(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Тук съм с Кори Гууд и ще ви разкажем за някои от епизодите, които непрекъснато ни напомняте, че обичате най-много – последните новини от най-странните неща, които се случват на Кори.

И така, Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря ти.

ДУ: И така, ние двамата с теб загазихме доста, защото получихме информация относно една война, случваща се в Антарктика, за която не съобщихме навреме. Би ли започнал, като ни разкажеш какъв бе характерът на тази война? Какво се случи? И какви бяха последиците за теб, за това, че не я оповести?

КГ: Това бе свързано с войната и с това, което бе открито под ледения шелф на Антарктика.  Бяха ми казали, че от известно време са виждали тези странни сфери, около 30 метра в диаметър, които са били … които са имали малки илюминатори по целия си периметър и са летели над Антарктика.

Получих няколко съобщения за тях, но те не бяха потвърдени, докато не разговарях с членове на Съюза на Тайната космическа програма.

ДУ: Хм-м.

КГ: Изглежда че те просто са разузнавали. Просто са наблюдавали какво се случва там долу в Антарктика. А това, което причини битката, бяха  шест от тези крайцери на Тъмната Флотилия (военен клон на Тайната космическа програма), които бяха във формата на капка, много големи, които бяха напуснали водите около брега на Антарктика и се бяха насочили да излязат в космоса.

ДУ: По това време имаше ли бариера около Земята? Теоретично възможно ли бе те да напуснат?

КГ: Да.

ДУ: Но външната бариера около Слънчевата система бе все още там.

КГ: Точно така.

ДУ: Следователно е имало някаква причина те да решат, че вече Антарктика не е подходящо място за тях.

КГ: Правилно. Те се опитваха да излетят към една от базите си в Слънчевата система.

ДУ: Спомням си, че едно от наистина удивителните съвпадения със споделеното от Пит Питърсън бе, че когато споменах пред него за тези сфери с илюминаторите около тях, той каза, че всъщност е видял една такава сфера в един хангар в един момент от своята кариера и каза, че през илюминаторите е било възможно да се види какво има вътре.

И когато обсъждахме това, той бе твърде сигурен, че това може да са същите космосфери, притежавани от руснаците, за които говори Питър Дейвид Битър (Peter David Beter).

КГ: Това ми бе казано – че най-вероятно са били руски.

ДУ: О, о кей!

КГ: Да.

ДУ: Това бе едно от нещата, които ме удивиха, защото по повод на тези сфери имахме съвпадение на две независими мнения.

Следователно, това е била част от така наречения Земен съюз, който …

КГ: Точно така.

ДУ: … е предприел действия срещу тези Драко.

КГ: И когато двата водещи от тези крайцери са навлезли в горните слоеве на атмосферата, дузини от кораби с триъгълна форма и с размери на нормални изтребители са започнали да ги атакуват.

Имало е проблясъци от светлина, експлозии, след което тези крайцери, които са се опитвали да избягат, са се върнали обратно във водата, откъдето са се появили.

ДУ: И ето че тук имаме едни сфери, които са може би руски. Имаме Драко, които се опитват да напуснат Земята от Антарктика, с помощта на крайцери с капковидна форма. И след това имаме тези много нови и неочаквани триъгълни кораби, които се появяват.

КГ: Правилно. А крайцерите с формата на капка бяха на Тъмната флотилия.

ДУ: О, те са били на Тъмната флотилия, не на Драко.

КГ: Точно така.

ДУ: Спомням си да ми казваш, че е имало нещо наистина неочаквано свързано с появяването на тези триъгълни кораби. Какво бе изненадващото, свързано с тях?

КГ: Те са имали много мощни оръжия и никой не е знаел откъде са дошли. Оказва се, че това са били кораби, които тайният Земен съюз е получил, и те са ги използвали, за да попречат на тези престъпни групировки да напуснат повърхността на Земята.

ДУ: По същество това е нещо, което променя играта, нали така?

КГ: Абсолютно.

ДУ: Това наистина променя характера на играта. Защо мислиш, че това е така?

КГ: Сега някои от тези групи на Земния съюз имат напреднала техника. По същество те притежават собствена тайна космическа програма. И това е техника, която някой би могъл да получи от Междупланетния корпоративен конгломерат (МКК). Става дума за много напреднала, съвсем нова техника. И тези кораби са били построени от заводи на военнопромишления комплекс.

ДУ: Но тези производители на МКК не работят задължително съвместно с производителите на корабите на Земята.

КГ: Правилно. Не е известно как те са се снабдили с тях, но това са били дузини, които са нападнали корабите на Тъмната флотилия.

ДУ: И какъв бе ефектът от свалянето на тези кораби? Това очевидно е някакъв вид повратна точка в една война.

КГ: Това е изпратило шокови вълни сред престъпните групировки. То е изпратило шокови вълни и сред Съюза на ТКП. Те не са свикнали да виждат неща, които се появяват изведнъж на радарите им и които те не разбират напълно.

ДУ: Разбирам. Каква според теб е най-голямата социо-политическа битка, която се води в момента? Защо Тъмната флотилия ще се опитва да напусне Земята сега?

КГ: По същата причина, поради която толкова много от тези престъпни групировки са се запътили към Бразилия и Аржентина, за да достигнат до тези подземни бази, достъпни чрез пукнатини в земната кора пълни с вода. Оттам има възможности за пътуване под земята чак до Антарктика.

Те се мъчат да избягат от нещо. Те очакват настъпването на някакво събитие и се опитват да избягат от него. И очевидно са решили, че е най-добре да напуснат Земята и да се озоват в най-отдалечените части на Слънчевата система.

ДУ: Мислиш ли, че настъпват промени, които могат да доведат до някакво масово разсекретяване или някаква голяма епична промяна в цялата тази геополитическа битка, която се води в момента?

КГ: Такива бяха слуховете и заплахата от известно време, но престъпните групировки са предприели стъпки, за да минимизират ефекта от всякакво масирано разсекретяване.

CДУ: Това бе любопитна ситуация, защото двамата с теб загазихме много от това, че не разгласихме публично информацията за тази битка, но в същото време много хора биха казали: „Е, какво пък толкова важно е станало?”

КГ: Не бе толкова важно да разпространим информацията за водената битка, колкото всичко, което вече съм описал около моето пътуване под леда – местонахождението на тези бази и това, което се намираше там.

Защото очевидно по същото време там е имало и действащи сили на Земния съюз.

ДУ: Ох.

КГ: Защото това е бил идеалният момент, в който те са могли да предприемат допълнителни действия.

ДУ: Искаш да кажеш, че поради факта, че ние не оповестихме достатъчно бързо оперативната информация за тези подземни бази, които си видял, то силите на Земния съюз не са могли да предприемат нужните действия, понеже не са знаели местонахождението им.

КГ: Точно така. Правилно.

ДУ: Какво бе мнението на хората от Съюза за двама ни след всичко това?

КГ: Малко след това те изпратиха Каубоя, който, както знаеш, има задачата да вкарва непълноценно действащите агенти в правия път.

ДУ: Едно от нещата, които зрителите на тези предавания казаха, бе, че по някакъв начин тази телевизионна мрежа е осуетила излъчването на тази информация. Би ли коментирал за момент дали това отговаря на истината?

КГ: Не, хората от Гая нямаха представа за подробностите на информацията, защото ние не им бяхме съобщили нищо. Така че те щяха да научат няколко дни или седмици по-късно, при заснемането на съответния епизод.

ДУ: И аз бях еднакво виновен заедно с теб, защото бях много зает с довършването на моята книга и бях оставил всичко друго настрана. Аз работех понякога до 5 и 6 часа сутринта. Просто нямах време за нещо друго и не можахме да направим и излъчим новите интервюта.

КГ: Да, точно така.

ДУ: И много скоро след това Каубоя бе отстранен и ние проведохме конференцията Контакт в пустинята. И това бе всъщност първото ти участие в конференция, в която хората знаеха кой си, ако не броим участието ти в Conscious Life Expo.*)

*) Conscious Life Expo – ежегодна конференция в Лос Анжелис по въпроси на духовното развитие. – Бел. прев.

КГ: Точно така.

ДУ:  Това бе едва втори път, в който ти се появи пред жива аудитория.

КГ: Да. Точно така.

ДУ: Би ли ни разказал за някои от странните неща, които ти се случиха по време на Контакт в пустинята?

КГ: В една от вечерите седях зад бюрото си и видях през прозореца в небето една синя светлина. Погледнах я и помислих, че е звезда, която извивката на стъклото правеше да изглежда синя. Станах и реших да изляза навън и да погледна какво става. И когато излязох, видях синята светлина. Влязох обратно вътре, взех телефона си, за да я заснема и тогава видях как тя примигваше и се движеше по небето.

ДУ: А преди това не премигваше?

КГ: Не, първоначално бе неподвижна плътна синя светлина.

ДУ: Наистина? О кей.

КГ: И тогава ти се обадих или ти изпратих съобщение.

ДУ: Да, ти ми изпрати съобщение и настояваше да изляза навън.

КГ: Да, написах ти нещо от рода: „Излез навън сега!”

ДУ: Без да ми кажеш защо трябваше да го направя.

КГ: Точно така.

ДУ: И тогава аз излязох навън, без да зная какво да очаквам. Нека започнем с теб. Ти какво видя от твоето местоположение?

КГ: Виждал съм много пъти сини сфери, но тази очевидно щеше да бъде … помислих си, че това ще бъде едно масово явление, така че бях доста развълнуван. Така че аз записах с помощта на телефона си каквото успях, което донякъде се вижда.

Беше вълнуващо, защото се случваше в присъствието на около 5,000 души там долу.

ДУ: Това е нещо, което аз също видях, и интересното е, че при мен имаше едно момиче, което ми помагаше, и тя видя един облак от синя енергия над главата ми, нещо като духовно явление, точно преди ти да ми изпратиш съобщението.

КГ: Да, това е доста странно.

ДУ: И аз останах навън и наблюдавах този обект повече от час. И предполагам, че си чул, че много други хора също са го видели, защото аз определено …

КГ: Да. На следващия ден много хора казаха, че са видели една синя сфера във въздуха.

ДУ: Точно така.

КГ: Някои хора са я видели да примигва, други са я видели като неподвижна постоянна светлина.

ДУ: Какво според теб се случваше с тази синя сфера?

КГ: Тогава наистина не знаех, защото тя не изглеждаше да се интересува от мен.

ДУ: Имаше ли нещо, което се случи по-късно, което показа наличието на такъв интерес?

КГ: Да. По-късно ми бе казано, че през този период определени хора, в това число и аз, сме получили някакъв вид информация от сферата, докато тя е примигвала.

ДУ: Това предполага, че може би когато лицето, с което бях, видя тази синя светлина над главата ми, тогава това е могло да се случи.

КГ: Да, това бе една странна ситуация.

ДУ: Какво бе следващото нещо, което ти се случи, след като видя синята сфера?

КГ: Всъщност, това бе на следващата сутрин. Лежах в леглото си и започнах да чувам хор от гласове на хора от всички възрасти и от двата пола. Мисля, че те повториха това четири пъти. Чух ясно: „Ние сме пратеници и помощници Единствения Безкраен Творец”, отново и отново, четири пъти подред.

Станах и се зачудих: „Какво, по дяволите, се случва?” Излязох навън, огледах се наоколо, погледнах към небето, огледах цялата околност и не видях нищо особено.

ДУ: Това звучи точно като нещо, извадено от Закона за Единството.

КГ: По този повод, аз се върнах и отново си легнах. От известно време бях разнасял със себе си Закона за Единството, без да мога да го чета. Когато се опитвах да прочета нещо, думите започваха да плуват над страницата. Не можех да запомня нищо. Беше много обезкуражаващо.

Е, този път взех книгата и започнах да чета, и можех да запомня всичко прочетено. И което е още по-странно, в моето общуване с Тиър-Ер след това, той започна да комуникира с мен с терминология, много сходна и в някои случаи идентична с тази на книгата.

ДУ: Нека се върнем към тази първа среща, която имаше с хората от Съюза на ТКП. Кой бе един от първите въпроси, които те зададоха на Сините авиани в твое присъствие?

КГ: „Вие ли сте Ра от Закона за Единството?”

ДУ: И какъв бе техният отговор?

КГ: Той просто ме накара да повторя: „Аз съм Ра-Тиър-Ер.”

ДУ: Тогава това, за което разказваш, изглежда като още по-добро доказателство за връзката между Закона за Единството и случилото се с теб. Изглежда сме достигнали момента, в който трябва да бъде по-категорично подчертано, че става дума за една и съща група същества. Би ли се съгласил с това?

КГ: Сега вече съм готов да се съглася. Преди, както знаеш, винаги съм бил малко колеблив да направя тази връзка, докато сам не получих такова доказателство.

ДУ: Кое е следващото нещо, което ти се случи по отношение на нови контакти?

КГ: Нови контакти, за които не съм разказвал?

ДУ: Да.

КГ: Каарии се свърза с мен и ми предаде малко нова информация за случващото се с този тип Каубоя – за това, че по някаква причина той е бил силно възбуден и е искал да ми отмъсти. Той се е опитвал да достигне до различни свои контакти, за да разбере как може да се добере до мен.

ДУ: Значи макар привидно Сините авиани да са били блокирали достъпа му до теб, той се е опитвал да използва връзките си, за да заобиколи по някакъв начин тази забрана.

КГ: Точно така. И това е било забелязано, и те казаха, че го държат под око.  

ДУ: Нека те попитам за следното. Ако бяхме публикували тази оперативна информация относно Антарктика навреме, ако двамата не бяхме прекалено заети с лични проблеми и с писане, те какво щяха да могат да направят, което не успяха да направят?

КГ: Ами да проведат една операция под леда.

ДУ: Какъв вид операция?

КГ: Ами, или да отидат там и да вземат неща от тях, или да влязат, да ги атакуват и унищожат.

ДУ: Уха!

КГ: Да. Те знаеха, че има нещо, което се случва под леда, но не знаеха местонахождението на тези инсталации.

ДУ: Значи Каарии разговаря с теб и какъв бе начинът? Дали в стаята ти се появи светлина, или те отведоха във Вътрешната Земя както преди?

КГ: Това бе една от тези етерни конферентни сесии.

ДУ: Като това, което нарекохме „конструкцията”?

КГ: Да.

ДУ: Значи ти се намираше в някакво бяло пространство?

КГ: Да, всичко наоколо бе бяло освен … всъщност столът й също бе бял.

ДУ: Значи тя ти каза, че Каубоя се е опитвал да се добере до теб, но без успех.

КГ: Да. Тя също така ме информира, че охраната, която е отбранявала тези съоръжения, е била напълно паникьосана от това, че не са успели да засекат автобуса на Башар по време на разузнавателния полет и че са били разгласени определени техни местонахождения под леда.

ДУ: Да, мога да си представя това, ако винаги са мислели, че могат да засекат всеки приближаващ се кораб и ако такъв кораб се окаже невидим, това би им изглеждало много страшно.

КГ: И те разбират, че ако Съюза на ТКП, който провежда операции над тях, е разполагал с цялата тази информация, с тях са щели да се случат много лоши неща, особено с новите кораби, с които Съюза вече разполага. 

ДУ: Ти спомена също, че Каарии е споделила персонална информация с теб. Разбира се, всички биха искали да знаят, ако има някои пикантни новини, които би могъл да ни разкажеш.

Ти бе споменал, че си бил силно депресиран относно Каубоя, който те е изтезавал. Тогава тя опитваше ли да ти окаже някаква морална подкрепа, да те ободри?

КГ: Да, имаше малко съвети от нейна страна, но също така и разговор относно хора в моето обкръжение, случващото се с тях и някои напълно лични неща.

ДУ: Разбирам. Имаше ли нещо друго, което се случи по време на тази среща с Каарии?

КГ: Тя ме информира, че Гонзалес е наистина при групата бегълци маи и е подложен на тяхното „лечение”, за което бях чувал толкова много.

ДУ: И как ти въздейства новината, че той преживява такова нещо?

КГ: Зарадвах се за него, но не мислех, че ще го видя отново някога, защото той ми бе казал, че ако му се удаде такава възможност, някой ден ще изчезне и ще отиде да се лекува. И че може никога да няма възможност да ми каже „сбогом”.

ДУ: И след тази среща ти имаше ли други срещи с Каарии?

КГ: Да. През следващите седмици имаше няколко кратки срещи тук и там, но наистина нищо значително. Това бяха предимно срещи от личен характер.

ДУ: В това, което си описал в своя сайт, казваш, че си бил в силно депресирано състояние и тогава си помислил, че вече не можеш да бъдеш от никаква полза.

КГ: Точно така. Аз я попитах защо тя продължава толкова често да ме посещава, след като аз наистина нямах какво повече да предложа. Аз не разполагах с никаква оперативна информация. Нищо не се случваше, спрямо което можех да послужа за посредник.

И тогава тя … Тази голяма усмивка се появи на лицето й и ми каза, че ще бъда полезен отново в бъдеще.

ДУ: Ти каза нещо относно това, че тя ще работи заедно с теб.

КГ: Тя ми каза, че сливането на умовете ни, което сме преживели, е създало връзка между нас, при която тя ще се грижи за мен до края на живота ми, тъй като тя ще живее много по-дълго.

ДУ: И според публикуваната от теб информация, това ни отвежда до 10-ти юли (2016), 03:40 часа и следващото голямо събитие.

КГ: Да.

ДУ: Тогава нека сега поговорим за това. Какво се случва в 03:40 часа на 10-ти юли?

КГ: Ами, аз не бях предварително информиран, че ще има такава среща.

ДУ: Обикновено как биваше информиран? Какво се случваше?

КГ: Ами Каарии ме информираше да очаквам следваща среща.

ДУ: Разбирам.

КГ: Също така получавах информация чрез сънищата си да очаквам среща.

ДУ: О, чрез сънища.

КГ: Да.

ДУ: Интересно.

КГ: Да. И така, аз лежах  в леглото си. Очите ми бяха затворени и видях тази бледа синя светлина да прозира през клепачите ми. Отворих очи и видях синята сфера да описва зиг-загообразни движения наоколо.

ДУ: Хм-м. И нямаше никаква представа, че това ще се случи.

КГ: Не. Не този път. И аз станах, подготвих се за пътуване и показах, че съм готов. И тя ме отведе до една от големите сфери в космоса, която съм описал преди. И в момента в който пристигнах там, можах да видя силуета на Тиър-Ер и като че ли до него стоеше човек, доста по-нисък на ръст.

И аз погледнах нагоре. Вниманието ми бе привлечено от нещо. Сферата действа подобно на филтър. Когато си извън нея, не можеш да виждаш другите сфери в Слънчевата система. Когато бях вътре обаче, през нейните енергийни стени можех да виждам останалите сфери. Можех да видя също така изблиците на енергията в Слънчевата ни система.

ДУ: Тя от Слънцето ли идваше?

КГ: Да, тя идваше от Слънцето. Също така сферите трептяха и бавно се отдалечаваха от Слънцето. И се отправяха към Венера и към Земята, както и в други посоки.

ДУ: Като интуит емпат, получи ли някакъв психичен сигнал за това, което виждаше?

КГ: Предполагам, че поради усилването на енергията, идваща от Слънцето, те се придвижваха, за да послужат като буфер на тази енергия.

ДУ: Хм. Ти виждаш сферите да се отдалечават и трябва да ти е било любопитно кой е този силует до Тиър-Ер.

КГ: Нямах време да проявя любопитство. Те бяха доста наблизо и с периферното си зрение видях, че се приближават. Погледнах към Тиър-Ер, който ме поздрави, след това погледнах към другия индивид и той бе от вид, непознат дотогава за мен. Той изглеждаше почти като човек. И той ми се представи като Посланик Мика.

ДУ: Той как точно изглеждаше?

КГ: Бе висок около 1,65 м. Носеше някаква блестяща зелена роба и светло кафяви сандали. Главата му … Знаеш как нашите глави изглеждат някак овални, гледани отгоре. Неговата изглеждаше почти кръгла.

ДУ: Наистина?

КГ: Челото му и главата му – тя бе много по-кръгла. И чертите му бяха … изглеждаше от някакъв смесен вид, но африкански. Носът му изглеждаше много африкански.

ДУ: О кей.

КГ: Скулите му изглеждаха като на коренен жител на Америка. Цветът на кожата му бе като този на днешните жители на Либия или на Египет, но с леко оранжев оттенък.

ДУ: О кей.

КГ: Да. Косата му бе прошарена, но почти черна. Очите му бяха кафяви и той … по лицето и в очите му се четеше голямо състрадание.

Имаше бръчки близо до ушите и изглеждаше възрастен.

ДУ: Нека те попитам следното. Ако този човек вървеше по улица в Манхатън, би ли направил впечатление някому? Или той би могъл да се разхожда просто като всеки друг?

КГ: Щяха да го забележат. Щяха да го забележат.

ДУ: Значи не изглеждаше като нас, но нещо подобно.

КГ: Правилно. И той ми каза, че неговият народ обитава една звездна система, която се намира в нашия звезден клъстер, и че те са по същество наши звездни братовчеди.

ДУ: На една от най-близките до нас звезди.

КГ: Да.

ДУ: И какво друго имаше да ти каже?

КГ: Той каза, че неговият народ е влюбен в жителите на Земята. Те обичат нашите култури, нашето изкуство, музика, забавления.

Те имали подобни неща на своята планета и са следили нашето радио, телевизия, интернет, от самото им създаване.

ДУ: Ха, ха. Не зная дали това е добро, или лошо.

КГ: Да. Той обаче говореше перфектен английски.

ДУ: Наистина?

КГ: Без забележим акцент, което силно ме изненада. Очевидно обаче те са ни изучавали много отблизо известно време.

ДУ: Значи те могат да гледат наша телевизия и филми, и се интересуват от тях?

КГ: Да, и то много. Той спомена, както вече казах, че те са ни космически братовчеди и че споделят около 94% от същата генетика като нас, което ми се видя много интересно.

ДУ: Дали те анализират електромагнитни вълни, за да гледат телевизионни програми и филми, излъчвани по телевизията? И също така имат достъп до интернет и могат да гледат филми по Ю Тюб или нещо подобно?

КГ: Той каза, че те щателно са преглеждали Интернета, радиото и телевизията ни от самото им начало.

ДУ: Хм. Те очевидно имат напреднали способности, за да правят това, защото ние нямаме подобни способности за връзка с друга планета. Официално ние не познаваме други планети и не можем да ги виждаме.

КГ: Да, те са една напреднала в развитието си раса. Той пребивава в нашата Слънчева система като посланик от известно време.

ДУ: Хм.

КГ: Обаче аз не зная къде се намира посолството му.

ДУ: Научи ли нещо за неговата култура? Как изглеждат неговите хора? Каква е тяхната история?

КГ: Единственото подобно нещо, което той засегна, бе, че неговият народ е бил потъпкан от същите същества, които потъпкват и нас тук на Земята, и че те са извоювали свободата си само от три поколения насам.

ДУ: Уха!

КГ: Той посочи също, че продължителността на техния живот е малко повече от 300 обиколки на планетата им около тяхната звезда, което предполагам означава, ако приемем това за една година, че те не много отдавна са се освободили от тези, които са ги контролирали.

ДУ: Предвид мащабите на това, което разкриваш тук, и някои от нещата, които съм чул от други свидетели относно Драко, които упражняват контрол върху земното население, здравият разум не предполага ли, че ако неговият народ е отхвърлил потисничеството на Драко, те след това са преживели някакъв вид масивен квантов еволюционен скок, който се е случил много наскоро?

КГ: Това е много, много възможно. Той не стигна до това, но каза, че неговите хора проявяват силен интерес да дойдат и да ни помогнат да направим нашия преход. Той каза, че техните проблеми не са били толкова сложни като нашите, но са били достатъчно сходни, за да могат да ни окажат голяма помощ, ако сме готови да я приемем.

Много от тези различни групи обаче очакват от нас, след случилото се с рептилите … ако успеем да се освободим, те не очакват да поискаме веднага помощ.

ДУ: Доби ли представа как те са успели да победят Драко? Дали това е било чрез някакъв вид война? Дали това е било с промяна на съзнанието? Дали е било възнесение? Точно какво се е случило с тях?

КГ: Не зная, но той отбеляза, че в края на техния конфликт той е бил в контакт с Тиър-Ер по почти същия начин, по който аз контактувам с него.

ДУ: Наистина?

КГ: Да. Той също така отбеляза, че неговите хора са били на Земята като бежанци по време на тяхното … когато те са били под контрола на тази група. Различни групи са успели да избягат и са дошли на Земята и са живели тука през продължителни периоди от време.

ДУ: Доби ли представа за какъв период от време говори той?

КГ: Не. Той заяви обаче, че това е било нещо доста често срещано и че по онова време тук са идвали много различни групи бежанци.

ДУ: В твоята публикация ти заяви също, че неговият народ съвсем наскоро е преминал през процес, подобен на този, през който ние преминаваме в момента.

КГ: Точно така.

ДУ: И че това, което ние преживяваме, в термините на Закона за Единството, прилича много на това, което там наричат „жътва”, или което аз наричам Възнесение. Следователно дали той е имал това предвид – че неговият народ всъщност се е възнесъл и че това се е случило съвсем наскоро?

КГ: Да. Много вероятно да е имал предвид точно това. Той не конкретизира, но също така говори в контекста на това, че неговият народ се е освободил наскоро. Така че не бе ясно дали той говореше за освобождението на своята планета, за едно възнесение, или и за двете.

ДУ: Имаше ли вид той да притежава някакви способности, типични за възнесението?

КГ: Не по време на тази наша кратка среща. Тя продължи много малко време.

ДУ: Той можеше ли да комуникира телепатично?

КГ: Всъщност, да. Аз го попитах защо ми говори на английски, а не комуникира невербално, тъй като невербалната комуникация изглежда по-ефективна. Той отговори, че е напълно способен да комуникира телепатично, но че предпочита да използва моя език. А може би е искал да практикува английския си или нещо подобно.

ДУ: Мислиш ли, че след като неговите хора са изследвали нашите медии, действително ни харесват?

КГ: Ами, той посочи, че ние имаме доста неща да преодоляваме и че неговият народ е влюбен в много неща от нашата култура, но не харесва склонността ни към агресия. И те са наясно, че голяма част от агресията и начините, по които реагираме в момента, биват контролирани.

ДУ: Какво имаш предвид под „контролирани“?

КГ: Ами контрол върху ума, пропаганда, всичко, което се случва на Земята точно сега, което ни разделя и ни кара да се хванем един друг за гушите.

ДУ: Мислиш ли, че ако можехме да разговаряме с тези хора, че по отношение на своите личности те щяха да ни изглеждат по-различни от средния жител на Земята?

КГ: Да. Той бе много конкретен, но също така много спокоен и състрадателен. Той се представи пред мен като наш съвременник, който на своята планета е изпълнявал подобна на моята роля спрямо Тиър-Ер.

Той е искал да се срещне с мен и искаше ние да знаем – човечеството да знае – че ние имаме в тяхно лице едно семейство и че след като веднъж преодолеем този контрол и всичко, през което преминаваме сега, има едно по-голямо общество, едно наше семейство, което очаква да се срещне с нас и да ни помогне.

ДУ: Ти какво почувства, или какво той каза, че те ще имат да ни предложат? С какво ще могат да ни бъдат полезни?

КГ: Опит. Ще ни помогнат да преодолеем много от емоционалното … просто във всичко. Неговият народ, след като веднъж се е освободил от тиранията, е трябвало да се излекува, след това да израсне и да се превърнат в галактически същества. Те също са били затворници в своята планета.

ДУ: Значи всъщност тяхната история е много сходна на нашата.

КГ: Много сходна. Очевидно, поради голямото расово и етническо разнообразие на нашата планета и различните религии, нашата ситуация е доста по-усложнена от тази, която са имали те.

ДУ: В своята публикация ти спомена, че тази среща и приключила изведнъж.

КГ: Да, така стана.

ДУ: И точно как се случи това?

КГ: Той току-що бе завършил един свой коментар, когато зад него и Тиър-Ер се появи една Синя сфера. Тя застана почти над главата на Мика и близо до рамото на Тиър-Ер и спря там. Очевидно бе настъпил моментът те да си тръгнат.

ДУ: И ти каза, че си бил малко шокиран и донякъде разочарован, защото си мислел, че ще можеш да разговаряш малко повече с Тиър-Ер.

КГ: Точно така. Бих искал да разговарям с Тиър-Ер за космическата гледка, която бях видял, но не успях и бях отведен в стаята си.

ДУ: Как се почувства след всичко това, след толкова дълго отсъствие?

КГ: Бе вълнуващо. Беше хубаво да разбера, че нещата щяха да продължат. До онзи момент се чувствах … как да кажа, изоставен. Не получавах обикновените новини от Тайната космическа програма. Нямах много от обичайните си лични срещи с Тиър-Ер. Така че случилото се бе окуражаващо.

ДУ: Какво си помисли по повод на това, че този човек е имал контакт със същото същество, Тиър-Ер – очевидно по същия начин както с теб, след което е станал посланик в напълно различна слънчева система? Помисли ли, че същото може да се случи и с теб?

КГ: Не, не го помислих.

ДУ: О кей.

КГ: Помислих, че е много интересно, че той е изпълнявал същата роля на своята планета, каквато изпълнявам аз в момента.

ДУ: Разбирам. Е, това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод. Може да очаквате още много от тази история тук в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и ви благодаря, че бяхме заедно.

(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Тук съм с Кори Гууд, нашият свидетел от Тайната космическа програма. Наш специален гост е д-р Боб Ууд, който ни представя една много, много интересна информация относно историята на уфологията през едни доста интересни исторически периоди, както информация за своя директен контакт през 2009 г. с Уилям Томпкинс, който пък е валидирал невероятно много от показанията на Кори.

Само корелацията между Кори Гууд и Уилям Томпкинс е нещо, което би могло потенциално да постави началото на пълното разсекретяване и на разбирането, че нещата, за които ще разговаряме в този епизод, са абсолютно верни, независимо колко фантастични могат да изглеждат на непосветените.

И така, Кори, добре дошъл отново в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: И, д-р Ууд, радвам се да те видя отново.

Д-р Боб Ууд: Благодаря ти, аз също.

ДУ: Нека се върнем накратко във времето и бих искал да кажем нещо за Дж. Алън Хайнек (J. Allen Hynek).

БУ: Добре.

Това е човекът, който всъщност е въвел термина „блатен газ” като част от проекта “Синя книга”.

Вие може би не знаете, а може и да знаете, че аз съм работил заедно с Джим Харт (Jim Hart), с когото написахме заедно сценария на филма Контакт. Той бе работил цели осем години върху този проект съвместно с Карл Сейгън и в резултат на тези свои контакти на високо ниво се бе свързал с Дж. Алън Хайнек.

ДУ: И нещо, което много хора не знаят, е, че Дж. Алън Хайнек разбра, че е бил измамен от американското правителство, след което смени позициите си.

Намираш ли, че тези хора, които се специализират в дезинформация, в крайна сметка променят позициите си, след като разберат за какво всъщност става дума? Те дават ли си сметка, че са ги лъгали и са ги използвали като пионки в тази по-мащабна игра на шах?

БУ: Ами всъщност Дж.Алън Хайнек по онова време плуваше в моя басейн …

ДУ: Наистина?

БУ: … Между 1968 г. и 1970 г., когато правих тези изследвания.

ДУ: Без майтап.

БУ: Така че аз познавах както Дж. Алън Хайнек, така и Джим МакДоналд, макар че те много не говореха помежду си.

ДУ: Уха!

БУ: Първият ми контакт с човек, който се занимаваше с дезинформация, бе този с Бил Муур. И Бил Муур, както много хора знаят, бе получил информация, която бе очевидно контролирана, и той я съобщи, знаейки, че тя не е истина.

В крайна сметка аз исках да закупя всичките му материали. Всъщност му направих оферта. Попитах го: „Колко искаш за всичко, което имаш?” И той каза: „1,000 долара.” И аз се съгласих.

ДУ: Уха!

БУ: Написах чека и отидох до дома му в Холивуд и взех каквото имаше. Попитах го: „Това ли е всичко?” И той отговори: „Да.”

Каталогизирах това, което ми даде, и се оказа, че там нямаше нищо особено.

Други хора казват, че документите, които притежавам, са били много умело подправени, за да изглеждат като истински, например от група хора на ЦРУ …  представете си една стая, в която работят 20 души експерти по създаването на фалшиви документи.

Така че този сценарий е трудно да бъде пренебрегнат, но в същото време има толкова много малки подробности в един документ – печатите, датата на изработване и пр., че по моя преценка болшинството документи, с които разполагам, са наистина автентични.

В същото време съм готов да приема, че може да има и някой, който да е бил частично подправен, тъй като и това се случва.

ДУ: Добре, Боб, нали е вярно, че това са точно доказателствата, които най-фанатизираните скептици учени търсят? И ти ги притежаваш. Ти притежаваш документи, които са били верифицирани.

БУ: Точно така. Скептиците обаче обикновено излизат с аргумента: „Не можеш да докажеш много нещо с копия. Трябва да имаш оригинали.”

И аз им отговарям: „Добре, аз имам оригинали. Ето два случая, в които имам оригинали. Нека вземем само тях и да разгледаме тези оригинали, които са свързани много сериозно с убийството на Джон Кенеди и връзката му с НЛО.“ И тогава те наистина няма какво да възразят. Искам да кажа, че тогава става трудно на скептиците да кажат нещо.

ДУ: Боб, ти току-що пусна една бомба. Не можеш лесно да подминеш това. Какво каза за Джон Кенеди и НЛО? Какво гласи този документ?

БУ: Това е един документ от осем страници и той има осем параграфа. И всеки параграф се отнася до различен аспект на проблема за секретността. Той е предназначен за Маджестик 12.

ДУ: Ох!

БУ: Да, става дума за Маджестик. Там буквално се казва, че той ще извади всичко на бял свят и затова трябва да бъде ликвидиран.

ДУ: Уха!

БУ: Думите са различни.

ДУ: Всичко относно засекретяването на НЛО.

БУ: Те не споменават името му, а използват това, което тайните служби …

КГ: POTUS.

БУ: POTUS.

КГ: О, да, те използват такива кодови имена за него.

БУ: Да, да.

КГ: Ти занимавал ли си се с оценка на автентичността на документи на Маджестик?

БУ: Да, почти всички документи, които имах, бяха документи на Маджестик.

КГ: О кей, значи когато някой е получавал такива документи, ти си бил един от хората, които са разглеждали тези документи, за да …

БУ: Всички документи, които имах, бяха получени от различни източници. Имаше три или четири различни източника.

ДУ: Когато казваш „получени”, това не означава, че хората са попълнили официална молба съгласно Закона за свобода на информацията и че са получили информацията легално от правителството?

БУ: Не, не. Имаше един документ, който Купър получи легално и който имаше обозначение “MJ12” (Маджестик) в долния си край.

КГ: О, наистина?

БУ: Да.

ДУ: Уха! Но другите са били измъкнати?

БУ: Другите бяха дадени от … може да гадаем как, но … Имаше един случай … Един човек се появи на прага на къщата на Тим Купър и му даде една кутия пълна с документи. Беше ясно, че този човек е разчиствал архива си и просто е искал да се отърве от тях. Ха, ха, ха.

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: Един друг документ бе енциклопедия на летящи чинии написана от Чарлз Боуен, документ създаден като история на тази тема още от 1950-те, струва ми се, или нещо подобно. Той бе изпратен на ВВС, за да е сигурно, че не съдържа нищо секретно. През 1994 г. този документ бе изпратен на Тимоти Купър от Форд Мийд (Fort Meade).

ДУ: Хм.

БУ: Всъщност той бе оригинал и имаше печат „Строго секретно”. Имаше обаче забележки, като например: „Какво прави ДМ?” там, където се казваше: ”Дон Мензо казваше на своя клас, че има извънземни”.

ДУ: Хм.

БУ: Това са някои от различните преживявания, които имах около удостоверяване автентичността на документи, и всички те могат да бъдат атакувани от скептици. Това няма край. Няма начин напълно да се отървеш от такива критики.

Последното нещо, което правих и което има истински потенциал, е, съдебномедицинска лингвистика, при която можеш да вземеш голям брой думи, написани от един човек и след това да ги сравниш … например да ги сравниш с написаното от двама или трима различни хора и да ги сравниш с думите в документа. И тогава, в зависимост от фразеологията и използването на глаголи, запетайки и подобни неща, можеш да определиш вероятността документът да е написан от определено лице, а не от този или от онзи.

КГ: И можеш да кажеш през кой период от време са го написали според фразеологията и всичко останало.

БУ: Да, да. Така че това е една техника, която използвах само веднъж.

ДУ: Добре, Боб, нека те попитам за следното. Документите и тяхното валидиране очевидно представляват един критичен аспект на изследователската уфология. Имаме твоите документи. Имаме показания на свидетели. Има ли доклади на пилоти? Има ли наблюдения от земята, които корелират с доклада на пилота? Има ли следи от приземявания?

Така че нека поговорим малко за тези неща. Направи ли си труда да изследваш някои от тези документи, за да  откриеш дали имаше … Имаше ли някои, касаещи поява на летящи тела, които след това да могат да бъдат сверени и съпоставени с други доказателства? Имаше ли възможност да сравниш различни документи, касаещи едно и също явление?

БУ: Това е един добър въпрос, защото ме кара да се замисля относно факта, че болшинството документи, които съм се опитвал да валидирам, не касаят появата на летящи обекти.

ДУ: О, о кей.

БУ: Всъщност те се отнасят до секретни програми.

ДУ: О кей.

БУ: Но фактът, че бях ангажиран след като се пенсионирах и работих над този филм „Тайната“ и продължих да пиша статии … Моят син започна да се занимава с издирване останки от катастрофи на извънземни кораби и през октомври ще станат седем години от началото на тези негови изследвания. Те се радват на голяма аудитория.

И на тези събрания, на които той говореше за катастрофиралите кораби, аз всеки път изнасях по една лекция за едно друго и си създадох име на човек, който е готов да дълбае колкото е нужно, за да се добере до истината по даден въпрос, един от които, разбира се, бе за извънземните вируси.

Един от въпросите касаеше Спрингфийлд *). Какво всъщност казва Спрингфийлд? Какво се опитва да каже? 

*) Става дума за песента на Rick Springfield – Alien Virus (Извънземен вирус). – Бел. прев.

И така, аз се утвърдих като почтен професионалист, струва ми се. Ето защо Бил Томпкинс се обърна към мен.

ДУ: О, о кей.

БУ: Той каза: „Чух, че обичаш да изследваш истории за НЛО.”  Аз му отговорих: „Да. А ти кой си?” 

И той ми обясни кой е и каза, че се опитва да напише една книга от 10 години, и я е давал на различни хора, които да му помогнат да я напише, и ми съобщи имената на някои от тях.

КГ: Сигурен съм, че когато ти е описал какво е правил … вероятно веждите ти са се повдигнали ей толкова на високо.

БУ: Всъщност в самото начало той не ми каза много, но каза, че е бил … Мисля, че една от причините … той знаеше къде съм работил. И той е пресметнал, че съм работил там по едно и също време с него.

ДУ: Уха!  

БУ: И щом разбрах, че сме били заедно по едно и също време на едно и също място, силно се заинтересувах. И започнах да го разпитвам: „Ами, познаваш ли този човек, ами този и т.н.” И всеки път, когато му задавах конкретен въпрос … карах го да опише дадено помещение или ориентацията на сградата и подобни неща. И той винаги отговаряше без грешка.

КГ: Уха!

ДУ: Това е удивително.

БУ: И тогава наистина ме заинтригува. И му казах: „Разкажи ми повече от твоята история.” И той отговори: „О кей.”

