичното раждане, процесът на съзряване, когато организмът започва на едно ниво като бебе, след което преминава през детство, пубертет и съзряване? Ако е възможно такова зареждане с информация, какъв е смисълът на всички тези години преди съзряването?

КГ: Ами те зареждат информацията в зависимост от достигнатия етап на физическо съзряване.

ДУ: Ако това е така, тогава ще имаме много по-интелигентни същества, отколкото сме ние в момента.

КГ: Абсолютно. В същото време никой няма да зареди цяла библиотека на едно същество в пубертета. Неговата физиология няма да може да обработи тази информация. Ако претовариш нечие съзнание с информация, то ще изключи.

ДУ: „Номер пет: Те какво правят за забавление? Практикуват ли спортове, гледат ли телевизия или филми?”

КГ: Да. Отново: зависи от съществото. Някои от тях прекарват време в писане на поезия, в занимания по изкуства. Това напълно зависи от отделното същество. Болшинството от тези, подобни на нас, имат доста сходни с нашите занимания. Много техни езици обикновено произхождат от един и същ коренен език, което означава, че няма да бъде особено трудно да хвърлим мост между различните езици. Ние ще имаме много повече общо с тези същества, отколкото ни внушава научната фантастика.

ДУ: „Номер шест: Те честват ли празници или рождени дни, или организират ли си някакъв вид групови забавления?”

КГ: Зная, че те празнуват своите житейски цикли, най-малко рождените си дни. Хората на Мика правят това. Не зная … Сигурен съм, че вероятно са отбелязали в своя календар датата, когато най-накрая са изхвърлили Рептилите от своята слънчева система. Бих се учудил, ако не са направили това.

ДУ: Тогава в мен възниква един общ въпрос, свързан с хронометрията. Ако си напуснал своята планета, към която естествено са настроени твоите биологични ритми, и отидеш в друга слънчева система, тогава ти ще изпаднеш под влиянието на физиката на въртящите се тела в новата слънчева система.

КГ: Тогава ще изпиташ временно несъответствие, подобно на смяната на времевите пояси на Земята. На новото място процесите просто ще протичат по различен начин.

ДУ: Едно от нещата, които ми каза в колата на път за това предаване, бе, че според теб в Тайната космическа програма може едновременно да работи човек, който е от 1980-те, заедно с някого, който е бил изтеглен от 1950-те.

КГ: Правилно.

ДУ: Тогава ако това е така, как успяваш да следиш времето в даден момент?

КГ: Следваш някакъв вид стандартно време за деня. Те използват т.нар. военно време. Ако обаче вземеш някого от миналото и го доведеш в настоящето, това все още става в същата слънчева система, при същия циркаден ритъм.

Така че това няма да повлияе на хората толкова, колкото би могъл да си помислиш. В същото време, на тези различни хора, които работят заедно, не им е позволено да разговарят за своето минало.
Така че ми отне известно време, за да открия, че те се завръщаха назад във времето, за да откриват брилянтни умове и техници и да ги използват във времевия прозорец, в който бях аз.

ДУ: Имаше ли някакъв начин да знаеш, ако си работил в края на 1980-те, какъв процент от хората са били изтеглени, да речем, от 1950-те? Или може би те да са се връщали даже в по-ранни периоди, например в 1800-те, или в 1700-те и да са докарвали хора и оттам?

КГ: Мисля, че те докарваха хора предимно от модерния индустриален период.

ДУ: Може би за да имат подходящите познания, с които да бъдат полезни?

КГ: Точно така. И странностите, които би забелязал, бяха свързани с начина им на говорене и с поведението им. През различните периоди от време хората разговарят и се държат доста различно.

ДУ: Само за да завършим тази серия от въпроси – „Номер седем: Те размножават ли се като нас, хората?”

КГ: Да. Да. Изглежда, че те изпитват голямо удоволствие от секса.

ДУ: О кей.

КГ: Като нас, те не използват винаги секса само за да се възпроизвеждат, но много от тях правят и това, което ние започваме да правим. Те поставят своя генетичен материал при лабораторни условия, прилагат генетично инженерство и създават новите същества в по-стерилни условия от тези в женската утроба. Това е доста разпространено. Има обаче други, които следват целия цикъл на раждането, като нас.

ДУ: Значи противоположността на половете би бил общ елемент сред извънземните цивилизации?

КГ: Да. Има обаче цивилизации, където има мъжки, женски и други полове. Това е много странно.

ДУ: Спомням си, че Джейкъб, свидетелят от Тайната космическа програма, ми каза, че при Рептилите има всъщност шест пола, които могат да бъдат подредени в една скала от напълно мъжки до напълно женски и други помежду тях. И тези същества може да ни изглеждат напълно различни на външен вид едни от други.

КГ: Да, те изглеждат различни.

ДУ: Хм. Добре. Е, това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод, за да отговорим на вашите въпроси. Тук имам още много въпроси, които ще разгледаме друг път.

Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, в отговор на вашите въпроси на живо тук с Кори Гууд, за да може да дадете своя принос в нашата дискусия. Продължавайте да изпращате въпроси и ние ще им отговаряме. Благодаря ви, че бяхме заедно.

(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд и с нашия специален гост д-р Майкъл Сала от Институт Геополитика. И така, Майкъл, добре дошъл в предаването.

Д-р Майкъл Сала: Благодаря, че ме покани в предаването, Дейвид.

ДУ: И, Кори, радвам се да те видя отново, приятелю.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ (към М.Сала) : Тъй като аз разговарях с теб по повод една друга твоя книга, „Последната трибуна на Кенеди”, бих искал да открием този епизод с нея.

МС: Книгата се занимава с това, което Кенеди наистина е знаел относно цялата тази тема. И въпросът е в това, че …

ДУ: За каква тема говорим?

МС: Темата за НЛО, за летящите чинии.

ДУ: Ох.

МС: Кенеди се е интересувал живо от това, така че тази книга разглежда цялата история на неговите опити да открие за какво става дума. Едно от нещата, които направих в тази книга, е, че успях да открия, че в ранните години на своята кариера Кенеди всъщност е бил протеже на Джеймс Форестал, който по онова време е ръководел ВМС.

КГ: Точно така, ВМС.

МС: И така, Форестал взема Кенеди … Това е било преди Кенеди да стане член на конгреса и даже преди да навлезе в политиката. По онова време Форестал е искал да привлече Кенеди към своя личен екип. Така че Форестал взема със себе си Кенеди на едно изследователско пътуване до Германия през юли и август 1945 г. Това се случва непосредствено след войната.

Там е имало части на ВМС и на другите отделения на американската армия, които са преравяли всичко, което нацистите са разработвали като тайни технологии, и са се опитвали да определят какви учени и технологии да пренесат в САЩ чрез Операция Кламер. Така че Форестал …

ДУ: Значи макар да са избягали в Антарктика, те не са отнесли там всичко със себе си.

МС: Точно така. Германците все още са имали там някои наистина напреднали технологии. Определено, колкото до ВВС и ВМС, нещата, върху които германците са работели в окупирана Европа, са били много по-напред от всичко, известно на американците.

И така, американските ВМС са се опитвали да преценят какво трябва да пренесат обратно в САЩ като материал за своите свръх секретни лаборатории.

ДУ: Нека те попитам следното. Американците заловили ли са германски войници и учени, които са им разказали какво се е намирало там? Или просто са отивали в изоставени съоръжения и са се опитвали да се ориентират сред намереното там?

МС: Случили са се и двете неща. Имало е много учени, инженери, които са се опитвали да се спазарят, да се доберат до удобно за живеене място, или може би да бъдат репатрирани в страната, от която са били дошли …

ДУ: Разбирам

МС: Става дума за хора, които са притежавали документи, и са се опитвали да се спазарят. Хората са знаели къде се намират тайните лаборатории.

Така че всички тези неща са се случвали – и ВМС, и ВВС са използвали своите най-обучени разузнавачи, за да пресеят всичко, което са открили.

ДУ: Добре. Извини ме за прекъсването, но мисля, че това е много важно. В случай че сред нашите зрители има по-млади хора, те може да не знаят това, че фамилията Кенеди не е била просто една обикновена фамилия. Имаме историята на фамилия Кенеди, където Джоузеф Кенеди, бащата на всички братя Кенеди, е бил добре известен контрабандист и е натрупал значително богатство.

МС: Да. Той е бил един много успял бизнесмен, който е правил различни неща, като контрабандата по времето на сухия режим е била една от тях.

ДУ: Точно така.

МС: Той обаче е най-добре известен като посланик на САЩ в Англия преди Втората световна война.

ДУ: О кей.

МС: И, струва ми се, че той е бил също така първият председател на Комисията по ценни книжа и борси.

ДУ: О, наистина?

МС: Така че по онова време той е бил на върха на финансовата система на САЩ.

ДУ: Да, защото тази комисия е регулирала целия пазар на ценни книжа и стоки и всичко това.

КГ: И връзката с Форестал е очевидна. Името на Форестал се появява навсякъде, където става дума за уфология.

ДУ: MJ-12, нали така?

МС: Да, точно така. Форестал е бил член на комитета MJ-12*). Той също така е работил за една голяма финансова компания, Дилън и Рийд. И той е бил избран от ВМС, от Рузвелт, да помогне на хората от ВМС да се подготвят за войната, защото е притежавал необходимата експертиза, имал е познания за широко мащабното промишлено производство, а ВМС са се нуждаели от истинска промяна, за да се справят едновременно с напрежението, свързано с воденето на две войни.

*) MJ-12 (съкратено от Majestic 12, или Великолепните 12) – кодово название на свръхсекретна група от 12 държавни служители, сформирана през 1947 година със заповед на президента Хари Труман, с основна цел да документира различни явления свързани с НЛО. – Бел. прев. 

КГ: Има някои интересни общи неща между Форестал и Уилям Томпкинс, нали така? Форестал е бил човекът, който е избрал адмирала, който да ръководи свръх секретната военноморска програма и който да се опита да извлече максимално възможната информация за действията на германците по отношение на тайните космически технологии.

Форестал също така и бил човекът, който по някакъв начин е бил повлиян от Nordics, за да избере Рико Бота за изпълнението на тази роля.