И така той … За да стане това, тъй като той не използваше и-мейл, аз трябваше да го посещавам. И така аз го посетих. Оказа се, че тогава той живееше в Оушънсайд, Калифорния, където живее и дъщеря ми. Така че когато ходех да видя дъщеря си, отскачах и да се срещна с Томпкинс и с жена му Мери.

Те бяха много гостоприемни. И тогава получих първото копие на ръкописа и прочетох какво искаше да каже.

ДУ: Бих искал набързо да те попитам за две неща. Първо, ти ми каза, на основа разговорите си с Бил, че „Избран от извънземни“ е само първият том от една трилогия, защото има толкова много данни, които той иска да разкрие.

БУ: Когато обаче срещнах Бил за първи път, той имаше планове за шест книги.

ДУ: Уха!

БУ: И аз подсъзнателно прецених, че шест книги за човек, който не е публикувал и една, са прекалено много.

ДУ: Правилно.

БУ: Така че аз само казах: „Нека помислим за първата книга, Бил, и как да ограничим нещата.” Той говореше за неща, които са се случили за дълъг период от време – от 1970-те досега. И аз му казах: „Ние трябва да се ограничим. Нека изберем по-малък период.”

Той искаше да отиде след момента на напускането на Дъглас и до присъединяването си към TRW и отбеляза: „Това с TRW ще бъде втората книга – това, което НАИСТИНА се случваше в TRW.”

Аз му казах: „Това ми звучи добре. Нека това да бъде втората книга, а сега нека да се ограничим до този период.”

И така ние взехме материала, който обхващаше този период. Всъщност аз работих заедно с един човек от Университета на Мичиган, който бе започнал тази работа и се бе отказал. И аз продължих оттам, докъдето той бе стигнал.

ДУ: Степента, в която Бил е валидирал участието си в техническите програми в тази книга, е поразителна.

БУ: Дейв, когато за първи път взех ръкописа, си зададох въпроса дали трябва да казвам на Бил какво трябва да напише в своята автобиография, или просто да го оставя да напише това, което иска да напише. И реших, че вторият подход е правилният, поне за първата книга.

И така той включи много технически материали, свързани с проектирането на Аполо и на кораба S4B, с който бях запознат, докато работих в Дъглас, и своите контакти с НАСА, и факта, че е контактувал с DuBose, и разбира се, с von Braun.

ДУ: Бих искал да ти задам един наистина директен въпрос и той е нещо като догадка. В книгата има някои много, много странни неща относно ранния период на НАСА – самото начало, с което Бил е бил ангажиран. И те са имали секс сбирки в тези къщи, където всички са били голи.

И в един момент той попада в тази много странна стая, с много странни завеси. И изглежда, че там са извършвали черна магия или нещо подобно. Можеш ли да ни разкажеш малко за тази част от книгата и какво мислиш, че е ставало там?

БУ: Доколкото си спомням, ти говориш да сбирките в компанията Дъглас, а не в НАСА.

ДУ: Правилно. Да, точно така.

БУ: Той твърди, че шефовете на Дъглас са се опитвали да организират тези сбирки, за да контролират своите служители, така че да могат да ги шантажират, ако стане нужда.

КГ: О, това е една стара, стара, стара  тактика.

БУ: Да, точно така. Аз познавам всички тези хора, за които той говори. Познавам някои от тях много добре. По-късно двама от тях бяха мои шефове.

Оказа се обаче, че имах късмет, защото жена ми по онова време … имал съм само две жени … двамата с жена ми решихме никога да не участваме в подобни събирания на компанията. Така че това се оказа щастливо попадение. Ха, ха, ха.

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: Какво да ви кажа?

КГ: Ти вероятно би си тръгнал във всички случаи.

БУ: Да.

ДУ: Това бе всъщност причината да попитам. Бях наистина любопитен, защото той описва как се озовава … имам предвид, ти не го казваш, но аз ще го кажа. Той описва как хората правят секс в тези големи къщи и той се озовава в стая, където всичко е в кървавочервени и черни декори, черни завеси.

БУ: Да.

ДУ: И това прилича много на сатанински ритуални помещения.

БУ: Това е асоциация, която не бях направил – сатанинският аспект, но вероятно е било точно това.

ДУ: Да.

БУ: Аз изчетох всички тези неща и реших, че съм имал късмета да избегна всички тези неща. Имах късмета, че Бил също ги е избягвал. И аз го попитах: „Е, те успяха ли да те съблазнят, или не?” Той отговори: „Не, не успяха.”

КГ: По отношение на германците в космическата програма, те използваха както черна магия, така и наука.

БУ: Да, това е добре казано. Точно така.

ДУ: В книгата той много често прескача във времето.

БУ: Да, така е.

ДУ: Малко е затормозяващо да се опитваш да следиш за какво говори.

БУ: Да, така е.

ДУ: Така например той говори за някои много … Той говори за открития във физиката, които са били очевидно засекретени и за които не съм чувал преди, свързани с антигравитацията, с движение по-бързо от скоростта на светлината. Тези неща обаче просто биват споменати и той не казва кой ги е изобретил и нищо повече.

БУ: Да, дискусията в книгата, свързана с МТМ 222, 622 за мен е нещо интересно, защото според мен Волфганг Клемперер, който бе ученият, за когото Томпкинс е работил и когото познавам лично, всъщност бе мой шеф, шеф на моя шеф …

ДУ: Уха!

БУ: … Който дойде от Германия през 30-те години на миналия век и не беше нацист. Той бе добър човек.

ДУ: О кей.

БУ: Според мен той можа да донесе със себе си някои секретни неща, свързани с антигравитацията. И той имаше … това бяха три тома, три или четири тома, струва ми се, според Бил.

И аз го попитах: „Мога ли да ги видя?” И той каза: „Разбира се.” И той ми даде несекретната версия и аз я изчетох от кора до кора, но там не се казваше нищо интересно.

КГ: Бидейки физик, сигурен съм, че си го направил.

БУ: Там обаче не се казваше нищо за това как можеш да построиш тези неща. Аз обаче стигнах до извода, че мозъчният тръст, в който Клемперер работеше, използваше секретната версия на германската технология, за да помогнат на ВМС да разберат как действаха тези неща.

Ръководството на Дъглас, както казва Бил, не е подкрепило мозъчния тръст, който е бил на подчинение на Елмър Уитън в разработката на необикновени неща. Производствената част на компанията влияеше много силно на решенията на изпълнителния директор.

Тогава Уитън реши да се премести в Локхиид, които получаваха пари от ВМС.

ДУ: Хм. Когато чета тази книга и се опитвам да достигна до нещо, имам усещането, че чета нечии чужди писма и се опитвам да разбера нещо повече. Той бил ли е ограничен в разкриването на някои неща? Трябвало ли е да иска одобрение на книгата си от някои властимащи?

БУ: Не. За книгата, която ние писахме?

ДУ: Да.

БУ: О, не.

ДУ: О кей.

БУ: Доколкото зная, не бе нужно ничие одобрение. Също така в моя случай, аз никога не съм бил заплашван да престана да говоря за нещата, за които говоря.

ДУ: О кей.

БУ: По мое мнение това е така, защото те решават, че когато хора като мен говорят публично, това е просто безопасно. Те вече са планирали това. Те знаят, че то ще се случи. Те имат начини да му се противопоставят.

Те могат да държат обществото на тъмно и в същото време да оставят някои хора да казват какво мислят.

ДУ: Разбира се.

КГ: Да, с помощта на медиите.

БУ: Да, чрез контрола върху медиите.

ДУ: Тогава нека в останалото време …

БУ: Извинявай … Така че аз наистина мисля, че ние използвахме някои технологии на германците, донесени в този мозъчен тръст от Волфганг Клемперер.

ДУ: О кей. Тогава доколкото книгата представя … Нека просто изясним това. Те вече са разполагали с тези подробни физични теории, според които са могли да построят тези големи кораби. Те по същество са могли да построят нещо в една база тук на Земята, да включат тези антигравитационни системи и да го издигнат в космоса. И с помощта на тези разработени с помощта на физичните открития технологии, са могли да пътуват из Слънчевата система и отвъд нея. Това обаче е нещо, което …

БУ: Мисля, че това е едно добро обобщение на намеренията на ръководството на програмата.

ДУ: О кей.

БУ: Но не мисля, че по онова време Томпкинс е бил наясно точно за какво става дума …

ДУ: Ох.

БУ: … На това равнище. Трябва да подчертаем, че Бил, при всичкото ми уважение към него, не е технически грамотен. Той е бил един супер специалист по маркетинг и е знаел точно какво трябва да бъде казано на техниците да разработят. Той е бил един отличен ръководител на технически грамотните хора. Колкото се отнася до познанията му относно уравненията – не, той нито е могъл да борави с тях, нито е проявявал интерес. Той обаче е имал силно развита чувствителност за това кой какво е могъл да види.

КГ: Точно така. И аз съм сигурен, че той е имал един общ поглед върху това, за което са говорили хората, макар да не е разбирал фините детайли.

БУ: Точно така. Точно така. И той е имал … По мое мнение той е бил определено един много добър системен инженер. Той е разбирал как отделните части трябва да бъдат интегрирани, както и е знаел, че не са му били нужни уравнения, за да ги накара да си „говорят” помежду си.

ДУ: О кей. Искам да те попитам нещо друго, което … Това е нещо, с което хора, които четат тази книга, могат да срещнат затруднения. Защо мислиш, че тези хора, тези висши ръководители в Дъглас, които си познавал лично, защо те ще поставят на Бил Томпкинс тези привидно неразрешими проблеми за разрешаване и ще му казват: „Искаме да ни проектираш един кораб, който е дълъг два километра и който да лети в Слънчевата система, и това трябва да стане до края на седмицата?”

Защо са го третирали по този начин? Дали те интуитивно са усещали, че той е притежавал нещо специално, поради начина, по който е строял тези макети на кораби, когато е бил дете?

БУ: Ами, той определено е имал забележителна памет …

ДУ: Точно така.

БУ: … Което е било очевидно от факта, че е строял тези модели с голяма точност. По същество той е бил майстор на рисунъка. И той признава, и твърди, че е бил … започнал е като художник, но е бил един много талантлив художник.

Той е могъл да види как хората биха мислили тук, мислили нещо там, и е знаел, че те могат да използват уравнения, за да го осъществят. Според мен те са искали от него да нарисува отговора в картини. Така че той е бил всъщност един майстор на картини.

КГ: След което те са преценявали как да вложат отделните компоненти и да превърнат картината в реалност.

БУ: Да, да.

КГ: Да направят задвижването и всичко останало.

ДУ: О кей.

БУ: Ето, в книгата има една скица на предната част на един самолет DC-8, или нещо подобно, която представлява един красив пример за това как неговите рисунки могат да включват изящни детайли, да улавят всеки елемент от важно значение и да бъдат напълно подходящи за нуждите на инженерите. Всъщност аз познавам човека, когото той споменава по този случай.

ДУ: Нека сега поговорим за тази наистина невероятна информация, която той е получавал от тези 29 шпиони от Америка, внедрени в германската космическа програма, когато е получавал тези 1,200 техни доклади между 1942 г. и 1946 г.

Би ли могъл да резюмираш това за нас? Зная, че има много данни, но моля те да обобщиш. Каква е била голямата картина, която той е започнал да сглобява по онова време, на основа това, което тези внедрени шпиони са ни казвали тук в Америка?

БУ: Дейв, ще ти предам най-добрите си впечатления за случилото се със свои думи, тъй като всъщност аз научавам нещата и в момента. Аз разговарях с него точно тази сутрин и научих нещо, което не знаех и което има връзка с твоя въпрос.

ДУ: Разбира се, чудесно.

БУ: Не знаех, че те са били 29 до тази сутрин.

ДУ: О, о кей.

БУ: Ха, ха, ха. Очевидно вие, момчета, сте знаели това от известно време.

ДУ: Да.

БУ: Моето впечатление обаче е, че този процес е бил силно структуриран и че германците са казвали това, което са знаели, и то е било записвано, преглеждано и разбирано от Бил, след което той е трябвало да преведе тази информация или под формата на заявка за някой производител, или в подходящ вид, в който да бъде предадена на дадена военноморска база, за да я изучават, или в някои случаи да бъде дадена на някой университет със същата цел.

Той каза, че в някои случаи Калифорнийският технологичен институт е имал свои хора в Чайна Лейк*), които са били командировани там. Той е предавал информация на този институт чрез Чайна Лейк.

*) China Lake – База на американските ВМС в Калифорния. – Бел. прев.

ДУ: Уха!

БУ: Намирам за много интересно това, че връзката с университети на най-високо равнище на секретност е било нещо неизвестно за болшинството университети.

О, едно нещо, което научих едва тази сутрин, бе, че той подчерта, че никой от документите не е имал печат „Строго секретно”. Никой от документите не е бил секретен и не е имал съответния печат и обозначение, защото вероятно Форестал е искал нещата да бъдат по този начин.

КГ: Това е позволявало да ги разпространяват сред повече хора.

БУ: Правилно. Да, и по този начин те не са били затруднявани от формалните процедури на ВМС за контролиране на класифицирана информация.

ДУ: Каква е историята? Каква е била голямата картина? Какво се е случвало в Германия? Те имали ли са тайна космическа програма? Имали ли са връзка с извънземни? Какво са ни разказвали тези хора? Каква е била историята?

БУ: Тези основни въпроси са точно въпросите, на които бих искал да получа отговор.

ДУ: Ох.

БУ: Вместо да ти дам отговори, боя се, че все още имам да задавам същите въпроси. Защото доколкото мога да кажа, от това, което казва Бил, информацията е много разнообразна.

Понякога е ставало дума за комуникации. Понякога са разговаряли за физика. Понякога са разговаряли за дизайн на НЛО. Понякога са разговаряли за пътуване във времето. Искам да кажа – все неща, които да ти вземат акъла, но информацията е била толкова разнообразна, че той каза как Рико Бота често е прикрепвал бележка към някои от тези пакети, които е предавал на дежурния офицер, с думите: „Зная, че няма да повярваш на това, но то наистина е вярно.”  Това бе от значение. Това е едно от нещата, които Бил ми каза през последната седмица.

КГ: И всеки от 29-те шпиони е имал различна специалност и е донесъл информация на основа своите познания?

БУ: Очевидно. Не зная.

КГ: Да, в това има смисъл, ако са събрали толкова различна информация.

БУ: Да, всъщност в книгата „Избран от извънземни” частта, в която се разказва как той е бил куриер на тези пакети с информация, заема една много, много малка част от една глава, струва ми се.

ДУ: Точно така.

БУ: Докато интересът днес е насочен много силно към подробностите на това, което той е правил през тези четири години, и каква информация е била предадена и научена.

ДУ: Да.

БУ: Това ще бъде съдържането на следващата книга. Надявам се следващата книга да съдържа отговорите на твоите въпроси.

ДУ: Исках само да поставя тези въпроси, защото имаме д-р Сала, който вече разкри това във видео интервюта. Ние също сме интервюирали Бил Томпкинс тук, в телевизия Гая, и той е говорил за голямата картина, според която германците очевидно са били установили контакт с извънземни рептили, които са имали огромни съоръжения под леда на Антарктика …

БУ: Точно така.

ДУ: … И че е имало една тайна космическа програма, свързана с построяването на дискове, които са могли да летят с антигравитация. Също така тези рептили са се интересували от създаването на междузвездни сили за инвазия, заедно с нацистите, с цел колонизиране на други светове, както и на Земята.

БУ: Съгласен съм с първите четири неща, които каза, но никога преди това не съм срещал последната ти мисъл.

ДУ: Е, след като току-що изсипах това върху теб, как ти изглежда тази история, тази идея, че може да има извънземни рептили, които да са ни помогнали да осъществим космическата програма?

БУ: О, да. О, да. Мисля, че всичко това е закономерно и мисля, че Бил е прав по отношение на това, че рептилите са помогнали на нацистите и че те наистина имат една подземна база в Антарктика. Мисля, че тя е там и днес.

Не съм разбрал как точно нацистите и привържениците на Новия световен ред работят заедно, ако това е така, но някой командва нещата. Не мисля, че те са се координирали много добре.

ДУ: Трябва да ти кажа, Боб, че това, което ми взема акъла, е, че всичко, което току-що обобщих, отговаря напълно на това, което той (посочва към Кори Гууд) ми разказа, като започнем с октомври, 2014 г.

БУ: Да.

ДУ: И ето че сега имаме човек, който независимо от всички останали, казва съвсем същите неща – бази под леда на Антарктика.

КГ: Аз съм ги виждал.

БУ: Ти си ги виждал? Значи те не са само под леда, но също така и под земята?

КГ: Тези, които видях, бяха под леда. Това бе в Северозападна Антарктика, където се намира всичката термална активност.

Под леда има термална топлина от Земята, която е образувала по същество едно гигантско иглу.

БУ: Ъ-хъ.

КГ: И те са разчистили част от това с някакъв вид експлозии и друг вид инженерни дейности, за да го приспособят към нуждите си. Таванът на някои места бе висок около 100-200 метра над повърхността. И планините се издигаха и изчезваха нагоре в леда.

На повърхността на Антарктика се намират някои от тези сгради със заоблен железен покрив, които могат да бъдат видени в една военновъздушна база. Имаше две такива. Това бе един град от индустриален тип.

И светлините му се отразяваха в тавана на тази ледена каверна.

БУ: Те знаеха ли, че сте били там?

КГ: Не. Не, ние прелетяхме оттам. Това бе един разузнавателен полет.

БУ: О кей. Значи вие не сте били поканени гости.

КГ: Не.

БУ: Ха, ха. И колко нацисти мислиш, че има там сега?

КГ: Повечето от нещата, които имаха, бяха под земята. Имаше входове, които водеха под земята.

БУ: Разбирам.

КГ: Така че там долу ставаха доста много неща.

БУ: Разбирам.

КГ: Това приличаше повече на индустриална зона, в която имаха гигантски черни кораби с електромагнитно задвижване, които излитаха. И те бяха с размерите на контейнеровози.

БУ: Уха.

КГ: Те бяха огромни. И те разтоварваха материали. Така че това може би беше нещо като пристанище.

ДУ: И аз мисля, че е наистина много добре, че ти си тук, защото двамата с Томпкинс притежавате толкова важна част от този пъзел.

БУ: И аз мисля, че е много добре, че съм тук, защото през последния месец аз реших, че ако има едно нещо, което бих искал да направя, докато мога да го направя, това е да напиша книга със заглавие: „Тайната история на САЩ”, където да опиша не само историята на НЛО, но и това, което наистина се случи на 11-ти септември (2001 г.), кой наистина уби Джон Кенеди и всички тези други неща, които са набедени за конспирации и които са любими мишени на скептиците.

КГ: Звучи като една добра книга.

БУ: И това, което ме тревожи, е, че ми е трудно да си представя, че НЛО биха заели само една от 10-те глави.

КГ: Те наистина са една много малка част от уравнението.

БУ: Точно така. Предизвикателството обаче е наистина важно, защото както казваш, има някои хора, в това число и извънземни, които наистина се опитват да направят от света едно по-добро място за живеене, така че неща като търговията с роби, независимо дали галактическа, или местна, да бъдат премахнати.

КГ: Точно така.

БУ: И аз очаквам това с голямо вълнение.

КГ: Аз също. Крайно време е.

БУ: Да, така че каквото мога да направя, за да помогна, това е моята цел. Всъщност това е и целта на MUFON*). Не зная дали изразът „свят по-добър за живеене” е най-точен, но вероятно е.

*) Mutual UFO Network /MUFON/ – „Съвместна НЛО мрежа” – Най-голямата организация с идеална цел в света, посветена на изследването на НЛО, създадена в САЩ през 1969 г. – Бел. прев.

ДУ: Боб, има толкова много хора в Интернет, които са ни обиждали. Те наистина не отделят нужното време, не са гледали предаването. Вече цяла година интервюирам Кори по половин час всяка седмица.

БУ: Уха!

ДУ: И той никога не се повтаря. Има толкова много данни.

БУ: (поглежда към Кори) Ти вероятно си един много интелигентен човек.

ДУ: Това е бил неговият живот в продължение на 20 години.

БУ: Да, разбирам.

ДУ: И това са били просто досадни ежедневни задължения, които той е изпълнявал, нещата, с които се е сблъсквал, информацията, която е получавал. Било е толкова обикновено, колкото преживяванията на едно дете, израстващо в американската образователна система, с тази разлика, че информацията е била различна.

КГ: При което за теб нещата стават нормални.

БУ: Да.

ДУ: Мисля, че това е пътят, по който сме тръгнали. Нещата, които той знае, ще станат достояние на всички. И ти тук като независим свидетел, с твоя опит, ти в голяма степен подкрепяш показанията на Томпкинс. Ти си виждал същите хора.

БУ: Да.

ДУ: Подкрепяш също така и показанията на Кори.

БУ: Точно така.

ДУ: Това помага на хората да надскочат съмненията си и да кажат: „Божичко, може би това е истина. Може би тези хора всъщност не вдигат пушилка, а зад този пушек се крие един голям огън.”

Тук има нещо, което ще промени света в положителен смисъл, и аз вярвам, че в момента се случва точно това.

И аз ти благодаря за това, че си толкова смел, за да излезеш в предна линия, да заложиш името и репутацията си, по повод на тези много спорни въпроси. Мисля, че ти си герой и съм много радостен, че реши да участваш в нашето предаване днес.

За мен е чест, че ти реши да направиш това заедно с нас. Това бе наистина забележително.

БУ: Благодаря ти!  За мен бе също и забавно.

ДУ: Бих искал да благодаря на всички, гледали предаването. Вие сте една важна част от всичко това. Вашата подкрепа за тази телевизионна мрежа и за тази програма е от жизнено важно значение в борбата ни за разкритие. Така че кажете на приятелите си. Нека те узнаят за нас. Ако това ви вълнува, помогнете то да достигне до повече хора.

Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, със специалния ни гост д-р Боб Ууд и, разбира се, Кори Гууд. Благодаря ви, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. В този епизод аз съм тук с Кори Гууд, както и с д-р Боб Ууд.

Днес ние ще се фокусираме върху д-р Боб Ууд. Част от причината за това е, че той се е познавал с Уилям Томпкинс от 2009 г. насам и знае изключително много относно показанията на Томпкинс. Всъщност той е една подвижна енциклопедия за това, което Томпкинс знае.

Боб, ти обаче също имаш зад себе си един живот изпълнен със странни, интересни преживявания, свързани с цялата тази тема за разсекретяване на космическата информация. Ето защо просто бих искал да ти дам думата.

Зная, че ти каза, че имаш много интересна автобиографична информация, която би искал да ни разкажеш и която ще се впише много добре в останалата част от твоя разказ. 

Д-р Боб Ууд: Да. Всъщност ще започна с 1949 г., с Университета на Колорадо, където се дипломирах.

След това постъпих временно на работа през лятото в самолетостроителната компания Дъглас, защото баща ми беше професор и непрекъснато разговаряше с хората там, които наемаха на работа инженери.

ДУ: Дъглас е същата компания, в която е работил и Уилям Томпкинс.

БУ: Точно така. През 1968 г. след сливане, тя бе преименувана на МакДонел-Дъглас.

ДУ: Точно така.

БУ: И така, първата ми лятна работа бе върху проектирането на ракети. Работих за някои от същите хора, с които по-късно се оказа, че е работил и Бил Томпкинс.

ДУ: Това е невероятно.

БУ: Невероятно е, но всъщност …

ДУ: Можеш ли да споменеш някои имена?

БУ: Да. Д-р Клемперер бе един от тях. Волфганг Клемперер.

ДУ: Точно така, д-р Клемперер. Понякога в книгата си той го нарича Клемп.

БУ: Това е така, да. И другият беше Елмър Уитън.

По-късно Елмър Уитън стана вицепрезидент на Дъглас, след което бе нает от Локхиид.

И така, след работата си през лятото, аз започнах да работя над моя докторат. През едно от следващите лета работих временно за някои от същите хора.

Интересно бе, че по онова време аз се оглеждах, за да видя дали има някакви тайни мозъчни тръстове, или секретни дейности, но ми казаха, че такива няма и аз никога не забелязах да има.

Оказа се обаче, че към края на това второ лято, по същото време, ако съм внимавал достатъчно, съм щял да видя Бил Томпкинс да минава по коридора.

ДУ: Без майтап.

БУ: Да.

ДУ: Ха, ха, ха. Много интересно.

БУ: След това получих докторската си степен и постъпих на работа в Дъглас, докато ме взеха войник. Отидох на работа в Aberdeen Proving Ground за две години и работих върху балистични … е, динамика на снарядите. Това бе едно добро преживяване.

С този опит зад гърба си ми бе предложено да избера област за работа и аз избрах термодинамиката, защото те вече бяха започнали да изработват … всъщност това бяха ВВС, М-18, върху които работеше Томпкинс.

По онова време това бе ракетата Тор (Thor missile) и те се опасяваха, че задната част на тази ракета ще се нагорещи прекалено, така че това бе едно от предизвикателствата. Всъщност в началото прекарах по-голямата част от времето си в работа над ракетата Найк-Зус (Nike-Zeus missile).

И всъщност аз наех Джери Бъс, сега добре известен, за да определи колко тефлон трябваше да поставим по ръбовете на крилете на тази ракета, за да я охлажда.

В крайна сметка кариерата ми се развиваше добре и започнах да се занимавам с управление на космическите изследвания. Ние управлявахме една независима изследователска и развойна програма. По-късно се занимавах с проектирането на Международната космическа станция.

И през 1993 г. се пенсионирах.

През 1968 година обаче настъпи едно необикновено събитие, което ме накара да се занимавам с НЛО.

Нещата бяха твърде прости. Моят шеф ми каза: „Хей, ще говоря пред ВВС следващата седмица. Те искат да знаят как след 10 години бихме излезли в орбита и как бихме се завърнали.”

И просто на шега, аз му казах: „Рей, защо не им кажем как много предполагаеми НЛО правят това?” И той отговори: „Това е чудесна идея. Защо не поработиш по въпроса?”

И така, аз прочетох първата си книга за НЛО, и тя бе от Дон Мензъл.

Бел. прев.: Заглавие на книгата: „Светът на летящите чинии. Научно изследване на един основен мит на космическия век“. Доналд Мензъл и Лил Бойд.

КГ: През 1968?

БУ: 1968.

КГ: Уха!

БУ: Прочетох първата си книга за НЛО и по някакъв начин заключих: „Не ме е грижа дали този човек е известен астроном. Той очевидно пренебрегва фактите.” И така, аз изчетох повече книги и презентацията мина добре.

Една година по-късно обаче шефът ми беше извън града и неговите началници ме накараха да изнеса редовния доклад за това как се справяме с контрактите и подобни неща. Накрая на събранието един от началниците каза: „Между другото, д-р Ууд, не ви виждаме често. Кажете ни нещо интересно от това, което правите.”

Аз отговорих: „Ами, няма да повярвате, но през последната година вече съм изчел 50 книги за НЛО и съм стигнал до извода, че всичко е сигурно. Искам да кажа, че ние знаем, че има извънземни, които пристигат тук с кораби. Единственото нещо, което не е сигурно, е дали ще успеем да открием как техните кораби работят преди или след това да направи нашият конкурент Локхиид.”

Настъпи минута мълчание и началникът попита: „Какво мислиш, че ще е нужно, за да открием това?”

И така, в продължение на следващата година и половина те ни дадоха половин милион долара. Аз наех Стан Фридмън, който сега е известен в средите на НЛО, за да изчита литературата и да види дали там има нещо, което да ни каже как действат тези кораби.

Имахме лаборатория и правехме лабораторни тестове. Наехме детектив, който да интервюира хора, отвлечени от извънземни и прочие, което по онова време бе доста необичайно.

ДУ: Тогава какво си мислил, Боб, когато си видял всичките тези данни? Ти очевидно си един признат, надежден доктор на науките. Ти си разглеждал тези данни от научна гледна точка. През 1968 г. си разполагал с бюджет от половин милион долара.

Ти също така виждаш как реагира обществото и как медиите представят всичко това като един голям фарс, една голяма шега. И: „О, това са само газови изпарения от блатата!” Какво си мислил за това по онова време?

БУ: Ами точно тогава излезе докладът за блатния газ. Всъщност говорим за точно това време.

ДУ: Точно така.

БУ: Оказа се, че аз се бях фокусирал върху това да науча нещо, така че станах член на организации, които считах за подходящи – MUFON и CUFOS*). И аз се срещнах с Джеймс МакДоналд.

*) MUFON – Mutual UFO Network (Съвместна НЛО мрежа); CUFOS – Center for UFO Studies (Център за НЛО изследвания) – Бел. прев.

И когато той идваше в града, аз отивах на лекциите му и се запознах доста добре с работата, която извършваше.

Той бе този, който ми каза: „Ти трябва да отидеш и посетиш Комитета Кондън*),  и да им кажеш какво мислиш.”

*) The Condon Committee  – неформално наименование на проект на Университета на Колорадо за изследване на НЛО, финансиран от ВВС на САЩ от 1966 до 1968 г. и реализиран под ръководството на физика Едуард Кондън. Резултатът от това изследване – „Научно изследване на НЛО”, известен също така като „Докладът Кондън”, е публикуван през 1968 г. – Бел. прев.

ДУ: Уха!

БУ: И аз така и направих. Аз посетих Комитета Кондън.

КГ: Уха!

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: И аз казах … Казах на Кондън и на неговия комитет: „Вие знаете ли, че ние провеждаме това малко изследване? И ние открихме един начин, по който може да бъде построен НЛО, който потенциално да действа. Той може да лети в магнитното поле на Земята.”

И аз започнах да изследвам различни видове дизайн. Оказа се обаче, че така няма да стане, защото не е практично.

След края на това посещение обаче аз реших да напиша писмо на професор Кондън, което бе предварително одобрено по установения ред. Предложих му да раздели своя екип на две части – една, в която да са вярващите, и друга на невярващите, на скептиците. 

И той получи моето писмо. Аз обаче реших да изпратя копие до всеки член на неговия комитет.

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: Ха, ха, ха. Той бе толкова смутен, че се обади на Джеймс МакДоналд и се опита да го накара да ме уволни.

ДУ: Наистина?

БУ: Да. Аз нямах представа за това допреди месец по-късно, когато вицепрезидентът на моя шеф ми каза, че е трябвало да се занимава с този проблем.

По същество Джеймс МакДоналд не харесваше някакъв университетски професор да му казва как да си върши работата. Аз от своя страна, бях получил всички одобрителни подписи, преди да изпратя писмото.

ДУ: Би ли само … За нашите зрители … Сигурен съм, че ще получа коментари, ако не кажа това. Обясни на хората кой е Джеймс МакДоналд.

БУ: Джеймс МакДоналд всъщност е един от учените и атмосферни физици, който наистина се зарови дълбоко в отделните случаи, особено в тези, свързани с радарните данни – всички физически случаи. И той обобщи всичко толкова добре, че свидетелства пред Конгреса, че това бяха съвсем ясно … че това бяха физически обекти.

ДУ: Разбирам.

БУ: И така, двамата с Джим МакДоналд станахме добри приятели и колеги и бях удивен да установя, че той се бе самоубил година по-късно. Никога не можех да си представя такова нещо. Но всъщност … това стана.

ДУ: Мислиш ли, че това е било самоубийство, или нещо друго? Искам да кажа, че много често този род хора извършват „самоубийство”.

БУ: Вече съм стигнал до извода, при наличието на всичките очевидно тайни неща, извършени от ЦРУ за оказване на влияние върху хората и психотропни лекарства и подобни неща, че всичко е възможно.

ДУ: Да.

БУ: Има обаче едно наистина интересно нещо, което МакДоналд ми каза и това е … аз го познавах достатъчно добре и веднъж, когато минавах през Тусън по работа, той предложи да ме посрещне на летището. И ние бяхме изследвали доказателствата и той ми каза: „Боб, мисля, че открих … Най-накрая открих как работи това нещо.”

По-късно стигнах до извода какво бе открил … той бе открил един от свръх секретните документи, според който ние вече бяхме възпроизвели много извънземни кораби.

ДУ: Хм-м-м.

БУ: По онова време това трябва да е било голямо откритие. Той обаче не ми каза това. Той само каза: „Най-накрая открих какво всъщност се случва.” И това е последното, което чух от него. Следващото нещо, което разбрах, бе, че е мъртъв.

КГ: Да, това звучи подозрително.

ДУ: Наистина е удивително, че ти си тук и че можем да надзърнем в тази история на Проект Синя книга (Project Blue Book) и цялото очевидно прикриване от страна на правителството, което е било извършвано.

И това, че са ти дали същия по размер бюджет както на Доклада Кондън, но очевидно твоите резултати не са били поставени на същото ниво в медиите, както другото замазване на нещата.

БУ: Всъщност причината за това бе, че МакДоналд … Той наистина бе много решителен човек. Той каза: „Д-р Ууд, поради цялата работа, която вършиш, ти трябва да свидетелстваш пред Конгреса.”

И той уреди да стана член на един конгресен комитет, и аз действително получих покана от тях. Консултирах началниците си и им казах: „Вижте, вие се отнасяте с мен твърде добре – аз съм заместник директор и кариерата ми се развива много добре. И ние имаме тази възможност да свидетелстваме пред Конгреса.”

А един от вицепрезидентите, който бе нещо като мой приятел, каза: „Не си спомням някога някого да го е сполетяло нещо добро от това, че е свидетелствал пред Конгреса.” Ха, ха, ха.

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: И след като се размислих добре, реших да не го правя. Нещо повече, по същото време ние изгубихме в наддаването за проекта за пилотираната орбитална лаборатория и имахме възможност да се състезаваме за една програма за балистични ракети – отбранителна програма. И на тях им трябваха специалисти по радари.

Допълнително, ние знаехме колко бързо се харчеха парите по тези четири или пет различни аспекта, по които работехме, и нямахме представа колко сме близко до получаването на някакъв отговор.

И така, ние решихме да ликвидираме този проект и го прекратихме в 1970-та.

КГ: 1970.

БУ: И аз се договорих със Стан Фридмън никога да не говорим за това. Ние щяхме да опишем всичко и да заявим на правителството какво сме свършили, но в крайна сметка ръководството взе решение да не им казваме, че сме работили по този въпрос.

След това  през следващите 10 години станах експерт по радарите за балистичната ракетна защита. Това също се оказа интересно, защото ми даде достъп до свръх секретна информация и ЦРУ изучаваше съветската програма за балистична ракетна защита.

Така се развиваше моята кариера, докато ме назначиха в проекта за Космическата станция. И следващите 10 години работих върху Космическата станция, което бе доста забавно. Както знаете, сега тя е там горе.

КГ: Да.

ДУ: Ти говориш за Международната космическа станция?

БУ: Да. Да. Да.

ДУ: Каква бе ролята ти в разработването на тази станция?

БУ: Ролята ми бе да я направя по-евтина, по-добра и по-безопасна чрез използването на напреднали технологии. В крайна сметка обаче тя се оказа нещо примитивно и ние я изработихме от алуминий, за бога.

КГ: Хм-м.

БУ: Тя е възможно най-евтина. Така че въпросът бе дали можем да качим там тези много съвършени уреди, върху които работех, и да извлечем някаква полза от тях, ако са на космическата станция.

Във всички случаи моята кариера се оказа доста обикновена … освен този малък завой, когато работех над програмата за НЛО.

ДУ: Разбира се. 

БУ: И след това, когато се пенсионирах …Обаче докато имах достъп до някои секретни материали, работих заедно с един мъж в един мозъчен тръст, който се интересуваше от някакви психични неща. И той ме запозна с Ръсел Тарг (Russell Targ) и с Харолд (Хал) Путоф (Harold “Hal” Puthoff) от Университета Станфорд.

ДУ: О, така ли?

БУ: И ние направихме едно посещение в Станфорд, и аз се запознах с виждането от разстояние, и …

КГ: В изследователския отдел на Станфорд, където те в действителност правеха тези изследвания?

БУ: Да, да, да, когато те правеха там всички тези работи.

КГ: Уха!

БУ: Това бе през 80-те години на миналия век. Всъщност моят ентусиазиран приятел от мозъчния тръст каза: „Защо да не направим едно предложение на Джеймс МакДоналд и да се опитаме да координираме един проект по виждане от разстояние, един експеримент? И  ние така и направихме.

При виждането от разстояние бива избрана една цел, бива избран един човек, и в подходящия момент човекът трябва да опише целта, която никога не е виждал.

ДУ: Каква може да бъде целта например?

БУ: Може да бъде потънал в океана кораб.

ДУ: О кей.

КГ: Или нов вид радар на кораб, който не сме видели добре.

БУ: Да.

ДУ: О кей.

БУ: Обаче в този конкретен случай, едно от нещата, което никога не бе правено преди, бе, да използваме само координатите. И те избират координатите, географска дължина и ширина, и ги записват на лист хартия. И специалистът по виждане от разстояние трябва да опише какво се намира на тези координати.

ДУ: Значи това е било нещо интуитивно, психично, с което те са се занимавали.

БУ: Да, точно така. И така ние свършихме това. Всъщност се оказа, че Джеймс МакДоналд, без да се посъветва с адвокатите си, ни даде 25,000 долара, за да направим това. 

По-късно, когато откриха какво е направил, му казаха: „Никога повече не прави така.”

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: Ами, това е само малка част от всичко, което съм правил. Това, което се случи обаче, бе, че срещнах Хал Путоф, който фактически ми показа, че има хора, които могат да работят с психиката си. И аз станах активен член на Обществото за научни изследвания (SSE – Society for Scientific Exploration), една група от университетски професори, които имаха желанието да мислят по нестандартен начин.

В крайна сметка се пенсионирах в 1993 г., след една според мен забавна, успешна кариера, която започна с ракетите и завърши с Космическата станция, като в промеждутъците се забавлявах и със секретни разработки.

ДУ: Да.

БУ: Не бих могъл да имам по-добра кариера. И тогава, около 1995 г., моят бивш дългогодишен приятел Стан Фридмън, който бе първият ми служител, ми се обади и ми каза: „Хей, имам един факс, който ми изглежда като секретен документ. Получих го от мъж на име Дон Берлинър, който работи в тази област.“

Той каза: „Това е нещо като факс. Нарича се „Оползотворяване и обезвреждане на извънземни същества и технологии”. Би ли желал да се опиташ да определиш автентичността му?

ДУ: Уха!

БУ: И аз казах: „Защо не, разбира се. Така и така не правя нищо.” Ха, ха. И така аз отидох и получих копия от този документ, които бяха с високо качество. Това бе Наръчник за специални операции, 1-01. Изкопирах го в детайли, след което отидох при един печатар и му го показах.

Той го прочете. Имаше печат „Строго секретно”, което бе малко странно, но …

ДУ: Точно така.

КГ: Да. Отиваш при някого и му казваш: „О, между другото, държа в ръце един строго секретен документ.” Това не ми звучи много добре. Изненадан съм, че той го е докоснал.

БУ: Той го прочете. След това го сложи на масата и каза: „Знаеш ли, на основа съдържанието, бих казал, че това е определено … Това е една измама.”

КГ: Ах.

БУ: Но …

ДУ: На основа „съдържанието”.

БУ: Да. На основа на … Обаче той каза също следното: „Ако погледна детайлите на шрифта, използван в тази област, краищата на буквите F и G са особено типични за това. В този документ има и три букви Z, които са повдигнати.

Аз го попитах: „Какво означава това?”