Така че Форестал е бил в комуникация с извънземните Nordics. Това е част от нещата, които обсъждам в новата си книга „Тайната космическа програма на ВМС на САЩ” (The U.S. Navy’s Secret Space Program) – начина, по който извънземните Nordics са помагали на ВМС на САЩ от началото до самия край, в разработването на тяхната тайна космическа програма.

ДУ: Мислиш ли, че по времето, когато Форестал е довел Кенеди в тази току-що победена Германия, той вече е имал план заедно с Джо Кенеди синът на Джо да се кандидатира за президент?

МС: Това може да е била една от причините Джон Ф. Кенеди да откаже предложението на Форестал да се присъедини към личния му екип … защото Джо Кенеди е искал Джон Ф. Кенеди да навлезе в политиката. И съответно Джон Ф. Кенеди се е кандидатирал за член на конгреса и е бил избран през 1946 г.

ДУ: В своето изследване „Последната трибуна на Кенеди” установяваш ли други доказателства, че Кенеди е бил информиран и е знаел за част от случващото се по повод извънземния въпрос?

МС: Не толкова, що се отнася до извънземния проблем, но той е получил достъп до цялата информация, свързана с тайните програми на нацистка Германия. Искам да кажа, че той е знаел какво се случва. Форестал е показвал на Кенеди всички тези тайни програми и Кенеди ги е описал в една книга, която е била публикувана посмъртно и се нарича: „Прелюдия към лидерство”.

ДУ: Наистина?! Не съм знаел това.

МС: Не много хора знаят за тази книга, но тя е написана от Джон Ф. Кенеди относно времето, прекарано от него в окупирана Европа – и по-специално в Германия. Важното нещо, което трябва да помним обаче, е, че по същото време когато Форестал е показвал на Кенеди тези напреднали технологии, Форестал е бил начело на секретната разузнавателна програма на ВМС в нацистка Германия, където са знаели за тези две германски тайни космически програми. 

Така че Форестал е търсил, от името на ВМС, всичко, което е могъл да открие за германските тайни космически програми. Това означава, че Кенеди също е знаел за всичко това.

ДУ: Разбира се.

МС: Така че това е един важен исторически факт, който тази книга осветлява, свързан с информирането на Кенеди относно цялото това явление, свързано с напреднали НЛО, летящи чинии, извънземен живот. Това е информация, която Форестал е споделял с него, и ето защо, когато Кенеди става президент през януари 1961 г., той полага усилия да достигне до дъното на това явление и да възвърне президентската власт над тези тайни проекти, да им отнеме автономията, придобита по времето на Айзенхауер.

ДУ: Добре. Бих искал да ти задам още един въпрос относно Айзенхауер, след което да се обърна към Кори за пояснение.

Ние знаем, че Айзенхауер е наредил нахлуване в Зона 51, както говорихме в последния епизод. И в своите прословути думи при напускане на Белия дом, той предупреждава за присвояването на неоправдано влияние от страна на военнопромишления комплекс, след което предава проблема на Кенеди.

Търсил ли си доказателства за разговор между Айзенхауер и Кенеди по повод преживяното от Айзенхауер по време на тази смяна на властта?

МС: От официални документи знаем, че Кенеди се е срещал с президента Айзенхауер два пъти, докато е бил кандидат-президент – през декември и през януари. И януарската среща е била два-три дни преди прощалния адрес на Айзенхауер. Така че мисля, че е основателно да предположим, че споделеното от Айзенхауер пред широката публика е било много малко, сравнено със споделеното в частен разговор с Кенеди.

ДУ: Без съмнение ти си изследвал идеята, че някаква група от добронамерени извънземни се е срещала с Айзенхауер. Така че за незапознатите с това, би ли разказал нещо по този въпрос?

МС: Разбира се. Мисля, че има толкова много свидетели, които са дали показания, по които можем да съдим за хронологията на тези различни срещи, в които е участвал Айзенхауер.

Можем да започнем от февруари 1954 г., когато Айзенхауер пътува до военновъздушната база Едуардс, където се среща с положително ориентирана група извънземни, които Бил Томпкинс описва като Nordics, и те му описват опасностите от разработването на ядрени оръжия – термоядрени оръжия, които са били използвани по онова време. Това са били водородни бомби. Те са съветвали администрацията на Айзенхауер да следва по-мирно ориентирана политика и да бъде открита към приемането на повече духовна, етична информация.

Аз лично мисля, че Айзенхауер е бил много силно впечатлен от групата на Nordics, но неговите съветници по национална сигурност са заявили: „Не, ние няма да се откажем от ядрените оръжия и въобще няма да слушаме този вид духовни и възвишени изявления.”

След това Айзенхауер се среща с друга група извънземни през м. февруари 1955 г., този път във военновъздушната база Холоман и това са били група Сиви извънземни, високи Сиви, които по същество са постигнали споразумение с Айзенхауер, свързано със споделяне на техните технологии.

Сивите не са били особено разтревожени от това, че американците са разработвали термоядрени оръжия и това е било в основата на постигнатото с тях споразумение.

ДУ: Въпросното споразумение Тау IX (Tau IX), довело до узаконяване на отвличанията и всичко останало.

МС: Точно така. И всичко това, разбира се, се случва след появяванията на летящите обекти над Вашингтон през 1952 г.