Той каза: „Когато се използва преса с топъл оловен печат, по-рядко използваните букви събират под себе си малко боклук и не прилягат много добре.Това може да проличи в един печатан документ, когато понякога тези букви Z са малко приповдигнати. Открих три букви Z в този документ, които са повдигнати. Това за мен означава, че са отпечатани на преса с топъл оловен печат и това трябва да е било около 1954 г. Това определено е отпечатано на една от нашите печатарски преси или в подземието на Пентагона, или точно тук, в тази сграда.”

КГ: Да, защото той трябва да е бил достатъчно запознат, за да разпознае печата – къде се поставят нещата на страницата, как се подреждат датите, всичко.

БУ: Точно така. Както и да е, моят син, който на 15-годишна възраст бе срещнал Стантън Фридмън, се заинтересова от тези неща и той и аз станахме бизнес партньори.

Ние изнесохме една лекция на едно от НЛО събранията в Кънектикът. И на това събрание те казаха: „Уха! Това е първият път, когато виждаме нещо, което изглежда да е аналитично оценено и от гледна точка на автентичността да изглежда също добре.”

И така, реших че ще стана … ще започна да проверявам документи за автентичност, но междувременно един друг човек се появи отнякъде, който се обади на Стан Фридмън, и той се казваше Тимъти Купър, и живееше в Биг Беър Лейк.

ДУ: О, да.

БУ: Дотогава никой не бе ходил да види Тимъти Купър, така че Стан ме помоли да отида и да го видя, защото аз живеех по-близо, отколкото той, който бе в Канада.

И аз казах: „Разбира се.”

И така, аз отидох да видя Тимъти Купър и Тимъти … той каза: „Радостен съм да видя някого, който е готов да отдели внимание на факта, че притежавам някои нелегално изнесени тайни документи.” И ми разказа цялата история около тях.

Е, това е малко дълга история, но в крайна сметка това ме направи известен в бизнеса с оценка автентичността на документи и се превърна в моя експертна област.

По едно време Жое Фърмаж ме помоли да проверя за автентичност неговите документи и да …

ДУ: Наистина?

БУ: Да.

ДУ: За тези, които не знаят, Жое Фърмаж е този, който се появи в края на 1990-те с много пари и искаше да финансира НЛО изследвания.

БУ: Правилно.

ДУ: И така, значи ти всъщност работи за него?

БУ: Ами, аз не бих искал да кажа нищо в това шоу, което ще се окаже неуместно, но мисля, че това, което действително се случи, е напълно в реда на нещата. Това, което се случи, бе, че Жое Фърмаж бе чул, че аз имам някои от тези документи, които опитвах да проверя за автентичност.

Така че той изникна от нищото и ми се обади, и каза: „Здрасти, аз съм Жое Фърмаж. Имам една яхта в Нюпорт Бийч. Ти живееш в Нюпорт Бийч. Ако успееш да удостовериш достоверността на тези документи, би ли ми ги дал на заем?”

Отговорих му: „Добре, нека да си помисля.” След това му се обадих и той каза: „Ако искаш да провериш кой съм, можеш да попиташ Харолд Путоф. Той ме познава.” Тогава се обадих на Хал и го попитах: „Кой е този човек?”

Той ми отговори: „Той е свестен човек.”

КГ: И няма да ти открадне документите, нали?

БУ: Точно така.

КГ: Защото това се случва често.

БУ: Междувременно в този разговор Жое ме попита: „Колко мислиш, че струват?”

Отговорих му: „Не зная. Може да струват милиони.”

Както и да е, аз отидох и се срещнах с него. Междувременно жена ми се чудеше защо си пилея времето, след като се бях отказал да изследвам НЛО. И така, аз отидох на тази среща и Жое прегледа документите.

Той каза: „Те са точно това, което искам, д-р Ууд. Бих искал да ги взема назаем, да проверя автентичността им и ако са автентични, ще ви ги отпечатам в 2,000 екземпляра, по ваши указания, и тогава ще може да си ги вземете обратно.”

И така, аз казах: „Добре, Жое, това ли … това ли е твоето предложение?”

Той отговори: „О, не, забравих нещо.” Той отвори своето куфарче и извади един чек за половин милион долара, вече разписан на мое име.

ДУ: О, боже мой!

БУ: И аз се обадих на сина си по телефона и не можахме да измислим никаква причина, поради която да не приемем предложението.

КГ: Да, това е нещо, което трудно се отказва. Да, без допълнителни условия.

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: Изтичах у дома и показах този чек на жена ми. Тя каза: „Как мина срещата?”

Отговорих й: „Ами ето отговора.”

Тя ми казва: „Откъде знаеш, че е годен?”

И така …

КГ: И след това тя е нямала нищо против да се занимаваш с НЛО.

БУ: Точно така. Напълно си прав.

ДУ: Ха, ха.

БУ: И така, ние го проверихме. Оказа се, че е издаден от същата банка, която използвах и аз. И тогава в понеделник сутрин, аз отидох. Оказа се годен. Обадих се на Жое и му казах: „Жое, искаш ли да продължим с тази сделка?”

И той отговори: „Да, искам да направиш това. Осребри чека.”

ДУ: Уха.

БУ: Така че това се оказа много ефективно. Жое направи всичко, което каза, че ще направи. Той отпечата всичко, помогна … възложи на компанията си да работи с мен и със сина ми върху това.

И след това цялата идея му се хареса толкова много – заради секретността, за страната и т.н., че поиска да направи телевизионен документален филм, наречен Тайната, където ние представихме основните моменти от нашата процедура за проверка на автентичността на документите и се опитахме да ги споделим в този документален филм.

ДУ: Нека само поясним, че това не е филма Тайната, където се казва, че можеш да поискаш от вселената колкото пари пожелаеш и тя ще ти ги даде.

БУ: Това е различен филм. Той се нарича …

КГ: Става дума за друга тайна. Ха, ха.

ДУ: Ха, ха.

БУ: Пълното заглавие на филма е: Тайната: Доказателства, че не сме сами.

ДУ: О кей. И така, ти как се запозна с работата на Кори Гууд? Нека преминем за малко към друга тема. Прочете онлайн или как откри какво казва той?

БУ: Ами всъщност аз не бях чувал за Кори Гууд допреди година.

ДУ: О кей.

КГ: Да.

БУ: И причината за това бе, защото аз … всъщност това е свързано с Бил Томпкинс. Аз срещнах Бил Томпкинс през 2009 г. Той каза, че се опитва да напише автобиографията си вече близо десет години. Той бе пробвал с няколко различни редактори и писатели, но никой от тях не успял да изстиска нищо, което да прилича на книга. И той ме попита дали бих желал и аз да опитам.

И така, ние започнахме да се опознаваме и аз преминах през един процес, при който буквално вземах думите, с които Бил бе започнал, и ги превръщах в книга.

ДУ: Хм-м.

БУ: А това съвсем не е тривиален процес. Ха, ха.

ДУ: Разбира се.

БУ: Обаче след като книгата „Избран от извънземни” бе публикувана, се оказа, че Майкъл Сала, който е един известен изследовател и автор, току-що бе публикувал книга за Тайната космическа програма. И той каза, че иска да интервюира Бил Томпкинс, и ме попита дали бих му помогнал да го направи.

И така, аз реших да науча нещо за Сала, преди да направя това. Макар да го познавах вече от няколко години, аз не бях чел последните му работи. Аз закупих книгата му „Тайната космическа програма” и мисля, че там за първи път видях твоето име.

КГ: То за първи път се появи пред теб.

БУ: Да. И така, аз прочетох тази книга и си казах: „Уха! Тук се крие нещо повече от това, което си мислех.” Никога не съм си представял, че може да съществува  една Тайна космическа програма.

И след това, когато започнах да се замислям над това, което Бил ми показваше, по-конкретно негови рисунки от 1954 г. на космически кораби дълги един километър, които може да са били началото на една програма на ВМС, която е можела да се превърне в нещо като Слънчева стража, която е вероятно една от потенциално няколкото космически програми, които може да съществуват …

И така едва в последната година умът ми изведнъж успя да схване идеята, че наистина може да сме имали тези тайни космически програми.

Всъщност, ако има едно нещо, което съм научил сега, което не знаех преди пет години, това е невероятното ниво на секретност в това правителство по отношение на тези и други въпроси.

Абсолютно невероятно е, че хора биха … искам да кажа, че ако се опиташ да кажеш някому, че нацистите са имали космическа база на тъмната страна на Луната през 1945 г., той ще те погледне все едно, че си от някакъв друг свят.

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: И аз съм опитвал следния номер. Ако мога да убедя някого, че нацистите са имали космическа база на Луната в 1945 г., значи той ще повярва на всичко останало, което ще му кажа. Ха, ха, ха.

ДУ: Ха, ха, ха. И така, Кори, Боб се появи днес с една отпечатана диаграма, с висока резолюция, която Томпкинс е направил на един от тези кораби, върху които е работил.

КГ: Един от тези с формата на пура.

ДУ: С формата на пура, модулен. Множество малки блокове, които са направени да прилягат един към друг и да изграждат един от тези кораби. Какво бе усещането ти, когато видя това?

КГ: Ами всъщност, аз бях … преди да го видя, аз бях работил заедно с един художник, за да изобразя един от тези кораби и те бяха много подобни на това.

БУ: Наистина?

КГ: Много подобни. И те наистина бяха на модули. Всичко бе … Цялата средна част на кораба бе … Стените можеха да се стесняват много, както и да се раздалечават и можеха да образуват модулни помещения, в които да бъдат провеждани изследвания. Така че много от нещата, които той е проектирал, се бяха случили.  

БУ: Едно от нещата, които ме вълнуват, е фактът, че нещата, които той … могъл съм да потвърдя всичко, което той казва, че е правил, с най-голяма точност. Всички хора, с които казва, че е работил са хора, които аз познавам.

КГ: И неговата документация просто не е за вярване.

БУ: Точно така.

КГ: Това е луда работа. Не бих казал: „Не за вярване”, искам да кажа, че това абсолютно не е за вярване. Това е … и ти си го проверил.

БУ: Но фактът, че той например е работил в този мозъчен тръст, както той го нарича, в този мозъчен тръст заедно с Лемперер и Уитън и че те много често са вдигали телефона и са се обаждали на ВМС …

Един от хората, които той казва, че понякога му се е обаждал, е бил Боби Рей Инман.

ДУ: Уха!

БУ: И аз проверих, за да разбера колко възрастен е бил Боби и той трябва точно да е започвал своята кариера, може би като лейтенант или нещо подобно. И той е бил човекът, който е казвал на групата на Томпкинс кой да бъде следващият им проект.

И ако съпоставиш това с факта, че този дълъг един километър кораб прилича на това, което ВМС може да са построили по-късно, това напълно предполага, че ВМС са участвали в този процес.

Голямото разнообразие на неща, над които Томпкинс е работил в TRW, ми изглежда твърде интригуващо. И той каза, че те са имали зелена светлина да изследват всичко, което им е било интересно в целия свят.

Как действително са били построени пирамидите? Как може да направиш така, че някой да живее вечно, или поне толкова дълго, колкото са живели фараоните? Как можеш да направиш това?

Нямало е нищо, което да ги ограничава. Как действат НЛО?

И, разбира се, едно от нещата, които учудват повечето хора, е, че според неговите основни показания … фактът, че корпорацията РАНД е била конкретно формирана от Дъглас, за да изследва проблема с извънземните.

ДУ: Оу, уха!

КГ: Да, това е нещо голямо.

БУ: Да. Но … моят коментар за РАНД би бил, че аз мисля, че те са модифицирали много своето първоначално предназначение. Мисля, че в началото са наели две групи. Те са решили да имат една група, на която са предоставили реалните данни, която се предполага, че ВМС са извлекли от 19 … катастрофата при Лос Анжелис.

След това са имали една друга група хора, които са били скептични учени, които биха търсили отговор на въпроса какво предполага съществуването на интелигентен живот? Дали това … Как става това?

И се оказа, че моят чичо, от страната на първата ми жена, бе служител на РАНД в тази втора категория. Двамата с него сме водили много разговори и той бе класически скептичен физик. Той се опитваше да ми докаже, че е невъзможно да се пътува по-бързо от скоростта на светлината.

Сега обаче Бил Томпкинс казва, че е имало едно друго подразделение на РАНД, което е изследвало реалните данни. Той обаче не знаеше нищо повече за това, което са работили в РАНД. Всичко, което той знае, е това, което е правил в мозъчния тръст. И той е правил в мозъчния тръст това, което са му казвали да прави.

Не мисля, че той някога е твърдял да е виждал някакви останки от извънземни кораби.

ДУ: Любопитен съм относно момента, в който Томпкинс излиза на открито със своите показания. Да, ти казваш, че той е работил 10 години върху своята книга, но ето Кори, комуто са заявили, че множество свидетели ще излязат на светло и те ще могат да потвърдят казаното от него.

И аз съм наистина любопитен какво мислиш за … Искам да кажа, ти казваш, че не е имало никаква намеса при писането на книгата на Томпкинс от страна на разузнаването или нещо подобно. Доколкото ти е известно обаче, ти си упълномощен да кажеш това, което искаш, нали? Разрешено ти е да говориш по този начин?

БУ: На мен? Да. Аз мога да говоря каквото поискам.

ДУ: О кей.

БУ: Единственият риск, който ме тревожи, е, че не искам да кажа нещо, което би довело до съдебно дело за клевета или нещо подобно.

ДУ: Разбира се.

БУ: Но извън това, ние сме напълно …

КГ: Сигурен съм, че има други секретни неща, върху които си работил, които са … които са извън това, за което не можеш да говориш.

БУ: Всъщност единственото секретно нещо, върху което съм работил, не беше много интересно. Тъй като ние бяхме експерти по защита от балистични ракети, групата, която ръководих, бе специализирана върху съветската отбрана от балистични ракети и това е, което аз изследвах – каква е защитата на Съветите срещу нашите ракети.

Е, това не е голяма работа. Човек би очаквал те да имат такава програма. Секретните й елементи ще включват как са го постигнали и факта, че всъщност някои от техните идеи бяха по-добри от нашите. Това би било секретно. Ха, ха, ха.

ДУ: Ние също така разговаряхме и аз може да те излагам малко като казвам това, но … Томпкинс ми каза, че той все още е вътре в нещата.

БУ: Малко съм озадачен защо Томпкинс не ми казва 100% от всичко, което знае. Той показва, че все още е … изглежда че го канят на годишната конференция на ВМС, с разрешителни да влиза в помещения, където не би трябвало да влиза. Всъщност това се случи тази година. Някой е определил, че даже на неговата възраст той е напълно готов да научи неща, които никой не знае. Той отиде в една стая … където видя информация относно Слънчева стража.

ДУ: Наистина?

БУ: Да.

ДУ: На едно от тези тайни заседания?

БУ: На последното.

ДУ: Наистина?!

ДУ: Уха!

БУ: Там не е имало никого другиго освен доставчици на секретно оборудване. Така че …

ДУ: Известно ли ти е, че Кори е работил в Слънчева стража?

БУ: Ами да. Предположих това.

КГ: Точно така.

БУ: Да.

КГ: Това бе проектът от 80-те години на миналия век.

БУ: Но ти, Кори, имал ли си взаимоотношения с доставчици в тази програма?

КГ: Не. Там имаше цивилни. Имаше цивилни … които те наричаха „дървени философи” (‘eggheads’), учени и инженери, и от този род.

БУ: Да.

КГ: Никога обаче не се обсъждаше с кои корпорации работеха, ако са работили за дадена корпорация, или просто са били рекрутирани.

БУ: Разбирам.

КГ: Така че не зная дали някои от тези хора са работили в някои от тези военни …

БУ: Но твоето назначение не би трябвало да ти даде – при нормални обстоятелства, много информация за управленската структура.

КГ: Правилно. Точно така. Наистина не можеше да научиш много за нищо, което бе една степен нагоре – над теб. Можеше да научиш малко за някои от хората, с които работиш, но информацията не протичаше свободно … относно структурата на командването.

БУ: Да.

ДУ: Ако Томпкинс все още присъства на тези заседания, и ако все още притежава своя секретен достъп, и ти изглежда вярваш, че това е така …

БУ: Да, аз не вярвам, че го държат непрекъснато в течение за нещо много конкретно. Той твърди, че Уебстър му е казал да разкаже всичко. Мисля, че това е написано на задната корица на книгата.

ДУ: Аха. И кой е Уебстър сега?

БУ: Той е адмирал, когото Томпкинс е познавал лично, мисля, че когато е живял в Орегон.

ДУ: О кей.

БУ: Адмирал от запаса.

ДУ: О кей.

БУ: И той му е казал: „Разкажи всичко”. Ето защо Бил се чувства комфортно да разкаже всичко.

ДУ: Бих искал да ти задам един наистина кратък въпрос за твоето мнение и по-точно как се почувства, когато се запозна с показанията на Кори и видя колко много удивителни пресечни точки имат те с това, което си научавал от Томпкинс през изминалите седем години? Как се почувства тогава?

БУ: (обръща се към Кори) Стигнах до извода, че това, с което си бил ангажиран, е възможно да е било непосредствен резултат от започнатото от Томпкинс. Моето усещане обаче е, че Томпкинс не е имал никакъв начин да проследи това в детайли.

Наистина не мисля, че той … и аз всъщност разговарях с него днес. Не му зададох този въпрос, но не мисля, че той е имал някаква информация за космическа програма на ВМС, докато тя е била разработвана.

ДУ: Добре. Е, това е всичкото време, с което разполагаме в този епизод от Космическо разкритие. Надявам се, че ви беше приятно. Това е наистина един ценен прозорец към историята на уфологията.

И ето че имаме един човек, който е бил точно в предния фронт на тази борба за разкритие, която вярвам, че ще спечелим и това шоу е част от този процес.

Аз съм Дейвид Уилкок и съм тук заедно с д-р Боб Ууд и Кори Гууд, и ви благодаря, че бяхте с нас.

(с) Превод АТИ

Ра-Тиър-Ер ме приветства както обикновено. Ра-Тиър-Ер, Ра-Пеър-Ер и Съществото с триъгълната златна глава стояха на разстояние около 9 метра и изглежда бяха насочили вниманието си в посока към мен.

Ра-Тиър-Ер започна да комуникира с мен, като използваше словосъчетания подобни на тези в Закона за Единството.

Когато бях в Джошуа Трии за конференцията миналото лято, имах едно преживяване, което ме свари неподготвен. Всичко започна, когато много от присъстващите на „Контакт в пустинята” видяха една синя светлина, която мигаше в небето известно време, на голяма височина. Нямаше придружаваща я червена светлина, която обикновено излъчват самолетите. Когато сам я видях, повиках Дейвид и той излезе навън, и също я наблюдава продължително време.

Следващата сутрин бях в моето бунгало и лежах в леглото си, когато внезапно чух хор от гласове на хора от различни възрасти и от двата пола, които повтаряха: „Ние сме пратеници и помощници Единствения Безкраен Творец.” Моментално скочих от леглото си и излязох навън, за да видя източника на тези гласове. Не видях нищо, докато оглеждах пустинния терен и небето над него. Влязох обратно в бунгалото и седнах на леглото, като се чудех какво се бе случило. Хвърлих поглед на моето копие от Закона за Единството (Книга 1), което лежеше до възглавницата ми.

Бях се опитвал да чета тази книга в продължение на месеци, но нищо не влизаше в главата ми. В момента в който започвах да чета, умът ми започваше да се рее. Думите като че ли започваха да танцуват над страниците, след което започваше да ми се гади и ако се опитвах да чета насила, се чувствах замаян. Протегнах ръка и взех книгата, и започнах да чета. Съдържанието се запечатваше в ума ми за първи път. След като привърших с четенето на книгата, следващия път, когато срещнах Тиър-Ер, той се обърна към мен с фразеологията на книгата. Вече можех да задавам по-директни въпроси и да получавам отговори, които можех да превеждам по-лесно на човешки език.

Приблизително седмица по-късно бях отново разбуден от синя сфера, влязла в стаята ми. Не бях получил предварително предупреждение за това събрание, така че не успях да се настроя умствено, нито да сменя облеклото си. Бях отведен в една от сферите, където Тиър-Ер ме очакваше. По време на тази среща с Тиър-Ер бе потвърдено, че когато съм чул фразата: „Ние сме пратеници и помощници Единствения Безкраен Творец”, аз съм осъществил първия си контакт със Съществото с триъгълната златна глава. Името, което Тиър-Ер използва за това същество, бе някакъв кратък звук, който не можех да произнеса. Разбрах за кого ми говори Тиър-Ер, когато използва това име по контекста на разговора.

В настоящата си среща аз стоях прав пред Тиър-Ер и той започна да комуникира с мен. Вниманието ми бе привлечено отново към космическата панорама, която ни заобикаляше отвсякъде. Наблюдавах сферите, които се придвижваха бавно в посока на Венера и Земята, по пътя си към външната част на Слънчевата система. Изображенията им все повече избледняваха. Слънцето започна да проблясва със същите странни електрически заряди, които бях наблюдавал при посещението си преди няколко дни. Изглеждаше като че ли около цялата слънчева корона имаше ореол от излъчвана електрическа енергия.

Тогава Тиър-Ер ми предаде изображения на Слънцето, което излъчваше серия от мощни енергични изригвания, които пулсираха. След това видях как енергийните вълни поразяваха магнитното поле на Земята и го обхващаха. Енергията бе насочена към земното ядро през Северния и Южния полюси, след което се появяваше през земната повърхност.

Помислих си, че би било невъзможно някой да се скрие под земята от тази енергийна вълна, независимо колко дълбоко под повърхността се намира или каква защитна технология използва. Очаквах следващата комуникация от страна на Тиър-Ер да бъде свързана със сцената, която току-що бях видял. Тогава Теър-Ер ми предаде, че нашето сътворяващо колективно съзнание взема участие в това, което протича в момента и което ще се разгърне в близко бъдеще.

Не бях шокиран да чуя, че в случващото се в Слънчевата ни система присъстват енергийни, космологични елементи и такива на масовото съзнание. Бях обаче изненадан да открия в каква голяма степен масовото ни съзнание оказваше влияние върху тази реалност. Тогава Тиър-Ер ми предаде, че всеки последен човек на планетата има своя важен принос в този процес и че никой не е по-специален от останалите. Това бе едно послание за Единството – основната идея в серията Закона за Единството.

„Той” допълнително ми съобщи, че съзнанието на други същества, в момента попаднали в капан в Слънчевата система, допринася също към този процес. След това Тиър-Ер ми предаде, че усилените енергийни вълни причиняват промени в поведението на хората на Земята, както и промени в различни бази и кораби, намиращи се в Слънчевата ни система. Тези вълни също така променяли мрежата на „поведенческа промяна”, която е влияла на мислите и поведението на хората на тази планета в продължение на много хилядолетия. В резултат на това, тази мрежа е трябвало да бъде активирана максимално, за да има желания ефект върху населението на Земята, което ми бе съобщено, че ще увеличи също така и страничните последици.

Енергийните промени и увеличената сила на мрежата за контролиране на умовете била карала хората да започнат да се държат хаотично, да стават апатични и ниско ефективни. През последните месеци бях забелязал същите признаци у себе си, както и у хората около мен.

След това Тиър-Ер заяви, че ние сме достигнали една точка на увеличено сливане на „времеви реалности”, което ще продължи експоненциално с увеличаване енергията, идваща от нашата звезда.

Бях получил и-мейли с въпроси относно Ефекта Мандела, но не бях успял да се запозная с него. При едно от последните ни пътувания за заснемане на епизоди от Космическо Разкритие, един от продуцентите на Гая бе повдигнал въпроса и се бе впуснал в някои подробности. Интересът ми бе възбуден, след което се запознах по-подробно с този феномен, когато се прибрах у дома.

Тогава Тиър-Ер ми предаде, че това наистина е било реално преживяване и пример за това какво ще преживяваме все повече и повече, до момента на окончателното сливане. Той заяви, че творческото ни колективно съзнание ни насочва към избор на конкретната времева реалност, която в крайна сметка ще преживеем. Разполагаме с един малък времеви прозорец, през който можем да се промъкнем, за да преживеем съвместно оптималната времева реалност.

Двамата с Тиър-Ер обсъдихме няколко други теми, в това число такива, които бяха от лично естество и свързани с хора около мен. Една от дискутираните теми бе шокиращо ниският процент от човечеството, което ще бъде готово за Възнесението, ако то се случи в настоящия момент. Това ще бъдат приблизително 0.042% – по-малко от един на всеки 23,000 души. Очевидно времето, което остава на всеки от нас, за да преработи своята карма и да увеличи своите действия в услуга на другите, е много малко.

Попитах дали ще има начин да узнаем, ако сме се насочили към оптималната времева реалност. Тиър-Ер просто отговори, че „ако светът е разтърсен” около мен и Дейвид, тогава ще знаем, че нашето масово съзнание е избрало реалност „различна от оптималната”. В този случай двамата с Дейвид ще скръцнем със зъби и ще знаем какво се е случило.

Помислих си, че това може да бъде едно земетресение, но Дейвид и аз живеем на доста голямо разстояние един от друг. Вероятността да преживеем едно и също земетресение изглежда много малка. В същото време, след като обсъдих това с Дейвид, той каза, че един сценарий, при който става смяна на полюсите, ще бъде свързан с много земетресения, вулканична дейност, цунами и супер-урагани. В случая е важно да подчертаем, че ние притежаваме способността да насочваме бъдещето си към „оптималната времева реалност”. Това включва борба за пълно разсекретяване и това да дадем своя дял, като увеличим собствената си положителна полярност и шансове за Възнесение.

Бях на път да разпитам повече за това, което току-що ми бе съобщено, когато забелязах появяването на една синя сфера. Сферата докара Гонзалес и го постави до другите три същества, споменати по-горе. Той бе обърнат с лице към тях и очевидно комуникираше с тях. Цялата група изглеждаше на около 3 метра от двама ни с Тиър-Ер, докато ние довършвахме разговора си.

Гонзалес ме приветства с широка усмивка и попита: „Надявам се, че не съм ти липсвал много.” Беше ми приятно да видя, че той бе запазил чувството си за хумор. Той току-що се бе завърнал от среща със Съюза на ТКП, където бе присъствала и групата на маите. След това той постави ръка на рамото и ме подкани да тръгна заедно с него, и започна да ми предава останалата част от информацията, от момента в който бяхме прекъснати от появяването на синята сфера, която го бе отвела.

Той се впусна отново в подробности относно Антарктика и спомена някои неща, които не бе засегнал при последния ни разговор. Това, което ми направи най-силно впечатление, бе, когато той заяви, че недалече от руините, които бях наблюдавал, е била открита една древна гробница. Гробовете в тази гробница са били на възраст между 18 и 60 хиляди години. Изровените останки са били от нечовешка раса с удължени черепи и странна структура на скелетите. По-специално гръдният кош и бедрата са били с различни пропорции от тези на нормалния човешки скелет. Това бе описание, което разпознах веднага, защото то съответстваше на египетските фараони, като Ехнатон и неговата жена Нефертити.  

Също така са били открити останки от същите същества, шоково замразени в ледения шелф, наред с разнообразни праисторически животни. Някои от тези руини, издигнати над земята, са били също шоково замразени, като че ли някакво гигантско цунами ги е било покрило, след което изведнъж се е превърнало в лед. Каквото и да се е случило, трябва да е настъпило много бързо, с малко предупреждение за обитателите на тези структури – също като при внезапна смяна на полюсите.

Гонзалес ми каза, че когато е живял под земята с Аншар по време на тези няколко седмици, е видял някои много интересни неща. Той бе направил тези свои наблюдения, като се е разхождал навсякъде, където е успял. На два пъти е забелязал двойка от кастата на свещениците да вървят по някакъв коридор, който е свършвал със солидна стена. Те преминали направо през стената – нещо, което той не успял да направи. Било му много трудно да открие начин да погледне в помещението, в което свещениците са преминали, но в крайна сметка открил процеп в стената, който му позволил да види къде са отишли. Той видял през процепа няколко великана с различни размери, които разговаряли със свещениците. Великаните били силно разтревожени. Изглеждали че са или затворници, или бежанци. Най-големият великан, който разговарял с един от свещениците, бил подпрял глава с дланта си и издавал нещо, което Гонзалес определил като стенещи звуци. Малко след този инцидент Гонзалес бил изчерпал гостоприемството на домакините и бил помолен да напусне. Той нямаше никаква информация защо тези великани са били там.

След това Гонзалес спомена подробности около наскоро протекли преговори между Земния съюз и престъпните групировки, които много от нас наричаме  Кабал (Cabal). Тези преговори изглежда, че се протакат. Сега те дебатират съдбата на престъпниците и на тези, работили на тяхно подчинение – доброволно и насила. Престъпните групировки настояват, че или всички техни членове трябва да получат пълен имунитет и да избегнат преследване, или че никой не трябва да получи имунитет. Те имат предвид всички, които са работили в различни тайни програми на планетата, както и тези, работили в космоса, както аз съм работил в ТКП.

Те също така продължават да настояват за контролирано, частично разсекретяване, което постепенно да се разгърне в продължение на следващите 100 години. Те се противопоставят на всякакъв вид масово разсекретяване на документи, настоявайки, че това ще дестабилизира цялата социо-икономическа система на планетата. Те твърдят, че пълното разсекретяване би довело до хаос и много смърт, резултат от въстания, гняв и паника в страните, станали жертва на престъпниците. Тези пострадали страни могат да започнат да опропастяват взаимно икономиките си и да предприемат внезапни агресивни действия едни срещу други, което да доведе до мащабни войни. Голям брой членове на Земния съюз имат аналогични страхове от възникването на подобни сценарии, резултат от пълно и внезапно разсекретяване.

Гонзалес продължи да разказва, че престъпните групировки вече са се подготвили в случай на внезапно пълно разсекретяване. Те са разработили средство за пълно блокиране на Интернета и могат да блокират всички комуникации даже и електричеството в определени региони, за да попречат на разпространението на данните. С помощта на контролираните от тях медии, те могат да противодействат на всяка реакция от страна на тези, които са видели данните. Те също така могат да подправят и заличават видеоматериали и публикации в социалните медии, когато те противоречат на целите им. Гонзалес каза, че внезапното тотално разсекретяване може да започне с информационна война.

Панамските документи изглежда са първият удар на престъпните групировки, с който са искали да покажат на Съюза (на ТКП), че те също притежават разобличаващи доказателства, които могат да извадят на бял свят. Сега съществува убеждението, че разсекретяването на документите трябва да протече на етапи, за да има най-голяма възможност действително да достигне до населението.  

Тези престъпни групировки непрекъснато са се опитвали да предизвикат Трета световна война без всякакъв успех. Те все още продължават да заплашват с причиняване на природни бедствия, включително и с детонация на заряди, които да причинят изригването на два супер вулкана, причиняващи заличаване на живота на Земята. Аз силно се съмнявам, че това ще бъде разрешено да се случи, но повечето членове на Земния съюз не са готови да се обзаложат за това.

Престрелките продължават да се случват в горните слоеве на атмосферата и в различни области около Земята и на други небесни тела в Слънчевата система. И двете споменати враждуващи групи се страхуват от възможността за катастрофа на някой извънземен кораб в населена област на Земята. И двете страни имат готовност да реагират спешно, ако  това действително се случи. Те са съчинили истории за заблуда, като катастрофа на спътници заредени с ядрено гориво, което ще причини радиоактивно замърсяване на обширни територии. Това може да накара хората или да побягнат, или да останат по домовете си и да очакват допълнителна информация. Различните разработени сценарии предвиждат възможности за разчистване на всякакви останки, преди намесата на свидетели или фотографи от страна на населението.

По време на тези престрелки са били разрушени много военни спътници и оръжейни платформи и същите са изгорели в атмосферата или са били изведени в орбита. Определен брой от тези нещастни случаи са били приписани на непрекъснато увеличаващата се слънчева активност.

Разисквахме някои други теми и в края на разговора Гонзалес ми връчи отново маслиненото клонче от Съюза на ТКП, както бе споменал в предишния ни разговор. Беше ми предадено, че ако все още са били имали достъп до Лунния оперативен център и неговите лечебни технологии, щели са да ми ги предоставят. Проблемът е, че те вече нямат достъп до този център. Те заявиха, че все пак са успели да вземат някои медицински съоръжения, които биха ми помогнали с преодоляването на медицински проблеми, последица от моята служба „20 години и обратно” в ТКП.

Те също предложиха Каубоя да ми се извини публично. Напрегнах се при самото споменаване на този индивид и не се почувствах особено въодушевен от перспективата да се окажа отново в негово присъствие. Гонзалес, който като че ли прочете мислите ми, заяви, че този индивид е бил поставен под домашен арест, защото не се бил отказал да ме преследва с помощта на своите заместници.

Съветът на ТКП също така искаха да приема предложението, което Каубоя искаше да ми натрапи. Те искаха да стана техен кадър и да следвам заповедите им. Щях да се ползвам с логистична подкрепа и финансова помощ в случай на съгласие от моя страна, но нямаше да мога да предавам информация на Дейвид и на всеки друг. Това ме накара да почувствам все едно, че маслиненото клонче, което ми предлагаха, бе ялово. Аз учтиво отказах.

Все пак Гонзалес заяви, че аз ще се явя пред тях в бъдеще, за да бъда посредник между тях и Съюза на Сферичните същества. Някои от тези индивиди също така ще присъстват в бъдещи срещи, организирани от други извънземни групи. Следователно се налагаше да поддържам донякъде сърдечни работни отношения с тях, което за момента ми изглеждаше невъзможно.

Говорихме за предстоящите президентски избори в САЩ, както и за някои други по-ниско разрядни теми, преди да завършим разговора си. Гонзалес каза, че престъпните групировки няма да позволят на Тръмп да стане президент на САЩ, даже и ако се наложи някой наемен убиец да му забие нож в гърдите в деня на встъпването му в длъжност.

След това Гонзалес повдигна друга тема, която бяхме дискутирали преди месеци. Имало е тайно придвижване на оперативни работници и ресурси на Департамента по вътрешна сигурност в подготовка за противопоставяне на евентуални обществени размирици. Намеренията им са да потушат със сила всякакви такива размирици. Това принудило различни групи сред военните да дублират тези кадри на вътрешната сигурност със свои специални части. Последните се придвижват в цивилни дрехи и заемат позиции в определени места, където имат задачата да се слеят с общия фон.

Гонзалес заяви, че престъпните групировки са провели няколко последни успешни операции по предизвикването на расови безредици и бунтове. Той очакваше подобни операции да зачестят в близко бъдеще преди изборите и след тях. Той също така очакваше страните на Съюза да започнат да разпродават ценни книжа и напълно да изоставят долара като една от следващите операции за отвличане на общественото мнение.

В този момент и двамата бяхме отведени от сини сфери с много малко предупреждение. Аз изведнъж се оказах в дома си и седнах да обобщя получената информация в продължение на около два часа, преди да се отдам на семейните си задължения.

През следващите седмици имах още няколко срещи с Каарии, които бяха от предимно личен характер.

След това на 3-ти август тя се свърза с мен и ми каза да се подготвя психически за завръщане в базата на Древната раса основатели на Венера и извън орбитата на Сатурн. Започнах да медитирам и да се подготвям психически и вибрационно за тази среща. Беше много ясно, че ако не се подготвех както трябва, имаше вероятност да ме отхвърлят, както бяха сторили с Гонзалес.

Седмица по късно, на 10-ти август, тази среща най-накрая се състоя. Бях развълнуван и малко неспокоен за това, че бе възможно да не ме допуснат да вляза.

Малко след 3 часа в съответната сутрин, аз току-що се бях облякъл, когато в стаята ми се появи блясък от бяла светлина. Оказах се прав пред Каарии и двама други мъже от Аншар. Бяхме в същата стая, в която съм бил и преди, която бе непосредствено извън техния хангар.

Отидохме до „автобуса” на Аншар със сините седалки, след което преминахме през синьото завихряне над нас. След това завихрянето се появи под нас, докато се озовахме над океана, преди да се насочим право нагоре през атмосферата. Преминахме през една област, която те са запазили за „преминаване навън и навътре” в земната атмосфера за хора на Лунния оперативен център и за други групи, които управляват въздушния трафик. Този път изглежда че стигнахме до Венера по-бързо, тъй като полетът ни продължи около 10 минути.

След това спряхме на същото разстояние от планетата, както бяхме направили преди. По това време нямаше друг въздушен трафик освен нещо, което приличаше на малък астероид и други отломки, попаднали в орбитата на Венера. Този път изчакахме малко по-дълго, отколкото ни отне, за да пристигнем. След това Каарии ми предаде: „Разрешават ни. Готов ли си?”

Тогава се насочихме към повърхността на планетата толкова бързо, че едва успях да забележа жълтеникавите облаци, през които преминахме. Спряхме на около 250 метра над повърхността. Тя бе силно ерозирала от дъждове и вятър. Някои от планините имаха странни форми, които някой би помислил почти за изкуствени.

След това автобусът на Аншар стана прозрачен и започнах да виждам най-различни неща наоколо. Погледнах надолу и видях една огромна структура във формата на Н вътре в един кратер. Имаше един много симетричен канал, прокаран в средата на тази структура. Технологията на превозното средство, в което се намирахме, освети дълбочините на канала. Тогава пропътувахме разстоянието дотам много бързо. Макар да не почувствах никаква инерция, умът ми реагира на това падане с усещане на присвиване в стомаха. Това за мен не бе особено приятно усещане след всичките ми други приключения.

Пътувахме до дъното на структурата с формата на Н, която бе толкова огромна, че не бих я сравнил с никоя друга позната структура. Пропътувахме под тази структура, докато се озовахме в една пещера. Стените на пещерата блестяха, все едно че бяха от кристал, но не бяха прозрачни.

Имаше също така две структури, които приличаха на обелиски и бяха изрисувани със същите Н символи, почти като тотеми. 

Озовахме се пред един много голям вход на доста по-голяма каверна. Без предупреждение пред нас изникна едно същество високо около 4,25 метра. Кожата му бе бяла като алабастър и бе облечено цялото в бяло. Аншар го наричаха „часови”.

Дрехите му блестяха и наподобяваха полирана кожа. Очите му бяха черни и носът му изглеждаше някак странно. Имаше необикновена структура на върха, извита нагоре. Скулите му бяха ясно очертани, във формата на прави линии. Той не пророни и дума. Вместо това се обърна и ни кимна с глава да го последваме в голямата каверна.

От мястото, на което се намирахме, преди да влезем в каверната, можех да видя една голяма стъклена структура. Тя бе леко сиво-черна на цвят, подобен на цвета на затъмнени стъкла на лека кола. Двамата пилоти останаха на входа на каверната, докато ние с Каарии продължихме навътре.

Когато влязохме в каверната, с изумление установих, че структурата бе част от някаква гигантска стъклена пирамида. Основата на пирамидата не бе квадратна. Вместо страните й да имаха формата на прави линии, те бяха вдлъбнати навътре. На всяка от тези четири страни имаше открити области, които позволяваха достъп до средата на структурата, където отидохме.

Докато вървяхме в пирамидата, прозрачните й стени започнаха да се осветяват със статични символи по цялата си повърхност. Отвътре таванът бе висок около 90 метра. Цялата структура бе висока около 300 метра и завършваше на около 30  метра под тавана на каверната.

Тогава часовият установи контакт с ума ми. Усещането бе по-силно от това на Белия царствен Драко, но не бе нито агресивно, нито неприятно. Преживяването ми започна с нещо като „житейски обзор”. Започнах да виждам проблясъци от епизоди от целия си живот, като например видях баща си в един стар син люлеещ се стол, който имахме едно време. Спомените ми се появяваха като внезапни фрагменти, подобно на видеозапис на висока скорост. Бе очевидно, че те вървяха назад във времето и ако можех да забавя скоростта, струваше ми се, че щях да видя целия си живот. След това започнах да преживявам други „спомени”, които не бяха мои, но бяха от настоящия ми живот. Те се появяваха и изчезваха толкова бързо, че не можех да ги задържа в съзнанието си. Усещането на тези спомени бе космическо и невероятно, и в същото време познато. Напомниха ми за появяването на ценна информация на компютърен екран, но толкова бързо, че бе невъзможно съзнателно да запомня каквото и да било.

Откакто преживях това, имам усещането за един огромен компресиран файл, зареден в съзнанието ми. Той заема голямо пространство и все още нямам паролата, за да отключа съдържанието му. 

Тогава часовият се обърна към мен един единствен път. Той ме попита: „Желаеш ли да получих знанието за това кой си бил, кой си и кой искаш да бъдеш?” Бях изненадан от тази комуникация, която почувствах не само в главата си, но и в цялото си тяло. Отново бях принуден да дам отрицателен отговор. Бяха ми казали, че отговорът ще промени драстично природата на всички мои лични взаимоотношения по различни начини, които не мога да предвидя. Между другото, това ме накара да се почувствам загрижен за семейството си.

След това долових движение с крайчеца на окото си. Погледнах към Каарии, която стоеше със скръстени ръце и гледаше надолу с широка усмивка на лицето. Изглежда, че инатът, за който бе споменала, когато ми зададе същия въпрос, все още съществуваше, макар да се чувствах комфортно от дадения от мен отговор.

Моментално структурата оживя. Имаше всякакви цветни символи, които започнаха да се движат по цялата й повърхност. Погледнах към Каарии и към часовия, за да видя реакциите им. Каарии бързо посочи с тънкия си пръст нагоре по стъклената структура и ми предаде: „Гледай!”

Това, което видях, ми приличаше на два вида символи. Някои бяха големи и статични, докато други се движеха във всички посоки, докато сменяха цветовете си. Почувствах като че ли определени звуци се появиха в главата ми, вместо да бъдат физически осезаеми в структурата. Не можех да разбера какво бе това, което виждах. Трябва да призная, че бях силно учуден да видя подобни символи като тези, появили се в един наскоро изникнал житен кръг (crop circle).

Даже ако това формирование е измама, възможно е умовете на тези, които са го създали, да са били вдъхновени от същото съзнание, с което бях взаимодействал. В момента в който видях някои от символите в кристалната пирамида, ме обзе мисълта, че това са цифри и математически формули. 

Попитах Каарии дали това са математически уравнения и тя припряно отговори: „Това е математическият език на древните.” Тя посочи отново структурата и ми каза да продължа да я наблюдавам. Изведнъж всички символи изчезнаха, освен тези, които присъстваха, когато влязохме. Тогава часовият изчезна без предупреждение. Каарии се обърна и излезе навън от структурата, и аз я последвах. Бях силно объркан и малко разочарован от преживяното. Мислех си: „Какво е всичко това?”

Тогава тя ми каза, че отиваме в базата на Древната раса основатели извън орбитата на Сатурн.

Спрях се и я попитах какво се бе случило току-що. Тя каза, че ми е била предадена информация и че аз съм предал информация, но че всичко ще придобие много повече смисъл в бъдеще. Почудих се каква информация бе възможно да са извлекли от мен, което вече не са знаели. Искаше ми се да доизясня нещата, но почувствах, че тя няма да прибави нищо повече към това, което бе вече казала.

Присъединихме се към двамата пилоти, които бяха вече в автобуса на Аншар. След това преминахме през каверните под Н структурата и за миг се озовахме обратно в открития космос.

Можех да видя Сатурн и според това, което можех да преценя тогава, той бе с размерите на един сребърен долар. Тогава навлязохме в една от времевите сфери, същата като тази, в която летях, когато отивах на събранията на Супер федерацията в приблизително същото местоположение около Юпитер. Докато преминавахме през външната бариера на времевата аномалия, можах да видя една точна реплика на станцията – посолство, в която Супер федерацията провежда своите срещи. Там нямаше други кацнали кораби. Мониторите за данни на кораба на Аншар показваха нулева активност или отсъствие на живот.

Кацнахме и влязохме в станцията. Минахме през една дълга тясна част и стигнахме до същото фоайе, което разпознах като това на станцията на Юпитер. Толкова внезапно, колкото на базата на Древната раса основатели, пред нас се появи друг часови. Той не каза нищо, но контактува с ума ми както другия свой предшественик.

Този път в главата ми се появиха видения на големи сферични предмети, които насочваха снопове електричество към един огромен кораб, навлизащ в Слънчевата система. Макар да не можех да преценя точно какви са тези сфери, те може да са били луни или планетоиди. Толкова бяха големи. Не изглеждаха подобни на сферите, които в момента посещават Слънчевата ни система, и бяха много по-осезаеми като физически обекти.

Наблюдавах може би стотици сцени на тези битки, които се появяваха и изчезваха много бързо. След това видях как една сфера изстреля един електричен заряд към нещо, което приличаше на Марс по времето, когато все още там имаше атмосфера и течна вода. Зарядът разкъса повърхността на планетата, образувайки огромен каньон. Множество отломки бяха отвеяни далече от планетата, докато други паднаха на повърхността й.

Атмосферата бе изпълнена с пара. Голямо количество пара бе отделено от планетата и се превърна в лед, който се отдалечи в космоса. В съзнанието ми преминаха други сцени и аз се озовах на Марс. Планетата бе силно повредена и бе започнала да придобива настоящия си вид.

След това видях големи облаци с формата на гъби да се появяват на повърхността, докато огромни кораби напускаха планетата във всички посоки. Някои от тях се отправяха към Земята, докато други се насочваха в обратна посока. Знаех, че това е напълно отделен инцидент, случил се дълго след първоначалното опустошаване на планетата. Това приличаше на глобална ядрена война.

Започнах да усещам, че дишането и пулсът ми се бяха усилили драстично. Усетих как гърдите ми се свиват от тревога. Тогава сцената в съзнанието ми изчезна рязко, както се бе появила и часовият изчезна.

Каарии погледна към мен с известна загриженост и ме попита дали имам нужда от минута покой. Попитах я какво се бе случило току-що. Тя ми отговори, че съм получил заряд данни от Древната раса основатели, които не са на разположение на съзнанието ми. Попитах каква е ползата от тях, след като не мога да ги запомня или разкажа. Тя се усмихна и ми предаде, че всичко ще добие смисъл в близко бъдеще. Този отговор не задоволи любопитството ми относно случилото се на последните две места, които бяхме посетили. Въпреки това знаех, че за момента няма да ми кажат нищо повече.

Преминахме надолу по коридорите на станцията на Сатурн, докато достигнахме отново до автобуса на Аншар. След това се завърнахме в хангара на Аншар, откъдето бяхме започнали пътуването си. Почти не забелязах както излитането ни от станцията, така и завръщането ни в хангара, защото бях потънал в дълбок размисъл. Чувствах се изключително изцеден от енергията си. Бях откаран обратно у дома, където се добрах до леглото заедно с дрехите си и веднага заспах.

След това събитие имах няколко етерни конферентни разговора с Каарии, както и среща със Съюза на ТКП. Получих малко нова информация, но нищо от особено значение в космически смисъл. Не ми предложиха нищо от помощта, за която Гонзалес бе споменал. Очаквах, че щяха да ми помогнат.

Когато попитах защо не получавам обещаната помощ, ми казаха, че преди това ще трябва да се договорим за някои неща. Това ме накара да повярвам, че няма  просто така да ми предоставят лечебна технология, която да ми помогне или да отстрани някои от симптомите от регресията ми след 20 години служба в ТКП. Те щяха да ми поставят определени условия.

Те също така се интересуваха живо от възможността да получат част от данните на Древната раса основатели, заложени дълбоко в подсъзнанието ми и ми предложиха помощ при извличането им. Условието бе да изчезна от полезрението на обществото и да работя в нелегалност. Не успяхме да постигнем съгласие и срещата завърши с разочарование за двете страни.

Оттогава насам прекарах много време в опити да извлека информацията, която часовите на Древната раса основатели ми бяха предали. До момента не съм постигнал успех. По-късно ми съобщиха, че ако бях приел предложението на часовия, най-вероятно съм щял да получа незабавен достъп до тази информация.

ПОСЛЕПИС НА ДЕЙВИД УИЛКОК

За мен бе много интересно да прочета за последните преживявания на Кори.

Макар той все още да не е изчел голяма част от Тайните на Възнесението (The Ascension Mysteries), има множество директни съответствия между съдържанието на тази моя нова книга, която ще се появи на 30-ти август т.г., и това, което Кори току-що е преживял.

Книгата комбинира оперативна информация получена от свидетели, древни религиозни учения и материал от Закона за Единството, за да разкаже историята на една древна битка между доброто и злото, която бушува в Слънчевата ни система от половин милион години.

Историята започва с Древната раса основатели, която според Закона за Единството е възникнала преди около 2.6 милиарда години. Те са се появили първо на Венера.

Сега изглежда че Кори е получил възможност да разгледа някои от техните оцелели съоръжения. Той е бил запознат с една холограмна форма или на самите същества, или на един от техните пазители, наречени часови.

Една група известна като Пазителите са дали на Древната раса основатели една мощна отбранителна технология, която може да предпазва от извънземни нашествия. Това са били цели луни, действащи като отбранителни оръжия, подобни на Звездата на смъртта от филма „Междузвездни войни“. Тези оръжия първоначално са отбранявали нашата Слънчева система и множество други съседни системи от враждебни нашественици, тъй като ние се намираме в един силно желан от мнозина участък на галактиката.

Собствената ни Слънчева система изглежда че е била използвана като „космическа наказателна колония”, където хора, не успели да постигнат Възнесение в други светове, са били премествани с надежда да се превъзпитат. Вместо това, тези хора са се сдружили с отрицателно настроен, хищен изкуствен интелект, който е напълнил телата им с нанороботи и им е придал свръх човешки способности. С поразителната сила на изкуствения интелект на свое разположение, те са успели да превземат тези луни и да ги използват като нападателни оръжия – нещо, за което те никога не са били предназначени.

Тази група, която аз наричам Империята, станала изключително агресивна. Те атакували други съседни планети, спечелвайки си силни врагове.

Гонзалес вече намекна, че разрушението на Марс е било резултат от попадения на оръжия, изстреляни от една такава луна към тази планета. Виденията на Кори сега се оказва, че директно съответстват на това предположение.

За мен е изключително интересно, че същества, които работят заедно с Кори, сега разговарят със същата фразеология, която виждаме в серията Закона за Единството. През всичкото време имам чувството, че си имаме работа със същите хора.

Осъзнаването на факта, че източникът на Закона за Единството се появява сега в такъв физически и персонален вид се оказа една от най-големите изненади в моя живот.

Кори преживява тези неща от първа ръка, докато аз трябваше да ги чуя от него – поне засега, с изключение на няколко забележителни изключения, които още не сме оповестили.

Мащабите и дълбочината на тези преживявания са равностойни на личната цена, която той трябваше да заплати, на което бях свидетел. Много малко вероятно е, да не кажа невъзможно, той да лъже. Всичко, което зная и виждам, ми казва, че той има съвсем реални преживявания.

И двамата сме получавали и продължаваме да получаваме много силни „отрицателни честитки” по смисъла на Закона за Единството.

Това предизвика недоволство към двама ни от страна на хора на всички равнища, с които работим, и усещането, че не правим достатъчно, за да помогнем на тази инициатива да се придвижи напред.

В последно време и двамата претърпяхме дълбоки лични преобразования и лечебни преживявания, които се надяваме да ни позволят в бъдеще да бъдем далече по-продуктивни и проактивни, придвижвайки се напред. 

Информацията, която Кори получи за едно слънчево събитие, водещо до някакъв вид масово Възнесение, е много подробно разгледано в тази книга. Новополучените данни само допълнително подчертават важността на това, което съм написал.

Нека не забравяме също така, че аз получих изображението на корицата на книгата в едно видение и когато пристигна завършеният продукт, Кори току-що бе посетил Вътрешната Земя за първи път.

Корицата на книгата изобразява един обелиск с излъчвана от върха му светлина и рисунка на Сатурн зад него, както аз бях посочил.

Групата на Каарии проследява своя произход назад във времето до Сатурн и всички те носят медальони с формата на тази планета. Те също така имат един огромен обелиск в своята градина, който излъчва от върха си силна светлина – точно така, както бях поръчал да представлява изображението на корицата на книгата.

За мен на личностно ниво вероятността всичко това да бъде случайно съвпадение е минимална, ако не смешно нищожна.

Единствената реалистична позиция, която може да заеме един скептик, е, че двамата с Кори по някакъв начин сме се договорили за всичко това. Нищо обаче не може да бъде по-далече от истината.

В последно време кармата ме застига с такава изключителна точност, че не се осмелявам да излъжа за каквото и да било. Полагам огромни усилия всяка моя мисъл отправена към самия мен и към другите да бъде максимално положителна.

Никой от нас няма да забогатее от всичко това и финансовите затруднения на Кори са все още важен фактор, с който се налага да се съобразяваме.

Кори премина през такива интензивни преживявания, че често му се налагаше да се оттегли напълно в продължение на по няколко седмици. Аз бях в подобно положение през голяма част от първата половина на тази година, което причини множество проблеми.

И двамата получихме важна оперативна информация, предназначена за моментално разпространение, и когато не успяхме да направим това, и двамата бяхме наказани.

Кори премина през далече по-жестоки преживявания от всичко, което мога да си спомня да ми се е случвало.

Сега и двамата започваме отново да подреждаме живота си и преценяваме как да хармонизираме усилията си в тази определено много странна ситуация.

Не очаквам просто така да се доверите на думите ми относно всички тези фантастично звучащи ситуации.

Ние имаме Космическо разкритие, едно седмично телевизионно шоу, където може да видите как Кори описва всичко това сам и да решите дали да му повярвате, или не.

Първият месец е практически безплатен, тъй като вие може да гледате всички записи за 99 цента без допълнителни такси, ако се откажете.

Много хиляди зрители бяха удивени от нивото на задълбоченост и сериозност в показанията на Кори, докато той отговаряше на спонтанно зададените от мен въпроси. Той никога не пропусна нещо и нито веднъж не съм успял да го хвана в противоречие.

Новата ми книга е подробно подкрепена с множество научни факти и потвърждаващи изявления от голямо разнообразие свидетели, които съм успял да намеря.

Ако предварително поръчате книгата преди 30-ти август, това ще гарантира, че ще я получите първи, когато се появи и това също така ще ни помогне да се класираме отново в списъка от бестселъри на Ню Йорк Таймс, което съществено ще засили нейната надеждност.

Доколкото мога да преценя, всички тези неща са наистина верни. Реалността е наистина много, много странна. Не след дълго време ще открием сами какво ще се случи.

Междувременно, ученията в Закона за Единството подчертават важността от любов, състрадание, опрощение и служба на другите, като най-важните предпоставки за лично и планетарно Възнесение.

Ако се тревожите дали ще успеете да „се справите”, отговорът е много прост: Просто бъдете мили!

Изглежда почти смешно, че такава сложна материя може да бъде сведена до такова елементарно послание, но такава е природата на това, пред което сме изправени.

Очертава се да бъдем свидетели на далече повече видими знаци на тези промени в близко бъдеще и аз ви подканвам да се подготвите за Възнесение … е, за всеки случай.

КОМЕНТАР ОТ Д-Р МАЙКЪЛ САЛА

Свидетелят Кори Гууд публикува днес втората част на един подробен доклад относно това, което той твърди, че са серия от наскоро проведени срещи, които е имал с представители на различни извънземни групи, с една цивилизация от Вътрешната Земя и със Съюза на ТКП. Той предоставя допълнителна информация към тази от първата част, относно вероятността от масова слънчева активност, която глобалният елит (известен и като „престъпни групировки” и „Кабал”) е убеден, че ще има унищожителен ефект върху планетата.

Твърденията на Кори Гууд, които са мащабни и твърде богати на подробности, могат в отделни случаи да бъдат твърде смущаващи. Хората, които са нови за тази информация, могат да ги отхвърлят като чиста измислица. Обаче, след повече от година внимателно изследване на твърденията на Кори, голяма част от които бяха представени в моята книга „Свидетели разкриват тайни космически програми и извънземни съюзи” (Insiders Reveal Secret Space Programs and Extraterrestrial Alliances,), аз все още не съм открил нещо, което да ме накара да подозирам, че той не е бил откровен по някакъв начин.

Разкритията на Гууд предоставят една обща рамка за разбиране на нещо, което може да се окаже най-важните дипломатически срещи и преговори, които протичат в момента и които засягат пряко цялото човечество.  

Бел.прев.: Следва само коментара на д-р Сала към изнесеното от Кори относно подготовката за Възнесението, в т.ч. и позоваването му на материала на Сет (Seth). Всички свързани с Кори материали на д-р Сала са публикувани на неговия сайт  www.Exopolitics.org  .

По-нататък Гууд коментира какво е нужно за създаването на оптимална времева линия и по-добра подготовка за Възнесението.

Струва си да отделим малко време, за да разберем как засилването на усилията „в служба на другите” създава едновременно оптимална времева реалност и подготвя за Възнесението, според литературата, препоръчана на Гууд от Съюза на ТКП.

Докато идеята за „служба на другите” идва от Закона за Единството, това не бе единствената литература, препоръчана на Гууд за разбиране на настоящите космологични събития и еволюцията на съзнанието. През август 2015 г., в отговор на зададен въпрос, Гууд каза: 

„Зная, че на някои групи в програмата бе наредено да четат материалите на „РА” и на „СЕТ”, докато в същото време знаех, че много други групи работеха за да дискредитират и двата труда.

Материалът на Сет (1963-1984) предхожда Закона за Единството (1981-1984) с почти две десетилетия и е считан от мнозина като един от най-добрите и най-влиятелни материали, получени чрез чанелинг и публикувани някога.  

Бел.прев.: Преводът на книгата на Сет на български може да бъде изтеглен от тук: http://www.darslovo.com/e-kniga.aspx?id=573

Докато Законът за Единството се фокусира върху представянето на една концептуална рамка за разбиране на еволюцията на съзнанието, Сет от своя страна, се фокусира върху конкретни стъпки, които един индивид може да предприеме, за да промени своята лична и колективна реалност, като промени своята система от съзнателни вярвания/убеждения.

Следователно подходът, възприет от Сет, е много полезен за разбиране на това как човек може да създаде една своя нагласа в служба на другите, препоръчвана от Закона за Единството, за която на Гууд са казали, че е от решаващо значение за човечеството в този момент от нашата лична и колективна еволюция.

Според Сет:

„Когато се забавлявате, вие помагате на другите. Когато не се забавлявате и си самовнушавате, че помагате на другите, вие не помагате нито на себе си, нито на тях.  

Така че когато мислите в термините на отговорност и когато правите разграничение в ума си между отговорност и радостно задоволство, тогава вие лишавате себе си и света от много наслада и криете … от себе си и от света голямата радостна симфония, която представлява вашата същност.

Когато реализирате възторжената природа на своето същество, вие помагате на себе си и помагате на другите. Когато помагате на другите, защото мислите, че сте задължени, но това противоречи на естествения ход на нещата, то те знаят това и вие им налагате задължение, за което нямате право …”  Susan M. Watkins, Conversations with Seth, p. 179) 

Сет разяснява как човек може да постигне нагласа да служи на другите и да се обвърже с техните потребности. Това не идва в резултат от жертване на собственото удоволствие или от нуждата да доставиш чужда радост, а от това да следваш своя собствен житейски път:

„Когато следваш собствената си природа, ти автоматично и естествено си съпричастен с нуждите на другите … Когато си радостен и свободен и когато се забавляваш, ти автоматично чувстваш … своето единство с всички останали същества във вселената и опознаваш своето място във ‘Всичко, което е’.” (Susan M. Watkins, Conversations with Seth, p. 179) 

Докато  e смущаващо да научим, че само 0.042% от човечеството са постигнали нужната нагласа в служба на другите, необходима за положително Възнесение в момента, материалът на Сет изяснява стъпките, които всеки трябва сам да предприеме, за да се подготви.

Накратко – ние трябва да следваме съвета на прочутия митолог Джоузеф Кемпбъл, автор на „Пътешествието на героя” (The Hero’s Journey): 

„Бих казал –  следвайте своето блаженство и не се страхувайте, и вратите ще се отворят там, където не очаквате да ги намерите. Ако следвате своето блаженство, пред вас ще се отварят врати, които не биха се отворили за никого другиго.”

Съответно, създаването на оптимална времева линия за пълно разкритие и Възнесение по пътя на себеотдаването в служба на другите, не трябва да бъде задача, изпълнена с напрежение и стрес. Това означава да имаш смелостта да се забавляваш, като следваш истинското си призвание в живота.

(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок:  Здравейте, аз съм Дейвид Уилкок и вие гледате поредния епизод от Космическо разкритие с моя колега водещ Кори Гууд.

Здравей, Кори, как си, приятел?

Кори Гууд: Благодаря, добре съм.

ДУ: Сега ще поговорим още за Клифърд Стоун, който е бил рекрутиран от военните поради своята емпатия и способности да комуникира с извънземните.

Този човек е наистина удивителен. Надявам се, че сте гледали (чели;-) предишните епизоди, защото тези катастрофи с НЛО не се случват непрекъснато, макар че все пак се случват. И той е бил един от свидетелите, който е присъствал в такива случаи, струва ми се преди вече 20 години, и разказва за личните си срещи от близо с останки на катастрофирали извънземни кораби. .

Нека сега видим как е протекла още една от неговите удивителни срещи с извънземни.

Завръщане у дома

Клифърд Стоун: Следващото значимо събитие бе, че те поискаха да отида отново заедно с тях във Форт Белвуар, Вирджиния.

Зная, че това бе Форт Белвуар, защото те държаха едно от съществата, един от нашите „посетители” там. Те го държаха като „гост” в съоръжение, което се намираше в една гориста местност.

И аз отидох там. Когато пристигнах, той си стоеше там, и наоколо бе пълно с охрана.

В момента в който влязох в помещението, той вдигна поглед към мен. И когато той ме погледна, знаете ли, никой друг не можеше да чуе това….Както вече казах, в такива случаи аз мога да чувах също така както си говорим сега с вас, но аз мога и да усещам.

Той каза: „Страх ме е” и аз можех да почувствам страха и неговата загриженост за това дали ще види отново семейството си.

Казах му: „Да знаеш, че никой няма да те нарани.”  Той обаче изпитваше този страх.

Тогава аз продължих и го попитах: „Какво мога да направя?”

Той ми казва: „Моите хора идват за да ме вземат. И ако дойдат тук, те няма да наранят никого, но поради технологията с която ще ме извадят от вътрешността на тази сграда, много от твоя вид ще умрат и ще бъдат наранени.”

Попитах го: „Какво мога да направя, за да избегнем това? Трябва ли да им кажа?”

Той каза: „Не, те вече знаят, че това е възможно. Тези които са тук знаят това.”

Тогава аз продължих да го питам: „О кей, аз какво мога да направя?”

Той отговори: „Опитай се да ми помогнеш да изляза навън.”  Така че аз помолих един приятел да ми донесе някакви ножици за рязане на тел и да ги остави до оградата, защото сградата имаше телена ограда.

Тогава аз казах на полковника: „Виж какво, той ще ми каже нещо, но казва че няма да го направи ако наоколо има военни, защото то ще бъде придружено с малка демонстрация. Трябва сградата да бъде напълно опразнена от хора и да останем само той и аз.”

Човекът, който винаги наричах полковника, с неохота изпразни сградата.

Още веднъж, този извънземен бе…, не мога да го нарека типичен Сив, защото кожата му бе малко по-светла от тази на типичен Сив.

Чертите на лицето бяха почти същите. Главата не бе напълно кръгла и малко издължена. Имаше ясно очертана челюст и големи очи. Беше с някакъв жълтеникав оттенък, ако това говори нещо.

Когато погледнеше към мен, в ума ми се отразяваше всичко, което той чувстваше.

Ако ти е липсвало собственото дете, ако си имал някой, за който тъгуваш, трябва да си разбрал, че той също е тъгувал за близките си. Това е същото, но ти го усещаш от тяхната гледна точка. Това е трудно да бъде описано с думи. Ти го чувстваш обаче и тук се намесват и твоите емоции.

И в същото време, ти знаеш че това малко същество е готово да пожертва живота си, защото не иска да види как ни нараняват или унищожават, тъй като те идват за да го отведат.

Сградата бе изпразнена и аз му казах да ме следва, след което започнахме да излизаме навън.  И докато преминавахме по коридора, чух викове: „Стоп, стоп, стоп!  Спрете или ще стреляме.”

Тогава го накарах да застане пред мен. И той е пред мен и ние излизаме навън и аз прерязвам с ножиците телената ограда колкото можех по-бързо.

Той излиза навън. Тогава този кораб се появява над нас и от него излиза един сноп силна светлина, който достига  чак до земята. И когато светлината изчезна, него вече го нямаше. Той бе спасен.

(С разтреперан глас) Но аз мога да си спомня, че в онази нощ очаквах да умра, защото чух как хората зареждаха своите оръжия. И прецених, че бе само въпрос на време, преди те да… Ще ме застрелят в гърба, защото ще помислят, че съм предател.

Полковникът много ми се ядоса. Когато го потърсих, той бе силно разгневен и само ми каза: „Следващия път трябва да ни кажеш какво ще правиш.”

Аз му отговорих: „Как може да държите някого като „гост” под въоръжена стража и да го наричате гост?”

И цялата ситуация бе… Аз никога няма да разбера това. Той е бил изоставен от своите. Ние сме знаели, че ще има приземяване и моментално сме организирали една от така наречените „щурмови операции” (pounce operations), при която сме отишли моментално на място и сме се опитали да извлечем възможно най-много полезна информация, както и по възможност да заловим и извънземния кораб.

Никога не съм харесвал този тип сценарий. Никога не го разбрах напълно, защото ситуацията е такава, че… ще се опитаме да завземем кораба със сила?! Те имат възможност да се отбраняват, но не желаят да го правят. И това бе една от най-големите ми тревоги – какво ще се случи, ако се опитаме да направим това?

Това, което се случваше когато стигнем до един техен приземен кораб бе, че „посетителите” вече имаха наблизо друг спасителен кораб, който да ги отведе. Тогава ние изчакваме и не се приближаваме до кацналия кораб. В няколко случаи те отведоха своите хора и оставиха своя кораб на земята непокътнат. В такива случаи ние отиваме там и ето го кораба, целия кораб без никакви хора.

Отново обаче, и това ще звучи налудничаво, те ни мислеха за толкова незрели в галактически смисъл на думата, защото ние можехме да възпроизведем малки части тук и там, но никога, никога не можехме да възпроизведем целия кораб.

Е, мисля че ние сме възпроизвели достатъчно неща от тях, за да придобием определени технологии, след което можем да кажем, че не можем да направим нищо повече.Нямам информация от първа ръка дали ние имаме бази на Луната, на Марс или на Венера.

Когато казвам това обаче, аз зная от това което съм научил и от прочетена документация, която всеки може да прочете, че технологията за построяването на такива бази е съществувала от средата на 1950-те, а може би и по-рано.

Нека ви дам един пример.

Да вземем един лек автомобил от 2016 г. Нека го върнем назад в 1776 г. Използвам 1776 г. защото по онова време сме имали много слабо разбиране на технологиите. Щяхме да можем да разберем как се включват светлините. Нямаше да можем да ги възпроизведем, но щяхме да разберем как функционират.  Щяхме да разберем как действа горивото, но нямаше да имаме техническите възможности да извличаме нефт от земята, за да произведем бензин.  Щяхме да разберем, че са използвани някакви пластмаси, но никога нямаше да можем да ги възпроизведем.

Ето от колко далече тези същества идват при нас.

* * * * * *

ДУ: Добре. Както виждате, това е  доста информация на едно място. Не зная как е при вас, но аз не виждам пред себе си един човек, който лъже. Когато човек наблюдава Клифърд Стоун, той вижда нещо автентично.

Нека си спомним, че той е имал син, който е загинал заради това, че баща му е проговорил и това го е накарало да замълчи за много дълго време.

И нещата които той описва съдържат тези емоционално натоварени, конкретни подробности, които отсъстват при хората, които си измислят истории.

И така, Кори, той спомена, че извънземният е бил държан като „гост”.

КГ: Точно така.

ДУ: Дали това е някакъв саниран жаргон, който те използват, когато държат някого като затворник?

КГ: О, да.  Ако отидеш някъде, например за да предадеш някакво съобщение, и това са хора, които не са приятелски настроени към тези, чието съобщение носиш, най-често ти ще се окажеш техен „гост” в една стая без дръжки на вратите, докато те решат как да реагират.

ДУ: Хм-м. Нещо, което наистина ме поразява със своята образност подобно на сцена от филм – когато това същество му обяснява, че може да се случи събитие, което да нарани или убие много хора в базата, ако неговите хора се опитат да го изведат от вътрешността на базата. И след това, когато става самото спасяване, се появява този ярък лъч светлина.

Зноя, че това е само предположение, но би ли предположил как е възможно… Какви са някои от технологиите, които може да съществуват, които да причинят човешки загуби, ако някой бива извлечен от вътрешността на една сграда по този начин?

Защото  ние си мислим за Стар Трек и за тези лъчи, с които могат да те транспортират моментално навсякъде. Това е същото нещо.

КГ:  Те могат да правят това. Малко ме обърка това, че… Може би това същество му е казало това просто за да го стимулира да се задвижи.  Възможно е да съществува такава технология, но технологиите, които съм виждал и за които съм чувал не могат да нанесат поражения вътре в една сграда, при положение че същите технологии не нанасят поражения извън нея.

ДУ: Има едно нещо, за което се чудя. Дали е възможно тази конкретна група извънземни да използва някакво торсионно поле, което да предизвиква нарушаване на материята, така че ако попаднеш в него то предизвиква разхлабване на молекулните връзки или нещо подобно?

И това може потенциално да причини късо съединение на електрическите линии и да предизвика пожари в големи части от сградата, или експлозии.

Има ли лъчеви технологии, които предизвикват подобни експлозивни явления?

КГ: Това което описваш е… Съществуват торсионни оръжия които причиняват такива неща.

ДУ: Разбирам.

КГ: Просто не мога да разбера как те ще използват светлинен лъч, който да превърне молекулната структура в тази на светлината, след което да изтеглят светлината нагоре… просто не виждам как това може да причини загуби на човешки живот.  Може би най-много някакви поражения на сградата. Но отново, тази група може да използва технология, за която не съм чувал.

Или е възможно това същество да е използвало тази заплаха за да накара Стоун да му помогне да избяга.

ДУ: Защо тогава съществото ще иска да излезе навън и да избяга вместо просто да бъде транстортирано с помощта на лъча от вътре в сградата?

КГ: Не зная. Възможно е в сградата да е имало някакъв вид екраниране.

ДУ: Оу.

КГ: Да, зависи. Ако поставят някакъв вид екраниране в сградата, това разсейва много лъчения и прави трудно да се види кой и какво има вътре.

ДУ: Разбирам. И е възможно самото същество да бъде убито, ако се опитат да го извлекат от това поле, което са създали вътре в сградата.

КГ: Или лъчът може въобще да не достигне до него и те да не могат да го спасят, ако не е на открито, извън… каквато буферна бариера може да е имало там.

ДУ: Познаваш ли такива защитни полета които да съществуват в тези военни бази и които да попречат на подобни технологии да проникват и действат вътре в съоръженията?

КГ: Да, но това обикновено са бункери. Не съм чувал за сграда, която е на повърхността на земята, с телена ограда, защитена по този начин, но това не означава, че такива сгради не съществуват.

ДУ: Разбирам. Тогава може да е имало някаква целенасочена заблуда от страна на съществото, за да си осигури по-лесно транспортиране.

КГ: Възможно е.

ДУ: И е нямало да има никакви човешки жертви.

КГ: И това е възможно.

ДУ: Когато той описва външния вид на съществото, той казва, че кожата му е била по-бледа от тази на болшинството Сиви. Каза че е била белезникава, но също така и с жълтеникав оттенък. Когато гледахме двамата това, ти спомена нещо относно диетата.

КГ: Да. Различните Сиви имат… Тяхната кожа мени цвета си, ако не приемат подходяща храна, когато са в плен.

ДУ: Наистина?

КГ: Не зная колко време е необходимо за това. Не ми звучеше това същество да е било в плен достатъчно дълго време.

ДУ: Как кожата би сменила цвета си?

КГ: Става бледа, по-бледа и накрая почти бяла.

ДУ: Уха! Знаеш ли какво отсъства в диетата им, което ние не можем да им дадем?  Какво биха яли, ако живееха тук?

КГ: Това е както при нас когато страдаме от недохранване. Не зная те с какво се хранят. Преди известно време бях чел нещо в Интернет, че абсорбират чрез кожата си. Имаше обаче дузини различни видове същества, които изглеждаха като Сиви. Така че не всички имат една и съща биология.

ДУ: О кей. Друго нещо, което мисля че трябва да обсъдим е това негово сравнение между колите през 2016-а и 1776-та.

КГ: Стига да не става дума за Бенжамин Франклин.

ДУ: Ха, ха.

КГ: Да знаеш, че той вероятно би възпроизвел много неща.

ДУ: Какво мислиш за това, че извънземните са мислели, че ние няма да можем да направим много с тяхното оборудване и затова са позволявали то да слезе и да остане на Земята?

КГ: Ами по времето за което разказва Стоун, ние вече сме търгували с много от тези различни същества и сме разработвали технологии равностойни на техните.  

ДУ: Но очевидно Стоун не е имал достъп до такъв вид информация.

КГ: Точно така. Знаеш ли, едно от нещата които военните правят, е, че ако имат някакъв  хеликоптер, или кораб, който не разбират и от който не могат да извлекат нещо, те го разрушават. След като не са разрушили един изоставен извънземен кораб, предполагам че не са видели нужда, тъй като на някакво ниво вече са били разработили тази технология.

ДУ: Мислиш ли, че тези същества може да са се опитвали да насочват нашата еволюция и целенасочено да са ни подарявали тези неща, за да можем да достигнем по-бързо в развитието си до там, където трябва?

КГ: Възможно е. Това определено се е случвало, но вярвам че не много по-отдавна в историята.

ДУ: О кей. Едно последно нещо, което той споменава – „щурмова операция”. Виждал съм онлайн този термин да бъде употребяван за различни разсекретени кодови наименования на проекти. Виждал съм също така да споменават „Проект Щурм”. Питам се дали знаеш нещо за това.

КГ: Точно като теб и аз си спомням че съм чел за нещо такова, което бе военна програма, при която те мобилизират различни ресурси когато трябва да реагират на катастрофа на спътник, на секретен кораб, на чуждестранен кораб или на кораб с неизвестен произход.

ДУ: Сега тези щурмови екипи разполагат с гигантските C-5 Galaxy самолети. Те могат да побират предполагам между 250 и 500 тона товар.  След това всички тези тежкотоварни камиони излизат от самолета. И те моментално обявяват за защитен периметъра наоколо. Значи…

КГ: Това е една щурмова операция.

ДУ:…това е една щурмова операция.

КГ: Да.

ДУ: Сега ще видим още едно наистина удивително видео, където този път Клифърд има среща с НЛО и извънземни във Виетнам. Това са много удивителни неща и дава допълнителна представа за света, в който е бил въвлечен Клифърд.

Извънземни във Виетнам

Клифърд Стоун: Само два месеца преди да отида във Виетнам, имахме една ситуация с… Те ни казаха че трябва да отидем в една чужда страна, защото там имаме катастрофирал самолет и че това е един B-52.

Те имаха основание да подозират, макар че аз вече зная че въобще не са подозирали, защото ако имаше нещо такова, те щяха да го знаят със сигурност…., но те казаха че очакват, че на този В-52 може да има ядрени съоръжения.

Е, аз малко избързвам с разказа си, защото в случая ни казаха, че ще ходим на полево упражнение. За целта ни избраха поименно и не взеха цялото звено.

Откараха ни, струва ми се, в някакво място в Южна Каролина, в една военна авиобаза. Качихме се на самолет – пътнически самолет. Трябваше да ни закарат до Флорида, където да проведем полевото упражнение.

И така, ние потегляме и това трябваше да бъде полет от около два часа, но продължи много по-дълго. Летяхме шест или седем часа, не помня колко точно, след което кацнахме за да презаредим с гориво. Разбира се, нямаше да бъде нужно да презареждаме, ако летяхме от Северна Каролина до Флорида, но ето че ние презареждахме и докато това ставаше, казаха ни че всички ще останем в самолета.

Ако знаете как става презареждането…, те обикновено не допускат никой да бъде в самолета, защото ако стане инцидент, всички на борда ще се изпържат. Така че те не искат това да се случва. Всички трябва да напуснат самолета преди да започне презареждането.

Както и да е, ние сме в самолета и те го презареждат. Поглеждам през прозореца и се чудя: „Къде ли се намира това място?”  Едно от момчетата казва: „Ще те целуна отзад, ако това не е Оукланд.” И разбира се, всички започват да разговарят. „Чакай малко. Оукланд няма нищо общо… това съвсем не е близко до Флорида. За какво става дума тук?”

В този момент този, който винаги наричахме полковника извади своя 45 милиметров военен калибър и казва: „Аз лично ще застрелям следващия кучи син, който каже и една дума. Този път искам да затворите жалузите на прозорците и искам те да останат затворени.”

И там където нямаше седнали хора, той отиде и нареди да затворят всички прозорци. След това каза: „Ще ви бъде съобщено когато пристигнем на място. Това е всичко, което трябва да знаете в момента.”

И така, никой не трябваше да казва нищо, точка. Познавах този човек от няколко други случаи, когато сме били заедно, но не знаех дали наистина би застрелял някого или не. Ние обаче млъкнахме като… Можеше да чуеш карфица, ако паднеше на пода.

Двигателите нададоха силен рев когато самолетът излетя. Както и да е, ние летяхме и не зная – 14, 15 или 16 часа. Около два часа преди да кацнем, ни казаха: „Отиваме в една страна, където е паднал този В-52. Хората там не са приятелски настроени към американското правителство.  Трябва да отидем там, да проверим за оцелели и дали има изтичане на радиоактивен материал от самолета.”

И така ние се приземяваме. Спомням си, че беше тъмно. Беше нощ. И аз поглеждам надолу и виждам тези запалени огньове – не светлини, а просто огньове. По правило,  когато приближаваш едно летище, естествено е да има червени и сини светлини и прочие. Но ето че ние се приближаваме и сме още на няколко километра височина и всичко това ми се струва много странно. Това не е Флорида. Не съм виждал такива неща във Флорида.

Мисля си: „Това е някаква лудост.”

Ние обаче се приземяваме и те ни извеждат от самолета. И когато излязохме, сигурен съм, че някои от хората знаеха къде се намираме, защото имаше някакви обозначения и те бяха на виетнамски.

Никога не бях ходил във Виетнам и не знаех, че това е на виетнамски. Единственото което знаех, бе, че сме в чужда страна. В крайна сметка можехме да сме и в някоя южноамериканска страна. Не можех да се ориентирам. Също така не виждах никакви хора, които да имаха ориенталски вид. Бяхме само ние.

На земята имаше два хеликоптера, които ни очакваха.
Качихме се на хеликоптерите, Uh-1, Huey Slicks и отлетяхме. Изглежда че летяхме около два часа, но зная със сигурност, че отидохме в Камбоджа.

Напълно съм сигурен, че частта на Камбоджа, където отидохме, се нарича  Parrot’s Beak *)

*) Parrot’s Beak, в буквален превод – „папагалски клюн”.- Бел.прев.

Имаше един малък поток, който течеше през мястото, където ни свалиха. Това бе нещо като изходна позиция, от където трябваше да тръгнем в джунглата към падналия самолет.