И големият дебат е дали това са били извънземни, или нацисти. Има различни истории по този повод, но според казаното от Бил Томпкинс и от Кори Гууд, както и от Кларк МакКлеланд, това са били кораби на нацистите.

И това означава, че последващите други срещи  са били … Споразумението, постигнато в базата на ВВС Холоман, е било с група, съюзила се с нацистите. Интересно е това, че един от свидетелите, присъствал на срещата в базата Холоман през 1955 г., също споменава за този нацистки елемент.

ДУ: Добре. Кори, какво ти лично знаеш за извънземните контакти на американските президенти? Кога са започнали те? Нещо случило ли се е с Труман? Нещо случило ли се е с Айзенхауер, според това, което са ти казали в Тайната космическа програма?

КГ: Имало е срещи с Труман и с Айзенхауер. Айзенхауер се е срещал с групи, които той спомена, с групи извънземни, както и с тези, наречени Сините.

Той е имал редица срещи, където са се появявали нацисти със своите летящи чинии, приземявали са се в базите и са провеждали срещи с него. Става дума за истински нацисти.

ДУ: Преди споменахме накратко за Сините и това за мен е една удивителна тема, защото аз успях да потвърдя това независимо с Пит Питърсън. Така че би ли могъл да ни опишеш защо те са били наричани Сини. Какво са казали те и как то е било прието?

КГ: Наричани са били Сини, защото са имали синя кожа. Те са били миролюбиви.

Много подобно на Nordics, те са ни съветвали да не се заиграваме с ядрената енергия и с ядрените оръжия. Те също така са ни давали духовно ориентирана информация, информация относно съзнанието – неща, от които военните не са намирали никаква полза.

Много по-късно те са били насмешливо наричани, подобно на Nordics, „миролюбиви хипита”. Макар че през 1940-те не е имало хипита, по-късно са ги наричали така.

ДУ: Какво е било споразумението, предлагано от Сините? Какво е трябвало да направим, за да получим тяхното сътрудничество?

КГ: Да се откажем от ядрените оръжия. Да се откажем от преследването на ядрени оръжия.

ДУ: Каква обаче е щяла да бъде ползата за нас? Какво са ни предлагали като примамка?

КГ: Да ни помогнат да израстнем духовно, да се интегрираме с други цивилизации.

ДУ: Ти спомена накратко Кларк МакКлеланд. В последно време неговото име изведнъж се появи отново в показанията на Томпкинс. Сигурен съм, че си наясно с това, така че би ли споделил как името на МакКлеланд се появява отново в тази история?

МС: Кларк МакКлеланд е бил летец на НАСА в края на своята кариера. Преди това той е работил три десетилетия за различни доставчици на НАСА.

Така че той е имал общ поглед върху случващото се в НАСА и е бил в състояние да потвърди казаното от Томпкинс, а именно, че НАСА е била инфилтрирана от нацистите.

Така например МакКлеланд каза, че когато е отишъл в офиса на Курт Дебюс, първият директор на Космическия център Кенеди, той се е срещнал там с Ханс Каммлер.

Каммлер е бил нацистки генерал от СС, който е управлявал тяхната тайна космическа програма в окупирана Европа и който се е опитвал да въоръжи технологиите – Die Glocke, или нацистката камбана. Така че Каммлер е отговарял за всичко това.

И ето че имаме Каммлер, който се среща с директора на Космическия център Кенеди през 1960 г.

Така МакКлеланд успява да потвърди, че това наистина се е случило и това е едно действително категорично потвърждение на казаното от Томпкинс относно начина, по който нацистите продължават да оказват влияние върху цялата космическа програма на НАСА и относно инфилтрирането на военнопромишления комплекс от тяхна страна.

Това е едно от нещата, които Томпкинс казва – че военнопромишленият комплекс, различни компании и различни военни организации, са се оказали почти замесени в нещо като война между тези различни извънземни фракции – нацистката група на Рептилите, които са се опитвали да инфилтрират и завземат американския военнопромилен комплекс и една друга група – извънземните Nordics, която е установила, че американските ВМС са били една институция, много повече привързана към американските конституционни ценности.

ДУ: За тези, които гледат това предаване и не са запознати с Кларк МакКлеланд, аз познавам неговата история, но бих искал ти да споделиш със свои думи. Какъв бе големият шум около неговите показания, свързани с космическата совалка години по-рано?

МС: Всъщност той каза, че е видял във филмовите архиви на НАСА заснет инцидент с космическата совалка, при който редом с нея е имало друг космически кораб. Той е видял поне два различни вида астронавти, придружаващи американците от совалката, докато последните са извършвали своята космическа разходка извън апарата.

Той е сравнил размерите на двата вида космонавти и тези от непознатия космически кораб са били високи около три метра, сравнени с тези от НАСА.

Той е показал диаграма, с която е илюстрирал видяното, и е разказал надълго и нашироко за това, като доказателство за съществуването на Тайна космическа програма с извънземни космонавти, които по някакъв начин са сътрудничели с космическата програма на НАСА.

ДУ: И едно от нещата, които ти си открил и си отразил в някои от последните си работи, е, как историите, които ни разказват във филми, комикси, видеоигри и, разбира се, в научнофантастични книги, като тези на Артър Кларк и Айзък Азимов, са били повлияни от действителни събития, за които си научил от първа ръка в разговорите си с Томпкинс и с други свидетели.