В такива случаи, знаете, човек очаква да види пушек. Очаква да види разбити останки, той като самолетът трябваше да се е разбил на парчета.

Когато обаче се приближихме, никой не попита за гайрегов брояч или за нещо подобно. Достигнахме на това открито място и там бе този В-52, почти цял целеничък, ако не се брояха повредите, нанесени му от вражески огън.

Винаги ще казвам, че не знаех със сигурност, защото нямам секретна информация, но все още вярвам, че той бе поразен от ракети земя-въздух, вероятно повече от една. 

Хората вътре бяха умрели от раните, причинени от шрапнелите, ударили самолета.

И ние се приближаваме и аз винаги съм мислел, че В-52 е много, много по-голям. Не ме разбирайте погрешно, това не беше малък самолет. Това бе един голям самолет, но аз винаги съм мислел, че е много по-голям.

И аз започвам да вървя около него и се приближавам към опашката му. И когато заобикалям опашката му, чувам някакъв шум в храстите. Обръщам се и стискам в ръце моята карабина М-16. Все още не съм я насочил за стрелба, но я стискам здраво. Тогава поглеждам към този – типичен Сив – и отново, трябва да кажа че той бе висок около метър, който излиза от храстите

И си спомням до този ден точно какво ми каза. Той каза: „Клифърд, какво правиш тук?  Ти не би трябвало да си тук.”

Спомням си и все още мисля, че аз бях първият, който стреля. Не зная. Във всички случих насочих моята М16, стрелях и започнах да викам: „Виетконг, виетконг.”

И знаеш ли какво става когато почувстваш истинско унижение? Когато знаеш, че улучваш някого с откоси от М16 и това няма никакъв резултат. Чувстваш се напълно унизен, защото разбираш, че всяко друго оръжие, което би имал със себе си, би било безполезно. И вече си в ръцете на това, което току що си се опитал да застреляш.

И в цялата тази ситуация ние започнахме да отстъпваме. По това време вече стреляха и други хора.

Както казах, може би аз бях този, който стреля пръв. И защо съм викал: „Виетконг, виетконг?” Те не ни казаха, че сме във Виетнам. Те не ни казаха нищо.

Единствено бяха споменали за „малки хора”. Аз знаех какво означаваше „малки хора”.

Докато се изтегляхме, достигнахме обратно до потока, а те ни следваха отблизо през всичкото време. Повечето от нашите хора спряха да стрелят, защото, струва ми се, ние разбрахме че от стрелбата няма полза. Тя нямаше да ги нарани. В същото време те все още не се опитваха да ни направят нещо.

И въпросът бе, ако те имаха оръжия, те можеха да ги използват.

Пресякохме този малък поток. И когато се върнахме, незабавно ни казаха, че това, което сме видели са били местни жители.

Ние се питахме какъв цирк се опитват да разиграват тези хора. Тези същества, не, не, не. Те не са хора. Те не са местни жители. Аз вече знаех това от други мои преживявания.

Когато обаче се завърнахме на изходна позиция този, който винаги наричах полковник, каза: „Имам нужда от един доброволец, защото трябва да се завърнем там.”

Огледах се и видях как всички един след друг казваха: „Аз не отивам там”, „аз не отивам там.”

Аз също определено не исках да отида, но след като се замислих, взех моята М16 и се запътих обратно към потока.

Преди това, този който наричах полковник ме беше попитал: „Страх ли те е?”
Отговорих му: „Аз съм човек и се страхувам.”  Тогава обаче грабнах моята М16 и тръгнах обратно, защото никой не искаше да се върне доброволно, защото не знаехме какво можеше да ни се случи.

Тогава полковникът ми каза: „Мисля че ти каза, че се страхуваш?”

Обърнах се: „Да, господине, страх ме е, но аз трябва да зная какво се случва. Трябва да се завърна там.Трябва да видя какво става. Не виждам никакъв смисъл във всичко това.”

Един по един останалите войници грабнаха своите картечници и ме последваха. Те тръгнаха след мен.

И ние се върнахме обратно. Извадихме от самолета телата на загиналите. Поискахме помощ, за да бъдат пренесени. Тогава ни казаха, че няма инженерна бригада, която да извърши това. Казаха, че по-късно ще пренесат самолета на части.

В такива случаи те срязват самолета на пет части. Отрязват крилата. Отрязват и задната част. След това остава корпуса. След това идват така наречените летящи кранове  CH54s и пренасят самолета парче по парче.

След това се завърнахме отново на изходна позиция. Хеликоптерите дойдоха и ни прибраха и прелетяхме обратно. Качихме се на самолета, с който бяхме дошли и се завърнахме в САЩ.

* * * * * *

ДУ: Кори, нека започнем с нещо просто, преди да се занимаем с по-трудните моменти. Някои хора, които са скептично настроени, няма да повярват, че полковникът хей така ще пръсне мозъка на някой само защото е попитал дали пътуват за Флорида, след като изглежда че са в Оукланд, Калифорния.

Вярно ли е, че военните могат да считат дадена операция за толкова секретна, че ако даже се опиташ да разбереш накъде си тръгнал, те могат да ти пръснат мозъка?

КГ: Да. Да, те правят това с войниците. Те го правят и с цивилните. Това е… това е стандартна оперативна процедура.

ДУ: Защо не биха искали тези момчета да знаят къде отиват?

КГ: Имаме поговорка: „Отворените уста потопяват кораби.” Ако някой не притежава информация, той не може да я издаде. Това е част от раздробяването на дейностите с цел засекретяване.

ДУ: Значи ако човекът не притежава информация , той не би могъл да я издаде на враговете на САЩ, ако го заловят и изтезават. Това ли е част от идеята?

КГ: Или ако реши да я издаде на медиите.

ДУ: Разбирам. О кей, и така, той се озовава във Виетнам и това е в разгара на войната през 1968 г. И тук нещата стават наистина, наистина странни. 

Той обикаля около нещо, което изглежда като свален американски самолет по време на война, във Виетнам. Заобикаля самолета и вижда група Сиви. И тогава един от Сивите му казва… Те се обръщат към него по име и му казват, че не би трябвало да бъде там. Човече, това на какво ти прилича?

КГ: Това може да означава няколко неща, но чувството ми подсказва, че са искали да кажат: „Чакай малко, ти не трябва ли да се в Джорджия?”  или където там е бил по начало. „Как си се озовал на хиляди километри? Какво правиш тук? Ти си в САЩ.”

ДУ: Предполагам, че не мога да вникна в същността на това, а именно какво по дяволите правят тези Сиви в една американска война?  Защо ги е грижа какво се случва? Какво ще правят до един самолет, който току що е катастрофирал с тези мъртви хора в него?

КГ: Ами това е явление, което наблюдаваме при почти всяка война.

ДУ: Наистина?

КГ: Да. Когато има човешки същества, които извънземните считат за ценни, те често ги предпазват. Или ако нещо им се случи, те отиват на място за да видят какво е станало.

ДУ: Искаш да кажеш, че може би на този В-52 е имало хора, които Сивите са считали за много важни за тях,както и за Америка?

КГ: Само предполагам. Възможно е също… един В-52 би могъл да носи някои интересни неща.

ДУ: О кей.

КГ: Значи може да е имало и нещо друго в този В-52.

КГ: Това е една възможност.

ДУ: Бих искал да засегна един друг важен въпрос. До колкото знаеш, възможно ли е да е имало военни действия в които да са участвали едновременно американци и извънземни, например като тези Сиви във Виетнам?

КГ: О, да. Те не се бият заедно с нас, но имат споразумения с други извънземни за това каква роля ще изпълняват като наблюдатели или по някакъв друг начин. Те имат споразумения с определени извънземни преди да отидат на война и по време на войната.

ДУ: Чува ли сме, че както Труман, така и Айзенхауер са подписали тези съглашения със Сивите, в това число и договора „Tau 9”, който очевидно е засягал отвличанията.

Възможно ли е част от тези договорености със Сивите да са включвали позволение от страна на правителството на САЩ Сивите да отвличат определен брой американски граждани и в замяна на това да са ни оказвали някаква логистична подкрепа по време на война?

КГ: По онова време ние наистина не сме се нуждаели от тяхната логистична подкрепа, защото сме притежавали много от тези технологии, разработени от нас самите, особено в края на 60-те години на миналия век.

ДУ: Каква технология?

КГ: Технологии за наблюдаване на врага, средства за тактическа подкрепа на високо ниво.

ДУ: Тогава ако договорът е бил подписан, защо мислиш че тези извънземни ще ги е грижа какво се случва с нас по време на война? Все още се опитвам да достигна до същината на случилото се там.

КГ: Е, мисля че никога няма да узнаем какво се е случвало там. Всичко, което можем да направим, са само най-различни предположения. Има най-различни възможни причини те да са били там. Причините, които ти споменах са само някои от тях.

ДУ: О кей. Другото нещо, което за което всички биха искали да чуят мнението ти преди да завършим този епизод, е, как е възможно да стреляш по едни същества с М16 и да не ги нараниш? Какво по дяволите е било това? Те изглежда въобще не са обръщали внимание на тези наши оръжия.

КГ: Те имат защита срещу съвременните ни оръжия, даже и срещу кинетичните и високо енергийните оръжия.

ДУ: Ти също така бе споменал, че те прилагат „Проект Щурм” и в случай на ситуация „Счупена стрела”.

КГ: Точно така.

ДУ: Би ли обяснил на нашите зрители какво представлява това?

КГ: Ситуация „Счупена стрела” възниква когато дадено ядрено оръжие или е катастрофирало или е било изгубено в резултат на някакъв инцидент. „Счупена стрела” означава ядрено оръжие или устройство, което вече е извън нашия контрол.

ДУ: Уха!

КГ: Това е най-бързият начин по който реагират в такива случаи. Ако тези хора от тайните проекти получат съобщение че има ситуация „счупена стрела”, те моментално се качват на самолета и заминават. И завесата на секретността веднага бива спусната над тази ситуация.

ДУ: Добре. Благодаря ти, Кори. Благодаря и на всички зрители. Това са наистина удивителни неща, които ние ви поднасяме тук в Космическо разкритие, в Гая. Довиждане до следващия път.

(с) Превод АТИ

Нашата планета и Слънчевата ни система са в процес на промяна, която е по-съществена, отколкото могат да си представят болшинството хора. Не само извънземните са твърде реални, но както положително настроените, така и отрицателните измежду тях са ангажирани в живота на всички ни изключително много. Макар доста хора да отхвърлят класическите духовни учения, които сме получавали в продължение на хилядолетия, оказва се, че нищо не е по-важно от това да ги изучаваме и практикуваме.

Аз служих 20 години в „Тайната космическа програма” (ТКП), която е все още неизвестна за повечето хора. Въпреки това вече се появяват все повече свидетели, подобно на аерокосмическия инженер Уилям Томпкинс, който може независимо да потвърди много аспекти на моите показания. Томпкинс може да бъде видян в седмичното предаване по телевизия Гая, което ми помогна да споделя това съобщение с една широка аудитория, която вече надвишава тази на CNN.

Данни от реалния свят също все повече подкрепят нещата, които съм видял и чул. Дейвид Уилкок, който ме интервюира в Космическо разкритие, публикува подробен преглед на  случващото се, заедно със свои доказателства, на 19-ти юни 2016 г. Последната редакция на материала се появи минути преди той да отлети за Колорадо за още една серия записи на епизоди от Космическо разкритие и това е задължително четиво за всеки, който следи тази история.

виж : Full Disclosure and Ascension: The War Has Gone Hot! (Part II)

Доказателствената част включва множество широко разпространени сведения за много странни появявания на метеори. НАСА се опита да ни убеди, че тези невероятни следи в небето над Финикс на 2-ри юни 2016 г. са дело на един „астероид”. Този вид събития силно тревожат подземния свят, защото съществува страх, че супер съвършен космически кораб може да катастрофира в населена градска част.

Моите източници твърдят, че се води война между положително и отрицателно настроените извънземни и други намиращи се на Земята групи и че катастрофите на космически летателни апарати ще стават все по-чести. Това ще води до видими явления. Тази информация бе почти незабавно потвърдена от събитията, описани в статията на Дейвид.

Ключовите играчи в нашата история включват престъпните групировки, които много хора наричат „Новия световен ред”. Неизвестно за много хора тези групировки срещат доста ефективна опозиция от една група от съюзнически формирования както на Земята, така и в ТКП. Финансовият и политически контрол, упражняван от престъпните групировки върху нашата планета, бива систематично отхвърлян.

Групите на Земния съюз включват значителен процент от американската отбранителна и разузнавателна общност, които се борят за общото благо. Тяхната дейност включва разнообразие от разкрития на компютърни данни, които вече излагат на показ скритите истини. Чуваме също така, че в бъдеще ще се случи масово разсекретяване на данни, което ще предостави на широката публика злодеянията на престъпниците и истината за ТКП.

Престъпните групировки на Земята са били създадени и са управлявани от отрицателно ориентирани извънземни, в т.ч. от една група рептили, известна като Драко. Хората от тези групировки не са рептили, които променят външния си вид, тъй като биологичните форми на живот не притежават тази способност. Обаче някои членове на тези групировки имат телепатични връзки с тези извънземни същества, които някои хора със силно развити интуитивни способности виждат като рептилни черти на лицата им. Това обяснява множеството случаи, които Дейвид Айк описва в своите по-ранни произведения.

Драко са една войнолюбива раса и новите показания на Томпкинс разкриват, че те са се свързали с нацистите не само с надежда да завладеят Земята, но и за да създадат една армия, която да може да бъде използвана за завоюване и на други светове. Нацистите са притежавали манталитета и индустриалното ноу-хау, нужни на Драко, и те са започнали да колонизират космоса с технологиите, предоставени им от Драко в края на 1930-те.

САЩ разработваше своя собствена космическа програма, резултат от придобити ценни активи, но не бе успяла въобще да се доближи до притежаваното от германците. В крайна сметка американците са били шантажирани да се присъединят към Германската тайна космическа програма с надеждата да завладеят тази програма и да отстранят германците. За съжаление се случва обратното, поне в продължение на много години.

Нивото на технологиите на ТКП е несравнимо по-високо от всичко, което имаме на Земята, и включва репликаторни устройства, телепортация, пътуване във времето, анти-гравитация, свободна енергия и технологии за лечение, които елиминират всички форми на заболявания, както и стареенето. Тези технологии могат да пренесат нашето общество в един век на Стар Трек за едно денонощие. Тези възможности вече съществуват в нашето небе, а на нас просто не ни е позволено да ги видим или използваме, благодарение на престъпните групировки и техните (извънземни) господари.

Въпреки всичко съществува непрекъснато разрастваща се съпротива в самата ТКП, която ние наричаме Съюз на ТКП. Макар че формалните ми задължения в ТКП завършиха през 1987 г., в последно време с мен се свърза една нова група от мощни извънземни и това ме върна обратно „в играта” – в резултат на тяхната лична молба.

Тази нова група бе първоначално наречена Сферични същества, тъй като те пристигнаха в една великолепна поредица от гигантски сфери, някои от които са големи колкото планетата Нептун. Макар първата сфера да се е появила през 1980-те, те не са започнали да се появяват масово преди края на 1990-те. Друго масово появяване стана около крайната дата на календара на маите в 2012 г. Сферите отказаха да комуникират по какъвто и да било начин с ТКП, както и със Съюза на ТКП, което причини доста тревоги и ги забули в мистерия.

Аз започнах да работя в тясно сътрудничество с Дейвид Уилкок през октомври 2014 г., след като първоначалният ни писмен контакт бе започнал пет години по-рано. Макар Дейвид да бе първоначално скептичен относно моите преживявания и твърдения, той скоро разбра, че аз потвърждавам множество конкретни данни, за които бе чувал от други свидетели. От своя страна, аз бях твърде удивен от това колко много той знаеше и не бе публично обявил относно ТКП. Той е задържал от публикуване тази информация, за да може да установява кой от свидетелите му е бил автентичен и кой – не.

Дейвид най-щателно записа в реално време всичко, което му разказах, което към края на февруари 2015 г. нарасна на документ от 150 страници. Сега започваме процес на превръщането му в книга и ще ви държим в течение на развитието на тази идея. 

Дейвид също така сподели съдържанието на този документ с ключови хора в телевизионната мрежа Гая, които бяха спечелили доверието му. Дейвид за първи път „издаде” част от данните, които му предоставих, заедно с данни, получени от други, в презентацията си на конференцията Conscious Life Expo през същия този февруари. Това доведе до доста смущение в подземния свят и до това да бъда заплашван, макар че не аз бях авторът на повечето данни, които той изнесе.

Може да ме видите сред аудиторията на видеото, което Дейвид публикува на 2-ри август 2016 г. Противно на определени коментари, появили се в Интернет, аз все още бях напълно анонимен за всички освен за Дейвид по време на тази конференция.

Малко след като се появихме в публичното пространство с тази информация, Сферичните същества най-после се свързаха със Съюза на ТКП. Те попитаха за мен поименно. Бях поканен в началото на 2015 г. и представен на ключови фигури в Съюза чрез моя контакт с подполковник Гонзалес, с когото Сферичните същества също са били в контакт.

Съществата, осъществили тази среща, бяха контактували с мен в миналото. Те имаха човешки вид, но също така и някои характеристики на птици, в т.ч. сини и виолетови пера и поради това бяха наречени Сини авиани. Две от съществата, с които имах най-много контакти, наричаха себе си Ра-Тиър-Ер и  Ра- Рейн-Ер. Първата дума „Ра” се произнасяше почти като „Роу”.

Сините авиани отказаха да комуникират директно със Съюза (на ТКП) и ме използваха като свой пратеник на тази първа среща. Те стояха зад мен, заедно с един друг тип същество, което наричаме просто Същество със златна триъгълна глава и общуваха с хората на Съюза като предаваха думи директно в ума ми, които аз след това съобщавах като отговори възможно най-точно.

Това бе една голяма изненада и бе само първата от множество срещи, които последваха. Аз станах средството за комуникация за Съюза на ТКП и за широкото оповестяване на техните усилия за излекуване на планетата. Тези ми усилия бяха много подпомогнати от Дейвид, особено след като Гая решиха да създадат цяла телевизионна серия около тези събития, наречена Космическо разкритие.

През септември 2015 г., не дълго след като Космическо разкритие започна да се излъчва ежеседмично, аз бях представен на друг съюз, този път на група интелигентни цивилизации, живеещи във вътрешността на Земята. Това в никой случай не е така наречената „Куха Земя”. Съществуват многобройни джобове във вътрешността на Земята, които могат да бъдат превърнати в обитаеми области, с помощта на достатъчно напреднали технологии. Тези области са вече широко заселени с цивилизации, които са значително по-развити от нашата.

Макар да бях чувал за цивилизациите под Земята в ТКП, мащабите на това, което видях, ме учуди силно. Една група, която нарича себе си Аншар, е пряко свързана с духовната еволюция на човечеството. Те приличат на скандинавската раса на Земята, макар косата им да е бяла и очите малко по-големи. Бях представен на една върховна жрица на Аншар, която нарече себе си Каарии, и преживях нещо, което може да бъде наречено само претопяване на ума.

Това събитие имаше траен ефект върху мен, в т.ч. факта, че почти веднага преминах към много по-здравословна диета и оттогава съм изгубил достатъчно тегло, за да променя видимо външния си вид.

Посланието, което ми предадоха Аншар, повтаря това на Сините авиани – по-специално, че нашата планета и Слънчева система ще претърпят драматични енергийни промени, които ще доведат до масивна духовна трансформация на всички хора. Колкото сме по-любящи, отзивчиви и състрадателни, толкова повече ще извлечем полза от тази промяна, което в крайна сметка представлява вид духовно дипломиране. Ние ще придобием нови способности подобно на великите учители, за които четем в духовните текстове.

На отрицателните сили е позволено да ни предлагат съблазни и мисловни форми винаги и навсякъде, когато ги поканим за това. Това е част от космическия Закон на свободната воля, който управлява вселената. Тези отрицателно настроени същества в крайна сметка се хранят от нашия страх, гняв и тъга, което често се обозначава със събирателното понятие “loosh” и изпълнява буквално ролята на енергийна храна за тях.

Много от привидно необяснимите и саморазрушителни действия на престъпните групировки добиват по-голям смисъл, след като разберем, че Драко използват планети като нашата за „отглеждане на страх”. Една планета с по-малобройно население от нашето, което е много по-силно контролирано, би генерирала по-голямо количество “loosh” за Драко от това, което имаме в момента. Ето защо ние сме свидетели на техните продължителни усилия за намаляване на населението чрез убиване на милиарди човеци, както и чрез установяване на Нов световен ред.

Голяма част от тази космическа битка е добре обяснена в серията Законът за Единството, която е поредица от 106 сесии на въпроси и отговори между един физик с докторска степен и един вид извънземен интелект, наричащ себе си Ра. Научих за този труд, докато работех в ТКП, чиято пропаганда гласеше, че той е отрицателно настроен. Дейвид Уилкок вече бе изучавал и преподавал материала на Закона за Единството почти 20 години, когато започнах да му разказвам всичко, което зная.

Сините авиани ме помолиха да прочета Закона за Единството малко след като установиха контакт с мен. Когато хората на ТКП получиха възможност да разговарят с тях, един от първите въпроси, които зададоха, бе: „Вие ли сте Ра от Закона за Единството?”. Техният отговор гласеше само: „Аз съм Ра”, точно както източникът на информацията в Закона за Единството се представя в началото на всеки свой отговор.

Когато Дейвид Уилкок попита дали тази група от същества е Ра от Закона за единството, той чу много отчетливо три думи в съзнанието си: „Сега излез навън.” Той излезе пред вратата на жилището си и видя една голяма дъга, която му даде косвено, но убедително доказателство, че това са наистина съществата, с които контактувахме. Двамата с Дейвид също така разисквахме това в един ресторант, по времето когато правихме запис за телевизия Гая и когато напускахме ресторанта, също видяхме една дъга.

Законът за свободната воля позволява на отрицателните сили да създават разрушителни и разстройващи събития според възможностите си. Цената, която аз и семейството ми трябваше да заплатим, бе много висока. Съществата от сферите ми обясниха, че аз ще преживея само това, което съм „оторизирал”, и следователно тези събития са могли да бъдат напълно избегнати, ако съм могъл последователно да следвам указанията в тяхното послание.

Това е далеч по-трудно, отколкото изглежда, тъй като ние сме непрекъснато предизвиквани от събития, които събуждат у нас отрицателни емоции. Докато извършваме тази дейност, тези предизвикателства се увеличават неимоверно.

Дейвид предава последната налична оперативна информация в своята статия от 19-ти юни (June 19th article). Там е описана тъжната история с подполковник Гонзалес, моят основен контакт със Съюза на ТКП, който се настрои срещу мен.

Това се случи, след като една група от по-ниските нива на ТКП ме залови и използва напреднали технологии, за да ме провокира да „издам” трима членове на Съюза. Те ми показаха серии фотографии на нещо като ай-пад и чрез движението на очите ми подсъзнанието ми сигнализира, че познавам тези хора. Това компрометира Гонзалес и го принуди да мине в нелегалност.

След това преминах през един изключително мрачен период, през който бях многократно отвличан и разпитван, чрез изтезания, от един специалист на Съюза на ТКП, чиято работа бе да „мобилизира незадоволително функциониращи кадри”. Аз бях изтощен и действията ми въобще не отговаряха на  очакванията на Съюза, като те имаха подобно отрицателно отношение и към Дейвид.

Човешката цена на тези ежедневни усилия бе станала изключително висока и изглежда че имаше духовни влияния, които целяха да разсеят, затормозят, забавят и по всякакъв друг начин възпрепятстват нашите способности да се придвижим напред и да споделим това съобщение.

Специалистът от ТКП, който наричаше себе си Каубоя и който бе прикрепен към мен, не признаваше извинения. Те виждат големите промени, настъпващи на Земята, които могат да доведат до пълно разкритие в близко бъдеще. Това не е нещо, което може да се случи магически. Ние трябва да се борим за него и отрицателно настроените сили ще изгубят всичко, ако нашите усилия се окажат успешни.

Каубоя ми предложи работата, която преди това бе извършвал Гонзалес. Щяха да ми плащат и щях да имам достъп до секретна информация на много по-високо ниво, но трябваше също така да пазя в пълна тайна действията си. След като реших, че няма да приема тази работа, ми бяха спестени всякакви допълнителни контакти с този човек. Ако бях приел работата, бе много вероятно да ме подложат на още по-големи изтезания.

Статията на Дейвид бе публикувана непосредствено преди да подновим видеозаписите за Космическо разкритие в Болдър, Колорадо, и това бе последната подробна информация, която аз бях предложил. Ние записахме епизоди, които описват тези събития и които вече са излъчени. Това, което ще прочетете по-надолу, е описание на случилото се с мен след събитията, описани в излъчените до момента предавания.

Не дълго след завръщането ми у дома от Болдър, Колорадо, с мен се свърза Каарии чрез „етерния конферентен метод” на Аншар. Тя ме информира за две последни срещи, на които е присъствала, в т.ч. една с двама представители на Съюза на ТКП.

На тези срещи тя бе научила, че нашите неотдавнашни разузнавателни полети в ледените каверни на Антарктика са смутили силно индивидите, отговорни за сигурността на тези инсталации.

Те били изключително шокирани от факта, че напредналите им технологии не са успели да засекат летателния, подобен на автобус апарат на Аншар.

Това не само е оказало психологичен шок на работещите в тези съоръжения, но ми бе предадено, че конкретни области под леда са били отворени за публичен достъп. Това са древни градове, които са изключително важни по ред причини.

По-късно установих, че са започнали разкопки на останки от древна цивилизация. Те каталогизират артефакти, технологии и са открили някои интересни останки от обитателите.

Докладите, които са осигурили тази разузнавателна информация на една конкретна група от Съюза, са се оказали прекалено закъснели, за да послужат за оперативни действия. По времето, когато е бил предоставен този доклад, една фракция на Съюза на ТКП вече е била на място и е била започнала работа на територията на Антарктика.

Каарии бе предупредена от представители на Съюза на ТКП, че Каубоя не само е проявил интерес отново да се добере до мен, но и че вече е бил установил няколко контакта, за да намери възможности за достъп до мен.

Не разбирах защо Каубоя проявява такъв личен интерес. Бе ми предадено, че този индивид е бил в силно възбудено състояние и че е наблюдаван отблизо.

Когато попитах дали има някаква информация за Гонзалес, научих, че за него се грижи групата на древните маи-бежанци. След като двамата с Каарии обсъждахме някои лични въпроси, етерната конферентна връзка бе преустановена.

През следващите седмици Каари се свързваше с мене за кратки разговори, при които до мен достигна много малко информация за срещите й със Съюза на ТКП. Чувствах се доста изолиран и неспособен да бъда от някаква полза.

Попитах Каарии дали тя все още ще комуникира с мен, след като в последно време мога да предложа толкова малко. Тя се усмихна и заяви, че аз все още имам да играя важна роля в бъдещи събития. Тя каза, че след нашето „сливане на умове”, ние сме станали свързани така, че тя ще остане да се грижи за мен през целия ми живот. Спомних си един разговор с Ра-Тиър-Ер, при който ми бе казано, че с увеличаването на космическите енергии, сферите ще започнат да напускат нашата Слънчева система. Тогава ще се появят две други раси, които ще започнат да работят по-непосредствено с човечеството. Каарии долови мислите ми и се намеси: „Ти и аз ще контактуваме дълго след изчезването на Пазителите.”

На 10-ти юни в 03:40 сутринта бях разбуден от една позната синя светлина, която проникваше през затворените ми клепачи. Отворих очи и видях една Синя сфера, която изпълняваше обичайните си движения из стаята близко до тавана, докато очакваше моята реакция. Станах, сложих каквито дрехи успях и дадох сигнал, че съм готов за транспортиране. Нямах представа каква е предстоящата среща, така че в дадения момент дестинацията бе напълно неясна.

Когато пристигнах, успях да видя силуета на Ра-Тиър-Ер и една много по-ниска фигура от лявата му страна. Те изглеждаха да са на доста голямо разстояние от мен. Вниманието ми бе внезапно привлечено вън от гигантската енергийна сфера, в която се намирахме. Забелязах други сфери с различни размери, които се отдалечаваха от Слънцето.

Тези сфери бяха по-силно осветени от това, което бях виждал преди, от перспективата на сферата, в която се намирах. Те изглежда че трептяха, след което ставаха по-прозрачни. Те се придвижваха бавно и постепенно към орбитата на Венера и на Земята.

След това погледнах към нашето Слънце. Стената на сферата, в която се намирах, действаше подобно на филтър и променяше начина, по който виждаме обикновено Слънцето. Това, което видях, ми приличаше на електрически пръски, излизащи от короната.

След това вниманието ми бе привлечено отново към сферата, където Ра-Тиър-Ер и другият индивид вече се намираха на около три метра от мен. Поздравих Тиър-Ер и погледнах към човека до него. И двамата ме гледаха с най-състрадателните погледи, които някога бях виждал.

Новото лице бе високо около метър и шестдесет сантиметра и бе облечено с блестяща зелена роба и светлокафяви сандали. Лицето му носеше белезите на смесица от етноси, в т.ч. и африкански. Очите му бяха кафяви, големи колкото нашите и косата му бе прошарена, повече черна, отколкото бяла. Лицето му приличаше на това на възрастен представител на расата си, поради множеството бръчки. Цветът на кожата му бе като на жителите на Северна Африка, но с леко оранжев оттенък. Формата на главата му бе малко по-различна от нашата, по закръглена. Като цяло видът му бе доста човешки.

Помислих си: „Чудя се дали такова е било чувството при първата среща между коренните жители на Америка и испанците.” Забелязах колко дълго бяхме мълчали, когато най-накрая той заговори пръв.

Сигурен съм, че ченето ми е увиснало, когато той се обърна към мен на перфектен английски. Не можах да доловя никакъв акцент. Той се обърна към мен с името, което използват за мен Сините авиани. Представи себе си като Микка.

Той заяви, че неговата планета се намира в нашия звезден клъстер и че неговият народ са наши „звездни братовчеди”, с които споделяме 94% еднаква генетика. Той заяви, че е посланик на Земята от страна на своята система от планети. Микка каза, че неговият народ е бил влюбен в нашите култури и изкуства, но винаги смущаван от потенциала ни към агресия. Той заяви също, че неговият народ е живял на Земята в миналото като бежанци по време, когато те самите са се борили за свобода. Каза, че са изминали само няколко поколения, откакто те са отхвърлили тиранията на поробилите ги същества.

Попитах Микка защо ми говори на английски, а не комуникира с мен безсловесно. Той каза, че е напълно способен на безсловесна комуникация, но предпочита да говори на родния ми език.

След това той каза, че неговите хора са пресявали данните от радиопредаванията, телевизията и Интернета от самото начало, за да научат повече за поведението на нашето общество и за нивото на съзнанието ни. Много от неговите хора сега разглеждали с интерес различните ни форми на забавление и предоставяне на информация. Много от тях гледали с радостно вълнение на перспективата да дойдат на Земята в бъдеще, за да ни помагат, след като извоюваме напълно независимостта си от същите същества, които са поробили тях в миналото.

Микка заяви също, че е работил в близко сътрудничество с Ра-Тиър-Ер по време на борбата на неговия народ и че те наскоро са преминали през процес, доста сходен на нашия в момента.

Той каза, че неговият народ не се е сблъсквал с толкова много предизвикателства, като тези на Земята, но че имало много общи черти. Каза, че техният принос би бил много ценен в недалечното бъдеще, ако пожелаем да го приемем. Поговорихме още малко за това какво неговият народ би желал да прави съвместно с човечеството в бъдеще. След това той рязко прекъсна разговора и ми пожела довиждане.

Бях малко стреснат от това колко бързо приключи разговорът ни и очаквах Ра-Тиър-Ер да каже нещо. Тогава видях как една Синя сфера се появи зад тях и застана точно пред гърдите ми, преди да ме отведе бързо в спалнята на дома ми. Имам чувството, че това не бе последната ми среща с посланика Микка.

След това се опитах да продължа обичайните си занимания. Не бях имал възможност да разговарям с Дейвид след последното заснемане на епизодите от Космическо разкритие в Болдър в края на юни и в главата ми се въртяха твърде много неща. Планирахме фамилна ваканция в Лонг Бийч, която надявах се щеше да ни предостави възможност да дискутираме последните събития. Дейвид обаче бе ангажиран с основни физически и емоционални равносметки, чиито резултати се оказаха положителни, и графиците ни не успяха да съвпаднат.

Шест дни след срещата ми с Микка, на 16-ти юли, една друга Синя сфера се появи в стаята ми. Повторих процеса и се озовах в една огромна сфера. Отново погледнах невероятната космическа панорама, която изглеждаше както предишния път. Тогава видях силуетите на Ра-Тиър–Ер и на един друг човек пред себе си. След това видях силуетите на Ра-Меър-Ер, Ра-Рейн-Ер и Съществото с триъгълната глава на известно разстояние. Поздравих Тиър-Ер, след което се фокусирах върху неговия спътник. Отне ми един момент да разбера, че човекът пред мен бе Гонзалес. Бях шокиран и малко изнервен да го видя.

Последните ни няколко срещи съвсем не бяха сърдечни. След това аз просто бях прехвърлен на Каубоя. Последното, което бях чул за Гонзалес, бе, че той е бил предаден на групата на маите за емоционално „лечение”. Когато погледнах лицето му, за да преценя отношението му, забелязах, че отсъстват както обичайната му намръщена гримаса, така и непрекъснатото стягане на сухожилията на челюстта му. Лицето му бе напълно отпуснато, без определено изражение, когато ме огледа отгоре надолу. След това на лицето му се появи широка усмивка и ме попита как я карам.

След кратко приветствие той обясни, че от негова гледна точка и така както е усетил времето, е отсъствал почти шест месеца. Той каза, че технологията на групата маи-бежанци е просто магическа. Мислех си непрекъснато за това колко облагороден изглеждаше и за забележителната промяна в цялата му енергия.

Той заяви, че вече познава себе си и че е открил истинска цел в живота си. Каза, че се е опитвал да открие такава цел при военните като се е бил посветил на мисията си и е правел всичко възможно, за да я реализира.

Бил убедил себе си, че работи за общото благо и „в служба на другите”. В същото време бил попаднал в капана на по-високата степен на плътност, изпълнен с егоизъм и самовлюбеност. Двамата с него бяхме обсъждали как Тиър-Ер и Каарии ме бяха питали, всеки поотделно, дали искам да зная „кой съм бил, кой съм и кой ще бъда”. Бях отговорил с „не” и в двата случая, като че ли нещо дълбоко в мен ми казваше, че трябва да избягвам тази информация.

Каарии даже ми каза, че отговорите ще променят природата на личните ми взаимоотношения. Помислих за семейството си и бях доволен от решението си. Когато това се случи при първата ми среща с Каарии, тя ми отговори: „Инатът изглежда те преследва във всичките ти въплъщения.”

Гонзалес каза, че основният пробив в неговото „лечение” е настъпил, когато отговорил с „да” на същия въпрос, поставен му от групата на маите. Той ме окуражи да направя същото, ако ми бъде предоставена нова такава възможност.

След това Гонзалес прие сериозно изражение и се извини за доскорошното си поведение. Той искаше да чуе как му прощавам на висок глас и, разбира се, аз го направих. Той изглеждаше много облекчен от това, че не храня никаква неприязън към него. След това ме информира, че се е срещал с няколко души от Съюза на ТКП. Той не е можел да заеме предишната си длъжност след изчезването си, но е успял да запази контакта си с определени хора.

Той щеше да остане с групата на маите и да служи за свръзка между тях и някои други групи, очакващи да окажат помощ на човечеството. Гонзалес каза, че няма много нова оперативна информация за мен, но че ще сподели допълнителни неща към тези, които вече ми е казал, и че ще ми предложи маслинено клонче от името на Съюза на ТКП. Страдах от дефицит на прясна информация в продължение на седмици и бях щастлив да чуя това, което имаше да ми каже.

Той продължи да говори за процесите, протичащи в южното полукълбо, които са били докладвани от Дейвид Уилкок, д-р Майкъл Сала и мен. Сподели някои подробности относно събитията, които подготвят престъпните групировки. Всяка тяхна фракция притежава малко по-различно от останалите мнение за това, което очакват да се случи на нашата планета. Всички очакват Слънцето да отдели огромно количество енергия едновременно във всички посоки.

Уилкок подробно изследва разузнавателните, научни и духовни аспекти на това очаквано явление в своето предаване от поредицата Тайните на възнесението (The Ascension Mysteries), предстоящо на 30-ти август. Чел съм предварително копие на предаването и мисля, че то ще бъде един изключително полезен принос в цялостната дискусия.

Гонзалес каза: „Никой всъщност не знае какво ще се случи”, когато настъпи това слънчево събитие. Той каза, че много представители на елита вярват, че нашата звезда ще претърпи някакво „превключване”. Според Гонзалес това се е случвало полу редовно не само с нашата звезда, но и из целия местен звезден клъстер в продължение на векове.

Според Закона за Единството това е едно естествено събитие, което стимулира еволюцията и възнесението из цялата вселена и възниква на естествени повтарящи се времеви цикли. Най-научно ориентираната и прагматична от престъпните групировки вярва, че цялата повърхностна част от слънчевата корона е на път да експлодира. Те вярват, че тогава Слънцето ще стане почти напълно тъмно за определен брой дни, преди да се пробуди отново в ново състояние на равновесие.

Умните глави на тази групировка вярват, че последващата енергийна шокова вълна и въздействието на това мега натрупване на механична енергия ще извадят от строя всички комуникации, електроники и източници на електричество на Земята. Това ще има отрицателни последици за съществуващата ни инфраструктура, но ефективно ще елиминира от нашата звездна система всички следи от заплаха от изкуствен интелект. Това също така ще предостави идеална възможност за едновременно разсекретяване и  разпространение на определени технологии из цялата планета.

Някои от тези престъпни групировки вярват също така, че това ще причини размяна на полюсите на земното магнитно поле, с драматичен ефект върху живота на планетата. Ще бъдат засегнати нервната система и магнитните полета на нашите тела, както и съзнанието ни.

Има разнобой между вярванията на тези групировки за това колко силен ще бъде ефектът на това „слънчево кихане” върху атмосферата и повърхността на Земята. Някои вярват, че ефектът ще бъде малък и че ще са нужни няколко десетилетия той да бъде преодолян, докато други очакват драматични увеличения на вулканичните изригвания и земетресенията из целия свят. Тази конкретна престъпна групировка вярва, че това ще причини планетарна зима, която ще повтори упадъка на предишната напреднала цивилизация, възникнал непосредствено преди последната ледникова епоха.

Във всички случаи всяка от тези земни престъпни групировки очаква да се появи, след като се уталожи прахът и да упражнява контрол върху оцелелите. Те вярват, че ще възстановят ”реда от хаоса” и ще бъдат боговете, които да владеят една утопична планета на Новия световен ред.

Гонзалес видя загриженото изражение на лицето ми и каза: „Това събитие не е неизбежно, и това са само някои от очакванията на тези престъпни групировки.” Той каза, че по-езотеричните от тези групировки вярват, както и мнозина в нашата общност, че това ще бъде една духовна жътва. Това е перспективата на Закона за Единството, която Дейвид разяснява и изследва научно в продължение на двадесет години. Те мислят, че може да избягат и да се скрият от това събитие дълбоко под земята и под ледената повърхност на Антарктика.

В този момент забелязах, че стоим близо до другите Сини авиани и Съществото с триъгълната глава. Гонзалес погледна към Тиър-Ер няколко пъти и след това каза, че трябва да прекъсне разговора ни. Пристигна една Синя сфера. Гонзалес ме погледна и каза: „Мисля, че Тиър-Ер иска много да ти говори, докато аз се върна.” Той се обърна към Синята сфера и бе отведен.

Погледнах към Тиър-Ер и след това към останалите. Най-накрая бях успял да прочета първата книга на Закона за Единството. Откакто започнах да чета тази книга сериозно, Тиър-Ер започна да комуникира с мен с много подобни думи и изрази. Сега вече можех да задавам повече въпроси и да разбирам повече от това, което ми бе предавано. Чудех се каква информация ще получа при следващото му появяване.

(Край на Част 1)

(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Здравейте, аз съм Дейвид Уилкок и вие гледате Космическо разкритие. Аз съм тук заедно с моя колега водещ Кори Гууд, докато двамата се спускаме надолу в заешката дупка. 

Клифърд Стоун никога не се е издигнал над чин сержант, докато е служил при военните. Това е важен момент. Той обаче е бил забелязан от висшите военни още като малко момче, поради своята силна емпатия, или както той се изразява, поради способността му да осъществява телепатичен „интерфейс” с извънземните. 

Когато военните са срещали извънземни форми на живот, те са се доверявали на Клифърд, за да помага при комуникацията с тях. Оказва се, че съществуват много форми на живот и извънземни същества точно както Кори ги описва досега в нашето предаване.

Животът в тази вселена е много по-устойчив, отколкото са ни накарали да вярваме. Стоун потвърждава тази идея.

И така, дами и господа, без повече излишни приказки, представяме ви Клифърд Стоун.

РЕКРУТИРАНЕ НА Г-Н СТОУН

Клифърд Стоун: Когато се дипломирах през … това бе във втората половина на юни, 1968 г., когато получих своята повиквателна. И посланието на наборната комисия гласеше: „Поздрави от твоите приятели и съседи. Трябва да се явиш на донаборна комисия в Ashland, Kentucky, AFEES.”

Майка ми бе много смутена и ми каза: „Знам, че ще те вземат в армията и в крайна сметка ще се окажеш във Виетнам.”

Аз й казах: „Майко, не се тревожи за това. Аз съм негоден по медицински причини и всичко ще си остане по старому.”

И така аз отидох там и преминах успешно всички писмени тестове, но медицинските проблеми си останаха същите.

Там имаше един капитан, който бе медицински доктор, и той ми каза: „Да знаеш, че си отиваш в къщи. Зная, че ти би искал да продължиш и да служиш на своята страна, но ние не можем да направим нищо. Ти имаш медицински проблеми и си негоден за военна служба.”

Там имаше и един полковник от Вашингтон, който бе на посещение и който каза на капитана: „Иди при семейството си и празнувай уикенда.” – това бе уикенда на 4-ти юли.*) – „Аз ще довърша останалите тук.”

*) 4-ти юли – ден на независимостта на САЩ. – Бел. прев.

Аз бях последен в списъка и когато той ме извика, ми каза: „Ти знаеш, че имаш медицински проблеми.”

Отговорих му: „Да, сър.”

И той казва: „Наистина ли искаш да служиш?”

Аз му казвам: „Да, сър. Има доста хора, които не вярват в тази война. Много хора не искат да отидат в армията. Аз искам да служа на своята страна. Ако успея да вляза в армията, това ще означава, че един човек няма да отиде вместо мен.”

Казах му: „Точно сега чувствам, че всеки път когато някой, който не желае да служи, бива приет в армията, той отива там на моето място. И ако узная, че той е убит, той бива убит вместо мен.”

И той ме попита: „Какво ще стане, ако аз мога да направя така, че да служиш? Ще можеш да се биеш по всяко време. Единственото, което трябва да направиш, когато отидеш там, е да им кажеш, че имаш медицински проблем.”

И аз му казвам: „Само ме приемете и всичко ще е наред.”

Той ми казва: „Помни, че след като влезеш, имаш 179 дни. В момента, в който станат 180 дни, ти си вътре и няма връщане. Те ще признаят медицинските ти проблеми, но си оставаш вътре.”

И така влязох в армията. 180-те дни минаха и се озовах във Форт Джаксън, южна Каролина.

Във Форт Джаксън, Южна Каролина, трябваше да премина допълнително индивидуално обучение и щях да стана машинописец. Това не бе мечтата на живота ми, защото исках да бъда пилот на хеликоптер, но това не бе възможно поради здравословните проблеми.

И така, бях един ден на занятия, след което започна вторият ден, когато още преди часовете ме взеха и закараха да почиствам в сградата на щаб квартирата, и по-специално в отдела, където се помещаваше разузнаването.

Когато отидох там, видях един друг военен, който отново се оказа, че е на посещение и идва от Вашингтон. И той ме заговори. Попита ме: „Какво мислиш за извънземните?”

Е, майка ми не бе отгледала глупак и нямаше да кажа никому, че се интересувам от НЛО. Така че аз му отговорих: „Не зная. Не съм се замислял особено.”

Той вика: „Хайде, стига. Всеки се интересува от НЛО. Ти вярваш ли в тях, или не вярваш?”

Спомням си, че му отговорих: „Наистина не зная. Не съм се интересувал по въпроса.”

Той каза: ”Аз мисля, че си се интересувал. Аз лично вярвам, че те съществуват.” И добави: „Ела, искам да ти покажа нещо.”

И аз прегледах някои от документите, които той имаше там. Разглеждах ги и си мислех: „Не би трябвало да ми е разрешено да виждам това”, защото не вярвах, че притежавам достъп до секретна информация.

Знаех какво означава „свръх секретно”. Знаех също така, че когато гледам тези документи, аз нарушавам федералния закон на САЩ, свързан с шпионажа. Не зная какво означаваха другите думи, които следваха след „строго секретно”. Сега зная, че това бяха обозначения на документи в програмите със специален достъп. Преди не знаех това.

И аз му казвам: „Да знаеш, че аз не трябва да разглеждам тези документи. Аз нямам разрешение за достъп до тях.”

Той ми отговори: „Синко, аз не ти показвам нищо, което не ми е наредено да ти покажа.”

Сега зная, че от много ранна възраст, по някакъв начин, някак те знаеха, че имам непрекъснати контакти с – аз предпочитам да ги наричам „нашите посетители”. Това бе един вид извънземни, но аз зная, че наред с тях имаше и други видове.

Обаче само едно от съществата щеше да ме следва през целия ми живот. Въпреки това, винаги имах и контакти с други същества.

Причината военните да ми позволят да вляза в армията – всъщност не че те ми позволиха да вляза. Те избират хора от цивилния сектор, които в противен случай не биха влезли в армията и които имаха непрекъснати контакти с „нашите посетители”.

Когато трябваше да ме използват във връзка с НЛО, те ме използваха като така наречения от тях „интерфейс”. Това означава действително комуникиране с „нашите посетители”, независимо дали те са ранени, или здрави и ние ги задържахме, докато техните близки идваха и си ги вземаха.

Ситуацията бе такава, че те не искаха да разговарят с всеки. Те разговаряха само с хора, които бяха специално избрани.

И както казах по-рано, това не се научава. Това не е нещо, на което могат да те научат. Така че те трябваше да открият хора в цивилния сектор и след това трябваше да стимулират тези хора да работят в армията. Много често те правят това, като се позовават на твоя патриотичен дълг, а в някои случаи прибягват и до финансови стимули. Когато ставаше въпрос за финансови облаги, всеки път, когато бях свидетел на такава ситуация, това бе, защото съответните лица имаха семейни затруднения и в противен случай не желаеха да се ангажират. Такива хора бяха много рядко срещани.

Причината да зная това, е, че до момента на уволнението ми във войската бяхме само седем души, които се занимавахме с това.

Когато влязох в армията и след като преминах през индивидуалното обучение, получих първото си назначение. Бях силно смутен, защото макар че в документите ми пишеше, че мога да пиша на машина със скорост 72 думи в минута, всъщност ако имах късмет, ги докарвах до четири или пет думи в минута.

Така че когато получих първото си назначение, което бе в 36-то гражданско подразделение на 96-та гражданска дивизия във Форт Лии, Вирджиния, аз отидох, за да връча документите си на своя старши сержант и му казах: „Мисля, че трябва веднага да знаете, че аз не мога да пиша на пишеща машина.”

Той погледна документите ми и попита: „А можеш ли да четеш?”

Казвам му: „О, да сър, мога да чета. Без проблеми.”

И той отнесе документите ми до командира, който дойде и ме попита: „Кажи ми, синко, ти случайно да си далтонист?”

Отговорих му: „Не, сър.”

„Просто питам” – каза той. „Какъв цвят е униформата ти?”,който въпрос ми се видя много странен.

„Зелено тип AG44 войнишка униформа, сър.”

„Искаш да кажеш, че е зелена?”

„Да, сър, зелена”, отговорих аз.

„Това е всичко, което искам да зная. Просто исках да се уверя, че не си далтонист”. И това бе всичко, което той каза.

След няколко дни старши сержантът се появи отново и ми казва: „Тъй като ти не можеш да пишеш на машина, ние ще те изпратим във Форт МакКлелан, Алабама, за да изкараш един курс по ядрена биохимия.
Това е триседмичен курс и ти ще бъдеш там наш представител.

Казах му: „О кей, нямам нищо против.”

Той каза: „Обаче заедно с това ти ще работиш с комуникационно оборудване.”

Помислих си: „Това е по-добре от печатането на машина, което не мога да правя.”

И така те ме изпратиха във Форт МакКлелан. Когато пристигнах там, видях някои неща, които никога не разбрах как се връзваха с ядрената биохимия.

Те ни показаха този филм: „Това е заснето от спътник, който е отдалечен на повече от 500 мили в космоса.”

И продължиха: „Това са САЩ, заснети от спътник, който е отдалечен на повече от 500 мили в космоса.”

След това: „Това е Ню Йорк, заснет от спътник, който е отдалечен на повече от 500 мили в космоса.”

“Това е Сентръл Парк”, заснет от спътник, който е отдалечен на повече от 500 мили в космоса.”

“Това е мъж на една пейка в парка, който чете вестник, заснет от спътник, който е отдалечен на повече от 500 мили в космоса.”

“Това са заглавията на същия вестник, заснети от спътник, който е отдалечен на повече от 500 мили в космоса.”

Датата на вестника бе някъде през 1968 г., а това се случваше, струва ми се, през февруари 1969 г.

Ние обаче не трябваше да разполагаме с този вид технология. Сега аз зная от изследванията, които съм провел, и от документацията си, свързана с Националната разузнавателна служба (National Reconnaissance Office), че ние разполагахме със спътници способни да правят това още през средата на 60-те на миналия век и вероятно даже още по-рано. 

По онова време обаче това не ми бе известно. Аз бях едно невинно дете, което нямаше представа за какво го подготвяха.

Както и да е, завърших училище и срещнах този тип. Познавах го като Джак. Той беше от специалните части – Спец. 5 и работеше за Агенцията за сигурност на американската армия.

И разбира се, бе назначен в Националната агенция за сигурност.

И той каза … Знаеш ли, когато стане време да се прибирам у дома, установих, че билетът ми е откраднат. Чудя се как ще се прибера у дома. Как ще се завърна в моята част. Знаеш какво е да стигнеш до Форт МакКленън, Алабама, както и до Форт Лий, Вирджиния.

И той каза: „Знаеш ли, аз съм тук във Форт Белвоар. Тук съм с моята кола. Аз ще продължа с нея, а ти ела с мен.” И така ние тръгнахме. По пътя говорихме за различни неща – семейство, военните. След това той спомена, че е имал едно преживяване с НЛО. И започна да ме провокира: „Виждал ли си някога НЛО?” Аз му отговорих: „О, виждал съм неща, които не съм могъл да идентифицирам.” Опитвах се да изглеждам безразличен, а той продължава: „Хайде, на мен можеш да кажеш. Ние сме приятели.” Тогава започнах да му разказвам малко повече. 

Той ме остави в моята част. След около две седмици ми позвъни и каза: „Ей, чуй какво ще ти кажа. Ти никога не си бил във Вашингтон, нали? Никога не си посещавал Пентагона и някои от другите интересни места, които посещават туристите.”

Казвам му: „Не съм.”

Той ми отговаря: „Ами защо да не ти изпратя една кола да те вземе?”

Сега, спомнете си, че той е Спец 5. Това е ранг Е-5 при военните. Това е същото като сержант Е-5. Разликата бе, че той бе специалист в своята област без никаква разпоредителна власт. Това да ми изпрати служебна кола бе много необикновено, но аз не се замислих особено. В крайна сметка това е Националната агенция за сигурност, какво зная аз за нея.

И така, в моята част пристига една кола с шофьор и те ме отвеждат за уикенда. И ние отиваме във Форт Белвоар, Вирджиния. Това го зная със сигурност.
И ние отиваме в щаб квартирата на Националната агенция за сигурност и влизаме в неговия офис.

Когато отидохме там, Джак го нямаше. Трябвало да излезе. Имал да изпълни някаква задача, но щял да дойде по-късно.

Тогава един от другите мъже, които бяха там, представящ се за един от приятелите на Джак, ми казва: „Хей, няма проблем. Защо аз да не те заведа в Пентагона, защото разбирам, че никога не си посещавал Пентагона? Защо да не те заведа да видиш какво става там?“
И той ми връчи една значка и ми каза: „Носи тази значка през всичкото време.” На значката имаше някакво изображение и различно оцветени места, които указваха къде имам право да ходя и къде нямам това право. И най-отдолу беше изписано: „Това е много важно, защото това отваря всички врати за теб. Трябва обаче да си винаги с мен.”

Ние отиваме в Пентагона. И когато пристигаме там, влизаме и той ме развежда наоколо, и ми показва някои от кабинетите. Показва ми едно място и казва: „Точно тук имахме пресконференцията на 29-ти юли, 1952 г., по повод НЛО, които се появиха над столицата Вашингтон.”
И той ми казва: „Ти, разбира се, знаеш, че в нощта на 18-ти август 1952 г. над Вашингтон се появиха 68 НЛО?

Аз му отговорих: „О, да, напълно съм наясно с това.”

Тогава той ми казва: „Да знаеш, че макар този случай да получи най-голяма популярност, най-уникалният случай бе през нощта на 19-ти и 20-ти юли. Това бе най-уникалното. Болшинството хора не знаят за това.” И той продължи разговора, като разказа малко по малко за случилото се.

Тогава отиваме до асансьора. И той казва: „Ще ти покажа подземието на това място. Много хора не са го виждали и, разбира се, ние трябваше да го укрепим, което означава да сме сигурни, че хората ще оцелеят в случай на ядрена атака.”

И така ние слизаме надолу … и слизаме надолу … не зная колко бяха подземните етажи. Когато излязохме, видяхме тази малка сребърна кола. Не беше ясно коя бе предната и коя бе задната й част, освен ако не съдех по седалките, които гледаха в една посока. 

Влязохме в това нещо, което изглеждаше като куршум. Влизаме и той казва: „Това се нарича монорелса. То не се движи по релса.” И той ми показа нещо като тунел, по който това нещо се движеше, по електромагнетичен начин.

И така ние влязохме вътре. Не зная колко време пътувахме под земята, но той се опитваше да ми обясни, че Пентагонът е едно много голямо място. Каза ми да не се притеснявам, че няма никакъв водач, защото е известно точно къде отиваме. Сигурен съм, че той имаше някакъв начин, по който да го контролира, но не си спомням нищо конкретно.

Аз бях просто изненадан и удивен, защото за първи път виждах подобно нещо.

Стигнахме до едно място, където имаше една врата. Влязохме през вратата и се озовахме в един дълъг коридор без врати, само дълъг коридор. И това трябваше да бъде под Пентагона. Зная, че пътувахме поне 20 минути.

Вървим ние по коридора и той ми казва: „Да знаеш, че много неща не са такива, каквито изглеждат. Това изглежда просто като един дълъг коридор. Стигаш до края и там няма нищо. Ще трябва да се върнеш назад, защото не можеш да видиш вратата в другия край.”

Питам го: „Какво искаш да кажеш?”

“Ами много неща не са такива, каквито изглеждат.”  Той потупа стената и казва: „Твърда стена, нали?”

Казвам му: „Да.” И преди да кажа нещо друго, той ми казва: „Тя не е задължително твърда” и ме бутна. И аз преминах през стената. Оказа се, че там няма нищо, докато в същото време изглеждаше като солидна стена.

И тъкмо да му кажа: „Какво по дяволите правиш?”, забелязвам, че се намирам в една стая. Обръщам се, оглеждам се наоколо и виждам една малка маса. И зад масата седи нещо, което бих нарекъл типичен Сив.

И отново: хората обикновено се смущават от това, но ще кажа, че той бе висок около метър, даже метър и двадесет сантиметра. Той обаче седи там, поставил ръцете си на масата и гледа право в мен.

От двете му страни … имаше двама души, не бих казал с черни костюми, по-скоро със сиви костюми и черни очила. Те стояха така прави и никой не каза и една дума.

И аз бях този, който обръщайки се ги видях и казах: „Какво по дяволите …?” Помня, че казах точно това, но не довърших, защото моментално почувствах това „бъз-з-з-з“ в главата си. Паднах на колене, след което легнах с лице към пода. Това е последното, което си спомням.

Събуждам се. Отново съм в кабинета на Джак. Казват ми, че нищо не се е случило. Трябва да съм сънувал. Никой не ме е водил никъде. Бил съм тук през всичкото време и изглеждам уморен. И трябва да съм задрямал.

Джак така и не се появи. Качиха ме в служебната кола и ме закараха обратно в частта ми, като ми заявиха, че мисията на Джак вероятно ще продължи цяла седмица и дотогава няма да го има. Толкова за последния ми контакт с Джак.

Мисля, че причината този инцидент да се случи, е, че той бе част от обучението ми, така че да ме накарат да разбера, че има много неща, в които хората не може да се очаква да повярват и които са реалност. Също така, аз щях да играя определена роля във всичко това, независимо дали го желаех, или не.

Така че това бе начинът да ме накарат да го приема и в крайна сметка да получа вътрешна увереност, че го правя за благото на страната си.

И веднага ще ви кажа, че през всичкото време, през което бях забъркан в това нещо, аз наистина чувствах, че правя нещо за доброто на страната си, почти до самия му край. След това, усещането ми бе различно.

* * * * * *

Дейвид Уилкок: Това е нещо доста сериозно. Това е една оригинална история. Не зная за теб, Кори, но когато гледам този клип … всеки, който ще се опита да ми каже, че този човек си съчинява всичко това …

Кори Гууд: Не. От него се излъчва единствено автентичност.

ДУ: Не зная дали ти е известно, но синът на сержант Стоун е умрял, в резултат на това, че баща му е проговорил.

КГ: Да, чул съм това.

ДУ: Този човек не е извлякъл изгода от това, че е разказал своята история. Той се яви като свидетел през 2001 г. на националната конференция на Проект Разкритие, организирана от д-р Стивън Гриър. Той почти не е имал публични изяви оттогава. Той не се опитва да се изявява и да печели слава и популярност. Също така неговата история не се е изменила през 20-те години, откакто се появи в публичното пространство.

КГ: Той не е егоцентричен тип.

ДУ: Не, определено не. Това може ясно да се види в началото на това интервю, когато говори за 1968 г., в разгара на Виетнамската война. Намирам за забележително неговото чувство на лична чест и дълг към родината, когато иска да влезе в армията на мястото на хора, които не желаят, и това, че се е чувствал отговорен за техния живот.

КГ: Да.

ДУ: Мислиш ли, че тези качества на характера му са част от това, което е развило неговата емпатия до степен, в която да провежда тази интуитивна комуникация?

КГ: Това е един от тези въпроси кое е първото – яйцето или кокошката. Дали по-важна е природата, или възпитанието. Този вид личностни характеристики са много търсени и изключително ценни. Той не се изрази по този начин, но той е това, което те наричат интуитивен емпат. Тази вид способност на интуитивните емпати позволява на военните да комуникират със същества, които не използват думи и които са изоставили словото преди векове.

ДУ: Да. Помислих си, че това е едно от наистина удивителните съвпадения между твоите показания и това, което сержант Стоун ни разказва тук. Простият факт, че е такава рядкост извънземните да открият някого, с когото да пожелаят да разговарят.

КГ: Точно така.

ДУ: Той също спомена, че е имал медицински проблем, който го е правел негоден за военна служба. Бих искал да подчертая, че той въобще не спомена какъв е бил този проблем. Това си е негов личен въпрос.

Изглежда обаче, че те са го били набелязали от самото начало.

КГ: Хората от военно-промишления комплекс, както и да ги наречем, проследяват всички тези извънземни кораби, които се появяват. Най-вероятно, когато той е бил малък, един от тези кораби се е появил и го е посетил, и известно време след това той е бил отвлечен повторно, този път от военните, за да бъде разпитван за случилото се.

И от един такъв момент нататък ти си на техния радар. Даже и да не дойдат и да не те отвлекат, те знаят, че си бил посетен (от извънземни).

ДУ: Нека сега поговорим за това как той е бил активиран, когато те го хвърлят в тази много странна длъжност, във Вашингтон. На втория ден се появява това официално лице, което да предположим, че е само с ранг Спец 5, което пристига и се опитва да го заговори относно НЛО. Това много ясно изглежда като подготвен сценарий. Мислиш ли, че цялото му отиване там е било подготвен сценарий?

КГ: Да.

ДУ: Че те са го изпратили там, за да може този човек да се срещне с него?

КГ: Да, точно това е, което се е случило. Те … При военните хората не се появяват просто случайно, за да те попитат: „Ти какво мислиш за НЛО?”

ДУ: Разбирам.

КГ: Точно както при пилотите на самолети. Например в Америкън Еърлайнс няма да видиш пилот да разговаря със свой колега за НЛО. Това е табу.

ДУ: Често срещана практика ли е, ако те искат толкова много да вербуват някого, един човек да се приближи към набелязаното лице със строго секретни документи и да му каже да не се смущава, и че е оторизиран да види тези документи?

КГ: Да. Всичко, което е необходимо, е някой високо в йерархията да реши, че някой може да види тези документи от програма със специален достъп.

ДУ: Разбирам. Запознат ли си с други подобни случаи, когато някой е бил заведен по подобен начин … това е много странно. Военен, който е само с ранг Спец 5 да може да влезе така направо в Пентагона.  И след това цялата тази история със специалната значка, която му дава такъв достъп.

КГ: Да. Той трябва да бъде придружен.

ДУ: Разбирам. И след това, когато слиза бог знае колко надолу с този асансьор и достига … Какво мислиш за това малко превозно средство, което той описва, това подобно на яйце нещо, симетрично от двете страни?

КГ: Това е влак. Транспортна система – подземна транспортна система.

ДУ: Значи това описание съответства на чутото и видяното от теб?

КГ: Да. Това звучи като една от малките транспортни системи, които те използват за придвижване в рамките на едно съоръжение.

ДУ: Значи той пътува по този начин и имаме нещо, което звучи като Платформа 9 ¾ при Хари Потър. Съществува ли някакъв вид холограмна технология, прожекция, която да наподобява стена? Какво мислиш, че е било това?

КГ: Да. Те са използвали холограмна технология и холограми в полета, които те наричат „твърда светлина”, която е всъщност … Ти можеш да почукаш на нея, да я пипнеш. Тя може да бъде програмирана да стане електрическа.

ДУ: Значи това е напълно в границите на твоите преживявания и в действителност тази история може да бъде истинска.

КГ: Нищо от казаното от него не ме учуди.

ДУ: И така, той преминава през тази стена, която изглежда солидна, и се озовава пред един Сив, който той казва, че е бил висок метър, метър и двадесет сантиметра. Ако забеляза, в този момент той проявява известно колебание, като очевидно си мисли, че нашите зрители очакват Сивите да са доста по-ниски от един метър.

КГ: Да. Има много различни видове същества, които доста хора в НЛО обществото наричат „Сиви”. Те изглеждат най-различно. Те идват от най-различни места. Нямат връзка помежду си, но изглеждат подобни едни на други.

ДУ: Той казва, че когато е застанал пред този Сив, с тези двама души от двете му страни, е почувствал много силен звук в главата си, който го е съборил на пода. Мислиш ли, че това е нещо, което този Сив е могъл да му стори по телепатичен път?

КГ: Това ми звучи като опит за насилствен интерфейс. Този Сив не е седял там открит и е показвал, че не е готов да общува. Някои от тези същества са … Те са много, много, много силни психически. Те просто се насочват към теб и грабват ума ти.

ДУ: Едно друго нещо, което ми се видя наистина интересно, бе описанието на този спътник на 500 мили от Земята и на него му показват поредица от снимки, при което зумът на камерата приближава фокуса толкова много, че се виждат заглавията на вестника. Ти знаеш ли да е имало подобна технология за разпознаване на образи през 1960-те?

КГ: О, да. Те разполагат с това отдавна. Спътниците на Тайната космическа програма могат да идентифицират обекти, които са отдалечени на повече от 400 мили от Земята.

ДУ: Разбирам. Значи това съвсем не са геостационарни спътници.

КГ: Не, те могат да бъдат управлявани да отиват на различни места.

ДУ: Добре. Сега ще покажем следващия наистина удивителен клип, пряко свързан с току-що показания. И това е неговият първи случай, в който е видял НЛО в Индиантаун Гяп. Много интересно. Нека го видим.

НЛО В ИНДИАНТАУН ГЯП

Клифърд Стоун: Следващият случай, който е свързан с НЛО … ние се намираме в Индиантаун Гяп и участваме в полево учение.

И така, ние се намираме в Индиантаун Гяп и аз карам моя военен камион.

В камиона бе монтирано моето комутационно телефонно табло. Там бяха и моите полеви телефони, с които се свързвах с различни обекти наоколо. Аз управлявах това телефонно табло.

Двата ми полеви телефона бяха пригодени за носене на гръб. Единият за връзка с батальона, а другият с компанията (?). Имаше изкуствено създаден комуникационен трафик, за да симулира действителна ситуация.

Малко след полунощ получихме обаждане, че е станала самолетна катастрофа в резервацията на Индиантаун Гяп и че вече там има авариен екип, но че те също така се нуждаят от подкрепа.

Аз изключих всички мои полеви телефони, защото нямаше време да ги взема със себе си и ние потеглихме.

Имаше три джипа и четири товарни камиона като моя, доколкото си спомням.

Когато приближавахме, се движехме в пълна тъмнина, с изключени светлини, но тогава видяхме тази област силно осветена от тези – мисля, че ги наричахме тотални светлини, които осветяваха нещо като малък хълм.

И там имаше това тяло с формата на купол, отчасти заровено в земята на 30-40 градуса. Можеше да се  види само задната му част. 

И така, ние се приближаваме и аз се чудя какво може да е това, но те веднага ни казват, че е експериментален летателен апарат.

И докато се приближаваме, аз престанах да се чудя: „Е, може и да е експериментален апарат.” Помислих си: „Това може да е крило на един от тези специални делта самолети или нещо подобно.”

Когато обаче пристигнах на мястото, щом слязох от камиона, към мен се приближи този човек, когото винаги наричах „полковника”, и това бе първата ми среща с него.

Той ме попита: „Синко, имаш ли гайгеров брояч?”

Отговорих му: „Имам един APD 27.”

Той казва: „Това ще свърши работа. Искам да измериш повърхността на този летателен апарат.”

Попитах: „Мислите ли, че там има радиоактивен материал?”

Той ми отговаря: „Имаме основание да вярваме, че има. Искам да се приближиш до апарата. Иди и направи измерване колкото е възможно по-близо до неговата централна част. И на всеки две крачки прави измерване и ми съобщавай на висок глас.”

Казах му: „О кей.”

И докато правя това, аз се приближавам все повече. Отчитанията бяха малко по-високи от фоновата радиация, но не особено. И когато стигнах до височината, където апаратът се бе врязал в земята, погледнах надолу. Видях едно покривало и до него нещо като шлюз, отворен от едната страна. И там наполовина се подаваше това същество. Отново: един типичен Сив.

Не мога да ви кажа дали беше по-малко, или повече от един метър (силно развълнуван). Виждах само половината от тялото му и той бе мъртъв.

И започнах да викам: „Извинете, тук трябва да дойде офицер.”

Той само ми отговори: „Само ми кажи какво виждаш, синко.”

Аз продължавах да настоявам: „Знаете ли какво? Вие не разбирате! Тук трябва да дойде офицер.”

Тогава той каза: „Всичко е наред, синко. Сега се върни обратно.”

И когато се върнах обратно, погледнах право в лицето този, когото наричах „полковник“, и казах: „Какво по дяволите правим ние тук? Там може да има други, които да са ранени.”

Той ми каза: „Ние ще се погрижим за това. Сега се върни в камиона си и се заеми с телефонното табло.”

Никой от телефоните не бе свързан, никой. Аз се върнах в камиона и зная, че беше зима, защото бях облечен с шуба. Беше студено и единственото нещо, което имах, бе един фенер Coleman.

На следващия ден, когато стана светло, погледнах навън и видях как преместваха летателния апарат. Той бе с формата на купол. Поставиха го на един влекач с 18 колела.

Покрихме го с един брезент и те го откараха. Нямам представа къде. Тогава се завърнахме в лагера.

Казаха ни, че това е един експериментален БЕЗПИЛОТЕН апарат. По онова време не бяхме чували за дронове. И това бе краят на тази история, и цялата ситуация бе засекретена. Никой не трябваше да споменава повече за това.

Не всеки е обучен или притежава знания за това какво да прави, когато взаимодейства с „нашите посетители”. И както казах, военните се налага да търсят хората, които могат да контактуват с „посетителите”, сред цивилното население.

Мисля, че аз бях най-удобният човек наблизо, с когото те разполагаха. Затова те ни извикаха, защото имаха нужда от такъв човек и това бях аз.

И виждате ли, човек усеща определени неща. Когато аз се приближих, аз имах много силни усещания. Ето защо … предполагам, че това е причината да съм толкова емоционален. Не бе просто това, че погледнах там долу и видях това малко мъртво същество. Обзе ме това чувство … почувствах болка. Обзе ме чувство на загуба. Почувствах страдание. Почувствах страх. Това обаче не бе обикновен страх, който чувстваш като индивид. Като че ли през ума ми преминаха мигновено 1,000 картини. Обаче емоциите, свързани с тези картини, те бяха важното.

* * * * * *

ДУ: Това бе нещо много емоционално наситено, Кори, Индиантаун Гяп … Това е един резерват, в който предполагам, че има доста широки открити територии, където може да се случи нещо такова. И те могат да направят така, че много малко хора да узнаят за случилото се.

КГ: Те използват някои индиански резервати. Те имат инсталации скрити в различни индиански резервати.

ДУ: Мислиш ли, че е възможно там да е имало една съвместна база между хората и извънземните, или може би някаква съседна извънземна база, на която е принадлежал катастрофиралият апарат?

КГ: Бил съм информиран многократно …

ДУ: О, наистина?

КГ: … Че те имат инсталации в индиански резервати в необитавани местности.

ДУ: Интересно. Така че ето го тук Стоун и някои скептици може да се опитат да го нападнат за това, което казва, или ще си помислят, че той има много силно его или нещо подобно, когато той казва, че причината да повикат допълнителни камиони и войници … Мислиш ли, че причината може да е бил той?

КГ: Това да повикат подкрепление?

ДУ: Да.

КГ: Тази част е била специално организирана заради него.

ДУ: Защо ще изпращат там само едно дете с гайгеров брояч, привидно за да направи измервания, но тогава той отива там и вижда това мъртво тяло. Каква е била целта да му причинят това?

КГ: Те са били проверили радиацията много преди той да се озове там. Те вече са знаели каква е радиацията. Всичко това няма нищо общо с радиацията. Това е било нещо като контролиран тест, за да видят неговата реакция, и също за да видят дали той ще установи присъствието на форми на живот, които са били все още живи.

ДУ: Тогава защо мислиш, че той не престава да вика: „Тук трябва да дойде офицер. Тук трябва да дойде офицер”, че те го карат да докладва какво вижда? Дали те са се опитвали да изпробват неговия стрес и това дали ще рухне психически?

КГ: Да. Така те преценяват колко много стрес той може да понесе. Те отчитат всяко едно нещо, тялото му, всичко свързано с него. Не всички хора, които имат способността за интерфейс, могат да издържат на такова нещо. Някои хора просто не притежават достатъчно силна психика, за да се справят.

Така че това е бил един основен тест, за да видят как реагира той. Как ще се чувства следващите дни. И те са го наблюдавали много внимателно. И ако е отговорил на техните изисквания, тогава те са си казали: „О кей, той вече е наш кадър.”

ДУ: Той също така каза … Той беше много силно развълнуван и каза: „Защо не казваме на хората за това? Ако тези неща са реални, защо не ги знаем?”

КГ: Това е една твърде често срещата реакция.

ДУ: Мислиш ли, че в дните след това те са проверявали дали той ще се разприказва?

КГ: О, да. О, да.

ДУ: Значи те проверяват и дали той може да мълчи?

КГ: Да. Те са го наблюдавали много отблизо и са преценявали всичко, случващо се с хората около него, в контекста на случката с летателния апарат и съществото, което са го накарали да види.

ДУ: Той също така описа, че е видял някакъв проблясък с множество картини. Той спомена за нещо като 1,000 различни мисли, всяка от които е била свързана с много интензивни емоции, в т.ч. болка. Той описва едно много силно, почти нетърпимо преживяване.

КГ: Да. И най-вероятно това същество, което е умряло … Когато някой или едно същество умре, около него има остатъчна енергия. Той може да е регистрирал такова нещо. Всичко, което това същество е почувствало, когато е катастрофирало и след това когато е умирало – много от тази енергия е била все още във въздуха. И той е навлязъл в това остатъчно поле.

ДУ: Ти имал ли си такова визуално преживяване, 1,000 изображения с емоции, каквото той описва?

КГ: О, да. Да. Когато установяваш интерфейс с такива същества, това не става с размяна на думи. Усещаш миризми, вкусове, образи. Искам да кажа, че това е … И ти трябва да сглобиш всичко това, за да можеш да комуникираш и да превърнеш тези сетивни възприятия в думи, за да ги предадеш след това на хората, които разчитат на теб да осъществиш този интерфейс със съществото.

ДУ: Хм-м. Това е само началото на едно толкова голямо съвпадение на показанията на Стоун с твоите показания. Очевидно, както виждаме тук, има много съвпадения.

И отново: аз вярвам, че сержант Клифърд Стоун е бил един от най-емоционалните свидетели на Проекта Разкритие, защото хората винаги казват: „Хайде стига, правителството не забелязва тези НЛО.” Тук обаче определено заземяваме нещата, защото имаме много подробни показания на някого, който в действителност е имал това като част от професионалните си задължения в армията.

Следващият път в Космическо разкритие ще ви предоставим още от тази удивителна информация, която ще изследваме заедно тук. Довиждане до следващия път. Благодаря, че бяхте с нас.

*          *          *

Биографичен очерк на сержант Клифърд Стоун – 11-ти август, 2016

Дейвид Уилкок: Аз съм Дейвид Уилкок и вие ще видите един биографичен очерк на сержант Клифърд Стоун – един човек, който влиза в армията по времето на Виетнамската война. Той наистина си е бил наумил да стане войник, за да служи на своята страна.

Той е нямал представа за дивото приключение, в което ще попадне, свързано с издирване на свалени НЛО, нито как неговите показания сега ще бъдат оповестени от нас, за да валидираме много от нещата, които Кори Гууд разкрива от известно време в нашето предаване, Космическо разкритие.

И така, сега ще можете да хвърлите поглед на невероятния живот на сержант Клифърд Стоун. Вижте сами.

* * * * * * *

Клифърд Стоун: Когато децата се появяваха, те започваха да ми говорят. Те даже ми помагаха да си пиша домашните. Те обаче ме предупреждаваха за едно: „Не казвай на другите за нас, защото те не могат да ни видят.”

Аз можех да ги видя така, както виждам вас и както вие ме виждате. Изглеждаха като обикновени деца – момчета и момичета. Имаше едно малко русо момче, което бе най-близко с мен от всички останали.

Ние се шегувахме взаимно и когато нямаше с кого да си играя, те си играеха с мен. За мен това бяха просто деца.

Майка ми, баща ми и някои други хора казваха: „О, това са твои въображаеми приятели.” Аз знаех разликата между въображаеми приятели и това, което виждах, но си казвах, че възрастните никога няма да могат да разберат.

И така нещата продължаваха и всичко бе наистина прекрасно. Тогава един ден аз намерих това малко птиче, което бе паднало от гнездото си. Грабнах го и го занесох у дома, както би направило всяко друго дете.

Когато бе паднало, птиченцето си бе счупило клюна. То цвърчеше, но аз чувах това като писък от болка.

Ако се порежеш, ти слагаш порязаното под струята на чешмата, за да измие кръвта. Така че аз сложих птичето под струята на чешмата в опит да спра кръвта и естествено го убих. За моя детски ум това означаваше, че съм убил някого. Помислих си, че птичето няма никога вече да види семейството си и майка му и баща му ще се тревожат, защото няма да знаят какво се е случило.

Тогава малкото русо момче се появи. Само че то вече не беше малко момче, а голям мъж, облечен в цял сребърен костюм. Той имаше това шокирано изражение на лицето си, което не изглеждаше човешко. И той ме гледаше, и аз буквално чувах думите му в главата си. Точно както ние с вас си говорим сега.

Той ми казваше: „Защо се чувстваш по този начин? Защо аз не се чувствам така? Защо оплакваш това малко птиче? Това бе само едно малко птиче. Защо се чувстваш по този начин? Защо изпитваш толкова дълбока печал за това?”

Той не харесваше това, което аз чувствах, и каза: „Каква е тази вода в очите ти?” Той не можеше да разбере, че аз плача. Не знаех какво да му кажа, но в този момент не ставаше въпрос за тревогата около птичето, а за някакъв страх, който ме завладя целия. Защото този, когото винаги мислех за малко момче, вече не беше малко момче.

И аз побягнах и се опитах да се скрия. Скрих се зад дивана, защото той бе поставен удобно в ъгъла. Той обаче се показа и там, за да ми покаже: „Ето ме и тук.” Последното място, на което се скрих, бе между умивалника и хладилника. И усетих … мога да ви кажа и хората не харесват това, но хей, истината си е истина – три костеливи пръста и срещу тях един палец ме подраскаха леко по главата, като че ли за да ми кажат: „Ти можеш да бягаш и да се криеш, но не можеш да ми избягаш.”

След това моята леля – по това време майка ми бе в болница – моята леля Лин се грижеше за нас. И тя ме накара да седна на един стол, защото реши, че лудувам прекалено много. Аз обаче не исках да седя на стола, защото трябваше да открия друго място, на което да се скрия.

В крайна сметка моят приятел се появи отново и вече изглеждаше като малко момче, но аз знаех, че той не е малко момче. Вече знаех каква бе истината. Във всичко това имаше нещо повече. 

И много внимателно, много нежно, той се опита да заеме предишното място в живота ми и се опита да ме увери, че не се случва нищо лошо, че няма да ме сполети беда, че те не искат да ме наранят. И той ми обясни: „Виж, ние подбираме отделни хора измежду вашия вид. По време на целия им живот ние ги следим и изучаваме вашата култура чрез житейските събития, които ви се случват. Ние искаме да се учим от теб. И аз съм те избрал.”

„Продължителността на живота ни е повече от 300 години. Аз ще живея, за да оплача смъртта ти. Междувременно обаче ще науча от теб много чудесни неща за вашата култура и за вашите хора.”

Мразя да казвам това, но въпреки това ще го кажа, защото мисля, че е много важно. Той каза: „Има едно нещо, което харесвам в теб. Ти имаш това, което твоите хора наричат сърце.”