МС: Един от хората, които Томпкинс идентифицира като ключов играч в разработването на тайната космическа програма на ВМС, е бил адмирал Лесли Стивънс.

Адмирал Стивънс е бил всъщност съвременник на адмирал Бота, който е управлявал ВМС от Сан Диего и е получавал цялата информация относно нацистката космическа програма.

И това, което успяхме да установим с помощта на Закона за свободата на информацията, бе, че Стивънс и Бота са участвали заедно в поне един комитет.

Така че това бе нещо, което наистина потвърди казаното от Бил Томпкинс, че Стивънс е бил съпричастен към всичко това и е бил много добре запознат с Тайната космическа програма на ВМС. 

Едно важно нещо относно адмирал Стивънс е, че той е имал син със същото име, Лесли Стивънс IV, който е бил продуцент на прочутото предаване До краен предел (The Outer Limits).

И по онова време, 1964 г., 1965 г., Джийн Роденбъри се е учел от предаването До краен предел на Лесли Стивънс как се произвеждат научно-фантастични сериали.

ДУ: Уха! Нека те прекъсна за малко, защото това, което казваш, е нещо удивително. Аз разговарях с един от моите свидетели, когото наричаме Даниел, и той е човекът, който е работил в проекта Монтор, където са възпроизвели една седалка от НЛО, привели са я в действие и ако седнеш в нея и медитираш, можеш да създадеш един портал, който да те изпрати през пространството и времето.

Един ден той ми разказваше какво се случва при използването на една от тези технологии, която произвежда една малка сфера, която може да ти помогне да видиш какво става, където пожелаеш. И той каза, че наименованието на това нещо било „външнолентово индивидуализирано устройство за телепроследяване”  (outer band individuated teletracer).

И когато потърсихме дали някога е изтекла тази информация, попаднахме на епизод от До краен предел, наречен „Външнолентово индивидуализирано устройство за телепроследяване” – точно по същия начин. Там това бе описано като устройство, което може да проследява абсолютно всичко по всяко време.

Това веднага ми показа, че предаването До краен предел трябва да има някаква връзка с тайните програми.

МС: Всъщност бащата на Лесли Стивънс, адмиралът, е бил ръководител на психологичните военни операции на Съвета за национална сигурност.

ДУ: Уха!

МС: Така че той е ръководел този съвет. И Лесли Стивънс IV, продуцентът на До краен предел, е работил във военното разузнаване. Той е работил във военното разузнаване и поради тази си квалификация е участвал в психологични военни операции по време на Втората световна война.

И това, което успях да установя в своите изследвания, отразено в новата ми книга, е, че Лесли Стивънс IV е работил съвместно с баща си, докато последният умира, и участва заедно с него във военни психологични операции, след което се опитва да представи тези революционни идеи под формата на неформално разкритие в медиите и в развлекателната индустрия.

И така, когато бива създаден сериалът До краен предел, Джийн Роденбъри черпи опит от него, след неуспеха на своя сериал Лейтенантът.

В Лейтенантът се разказва историята на един лейтенант от ВМС, но сериалът претърпява неуспех и оцелява, ако не се лъжа, само година, най-много две. След това Роденбъри е бил посъветван от своя агент да представи един научно-фантастичен сериал.

Тогава той започва да изучава До краен предел и според хората, които са били тогава там, Роденбъри и Стивънс са постигнали споразумение, според което Роденбъри ще получи цялата информация от Стивънс, свързана със създаването на един научно-фантастичен сериал, като ще си припише целия резултат, без да се споменава името на Стивънс.

ДУ: Уха!

МС: И се случва точно това. После имаме, разбира се, създаването на „Стар Трек”.

И ако погледнете „Стар Трек” и някои от основните сили, представени там, ще видите тайнствено съвпадение с основните групи, за които говори Бил Томпкинс.

Така в „Стар Трек” имаме Конфедерацията на планетите. Имаме съществата от (планетата) Вулкан, които можем да сравним например с извънземните Nordics, които се опитват да помогнат на човечеството. Имаме също така Клингоните, които са еквиваленти на днешните Рептили.

ДУ: Уха! О кей.

МС: И след това имаме генетично подсилените човеци, които са нацистите.

Така че ако погледнем развитието на „Стар Трек” като сериали и основните действащи лица, има невероятно съвпадение с основните извънземни групи и фракции, свързани с тези тайни космически програми през 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век.

ДУ: Веднага в ума ми изниква едно друго предаване – „Бойна звезда: Галактика”.

Твоите изследвания показват ли нещо, свързано с „Бойна звезда: Галактика”?

МС: Наистина важното относно „Бойна звезда: Галактика” бе, че нейният създател е Глен Ларсън.

А Глен Ларсън всъщност е работил в екипа на Лесли Стивънс.

ДУ: О, наистина?!

МС: Те са работили заедно и са споделяли много творчески идеи. Лесли Стивънс е бил водещият, така че Ларсън е постигнал с него подобно споразумение, при което Стивънс е подавал идеите и е помагал на Ларсън в създаването на научно-фантастичния сериал, без да бъде споменавано името му.