За едно дете това звучи налудничаво. Всеки човек има сърце, нали? Той обаче можеше да усети, че аз мога … Аз винаги съм бил такъв. Грижа ме е какво се случва с човека срещу мен и най-малко със самия мен. Много често семейството ми не харесваха това, защото си мислеха, че поставям на последно място и семейството, което наистина не бе така. Те обаче трябваше да разберат, че аз трябва да съм отговорен за случващото се на другите.

И така той ми каза, че ще ме следва през целия ми живот.

В този момент трябваше да взема решение. Можех да продължа и да се боря, и това щеше да ме побърка. Или трябваше да го приема и да се уча от случващото се. И аз избрах второто в много, много ранна възраст. Това не стана обаче преди да помоля родителите ми да ме заведат на лекар, защото лекарят можеше да накара чудовищата да си отидат.

Отново обаче те не ми повярваха и ги обявиха за въображаеми приятели. Тогава аз приех случващото се и ние започнахме един открит диалог. Бях на около седем години. По-малко от два месеца по-късно, списанието Истински (True) излезе с един брой за НЛО.
Разбира се, списанието Истински е считано за списание за мъже. И аз отидох – мисля, че дрогерията се казваше Келсо, и исках да си купя един брой. Когато обаче бях на път да си платя, ми казаха: „Не, не, не, не можем да ти продадем това. Това е списание за мъже.”

Тогава чух зад себе си глас: „Да, и аз се интересувам от НЛО. Ти се интересуваш от НЛО?” Обърнах се. Зад мен стоеше този човек от авиацията в капитанска униформа. Той отиде, взе още един брой, върна се и каза: „Ще взема два броя.” След това ме попита: „Значи ти се интересуваш от НЛО?”

Отговорих му: „Да, господине.”

Той каза: „О кей, нека поговорим малко. Пил ли си някога ягодов шейк? Обичаш ли го?”

Отговорих му: „Не зная. Всъщност никога не съм опитвал.”

Той казва: „Е, ще поръчаме два и ако не ти харесва, не е задължително да го пиеш.”

И така, сервираха ни две безалкохолни бири вместо ягодов шейк. Седнахме, за да разговаряме. Тогава той каза: „Кажи ми какво те накара да се интересуваш от НЛО?”

Той ме подканваше да говоря, като споменаваше за неща, които бяха чужди на детския ми ум, и аз не знаех какво да кажа. Той знаеше неща, които се бяха случили в живота ми. Знаеше за НЛО-то, което бях видял посред бял ден.

Това се бе случило около 10 часа сутринта. Бях отишъл да повикам един мой приятел, името му е Майкъл Юбанкс, и щяхме да играем на топка. Отидох в задния двор, почуках на вратата на жилището му и започнах да го викам по име. Изведнъж чух това пискливо бръмчене – посред бял ден, при чисто синьо небе. Погледнах нагоре, защото изглеждаше, че звукът идва от там. 

От другата страна на алеята, срещу неговата къща, имаше едни складове и изведнъж това бяло тяло във формата на чиния се появи над складовете, прелетя над разстоянието между складовете и къщата на Майкъл и премина директно над къщата.

За мен това бе нещо като Богоявление и защото бях видял такова нещо, аз имах нужда да го споделя с останалия свят.

Преди това аз не вярвах в НЛО. Не вярвах в летящи чинии. Обаче току-що бях видял една такава чинии и исках светът да узнае: „Хей, тези хора, които говорят за тези неща, те не са луди. Тези неща наистина съществуват.”

Отидох и разказах за случилото се на семейството си, но те не ми повярваха. Но ето сега какво се случваше. Аз разговарях с един човек, който е капитан, и той ме слушаше внимателно, и вярваше на думите ми.

Накрая на разговора ни той каза: „Ще ти дам броя на това списание, но преди това трябва да разговарям с родителите ти, за да съм сигурен, че те са съгласни.”

И така ние отидохме у дома и той разговаря с майка ми. Не зная какъв е бил разговорът, защото не ми разрешиха да присъствам. След това, когато баща ми се завърна от работа и това бе малко след 15:00, защото той работеше в стоманодобивния завод на Детройт, капитанът разговаря и с баща ми.

И тогава те се съгласиха, защото капитан Браун бе казал: „Сега вече сме приятели и аз ще идвам да го навестявам от време на време.” И оттогава, на около всеки две седмици, аз срещах капитан Браун, който искаше да узнае дали се е случило нещо ново. Аз го държах в течение на нещата. Това продължи до месец март, 1968 г.

През м. март 1968 г. капитан Браун бе убит в самолетна катастрофа в базата на ВВС Лохлин. След това странните неща продължиха да се случват от време на време, но аз не им обръщах особено внимание. По онова време обаче аз твърдо вярвах в съществуването на НЛО. Аз знаех, че ние не сме сами във вселената.

Край.

.

(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Здравейте, аз съм Дейвид Уилкок и вие гледате Космическо разкритие. Аз съм тук заедно с моя колега водещ Кори Гууд. Както видяхме в нашето първо интервю с бившия аерокосмически инженер Уилям Томпкинс, той е свидетелят с най-голям опит.

Той е научил как шпиони са открили това, над което германците всъщност са работили, в това число изобретението на работещи летящи чинии.

В този епизод ние ще се впуснем още по-нататък в живота и съвремието на Уилям Томпкинс. Той ще започне да ни разказва за тайния мозъчен тръст, в чиято работа е участвал, докато е работил във ВМС и е сътрудничил на министъра на отбраната Джеймс Форестал. 

МАДЖЕСТИК 12

Уилям Томпкинс: Той бе главен секретар на ВМС, нещо като човек на върха. За разлика от случващото се в други военни организации на планетата, всички харесваха Форестал. Той бе наистина прекрасен човек и знаеше чудесно за какво говори.

Неговите хора обаче бяха известни с едно съкратено име.

Тази група по същество бе върхът на командването, но ние бяхме наясно, че не трябва да използваме наименованието на тази група. Тази група по същество бе върхът на Възпитаниците (Alumni).

В крайна сметка за всеки документ, който разработвахме в този мозъчен тръст, стоеше открит въпросът дали и как ще бъде приет от тази група. Дали се отклонявахме от техния дневен ред? Какъв е техният дневен ред? Кои са всички тези хора? Има ли групата Билделбърг нещо общо с това? Замесени ли са други организации, тайни организации?

Тогава ние структурирахме нашите презентации за тях с допускането, че Форестал е човекът номер 1 в страната, който управляваше ПРАВИЛНАТА организация, РЕАЛНАТА организация, която решава техническите въпроси, свързани с извънземните.

Имахме това, което по същество бяха космическите системи на американските ВМС, които не бяха организация и се намираха вътре в тайния мозъчен тръст на Дъглас.

Тази операция контролираше всичко в страната и президентът на САЩ не бе част от нея. В нея не участваха хора от върховете на военните, както и конгресмени.

И ето ни как предавахме нещата в ръцете на хората, които причиняваха проблема. Мисля, че това е трудно за приемане, но това е, което се случваше. Ние не го знаехме, но по всичко личеше, че беше точно така.
Върху  документи, които съставях заедно с неколцина други, които бяха предавани на ВМС, аз правех забележки от рода: „При кого отива тази информация?” Това бе един постоянен проблем в тайния мозъчен тръст.

Д-р Клемперер бе наистина свестен човек, умен, гениален и също така с чувство за хумор. Той бе мой началник.

Клемперер бе убеден, че съществуват две различни групи. Едната бе стандартната организация – различните информационни равнища на ВМС и след това бе тази друга група върху тях.

И ние знаехме, че адмиралът е начело на тази група на върха. Той бе нейният ръководител.

И след като той бе убит, ние приехме, че това бе истина, защото той говореше прекалено много.

Това са сложните аспекти на програмата, където трябваше да се справяме сами, без да се влияем от някого. Ние решавахме сами какво трябва да правим, за да разрешим един невероятен проблем.

А когато не знаеш кой ти е началникът, правиш най-доброто, което можеш.

* * * * * *

ДУ: Това, което виждаме тук, е информация, която съответства много на казаното от много други в течение на времето, относно тази мистерия за това как са държали всичко това в тайна.

Хората казват: „О, правителството не може да пази тайна.Те даже не могат да открият една папка в чекмеджетата си. Как е възможно да държат в тайна тези неща?”

Добре, Кори, когато чуваме за този човек, който в крайна сметка става министър на отбраната на Америка – Форестал … даже и в неговия случай ние не знаем за кого действително е работил. Те не знаят … Да, той е начело на ВМС. Той става министър на отбраната, но Томпкинс споменава нещо, което той нарича Възпитаници. Когато чуя това, аз си мисля за илюминатите*)

*) Двете думи: Alumni = възпитаници на учебно заведение и Illuminati = Илюминати, имат сходно звучене на английски език. Бел. прев.

КГ: Това е името, което в началото военните са използвали за илюминатите.

ДУ: Възпитаници?

КГ: Възпитаници.

ДУ: Те действително са използвали тази дума?

КГ: Да.

ДУ: И това в действителност означава „илюминати”?

КГ: Да, това е наименованието, което използваха за тях.

ДУ: Той също така танцува около едно кодово наименование за тази група, но не казва кое е то. Изглежда, че това е Маджестик 12 (съкратено на английски  MJ-12). Би ли се съгласил с това … че това е, за което той говори?

КГ: Да, да.

ДУ: О кей. Бил ли си някога в ситуация, при която хората, с които работиш, не знаят на кого се отчитат или какви са в действителност целите на дейността им?

КГ: Това е основният инструмент, който те използват, за да накарат хората да забравят какво се случва. Също така, всичко е изключително раздробено. Даже на космическия кораб, на който аз работих, всички дейности бяха раздробени и изолирани една от друга.

ДУ: Можеш ли да дадеш пример?

КГ: Имаше една голяма площ, която използвахме като свободно място при транспортиране, което бе толкова голямо. (Кори показва с ръце около 20 см.) Ние започнахме да го разширяваме и да строим лаборатории и други необходими неща. И ако работех в една от тези лаборатории с група учени, аз нямах никаква представа какво се случваше от другата страна на стената в съседната лаборатория.

ДУ: И това в един и същ изследователски кораб?

КГ: Точно така.

ДУ: Наистина?

КГ: И например те ще ни възложат да работим върху програма със специален достъп, която има същото наименование като редовна военна програма, която е секретна, така че ако едно от наименованията на програмата стане известно, те могат да кажат: „О, виж, тя е това, което е свързано с онова. Това е една секретна програма, но не е това, което си мислиш.”

ДУ: Той споменаваше някакви цифрено буквени кодове, които приличаха на алтернативни наименования за тази група. Това честа практика ли е? Това същото ли е, за което говориш?

КГ: Да, да. Те дават на една група няколко различни наименования, за да предизвикат объркване, ако хората започнат да я обсъждат. Например: „Кой? О, аз зная една група, която се казва по този начин.” И това само увеличава объркването.

ДУ: Това раздробяване, за което говорим, възможно ли е хората в някои от подразделенията на тези космически програми даже да не знаят, че има и други подразделения като техните?

КГ: Абсолютно. Надали някой от тях знае, че има други подразделения. Понякога те може да знаят нещичко за по-ниско технологични подразделения на по-долно ниво. Това е, защото много от тях са преминали по този път, но те не са наясно … Ако видят някакъв друг кораб, ще им кажат, че това е нов експериментален кораб от тяхната програма, за който не трябва да говорят никому.

КГ: Разбирам: Томпкинс също така каза, че този човек, който се предполага, че е докладвал на тази тайнствена група MJ-12, накрая е бил убит. Това предполага, че има нещо зловещо, което се случва. Ние знаем, че обозначението MJ-12 влезе в обръщение едва в 1980-те, благодарение на Уилям Моор и Стейнтън Фридмън, който имаше тази ролка от 35 мм филм с всички тези заснети документи, които дотогава никога не са били изнасяни в публичното пространство.

В същото време Томпкинс изглежда е знаел за MJ-12, макар че не искаше да произнесе това наименование пред камера. Защо мислиш, че хората се страхуват толкова от тези лица и какво мислиш, че се е случило с Форестал?

КГ: Както бе написано в интелигентните таблети, Форестал е един от хората, който е бил елиминиран.

ДУ: О, наистина?

КГ: Да.

ДУ: Това е било заявено там?

КГ: Да.

ДУ: Наистина?

КГ: Да, и не зная кои бяха другите. Много от другите имена не можех да отнеса към нещо познато. Да, те имаха списък от хора, елиминирани в името на националната сигурност.

ДУ: Те използваха ли това, за да стимулират останалите да си затварят устата?

КГ: Да, защото всеки в програмите знае какво се случва, макар широката публика да получава измислена история.

ДУ: Значи изводът е, че независимо колко високо си поставен, колко си важен, те ще те духнат като свещ в момента, в който излезеш от правилната линия.

КГ: Да, президенти, сенатори, без значение.

ДУ: Значи това е една група, с която не бива да си имаш работа. В следващия клип тук, ние ще говорим за Скандинавските секретарки и тяхната роля в подпомагането на Америка да развие своя собствена Тайна космическа програма. Нека хвърлим един поглед.

ДНЕВНИЯТ РЕД НА СКАНДИНАВЦИТЕ

Уилям Томпкинс: Никога не можах да накарам своята секретарка да признае, че е Скандинавка.Всички го знаеха, но тя не го признаваше. От това обаче, което изпускаше по време на разговорите, ставаше ясно, че тя е част от военноморските сили на Скандинавците, подобно на командир в разузнаването, с мисия да подпомага конкретна програма – програмата Аполо. Става дума за подпомагане на цялата програма, не само на първата й фаза за отиване на Луната, но и на втората фаза за изграждане на военноморски станции на всички планети, които бяха годни за обитаване, или на техните луни в Слънчевата система, и след това за изграждането на бази на всички тези 12 най-близки звезди.

Това бе мисията Аполо.

Сега, двете момичета в инженерния отдел, двете Скандинавки, никога в течение на тези четири години не направиха нещо, което да затрудни изпълнението на тази мисия. Те непрекъснато изтикваха настрана тези, които се опитваха да спрат реализацията на програмата – когато някой се опитваше да замаже нещата, да промени информацията, да направи нещо погрешно, всичко в течение на тези четири години.

И така ние свършихме … Ние работихме почти четири години. Аз работих приблизително четири години във ВМС и почти толкова в Аполо. Част от четирите години работа в Аполо аз работих върху товарните автомобили „Нова”.
Тези товарни автомобили „Нова” бяха осем-десет пъти по-големи от самата ракета Аполо, в замисимост от това, което … Имаше товарни камиони, които можеха да поберат всичкото оборудване, необходимо за изграждане на военноморски изследователски център за 20,000 души на Луната. Това е, което трябваше да правим.

Мисията на Луната се състоеше в изграждането на тези съоръжения, но всичко, което направихме, бе само да достигнем до нея.

И някои от тези приятели там ни показаха среден пръст и ни казаха: „Не се връщайте отново тук! О кей, продължавайте и завършете още няколко свои мисии, след което повече не се завръщайте.”

Това бяха рептилите. Те бяха вече там. Ние не знаехме това. И в крайна сметка бяхме спрени на една трета от изпълнението на мисията.

Колкото до Скандинавците … Защо са тук и кои са те? Едва много по-късно узнахме, че има най-различни техни разновидности. Сега знаем, че има може би 100 различни техни разновидности. По онова време обаче ние мислехме, че те са само един вид.

Двете млади дами бяха представители на Скандинавската цивилизация. Моята секретарка се оказа Скандинавски военноморски капитан трети ранг с конкретна мисия да осигури реализирането на програмата Аполо – цялата програма. Така че можем да кажем, че тази група там в галактиката, чийто представител бе тя, това бе най-хубавото нещо, което можеше да се случи на нашата планета.

Тя никога не каза нещо, което да полее със студена вода някоя част на програмата. Тя винаги бе далеч пред всички с идеи за това какво трябва да се направи най-добре. Телепатично, тя непрекъснато вкарваше неща в главата ми: „Не им позволявай да тръгват по този път, Бил. Ти знаеш за какво говорихме. Ти трябва да поправиш нещата.”

Трябва да кажа, че никога не бях имал такъв вид взаимоотношение с някого, преди да отида на работа в North American и след това в TRW.

И тези момичета също отказваха да признаят, че са Скандинавки, но правеха абсолютно същото като моята секретарка в Дъглас по отношение на Аполо. В  North American имах две такива момичета. Имах и една за административен помощник в TRW. Така че отново: получаваш помощ от индивид, който вероятно е член на Скандинавските военноморски сили, който следва техния дневен ред.

Те бяха във война с рептилите. И Слънчева стража, разбира се, бе нашата част от тази война.

Те бяха също във война с несакомо-подобните, хората-богомолки, ако искате да ги наречете по този начин.

Така че ние се биехме колективно срещу два от наистина лошите видове. Ние щяхме да се бием с тях – нещо, което Скандинавците вече правеха.

Скандинавците бяха изгубили една голяма битка между своята планета и друга планета, принадлежаща на рептилите, след което се бяха прегрупирали и бяха продължили да воюват с тях.

Когато говорим за Скандинавците, ние говорим за много различни неща. Кои са тези хора?

* * * * * *

ДУ: Това става много интересно, защото ние навлизаме в доста области, които нашите зрители са заявили, че ги интересуват особено много.

На първо място, бе много интересно, че той говори за мисията на Аполо, която е била в няколко фази, от която първата фаза е било кацането на Луната.

Той говори, че те са изграждали товарни камиони и че е имало отделна площадка за изстрелване в космоса на тези камиони, и че тяхната цел всъщност е била да изградят тези бази за 20,000 души първо на Луната и след това на други планети и луни, и след това на 12 звезди около нашата Слънчева система.

Това е много информация и аз бих искал да чуя мнението ти за това, преди да разгледаме останалото.

КГ: Да, аз всъщност може да съм посетил една от тези.

ДУ: Една от тези какво?

КГ: Една от тези инсталации на друга звездна система …

ДУ: Ах! 

КГ: … Когато бях заведен през този портал на тази луна, която бе около онзи газов гигант, който описах.

ДУ: Разбирам.

КГ: Така че това може да е една от тези бази, на една от тези 12 звезди.

ДУ: Той каза, че когато сме стигнали на Луната, рептилите са ни казали да се махаме и че официално мисиите на Аполо са били прекратени.

Обаче очевидно се оказва, че те са продължили и това може да е една област, в която Томпкинс и неговите източници на информация, не отразяват напълно това, което се е случило. Би ли се съгласил с това?

КГ: Да, да. Информацията винаги ще бъде изкривена и редактирана в отделни нейни части.

ДУ: Той говори също така за Скандинавските ВМС. И той ни дава една много интересна информация. Той говори за това, че те са установили съществуването на 100 различни типове Скандинавци. Това съответства ли на нещо, което си чул?

КГ: Не съм чул точно такава бройка. Не си спомням да съм чул за такава цифра, но да, имаше много различни типове, които бяха категоризирани. И те се различаваха леко едни от други по размери и ръст.  Имаше даже една група, която те наричаха за известно време Скандинавци, които изглеждаха като Скандинавци и бяха високи около 2,5 метра, с голямо чело и шест пръста на ръцете. И за известно време те ги причисляваха към тази категория. 

Това се случва също както при съществата, които наричаме Сиви, при които има безброй разновидности.

ДУ: Той описва, че тези Скандинавци са притежавали военноморски флот и че жената, която е работила с него като секретарка, или административен помощник, когато отива на работа в TRW, в двата случая е имала ръководна длъжност в тази своя военна структура. Това съответства ли на нещо, което си чул, че те имат нещо като милитаризирана структура в своята организация?

КГ: Да. При групите от Вътрешната Земя, с които взаимодействах, видях същото. Техните пилоти, които пилотираха корабите, с които ходихме на Куйперовия пояс и на Венера, те бяха военни.

ДУ: Наистина?

КГ: Да, да. Те казаха, че имат военни и научни формирования. Те работят отделно едни от други.

ДУ: Той описва война между Скандинавците и рептилите. И аз си помислих, че едно от наистина интересните неща, които спомена, бе, че е имало една планета, която Скандинавците всъщност са загубили в тази война, защото очевидно в съседство е имало друга планета, контролирана от рептилите. И те са се били за тази територия. Скандинавците са загубили тази война, след което е трябвало да се прегрупират, и очевидно част от това прегрупиране е включвало идването им тук и работата им с нас.

КГ: Това вероятно е била една операция или мисия от тяхното прегрупиране.

ДУ: Тогава колко дълго е продължила тази война? Дали това е била една постоянна война на Скандинавците, или например е продължила десетки хиляди години?

КГ: Наистина не зная колко дълго са воювали, но зная, че там са се водили войни с рептилите и техните съюзници. И че те са покорявали планети.

И една от групите, която работи с рептилите, са същества подобни на Скандинавците, които описах по-рано – с големи чела и шест пръста на ръцете. И оперативната ни информация гласеше, че това е една победена раса, която рептилите са принудили насила да работи за тях.

ДУ: Добре. Сега нека се занимаем с това действително появяване на Скандинавците във военнопромишления комплекс, като са помагали и телепатично влияели на хората. Възможно ли е тези Скандинавци действително да са вършили това? Възможно ли е те действително да се появяват на Земята и да изпълняват тези длъжности, и да получават достъп до тези позиции?

КГ: Да, да. Има редица от тях, които живеят на повърхността на Земята точно сега, и те се разхождат между нас.

ДУ: Редица от тях? Например колко би казал …

КГ: Не зная. Има представители на различни групи.

ДУ: О кей.

КГ: Хората на Аншар ми казаха, че преди хиляди години една от фракциите в техния конгломерат от групи е била изгонена в каверните близо до повърхността и на повърхността на планетата.

ДУ: Наистина?

КГ: Да.

ДУ: Как един от тези Скандинавски мъже или жени би могъл да проникне в нещо толкова разчленено и силно засекретено? Няма ли нашето правителство или военнопромишленият комплекс да се страхуват от тях поради възможността или да ни измамят, или да пренесат информация на своите хора, които след това да ни нападнат?

КГ: Да, и след известно време те са установили, че ние сме били мамени за някои неща, което Скандинавците – така ги наричахме, са правили от съображения за оперативна сигурност. Те определено са ни мамили за някои неща. Като цяло обаче ние сме узнавали от тях за заплахата от страна на рептилите и техните съюзници. Също така тези хора приличат много на нас. По същество, все едно че един братовчед отива да помогне на свой братовчед.

ДУ: Врагът на моя враг е мой приятел.

КГ: Да, да. Тези хора обаче са заявили, че искат да ни накарат да се отървем от нашите ядрени оръжия, да станем по-любящи и мирни. И те просто … И ние не сме виждали в тях толкова голяма заплаха, колкото сме изпитвали от техните врагове, рептилите. 

ДУ: Разбирам. Едно от нещата, които разказва Томпкинс и което е различно от казаното от теб, е, че той изглежда че представя тези Скандинавци, поне в тази част от интервюто, като идващи от космоса, от други светове. Ти какво мислиш, че става тук? Е ли това …

КГ: Има и от едните, и от другите. Аз не зная той с коя група е контактувал. Много е вероятно той да е бил в контакт с извънземна група.

ДУ: О кей.

КГ: Групите, с които аз имах контакт, които отговарят на това описание, твърдят, че са създадени естествено на тази планета и че това е техният дом.

ДУ: Кори, бих искал да говорим на тема, която е наистина чувствителна и лична и която за всички, гледали това предаване, е любим епизод. Това е, когато си слял ума си с този на Каарии, жрицата от Вътрешната Земя, и когато сте допрели ръцете си.

Тя ти бе предложила някаква напитка, която си отказал. Ти не си искал да я изпиеш.

КГ: Елексирът на Изида.

ДУ: Нека поговорим за малко за това, което тя ти е показала, и дали то съответства по някакъв начин на току-що казаното от Томпкинс в това интервю.

КГ: Да. Тя ме накара да се фокусирам върху един малък период от моята младост. И когато направихме тази регресия и сляхме умовете си, аз виждах нейния живот през същите периоди от време, които съответстваха на моите.

ДУ: Точно така.

КГ: И едно от нещата, които видях, бе серия от срещи, които тя е имала с някакви военни. Униформите им изглеждаха … материалът изглеждаше от 40-те, 50-те години на миналия век и тя разговаряше с руснаци, с англичани, канадци и американци, представители на военните …

ДУ: Уха!

КГ: … И им помагаше. Тя каза, че тя им е помагала психически. Тя им е помагала с някакви технологии. Така че, да, определено има някакво застъпване.

ДУ: Добре. Сега ще прожектираме още един клип. И той засяга някои наистина интересни неща, когато Томпкинс ще описва собствения си опит в разбирането си за извършването на отвличания. Ще чуем също така какво той знае от личен опит относно Вътрешната Земя. Това направо ми изкара акъла, Кори, защото има някои неща, които той казва и които отиват даже по-далече от разказаното от теб. Това преобърна света ми. Нека да го видим. Вярвам, че много ще ти хареса.

ОТВЛИЧАНИЯ И ВЪТРЕШНАТА ЗЕМЯ

Томпкинс: Много хора са били отвличани в продължение на години и много все още биват отвличани. И ние сме изпаднали в ситуация, в която не знаем какво да правим. Как да поправим това? Кои са всички неща, които трябва да направим, за да поправим това?

Има древни извънземни хора, ако искате да ги наричате така, които са живели под земята в огромни каверни в продължение на хиляди години.

Самата Земя изглежда почти като пчелна пита. В нея има милиони огромни каверни.

Гледаме малките каверни, които имат в Ню Мексико. Всички ходят там и разглеждат каверните. Те виждат входа на нечий офис. Това е всичко, което виждат.

Когато говорим за каверни под Земята, една от каверните в Южна Калифорния достига чак до Орегон. На изток стига до Невада. И това е само една каверна. И в тази каверна има други каверни. В каверните има други каверни – едни в други.

Някои каверни са дълги само една-две мили. Но всичко под Земята е като пчелна пита.

И така, тези извънземни са дошли тук, като някои са дошли преди Ной да е построил ковчега. Някои са дошли, след като е построил ковчега, след потопа. В същото време тук са се случили няколко потопа. Ние забравяме за това. 

Моят вуйчо Уолтър имаше конкретна информация за седем потопа. При единия от тях е имало непрекъснати земетресения от Аляска до Южния полюс. Земята се е била разтворила и това е причинило всякакви наводнения.

И така, да, ние имаме извънземни на планетата, които живеят в каверни. Те имат там градове. Имат промишленост. Имат забавления.

По същество те водят, може би не като нас, но водят там пълноценен живот. Те се раждат, работят и след това изчезват от картинката. Някои от тях имат смешно кратък живот, подобно на хората. Други са по средата и живеят по 2,000 – 3,000 години. Други не престават да живеят, точка.

И тези хора по някакъв начин живеят заедно в различните каверни, но очевидно с напълно различен дневен ред, с напълно различен живот, различни мисии.

Военновъздушните сили се намесиха в това и изградиха тези свои земекопни машини, дълги около една миля. И копаеха тунели, които бяха около 25 метра в диаметър. И ние имаме влакове, които пресичат под земята целите САЩ, отиват чак до Нова Скотия, като някои имат връзка и с други страни, в това конкретно полукълбо.

Тунелите на извънземните обаче са с диаметър 100-120 метра.

И тези тунели … земекопните машини копаят със скорост 2-3 мили в час.

Те превръщат скалите, целия материал, всичко в микроскопичен материал и покриват с него стените на тунела, което ги превръща почти като стъкло, след което зареждат тази повърхност с електричество и това осветява тунелите.

След това по тези тунели се движат свръхзвукови влакове по релси и не слизат от релсите, като обикалят из цялата планета – не като нашите – от Вашингтон и Пентагона до военната база Вандерберг.

А когато сме срещали тунели на извънземните под земята, не особено учтиво ни е било казвано да минем по друг маршрут.

Както в Ню Мексико, ние имаме огромно съоръжение там и сме водили войни с някои от извънземните, които са там, и нашите военни попадат непрекъснато на засади.

Когато обаче нашите хора са вземани от техните университетски лаборатории и са отвеждани в това съоръжение, това става много бързо. Все едно, че за една секунда са вече там. И те ги отвеждат навътре и им позволяват да продължат съответните свои изследвания от университета, с тази разлика, че вече са се превърнали в роби.

Те не стават бизнес партньори. Превърнали са се в роби. Така че сега имаме робство в тези каверни из цялата планета.

Това обаче не е чак толкова голяма работа, защото навън из галактиката, различните извънземни правят същото. Те отвличат кадърните хора, закарват ги в своите съоръжения на съответната планета. Или ги закарват под повърхността на своята първоначална планета, за да правят същото.

Така че отново: не само Земята е една лаборатория. Имаме милиарди лаборатории на милиарди звезди в галактиката, където се случва същото.

За съжаление ние се намираме в твърде безпомощно положение.

* * * * * *

ДУ: Пфю! Хей! О кей. Вие видяхте това! Аз го видях и Кори го видя. Това току-що се случи. Това не е нещо, с което ви залъгваме. Това не е шега, ясно ли е? Томпкинс е реален.

Досега съм го интервюирал няколко пъти. И, Кори, какво е усещането, когато видиш това невероятно съвпадение с всичко, което си ни разказвал?

КГ: Това е удивително.

ДУ: Той описва хората под Земята като извънземни. И той каза, че те имат различна продължителност на живот, като някои живеят много кратко като нас, а други – по-дълго време, като има и такива, които живеят по същество безкрай.

Така че нека първо чуем твоята реакция на това, че тези хора са извънземни.

КГ: Ами, бих се съгласил, че много голям контингент извънземни, най-различни видове, са построили своите „посолства” в каверни из цялата планета.

Както обаче съм казал в своите показания, в последно време контактувах с една група от Вътрешната Земя, която твърди, че е възникнала на тази планета, което не ги прави извънземни.

ДУ: Точно така. Така че някои от тях може всъщност да са коренни жители на Земята. Просто те са еволюирали и са се развили в тези области на Вътрешната Земя.

КГ: Точно така.

ДУ: О кей. Друго нещо, което наистина ме шокира, когато гледах това, бе неговото изявление за съществуването на милиони каверни. След това той действително използва израза „пчелна пита”.

Искам само да поясня за всички зрители (читатели;-), че той не е получил внушение от твоите показания. Той никога не те е чувал да споменаваш за „Земята – пчелна пита”. Също така ти не си чел Закона за Единството, където също се говори за „Земята – пчелна пита”. 

Така че имаме три документирани независими източника, в допълнение на други, които са ми споменавали това в частни разговори – други свидетели, които не желаят да излязат на светло.

Така че нека започнем с това. Би ли се съгласил, че всъщност съществуват милиони каверни във вътрешността на Земята?

КГ: Да! Да! Когато Земята се е развивала, мисля, че е имало нещо като кръвоносна система, преминаваща през нея и когато се е охлаждала, подобно на стопена скала, докато е изстивала, са се формирали всякакъв вид каверни. След това тектоничната активност, колкото и странно да звучи, също е формирала каверни.

ДУ: Хм-м. Някои хора са коментирали една статия, която написах наскоро относно Вътрешната Земя, и заявяват, че не разбират как е възможно тези каверни да са в безопасност от явления като гигантски земетресения на повърхността на Земята.

КГ: Разбирам. Тези каверни са по-навътре в земната кора, под болшинството разломни линии, като изключим най-дълбоките разломни линии.

ДУ: Аха.

КГ: След това, в зависимост от своето ниво на технологично развитие, тези различни извънземни, които имат различна продължителност на живот … те са на различно ниво на развитие.

ДУ: Разбирам.

КГ:  За някои от по-високо технологично развитите групи няма да е толкова трудно да живеят в близост до разломните линии, но болшинството каверни, за които става дума, са на дълбочина между 35 и 70 км. надолу в земната кора.

ДУ: Така че едно земетресение ще раздруса само повърхността и трусовете даже няма да достигнат в някаква значителна степен толкова надълбоко.

КГ: Разтърсвания има навсякъде. Шоковите вълни пътуват през скалата в двете посоки, но много от по-високо технологично развитите групи притежават технологии, които да ги компенсират.

ДУ: О, като амортисьори.

КГ: Да, нещо такова. Енергийни.

ДУ: Той каза също – просто искам да чуя твоя коментар, без да вмъквам моето мнение за това – той спомена за каверна, която преминава от Калифорния покрай Орегон и отива чак до Невада и твърди, че това е единична непрекъсната каверна.

КГ: Да.

ДУ: Това е доста шокиращо твърдение. Какъв е твоят коментар?

КГ: Ами, аз съм споменавал малко за същата каверна. В част от нея ние имаме подводници, които влизат и излизат … които достигат навътре в територията на САЩ и изскачат в някои езера.

ДУ: О кей, значи някои от тези каверни не са кухи и изпълнени с въздух. Отделни случаи би трябвало да са пълни с морска вода.

КГ: Да, има от едните и от другите. Зависи как каверната е запечатана, откъде преминава, коя е съседната до нея каверна. Така че много пъти имаме една част, която е водна, и там те имат подводници.Те копаят до друга каверна, която е някак естествено херметизирана и не пропуска вода, и там изграждат свои съоръжения.

ДУ: Разбирам. Друг вид смущаващ аспект на този клип, който току-що видяхме, се отнася до различните видове робство, което съществува. Той описва робство във Вътрешната Земя. Говори за хора, отвличани на други звездни системи.

Ти си говорил за това в други епизоди, както и в предаването на George Noory Не е за вярване (Beyond Belief) тук в телевизия Gaia. Независимо от това, би ли казал нещо за своето отношение към търговията с роби?

КГ: Да, и той или говори само за малка част от това, защото е толкова смущаващо, или това е всичко, до което е имал достъп като информация.

ДУ: Разбирам.

КГ: Той засегна също сценариите по отвличането. Обаче хората, които изчезват от планетата, които просто биват отвличани … през определен период това правеха извънземни, които търгуваха с отвлечените извън Слънчевата система. По-късно, някои от нашите решиха: „Хей, това е стока”, като „някои от нашите”, това са престъпните групировки. И те започнаха да отвличат и търгуват хора срещу технологии и биологичен материал.

ДУ: Тогава какво можем да направим срещу тази търговия с роби? Това смущава много силно хората. Разбирам, че те могат да се чувстват безсилни. Има ли нещо, което можем да направим, за да спрем това и да освободим хората на Земята?

КГ: В нашия случай максимумът е да накараме хората да повярват, че това нещо съществува. Не можеш да решаваш даден проблем, без да знаеш, че той съществува. Искам да кажа, че всички хора са заспали, техните умове са контролирани. За много от тези хора тази информация ще бъде силно смущаваща и трудна за приемане.

ДУ: Точно така.

КГ: Но за да може положението да бъде смекчено, това, което хората могат да направят, е, да се образоват, така че когато информацията бъде официално оповестена, да не лежат в леглата си и да смучат палците си.

ДУ: Ти също така спомена някои съобщения, които си получил от Сините авиани за това какво ще се случи с хората, които са били държани като роби, когато започнем да преминаваме през тази трансформация и след като Драко бъдат разгромени.  Доколкото разбирам, това касае някои от цивилизациите-бегълци.

КГ: Точно така, и има някои извънземни групи, както и отделни групи от цивилизациите-бегълци, които подпомагат този процес. Тези, които са успели да се внедрят в галактическата система на търговията с роби, са започнали да слагат маркери на жертвите, за да могат те да бъдат по-късно проследени там, където биват отведени, независимо къде в галактиката или в други галактики, и да могат да бъдат спасени. След като биват спасени, те се оказват в различни психологични състояния, в зависимост от това, което са преживели. Древната група на маите помага на много от тях да се възстановят и излекуват, и това става на една от техните планети.

ДУ:  Значи накратко: мислиш ли, че след като преодолеем този негативизъм и Драко бъдат победени, както сме обсъждали в други епизоди, че ще има масови спасителни операции за тези хора, които са били отвлечени в робство?

КГ: Този процес вече е започнал.

ДУ: О кей. Тогава е важно за хората да чуят, че нещо вече бива извършвано и че много от тези хора, които може би са в робство в момента, ще получат свободата си в процеса на тази предстояща промяна.

КГ: Да, и след като бъдат излекувани, те ще бъдат върнати в нашето общество, каквото и да е състоянието му в момента.

ДУ: Уха. Добре. Всичко това бе много интересно. Бих искал да ви благодаря за това, че гледахте това предаване. Това определено е нещо умопомрачително. След толкова много време, хората казват: „О, Кори няма никакви доказателства.” Е, това, което току-що видяхте, би трябвало да промени представите им.

И аз ви окуражавам да споделите с всички това, което вече знаете, защото сега, когато сглобяваме цялата картина на случващото се, може би много хора, които до момента не са приемали това сериозно, ще решат да се замислят отново.

Ние се нуждаем от вашата помощ. Необходимо е възможно повече хора да се образоват по тези въпроси. Както каза Кори, от изключително значение за бъдещето на човечеството е да не действаме като щрауси и да сме наясно с всичко, което действително се случва.

Това е Космическо разкритие. Аз съм тук с Кори Гууд и Уилям Томпкинс. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и ви благодаря, че бяхме заедно.

(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Радвам се, че ще гледате този епизод, защото това ще ви вземе акъла. Ще видите един биографичен очерк на Уилям Томпкинс, космически инженер, който се явява свидетел с изключителни знания по широк кръг въпроси и конкретни данни свързани с Тайната космическа програма, които от известно време разкриваме в това предаване заедно с Кори Гууд.

Ако искате да видите това сега и да се запознаете с детайли от невероятни моменти на удивителната кариера на Уилям Томпкинс, гледайте (четете;-) внимателно.

Гласът на Уилям Томпкинс:

По някаква причина, когато бях дете на девет години, се интересувах от построяването на модели на военни кораби.

За да получа повече информация, ходех в библиотеката, за да открия това, което можеше да се намери там. Понякога също така слушах по радиото новини относно различни военни кораби.

Баща ми ни водеше заедно с брат ми, който е по-голям от мен, в Лонг Биич. Ние живеехме в Холивуд. Той ни водеше в Лонг Биич през уикендите, когато през 30-те години на миналия век ВМС бяха загрижени от това, което японците извършваха в Китай.

Те решиха да преместят Източния флот на Западния бряг, но не разполагаха с пристанище. Така че трябваше да чакат изграждането на един вълнолом точно при Лонг Биич.

След построяването му този вълнолом бе достатъчно голям, за да побере както източната флота, така и тихоокеанската флота.

И когато тези кораби пристигнаха, това бе ново за всички. За мен това бе чудесно, защото можех да сляза до залива и да … Там не разрешаваха фотокамери, но аз можех да скицирам всички радари и секретни елементи, защото корабите бяха много близо до брега.

През уикендите военните позволяваха на хората да се качват на борда и да се разхождат около корабите. Така че баща ми ни водеше там заедно с брат ми. Бях силно заинтересован от самолетоносачите. По онова време там имаше два такива – “Lexington” и “Saratoga”.

Този огромен величествен самолетоносач, дълъг 300 метра – нещо невероятно – се извисяваше колкото една 11-етажна сграда.

Когато се качиш на него, виждаш един невероятно голям хангар и не можеш да повярваш на размерите му. Цялото нещо ми приличаше на космически кораб, който някой бе построил. Това бе начинът, по който го видях. Така че ми трябваше помощ, за да построя модела на самолетоносача Лексингтън.

Трябваше ми радар. Нуждаех се от много други подробности около пет-инчовите оръдия, 20-милиметрови, 40-милиметрови, където бе разположено всичко това, защото спомнете си, че по онова време ние подготвяхме всеки един кораб за бойни действия с най-последното оборудване, което съществуваше.
За да достигна до радара, трябваше да премина покрай пилотската кабина и да се покача на кулата до контролния център, който хвърляше една сянка, и тази сянка ми позволяваше да измина определено разстояние и да я маркирам. Така че можех да определя формата и размера. Бях наистина добър в математическите изчисления, за да определя точните габарити.След това ходех до носа на самолетоносача и гледах тези тайни парни катапулти, които помагаха на самолетите да се издигат по-бързо във въздуха.

Разбира се, това бяха секретни неща, но аз просто се разхождах наоколо, правех всички свои изчисления и се връщах обратно. И на път за дома, докато татко ни откарваше обратно в Холивуд, аз започвах да нахвърлям своите мащабни чертежи.  По-късно през седмицата, след училище, правех подробен чертеж.

След това изработвах съответната част от кораба и го добавях в модела.

В колекцията ми се събраха 40 модела на кораби и някои хора разбраха за това.

Вестниците разбраха за моята работа и имаше статии за „флотата на детето”.

От универсалният магазин „Бродуей” на булевард „Холивуд“ помолиха да изложим моделите на тяхната главна витрина. Те отделиха една голяма площ, където инсталираха за мен една маса, на която поставих някои от моите материали, и те ме караха да демонстрирам как изработвам своите модели.

Аз правех това след училище през цялата седмица, включително събота и неделя, и това ми костваше едно доста голямо усилие.

Обаче първата статия, която разказа за това, накара няколко души от ВМС, които бяха в отпуск, да пристигнат от своята база и да ме посетят в Холивуд. И те разгледаха моделите.
Те не откъсваха очи от прецизността на тези модели. Тогава един от тях се свърза с човек от военноморското разузнаване и нещата малко загрубяха.

Хората от разузнаването дойдоха от Сан Педро в офиса на баща ми на булевард „Уилшир.“ Арестуваха го. Разследваха го в продължение на два и половина дни и накрая прецениха, че не беше руски шпионин или нещо подобно.

След това те дойдоха в нашия малък апартамент в Холивуд, където имахме обща стая с брат ми и където аз всъщност имах купища хартия, които бяха натрупани почти до половината височина на стаята. Те влязоха в тази малка стая и започнаха да разглеждат тези материали. Върнаха се след три дни и отново ги разглеждаха. След още четири дни дойдоха отново и прегледаха почти всичко, което имах.

А аз имах стотици скици, стотици чертежи, стотици проекции в перспектива, защото аз наблюдавах тези смахнати неща, след което си представях как те ще се съчетаят в моделите.

И така, те оставиха баща ми на мира. Оттам ние се преместихме в Лонг Биич поради работата на баща ми и живеехме само на 11 преки от плажа. Сега вече можех да ходя сам до плажа и да разглеждам най-последните неща. И това наистина ми вършеше работа.

Аз ходих там на специално училище за две години, след което се завърнах в Холивуд, където учих в гимназия, и разбира се, посещавах уроци по чертаене.
И това младо момиче, което седеше до мен, не можеше да проумее колко бързо правех своите чертежи. През цялото време бях много по-напред от целия клас, защото се бях занимавал с това сам толкова дълго време.

Ние завършихме гимназията в Холивуд и тя се оказа в моя клас по английски. Аз не бях интроверт, но просто не бях … не харесвах уроците по английски. Не обичах да говоря пред хора и подобни неща.

И така, тя беше там и през междучасията ние разговаряхме и прочие, и това ме успокояваше. В крайна сметка учителят ме накара да застана прав пред всички и да говоря. И аз говорих за корабните модели, как съм се разхождал из тези самолетоносачи, разрушители, подводници и всичко останало.

Аз се научих как да говоря в този клас и след това давах информация за корабните модели на вестниците, говорих в един открит стадион в Холивуд, разказвах на четири различни групи относно ВМС.

Аз се научих да говоря така, както би говорил един професионалист. Невероятно е какво направи за мен този клас по английски език.

Един от военните, с когото имах връзка, предложи на баща ми да ни закара двамата с брат ми до телескопа на Маунт Уилсън, който бе на изток от Пасадена, на едно много красиво място.
Така че гледането през този 100-инчов телескоп бе цяло събитие.

Можахме да присъстваме на някои от събранията на астрономите, което ни даде възможност донякъде да участваме в ежедневната им работа. За мен бе учудващо, че част от въпросите, които разискваха, ми подсказаха, че (според тях) там горе нямаше никакъв живот.

Тогава по някакъв начин аз знаех, че там има планети с хора на тях. Аз знаех това. За мен това бе без съмнение. Аз повдигнах този въпрос на два пъти и, разбира се, бях пренебрегнат, защото тези приятели бяха прекарали осем години в изучаване на астрономия и знаеха всичко, което се случва … но всъщност не знаеха.

Последва ново арестуване на мен и баща ми от разузнаването на ВМС, след което те ни заведоха в Сан Педро, и ми направиха предложение да отида да работя във ВМС и да реализирам някаква програма. Нямах представа за какво ставаше дума.
Вместо да отида веднага да марширувам като новобранец, ВМС ме изпратиха на работа във Vultee Aircraft, в Downey, Калифорния, на територията на Лос Анжелис, което сега се нарича North American Space Systems „Северноамерикански космически системи”.  

Работата в тази фирма се състоеше в това да конвертираме извънземни комуникационни системи, да ги привеждаме в действие и след това да ги копираме.

След това отидох на работа в Локхиид и работих с тяхната аеродинамична тръба.

След това ме изтеглиха от аеродинамичната тръба и ми възложиха други изследвания.

Имах усещането, че да, Локхиид е добър, но има нещо интересно, което се случва в Санта Моника – Дъглас.

И аз отидох там и приех работа като чертожник. Аз пробих там със своите корабни модели. За много кратко време компанията Дъглас започна да използва моите модели, като ги разнасяше навсякъде, за да рекламира чрез тях своята дейност.

Тогава вицепрезидентът на компанията ми възложи да направя модел на една голяма ветроходна яхта, която да е копие на неговата яхта Douglas Sr’s, която той бе оставил на котва в Сан Педро. Така че аз трябваше да ходя там, да правя измервания и да изготвям чертежи. Построих това нещо за един наистина кратък период от време, защото знаех как да го направя. И той го получи като коледен подарък.

Сега вече бях близък с вицепрезидента на Дъглас.

Започнах работа в Дъглас и след като работих като чертожник две седмици, шефът на моята секция се зарови в биографията ми. И разбира се, там се разказва всичко за това, което съм правил във ВМС. И той ме сложи в този мозъчен тръст, който бе първият мозъчен тръст. Той се намираше в една оградена територия на Дъглас.
Там работеха 200 души. И една от задачите ми бе тази, която бях изпълнявал като 12-годишен и която тогава бях занесъл на Дъглас. Когато работех във ВМС, аз летях до Дъглас и я предадох на инженерния им отдел.

Ето го отразено във файловете – трябваше да се позова на него – ето един от моите документи, които изработих във ВМС, и аз летях и им го занесох.

И се оказва, че това стана първият мозъчен тръст. Подобно на ТRW по-късно, ние изследвахме всички аспекти на извънземните – военни, търговски и пр.

Беше ми възложено да проектирам за ВМС около 16, 18 различни класове групи военни кораби, каквито не съществуваха.

И по-големите бяха дълги между 1 и 6 километра. Тези кораби летят в космоса.

Те пренасят по-малки космически кораби. Аз проектирах специални превозвачи за космически кораби на ВМС, които най-накрая бяха построени в края на 1970-те в Юта, под земята.    

Вие сте виждали снимки на космическите кораби на американските ВМС – Слънчева стража. Така че Слънчева стража бе дело на мозъчния тръст в инженерния отдел на Дъглас. Там се родиха и още много други неща.

Край

(с) Превод АТИ, 2016 г.

Уилям Томпкинс: И тогава аз отидох да работя в Дъглас*) като чертожник, и след две седмици началникът на моята секция се зарови в биографията ми. И разбира се, там е записано всичко, което съм правил във военноморските сили. Така че той ме сложи на работа в този мозъчен тръст. Там бе създаден първият мозъчен тръст – в една оградена територия на Дъглас. Вътре работеха 200 души.

*) Douglas Aircraft Company – американска самолетостроителна компания, основана в  1921 г. от Доналд Дъглас и просъществувала под това име до 1967 г. – Бел.прев.

Ние изследвахме всички аспекти на извънземните – военни, търговски и пр. Моята задача бе да проектирам за военноморските сили около 16, 18 различни класове военни кораби, които не съществуваха.

И те бяха … Големите бяха с дължина между 1 и 6 километра.

Тези кораби летят в космоса. Те превозват по-малки космически кораби. Аз проектирах специални превозвачи на космически кораби за американския ВМФ, които най-накрая бяха построени в края на 1970-те в Юта, под земята.  

Вие сте виждали снимки на космическите кораби на американските ВМС – Слънчева стража. Така че Слънчева стража бе дело на мозъчния тръст в инженерния отдел на Дъглас. Там се родиха и още много други неща.

* * * * * *

Дейвид Уилкок: Аз съм Дейвид Уилкок и вие гледате Космическо разкритие. Аз съм тук с Кори Гууд и в днешната презентация ние сме подготвили една бомба за вас. Ние ще интервюираме ветерана свидетел от Тайната космическа програма, Уилям Томпкинс.

Аз съм провел множество разговори с него. Той е на 94 години и е все още между нас, и неговите показания не са за вярване. Той потвърждава толкова много аспекти от казаното от Кори и други свидетели, с които съм разговарял.

Хората ни казват: „О, вие нямате никакви преки и косвени доказателства.”

Е, ето ви един човек, който идва от ерата на Втората световна война, и неговите показания просто ще преобърнат вашия свят. 

Като начало, бих искал да ви дам малко биографична информация за него. Така че внимавайте.

Уилям е бил за първи път забелязан от ВМС на САЩ още като малко момче. По онова време той е живял близо до Лонг Бийч, Калифорния, и неговият баща е водил Уилям и брат му да наблюдават много военни кораби, акостирали в пристанището на Лонг Бийч.

Уилям Томпкинс е бил добър художник и голям майстор в построяването на модели.

И скоро той започнал да създава точни модели на корабите, които виждал.

Военните започнали да забелязват това гениално момче, защото моделите му били изключително близки до реалните кораби.

Когато обаче младият Бил Томпкинс започнал да добавя свръх секретни елементи в своите модели, това наистина привлякло вниманието на военноначалниците.

Той бил привлечен във ВМС и станал член на един мозъчен тръст по време на Втората световна война.

След войната той отива на работа в компанията Douglas Aircraft, която в момента изпълнява военни поръчки и носи името McDonnell Douglas.

Ако желаете повече информация за удивителната биография на Уилям Томпкинс, съветвам ви да видите увода на неговата биография тук, в телевизия Гая. (Това ще бъде следващия материал в този сайт. – Бел. прев.)

Уилям Томпкинс става член на един таен мозъчен тръст, който започва да проектира кораби, сгради, съоръжения и всичко необходимо за Тайната космическа програма.

Ние искаме да започнем с нещо сензационно, затова ще се присъединим към Уилям Томпкинс, докато той ни разказва за своето продължило десетилетия пътешествие в Тайната космическа програма.

Той ще започне разказа си с това как американските ВМС започнали да откриват някои неща, изобретявани от германците още в началото на 20-ти век.

ГЕРМАНЦИ В КОСМОСА

Томпкинс: Годината е 1942. Войната е в ход. Хобито на Рико Бота е да изпраща тези разузнавачи в Германия. Те са били разпращани из цяла Германия и останали смаяни от това, което са видели.

Рико Бота, контраадмирал, американски ВМС.

Те открили, че Хитлер и SS са сключили споразумение с извънземни рептили.

 Те открили строителството на стотици различни видове усъвършенствани оръжия, които включвали кръгли космически кораби с размери 20, 75 и 150 метри в диаметър. НЛО.
Корабите, които тежали тонове и тонове, и тонове, били изработвани от неръждаема стомана.

Те били разработили, или са им били предоставени от рептилите, системи с електромагнитно и анти-гравитационно задвижване.

Договорът на германците с рептилите включвал разработване на космическа флота успоредна на тази на рептилите, която германците да управляват в галактиката, като помагат на рептилите в завладяването на планети и в поробването на техните жители.

Това, което обаче те били вече постигнали, се оказало наистина странно.

Те имали всички тези НЛО, различните типове на задвижване били невероятни, имали лазерни оръжия – наистина невероятни неща из цяла Германия и в окупираните от нея територии.

Те използвали огромни подземни производствени съоръжения, където произвеждали както конвенционално оръжие, така и космически кораби и всякакви други неща.

Повечето съоръжения били под земята. Те започнали да разширяват тези съоръжения и въвели в производство единадесет от тези кръгли космически кораба.

И така, разузнавачите се опитват да ни обяснят, а адмиралът се отдръпва назад и казва: „Забави малко. Не ти вярвам.” И така нещата продължаваха известно време и капитаните докладваха същите неща.

Разузнавачите бяха добри момчета и знаеха, че ще им поставят въпроси, когато се завърнат в кабинета на адмирала и че никой няма да повярва на това, което ще кажат. За щастие адмиралът имаше машинописка, но помощникът му НЕ БЕ там, той не притежаваше нужното ниво на достъп.

Бяхме един или двама от капитаните, адмиралът и аз. И ние бяхме единствените хора, на които разузнавачите докладваха тази информация.

Искам да се върна към моята длъжност във ВМС, където работих за адмирал Рико Бота.

Ние говорихме за моята мисия – не за длъжността ми, а за мисията ми. Тя е документирана. Тя е написана от секретаря на ВМС Форестал, който по-късно стана номер едно при военните.

След това Форестал, подобно на неколцина други хора, в това число и президента по онова време, разговаряха по тези въпроси с много други хора. Съответно той бе обявен за психически болен, за което бе хоспитализиран във Вашингтон, след което хвърлен през прозореца на последния етаж.

Това е човекът, който написа мисията на адмирал Рико Бока, а моята мисия бе производна на неговата. Това бе нивото на тази информация в САЩ.

Никоя друга държава освен Германия не знаеше нещо за извънземните. Никоя.

Когато реалността на това, което Германците правеха, започна да се разкрива, изглеждаше, че краят на войната е настъпил, точка по въпроса. Те щяха да завземат цялата планета и можеха да го направят за пет минути.

Те даже бяха тренирали една група войници, един цял батальон, които бяха клонирани.

Те бяха клонирали цял батальон войници. Бяха ги изпратили на фронта и те избиваха руснаците по невероятен начин.

Така че не ставаше въпрос само за материалната част, но и за усъвършенствани медицински системи, за удължаване на живота.

Мащабите на това, което се случваше, бяха невероятни и никой ангажиран в програмата не можеше да повярва.

SS откриха, че хората могат да живеят по-дълго, така че това бе една друга огромна програма, която разузнавачите донесоха и тропнаха на масата пред адмирал Рико Бота. И това в крайна сметка се оказаха 24 пакета документация поради различните възможности за удължаване на живота.

Предполагам, че ако зададете въпрос за Скандинавците (the Nordics), сравнена с нашата продължителност на живота, тяхната е между 1,400 и 2,200 години.

Те обаче изглеждат точно като нас.

Има едно изследване, което правихме по-късно в TRW върху системи за продължаване на живота. И тази програма след по-малко от две години ще бъде на разположение на някои хора на тази планета.

Начинът, по който това става – аз активно участвам в програмата – по същество гълташ четири аспирина в продължение на шест месеца. Или приемаш четири инжекции.

Променяш се моментално и всичко става по-хубаво. Всичко е по-хубаво, разбирате ли? Просто се връщате обратно – момичето на 21 и момчето на 29-годишна възраст.

Е, отнема известно време да се получи, но след това оставате така около две хиляди години.

Тогава твоят мозък … от който всички ние използваме 2.2%. Не ме интересува какво ни говорят. Ние използваме само 2.2%. Получаваш над 400% способности над това, което си имал.

И това ти позволява да допринасяш. Позволява ти да бъдеш полезен.

Сега тук работиш за една компания и след 20 години ти подаряват часовник. И три години по-късно си извън картинката. Нали така? 

Значи не си имал много време, за да дадеш своя принос, нали?

Но вече можеш да живееш в продължение на две хиляди години, за което време можеш да дадеш своя принос, както и да се забавляваш – цели 2,000 години.

И ти не променяш външния си вид. Оставаш си същият. Пет от водещите медицински изследователски групи, като Scripps точно тук в Сан Диего, работят върху това.

Компаниите, които участват в това, са стотици.

Има изключително много, от което сме били лишени в своя живот. И сега сме в положение, в което всичко, на което са ни учили, независимо дали в университета, в медицината или в техническите области, даже и в математиката, се оказва един балон.

Тъй като сме позволили на рептилите да ни наблъскат неща в главите, те ни пречат да действаме, да учим. Цялата ни история, хиляди години назад, е била изопачена. Сега ние знаем това.

Това не е нещо, което може да се окаже вярно. Сега ние ЗНАЕМ, че е то е вярно.

И ако погледнеш отделни страни, ако погледнеш какво е ставало по времето на римляните и виждаш … Ако съпоставиш аналогично какво се е случвало с тях, над тях е бил упражняван умствен контрол. Там е имало една елитна група, след това армията и след това са имали робите.

Е, ето ни къде сме сега. Ние току-що откриваме всичко това и се налага да поправим нещата.

* * * * * *

Дейвид Уилкок: Добре, както току-що видяхте, това е една много концентрирана информация, която току-що получихме. Това не е за вярване.

Ако сте внимавали добре в предишните епизоди, сега вече сте наясно колко много потвърждение получаваме тук.

И за да обсъдим повече тези моменти, тук заедно с мен е Кори Гууд. Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря ти.

ДУ: И така, преди всичко имаме Томпкинс, който работи от 1942 г. до 1946 г. и който разпитва общо 1,200 пъти тези 29 разузнавачи, внедрени в нацистка Германия. И той казва, че те са били свидетели от първа ръка на тази германска тайна космическа програма и че германците са сключили споразумение с рептилите.

Нека започнем с това. Как се чувстваш, когато се появява някой, който потвърждава толкова важна част от твоите показания в това предаване?

КГ: Е, трябва да кажа, че съм удовлетворен, особено след като зная, че така ми казаха, че той няма представа кой съм и не би могъл да познае физиономията ми. Това ме кара да мисля, че програмата, в която той е участвал, е захранила част от данните в тези интелигентни таблети.

ДУ: Точно така.

КГ: Така че най-вероятно навремето съм чел резултатите от неговите доклади.

ДУ: Когато говорим за някого като Джеймс Форестал, блъснат от най-горния етаж на една сграда в разгара на тези събития, това нещо често срещано ли е? Кратка ли е продължителността на живота на хората, които попадат в тези програми?

КГ: Ами да, и много зависи от това дали следваш правилната линия, или не. Ако не спазваш правилата … те не се спират да ликвидират един президент, да не говорим за един … какъв бе той при военните?

ДУ: Министър на отбраната.

КГ: О, министър на отбраната?!

ДУ: Да.

КГ: Уха! Тъй като за тях тази тайна е по-голяма от ядрената бомба, от всяка друга тайна, следователно за тях всякакъв вид подобно отмъщение върху хора, които отворят устата си или не следват правилната линия, е оправдано.

ДУ: Той каза, че помощникът на адмирал Роко Бота даже не е имал достъп до тази информация. Това може да се стори странно на някои хора. Има ли подобни прецеденти на това в твоя опит?

КГ: Наблюдавах как това се случва постоянно. Има обявено заседание, преди което се провежда предварителна част, след което 5 или 10 души стават и напускат стаята …

ДУ: Наистина?

КГ: … Защото те нямат достъп до останалата част от информацията.

ДУ: Уха!

КГ: Така че аз съм виждал това да се случва много пъти.

ДУ: Той каза, че адмирал Роко Бота непрекъснато е възкликвал: „Глупости!” на показанията, които е чувал, защото всичко е било толкова фантастично и трудно за вярване. И той каза, че по онова време германците са били единствените хора, единствената страна, която е знаела за извънземните.

Така че ти установи ли, че такова учудване е било твърде постоянен елемент, че хората срещат наистина големи трудности да асимилират това, когато се сблъскат за първи път с тази информация?

КГ: О, да, абсолютно. Когато започнах да разказвам, че съм бил подложен на 20-годишна възрастова регресия, след като съм служил 20 години в една космическа програма, аз наблюдавах същото. Хората просто … Това е просто прекалено невероятно, за да бъде прието.

ДУ: Той също така обсъжда в този кратък клип Скандинавците (the Nordics). И ако си чел книгата му*), там той описва интензивни контакти, които има по-късно със Скандинавци, както ще видим в един отрязък от интервюто по-късно.

*)  William Tompkins, „Selected by extraterrestrials” (У.Томпкинс – „Избран от извънземни”) – Бел.прев.  

За теб беше ли интересно да чуеш също за този аспект от преживяванията му?

КГ: Да, защото германците бяха в контакт с рептилите и работеха здраво редом с тях, както заяви той. Но имаше и групи Скандинавци, които също участваха, като с тях контактуваха други елементи от германската космическа програма.

ДУ: Разбирам. Той спомена, че германците с помощта на … той просто ги нарича „рептилите”. Той не каза „Драко”, така че ние ще използваме неговия термин. Германците заедно с рептилите са създавали космическа флота и тяхната цел е била не само завладяването на Земята, но и използването на материалите и персонала на нацистка Германия за създаване на междупланетна, междузвездна окупационна армия.

Какво изпита, когато чу това?

КГ: Бях малко шокиран, след като зная, че на него не му е известно нищо от моите показания. За известно време аз разказвах за произхода на това, което наричаме Тъмната флотилия и това е точно нейното зараждане. Те работят основно извън Слънчевата система, заедно с рептилите, като отбраняват техните територии и завземат нови територии. Това бе техният мандат.

ДУ: На мен лично ми изглежда трудно да разбера защо хора от Земята ще ги е грижа да завладяват други светове, след като само преди няколко години са открили, че тези светове съществуват. Мислиш ли, че става дума за част от това, за което Драко са ги убедили, като част от уговорката?

КГ: Това бе част от договора.

ДУ: За да се доберат до технологиите?

КГ: Това бе част от договора.

ДУ: Защото защо германците ще се интересуват от други планети? Те не знаят нищо за тях, това не е част от предисторията им.

КГ: Ако живееш в ерата на 30-те, 40-те на миналия век, с тогавашното възприемане на света и ти кажеха за всичко това, което съществува в космоса, отношението ти може да се промени. Може да проявиш много СИЛЕН интерес да отидеш там и да го видиш. И ако имаш завоевателен манталитет, хей, толкова по-добре за рептилите и за техните цели.

ДУ: Той също така каза, че Скандинавците живеят между 1,400 и 2,200 години. Това е над 10 пъти, може би даже 20 пъти повече от нормалната човешка продължителност. За някои хора ще е трудно да приемат това. Имаш ли информация, която да съответства на тази подробност?

КГ: Да, ние говорим за два или три пъти възрастта на Метусела *). Ха.

*) Methuselah – човек живял 969 години според еврейската библия. – Бел. прев.

ДУ: Точно така.

КГ: Това е нещо твърде често срещано в космоса. Веднъж достигнали до определено технологично ниво на развитие, те … човешкото тяло се поддава изключително лесно на манипулация, на лечение и на най-различни медицински процедури.

Така че предполагам, че същото важи и за телата на тези извънземни. И ако те могат да пътуват в пространството, те категорично са погледнали навътре и са разгадали собствения си геном и начините за манипулирането му.

ДУ: Едно друго нещо, което за много хора ще е трудно да повярват, е, че германците всъщност са клонирали войници и те са били използвани в битки по време на Втората световна война. Ти какво би отговорил на това?

КГ: Ами аз не съм … Това е нещо ново за мен.

ДУ: О кей.

КГ: Аз обаче зная, че по-късно е имало клониране, което германците са извършвали, за което съм чел, и че американците са започнали да правят същото в подземни бази в тези военно биологични съоръжения. Те работиха и постигнаха много в клонирането. 

ДУ: Когато говорим за тези подземни съоръжения, той каза, че германците са строяли тези дискове в няколко такива съоръжения и той каза също, че е имало няколко различни прототипа, които са достигали до 150 метра в диаметър.

КГ: Да.

ДУ: Това съответства ли на чутото от теб?

КГ: Когато в началото строяхме нашите кораби, постъпвахме по същия начин, под земята – това ми бе казано. Това е ставало в огромни подземни пещери и те са ги строяли на секции, които после са сглобявали и са изпращали в космоса.

ДУ: Този размер от 150 метра съответства ли на чутото от теб?

КГ: Казвали са ми за много по-големи.

ДУ: О кей. А какво ще кажеш за неръждаемата стомана, която той споменава?

КГ: Чувал съм и за това. Корабите са били изключително плътни и тежки, защото това е било нивото на материалознанието. След това те започват да развиват този клон на науката и след 20-тина години имаха кораби много сходни на извънземните, които срещахме и които можеше да разклатиш с едната си ръка.

ДУ: Уха!

КГ: Те напреднаха твърде много в материалознанието, за да ги направят по-леки. Теглото обаче е без значение, когато разполагаш с торсионна или анти гравитационна технология. Корабът може да тежи 1,000 тона, но след като веднъж включат задвижването, това няма значение.

ДУ: Разбира се. Той каза още нещо, което много хора ще възприемат доста трудно. Той каза, че в рамките на две години ще можем да имаме система за удължаване на живота предоставена на определени индивиди, при която вземаш четири хапчета или четири инжекции в продължение на шест месеца. И той говори за невероятни неща – че това ще доведе до 400% увеличение на интелигентността, до намаляване на възрастта до 29 години, след което можеш да изглеждаш по същия начин още 2,000 години и всичко ще бъде по-добре, ще се чувстваш по-добре. Животът ти ще бъде просто подобрен. Съществува ли такава технология, доколкото ти е известно?

КГ: Да, и както вече съм заявил, част от тази технология в определена форма бе приложена върху мен в края на 20-те години военна служба, когато те ме върнаха какъвто бях на 16-17-годишна възраст.

ДУ: Но ти не си останал на 17 години.

КГ: Не.

ДУ: И очевидно няма да живееш 2,000 години.

КГ: Точно така. Но това бе нещо частично … Ако вземах тези химикали сравнително редовно, много вероятно това щеше да се случи. Това е една от особеностите на тези програми. Те искат да направят хората зависими от този, който управлява програмата, така че те да се завръщат за още инжекции, хапчета, каквото и да е там.

ДУ: Добре, и нека ти кажа, Кори, че едно от нещата, което тук ме тревожи, и аз искам да заявя това пред камера, защото мисля, че е много важно, е, че свидетелят от Тайната космическа програма Джейкъб ми каза, че престъпните групировки ще се опитат да накарат хората да приемат инжекции, с които да удължат живота си. Той ми каза също така обаче, че в инжекциите ще има нано частици от изкуствен интелект, при което ние всъщност ще се слеем с изкуствения интелект. Мислиш ли, че това може да се случи?

КГ: Това най-вероятно е един сценарий … Знаеш, че това не са добросърдечни хора, които ще … Ако те са държали тази технология скрита 80 години или нещо подобно, защо изведнъж ще станат най-доброжелателни и ще ни предложат удължаване на живота?

Тези хора винаги имат нещо наум, така че вероятно има някакъв троянски кон в инжекциите, точно както са повечето ваксини, които хората приемат сега.

ДУ: Знаеш ли как това може да се осъществи без участието на нано частици и изкуствен интелект?

КГ: Ами да, при мен очевидно проработи без нано частици.

ДУ: О кей.

КГ: Мисля, че за да ме върнат толкова бързо към възрастта, която са искали, те са приложили малко по-различен метод. Аз не съм вземал хапчета. Те ми приложиха всичко венозно.

ДУ: Разбирам.

КГ: Аз само съм свидетел на фармацевтично приложение в края на моята служба. Те ме упоиха, изгубих съзнание и след това последва останалото.

Това че той говори за манипулация на теломерите*) и този тип фармацевтично нововъведение за удължаване на живота, това са подробности, които не са ми били известни.

*) Теломери – крайни части на хромозомите. – Бел. прев.

ДУ: Нека те попитам следното. Ако тази технология се появи, има ли начин да я тестваме за нано частици? Или можем ли по някакъв начин да я шокираме с електричество, или с нещо така, че ако там има нано частици, те да не могат да се задействат?

КГ: Да. И двете неща са верни. Те могат да ги тестват за нано частици, така че да не трябва да се тревожим за това. Също така може да вземат проби и да ги подложат на електрически заряди. Това ще стане, освен ако електричеството не промени нещо в химическото съединение.

ДУ: Разбирам. Тогава не е нужно да се отнасяме ксенофобски към това. Ако има технология, която е полезна за хората, която идва от добрите, ние можем потенциално да я използваме, но също така трябва да вземем някои предпазни мерки.

КГ: Правилно, и освен ако смъртта не ме гледа в очите, аз вероятно ще изчакам неколцина други хора да пробват преди мен.  

ДУ: Добре, сега ще покажем един друг клип, който разкрива някои интересни аспекти на Мария Орсик и целия скандинавски аспект, който показанията на Томпкинс ни предлагат. Така че внимавайте.

МАРИЯ ОРСИК И НЛО
Томпкинс: И така, ние имахме едно младо момиче, Скандинавка, много близо до Германия. Някои хора разговаряха с нея и й казаха: „Сега ти участваш в една нова програма и ти ще получиш голяма подкрепа в тази програма.”

Мисля, че тя имаше осем момичета.

Те непрекъснато получаваха телепатична информация, за да проектират космически кораби.

Малкото русо момиче всъщност ги изграждаше. В крайна сметка две от тях дойдоха тук, в Район 51 (Area 51).

Германците обаче разбраха за русата, заловиха я, спряха всичко и се стигна до някакъв вид насилствена програма на SS, която имаше за цел да контролира тази първоначална група.

Те работиха заедно с нацистите няколко пъти, но Хитлер им позволи да работят самостоятелно и независимо от цялата програма на SS. Така че в Германия имахме две отделни разработки. Момичетата не желаеха техните космически кораби да бъдат използвани за друго освен за пътуване. Те се страхуваха, че някой ще завладее технологиите им и ще ги използва за военни цели, което се случи, разбира се. В крайна сметка момичетата се озоваха в Антарктика, в големите съоръжения.

Всъщност рептилите притежаваха три огромни каверни. Те позволиха на германците да използват две малки, но когато казвам „малки“, те са големи колкото Калифорния.

Така че има големи градове в тези каверни и там се произвежда всичко, от което може да имате нужда на една планета.

И така, групата на Хитлер направи същото. Четири години преди края на войната бе решено, че войната е възможно да бъде изгубена, но ако ние я спечелим, те все пак ще трябва да напуснат територията, защото Съюзниците ще ги унищожат с бомбите си от лицето на Земята и за тях тук няма да има нищо останало. И така те решиха да преместят всичко в Антарктика.

Адмирал Бърд … Той бе решил да отиде там и да превземе всичко за една седмица. С него бяха хората на върха във всички области на ВМС – най-добрите самолети, най-добрите кораби, най-добрите оръжия, всичко.
И шест седмици по-късно нещата съвсем не изглеждаха добре.

Когато те отидоха там долу, те бяха решили да извършат едно голямо нападение от западната страна на Антарктика, след това от обратната страна и да напреднат заедно към централната част на континента.

И така, преди да достигнат дотам, и аз говоря за големи четири моторни летящи хидроплани, кораби, бойни единици и разрушители, и подводници, и каквото още се сетите … И преди да стигнат дотам, тези много големи летящи чинии с диаметър около 30 метра изскачат от океана и унищожават всичко. 

Има грешки в някои документи относно фотографиите на някои от немските НЛО. На много от снимките с по-близък фокус се вижда кръста върху тях.
Това, което е частично невярно в публикуваната информация, е, че не всички летящи чинии, които са ни нападнали, са били на германците. От големите съседни каверни са се появили необозначени НЛО и необозначени кораби във формата на пури, което ще рече, че това е била съвместна акция на извънземните, обитаващи там, които са действали там и са строили кораби, с които са летели до Луната и до Марс, и до всички други места.

Но ние загубихме тази война.

* * * * * *

ДУ: Когато той говори за Мария Орсик, става дума за Скандинавците. Според теб Мария Орсик била ли е Скандинавка тук на Земята и нечовешко същество родено извън Земята?

КГ: Не. Моето разбиране е, че тя е установила контакт с няколко (извънземни) групи, една от които са били Скандинавците.

ДУ: О кей.

КГ: Така че тя е била връзката със Скандинавците, с които те са контактували.

ДУ: Значи тя може да е изглеждала като тях, но е била родена тук.

КГ: Да, това важи за всички в нейната група – те са били много красиви. Хората са се обръщали да ги заглеждат, където са минавали, с техните дълги коси.

ДУ: Чули сме от други източници, че Мария Орсик всъщност е започнала своята работа първоначално с автоматично писане и че тя всъщност е пишела на езика на шумерите. И е имало само трима души на Земята, които са могли коректно да разчетат написаното от нея, и Германците са ги докарали, за да установят чрез тях, че това е било автентично шумерско писмо. 

КГ: И същите  източници, от които тя е получавала автоматичното писмо, са я насочвали да прави скици и да търси определени древни документи, които да им помогнат … които да подпомогнат тяхното развитие.

ДУ: Мисля, че тук имаше един интересен момент, а именно, че групата на Мария е искала корабите да бъдат използвани само за транспортиране. Те не са искали военно приложение. Това предполага, че тези, които са й помагали, не са били Драко, а може би някакъв вид доброжелателно настроена група, като тези така наречени Скандинавци.

КГ: Точно така.

ДУ: Тогава какво мислиш по този въпрос?

КГ: Ами това е, което обикновено се случва. Ако един отрицателно настроен (извънземен) установи контакт с лидерите на определена група (на Земята), тогава много често, или както са направили с Мария Орсик, или лице в лице, доброжелателно настроените групи се появяват и ги предупреждават, и се опитват да им предадат послания за мир и любов. Например: „Отървете се от всички свои ядрени оръжия и ние ще ви предоставим цялата тази технология – продължителен живот, пътуване из космоса, всичко.“ Но военните умове просто не могат да приемат това.

ДУ: Аз зная, че в книгата на Уилям той описва, че е имало поредици от хора като се започне от края на 1800-те, които са получавали телепатични контакти, независимо едни от други, и всички контакти са се отнасяли за космически програми.

Така че мислиш ли, че тези благонамерени същества са знаели, че космическата програма ще бъде кооптирана от отрицателно настроени извънземни, но също така са били достатъчно мъдри, за да видят, че ние ще се нуждаем от това във времето, в което сме сега, за да можем в крайна сметка да използваме тези инструменти, за да победим Драко и да навлезем в това възнесение и в този златен век?

КГ: От това, което съм чел, изглежда че те са балансирали ситуацията. Ние сме получавали всички тези усъвършенствани оръжия и сме общували с една отрицателно настроена сила, която е искала да завладее други планетни системи. Така че добрите се появяват, доставят технология и допълнителни добронамерени послания за това как да я използваме и това е бил техният начин да се противопоставят, защото тяхната технология не е била особено различна от това, което Германците са получавали от рептилите.

ДУ: Как се чувстваш ти като свидетел, който се е появил в публичното пространство, като рискуваш живота си … Ти си имал всякакви проблеми, трудности и препятствия, докато хората са те наричали шарлатанин, лъжец и какво ли още не. Как се чувстваш, когато виждаш Уилям Томпкинс да потвърждава съществуването на „Операция висок скок” (Operation Highjump)?

КГ: Това е удовлетворително, но също малко шокиращо, защото започвам да вярвам, че много от неговите сведения за този период – 1942-ра, са намерили място в базата данни, която четях в интелигентните таблети преди 30 години. 

ДУ: Точно така, защото както той каза, имало е стенограф, който е записвал всичко, което тези внедрени 29 шпиони са казали в хода на 1,200 показания. И това са били само тези, на които е присъствал Томпкинс.

КГ: Да, и ние разглеждахме стари отпечатани документи.

ДУ: О, наистина?

КГ: Да.

ДУ: Аз не знаех това. Добре.

КГ: Да.

ДУ: Значи си разглеждал оригиналните напечатани документи?

КГ: Да, да. В тях имаше някои редактирани текстове, но те бяха много малко.

ДУ: Уха! Значи когато той каза, че е имало необозначени летателни апарати редом с германските, и това е включвало апарати с формата на пура …

КГ: Това бе ново за мен. Не съм чувал това.

ДУ: О кей.

КГ: Но не бих се усъмнил в това, защото ако те са се обединили с рептилите, а ние сме попаднали на територия контролирана предимно от рептили, разбира се, че те ще се появят и ще подкрепят своя нов съюзник.

ДУ: Едно друго нещо, което намирам за абсолютно шокиращо – и аз се надявам, че тези от вас, които гледат това от домовете си, също ще се поровите – той говори за две територии под леда на Антарктика, които са били предоставени на германците, в допълнение на тези много по-големи територии на Драко – три много големи територии, принадлежащи на Драко.

Ти независимо, преди това да се случи, преди двамата да знаем за съществуването на Томпкинс, ти каза, че има две главни области под леда на Антарктика, както и някои по-малки.

КГ: Да.

ДУ: Тогава какво е усещането да видиш такова точно съвпадение в тези показания?

КГ: Това усилва глада ми за още.

ДУ: Да.

КГ: Знаеш ли, аз съм готов да чуя повече неща от Томпкинс, както и от някои други свидетели, които чуваме, че се появяват на светло. Така че това бе вълнуващо, но ние имаме нужда да чуем повече. Това е чудесно.

ДУ: Ето че виждаме независими, доказани показания за „Операция висок скок”. Всички неща, които ти каза, съвпадат за адмирал Бърд и неговата огромна армия. И имаме тези, изглежда че Драко и германци, които ги нападат, те понасят големи загуби и трябва да побягнат назад.

КГ: Да, те са пострадали сериозно.

ДУ: Значи тук имаме голямо съвпадение с видяното от теб.

КГ: Да, и аз предполагам, че съм чел това, което Томпкинс и неговата група са докладвали.

ДУ: Мисля, че за тези, които гледат това предаване, е важно да разберат, че аз не мога да доведа пред камерата някои хора, които познавам, но между тях има такива, които казват абсолютно същите неща, които казваш ти, които казва Томпкинс и които казват и други.

И когато имаме тези различни източници, които казват едно и също нещо, тогава вече имаме истинност. Имаме доказателства. Тези доказателства не са напълно такива, каквито биха ги искали някои хора, но ние се приближаваме все повече към целта всеки следващ път.

КГ: Е, при много от тези скептици, ако един от тези кораби се приземи пред тях, те ще продължат да се съмняват и отричат.

ДУ: Всичко това бе наистина много вълнуващо. Искам да ви благодаря за това, че гледахте предаването. Това е наистина зашеметяващо.

След всичкото това време, хората казват: „О, Кори няма доказателства.” Е, това, което току-що видяхте, променя играта и аз ви окуражавам да разкажете на всички, които познавате за това, защото сега ние започваме да сглобяваме нещата и може би много хора, които не гледаха на нас сериозно преди, сега ще се замислят.

Ние наистина се нуждаем от помощта ви. Възможно повече хора трябва да се самообразоват относно това. Както казва Кори, от съществено значение за бъдещето на човечеството е да не действаме повече като щрауси и да осъзнаем какво се случва в действителност.

Това е Космическо разкритие и съм тук с Кори Гууд и Уилям Томпкинс. Аз съм Дейвид Уилкок и ви благодаря, че бяхме заедно.