Има един интесесен момент, за който научихме от хора, интервюирали част от екипа, създал „Бойна звезда: Галактика”, а именно, че епизодът с пилота всъщност е бил написан от Лесли Стивънс IV.

ДУ: Наистина?!

МС: Така че всъщност имаме син на адмирал от ВМС, който е бил свързан с Тайната космическа програма на ВМС, който написва епизод за един нов научно-фантастичен сериал, за което няма да получи признание, като цялата заслуга ще отиде при Глен Ларсън.

ДУ: Уха!

МС: И така, отново: това ни показва, че чрез Лесли Стивънс ВМС са искали да дадат гласност на тези идеи, на истината за Тайната космическа програма и за различните форми на извънземен живот, в това число и за изкуствения интелект, защото истинският фокус на „Бойна звезда: Галактика” е опасността от изкуствения интелект.

И така, Глен Ларсън развива в този сериал цялата идея за извънземните, които са в конфликт с живи форми на изкуствения интелект, които от своя страна, искат да унищожат човешките създатели на тази форма на живот в цялата галактика.

И това е нещо, което се връзва с разкритото от Кори. Спомням си Кори да говори надълго за опасността от изкуствения интелект и как в различните тайни космически програми сканират за зараза от изкуствен интелект, поради тази опасност, която той представлява.

И отново: това е просто потвърждение, че това е бил много реален материал, насаждан в общественото съзнание чрез тези филми.

ДУ: Мислиш ли …

КГ: Истината е определено по-странна от художествената измислица.

ДУ: Мислиш ли, че тези връзки на Лесли Стивънс са причина да чуем военноморски сирени, когато хората влизат в помещението на „Стар Трек”?

МС: О, категорично. Виж самия „Стар Трек”… целият е основан на това … те използват процедури на ВМС, както и техните служебни обозначения.

ДУ: Точно така.

МС: Да, те използват много от терминологията на ВМС в „Стар Трек” и вярвам, че това е, защото ВМС са искали Стивънс по този начин да доведе тези неща до общественото съзнание по един неформален начин.

Защото аз мисля, че през 60-те години на миналия век ВМС са считали, че докато завършат изграждането на своите бойни групи, приведени в действие в началото на 1980-те, дотогава разкритието вече е щяло да бъде свършен факт.

ДУ: Ох.

МС: Аз мисля, че „Стар Трек” е бил част от усилията на ВМС да посеят тези идеи в общественото съзнание, така че в даден бъдещ момент, когато излезе наяве истината за това, че ВМС са имали ноу-хау-то да построят тези космически бойни единици, обществеността ще е готова да ги подкрепи и те ще могат да продължат да ги развиват и разширяват.

ДУ: Майкъл, тук имам едни документи, които показват някои наистина удивителни неща, постигнати от теб, свързани с историята на Томпкинс, които си разкрил в своите изследвания, ползвайки този Закон за свобода на информацията.

И първият от тях е от базата на ВМС в Сан Диего, подписан от Рико Бота.

Каква е историята на този конкретен документ?

МС: Това е нещо, което Бил Томпкинс публикува в своята книга „Избран от извънземни”, и това са били пропуски, които той е използвал, за да напуска базата на ВВС в Сан Диего, когато е пренасял пакети с документи. Това е ключов момент от неговата история.

ДУ: Точно така. Колкото до верифицирането, това нещо истинско ли е? Тези пропуски реални ли са? Съдържат ли информация, която може независимо да бъде верифицирана?

МС: Това е, което се опитах да направя, като използвах  документи, получени с помощта на Закона за свободата на информацията, за да проверя дали тези пропуски са били действително подписани от човек, който наистина е бил начело на базата на ВМС в Сан Диего по времето, по което Томкинс твърди, че е получавал разрешения да изнася тези пакети документи от базата. И това, естествено, засяга Рико Бота.

ДУ: Тук се казва, че това важи за ползване на цивилен самолет. Ха, ха.

МС: Точно така.

ДУ: Тогава какво, по дяволите, е това?

МС: Ами, този документ показва, че Томпкинс не само е получил разрешение да изнесе тези пакети от базата на ВМС в Сан Диего, но също така е имал разрешение да ползва самолет – да вземе един действителен цивилен самолет, собственост на адмирала, за да достави тези пакети.

Така че това потвърждава една ключова част от историята на Томпкинс, а именно, че той е доставял тези различни пакети документи до различни космически компании в САЩ, особено до такива на западния бряг, до различни военни подразделения и т.н.

Така че това наистина … Потвърждаването на истинността на този документ помага при потвърждаване на някои ключови моменти от неговите показания.
ДУ: Особено интересното тук, Майкъл, е, че в този следващ документ, който ти ни показа, ти си сравнил този подпис на снимката с подписа върху пропуските и те са идентични. Искам да кажа, че подписът е един и същ.

Ти как се сдоби с тази снимка на Рико Бота? Откъде се появи тя? Нека първо поговорим за това.

МС: Тази снимка се намираше сред 1,500-те страници документи, които получих по силата на Закона за свобода на информацията.

ДУ: Значи ти ги заяви и те пристигнаха в пощенската ти кутия?

МС: Аз ги получих с помощта на адвокат.

ДУ: О кей.

МС: Името му е Дюк Брукхаус и той ми помагаше при изискването на тези документи. Така че когато получих документите, аз ги прегледах и идентифицирах тези, които потвърждаваха елементи от историята на Томпкинс.

Този конкретен документ, със снимката и подписа на Рико Бота, макар и да е от началото на 1930-те, определено показва, че подписът е идентичен с този на пропуските, които представи Томпкинс.

Това е едно независимо потвърждение за идентичността на документите на Томпкинс. Така тези два пропуска показват, че той е имал разрешение да изнася тези пакети информация от базата на ВМС в Сан Диего и че това са истински документи. Също така това доказва, че той е имал разрешение да ползва самолет при разнасянето на пакетите до различните дестинации.

ДУ: О кей. Ето и следващия документ, където четем: „ВМС, Бюро за навигация, Вашингтън Д.С., 30-ти септември, 1942 г. От Началник кадри на ВМС до капитан Рико Бота”.

И това, което направо се набива в очи тук, гласи: „Да се достави на местата посочени по-долу, с временно назначение.”

И тук по-долу се казва, че това е „във връзка с инспекция на експериментални летателни апарати и конференции, свързани с летателни въпроси”.

Следва един списък: „Експериментална военновъздушна база на САЩ в Мурок, Компания Дъглас, Нортръп, База на ВВС в Сан Диего, Консолидирана космическа корпорациа – Сан Диего.”

Това не е истина. Какво означава това „експериментални летателни апарати и конференции, свързани с летателни въпроси”?

МС: Това отново е друг документ, който независимо потвърждава различни аспекти от показанията на Томпкинс, който твърди, че е доставял тези пакети до тези бази, както и до много други.

Така че този документ потвърждава, че Бота е пътувал до някои от същите тези съоръжения и че там са били провеждани експериментални изследвания с летателни апарати. И че Бота е бил човекът на ВМС, когато е ставало въпрос за някого, който да разбира от експериментални изследвания в авиацията. Бота е бил подготвян за едно ново назначение, защото посещенията на тези съоръжения са ставали по-малко от два месеца, преди той да бъде назначен във въздушната база на ВМС в Сан Диего.

Той е бил подготвян за предстоящия си пост, на който ще получава разузнавателна информация от шпионите на ВМС в Германия относно германските тайни космически програми. И след като е получавал тази разузнавателна информация, той е инструктирал Томпкинс да разнася пакетите документи до местата, които ти току-що спомена, както и до още много други, описани от Томпкинс.

И така, това е друг важен документ, получен по същия начин, потвърждаващ истинността на историята на Бил Томпкинс.

ДУ: О кей. Ето още и друг документ, с дата 25-ти февруари 1942 г., и истинските НЛО маняци веднага ще се досетят, че това е непосредствено след прословутата битка над Лос Анджелис.

Тук пише: „ВМС, Бюро по аеронавтика, Вашингтън” и това е нареждане за допълнителни временни задачи на Рико Бота. Съответно той трябва да посети базата на ВВС Райт-Патерсън в Дейтън, Охайо,  на 2-ри март, 1942 г.

МС: Точно така.

ДУ: Боже мили, това е удивително!

КГ: Този документ направо ти изгаря ръцете!

ДУ: Ха, ха. Просто бих искал да го хвърля във въздуха, толкова е невероятен. Аз зная какво виждам тук, но разкажи ни, в случай че зрителите не са толкова удивени колкото мен, защо този документ е толкова важен.

МС: Ами 24-ти и 25-ти февруари, 1942 г. са датите на прочутия инцидент, свързан с въздушното нападение над Лос Анджелис. И според предоставените документи, принадлежащи на Маджестик, както и според думите на Томпкинс, тогава е имало две свалени летящи чинии, открити след нападението, съответно една от ВМС и една от ВВС.

ДУ: Значи е имало и свалени чинии?

МС: Това е според документите на Маджестик, както и според думите на Бил Томпкинс.

Чинията, попаднала в ръцете на ВВС, бива закарана в базата Райт Фийлд, където по онова време се е намирало основното изследователско звено на ВВС за изследване на чужди летателни технологии.

ДУ: „Чужди”, ха, ха.

МС: Така че този летателен апарат е бил издирен на 25-ти февруари и доставен в Райт Фийлд.

В същия този ден, адмирал Бота, който завежда енергийния отдел на ВМС към Бюрото по аеронавтика, получава заповед да пътува до Райт Фийлд в началото на март, за изпълнение на определена задача.

ДУ: Точно така.

МС: И времето…

 ДУ: Тук в същия документ се казва: „Във връзка с разработка на двигатели”. Какъв вид двигатели са се опитвали да разработват там? Вероятно такива с анти гравитация.

МС: Така че това е един наистина важен документ …

ДУ: Това е невероятно.

МС: … който наистина показва, че Бота е бил човекът, на когото ВМС са разчитали като техен експерт при разгадаването на тези чужди технологии – на всичко, свързано с извънземни или нацистки летателни апарати. Бота е бил този техен човек.

И така, той е бил избран да отиде в Райт Фийлд, за да види какво са успели да заловят ВВС след битката при Лос Анджелис.

КГ: В един предишен разговор ти спомена, че Рико Бота е бил инженер.

МС: Правилно. Да, той е бил инженер. Бил е експерт по разработка на двигатели и по енергийни системи.

КГ: Енергийни системи.

МС: Всъщност по онова време той е бил завеждащ Енергийния отдел към Бюрото по аеронавтика. Така че той е бил човекът, който наистина е разбирал какво е трябвало да се направи във връзка с разработването на мощни двигатели за изпълнение на въздушни маневри. И ако е ставало дума за летателни апарати, способни да извършват космически полети, той е бил човекът с необходимите познания.

ДУ: Ето и този документ тук от 15-ти март, 1946 г., където се казва: „Със своите изключителни технически познания и умения, контраадмирал Бота даде възможност на своя отдел … ала, бала … по отношение на последните усъвършенствани бойни технологии …”

Така че тук ясно … Тук имаме документи, които гласят, че той е бил ангажиран с усъвършенстване технологиите на бойните летателни двигатели и на енергийните технологии.

МС: Точно така. Това са били задълженията му, докато е работил във военновъздушната база на ВМС в Сан Диего от 1942 г. до 1946 г., като специалист по монтажа и поддръжката. И задачата му е била да усъвършенства двигателите на всички изстребители на ВМС.

В допълнение на това, той е изучавал разработката на реактивните двигатели на нацистите и опитите им да въоръжат летящите си чинии, което ВМС са очаквали нацистите да успеят да постигнат.

Така че ВМС са очаквали от Бота да им осигури експертизата и ръководството при противопоставянето на тази нацистка заплаха. Тази заплаха за щастие не се е реализирала по време на войната, но Бота е бил човекът, който ВМС са поставили начело на тези свои усилия.

ДУ: Ти всъщност си интервюирал хора, свързани с Рико Бота, така че можеш ли да ни кажеш нещо около това и също така какъв е най-интересният резултат от изследванията ти върху неговата дейност?

МС: Успяхме да проведем разговори с внука на Рико Бота, който потвърди някои наистина интересни неща около контактите на Бота с лидерите на авиационната промишленост по онова време – това, че е бил личен приятел с Джак Нортръп и с Уилям Боинг и че се е срещал непрекъснато с висши офицери на ВМС.

Един от споменатите офицери бе адмирал Марк Хил, който е бил военен помощник на Бота, докато последният е завеждал военното отделение на ВМС в корабостроителницата на ВМС във Филаделфия. Марк Хил е бил помощник на Бота и след неговото пенсиониране самият е станал контраадмирал, и е продължил да посещава Бота, и да води разговори с него.

За мен това е много сериозно доказателство за познанията на Бота относно тези много напреднали технологии, които той е споделял след пенсионирането си и до самата си смърт, с висши офицери на ВМС.

ДУ: Какво мислиш, че ще се случи с тази съдебномедицинска реконструкция на историята във времето? Дали в крайна сметка ще получим нови свидетели и ще успеем да постигнем една нова история на 20-тия век? Мислиш ли, че това ще се случи?

МС: О, определено. Мисля, че това се случва в момента, когато започваме да изясняваме хронологията на разработването на Тайната космическа програма на ВМС, свързана с тези неимоверни космически бойни групи, и с идентифицирането на тези имена ние започваме да проследяваме техни роднини и хора, работили заедно с тях. Така верояно ще открием и други, които ще се съгласят да говорят относно своите преживявания.

Ние се опитваме да направим това сега и се надявам, че в това изследване на адмирал Марк Хил, на адмирал Бота и неговите роднини, ще достигнем до още други важни имена.

ДУ: Кори, имаш ли нещо последно, което би искал да кажеш, преди да закрием този епизод?

КГ: Целият този процес на разкритията на Томпкинс за мен е нещо изумително. Той предоставя доста информация, която аз буквално съм виждал в интелигентните таблети. За мен да видя някого, който дава същите подробни сведения, е едно много странно съвпадение. И фактът, че той е нямал никаква представа за моето появяване – всичко това изглежда невероятно.

ДУ: Сега с помощта на тази документация можем да свържем много отделни точки, да интервюираме оцелели свидетели и да реконструираме цялата история на това, което ти си преживял и което за много хора е нещо просто невероятно и не за вярване.

КГ: Абсолютно. И последните изследвания на д-р Сала само потвърждават всичко това.

ДУ: Бих искал да ти благодаря, Майкъл, за това участие. Мисля, че това са наистина уникални епизоди, които ще са от изключителна историческа важност по пътя ни към Пълното Разкритие.

Бих искал също да те поздравя за твоя принос в придаването на един академичен облик на нашата дискусия в Космическо разкритие.

МС: Благодаря ти, Дейвид. За мен бе удоволствие. Благодаря ти, Кори.

КГ: Благодаря.

ДУ: Благодаря. Бих искал да благодаря и на всички зрители. Вие сте една много важна част от Космическо разкритие. С вашата подкрепа, с това, че предавате информацията на приятелите си, вие повдигате завесата на мрака. Ние добавяме истински академичен привкус към нещо, което досега бе извън нормите на това, за което НЛО изследователите обикновено разговарят, и все пак, както виждате, всички елементи съвпадат чудесно.

Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, заедно с Кори Гууд и с нашия специален гост от Института Геополитика, д-р Макъл Сала. Благодаря ви, че бяхме заедно.